Произведената продукция от строителния сектор в България е намаляла с 8,2 на сто Произведената продукция от строителния сектор в България е намаляла с 8,2 на сто през първите девет месеца на годишна на база, показва новият Икономически отчет на строителния сектор на Камарата на строителите в България (КСБ). Произведената строителна продукция за деветмесечието на годината е на стойност 10,6 млрд. лв. От нея 6 млрд. лв. е сградно строителство, а останалите 4,6 млрд. лв. инженерното (ВиК, жп, пътна, енергийна инфраструктура). За сравнение за деветмесечието на 2020 г., след която започва спадът, продукцията е била за над 4 млрд. лв. повече - 14,8 млрд. лв. За деветмесечието има ръст от 14,7% в броя и 136,5% в стойността на обявените обществени поръчки за строителство. Но има спад в сключените договори - 15,2% спад в броя и 20,1% спад в стойността им.
Източник: Труд (03.01.2023)

От 1 януари 2023 г. минималната месечна работна заплата е 780 лв. От 1 януари 2023 г. минималната месечна работна заплата е 780 лв. Размерът ? се повишава с 9,9% спрямо сегашната ? стойност от 710 лв. Също от днес минималната часова работна заплата ще бъде 4,72 лв. Решението за ръста на минималната заплата беше взето на последното за 2022 г. правителствено заседание. Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров обяви, че увеличението осигурява възможност за компенсиране на нарастването на инфлацията през годината. Той посочи, че повишението на минималната заплата ще струва на бюджета за една година малко над 300 млн. лева.
Източник: Труд (03.01.2023)

България е на трето място в ЕС по износ на ски в Европа България е на трето място в ЕС сред най-големите износители на ски и сноуборд оборудване, показват данни на Евростат за 2021 г. 11 на сто от пазара на зимно оборудване в ЕС се дължи на страната ни, като държавата на второ място - Франция, държи същия пазарен дял от 11 на сто, но е с малко по-голямо производство от страната ни. Лидер в Европа е Австрия, която за година е произвела над 2 млн. ски и сноуборд оборудване, или 35 на сто от общо 3,6 млн. произведени чифта ски и сноубордове. У нас са произведени 630 хил. чифта ски и сноубордове, показват данните на Евростат. За година около 3,5 млн. чифта ски и сноубордове са изнесени в рамките на общността. Държавите от ЕС са изнесли 2,3 млн. чифта ски и индивидуални сноубордове в трети страни, а са внесли 0,8 млн. от същите артикули. Близо 41% от целия износ на ски и сноуборд артикули, произведени в ЕС, са за САЩ (937 хил. броя). След това се нареждат Канада (326 хил.) и Норвегия (288 хил.)..
Източник: Труд (06.01.2023)

Цените на храните скочиха с 52% за година Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, се покачи за две седмици с 0,61 на сто до поредния си рекорд от 2,316 пункта. Увеличението отчита поскъпването на хранителните стоки и за коледните празници. Показателят надмина в средата на ноември най-високото си историческо ниво от 2222 пункта, постигнато в началото на май тази година. За един месец равнището му се е вдигнало с 1,62 процента, за три месеца - с 9 процента, а на годишна база - с 51,8 на сто (от 1,533 пункта). Базовото ниво на ИТЦ - 1,000 пункта, е от 2005 г.
Източник: 24 часа (09.01.2023)

Спад на обявите за работа с 33% през декември 2022 г. През декември 2022 г. се наблюдават малко под 28 000 обяви за работа, като те са намалели с 33% (близо 14 000 по-малко) спрямо ноември. Това показва ежемесечният анализ на водещ кариерен сайт в България (JobTiger). През последното тримесечие на миналата година спадът е цели 43%, като той е на-осезаем през последния месец на 2022 г. На годишна база обаче броят на обявите е все още с 5% по-голям от този през последния месец на 2021 г. През декември се наблюдава спад при обявите за работа във всеки един сектор, като най-много е намалял броят на предложенията в сектор "Търговия и продажби" – спад на обявите с 3360 или с 35% спрямо ноември. След него се нареждат секторите "Производство" и "Административни и обслужващи дейности“ (понижения с по 36%), "Хотелиерство и ресторантьорство“ (с 29%), сектора "ИТ“ ( с 21%), "Логистика и транспорт“ (с 29%), "Строителство" (с 39% спад), "Здравеопазване и фармация“ (с 33%), "Счетоводство, одит, финанси" (спад с 28%) и "Маркетинг и реклама" (с 25% спад).
Източник: БНР (10.01.2023)

С близо 20% се е увеличила стойността на селскостопанската продукция през 2022 г. С близо 20% се е увеличила стойността на селскостопанската продукция през 2022 г. - това сочат данните на Националния статистически институт. Повишението обаче се дължи не на повече произведена продукция, а на скока в цените ?. Крайната стойност на продукцията от отрасъл „Селско стопанство“ през 2022 г. възлиза на 12 млрд. и 903 млн. лв. Това е ръст от 19,7% в сравнение с предходната година. Увеличението се дължи на ръст в цените с близо 30 на сто, докато при обемите се наблюдава спад - с почти 9%. Стойността на растениевъдната продукция е 9 млрд. и 643 млн. лв. Продукцията, произведена от животновъдството, е над 2 млрд. лв. Ръстът и при двата вида продукция обаче е отражение само на ръста в цените. През 2022 г. с близо 30 на сто расте и стойността на вложените в селското стопанство средства за текущо потребление, като достига над 7 млрд. лв.
Източник: БНР (10.01.2023)

264 434 са регистрираните безработни в бюрата по труда през 2022 г. Регистрираните безработни в бюрата по труда в България за изминалата 2022 година са 264 434, а започналите работа – 164 426 души. Това сочат предварителните данни от специализираното наблюдение на пазара на труда на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. В последната седмица на миналата година новорегистрираните безработни са 1488 души. По последни данни населението в трудоспособна възраст е малко над 4 милиона и 106 хиляди души. През цялата изминала година е налице тенденцията новорегистрираните безработни да са повече от устроените на работа.
Източник: Труд (11.01.2023)

Стокообменът ни с Германия достигна рекордните 10 млрд. евро Търговията на България с Германия достига рекордните 10 млрд. евро през периода януари-октомври миналата година, сочат последните данни на Германската федерална статистическа служба. За посочения период България е изнесла стоки на стойност 5.6 млрд. евро за Германия. Вносът от най-голямата европейска икономика възлиза на 4.4 млрд. евро. Очаква се за седми път след началото на прехода, България да има положително търговско салдо с Германия. През 2021 г. стокообменът ни с Германия беше в размер на 9.98 млрд. евро, което беше ръст от 21.7 на сто на годишна база. Това осигуи на най-голямата европейска икономика дял от 13.5 на сто в общия стокообмен на страната ни.
Източник: Банкеръ (12.01.2023)

През третото тримесечие на 2022 г. цените на жилищата в Европейския съюз са се повишили средно със 7,4% на годишна основа, докато в еврозоната са били с 6,8 на сто нагоре, показват най-новите данни на "Евростат". Цените на жилищата са се увеличили през второто тримесечие на миналата година и в ЕС, и във валутния съюз, съответно с 9,8% и с 9,2%. В България цените на жилищата са скочили нагоре с 15,6 на сто през третото тримесечие на 2022 г. спрямо същия период година по-рано. През второ и първо тримесечия увеличението бе съответно 14,6% и 11,5%. На месечна основа през третото тримесечие на миналата година цените на жилищата в страната ни са нараснали с 4,1%, надскачайки 3,1-процентовия ръст през второто тримесечие, но оставайки под повишението с 5,2 на сто през първото тримесечие. През третото тримесечие на 2022 г. месечният ръст на цените на жилищните имоти в България е бил вторият най-голям сред членките на ЕС, като по-висок растеж на ценовия индекс е регистрирала единствено Кипър (+5,8 на сто).
Източник: Други (13.01.2023)

Приходите от нощувки в България през ноември 2022 г. достигат 61,2 млн. лева Приходите от нощувки през ноември 2022 г. достигат 61,2 млн. лв., като 39,2 млн. лв. са от български граждани, а 22 млн. лв. - от чужди граждани, съобщи Националният статистически институт. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през ноември 2022 г. е 24,4 на сто, като се увеличава с 8,8 процентни пункта в сравнение с ноември 2021 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 31,8 на сто, следват местата за настаняване с 3 звезди - 24,2 на сто, и с 1 и 2 звезди - 16,6 на сто. През ноември в страната са работили 2072 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 57,5 хил. стаи и 118,3 хил. легла в тях. В сравнение с ноември 2021 г. общият брой на местата за настаняване се увеличава с 32,1 на сто, а броят на леглата в тях - с 26,3 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през ноември 2022 г. е 855,0 хил., или с 98,3 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година.
Източник: БТА (13.01.2023)

България е пета в ЕС по ръст на промишленото производство и през ноември 2022 г. Промишленото производство в България е нараснало с 4.7% през ноември 2022 година на годишна база спрямо същия месец на 2021 година, докато на месечна база – спрямо октомври, нарастването е с 0.7 на сто. По този показател на годишна база страната ни запазва петото си пето място в ЕС, регистрирано през октомври, докато на месечна – на 11-то място. Промишленото производство в Европейския съюз (ЕС) нараства през ноември 2022 г. с 0.9 процента спрямо октомври 2022 г., сочат сезонно коригираните данни на Евростат. При страните от еврозоната увеличението е с 1.0 процент. На годишна база през ноември 2022 г. промишленото производство се увеличава с по 2.0 процента и в целия ЕС, и в страните от еврозоната, спрямо ноември 2021 г.
Източник: 3e-news (16.01.2023)

Втори месец годишната инфлация е една и съща - 16,9% За втори пореден месец през декември м.г. годишната инфлация в България е останала на ниво 16,9%, съобщи НСИ. Месечната инфлация за декември е била относително ниска - 0,9%, като поскъпването на храните в рамките на месеца е било 1%. Има обаче леко намаление на цените на горивата и на разходите за транспорт. Това обаче не се отнася за самолетните билети, които само за един месец са поскъпнали с нови 46,9% заради масовото пътуване по празниците. Двете основни автомобилни горива - масовият бензин А95 и дизелът, бележат съществено понижение на цените през декември. Първото поевтинява със 7%, а второто - с 6%.
Източник: 24 часа (17.01.2023)

Частните фондове имат отрицателна доходност Средната годишна доходност на универсалните пенсионни фондове за периода 2021-2022 г. е минус 3,47%, показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН). В тези фондове са осигурени всички работещи граждани, родени след края на 1959 г. Осем от опериращите в страната универсални пенсионни фондове са с отрицателна доходност за последните две години, а само един от тях постига положителна доходност от 1% годишно. От КФН обявяват годишна доходност за период от две години, за да изчистят временни спадове заради борсови кризи. Но сега за целия период 2021-2022 г. доходността на универсалните фондове е отрицателна. Малко по-добри са резултатите на доброволните пенсионни фондове, в които хора се осигуряват по желание за трета пенсия. Тяхната средна годишна доходност за периода 2021-2022 г. също е отрицателна - минус 1,69%. В универсалните пенсионни фондове са осигурени над 3,9 млн. души, а осигурените в доброволни пенсионни фондове са 644,5 хил. души.
Източник: Труд (17.01.2023)

Над 5 на сто от хората в 11 области работят в чужбина През последните години делът на хората, които заминават зад граница, бележи тенденция на спад. Като част от причините за това се посочват наложените ограничения покрай коронавируса и рецесията в Европа в резултат на пандемията и на ситуацията в Украйна. Това сочат данните от проучване на “Главна инспекция по труда” в рамките на трансграничния проект, финансиран по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. Почти всички, напуснали страната ни, очакват по-високо възнаграждение в чужбина. Единадесет области у нас са най-големите “донори” на работна сила за чужди държави, основно от Европейския съюз. Над 5 процента от населението в тях е емигрирало в чужбина през последните 10 години.
Източник: Труд (17.01.2023)

Външнотърговското салдо на България с ЕС за януари - октомври 2022 г. е положително Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - октомври 2022 г. е положително и е на стойност 3 400,3 млн. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт. През периода януари - октомври 2022 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 42,7 на сто спрямо същия период на 2021 г. и е в размер на 52 802,5 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Испания, които формират 66,2 на сто от износа за държавите членки на ЕС. През октомври 2022 г. износът за ЕС нараства с 33,5 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 5 636,9 млн. лева.
Източник: БТА (17.01.2023)

Повече фирми са започнали бизнес през 2022 г., но активността спада в края на годината Предприемачите, които са започнали бизнес в България през 2022 г., леко се увеличават спрямо 2021 г. През миналата година в страната са регистрирани общо 42 788 нови компании, сочи справка на Агенцията по вписванията. Най-активни са били бизнесите в началото на годината, докато броят им намалява през следващите тримесечия. А това е сигнал, че предприемачите стават по-предпазливи към края на годината. Притесненията за общата икономическа среда се виждат и в данните за фирмите, прекратили дейност. Макар че през 2022 г. те са по-малко, отколкото през 2021 г., броят им плавно расте от първото към четвъртото тримесечие.
Източник: Капитал (17.01.2023)

По Плана за възстановяване и устойчивост в България вече са одобрени 953 проекта за общо 260 млн. лв. По Плана за възстановяване и устойчивост в България вече са одобрени 953 проекта за общо 260 млн. лв., съобщава Министерството на иновациите растежа. За безвъзмездна помощ кандидатстваха 2423 проектни предложения за общо над 620 млн. лв. По процедурата се кандидатстваше между 22 юли и 21 септември 2022 г. Областите София (град и област с общо 304 одобрени проекта), Пловдив (145 проекта), Стара Загора (54 проекта), Пазарджик (38 проекта) и Русе (49 проекта) ще получат най-голяма финансова подкрепа по първата процедура от Плана за възстановяване – "Технологична модернизация". Мярката е по линия на Министерството на иновациите и растежа и е за обновяване и модернизация на техническия парк на малки и средни предприятия у нас. За микропредприятия общата безвъзмездна сума може да бъде до 180 000 лв., за малки предприятия е до 350 000 лв., а за средни - до 700 000 лв. Средствата са за ново оборудване, техника, машини и софтуер. Съфинансирането е до 50 процента. По мярката от ПВУ в българския бизнес ще бъдат инвестирани общо 260 млн. лв.
Източник: БТА (18.01.2023)

Приблизително 350 австрийски инвеститори са допринесли за инвестиция в България от над 5 млрд. евро Приблизително 350 австрийски инвеститори са допринесли за инвестиция в България от над 5 млрд. евро. Те създават добавена стойност за местната икономика, плащат данъци и дават работа на 300 000 души. Двустранните икономически отношения са по-добри – австрийският износ на стоки в България от януари до октомври е +37 процента, а българският износ в Австрия за същия период е +34 процента. Това каза Филип Купфер, търговски съветник в Посолството на Австрия.
Източник: БТА (18.01.2023)

България e с най-голям ръст при продажбата на нови коли в ЕС през 2022 г. В България е отчетен най-големия ръст при продажбата на нови автомобили в Европейският съюз през 2022 г. Общо в страната ни са регистрирани 28 684 нови коли през изминалата година. Това е увеличение с 16.9 на сто в сравнение с регистрираните 24 537 нови автомобили през 2021 г., видно от данните на Европейската асоциация на автомобилостроителите (ACEA). Като цяло през 2022 г. пазарът на леки автомобили в Европейския съюз се свива с 4.6% заради въздействието на недостига на компоненти през първата половина на годината, отбелязва асоциацията. За последния месец на миналата година регистрациите на нови автомобили в ЕС бележат ръст от 12.8% до 896 967 броя, отбелязвайки петия пореден месец на растеж за 2022 година. Въпреки този положителен резултат само два от четирите основни пазара в региона отбелязват ръст на продажбите. Германският и италианският пазар на автомобили имат изключително силен край на 2022 г., отчитайки двуцифрено увеличение съответно от 38.1% и 21%. От друга страна Испания търпи значителен спад (-14.1%), докато Франция остана стабилна (-0.1%), отбелязва АСЕА.
Източник: Медия Пул (19.01.2023)

Близо 4 млрд. евро инвестирали френски и италиански фирми у нас до края на 2021 г. Близо 4 млрд. евро са преките чуждестранни инвестиции от френски и италиански компании у нас до края на 2021 г., съобщи министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов. За първите десет месеца на 2022 година общият износ на България към Италия и Франция е 4,4 млрд. евро. Ръстът на износа към Италия е почти 50%, а този към Франция - близо 30%.
Източник: News.bg (20.01.2023)

България с най-голям спад в ЕС на дела на "зелената" енергия в крайното потребление В България делът на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници е бил 16,8 на сто през 2021 г. В сравнение с 2020 г. обаче страната ни е записала най-голямото намаление на този дял от брутното крайно потребление сред страните от ЕС - с 6,5 процентни пункта от 23,3 на сто до 16,8 на сто. Делът на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници е достигнал 21,8 на сто в Европейския съюз през 2021 г. В сравнение с 2020 г. това е намаление с 0,3 процентни пункта (п.п.), и представлява първото понижение на дела на възобновяемата енергия в Съюза, сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат.
Източник: БТА (23.01.2023)

Броят на живеещите в София е намалял Броят на живеещите в София е намалял със 17 600 души спрямо предишното преброяване през 2011 г. и сега градът е с население от 1.274 млн. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) от Преброяване 2021, проведено на 7 септември 2021 г. Расте делът на хората на възраст над 65 години - 249 хил., което е 19.6% от цялото население. Спрямо предходното преброяване населението в тази възрастова група се е увеличило с 47 977, или с 23.8%. В трудоспособна възраст (15-64 години), са 838 390 софиянци, или 65.8%. Тe са намалели с 92 333 души от 2011 г. Въпреки това столицата е с най-висок дял на тази възрастова група сред областите в България - 65.8%. Делът на най-младата възрастова група (0-14 години), нараства от 159 хил. през 2011 г. на 186 хил. през 2021 г. Най-висок е този дял в районите Младост (8.6%) и Люлин (8.0%), а най-нисък е в район "Банкя" (1.0%). През десетгодишния период между двете преброявания е регистрирано намаление на населението в повечето от 24-те района в Столична община, като най-голямо е то в централния район "Средец" (-20.6%). Там е и най-голям делът на възрастните хора над 65 години - 31.8%. Най-многолюден е район "Люлин" - 106 хил., следван от "Младост" - 104 хил. И "Красно село" - 76 хил. Последни в тази класация са район "Банкя" с 12 хил.жители, "Кремиковци" - 22 хил. и "Средец" - 25 хил.
Източник: Дневник (26.01.2023)

Производствените цени пак тръгнаха нагоре през декември Общият индекс на цените на производител в България се увеличава с 3,4% през декември 2022 г. спрямо предходния месец, прекъсвайки забавянето, което Националният статистически институт (НСИ) констатира през ноември. На годишна база показателят се покачва с 23,2% в последния месец на миналата година. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се увеличава с 6% през декември спрямо ноември миналата година. Индексът на цените на производител на международния пазар намалява с 1,5% през декември 2022 г. спрямо ноември, но отчита годишен ръст от 13,8%.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2023)

Български компании вече са лидери в отделни отрасли на румънския пазар Българският износ за Румъния е нараснал с над 40 на сто през първите десет месеца на 2022 година и надхвърля 4 млрд. евро. Стокообменът за същия период възлиза на 7,247 млрд. евро, като надхвърля първоначалните ни прогнози от 7 млрд. евро за цялата 2021 година, посочи служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов. Български компании вече са лидери в отделни отрасли на румънския пазар и имат сериозен дял в застраховането и дори в кредитирането в страната.
Източник: БТА (31.01.2023)

През януари 2023 г. общият показател на бизнес климата запазва приблизително нивото си от декември 2022 година През януари 2023 г. общият показател на бизнес климата запазва приблизително нивото си от декември 2022 година. Повишение на показателя е регистрирано в промишлеността и търговията на дребно, докато в строителството и в сектора на услугите се наблюдава понижение, съобщи Националният статистически институт. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се увеличава с един пункт, което се дължи на благоприятните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно и прогнозите им относно износа и производствената активност през следващите три месеца са умерени. Съставният показател "бизнес климат в строителството" се понижава с 0,8 пункта в резултат на по-резервираните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Негативни са и мненията им относно строителната активност през последните три месеца, докато очакванията им за дейността през следващите три месеца леко се подобряват.
Източник: БТА (31.01.2023)

Производството на електрическа енергия нараства с 31,1% през ноември 2022 г. През ноември 2022 година по отношение на октомври 2022 година нараства производството на: електрическа енергия - с 31,1 на 100, и твърди горива - с 9,3 на 100. Намалява производството на: безоловен бензин - с 13 на 100, и дизелово гориво - с 6,4 на 100. Производството на пропан-бутанови смеси и естествен газ остава без изменение, заяви Националният статистически институт. През ноември 2022 година по отношение на същия месец на миналата година, през който е извършен планов ремонт на индустриални съоръжения, значително нараства производството на: пропан-бутанови смеси, безоловен бензин и дизелово гориво. Намалява производството на: естествен газ - с 50 на 100, електрическа енергия - с 5 на 100, и твърди горива - с 4,2 на 100. novini247.com
Източник: Други (31.01.2023)

Всеки втори българин е сменил поне веднъж населеното място, в което живее По данни от репрезентативното изследване на Националния статистически институт (НСИ) 52.4% от жените и 47.6% от мъжете в страната са променили поне веднъж през живота си населеното място на своето местоживеене. В периода между двете преброявания (2011 - 2021 г.) е последната промяна на местоживеенето за 44.5% от мъжете и 55.5% от жените на възраст 15 - 74 навършени години. В структурата на причините за последната промяна на местоживеене, без значение кога се е случила тя, водеща е "Встъпване в брак/съжителство“ (28.3%), следвана от "Работа“ (21.1%) и "По-добри условия на живот“ (17.8%). Докато за 35.3% от жените встъпването в брак/съжителство без брак е причина за промяната на местоживеенето, то за мъжете основен фактор за последната миграция е работата (27.6%). Търсене на по-добри условия за живот е довело до установяване в настоящото населено място за 19.1% от мъжете и 16.9% от жените. Образованието е причина за текущото местоживеене на 13.4% от мъжете и 13.6% от жените, мигрирали поне веднъж през живота си.
Източник: Агенция Фокус (01.02.2023)

Българските държавни компании са в топ 5 по най-ниски задължения в ЕС България има второто най-ниско съотношение на държавно-гарантиран дълг към размер на икономиката в Европейския съюз, обави Евростат за 2021 г. Държавните гаранции са най-често използваните инструменти при осигуряване на финансиране за различни компании, като други варианти включват залагането на активи. Данните показват, че под 1 на сто от БВП на България е размерът на дадените държавни гаранции, като той също е на подобно нива в Ирландия (1-во място по най-ниско ниво на съотношението държавно-гарантиран дълг към БВП), Чехия (3-о място) и Словакия (4- място). През 2021 г. най-високият общ процент на държавни гаранции е регистриран в Германия (17,3 на сто от БВП), Австрия (17,0 на сто), Финландия (17,0 на сто), Италия (16,0 на сто) и Франция (15,2 на сто). Държавно-гарантираните заеми в голямата си част в България са дадени на компании под контрола на правителството и най-често те са в енергийния сектор. Нивото на задълженията на публичните предприятия, извън държавното управление, през 2021 г. варира в широки граници в държавите-членки на ЕС. Значителни задължения са регистрирани в Гърция (163,0 на сто от БВП), пред Холандия (99,1 на сто), Германия (94,9 на сто), Люксембург (73,5 на сто) и Франция (70,2 на сто). За разлика от тях в Словакия (3,6 на сто), следвана от Испания (5,6 на сто), Румъния (8,3 на сто), Хърватия (9,1 на сто), Литва (10,0 на сто) и България (11,6 на сто) са регистрирани най-ниските задължения на публичните компани като процент от БВП.
Източник: БТА (01.02.2023)

Пловдив в челната тройка за строеж на нови сгради през 2023 г. Пловдив е вторият град след столицата по брой издадени разрешителни за 2023 г. През четвъртото тримесечие на 2022 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 911 жилищни сгради с 10 203 жилища в тях и 1 131 176 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 18 административни сгради/офиси със 17 683 кв. м РЗП и на 1 183 други сгради с 534 969 кв. м РЗП, съобщават от НСИ. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 11.5%, броят на жилищата в тях - с 30.6%, както и общата им застроена площ-с 31.6%.
Източник: Марица (06.02.2023)

Въведените в експлоатация жилища са с 32,1% повече спрямо 2021 г. По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в България през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 1613, а новопостроените жилища в тях са 5708. Спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. сградите са с 392 повече, или с 32,1 на сто, а жилищата в тях нарастват с 285, или с 5,3 на сто. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 296 сгради с 1997 жилища, Пловдив - 232 сгради с 517 жилища, и Варна - 182 сгради със 742 жилища в тях. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (35,5 на сто), следват тези с три стаи (34,8 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с една стая - 4,8 на сто. Общата полезна площ на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 631,5 хил. кв. м, или с 19 на сто повече в сравнение със същото тримесечие на 2021 г., а жилищната площ се увеличава с 18,7 на сто и достига 494 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище нараства от 97,8 кв. м през четвъртото тримесечие на 2021 г. на 110,6 кв. м през същото тримесечие на 2022 година.
Източник: 24 часа (08.02.2023)

Над 2,3 млрд. евро са чуждестранните инвестиции в област Бургас през 2021 година на годишна база Над 2,3 млрд. евро са преките чуждестранни инвестиции в област Бургас през 2021 година, сочат данните на Териториалното статистическо бюро – Югоизток. Отчетените до 31 декември същата година средства са с 4,2 на сто по-малко, сравнено с данните за 2020 година. Чуждестранните инвестиции в Бургаско съставляват 8,2 на сто от направените такива в страната, сочи още статистиката. По размер на чуждестранните инвестиции област Бургас се намира на второ място в страната след София (столица) и преди област Пловдив. С най-голям дял на инвестициите е промишлеността – почти 2 млрд. евро. Следва сектор "Операции с недвижими имоти" - 164 млн. евро, като е регистриран ръст от 10,8 на сто спрямо предходната година.
Източник: БТА (08.02.2023)

Търговията на България с Германия достигна 12 млрд. евро през 2022 г. Търговията на България с Германия достигна рекордните 12 млрд. евро за 2022 г., сочат последните данни на Германската федерална статистическа служба. Това означава, че търговският ни стокообмен е нараснал с 22,2 на сто в сравнение с предходната година, а България заема 38-мо място в света в класацията на германската търговия. Това съобщиха от Германо-българската индустриално-търговска камара. България е изнесла стоки на стойност 6,7 млрд. евро за Германия (т.е. България вече заема 39-то място измежду страните вносителки в Германия), а вносът на България от Германия възлиза на 5,4 млрд. евро (или България се нарежда на 43-то място в списъка на страните, за които Германия изнася стоки и услуги). Износът на България към Германия е нараснал с 26,6 на сто, а вносът от Германия в България се е повишил със 17,1 на сто. За седми път след началото на прехода България има положително търговско салдо с Германия. Търговският дефицит на Германия с България възлиза на 1,3 млрд. евро.
Източник: 24 часа (09.02.2023)

Над 100 нови автомобили са регистрирани през 2022 г. Продажбите на електромобили у нас расте, като само през изминалата година са регистрирани над 1000 нови автомобила, което е ръст от над 130 на сто, заяви председателят на УС на Индустриален клъстер “Електромобили” Илия Левков. При това интересът на потребителите и ръстът на сделките не се дължат на стимули от страна на централните или местни власти, защото такива почти няма, посочи експертът. Увеличението би било още по-голямо ако не беше забавянето с близо година на доставките, посочи той.
Източник: Труд (09.02.2023)

Износът приключва 2022 година с 38% ръст През 2022 г. от България са изнесени стоки на стойност 94.3 млрд. лева, което е с 37.9% повече в сравнение с 2021 година, сочат данните на НСИ. Вносът през годината е за стоки на стойност 108.3 млрд лева, или с 41.1% повече спрямо предходната година. През 2022 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 35.5% в сравнение с 2021 г. и е на стойност 31.3 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Украйна, Сърбия, САЩ, Китай, Северна Македония и Обединеното кралство, които формират 51.8% от износа за трети страни. Най-голям ръст в сравнение с 2021 г. е отбелязан в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" (218.7%) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (195.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (6.8%). Вносът на стоки в България от трети страни през 2022 г. се увеличава с 58.8% в сравнение с 2021 г. и е на стойност 48.2 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Украйна.
Източник: Дневник (13.02.2023)

Приходите от нощувки в България през декември 2022 г. достигат 74,9 млн. лв. Приходите от нощувки през декември 2022 г. достигат 74,9 млн. лв., като 47,4 млн. лв. са от български граждани, а 27,5 млн. лв. - от чужденци, показват данни на Националния статистически институт. През декември 2022 г. в страната са работили 2224 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. В сравнение с декември 2021 г. общият брой на местата за настаняване, работили през периода, се увеличава с 23,1 на сто, а броят на леглата в тях - с 19,4 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през декември 2022 г. е 968,0 хил., или с 57,1 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на пренощувалите в местата за настаняване през декември 2022 г. се увеличава с 62,6 на сто в сравнение със същия месец на 2021 г. и достига 472,6 хиляди.
Източник: БТА (13.02.2023)

Ръст от 2,1 на сто в промишлеността в България отчита НСИ през декември Промишленото производство в България се свива с 0,8% през декември спрямо предходния месец, притиснато от спада при генерирането на електроенергия, топлоенергия и газ, показват нови предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). На годишна основа индексът на промишленото производство се увеличава с 2,1%. През декември производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се свива с 26,8% на месечна база. Увеличение се отчита в добивната промишленост – с 10 на сто, както и в преработващата промишленост - с 2,6%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на лекарствени вещества и продукти - с 25,6%, производството на основни метали - с 14,1%, производството, некласифицирано другаде - с 10,9%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 10,8%. Намаление е регистрирано при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 16,8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 8,9%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - със 7,2%.
Източник: Инвестор.БГ (13.02.2023)

Оборотите в търговията на дребно в България през декември 2022 г. запазват стойностите си на месечна основа През декември 2022 г. не се наблюдава изменение на оборота спрямо предходния месец по съпоставими цени в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети", показват предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт. Нарастване е отчетено при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1,3 на сто) и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 1,1 на сто), докато в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали се наблюдава намаление (с 0,6 на сто). Оборотът в търговията на дребно нараства с 3,4 на сто спрямо същия месец на 2021 г. въз основа на календарно изгладени данни. Наблюдава се ръст на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 15,8 на сто) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 4,4 на сто).
Източник: БТА (14.02.2023)

Средната брутна заплата нараства с 16.6% в края на 2022 г. спрямо 2021 г. Средната брутна месечна работна заплата e 1 879 лв. през четвъртото тримесечие на 2022 г. и нараства със 7.8% спрямо третото тримесечие на 2022 г. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). С 16.6% нараства средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2022 г. спрямо същия период за 2021 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Селско, горско и рибно стопанство" - с 23.4%, "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - с 23.1%, и "Други дейности" - с 22.1%. Средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2022 г. в обществения сектор нараства с 13.5%, а в частния - със 17.7% спрямо същия период за 2021 г.
Източник: News.bg (15.02.2023)

С 80% повече са заявките за пенсионните е-услуги на НОИ през 2022 г. През 2022 г. общата използваемост на електронните услуги на Националния осигурителен институт (НОИ) е нараснала от 14,2 млн. на близо 15,5 млн. достъпа, което в сравнение с 2021 г. е увеличение с около 9%. Забележително е нарастването с близо 80% на заявките за ползване на онлайн услугите за пенсиите - при около 1,3 млн. заявки за е-услуги за пенсиите през 2021 г., през следващите 12 месеца те са се увеличили почти двойно и достигат 2,3 млн. Най-голям прогрес от тази група бележат справките за издадени пенсионни разпореждания, където нарастването е със 140% - от 749 хил. на близо 1,8 млн. достъпа. При другата популярна пенсионна услуга - „Преизчисляване на стаж към трета категория труд“, заявките остават стабилни на нивата от предходната година, като отново надминават 520 хил., информират от НОИ.
Източник: Инвестор.БГ (15.02.2023)

Годишната инфлация в България се забавя до 16.4% Годишната инфлация в България се е забавила от 16.9% през декември до 16.4% през януари 2023 г., става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Средногодишната инфлация за периода февруари 2022 - януари 2023 г. спрямо периода февруари 2021 - януари 2022 г. е 15.9%, а месечната за януари - 1.1%. Пикът на годишната инфлация у нас бе регистриран през септември 2022 г. - 18.7%. Оттогава тенденцията е на спад.
Източник: Медия Пул (17.02.2023)

Ръст с близо 20% на доходите и разходите на българите през последното тримесечие на 2022 г. Общият доход средно на лице от домакинство нараства през периода октомври - декември 2022 г. с 19,1% спрямо същото тримесечие на 2021 г., достигайки 2426 лева, като в същото време общите разходи се увеличават с 19,9% до 2259 лева, показват резултати от проучването на Националния статистически институт (НСИ). Най-висок относителен дял през четвъртото тримесечие на настоящата година имат доходите от работна заплата (52,2%), следвани от доходите от пенсии (35,6%) и тези от самостоятелна заетост (4,6%). Спрямо последното тримесечие на 2021 г. относителният дял на дохода от работна заплата намалява с 3,5 процентни пункта, делът на доходите от пенсии нараства с 4,3 пункта, а от самостоятелна заетост намалява с 0,3 на сто. В номинално изражение доходите от работна заплата нарастват през четвъртото тримесечие до 1135 лева от 1267 лева година по-рано (повишение с 11,7%), доходите от пенсии се увеличават рязко до 865 от 637 лева (скок с 35,8%), тези от самостоятелна заетост нарастват до 111 от 100 лева (повишение с 10,7%), а доходите от социални обезщетения и помощи се увеличават до 51 от 46 лева (повишение с 11,0%).
Източник: БНР (17.02.2023)

Производството в строителството намалява с 2 на сто в ЕС, с 2,5 на сто в еврозоната и с 1,7 на сто в България Производството в строителния сектор в Европейския съюз през декември 2022 г. е намаляло с цели 2 на сто в сравнение с месец по-рано, докато в еврозоната за същия период спадът е бил още по-голям и e достигнал 2,5 на сто, отчита Евростат. В България производството в строителния сектор се е свило с 1,7 на сто през декември в сравнение с ноември 2022 г. Това е представлявало петото най-значимо свиване сред страните от Евросъюза, за които има налични данни, като по-рязко от нас влошаване на индикатора са имали Унгария и Полша, Австрия, и Германия. При подсектора на гражданското (инженерно) строителство родната продукция се е свила с 1,7 на сто, докато сградното строителство – с 1,6 на сто. На годишна основа през декември 2022 г. строителното производство в България се е сринало с 4,3 на сто, противно на отчетените през ноември и октомври подобрения, съответно с 1,3 на сто и с 1,8 на сто.
Източник: БТА (21.02.2023)

Строителите получават до 50% бонус "инфлация" от държавата Подписаните през първата половина на 2021 г. договори за строителство по обществени поръчки към момента трябва да бъдат индексирани с около 70% за дейностите, които са се изпълнявали по тях през есента на 2022 г. Подобни анекси вече се подписват, но ще станат публични след като се качат в електронния регистър на обществените поръчки. Според приетата от служебния кабинет методика договорите се индексират по формула, която използва за база Индекс на цени на производител на вътрешния пазар на строителни материали. Според НСИ, ако към началото на 2021 г. този индекс е бил около 108 пункта, в края на 2022-а вече е над 230 пункта. Като се приложат формулата и коефициентът за различните категории, строителство се получава оскъпяване 60 - 75 процента.
Източник: Капитал (22.02.2023)

България е първа в ЕС по ръст на износа през 2022 г. България е страната с най-голям ръст на износа в ЕС през 2022 г. - той се е увеличил с 39% спрямо 2021 г., показват предварителни данни на Евростат. За силния резултат допринася ръстът от над 240% на продадените навън горива и енергия, както и над 150% на растителните и животинските масла и мазнини. Най-големите групи, които България изнася традиционно - стоки от различни материали, както и машини и оборудване, и химикали също се представят добре и са нараснали с двуцифрени темпове. Всички страни от съюза отчитат двуцифрени ръстове на своя износ - с между 14% и 39%. Близо 6.8 трлн. евро достига общият износ на 27-те страни от ЕС, включително този помежду им. Водещ износител остава Германия, като на нея се падат над 1.5 трлн. евро от общата сума. Най-голямата европейска икономика отчита най-слабия ръст на своя експорт спрямо останалите страни. За сравнение, българският износ е за едва 48.3 млрд. евро, което представлява 0.7% от общия експорт на ЕС. В повечето европейски държави вносът е нараснал по-бързо от износа и България не е изключение. Стойността на вноса тук се е увеличава с 42% (до 55.4 млрд. евро), колкото и в Гърция, а единствено Хърватия ги изпреварва със своите 44%. Големите покачвания на нивата на външната търговия при сравнително бавен ръст на БВП правят българската икономика още по-отворена към световните пазари.
Източник: Капитал (23.02.2023)

България е първа в ЕС по ръст на износа през 2022 г. След година на рекордни продажби и високи цени България се оказа страната с най-голям ръст на износа в ЕС през 2022 г. - той се е увеличил с 39% спрямо 2021 г., показват предварителни данни на Евростат. За силния резултат допринася ръстът от над 240% на продадените навън горива и енергия, както и над 150% на растителните и животинските масла и мазнини. Най-големите групи, които България изнася традиционно - стоки от различни материали, както и машини и оборудване, и химикали също се представят добре и са нараснали с двуцифрени темпове. Българският износ е в размер на 48.3 млрд. евро, което представлява 0.7% от общия експорт на ЕС. В повечето европейски държави обаче вносът е нараснал по-бързо от износа и България не е изключение. Стойността на вноса се е увеличава с 42% (до 55.4 млрд. евро), колкото и в Гърция, а единствено Хърватия ги изпреварва със своите 44%.
Източник: Капитал (23.02.2023)

Високата инфлация се е отразила негативно на над 80% от МСП у нас Анкетното проучване на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия сред над 500 български малки и средни компании показват , че през миналата година най-силно негативно влияние е оказала високата инфлация – близо 83% от МСП отбелязват като проблем скока в цените, а на второ място по негативно въздействие анкетираните са поставили политическата обстановка в страната – тя се е отразила неблагоприятно на 63,5 % от фирмите. На трето място по негативно влияние са класирани проблемите във веригите за доставки (57,6% от фирмите).
Източник: economy.bg (23.02.2023)

