Над 8,8 млн. чужденци посетили България от януари до ноември 8 832 405 са чуждестранните туристически визити у нас за периода януари-ноември 2019 г., едва с 0,02% по-малко от същия период на рекордната 2018 г. 7,5 на сто е увеличението на чуждестранните посещения на туристи през месец ноември, отчитат от туристическото министерство, цитирайки данни на Националния статистически институт (НСИ). 8 832 405 са туристическите посещения на чужденци в България за периода януари- ноември 2019 г. - отчита се символично намаление от 0,02% спрямо същия период на рекордната за туризма 2018 г. Това показват данните за 11-те месеца на тази година на база резултатите за месец ноември. Само за ноември 2019 г. туристическите визити на чужденци у нас са 442 178, което представлява ръст от 7,5% в сравнение с ноември 2018 г. За 11-те месеца на 2019-а са отбелязани чувствителни ръстове от редица пазари: Гърция – увеличение с 5,2%, Украйна – ръст от 24,2%, Великобритания – нарастване с 20,3%, Унгария – увеличение с 26%, Китай – повишение с 14,6%, САЩ – ръст с 8,5%. Румъния остава първи входящ пазар по брой туристически посещения за периода януари-ноември с над 1,2 млн. визити, в топ 5 са още Гърция с 1 073 557 посещения, Германия - 742 979, Турция – 594 948 и Северна Македония – с 511 113 туристически визити.
Източник: Монитор (02.01.2020)

По-високо предлагане сваля с 5% цените на жилищата през 2020-та По-високо предлагане на жилища заради растящото жилищно строителство, може да доведе догодина до лек спад на цените в рамките на 3% до 5%, прогнозират столични брокери. Един от тях - Наско Атанасов, определя жилищния пазар през 2019-та като луд. „В началото имаше скок на цените, особено до юни-юли. След това нещата започнаха да се поуспокояват. Търсенето вече не е толкова голямо, а и има доста предлагане. Много нови жилища излизат на пазара, които до голяма степен отговарят на критериите на купувачите. Те имат по-голям избор и могат по-дълго да търсят какво да си харесат. В един момент инвеститорите с кредити и започналите друга сграда ще започнат да намаляват цените, за да получат свежи пари. Не става дума за драстичен спад, а леко коригиране на цените в посока надолу с 3-5%”, казва той. По думите му, в някои квартали като „Младост”, „Дървеница” и „Мусагеница” това постепенно започва да се усеща. Според Константин Пандов, собственик на друга столична агенция, изминаващата година е била характерна с повишаване на цените в по-престижните райони на столицата и липса на оферти там. „Например в „Стрелбище“ за последните 6 месеца се предлага само една панелна гарсониера, но на суперпреувеличена цена от 2000 евро на квадрат. Подобни аномалии са възможни, защото няма много оферти на пазара и продавачите се водят именно по обявите с раздута цена и имотите им стават непродаваеми”, обяснява той. Пандов прогнозира за 2020-та запазване на стабилността на пазара. „Дори минимално повишаване на лихвите по ипотеките няма да повлияе много на конюнктурата”, смята той. За Полина Стойкова, изпълнителен директор на една от големите посреднически агенции у нас, 2019-та се е характеризирала с много по-умерени и леки нараствания на цените, повече сделки и отлична достъпност на жилищата. „Последното тримесечие ще бъде особено силно и очакваме сделки да се сключват буквално до последните часове на 2019 г.”, прогнозира тя. По думите й, забелязва се тенденция на засилване на интереса и към къщи в близките села около големите градове, както и към ваканционни апартаменти в ски и морските курорти. „Пазарът продължава да бъде движен основно от българи, като в много от местата са 80-90% от купувачите. „Единствено в Банско, Слънчев бряг и около Варна и Велико Търново имаме по-голямо присъствие на чуждестранни купувачи”, отчита Стойкова. За догодина тя прогнозира продължаващ подем на имотния пазар с минимални изменения на цените. „Ще продължи да има голямо разнообразие и отлично предлагане на всякакви видове имоти при на практика непроменени цени”, смята брокерът.
Източник: Монитор (02.01.2020)

Производствените цени се повишават през ноември Общият индекс на цените на производител през ноември 2019 г. нараства с 0.2% спрямо предходния месец, сочат данните на Националния статистически институт. Повишение е регистрирано в добивната промишленост - с 1.7%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.2%, и в преработващата промишленост - с 0.1%. В преработващата промишленост по-високи цени на производител са отчетени при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 1.0%, и при производството на облекло - с 0.5%. Съществено намаление на цените е регистрирано при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 1.1%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0.8%. Общият индекс на цените на производител през ноември 2019 г. нараства с 2.8%, в сравнение със същия месец на 2018 г. По-високи цени са регистрирани при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9.5%, в добивната промишленост - с 6.3%, и в преработващата промишленост - с 0.6%.
Източник: econ.bg (02.01.2020)

Безработицата през ноември стигна 11-годишно дъно Равнището на регистрираната безработица в страната е 5,8% през ноември, показва статистиката на Агенцията по заетостта. Това е най-нискaта стойност на показателя за този месец през последните 11 години. Спрямо същия период на 2018 година се наблюдава спад от 0,2%. На месена база държавната статистика отчита повишение на равнището на безработицата, след като през октомври също отбеляза ръст до 5,6 на сто. Постъпилите на работа безработни от началото на годината са 207 932. Само през ноември техният брой е 15 341, като 94.8% са устроени в реалната икономика. 387 са били търсещите работа от групата на пенсионерите, учащите и заетите, които също чрез съдействието на бюрата по труда са намерили ново работно място. В края на предпоследния месец от годината регистрираните безработни в бюрата по труда са общо 189 474, като спрямо същия период през 2018 г. са с 8 309 по-малко (-4,3%). Новорегистрираните безработни са 30 385, като 1633 от тях са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. Средно за месец активираните лица са над 2 000. В различни форми на обучения за възрастни (за професионална квалификация и ключови компетентности), финансирани от държавния бюджет и Европейския социален фонд, са обхванати нови 242 безработни. Завършилите обучения през ноември са общо 347.
Източник: Инвестор.БГ (02.01.2020)

Минималната работна заплата вече е 610 лева Минималната работна заплата нараства до 610 лв. от 1 януари 2020 г. Размерът й ще се повиши с 50 лева или с 8.9% в сравнение с миналата година. Мотивите за повишението са икономическото развитие на страната, устойчивите темпове на ръст на БВП, увеличаване броят на заетите и отчетеното повишаване на средната работна заплата за страната. От 1 януари минималната работна часова заплата ще бъде 3.66 лв.
Източник: Монитор (03.01.2020)

Всеки трети българин няма пари за добро отопление Цели 34% от българите нямат нужните средства, за да си осигурят достатъчно отопление на домовете си. С такъв дял енергийно бедни България се нарежда на първо място в ЕС. Това показват данни на Евростат – статистическата служба на ЕС, за 2018 г. Като цяло 7% от населението на съюза е посочило, че не може да си позволи качествено отопление. Делът им рязко е спаднал спрямо 2011 г., когато е достигнал своя пик – 11%. За сравнение през 2011 г. в България 46.3% от населението не е можело да се отоплява адекватно. След нашата страна, най-много са енергийно бедните в Литва (28%), Гърция (23%), Кипър (22%), Португалия (19%) и Италия (14%). На другия полюс са страни като Австрия, Финландия, Люксембург, Холандия, Естония и Швеция. Там лишения са докладвали само около 2 на сто от анкетираните.
Източник: Сега (07.01.2020)

Подем на продажбите на дребно в ЕС, еврозоната и България през ноември 2019 През ноември продажбите на дребно в еврозоната и в целия ЕС отбелязаха добър растеж след ва поредни месеца на спад, показват най-нови данни на Евростат. В същото време продажбите на дребно в България отбелязаха най-добро повишение от четири месеца насам. През ноември търговията на дребно в еврозоната се увеличи с 1,0% спрямо октомври, когато се сви с 0,3%, като продажбите на автомобилно гориво се свиха с 1,0%, но на нехранителните стоки нараснаха с цели 1,4%. В рамките на целия ЕС продажбите на дребно се повишиха през ноември с 0,6% спрямо октомври, когато се свиха с 0,3%, като на годишна база техният растеж се забави леко до 1,9% от 2,1% месец по-рано. В същото време Евростат отчете повишение и на ноемврийските продажбите на дребно в България с 0,5% след слаб растеж с 0,2% през октомври и стагнация през септември, като това представлява най-добро увеличение от юли 2019-а година насам, когато търговията на дребно нарасна с 0,7 на сто. На годишна база растежът при продажбите на дребно в България се ускори много рязко до 2,4% от 0,9% през октомври. Данните за продажбите на дребно са важен индикатор за вътрешното търсене и потребление в рамките на Европа, като силните данни за ноември са факт на фона на много ниските нива на безработица, рекордно ниските лихви и растящото заплащане на труда.
Източник: 24 часа (08.01.2020)

Средната продължителност на живота у нас е най-ниска сред страните от ЕС Средната продължителност на живота в България остава най-ниска сред страните от Европейския съюз, показва новият годишен доклад на Еврокомисията за здравеопазването в общността. Средната продължителност на живота в България се е увеличила от 72 години през 2000 г. на 75 години през 2017 г., но все пак тя е най-ниската в Европейския съюз. Латвия, Естония и Румъния ни изпреварват по продължителност на живота. Кои са най-честите причини за смърт според Ане Шпрангер, експерт от Европейската обсерватория за здравни системи и политики. „Когато говорим за средна продължителност на живота най-честите причини за заболявания в България са сърдечно-съдовате и онкологичните. Заболяемостта от инфекциозни болести като туберкулоза също продължава да бъде притеснителна“, посочи тя. Според доклада у нас тютюнопушенето сред възрастните е най-високото в ЕС, а сред подрастващите също е разпространено. Увеличава се и делът на доплащанията от джоба на българина за здраве, като през 2017 г. те са най-високите в ЕС - главно за лекарствени продукти и извънболнична помощ. Едва 52% са публичните средства. Разпространението на неофициалните плащания също увеличава разходите на домакинствата за здравеопазване. Същевременно разходите за лекарства в България са необичайно високи - 43 на сто от публичните средства.
Източник: Банкеръ (10.01.2020)

Безработицата в България и Естония пада най-много България е сред държавите в Европейския съюз с най-голям спад на безработицата на годишна база през ноември 2019 г., показват данни на Евростат. Тя е намаляла до 3.7% спрямо 4.8% година по-рано, както и с 0.1 пр. пункт спрямо октомври 2019 г. На годишна база равнището на безработицата е намаляло в 20 от общо 28-те страни членки. Неактивни на трудовия ни пазар за ноември са останали 125 хил. души в България. Нивото на безработица у нас е под средното както за ЕС (6.3%), така и за Еврозоната (7.5%), където това е най-ниското ниво от юли 2008 г. България е и сред страните с най-ниска безработица при младите хора до 25 г., където делът е се равнява на 7%. Освен при нас, най-голям спад в безработицата на годишна база се наблюдава в Естония - с 1.1 пр. пункта. Най-съществено увеличение е отчетено в Литва (+0.6 пр. пункта) и Швеция (+0.4 пр. пункта). За ЕС 6.3-процентната безработица е най-ниската, откакто Блокът започна месечното изследване на показателя през януари 2000 г. За предпоследния месец от миналата година 15.582 млн. мъже и жени в трудоспособна възраст са били без работа. С близо 111 000 в ЕС е намаляла безработицата при младите хора през ноември на годишна база и с 89 000 в Еврозоната.
Източник: economic.bg (10.01.2020)

Българската индустрия отново тръгна надолу След два месеца „над водата“ индустриалното производство в България отново тръгна надолу. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че на годишна база през ноември има спад от 0.4% в индекса на промишленото производство. От статистическите данни се вижда, че потъването се дължи изцяло на по-малкото производство на енергия, чиято стойност пада с близо 10%. Добрата новина е, че преработващата промишленост продължава да расте за втори пореден месец, след като преди това – четири поредни месеца, тя беше в рецесия. През ноември нарастването на стойностните обеми е с 1.4% на годишна база. Същото е положението и при добивната промишленост. От данните на НСИ се вижда, че продължава срива при производството на тютюневи изделия. През ноември спрямо същия месец на 2018 г. понижението е с 14.8%. Ситуацията в този сектор се влошава всеки следващ месец от 2015 г. насам, когато „Булгартабак Холдинг“ започна да затваря производства и да съкращава хора. През 2018 г. холдинга дори продаде на BAT основните си марки и местната дистрибуция за 100 млн. евро. През 2019 г. пък закри и втората от големите си фабрики - тази в Благоевград. Потъва обаче и производството на облекла (с 8.2% през ноември). Това е секторът, който в продължение на години дава работа на хора в слаборазвити региони в България. Мебелната индустрия също бележи значителен спад (5.2%), колкото е горе-долу понижението при производството на напитки. При добивната индустрия растат металните руди и неметалните суровини (съответно с 10.5 и 11.7%), докато при въглищата за пореден месец има двуцифрен спад (-15.7%).
Източник: economic.bg (13.01.2020)

30% ръст на е-търговията през 2019 година Търговията в интернет в България печели все по-голям пазарен дял за поредна година и продължава да увеличава печалбите си. Това заяви днес пред БНР председателят на Българската е-комерс асоциация Жанет Найденова. "Обемът на онлайн търговията – бизнес към краен потребител, за 2019 г. достига 1,750 млрд. лв. за България. В сравнение с предишните години е най-високият резултат. 2019-а спрямо 2018-а ръстът на пазара е 30%. В Европа ръстът на 2019-а спрямо 2018-а година на този пазар е 14%" Според данните на асоциацията - най-купуваните стоки онлайн са мода, спортни изделия и обувки. Следват най-вече стоките за дома, играчки, мебели, храна, напитки и различни стоки за ежедневна употреба. През последните години се наблюдава и тенденция към увеличаване на ръста на онлайн продажбите на туристическите услуги, самолетните билети и целите туристически пакети. Донякъде изненадваща е разбивката на пазаруващите онлайн, що се отнася до това откъде се купува най-често - от град или от село. Справката показва, че жителите на градовете водят в класацията с 22% от ръста през последните 2 години, но не може да се каже, че селата изостават сериозно - те генерират почти 18% от продажбите. Повечето от потребителите (88%) пазаруват от български онлайн магазини, 35% купуват от онлайн магазини в ЕС и само 17,2% - от магазини извън ЕС. Тук се налага едно уточнение - много от електронните магазини, които предлагат стоки в сайтове на български език и за българските потребители, всъщност са базирани в чужбина - най-вече в Румъния и страни от Централна Европа. Според Жанет Найденова Асоциацията очаква ръстът да продължи и през тази година. Ще расте броят и на електронните магазини, заедно с новите маркетингови средства, които се появиха покрай масовата инвазия на социалните платформи.
Източник: 24 часа (13.01.2020)

Промишленото производство отчита лек спад през ноември През ноември 2019 г. промишленото производство намалява с 1% , спрямо предишния месец. На годишна база свиването е 0,4%. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. За една година производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е спаднало с 9,6%, докато при добивната и преработващата промишленост има ръст от 1,4%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при производството, некласифицирано другаде - с 33,2%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 21,5%, производството на превозни средства, без автомобили - с 15,9%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 14,8%. Най-голямо намаление е отчетено при: производството на тютюневи изделия - с 14,8%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 8,4%, производството на облекло - с 8,2%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - със 7,9%. На месечна база намаление е регистрирано в добивната промишленост - с 3,8%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,5%, и в преработващата промишленост - с 0,3%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 11,7%, производството на напитки - с 5,1%, производството на химични продукти - с 4,8%, производството на хранителни продукти - с 4,5%. Съществено увеличение е регистрирано при: производството, некласифицирано другаде - с 16,6%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 10,7%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 9,3%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 8,7%.
Източник: Инвестор.БГ (13.01.2020)

Строителството на сгради расте с 6% за година Строителството на сгради е нараснало с 5.9% през ноември спрямо същия месец на предходната година. Това показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт за строителната продукция. При гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление с 4.5% за същия период. По предварителни данни индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.8% под равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват нарастване от 1.3% на строителната продукция през ноември 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 година. През ноември 2019 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство намалява с 1.4%, а от сградно строителство - с 0.4%.
Източник: Дневник (13.01.2020)

Продажбите на битова техника и мебели ускоряват търговските обороти през ноември През ноември динамиката в продажбите на дребно отново се завръща, след като през октомври оборотите на търговците забавиха ръста си. Продажбите на битова техника, мебели и други стоки за бита стимулираха търговските обороти през ноември. Продажбите на дребно през есенния месец, предшестващ голямото коледно пазаруване, са нараснали с 2,5% спрямо същия месец на миналата година, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходния месец оборотите в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нарастват с 0,4% по предварителни сезонно изгладени данни. През ноември на годишна база оборотът нараства при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 5,8%) и при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 2,1%). Понижение е отчетено при продажбите на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 6,4%).
Източник: Инвестор.БГ (13.01.2020)

Износът ни през ноември надхвърли 5 млрд. лв. През ноември 2019 г. общият износ на стоки възлиза на 5,05 млрд. лв. и намалява с 0.5 на сто спрямо същия месец на предходната година, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода януари - ноември 2019 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 53,7582 млрд.. лв., което е с 3.7 на сто повече в сравнение със същия период на предходната година. За 11-те месеца на 2019 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 56 324.9 млн. лв. (по цени CIF), или с 2.9 на сто по-малко спрямо същия период на 2018-та. През ноември 2019 г. общият внос на стоки намалява с 8.9 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 5,1636 млрд. лв. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - ноември 2019 г. и е на стойност 2,5667 млрд. лв.. През ноември 2019 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 113.4 млн. лв.. Почти 17,55 млрд. лв. е експортът ни за трети страни, сочат още данните на НСИ и нараства с 4.5 на сто в сравнение със същия период на предходната година. През ноември 2019 г. износът на стоки от България извън ЕС намалява със 7.5 на сто спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 1,5228 млрд. лв.. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - ноември 2019 г. намалява с 12.5 на сто в сравнение със същия период на 2018 г. и е на стойност 18, 5073 млрд. лв. (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия. През ноември 2019 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява с 29.7 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1,4587 млн. лв. За периода януари - ноември 2019 г. външнотърговското ни салдо с трети страни е отрицателно с 957.6 млн. лв. През ноември 2019 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е положително и е на стойност 64.1 млн. лв.
Източник: Монитор (14.01.2020)

Икономическият растеж в България ще се забави до 3% през 2020 г. Икономическият растеж ще се забави до 3% през 2020 г., след 3.7% ръст през 2019 г. Това прогнозират анализаторите на УниКредит в последния си икономически доклад за икономиката на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Икономистите посочват две причини за забавянето. Първата е по-слабото външно търсене, което ще се отрази на темповете на растеж на износа. Втората ще бъдат по-ниските темпове на създаване на работни места, което ще доведе до известно забавяне на ръста на частното потребление. „Въпреки че свободното фискално пространство е значително, очакваме поредна година на умерено разхлабване на фискалната политика през 2020 г. Перспективата пред растежа ще се подобри през 2021 г. в резултата на очакваното ускоряване на растежа на глобалната икономика, което ще даде нов тласък на износа и инвестициите“, посочват в анализа икономистите на УниКредит Булбанк. Въпреки забавянето в темповете на растеж на някои от основните ни търговски партньори, няма признаци за намаляване на търсенето на работна сила в експортно ориентираните сектори на икономиката. Вероятно икономиката е създала 65 хиляди нови работни места през миналата година, което представлява вторият най-силен годишен ръст в настоящия цикъл на експанзия. Важно е да се отбележи, че създаването на нови работни места бе широко базирано и включваше не само ориентираните към вътрешното търсене сектори на услугите и строителството, което получи подкрепа от ръста в новостартираните жилищни и инфраструктурни проекти, но и от експортно ориентираните сектори на промишлеността, където броят на работните места достигна до най-високото си ниво от осем години.
Източник: Банкеръ (15.01.2020)

Средният осигурителен доход за страната за ноември 2019 г. е 1015,82 лева Размерът на средния осигурителен доход в България за месец ноември 2019 г. е 1015,82 лв., съобщават от Националния осигурителен институт. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г. е 977,60 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец декември 2019 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Банкеръ (16.01.2020)

Рекордна инфлация за последните 7 години Рекордна инфлация за последните близо 7 години обявиха от НСИ. Годишната инфлация към края на декември 2019 г. е 3,8%. Това е най-високото ниво на инфлацията от януари 2013 г. насам, или за последните 83 месеца. Инфлацията е по-висока от лихвите по депозитите, които по левовите влогове на граждани вече са под 0,28%. В резултат спестяванията на хората и фирмите в банките реално се топят. Основната причина за рекордната инфлация е поскъпването на месото и плодовете. В рамките на година цените на месото и месните продукти са нараснали с рекордните 16,3%, показват данните на НСИ. Такова повишаване на цените на месото и колбасите не е имало през последните 11 години, или по-точно от 131 месеца – от януари 2009 г. насам. Една от причините за поскъпване на месото е африканската чума по свинете, която удари редица ферми през миналата и в началото на тази година. Прави впечатление обаче, че само през ноември цените са нараснали с 2,2%, а през декември – с още 2,7%.
Източник: Труд (16.01.2020)

Безработицата в България се повиши до 5,9% през декември Равнището на регистрираната безработица в страната е 5,9% през декември, показва статистиката на Агенцията по заетостта. Спрямо същия период на 2018 година се наблюдава спад от 0,2%. На месечна база държавната статистика отчита повишение на безработицата, след като през ноември записа равнище от 5,8 на сто. В края на годината регистрираните безработни в бюрата по труда са общо 194 715, като спрямо същия период през 2018 г. са с 6751 по-малко (-3,4%). За първи път в историята на Агенцията по заетостта броят на регистрираните безработни през месец декември е под 200 хиляди души. Новорегистрираните безработни през декември са 24 689, като 1267 от тях са били неактивни -не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. Заявените работни места на първичния пазар на труда през декември са 7575, като 75,5% от тях са в частния сектор. Най - голям дялсвободни работни места са заявени в преработващата промишленост (32,5%), търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети(12,7%), държавното управление (10,7%), хотелиерството и ресторантьорството (10,0%), административните и спомагателнитедейности (8,1%). Общо 216 256 са безработните, които през 2019 г. са постъпили на работа със съдействието на бюрата по труда.
Източник: Инвестор.БГ (16.01.2020)

НСИ организира пробно преброяване през март Пробно преброяване на населението и жилищния фонд ще проведе НСИ през пролетта. То ще предшества същинското преброяване, което ще се проведе в целия Европейски съюз през 2021 година. Правителството одобри днес Националната статистическа програма за 2020 година. Тя включва 306 изследвания - както регулярни, така и нови дейности, свързани с националните и европейските приоритети. Направени са промени в организацията на някои изследвания и са съкратени сроковете за предоставяне на статистическата информация на потребителите. На заседанието си днес Министерският съвет одобри и отчета за изпълнението на Националната статистическа програма и за дейността на Националния статистически институт (НСИ) през 2019 година. Сред акцентите в работата през годината е подготовката за 18-то преброяване на населението и жилищния фонд и приемането от Народното събрание на новия Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 година.
Източник: Сега (17.01.2020)

Наемите на жилища нараснаха с близо 40% Наемите на жилищата в България нараснаха с близо 40% за период от 12 години – от 2007 г. до третото тримесечие на 2019 г., обявиха от Евростат. В ЕС има само седем държави, в които наемите са нараснали повече, отколкото у нас. А във Финландия и Ирландия ръстът е почти, колкото в България. Най-много са се повишили наемите в Литва – малко над два пъти, Чехия (+78,6%) и Унгария (+67,8%). През септември 2019 г. цените на жилищата у нас са били с 12% по-високи от нивата през 2007 г., сочат данните на Евростат. Оказва се, че апартаментите вече са доста по-скъпи от цените при влизането ни в ЕС и преди световната финансова криза да достигне България. Цените на жилищата и наемите в ЕС следват много различни пътища след финансовата криза от 2008 г., посочват от Евростат. Наемите нарастват през целия период от 2007 г. насам. А при цените на имотите веднага след финансовата криза през 2008 г. имаше първоначален спад. В периода 2009-2014 г. цените на жилищата в ЕС останаха повече или по-малко стабилни. А от 2015 г. има сериозен ръст като цените на жилищата се увеличават с много по-бързи темпове от наемите. От 2007 г. до септември 2019 г. цените на жилищата се увеличават в 22 държави от ЕС и намаление в 6, като най-високият ръст има в Австрия (+85,5%), Люксембург (+80,6%) и Швеция (+ 80,3%).
Източник: Труд (17.01.2020)

Гърците купуват двойно повече нови коли от нас Гърците купуват над два пъти повече нови коли от нас. През 2019 г. на всеки 200 души от населението в България е регистрирана по една нова кола, показват данни на Асоциацията на европейските производители на автомобили. Това ни нарежда на последно място в ЕС по продажби на нови коли. В същото време в Гърция нов автомобил има на всеки 94 души от населението. Основната причина за тази разлика са доходите на хората. В държавите с по-високи доходи хората купуват по-често нови коли, докато в България заради ниските заплати хората са принудени да карат стари автомобили. От страните в ЕС най-близо до нас по продажби на нови коли е Румъния. В северната ни съседка в рамките на година нов автомобил е регистриран на всеки 121 жители. На трето място е Латвия със нова кола на 106 души. Гърция остава на четвърто място, а челната петица се допълва от Кипър с регистрация на автомобил на всеки 70 души. Като цяло в страните от ЕС купуват шест пъти повече нови коли, отколкото у нас, което показва и разликата в стандарта на живот, когато става въпрос за по-скъпи стоки като автомобилите. Средно за ЕС нова кола е регистрирана на всеки 33 жители. На първо място по покупки на нови коли е Люксембург с регистрация на всеки 10 души. На второ място е Белгия с продаден автомобил на 20 души от населението, а на трето място е Германия – всеки 22 жители са купили по една нова кола. През декември в България са регистрирани 2860 нови коли, което е ръст с 11,8% на годишна база. Само в четири страни от ЕС ръстът в продажбите на нови коли е по-малък, отколкото у нас – Великобритания, Испания, Португалия и Дания. Най-голям ръст има в Нидерландия – със 113,9%. За цялата 2019 г. в България са регистрирани 35 371 нови коли, което е ръст с 3%. Най-голямо увеличение има в Литва (+43,2%), Румъния (+23,4%) и Унгария (+15,6%).
Източник: Труд (17.01.2020)

Цените на имотите в България са растели най-много през първото тримесечие на 2019 г. Цените на имотите в България са се увеличили с 5.3% през третото тримесечие на 2019 г. спрямо същия период на предходната година, става ясно от последните данни на Евростат. Статистиката показва, че най-драстично увеличение в цените на имотите, на годишна база, е отчетено през първото тримесечие на миналата година, когато растежът беше 7.3%. Като цяло в Европейския съюз е отчетено повишение на цените на жилищата през третото тримесечие на 2019 г. Ръстът е с 4.1% на годишна база както в Еврозоната, така и в останата част на ЕС. В сравнение с второто тримесечие на 2019 г. пък е отчетено повишение от 1.4% в Еврозоната и 1.5% в ЕС. Най-голямо нарастване на цените на годишна база, за разглеждания период, е регистрирано в Латвия, Словакия, Люсембург и Португалия. Съответно с 13.5, 11.5, 11.3 и 10.3%. В сравнение с предходното тримесечие пък най-голям ръст е регистриран в Латвия (+3.9%), следвана от Словения (+3.1%). От данните на европейската статистическа служба се вижда, че намаление в цените на имотите през третото тримесечие на 2019 г. в сравнение с второто, е отчетено в Кипър (-5.9%), Унгария (-1.5%) и Дания (-0.6%). Следвани от Италия (-0.3%) и Финландия (-0,1%).
Източник: economic.bg (17.01.2020)

Търговското салдо положително в размер на 61,9 млн. евро Търговското салдо на нашата страна през ноември 2019 е положително и в размер на 61,9 млн. евро при дефицит от 166,5 млн. евро през същия месец година по-рано, като износът на стоки нараства с 83,5 млн. евро (увеличение с 3,3%) до 2,5899 млрд. евро, докато вносът намалява със 144,8 млн. евро (спад с 5,4%), достигайки 2,528 млрд. евро. В рамките на първите единадесет месеца на изминалата година търговското салдо е положително и в размер на 164,8 млн. евро (0,3% от БВП) при дефицит от 1,6412 млрд. евро (2,9% от БВП) през същия период на 2018-а година. В същото време износът на стоки се увеличи през периода януари - ноември с 1,1897 млрд. евро (с 4,6%) до 26,8426 млрд. евро, докато вносът на стоки за същия период намалява с 616,4 млн. евро (понижение с 2,3%) до 26,6778 млрд. евро.
Източник: econ.bg (20.01.2020)

България - втора в ЕС по невъзможност на гражданите да плащат сметките си България е на второ място в ЕС по невъзможност за плащане на комуналните услуги навреме (30% от домакинствата). Това сочи ново годишно изследване на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC). Данните се отчитата на базата на период от 12 месеца, предава БНТ. На първо място е Гърция – над 1/3 от домакинствата й (36%) не са способни да плащат навреме сметките си през последните 12 месеца. Доста след първите две са Хърватия и Румъния (съответно със 17,5% и 14%) За разлика от тях, малко домакинства не успяват да плащат своите комунални услуги навреме в Нидерландия, Чехия, Швеция и Австрия (всички около 2%). Подобряването на условията на живот на хората и борбата с бедността и социалното неравенство е централна част в политиките на Европейския съюз. Независимо от това, все още има домакинства в ЕС, които имат трудности да свържат двата края. Почти 7% от домакинствата не са в състояние да плащат навреме комуналните си услуги (отопление, ток, газ, вода и т.н.) поради финансови затруднения, показва новото изследване Евростат. Този дял обаче като цяло намалява постоянно в ЕС - от над 10% от домакинствата през 2013 г. Сред домакинствата, сблъскващи се с трудности да плащат комуналните си услуги навреме, се открояват тези с деца, които все още са на грижите на родителите си. В ЕС малко под 14% от домакинствата, състоящи се от един възрастен със зависими от него деца, се сблъскват с подобни трудности в сравнение с по-малко от 3% от домакинствата, състоящи се от двама възрастни (с поне един от тях на 65 или повече години). Сред домакинствата с двама или трима възрастни и зависими деца този дял е около 11%.
Източник: 24 часа (21.01.2020)

Шест страни извън ЕС диктуват търговията с България Шест държави извън Европейския съюз държат над половината от стокообмена на България с трети страни, става ясно от последните данни на Националния статистически институт. През периода януари - ноември миналата година износът на стоки от България за тази група страни нараства с 4.5% в сравнение със същия период на 2018-а и е на стойност 17.55 млрд. лева, показват предварителните статистически данни. Основните ни търговски партньори от тази група са Турция, Китай, Сърбия, Руската федерация, САЩ и Република Северна Македония, които формират 50.5% от експорта за трети страни. Ако погледнем вноса на стоки от тези държави, той намалява с 12.5% на годишна база и е на стойност 18.51 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия. В крайна сметка външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България със страните извън Европейския съюз и през периода януари - ноември миналата година продължава да е отрицателно и е в размер на 957.6 млн. лева. Най-активна е била търговията през единадесетте месеца на миналата година с втората най-голяма световна икономика - Китай, като има ръст и във вноса и в износа. Стоки за 1.39 млрд. лева са заминали за Поднебесната империя, а у нас китайски фирми са внесли продукция за 2.68 млрд. лева. Китай безспорно е един от важните търговски партньори на България. През 2011 г. стокообменът между двете страни прескочи един милиард долара, а през 2017-а - и два милиарда и продължава да расте. Но търговското салдо е отрицателно за нашата страна. Китай се превърна в наш втори по големина експортен партньор сред страните извън Европейския съюз. Има възможност за по-нататъшно разширяване на българския износ за Китай и по-конкретно на продукти, с които страната ни е известна в Азия. Това обяви заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова пред участниците в Българо-китайския бизнес форум, който се проведе в следата на януари в Пекин. Тя е изтъкнала и възможностите за привличане на инвестиции в българските индустриални зони, които предлагат терени с изградена инфраструктура на китайските компании, желаещи да установят у нас свои производства. Българският заместник министър-председател съпредседателства и 17-а сесия на българо-китайската Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество. А след заседанието й е подписан и двустранен протокол за засилване на практическото сътрудничество в няколко направление като търговските и икономическите отношения, насърчаването на инвестициите, енергетиката, технологичните иновации, селското стопанство и туризма. Документът включва и списък с девет проекта, по които двете страни да работят съвместно в областта на инфраструктурата, индустрията и търговията.
Източник: Банкеръ (22.01.2020)

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, скочи през последната седмица с 4,72 на сто, до 1,597 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). От началото на годината ИТЦ се е повишил с 7,47 процента, предава БНР. Цената на оранжерийните домати се понижила тази седмица с 3 процента до 2,60 лева за килограм, а цената на оранжерийните краставици се увеличи с 13,3 на сто до 3,40 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 4,0 на сто и се продават по 0,72 лева за килограм. Морковите поевтиняват с 2,9 на сто и се търгуват по 0,68 лева за килограм. Цената на зелето пада с 10,9 на сто до 0,49 лв./кг. Червените чушки поскъпват с 0,7 на сто, средно до 3,02 лева. Ябълките поевтиняват с 8,4 на сто, до 1,09 лв./кг. Лимоните поскъпват с 4,3 процента и се продават по 2,16 лева за килограм. Бананите се предлагат по 2,20 лева за килограм; портокалите - по 1,35 лв./кг; мандарините поевтиняват с 2,9 на сто - до 1,65 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 0,2 на сто и се търгува по 6,26 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", се купува по 10,46 лв./кг. Олиото поскъпва с 1,5 на сто и се продава по 2,05 лева за литър. Пакетче краве масло от 125 грама се продава по 2,20 лева. Пилешкото се търгува по 4,10 лева за килограм на едро в края на седмицата. Захарта поскъпва с 0,8 на сто до 1,30 лв./кг. Брашното, тип "500", поскъпва с 5,6 на сто до 0,95 лева/кг. Цената на ориза се задържа 1,98 лева за килограм. Яйцата се продават средно по 0,21 лева за брой.
Източник: Сега (28.01.2020)

Спадът на лихвите по депозитите на домакинствата продължи и през декември Лихвите по депозитите, които домакинствата са направили през декември, намаляха без изключение на годишна база, като на месечна останаха на същите нива или паднаха минимално, става ясно от статистиката с предварителни данни на Българска народна банка (БНБ). При спестяванията на фирмите, които са правили договори в последния месец на миналата година, също има намаление, в сравнение преди година, като някои депозити са с отрицателна доходност. През миналия месец средният лихвен процент по депозитите на домакинствата с договорен матуритет в левове се понижава на годишна база с 0,04 процентни пункта до 0,17%, а по тези в евро – с 0,02 пр.п. до 0,20%, изчислиха в централната банка. В сравнение с ноември 2019 г. средната лихва по спестяванията с договорен матуритет в левове се повишава с 0,03 пр.п., а по тези в евро спада с 0,03 пр.п.Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро през декември намаляват на годишна база с 0,01 пр.п. до 0,01%. При спестяванията с договорен матуритет в левове средната лихва се понижава с 0,06 пр.п. до 0,22%, а по тези в евро – с 0,04 пр.п. до 0,21%. В сравнение с година по-рано средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в левове спада с 0,02 пр.п. до 0,04%, а по тези в евро – с 0,01 пр. п. до 0,07%.
Източник: Инвестор.БГ (29.01.2020)

Ръст от близо 1.5% на чужденците посетили България през 2019 г. С близо 1.5 на сто са се увеличили посещенията на чужденци в България през миналата година спрямо 2018 г. Това показват публикуваните в петък данни на Националния статистически институт (НСИ). Общо 12 552 152 чужди граждани са посетили страната ни през 2019 г. За сравнение техният брой година по-рано е бил 12 368 363, сочат данните на НСИ. Според тях 5 860 447 чужденци са били в България на почивка или екскурзия. Това е близо 1 на сто ръст спрямо 2018 г., когато техният брой е бил 5 804 576. Бизнесът отчита като туристи посещенията на чужденците у нас с цел почивка и екскурзия. Същото прави и Европейската статистическа служба - Евростат. Но Министерството на туризма към тях прибавя и чужденците дошли на гости или транзитно преминали през страната ни. Така според ведомството на министър Николина Ангелкова чуждестранните туристически посещения са над 9.3 милиона през 2019 г. Това е ръст от 0.4 на сто спрямо рекордната досега за туризма 2018 г., отчитат от Министерството на туризма. Те също се позовават на данните на НСИ, без да става ясно защо ги интерпретират некоректно. НСИ представя данните за посещенията на чужденци в България всеки месец. Те са обобщени, разделени са и по цел на посещението на три групи – почивка и екскурзия, служебна, гости и транзит. В петък бяха публикувани данните за месец декември. Те показват, че изминалата година не е била толкова лоша за бранша. През лятото той се оплака от липса на туристи по Черноморието. В края на сезона пък фалира и един от най-големите туроператори в света "Томас Кук", който водеше стотици хиляди чужденци у нас на почивка. Според представители на туристическия бизнес слабият сезон по морето е бил компенсиран от другите видове туризъм – предимно културен, спа и приключенски. Основните фактори за това са нискотарифните авиокомпании и факта, че Пловдив беше европейска столица на културата през 2019 г. Въпреки това Министерството на туризма не дава никакви средства за реклама на другите видове туризъм. И през 2020 г. отпуснатите от държавния бюджет 15 млн. лв. ще бъдат насочени за реклама единствено на морския ни туризъм. Това става при условие, че Лято 2020 вече е договорено от туроператорите, отбелязват от бранша. През декември 2019 г. посещенията на чужденци в България са 673 363, което е с 8.6 на сто повече в сравнение с декември 2018 година, посочва НСИ. Увеличение е регистрирано при пътуванията по всички наблюдавани цели. Най-голям е ръстът при гостуванията и транзитните преминавания с 9.9%, следван от този със служебна цел - с 8%. Посещенията с цел почивка или екскурзия нарастват със 7.3%. Транзитните преминавания през страната са 28.8% (194 хил.) от всички посещения на чужденци в България през декември, посочват от НСИ. Това са чужденците, които Ангелкова брои за туристи. Най-много чужденци посещават България от съседните страни, като водещ пазар остава Румъния. Това показват данните на НСИ и на Министерството на туризма. Над 55 на сто от общия брой чужденци, посетили страната ни през декември 2019 г., са от Европейския съюз. Това е с 6.4 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година, сочат данните на НСИ. Увеличават се посещенията на граждани от Обединеното кралство (37.3%), Италия (13.9%), Австрия (11.5%), Гърция (5.7%), Румъния (4.9%) и други. В същото време намаляват посещенията от Чехия (14.4%), Словакия (10.5%), Белгия (6.1%), Германия (2.1%). Посещенията на граждани от групата на страните извън ЕС нарастват с 11.9%, като най-голямо е увеличението на посещенията на тези от Турция (19.3%). През декември преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзит) - 46.9%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 34.9% и със служебна цел – 18.2%. Най-много посещения в България през декември 2019 г. са реализирани от Румъния (143.5 хил.), Турция (112.6 хил.), Гърция (111.0 хил.), Сърбия (48.4 хил.), Северна Македония (47.4 хил.), Германия (22.9 хил.), Обединеното кралство (20.9 хил.), Украйна (18.9 хил.), Италия (13 хил.), Израел (11.1 хил.). За цялата изминала година посещенията от северната ни съседка са над 1.287 милиона туристи, отчита Министерството на туризма. По негови данни за цялата 2019 г. следват визитите от Гърция (1.168 млн.), които нарастват с 4.7 на сто спрямо година по-рано. Германия е на трета позиция с малко над 761 хил. посещения. Пътуванията от Турция са близо 649 хил. и се увеличават с 3.8%. Северна Македония е на пета позиция с 554 хиляди визити. Ръст от 24 на сто отчитат гостите от Украйна, достигайки 471 хиляди през миналата година. Значително нарастване от 20,7% се отчита и на визитите от Великобритания. През 2019 година те са повече от 470 хиляди. Посещенията от Русия са над 450 хиляди, а от Полша – близо 421 хиляди. Визитите от пазар Сърбия са 414 хил. през миналата година, посочват от Министерството на туризма.
Източник: Медия Пул (29.01.2020)

В България делът на електроенергията, произведена от възобновяеми източници съставлява 22.1% от общата произведена електроенергия, докато средното за Европейския съюз (ЕС) е 32.1%, показват обявените на 29 януари данни от стотистическата служба „Евростат“ по този показател страната ни е на 16 място. Непосредствено преди нас са Гърция (26%) и Великобритания (30.8%), а след нас са Франция (21.2%) и Словакия (21.5%).Делът от общото брутно потребление на електроенергия в Европейския съюз (ЕС), генерирано от възобновяеми източници, непрекъснато се увеличава от година на година. През 2018 г. електроенергията от възобновяеми източници осигурява малко под една трета (32%) от консумираната електроенергия, което е малко повече от 31% през 2017 г. На вятърната енергия се падат 36% от общата произведена електроенергия, а на енергията от водни електроцентрали – 33%, като тези два източника имат най-голям принос за произведената електроенергия от възобновяеми източници. Останалата една трета е генерирана от слънчева енергия (12%), твърди биогорива (10%) и други възобновяеми източници (9%). Ръстът на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, до голяма степен се дължи на увеличаването по-специално на вятърната енергия, следвана от слънчевата енергия и енергията от твърдите биогорива (включително възобновяеми отпадъци), докато количеството електроенергия, генерирано от ВЕИ, е на сравнително същото нивото, както и преди 10 години.
Източник: 3e-news (30.01.2020)

България сред страните с най-голям спад на безработицата През декември 2019 година България е била сред страните в ЕС с най-голям спад на безработицата на годишна основа, сочат данните на Евростат. В България безработицата е намаляла от 4,7% на 3,7% през декември 2019 г., следвана от Хърватия (от 7,3% на 6,4%). По-силно е понижението само в Гърция (от 18,5% на 16,6% между октомври 2018 г. и октомври 2019 г. Равнището на безработицата в еврозоната през декември е достигнало най-ниското си равнище от май 2008 г. - 7,4%, съобщиха агенциите, цитирайки данните на Евростат. То се е понижило спрямо ноември (7,5%) и спрямо декември 2018 г. (7,8%). Резултатът е по-добър от прогнозирания от анализаторите, анкетирани от компанията за финансови услуги Фактсет (Factset), които залагаха на 7,5%. След като спадна под символичния праг от 10% през септември 2016 година, безработицата в еврозоната не спира да се понижава. В разгара на дълговата криза безработицата в зоната на единната европейска валута достигна рекордно високо равнище от 12,1% през април, май и юни 2013 година. В целия ЕС показателят е бил 6,2% през декември 2019 година и бележи понижение спрямо предходния месец (6,3%) и спрямо декември 2018 година (6,6%).
Източник: Монитор (31.01.2020)

Индекси на цените на производител в промишлеността, декември 2019 година Общият индекс на цените на производител през декември 2019 г. остава непроменен в сравнение с предходния месец и нараства с 3.5% спрямо декември 2018 година. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през декември 2019 г. остава без промяна спрямо предходния месец, а спрямо съответния месец на предходната година е регистриран ръст от 4.5%.
Източник: НСИ (31.01.2020)

Цените на храните вървят нагоре Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, скочи през последната седмица на януари с 0,5 на сто, до 1,605 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), цитирана от БНР. От началото на годината ИТЦ се е повишил с 8,01 процента. Цената на оранжерийните домати се понижи тази седмица с 3 процента до 2,60 лева за килограм, а цената на оранжерийните краставици се увеличи с 24 на сто до 4,28 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 2,7 на сто и се продават по 0,72 лева за килограм. Морковите поевтиняват с 18,8 на сто и се търгуват по 0,65 лева за килограм. Цената на зелето пада с 5,2 на сто до 0,55 лв./кг. Червените чушки поевтиняват с 5,6 на сто, средно до 2,72 лева. Ябълките поевтиняват с 6,7 на сто, до 1,12 лв./кг. Лимоните поскъпват с 1,0 процента и се продават по 2,12 лева за килограм. Бананите се предлагат по 2,15 лева за килограм; портокалите - по 1,30 лв./кг; мандарините поевтиняват с 1,2 на сто - до 1,69 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 0,6 на сто и се търгува по 6,39 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", се купува по 10,49 лв./кг. Олиото поскъпва с 2,0 на сто и се продава по 2,05 лева за литър. Пакетче краве масло от 125 грама се продава по 2,19 лева. Пилешкото се търгува по 4,10 лева за килограм на едро в края на седмицата. Захарта поскъпва с 1,6 на сто до 1,30 лв./кг. Брашното, тип "500", поскъпва с 3,3 на сто, до 0,95 лева/кг. Цената на ориза пада с една стотинка до 1,97 лева за килограм. Яйцата се продават средно по 0,21 лева за брой.
Източник: Сега (03.02.2020)

Спад в разрешителните за строеж на жилища През четвъртото тримесечие на 2019 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1512 жилищни сгради с общо 7477 жилища в тях, като общата им разгъната площ (РЗП) е 895 903 кв.м. Разрешение е издадено за строеж на 21 административни сгради/офиси с 21 053 кв.м РЗП и на 1103 други сгради с 610 349 кв.м РЗП. Това съобщава НСИ, като посочва, че спрямо третото тримесечие на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват със 7.2%, броят на жилищата в тях - със 17.1%, а общата им застроена площ - с 19.3%. Що се отнася до офиссградите и другите видове - при тях намалението е съответно д 8.7 и 7.2% (64% и 12.1% РЗП). Спрямо последните три месеца на 2018-а обаче издадените разрешителни за строеж са се увеличили с 2.4%, но жилищата в тях намаляват с 36.0%, а разгънатата им застроена площ - с 38.5%. При административните сгради има спад на разрешителните съответно с 36.4 (-16.4% РЗП) и 90.6% (-21.8% РЗП). Най-много разрешителни строеж на нови сгради са издадени в области Пловдив - 261, София (столица) - 243, София - 139, Варна - 137, и Бургас - 133. Като брой жилища най-много са в София (столица) - 2515, Варна - 1532, Пловдив - 968, Бургас - 547, и Кърджали – 324. През последните три месеца на 2019-а е започнал строежът на 993 жилищни сгради с 5770 жилища в тях и с 682 233 кв.м РЗП, на 11 административни сгради/офиси с 11 782 кв.м РЗП и на 614 други сгради с 414 282 кв.м РЗП. Това е намаление съответно с 14.1%, 15.4 и 4.2% спрямо предходното тримесечие. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в Пловдив - 194 жилищни и 65 други сгради; София (столица) - 177 жилищни и 29 други; Варна - 102 жилищни и 32 други сгради; Бургас - 92 жилищни и 39 други; Стара Загора - 53 жилищни и 58 други.
Източник: Сега (05.02.2020)

Евростат: Най-ниската минимална заплата в ЕС е в България Към 1 януари 2020 г. 21 страни членки на ЕС имат национална минимална заплата – единствено Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат. Месечните минимални заплати като цяло са под 600 евро на изток и над €1500 в северозападната част на ЕС, се посочва в публикувани в понеделник данни на европейската статистическа служба Евростат. Страните, които имат минимално заплащане, може да бъдат разделени на три основни групи. През януари 2020 г. България има най-ниската брутна минимална заплата в ЕС (312 евро). Девет страни членки, предимно в Източна Европа, следват с минимални заплати между 400 и 600 евро месечно: Латвия (€430), Румъния (€466), Унгария (€487), Хърватия (€546), Чехия (€575), Словакия (€580), Естония (€584), Литва (€607) и Полша (€611), предава БНР. В пет други държави, разположени предимно в южната част на ЕС, минималната заплата варира между 700 до малко над 1000 евро: Португалия (€741), Гърция (€758), Малта (€777), Словения (€941) и Испания (€1 050). В останалите западни и северни членки заплатата е над €1 500 месечно: Франция (€1 539), Германия (€1 584), Белгия (€1 594), Нидерландия (€1 636), Ирландия (€1 656) и Люксембург (€2 142). За сравнение федералната месечна минимална заплата в САЩ към януари 2020 г. е 1 119 евро.
Източник: 24 часа (05.02.2020)

Втори сме по ръст на цените на заводите България е на второ място сред страните от ЕС по ръст на цените на едро на индустриалните производители, показват данните на Евростат. През декември цените на производителите у нас са с 4,5% по-високи от същия месец на предходната година. По-голямо повишение на цените на заводите има само в Гърция (+4,7%), а веднага след нас е Румъния (+4,4%). Като цяло в ЕС цените на индустриалните производители намаляват с 0,4% за година. В енергийния сектор спадът на цените на производителите е с 3,1%, което е причина за ниската инфлация. Докато за дълготрайните потребителски стоки повишението на цените е с 1,4%, а при нетрайните стоки за домакинствата – с 2,3%.
Източник: Труд (05.02.2020)

Евростат: Българите с най-ниска минимална заплата в ЕС Към 1 януари 2020 г. 21 страни членки на ЕС имат национална минимална заплата – единствено Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат. Месечните минимални заплати като цяло са под 600 евро на изток и над €1500 в северозападната част на ЕС, се посочва в публикувани в понеделник данни на европейската статистическа служба Евростат. Страните, които имат минимално заплащане, може да бъдат разделени на три основни групи. През януари 2020 г. България има най-ниската брутна минимална заплата в ЕС (312 евро). Девет страни членки, предимно в Източна Европа, следват с минимални заплати между 400 и 600 евро месечно: Латвия (€430), Румъния (€466), Унгария (€487), Хърватия (€546), Чехия (€575), Словакия (€580), Естония (€584), Литва (€607) и Полша (€611), предава БНР. В пет други държави, разположени предимно в южната част на ЕС, минималната заплата варира между 700 до малко над 1000 евро: Португалия (€741), Гърция (€758), Малта (€777), Словения (€941) и Испания (€1 050). В останалите западни и северни членки заплатата е над €1 500 месечно: Франция (€1 539), Германия (€1 584), Белгия (€1 594), Нидерландия (€1 636), Ирландия (€1 656) и Люксембург (€2 142). За сравнение федералната месечна минимална заплата в САЩ към януари 2020 г. е 1 119 евро
Източник: Монитор (05.02.2020)

Само 0,3% от българите са работили от вкъщи през 2018 г. Само 0,3% от българите на възраст между 15 и 64 години са работили обичайно от вкъщи през 2018 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. По този показател страната ни е на последно място в Европейския съюз. Делът на работещите от дома си българи е намалял спрямо 2008 г., когато е бил 0,6%. Преди две години 5,2% от заетите хора в съюза са работили обичайно от къщи, а делът на хората, които понякога са работили от дома си е нараснал от 5,8% през 2008 г. на 8,3% през 2018 г. Холандия е на първо място в ЕС с 14% от заетите хора в страната, които обичайно са работили от къщи преди две години. Малко след нея се нареждат Финландия с 13,3%, Люксембург с 11% и Австрия с 10%. На другия полюс след България е Румъния с 0,4%. Самонаетите лица в страните членки на ЕС са работили по-често от къщи (18,5%), докато при служителите делът е само 3%. Цели 46,4% на сто от самонаетите хора във Финландия са работили от дома си, както и 44,5% от колегите им в Холандия и 43,6% от тези в Австрия. Повече жени, отколкото мъже работят от къщи През 2018 г. делът на жените, които обичайно са работили от дома си, е бил малко повече от този на мъжете – 5,5% спрямо 5%. Такава е била ситуацията в повечето страни членки на ЕС, като най-големите разлики между двата пола са регистрирани във Франция (8,1% от жените спряо 5,2% от мъжете), Люксембург (12,5% от жените и 9,8% от мъжете) и Малта (7,4% от жените и 4,7% от мъжете).
Източник: Инвестор.БГ (07.02.2020)

Жилищните сгради, завършени в България, нарастват с 46,4% на годишна база през Q4 Новите жилищни сгради, завършени в България през четвъртото тримесечие на 2019 г., се увеличават с 46,4% на годишна база до 1057, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Общото полезно пространство на новопостроените жилища е скочило с 81,4% на годишна база до 422 400 кв.м през четвъртото тримесечие, се казва в съобщение на НСИ. Най-голям брой завършени жилищни сгради през разглеждания период е в столицата София - 129. Следват Варна и Благоевград, съответно 128 и 104 нови жилищни сгради. Къщите представляват 75,2% от всички нови жилищни сгради през разглежданото тримесечие.
Източник: SeeNews (10.02.2020)

Износът рекорден, мина над 57,9 млрд. лв. Износът на България през 2019 г. достигна рекордните 57,901 млрд. лв., което е с 3,3% повече от този през 2018 г. Вносът все още е по-голям - за 2019-а е 61,272 млрд. лв., но намалява в сравнение с предната година с 2,5%, сочат данни на НСИ от понеделник. Износът за страни извън ЕС е за 19,130 млрд. лв., което е с 4,4% повече в сравнение с предходната година. Ръстът на износа за ЕС за същия период е 3,4%. На първите три места сред държавите извън ЕС, от които внасяме най-много, са Турция, Русия и Китай. При държавите, за които изнасяме, подреждането е: Турция, Китай и Сърбия, следвани от САЩ и Русия. Търговското ни салдо с Русия е по традиция отрицателно, защото имаме голям внос на енергийни суровини срещу малък износ - едва за 1 млрд. лв. през 2019 г. Вносът от Русия е за над 4 млрд. лв. Сред държавите от ЕС основни търговски партньори са ни Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, където отива над 66% от износа на България. Само Германия е внесла стоки за 8 млрд. лв., а е внесла у нас за 7,2 млрд. лв.
Източник: 24 часа (11.02.2020)

НСИ: Нов спад в промишлеността и строителството през декември Ново свиване на промишленото производство и на строителната продукция в България при слабо нарастване на търговията на дребно, отчитат публикуваните днес данни на Националния статистически институт. Индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладени данни, се понижава през декември с 1,8% спрямо ноември, когато се сви с 1,3%, отбелязвайки по този начин спад за втори пореден месец. На годишна база календарно изгладеният индекс на промишленото производство се понижава през декември с 1,5% след понижение с 0,2% през ноември, отбелязвайки най-солиден спад от юни 2019 година насам. Според данните на НСИ продукцията в сектор "Строителство" се понижава през декември с 0,7% спрямо ноември, когато се сви с цели 1,7% и след понижение с 0,6% през октомври. Продукцията от гражданското и инженерно строителство се увеличава с 0,3%, но има спад с 1,4% в сградното строителство. Строителната продукция през декември се свива с 0,7% на годишна база след растеж с 1,3% през ноември, като сградното строителство се понижава 0,3%, а гражданското и инженерното строителство - с 1,3 на сто.
Източник: Money.bg (11.02.2020)

Външна търговия 2019: Износът расте, вносът спада, отрицателно салдо 3,3 милиарда През 2019 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 57 901.4 млн. лв., което е с 3.3% повече в сравнение с 2018 година. През декември 2019 г. общият износ на стоки възлиза на 4 127.8 млн. лв. и намалява с 2% спрямо същия месец на предходната година, показват предварителните данни на Националния статистически институт. За миналата година в страната са внесени стоки на стойност 61 272.8 млн. лв., или с 2.5% по-малко спрямо 2018 г. През декември м.г. общият внос на стоки нараства с 1.4% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4 947,2 млн. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през 2019 г. и е на стойност 3 371.4 млн. лева. През декември 2019 г. общото външнотърговско салдо също е отрицателно и е на стойност 819.4 млн. лева. Експортът на стоки от България за трети страни (извън ЕС) нараства с 4.4% в сравнение с 2018 г. и е на стойност 19 130.4 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, САЩ, Руската федерация и Република Северна Македония, които формират 50.6% от износа за трети страни. През декември м.. износът на стоки от България за трети страни нараства с 2.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 580.7 млн. лева. Вносът на стоки в България от трети страни през 2019 г. намалява с 11.9% в сравнение с 2018 г. и е на стойност 20 245.7 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия.
Източник: Money.bg (11.02.2020)

Хотелите с 1,5 млрд. лева приходи от нощувки за 2019 г. Хотелите в България са получили 1,505 млрд. лв. приходи само от нощувки през 2019 г. Това е с 3,4% повече от 2018 г., въпреки че данните за броя на нощувките показва не увеличение, а леко намаление от 0,4% в сравнение с предходната година. Данните са на НСИ въз основа на публикуваните във вторник резултати за декември 2019 г. В тези приходи не влизат парите от допълнителни дейности като хранене, услуги, търговска дейност. Сумата е рекордна и не е постигана у нас дори в годините преди световната икономическа криза, сочат данните.По-голямата част от тези 1,505 млрд. лв. са получени като приход от хотелите с 4 и 5 звезди. Средната заетост на хотелите през 2019 г. е била 25,2%, но на тези с 4 и 5 звезди е била 35%, на хотелите с 3 звезди е била 23,4%, а на тези с 1 и 2 звезди - 15,7%. Въпреки че през последните години намалява, в България все още има твърде голяма разлика в дейността на местата за настаняване в пика на летния сезон и през останалото време от годината. Само през август 2019 г. например приходите на хотелите са били над 377 млн. лв., докато през декември падат на 52 млн. лв. Освен това в разгара на лятото у нас са действали общо 3391 хотела с 325 400 легла, но през декември те вече са с около една трета по-малко - 2024 с общо 119 хиляди легла. Тези разлики идват най-вече от областите Бургас, Варна и Добрич, където огромната част от морските хотели функционират само по време на летния сезон, но през останалото време от годината затварят. През декември 2019 г. например над една пета от приходите от нощувки в България - 11 млн. лв., са получени от хотелите в столицата, а 10 млн. лв. са получени от местата за настаняване в област Благоевград. През август обаче във Варна тези приходи надвишават 100 млн. лв., докато в столицата са едва 13 млн. лв.
Източник: 24 часа (12.02.2020)

