Цените на жилищата в България нарастват с 6.3% през третото тримесечие Цените на жилищата в България продължават да растат, но темпът видимо се забавя. През третото тримесечие увеличението в страната е 6.3% на годишна база, докато през периода април – юни беше 7.5%. Забавянето идва основно от цените на съществуващите жилища, които поскъпват с 5.8% спрямо юли – септември 2017 г. За справка, това е най-слабият отчетен темп на растеж от първото тримесечие на 2016 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Данните не са изненада предвид относителното затишие на имотния пазар през последната година. Почти нулевите лихви по депозити превърнаха влагането на спестяванията на домакинствата в имоти в добра стратегия, а цените на жилищата тръгнаха бързо нагоре. Подобно на предходното тримесечие най-осезаемо е поскъпването на жилищата в Пловдив – 9.6% на годишна база през периода юли – септември. Високият темп на растеж идва от цените на съществуващите имоти, които се повишават с 11.5%, докато при новите жилища увеличението е 6.2%. В столицата цените нарастват със 7% през третото тримесечие, което е най-слабият темп от януари – март 2016 г. От друга страна, във Варна и Бургас е видимо ускорение както при новите, така и при съществуващите жилища. В Стара Загора пък е отчетено най-слабото изменение – едва 4.4% на годишна база през третото тримесечие.
Източник: Капитал (02.01.2019)

Евростат: Расте делът на планинския туризъм у нас Значително се е увеличил броят на туристическите пътувания у нас в планините, показват данни от анализ на Евростат за личните пътувания на жителите от ЕС в планинските курорти през 2017 г. През миналата година у нас има реализирани близо 4,7 милиона лични пътувания в планински курорти в цялата страна при около 2,9 милиона в сравнение с предходната 2016 г., отбелязва европейската статистика. Делът на пътуващите българи с цел туризъм в планината е бил около 11 на сто от общия брой на всички туристи у нас по различни дестинации, при среден показател за ЕС от 13 на сто. Като цяло през миналата година най-посещаваните зимни курорти у нас са били Боровец и Пампорово. В елитния ни курорт Боровец, където има 28 хотела с около 4 600 легла, са били реализирани близо 1,5 милиона нощувки от около 500 хиляди посетители през 2017 г., като половината от туристите в Боровец са били чужденци, а общите приходи от посещенията там през м.г. надхвърлят 22 млн. лева. В Пампорово има около 50 хотела с близо 5 300 легла, като през миналата година там са били реализирани около 1,3 милиона броя нощувки с приходи от близо 15 милиона лева. Най-висок дял на пътувания в планината през миналата година е бил регистриран в Словакия, където около 25 на сто от туристите са посетили планински курорти. В Румъния делът на любителите на планината е бил около 24 на сто, в Италия и Франция - 19 на сто и др. На обратния полюс са били жителите на трите балтийски страни, заедно с Хърватия, където делът на любителите на планинския туризъм е бил едва 2 на сто. Като цяло близо 900 милиона жители на ЕС са предпочели планинския туризъм през миналата година, отчита Евростат. Най-голям е бил броят на любителите на планината във Франция - 192 милиона, Германия - 151 милиона, Испания - 138 милиона и др. Най-малък брой туристически пътувания е регистриран в Малта - 260 хиляди, Кипър - 1,3 милиона и Словения - 1,5 милиона, показват данните на Евростат.
Източник: Стандарт (02.01.2019)

Производствената инфлация се забавя през ноември до 7-месечно дъно Производствените цени нарастват през ноември 2018 г. с 3,4% спрямо същия период на 2017 г., облекчавайки ръста от 4,4 на сто през предишния месец. Това е най-ниската производствена инфлация от април, показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Ръстът на цените през ноември се дължи основно на повишените цени при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 6,8%, и в преработващата промишленост - с 2,7 на сто. В добивната промишленост спрямо година по-рано е отчетено намаление - с 3,6%. В преработващата промишленост по-съществен ръст на цените се наблюдава при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4,5%, производството на химични продукти - с 4,1%, и на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4%. По-ниски цени са регистрирани при производството, некласифицирано другаде - с 0.3%. На месечна база през ноември цените на производител се понижават с 0,3 на сто. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 0,8%, а покачване се наблюдава в добивната промишленост - с 1,3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,8%. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост е отчетено при производството на мебели и при производството на изделия от каучук и пластмаси - по 0,7%. Повишение е отбелязано при производството на химични продукти - с 1,2%, и при производството на лекарствени вещества и продукти и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 0,4%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през ноември 2018 г. остава непроменен спрямо предходния месец. Покачване на цените е отбелязано в добивната промишленост - с 1,1%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,3%, а в преработващата промишленост е отчетено намаление - с 0,2%. В преработващата промишленост по-ниски цени спрямо предходния месец се наблюдават при производството на мебели - с 1.2%, и при производството на електрически съоръжения - с 0.5%. Цените се покачват при производството на химични продукти - с 2.2%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през ноември 2018 г. нараства с 3,5% в сравнение със същия месец на 2017 година. Ръст на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.2%, и в преработващата промишленост - с 3%. В добивната промишленост се наблюдава намаление - с 3,7%. През ноември 2018 г. по-високи цени в преработващата промишленост спрямо ноември 2017 г. са отчетени при производството на химични продукти - с 6,7%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 4,4%. Понижение на цените е регистрирано при производството на основни метали - с 2.8%, и при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0,9%. Индексът на цените на производител на международния пазар през ноември 2018 г. намалява с 0,9% в сравнение с предходния месец и нараства с 3,4% в сравнение със същия месец на 2017 година.
Източник: Инвестор.БГ (02.01.2019)

?лoвдив изпpeвapи зa пъpви път Coфия пo pъcт нa цeнитe нa жилищaтa Жилищaтa в ?лoвдив ca пoc?ъпнaли пpeз тpeтoтo тpимeceчиe нa 2018 г. нa гoдишнa бaзa пoвeчe, oт?oл?oтo тeзи в cтoлицaтa. Toвa пo?aзвaт paзпpocтpaнeни вчepa дaнни нa HCИ. Toвa ce cлyчвa зa пъpви път, oт?a?тo HCИ възcтaнoви нac?opo индe?ca нa цeнитe нa жилищa. B ?лoвдив тe ca нapacнaли c 9,6%, дo?aтo в cтoлицaтa пoc?ъпвaнeтo e 7%. Hapacтвaнeтo нa цeнитe във втopия пo гoлeминa гpaд в Бългapия идвa пpeди вcич?o oт пoc?ъпвaнeтo нa cъщecтвyвaщитe жилищa, чиитo цeни нapacтвaт c 11,5% (виж гpaфи?aтa) нa гoдишнa бaзa, a нe тoл?oвa oт нoвoтo cтpoитeлcтвo, чиeтo пoc?ъпвaнe зa cъщия пepиoд e 6,2%. B Coфия e oбpaтнoтo - нoвoтo cтpoитeлcтвo пoc?ъпвa c 8,1% cпpямo гoдинa пo-paнo, a cъщecтвyвaщитe жилищa - c 6,5%.
Източник: Капитал (04.01.2019)

БВП на България нарасна с 2,7% през третото тримесечие на 2018 г. През третото тримесечие на 2018 г. брутният вътрешен продукт на страната нарасна с 2,7% на годишна база по сезонно неизгладени данни. Растежът бе движен от повишение на вътрешното търсене, докато приносът на нетния износ бе отрицателен. Това става ясно от месечния обзор на Министерство на финансите. Растежът на оборота на промишлените предприятия се ускори до 9% през октомври спрямо същия месец на предходната година, при годишно нарастване от 4% през септември, показват още данните. Благоприятното развитие обхвана по-голямата част от отраслите в промишлеността. Както продажбите за вътрешния, така и за външния пазар отчетоха по-високо нарастване, съответно от 10,7% и 7,3%. Броят на заетите се понижи с 0,9% през третото тримесечие, воден от динамиката в селското стопанство, докaто заетостта в индустрията и услугите продължи да нараства, отчитат още от МФ. Реалният растеж на производителността се ускори до 3,7%, а нарастването на номиналните разходи за труд на единица продукт се забави до 1,4% на годишна база. През ноември регистрираната безработица се повиши минимално до 6%. През ноември потребителските цени, измерени се понижиха с 0,3% спрямо октомври, водени основно от по-ниските цени на горивата. Годишният темп на инфлация се забави до 3%. При базисната инфлация също бе отчетен по-нисък темп на нарастване (2,4%), обусловен от понижението на цените на неенергийните промишлени стоки и по-слабото нарастване при преработените храни. Излишъкът по текущата сметка през септември подпомогна нарастването на общия баланс за деветте месеца на 2018 г. до 3,8% от прогнозния БВП, става ясно от данните на финансовото министерство. Към края на септември отношението на брутния външен дълг към БВП се понижи до 61%. През десетте месеца на 2018 г. бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма бе положително, като достигна 2,8млрд. лв. (2,6% от прогнозния БВП). Излишъкът бе формиран от превишение на приходите над разходите по националния бюджет, показват още данните в месечния бюлетин.
Източник: Инвестор.БГ (04.01.2019)

Шофьори, строители и инженери ще са най-търсени през 2019 г. Хроничният недостиг на работна ръка у нас се задълбочава, гладът за кадри и през 2019 г. ще е най-голям в София, Пловдив, Варна и Бургас, а най-много ще се търсят не програмисти и мрежови специалисти и компютърни техници, а шофьори, строители, продавачи и готвачи. Това е картината, очертана от мащабно проучване на Агенцията по заетостта сред бизнеса. Kaтo цялo двe тpeти oт paбoтoдaтeлитe y нac искат да наемат хора през тази година, като само в София фирмите са готови да "глътнат" 83 хиляди души. В същото време едва 3% от фирмите смятат да правят съкращения. Агенцията е изследвала какво е търсенето на кадри в две основни групи професии. В първата група са такива, които изискват високо образование или специфична правоспособност. Именно в нея най-много свободни места се очертават за шофьори, инженери, здравни и просветни работници. В другата група професии най-голям глад ще има за оператори на машини, продавач-консултанти, шивачи, строители и готвачи. Така през 2019 г. фирмите ще търсят повече от 1000 работници, които да работят с машини. Ще са нужни и над 5600 професионални шофьори за всички видове транспорт - леко- и тежкотоварен, пътнически, международен, селскостопански и др. Касиерите и охранителите също лесно ще си намерят работа. Любопитно е, че според проучването владеенето на български език става важен фактор за наемане на работа наред с чуждите езици и компютърните умения. Фирмите ценят все повече хора, които са инициативни, предприемчиви, дисциплинирани, способни да работят под напрежение и готови да учат. Според анкетата след три години работодателите ще имат нужда от почти 30 000 специалисти с висше образование. Най-много ще се търсят инженерите по електротехника, електроника и автоматика, следвани от машинните инженери, специалистите по информатика и компютърни науки, комуникационна и компютърна техника. Най-трудно ще си намират работа юристите и химиците. Популярните направления като „Икономика”, „Администрация и управление” и „Туризъм” са в средата на класацията. Средните специалисти също ще бъдат много търсени в следващите 3 години. В 40 професионални направления ще има нужда от над 81 000 работници с такава подготовка. Над 9 хил. нови работни места се очертават в производството на текстил, облекло, обувки и кожа. Близо 8 хил. работни позиции ще има за строителни специалисти, около 5000 броя за специалистите по машиностроенето, металообработката и металургията и за специалисти по хранителни технологии. По-малко ще е търсенето на кадри в денталната медицина, медицинската диагностика, финансите, банковото и застрахователното дело, счетоводството и данъчното облагане, минното дело и горското стопанство.
Източник: Сега (07.01.2019)

12% от БГ фирмите със забавени плащания Дванадесет процента от фирмите у нас се оплакват от забавени плащания. Това показва статистика на Евростат за 2017 г. Този показател поставя страната ни в средата на класацията, като най-много фирми имат същите затруднения в Италия (20%), докато в Румъния процентът на забавени плащания е само 4%. Една четвърт или 25% от мениджърите, които са стартирали фирми у нас, не изпитват затруднения. За разлика от нас 41% от фирмите във Великобритания не изпитват затруднения, а в съседката ни Румъния процентът достига 28%. В другия полюс се нареждат Италия, където всяка десета фирма е ок, за сметка на другите девет, и Гърция, където делът на фирмите без затруднения е 8%. Останалите български предприемачи се оплакват най-много от периоди, в които нямат достатъчно работа и клиенти (21%), административна тежест (9%). По-малък дял имат моменти на тежки финансови киризи (5%) или се оплакват от липса на достъп до финансиране (4%). Единствената категория, в която самонаетите българи не се оплакват, е липса от достъп на доходи по време на болест, което показва, че данчъно-осигурителните ни политики нямат липси, за разлика от други европейски държави. Данните показват, че самонаетите хора в Европа за 2017 г. достигат 33 милиона. Най-голям дял от тях (23%) са имали подходяща възможност, за да стартират бизнес. Само 16% продължават семейния бизнес, а други 15% го правят заради практика. Гъвкавото работно време е причина за 11% от европейците да стартират бизнес, а същият дял хора не намират достатъчно добра работа и това е мотив да основат своя фирма.
Източник: Труд (07.01.2019)

Райфайзенбанк: Ръстът на БВП продължава да се забавя Райфайзенбанк (България) ЕАД публикува редовния си месечен икономически обзор с коментар на данните, налични към декември 2018 г., с фокус върху брутния вътрешен продукт. Анализаторите на банката отбелязват, че според неизгладените данни на НСИ, през третото тримесечие на 2018 г. реалният ръст на БВП достигна 2.7% на годишна база – отново по-ниско от очакваното. От компонентите на БВП потреблението се увеличи със 7.5%, а инвестициите с 3.0%. Износът спадна с 3.2% в реално изражение, а вносът се увеличи с 3.8%, което бе под нивата на прираст от предходните две тримесечия на годината. „Ръстът на потреблението бе стимулиран от ниските лихви по депозитите и потребителските кредити, както и от ръста на заплатите, докато за ръста на инвестициите повлияха ниските лихви по корпоративните кредити. За спада на износа допринесе слабата турска лира, която оскъпи българския износ, както и по-слабият растеж на други основни търговски партньори“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. От страна на предлагането, през третото тримесечие най-солиден принос за растежа на БВП очаквано имаха услугите (2.2 пр.п.), следвани от селското стопанство (0.6 пр.п.) и индустрията (0.5 пр.п.). „Картината на приносите на отделните групи услуги отразява случилото се в този сектор през третото тримесечие – преди всичко засилени покупки на недвижими имоти и автомобили, стимулирани от ниските лихви и растящите трудови възнаграждения в страната“, допълва Калчев.
Източник: Стандарт (07.01.2019)

България е на четвърто място в ЕС по ръст на продажбите на дребно България са нареди на четвърто място по ръст на продажбите на дребно през ноември на годишна база сред държавите членки на Европейския съюз. Продажбите на дребно у нас нараснаха за девети пореден месец, при това с едно от най-силните повишения в рамките на изминалата година. Това става ясно от официалните данни на Евростат. В страната ни продажбите на дребно са нараснали с 0,8% на месечна база през ноември, което обаче е забавяне спрямо октомври, когато е бил отчетен ръст от 1%. На годишна база обаче повишението в страната достига 6,6%, което ни нарежда на четвърто място в ЕС след Словения, Румъния и Литва. Продажбите на дребно в еврозоната и в ЕС нараснаха през ноември с добро темпо за втори пореден месец благодарение на по-ниските петролни цени и на растящите заплати, което предполага, че вътрешното потребление продължава да бъде генератор за макар и по-слабия икономически растеж в Европа през последното тримесечие на изминалата година.
Източник: Банкеръ (08.01.2019)

Ръст в търговията на дребно у нас Търговията на дребно в България бележи ръст в сравнение с 2017 година, показват данни на Евростат за 2018 г. Отчетеното увеличение е най-малко през септември, когато е с едва 4.7% нагоре. През ноември миналата година обаче този ръст се е качил на 6.6% в сравнение със същия месец 2017 г. Търговията на дребно бележи положителна тенденция да се покачва както в страните членки на Европейския съюз (ЕС), така и в Еврозоната. У нас и в Белгия за периода юни-ноември 2018 г. продажбата на стоки и услуги на крайния потребител се е качила с 0.8%. Най-малко е увеличението във Франция (0.1%), а най-голямо в Латвия (2.4%), Полша (2.1%) и Естония (2.1%). В Малта пък отчетени промени няма, а в Австрия търговията е спаднала с 0.5%. В общата картина отбелязаното увеличение в ЕС е 0.7% като само през октомври 2018 г. то е било 0.4%. В сравнение с ноември 2017 г. търговията на дребно в ЕС е нараснала с 2.1%. Основно увеличение има в продажбата на горива за автомобили (3.9%), нехранителни стоки (2.8%) и храна, напитки и цигари (0.6%).
Източник: Монитор (09.01.2019)

Евростат представи данни, според които безработицата в България стабилизира в октомврийското ниво от 5,4%, след като през предходните четири месеца тя беше на ниво от 5,3% (най-ниската безработица в нашата страна от декември 2008-а година насам и недалеч от рекордното дъно от 5,0%, достигнато през ноември 2008-а година). Година по-рано обаче безработицата в нашата страна беше на ниво от 5,7% (през ноември 2017-а). По този показател нашата страна се нарежда на петнадесето място сред всички 28 членове на Европейския съюз с най-ниска безработица и е една от 20-те страни - членки с безработица, която е по-ниска от средноевропейската. През единадесетия месец на миналата година 181 хиляди българи са били без работа спрямо 181 хиляди през октомври и 193 хиляди безработни точно преди година (през ноември 2017-а), показват днешните данни на Евростат. Трябва да се има предвид, че през август тази година беше отчетен рекордно нисък брой от 174 хиляди на безработните българи (най-малко безработни българи откакто съществува тази статистика за нашата страна от началото на далечната 1995-а година). Нивото на младежката безработица в България обаче се повиши през ноември до 14,2% от 13,8% през предходния месец, като през единадесетия месец на изминалата година без работа са били общо 22 хиляди български младежи на възраст под 25 години спрямо 21 хиляди през октомври и 19 хиляди година по-рано (през ноември 2017-а). Данните на Евростат също така показват, че безработицата сред жените в нашата страна се повишава слабо през ноември 2018-а до 4,9% от 4,8% през октомври (но под безработица от 5,6% година по-рано), докато безработицата сред мъжете стабилизира за втори пореден месец на ниво от 5,9% и спрямо 5,9% през ноември 2017-а година. Изненадващото понижаване на безработицата в еврозоната е една от малкото добри новини и предполага, че забавянето на икономиката в региона на единната валута е малко вероятно да прерасне в скоро време в рецесия. Поне на теория, спадащата безработица трябва да подкрепи потребителските разходи и респективно икономиката на еврозоната, която страдаше през 2018-а година от отслабващия износ. Поредицата много слаби бизнес проучвания от еврозоната обаче повдигат въпроси относно по-нататъшното намаляване на безработицата в региона.
Източник: 24 часа (10.01.2019)

Евростат: Рекордно ниски нива на безработица в ЕС, България с ниво 5,4% Безработицата в България стабилизира в октомврийското ниво от 5,4%, след като през предходните четири месеца тя беше на ниво от 5,3% (най-ниската безработица в нашата страна от декември 2008-а година насам и недалеч от рекордното дъно от 5,0%, достигнато през ноември 2008-а година). Година по-рано обаче безработицата в нашата страна беше на ниво от 5,7% (през ноември 2017-а), според данни на Евростат. По този показател нашата страна се нарежда на петнадесето място сред всички 28 членове на Европейския съюз с най-ниска безработица и е една от 20-те страни - членки с безработица, която е по-ниска от средноевропейската. През единадесетия месец на миналата година 181 хиляди българи са били без работа спрямо 181 хиляди през октомври и 193 хиляди безработни точно преди година (през ноември 2017-а), показват днешните данни на Евростат. Трябва да се има предвид, че през август тази година беше отчетен рекордно нисък брой от 174 хиляди на безработните българи (най-малко безработни българи откакто съществува тази статистика за нашата страна от началото на далечната 1995-а година).
Източник: 24 часа (10.01.2019)

Строителството се свива с близо 2 на сто за година Календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ) показват спад с 1.8% на строителната продукция през ноември 2018 г. в сравнение със същия месец на 2017 г. В сравнение с октомври понижението е с 1.2%. На годишна база спадът на строителната продукция се определя от отрицателния темп при сградното строителство, където понижението е с 2%. При гражданското/инженерното строителство намалението е с 1.5% спрямо ноември 2017 г. В сравнение с октомври 2018 г. продукцията от гражданското/инженерното строителство намалява с 1.4%, а от сградното строителство - с 1%.
Източник: econ.bg (11.01.2019)

Оборотите в търговията отчитат най-силен ръст от 2 години Оборотите в търговията на дребно продължават да ускоряват ръста си през ноември, показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ). Оборотите на търговците на дребно в България нарастват през ноември с 6,5% на годишна база, следвайки ревизирания до 5,0% ръст през предходния месец. Това е най-голямото повишение на търговията на дребно от ноември 2016 г. на фона на възстановяването на продажбите на автомобилни горива в специализирани магазини (5,1% в сравнение с -1,7% през октомври). На годишна база оборотите растат по-значително при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 15%. Сериозен е и ръстът при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 14,9 на сто. При търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - по 9%. На годишна база намаление е регистрирано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 5,4%. През ноември 2018 г. се наблюдава по-значителен ръст на оборота спрямо предходния месец при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 5.5%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 2,4%, и с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 1,1%. Намаление е отбелязано при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 1%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0,6%.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2019)

Средният осигурителен доход се повишава през ноември до 917 лева Размерът на средния осигурителен доход в България се повишава и през ноември до ниво от 917,00 лв., съобщава Националният осигурителен институт (НОИ). Нарастването спрямо октомври е с близо 16 лева. През предходния месец показателят също се повиши - до 901,26 лева. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 декември 2017 г. до 30 ноември 2018 г. е 884,37 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през декември 2018 г., съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2019)

Оборотите в търговията отчитат най-силен ръст от две години насам - те нарастват през ноември с 6.5% на годишна база. Това е най-голямото повишение от ноември 2016 г., пише Инвестор.бг. На годишна база оборотите растат по-значително при поръчките по пощата, телефона или интернет - с 15%. Сериозно е и увеличението при фармацевтичните и медицинските стоки - с 14.9 на сто. Търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия и търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия се отчитат с ръст от по 9%.
Източник: Сега (14.01.2019)

Хотелите с 4 и 5 звезди отчитат най-висока заетост в България Смесени резултати показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за туристическия сектор, публикувани днес. От една страна общата заетост на леглата в местата за настаняване през ноември 2018 г. намалява с 1,5 процентни пункта и достига 21,4%. От друга страна обаче приходите от нощувки растат на годишна база с 1,9 на сто и достигат 38,1 млн. лв. Регистрирано е увеличение на приходите от българи с 3,9 на сто, докато тези от чужди граждани намаляват с 0,7 на сто. Според статистиката на НСИ през ноември 2018 г. в страната са работили 1844 места за настаняване с над 10 легла. В сравнение с ноември 2017 г. общият брой на местата за настаняване, както и на леглата в тях се увеличават с по 3,2 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през ноември е с 3,7% по-малко, като те достигат 684,6 хил. Най-голямо намаление на нощувките (с 10,2 на сто) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. През ноември 2018 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са направени 69% от общия брой нощувки на чужденци и 37,3 на сто - на българи. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през ноември 2018 г. намалява с 1,5 процентни пункта и достига 21,4%. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 27,2 на сто, следват местата за настаняване с 3 звезди - 22,7 на сто, и с 1 и 2 звезди - 14,6 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (14.01.2019)

Българският търговски дефицит се разширява през ноември България отново увеличи търговския си дефицит през ноември, става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Наблюденията на Investor.bg показват, че през октомври пак имаше ръст, през септември – лек спад, докато през август дефицитът успя леко да се свие на годишна база. Така данните показват, че търговският дефицит на България нараства до 282,5 млн. лв. през ноември 2018 г. от 161 млн. лв. през същия месец на предходната година. Това е вторият по големина месечен търговски дефицит от юни. Вносът нарасна с 4,5% до 5344,5 млн. лв. благодарение на 10,7%-ен скок до 1,923 млрд. лв. при покупки от страни извън ЕС. В същото време износът е нараснал с по-бавни темпове – с 2,2% до 5,062 млрд. лева, като продажбите за страните от ЕС нараснаха със 7% до 3,4 млрд. лв., докато тези за страни извън ЕС паднаха с 6,7% до 1,619 млрд. лева. За единайсетте месеца на миналата година търговското салдо (търговски дефицит, износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 6,940 млрд. лева. За същия период на миналата година то беше на минус 3,555 млрд. лева. НСИ отчете, че от януари до ноември са изнесени български стоки на стойност 51,118 млрд. лева, което е с 1,5% повече в сравнение със същия период на 2017 г. Само през ноември 2018 г. износът възлиза на 5,062 млрд. лв. и нараства с 2,2% спрямо същия месец на 2017 година. От януари до ноември 2018 г. в страната са внесени стоки на стойност 58,059 млрд. лв. (по цени CIF), или със 7,7% повече спрямо същия период на 2017 година, покозва националната статистика. През ноември 2018 г. вносът се увеличава с 3,6% на годишна база и възлиза на 5,686 млрд. лева. За единайсетте месеца на миналата година общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е на минус с 6,940 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) то също е на отрицателна територия с 2,855 млрд. лева. През ноември общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 624,1 млн. лева. По цени FOB/FOB то също е на минус с 282,5 млн. лева. От януари до ноември износът на стоки от България за трети страни е на стойност 16,062 млрд. лева и намалява с 12,3% в сравнение със същия период на 2017 г. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Съединените американски щати, бившата югославска република Македония и Руската федерация, които формират 52,9% от износа за трети страни. През ноември износът на български стоки намалява с 6,7% спрямо същия месец на 2017 година и е в размер на 1,619 млрд. лева. За единайсетте месеца на 2018 г. при износа на български стоки, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, ръст в сравнение със същия период на 2017 г. е отбелязан само в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (29,2%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (35,4%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (22,2%). Вносът на стоки от трети страни през периода януари - ноември 2018 г. се увеличава с 9,4% в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 21,190 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. През ноември вносът от трети страни се увеличава с 10,8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,084 млрд. лeвa. При импортът, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - ноември 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. най-голямо увеличение е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (24,8%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. Горивата)“ (17,6%) (табл. 4 от приложението). Спад не се наблюдава в нито един от секторите. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за единайсет месеца е на отрицателна територия с 5,128 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) то е на стойност 3,326 млрд. лева и също е с отрицателен знак. През ноември 2018 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е на минус с 465,6 млн. лева. От януари - октомври 2018 г. износът на български стоки към европейските партньори се увеличава с 9,7% на годишна база и достига 31,613 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67,8% от износа за Евросъюза. Само през октомври експортът нараства със 7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3,466 млрд. лева. При износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през единайсетте месеца на миналата година в сравнение със същия период на 2017 година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (23,8%) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (15,5%). Спад се наблюдава единствено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (1,2%). Вносът на стоки от европейските партньори през периода януари - октомври 2018 г. се увеличава със 7,6% спрямо същия период на 2017 г. и е на стойност 33,267 млрд. лева по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. Само през октомври вносът от ЕС се увеличава с 3,1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3,673 млрд. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) за десет месеца е на минус с 1,653 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) то е на плюс с 449,2 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (14.01.2019)

Повишения на българския износ и внос спрямо ЕС и трети страни през ноември Износът на стоки от България към страните от Европейския съюз и към трети страни се повиши през ноември 2018 година с 2,5% спрямо същия месец на предходната година, достигайки 5,062 млрд. лева. В същото време вносът в нашата страна се увеличи с 3,6% до 5,6861 млрд. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Общото външнотърговско салдо през единадесетия месец на 2018 година обаче остана отрицателно и в размер на 624,1 млн. евро спрямо дефицит за 4536,5 млн. лева година по-рано. За първите единадесет месеца на изминалата година общият износ на България нарасна слабо с 1,5% спрямо същия период на година по-рано, достигайки 51,1187 млрд. лева, докато вносът се увеличи със 7,7% до 58,0592 млрд. лева, при което търговският дефицит се разшири до 6,9405 млрд. лева спрямо отрицателен баланс за 3,5558 млрд. лева през януари – ноември 2017 година. Само в рамките на месец ноември износът на България в посока ЕС се повиши със 7,0% на годишна база до 3,4429 млрд. лева, докато в посока трети страни се сви с 6,7% до 1,6191 млрд. лева. В същото време вносът в нашата страна от ЕС се понижи с 0,2% до 3,6014 млрд. лева, а от трети страни импортът нарасна с 10,8% до 2,0847 млрд. лева. Търговският баланс през ноември спрямо останалите страни от Европейския съюз е отрицателен и в размер на 158,5 млн. лева, като в рамките на първите единадесет месеца на изминалата година е на дефицит от 1,8122 млрд. лева. Дефицитът спрямо трети страни през ноември е в размер на 465,6 млн. лева и се увеличава до 5,1283 млрд. лева през периода януари – ноември 2018 година.
Източник: БНР (14.01.2019)

НСИ: Нулева инфлация за декември, годишната е 2.7% Националният статистически отича забавяне на годишната инфлация до 2,7% за декември от 3,1% през предходния месец и след петгодишен пик от 3,7% през октомври (най-висока стойност от февруари 2013-а насам). Индексът на потребителските цени за декември спрямо ноември 2018 г. е 100.0%, т.е. месечната инфлация е 0.0%. Годишната инфлация за декември 2018 г. спрямо декември 2017 г. е 2.7%, показват публикуваните днес данни на НСИ. Хармонизираният с ЕС индекс на потребителските цени за декември спрямо ноември 2018 г. е 100.0%, т.е. месечната инфлация е 0.0%. Годишната инфлация за декември 2018 г. спрямо декември 2017 г. е 2.3%. Индексът на цените за малката кошница за декември спрямо ноември. е 100.1%, а от началото на годината (декември 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 103.3%. През декември цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти - увеличение с 0.3%;нехранителни стоки - намаление с 0.2%;услуги - цените остават на равнището от миналия месец.
Източник: Money.bg (16.01.2019)

Безработицата през 2018 г. е била 6,2% Изминалата 2018 г. бележи исторически най-ниските стойности на броя регистрирани безработни в България. Статистика на Агенцията по заетостта показва, че средномесечният им брой през миналата година е бил 202 995 – с 33 757 по-малко в сравнение с 2017 г. Така средногодишната безработица през 2018 г. се установява на равнище от 6,2%, като спрямо предходната година коефициентът се е понижил с един процентен пункт. Най-съществено е снижението в броя на продължително безработните. За година техният брой е намалял с 19 247 лица или с 26%. Средномесечният им брой на годишна база за 2018 г. е 65 074 лица, което е 32,1% от средногодишния брой безработни през годината. Така средната продължителност на регистрацията в бюрата по труда намалява от 5,8 месеца през декември 2017 г. на 4,8 месеца през декември 2018 г. Броят на регистрираните хора с увреждания е нараснал с 12,3% от 12 878 лица в края на 2017 г. на 14 460 в края на 2018 г. В същото време преходите в заетост при тази група са се увеличили с 2,2 пр.п. от 5,7% през 2017 на 7,9% през 2018 г. През декември 2018 г. броят на регистрираните безработни е 201 466. Равнището на безработица е 6.1%[1] - с 1 процентен пункт по-ниско в сравнение със същия месец на 2017 г. Спрямо ноември броят на безработните се е повишил с малко над 3 500 души. Лекият ръст е сезонно обусловен от понижената икономическа активност на бизнеса в края на годината. Новорегистрираните лица през декември са 25 562, като от тях 1 036 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. От началото на годината служителите от бюрата по труда са активирали 69 239 лица чрез организиране на трудови борси, информационни събития, срещи със завършващите образование на кариерните центрове, както и чрез работата на младежки, ромски и трудови медиатори и др.
Източник: Банкеръ (16.01.2019)

През 2018 г. животът е поскъпнал с 2.8% Средно с 2.8% са се вдигнали цените на стоките и услугите от потребителската кошница на българина през изминалата 2018 г., отчете вчера Националният статистически институт (НСИ). Поскъпването на живота за поредна година изяжда спестяванията ни в банки, където лихвите продължават да са почти нулеви, а за фирмени влогове в някои банки са дори отрицателни. Очакванията все пак бяха за по-висока годишна инфлация, след като през първите 10 месеца на 2018 г. тя вървеше нагоре и през октомври достигна 5-годишен пик от 3.7%. За ноември обаче НСИ отчете отрицателни стойности, а за декември - нулева инфлация. През последния месец на 2018 г., заради коледните и новогодишните празници и пътуванията, най-сериозно са поскъпнали самолетните билети - с 43.5%, а пакетните туристически услуги - с 10.3%, както и цените в ресторанти и кафенета - с 0.2%. Алкохолът и цигарите пък са поскъпнали с 0.5%. В същото време хранителните продукти и безалкохолните напитки, които заемат една трета от разходите на домакинствата, са поевтинели с 0.1%, а цените на облеклото и обувките са намалели с 1.1%. През декември сериозно са намалели цените на различните видове бензин - от 6 до 8%, а това е довело до поевтиняване на транспортните услуги с 2.7%. Като цяло през изминалата година най-много са поскъпнали хотелските услуги - с 13.8%, горивата - течните с 10.6%, а газообразните с 8.5%. Топлоенергията е поскъпнала с 11.6%, ВиК услугите - с 13%, а застраховките, свързани с транспорта - с 25.9%, показва статистиката. Хранителните продукти са поскъпнали средно с 2.2%, а транспортът - с 4.9%. Прогнозите за инфлацията през тази година са предпазливи. Министерството на финансите очаква 3%, докато БНБ прогнозира забавяне до 2.2%.
Източник: Сега (16.01.2019)

Цените на имотния пазар се забавят През четвъртото тримесечие на 2018 г. се наблюдава постепенно, но видимо забавяне в покачването на цените на имотния пазар. За спад на цените на жилищата в София е трудно да се говори, но в сравнение с предходните години ръстът видимо се забавя. Публикуваните от Националният статистически институт (НСИ) данни за индекса на цените за третото тримесечие на 2018 г., показват, че годишният ръст на цените достига 6,3% за периода. Търсенето продължава да е основно на парцели за жилищно строителство – 86% от постъпилите запитвания и едва 14% са за парцели за промишлено строителство. Анализът от регистрираното в Агенцията търсене показва, че през четвъртото тримесечие на 2018 г. двустайните и тристайните жилища са напълно еднакво желани като сред двустайните апартаменти най-предпочитани са тези при цени между 60 000-80 000 евро, а при тристайните жилища – цената е 120 000-170 000 евро. Ръст бележат сделките с къщи в населени места близо до София в ценови диапазон от 25 000 до 60 000 евро. Предлагането на жилищни имоти на територията на град София за четвъртото тримесечие на 2018 г. отчита ръст от 2% спрямо предходното тримесечие на 2018 г. И при предлагането през това тримесечие отчитаме пълна равнопоставеност между двустайните и тристайните жилища, като общо за Столицата средната офертна цена е около 1100 Е/кв.м. за двустаен и 1080 Е/кв.м. за тристаен.
Източник: economic.bg (16.01.2019)

6.2% средногодишна безработица за 2018 Изминалата 2018 г. бележи исторически най-ниските стойности на броя регистрирани безработни в България. Административната статистика на Агенцията по заетостта показва, че средномесечният им брой през миналата година е бил 202 995 – с 33 757 по-малко в сравнение с 2017 г. Така средногодишната безработица през 2018 г. се установява на равнище от 6,2%, като спрямо предходната година коефициентът се е понижил с един процентен пункт. Най-съществено е понижението в броя на продължително безработните. За година техният брой е намалял с 19 247 лица или с 26%. Заявените работни места на първичния пазар на труда през декември са 7 526, като 80.4% от тях са в частния сектор. Най-голям дял свободни работни места са заявени в преработващата промишленост (31.0%), търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети (15.2%), хотелиерството и ресторантьорството (7.8%), административните и спомагателните дейности (7.7%), строителството (5.6%), и др. /economynews.bg
Източник: Други (17.01.2019)

На 1 303 млн. лв. възлиза производствената продукция в областта през 2017 г. По данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2017 г. са представили общо 5 730 нефинансови предприятия от област Кюстендил, или с 1.4% повече в сравнение с 2016 година. Най-голяма е групата на микропредприятията (до 9 заети) - 5 353 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 309, а на средните (от 50 до 249 заети) е 61. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 7. Произведената продукция в област Кюстендил през 2017 г. възлиза на 1 303 млн. лв., като е отчетен ръст от 7.8% спрямо 2016 година. Добавената стойност по факторни разходи възлиза на 422 млн. лв. по текущи цени. Водещ в икономиката на област Кюстендил е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 46.7% от произведената продукция и 45.0% от добавената стойност по факторни разходи за областта. Нетните приходи от продажби в област Кюстендил достигат 1 688 млн. лв., като е отчетено увеличение с 6.5% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи - 45.3%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Транспорт, складиране и пощи“ съответно 29.2 и 12.0%. Предприятията от сектор „Строителство“ имат 5.7% относителен дял от нетните приходи от продажби в областта. През 2017 година 72.8% от предприятията са приключили финансовата година с печалба, 14.7% със загуба и 12.5% с нулев резултат. Броят на заетите лица в нефинасовите предприятия в областта през 2017 г. е 27 259, или с 2.2% по-малко в сравнение с предходната година. Броят на активните нефинансови предприятия е най-голям в общините Кюстендил (2 844) и Дупница (2 068), или 49.6 и 36.1% от общия брой за областта, а най-малък в община Трекляно - 13, или 0.2%.
Източник: Дарик радио (18.01.2019)

Въпреки забавянето България остава в топ 5 в ЕС по ръст на потребителските цени Въпреки рязкото забавяне на инфлацията през декември 2018 г. България остава в топ 5 на страните с най-висок ръст на потребителските цени в Европейския съюз. Това става ясно от последните данни на Евростат. Според публикуваните данни най-рязко увеличение на потребителските цени през декември се вижда в Естония с 3,3%, следвана от Румъния с 3,0%, Унгария с 2,8% и Латвия с 2,5%. Едва след тях се нарежда България с темп от 2,3%. Най-ниска инфлация в рамките на ЕС е измерена в Гърция и Португалия – по 0,6%, както и в Дания – 0,7%. През последните месеци инфлацията в България рязко се ускори, варирайки между между 3,6 и 3,7% в периода от юли до октомври 2018 г. Едва през ноември се отчете по-остър спад в ръста на потребителските цени – до 3,0%, а тенденцията продължи и през последния месец на годината. Инфлацията обаче все пак остава по-висока в сравнение с декември 2017 г., когато бе на ниво от 1,8%. В Европейския съюз като цяло годишната инфлация през декември също рязко се е забавила до 1,7% спрямо нивото от 2,0% през предишния месец. Така тя се запазва без промяна в сравнение с декември 2017 г. Що се отнася до еврозоната, инфлацията там се забавя със същия темп – с 0,3 пр.п., до 1,6% спрямо 1,9% през ноември. Тя обаче все пак остава над нивата година по-рано, когато бе на ниво от 1,4%, но и доста под целта на Европейската централна банка от около 2%. На месечна база годишната инфлация се е забавила в 22 страни членки, останала е без промяна в три и се е ускорила в други три. Най-голямо възходящо влияние върху инфлацията в еврозоната са имали услугите (+0,58 пр.п.), следвани от енергията (+0,53%), храните, алкохола и тютюневите изделия (+0,34 пр.п.) и неенергийните индустриални стоки (+0,12 пр.п.).
Източник: Инвестор.БГ (18.01.2019)

България е пета по ръст на инфлацията в ЕС Въпреки че инфлацията в Европейския съюз през декември като цяло е намаляла, България се нарежда пета по ръст на потребителските цени в Блока, сочат данните в Eurostat. Лидери по ръст на инфлацията са Естония, Румъния, Унгария и Латвия, след които се нарежда нашата страна. Най-малко показателят е нараснал в Гърция, Португалия и Дания. В ЕС като цяло потребителските цени са се понижили с 0.3%, колкото е спадът и сред страните от Еврозоната. Доколкото има ръст на инфлацията в различните страни, това се дължи основно на ръст на цените в сферата на услугите (0.58 процентни пункта), в енергетиката (0.53 пр.п.) и при храните, алкохола и тютюна (0.34 пр.п.).
Източник: economic.bg (18.01.2019)