България е със седмото най-застаряло население в ЕС България е била със седмото най-застаряло население в ЕС през 2022 г със средна възраст на населението от 45.1 г., като по-висока средна възраст на населението си са отчели само в Италия (48 години), Португалия (46.8 години), Гърция (46.1 години), Германия (45.8 години), Испания (45.1 години) и Хърватия (45.4 години). Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. Година по-рано през 2021 г., средната възраст у нас е била точно 45 години. А към началото на 2012 г. средната възраст на българите е била 42.7 години, т.е. десетилетие по-късно е нараснала с 2.4 процентни пункта.
Източник: Медия Пул (23.02.2023)

През януари силно расте броят на чужденците, посетили България През януари пътуванията на българите в чужбина растат минимално спрямо същия месец на предходната година - 7.2%. В същото време обаче, въпреки липсата на сняг, посещенията на чужденци в страната растат с внушителните 60%, сочат данните на Националния статистически институт. По традиция януари е силен за зимните курорти заради ваканциите и ски ваканциите на чуждите туристи, но заради липсата на сняг през този месец имаше отменени резервации, а други бяха пренасочени за март.Пътуванията на български граждани в чужбина през януари са общо 504 хил., като най-голям брой пътувания има към Турция - 131.8 хил. Една от причините за това е високата инфлация в страната и въпреки това доста по-ниските цени на редица продукти, поради което много българи посещават основно Одрин, за да пазаруват. Следват Гърция с 95.6 хил. пътувания на българи, Сърбия - 47.7 хил., Румъния - 35.2 хил., Република Северна Македония - 27.6 хил., Германия - 24.1 хил., Австрия - 21.8 хил., Испания - 16.8 хил., Италия - 16.3 хил., Обединеното кралство - 14.6 хиляди.
Източник: Дневник (28.02.2023)

Общият индекс на цените на производител се понижава с 2.2% през януари 2023 г. Общият индекс на цените на производител се понижава с 2.2% през януари 2023 г. спрямо предходния месец, съобщи Националният статистически институт. Спадът на заводските цени през първия месец на 2023 г. се дължи на енергетиката, където поевтиняването е с 8.3%, докато в добивната промишленост е отчетен ръст от 3.2%, и в преработващата промишленост - с 1.1%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо декември са регистрирани при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2.6%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 2.3%, производството на електрически съоръжения - с 2.1%. По-ниски цени са отчетени при: производството на химични продукти - с 0.6%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0.5%. Общият индекс на цените на производител нараства с 16.8% през януари 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. заради поскъпването в енергетиката с 21.7%. Оттук увеличението на производствените цени в преработващата промишленост е с 14.4%, а в добивната промишленост - с 10.7%. В преработващата промишленост значително повишение на цените на годишна база се наблюдава при: производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 27.0%, производството на хранителни продукти - с 25.0%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло, както и производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - по 22.1%. Намаление е отчетено при производството на основни метали - с 2.0%.
Източник: НСИ (01.03.2023)

Стажът и възрастта все по-трудно стигат за пълна пенсия Новоотпуснатите пенсии бележат ръст през 2022 г. Личната пенсия за осигурителен стаж и възраст продължава едва да надхвърля като вид 50% от всички новоотпуснати пенсии през годината - такива са 52 048 пенсии от общо 97 590 отпуснати през 2022 г. и делът им намалява в сравнение с 2021 г. За сметка на това инвалидните пенсии се увеличават и като брой, и като дял - от 32 648 през 2021 г. на 36 952 през 2022 г., което е над 37% от всички новоотпуснати пенсии. 23% от личните пенсии за осигурителен стаж и възраст се дават на хора, които поради липса на стаж далеч са надхвърлили обичайните години за пенсиониране (62 г. за жените тази година и 64 г. и 6 месеца за мъжете). 12 043 души са се пенсионирали по тази линия на почти 67-годишна възраст (от тази година възрастта достигна предела си - 67 г.).
Източник: Сега (01.03.2023)

Бизнесът за първи път от 19 месеца готов да не пипа цените Общият показател на бизнес климата в България през февруари се вдига с 1,4 пункта в сравнение с януари. 21,5% от фирмите у нас смятат, че са осигурени с достатъчно поръчки от страната и чужбина и това е най-високият показател от 19 месеца, , показват анкетите на НСИ. Най-лошо е било положението през октомври миналата година. Макар че общото състояние на предприятията все още не се оценява като задоволително, в промишлеността се забелязва леко увеличение на поръчките от страната и чужбина. Това кара все повече мениджъри да смятат, че поне през следващите три месеца ще имат повишена производствена активност. Затова и процентът от ръководители на фирми, които смятат, че ще се наложи да вдигат още продажните цени на онова, което произвеждат, намалява чувствително през февруари – от 19,4% от анкетираните през януари следващия месец той пада на 11,4%. Основната причина за това очакване е нивото на енергийните цени.
Източник: 24 часа (01.03.2023)

Най-ниски годишни нива са регистрирани в Люксембург (5,8%), Испания (5,9%), Кипър и Малта (и двете по 6,8%). Най-високи годишни темпове са регистрирани в Унгария (26,2%), Латвия (21,4%) и Чехия (19,1%). Сравнено спрямо декември годишната инфлация спадна в осемнадесет държави-членки и се повиши в девет. За България „Евростат“ отчита забавяне на инфлацията до 14.1% през януари спрямо 14.3 на сто през декември. Година по-рано през януари 2022 година инфлацията в България е била 7.7 на сто. През януари най-високият принос за годишната инфлация в еврозоната идва от храните, алкохола и тютюна (+2,94 процентни пункта, пр.п.), следвани от енергия (+2,17 пр.п.), услуги (+1,80 пр.п.) и неенергийни промишлени стоки (+1,73 пр.п.).
Източник: 3e-news (02.03.2023)

При производството на енергийни продукти се наблюдава най-голямо нарастване при твърдите горива През декември 2022 г. спрямо предходния месец при производството на енергийни продукти се наблюдава най-голямо нарастване при твърдите горива - с 5.8%, и електрическата енергия - с 4,5%, а най-голямо намаление е регистрираон при пропан-бутановите смеси - с 25.0%, съобщиха от НСИ. През декември 2022 г. спрямо предходния месец при доставките на енергийни продукти се наблюдава нарастване във всички енергийни продукти. Най-голям ръст е отчетен при пропан-бутановите смеси - с 34.1%, природния газ - с 26.1%, както и при електрическа енергия - със 17.1%. През декември 2022 г. спрямо ноември 2022 г. нараства производството на: · твърди горива - с 5.8% до 3 283 хил. т; · електрическа енергия - с 4.5% до 4 383 ГВтч. Намалява производството на: · пропан-бутанови смеси - с 25.0% до 6 хил. т; · дизелово гориво - с 20.4% до 246 хил. т; · безоловен бензин - с 3.1% до 156 хил. т. Производството на природен газ остава без изменение. focus-news.net
Източник: Faktor (02.03.2023)

Враца застана на второ място по заплати след София София остава водач по размер на заплатите, но няколко бедни области впечатляват с високи доходи в отделни фирми и сектори. В края на 2022 г. подредбата на областите по доходи се размества, вероятно заради практиката да се дават годишни премии в някои структуроопределящи фирми за съответната област. Това сочат данните на НСИ за средната работна заплата по области за последното тримесечие на 2022 г. През последните три месеща на 2022 г. средната брутна заплата в София е била 2571 лв. Спрямо същия период на 2021 г. заплатата в София е нараснала със 17,2%. В края на 2022 г. второ място заема Враца, където за период октомври – декември средната брутна заплата е достигнала 1822 лв. Трета класацията – област Варна, отчита 1747 лв. средна заплата. Четвърта е Софийска област с 1733 лв. На 5-о място е област Стара Загора с 1697 лв., а на 6-о застава Пловдив с 1620 лв. средна заплата, пише „Сега“. София създава около 43% от икономиката на България към 2020 година
Източник: expert.bg (06.03.2023)

Слабо повишение на продажбите на дребно в ЕС през януари, но при силен ръст в България Продажбите на дребно в еврозоната и в целия ЕС отбелязаха по-слабо от очакваното повишение през януари, заличавайки малка част от солидния спад в края на 2022 г., показват данни на Евростат. През януари 2023 г. продажбите на дребно в еврозоната и в целия Европейския съюз се увеличиха с 0,3% спрямо декември 2022 г., когато се свиха с 1,6 на сто. В Българи продажбите на дребно през януари 2023 г. пък се увеличиха за пореден месец спрямо година по-рано, нараствайки с 5,6% след повишение с 3,8% в края на 2022 г. По-добър растеж на търговията на дребно беше отчетен единствено в Словения (с 18,5%), Румъния (с 5,8%) и Малта (с 5,7%).
Източник: БНР (07.03.2023)

България е предоставила гражданство на 2183 души през 2021 г. Страните от Европейския съюз са предоставили гражданство на 827 319 жители на други държави през 2021 г. Това е увеличение с около 14 на сто спрямо 2020 г., когато гражданство в ЕС са получили 729 013 души, съобщи Евростат. През 2021 г. 2183 души са получили българското гражданство. Те се увеличават в сравнение с 2020 г., когато български паспорти са връчени на 859 души, като това е най-големият им брой поне от 2013 г. насам. Страните от ЕС, в които броят на получилите гражданство през 2021 г. се увеличава най-много в сравнение с 2020 г., са - Франция (+ 43 900 души), Германия (+18 800 души), Испания (+17 700 души), Швеция (+9 200 души) и Австрия (+7 200 души). Страните от ЕС, в които броят на получилите гражданство през 2021 г. намалява най-много в сравнение с 2020 г., са - Италия (-10 300 души), Португалия (-7 600 души), Гърция (-3 200 души), Финландия (-1 200 души) и Кипър (-800 души).
Източник: economy.bg (08.03.2023)

Градовете с най-високи приходи от износ за 2021 г. По традиция лидер сред градовете в България с най-високи приходи от износ за 2021 г. е гр. София - 32,4 млрд. лв. Пловдив се нарежда на второ място с приходи за 5,3 млрд. лв. На трето място е Варна с 3,7 млрд. лв. С над 1 милиард лева износ са вече 14 общини в цялата страна в сравнение с 10 през предишната година. В 69 общини обемът на износа е под 10 милиона лева. През 2021 г. най-висок е износът на човек от населението в Девня - 125 хил. лв., с почти двоен ръст спрямо предходната година. Челната петицата се допълва от Божурище (67,9 хил. лв.), "Марица" (60,3 хил. лв.) и Севлиево (40 хил. лв.). Сред големите общини най-висок износ имат столицата (33,2 хил. лв./човек), Бургас (16 хил. лв.) и Русе (18 хил. лв.). През 2021 г. делът на износа в общите приходи на фирмите намалява или остава непроменен спрямо предкризисната 2019 г. в 112 общини, а най-значителен е спадът в Симитли, Бургас и Раковски - с по минус 11%.
Източник: Марица (08.03.2023)

Производителността на труда в България ускорява ръста си през 2022 г. Производителността на труда в България през миналата година продължава да расте на годишна база, след като тенденцията се обърна през 2021 г., когато се сви заради пандемичните ограничения. Брутният вътрешен продукт на един зает, по предварителни данни на Националния статистически институт за 2022 г., се увеличава реално с 2,1% в сравнение с предходната година. Заетите лица в икономиката са 3,502 милиона, а общият брой отработени часове е над 5,668 милиарда. Структурата на заетостта по икономически сектори през миналата година спрямо 2021 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и намаление на относителния дял в аграрния сектор. В НСИ изчисляват, че на едно заето лице се падат 47,224 хил. лева от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 29,2 лева БВП за един отработен час. През 2022 г. брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает се увеличава реално с 2,2%, а на един отработен човекочас се увеличава реално с 2,2%. По предварителни данни за миналата година равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 49,124 хил. лв. брутна добавена стойност средно на един зает при 29,6 лева за един отработен човекочас. По данни на НСИ в сектора на услугите всеки зает произвежда средно над 41,535 хил. лева брутна добавена стойност, като за един отработен човекочас се създават средно 25,2 лева от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 13,323 хил. лева брутна добавена стойност на един зает и 9,2 лева за един отработен човекочас.
Източник: Инвестор.БГ (09.03.2023)

Икономиката на ЕС се е свила с 0,1 на сто, на еврозоната е останала без промяна, а в България е нараснала с 0,6 на сто Брутният вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз през четвъртото тримесечие на миналата година е намалял с 0,1 на сто спрямо предходното тримесечие, докато за същия период икономиката на еврозоната е запазила нивото си без промяна. В България през периода октомври - декември 2022 г. на тримесечна основа родният БВП е бил с 0,6 на сто по-висок, запазвайки темпа си на растеж от третото тримесечие, отчита Евростат. През последното тримесечие на миналата година, но в сравнение със същия период на 2021 г., българската икономика се е разширила с 2,3 на сто, забавяйки годишния си ръст спрямо третото тримесечие, когато нарасва с 3,2 на сто.
Източник: БТА (09.03.2023)

Инфлацията у нас се е увеличила с над 4 пъти повече през 2022 година Годишната инфлация в Европейския съюз през 2022 г. е достигнала 9,2 на сто, най-високото подобно равнище, измервано някога. В сравнение с 2021 г., когато повишаването на цените бе едва 2,9 на сто, инфлацията през миналата година е нараснала повече от три пъти, съобщава европейската статистическа агенция Евростат. В България през 2022 г. средната годишна инфлацията, измерена спрямо ХИПЦ, е била 13 на сто. В сравнение с темпа на увеличение на цените през 2021 г., който бе едва 2,8 на сто, нарастването на потребителските цени в родината ни се е ускорило с 10,2 процентни пункта през миналата година, или с над 4 пъти повече. Спрямо 2013 г., когато инфлацията в България спадна до 0,4 на сто, ръстът е още по-значителен.
Източник: 24 часа (10.03.2023)

Ръст на оборота в търговията на дребно и спад на промишленото производство и строителството през януари Ръст на оборота в търговията дребно и спад на промишленото производство и на строителството на годишна база през януари 2023 година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база, спрямо декември 2022 г., обаче, от трите основни отрасъла се понижава само индексът на промишленото производство. Индексът на промишленото производство през януари 2023 г. намалява с 3.0% в сравнение с декември 2022 година. Намаление спрямо предходния месец е отчетено в добивната промишленост - с 10.9%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.0%, и в преработващата промишленост - с 1.9%. През януари 2023 г. е регистрирано понижение с 4.3% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2022 година. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 28.9%, и в добивната промишленост - с 18.5%, а увеличение - в преработващата промишленост - с 4.0%.
Източник: 3e-news (13.03.2023)

Приходите на хотелиерите са нараснали с 60.1% през януари Приходите от нощувки /включват сумите, заплатени от гостите, без стойността на допълнителните услуги/ през януари достигат 77.6 млн. лв., или с 60.1% повече в сравнение със същия месец на миналата година. Според националната статистика е отчетено увеличение на паричните постъпления както от чужди граждани – с 67.5 на сто, така и от българи – с 53.8 процента. Това пък е резултат от повече пренощували туристи в местата за настаняване, като броят им е нарснал с 50.6 на сто на годишна база и достига 439 500. През първия месец на тази година у нас са гостували с 81 на сто повече чужденци, а българите са били с 39.3 повече спрямо януари година по-рано. Българските граждани, нощували в местата за настаняване са 296 700 и са реализирали средно по две нощувки. Чужденците са 142 800 като са направили средно по 3.1 нощувки. Три четвърти от гостите от чужбина са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.
Източник: Банкеръ (13.03.2023)

Износът на стоки от България за ЕС се е увеличил с 35,6 на сто през 2022 г. През 2022 г. износът на стоки от България за Европейския съюз се увеличава с 35,6 на сто спрямо 2021 г. и е в размер на 61 380,4 млн. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Испания, които формират 66,9 на сто от износа за държавите членки на ЕС. През декември 2022 г. износът за ЕС нараства с 11,6 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 350,4 млн. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през 2022 г. се увеличава с 29,3 на сто спрямо същия период на 2021 г. и е на стойност 59 899,6 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. През декември 2022 г. вносът на България от държавите членки на ЕС нараства с 9 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 897,7 млн. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през 2022 г. е положително и е на стойност 1 480,8 млн. лева.
Източник: 24 часа (14.03.2023)

Търговия със стоки на България с трети страни през януари 2023 г. През януари 2023 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 7,689 млрд. лв., което е с 22,8 на сто повече в сравнение с януари миналата година. Внесените стоки са на стойност 8,178 млрд. лв. или с 6,9 на сто повече спрямо януари 2022 година, по предварителни данни на Националния статистически институт. Общото външнотърговско салдо е отрицателно през януари 2023 г. и е на стойност 489,6 млн. лева. През януари 2023 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 24,4 на сто в сравнение с януари 2022 г. и е на стойност 2,634 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Обединеното кралство, Украйна, Съединените американски щати, Гибралтар, Швейцария и Сърбия, които формират 54 на сто от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през януари 2023 г. се увеличава с 0,8 на сто в сравнение с януари 2022
Източник: Дума (15.03.2023)

Пазарните дялове на най-големите енергийни компании в ЕС спада Пазарните дялове на най-големите производители на електроенергия и газ в ЕС са намалели в повечето страни от 2013 година, когато Евростат е започнал да отчита тези данни. Показателят за пазарен дял описва колко електроенергия най-голямата компания в мрежата подава на един пазар. През 2021 година пазарният дял на най-големия производител на електроенергия на пазара на електроенергия е варирал в страните от ЕС. Най-високият дял е регистриран в Кипър (88 на сто), следван от Франция (79 на сто), Хърватия (76 на сто) и Естония (64 на сто). В България пазарният дял на на най-големия производител на електроенергия е бил 38 на сто. Най-големият пазарен дял за внос и производство на природен газ е бил на 100 процента в Естония, Малта и Швеция, където само една компания е доминирала националното производство и вноса. През 2021 година брутната налична електроенергия от природен газ е била едва 2,3 на сто от общата в Швеция. В България най-голямата компания за природен газа е имала пазарен дял от 79 на сто.
Източник: 24 часа (15.03.2023)

През януари оборотът в търговията на дребно е нараснал с 5.6% През януари 2023 г. оборотът в търговията на дребно нараства с 1.8% спрямо декември 2022 г. и с 5.6% спрямо година по-рано, съобщи Националният статистически институт. Данните са изчислени в съпоставими цени и са сезонно изгладени в месечното сравнение и календарно изгладени в годишното. Спрямо декември нарастването на оборота в търговията с нехранителни стоки е с 2.6%, при храните, напитките и цигарите ръстът е с 2.0%, а при автомобилните горива има минимален спад от 0.2%. В първия месец на годината статистиката регистрира ръст на оборотите в магазините за дрехи и обувки - с 8.7%. Намаление се наблюдава при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 2.8%. През януари 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. оборотите на търговците на нехранителни стоки нарастват с 8.5%, на бензиностанциите - с 8.1%, а при храните, напитките и цигарите - едва с 0.2%. Най-съществен годишен ръст на оборота е отчетен при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 52.8%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 12.6% и търговията на дребно с разнообразни стоки - със 7.8%.
Източник: Дневник (16.03.2023)

Храните поскъпнаха с над 23% за година Хранителните стоки и безалкохолните са поскъпнали с 23,8% за година, показват данни на Националния статистически институт. Годишната инфлация към края на февруари е 16%. Това е леко понижение спрямо инфлацията към края на януари, когато беше 16,7%. Само през февруари поскъпването на храните и безалкохолните е с 2,4%. Само за месец цените на зеленчуците са нараснали с 9,6%, а на плодовете - с 1,5%. През февруари има минимално намаление на цените на дрехите и обувките, на обзавеждането и на горивата. В резултат общата инфлация за месеца е 0,8%.
Източник: Труд (16.03.2023)

Общият брой на земеделските стопанства през 2020 г. е 132 742 Общият брой на земеделските стопанства през 2020 г. е 132 742. Правителството прие доклада за приключване на преброяването на аграрните стопанства в България през 2020 г. Налице трайна тенденция за увеличаване на размера на земеделските стопанства в България и на средния брой отглеждани животни в тях. Средно използваната земеделска площ в едно стопанство е увеличена над три пъти, а над 3.5 пъти е нараснал средният размер на животинските единици. Окончателните данни показват, че общият брой на земеделските стопанства през 2020 г. е 132 742, като 70% от тях отговарят на посочените критерии за европейски физически праг в приложение II на Регламент (ЕС) 2018/1091.
Източник: Медия Пул (16.03.2023)

Ръст на започнали нова работа отчита Агенция по заетостта за февруари Плавно увеличение на броя започнали работа през февруари отчита Агенция по заетостта (АЗ). През втория месец на годината техният брой е 13 196 – с 1159 повече от януари 2023 г., отбелязват от Агенцията. Работа чрез бюрата по труда са намерили и 320 пенсионери, учащи и заети. Най-голям е делът на започналите работа в сектора на преработваща промишленост – 20,8%, следват тези в търговията – 12,9%, държавното управление – 12%, хотелиерството и ресторантьорството – 8,9%, хуманното здравеопазване и социалната работа – 5,4%, селско, горско и рибно стопанство –5,0% и други, отчитат от АЗ.
Източник: БТА (17.03.2023)

15,1% от младежите между 15 и 29 години не учат и не работят, показват резултатите на НСИ от наблюдението на работната сила у нас през 2022. Всеки десети на възраст между 18 и 24 години е отпаднал рано от образователната система, показват още данните. Относителният дял на лицата с висше образование от населението на възраст 25 - 34 навършени години е 33.8%. През 2022 икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 191.2 хил., или 73.6% от населението на същата възраст. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 147.1 хил., от които 498.5 хил. са мъже и 648.6 хил. са жени. Броят на обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години е 51.7 хил., или 4.5% от всички икономически неактивни лица в същата възрастова група.
Източник: 24 часа (20.03.2023)

Партиите събраха близо четвърт милион от дарения 233 569 лева от дарения са събрали политическите формации две седмици след началото на предизборната кампания. За агитация заделят и симпатизанти, и самите кандидати за депутати, показва справка в Единния регистър за Изборния кодекс, който следи за декларираните пред Сметната палата постъпления. Най-много е събрало обединението “Продължаваме промяната - Демократична България” - над 76 хиляди лева, като по-голямата част е дадена от един човек - Светозар Георгиев. Съоснователят на академията “Телерик” е сред големите дарители на “Продължаваме промяната” от самото включване на формацията в избори.
Източник: 24 часа (20.03.2023)

Разходите в бюджета на държавното обществено осигуряване за февруари нарастват с над 714 млн. лева на годишна база Разходите на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) към 28 февруари 2023 година нарастват със 714,1 милиона лева в сравнение със същия период на 2022 година, съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ). За февруари общият размер на отчетените приходи е 1701,1 млн. лв. Постъпилите приходи са със 174,9 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г. Общо отчетените разходи възлизат на 3314,0 милиона лева, което е със 714,1 милиона лева повече в сравнение със същия период на миналата година. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 2 980,3 млн. лв. Разходите за пенсии са със 713,9 млн. лв. или с 31,5 на сто повече спрямо същия период на 2022 г. Пенсионерите за месец февруари 2023 г. са с 16 583 по-малко в сравнение с февруари 2022 година.
Източник: БТА (21.03.2023)

България е трета по ръст на продажбите на нови коли в ЕС за февруари В България през миналия месец са регистрирани с 34,1 на сто повече нови автомобили (2589) в сравнение с февруари 2022 г. (1931), сочат данните на ACEA. Това нарежда нашата страна на трето място в Евросъюза по годишен ръст на новорегистрираните нови коли след Румъния (+44,5 на сто) и Португалия (+38,4 на сто). Сред новите автомобили, които са регистрирани у нас през февруари 2023 г., електрическите, задвижвани изцяло от батерии (BEV) са 82, хибридните - 62, плъгин (plug-in) хибридните (PHEV) - 11, с бензинови двигатели - 1857 и с дизелови агрегати - 575. Две от новите коли, новорегистрирани у нас през февруари, са поставени от ACEA в категорията "други".
Източник: 24 часа (22.03.2023)

Годишен ръст с 16,5% на работодателските разходи за заплати в края на 2022 г. По предварителни данни на НСИ през четвъртото тримесечие на 2022 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 16,1%, а разходите за заплати се повишават с 16,5% спрямо същото тримесечие на предходната година. В края на изминалата година увеличаването на разходите за труд в индустрията е с 21,3%, в сферата на услугите - със 17,8%, а строителството - с 11,0 на сто. По икономически дейности през периода октомври - декември 2022 г. най-висок ръст на общите разходи за труд в България спрямо същия период на 2021 г. е регистриран в икономическите сектори "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - ръст с 33,3%, в "Хотелиерство и ресторантьорство" - скок с 32,9% и в "Култура, спорт и развлечения" - с 25,2%. Разходите за възнаграждение за един отработен час (разходите за заплати) през последното тримесечие на 2022 г. се увеличават с 16,5% спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) нарастват с 13,8 на сто. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо последното тримесечие на 2021 г. варират от повишение с цели 34,3% за сектора "Хотелиерство и ресторантьорство" до повишение с едва 1% за сектора "Хуманно здравеопазване и социална работа".
Източник: БНР (23.03.2023)

България е изхарчила над 383 млн. евро за азерски газ през 2022 г. България е изхарчила през 2022 г. 383.011 млн. евро за покупката на азерски газ, което е осемкратен ръст спрямо предходната година, съобщи "Интерфакс-Азербайджан", цитирайки данни на "Евростат". Увеличението от осем пъти се дължи на два фактора. Заради спирането на руските газови доставки през април 2022 г. държавният газов доставчик "Булгаргаз" започна да внася на пазарни цени онези количества азерски газ, които не можеше да доставя по далеч по-евтиния дългосрочен договор заради забавянето на въвеждането в експлоатация на газовата връзка с Гърция. Така за съществена част от полагаемите ни се количества се налагаше плащане по борсови цени на природния газ, които през лятото бяха полудели. От 1 октомври 2022 г., след като интерконекторът заработи, започна вносът на пълния обем от 1 млрд. куб. м годишно по договора, чиито цени са вързани с петрола. По Южния газов коридор Азербайджан доставя газ за Турция, Гърция, България и Италия.
Източник: Медия Пул (23.03.2023)

България е на последно място в ЕС по БВП за 2022 г. България се нарежда на последно място в ЕС по БВП на глава от населението. Това показват данните на Евростат за 2022 г. БВП е най-висок в Люксембург. Челните места се допълват от Ирландия и Дания, Нидерландия, Австрия и Белгия. Над средните нива за ЕС са Швеция, Германия, Финландия, Малта и Франция. В Словакия и Гърция показателят е с 33% и 32 на сто под средното ниво за ЕС. БВП на глава от населението в България е 59% от средното за Европейския съюз. Това е ръст от 2 процента спрямо 2021 година. Румъния, Португалия и Унгария са с равни стойности, като БВП от глава на населението там достига 77% от средното за държавите членки.
Източник: News.bg (24.03.2023)

Търсят 10 000 специалисти за IT индустрията Всеки месец в аутсорсинг индустрията и IT сектора в България свободните работни места са около 10 хиляди. Компаниите предлагат заплати между 3 и 10 хиляди лв. Това съобщиха от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), които възнамеряват експанзия в старата столица и оценяват потенциала й като много висок заради 15 000-хиляди студенти. Аутсорсинг и IT компаниите дават възможност за отдалечен достъп до работа, при което обаче се запазват високите възнаграждения като в София. По време на обучението на новите специалисти тяхната заплата е от 1500 лв. до около 2000 лв., а след това е в рамките от 3 хил. до 10 хил. лв.
Източник: 24 часа (24.03.2023)

България е внесла малко над 4,626 милиона барела петрол през януари Вносът на петрол в България през първия месец на 2023 г. е възлизал на малко над 4,626 милиона барела, докато през декември 2022 г. възлизаше на 3, 838 милиона барела, сочат най-новите данни на Евростат. Най-много петрол сред страните от Европейския съюз, за които има данни, през януари 2023 г. е внесла Нидерландия - 58,288 милиона барела. След нея са били Германия (52,102 милиона барела), Испания (40,144 милиона барела) и Италия (36,032 милиона барела). Добивът на суров петрол в страните от Евросъюза е продължил да намалява през 2021 г., достигайки 17,5 милиона тона, с 6 на сто по-малко в сравнение с 2020 г. Най-големият производител на петрол в Евросъюза през 2021 г. е бил Италия (4,8 милиона тона), следван от Дания и Румъния (3,2 милиона тона за всяка). И при трите страни - Италия (- 10 на сто), Дания (- 8 на сто) и Румъния (- 4 на сто) - е отчетен спад на добива спрямо 2020 г.
Източник: 24 часа (28.03.2023)

Два от регионите в България попадат в 10-те най-слабо конкурентни в ЕС Два от регионите в България попадат в 10-те най-слабо конкурентни в целия ЕС, показва индексът за регионална конкурентоспособност на ЕК. Северозападният регион събира 46,9 точки и е в най-слабата категория с под 50 пункта. В него влизат областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. Югоизточният регион има 52,6 точки, като обхваща областите Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора. В същата категория - с до 75 точки, попадат и Североизточният (58,1), Северният централен (60,2) и Южният централен (61). Единствено Югозападният, където е София, се изкачва по-нагоре с 85 пункта. В него се наблюдава трайно подобрение през последните години, докато Северозападният регион се представя дори по-зле, отколкото през 2019 г., когато е направена предишната класация. Оттогава повечето източноевропейски региони продължават да наваксват, включително в Прибалтийските страни, Хърватия, Унгария, Полша и Словения. Част от Чехия, Румъния, Словакия и България обаче продължават да се отдалечават от средното за ЕС, се казва в доклада.
Източник: 24 часа (29.03.2023)

С над 7% се увеличават пътуванията на българите зад граница през февруари Пътуванията на български граждани в чужбина през февруари 2023 г. са 450.6 хил. - със 7.9% над регистрираните през февруари 2022 година. През февруари 2023 г. най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция - 98.5 хил., Гърция - 87.1 хил., Румъния - 55.2 хил., Сърбия - 37.1 хил., Република Северна Македония - 29.9 хил., Германия - 26.2 хил., Австрия - 19.7 хил., Италия - 13.2 хил., Франция - 13.0 хил., Испания - 12.8 хиляди, съобщи НСИ. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през февруари 2023 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 44.5%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 28.5%, и със служебна цел - 27%.
Източник: Стандарт (29.03.2023)

8,9% ръст на производствените цени през февруари на годишна база Общият индекс на цените на производител в промишлеността нараства с 8,9 на сто през февруари 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година. Ръст на цените се наблюдава при: преработващата промишленост - с 11,3 на сто, добивната промишленост - с 8,9 на сто, производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,5 на сто, съобщи Националният статистически институт. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се увеличава с 9,7 на сто през февруари 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година. Ръст на цените е отчетен при: преработващата промишленост - с 16,5 на сто, добивната промишленост - с 10,8 на сто, производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,2 на сто. Общият индекс на цените на производител в промишлеността се понижава с 5,9 на сто през февруари 2023 г. спрямо предходния месец. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 17 на сто, и в преработващата промишленост - с 0,1 на сто, докато увеличение се наблюдава в добивната промишленост - с 0,6 на сто. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява със 7,9 на сто през февруари 2023 г. спрямо предходния месец. Понижение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 16,5 на сто, и в преработващата промишленост - с 0,2 на сто, а увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 0,2 на сто.
Източник: 24 часа (31.03.2023)

Бизнес климатът в промишлеността, търговията на дребно и услугите в България се влошава през март; подобрение има в строителството Бизнес климатът в България през март запазва равнището си от февруари. Понижение на показателя е регистрирано в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, а в строителството се наблюдава увеличение, съобщи Националният статистически институт. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" намалява с 0,8 пункта, което се дължи на влошените очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Показателят "бизнес климат в строителството" нараства с 4 пункта в резултат на подобрените оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Основният фактор, ограничаващ развитието на бизнеса, е несигурната икономическа среда, посочена от 74,7 на сто от предприятията.
Източник: БТА (31.03.2023)

Ръстът на нарежданията за напусканията на мигранти от България е най-висок за последното тримесечие на 2022 г. в целия ЕС Нарежданията за напускане на територията на България, издадени на имигранти, идващи от трети държави, през месеците октомври-декември 2022 г. са били 3235, или над пет пъти повече (+537 процента), спрямо отчетените през тримесечието, приключващо в края на септември 2022 г., когато бяха 510. През второто и първо тримесечие на миналата годината страната ни е отправила подобни нареждания към граждани на съответно 255 и 260 чужди граждани. Така държавата ни е заела първото място сред членките от ЕС с най-висок ръст на нарежданията за напускане през четвъртото, спрямо третото тримесечие на миналата година, а на втора позиция по нарастване е била Ирландия (+186,2 процента).
Източник: БТА (03.04.2023)

Производството на дизелово гориво нараства През януари 2023 г. спрямо същия месец на предходната година в България нараства производството на: пропан-бутанови смеси - със 75 на сто; дизелово гориво - с 23,3 на сто;· безоловен бензин - с 13 на сто, съобщава НСИ. Намалява производството на: природен газ - с 50 на сто; твърди горива - с 15,7 на сто; електрическа енергия - с 14,1 на сто. Нарастват доставките на електрическа енергия - с 3 на сто до 3 364 ГВтч., на безоловния бензин - със 77,3 на сто до 10 000 т, поради удвоено количество на износа през януари; пропан-бутанови смеси - с 32,7 на сто до 37 000 т; твърди горива - с 10,1 на сто до 2 911 000 т; природен газ - със 7,1 на сто до 260 млн. куб. м; дизелово гориво - с 6,7 на сто до 222 000 т. През януари 2023 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: дизелово гориво - с 23,3 на сто; пропан-бутанови смеси - с 15,6 на сто. Намаляват доставките на: безоловен бензин - със 75,6 на сто; природен газ - с 32,8 на сто; твърди горива - с 20,7 на сто; електрическа енергия - с 5,8 на сто.
Източник: 24 часа (04.04.2023)

Общини край Пловдив са лидери в преработващата промишленост Разширяване на преработвателната промишленост сред малки общини, периферни на големите градове, е сред успешните модели на икономическо развитие. Най-често благодарение на един голям работодател или пък на няколко, разположени в индустриална зона, общините с развити производствени предприятия се характеризират с висока заетост. По данни на Института за пазарна икономика делът на преработващата промишленост в добавената стойност през 2021 г. варира от 0% в Ценово и Мизия до 88% в Сопот ?-национален лидер в класацията, където стопанската активност е доминирана от оръжейната фабрика. Челната тройка се допълва от община „Марица“ със 75,5% дял на преработващата промишленост и Съединение - със 71,4%. В национален план областите с високи дял на преработвателна промишленост са в периферията на Пловдив, София и Варна, където са индустриалните клъстери на големите градове. Прави впечатление важната роля на промишлеността в някои части на Родопите, най-вече около Смолян, както и на север - в Габрово и Велико Търново. Относителният дял на заетостта в преработващата индустрия, очаквано, е сходен с дела на произвежданата добавена стойност от сектора. И тук лидер е Сопот - с 90,2% от всички наети в нефинансовите предприятия, следван от Сатовча и Джебел - по 78%. Другите общини в област Пловдив с най-много наети в индустрията са в общините "Марица" - 73,4%, Съединение - 67,9 и Раковски - 63,1%. Сред големите градски центрове най-висок е делът на индустриалната заетост в Пловдив - 30%, следва Варна с 13%, а в София този дял е най-нисък - 9,4%. Най-малко пък са наетите в преработващата промишленост в Златица и Несебър - по 2,6%, както и в доминираните от туризма черноморски общини.
Източник: Марица (04.04.2023)

Строителството леко се свива Строителната продукция леко се свива през февруари на годишна база - с 2.9%, сочат календарно изгладените данни на НСИ. Предварителните и сезонно изгладени данни показват спад с 0.7% спрямо януари. На годишна база има отрицателен темп както при инфраструктурното строителство, така и при сградното строителство, съответно 4.1 и 2%.През февруари 2023 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец. Спрямо януари намалението при сградното строителство е с 0.8%, а при гражданското/инженерното строителство - с 0.5%.
Източник: Дневник (11.04.2023)

Износът през януари и февруари нараства с близо 14 на сто През януари и февруари 2023 г. от България са изнесени стоки за 14 769 300 000 лв., което е с 13.9% повече в сравнение със същия период на 2022 г., съобщи Националния статистически институт. За февруари износът на стоки възлиза на 7 193 200 000 млрд. лв. и нараства със 7.2% спрямо същия месец на миналата година. През януари и февруари в България са внесени стоки за 16 458 600 000 лв., или със 7.2% повече спрямо същия период на 2022 г. През февруари вносът на стоки нараства с 8.1% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 8 318 800 000 лв. Външнотърговското салдо е отрицателно за първите два месеца на годината и е 1 689 300 000 лв. За февруари външнотърговското салдо също е отрицателно и е 1 125 600 000 лв. За януари и февруари 2023 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 14.7% в сравнение със същия период на 2022 г. и е 5 181 800 000 лв. Основни търговски партньори на България извън ЕС са Турция, Великобритания, Украйна, САЩ, Китай, Сърбия и Северна Македония, които формират 53.4% от износа за трети страни.
Източник: Дневник (12.04.2023)

Търговията на дребно расте през февруари на годишна база с 4.3% През февруари се наблюдава намаление на оборота с 0.5 на сто спрямо януари по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“. Данните са предварителни и сезонно изгладени, уточняват от НСИ. Оборотът в търговията на дребно нараства с 4.3 на сто спрямо февруари 2022 г. въз основа на календарно изгладените данни.През февруари е отчетено понижение на оборота спрямо януари в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 1.8 на сто, докато при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се наблюдава увеличение съответно с по 1.2 и с 0.7 процента. В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, намаление е регистрирано при: търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности – с 4.3 на сто, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 1.4 на сто, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – с 1.1 процент.
Източник: Банкеръ (12.04.2023)

Почти 520 милиона лева са излезли на данъкоплатците изборите през последните 2 години, в които наблюдаваме почти непрекъсната политическа криза. От 2021 г. насам са били проведени пет избора за парламент и едни за президент и вицепрезидент. В този половин милиард са включени и разходите, предвидени за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласуване, както и за осигуряването на видеонаблюдение в избирателните секции, което беше въведено за първи път на вота на 2 април 2023 г. Стойността на изборите е сумата от сбора на разходите от държавния бюджет за подготовката и провеждането им. Най-скъпи са били изборите 2 в 1 от ноември 2021 г., които са стрували на бюджета общо 149.6 млн. лв. Следват ги изборите от април същата година, за които са разходвани 108.8 млн. лв. Първоначалното закупуване на 9600 устройства струваше общо 43.2 млн. лв. Впоследствие от държавния бюджет бяха заделяни средства за поддръжка, съхранение, транспорт и логистика на машините, за софтуера им, за окомплектоване на машините и тяхното техническо обслужване и пр. Машини бяха закупени допълнително за изборите през юли 2021 г. и за тези през ноември 2021 г. Допълнителни разходи, свързани с устройствата, бяха предвидени и за поддържане и зареждане на акумулаторните им батерии. Така общата сума за машинния вот в тези две години възлиза на 96.8 млн. лв. или около 20% от всички разходи за избори в периода. Тази инвестиция в голяма степен беше обезсмислена, след като с последните промени в Изборния кодекс се върна т.нар. смесено гласуване и се въведе ръчно преброяване на резултатите от машинното гласуване, коментират от института. Най-голямото перо в разходите за избори за периода 2021-2023 г. са средствата за възнаграждения на членовете на районните и секционните избирателни комисии - общо 149.1 млн. лв. Общият брой на изборната администрация на това ниво варира около 80-90 хиляди души.
Източник: Сега (18.04.2023)