Гастарбайтери загубили 3,2 млн. евро Около 45% от българите, работещи в чужбина, не са поискали възстановяване на данъците, които са платили там. Общата сума на непотърсените от тях пари през 2019 г. е около 3,2 млн. евро. Това показват изчисления на една от българските фирми за връщане на данъци. Основните причини българите да не се възползват от възможността да възстановят част от платините в чужбина данъци са липса на достатъчно информация, нежелание да минат сами през бюрократичната процедура и страх, че възстановяването на налозите може да им попречи да работят отново в чужбина или да кандидатстват за пенсия там. Около 42% от дохода на работещите в чужбина българи отива за данъци и възстановяването на част от тях е напълно законно. Документи за възстановяване на данъци се подават след като се върнете в България. Можете да поискате парите си за 4-5 години назад. Всеки може сам да се свърже с данъчните в държавата, в която е работил, да предостави необходимите документи и да получи парите си. Но можете да наемете и фирма, която да свърши работата. Осигуровки не се връщат и съответно не губите осигурителни права в съответната страна.
Източник: Труд (12.02.2020)

Хотелиерите отчитат 8% ръст на приходите през декември Приходите от нощувки във всички места за настаняване, регистрирани през декември 2019 г., достигат 52,3 млн. лв., или с 8.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Отчита се увеличение на приходите както от български граждани - с 9.8%, така и от чужди граждани - с 5.6%, показват данните на Националния статистически институт . Общата заетост на леглата в местата за настаняване е 25.2%, като се увеличава с 1.8 процентни пункта в сравнение с декември 2018 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 35%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 23.4%, и с 1 и 2 звезди - 15.7%. Броят на нощувките през декември м. г., е 905.2 хил., или със 7.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 11.0%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 74.6% от общия брой нощувки на чужди граждани и 42.5% на българи. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през декември 2019 г., са 322.2 хил. и са реализирали средно по 1.9 нощувки. Чуждите граждани са 125.4 хил. и са реализирали средно по 2.4 нощувки, като 75.2% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.
Източник: Money.bg (12.02.2020)

10 000 са безработните под 25 години Увеличение на безработните млади хора у нас на възраст до 24 години отчитат от Агенция по заетостта. Това става ясно от статистическите данни на Агенцията за месец декември 2019 спрямо месец януари 2020. Общо регистрираните безработни млади мъже и жени през последния месец на 2019 са били 9329, с близо 500 по – малко спрямо тези през януари 2020 – когато са се увеличили до 9759. Нарастването е характерно за този период на годината, разясняват от агенцията. Аналогични са данните през последните две години, през януари спрямо декември. Според данните на Агенцията по заетостта най – много и за двата отчетни периода са безработните без специалност и професия - през декември миналата година са били 5996 човека, а в началото на тази 6375. Според тези данни преобладаващите безработни са нито образовани, нито квалифицирани. Останалата част пък са младежи намиращи затруднения да си намерят работа в областите на услугите, транспорта и правото. Във всички области на страната има безработни в сферата на образованието, икономиката и правото, сочат още статистическите данни на АЗ. Оказва се, че има млади мъже и жени затруднени да си намерят работа в цялата страна и в сферата на техниката и технологиите.
Източник: Монитор (12.02.2020)

София, Пловдив и Варна, като водещи икономически центрове, са предпочитано място за работа на над 1,2 млн. души през третото тримесечие на 2019 г. Това показва анализът на Института за пазарна икономика „Регионални профили: показатели за развитие“. Към третото тримесечие на 2019 София вече е надхвърлила 700 хиляди заети, Пловдив е с 324 хиляди, а Варна – с 229 хиляди. В края на 2019 г., регистрираните безработни в страната са малко под 195 хиляди души. В повечето области делът на безработните е между 5 и 10%, което от своя страна сочи към бъдещ потенциал за разрастване на заетостта в тях през следващата година-две. Не всички области обаче са постигнали нивата си от предишния пик на трудовия пазар, точно преди настъпването на икономическата криза. Пет области не са успели да нахвърлят предишното си най-добро постижение – Монтана, Ямбол, Смолян, Кюстендил и Видин, но само при една от тях спадът е особено чувствителен.
Източник: Стандарт (13.02.2020)

Средният осигурителен доход за декември 2019 г. е 1063 лв. Размерът на средния осигурителен доход за страната за декември 2019 година е 1063,32 лв., съобщават от Националния осигурителен институт. Повишението на показателя за последния месец на годината е съществено, след като през ноември 2019 г. беше 1015,82 лв. Средният осигурителен доход надхвърли 1000 лева през октомври миналата година. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01 януари 2019 г. до 31 декември 2019 г. е 986,52 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец януари 2020 г., съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Инвестор.БГ (13.02.2020)

Най-високата средна заплата у нас е в Челопеч Картата на средната брутна заплата в нефинансовите предприятия по общини дава ясна представа за големите различия. Потвърждава се наблюдението, че общините с най-висока заплата в България не са големите областни центрове. Това показва справка на сайта на Института за пазарната икономика. Лидерите по заплати остават сравнително малки общини, в които има големи предприятия – основно в енергетиката и добивната промишленост. Икономическите центрове, които имат развита индустрия в своята периферия също имат много сериозна „тежест” на картата. Най-високата средна месечна заплата в България за 2018 г. е в община Челопеч (2 178 лв.). Следват Козлодуй (2 090 лв.), Раднево (1 910 лв.), Пирдоп (1 796 лв.), Девня (1 677 лв.) и Гълъбово (1 598 лв.). София-столица е едва на 8-мо място (1 554 лв.), а топ 10 се затваря от Панагюрище (1 445 лв.). Високите заплати са в големите икономически центрове и тяхната периферия – особено периферните общини на София и Варна, в минната индустрия и съответно в малките общини от Средногорието, както и в общини с големи енергийни предприятия.
Източник: 24 часа (14.02.2020)

Наетите в България са намалели с 24 хил. за три месеца От края на септември до края на декември 2019 г. броят на заетите в България е намалял с 23.7 хил., или с 1%. Така наетите лица по трудово и служебно правоотношение в края на миналата година са били 2.29 млн. души, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спад има и спрямо последното тримесечие на 2018 г. - с 2.6 хил. човека. Според статистическите данни през четвъртото тримесечие на миналата година спрямо третото най-голям спад е отчетен при работната сила в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ (11.1%) и „Селско, горско и рибно стопанство“ (7.4%). Най-голям ръст на наетите лица е регистриран в дейност „Хуманно здравеопазване и социална работа“ (1.6%). И докато промяната в данните между две последователни тримесечия се дължи и на сезонни фактори, то при сравнението на годишна база най-голямо понижение на наетите лица (с 12.9 хил. души) е отчетено в преработващата промишленост. На второ място се нарежда сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“, където в края на декември 2019 г. в сравнение със същия период на 2018 г. наетите лица са намалели с 3.3 хил. На трето място се нарежда „Транспорт, складиране и пощи“, където спадът е с 1.3 хил. души. Най-голямо годишно увеличение в броя на наетите лица пък е отчетено в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (7 хил. души). Във въпросния сектор е отчетено повишение със 102 лв. на средната брутна месечна заплата, като тенденция за повишение, на места по-изразено, а на други по-слабо, е отчетена във всички бизнес области. За всички сектори като цяло средната брутна месечна работна заплата за октомври 2019г. е била 1296 лв., за ноември 1294 лв. и за декември – 1349 лв. През четвъртото тримесечие на 2019 г. средната месечна работна заплата e била 1313 лв., нараствайки с 5.1% спрямо третото тримесечие на 2019 г. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Образование“ (14.8%), „Финансови и застрахователни дейности“ (9.2%) и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ (9.1%). Спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. през същия период на миналата година средната месечна работна заплата е нараснала с 12.1%, като най-голямо е било увеличението за икономическите дейности „Операции с недвижими имоти“ (19.8%) и Образование“ (16.9%).
Източник: economic.bg (14.02.2020)

Зимната икономическа прогноза на ЕС за България намали прогнозата за растежа до 2020 г. на 2.9% Очаква се растежът на реалния БВП на България да се „забави значително“ през 2020 г., достигайки 2.9%, според зимната икономическа прогноза на Европейската комисия. Новата оценка на растежа на Комисията е малко по-ниска от трите процента растеж, който предвиждаше към ноември 2019 г. Прогнозата за растеж за 2021 г. е 3.1%. Основната причина за забавянето е по-слабият растеж на вътрешното търсене, заяви Комисията. „Въпреки че се очаква частното потребление да остане основен двигател за растеж, неговият принос за икономическата експанзия се очаква да намалее на фона на по-ниския растеж на заетостта. Инвестициите едва ли ще компенсират по-бавния растеж на потреблението през 2020 г. и се очаква да нараснат едва през 2021 г., заедно с малко по-силен растеж на износа“, се казва в зимната прогноза. Но скорошното възстановяване на потребителските настроения може да доведе до по-добро от очакваното частно потребление. Като цяло европейската икономика остана на пътя на стабилен и умерен растеж. През следващите две години годишният растеж на БВП в еврозоната се очаква да се успокои на 1.2%, както през 2019 г., докато икономиката на ЕС като цяло се очаква да нарасне с 1.4%. Тези прогнози за 2020 г. и 2021 г. са непроменени в сравнение с есенната прогноза, тъй като повечето положителни развития са балансирани от негативните събития на други места.
Източник: Sofia Globe (14.02.2020)

Годишната инфлация в България достигна нов седемгодишен връх от 4.2% през януари Годишният индекс на потребителските цени в България регистрира инфлация от 4.2% през януари, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е най-голямото нарастване на потребителските цени на годишна база от януари 2013 г., когато цифрата беше 4,4%, надхвърляйки годишната инфлация от 3,8 на сто през декември. Месечната инфлация на потребителските цени през януари беше 0,9 на сто. Това е десетият път, когато стойността на месечния индекс на потребителските цени показва увеличение през предходните 12 месеца, като дефлация беше регистрирана през юни и септември 2019 г. Цените на храните са с 2,6% по-високи в сравнение с декември, докато цените на нехранителните стоки спаднаха с 0,3% и цените на услугите се повишиха с 0,7 на сто. В сравнение с януари 2019 г. цените на храните са по-високи със 7.8%, докато цените на нехранителните стоки и услугите се повишават съответно с 1.9% и 2.4%. Хармонизираният ИПЦ, изчислена от НСИ за сравнение с данните на Европейския съюз, регистрира 0,5% инфлация през януари, докато годишният хармонизиран индекс на потребителски цени е с 3,4% по-голям.
Източник: Sofia Globe (14.02.2020)

България регистрира 0,7% икономически растеж през Q4 2019 - експресна оценка Икономиката на България отбеляза 0.7% ръст през четвъртото тримесечие на 2019 г., заяви Националният статистически институт (НСИ) в експресна оценка. В реално изражение брутният вътрешен продукт (БВП) в България през последните три месеца на миналата година е 32.,37 милиарда лева, или 16.55 милиарда евро. На годишна база икономическият растеж през четвъртото тримесечие е 3.5 на сто. НСИ трябва да обяви предварителни данни за растеж за четвъртото тримесечие и за цялата година на 5 март. Сезонно коригираните данни от експресната оценка показаха увеличение с 0,6% на вътрешното потребление през четвъртото тримесечие (с 5% на годишна база) база), заедно с 2.1% спад в брутното формиране на основен капитал (който е спаднал с 1.2% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г.). Износът нарасна с 0,1% през четвъртото тримесечие, но е с 1,5% по-нисък в сравнение със същия период на 2018 г.), докато вносът е с един процент по-нисък в сравнение с предходното тримесечие (и с 2,7% по-нисък на годишна база), което доведе в търговски излишък от 686,9 милиона лева или 2,1 на сто от БВП.
Източник: Sofia Globe (14.02.2020)

77% от работещите българи са заети в частния сектор Работещото население в България наброява 3.22 млн. души. От тях над 2.2 милиона (76.6 на сто) се трудят и получават заплатите си в частни фирми, а в обществения сектор са заети само 672.2 xиляди - 23.4 процента. Това показват новите данни на Haциoнaлния cтaтиcтичec?и институт за и?oнoмичec?aтa a?тивнocт нa нaceлeниeтo през последната четвърт на 2019 гoдина (периода октомври - декември). Най-много са работните места в сферата на услугите, които осигуряват доходи на над 2 милиона българи - 63.1% от всички заети. Индустриалните предприятия дават заплати на 978 хиляди души (това прави 30.3%), а други 211.5 xил. (6.6%) се трудят в ceлc?oтo, гopc?oтo и pибнoтo cтoпaнcтвo.Прави впечатление, че предприемачите са много малко като процент от трудещото се население. Oт вcич?и зaeти само 3.5% (111.6 xил.) ca paбoтoдaтeли. Други 6.7% (214.6 xил.) са caмocтoятeлнo зaeти - нямат персонал. Огромният процент трудещи се - 89.3%, или (2.88 млн. души, са нaeмни работници и служители. Има още една категория, която се нарича "неплатени семейни работници". В нея се числят близо 20 000 българи. И още едно интересно число - хората, нaети на временни договори, са се увеличили c 16.3% в cpaвнeниe c чeтвъpтoтo тpимeceчиe нa 2018 г. Те наброяват 117.8 xиляди.
Източник: Сега (17.02.2020)

Цените на храните на едро - с 2,58 % понижение Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се понижи тази седмица с 2,58 на сто, до 1,588 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. От началото на годината ИТЦ се е повишил с 6,43 процента. Цената на оранжерийните домати се повиши тази седмица с 2,6 процента до до 2,75 лева за килограм, а цената на оранжерийните краставици се понижи с 5,4 на сто, до 3,88 лева за килограм. Картофите поскъпват с 5,1 на сто и се продават по 0,83 лева за килограм. Морковите поскъпват с 2,5 процента до и се търгуват по 0,83 лева за килограм. Цената на зелето се вдига с 6,8 на сто до 0,63 лв./кг. Червените чушки поскъпват с 2,3 на сто, средно до 3,07 лева. Ябълките поскъпват с 4,5 на сто, до 1,38 лв./кг. Лимоните поевтиняват със 0,5 процента и се продават по 2,07 лева за килограм. Бананите се предлагат по 2,20 лева за килограм; портокалите поевтиняват с 2,3 на сто - до 1,27 лв./кг; а мандарините се търгуват по 1,79 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 1,6 на сто и се търгува по 6,45 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", поскъпва с 1,1 на сто и се купува по 10,77 лв./кг. Олиото поевтинява с 0,5 на сто и се продава по 2,04 лева за литър. Пакетче краве масло от 125 грама се продава по 2,05 лева. Пилешкото се търгува по 4,01 лева за килограм на едро в края на седмицата. Захарта се продава по 1,28 лв./кг. Брашното, тип "500", поскъпва с 2,1 на сто, до 0,98 лева/кг. Цената на ориза пада с 0,5 на сто до 2,01 лева за килограм. Яйцата се продават средно по 0,19 лева за брой.
Източник: 24 часа (17.02.2020)

Българската икономика расте най-слабо от 1 година насам Брутният вътрешен продукт на България е нараснал с 3,5 процента на годишна база през последното тримесечие на 2019 г. след ръст от 3,7 процента през предходното тримесечие, показа предварителната оценка на НСИ. Това е най-слабият темп на разрастване след четвъртото тримесечие на 2018 г., повлечен от спад в брутното образуване на основен капитал (-1,2 процента срещу 1,8 процента през третото тримесечие). Междувременно крайното потребление нарасна по-бързо (5,0 процента срещу 4,9 процента), докато нетната търговия допринася положително за растежа, като износът спадна с 1,5 процента, а вносът намалява с по-бързите 2,7 процента. На тримесечна база икономиката нарасна с 0,7%, след ръст от 0,8% през предходния период. Важно е да се уточни, че данните са на база експресните оценки за БВП, които се основават на предварителни, налични към момента, месечни и тримесечни данни за отделните икономически сектори (обект на последващи актуализации и ревизии), на експертни оценки и модели за поведението на компоненти в състава на БВП, за които към момента на изчисленията не е налична директна базисна информация. Вчера беше публикувана и зимната икономическа прогноза на Европейската комисия. Според нея ускорението за годината ще се забави до 2,9% през тази година от 3%, представени в есенната икономическа прогноза. В същото време за 2019 г. се прогнозира 3,7% ръст на икономиката, което означава, че ЕК залага на значително забавяне на темпа на растеж в България през тази година. За 2021 г. прогнозите са за ускорение до 3,1%. Според данните на НСИ на годишна база растежът на крайното потребление се подобрява леко до 5% от 4,9% през третото тримесечие. В същото време обаче растежът на бруто образуване на основен капитал намалява с 1,2%, при ръст от 1,8% през третото тримесечие. На тримесечна база БВП се повишава с 0,7% спрямо периода юли-септември 2019 г. Това всъщност е най-слабото нарастване на БВП на тримесечна база от две години насам, показват изчисления на TradingEconomics. От данните на НСИ за четвъртото тримесечие на 2019 г. става ясно още, че произведените от икономиката стоки и услуги в номинално изражение достигат 32,3724 млрд. лв., а реализираната добавена стойност е в размер на 28,0566 млрд. лв. Очаквано с най-голям дял в БВП заема крайното потребление (78,1% от БВП). В номинално изражение то е в размер на 25,2952 млрд. лв. През последното тримесечие на миналата година бруто капиталообразуването възлиза на 6,3903 млрд. лева и формира 19,8% от БВП. Външнотърговското салдо е положително. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през четвъртото тримесечие на 2019 г. принос за регистрирания икономически растеж по сезонно изгладени данни спрямо третото тримесечие на 2019 г. има увеличението на крайното потребление - с 0,6%, и на износа на стоки и услуги - с 0,1%. На годишна база в края на последното тримесечие на 2019 г. износът на стоки и услуги намалява с 1,5%, а вносът на стоки и услуги - с 2,7%.
Източник: Инвестор.БГ (17.02.2020)

Безработицата в България стига ново рекордно дъно в края на 2019 г. – 4,1% Безработицата в България през 2019 година затвърждава устойчивата тенденция на спад от предходната година. След като показателят се понижи до 4,7% в края на четвъртото тримесечие на 2018 година, година по-късно – в последното тримесечие на 2019 година безработица пада до 4,1 на сто. За периода октомври-декември 2019 година броят на безработните е 138.5 хил., от които 80.6 хил. (58.2%) са мъже и 57.9 хил. (41.8%) - жени. Коефициентът на безработица е 4,1% - съответно 4,4% за мъжете и 3,8% за жените. На годишна база безработицата намалява с 0,6 процентни пункта, като при мъжете и жените намалението е еднакво, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). От всички безработни 9,5% са с висше образование, 45,9% - със средно, и 44,6% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1,3% за висше образование, 3,3% за средно образование и 13,8% за основно и по-ниско образование. През четвъртото тримесечие на 2019 г. продължително безработни (от една или повече години) са 73.6 хил., или 53,1% от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица е 2.2 на сто. От общия брой на безработните 25.5 хил., или 18,4%, търсят първа работа. Данните за младежката безработица (хора между 15-29 навършени години) също показват понижение - до 6.7%, или с 0.7 процентни пункта по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2018 година. Коефициентът на безработица (15 - 29 навършени години) за мъжете е 7,2%, а за жените – 5,9%. Данните за заетостта в страната показват, че през четвъртото тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите на възраст 15 и повече навършени години е 3,222 милиона или 54% от населението в тази група при 3,148 милиона година по-рано. През четвъртото тримесечие малко над 2 милиона души, или 63,1% от всички заети, работят в сектора на услугите, 978.0 хил. (30.3%) - в индустрията, и 211.5 хил. (6.6%) - в селското, горското и рибното стопанство. От всички заети 3,5% (111.6 хил.) са работодатели, 6.7% (214.6 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 89.3% (2 876.8 хил.) - наети лица, и 0.6% (19.7 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой наети лица 2,204 милиона (76.6%) работят в частния сектор, а 672.2 хил. (23.4%) - в обществения. Броят на наетите лица с временна работа нараства с 16.3% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г. и достига 117.8 хил., или 4.1% от всички наети лица. Заетите на възраст 15 - 64 навършени години са 3,123 милиона. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 70 на сто. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г. коефициентът на заетост (20 - 64 навършени години) е по-висок с 2.4 процентни пункта. Заетостта в тази група е 74.9%. Заетите на възраст 55 - 64 навършени години са 611.7 хил., или 64.4% от населението в същата възрастова груп. За една година коефициентът на заетост за групата се увеличава с 3,1 процентни пункта. През четвъртото тримесечие на 2019 г. общият брой на икономически неактивните (лицата извън работната сила) на 15 и повече навършени години е 2,601 милиона. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 203 милиона, или 27.0% от населението в същата възрастова група. За повече от една трета от тях причината да са икономически неактивни е участие в образование или обучение.
Източник: Инвестор.БГ (17.02.2020)

Януарската инфлация в България - най-висока от 2013 г. През януари стоките и услугите са поскъпнали с 4,2% на годишна база, показват данните на Националния статистически институт. От статистиката става ясно, че няма група стоки, която да не е поскъпнала през месеца, освен тази на дрехите и обувките. Те поевтиняват с 4,4% заради традиционните намаления по магазините през януари. Оскъпяването на стоките и услугите през първия месец на тази година продължи тренда на увеличение на стойността на индекса, който достига седемгодишен връх, след като започна промяна от август 2013 г.. Само през октомври 2018 г. инфлацията на годишна база се приближи до границата от 4%, но не я подмина и се закова на 3,7%, припомня Investor.bg. Средногодишната инфлация за периода февруари 2019 - януари 2020 г. на годишна база е 3,2%, отчита статистиката. По предварителни данни на НСИ индексът на потребителските цени за януари 2020 г. спрямо декември 2019 г. е 100.9%, т.е. месечната инфлация е 0.9%. През януари 2020 г. най-голямо увеличение – с 2,6% има при хранителните продукти и безалкохолните напитки. Алкохолните напитки и тютюневите изделия са поскъпнали с 0,2%. При жилища, вода, електроенергия, газ и други горива увеличението е с 0,6%, при жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - с 0,2%. Цените в здравеопазването през миналия месец са по-високи с 0,4%, на транспорта - с 0,2%, при съобщенията - с 0,4%. По-скъпи са развлеченията и културата през януари, като увеличението е с 0,9%, за ресторанти и хотели - с 0,5%, а цените за образование са се увеличили с 0,1%. При хранителните продукти продукти с най-голям ръст в цените през януари НСИ посочва оранжерийните зеленчуци – краставиците поскъпват с 28,8%, доматите с 22,2%, пиперът - с 20, 6%, а листните зеленчуци - с 13,9%. През миналия месец с по-високи цени са ориз - с 2,1%, брашно - с 0,7%, месо от едър рогат добитък - с 2%, свинско месо - с 1,7%, месо от домашни птици - с 1,3%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 1,5 и 3,6%, мляно месо (кайма) - с 3,6%, риба - с 1,3%, пълномаслено и нискомаслено прясно мляко - съответно с 0,2 и 1%, кисели млека - с 1,7%, сирене - с 0,9%, кашкавал - с 0,8%, млечни масла - с 1,4%, олио - с 2,1%, ябълки - с 5,9%, зеле - с 6,7%, зрял лук - с 1,8%, зрял боб - с 0,1%, леща - с 0,5%, картофи - с 5,4%, захар - с 0,8%, оцет - с 0,9%, кафе - с 2,3%, минерална вода - с 1,7%, газирани напитки - с 1,8%, вина - с 0,9%, бира - с 0,7%, и други. През януари с по-ниски цени са: бял хляб - с 1%, хляб „Добруджа“ - с 0,3%, типов и ръжен хляб - с 0,3%, сухи сладкарски изделия - с 1,1%, извара - с 0,8%, яйца - с 2,9%, маргарин - с 0,5%, зрял чесън - с 0,7%, сладка, мармалади и мед - с 1,3%, захарни изделия (нешоколадови) - с 1,1%, сол - с 1,3%, чай - с 0,5%, и други. В групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при събиране, отвеждане и третиране на отпадъчни води - с 5,8% и водоснабдяване - с 2,8%, на газ пропан-бутан за ЛТС - с 3,2%, на пакетни услуги за почивка и туристически пътувания в страната - с 2,3%. Билетите за кина и театри са поскъпнали с 1,5%, праховете за пране - с 1,9%, продуктите за лична хигиена и козметични продукти - с 2%, а газообразните горива за битови нужди - с 1,2%. През миналия месец най-голямо намаление статистиката отчита при цените за пътнически въздушен транспорт - със 7,2%, следвано от това при облекло - с 4,6% и обувки - с 4,2%. Почистващите машини са по-евтини с 2.3%, а пералните и съдомиялните машини - с 1,4%, изчисляват в НСИ. През януари цените на стоматологичните и лекарските услуги са се увеличили съответно с 4,2% и 0,5%, а на лекарствените продукти - с 0,1%. По предварителни данни на НСИ хармонизираният индекс на потребителските цени за януари 2020 г. спрямо декември 2019 г. е 100,5%, т.е. месечната инфлация е 0,5%. Годишната инфлация за януари 2020 г. спрямо януари 2019 г. е 3,4%. НСИ посочва, че средногодишната инфлация за периода февруари 2019 - януари 2020 г. спрямо периода февруари 2018 - януари 2019 г. е 2,5%. Според ХИПЦ през миналия месец спрямо декември цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, като най-голямо увеличение има при хранителните продукти и безалкохолните напитки - с 2,4%, следвано от това при разнообразни стоки и услуги - с 0,7%, жилища, вода, електроенергия, газ и други горива, както и при ресторанти и хотели - с 0,5%. При здравеопазването през януари цените са по-високи с 0,3%, при алкохолни напитки и тютюневи изделия - с 0,2%, с толкова са поскъпнали и съобщенията. Увеличението при услугите за развлечения и култура има повишение с 0,1%, колкото и за образование. При облекло и обувки намалението е с 4,1%, при транспорта – с 0,4%, а за жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома спада при цените е 0,1%. По предварителни данни на НСИ индексът на цените за малката кошница за януари 2020 г. спрямо декември 2019 г. е 101,5%. През миналия месец, спрямо декември 2019, при цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата увеличение с 2,8% има при хранителните продукти, при услугите - с 0,7%, а цените при нехранителните стоки остават на същото равнище. Българската народна банка очаква темпът на инфлацията да се забави леко през първото тримесечие на 2020 г., стана ясно от последния икономически бюлетин на централната банка. Анализаторите аргументират прогнозата си с очакванията за по-ниски цени на петрола на международните пазари през следващите месеци. "В условията на понижаващи се цени на петрола енергийните продукти се очаква да имат отрицателен принос за общата инфлация", се посочва в бюлетина. От друга страна, храните ще останат с относително висок принос за общата годишна инфлация до голяма степен заради месните продукти. Според банката през тази година има 20% вероятност инфлацията, измерена през ИПЦ, да попадне в границите между 2 и 3%. От Уникредит Булбанк прогнозират инфлацията на потребителските цени да се забави до 2,7% средно за цялата година, преди леко да се повиши до 2,8% през 2021 г. Забавянето през тази година почти изцяло ще се дължи на прогнозираното успокояване на цените на енергийните ресурси. Това отразява по-ниските цени на суровия петрол, предвидени в глобалния ни сценарий, както и постигнатата договореност между Европейската комисия и "Газпром", за намаляване на цените на природния газ за пет страни от Централна и Източна Европа, включително България, в замяна на което руския монополист ще избегне санкции за злоупотреба с господстващо положение в пазарите на газ в тези страни. Според други прогнози цените на храните леко ще се повишат през тази година, тъй като засушаването през изминалата есен вероятно ще засегне добивите на някои култури. Базисната инфлация ще продължи да се расте, тъй като икономиката бавно наближава към крайната фаза на настоящия цикъл на експанзия, когато увеличението на разходите за труд трябва да започне да се пренася във нарастваща степен върху така наречените базисни цени. Заради постепенното отслабване на временните фактори при ценообразуването и продължаващата тенденция за поевтиняване на петрола инфлацията се очаква да се забави до 1,6% през 2020 г. и да се засили отново до 2,1% през 2021 г., се казва в новата икономическа прогноза на ЕК за България.
Източник: Инвестор.БГ (17.02.2020)

Разходите за здраве увеличени с 44 на сто Разходите на българите за здравеопазване нараснаха с близо 44% за година. През последното тримесечие на 2019 г. разходите на всеки човек за здраве са средно 118 лв., при 82 лв. година по-рано, обявиха от Националния статистически институт. В резултат месечните разходи на домакинствата за лекари, изследвания и лекарства се увеличиха до 85 лв. Хората дават значителни суми за здраве от портфейла си при положение, че и плащаните осигуровки не са малко. Всяко домакинство дава за осигуровки средно по 90 лв. на месец, като тази сума нараства с близо 12% за година. За данъци пък отиват още 64 лв. от семейния бюджет. Платените от домакинствата данъци са се увеличили със 7,4% за година. Проблемът с твърде високите преки разходи на хората за здравеопазване бе поставян и от Европейската комисия в редовните є доклади за България. Значително нарастват и разходите на семействата за транспорт – с 15% до 88 лв. средно на месец. Най-голямото перо в семейния бюджет остава храната. За прехрана отиват 29,7% от всички разходи на домакинствата, или средно по 356 лв. на месец. Разходите на семействата за храна са нараснали с 5,8% за година. Значително по-бързо се увеличават сумите, давани за алкохол и цигари – с 12% до 52 лв. средно на месец. За дрехи и обувки семействата дават точно колкото за обзавеждане и поддържане на дома – средно по 45 лв. на месец. Като тази сума е по-малка от разходите за алкохол и цигари. Въпреки че с вдигането на доходите домакинствата харчат с 10% повече през свободното си време и за образование, тези разходи все още са под 50 лв. на месец. За плащане на наем, както и за сметки за ток, вода и парно месечно отиват средно по 160 лв. Като разходите за наеми и за сметки се увеличават с 4,5% за година. Въпреки повишаването на разходите хората могат и да спестяват повече. Всеки месец домакинствата заделят на влог средно по 75 лв., което е с 22,7% повече спрямо предходната година. Най-бързо обаче нарастват големите влогове, докато хората с малки суми в банковата си сметка ги закриват, за да закърпят семейния бюджет, показват данните на БНБ. Доходите на хората нараснаха с 13,7% за година, обявиха от НСИ. Средно на месец живеем с 590 лв. Сумата е доста малка като се има предвид, че средната заплата за страната вече е 1349 лв. Но дори двама съпрузи да взимат големи заплати, ако в домакинството има деца, безработни или пенсионери доходът на човек пада значително. Доходите на хората от заплати нарастват с 16% и те вече формират над 56% от парите в семейния бюджет. Следващото най-голямо перо в домакинските бюджети са пенсиите. Те нарастват с 11,8% и имат дял от 27,3% от всички доходи на домакинствата. Като се добавят помощите за деца, обезщетенията за безработица и другите социални плащания се оказва, че над 30% от всичките пари на домакинствата в страната идват от държавната хазна. Увеличават се доходите, които хората получават от собственост, като например отдаване на жилища под наем и земя под аренда. Доходите от собственост са нараснали с 31% за година, но те все още формират само 1,1% от семейните бюджети. С нарастването на доходите намалява необходимостта на хората да взимат кредити или да теглят от спестяванията си, за да закърпят семейния бюджет.
Източник: Труд (18.02.2020)

Доходите скочиха с 13.7% за година Средният доход на лице от домакинство се равнява на 1 770 лв. през четвъртото тримесечие на 2019 г. Това са 13.7% отгоре за година или близо 213 лв. повече спрямо последното тримесечие на 2018 г. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ) за приходите и разходите на домакинствата. Най-голям дял в структурата на общия доход на едно домакинство взима работната заплата (56.2%), следвана от доходите от пенсии (27.3%), а последна е самостоятелната заетост (6.4%). Спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. относителният дял на дохода от работна заплата се увеличава с 1.1 на сто, а доходите от самостоятелна заетост и от пенсии намаляват с по 0.4 на сто. За година най-голям ръст имат доходите от социални обезщетения и помощи – те са се увеличили от 39 лв. на 53 лв. или това е ръст от 36.1%. Доходите от работна заплата растат с 16.1%, които през 2019 г. достигат 996 лв. от 858 лв. Най-малък ръст в доходите носи самостоятелната заетост – едва 7.4% увеличение от 105 лв. на 113 лв. Разходите обаче също бележат ръст и така едно лице харчи по средно 1 670 лв. Това са близо 161 лв. повече разходи или с 10.7% отгоре спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. Най-много харчим за храна (29.7%), жилище (в т.ч. вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане - 17.2%), данъци и социални осигуровки (12.9%). Транспортът и съобщенията са последни с дял в общите разходи от 11.5%. Най-голям ръст на разходите има при тези за здравеопазване, за алкохолни напитки и цигари, и за транспорт и съобщения.
Източник: Монитор (18.02.2020)

Безработицата в България нарасна с 0.4 пр.п. на месечна база до 6.3% в края на януари Регистрираната безработица в България се увеличи до 6.3% в края на януари от 5.9% в края на декември, показаха данни на Агенция по заетостта. На годишна база, коефициентът на регистрирана безработица намалява с 0.1 процентни пункта (пр.п.), се казва в съобщение на агенцията. В края на януари броят на регистрираните безработни лица е 205 324. Общо 16 008 безработни намериха работа с помощта на бюрата по труда в цялата страна миналия месец. Регистрираните свободни работни места в България през януари са 14 473, повечето от тях в преработващата промишленост – 31.9% от общия брой.
Източник: SeeNews (18.02.2020)

НСИ отчита ръст от 13,7% на доходите на българите в края на 2019 г. Общите доходи на българските домакинства се увеличават на годишна база през последното тримесечие на 2019 г. с малко по-силно темпо, отколкото потребителските разходи, показва проучване на Националния статистически институт (НСИ). Общият доход средно на лице от домакинство нараства през периода октомври - декември 2019 година с 13,7% спрямо същото тримесечие на 2018 г., достигайки 1770 лева, като в същото време общите разходи се увеличават с 10,7% до 1670 лева. Най-висок относителен дял през четвъртото тримесечие на изминалата година имат доходите от работна заплата (56,2%), следвани от доходите от пенсии (27,3%) и тези от самостоятелна заетост (6,4%). Най-голям относителен дял през четвъртото тримесечие на миналата година заемат разходите за храна (29,7%), следвани от тези за жилище (17,2%), за данъци и социални осигуровки (12,9%) и за транспорт и съобщения (11,5%).
Източник: БНР (18.02.2020)

Бизнесът на лизинговите компании расте Бизнесът на лизинговите компании в България се радва на успех, като водещ в него продължава да е финансовият лизинг. В края на четвъртото тримесечие на 2019 г. новите договори за финансов лизинг са в размер на 4,075 млрд. лева, като на годишна база те нарастват с 6.9% (262.5 млн.лв.), а спрямо края на третото тримесечие на 2019 г. – с 0.4% (14.9 млн.лева). Делът им в общия размер на вземанията по лизингови договори се повишава от 94,4% в края на декември 2018 г. до 94,9% в края на декември 2019 година. Сключените през четвъртото тримесечие на 2019 г. нови договори за финансов лизинг са в размер на 522.2 млн. лв. За година обемът им намалява с 4.7% (25.5 млн. лв.), а спрямо третото тримесечие на 2019 г. нараства с 5.6% (27.5 млн.лева). Вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на миналата година са общо 4,293 млрд. лв. при 4,038 млрд. лв. към края на декември 2018 година. В края на четвъртото тримесечие на 2019 г. на годишна база те нарастват с 6,3% (254,8 млн. лв.), а спрямо края на септември 2019 г. – с 0,5% (19,3 млн. лева).В централната банка изчисляват, че вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили са 1.631 млрд.лв. в края на декември 2019 година. Те нарастват с 12,8% (185,5 млн. лв.) на годишна база и с 2,7% (43,1 млн. лева) в сравнение с края на третото тримесечие на 2019 година. Относителният им дял се увеличава от 37,9% в края на декември 2018 г. до 40% в края на същия месец на 2019 година. В края на четвъртото тримесечие на 2019-а вземанията по договори за финансов лизинг на Товарни и лекотоварни автомобили са 1,331 млрд. лв., като се увеличават с 6,6% (82,9 млн. лв.) спрямо края на декември 2018 г. и намаляват с 1,3% (17,9 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2019 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг в края на декември 2018 г. е 32,7% и остава непроменен спрямо края на същия месец на 2019 година. В края на 2019 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Машини, съоръжения и индустриално оборудване са 852,9 млн. лв., като нарастват с 11,4% (87,1 млн. лв.) спрямо края на декември 2018 г. и с 3,4% (27,7 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2019 година. Относителният им дял се повишава от 20,1% в края на декември 2018 г. до 20,9% в края на миналата година.
Източник: Банкеръ (19.02.2020)

Само 20% от зеленчука на пазара е български Над 80% от доматите и краставиците на пазара са вносни, а само 20 на сто са родно производство. Това показва анализ на Държавната комисия за стокови борси и тържища. През 2019 г. се запазва тенденцията, наблюдавана през последните години – по-слабо предлагане на български плодове и зеленчуци и засилен внос. Импортът расте, заради силната конкуренция при зеленчуците от трети страни, обясняват експертите от комисията. През зимните и пролетни месеци родната продукция е изключително малко, като най-нисък е делът на доматите и ябълките. Средногодишно българските домати на пазара са 45%, а краставиците – 66 на сто. Разбираемо, най-много родна стока има през август, когато нашите краставици са почти 100%, а доматите – 75%. При картофите делът на българското производство е средно 66 на сто през годината. Вносни ябълки се продават на нашия пазар целогодишно, като през зимните месеци цената им е по-ниска от тази на родната продукция, показва анализът. В периода февруари – ноември цената на вноса надхвърля тази на родната стока, а в края на лятото и есента количествата от внос значително намаляват. Ако искате да ядете български кайсии, то можете да ги намерите през юни и юли, а родните праскови са на пазара и през август и септември. Въпреки това дори през летните месеци родната продукция е едва 58% от общите продажби, отчита комисията. Оказва се, че вносната стока държи по-ниска цена от българската. През цялата година цената на вносните домати е по-ниска от тази на българските, като разликата варира между 20 и 40 на сто. Същата е ситуацията и при краставиците, като през зимните и пролетните месеци вносните са с 1 лев по-евтини от българските. Драстични разлики има и в цената на зеленчуците в различните градове, които стигат до 60-80%. Най-високи цени на доматите, краставиците и пипера са регистрирани на тържищата в област Ловеч през миналата година.
Източник: Труд (19.02.2020)

Приходите от международен туризъм през 2019 г. бележат слаб ръст Приходите от международен туризъм за периода януари-декември 2019 г. са 3.7 млрд. евро, показват данни на Българската народна банка (БНБ), цитирани от министерството на туризма. Сумата е с 0.4% по-голяма спрямо същия период на 2018 г. Само за месец декември 2019 г. постъпленията от чуждестранни туристи надхвърлят 165 млн. евро, като увеличението спрямо последния месец на 2018 г. е 10%. За изминалата година е отчетено увеличение на туристическите посещения от чужди граждани с 0.4%, като броят им достигна 9.3 млн. Само през последния месец на 2019 г. в България са отчетени 479 276 чуждестранни туристически визити – ръст от 9.2% спрямо същия месец на предходната година.
Източник: economic.bg (20.02.2020)

България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС България попада в топ 5 на страните с най-висока инфлация в рамките на Европейския съюз през януари, показват последните данни на Евростат. През първия месец от годината потребителската инфлация в България нарасна с 0,5 на сто, а растежът й на годишна база се ускори до 3,4% от 3,1% през декември. Така, според статистическата служба, страната ни се нарежда на пета позиция по отношение на поскъпването на цените на дребно спрямо януари 2019-а. Справката показва още, че януари е и четвъртият пореден месец, в който средните цени в България нарастват. В рамките на целия ЕС годишната потребителска инфлация достигна 1.7%, а в еврозоната - 1.4%. Най-ниска годишна инфлация през януари бе отчетена в Италия (ръст от 0,4%), следвана от Кипър (с 0,7%), Дания и Португалия (и двете с 0,8%), а най-висока - в Унгария (повишение с 4,7%), в Румъния (с 3,9%). Чехия (с 3,8%), Полша (с 3,8%) и България (с 3,4%).
Източник: Банкеръ (24.02.2020)

България е пета в ЕС по бързо растящи цени България се нареди в челната петорка на ЕС по бързо покачващи се цени. Страната ни е пета по висока инфлация, показват данните на Евростат за януари. Потребителските цени у нас през миналия месеца са били с 3.4% по-високи спрямо януари 2018-а. За сравнение средно в ЕС януарската инфлация е била 1.7 на сто на годишна база - т.е. двойно по-ниска от нашата. Разликите в рамките на ЕС са значителни. В Италия, Кипър, Дания и Португалия например цените са се вдигнали с по-малко от процент за година. В същото време само четири държави имат инфлация, по-висока от българската, и всичките са от Източна Европа, като "шампион" на евросъюза е Унгария с 4.7% поскъпване на живота, следвана от Румъния (3.9%), Чехия и Полша (и двете 3.8%). Като цяло в ЕС най-голям принос за инфлацията има поскъпването на услугите, храните, алкохола, цигарите и тока. Данните на Евростат показват, че в България цените растат вече четири поредни месеца, при това с увеличаваща се скорост.
Източник: Сега (25.02.2020)

Надниците на чиновниците нараснаха с 13% Средната заплата за цялата 2019 г. е 15 283 лв. като това е ръст с 11% спрямо предходната година, показват данните на НСИ. Увеличение на възнагражденията има във всички сфери на икономиката, но данните за заплатите по полове през миналата година ще бъдат обявени по-късно. Заплатите в образованието през миналата година са нараснали със 17%. В държавните училища възнагражденията бяха повишени с решение на Министерски съвет. Но и частния сектор на образованието има сериозен ръст на възнагражденията – с над 20%. В сектора транспорт, складирани и пощи увеличението на заплатите е с 14,4%. Като в обществения сектор ръстът е с 10%, а в частния с 16 на сто. Заплатите на чиновниците за година са повишени с 13%.
Източник: Труд (25.02.2020)

Статистиката и Агенция "Митници": Данните за вноса не са манипулирани Представители на Агенция "Митници" (АМ) и Националния статистически институт (НСИ) са обсъдили на среща данните за вноса през 2019 г. и експертите са категорични, че данните не са манипулирани и информацията е използвана добросъвестно, съобщи НСИ, цитиран от БТА. Във връзка с новото съюзно митническо законодателство, от януари 2019 г. вносителите на определени борсови стоки, включително нефтопродукти, подават два вида митнически декларации - опростена и допълнителна. Разликата във времето на подаване на двете декларации е над месец (а понякога и повече), като НСИ използва само окончателните данни. Това означава, че внос, осъществен например в края на май, ще бъде отчетен статистически окончателно през юли, посочват от националната статистика. За нуждите на статистиката, всеки месец НСИ изтегля данни от информационната система на Агенция "Митници". Поради разминаването в графика на НСИ (изтеглянето се извършва до 28 дни след края на периода) с този на АМ, в тези масиви не се съдържат данните от допълнителните декларации. Данните за всички тримесечия се ревизират едва след края на годината. Това е и причината за разликите във вноса в тримесечната статистика за БВП, посочват от НСИ. Разработваните и публикувани от НСИ тримесечни оценки на БВП - експресни и регулярни, се основават на наличните към момента данни за отделните икономически сектори, балансирани между основните методи за оценка на показателя съгласно Регламент 549/2013 на ЕС. Според Календара на НСИ за разпространение на резултатите от статистическите изследвания на 5 март ще бъдат публикувани предварителни данни за Брутен вътрешен продукт (БВП), а на 19 октомври ще бъдат публикувани ревизирани окончателни данни за 2019 година. Агенция "Митници" и Националният статистически институт ще обсъдят технологията на обмен на данните между двете институции, като целта е да се потърсят решения за оптимизиране на процеса, информират от НСИ.
Източник: 24 часа (26.02.2020)

Съмненията около данните на НСИ за внос-износа растат От няколко дни БСП алармира, че данните за ръста на икономиката са "стъкмистика" и почиват на неверни данни, като става дума за грешки от порядъка на 6 млрд. лева. Депутатът Румен Гечев обяви, че в доклад на БНБ от 19 февруари т. г., се вижда огромна статистическа "дупка" - в графата "грешки и пропуски" в данните за платежния баланс за 2019 г. фигурира сумата 3.3 млрд. евро. За сравнение година по-рано тези "грешки и пропуски" са били само 359 млн. евро. Соцлидерката Корнелия Нинова обясни: "Извикахме експерти, изчислиха данните. Оказа се, че има грешно подадени данни от митниците и че реалният растеж на икономиката не е 3.5%, както се хвали правителството а е само около 1 на сто. Разговорите, които проведохме с НСИ и представители на БНБ, потвърдиха тези наши данни. Надявам се да имат смелостта публично да го заявят, защото това е изключителен гаф, и то на европейско равнище. Подозирам, че това е една от причините за отлагане на влизането ни в чакалнята на еврозоната“, каза Нинова. Бившият омбудсман Мая Манолова, която сега оглавява гражданската инициатива "Изправи се", обяви, че ще сезира Евростат с настояване Европейската статистическа служба да провери как събира и обработва данните българският НСИ. Самият статистически институт реагира с малко неясно съобщение, което само засили спекулациите, вместо да ги пресече. От института посочиха, че от началото на 2019 г. имало промяна заради европравилата и предприятията попълвали два вида митнически декларации - опростени и допълнителни, като вторите постъпвали по-късно и на това се дължали отклоненията, но с времето те щели да бъдат изчистени. Повечето икономисти също успокояват, че информацията за статистически цели не се събира наведнъж, а се трупа и се допълва във времето и затова винаги има предварителни данни, а после се правят ревизии. Георги Ангелов, старши икономист на "Отворено общество" дори обвини, че БСП само си търсят повод да влязат в новините. И все пак този път става за много големи необясними числа, при това свързани преди всичко с вноса на петрол, а там винаги тегнат съмнения и подозрения, че има нещо скрито. "Точно там данните стържат. Необяснимо вносът на енергийни суровини намалява с около 2 млрд. лв. спрямо 11-те месеца на предната година, а износът нараства с над 400 млн. Няма откъде да се вземе толкова голям запас. В същото време срещу увеличения износ на горива стои намаляване (с около 1.2 млрд. лв.) в групата "стоки, класифицирани според вида на материала", обясни пред "Сега" финансистът Григор Сарийски. Ето неговия подробен коментар: "Ако изнесените експресни оценки за БВП за четвъртото тримесечие на 2019 г. трябва да се обобщят с едно изречение - изглежда, като че ли машината на българската икономика работи в режим на невъзможен растеж. Според прессъобщението на НСИ произведените за периода октомври-декември стоки и услуги са на стойност 32.4 млрд. лв. А това е с над 2 млрд. лв. повече, отколкото за същия период на 2018 г. Според разбивката по компоненти ускорените обороти на местното производство успяват не само да задоволят увеличеното вътрешно търсене (с 1.2 млрд. лв.), но и да заместят част от вноса, доколкото последният намалява с над 1 млрд. лв. на годишна база. Това донякъде е необичайно. Обикновено нарастването на крайното потребление се съпровожда от нарастване на вноса. Българската икономика внася доста крайни продукти. Поради тази причина добрите новини за състоянието на местните потребители радват предимно външни производители – българинът купува автомобили, компютри, телефони, телевизори, хладилници и т.н. които са вносни. Ето защо е твърде нелогично при увеличено крайно потребление вносът да намалява - би трябвало да расте. Анализът на структурата на импорта донякъде обяснява този парадокс. Според данните за външната търговия по сектори за периода октомври-ноември (информацията за декември все още не е публикувана) намаляването на вноса се дължи изцяло на групите „минерални горива“, „необработени материали“ и „артикули, класифицирани според вида на материала“. В тези групи свиването е съответно с 1.2 млрд. лв., 229 млн. лв. и 82 млн. лв. При всички останали групи се наблюдава прираст. Намаляването при суровините звучи логично. През последното тримесечие средната стойност на календарно изгладеният индекс на преработващата промишленост при добива на метални руди е над 20, а на неметални материали и суровини е над 12. Тези стойности означават сериозно увеличение на местния добив, което вероятно компенсира намаления внос. За съжаление НСИ не публикува индекс за добива на нефт и природен газ. Но дори там за има голям ръст, той едва ли би дал обяснение на драстичния (трикратен) спад на вноса на горива през октомври и ноември т. г. спрямо година по-рано. Намаленият внос не може да се обясни нито с цените, нито с намалено потребление на енергия. Едно възможно обяснение би било използване на натрупани запаси, но и то не звучи логично. В крайна сметка намаляването на внесените горива е тенденция, която се заформя още в края на март – през второто тримесечие вносът на горива намалява с над 1/3 (от 1 млрд. евро през 2018 г. до едва 608 млн.), а през третото спадът е вече двукратен (от 1.2 млрд. до 630 млн. евро). Парадоксалното е, че в същото време износът на горива нараства, което означава или че в България е открито голямо находище на петрол, за което никой не знае, или че нещо в отчитането не е наред. Данните на БНБ за платежния баланс показват, че има широко поле за „неща, които не са наред“. Статията, наречена „грешки и пропуски“, отразяваща обема на транзакциите с неизяснен характер, достига рекорден обем за изтеклата година (3.3 млрд. лв.), като сумите по нея се натрупват именно след м. март, когато (според данните за платежния баланс) вносът на петрол започва да се свива. През първото тримесечие там са натрупани общо 155 млн. лв., а през следващите три – средно по над 1 млрд. лв. Това съвпадение навежда на мисълта, че най-вероятната причина за намаляване на импорта на горива е наличието на неотчетен до момента внос. В най-лошия случай (ако това е единствената причина) би означавало, че значителен обем стоки за над 3 млрд. лв, който в момента се брои като „едно на ум“ и се представя за нещо произведено в България, всъщност е внесен някъде отвън. При това без никой да забележи".
Източник: Сега (28.02.2020)

Производствената инфлация се ускорява до 9-месечен връх от 4,3% Цените на производителите в България са се повишили с 4,3% на годишна база през януари 2020 г., ускорявайки се спрямо ръста от 3,5% през предходния месец. Това е най-високата производствена инфлация от април 2019 г., тъй като разходите се увеличават по-бързо за производството (2,9 процента срещу 1,8 процента през декември) и добива (12,6 процента срещу 7,3 процента). От друга страна, цените за електроенергия, газ и климатизация се забавят (7,5% срещу 8,7%). На месечна база производствената инфлация се повишава с 0,3%, след като през декември не бяха отчетени променени. Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) се повишава с 0,3% на месечна база. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - скок с 5,1% и в преработващата промишленост - повишение с 0,2%, а тези при производството и разпределението на електрическа енергия се понижават с 0,2 на сто. По-рано този месец НСИ оповести доклад, отчитащ повишаване на потребителска инфлация през януари с 0,9% на месечна база и рязко ускоряване на годишната инфлация до 4,2% от 3,8% месец по-рано, достигайки по този начин 7-годишен връх (най-високо ниво от февруари 2013 г.). Днешните данни за производствените цени са предпоставка за допълнително засилване на потребителската инфлация през следващите месеци. Българската народна банка очаква темпът на инфлацията да се забави леко през първото тримесечие на 2020 г., стана ясно от последния икономически бюлетин на централната банка. Анализаторите аргументират прогнозата си с очакванията за по-ниски цени на петрола на международните пазари през следващите месеци. "В условията на понижаващи се цени на петрола енергийните продукти се очаква да имат отрицателен принос за общата инфлация", се посочва в бюлетина. От друга страна, храните ще останат с относително висок принос за общата годишна инфлация до голяма степен заради месните продукти. Според банката през тази година има 20% вероятност инфлацията, измерена през ИПЦ, да попадне в границите между 2 и 3%.
Източник: Инвестор.БГ (02.03.2020)

Срив в икономическото доверие в България отчитат от Брюксел през февруари 2020 г. През февруари 2020 г. общото икономическо доверие в Европейския съюз се подобри до 8-месечен връх, докато аналогичният бизнес индекс на Европейската комисия за България отбеляза рязко влошаване до 11-месечно дъно, показват резултати от последното бизнес проучване на европейските власти в Брюксел. Индексът, измерващ икономическото доверие в ЕС, нарасна рязко през февруари до 103,0 от 102,5 пункта през януари, достигайки най-високо ниво от юни 2019-а година. Засилването на икономическите нагласи в целия ЕС се дължи основно на тяхно подобряване в рамките на еврозоната при влошаване на индекса за Полша (понижение с 1,4 пункта на индекса на първата по значимост европейска икономика извън единния валутен блок). Силен ръст с 4,8 пункта им при индекса на икономическите нагласи във Великобритания, която обаче вече не е водещата европейска икономика извън еврозоната, след като напусна ЕС на 31-ви януари. Проучването на ЕК за Европейския съюз през февруари регистрира подобряване на доверието сред мениджърите в промишления сектор (повишение на съответния индекс до -6,1 пункта от -6,9 пункта през януари) и в търговията на дребно (до 1,3 от 1,2 пункта), при стабилизация в сферата на услугите (на януарското ниво от 10,7 пункта) и спад в строителството (до 3,6 от 4,6 пункта). През февруари индексът на потребителското доверие в 27-те страни на ЕС (изключвайки вече Великобритания) се повиши до -5,9 пункта от януарското дъно от -7,1 пункта.
Източник: Банкеръ (02.03.2020)

С близо 10 млн. лева се увеличава бюджетът на НСИ заради преброяването Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Националния статистически институт за 2020 г., за ресурсно осигуряване изпълнението на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в България през 2021 г., съобщи пресслужбата на Министерския съвет след заседанието на министрите. В рамките на подготовката по преброяването през идната година, Националният статистически институт ще увеличи разходите си за персонал с 6 118 000 лв., за издръжка с 3 182 000 лв., както и капиталовите си разходи с 1 500 000 лв. Сред дейностите по преброяването през 2020 г. са създаване на подпомагащ център, подготовка, организация и провеждане на предварителен обход, райониране на територията на страната на преброителни участъци и контролни райони, създаване на областни и общински преброителни комисии, подбор и набиране на преброители и контрольори, провеждане на обучения, както и изпълнение на комуникационната стратегия преброяването. Това е най-мащабното статистическо изследване и се провежда на всеки десет години, а целта е да се осигури надеждна, изчерпателна и достатъчно детайлизирана на териториално ниво информация за броя и структурата на населението по пол, възраст, образование, икономическа активност, професия, икономическа дейност и други демографски, социално-икономически и етнокултурни признаци.
Източник: Инвестор.БГ (05.03.2020)

Продажбите на дребно у нас с лек спад през януари Потребителите в еврозоната и в целия ЕС започнаха да харчат повече в началото на новата година. В същото време продажбите на дребно в България се понижиха за пръв път от няколко месеца насам, като през януари те са се свили с 0,4% спрямо декември 2019-а, когато нараснаха с 0,7 на сто. Това показват оповестените данните на Евростат, оповестени днес. През януари търговията на дребно в еврозоната е нараснала с 0,6% спрямо декември 2019-а, когато отбеляза спад с 1,1%, като продажбите на нехранителните стоки се повишиха с 0,4%, тези на хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, - с 0,7%, а продажбите на автомобилни горива скочиха с 1,9 на сто. На годишна база продажбите на дребно в еврозоната нараснаха за втори пореден месец с 1,7% при осреднени очаквания за по-скромно повишение с 1,1 на сто. В рамките на целия ЕС (27-те страни членки, изключвайки вече Великобритания) продажбите на дребно се повишиха през януари с 0,5% спрямо декември, когато се понижиха с 1,0%, като на годишна база техният растеж се подобри до 2,1% от 2,0% месец по-рано.
Източник: Монитор (05.03.2020)

НСИ ревизира надолу растежа за 2019 И?oнoми?aтa нa Бългapия e нapacнaлa c 3,4 пpoцeнтa пpeз 2019 г. и 3,1 пpoцeнтa пpeз пocлeднитe тpи мeceцa нa пpeдxoднaтa гoдинa, пo?aзвaт пpeдвapитeлнитe дaнни нa Haциoнaлния cтaтиcтичec?и инcтитyт (HCИ). E?cпpecнитe oцeн?и coчexa зa pacтeж oт 3,5 пpoцeнтa пpeз чeтвъpтoтo тpимeceчиe нa изминaлaтa гoдинa. ?peз пocлeднитe ceдмици в Бългapия ce зaфopми пoлитичec?и c?aндaл, чийтo пъpвoизтoчни? бe дeпyтaтът oт БC? Pyмeн Гeчeв. Cпopeд нeгo пpaвитeлcтвoтo e мaнипyлиpaлo дaннитe, ?aтo нe ca oтчeтeни внeceни гopивa нa cтoйнocт o?oлo 4 млpд. лв. и peaлният pacтeж зa тpимeceчиeтo e пoд 1 пpoцeнтa нa гoдишнa бaзa, a нe нaд 3 пpoцeнтa, ?a?тo инcтитyтът oбяви. ?o-?ъcнo HCИ и aгeнция "Mитници" oбяcниxa, чe cтaвa въпpoc зa зaбaвeнo пoдaвaнe нa дaнни, cвъpзaнo c нoви митничec?и пpaвилa, вaлидния зa цeлия EC. "Oт янyapи 2019 г. внocитeлитe нa oпpeдeлeни бopcoви cтo?и, в?лючитeлнo нeфтoпpoдy?ти, пoдaвaт двa видa митничec?и дe?лapaции - oпpocтeнa и дoпълнитeлнa. Paзли?aтa във вpeмeтo нa пoдaвaнe нa двeтe дe?лapaции e нaд мeceц (a пoня?oгa и пoвeчe), ?aтo HCИ изпoлзвa caмo o?oнчaтeлнитe дaнни. Toвa oзнaчaвa, чe внoc, ocъщecтвeн нaпpимep в ?paя нa мaй, щe бъдe oтчeтeн cтaтиcтичec?и o?oнчaтeлнo пpeз юли", ?aзaxa oт HCИ. Днec пpeдceдaтeлят нa HCИ Cepгeй Цвeтapc?и oбeщa пpoмянa нa мeтoдoлoгиятa, нo тa?a и нe cтaнa яcнo зaщo тя ce пpaви чa? ceгa. B ceгaшния cлyчaй paзли?aтa пo внoca идвaлa oт ?oн?peтнa фиpмa, ?oятo билa нaй-гoлeмият внocитeл нa гopивa. B ?paйнa cмeт?a, пocлeднaтa oцeн?a coчи, чe и?oнoми?aтa нa Бългapия пpeз 2019 г. e билa c paзмep 118,669 млpд. лв., или €60,674 млpд. Ha чoвe? oт нaceлeниeтo ce пaдaт пo €8 678.
Източник: Money.bg (06.03.2020)