Имотният пазар замръзва Имотният пазар в столицата и в големите градове на страната показва признаци на застой след непрекъснат умерен растеж в последните няколко години. Продажбите на имоти в цялата страна отбелязват годишен спад през четвъртото тримесечие на 2018 г. Намалява и броят на сключените ипотеки, сочат изчисления на Инвестор.бг. От агенцията анализират последните данни на Агенцията по вписванията. Признаците за застой в броя на сделките, както и за намаляване на темпа на нарастване на цените бяха отчетени от водещите имотни агенции в анализите им още от средата на миналата година. Това се случва на фона на спадащите лихви по ипотечните кредити, които в някои банки слязоха под 3 на сто. Неколкократно през миналата и в началото на тази година обаче БНБ предупреди банките да бъдат по-внимателни при този вид кредитиране, за да не се допусне раздуването на пореден имотен балон. Очакванията на повечето наблюдатели са, че през тази година лихвите ще започнат постепенно да растат. Все пак за цялата 2018 г. осъществените сделки с имоти в четирите водещи града в България растат, макар и минимално, спрямо 2017 г., като единственото изключение е Бургас. Ръст е отбелязан и при отпуснатите ипотечни кредити, като свиване е регистрирано само в столицата, посочват от Инвестор.бг. В София между октомври и декември 2018 г. са вписани 9106 продажби на имоти, което е спад с 3.2% спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. Още по-чувствителен е спадът на отпуснатите ипотечни кредити (4714). Те намаляват с 16.7% на годишна основа. Продажбите в столицата през второто полугодие на 2018 г. също са по-малко с 1.4% спрямо същия период на 2017 г., а при ипотеките намалението е с 9.1%. За цялата 2018 г. в София са осъществени 28 232 продажби. Ръстът спрямо 2017 г. е едва 0.2%. Отпуснатите ипотечни кредити през миналата година са били 17 941, като намаляват с 1% спрямо 2017 г. Макар данните на имотните агенции да сочеха оживен пазар в Бургас и Пловдив, се оказва, че реално растежът е минимален. За цялата 2018 г. в града под тепетата са осъществени 16 099 продажби на имоти - само с 0.9% повече от 2017 г. В Бургас през миналата година сделките са намалели с 5.4%. Изключение от тази тенденция засега е Варна, където е отчетен годишен ръст на сделките с 6.6 на сто, а на броя на ипотеките - с 5.6%. Общо за 2018 г. в страната са осъществени 212 946 продажби на имоти - спад от 0.7% спрямо 2017 г. Отпуснатите ипотечни кредити са общо 62 446. При тях намалението с 2%.
Източник: Сега (21.01.2019)

България е на второ място в ЕС по бюджетен излишък Бюджетният дефицит в еврозоната е достигнал през третото тримесечие на 2018 г. ниво от 0,5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това сочи лек ръст спрямо нивото от 0,3% през вторите три месеца на годината. Това показват последните сезонно коригирани данни на Евростат, публикувани днес. В Европейския съюз (ЕС) като цяло бюджетният дефицит е стигнал 0,6%, което също е повишаване спрямо равнището от 0,4% през периода април-юни. През третото тримесечие на 2018 г. държавните приходи в еврозоната се равняват на 46,1% от БВП спрямо разходи за 46,7% от БВП. В същото време данните за ЕС като цяло сочат, че приходите са били 44,9% от БВП, а разходите – 45,5%. Според данните на Евростат за третото тримесечие на годината в две страни се наблюдава бюджетен дефицит от над 3 на сто от БВП (дефицит под 3% от БВП е един от числовите критерии за членство в еврозоната - бел. ред.). Това са Румъния с дефицит от 3,6% и Франция – с 3,1%. За няколко страни обаче, включително Гърция, Испания и Италия, липсват данни. България бележи излишък за поредно тримесечие, който достига 3,6% от БВП и по този показател сме на второ място в ЕС. На тримесечна база излишъкът се увеличава над двойно – за периода април-юни той е бил 1,5% от БВП. През третото тримесечие на 2017 г. пък той е бил 2,2%, което отново сочи рязък ръст. Най-голям излишък отчитат Малта с 3,8%, следвана от България и Португалия (по 3,6%) и Люксембург (3,1%).
Източник: Инвестор.БГ (21.01.2019)

България остава на трето място в ЕС по най-ниско съотношение дълг срещу БВП България запазва третата си позиция сред страните от Европейския съюз (ЕС) по най-ниско съотношение на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) и през третото тримесечие на 2018 г., показват данни на европейската статистическа служба Евростат. За периода юли-септември съотношението на държавния дълг на България към БВП достига 23,1% спрямо 23,8% през вторите три месеца на 2018 г. През същия период на предишната година съотношението е било още по-високо – 26,0%, или с 2,9 пр.п. повече. Дългът намалява и като стойност както на тримесечна, така и на годишна база – до 24,614 млрд. лева през третото тримесечие. Това е с 201 млн. лв. по-малко спрямо вторите три месеца на 2018 г., но и с 1,178 млрд. лева по-малко спрямо периода юли-септември на 2017 г. Страните с най-ниско съотношение на дълга към БВП за третото тримесечие на годината остават Естония (8,0%) и Люксембург (21,7%). В 14 страни членки размерът на държавния дълг продължава да надхвърля 60% от БВП (държавен дълг под 60% от БВП е един от числовите критерии за членство в еврозоната ).
Източник: Инвестор.БГ (22.01.2019)

България е трета в ЕС по нисък дълг и втора по излишък в бюджета България запазва третата си позиция за най-ниско съотношение между държавен дълг и брутен вътрешен продукт (БВП) сред страните от Европейския съюз (ЕС). Това показват данните на Евростат за третото тримесечие на 2018 г. За месеците от юли до септември задълженията са 23,1% от брутния продукт. За сравнение за същия период на миналата година съотношението е било 26%. За година дългът е намалял с 1,178 млрд. лв. Пред страната ни в класацията за най-ниско съотношение дълг - БВП се нареждат Естония с 8% и Люксембург с 21,7%. Нивото у нас е значително по-ниско от средното за страните от ЕС. Последното място заема Гърция със 182,2%, следвана от Италия със 133% и Португалия със 125%. Спад на съотношението отчитат 19 страни, ръст има при 6, като Кипър бележи най-високия от 6,9 на сто, а Малта - най-нисък от 3,1%. На годишна база тенденциите се запазват - само 4 страни -членки на ЕС, бележат ръст, а останалите 24 - спад. Държавите, чийто външен дълг надхвърля 60% от БВП, не изпълняват критериите за членство в еврозоната, а тези, надхвърлящи 100%, са с по-големи задължения от размера на цялата им икономика. България се нарежда сред отличниците и по още един показател - бюджетен излишък спрямо БВП, показват данните на Евростат. За третото тримесечие на миналата година той е бил 3,6%. На тримесечна база излишъкът се увеличава повече от двойно, след като за периода април - юни е бил 1,5% от БВП. През третото тримесечие на 2017 г. е бил 2,2%. Най-голям излишък отчитат Малта - 3,8%, Португалия постига същия като нашия, а на трето място е Люксембург. Според данните на Евростат за третото тримесечие на годината в две страни се наблюдава бюджетен дефицит от над 3 на сто от БВП - Румъния и Франция. Ниската задлъжнялост на България дава финансова стабилност, икономически ръст и високи шансове за влизане в еврозоната. А спестените разходи по обслужване на дълга дават възможност за допълнителни средства за здравеопазване, образование, сигурност и други сектори. Заради стабилността се понижава рискът, което води до ниски лихви по кредитите, което е факт в последните 2-3 години. Ниският дълг отпушва и инвестициите, което води до намаляване на безработицата и нарастване на доходите. Това се отчита от агенциите, които вдигат рейтинга на държавата. Намалява се и рисковата премия на българските ценни книжа, което дава възможност за външно финансиране при ниски лихви. Намаляването на държавния дълг сваля и валутните рискове при неговото управление. Излишък в бюджета осигурява възможността да се финансират важни проекти. Като например магистрала “Хемус”, за която бяха отпуснати пари именно от излишъка за 2018 г.
Източник: 24 часа (22.01.2019)

Делът на работещите младежи, застрашени от бедност, в България с двоен ръст за 10 години За десет години броят на работещите младежи в България, които са застрашени от бедност, е нараснал над два пъти, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. През 2017 г. 14,7% от работещите младежи между 18 и 24 години у нас са били застрашени от бедност спрямо едва 6% през 2007 г., година преди началото на световната финансова криза. Това поставя страната ни на шесто място в ЕС след Румъния (28,2%), Люксембург (20%), Дания (19,1%), Испания (19%) и Естония (18,4%). Само три страни в ЕС отчитат равнище под 5% през 2017 г. - Чехия (1,5%), Словакия (3,8%) и Финландия (4,2%). Като цяло в Европейския съюз работещите млади хора в риск от бедност през 2017 г. са били 11%, което е спад с 1,1% спрямо 2016 г. Процентът им намалява всяка година след пика от 12,9% през 2014 г.
Източник: Инвестор.БГ (23.01.2019)

Българският износ ще надхвърли 57 млрд. лева през тази година Очакваме българският износ през 2019 г. да надхвърли 57 млрд. лева. Тази прогноза направи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на българо-японски бизнес форум. Той акцентира на икономическите резултати, които България постига – ръст на БВП над средния за Европейския съюз, увеличение на експорта ни и сериозен интерес за навлизане на нови инвестиции. “Тези тенденции в българската икономика дават основание за оптимизъм, но ние трябва да положим всички усилия за гарантиране на стабилността и адаптиране към предизвикателствата от новата индустриална революция, пред която сме изправени“, подчерта икономическият заместник-министър, цитиран от пресцентъра на Министерството на икономиката. Акцент в изказването му бяха и някои от най-добре развиващите се сектори на българската икономика като информационни и комуникационни технологии, автомобилостроене и машиностроене, хранителна промишленост и др.
Източник: Инвестор.БГ (24.01.2019)

Българите са на дъното в ЕС по ползване на интернет Противно на широкоразпространеното мнение за компютърната грамотност на българите и за бързия и достъпен интернет се оказва, че страната ни е на дъното в ЕС по ползване на мрежата. Това сочат данни на Евростат, разпространени в края на миналата седмица. Едва 65% от сънародниците ни сърфират редовно в мрежата. Става дума за хора на възраст 16 - 74 години, които са ползвали интернет в последните три месеца. Средният показател в ЕС е 85 на сто. Първенец е Дания, където близо 100 процента от хората ползват мрежата редовно, докато България е на последно място. В 6 страни процентът надхвърля 90, както и в Исландия, Норвегия и Швейцария, които са извън ЕС. Показателно е, че някои от възможностите на мрежата се ползват най-малко от българите. Така например интернет банкиране имат едва 7% при 54% за ЕС. В Дания, Холандия и Финландия процентът е 89. Хората в България най-малко използват мрежата и за изпращане на имейли - 40 на сто при среден показател за ЕС от 73%. Едва 25% от българите търсят някаква здравна информация през мрежата при дял за ЕС от 52 на сто. Около 30 на сто от българите слушат музика през интернет при 50% за европейците. Свалянето на игри и играта в мрежата е също най-слабо застъпено у нас - 14 на сто.
Източник: Сега (28.01.2019)

Пазарът на бързооборотни стоки достигна 11 млрд. лв. през 2018 г. Пазарът на бързооборотни стоки в страната се оценява на 11 млрд. лв. за 2018 г. по данни на анализаторската компания ICAP и отбелязва ръст с 10% спрямо 2016 г. Това стана ясно на специален семинар, организиран от Сдружението за модерна търговия. Веригите за храни и напитки - хипермаркети, супермаркети, дискаунтъри и кеш-енд-кери магазини, държат около 41% от българския пазар на дребно, отчита компанията за маркетингови изследвания GfK. "Според годишния темп на растеж на продажбите в отделните сегменти в търговията на дребно най-бурно се развива секторът на дискаунтърите (25% ръст между 2010 и 2015 г.), следван от хипермаркетите (7.8%). Спад има само при независимите малки хранителни магазини, но той е относително малък (-1.9%). В същото време специализираните магазини за храни, напитки и тютюневи изделия отчитат ръст (2.8%)", коментира д-р Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика. "Няма доказателства за "игра с нулев резултат". Никой не печели за сметка на друг, ръстът при големите магазини не е за сметка на малките", обобщи Десислава Николова. Конкуренцията, особено при дискаунтърите, ще се засилва. Специализираните магазини ще продължат да отчитат скок на продажбите. Възможно е малките магазини да формират по-големи обединения по модела на ЦБА, прогнозира Десислава Николова. Физическите магазини няма да изчезнат в обозримо бъдеще, но развитието на онлайн търговията е направление с перспектива. Проучване на Nielsen през 2016 г. отчита, че само 11% от онлайн потребителите купуват храни и напитки по интернет. Шестдесет и четири процента от запитаните изпитват страх дали продуктите, поръчани онлайн, ще бъдат свежи, а 62% - дали ще са качествени. Друга бариера пред е-търговия на хранителни стоки е, че 70% от анкетираните искат да видят и пробват това, което купуват. За повече от половината пазаруването във физически магазин е вид социално общуване, а 55% се страхуват, че няма да са си у дома при доставката и това би наложило промяна на плановете и дневния график.
Източник: Капитал (28.01.2019)

С 4% са се увеличили пътуванията ни в чужбина Пътуванията на български граждани в чужбина през декември 2018 г. са 478.4 хил., което е с 4.2 процента над регистрираните през декември 2017 година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Най-голям относителен дял от общия дял през декември 2018 г. на български граждани в чужбина са били пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 49.4 на сто, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 27.6 на сто, и пътуванията със служебна цел - 23.0 процента, уточняват от статистическия институт. През декември 2018 г. посещенията на чужденци в България са 619.9 хил., което е с 4.0 процента повече в сравнение с декември 2017 година, добавиха от НСИ. От общия брой чужденци, посетили България през декември 2018 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 56.6 на сто, или с 5.5 процента повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се и посещенията на граждани от групата "Други европейски страни" - с 1.6 процента, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Сърбия - с 6.4 процента. Най-много посещения в България през декември 2018 г. са реализирали гражданите от Румъния - 136.8 хил., Гърция - 105.0 хил., Турция - 94.4 хил., Сърбия - 46.7 хил., бившата югославска република Македония - 44.1 хил., Германия - 23.3 хил., Украйна - 16.8 хил., Обединеното кралство - 15.3 хил., Италия - 11.4 хил., Руската федерация - 10.0 хиляди, се посочва в съобщението.
Източник: Сега (29.01.2019)

Враца води регионите по растеж на БВП през 2017 г. Близо една трета от произведения брутен вътрешен продукт (БВП) в България през 2017 г. идва от сектор услуги в столицата. За сметка на това София остава назад по растеж спрямо предходната година, а лидерската позиция заема област Враца с 19.7%, като така измества миналогодишния водач - Стара Загора. Увеличението идва основно от индустрията и вероятно се дължи на АЕЦ "Козлодуй", където през 2017 г. по-високите продажни цени доведоха до 100 млн. повече приходи спрямо предходната година. Успоредно с това централата отчита и по-високи разходи за поддръжка. Северозападният регион като цяло излиза напред сред районите с най-голям номинален ръст на БВП през 2017 г. - 9.5%. Това до голяма степен се дължи на Враца, но значително увеличение има и във Видин (11%) и Монтана (9%). Висок растеж е видим също в областта около столицата и Перник, както и Смолян, докато Ловеч е единствената област през 2017 г., която отчита спад на БВП (с 0.3%). Това показват последните данни на Националния статистически институт за БВП по региони (пазарни цени). Враца излиза на челно място по ръст на БВП на глава от населението - 22% през 2017 г. до близо 11.7 хил. лв. създаден брутен продукт. Фактор тук е ниската база. Безспорен лидер е София-град с 30.3 хил. лв. създадена стойност на човек, следвана от Стара Загора с близо 17.6 хил. лв. и София-област с 15.5 хил. лв. през 2017 г. Трите области са и единствените, които надвишават средното за страната ниво от 14.3 хил. лв., което се е увеличило с 8.1% на годишна база. Област Ловеч пък попада в другия край на скалата с най-слаб растеж на БВП на човек от населението - едва 1.5% до 8.8 хил лв. Тук е и единственият отчетен номинален спад на икономиката като цяло сред областите - с 0.3% през 2017 г. спрямо предходната. Съдейки по числата за брутната добавена стойност, понижението идва изцяло от селскостопанския сектор, докато в индустрията и услугите е видим растеж.
Източник: Капитал (29.01.2019)

Производствените цени се покачват с 2,7% за година Производствените цени в промишлеността през декември 2018 г. се понижават с 0.7% спрямо предходния месец, показват данните на Националния статистически институт. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 1.1%, а увеличение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.4%, и в добивната промишленост - с 0.1%. Общият индекс на цените на производител през декември нараства с 2.7% в сравнение със същия месец на 2017 година. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.8%, и в преработващата промишленост - с 2.0%, а в добивната промишленост е отчетено намаление - с 6.3%. Цените на производител на вътрешния пазар през декември намаляват с 0.4% спрямо предходния месец. Понижение е регистрирано в добивната промишленост - с 1.4%, и в преработващата промишленост - с 0.7%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено покачване - с 0.1%. Производствените цени нарастват с 2.9% през декември в сравнение със същия месец на 2017 година. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.4%, и в преработващата промишленост - с 2.2%, а в добивната промишленост е отчетено намаление на цените - с 4.8%. Цените на производител с отчитане оборота на фирмите на международния пазар през декември 2018 г. се понижава с 1.2% в сравнение с предходния месец. В преработващата промишленост цените намаляват с 1.5%. По-съществено намаление е регистрирано при производството на химични продукти - с 1%. Покачване се наблюдава при производството на хранителни продукти - с 1.1%, и при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0.9%. Индексът на производствените цените на международния пазар през декември нараства с 2.4% в сравнение със същия месец на 2017 година. В преработващата промишленост цените се покачват с 1.9%. По-високи цени са отчетени при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4.9%, и при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4.6%. Намаление на цените се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 0.2%.
Източник: Money.bg (31.01.2019)

Понижение на производствените цени в България през декември Производствените цени в България се понижиха през декември 2018 година ноември за пети от последните шест месеца, докато растежът има на годишна база продължи да отстъпва рязко от върховете, достигнати през юни, показват данни на Националния статистически институт, които са предпоставка за известно по-нататъшно отслабване на потребителската инфлация в страната. Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) се понижи през декември с 0,7% спрямо ноември, когато се понижи с 0,3 на сто. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - понижение с 1,1%, докато цените в добивната промишленост се повишават с 0,1%, а при производството и разпределението на електрическа енергия - с 0,4 на сто. На годишна база общият индекс на производствените цени в страната се повиши с 2,7%, но след растеж с 3,4% през ноември октомври и след негов силен скок с цели 6,8% през юни (най-солиден растеж на производствените цени от есента на 2012-а година насам). Това представлява повишение на цените на производител на годишна база за двадесет и пети пореден месец (непрекъснат техен растеж от декември 2016 година), макар и със сериозно отстъпление от тяхното много силно покачване в началото на миналото лято. По-съществено увеличение на цените с 6,8% спрямо година по-рано беше отчетено при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ, а в преработващата промишленост - с 2,0%, докато цените в добивната промишленост отчетоха намаление с 6,3 на сто. Индексът на цените на производител само на вътрешния пазар в България през последния месец на миналата година се понижи с 0,4% и регистрира повишение на годишна база с 2,9% (спрямо декември 2017-а). Индексът на цените на производител на международния пазар пък се понижи с 1,2% на месечна и нарасна с 2,4% спрямо декември 2017-а година. По-рано този месец НСИ оповести доклад, отчитащ рязко забавяне на декемврийските потребителски цени на годишна база до 2,7% - най-слаба инфлация в нашата страна от месец май 2018-а година. Днешните слаби данни за производствените цени изглеждат като предпоставка за по-нататъшно отслабване на потребителската инфлация и в началото на настоящата година.
Източник: БНР (31.01.2019)

Само Пловдив и Русе с еднакво развита индустрия и услуги Икономиката в област Пловдив се определя едновременно и от силна индустрия, и от сектора на услугите за разлика от останалите области, които са по-тясно профилирани. Това показва отрасловият профил на областите, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Съотношението между двете сфери е 56% за услугите и 40% за индустрията в общата добавена стойност за областта. Подобна е и ситуацията в Русе, където отрасловата структура е почти същата. Размерът на добавената стойност от индустрията в Пловдив е 4143 лв. на човек от населението. Така градът под тепетата се нарежда на пето място при индустриалните области. Първата четворка при тях е много ясно изразена - това са Стара Загора, Софийска област, Враца и Габрово. Добавената стойност от индустрията на човек при тях е съответно 9985, 8177, 5305 и 5300 лв. Това всъщност са единствените области, в които индустрията формира най-малко половината от брутната добавена стойност на цялата област. Отговорни за силната индустрия в Стара Загора са енергийните комплекси в Раднево и Гълъбово, а за Враца - АЕЦ “Козлодуй”. Софийска област трябва да благодари на големите добивни предприятия като тези в Челопеч и Пирдоп. В Габрово случаят е по-различен - там са развити машиностроенето, текстилът, в областта влизат и големите предприятия в Севлиево. От друга страна, услугите в Пловдив създават добавена стойност в размер от 5946 лв. на човек. Така сегашната Европейска столица на културата се нарежда след София, Варна и Бургас в тази сфера. В София делът на услугите в добавената стойност на областта е цели 86%. Столицата се отличава с високотехнологичен сектор на услугите, тъй като над 10% от всички наети в него са от сферата на информационните и комуникационните технологии и именно това дърпа заплатите нагоре. Във Варна и Бургас специалистите по информатика са едва 1-2%. 14% от наетите в Бургас и 9% от тези във Варна работят в хотели и ресторанти, докато в София занимаващите се с туризъм са само 4%. ИПИ посочва и земеделските области на България и ги определя като относително бедни. Това са Силистра с 23% дял на селското стопанство в областта, Видин (18%), Монтана (16%), Разград (16%), Добрич (16%), Кърджали (15%), Търговище (14%), Шумен (13%) и Ямбол (13%). Тези области имат най-нисък БВП на глава от населението.
Източник: 24 часа (04.02.2019)

Икономиката на България - 67% услуги, 28% индустрия и 5% селско стопанство Публикувани бяха любопитни данни за икономическия живот в различните области на страната През изминалата седмица Националният статистически институт (НСИ) публикува данните за регионалния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2017 г. Тези данни ни дават възможността да се ориентираме в икономическите процеси на регионално ниво, макар и да са с година назад. Традиционно новините за регионалния БВП се фокусират върху различията между областите. И през 2017 г., например, София е далеч напред с БВП на човек от населението в размер на 30 295 лв., а на последно място е Силистра с едва 6 687 лв. Много рядко обаче се влиза в детайлите на отрасловата структура на областните икономики. Именно това ще направим тук, като се фокусираме върху брутната добавена стойност (БДС) по икономически сектори на областно ниво. Общата структура на икономиката на страната е ясна – 67% са услугите, 28% е индустрията и едва 5% е селското стопанство. Тези съотношения са доста устойчиви. През последните 5 години (2013-2017) индустрията добави общо само един процентен пункт към своята сметка, който дойде поравно от лек спад и в услугите, и в селското стопанство. Какъв обаче е профилът на отделните области и кои са индустриалните и земеделски региони в страната? За да ги откроим, ще ползваме дела на основните отрасли в добавената стойност на областно ниво. Отделно, ще разгледаме и добавената стойност по отрасли на човек от населението за конкретните области – последното показва дали наистина този сектор е силен или просто има висок дял поради слабо развитие на другите основни сфери от икономическия живот. Важно е да поясним още веднъж, че претегляме данните спрямо населението на областите, тъй като в противен случай в челото винаги ще бъдат най-големите области. Какъв е отрасловият профил на областите в страната: Индустриални области – Стара Загора, Софийска област, Враца и Габрово Данните за индустриалните области в страната са съвсем категорични. Четирите изброени са единствените области, в който индустрията е отговорна за поне половината от брутната добавена стойност на цялата област – 66% в Стара Загора, 61% в Софийска област и по около 50% във Враца и Габрово. Интересното е, че всяка една от тези области бележи ръст на дела на индустрията в добавената стойност – с по 5-6 процентни пункта общо за последните пет години (2013-2017). Ако гледаме не просто дела, а размера на добавената стойност от индустрията на човек от населението, то абсолютно същите области са на първите четири места, при това в същия ред – 9 985 лв. в Стара Загора, 8 177 лв. в Софийска област, 5 305 лв. в Габрово и 5 300 лв. във Враца. Обяснението за индустриалния профил на тези области не е изненада. В тях влизат значими индустриални предприятия като големите енергийни комплекси в Раднево и Гълъбово на територията на област Стара Загора, АЕЦ "Козлодуй" на територията на област Враца, както и някои от големите добивни предприятия от Средногорието (например в Челопеч и Пирдоп) на територията на Софийска област. Габрово е единственият пример за индустриална област без голямо енергийно или добивно предприятие, но областният център има дългогодишни индустриални традиции (неслучайно наричан "българският Манчестър"), а в областта влизат и големите предприятия в Севлиево. Области на услугите – столицата София, Варна и Бургас Определянето на областите с по-силно изразен профил на услугите не е толкова лесна задача. Единствено столицата София е очевидна, с чувствително най-висока добавена стойност в услугите (22 575 лв. на човек) и цели 86% дял на услугите в добавената стойност на областта. След това е област Варна, където делът на услугите в добавената стойност е 69%, а добавената стойност на услугите е над 8 320 лв. на човек. Област Бургас също влиза тук, макар и не толкова категорично – делът на добавената стойност на услугите е 64% (висок, но все пак сходен с този във Велико Търново и Плевен), но добавената стойност на услугите е 6 790 лв. на човек, което е пред всички останали области, с изключение на столицата София и Варна. Областите на услугите всъщност очаквано се покриват с най-големите областни центрове в страната – единствено Пловдив не е тук, но за него ще пишем в отделна точка. Икономиката на София и тази на областите Варна и Бургас обаче са много различни. В столичната икономика, например, над 10% от всички наети са в сектор ИКТ (данни за 2017 г.), тоест във високо технологичен сектор на услугите, който дърпа заплатите нагоре. В областите Варна и Бургас този сектор все още не е на такова ниво – една 1-2% от наетите са в ИКТ сектора. В същото време туризмът във Варна и Бургас играе водеща роля – 14% от наетите в Бургас и 9% от наетите във Варна са в хотели и ресторанти, докато в София те са едва 4% (данни за 2017 г.). С други думи, докато икономиката на услугите в София има по-високотехнологичен профил, то във Варна и Бургас има ясно изразени традиционни сектори. Земеделските области – много и все бедни Определянето на аграрните области е може би най-трудно, тъй като са повече и относително бедни. Съответно слабото развитие на други сектори понякога прави развитието на селското стопанство да изглежда определящо. Все пак следните области са с най-високите дялове на селското стопанство спрямо всички останали области в страната– Силистра (23%), Видин (18%), Монтана (16%), Разград (16%), Добрич (16%), Кърджали (15%), Търговище (14%), Шумен (13%) и Ямбол (13%). В тези области и добавената стойност на селското стопанство на човек от населението е най-висока – в рамките на 1 000-1 300 лв. на човек. Това, което веднага прави веднага впечатление, е, че областите, където селското стопанство заема над 10% в добавената стойност, се нареждат на дъното по богатство – имат категорично най-нисък БВП на човек от населението. Това е така, тъй като добавената стойност в земеделието остава много ниска – най-високата добавена стойност на човек от населението в селското стопанство (1 327 лв. в Силистра) е близо 3 пъти по-ниска от средната добавена стойност на индустрията в страната (3 522 лева) и 6 пъти по-ниска от средната добавена стойност на услугите в страната (8 281 лева). Силистра и Видин също така са единствените области в страната, където добавената стойност на човек в индустрията е толкова ниска, че е под добавената стойност на селското стопанство в съответната област. Каква е динамиката и къде е Пловдив? Общата динамика по области за последните пет години показва, че нарастването на дела на индустрията в добавената стойност е водено именно от тези области, който имат по-силно изразен индустриален профил. Областите на услугите, с изключение на столицата, също леко покачват дела на индустрията – по-видимо в Бургас и по-скромно във Варна, където обаче услугите носят и повече добавена стойност по принцип. Относително по-аграрните области, с изключение на северозападните Видин и Монтана, свиват дела на селското стопанство. Интересен е случаят на Враца, където се наблюдава огромен ръст на индустрията за сметка както на услугите, така и на селското стопанство. Това е резултат от добрите резултати на АЕЦ "Козлодуй" – 100 млн. лв. повече приходи през 2017 г. Липсата на област Пловдив в профилираните области се дължи на разнообразието на икономиката в областта, която комбинира силна индустрия и услуги, които вече видяхме, че са неизбежно водещи в областите на най-големите градове. По размер на добавената стойност от индустрията и услугите Пловдив се нарежда веднага след цитираните области в двете категории – 5 946 лв. на човек в услугите и 4 143 лв. на човек в индустрията. След по-ясно изразен ръст на индустрията през последните години съотношението в Пловдив се установи на 56-57% услуги и 40% индустрия в общата добавена стойност. Подобни са и процесите в област Русе, която се нарежда близо до Пловдив по добавена стойност на човек в индустрията и услугите, а има и много сходна отраслова структура.
Източник: Медия Пул (04.02.2019)

България е единствена в ЕС с минимална заплата под 400 евро На фона на претенциите да влизаме в еврозоната и роптанията на бизнеса минималната заплата в България остава срамно по-ниска спрямо другите държави в ЕС, които определят минимално възнаграждение. Най-ниската заплата у нас е не просто на дъното в съюза, но един и половина пъти по-ниска от тази в Латвия, която е предпоследна. Страната ни е единствената с минимално възнаграждение под 400 евро. Това показва статистика на Евростат към януари 2019 г. Тя обхваща 22 от 28-те членки на съюза, тъй като Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция не определят минимална заплата. От тази година минималната заплата у нас е 560 лв. (286 евро). Ударното увеличение на най-ниското възнаграждение се критикува остро от бизнеса, освен това заради икономически и демографски особености на някои райони като Видин например е опасно близо до средните заплати. Това обаче не променя факта, че България в голямата си част остава безнадеждно далеч от европейските стандарти на живот. Осем държави, главно в източната част на ЕС, имат минимално възнаграждение между 400 и 600 евро, посочват европейските статистици. В Латвия минималната заплата е 430 евро, Румъния е пред нея с 446 евро, в Унгария най-ниското възнаграждение е 464 евро, в Хърватия - 506 евро, в Чехия - 519 евро, в Словакия - 520 евро, в Полша - 523 евро, в Естония - 540, а в Литва - 555 евро. Пет членки от южните части на съюза са в следващата доходна група - с минимална заплата между 650 и около 1000 евро. В Гърция най-ниското възнаграждение е 684 евро, в Португалия - 700, в Малта - 762, в Словения - 887, а в Испания - 1050 евро. В другите седем държави, всичките в Западна и Северна Европа, минималното възнаграждение е над 1450 евро. В тази група са Великобритания (1453 евро), Франция (1521), Германия (1557), Белгия (1594), Холандия (1616), Ирландия (1656) и Люксембург (2071).
Източник: Сега (05.02.2019)

С 14 процента повече са разрешителните за строеж на жилищни сгради през последните три месеца на 2018 г., показват данните на Националния статистически институт. В сравнение с третото тримесечие на предходната 2017 г. те намаляват с 11%. В същото време броят на жилищата в сградите, получили разрешителни, са с 59% повече в сравнение с последното тримесечие на 2017 г. Най-много разрешителни за строеж има в столицата - 328, Пловдив - 211, Варна - 156.
Източник: Сега (05.02.2019)

Бум на жилищното строителство в края на 2018-а През четвъртото тримесечие на 2018 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1477 жилищни сгради с 11 682 жилища в тях и 1 457 570 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), съобщава пресцентърът на НСИ. За същия период местните администрации са издали разрешения за строеж на 33 административни сгради и офиси с 224 417 кв. м РЗП и на 1319 други сгради със 780 957 кв. м РЗП. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2017 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 14 на сто, броят на жилищата в тях - с 59,4 на сто, а разгънатата им застроена площ - с 61,1 на сто. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради се увеличават с 10 на сто, а ръстът на тяхната разгъната застроена площ е над шест пъти. Броят на разрешителните за строеж, издадени на други сгради, нараства с 16.7 на сто, а тяхната РЗП - с 13 на сто. През четвъртото тримесечие на 2018 г. е започнал строежът на 935 жилищни сгради с 5881 жилища в тях и със 757 784 кв. м обща застроена площ, на 11 административни сгради/офиси с 9 715 кв. м РЗП и на 624 други сгради с 586 459 кв. м РЗП. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2017 г. започнатите нови жилищни сгради нарастват с 20 на сто, жилищата в тях - с 39.5 на сто, а разгънатата им застроена площ - с 39.4 на сто. Броят на започнатите административни сгради намалява с 31.3 на сто, а тяхната РЗП - с 64.2 на сто.
Източник: 24 часа (05.02.2019)

Строителството на нови жилища с ръст от 20% спрямо 2017 г. През четвъртото тримесечие на 2018 г. се отчита 20% ръст на започнатите нови жилищни сгради спрямо същия период през 2017 г. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ) за издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради през Q4 на 2018 г. С положителен темп е и разгърнатата застроена площ на жилищата, като от НСИ отчитат 39.4% ръст. За сметка на това броят на започнатите административни сгради намалява с 31.3%, а тяхната РЗП - с 64.2%. Започнатите други видове сгради са повече с 9.5%, а общата им застроена площ - с 29.0%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 159 жилищни и 84 други сгради; София (столица) - 151 жилищни и 21 други сгради; Бургас - 99 жилищни и 74 други сгради; Варна - 116 жилищни, 3 административни и 31 други сгради; София - 85 жилищни и 41 други сгради. През Q4 на 2018 г. е започнал строежът на 935 жилищни сгради с 5 881 жилища в тях и със 757 784 кв. м обща застроена площ, на 11 административни сгради/офиси с 9 715 кв. м РЗП и на 624 други сгради с 586 459 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 9.9%, жилищата в тях - с 0.7%, но общата им застроена площ е повече с 13.5%. Броят на започнатите административни сгради и тяхната обща застроена площ регистрират спад съответно с 62.1 и 88.1%. Започнатите други видове сгради са по-малко с 2.2%, докато тяхната РЗП се увеличава с 30.7%. През четвъртото тримесечие на 2018 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 477 жилищни сгради с 11 682 жилища в тях и 1 457 570 кв. м разгъната застроена площ, на 33 административни сгради/офиси с 224 417 кв. м РЗП и на 1 319 други сгради със 780 957 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 11.0%, но броят на жилищата в тях се увеличава с 24.0%, а общата им застроена площ - с 24.2%. При броя на издадените разрешителни за строеж на административни сгради също се наблюдава спад от 10.8%, докато общата им застроена площ е повече с 5.6%. Разрешителните за строеж, издадени на други сгради, нарастват с 9.3%, а тяхната РЗП - с 10.3% В сравнение с четвъртото тримесечие на 2017 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 14.0%, броят на жилищата в тях - с 59.4%, а разгънатата им застроена площ - с 61.1%. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради се увеличават с 10.0%, а ръстът на тяхната разгъната застроена площ е над шест пъти. Броят на разрешителните за строеж, издадени на други сгради, нараства с 16.7%, а тяхната РЗП - с 13.0% Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 328, Пловдив - 211, Варна - 156, Бургас - 139, и София - 104. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 5 290, Варна - 1 923, Пловдив - 1 263, Бургас - 1 113, и Стара Загора – 616
Източник: economic.bg (05.02.2019)

Минималната заплата в България е 286 евро, в Люксембург - 2071 евро Неравенството по отношение на доходите в ЕС продължава да е съществено. България остава държавата от съюза с най-ниска брутна минимална работна заплата - 286 евро (560 лв.), показват данните на Евростат за януари 2019 г. Най-високо минимално възнаграждение в ЕС получават жителите на Люксембург - 2071 евро. В 22 от общо 28-те страни членки на Европейския съюз има национални минимални заплати, като разликата между най-ниската и най-високата е близо 7 пъти. България традиционно е на последно място, въпреки че през 2019 г. най-ниското възнаграждение беше увеличено от 510 лв. на 560 лв. Минимални възнаграждения не прилагат Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция. Измерено през паритет на покупателната способност, разликите намаляват, тъй като ценовото равнище на по-бедните държави е по-ниско. Така, разликата между най-ниската заплата (в България) и най-високата (в Люксембург) се свива до 3 пъти. Според данните на Евростат в девет държави членки минималните заплати варират между 400 и 600 евро месечно. Всички те са в източната част на ЕС - Латвия (EUR 430), Румъния (EUR 446), Унгария (EUR 464), Хърватия (EUR 506), Чехия (EUR 519), Словакия (EUR 520), Полша (EUR 523), Естония (EUR 540) и Литва (EUR 555).
Източник: Медия Пул (05.02.2019)

Ръстът на продажбите на дребно се забавя до 9-месечно дъно в края на 2018 г. Ръстът на продажбите на дребно през декември 2018 година се забавя до 9-месечно дъно. От календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ) е видно, че оборотите в търговията на дребно забавят ръста си в края на миналата година. През декември 2018 година оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени, намалява с 0,3% спрямо ноември. Нарастването в сравнение с декември предходната година е от 3,6%. На годишна база намаление е регистрирано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 14%, с разнообразни стоки - с 2,7%, и с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 2,3%. Спрямо предходната година оборотът нараства по-значително при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 22,5%. Увеличават се и търговските обороти чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 15,2%, и търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 14,1%. През празничния декември се наблюдава по-значителен спад на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 4,6%, и търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2,1%. Увеличение на месечна база е отбелязано при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 5,5%, с автомобилни горива и смазочни материали - с 5,1%, и търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 2,1%.
Източник: Инвестор.БГ (11.02.2019)

Преработващата промишленост свали индекса на индустрията през декември Индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, през декември намалява с 2,3% в сравнение с ноември, показват предварителните данни на Националния статистически институт. Това се дължи на преработващата промишленост, където спадът е с 2,7%. За сравнение през последния месец на миналата година индексът регистрира спад от 3,8% спрямо декември 2017 година. През декември 2018 г. увеличение на месечна база е отчетено в добивната промишленост - с 1,2%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,9%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 25,4%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 25%, производството на превозни средства, без автомобили - с 24,5%, производството на напитки - с 9%. Ръст е регистриран при: производството на тютюневи изделия - с 9,3%, производството на химични продукти - с 9,2%, производството на основни метали - с 5,9%. В НСИ отчитат спад на годишна база на индекса на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, в преработващата промишленост - с 4,4%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,6%. В добивната промишленост производството се запазва на равнището от декември 2017 година. Експертите на националната статистика констатират, че значително намаление в преработващата промишленост спрямо 2017 година се наблюдава при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 25,5%, производството на облекло - с 15,4%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 15%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 14,2%. Увеличение е отчетено при: производството на тютюневи изделия - с 33,8%, производството на превозни средства, без автомобили - с 22%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 12,6%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 10,2%.
Източник: Инвестор.БГ (11.02.2019)

Варна, Бургас и Пловдив изпреварват София по нови жилища Засиленото строителството на ваканционни имоти по морето продължава. Областите Варна и Бургас са водещи по въведени в експлоатация жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2018 г. Топ три се допълва от област Пловдив, а София идва чак на четвърта позиция. На дъното е област Видин със само една въведена къща в експлоатация. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), обявени в петък. Като цяло броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през последното тримесечие на миналата година се увеличава с 10 на сто, а на жилищата в тях с близо 15 на сто спрямо година по-рано. В цифри въведените жилищни сгради в експлоатация са 721 с 2345 жилища в тях. Близо три четвърти от новопостроени жилищни сгради са със стоманобетонна конструкция (74.8%), а близо една четвърт с тухлена (23.1%). Преобладава строителството на къщи. Данните на НСИ показват, че там където има бизнес и промишленост се строят и жилища. Черноморието остава активна територия по брой въведени в експлоатация нови жилища. Първото място се държи от област Варна – със 102 сгради и 413 жилища в тях. В Бургас са въведени 74 нови сгради с 414 жилища в тях. Сравнително по -малко са в област Добрич – 29 нови сгради с 69 жилища. Пловдив влиза в челната тройка на активно строителство на нови жилища с 88 сгради с 330 жилища в тях. За сравнение в София са въведени в експлоатация 53 сгради с 307 жилища. В Софийска област се строят основно къщи – 62. Активно е строителството на нови жилища още в областите Стара Загора – 45 сгради със 113 жилища и Кърджали – с 24 сгради със 208 жилища. Там където няма работа няма и ново строителство. В област Видин през последните три месеца на миналата година е въведена в експлоатация само една къща. В Смолян е построена само една сграда с 3 жилища, най-вероятно по-голяма къща или кооперация. Смолян е един от регионите с най-голямо обезлюдяване. В областите Благоевград и Ямбол са въведени в експлоатация съответно пет и осем къщи, сочат още данните на НСИ. Прави впечатление, че строителството на къщи е все по-предпочитано пред нови блокове и кооперации. Относителният дял на къщите от новопостроените жилища е 79.5%, следвани от кооперациите с 12.3%. Строителството на сгради от смесен тип – жилища, офиси и магазини намалява. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (35.4%), следват тези с три стаи (34.8%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи (3.8%). Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през четвъртото тримесечие на миналата година е 231.2 хил. кв. м, което е с 19.6 на сто повече в сравнение със същото тримесечие на 2017 г. Жилищната площ в тях се увеличава с една четвърт (25.9%) и достига 150.6 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно ново жилище нараства с близо 4 кв. м на годишна база и достига 98.6 кв. м в края на 2018 година. Най-голяма средна полезна площ на едно ново жилище е регистрирана в областите Разград (166 кв. м) и Ямбол (152) кв. м, а най-малка - в областите Плевен (73 кв. м) и Шумен (76 кв. м). Като цяло строителният сектор през декември 2018 г. отбелязва спад от 2.4 на сто на месечна база и с 1.4 на сто на годишна, показват още данните на НСИ. Основната причина за това е намаленият обем на инфраструктурното строителство. То спада на месечна база с 4.5 на сто, а на годишна с 1.1 на сто. По-малко е и сградното строителство, където е отчетен спад от 0.8 на сто на месечна база и 1.7 на сто на годишна.
Източник: Медия Пул (11.02.2019)