За 10 години изтокът и югът на Европа се обезлюдяват за сметка на северозапада, България е с рекорд За десет години, от 2011 до 2021 г., България е страната в Европейския съюз, която отбелязва най-голям спад в размера на населението, показват обобщени данни на Евростат. Според тях живеещите в западната и северната част на ЕС се увеличават за сметка на тези в източната и южната. Анализът на Евростат сочи, че в ЕС през 2021 г. са живели 443.2 милиона души. От 4.4 милиона т.нар. териториални клетки с площ един квадратен километър, покриващи територията на ЕС, 1.8 милиона са били населени, докато 2.6 милиона са били необитаеми през 2021 г. Испания и Швеция имат най-много необитаеми клетки (съответно 426 хиляди и 362 хиляди). В сравнение с преброяването от 2011 г., предварителните резултати от 2021 г. показват нарастване на населението в 16 страни от ЕС, сред които най-големите промени са в Люксембург (+26%), Малта (+24%) и Швеция (+10%). Населението намалява в девет държави, като най-голям спад е отчетен в България (-11%), Хърватия (-10%), Латвия (-9%) и Литва (-8%).
Източник: Дневник (18.04.2023)

Годишната инфлация в България се е забавила до 14% през март През март 2023 г. месечната инфлация в България е 0,5 на сто (спрямо предходния месец), а годишната инфлация, спрямо март 2022 г., е 14 на сто, съобщи НСИ. През февруари месечната инфлация в България беше 0,8 на сто, а годишната - 16 на сто. Инфлацията от началото на годината (март 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 2,6 на сто, а средногодишната инфлация за периода април 2022 - март 2023 г. спрямо периода април 2021 - март 2022 г. е 16,5 на сто. През януари 2023 г. месечната инфлация в България беше 1,1 на сто (спрямо предходния месец), а годишната инфлация - 16,4 на сто (спрямо януари 2022 г.), по предварителни данни на НСИ. Средногодишната инфлация за периода февруари 2022 - януари 2023 г. спрямо периода февруари 2021 - януари 2022 г. беше 15,9 на сто. През декември 2022 г. месечната инфлация беше 0,9 на сто, а годишната - 16,9 на сто. Средногодишната инфлация за периода януари - декември 2022 г. спрямо периода януари - декември 2021 г. беше 15,3 на сто.
Източник: 24 часа (19.04.2023)

Реалните доходи нарастват през 2022 г. въпреки високата инфлация По данни на НСИ, реалните доходи на домакинствата в България нарастват с 1.4% през 2022 г. в сравнение с 2021 г., а реалните доходи през 2022 г. спрямо 2013 г. са се увеличили със 146.2%. Годишният общ доход средно на член на домакинство е 9008 лв. през 2022 г. и нараства с 16.9% спрямо 2021 г. За последните десет години (2013 - 2022 г.) общият доход средно на член на домакинство се увеличава 1.9 пъти. През 2022 г. българските домакинства са изразходвали 8389 лв. средно на член, което е с 19.1% повече в сравнение с 2021 г. За последните 10 години разходите на домакинствата се увеличават 1.9 пъти. През 2022 г. в собствено жилище живеят 92.5% от домакинствата, а 4.4% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 3.1% от наблюдаваните домакинства - 2.5% на свободен и 0.6% на общински наем. Второ жилище притежават 8.9% от домакинствата.
Източник: НСИ (19.04.2023)

152 230 са регистрираните безработни през март Увеличение на броя започнали работа безработни през март отчита административната статистика на Агенция по заетостта. През третия месец на годината те са 16 107 – с 2 911 повече от февруари 2023 г. Работа чрез бюрата по труда намериха и 429 лица пенсионери, учащи и заети. Най-голям е делът на започналите работа в сектора на преработваща промишленост – 18,2%, следват тези в търговията – 13,2%, хотелиерството и ресторантьорството – 9,6%, държавното управление – 8,9%, селско, горско и рибно стопанство –8,3%, хуманното здравеопазване и социалната работа – 5,5%, строителството 5,1% и други. 1 517 безработни от рисковите групи са назначени на субсидирани работни места. Агенция по заетостта отчита 152 230 регистрирани безработни, които са с 3 298 лица или с 2,1% по-малко от месец февруари. При тази численост равнището на регистрирана безработица през март е 5,4%
Източник: Труд (19.04.2023)

Потреблението на природен газ у нас се е понижило с 21% В България потреблението на газ през периода август 2022 г. - март 2023 г. е спаднало с около 21 на сто спрямо средните нива за същите месеци през петте години от 2017 до 2022 г. Това означава, че страната ни е изпълнила целта на ЕС за икономии на синьо гориво. За посочения период потреблението на природен газ е намаляло най-значително във Финландия (-55,7 на сто), Литва (-40,5 на сто) и Швеция (-37,2 на сто). Повечето страни от Европейския съюз са изпълнили целта да снижат потреблението на природен газ с 15 на сто. Това не се успели да направят Словакия (-1,0 на сто) Испания (-10,8 на сто) Полша (-12,5 на сто) Словения (-13,8 на сто) и Белгия (-14,5 на сто), при които ограничението е по-малко. Малта, която е най-малкият потребител на природен газ в ЕС, дори увеличава използването му през разглеждания период (от август 2022 г. до март 2023 г.), с 12,7 на сто.
Източник: 24 часа (20.04.2023)

Намаляват продажбите на нови коли Продадените в България нови коли през март са 2309, което е с 14,5% по-малко спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Европейската асоциация на производителите на автомобили. Но заради добрите резултати през първите два месеца на годината, общо за периода от януари до март има ръст на продажбите на нови коли с 6,9% до 7123 броя. От страните от ЕС само в България и Малта има спад на регистрираните нови коли през март. В останалите държави от ЕС има ръст на продажбите, като средното увеличение за страните членки е с 28,8%. В България през март има спад на покупките на бензинови и дизелови автомобили, докато при електрическите има ръст. За месец в страната са регистрирани 1809 нови коли на бензин, което е спад с 16,6% спрямо същия месец на миналата година. Продадените нови дизелови коли са 352, което е понижение със 7,1 на сто. За месец в страната са регистрирани 75 електрически автомобила на батерия, което е ръст с 15,4% спрямо същия месец на миналата година.
Източник: Труд (20.04.2023)

България е втора по ръст на почасовото заплащане в ЕС През 2022 г. средното почасово заплащане в цялата икономика на ЕС е било 22,9 евро, а само в еврозоната - 25,5 евро, съобщи Евростат. Спрямо 2021 г. то расте с 4,4 на сто в ЕС и 4 на сто в еврозоната. В рамките на еврозоната най-сериозен е ръстът в Литва (+13,4 на сто), Естония (+8,8 на сто) и Хърватия (+8,7 на сто), а най-слаб в Италия, Малта и Финландия (+2,3 на сто). Извън еврозоната най-сериозен е растежът на почасовото заплащане в Унгария (+16,4 на сто), България (+15,5 на сто), Румъния (+12,3 на сто) и Полша (+11,7 на сто), а най-слабо - в Дания (+2,2 на сто) и Швеция (+3,0 на сто).
Източник: 24 часа (21.04.2023)

МИР сключи 860 договора за технологична модернизация по Плана за възстановяване Министерството на иновациите и растежа сключи договор с 860 фирми, които ще получат финансиране от Плана за възстановяване по първата процедура - "Технологична модернизация". Към момента по тези договори микро-, малките и средните предприятия от всички области на страната ще бъдат подкрепени с общо 225 млн. лв. Миналата седмица бяха сключени договори с първите 780 компании, а днес към тях се присъединиха още 80 фирми. Одобрените проекти са 953, като кандидатите ще получат общо 196 363 435 лв. По данни на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в тези предприятия са заети близо 34 000 лица. Средствата ще бъдат използвани от микро-, малки и средни предприятия от цялата страна за закупуване на машини, съоръжения, оборудване и специализиран софтуер, с които да повишат ефективността на производствените си процеси. Кандидатстването за финансиране се извърши изцяло онлайн през системата ИСУН 2020. digitalk.bg
Източник: Други (21.04.2023)

Ръст на обявите за работа с 11%, безработицата намалява Ръст на обявите за работа с 11% за месец, отчита една от големите компании за подбор на персонал. На този фон от Агенцията по заетостта обявиха, че безработицата намалява. Тази година се търсят повече кадри в строителството, здравеопазването и логистиката и транспорта спрямо същия период на миналата година. Най-значително намаление в търсенето на персонал пък е регистрирано в IT сектора – 43%, както и в счетоводството и маркетинга. Намаление на заплатите в IТ сектора, където търсенето на кадри намаля значително през годината, засега няма, посочват от компаниите за подбор на персонал. Броят на обявите за работа в този сектор обаче намаляват от месеци наред, отчитат експертите.
Източник: 24 часа (24.04.2023)

Увеличават заплатите на депутатите в 49-ото НС Депутатите от 49-ото НС ще взимат повече пари от предшествениците си в 48-ото, защото възнаграждения им зависят от заплатата в обществения сектор. Заради по-високите доходи там, основното възнаграждение на новите 240 ще е почти 6400 лева, без клас прослужено време или допълнителни възнаграждения за участия в комисии например. Това е с 801 лева повече от предишния парламент. Увеличението е точно два пъти по-голямо от ръста на средната работна заплата в страната за същия период. Минимумът, който трябва да получават депутатите, се получава, като средната заплата се умножи по 3. Председателят на парламента взема с 55% отгоре. Така този оглавява 49-ото Народно събрание ще получава поне 9844 лв.
Източник: Blitz (25.04.2023)

Строителство за 17,1 млрд. лв. у нас през 2022 г., през 2020 г. беше 23,2 млрд. лв. Строителните компании в България са произвели продукция за 17,1 млрд. лв. през 2022 г., се твърди в годишния отчет на Камарата на строителите в България. Номинално ръстът спрямо предходната година е 6,5%, но при повишение на цените с около 17% за същата година на практика има не ръст, а свиване на строителството. За сравнение, през 2020 г. у нас бе произведена строителна продукция за 23,2 млрд. лв. И тогава, и сега строителството на жилищни и административни сгради надвишава по обем строежа на инфраструктура. 2022 г. обаче бележи огромен ръст на обявените и проведени обществени поръчки в сектора. Обявените обществени поръчки в отрасъл строителство за 2022 г. възлизат на 4419 броя с прогнозна обявена стойност 11,6 млрд. лв. Тенденцията на годишна база е регистриран ръст от 23,9% на броя на обявените поръчки и ръст на стойността им от 119,9%.
Източник: 24 часа (25.04.2023)

70 на сто по-малко чужди инвестиции в строителството Преките чуждестранни инвестиции в строителния сектор намаляват с близо 70 на сто за последната година, показва доклад на Камарата на строителите в България “Икономически отчет на строителния сектор 2022 г.“. Докато вложенията на международни компании във всички останали сектори се увеличават с близо 50 на сто през последните 12 месеца, отливът в строителството е осезаем заради несигурността през последната година, забавените плащания, липсата на нови поръчки и на индексация на старите контракти въпреки приетата методика, както и заради високата инфлация и поскъпването на всички разходи - заплащане на труда, цените на материалите и на енергоносителите. В резултат намаляват и разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в сектора - с 56,6 на сто спрямо предходната година, показват данните в доклада. Тоест компаниите не инвестират в нова техника и машини, тъй като не са сигурни за бъдещето на сектора.
Източник: Труд (26.04.2023)

С почти 35 хил. души е намаляло населението на България през 2022 г. Населението на България за една година е намаляло с 34 774 души и към 31 декември 2022 г. е 6,447 милиона, което представлява 1,5% от населението на Европейския съюз. Това показват окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) за миналата година. Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението, намалява броят на живородените деца; намалява броят на умрелите, намалява детската смъртност, намалява броят на сключените граждански бракове и броят на бракоразводите. В края на 2022 г. хората на 65 и повече навършени години са нараснали до 1,515 милиона, или 23,5 на сто от населението на страната. В сравнение с 2021 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,1 процентни пункта. В края на 2022 г. децата до 15 години в страната са 913 419, или 14,2% от общия брой на населението. Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 45.2 години в края на 2022 година. Към края на 2022 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 205. Населението в трудоспособна възраст към края на 2022 г. е 3,775 милиона души, или 58,5% от населението на страната.
Източник: Инвестор.БГ (02.05.2023)

Бюджетният дефицит се удвои за месец и надхвърли 1 млрд. лв. през април В края на април 2023 г. бюджетният дефицит ще достигне 1.130 млрд. лв. (0.6 % от прогнозния БВП), съобщи Министерството на финансите. През първите четири месеца на 2022 г. беше отчетен излишък в размер на 882.5 млн. лв., а това означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 2 млрд. лв. В края на март 2023 г. дефицитът беше 662.4 млн. лв., сочат данни от месечния отчет. Продължава тенденцията от предходните месеци на годината ръстът на разходите (около 24 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (12 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година. Ръстът в приходите се забавя спрямо предходните месеци основно поради по-ниските постъпления в частта на помощите, където се отчитат грантовете по програмите и фондовете на ЕС. Данъчните постъпления по консолидираната фискална програма (КФП) нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2.043 млн. лв. (14.6 на сто), неданъчните - с 373 млн. лв. (13 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) - са по-малко с 290 млн. лева. В частта на данъчните приходи намаляват единствено постъпленията от ДДС от внос заради поевтиняването наполовина на петрола, внесен за преработка. Средната цена на суровия петрол, внесен за преработка, средно за първото тримесечие на 2022 г. бе около 97.7 щатски долара за барел, докато средно за първото тримесечие на 2023 г. е 54.1 щатски долара за барел (намаление с 47.7 на сто). Приходите от данъци на физически лица са по-добри отколкото през същия период на миналата година, а корпоративните се запазват на миналогодишното ниво. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 21.045 млрд. лв. За сравнение, разходите по КФП към април 2022 г. бяха в размер на 16 907 млн. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии и издръжка, персонал.
Източник: Дневник (03.05.2023)

Заводските цени растат Предприятията от преработващата промишленост за година са вдигнали цените на стоките си за пазара в България с 10%, а поскъпването на продукцията им за износ е само с 2%, показват данни на НСИ към края на март. Най-голяма е разликата в движението на цените при производството на обувки и други кожени изделия. Поскъпването им за вътрешния пазар е с 37% за година. Същевременно обувките и другите кожени изделия за износ не само че не поскъпват, а дори поевтиняват с 12 на сто. Производителите на мебели за пазара в страната са вдигнали цените си със 17,3%. А мебелите за износ са поскъпнали с 3,8%. Дървеният материал за нашия пазар е поскъпнал с 27%, а този за износ - само със 7%.
Източник: Труд (03.05.2023)

Министерството отчита бум на пътуванията по Великден По оценки на Министерството на туризма пътувалите около Великден са 300 хил., като една трета са отсядали в места за настаняване, а останалите са предприели еднодневни пътувания или са ползвали собствени имоти. Очакванията са приходите от туризъм през четирите празнични дни да надхвърлят 150 млн. лв. По данни от информационната система около 65% от туристите за Великден са българи, а около 35% - чужденци, от които най-много са били туристите от съседните страни, от Израел и Германия. За периода 13 - 18 април 2023 г. най-висок е бил интересът към религиозен и културен туризъм. Над 30% от пътуванията по Великден са до популярни дестинации за културен и религиозен туризъм - Пловдив, Велико Търново, Троян, Русе, Трявна.
Източник: Дневник (03.05.2023)

768 жилища в 14 блока са обновени през 2022 г. Общо 768 жилища в 14 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради през 2022 г. Това става ясно от одобрения от правителството доклад за напредъка по изпълнението на управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството програма през миналата година. Към 31 декември 2022 г. със стартирани дейности са 99,4% от всички 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране по програмата. От старта й през 2015 г. до края на 2022 г. общият брой на реновираните блокове в страната е 1953. Въведените в експлоатация през миналата година 14 сгради са в областите София (9 сгради), Варна (2 сгради), Добрич, Ловеч и Плевен (с по 1 сграда). В края на 2022 г. в процес на изпълнение са били 13 сгради с 817 жилища.
Източник: 24 часа (04.05.2023)

Пловдив с повече разрешителни за строеж от София През първото тримесечие на 2023 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1748 жилищни сгради с 8619 жилища в тях и 975 149 квадратни метра разгъната застроена площ (РЗП), на 19 административни сгради/офиси с 30 266 кв.м РЗП и на 1 035 други сгради с 612 927 кв. м РЗП. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 8.5%, броят на жилищата в тях - с 15.5%, както и общата им застроена площ - с 13.8%. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 5.5%, жилищата в тях - с 9.2%, а разгънатата им застроена площ - с 16.8%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 264, София (столица) - 242, София - 224, Варна - 198, и Бургас - 175. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 4565, Бургас - 895, Пловдив - 868, Варна - 694, и Благоевград - 324. През първото тримесечие на 2023 г. е започнал строежът на 1272 жилищни сгради с 6597 жилища в тях.
Източник: Труд (05.05.2023)

Износът на България за Великобритания през миналата година надвишава 723 млн. евро Двустранната търговия между България и Великобритания през 2022 г. възлиза на 1,2 млрд. евро, което е ръст от 23,8 процента спрямо предходната година. Износът ни за миналата година достига 723,6 млн. евро и нараства с 15,3 на сто, съобщиха от Министерството на иновациите и растежа. През последните месеци се работи активно и за българските стартиращи и високотехнологични компании е осигурен ресурс по новите програми, които МИР управлява. Чрез Фонда на Фондовете са сключени две нови споразумения по двете нови програми за Конкурентоспособност (ПКИП) и за Научни изследвания и иновации (ПНИИДИТ). По тях има осигурени 500-600 млн. лв. само за дялови инструменти. Осигурени са и още 360 млн. лв. за българските предприемачи чрез дялови инструменти с подписаното с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) споразумение.
Източник: БТА (05.05.2023)

Населението намалява, а чиновниците се увеличават Въпреки декларираните намерения за оптимизиране на държавната администрация, намаляване на разходите и заместването ? с електронни услуги, чиновниците се увеличават. Това показва докладът за състоянието на администрацията за 2022 г., пише Институтът за пазарна икономика. Щатната численост на българската администрация е 143 815 бр., от които 36 736 – в териториалната администрация. Повишението спрямо предходната година е с 0,3%, но от 2016 г. насам администрацията се е увеличила с над 8%. През 2022 г. на 100 хиляди души се падат по 2230 чиновници или с близо 20% (363 бр.) повече спрямо шест години по-рано. Въпреки повишаването на възможностите за електронните услуги, в сравнение с 2021 г. броят на предоставените електронни услуги намалява (с близо 20%), а капацитетът на споделените ресурси на е-управлението все още не се използва интензивно от административните органи.
Източник: Сега (09.05.2023)

Обемът на търговията на дребно в еврозоната намалява с 1,2% през март Търговията на дребно в България отчита годишен ръст от 1,1 на сто, а на месечна основа - спад от 0,6 на сто. През март 2023 г. сезонно коригираният обем на търговията на дребно е намалял с 1,2 на сто в еврозоната и с 1,1 на сто в ЕС в сравнение с февруари 2023 г., според оценки на Евростат. През февруари 2023 г. обемът на търговията на дребно е намалял с 0,2 на сто в еврозоната и с 0,3 на сто в ЕС. През март 2023 г. в сравнение с март 2022 г. календарно коригираният индекс на продажбите на дребно намалява с 3,8 на сто в еврозоната и с 4,1 на сто в ЕС. В еврозоната през март 2023 г. в сравнение с февруари 2023 г. обемът на търговията на дребно намалява с 1,4 на сто при храните, напитките и тютюневите изделия и с 1,1 на сто при нехранителните стоки, докато се увеличава с 1,6 на сто при автомобилните горива.
Източник: 24 часа (09.05.2023)

Над 1,2 млн. души в България са регистрирани в професионалната мрежа LinkedIn Над 1,2 млн. души в България са регистрирани в професионалната мрежа "ЛинктИн" (LinkedIn). Над 930 милиона са регистрираните в нея потребители по света. Това съобщават от "БукМарк" (BookMark) - първата българска агенция за LinkedIn маркетинг, в доклад за ползваемостта на платформата у нас. Днес се навършват 20 години от създаването на LinkedIn. На национално ниво ръстът е 20 процента за малко повече от година, се отбелязва в доклада. Според данните над половината от българските потребители в платформата са на възраст между 25 и 34 години. Близо 200 000 ползват професионалната мрежа всеки месец, а 30 000 от тях са публикували съдържание през последните 30 дни.
Източник: БТА (09.05.2023)

9% спад в промишлеността у нас през март отчете НСИ Индексът на промишленото производство в България през март 2023 г. се понижава с 1,2 на сто в сравнение с февруари 2023 година, показват предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт. Спрямо предходния месец е отчетен спад при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11,8 на сто, а увеличение в добивната промишленост - с 2,8 на сто, и в преработващата промишленост - с 1,5 на сто. През март 2023 г. е регистрирано намаление с 9 на сто на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2022 година. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 39,3 на сто, в добивната промишленост - с 14,3 на сто, и в преработващата промишленост - с 0,9 на сто.
Източник: 24 часа (11.05.2023)

Почти два пъти е намалял броят на медицинските сестри в страната През последните 30 години броят на медицинските сестри в страната е намалял почти два пъти – от 53 810 през 1990 г. на 28 816 през 2021 година, обяви служебният министър на здравеопазването Асен Меджидиев. При лекарите се наблюдава увеличение – от 28 497 през 1990 г. до 29 604 през 2021 година, при непрекъснато намаляващо население. През последните 10 години съществено се увеличава броят и относителният дял на младите лекари до 35 години. През 2014 година делът на младите лекари, работещи в страната, е бил 8%, а през 2021г. е 16,7%. През последните три години броят на завършилите студенти по медицина – български граждани, е около 800 човека годишно.
Източник: Банкеръ (11.05.2023)

Минимален е ръстът в строителството у нас през март Индексът на продукцията в сектор "Строителство" се повишава с 0,8 на сто през март 2023 г. в сравнение с предходния месец. Увеличение с 1 на сто е отчетено при сградното строителство, а при продукцията от гражданското/инженерното строителство - с 0,5 на сто, съобщи Националният статистически институт по предварителни и сезонно изгладени данни. Спрямо март 2022 г. строителната продукция се увеличава с 0,3 на сто. При сградното строителство е регистрирано нарастване - с 2,4 на сто, докато при гражданското/инженерното строителство се наблюдава намаление - с 2,5 на сто.
Източник: 24 часа (11.05.2023)

Увеличаване на производствата по несъстоятелност на фирмите в България и в региона Производствата за изпадане в несъстоятелност в България се увеличават с 3 на сто през 2022 г., а броят на фалитите през изминалата година в сравнение с предпандемичната 2019 г. е с близо 30 на сто по-висок, което показва нарастващи рискове във вътрешната икономическа среда. Предупредителни сигнали идват от броя на новорегистрираните фирми и тези в ликвидация. Броят на новорегистрираните дружества остава под нивото от 2019 г. За 2022 г. броят на дружествата в ликвидация в България е 4056, като се увеличава с близо 8 на годишна база. Тъй като процесът по обявяване на несъстоятелност в България е доста консервативен и дълъг, броят на фирмите в процес на несъстоятелност също се увеличава с 2,2 на сто на годишна база до 536, информират още от "Кофас". В Централна и и Източна Европа (ЦИЕ) общият брой производствата за изпадане в несъстоятелност е нараснал с 39,3 на сто - от 25 917 през 2021 г. до 36 090 през 2022 г. В осем държави през 2022 г. броят на фалитите е по-голям, в сравнение с предходната година, а именно в България, Хърватия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Сърбия. Четири държави отбелязват понижение по този показател – това са Чехия, Естония, Словакия и Словения, съобщава компанията. Висок скок на несъстоятелността е отчетен още в Сърбия и Унгария, съответно с 106 на сто и 86 на сто, а най-голям спад на производствата в Естония.
Източник: БТА (12.05.2023)

Приходите от нощувки в България се увеличават с 53,1 на сто през март на годишна база Приходите от нощувки през март 2023 г. достигат 79,6 млн. лв., или с 53,1 на сто повече в сравнение с март 2022 година. Отчетено е увеличение на приходите както от български граждани - с 58,1 на сто, така и от чужди граждани - с 46,4 на сто, съобщи Националният статистически институт. През март 2023 г. в страната са работили 2124 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване с 60,5 хил. стаи и 124,1 хил. легла в тях. В сравнение с март 2022 г. общият брой на местата за настаняване се увеличава с 23,7 на сто, а броят на леглата в тях - с 19,3 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през март 2023 г. е 1 027,6 хил., или с 29 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 38,3 на сто) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. През март 2023 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са направени 77,2 на сто от общия брой нощувки на чужди и 42,1 на сто - на български граждани.
Източник: БТА (12.05.2023)

Общият износ на България за януари - март расте с 8,3 на сто на годишна база, а вносът - с 4,2 на сто През периода януари - март 2023 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 22 836,8 млн. лв., което е с 8,3 на сто повече в сравнение със същия период на 2022 година, показват предварителни данни на Националния статистически институт. През март 2023 г. общият износ на стоки възлиза на 8 070,0 млн. лв. и намалява с 0,5 на сто спрямо същия месец на предходната година. През отчитания период общо в страната са внесени стоки на стойност 25 355,4 млн. лв. (по цени CIF), или с 4,2 на сто повече спрямо периода януари - март 2022 година. През март 2023 г. общият внос на стоки намалява с 0,9 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 8 893,2 млн. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - март 2023 г. и е на стойност 2 518,6 млн. лева. През март 2023 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 823,2 млн. лева. През периода януари - март 2023 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 14,5 на сто в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 8 160,9 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Украйна, Китай, Сърбия и Република Северна Македония, които формират 55,3 на сто от износа за трети страни. През март 2023 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 14,3 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 979,1 млн. лева. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - март 2023 г. намалява с 1 на сто в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 10 394,4 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия. През март 2023 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява със 7,6 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 404,8 млн. лeвa. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - март 2023 г. е отрицателно и е в размер на 2 233,5 млн. лева. През март 2023 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е на стойност 425,7 млн. лева.
Източник: БТА (15.05.2023)

132 хиляди души са работели в администрацията у нас през 2022 г. 132 хиляди души са работели в администрацията у нас през миналата година, сочат данни на статистиката. 12 хиляди щата в държавни ведомства, в областни администрации и в общини остават незаети, от тях над 5 хиляди за повече от половин година. В отчета за състоянието на администрацията за миналата година е посочено, че 63 на сто от заетите в системата са с висше образование, най-много са с профил “Стопански науки”. Най-малко са заетите служители на възраст до 29 години – близо 6 на сто, 85% са от 30- до 60-годишни и само 10 на сто над 60-годишна възраст. Заетите щатни бройки от хора с трайни увреждания и с намалена работоспособност са 4 на сто в администрацията или 5400. Наложените дисциплинарни наказания в администрацията са 1725, от тях 1200 са по закона за МВР. Става въпрос за наказание порицание и писмено предупреждение. Административните структури отчитат 3754 от реално заетите служители миналата година са придобили право на пенсия.
Източник: Банкеръ (15.05.2023)

Годишната инфлация падна до 11,6% Годишната инфлация в България през април е слязла до нивото от 11,6%, след като през предходните месеци беше 16 процента през февруари и 14 процента през март, показват данните на НСИ. Поскъпването на стоките и услугите през април е едва 0,3% спрямо предходния месец, като най-високо е то при облеклата и обувките - 5,4%. Но разходите на хората за жилището под формата на сметки за ток парно, газ и др. дори са по-ниски, отколкото мартенските и са намалели с 0,2%. Хранителните стоки през април спрямо март са поскъпнали само с 0,1%, а за последните 12 месеца с 15,8%. В края на миналата година годишното поскъпване на храните беше достигнало 26%, но оттогава индексът постепенно намалява.
Източник: 24 часа (17.05.2023)

70 на сто от регистрираните коли през април са бензинови С 20 на сто са се увеличили регистрациите на нови автомобили през април тази година в България в сравнение със същия месец на 2022 г., показват данни на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA). През четвъртия месец на годината са закупени 2838 нови леки коли. За разлика от тенденцията в останалите страни на ЕС, в които най-много се търсят автомобили на ток или хибридни возила, у нас 70 на сто от новите леки коли закупени през април са с бензинов двигател. Други 24 на сто са с дизелов такъв. За периода януари-април тези дялове са съответно 71,4 на сто и 20,2 на сто. В България търсенето на дизелови автомобили се е повишило със 74,5 на сто, показват данните на АСЕА. В същото време интересът към бензиновите модели се е увеличил с 9 на сто, а към електрическите – с 34,6 на сто. За първите четири месеца на годината у нас са купени 583 коли на ток, което е близо тройно увеличение на обемите - със 190 на сто повече от същия период на миналата година. При бензиновите модели ръстът в продажбите за периода е 9,4 на сто, а при дизелите – 40,5 на сто. През април България е десета в ЕС по брой новорегистрирани автомобили.
Източник: Труд (18.05.2023)

4.4% е безработицата у нас през първото тримесечие на 2023 г. Коефициентът на безработица през първото тримесечие на 2023 г. в България намалява с 0.4 процентни пункта и достига 4.4%, съответно 4.5% за мъжете и 4.3% за жените. Безработните лица са 134.9 хил., от които 72.8 хил. (54.0%) са мъже и 62.1 хил. (46.0%) - жени. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. броят на безработните лица намалява с 8.7 хил., или с 6.1%. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). 12.4 процента от безработните са с висше образование, 57.7% - със средно, и 30.0% - с основно или по-ниско образование. Продължително безработните лица (безработни от една година или повече) са 70.3 хил., или 52.1% от всички безработни. Общият брой на заетите лица през първото тримесечие на 2023 г. е 2 928.0 хил. - 1 545.5 хил. мъже и 1 382.5 хил. жени. Това е ръст с 2.1%. спрямо същия период през 2022 г. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.1%, като при мъжете е 59.1%, а при жените - 47.8%. От всички заети 4.0% (116.1 хил.) са работодатели, 7.0% (205.1 хил.) - самостоятелно заети лица без наети, 88.5% (2 590.3 хил.) - наети лица, и 0.6% (16.5 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 1 992.3 хил. (76.9%) работят в частния сектор, а 598.0 хил. (23.1%) - в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 67.6 хил., или 2.6% от наетите лица. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 051.4 хил. (464.2 хил. мъже и 587.2 хил. жени) и представляват 26.3% от населението в същата възрастова група (23.0% от мъжете и 29.6% от жените). От икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години 39.1% са неактивни поради участие в образование или обучение.
Източник: News.bg (22.05.2023)

България е сред седемте страни в ЕС с ръст на строителството на годишна база през март Строителната продукция в България през март спрямо февруари 2023 г., за разлика от общата тенденция в ЕС, расте с 0,8 на сто, след спада през февруари с 0,3 на сто спрямо януари. На годишна база през март се отчита първо увеличение на показателя от началото на годината - с 0,3 на сто, след три последователни месеца на спад - декември 2022, януари и февруари 2023 г. Страната ни е сред седемте членки на Общността, за които има данни, отчитащи положителна динамика на годишна база. Производство в строителния сектор през март спрямо февруари т.г. е намаляло с 1,9 на сто в Европейския съюз и с 2,4 на сто в еврозоната, според първоначалните оценки на Евростат, базирани на сезонно изгладени данни. През февруари 2023 г. производството в строителството е нараснало с 1,4 на сто в ЕС, както и с 1,7 на сто в еврозоната. През март спрямо третия месец на предходната година производството в строителството е намаляло с 1,5 на сто в еврозоната и с 1,2 на сто в ЕС. Най-голям месечен спад на производството в строителството е регистриран в Австрия (-10,9 на сто), Словакия (-10,3 на сто) и Германия (-4,6 на сто). Най-голямо увеличение се наблюдава в Румъния (+4,1 на сто), Словения (+3,2 на сто) и Португалия (+1,6 на сто). В еврозоната през март 2023 г. в сравнение с март 2022 г. гражданското строителство намалява с 2,2 на сто, а сградното строителство - с 1,3 на сто. В Европейския съюз гражданското строителство намалява с 1,8 на сто, а сградното строителство - с 1,2 на сто.
Източник: БТА (23.05.2023)

Очакваната продължителност на живота у нас падна под 72 г. Очакваната средна продължителност на предстоящия живот в България за периода 2020 - 2022 г., е 71.9 години, като спрямо предходния период (2019 - 2021 г.) намалява с 1.7 години. За десетгодишен период от време очакваната продължителност на живота у нас пада от 74 до под 72 г. или с малко над 2 години. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Средната продължителност на живота при мъжете е 68.3 години, докато при жените е със 7.5 години по-висока - 75.8 години. Спрямо 2012 през 2022 г. при мъжете наблюдаваме намаление на средната продължителност с 2.3 години, докато при жените с 1.8 години. Спрямо 2012 през 2022 г. при мъжете наблюдаваме намаление на средната продължителност с 2.3 години, докато при жените с 1.8 години. Средната продължителност на живота на населението в градовете е с 3.0 години по-висока (72.8 години) отколкото на населението в селата (69.8 години). Очакваната продължителност на живота за навършилите 65 години е 14.2 години, като за мъжете и жените тя е съответно 12.0 и 16.1 години. В сравнение с 2012 г. през 2022 г. очакваната продължителност на живота на лицата, навършили 65 години, намалява с 1.4 години.
Източник: Медия Пул (23.05.2023)

България е на шесто място в света по ръст на туристите след пандемията Последният доклад на Световната организация по туризъм към ООН (UNWTO) отчита, че международният туризъм расте експлозивно през първото тримесечие на 2023 г., като приблизително 235 милиона души са пътували с цел туризъм в този период, което е два пъти повече в сравнение с януари-март 2022 г. Все пак това е около 80% от предпандемичните равнища. България отчита 27% ръст на чуждестранните туристи, посетили страната ни през първото тримесечие на годината, спрямо януари-март 2019 г. и по този показател се нарежда на 6-то място в света. По ръст на приходите от чуждестранни туристи отбелязваме ръст от 21%, с което заемаме 10-то място. Преди нас по тези показатели са Румъния, Турция, Сърбия, Португалия, Франция, докато съседна Гърция е с по-нисък ръст на чуждестранните туристи. Като цяло Европа достига 90% от предпандемичните нива, Америка - 85%, а Африка - 88%. Най-слабо е възстановяването в Азия - 54 на сто, най-вече заради късното отваряне на Китай. Силен ръст на чужди туристи обаче се отчита в Близкия изток.
Източник: econ.bg (25.05.2023)

Градовете с най-ниски заплати Видин, Благоевград и Хасково са на дъното по заплати в страната, съобщи Нова телевизия. Разликата между средните възнаграждения там и в столицата, например, е два пъти. А в сравнение със средната заплата за страната, хората в трите града получават с една трета по-малко, сочат данните на НСИ за първото тримесечие на годината. Те са на база подадена информация от самите работодатели. В периода януари-март заплатите са по-ниски, отколкото в края на миналата година. Това се дължи на бонусите за Коледа, които обаче тази година не са били големи. В последните в класацията региони получават между 1238 лева във Видин и 1244 лева в Хасково. Всичко това обаче е с уговорката, че доста по-високи са възнагражденията на работещите в така наречения обществен сектор - близо 1600 лева при едва 1100 в частния. Хората в региона потвърждават това и имат обяснение за разликите. Според тях всичко зависело от това колко печеливш е даден отрасъл и дали има скрити доходи.
Източник: actualno.com (30.05.2023)

Строежът на жилища във Варна нарасна с 24% Строителството на нови жилища се увеличава в редица области на страната. Това се дължи на нарастващото търсене на апартаменти и къщи в много големи и по-малки населени места. А строителните предприемачи с изгражданите от тях сгради се опитват да удовлетворят желанията на клиентите. През първото тримесечие на годината в област Варна е започнало строителството на 934 апартаменти и еднофамилни къщи, което е ръст с близо 24% на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. За същия период на миналата година започнатите нови жилища в областта са 755. Подобна е ситуацията и в област Бургас. Само в рамките на едно тримесечие е започнало строителството на 632 жилища, което е с 16,8% повече спрямо същия период на миналата година, когато в областта край морето е започнало изграждането на 541 къщи и апартаменти. През първото тримесечие на годината област Варна се връща на второ място по започнато ново жилищно строителство. На първо място отново се изкачва е София-столица със започнати 2978 къщи и апартаменти, сред като в края на миналата година първото място беше за Варна. Ръст на строителството има и в Пловдив. За едно тримесечие там е започнало изграждането на 711 къщи и апартаменти, което е с 8,1% повече от същия период на миналата година.
Източник: Труд (30.05.2023)

Северна България страда от най-висока безработица В България през 2022 г. най-висока годишна безработица е регистрирана в Северния централен регион (12,5 на сто), следван от Северозападния регион (8,8 на сто) и Югоизточния регион (8,7 на сто). Най-малко безработни лица през миналата година у нас е имало в Североизточния регион (6,7 на сто), в Югозападния регион (6,9 на сто) и в Южния централен регион (7,2 на сто), по данни на Евростат. Равнището на безработицата в Европейския съюз сред икономически активното население (от 15 до 74 годишна възраст) през 2022 г. е 6,2 на сто. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа служба Евростат. Броят на безработните варира в различните региони на Евросъюза. Най-ниска годишна безработица през 2022 г. е отчетена в чешкия регион Централна Бохемия (1,2 на сто), следван от столицата Прага (1,6 на сто), от Югоизточна и Югозападна Чехия, както и от региона Трансданубия в Унгария (по 1,7 на сто).
Източник: 24 часа (31.05.2023)