Инфлацията изяде над 2 млрд. лева от спестяванията ни Загубите, които спестяванията на българите търпят от растящите цени, възлизат на близо 2.19 млрд. лева годишно, изчислиха експерти на Impetus Capital. От финансовата компания обясняват как се получава огромната сума - при годишна инфлация 4.2% (с толкова е поскъпнал животът от януари 2019 до януари 2020) и при положение че лихвите по депозитите клонят към нулата (по данни на БНБ средната лихва е 0,57%) се получава обезценяване на спестяванията ни от 3.62 процента. С други думи на всеки 100 лева в банка за година губим 3.62 лева. За отбелязване е, че въпреки ниските лихви и тръгналата нагоре инфлация депозитите на населението в банките продължават да растат. В края на миналата година влоговете на домакинствата в банките достигнаха забележителните 55,645 млрд. лева, отбелязвайки пореден значим годишен ръст - с 8 процента. Това е лесно за обяснение - обикновеният българин се страхува да търси алтернативи за средствата си, защото не познава финансовите пазари и борсовата търговия, а не всеки има достатъчно големи суми, за да инвестира в апартамент например. У нас хората влагат едва 2,4% от свободните си пари в акции и дялове на компании. За сравнение в Източна Европа този процент е 20% от спестяванията. Рекордьори в ЕС са скандинавските страни. 40% от активите на шведите и финландците са в акции или друг вид капиталови инвестиции, показват данните на Impetus Capital.
Източник: Сега (09.03.2020)

Вносът на ток за времето от 1 януари до 8 март тази година расте със 107.01 процента Производството на електроенергия от първия ден на януари до осмия ден на месец март тази година е в обем от 8 710 068 MWh. Това е понижение (минус) с 11.79 % в сравнение със същия период на миналата година. Тогава производството на електроенергия е било от порядъка на 9 874 303 MWh. Потреблението на електроенергия все още остава под нивото на сравнявания период на предходната година. Така например от 1 януари до 8 март 2019 година потреблението на електроенергия е възлизало на 8 648 566 MWh. За същото време на настоящата 2020 г. то е в обем от 8 457 124 MWh, което е спад (минус) от 2.21 процента (минус 2.13 %. преди седмица). Износът на електроенергия все още не може да преодолее отрицателните стойности. За времето от първия ден на януари до осмия ден на месец март тази година се отчита спад при износа (минус) с 24.15 % до 1 320 962 MWh. За сравнявания период на предходната 2019 г. износът на ток е бил в обем от 1741 659 MWh. Вносът на електроенергия за сравнявания период от 1 януари до 8 март на настоящата 2020 година е от порядъка на 1 068 018 MWh, което е увеличение (плюс) със 107.01 % спрямо същото време на миналата година. Тогава вносът на ток е бил в обем от 515 921 MWh (117.10 % през миналата седмица). Участието на базовите централи продължава да е отрицателно като за сравнявания период от началото на януари до началото на месец март то е в обем от 7 687 210 MWh. Това е понижение (минус) с 10.64 процента, спрямо същия период на миналата година. Тогава участието на базовите централи е възлизало на 8 602 707 MWh. ВЕИ запазват положителния си дял в преносната и разпределителната мрежи, а данните за сравнявания период на настоящата спрямо миналата година вече дават и възможност за първоначални анализи. Участието на ВЕИ в преносната мрежа за времето от първия ден на януари до осмия ден на месец март тази година е в обем от 286 427 MWh. Това е ръст от (плюс) 15.68 %. За аналогичния период на 2019 г. то е било от порядъка на 247 594 MWh. В частност това се дължи на положителния дял на вятърните (плюс 9.44 %) и фотоволтаичните (плюс 26.43 %) мощности, както и на биомасата (плюс 44.82 %). Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в разпределителната мрежа увеличават участието си (плюс) с 12.94 % до 378 238 MWh за периода от 1 януари до 8 март 2020 г. За сравнение през посоченото време на миналата година тяхното участие е било в обем от 334 905 MWh. Това се дължи в частност на вятърните (плюс 5.77 %), фотоволтаичните (плюс 25.04 %) мощности, така и на биомасата (плюс 10.67 %). Спадът по отношение на участието на водноелектрическите централи (ВЕЦ) продължава и вече достига минус 48.02 процента. Така например, за времето от началото на януари до началото на месец март миналата 2019 година участието на ВЕЦ е достигало 689 097 MWh, то за същите два месеца и осем дни на настоящата 2020 година се срива до 358 193 MWh.
Източник: 3e-news (10.03.2020)

Промишленото производство се свива през януари През януари промишленото производство се свива спрямо година по-рано, показват данните на Националния статистически институт. Според тях календарно изгладеният индекс на промишленото производство намалява с 0.7% спрямо януари 2019 г. В сравнение с декември обаче има ръст от 1.6%. На годишна база спад е отчетен в добивната промишленост - с 11.7%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7.2%, а ръст - в преработващата промишленост - с 2.1%. По-значително увеличение в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - с 26.8%, производството на превозни средства, без автомобили - с 24.1%, производството на напитки - с 15.2%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 13.4%. Най-голямо намаление е отчетено при: производството на облекло - с 10%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон и производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - по 8.5%.
Източник: Дневник (10.03.2020)

България е девета в ЕС по ръст на БВП Ръстът на брутния вътрешен продукт в България през последното тримесечие на 2019 г. спрямо година по-рано нарежда страната на девето място в ЕС. Ръстът на тримесечна база, т.е. спрямо предходното тримесечие, я нарежда на осмо място, показват данните на Евростат, разпространени във вторник. Този резултат обаче е отчетен на фона на най-слабия растеж, регистриран в ЕС и в еврозоната от 7 години насам, показват данните. Ръстът на БВП в България, който отчита Евростат, съвпада с коригираните от НСИ данни - 0,8% спрямо третото тримесечие на 2019 г. и 3,1% спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. Със своя ръст от 3,1% България е изпреварена от 8 държави. Това са Ирландия, която отбелязва най-силен ръст - 6,3%, следвана от Унгария с 4,6%, Малта - 4,3%, Румъния - 4,2%, Естония - 4%, Литва с 3,8%, Полша с 3,7% и Кипър с 3,2%. Липсват обаче данни за Люксембург, а данните за Великобритания след Брекзит вече се дават от Евростат отделно, но годишният ръст на БВП в Обединеното кралство е 1,1%.
Източник: 24 часа (11.03.2020)

С 3,2% по-високи обороти в търговията на дребно през януари С 3,2% са се увеличили оборотите в търговията на дребно на годишна база през януари. Това сочат предварителните сезонни данни на Националния статистически институт (НСИ). През първия месец на годината се наблюдава намаление на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - със 7.4%, и в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.7%. Увеличение на оборота е регистрирано при търговията с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 1.5%. В търговията на дребно с нехранителни стоки е отчетено нарастване при текстил, облекло, обувки и кожени изделия- с 3.6%, при техниката, мебелите и други стоки за бита - с 1.6%, и при компютърната и комуникационната техника - с 1.5%. Намаление на оборота е регистрирано при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 6.8%, и в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки и тоалетни принадлежности - с 2.8%.
Източник: Монитор (11.03.2020)

Промишлеността с 0,7% надолу през януари По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) през януари при сезонния индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 1.6 на сто в сравнение с декември 2019 г. През януари 2020 г. календарният индекс на промишленото производство е с 0.7 на сто под равнището на съответния месец на миналата година. През януари 2020 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 3.6 на сто, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.6 на сто, а намаление - в добивната промишленост - с 3.3 на сто. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарните данни, е отчетен в добивната промишленост - с 11.7 на сто, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7.2 на сто, а ръст - в преработващата промишленост - с 2.1 на сто.
Източник: Монитор (11.03.2020)

Повечето работодатели очакват да наемат още хора през следващото тримесечие Очакванията на българските работодатели за наемане на персонал през следващото тримесечие остават сравнително добри, като повечето планират да увеличат служителите си. Това показва последното обзорно изследване на ManpowerGroup за заетостта в периода април-юни. Макар че перспективите като цяло са скромни, резултатите не се различават съществено от предишното тримесечие и същия период на миналата година. От седемте изследвани сектора негативни са прогнозите единствено в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, а увеличение на работната сила се предвижда във всичките пет региона на страната. Изследването, което е направено сред 620 работодатели в България, показва, че 11% от тях планират да увеличат броя на служителите си, 1% предвиждат да ги намалят и 87% не очакват промяна. Така нетната прогноза за заетост, която отчита разликата между положителните и отрицателните очаквания, става 10%, а след корекции за сезонните колебания стойността й е 6%. За сравнение, предходното тримесечие нетната прогноза беше 7%, а за второто тримесечие на миналата година - 5%. "Въпреки че намеренията за наемане са умерени, обзорното изследване е стабилно и положително", коментира Иван Шербанов, оперативен мениджър на "ManpowerGroup България", като подчертава, че високият процент работодатели, които нямат планове да променят нивата на заетост, отразява тяхната предпазливост. "Все още е прекалено рано да се предвиди потенциалното влияние на Ковид-19 върху наемането на служители в глобален мащаб, но реалността днес е, че безработицата остава ниска на много пазари и организациите по света все още трудно намират хората с точните умения", добавя той в официалното съобщение. През следващото тримесечие се очаква нивата на заетост да се увеличат в шест от седемте изследвани индустриални сектора. Негативна е тенденцията само в сектор "Хотелиерство и ресторантьорство", където прогнозата е отрицателна (-1%) и намалява с цели 12 процентни пункта. В същото време работодателите в сферата на строителството повишават прогнозите си с 3 процентни пункта спрямо предишното тримесечие до 11%, пак с толкова по-високи са очакванията и в областта на търговията, където достигат 8%. Без промяна или с леко намаление от предходния период са прогнозите за заетост в секторите "Финансови и бизнес услуги" (9%), "Промишленост" (8%), "Друго производство" (минно дело, земеделие, електричество и т.н., 6%) и "Други услуги" (публичен сектор, транспорт и др., 6%). Увеличение на работната сила през второто тримесечие на 2020 г. се очаква във всичките пет региона на страната. Най-силни са перспективите за наемане във Варна, където нетната прогноза е 11%. След морската столица се нареждат Пловдив и Бургас, където работодателската прогноза за увеличение на служителите е съответно 10% и 8%. Предпазливи намерения за наемане имат работодателите в Русе и София - съответно 3% и 1%. Любопитна подробност е, че в сравнение с предишното тримесечие работодателите в София отчитат спад от 6 процентни пункта и най-слабото темпо на наемане от началото на изследването преди девет години. В същото време прогнозите за останалите региони остават сравнително стабилни. Най-оптимистични са очакванията на работодателите от големите компании (над 250 служители), където нетната прогноза за заетостта е 19%. С прогноза от -1% микропредприятията (под 10 служители) отчитат застинал пазар на труда. При средните (над 50 служители) и малките (10-50 служители) предприятия прогнозите са за увеличение на заетостта със съответно 7% и 5%. Данните показват, че спрямо предходното тримесечие плановете за нови работни места отслабват в големите и микропредприятията.
Източник: Капитал (11.03.2020)

Строителството бележи ръст в началото на 2020 г Строителната продукция в страната през месец януари се увеличава с 0.8% спрямо месец по-рано и с 1.7% в сравнение с януари 2019 г. На месечна база гражданското строителството бележи подем за разлика от сградното такова, но на годишна и при двата подсектора се наблюдава увеличение, Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Гражданското строителство бележи ръст от 2.3% на месечна база, докато при сградното е регистрирано намаление от 0.2%. Увеличението на годишна база е съответно с 3.1% при гражданското строителство и с 0.7% при сградното такова. „Лошите“ месеци за сградното строителство през 2019 г. са били април, май, октомври и ноември, декември. Тогава са отчетени спадове съответно от 0.1, 0.7, 0.5, 0.5 и 0.6%. Месеците от март до юни пък са лоши за гражданското. Най-голям спад е отчетен през месец март – с 2%, следван от юни, май и април. Тогава пониженията са били съответно с 1.5, 0.2, 0.6 и 0.1%. Спадове при гражданското строителство се отчитат и през август и ноември с 2.2 и 1.6%.
Източник: economic.bg (11.03.2020)

Силен януари за туризма - приходи и нощувки с ръст от почти 20% Хотелите в България отбелязаха рекорден ръст на нощувките и приходите от тях през януари, съобщи статистиката. Нощувките през първия месец на годината са малко над 1 милион, което е с 19,8% повече от миналия януари, като този ръст на годишна база е рекорден за времето след 2010 г. Приходите само от нощувки са 60,8 млн. лв., което е с 19% повече спрямо година по-рано и този ръст също е рекорден от десетина години насам. Ръстът в приходите идва както от платеното от български граждани, което е с 21,7% повече спрямо година по-рано, така и от чужденците, които са платили със 17% повече в сравнение с януари 2019 г. При това ръстът е устойчив и не се получава заради ниска база за сравнение, тъй като в началото на 2019 г. туризмът ни все още не чувстваше трудностите, свързани с високата конкуренция на съседни пазари, а фалитът на най-големия туроператор в света “Томас Кук” се случи чак в края на лятото. Общата заетост на хотелите през януари е 30,1%, като се увеличава с 4,2 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Както е обичайно за последните години, заетостта на 4- и 5-звездните хотели е доста по-висока от тази на останалите - 44,4%. Заетостта на хотелите с 3 звезди през януари 2020 г. е била 27,8%, а на тези с 1 и 2 звезди - само 15,9%. Броят на пренощувалите в хотелите лица през януари 2020 г. се е увеличил с 14,9% в сравнение със същия месец на 2019 г., като при българските граждани се регистрира увеличение с 18,6%, а при чуждите - с 9,4%. Българските граждани са реализирали средно по 2 нощувки в родни хотели през януари, а чужденците - по 3,1 нощувки, като 75% от тях са нощували в хотели с 4 или 5 звезди. Най-голямото увеличение на реализираните нощувки всъщност се отнася именно за най-луксозните хотели - в тях ръстът на годишна база е 22,5%.
Източник: 24 часа (12.03.2020)

2020 г. почна с ръст на износа През януари 2020 г. износът на стоки и услуги от България е за 4,8 млрд. лв., което е с 3,7% повече от същия месец на предходната година, съобщи Националният статистически институт. 1,5 млрд. лв. от този износ е за страни извън ЕС и той нараства с 2,2% на годишна база, а останалото е за страните членки. Вносът обаче е за още по-голяма стойност - 5,2 млрд. лв. и той нараства с 4,9% в сравнение с година по-рано. Предварителните данни на НСИ за износа за страните от ЕС през 2019 г. показват, че в последния месец от годината е имало внезапен спад с 4,7% в сравнение с декември 2018 г. Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС през 2019 г. отчитат безалкохолните напитки, алкохолът и тютюневите изделия - цели 19,1% в сравнение с предходната година. Трябва да се има предвид обаче, че специално за цигарите сравнението става спрямо много ниска база, защото през последните две години износът им рязко падна. При основните външнотърговски партньори на България няма големи размествания, освен че веднага след Турция и Китай в листа на най-големите вносители у нас веднага се нареждат САЩ. Сред страните от ЕС на първо място са Германия, Румъния и Италия.
Източник: 24 часа (13.03.2020)

Вносът на коли на старо у нас е блокиран Вносът на автомобили на старо у нас е блокиран заради коронавируса. 80% от доставките на коли втора ръка досега беше от Италия. Много автомобили в италиански автокъщи вече са платени от български търговци, но вносът им в страната е възпрепятстван. Това води до загуби и опасност от фалити при по-малките автокъщи, коментира Цветелина Цанева, изпълнителен директор на Асоциацията на вносителите на автомобили. „Продажбите на автомобили са свързани и с редица други проблеми от година насам, заедно с рестрикциите за дизелите”, коментира тя и информира, че е невъзможно да се стимулират онлайн продажбите в сектора и да се избегне личният контакт при покупка на кола. „Автомобилът не може да се купи онлайн и физическият контакт не може да бъде избегнат”, посочи изпълнителният директор на Асоциацията на вносителите на автомобили. Цанева отбеляза, че доставките на автомобили от Германия, Австрия и Швейцария също са потърпевши от разпространението на коронавируса. „Броят на автокъщите у нас не намалява и това дори донякъде е проблем”, заяви още Цветелина Цанева.
Източник: Труд (13.03.2020)

НСИ поправи данните за вноса за 2019 г. с близо 4 млрд. лв. нагоре Националният статистически институт очаквано коригира нагоре данните си за вноса за миналата година, след като стана ясно, че има огромно разминаване заради нов начин на митническо отчитане на борсови стоки и най-вече на горивата. Новото число е 65.1 млрд. лв., което е с почти 4 млрд. лв. повече от първоначално обявените данни преди месец. Голяма част от корекцията се дължи на търговията с Русия и Египет. Ревизия нагоре има и при данните за износа, но тя е по-скромна - с около 400 млн. лв. до 58.4 млрд. лв. Така финално чувствително се променят показателите както за годишните ръстове, така и за търговския дефицит, който се удвоява до 6.7 млрд. лв. Темата с нереалистичните данни за външната търговия беше повдигната от депутата от ДПС Румен Гечев, който видя в тях умишлено манипулиране, за да се отчете по-висок растеж. От НСИ отхвърлиха тези обвинения, като обясниха, че БВП се смята по няколко различни начина и на база различни данни и затова и забавеното отчитане на вноса не е имало такова голямо влияние. Впоследствие институтът ревизира леко надолу експресните си оценки за растежа за всички тримесечия на 2019 г., като общо за годината той достигна 3.4% - далеч над спряганите от Гечев нива около 1%. Обновените данни показват, че през миналата година експортът е отбелязал 4.2% ръст, докато преди месец оценката беше за 3.3%. При импорта разбираемо корекцията е по-съществена, като вместо 2.5% вече се вижда 3.6% покачване. И при входящите, и при изходящите потоци на стоки разликата се дължи основно на търговията със страните извън ЕС. Това е разбираемо, тъй като комуникационният проблем между данните на Агенция "Митници" и НСИ засяга декларациите за борсово търгувани стоки, а България внася такива основно от трети страни. Голяма част от ревизията от почти 4 млрд. лв. нагоре се дължи само данните за вноса от две държави. Това са Русия, където има покачване с 2.4 млрд. лв., и Египет с около 0.7 млрд. лв. Причината за последното е, че голяма част от импорта на иракски нефт се фактурира като пристигащ в България от египетските пристанища. Иначе погледнато, като стокова група данните за вноса на минерални горива вече показва 6.2% ръст до малко над 9 млрд. лв., което кореспондира с оценките на основните компании в сектора. Най-голям скок има при вноса на напитки и тютюневи изделия - почти 25% до 1.16 млрд. лв. Добра новина при износа е, че продължава силният ръст на стоки с по-висока добавена стойност, като при групата на машините, оборудването и превозните средства той е 8%. Данните за януари показват запазване на тенденцията от края на 2019 г. - 3.7% ръст на износа и 4.9% на вноса. Детайлни разбивки засега има само за търговията с трети страни, като данните за горивата показват 532 млн. лв., или 100 млн. лв. по-малко от отчетеното през първия месец на 2019 г. Тази разлика, макар и по-малка, може отново да се дължи на забавянето на данните от митническите декларации. След скандала от НСИ обещаха да подобрят комуникацията си с митниците и така занапред ревизиите да станат по-малки и предвидими. Данните за януари обаче едва ли ще са представителни за годината. Разразилата се коронавирус епидемия през февруари и особено последните развития и предприети мерки през март вероятно ще се отразят чувствително и на вноса, и на износа глобално, а и на България. Над 60% от стокооборота на България е със страни от ЕС, като основни партньори са някои от най-засегнатите от вируса като Германия, която е номер едно експортна дестинация, и Италия - номер три.
Източник: Капитал (13.03.2020)

Безработицата намалява и през 2019 е била 4,2 % През 2019 г. безработните са 142.8 хил., от които 82.3 хил. са мъже и 60.5 хил. - жени, съобщи Националният статистически институт. В сравнение с 2018 г. броят на безработните хора намалява със 17.6 на сто. Коефициентът на безработица намалява с един процентен пункт в сравнение с 2018 г. и достига 4.2 на сто. За същия период коефициентът на безработица при мъжете намалява с 1.2 процентни пункта, а този при жените - с 0.8 процентни пункта, като достига съответно 4.5 и 3.9 на сто. През 2019 г. икономически активните хора на възраст 15 - 64 навършени години са 3 276.4 хил. или 73.2 на сто от населението на същата възраст. Общият брой на заетите e 3 233.1 хил. или 54.2 на сто от населението на 15 и повече навършени години. От тях 1 732.1 хил. (53.6 на сто) са мъже и 1 501.1 хил. (46.4 на сто) са жени. Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 136.3 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 70.1 на сто, съответно 74.1 на сто за мъжете и 66 на сто за жените. Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 75 на сто или с 2.6 процентни пункта по-висок в сравнение с 2018 година. При мъжете коефициентът на заетост за тази възрастова група се увеличава с 2.8 процентни пункта, а при жените - с 2.4 процентни пункта, като достига съответно 79.3 и 70.7 на сто. Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 навършени години достига 64.4 на сто (69.2 на сто за мъжете и 59.9 на сто за жените). В сравнение с 2018 г. той нараства с 3.7 процентни пункта - с 3.8 процентни пункта при мъжете и с 3.5 процентни пункта при жените.
Източник: БНР (16.03.2020)

Забавяне на годишната инфлация в България през февруари до 3,7% През февруари 2020 година месечната инфлация в България нарасна с едва 0,1%, докато годишната инфлация се забави до 3,7%, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на потребителските цени (CPI) нараства през февруари с 0,1% спрямо предходния месец, когато скочи с 0,9% (най-солиден месечен ръст на инфлацията в нашата страна от началото на 2017-а година). На годишна база потребителската инфлация се забави до 3,7%, след като през януари тя нарасна с 4,2%, достигайки най-високо ниво от февруари 2013-а година. Средногодишната инфлация за периода март 2019 - февруари 2020 година нараства с 3,2% спрямо периода март 2018 - февруари 2019 година. През февруари увеличение с 0,6% спрямо предходния месец регистрират цените на хранителните продукти и на безалкохолните напитки, докато цените на алкохолните напитки и на тютюневите изделия остават непроменени, а тези за облекло и обувки намаляват с 2,0 на сто.
Източник: БНР (17.03.2020)

София може да се похвали с две лидерски позиции в Централна и Източна Европа: най-достъпна цена в наемите на първокласни офис площи - до 15 евро на кв. м, при съответно 17 евро и 25 евро за Братислава и Будапеща. В същото време доходността на инвестицията в офиси достига 7,5% в София, при до 4,2% в Прага, показват данни на компания за недвижими имоти. Трябва обаче да се отчете, че условията за финансиране и ликвидността в другите столици са по-добри. Доходността при първокласни търговски площи в България достига 7,25%, а при индустриалните площи е 8,5%. Сделките с хотели в Европа са на стойност 16,1 млрд. евро през първите девет месеца на 2019 г., показват данни на компанията. Ръстът на инвестициите в хотели е с 2% спрямо същия период на предходната година. Сделките с молове са на стойност 24,1 млрд. евро, с индустриални площи - 20,4 млрд. евро, а с офиси - 77,7 млрд. евро. Но най-голям ръст от 7% има при инвестициите в жилищни сгради, които достигат 36,4 млрд. евро. Инвеститорите търсят доходност, различна от тази на офисите и моловете. Затова нараства интересът им към алтернативни възможности за вложения като хотели и жилищни сгради.
Източник: Труд (17.03.2020)

Разходите за труд нарастват с почти 12% през последното тримесечие на 2019 г. По предварителни данни на Националния статистически институт през четвъртото тримесечие на 2019 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 11.9% спрямо четвъртото тримесечие на 2018 година. Увеличението в индустрията е с 10.5%, в услугите - с 11.5%, и в строителството - с 14.5%. По икономически дейности през четвъртото тримесечие на 2019 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Операции с недвижими имоти“ - с 19.6%, „Други дейности“ и „Образование“ - по 16.7%. През четвъртото тримесечие на 2019 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 11.7%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 12.9%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 19.3% за „Операции с недвижими имоти“ до 4.0% за „Добивна промишленост“.
Източник: Инвестор.БГ (23.03.2020)

Официално се удължават сроковете за данъчни декларации и ГФО Сроковете за подаване на данъчни декларации от физически лица и на годишни финансови отчети от юридическите лица официално се удължават. Това решиха народните представители по време на окончателното гласуване на второ четене на Закона за обявяване на извънредно положение заради коронавируса. Вместо до 30 април, физическите лица сега ще могат да подадат данъчните си декларации, както и да платят дължимите си данъци, до 30 юни. Отсрочка има и за ползването на отстъпки при плащане на данък – вместо до 31 март, крайният срок се удължава до 31 май. Променят се и сроковете за ползване на отстъпка при местните данъци върху имотите и автомобилите. Намалението може да се ползва при платен изцяло данък до 30 юни. Срокът за подаване на годишни финансови отчети се отлага от 30 юни на 30 септември.
Източник: economic.bg (23.03.2020)

През февруари са регистрирани 508 хил. посещения на чужденци в България, или с 5.2% повече в сравнение със същия месец на миналата година. Въпреки глобалната пандемия от COVID-19 увеличение е регистрирано при пътуванията с цел почивка и екскурзия, следвани от посещенията с други цели и тези, свързани с работа. Транзитните преминавания през страната са 25.1% или 127.7 хил. от всички посещения на чужденци в България. Това показват данните на Националния статистически институт. Най-много посещения в страната през февруари са реализирали гражданите от Турция - 95.8 хил., Румъния - 63 хил., Сърбия - 57 хил. и Гърция - 53.8 хиляди. Статистиката показва още, че над 400 хиляди българи са пътували в чужбина през февруари, или с 1% над регистрираните преди година. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на българи в чужбина формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 49.2%, следвани от тези със служебна цел - 27.8%, и с цел почивка и екскурзия - 23%. През февруари най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към Турция - 86.1 хил., Гърция - 62.8 хил. и Румъния - 45 хил., а колкото до Италия, където по това време вече бяха установени първите случаи на болни с коронавирус, са пътували 10 хил. българи, сочат още данните на НСИ.
Източник: Банкеръ (30.03.2020)

Промишленото производство в България се забавя с 1.4% на годишна база през февруари Индекси на промишленото производство в България нарасна с 1.4% на годишна база през февруари, след като през януари се повиши с 4.3%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Ръстът на ИПЦ през февруари беше обусловен от 4.7% увеличение на цените на комуналните услуги, се казва в съобщение на НСИ. На месечна база цените на производителите се понижиха с 0.1% през периода. Индустриалният ИПЦ на вътрешния пазар се покачи с 3.1% на годишна база и беше непроменен на база месечно сравнение. Индексът на чуждестранния пазар намалява с 1.1% на годишна база и с 2.5% на месечна.
Източник: SeeNews (01.04.2020)

България е заделила 8,1% от БВП за здравеопазване през 2017 г. България е заделила 8,1% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за здравеопазване през 2017 г., което е малко под средното равнище в ЕС от 9,9% през същата година, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Съотнесени с размера на населението обаче, разходите за здравеопазване (публични и частни) у нас са едни от най-ниските в ЕС – 590 евро на човек от населението при средно равнище от 2887 евро в ЕС. По този показател страната ни е на предпоследно място, като изпреварва само Румъния (490 евро на човек). Разходите за здравеопазване във Франция и Германия са се равнявали на 11,3% от БВП през 2017 г., което ги поставя на първо място в ЕС. След тях се нарежда Швеция с 11%. В топ пет попадат още Австрия и Белгия съответно с 10,4% и 10,3%. В същото време в 12 страни членки разходите за здравеопазване са съставлявали под 7,5% от БВП, като най-нисък е делът им в Румъния (5,2%). Като съотношение към размера на населението разходите за здравеопазване са били най-високи в Швеция (5200 евро на човек), Дания и Люксембург (по 5100 евро на човек). В топ пет попадат още Германия и Ирландия със съответно 4459 евро и 4395 евро.
Източник: Инвестор.БГ (01.04.2020)

Безработицата в България през февруари 2020 г. беше 4.1% Безработицата в България през февруари 2020 г. е била 4.1 на сто, непроменена спрямо януари и намаляваща от 4.7% през февруари 2019 г., съобщи статистическата агенция на Европейския съюз Евростат, позовавайки се на сезонно коригирани данни. Числеността за февруари 2019 г. представлява приблизително 157,000 безработни в България, а броят им е намалял до 138,000 през февруари 2020 г. Безработицата сред младежта в България е била 10.3% през февруари 2020 г., спрямо 9.8% през февруари 2019 г., съобщи Евростат. България отчете първите си четири потвърдени случая на Covid-19 на 8 март. До сутринта на 1 април цифрата се е увеличила до 412. Има съобщения за работодатели, които освобождават персонал, докато българите емигранти се завръщат в страната в голям брой. Евростат предвижда да отчете данните за безработицата в България за март 2020 г. на 30 април. Евростат заяви, че през февруари 2020 г. средната безработица в ЕС е 6.5 на сто, стабилна в сравнение с януари 2020 г. и намалена от 6.9 на сто през февруари 2019 г. Цифрата за февруари 2020 г. остана най-ниската от началото на месечното наблюдение на безработицата на агенцията през февруари 2000 г. Средната безработица сред младите хора в ЕС през февруари 2020 г. беше 14.9 на сто, посочи Евростат.
Източник: Sofia Globe (02.04.2020)

Ръстът на разходите за труд в Румъния, България най-високи в ЕС през 2019 г. Румъния и България записаха най-голямото увеличение на часовите разходи за труд през 2019 г. сред страните-членки на Европейския съюз, съобщи статистическата служба на блока. Разходите за труд в Румъния са нараснали с 13.1% през 2019 г., докато в България те нарастват с 11.7%, се казва в съобщение на Евростат във вторник. Двете страни обаче все още са имали най-ниските часови разходи за труд в ЕС за миналата година - 6 евро в България и 7.7 евро в Румъния. В Югоизточна Европа часовите разходи за труд в Хърватия се повишиха с 3.4% до 11.1 евро миналата година, докато те нараснаха с 5.1% до 19 евро в Словения.
Източник: SeeNews (02.04.2020)

Поръчките от чужбина за фирмите почнаха да падат Осигуреността на производството в българската промишленост с поръчки от чужбина е спаднала през март в сравнение с предишния месец с 5,1 процентни пункта. Това показват данните на НСИ за ключовите показатели на България, разпространени в понеделник. Несигурната икономическа среда вече се е превърнала в основно затруднение за фирмите от промишлеността, като 35% от анкетираните мениджъри я посочват на първо място сред затрудненията си. Докато традиционният недостиг на квалифицирана работна ръка отстъпва на второ място сред неблагоприятните показатели, намалявайки с няколко процентни пункта през март в сравнение с февруари. Недостатъчното търсене на продукция от страната и от чужбина са съответно на трето и на четвърто място сред посочените причини за лошото състояние на промишлените предприятия, значително увеличавайки се в сравнение с февруари. Очакванията за продажните цени на продукцията обаче са да останат без съществена промяна през следващите три месеца. Кризата се отразява още по-неблагоприятно на търговията на дребно – повече от половината анкетирани мениджъри в търговията се опасяват от несигурната икономическа среда, но все още конкуренцията в бранша се счита за още по-голяма заплаха. Веднага след това идва спадът в търсенето. Търговците също не прогнозират увеличение на цените на дребно през следващите три месеца. В сферата на услугите положението е съвсем малко по-добро от това в търговията на дребно. И там несигурната икономическа среда плаши мениджърите най-много, но смятат, че конкуренцията в бранша им е още по-силна причина за негативните очаквания. Строителството е единственият бранш, в който поради сезонни причини мениджърите се надяват на леко подобрение на икономическото състояние на фирмите през следващите три месеца. Това е свързано най-вече с увеличение на поръчките за ново строителство. Съответно и най-големият проблем за тях продължава да е недостигът на работна ръка – 52% го поставят на първо място, а едва след това - несигурната икономическа среда.
Източник: 24 часа (07.04.2020)

НСИ ще направи пробно електронно преброяване, което започва в 0.00 ч. на 20 април Националният статистически институт ще направи само пробно електронно преброяване и няма да провежда пробното проучване и чрез преброители, каквато беше първоначално идеята. Централната преброителна комисия е взела решението си неприсъствено, съобщи в интервю за БТА директорът на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ Магдалена Костова. Промените са заради обявеното извънредно положение в страната, което води до невъзможност да бъдат присъствено обучени преброителите, както и за да се предотврати тяхното пряко посещение по домовете. Електронното преброяване на населението ще започне в 0.00 ч. на 20 април, като линкът към приложението ще е на интернет страницата на НСИ, и ще приключи в 24.00 ч. на 30 април. НСИ обмисля възможността приложението да бъде публикувано и на други места. Докато попълват данните, хората ще могат да влизат и излизат от приложението по всяко време на денонощието, като то ще е достъпно през desktop приложения, през мобилни устройства - телефони, таблети. Експертът напомни, че това е пробно преброяване, което означава, че тези, които решат сега да се преброят не са освободени от задължението да го направят и догодина, когато ще е същинското преброяване. За предстоящото пробно електронно преброяване няма да има промяна в представените вече въпроси, на които хората ще трябва да отговарят. Допълнителните анкетни изследвания - за репродуктивните нагласи и миграционното поведение, които съпътстват същинското преброяване, са включени към онлайн приложението. Те няма да се попълват от всички хора по време на предстоящото електронно преброяване, а това ще става със случаен подбор - за някои домакинства тези въпроси ще "излизат", обясни експертът. Костова напомни, че основната преброителна карта е задължителна за попълване. След като я попълним, ще получим уникален преброителен код, който гарантира успешното електронно преброяване. След това някои от домакинствата ще получат покана да попълнят и тези две анкетни карти. Целта е да се прецени дали въпросите са разбираеми, дали са правилно конструирани и подредени, обясни експертът. В края на всички анкети в приложението ще има място, където респондентите ще могат да попълнят коментари, бележки и препоръки. Това ще помогне на националната статистика да подобри инструментариума си между пробното и същинското преброяване. При пробното електронно преброяване няма да се публикуват резултати, защото негова цел е тестване на организацията и на инструментариума на преброяването. Обучението на преброители за същинското преброяване не се променя и то остава за края на декември - началото на януари 2021 г., но дори и да не се овладее кризата заради коронавируса, от НСИ имат готовност да направят обучението дистанционно. Ползата за националната статистика от предстоящото електронно преброяване е да се тества системата и затова НСИ призовават повече хора да участват, като целта е да се получи по-добра обратна връзка и ако се налага, процесът да бъде подобрен. В последното електронно преброяване през 2011 г. се включиха 41 процента от населението. Засега не се предвижда промяна в графика на събиране на геореферентните данни, което е новост за преброяването през 2021 г. Целта е всяка сграда, обект на преброяването, да влезе в регистър с географските си координати, които ще бъдат определени по време на предварителния обход и на самото преброяване. От 1 юни трябва да започне обхождането в страната, по време на което ще се събира информация за жилищните сгради и за геолокацията им. Целта е да се направи списък на сградите, адресите и жилищата, който после ще бъде полезен за общините, напомни Костова. Пробното преброяване трябваше да започне на 20 март, като се предвиждаше от 20 до 26 март то да е по интернет, а от 27 март до 2 април - с преброители. Националното преброяване на населението и жилищния фонд на територията на цялата страна ще се проведе през януари 2021 година.
Източник: 24 часа (07.04.2020)

Ръстът на цените на жилищата у нас се е ускорил преди коронавируса Ръстът на цените на жилищата в България се е ускорил до 6,2% на годишна основа през последното тримесечие на 2019 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. За сравнение, през второто и третото тримесечие е отчетено годишно повишение на цените на жилищата от съответно 5,6% и 5%, а през първото тримесечие на миналата година жилищата у нас са поскъпнали със 7,3%. Данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че в края на миналата година цените на жилищата ново строителство са нараснали с 8,7%, а старите жилищни имоти са поскъпнали с 4,9% на годишна основа. Спрямо третото тримесечие цените на жилищата у нас са нараснали с 1,5%, като темпът отново се ускорява в сравнение с третото и второто тримесечие, когато е регистрирано поскъпване от 1,3% и 0,6%. През първото тримесечие цените на жилищата у нас са нараснали с 2,6% на тримесечна основа. Пловдив е продължил да изпреварва София по ръст на цените на жилищата и в края на миналата година с повишение от 9,6% на годишна основа, като цените на новото строителство са регистрирали скок 13,2%. На второ място е София с ръст от 8%, който при новото строителство е достигнал 16,5% на годишна основа. Във Варна цените на жилищата са се увеличили със 7,2% на годишна основа, като в морската столица старото строителство е поскъпнало по-бързо от новото – 9,8% спрямо 2,7%.На четвърто място по ръст на цените на жилищата през четвъртото тримесечие у нас е била Стара Загора с повишение от 5,2% на годишна основа, а след това се нарежда Русе с ръст на цените от 4,8%. Бургас е на последно място сред шестте най-големи града в страната с повишение на цените от едва 0,4%, като новите жилища дори са поевтинели с 2,6% на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (09.04.2020)

Световната банка очаква спад от 3,7% на БВП в България тази година След като постигна по-висок от очаквания ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2019 г., българската икономика, в синхрон с останалите страни от ЕС, ще потъне в рецесия през 2020 г. в резултат от пандемията от COVID-19 и нейното отражение върху износа и вътрешната активност. Очаква се спадът на БВП да достигне 3,7% през 2020 г., според пролетната икономическа прогноза на Световната банка за регион Европа и Централна Азия. В допълнение на прогнозите за региона, в редовния икономически доклад се настоява за решителни политически мерки, които дават приоритет на инвестициите в здравни системи и осигуряват социална защита за населението и особено за най-уязвимите, за да се смекчи въздействието на пандемията COVID-19 в региона на Европа и Централна Азия. Прогнозите за икономическите последици от COVID-19 се основават на множество неизвестни и значителна несигурност, посочват от Световната банка. Предвид това докладът включва симулации, имащи за цел да илюстрират част от последиците върху растежа, които могат да се реализират в резултат на пандемията. Сценариите в доклада се основават на данни, налични към 20 март 2020 г. Сценариите предполагат, че регионът ще изпадне в рецесия през 2020 г. като спадът на икономиката ще бъде между -4,4% и -2,8% заради последиците от пандемията, преди да се възстанови отново възходящият тренд през 2021 г. в резултат на предприетите мерки, постепенно възстановяване на световните цени на суровините и засилване на търговията. Прогнозата на 2021 г. за България е растежът да достигне 3,9%.
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2020)

Нарастване на производството и търговията на дребно при намаляване на строителството през февруари Проучване на Националния статистически институт (НСИ) за февруари отчита повишаване на промишленото производство и на търговията на дребно, при известно намаляване на строителството. Трябва обаче да се има предвид, че това са последните икономически данни за нашата страна, които не са повлияни от пандемията от коронавирус, която доведе през март до въвеждането на извънредно положение и до редица ограничителни мерки, както за социално дистанциране, така и по отношение на икономическата активност. Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, нараства през февруари с 1,1% спрямо януари, когато се повиши 2,2 на сто, отбелязвайки по този начин второто стабилно повишение от началото на годината. На годишна база календарно изгладеният индекс на промишленото производство се повиши през февруари с 0,1% след спад с 0,5% през януари, като това е първото макар и плах увеличение от октомври 2019 г. насам. През януари по-съществен ръст с 1,1% спрямо предходния месец отбелязва производството в преработващата промишленост, докато производството в добивната промишленост се сви с 0,6%, а при разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетен растеж с 0,6 на сто. Спрямо февруари 2019-а година производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се понижава с с 6,3%, а в добивната промишленост - с 8,5%, докато производството в преработващата промишленост нараства с 2,4 на сто. В същото време индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" се понижава през февруари с 0,6% след повишение с 0,3% през януари. Продукцията от гражданското и инженерно строителство се свива с 0,3% при понижение с 0,8% и в сградното строителство. На годишна база строителната продукция през февруари се понижава с 1,1% след растеж с 1,7% през януари, като сградното строителство се свива с 2,4%, а гражданското и инженерното строителство нараства с 0,8 на сто. НСИ представи и своя последен доклад за търговията на дребно, като през февруари тя се увеличава с 0,9% след повишение с 0,1% през януари. На годишна база растежът на търговския оборот се подобри през февруари до 5,5% от 3,5% в началото на 2020 г.
Източник: БНР (10.04.2020)

Болничните намаляват въпреки коронавируса Въпреки сложната епидемична обстановка от началото на тази година НОИ не регистрира бум на болнични листове, става ясно от данни на института, цитирани от БНР. Болничните, по които са направени плащания от януари до края на март, са 835 хил. или с 90 хил. по-малко спрямо първите три месеца на миналата година. През тези месеци България първо изкара две грипни епидемии, а след това влезе в извънредно положение заради коронавируса. Началото на коронакризата бе съпроводено с жестоки спорове между работодатели, пациенти и управляващи за чия сметка трябва да бъде задължителната карантина, на която подлежат връщащите се от чужбина и хората, контактни на потвърдени случаи. Здравният министър Кирил Ананиев твърдо отстояваше тезата, че за карантината не трябва да има болничен, а човек следва да ползва платен или неплатен отпуск. В крайна сметка обаче по разпореждане на премиера Борисов бе решено тази карантина да се ползва с болничен от личния лекар с всичките условности, че при проточила се криза това създава притеснения "колко ще издържат системите на НОИ". Болничните с такова показание са 3000. При обезщетенията за безработица обаче ръстът е сериозен. За март са отпуснати 8300 обезщетения за безработица, а само за първите осем дни на април броят им вече е 7000. От НОИ отбелязват, че при тях повече хора се възползват от подаване на документите по електронен път - 2760 души са го направили през март. В бюрата по труда делът на подалите електронно заявления е нищожен.
Източник: Сега (10.04.2020)

Оборотите на търговците у нас се връщат към ръст през февруари След като продажбите на дребно у нас започнаха годината със спад, през февруари записват увеличение на годишна и на месечна база. Търговските обороти през месеца са стимулирани от ускорените продажби на облекло, стоки за бита, онлайн покупки, става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Оборотът в търговията на дребно, въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 5,5% в сравнение със същия месец на предходната година. Спрямо предходния месец оборотите в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нарастват с 0,9% по предварителни сезонно изгладени данни. През февруари на годишна база оборотът нараства при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 10,2%) и при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 2,4%). Намаление е отчетено при продажбите на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 0,9%).
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2020)

Българското индустриално производство се възстановява през февруари През февруари 2020 г. промишленото производство в България бележи макар и слаб ръст от 0,1% спрямо същия месец на миналата година, следвайки коригирания надолу до 0,5% спад през предходния месец, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Това на практика са последните икономически данни, които не са повлияни от кризата, породена от разпространението на коронавируса. Според НСИ на годишна база има 2,4% ръст в преработващата промишленост. Спад има в добивната промишленост - с 8,5%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ намалението е с 6,3%. На месечна база, спрямо януари 2020 г. индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, нараства с 1,1%. Така тук има забавяне, след като през първия месец от годината бе отчетено повишение от 2,2%.
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2020)

Износът за два месеца се увеличи на годишна база, търговският дефицит намалява Дефицитът във външната търговия на България през първите два месеца на 2020 г. е на стойност 833,7 млн. лева. За сравнение през 2019 г. той беше 924,8 млн. лева, показват данните на Националния статистически институт. Само през февруари външнотърговското салдо е на минус с 421,4 млн. лева. Изнесените български стоки през януари и февруари са на стойност 9,7 млрд. лева, което е с 2,7% повече на годишна база. Само за февруари експортът възлиза на 4,8 млрд. лева и нараства с 1,6% спрямо същия месец на миналата година. През периода януари - февруари в страната са внесени стоки за 10,5 млрд. лева, или с 1,5% повече в сравнение с година по-рано. Само за февруари импортът намалява с 1,9% на годишна база и възлиза на 5,2 млрд. лева. През януари и февруари изнесените стоки за трети страни от нашата страна намаляват с 0,1% в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 3,3 млрд. лева. Основни търговски партньори на България извън ЕС са Турция, Китай, Обединеното кралство, Сърбия, Съединените американски щати, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират 51,3% от износа за трети страни. През февруари 2020 г. експортът за трети страни намалява с 2,3% спрямо година по-рано и е в размер на 1,6 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (13.04.2020)

До 5.7% спад на БВП очакват икономистите от БАН До 5.7% спад на Брутния вътрешен продукт, ускоряване на инфлацията до 5.2% на средногодишна база в България предвижда най-негативния сценарий на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките. Тези оценките в експресния доклад с вероятност около 20 процента. Причините за подобен икономически срив ще са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от 2 млрд. евро, основно заради проваления летен туристически сезон - спад между 50 и 70 процента. Пазарът на труда ще изпита силен негативен шок, като безработицата ще достигне близо 350 000 или 12 процента от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с близо 10 процента, а разходите за подпомагане на различни уязвими групи, здравеопазване или програми за бизнеса, ще се увеличават с 5,5 процента спрямо планираните преди актуализацията. Ще има и пренасочване на разходи, като капиталовите - ще намалеят за сметка на текущите. Бюджетният дефицит ще достига 5 процента спрямо БВП и ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро, а правителственият дълг се увеличава до 26,5 процента от БВП. По-облекченият сценарий предвижда, че пикът на COVID-19 у нас настъпва в средата на май, няма втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката функционира нормално. Вероятността той да се сбъдне е 20 процента, като прогнозата е за спад на БВП от 2,4 процента и за леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон - предвижда се спад до 20 на сто.
Източник: Банкеръ (14.04.2020)

През 2019 г. емигриращите от България се стопиха до 2012 души Данните на НСИ показват, че най-голям дял сред завръщащите се да живеят в родината е този на прибралите се от съседна Турция - 38,6%. Съответно и областта с най-голям механичен прираст на населението през 2019 г. е била Кърджали - 37,9 промила нарастване на населението в сравнение с предходната 2018 г. На второ място е Шумен с 6,9 промила, Пловдив е с 3 промила, Търговище с 2,7, столицата е с 2,4, а Бургас - с 2,1 промила. Всички останали области в страната са с отрицателен механичен прираст на населението, т.е. хората в тях намаляват като абсолютна бройка през 2019 г. Очевидно е, че завръщащите се от Турция са хората, които по време на т.нар. Голяма екскурзия през 1988-1989 г. напуснаха страната, работили са в южната ни съседка и сега се прибират да доживеят старините си в родината.Сред областите с най-голям отрицателен механичен прираст са Сливен - минус 9,9 промила, Смолян - минус 8,3 промила, и Видин - минус 7,8 промила.Сливен заслужава специално внимание по отношение на демографските процеси. На първо място това е областта, в която делът на населението под 15-годишна възраст е най-висок в страната. 18,5% от хората в тази област са под 15 години, при положение че средният за страната дял е 14,4%. Сливен е и областта, в която делът на хората над 65-годишна възраст е един от най-ниските в страната - едва 20,2 процента, при положение че средният за страната е 21,65, а във Видин достига дори до 29,9%. Но не е само това - Сливен е и областта с най-висока раждаемост у нас Там тя е 12,4 промила, докато средната за страната е 8,8 промила, т.е. на всеки 1000 жители на България през 2019 г. са се родили 8,8 деца. Така се получава, че Сливен е областта с най-младо по възраст население в България, което обаче, изглежда, не доживява до много голяма възраст. В добавка към това Сливен е и областта, в която средната възраст на жените, които раждат първото си дете, е най-ниската в страната - едва 22 години и 9 месеца. Средната за България възраст е 27 години и 3 месеца, а в София дори е 30 години и 3 месеца. Не че това помага на Сливен да има естествен прираст на населението, но такъв по принцип няма никъде в България. Като цяло българското население е намаляло през 2019 г. с нови 48 557 души, или с 0,7%. Към 31 декември 2019 г. българите у нас са били вече 6 951 482 човека Тези данни са от службите по гражданско състояние и имат известна условност. Те може да бъдат коригирани малко при преброяването в началото на 2021 г., но цифрите едва ли ще се пр
Източник: 24 часа (14.04.2020)

Инфлацията в България през март падна до 4-месечно дъно Годишната инфлация в България през март 2020 г. се е забавил до 3% на годишна база - най-ниската си стойност от ноември 2019 г. насам. Спрямо февруари 2020 г. налице е месечна дефлация от 0,6%, показват данни на Националния статистически институт от миналия месец. Инфлацията от началото на годината (март 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е 0,4%, за сравнение средногодишната инфлация за периода април 2019 - март 2020 г. спрямо периода април 2018 - март 2019 г. е 3,2%. За един месец в НСИ отчитат увеличение на цените в ресторанти и хотели с 0,3% и на здравеопазване, хранителни продукти и безалкохолни напитки с 0,1%. През март на месечна база се запазват цените на алкохолни напитки и тютюневи изделия, както и за образование. Месечно намаление има при цените за развлечения и култура - с 4,1%; транспорт - с 2,7%; облекло и обувки - намаление с 1,5%; съобщения - намаление с 1,3%; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - намаление с 0,5%; жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - намаление с 0,1%. През март 2020 г. по-ниски са цените на хранителните продукти – на домати с 9,6%, на краставици – 9,4%, листни зеленчуци - със 7,4%, свинско месо - с 1,5%, зрял лук - с 1,3%, зрял боб - с 1,2%, пълномаслено прясно мляко - с 0,9%, маслини - с 0,8%, зърнени закуски - с 0,7% , прясна и охладена риба - с 0,7%, бира - с 0,6%, кафе - с 0,5%, месо от едър рогат добитък - с 0,4%, сушени зеленчукови подправки - с 0,4%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 0,1 и 0,3%, гъби - с 0,1%, чай - с 0,1%, и други. Ръст при храните има при ябълки - с 4,5%, плодови сокове - с 3,6%, леща - с 3,4%, зеле - с 3,1%, зрял чесън - с 2,4%, сол - с 2,3%, нискомаслено прясно мляко - с 2,2%, млечни масла - с 2,1%, при ориза, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло), картофи и оцет увеличението е с 1,9%. Макаронените изделия са поскъпнали с 1,7%, цитрусовите плодове - с 1,6%, газираните напитки - с 1,6% изварата - с 1,5%. При киселите млека и кашкавала ръстът е с 1,1%, при брашното и месото от домашни птици - с 1%, при яйцата - с 0,9%, хляба - с 0,8%, мляното месо (кайма) - с 0,6%. Ракиите са поскъпнали с 0,5%, сиренето - с 0,4%, захарта и вината - с 0,2%, и олиото - с 0,1%. От групите на нехранителните стоки и услугите през март е регистрирано намаление на цените при: дизелово гориво - с 5,5%, автомобилен бензин А95Н - с 5,1%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 3,6%, автомобилен бензин А100Н - с 3,4%, течни препарати за почистване на дома и въглища - с 1,6%, телекомуникационни услуги - с 1,5%, козметични продукти - с 1,3%, стоки за домашни любимци - с 1,2%, дърва за отопление - с 0,6%, газообразни горива за битови нужди и автомобилни застраховки - с 0,2%, централно газоснабдяване - с 0,1%. През март, когато в България беше въведено извънредно положение заради пандемията с коронавируса, в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: банкови услуги и такси - с 1,7%, продукти за лична хигиена - с 1,2%, препарати за почистване на съдове - с 0,8%, събиране и изхвърляне на битови отпадъци - с 0,7%, пътнически железопътен транспорт - с 0,5%, водоснабдяване - с 0,4%, наеми за жилища - с 0.1%. През миналия месец цените на лекарствените продукти и на лекарските услуги са се увеличили съответно с 0,1 и 0,3%, а цените на стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец. Хармонизираният индекс на потребителските цени за март спрямо февруари е 99,5%, т.е. налице е месечна дефлация от 0,5%. Инфлацията от началото на годината (март 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е 0%, а годишната инфлация за миналия месец е 2,4%. Средногодишната инфлация за периода април 2019 - март 2020 г. спрямо периода април 2018 - март 2019 г. е 2,6%. Според ХИПЦ през март спрямо февруари цените на стоките и услугите в потребителските групи се променят, като увеличение има при хранителни продукти и безалкохолни напитки - с 0,3% и при здравеопазване - с 0,1%. Цените на алкохолни напитки и тютюневи изделия, жилища, вода, електроенергия, газ и други горива, както и разходите за образование остават на равнището от миналия месец. С по-ниски цени са развлечения и култура – намалението е с 1,7%. При транспорта цените са по-ниски с 1,6%, при съобщенията и облеклото и обувките -с 1,3%. При жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома има намаление с 0,8%, при ресторанти и хотели и разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0,2%. От НСИ изчисляват, че Индексът на цените за малката кошница (ИЦМК) за март спрямо февруари е 100%, а от началото на годината (март 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е 101,9. През миналия месец цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата за един месец са се увеличили при нехранителните стоки и услуги - с 0,1%, а при хранителните продукти има намаление с 0,1%.
Източник: Инвестор.БГ (16.04.2020)

Лек ръст на безработицата през март отчита Агенцията по заетостта Агенцията по заетостта отчита лек ръст на безработица в страната - 6.7% като увеличението спрямо януари е с 0.5 пункта, а на годишна база нарастването е с 0.8 процентни пункта. Общият брой безработни в бюрата по труда към края на месеца е 220 072 като спрямо февруари регистрираните са със 17 572 повече. Увеличение с 25 469 лица се наблюдава и спрямо същия месец на 2019 г. Съществено влияние върху динамиката на безработицата оказват мерките за ограничаване разпространението на коронавируса в страната и въведеното на 13 март извънредно положение. За ползване на посредничеството и услугите на бюрата по труда през март са се регистрирали 38 869 безработни лица, като 26 286 от тях – в периода след въвеждане на извънредното положение. Новорегистрираните лица, които са отпаднали от заетост през месеца, са 23 673, като 14 466 от тях са посочили като причина кризата с коронавируса. Сред новорегистрираните безработни през март най-голям дял заемат тези, освободени от сектор хотелиерство и ресторантьорство (46.4%), следвани от търговия (18.8%) и преработваща промишленост (11.3%). Постъпилите на работа безработни през месеца са 16 835, като 92.7% от тях са устроени в реалната икономика. След въвеждането на извънредното положение работа са започнали 6 598 лица.
Източник: economic.bg (16.04.2020)

Продажбите на автомобили у нас се свиха с една трета В България през март са регистрирани само 1609 нови автомобила, което е спад с една трета спрямо същия месец на миналата година, четем в месечния бюлетин на Европейската асоциация на автомобилните производители (ЕААП - ACEA). Не по-добро е положението и в останалите страни на Стария континент. Продажбите на нови коли в Европейския съюз са се свили през март с 55.1% на годишна база, съобщава ДПА, цитирайки данни от Европейската асоциация на автомобилните производители. Близо 567 000 са новите возила, които са били регистрирани през третия месец на тази година. Експертите са категорични, че този драстичен спад е резултат от пандемията от COBID-19. Мерките за овладяване на коронавируса затвориха центровете за продажби на автомобили в повечето страни в Европа. Най-голямо е свиването на пазара в Италия - с 85.4%, показва статистиката. Търсенето на нови автомобили е било много ниско и във Франция и Испания.
Източник: Банкеръ (21.04.2020)

Уникредит Булбанк очаква 7.8% спад на БВП през тази година Безработица 9% и икономически спад 7.8% през 2020 г. заради по-слабо потребление на домакинствата и понижение на инвестициите и нетния износ вследствие на ограничителните мерки от разпространението на COVID-19. Това показва последната макроикономическа прогноза на Уникредит Булбанк. Добрата новина е, че страната е с нисък дълг, стабилна фискална политика и относително малък дял на туризма, което означава, че перспективите за бързо и силно възстановяване са положителни. Очакванията са през 2021 г. БВП да порасне със 7%. "От голямо значение е, че влизането в ERM II и Банковия съюз ще спомогне да се стабилизират очакванията на по-благоприятни нива и ще държи ниски разходите за финансиране", посочва главният икономист на банката Кристофор Павлов. Сметките показват, че българската икономика може да достигне предкризисните си нива през първата половина на 2022 г., "или около година и половина след като спадът е приключил". За сравнение - рецесията от 2009 г. беше последвана от над четиригодишен период на възстановяване за България. Двуцифрен спад на реалния брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на годината очаква икономическият екип на "Уникредит". Много сектори в икономиката са частично парализирани. Сред тях са, разбира се, хотели, ресторанти, култура и развлечения, но и други браншове, базирани на човешки контакт. Сътресения са видими и в транспорта, и в експортно ориентираните сектори заради трудностите във веригите за доставки, спада на търсенето и поръчките от партньори в чужбина. "Уникредит" залага на 1.7% спад на БВП на тримесечна база през периода януари - март и 16% понижение през април - юни, като през второто тримесечие положителен принос, изглежда, ще дойде единствено от правителствените разходи.
Източник: Капитал (22.04.2020)

България е първа в ЕС по ръст на заетостта за 2019-а Отбелязаната от България през 2019 г. заетост от 75% за хората на вързаст от 20 до 64 г. е с рекордно нарастване за ЕС от 2,6 пукта. Това показват данни на Евростат. Средната за ЕС в тази възрастова група е 73,1%. В Швеция тя е била най-висока - 82,1%, а в Гърция е най-ниска – 61,2%. България е по средата на класацията. Швеция е единствената в ЕС държава, в която заетостта през 2019 г. е спаднала в сравнение с предишната година, макар и с нищожните 0,3 проценти пункта. Във всички останали тя се е увеличила, но водеща в това отношение е България с 2,6 процентни пункта. Следват Кипър с 1,8 процентни пункта, Търция и Малта с по 1,7 пункта и Хърватия с 1,5 пункта. България е по средата на класацията по заетост сред 27-те страни членки, като е една от десетте държави в съюза, която е достигнала още през 2019 г. процента заетост, който си е поставила като цел за 2020 г. Останалите държави са Дания, Финландия, Австрия, Люксембург, Франция, Белгия, Испания, Италия и Гърция. Заради кризата с коронавируса през 2020 г. данните за безработица и заетост вече са много по-различни, но тези за първото тримесечие на 2020 г., което обхваща и март, ще излязат в края на април. Данните за заетостта на жителите на Евросъюза на възраст между 55 и 64 години са малко по-различни: 59,1% за 2019 г., като цифрата през 2000 г. е била едва 35%. В България през 2019 г. заетостта в тази възрастова група е малко по-висока от средната за ЕС, като страната ни се нарежда на 10-о място. Швеция пак е водещата страна членка със 77,7% заетост за хората между 55 и 64 години. В Люксембург тя е едва 43,1%. През 2019 г. безработицата в България е намаляла с 1 процентен пункт в сравнение с предишната 2018 г., достигайки до рекордно ниските 4,2 процента. Продължително безработните – над 1 година, са били 81 хиляди човека, т.е. малко повече от половината от регистрираните безработни.
Източник: 24 часа (22.04.2020)