България е една от петте държави в ЕС, в които мнозинството инженери и учени са жени. У нас делът на дамите в тези две сфери е 53%, което отрежда второто място на страната ни заедно с Латвия, а Литва е №1 с 57%, показват данните на Евростат за 2017 г. През 2017 г. от 17,6 милиона учени и инженери в ЕС мъжете са 59%, а жените - 41 на сто. Мъжете преобладават в производството на високи и средновисоки технологии (83%), докато в сектора на услугите съотношението е 55 на 45% в полза на мъжете.
Източник: Сега (12.02.2019)

Износът на България расте едва с 1.2% през 2018 г. Националният статистически институт отчете спад с 12.5% на износа от България към трети страни през 2018 година. НСИ посочва, че основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Съединените американски щати, Македония и Руската федерация, които формират 52.6% от износа за трети страни. През декември 2018 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 14.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 488.6 млн. лева. През 2018 г. при износа на стоки от България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение с предходната година е отбелязан в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (30.8%). Най-голям спад се наблюдава в секторите "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (32.5%) и "Разнообразни готови продукти, н.д.“ (24.2%) Вносът на стоки в България от трети страни през 2018 г. се увеличава със 7.4% в сравнение с 2017 г. и е на стойност 23 012.3 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. През декември 2018 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява с 11.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 822.0 млн. лeвa. При вноса на стоки от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2018 г. най-голямо увеличение спрямо предходната година е отчетено в секторите "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (25.3%) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (18.5%). Спад не се наблюдава в нито един от секторите. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през 2018 г. е отрицателно и е в размер на 5 461.7 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 3 522.1 млн. лева. През декември 2018 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 333.4 млн. лева. Търговия със стоки на България с трети страни и ЕС – общо: През 2018 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 55 275.7 млн. лв., което е с 1.2% повече в сравнение с предходната година. През декември 2018 г. общият износ на стоки възлиза на 4 154.7 млн. лв. и намалява с 2.4% спрямо същия месец на предходната година.< През 2018 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 62 945.5 млн. лв. (по цени CIF), или с 6.3% повече спрямо 2017 година. През декември 2018 г. общият внос на стоки намалява с 8.6% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4 881.1 млн. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през 2018 г. и е на стойност 7 669.8 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през 2018 г. също е отрицателно и е в размер на 3 256.3 млн. лева. През декември 2018 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 726.4 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 435.6 млн. лева.
Източник: Банкеръ (13.02.2019)

Българският износ отчете ръст за 2018 г., но най-слабият в историята Националният статистически институт (НСИ) отчете ръст на българския износ от 2018 г. отчете ръст от 1.5% през 2018 г. Числото обаче е най-ниското в статистическата историята на българския експорт, ако се изключат спадовете през 2008 и 2012 г., дължащи се на ефектите от икономическата и дългова криза в Европа. През миналата година външната търговия на България се развиваше добре в рамките на Европейския съюз, но извън Блока ситуацията не беше никак добра – спад от 12% спрямо 2017 г. Основните проблеми за износа на България за трети страни идват заради икономическите проблеми на Турция, Русия и Египет, които са традиционни дестинации за български стоки и падат с между 13 и 52%. Добрите новини са свързани с Китай, Сърбия и САЩ, които са големи пазари за български продукти, а освен това растат с между 10 и 17%. Въпреки тези ръстове, българският експорт нямаше да бъде на плюс без продажбите в посока Европейския съюз. Износът ни натам е нараснал с 9.2% спрямо 2017 г. НСИ дава подробни данни за външната търговия на България с държавите членки месец по-късно. Подробни данни има към ноември, които показват, че Германия изкупува все повече български продукти. На годишна база ръстът е 16.4%, а общият стойностен обем на продажбите – 7.7 млрд. лв. Големи нараствания – с двуцифрен темп, има при износа към Италия, Румъния, Гърция, Холандия и Чехия. Като цяло няма държава от Блока, към която българският износ да бележи спад, с изключение на Белгия и Португалия.
Източник: economic.bg (13.02.2019)

Средната заплата е 1171 лева, изчисли НСИ През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата e 1 171 лв., което е с 4.8% повече спрямо третото тримесечие, съобщи Националният статистически институт (НСИ). По предварителни даннинаетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2018 г. намаляват с 26.3 хил., или с 1.1%, спрямо края на септември 2018 г., като достигат 2.29 милиона. Спрямо края на третото тримесечие на 2018 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в следните икономически дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 8.9%, "Селско, горско и рибно стопанство" - с 8.7%, "Други дейности" - с 2.4%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" и "Образование" - по 0.7%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите "Преработваща промишленост" и ЮТърговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - съответно 22.0 и 17.2%. В края на декември 2018 г. в сравнение с края на декември 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение се увеличават с 14.6 хил., или с 0.6%. Най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Строителство" - с 6.8 хил., "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 4.4 хил., и "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 3.1 хил., а най-голямо намаление - в "Преработваща промишленост" - с 2.3 хиляди. В процентно изражение увеличението е най-значително отново в икономическите дейности "Строителство“ и "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - съответно с 5.7 и 5.2%, а най-голямо намаление е регистрирано в „Добивна промишленост“ - с 3.0%. Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2018 г. е 1 157 лв., за ноември - 1 151 лв., и за декември - 1 205 лева. През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата e 1 171 лв. и нараства спрямо третото тримесечие на 2018 г. с 4.8%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са "Образование" - с 13.7%, "Финансови и застрахователни дейности" - с 6.5%, и "Добивна промишленост" и "Други дейности" - по 5.7%. През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата нараства с 6.9% спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 13.9%, "Добивна промишленост" - с 10.1%, и "Преработваща промишленост" - с 9.4%. Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през четвъртото тримесечие на 2018 г. са: - "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения" - 2 788 лева - "Финансови и застрахователни дейности" - 1 933 лева - "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 1 888 лева. Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности - "Хотелиерство и ресторантьорство" - 705 лева - "Други дейности" - 833 лева - "Строителство" - 901 лева Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2018 г. в обществения сектор нараства със 7.4%, а в частния - с 6.8%.
Източник: Банкеръ (14.02.2019)

Средната брутна заплата надвишава 1200 лв. през декември Средната брутна заплата в България се увеличава със 7.3% до 1205 лв. през декември спрямо година по-рано, като единствено столицата е над това ниво, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Увеличението идва приблизително поравно от публичния и частния сектор, макар че заплатите в първия надвишават нивата във втория. Като цяло за четвъртото тримесечие на 2018 г. средните брутни възнаграждения достигат 1171 лв., което е с 6.9% над заплатите през периода октомври - декември на предходната година. Най-голямо увеличение е в Перник и Ямбол (над 13%). В Северозападна България по-високите възнаграждения във Видин и Монтана извеждат средното изменение до 7.5%, а в Търговище, Варна и Бургас годишната промяна е под 4%. "Много инвеститори започват да се стряскат от годишните темпове на нарастване на работната заплата, въпреки че разликата с редица европейски държави все още е осезателна", посочва изпълнителният директор на българското поделение на международната група Reichle Group. "Но нека да не забравяме, че голяма част от чуждестранните инвестиции в България са в посока дейности с ниска добавена стойност. Бизнес плановете са изготвени при едни нива на работна заплата и ако местният мениджмънт не съумее да компенсира ръста в подобрена производителност, много бързо можем да достигнем точка, в която България вече да не е конкурентна", допълва той в съобщение, разпратено до медиите.
Източник: Капитал (14.02.2019)

22,40 лв. за здравни вноски дължат безработните По 22,40 лв. месечно дължат от началото на годината хората, които сами внасят задължителните си здравни вноски и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, информират от НАП. От Агенцията припомнят, че със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. от 1 януари 2019 г. е определен нов размер на минималния месечен осигурителен доход - 560 лв. и на максималния месечен осигурителен доход - 3000 лв. Според Закона за здравното осигуряване, неосигурените на друго основание се осигуряват върху доход, не по-малък от половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. Тоест за тях здравноосигурителната вноска се изчислява в размер на 8% върху не по-малко от 280 лв. и не повече от 3000 лв. месечно. От НАП напомнят, че срокът за внасяне на тези вноски е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Здравната вноска за месец януари 2019 г. трябва да се внесе най-късно до 25 февруари 2019 г. От НАП напомнят също, че всички, за които възниква задължение сами да внасят здравноосигурителните си вноски, подават в НАП декларация Образец 7. Тя се подава в офиса на агенцията по постоянен адрес, в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който е възникнало задължението за внасяне на здравноосигурителните вноски. Санкцията за неподаване на тази декларация е от 500 до 1000 лева. Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца, в който лицето потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. Здравноосигурителните права на гражданите, които са с прекъснати здравноосигурителни права се възстановяват, при условие, че заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски за последните 60 месеца. Правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими здравноосигурителни вноски за този период. Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите, за които им липсват здравноосигурителни вноски, чрез електронната услуга на НАП на www.nap.bg. Справка за здравния статус клиентите на администрацията могат да направят и по телефона на 0700/ 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. Справката за здравен статус по телефона работи 7 дни в седмицата, 24 часа на ден.
Източник: Стандарт (14.02.2019)

Ръст на доходите от заплата с 9,9%, от пенсии с 13,6, на икономиката - с 3,1 Ръст на доходите от заплата с 9,9 на сто и от пенсии с 13,6 на сто. Това сочат данни на НСИ за последното тримесечие на 2018 г. спрямо година по-рано. Ръстът на икономиката за същия период е 3,1 на сто. Средно на човек от домакинство доходът от заплата в края на миналата година е бил 858 лв., а в края на 2017-а - 781. От пенсия парите са се вдигнали от 380 на 432 лв. От самостоятелна заетост доходът нараства от 102 на 105 лв., докато този от социални обезщетения и помощи намалява от 49 на 39 лв. Средният разход на член на домакинство е нараснал с 10,3%. Основно парите се харчат за храна (30,2%), жилище (17,8%), данъци и социални осигуровки (12,7%) и транспорт и съобщения (11,1%). Най-голямо увеличение при разходите за една година има при тези за здравеопазване (10,6%), транспорт и съобщения (17,4%), данъци и осигуровки (14,4%), свободно време, култура и образование (29,4%). Потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство е останало без съществена промяна за една година, сочат още данните. Увеличение има при консумацията на кисело мляко, яйца, плодове. Намалява на хляб и тестени изделия, а без промяна е това на месо, фасул, картофи и захар. В последните три месеца на 2018 г. БВП на страната нараства с 3,1% на годишна база и стига до 29,9 млрд. лева. Спрямо третото тримесечие на 2018 г. ръстът е 0,7%. Въпреки че нарастването на икономиката остава над 3 на сто, то е най-слабото на тримесечна база от края на 2017 година. А на годишна база е най-ниският резултат от последните три месеца на 2014 година, след като в началото на миналата година икономиката нарасна с 3,5% първото тримесечие и с 3,4% през второто.
Източник: 24 часа (15.02.2019)

Икономиката нараства с 3.1% през четвъртото тримесечие Темпът на растеж на българската икономика през последното тримесечие на 2018 г. се запазва като предходното - 3.1% на годишна база. Основният двигател остава потреблението движено от по-високите заплати и намаляващата безработица. Същевременно данните за пазара на труда показват, че заетите намаляват успоредно с безработните, като някои излизат от пазара изцяло и така се увеличават икономически неактивните. Инвестициите и потреблението забавят темпа си на растеж през четвъртото тримесечие, докато износът се ускорява, но леко, показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ). Забавянето на икономическия растеж в България спрямо 2017 г. е в унисон с всеобщата тенденция в Европа. Според експресните данни на Евростат в едва пет страни членки е видимо ускорение спрямо темпа през третото тримесечие, а в 11 страни темпът се свива, сред които са и големи партньори на България като Австрия и Германия. България е една от трите страни от ЕС, в които ръстът на БВП остава непроменен. За останалите икономики от съюза все още няма данни. Крайното потребление в страната достига 24.3 млрд. лв. по текущи цени и се повишава с 5.3% през четвъртото тримесечие спрямо същия период на 2017 г. Фактор за увеличението са растящите заплати, които през октомври - декември се вдигат с 6.9% на годишна база до 1171 лв., както и спадът на безработицата в страната с 0.9 пр.п. до 4.7% към края на 2018 г. В същото време обаче темпът, изглежда, се забавя. Макар че оценките са експресни и могат да бъдат ревизирани, към момента числото е под увеличението от 6.9% през третото тримесечие. Инвестиционната активност се увеличава с едва 0.3% на тримесечна база (което е подобрение спрямо спадът от юли - септември). На годишна база обаче темпът се забавя с 3 пр.п. до 4% през последните три месеца на годината. Прогнозите за 2019 г. обаче са позитивни. Експертите на Уникредит Булбанк например очакват по-силна инвестиционна активност през тази година, както и по-високи разходи за инфраструктура, става ясно от последната им макроикономическа прогноза. ЕК също залагат на ускорение, основно покрай износа, но плюс ще е и изпълнението на проекти по европейските програми. "Две трети от парите от европейския програмен период вече са разпределени, а само една трета от тях е изхарчена, така че има пространство за ускорение на инвестициите през 2019 г.", пише главният икономист на ING Bank в Румъния Чиприан Даскалу. "Също така ще се задвижат и някои фискални стимули, тъй като 0.9% от БВП са предвидените средства за по-високи заплати в бюджетния сектор", допълва той. След половин година в отрицателна територия продажбите на български стоки и услуги в чужбина излизат на плюс, макар и малък - 0.8% е увеличението на износа през четвъртото тримесечие спрямо същия период на 2017 г. В същото време растежът на вноса се забавя от 4% през третото до 2.5% през четвъртото тримесечие, в унисон с тенденцията при крайното потребление. Нетният принос на износа към ръста на БВП обаче остава отрицателен.
Източник: Капитал (15.02.2019)

Безработицата в България стига рекордно дъно в края на 2018 г. – 4,7% Безработицата в България през 2018 година регистрира устойчива тенденция на спад, след като показателят намалява от 5,7% през първото тримесечие до 4,7% в края на четвъртото. През второто тримесечие на годината безработицата се понижи до 5,5%, а през първото - до 5,7% по данни на националната статистика. През третото тримесечие на 2018 година показателят достигна 5,0%, а през последното нивото е 4,7 на сто, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За периода октомври-декември 2018 година коефициентът на безработица е 4,7%, съответно 4,9% за мъжете и 4,3% за жените, а броят на безработните лица е 154.1 хил., от които 88.2 хил. (57,2%) са мъже и 65.9 хил. (42,8%) - жени. На годишна база безработица намалява с 0,9 пр. пункта, като при мъжете този коефициент намалява с 0,7 пр. пункта, а при жените - с 1,4 пр. пункта. От всички безработни лица 13,5% са с висше образование, 50,1% - със средно, и 36,4% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно: 2.1% за висше образование, 4,1% за средно образование и 13,8% за основно и по-ниско образование. През четвъртото тримесечие продължително безработни (от една или повече години) са 95.7 хил., или 62.1% от всички без работа, като коефициентът на продължителна безработица е 2.9 на сто. От общия брой на безработните лица 26.0 хил., или 16,8%, търсят първа работа. Данните за младежката безработица (хора между 15-29 навършени години) също показват понижение - до 7,4% или с 2 пр. пункта по-ниска в сравнение със същото тримесечие на 2017 година. При мъжете коефициентът на безработица (15 - 29 навършени години) е 8,4%, а при жените - 6%, като за посочения период намалява съответно с 1.1 и 3.3 процентни пункта. Данните за заетостта в страната показват, че през четвъртото тримесечие на 2018 г. общият брой на заетите на възраст 15 и повече навършени години е 3,148 милиона или 52,5% от населението в тази група при 3,205 милиона през третото тримесечие. През четвъртото тримесечие 2 милиона души, или 63,6% от всички заети, работят в сектора на услугите, 951.6 хил. (30.2%) - в индустрията и 193.6 хил. (6,1%) - в селското, горското и рибното стопанство. От всички заети 3,5% (109.8 хил.) са работодатели, 7,2% (225.5 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 88.6% (2 790.6 хил.) - наети лица, и 0.7% (23.0 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2,1 милиона (75,3%) работят в частния сектор, а 688.6 хил. (24.7%) - в обществения. С временна работа са 101.3 хил., или 3,6% от наетите лица. Заетите на възраст 15 - 64 навършени години са 3,058 милиона. Коефициентът на заетост в същата възрастова група е 67,7%. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 29 навършени години е 40.3%. А за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 72.5%, или по-висок с 0.4 пр. Пункта. Заетите лица на възраст 55 - 64 навършени години са 588.9 хил., или 61.3% от населението в същата възрастова група, като коефициентът при тази група се увеличава с 2.6 пр. пункта.
Източник: Инвестор.БГ (15.02.2019)

Търговският дефицит на България расте ударно през 2018 година Един от основните двигатели на българския икономически растеж - износът, губи мощност, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат, оповестени в края на миналата седмица. България отчита отрицателно търговско салдо от 4 милиарда евро за периода януари - декември 2018 г. в сравнение с минус 2.4 милиарда евро за същия период на 2017 г. Нарастването на дефицита е ударно - с 67%. Основна причина за този резултат е намаляването на износа към трети страни. Той е бил за 8.8 милиарда евро, като спадът е с 13 на сто. Това изоставане не може да се компенсира от ръста на износа към държави от ЕС, който расте с 9 на сто на годишна база и е 19.3 милиарда евро. Общата стойност на износа е 28 милиарда евро, увеличение с 1 на сто в сравнение с 2017 година. В същото време през миналата година страната ни е внесла стоки за общо 32.1 млрд. евро, с 6% повече от 2017 година. Според данните на Евростат вносът от ЕС расте също с 6 на сто и е за 20.4 милиарда евро. По-високо е нарастването на вноса от трети страни - с 8% до 11.7 милиарда евро. Сходни резултати отчете през миналата седмица и националната статистика, за периода януари - ноември. Предварителните данни на НСИ сочат, че износът през 2018 година е бил 55.275 милиарда лева (1.2% повече от 2017 година), а вносът - 62.945 милиарда лева (увеличение с 6.3%). Отрицателното външнотърговско салдо по сметките на НСИ е за близо 7.780 милиарда лева. Разбивката на националната статистика по страни сочи, че високият отрицателен резултат се дължи най-вече на търговията с държави извън ЕС, така наречените трети страни. Минусът тук е за 5.461 милиарда лева. Най-голям е дефицитът с Руската федерация - 5.376 милиарда лева. Над 1.1 милиарда лева е отрицателният резултат от търговските отношения с Китай. Най-голямо положително салдо страната ни отчита със Сингапур (416 милиона лева), Турция (293 милиона лева), Република Северна Македония (196 милиона лева), Обединени арабски емирства (140 милиона лева). В рамките на ЕС основни партньори на страната ни са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.5% от износа за държавите-членки на общността. Общо износът е за 35.059 милиарда лева, а вносът - за 36. 874 милиарда лева. Отрицателният баланс с ЕС е 1.815 милиарда лева, като най-много стоки у нас влизат от Гepмaния, Итaлия, Pyмъния, Иcпaния и Гъpция. Дефицитът е най-голям в търговията с Испания, Унгария, Нидерландия, Полша. В същото време износът ни превишава значително вноса в обмена с Гърция, Белгия, Германия, Франция.
Източник: Сега (18.02.2019)

Инфлацията леко се ускорява до 3% през януари Инфлацията в страната леко се ускорява през януари до 3% на годишна база, докато предходния месец нивото на цените беше с 2.7% над това от декември 2017 г. Увеличението на ценовото равнище сега идва от по-скъпите храни и услуги, докато горивата и смазочните материали за автомобили поевтиняват. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Месечната инфлация пък достига 0.5%, като и тук поскъпването идва предимно от хранителни продукти, а цените на нехранителни стоки са с 1% по-ниски спрямо декемврийските. Европейският хармонизиран индекс на потребителските цени показва по-слаб темп на поскъпване - 2.2% спрямо януари миналата година при 2.3% годишно увеличение през декември. Разликата с българския показател идва от по-голямата тежест на транспорта в европейската методология при изчисляване на индекса. Най-голямо увеличение на цените през януари е видимо при услугите, които поскъпват с 5.1% спрямо година по-рано. Те заемат 28% от потребителската кошница при изчисляване на инфлацията. Тук големият двигател и този месец са ВиК услугите, за които статистиката отчита поскъпване с 15.4% на годишна база през януари. За справка, месец по-рано годишното увеличение беше 13.7%. Друг фактор са туристическите услуги - цените на пакетите за почивка и пътувания се повишават с рекордни за последните близо четири години 13.6% на годишна база. За сметка на това инфлацията при краткосрочното настаняване се успокоява до 5.9%, след като през август достигна пиковите 28.5%. Храните също поскъпват - с тегло от 32% от потребителската кошница, увеличението от 3.5% също е с голям принос за инфлацията през януари. Тук двигатели са основно хлябът и зеленчуците, докато повечето други стоки поевтиняват. Друга група, двигател на инфлацията през януари, е тази на комуналните услуги - природният газ е с 13.2% над ценовото равнище от януари 2018 г., а топлоенергията е с 14.9% по-скъпа. От друга страна, цените на облекло и обувки падат със съответно 1.9% и 3.8%. Теглото им в потребителската кошница обаче е относително малко - под 5%, и техният ефект върху общата инфлация не е значителен. За сметка на това, транспортът заема по-голямо място (9.2% от кошницата) - цените тук падат с 2.6% спрямо януари 2018 г., основно заради поевтинели горива и смазочни средства (с 4.3% по-ниски на годишна база). Цените на куриерските услуги също продължават да падат (годишната дефлация тук е 8.4% през януари), след като през по-голямата част от миниалата година бяха един от двигателите на инфлацията при услугите.
Източник: Капитал (18.02.2019)

Агенцията по заетостта отчита рекордно ниска безработица Малко над 209 хиляди са безработните, регистрирани в бюрата по труда през януари, като това е най-малкият им брой за този период на годината от въвеждането на административната статистика на Агенцията по заетостта през 2004 г. Равнището на безработицата е 6,4 на сто, покачва се 0,3 процента, но спрямо година назад е 0,8 на сто по ниско. През януари близо 17 700 души са постъпили на работа, 90 на сто от тях са устроени в реалната икономика. Най-търсените от работодателите професии са: персонал, полагащ грижи за хората; работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта, бармани, сервитьори, готвачи, камериери.
Източник: econ.bg (18.02.2019)

България е 12-а в ЕС по дял на зелените централи България е на 12-о място в Европейския съюз по дял на електроенергията, произведена от зелени централи. Това показват публикувани от Евростат данни, които се отнасят към края на 2017 г. Страната ни е и една от десетте членки на съюза, които са надминали вече националните цели за дял на енергията от ВЕИ в крайното енергийно потребление към 2020 г. 18 страни членки не са ги достигнали. По дял на енергията от възобновяеми енергийни източници България на практика е надминала държави като Германия, Гърция, Испания, Италия и др. У нас към края на 2017 г. делът на зелената енергия е 18%, докато в Германия е 16%. Нейната национална цел е постигане на 18-процентен дял към 2020 г. Страната членка с най-нисък дял на зелени източници в енергопроизводството, е Люксембург - едва 6% при национална цел от 12% през 2020 година.
Източник: 24 часа (18.02.2019)

Търговията с Германия за първи път на плюс с 326 млн. Евро Федералната статистическа служба потвърди, че износът ни за най-голямата икономика в ЕС надхвърля вноса България вече изнася повече за Германия, отколкото внася оттам. Това обяви премиерът Бойко Борисов в края на миналата седмица. Данните от края на месец януари 2019 г. на Федералната статистическа служба на ФРГ (ДЕСТАТИС) за периода януари-ноември 2018 г. доказват това. Според тях българският износ за Германия изпреварва значително германския внос в България, като е постигнато положително търговско салдо в търговията ни с Германия в обем от 326 млн. евро. Съгласно обявените от Федералната статистическа служба на Германия актуални данни за двустранния стокообмен между България и Германия търговията между България и най-голямата европейска икономика е постигнала нови рекорди през 2018 г. Българският износ за периода януари-ноември изпреварва вноса от Германия и е нараснал с около 9,3% спрямо същия период на 2017 г., като се реализира за първи път положително за България търговско салдо от + 326 млн. евро. Основен фактор за нарасналия стокообмен между страните са германските производствени предприятия в България, известни като едни от най-устойчивите, най-добрите и отговорни инвеститори и работодатели в страната, създаващи дългосрочна заетост. Обвързана с общоевропейския проблем за недостига на специалисти, тази заетост води пряко до повишаване нивата на трудовите възнаграждения в България и засилва конкурентоспособността на трудовия пазар в страната ни. Преки ефекти за България са и повечето приходи в държавата от данъци и осигуровки. За периода януари-ноември 2018 г. двустранните търговско-икономически отношения бележат ръст както в абсолютни, така и в относителни измерения. Двустранният стокообмен е нараснал със 7,8% и от 7,099 млрд. евро през 2017 г. е достигнал до 7,656 млрд. евро през 2018 г. За този период България е изнесла стоки на стойност 3,991 млрд. евро спрямо 3,651 млрд. евро за същата времева рамка през 2017 г., което представлява нарастване на българския износ с близо 9,3% спрямо 2017 г. Вносът на стоки от Германия за периода януари-ноември 2018 г. също отбелязва ръст, но с по-бавни темпове от нашия износ.
Източник: 24 часа (18.02.2019)

5% спад в продажбите на нови коли у нас В България продажбите на нови коли са намалели през януари с почти 5% до 2344 бройки в сравнение със същия месец на миналата година. Данните на Пътна полиция за регистрациите през януари показват, че срещу 3326 нови леки и лекотоварни автомобили стоят 18 643 употребявани. От колите втора ръка почти 15 хил. са на над десет години. Годината започва със спад на продажбите на нови автомобили в 20 от 27 страни членки на ЕС, показват данните от Асоциацията на европейските производители на автомобили (АСЕА). Общият спад е 4,6%, като купените коли са почти 1,2 млн. От АСЕА отбелязват, че все пак това е вторият най-добър резултат за януари от 2009 г. насам. По-малко покупки на автомобили има и на петте основни пазара, като най-сериозен е спадът в Испания и Италия - съответно 8 и 7,5%. Най-голям ръст отбелязват в Литва - 49%. Следват Румъния с почти 19 на сто и Унгария - с 9,2%. През миналата година продажбите на нови автомобили в ЕС останаха почти на нивата от 2017 г. В България беше отчетен ръст от почти 10%.
Източник: Дума (19.02.2019)

Българите са пътували най-много в края на 2018 г. През четвъртото тримесечие на 2018 г. 1 095.4 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания. Преобладаващата част от тях - 84.1%, са пътували само в страната, 14.5% - само в чужбина, а 1.4% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2017 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години се понижава със 17.6%, съобщиха от НСИ. През четвъртото тримесечие на 2018 г. най-много са пътували българите на възраст 25 - 44 години - 469.2 хил., или 42.8% от всички пътували лица. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като най-висок е този дял при лицата на възраст 15 - 24 години - 90.1% от пътувалите в тази възрастова група. При пътуванията в чужбина делът на пътувалите лица на възраст 45 - 64 години е най-голям - 16.7% от пътувалите в съответната възрастова група. По-голямата част от туристическите пътувания на лицата на възраст 15 и повече навършени години в страната са били с цел „посещение на близки“, докато тези, реализирани в чужбина, са за „почивка и екскурзия“, посочени съответно от 49.9 и 52.0% от тях. През четвъртото тримесечие на 2018 г. като самостоятелни са били регистрирани 1 388.6 хил., или 92.3% от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 95.2%, а на тези в чужбина - 71.6%. В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял в страната са тези за храна - 38.9%, докато в чужбина са разходите за транспорт - 41.9%. През четвъртото тримесечие на 2018 г. средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 161.57 лв. в страната и 515.11 лв. в чужбина. Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 154.92 лв. в страната и 1 192.41 лв. в чужбина.
Източник: Банкеръ (21.02.2019)

Х Строителни предприемачи: Ръстът в цените на имотите ще утихне до 5% през 2019 г. Ръстът в цените на недвижимите имоти в София през 2019 г. ще утихне до около 5%, при средноодишно ниво от 7.5% през последните три години. Това прогнозират от Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), която обединява 21 компании с общ пазарен дял от 55% - 65% в столицата. "През 2018 г. достигнахме зенит на следкризисното строителство в София. По данни на НСИ са завършени със 107% повече жилища спрямо предходната година. Започнати са 7989 жилища, което е с 63% повече спрямо 2017 г.", коментира Асен Чавдаров, от "Контракт сити" и член на УС на НАСП. От асоциацията не споделят прогнозите, най-вече от банковия сектор, ще през 2019 г. ще има задържане и спад на строителството. Според тях предлагането продължава да изостава от търсенето. "През периода 2008-16 г. проектите са крайно недостатъчни, а продажбата на започнатите след 2016 г. изисква технологично време. В София годишно са необходими от порядъка на 12 хил.-15 хил. нови жилища, докато на пазара излизат около 8 хил.", казва председателят на УС на асоциацията Георги Шопов ("Тобо Груп"). За последните десет години населението на София по неофициални данни се е увеличило с 300 хил. души. При хипотеза за двучленни семейства това означава, че са необходими 15 хил. жилища годишно, обяснява оценката си той.От асоциацията очакват стабилен интерес за покупка и през 2019 г. при леко удължаване на процеса на избор от страна на клиентите. Като предпоставки за трайно търсене на нови апартаменти те определят недоброто състояние на старите сгради, относително лесния достъп до банково финансиране, прослойката млади хора, с възможности да ползват ипотечни кредити. Потенциални клиенти те виждат най-вече сред хората между 25 и 40 години – специалисти от IT сектора, мениджъри на средни позиции в западни фирми, българи, в миграцията от страната към София и в по-малка степен в българите от чужбина, които се завръщат. Този тип купувачи са взискателни към средата около имоти и към функционалността на жилището. Младите хора търсят възможности за паркиране, зони за спорт, комуникация и релакс. Очакванията към строителството на сградите са то да е качествено, с приложение на нови технологии. В отговор на тези очаквания според асоциацията строителството от етапа след кризата - след 2014 г. е с качество на ниво над средноевропейското. Търсят се предимно жилища от две-три стаи с квадратура от около 100 кв. м. Интерес към по-големи имоти имат не повече от 10% от купувачите. През 2017-18 г. от асоциацията наблюдават известно изоставане на покпуките с инвестиционна цел. Като тенденция те посочват и увеличаването на броя на жилищата в една сграда. Мащабните проекти при относително постоянни разходи позволяват по-ниска себестойност на строителството и по-достъпна цена. Те дават възможност на предприемачите да влагат повече средства в заобикалящата инфраструкутра. "Ако администрацията спазва наредбите и законоопределените срокове строителният бранш ще строи по-евтини и по-качествени жилища", каза Георги Шопов. Предприемачите отбелязват, че е нормално строителството на сграда да продължава две години и половина до три, но практиката е заради бюрократични пречки то да отнема между пет-шест, а понякога и до десет години. Тази несигурност пречи на предприемачите да работят на проектен принцип, да планират банкови кредити, и да създават сигурност на работниците си и оскъпява строителството. Затова и те настояват в закона да бъде заложен принципът на мълчаливото съгласие. Сега, в стремежа си да защити интересите на гражданите, общината много трудно издава строителни разрешителни. "Това прави предлагането по-малко от търсенето и това оскъпява жилищата", добави той.
Източник: Капитал (22.02.2019)

България с ръст над средния за ЕС при нощувки в местата за настаняване за 2018 година България се нарежда сред държавите с ръст, по-висок от средния за Европейския съюз по показател нощувки в местата за настаняване. Това показват публикуваните предварителни данни на Евростат за 2018 г. Според статистиката нощувките в места за настаняване с 10 и повече легла в страната ни са над 26,8 млн. през миналата година, а отчетеният ръст е 3 на сто. Регистрираното средно за ЕС увеличение е 2,2%. По ръст страната ни изпреварва държави като Дания – 2,7%, Франция – 2,4%, Гърция – 0,5% и Италия – 1,9%. Данните на Евростат доказват, че усилията да популяризираме страната като дестинация за качествен туризъм с разнообразни възможности за почивка, дават резултати, коментира министърът на туризма Николина Ангелкова. Постигнатото през последните 3 години обаче трябва да ни амбицира да се борим за доверието на всеки турист, добави министърът. По другия показател- нощувки, реализирани от чужденци в места за настаняване с 10 и повече легла резултатите за България са над 17,7 млн., като увеличението им е 3,8 на сто. Ръстът у нас отново изпреварва средния за страните от Общността, който е 2%. Нарастването при конкурентни на България страни за нощувките, реализирани от чужди граждани, е както следва: Хърватска 3,5%, в Гърция 2,5%, в Кипър 3,2%. Общият размер на приходите у нас от международен туризъм за 2018 г. е над 7,3 млрд. лв., което представлява ръст от 6,5 на сто, показват последните данни на Българската народна банка.
Източник: Банкеръ (25.02.2019)

Средната заплата се повишава с 9.4% до 1135 лв. през 2018 г. Разликата между средната брутна заплата в публичния и частния сектор се повишава през 2018 г. в полза на работещите в първия. Възнагражденията нарастват с 9.4% и в двата сектора, но заетите в обществения са получавали средно по 1165 лв. на месец през миналата година (бруто), а в частния - с 40 лв. по-малко. За сравнение, година по-рано разликата беше 37 лв. Това показват предварителнтие данни на Националния статистически институт (НСИ). В номинално изражение средната заплата в страната през 2018 г. се повишава със 100 лв. до 1135 лв., като темпът й на растеж остава същия като през 2017 г. Очаквано, най-добре платени са служителите в сектора на информационните и комуникационните технологии (средно 2720 лв. на месец). Най-голямо увеличение обаче е в развлекателния сектор - 16.9% спрямо 2017 г., като така средните възнаграждения там достигат 1017 лв. Данните на националната статистика показват големи разлики между заплащането в публичния и в частния сектор. Така например сред всички работещи в бюджетната сфера и държавните дружества, най-добра година изглежда са имали тези, които се занимават с търговия и ремонт. Тук средните заплати нарастват с 24.5% до 1402 лв. през 2018 г., докато в частния сектор увеличението е със 7.2% до 1001 лв. Също така общественият плаща значително по-добре на служителите в енергетиката и добивната промишленост - съответно 2162 и 1988 лв., което е с 618 и 450 лв. над средните заплати в частния сектор. От друга страна, частният бизнес е склонен да задели значително по-сериозни средства за рабтещите в ИКТ сектора - тук месечните брутни заплати са средно по 2781 лв. и нарастват с 9%, докато в същия бранш в обществения сектор заетите получават двойно по-ниски заплати, а увеличението е 7.6% спрямо 2017 г. Частният сектор предлага по-конкурентно заплащане и за професионални дейности, в които влизат юридически и счетоводни услуги, научноизследователска и развойна дейности, реклама и преводи. Тук разликата нараства от 666 лв. през 2017 г. до 742 лв. през 2018 г., а средното заплащане в частния и публичния сектор е съответно 1773 и 1030 лв.
Източник: Капитал (25.02.2019)

БВП скочил с 30 млрд. лв. за 10 години Брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нараснал с 30%, или с около 30 млрд. лв., за последните 10 години, съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев. По думите му износът ни се е увеличил повече от два пъти от 2009 г. досега и вече надхвърля 56 млрд. лв. Според него в икономически план страната е направила сериозна крачка напред. "Имаме исторически шанс, ако запазим стабилността и се възползваме от възможностите. Но трябва да спрем да се разделяме по всяка тема", казал Манолев. В топ 10 на нашите пазари има само една държава, която е извън ЕС - Турция, но пък търговските ни отношения с нея са много важни и динамични, посочил Манолев. Сред другите страни извън ЕС България развива най-интензивна търговия със Сърбия, САЩ, Руската федерация и др. Китай е все по-близо до влизане в топ 10 на страните, за които реализираме експорт, казал той. По думите му всяка година в България се създават по 10 000 нови работни места от частния сектор. Инвестициите в страната устойчиво растат през последните години, а за 2018 г., по предварителни данни на НСИ, те ще достигнат 20 млрд. лв., посочил още Манолев.
Източник: Стандарт (25.02.2019)

България е в челната десетка на ЕС по използване на зелена енергия в транспорта България е в челната десетка в ЕС по дял на енергия от възобновяеми източници, използвана в транспорта, показват данни от анализ на Евростат за опазването на околната среда от транспортния сектор. В България той е около 6 на сто при среден показател за ЕС от 7.6%. Страната изпреварва по показателя "зелена енергия" в транспорта страни като Германия, Дания и Белгия. Швеция е лидер при използването на зелена енергия в транспорта с показател от близо 40 процента енергия от възобновяеми източници в транспортния сектор. На втора позиция е Финландия с дял от 20 процента възобновяема енергия в транспорта. Следват Австрия и Франция с по 9 процента дял зелена енергия в транспорта. На пета позиция е Португалия със 7%. На шеста и седма са Ирландия и България с по около 6 процента дял при използването на енергия в транспорта от възобновяеми източници.
Източник: Дневник (25.02.2019)

Оборотите в сектор "Транспорт, складиране и пощи" се увеличават с 1.9% По предварителни данни на Националния статистически институт през четвъртото тримесечие на 2018 г. общият индекс на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи", изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 1.9 на сто спрямо третото тримесечие на 2018 година. Ръст се наблюдава при повечето дейности, като той е най-голям при "Въздушен транспорт" - с 9.4 на сто. Намаление е регистрирано само при "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" - с 1.6 на сто. Общият индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" нараства с 1.7 на сто спрямо третото тримесечие на 2018 година. Увеличение е отчетено при повечето дейности, като то е най-значимо при "Информационни услуги" - с 9.3 на сто. Спад е регистриран при "Издателска дейност" (с 9.1 на сто) и "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" (с 1.6 на сто). При Други бизнес услуги се наблюдава увеличение спрямо предходното тримесечие при повечето дейности, като то е най-голямо при "Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации" - с 6.5 на сто. Най-съществено намаление е регистрирано при "Юридически дейности; Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации; Консултантски дейности в областта на управлението" - със 7.2 на сто. През четвъртото тримесечие на 2018 г. общият индекс на календарните данни на оборота в сектор "Транспорт, складиране и пощи" нараства с 9 на сто в сравнение със същото тримесечие на 2017 година. Увеличение е отчетено при всички дейности, като най-значително е при "Въздушен транспорт" - с 20.1 на сто. Общият индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения", изчислен от календарните данни, е с 11.9 на сто по-висок през четвъртото тримесечие на 2018 г. в сравнение с четвъртото тримесечие на 2017 година. Най-голям е ръстът при "Информационни услуги" - с 25.7 на сто, и при "Дейности в областта на информационните технологии" - с 18.3 на сто. Намаление се наблюдава единствено при "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" (с 1.9 на сто). При Други бизнес услуги почти всички дейности отбелязват увеличение през четвъртото тримесечие на 2018 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2017 година. Най-съществен е ръстът на "Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации" - с 21.5 на сто. Най-голямо намаление е отчетено при "Дейности по наемане и предоставяне на работна сила" - с 23.4 на сто.
Източник: 24 часа (26.02.2019)

България с ръст над средния за ЕС при нощувки в местата за настаняване България се нарежда сред държавите с ръст, по-висок от средния за Европейския съюз по показател нощувки в местата за настаняване. Това показват публикуваните предварителни данни на Евростат за 2018 г. Според статистиката нощувките в места за настаняване с 10 и повече легла в страната ни са над 26,8 млн. през миналата година, а отчетеният ръст е 3 на сто. Регистрираното средно за ЕС увеличение е 2,2%. По ръст страната ни изпреварва държави като Дания – 2,7%, Франция – 2,4%, Гърция – 0,5% и Италия – 1,9%. По другия показател- нощувки, реализирани от чужденци в места за настаняване с 10 и повече легла резултатите за България са над 17,7 млн., като увеличението им е 3,8 на сто. Ръстът у нас отново изпреварва средния за страните от Общността, който е 2%. Общият размер на приходите у нас от международен туризъм за 2018 г. е над 7,3 млрд. лв., което представлява ръст от 6,5 на сто, показват последните данни на Българската народна банка.
Източник: econ.bg (26.02.2019)