Цени на едро падат, но в търговията и услугите чакат да се вдигнат Производствените цени в България, макар и не на всичко, са продължили да намаляват и през април. Но въпреки това очакванията на мениджърите, особено в търговията и в услугите, са продажните цени да продължат да се покачват и през следващите три месеца, показват данни на НСИ. Тенденцията за намаляване на производствените цени започна преди няколко месеца и тя се дължи най-вече на поевтиняването на енергията. В самата енергетика само за един месец - през април, производствените цени са намалели с 8,3% в сравнение с март. Това повлича след себе си понижаване на производствените цени най-много в най-енергоемките производства. Химичните продукти например излизат от заводите вече с 3,8% по-ниски цени в сравнение с март, а металните изделия - с 0,7%. Дори в производството на хранителни стоки има месечно понижение на цените с 1,1%. На годишна база в производството на ток, топлоенергия и газ цените са вече с 19% по-ниски, а на металите - с 11,3%. В хранително-вкусовата промишленост обаче производствените цени са с 9,1% по-високи от април м.г., а в производството на тютюневи изделия - дори с 46,3%.
Източник: 24 часа (31.05.2023)

НСИ: Над 1 млн. българи живеят сами Броят на едночленните домакинства в България по време на последното преброяване на населението през 2021 г. е достигнал 1 026 198. Това сочат данните от преброяването през 2021 т., съобщи НСИ. На практика 35,8% от всички домакинства у нас са едночленни, т.е. всяко трето. В 78% от всички домакинства у нас не живее нито едно дете под 16-годишна възраст и това е най-високият процент за последните десетина преброявания, показват данните. В 23 области пък над половината домакинства се оглавяват от човек, който не е икономически активен. Броят на едночленните домакинства от 925 385 през 2011 г. нараства на 1 026 198 през 2021 г., а относителният им дял от всички домакинства нараства от 30.8% на 35.8%. За същия период двучленните домакинства намаляват с 11 121 и през 2021 г. са 842 614. В 2 303 263 домакинства (87,6%) главата на домакинството се самоопределя към българската етническа група, в 189 631 домакинства (7,2%) - към турската етническа група, а в 75 484 домакинства (2,9%) - към ромския етнос. При 27 96З (1,1%) домакинства, главата на домакинството не желае или не може да определи своята етническа принадлежност. Домакинствата, в които главата на домакинството е от българския етнос, се състоят предимно от едно или две лица. Близо половината (49,2%) от домакинствата с глава на домакинството от ромския етнос са многочленни - с четири и повече лица.dnes.bg
Източник: Други (01.06.2023)

През март се задържа производството и доставките на енергийни продукти През март спрямо февруари няма нарастване при производството на нито един от енергийните продукти. Най-голямо намаление е регистрирано при твърдите горива – с 28.8 на сто, като са произведени 1.98 млн. тона. Това сочат числата в анализ на Националния статистически институт. Намалява производството на дизелово гориво – с 15.9 на сто до 191 хил. тона, на електрическа енергия – с 9.9 на сто до 3 705 ГВтч, и на безоловен бензин – с 5.2 на сто до 110 хил. тона. Производството на пропан-бутанови смеси и природен газ остава без изменение. От юли миналата година добивът на синьо гориво е 1 млн. куб. метра. През февруари и март поризводството на пропан-бутанови смеси се запазва на нивото от 5 хил. тона. И на годишна база през март се отчита намаляване на производството при всички енергийни продукти. През март спрямо февруари се наблюдава нарастване само при доставките на природен газ, но и то е минимално – с 0.4 на сто. Отново най-голям спад е регистриран при доставките на твърди горива – с 29.7 на сто до 1.82 млн. тона. Намаляват доставките на дизелово гориво – със 17.6 на сто до 164 хил. тона, на безоловен бензин – с 12.8 на сто до 34 хил. тона, на електрическа енергия – с 4.5 на сто до 3 040 ГВтч и на пропан-бутанови смеси – с 2.3% до 43 хил. тона.
Източник: Банкеръ (01.06.2023)

Приносът на фармаиндустрията за българската икономика се оценява на 2.8 млрд. лева Общият принос, който фармацевтичната индустрия е осигурила за 2021 г. за българската икономика, се изчислява приблизително на 2,8 млрд. лева или 2,2% от брутния вътрешен продукт на страната, което е в съответствие със средното за Европа ниво. Общият икономически принос е изчислен на база стойността на трудовите възнаграждения в сектора (почти 1,1 млрд. лева), предоставените отстъпки към НЗОК и данъци (914 млн. лева), стойността на произведената в България продукция от компаниите (426 млн. лева), инвестициите в клинични изпитвания (178 млн. лева), стойността на спестените разходи чрез въвеждането на генерични медикаменти (113 млн. лева), както и добавената стойност под формата на реализираните обучителни кампании за пациенти, лекари и други експерти в областта (38 млн. лева). За 2022 г. директният принос на фармацевтичния сектор към държавния бюджет също се изчислява на над 1 млрд. лева. При цени на производител, които са сред най-ниските в Европа, фармацевтичните компании са предоставили на НЗОК 409 млн. лв. допълнителни отстъпки и компенсации, което се равнява на 27,6% от бюджета на Здравната каса за медикаменти. През 2021 г. фармацевтичният сектор е заплатил възнаграждения за над милиард лева, от които 384 млн. лв. са постъпили в държавния бюджет под формата на данъци и осигуровки. Почти 28 хил. души са пряко заетите лица във фармацевтичния сектор в България, създавайки индуцирани ефекти върху други почти 16 хил. души, като заплатите са 1,8 пъти по-високи от средните за страната. Произведената от българските производители продукция през 2021 г. е 426 млн. лв или 1,2% от общото производство в страната (над 10 млрд. таблетки и капсули и над 164 млн. течни лекарствени форми). През 2021 г. секторът е похарчил 38 млн. лв. за професионални и образователни кампании за обучение и осведомяване, в това число на експерти, пациенти и лекари, както и други 3 млн. лв. за програми за подкрепа чрез осигуряване на достъп до високоспециализирана диагностика за онкологични заболявания.
Източник: Дума (05.06.2023)

Средната възраст на автомобилите в София е 19 години Автомобилите в София се увеличават все повече, а средната им възраст е 19 години. Общата годишна поддръжка на една такава кола възлиза на около 3019 лв., като в сумата влизат застраховка гражданска отговорност, каско, данък МПС, годишна винетка, годишно обслужване (технически преглед, масла, филтри, гуми и др.), ремонти, гориво, почистване и аксесоари. Това изчисление правят експертите по транспортно планиране от „Екипът на София“. Разходите варират според разхода на гориво, възрастта и мощността на автомобила, опита и възрастта на шофьора, както и честотата на ползване на автомобила. Личните автомобили са паркирани средно 96% от времето и в действителност се движат само в 4% от него. Заетостта на паркоместата в синя зона е около 94%, а в зелена зона – 82%, като заетостта е почти на 100% пълна в диапазона 11:00 – 17:00. Проблемите, предизвикани от наличието на твърде много автомобили в София, могат да се решат чрез насърчаването на използването на транспортни алтернативи: градски транспорт, електрически автомобили, таксита, тротинетки и колела.
Източник: econ.bg (06.06.2023)

Еврокомисията одобри 77 млн. евро помощ за райони с висока безработица Европейската комисия съобщи, че е одобрила предоставянето на 77 милиона евро държавна помощ в подкрепа на инвестиции в райони с висока безработица в България. Целта е да се насърчи регионалното развитие, се посочва в съобщението. Помощта ще се състои в освобождаване от корпоративен подоходен данък в подкрепа на първоначални инвестиционни проекти на малки и средни дружества, например за създаване на ново предприятие, за разширяване на съществуващо предприятие, за разнообразяване или за цялостна промяна на производството. Подкрепата е предназначена за общини в България с равнище на безработица, по-високо поне с 25 на сто спрямо средното в страната. Помощта за един получател ще бъде 50 на сто от допустимите инвестиционни разходи, с изключение на 25 на сто в общините в Югозападния район, допълва ЕК.
Източник: 24 часа (07.06.2023)

Общият доход на домакинствата у нас нараства с 18% Общият доход на домакинствата през първите три месеца на 2023 г. е 4 874,52 лв. и е с 18% по-висок в сравнение със същия период на миналата година, показват данните от информационния бюлетин в областта на жизненото равнище и доходите за първото тримесечие на 2023 г. на Министерството на труда и социалната политика. В бюлетина се съдържат данни за брутния вътрешен продукт на България, инфлацията, работната заплата и наетите, икономическата активност и заетост на населението, доходите и разходите на домакинствата.През отчетния период общият доход средно на човек от домакинство е 2 394 лв. и нараства с 19,3% на годишна база. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е доходът от работна заплата (53,6%), следван от доходите от пенсии (35,8%) и от самостоятелна заетост (4,3%). През първото тримесечие на 2023 г. средната работна заплата в страната e 1 882 лв. или със 17,3% повече в сравнение със същия период на предходната година. Най-висока е средната работна заплата в столицата – 2 603 лв., което е с 38,3% над стойността за страната. На годишна база най-голям е ръстът на средното възнаграждение в Стара Загора – 24,6% и Пазарджик – 21,6%, а най-малък - в Силистра – 8,2%.
Източник: 24 часа (08.06.2023)

Пловдив и Варна изпревариха София по ръст на обяви за работа Обявите за работа продължават да растат и през май, като са се увеличили с 3% за месец. Общият им брой е над 50 000. Интересно е, че София изостава и е изпреварена от Пловдив и Варна по ръст. В столицата обявите са се увеличили с 4%, докато в града под тепетата двойно повече - с 8 на сто, а в морския град - с 6%. Това показва ежемесечният анализ на кариерния сайт JobTiger. Според данните в Стара Загора предложенията са се увеличили с 2%, в Бургас - едва с 1%, а в Русе има спад от 2 на сто. Анализът сочи ръст или запазване на нивата на предлагане на работа в почти всички сектори без търговията, където има спад от 3%, или 320 обяви по-малко, но там ситуацията винаги е динамична, се отчита в анализа. Спад от 2% има и при ИТ сектора, което обаче е само 20 обяви. Така тенденцията от последните няколко месеца продължава, но тя вероятно е към своя край. На годишна база предложенията в този сектор са намалели почти двойно - с 47%, обобщават от JobTiger. Най-голямо е увеличението на обявите в строителството - с 11%, и логистиката - с 10 на сто.
Източник: 24 часа (08.06.2023)

През първото тримесечие брутният вътрешен продукт нараства с 2.3% на годишна база През първото тримесечие на 2023 г. произведеният брутен вътрешен продукт на България (БВП) възлиза на 39.9 млрд. лева по текущи цени според предварителните данни, съобщава Националният статистически институт. За посочения период БВП нараства с 2.3% в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. и с 0.5% спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. по сезонно изгладени данни. На човек от населението се падат 6 201 лв. от стойностния обем на показателя. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през първото тримесечие на 2023 г. възлиза на 34.8 млрд. по текущи цени. През първото тримесечие на 2023 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 2.5%, което е нарастване с 0.2 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 година. Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0.6 процентни пункта до 34.4%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сектора на услугите, се увеличава до 63.1% през първото тримесечие на 2023 г. при 62.7% през първото тримесечие на 2022 година. Инвестициите формират 13.7% от БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително. Работещите в икономиката са 3.4 млн. души. Структурата на заетостта по икономически сектори през първото тримесечие на 2023 г. спрямо първото тримесечие на 2022 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите, намаление на относителния дял в аграрния сектор и в индустрията.
Източник: Стандарт (09.06.2023)

По предварителни данни през първото тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 0.3 процента в сравнение със същия периода на миналата година, отчетоха от Националния статистически институт. Заетите в икономиката са били 3 428 000, а общият брой на отработените от тях часове е 1.44 милиарда. Структурата на заетостта по икономически сектори през първото тримесечие показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите на годишна база, който вече е 60.8 процента. В същото време има намаление на относителния дял в аграрния сектор и в индустрията съответно до 13.6 на сто и 25.6 на сто. На един зает се падат 11 660 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 27.8 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първото тримесечие се увеличава реално с 0.8 на сто в сравнение със същия период на миналата година, а БДС за един отработен човекочас се намалява реално с 1.9 на сто. По предварителни данни за първото тримесечие равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е най-висока – 13 659.2 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 31 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 9307.4 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 21.3 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 1898.1 лв. БДС на един зает и 6.3 лв. за един отработен човекочас.
Източник: Банкеръ (12.06.2023)

Външната търговия се свива през април Външната търговия на България се свива през април: износът намалява с 11.2%, а вносът - с 12.1% спрямо същия месец на предходната година, съобщи Националният статистически институт. Данните общо за първите четири месеца на годината сочат, че износът расте с 3.6% до 29.9 млрд. лв., а вносът остава на миналогодишното равнище - 32.8 млрд. лв. През периода януари - април 2023 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 13.3% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 10.9 млрд. лв. Основни търговски партньори са Турция, Великобритания, САЩ, Украйна, Сърбия и Северна Македония, които формират 55.8% от износа за трети страни. Само през април износът за трети страни нараства с 3.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.5 млрд. лв. Вносът от трети страни за първите четири месеца на 2023 г. намалява със 7.9% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 13.2 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Русия, Китай и Сърбия. През април 2023 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява с 27.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.8 млрд. лв.
Източник: Дневник (13.06.2023)

Спад на промишленото производство Промишленото производство в България спада за пети месец поред на месечна база и за четвърти - на годишна, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). НСИ отчита свиване и в строителството и в търговията на дребно. През април спрямо март индексът на промишленото производство намалява с 2.9%, а спрямо април 2022 г. - с 12.6%. Спрямо март намалението в добивната промишленост е с 8.4%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.9%, а в преработващата промишленост - с 3.0%. Спрямо година по-рано най-голям е спадът в енергетиката - с 38.7%, в добивната промишленост - с 10.5%, а в преработващата промишленост - с 8.2%. Индексът на продукцията в сектор "Строителство" е с 1.0% под равнището от март и с 2.3% по-ниско от април 2022 г. Спадът е налице както при строителството на сгради, така и на инфраструктурни обекти. Оборотът на търговията на дребно се свива с 2 на сто за месеца и с 2.7% спрямо година по-рано.
Източник: Дневник (13.06.2023)

Приходите от нощувки в България през април надхвърлиха равнищата от същия месец на 2019 г. Приходите от нощувки в България през април 2023 г. достигат 76,7 млн. лв., или с 37,3 на сто повече в сравнение с април 2022 г., съобщи Националният статистически институт. Справка в НСИ показва, че приходите от нощувки през април 2019 г. са били 51,7 млн. лв., или с 9,9 на сто повече в сравнение с април 2018 г. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през април 2023 г. е 1 032 800, или с 16,3 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. Общият брой на нощувките през април 2019 г. е бил 962 700., или със 7,6 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година, сочи справка в НСИ. През април 2023 г. в страната са работили 2239 обекта с 10 и повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 68,5 хил. стаи и 144,3 хил. легла в тях. В сравнение с април 2022 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 12,5 на сто, а броят на леглата в тях - с 6,6 на сто. През април 2019 г. в страната е имало 2052 места за настаняване, броят на стаите в тях е бил 74,6 хил., а на леглата - 157 900 хиляди. В сравнение с април 2018 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се е увеличил с 0,7 на сто, а на леглата в тях - с 10 на сто.
Източник: БТА (14.06.2023)

Всички български проекти по програма „Цифрова Европа“ са одобрени за финансиране Сто процента от кандидатствалите български проекти по програма „Цифрова Европа“ са одобрени за финансиране, съобщиха от Министерството на транспорта и съобщенията. Министерството оказва административна и организационна подкрепа на организациите при подаване на предложения. От България са подадени три проекта с пет български организации. Всички са получили много високи оценки и ще бъдат финансирани. Финансовата подкрепа е за създаване на пространства на данни, цялостно управление на активите в критични производствени отрасли, мобилност и медийни данни. Полученото финансиране от българските организации е в размер на 844 069 евро. От стартирането през 2021 г. до момента, по програма „Цифрова Европа“ са одобрени 18 проекта в областта на цифровите умения, киберсигурност, Европейски цифрови иновационни хъбове, национален план за квантово-комуникационна инфраструктура, пространства на данни и др. Българските организации са получили 16,4 млн. евро.
Източник: БТА (14.06.2023)

Индустриалното ни производство е второто най-бързо растящо в Евросъюза През последната година българското индустриално производство е второто най-бързо растящо в Европейския съюз. В същото време България отчита най-високия износ в Евросъюза за 2022 година, съобщи министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов. През последната година българският износ към стратегически партньори е нараснал с повече от 1/3, а преките чуждестранни инвестиции растат с повече от 70%. Тенденцията се запазва и през първото тримесечие на тази година, когато ръстът е с 10 на сто.
Източник: actualno.com (15.06.2023)

Хоум офис - само за избрани сектори в България, масова практика в северна Европа Компаниите в България в най-малка степен дават възможност на своите служители да работят дистанционно в сравнение с останалите страни от Европейския съюз. Под 30% от компаниите в България са провеждали отдалечени срещи по интернет миналата година, докато сред първенците в класацията този дял доближава 80%. Достъпът от разстояние до ресурси като документи, фирмен софтуер и служебен имейл, който фирмите осигуряват на работещите, в България също е на едно от най-ниските нива в съюза. Средно в ЕС през 2022 г. 50% от предприятията, които имат 10 или повече служители, са провеждали онлайн срещи. Швеция, Финландия и Дания са първенци по този показател, а на дъното са България, Унгария и Румъния. Разлики има и в зависимост от размера на предприятието. Данните показват, че при големите компании видео срещите са масова практика и са използвани от 92% от тях, докато при малките делът пада до 44%.Средно в ЕС 57% от фирмите са осигурили отдалечен достъп до служебна поща, документи, както и до фирмени приложения или софтуер. В България този дял е едва около една трета, а по-нисък е единствено в Румъния. Бизнесите, внедрили онлайн конферентните връзки, отчитат някои ползи като спестяване на разходи и време за пътуване на служителите. Така макар в източните страни като България, Румъния и Полша практиката да е по-слабо разпространена, фирмите, които са я възприели, в по-голяма степен насърчават тя да се използва вместо срещи на живо и пътувания, когато това е възможно.
Източник: Капитал (15.06.2023)

Издадените болнични рязко намаляват в началото на годината С близо 75% е намалявал броят на болничните листове за временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина през първото тримесечие на 2023 г. по посока на следващия период през 2022 г. През първото тримесечие на 2022 г. от държавното обществено осигуряване (ДОО) е имало по 352 521 болнични листа на това основание, година по-късно броят им се е свил до 89 524 или с 262 997 по-малко. Осигурените лица, на които е изплатено поне едно обезщетение от този вид, са намалели с повече от 78% и от 304 531 са достигнали едва 65 197. През първите три месеца на 2022 г. броят на платените от НОИ работни дни е бил 1 357 855, докато в края на март т.г. е близо 248 000 или с 81,8% по-малко. Изплатените по този параграф средства намаляват от близо 68 млн. лева на 11,7 млн. лв. Общият брой на болничните листове за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и санаторно-курортно лечение, по които са платени парични обезщетения от НОИ за първото тримесечие на 2023 г., е малко над 718 000. Това е с 274 000 (27,6% ) по-малко спрямо същия период на предходната година.
Източник: econ.bg (19.06.2023)

Годишната инфлация в България се забавя до 8,6% Годишният темп на изменение на потребителските цени в Европейския съюз е отслабнал до 7,1 на сто през май, а в еврозоната е намалял до 6,1 на сто, сочат най-новите данни на Евростат. През май, отнесен към април т. г., потребителските цени и в двете зони са останали без промяна. В България потребителските цени са била нагоре с 8,6 на сто през май на годишна основа, а на месечна – през май спрямо април – са спаднали с 0,2 на сто.
Източник: 24 часа (19.06.2023)

Евростат: България е първа в ЕС по ръст на заетостта за януари-март България е на първо място в Европейския съюз по ръст на заетостта през първото тримесечие на 2023-а година в сравнение с последното тримесечие на миналата година – с 2,8 процентни пункта, сочат данни на Евростат. Делът на заетите на възраст от 20 до 64 години у нас е малко над 78 процента при 75,3% в края на 2022-ра година. За целия Европейски съюз средно делът на заетите на възраст от 20 до 64 години е 75,3% за първото тримесечие на тази година, като нарастването е с 0,5 процентни пункта спрямо четвъртото тримесечие на миналата година. На второ място след нашата страна по ръст на заетостта за този период е Хърватия – с 2 процентни пункта. Докато трудовата заетост се увеличава в 19 страни от Евросъюза, тя остава без промяна в Латвия и Финландия. В 5 държави от ЕС броят на заетите лица намалява през първите три месеца на годината спрямо предходното тримесечие. Най-значителен спад е отчетен в Словения (-1,6 процентни пункта), Литва (-1 процентeн пункт) и Малта (-0,3 процентни пункта).
Източник: Труд (19.06.2023)

България заема 57-мо място от 64 държави по конкурентоспособност Конкурентоспособността на българската икономика значително се е влошила през последните години, показва ново издание на Световната класация за конкурентоспособност за 2023 г. на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария). През 2023 г. България заема 57-мо място от 64 държави като отстъпва с четири позиции надолу само за година. Спрямо 2020 г. спадът спадът е с девет позиции и с 19 позиции спрямо 2009 г. Продължителната политическа нестабилност в страната, слабото върховенство на закона, липса на правителствена ефективност и лошата инфраструктура, наред със стратегическата неяснота по отношение на Украйна, бележат най-съществено изоставане сред факторите на конкурентоспособността на България през 2023 г. Забавеното влизане на страната в еврозоната и в Шенген, както и рискът от загуба на европейски средства, също влияят негативно на икономическото развитие. Въпреки това бизнес секторът устоява на тези предизвикалства благодарение на "издърпващата сила на Европейския съюз". Но и тази тенденция, вероятно ще се промени с повишената опасност от настъпване на рецесия в еврозоната през 2023, посочват авторите на класацията.
Източник: Сега (21.06.2023)

Евростат: България с най-ниско индивидуално потребление в ЕС през 2022 г. Страните членки от Европейския съюз отчитат значителни разлики в нивата си на фактическо индивидуално потребление през 2022 г. Те варират от 67 на сто от средното равнище в ЕС в България до 138 на сто в Люксембург, показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. В България фактическото индивидуално потребление на глава от населението, изразено в стандарти за покупателна способност, е достигнало 67 на сто от средното за ЕС през 2022 г., нараствайки спрямо 65 на сто отчетени през 2021 г. и 58 на сто през предпандемичната 2019 година. Фактическото индивидуално потребление включва стоки и услуги, които са действително консумирани от гражданите на съответната страна, независимо дали те се купуват и плащат от домакинствата, от държавата или от организации с нестопанска цел. Показателят се разглежда като показател за материалното благосъстояние на домакинствата. През миналата година 9 страни членки са имали по-високо от средното за ЕС фактическо индивидуално потребление на глава от населението, изразено в стандарти за покупателна способност. Най-високи нива са регистрирани в Люксембург (38 на сто над средното за ЕС), Германия (19 на сто над средното за ЕС) и Австрия (18 на сто над средното за ЕС).
Източник: БТА (21.06.2023)

Строителната продукция в Европа се е свила през април В България през април 2023 г. е отчетено понижение на обема на строителството с 1 на сто спрямо предходния месец. И през първото тримесечие на годината (януари-март) у нас e регистриран спад на производството в сектор "Строителство" - с 0,7 на сто спрямо последното тримесечие на 2022 г. Продукцията на сектор "Строителство" и в Европейския съюз, и в еврозоната е намаляло с 0,4 на сто през април спрямо март. Това сочат първоначалните сезонно коригирани данни на европейската статистическа служба Евростат. На годишна основа (спрямо април 2022 г.) строителството на сгради в ЕС е намаляло с 0,1 на сто, а в еврозоната се е увеличило с 0,2 на сто. Най-сериозен спад на производството в сектор "Строителство" през април на месечна основа сред страните от ЕС, за които са налични данни, е отбелязан в Словения (-6,6 на сто), следвана от Нидерландия (-5,3 на сто) и Румъния (-4,2 на сто). Най-значително увеличение е регистрирано в Белгия (+3 на сто), Германия (+2 на сто) и Франция (+0.8 на сто). На годишна основа през април 2023 г. при гражданските инженерни проекти в еврозоната е отчетено повишение с 3,9 на сто, а при строителството на сгради е регистрирано понижение с 0,3 на сто. Сред страните от ЕС, за които са налични данни, най-голямо годишно понижение на производството в сектор "Строителство" е отчетено в Словакия (-6,9 на сто), Чехия (-6,4 на сто) и Финландия (-5,5 на сто).
Източник: 24 часа (22.06.2023)

Пенсиите се вдигнали формално с 25,7%, а реално с 11,2% Между 2019 г. и 2021 г. делът на разходите за пенсии се е увеличил от 8,2 % до 10,3 %, а през 2022 г. стойността на този показател спада до 9,5 %, съобщава Националния осигурителен институт (НОИ). Броят на пенсионерите към 31 декември 2022 г. е 2 030 318. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за миналата година е 674,54 лв. При неговото изчисляване са взети предвид всички добавки към пенсиите по Кодекса за социално осигуряване (КСО), изплатените през 2022 г. допълнителни суми по т. нар. „великденска“ и „коледна“ добавка от 70 лв., както и изплатените от ДОО суми в периода от януари до юни 2022 г. за компенсиране на разликата между дохода от пенсии преди 25 декември 2021 г. и дохода от пенсии след тази дата. Номиналното нарастване на средния месечен размер на пенсиите е 25,7 на сто, а реалното нарастване 11,2 на сто.
Източник: 24 часа (22.06.2023)

Продажбите на дизелови коли с 35% ръст Продажбите на нови дизелови коли в България нараснаха с 35,6% през първите пет месеца от годината. От януари до май в страната са регистрирани 2949 нови дизелови коли, при 2175 броя за същия период на 2022 г., обявиха от европейската асоциация на производителите на автомобили. Ръстът при продажбите на нови бензинови коли е много по-малък – само с 6,5%. От януари до май са регистрирани 9401 нови бензинови коли. Но най-голям ръст има при продажбите на електрически автомобили. За първите пет месеца на годината в България са регистрирани 725 електрически коли, което е увеличение със 121% на годишна база. Продажбите на плъг ин хибридите изостават спрямо сделките с напълно електрически коли. За пет месеца в страната са продадени само 86 плъг ин хибрида, макар това да е близо два пъти повече спрямо същия период на миналата година. От януари до май са продадени общо 13 450 нови автомобила, което е ръст с 15 на сто.
Източник: Труд (22.06.2023)

Общите разходи на работодателите за отработен час са нараснали с 15% През първото тримесечие на 2023 г. спрямо първото тримесечие на 2022 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 15.1%. Това съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). В индустрията увеличението е с 18.2%, в услугите - с 15.7%, и в строителството - с 14.1%. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Транспорт, складиране и пощи“ - с 23.6%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 23.5%, и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ - с 19.6%. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 15.7%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 12.4%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 25.8% за „Транспорт, складиране и пощи“ до 3.3% за „Хуманно здравеопазване и социална работа“.
Източник: News.bg (23.06.2023)

България е лидер по износ на патешки черен дроб България е световен лидер по износ на патешко месо и черен дроб, като годишно продава зад граница стока на обща стойност 150 млн. долара, показва анализ на БСК. Страната ни държи над една трета или 36,7% от световния износ на патешки дроб, 26% от износа на замразено патешко месо и 18% от експорта на прясно патешко месо. Сред другите продукти, от които страната ни държи голям дял от износа, са временно консервираните череши - 17,6%, месинг на листа и ленти - 15%, тръби и маркучи от каучук с принадлежности - 13,5%, слънчогледово кюспе - 12,4%, медни пръти и профили - 12%, маслодаен слънчоглед и сурово слънчогледово масло - по 10,9 на сто. Общата стойност на българския износ за 2022 г. е 50,25 млрд. долара, което е с 21% повече спрямо 2021 г. Така страната ни се се изкачва в класацията на световните износители до 57-мо място, изпреварвайки Гърция.
Източник: Труд (23.06.2023)

България е на трето място сме в света по консумация на хляб Турция, Сърбия и България заемат челните три места в света по най-голяма консумация на хляб, съобщават турски медии, позовавайки се на статистически данни. Годишно в Турция на глава от населението се потребява 199,6 кг хляб, в Сърбия 135 кг, а в България 131,1 кг. Украйна и Кипър допълват списъка на петте водещи страни по консумация на хляб съответно с 88 кг, 74 кг и 72 кг годишно на човек. Значително по-ниска е консумацията в други страни от Европа. Германия, например, консумира по 57 кг хляб годишно на човек, Франция - 50 кг, Испания - 46 кг, Италия - 44 кг, Великобритания - 37 кг. В САЩ се изяждат по 17 кг хляб годишно на глава от населението, показва цитираната статистика на Little Ranking. С най-ниско потребление на хляб в света е Индия - 1,75 кг, следвана от Нигерия - 2,26 кг и Бразилия - 2,88 кг.
Източник: Дума (27.06.2023)

Индексът на цените на износа при захарните изделия и меда е най-висок през първото тримесечие Общият индекс на цените на износа през първото тримесечие по сектори на Стандартната външнотърговска класификация е 97,9%, което е 20,6 процентни пункта намаление на индекса на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт. Най-високи са индексите на цените на експорта за тримесечието в секторите „Захар, захарни изделия и пчелен мед“ (124,7%) и „Сглобяеми конструкции; осветители, санитарни артикули, котли и радиатори за отопление“ (121,2%). В НСИ изчисляват, че най-ниски индекси са отчетени в секторите „Животински и растителни мазнини, масла и восъци“ (71,3%) и „Масла и техните фракции, сурови или рафинирани, от растителен произход“ (70,9%). Общият индекс на цените на вноса за периода по сектори на Стандартната външнотърговска класификация е 99,8%, което е 16,6% процентни пункта намаление на индекса спрямо същия първото тримесечие на миналата година. Най-високи са индексите на цените на вноса за тримесечието в секторите „Обработени кожи и артикули от тях“ (123,8%) и „Продукти от животински и растителен произход“ (121,4%). Най-ниски индекси са отчетени в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (73,3%) и „Газ, природен и промишлен“ (62,7%).
Източник: Инвестор.БГ (27.06.2023)

Българите пътуват най-много в Турция и Гърция Пътуванията на български граждани в чужбина през май са 772 500 или с 5,9 на сто повече от регистрираните през май миналата година, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Най-голям дял от общия им брой формират пътуванията с цел гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия - 43,9 процента, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 37,1 процента, и със служебна цел - 19 процента. В сравнение със същия месец на предходната година е регистрирано увеличение на пътуванията с цел почивка и екскурзия - с 8,9 процента, докато тези със служебна цел намаляват с 10,1 процента. Най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция - 212 400, Гърция - 183 300, Сърбия - 54 200, Румъния - 54 200, Германия - 44 700, Италия - 28 400, Австрия - 24 700, Република Северна Македония - 22 700, Испания - 21 400, и Франция - 21 100. Посещенията на чужди граждани в България са 930 500 или с 15,8 на сто повече в сравнение с май 2022 година. Транзитните преминавания през страната са 36,5 процента или 340 100 души от всички посещения на чужди граждани в България.
Източник: 24 часа (28.06.2023)

Рекламата забавя ръста си до 6,6% през 2023 г. 569,2 млн. лева са инвестициите в реклама през 2022 г., като рекламният пазар в България е нараснал с 9,5%, показват последните данни на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА). Този ръст обаче се очаква да се забави до 6,6% през 2023 г. заради високата инфлация не само у нас, но и по света. Доброто изключение е само за дигиталните медии, в които рекламата ще расте с по 11% всяка година до 2025-а. Данните представят оценка на нетните инвестиции в основните медийни канали и не включват инвестициите в създаването и производството на рекламни формати. Почти изненадващо за специалистите българският рекламен пазар се възстанови доста бързо след пандемията и в условията на война порасна с 9,5% през 2022 г., достигайки 569,2 млн. лева нетен обем. В телевизията влизат 305,2 млн. лева, като нарастването спрямо 2021 г. е с 9%, а делът й е 53,6%. Дигиталните медии са втори по привлечени инвестиции, но първи като ръст за 2022 г. Те са с с дял от 32,9% и 187 млн. лева нетен обем, но за втора поредна година държат стабилен ръст от 12%. Причините за това са възходът на електронната търговия и дигиталната трансформация във всички бизнес сектори. Външната реклама расте със 7% и достига 46 млн. лева нетен обем. Радиопазарът остава стабилен - расте с 8% и получава 21,9 млн. лева. В пресата обаче е отчетен спад с 8% при 8,3 млн. лева нетен обем. Киното, което пострада най-много при COVID ограничения, сега се съвзема с 0,8 млн. нетни инвестиции и 60% ръст спрямо 2021 година.
Източник: 24 часа (29.06.2023)

В България най-малко от работещите използват дигитални устройства През 2022 г. близо 30 на сто от работещите в страните от Европейския съюз, на възраст между 15 и 74 години, са отговорили утвърдително на въпрос, зададен им в рамките на проучване, дали работата им е свързана изцяло или частично с използването на дигитални устройства (компютри, смартфони, телевизори и т.н.) съобщи Евростат. Сред страните от Евросъюза, в които е отчетен най-малък дял на работниците и служителите, които през 2022 г. са използвали дигитални устройства, са България, Румъния и Гърция (по 12 на сто от всички работещи, които са на възраст между 15 и 74 години). Държавите от ЕС, при които този дял е най-висок, са Люксембург (47 на сто от всички работещи между 15 и 74 години), следвана от Нидерландия и Швеция (по 41 на сто). При трудово заетите от тази възрастова група 36 на сто от жените и 29 на сто от мъжете са използвали изцяло или частично дигитални устройства при работата си. Делът на тези работници и служители намалява при възрастовата група 45-59 г. (31 на сто жени и 23 на сто мъже) и спада още по-драстично при трудово заетите на възраст между 60 и 74 г. (24 на сто жени и 19 на сто мъже).
Източник: 24 часа (29.06.2023)

Производството на електроенергия в България се свива за втори пореден месец през април Производството на електрическа енергия в България се свива през април, отчитайки втори пореден месец на значителен спад, като голяма част от генерираното електричество е реализирано на вътрешния пазар, показват нови данни на Националния статистически институт (НСИ). През април в България са произведени 3063 гигаватчаса (ГВтч) електроенергия, от които 2704 ГВтч са доставени в рамките на родния пазар. През април спрямо предходния месец производството на всички видове енергийни продукти в страната отчита спад, водено от понижението при безоловния бензин, което достига 59,1% при продукция от 45 хил. тона. Той е следван от пропан-бутановите смеси, където спадът достига 40% до 3 хил. тона. Производството на твърди горива се свива с 27,1% до 1,44 млн. тона. Спадът при дизеловото гориво възлиза на 7,9%, при обеми от 176 хил. тона. Спрямо април 2022 г. производството на бензин се понижава с 67,4%, това на пропан-бутанови смеси – с 57,1%, на природен газ – с 50%, на твърди горива - с 44,1%, на дизелово гориво – с 25,7%, на електроенергия – с 25,6%. През април спрямо предходния месец доставките на пропан-бутанови смеси отчитат най-голям ръст сред енергийните продукти – 4,7% до 45 хил. тона, следвани от тези на дизелово гориво – 1,8% до 167 хил. тона. Намаляват спрямо март 2023 г. доставките на твърди горива – с 29,2% до 1,288 млн. тона, на природен газ – с 18,1% до 212 млн. куб. м., на безоловен бензин – с 11,8% до 30 хил. тона, и на електроенергия – с 11,1% до 2704 ГВтч. На годишна база нарастват доставките на пропан-бутанови смеси – с 32,4%, на природен газ – с 5%, на електроенергия – с 2,7%. Намаляват доставките на твърди горива с 51,1%, на дизелово гориво – с 13%, и на безоловен бензин – с 3,2%.
Източник: Инвестор.БГ (30.06.2023)

МИР сключи договори със 744 фирми по втората процедура от Плана за възстановяване и устойчивост Министерството на иновациите и растежа сключи 744 договора (от общо 1599) по процедурата „ИКТ решения и киберсигурност“ от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Одобрените за финансиране кандидати по сключените до момента договори ще получат общо 14 243 796 лева. По процедурата не се налага съфинансиране от одобрените предприятия. В зависимост от заявените нужди фирмите получават грантове между 3 000 лв. и 20 000 лв. Общият бюджет на мярката е 30.6 млн. лв. Компаниите имат възможността да закупуват софтуер за оптимизиране на управленските, производствените и логистичните процеси, както и да си осигурят по-добра информационна и киберсигурност. Със средствата ще могат да се покриват разходи и за създаване на корпоративни уебсайтове, мобилни приложения, онлайн магазини, дигитален маркетинг, връзки с клиенти, системи за бизнес анализи, онлайн обучения на служители и уеб-базирани услуги за платформи и вътрешни мрежи за споделяне на информация.
Източник: 24 часа (05.07.2023)

Без деца са 36,9% от семействата у нас Към 7 септември 2021 г. в България са преброени 1 176 372 семейства с деца от общо 1 865 132 семейства в България. Броят на семействата с едно дете е 766 751 или 65,2 на сто от всички семейства с деца. Абсолютно и относително намалява броят на семействата с две, три и повече деца. Многодетни (с три и повече деца) са 47 859 семейства, или 4,1 на сто от всички семейства с деца. Това показват данни от последното преброяване на населението в страната, съобщи Националният статистически институт. Без деца са 688 760 (36,9 на сто) от семействата в страната (34,8 на сто в градовете и 42,6 на сто в селата). Справка в НСИ показва, че при последното преброяване през 2011 г. без деца са били 813 995 (38,3 на сто) от семействата в страната (35,5 на сто в градовете и 45,9 на сто в селата). През 2011 г. обаче населението на България беше 7 364 570 души при 6 447 710 към края на декември 2022 г. Данните от последните преброявания показват, че като типична форма на семейството в България е утвърден еднодетният модел. Делът на семействата, образувани от един родител с деца, нараства от 12,2 на сто през 2001 г. на 14,7 на сто през 2011 г. и достига 21,9 на сто от всички семейства в страната през 2021 година. Майките с деца са 74,4 на сто от всички семейства от един родител с деца, а в 25,6 на сто от семействата бащата сам отглежда децата си.
Източник: БТА (06.07.2023)

Българите - единствените в ЕС с ръст на реалната заплата България е единствената държава в Европейския съюз, в която покупателната способност е нараснала в последната година. По данни на фондация "Ханс Бьоклер" реалните заплати в България са се повишили с 4,7 процента. За сравнение - в Европа средният спад на покупателната способност е 4 на сто, като най-висок той е в Естония (9,3%), Гърция (8,2%) и Чехия (8,1%). В Германия реалните заплати са намалели с 4,1 на сто. По данни на Националния статистически институт през първото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата в България е нараснала със 17.3% спрямо първите три месеца на 2022 г. Това означава, че тя изпреварва инфлацията, която към март е била около 14 процента. Справка на btv сочи, че в България средната заплата от близо 1900 лева в момента е една от най-високите в региона. В Румъния тя е 1870 лева, а в Гърция - колкото в България, т.е. 1900 лева. В Хърватия, която наскоро прие еврото като официална валута, средната заплата пък е около 2300 лева. На общоевропейско ниво основен виновник за спада на реалните заплати са високите нива на инфлация. Макар че първоначално те се дължаха на по-високите цени на вноса на изкопаеми горива и храни, сега нарастващите корпоративни печалби също допринасят значително за натиска за повишаване на цените, пишат от “Ханс Бьоклер”.
Източник: Стандарт (06.07.2023)