България е на последно място в ЕС по онлайн пазаруване Онлайн пазаруването продължава да набира скорост в Европейския съюз. Наред с нарастващото използване на интернет и подобряващите се стандарти за сигурност, клиентите оценяват възможността да могат да пазаруват по всяко време и навсякъде, с достъп до широк асортимент от продукти и лесни ценови сравнения, констатира Евростат. Европейската статистическа служба очаква електронната търговия да продължи да бележи растеж по време на пандемията от коронавирус, предвид затварянето на търговски обекти и мерките за социално дистанциране. Сред гражданите на Алианса на възраст от 16 до 74 години 60% са пазарували онлайн през годината, предхождаща проучването от 2019, публикувано днес, спрямо 56% в изследването от 2018 година. А спрямо 2009 година делът на купувачите по интернет почти се е удвоил от 32 процента. Мъжете са малко по-склонни от жените да пазаруват онлайн, с дялове съответно от 61 процента и 59 процента за двата пола. През последните 10 години обаче се е увеличил повече делът на дамите с покупки по интернет - от 29 на сто през 2009 година до 59 на сто през 2019 година. При мъжете този показател се повишил от 35 процента на 61 процента. За десет години делът на онлайн купувачите е нараснал значително във всички възрастови категории, особено в групите между 16 и 54 години. Най-голям е делът и растежът при ползвателите от 25- до 34-годишна възраст (от 45 процента през 2009 година до 79 процента през 2019 година). Данните от 2019 година сочат най-високи дялове на пазаруващите по интернет в скандинавските страни. В ЕС лидерите Дания (84 процента) и Швеция (82 процента) са следвани от Нидерландия (81 процента), Германия (79 процента) и Финландия (73 процента). Норвегия и Исландия, които не са членки на съюза, отчитат съответно 82 процента и 80 процента. На дъното на класацията е България, където само 22 процента от хората между 16 и 74 години са направили покупки онлайн през разглежданата година. Непосредствено преди страната ни се нареждат Румъния (23 процента), Италия (38 процента) и Португалия (39 процента). Най-силен скок за последните 10 години се наблюдава в Естония - от 17 процента през 2009 година на 68 процента през 2009 година. Евростат информира и за продължаващ растеж на онлайн продажбите на компаниите в ЕС, които все повече разчитат на това перо, за да постигат максимални печалби.
Източник: Банкеръ (22.04.2020)

България влиза в кризата с втория най-нисък дълг в Европа България влиза във вероятната нова криза с втория най-нисък дълг в Европа и с третият по големина бюджетен излишък за 2019 г. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ) и на Евростат. Единствено Естония отчита по-нисък дълг спрямо икономиката си - 8,4%. Дългът на България за 2019 г. е в размер на 24,205 млрд. лв., което е 20,4% от БВП. За сравнение: през 2018 г. дългът е бил 22,3% от БВП, а през 2017 г. - 25,3%. През 2016 г. дългът е бил 29,3%, което тогава смути много финансисти и икономисти, защото увеличението беше значително (3,7 млрдл. лв.) спрямо 2015 г. От присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. задълженията на страната ни се покачиха от 10,4 млрд. лв. до 26,9 млрд. лв. през въпросната 2016 г., когато имаше емисия от близо 2 млрд. евро външен дълг. Добре е да сменем обаче, че за същия период има силен ръст и на икономическото производство - от 44 млрд. долара до 53,24 млрд. долара. Единадесет държави членки имат ниво на държавен дълг над 60% от БВП, като най-високият дял е регистриран в Гърция (176,6%), Италия (134,8%), Португалия (117,7%), Белгия (98,6%), Франция (98,1%), Испания и Кипър (по 95,5%). Същевременно става ясно, че страната ни отчита и третия най-висок бюджетен излишък за 2019 г. в общността. През 2019 г. Дания (+ 3,7%), Люксембург (+ 2,2%) и България (+ 2,1%) са отчели най-висок излишък спрямо икономиката си. Същевременно две членки на ЕС са отчели дефицит от 3 или над 3% от БВП: Франция (-3,0%) и Румъния (-4,3%).
Източник: Инвестор.БГ (23.04.2020)

Колко струва час труд: В България - 6 евро, в Дания - 46 евро България е класирана на последно място в групата на така наречените догонващи страни от ЕС по заплащане на труда в сектора на производството. Според данни на Националния статистически институт на Германия, в страната ни се плащат средно по 6 евро за час положен труд. На предпоследно място е Румъния, в която за един час работа се плаща средно 7,50 евро, следвана от Литва и Полша, съответно, с 9,50 и 10,40 евро на час. Според публикуваната на сайта на германската статистика информация, най-високоплатен е трудът в Дания – 46,30 евро на час. На второ място е Люксембург с 41,30 евро на час, следван от Белгия, където за час работа средно се получават 40,70 евро. Германия е на седмо място, като икономистите са изчислили, че за един час труд средно се плащат 35,90 евро на час.
Източник: Банкеръ (24.04.2020)

НСИ: Спад в приходите си през март посочват 53.5% от предприятията В кризисната ситуация заради епидемията на коронавируса 53.5% от предприятията посочват, че приходите им от продажби на стоки или услуги са намалели през март в сравнение с февруари, 36.3% не отчитат промяна в приходите от продажби, а в дори 9.5% е имало увеличение. Това съобщи Националният статистически институт (НСИ), който проведе ново бизнес изследване сред нефинансовите предприятия, за да установи ефекта на извънредното положение, свързано с COVID-19, върху най-засегнатите сектори на икономиката през март. Анкетното изследване е проведено от 8 до 21 април, като на случаен принцип са избрани 3770 предприятия с общо 230 хиляди души персонал. Участието в изследването е доброволно, като е предоставена информация от 1348 предприятия (35.8% от включените в извадката), с приблизителен обхват от от 87 хиляди души, наети в тях. Най-голямо намаление на приходите от продажби на стоки или услуги имат предприятията в икономически дейности, свързани с "Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности" - 70.6% спад.
Източник: Други (27.04.2020)

Производствените цени намаляват с 2.6% през март Общият индекс на цените на производителите в индустрията намалява с 2.1% през март 2020 г. в сравнение с предходния месец, съобщи Националният статистически институт. Намаление е регистрирано в преработващата промишленост (с 2.6%), в добивната промишленост и в производството и разпределението на електроенергия, топлина и газ, с по 1%. В преработващата промишленост се наблюдават по-ниски цени на производителите при производството на основни метали (с 0.6%) и при производството на изделия от други неметални минерали (с 0.4%). По-голямо увеличение на цените бе регистрирано в производството на каучукови и пластмасови изделия и в производството на медицински и медицински изделия (с по 0.7%). Общият индекс на цените на производителите в промишлеността през март 2020 г. намалява с 1.5% спрямо същия месец на 2019 г. По-ниски цени са регистрирани в производството с 3.7%, докато увеличението се наблюдава в производството и разпределението на електроенергия, топлина и газ ( с 5.3%) и в добивната промишленост (с 0.2%). По-значително намаление се наблюдава при: производството на основни метали (с 6.8%), производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон (с 3.5%) и в обработката на дърво и дърво, с изключение на мебелите (с 3.3%). Увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава в следното: обработка на кожи и производство на кожени изделия (с 4.9%), производство на хранителни продукти (с 4.2%) и производство на тютюневи изделия (с 3%).
Източник: БТА (04.05.2020)

Новото строителство в България забавя темповете през първото тримесечие Новото строителство на жилища в България се забавя, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за издадените през първото тримесечие разрешителни за строеж и за започнатите нови сгради. Броят на издадените за периода януари-март 2020 г. разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличава с 8,7% на годишна база до 1 351, но е за по-малко жилища (спадът достига 19,3% до 6 317 жилища) с по-малка разгъната застроена площ (РЗП) – тя намалява с 21% домалко под 815 300 кв.м. Това предполага, че са издавани повече разрешителни за еднофамилни къщи – тенденция, която беше видима при предишната криза. Що се отнася до започнатите жилищни сгради и жилища, те също са по-малко, показват данните. През първото тримесечие е започнато строителството на 847 нови жилищни сгради с 4 454 жилища в тях, основно концентрирани в най-големите градове спрямо 871 сгради с 4 481 жилища в тях година по-рано.
Източник: Инвестор.БГ (05.05.2020)

БВП на България ще се срине със 7,2%, прогнозира Брюксел Очаква се реалният БВП на България да се свие със 7 на сто през 2020 г. Причината са най-вече мерките срещу разпространението на коронавируса след обявяването на извънредно положение на 13 март. Спадът у нас ще бъде последван от частично възстановяване на икономическата активност през втората половина на годината. То ще съпроводи постепенното вдигане на ограниченията. Това се казва в пролетната икономическа прогноза на Еврокомисията за ЕС. Тя е първата, изготвена в условията на пандемия. Прогнозата бе огласена от еврокомисаря по въпросите на икономиката Паоло Джентилони. Тази година в икономиката на ЕС ще се наблюдава рецесия от историческа величина. Силна рецесия, последвана от бавно възстановяване В началото на пандемията икономическите условия у нас са били благоприятни. Ръстът на БВП през 2019 г. е бил стабилен със своите 3,4 на сто. Положителната тенденция обаче е била прекъсната от COVID-19. Най-засегнатите от мерките сектори на българската икономика са търговията на дребно, транспортът, хотелиерството и ресторантьорството. Според оценките в момента те работят с 30-40 на сто от своя капацитет. Върху останалите браншове също се очакват значителни странични ефекти.
Източник: Club Z (07.05.2020)

Държавата пак посяга към частните пенсии Намалението в размера на пенсиите, които ще бъдат отпуснати през последното тримесечие на 2021 г., когато жените, родени в началото на 1960 г., ще придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще е около 20 на сто от предполагаемата държавна пенсия. Това ще е така, защото те ще са първите пенсионери, получаващи не само държавна, но и втора, частна пенсия. Това сочи извод в актюерски доклад за 2019 г., изготвен от Националния осигурителен институт (НОИ) за оценка на дългосрочното финансово състояние на фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) в България за периода 2018-2070 година. Експертите сочат, че сумата на намалението ще е различна за всеки отделен пенсионер и ще зависи от конкретния период, който обхваща осигурителният му стаж. "Коефициентите на заместване на дохода ще бъдат по-ниски за пенсионерите, които се осигуряват и в двата стълба, тъй като пенсиите им ще бъдат редуцирани пропорционално на осигурителната вноска, която е била прехвърляна към втория стълб. Те обаче ще получат втора пенсия от универсален пенсионен фонд, така че няма да бъдат ощетени", обясняват държавните чиновници. Това е поредната спекулация на високо държавно ниво с цел да бъдат стимулирани хората да се отказват от личните си партиди в частните пенсионни схеми и да прехвърлят натрупаното в празната каца на държавното пенсионно осигуряване, коментират финансисти. Това е удар срещу втория пенсионен стълб, който работи на капиталов принцип, и опит за насочване на хората към изцяло държавни пенсии, които зависят единствено от политическата воля на правителствата. Колко ли ще бъдат две пенсии в България? Отговор на този въпрос може да се получи само, ако се знае колко ще е сборът на двете пенсии - държавната и частната, да речем - и дали е повече от само една "държавна" пенсия. Наглед лесна задача, но досега НОИ не е поел ангажимент да каже колко ще бъде пенсията от първи стълб (държавната) през 2021 г. за жените. Има най-различни сметки за втората, но няма как само на тяхна база да се правят генерални изводи и за двете. В доклада се посочва, че възможността за прехвърляне на осигуряването изцяло към ДОО оказва благоприятно влияние върху коефициента на заместване на дохода от първия стълб, като за осигурените, родени след 1959 г., които ще изберат осигуряване само в първи стълб, средният брутен коефициент на заместване ще бъде с около 10 процентни пункта по-висок. Че проблемът се крие в точно този коефициент, с който пенсията от първия стълб се намалява, сигнализира още по време на дискусията Лидия Шулева, която беше министър на труда и социалната политика в правителството на Симеон Сакскобургготски. Коефициентът и начина на определяне на тази редукция, бе критикуван публично и от много други експерти в областта на пенсионното осигуряване. За него изрази позиция и националният омбудсман. Но, както се вижда и с невъоръжено око, НОИ и социалното министерство продължават да нехаят за корена на проблема и само лениво замитат изсъхналите му и опадали листа. Намалението на пенсиите от ДОО с процента, който се цитира, се основава на един измислен коефициент, равен на съотношението между вноската в универсалния фонд и вноската във фонд "Пенсии. Ако искаме да търсим някаква справедливост между поколенията, които участват във втория стълб и родените преди 1960 г., то намалението на пенсията от НОИ трябва да бъде с коефициент, равен на съотношение между вноската в универсален фонд и необходимата вноска за балансиране на разходите на фонд "Пенсии". В такъв случай намалението на пенсията от НОИ няма да бъде с 20 на сто и да нараства, а ще бъде около 11-12 на сто. Така две пенсии винаги ще са повече от една. Това обаче не е изгодно за управляващите, защото никой няма да си върне парите в НОИ. Именно това несправедливо намаление на пенсиите от НОИ за родените след 31.12.1959 г. дава основание на противниците на втория пенсионен стълб да твърдят, че той е излишен. Те сравняват съвършено неправилно (дори неграмотно) индекса на нарастване на осигурителния доход и оттам - нарастването на пенсиите от ДОО с доходността на пенсионните фондове, след което обявяват участието във втория стълб за неизгодно. Това сравнение е изключително некоректно, защото нарастването на пенсиите от НОИ може да дойде само от по-високи вноски или от налагането на по-високи данъци, т.е. като се отнемат вече заработени пари от едни и се дадат на други.
Източник: Банкеръ (07.05.2020)

Търговията се сви с 18% през март Продажбите на дребно през март в целия Европейски съюз буквално са се сринали и са паднали до нивото, на което са били през декември 2014 г. Това показват данните на Евростат. Спадът е внезапен и е много по-голям, отколкото през 2009-2010 г. при настъпването на световната икономическа криза – тогава трендът е бил много по-плавен. Спадът в продажбите на дребно през март в еврозоната е 11,2%, сравнено с предишния месец февруари, и с 9,2%, сравнено с март 2019 г. За целия Евросъюз спадът на месечна база е 10,4%, а на годишна – с 8,2%. България е абсолютен лидер по намаляване на продажбите през март – с цели 18,1%, сравнено с февруари. Други страни членки, в които също има значителен спад, са Франция със 17,4% и Люксембург с 16,4%. Сравнено с година по-рано, България не е на първо място по спад на продажбите, а на трето, с 14,6%. На първо е Франция, където продажбите през март 2020 г. са с 16% по-ниски, отколкото през март 2019 г., а на второ е Словения с 15,1%. Има три страни от ЕС, в които мартенските продажби сега са по-високи, отколкото през март 2019 г. Това са Унгария, където ръстът на годишна база е 3,5%, Румъния, където е 3,1%, и Ирландия с 3%. Няма разбивка в отделните държави на продажбите на кои стоки се дължи спадът през март 2020 г. За България важат общите тенденции, които са отбелязани за ЕС.
Източник: 24 часа (07.05.2020)

Фармацията спечели най-много от кризата - 14,4% ръст за март Извънредното положение, въведено на 13 март, е довело до 6,9% спад на промишленото производство през третия месец от годината, сравнено със същия месец на предишната година, но това не засяга всички сектори. Кризата е подминала фармацията, която отбелязва месечен ръст от 14,4% и годишен от 4,8%, показват данните на НСИ, публикувани в петък. Производството на храни и добивът на метални руди са другите два отрасъла, на които извънредното положение не се е отразило негативно, поне не веднага през март. Хранителната индустрия у нас отбелязва годишен ръст от 8,3% през март, а добивът на метални руди - 27,4%. Рудодобивът обаче беше в относителна криза през последните година и половина - две, така че при него ръстът е по-скоро заради ниската база. Най-тежко кризата е засегнала производството на мебели, обувната промишленост и производството на облекла - спадът в тези три производства е с около 25% на годишна база. В същото време продажбите на облекла и обувки в България през март са претърпели истински срив - спадът е с 66,5% спрямо февруари и с 63,1% спрямо март 2019 г., личи от данните за търговията през март. Друг сектор от индустрията, който почувства кризата силно още през март, е машиностроенето - със спад от 21% на годишна база. В него влиза и производството на авточасти, което бе значително ударено от спирането на автомобилните заводи. Строителството също е засегнато сравнително силно през март. То е спаднало с 14% в сравнение с март 2019 г., като този спад се дължи повече на спада в строителството на сгради, който е 16,8% в сравнение със същия месец на 2019 г., а по-малко на инженерното строителство, което е намаляло с 9,8%. В същото време кризата все още не се е отразила на жилищното строителство за цялото тримесечие, тъй като при въведените в експлоатация нови жилища има ръст на годишна база от 12,9% на броя на сградите и цели 33,7% на броя на жилищата.
Източник: 24 часа (11.05.2020)

Бедни у нас са били 1.59 млн. човека, или 22.6% от населението на страната, през миналата година През миналата година линията на бедност* общо за страната e 413.04 лв. средномесечно на човек от домакинство. При този размер бедните у нас са били 1.586 млн. човека, или 22.6% от населението на страната, съобщават от националната статистика. Този брой е равен на бедните преди пет години (2015 г.). Но през 2016 и 2017-а хората под линията на бедност са били повече. В сравнение с 2018 година линията на бедност малко се повдига (със 17.6%), а относителният дял на бедното население нараства. Системата за социална защита има съществено значение за съкращаване на бедността, а числата са повече от категорични. Данните за миналата година показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.6 до 29.6 процента. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.2 процента. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (58.9% за миналата година), като рискът от бедност при безработните мъже е по-висок в сравнение с безработните жени. През миналата година делът на бедните сред заетите лица в най-активната възрастовата група - 18-64 години, намалява спрямо 2018-а до 9 процента. Но и тук трябва да се направят някои уточнения. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е по-нисък от този при мъжете от същата категория. Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при работещите. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование (55.5%). С нарастване на образователното равнище броят на бедните сред работещите намалява приблизително два пъти за хората с основно образование и над седем пъти за българите със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е само 2.5 процента. Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с човек на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо намаление на риска от бедност през миналата година в сравнение с 2018-а се наблюдава при домакинствата с три или повече възрастни със зависими деца. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.5%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее един човек над 65 години, рискът от бедност е по-висок от домакинство, в което живее един човек под 65 години.
Източник: Банкеръ (11.05.2020)

Индустриалното производство в България се свива с 6,9% през март През март 2020 г. промишленото производство намалява с 6,9% спрямо същия период на 2019 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. За месец спадът е 5,1%. Това на практика са първите по-сериозни икономически данни, които вече отразяват последиците от разпространението на коронавируса. Припомняме, че през февруари 2020 г. промишленото производство в България отбеляза макар и слаб ръст от 0,1% спрямо същия месец на миналата година. Според НСИ основна причина за сериозния спад на годишна база през март е намалението в преработващата промишленост - с 9,8%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,4%. Ръст е отчетен при добивната промишленост - с 12,3%. По-значително намаление в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството, некласифицирано другаде - с 46,4%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 31%, производство на облекло - с 26%, производството на мебели - с 24,9%. Ръст има при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 12,2%, производството на хранителни продукти - с 8,3%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 4,8%. На месечна база спрямо февруари се наблюдава намаление в преработващата промишленост - с 6,9%, а увеличение - при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,6%, и в добивната промишленост - с 1%. През март по-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството, некласифицирано другаде - с 59,8%, производството на мебели - с 25%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 21,8%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 18,5%. Съществено увеличение е регистрирано при: производството на лекарствени вещества и продукти - с 14,4%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 9,9%.
Източник: Инвестор.БГ (11.05.2020)

България отчита рекорден срив на потреблението Очаквано най-голям шок от предизвиканата от коронавируса криза в България поема потреблението, докато индустрията е най-малко засегната. Това стана ясно в петък, след като НСИ публикува първите официални данни за финансовото измерение на кризата върху конюнктурата на страната ни. По предварителни, сезонно изгладени данни на официалната статистика, потреблението се понижава с 14,6% на годишна база след ръст от 5,5% през предходния месец и бележи най-големия спад в историята на статистиката. Понижението в дейността на търговците на дребно се дължи главно на огнището на коронавирус и наложените мерки, за да се предотврати разпространението му. На месечна база продажбите на дребно спаднаха с 18,1%, след като се увеличиха с 0,9% през предходния месец. Растеж има при храните, както и при фармацевтика и медицински стоки и при продажбите по интернет. Най-голямо понижение има при покупките на дрехи и обувки, компютърна и комуникационна техника, горива, битова техника и мебели. Ето и подробните разбивки: По данни на Националния статистически институт оборотът при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали през март намалява с 37,1% в сравнение с година по-рано, при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали спадът е с 18,8%. Статистиката отчита увеличение с 3,4% при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. По-значителен спад при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали е регистриран при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 63,1%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 40,4%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 19,8%. В условията на коронакриза статистиката регистрира увеличение при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 14,4%, а при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет ръстът е с 5%. През март е регистриран спад на оборота на месечна база при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 36,7%, и в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 25,6%. В НСИ отчитат увеличение на оборота в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 1,9%. При търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали най-голям спад е отчетен в: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 66,5%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 41,3%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 28.7%. Увеличение на оборота е регистрирано при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности - с 1,9%.
Източник: Инвестор.БГ (11.05.2020)

Приходите на хотелите в България се сринаха през март Приходите от нощувки в местата за настаняване в България, през първия месец на извънредно положение, се сринаха. През март 2020 г. те отчитат приходи от 21.1 млн. лв., което е спад от 56.6% в сравнение със същия месец на 2019 г. Регистриран е срив на приходите както от чужди граждани - с 57.9%, така и от български граждани - с 55.5%. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ) за първия месец от въведеното на 13 март извънредно положение в страната. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през март 2020 г., също намалява значително - до 381 хил., или с 56.4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голям спад на нощувките (с 58.9%) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди. Обикновенно това са най-предпочитаните от туристите места за настаняване. През разглеждания период в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 71.9% от общия брой нощувки на чужди граждани и 37% - на българи. Общият брой на пренощувалите лица в хотелите, мотелите и къмпингите, през месец март, също бележи спад – от 62.4% в сравнение със същия месец на 2019 г. и достига 162.5 хиляди. Регистриран е спад както при чуждите граждани - с 64.7%, така и при българските - с 61.4%. В условията на извънредно положение в страната, въведено от средата на март, са функционирали 1 662 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 51.6 хил., а на леглата - 104.3 хиляди. В сравнение с март 2019 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, намалява с 15.4%, а броят на леглата в тях - с 10.3%.
Източник: economic.bg (12.05.2020)

COVID-кризата е ударила най-тежко мебелната индустрия В първия месец, в който България се сблъска с корона кризата, най-тежко е пострадала мебелната индустрия. Това показват данните на НСИ промишленото производство през март. До публикуването на тази информация се смяташе, че най-засегнат е автоклъстерът - фирмите, които правят части и асесоари за големите автомобилни концерни. Всъщност в негативната статистика за март водач се оказва мебелният бранш - индексът на неговото производство се е сринал с 25% спрямо февруари, а автосекторът се нарежда на второ място с близо 22% спад. Данните на НСИ разкриват още, че производството на облекла и машиностроенето също са сред големите жертви на корона кризата, както и електрониката и електротехниката. Всички тежко ударени сектори работят най-вече за износ и неволите им идват основно от секнали поръчки от чужбина, блокирани доставки на суровини и материали и транспортни ограничени В същото време производството на медикаменти е отбелязало сериозен ръст в първия критичен за България месец. Хранително-вкусовата промишленост, както и ремонтите и инсталирането на машини и оборудване са другите два сектора, които не са пострадали от корона кризатата. Това са само първи данни, статистиката на НСИ за април ще покаже по-устойчивите ефекти върху промишлеността в страната.
Източник: Сега (13.05.2020)

ЕБВР очаква 5% спад на българската икономика през 2020 г. Икономиката на България ще се свие с 5% през тази година заради причинената от коронавируса криза, прогнозира Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Банката очаква бързо възстановяване и ръст на брутния вътрешен продукт на страната ни от 4 на сто през 2021 г., посочва се в актуализираната и макроикономическа прогноза. Очакванията на ЕБВР за икономическия спад през тази година са по-оптимистични в сравнение с прогнозата на Европейската комисия (ЕК) - -7,2% за тази година. Банката обаче е по-песимистично настроена в сравнение със Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ), които прогнозират спад от, съответно, 3,7% и 4% за тази година. В последното издание на Регионалните икономически перспективи на ЕБВР се посочва, че „значителният спад в потреблението на услуги и стоки за дълготрайна употреба ще засегне особено малките и средните предприятия“. Спадът на търсенето ще има най-силен ефект върху българската икономика, тъй като търговията на дребно и други пряко засегнати услуги представляват почти 25 на сто от БВП. Забавянето на износа на стоки, като се има предвид по-ниското търсене в световен мащаб, и отлагането на инвестициите на фона на повишената несигурност и мечите пазарни настроения ще се отразят и върху икономиката. ЕБВР подчертава, че силно засегнат от кризата ще е туристическият сектор, който допринася за около 10% от БВП на България. Увеличените държавни разходи за подкрепа ще са смекчаващ фактор за кризата.
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2020)

Износът на български стоки за трети страни намалява през първото тримесечие През първите три месеца на тази година износът на български стоки за трети страни намалява с 2,7% в сравнение с година по-рано и е на стойност 4,809 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Обединеното кралство, САЩ, Сърбия, Руската федерация и Северна Македония, които формират 51,9% от износа за трети страни. Само през март експортът за трети страни намалява с 8% на годишна база и достига 1,509 млрд. лева. От януари до март при експорта за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2019 г. е отбелязан в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (54,6%) и „Храни и живи животни“ (41,8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (30,8%). Вносът на стоки през първото тримесечие намалява с 1,1% в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 6,023 млрд. лева (по цени CIF), като най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Египет. Само през март импортът намалява с 1,7% спрямо година по-рано и е в размер на 1,815 млрд. лeвa.
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2020)

Износът на български стоки за ЕС нараства през първите два месеца на 2020 г. През първите два месеца на тази година износът на България за европейските партньори нараства с 4,3% спрямо същия период на 2019 г. и е в размер на 6,377 млрд. лева, се разбира от предварителните данни на НСИ. Експортът е насочен към Германия, Румъния, Италия, Гърция, Белгия и Франция, които формират 70,3% от износа за държавите - членки на ЕС. Само за февруари той се увеличава с 4,1% на годишна база и е в размер на 3,175 млрд. лева. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през януари и февруари най-голям ръст, в сравнение с година по-рано, е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (44,4%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (32%). Най-голям спад има в изнесените стоки от сектор „Храни и живи животни“ (11,6%). Вносът от ЕС през периода януари - февруари расте с 3,2% в сравнение със същия период на 2019 г. и достига 6,294 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия Гърция и Унгария. Само през февруари импортът от държавите - членки на ЕС, се увеличава с 1,4% на годишна база и е в размер на 3,207 млрд. лева. При вноса от европейските страни през първите два месеца на тази година в сравнение със същия период на 2019 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (101,7%). Намаление се наблюдава единствено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (48,1%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС от януари до февруари е положително и е на стойност 83,1 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2020)

1317 лв. е средната заплата, отчете НСИ Средната брутна месечна работна заплата за януари 2020 г. е 1 323 лв., за февруари - 1 308 лв., и за март - 1 321 лева. През първото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата e 1 317 лв. и нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. с 0.3%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Операции с недвижими имоти“ - с 12.1%, и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 4.7%. Най-значително намаление на заплатите е регистрирано в икономическите дейности „Култура, спорт и развлечения“ - със 7.8%, „Други дейности“ - със 7.6%, и в „Селско, горско и рибно стопанство“ - със 7.1%. През първото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата нараства с 9.0% спрямо първото тримесечие на 2019 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти“ - с 20.6%, „Образование“ - с 12.5%, и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 10.4%. Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през първото тримесечие на 2020 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 3 236 лева; „Финансови и застрахователни дейности“ - 2 120 лева; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 2 031 лева.
Източник: Банкеръ (15.05.2020)

НСИ: БВП с 2.4% ръст през първото тримесечие През първото тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 2.4 на сто спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.3 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. според сезонни данни, показват експресни оценки на Националния статистически институт. За първото тримесечие на 2020 г. БВП в номинално изражение достига 25 146.2 млн. лева. Реализираната добавена стойност през първото тримесечие на 2020 г. е 21 481.0 млн. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (84.9 на сто), което в стойностно изражение възлиза на 21 346.5 млн. лева. През първото тримесечие на 2020 г. бруто капиталообразуването е 3 649.8 млн. лв. и заема 14.5 на сто относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително. През първото тримесечие на 2020 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. брутната добавена стойност нараства с 0.1 на сто. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през първото тримесечие на 2020 г. принос за регистрирания икономически растеж по сезонни данни спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. има увеличението на износа на стоки и услуги с 0.1 на сто. През първото тримесечие на 2020 г. спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се увеличава с 2.3 на сто. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 4.1 на сто. Бруто образуването на основен капитал отчита спад от 5.3 на сто през първото тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година по сезонни данни. Износът на стоки и услуги се увеличава с 1.1 на сто, докато вносът на стоки и услуги намалява с 0.6 на сто.
Източник: 24 часа (18.05.2020)

Безработицата в България тръгна нагоре през първото тримесечие Безработицата в България е тръгнала нагоре през първото тримесечие на 2020 година след настъпилата стагнация на пазара на труда заради коронавируса, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Въпреки че за първото тримесечие на годишна база безработицата намалява с 0,4 процентни пункта, спрямо последното тримесечие се вижда повишение – с 0,5 на сто. След като безработицата стигна поредно рекордно дъно в края на 2019 г. до 4,1%, то през първото тримесечие на тази година показателят се повиши до 4,6%, вижда се от данните на националната статистика. За януари – март броят на безработните е 148,9 хил., от които 86,0 хил. (57,8%) са мъже и 62,9 хил. (42,2%) - жени. Безработицата сред висшистите продължава да намалява, става ясно от данните. От всички безработни 11,2% са с висше образование при 15,4% миналата година. Без работа са 39,1% от лицата с основно или по-ниско образование. За януари- март продължително безработните (от една или повече години) намаляват до са 74.5 хил., или 50.1% от всички безработни при 52,9% година по-рано. Така коефициентът на продължителна безработица е 2.3 на сто при 2,6 на сто преди година. От общия брой на безработните 23.5 хил., или 15.8%, търсят първа работа. Младежката безработица (възрастовата група 15 - 29 навършени години) е 7,9%, като в сравнение със същото тримесечие на 2019 г. остава почти непроменена. При мъжете коефициентът на безработица (15 - 29 навършени години) е 8,7% - с 0.3 процентни пункта по-висок спрямо първото тримесечие на 2019 г., докато при жените коефициентът намалява с 0,4 процентни пункта и достига 6,8%. Данните за заетостта в страната показват, че през първото тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3,107 милиона, или 52,4% от населението при 3,147 милиона година по-рано. През първото тримесечие малко над 1, 9 милиона, или 64% от заетите лица, са в сектора на услугите, 935,6 хил. (30,1%) - в индустрията, и 184,3 хил. (5,9%) - в селското, горското и рибното стопанство. От всички заети 3,1% (96,8 хил.) са работодатели, 6,9% (214,8 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 89,4% (2 777,4 хил.) - наети лица, и 0,6% (18,2 хил.) -неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2,08 милиона (75,1%) работят в частния сектор, а 691,4 хил. (24,9%) - в обществения. Броят на наетите лица с временна работа е 87,3 хил., или 3,1% от всички наети лица. През първото тримесечие заетостта в отделните възрастови групи е следната: Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3,015 милиона. Коефициентът на заетост за населението в тази възрастова група е 68,1%. При младежите на възраст 15 - 29 навършени години показателят е 37,5 на сто. Заетите лица на възраст 55 - 64 навършени години са 595.2 хил., или 62,9% от населението в същата възрастова група. През първото тримесечие на 2020 г. общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на 15 и повече навършени години е 2, 668 милиона при 2,601 милиона преди година. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1,268 милиона или 28,6% от населението в същата възрастова група, тоест налице е ръст спрямо предходната година, когато те са били 27% от населението.
Източник: Инвестор.БГ (18.05.2020)

Новите договори за финансов лизинг намаляват през март на годишна и тримесечна база Бизнесът на лизинговите компании в България се развива добре през първото тримесечие на тази година, въпреки че през март в нашата страна беше въведено извънредно положение заради разпространението на пандемията с COVID-19 и икономическата активност намаля. Общо вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на март са общо 4,296 млрд. лв., докато преди година по същото време бяха 4,116 млрд. лв., показват данните на БНБ. За една година те нарастват с 4,4% (180,5 млн. лв.), а спрямо края на декември 2019 г. – с 0,1% (3,5 млн. лева). В Българската народна банка отчитат, че водещ е финансовият лизинг. В края на първото тримесечие на тази година вземанията са 4,081 млрд. лв., като на годишна база те нарастват с 5,1% (197,5 млн. лв.). На тримесечна база увеличението е с 0,2% (6,2 млн. лева). В централната банка изчисляват, че делът им в общия размер на вземанията по лизингови договори за една година се повишава от 94,4% до 95%. В края на март новите договори за финансов лизинг са в размер на 449,6 млн. лв. Обемът им намалява на годишна база с 16,4% (88,4 млн. лв.) и с 13,9% (72,6 млн. лв.) спрямо четвъртото тримесечие на 2019 година. Вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили са 1,646 млрд. лв. в края на март и нарастват с 12% (176,8 млн. лв.) на годишна база и с 0,9% (14,8 млн. лева) на тримесечна. Относителният им дял за една година се увеличава от 37,8% до 40,3% в края на същия месец на 2020 година. В края на първото тримесечие на тази година вземанията по договори за финансов лизинг на Товарни и лекотоварни автомобили са 1,324 млрд. лв., като растат с 1,3% (16,7 млн. лв.), а намаляват с 0,5% (7,2 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2019 година. Относителният им дял намалява от 33,7% в края на март 2019 г. до 32,4% една година по-късно. От банковата статистика се вижда, че в края на първото тримесечие вземанията по договори за финансов лизинг на Машини, съоръжения и индустриално оборудване възлизат на 852,7 млн. лв., като нарастват с 8,6% (67,7 млн. лв.)на годишна база, а намаляват с 0,02% (0,2 млн. лв.) на тримесечна. Относителният им дял за една година се повишава от 20,2% до 20,9%. В края на март вземанията по финансов лизинг от фирмите възлизат на 3,381 млрд. лв., като се увеличават с 1,8% (59,2 млн. лв.) спрямо края на първото тримесечие на 2019 г., а намаляват с 0,1% (2,8 млн. лв.) в сравнение с три месеца по-рано. Относителният дял на вземанията от бизнеса в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти в края на март е 82,9% при 85,6% година по-рано. Към 31 март вземанията от домакинствата и фирмите, които ги обслужват, възлизат на 681,4 млн. лв. За една година размерът им нараства с 25,4% (137,8 млн. лв.), а за три месеца - с 1,4% (9,2 млн. лв.). Относителният дял на вземанията от сектора в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти има годишен ръст от 14% до 16,7%. В централната банка отчитат, че в края на март вземанията с матуритет над 1 до 5 години са 3,201 млрд. лв., като нарастват с 6,5% (194,3 млн. лв.) на годишна база и спадат с 0,7% (22,4 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на миналата година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг има годишен ръст от 77,4% до 78,4%. В края на първото тримесечие на 2020 г. размерът на вземанията с матуритет над 5 години е 656,1 млн. лв., като нарастват с 8,8% (53,3 млн. лв.) на годишна база и с 4,4% (27,8 млн. лв.) на тримесечна. Към 31 март необслужваните вземания са 134,8 млн. лв., като за една година намаляват с 34,1% (69,8 млн. лв.), но нарастват в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2019 година с 0,3% (0,4 млн. лева). Вземанията по оперативен лизинг в края на март 2020 г. са 215,4 млн. лв., като се понижават със 7,3% (17 млн. лв.) на годишна база и с 1,2% (2,6 млн. лева) на тримесечна. В края на март 2020 г. пасивите на лизинговите дружества са 5,141 млрд. лв., като преди година бяха 4,886 млрд. лв. Те нарастват с 5,2% (254,2 млн. лв.) на годишна база, a намаляват с 0,3% (13,2 млн. лв.) спрямо декември 2019 година. В структурата на пасивите преобладават получените кредити, като относителният им дял за една година се увеличава от 77,5% до 79,7%. Размерът им е 4,098 млрд. лв. в края на първото тримесечие на тази година, като на годишна база те нарастват с 8,2% (310,1 млн. лв.), a намаляват с 0,2% (9,2 млн. лв.) на тримесечна. Заемите с матуритет над 1 година представляват 85,2% от общия размер на получените кредити в края на март 2020 г. при 85,4% преди година. Техният размер е 3,492 млрд. лв. в края на март 2020 г., като на годишна база те се увеличават с 8% (259,1 млн. лв.) и с 0,4% (13,9 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2019 година. В структурата на получените заеми преобладават кредитите от резиденти, които са 2,462 млрд. лв. Размерът им нараства със 77,9% (1,079 млрд. лв.) за една година, a намалява с 0,3% (8,6 млн. лева) на тримесечна база. Относителният дял на тези заеми в общия размер на получените кредити нараства за една година от 36,5% до 60,1%. Размерът на емитираните дългови ценни книжа от лизинговите дружества в края на март 2020 г. e 9,7 млн. лв. и намалява с 62,5% (16,1 млн. лв.) на годишна база и с 5,1% (0,5 млн. лв.) на тримесечна.
Източник: Инвестор.БГ (18.05.2020)

Вътрешното търсене ще се засили още през третото тримесечие на годината Нивото на дългосрочния лихвен процент за оценка на степента на конвергенция в България остава най-ниското за държавите от региона на Централна и Източна Европа, които са извън еврозоната, но са членки на ЕС. Това констатира тримесечният информационен материал на Асоциацията на банките в България с основни акценти върху икономиката и банковия сектор в нашата страна от януари до март. В края на периода върху икономиката на България вече започна да се усеща влиянието на пандемията от COVID-19. Дългосрочният лихвен процент за оценка на степента на конвергенция се понижава до 0,15% в края на март от 0,18%, колкото бе към 31 декември 2019 г. За сравнение, в края на март 2020г. процентът в Румъния е 4,56%, в Полша – 1,80%, в Унгария е 2,43%, в Хърватия – 0,96%, а в Чехия – 1,28%. В изпратената от Министерството на финансите в края на април до Европейската комисия Конвергентна програма в рамките на „Европейски семестър“, се посочва, че очакваният спад на БВП на България се предвижда да достигне 3%, спрямо предходната прогноза за ръст от 3,3%. В своята Пролетна икономическа прогноза за България Комисията обяви, че очаква през тази година БВП на нашата страна да се свие със 7,2%, до голяма степен повлиян от неблагоприятното въздействие на пандемията. Но с постепенното вдигане на ограничителните мерки ЕК очаква възстановяване на икономическата активност през втората половина на годината. Предвижда се вътрешното търсене да се засили още през третото тримесечие и да продължи да расте през четвъртото. ЕК очаква растежът на българската икономика да се възстанови през 2021 г. до 6%, което частично може да компенсира спада през 2020 г. Възстановяването ще бъде задвижено от частното потребление, с подобряването на пазара на труда. ЕК очаква растежът да бъде благоприятно повлиян от очакваното възстановяване на износа, но се прогнозира по-бавно възстановяване на инвестиционната дейност. През първото тримесечие на тази година хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) бележи ръст от 3% на годишна база, спрямо отчетените 2,3% през четвъртото тримесечие на 2019 г. В края на март инфлацията в България възлиза на 2,4% на годишна база, което е повече спрямо средното за ЕС (1,2%) и еврозоната (0,7%), изчисляват в АББ. България е пета в ЕС по прираст на ХИПЦ през март. Очакванията на финансите са за спад на ХИПЦ в края на годината до 0,1%, докато икономическата прогноза на ЕК е за понижение до 1,1% през 2020 г. и запазването на това ниво през 2021 г.
Източник: Инвестор.БГ (18.05.2020)

И през април дефлация, този път заради парното и горивата Въпреки известно поскъпване на храните през април в България отново има дефлация, както беше и през март. Цените са паднали с нови 0,6% в сравнение с март, а годишната инфлация е само 1,8%. Причината този път е рязкото поевтиняване на парното със средно 21,5% в цялата страна, както и продължаващото поевтиняване на автомобилните горива. Дизелътпрез април е с 11,4% по-евтин, отколкото през март, бензин А95 е поевтинял с 14,1%, а пропан-бутанът - с 14,4%. Това е довело до понижаване на транспортните разходи с 6,8% в сравнение с март. Разходите за жилището също намаляват - с 2,1%, а те заемат все по-голям дял от общите разходи на българите. Храните са поскъпнали през април с 0,9% на месечна база, като списъкът с поскъпналите стоки обхваща всички групи храни, без да има отчетливо разделение дали това се дължи на сезонни плодове и зеленчуци, или на нещо друго. Продуктите за лична хигиена са поскъпнали с 0,5% през април най-вероятно заради коронавируса. През април е отбелязано и необичайно поскъпване на банковите такси, което се случва много рядко, като то е в рамките на 2% в сравнение с предходния месец. През април вече имаше рязко намаление на потреблението на нови облекла и обувки, като статистиката отбелязва, че техните цени са се покачили с 6,3% на месечна база. Лекарствата и лекарските услуги са поскъпнали съответно с 0,3 и с 0,4%.
Източник: 24 часа (19.05.2020)

Инфлацията в България рязко се забави и стигна двугодишно дъно Годишната инфлация в България затвърждава тенденцията за забавяне, показват данните на НСИ за април. Процентът на нарастване е паднал до 1.8%, което е най-ниското ниво от януари 2018 г. За сравнение, през април средното покачване при цените на дребно в България беше 3%. На месечна база през април статистиката отчита дефлация, което се случва за втори пореден месец. Поевтиняването на стоките и услугите е главно заради ограничителните мерки срещу коронавируса и по-ниските цени на парното и топлата вода. До тях се стигна благодарение на споразумението с руската компания ООО „Газпром экспорт”, която беше принудена да намали цените на природния газ за страната ни заради решение на Европейската комисия. Данните на НСИ показват, че основен принос за покачването на цените на дребно спрямо април 2019 г. имат хранителните продукти, като агнешкото месо и яйцата, сиренето, цитрусовите плодове, картофи и захар. При нехранителните съществено увеличение се наблюдава в цените на банковите такси и услуги и таксите за събиране и изхвърляне на битови отпадъци. Освен в топлоенергията, поевтиняване в нехранителния сектор продължава да се забелязва при автомобилните горива предвид слабото им търсене и ниските петролни цени на пазара. Очаква се инфлацията да продължи на спада до края на годината в цял свят. В пролетната си прогноза Европейската комисия предвижда поскъпването на средните цени на стоките и услугите в Европейския съюз да достигне 0.6% през 2020 г. В мотивите си за актуализацията на бюджета в края на март правителството пък изтъкна, че очаква инфлацията да бъде близо до 0% тази година, т.е. общото равнище на потребителските цени да остане почти без промяна спрямо 2019 г. предвид срива на международните цени на нефта.
Източник: economic.bg (19.05.2020)

Строителството в България не успя да „потъне“ през март През първия месец на изолация и блокиране на голяма част от стопанските дейности заради коронавируса, строителството в България отчита спад, но успява да се задържи на добри нива в сравнение с другите държави от ЕС по време на коронакризата, става ясно от данни на Евростат. Строителството в България бележи спад от 11.2% през месец март 2020 г. в сравнение с месец по-рано. На годишна база намалението е по-голямо – с 14%, но почти колкото средното за Европейския съюз (ЕС) – 13.4%. През март 2020 г. заради въведените ограничения заради коронавируса, намаление в строителството е отчетено в почти всички държави от ЕС, а за еврозоната то е от 15.4%. Държавата, която отчита най-значителен спад в сектор „Строителство“ е Франция – 40.2% на месечна база. В сравнение с година по-рано, тя също е на челната позиция, но намалението е от 41.2%. Веднага след нея се нареждат Италия (-36.2%) и Словения (-11.9%) на месечна база. В графа годишни изменения отпада единствено Словения. На нейно място застава Белгия със спад от 23.2% в строителството, а в Италия намалението е от 35.4%. На другия полюс, с увеличение на строителната продукция по време на пандемията, са Румъния, Германия и Холандия. Там има ръст от 2.1, 1.8 и 1.5% през март 2020 г. в сравнение с февруари месец същата година. В сравнение с март 2019 г. в челната четворка за най-голям прогрес в строителството са Румъния (+ 28,1%), Германия (+ 5,1%), Полша и Финландия (и двете + 1,5%).
Източник: economic.bg (20.05.2020)

С над 12% нараства оборотът на куриерските фирми за година През първото тримесечие общият индекс на оборота в сектор "Транспорт, складиране и пощи" нараства с 3.7% в сравнение с година по-рано. Най-голям ръст се наблюдава при пощенските и куриерските услуги - с 12.5%. Намаление е отчетено само при "Воден транспорт" - с 4.7%. Това показват данните на Националния статистически институт. Спрямо края на миналата година оборотът на сектор "Транспорт, складиране и пощи" се увеличава с 3 на сто. Тук най-голямо е увеличението при "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта“ - с 5.7%, като се отчита по-значителен спад при "Воден транспорт" - с 20.3 процента. Общият индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ нараства с 4.4% спрямо четвъртото тримесечие на 2019 година. Увеличение е регистрирано при повечето дейности, като то е най-голямо при "Далекосъобщения" - с 10.4%. Съществено намаление е отчетено при "Информационни услуги" - с 8.8 на сто. Статистиката сочи още, че на годишна база при другите бизнес услуги ръст се е отчетен при повечето дейности, като той е най-голям при "Дейности по почистване“ - с 23.4%, а най-значително намаление е регистрирано при "Туристическа агентска и операторска дейност и други дейности, свързани с пътувания и резервации“ - с 25.6%.
Източник: Банкеръ (26.05.2020)

Покупко-продажбите на имоти спадат с 55% през април Спадът в покупко-продажбите на недвижими имоти в България е 55% през април на годишна база, показват данни от Агенцията по вписванията, предоставени на "Капитал". През първия пълен месец от извънредното положение в страната са изповядани 7678 покупко-продажби при 17 113 година по-рано. Данните включват сделките с всички видове сгради и със земеделски земи, минали през нотариус. Те не отразяват сделките с имоти "на зелено". За сравнение - през март, който само във втората си половина попадна под рестрикциите заради коронавируса, спадът е 27.5% на годишна база - изповядани са 11.8 хил. покупко-продажби при почти 16.3 хил. година по-рано. А през първата четвърт на 2020 г., която започна със силни януари и февруари, покупко-продажбите в страната са 37.7 хил. - с 6% по-малко, отколкото през същия период на 2019 г. Ако през 2019 г. април е с 5% по-силен от март като брой покупко-продажби, то през 2020 г. той е с 35% по-слаб от предходния месец. През април сред шестте най-големи града в страната и техните райони най-добре се представя София. В столицата са изповядани 1590 покупко-продажби - с 33% по-малко от предишния април, когато са регистрирани 2368 сделки. Очевидна закономерност в тази категория през април е, че колкото е по-малък е градът, толкова по-голям е спадът в сделките.
Източник: Капитал (26.05.2020)

Над 50% срив на сделките с имоти в България през април Драстичен спад от 55% на покупко-продажбите на недвижими имоти у нас показват данните на Агенцията по вписванията, предоставени на "Капитал". През април в страната са изповядани 7678 покупко-продажби, в сравнение с година по-рано, когато са били 17 113. В данните са включени сделките с всички видове сгради и земеделски земи, минали през нотариус, с изключение на сделките, които са направени "на зелено". През април в София са изповядани 1590 покупко-продажби - с 33% по-малко на годишна база. През същия месец на 2019 г. сделките са близо 2400. В другите големи градове покупко-продажбите бележат спад с около 50%. Сделките в Пловдив през миналия месец са 660, което е с 49% по-малко спрямо година по-рано. Във Варна спадът е с 44% със 604 сделки през април. В Бургас са изповядани 254 сделки, което е спад от 48%. В Стара Загора и Русе спадът е по-сериозен, съответно 56% надолу и 58%. Делът на сделките в шестте големи града общо за април и март нараства до 41%, а през април - до 45% от всички в страната. За сравнение - година по-рано той се движи около 36%. Това също показва, че замръзването на пазара заради извънредното положение е още по-голямо в районите на по-малките населени места. През този месец най-голям отлив от покупко-продажби има в Пловдив - 23.8%,. сделките за този месец намаляват на 962. В Пловдив се бележи най-значителният спад за цялото първо тримесечие - 10% спрямо същия период на 2019 година, когато пазарът на имоти бе оживен заради статута на града - европейска столица на културата. Със 17% (1959 сделки) се свил пазарът в София. За тримесечието столицата бележи спад с 6%. В Бургас спадът е 17%, като за тримесечието сделките в града са намалели с 9% до 1265. През първото тримесечие Варна отбелязва 65 ръст на сделките до 2555. През март обаче спадът е цели 12%. Най-слабо засегнат сред по-големите градове в България е Стара Загора. Там покупко-продажбите спадат с 11.4% (на 343), но през първото тримесечие в града се отбелязва 11% ръст на този тип сделки. Като цяло в страна спадът започва по-сериозно през втората половина на март, когато започнаха сериозни мерки във връзка с ограничаването на разпространението на вируса. Спадът тогава е спадът е 27.5% на годишна база - изповядани са 11.8 хил. покупко-продажби при почти 16.3 хил. година по-рано. През първата четвърт на 2020 г., покупко-продажбите в страната са 37.7 хил. - с 6% по-малко на годишна база.
Източник: Money.bg (27.05.2020)

57% от фирмите със спад на приходи 57,6% от фирмите в България са отчели намаление на приходите от продажби на стоки и услуги през април в сравнение с март. За 32,1% от тях не е имало промяна в приходите и само 9,2% са отчели увеличение. Това гласят данни от специална анкета на НСИ, направена сред 3770 фирми. Трябва да се има предвид обаче, че въпросът е бил дали отчитат намаление на приходите в сравнение с март. Тогава НСИ направи същата анкета и 53,5% от анкетираните отчетоха спад на приходите през март в сравнение с февруари. Най-голям спад на приходите през април отчитат в сектора на културата, спорта и развлеченията - 67,9% от фирмите в него имат намалели в сравнение с март приходи. Строителството и търговията с недвижими имоти се справят сравнително добре - съответно 43,2 и 42,1% от фирмите в тези сектори се оплакват от намалели приходи. Те обаче бяха ударени много сериозно през март. През април като цяло бизнесът чувства малко по-голям оптимизъм по отношение на запазването на дейността на фирмите в сравнение с предния месец. През март 73% от мениджърите са предвиждали да могат да запазят персонала си непроменен, докато през април така смятат 80% от тях. Преди месец 25% от фирмите са се готвели да правят съкращения, докато сега това възнамеряват да направят само 17% от тях.
Източник: 24 часа (28.05.2020)

НСИ: Назначените на работа са повече от новите безработни за тази седмица Националният статистически институт отчете, че за първа седмица от началото на кризата с разпространението на коронавируса новите безработни у нас са по-малко от новоназначените на работа. Точните данни показват, че в седмицата между 18 и 24 май без работа са останали малко над 7200 души, докато такава са си намерили 8028 души. Този тип статистика се води от 3 февруари насам, подчертават от института и допълват, че в никоя друга седмица преди тази не е имало такова съотношение на работните сили. Дори напротив - в първите седмици на март се забелязваше рязко увеличаване на беработицата. Очевидно обаче разхлабването на противоепидемичните мерки и стартирането на работата на повечето предприятия е дало резултат и хората се завръщат по работните си места. Това е общата картина, но тя не важи за всички области. Според данните София е назад в класацията, като са отчетени над 1200 нови безработни и под 900 новостартирали работа. Най-тежко е положението във Видин и Монтана, а най-добро - в Благоеград и Бургас.
Източник: Club Z (28.05.2020)

Кофас: 30% е спадът в сектора на услугите в България за първото тримесечие За първите три месеца от годината България отчита спад в сектора на услугите от близо 30%. Ръстът на БВП на страната е едва 0,3%. Това става ясно думите на Грегорж Шилевич, регионален икономист на Кофас груп по време уебинар на тема „Последиците от COVID-19 върху икономиката“. Според данните на компанията производствения сектор регистрира спад от 7%, а след него следват и продажбите на дребно, промишлеността и потребителските стоки. Едни от последните места страната ни заема по готовността за отговор на здравната система в подобни кризисни ситуации, като над 8% от БВП са разходите ни за здравеопазване, се казва в съобщението от компанията. Процес на постепенно възстановяване на икономиките или втора вълна на вируса са основните два сценария, твърди още Грегорж Шилевич. Според първия, базов сценарий, се очаква внимателно и постепенно съживяване на бизнеса от края на месец май нататък, а възстановяването ще дойде през третото и четвърто тримесечие на годината. При рисков сценарий обаче се очаква втора вълна на заразата през есента, което ще донесе допълнителни карантинни мерки, а това ще има доста по-дълъг негативен ефект върху бизнеса в световен мащаб. Съответно, възстановяването ще дойде доста по-бавно. По думите на Шилевич несъмнено пандемията ще повлияе върху повишаването на безработицата в голяма част от държавите в Централна и Източна Европа, като най-силно засегнати ще бъдат Румъния и Хърватия с над 10%. Спадът на БВП се очаква да бъде най-голям в Словакия – 5,4% през първото тримесечие, в сравнение с 3,3% общо за ЕС.
Източник: Инвестор.БГ (28.05.2020)

Над 10 000 безработни ще получат обезщетенията си за април на 29 май Националният осигурителен институт ще изплати 4,925 милиона лева на 10 817 безработни лица. Те получават паричните си обезщетения за безработица за месец април, отпуснати преди и след обявяване на извънредното положение на 13 март. Това е втората дата през този месец за плащане на обезщетения, съобщават от НОИ. На 15 май бяха изплатени сумите за 124 011 безработни лица. Общата сума от двете плащания възлиза на 60,85 милиона лева. Подадените заявления за отпускане на парични обезщетения за безработица през март бяха 16 908, а през април нараснаха до 68 151. Поради това увеличение по изключение НОИ предвиди две дати през този месец за този вид плащания. По сметките на лицата сумите ще постъпят утре - 29 май.
Източник: Банкеръ (29.05.2020)

Цените в промишлеността през април паднаха с 4,3% за една година Общият индекс на цените на производител през април намалява с 2,5% в сравнение с март и с 4,3% спрямо година по-рано, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Спад е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,9%, в преработващата промишленост - с 2,2%, и в добивната промишленост - с 1,1%. В преработващата промишленост по-ниски цени на производител се наблюдават при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - по 0,8%, и производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0,6%. По-голямо увеличение на цените е регистрирано при производството на химични продукти - с 1,7%, при производството на напитки и при производството на основни метали - по 0,8%. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 6,2%, и в добивната промишленост - с 4,8%, а увеличение се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,6%. По-значително намаление в преработващата промишленост е отчетено при: производството на основни метали - с 4,8%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4,2%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 3,3%. Повишение на цените има при производството на хранителни продукти - с 4,3%, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи, без косъм - с 3,9%, и производството на тютюневи изделия - с 3,2%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през април се понижава с 2,4% спрямо предходния месец. Намаление на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,7%, в добивната промишленост - с 2,8%, и в преработващата промишленост - с 1,6%. В сравнение с март по-голямо намаление на цените има при производството на основни метали - с 4,2%. По-съществено увеличение е отчетено при производството на химични продукти - с 3,2%, и при производството на напитки - с 0,9%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през миналия месец намалява в сравнение с година по-рано с 1,1%. Понижение е регистрирано в добивната промишленост - с 9,6%, и в преработващата промишленост - с 3%, а увеличение се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,9%. През април по-ниски цени в преработващата промишленост на годишна база има при производството на основни метали - с 11,2%, производството, некласифицирано другаде - с 1,7%, и производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1,6%. По-значителен ръст на цените е отчетен при хранителните продукти - с 6%, при производството на мебели - с 3,3%, и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3,2%. Индексът на цените на производител на международния пазар през април намалява с 2,7% спрямо март и с 9,1% спрямо година по-рано.
Източник: Инвестор.БГ (01.06.2020)

Официалната безработица намалява за втора поредна седмица Новите безработни през миналата седмица са били с близо 2000 по-малко от започналите работа хора. Това става ясно от експресните данни на Националния статистически институт, които се публикуват в специалната секция за COVID-19 и са на база информация от Агенцията по заетостта. По този начин се продължава и дори засилва тенденцията, която започна в седмицата от 18 до 24 май за спад на безработицата след премахването на ограниченията покрай коронавируса. Постъпилите на работа са общо 6523 души, новите безработни са 4682, което е най-ниският резултат, откакто НСИ подава подобна статистика (3 февруари 2020 г.). Трябва да се има предвид обаче, че 25 май (понеделник) беше неработен ден, поради което и данните като цяло са по-ниски от предишните седмици. Въпреки това очакванията са, че тенденцията за възстановяване на заетостта ще продължи и през тази седмица, след като повечето от дейностите на закрито вече са разрешени. Това показва, че промяната на пазара на труда не е в резултат на новоразкрити работни места, а е продиктувана от връщането на работа на голяма част от работниците в затворените досега обекти. От данните на статистическия институт се вижда, че за разлика от по-предишната седмица (18 до 24 май) през миналата е имало само пет области, в които безработните продължават да са повече от наетите. Това са Враца, Ловеч, Перник, Разград и Сливен. В София тенденцията за пръв път се обръща, като разликата обаче е минимална - 707 безработни срещу 716 започнали работа. Най-голямо е подобрението на трудовия пазар в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Пазарджик, Плевен и Смолян.
Източник: Капитал (02.06.2020)