Регионалният БВП на глава от населението варира от 31 на сто до 626% от средния за ЕС през 2017 г. През 2017 г. регионалният БВП на човек от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (СПС), варира от 31% от средния за Европейския съюз (ЕС) в Северозападния район в България до 626% във Вътрешен Лондон-Запад в Обединеното кралство. Съществува значителна вариация както в рамките на ЕС, така и между отделните държави - членки на Общността. Тази информация е взета от данните, публикувани от Евростат - Статистическата служба на Европейския съюз. Водещите региони според БВП на човек от населението през 2017 г. след Вътрешен Лондон- Запад в Обединеното кралство (626% от средното) са: Великото херцогство Люксембург (253%), Южен в Ирландия (220%), Хамбург в Германия (202%), Брюксел в Белгия (196%), Източен и Среден в Ирландия (189%) и Прага в Чешката република (187%). През 2017 г. двадесет и един региона са с БВП на човек от населението с 50% или повече спрямо средното равнище в ЕС-28: пет в Германия, по два в Ирландия, Австрия, Нидерландия и Обединеното кралство и по един в Белгия, Чешката република, Дания, Франция, Словакия, Полша и Швеция, както и във Великото херцогство Люксембург. Населението, живеещо в тези 21 региона, е 52.3 милиона души. Във всяка държава - членка на Общността, където има повече от един регион на ниво NUTS2, най-високият БВП на човек от населението е в столичния регион с изключение на Берлин в Германия и Лацио в Италия. След Северозападния район в България (31% от средното равнище) регионите с най-ниско икономическо равнище са Майот във Франция и Северният централен в България (по 34%) и друг регион в България - Южен централен (35%). Сред 20-те региона с БВП на човек от населението под 50% спрямо средното равнище в ЕС-28 са пет в България, по четири в Гърция и Унгария, три в Полша, по два във Франция и Румъния. Населението в тези 20 региона е 22.9 милиона души. В някои региони стойностите на БВП на човек от населението биха могли значително да се влияят от потоците ежедневно мигрираща работна сила. Нетните миграционни потоци от ежедневно приходяща работна сила в тези региони увеличава продукцията до равнище, което не може да бъде достигнато от местното активно население в дадения регион. Съответният ефект се наблюдава и в регионите с ежедневно мигрираща извън тях работна сила. Данните са базирани на Номенклатурата на териториалните единици за статистически данни (NUTS 2016), утвърдена с Регламент (ЕС) № 2017/2391 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 година. Номенклатурата NUTS 2016 влиза в сила от 1 януари 2018 г. и дава единна, консистентна разбивка на териториалните единици за производството на регионална статистика за ЕС, като включва 104 региона на ниво NUTS1, 281 региона на ниво NUTS2 и 1 348 региона на ниво NUTS3.
Източник: econ.bg (28.02.2019)

Заводските цени са се вдигнали с 1.4% за година Общият индекс на цените на производител през януари 2019 г. се понижава с 0.4% спрямо предходния месец, но спрямо година по-рано увеличението е с 1.4%, съобщи Националният статистически институт. От данните се вижда, че съществено поскъпват цените в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.9% спрямо предходния месец и с 5.3% спрямо януари 2018 г. В преработващата промишленост цените намаляват с 0.9% за месеца, а за година има увеличение от 0.5%. В добивната промишленост има месечно поскъпване от 0.2% и годишен спад от 3.6%.
Източник: Дневник (01.03.2019)

Инфлацията в индустрията пада до 1.4% през януари Производствената инфлация намалява за четвърти пореден месец, като през януари пада до 1.4% спрямо година по-рано. За сравнение, увеличението на заводските цени през декември беше 2.7%. През януари поскъпването е най-видимо в енергетиката, където инфлацията достига 5.3%. Цените в промишлеността се приемат за ранен индикатор на потребителската инфлация, поради което може да се очаква, че нейният растеж също ще се забави. Поскъпването се наблюдава основно при продаваните в страната промишлени продукти, докато при тези, които директно се изнасят и продават в чужбина, цените се повишават с едва 0.5% на годишна база, става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Същевременно данните на националната статистика за бизнес наблюденията през февруари показват, че бизнес климатът в индустрията леко се влошава с 2.3 пункта спрямо януари. Причината - спад в поръчките и съответно влошаващи се очаквания за производствената активност и финансовото състояние на компаниите през следващите три до шест месеца. От друга страна, бизнес климатът в строителството и услугите се подобрява, става ясно от резултатите от месечната анкета на НСИ. Увеличение на производствените цени е най-видимо в енергетиката, където инфлацията достига 5.3% на годишна база през януари. Темпът обаче се забавя от отчетените през декември 6.8%. На месечна база цените в производството и разпределението на електричество, топлоенергия и газ нарастват с 0.9% през първия месец на 2019 г. Цените в преработващата промишленост нарастват през януари, но слабо - с 0.5% на годишна база. Най-голямо е годишното поскъпване в производството на цигари (5.8%), на кожи (4.8%) и на дървен материал (4.7%). От друга страна, цените намаляват в производството на основни метали (с 5.2%), което вероятно идва от намаляващите цени на медта през последната половин година на международните пазари. В добивната промишленост цените падат с 3.6% на годишна база, като понижението идва основно от добива на въглища - тук е видима дефлация от 11.4%. Цените в добива на неметални материали и суровини се повишават с 2.6%, но увеличението не е достатъчно да компенсира спада от други браншове. Бизнес климатът в строителството се подобрява с 1.3 пункта през февруари на месечна база в резултат на увеличение на поръчките и по-оптимистични очаквания за активността в сектора през следващата половин година, показват анкетата на НСИ сред строителните предприемачи. Повишението кореспондира и на по-голяма нужда от работници, което е все по-сериозен проблем за бранша. За сравнение, през февруари 42.3% от фирмите казват, че липсата на кадри затруднява дейността им, което е с 10.7 пр. п. над дела година по-рано. Нагласите в услугите също се подобряват с наближаването на топлите месеци от годината. Показателят за бизнес климат в сектора се увеличава с 3.4 пункта през февруари спрямо месец по-рано в отговор на по-високите очаквания за търсенето на услуги през следващите три до шест месеца. В търговията на дребно оценките се влошават за продажбите през последните три месеца, но очакванията за предстоящите се увеличават значително, като така общият показател за бизнес климата в сектора отчита лек спад от 0.4 пункта на месечна база през януари.
Източник: Капитал (01.03.2019)

Стопанската конюнктура в промишлеността се влошава през февруари През февруари 2019 г. общият показател на бизнес климата остава на равнището си от предходния месец. Подобрение на стопанската конюнктура се наблюдава в строителството и сектора на услугите, докато в търговията на дребно запазва приблизително нивото си от януари. Единствено в промишлеността показателят се понижава, съобщи Националният статистически институт. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ намалява с 2.3 пункта, което се дължи на по-неблагоприятните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно анкетата регистрира известно влошаване на осигуреността на производството с поръчки, което е съпроводено и с понижени очаквания за дейността през следващите три месеца. Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила остават основните пречки за развитието на бизнеса, посочени съответно от 35.3 и 33.9% от предприятията. По отношение на продажните цени в промишлеността очакванията на мениджърите са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През февруари съставният показател „бизнес климат в строителството“ се покачва с 1.3 пункта в резултат на подобрените очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Анкетата регистрира увеличение на получените нови поръчки през последния месец, като и прогнозите за дейността през следващите три месеца са оптимистични. Основните фактори, затрудняващи предприятията в сектора, остават несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила и конкуренцията в бранша. Относно продажните цени в строителството по-голяма част от мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ запазва приблизително нивото си от януари. Прогнозите на търговците на дребно за развитието на бизнеса в отрасъла през следващите шест месеца са по-благоприятни. Същевременно и очакванията им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца остават оптимистични. Конкуренцията в бранша, несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене продължават да бъдат основните пречки за дейността на предприятията. По отношение на продажните цени търговците на дребно очакват известно увеличение, макар преобладаващите мнения да са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През февруари съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ нараства с 3.4 пункта, което се дължи на благоприятните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Относно търсенето на услуги през следващите три месеца прогнозите им продължават да се подобряват, което според тях ще доведе до допълнително наемане на персонал. Най-сериозните проблеми за дейността на предприятията остават конкуренцията в бранша и несигурната икономическа среда. Мениджърите в сектора на услугите предвиждат продажните цени да останат без промяна през следващите три месеца
Източник: Банкеръ (01.03.2019)

Спад на януарската безработица в ЕС до 6,5% и рекордно дъно от 4,8% в България През януари 2019 година нивото на безработица в 28-те страни от Европейския съюз (ЕС) се понижи до историческо дъно от 6,5%, в рамите на еврозоната стабилизира в 10-годишно дъно от 7,8%, а в България остана за втори пореден месец в историческо дъно от 4,8% - най-ниско ниво от 2000 година, откакто Евростат разполага с данни за нашата страна. Безработицата в ЕС се понижи през януари до рекордно дъно от 6,5% (най-ниско ниво, откакто Евростат стартира това месечно проучване през януари 2000-а година) спрямо 6,6% в края на миналата година, докато в рамките на еврозоната стабилизира за втори пореден месец на ниво от 7,8% (най-ниско ниво от октомври 2008-а година). Според европейската статистика общо 16,222 млн. европейци, от които 12,848 милиона от еврозоната, са били без работа през първия месец на настоящата година, като спрямо декември е отчетено понижение на безработните в ЕС с 56 хиляди и в рамките на еврозоната - с 23 хиляди. Спрямо януари 2018-а година общият брой на безработните европейци е спаднал с 1,536 милиона, от които 1,233 милиона в единния валутен блок. Най-ниска безработица през декември е регистрирана в Чешката република (безработица от 2,1%), следвана от Германия (3,2%) и Полша (3,7%), докато най-висока безработицата остава в Гърция (ниво от 18,5%, но според данни на Евростат за ноември 2018-а) и в Испания (16,4% през януари 2019-а). В рамките на януари общо 3,375 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 14,9%), като това представлява понижение на младежката безработица със 184 хиляди спрямо година по-рано, когато безработицата сред младите европейци беше на ниво от 15,8%. Евростат представи и данни, според които безработицата в България стабилизира през януари в декемврийското рекордно дъно от 4,8% - най-ниска безработица в нашата страна от януари 2000 година, откогато Евростат разполага с този тип данни. Година по-рано (януари 2018-а) безработицата в нашата страна беше на ниво от 5,6%.
Източник: БНР (05.03.2019)

Продажбите на малки камиони с 22% ръст Продажбите в страната на нови малки търговски превозни средства до 3,5 тона през януари нараснаха с 22,4%, сочат данните на Европейската асоциация на производителите на автомобили. През януари в България са регистрирани 399 буса и камиони с максимална маса 3,5 тона, при 326 година по-рано. Така България е сред страните от ЕС с най-голям ръст в продажбите на малки търговски превозни средства. По-добри резултати има само в Литва (+55,4%), Словения (+35,8%), Латвия (+32,2%) и Хърватия (+29,3%). Явно доставките на малки по обем стоки у нас се развиват с доста добри темпове. Но, ако сравним не ръста, а бройките на продадените бусове и малки камиони, се нареждаме сред последните в ЕС. По-малко продажби има само в Кипър (161 бройки) и Латвия (230 бройки), но в тези две страни населението е съответно 1,18 млн. и 1,95 млн., т.е. – няколко пъти по-малко, отколкото в България. През януари, както и през същия месец на 2018 г, продажби у нас на нови автобуси, средни и големи търговски превозни средства не са регистрирани. Общо за ЕС продажбите на търговски превозни средства нарастват с 6,2% до близо 200 хил., което е рекорд за януари. Най-голям ръст има в Хърватия (+25,4% до 1012 броя), Словения (+24,1% до 1685 броя), България (+22,4% до 399 броя) и Германия (+15,8% до 31 299 броя). А най-голям спад има в Швеция (-22,9% до 3264 броя). Най-големите пазари в ЕС са Франция, Германия и Великобритания. Като прави впечатление разликата в развитието на пазара в Германия и у нас. При малките камиони в Германия има ръст от 13,2%. Но там най-голямо увеличение има при продажбите на големи камиони над 16 тона – с 26,9% до 6279 броя, докато у нас такива нови камиони въобще не са регистрирани. Продадените в ЕС нови бусове и малки камиони до 3,5 тона са общо 163 хил., или 82% от всички търговски превозни средства.
Източник: Труд (05.03.2019)

28% от българите работят прави България е на едно от първите места в ЕС по дял на хората, които работят прави. За сметка на това хората, упражняващи тежък труд, у нас са по-малко от средното за Европа. Това се вижда от статистика, обявена вчера от Евростат. У нас 28.4% от хората работят прави. По-голям е делът на тази категория работещи само в Испания (43.1%), Малта (31.1%), Италия (28.5%) и Румъния (35.6%). Средното ниво за ЕС е 20.3%. По дял на хората, които работят седнали, сме близо до европейското ниво. У нас 34.8% работят на бюро, компютър и пр., а за ЕС делът им е 38.6%. В три европейски държави над половината от работещите спадат в тази категория - Германия, Холандия, Люксембург, а Дания е близо до средата с 48.1%. Тежък физически труд упражняват 11.6% от европейците, като най-висок е делът им в Гърция (21.5%), Полша (16.1%), Унгария (15.9%) и Латвия (15.2%). У нас 8.6% от работещите спадат в тази категория.
Източник: Сега (06.03.2019)

Райфайзенбанк: Ръстът на БВП през миналата година е бил по-слаб от 2017 г. Растежът на реалния БВП за миналата година се предвижда да е около 3,3% или малко по-бавно, отколкото през 2017 г. (3,7%). Това пише в икономическия обзор на Райфайзенбанк (България), позовавайки се на данни, налични към февруари 2019 г. “Ръстът през 2018 г. беше съвкупен резултат от по-силно вътрешно търсене, подкрепено от евтините пари и нарастването на заплатите от една страна, а от друга – неблагоприятната ситуация на международните пазари за износ на наши стоки и услуги. По-специално, слабата турска лира направи българския износ твърде скъп (Турция е вторият по големина партньор за износ), което потисна националния износ“, според доклада. Според изчисленията през четвъртото тримесечие на 2018 г. реалният БВП е нараснал с 3,1% на годишна база и с 0,7% спрямо същото тримесечие на предходната година въз основа на експресните оценки на Националния статистически институт. От компонентите на БВП крайното потребление отбелязва най-голямо увеличение от 5,4% на годишна база, следвано от бруто образуването на основен капитал (4% на годишна база).
Източник: Инвестор.БГ (06.03.2019)

България е сред лидерите в ЕС по жени на висши позиции в изпълнителната власт България е на шесто място в Европейския съюз по жени, които заемат висши позиции в изпълнителната власт. По данни на Евростат за 2018 г. те са 39.2 на сто от хората, които работят в тази сфера, което е и най-високият процент за последните 10 години. Европейската статистическа агенция уточнява, че изследването обхваща работещите в правителството, като сред тях попадат премиерът, вицепремиерите, министри, зам.-министри и началници на кабинетите. В някои страни държавните експерти също попадат в този списък. Най-много жени на висши позиции в изпълнителната власт има в Испания и Швеция, като това са и единствените държави, където те са повече от половината. Следват Франция, Холандия и Дания. Най-слабо представени са в Унгария, където едва 7% от работещите в тази сфера са жени. Делът на жените в ЕС на висша позиция в някое министерство се е увеличил от 23% през 2003 г. на 30 на сто през 2018 г. Миналата седмица беше разпространен доклад на Световната банка, в който се твърди, че България е сред страните в Европейския съюз с най-добре представящите се икономики от гледна точка на законовите права на жените на пазара на труда и при избор на професия. Изследването разглежда етапите в трудовия живот на жената до пенсионирането ? и правната защита във всеки отделен етап. Данните обхващат десетгодишен период, в който 187 страни са оценявани по осем показателя - свобода на движение, започване на работа, заплащане, встъпване в брак, заетост след раждане, възможност да започнат свой бизнес, управление на имущество, получаване на пенсия.
Източник: Дневник (07.03.2019)

БНБ понижи прогнозата си за ръст на икономиката Потреблението ще продължи да е основен двигател на икономиката през 2019 г., но покупките на домакинствата ще се забавят. Това ще се отрази и на вноса, който също ще расте по-ограничено, но за сметка на това износът на български стоки към Турция ще се съживи основно заради възстановяване на експорта на петролни продукти. Фирмите в страната обаче ще инвестират ограничено заради несигурната външна среда за сметка на увеличаващи се публични инвестиции. Това прогнозира БНБ в своя последен "Икономически преглед", който се изготвя на всеки три месеца. Банката понижава и очакванията си за ръст на икономиката през тази година до 3.6% при 4% в предходната прогноза, която беше публикувана преди половин година. БНБ ревизира и данните за 2018 г. с 0.7 пр. пункта до 3.2% ръст на БВП. Основната причина е спадът на износа през първите девет месеца на миналата година, който според БНБ е причинен от фактори с краткотраен характер и от ревизии в данните на НСИ. За разлика от предходните две години обаче сега водещи ще са правителствените разходи, докато темпът на покупки на домакинствата се очаква да се забави.
Източник: Капитал (07.03.2019)

НСИ: Българската икономика е нараснала с 3,1% през 2018-а През четвъртото тримесечие на 2018 г. брутният вътрешен продукт (БВП) възлиза на 29 813 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 15 243 млн. евро, като на човек от населението се падат 2 168 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 3.2% на БВП през четвъртото тримесечие на 2018 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0.8% спрямо третото тримесечие на 2018 година. Общо за 2018 г. БВП възлиза на 107 925 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 55 181 млн. евро, като на човек се падат 7 829 евро. Българската икономика през миналата година по предварителни данни нараства в реално изражение с 3.1% спрямо 2017 година, показват данните на Националния статистически институт. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през четвъртото тримесечие възлиза на 25 785 млн. лв. по текущи цени. Спрямо същото тримесечие на предходната година делът на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката се понижава с 0.2 процентни пункта до 3%. Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 2.6 процентни пункта до 23.5%. Делът на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, нараства до 73.5% при 70.7% през съответния период на предходната година. Брутната добавена стойност за миналата година възлиза на 93 513 млн. лева. Реалният стойностен обем на показателя е с 3% по-висок в сравнение с този, достигнат през 2017 година. Индустриалният сектор създава 27.4% от добавената стойност на икономиката, което e намаление с 1 процентен пункт в сравнение с 2017 година. Секторът на услугите създава 68.4%, а аграрният сектор - 4.2% от добавената стойност, при съответно 66.9 и 4.7% през 2017 година.
Източник: Money.bg (08.03.2019)

Производителността на труда в България ускорява ръста си в края на 2018 г. Производителността на труда в България ускорява ръста си в края на 2018 г. и през четвъртото тримесечие БВП на един зает се увеличава с 3,8% на годишна база, показват предварителни данни на НСИ. Почти същият бе ръстът и през третото тримесечие на миналата година - 3,7%, през второто бе 3%, а през първото 2,3%. За цялата 2018 г. БВП на един зает се увеличава с 3,2% в сравнение с 2017-та. Заетите лица в икономиката са 3,521 млн., а общият брой отработени часове е 5,791 млрд. Структурата на заетостта показва увеличение на относителния дял на индустриалния сектор и сектора на услугите през 2018 г. спрямо 2017 г., като тенденцията е продължила и през четвъртото тримесечие. На един работещ се падат 30 646,3 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 18,6 лв. БВП за отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през 2018 г. се увеличава реално с 2,3%, а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 2,2% за същия период. По предварителни данни за 2018 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 28 583,3 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 16,8 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 28 056,9 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 16,8 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 6304,7 лв. БДС на един зает и 4,3 лв. за един отработен човекочас.
Източник: Инвестор.БГ (08.03.2019)

НСИ: 3.5 млн. души са заетите в икономиката през 2018 г. Заетите лица в икономиката през 2018 г. са 3,5 млн. души, а общият брой отработени часове е 5,8 млрд., или на един зает БВП се увеличава с 3,2% спрямо година по-рано. Наблюдава се увеличение на индустриалния сектор и сектора на услугите спрямо 2017 г., сочат предварителните данни на НСИ за производителността на труда, заетите лица и отработеното време през 2018 г. Всеки зает създава средно 18,6 лв. БВП за един отработен час, а на едно заето лице се падат 30,6 млн. лв. от текущия обем на БВП. Брутната добавена стойност (БДС) на един зает през 2018 г. средно се увеличава 2,3%, а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 2,2% за същия период. Равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 28,5 млн. лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 16,8 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността в аграрния сектор - 6,3 млн. лв. БДС на един зает и 4,3 лв. за един отработен човекочас.
Източник: economic.bg (08.03.2019)

Делата на частните съдебни изпълнители намаляват През 2018 г. в страната са образувани 20 хиляди дела по-малко в сравнение с предходната година, а събраната сума за пръв път от 13 г. намалява с 8 на сто. Това отчитат от Камарата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ). През 2017 г. са били образувани 240 000 дела, докато през миналата те са 220 000. Намаляват делата по искане на банките - от 29 хил. на 22 хил. Намаление има и по делата в полза на търговци – от 129 хил. на 105 хил. През 2018 г. в София са образувани 38 хил. дела по-малко. Тук намалението е с 43% спрямо 2017 г., което се дължи на промените в ГПК относно подсъдността - делата вече се образуват там, където е длъжникът, така той може по-лесно да защити правата си. Освен че делата намаляват, силно спада и материалният интерес по тях, като масовите вземания вече не са в хиляди, а в стотици левове. Продажбите на имоти също драстично намаляват - с 24% от 9200 през 2017 г. на 7000 през 2018 г. В резултат на промените в ГПК от 2017 г. и на драстичното намаляване на таксите по изпълнението, канторите на ЧСИ изпитват сериозни затруднения, някои трудно си покриват разходите, масово се съкращават и служители, отчитат от Камарата им. В същото време рекордна сума е възстановена на гражданите - 190 млн. лв. На държавата и общините са събрани 123.5 млн. лв., на бизнеса – 285 млн. лв. Събраните издръжки за деца са 6 млн. лв., а събраните неизплатени заплати - 7 млн. лв. Анализът на промените в ГПК и Закона за ЧСИ от 2017 г. сочи, че длъжниците вече са много добре защитени и масово упражняват правата си да оспорват оценки, да се позовават на несеквестируемост на доходи и имущество, да възразяват срещу прекомерност на обезпечителните мерки и на разноските по изпълнението, да обжалват пред съда действията, които смятат, че са неправилни. Кредиторите вместо по съдебен път търсят алтернативни методи за събиране. Според Камарата трябва да се даде още по-бърза и по-евтина защита на правата и на двете страни в изпълнителния процес чрез електронни търгове и запори, електронен достъп до държавните органи и общините, провеждането на доброволни продажби на имущество, които са изключително полезни за хората, защото им спестяват значителни съдебни разходи и лихви.
Източник: Сега (11.03.2019)

Добивната и преработващата промишленост засилиха икономиката през януари Общият индекс на цените на производител през януари 2019 г. нараства с 2,8% на годишна база. Увеличение има в добивната промишленост – 16,4%, и в преработващата промишленост – с 2,9%. Спад има в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 1,1%, показват предварителните данни на Националния статистически институт. Националната статистика отчита, че по-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо 2018 година се наблюдава при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 28,8%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 20,4%, производството на превозни средства, без автомобили – с 20,2%, производството на електрически съоръжения – с 13,4%. Намаление е отчетено при производството на тютюневи изделия – с 44,6%, при направата на основни метали – с 15%, в добиването на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 8,3%, както и при производството на мебели – с 6,4%. НСИ регистрира месечен ръст от 12,4% добивната промишленост. Увеличение спрямо декември се наблюдава в преработващата промишленост – 4,1%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 2,1%. По-значителен месечен ръст в преработващата промишленост в НСИ отчитат при производството на метални изделия, без машини и оборудване и производството на превозни средства, без автомобили – по 28,5%, при изработката на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 26,6%, в производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 15%, в приготвянето на хранителни продукти – с 11,8%. Спад е регистриран при производството на тютюневи изделия – с 28,2%, при направата на лекарствени вещества и продукти – със 7,3%.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2019)

Лек подем в търговията на дребно през януари През януари 2019 г. оборотът в търговията на дребно в България, без търговията с автомобили и мотоциклети, се увеличава с 0,4% спрямо предходния месец. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Макар и слаб, ръстът би могъл да се тълкува като положителен сигнал, тъй като само месец по-рано, през декември, бе отчетен спад от 0,5%. На годишна база оборотът в търговията на дребно през януари бележи увеличение от 3,2%. За сравнение, годишният ръст отчетен през декември беше 2,9%, но в предходни месеци на миналата година имаше повишения от над 5-6%. На месечна база през януари 2019 г. се наблюдава по-значителен ръст на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 18,7%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 13,2%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 10,8%.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2019)

Подем на промишленото производство Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, нараства през януари с 3,2%, заличавайки напълно спада с 2,1% от декември. На годишна база календарно изгладеният индекс на промишленото производство се повишава с 2,8% след свиване с 2,9% през предходния месец. През януари здрав растеж с 12,4% спрямо предходния месец е регистриран в добивната промишленост, увеличение с 4,1% в преработващата промишленост и с 1,2% при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия. На годишна база е отчетен ръст с 16,4% в добивната промишленост и с 2,9% в преработващата промишленост при понижение с 1,1% в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ.
Източник: БНР (11.03.2019)

И през януари строителството на сгради расте По предварителни данни през януари 2019 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.5% над равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват увеличение от 0.9% на строителната продукция през януари 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 година, съобщи Националният статистически институт. На годишна база увеличението на строителната продукция през януари 2019 г. се определя от положителния темп при сградното строителство, където ръстът е с 4.6%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано понижение от 4%. В сравнение с декември 2018 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство нараства с 2.8%, а от сградното строителство - с 0.6%.
Източник: Дневник (11.03.2019)

Евростат: България е в дъното на ЕС по брой иновативни предприятия България е в последната тройка страни на ЕС с най-нисък дял иновативни предприятия в Евросъюза, показват данни от анализ на Евростат за проучването на иновациите в общността през 2017 г., предаде БТА. У нас едва 27 процента от общия дял на предприятията развиват някаква ефективна иновационна дейност, при среден показател за ЕС от 51 процента високотехнологични предприятия. Зад нас са само Полша - 22 процента и Румъния - 10 процента предприятия в областта на научно изследователската и развойна дейност /НИРД/. Въпреки сравнително ниския дял иновативни предприятия България е страната в ЕС с най-висок годишен растеж на бюджетните разходи за иновативна дейност - около 30 процента, докато страни като Люксембург и Исландия са с показатели от около 2 процента, но въпреки това са в челната десятка на иновативните страни в общността. Според данни на НСИ общите разходи у нас за иновативна дейност през 2017 г. са били близо 760 млн. лева, от които 530 млн. са били предназначени за икономическата дейност на предприятия, други 170 млн. - за държавния сектор, около 43 млн. лева - за висшето образование и др. От тези бюджетни средства за НИРД най-голяма част са били разпределени за Югозападния район на страната - близо 530 млн. лева, а най-малко - за Северозападна България - близо 30 млн. лева. Най-много иновативните технологии са се ползвали в преработващата промишленост, като за този сектор са били заделени 180 млн. лева. Други 170 млн. лева са били за предприятия в сферата на съобщенията или за събиране и разпространение на информация - 170 млн. лева. НАЙ-МНОГО ИНОВАТИВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ СА РЕГИСТРИРАНИ В БЕЛГИЯ И ПОРТУГАЛИЯ Най-висок процент иновативни предприятия спрямо общия дял на предприятията е регистриран в Белгия и Португалия - съответно по 68 процента, отчита Евростат. Други страни с високо развити технологични предприятия са още Финландия, Люксембург и Германия - по 64 на сто, Австрия, Холандия и Великобритания - с по 60 на сто дял високотехнологични предприятия и др. В дъното на тази класация са Румъния - 10 на сто, Полша - 22 на сто, България - 27 на сто, Унгария - 29 на сто, Латвия, Литва и Малта - с по 30 на сто дял на иновативни предприятия. Общо в ЕС през 2017 г. е имало над 46 000 предприятия за високотехнологично производство, разпределени в няколко ключови категории - аерокосмонавтика, електроника и съобщения, компютърни технологии, военна промишленост и др. Оборотът на високотехнологичните производства в Германия възлиза на 121 млрд. евро, като във Франция оборотът е бил 68 млрд. евро и в Италия - 44 млрд. евро. Добавената стойност е била разпределена по подобен начин, като участието на Германия бе най-високо в размер на 43 млрд. евро, следвана от Франция и Великобритания - съответно с 20 млрд. и 17 млрд. евро. Разходите в ЕС за високотехнологични производства възлизат близо на 200 млрд. евро, като най-висок дял в страните е отбелязан във Великобритания - 14 млрд. евро, Германия - 12 млрд. евро, а най-нисък в Кипър - едва 4 млн. евро. Инвестициите в научни изследвания, развитие, иновации и умения представляват ключова област в политиката на ЕС, тъй като тя е от съществено значение за икономическия растеж и са основни фактори за засилване на конкурентоспособността и създаване на по-ефективни и добре платени работни места в общността, отчита анализът.
Източник: 24 часа (13.03.2019)

Силен ръст на производството в България през януари при добър подем в еврозоната и в целия ЕС През януари 2019-а година индустриалното производство в еврозоната и в целия Европейски съюз отбелязаха по-силен от очакваното растеж, показват данни на Евростат, като в същото време производство в България отчете още по-силен отскок, заличавайки солидния спад в края на предходната година. Производството в рамките на еврозоната нарасна през януари с цели 1,4% спрямо декември, когато се понижи с 0,9% и при прогноза за по-умерен отскок с 1,0%. Евростат представи добри данни за индустриалното производство и в целия ЕС, както и солиден ръст в рамките на България. Производството в ЕС нарасна през януари с 1,0% спрямо декември 2018-а година, когато се понижи с 0,4%, като на годишна база беше индустриалното производство се сви с 0,4%, но след спад с 2,8% през предходния месец. Според данните на Евростат индустриалното производство в България пък нарасна през януари с цели 3,2%, заличавайки напълно спада с 2,0% в края на предходната година, като по този показател едва четири други страни-членки на ЕС бележат по-солиден производствен растеж.
Източник: БНР (14.03.2019)

Инфлацията в България се ускорява за трети пореден месец В края на февруари 2019 г. потребителските цени в България са се увеличили с 3,2% спрямо същия месец година по-рано. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. На месечна база поскъпването е с 0,5%, а инфлацията от началото на годината (февруари 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 1,1%. Това е трети пореден месец, през който цените се движат в посока нагоре и втори, в който има ясен знак за ускоряване на потребителската инфлация стабилно над нивото от 3%. В последния месец на миналата година поскъпването на годишна база беше 2,7%, а през януари – 3%. През август 2018 г. пък инфлацията се ускори до 5-годишен връх. Тези данни се следят „под лупа“, тъй като именно ниската инфлация е един от критериите за сближаване (т.нар. критерии от Маастрихт) на страните членки на ЕС. По-конкретно България трябва да поддържа ниска инфлация, която не надхвърля с повече от 1,5 процентни пункта средногодишната инфлация (HICP) в трите страни от ЕС с най-ниска положителна инфлация.
Източник: Инвестор.БГ (14.03.2019)

Българският износ започва годината с ръст от 3,8% През януари 2019 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 4 558.3 млн. лв., което е с 3.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година, показват предварителните данни на Националния статистически институт. Общо в страната през януари са внесени стоки на стойност 4 983.5 млн. лв., или с 1.5% по-малко спрямо януари 2018 година. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през януари 2019 г. и е на стойност 425,2 млн. лева. През януари износът на стоки от България за трети страни нараства със 7.5% в сравнение със същия месец на предходната година и е на стойност 1 394.2 млн. лева. Основните ни търговски партньори са Турция, Китай, Съединените американски щати, Египет, Сърбия и Руската федерация, които формират 54.4% от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през януари 2019 г. се увеличава с 9.1% в сравнение със същия месец на 2018 г. и е на стойност 1 994.3 млн. лева (по цени CIF) (табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Египет (табл. 3 от приложението). Външнотърговското салдо на България с трети страни през януари г. е отрицателно и е в размер на 600.1 млн. лева. През 2018 г. износът на България за ЕС нараства с 9.1% спрямо 2017 г. и е в размер на 37 697.5 млн. лева, показват предварителните данни на НСИ. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.5% от износа за държавите - членки на ЕС. През декември 2018 г. износът за ЕС се увеличава с 6.6% спрямо съответния месец на предходната година и е на стойност 2 681.0 млн. лева. Вносът на България от ЕС през 2018 г. се увеличава с 5.5% спрямо предходната година и достига 39 903.8 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През декември 2018 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, намалява с 6.7% в сравнение с декември 2017 г. и е в размер на 3 064.1 млн. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за 2018 г. е отрицателно и е на стойност 2 206.3 млн. лева.
Източник: Money.bg (14.03.2019)

10 на сто ръст на продажбите на нови коли у нас през февруари През февруари ръстът на продажбите на нови коли в България е почти 10 на сто на годишна база - 9,8%. Това се вижда от данните, които разпространи в петък Асоциацията на производителите на автомобили в Европа (ACEA). През втория месец на годината у нас са продадени 2809 нови автомобила и заедно с продадените през януари са достигнали 5153, което прави 2,6% ръст на годишна база и за двата месеца. Данните поставят страната ни на шесто място по ръста на продажбите на нови автомобили за февруари, като по-висок е той в Гърция, Унгария, Литва, Люксембург и Румъния. На повечето големи автомобилни пазари на ЕС обаче продажбите на нови коли в началото на годината са в застой. Ръстът на продажбите в Германия и Франция за първите два месеца на годината например е съответно 0,5 и 0,6%. В Италия има 4,9% спад на продажбите. Средният показател за ЕС е спад от 2,9% на годишна база за първите два месеца и спад от 1% само за февруари. Продадените през първите два месеца нови коли в ЕС са 2,3 млн. броя. Данните на родната Пътна полиция показват, че през първите два месеца у нас са дерегистрирани 564 автомобила на възраст под 6 месеца, т.е. приблизително около една десета от закупените нови автомобили са напуснали страната. Част от тях вероятно са т.н. реекспорт, т.е. нови коли, които само по документи са били продадени в България, но купувачите им са чужди граждани, които само са се възползвали от по-ниските цени.
Източник: 24 часа (18.03.2019)

Безработицата през февруари се понижава до 6,2% Равнището на безработицата през февруари се понижава до 6,2%, сочат данните на Агенцията по заетостта. На годишна база се отчита намаление от 0,8 процентни пункта. Сравнението с предходния месец показва понижение с 0,2 процентни пункта. Броят на регистрираните безработни в бюрата по труда през втория месец на годината спада до 205 013, като снижението спрямо януари е с 2,1%. Спрямо февруари 2018 г. безработните са с близо 25 600 души по-малко. Новорегистрираните лица в бюрата по труда през февруари са 23 466, като от тях 1695 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. От началото на годината служителите от бюрата по труда са активирали близо 3000 лица чрез организиране на информационни събития, срещи със завършващите образование в кариерните центрове, както и чрез работата на младежки, ромски, трудови медиатори и др. През февруари общо 19 478 безработни са постъпили на работа, като 82,4% от тях са устроени в реалната икономика. Други 192 лица от групата на пенсионерите, учащите и заетите са намерили своето ново работно място.
Източник: Инвестор.БГ (18.03.2019)

Над 500 млн. лв. са прехвърлени между пенсионните фондове през 2018 г. През четвъртото тримесечие на 2018 година в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 52 706 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг. Общо 45 330 осигурени лица от подалите заявления през четвъртото тримесечие на 2018 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. В сравнение с третото тримесечие на 2018 г., когато броят на лицата с променено участие е бил 43 059 се наблюдава увеличение с 2 271 лица или 5,27 на сто. През отчетния период броят на лицата, променили участието си в универсалните пенсионни фондове е 42 010 лица, а броят на променилите участието си в професионалните фондове – 2 987 лица. Най-малко осигурени лица са променили участието си в доброволните пенсионни фондове – 333 броя. Относителният дял на лицата, променили участието си, спрямо средния брой осигурени лица в универсалните пенсионни фондове е 1,13 на сто, в професионалните – 0,99 на сто и в доброволните пенсионни фондове – 0,05 на сто. Общата сума на прехвърлените средства на осигурени лица с променено участие, подали заявления през четвъртото тримесечие на годината, е 137 219 857 лв., в т. ч. 123 317 357 лв. в универсалните фондове, 13 139 693 лв. в професионалните и 762 807 лв. в доброволните фондове. Общият размер на прехвърлените средства в сравнение с третото тримесечие на 2018 г. се е увеличил с 11 988 074 лв. или с 9,57 на сто. Относителният дял на прехвърлените средства, спрямо средния размер на нетните активи на универсалните пенсионни фондове е 1,10 на сто, на професионалните – 1,21 на сто и на доброволните пенсионни фондове – 0,07 на сто. Средният размер на прехвърлените средства на едно осигурено лице, променило участието си през четвъртото тримесечие на 2018 г., е 3 027,13 лв.
Източник: Банкеръ (19.03.2019)

С по 50 000 души на година намаляват работоспособните българи Недостигът на работници вече пречи на развитието на икономиката, предупреждават работодатели. Според анализатори, въпреки липсата на търсените служители, ръстът на заплатите у нас се забавя. Заради емиграцията и застаряващото население работодателите изчисляват, че всяка година икономически активните българи намаляват с по 50 000 души. Така през 2018 г. работещите у нас са се увеличили едва с 2000 души. Без работа са били 173 000 българи между 15 и 64 години. Така, от една страна, статистиката отчита рекордна заетост, а от друга - бизнесът се оплаква от сериозен недостиг на служители, съобщи Би Ти Ви. Квалификацията е все по-важна за добрата заплата. Освен инженери се търсят кадри в сферата на продажбите, IT специалистите и владеещите езици. Според Мирослава Николова, която се занимава с човешки ресурси, глад за кадри се усеща навсякъде, но това вече не водело до по-високи заплати. По-скоро работодателите са занижили очакванията си към даден кандидат, коментира тя. Според икономисти заплатите все пак растат, но по-бавно. „Вече се вижда, че недостигът на кадри не е достатъчен, за да предизвиква такъв голям ръст на заплатите, какъвто видяхме през 2016-2017 г. Освен това не трябва да забравяме, че инфлацията се върна в родната икономика”, коментира икономистът Явор Алексиев.
Източник: Банкеръ (20.03.2019)

Разходите за труд нарастват с 5.1% през четвъртото тримесечие Разходите за труд на компаниите в България продължават да растат и през четвъртото тримесечие на 2018 г., показват данни на Евростат. Tемпът на растеж обаче се забавя значително – докато през периода юли-септември годишното изменение беше с 8.9%, през последните месеци на годината разходите за възнаграждения нарастват с едва 5.1%, което е най-слабият темп от третото тримесечие на 2013 г. Така България се позиционира на десето място в ЕС, а лидер отново е Румъния с 13.1%, следвана от Латвия с 11.8% и Португалия с 10.3%. Догонващите държави от Централна и Източна Европа предвидимо водят евросъюза по отношение на растежа на разходите за труд и остават значително над средните нива – 2.8% в ЕС и 2.3% в еврозоната. В много от тези държави, включително България, двигател на увеличението са по-високите минимални работни заплати и възнаграждения в бюджетния сектор, както и недостигът на кадри. През четвъртото тримесечие на миналата година данните за разходите за труд в България следват тези за средните заплати, като с най-голям ръст повеждат работещите в сектора на информационните и комуникационните технологии – 11.6% на годишна база. Тук двигател са именно разходите за заплати, които са с 12.3% по-високи от година по-рано. За сравнение, в ЕС темпът на растеж в сектора е далеч по-умерен – едва 2.3% е увеличението спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. На второ място след програмистите се нареждат работещите в енергетиката, но тук заплатите не са определящи. Увеличението на разходите за труд като цяло е 11.3% на годишна база, но ключов фактор са по-високите разноски на работодателите за социални осигуровки и данъци, които се повишават с 25.6% на фона на 8.8% през предходното тримесечие. От друга страна, в два сектора разходите на бизнеса за персонал намаляват. В търговията спадът е с 3.5%, движен от 4.2% по-ниски заплати. За сравнение, българската статистика за възнагражденията не показа понижение, а ръст, но с под 1%. Заплатите на работещите в имотния сектор пък падат с 9.7%, а общите разходи на бизнеса – с 9.1%, което е в синхрон с националната статистика. Това може да се дължи на по-слабата активност в сектора през последните месеци или на посивяване на сектора. За справка, в ЕС като цяло имотният сектор е лидер с най-силен темп на увеличение от 5.7% спрямо година по-рано. Работодателите в Латвия, Румъния и Унгария са отчели средно със съответно 16.9%, 10.4% и 9.2% по-високи разходи за труд на годишна база.
Източник: Капитал (20.03.2019)

Българският износ се е удвоил за последните 10 години Българският износ се е удвоил за период от десет години и днес вече надхвърля 56 млрд. лв. годишно, съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев. „За същия период наблюдаваме сериозен ръст на българската икономика. Трудно е това да бъде измерено точно, но ако вземем данните за ръста на БВП ще видим, че за 10 години той е нараснал с около 30 млрд. лв.“, посочи зам.-министър Манолев по време на откриването на икономически форум за конкурентоспособността на ЦЮИЕ. Манолев отбеляза, че в топ 10 на страните, за които реализираме износ, има само една държава, която е извън Европейския съюз - Турция. „Въпреки добрите връзки с всеки от съседите ни, все още имаме неизползван потенциал в икономическата сфера“, подчерта той, давайки пример със Северна Македония, където тази година бе възстановено Търговското ни представителство.
Източник: Банкеръ (21.03.2019)

Потреблението и инвестициите движеха икономиката през 2018 г. Нарастването на Брутния вътрешен продукт с 3,1% на годищна база, както сочат данните на Националния статистически институт, бе под очакваното, поради слабо трето и четвърто тримесечие на годината. Това се посочва в редовния месечен икономически обзор на Райфайзенбанк (България) ЕАД, в който се коментират данните, налични към март, с фокус върху БВП. „От страна на търсенето, за положителната динамика на икономиката през 2018 г. повлия главно вътрешното търсене, което бе движено както от потреблението с ръст от 6.0%, така и от инвестициите, които се увеличиха с 6.5%. При външното търсене, износът през 2018 г. спадна с 0.8% на годишна база при ръст от 5.8% за 2017 г. От друга страна, увеличението на вноса също се забави до 3.7% (7.5% за 2017 г.), вследствие на което нетният експорт се сви, преминавайки в отрицателната област, като вече не допринасяше за ускоряване, а за задържане ръста на БВП“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.
Източник: Стандарт (22.03.2019)