Все повече българи са си купили стаж, за да се пенсионират Все повече повече българи са принудени да си купят стаж, за да могат да се пенсионират. Причината са непрекъснатото увеличение на изискуемия стаж за пенсия. За първите три месеца на тази година стаж за пенсия са купили 337 човека, като за това са платили над 5,667 млн. лева. За сравнение през същия период на миналата година, за да се пенсионират са си платили 270 човека, но пък това им е стрували над 7,277 млн. лева. причината е повечето недостигащ стаж, който са закупили, показват още данните на НОИ. Общо през миналата година стаж за пенсия са си купили близо 4100 човека, като сумата от платените вноски възлиза на над 24,432 млн. лева. Цената на месец стаж, който може да се купи, е 19,8% от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите, който от 1 април миналата година стана 710 лева, колкото остана и през тази. Така за всеки месец недостигащ стаж сумата е 140,58 лв. Година стаж струва 1686,96 лв., а пълните 5 години - 8434,8 лв. Всеки може да си купи до 5 г. дори да не му предстои скоро пенсиониране. За стаж се зачита обучението в университет, но той също се заплаща. Сделки може да правят и вече навършили възрастта хора. Плащането става по банков път, но трябва да се издаде и удостоверение от поделение на НОИ, за да бъде призната сделката. Този стаж не се ползва за изчисляване на пенсията. Висшистите може да купят стаж само за периода на обучението, който е вписан в учебния план, ако не са работили, докато следват, а жените да не са били и по майчинство. Те трябва да представят и диплома от университет.
Източник: Дарик радио (07.07.2023)

Намаляват обявите за работа през юни Обявите за работа през месец юни са намалели с 8% или с близо 4000 броя спрямо предходния месец, показват данни на сайт за обяви за работа. За това има логично обяснение. От една страна се намираме в най-активния отпускарски период в годината - работодатели и търсещи работа са по-слабо активни на пазара на труда. От друга страна, секторът “Хотелиерство и ресторантьорство”, който формира близо 20% от предложенията за работа, изглежда достигна своя пик и през последния месец предложенията в него са намалели. Общият брой на предложенията за работа в края на юни е 46 500. На годишна база обявите продължават да намаляват - спрямо същия месец на миналата година има спад от 12%. Предложенията в повечето сектори през юни са намалели. С най-голям спад са офертите в сектора “Хотелиерство и ресторантьорство” - обявите са с близо 2500, или с 24%, по-малко спрямо предходния месец.
Източник: Труд (10.07.2023)

Промишленото производство се свива с 11 на сто през май спрямо година по-рано, сочат данните на НСИ. С над една четвърт спада производството на ток, парно и газ - с 26.1%, в добивната промишленост намалението е с 24%, а в преработващата промишленост - с 8.3%. Съществен спад в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при производството на: тютюневи изделия - с 36.7%, текстил и изделия от текстил, без облекло - с 28.7%, дървен материал и изделия от него, без мебели - с 28.4%, мебели - с 25.7% и химични продукти - с 25%. Ръст е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили и производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с по 22.2%, производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 16.3%. В сравнение с април има увеличение с 8.8% на производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8.8%, в преработващата промишленост - с 0.7%, а понижение в добивната промишленост - с 4.7%. По-значително нарастване в преработващата промишленост се наблюдава при производството на: превозни средства, без автомобили - с 9.4%, автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 8.8%, основни метали - с 4.7%, дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4.1%. Спад е регистриран при производството на химични продукти - с 11.9%, и производството на мебели - с 11.5%. През май индексът на продукцията в сектор "Строителство" е с 1% над равнището от предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. На годишна база календарно изгладения общ индекс на строителната продукция е без изменение спрямо май 2022 година. При сградното строителство е регистрирано нарастване - с 1.8%, а при гражданското/инженерното строителство се наблюдава намаление - с 2.5%.
Източник: Дневник (11.07.2023)

Износът към ЕС намалява, а вносът се увеличава През периода януари - април 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 1.2% спрямо същия период на 2022 г. и е в размер на 18 960.5 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция, които формират 61.8% от износа за държавите - членки на ЕС. През периода януари - април 2023 г. при износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (26.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (57.3%). Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - април 2023 г. се увеличава с 6.1% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 19 533.0 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Нидерландия.
Източник: Дарик радио (11.07.2023)

Ръст в производството и консумацията на шоколад Производството и консумацията на шоколад в България отчита ръст през последните 5 години. Според статистиката на НСИ производството на шоколадови и други видове продукти, съдържащи какао, през 2018 година е 39 011 тона. Количеството е под стойностите от 2019 г., когато са произведени 39 980 тона. Осезаема разлика се наблюдава през 2020 г, когато производството скача на 45 024 тона. Подобен ръст виждаме и в продажбите (без ДДС и акцизи) през 2018 г., когато е отчетена сумата от 63 836 хил. лв. А през 2019 г. и 2020 г. са отчетени съответно 67 466 хил. лв. и 68 333 хил. лв. Средно лице от едно домакинство консумира и/или употребява по 1.6 кг. шоколадови изделия през 2019 и 2020 г., но през 2021 г. отново нараства с 1.9 кг. bloombergtv.bg
Източник: Други (13.07.2023)

Втори пореден месец бизнес климатът в България запазва равнището си Втори пореден месец бизнес климатът в България запазва равнището си, показва справка в Националния статистически институт. През юли общият показател остава на нивото си от юни (+0,1 пункта до 26,1 на сто), а повишение на съставния показател се наблюдава в търговията на дребно и сектора на услугите, докато в промишлеността е регистрирано намаление. Единствено в строителството съставният показател запазва равнището си от предходния месец. През юни бизнес климатът запази стойностите от май, когато регистрира ръст с 4 пункта на месечна база, като спрямо април НСИ отчете ръст на показателя във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги, докато през юни оптимизъм имаше само в търговията на дребно. Сред основните затруднения за предприятията, отчетени от НСИ през юли, продължават да са несигурната икономическа среда, недостатъчната работна сила, цените на материалите. През юли в сектор "Строителство" се появява ново притеснение, свързано с увеличаването на броя на клиентите със закъснения в плащанията. Мениджърите предвиждат запазване на равнището на продажните цени през следващите три месеца - в промишлеността, строителството, търговията на дребно, услугите. След като през януари 2023 г. общият показател на бизнес климата запази приблизително нивото си от декември 2022 година, стойностите му леко се повишиха през февруари - с 1,4 пункта, спрямо предходния месец, през март бизнес климатът запази равнището си от февруари, а през април 2023 г. бе отчетено повишение с 0,7 пункта в сравнение с предходния месец, показва справка в НСИ. business.dir.bg
Източник: Други (30.07.2023)

Производствените цени в промишлеността продължават трайно да намаляват на месечна база от януари до юни Производствените цени в промишлеността, които са ранен измерител на инфлацията, продължават трайно да намаляват на месечна база от януари до юни, а на годишна - тенденцията се запазва вече трети месец. Това показва справка в Националния статистически институт (НСИ) от юни до декември 2022 г. Общият индекс на цените на производител се понижава с 1,3 на сто през юни 2023 г. спрямо предходния месец, съобщи НСИ. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,2 на сто. В добивната промишленост е отчетено нарастване - с 1,1 на сто, а в преработващата промишленост не се наблюдава изменение на цените. По-високи цени през юни в преработващата промишленост са регистрирани при: производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 1,1 на сто, производство на лекарствени вещества и продукти - с 0,8 на сто, производството на мебели и производство, некласифицирано другаде - с по 0,7 на сто. Понижение на цените се наблюдава при: производството на химични продукти - с 4,6 на сто, и производството на основни метали - с 3,7 на сто. Общият индекс на цените на производител намалява с 10,9 на сто през юни 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година. Значителен спад на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 24,7 на сто, в преработващата промишленост - с 5,5 на сто, и в добивната промишленост - с 4,2 на сто.
Източник: БТА (31.07.2023)

Спад в промишленото производство през май и ръст в строителството През май промишленото производство спадна с 8,2 на сто, като най-голям отрицателен принос имаха производството на енергийни продукти и добивната промишленост. Растеж има при производството на метални изделия, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета и на друга транспортна техника. Спадът на оборота в промишлеността достигна 26,1 на сто, като с по-голям отрицателен принос бе намалението на оборота на вътрешния пазар. В месечния обзор на българската икономика на Министерството на финансите данните са към 17 юли. Индексът на строителната продукция се повиши с 2,9 на сто поради нарастване на сградното строителство. Оборотът в търговията на дребно отчете ръст от 1,8 на сто. Броят на регистрираните безработни към края на юни достигна 142 510 души, като бе с 2,7 на сто повече спрямо края на същия месец на 2022 г. Броят на обявените свободни работни места в бюрата по труда се запази по-нисък в сравнение с нивата, наблюдавани през предходни години, отчитат експертите на финансовото министерство. Годишният темп на инфлацията се сви през юни с 1,1 процентни пункта (пр.п.) до 7,5 на сто. Спадът при енергийните цени се задълбочи до минус 9,6 на сто на годишна база, а нарастването на цените на останалите компоненти на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) продължи да се забавя. Базисната инфлация се понижи с 0,5 пр.п. до 9,2 на сто на годишна база, като влияние за това имаха както услугите, така и неенергийните промишлени стоки.
Източник: 24 часа (02.08.2023)

Доходите на българите са нараснали реално с 46% за десет години Почти два пъти по-висок доход, но и точно толкова по-големи разходи - това е ситуацията на българските домакинства според данните на Национални статистически институт. Промени са виждат както в сумите, така и в потреблението. През 2022 г. общият доход на човек от домакинство е бил 9008 лв., а през 2013 г. - 4814 лв., т.е. 1,9 пъти по-малко. Делът на пенсиите бележи най-голям ръст за 10-годишния период - от 25,5% през 2013 г. до 33,7% през 2022 г. Миналата година БВП на един зает у нас се увеличава реално с 2,1% в сравнение с 2021 година. Реалните доходи растат през целия период. Реалните доходи от заплата, обаче, през 2022 г. намаляват с 3,9% спрямо 2021 г. Разходите следват същата тенденция и НСИ отчита сходното им увеличение с 1,9 пъти между 2013 г. и 2022 г. Делът на храната и безалкохолните напитки спада от 33,2% до 30,1%. Расте тежестта на харчовете за здраве, за поддържане на дома, за социални осигуровки и др. През 2022 г. спрямо 2021 г. реалните доходи нарастват с 1,4 на сто, реалните разходи - с 3,3 на сто, а цените - с 18,2 на сто. За едно десетилетие се е повишила консумацията на месо, месни произведения, кашкавал, яйца, плодове, зеленчуци, захарни и шоколадови изделия и напитки. Драстично обаче намалява консумацията на хляб и тестени изделия - с цели 22,2 кг. Ядем също така по-малко риба и рибни продукти, прясно мляко, сирене, олио, картофи и захар. Ако през 2013 г. средно на лице от домакинство са се падали по 596 бр. цигари, през 2022 г. те вече са 891 бр. Цените на повечето хранителни и нехранителни стоки се повишават през разглеждания период. Най-отчетливо е това при основни храни като зеле, домати, сирене, чушки, дини и пъпеши, краставици и масло, както и при дървата, въглищата и обувките. В някои случаи скокът е повече от двоен. Покупателната способност на домакинствата, изчислена чрез паричния доход средно на лице, все пак расте при почти всички хранителни продукти с изключение на чушките, доматите и сиренето.
Източник: Money.bg (04.08.2023)

Средната заплата на мъжете у нас е с близо 22% по-висока от тази на жените Средната годишна заплата в България през 2021 г. е била 18 733 лв., като за мъжете тя е 20 515 лв., а за жените - 16 887 лв. Това означава, че мъжете са получавали с близо 22% по-високо възнаграждение от жените. Средната годишна заплата за наетите лица е най-висока в икономическата дейност: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" и най-ниска в сектор "Хотелиерство и ресторантьорство". Средният осигурителен доход за страната през миналата година е 1298 лв., като за мъжете той е 1341 лв., а за жените - 1254 лв., или разликата е близо 7% в полза на мъжете. През 2022 г. средната пенсия в страната 710 лв. За мъжете тя е 797 лв., а за жените – 659 лв., или с почти 21 на сто по-ниска. Коефициентът на заместване на дохода от пенсия през миналата година е бил 54,6%. За мъжете той е 59,5%, а за жените – 52,5%. Средната продължителност на получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022 г. е 27,5 години за жените и 21,4 години за мъжете. Относителният дял на бедните спрямо линията на бедност през 2021 г. общо за страната е 22% от населението, като за жените процентът е почти 24 на сто, а за мъжете - малко над 20%. Относителният дял на работещите бедни общо за страната е 10 на сто, като за мъжете той е 11,3%, а за жените - 8,5%. По региони най-голям относителен дял на работещите бедни се регистрира в Югоизточния, а най-нисък - в Северозападния.
Източник: Инвестор.БГ (07.08.2023)

НСИ: Строим сгради с повече жилища в тях По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през второто тримесечие на 2023 г. е 1 180, а новопостроените жилища в тях са 5 198 (табл. 1 от приложението). Спрямо второто тримесечие на 2022 г. сградите са със 17 по-малко, или с 1.4%, а жилищата в тях се увеличават с 1 121, или с 27.5%. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2023 г. със стоманобетонна конструкция са 75.3%, с тухлена - 20.9%, с друга - 3.6%, и с панелна - 0.2%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (78.7%), следвани от жилищните кооперации (15.6%). В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. се наблюдава намаление в броя на новопостроените къщи, докато броят на жилищните кооперации се увеличава. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 204 сгради с 1 168 жилища, Пловдив - 163 сгради с 449 жилища, и Бургас - 130 сгради с 1 352 жилища в тях . Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (32.9%), следват тези с две стаи (32.0%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 4.2%.
Източник: News.bg (09.08.2023)

Износът от България спада през първото полугодие През първото полугодие на 2023 г. износът от България спада с 3,1% в сравнение със същия период на миналата, а само за юни спадът е с 15,6% на годишна база. От страната ни през месеците януари - юни са изнесени стоки за 44,4 млрд. лв., докато миналата година износът е бил за 45,8 млрд. лв. за същия период, и то при цени, които бяха с около 15% по-ниски. Причината за спада са намаленото потребление и спадът на производството в повечето страни от ЕС, които са ни основни икономически партньори. Наскоро ЕК ревизира прогнозата си както за ЕС, така и за България, за която се очаква едва 1,5% ръст на икономиката до края на 2023 г. Специално за износа, който е един от основните стълбове на нашата икономика, в прогнозата се казва, че той ще продължи да спада допълнително, защото вече няма износ на ток на свръхвисоки цени, има забрана за износ на руски петролни продукти и се планират продължителни профилактични спирания на големи производствени мощности в енергетиката и в стоманената индустрия. Промишленото производство у нас също отчита спад през юни - с 0,7% на месечна база и с 9,3% на годишна. Стагнацията е засегнала и строителството, за което юни обикновено е месец на подем. Тази година обаче индексът на строителната продукция пада с 1,1% през юни спрямо май и с 2,2% спрямо юни 2022 г. Единствено оборотите на търговците на дребно през юни се увеличават, но само на годишна база с 2,4%, и то на фона на инфлация, която е около 6 пъти по-висока от този процент. Туризмът отчита пореден рекорд - приходите на хотелите през юни т.г. са 229,2 млн. лв. Те не само са по-високи с 28,2% в сравнение с юни м.г., но са и най-високите юнски приходи, откакто се води такава статистика.
Източник: 24 часа (11.08.2023)

Намаление отчитат в повечето сфери от преработващата промишленост Производството на хранителни стоки в предприятия в страната през юни намалява с 13,9% спрямо същия месец на миналата година, показват данни на Националния статистически институт. Спад при производството на храни има през всеки от месеците през първата половина на годината. През януари понижението е само с 0,4%, а през следващите месеци спадът нараства. Общо за всички предприятия от преработващата промишленост през юни има спад на производството с 6,2% спрямо същия месец на миналата година. Като този спад продължава за четвърти пореден месец. От данните на НСИ не става ясно дали свиването на дейността на предприятията се дължи повече на понижение на износа или на свито потребление в страната. Високите цени на храните в България карат много хора да преминават към по-евтини марки, някои от които са вносни, или вместо да купуват скъпи луканки и лютеници предпочитат да вземат свежо месо и домати. Всичко това свива потреблението на определени стоки и в България. За да запазят печалбите си производители и търговци вдигат още повече цените, но това води до още по-голяма промяна в поведението на потребителите. Производството на напитки през юни е намаляло със 7,7% спрямо същия месец на миналата година. Спад при производството на напитки отчитат за трети пореден месец. За четвърти пореден месец намалява производството на дрехи на годишна база, като през юни спадът е с 2,1%. При производството на текстил и изделия от текстил (без дрехи) спадът е много по-голям - с 28,7% през юни спрямо същия месец на миналата година. Спад при текстила с над 21% има през всеки от месеците от началото на годината. При производството на обувки и други кожени изделия също има спад през всеки от месеците от януари насам, като през юни понижението е с 5,6 на сто. Пред всеки от месеците от януари до юни има и спад в производството на мебели, като през юни понижението е с 19,5 на сто.
Източник: Труд (11.08.2023)

Нараства броя на наетите лица по трудово и служебно правоотношение Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2023 г. нарастват с 25.2 хил., или с 1.1%, спрямо края на март 2023 г., като достигат 2.33 млн. Спрямо първото тримесечие на 2023 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 29.1%, „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 3.8%, и „Операции с недвижими имоти“ - с 1.8%. Най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение, с 1.6%, е регистрирано в дейност „Образование“. Най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в икономическите дейности „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ съответно 19.9 и 16.6%. В края на юни 2023 г. в сравнение с края на юни 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение нарастват с 24.2 хил., или с 1.0%. Най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 16.5 хил., „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 6.5 хил., и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 5.2 хил., а най-голямо намаление - в „Преработваща промишленост“ - със 7.1 хил., и в „Административни и спомагателни дейности“ - с 6.2 хиляди. В процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 10.0%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 5.8%, и в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 4.5%, а най-голямо намаление е регистрирано в „Административни и спомагателни дейности“ - с 5.1%, и „Преработваща промишленост“ - с 1.5%.
Източник: actualno.com (14.08.2023)

НСИ обяви средната брутна месечна работна заплата за юни Средната брутна месечна работна заплата в България за април 2023 г. е 2 009 лв., за май – 1 935 лв., а за юни – 1 927 лева, сочат данните на НСИ. Спрямо второто тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата нараства с 13,1 на сто, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” – с 22,3 на сто, “Строителство” – със 17,4 на сто, и “Транспорт, складиране и пощи” – със 17,2 на сто. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2023 г. в обществения сектор нараства с 10,1 на сто, а в частния – с 14,1 на сто.
Източник: Банкеръ (14.08.2023)

Ръстът на разходите на домакинствата изпреварва покачването на доходите Ръстът на разходите на домакинствата изпреварва покачването на доходите им през второто тримесечие спрямо същия период на миналата година, сочат данните на Националния статистически институт. От април до юни тази година доходите на домакинствата са се покачили с 20,9 % спрямо същия период на миналата година, но при разходите ръстът е 21,3 на сто. В абсолютна стойност доходите превишават минимално разходите – т.е. общо в домакинство за трите месеца са придобити 2 668 лева, но са разходвани 2 379. Най-висок дял в доходите имат трудовите възнаграждения, следвани от пенсиите и доходите от самостоятелна заетост. Най-много – близо една трета, домакинствата разходват за храна и безалкохолни напитки. Спрямо периода от април до юни миналата година намалява консумацията на хляб, тестени изделия и кисело мляко, но се увеличава потреблението на плодове и месо, сочат още данните на националната статистика
Източник: БТА (16.08.2023)

Годишната инфлация в България за юли е 8,5 на сто През юли 2023 г. месечната инфлация в България е 0,9 на сто спрямо предходния месец, а годишната инфлация за юли 2023 г. спрямо юли 2022 г. е 8,5 на сто, съобщи Националният статистически институт. Инфлацията от началото на годината (юли 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 3,3 на сто, а средногодишната инфлация за периода август 2022 - юли 2023 г. спрямо периода август 2021 - юли 2022 г. е 14,3 на сто. През юли 2023 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: развлечения и култура (+7,5 на сто), ресторанти и хотели (+2,9 на сто), жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (+1,8 на сто) и здравеопазване (+0,7 на сто). Намаление е регистрирано в групите: облекло и обувки (-1,4 на сто) и разнообразни стоки и услуги (-0,1 на сто). През юни темпът на изменение на потребителските цени на месечна основа в България беше отрицателен -0,4 на сто, а годишната инфлация за юни 2023 г. спрямо юни 2022 г. беше е 8,7 на сто, сочи справка в НСИ. Годишната инфлация през юни 2023 г. стана едноцифрена за първи път от януари 2022 г., когато бе 9,1 на сто.
Източник: 24 часа (17.08.2023)

През второто тримесечие брутният вътрешен продукт на България се увеличава с 1,8 на сто на годишна база През второто тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт на България (БВП) се увеличава с 1,8 на сто спрямо второто тримесечие на предходната година, а брутната добавена стойност нараства с 1,9 на сто, сочат експресни оценки на Националния статистически институт. През второто тримесечие на 2023 г. спрямо предходното тримесечие БВП по сезонно изгладени данни нараства с 0,4 на сто. Брутната добавена стойност нараства също с 0,4 на сто. Според експресните оценки на НСИ за второто тримесечие на 2023 г. БВП в номинално изражение достига 40 959,5 млн. лева. Реализираната добавена стойност през второто тримесечие на 2023 г. е 35 946,2 млн. лева. Справка в НСИ сочи, че през първото тримесечие на 2023 г. БВП се увеличи с 2 на сто спрямо първото тримесечие на предходната година, а брутната добавена стойност - с 2,2 на сто, по експресни оценки на националната статистика.
Източник: 24 часа (17.08.2023)

Регистрираната безработица в страната е 5,2% през юли Равнище на регистрираната безработица в България от 5,2% отчита през юли административната статистика на Агенция по заетостта (АЗ). През месеца се наблюдава леко повишение на безработицата от 0,2 процентни пункта спрямо предходния юни. Агенция по заетостта отчита съответно и ръст в броя на регистрираните безработни в бюрата по труда. В края на месец юли те са общо 147 596, което е с 5086 лица повече от месец юни. През юли се засилва и активността за регистрация в бюрата по труда. Регистрирани са нови 21 512 безработни. Те са с 1937 повече от предходния месец и с 1150 повече спрямо регистрираните през юли 2022 г. Други 597 души от групите на търсещите работа заети, учащите и пенсионерите също са се регистрирали в бюрата по труда през месеца, макар че при тази група се наблюдава намаление спрямо предходния месец с 21% на търсенето на услугите на агенцията. Увеличава се и броят на активираните през юли неактивни лица на пазара на труда. В резултат от работата на ромските и младежките медиатори, както и на трудовите посредници в бюрата по труда, за месеца активираните са общо 4166. При броя на започналите работа през юли административната статистика на Агенция по заетостта отчита намаление – през месеца те са 10 212 при отчетени 14 176 през юни. Работа с подкрепата на бюрата по труда са намерили 379 пенсионери, учащи и заети. Най-голям е делът на започналите работа в сектора на преработваща промишленост – 21,2%, следват тези в търговията – 12,7%, хотелиерството и ресторантьорството – 7,5%, държавното управление – 6,4%, строителството и селското стопанство с по 5,5%, и други. Близо 780 безработни са започнали работа през месеца в страни от ЕС с посредничеството на Агенция по заетостта.
Източник: 24 часа (17.08.2023)

Спад на промишленото производство В България промишленото производство е било с 0,7 на сто по-голямо през юни спрямо май, когато също на месечна база нарасна с 1,5 на сто. Това показват най-новите сезонно коригирани данни на европейската статистическа агенция Евростат. Българската промишлена продукция обаче се е свила с 9,3 на сто през юни, отнесено към същия месец на 2022 г. Това все пак представлява забавяне на низходящия ход на родното промишлено производство, тъй като през май и април то спадна съответно с 11,3 на сто и 12,7 на сто. Сред страните от ЕС през юни по-голямо годишно намаление на промишленото производство е отчела само Естония (-12,7 на сто).
Източник: 24 часа (18.08.2023)

Цените на горивата в България се повишават За юли НСИ отчита само 0,6% поскъпване на масовия бензин А-95 и 0,5% на дизела, но то значително се ускори в първите дни на август. Още в първата десетдневка на август литър бензин поскъпна с 13 стотинки, достигайки средно 2,69 лв., а към момента в някои големи вериги бензиностанции се продава дори за 2,81 лв. Средната му цена е 2,75 лв, което означава, че от средата на юли досега поскъпването е с близо 10%. Дизелът, който в последните месеци струваше по-евтино от бензина, поскъпва дори още по-ускорено - с близо 30 ст. за месец до средна цена от 2,74 лева. Мини ценови шок има и при пропан-бутана заради връщането на ДДС. В началото на този месец само за седмица от 89 ст. той стана 1,12 лв., а по някои бензиностанции в момента се продава и за 1,17-1,19 лева. В момента има видимо покачване на петролните котировки заради по-голямата консумация в Китай и намалените запаси на САЩ. Това е причината петролът да се задържа над 85 долара за барел. За близо месец и половина котировките се вдигнаха с близо 20%, но през миналата седмица имаше леко поевтиняване. А увеличаването на транспортните разходи със сигурност ще бъде скоро калкулирано по веригата на потреблението от всички търговци и производители. И не е изключено инфлацията, за която всички доскоро смятаха, че намалява темповете си, отново да се върне към нарастване.
Източник: 24 часа (22.08.2023)

Заплатите през 2023 г. растат най-често с 6 до 10% според проучване на Tack TMI Заплатите в страната продължават да нарастват и през тази година, макар и с по-умерени темпове, отколкото предходните години. Това показва проучване на възнагражденията и придобивките на българския пазар на Tack TMI Bulgaria за 2023 г. Компанията е част от групата Gi Group Holding и работи в областта на обучението и развитието на кадри. Променената ситуация след ковид е само една от причините за ръста, като роля играят и редица други фактори. Компаниите стават и все по-изобретателни в предлагането на социални придобивки за служителите си, става ясно още от анализа. В проучването са участвали 350 компании от различни сектори, като най-силно представени са IT, производство, банки и финансови институции. От тях 25% са български дружества, а 75% са чуждестранни компании с дейност в страната. Данните показват, че при заплатите тази година най-често увеличението е между 6 и 10%. Такъв ръст са посочили над половината (53%) от анкетираните. От Tack TMI Bulgaria коментират, че повишенията тази година са по-умерени, но няма публични данни от предишни изследвания. Сред факторите, които подкрепят ръста на заплатите, са демографската ситуация, ниската безработица и липсата на квалифицирани работници. Те ще продължат да оказват влияние върху ръста на възнагражденията и през следващите години. Битката за квалифицирани кадри пък е причината за това IT секторът да отчита най-големия ръст при заплатите.
Източник: Капитал (22.08.2023)

Пик на нови завършени жилища в България, но строителството забавя темп От началото на 2023 г. до края на юни в България са въведени в експлоатация 9625 жилища с 0.97 млн. кв. м разгъната застроена площ (РЗП), сочат данните на НСИ. По тези показатели това е най-силното полугодие от 2019 г. насам. Средното завършено жилище през периода в страната е 100 кв. м, като в една сграда (2469 нови сгради за периода) средно се падат четири жилища. Спрямо същия период на миналата година жилищата са с 18.5% повече, а площта им се увеличава почти с 16%. Сегашните резултати отразяват бума на строителната активност от последните години, но данните на НСИ показват, че темповете й плавно започват да се забавят. През първото полугодие е започнало строителството на 14 733 жилища с РЗП малко над 1.7 млн. кв. м. И по двата показателя има минимален спад - под 1%, спрямо нивата от предходната година. Средното започнато жилище е с площ 116 кв. м, като на сграда се падат по 5.3 жилища. Издадените разрешителни обаче са за 20 697 нови жилища - с цели 11% по-малко, отколкото през първото полугодие на предходната година, а при разгънатата им застроена площ (2.36 млн. кв. м), се наблюдава намаление от почти 17.7%. Въпреки спада спрямо 2022 г. нивата от 2023 г. все още са над регистрираните през 2021 г. Средното бъдещо жилище е с площ 114 кв м, а средната сграда - с по 5.5 жилища.
Източник: Капитал (22.08.2023)

Индексът на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи" намалява през второто тримесечие През второто тримесечие на 2023 г. индексът на оборота в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ е с 0,6% над равнището на същото тримесечие на 2022 г., сочат данните на НСИ. Значителен ръст е отчетен при „Въздушен транспорт“ – с 27,2%, и „Пощенски и куриерски услуги“ – с 13,5%. Спад се наблюдава при „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта“ – с 11,3%. Индексът на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ е с 16,2% по-висок през второто тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. Съществено увеличение се наблюдава при „Информационни услуги“ (20,6%), „Дейности в областта на информационните технологии“ (19,2%) и „Издателска дейност“ (18,5%). При Други бизнес услуги“ най-голям ръст спрямо второто тримесечие на 2022 г. е регистриран при „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи“ – с 59%, „Рекламна дейност и проучване на пазари“ – с 28,4%, и „Дейности по почистване“ – с 23,8%.
Източник: НСИ (25.08.2023)

Българите са пътували най-много из страната през второто тримесечие През второто тримесечие расте броят на българските граждани (на възраст 15 и повече навършени години) са пътували като туристи (включват се пътувания с лични и професионални цели). Общо 1 172 400 човека са направили това при 1 011 000 през първото тримесечие. Хубавото време ги прави по-смели да поглеждат извън дома и града, в който живеят. Преобладаващата част от българите – 79.2%, са пътешествали само в страната, 16.7% – само в чужбина, а 4.1% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на миналата година общият брой на пътувалите нараства, отчитат от Националния статистически институт.Най-много са пътували българите на възраст между 45 и 64 години – общо 476 300 човека. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като най-висок (85.4%) е при тези на възраст 65 и повече години – за тях това е било най-достъпно като цена. Делът на пътувалите в чужбина българи на възраст между 25 и 44 години е най-голям в сравнение с останалите групи. И това е логично, тъй като много от тях учат или работят извън България. Най-много туристически пътувания както в страната (45.9%), така и в чужбина (72%) са били с цел „почивка и екскурзия“. Следващата група са посещенията близки. Най-малко са пътуванията с професионална цел (командировки, сключване на сделки, участие в конференции, конгреси и други).
Източник: Банкеръ (25.08.2023)

Средната заплата в София е 2697 лв. Средната заплата в София в края на юни вече е 2697 лева или два пъти по-висока от тази във Видин, Кюстендил и Благоевград. В тези три области средните възнаграждения не стигат и 1300 лева, а заетите взимат между 1288 и 1296 лева.Само за три месеца – спрямо края на март 2023 г., средната заплата в София е нараснала с над 90 лева. За сравнение тази във Видин, независимо, че е най-ниска за страната, расте с едва 50 лева.Под 1400 лева пък е средната заплата в Монтана, Смолян, Хасково и Силистра. В големи градове като Бургас и Плевен тя едва надхвърля 1500 лева – съответно 1504 и 1506 лева и те изостава дори от градове като Пазарджик, Габрово и Шумен, където средните възнаграждения към края на юни тази година са между 1596 и 1550 лева.
Източник: Стандарт (28.08.2023)

Посещенията на чужденци в България през юли са над 1,8 милиона За м. юли Националният статистически институт (НСИ) регистрира 20% годишен ръст на посещенията на чужденци в България и малко по-скромно повишение от 12% на пътуванията на български граждани зад граница. През месеца посещенията на чужди граждани в България са над 1,8 милиона, което е с 20% повече в сравнение с юли 2022 година. При чуждите посещения статистиката регистрира увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 35% (658 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България. Делът на гражданите от Европейския съюз, посетили България, е почти 50% от общия брой чужденци и достига 914 хил., като най-голям е броят на посещенията от Румъния - 24%, Германия - 19% и Полша - 10%. Посещенията от „Други европейски страни“ са 709 хил., или 38% от всички посещения в страната. Най-голям брой посещения са регистрирани от Турция - 266 хил., или 37% от посещенията в тази група. Най-много посещения в България са реализирали гражданите от: Турция - 266 хил., Румъния - 224 хил., Украйна - 214 хил., Германия - 180 хил., Полша - 96 хил., Сърбия - 75 хил., Гърция - 72 хил., Чехия - 60 хил., и др. През юли преобладава делът на посещенията на чужденци у нас с цел почивка и екскурзия - 50%, следвани от посещенията с други цели - 44%, и със служебна цел – близо 6 на сто. Тенденцията за ръст на пътуванията на български граждани зад граница се затвърждава през юли. Пътуванията на българи в чужбина през активния летен месец надхвърлят 820 хил., което е с 12% повече спрямо година по-рано. И този юли най-голям брой пътувания българите са реализирали към Турция - 220 хил., и Гърция - 216 хил. Следват дестинациите Румъния – над 60 хил., Германия – над 54 хил., Сърбия – над 46 хил., Италия - 28 хил., Австрия - 23 хил., Испания - 21 хил., Франция - 21 хил.
Източник: Инвестор.БГ (29.08.2023)

Производство и доставки на енергийни продукти през юни 2023 година Производство на енергийни продукти в България през юни 2023 г. спрямо май 2023 г. нараства на пропан-бутанови смеси - с 33.3% до 8 хил. тона, на електрическа енергия - със 17.7% до 2 963 ГВтч, на дизелово гориво - със 7.6% до 268 хил. т, съобщава НСИ. Намалява производството на твърди горива - с 24.2% до 794 хил. т и автомобилен бензин - с 10.1% до 134 хил. т. Производството на природен газ остава без изменение. През юни 2023 г. спрямо май 2023 г. нарастват доставките на дизелово гориво - с 9.1% до 227 хил. тона. Намаляват доставките на пропан-бутанови смеси - с 20.9% до 34 хил. т, твърди горива - с 16.1% до 786 хил. т, електрическа енергия - със 7.0% до 2 300 ГВтч, природен газ - с 3.3% до 145 млн. куб. м и автомобилен бензин - с 2.2% до 45 хил. т. Спрямо същия месец на 2022 г. нарастват доставките на дизелово гориво, пропан-бутанови смеси и др.
Източник: НСИ (30.08.2023)

България е на последно място в ЕС през 2022 г. по брой на хората, използващи свързани с интернет устройства Използването на свързани с интернет устройства е нараснало през 2022 г., което отразява все по-голямата им важност в модерния живот, отчита Евростат. През 2022 г. над половината (52 на сто) от хората в ЕС на възраст между 16 и 74 години са използвали свързана с интернет телевизия, което е с девет процента повече, отколкото през 2020 година (43 на сто). Употребата на умни преносими устройства също бележи значителен растеж с над една четвърт (26 на сто) от хората на възраст между 16 и 74 години. Те са използвали смарт часовници, каишки за фитнес гривни, свързани с интернет очила или слушалки, свързано с интернет облекло или обувки и други свързани с мрежата аксесоари. Това също е увеличение с девет процента спрямо 2020 година (17 на сто). Свързаните с интернет игрови конзоли също са били популярни през 2022 г., тъй като 20 на сто от хората на възраст между 16 и 74 години са ги използвали. Виртуални асистенти, като смарт говорители или приложения, са били използвани от 13 на сто от хората в същата възрастова група, а 10 на сто използват свързани с интернет решения за енергийно управление като свързани термостати, измервателни уреди за комунални услуги, осветление и плъгини. Сред страните от ЕС използването на свързана с интернет телевизия е било на най-високо равнище в Малта, където почти 8 от 10 души са използвали такава (78 на сто), следвана от Испания (69 на сто), Швеция и Ирландия (по 68 на сто и в двете страни) и Кипър (66 на сто).
Източник: БТА (30.08.2023)

Производствените цени у нас продължиха тенденцията на спад и през юли Макар и минимално, тенденцията на трайно намаление на производствените цени в промишлеността, които са ранен измерител на инфлацията, се обърна на месечна база през юли, сочи справка в Националния статистически институт (НСИ). На годишна база цените запазват отрицателния си темп на нарастване. Преглед на данните в НСИ за периода юли - декември 2022 г. показва, че месечните цени в промишлеността трайно намаляваха от януари до юни, а на годишна база тенденцията се запазва вече четвърти месец. През юли общият индекс на цените на производител се увеличава с 0,5 на сто спрямо предходния месец, съобщи днес НСИ. Покачване се наблюдава в преработващата промишленост с 0,8 на сто. Намаление е регистрирано в добивната промишленост - с 0,3 на сто, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,2 на сто. По-високи цени през юли са отчетени в преработващата промишленост при: производството на основни метали - с 3,6 на сто, производството на химични продукти - с 1,5 на сто, производството на напитки - с 1,3 на сто. Понижение на цените се наблюдава при: обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 10,6 на сто, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 2,1 на сто, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 1,7 на сто. Общият индекс на цените на производител намалява с 13,7 на сто през юли 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година. Значителен спад на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 37 на сто, и в преработващата промишленост - с 2,6 на сто, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 11,2 на сто. В преработващата промишленост съществено намаление на цените се наблюдава при производството на химични продукти - с 18,8 на сто, а също и при производството на основни метали - с 6,7 на сто. Значителен ръст на цените е регистриран при: производството на тютюневи изделия - с 44,9 на сто, и производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 19,1 на сто.
Източник: 24 часа (31.08.2023)