Приходите от корпоративния данък намаляха с 48% Приходите от корпоративния данък намаляха с 48%. Презапасяването с храни, тоалетна хартия и препарати за почистване през първите дни на извънредното положение доведе до ръст на приходите от ДДС, въпреки затварянето на ресторантите и моловете. През април фирмите внасят ДДС-то за продажбите, реализирани през месец март. Приходите в държавната хазна от ДДС от сделки в страната през април са 522 млн. лв., като са с 1,5%, или с 8 млн. лв. повече от същия месец на миналата година. Приходите от ДДС от внос през април обаче намаляват със 78 млн. лв. на годишна база до 265 млн. лв. Причината за това са затрудненията в международните превози през март, което забави доставките на редица стоки и материали. В резултат общите приходи от ДДС през април са 788 млн. лв., което е спад с 8%, или със 70 млн. лв. спрямо същия месец на миналата година. През април най-голям е спадът на приходите от корпоративния данък. В хазната от този данък за месец са влезли 289 млн. лв., което е спад с 48% на годишна база. До 15 април фирмите внасят авансовия данък върху печалбата си за първите три месеца на годината. Намалението от 48% е показателно не за финансовите резултати на бизнеса през първото тримесечие, а за очакванията им за печалбата през цялата 2020 г. През април намаляват и приходите от акциз - с 4,7%, до 420 млн. лв. Спадът на приходите от акциз върху горивата е с 20%, до 161,8 млн. лв. При акциза върху алкохола навалението е с 11% до 22,7 млн. лв. Това се дължи на затварянето на ресторантите и на намаленото потребление на горива. Но приходите от акциз върху цигарите нарастват с 6,6% до 223 млн. лв. Това може да се дължи на презапасяване с цигари, но от стоенето у дома може хората реално да са започнали да пушат повече.
Източник: Труд (03.06.2020)

Сделките с имоти се оживяват през май. Но пак са с 30% под миналогодишните Покупките на недвижими имоти през май започват да се възстановяват: те са с 30.7% под тези от същия период на 2019 г. Това е подобрение спрямо април - единственият пълен месец в извънредно положение, през който те се сринаха с 55% на годишна база. Май и март - и двата месеца, които наполовина бяха в условията на извънредното положение заради COVID кризата, имат сходен резултат - спад около 30% на годишна база. (27.5% през март). За отбелязване е, че по данни на агенции пазарът преди 13 март е по-активен в сравнение със същия период на предходната година, но и в периода до 13 май извънредните мерки не бяха със строгостта при въвеждането им. Тоест не може да се предполага пълно възстановяване на пазара след отпадането на извънредното положение. През май 2020 г. по данни на Агенцията по вписванията, предоставени на "Капитал", в страната са изповядани 11 270 покупко-продажби на недвижими имоти - сгради и земя, при 16 251 година по-рано.
Източник: Капитал (03.06.2020)

Безработицата в България нараства до 6.2% през април Броят на безработните в Европейския съюз нараства до 14.08 млн. души през април, което е с 397 хил. над нивото месец по-рано. Това показват данните на европейската статистическа служба. Числата не са изненада предвид наложените във всички държави ограничителни мерки срещу разпространението на COVID-19 през март. Така общата безработица в ЕС нараства с 0.2 пр.п. до 6.6% през април, но остава под нивото, регистрирано през същия период на 2019 г. (6.8%). България не остава назад от общата тенденция. През април броят на безработните на местния пазар на труда нараства с 65 хил. души до 219 хил., а съотношението на хората без работа нараства от 4.5% през март до 6.2% спрямо активното население през април. Според числата 53% от новорегистрираните безработни, или 211 хил. души, са в държави от еврозоната, където безработицата нараства от 7.1% до 7.3% на месечна база през април. Увеличението се дължи до голяма степен на две държави - Франция и Испания. Първата отчита най-големия ръст на броя безработни за месеца в ЕС - цели 353 хил. души до 2.6 млн. през април. Следва я Испания, където безработицата е сред най-високите дори и без последствията от коронавируса - 14.8% през април, което е с 0.6 пр.п. (149 хил. души) над нивото месец по-рано.
Източник: Капитал (04.06.2020)

Българската икономика е нараснала с 2.4% през първото тримeсечие Българската икономика е нараснала с 2.4% през първото тримесечие на 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г. Данните на НСИ показват, че в периода януари-март пандемията COVID-19 все още не се е отразила сериозно на страната ни. Извънредното положение бе въведено в средата на март, но месец преди това много от бизнесите вече чувстваха затруднения заради прекъснати доставки на суровини от азиатските държави, както и намаляли поръчки от Западна Европа. Произведеният през първото тримесечие брутен вътрешен продукт възлиза на 25 575 млн. лв., а преизчислен в евро е 13 076 млн., като на човек от населението се падат 1 881 евро, съобщава НСИ. Спрямо миналата година расте брутната добавена стойност във всички икономически сектори, без търговията, ресторантьорството и хотелиерството, където спадът е общо 0.1%. От компонентите, които формират икономическия растеж, с най-голям ръст е вътрешното потребление - 4.1% за колективното потребление и 3.7% - за домакинствата. Инвестициите нарастват с 1.2%, износът с 1.9%, а вносът на стоки и услуги - с 1.2%.
Източник: Сега (05.06.2020)

Производителността на труда в България се връща към ръст в началото на годината Производителността на труда в България се връща към ръст през първото тримесечие на 2020 година, като брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава с 2,5% на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През четвъртото тримесечие на 2019 г. производителността на труда в България ускорява ръста си с 1,9% на годишна база. Заетите лица в икономиката са 3,398 милиона, а общият брой отработени часове е 1 380 милиарда. На годишна база структурата на заетостта по икономически сектори през първото тримесечие показва увеличение на относителния дял на сектора на услугите. На едно заето лице се падат 7,526 хил. лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 18.5 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първото тримесечие на 2020 г. се увеличава реално с 2,9%, а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 2,8% за същия период. По предварителни данни за първото тримесечие на 2020 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 6,897 хиляди лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 16.2 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 6,776 хиляди лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 16 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 932.6 хил. лв. БДС на един зает и 3.1 лв. за един отработен човекочас.
Източник: Инвестор.БГ (05.06.2020)

НСИ потвърди 5-годишното дъно на ръста на БВП от 2,4% Икономиката на България нарасна с 2,4% през първото тримесечие на 2020 г. на годишна база и брутният вътрешен продукт възлиза на 25,575 млрд. лева. С това сезонно изгладените данни за БВП потвърдиха предварителните данни на Националния статистически институт. Пандемията от коронавирус не повлия сериозно на икономическите резултати през януари и февруари, но през март вече се усети забавянето на икономическата активност в глобален мащаб. Това се отрази и на резултатите през първото тримесечие на 2020 г., става ясно от първоначалните данни на НСИ. Това е най-бавният темп на увеличение на БВП от третото тримесечие на 2014 г. На тримесечна база икономиката расте с 0,3 процента - най-малкото увеличение от първото тримесечие на 2014 г., в сравнение с ръст от 0,8 процента в сравнение с периода октомври – декември на миналата година. През четвъртото тримесечие на 2019 г. ръстът беше 3,1%. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност в периода януари - март е 21,956 млрд. лв. по текущи цени. През първото тримесечие на 2020 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката увеличава равнището си спрямо същото тримесечие на предходната година с 0,1 процентни пункта. Приносът на индустриалния сектор е с увеличение с 0,1 процентни пункта до 27,6%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, обаче намалява до ниво от 70,2% при 70,4% през първото тримесечие на миналата година. В НСИ пресмятат, че през първото тримесечие на 2020 г. БВП нараства на годишна база с 0,3%, а брутната добавена стойност в икономиката се увеличава с 0,1%. Компоненти на използвания БВП през първото тримесечие на 2019 и 2020 година По предварителни данни, в края на март крайното потребление намалява с 0,1%, а бруто образуването в основен капитал с 1,5% спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. Износът на стоки и услуги увеличава равнището си спрямо края на декември 2019 с 0,9%, а вносът на стоки и услуги - с 1,5%. При икономически ръст от 2,4% през първото тримесечие на 2020 г. спрямо година по-рано, брутната добавена стойност също се увеличава с 2,3%. Този ръст се дължи на увеличението при: Финансови и застрахователни дейности – 4,2%, Строителство – 3,7%, Операции с недвижими имоти – 3,3%, Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности - 3%. По отношение на компонентите на крайното използване принос за регистрирания положителен икономически растеж имат колективното крайно потребление - с ръст от 4,1%, индивидуалното потребление - с ръст от 3,7%, и бруто образуването в основен капитал - с ръст от 1,2%. Износът на стоки и услуги нараства с 1,9%, а вносът на стоки и услуги - с 1,2%.
Източник: Инвестор.БГ (05.06.2020)

Намалява броят на българите, прехвърлили средства от един в друг пенсионен фонд Пенсионноосигурителните дружества са получили общо 60 966 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг през първото тримесечие, отчете Комисията за финансов надзор. А 53 769 осигурени българи са променили своя фонд за допълнително пенсионно осигуряване. В сравнение с четвъртото тримесечие на миналата година има намаление на желаещите - с 2 188 човека или 3.91 на сто. През първото тримесечие 49 583 българи са пожелали промяна в универсалните пенсионни фондове, а при професионалните фондове това са направили 3 674 човека. Най-малко осигурени са променили участието си в доброволните пенсионни фондове – само 512-а . Общата сума на прехвърлените средства на осигурените българи с променено участие през първото тримесечие на годината е 184 441 437 лв., в т.ч. 166 566 246 лв. в универсалните фондове, 16 474 416 лв. в професионалните и 1 400 775 лв. в доброволните фондове. Числата показват, че общият размер на прехвърлените средства в сравнение с четвъртото тримесечие на миналата година е намалял с 18 436 113 лв. или с 9.09 на сто. Средният размер на прехвърлените средства на едно осигурено лице, което е променило участието си през периода между януари и март, е 3 430.26 лева.
Източник: Банкеръ (08.06.2020)

Българският износ отбеляза нов рекорд през 2019 г. – 33.9 млрд. щ.д., България вече е на 60 място сред всички износители в света (64 място за 2018 г.), непосредствено след Ангола (износ на нефт 98%) и преди Алжир (нефт 97%). В ЕС сме на 20 място, преди Литва, Хърватия, Люксембург, Естония, Латвия, Малта и Кипър. По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас, са: Словения – 46 млрд. щ.д., Финландия – 73 млрд. щ.д., Словакия – 91 млрд. щ.д., Дания – 110 млрд. щ.д., Ирландия – 170 млрд. щ.д. Ръстът на износа ни в щ.д. за 2019 г. спрямо 2018 г. е 0.6%, а кумулативно за последните 5 години е 33.4%. Спрямо 2006 г. – последната преди приемането ни в ЕС, ръстът е 143%. Световният внос е намалял с 4% за последната година, а кумулативният ръст за последните 5 години е 14%. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари. Според данните на НСИ, в лева ръстът 2019/2018 е 4%. Разликата с ITC Женева се дължи на промените във валутните курсове през годината. Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, енергоносители (горива и електроенергия), машини и апарати, мед и изделия от мед. Тези 4 групи стоки формират 36% от износа ни. От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, т.к. НСИ третира тази информация като конфиденциална. По експертна, неокончателна оценка, България е изнесла стоки за отбраната поне за 560 милиона щ.д. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея. Припомняме, че за 2018 г. износът на специална продукция се оценява на 780 мил. щ.д., а за 2017 – 1.2 млрд. щ.д.Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 12% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 4%. Износът на машини и апарати също се представя много добре и бележи средногодишен ръст от 10%, докато световният внос расте с 5%. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици. Традиционно, износът на енергоносители и медни продукти заемат водещи позиции; за 2019 г. – второ и четвърто място. За периода 2019/2018 г. износът на мед и медни продукти бележи сериозен спад – 20%, дължащ се основно на спад в изнасяните количества. Износът на зърно заема пета позиция. Група стоки под митнически код 99 Специфични доставки е на 6-та позиция в експортната ни листа, но ще бъде изключена от анализа ни, защото описанието не дава точна представа за какво става дума. С над 1 милиард щ.д. износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, фармация, пластмасови изделия. Следват руди и концентрати, от които 2/3 са концентрати на благородни метали, конфекция, плетени облекла, мебели и изделия за обзавеждане, желязо и стомана и изделия от желязо и стомана. По експертна оценка, суровини и енергоносители формират 31-32% от износа.
Източник: БСК (09.06.2020)

НСИ: Фармация и електроника минаха кризата, без да я усетят В месеца, в който спряха обществените поръчки, строителството е с 15% надолу Производството на лекарства в България, както и продажбите на компютърна и телекомуникационна техника, са минали през кризисния април, без да усетят спад. Това показват данните на НСИ за индексите на промишлено производство, търговия и строителство за втория месец, в който бяхме в извънредно положение. Производството на лекарства и медицински изделия у нас през април е единственото, в което има ръст. Той е много малък - само 3,8%, но на годишна база е 19,3%. Освен това през март производството на лекарства също бележеше ръст и то от цели 14,4% в сравнение с февруари 2020 г., като отново беше единственият отрасъл без проблеми. Продажбите на лекарства през април обаче бележат спад от 17,9% в сравнени ес март, когато имаше леко увеличение от 1,9% на месечна база. Най-вероятно това е свързано със затворените за планови операции през този период болници и ограничението да се посещават личните лекари. Продажбите само на един вид стоки бележат силен ръст в България през април - на компютърна и комуникационна техника. Те са се увеличили със 17,8% в сравнение с месец по-рано, макар че на годишна база все пак отбелязват спад от 27,7%. Той обаче е нищо в сравнение с годишния спад в продажбите на облекла и обувки, който през април е достигнал 72%. През април също така се е задълбочил спадът в производството на авточасти, който започна още през март. Тези машиностроителни заводи бяха едни от първите, които затвориха. През април спадът при тях е бил 68,2% на месечна база и 74% на годишна. Строителството също е било в лоши позиции през април, когато отбелязва 17,3% спад на годишна база. През март и април обществените поръчки бяха почти напълно замрели, тъй като ведомствата тълкуваха ограниченията като начин да спрат всякаква работа.
Източник: 24 часа (10.06.2020)

България ще бъде втората страна в Европа и Централна Азия, най-силно пострадала от кризата Световната банка понижи драстично прогнозата за българската икономика през тази година. Брутният вътрешен продукт на страната ни ще се свие с 6,2% през 2020 г. заради последствията от разпространението на коронавируса, се посочва в последния доклад на финансовата институция. В доклада си от април банката прогнозира икономиката ни да се свие с 3,7 на сто. Очакванията са през 2021 г. икономиката на страната да започне да се възстановява от ударите на пандемията и да отбележи ръст от 4,3%. България ще бъде втората държава най-силно пострадала от кризата в региона на “Европа и Централна Азия”. Подобен на нашия е спадът в Румъния и Русия, а по-зле от нас е единствено Хърватия - с очакван спад от 9,3 на сто. Световната икономика ще отчете най-големия си спад от края на Втората световна война през тази година, като БВП на развиващите се страни ще се свие за първи път от над шест десетилетия заради пандемията от коронавирус. Това ще доведе до значително понижаване на доходите на потребителите и милиони хора ще изпаднат в бедност, се казва още в прогнозата на банката. Световният брутен вътрешен продукт ще намалее с 5,2% през 2020 г. а в развиващите се икономики спадът ще е средно с 2,5%, което е най-лошото им представяне, откакто се събират данни от 1960 г. БВП на глава от населението ще се понижи в над 90% от страните, което е най-големият дял от 1870 г. насам. “Ако този сценарий се случи, между 70 и 100 млн. души ще изпаднат в крайна бедност”, коментира Джейла Пазарбазиоглу, вицепрезидент по справедлив растеж в институцията. Това би било четвъртата най-тежка рецесия през последните 150 години след тези през 1914 г., 1930 г. и 1946 г. “Това е първата рецесия от 1870 г. насам, която е предизвикана изцяло от пандемия. А като се има предвид несигурността около ситуацията, понижаването на прогнозата в бъдеще е много вероятно”, обяснява Пазарбазиоглу.
Източник: Труд (10.06.2020)

Световната банка ревизира надолу спада на българската икономика до -6.2% Два месеца след първоначалната прогноза от 3.7% спад на БВП в България Световната банка ревизира очакванията си още надолу до -6.2% през 2020 г. Добрата новина е, че институцията залага на възстановяване през 2021 г., но умерено - от 4.3%, което означава, че страната и региона ще имат нужда от повече време да заличи негативните последствия върху икономиката от разпространението на COVID-19. Макар че няма подробна оценка за България, причината за по-бавното възстановяване вероятно е свързано с международната конюнктура. Световната банка очаква световната икономика да се свие с 5.2% през тази година - най-тежката рецесия за последните 80 години, а евентуална втора вълна от огнища на заразата рискува да подкопае очакваното възстановяванет от 4.2% през 2021 г. Оценката за България през април беше част от базовия сценарий на Световната банка, според който ограничителните мерки са премахнати до края на второто тримесечие на годината. За неблагоприятния нямаше числа за България, но още тогава от институцията предупредиха, че базовият става все по-малко вероятен. Сега прогнозата от 6.2% спад на местния БВП изглежда в унисон със сметките на други институции. Рейтинговата агенция Fitch например залага на рецесия от -5.1%, а Европейската комисия очаква -7.2% до края на годината. Сред по-оптимистичните оценки са тези на Министерство на финансите с -3% и Raiffeisen Bank International (RBI) с -3.9%, но трябва да се отбележи, че тези изчисления бяха направени при въвеждането на ограничителните мерки и извънредното положение в страната. От доклада на Световната банка става ясно, че големият външен риск за българската икономика е свързаността на промишлеността с глобалните вериги за добавена стойност. "Вероятно най-тежко ударени ще бъдат икономиките със силни търговски връзки с еврозоната или Русия", посочват от институцията за държавите от Европа и Централна Азия. Перспективите пред туристическия сезон също носят минус. Макар че България не е сред държавите, които са силно зависими от туризма (като Хърватия, Турция, Албания, Черна гора), летните туристи са важни за регионалните икономики по Черноморието. Според експертите на банката посещенията на чужди туристи в региона може да спаднат с 60-80% през 2020 г. на годишна база.
Източник: Капитал (10.06.2020)

Промишленото производство през април намаля с най-много от 2009 г. През април, първият пълен месец от извънредното положение в страната, промишленото производство намалява с 15,7% спрямо същия период на 2019 г. Това е най-драстичното понижение от същия месец на 2009 г. насам, когато индустрията се срина с 18,5% на годишна база и с 9,7% на месечна. Спадът спрямо март 2020 г. е 11,4%. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. На годишна база има спад в преработващата промишленост - с 18,5%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10,9%, а ръст - в добивната промишленост - с 9,3%. По-конкретно най-драстичното намаление е при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, което се срива със 74%, производството, некласифицирано другаде - с 45,4%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 37,6%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 33,5%. Увеличение обаче има при производството на лекарствени вещества и продукти - с 19,3%. На месечна база спрямо март понижение е отчетено в преработващата промишленост - с 13,2%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9,6%, и в добивната промишленост - с 5,8%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 68,2%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 22,7%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 21,3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 19,5%. Съществено увеличение е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 6,8%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 3,8%.
Източник: Инвестор.БГ (10.06.2020)

Рекорден срив на търговията на дребно през април Продажбите на дребно в България регистрират рекорден спад през април, потиснати от намаленото потребление по време на извънредното положение, свързано с коронавируса. През април 2020 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, намалява с 19,9% в сравнение със същия месец на предходната година след спад от 14,6% през предходния месец. Това е и най-големият спад в търговията на дребно, откакто започват тези замервания през януари 2001 г., сочат данните на НСИ. На месечна база намалението е с 1,4%, сочат предварителните сезонно изгладени данни по съпоставими цени през април при оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“. Статистиката отчита срив в продажбите на дребно на текстил, облекло, обувки и кожени изделия на месечна и на годишна база, и ръст при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет. На годишна база обемът на търговията на дребно е спаднал сериозно при продажбите на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 40,3%. Спад се отчита и при при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 22,9%) и при тази с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (със 7,9%). По-значително намаление при търговията на дребно с нехранителни стоки, без тази с автомобилни горива и смазочни материали, е регистрирано при продажбите на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - със 72,0%. Статистиката отчита спад и при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 27,7%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 20,7%. В същото време се отчита увеличение при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 11,7%. На месечна база е регистрирано намаление на оборота при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 4,1%, с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 1,8%, и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 1,4%. При продажбите на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, най-голям спад е отчетен в: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 28,4%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности - със 17,6%. Увеличение на оборота е отчетено при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - със 17,8%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 2,4%.
Източник: Инвестор.БГ (10.06.2020)

19,5% спад на износа за април, 30 на сто на вноса Един от основните стълбове, които формират брутния вътрешен продукт на България наред с вътрешното потребление - износът, буквално се е сринал през април 2020 г., показват данните на НСИ, публикувани в четвъртък. Той възлиза само на 3,7 млрд. лв., което прави спад от 19,5% на годишна база. Тенденцията продължава още от март, когато бе въведено извънредното положение и бяха наложени редица ограничения върху транспорта. Но все пак през март спадът беше само 8% на годишна база. Вносът през април е с още по-голям спад - 30,8% в сравнение с година по-рано, като са внесени стоки на стойност почти колкото е бил и износът - 3,7 млрд. лв. Разликата е само десетина милиона лева, което прави търговското салдо отрицателно, но с много по-малко отколкото беше в началото на годината или предната година. От спада в износа са пострадали доста голям кръг стоки, на които България е традиционен износител. Например спадът в износа на тютюн за ЕС е с 47,1%, а спадът на групата суровини, в които влиза и медта, която е с много силни позиции в българския износ, е със 7,6%. Вносът на горива от трети страни, в които влиза и Русия, също е със сериозен спад през април от 37,3% на годишна база. Традиционните износни стоки на България - храни от растителен и животински произход и суровини за хранителната индустрия, също бележат сериозен спад през април и на практика са се стопили наполовина в сравнение със същия месец на 2019 г. Данните показват, че това е най-големият спад на годишна база в българския износ, по-силен дори от спада в разгара на стетовната финансова криза през 2009 г.
Източник: 24 часа (12.06.2020)

Финансисти очакват възстановяване на икономиката ни наесен Българският финансов сектор се надява икономическото възстановяване в страната да започне през третото или четвъртото тримесечие на 2020 г. Това показва изследване на Министерство на финансите за икономическите оценки и очаквания на финансовия сектор, съобщи специализираният сайт economic.bg. Анализът се базира на анкета с хора от бранша. Участниците в проучването прогнозират темпа на инфлация да се понижи значително или да стане отрицателен до края на второто тримесечие. През изминалите два месеца наистина се наблюдава забавяне на инфлацията, а на месечна база НСИ отчита дори дефлация. Въпреки това нивото на инфлацията у нас стои значително над това в страните от еврозоната, показа последният доклад на Европейската комисия относно конвергенцията. Финансовите посредници очакват съществено понижение на заетостта на годишна база през второто тримесечие в сравнение с първото. Предвид действащото извънредно положение през април и първата половина на май, това е периодът с най-голямо отражение на ограничителните мерки върху икономиката и в частност заетостта. За първо тримесечие беше отчетено понижение на заетостта с 1.5% на годишна база. Фактор, значително ограничаващ негативните ефекти, според индустрията е държавната мярка „60/40“, в която към 9 юни са включени 125 хил. лица, по оценка на МФ. Секторът очаква основния лихвен процент да запази текущите си нива у нас. Участниците в анкетата прогнозират и липса на промяна в лихвените проценти по депозитите в лева и евро у нас, а възвръщаемостта на депозитите, деноминирани в щатски долари, да се понижи минимално. Очакванията за дейността на банките обаче не са оптимистични. Обемът на отпуснатите кредити ще се свие през второто тримесечие според анкетираните, което ще е характерно най-вече за дългосрочните кредити за фирми (с матуритет над 5 г.). Към края на април като проявление на ефектите по линия на Covid-19 се вижда осезаемо забавяне в нарастването на кредита за фирмите. Банките очакват привлечените средства в депозити да са по-малко спрямо първото тримесечие на годината, като това ще е по-силно изразено при депозитите на фирми и чуждестранни финансови институции. Конкуренцията от страна на други търговски банки ще се забави, докато тази от други небанкови институции ще намалее.
Източник: Сега (15.06.2020)

Статистиката отчете 1.3% годишна инфлация за май Индексът на потребителските цени за май 2020 г. спрямо април 2020 г. е 99.7%, т.е. месечната инфлация е минус 0.3%. Инфлацията от началото на годината (май 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е минус 0.6%, а годишната инфлация за май 2020 г. спрямо май 2019 г. е 1.3%, съобщиха от Националната статистика. Средногодишната инфлация за периода юни 2019 - май 2020 г. спрямо периода юни 2018 - май 2019 г. е 2,8%. През май 2020 г. спрямо предходния месец ръст бележат цените на следните стоки и услуги в потребителските групи: хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 0.1%; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - увеличение с 0.4%; здравеопазване - увеличение с 0.4%; съобщения - увеличение с 0.2%; образование - увеличение с 0.1%; ресторанти и хотели - увеличение с 0.3%; разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0.3%. През май 2020 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 1.0%, брашно - с 1.1%, хляб - с 0.6%, агнешко месо - с 0.5%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 0.1 и 0.8%, мляно месо (кайма) - с 1.1%, нискомаслено прясно мляко - с 0.2%, кисели млека - с 1.1%, кашкавал - с 0.7%, млечни масла - с 0.7%, олио - с 0.7%, ябълки - с 11.5%, цитрусови и южни плодове - с 5.3%, захар - с 1.9%, оцет - с 1.8%, сол - с 1.5%, минерална вода - с 0.7%, газирани напитки - с 1.4%, ракии - с 0.1%, вина - с 1.0%, и други.
Източник: econ.bg (16.06.2020)

Безработицата в България рязко скочи през май Безработицата в България рязко е нараснала през май, вижда се от данните на Агенцията по заетостта (АЗ). Равнището на регистрираната безработица в страната през месеца е достигнала 9%. Сравнението на месечна база показва увеличение от 0,1 процентни пункта, а на годишна база ръстът е с 3,7 процентни пункта. Въпреки мерките са стимулиране на заетостта и запазване на работните места, включително и схемата, насочена към бизнеса, 60/40, данните в официалната статистика оправдават очакванията за ръст на безработицата след въвеждането на извънредно положение на 13 март. Рестриктивните мерки затвориха редица сектори, много от които не успяха да се възползват от държавните стимули. Увеличението на параметъра е съществено в сравнение с тенденцията от началото на годината. Безработицата в България през януари беше 6,3%, през февруари - 6,2%, а през март тръгна нагоре, достигайки ниво от 6,7%. Статистиката сочи и някои положителни тенденции на трудовия пазар - след отпадане на извънредното положение броят на започналите работа безработни рязко нараства.
Източник: Инвестор.БГ (16.06.2020)

Заради увеличението на МРЗ: Втори сме по ръст на заплатите Разходите за един час труд в България са нараснали с 10,2% през първото тримесечие на годината спрямо същия период на миналата, обявиха от Евростат. Страната ни е на второ място в ЕС този показател. До голяма степен това се дължи на повишението на минималната заплата на 610 лв. от януари. На първо място в ЕС по увеличение на разходите на бизнеса за един час труд е Литва с 11,4%. Веднага след нас е Словакия с 9,8%. Заплатите нарастват сериозно не само в страните с ниски доходи. Например в Германия увеличението е с 4,3%. Това означава, че възнагражденията у нас трябва да нарастват доста бързо, за да достигнем развитите страни от ЕС. В началото на годината заплатите нарастваха във всички сфери на икономиката, но от началото на извънредното положение ситуацията се промени. През март в сектора “Хотелиерство и ресторантьорство” заплатите са намалени с близо 17%, или със 130 лв. спрямо февруари, средно до 639 лв. Но в “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, както и във финансите и застраховането, има ръст на заплатите с над 6%.
Източник: Труд (17.06.2020)

България не подобрява конкурентоспособността според IMD България запазва 48-та си позиция от общо 63-и в Световната класация за конкурентоспособност на IMD за 2020 г. (WCR). През 2019 г. страната ни е заемала същото място, за разлика от съседна Гърция, която от 58-о място се изкачва на 49-о. Пред България в класацията се нареждат Унгария (47), Турция (46) и Филипини (45). Резултатите от класирането обаче са комбинация от отговори: (а) през първото тримесечие на 2020 г. от страна на бизнес мениджърите на въпроси как те възприемат икономиката на страната си и (б) твърди данни от 2019 г. Сингапур запази позицията си номер едно за втора поредна година в анализа на Института за развитие на управлението на глобалните икономики. След него в топ 5 се нареждат по ред Дания, Швейцария, Нидерландия и административен район Хонконг. В анализа се казва, че фактори за успеха на Сингапур са силните му икономически резултати, които произтичат от стабилната международна търговия и инвестиции, заетост и мерки на пазара на труда. Стабилните резултати както в образователната му система, така и в технологичната инфраструктура –телекомуникациите, капацитетът на честотната лента и високотехнологичния износ – също играят ключова роля. За втора поредна година САЩ не успяха да се преборят за върха на класацията, след като бяха свалени от първото си място миналата година от Сингапур и слязоха на 10-то (след третото през 2019 г.). Търговските войни навредиха както на Китай, така и на икономиката на САЩ, преобръщайки положителните траектории на растеж. Китай тази година падна на 20-та позиция от 14-та миналата година. Канада се е издигнала до 8-о от 13-о място, докато Хонконг променя позицията си от 2-ро място през 2019 г. до 5-то тази година.
Източник: economic.bg (17.06.2020)

Пазарът на нови коли в България се е свил наполовина в кризата За четвърти пореден месец България отчита срив в новорегистрираните автомобили. През май понижението на годишна база е 69%, като общо регистрациите през петия месец на годината са общо 1 127, става ясно от статистиката на Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA). Негативната тенденция започна още през месец февруари, преди въвеждането на извънредното положение заради коронавируса, но блокадата на икономиката само влоши ситуацията през следващите месеци. От данните на АСЕА става ясно, че от началото на годината до месец май е отчетен общ спад от 47.7% на новорегистрираните автомобили в страната, които са само 7 878 в сравнение с 15 068 за същия период на 2019 г. Като цяло през месец май на пазара на автомобили в целия Европейски съюз беше отчетен пореден рязък спад - от 52.3%, на новорегистрираните автомобили. Въпреки че през изминалия месец много от страните облекчиха противоепидемичните мерки срещу Covid-19, броят на новите автомобили, продадени в целия ЕС, падна от 1 217 259 бройки през май 2019 г. до 581 161 коли през май 2020 г. Двуцифрен спад е регистриран във всички държави от Европейския съюз. Като най-сериозен е в Испания (72.7%), Франция (50.3%), Италия (49.6%) и Германия (49.5%). От началото на годината до месец май търсенето на нови автомобили в ЕС се e свило с 41.4%. Като в Испания, Италия и Франция намалението е съответно с 54.2, 50.4 и 48.5% за периода януари-май 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г.
Източник: economic.bg (18.06.2020)

Строителството в България почти не е усетило кризата През втория месец на изолация и блокиране на голяма част от стопанската дейност в България, месец април, много от секторите спряха да функционират почти напълно. Не така стоят нещата със строителството обаче. Това е секторът, за който кризата почти не се усети, става ясно от данни на Евростат за строителната дейност през месец април 2020 г. Строителството в България бележи спад от едва 0.7% през април спрямо месец по-рано. На годишна база намалението е доста по-голямо обаче – с 15%, но се доближава до средното за ЕС, което е 24%. През април 2020 г. заради въведените ограничения заради коронавируса намаление в строителството е отчетено във всички европейски страни, за които има статистика. Интересното тук обаче е че страната ни е една от малкото, в които месечното намаление на строителството е под 1%. Единствено в Швеция строителната продукция се е свила с по-малки темпове (0.3%) от България през април спрямо март 2020 г. Държавата, която за втори пореден месец отчита най-значителен спад в сектор „Строителство“ на месечна база е Франция (32.6%), следвана от Испания (26.3%) и Словакия (10%). На годишна база отново най-силен спад в сектор „Строителство“ е отчетен във Франция (60.6%), следва Белгия (39%) и Испания (32.6%). На фона на това обаче Евростат отчита повишение в строителната продукция в Румъния с 12.2%, следвана от Германия (0.9%) и Финландия (0.8%).
Източник: economic.bg (18.06.2020)

Наполовина намаляха преките чуждестранни инвестиции у нас за четири месеца Влезлите в България преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) през април са 23,9 млн. евро, докато в същия месец на миналата година бяха 163,2 млн. евро, което е намаление с над 85%, показват предварителните данни на Българската народна банка. Потокът на чуждестранните вложения към нашата страна за първите четири месеца на тази година, като в два от тях имаше пандемия от коронавирус, се свива на годишна база с 50,4% до 154,7 млн. евро, като намалението е със 157,2 млн. евро. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) излезе на минус с 24,6 млн. евро за периода от януари до април 2020 г. Той е по-голям с 510,7 млн. евро за същия период на миналата година, когато е отрицателен в размер на 535,4 млн. евро. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е на минус с 0,2 млн. евро, при положителен нетен поток от 2,3 млн. евро за януари – април 2019 г., пресмятат в централната банка. По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 214,7 млн. евро, при положителна стойност от 213,5 млн. евро за януари – април 2019 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е отрицателен и в края на април е 35,4 млн. евро, при положителна стойност от 633,7 млн. евро за периода януари – април 2019 г. Най-големите нетни потоци по преки инвестиции в страната за януари – април 2020 г. са от Германия (63,6 млн. евро) и Русия (55,9 млн. евро). По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за четири месеца достига 28 млн. евро, при 116,1 млн. евро за януари – април 2019 г. Само през април тази година той възлиза на 16,4 млн. евро, при 62 млн. евро за април 2019 г. Съгласно предварителните данни, размерът на преките инвестиции в страната към четвърто тримесечие на 2019 г. е 46,160 млрд. евро, при 44,002 млрд. евро в края на 2018 г. Подстатия Дялов капитал и реинвестиране на печалба е в размер на 36,345 млрд. евро, като нараства с 1,561 млрд. евро спрямо декември 2018 г. (34,783 млрд. евро). Подстатия Дългови инструменти е в размер на 9,814 млрд. евро и нараства с 596,6 млн. евро спрямо декември 2018 г. (9,218 млрд. евро).
Източник: Инвестор.БГ (18.06.2020)

Дефицитът по текущата сметка на България се сви с 25% през април Дефицитът по текущата сметка на България през април се свива до 186,5 млн. евро, докато преди година за същия месец беше 249,7 млн. евро, което е намаление с 25%. За първите четири месеца на тази година текущата сметка е на плюс с 625,7 млн. евро, като за същия период дефицитът беше 19,8 млн. евро, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). В централната банка изчисляват, че текущата и капиталова сметка за април е положителна и възлиза на 308,5 млн. евро, като преди година дефицитът беше от 163,4 млн. евро. За първите четири месеца на тази година тя е на положителна територия с 936.7 млн. евро при излишък от 259,8 млн. евро за периода януари – април 2019 г. Търговското салдо за април е положително в размер на 120,2 млн. евро, като преди година то беше 222,1 млн. евро. От януари до април търговското салдо е отрицателно в размер на 95,1 млн. евро при дефицит от 569,3 млн. евро за същия период на 2019 г. Износът на български стоки през април възлезе на 1,924 млрд. евро, като намалява с 18% (422,9 млн. евро) на годишна база. За януари – април 2020 г. той е 9,043 млрд. евро, като намалява с 327,5 млн. евро (3,5%) в сравнение с този за същия период на 2019 г. За четири месеца експортът нараства на годишна база с 9,5%. Вносът на стоки за април е 1,804 млрд. евро, като намалява с 29,8% (765,3 млн. евро) спрямо април 2019 г. За първите четири месеца е 9,139 млрд. евро, като намалява с 8,1% (801,7 млн. евро) на годишна база. Импортът за януари – април 2019 г. нараства на годишна база със 7,5%. Салдото по услугите е положително в размер на 61,3 млн. евро, като през същия период на миналата година също беше на плюс със 118,7 млн. евро. За януари – април то е положително в размер на 467 млн. евро при положително салдо от 512,7 млн. евро за януари – април 2019 г. Салдото по статия Първичен доход (която включва доход, свързан с факторите на производството (работна сила, капитал или земя), данъци върху производството и вноса и субсидии) е отрицателно в размер на 5,7 млн. евро при отрицателно салдо от 268,8 млн. евро за април 2019 г. За януари – април салдото е отрицателно в размер на 313,5 млн. евро, като за същия период на миналата година беше на минус с 638,6 млн. евро. Салдото по статия Вторичен доход (която отразява преразпределението на доход) е положително в размер на 10,6 млн. евро, като излезе на плюс със 122,5 млн. евро за април 2019 г. За януари – април 2020 г. то е положително в размер на 567,3 млн. евро, като преди година пак излезе на плюс с 675,3 млн. евро. От банковата статистика се вижда, че капиталовата сметка е положителна в размер на 122 млн. евро при положителна стойност от 86,3 млн. евро за април 2019 г. За януари – април тя е на плюс с 311 млн. евро), при положителна стойност от 279,6 млн. евро за януари – април 2019 г. Финансовата сметка за април е положителна в размер на 196,6 млн. евро при отрицателна стойност от 280,1 млн. евро за април 2019 г. За януари – април 2020 г. тя е положителна – 791,1 млн. евро, като преди година пак имаше положителна стойност от 161,6 млн. евро. В централната банка отчитат, че салдото по статия Преки инвестиции е отрицателно в размер на 7,5 млн. евро, като преди година пак беше на минус със 101,3 млн. евро. За януари – април то е отрицателно в размер на 126,7 млн. евро, като една година по-рано салдото излезе на минус със 195,7 млн. евро. Преките инвестиции – активи се повишават с 13,2 млн. евро при намаление с 27,2 млн. евро за април 2019 г. За януари – април 2020 г. те нарастват с 51,4 млн. евро при повишение със 135 млн. евро за същия период на 2019 г. Преките инвестиции – пасиви нарастват с 20,7 млн. евро при повишение със 74 млн. евро за април миналата година. За януари – април 2020 г. те нарастват със 178,1 млн. евро при увеличение с 330,7 млн. евро за периода януари – април 2019 г. Салдото по статия Портфейлни инвестиции е положително в размер на 94,5 млн. евро при положителна стойност от 75,8 млн. евро за април 2019 г. За януари – април то е положително в размер на 597,7 млн. евро, като преди една година то излезе на плюс с 332,4 млн. евро. Портфейлните инвестиции – активи за април нарастват със 118,2 млн. евро при увеличение със 103,6 млн. евро преди година. За януари – април те нарастват с 589,3 млн. евро при увеличение с 249,3 млн. евро за същия период на 2019 г. Портфейлните инвестиции – пасиви през април 2020 г. се повишават с 23,7 млн. евро при увеличение с 27,8 млн. евро за април 2019 г. За януари – април 2020 г. те намаляват с 8,4 млн. евро, като за същия период на 2019 г. намаля с 83,1 млн. евро. Резервните активи на БНБ през април се повишават с 816,1 млн. евро, като преди година намаляха със 192,2 млн. евро. За четири месеца те нарастват с 2,354 млрд. евро при понижение с 325,5 млн. евро за същия период на 2019 г.
Източник: Инвестор.БГ (18.06.2020)

Българите остават най-бедните в Евросъюза Българите остават най-бедни в Евросъюза, сочат най-новите данни за потреблението в Евросъюза на Евростат. Те са за 2019 г. И през 2018 г. бяхме на последно място. Фактическото индивидуално потребление (ФИП) измерва материалното благосъстояние на домакинствата. Базирано на първите предварителни оценки за 2019 г. на НСИ по данни на Евростат, ФИП на човек от населението, изразено в стандарти на покупателната способност (СПС), варира между държавите - членки на ЕС, от 59 до 135% от средното равнище в EС-27. Девет държави членки регистрират ФИП на човек от населението над средното за ЕС-27 равнище през 2019 година. Най-високо е в Люксембург - 35% над средното за ЕС-27 ниво. Германия e с около 23% над средното за ЕС равнище, следвана от Австрия, Дания, Белгия, Нидерландия, Финландия, Швеция и Франция, които са постигнали нива между 5 и 20% по-високи от средните за ЕС-27. ФИП на човек от населението за дванадесет държави членки варира от средното равнище за ЕС-27 до 25% по-ниско. В Италия, Ирландия, Кипър, Испания и Литва равнищата на ФИП на човек от населението са до 10% под средното за ЕС-27, в същото време в Португалия, Чешката република, Словения и Малта са от 10 до 20% по-ниски. В Полша, Румъния и Гърция те са от 20 до 25% по-ниски от средното равнище за ЕС-27.
Източник: 24 часа (19.06.2020)

През 2019 г. декарът в България е струвал средно 1053 лв. През 2019 г. средната цена на сделките с ниви в България достига 1053 лв. за един декар, което е със 7.4 на сто повече в сравнение с 2018 година, съобщи Националният статистически институт. Средната цена на сделките между физически и юридически лица достига 1027 лв. за декар, а на сделките между юридически лица - 1122 лева. Средната цена на сделките с постоянно затревени площи (естествени и изкуствени ливади, мери и пасища) през 2019 г. достига 300 лв. за декар и също отбелязва увеличение спрямо предходната година - с 37.6 на сто. През 2019 г. най-висока e цената на сделките с ниви в Североизточния район - 1462 лв. на декар, което е със 7.7 на сто повече спрямо предходната година. В Северния централен район цената на сделките с ниви достига 1138 лв. на декар, а в Северозападния район - 967 лв. на декар. Спрямо предходната година увеличението в цената в двата района е съответно с 3.6 и 9.4 на сто. Повишение в цената на сделките с ниви през 2019 г. спрямо предходната година е отбелязано във всичките шест статистически района. През 2019 г. средната цена за наем/аренда на един декар ниви достига 49 лв., което е с 2 на сто по-малко спрямо 2018 година. Средната цената за наем/аренда на един декар постоянно затревени площи е 23 лв., и е с 43.8 на сто по-висока спрямо предходната година. През 2019 г. най-висока е средната цена за наем/аренда на един декар ниви в Североизточния район - 69 лв., като спрямо 2018 г. тя отбелязва незначителен спад с 1.4 на сто. Цената, платена за наем/аренда на един декар ниви в Северния централен район, достига през 2019 г. 60 лв., а в Северозападния - 50 лева. И в двата района е отчетено увеличение на цената на рентното плащане спрямо предходната година - съответно с 1.7 и 4.2 на сто. Спрямо предходната година цената на рентата на ниви в Югозападния и Южния централен район остава без промяна.
Източник: 24 часа (22.06.2020)

Разходите на работодателите надхвърлят 10% през първото тримесечие на годината По предварителни данни на Националния статистически институт през първото тримесечие на 2020 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 10.2% спрямо първото тримесечие на 2019 година. Увеличението в индустрията е с 9.0%, в услугите - с 9.2%, и в строителството - с 8.1%. По икономически дейности през първото тримесечие на 2020 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Образование“ - с 25.9%, „Операции с недвижими имоти“ - с 23.2%, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 13.5%. През първото тримесечие на 2020 г. спрямо първото тримесечие на 2019 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 10.2%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 10.3%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 25.6% за „Образование“ до 3.4% за „Добивна промишленост“. Припомняме, че през четвъртото тримесечие на 2019 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 11.9% спрямо четвъртото тримесечие на 2018 година, показват предварителни данни на НСИ. Индексът на разходите за труд отразява тримесечното изменение на разходите на работодателите за един отработен час от работниците по трудово или служебно правоотношение. За изчисляването му се използват данни от тримесечното извадково Наблюдение на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд, уточняват от НСИ.
Източник: Банкеръ (23.06.2020)

НСИ: Над 65% от местата за настаняване у нас ще намалят цените Над 65% от местата за настаняване у нас планират на намалят цената на пакетните услуги след епидемията от COVID-19. Това показва проучване на Националния статистически институт (НСИ) проведено през юни. В изследването са включени близо 2000 категоризирани хотела, къмпинги и други места за краткосрочно настаняване (вилни и туристически селища, хостели, къщи за гости, бунгала, почивни домове, хижи, частни квартири и апартаменти и други места за краткосрочно настаняване) с над 10 легла, които са функционирали през май 2020 година. Според проведената анкета на НСИ 57,5% от местата за настаняване ще предложат на своите клиенти алтернативни дати за почивка при невъзможност хората да дойдат заради пандемията. Близо половината планират и намаляване на цените на нощувка. Над 50% от хотелите, къмпингите и другите места за настаняване са освобождавали персонал или са пускали служителите си в неплатен отпуск. 22,1% са се възползвали от програмата на правителството 60/40, а в платен отпуск са пускали работници 20,4% от запитаните. Малка над 11% са използвали дистанционна форма на работа. През май 44.4% от управителите отчитат намаление в приходите от дейността си спрямо предходния месец, докато 40.1% посочват, че няма промяна. В краткосрочен план (през следващия един месец) 48.8% от мениджърите прогнозират, че ще могат да обслужат „до 50%“ от разходите за дейността със собствени средства, 35.3% - няма да могат да се справят сами, а 15.5% от анкетираните посочват, че ще успеят „до 100%“. В краткосрочен план през май 63,8% от ръководителите на местата за настаняване смятат да продължат да работят макари и с намален обем, близо 20 на сто ще прекратят временно дейността си, а 2,2% ще затворят врати окончателно.
Източник: 24 часа (25.06.2020)

През месец май: Покупките на големи камиони паднаха с 82% Продажбите на нови камиони с максимално допустима маса над 16 тона през месец май намаляха с 81,7% спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Европейската асоциация на производителите на автомобили. През май в страната са регистрирани само 70 големи камиона, при 382 за същия месец на миналата година. Причината за това е спадът на потреблението на домакинствата. От една стана хората купуват по-малко дрехи и стоки за дома. А от друга и обемите на работа на много завод в Европа бяха намалени, което директно се отразява на обема на превозите. България е сред страните, в които продажбите на камиони са намалели най-рязко. По-голям е спадът само в Естония (-87,4% до 16 камиона над 16 тона) и Литва (-84,6% до 148 камиона). Причината е, че българските компании извършват много превози в Европа и настоящата криза директно им се отразява. Средно за страните от ЕС намалението на продажбите на нови големи камиони е с близо 60%. По спад на продажбите на по-малките камиони с допустима максимална маса между 3,5 и 16 тона България също влиза в топ три на страните от ЕС. У нас през май са регистрирани само 80 такива камиона, което е със 79,4% по-малко от същия месец на миналата година. По-голям е спадът само в Естония (-85,2% до 20 камиона между 3,5 и 16 тона) и Литва (-84,8% до 149). Средно за страните от ЕС намалението в покупките на такива камиони е с 57%. При автобусите спадат на продажбите през май у нас е със 76,5%. За месец в стараната са регистрирани само 4 нови автобуса. При малките бусове под 3,5 тона също има голям спад в продажбите, но ситуацията не е толкова драматична, колкото при големите камиони. Регистрираните бусове в страната през май са 315, което е спад с 31% на годишна база. Средното намаление в продажбите на бусове в страните от ЕС е с 41%.
Източник: Труд (26.06.2020)

Близо една пета от фирмите вече отчитат ръст на приходите от продажби Близо една пета от фирмите в България отчитат увеличение на приходите си от продажба на месечна база през май, което представлява двоен ръст в дела им, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за състоянието на фирмите в условията на извънредното положение. Най-големи са постъпленията от продажби в сектора на търговията, транспорта и ресторантьорството и в сектора на индустрията (над 20%). Средно приходите от продажба на фирмите в България намаляват с 42.8% спрямо април, като за първи път от въвеждането на извънредното положение у нас на 13 март, месечният спад е под 50%. Секторът на културата, спорта и развлеченията очаквано остава в най-тежко положение, след като дейността им бе замразена със заповеди на здравния министър. Все повече компании обаче вярват, че ще продължат настоящата си дейност, а все по-малко – че ще я прекратят временно. Делът на фирмите, които очакват да престанат да съществуват обаче се запазва без промяна спрямо април – 1.6%. След масовото пускане в платен и неплатен отпуск и съкращенията из цялата страна, през месец май наемането на нов персонал вече расте съществено. Освен това служителите на все по-малко предприятия са пуснати в платен и неплатен отпуск, но все още нивото на тези, които започват работа на непълно работно време е почти колкото това през март и април. Съкращаването на персонал е все по-избягвана мярка от предприятията в сравнение с март и април, а статистиката показва, че през май най-много фирми са се възползвали от държавната мярка за заетост „60/40“ – 10.1%. Делът на фирмите, които намаляват възнагражденията на персонала, също се понижава и достига 6% спрямо 8.2% месец по-рано. Частта на нефинансовите предприятия, които въвеждат дистанционна форма на работа през май, също намалява, след като повечето компании установиха тази мярка още през март и април. В краткосрочен план – 1 месец напред – мнозинството от анкетираните от НСИ фирми (83%) прогнозират, че ще запазят нивото на персонала си, а 11% очакват да го намалят. Спрямо месец по-рано има повод за оптимизъм, тъй като очакванията за още съкращения намаляват, а все повече предприятия обмислят увеличение на персонала си..
Източник: economic.bg (26.06.2020)

Цените в промишлеността през май намаляха с 5,3% за една година Общият индекс на цените на производител през май спада с 5,3% в сравнение с година по-рано и с 1% спрямо април, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Месечно понижение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,4%, а в преработващата промишленост - с 1%. В добивната промишленост е отчетено увеличение с 0,8%. В преработващата промишленост по-ниски цени на производител се наблюдават при: производството на основни метали - с 6,8%, производството на химични продукти и производството на тютюневи изделия - по 1%. По-голямо увеличение на цените е регистрирано при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0,9%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 0,4%. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - със 7%, в добивната промишленост - с 2,2%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,3%. По-значително намаление в преработващата промишленост е отчетено при: производството на основни метали - с 10,2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 3,5%, и производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 3,3%. В сравнение с година по-рано статистиката отчита повишение на цените при: производството на хранителни продукти - с 3,9%, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи, без косъм и производството на мебели - по 2,7%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през май се понижава с 0,6% спрямо април. Намаление на месечна база при цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,1%, и в преработващата промишленост - с 0,4%, а в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 0,7%. В сравнение с април по-голямо намаление на цените в преработващата промишленост е регистрирано при производството на химични продукти - с 1,4%, и при производството на електрически съоръжения - с 0,7%. По-съществено увеличение е отчетено при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 3,2%, и при производството на основни метали - с 1%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през май намалява с 1,6% в на годишна база. Понижение е регистрирано в добивната промишленост - с 5,3%, и в преработващата промишленост - с 3,4%, а увеличение се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,4%. Статистиката изчислява, че през май по-ниски цени в преработващата промишленост спрямо година по-рано има при производството на основни метали - със 7,8%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 2,1%. По-значителен годишен ръст на цените е отчетен при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 5,2%, и при производството на хранителни продукти - с 5,1%. Индексът на цените на производител на международния пазар през май намалява на месечна база с 1,7% спрямо април и с 10,7% в сравнение с миналата година.
Източник: Инвестор.БГ (01.07.2020)

Евростат: Безработицата в България е намаляла през май Безработицата в Европейския съюз е нараснала до 6,7% през май в сравнение с отчитане от 6,6% през април. Третият месец, белязан от мерки за ограничаване на COVID-19 е повишил коефициента на безработица в еврозоната до 7,4%, спрямо 7,3% през април, това показват данните на Евростат, статистическата служба на Европейският съюз. Според Евростат 14,366 милиона мъже и жени в ЕС, от които 12,146 милиона в еврозоната са били безработни през май 2020 г. В сравнение с април 2020 г. броят на безработните лица е нараснал с 253 000 в ЕС и с 159 000 в еврозоната. По данните на статистическата служба безработицата в България обаче е спаднала до 4,6% през май в сравнение с 4,8% през април. През май в ЕС са били безработни 2,815 милиона младежи (под 25 години), от които 2,267 милиона еврозоната. За отчетния период равнището на младежката безработица е било 15,7% в ЕС и 16,0% в еврозоната. В сравнение с април 2020 г. младежката безработица е нараснала с 64 000 в ЕС и с 42 000 в еврозоната. През май равнището на безработица при жените е било 7,2% в ЕС, спрямо 6,9% през април, а нивото на безработица при мъжете е останало непроменено спрямо април при 6,4%. В еврозоната, равнището на безработица при жените се е увеличило от 7,7% през април до 7,9% през май и е станало непроменено на ниво от 7,0% при мъжете.
Източник: Инвестор.БГ (03.07.2020)

Производството, оборотът в търговията и износът се свиват драстично през април Индексът на промишленото производство, оборотът в търговията на дребно и размерът на износа бележат сериозен спад през април тази година в сравнение със същия месец на миналата година, показват ключовите за промишлеността данни, разпространени днес от Националния статистически институт. Това не е изненадващо предвид факта, че април стана първият цял месец, минал под знака на въведеното извънредно положение заради пандемията от коронавирус. През април 2020 г. оборотът в търговията на дребно намалява с 19.9% в сравнение със същия месец на предходната година. Най-сериозен е спадът на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 40.3%), което се обяснява с ограниченията в пътуванията заради пандемията от коронавирус. При индекса на промишленото производство е регистриран спад от 15.7% спрямо април 2019 година. При строителната продукция спадът е 15 на сто. През април 2020 г. общият показател на доверие на потребителите се понижава със 17.4 пункта спрямо равнището отпреди три месеца. Търговското салдо за април 2020 г. е положително в размер на 120.2 млн. евро при дефицит от 222.1 млн. евро за април 2019 година. За януари - април 2020 г. търговското салдо е отрицателно в размер на 95.1 млн. евро (0.1% от БВП) при дефицит от 569.3 млн. евро (0.9% от БВП) за същия период на 2019 година.
Източник: Дневник (07.07.2020)

БВП на България ще се срине с около 7%, прогнозира ЕК Въпреки доброто икономическо представяне в началото на годината, пандемията COVID-19 и мерките, необходими за нейното овладяване от средата на март, оказаха неблагоприятно въздействие върху икономическата активност, заявява Европейската комисия в своята лятна икономическа прогноза. Според ЕК годишният ръст на реалния БВП е спаднал от 3,4% през 2019 г. до 1,2% на годишна база през първото тримесечие на 2020 г. Вътрешното търсене е намаляло на фона на по-ниското частно потребление и свиващите се инвестиции. Влошаването на бизнес настроенията и краткосрочните показатели, което започна през април, сочи рязък спад на икономическата активност през второто тримесечие. Частното потребление е потънало в резултат на ограничителните мерки. "Намалените приходи, по-ниското използване на капацитета и високата несигурност са спрели инвестициите. От март 2020 г. значително влошената външна среда тежеше върху износа на стоки, докато ограниченията за пътуване доведоха до рязък спад в търговията с услуги", отбелязва Еврокомисията.
Източник: Банкеръ (08.07.2020)

Строителството у нас продължава да отчита двуцифрени годишни спадове през май Строителството у нас продължава да отчита двуцифрени спадове на годишна основа и през май, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Все пак спрямо април строителната продукция се връща към лек растеж от 0,3% за първи път от януари. Сравнена с май 2019 г., произведената строителна продукция продължава низходящата си траектория за четвърти пореден месец със спад от 14,1%. Той обаче е по-малък в сравнение с отчетения годишен спад от 15,5% през април. През март, когато у нас беше въведено извънредното положение за ограничаване на разпространението на коронавируса, строителната продукция намаля с 13,8%. През февруари също беше отчетено леко свиване с 0,2%. Спрямо април сградното строителство нараства с 0,2%, прекъсвайки 7-месечната си серия на месечен спад. През април НСИ отчете понижение на сградното строителство с 0,2%, а през март то намаля с 15,5% на месечна основа.
Източник: Инвестор.БГ (10.07.2020)

Промишленото производство у нас се понижава през май с 16,1% на годишна база През май календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира спад от 16,1% на годишна база. По предварителни данни през същия месец показателят намалява с 0,1% в сравнение с април, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). На месечна база добивната промишленост отчита спад от 5,8%, докато производството на електрическа, топлинна енергия и газ се понижава с 3,7 на сто. Увеличава се производството при преработващата промишленост – с 1,1 на сто. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета (52,2%); производството на облекло - с 18,9%; производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 18,7%; производството на мебели - с 14,1%. Съществено намаление е регистрирано при производството на тютюневи изделия (18,6%); ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 16,1%; производството на лекарствени вещества и продукти - с 6,4%.
Източник: Инвестор.БГ (10.07.2020)

UniCredit Bulbank: Мерките в България ще предотвратят огромна безработица, но не и загуба на доходи Макар мерките на правителството в България да предотвратяват рязко нарастване на безработицата, те няма да успеят да компенсират значително намаление на спада на доходите на домакинствата, гласи прогноза на UniCredit Bulbank. Новината е лоша за възстановяването на икономиката на страната ни, тъй като потребителските разходи са основна част от брутния вътрешен продукт. Банката все пак прогнозира V-образно възстановяване през второто полугодие на 2020 г. и подобри прогнозата си за цялата година до свиване от 7,2%, като значителна роля ще играят публичните инвестиции. Предходната прогноза бе за намаляване на обема на БВП от 7,8%. Мерките на правителството за фискална подкрепа ще спрат рязко нарастване на безработицата и "вероятно ще спасят около 240 хил. работни места (5,4% от работоспособното население)", казват анализаторите на UniCredit Bulbank. Те ще намалят средногодишната загуба на работни места до малко над 110 хил. през 2020 г., което би било значително по-малко от загубените над 400 хил. през 2009 г. Фискалните мерки вече достигат 3% от БВП. Най-тежко засегнати ще бъдат работещите в туризма и вертикално свързаните с него сектори. Там социалните осигуровки често са близо до минималната заплата, докато реалните възнаграждения са два и повече пъти по-големи. Така мерките на правителството компенсират едва една трета от реалните доходи преди пандемията. Банката прогнозира спад от 14% на тримесечна база през второто тримесечие на 2020 г. Данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес, показват, че и през май, спрямо същия месец на миналата година, спадът в търговията на дребно е 20%. При строителството спадът е 14%, като активността в сектора нараства с 0,3% спрямо април. При промишленото производство спадът е 16,1% спрямо миналата година и 0,1% спрямо миналия месец. От банката прогнозират и набиране на скорост на инвестициите в жилищно строителство, тъй като не се очаква значителен спад на цените. В същото време вложенията в машини и оборудване ще се възстановят чак след три години. UniCredit Bulbank прогнозират още, че България може да стане част от еврозоната още на 1 януари 2023 г.
Източник: Money.bg (10.07.2020)