България отново е на последно място в ЕС по заплащане на извънреден труд България за десета поредна година е на последното място в ЕС по заплащане на час извънреден труд, сочат данни на европейската статистическа агенция Евростат. За миналата година у нас един допълнителен работен час е струвал на бизнеса средно по 5.5 евро. Пред България в класацията е Румъния, където за час извънреден труд се заплаща средно по 6.5 евро. Под 10 евро за допълнителен работен час се заплаща и в Унгария, Латвия и Литва, които също са на дъното на класацията. На първо място според данните на Евростат е Люксембург, където един час извънреден труд струва 46.6 евро, което е с над 8 пъти повече от България. На втора и трета позиция са нареждат Дания и Белгия с 40.8 и 39.3 евро за час. Средно за Европейския съюз един допълнителен час работа се плаща 23.6 евро. За последните десет години заплащането за час извънреден труд в България се е увеличило почти двойно. През 2009 г. то е било 2.9 евро на час, като с всяка година се покачва с малко. Най-голям скок – с 0.5 евро, е отчетен през 2017 г., когато сумата нараства от 4.7 на 5.2 евро.
Източник: economic.bg (27.03.2019)

Средният осигурителен доход за страната за януари е 951.57 лева Средният осигурителен доход за страната за януари 2019 г. е бил 951.57 лева, съобщиха от НОИ. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 февруари 2018 г. до 31 януари 2019 г. е бил 897.13 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии през февруари 2019 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: 24 часа (28.03.2019)

Стокообменът ни с Египет надхвърли 1 млрд. долара Рекордна за търговските отношения между България и Египет е била 2017 г., като стокообменът е надхвърлил 1 млрд. щ. д., а салдото е било положително за нашата страна с реализиран износ от близо 630 млн. щ. д. Това стана ясно по време на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и министърa на инвестициите и международното сътрудничество на Египет Сахар Наср. Двамата участваха и в откриването на двустранен бизнес форум, който вчера събра над 100 компании в Кайро. Манолев подчерта, че през 2018 г. се наблюдава отстъпление в двустранната търговия, като основана цел на бизнес форума и посещението в Египет е да се набележат мерки за възобновяване на положителната тенденция и стартиране на нови проекти между бизнеса. „Вярвам, че бизнес форума е много добра възможност както да обменим информация, така и да стартират конкретни проекти между компаниите от двете страни“, каза зам.-министър Манолев. Двамата се обединиха около мнението, че договореното създаване на Бизнес съвет между България и Египет ще изиграе позитивна роля и ще допринесе за много повече контакти и връзки между бизнеса. България може да разшири присъствието си на египетския пазар както със стоки от хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост, така и на продукти с висока добавена стойност. Това подчерта зам.-министър Манолев по време на срещата си с Амр Насър, министър на търговията и индустрията на Египет. Двамата се договориха да се работи и за организиране на египетска бизнес делегация, която да посети България и да се запознае с възможностите за инвестиции в българските индустриални зони. Интерес от египетска страна има и за обмяна на опит в областта на автомобилостроенето и машиностроенето.
Източник: Банкеръ (28.03.2019)

952 лв. е средният осигурителен доход за януари 2019 г. Размерът на средния осигурителен доход за страната за месец януари 2019 г. е 951,57 лв., съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ). Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 февруари 2018 г. до 31 януари 2019 г. е 897,13 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец февруари 2019 г. Размерът за средния осигурителен доход за страната за месец декември 2018 г. беше 954,90 лв.
Източник: economic.bg (28.03.2019)

Близо 5% ръст на пътуванията в чужбина, отчете НСИ Пътуванията на български граждани в чужбина през февруари 2019 г. са 396.6 хил. или с 4.5% над регистрираните през февруари 2018 година, съобщиха от НСИ. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към: Франция - с 11.1%, Турция - със 7.7%, Австрия - с 6.0%, Гърция - с 5.6%, Сърбия - с 4.9%, Германия - с 4.7%, Румъния - с 3.2%, и други. Същевременно намаляват пътуванията на български граждани към: Испания - с 8.1%, Белгия - с 5.1%, Чешката република - с 3.8% и други.
Източник: Дарик радио (28.03.2019)

Производствените цени растат през февруари с 3,9% на годишна база Общият индекс на производствените цени през февруари 2019 г. нараства с 3,9% на годишна база. Увеличение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8,7%, и в преработващата промишленост - с 2,7%, а в добивната промишленост е отчетено намаление с 3,4%, съобщи НСИ. В преработващата промишленост по-съществено цените се покачват при: производството на тютюневи изделия - със 7,5%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4,6%, и обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 43%. Спрямо предходния месец общият индекс на производствените цени през февруари 2019 г. се покачва с 1,8%. По-високи цени са регистрирани при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,1%, в преработващата промишленост - с 1,4%, и в добивната промишленост - с 0,3%. По-съществен ръст на цените в преработващата промишленост е отчетен при: производството на основни метали - с 5,9%, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм, и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 0,8%. Понижение е регистрирано при производството на напитки - с 0,8%, и при производството на химични продукти - с 0,5%.
Източник: Инвестор.БГ (01.04.2019)

Безработицата в България е 4.7% през февруари 2019 г. Безработицата в България е била 4.7% през февруари 2019 г., спрямо 5.4% през февруари 2018 г. и непроменена от януари, според сезонно изгладените данни, публикувани от статистическата агенция Евростат. Безработицата в България през февруари 2019 г. е от около 157 хил. души спрямо около 182 хил. души през същия месец година по-рано. Февруари 2019 г. е пореден месец, през който нивото на безработица в България е под средното за ЕС, което е 6,5% - най-ниското ниво на 28-те държави-членки на ЕС от началото на изследването на месечната безработица през януари 2000 г. В България младежката безработица през февруари 2019 г. е 12.4% спрямо 12.7% през февруари 2018 г. Това представлява около 18 хил. българи на възраст под 25 години, в сравнение с 20 хил. година по-рано. Евростат заяви, че сезонният коефициент на безработица в еврозоната (EA19) е 7.8% през февруари 2019 г., стабилен в сравнение с януари 2019 г. и спад от 8.5% през февруари 2018 г. Това остава най-ниската стойност, регистрирана в еврозоната от октомври 2008 г. Евростат оценява, че 16.01 млн. мъже и жени в ЕС-28, от които 12.73 млн. в еврозоната, са били безработни през февруари 2019 г.
Източник: Sofia Globe (02.04.2019)

България е сред страните с най-голямо месечно покачване на промишлените цени Промишлените цени в ЕС през февруари са нараснали с 0,2 на сто и с 0,1 на сто в еврозоната (спрямо 0,3 на сто през януари и в двете зони, сочат предварителни данни на Евростат, цитирани от БТА. България е сред страните с най-голямо месечно покачване на показателя (+1,5 на сто, спрямо +0,2 на сто през януари). На годишна основа промишлените цени в ЕС са се увеличили с 3,1 на сто, а в еврозоната - с 3 процента. В България годишното покачване е 4,1 на сто. През февруари на месечна основа са се повишили цените в еврозоната в енергийния сектор (+0,2 на сто) и в инвестиционните и дълготрайните потребителски стоки (+0,1 на сто). При нетрайните потребителски стоки показателят е останал без промяна, а се е понижил с 0,1 на сто при междинните стоки. В целия промишлен сектор с изключение на енергетиката цените са останали стабилни. На месечна основа най-голямо увеличение на промишлените цени има в Словакия (+1,8 на сто), България (+1,5 на сто), Латвия и Гърция (+1,2 на сто), а най-голям спад - в Естония (-1,5 на сто), Дания (-0,6 на сто) и Португалия (-0,5 на сто). На годишна основа най-много са скочили промишлените цени в Латвия (+6,6 на сто), Кипър (+6,5 на сто), Румъния (+6,4 на сто) и в Белгия (+5,9 на сто). Никоя страна не отчита спад на показателя за една година.
Източник: 24 часа (03.04.2019)

България е на 11-о място в ЕС при производството на ядрена енергия за 2017 г. България се нарежда на 11-та позиция по отношение на производството на ядрена топлинна енергия за 2017 г. от общо 14 страни, които притежават атомни реактори в рамките на Европейския съюз (ЕС), показват данни на Евростат. Общото произведено количество ядрена енергия в ЕС през въпросната година достига размер от 210 726 килотона петролен еквивалент, което е по-малко в сравнение с 2016 г., когато количеството е било 213 522 килотона. Производството през 2017 г. е с 10% по-ниско в сравнение с количествата ядрена енергия от 2009 г. Лидер в класацията на Евростат е Франция със 103 860 килотона, която е следвана от Германия (19 654 килотона ), Швеция (16 351 килотона) и Испания (15 131 килотона). Последната позиция е за Холандия, която е произвела през 2017 г. едва 789 килотона, като плътно над нея се нареждат Словения (1 488 килотона) и Румъния (2 907 килотона). В периода 2009-2017 г. най-голямо количество ядрена енергия България е произвела през 2011 г. - 4 105 килотона петролен еквивалент. По-големи количества са регистрирани и през 2012 г. (4 020 килотона), 2014 г. (4 046 килотона) и 2016 г. (4 010 килотона).
Източник: Инвестор.БГ (05.04.2019)

Строежът на жилища бележи сериозен ръст Жилищното строителство в големите градове нараства с бързи темпове. А основната причина за това е ръстът в търсенето на апартаменти и къщи. Издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради в София през 2018 г. са се увеличили с 26,3%, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). През миналата година в столицата са издадени разрешения за строеж на 1045 къщи и кооперации с 14,7 хил. жилища в тях и разгъната застроена площ (РЗП) от 1,8 млн. кв.м, показват данните на националната статистика. За сравнение, през 2017 г. в София е разрешено строителството на 849 жилищни сгради с почти три пъти по-малко жилища – 5337, и около три пъти по-малка обща разгъната застроена площ – 664 хил. кв.м. Ръст от 18,2% е отчетен през 2018 г. и при започнатите нови жилищни сгради – 643, като в тях има 7989 жилища с РЗП от 967 хил. кв.м.
Източник: Труд (09.04.2019)

Производствените цени през февруари растат с 6,6% на годишна база Производствените цени през февруари 2019 година нарастват с 6,6% на годишна база, показват предварителните данни на Националният статистически институт (НСИ). През втория месец от годината индексът на цените на производител се увеличава по-съществено след ниските ръстове от последните месеци на миналата година и началото на тази. На годишна основа през февруари 2019 г. ръстът на промишленото производство, изчислен спрямо календарно изгладените данни, е най-висок в добивната промишленост - с 16,3%, и в преработващата промишленост - с 9,1%. Спад е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,2%. На месечна база индексът на промишленото производство нараства с 1,5%. През февруари увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 1,9%, а намаление е отчетено в добивната промишленост - с 4,4%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,4%.
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2019)

Търговските обороти през февруари остават почти без изменение на годишна база Оборотът от търговията на дребно, където се изключва търговията с автомобили и мотоциклети, намалява с 0,6% през февруари спрямо предходния месец, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение със същия месец преди година, оборотът остава почти без изменение. През февруари се наблюдава по-съществен спад на оборота спрямо януари при търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита, където понижението е в размер на 5,6 на сто, както и при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки (5,1%) и тази с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (1,3%). Оборотът се увеличава при търговията на дребно с разнообразни стоки с 0,9 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2019)

Строителството на сгради расте двуцифрено през февруари През февруари строителството на сгради расте двуцифрено в сравнение със същия месец на предходната година, показват данните на Националния статистически институт. Сградното строителство отбелязва ръст 13.3%. При инфраструктурното ръстът е едва 3.5%. В сравнение с януари ръстът при строителството на сгради е с 2.4%, а при инфраструктурното строителство - с 0.3% За година календарно изгладените данни за строителната продукция показват нарастване с 9.2%, а спрямо януари - с 1.5%.
Източник: econ.bg (10.04.2019)

България е на дъното в ЕС по почасови разходи за труд И през изминалата 2018 г. България продължава да е на дъното в ЕС по отношение на почасовите разходи за труд. Докато средностатистически за цялата икономика (без земеделието и администрацията) средните почасови разходи за заплати в ЕС са били за 27,4 евро на час, а в еврозоната – за 30,6 евро, то зад тези числа се крият значителни различния между страните членки. Най-ниските разходи са в България (5,4 евро), Румъния (6,9 евро), Литва (9,0 евро), Унгария (9,2 евро) и Латвия (9,3 евро), докато Дания (43,5 евро), Люксембург (40,6 евро), Белгия (39,7 евро), Швеция (36,6 евро), Холандия (35,9 евро) и Франция (35,8 евро) са в другия край на тази класация на Евростат. В промишлеността разходите за труд на час се равняват на 27,4 евро за ЕС и 33,2 евро за еврозоната, в сектора на услугите сумите са съответно 27,0 евро и 29,6 евро, а в строителството – 25,0 евро и 27,6 евро съответно. В предимно неиндустриалната икономика (с изключение на публичната администрация) разходите за труд на час в ЕС са 28,5 евро, а в еврозоната - 30,8 евро. Разходите за труд се състоят от заплати и хонорари и разходи за труд, които не се заплащат, като например социални вноски на работодателите. Делът на разходите за труд, които не се заплащат в общата икономика, е 23,7% в ЕС и 25,6% в еврозоната, като варира от 6,1% в Малта до 32,6% във Франция. Между 2017 г. и 2018 г. почасовите разходи за труд за цялата икономика, изразени в евро, растат с 2,7% в ЕС и с 2,2% в еврозоната. В еврозоната най-голямо увеличение е регистрирано в Латвия (+ 12,9%), Литва (+ 10,4%), Естония и Словакия (+ 6,8% всяка). Най-ниско увеличение се отчита в Малта (+ 0,4%), Финландия (+ 1,2%), Испания (+ 1,3%) и Португалия (+ 1,4%). За държавите членки, които не са били част от еврозоната през 2018 г., най-голямо увеличение на почасовите разходи за труд е отчетено в Румъния (+ 13,3%) и Унгария (+ 9,8%). Най-ниско е било то в Дания (+ 1,9%), Швеция (+ 2,3%) и Обединеното кралство (+ 3,3%). За България нарастването е от 6,9 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (12.04.2019)

Българският износ е нараснал с 19% до 9.2 млрд. лв. през февруари Продажбите на български стоки в чужбина нарастват с 18.9% на годишна база през февруари, достигайки общ обем 9.2 млрд. лв. към края на първите два месеца на годината, показват данни на Националния статистически институт. Докато през 2018 г. износът към страни извън ЕС намаляваше, първите два месеца на 2019 г. дават сигнали, че трендът се обръща. Експортът към трети страни нараства с 23% през февруари на годишна база. От друга страна, продажбите в съюза започнаха слабо 2019 г. с годишен темп от 2.2% през януари, но първоначалните данни за февруари показват възстановяване - отчетеният растеж е 17.1% спрямо същия период на миналата година. Голям фактор за увеличението на експорта към трети страни е ниската база от миналата година, но принос има и растежът на продажбите на оръжия и пшеница. От друга страна, подробна разбивка на данните за търговията с ЕС ще бъде достъпна едва след месец, докато числата за януари показват, че положителен принос идва от експорта на горива и машини.През февруари стойността на българския износ към държавите извън ЕС приближава 1.5 млрд. лв., което е с 23% над сумата от година по-рано. Числата показват, че най-голям принос за увеличението имат продажби за 111 млн. лв. на стоки от групата "Специфични", където влизат и оръжията - 5.9 пр.п. Друг значителен двигател на растежа е износът на житни растения и по-точно - на пшеница. Сумата на продажбите на пшеница нараства от 7.4 млн. лв. през февруари миналата година до 67.4 млн. лв. сега, като тук фактор са количествата, които се увеличават също толкова драматично. Тъй като в края на миналата година беше отчетен драстичен спад на продажбите в тази категория, вероятно сега се разпродава запас, който производители и търговци са заделили в очакване на по-висока продажна цена. Турция остава най-големият търговски партньор на България извън ЕС с продажби на български стоки за 577 млн. лв. през първите два месеца на 2019 г. Сумата обаче намалява с 15% спрямо същия период на миналата година, като голям спад идва от продажбите на мед и изделия от мед. Тук факторите са два - намаляващата цена на цветния метал на международните пазари и по-малките експортни количества от България. Добрата новина е, че местните фирми намират друг пазар за продукцията си - Китай, където продажбите на подобни стоки нарастват със 17.1% на годишна база до 205 млн. лв. към края на февруари.
Източник: Капитал (15.04.2019)

Българският износ е нараснал с 19% до 9.2 млрд. лв. през февруари Продажбите на български стоки в чужбина нарастват с 18.9% на годишна база през февруари, достигайки общ обем 9.2 млрд. лв. към края на първите два месеца на годината, показват данни на Националния статистически институт. Докато през 2018 г. износът към страни извън ЕС намаляваше, първите два месеца на 2019 г. дават сигнали, че трендът се обръща. Експортът към трети страни нараства с 23% през февруари на годишна база. От друга страна, продажбите в съюза започнаха слабо 2019 г. с годишен темп от 2.2% през януари, но първоначалните данни за февруари показват възстановяване - отчетеният растеж е 17.1% спрямо същия период на миналата година. Голям фактор за увеличението на експорта към трети страни е ниската база от миналата година, но принос има и растежът на продажбите на оръжия и пшеница. От друга страна, подробна разбивка на данните за търговията с ЕС ще бъде достъпна едва след месец, докато числата за януари показват, че положителен принос идва от експорта на горива и машини. През февруари стойността на българския износ към държавите извън ЕС приближава 1.5 млрд. лв., което е с 23% над сумата от година по-рано. Числата показват, че най-голям принос за увеличението имат продажби за 111 млн. лв. на стоки от групата "Специфични", където влизат и оръжията - 5.9 пр.п. През януари България е изнесла стоки към ЕС на обща стойност 3.16 млрд. лв., което е с едва 2.2% над сумата от година по-рано. От друга страна, темпът през февруари скача до 17.1%, но все още не е налична подробна разбивка на данните - това ще стане след месец. Наличните към момента числа за януари показват значително увеличение на продажбите на горива в страните от ЕС - сумата се удвоява до близо 116 млн. лв. спрямо миналогодишната. Голям принос има и износът на машини и компоненти за автомобили, който нараства от 718 до 818 млн. лв. на годишна база. От друга страна, отрицателен принос имат продажбите на медни продукти и тук. Докато през януари миналата година износът на подобни стоки се оценяваше на 339.4 млн. лв., сега сумата е с над 40% по-ниска и продажбите падат до 191 млн. лв. Годината започна със спад 1.4% на годишна база през януари, но данните за февруари показват общо увеличение с 12.6% и възстановяване на продажбите на европейски стоки. Към края на втория месец на годината продажбите на чужди продукти в България достигат 10.1 млрд. лв., от които 6.2 млрд. лв. идват от държави - членки на ЕС. Така търговският баланс на България с трети страни остава отрицателен (1 млрд. лв.), а с ЕС е положителен (със 107.8 млн. лв.). От трети страни най-голямата категория са горивата, като вносът им се оценява на 1.2 млрд. лв. към февруари. Това е с 28.6% над нивото от година по-рано. От друга страна, най-голям дял от импорта от ЕС през януари заемат машини и оборудване - над 1 млрд. лв.
Източник: Капитал (15.04.2019)

Безработицата намалява още, през март е 5,9% Тенденцията за понижаване на равнището на регистрираната безработица се запазва и през март. Това съобщиха от пресцентъра на Агенцията по заетостта. Според данни от административната статистика на Агенцията регистрираната безработица през март е 5,9 на сто. В сравнение с предходния месец февруари намалението е с 0.3 процентни пункта. На годишна база се отчита значителен спад от 0.9 процентни пункта. Статистиката отчита още, че през март броят на регистрираните безработни в бюрата по труда намалява до 194 603. Спрямо март 2018 г. те са с 26 977 души по-малко. Новорегистрираните безработни лица през месеца са 21 645, като от тях 1 382 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. От началото на годината служителите от бюрата по труда са мотивирали 4 272 лица чрез различни информационни събития. От Агенцията по заетостта уточняват, че освен към безработните, дейността на бюрата по труда продължава да бъде насочена и към заети, учащи и пенсионери. Нови 499 души от тези групи са регистрирани през месеца като търсещи работа. През март общо 23 754 безработни са постъпили на работа, като 81.5 на сто от тях са устроени в реалната икономика.
Източник: 24 часа (16.04.2019)

НСИ: Годишната инфлацията през март се покачва до 3.6% Индексът на потребителските цени за март 2019 г. спрямо февруари 2019 г. е 100.1%, т.е. месечната инфлация е 0.1%. Инфлацията от началото на годината (март 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 1.2%, а годишната инфлация за март 2019 г. спрямо март 2018 г. е 3.6%, показват данните на Националния статистически институт. Хармонизираният с ЕС индекс на потребителските цени за март спрямо февруари е 100.2%, т.е. месечната инфлация е 0.2%. Инфлацията от началото на годината (март 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 0.7%, а годишната инфлация за март 2019 г. спрямо март 2018 г. е 2.8%. Индексът на цените за малката кошница за март спрямо февруари г. е 100.2%, а от началото на годината (март 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 102.3%. През март цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти - увеличение с 0.2%; нехранителни стоки - увеличение с 0.2%; услуги - цените остават на равнището от миналия месец.
Източник: Money.bg (16.04.2019)

НСИ: Месечната инфлация през март е 0.1%, а годишната за същия месец - 3.6% Индексът на потребителските цени за март 2019 г. спрямо февруари 2019 г. е 100.1 на сто, т.е. месечната инфлация е 0.1 на сто, съобщава Националният статистически институт. Инфлацията от началото на годината (март 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 1.2 на сто, а годишната инфлация за март 2019 г. спрямо март 2018 г. е 3.6 на сто. Средногодишната инфлация за периода април 2018 - март 2019 г. спрямо периода април 2017 - март 2018 г. е 3.1 на сто.
Източник: 24 часа (16.04.2019)

5.3% ръст на двустранния стокообмен между България и Унгария през 2018 г. Икономическото сътрудничество между България и Унгария бележи положително развитие. През 2018 г. двустранният стокообмен е 1,608 млрд. евро с ръст 5.3%. Българският износ за Унгария е 497.7 млн. евро с ръст 7.9%, а вносът от Унгария е 1,110 млрд. евро с ръст 4.2%. Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов по време на официалното откриване на Българо-унгарски бизнес форум, който се проведе в Будапеща.На форума участие взеха български и унгарски компании от секторите земеделие, хранително-вкусовата промишленост, фармацевтична и машиностроителна промишленост, информационни технологии и туризъм. Министър Караниколов изтъкна, че между България и Унгария е налице политическо, икономическо и културно сътрудничество, което превръща двустранните отношения в приоритетни. „Този форум е поредна стъпка за разгръщане на големия икономически потенциал между нашите две страни“, допълни Караниколов. Икономическият министър посочи, че в структурата на българския износ определящ дял заемат апаратура и части, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, акумулатори, медикаменти, изделия на обувната промишленост. Докато вноса от Унгария се разпределя между медикаменти, автомобили, захар, минерални торове, апарати и части, електро оборудване. „За нас е важно да запазим и разширим позициите на българските стоки и услуги в държавите, които са наши традиционни партньори“, заяви Караниколов.
Източник: 3e-news (16.04.2019)

НСИ: Доходите през 2018-а са се увеличили със 7,6%, разходите с 10,6% Общият доход средно на лице от домакинствата нарасна през миналата година със 7,6% спрямо година по-рано, достигайки 6013 лева, като за последните десет години (между 2008-а и 2018-а година) средните доходи в България се увеличиха 1,6 пъти, показват данни на Националния статистически институт, цитирани от БТА. Реалните доходи (отчитайки инфлацията) се увеличиха през 2018-а година със 7,3% спрямо година по-рано, като спрямо 2011-а година те се повишиха с цели 138,1%. Доходът от работна заплата се повиши през 2018-а година с 9,8% на годишна база до 3336 лева, нараствайки със 73,0% спрямо 2009-а година. В същото време доходите от пенсии се повишиха спрямо годината по-рано с 11,2% до 1645 лева и нараснаха с 61,4% спрямо десет години по-рано. Доходите от самостоятелна заетост пък се повишиха спрямо 2017-а година с 11,4% до 420 лева и нараснаха с 59,1% спрямо 2009-а година. В структурата на общия доход през 2018-а година с най-висок относителен дял е работната заплата (55,5%), увеличавайки се с 1,1% спрямо 2017-а и с 3,3% спрямо 2009-а година. Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) пък формират 29,8% от общия доход на домакинствата през 2018-а година, като относителният дял на доходите от пенсии е 27,3% от общия доход на домакинствата, което е с 0,8% по-малко спрямо 2017-а година и с 0,3% повече спрямо 2009-а година. През 2018-а година домакинствата в България са изразходвали средно 5772 лева, което е повишение с 10,6% спрямо предходната година, като за последните десет години разходите са се увеличили 1,7 пъти. Разходите за храна и безалкохолни напитки през миналата година са в размер на 1714 лева средно на лице от домакинство, или с 9,0% повече спрямо 2017-а и с 41,0% спрямо 2009-а година. Жилищните разходи (за вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома) за миналата година са били в размер на 1017 лева, нараствайки с 3,0% на годишна база и с 67,5% спрямо десет години по-рано. Разходите за транспорт и съобщения пък се увеличават през 2018-а с 15,8% на годишна база до 667 лева и с 90,0% спрямо 2009-а година, докато средните разходи за данъци и социални осигуровки са в размер на 738 лева, нараствайки с 13,9% спрямо 2017-а и над три пъти спрямо 2009-а година.
Източник: 24 часа (17.04.2019)

България е седма в ЕС по ръст на строителната продукция през февруари България заема седмо място в Европейския съюз по годишен ръст на строителната продукция през февруари, става ясно от съобщение от европейската статистическа служба Евростат. Числата показват повишение от 9.2% спрямо същия месец година по-рано. Сградното строителство у нас отбелязва най-силния си ръст на годишна основа през февруари от 2008 г. насам, сочи справката в Националния статистически институт (НСИ). Строителството на сгради е нараснало с 13.3% през втория месец на годината и е основен фактор за повишаването на произведената строителна продукция с 9.2% през февруари, показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Гражданското и инженерното строителство също записва годишен ръст от 3.5 на сто. Така общият годишен ръст на произведената строителна продукция у нас през февруари е най-големият от 2015 г. насам. На месечна основа произведената продукция в сектор "Строителство" у нас е нараснала с 1.5 процента.
Източник: Банкеръ (17.04.2019)

Разходите на българските домакинства растат по-бързо от доходите през 2018 г. През 2018 г. средностатистическият доход на лице от българското домакинство е 6 013 лв. и нараства със 7,6% на годишна база. За последните десет години (2009 - 2018 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 1,6 пъти, става ясно от актуалната статистика на Националния статистически институт (НСИ). Реалните доходи на домакинствата нарастват със 7,3% през 2018 г. в сравнение с 2017 г., като най-висок е индексът на реалните доходи през миналата година спрямо 2011 г. – 138,1%. През 2018 г. българските домакинства са изразходвали 5 772 лв. средно на лице, което е с 10,6% повече в сравнение с 2017 година. За периода 2009 - 2018 г. разходите на домакинствата се увеличават 1,7 пъти.
Източник: Инвестор.БГ (17.04.2019)

Чуждите инвестиции през март са 22 млн. Евро Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през февруари са едва 21.9 млн. евро, показва статистиката на БНБ. Въпреки скромният размер сумата е тройно по-голяма спрямо същия месец на 2018 г. Регистрираната стойност на ПЧИ през втория месец на годината е изцяло под формата на дългови инструменти, т.е. това са пари, които са отпуснати от компаниите майки на българските им дружества. Тези пари трябва да се върнат в даден момент. Дяловият капитал е отрицателен, т.е. фирми с чужда собственост не само че не инвестират, но в по-голяма степен намаляват капитала си у нас. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 0.02 млн. евро, при положителен нетен поток от 4.7 млн. евро за януари 2018 г. По страни, най-голям дял в инвестициите в недвижими имоти имат Украйна (0.1 млн. евро) и Казахстан (0.1 млн. евро), докато тези на Русия намаляват (с 0.3 млн. евро). Най-големите нетни потоци по преки инвестиции в страната за януари–февруари 2019 г. са от Ирландия (70 млн. евро), Холандия (43.3 млн. евро) и Люксембург (33.4 млн. евро).
Източник: economic.bg (18.04.2019)

Инвеститорите доволни от ниските данъци и заплати Германските фирми, които са инвестирали в България, най-много са доволни от нашето данъчно законодателство в сравнение с налозите в другите страни от Централна и Източна Европа. Това показва анкета на Германо-българската търговско-индистриална камара. Страната ни привлича инвестиции от Германия и с евтината работна ръка, въпреки че голяма част от германските компании плащат над средната за страната заплата на служителите си. И при тях, както и при българските компании, на дневен ред стои проблемът с намирането на висококвалифицирани кадри. Точно този проблем у нас дава предимство на съседката ни Турция в надпреварата къде да бъде изграден нов завод на “Фолксваген” в Източна Европа. Заради ръста на безработицата в Турция там могат да се намерят достатъчно добре обучени хора за работа в завода. Ако “Фолксваген” вземе решение да вложи 1,3 млрд. евро в завод за цели коли у нас, ще сме 12-ти в света по производство в автомобили. Решението не е политическо, а зависи изцяло от концерна. Все още не се знае дали компанията ще избере Турция или България, коментираха от Германо-българската търговско-индистриална камара. Плановете на компанията са новият й заводът в Източна Европа да произвежда предимно автомобили “Шкода” и “Сеат”, като броят им да бъде около 350 хил. годишно. През 2018 г. сме отбелязали нов рекорд в стокообмена с Германия, който нараства с 10% до 8,2 млрд. евро. България е изнесла с 12,3% повече стоки за Германия, докато вносът е нараснал с 8%. Това прави Германия търговски партньор номер едно на страната ни. 6,5 млрд. лв. са германските преки инвестиции в България, според Института за пазарна икономика. 94% от тях са в три сектора – промишленост, търговия и финансови услуги. Германските инвестиции в България са концентрирани предимно в София област, Русе и Варна, но присъстват в 16 области в страната.
Източник: Труд (19.04.2019)

Рекламните инвестиции в България продължават да растат С 11% се увеличават общите нетни инвестиции в реклама в България през 2018 г. спрямо година по-рано. Това показва традиционното проучване на медийната агенция Zenith, част от комуникационната група Publicis Groupe. Така за изминалата година вложенията в реклама в страната ни достигат общо 516 млн. лв.Според прогнозните данни на агенцията тази година рекламният пазар в България ще порасне с още 9% до 549 млн. лв. Ръстът ще се запази до 2021 г., когато общите нетни инвестиции ще се равняват на 604 млн. лв. Не е изненада, че с най-голям ръст на годишна база са инвестициите в интернет реклама, които за изминалата година достигат 120 млн. лв., или с 16% повече в сравнение с 2017 г. Според прогнозните данни на Zenith през следващите години ще продължава двуцифреният ръст на вложенията в онлайн реклама, като през 2021 г. ще достигнат 168 млн. лв. Въпреки значителните увеличения обаче дори след две години инвестициите в интернет ще бъдат два пъти по-малко, отколкото тези в телевизия. Пазарът в България продължава да бъде трайно доминиран от телевизионната реклама. Тя държи близо две трети от медийният микс с общи инвестиции от 329 млн. лв. за 2018 г., което представлява 11% ръст. "Въпреки инфлацията на пазара и липсата на единна телевизионна валута (при наличието на две пийпълметрични метрики за телевизия на пазара ни - бел. ред.), топ рекламодателите в телевизиите продължават да увеличават инвестициите си" пишат от медийната агенция и допълват, че в близко бъдеще интернет няма да успее да достигне нейните нива. Най-малко рекламни инвестиции на българския пазар привличат вестниците и списанията, като инвестициите в тях намаляват с всяка измината година. През 2017 г. печатните медии отчитат най-големия си двуцифрен спад за разглеждания период от съответно 33% за вестниците и 27% за списанията. За изминалата година привлечените рекламни инвестиции от вестниците са в размер на 8 млн. лв. и едва 5 млн. лв. за списанията. Прогнозата на Zenith е спадът във вложенията в печатните медии да намалява през следващите години и до 2021 г. да привличат между 4 млн. лв. и 5 млн. лв. Плавно увеличение отчитат инвестициите в радио и външна реклама, които през 2018 г. са съответно 13 млн. лв. и 40 млн. лв.В световен мащаб бюджетите за реклама също продължават да растат, като според доклада на Zenith през 2019 г. те ще се равняват на 623 млрд. долара или с 4.7% повече спрямо година по-рано. Най-голям дял от медийния микс продължава да държи телевизията с близо 32% през 2018 г., следвана от дисплей рекламата с 21.3%. В проучването на агенцията интернет рекламата е разделена също на search реклама и онлайн обяви, които общо с дисплей надминават дела на телевизията. Прогнозите са, че в следващите три години глобално рекламодателите ще намалят вложенията си в телевизия за сметка на интернет рекламата. "Печатните заглавия ще продължават да губят пазарен дял, тъй като техните читатели продължават да се прехвърлят на онлайн версиите им или на други форми за информативно и развлекателно съдържание", пишат още от Zenith.
Източник: Капитал (19.04.2019)

България е четвърта по ръст на цените в Европа Инфлацията в България отново набира скорост през март и страната ни се нарежда четвърта в Европейския съюз по повишаване на цените, показват данните на Европейската статистическа служба. През третия месец цените са се покачили с 2,8 процента спрямо същия период на миналата година. Спрямо февруари 2019 г. потребителската кошница е с 0,2 процента по-скъпа. Най-високо покачване Евростат регистрира в Румъния (4,2%), Унгария (3,8%) и Холандия (2,9%). Сравнено с февруари, годишната инфлация пада в шест държави, остава стабилна в две и се покачва в 19. Спрямо миналия март най-ниско е повишението в Португалия (0,8%) и Гърция (1%). В еврозоната инфлацията е 1,4 процента от 1,5 процента през февруари. В ЕС тя е 1,6%, стабилна спрямо февруари. В еврозоната най-голям принос имат енергията (+0,52 процентни пункта), услугите (+0,51 пр. п.), както и храната, алкохола и цигарите (+0,34%).
Източник: Money.bg (19.04.2019)

65% смятат, че икономиката в сянка е най-бързият начин да се направят пари Общо 65,2 процента от участвалите в изследване у нас считат, че икономиката в сянка е най-бързият начин да се изкарат повече пари. Едва 36 процента посочват, че икономиката в сянка е тежко морално престъпление. Това показват резултатите от изследване, направено по научноизследователския проект "Икономиката в сянка - осъзнавано и добре замаскирано нарушаване на законодателството и социалните норми". То беше представено днес от проф. Емилия Ченгелова и от учени от Института за изследване на обществата и знанието на БАН. В националното представително изследване са участвали 1000 анкетирани над 15-годишна възраст. Икономиката в сянка се нарича още сива, неформална или скрита икономика. "При икономиката в сянка се извършват принципно разрешени от закона икономически дейности, - тя не трябва да се бърка с черната икономика, при която има дейности, преследвани от закона. При сенчестата икономика има нарушения на фискалното, на финансовото и най-вече на трудовото и на социално-осигурителното законодателство, обясни проф. Ченгелова. В проучването 56,9 на сто от анкетираните заявяват, че за нищо на света не биха погазили закон, дори и да виждат, че от това ще имат материална полза; 65 на сто са убедени, че всички закони трябва да се спазват. Едва 31,9 процента са убедени, че законите са добре написани и са напълно приложими за реалния живот. Като цяло може да се обобщи, че българинът става все по-критичен към качеството на законодателството, коментира проф. Ченгелова. Изследването е установило, че колкото по-висока е образователната степен на българите, толкова в по-голяма степен те се склонни да спазват законодателството. Хората с по-ниско образование много повече са критично настроени и си позволяват да не спазват законодателството. Младите хора - особено до 25 години, са най-критично настроени към законодателството и в най-малка степен са склонни да го спазват, посочи проф. Емилия Ченгелова. Тя обобщи, че 81 процента от българите са фиксирани към преследване на материалното и на лични материални изгоди, и не се интересуват от идеални и висши цели. Най-често разпространената сива практика у нас е когато работещите имат трудов договор, но се съгласяват да бъдат наети на по-ниска заплата и да бъдат осигурявани на по-ниска сума, но в замяна получават "на ръка допълнително необлагаеми пари", заяви проф. Емилия Ченгелова. Тя отбеляза, че има тенденция трудовата дейност без договори да намалява, но при 30-40 процента от работодателите е разпространена практиката да дават пари на ръка на своите работници, за сметка на по-ниски параметри на на осигуряване и данъци.
Източник: 24 часа (23.04.2019)

88,8 млн. долара е стокообменът ни с Виетнам през 2018 г. През 2018 г. между България и Виетнам е постигнат общ стокообмен на стойност 88.8 млн. долара. Повишението спрямо 2017 г. е с около 10 на сто, но считам че имаме по-висок потенциал, който да реализираме. Това е казал министърът на икономиката Емил Караниколов по време на среща с посланика на Виетнам Доан Туан Лин, на която двамата са обсъдили задълбочаването на търговско-икономическото сътрудничество между двете страни, съобщиха от министерството. Министър Караниколов и Доан Туан Лин са се съгласили, че със Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз /ЕС/ и Виетнам, което се очаква да бъде подписано в края на юни т.г., ще се насърчи още повече търговско-икономическото и инвестиционно сътрудничество и потенциал между България и Виетнам. Икономическият министър е посочил, че по време на Българското председателство на ЕС страната ни е подкрепяла активно подписването на Споразумението. Той е бил категоричен, че ще съдейства за по-бързото ратифициране на търговското споразумение и от българския парламент, за да бъде осигурен бърз достъп на износителите и инвеститорите от страната и ЕС до един бързо развиващ се пазар от 95 милиона потребители. "Виетнам е наш традиционен търговско-икономически партньор, с който си сътрудничим отлично, но трябва да надграждаме, за да развием пълния потенциал и оптимизираме двустранната търговия", е изтъкнал още Караниколов на срещата. От своя страна посланик Доан Туан Лин е заявил, че Виетнам може да бъде врата за стоките от България към Тихоокеанския регион и страните от Азия, а нашата страна да предостави възможности за тези от Виетнам към пазарите на ЕС. За идентифицирането и реализирането на нови възможности в търговско-икономическата сфера, двамата са съгласували провеждането на 24-та сесия на Българо-виетнамската смесена комисия през ноември 2019 г. в София, която да бъде съпътствана от провеждането на бизнес форум. Български износ за Виетнам през 2018 година е 33.0 млн. долара, състоящ се от: медикаменти ; инсектициди ; ламарини, листове и ленти от мед; каолин и каолинови глини; антибиотици и др. Вносът от Виетнам за същия период е на стойност 55.8 млн. долара и се състои от: кафе; пневматични гуми от каучук; части и принадлежности за превозни средства; ядки, кашу и др.
Източник: 24 часа (23.04.2019)

България изнася стоки за единадесет от всички шестнадесет германски провинции, като една четвърт отиват в гродевете от Северен Рейн-Вестфалия. Бавария е втората провинция с най-голям дял вносни бг стоки (17,4%), следва я Баден-Вюртемберг (17%). За германската провинция Северен Рейн-Вестфалия страната ни изнася най-много машини, като в това число влизат автомобилни части – 20,8% и облекло – 13%, докато за Бавария около 30% от вноса е на метали, най-често мед, и 7% на селскостопанска продукция. Стоките, които внасяме от Германия в странта, са предимно на автомобили (7%), лекарства (4%), трактори (2,5%) и хранителни продукти, в това число шоколад (1,3%). По обем на двустранната търговия, България попада в топ 20 на най-важните търговски партньори на Германия в рамките на ЕС. По значение на търговския оборот България е на 41-во място сред всички 234 държави и територии в света, с които фирмите в Германия търгуват.
Източник: Труд (23.04.2019)

Производството на твърди горива намалява с 24.6% през февруари През февруари спрямо януари намалява производството на: твърди горива - с 24.6 на сто до 2 685 хил. т; безоловен бензин - с 10.1 на сто до 143 хил. т; дизелово гориво - с 15.4 на сто до 241 хил. т; природен газ - с 33.3 на сто до 2 млн. м3; електроенергия - с 9.1 на сто до 4 150 ГВтч. Това съобщи Националният статистически институт. Производството на пропан-бутанови смеси остава без изменение. През февруари 2019 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: твърди горива - с 18.8 на сто; безоловен бензин - с 10.9 на сто; дизелово гориво - с 42.6 на сто; електроенергия - с 6.9 на сто. Намалява производството на пропан-бутанови смеси - с 10 на сто. През февруари спрямо януари намаляват доставките на: твърди горива - с 23.8 на сто до 2 792 хил. т; пропан-бутанови смеси - с 2.6 на сто до 37 хил. т; безоловен бензин - с 12.2 на сто до 36 хил. т; дизелово гориво - с 2.6 на сто до 152 хил. т; природен газ - с 20.2 на сто до 324 млн. м3; електроенергия - с 16.8 на сто до 3 150 ГВтч. През февруари 2019 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: твърди горива - с 16.9 на сто; пропан-бутанови смеси - с 5.7 на сто. Намаляват доставките на: природен газ - с 8.5 на сто; електроенергия - с 0.8 на сто. Доставките на безоловен бензин и дизелово гориво остават без изменение.
Източник: 24 часа (02.05.2019)