Ръст в продажбите на леки коли с 19 на сто през юли С 19 на сто повече нови автомобили са закупени в България през юли спрямо същия месец преди година, показват данни на Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA). За периода са сключени общо 3370 сделки, докато през седмия месец на 2022 г. те са били 2832 броя. За периода януари-юли общите продажби в България се увеличават с 20,8 на сто до 20 992 превозни средства спрямо 17 371 броя година по-рано. Ръстът за периода в ЕС е 15,2 на сто на годишна база, като това е дванадесети пореден месец на растеж по данни на асоциацията. През юли в Съюза са регистрирани 851 156 нови превозни средства, като повечето пазари отчитат значителен ръст, включително основните – Франция (+19,9%), Германия (+18,1%), Испания (+10,7%) и Италия (+8,7%). През юли страната ни е номер едно по продажби на хибридни автомобили в ЕС. Ръстът през юли е 165 на сто, като през месеца са закупени 53 автомобила в сравнение с 20 сделки година по-рано. За първите 7 месеца на годината продажбите на хибриди у нас се увеличават с 54,6 на сто до 371 броя спрямо 240 автомобила година по-рано. Продажбите на плъгин хибриди в България през юли са нараснали двойно с 34 закупени нови автомобила. В същото време най-големият пазар за автомобили с този тип задвижване – Германия, отчита спад с 39,5 на сто. Сделките с електромобили през юли достигат 5 на сто от всички сделки, а за седеммесечието – 4,9 на сто. През юли у нас са продадени 170 електромобила от общо 3370 нови автомобила. За седеммесечието този дял е 4,9%. Продажбите на електромобили в България през юли се увеличават със 150% до 170 броя спрямо 68 броя година по-рано. Страната ни е изпреварвана по ръст единствено от Белгия, където регистрациите на този тип задвижване растат с близо 236 на сто.
Източник: Труд (01.09.2023)

Предприятията в България са произвели продукция за 278 млрд. лева през 2022 г. Произведената продукция от 448 409 нефинансови предприятия в България, които са дали отчет за дейността си през 2022 година, възлиза на над 277,9 млрд. лева. За миналата година те са на печалба от 39,8 млрд. лева, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Заетите служители в нефинансовите предприятия у нас са над 2,22 милиона, или с 4,3% повече спрямо предходната година. С най-голям дял през миналата година са нефинансовите предприятия в сектора на услугите и на търговията (76,5%), които формират 62,5% от всички заети лица. Секторите „Промишленост“, „Строителство“ и „Селско, горско и рибно стопанство“ формират 23,5% от всички активни предприятия, а заетите в тях са 37,5% от всички заети лица в нефинансовия сектор.
Източник: Инвестор.БГ (01.09.2023)

Заводи свалят цени, а магазините ги вдигат Индустриални предприятия свалят цените на продукцията си, но стоките в магазините продължават да поскъпват. През юли цените в индустрията в страните от ЕС са намалели с 0,6% спрямо предходния месец, обявиха от Евростат. За България понижението на цените на заводите на продукцията им за вътрешния пазар на страната е с 0,3%, като поевтиняване е отчетено през всеки от месеците от началото на годината. В резултат понижението на цените на индустрията в България през юли е с над 18% спрямо същия месец на миналата година. Основно намалението се дължи на понижението на цените в енергетиката. Но цените на производителите в преработващата промишленост за пазара в България са намалени с 1,7% спрямо същия месец на миналата година. Това обаче не води до понижение на цените в магазините. Инфлацията през юли спрямо същия месец на миналата година е 8,5%, показват данни на НСИ. Само за месец юли инфлацията е 0,9 на сто.
Източник: Труд (07.09.2023)

Продажбите на на електромобили в България скача със 156% Продадените нови електромобили в България през периода януари - юли на тази година са 1039, което е с над 156% повече от същия период на 2022 г., когато те са били едва 405, показват данните на Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА). Делът на е-колите от общия брой нови продажби на леки автомобили достига рекордните 4.95% при 2.33% година по-рано. Общо автомобилният пазар в страната е с ръст 20.8%, след като от януари до юли 2023 г. са продадени почти 21 хил. нови леки коли, а през същия период на предходната година те са били малко над 17 хил. По ръст България се нарежда на 10-та позиция, като пред нея са страни като Португалия (39.6%), Хърватия (37.7%), Белгия (35%), Нидерландия (31.7) Кипър (28.8%), Гърция (26%), Румъния (23.3%), Испания (21.9%) и Италия (20.9%). От тях единствено Кипър е с по-малко като брой продажби от България - с малко повече от 9 хил. Лидер по брой продадени автомобили в целия Европейски съюз (ЕС) е Германия с 1.64 млн., което е с 13.6% повече от същия период на 2022 г. По данни на Министерство на вътрешните работи (МВР) до юли регистрираните е-автомобили в страната достигат 9038, което все още е под половин процент (0.30%) от всички 2.97 млн. леки автомобила. Растежът спрямо юли 2022 г. е 85%, когато регистрираните електромобили са били 4888. Макар данни на ACEA за нови продажби за август все още да не са налични, според тези на МВР към 1 септември регистрираните електромобили вече са с над 400 повече - 9446, или 0.32% от всички в страната.
Източник: Капитал (08.09.2023)

Българската икономика нараства с 1.9% на годишна база Икономиката на България нараства с 1.9% през второто тримесечие на 2023 г. в сравнение с второто тримесечие на 2022 г. и с 0.4% спрямо първото тримесечие на 2023 г., сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е в синхрон с прогнозата за растеж от 1.8%, заложена в Бюджет 2023. Регистрира се леко забавяне на темпа спрямо първото тримесечие, когато на годишна база БВП нарасна с 2.2%. На този фон икономиката на Европейския съюз е останала без изменение през второто тримесечие, отнесено към предходното, докато еврозоната е отбелязала минимален икономически растеж от 0.1%, съобщи Евростат. През първото тримесечие на тримесечна основа БВП се увеличи с 0.2% в ЕС, както и с 0.1% в еврозоната. Спрямо същото тримесечие на предходната година, през април – юни 2023 г. БВП на ЕС е нараснал с 0.4%, а на еврозоната - с 0.5%, след годишен ръст с 1.1% и за двете зони през предходното тримесечие. За сравнение, през второто тримесечие на 2023 г. БВП в Съединените щати се е увеличил с 0.5% спрямо предходното тримесечие и с 2.5%. Сред страните от ЕС Литва (+2.9%) регистрира най-голяма икономическа експанзия спрямо предходното тримесечие, следвана от Словения (+1.4%) и Гърция (+1.3%). Противно на тях БВП на Полша (-2.2%), Швеция (-0.8%) и Австрия (-0.7%) са намалели най-значително.
Източник: Медия Пул (08.09.2023)

Промишленото производство продължава да се свива Промишленото производство в България се свива седми месец поред на годишна база, сочат данните на Националния статистически институт за юли. Индексът на промишленото производство се понижава с 11.5% спрямо юли 2022 г., сочат данните. Строителната продукция се свива спрямо същия период на миналата година. В търговията тенденцията е обратната - запазване на оборотите на месечна основа и увеличение на годишна. Само преработващата промишленост е с месечен ръст, но символичен На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 42.6%, в добивната промишленост - с 23.5%, и при преработващата промишленост - с 3.1%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - с 50.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 29.0%, производството на дървен материал - с 22.0%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 20.8%, производството на хартия, картон и изделия от тях - с 20.3%. Ръст е регистриран при: производството на метални изделия - с 31.8%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 8.1%. Производството, некласифицирано другаде, също се увеличава с 8.1%. Оборотът в търговията на дребно нараства с 1.6% спрямо юли 2022 г., показват календарно изгладените данни. Най-значително е увеличението на оборотите на търговците с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 8.7%). В търговията на дребно с нехранителни стоки понижението е с 1.0%, а в бензиностанциите - с 0.6%. Годишният спад на оборота в магазините за дрехи и обувки е с 8.3%, при търговците с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки - с 4.9%, в аптеките и дрогериите - с 2.8%. Ръст е регистриран при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 14.3%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 3.9%.
Източник: Дневник (11.09.2023)

Световната банка нареди България сред страните с висок стандарт на живот В изследване на Световната банка България се нарежда сред страните с висок стандарт на живот, сравнявайки данните за Брутния вътрешен продукт на глава от населението. Данните на Световната банка показват, че този показател на човек от се падат 13 772 долара от БВП. По този начин страната ни се нарежда до страни като Румъния, но дори надминава страни като Турция и Сърбия. Според данните на глава от населението се падат: Гърция – $20,732.1, Румъния – $15,892.1, Русия – $15,345.1, България – $13,772.5, Турция – $10,616.1, Сърбия – $9,393.6,. За сравнение първенците в класацията са САЩ с $561,580, Великобритания с $202,027, Швеция – $80,097 и Нидерландия – $57,439. В дъното на класацията е Нигер с $533.0 на глава от населението. Според Евростат БВП на глава от населението у нас е 59% от средното за ЕС, което е увеличение по този показател, тъй като за 2021 година е 57%. През 2022 г. Люксембург и Ирландия регистрират най-високи нива на БВП на глава от населението (съответно 161% и 134% над средното за ЕС).
Източник: Стандарт (11.09.2023)

НСИ: Продажбите на дребно растат за трети пореден месец през юли на годишна база През юли 2023 г. оборотът по съпоставими цени в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" запазва нивото от предходния месец, съобщава НСИ. Оборотът отбелязва спад във всички големи групи: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 4,6 на сто, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0,9 на то, и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 0,3 на сто. Оборотът в търговията на дребно нараства с 1,6 на сто спрямо същия месец на 2022 г. въз основа на календарно изгладени данни. Нарастване на оборота се наблюдава в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 8,7 на сто), докато в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е регистрирано понижение - съответно с 1,9 на сто и с 0,6 на сто. Индексът на промишленото производство се понижава с 1,3 на сто през юли 2023 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Намаление спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8,4 на сто, в добивнатa промишленост - с 8,1 на сто, а увеличение в преработващата промишленост - с 0,9 на сто.
Източник: 24 часа (11.09.2023)

Трети пореден месец приходите от нощувки в България са по-високи от 2019 г. Трети пореден месец приходите от нощувки в България надхвърлят предпандемичното равнище от 2019 г., сочи справка в Националния статистически институт (НСИ). Приходите от нощувки през юли достигат 454,5 млн. лв., или със 17,6% повече спрямо същия месец на предходната година. Отчетеното увеличение е както от чужди граждани - с 19,5%, така и от български - с 13,2%. Приходите от нощувки през юни в България са надхвърлили предпандемичните равнища от 2019 г., както това се случи и през май. По отношение на приходите от нощувки трябва да се вземе предвид и отчетената от НСИ годишна инфлация за юли, която беше 8,5%, докато през юли 2019 г. - 2,9%, за юни 2023 г. беше 8,7%, докато през юни 2019 г. - 2,8%. Годишната инфлация за май 2023 г. беше 10,1%, а за май 2019 г. - 3,5%, сочи справка в НСИ. За юли общата заетост на леглата е 55,8%, като показателят се увеличава с 2,4 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Най-висока е заетостта в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – 71,4%, следват тези с 3 звезди – 49,4%, и с 1 и 2 звезди – 36%. През юли 2023 г. в страната са работили 3697 обекта с 10 или повече легла. Броят на пренощувалите през юли в местата за настаняване се увеличава с 9% в сравнение със същия месец на 2022 г. и достига 1 441,3 хил., като е отчетено увеличение както при чуждите граждани - с 13%, така и при българските - с 4,8%. Нощувалите български граждани са 675 000 и са направили средно по 3,2 нощувки. Чуждите граждани са 766 300, със средно по 4,8 нощувки, като 72,3% от тях са пребивавали в хотели с 4 и 5 звезди. Приходите от нощувки през юни 2023 г. са били 229,2 млн. лв., докато през юни 2019 г. - 205,4 млн. лв. През май 2023 г. приходите от нощувки достигнаха 87,7 млн. лв., докато през същия месец на 2019 г. те са били 76,2 млн. лв.
Източник: actualno.com (13.09.2023)

НСИ: Вносът на стоки в България изпреварва износа през 2022 година Окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че внесените стоки в България (по цени CIF) през 2022 г. са за 107 912,8 млн. лв., което е с 40,6 на сто повече от предходната година. При износа на стоки от България, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2022 г. в сравнение с 2021 г. най-голям ръст е отчетен в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (159,1 на сто). Спад не се наблюдава в нито един сектор НСИ. При вноса на стоки, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2022 г. в сравнение с предходната година най-голям ръст е регистриран в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (222,1 на сто), докато спад не се наблюдава в нито един от секторите. Задълбочава се тенденцията външнотърговското ни салдо да е отрицателно, като за 2022 г. то е в размер на 14 995,0 млн. лева, докато през 2021 г. то е било 8 311,4 млн. лева. През 2022 г. износът на стоки от България за страните от ЕС се увеличава с 33,8 на сто спрямо предходната година и е в размер на 60 583,5 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Нидерландия, които формират 67,8 на сто от износа за ЕС. Вносът на стоки в България от страните от ЕС през 2022 г. нараства с 28,7 на сто в сравнение с 2021 г. и е в размер на 59 612,4 млн. лева. Най-съществен е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия, които представляват 60,9 на сто от вноса от ЕС. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България със страните от ЕС за 2022 г. е положително и е в размер на 971,1 млн. лева. През 2022 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 39,6 на сто спрямо предходната година и е на стойност 32 334,3 млн. лева. Водещи търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Украйна, САЩ, Китай, Република Северна Македония и Обединеното кралство, които формират 51,6 на сто от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през 2022 г. нараства с 58,8 на сто в сравнение с 2021 г. и е в размер на 48 300,4 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай, Украйна и Сърбия, чийто дял възлиза на 66,9 на сто от вноса от трети страни. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за 2022 г. е отрицателно и е в размер на 15 966,1 млн. лева (през 2021 г. - 7 249,1 млн. лв).
Източник: 24 часа (14.09.2023)

Индустриалното производство в еврозоната и ЕС е спаднало с 1.1% през юли Промишленото производство и в Европейския съюз, и в еврозоната намалява през юли с 1,1 на сто спрямо предходния месец, по оценки на Евростат. На годишна база е отчетен спад на производството с 2,4 на сто в целия ЕС, а само в страните от еврозоната - с 2,2 на сто. В България е отчетен най-голям спад на промишленото производство през юли 2023 г. спрямо същия месец на миналата година (-11,5 на сто на годишна основа) сред всички страни в Евросъюза, за които са налични данни. Следват Естония (-9,5 на сто) и Латвия (-8,6 на сто). Годишен ръст на промишленото производство през юли сред страните от ЕС е отчетен само в Дания (5,7 на сто), Франция (2,8 на сто) и Малта (2,3 на сто). В Европейския съюз през юли 2023 г. спрямо същия месец на 2022 г. производството на на енергийните продукти намалява със 7,4 на сто, а на потребителски стоки за дълготрайна употреба спада със 7,3 на сто. При междинните стоки е отчетен спад с 5,5 на сто. Производството на капиталови стоки нараства с 1 на сто, а на потребителските стоки за краткотрайна употреба се увеличава с 0,6 на сто.
Източник: 24 часа (14.09.2023)

България и Румъния са с най-малко незаети работни места в ЕС през второто тримесечие Незаетите работни места в Европейския съюз, отнесени към работните позиции като цяло, са спаднали до 2,7 на сто през второто тримесечие, спрямо дял от 2,8 на сто през предходното тримесечие и 3 на сто през същото тримесечие на миналата година. В еврозоната незаетите работни места са били 3 на сто през второто тримесечие, което също е представлявало спад съответно от 3,1 на сто и 3,2 на сто, съобщи Евростат. В България през периода април - юни незаетите работни места са представлявали 0,8 на сто от всички работни места в страната. Това е намаление с 0,1 процентен пункт в сравнение с предходното, първо тримесечие, когато незаетите работни места бяха 0,9 на сто, колкото и през второто тримесечие на 2022 г. Страната ни дели първото място с Румъния сред членките на ЕС с най-ниски дялове на незаети работни места, а Испания и Полша (0,9 на сто за всяка) и Словакия (1 на сто) допълват челната петица. Сред страните членки на ЕС, за които има данни, най-високи нива на свободни работни позиции през тримесечието приключващо през юни, е регистрирала Нидерландия (4,7 на сто), Белгия (4,6 на сто) и Австрия (4,4 на сто). Сред страните, приели еврото като официална валута, незаетите работни места през второто тримесечие са били 2,6 на сто в секторите промишленост и строителство и 3,3 на сто в услугите. В ЕС като цяло този дял е бил 2,4 на сто в промишлеността и строителството и 3 на сто в сектора на услугите. В сравнение със същото тримесечие на предходната година процентът на незаетите работни места се увеличава в четири страни през второто тримесечие, в други четири запазва достигнатите нива, а в деветнадесет страни намалява. Увеличения се наблюдават в Гърция (+0,4 процентни пункта), Кипър (+0,2 п.п.), Португалия и Италия (+0,1 п.п. за всяка), докато най-голям е спадът в Чехия (-1,2 п.п.), Дания, Люксембург и Финландия (-0,8 п.п. за всяка).
Източник: БТА (15.09.2023)

Годишната инфлация в България се забавя до 7.7% през август През август 2023 г. Индексът на потребителските цени (ИПЦ) по националната методология показва месечната инфлация е 0.4 на сто, а годишната инфлация за август 2023 г. спрямо август 2022 г. е 7.7 на сто, съобщи Националният статистически институт (НСИ). От началото на годината (август 2023 г. спрямо декември 2022 г.) инфлацията е 3.7 на сто, а средногодишната инфлация за периода септември 2022 - август 2023 г. спрямо периода септември 2021 - август 2022 г. е 13.4 на сто. Според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) през август 2023 г. месечната инфлация е 0.5% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2023 г. спрямо август 2022 г. е 7.5%. Инфлацията от началото на годината (август 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 4.6%, а средногодишната инфлация за периода септември 2022 - август 2023 г. спрямо периода септември 2021 - август 2022 г. е 11.6%.
Източник: 3e-news (18.09.2023)

България е пета в ЕС по ръст на разходите за почасови възнаграждения и първа по спад на заетостта през второто тримесечие Разходи на работодателите за труд са се повишили с 5 на сто в Европейския съюз и с 4,5 на сто в еврозоната през второто тримесечие на настоящата година, отнесено към същото, второ тримесечие на 2022 г., оповести европейската статистическа агенция Евростат. Основни компонента на разходите за труд се явяват възнагражденията и трудовите разходи, различни от заплати, като вноските за социално и здравно осигуряване, които работодателя внася. В ЕС почасовите надници са се увеличили с 5,1 на сто през второто тримесечие на годишна база, а трудовите разходи, различни от заплати, са нараснали с 4,4 на сто. За същия период в еврозоната двата показателя са били нагоре съответно с 4,6 на сто и 4 на сто. През април-юни 2023 г. в ЕС разходите за отработен част са нараснали с годишен темп от 4,7 на сто в промишлеността, 4,8 на сто в строителството и 5,2 на сто в сектора на услугите. Секторът, който регистрира най-значително покачване на почасовите възнаграждения, е бил "Добивна промишленост" (+12 на сто). Същевременно в еврозоната заплатите са скочили с 3,9 на сто в производствения сектор, 4,2 на сто в строителството и 4,8 на сто в сектора на услугите. През второто тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Най-голямо увеличение на разходите за почасови възнаграждения през второто тримесечие на годишна основа са отчели Унгария (+17,3 на сто), Хърватия и Словения (+14,5 на сто за всяка), Румъния (+ 14,4 на сто) и България (+14,2 на сто).
Източник: БТА (18.09.2023)

България с най-голям ръст в ЕС на регистрираните нови автомобили през август Пазарът на нови автомобили в страните от Европейския съюз e нараснал за 13-ти пореден месец през август - 787 626 са новорегистрираните коли. Отчетеният ръст е бил 21% спрямо август 2022 г., показват данните на Европейската асоциация на автомобилостроителите (ACEA). България е била страната от Евросъюза, в която през август е отчетено най-голямо увеличение (38,7 на сто) на регистрираните нови автомобили (3421) спрямо същия месец на 2022 г. (2482 нови коли), сочат данните на ACEA. През юли тази година броят на новорегистрираните автомобили у нас е бил 3370. Двуцифрен ръст е регистриран и на водещите пазари за автомобили в ЕС- Германия (+37,3 на сто, 273 417 новорегистрирани коли), Франция (+24,3 на сто, 113 599 новорегистрирани коли) и Италия (+11,9 на сто, 79 727 новорегистрирани коли). Обратна тенденция е регистрирана в пет държави: Унгария (-10,4 на сто), Словения (-3 на сто), Ирландия (-0,5 на сто) и Литва (-0,1 на сто). Делът на регистрираните нови електрически коли в Евросъюза, задвижвани изцяло от батерии (165 165 е-автомобила), за първи път нараства до 21 на сто от всички новорегистрирани автомобили, при дял от 11,6 на сто през август 2022 г. В България делът на новорегистрираните електрически автомобили през миналия месец е бил 4,4 на сто.
Източник: Труд (21.09.2023)

В София бизнесът търси 51 761 можещи за IT сектора, инженери, педагози Бизнесът ще има нужда от 51 761 работници и специалисти в София през следващите 3 до 5 години. Това показват данните на Агенцията по заетостта от последното проучване на потребностите на работодателите от работна сила. Над 26 551 от местата ще са за хора с висше образование. Най-търсени ще са кадри в IT сферата, икономиката и инженерството. И докато в страната най-търсени са педагозите, то в София работодателите са заявили, че в следващите от 3 до 5 г. ще имат нужда само от около 300 педагози. 25 210 ще са нужните кадри със средно образование. Всяко пето място ще е за продавачи. Ще са нужни и строители и счетоводители. В следващите 12 месеца пък в столицата ще се търсят най-много икономисти, програмисти, счетоводители и работници в заведения. И от началото на годината най-много са били обявените свободни места точно за продавачите със заявени общо 1234 места, следвани от стопански и административни специалисти - 920 места, охранители - 720, и др. В София за едно свободно работно място се борят трима, докато в страната средно това са петима души. Средно на месец безработните в столицата през тази година са 10 270 души.
Източник: 24 часа (21.09.2023)

Продажбите на химически продукти от ЕС са се увеличили Стойността на химическите продукти, продадени от фирми в Европейския съюз, се е увеличила с 335 милиарда евро между 2011 и 2022 г., достигайки рекордно високо равнище (872 милиарда евро) през миналата година, сочат публикуваните днес най-нови данни на европейската статистическа агенция Евростат. През миналата година е отчетено нарастване на продажбите при всички групи химикали спрямо 2021 г. Най-голямо повишение са отбелязали продажбите на неорганични химически продукти (оксиди, соли на халогенните елементи, неорганични киселини и т. н.). Те нарастват с 61,5 на сто през 2022 г. (61 милиарда евро) спрямо 2021 г. (38 милиарда евро).Износът на химически продукти от България за страни извън Европейския съюз е възлизал на близо 1,96 милиарда евро през 2022 г., а на вноса е бил малко над 2,18 милиарда евро. Износът на химически продукти от ЕС за трети страни се увеличава от 292 милиарда евро през 2012 г. до 553 милиарда евро през 2022 г., а вносът: от 180 милиарда евро до 363 милиарда евро.
Източник: 24 часа (21.09.2023)

Общите разходи на работодателите за отработен час са нараснали с 15% За година общите разходи на работодателите в България за един отработен час от наетите от тях работници нарастват с 13.8%, сочат предварителните данни на Националния статистически институт за второто тримесечие. В промишлеността увеличението е с 19.3%, в услугите - с 13.7%, а в строителството - с 16.1%. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в хотелиерството и ресторантьорството - с 24.0%. Това е и секторът с най-ниско ниво на възнагражденията. В преработващата промишленост ръстът е с 20.1%, а в енергетиката - с 18.3%. Общите разходи включват освен заплатата и социалните и здравните осигуровки полагаемите се обезщетения, социалните разходи и надбавки и данъка върху социалните разходи. Разходите само за заплата се увеличават с 14.2%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 11.9%. И при разходите за заплати лидер е хотелиерството и ресторантьорството, където ръстът на заплащането за 1 отработен час нараства с 24.9%.
Източник: Дневник (25.09.2023)

България е сред страните с най-дълга работна седмица в ЕС През 2022 г. гражданите на ЕС на възраст 20-64 г. са работили средно 37,5 часа седмично, сочат публикувани днес данни на Евростат. Сред страните членки на блока обаче се наблюдават съществени различия. Работната седмица е най-дълга в Гърция (41 часа), Полша (40,4 часа), Румъния и България (по 40,2 часа). В контраст, с най-кратка работна седмица е Нидерландия (33,2 часа), следвана от Германия (35,3 часа) и Дания (35,4 часа).
Източник: Труд (25.09.2023)

В България има почти два пъти повече аптеки отколкото средно в Европа Броят на аптеките в България е почти два пъти повече в сравнение със средноевропейските стойности, съобщи Българския фармацевтичен съюз по повод Световния ден на фармацевта. Средно трима фармацевти в Европа работят в една аптека, докато в страната те са 2.1. Има области, в които в аптеките няма фармацевти противно на законовите изисквания. 58% от жителите на ЕС достигат до аптека в рамките на пет минути, докато в България този процент е 78. 98.6 от жителите на България достигат до аптека в рамките на 30 минути. През миналата година общият брой аптеки в страната намалява, като по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) те са 3296, като приблизително една трета от тях са концентрирани в трите най-големи града - в София те са общо 740, в Пловдив - 212, а във Варна - 171. Броят на общините без нито една аптека е 20, а тези само с по една са 40. В сравнение с регистъра на аптеките от 2020 г. през 2021 г. аптеките са с 500 по-малко, като по-голямата част от свиването се дължи на големите градове.
Източник: Дневник (26.09.2023)

Производствените цени в промишлеността се увеличават леко на месечна база през август След като през юли, макар и минимално, тенденцията на намаление на производствените цени в промишлеността в България се обърна на месечна база, през август общият индекс на цените на производител в промишлеността - ранен измерител на инфлацията, се увеличава с 0,2 на сто спрямо предходния месец, съобщи НСИ. На годишна база обаче производствените цени продължават отрицателния си темп вече пети месец. Покачване се наблюдава в преработващата промишленост - с 1,2 на сто. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,4 на сто, и в добивната промишленост - с 2,2 на сто. По-високи цени са отчетени в преработващата промишленост. Понижение на цените се наблюдава при: производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 1,4 на сто, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – 1 на сто. Общият индекс на цените на производител намалява с 20,4 на сто през август 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година, съобщи днес НСИ. Спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 51,9 на сто. Увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 3 на сто, и в преработващата промишленост - с 0,2 на сто. Значителен ръст на цените в преработващата промишленост е регистриран при: производството тютюневи изделия - с 45 на сто, и производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 18,1 на сто. Намаление на цените се наблюдава при производството на химични продукти - със 17,5 на сто, а също и при производството на основни метали - със 7,6 на сто.
Източник: БТА (02.10.2023)

Евростат: Безработицата в България през август е 4.5% Безработицата в България за август е 4.5%, съобщи статистическата служба на Европейския съюз. През август 2023 г. сезонно коригираното ниво на безработица в еврозоната е 6,4%, което е спад спрямо 6,5% през юли 2023 г. По оценки на Евростат 12,837 млн. души в ЕС, от които 10,856 млн. в еврозоната, са безработни. В сравнение с юли 2023 г. безработицата е намаляла със 112 хил. души в ЕС и със 107 хил. души в еврозоната. Младежката безработица в България се е равнявала на 11.8 %. 2,687 млн. младежи (на възраст под 25 години) са безработни в ЕС, от които 2,194 млн. в еврозоната. През август 2023 г. коефициентът на младежка безработица в ЕС е 14,0%. Коефициентът на безработица при жените е 6,2% в ЕС, а при мъжете 5.7% , като за България е 4.5 % при жените и 4.6% при мъжете.
Източник: actualno.com (03.10.2023)

Италия е един от водещите търговски партньори на България, както в Европейския съюз, така и в света. Според бългалския посланик в Италия Тодор Стоянов търговията между България и Италия през миналата година е достигнала рекордни обеми. Стокообменът достига 6.65 милиарда евро и бележи ръст от почти 30 процента. Българският износ е за 3.6 млрд. евро и нараства с 36 на сто. В последните години водещи стоки в износа ни за Италия са: части за обувната промишленост, рафинирана мед и медни сплави, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, зърнени култури, ел. техника, готови изделия на обувната промишленост, а също и стоки на текстилната, шивашката, кожаро-кожухарската индустрия. Във вноса от Италия водещи са трактори, автомобили и други превозни средства, обработени кожи, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, трактори, готови изделия на текстилна, обувна и кожарска индустрия, медикаменти и други. Благоприятни условия за търговията между България и Италия създават относително по-ниските транспортни разходи и благоприятното съотношение „качество-цена“ на българските стоки, тяхното съответствие с изискванията на местния пазар както и сходните потребителски предпочитания. В същото време Италия е четвъртият най-голям инвеститор в България. Освен това италианските инвеститори допринасят за развитието на нови бизнес модели и подобряването на бизнес климата благодарение на активния диалог с институциите.
Източник: Банкеръ (03.10.2023)

Българският износ на машини и оборудване с ръст от 30% Българският износ на машини и оборудване отчита тенденция на увеличение. По данни на БНБ през 2022 г. експортът на машини и апарати бележи ръст от 30% спрямо предходната година, съобщи заместник-министърът на икономиката и индустрията Ивайло Шотев. Изнесените стоки от сектора са на обща стойност около 2.5 млрд. евро. За полугодието на 2023 г. износът на машини възлиза на 1.4 млрд. евро и нараства с 9% спрямо същия период на 2022 г.Машиностроенето участва с около 7% в добавената стойност, създадена от преработващата промишленост и разкрива работни места за над 30 хил. души. Българските машини и апарати намират широко чуждестранно приложение. Перспективите за развитие пред сектора са добри, особено за производството на високотехнологични и средно технологични машини, което позволява успешно включване във европейските и глобалните вериги на стойността.
Източник: econ.bg (05.10.2023)

Световната банка леко понижи оценката си за растежа на икономиката на България за 2023 г. Очаква се икономиката на България значително да забави темпа си на растеж през настоящата година - до 1,4 на сто, в съзвучие с продължаващото охлаждане на икономиката на еврозоната. Растежът дори може да бъде допълнително потиснат, ако София не успее да изпълни основните етапи на реформи съгласно Националния план за възстановяване и устойчивост, което би довело до допълнителни забавяния на предстоящите траншове. Това пише в най-новия доклад на Световната банка, озаглавен "Забавяне на растежа, нарастващи рискове", който разглежда икономическите перспективи за страните в Европа и Централна Азия. В пролетната си прогноза Световната банка очакваше, че българската икономика тази година ще нарасне малко повече - с 1,5 на сто. Инфлацията у нас ще продължи да намалява, но ще остане висока през 2023 г. Това би изложило на риск официалната цел за присъединяване на страната ни към еврозоната през 2025 г., според експертите на Световната банка. Годишният ръст на потребителските цени у нас ще бъде 9,8 на сто през 2023 г., като догодина ще отслабне до 5,6 на сто, след което и до 4,2 на сто през 2025 г., според оценките на международната институция. Целта на правителството за фискален дефицит от 3 на сто за настоящата година е постижима, но може да бъде за сметка на по-ниски от планираните капиталови разходи. Това би могло да навреди на перспективите за растеж в бъдеще, алармират авторите на доклада. Предвижда се балансът по текущата сметка на България да премине към лек излишък през периода 2023-2025 г. заради очакваната низходяща корекция при цените на ключови вносни суровини и увеличаването на нетния износ на услуги от страната.
Източник: БТА (06.10.2023)

Югозападният регион е единственият в страната, в който делът на високо квалифицираните служители е на европейско ниво Единственият регион на България, в който висококвалифицираните кадри са достигнали средните за ЕС нива (44.2%) - това Югозападният регион на страната (46.657%). Той включва областите София, Перник, Благоевград, Кюстендил и Софийска област. Според последните данни на "Евростат" най-нисък е делът на висококвалифицираните служители в Северозападния регион (24.805%), Южния централен регион (24.822%), Югоизточния регион (25.278%) Северен централен (26.127%) и Североизточния регион (29.554%). През 2022 г. е имало приблизително 80 милиона висококвалифицирани хора, заети в целия ЕС, което представлява 44,2% от общия брой на заетите хора на възраст 25-64 години. Разпределението на висококвалифицираните заети хора на регионално ниво варира много. 106 от 241 отчетени региона са равни или над средните за ЕС. През 2022 г. най-високите регионални дялове на висококвалифицирана заетост са регистрирани в Стокхолм (Швеция, 73,6%), Утрехт (Холандия, 68,9%), Люксембург (67,4%) и пров. Брабант Валон (Белгия, 65,8%). Следват столичните региони на Белгия, Франция, Литва, Унгария, Финландия, Германия, Полша, Холандия, Дания и Чехия с дялове, вариращи между 62,6% и 65,6 на сто.
Източник: Money.bg (06.10.2023)

Произведената продукция в отрасъл "Строителство" за първото полугодие на 2023 г. нараства с 19 на сто По предварителни данни произведената продукция в отрасъл "Строителство" за първото полугодие на 2023 г. е на обща стойност 7 923 млн. лв., като спрямо същия период на 2022 г. нараства с 19 на сто. Това показват данни от Икономическия отчет на строителния сектор за първата половина на тази година, изготвен от Камарата на строителите в България. Сградното строителство, което включва жилищно и нежилищно строителство, формира произведена продукция за първото полугодие на 2023 г. в размер на 4 621 млн. лв., или с дял от 58,3 на сто от общо произведената продукция в сектора за разглеждания период. Произведената продукция в сградното строителство се увеличава с 21,4 на сто в сравнение с първото полугодие на 2022 г. В инженерната инфраструктура произведената продукция за първото полугодие на 2023 г. възлиза на 3 302 млн. лв. и е с дял от 41,7 на сто от общо произведената продукция в строителството за същия период. Произведената продукция в инженерната инфраструктура се увеличава с 15,7 на сто спрямо първото полугодие на 2022 г. През анализирания период издадените разрешителни за строеж на нови сгради са 6 225, което е спад от 2,3 на сто; започнато строителство на нови сгради – 3 955 сгради, ръст от 2,6 на сто; въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради - 2 469 сгради, ръст от 0,04 на сто. Обявените обществени поръчки са били 2 310 броя на стойност 7 697,1 млн. лв., което е ръст от 38 на сто на броя и ръст от 47,1 на сто на стойността; сключени договори – 1 986 броя, на стойност 3 630,1 млн. лв., ръст от 80,5 на сто на броя и ръст от 138,7 на сто на стойността. Общо отработените човекочасове в строителството за първото полугодие на 2023 г. са 99,6 млн., като спрямо същия период на предходната година те се увеличават с 5,9 на сто. Разходите на работодателя за труд за първото полугодие на 2023 г. възлизат на 1 236,3 млн. лв., като на годишна база предварителните данни показват увеличаване с 20,8 на сто.
Източник: economic.bg (10.10.2023)

Ръст на промишленото производство и на строителството през август Индексът на промишленото производство в България нараства с 1.3% през август 2023 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени, съобщава Националният статистически институт (НСИ). Регистриран е спад с 9.7% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо август 2022 година. Увеличение спрямо предходния месец е отчетено в добивната промишленост - с 5.5%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.6%, и в преработващата промишленост - с 1.5%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - с 48.0%, производството на химични продукти - с 15.4%, производството на превозни средства, без автомобили - с 11.0%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 10.0%. Намаление е регистрирано при: производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 6.8%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 4.7%, производството на мебели - с 4.2%. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 40.7%, в добивната промишленост - с 12.1%, и при преработващата промишленост - с 1.9%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 29.7%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 24.8%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 20.5%. Ръст е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 24.3%, производството на превозни средства, без автомобили - с 21.2%.
Източник: econ.bg (11.10.2023)

Търговията у нас през август остава без промяна на месечна и годишна база През август 2023 г. оборотът по съпоставими цени в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" запазва нивото от предходния месец, съобщава НСИ. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Регистрирано е намаление на оборота при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 0,5 на сто, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0,2 на сто, докато в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се наблюдава увеличение - с 1,8 на сто. Оборотът в търговията на дребно е без изменение спрямо същия месец на 2022 г. въз основа на календарно изгладени данни. Нарастване на оборота се наблюдава в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 5,6 на сто). Понижение е регистрирано при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 2,8 на сто), и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 1,8 на сто).
Източник: 24 часа (11.10.2023)

Минималната работна заплата става 933 лева от 1 януари 2024 г. Минималната работна заплата в България ще стане 933 лева от 1 януари 2024 г., реши правителството. Размерът ? ще се повиши с 19,6%, или със 153 лева спрямо сегашната ? стойност. Той е определен съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, според които минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. От 1 януари 2024 г. минималната часова работна заплата ще бъде 5,58 лева.
Източник: Банкеръ (12.10.2023)

Спад на износа за шести месец, стигна 22% за август Износът на български стоки към Европейския съюз и страните извън него през първите осем месеца на тази година е за над 56,841 млрд. лв., което е със 7,6% по-малко в сравнение със същия период на 2022 година. Само през август общият експорт е за 6,094 млрд. лв. и намалява с 22% спрямо същия месец на миналата година, показват предварителните данни за стокообмена на България, представени от Националния статистически институт (НСИ). За осем месеца в страната са внесени стоки на стойност 63,877 млрд. лв., или с 8,8% по-малко спрямо периода януари - август 2022 година. Само през август импортът намалява с 8% на годишна база и възлиза на 7,856 млрд. лева. По данни на НСИ общото външнотърговско салдо през първите осем месеца на тази година е на отрицателна територия със 7,035 млрд. лева. През август то също е на минус с 1,762 млрд. лева. От януари до август износът на стоки от България за трети страни намалява с 9,5% в сравнение със същия период на миналата година и е на стойност 19,316 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Украйна, Китай, Република Северна Македония и Обединеното кралство, които формират 51,5% от износа за трети страни. При вноса на стоки от трети страни през периода януари - август 2023 г. най-голямо увеличение спрямо периода януари - август 2022 г. е отчетено в секторите „Храни и живи животни“ (17,5%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (16,9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (38,1%). Външнотърговското салдо на България с трети страни през първите осем месеца е на минус с 6,071 млрд. лева. През август то също е отрицателно и е на стойност 1,652 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (13.10.2023)

България е пред САЩ по предоставена подкрепа за Украйна като дял от БВП България е пред САЩ и Германия по предоставена подкрепа за Украйна като дял от БВП. Това показват данните на Институт за световна икономика в Кил, Германия. Изследването, което отчита периода от 24 януари, 2022 година до 31 юли, 2023 г., е цитирано и от Си Ен Ен. Според института България е предоставила подкрепа в размер на 0,34% от БВП за 2021 г. Това включва военна, финансова и хуманитарна помощ като линейки, генератори за електричество, временни мостове, палатки и др. САЩ са предоставили подкрепа в размер на 0,33% от своя БВП за 2021 г., а Япония – 0,15%. Лидер по този показател е Норвегия с 1,71%. Европейският съюз е предоставил цялостна подкрепа за Украйна в размер на 85,1 млрд. долара, а Съединените американски щати – 76,84 млрд. долара. САЩ са одобрили предоставянето на около 46,6 млрд. долара военна помощ за Киев, а страните от ЕС – около 38 млрд. долара.
Източник: 24 часа (13.10.2023)