НОИ отчете спад от близо 23% на постъпилите осигурителни вноски през май Пандемията от коронавирус COVID-19 доведе до забавяне на растежа и свиване на българската икономиката.Тъй като солидарните социалноосигурителни системи са силно зависими от конкретния бизнес цикъл, ДОО понесе всички негативи от фазата на свиването, а именно затрудняване на стопанската дейност, спад в броя на заетите, повишаване на безработицата. Наред с това, чисто здравните мерки за ограничаване на пандемията доведоха до по-високо търсене на някои обезщетения за временна неработоспособност, но до спад в търсенето на други. Това са част от констатациите, направени във втория брой на информационния бюлетин на НОИ за 2020 г. Очаквано, спадът в заетостта доведе до намаляване на броя на осигурените лица, за които се плащат или са дължими осигурителни вноски за фондовете на ДОО. Данните за месец април сочат, че броят на осигурените лица е бил 2 593,8 хиляди лица, при близо 2 796,3 хиляди лица през март (спад от 7,2%) и 2 829,2 хиляди лица през декември 2019 г. (спад от 8,3%). Намаление се отчита при всички видове осигурени лица от частния сектор, но най-голям е спадът при работещите на трудови правоотношения, осигурени в най-масовата, трета категория труд - над 187,1 хиляди лица през април спрямо месец по-рано.
Източник: econ.bg (14.07.2020)

Търговията с ЕС спада двуцифрено през април Кризата с коронавируса, довела до затруднения във веригата на доставки глобално и до свито потребление, се е отразила на износа на България дори в рамките на ЕС. Само през април той е спаднал с 20.2% спрямо година по-рано, показват данните на Националния статистически институт. За четирите месеца намалението е с 5.1% до 11.7 млрд. лв. Най-голям ръст е отбелязан в секторите "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (42.3%) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (42.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (27.8%). Вносът на България от ЕС до края на април спада с 9.1% спрямо същия период на 2019 г. и достига 11.8 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. Само през април вносът се срива с 32.4% спрямо същия месец на предходната година. При вноса най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (24.7%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (54.1%). Външнотърговското салдо е отрицателно и е на стойност 116.2 млн. лева.
Източник: Дневник (14.07.2020)

Българският износ рязко намалява с над 21% през май Продажбите на български стоки в чужбина намаляват с 21.4% до 3.74 млрд. лв. през май спрямо същия период на миналата година, показват предварителните данни на националната статистика. Спадът на износа е двуцифрен както към държавите - членки на ЕС, така и към трети страни. Голяма част от понижението се дължи на срив на продажбите на горива и на машини и части. В унисон с износа намалява и вносът на чужди стоки в страната - през май сумата е 4.05 млрд. лв., докато година по-рано беше 5.65 млрд. лв. Износът на България към държави извън ЕС през май е с 27.7% под нивата от същия месец на 2019 г. Над половината от понижението се дължи на срив на продажбите на горива - те намаляват с близо 80% до 67.6 млн. лв. през май на годишна база, като фактор е по-малкото изнесено количество тази година (с 44% надолу), но и по-ниската цена на петрола на международните пазари. Ако през май миналата година българският експорт на горива е най-голям към Тунис (65.9 млн. лв.) и Турция (63.7 млн. лв.), сега продажбите в тези държави достигат съответно 12.9 и 5.6 млн. лв. Принос за цялостния спад на износа към трети страни имат и по-слабите продажби на електроника и електротехника - от 138.4 млн. лв. през май миналата година до 98.4 млн. лв. сега. От друга страна, положителен стимул идва от ръст на експорта на маслодайни семена (с 56% до 52.5 млн. лв.) и "специфични стоки" (с 22%), където влизат оръжията. Подробна разбивка за търговията на България с държави от ЕС през май ще бъде публикувана след месец. Априлските числа показват понижение от 20.2% през април, или продажби за 2.4 млрд. лв. И тук горивата са с най-голям отрицателен принос като единична група стоки, но тежестта към общия спад е значително по-малка (-5.4 пр.п.). По-съществени са слабите продажби на машини. Износът на електроника и електротехника от България към ЕС намалява с близо 33% до 257.7 млн. лв. през април спрямо година по-рано, основно към Чехия (с 44 млн. лв. надолу) и Германия (с над 25 млн. лв.). Износът на машини и техните части също намалява - с 26% на годишна база до 232.3 млн. лв., а при авточастите и велосипедите понижението е с 33%. Междувременно експортът на лекарства от България към ЕС нараства - с над 50% до 121.6 млн. лв. през април.
Източник: Капитал (14.07.2020)

През месец май: ЕС се възстановява, ние не Промишленото производство в България през месец май е с над 25% по-малко от същия месец на миналата година, обявиха от Евростат. Спадът на производството у нас е по-голям от средния за страните от ЕС, който е 20,9%. Промишленото производство намалява във всички държави-членки на ЕС, но най-голям спад е регистриран в Словакия (-33,5%), Унгария (-27,6%) и Румъния (-27,4%). Най-малък е спадът във Финландия (-3,8%), Литва (-6,4%) и Латвия (-6,2%). Спрямо предходния месец април промишленото производство в повечето страни от ЕС бързо се възстановява, но не и в България. През май промишленото производство за страните от ЕС нараства с 11,4% спрямо април. У нас обаче е отчетен минимален спад от 0,1%. Само в още шест страни от ЕС през май има спад в промишленото производство спрямо април. Това са Ирландия (-9,8%), Хърватия (-3,5%), Финландия (-1,3%), Дания (-1%), Нидерландия (-0,7%) и Естония (-0,2%). Най-голям ръст има в Италия (+42,1%), Франция (+20%) и Словакия (+19,6%).
Източник: Труд (15.07.2020)

НСИ: С 96 000 са се увеличили безработните заради Covid-19 Новорегистрираните безработни достигнаха малко над 218 000 души за периода от 3-и февруари до 12-и юли. Това сочат най-актуалните данни на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта от специалното наблюдение на пазара на труда заради Covid-19. За същия период постъпилите на работа от регистрираните в бюрата по труда са близо 122 000 души. Данните от специализираното ежемеседмично наблюдение показват, че продължава тенденцията, която за първи път се появи между 18 и 24 май, новорегистрираните безработни да са по-малко от постъпилите на работа. За последния до момента анализиран период - от 6 до 12 юли - те са съответно 6 884 срещу 7 559 души за цялата страна. Детайлният прочит обаче сочи, че в този период в половината от областите в страната, включително и в София, новорегистрираните в бюрата по труда са повече от устроените на работа. Седмица по рано тези области са били само девет.
Източник: БНР (15.07.2020)

Животът поевтинял и през юни, цените паднали с 0,4% През юни статистиката отчете за пореден път дефлация, като този път стоките и услугите са поевтинели с 0,4%. Това се случва за четвърти пореден месец - т.е. от началото на извънредното положение, въведено във връзка с пандемията. Но на годишна база инфлацията се качва до 1,6%, докато миналия месец беше 1,3%. Промените в цените през юни са почти незабележими. В сравнение с май например с 0,9% са поевтинели храните и безалкохолните напитки, както и облеклото и обувките. Транспортът е понижил цените си с 0,5%, най-вероятно заради продължаващото поевтиняване на горивата. Леко поскъпване има при цигарите и алкохола – с 0,2%, и при телекомуникационните услуги - с 0,3%. В месеца, който предшества въвеждането на 9% ДДС за ресторантите, цените в тях са се вдигнали с 0,8%. Статистиката е уловила и поскъпване при почистващите и дезинфекциращите препарати - с 3%. За втори пореден месец поскъпват банковите услуги, този път с 0,9%. При храните движението на цените е свързано предимно със сезонни фактори. Картофите например поевтиняват с 14,5%, чушките - с 9,5%, доматите - с 5,3%. В същото време са поскъпнали ябълките - с 11,2%, оризът - с 3,7%, кафето - с 3,4%, бобът - с 4,1%, олиото - с 1,8%, бирата - с 1,1%. Данните на НСИ сочат, че цените на лекарствата и лекарските услуги не са се променили през юни, а стоматологичните услуги са поскъпнали с 0,4%.
Източник: 24 часа (16.07.2020)

Средният осигурителен доход за май е 1064,24 лева Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за май 2020 г. е 1064,24 лв. Това съобщиха от пресцентъра на НОИ, цитиран от БТА. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.06.2019 г. до 31.05.2020 г. е 1016,32 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец юни 2020 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: 24 часа (17.07.2020)

Българите купуват най-малко нови коли сред жителите на ЕС. По една нова кола е купена на всеки 688 души от населението на страната през първата половина на годината. За сравнение в Германия нова кола е купена на всеки 68 души. Което означава, че там карат точно десет пъти повече нови коли. Продажбите на нови коли в България намаляха с 44,5% през полугодието, обявиха от Асоциацията на европейските производители на автомобили. От януари до юни в страната са регистрирани 10 161 нови автомобила, при 18 323 година по-рано. Във всички страни от ЕС има спад на продажбите, като средно за Общността намалението е с 38%. България влиза в топ пет на страните от ЕС с най-сериозно свиване на продажбите. По-голям спад от нашия е отчетен само в Хърватия (-54,4%), Испания (-50,9%), Португалия (-49,6%) и Италия (-46,1%). Веднага след нас е Гърция с намаление от 44,2%. Данните ясно показват, че в южната част на Европа спадът в покупките на нови коли в условията на криза е най-голям. В Италия въпреки големи спад в продажбите и това, че страната беше ударена по-сериозно от COVID-19, купуват над шест пъти повече нови коли от нас. За полугодието в Италия е продадена по една нова кола на всеки 103 души от населението. Продажбите на нови коли отразяват доходите в една страна. Най-близо до нас е Румъния, където е купена по една нова кола на всеки 391 души. В Румъния спадът в продажбите на коли е много по-малък, отколкото у нас - само с 30,7%. Топ пет на страните от ЕС с най-малко покупки на нови коли се допълва от Гърция (нов автомобил на 293 души), Латвия (на 292 души) и Кипър (на 238 души). Най-много нови коли купуват в Люксембург. Там по един автомобил е купен на всеки 29 души от населението. На второ място е Белгия с нова кола на 52 души, а на трето е Дания с продажба на всеки 65 души.
Източник: Труд (17.07.2020)

17% срив на сделките с имоти в София заради пандемията Със 17,2% са намалели покупките на имоти в София през второто тримесечие на 2020 г., показват данните на Агенцията по вписванията, публикувани днес. През трите месеца до края на юни общият им брой достига 6 352, при 7 670 през същия период на миналата година. Второто тримесечие на 2019 г. бе най-доброто от 2008 г. насам. Спрямо първото тримесечие ръстът е 20%, което е по-малко от записаното покачване от 35%, регистрирано между двете тримесечия през миналата година. Спадът съвсем не засяга само София. В цяла България сделките намаляват с 28% до малко под 38 000. Данните все пак потвърждават данните на предприемачи и брокери, според които пазарът е започнал да се събужда през юни. През април покупко-продажбите на имоти у нас се сринаха с цели 55%. Именно тогава беше и фазата, в която мерките срещу коронавируса бяха най-строги. През март т.г. спадът в София бе 17%, а за цялото първо тримесечие - 6,3%. През периода април - юни 2020 г. сделките в Бургас намаляват с 28%, във Варна със 17%, а в Пловдив с 19%. Данни на НСИ показаха, че цените на жилищата у нас са нapacнaли c 4,7% на годишна база през първото тримесечие, а тези в София - с 8%, според Knight Frank.
Източник: Money.bg (21.07.2020)

Евростат: България е с най-висока смъртност в Европейския съюз С 1631 смъртни случая на 100 000 души население България е страната от Европейския съюз с най-висока смъртност през 2017 г. Това сочат публикувани днес данни на Евростат. След страната ни се нареждат Румъния (1488), Латвия (1485), Унгария (1470) и Литва (1418). В другия край на скалата с най-ниска смъртност в ЕС е Франция (838 смъртни случая на 100 000 души). След нея са Испания (844), Италия (875), Люксембург (911). Анализът на статистическата служба сочи, че основна причина за смъртни случаи във всички страни членки са заболявания на кръвоносната система, освен Дания, Ирландия, Франция и Холандия – където това е рак. Най-голям дял на смъртни случаи, причинени от заболявания на кръвоносната система, се наблюдава в България (66%), а най-нисък – в Дания (23%). Най-висок дял смъртни случаи от рак пък е отбелязан в Словения (32%), а най-нисък в България (16%). Заболявания на кръвоносната система и рак са двете основни причини за смърт в ЕС, трета е болести на дихателната система.
Източник: Банкеръ (22.07.2020)

БАН: До 7% ще бъде спадът на икономиката Кризата за преобладаващата част от българската икономика ще бъде по-скоро краткосрочна – от 2 до 3 тримесечия, и средно дълбока – предвижда се реалният спад в икономическата активност на годишна база да е между 5 и 7%. Това се казва в Годишния доклад за икономическо развитие и политики на България на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, който традиционно разглежда основните сектори на икономиката, финансовия и банков сектор, пазара на труда, структурните промени, и дава препоръки за подходящи политики в средносрочен план. Според учените в случай, че няма нова вълна на разпространение на COVID-19 през есенно-зимния сезон, възстановяването ще започне в края на третото тримесечие и ще продължи през цялата следваща година, в края на която ще бъдат достигнати предкризисните нива. Реалният растеж ще започне от 2022 г. Основният извод в доклада е, че до избухването на пандемията от новия коронавирус българската икономика се е развивала стабилно, макар и със скромни темпове на растеж, с бързо нарастване на заплатите и на заетостта, с устойчива финансова и банкова система и липса на макроикономически дисбаланси. Въвеждането на ограничителните мерки заради COVID-19 и налагането на т.нар. „социално дистанциране“ обаче променя динамиката на икономическото развитие.
Източник: Инвестор.БГ (28.07.2020)

Срив на пътуванията на българи в чужбина през юни През юни, по време на продължаващата епидемична обстановка в страната, пътуванията на български граждани в чужбина са 286.1 хил., или с 60.1% под регистрираните през юни 2019 година. Това сочи статистика на Националния статистически институт. Посещенията на чужденци в България през миналия месец са 380.7 хил., или със 75.2% по-малко в сравнение с юни 2019 година. Срив е регистриран при пътуванията по всички наблюдавани цели: "почивка и екскурзия" - с 94.6%, "служебна" - със 76.1%, и "други" (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - с 47.9%. Транзитните преминавания през страната са 70.1% (266.8 хил.) от всички посещения на чужденци в България. От общия брой чужденци, посетили България през юни тази година, делът на гражданите от Европейския съюз е 58.1%, или със 74.3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Регистриран е спад в посещенията на граждани от всички наблюдавани страни.
Източник: Банкеръ (29.07.2020)

Безработните отново изпреварват постъпилите на работа Новорегистрираните безработни в цялата страна отново са повече от започналите работа. Tова сочат данните на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта от специално изследване на пазара на труда заради Covid-19. През изминалите два месеца тенденцията беше обратната, но в периода 20-26 юли регистрираните в бюрата по труда са 5700 души, а устроените на работа - 5141 души. Данните сочат, че до 26 юли новорегистрираните безработни в цялата страна са общо 229 хиляди и 500 души, а постъпилите на работа от регистрираните в бюрата по труда 133 хиляди. Пикът на новите безработни беше отбелязан между 6 и 12 април, когато в бюрата по труда бяха регистрирани 31 хиляди души, а започналите работа бяха едва две хиляди 985. Основната мярка на правителството за запазване на заетостта е т.нар. схема 60/40. Към момента са изплатени 171 млн. лева по мярката 60/40, с които са запазени 170 хиляди работни места. Разплатените средства са достигнали до около 10 хиляди работодатели, обяви преди дни социалният министър Деница Сачева. Трябва да се има предвид обаче, че финансирането на схемата е в размер на 1 млрд. лева, което означава, че към момента е използван едва 17% от ресурса й. Социалното министерство има поет ангажимент мярката „60/40“ да продължи до края на годината, като през септември отново ще се обсъжда изготвянето на новия дизайн за последните три месеца. Нов дизайн на държавната схема за запазване на заетостта е в сила от началото на юли, когато обхватът на фирмите, които могат да се възползват от нея, бе разширен.
Източник: Банкеръ (30.07.2020)

Промишленото производство в България спада с 3.2% през юни Индексът на цените на индустриалните производители в България намаля с 3.2% през юни спрямо предходната година, след като през май падна с 5.3%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Спадът на индекса през юни отразява 4.3% спад в цените в производствения сектор, се казва в съобщение на НСИ. На месечна база цените на индустриалните производители се повишиха с 1% през периода на възстановяване. Промишленият индекс на цените на производителите на вътрешния пазар намаля с 0.9% на годишна и нарасна с 0.4% на месечна база. Промишленият индекс на цените на производителите на чуждестранния пазар е спаднал с 6.8% спрямо предходната година и е с 2.1% по-висок спрямо предходния месец.
Източник: SeeNews (31.07.2020)

5,4% от работната сила е обхваната от 60 на 40 Мярката 60 на 40 е обхванала 5,4% от работната сила в страната, сочи анализ на Агенцията по заетостта. Според него мярката е допринесла за задържането на безработицата до ниво от малко над 8% през месец юни. В регионален план най-благоприятен е бил ефектът в областите Габрово и столицата, а най-слаб - във Видин и София-област. Към 30 юни 2020 година от комисията към бюрата по труда са одобрени и са предадени в НОИ за изплащане десет хиляди заявления от работодатели за компенсиране на общо 177 хиляди работници и служители по мярката 60 на 40, тоест мярката обхванала 5,4 на сто от работната сила в страната. От тук идва изводът в анализа на Агенцията по заетостта, че ако допуснем, че същата не беше стартирала и всички тези лица бяха освободени, то безработицата в края на месец юни е била в порядъка на 14% при сегашните 8,3 на сто. Данните на НОИ за изплатените компенсации по мярката 60 на 40 показват, че средният размер на помощта за един работещ варира, през март е бил 308 лева, през април нараства до 515, през май 401 и 381 през юни.
Източник: cross.bg (03.08.2020)

Приходите в държавната хазна от акцизи намаляват с над 10% през първата половина на годината спрямо същия период на миналата, показват данни на Министерството на финансите. При алкохола приходите от акциз намаляват с над 9% до 141 млн. лв., което основно е заради ограничените посещения на кръчми, дискотеки и ресторанти. Но дори и при цигарите има сериозен спад на приходите от акциз - с 13% до 1,333 млрд. лв. От една страна, когато хората не са в ресторант или в офиса, а си стоят у дома, пушат по-малко. Освен това в страната липсват чуждите туристи, които в други години също купуваха алкохол и цигари. При горивата приходите от акциз са по-малко със 7,4% и от януари до юни са над 1 млрд. лв.Приходите от корпоративни данъци до края на юни са 1,09 млрд. лв., което е с 250 млн. лв., или с 19% по-малко от същия период на миналата година, показват данните на МФ. До край на юни беше удължен срокът за подаване на годишните данъчни декларации за дължимите от фирмите налози за миналата година. Спадът на приходите от корпоративни данъци с 19% показва, че печалбите на фирмите през 2020 г. са намалели средно с над 20%. Приходите от данъка върху доходите на хората и от осигуровки обаче нарастват с над 4% на годишна база, въпреки по-голямата безработица. Това се дължи на вдигането на минималната заплата на 610 лв. от началото на годината, както и продължаващия ръст на доходите в редица сфери на икономиката. От ДДС в държавната хазна са влезли 5,2 млрд. лв., което е спад с 6,2% на годишна база. Любопитно е обаче, че приходите от ДДС от сделки в страната са нараснали с 1,2% до 3,4 млрд. лв. Приходите от ДДС от внос намаляват с 18% до 1,8 млрд. лв. Това обаче се дължи на по-ниската цена на внасяния петрол и на факта, че от 1 юли 2019 г. беше дадена възможност за отложено плащане на ДДС. От този режим са се възползвали 57 фирми, които не са начислили ДДС за близо 500 млн. лв., основно при внос на метални изделия и руди. Оказва се, че без този режим и при приходите от ДДС от внос щеше да има ръст. Явно хората и фирмите продължават да харчат, но има преразпределение на стоките и услугите, които купуват.
Източник: Труд (04.08.2020)

Българската търговия на дребно е най-тежко ударената в ЕС България е с най-дълбок годишен спад на търговията на дребно през юни сред страните от Европейския съюз, като той е и почти двоен в сравнение с останалите най-тежко ударени от коронакризата страни, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Продажбите на дребно в България през юни се сриват с 18.1% на годишна база, а за сравнение след нас се нареждат Малта със спад от 8.4%, Люксембург със спад от 7.7% и Португалия със спад от 6.3%. Най-големите ръстове на търговията на дребно пък се наблюдават в Ирландия (с 10.2%), Естония (с 6.6%) и Дания (с 6.5%). Годишният срив в търговията на дребно у нас все пак е по-слаб в сравнение с двата предходни месеца, когато продажбите в сектора се сринаха с една пета. Месечните данни през юни за България показват слабо възстановяване и ръст от 0.9%, но той отново е един от най-малките на територията на ЕС. В Австрия и Германия обаче се наблюдава месечен спад от съответно 2.5% и 1.6%. Там през май бе отчетен най-големият ръст на територията на ЕС от над 10%. Същевременно обемът на продажбите на дребно в еврозоната се възстановява през юни до нивата, отчетени февруари месец, когато коронавирусът все още не бе навлязъл в Европа. Продажбите в еврозоната нарастват с 5.7% спрямо май, а за целия ЕС ръстът е по-ограничен – 5.2%. Разходите за дрехи и автомобилни горива стоят в основата на увеличението. На територията на ЕС вече се наблюдава и месечно понижение с над 6% на онлайн покупките и пощенските доставки след резкия им скок в предните три месеца. На годишна база обаче ръстът им остава над 20%.
Източник: economic.bg (07.08.2020)

Безработицата нараства за втора поредна седмица Броят на новорегистрираните безработни в страната превишава този на новонаетите за втора поредна седмица. От 27 юли до 2 август освободените позиции в България са 5119, а хората, намерили работа, наброяват 4041, което означава, че нетно безработицата нараства с почти 1078 души при увеличение от 643 седмица по-рано. Това показва седмичната статистика за пазара на труда на НСИ и Агенцията по заетостта. Статистическият институт публикува данните от 3 февруари насам. От началото на извънредното положение (средата на март) до 2 август сметката показва, че броят на хората, регистрирали се като загубили работа, достига 200 хил. души. Това е с 90.7 хил. повече в сравнение с тези, които са намерили такава през същия период. От 3 февруари насам близо 235 хил. души са се регистрирали в бюрата по труда като безработни, а 137 хил. са тези, които са започнали работа през същия период. Това се равнява на нетноо увеличение на безработицата с 97.7 хил. души в шестте месеца между 3 февруари и 2 август. Последната седмица не носи добри новини. Макар че броят на новорегистрираните безработни намалява с 665 до 5119, понижение е видимо и по линия на новонаетите - от 5141 през седмицата 20 - 26 юли до малко над 4 хил. към 2 август. Очаквано към края на юни и началото на юли черноморските области - Варна, Бургас и Добрич, отчетоха ръст на новонаетите в резултат на възстановяване на активността по летния туристически сезон. Този стимул обаче, изглежда, се е изчерпал и броят на новонаетите намалява за трета поредна седмица. Спад на запълнените позиции на седмична база е видим почти във всички области в страната с изключение на Монтана и Смолян. Прогнозите на правителството са в края на годината безработицата в страната да достигне 6.5-7%. Европейската комисия пък залага на 7% безработица в страната към края на 2020 г. И двете оценки към момента изглеждат оптимистични. По данни на Агенцията по заетостта към края на юни общият брой на регистрираните в бюрата по труда безработни в България нараства до 273.4 хил. души, което се равнява на безработица от 8.3%.
Източник: Капитал (10.08.2020)

Инфраструктурното строителство у нас се връща към годишен ръст през юни През юни строителната продукция у нас бележи силно възстановяване главно благодарение на ускоряването на инфраструктурното строителство, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Произведената строителна продукция в страната ни е нараснала с 4,8% спрямо май, като месечният ръст се засилва спрямо 4,4% предходния месец. Спрямо юни 2019 г. строителната продукция намалява само с 2,2%, след като в предходните три месеца отчиташе двуцифрено годишно понижение. Минимален спад беше отчетен и през февруари. Добрите данни се дължат главно на инфраструктурното строителство, което се е върнало към скромен ръст на годишна основа през юни за първи път от началото на коронавирусната криза през март. През юни гражданското и инженерното строителство, в което влиза и строителството на инфраструктура, отбелязва повишение от 0,7% на годишна основа след спада през март, април и май от съответно 9,1%, 12% и 11,1%. Спрямо май инфраструктурното строителство се повишава с 5,3%, като ръстът се ускорява в сравнение с май, когато беше отчетен месечен скок от едва 1,1%.
Източник: Инвестор.БГ (11.08.2020)

Промишленото производство нараства с 5.8% през юни Индустрията, изглежда, бавно започва да се изтласква от дъното. През юни активността в сектора нараства с 5.8% на месечна база при едва 1.3% през май и минусови стойности преди това. Добра новина идва и от страна на приходите - оборотът в промишлеността нараства с над 22% спрямо май и достига 98% от нивото на продажбите през юни 2019 г., показват последните данни на националната статистика. Всички подсектори на индустрията отчитат ръст на месечна база през юни. Активността в добивната промишленост нараства с 9.1% спрямо май, а в енергетиката - с 5.2%. Производството в преработващата промишленост пък се повишава с 6% на месечна база, като най-значително увеличение спрямо май отчитат производителите на автомобилни компоненти - цели 73%, а оборотът се повишава със 77.5%. Активността в бранша е на три четвърти от миналогодишното си ниво.
Източник: Капитал (11.08.2020)

Търговията на дребно се е свила с близо 20% през юни Срив на оборота на търговията на дребно отчита Националният статистически институт (НСИ) за юни 2020-а. Данните показват, че в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" намалението е с 18.1% в сравнение със същия месец на 2019 година. Същевременно на месечна база се регистрира леко подобрение - с 0.9 на сто. Спадът при търговията с автомобилни горива и смазочни материали е с 24.6%, при търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 20.6% и при търговията с нехранителни стоки - с 13.1 на сто. Конкретно при търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия намалението е 27.4%, при компютърната и комуникационната техника - с 20.1%, а при търговията на дребно в неспециализираните магазини с разнообразни стоки - с 16.7 на сто. Увеличение е отчетено единствено при поръчките по пощата, телефона или интернет - с 35.5 процента.
Източник: Банкеръ (11.08.2020)

НСИ отчита срив на посещенията на хотели през юни През юни 2020 г. в страната са работили 2030 обекта за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други, съобщава Националният статистически институт. Броят на стаите в тях е 79.2 хил., а на леглата - 171.4 хиляди. В сравнение с юни 2019 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, намалява с 32.7 на сто, а броят на леглата в тях - с 43.6 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юни 2020 г., е 495.1 хил., или с 87.7 на сто по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голям спад на нощувките (с 91.7 на сто) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. През юни 2020 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 59.3 на сто от общия брой нощувки на чужди граждани и 31.3 на сто - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 21.3 на сто от нощувките на чужди граждани и 29.8 процента - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 19.4 и 38.9 на сто. Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през юни 2020 г. намалява с 80.6 на сто в сравнение със същия месец на 2019 г. и достига 199.5 хиляди. Регистриран е срив както при чуждите граждани - с 94.5 на сто, така и при българските - с 59.5 на сто. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през юни 2020 г., са 165.2 хил. и са реализирали средно по 2.3 нощувки. Чуждите граждани са 34.3 хил. и са реализирали средно по 3.3 нощувки, като 70.1 на сто от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през юни 2020 г. е 10.7 на сто, като намалява с 34.7 процентни пункта в сравнение с юни 2019 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 3 звезди - 12.1 на сто, следват местата за настаняване с 1 и 2 звезди - 11.9 на сто, и хотелите с 4 и 5 звезди - 9.0 процента. Приходите от нощувки през юни 2020 г. достигат 23.1 млн. лв., или с 88.8 на сто по-малко в сравнение с юни 2019 година. Регистриран е срив на приходите както от чужди граждани - с 95.7 процента, така и от български граждани - с 60.3 на сто.
Източник: 24 часа (11.08.2020)

Износът за Европейския съюз намалява със 7.7% през периода януари - май През периода януари - май 2020 г. износът на стоки от България за Европейския съюз намалява със 7.7 на сто в сравнение със същия период на 2019 г. и е в размер на 14 237.7 млн. лева, съобщава Националният статистически институт. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70.9 на сто от износа за държавите - членки на ЕС. През май 2020 г. износът на стоки от България за ЕС намалява със 17.9 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 537.0 млн. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - май 2020 г. спада с 13.1 на сто в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 14 275.6 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. През май 2020 г. вносът на стоки в България от държавите - членки на ЕС, намалява с 28.3 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 458.7 млн. лева.
Източник: 24 часа (13.08.2020)

Износът на България с трети страни през първото полугодие спада с 10. 5%, а вносът намалява с 11% През първите шест месеца на 2020 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 10,5 на сто в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 8890.3 млн. лева , съобщава Националният статистически институт. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Обединеното кралство, САЩ, Сърбия, Русия и Република Северна Македония, които формират 54.0 на сто от износа за трети страни. През юни 2020 г. износът на стоки от България за трети страни спада с 18.1 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 378.9 млн. лева. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - юни 2020 г. намалява с 11.0 на сто в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 10 940.8 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Сърбия. През юни 2020 г. вносът на стоки в България от трети страни спада с 6.2 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 803.0 млн. лeвa.
Източник: 24 часа (13.08.2020)

НСИ отчита загуба на 24 хил. работни места за тримесечието Очаквано по време на коронакризата все по-малко хора в България имат работа, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ ) за второто тримесечие на 2020 г. Тук влиза и месец април - единственият пълен месец, в който действаха ограниченията на бизнеса, наложени в опит да се спре разпространението на коронавируса. Данните за средните брутни възнаграждения показват, че все още те растат, но темпът е десетократно по-нисък от регистрираните в последните години. Статистиката показва, че към края на юни броят на наетите лица намалява с 23.5 хил., или с 1% спрямо края на март 2020 г., като достигат 2.24 млн. души. Най-голямо намаление на броя на наетите се наблюдава в секторите „Култура, спорт и развлечения“ - с 4.5%. Показателят се дължи на това, че блокирането на дейностите в сферата продължи по-дълго от останалите сектори. Театри, танцови зали и др. можеха да отворят отново в края на месец май. Спад на наетите лица се наблюдава и при „Преработваща промишленост“ - с 3.5%, и „Добивна промишленост“ – с 2.9%. Подготовката за летния сезон съживява бранша „хотелиерство и ресторантьорство“ като при него се отчита най-голям ръст на наетите лица - с 8.4%. Увеличение с 5% има и при друга дейност със сезонен характер, като селско, горско и рибно стопанство.
Източник: economic.bg (13.08.2020)

Средният осигурителен доход за юни е 1050.19 лева Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец юни 2020 г. е 1050,19 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г. е 1023,24 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец юли 2020 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: econ.bg (13.08.2020)

България се оказа четвърта в ЕС по най-нисък срив на икономиката Спадът на икономиката в България през второто тримесечие, когато действаха най-строгите мерки от извънредното положение, надвишава значително всички прогнози. Той е 8,2% спрямо същия период на миналата година и 9,8% спрямо първото тримесечие, гласят експресните данни на НСИ, оповестени в петък. В същото време обаче този спад е сред най-ниските в Европейския съюз, където за второто тримесечие брутният вътрешен продукт намалява средно с 14,1% на годишна база, гласят данните на Евростат. Това е най-резкият спад на икономиката в сравнение с предишното тримесечие откакто изобщо се прави статистика, отчитат от Евростат. При все още несъбрани данни за 7 страни членки България се оказва на 4-о място по най-нисък спад на икономиката, изпреварена само от Литва, Финландия и Полша, които са с още по-ниски спадове. Най-голям срив на икономиката има в Испания - минус 22,1%. Актуалната все още прогноза на Европейската комисия за икономиката на България гласи, че тя ще се свие със 7,1% през годината. Прогнозата на МВФ е за спад от 4%, а на Световната банка - с 6,2%. Преди седмица се появиха очаквания и за 20% спад, като в четвъртък икономическият министър Лъчезар Борисов коментира, че това едва ли е възможно. Според него спадът през второто тримесечие ще бъде преодолян през третото и четвъртото и за годината се очаква да се представим по-добре от прогнозите на МВФ и на Еврокомисията. България стои сравнително добре спрямо средното европейско равнище и по показателите заетост и безработица през второто тримесечие, когато значителна част от икономиката не работеше. Коефициентът на икономическа активност за българите между 15 и 64 години е 71,7%, като в сравнение с второто тримесечие на 2019 г. намалява с 2,1 процентни пункта. Коефициентът на заетост за същата възрастова група намалява с 3,3 процентни пункта в сравнение с второто тримесечие на 2019 г. и е 67,4%. Коефициентът на безработица е 5,9%, или с 1,7 процентни пункта по-висок в сравнение с второто тримесечие на 2019 г. Средните показатели за страните от ЕС гласят, че заетостта през второто тримесечие е спаднала средно с 2,7 процентни пункта в сравнение с година по-рано. И в ЕС като цяло, и в България в частност този срив е най-големият от времето на световната финансова криза, дори леко го надвишава - през третото тримесечие на 2009 г. намаляването на заетите в ЕС бе само малко над 2 процентни пункта. През второто тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите у нас е 3 млн., от които 1,6 млн. са мъже и 1,4 млн. жени. Относителният дял на заетите на 15 и повече навършени години е 52%, като при мъжете този дял е 57,8%, а при жените - 46,6%. Повече от половината от заетите работят в сектора на услугите - 62,9%, или 1,9 млн. души. В индустрията са заети 938,5 хил. души, или 30,5%, а в селското, горското и рибното стопанство - 204,5 хил. души, или 6,6%. На временна работа са 96,7 хил. души, или 3,5% от всички наети. От общия брой на наетите 2,016 млн. (73,9%) работят в частния сектор, а 712,1 хил. (26,1%) - в обществения.
Източник: 24 часа (17.08.2020)

Близо 15 000 безработни по-малко през юли В края на месец юли регистрираните безработни в бюрата по труда според административната статистика на Агенцията по заетостта са 258 553, като спрямо юни намалението е с 14 814 лица. В сравнение с месец май те са с 36 900 по-малко или спадът е от 12,5%. В същото време увеличението спрямо юли 2019 г. е с 85 910 лица. 7.9% е равнището на регистрирана безработица в страната през юли. Агенцията по заетостта отчита спад от 0.4 процентни пункта в сравнение с предходния месец юни и от 1.1 процентни пункта спрямо май, когато бе отбелязан пикът на регистрираната безработица през годината в резултат от COVID-19 кризата. На годишна база ръстът е с 2.6 процентни пункта. За ползване на посредничеството и услугите на бюрата по труда през месеца са се регистрирали нови 28 064 безработни лица. Освен тях, други 702 души от групите на търсещите работа заети, учащи, и пенсионери, също са се регистрирали в Агенцията по заетостта. През месец юли 2020 г. броят на започналите работа безработни лица достигна 27 423, като 92.3% от тях са устроени в реалната икономика, сочат данните от месечната статистика на Агенцията по заетостта. Други 435 търсещи работа от групата на пенсионерите, учащите и заетите също са намерили своето ново работно място през юли чрез бюрата по труда. В сравнение с месец юли 2019 г. се отчита значителен ръст на започналите работа безработни - с 80.1%.
Източник: cross.bg (18.08.2020)

Инфлацията в края на юли се забави до 1,2% на годишна база В края на юли 2020 г. месечната инфлация в България се ускорява до 0,5%, а годишната се забавя до 1,2%. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Средногодишната инфлация за периода август 2019 - юли 2020 г. спрямо периода август 2018 - юли 2019 г. е 2,6%. През юни спрямо май индексът на потребителските цени се понижи с 0,4%. Реално регистрираното повишение от юли е първо увеличение на инфлацията от февруари насам. На годишна база нещата са малко по-различни. Повишението през юни, спрямо шестия месец на 2019 г., бе 1,6%. Годишното повишение от 1,2% за юли, регистрирано в момента, е най-слабото от края на 2016 г.
Източник: Инвестор.БГ (18.08.2020)

Около 67% от компенсациите на НОИ са помогнали на най-засегнатите икономически дейности Близо 2/3 от средствата, изплатени на работодателите за запазване на заетостта на работниците и служителите по време на извънредното положение, обявено на 13 март 2020 г., са насочени към най-силно засегнатите от пандемията икономически дейности - преработваща промишленост, хотелиерство и ресторантьорство и търговия. Това показва анализ на Националния осигурителен институт (НОИ) за отпуснатите на бизнеса компенсации за преодоляване на последиците от кризата с корона вируса, съобщиха от пресцентъра на НОИ. В трите бранша оперират около 61 на сто от подпомогнатите осигурители, в които работят 73 процента от работниците и служителите със запазена заетост. Данните на НОИ сочат, че най-голяма сума е изплатена за работещите в предприятията от преработващата промишленост. За тях са отишли близо 71,6 млн. лв. или 38,6 на сто от всички средства. С парите са подпомогнати 15,5 на сто (1 386) от одобрените осигурители, в които обаче работят почти 47 на сто (80 407) от наетите лица. Към работодателите от търговията са насочени 29,5 млн. лв. или 15,9 на сто от средствата. При тях броят на работниците и служителите, чиято заетост е запазена благодарение на мярката, е близо 26,7 хиляди, което е около 15 процента от всички наети лица. Хотелиерите и ресторантьорите са 19 на сто от всички подпомогнати работодатели, в тях работят 11 процента от служителите. За този бранш са отишли малко над 22,6 млн. лв. или 12,2 на сто от общата изплатена сума. Очаквано най-голям брой осигурители са концентрирани в областите София-град (3 127), Пловдив (724) и Варна (609). Това е близо 50 на сто от всички подпомогнати фирми. Предоставените средства в тези области са съответно 78,9 млн. лв. за 57 802 лица, 12,4 млн. лв. за 12 116 души и 10,2 млн. лв. за 7 973 . Ако се анализират изплатени суми и брой работници, морската столица отстъпва място на Бургас. В област Бургас подпомогнатите работодатели са по-малко (534), но размерът на помощта е близо 12,4 млн. лв., а защитените работни места - с над 4 хиляди повече. Общият обем на средствата, изплатени като компенсации на бизнеса за преодоляване на последиците от кризата, е 185,7 млн. лв. С тях са подпомогнати общо 8 971 работодатели и 171 593 наети .
Източник: 24 часа (18.08.2020)

Българската икономика се срина с темпото от 90-те години Бpyтният вътpeшeн пpoдy?т нa Бългapия пpeз втopoтo тpимeceчиe нa 2020 г. e cпaднaл c 8.2% нa гoдишнa бaзa. Toвa пo?aзвaт e?cпpecнитe oцeн?и нa Haциoнaлни cтaтиcтичec?и инcтитyт (HCИ), ?oитo ca нaй-paннaтa ?apтинa нa cъcтoяниeтo нa и?oнoми?aтa ни пo вpeмe нa нaй-тeж?ия пepиoд в ycлoвиятa нa eпидeмиятa oт Соvіd-19 дo мoмeнтa. ?pичинaтa e, чe пpaвитeлcтвeнитe мep?и cpeщy paзпpocтpaнeниeтo нa виpyca зaceгнaxa пpoизвoдcтвoтo и тъpгoвиятa y нac и пo cвeтa. Ceгa peгиcтpиpaният пpoцeнт нa пpa?ти?a пpeдcтaвлявa нaй-peз?ият тpимeceчeн cпaд в бългapc?aтa и?oнoми?a oт ?pизaтa пpeз 1997 г. зapaди xapa?тepa нa cитyaциятa и блo?иpaнeтo нa и?oнoмичec?aтa a?тивнocт извeднъж. И?oнoми?aтa нa Бългapия вce пa? e пo-дoбpe oт тaзи нa ня?oи eвpoпeйc?и cтpaни, ?aтo пo-?ъcнo днec ce oчa?вaт и oфициaлнитe дaнни oт Eвpocтaт ?ъдe cpeд cтpaнитe oт EC ce нapeждa и?oнoми?aтa ни пpeз втopoтo тpимeceчиe. B Бългapия блo?aдaтa c нaй-тeж?итe pecтpи?ции пpoдължи дo cpeдaтa нa мaй. Имeннo oттoгaвa зaтвopeнитe тъpгoвc?и oбe?ти зaпoчнaxa дa oтвapят oтнoвo вpaти, a дeйнocттa нa зaвeдeниятa пoeтaпнo бe paзpeшeнo дa ce възcтaнoви. Имeннo пpeз втopoтo тpимeceчиe и?oнoмиcтитe oчa?вaт дa бъдe oтчeтeн нaй-тeж?ият и?oнoмичec?и cпaд зa гoдинaтa. ?pипoмнямe, чe пpeз зa пъpвитe тpи мeceцa oт нaчaлoтo нa гoдинaтa и?oнoми?aтa нa cтpaнaтa ни oтчeтe pъcт, мa?ap и нaй-cлaбият тa?ъв oт 2015 г. Toгaвa Бългapия бe cpeд eдвa чeтиpитe cтpaни c гeнepиpaн pъcт. ?peз пepиoдa aпpил – юни oгpaничeниятa нa тepитopиятa нa цялa Eвpoпa и пo-гoлямaтa чacт oт cвeтa c из?лючeниe нa Kитaй бяxa нaй-тeж?и. Toвa cъздaдe пpe?ъcвaния нa мeждyнapoднaтa тъpгoвиятa и зaтpyднeния във вepигитe зa дocтaв?и, ?oeтo yдapи тeж?o изнoca нa Бългapия ?ъм cтpaни ?aтo Eгипeт, Cъpбия и Typция. Ka?тo и пpeз пpeдишнитe тpимeceчни пepиoди нa 2019 г., и ceгa бългapc?aтa и?oнoми?a ce движи ocнoвнo oт ?paйнoтo пoтpeблeниe, нo cpивът нa тъpгoвиятa нa дpeбнo c близo eднa пeтa oт oбщия ? oбeм зa втopoтo тpимeceчиe пo?aзвa ?pacнopeчивo ?a? тoвa peфлe?тиpa въpxy и?oнoми?aтa. Bъпpe?и тoвa ?paйнoтo пoтpeблeниe peгиcтpиpa eдинcтвeния pъcт oт вcич?итe ?oмпoнeнти нa бpyтния вътpeшeн пpoдy?т, мa?ap и c 0.4%. Haй-cъщecтвeн cпaд ce oтчитa в изнoca нa cтo?и и ycлyги – c 20.3% и във внoca им – c 20.0%. Paзмepът нa oбщитe инвecтиции y нac ca нaдoлy c 3.8%. B ceгa пpeдcтaвeнитe дaнни липcвaт дeтaйли зa oтдeлнитe ?oмпoнeнти нa тoзи пo?aзaтeл – дaли paзxoдитe нa дoмa?инcтвaтa или нa пpaвитeлcтвoтo ca нapacнaли пoвeчe. Ta?ивa щe имa c пpeдвapитeлнитe дaнни нa 4 ceптeмвpи. Eпидeмиятa oт ?opoнaвиpyca ce oчa?вa дa дoвeдe дo peцecии в cтpaни oт цeлия cвят. Cпopeд eвpoпeйc?aтa ?oмиcия бългapc?aтa и?oнoми?a щe ce cpинe c цeли 7.2% тaзи гoдинa, a Cвeтoвнaтa бaн?a, Meждyнapoдния вaлyтeн фoнд, Eвpoпeйc?aтa бaн?a зa възcтaнoвявaнe и paзвитиe и Opгaнизaциятa зa и?oнoмичec?o cътpyдничecтвo и paзвитиe пpoгнoзиpaт cпaд мeждy 4% и 7.1%. Ha пpec?oнфepeнция вчepa нoвият и?oнoмичec?и миниcтъp зaяви, чe нe oчa?вa и?oнoмичec?и cпaд в Бългapия oт мaщaбa нa 20%, пoдoбнo нa дaннитe, ?oитo Beли?oбpитaния пpeдcтaви пo-paнo тaзи ceдмицa.
Източник: economic.bg (18.08.2020)

С една трета по-малко инвестиции влязоха в България през първото полугодие Потокът на влезлите в България преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от януари до юни излезе на плюс с 263 млн. евро, но е по-малък с 32,8% (128,3 млн. евро) на годишна база според предварителните данни на Българската народна банка. През същия период на миналата година вложенията възлязоха на 391,3 млн. евро. През юни потокът е положителен и възлиза на 48,3 млн. евро, като преди година пак излезе на плюс но близо двойно - 85,1 млн. евро. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) през първите шест месеца на годината е на плюс с 44 млн. евро. Той е по-голям с цели 543,9 млн. евро от този за периода от януари до юни 2019 г., който излезе на минус с 499,9 млн. евро. В БНБ изчисляват, че нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти през първото полугодие е положителен в размер на 0,02 млн. евро, но спадът заради короновирусната пандемия е значителен, като се има предвид, че преди година излезе на положителна територия с 3,2 млн. евро. По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 319,2 млн. евро, при стойност от 47,8 млн. евро за януари – юни 2019 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е отрицателен и възлиза на 100,2 млн. евро, при положителна стойност от 843,4 млн. евро за януари – юни 2019 г. По данни на централната банка най-големите нетни потоци по преки инвестиции в страната за януари – юни са осигурени от Русия (124,1 млн. евро), Франция (55 млн. евро) и Германия (44,5 млн. евро). По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за първите шест месеца на тази година възлиза на 11,2 млн. евро, при 171,3 млн. евро за същия период на 2019 г. През юни нетният поток възлиза на 24,1 млн. евро, при 2,8 млн. евро година по-рано.
Източник: Инвестор.БГ (18.08.2020)

Домакинствата са свили разходите си през второто тримесечие Домакинствата в България са свили разходите си през второто тримесечие на годината на фона на по-високи разходи за храна и сметки и по-малки за здраве, транспрот, дрехи, отдих и свободно време. В същото време доходите бележат ръст спрямо година по-рано. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ) за приходите, разходите и потреблението на домакинствата за второто тримесечие на 2020 година. Общият доход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2020 г. е 1698 лв. и спрямо същия период на 2019 г. се повишава с 9,7%. За април-юни 2020 година с най-висок относителен дял продължава да e доходът от работна заплата (57,5%), следван от доходите от пенсии (28,3%) и от самостоятелна заетост (5,9%). На годишна база обаче доходът от пенсии нараства с 0,7 процентни пункта, а постъпленията от работна заплата и самостоятелна заетост намаляват с по 0,3 процентни пункта, вижда се от данните на националната статистика. В номинално изражение трендът също се променя - през второто тримесечие в сравнение със същото тримесечие на предходната година доходът от пенсии нараства с най-бърз темп – от 427 на 481 лв. (с 12,5%), но е следван от нарасналите постъпления от социални обезщетения и помощи, които скачат от 46 на 52 лв. (с 12,7%).
Източник: Инвестор.БГ (19.08.2020)

НСИ отчете спад на безработните, но и на наетите Понижение при регистрираните безработните, но и при новонаетите българи отчитат от НСИ и Агенцията по заетостта за седмицата 10-16 август. Точно 5384 е броят на новите безработни, а хората, които са започнали работа, са 5913, показва справката. Това означава, че в този период безработицата реално намалява с над 500 души, но това не е трайна тенденция. За сравнение - в седмицата 3-9 август новите безработни бяха 6943 при 6702 новоназначени. През юли също останалите без работа са повече. Логично най-много хора са започнали работа в София. За столицата са отечени 546 новопостъпили, но и 526 останали без работа. В някои градове, като Плевен например, трудовият пазар се развива по-добре - през отчетната седмица там са регистрирани 243-ма безработни, докато наетите са били с почти 50 души повече. Още по-добра е ситуацията в един от най-изоставащите градове в страната - Търговище, където при 73 нови безработни започналите работа са 123-ма. Подобно е положението и в друг град с традиционно висока безработица - Монтана, където при 121 новорегистрирани в бюрата по труда точно 180 души са започнали работа. На другия полюс е Сливен, където в седмицата 10-16 август 155 души са се регистрирали на борсата, а едва 75 са се отписали от нея.
Източник: Капитал (21.08.2020)

Строителството в България бележи едно от най-бързите възстановявания от кризата в ЕС След като през април строителството в еврозоната и Европейския съюз се срина драматично с почти 40%, през май, след като много от икономиките започнаха размразяване, отрасълът се върна към V-образно възстановяване, показват последните данни на Евростат. Данните за юни обаче показват, че на месечна основа темпът на растеж на строителството в България е сред най-бързите в ЕС - 4,7%, като пред нас са само Унгария (6,1%) и Франция (12%). В сравнение със същия месец на миналата година обаче темпът на растеж на строителството в България е по-ниско, като у нас то се свива с 2,2%. Разгледани през цялото тримесечие, данните показват, че затварянето на икономиките е нанесло много тежък удар в Европейския съюз и еврозоната. Общото строителство, в което се включват подкатегориите "производство в строителството" и "гражданки инженеринг", е силно надолу както на тримесечна, така и на годишна основа. В случая на България, сезонно и календарно изгладения индекс на строителството показва, че строителството понася тежък удар, в резултат на който постига най-ниската си стойност за последните поне пет години. От 102,3 пункта през януари индексът се срива с почти 20% до 83,2 пункта през април, преди да нарасне до 94,3 пункта през юни. На тримесечна основа, той е на 83,5 пункта през второто тримесечие, което е спад от 2,9 пункта в сравнение с първото.
Източник: Money.bg (21.08.2020)

Туристическите пътувания на българи са намалели с две трети след обявяването на извънредното положение 447.2 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания през второто тримесечие на 2020 г. по време на извънредното положение и последвалата епидемична обстановка в страната заради пандемията от коронавирус. 92.7% от тях са пътували в страната, а 6.8% - в чужбина, показват данни на НСИ. 0.5% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение с първото тримесечие на 2019 г. общият брой на пътувалите намалява с 63.3%. Преобладаващата част от туристическите пътувания в чужбина са били с цел „почивка и екскурзия“ - 81.4%, докато тези, реализирани в страната със същата цел са 44.5%, а с цел „посещение на близки“ - 44%. Средният разход при пътуване с лична цел на едно лице е 176.46 лв. в страната и 497.95 лв. в чужбина.
Източник: Труд (24.08.2020)

Половината хотели в България са намалили цените на нощувките през юли Около половината от хотелиерите в България са намалили цените на нощувките или на пакетните цени на услугите си или са предложиили алтернативен период за използване на направените резервации. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Като цяло тенденцията се запазва от предходния месец. През седмия месец от годината НСИ проведе за пореден месец анкетно проучване сред управителите на местата за настаняване с цел събиране на информация за състоянието и развитието на техния бизнес по време на извънредното положение и последвалата епидемична обстановка в страната. През юли 55,2% от анкетираните запазват мнението си да предложат на своите клиенти алтернативен период за използване на направените резервации, 64,3% имат намерение да намалят цената на пакет услуги, а 50,2% - на нощувката. По отношение на наетия персонал през последния месец анкетата регистрира намаление на ръководителите, предприели основните мерки: „освобождаване/съкращаване“, „неплатен отпуск“, „платен отпуск“, „преминаване на непълно работно време“ и „намаляване на възнагражденията на персонала“. Увеличава се броят на местата за настаняване, които са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите – 16,7 на сто. В краткосрочен план (1 месец) 69% от анкетираните предвиждат да запазят персонала си, а 25,8% от тях очакват да увеличат заетите в местата си за настаняване. През юли 34% от управителите отчитат увеличение в приходите от дейността си спрямо предходния месец, докато 33,4% посочват, че няма промяна в тях. В краткосрочен план (през следващия един месец) 44,9% от мениджърите прогнозират, че ще могат да обслужат „до 50%“ от разходите за дейността със собствени средства, 29,8% от тях - „до 100%“, а 24,4% от анкетираните посочват, че няма да могат да се справят сами. По отношение на бъдещата си активност в краткосрочен план през юли се увеличава процентът на ръководителите на местата за настаняване, които смятат да продължат с настоящата си дейност (41,7%). Същевременно 42,2% от тях смятат да продължат да работят, макар и с намален обем, 10,8% планират временно да преустановят дейността си, а 4,2% прогнозират да я прекратят.
Източник: Инвестор.БГ (26.08.2020)

Почти 35% от фирмите имат намаление в приходите от продажби през юли През юли 2020 г. 34,7% от българските нефинансови предприятия отчитат спад в приходите от продажби спрямо месец по-рано. Почти 8% от тях продължават да предприемат стъпки за освобождаване и съкращаване на персонал. Това показват данни от проучване на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Целта на изследването е да предостави информация за ефекта на извънредното положение и последвалата епидемична обстановка, свързана с COVID-19, върху засегнатите сектори на икономиката в страната. 46,5% от компаниите посочват, че на месечна база не е имало промяна в приходите от продажби, а за 18,4% дори е имало увеличение. От данните става ясно още, че най-висок процент от компаниите, чиито приходите от продажби на стоки и услуги намаляват през юли са фирмите от икономически дейности „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ – 44,6% от анкетираните. За индустрията този относителен дял е 37,6%, а за дейностите „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ и „Строителството“ - съответно по 32,8%. От анкетата на НСИ става ясно, че 23,4% от нефинансовите предприятия са направили стъпки за ползване на „платен отпуск“. Служителите на 12,7% от компаниите са пуснати в „неплатен отпуск“, а „дистанционна форма на работа“ са въвели 10,7% от запитаните дружества. Освобождаване/съкращаване на наети лица са извършили 7,9% от участвалите в анкетата предприятия. За следващия месец 93,4% от анкетираните нефинансови предприятия прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 3,4% - че ще преустановят временно дейността си, а 1,4% - че ще прекратят дейността си.
Източник: Инвестор.БГ (26.08.2020)

Оживление в туризма през юли, помагат с 3 млн. лв. и на екскурзоводите В първия от общо двата месеца активен летен сезон спадът на чуждите туристи в България е с 66,1% в сравнение с миналия юли, а посещенията на български туристи в чужбина са с 59,4% по-малко от миналогодишните по същото време. Това показват публикуваните в четвъртък данни на НСИ. Този спад е най-малкият откакто започна пандемията, когато пътуванията почти спряха, но все пак също е голям. В началото на извънредното положение, когато пътуванията блокираха спадът на чуждите туристи почти бе стигнал 100% на годишна база. България е била посетена през юли от 705 600 чужди туристи, докато миналия юли са били малко над два милиона. През цялата 2019 г. чуждите туристи, посетили България, са достигнали близо 9 милиона, докато при сегашния спад най-вероятно няма да достигнат дори 2,5 млн. за цялата 2020 г. На лицензираните екскурзоводи в България, които са около 1500 души, ще бъдат отпуснати целево 3 млн. лв. за компенсиране.
Източник: 24 часа (28.08.2020)

Преките чуждестранни инвестиции възлизат на близо 25,5 млрд. евро през 2019 година По предварителни данни на Националния статистически институт преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор на нашата страна възлизат към 31-ви декември 2019 г. на 25,427 милиарда евро по текущи цени. През миналата година най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността - 11,422 млрд. евро, следват направените ПЧИ в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) - за 5,978 млрд. евро. Наблюдава се нарастване в структурата на преките чуждестранни инвестиции по икономически дейности през 2019 г. в промишления сектор, като относителният им дял се увеличава с 1% в сравнение с предходната година, докато относителният дял на ПЧИ в "Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности" намалява с 1,1 процентни пункта в сравнение с 2018 година. В същото време разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) през 2019 г. във всички сектори на икономиката са 21,769 млрд. лева по текущи цени. Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор - за 6 млрд. лева. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е секторът на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) - за 5,167 млрд. лева.
Източник: econ.bg (01.09.2020)

19,259 млрд. лв. е спечелил бизнесът у нас за година 19,259 млрд. лв. е спечелил бизнесът в България през 2019 г. Това сочат предварителните данни на НСИ за дейността на нефинансовите предприятия. Те са формирани на база на представените отчети за дейността на 418 616 фирми. В тях са работели 2 211 342 души, а произведената продуцкия е за 194,504 млрд. лв. От 2015 г. досега структурата на предприятията по икономически сектори не се е променила. Най-много на брой са тези, които се занимават с услуги - близо 50% от всички. Следват тези с дейност търговия - около 35%, като техният брой намалява през годините, макар и с малко. Секторите строителство, промишленост и селско, горско и рибно стопанство остават по-назад, всеки с дял под 10%. Ако се разглежда произведената продукция на един зает по икономически сектори, нещата се обръщат. Тук водеща е промишлеността, където служител произвежда около 130 хил. лв. на година. На второ място са работещите в строителството, всеки от които произвежда продукция за близо 120 хил. лв. Най-малка е производителността на занимаващите се с услуги - близо 60 хил. лв. В селското стопанство произведената продукция е за 7,349 млрд. лв. по текущи цени. Тя е дело на 86 087 заети лица. Общият финансов резултат е положителен - 975 млн. лв. В този сектор процентът на предприятията, приключили годината с печалба, е най-голям - 76,1% от общата сума 19,184 млрд. 16,9% са били на загуба, а останалите 7 на сто са с нулев финансов резултат. Промишлеността е спечелила 4,973 млрд. лв. през 2019 г., като 76,2% от тях се формират от преработващата. Заетите в сектора са 612 127 души (27,7% от всички), които са произвели общо 80,496 млрд. лв.
Източник: 24 часа (01.09.2020)