7% ръст на цените на производството и разпределението на ток и газ през март Общият индекс на цените на производител в промишлеността през март 2019 г. нараства с 4.6 на сто в сравнение със същия месец на 2018 година, съобщи Националният статистически институт. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7 на сто, и в преработващата промишленост - с 4.2 на сто, а в добивната промишленост е отчетено намаление с 1.9 на сто, предаде БТА. В преработващата промишленост по-съществено покачване на цените се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - със 7.9 на сто, производството на основни метали - със 7.4 на сто, и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3.9 на сто. Общият индекс на цените на производител в промишлеността през март 2019 г. се покачва с 0.7 на сто спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 2 на сто, в преработващата промишленост - с 1.4 на сто, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се наблюдава спад с 1.6 на сто. По-съществен ръст на цените в преработващата промишленост е отчетен при производството на основни метали - с 4.2 на сто, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1.4 на сто, докато понижение е регистрирано при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 0.8 на сто, и при производството, некласифицирано другаде - с 0.6 на сто.
Източник: 24 часа (02.05.2019)

НСИ: 22% от българите не свързват двата края През 2018 г. линията на бедност общо за страната e 351.11 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 550.8 хил. лица, или 22% от населението на страната. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се запазва, а относителният дял на бедното население намалява с 1.4 процентни пункта. През 2018 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години се запазва на нивото от предходната година - 10.1%. Най-ниската линия на бедност през 2018 г. е регистрирана в районите Пазарджик и Монтана, съответно по 239 и 240 лв. mесечно, а най-висока в София (отделен административен район) с 513 лв., Стара Загора (403 лева) и Варна (383 лева).
Източник: Фрогнюз (02.05.2019)

Безработицата в България е 4.6% през март 2019 година Безработицата в България спадна до 4.6% през март 2019 г. Това е най-ниската безработица от 2000 г., когато Евростат започна да публикува данни за България. През февруари тази година безработицата е 4.7%. Преди една година 5.3% от българите в активна възраст са безработни. През март 2019 г. безработицата в ЕС спадна до 6.4%, а безработицата в еврозоната спадна до 7.7%. Рекордно ниските нива на безработица в ЕС означават, че рискът от икономическа рецесия е нисък. Теоретично, много ниските нива на безработица в България трябва да увеличат потребителските разходи и съответно националната икономика, която през 2018 г. страда от отслабване на износа.
Източник: БНР (02.05.2019)

15 евро на квадрат за най-добрите офиси Наличностите на готови офис площи в България отбелязаха слабо покачване, като около 15 хил. кв. м бяха добавени към общата наличност, която достигна 1,93 млн. кв. м към края на миналата година. Поради стабилното търсене във високия клас А офиси, интересът към строителство в подобен клас сгради нарасна. Резултатът е увеличение на издадените разрешения за строеж на офис сгради през 2018 г. Средните наемни нива за клас А офис площи остават стабилни – 13 евро/кв. м за най-търсените сгради в центъра на София, 12 евро/кв. м за широк център и 11 евро/кв. м за квартални и крайградски зони. Клас Б сградите също следват тенденция на стабилизиране по отношение на исканите наеми, като нивата са в диапазона от 6 до 10 евро/ кв. м в зависимост от местоположението и състоянието на вложените системи и материали. Наемите на клас ААА проекти, които отговарят на изискванията на международните компании, са от 13 до 15 евро/ кв. м, като наблюдаваме увеличение в горната граница на нивата.
Източник: Труд (07.05.2019)

Евростат: Нарастват продажбите на хибридни автомобили у нас Страната ни е сред 28-те членки на ЕС, в които има регистриран ръст в продажбата на хибридни автомобили, показват данни от анализ на Евростат и Асоциацията на производителите на автомобили /АСЕА/ за 2018 г., предаде БТА. През миналата година у нас са били продадени около 2 100 автомобила с алтернативно задвижване при продадени 1 300 бройки през 2017 г., което е ръст от почти 60 на сто, показва статистиката на АСЕА. Като цяло в ЕС са били продадени около 2 милиона леки коли, класифицирани като електрически автомобили или хибридни електрически автомобили, които могат да бъдат задвижвани в комбинация с бензинов или дизелов двигател плюс електричество. У нас по последни данни се движат около 800 изцяло електрически коли и над 2 000 хибрида. В момента на пазара у нас 18 различни марки предлагат автомобили с алтернативно задвижване, като цените им варират между 60 000 и 80 000 лева. Според експерти в бранша освен високата цена, една от главните спирачки за развитието на този "транспорт на бъдещето" у нас, е както липсата на достатъчно зарядни станции за електромобилите и хибридните варианти, така и редица други бонуси и отстъпки, предлагани в развитите европейски страни на собствениците на електромобили. Според експерти България изостава от водещите европейски държави в активното развитие на електроразпределителната инфраструктура, което трябва да обезпечи изграждането на национална мрежа от зарядни електростанции с достатъчна мощност. За това ще са нужни целеви инвестиции в електроразпределителните мрежи в продължение най-малко на 5 - 7 години за минималното разгръщане на високомощни зарядни станции в страната. Едно от малкото предимства, които ползват собствениците на хибридни автомобили у нас е освобождаването им от общински данък за превозни средства, както и безплатното паркиране в големите градове.
Източник: 24 часа (08.05.2019)

УниКредит: България е в топ 3 на страните от региона по икономически ръст за 2019 г. България е сред топ три на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) по очакван икономически ръст за годината, като прогнозите на икономистите на УниКредит са страната да завърши 2019 с 3,3% увеличение на БВП до 58.4 млрд. евро. Регионът като цяло ще запази темпове на растеж на икономиката над глобалните нива като освен България, още 5 страни ще постигнат увеличение от над 3,2% годишно на брутния си вътрешен продукт. Това са Полша, Унгария, Словакия, Сърбия и Словения. През следващата, 2020 г., забавянето на глобално ниво ще даде отражение и върху региона и растежът ще се забави. Ръстът на икономиката на България и останалите страни от региона се дължи в голяма степен на повишеното вътрешно търсене, подкрепено и от нарастващите доходи на населението.
Източник: Инвестор.БГ (09.05.2019)

Още 44 години ще са необходими на България, за да догони Европа България е страната с най-нисък икономически растеж от новите членки в ЕС. Като прибавим и инфлацията се оказва, че още 44 години ще са й необходими, за да достигне средните за Европа темпове на развитие. Това са част от основните данни на Годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН за състоянието и развитието на националната икономика през 2018 г., представен от ръководителя на проекта доц. Виктор Йоцов. В него е посочено също, че ръстът на БВП през миналата година е 3,1 процента. В доклада са очертани перспективите за икономическото ни развитие в средносрочен план, като фокусът е върху структурните дисбаланси и рисковете. Темпът на икономически растеж, означава, че сближаването със средния доход на глава от населението на ЕС остава далеч в бъдещето. "За съжаление тук стоим по-добре поради намаляването на населението. За последните 11 години темпът на нарастване на БВП на глава от населението нараства с 5,8%, докато в Европа този показател е 1,6 на сто. Ако предположим, че тези темпове се запазят за следващите години, това означава, че за да достигнем 50% от средното за Европа, на нас ще ни трябват 27 години. А, за да достигнем средните нива на Европа, ако се запазят тези темпове, ще ни трябват 44 години. Тоест, това излиза извън всякакво обозримо бъдеще", отбеляза Йоцов. На много места в доклада се подчертава, че българската икономическа политика трябва да е с фокус за догонващо развитие. Тези темпове, които се постигат - от около 3%, дори и да изглеждат добре на фона на усреднените данни за Стария континент, са крайно недостатъчни, според икономистите. По думите им, те ни обричат да сме на последно място в Европа. А иначе, най-много за растежа през миналата година е допринесъл секторът на недвижимите имоти. Доц.Йоцов изтъкна, че трите години на дефлация сериозно са повлияли върху икономиката и че "инфлация от порядъка на 2-3% не само че не е плашеща, а е здравословна". Той коментира и предизвикателствата пред фискалния сектор. "Държавата не изпълнява предвидените капиталови разходи. Притеснително е, че Министерството на финансите винаги подценява приходната част. Тя винаги се оказва по-голяма, отколкото е била планирана". Това давало възможност, когато няма промяна в дефицита и той не е влошен, всички приходи в повече да се разпределят без санкции от парламента. Така се създавала една гъвкавост за правителството, но за сметка на прозрачността в разходването на публичните средства. Колкото до структурата на приходите, тя остава без промяна и е доста различна от тази в общността. Като дял от БВП ние изоставаме от средните нива за Европа с близо 10 пункта. Тоест, ако на този етап имахме средни за ЕС приходи, бюджетът ни щеше да разполага с някъде 10-11 млрд. лв. повече. Йоцов говори и за преките и косвените данъци, които според него са равнопоставени. "България - посочи той - е на второ място по косвени данъци в цяла Европа - 51%, при средното за Европа - 34 процента. При преките данъци сме на едно от последните места. Косвените данъци оказват по-малко влияние върху икономиката, но в същото време те са регресивни, т.е. по-високите скали облагат повече по-ниските слоеве на населението". Сериозен проблем, посочен от доцента, който се забелязва от 3 години е, че разходната част на бюджета по-скоро ни служи като буфер, особено капиталовите разходи. "Планират се едни капиталови разходи, които не се изпълняват. За последните няколко години сме "спестили" близо 12 млрд. лв. от капиталови разходи - планирани, но неизпълнени". Тенденцията през последните 3 години била, че почти половината от тези капиталови разходи се правят само през декември и голяма част от тях били счетоводни, които не се извършват. "В края на годината от бюджетния излишък се насочиха средства за болници, за магистрала "Хемус", т.е. на книга са направени, но де факто това не са направени разходи, въпреки че са отчетени като такива. Тази тенденция отчитаме като неблагоприятна и трябва да се преустанови", смята Виктор Йоцов. Прогнозата на Института за икономически изследвания при БАН е, че през 2019-а няма да има възможност за ускоряване на растежа, но и няма да има драматични промени и навлизане в рецесия. Очакванията са за леко забавяне и умерено ускоряване през следващата - 2020-а.
Източник: Банкеръ (09.05.2019)

Оборотите в търговията на дребно през март се увеличиха с 0.6% По предварителни сезонни данни на Националния статистически институт през март оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени нараства с 0.3 на сто спрямо предходния месец. През март 2019 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарни данни, се увеличава с 0.6 на сто в сравнение със същия месец на предходната година. През март 2019 г. се наблюдава по-значителен ръст на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 3.2 на сто, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2.7 на сто. По-съществено намаление е отчетено при търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 3 на сто.
Източник: Монитор (13.05.2019)

Годишният ръст на промишленото производство е с 2.8% през март Промишленото производство намалява през март спрямо февруари с 0.9%, но спрямо март 2018 г. има ръст от 2.8%, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Намаление спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 10.9%, и в преработващата промишленост - с 1.2%, а увеличение с 1% - в енергетиката. По-значителен месечен спад статистиката отчита при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 12.2%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 11.8%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - със 7.1%. По-съществено увеличение е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 12.5%, производството на облекло и производството на изделия от други неметални минерални суровини - по 2.8%. Годишният ръст се дължи на увеличеното производство в преработващата промишленост - с 5.5%, и в добивната промишленост - с 2.0%, докато в енергетиката е отчетен спад със 7.6%.
Източник: econ.bg (13.05.2019)

Новопостроените жилища са се увеличили с 60% Въведените в експлоатация новопостроените жилища за първото тримесечие на 2019 г. са 2 453, което е ръст с близо 60% спрямо същия период миналата година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Въведените в експлоатация жилищни сгради са 635, като броят им също расте - с 11.4% на годишна база. Сградите със стоманобетонна конструкция са 77.2% от всички новопостроени, с тухлена - 19.7%, с друга - 1.9%, и с панелна - 1.2%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (73.9%), следвани от жилищните кооперации (16.5%). В сравнение с първото тримесечие на 2018 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи, жилищните блокове и сградите от смесен тип, докато броят на новопостроените вили намалява.В същото време обаче средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 96,4 кв. м през първото тримесечие на 2018 г. на 85 кв. м през същото тримесечие на тази година. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Бургас - 85 сгради с 350 жилища в тях, Варна - 82 сгради с 537 жилища, и Пловдив - 77 сгради с 408 жилища в тях.
Източник: economic.bg (13.05.2019)

Ударно внасяме цигари и алкохол Вносът на безалкохолни напитки, алкохол и цигари от трети страни, извън ЕС, се е увеличил с 53,4% през първите три месеца на тази година, отчете Националният статистически институт. На второ място по ръст е импортът на храни и живи животни – с 25,7%. Общо вносът за първите три месеца на 2019 г. от трети страни нараства с 11,2% спрямо същия период на миналата година и достига 5,506 милиарда лева. Увеличава се и износът на български стоки, към държавите извън ЕС – с 13,4% за първите три месеца, спрямо година по-рано. Повишение има и при вноса на България за януари и февруари на настоящата година, което е с 1,4% спрямо същия период на миналата, като той вече възлиза на 6,229 милиарда лева. Внасят се най-много напитки и тютюневи изделия, а най-малко стоки от сектора на “Минерални горива, масла и подобни продукти”.
Източник: Труд (14.05.2019)

Износът на България към трети страни се възстановява След като отчете над 12% спад през 2018 г., българският износ към пазарите извън Европейския съюз се възстановява през тази година. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че експортът към трети страни през първите три месеца на 2019 г. расте с 13.4%. За сравнение, ръстът в посока държавите членки е 7%. Общият износ на България е 13.94 млрд. лв., което е 8.9% увеличение спрямо същия период на миналата година. Данните по търговски партньори показват, че продажбите на българските фирми се възстановяват при почти всички пазари извън ЕС. Едно от малкото изключения е Турция, която е и най-голям търговски партньор на България извън ЕС. В тази посока има спад от 9.3% към март. Канада вече се нарежда на второ място по значимост за българската икономика, що се отнася до износа извън ЕС, като там скокът на годишна база е 24.3% до 414 млн. лв.
Източник: economic.bg (14.05.2019)

Средната заплата нараства с 12.2% за година С 12.2% се е увеличила средната заплата през първото тримесечие на тази година спрямо същия период на миналата, съобщи НСИ. Общо размерът й за първото тримесечие е 1208 лв., като частният сектор и общественият са почти изравнени - 1207 за частните служители и 1211 лв. за тези на бюджетна издръжка. През март средната заплата достига 1247 лв. Най-голямо увеличение има в сектор "Операции с недвижими имоти" - със 17.9%. Увеличението на учителските заплати дава отражение върху сектор "Образование", който също е в челната тройка по ръст с 14.8%. В подредбата по размер на средното възнаграждение няма изненади - на върха остава ИТ секторът, където средната заплата вече е 2930 лв., във "Финансови и застрахователни дейности" получават средно 1994 лв., в "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 1877 лв. Най-нископлатените сектори остават хотелиерството и ресторантьорството, които все повече разчитат на внос на работна ръка от Украйна (729 лв.), и "Строителство" - 920 лв.
Източник: Сега (15.05.2019)

Депозитите на нефинансовите предприятия и домакинствата нарастват с 8,6% Депозитите на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства и Нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД) в края на март 2019 година са 10.212 млн. броя. На годишна база броят им намалява с 2.7 на сто, отчита Българската народна банка. Общият размер на тези депозити e 75.733 млрд. лева и нараства с 8.6 на сто на годишна база. Депозитите на сектор Нефинансови предприятия в края на март 2019 г. са 596 хил. броя, което представлява спад от 4.6 на сто спрямо края на същия месец на 2018 г. В края на първото тримесечие на 2019 г. тези депозити са в размер на 23.365 млрд. лева като на годишна база те нарастват със 7.8 на сто. В края на първото тримесечие на 2019 г. броят на депозитите на сектор Домакинства и НТООД е 9.615 млн., като намалява на годишна база с 2.6 на сто. Размерът на тези депозити в края на март 2019 г. е 52.368 млрд. лева, като нараства на годишна база с 8.9 на сто. Кредитите на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства и НТООД към края на първото тримесечие на 2019 г. са 3.092 млн. броя и на годишна база те нарастват с 11.1 на сто. Общият им размер e 55.536 млрд. лева, като той се повишава на годишна база със 7.5 на сто. Кредитите на сектор Нефинансови предприятия в края на първото тримесечие на 2019 година са 151 хил. Броя и на годишна база те спадат с 1.1 на сто. Размерът на тези кредити е 33.367 млрд. лева, което представлява нарастване с 5.4 на сто на годишна база. В края на март 2019 г. броят на кредитите на сектор Домакинства и НТООД се увеличавана годишна база с 11.8 на сто като достига 2.941 млн. лв. Размерът им нараства на годишна база с 11 на сто, като достига 22.170 млрд. лева.
Източник: 24 часа (15.05.2019)

Българските компании се разплащат все по-бавно За поредна година средният период за разплащане на фирмите в България продължава да се увеличава. Това е основният извод от проучване на застрахователя за търговско кредитиране "Юлер Ермес" (Euler Hermes), направено на базата на извадка от 25 хил. компании от 20 сектора в 36 държави. Според данните миналата година средният период за разплащане достига 63 дни, или с един повече в сравнение с 2017 г. и с четири повече в сравнение с 2016 г. Секторът на технологиите продължава да държи лидерски позиции по бавно издължаване - 134 дни. В топ 3 на бавните плащания се завръща строителството с 82 дни, което е 3 дни повече в сравнение с предходната година, но все пак значително под нивото от 99 дни за 2016 г. Другите сектори със значително по-дълъг срок на разплащане в сравнение със средното за страната са стоките за свободното време със 76 дни и стоките за бита и машиностроенето с по 73 дни, съобщават от "Юлер Ермес". Според компанията въпреки тенденцията за увеличаване на периода издължаването в България остава по-бързо от средното в световен мащаб, което за 2018 г. е 65 дни (66 дни през 2017 г.). Анализаторите са на мнение, че тенденцията за съкращаване на сроковете за разплащане на глобално ниво ще продължи и през 2019 г. и ще се свие с още един ден. Това е резултат от забавянето на икономическия ръст, което прави бизнеса по-внимателен, уточняват от компанията. Трите държави с най-бавно се издължаващи се фирми са Китай, Гърция и Италия - средно 92, 90 и 86 дни, показва проучването. За поредна година най-бързо се разплащат в Нова Зеландия - за 47 дни.
Източник: Дума (15.05.2019)

Годишната инфлация достигна рекордните 3.7% През април стоките и услугите в България са поскъпнали средно с 0.5% спрямо март. Така годишната инфлация спрямо миналия април вече е 3.7%, показват данните на националната статистика, оповестени в сряда. Това е най-високата й стойност за последните пет години. В същото време НСИ представи експресни данни за икономическия растеж през първото тримесечие на годината. Нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) е с 3.4% спрямо същото тримесечие на 2018 г. и с 1.1% спрямо предното тримесечие. Най-съществен принос за растежа на икономиката има крайното потребление, което за година се е увеличило с 3.5%, като немалка заслуга за това има и инфлацията. Инвестициите в основен капитал са нараснали с 2.6% за година. Износът на стоки и услуги се увеличава с 5%, а вносът - с 1.7%. През април най-силно са поскъпнали самолетните билети - с 21.8%, отчита НСИ. Явно заради почивните дни около Великден и засиленото пътуване авиокомпаниите са надули цените. Сериозно поскъпнали през изминалия месец са също облеклото и обувките - с 6.9%, както и транспортът - с 1.6%. Цените на хранителните продукти са се увеличили с 1.1%. За една година обаче храните са поскъпнали с 5.8%, а транспортът - с 3.8%. Цените в хотелите и ресторантите са се увеличили средно с 4.8%, а на развлеченията - с 3.6%. През последните 12 месеца се отчита поевтиняване единствено на облекло и обувки.
Източник: Сега (16.05.2019)

Безработицата намалява до 5% през първото тримесечие на 2019 г. През първото тримесечие на 2019 г. броят на безработните е 165.3 хил., от които 95 000 (57.5 на сто) са мъже и 70.3 хил. (42.5 на сто) - жени, съобщи Националният статистически институт. Коефициентът на безработица е 5 на сто и в сравнение с първото тримесечие на 2018 г. намалява с 0.7 процентни пункта. Коефициентът на безработица за мъжете е 5.3 на сто, а за жените - 4.6 на сто. От всички безработни 15.4 на сто са с висше образование, 44.3 на сто - със средно, и 40.3 на сто - с основно или по-ниско образование. През първото тримесечие на 2019 г. продължително безработни (от една или повече години) са 87.5 хил., или 52.9 на сто от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица е 2.6 на сто - 2.9 на сто за мъжете и 2.3 на сто - за жените. От общия брой на безработните 26.5 хил., или 16 на сто търсят първа работа. През първото тримесечие на 2019 г. коефициентът на безработица за възрастовата група 15-29 навършени години е 7.8 на сто - с 0.4 процентни пункта по-нисък в сравнение със същото тримесечие на 2018 година. През първото тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите на възраст 15 и повече навършени години е 3147.8 хил.
Източник: 24 часа (16.05.2019)

БВП на България се е повишил с 3.4% в началото на годината Икономиката на България е нараснала с 3.4% на годишна база през първото тримесечие на годината, показват експресните данни на НСИ. В основа на растежа стои износът на стоки и услуги, докато при потреблението има известно забавяне на темпа на прираст. Спрямо предходното тримесечие увеличението на БВП е 1.1%. Това са най-високите стойности за последната година като очакванията на анализаторите са 2019 г. да е по-добра от предходната, когато икономиката отбеляза 3.1% Данните сега не са изненада - много икономисти очакваха силно начало на годината. Зад аргументите им стояха по-силните постъпления от ДДС, данните за промишлеността, както и за износа. Продажбите на стоки и услуги зад граница се увеличават по-бързо от вноса, което свива търговския дефицит. По-слабо нарастване има и при инвестициите, които се повишават с 2.6% за януари-март, при нива от 6-7% за предходните три периода. В номинално изражение обемът на БВП за трите месеца достига 23.88 млрд. лв., а добавената стойност е 20.3 млрд. лв. Като цяло очакванията са тази година да е по-добра за българската икономика спрямо 2018 г. Прогнозите са в широките граници между 3.1% на Световната банка до 3.6% на БНБ. Министерството на финансите очаква 3.4% растеж за 2019 г.
Източник: Капитал (16.05.2019)

Инфлацията в България се ускорява към шестмесечен връх Годишното ниво на инфлация в България се покачва през април до 3,7% – най-виското равнище от октомври 2018 г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е пети пореден месец, през който цените се увеличават и има ясен знак за ускоряване на потребителската инфлация стабилно над нивото от 3%. В последния месец на миналата година поскъпването на годишна база беше 2,7%, през януари – 3%, през февруари – 3,2%, а през март – 3,6%. Статистическите данни показват, че през август 2018 г. инфлацията се ускори до петгодишен връх. Месечната инфлация е 0,5%, а от началото на годината (април 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 1,7%. Средногодишната инфлация за периода май 2018 г. – април 2019 г. спрямо периода година по-рано е 3,3%, изчисляват в НСИ. Месечната инфлация е 0,6%, а от началото на годината (април 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 1,3%, а годишната инфлация за април 2019 г. спрямо април 2018 г. е 3,1%, а средногодишната инфлация за периода май 2018 - април 2019 г. спрямо година по-рано е 3%, посочват от националната статистика.
Източник: Инвестор.БГ (16.05.2019)

Средната заплата в ИТ сектора вече е почти 3000 лева Въпреки че все по-трудно намира хора, българският бизнес продължава да създава работни места. Армията на трудещите се у нас за година се е увеличила с 48 500 души. "Данните за развитието на пазара на труда през първото тримесечие на 2019 г. могат да бъдат описани като положителна изненада на фона на неубедителния край на миналата година", коментира анализ на Института за пазарна икономика. Това, че работят повече хора, има реално отражение - икономиката отбеляза добър ръст от 3.4% за първото тримесечие. Средната брутна заплата за страната вече е 1208 лв. Увеличението се дължи както на доброто състояние на икономиката и на дефицита на кадри, така и на административното повишаване на минималната работна заплата и на максималните осигурителни прагове от началото на годината, посочва Явор Алексиев от ИПИ. Ефектът от второто особено ясно се вижда в сферата на информационните технологии, където средното заплащане само в рамките на година се е покачило от 2584 на 2930 лева. Икономистите отбелязват още един интересен факт - разликата в средната заплата в частния и в публичния сектор се стопява до символичните 4 лева. Това "настигане" на възнагражденията в частните предприятия е отдавнашна тенденция. То говори, че сивата икономика намалява през годините, коментира Алексиев. ИПИ откроява интересни числа във възрастовата структура на работещите българи. Заетостта сред 15-29 годишните почти не се променя и е 40.3%, но в "старшата" група на 55-64-годишните има впечатляващо покачване - от 58.8 на 63 процента. Данните за първото тримесечие показват още нещо важно - бизнесът все повече прибягва до недоучили работници (с основно и по-ниско образование). Това до голяма степен се дължи на глада за кадри и на възхода на строителството и на туризма, които по принцип използват по-ниско образован персонал. Строителните фирми например са създали работа на нови 3000 души, а в хотелите и ресторантьорството са назначени с 15 000 повече хора в сравнение с година по-рано. Разликата в коефициентите за безработица, изчислявани от НСИ (5.0%) и от Агенция по заетостта (5.9% през март 2019 г.), остава около 1 процентен пункт. Така или иначе и двата показателя са рекордно ниски. Това е повод за радост, но и ясен знак, че нуждата на икономиката от повече и по-добре подготвена работна ръка ще продължи да е водещ проблем и през 2019 г., обобщава анализът.
Източник: Сега (20.05.2019)

Продажбите на нови коли в България растат през април с 5,5% Продажбите на нови автомобили в България са нараснали през април с 5,5% на годишна база и се повишават от 2852 продадени бройки преди година до 3008 нови коли сега. От началото на годината до края на април ръстът е по-скромен – с 2,1 на сто до 11 427 бройки, става ясно от последните статистически данни на Асоциацията на европейските производители на автомобили (ACEA). През април европейският пазар на леки автомобили отбелязва като цяло относително стабилно представяне (-0,4%), като са били осъществени 1 303 787 нови регистрации. По изчисления на Investor.bg обаче, макар и минимално този месец, понижението е осмото поредно на месечна база, след като в редица страни се отчита забавяне на растежа. Това добавя ниви предизвикателства пред индустрията, която е принудена да прави рекордните разходи за електрически и свързани автомобили, предаде investor.bg. Автомобилните акции в Европа приключиха сесията си вчера с ръстове, преди всичко заради новината, че САЩ ще отложат налагането на вносните автомобили с нови мита. Ръстът в търсенето на нови коли в ЕС сега се движи основно от страните от Централна Европа, които отбелязват ръст от 4,6% през миналия месец. Най-силни растежи са отчетени в Литва (42,4 на сто), Кипър (39,4%) и Хърватия (22,4%). На другия полюс са пазарите във Финландия, Дания и Швеция с понижения от над 11 на сто. Що се отнася до петте най-големи пазари на ЕС, Испания (+ 2,6%), Италия (+ 1,5%) и Франция (+ 0,4%) отчитат леки повишения в сравнение с април 2018 г., но търсенето в Обединеното кралство (-4,1%) и Германия ( -1,1%) спада. От януари до април 2019 г. търсенето на нови автомобили в Европейския съюз е намаляло с 2,6%, като общо са регистрирани 5,3 милиона нови коли. За четирите месеца от началото на годината германският и френският пазар остават почти без промяна спрямо предната година, докато регистрациите в Италия (-4,6%), Испания (-4,5%) и Великобритания (-2,7%) се свиват в сравнение със същия период на 2018 година.
Източник: 24 часа (20.05.2019)

България е на 2-ро място в ЕС по ръст на цените на природния газ Средните цени на електроенергията за домакинствата в Европейския съюз (ЕС) са се увеличили с 3.5% до 21.1 евро на 100 kWh между втората половина на 2017 г. и втората половина на 2018 г. Това показват данните на Евростат. В държавите членки на ЕС цените на електроенергията за домакинствата през втората половина на 2018 г. варират от 10 евро на 100 kWh в България до около 30 евро за 100 kWh в Дания, Германия и Белгия. Изразени в евро, средните цени на електроенергията за домакинствата през втората половина на 2018 г. са най-ниски в България (10.1 евро) на 100 kWh, Литва (11.0 евро) и Унгария (11.2 евро) и най-висока в Дания (31.2 евро), Германия (30.0 евро) и Белгия (29.4 EUR). Въпреки че у нас е отчетена най-ниската цена на тока, изразена в стандартите за покупателна способност, която премахва общите разлики в равнището на цените между страните може да се види, че най-ниските цени на електроенергията за домакинствата са във Финландия и Люксембург (13.8), следвани от Нидерландия, Малта, Франция, Швеция и Литва. Най-високите цени, изразени в СПС, са регистрирани в Португалия, Германия, Испания , Белгия, Румъния, Кипър и Полша, а страната ни остава в средата на статистиката. Данъците и налозите в ЕС съставляват средно над 1/3 (37%) от цената на електроенергията, начислявана на домакинствата през втората половина на 2018 г. и около една четвърт (27%) от цената на газа. Най-голямо увеличение на цените на електроенергията между втората половина на 2017 г. и втората половина на 2018 г. е отчетено в Кипър (19.6%) и Испания (13.8%), най-голям спад в Латвия (-4.5%) и Полша (-2.5%). В България се отчита умерено увеличение от 2.2%.
Източник: economic.bg (22.05.2019)

Със 7.3% по-малко българи са пътували с цел туризъм през първото тримесечие През първото тримесечие на 2019 г. 929 000 българи са направили туристически пътувания, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Преобладаващата част от тях - 78.4 на сто, са пътували само в страната, 17.7 на сто - само в чужбина, а 3.9 на сто са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2018 г. общият брой на пътувалите хора на възраст 15 и повече навършени години се понижава със 7.3 на сто. През първото тримесечие на 2019 г. най-много са пътували българите на възраст 25 - 44 години - 417.6 хил., или 45 на сто от всички пътували лица. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като най-висок е този дял при хората на възраст 25 - 44 години - 80.3 на сто от пътувалите в тази възрастова група. При пътуванията в чужбина делът на пътувалите хора на възраст 15 - 24 години е най-голям - 27.9 на сто от пътувалите в съответната възрастова група. По-голяма част от туристическите пътувания на хората на възраст 15 и повече навършени години както в страната (45.4 на сто), така и в чужбина (61.4 на сто) са били с цел "почивка и екскурзия". През първото тримесечие на 2019 г. като самостоятелни са били регистрирани 1 203.1 хил., или 91.2 на сто от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 95.8 на сто, а на тези в чужбина - 69.8 на сто. В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял в страната са тези за храна - 33.7 на сто, докато в чужбина са разходите за транспорт - 35.1 на сто. През първото тримесечие на 2019 г. средният разход при пътуване с лична цел на един човек на възраст 15 и повече навършени години е 195.68 лв. в страната и 556.10 лв. в чужбина. Същевременно разходите на един човек за професионално пътуване са средно 160.44 лв. в страната и 1 172.47 лв. в чужбина.
Източник: 24 часа (23.05.2019)

НСИ: Ръст на оборотите в услугите Ръст на оборотите през първото тримесечие, както на тримесечна, така и на годишна база, отбелязва секторът на услугите в България. Така например оборотите в услугите в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ нарастват с 10,6% в сравнение със същото тримесечие на 2018 година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Най-голямо е увеличението при „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта“ - с 16,9%. Намаление се наблюдава при услугите във водния транспорт (3,7%) и „Пощенски и куриерски услуги“ (2,4%). Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“, изчислен от календарно изгладени данни, е с 15,2% по-висок през първото тримесечие на 2019 г. в сравнение със същото тримесечие на 2018 година, отчитат още от НСИ. Най-голям е ръстът при „Дейности в областта на информационните технологии“ - с 20,6%. Понижение е регистрирано при „Издателска дейност“ (13,9%) и „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ (9,7%). При „Други бизнес услуги“ ръст спрямо първото тримесечие на 2018 г. е отчетен при повечето дейности, като той е най-голям при „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност“ - с 33,9%, и „Юридически дейности; Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации; Консултантски дейности в областта на управлението“ - с 27%. При „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила“ и „Дейности по почистване“ е регистрирано намаление, съответно с 4,5 и 3,4%. По предварителни данни през първото тримесечие на 2019 г. общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи“, изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 6.3% спрямо четвъртото тримесечие на 2018 година. Най-значителен ръст се наблюдава при „Воден транспорт“ - с 12,3%, и „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта“ - с 9%. Намаление е регистрирано само при „Пощенски и куриерски услуги“ - с 0,4%. На тримесечна база със 7,5% се повишават оборотите в услугите от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“. Увеличение е регистрирано при повечето дейности, като то е най-голямо при „Дейности в областта на информационните технологии“ - с 12,6%. Понижение е отчетено при „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ (2,9%) и „Издателска дейност“ (1,1%).
Източник: 24 часа (27.05.2019)

Проучване: България увеличи износа в машиностроенето към Германия В България се отчита увеличаване на обемите на износ към Германия в сектор машиностроене. Това сочи проучване на сдружение "Клъстер на малките и средни износители", цитирано от БТА. В България се отчита значително увеличаване на обемите на износ към Германия, но все още вносът оттам е по-голям. Това сочи пазарно проучване в сектора машиностроене и производство на части на сдружение "Клъстер на малките и средни износители", изготвено по проект по ОП "Иновации и конкурентоспособност ". Резултатите от проучването бяха представени на пресконференция от изпълнителния директор на сдружението Добромир Добрев. В клъстера членуват 18 малки и средни предприятия, семейни фирми, експортно ориентирани в производството на части за машиностроенето. Като основен проблем пред тях е именно фактът, че те са прекалено малки и нямат достатъчен административен и капацитет. Участието им в клъстера им е помогнало да получат нови договори. "Заедно със свои партньори те могат да се включат във веригата на добавената стойност като поддоставчици", обясни Добрев. Деница Николова, член на УС на сдружението заяви, че участието в големи европейски изложения е осигурило нови партньорства. Тя обясни, че на европейско ниво ще се търсят механизми за стимулиране на проактивни клъстерни политики с нови бюджетни линии. "Ще бъдат поощрявани клъстерите, които са получили клъстерна марка", обясни тя. В бъдеще сдружение "Клъстер на малките и средни износители" залага като свой приоритет участието в европейски клъстерни мрежи. По този начин нашите малки и средни предприятия ще могат да станат част от европейските мрежи на доставки, обясни Николова. По думите й друг приоритет на клъстера е активното участие на европейско ниво за разработване и предлагане на квалификационни услуги за придобиване на специфични умения, които в момента не се предлагат от по-тромавата система на формалното образование. Добромир Добрев обясни, че в страната ни клъстерите работят като свободни организации и обединения на малки и средни предприятия. По думите му броят на клъстерите у нас варира, но стабилно ядро представляват около 20 клъстера - членове на Асоциацията на бизнес клъстерите. Сдружението представлявано от него също планира членство в асоциацията.
Източник: 24 часа (28.05.2019)

Евростат: Около 4% от работещите българи са били ангажирани на временна заетост България е сред петте страни в ЕС с най-нисък дял на лица с временна заетост, показват данни от анализ на Евростат за тенденциите на пазара в Европейския съюз за временно наемане на работници през миналата година. Страната ни е с дял едва от 4% на временно заети лица на възраст 15-64 г. през 2018 г., при среден показател за ЕС от 14%. Така според данните на родната статистика у нас през миналата година е имало около 130 000 временно заети лица при общо 3,2 млн. души, които са били икономически активни за посочения период. Най-висок дял от лицата на временна заетост е регистриран във възрастовата група 25-55 г. - близо 100 000 души. Друг фактор, който определя временната заетост, е степента на образование - тук най-много са били хората с основно или по-ниско образование - 80 000, със средно - около 40 000 и с висше - близо 10 000. Голяма част от временно наетите лица са били без специална квалификация, с насоченост към работническата професия, както и ангажирани с фактора "сезонност". Факторът "сезонност" остава като един от определящите на пазара на труда, като само за последните няколко години се отчита значителен брой на работещи на временна заетост, предимно в сферите на хотелиерството, ресторантьорството, селското стопанство, преработващата промишленост, строителството и др. Така например през 2016 г. сезонно наети са били около 24 000 души, през 2017 г. около 22 000, а през 2018 г. - приблизително 25 000. Според експерти пазарът на кадри с недобра квалификация е значително стеснен, докато се наблюдава тенденция за търсене на специалисти с висока квалификация - технически и инженерни кадри, лекари, медицински сестри, както и професии, които изискват висока компетентност. Така например заетите у нас лица с висше образование през м.г. са били малко над 1 милион души, докато със средно образование те са били около 1,8 млн. души, а с основно или по-ниско образование - около 400 000 души, т.е. 2/3 от работещите българи са били със средно или ниско ниво на квалификация.
Източник: Дарик радио (28.05.2019)

Най-просторните жилища вдигнати около София Най-просторните жилища, чиято площ достига средно 131 квадрата, са били получили разрешение за ползване в Софийска област през първото тримесечие на годината, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Общо за периода в района са завършени 83 жилища, като едностайните са едва 2, а преобладават четири- и петстайните, които заедно с по-големите са общо 64. В самата столица пък превес имат тристайните жилища. От януари до края на март в града акт 16 са получили 145 жилищни имота. Най-много са тристайните - 79, след тях се нареждат двустайните, които са 40. Доста по-малка обаче - 82 квадрата, е средната площ в столицата. Подобно е положението и във втория по големина град у нас Пловдив. Там също са фенове на тристайните и в експлоатация са били въведени 163 имота от сегмента, а двустайните, които на практика са хол комбиниран с бокс и единствена спалня, са с 10 по-малко. Във Велико Търново също се отчитат с немалка средна площ от 95 кв. м, а в Стара Загора - с 88 кв. м. В Бургас и областта средната площ на новите жилищни имоти за първото тримесечие е доста по-малка - 77 квадрата, като по стотина са двустайните и тристайните или около две трети от общия брой.
Източник: Монитор (29.05.2019)

Пътуванията на българи в чужбина нарастват с 2,4% през април Пътуванията на български граждани в чужбина през април 2019 г. са 620,8 хил., или с 2,4% повече спрямо същия период на миналата година, сочат данни на НСИ. Най-голямо увеличение е отчетено към Испания (с 15,8%), Франция (13,5%), Гърция (7,8%), Австрия (5,6%), Германия (5,4%), Турция (3,6%), Сърбия (1,0%), Италия (0,9%). Намаляват пътуванията на българите към Република Северна Македония (с 5,4%), Обединено кралство (с 4,2%), Нидерландия (2,9%) и Полша (2,2%). Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през април 2019 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 42.1%, следвани от тези със служебна цел - 29.5%, и с цел почивка и екскурзия - 28.4%. През април 2019 г. най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към Турция - 145.6 хил., Гърция - 124.4 хил., Сърбия - 55.4 хил., Румъния - 41.7 хил., Германия - 38.7 хил., Република Северна Македония - 37.3 хил., Италия - 28.8 хил., Австрия - 19.8 хил., Испания - 17.9 хил., Обединеното кралство - 14.1 хиляди. Посещенията на чужденци в България през април 2019 г. са 731,5 хил., или с 4,2% повече спрямо април 2018 г. Наблюдава се ръст на посещенията с "други цели" (с 4,9%), служебни цели (4,6%) и почивка и екскурзия (с 3,3%). Транзитните преминавания през страната са 23.7% (173.0 хил.) от всички посещения на чужденци в България. Увеличават се посещенията на граждани от Германия - с 24.6%, Гърция - с 9.2%, Румъния - с 6.0%, Обединеното кралство - с 6.0%, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Франция - със 17.0%, Австрия - с 15.1%, Италия - с 14.7%, Полша - със 7.3%, и други. Най-много посещения в България през април 2019 г. са реализирали гражданите от: Румъния - 173.3 хил., Турция - 107.1 хил., Гърция - 91.4 хил., Сърбия - 56.6 хил., Република Северна Македония - 49.1 хил., Германия - 30.6 хил., Украйна - 21.2 хил., Обединеното кралство - 18.2 хил., Полша - 13.3 хил., Италия - 12.7 хиляди.
Източник: economic.bg (30.05.2019)

НСИ: Стопанската конюнктура в България се подобрява през май Стопанската конюнктура в България се подобрява през май спрямо предходния месец, благодарение на по-добър бизнес климат в строителството и в търговията на дребно, при застой в промишлеността и отслабване в сферата на услугите, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). През май 2019 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 1.3 пункта спрямо Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ запазва приблизително нивото си от април. Очакванията на промишлените предприемачи както за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, така и за дейността им през следващите три месеца остават благоприятни. Основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса в сектора, продължават да бъдат несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила, като през май се наблюдава намаление на негативното им влияние. Относно продажните цени в промишлеността мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца.През май съставният показател „бизнес климат в строителството“ нараства с 6.9 пункта в резултат на по-оптимистичните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Мненията им относно строителната активност през последните три месеца, както и очакванията им за следващите три месеца също се подобряват. Същевременно обаче анкетата отчита увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащането. През последния месец се засилва негативното въздействие на фактора „недостиг на работна сила“, като 51.9% от мениджърите го посочват като основен проблем за дейността си. На второ и трето място остават затрудненията, свързани с несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша. По отношение на продажните цени очакванията на строителните предприемачи са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ се увеличава с 2.1 пункта, което се дължи на подобрените оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Относно обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца обаче очакванията им са по-резервирани. Конкуренцията в бранша продължава да бъде основният фактор, затрудняващ развитието на бизнеса, следвана от несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. Търговците на дребно не предвиждат промяна на продажните цени през следващите три месеца.
Източник: Банкеръ (31.05.2019)