Годишната инфлация в България се забавя до 6,3 на сто през септември След отчетения пик на инфлацията в България през септември 2022 г., когато на годишна база тя достигна 18,7 на сто, днес Националният статистически институт (НСИ) регистрира годишни септемврийски стойности от 6,3 на сто, показва справка в НСИ. През септември месечната инфлация е -0,1 на сто спрямо предходния месец, съобщи днес НСИ. Инфлацията от началото на годината (септември 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 3,6 на сто, а средногодишната инфлация за периода октомври 2022 - септември 2023 г. спрямо периода октомври 2021 - септември 2022 г. е 12,4 на сто. През септември спрямо предходния месец е регистрирано намаление на цените в групите: развлечения и култура (-10,1 на сто) и ресторанти и хотели (-1,9 на сто). Най-голямо е увеличението в групите: образование (+4 на сто), транспорт (+2,7 на сто), облекло и обувки (+0,6 на сто), здравеопазване (+0,6 на сто) и хранителни продукти и безалкохолни напитки (+0,5 на сто). През август месечната инфлация беше 0,4 на сто, а годишната - за август 2023 г. спрямо август 2022 г. - 7,7 на сто, сочи справка в НСИ. Инфлацията четвърти месец е едноцифрена и намалява.
Източник: 24 часа (17.10.2023)

Броят на банкрутиралите фирми в България намалява през третото тримесечие на 2023 година През третото тримесечие на 2023 г. новорегистрираните търговци в България са 9 829, а обявените в несъстоятелност - 829. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. общият брой на новорегистрираните намалява с 6,5 на сто, а този на банкрутиралите - с 25,8 на сто, съобщи Националният статистически институт. В сравнение с второто тримесечие на 2023 г. новорегистрираните лица са намалели с 10,8 на сто, а тези, обявили несъстоятелност - с 15,8 на сто. От всички новорегистрирани фирми през третото тримесечие на 2023 година, най-много са в сектор G "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 88,1 на сто. При обявените в несъстоятелност - отново най-голям брой попадат в същия сектор - 77,1 на сто. През второто тримесечие на 2023 г. в страната е имало 11 025 новорегистрирани и 984 обявени в несъстоятелност търговци. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. общият брой на новорегистрираните е намалял с 2,6 на сто, а на банкрутите - с 23,8 на сто. По сектори за второто тримесечие на 2023 г., най-голям е бил делът на новорегистрираните правни единици в сектор G "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети", който е бил 89,4 на сто от всички новорегистрирани. При обявените в несъстоятелност фирми, най-голям е бил делът в същия сектор, който е бил 75,4 на сто от общия брой банкрутирали правни единици.
Източник: 24 часа (18.10.2023)

Икономиката на България е нараснала с 3,9% през 2022 г. Националната статистика ревизира леко нагоре ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България за 2022 г. Брутният вътрешен продукт на България е нараснал в реално изражение с 3,9% през 2022 г. спрямо 2021 г., сочат актуализираните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е с 0,5 процентни пункта повече в сравнение с предварителните данни, където БВП е получен само като сума от тримесечни данни. Възходящата ревизия е заради по-доброто представяне на сектора на услугите спрямо предварителните данни. Крайното потребление отново е основен двигател за икономическия растеж. През 2022 г. растежът на икономиката се определя основно от регистрираното увеличение при: добивна и преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване, където увеличението е с 13,1%; Финансови и застрахователни дейности - повишение с 8,0%; Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа - нарастване със 7,0%; Строителство - повишение с 5,4%. Спад с 4,4% на годишна база е регистриран в Селско, горско и рибно стопанство. Актуализирани данни по компоненти на крайното използване за 2022 г. отчитат, че най-голям дял в БВП заема крайното потребление. През крайно потребление са изразходвани 76,4% от БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 17,1% от БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително. По отношение на компонентите на крайното използване влияние за реалния растеж на БВП има крайното потребление с увеличение от 4,2% и бруто образуване на основен капитал - с 6,5%. През 2022 г. износът на стоки и услуги бележи ръст с 11,6%, а вносът на стоки и услуги - с 15,0% в сравнение с 2021 година.
Източник: Инвестор.БГ (20.10.2023)

България е втора по ръст в продажбите на нови коли в ЕС за септември През септември 2023 г. в България са регистрирани 2976 нови автомобила, което е ръст с над 40 на сто спрямо същия месец на миналата година, показват данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили. От страните от ЕС България е на второ място по ръст на продажбите, като пред нас е само Малта с увеличение от 53,2%. Но пазарът в Малта е много малък. Купените нови коли там за един месец са само 622 броя при 406 за същия месец на миналата година. На трето място по ръст на покупките на нови автомобили е Гърция с 32,5%, а топ пет се допълва от Словакия (31% ръст) и Кипър (28,6%). От януари до септември в България са регистрирани 27 382 нови автомобила, което е ръст с близо 25% спрямо същия период на миналата година. Има ръст в продажбите както на бензинови и дизелови коли, така и на електрически, показват данните на Европейската асоциация на производителите на автомобили. Продажбите на чисто електрически нови коли са нараснали над два пъти и за девет месеца са регистрирани 1374 такива превозни средства. Покупките на хибридни автомобили, които могат да се зареждат с електроенергия от зарядна станция, са се увеличили с близо 118% до 220 броя. Най-купуваните нови коли остават бензиновите. За девет месеца в страната са регистрирани 21 391 нови бензинови автомобила, което е увеличение с 21,4% спрямо същия период на миналата година. При новите дизелови автомобили ръстът на продажбите е с 19% до 3896 броя. През първите девет месеца в страната са регистрирани общо 222 хил. нови и стари автомобили, което е с около 9% ръст спрямо същия период на миналата година. Това е доста по-малко увеличение спрямо ръста от 40% при покупките на нови автомобили. Българите купуват най-често употребявани коли с цени между 8 хил. и 15 хил. лв. В страните от ЕС за девет месеца са продадени 7,9 млн. броя нови автомобили, което е с близо 17% повече от същия период на миналата година. Но все пак продажбите са под нивото от 9,9 млн. броя за деветте месеца през 2019 г., последната преди пандемията.
Източник: Труд (23.10.2023)

Инфлацията у нас се е свила наполовина, но цените продължават да растатЗа една година инфлацията в България се е свила наполовина, но цените за потребителите продължават да растат. Поскъпването е най-значително при храните и горивата. На прага на студения сезон започват да тежат и разходите за отопление. Националната статистика измери инфлация от 6,3 на сто за последния месец. Най-ниската от две години насам. Тенденцията се потвърждава и от сравнението за последната година: За септември 2022 година годишната инфлация е била 15,6%. Тази година – към септември инфлацията е 6,3%, казва финансистът Иван Стойков и отбелязва, че цените продължават да растат, но със забавен темп. Официалната статистика дори показва слабо изразена дефлация в сравнение с предходния месец, но тежестта от поскъпването на живота за домакинствата остава. Малката потребителска кошница поскъпва с половин процент за месец и с близо четири - от началото на годината.
Източник: 24 часа (23.10.2023)

Бюджетният дефицит на България за 2022 г. намалява до под 5 млрд. лв. Бюджетният дефицит на България в институционален сектор „Държавно управление“ за 2022 е -4, 859 000 000 лв. отчита НСИ. Това е -2.9% от БВП. Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на -4 678 000 000 лв., или -2.8% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал излишък от 442 000 000 лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ е реализирал дефицит от -623 000 000 лева. Дългът на Р България за 2022 г. е в размер на 37 850 000 000 лв., или 22.6% от БВП.
Източник: 24 часа (24.10.2023)

Държавният дълг достигна 22,6% от БВП на страната През 2022 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от 4 859 млн. лв., или 2.9% от БВП, по данни на Националния статистически институт. Държавният дълг на България за 2022 г. е в размер на 37 850 млн. лв., или 22.6% от БВП на страната. Дефицитът в подсектор "Централно управление" е в размер на 4,678 млрд. лв., или 2,8% от БВП. Подсектор "Местно управление" пък реализирал излишък през 2022 г. в размер на 442 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" е на дефицит от 623 млн. лева.
Източник: Труд (24.10.2023)

Лек ръст на производителността на труда през 2022 През 2022 година БВП на един зает се увеличава реално с 4.3% в сравнение с предходната година според актуализираните данни на НСИ. Заетите лица в икономиката са 3 446.7 хил., а общият брой отработени часове е 5 574.8 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през 2022 г. спрямо 2021 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите, намаление на относителния дял в аграрния сектор и в индустрията. На едно заето лице се падат 48 687.1 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 30.1 лв. БВП за един отработен час. През 2022 г. брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает се увеличава реално с 5.7% в сравнение с 2021 г., а на един отработен човекочас се увеличава с 5.9%. Според актуализираните годишни данни за 2022 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор възлиза на 49 550.0 лв. БДС на един зает и 29.8 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 44 000.8 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 26.8 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 12 390.3 лв. БДС на един зает и 8.6 лв. за един отработен човекочас.
Източник: economy.bg (25.10.2023)

Заетостта в ЕС, както и в България достига исторически максимум през миналата година През миналата година заетостта в Европейския съюз достигна исторически връх от 74,6 на сто. В България заетостта е достигнала 70,4 на сто от трудоспособното население на възраст между 16 и 64 годишна възраст през 2022 г. Това е най-високото ниво заетост в страната ни, откакто в базата данни на Евростат има налични данни за страната – 2000 година. Тогава нивото на заетост в България е било едва 51,5 на сто. През 2021 г. родната заетост леко е намаляла - до 68,1 на сто. Година по-късно обаче е нараснала с 1,3 процентни пункта. Югозападният регион, където е и София, е бил с най-голяма заетост в България през 2022 г. – 75,8 на сто, което представлява нарастване с 2,1 процентни пункта в сравнение с 2021 г.
Източник: БТА (25.10.2023)

За първите шест месеца на 2023-а продукцията в отрасъла е за 7,9 млрд. Произведената продукция в сектор “Строителство” през първата половина на годината е на стойност 7,923 млрд. лв. - с 19% повече от същия период на предходната година. В сградното строителство увеличението е с 21,4%, а в инженерното – с 15,7%, става ясно от икономическия отчет за полугодието на Камарата на строителите в България (КСБ). Допреди 2-3 години този отрасъл реалидираше с лекота по 22-23 млрд. лв. годишно, а през 2022 г. оборотите се върнаха до обемите отпреди десетина години. Данните на НСИ показват, че между 1 юли 2022-а и 1 юли 2023-а има обща инфлация от 8,5%, което прави ръста на строителната продукция за същия период почти двойно по-нисък от номиналните 19 процента. По данни на строителната камара към началото на септември в поддържания от нея Централен професионален регистър на строителя са вписани 6993 фирми. От тях 6940 са български юридически лица, а 53 – чуждестранни. Заличени от строителя са 428 фирми, което означава, че или са спрели да работят като строители, или обектите им са под 100 кв. метра, т.е. драстично са намалили дейността си.
Източник: 24 часа (30.10.2023)

284 млн.евро е печалбата на ВЕИ в България Секторът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в България отбеляза рекорден ръст на нетната печалба от 58 на сто през 2021 г., достигайки ниво от 284,5 млн. евро. Това показва ежегодният анализ на индустрията, изготвен от агенция "Сий Нюз" (SeeNews) и адвокатско дружество "Гугушев и партньори". Анализът обхваща 1869 местни компании, занимаващи се с експлоатация, поддръжка, строителство, инженеринг и разработване на проекти за електроцентрали, генериращи възобновяема енергия, както и с производство на батерии, двигатели, турбини и друго оборудване за възобновяеми енергийни съоръжения. Оперативните приходи в сектора скачат с 41 на сто до 1,5 млрд. евро през 2021 г. През 2020 г. са създадени 172 нови ВЕИ компании, а през 2021 г. - 153. Тези цифри почти съвпадат с отчетените в периода 2008-2012 г., когато инвестиционната активност в сектора на възобновяемата енергия в България процъфтява. След стагнацията, отбелязана през 2020 г. в броя на заетите, през 2021 г. служителите се увеличават с 3,1 на сто до 5058 души. Сегментът на строителство, инженеринг и/или разработване на ВЕИ проекти бележи най-голям ръст в броя на служителите – 26,6 на сто в сравнение с 2020 г. Що се отнася до разходите за заплати на ВЕИ компаниите, през 2021 г. те са се увеличили с 18,5 на сто. Осигурителните вноски на бранша са се увеличили с 11 на сто на годишна база. Германия и Италия продължават да бъдат водещите чуждестранни инвеститори в сектора на възобновяемата енергия в България, като близо една от всеки три компании има германска или италианска компания-майка. Топ 10 на чуждестранните инвеститори се допълват от компании от Австрия, Чехия, Гърция, Люксембург, Унгария, Франция, Кипър и Турция.
Източник: economy.bg (30.10.2023)

26% скок на пътуванията на българите зад граница през септември Пътуванията на българите в чужбина през септември са се повишили с 26.8% (816.5 хил.) в сравнение със същия месец на 2022 г., сочат данните на Националният статистически институт (НСИ). Българите са пътували най-много с цел гостуване, обучение, посещения на културни и спортни мероприятия - 42.5%, следвани от почивките и екскурзиите - 41.7%, а със служебна цел са били 15.8% от посещенията. Най-голям брой пътувания българските граждани са осъществили до съседните държави. На първо място е Гърция - 243.9 хил., а целта е почивка. Турция е втората по посещаемост страна от българите - 208.9 хил., следвана от Сърбия - 61 хил., и Румъния - 57.4 хил. души с цел работа. Извън пределите на Балканите Германия е най-посещавана държава от българите (51 хил. посещения), следвана от Италия (23.1 хил.) с цел почивка. На трето място е Австрия с 19.7 хил. посещения от български граждани. 1.2 милиона чужденци са посетили България през последния летен месец на 2023 г. Това са с 8.4% повече в сравнение със септември 2022 г., което се е отразило добре на туристическия бизнес у нас. Най-много посещения в България са реализирани от турските граждани - 206.5 хил., като преобладаваща цел на посещението им попада в категорията "други ангажименти".
Източник: Медия Пул (30.10.2023)

Заводските цени продължават да спадат Заводските цени в България спадат през септември с близо една четвърт - 24.3% в сравнение с година по-рано, показват данните на Националния статистически институт. Спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 56.7%. В добивната промишленост обаче има ръст в цените с 4.5% спрямо миналия октомври. Значителен ръст на цените има в преработващата промишленост при производството на: тютюневи изделия - с 45.3%, компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 20.9% и при изделия от други неметални минерални суровини - с 14.1%. Съществено намаление на цените се наблюдава при производството на химични продукти - с 19.1% и основни метали - с 8.4%. За вътрешния пазар цените се повишават с 2% спрямо август, но на годишна база има спад с 32%. Спад на цените е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 56.3%, и в добивната промишленост - с 3.3%, докато в преработващата се наблюдава увеличение - с 0.5%. Спрямо септември 2022 г. значителен ръст на цените в преработващата промишленост е регистриран при производството на: тютюневи изделия - с 60.0%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 35.6% производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 16.5%. Спад на цените е отчетен при: производството на химични продукти - с 28.3%, и на основни метали - с 11.3%. Индексът на цените на производител на международния пазар се увеличава с 0.8% през септември 2023 г. спрямо предходния месец, а спрямо съответния месец на 2022 г. се наблюдава намаление с 6.7%.
Източник: Дневник (31.10.2023)

40% от финансирането на научна дейност у нас идва от чужбина Финансирането на научноизследователската и развойна дейност (НИРД) у нас идва предимно от чужбина, сочат предварителните данни на Националния статистически институт за 2022 г. Чуждестранните източници на средства за осъществяване на НИРД представляват 40% от цялото финансиране. Сектор "Предприятия" финансира 34.7%, а държавният бюджет - 24.6%. През миналата година разходите за научноизследователска и развойна дейност са 1 265.6 млн. лв., което е със 17.8% повече в сравнение с 2021 г. Запазва се тенденцията на ежегодното им нарастване през периода 2018 - 2022 година. Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) възлиза на 0.75% и е с 0.02 пункта по-ниска в сравнение с 2021 година. Сектор "Предприятия" е най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 67.8% от общите разходи за НИРД през 2022 година. Следва сектор "Държавно управление", чиито научни институти и организации формират 25.4%. Направените разходи за наука от висшите училища и университетските болници възлизат на 6.3%, а от нетърговските организации - на 0.5%. По области на науката през 2022 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат разходите за НИРД в областта на техническите науки - 50.5%, или 638.6 млн. лв., следвани от медицинските и здравни науки с дял от 20.5%, или 259.3 млн. лв., и естествените науки - 17.2%, или 217.1 млн. лева. През 2022 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 27 090 души (в еквивалент на пълна заетост), което е със 7.8% повече в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 47.1%. Броят на изследователите в еквивалент на пълна заетост е 17 487 души, което е със 7.7% повече спрямо 2021 година. Основната част от заетите с НИРД през 2022 г. е съсредоточена във фирмите и научните институти от сектор "Предприятия" - 54.5% от общия персонал, зает с НИРД (в еквивалент на пълна заетост), или 14762 души. В организациите и институциите от сектор "Държавно управление" научна дейност осъществяват 8 230 души, което съставлява 30.4%. В сектор "Висше образование" 4 008 души са ангажирани с провеждането на научни изследвания и разработки, като относителният им дял е 14.8%.
Източник: НСИ (01.11.2023)

ЦИК отчете 44.94% избирателна активност в страната на местния вот Избирателната активност на вота в неделя, 29 октомври, за цялата страна е била 44.94%, съобщават от Централната избирателна комисия (ЦИК). За сравнение на предходните местни избори от 2019 година избирателната активност на първия тур е била по-висока – 49.76 процента. На тазгодишните избори до урните са отишли повече от 2 713 000 избиратели от общо малко над 6 038 000 души, включени в избирателните списъци. Тази неделя в София избирателната активност e била 36.04 процента. Правото си на глас са упражнили над 380 000 души. На първия тур на изборите през 2019 година в София са гласували 42.82% или близо 456 000 избиратели.
Източник: Банкеръ (01.11.2023)

Разрешителните за строеж и започнатите жилищни сгради намаляват през лятото Издадените разрешителни за строеж през месеците юли - септември са за по-малко жилищни сгради и по-малко жилища в тях. Това показват данните на Националния статистически институт. Расте броят на издадените разрешителни и започнатите офис сгради. Общо издадените от местните администрации разрешителни са за 2107 жилищни сгради с 9805 жилища в тях и 1 136 008 кв.м разгъната застроена площ. Общо 25 са за административни сгради/офиси със 78 971 кв.м площ и на 1253 други сгради със 795 230 кв.м площ. В сравнение със същите месеци на предходната година издадените разрешителни за жилищни сгради са по-малко с 2.4%, жилищата в тях - с 33.3%, а разгънатата им застроена площ - с 31.3%. Нарастват издадените разрешителни за строеж на административни сгради и тяхната разгъната застроена площ съответно със 78.6 и 38.7%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са повече с 3.3%, както и разгънатата им застроена площ - с 10.0%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите: София (столица) - 351, Пловдив - 344, София - 191, Варна - 169, Бургас - 161. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 4099, Пловдив - 1218, Бургас - 1027, Варна - 933, и София - 401. През третото тримесечие на годината е започнал строежът на 1528 жилищни сгради със 7576 жилища в тях и с 865 719 кв.м разгъната застроена площ, на 17 административни сгради/офиси с 11 384 кв.м площ и 618 други сгради с 579 406 кв.м площ. В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. започнатите нови жилищни сгради намаляват с 2%, жилищата в тях - с 14.1%, както и общата им застроена площ - с 19.9%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 54.5%, а тяхната площ - със 172.8%. Започнал е строежът на 7.6% по-малко други видове сгради, но с 30.8% по-голяма площ. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: София (столица) - 279 жилищни, 8 административни и 31 други сгради; Пловдив - 239 жилищни, 5 административни и 80 други сгради; Варна - 175 жилищни и 27 други сгради; София - 147 жилищни и 42 други сгради.
Източник: Дневник (06.11.2023)

Безработицата в еврозоната расте през септември, в ЕС остава 6% През септември 2023 година равнището на сезонно коригираната безработица в ЕС е било 6 на сто, като е останало стабилно спрямо август 2023 година и се е понижило в сравнение с регистрираните 6,1 на сто през септември 2022 година, отчита Евростат. В еврозоната равнището на безработицата през септември е нараснало незначително до 6,5 на сто спрямо 6,4 на сто през август 2023 година, но е намаляло по отношение на регистрираните през септември 2022 година 6,7 на сто. Според оценката на Евростат 13 026 милиона души в ЕС, от които 11 017 милиона в еврозоната, са били безработни през септември 2023 година. Спрямо август 2023 година безработицата е нараснала с 95 000 в ЕС и с 69 000 в еврозоната. По отношение на септември 2022 година безработицата се е свила със 126 000 в ЕС и с 212 000 в еврозоната. В България равнището на безработицата през септември 2023 година е било 4,5 на сто, като е останало без промяна спрямо август 20203 и е намаляло спрямо 4 на сто отчетени през септември 2022 година. Безработните в България през септември 2023 година са били 139 000 души спрямо 138 000 души през август 2023 година. През септември 2023 година 2,741 милиона млади хора (под 25 години) са били безработни в ЕС, от които 2,232 милиона души са били в еврозоната.
Източник: 24 часа (06.11.2023)

Стойността на продукцията в земеделието скочи с над 30% през 2022 г. През 2022 г. цените на производител в българското селско стопанство нараснаха с 31% спрямо 2021 г. - повече, отколкото общо за десетте години преди това. За повишението допринесе резкият скок на цените на основните ресурси, използвани в производството - торове, препарати, енергия - които според данни на Евростат са поскъпнали с 32%. Инфлационната вълна разтърси и пазара за земеделска земя. През 2022 г. цената за декар достигна 1309 лв., като само допреди две години беше под 1000 лв. Арендата също тръгна нагоре, макар и с малко по-бавни темпове. Стойността на произведената земеделска продукция през 2022 г. възлиза на близо 13 млрд. лв. по предварителни оценки. Внушителният скок от 31% обаче е в голяма степен номинален и отговаря на производствената инфлация в сектора. В същото време делът на селското стопанство в икономиката остава почти без промяна в границите между 4 и 5 процента, където се колебае през последното десетилетие. Както и досега, около три четвърти от произведената стойност в сектора идва от растениевъдството. Няколко полски култури доминират земеделието - това са пшеница, слънчоглед и царевица, които представляват над половината от общата стойност и заемат най-голям дял от износа. Заетите в селското стопанство за последните десет години са намалели с над 100 хил. души и към 2022 г. са около 546 хил., включително сезонните работници. Средната брутна заплата в сектора достига 1280 лв. и макар да расте с 18% спрямо 2021 г., остава далеч под средната общо за икономиката. Затова не е изненада, че отрасълът страда от осезаем недостиг на работна ръка. Дефицитът донякъде се смекчава от нарастващата производителност на труда, която в реално изражение се увеличава средно с по около 2.4% годишно.
Източник: Капитал (07.11.2023)

Колко мляко произвежда България и колко внася от ЕС Ако преди повече от десет години мандрите преработваха над 1 милиона тона българско мляко годишно, данните за 2022 г. убедително показват как и този бизнес постепенно загива, въпреки окрупняването на животновъдните ферми. През 2022 г. млекопреработвателните предприятия в България са преработени 690 449 хил. литра мляко, от които 667 141 хил. литра е българското и малко над 23 хил. литра - вносното. Общият внос не само на сурово мляко, но и на млечни продукти в България се е покачило с 25,6 хил. тона, или 27,5% на годишна база и това се дължи главно на повишените доставки на неконцентрирани мляко и сметана с 21,3 хил. тона. Количествата внесени неконцентрирани млека и сметана за седемте месеца на 2023 г. в сравнение със същия период през 2022 г. нарастват с 54,4%, или цели 60,4 хил. тона, при 9,5% по-ниска средна вносна цена. В рамките на седемте месеца на 2023 г. в страната са внесени 39,1 хил. тона неконцентрирани мляко и сметана с масленост до 6%, които не са в директни опаковки за крайно потребление (с 15,9 хил. тона повече на годишна база). Количествата са доставени предимно от Унгария, Румъния, Полша и Нидерландия. Общият внос на суровина и на млечни продукти, внесени към края на юли тази година се увеличава както от държави членки на ЕС - с 27,8%, така и от трети страни - с 22,7%. Основни доставчици за страната на мляко и млечни продукти от ЕС за периода са Румъния (26,1 хил. тона), Унгария (21,7 хил. тона), Полша (17,3 хил. тона), Германия (16,2 хил. тона) и Нидерландия (8,7 хил. тона), а от страните извън Съюза - Сърбия (4,6 хил. тона) и Украйна (1,4 хил. тона). Предварителните данни за периода януари - август 2023 г. при преработката суровина от мандрите показват увеличение на общо преработеното мляко с 6,3% спрямо същия период на 2022 г., до 499 978 хил. литра. Преработката на краве мляко нараства с 6,4%, до 467 148 хил. литра, в т. ч. 443 475 хил. литра изкупено от български производители (+3%). Това се отразява в повишение на общото производство на сирена от краве мляко, в което се влага най-голямо количество млечна суровина, с 4,1% на годишна база.В рамките на периода производството на останалите основни млечни продукти се свива с между 1,2% и 14%, най-чувствително при сметаната и маслото. Но пък при производството на имитиращи продукти спадът продължава, като за осемте месеца на 2023 г. той е с 4,7% под отчетеното по същото време на 2022 г.
Източник: Money.bg (09.11.2023)

Tърговията на дребно през септември 2023 г. е намалялa с 0,2% в еврозоната В България общият обем на търговията на дребно през септември 2023 година спрямо август 2023 година е нараснал с 0,1 на сто В ЕС през септември 2023 година спрямо септември 2022 година обемът на търговията на дребно е намалял с 6,9 на сто за автомобилните горива, с 3,2 на сто за нехранителните стоки и с 0,9 на сто за хранителните стоки, напитки и тютюневи изделия. През септември 2023 година сезонно коригираният обем на търговията на дребно е намалял с 0,2 на сто в ЕС и с 0,3 на сто в еврозоната спрямо август 2023 година, отчита Евростат. През август 2023 година обемът на търговията на дребно се е понижил с 0,5 на сто в ЕС и с 0,7 на сто в еврозоната. През септември 2023 година спрямо септември 2022 година коригираният спрямо календарните промени индекс на продажбите на дребно се е понижил с 2,7 на сто в ЕС и с 2,9 на сто в еврозоната. В ЕС през септември 2023 година спрямо август 2023 година обемът на търговията на дребно се е свил с 1,8 на сто за нехранителни продукти, а е нараснал с 0,1 на сто за автомобилни горива и с 1,3 на сто за хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. В еврозоната през септември 2023 година спрямо август 2023 година обемът на търговията на дребно е намалял с 1,9 на сто за нехранителни стоки и с 0,9 на сто за автомобилни горива, а при хранителните стоки, напитки и тютюневите изделия са се повишили с 1,4 на сто. Сред страните членки, за които има налични данни, най-големият месечен спад в общия обем на търговията на дребно, е бил регистриран в Словакия (- 2 на сто), Швеция (-1,1 на сто), Германия и Нидерландия (по -0,8 на сто и в двете страни). Най-голямото повишение е отчетено в Словения (+1,1 на сто), Полша (+ 1 на сто) и Дания (+ 0,9 на сто).
Източник: 24 часа (10.11.2023)

Лек спад в строителството отчита НСИ за септември През септември 2023 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 0.4% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Календарно изгладените данни показват намаление от 1.9% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2022 година. Месечни изменения Индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището спрямо предходния месец, като намалението при сградното строителство е с 0.4%, а при продукцията от гражданското/инженерното строителство - с 0.3%. Понижението на календарно изгладения индекс на строителната продукция на годишна база се определя от отрицателния темп както при гражданското/инженерното строителство - с 3.7%, така и при сградното строителство - с 0.4%.
Източник: econ.bg (13.11.2023)

Средната заплата в България в края на септември стигна 2072 лв. По данни на НСИ, средната работна заплата в България в края на третото тримесечие на тази година е вече 2072 лв., т.е. се е вдигнала със 7,52% в сравнение с края на предходното тримесечие. Депутатската заплата обаче за същото време се увеличава с 19,5%. Причината е, че тя се изчислява според сравнение между възнагражденията само за обществения сектор, където увеличението между второто и третото тримесечие е по-високо. Заплатите на народните представители се изчисляват, като се вземат три средни работни заплати в обществения сектор в края на отминалото тримесечие. Данните на НСИ показват, че става дума за 2255 лв., т.е. депутатската заплата, без добавките, е 6765 лв.
Източник: 24 часа (14.11.2023)

Северозападният и Югоизточният регион в България са с най-малко висшисти в ЕС Северозападният и Югоизточният регион в България са сред местата в Европейския съюз (ЕС) с най-малко млади хора, завършили висше образование. Това сочат данни на Европейската статистическа служба за образованието на възрастовата група между 25 и 34 години през 2022 г. Според проучването 42%, или над две пети, от младите хора в Европейския съюз са с висше образование. От всички 240 региона за прилагане на регионални политики в ЕС 72 (30%) са постигнали заложената от ЕС цел за покритие на висшето образование от 45%. В Северозападния регион в България завършилите по-висока степен на образование са 21%, а в Югоизточния – 23,4%. В България само един регион регистрира стойности над средните за ЕС с 46,2% завършили висше образование – Югозападният регион, в който влизат областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София-град. От регионите с най-висок процент завършили висше образование в ЕС са района на столицата Вилнюс в Литва, където висшисти са 73,6% от младите хора. Поне 60% от хората в посочената възрастова група са завършили висше образование и в регионите на столиците на Франция, Ирландия, Нидерландия, Полша, Унгария, Швеция, Люксембург и Дания. Относително високи дялове на висшето образование са регистрирани и в два региона, специализирани в изследователски и иновационни дейности и/или високотехнологично производство: Утрехт в Нидерландия и Баската автономна област в Северна Испания; а Северна и Западна Ирландия е единственият друг регион в ЕС, който има дял над 60%. На дъното в класацията са 17 региона, в които по-малко от една четвърт от всички на възраст между 25 и 34 години имат висше образование: 7 от 8-те региона в Румъния (изключение прави региона на столицата Букурещ), 3 региона в Унгария, 2 в България, 1 в Чехия, 3 в Южна Италия и Френска Гвиана. Част от тези региони се характеризират като изолирани или предимно селскостопански, с ниски нива за развитие на високо квалифицирани специалисти. Други се характеризират със сравнително високата си специализация в програмите за професионално образование, като учениците излизат на пазара на труда чрез стажове и обучения, а не чрез академични квалификации.
Източник: Инвестор.БГ (14.11.2023)

НСИ актуализира прогнозата за населението до 2090 г. Националният статистически институт (НСИ) публикува актуализирана прогноза за населението до 2090 година. Използвани са данни за броя на населението, броя на живородените и умрелите, броя на заселените и изселените. Сценариите за проекциите на населението в зависимост от очакваното социално-икономическо развитие на страната, са три. Първият се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки. При този вариант до 2075 г. населението на страната ще намалее до 4.97 млн. Населението на 65 и повече навършени години ще бъде 25.5%, а коефициента на възрастова зависимост - 69.1, или на 100 човека от населението в активна възраст ще се падат 69 в зависимите възрасти - под 15 и над 64 години. Другите два сценария са разработени при хипотезите, че демографското развитие ще протича при благоприятни и съответно при неблагоприятни социално-икономически процеси в страната. При вариант, в който демографското развитие протича при благоприятни процеси през 2090 г. населението ще е малко над 5.1 млн. души. При вариант на неблагоприятни процеси прогнозата за същата година е население от малко под 4.8 млн. души. Според данните на НСИ на 31 декември 2022 г. населението е било 6.44 млн. Демографските прогнози (перспективни проекции на населението) са формални пресмятания, които се извършват, при условие че са възприети определени предположения за бъдещото развитие на раждаемостта, смъртността и миграцията. Те дават представа за възможното бъдещо развитие на населението през прогнозирания период.
Източник: Дневник (14.11.2023)

Растежът на БВП се свива до 1.7% през третото тримесечие Растежът на българската икономика още по-отчетливо се забавя през втората половина на годината. През третото тримесечие брутният вътрешен продукт се увеличава в реално изражение с 1.7% спрямо същия период на 2022 г., показва експресна оценка на НСИ, след като през април - юни икономиката се разшири с 2%. С изключение на няколкото тримесечия на минус по време на ковид кризата, това може да се окаже най-слабият резултат за последните десетина години. На тримесечна база икономиката расте с 0.4% след също толкова и през предходния период. Произведеният в страната брутен вътрешен продукт през месеците от юли до септември е на стойност 47.7 млрд. лв. по текущи цени, отчита статистиката. В него с най-голяма тежест е потреблението - близо 78%, а около 18% заемат инвестициите. Превишението на износа на стоки и услуги над вноса възлиза на близо 2 млрд. лв., или около 4% от БВП. След силния отскок през 2021 г., когато икономиката порасна със 7.7%, темповете постепенно се забавят с избледняването на възстановителния бум след пандемията. Впоследствие към това се прибавиха и ефектите от високата инфлацията, която изяжда покупателната способност на домакинствата и ограничава потреблението.
Източник: Капитал (15.11.2023)

След дефлацията през септември, през октомври Националният статистически институт (НСИ) отчете месечна инфлация от 0.4%. Годишната инфлация спрямо октомври 2022 г. е 5.8%. Инфлацията от началото на годината е 4.1%, а средногодишната инфлация за периода ноември 2022 - октомври 2023 г. спрямо периода ноември 2021 - октомври 2022 г. е 11.4%.
Източник: Дневник (16.11.2023)

Пенсионерите в България са 2 029 000 към края на първото полугодие на 2023 г. По данни на Националния осигурителен институт към края на първото полугодие на 2023 г. пенсионерите в България са 2 029 000. Над 500 000 от тях (около една четвърт от всички пенсионери) получават пенсия в размер до минималната - 467 лв. Около 416 000 (малко над 20% от всички пенсионери) получават пенсия в размер от 467 до 600 лв. Почти 684 000 души получават т.нар “вдовишка добавка” - 26,5% от пенсията, която е получавал/а починал/а съпруг/съпруга. Общо 65 000 души получават добавк за чужда помощ. Средната пенсия за първото полугодие на 2023 г. е 735,48 лв. Най-високата средна пенсия е в град София - 896 лв. Следват Бургас с 817 лв и Перник с 808 лв. Най-ниска е средната пенсия в Кърджали - 592 лв и в Разград - 607 лв. След увеличението от 1 юли 2023 г. средната пенсия за 2023 г. достигна 788,10 лв.След увеличението броят на пенсионерите с месечен размер от пенсии и добавки под линията на бедност от 504 лв намаля с почти 50% - от 672 870 (до 1 юли 2023 г.) на 340 209 души след тази дата. От 1 юли тази година новият минимален месечен размер на основната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 523,04 лв. Преди увеличението с 12% размерът беше 467 лв. Минималният размер на другите видове пенсии, свързани с трудова дейност, се определя като процент от посочения. Увеличението от 12% не засяга около 1000 души, чиито пенсии и преди увеличението, надхвърляха законоустановения максимален размер, който е 3400 лв. Към 1 юли 2023 г. 284 808 души получават пенсия над 1000 лв след неколкократните увеличения през последните години. Около половината от тях получават под 1600 лв, а срещу 2000 лв на месец се разписват 31 775 души. Една трета от "богатите пенсионери" живеят в София. Около 84 000 са жените с пенсия над 1000 лв.
Източник: actualno.com (16.11.2023)

Потреблението на основни храни е намаляло Потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на човек от домакинство в България намалява през третото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същия период на 2022 година, обявиха от Националния статистически институт. Причината за това е повишаването на цените на храните. Най-голямо е намалението в потреблението на зеленчуците - от 26,1 кг на 24,9 кг на човек за тримесечието, на хляб и тестени изделия - от 18,6 кг на 18 кг, и на плодове – от 19,1 кг на 18,7 килограма. Увеличава се потреблението на месни произведения - от 3,9 кг на 4,1 кг, и на прясно мляко - от 4,5 литра на 4,6 литра на човек за тримесечието. Без промяна остава потреблението на месо, яйца и зрял фасул. Доходите на хората са нараснали с 22,5% за година, средно по 958 лв. средно на човек на месец, показват данните на НСИ. Но успоредно с това нарастват и разходите, заради повишението на цените. Доходите на домакинствата от заплати са нараснали с над 25 на сто, а от пенсии с 10,7%. Домакинствата взимат и доста повече кредити, като същевременно намаляват сумите, които внасят по депозити в банките.
Източник: Труд (17.11.2023)

НСИ отчита леко покачване на коефициента на безработица Леко покачване на коефициента на безработица у нас спрямо същия период за миналата година отчита НСИ. Безработните в България през третото тримесечие на 2023 г. са 125,0 хил., от които 69,9 хил. (55,9 на сто) са мъже и 55.1 хил. (44,1 на сто) - жени, съобщи Националният статистически институт (НСИ). В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. броят на безработните се увеличава с 14,0 хил., или с 12,6 на сто. За същия период коефициентът на безработица нараства с 0,4 процентни пункта и достига 4 на сто, съответно 4,3 на сто за мъжете и 3,8 на сто за жените. От всички безработни 17,1 на сто са с висше образование, 49,6 на сто - със средно, и 33,3 на сто - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 2,1 на сто за висше образование, 3,6 на сто за средно образование и 12 на сто за основно и по-ниско образование. Продължително безработни (безработни от една година или повече) са 66,3 хил. души, или 53,1 на сто от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица е 2,1 на сто, съответно 2,2 на сто при мъжете и 2,1 на сто при жените. От общия брой на безработните 17,7 хил., или 14,1 на сто, търсят първа работа. Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години през третото тримесечие на 2023 г. е 8,3 на сто (9 на сто при мъжете и 7,4 на сто при жените). В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. този коефициент е по-висок с 0,3 процентни пункта, което изцяло се дължи на увеличение при жените.
Източник: 24 часа (20.11.2023)

България е внесла 4600 работници от трети страни Идващите в България чужденци от трети страни с цел работа продължават официално да бъдат твърде малък брой - под 5000 за 2022 г. Още по-малко са висококвалифицираните специалисти, които внасяме със "синя карта" - макар да се увеличават в пъти за последните години, те са едва 922 души за 2022 г. Семейните причини остават водеща причина за установяване на чужденци от трети страни у нас, а работата е на второ място. 5345 души са дошли в България през 2022 г. по семейни причини, показват данните на НСИ. 4621 души са получили разрешение за пребиваване у нас с цел работа. Броят на получените разрешения за пребиваване с цел образование и обучение са 1923. Най-желаните имигранти - високоспециализираните кадри, за които има специални условия със "синя карта", са най-малко. През 2022 г. 1119 души са получили такова разрешение за работа у нас, като от тях 922 идват за първи път в България (при останалите става дума за подновяване на синята карта). Това все пак е двойно повече в сравнение с 2021 г., когато сините карти са били едва 446. Като цяло легално пребиваващите чужденци от трети страни у нас са около 60 000 и в сравнение с 2021 г. даже намаляват, според данните за 2022 г. 57 511 души притежават разрешение за дългосрочно и постоянно пребиваване у нас - с около 2000 по-малко в сравнение с 2021 г. Все пак в сравнение с 2019 г. увеличението е значително - тогава са били 45 236 души.
Източник: Сега (20.11.2023)