Застрахователите отчитат 149 млн. лв. печалба 49 лицензирани застрахователя имат балансова стойност на активите от 7.07 млрд. лв. и реализиран оборот от 3.04 млрд. лв. към края на 2019 г., показва статистиката на НСИ, публикувана на 31 август. Застрахователите отчитат положителен финансов резултат от дейността си през 2019 г. в размер на 149 млн. лева. В животозастраховането е реализирана печалба от 32 млн. лв., а в „Друго застраховане, без животозастраховане“ - 117 млн. лева. През 2019 г. дейност са развивали 9 пенсионноосигурителни дружества с балансова стойност на активите към 31.12.2019 г. от 475 млн. лева. Приходите от дейността на тези дружества достигат 199 млн. лв., а реализираната печалба е в размер на 54 млн. лева. В НСИ отчет за дейността си през 2019 г. са представили 28 лицензирани пенсионни фонда, от които 18 по задължителното пенсионно осигуряване (9 универсални и 9 професионални) и 10 доброволни. Балансовата стойност на активите им е 15. 73 млрд. лв., а инвестициите достигат 14.46 млрд. лева Общият брой на осигурените лица в пенсионните фондове към 31.12.2019 г. е 4 778 302, а брутните постъпления от осигурителни вноски - 1.70 млрд. лева.
Източник: Банкеръ (02.09.2020)

Повече от половината фирми не са подали финансовите си отчети Повече от половината фирми, които трябва да подадат финансови отчети все още не са го направили, а до крайния срок остава по-малко от месец. Това става ясно от официално съобщение на Агенцията по вписвания. По данни на Агенцията по вписванията, подадените от началото на годината до момента отчети са 143 808. От тях 76 на сто са подадени по електронен път, а 24 на сто - на гише. Според броя на подадените заявления Г2 (ГФО) за 2019 г. - 330 343, до края на септември 2020 г. (крайният срок за подаване на ГФО), се очаква да бъдат подадени над 186 000 заявления, твърдят от АВ. Това означава, че ако се чака, както обичайно последния момемнт за подаване, то дори и много от отчетите да бъдат дадени по електронен път, то със сигурност ще се образуват отново опашки, от тези които ще отидат на гише. Тази година кампанията за финансовите отчети беше удължена с три месеца заради извънредното положение и така не приключи на 30 юни, а ще приключи на 30 септември.
Източник: Сега (03.09.2020)

Безработните се увеличават с 91 хиляди души от март Безработицата в България продължава да нараства през последната седмица на август с 5043 новорегистрирани безработни в бюрата по труда и 4528 новонаети през същия период. Едва 8 от общо 28 области отбелязват спад на нетния брой безработни през периода 24-30 август, сред които столицата, Смолян, Габрово. Това показват данните на Агенцията по заетостта, които се публикуват от НСИ. Така от началото на извънредното положение общият брой нови безработни, регистрирали се в бюрата по труда, приближава 223 хил., а новонаетите остават с 91 хил. души по-малко. Добрата новина е, че коефициентът на безработица започна да намалява след пик от 9% през май, като през юли се понижава до 7.9%, показва последният месечен бюлетин на Агенцията по заетостта. Лошата новина е, че през последните седмици тенденцията отново се обърна и безработните отново са повече от новонаетите. Сега броят на хората без работа се задържа с 91 хил. души над нивото, отчетено преди коронакризата. Възможно е през есента тенденцията отново да се обърне, тъй като това е сезон, в който фирмите наемат нови служители, но освободените сезонни работници след летния туристически сезон може да компенсират повишението на заетите. От месечните бюлетини на Агенцията по заетостта става ясно, че 47% от общо 212 хил. новорегистрирани безработни от март до края на юли идват от сектор услуги - основно търговия (30 хил.), хотели и ресторанти (19.5 хил.), здравеопазване и социални дейности (13 хил.). В индустрията преработващата промишленост е освободила 36.7 хил. позиции, а фирмите в строителството - 7.5 хил. От друга страна, за новонаетите няма много данни. Това, което е налично в бюлетините, показва, че през юни хотели и ресторанти са запълнили малко над 9 хил. работни позиции, а през юли още близо 5 хил. Преработващата промишленост пък наема по над 5 хил. души месечно през юни и юли, но приблизително толкова и изпраща обратно в бюрата по труда. Почти 6 хил. са хората, заминали за чужбина.
Източник: Капитал (04.09.2020)

85% нямат доверие на онлайн търговците Българите предпочитат да платят след като получат и видят поръчана онлайн стока. 85% от българите при пазаруване в мрежата през 2019 г. са предпочели да платят в брой при доставката. Методът „наложен платеж” е доминиращ у нас, тъй като българите нямат доверие на онлайн търговците и се притесняват от евентуална измама. Доверието в онлайн търговията е най-ниско у нас спрямо другите страни от ЕС, показва проучване за онлайн търговията през 2019 г. Едва 5% плащат с карта цялата сума преди да са видели продукта, а 10% взимат онлайн лизинг. По време на извънредното положение в България обаче това се е променило, като делът на плащащите при доставката е намалял до 50%. Според търговци онлайн плащанията са се увеличили заради затварянето на множество малки магазини и преминаването им към онлайн търговия, но хората са свикнали да пазаруват от тях и им имат доверие. В българските сайтове най-много са обявите за дрехи (41%), спортните артикули заемат едва 10%, а бебешките стоки и техниката са съответно с дял от 6% и 5%. Попитани какво купуват най-често онлайн 54% отговарят модни артикули и аксесоари, а спортните стоки имат по-голям дял - от 25%. 45% от българите, които пазаруват онлайн, са похарчили между 100 лв. и 500 лв. само в един сайт през 2019 г., докато 27% са дали между 500 лв. и 1000 лв. за една година. До 100 лв. за година онлайн са похарчили 11% от потребителите, а останалите са дали над 1000 лв. Само през март и април са създадени 2000 нови онлайн магазина у нас, заради изолацията покрай Covid-19, каза инж. Евгени Йорданов, маркетинг специалист в голяма българо-американска компания за онлайн търговия. Заради Covid-19 всеки пети онлайн магазин прогнозира спад на оборота между 40% и 60%. Едва 1 на 10 търговци има притеснения за цели 80% спад, същият е процентът на магазините, които отчитат до 20% намаление на оборотите.ие на оборотите.
Източник: Труд (04.09.2020)

Ограничихме най-много харченето на пари в кризата Българите са ограничили най-много разходите си по време на кризата спрямо останалите жители на ЕС. В България оборотът в търговията на дребно през юли е със 17,5% по-малък от същия месец на 2019 г., обявиха от Евростат. В същото време общо за страните от ЕС спадът в продажбите от началото на пандемията вече е преодолян. След като през юни търговията на дребно в ЕС нарасна с 1,3% на годишна база, през юли също има ръст от 0,7%. България е единствената страна от ЕС, в която спадът на оборота в търговията на дребно е двуцифрен за всички месеци от март до юли спрямо същия период на миналата година. Явно не само ограничителните мерси срещу разпространението на Covid-19 са довели до свиване на разходите, тъй като подобни мерки имаше в повечето страни от ЕС. Българите се чувстват несигурни какво ще бъде развитието на кризата, и затова предпочитат да не харчат. А това директно ще удари икономиката на страната. На второ място по спад в продажбите на дребно след нас е Малта с намаление от 8,1% на годишна база. А на трето място е Люксембург с -6,1%. В повечето страни от ЕС през юли има ръст на продажбите на дребно на годишна база. Най-голям е ръстът в Ирландия (+9,1%), Литва (+6,8%) и Нидерландия (+6%). В страните от ЕС през юли най-голям е сривът в продажбата на дрехи и обувки - с 25,8% на годишна база и с 8,7% спрямо юни. Продажбите на електроника и мебели през юли са с 5,6% повече от същия месец на миналата година. А при онлайн търговията има ръст от 19% на годишна база. Но след ръста през март, април и май на онлайн продажбите хората вече се връщат към традиционните магазини. През юни онлайн продажбите намаляха с 5,8% спрямо предходния месец, а през юли този спад се задълбочава с още 6,7%. Оказва се, че след като си стояха у дома хората се връщат към традициите и искат да купуват от магазини, където могат да пипнат стоките.
Източник: Труд (04.09.2020)

За трети пореден месец България е с най-силен спад на търговията на дребно в ЕС За трети пореден месец България е на първо място в Европейския съюз (ЕС) по годишен спад в търговията на дребно през юли, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Продажбите на дребно в ЕС и еврозоната не оправдават прогнозите за покачване през юли и спадат спрямо юни въпреки премахването на свързаните с COVID-19 ограничения върху икономиките, показват още данните. Търговията на дребно във България се свива със 17,5% на годишна база през юли, докато общо за ЕС и еврозоната показателят отчита понижение съответно с 0,7% и 0,4%, показват данните. Темповете на спад на продажбите на дребно в България се забавят след май, когато беше достигнато най-силно понижение - 20,4% на годишна база, но за стабилно възстановяване не може да се говори. От Евростат съобщават още, че продажбите на дребно в 19-те държави, споделящи еврото, намаляват с 1,3% на месечна база, докато в ЕС месечното понижение е 0,8%. В България на месечна база търговията на дребно нараства с 0,1% през юли. Данните показват, че продажбите на храни, напитки и цигари са почти без промяна на месечна база и се увеличават с 1,1% в ЕС и с 1,5% в еврозоната на годишна база. Продажбите на нехранителни продукти намаляват в ЕС и еврозоната съответно с 2,3% и 2,9% на месечна база и отчитат годишни увеличения съответно с 1,5% и 0,5%. Продажбите на текстил, дрехи и обувки спадат с 8,7% и 10,6% през месеца и с 23,7% и 25,8% на годишна база. Продажбите на бензин, които отчетоха двуцифрени ръстове през май и юни, се повишават с едва 4,6% в ЕС и 4,3% в еврозоната през юли и намаляват съответно с 9,6% и 10,8% на годишна база, въпреки че данните са от разгара на летния сезон. Това означава, че европейците са пътували значително по-малко от обичайното. Сред държавите членки най-големи месечни спадове в общия обем на търговията на дребно на месечна база са регистрирани в Белгия (-5,1%), Финландия (-2,0%) и Естония (-1,5%). Най-високи увеличения са наблюдавани в Португалия и Румъния (и двете + 3,9%), както и Малта (+ 3,2%). На годишна база показателят е нараснал най-много в Ирландия (+ 9,1%), Литва (+ 6,8%) и Холандия (+ 6,0%), а при най-големите спадове България е следвана от Малта (-8,1%) и Люксембург (-6,1%).
Източник: Инвестор.БГ (04.09.2020)

През второто тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт /БВП/ възлиза на 27 395 млн. лв. по текущи цени, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Преизчислен в евро, БВП е съответно 14 007 млн., като на човек от населението се падат 2 016 евро. Сезонните данни показват спад от 8.5 на сто на БВП през второто тримесечие на 2020 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и понижение от 10 на сто спрямо първото тримесечие на 2020 година. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2020 г. възлиза на 27 395 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 3 944 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.775410 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 15 430 млн. долара и съответно на 2 221 долара на човек от населението. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през второто тримесечие на 2020 г. възлиза на 23 848 млн. лв. по текущи цени. През второто тримесечие на 2020 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката увеличава равнището си спрямо същото тримесечие на предходната година с 0.1 процентни пункта. Индустриалният сектор увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 2.1 процентни пункта до 28.4 на сто. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в най-големият сектор на икономиката - този на услугите, намалява до ниво от 68 на сто при 70.2 на сто през съответния период на предходната година. За крайно потребление през второто тримесечие на 2020 г. се изразходват 78.7 на сто от произведения БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал2) формират 18.9 на сто от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително. Според сезонните данни през второто тримесечие спрямо предходното тримесечие брутната добавена стойност в икономиката намалява с 8.9 на сто. По предварителни данни за второто тримесечие на 2020 г. крайното потребление намалява с 2.1 на сто, а бруто капиталообразуването се понижава със 7.9 на сто. Износът на стоки и услуги понижава равнището си спрямо предходното тримесечие според сезонните данни с 22.1 на сто, а вносът на стоки и услуги - с 20.4 на сто. През второто тримесечие на 2020 г. спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се понижава със 7.6 на сто. Спадът на брутната добавена стойност се определя от регистрираното намаление при: Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство - 17.7 на сто, Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинствата като работодатели; недиференцирани дейности на домакинствата по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби - 4.7 на сто, Операции с недвижими имоти - 3 на сто, Добивна промишленост; преработваща промишленост, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване - 2.8 на сто, и Селско, горско и рибно стопанство - 0.8 на сто. По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически спад имат индивидуалното потребление - с намаление от 0.2 на сто, и бруто капиталообразуването - с понижение от 14.1 на сто. Износът на стоки и услуги намалява с 19 на сто, а вносът на стоки и услуги - с 19.1 на сто. По предварителни данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт /БВП/ на един зает намалява с 5.6 на сто в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Заетите в икономиката са 3511.7 хил., а общият брой отработени часове е 1358.1 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през второто тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на 2019 г. показва увеличение на относителния дял на аграрния сектор. На един зает се падат 7800.9 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 20.2 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност /БДС/ средно на един зает през второто тримесечие на 2020 г. намалява реално с 4.9 на сто, а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 2.8 на сто за същия период. По предварителни данни за второто тримесечие на 2020 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 7772.4 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 19.9 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 7130.9 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 18.6 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 1340.7 лв. БДС на един зает и 3.4 лв. за един отработен човекочас.
Източник: 24 часа (08.09.2020)

Над 4.6 млн. тона е произведената пшеница за 2020 г. у нас Произведената пшеница за 2020 г. e 4 626 318 тона, съобщиха от Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/, които се позовават на официалните данни при 100 процента реколтираните 1 176 048 ха площи в страната. Средният добив е 393 кг/дка. Предварителният анализ за качеството на зърното показва, че то е с високи хлебопекарни качества. Най-високи добиви от над 500 кг/дка са отчетени в областите Монтана, Видин, Велико Търново, Плевен и Ловеч. При ечемика прибраното количество от тазгодишната реколта е 560 037 тона, при реколтирани 138 059 ха. Средният добив за страната е 406 кг/дка. При рапицата се регистрира производство от 257 614 тона. Реколтираните площи са 114 732 ха, а средният добив от декар е 225 кг. Основните поражения при есенниците са нанесени от есенното и пролетно засушаване. Към 31 август 2020 г. по данни на Областните дирекции "Земеделие" в страната, заради настъпили неблагоприятни климатични събития от засушаване, измръзване и градушка, са издадени 350 констативни протоколи за 107 108 дка, които са със 100 процента пропаднала площ. Пропадналите на 100 процента площи с пшеница са 84 892 дка, което представлява 0,7 на сто от общата площ в страната. Пропадналите площи с пшеница под 100 процента са 953 968 дка, посочват от ведомство. При ечемика са издадени констативни протоколи за 4228 дка на 100 процента пропаднали площи, което е 0,331 на сто от общата площ в страната и обикновени протоколи за 41 999 дка с под 100 процента нанесени щети. За рапицата има издадени констативни протоколи за 17 989 дка на 100 процента пропаднали площи, което е близо 1,5 на сто от общата площ в страната. За 41 999 дка са издадени протоколи с поражения под 100 процента. Най-силно засегнати от сушата са културите в областите Бургас, Добрич, Варна, Сливен и Шумен, допълват от МЗХГ. До края на тази календарна година ще бъдат изплатени обезщетенията за пропаднали площи на земеделските стопани по Държавната схема за компенсиране на земеделски производители с напълно пропаднала реколта, заради неблагоприятните климатични условия.
Източник: 24 часа (08.09.2020)

След ревизията българският БВП се свива с 8.5% през второто тримесечие Българският брутен вътрешен продукт се свива с 8.5% на годишна база през второто тримесечие и с 10% на тримесечна база, показват ревизираните данни на Националния статистически институт (НСИ). Промяната е в посока надолу, но е малка - експресните числа сочеха към спад от 8.2% на годишна и 9.8% на тримесечна база през периода април - май. Сривът на икономиката е сред относително по-добрите резултати сред страните членки - на ЕС, но остава най-значителният спад на местния БВП от 1999 г. Очаквано с рецесията върви и понижение на генерирания от всеки работещ БВП - понижението е с 5.6% спрямо второто тримесечие на 2019 г. Причината - по време на карантината служителите са работили по-малко часове. Междувременно производителността на отработен човекочас нараства с 2.1% на годишна база. Повечето макроикономически прогнози залагат на икономически спад в България от над 5% за годината. Идеята е, че през второто полугодие, ако няма повторно наложени ограничителни мерки, икономиката трябва да започне да се възстановява. Първоначалните данни засега действително сочат към възстановяване, но към август подобрението е слабо. Добавената стойност през второто тримесечие на тази година се свива със 7.6% на годишна и с 8.9% на тримесечна база. Подробната разбивка на НСИ показва, че рецесията идва до голяма степен от срив в търговия, транспорт, хотели и ресторанти, които в статистиката са взети заедно и няма възможност за по-детайлно разчитане на данните. Това, което е налично, показва спад в трите сектора от близо 18%, от който идва повече от половината от общия икономически срив. Принос за понижението имат също индустриалният и имотният сектор, но значително по-малък - тук тримесечният спад е съответно 3.7% и 3.6%. От друга страна, сектори като финанси, ИКТ и професионални дейности отбелязват ръст както на месечна, така и на тримесечна база и допринасят положително към изменението на БВП през второто тримесечие. На годишна база фирми в ИКТ са генерирали с 3.8% по-голям обем добавена стойност тази година спрямо април-юни 2019 г., а във финансовия сектор увеличението е с 2.6%. Относителна изненада са професионални и административни дейности, където влизат счетоводители, адвокати, маркетинг специалисти, архитекти и други - тук също е видимо повишение на добавената стойност с 1.3% на годишна база. Като цяло спадът на българския БВП достига 8.5% през периода април - юни. Двуцифрено понижение отбелязва външната търговия, но приносът на нетния експорт към общия икономически срив на годишна база е малък. От данните става ясно, че запасите на частния сектор са се свили значително, а бруто капиталообразуването намалява с 14% спрямо второто тримесечие на 2019 г. На годишна база крайното потребление нараства, макар и минимално - едва с 0.4%. Слабият ръст се дължи на лек спад на покупките на домакинствата (с 0.2%), докато потреблението на правителството нараства с 3.8%.
Източник: Капитал (08.09.2020)

Търговията на дребно се свива с над 17% през юли Оборотът в търговията на дребно през юли намалява със 17.5% в сравнение със същия месец на 2019 г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с юли 2020 г. все пак се наблюдава минимално нарастване - с 0.1% според предварителните данни, като увеличение има в оборота в търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 3.2%, а при търговията с хранителни стоки има свиване с 1.5%. На годишна база има спад на оборота при търговията на дребно със: хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - 22.8%; автомобилни горива и смазочни материали - 21.1%; нехранителни стоки (без автомобилни горива и смазочни материали) - 11.8%. По-значително понижение в търговията на дребно с нехранителни стоки е регистрирано при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 23.1%, търговията на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки - с 22.6%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 21.0%. Увеличение е отчетено при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 22.2%.
Източник: Дневник (11.09.2020)

Промишленото производство расте през юли спрямо юни По предварителни данни през юли тази година сезонно изгладеният индекс на промишленото производство се увеличава с 2.3% в сравнение с юни 2020-а, четем в данните от Националния статистически институт. А това означава, че предприятията от промишлеността са работили повече. На годишна база обаче при промишленото производство е отбелязан спад от 6%, което означава, че сме далеч от възстановяването. Месечните индекси на производството измерват измененията в произведената продукция на промишлените предприятия. Тази информация е подходяща за проследяване на текущото икономическо развитие и за краткосрочни прогнози. Индексите не измерват действителното равнище на производството, а оценяват средното изменение на производството между два времеви периода (за месец или на годишна база). За оценката на индексите се извършва представително наблюдение на предприятията от промишлеността, като извадката обхваща предприятия, чийто годишен оборот надхвърля 97% от оборота на цялата промишленост.
Източник: Банкеръ (11.09.2020)

НСИ: 9,4% спад на износа на стоки от България за трети страни През периода януари - юли 2020 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 9.4% в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 10 666.4 млн. лева, съобщиха от НСИ. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Сърбия, Руската федерация и Република Северна Македония, които формират 54.0% от износа за трети страни. През юли 2020 г. износът на стоки от България за трети страни спада с 18.7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 510.9 млн. лева. През периода януари - юли 2020 г. при износа на стоки от България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2019 г. е отбелязан в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (48.5%) и „Храни и живи животни“ (30.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (54.1%). Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - юли 2020 г. намалява с 13.3% в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 12 856.0 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. През юли 2020 г. вносът на стоки в България от трети страни спада със 17.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 896.4 млн. лeвa. При вноса на стоки от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - юли 2020 г. най-голямо увеличение спрямо същия период на 2019 г. е отчетено в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (60.7%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (30.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (50.1%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - юли 2020 г. е отрицателно и е в размер на 2 189.6 млн. лева. През юли 2020 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е на стойност 385.5 млн. лева. През периода януари - юли 2020 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 31 111.3 млн. лв., което е със 7.5% по-малко в сравнение със същия период на 2019 година. През юли 2020 г. общият износ на стоки възлиза на 4 785.2 млн. лв. и намалява с 10.7% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - юли 2020 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 33 249.5 млн. лв. (по цени CIF), или с 12.8% по-малко спрямо същия период на 2019 година. През юли 2020 г. общият внос на стоки намалява с 15.9% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 5 016.7 млн. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - юли 2020 г. и е на стойност 2 138.2 млн. лева. През юли 2020 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 231.5 млн. лева.
Източник: Труд (15.09.2020)

Осезаем спад на сделките с имоти през лятото в София Пандемията и мерките, въведени у нас за ограничаване на разпространението на коронавирус, очаквано оставиха своя отпечатък върху сектора на недвижимите имоти. В столицата, където обикновено се сключват най-голям брой сделки, през летните месеци спадът е осезаем и се задълбочава в сравнение с 2019 г. През юни той е 1.68%, а през юли минус 5.26%. Спадът през август вече е почти 10%. За трите месеца в София са изповядани общо 7242 покупко-продажби. Това показват данни на Агенцията по вписванията, цитирани от "Капитал". Въпреки че по време на "замръзването" на имотния пазар заради ограниченията, свързани с COVID-19, през периода април и май столицата отбеляза осезаемо по-малък спад от средното за страната, той остава значителен - 33% през април и 22% през май. Така излиза, че през последните 5 месеца пазарът в София върви надолу. В Пловдив и Варна има ръст на сделките на годишна база, а в някои месеци се отчита дори двуцифрен ръст. През юни и юли в града са отчетени ръстове от 16.5% и 15.8% на годишна база. През август обаче нарастването е едва 5%. През трите месеца в Пловдив са изповядани 3924 покупко-продажби. Сред големите градове в страната Варна се представи най-добре след София по време на извънредното положение. Сделките в града намаляха под средното - с 29%. През юни нараства с 15.6%. През юли обаче намалява до 5.6% спрямо предходната година, а през август е още по-слаб - 3.5%. Общо за трите месеца в града са сключени 3716. И в двата града има ново строителство и има силен интерес към къщи и ваканционните имоти. Като цяло по време на извънредното положение, а и след това брокери от големи агенции за недвижими имоти у нас бяха единодушни, че има повишен ръст в търсенето на къщи. В другия ни голям морски град покупко-продажбите през юли се увеличават с малко над 12%. През юни спадът на активността беше най-голяма за Бургас (4.1%), в сравнение с другите шест големи града в България. През август активността е с 4.3% надолу на годишна база. За трите месеца в града са сключени 1820 сделки. След като през трите карантинни месеца в Стара Загора беше регистрирана рекордно ниска активност със спад от 37%, е отчетен добър ръст в сделките през юли - от 18.2%.Това се случва, след като през юни пазарът се задържа на нивата на предходната година. През август ръстът е само с 2.6%. Общо за трите летни месеца в града са осъществени 1292 покупко-продажби. Пазарът през юни той бележи ръст с 3.8%.Но за сметка на това през юли има спад със 7.5%, който през август е овладян до минус 5.5% спрямо нивото от предходната година. През извънредното положение спадът в града беше около 34% за март, април и май. Делът на сделките в шестте големи в страната през 2020 г. следва следва тенденцията на 2019 г. През този юни делът е 38%, докато за същия период миналата година е 36%. Това значи, че през тези месеци има повече сделки извън тези райони. Като цяло през летните месеци пазарът на недвижими имоти в България почти успява да достигне нивата от 2019 г. Активността се връща на миналогодишните нива още през юни - с 18 955 сделки пазарът е само с 0.96% под резултата от същия месец на 2019 г. Юли е най-силният месец за сделките с имоти в България - с ръст от 2.6% до 18 204 покупко-продажби. През август обаче сделките намаляват с 4.3% до 17 802 в сравнение с август 2019 г. Не се сбъднаха повечето прогнози за драстични спадове на цените. Някои достигаха дори до 30% срив. Очакванията са за спад са в рамките на само 5% за тази година. Това коментира Добромир Ганев, председател на Националното сдружение "Недвижими имоти", пише "Сега". Според него в началото на извънредното положение пазарът е замрял за около два месеца, но после бързо се е възстановил. Все пак за София се отчита 13% спад на сделките с жилищни имоти от началото на годината. В областите Пловдив и Бургас този спад е 15 и 18%, докато във Варненско е 7.5%. Покупката на имот си остава предпочитаната за българина инвестиция на спестените пари, смята експертът. За последните месеци се е увеличил интересът към извънградски имоти - както къщи, така и парцели, включително и към закупуване на жилища във ваканционни райони, където цените са по-ниски от тези в големите градове.
Източник: Money.bg (16.09.2020)

Влошава се развитието на неправителствения сектор в България Влошава се развитието на неправителствения сектор в България. Това показва Индексът за устойчивост на неправителствените организации в България за 2019 г., който е 3.5 (развиваща се устойчивост). Това означава влошаване спрямо предходната година (3.4 за 2018 г.), но негативната тенденция се отбелязва за втора поредна година. Спад през 2019 г. има в пет от общо седем наблюдавани области: Правна среда, Организационен капацитет, Финансова устойчивост, Застъпничество и Обществен престиж. Без развитие са областите Секторна инфраструктура и Предоставяне на услуги. Влошава се развитието на неправителствения сектор в България. Това показва Индексът за устойчивост на неправителствените организации в България за 2019 г., който е 3.5 (развиваща се устойчивост). Това означава влошаване спрямо предходната година (3.4 за 2018 г.), но негативната тенденция се отбелязва за втора поредна година. Спад през 2019 г. има в пет от общо седем наблюдавани области: Правна среда, Организационен капацитет, Финансова устойчивост, Застъпничество и Обществен престиж. Без развитие са областите Секторна инфраструктура и Предоставяне на услуги.
Източник: Инвестор.БГ (18.09.2020)

34,5% спад на продажбите на нови коли през август в България Продажбите на автомобили в ЕС отбелязаха двуцифрен спад през август, като в рамките на България се понижиха с цели 34,5%, показват последни данни на Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA), предаде БНР. Продажбите (регистрацията) на нови пътнически автомобили в Европейския съюз се свиха през август с 18,9% на годишна база след по-скромно понижение с 5,7% през юли, достигайки регистрирани 769 525 нови автомобили спрямо 949 034 година по-рано (през август 2019 г.). Автомобилните пазари във всичките 27 страни членки на ЕС с изключение на Кипър отбелязаха солидни понижения на продажбите спрямо август 2019 година. При водещите четири автомобилни пазари в Европа, понижението в Италия през август беше най-слабо (с едва 0,4%), но при доста по-силен спад в Германия (с 20,0%) и Франция (с 19,8%). За първите осем на 2020 г. новорегистрираните автомобили в ЕС се понижиха с 32% спрямо година по-рано, достигайки 6 123 852 броя, като в Испания спадът беше с цели 40,6%, в Италия - с 38,9%, Франция - с 32% и Германия - с 28,8%. Обобщените данни на ACEA за ЕС повече не включват Великобритания, която напусна съюза на 31-ви януари тази година. Само в рамките на Обединеното кралство обаче продажбите на нови автомобили през август се понижиха с 5,8% до 87 226 спрямо година по-рано, докато през първите осем месеца на настоящата година беше отчетен спад от 39,7 на сто. Данните показват, че коронавирусната криза продължава да засяга сериозно автомобилния пазар, включително и у нас. Според ACEA продажбите на нови автомобили в България се свиха през август с 34,5% спрямо година по-рано, достигайки 1 918 броя спрямо 2 929 новорегистрирани автомобили през август 2019 година. За периода от януари до август включително регистрацията на нови автомобили в нашата страна пък се понижи с 37,6% до общо 15 206 спрямо 24 372 през същия 8-месечен период на 2019 г.
Източник: 24 часа (18.09.2020)

Разходите на работодателите за отработен час от работник нарастват с 9,9% По предварителни данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на 2020 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 9,9 на сто спрямо второто тримесечие на 2019 година, информират от статистиката. Увеличението в индустрията е с 10,7 процента, в услугите - с 9.1 на сто, и в строителството - с 6.0% процента. По икономически дейности през второто тримесечие на 2020 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори "Операции с недвижими имоти" - с 23,3 процента, "Образование" - с 18,5 на сто, и "Добивна промишленост" - с 138 процента. През второто тримесечие на 2020 г. спрямо второто тримесечие на 2019 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 9,7 на сто, а другите разходи /извън тези за заплати/- с 10,9 процента. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 24,1на сто за "Операции с недвижими имоти" до 3,4 процента за "Хотелиерство и ресторантьорство".
Източник: 24 часа (23.09.2020)

34% от управителите на хотели у нас отчитат ръст на приходите през август 34% от управителите на места за настаняване в България отчитат, че през август са се увеличили приходите от дейността им, а за 39% от тях няма промяна спрямо юли. Това се разбира от анкетно проучване на Националния статистически институт сред мениджърите, което събира информация за състоянието и развитието на техния бизнес по време на епидемичната обстановка в страната. 44,1% от мениджърите прогнозират, че през октомври ще могат да обслужат „до 50%“ от разходите за дейността със собствени средства, 34,3% от тях - „до 100%“, а 20,6% от участвалите в проучването посочват, че няма да могат да се справят сами. През август 51,7% от анкетираните запазват мнението си да предложат на своите клиенти алтернативен период за използване на направените резервации, 63,2% имат намерение да намалят цената на пакет услуги, а 49,3% - на нощувката. Що се отнася до наетия персонал през август, анкетата регистрира намаление на ръководителите, предприели намаляване на възнагражденията на персонала, освобождаване, платен или неплатен отпуск, дистанционна форма на работа и преминаване на непълно работно време. В НСИ отчитат, че местата за настаняване, които са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите, се увеличават с 4,7 пункта. В краткосрочен план (един месец) 57,4% от анкетираните предвиждат да запазят персонала си, а 38,4% от тях очакват да увеличат заетите в местата си за настаняване. По отношение на бъдещата си активност в краткосрочен план през август 36,4% мениджърите са заявили, че смятат да продължат с настоящата си дейност, 35,2% от тях смятат да продължат да работят, макар и с намален обем, 23% предвиждат временно да преустановят дейността си, а 4,2% прогнозират да я прекратят.
Източник: Инвестор.БГ (28.09.2020)

Над 60% от българите са намалили разходите си Пандемията e оказала негативно влияние върху работния живот на 54% от българите. Макар близо 63% от тях да са запазили работното си място, значително понижение е отчетено в месечните разходи - на 64% от българите, и доходите - на 42%, както и в месечното потребление. От началото на епидемичната обстановка 52% от анкетираните са свили потреблението си на месец със средно 500 лв., като за тази цел основно са се отказали от спонтанните покупки. Това показват данни, получени от представително пазарно изследване, проведено с 1000 независими участници, анализиращо финансовите им навици. Проучването е проведено от една от компаниите за кредитиране в България. Според резултатите от анкетата една от най-големите промени, настъпили в ежедневието на потребителите, е новата динамика в разпределянето на разходите - ограничаване на импулсивните харчове. Хората намаляват до минимум посещенията на ресторанти и заведения - 74%, на козметични салони и фитнеси - 37%, отказват се от пътувания - 56%, и от пазаруване на дрехи и обувки - 49%. Немалко анкетирани са се възползвали от предишни спестявания - 25%, и помощ от приятели или роднини - 21%, за да покрият разходите си. Анализът отбелязва, че бъдещото планиране на финансите вече е приоритет за близо 30% от българите.
Източник: Дума (30.09.2020)

С близо 40% по-малко сме пътували в чужбина през август С 37.7% са намалели пътуванията на българите в чужбина през август 2020 година в сравнение със същия период за 2019 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През август 2020 г. по време на продължаващата епидемична обстановка в страната пътуванията на български граждани в чужбина са 470.9 хил., уточняват от статистиката. През август 2020 г. посещенията на чужденци в България са 747.1 хил., или с 67.9% по-малко в сравнение с август 2019 година. Срив е регистриран при пътуванията по всички наблюдавани цели: "почивка и екскурзия" - с 81.6%, "служебна" - с 60.6%, и "други" (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - с 47.6%. Транзитните преминавания през страната са 50.4% (376.4 хил.) от всички посещения на чужденци в България. От общия брой чужденци, посетили България през август 2020 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 63.1%. Това е с 67.4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Регистриран е спад в посещенията на граждани от всички наблюдавани страни. Посещенията на граждани от групата "Други европейски страни" намаляват с 64.1%. През август 2020 г. относителният дял на посещенията по цели е, както следва: с други цели - 58.4%, с цел почивка и екскурзия - 32.5%, и със служебна цел - 9.1%. От НСИ уточняват, че през август 2020 г. поради невъзможност да се проведе статистическо изследване на граничните контролно-пропускателни пунктове всички статистически данни за пътуванията на българи в чужбина и посещенията на чужденци в България - общо и по цел на пътуването - са предоставени на НСИ от Министерството на вътрешните работи.
Източник: 24 часа (30.09.2020)

Производствените цени продължават да се свиват през август Производствените цени продължават да падат през август на годишна база, след като през юли записаха по-слаба редукция за едногодишен период. Общият индекс на цените на производител през август спада с 3,1% в сравнение с година по-рано и с 0,7% спрямо юни, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Намалението на цените се дължи предимно на спада при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, и в преработващата промишленост. Месечното понижение на производствените цени е с 0,7 на сто. Спад е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,2%, и в преработващата промишленост - с 0,6%, а в добивната промишленост се наблюдава увеличение на цените - с 1,4%. В преработващата промишленост по-ниски цени се наблюдават при производството на основни метали - с 2,4%, и при производството на химични продукти - с 1,3%. По-голямо увеличение на цените е регистрирано при производството на електрически съоръжения, на напитки и обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - по 0,4%.
Източник: Инвестор.БГ (30.09.2020)

Търговци внасят евтино, а продават скъпо Търговците са увеличили маржа си на печалба по време на кризата, показват данни на НСИ. Цените на вноса през второто тримесечие на годината са се понижили, а цените на стоките, продавани в магазините, нарастват. При произвежданите в страната стоки ситуацията е подобна. Редица производители намаляват цените, когато стоките са за износ, но ги вдигат, когато са за пазара в страната. През второто тримесечие на годината цените на внасяните стоки са с 6,3% по-ниски спрямо същия период на миналата, показват данните на НСИ. Същевременно годишната инфлация у нас към края на юни е 1,6%. Конкретно при внасяните алкохолни и безалкохолни напитки през второто тримесечие цените са с 10,7% по-ниски на годишна база. Същевременно алкохолът в магазините през юни е бил с 3,5% по-скъп на годишна база, а минералните води, безалкохолните и соковете - с 2%. При вноса рибата е била с 4,5% по-евтина от предходната година, а по магазините е била с 2,7% по-скъпа. При вноса им цените на кафето, чая и подправките са останали почти без промяна, а при продажбата им на дребно цените са повишени с 1,7% на годишна база. Внасяните плодове и зеленчуци през второто тримесечие са били с 3% по-скъпи от същия период на 2019 г. Същевременно през юни при продажбата им на дребно в магазини и пазари зеленчуците са били с 9,7% по-скъпи на годишна база, а плодовете - с 18,8% по-скъпи. Редица родни предприятия са намалили цените си за износ, но не и за пазара в страната. Общите цени на производителите за вътрешния пазар през юни са били само с 0,9% по-ниски на годишна база, а цените им за износ са се понижили средно с 6,8%. Например цените на производителите на лекарства за вътрешния пазар са нараснали с 3%, а за износ са се понижили с 1,4%.
Източник: Труд (01.10.2020)

Българите пазаруват храна и горива с кредит От началото на пандемията използването на кредитни карти за плащане на стоки и услуги през ПОС-терминали е нараснало с 3%, а за онлайн-пазаруване - с 5%. Това показват данни за първото полугодие на 2020 г. от проучване на една от водещите компании за потребителско кредитиране у нас. Основно хората са пазарували с кредитни карти хранителни стоки или са зареждали с бензин автомобилите си. Именно от хранителни магазини и от бензиностанции са 52% от транзакциите през първата половина на годината. Статистиката сочи, че най-често използваме този тип банкови карти в хранителните магазини и в тези за алкохол и цигари - 41,50% от транзакциите са били в такива обекти. Въпреки солените банкови такси около 23% от транзакциите с кредитни карти са били за теглене на пари в брой от банкомати през тази година. Около 145 лв. е средната теглена сума, като върху нея се начисляват минимум 2% като такса. В сравнение със страните от Западна Европа делът на тези транзакции у нас е много висок, въпреки че през последните години намалява - там използването на кредитни карти за теглене на пари в брой е под 10%, посочват от компанията за кредитиране. 45% от транзакциите през първата половина на годината са безконтактни и са за средно 22 лв. Този размер според експертите показва, че потребителите ползват картите основно за всекидневна покупка на основни храни. На втора позиция с 12,7% е покупката на стоки и услуги за забавление като билети за театър и кино, увеселителни паркове, игри и други. Следват специализираните магазини за облекла, козметика от 10,70%. Тук има спад от 4,40% за година. Въпреки това в топ 3 на транзакциите няма промяна спрямо периода януари-юни 2019 г. Четвъртата най-честа причина за използване на кредитни карти е в бензиностанциите, 7,6% от транзакциите са били за покупка на гориво. Онлайн поръчките взимат едва 1,2%, а плащанията за онлайн игри още по-малко - 0,9%, което обаче е с 0,1% повече спрямо първото полугодие на 2019 г. Очаквано кредитните карти се използват основно от хората на възраст между 31-50 години. 54% от потребителите попадат в тази група. Съотношението мъже-жени е почти равно - мъжете са 51,3%, а жените - 48,7%. Българинът използва кредитната си карта средно два пъти месечно.
Източник: Дума (01.10.2020)

Рекордно много българи се отказаха от втора пенсия Неяснотите около втората пенсия и кризата очаквано доведоха до рекорден интерес към прехвърляне на спестяванията от частните фондове в държавното обществено осигуряване. Това показва справка за броя на подадените заявления и прехвърлените средства от началото на годината, предоставена на "Сега" от Националната агенция за приходите. От началото на годината до 17 септември 12 112 души са поискали да прехвърлят в НОИ средствата по индивидуалната си партида в универсален пенсионен фонд. Прехвърлената сума е 52 284 595 лв. Ако това темпо се запази, до края на годината заявленията за прехвърляне ще надхвърлят 16 000. От предоставянето на такава възможност през 2015 г. близо 50 000 души са прехвърлили спестяванията си от универсален фонд в НОИ. Прехвърлената за почти шест години сума е 282 млн. лв. Тя се внася в Сребърния фонд. Подобен интерес към отказа от две пенсии имаше през 2018 г., когато извънредно бе дадена възможност на хората с по-малко от 5 години до пенсия да прехвърлят партидите си в НОИ. Тогава 13 292 българи се възползваха и прехвърлиха почти 91 млн. лв. в НОИ.
Източник: Сега (02.10.2020)

Безработицата в ЕС се повишава до 7,4% през август Равнището на безработицата в еврозоната и в Европейския съюз е продължило да нараства през август, достигайки съответно 8,1% и 7,4%, сочат данни на Евростат. Година по-рано тези нива са били съответно 7,5% и 6,6%. Общо 15,603 млн. души в ЕС, от които 13,188 млн. в еврозоната, са били безработни през август. В сравнение с предходния месец юли броят на безработните е нараснал с 238 хил. в ЕС и с 251 хил. в еврозоната. Данните на европейската статистическа служба за България сочат, че нивото на безработицата у нас е нараснало до 6,2% през август от 6,1% през юли и 3,9% година по-рано. Безработните у нас са 199 хил. души. По-рано Агенцията по заетостта у нас отчете, че равнището на безработица в България през август е достигнало 7,5%, отчитайки спад от 0,4 процентни пункта в сравнение с предходния месец юли и ръст с 2,2 пункта спрямо година по-рано. Методологиите на двете проучвания се различават. От Евростат уточняват, че данните се основават на общоприетата стандартна дефиниция за безработица на Международната организация на труда, съгласно която за безработни се считат хората без работа, които активно търсят работа през последните четири седмици и са на разположение да започнат работа през следващите две седмици.
Източник: Инвестор.БГ (02.10.2020)

Новите безработни в бюрата по труда достигнаха петмесечен връх Броят на новорегистрираните безработни в България за изминалата седмица достигна най-високото си ниво от пет месеца насам – от средата на месец май – две седмици, след като започна реалното изплащане на средствата по държавната схема за запазване на заетостта „60/40“. За шеста седмица подред пък се наблюдава категоричната негативна тенденция хората, които се регистрират като безработни в бюрата по труда, да надвишават новопостъпилите на работа. Това показва статистиката на Националния статистически институт (НСИ). Според статистиката след края на активния летен сезон - за месец септември и първите два дни на октомври – от пазара на труда са излезли 33 600 души, а работа са намерили с 6 000 души по-малко. Общо за периода от началото на извънредното положение, в средата на март, досега са съкратени 257 хил. души, а са назначени 160 хил. души, което означава, че без работа са останали 97 хил. души. Cтaтиcти?aтa пo?aзвa, чe възcтaнoвявaнeтo нa зaeтocттa e зaпoчнaлo ?ъм ?paя нa юни, ?oгaтo cтapтиpa лeтният ceзoн в Бългapия благодарение на наемането на ceзoнни paбoтници. Освен това в икономиката бяxa въpнaти и нa paбoтa хора, ocвoбoдeни пpи блo?aдaтa нa бизнeca, нaлoжeнa oт пpaвитeлcтвoтo c мoтивa, чe тa?a щe се oгpaничи разпространението на Covid-19. Така в пpoдължeниe нa около два мeceцa нoвopeгиcтpиpaнитe бeзpaбoтни бяxa пo-мaл?o oт нaeтитe, след което динамиката в двете групи се изравни.
Източник: economic.bg (06.10.2020)

България с най-голям спад в търговията на дребно в ЕС през август България регистрира най-големия спад в обема на търговията на дребно сред всички държави от Европейския съюз през август 2020 г. на годишна база, съобщи Евростат. Август беше петият пореден месец, през който данните на Евростат показват, че България е с най-голям спад в търговията на дребно в ЕС на годишна база. Намалението на България е 12.2%, като Малта е на второ място сред страните от ЕС с намаление от 7.5%, а Словения с 6.6%. Резултатите на годишна и месечна база се различават, но показват еволюцията на въздействието на кризата Covid-19 върху бизнеса в България и промените след като ограниченията бяха облекчени. През март 2020 г., месецът, в който България обяви извънредно положение поради пандемията Covid-19, сравнението на обема на търговията на дребно на месечна база отчете спад от 20.1%. През този месец търговията в търговските центрове беше спряна с правителствена заповед, като само магазините за храни и финансовите услуги в търговските центрове в България бяха отворени за бизнес, докато трае извънредното положение. През април в сравнение с март разликата в обема на търговията на дребно на месечна база се променя до минус 2%. На свой ред, през май, сравнението на месечна база показа 1% увеличение, през юни - също 1%, през юли – 2%, нараствайки до 2.6% през август. Годишните сравнения показват спад на България от 14.6% през март, 19.9% през април, 20.4% през май, 18.1% през юни и 17.5% през юли.
Източник: Sofia Globe (06.10.2020)

Едва 5% от работещите взимат заплата над 3000 лв. 124 800 българи получават заплата по-висока от максималния осигурителен доход за страната - 3000 лв. Делът им е 5% от всички декларирали доходи по трудови правоотношения, а общият начислен данък за тях към юли т.г. е за близо 85 млн. лв. Това показва справка към юли т.г. предоставена от финансовия министър Кирил Ананиев по повод парламентарно питане на БСП. В сравнение с миналата година броят на данъкоплатците с доходи над осигурителния таван се е увеличил с 11 619 души. Темата за осигуровките на високодоходните групи бе особено актуална тези дни, след като стана ясно, че има вариант от догодина осигурителният таван да бъде увеличен от 3000 на 3200 лв. с цел увеличаване на постъпленията в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Това предизвика силни негативни реакции на работодатели и работещите в секторите с добро заплащане като информационните технологии, например. Социалният министър Деница Сачева побърза да увери, че максималният осигурителен доход догодина ще остане непроменен. Последно той бе увеличен през 2019 г., когато от 2600 лв. стана 3000 лв.
Източник: Сега (12.10.2020)

Износът се свива с 15% през август. Главно заради зърно и горива Българският износ намалява с над 700 млн. лв., или 15% през август тази година спрямо същия период на миналата. Така сумата на продажбите на стоки в чужбина се равнява на малко над 4.1 млрд. лв. за месеца. Спадът към европейските пазари е 8.8% на годишна база, докато износът към трети страни намалява с цели 25.8%. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. Част от понижението се дължи на продажбите на горива, които са по-малко спрямо миналата година, а цените са по-ниски. Фактор е и спадът на експорта на машини и части от България. Добра новина през август е, че някои от групите за техника отчитат лек ръст, което може да е сигнал за възстановяването на част от промишлеността, ако активността се задържи и през следващите месеци. Друг плюс от началото на годината е и продължаващият ръст на продажбите на рафинирана и нерафинирана мед както към ЕС, така и към трети страни. От началото на годината българският износ превишава 35 млрд. лв., което обаче остава с 3.2 млрд. под постигнатото през периода януари - август 2019 г. Успоредно с експорта намалява и вносът - към края на лятото сумата приближава 37.8 млрд. лв., докато преди година беше над 43 млрд. Търговският баланс на страната остава отрицателен, макар и минусът да е по-малък спрямо миналогодишния заради изпреварващия спад на импорта. Близо 11 процентни пункта от годишното понижение на експорта извън ЕС през август идва от по-слабите продажби на горива - те са 135 млн. лв. за месеца, което е с 57% под миналогодишните. Причината - както по-малки количества, продавани в чужбина, така и по-ниските цени на петрола на международните пазари. Значителен спад за месеца е видим и в експорта на житни растения (предимно пшеница и царевица) - едва 34 млн. лв. спрямо 160 млн. през август 2019 г. От друга страна обаче е видим ръст на продажбите на рафинирана мед и медни сплави - с 8.5% през август до 149 млн. лв., като така увеличението от началото на годината достига 17%, а общите продажби превишават 1.4 млрд. лв. Основните пазари са Китай (820 млн. лв.) и Турция (455 млн. лв.). Повишение отбелязва и износът на части за машини - продажбите за 88 млн. лв. през август са с 6.5% над сумата отпреди година. Скромен ръст е видим и в групата с авточасти и велосипеди. Електрониката и електротехниката обаче, които са по-голямата група машини и апарати в експорта за трети страни, продължават да намаляват и през август (с 8.9% на годишна база). Статистиката за търговията с ЕС се движи с месец назад и затова подробна разбивка засега е налична само за юли. Според нея най-голям принос за понижението на продажбите на български стоки в съюза има селското стопанство и горивата. Износът на житни растения (основно пшеница и царевица) отчита спад от 20% на годишна база до 205 млн. лв. през юли, а от началото на годината понижението е 18% до 787 млн. лв. При горивата пък намалението е с една четвърт през юли и с 42% през периода януари - юли на годишна база. По-голям проблем за страната обаче е понижението в групи стоки с по-висока добавена стойност. Износът на машини, апарати и части отчита двуцифрен спад от началото на годината спрямо същия период на 2019 г. Но добра новина може да е лекият ръст, който е видим през юли в продажбите на електроника и електротехника например - 1.2% до 365 млн. лв. спрямо юли 2019 г. Износът на авточасти и велосипеди също е по-висок от миналогодишната сума - с 1.1% до 159 млн. лв. Подобно на продажбите в трети страни в Европа също се наблюдава увеличение на експорта на мед и стоки от мед (с 15% до 1.5 млрд. лв. от януари), но тук идва предимно от износ на нерафинирана мед. Основните пазари са Белгия (688 млн. лв.) и Германия (476 млн. лв.).
Източник: Капитал (13.10.2020)

Кои държави са основните ни търговски партньори през 2020 г.? През периода януари - юли 2020 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 6.5%, в сравнение със същия период на 2019 г., и е в размер на 20.448 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70.4% от износа за държавите - членки на ЕС, информират от НСИ. През юли 2020 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 6.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3.278 млрд. лв. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - юли 2020 г. спада с 12.5%, в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 20.39 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. През юли 2020 г. вносът на стоки в България от държавите-членки на ЕС намалява с 15.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3.12 млрд. лв. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - юли 2020 г. е положително и е на стойност 54.4 млн. лв. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - август 2020 г. намалява с 12.8%, в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 14.59 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия. През август 2020 г. вносът на стоки в България от трети страни спада с 9.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.737 млрд. лв. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - август 2020 г. е отрицателно и е в размер на 2.6 млрд. лв. През август 2020 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е на стойност 413.6 млн. лв. През периода януари - август 2020 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 35.23 млрд. лв., което е с 8.4% по-малко, в сравнение със същия период на 2019 г. През август 2020 г. общият износ на стоки възлиза на 4.116 млрд. лв. и намалява с 15.1% спрямо същия месец на предходната година.
Източник: profit.bg (13.10.2020)

Почти двоен спад има в броя на нощувките и приходите от тях през август Приходите от нощувки през август са паднали до 198.7 млн. лв., което е с 47.4% по-малко в сравнение със същия месец на 2019 година, съобщават от Националния статистически институт. В тези суми са включени парите, заплатени от гостите, без стойността на допълнителните услуги. Има срив на паричните постъпления от чужденци - с 65.2%, докато при българските граждани има увеличение - с 21.2 процента. През август по време на продължаващата епидемична обстановка в страната са работели 2 896 обекта с над десет легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. В сравнение със същия период година по-рано има намаление както в общия брой на местата за настаняване, които са работели през осмия месец, така и в броят на леглата, които са използвани, в тях. Общо 3.55 млн. нощувки са направени във всички места за настаняване, което е с 44.7% по-малко в сравнение със същия месец на миналата година. Най-голям е този спад на нощувките (с 52.9%) в местата за настаняване с 3 звезди. През август в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 74.5% от общия брой нощувки на чужди граждани и 39.4% - на българи. На следващо място по предпочитание за настаняване са били местата с 3 звезди, докато най-слаб е бил интересът към останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди). Предвид по-малкия брой места за настаняване, които са работели, то и броят на пренощувалите лица в тях намалява - с 35.5%, в сравнение с август 2019 г. и достига 947 400. Отчетен е срив при чуждите граждани - с 65.1%, докато при българските има увеличение - с 11.7 на сто. Българите, нощували в местата за настаняване през август, са 633 хиляди и са реализирали средно по 3.2 нощувки. Чуждите граждани са двойно по-малко - 314 400, но пък те са реализирали средно по 4.8 нощувки, като 74.5% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.
Източник: Банкеръ (14.10.2020)

Средният осигурителен доход за август е 1060,50 лева Националният осигурителен институт обявяи, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец август 2020 г. е 1060,50 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.09.2019 г. до 31.08.2020 г. е 1038,00 лв. Той служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец септември 2020 г. Индексът на потребителските цени за септември 2020 г. спрямо август 2020 г. е 99.4%, т.е. месечната инфлация е минус 0.6%. Инфлацията от началото на годината (септември 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е минус 1.1%, а годишната инфлация за септември 2020 г. спрямо септември 2019 г. е 0.9%. Средногодишната инфлация за периода октомври 2019 - септември 2020 г. спрямо периода октомври 2018 - септември 2019 г. е 2.3%.
Източник: Банкеръ (15.10.2020)

С една четвърт спада търговията ни с трети страни през август Седми месец продължава спадът в търговията на България с т.н. трети страни, извън Европейския съюз. През август тази година износът на стоки от страната ни за тези държави е намалял с 25.8% спрямо същия месец на 2019-а и е в размер на 1.32 млрд. лева. През периода между януари и август тази година експортът по това направление намалява с 11.5% в сравнение със същия период на 2019-а и е на стойност 11.99 млрд. лева, изчисляват от Националния статистически институт. Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (-54.6%). Основни търговски партньори на България в тази група са Турция, Китай, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Сърбия, Руската федерация и Република Северна Македония. Всички те формират 54.1% от износа за трети страни. При вносът на стоки в България от трети страни положението е още по-зле. През периода януари - август намалението по този показател е с 12.8% в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 14.59 млрд. лева (по цени CIF). Понижението и тук е за седми пореден месец. И по този показател най-голям е спадът в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (-50.4%). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия.
Източник: Банкеръ (19.10.2020)

Над 1 млрд. лева вложиха в търговията по време на кризата Над 1 млрд. лв. са инвестирани в сектора “Търговия; ремонт на автомобили; транспорт и складиране; хотелиерство и ресторантьорство” през второто тримесечие на годината, показват данни на НСИ. Това става в началото на пандемията, когато хиляди хора останаха по домовете си и започнаха да пазаруват повече онлайн. Основният дял от инвестициите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в търговията през тримесечието са в складове и в автомобили, които са необходими за съхранение и доставка на стоките при онлайн търговията. Благодарение на увеличението на онлайн продажбите, инвестициите в сектора “Търговия; ремонт на автомобили; транспорт и складиране; хотелиерство и ресторантьорство” нарастват с 8% на годишна база. Оказва се, че кризата е ограничила дейността на редица фирми, но пък е добра възможност за развитие на други. Секторът на строителството се представя изключително стабилно. През второто тримесечие на годината разходите за придобиване на ДМА в строителството са над 263 млн. лв. Те нарастват с 2% на годишна база и с над 6% спрямо първото тримесечие. В селското стопанство инвестициите през тримесечието са близо 300 млн. лв. като се увеличават с 25% на годишна база. Оказва се, че този сектор също се развива много добре. В сектора финанси и застраховане обаче значително са свили разходите за придобиване на ДМА - с над 36% до 66 млн. лв. Това обаче се дължи на преминаване на банките към онлайн режим. Банките се фокусираха върху предлагането на онлайн услуги, така че клиентите им да ограничат посещенията си в офисите. От една страна така хората и фирмите могат по-бързо и лесно да извършват банковите си операции, а от друга банките свиват разходите си за поддръжка на офиси. Най-големи са инвестициите в сектора промишленост, канализация и управление на отпадъците - 1,45 млрд. лв. за тримесечието. По време на кризата те намаляват само с 3,5% на годишна база.
Източник: Труд (20.10.2020)

Дългът на България за 2019 г. е 20.2% от БВП Дългът на България за 2019 г. е в размер на 24 212 млн. лв., или 20.2 на сто от БВП, показват окончателни данни на Националния статистически институт. През 2019 г. институционалният сектор "Държавно управление" отчита бюджетен излишък от 2304 млн. лв., или 1.9 на сто от БВП. Излишъкът в подсектор "Централно управление" е в размер на 2185 млн. лв., или 1.8 на сто от БВП. Подсектор "Местно управление" е реализирал дефицит от 151 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" е реализирал излишък от 269 млн. лева.
Източник: 24 часа (23.10.2020)

Евростат: България е втора в ЕС по най-нисък държавен дълг и бюджетен дефицит България е сред страните с най-ниско съотношение на държавния дълг и бюджетния дефицит към брутния вътрешен продукт, показват данните на Евростат за второто тримесечие годината. Европейската служба прави уточнението, че през второто тримесечие напълно са се материализирали въведените ограничителни мерки срещу пандемията и увеличените държавни разходи за задоволяването на финансовите необходимости. Затова съотношението на държавния дълг към БВП в еврозоната възлиза на 95,1 , в сравнение с 86,3% в края на първото тримесечие. В целия Европейски съюз това съотношение се увеличава от 79.4% на 87.8 на сто. Рязкото увеличение се дължи на два фактора: държавният дълг се увеличава рязко, а БВП намалява. В края на второто тримесечие на 2020 г. дълговите ценни книжа представляват 81,6% от държавния дълг в еврозоната и 81,4% в ЕС. Кредитите са съответно 15,1% и 15,4%. Остатъкът е съставен от валути, депозити и междуправителствен дълг. Най-високите съотношения на държавния дълг към БВП в края на второто тримесечие на 2020 г. са регистрирани в Гърция (187,4%), Италия (149,4%), Португалия (126,1%), Белгия (115,3%), Франция (114,1%), Кипър (113,2%) и Испания (110,1%) Най-ниските са в Естония (18,5%), България (21,3%) и Люксембург (23,8%). В сравнение с първото тримесечие на 2020 г. всички държави-членки регистрират увеличение на съотношението им дълг към БВП в края на второто тримесечие на 2020 г. Най-голямото увеличение е наблюдавано в Кипър, Франция, Италия, Испания, Хърватия и Белгия, Словакия и Гърция. През второто тримесечие в Eвpoпeйc?ия cъюз ?aтo цялo бюджeтният дeфицит ce е yвeличил дo 11,4% oт 2,6% тpимeceчиe пo-paнo. Haй-гoлeмият бюджeтeн дeфицит cпpямo БB? ce нaблюдaвa в ?oлшa (19,8%), Aвcтpия (17,3%) и Cлoвeния (15,8%). Haй-мaлъ? e в Дaния (3,5%), Бългapия (5,7%) и Лaтвия (5,9%).
Източник: Банкеръ (23.10.2020)