Производството на природен газ нараства с 50% през март спрямо февруари През март спрямо февруари нараства производството на природен газ с 50 на сто до 3 млн. м3., съобщи Националният статистически институт /НСИ/. Намалява производството на: твърди горива - с 23.5 на сто до 2 055 хил. т; пропан-бутанови смеси - с 11.1 на сто до 8 хил. т; безоловен бензин - с 39.9 на сто до 86 хил. т; дизелово гориво - с 27 на сто до 176 хил. т; електроенергия - с 4.4 на сто до 3 966 ГВтч. През март 2019 г. спрямо същия месец на предходната година намалява производството на: твърди горива - с 14.7 на сто; електроенергия - с 2.6 на сто. Производството на пропан-бутанови смеси, безоловен бензин и дизелово гориво през март е в обичайните обеми. Сравнено със същия месец на предходната година, се наблюдава значително отклонение, дължащо се на ограниченото производство на горива през март 2018 г. поради планов ремонт на мощности, посочват от НСИ. През март 2019 г. спрямо февруари 2019 г. нарастват доставките на: безоловен бензин - с 11.1 на сто до 40 хил. т; дизелово гориво - с 23 на сто до 187 хил. т. Намаляват доставките на: твърди горива - с 22.7 на сто до 2 158 хил. т; природен газ - с 10.5 на сто до 290 млн. м3; електроенергия - с 4.7 на сто до 3 001 ГВтч. Доставките на пропан-бутанови смеси остават без изменение. През март 2019 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на дизелово гориво - с 3.9 на сто. Намаляват доставките на: твърди горива - с 13.3 на сто; пропан-бутанови смеси - с 14 на сто; безоловен бензин - с 4.8 на сто; природен газ - с 12.9 на сто; електроенергия - с 4.6 на сто. Общият индекс на цените на производител през април 2019 г. нараства с 4.3 на сто в сравнение със същия месец на 2018 година. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.9 на сто, в преработващата промишленост - с 3.5 на сто, и в добивната промишленост - с 3.4 на сто. В преработващата промишленост най-съществен ръст на цените се наблюдава при: производството на основни метали - с 5 на сто, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4.9 на сто, и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 4.3 на сто. Общият индекс на цените на производител през април 2019 г. се покачва с 0.4 на сто спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 4 на сто, в преработващата промишленост - с 0.5 на сто, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се наблюдава спад с 0.3 на сто. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост е отчетено при производството на облекло - с 0.5 на сто. По-значителен спад е регистриран при производството на основни метали и при производството на химични продукти - по 1.3 на сто.
Източник: 24 часа (31.05.2019)

Ръст на заводските цени у нас и през април За трети пореден месец заводските цени в България вървят нагоре. Общият индекс на цените на производител в България се покачва през април с 0,4% спрямо март, когато нарасна с 0,7 на сто, показват данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. В сравнение със същия месец на предходната година ръстът е 4,3%. По-сериозен ръст на цените на месечна база има в добивната промишленост - с 4,0%, и в преработващата промишленост - с 0,5%. При производството и разпределението на електрическа енергия обаче има спад с 0,3%, показват още данните. На годишна база увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6,9%, в преработващата промишленост - с 3,5%, и в добивната промишленост - с 3,4%. В преработващата промишленост най-съществен ръст на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 5%, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4,9%, и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 4,3%. Индексът на цените на производител само на вътрешния пазар в България през четвъртия месец на 2019 г. също нараства с 0,4% на месечна база, както и с 4% спрямо април 2018 г. Индексът на цените на производител на международния пазар се покачва с 0,4% на месечна и с 4,7% на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (31.05.2019)

Цените на зеленчуците у нас падат Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, тази седмица се понижи с 1,9 на сто - от 1,509 на 1,481 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. За четири седмици ИТЦ падна с близо 8 процента. Базовото ниво на индекса - 1,000, е от 2005 година. Доматите от внос поевтиняват тази седмица с 3.7 на сто, до 1,56 лева за килограм, а цената на краставиците от внос пада с 9,4 на сто, до 1,15 лева за килограм. Картофите поевтинят с 0,7 на сто и се продават по 1,42 лева за килограм на едро. Пресните картофи се продават по 1,55 лева за килограм. Морковите се търгуват по 1,25 лева за килограм. Зелето поевтинява с 17,4 процента, до 0,95 лева за килограм. Зелената салата поевтинява с 5,7 на сто до 0,50 лева за брой. Ябълките поевтиняват с 4,0 на сто, до 0,95 лв./кг. Лимоните се продават по 2,10 лева за килограм. Ягодите поевтиняват 11,5 на сто и се продават по 3,32 лева за килограм. Цената на черешите пада с 12,4 процента до 3,94 лева за килограм. Кравето сирене поевтинява с 0,2 на сто и се търгува по 5,96 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", се купува по 10,12 лв./кг. Олиото поскъпва се продава без промяна по 1,92 лева за литър. Каймата поевтинява с 0,2 на сто и се търгува по 4,86 лева за килограм. Пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 0,4 на сто и се продава по 2,22 лева. Пилешкото замразено месо поскъпва с 1,0 на сто и се продава по 3,91 лева за килограм на едро в края на седмицата. Захарта се търгува по 1,19 лв./кг, а брашното, тип "500", се продава по 0,91 лева за килограм. Яйцата се продават по 0,19 лева за брой.
Източник: 24 часа (03.06.2019)

Въпреки рекордния си износ България губи позиции Въпреки че през 2018 г. българският износ отбеляза нов исторически рекорд (на стойност 33.2 млрд. долара), страната ни губи позиции сред всички износители в света. Докато през 2017 г. страната ни е била на 61-о място по износ, то през миналата година е паднала на 64-о място, гласи анализ на Българската стопанска камара (БСК). За периода 2014-2018 г. българският износ, измерен в щатски долари, нараства с 5% годишно, докато световният внос нараства с 2%. Групите стоки с най-голям износ от страната ни са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, енергоносители (горива и електроенергия) и машини и апарати. Тези 4 групи стоки формират 36% от износа ни. През 2018 г. сме осъществили износ за 198 държави и територии. В редица държави имаме малък износ на нишови продукти. Най-важните пазари са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо допринасят за 46.4% от износа. Следват Франция, Белгия, Холандия, Китай, Испания, Великобритания, Полша, Чехия, Сърбия, Австрия, Унгария, САЩ, които добавят още 32.5%. С всеки от първите 7 търговски партньора имаме положителен търговски баланс общо за 2 млрд. долара. Измежду значимите партньори над 10% ръст за миналата година имаме с Германия 22%, с Италия 15%, с Румъния 15%, с Гърция 15%, с Холандия 23% и с Китай 15%. Спад има на износа към Турция, Франция и Испания. Износът на стоки с по-висока добавена стойност се повишава и се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2018 г. се оценява на 29-30%.
Източник: economic.bg (05.06.2019)

Безработицата в ЕС стигна рекорден минимум от 6.4%, в България се сви до 4.5% Безработицата в ЕС е била 6,4 на сто през април, оставайки стабилна спрямо март и отбелязвайки понижение спрямо нивото от 7 на сто през април миналата година, съобщи Евростат. Това е най-ниското равнище, откакто статистическата служба започва да публикува месечни данни за показателя през януари 2000 година.В 19-членната еврозона безработицата е спаднала до 7,6 на сто през април с отчитане на сезонните фактори спрямо 7,7 на сто през март и 8,4 на сто през април 2018 година. Априлското равнище за валутния съюз е най-ниското от август 2008 година. Сред страните членки най-ниска е безработицата в Чехия (2,1 на сто), Германия (3,2 на сто) и Холандия (3,3 на сто). Най-високи нива се отчитат в Гърция (18,5 на сто през февруари 2019 година), Испания (13,8 на сто) и Италия (10,2 на сто). В България през април безработицата е била 4,5 на сто спрямо 4,6 на сто предходния месец и 5,3 на сто през април 2018 година. За сравнение, през април 2019 г. САЩ отчетоха безработица от 3,6 на сто след 3,8 на сто през март и 3,9 на сто през април миналата година.
Източник: cross.bg (05.06.2019)

Всеки пети жител на Шуменска област живее в материални лишения През миналата година линията на бедност в Шуменска област е 267,17 лв. средно на месец, съобщават от БНР. Под този праг живее близо 24% от населението в региона. Спрямо 2017 г. размерът на линията на бедност намалява с около 10%, а относителният дял на бедните хора е с 2 на сто по-нисък. Проучване на статистиката, в което са участвали домакинства от 8 града и 18 села в региона, показа, че всеки пети жител на Шуменска област живее в материални лишения. Данните са близки до тези за страната. 40% от хората изпитват затруднения с плащането на сметките за жилището. Над 36% от жителите заявяват, че ако имат неочаквани финансови разходи, няма да могат да ги посрещнат със собствени средства. 10 на сто не могат да си позволят автоматична перална машина, а 4% - цветен телевизор.
Източник: Банкеръ (07.06.2019)

НСИ: 3.4 млн. души са заетите в българската икономика Заетите лица в икономиката са 3.443 млн. души, а общият брой отработени часове е 1396.8 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през първото тримесечие на 2019 г. спрямо съответното тримесечие на 2018 г. показва увеличение на относителния дял на индустриалния сектор и сектора на услугите, сочат данни на Националния статистически институт. По предварителни данни през първото тримесечие на 2019 г. БВП на един зает се увеличава с 4.6% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. На едно заето лице се падат 7160.2 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 17.7 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първото тримесечие на 2019 г. се увеличава реално с 2.6%, а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 2.5% за същия период. По предварителни данни за първото тримесечие на 2019 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 6878.1 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 16.2 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 6181 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 14.5 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 874.5лв. БДС на един зает и 2.9 лв. за един отработен човекочас.
Източник: Банкеръ (07.06.2019)

Производителността на труда нараства с 4.6% Растежът на производителността на труда се ускорява през първото тримесечие на 2019 г. до 4.6% на годишна база. За сравнение, година по-рано темпът беше двойно по-нисък. Така всеки работещ в икономиката е произвел по 7160 лв. от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, който отчита общ годишен темп на увеличение от 3.5% през първото тримесечие, показват предварителните данни на НСИ. Икономическият ръст е ревизиран леко нагоре от първоначалните експресни оценки преди месец, които показаха 3.4%. Промяната идва от по-добро представяне на потреблението и износа, докато инвестициите леко се забавят. Първото тримесечие на тази година е петото поред, което отчита ускорение на темпа на растеж на производителността на труда. Така брутният вътрешен продукт, който всеки работещ в икономиката създава, се увеличава с 4.6% до 7 160 лв. между януари и март. Подобно на предходните периоди, увеличението на темпа идва основно от намаляващия брой заети в аграрния сектор (30.2 хил. на годишна база) за сметка на повече работещи в индустрията (8.1 хил. души повече) и услугите (26.3 хил. души).
Източник: Капитал (07.06.2019)

Евростат: България е пета по ръст на БВП в ЕС България е на пето място сред 28 страни членки на Европейския съюз по икономически растеж. През първото тримесечие на тази година ръстът на БВП е 1,2%. Страната ни е изпреварена само от Хърватия, чиято икономика за същия период е нараснала с 1,8%, следвана от Унгария и Полша с по 1,5% и Румъния с 1,3% Растежът на БВП на 19 страни от еврозоната след окончателната трета оценка е достигнал през първото тримесечие 0,4% на тримесечна база и 1,2% на годишна, се казва в съобщение на Евростат. Показателите съвпаднаха с прогнозите на анализаторите, анкетирани от агенция Ройтерс, и предварителните оценки. През четвъртото тримесечие на 2018 г. растежът на БВП на 19 страни използващи единната валута достигна 0,2% на месечна база и 1,2% на годишна. Съвкупният растеж на БВП на Евросъюза през първото тримесечие се оказа на ниво 0,5% на тримесечна база и 1,5% на годишна, както се предполагаше в двете предишни оценки. През четвъртото тримесечие на 2018 г. растежът на БВП на региона достигна 0,3% спрямо третото тримесечие и 1,5% на годишна основа.
Източник: Дарик радио (07.06.2019)

Производствените цени през април се увеличиха с 4,3% на годишна база Общият индекс на производствените цени през април 2019 г. нараства с 4,3% на годишна база. Увеличение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6,9%,в преработващата промишленост - с 3,5%, и в добивната промишленост - с 3,4%, съобщи Националният статистически институт. В преработващата промишленост най-съществен ръст на цените се наблюдава при: производството на основни метали - с 5%, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4,9%, и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 4,3%. Спрямо март увеличението на цените на производител е с 0,4%. В НСИ отчитат по-високи цени в добивната промишленост - с 4%, в преработващата - с 0,5%. При производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се наблюдава спад с 0,3%.
Източник: Инвестор.БГ (10.06.2019)

Строителството с лек ръст през април спрямо март По предварителни данни на Националния статистически институт през април индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонни данни, е с 0,4% над равнището от предходния месец. Календарните данни показват увеличение с 5,8 на сто на строителната продукция през април 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 г. През април 2019 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонни данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство се увеличава с 0,6%, а от гражданското/инженерното строителство - с 0,1 на сто. На годишна база нарастването на строителната продукция през април 2019 г., изчислено от календарните данни, се определя от положителния темп при сградното строителство, където ръстът е с 10,8 на сто, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление с 0,9%.
Източник: Монитор (10.06.2019)

Туристите предпочитат лукс, спят в 4- и 5-звездни хотели Броят на нощувките в български хотели през април 2019 г. е със 7,6% повече спрямо броя им през април миналата година. При 4- и 5-звездните хотели ръстът е дори по-голям - 12,3%. В такива хотели през април са пренощували 77% от всички чужди граждани у нас. В местата за настаняване от висока категория дори заетостта е над средната. През април в българските хотели и къщи за гости средната заетост е била 22,9%, т.е. с 0,9 процентни пункта по-висока от същия месец на миналата година. Но в хотелите с 4 и 5 звезди заетостта е 26,6%, при 3-звездните хотели е 23,8%, а в местата за настаняване с 1 и 2 звезди е 16,5%. Приходите от нощувки също продължават да растат, достигайки през април 51,7 млн. лв., което е с 9,9% повече от приходите през април миналата година. Това са приходите само от нощувки, без да се смятат допълнителните услуги, които хотелите предоставят на гостите си. Тъй като април е междинен месец и летният сезон все още не е започнал, а зимният вече е приключил, най-големите приходи на хотели са получени в области като София и Пловдив. Те са сравнително високи и в област Благоевград, тъй като ски сезонът тази зима бе малко по-дълъг от обичайното. Приходите на хотелите в тези три области през април са почти равни на приходите в областите Варна, Бургас и Добрич. През този месец от годината голяма част от хотелите във Варненска и Бургаска област не функционират. Областите, в които хотелиерският бизнес има най-малко приходи през април, са Перник - едва 72 хил. лв., следвана от Враца със 162 хил. лв., Силистра - 163 хил. лв., Разград - 173 хил. лв., Монтана - 174 хил. лв., Търговище, Кърджали и др. В тези области има и най-малко места за настаняване, най-нисък брой легла и съответно - най-малък дял на чужденците сред гостите на местата за настаняване. На другия полюс са столицата, Варна, Бургас и Пловдив.
Източник: 24 часа (11.06.2019)

Приходите от нощувки в България се увеличават с близо 10% през април Приходите от нощувки през април 2019 г. достигат 51.7 млн. лв., или с 9.9% повече в сравнение с април 2018 г., съобщи Националният статистически институт (НСИ). Регистрирано е увеличение на приходите както от българи - с 14.5%, така и от чужденци - с 6%. През април в страната са работили 2052 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 74.6 хил., а на леглата - 157.9 хиляди. В сравнение с април 2018 г. общият брой на местата за настаняване с 0.7 на сто, а на леглата в тях - с 10%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април 2019 г., е 962.7 хил., или със 7.6% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 12.3 на сто) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. През април в хотелите с 4 и 5 звезди са направени 77% от общия брой нощувки на чужденци и 36.9 на сто - на българи. Броят на пренощувалите в местата за настаняване през април 2019 г. се увеличава с 4.3% в сравнение със същия месец на 2018 г. и достига 450.7 хил., като е регистрирано увеличение както при българските граждани, така и при чуждите, съответно с 4.3 и 4.2 на сто. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през април 2019 г., са 281.8 хил. и са направили средно по 2 нощувки. Чуждите граждани са 168.9 хил. и са имали средно по 2.4 нощувки, като 75.1 на сто от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през април 2019 г. е 22.9 на сто, като се увеличава с 0.9 процентни пункта в сравнение с април 2018 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 26.6%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 23.8 на сто, и с 1 и 2 звезди - 16.5 на сто.
Източник: Монитор (11.06.2019)

Износът с пореден рекорд, над 18 млрд. лв. е за четири месеца Износът на стоки и услуги от България за първите четири месеца на годината достигна рекордните 18,663 млрд. лв., показват данните на НСИ, разпространени вчера. По-голямата част от него - 9,6 млрд. лв., е към страни от ЕС. Ръстът е 9,5% на годишна база. В същото време вносът нараства само с 4,6% на годишна база, достигайки 20,6 млрд. лв. Износът за трети страни за месеците от януари до края на април е 5,9 млрд. лв., като ръстът му в сравнение със същия период на м.г. е 14,7%. Над половината от него е за 6 държави: Турция, Китай, Сърбия, САЩ, Русия, Северна Македония. Заради вноса на енергийни ресурси на първо място сред вносителите измежду страните извън ЕС у нас е Русия, следвана от Турция, Китай и Египет. При търговията със страните от ЕС България почти постига нулево външнотърговско салдо, тъй като вносът от тези държави за първите три месеца от годината е 9,8 млрд. лв., докато износът е 9,6 млрд. лв. Според данните на НСИ салдото е всъщност положително, но само ако се елиминира разходите за транспорт и застраховки при вноса на стоки. Тогава салдото е положително в размер на 384 млн. лв. При износа от България към страните от ЕС най-голямо нарастване на годишна база има при минералните горива и масла - с над 75% в сравнение с първото тримесечие на 2018 г. Най-нисък ръст от едва 8% има при износа на животнски мазнини. Най-големите външнотърговски партньори на България през първите три месеца на 2019 г. са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Францияи Белгия, които формират 67,3% от износа за държавите - членки на ЕС.
Източник: 24 часа (12.06.2019)

Ръстът на рекламния пазар в България през 2019 г. е тройно по-голям от глобалния Темпът на нарастване на инвестициите в реклама в България остава стабилен и близо три пъти по-висок от глобалния. В световен мащаб той се очаква да достигне 3.6%, а у нас – 9.5%, сочат данните в последния доклад на Dentsu Aegis Network, публикуван тази седмица. Като цяло прогнозите са разнопосочни на различните пазари.В България през миналата година ръстът бе от 9.1%. Иначе, запазва се тенденцията дигиталните медии да са основният двигател за растеж на инвестициите, както в световен мащаб, така и у нас. Предвижда се глобално те да нараснат с 11.5% на годишна база през 2019 г., а през 2020 г. да достигнат 45% от общите рекламни инвестиции. У нас прогнозата е онлайн рекламата да спечели близо една четвърт от общите рекламни инвестиции през 2019 г, а през 2020 – да го надмине. Делът на телевизията в общите рекламни инвестиции през тази година остава 55%. Тенденцията за постепенно и плавно преразпределение на разходите от ТВ към дигитални медии средно с процент – процент и половина на година – най-вече към онлайн видео, ще остане валиден и през 2020 г. През 2019 г. мобилната реклама и онлайн видеото се превръщат в основните двигатели на ръста на дигиталните медии. Прогнозата сочи, че близо 1/3 от глобалните онлайн инвестиции ще бъдат доставени през мобилна реклама, а в България за втора поредна година тя ще задмине разходите за дисплей, достигайки над 46% от общите дигитални инвестиции. През 2020 г. се предвижда мобилната реклама да отхапе над 50% от онлайн разходите за реклама на пазара у нас.
Източник: economic.bg (14.06.2019)

Инфлацията леко се забавя през май След четири поредни месеца ускорение инфлацията леко забави темпа си на растеж до 3.5% през май спрямо година по-рано. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Подобно на предходни месеци големият двигател на общото увеличение са по-високите цени на някои храни като хляб и зеленчуци. На месечна база обаче промяната е минимална и дори надолу, а средно цените нарастват с едва 0.1% спрямо април. Европейският хармонизиран индекс на потребителските цени също показва забавяне - от 3.1% годишна инфлация през април до 2.9% през май. Значително по-ниската стойност се дължи на факта, че храните заемат по-малък дял от потребителската кошница и съответно ефектът им върху общия индекс е по-малък.
Източник: Капитал (17.06.2019)

През май 2019 година потребителските цени в България нарастват за пети пореден месец от началото на годината, докато годишната инфлация отстъпва слабо от петгодишният връх, отчетен през април, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на потребителските цени (CPI) се повишава през май с 0,1% спрямо април, когато нарасна с 0,5%, отбелязвайки поредно увеличение в рамките на 2019-а година. На годишна база потребителската инфлация през май се забави до 3,5% от 3,7% през април, когато тя достигна отново петгодишния връх от октомври 2018-а година (най-висока инфлация от февруари 2013 година насам). Средногодишната инфлация за периода юни 2018 - май 2019 нараства с 3,3% спрямо периода юни 2017 - май 2018 година.През май цените на хранителните продукти и на безалкохолните напитки се повишават с 0,3% спрямо предходния месец, докато цените на алкохолните напитки и на тютюневите изделия остават на равнището от миналия месец, а цените на облеклото и обувките се увеличават с 0,4 на сто. Цените на жилища, вода, електроенергия, газ и други горива остават на равнището от април, тези за здравеопазване се увеличават с 0,1%, докато транспортните цени нарастват с 1,2% спрямо предишния месец, когато се повишиха с 1,6 на сто. Хармонизираната инфлация (индексът HICP според общите европейски стандарти) се повишава през май с 0,2% спрямо април, докато растежът на хармонизираната потребителска инфлация на годишна база (спрямо май 2018-а) се забави до 2,9% от 3,1% месец по-рано и все още продължава да отстъпва от многогодишния връх от 3,6%, достигнат през миналия октомври. Данните на НСИ са знак за известно отслабване на инфлационния натиск преди началото на лятото, но като цяло инфлацията остава във високите нива около 3,5 на сто.
Източник: БНР (17.06.2019)

Безработицата в България е на най-ниското си ниво поне от 1990 година Агенцията по заетостта отчете през май най-ниското ниво на безработица от създаването си през декември 1990 година насам, съобщиха оттам. Отчетената стойност от 5.3% бележи свиване на месечна и на годишна база съответно с 0,3 и 0,8 процентни пункта. В края на май регистрираните безработни в бюрата по труда са 175 399 души, като снижението спрямо април е с 9 027 лица. Спрямо май 2018 г. те са с 25 059 по-малко. Новорегистрираните безработни лица през месеца са 18 897, като от тях 1 464 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. 20 533 са безработните, постъпили на работа през май, като 93.4% от тях са устроени в реалната икономика. Други 459 лица от групата на пенсионерите, учащите и заетите, също са намерили своето ново работно място. Заявените работни места на първичния пазар на труда през май са 18 542, като 85.0% от тях са в частния сектор. Най-голям дял свободни работни места са заявени в преработващата промишленост (27.6%), хотелиерството и ресторантьорството (19.2%), търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети (14.9%), административните и спомагателните дейности (7.4%), строителството (5.5%), селското, горското и рибното стопанство (4.4%) и други.
Източник: Money.bg (18.06.2019)

България зае 18-о място сред 56 страни по поскъпване на жилищата Само за няколко месеца България се изкачи с две места в класация за най-бърз ръст на цените на жилищата на годишна база. С 5.5% страната ни заема 18-о място през първото тримесечие на тази година сред 56 държави, включени в изследването. Това показват данните на консултантската компания Knight Frank. През четвъртото тримесечие на миналата година България заемаше 20-о място в същата класация. За първите три месеца на тази година жилищата у нас са поскъпнали с 0.9%, а за последната половин година цените са се вдигнали с 1.7%, сочи анализът. А строителните предприемачи прогнозират, че през 2019 г. цените ще пораснат с около 5%. Те обясниха, че има две основни причини - по-високи цени на терените и покачването на себестойността на строителството.
Източник: Сега (18.06.2019)

Агенцията по заетостта отчете рекордно ниска безработица Агенцията по заетостта отчете исторически най-ниските нива на безработица у нас от своето създаване. По данните на агенцията за месец май безработицата е 5.3%, като се отчита свиване с 0.3% месечна и 0.8% годишна база. В края на май регистрираните безработни в бюрата по труда са 175 399 души, като снижението спрямо април е с 9 027 лица. Спрямо май 2018 г. те са с 25 059 по-малко. Новорегистрираните безработни лица през месеца са 18 897, като от тях 1 464 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. Най-търсените групи професии и този месец са: персонал, зает в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, готвачи, камериери и др.); работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; продавачи; оператори на стационарни машини и съоръжения; работници в селско, горско и рибно стопанство; квалифицирани работници по производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; монтажници; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии; персонал, осигуряващ защита и сигурност и други.
Източник: economic.bg (18.06.2019)

Над 15 хил. нови коли са продадени в България за 5 месеца Продажбата на нови леки автомобили са се увеличили с 4% през първите пет месеца на тази година спрямо същия период на 2018 г. Общият брой на новите коли, пуснати по пътищата в България е малко над 15 хиляди, показва статистиката на Асоциацията на европейските производители на автомобили (ACEA). Въпреки че статистиката всеки месец отчита ръстове на продажби на нови коли, като брой автомобили единствено в Кипър, Естония и Латвия са продадени по-малко. И в трите държави обаче населението е в пъти по-малко от българското. Като цяло продажбите на нови автомобили в Европейския съюз намалява, показва статистиката на ACEA. Спадът за периода януари-май е с 2.1% на годишна база, а общият брой на продадените коли в Съюза е малко над 6.73 млн. бройки.Най-продаваните коли в ЕС продължават да са марките от групата на Volkswagen, макар че компанията губи пазарен дял. За първите пет месеца на годината са пласирани общо 1.63 млн. бройки от различните марки под шапката на VW, като на годишна база има спад от 3.1%. За сметка на това PSA Group печели пазарен дял и увеличава продажбите си. Между януари и май 2019 г. са пласирани 1.13 млн. бройки, като годишното нарастване е с 0.6%. Другият голям конкурент на автомобилния пазар - RENAULT Group, отчита спад с 0.1%, а общите продажби на моделите под шапката са достигнали 713 хил. бройки.
Източник: economic.bg (19.06.2019)

Разходите за труд в България растат с втория най-висок темп в ЕС Разходите за труд в България се увеличават средно с 12.9% през първото тримесечие на 2019 г., показват данни на Евростат. Само за частния сектор темпът на прираст е 12.3%. За справка, през периода октомври - декември миналата година ръстът на годишна база общо за цялата икономика беше двойно по-нисък. Така България се позиционира на второ място в ЕС след традиционния лидер - Румъния, където е отчетен плюс от 16.3%. На трето и четвърто място попадат Словакия с 8.7% и Латвия с 8.5%. В повечето от страните от региона, включително България, фактор са увеличените минимални работни заплати заради стремежа за настигане на средноевропейските доходи, както и недостигът на хора. Така темповете на прираст на разходите за труд в държавите от Централна и Източна Европа продължават да са няколко пъти по-високи в сравнение със страните от еврозоната, където увеличението през първото тримесечие е 2.4%.
Източник: Капитал (19.06.2019)

Евростат: Значим ръст в цените на жилищата в България през последните 5 години Цените на жилищата, включително покупките на нови и съществуващи къщи и апартаменти, варират значително от 2010 г. насам, като годишните темпове на растеж у нас /и в европейски мащаб/ са били най-значими през последните 5 години, показват данни на Евростат за пазара на жилища в ЕС в периода 2010-2018 г. Като цяло между 2010 и 2018 г. цените на жилищата са нараснали общо с 15 на сто в ЕС, като у нас през последните 5 години тенденцията е следната: 2018 г. - нарастване с 6,6 на сто, 2017 - нарастване с 8,7 на сто, 2016 - плюс 7 на сто, 2015 - плюс 2,3 процента и 2014 г. - плюс 1,4 процента. Най-голям срив в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 г. - минус 20 на сто и през 2010 г. - минус 10 на сто, показват данните на Евростат. Според данни на НСИ жилищата у нас в края на 2018 г. са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона - в селата. Около 1/3 от този жилищен фонд обаче е бил незает. Пак според данни на родната статистика - близо 1,2 милиона жилища са били необитаеми /653 хиляди в градовете и 567 хиляди - в селата/. Тоест, 32 процента от жилищния фонд у нас е бил незает, като в градовете делът е бил 25 на сто, а в селата - 45 на сто.
Източник: 24 часа (20.06.2019)

С колко са се увеличили цените на жилищата у нас? Цените на жилищата, включително покупките на нови и съществуващи къщи и апартаменти, варират значително от 2010 г. насам, като годишните темпове на растеж у нас /и в европейски мащаб/ са били най-значими през последните 5 години, показват данни на Евростат за пазара на жилища в ЕС в периода 2010-2018 г. Като цяло между 2010 и 2018 г. цените на жилищата са нараснали общо с 15 на сто в ЕС, като у нас през последните 5 години тенденцията е следната: 2018 г. - нарастване с 6,6 на сто, 2017 - нарастване с 8,7 на сто, 2016 - плюс 7 на сто, 2015 - плюс 2,3 процента и 2014 г. - плюс 1,4 процента. Най-голям срив в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 г. - минус 20 на сто и през 2010 г. - минус 10 на сто, показват данните на Евростат. Според данни на НСИ жилищата у нас в края на 2018 г. са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона - в селата. Около 1/3 от този жилищен фонд обаче е бил незает. Пак според данни на родната статистика - близо 1,2 милиона жилища са били необитаеми /653 хиляди в градовете и 567 хиляди - в селата/. Тоест, 32 процента от жилищния фонд у нас е бил незает, като в градовете делът е бил 25 на сто, а в селата - 45 на сто. Докато 3,9 милиона жилищни единици са се водили статистически на разположение на 3 милиона домакинства, то "излишъкът на жилища" показва реалността е, че 3 милиона български домакинства са обитавали 2,7 милиона жилища. Около 1,1 милиона души, т.е. един от всеки 7 български жители, са обитавали жилища, които са се споделяли от повече от едно семейство. С други думи, 15 на сто от българите са съжителствали с няколко поколения в едно жилище, особено сред домакинствата с по-ниски доходи в по-големите градски центрове. Към днешна дата 97,6 на сто от жилищния фонд у нас е частна собственост и само 2,4 на сто е собственост на държавата или общините. Пак според НСИ - 82 процента от българите живеят в собствени жилища, а 18 на сто от населението живее под наем. Според анализа на Евростат жилищният пазар у нас варира в доста широк диапазон - от около 500-800 евро на кв м в средно големи градове - до 1200 - 1500 евро в луксозни квартали на столицата. В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават на цени от 3 000 - до 5 000 лева, като в някои случаи цената е много по-ниска и дори е символична. По последни данни на НСИ през първото тримесечие на тази година у нас са били построени и пуснати в експлоатация общо 640 нови жилищни сгради - от тях 500 със стоманено бетонова конструкция, 125 тухлени, 8 - панелни и др. Като цяло между 2010 и 2018 г. цените на жилищата в ЕС са нараснали средно с 15 процента и с 11 на сто - в еврозоната. Сред държавите-членки най-голямо увеличение на жилищния пазар през този период се наблюдава в следните страни: Естония /+83 процента/, Латвия /+61 процента/, Австрия /+56 процента/, Швеция /+55 процента/ и Люксембург /+50 процента/. На другия полюс най-голямо намаление на цените на жилищата е отчетено в Италия - минус 17 на сто, Испания - минус 12 на сто и Кипър - минус 8 на сто. Според анализа на Евростат 7 от 10 европейци притежават свой собствен дом, като най-висок е делът на собственост на жилища в България и Румъния - по около 97 на сто, Хърватия и Литва - по около 90 на сто и др. Най-малко собствени жилища притежават жителите на Германия - 51 процента, следвани от тези в Австрия - 55 процента, Дания - 62 процента и Франция - 64 процента. Според неотдавнашна европейска класация за най-скъпи имоти в ЕС - лидерството принадлежи на Лондон, където в луксозен квартал до "Хайд парк" цената на квадратен метър жилищна площ е 150 000 евро. Втора позиция държи крайбрежна ивица в Монако, където квадратен метър струва 100 000 евро, следва крайбрежна ивица на Италия - 95 000 евро за кв. м, Лазурният бряг във Франция - 75 000 евро кв м, швейцарският курорт Сейнт Мориц - 65 000 евро за кв м, централната част на Париж - 50 000 евро за кв м и др.
Източник: Дарик радио (20.06.2019)

Чуждите инвестиции остават на минус и през април Отчетените от статистиката преки чуждестранни инвестиции в България остават на минус и през април. Нетната сума към края на четвъртия месец на 2019 г. е отрицателна в размер на 54.8 млн. евро, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За справка - месец по-рано минусът беше общо 254.4 млн. евро, но данните за първото тримесечие са ревизирани нагоре и ще продължат да се ревизират през следващите месеци. Отрицателната стойност тази година идва до голяма степен от операцията по покупката на Сосиете женерал Експресбанк от ДСК - българското поделение на унгарската OTP. Финализирането на сделката през януари 2019 г. доведе до изплащането на близо 600 млн. евро (под формата на дялов капитал) към френската Societe Generale. Реално отлив на инвестиция няма, тъй като в края на 2018 г. за целта беше увеличен капиталът на ДСК със същата сума, но тази операция остана в данните за миналата година. Нетната сума на чуждите инвестиции в страната е отрицателна, но пък капиталовложенията под формата на дългови инструменти са на плюс 656.5 млн. евро, от които близо 123 млн. евро са постъпили само през април.
Източник: Капитал (20.06.2019)

Индивидуалното потребление в България е едва 56% от средното за ЕС През 2018 година българите са били с най-слаби възможности за потребление на стоки и услуги в рамките на целия ЕС, като т.нар. "Действително индивидуално потребление" (AIC) в нашата страна е било едва 56% от средното за Съюза, докато в Люксембург е било с 132% от средноевропейското, показват последни данни на Евростат. Индикаторът AIC е измерител на материалното благосъстояние на домакинствата, като данните на Евростат се основават на преразгледания стандарт на покупателната способност (PPS), както и на последните данни за БВП за глава от населението на всяка страна - члена на ЕС. През миналата година 10 страни-членки са имали равнище на AIC, което е било над средното за Съюза, а в останалите 18 то е било под средноевропейското ниво. Най-високи равнища на AIC на глава от населението са регистрирани в Люксембург (с 32% над средното за ЕС), следвана от Германия (с 121%) и Австрия (116%). Нива над средноевропейските са регистрирани и в Дания (114%), Великобритания (113%), Холандия (112%), Финландия (112%), Белгия (111%), Швеция (109%) и Франция (107%).
Източник: econ.bg (20.06.2019)

Цените на млякото и яйцата у нас гонят средните за Европа Цените на някои основни хранителни продукти в България вече се доближават до средното за Европа равнище. В същото време алкохолът и цигарите остават най-евтини в целия ЕС. Това сочат данни на Евростат, публикувани в сряда. Цената на млякото, сиренето и яйцата достига 98% от средното за съюза, което поставя България на десето място сред страните членки. С развитието на икономиката, освен заплатите, и цените у нас ще продължават да растат, за да достигнат до средното ниво на тези от ЕС, сочи анализът. В същото време у нас цените на цигарите и алкохола, заради ниския акциз, са сред най-ниските в съюза. В България за тютюневи изделия се плащат 49% от средното за ЕС, а при алкохола тази цифра е 74%. На другия полюс е Великобритания, където цената на тези продукти е два пъти по-висока от средното за съюза. Най-скъпи млечни продукти ядат хората в Кипър - със 136% над средното ниво в ЕС. Най-ниска е цената им в Полша - 71% от средното ниво в ЕС. При хляба и зърнените храни ситуацията в България е по-различна. Цената на този тип продукти е втората най-ниска в ЕС с 62% от средното равнище. По-малко плащат само в Румъния (54%). Данните идват на фона на предложенията за намаляване на ДДС за хляба, както и на други основни храни. Освен у нас и в Румъния, евтин хляб и зърнени култури в ЕС пазаруват в Полша и Чехия. Най-скъпо тези продукти се продават в Дания - със 152% над средното равнище в ЕС. Висока е цената и в Австрия, Финландия и Швеция. Българите купуват и второто най-евтино месо в съюза с 64% от средното ниво. Преди страната ни са само Румъния и Полша с 63% от средното равнище на цените в ЕС. Най-висока е цената на месото в Австрия и Люксембург. Въпреки че статистиката показва, че у нас храните са сравнително евтини, други изследвания на Евростат сочат, че най-голямото перо от разходите на българите е именно за храна.
Източник: Сега (21.06.2019)

НСИ: 239 вестника са издавани в България през 2018 г. През 2018 г. в България са издавани 239 вестника с общ годишен тираж 216 037 хил., като спрямо предходната година заглавията намаляват с 6 (2.4%), а тиражът се увеличава с 20 хиляди (10.1%), сочат данни на Националния статистически институт. По периодичност и тираж издаваните през 2018 г. вестници се разпределят, както следва: ежедневници - 37 (15.5% от заглавията на всички издавани вестници) в тираж 131 169 хиляди; вестници, излизащи 2-3 пъти седмично - 12 (5% от заглавията на всички издавани вестници) в тираж 5 781 хиляди; вестници, излизащи един път седмично - 101 (42.3% от заглавията на всички издавани вестници) в тираж 76 263 хиляди; вестници, излизащи по-малко от един път седмично - 89 (37.2% от заглавията на всички издавани вестници) в тираж 2 824 хиляди. Най-голям брой вестници за 2018-а са издавани в област София-град - 109 заглавия, или 45.6% от всички издавани в страната. От всички вестници, издавани през 2018 г., 98% (234 заглавия) са на български език, а чуждоезичните са пет - два на турски и по един на руски, английски и немски език. През 2018 г. на чужди езици са издавани 96 списания и бюлетини с годишен тираж 208 хил., като най-многобройни са на английски език - 89 заглавия с тираж 175 хил. През предходната година са издадени и 8 650 книги с тираж 9 007 786 и 1 192 брошури. С уникалния идентификационен код ISBN (Международен стандартен номер на книгата) през 2018 г. са регистрирани 8 237 книги и 1 079 брошури, или 94.7% от всички издания, с което се предоставя възможност за търговско използване в страната и чужбина. Заглавията, издадени на оригиналния език на написване (вкл. на български език), са 7 741, или 78.7% от общо издадените книги и брошури. Преводните заглавия са 2 101 с тираж 1855 хил., като от тях повече от половината са преведени от английски (53%), следват преведените от руски - 9.8%, немски - 5.9%, и френски език - 5.3%.
Източник: Банкеръ (21.06.2019)

Жилищата поскъпвали с по над 6% в последните 3 години Жилищата в България поскъпвали с по над 6% в последните 3 години, показват данни на Евростат за пазара на жилища в ЕС. У нас тенденцията е следната: 2018 г. - нарастване с 6,6%, 2017 - повишение с 8,7%, 2016 - плюс 7%, 2015 - плюс 2,3% и 2014 г. - плюс 1,4%. Най-голям срив от 20% в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 г. и през 2010 г. - 10 на сто, показват още данните. Според евростатистиката цените на жилищния пазар са в широки граници - от около 500-800 евро на кв м в средно големи градове - до 1200 - 1500 евро в луксозни квартали на столицата. В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават за 3000-5000 лв., като в някои случаи цената е символична. Между 2010 и 2018 г. цените на жилищата в ЕС са нараснали средно с 15% и с 11 на сто - в еврозоната. Сред държавите-членки най-голямо увеличение на жилищния пазар през този период се наблюдава в следните страни: Естония (+83%), Латвия (+61%), Австрия (+56%), Швеция (+55%) и Люксембург (+50%). На другия полюс най-голямо намаление на цените на жилищата е отчетено в Италия - минус 17 на сто, Испания - минус 12 на сто и Кипър - минус 8 на сто. Според данни на НСИ жилищата у нас в края на 2018 г. са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона - в селата.Около една трета от този жилищен фонд обаче е бил незает. Близо 1,2 млн. жилища са били необитаеми. В градовете те са били 653 хил. или 25%. В селата броят им е 567 хил. или 45%. В същото време около 1,1 млн. души или един от всеки 7 души, са обитавали жилища, които са се споделяли от повече от едно семейство. С други думи, 15 на сто от българите са съжителствали с няколко поколения в едно жилище, особено сред домакинствата с по-ниски доходи в по-големите градски центрове. В момента 97,6% от жилищния фонд у нас е частна собственост и само 2,4% - на държавата или общините. Пак според НСИ - 82% от българите живеят в собствени жилища, а 18 на сто - под наем. Според анализа на Евростат 7 от 10 европейци притежават свой собствен дом, като най-висок е делът на собственост на жилища в България и Румъния - по около 97%, Хърватия и Литва - по около 90 на сто. Най-малък - 51% е делът на хората със собствено жилище в Германия - 51%, следвани от тези в Австрия - 55%, Дания - 62% и Франция - 64%. По последни данни на НСИ през първото тримесечие на тази година у нас са били построени и пуснати в експлоатация общо 640 нови жилищни сгради - от тях 500 със стоманено бетонова конструкция, 125 тухлени, 8 - панелни и др. Според неотдавнашна европейска класация за най-скъпи имоти в ЕС - лидерството принадлежи на Лондон, където в луксозен квартал до "Хайд парк" цената на квадратен метър жилищна площ е 150 000 евро. Втора позиция държи крайбрежна ивица в Монако, където квадратен метър струва 100 000 евро, следва крайбрежна ивица на Италия - 95 000 евро за кв. м, Лазурният бряг във Франция - 75 000 евро кв м, швейцарският курорт Сейнт Мориц - 65 000 евро за кв м, централната част на Париж - 50 000 евро за кв. м.
Източник: Монитор (21.06.2019)