Преките чуждестранни инвестиции бележат 15-годишен ръст към края на септември С 50% са нараснали преките чуждестранни инвестиции в България за първите 9 месеца на 2023 г. спрямо същия период на предходната година, съобщи Министерството на икономиката и индустрията. Те са достигнали над 3,1 млрд. евро, което е с над 1 млрд. евро повече спрямо същия период на 2022 г., сочат предварителни данни на БНБ. Това е най-високият ръст на преките чуждестранни инвестиции за последните 15 години. Икономическият министър подчерта, че България е в топ 5 в Европейския съюз по ръст на икономиката през третото тримесечие. „Въпреки рецесията, която се наблюдава в Западна Европа, българската икономика продължава да расте с близо 2%“, каза още Богданов. Той цитира експресни данни на НСИ, според които през третото тримесечие у нас има ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1,7%.
Източник: Инвестор.БГ (22.11.2023)

Строежът на жилища в Бургас нарасна с 26% Строителството на нови жилища се увеличава в редица области на страната. Това се дължи на голямото търсене на апартаменти и къщи в много големи и по-малки населени места. А строителните предприемачи с изгражданите от тях сгради се опитват да удовлетворят желанията на клиентите. През третото тримесечие на годината в област Бургас е започнало строителството на 857 апартаменти и еднофамилни къщи, което е ръст с над 26% на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. За същия период на миналата година започнатите нови жилища в областта са 678. Голям е ръстът на строителството и в област Велико Търново. Само в рамките на едно тримесечие е започнало строителството на 116 жилища, което е със 123% повече спрямо същия период на миналата година, когато в областта е започнало изграждането на 52 къщи и апартаменти. През третото тримесечие на годината област Бургас остава на трето място по започнато ново жилищно строителство. На първо място за трето поредно тримесечие е София-столица със започнати 2953 къщи и апартаменти, след като в края на миналата година първото място беше за Варна. Ръстът на започнатото строителство на жилища в столицата е с 1,6% спрямо предходното тримесечие. На второ място по започнало ново строителство е област Варна, където е стартирало изграждането на 890 къщи и апартаменти. Общо за цялата страна през тримесечието е започнал строежът на 1528 жилищни сгради с 7576 жилища в тях и с 865,7 хил. кв. м обща застроена площ, на 17 административни сгради/офиси с над 11,3 хил. кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 618 други сгради с 579 хил. кв. м РЗП.
Източник: Труд (22.11.2023)

60% от IT компаниите у нас са с българска собственост 59.75% от IT компаниите в България са с българска собственост, а останалите 40.25% - с централен офис в чужбина. Това показват данните на специализирания Job Board за IT специалисти, собственост на компанията DEV.BG. Проучването обхваща над 1300 компании, като са обобщени данни към 31 октомври 2023 година. От изследването става ясно, че най-голям брой разкрити IT офиси има в София, които представляват почти 64% от общия брой офиси на технологичните компании у нас. Варна дава много силна заявка за второто място с 10.96%, като изостава от Пловдив само с 6 процентни пункта. Бургас, Русе и Велико Търново също се радват на интерес при разкриването на нови офиси на IT компании. В сегмента “Други” присъстват по-малък брой клонове в градове като Плевен, Габрово, Благоевград, Перник, Стара Загора, Казанлък, Троян, Шумен и др. Микро (с по-малко от 10 IT експерти) и малките (с 10-30 IT специалисти) фирми водят в класацията с по над 30% присъствие за сметка на големите (с повече от 70 IT експерти) и средните (с 31-70 IT специалисти) бизнеси, които са с по около 15% за всяка категория. Преобладават продуктовите компании (896 на брой), следвани от консултантските (466), тези, предоставящи услуги (378) и внедрителите на софтуерни системи (също 378). В Job Board-a на DEV.BG компаниите се причисляват към една, две или няколко от посочените дейности. Това е и причината общият брой на фирмите в тази графика значително да надхвърля 1300 (общият брой участници в анализа на сектора). Според проучването, в екипите на над две трети от компаниите в DEV.BG Job Board, IT професионалистите са повече от 50% от всички служители, докато в останалите близо 30%, те представляват по-малка част от екипа – до 50 процента.
Източник: 3e-news (23.11.2023)

ИПИ: България се развива на няколко скорости, половината бизнес е в София и Пловдив По данни на Института за пазарна икономика (ИПИ) неравномерното разпределение на БВП на човек от населението ясно показва голямата разлика между столицата и всички останали области. За 2021 г. за София (столица) той е 45 хил. лв. - това е единствената област, чийто относителен БВП е по-висок от средната за страната стойност (20,2 хил. лв. на човек). С близки до средния БВП се нареждат областите: Стара Загора (20,2 хил. лв. на човек), София-област (19,3 хил. лв. на човек) и Варна (17,9 хил. лв. на човек). Известни размествания обаче има в дъното на класацията по БВП на човек от населението, където дълго стояха област/и от Северозапада. А сега с най-ниска степен на икономическо развитие в страната вече е област Хасково (9,8 хил. лв. на човек), като малко по-добре от нея са областите Силистра (10 хил. лв. на човек) и Сливен (10,5 хил. лв. на човек). Разликите между по-слабо развитите области са относително малки, като 17 области са с БВП на човек от населението под 13 хил. лева. Малкото отстояние означава, че настоящото подреждане отразява различните темпове на растеж в годината на възстановяване след пандемията и изглежда много вероятно през следващите години то да се промени отново, се отбелязва в доклада на ИПИ. Брутната добавена стойност на човек от населението варира от почти 41 хил. лв. в столицата, до малко над 9 хил. лв. в област Хасково.
Източник: Money.bg (24.11.2023)

Оборотите в информационните технологии растат двуцифрено, в транспорта спадат Годишен спад на оборотите в транспорта и двуцифрени ръстове в информационните и архитектурните услуги отчита НСИ през третото тримесечие. Данните за индексите на оборота в услугите обхващат дейностите, включени в секторите "Транспорт, складиране и пощи", "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" и "Други бизнес услуги". Индексът на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" е с 12.8% по-висок през третото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. Това се дължи на значителния ръст, регистриран при "Информационни услуги" (20.5%), "Дейности в областта на информационните технологии" (13.3%) и "Далекосъобщения" (12.6%). Намаление е отчетено при "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" - с 2.2%. През третото тримесечие на 2023 г. индексът на оборота в сектор "Транспорт, складиране и пощи" е с 5.0% под равнището на същото тримесечие на 2022 г. Спад е отчетен при "Воден транспорт" - със 17.0%, и "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" - с 10.8%. Увеличение се наблюдава при "Въздушен транспорт" - с 8.5%, и "Пощенски и куриерски услуги" - с 5.8%. Сред т. нар. други услуги значителен годишен ръст се наблюдава при архитектурните и инженерните дейности и техническите изпитвания и анализи - с 34.5 на сто. Рекламната дейност и пазарните проучвания растат с 21.6%, а дейностите по почистване - с 20.3%. Сравнението с второто тримесечие на тази година сочи спад в транспорта и складирането с 1.3%. В сектора на информационните технология и далекосъобщенията няма нито спад, нито растеж. При т. нар. други услуги оборотите намаляват значително само туроператорската дейност като сривът е с 35.5%.
Източник: econ.bg (27.11.2023)

Спад на цените на производител през октомври с 0,9% на месечна и с 20,1% на годишната база Производствените цени в България спадат през октомври на годишна база за седми пореден месец, като те се понижават и спрямо предходния месец, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият индекс на цените на производител (PPI) в нашата страна се понижава през октомври с 20,1% спрямо година по-рано след понижение с 24,3% през септември, като това представлява производствена дефлация за седми пореден месец - от април 2023 г. насам, когато беше първото понижение на цените на производител от края на 2022 г. Спрямо предходния месец производствените цени през октомври се понижават с 0,9% спрямо септември, когато нараснаха с 1,6 на сто. Намаляването на цените на производител спрямо предходния месец се дължи на понижение с 4,3% на цените в добивната промишленост и с 1,2% в преработващата промишленост, докато цените при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се повишават с 0,3 на сто. Спрямо година по-рано обаче цените при производството и разпределението на газ, електрическа и топлинна енергия пък се понижава през октомври 2023 г. с цели 48,8%, след като точно преди година (през септември 2022 г.) беше отчетен техен скок с цели 148,3%. Цените в добивната промишленост пък се понижават през октомври с 4,9% спрямо същия месец на 2022 г., докато тези в преработващата промишленост намаляват с 1,7 на сто. ндексът на цените на производител на вътрешния пазар през октомври се понижава с 0,6% спрямо септември и с 25,9% спрямо година по-рано, докато индексът на цените на производител на международния пазар намалява на месечна база с 1,3% и на годишна база със 7,8 на сто. Данните за продължаващо намаляване на производствените цени предполагат, че и потребителската инфлация ще продължава да отслабва през следващите месеци, макар и с по-умерено от досегашното темпо. По-рано този месец НСИ отчете забавяне на потребителската инфлация в нашата страна през октомври до 5,8% на годишна база от 6,3% през септември, достигайки най-ниско ниво от октомври 2021 г.
Източник: БНР (01.12.2023)

Софтуерният сектор у нас ще изнесе стоки и услуги за близо 8 милиарда лева през 2023-а Българският софтуерния сектор очаква ръст на приходите от 12,1% за 2023 г., докато през 2022 г. той е бил почти двойно по-висок - 23,7%. Над 85% от тези приходи са от износ, по данни на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). През 2022 г. делът на експорта на софтуерни продукти и услуги е близо 1/3 от общия обем на износа на услуги от България. Ръстът на приходите от износ е 25% на годишна база през 2022 г., достигайки 6,35 млрд. лв. През 2023 г. се очаква експортната стойност да нарасне с 21% и да достигне 7,69 млрд. лева. Съотношението на оперативните приходи на софтуерния сектор спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) достига най-високата си стойност в годините, с дял от 4,3% през 2022 г. Прогнозата за 2023 г. е, че ръстът на дела на софтуерния сектор в БВП отново ще се увеличи и ще достигне близо 4,5%, което ще затвърди позицията на сектора като №1 в икономиката на услугите в страната. Прогнозата е, че през 2023 г. секторът ще внесе общо над 2 млрд. лв. данъци (ДДС, данък печалба, социални осигуровки, ДОД и данъци през лично потребление) със своите 58 хил. работни места. «Трусовете» в данъчно-осигурителната политика на страната са оценени като най-големия национален риск за развитието на сектора. Сред глобалните рискове, са световната икономическа и геополитически кризи.
Източник: Money.bg (04.12.2023)

Близо една четвърт от работните места у нас - зависими от износа извън ЕС Цели 23,3% от работните места в България са осигурени от износа към държави извън Европейския съюз, показват данните на Евростат. Това поставя нашата страна на трето място в ЕС - пред нас само Ирландия (27%) и Люксембург (25%). Това означава, че над 807 000 работещи у нас зависят от международната търговия. За 10-годишен период се забелязва ясна тенденция на ръст. В сравнение с нашата страна, средно за евросъюза ефектът от външния експорт е значително по-нисък - обезпечил е 14,5% от работните места. Най-силно зависимите от износа извън ЕС индустрии в България са производствената и селскостопанската с общо почти 400 000 заети с помощта на международната търговия. Над 20% от брутната добавена стойност, създадена в България, е свързана с експорта към трети страни - отново повече от средните стойности. Това отрежда на България четвърто място, като в този случай я изпреварват Ирландия, Люксембург и Кипър. Общо 30,4 млн. души в ЕС имат работа с помощта на експорта на ЕС - 1 от всеки 7 работещи. В Германия са 6,9 млн. от тях, а други общо 6,8 млн. са във Франция и Италия. Двете страни обаче са "на опашката" по относителен дял на работните места, обезпечени от износа. Брутната добавена стойност, свързана с международната търговия е 2,2 трлн. евро или 17% от цялата брутна добавена стойност, създадена в ЕС.
Източник: Money.bg (05.12.2023)

Електрическите автомобили у нас се увеличават Броят на електромобилите в България се удвои за по-малко от година, показват данните за регистрациите на "Пътна полиция". Към 1 декември 2022 г. по пътищата на страната са се движили 4 477 коли на ток, регистрирани за десетилетие - от пролетта на 2011 г. до есента на 2022 г. На същата дата 2023 г. автомобилите достигат 10 951, което е ръст от 144%. За последната година български номера са получили 6 474 електромобила. Около 2 хил. от тях са нови, а останалите са втора ръка. Въпреки ръста, делът на електромобилите е едва 2.6% от всички регистрирани за последната година почти 248 хил. нови и стари автомобили с двигатели с вътрешно горене. При новите автомобили делът е почти 5 на сто, а при употребяваните - 2.3%. Най-купуваният нов модел на ток в България е Tesla Model Y (на челната снимка). Американският електромобил е намерил 282-ма купувачи, въпреки че производителят няма официално представителство в България, а цените в Германия тръгват от около 115 хил. лв. Вторият по популярност електромобил е най-достъпният на българския пазар - "Дачия Спринг". При стартова цена малко над 43 хил. лв. за 11 месеца от него са продадени 267 броя. "Хюндай Айоник" 5 със 120 регистрации е третият по популярност нов електромобил.
Източник: Дневник (07.12.2023)

БВП бележи ръст и през третото тремесечие на 2023 г. на годишна база През третото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт на България (БВП) нараства с 1.8% в сравнение с третото тримесечие на 2022 г. и с 0.4% спрямо второто тримесечие на 2023 г. по сезонно изгладени данни на НСИ. Растежът на БДС се определя от увеличението при следните икономически дейности: Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване - 2.9%, Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство - 2.1%, Финансови и застрахователни дейности - 1.7%, Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа - 1.4%, Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения - 0.6%, Строителство - 0.5%, Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности - 0.3%. Спад е регистриран в Селско, горско и рибно стопанство с 5.7% на годишна база и в Култура, спорт и развлечения; други дейности - с 1.8%. По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст има крайното потребление с увеличение от 4.3% и бруто образуване на основен капитал - с 9.6%. През третото тримесечие на 2023 г. износът на стоки и услуги бележи спад с 3.1%, а вносът на стоки и услуги - с 5.5% в сравнение с третото тримесечие на 2022 г. по сезонно изгладени данни.
Източник: НСИ (08.12.2023)

Промишленото производство расте с 2,6% през октомври, но се свива на годишна база Индексът на промишленото производство в България нараства с 2,6% през октомври в сравнение с предходния месец, но бележи спад с 5,4% на годишна база, сочат предварителните и сезонно изгладени данни на НСИ. Спрямо предходния месец се отчита увеличение в добивната промишленост с 9,7% и в преработващата промишленост – с 1,6%. Намаление има при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 3,2%. Преработващата промишленост отчита по-значителен ръст при производството на химически продукти – с 22,6%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 15,6%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 9,5%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 8,2%, производството, некласифицирано другаде, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с по 7,7%. Спад има при производството на тютюневи изделия – с 23,1%, и производството на превозни средства, без автомобили – с 14,3%. На годишна база е отчетено най-голямо намаление при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 10,1%, в преработващата промишленост – с 5,5%, и в добивната промишленост – с 1,5%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 51,9%, производството на превозни средства, без автомобили – с 35,0%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 31,0%, производството на мебели – с 29,7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 29.6%. Същевременно спрямо същия период през миналата година е регистриран ръст при производството на химични продукти – с 29,5%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - със 17,1%, производството на метални изделия, без машини и oборудване – с 14,9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 14,0%.
Източник: Инвестор.БГ (08.12.2023)

Тенденциите в хранително-вкусовата промишленост в България през изминалата 2023 Хранително-вкусовата промишленост в България в момента преминава през фаза на трансформация, белязана от забележителен растеж и еволюция, движени от безброй фактори, оформящи нейната траектория. Прогнозите сочат, че българският пазар на храни е готов да достигне впечатляващ крайъгълен камък на приходите с приблизително 10,42 милиарда щатски долара през 2023 г. Тази прогноза е подкрепена от годишен темп на растеж от 5,05%, продължаващ от 2023 до 2028 г. Сред различните сегменти на на пазара, секторът на месото се очертава като важен играч, който се очаква да допринесе значително с прогнозиран пазарен обем от 2,15 милиарда щатски долара през 2023 г. Общият обем на пазара на храни се очаква да претърпи значително увеличение, достигайки 3 513,00 милиона кг до 2028 г., демонстрирайки стабилен ръст на обема от 2,5% през 2023 г. На базата на човек средният обем на пазара на храни се очаква да възлезе на 459,50 кг през 2023 г. В сектора на хранителните стоки в България има забележителен ръст в продажбите, скок с 30%. Траекторията на българската хранително-вкусова промишленост е безспорно положителна, като през следващите години се очаква стабилен растеж както на приходите, така и на обема.
Източник: Труд (11.12.2023)

В Сребърния фонд, в края на ноември са натрупани 3,985 млрд. лв. В Държавния фонд за гарантиране устойчивост на пенсионна система, по-известен като Сребърния фонд, в края на ноември са натрупани 3,985 млрд. лв., от които 3,945 млрд. лв. са депозирани в отделна сметка в Българската народна банка. През месец ноември 2023 г. по сметка на фонда са трансферирани средства в размер на едва 8,82 млн. лв. В същото време разходите за пенсии вече стигат 14,071 млрд. лв. Те нарастват с 2,988 млрд. лв. или с 27% спрямо същия период на предходната година. Към 30.11.2023 г. върху парите в Сребърния фонд са натрупани лихви в размер на 86,61 млн. лв. Сребърният фонд бе създаден през 2007 г. с около 2 млрд. лв., но за 15 години парите в него дари не са се удвоили. Предназначението му е да подкрепя пенсионната система, но реално средствата в него не биха стигнали за изплащане на пенсиите дори за месеца.
Източник: econ.bg (13.12.2023)

Средната работна заплата за страната през 2023 г. е 2000 лева През третото тримесечие на 2023 г. средната работна заплата за страната e 2000 лв. Увеличението на годишна база е с 14,7 %. Това показват данните на информационния бюлетин на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в областта на доходите и жизненото равнище за периода. Средната заплата е най-висока в област София-град. Средното възнаграждение в столицата е 2722 лв., което е с 36,1 % повече спрямо средната заплата за страната и с 13,9 % повече в сравнение с трето тримесечие на 2022 г., посочват от министерството. Най-голям ръст на средното възнаграждение на годишна база се отчита в областите Кърджали (20,1 %) и Ловеч (18,6 %). Общият доход на домакинствата през третото тримесечие на 2023 г. е 5728,68 лв. и нараства с 18,4 %. спрямо същия период на миналата година, отчитат още от социалното министерство. В информацията в бюлетина се уточнява, че основен компонент на общия доход е брутният доход. През трето тримесечие на 2023 г. в осем икономически дейности се отчитат средни заплати над средните за страната. В тях са заети около една трета от всички работещи. Най-високо е заплащането в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения“; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“; „Финансови и застрахователни дейности“; „Добивна промишленост“; „Професионални дейности и научни изследвания“; „Държавно управление“; „Образование“; „Хуманно здравеопазване и социална работа“, обобщават от МТСП.
Източник: 24 часа (13.12.2023)

Eлe?тpoннaтa тъpгoвия в Бългapия щe дocтигнe пoчти €2 милиapдa пpeз 2023 или нaд 2% oт БB? Eлe?тpoннaтa тъpгoвия в Бългapия нaбиpa c?opocт c бъpз тeмп. A?o пpeз 2021 гoдинa, ?oгaтo тя знaчитeлнo нapacтвa, oнлaйн пpoдaжбитe нa cтo?и и ycлyги ca излизaли нa 1,2 милиapдa eвpo, тo caмo двe гoдини пo-?ъcнo пpeз 2023 тoвa чиcлo дocтигa пoчти 2 милиapдa eвpo (1,95 милиapдa) eвpo. Toвa e нa фoнa нa пpoгнoзa нa тeмп нa pacтeж нa eлe?тpoннaтa тъpгoвия (бизнec ?ъм ?paeн пoтpeбитeл) пpeз 2023 гoдинa c 19%. ?peдишнитe двe гoдини oтбeлязвaт cилeн pacтeж oт cъoтвeтнo 29% и 31%. Toвa ce ?aзвa в дo?лaдa нa Бългapc?a E-?oмepc Acoциaция (БEA). Дaннитe ca oт Еurореаn Есоmmеrсе Rероrt 2023 и ca пpoгнoзни. Cpeднaтa гoдишнa oнлaйн ?oшницa в Бългapия възлизa нa 680 eвpo. Haй-пopъчвaнитe cтo?и в интepнeт oт бългapитe ca дpexи - cпopтнo oблe?лo и oбyв?и, a?cecoapи ?aтo чaнти, бижyтa и т.н. 83% oт вcич?и oнлaйн ?yпyвaчи пpeз 2022 г. ca пopъчвaли пoдoбни cтo?и. Гoлям e дeлът и пpи тypиcтичec?итe ycлyги (30% oт вcич?и пaзapyвaщи пo интepнeт ca изпoлзвaли тa?ъв вид ycлyги чpeз oнлaйн пo?yп?и). 27 нa cтo oт oнлaйн ?yпyвaчитe ca пaзapyвaли ?oзмeти?a и пpoдy?ти зa ?pacoтa. 26% oт тяx ca пopъчвaли xpaнa oнлaйн. Ha-мaлъ? e дeлът нa пopъч?итe нa дoмa?инc?и ycлyги пo интepнeт (1%), ?aтo тy? ce имa пpeдвид пoчиcтвaнe нa дoмa, peмoнти и дpyги. Bce oщe пpeдпoчитaн вapиaнт зa плaщaнe e нaлoжeният плaтeж, ?oйтo ce изпoлзвa пpи 60% oт пopъч?итe, a 31,2% ce плaщaт c ?apтa. 4,5 нa cтo oт oнлaйн пpoдaжбитe ca пocpeдcтвoм бaн?oви и мoбилни плaщaния и 4% ca нa изплaщaнe. Близo 95% oт ?yпyвaчитe oнлaйн пpeз минaлaтa гoдинa ca зa?yпили cтo?и oт бългapc?и мaгaзини, 32 нa cтo oт мaгaзини в cтpaнитe нa EC и 18% oт тяx - извън EC.
Източник: Money.bg (14.12.2023)

Земеделието с 6,5 млрд. лева добавена стойност за година През 2022 г. брутната добавена стойност, създадена в аграрния отрасъл в България, е в размер на 6,5 млрд. лева. Брутната добавена стойност създадена в отрасъл "Селско, горско и рибно стопанство" за 2022 г. възлиза на 6,5 млрд. лева, като намалява с 4,4% спрямо предходната година, в резултат на последиците от войната в Украйна и повишените разходи в производството. Делът на аграрния отрасъл в общата брутна добавена стойност за икономиката на страната е 4,3%. Предварителните данни за първите две тримесечия на 2023 г. сочат намаление на формираната от аграрния отрасъл добавена стойност съответно с 1,1% и 0,3% на годишна база в реално изражение. През 2022 г. за поредна година се отчита значително положително салдо в аграрната търговия на България в размер на 1,6 млрд. евро. По предварителни данни, през първото полугодие на 2023 г. нетният износ на селскостопански стоки от страната е в размер на 972 7000 евро, като основните групи продукти в експорта са зърното, растителните мазнини и маслодайните семена.По схемите за директни плащания и преходна национална помощ през календарната 2022 г. са оторизирани близо 1,7 млрд. лева от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от националния бюджет. През 2022 г. по Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. са изплатени 683,5 млн. лева, а по Програмата за морско дело и рибарство 2014 - 2020 г. - 22,8 млн. лева. Държавните помощи за земеделските производители през годината възлизат на 981,1 млн. лева.
Източник: actualno.com (14.12.2023)

Бизнесът с изнесени услуги: Охлаждане на фона на рекорден брой заети Високотехнологичният аутсорсинг сектор в България записа поредна година на ръстове. През 2022 г. в индустрията вече са работили рекордните 105 хиляди души, а на годишна база се отчита увеличение на приходите с 16.8% до почти 5 млрд. евро. Инерцията обаче се забавя, а сред факторите за това са както глобалната икономическа и геополитическа несигурност, така и добре познатите вътрешни, свързани с данъчната непредсказуемост и некачественото образование. А всичко това е на фона на силно ограничения пазар на труда. Тези констатации бяха направени по време на представянето на годишния доклад на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) за 2022 г. Данни от него показват, че в сектора през миналата година са оперирали общо 802 компании: 360 са BPO (изнeceни бизнec ycлyги, 416 – ІТO (изнесени технологични услуги), а 23 се занимават с развойна дейност. Заедно всички те са генерирали приходи, с които са донесли общо 5.8% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Прогнозата към 2025 г. сочи, че при запазване на средния ръст в сектора от последните 5 години, приходите му ще достигнат 9.2% от БВП. Усложняващата се обстановка обаче говори за забавяне. От сектора очакват, че още през 2023 г. ръстът ще се забави до едноцифрен. За сравнение, през 2021 г. индустрията на изнесените услуги регистрира увеличаване на оборота с 22.4%, през 2020 – 11.2%, а през 2019 г. – 19.6%.
Източник: economic.bg (14.12.2023)

През 2022 година Междуведомствената комисия по експортен контрол на оръжията е издала 810 разрешения за износ за около 4,3 млрд. евро на оръжейна продукция. От тях действително реализираният през миналата година износ е за 1,6 млрд. евро. Сред най-изнасяните изделия са бомби, снаряди и други взривни устройства, бойни припаси и взривателни устройства, гладкоцевни оръжия. Изнасяли сме и сухопътни транспортни средства, бронирани и защитни средства, както и технологии. Дестинациите на българския износ на оръжейна продукция, посочен в доклада, са Полша, Чехия, Румъния, Ирак, САЩ, Уганда, Конго, Индия и Саудитска Арабия. През миналата година комисията е издала и 404 разрешения за внос и трансфер на специална продукция на обща стойност около 1,1 млрд. евро, като е реализиран внос за 139 млн. евро. От Румъния, Сърбия, Чехия, САЩ, Хърватия и Турция сме внасяли боеприпаси и взривателни устройства, гладкоцевни оръжия, сухотъпти транспортни средста, взривни вещества и ракетно гориво. През 2022 година комисията е отказала издаването на 16 разрешения за износ, 9 разрешения за внос, 4 разрешения за трансфер и други 4 за пренос и транзит. Междуведомствената комисия отговаря и за контрола върху търговия с изделия и технологии с двойна употреба. Физическите и юридическите лица подлежат на регистрация за извършване на износ и трансфер на такива стоки и технологии. През 2022 г. е разрешен износ и трансфер за 15.349 млн. евро, от който реализираният е за близо 8 млн. евро. В същото време е реализиран внос за 65 млн. евро на изделия и технологии с двойна употреба. Най-вече става дума за износ, както и внос на електроника, телекомуникации и информационна сигурност, сензори и лазери, специални материали и обработка на материали.
Източник: Сега (15.12.2023)

България е на второ място по ръст на разходите за заплати в ЕС Почасовите разходи за труд през тримесечието юли - септември са се повишили с 5,3 на сто в еврозоната и с 5,7 на сто в целия ЕС в сравнение със същото тримесечие на предходната година, показват най-новите данни на Евростат. Тези разходи условно са разделени на две части – разходи за възнаграждения (получавани от трудещия се) и съпътстващи разходи, като такива за социални и здравни осигуровки, плащани от работодателя. В еврозоната възнагражденията за отработен час са се увеличили с 5,3 на сто, докато компонентът за съпътстващи разходи е нараснал с 5,1 на сто през третото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година. В ЕС почасовите надници и заплати са се увеличили с 5,8 на сто, а компонентът извън заплатите с 5,4 на сто през третото тримесечие на 2023 г. През третото тримесечие на 2023 г. на годишна база най-високите увеличения на разходите за почасово възнаграждение са регистрирани в Хърватия (+16,2 на сто), България (+15,8 на сто), Унгария (+15,4 на сто) и Румъния (+15,1 на сто). Още четири страни членки на ЕС отбелязаха увеличение с над 10 на сто, а именно: Латвия (+12,4 на сто), Полша (+12,2 на сто), Литва (+11,2 на сто) и Естония (+11,0 на сто).
Източник: 24 часа (18.12.2023)

Безработица се задържа на 5.5% през ноември Равнището на регистрираната безработица в страната през ноември се задържа на 5.5% – без значим ход спрямо месец октомври, съобщиха от Агенцията по заетостта. Броят на регистрираните безработни в края на месеца е общо 156 657, като повишението спрямо миналия месец е само с 841 лица. Регистрирани са нови 24 461 безработни в бюрата по труда през месец ноември. Те са с 3 815 по-малко от предходния месец и със 717 повече спрямо регистрираните през ноември 2022 г. Увеличава се броят на започналите работа през ноември. Започналите работа безработни са 14 479, с 10% повече спрямо октомври. Най-голям е делът на устроените на пазара на труда в преработващата промишленост – 18,2%, следват държавното управление – със 17,6%, търговията – с 12 %, хотелиерството и ресторантьорството – с 5,7% и др. Високият дял на започналите работа безработни в държавното управление се дължи на включените повече от 3 000 лица в аварийни дейности за преодоляване на последствията от бедствията, сполетели страната през октомври.
Източник: Труд (18.12.2023)

Равнището на регистрираната безработица в България през ноември се задържа на 5.5% – без значим ход спрямо месец октомври, съобщиха от Агенцията по заетостта. Броят на регистрираните безработни в края на месеца е общо 156 657, като повишението спрямо миналия месец е само с 841 лица. Регистрирани са нови 24 461 безработни в бюрата по труда през месец ноември. Те са с 3 815 по-малко от предходния месец и със 717 повече спрямо регистрираните през ноември 2022 г. Увеличава се броят на започналите работа през ноември. Започналите работа безработни са 14 479, с 10% повече спрямо октомври. Най-голям е делът на устроените на пазара на труда в преработващата промишленост – 18,2%, следват държавното управление – със 17,6%, търговията – с 12 %, хотелиерството и ресторантьорството – с 5,7% и др. Високият дял на започналите работа безработни в държавното управление се дължи на включените повече от 3 000 лица в аварийни дейности за преодоляване на последствията от бедствията, сполетели страната през октомври. През месеца работа с подкрепата на бюрата по труда намериха и 254 пенсионери, учащи и заети. В страни от Европейския съюз работа започнаха 1 128 безработни с посредничеството на бюрата по труда или това са 8,9% от всички преходи в заетост през месеца.
Източник: Труд (19.12.2023)

България е в топ 6 на страните с най-голямо търсене на IT специалисти Мeждy чeтвъpтoтo тpимeceчиe нa 2022 г. и тpeтoтo тpимeceчиe нa 2023 г. България e cpeд тoп 6 нa дъpжaвитe, в ?oитo тъpceнeтo нa cпeциaлиcти пo инфopмaциoнни и ?oмyни?aциoнни тexнoлoгии e билo нaй-гoлямo. C дял oт 13,6% пpeд Бългapия ce нapeждaт eдинcтвeнo Cлoвa?ия (16,5%), Kипъp (14,8%), Лю?ceмбypг (14,7%), Aвcтpия (14,4%) и ?opтyгaлия (13,7%) - c нaй-виco? пpoцeнт нa oнлaйн oбяви зa paбoтa, тъpceщи cпeциaлиcти пo ИKT пpeз cъщия пepиoд. Въпреки челната позиция на България тeндeнциятa зa нaмaлявaнe нa бpoя нa тoзи вид oбяви зa paбoтa e нaлицe - нa гoдишнa бaзa пpeз тpeтoтo тpимeceчиe нa 2023 г. e peгиcтpиpaн cпaд oт 2,4% дo 13,6 нa cтo. Kaтo нaй-гoлям ocтaвa дeлът нa oбявитe зa ИKT cпeциaлиcти в Югoзaпaднa Бългapия (17,1%). Тoзи дял нapeждa тoзи вид cпeциaлиcти cpeд нaй-тъpceнитe в EC (пpeд нeгo ca caмo Bиeнa, Maдpид, Лиcaбoн, Бpaтиcлaвa и Изтoчнa Cлoвeния) пpeз тpeтoтo тpимeceчиe нa гoдинaтa. Haй-мaл?o ІТ cпeциaлиcти y нac, oчa?вaнo c тъpcят в Ceвepoзaпaднa Бългapия (5,5%).
Източник: econ.bg (19.12.2023)

България с най-голям ръст в продажбите на нови коли след Белгия и Хърватия С внушителните 30,1 процента България се нарежда на трето място по ръст на продажбите на нови леки коли за 11-те месеца през годината в страните от ЕС и Великобритания, сочат данните на АСЕА (Асоциацията на европейските производители на автомобили). Пред нашия е само белгийският и хърватският пазар, които регистрираха повишение съответно от 32 и 31 процента. Като бройки в България са пласирани до 1 декември 34 698 коли спрямо 26 672 през същия 11-месечен период през миналата година или с над 8 хиляди нови возила повече. Като абсолютни стойности обаче все още сме далеч от съпоставимия към нашия хърватски пазар. В Хърватия тази година има 52 740 регистрации или с цели 18 000 нови автомобили повече, отколкото в България. В Белгия само новите коли BMW през годината са 56 000 (най-продаваната марка в страната за трета поредна година). Иначе общите продажби на нови коли в Белгия са 450 960 за 11 месеца или 13 пъти повече от българските за държава с население почти два пъти по-голямо от нашето.
Източник: 24 часа (21.12.2023)

Инфлацията в България е над два пъти по-висока от тази в еврозоната. Инфлацията в България е 5,5% за година, а средно за страните от еврозоната е 2,4%, показват данни на Евростат към края на ноември. Повишението на цените в страната ни продължава да е доста по-голямо отколкото в икономически по-развитите страни от ЕС, въпреки че управляващите твърдят, че инфлацията е вносна, тоест, че се дължи на външни фактори. Инфлацията в Хърватия, която последна влезе в еврозоната, е точно колкото в България – 5,5 на сто. През предходните пет месеца инфлацията в Хърватия беше по-висока отколкото при нас, но към края на ноември ситуацията в двете страни се изравнява. Има само пет държави от ЕС, в които инфлацията е по-висока, отколкото в България и Хърватия. Това са Полша (6,3%), Румъния (6,9%), Словакия (6,9%), Унгария (7,7%) и Чехия (8%). В близо половината от страните от ЕС инфлацията е под 3%. А в Белгия дори е отрицателна – минус 0,8%. Оказва се, че в Белгия като цяло цените на стоките и услугите са по-ниски спрямо миналата година, а при нас цените продължават да нарастват. Изключително ниска е и инфлацията в Дания (0,3%), Италия (0,6%) и Финландия (0,7%).
Източник: Труд (21.12.2023)

Фермерите спечелиха над 1 млрд. лв. за година Фермерите са спечелили над 1 млрд. лв. през 2023 г., показват първите оценки на НСИ. Но печалбата на фермерите през настоящата година е само 33% от печалбата им през миналата година. Крайната продукция в отрасъл “Селско стопанство” през 2023 г. възлиза на 10,445 млрд. лв., което е с 19,1% по-малко в сравнение с миналата година. Намалението се дължи на спад в цените с 15% и на намаление при обемите с 4,8%. Стойността на продукцията, произведена в растениевъдството, е 6,982 млрд. лв. и намалява спрямо миналата година с 28,1%, дължащо се на значителен спад в цените - с 24,2%, както и на по-слабо намаление на обемите - с 5,1%. Спадът на цените на растениевъдната продукция е в резултат от намалението на цените на зърнените култури с 30% и на техническите култури - с 26,7%. Спрямо миналата година има увеличение на цените на зеленчуците с 12,2% и на плодовете - с 17,7%. Намалението на обемите на растениевъдната продукция се дължи предимно на по-ниските добиви на технически култури. Спад в обемите има и при плодовете и зеленчуците съответно с 8,7% и 3,3%, докато при зърнените култури има увеличение с 3%. Продукцията, произведена от животновъдството, е 2,569 млрд. лв. и нараства с 10,1% спрямо миналата година. Увеличението е в резултат на ръст в цените с 13,7%, докато при обемите има спад от 3,2%.
Източник: Труд (21.12.2023)

С 15,1% нарастват разходите на работодателите през третото тримесечие на 2023 г. През третото тримесечие на 2023 г. спрямо третото тримесечие на 2022 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 15,1 на сто, съобщава Националният статистически институт (НСИ) по предварителни данни. В индустрията увеличението е с 16,6 на сто, в услугите - с 13,9 на сто, и в строителството - със 17 на сто. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори "Образование" - с 21,9 на сто, "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 18,8 на сто, и "Транспорт, складиране и пощи" - със 17,4 на сто. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 15,8 на сто, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 11,5 на сто. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 23,8 на сто за "Образование" до 7,6 на сто за "Други дейности".
Източник: 24 часа (22.12.2023)

Фермерите в България са спечелили над 1 млрд. лв. през 2023 г., показват първите оценки на НСИ. Но печалбата на фермерите през настоящата година е само 33% от печалбата им през миналата година. Крайната продукция в отрасъл “Селско стопанство” през 2023 г. възлиза на 10,445 млрд. лв., което е с 19,1% по-малко в сравнение с миналата година. Намалението се дължи на спад в цените с 15% и на намаление при обемите с 4,8%. Стойността на продукцията, произведена в растениевъдството, е 6,982 млрд. лв. и намалява спрямо миналата година с 28,1%, дължащо се на значителен спад в цените - с 24,2%, както и на по-слабо намаление на обемите - с 5,1%. Спадът на цените на растениевъдната продукция е в резултат от намалението на цените на зърнените култури с 30% и на техническите култури - с 26,7%. Спрямо миналата година има увеличение на цените на зеленчуците с 12,2% и на плодовете - с 17,7%. Намалението на обемите на растениевъдната продукция се дължи предимно на по-ниските добиви на технически култури. Спад в обемите има и при плодовете и зеленчуците съответно с 8,7% и 3,3%, докато при зърнените култури има увеличение с 3%. Продукцията, произведена от животновъдството, е 2,569 млрд. лв. и нараства с 10,1% спрямо миналата година. Увеличението е в резултат на ръст в цените с 13,7%, докато при обемите има спад от 3,2%.
Източник: Труд (22.12.2023)