България е втора в ЕС по най-нисък бюджетен дефицит и външен дълг Дефицитът на държавния бюджет по отношение на БВП в страните от Еврозоната през второто тримесечие на 2020 г. скочи до 11,6% от БВП (максимум от 2002 г.), показват данните на Евростат. За сравнение през първото тримесечие на текущата година този показател бе само с 2,5%, В Европейският съюз като цяло бюджетният дефицит се увеличи до 11,4% от 2,6% тримесечие по-рано. Най-големият бюджетен дефицит спрямо БВП се наблюдава в Полша (19,8%), Австрия (17,3%) и Словения (15,8%). Най-малък е той в Дания (3,5%), България (5,7%) и Латвия (5,9%). Публичният дълг по отношение на БВП в еврозоната се е увеличил от 86,3% в края на първото тримесечие на 2020 г. до 95,1% в края на второто тримесечие на тази година. В ЕС като цяло показателят се е увеличил от 79,4% на 87,8%. Страните не отговарят на критерия от Маастрихт за дълг, който при нормални условия не трябва да надвишава 60%. Негативният растеж по този показател се дължи на два фактора: рязко увеличение на държавния дълг и спад на БВП, посочват от Евростат. В края на второто тримесечие най-ниските съотношения на публичния дълг към БВП са регистрирани в Естония (18,5%), България (21,3%) и Люксембург (23,8%). Най-високи нива са наблюдавани в Гърция (187,4%), Италия (149,4%), Португалия (126,1%), Белгия (115,3%), Франция (114,1%), Кипър (113, 2%) и Испания (110,1%). В сравнение с първото тримесечие всички страни от ЕС са увеличили съотношението на дълга към БВП. Най-голям ръст е отбелязан във Франция (12,8 процентни пункта), Италия (11,8 процентни пункта), Испания (11,1 процентни пункта), Хърватия и Белгия (11,0 процентни пункта), Словакия (10,6 п.п.) и Гърция (10,5 п.п.) На годишна база всички страни отчитат увеличение на съотношението на публичния дълг към БВП, с изключение на Ирландия, където показателят намалява с 0,3 процентни пункта.
Източник: Money.bg (23.10.2020)

Приходите на 32.2% от нефинансовите предприятия са спаднали през септември През септември 32.2% от мениджърите на нефинансовите предприятия посочват, че са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с август, когато 49.5% са посочили, че не е имало промяна, а за 17.8% пък е имало увеличение. Това показват резултатите от бизнес изследване на Националния статистически институт (НСИ) сред нефинансовите предприятия с цел да осигури и предостави информация за ефекта на извънредното положение и последвалата епидемична обстановка, свързана с COVID-19, върху различните сектори на икономиката в страната. Разпределението по икономически дейности показва, че 37.1% от фирмите в строителството са регистрирали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги, за индустрията този дял е 34.3%. В икономическите дейности „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ намаление в приходите от продажби посочват 35.4% от фирмите, а за дейностите „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ - 30.9%. По отношение на наетия персонал 17.1% от нефинансовите предприятия са направили стъпки за ползване на „платен отпуск“, следват „неплатен отпуск“ - 10.0%, „освобождаване/съкращаване на наети лица“ - 9.1%, и „възползване от правителствени мерки за подпомагане на работодателите“ - 8.3%.
Източник: Банкеръ (27.10.2020)

България с най-малко съкратени По-малко от 10% от работещите в България са били временно освободени или с намалено работно време. Между 2 и 3,5% са загубили работата си. Това сочат данни на Евростат за второто тримесечие на годината. По отношение на служителите с намалено работно време в България те са под 10%, както и в Унгария, прибалтийските страни, Финландия и Швеция. С над 25%, са Италия, Ирландия и Гърция. Процентът в Испания, Франция, Австрия и Словакия е между 20 и 25. Най-малко хора са загубили работата си в Гърция, Хърватия, Полша и Словакия - под 2%. България е в следващата категория с Франция, Румъния и др. Най-засегната отново е Испания - с над 6,5%. Най-голям риск да загубят работата си имат временно заетите, младите между 16 и 24 години и нискоквалифицираните. В България този риск е между 0,02 и 0,04 пункта по скала от 0 до 1 и е сред най-ниските.
Източник: 24 часа (28.10.2020)

Българите с рекордни пътувания в чужбина През септември е регистриран рекорден брой пътувания на българи в чужбина за последните 12 месеца, показват данните на НСИ. Пътуванията на българи в чужбина през септември са 555,6 хил., което е само с 15% по-малко от същия месец на миналата година. Пътуванията на българи зад граница през септември са с 18%, или с над 84,6 хил. повече спрямо август, който традиционно е най-отпускарския месец. През април, когато в целия свят бяха въведени ограничения за пътуване, само 75,2 хил. българи са ходили в чужбина. Оттогава има постоянен ръст на задграничните почивки, екскурзии и командировки. През септември пътуванията зад граница са дори повече от тези през декември 2019 г. (529 хил.), когато заради празниците много хора бяха в чужбина. За разлика от българите, чужденците рязко ограничават посещенията си в чужбина. През септември посещенията на чужденци в България са 563,7 хил., което е спад с 56,2% на годишна база.
Източник: Труд (28.10.2020)

НСИ с добри новини за бизнес климата в строителството, търговията, услугите През октомври общият показател на бизнес климата нараства с 0.5 пункта в сравнение с предходния месец, съобщи Националният статистически институт. Подобрение на стопанската конюнктура е регистрирано в строителството, търговията на дребно и сектора на услугите, докато в промишлеността показателят се понижава. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" намалява с 1.3 пункта спрямо септември в резултат на по-умерените очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца.Показателят "бизнес климат в строителството" се покачва с 0.6 пункта, което се дължи на подобрените оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Настоящата строителна активност се оценява като леко повишена, а и очакванията им за дейността през следващите три месеца са благоприятни. През последния месец анкетата отчита и намаление на броя на клиентите със закъснения в плащанията.Бизнес климатът в търговията на дребно се увеличава с 1.3 пункта в резултат на оптимистичните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Прогнозите им както за обема на продажбите, така и за поръчките към доставчиците през следващите три месеца също се подобряват.Бизнес климатът в сектора на услугите нараства с 3.4 пункта, което се дължи на благоприятните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно се наблюдава известно подобрение и в очакванията им по отношение на търсенето на услуги през следващите три месеца, което обаче няма да е съпроводено с допълнително наемане на персонал.
Източник: 24 часа (30.10.2020)

Производствените цени у нас продължиха тенденцията на спад и през септември Производствените цени в България продължиха тенденцията на спад през септември на годишна база. Общият индекс на цените на производител през миналия месец се понижава с 3,1% в сравнение с година по-рано, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Намалението на цените се дължи предимно на спада при производството в преработващата промишленост - с 3,6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,1%. Годишен ръст от 9,1% на цените обаче има при добивната промишленост. По-значително намаление в преработващата промишленост е отчетено при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 3,1%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 2,8%, и производството на изделия от каучук и пластмаси - с 1,8%. Съществено повишение на цените се наблюдава при производството на хранителни продукти - с 2,6%, и при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи, без косъм - с 2,3%. Общият индекс на цените на производител през септември 2020 г. нараства с 0,6% на месечна база. Статистиката регистрира повишение в добивната промишленост - с 4,8%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,1%, и в преработващата промишленост - с 0,2%.
Източник: Инвестор.БГ (02.11.2020)

Безработицата в ЕС и еврозоната остава без промяна през септември Безработицата в еврозоната и Европейския съюз (ЕС) остава стабилна през септември на ниво от съответно 8,3% и 7,5%. На годишна база обаче – спрямо септември 2019 г., има ръст от съответно 0,8 пр.п. и 1,1 пр.п., показват данни на европейската статистическа служба Евростат. В България нивото на безработицата също остава стабилно – 6,2%, сочат още данните. Броят на безработните достига 198 хил. души. По оценки на статистическата служба общо 15,99 млн. души в ЕС, от които 13,612 млн. са граждани на страни от еврозоната, са били без работа през септември. В сравнение с август броят им се увеличава с 42 хил. души в ЕС и със 75 хил. души в еврозоната, а на годишна база ръстът е със съответно 1,811 млн. души и 1,376 млн. души. През септември почти 3 млн. млади хора на възраст до 25 години са били безработни, сочат още данните на Евростат. От тях 2,45 млн. души са граждани на страните от еврозоната. Нивото на младежката безработица достига 17,1% в ЕС и 17,6% в еврозоната през септември, като се понижава в сравнение с август, когато е съответно 17,8% и 18,3%. В България през септември младежката безработица достига 18,3% и е стабилна спрямо август. Броят на безработните младежи е 26 хил.
Източник: Инвестор.БГ (02.11.2020)

Населението в България през 2019 г. - продължава да намалява и застарява През 2019 г. текущата демографска ситуация в България се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, ниски нива на раждаемост (с коефициент 8,8‰ – при средна стойност за Европейския съюз от 9,5‰) и високи нива на обща смъртност. Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението. Това се посочва в отчет за 2019 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.). Към 31 декември 2019 г. населението на България е 6 951 482 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2018 г. населението на страната намалява с 48 557 души, или с 0,7%. Подобно на предходните години, намалението на населението през 2019 г. в България се дължи главно на отрицателен естествен прираст, а не на външна миграция - в резултат на отрицателния естествен прираст населението намалява с 46 545 души, а в резултат на механичния прираст (нетното салдо от външната миграция) – с още 2012 души. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. Намалението на населението в страната в резултат на отрицателния естествен прираст се дължи главно на високите нива на общата смъртност и на продължителния акумулиращ ефект на ниската раждаемост. Ниската раждаемост не може да компенсира значително по-високите нива на смъртност.
Източник: Инвестор.БГ (03.11.2020)

Строителството на сгради продължава да расте С по-малко на годишна база, с повече на тримесечие строителството на сгради продължава да расте - както по брой издадени разрешения за строеж, така и при започнатите нови сгради. Това показват данните на Националния статистически институт за третото тримесечие. От юли до септември местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1696 жилищни сгради със 7414 жилища в тях и 964 166 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 28 административни сгради/офиси с 47 213 кв. м РЗП и на 1 121 други сгради с 505 065 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са повече с 24.5%, жилищата в тях - с 25.1%, а общата им застроена площ - със 17.1%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради намалява с 9.7%, но тяхната РЗП нараства със 157.6%. При издадените разрешителните за строеж на други сгради се наблюдава увеличение както на броя им с 19.9%, така и при разгънатата им застроена площ - с 18.1%. В сравнение с третото тримесечие на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 4%, докато жилищата в тях намаляват със 17.8%, а разгънатата им застроена площ - с 13.2%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради нараства с 21.7%, но тяхната РЗП спада с 19.2%. Издадените разрешителните за строеж на други сгради са по-малко с 5.6%, а разгънатата им застроена площ - с 27.3%.
Източник: Дневник (05.11.2020)

ЕК: Икономиката на България се свива с 5% заради пандемията Брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще се свие с 5,1 на сто през 2020 г. и ще нарасне с 2,6 на сто през 2021 г. и с 3,7 на сто през 2022 г., това се казва в есенните икономически прогнози на Европейската комисия, публикувани днес. Икономиките на България и останалите членки на ЕС ще се върнат към нивата си отпреди пандемията чак към края на 2022 г., се казва още в икономическа прогноза на Европейската комисия. Според Брюксел пандемията от коронавируса представлява много голямо сътресение за световната и за европейската икономика, което води до много тежки социално-икономически последици. Според икономическата прогноза от есента на 2020 г. икономиката на еврозоната ще се свие със 7,8 % през 2020 г., преди да отбележи ръст от 4,2% през 2021 г. и 3% през 2022 г. Според прогнозата икономиката на ЕС ще се свие със 7,4% през 2020 г., преди да се възстанови с ръст от 4,1% през 2021 г. и 3% през 2022 г. В сравнение с икономическата прогноза от лятото на 2020 г. прогнозите за растежа както за еврозоната, така и за ЕС са малко по-високи за 2020 г. и по-ниски за 2021 г. Икономическите последици от пандемията се различават значително в различните части на ЕС, като това важи и за перспективите за възстановяване. Това отразява разпространението на вируса, строгостта на мерките в областта на общественото здраве, предприети с цел ограничаване на разпространението му, секторния състав на националните икономики и силата на националните ответни мерки от гледна точка на политиките.
Източник: cross.bg (05.11.2020)

Прогноза: БВП на България се свива значително повече, отколкото Министерството на финансите очаква БВП на България за цялата 2020 г. ще понесе удар от 3,8%, сочат в последната си актуализирана прогноза от застрахователната компания за търговски кредити Euler Hermes. По този начин спадът у нас ще е по-тежък, отколкото Министерството на финансите прогнозира в есенната макроикономическа прогноза, според която той ще бъде от 3% за цялата година. Все пак дори и ако спадът е от 3,8%, той ще е по-нисък от средното за региона на Централна и Източна Европа, къде средно ще бъде в размер на 5,2%. Същевременно от застрахователната компания прогнозират, че втора вълна на коронавирус няма да нанесе толкова сериозен удар върху стопанството, колкото първата. Тяхното очакване е отражението над икономиката да е два пъти по-слабо, отколкото беше първото. Причината е, че мерките, които се взимат днес, са значително по-меки и не спъват чак толкова тежко бизнеса. "Това е и една от причините българската икономика да понесе по-малко щети и в сравнение с държавите от Еврозоната, голяма част, от които преминаха отново към локдаун", пишат от Euler Hermes. "За тях актуализираната прогноза на застрахователя залага спад на БВП от 7,6% за 2020 година." Но даже и в Европа второто затваряне на стопанството вероятно няма да е толкова тежко, колкото беше първото, тъй като няма да бъдат толкова рестриктивни, колкото първите. Затова и отрасли като индустрията, селското стопанство и строителството едва ли ще бъдат засегнати изобщо, смятат анализаторите. Така ефектът от втория локдаун ще е от 30 до 60% по-слаб от този пот март. Лошата новина обаче е, че възстановяването на икономиките в Европа няма да е толкова бързо, колкото се наблюдаваше през третото тримесечие на годината. Все пак според Euler Hermes през 2021 г. БВП на България ще нарасне с 3,2%, което е над есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, според която се очаква то да е с темп от 2,5%, като по този начин стопанството няма да достигне до размера си от 2019 г.
Източник: News.bg (10.11.2020)

Онлайн продажбите растат с над 50% Търговията на дребно расте скромно през септември спрямо август с 2.8%, но на годишна база се свива с 6.7%, показват данните на Националния статистически институт. Очаквано продължава да растат покупките онлайн, като за година повишението се ускорява до над 50 на сто. От началото на епидемията повече хора започнаха да пазаруват онлайн, а в допълнение повечето магазини за храни също започнаха да доставят до дома. През септември в сравнение със същия месец на 2019 г. се наблюдава спад на оборота при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 15.2%), търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 10.5%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 0.3%). При търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия спадът е с 15.1%, при продажбите на компютърна и комуникационна техника - с 5.6%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 1.2%. Ръст е отчетен при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 53.9%, търговията на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки - с 6.3%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 4.2%.
Източник: Дневник (10.11.2020)

Строителството леко се свива през септември Строителната продукция намалява през септември с 1.7% на годишна база според календарно изгладените данни. Спрямо август по предварителни данни тя е с 1.5% повече. На годишна база понижението на календарно изгладения индекс на строителната продукция през септември 2020 г. се определя от отрицателния темп при сградното строителство, където намалението е с 5.8%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано повишение с 4.1% На месечна база има ръст и при двата вида строителство. В сравнение с август продукцията от гражданското/инженерното строителство се увеличава с 2%, а от сградното строителство - с 1.1%.
Източник: Дневник (10.11.2020)

Промишленото производство бележи слаб ръст през септември Промишленото производство в България нараства през септември спрямо август. Въпреки това то продължава да бележи спад на годишна база, който обаче е значително по-малък от понижения в разгара на първата вълна на пандемия през пролетта. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, се е повишил през септември с 2,3% спрямо август, когато нарасна с едва 0,9%, като това промишлената активност се възстановява за пети пореден месец от дъната през март и април. През септември е регистрирано повишение на месечна база в преработващата промишленост - с 3,5%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,2%, а понижение - в добивната промишленост - с 4,3%. По-значителен ръст се наблюдава при: производството на метални изделия без машини и оборудване - с 21,9%, производството, некласифицирано другаде – с 10%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 9%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - със 7,5%. Съществено намаление има при: производството на тютюневи изделия - с 8,6%, производството на превозни средства без автомобили - с 5,5%, производството на химични продукти - с 4,3%. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – със 7,1%, в добивната промишленост - с 2,4%, и в преработващата промишленост - с 1,9%. По-значително намаление в сравнение с година по-рано се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - с 33%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 26,9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 26,2%, производството на облекло - с 14,9%.
Източник: Банкеръ (10.11.2020)

Хотелите отчитат ръст при българските туристи през септември В условията на продължаваща епидемична обстановка в страната през септември са били отворени с 11.5% по-малко хотели спрямо година по-рано. Това показват данните на Националния статистически институт. Общо 589 места за настаняване с над 10 легла са приемали гости, като леглата в тях са с 22.9% по-малко от тези, които са били налични за туристи през същия месец на предходната година. Данните сочат още, че има срив при чуждите туристи през месеца, но ръст при българските. Същата зависимост има съответно и при приходите. Много от българите, които обичайно и през септември избират за почивка Гърция, този път бяха препятствани заради ограниченията при влизане в страната и са предпочели да останат в България. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през септември 2020 г. е 27.3%, като намалява с 9.1 процентни пункта в сравнение със септември 2019 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 34.6%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 24.7%, и с 1 и 2 звезди - 19.1%.
Източник: Дневник (12.11.2020)

Фирмите залагат на стари партньорства Пандемията много промени бизнесвръзките. Анализът на числата, събрани от Националния статистически институт от началото на тази година показва , че често в критични времена няма (об)връзка между обема на търговско-икономическите връзки и броя на туристическите или бизнес пътуванията към България. Както и инвестициите от дадена държава. Например, от Германия, която е най-големият ни търговски партньор през септември у нас са дошли само 587 човека със служебна цел. От Австрия и Нидерландия, които също са сред активните държави - инвеститори у нас, са пристигнали съответно 380 и 208 предприемачи. В същото време у нас са дошли в пъти повече бизнесмени от няколко други страни - Полша, Украйна, Сърбия, Северна Македония, Гърция, Чехия, са изпратили в пъти повече бизнесмени - било, за да укрепят съществуващи връзки или да установят нови. Големите ни партньори явно не са в кондиция или пък смятат, че моментът не е подходящ за нови стъпки. За сметка на това има силно бизнес нашествие у нас от хора от бившия соцлагер. В момента може би това партньорство е по-ефективно. И това се случва на фона на отчетен ръст на броят на чужденците, които идват у нас, за да правят бизнес тук. Общо 11.45% от тези гости (което прави 65 541 човека) са пътували със служебна цел (командировки, участие в конференции,в конгреси и симпозиуми и др.). Това ни показват последните данни, представени от националната статистика за деветия месец от тази година. За сравнение, само 9.10% от посещенията на чужденци у нас са били със служебна цел през осмия месец от тази година. През юли пък това са направили 10.4% от гостите у нас. Причините за ниския бизнес интерес са и обективни, и субективни. Естествено на първо място са мерките в отделните страни срещу разпространението на коронавируса - някъде се засилват, другаде се облечават, всичко е много динамично. В същото време има много въпроси и около възстановяването на икономиките в Европа и по света, а и производството, и пазарите все още търсят своето ново равновесие. В Китай, например, вече се усеща връщането на ритъма, но на Стария континент всеки ден нещата се променят. И за съжаление, не към по-добро. На този фон предприемачи от шест страни - Полша, Сърбия, Чехия, Гърция, Северна Македония и Украйна, направиха силно бизнеснашествие у нас през септември. А това в този труден за европейската икономика момент е една много добра новина. Не са малко българските фирми, които са инвестирали в тези страни, а и техни фирми развиват производство или търговия у нас.
Източник: Банкеръ (12.11.2020)

Слабо повишение на заетостта през септември През септември е отчетен ръст на наетите работници в страната с 9.2 хил., или с 0.4% спрямо юни, като достигат 2.25 милиона. Това става ясно от представените предварителни данни на Националния статистически институт. Спрямо второто тримесечие на годината най-голямо увеличение се наблюдава в икономическите дейности „Култура, спорт и развлечения“ и „Административни и спомагателни дейности“ - с по 2.4%. В секторите „Образование“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с по 1.6%. Най-голямо спад е регистриран в дейностите „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 1.5%, и в „Операции с недвижими имоти“ - с 1.0%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите в „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ - съответно 20.9 и 17.1%.
Източник: Банкеръ (13.11.2020)

Чиновническите възнаграждения надуха средната заплата до 1373 лв. Увеличението на възнагражденията на държавните чиновници и работещите на първа линия в борбата с COVID-19 надуха средната заплата през третото тримесечие до 1 373 лв. Спрямо предните три месеца ръстът е почти 3%, а спрямо същия период на миналата година - с 10%. Най-голямо е годишното увеличение на възнагражденията в икономическите дейност „Операции с недвижими имоти“ - с 24.1%, „Държавно управление“ - с 20.2%, и „Образование“ - с 14.7%, показват данните на НСИ. В държавното управление средната заплата вече е 1674 лв., а преди година е била 1393 лв. В образованието тя става 1424 лв. при 1242 лв. година преди това. Расте и средното възнаграждение в здравеопазването - от 1284 на 1439 лв. След като ресторантьортьорите приеха да вдигнат на 800 лв. минималния осигурителен доход от 1 юли средната заплата в сектора през третото тримесечие е нараснала до 890 лв., а година преди това е била 782 лв. Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2020 г. се увеличават с 9200 души, или с 0.4%, спрямо края на юни, като достигат 2.25 милиона. В сравнение с края на септември 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 63.2 хил., или с 2.7%.
Източник: Сега (13.11.2020)

Износът към ЕС нараства за първи път от февруари Продажбите на български стоки в ЕС нарастват с 2.4% на годишна база през септември, показват предварителните данни на националната статистика. Това е първо увеличение за износа към страните, членки на съюза, от февруари насам, но откъде идва повишението ще стане ясно след месец с публикуването на подробната разбивка. Растежът към ЕС през септември обаче не е достатъчен, за да компенсира спад от 9% към трети страни и така общият износ намалява с 1.8% на годишна база. За тримесечието общият спад е с 9.1%. От началото на годината България е изнесла стоки за малко над 40 млрд. лв., което е с 3.3 млрд. под нивото до края на деветмесечието на миналата година. Минусът за вноса е още по-голям - 5 млрд. лв. до 43.1 млрд. лв. за периода януари-септември. През третото тримесечие износът на България към трети страни намалява със 17.8% до 4.48 млрд. лв. спрямо същия период на 2019 г. Понижението се дължи почти изцяло на по-слабите продажби на горива, чиято сума остава под една трета от миналогодишните 1.1 млрд. лв. за юли-септември. От друга страна, продължава да нараства експортът на мед. Продажбите на стоки от цветния метал, предимно рафинирана мед и медни сплави, нарастват със 140 млн. лв. до 572 млн. лв. през третото тримесечие на 2020 г. спрямо година по-рано. Плюс за търговията с трети страни идва и от 220% ръст на износа на стъкло и стоки от стъкло. Продажбите от 206.7 млн. лв. през третото тримесечие са значително повишение над миналогодишните основно заради износ на буркани за стерилизиране на стойност 140 млн. лв. при едва малко над 4 млн. през същия период на 2019 г.
Източник: Капитал (13.11.2020)

През периода януари - август 2020 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 6.7% в сравнение със същия период на 2019 г. и е в размер на 23 245.7 млн. лева . Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70.3% от износа за държавите - членки на ЕС. През август 2020 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 8.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 797.3 млн. лева.През периода януари - август 2020 г. при износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2019 г. е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (46.1%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (35.5%) . Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (41.8%).
Източник: НСИ (13.11.2020)

Българската икономика се свива с 5,2% през третото тримесечие Както се очакваше, пандемията продължава да оставя трайни следи върху икономическите показатели на България, но въпреки това страната остава сравнително пощадена. Най-важният индикатор - за брутния вътрешен продукт (БВП), отчита спад от 5,2 на сто през третото тримесечие на годишна база според сезонно изгладените данни, публикувани от НСИ. Това е втори пореден тримесечен спад, след като причинената от коронавируса криза удари икономиката. На тримесечна база БВП на страната нарасна с 4,3%, като се възстанови от рекордното свиване с 10,1% през предходния период. Крайното потребление регистрира положителен икономически ръст от 9,3%, докато бруто образуването на основен капитал отчита спад от 5,7% през третото тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги намалява с 22,3%, а вносът на стоки и услуги - с 3,4%. Статистиката отчита, че през третото тримесечие БВП в номинално изражение достига 31,216 млрд. лева. Реализираната добавена стойност в българската икономика е 27,020 млрд. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (77,6%), което възлиза на 24,218 млрд. лева. През третото тримесечие бруто капиталообразуването е 6,220 млрд. лева и заема 19,9% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително. Преди няколко дни стана ясно, че според есенната макроикономическа прогноза на Европейската комисия растежът на БВП в България ще бъде едва 2,6% през 2021 г., докато преди четири месеца се залагаше на 5,3%. Оценката за тази година също е ревизирана - от 7,1% спад на икономиката в лятната прогноза на 5,1% - в унисон с променените нагласи и на други международни и местни институции. По този начин България се нарежда сред страните със сравнително слаб пряк удар от кризата, но и най-бавно възстановяване след това. Също преди дни стана ясно, че Международният валутен фонд (МВФ) може да понижи своята прогноза за икономическия растеж на България. Причината е рязкото нарастване на случаите на COVID-19 в страната през последните седмици. Ръководителят на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) у нас Джейу Лий отказа да даде конкретни цифри с мотива, че се очакват данните за икономиката на България за третото тримесечие. „Предвид нарастването на случаите по време на втората вълна, ние прогнозираме българската икономика да се свие малко повече, отколкото сме предполагали в прогнозата от октомври“, каза Лий, но добави, че не се очаква твърде рязко повишение на безработицата, главно благодарение на силната държавна подкрепа към бизнеса. През октомври от МВФ прогнозираха безработицата в края на тази година да достигне 5,6%.
Източник: Инвестор.БГ (16.11.2020)

Лек спад на безработицата през октомври Регистрираната месечна безработица в България бележи едва забележим спад през октомври, но остава по-висока в сравнение със същия период на 2019 г. По данни на Агенцията по заетостта тя е на равнище от 6.9%. Това означава 0.3 процентни пункта понижение спрямо септември и 1.3 процентни пункта увеличение спрямо миналия октомври. През миналия месец в бюрата по труда са се регистрирали нови 33 410 души, с което общият им брой вече е 227 909 души. Това е с 8149 по-малко от септември, но с 45 380 лица повече спрямо октомври 2019 г. През десетия месец на 2020 г. работа са започнали 23 045 човека. В сравнение с предходния октомври, когато пазарът на труда беше спокоен, това е ръст от 31.2% на годишна база. 420 от търсещите работа пенсионери, учащи и заети също са намерили ново работно място. От започналите работа 82.4% са устроени в реалната икономика, като от тях най-много са наети в сектора на преработващата промишленост – 24.5% от всички започнали работа, следвани от търговия – с 15%, хотелиерство и ресторантьорство – 9.5%, държавно управление – 5.9%, строителство – 5.3%. Заявените работни места на първичния пазар на труда през октомври са 19 823, които са с 40.2% повече от тези, заявени през октомври 2019 г. Най-голям дял свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост (27.4%), следват търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети (8.3%), административните и спомагателните дейности (6.5%), хотелиерството и ресторантьорството (5.4%) и образованието (4.5%). Наетите на субсидирани работни места са 4067 души – става дума за схемите по ОП „Развитие на човешките ресурси“. По схемата „Заетост за теб“, която стартира като антикризисна мярка през юли, са наети 1097 лица през миналия месец. По новия дизайн на мярката „60/40“ са запазени 143 хил. работни места, обясняват от Агенцията.
Източник: economic.bg (17.11.2020)

През октомври цените са се повишили минимално През октомври цените на стоките и услугите са се повишили с 0.6%, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо година по-рано повишението е с 0.8%. През месеца най-много поскъпват облеклото и обувките - с 8.1%, и услугите в сектора "Развлечение и култура" - с 6%. Цените в ресторантите и хотелите са останали непроменени, а транспортът е поевтинял с 0.6%. При храните по-съществено са поскъпнали олиото - със 7.7%, чушките - със 7%, макаронените изделия - с 1.8%, оризът - с 2.7%, лукът - с 3.9%. Поевтинели са цитрусите - с 6.5%, свинското - с 1.1%, каймата - с 1.9%, ябълките - със 7.6%, зелето - с 9.1%. При нехранителните продукти повече поскъпват за месец облеклото - със 7.2%, обувките - с 10.1%, метанът - с 2%, почистващите и дезинфекциращите препарати - с 1.7%, централното газоснабдяване - с 5.6%. Поевтинели през октомври са хладилниците - с 1.5%, пералните - с 0.7%, застраховките за дома - с 2%, мобилните телефони - с 2.4%. Лекарските и стоматологичните услуги, както и лекарствата поскъпват с 0.1%.
Източник: Дневник (17.11.2020)

Ръст на оборотите в куриерските услуги с 20% Заради пандемията от коронавируса индексите на оборота в услугите продължават се движат разнопосочно по сектори и през третото тримесечие на годината, както на годишна, така и на тримесечна база. През третото тримесечие на годината общият индекс на календарно изгладените данни на оборота в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ е с 13,9% под равнището на същото тримесечие на 2019 година. Най-голям спад е регистриран при „Въздушен транспорт“ - със 75,1%, и „Воден транспорт“ - с 34,7%. Увеличение се наблюдава само при „Пощенски и куриерски услуги“ - с 19,4%. Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ е с 10% по-висок през третото тримесечие на 2020 г. на годишна база. Най-съществено нарастване се наблюдава при „Далекосъобщения“ - с 24,7%. Значителен спад е отчетен при „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ (42,5%). При „Други бизнес услуги“ понижение спрямо третото тримесечие на 2019 г. се наблюдава при повечето дейности, като най-голям спад е регистриран при „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“ - със 70,3%. Най-съществено увеличение се наблюдава при „Юридически дейности; Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации; Консултантски дейности в областта на управлението“ - с 16%. По предварителни данни общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи“, изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 9,5% спрямо второто тримесечие на годината. Най-голям ръст се наблюдава при „Воден транспорт“ и „Сухопътен транспорт“, съответно с 15,5 и 14,1%. Намаление е регистрирано само при „Въздушен транспорт“ (16,8%).
Източник: Банкеръ (24.11.2020)

Над 60% от фирмите не са на загуба през октомври Половината компании у нас не отчитат загуби през октомври в сравнение със септември, а 16% дори имат увеличение на приходите. Това показват резултатите от кратко бизнес изследване на НСИ относно ефекта на извънредното положение и епидемичната обстановка, свързана с COVID-19, върху нефинансовите предприятия. От участвалите в анкетата компании 48,7% посочват, че не е имало промяна в приходите им от продажби на стоки и услуги през миналия месец спрямо септември. 34,2% отчитат намаление в приходите, а 16,6 на сто дори имат увеличение. Тази положителна тенденция се запазва от май насам, докато предишните три месеца фирмите със спад са най-многобройни. 37% от фирмите в сектор “Търговия, транспорт и ресторантьорство” са регистрирали намаление в приходите, а 18,6% са на печалба. За индустрията този дял е най-голям - 21%, а на тези със загуба - 34,6 на сто. В икономическите дейности “Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи” намаление в приходите посочват най-много фирми - 45%. При строителството те са 34%. Почти 95% от предприятията планират да продължат дейността си, 85 на сто - да запазят сегашния си персонал, а 11 на сто - да го намалят. 16,8% от нефинансовите предприятия са пуснали служители в платен отпуск през октомври, 14 на сто са ги оставили да работят дистанционно, а 9,6% - да са в неплатен отпуск. 9% от фирмите пък са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите.
Източник: 24 часа (25.11.2020)

650 лева минимална заплата от 2021 г., реши правителството Минималната работна заплата ще стане 650 лв. от 1 януари 2021 г. Размерът й ще се повиши с 6,6% в сравнение с настоящата година, реши правителството. Предлаганият нов размер на минималната работна заплата от 650 лв. ще допринесе за намаляване на бедността сред работещите, намаляване на неравенствата в разпределението на доходите, повишаване на покупателната способност и потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда. Повишаване мотивацията на работната сила и намаляване на нелоялната конкуренция. От 1 януари минималната работна часова заплата ще бъде 3,92 лв.
Източник: 24 часа (26.11.2020)

Заводските цени продължават да вървят надолу Заводските цени се понижават през октомври с 2.7% в сравнение със същия месец на 2019 година. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 3.5%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.5%, а в добивната промишленост се наблюдава повишение на цените - с 12.5%. Цените за външния пазар на годишна база спадат повече от тези за вътрешния, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо септември обаче цените се вдигат минимално - с 0.3%. Повишение е регистрирано в добивната промишленост - с 2.1%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.9%, и в преработващата промишленост - с 0.1%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през месеца намалява с 1.5% в сравнение със същия месец на 2019 година. Понижение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.0%, и в преработващата промишленост - с 1.8%, а увеличение се наблюдава в добивната промишленост - с 6.3%.
Източник: Дневник (01.12.2020)

Безработицата в България през октомври 2020 г. е 5.7% Безработицата в България през октомври 2020 г. е била 5.7% спрямо 4.2% през октомври 2019 г., но по-ниска от 6.2% отчетени през август и септември 2020 г., заяви статистическата агенция на Европейския съюз Евростат, цитирайки сезонно коригирани цифри. Данните за безработицата в България през октомври 2019 г. са за около 140 хил. души, докато през октомври 2020 г. числото е било около 182 хил. души, според Евростат. Безработицата сред младите хора в България е нараснала до 17.1% през октомври 2020 г., в сравнение с 8.7% през октомври 2019 г. Данните за октомври 2019 г. представляват приблизително 13 хил. под 25-годишна възраст в България, нараствайки до 23 хил. под 25-годишна възраст през октомври 2020 г. Безработицата в България през октомври 2020 г. е по-ниска от средната стойност за ЕС от 7.6%. Евростат отчете непроменена безработица в ЕС в сравнение със септември и прираст от 6.6% през октомври 2019 г. През октомври 2020 г. сезонно коригираната безработица в еврозоната беше 8.4%, от 8.5% през септември 2020 г. и от 7.4% през октомври 2019 г. Евростат каза, че през октомври 2020 г. равнището на безработица сред младежите в ЕС е 17.5%, в сравнение със 17.4% през септември 2020 г. и 14.9% през октомври 2019 г.
Източник: Sofia Globe (03.12.2020)

България, Ирак и Нигерия са с най-бързо растящи минимални заплати Само в 13 държави в света минималната работна заплата е нараснала повече от два пъти през последното десетилетие и България е една от тях. Това разкрива нов доклад на Международната организация по труда (МОТ). В тринайсеторката влизат главно бедни или "догонващи" страни. Голямо увеличение на минималните доходи за периода 2010-2019 г. е регистрирано например в Камбоджа, Ирак, Нигерия, Сиера Леоне, както и в Литва, с която сме в европейското семейство на богатите. В анализа на МОТ се подчертава, че в България минималната заплата расте далеч по-бързо от производителносттта на труда. Пандемията от КОВИД-10 обаче определено е посякла ръста на доходите - навсякъде по света. Специално в България заплатите са паднали средно с 4% в края на второто тримесечие на годината, която ще запомним с атаката на коронавируса. Загубата на доходи се дължи както на съкращения, така и на преминаване към по-къс трудов делник. Закриването на работни места е причинило загуба на 0,6% от възнагражденията, а намаленото работно време е смалило с 3,3% заплатите. Експертите на МОТ обръщат внимание и на ефект от корона-кризата, който води до изкривяване на статистиката за доходите. Оказва се, че пандемията "помита" най-вече ниско платените места и това автоматично вдига средната заплата.
Източник: Сега (04.12.2020)

Сред първенците сме по дял на харчовете за храна Българите са на четвърто място сред жителите на ЕС по дял на разходите за храна в бюджета на домакинствата. У нас 18,4% от парите на семействата отиват за храна и безалкохолни напитки, обяви Евростат. Общо за страните от ЕС разходите за храна са само 13% от бюджета на домакинствата. На първите места в ЕС по дял на разходите за храна са Румъния - 26%, Литва - 20,2%, и Естония - 19,3%. В страните от ЕС най-много са разходите на семействата за наеми и битови сметки за вода, ток и газ - 23,5% от всички разходи. У нас тези разходи имат 20-процентен дял от семейния бюджет. Причината за това е, че в България почти всички живеят в собствени жилища и не дават пари за наеми, докато в другите страни от ЕС делът на хората, които живеят под наем, е по-голям. Третият най-голям разход у нас е транспортът с дял от 13,7%. Средно за страните от ЕС за транспорт отиват 13,1% от всички разходи, което не е голяма разлика спрямо ситуацията у нас. Голяма разлика между нас и останалите страни от ЕС има по отношение на разходите за здравеопазване. У нас 6,4% от всички разходи на домакинствата отиват за здравеопазване. Това ни нарежда на второ място в ЕС. Пред България е само Белгия, където разходите за здраве са 6,7%. Средно за страните от ЕС за здраве отиват само 4,4% от разходите на семействата. Най-добре сред страните от ЕС са в Словакия, където за здравеопазване хората дават само 2,4% от парите си, а след това се нареждат Чехия (2,5%) и Дания (2,9%). Българите дават по-голям дял от средствата си спрямо европейците и за алкохол, образование и комуникации. Затова пък харчим по-малко от средния европеец за дрехи и обзавеждане на дома.
Източник: Дума (04.12.2020)

Спад с 24% на регистрираните фирми в България Регистрацията на нови фирми в България се е понижила с 24% на годишна база, показват данните на Агенцията по вписванията. Най-голям е спадът в Хасково. Там има понижение от близо 40% на годишна база. Към момента през настоящата година там са били регистрирани 373 компании, докато през същия период на миналата година регистрациите са наброявали 591 фирми. За сметка на това обаче данните сочат, че има 8% по-малко фирми, които са преустановили своята дейност. По отношение на неактивните търговци тази година се наблюдава устойчивост на фирмите, които са на пазара. Статистиката показва, че в големите 28 областни града дейността си са прекратили 8158 фирми, докато през 2019 г. техният брой е бил 8859. Най-голям ръст на неактивни търговци – цели 76% има в Благоевград. В Имотния регистър се наблюдава лек спад от 4% при сделките с покупко-продажба на имоти.
Източник: Банкеръ (08.12.2020)

Двоен скок на безработните през последната седмица Броят на безработните през седмицата между 30 ноември и 6 декември е 14 257 при около 6300 за предишната седмица. Това показват ежеседмичните данни на НСИ, които постъпват от Бюрата по труда. Те са предварителни. Големият скок, какъвто се случи и при първите седмици след въвеждане на извънредното положение през март, вероятно се дължи на затегнатите на 21 ноември мерки - затварянето на ресторантите и голямая част от магазините в моловете. Тенденцията обаче не е толкова силна както през март - тогава нарастването на безработните беше тройно за седмица и продължи близо месец.
Източник: 24 часа (09.12.2020)

Новите ограничителни мерки вдигат рязко безработицата Новите ограничителни мерки бързо започват да се отразяват на пазара на труда в страната. През седмицата 30 ноември - 6 декември хората, регистрирали се в бюрата по труда, са 14 257 при около 6300 седем дни по-рано, показват предварителните данни на Агенцията по заетостта, представени на страницата на Националния статистически институт (НСИ). Разбивка по сектори на седмична база няма, но големият брой вероятно идва от освободения персонал в най-потърпевшите бизнеси - ресторанти, барове и хотели, туризъм, търговия, култура и спорт. Девет месеца след резкия ръст на безработицата по време на локдауна през март пазарът на труд отново тръгва в същата посока. За справка, в началото на март тази година седмичният брой на новорегистрираните безработни беше около 5.5 хил. и 7 хил., но седмица след налагането на ограниченията се удвоява до достигането на пик от 31 хил. за периода 6 - 12 април. Междувременно запълнените работни места през седмицата 30 ноември - 6 декември намаляват до близо 3500, или най-ниското ниво от края на април. Така нетният брой на безработните в страната нараства с близо 11 хил. души. От началото на извънредното положение през март общо 326.3 хил. души са изгубили работата си, а 200 хил. са намерили нова позиция.
Източник: Капитал (09.12.2020)

21% ръст в производството на части за коли Производството на части за коли в страната през октомври е нараснало с 21,3% спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. Явно секторът вече е излязал от кризата след спада на производството в началото на пандемията. Ръст на годишна база има и в производството на електрически съоръжения - с 15,8%, на лекарства - с 11,7%, и на метални изделия - с 11,5%. Но в редица сектори има спад на производството на годишна база. Например при ремонта и инсталирането на машини и оборудване спадът спадът е с 21,5%, а при производството на метали - с 12,8%. В резултат общото намаление в преработващата промишленост е с 2,9% на годишна база. Намаление спрямо октомври миналата година има и в добивната промишленост - с 12,7%, и при производството и доставките на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,4%.
Източник: Труд (10.12.2020)

За година промишленото производство спадна с почти 4% Промишленото производство в България намалява с 3,9% през октомври 2020 г. спрямо същия месец на 2019 г. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база, спрямо септември, има пренебрежимо малко повишение от 0,2%. Спрямо октомври миналата година спад има в добивната промишленост - с 12,7%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,4%, и в преработващата промишленост - с 2,9%. По-значително намаление в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година от НСИ отчитат при производството на тютюневи изделия - с 36,1%, производството, некласифицирано другаде - с 31,2%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 21,5%, производството на основни метали - с 12,8%. В същото време ръст на годишна база има при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета и производството на превозни средства без автомобили - по 21,3%, производството на електрически съоръжения - с 15,8%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 11,7%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 11,5%.
Източник: Инвестор.БГ (10.12.2020)

Строителството в България се свива, но с по-бавни темпове Строителният сектор продължава да отчита спадове, но те са значително по-бавни в сравнение с пролетта, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Сезонно изгладените данни показват, че строителната продукция се понижава с 1,5% през октомври спрямо септември, сочи националната статистика. Календарно изгладените данни показват, че годишният спад на показателя през октомври достига 4,7%, а намалението е девето поред тази година. За сравнение, през март, април и май пониженията бяха, съответно, 13,8%, 15,5% и 14%. През октомври спрямо септември гражданското и инженерно строителство и сградното строителство отчитат почти еднакви понижения – съответно 1,5% и 1,6%. На годишна база обаче свиване е регистрирано при сградното строителство – 8,4%, докато при гражданското и инженерно строителство, в което влиза строителството на инфраструктура, се отчита ръст от 0,5%.
Източник: Инвестор.БГ (10.12.2020)

Търговията тръгна към възстановяване, спадът е с едва 5 на сто Търговията на дребно в България е на път да се възстанови почти напълно от жестоките спадове, които се случиха по време на извънредното положение тази година и след него. Това показват данните на НСИ за октомври. Спадът в оборотите на търговците на дребно в сравнение със същия месец на 2019 г. вече е само 5%, докато през май беше надхвърлил 20%. В сравнение със септември 2020 г. оборотите дори са се увеличили с минималните 1,5%, сочат данните. По всяка вероятност предпразничното коледно пазаруване през декември дори ще премахне годишния спад. Има и търговци, обаче, при които спадовете са доста по-големи от средното. Например продажбите на автомобилни горива през октомври са с 16,3% по-малко в сравнение с година по-рано. Все пак и тук има известно наваксване, след като през май спадът на годишна база при тях бе стигнал до 33,9%. През октомври интернет търговията отбелязва най-голям ръст на годишна база - 57%, което е рекорд за тази година, по-висок, отколкото през предишните няколко месеца.
Източник: actualno.com (10.12.2020)

Приходите на хотелиерите спадат с близо 40% през октомври През октомври хотелиерите са отчели почти 40% по-ниски приходи спрямо същия месец на миналата година, като броят на нощувките се е свил с близо една трета. Това отчете НСИ, като в статистиката влизат всички видове места за настанявания - хотели, мотели, къмпинги, хижи, хостели, почивни домове, къщи за гости и апартаменти за краткосрочно настаняване. Приходите от нощувки през октомври достигат 31.7 млн. лв., а броят на нощувките е 625 500. Най-голям е спадът в хотелите с 4 и 5 звезди - близо 47% по-малко са посетителите в сравнение с миналата година. Като цяло заетостта в местата за настаняване през октомври е била 18.7%. Сривът при чуждестранните гости в местата за настаняване е с 66.4%, докато пренощувалите българи са със 17.2% по-малко отпреди година. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през октомври, са 239.9 хил. и са реализирали средно по 2 нощувки. Чуждите граждани са 55.8 хил. и са реализирали средно по 2.7 нощувки преобладаващо в хотели с 4 и 5 звезди.
Източник: Сега (11.12.2020)

Ситуацията с безработицата в страната се влошава Проблемът с безработицата в страната продължава да се задълбочава. По данни от Министерството на труда и социалната политика от март до момента едва 203 099 безработни са започнали работа. Стойностите са притеснително ниски на фона на данните от НСИ, които показват, че в края на третото тримесечие peгиcтpиpaнитe бeзpaбoтни в бюpaтa пo тpyдa ca 236 058. Спрямо 2019 г. за същия период се отчита увеличение на безработните с 63 277 души. Според данни на Агенцията по заетостта само пpeз изминaлaтa ceдмицa oт пaзapa нa тpyдa в Бългapия ca излeзли нaд 14 000 дyши. Това са стойности, нeвиждaни oт aпpил, ?oгaтo дъpжaвaтa бeшe в пълнa блo?aдa зapaди пъpвaтa вълнa нa СOVID-19. Експерти прогнозират, че данните за последното тримесечие на годината ще бъдат още по-тревожни и високи, след като ресторантите, баровете, големите търговски центрове и много хотели не работят. Според тях зимните ни курорти ще преживеят същите трудности като през летните месеци.
Източник: economic.bg (11.12.2020)

Търговия със стоки на България с ЕС през периода януари - септември 2020 година През периода януари - септември 2020 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 5.7% в сравнение със същия период на 2019 г. и е в размер на 26 440.2 млн. Лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70.2% от износа за държавите - членки на ЕС. През септември 2020 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 2.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 184.3 млн. лева. През периода януари - септември 2020 г. при износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2019 г. е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (41.9%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (20.6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (41.4%).
Източник: НСИ (14.12.2020)

COVID-19 вдигнал цената на хляба с 10 стотинки С около 10 стотинки се е повишила цената на хляба през последните няколко седмици, показват наблюдения на потребители, потвърдени от производители и търговци. Производителите обясняват поскъпването на хляба с повишената цена на брашното заради по-голямо търсене, в основата на което е COVID-пандемията. "Тенденцията е в световен мащаб. При затварянето на големите ресторантьорски, транспортни и туристически сектори се освободиха огромни финансови ресурси, които бяха инвестирани в покупка на зърнени култури - първо, защото става въпрос за основната храна на хората, към която по принцип има повишено търсене, и второ, защото зърното има по-дълъг срок на годност. Това повишено търсене на зърно, с огромни парични ресурси, доведе до непознато през последните 6 години увеличение на цената на пшеницата“, коментира пред БНР Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България. По данни на Софийска стокова борса през ноември цената на хлебната пшеница надхвърля 360 лв. за тон, което е 20% повече от миналата година. "Очакваме цената й да продължи да расте, което ще се отразява и на цената на брашното", заяви Кукушева. Друга причина за покачване на цената на хляба през последните седмици са и по-големите разходи на производителите за запазване здравето и живота на заетите в бранша по време на пандемията. "Нашите работници не работят от вкъщи. Те стават призори и тръгват от ранните часове на деня да изпълняват своите служебни задължения, те работят на първа линия“, коментира Марияна Кукушева. В немалко фирми част от работниците са напуснали заради страха от коронавируса. "Държавата поощри с немалък финансов ресурс хората на първа линия, но ние бяхме забравени. Този риск трябваше да бъде компенсиран от нас - увеличихме заплащането, за да мотивираме хората да работят", заяви Кукушева. Тя обясни, че в някои търговски вериги и по-малки магазини търговците продават хляб на промоционална цена. Тъй като законът за храните вече не позволява непродадения хляб да бъде връщан на доставчиците, търговците се принудени да свалят цената на непродадената до ранните следобедни часове стока.
Източник: Сега (14.12.2020)

Над 1,2 млрд. лв. инвестирани в борбата с кризата за 10 месеца Над 1,2 млрд. лв. за заетост и социално включване са насочени до момента за справяне с последиците от пандемията от COVID-19. Парите са осигурени поравно от държавния бюджет и от Европейския социален фонд, обясни социалната министърка Деница Сачева при откриване на заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. С парите са запазени над 250 хил. работни места. До миналата седмица по мярката 60/40 са преведени над 593 млн. лв. Подадени са 2204 заявки за запазването на заетостта на 35 578 работници по мярката 80/20. Над 2231 пък са заявките за 10 802 служители по програмата за компенсация от 24 лв. на ден През следващата година основният фокус ще бъде запазване на работни места и разкриването на нови, подготовка за дигиталния преход, както и социални услуги, адаптирани към здравната криза.
Източник: 24 часа (15.12.2020)

Спад в строителната продукция през октомври През октомври строителната продукция у нас отново отбелязва спад след ръста септември, изчисляват от Националния статистически институт (НСИ). По предварителни данни той е с 1.5% под равнището от септември. Въпреки добрите условия за работа и многото насочени пари в сектора (по специално в строителството на инфраструктура), ограничителните мерки, свързани с коронавируса дават своето отражение. Но "принос" за този спад имат и гражданското/инженерното строителство и сградното строителство. Ако погледнем и на годишна база, секторът изостава. В сравнение със същия месец на 2019-а намалението е минус 4.7 процента. Тези месечни индекси показват краткосрочните изменения на строителната продукция между два сравнявани периода. Тази информация може да се използва за анализ на текущото състояние на строителството в страната, както и за краткосрочни прогнози за бъдещото му развитие. Несигурната икономическа среда остава основната пречка за развитието на бизнеса, следвана от недостига на работна сила и конкуренцията в бранша.
Източник: Банкеръ (15.12.2020)

Безработицата през ноември е 6.7 процента Регистрирана безработица в страната през ноември е 6.7%. Това е най-ниската стойност след края на извънредното положение на 13 май тази година, отчете Агенцията по заетостта. Спадът в сравнение с октомври е 0.2 процентни пункта, а ръстът спрямо същия период преди година е 0.9 пункта. В края на ноември регистрираните безработни в бюрата по труда са били 218 840, което е с 9 069 души по-малко от октомври. На годишна база увеличението е с 29 366 души. В края на месец ноември регистрираните безработни са били 218 840, което е с 9069 лица по-малко от октомври. На годишна база увеличението е с 29 366 лица. През същия период са започнали работа 17 343 души, като в сравнение със същия месец на миналата година се отчита ръст с 13%. Други 370 от групата на пенсионерите, учащите и заетите също са намерили своето ново работно. От тях 87.5% са устроени в реалната икономика, като най-много са наети в сектора на преработващата промишленост – 25,5% от всички започнали работа, следвани от търговията – с 16,3%, хотелиерството и ресторантьорството – 8,0%, държавното управление – 6,3%, строителството – 5,3%, и др.
Източник: econ.bg (16.12.2020)

Цените през ноември се повишават минимално според статистиката Цените на стоките и услугите през ноември поскъпват средно с 0.1%, а спрямо същия месец на миналата година инфлацията е 0.4%, показват данните на Националния статистически институт. През месеца с 0.2% поскъпват цените на храните, на жилищното обзавеждане и на транспорта. Поддръжката на жилището поскъпва с 0.4%. На равнището си от октомври остават цените в здравеопазването, образованието, ресторантите и хотелите. Облеклото и обувките поевтиняват с 1%. При храните през месеца поскъпват най-видимо краставиците - с 20.4%, олиото - с 3.2%, белият хляб с 0.5%, оцетът с 3.1%, яйцата с 1.8%, киселото мляко - с 1%. Поевтиняват ябълките - с 6%, зелето - със 17.5%, цитрусовите плодове - с 11.2%, оризът - с 2.3%. При нехранителните стоки сред поскъпващите са парното - с 11.4%, пропан-бутанът - с 2.3%, банковите услуги и такси - с 0.2%, разходите за погребения - с 1.3%. През месеца данните на НСИ за смъртността в страната показаха голям ръст спрямо същия месец на предходните пет години.( Повече по темата четете тук.) Облеклото поевтинява спрямо октомври с 0.7%, обувките - с 1.4%, телевизорите - с 3%, автомобилните застраховки - с 2.1%.
Източник: econ.bg (16.12.2020)

България остава на дъното в ЕС по благосъстояние на своите граждани И през 2019 година благосъстоянието на българите остава най-ниското в целия ЕС, показва статистиката на Евростат. Данните показват, че през миналата година фактическото индивидуално потребление, измерено чрез стандарта за покупателната способност, е едва 58% от средното за Европейския съюз. Чрез този показател от статистиката измерват възможността за потребление на стоки и услуги, независимо дали те са платени от домакинствата, правителствата или неправителствени организации. Най-високо е нивото на индикатора в Люксембург - 35% над средното за общността.От данните е видно, че 11 държави в ЕС са под средното ниво за общността. Това са държавите от Централна и Югоизточна Европа. В Германия фактическото индивидуално потребление е 22% над средното, а в Австрия, Дания, Белгия, Нидерландия, Финландия, Франция и Швеция нивото е с между 9 и 18% над средното за ЕС. От публикуваната от Евростат информация обаче се вижда, че в западните държави има спад на индикатора през последните години и това е най-видимо в Швеция и Германия. В същото време Източна Европа наваксва и това се отчита най-сериозно в Румъния. Северната ни съседка записа фактическо потребление от 70% от средното през 2017 година, но през 2019 година индикаторът вече достига 79% от средното в ЕС. За България статистиката също показва повишение, макар че и през 2017 година страната ни е била на последно място в тази класация с едва 55% от средната за общността възможност за потребление на стоки и услуги. Тези данни не са изненадващи на фона на статистиката за брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението в страните от ЕС, измерен чрез стандарта за покупателната способност. В нея страната ни отново е на последно място с БВП в размер на 53% от средния за ЕС. На обратния полюс е Люксембург с 260% от средното за общността.
Източник: Инвестор.БГ (16.12.2020)

НСИ: 8,3% спад в селскостопанското производство през 2020 г. Kрайната продукция по базисни цени от отрасъл "Селско стопанство" през 2020 г. възлиза на 7 754.0 млн. лв., което е с 8.3 на сто по-малко в сравнение с предходната година, отчита НСИ. Намалението се дължи на спад в обемите - с 12 на сто. Смесеният индекс на нетния предприемачески доход в селското стопанство през 2020 г. намалява спрямо 2019 г. с 6.3 на сто. Стойността на продукцията, произведена в растениевъдството, е 5 076.1 млн. лв. и отбелязва намаление спрямо 2019 г. с 11.8 на сто. Намалението е в резултат на спад в обемите - с 16.6 на сто, което не може да бъде компенсирано от увеличението на цените - с 5.8 на сто. Значителният спад в обемите на растениевъдната продукция се дължи предимно на спада в зърнените култури - с 21.2 на сто, в резултат на по-ниските добиви заради продължителното засушаване. Продукцията, произведена от животновъдството, е 2 030.1 млн. лв. и е почти на нивото на предходната година - със слабо увеличение от 0.7 на сто, което се дължи на увеличение както на обемите - с 0.1 на сто, така и на цените - с 0.6 на сто. Стойността на вложените в селското стопанство през 2020 г. средства за текущо потребление достига 4 501.2 млн. лв., което е с 5.8 на сто по-малко от предходната година и е в резултат както на намаление в обемите - с 3.7 на сто, така и на намаление в цените - с 2.2 на сто. Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2020 г., достига 3 252.8 млн. лв. и е с 11.5 на сто по-ниска от 2019 година. Намалението е в резултат на намаление на обемите - с 22.8 на сто, което е частично компенсирано от увеличението в цените - с 14.6 на сто. Смесеният индекс на нетния доход по факторни разходи намалява с 6.3 на сто, а нетният опериращ излишък/смесен доход - с 6.4 на сто, което е в резултат на намалените обеми на продукцията в селското стопанство спрямо 2019 година.
Източник: 24 часа (21.12.2020)

Общите разходи на работодателите за 1 отработен час растат с 3.5% По предварителни данни на Националния статистически институт през третото тримесечие на 2020 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях хора нарастват с 3.5 на сто спрямо третото тримесечие на 2019 година. Увеличението в услугите е с 4.3 на сто, в строителството - с 3.2 на сто, докато в индустрията има намаление с 0.6 на сто. По икономически дейности през третото тримесечие на 2020 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори "Операции с недвижими имоти" - с 23.9 на сто, "Държавно управление" - с 15.9 на сто, и "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 8.1 на сто. Най-голямо намаление на общите разходи за труд е регистрирано в "Култура, спорт и развлечения" - с 11.3 на сто, "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 4.2 на сто, и "Транспорт, складиране и пощи" - с 3.3 на сто. През третото тримесечие на 2020 г. спрямо третото тримесечие на 2019 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 3.4 на сто, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 3.9 на сто. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 25.3 на сто за "Операции с недвижими имоти" до (-12 на сто) за "Култура, спорт и развлечения".
Източник: 24 часа (22.12.2020)

42% от фирмите със спад на приходите 41,7% от фирмите през ноември са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с октомври, за 46,1% не е имало промяна в приходите от продажби, а за 11,8% е имало увеличение. Това показва анкета на Националния статистически институт сред нефинансовите предприятия с цел да се осигури информация за ефекта на мерките срещу COVID-19 върху различните сектори на икономиката в страната. Разпределението по икономически дейности показва, че 52,8% от организациите в дейностите „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ са с намалени приходи от продажби на стоки или услуги. В сектора „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ 48,3% от фирмите са със спад на оборота, за индустрията този дял е 43%, а за строителството – 36,4%. По отношение на наетия персонал 20,4% от нефинансовите предприятия са направили стъпки за ползване на „платен отпуск“, следват „дистанционна форма на работа“ - 18%, „неплатен отпуск“ - 17%, и „възползване от правителствени мерки за подпомагане на работодателите“ - 9,8%. За следващия месец 92,5% от анкетираните нефинансови предприятия прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 4,5% - ще преустановят временно дейността си, а 2,1% - ще прекратят дейността си
Източник: Труд (23.12.2020)