Една трета от жилищата са необитаеми Около една трета от жилищата у нас са необитаеми, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). В същото време около 1,1 милиона души, т.е. един от всеки 7 българи, обитават жилища, които се споделят от повече от едно поколение. Споделянето на едно жилище от няколко поколения е най-вече сред домакинствата с по-ниски доходи в по-големите градски центрове. Към днешна дата 97,6 на сто от жилищния фонд у нас са частна собственост и 2,4 на сто - на държавата или общините. Под наем живеят 18 на сто от населението у нас, показват още данните на НСИ. Над 3,9 милиона е общият брой на жилищата у нас в края на 2018 г. От тях 2,6 милиона са в градовете, а останалите в селата. Близо 1,2 милиона жилища стоят празни. От тях 653 хиляди са необитаемите домове в градовете и 567 хиляди - в селата. Това означава, че 32 на сто от жилищния фонд у нас са незаети. В градовете всяко четвърто жилище стои празно - 25%, докато в селата почти всяка втора къща е без стопанин - 45%. През последните пет години цените на жилищата у нас непрекъснато растат, като от миналата година има забавяне на темпа на растеж, сочат данните на "Евростат". За 2014 г. увеличението на цените на апартаментите е било 1,4 на сто, през 2015 г. нарастването е с 2,3%, през 2016 г. ръстът е 7 на сто. Най-голямото поскъпване на жилищата е през 2017 г., когато цените са се увеличили с 8,7 на сто. През миналата година темпът на растеж на цените на жилищата намалява до 6,6 на сто. Най-голямо намаление в цените на жилищата у нас е регистрирано през 2009 г. Тогава те са поевтинели с 20%, а година по-късно са паднали с още 10 на сто, показват още данните на "Евростат". Жилищният пазар у нас варира в доста широк ценови диапазон - от около 500-800 евро на кв. м в средно големи градове, до 1200-1500 евро на кв. м в скъпите квартали на София. В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават на цени от 3000 до 5000 лева, като в някои случаи цената е много по-ниска и дори е символична. Въпреки огромния броя празни апартаменти през първото тримесечие на тази година у нас са построени и пуснати в експлоатация общо 640 нови жилищни сгради, сочат данните на НСИ. Най-активно остава строителството в големите градове – София, Пловдив, Варна и Бургас.
Източник: Дума (24.06.2019)

Антирекорд - вече над половината от обществените поръчки са с нарушения Положението с обществените поръчки в България става все по-лошо, разкрива отчетът на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за 2018 г. Това са най-лошите данни за последните пет години, коментират експертите на Института за пазарна икономика (ИПИ). Миналата година АДФИ е проверила 1204 поръчки на стойност близо 1.39 милиарда лева. В 614 от тях - за 729 милиона лева, са установени различни по тежест "дефекти". Тоест във всяка втора процедура има нередности и нарушения. Като се има предвид, че държавният бюджет харчи над 44 милиарда лева годишно и че ЕС налива също милиарди в България по оперативните програми, това означава, че държавни ведомства и общини харчат неефективно и не по правилата огромни средства на българските и на европейските данъкоплатци. Пороците са 4 основни типа: редовно се "пропуска" провеждането на обществена поръчка; вместо истинско състезание се прави пряко договаряне; не се събират различни оферти; средствата се изразходват не по предназначение. Нарушения има във всички фази - от подготовката на документацията, през оценяването на офертите, до осчетоводяването на разходите и изпълнението на възложената дейност, показва анализът на финансовата инспекция. И сферите на нередностите са различни - от строителство и ремонти до доставка на стоки. Анализът на АДФИ разкрива тревожна тенденция - процентът на обществените поръчки, "замърсени" с нарушения, расте и вече е надхвърлил 50 на сто. От ИПИ открояват няколко извода за обществените поръчки. Вместо да намаляват, порочните практики в харченето на публични пари стават все по-масови. С нарастването на парите в държавния бюджет нарастват и злоупотребите. Корупционните практики и/или неграмотността на чиновниците прахосват милиарди левове на данъкоплатците. А наказанията очевидно не притесняват нарушителите. И не е чудно, тъй като са малки - започват от "предупреждение" и стигат до глоби, които са едва 0.04% от размера на лошо изхарчения обществен ресурс - 729 млн. лева (сумата по процедурите с установени пороци). Най-лошото е, че парите са буквално прахосани и целите не са постигнати - нито имаме по-добро здравеопазване, нито по-качествено образование, нито по-ефективна съдебна система, и няма изгледи за промяна, коментира Петя Георгиева от ИПИ. В 56% от случаите нарушенията са "само" процедурни, сочи анализът. В останалите 44% обаче дефектите са съществени. Например в 105 случая не са проведени процедури за възлагане на обществени поръчки, въпреки че законът го е изисквал. Става дума за сделки с публични средства на стойност 27.3 милиона лева. В 10 случая 7 милиона лева без основание са похарчени чрез "договаряне без обявление". В 95 случая не са събрани оферти чрез публикуване на покана или на обява за обществена поръчка. При 38 поръчки възложителите са поставили условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на кандидатите в процедурите. В 24 случая са сключвани анекси към договорите, с които са изменяни цени и срокове за изпълнение. По традиция нарушенията и нередностите при изпълнението на обществените поръчки в общините продължават да са значителен дял - около една трета от поръчките с нарушения са при тях, като стойността им е над 483 милиона лева. Съществените нарушения на общинските поръчки са на стойност над 74 милиона лева. Дружествата с държавно и общинско участие в капитала също бележат голям брой нарушения (217 поръчки), но на по-ниска стойност (155 милиона лева, от които съществените нарушения са на стойност над 46 милиона лева).
Източник: Сега (24.06.2019)

Разходите на работодателите за заплати са скочили с 13% Разходите за възнаграждения на работодателите, които включват заплатите и осигуровките, са скочили с близо 13% през първото тримесечие на 2019 г. в сравнение със същия период на 2018 г. Това е тройно повече спрямо нарастването през четвъртото тримесечие на миналата година. Подобни ръстове за последно се наблюдаваха през 2017 г., а през цялата минала година скоковете бяха доста умерени. За периода януари-март 2019 г. с най-голям принос за нарастването на разходите за възнаграждения е правителството, което от една страна вдигна административно минималната работна заплата и осигурителните прагове, а от друга – повиши значително заплатите на учителите, съдии, полицаи, медицински работници и други сектори на държавна издръжка. По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) през първото тримесечие на 2019 г. общите разходи на работодателите в индустрията са се увеличили с 11.4%, в услугите - с 13.1%, а в строителството - с 8.4%. По икономически дейности през първото тримесечие на 2019 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Образование“ - със 17.9%, „Други дейности“ - със 17.7%, и „Операции с недвижими имоти“ - с 16.9%. Индексът на разходите за труд е краткосрочен икономически показател, имащ за цел да отразява тримесечното изменение на разходите на работодателите за един отработен час от наетите лица по трудово или служебно правоотношение. За изчисляването му се използват данни от тримесечното извадково Наблюдение на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд.
Източник: economic.bg (24.06.2019)

Само 2% от българите са работили на непълен работен ден през 2018 г. Само 2% от българите на възраст между 20 и 64 години са работили на половин работен ден през 2018 г., като делът им е най-нисък в Европейския съюз, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. У нас повече жени, отколкото мъже работят на непълен работен ден – 2% спрямо 1,6%, като това е най-малката разлика между представителите на двата пола сред страните членки на ЕС, показват данните на европейската статистика.В съюза като цяло делът на хората, които са работили на непълен работен ден, е бил 19%. За сравнение през 2005 г. той е достигал 17% и оттогава постепенно расте, като достигна 18% през 2010 г. и 19% през 2012 г., отбелязва Евростат. Сред страните членки Холандия има най-голям дял на служители на непълно работно време във възрастовата група между 20 и 64 години от 47%, следвана от Австрия с 28% и Германия с 27%. В четири страни членки делът на работещите на непълен работен ден служители е до 5% - Хърватия и Словакия (по 5%), Унгария (4%) и България (2%).
Източник: Инвестор.БГ (24.06.2019)

Райфайзенбанк: Външното търсене отново е двигател на растеж Външното търсене отново е двигател на икономически растеж. Това е основният извод от месечния икономически обзор на Райфайзенбанк (България) ЕАД. Анализаторите на финансовата институция отчитат, че според (неизгладените) данни на НСИ, през първото тримесечие на 2019 г. реалният икономически растеж достига 4,8% на годишна база, което е по-високо от предходното тримесечие, както и от очакваното. Според експертите влиянието на външното търсене върху ръста се засилва, като е най-силно от предходните седем тримесечия насам. От друга страна, в рамките на вътрешното търсене положителен принос реализират както крайното потребление, така и брутните инвестиции. „Растежът се дължи не само изцяло на вътрешното търсене, което е характерно за периода от последното тримесечие на 2017 г. насам, но и на външното търсене“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев, цитиран в прессъобщение от банаката. От страна на предлагането, през първото тримесечие най-солиден принос за растежа на БВП очаквано има секторът на услугите, следван от индустрията, докато селското стопанство остава неутрално към растежа. Според Калчев картината на приносите на отделните групи услуги към динамиката на сектора отразява ситуацията в страната през първото тримесечие на годината – засилени покупки на недвижими имоти и автомобили, следствие от наличието на значителни спестявания, спада на лихвите по депозитите и кредитите, както и липсата на достатъчно инвестиционни възможности в страната.
Източник: Инвестор.БГ (26.06.2019)

1/5 от българските младежи нито работят, нито учат България е на трето място в Европейския съюз според дела на младите хора, които нито учат, нито работят, показва новата справка на статистическата служба Евростат. У нас през миналата година тези младежи са били 20.9%, като повече са само в Италия (28.9%) и Гърция (26.8%). Съвсем близо до показателите за България е Румъния с 20.6%. Според Евростат всеки шести младеж на възраст между 20 и 34 г. в Евросъюза не е работил или учил през 2018 г., което прави около 15 млн. млади хора. Най-малък дял на младежите, които не работят и не учат има в Швеция (8%), Холандия (8.4%), Люксембург (9.9%) и Малта (10.1%). По този показател в Евросъюза се отчита доста голяма разлика между дела на мъжете и жените. Жените между 20 и 34 г., които нито са учили, нито работили миналата година в ЕС, са били 20.9%, а мъжете почти наполовина - 12.2%. За България процентите са още по-големи - 15.9% за мъжете и 26.2% за жените.
Източник: Сега (28.06.2019)

България и Ливан с обмен на селскостопански стоки за 43,5 млн. Долар Търговията между България и Ливан през 2018 г. е била на стойност 175 млн. щ.д., което бележи увеличение от над 20%. Обменът на селскостопански стоки между двете страни през същата 2018 г. възлиза на 43,5 млн. щ. д. Водещите селскостопански продукти в българския износ за ливанския пазар са сирена, цигари, царевица и пшеница. Земеделският зам.-министър Янко Иванов участва в специализираното изложение „Lebanese Agro – Food Expo 2019“. Изложението се провежда от днес до 29 юни в изложбената зала на ЦУМ в София. Участие в него взимат производители и износители на ливанска продукция в областта на земеделието и хранително-вкусовата промишленост. „Като мост между Изтока и Запада, Ливан предлага достъп на българските фирми до останалите арабски страни. За това свидетелства и участието на български компании на изложението за хранителни стоки, оборудване за хотели, ресторанти и други заведения, ХоРеКа в началото на април 2019 г. в Бейрут, както и успешните смесени бизнес форуми и семинари в София и Бейрут през последните три години, фокусирани върху възможностите за бизнес инвестиции в България. Те спомогнаха за насърчаване на търговските и инвестиционните контакти между двете страни”. Това заяви Иванов при откриването на изложението. Изложението дава възможност българският потребител да се докосне пряко до ливанския вкус, традиции и култура, а българският бизнес - да се срещне с представители на ливански фирми и да обсъдят многобройните перспективи за партньорство. Иванов припомни, че ливанските инвестиции в България са доказали своята ефективност във времето и има създадена основа за активизиране на бизнес отношенията като резултат от създаденото взаимно доверие както между български и ливански компании, така и между търговско-промишлените и земеделски палати на двете страни.
Източник: Банкеръ (28.06.2019)

Близо 5% ръст на пътуванията на българи в чужбина през май Пътуванията на български граждани в чужбина през май 2019 г. са 762.1 хил., или с 4.6% над регистрираните през май 2018 година, сочат данни на Националния статистически институт. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към: Италия - с 9.5%, Република Северна Македония - със 7.3%, Турция - с 6.5%, Румъния - с 5.6%, Гърция - с 3.4%, Германия - с 3.3%, и други. Същевременно намаляват пътуванията на български граждани към: Австрия - с 6.8%, Полша - с 5%, Белгия - с 3.4%, Сърбия - с 0.3%, и други. В сравнение с май 2018 г. e регистрирано увеличение по всички наблюдавани цели: „други“ - с 6.1%, „служебни“ - с 5.5%, и „почивка и екскурзия“ - с 2.1%. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през май 2019 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 39.1%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 33.5%, и със служебна цел - 27.4%. През май 2019 г. най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Гърция - 190.5 хил., Турция - 157.0 хил., Румъния - 61.3 хил., Република Северна Македония - 48.3 хил., Германия - 44.8 хил., Сърбия - 44.7 хил., Италия - 31.6хил., Австрия - 24.2 хил., Обединеното кралство- 21.9 хил., Испания - 21.3 хил. През май 2019 г. посещенията на чужденци в България са 946.7 хил., или с 0.9% повече в сравнение с май 2018 година. Регистрирано е увеличение при пътуванията със следните цели: „други“ (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - с 2.1%, и „служебна“ - с 1.7%, докато тези с цел „почивка и екскурзия“ намаляват с 0.9%. Транзитните преминавания през страната са 26.9% (254.6 хил.) от всички посещения на чужденци в България. От общия брой чужденци, посетили България през май 2019 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 62.7%, или с 0.7% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от Обединеното кралство - с 14.1%, Австрия - с 6.7%, Гърция - с 2.9%, Полша - с 0.7%, Румъния - с 0.3%, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Италия - със 17.2%, Германия - с 0.5%, Франция - с 0.5%, и други. Посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“ се увеличават с 3.3%, като най-голямо е увеличението на посещенията на граждани от Украйна - с 29.8%. През май 2019 г. преобладава делът на посещенията с други цели - 41.9%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 38.4%, и със служебна цел - 19.7%. Най-много посещения в България през май 2019 г. са реализирали гражданите от: Румъния - 264.0 хил., Гърция - 103.6 хил., Турция - 99.0 хил., Германия - 68.5 хил., Сърбия - 55.3 хил., Република Северна Македония - 43.0 хил., Обединеното кралство - 33.0 хил., Украйна - 32.2 хил., Руската федерация - 28.3 хил., Полша - 22.0 хил.
Източник: Банкеръ (28.06.2019)

Евростат: Над 250 хиляди млади българи нито учат, нито работят Около 21 процента от българите между 20 и 34-годишна възраст нито учат, нито работят, показват данни на Евростат за 2018 г. Според Националния статистически институт младите българи в тази възрастова група са около милион и 200 хиляди, което означава, че че приблизително 250 хиляди наши сънародници /или почти всеки пети млад българин/ са били демотивирани както да учат и да се образоват, така и да работят през миналата година. Според неотдавнашно проучване по темата - повече от половината от демотивираните сънародници са били българи, а една трета - роми. Голяма част от нито работещите, нито учещите са живеели най-вече по селата. Най-висока степен на демотивация имат и младите с ниско образование. В рамките на ЕС най-много неработещи и неучещи млади хора има в Италия. На втора позиция по демотивираност са в Гърция, а на трета - в България.
Източник: БНР (28.06.2019)

За година производствените цени са скочили с 2,8% През май производствените цени нарастват с 2,8% на годишна база, показват данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. На месечна основа спрямо април общо цените остават почти без промяна. По-високи стойности са регистрирани само при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ с 0,5%, а по-ниски цени са отчетени в добивната промишленост - с 1,8%, и в преработващата промишленост - с 0,1%. От НСИ отчитат увеличение при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0,9%, производството на облекло - с 0,6%, производството на химични продукти и производството на лекарствени вещества и продукти - по 0,5%. Спрямо май 2018 г. обаче има увеличение на цените при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7,6%, в преработващата промишленост - с 1,6%, а в добивната промишленост се наблюдава намаление - с 1,1%. В преработващата промишленост най-съществен ръст на цените се наблюдава при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4,5%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 4,4%, производството на облекло - с 3,5%, и производството на хранителни продукти - с 3,3%, а спад се наблюдава при производството на основни метали - с 1,8%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през май 2019 г. намалява с 0,1% спрямо предходния месец, показват още данните на НСИ. Понижение на цените се наблюдава в добивната промишленост - с 3,8%, а на годишна база има увеличение от 3,4%. Промишлените цени на международния пазар не се променят особено на месечна база, но спрямо май 2018 г. се повишават с 1,9%.
Източник: Инвестор.БГ (01.07.2019)

Безработица в България 4.5% през май 2019 г. - Евростат Безработицата в България през май 2019 г. е била 4.5%, непроменена от април и май от 5.3% през май 2018 г., сочи статистическата агенция на Европейския съюз Евростат. Докато процентите за април и май 2019 г. бяха същите, през април тази цифра представляваше около 152,000 души, а през май около 150,000, според Евростат. Както и през последните години, безработицата в България през май 2019 г. отново е под средната за ЕС, която е 6.3%. Коефициентът за ЕС през май 2019 г. намалява от 6.4% през април и 6.9% през май 2018 г. и е най-ниският в ЕС28 от началото на месечната статистика на ЕС за безработицата през януари 2000 г., съобщи Евростат. В България безработицата сред младите хора е 11.1% през май 2019 г., при 10.8% през април, но от 13.8% през май 2018 г.
Източник: econ.bg (02.07.2019)

Евростат: Средно по 30 евро струва нощувка у нас, в ЕС - 73 евро Средно по 30 евро за нощувка са оставяли чуждестранните туристи у нас като средният дял на нощувките е бил около 4 броя, показват данни от анализ на Евростат, визуализиран като преглед на туризма в държавите-членки на ЕС през 2017 г. Средният показател за ЕС на една нощувка е бил 73 евро при реализирани средно около 5 броя нощувки, отчита Евростат. Като цяло страната ни е било посетена през 2017 г. от около 11,5 милиона чужденци, като с цел туризъм броят им е бил около 5,5 милиона туристи. Най-висок е бил делът на туристите от Германия - 13 на сто, следвани от румънците - 6,5 на сто и поляците - 6,3 на сто, предаде БТА. Общо над 630 хиляди германци са били на почивка у нас през въпросния период. На втора позиция са били румънците - 380 хиляди и на трета поляците - около 300 хиляди. На четвърта позиция са били гръцките туристи като техният брой е бил около 254 хиляди. Извън страни-членки на ЕС през 2017 г. най-голям е бил делът на туристите от Русия - 510 хиляди и от Северна Македония - 496 хиляди. По данни на НСИ през миналата 2018 г. общо 12,3 милиона чужденци са били на почивка у нас, като от тях 5,8 милиона са пътували до страната ни с цел туризъм. Броят на туристите от Германия леко е спаднал - те са били около 519 хиляди, докато броят на румънските туристи е скочил до 570 хиляди. Третата по численост група с цел туризъм - на поляците - също се е увеличила до 315 хиляди. Броят на гръцките туристи леко е спаднал до 251 хиляди. През миналата година броят на туристите от Русия е бил 471 хиляди, а от Северна Македония е стигнал до 510 хиляди. За първите пет месеца на тази година са били регистрирани съответно над 56 хиляди туристи от Румъния, 31 хиляди от Германия, 22 500 от Гърция и около 7 800 - от Полша. За този период у нас с цел туризъм са били 23 хиляди руснаци и 34 хиляди туристи от Северна Македония, показват данните на НСИ. В ГЕРМАНИЯ ИМА РЕАЛИЗИРАНИ НАЙ-МНОГО НОЩУВКИ ОТ ТУРИСТИ Германия е страната с реализирани най-голям брой нощувки от туристи - близо 221 милиона, показват данните от анализа на Евростат, като статистиката е за 2017 г. Средната цена на нощувката в Германия е била 86 евро, като туристите са реализирали средно по около 9 нощувки в страната. На втора позиция по брой нощувки в ЕС е била Франция - близо 213 милиона, при средно платени за нощувка 50 евро и прекарани средно по 5 нощувки в страната. В топ 5 по реализирани най-много нощувки на трета позиция е Испания с 148 милиона броя, при средна цена от 50 евро за нощувка и по 4 броя нощувки. На четвърта и пета позиция по брой нощувки са съответно Полша - 56 милиона и Италия - 53 милиона, отчита Евростат. При съседите ни най-много посещения в Румъния са били реализирани от туристи от страни от Азиатския регион - около 3 процента, от Германия - 2,3 процента и от Италия - 1,8 процента. В Гърция най-много са били туристите от Германия - 13 процента, следвани от Великобритания - 12 процента и от страни извън ЕС - 6 процента. В северната ни съседка са реализирани средно по 32 евро за нощувка при среден брой 3,5 броя нощувки, докато в южната ни съседка има реализирани по 30 евро за нощувка за около 10 броя нощувки. Малта е била най-слабо посетената страна с цел туризъм в ЕС през 2017 г. с около 763 хиляди броя нощувки при средна цена от 60 евро за три нощувки. Най-скъпата страна за нощуване е била Дания - 136 евро за нощувка, следвана от Швеция - 125 евро и Австрия - 112 евро за нощувка. Най-евтина е била нощувката в Латвия - 19 евро и в Чехия - 21 евро, отчита още Евростат.
Източник: 24 часа (03.07.2019)

4,8% ръст на БВП отчете Горанов, рекорд от 2008 г. Рекордните 4,8% ръст на БВП за първото тримесечие на 2019 г. отчете финансовото министерство в последния си икономически анализ. 3-процентен растеж е бил отчетен през последното тримесечие на миналата 2018 година. Два фактора са посочени като причина за рекорда - износът и публичното потребление, които са се повишили съответно с 6,9% и 8,3%. Преглед на историческите данни за брутния вътрешен продукт на НСИ, които вече са изгладени, показва, че такъв висок ръст на годишна база не е отчитан от третото тримесечие на предкризисната 2008 г. Тогава ръстът на БВП спрямо третото тримесечие на предходната година е бил 6,1%. В следващите години още два пъти ръстът на годишна база надхвърля 4,1% - веднъж през 2013 и веднъж през 2014 г., но най-често стойностите му се движат между 3 и 4 процента. Анализът на финансовото министерство по сектори показва, че през първите три месеца на тази година растежът на производството и оборотът в промишлеността и строителството се ускоряват. Оборотите в търговията на дребно леко са се понижили. Броят на заетите продължава да се повишава, подкрепен от по-високото търсене на труд в индустрията и в сферата на услугите. Средната работна заплата вече е 1208 лв., като годишният и? ръст е 9,4%. Заплащането продължава да расте по-бързо от производителността на труда, чийто реален растеж е 2,8% на годишна база. Официално регистрираната безработица продължава да намалява и е достигнала нова, най-ниска до момента стойност от 5,3%. Годишният темп на инфлация се е забавил до 2,9%, отчитат от финансовото министерство. Базисната инфлация остава непроменена от 2,6% на годишна база. Балансът по текущата сметка е положителен и така натрупаният от началото на годината излишък вече е 1,1% от прогнозния БВП. През първото тримесечие на 2018 г. салдото по сметката е било балансирано. Ниските лихвени проценти, увеличаващите се доходи и ниската безработица продължават да ускоряват кредитирането до 6,9% на годишна база. Заемите на домакинствата растат със 7,9%, а за фирмите - с 4,8%. Лошите и преструктурирани кредити продължават да се понижават - и като равнище, и като съотношение спрямо общия кредит. Към края на април техният дял е 10,4% срещу 12,5% година по-рано. Излишъкът по консолидираната фискална програма за първите четири месеца на 2019 г. възлезе на 2,3% от прогнозния БВП - 2,67 млрд. лв. Във фискалния резерв към края на април има 10,68 млрд. лв. Държавният и държавно гарантираният дълг останаха почти непроменени от февруари и март 2019 г. в размер на 19,9% от прогнозния БВП, от които 14,4% е външен, 3,9% - вътрешен, и 1,6% - държавно-гарантиран дълг, отчитат от финансовото министерство.
Източник: 24 часа (03.07.2019)

Разликата в заплащането между жените и мъжете в България е намаляла до 13,6% Разликата в заплащането на жените и мъжете в България намалява за трета поредна година – от 15,4% през 2015 г. до 13,6% през 2017 г. Това показват данни на Евростат, цитирани в Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете за 2018 г., който беше приет от правителството. Средната разлика в заплащането в ЕС през 2017 г. е 16%, съобщават от МС. Докладът за равнопоставеността между половете отразява и резултатите от изпълнението на политиките за повишаване на участието на жените на пазара на труда, насърчаването на равенството в процесите на вземане на решения. Сред приоритетните области в документа са още борбата с насилието, основано на биологичния пол и промяната на обществените стереотипи спрямо жените и мъжете. В доклада се посочва, че през 2018 г. средногодишният брой на безработните лица на възраст 15-64 навършени години е 170 800 души. От тях 100 200 са мъже, а 70 600 са жени, което е с 33 400 по-малко от 2017 г. Броят на безработните жени се е понижил с 21 000. Акцент в доклада е поставен върху изпълнението на Закона за равнопоставеност между мъжете и жените, който регламентира институционалната рамка, стратегическите и оперативни документи за управление на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете и върху представянето на темата по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Докладът отчита също дейността на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете към Министерския съвет, който е орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между централните и териториалните органи на изпълнителната власт и структурите на гражданското общество.
Източник: Труд (04.07.2019)

Електротехниката и електрониката - на първо място по износ у нас Електротехниката и електрониката са на първо място по износ в България. Стойността на износа на бранша за 2018 г. достига близо 7 млрд. лв. или малко над 12% от общия износ, който страната ни е реализирала, според данните на Националния статистически институт и на Българската асоциация по електротехника и електроника, предава БТА. От 2007 г. до края на миналата година това е секторът с най-значителен прогрес в износа, като за периода той се е увеличил 4 пъти. В самото начало общата му стойност е била над 1,5 млрд. лв., а в края на 2018 г. достига 6,963 млрд. лв. Така за 11 години успява да измести износа на минерални горива, мед и медни изделия, облекла и от пето място се изкачва до първо. Най-големият пазар на сектора е Германия, за която се изнасят 20 процента от общия експорт. Като от 2016 г. страната ни изнася за водещата икономика на ЕС повече продукти на електротехниката и електрониката, отколкото внася. За миналата година България е експортирала към Германия продукти от сектора за над 1,1 млрд. лв. Сред тях водещи са хладилници, електрически апарати, кабелни форми за автомобили, електрически табла, пултове, панели, конзоли и др. Според специалисти браншът има потенциал за още по-голям прогрес в износа на продукти на електротехниката и електрониката, но среща проблеми при намирането на квалифицирана работна ръка.
Източник: 24 часа (05.07.2019)

Близо 20% от харчовете ни - за жилище, ток, вода и газ По данни на "Евростат" 19,7% от разходите на българските домакинства през 2017 г. са отивали за жилище, вода, газ, електричество и други горива при средно равнище от 24,2% за Европейския съюз. Тази група заема най-висок дял сред общите разходи на домакинствата у нас, следвани от храните и безалкохолните напитки с дял от 19,2%, става ясно от европейската статистическа служба. По данни на НСИ обаче най-големият разход за домакинствата у нас през 2018 г. е бил този за храна - около 30 процента. Според "Евростат" на трето място като разход е транспортът с 13,9%. Българските домакинства са заделяли 7,9% от разходите си за отдих и култура, както и 6,9% за хотели и ресторанти. 6,3% от разходите на домакинствата у нас са отивали за здравни грижи, а 5,2% - за алкохол и тютюневи изделия. Българските домакинства са отделяли също 5% от разходите си за мебели и домакински уреди, както и 4,8% за комуникации. 3,2% от разходите са отивали за дрехи и обувки, а 1,1% - за образование, сочат данните на Евростат. Домакинствата в страните членки на ЕС имат различни потребителски навици, които зависят до голяма степен от нивото на доходите им, културните им навици и географското положение, съобщава европейската статистическа служба. Средно в Европейския съюз през 2017 г. най-голяма част от потребителските разходи на домакинствата са отивали за жилище, вода, електричество и газ (без разходите за закупуване на жилища). Транспортът е имал дял от 13%, следван от храните с 12%. След това се нареждат ресторантите и хотелите и отдихът и културата с дял от под 9%. Останалите групи продукти и услуги са съставлявали между 4 и 6% от разходите на домакинствата в ЕС. Най-нисък дял от общите разходи са имали комуникациите и образованието със съответно 3 и 1%. Жилищата са съставлявали най-голямо разходно перо във всички страни членки на ЕС, с изключение на Естония, Литва и Румъния, където на първо място са били хранителните стоки. В Кипър и Малта домакинствата са харчили най-много за ресторанти и хотели.
Източник: Дума (05.07.2019)

НСИ: През март 2019 г. средната работна заплата е 1247 лв. През първото тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3147.8 хил., съобщава НСИ. От тях 1681.4 хил. са мъже и 1466.4 хил. - жени. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 52.7 на сто, като при мъжете този дял е 58.7 на сто, а при жените - 47.2 на сто. През първото тримесечие на 2019 г. броят на безработните лица е 165.3 хил., от които 95.0 хил. (57.5 на сто) са мъже и 70.3 хил. (42.5 на сто) - жени. Коефициентът на безработица е 5.0 на сто и в сравнение с първото тримесечие на 2018 г. намалява с 0.7 процентни пункта. Коефициентът на безработица за мъжете е 5.3 на сто, а за жените - 4.6 на сто. По предварителни данни през първото тримесечие на 2019 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 12.9 на сто спрямо първото тримесечие на 2018 година. Увеличението в индустрията е с 11.4 на сто, в услугите - с 13.1 на сто, и в строителството - с 8.4 на сто. Според бизнес анкетите на НСИ през юни 2019 г. 34.9 на сто от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им. През март 2019 г. средната работна заплата е 1247 лв. и нараства с 5.3 на сто в сравнение с предходния месец. Спрямо март 2018 г. ръстът е 12.6 на сто, съобщава НСИ.
Източник: 24 часа (08.07.2019)

Разходите за обезщетения при безработица растат Безработицата в България е рекордно ниска, а в същото време разходите на Държавното обществено осигуряване за обезщетения за безработица растат , сочат данните от анализ на Националния осигурителен институт. Според експертите на НОИ, основната причина за сериозния ръст на разходите за обезщетение за безработните е по-високият среден размер на това обезщетение. За 2018 г. то е 478 лева, докато през 2014 г. е 267 лева. Ако през 2014 г. хората с право на обезщетение за безработица са били малко над 100 000 души, то през миналата година те са с близо 29 000 по-малко, тоест размерът на обезщетението нараства по-бързо, отколкото намалява броят на безработните. Причината за този ръст е, че среднодневното обезщетение е 60% от среднодневното възнаграждение, върху което човек се осигурява, а то расте. Освен това минималният дневен размер на обезщетението от януари миналата година се увеличи от 7,20 на 9 лева. Промяната в структурата на получателите на обезщетения за безработица също е сред причините за ръст на обезщетенията.
Източник: Монитор (08.07.2019)

МФ: За първото тримесечие БВП на България се ускорява до 4,8% По предварителни данни, растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) на годишна база в България се ускорява до 4,8% (по неизглaдени данни) през първото тримесечие на 2019 г., подкрепен от силния износ и публичното потребление. Това е един от основните изводи на Министерство на финансите (МФ), публикуван в месечния обзор за развитието на българската икономика. Според ведомството на Владислав Горанов реалният растеж на производителността на труда достига 2,8%, след силно ускоряване на производителността в промишлеността. Средната работна заплата възлиза на 1208 лв. през първото тримесечие и се ускорява с 9,4% в реално изражение на годишна база. Излишъкът по текущата сметка е 1,1% от прогнозния БВП през първото тримесечие. През април растежът на промишленото производство и продажбите се ускорява, както и на строителната продукция. През май показателят на бизнес климата отново се повишава, подкрепен от по-добра оценка в строителството и търговията на дребно. Показателят за доверие на потребителите също се представя по-добре от преди месец, поради благоприятните очаквания на домакинствата за финансовото им състояние и общата икономическа ситуация в страната. Годишната инфлация през май се забавя до 2,9%, което се дължи на забавеното нарастване в цените на енергията и услугите. Регистрираната безработица продължава да намалява и достига до исторически най-ниското си равнище от 5,3 % през май. Бюджетният излишък възлиза на 2,3% от прогнозния БВП към края на април. Според данните в условията на ниски лихвени проценти, увеличаващи се доходи и ниска безработица, кредитът за частния сектор продължава да нараства и през април с 6,9% на годишна база. Заемите на домакинствата са се повишили със 7,9%, а тези на фирмите – с 4,8%. Брутният външен дълг намалява до 57,2% от прогнозния БВП към края на март, отчитат още от МФ. В номинално изражение дългът се повишава с 0,3% спрямо година по-рано. В края на тримесечието около 85,8% от общия външен дълг бе в евро, 9,8% – в американски долари и 4,3% – в други валути. Въпреки че валутната структура като цяло не се различава съществено спрямо същия период на 2018 г., се наблюдават промени в задлъжнялостта на банките и дълга по линия на преки чуждестранни инвестиции, коментират от МФ. В банковия сектор делът на дълга, деноминиран в американски долари, намалява с 1,8 пр.п. до 11%. Същевременно вътрефирмените задължения в долари нараснат с 0,9 пр.п. до 13,1% от дълга от преки чуждестранни инвестиции.
Източник: Инвестор.БГ (08.07.2019)

Аутсорсингът вече плаща 7.9% от всички заплати у нас Аутсорсинг бизнесът продължава да набира скорост и заетите в този сектор вече са повече от 67 300 души. Това показват данните от последния годишен доклад за развитието на индустрията, изготвен от Българската аутсорсинг асоциация. Секторът ще расте и в близките няколко години, като към 2021 г. броят на заетите, които работят в различните кол центрове, офиси за изнесени услуги и др., се очаква да превиши 79 000 души. В същото време браншът генерира 7.9% от всички разходи за заплати в икономиката ни, което ясно показва, че заплащането е в пъти по-голямо от средното за страната, става ясно още от доклада. Отделно от това скорошно проучване на международната консултантска компания Mercer сред членовете на БАА показва, че 96% от компаниите дават и годишен бонус на служителите си, който средно е в размер на една брутната работна заплата. Темпът на растеж на работната заплата в сектора на годишна база е 6% и е съизмерим с останалите отрасли на икономиката, отбелязва "Инвестор". Заради наблюдаваната тенденция през последните години за изнасянe на дейността на компаниите извън София, основно в големи градове с университети, ръстът на заплатите там е с 10 - 11% през последната година. Още в края на миналата година шефът на БАА Ивайло Славов коментира, че аутсорсингът и свързаните с него бизнеси вече правят над 4% от БВП на България. При запазване на този положителен тренд се очаква до 2021 г. приходите на сектора да се удвоят до 4 млрд. евро. Макар компаниите от индустрията най-често да са наричани кол центрове, услугите по телефона са само 16% от общата дейност в този сектор. "84% от останалите услуги са свързани със създаването на софтуерни приложения, изработването на продукти, свързани със знания, автоматизация, управление на бази данни и т.н.", обясни още Славов. Той уточни, че у нас близо 500 компании се занимават с някакъв тип изнесени дейности, а българските са около 20 - 30%. Всички те предлагат на работещите за тях допълнително здравно осигуряване, както и "хонорар" за довеждане на нов колега във фирмата. Близо 70% от компаниите дават безплатни карти за спорт или покриват частично разхода за спортни активности. Същият процент от работодателите осигуряват и безплатна храна за офиса. А 86% от компаниите са намерили място в офисите си за пространство за игри, спорт и развлечения, разкрива още докладът на БИИ.
Източник: Сега (09.07.2019)

Чуждите инвестиции са създали 7.3 хил. нови работни места в България през 2018 г. Преките чуждестранни инвестиции в България са довели до създаването на 7398 нови работни места през 2018 г., което е тройно над нивото от предходната година. Това показва проучване за атрактивността на Европа като инвестиционна дестинация, изготвено от консултантската компания EY. То е базирано на данни и интервюта сред представители на бизнеса. Броят на проектите, създадени с чужди инвестиции в България, достига 43 през миналата година. За справка, през 2017 г. броят им беше 33. Новосъздадените проекти в резултат на направени преки инвестиции в Европа намаляват с 4% за първи път от 6 години до 6356 през 2018 г. Великобритания, Германия и Франция остават трите най-атрактивни дестинации за инвеститорите, но привлекателността им намалява. Най-висок растеж сред топ 20 отбелязват Италия, Ирландия и Полша, а с най-голям спад са Чехия, Швеция и Португалия. България не се класира в топ 20 на европейските дестинации за чужди инвестиции. За справка, на последно място е Чехия с 65 проекта през 2018 г. Страната обаче заема 16-о място сред европейските икономики по атрактивност на дигиталния сектор с 15 нови проекта, създадени с чужди инвестиции. Макар че Великобритания остава начело на европейската класация, несигурността около Брекзит предизвика срив на оценката на чуждите инвеститори за местната икономика. Броят на проектите във Великобритания намалява с 13% до 1054 през 2018 г., което е най-ниското ниво за последните четири години. Понижението се дължи основно на промишлеността, където новите чужди инвестиционни проекти намаляват с 35% до 140 на годишна база. Новооткритите фирмени централи във Великобритания пък намаляват тройно до едва 48 през последните три години. Ръстът на новите проекти във Франция се забавя до едва 1%, след като две години поред страната отчиташе ръст от около 30%. През 2018 г. броят на проектите е 1027, което поставя държавата на второ място в ЕС. Чуждите проекти в Германия пък намаляват с 13% до 973 през 2018 г. Като причини се изтъкват забавяне на икономическия растеж, слаб износ, ниска безработица и ограничени покупки на домакинствата. Същевременно интересът към държави като Испания, Белгия и Полша расте - броят на чуждите инвестиционни проекти нараства с около една трета през 2018 г. За шеста поредна година най-атрактивен в Европа е дигиталният сектор, който е привлякъл с 5% повече проекти или 1227 през 2018 г.
Източник: Капитал (09.07.2019)

90% от работещите у нас са на трудов договор, 9% се самоосигуряват На пазара на труда у нас доминират лицата, наети на стандартен трудов договор, съобщи в БТА Мария Прохаска, директор на Центъра за икономическо развитие, като цитира данни от международно проучване, направено в шест страни, включително и България. В нашата страна проучването е направено през 2018 година сред 1000 души в 100 населени места във всички 28 области. Приблизително 90 процента от работниците у нас, включително държавните служители, са назначени при условията на трудови договори. Самонаетите и самоосигуряващите се лица са към девет процента, а работещите само на граждански договор са близо 1,9 процента. Изследването показва, че 80 - 90 процента от хората в нашата страна категорично отказват да преминат към новите форми на работа. Само около 15 процента от хората с непостоянна работа са готови да опитат новите форми на заетост. Работата от разстояние се приема от едва 6,6 на сто от участниците в анкетата, а работа за съвкупност от възложители - от 4,6 на сто от респондентите. Като причина да се търси нов вид заетост участниците посочват на първо място по-доброто заплащане - 52,8 на сто. Най-голямото предимство за новите форми на заетост за 54.3 на сто от хората, участвали в анкетата, е независимостта и свободата да си бъдеш сам началник, а 18 процента от респондентите посочват, че основното предимство за новите форми на заетост е по-добрия баланс между работа и личен живот. Недостатъците в новите форми за наемен труд е липсата на адекватно социално осигуряване за 40 процента от хората, участници в анкетата; несигурните доходи за 35 процента от хората; множеството отговорности и високите нива на стрес - 45 процента от тях. Както работещите, така и собствениците на фирмите, не се оплакват от възможностите, дадени от разновидностите на трудови договори по Кодекса на труда или във възможностите за граждански или авторски договори, каза Мария Прохаска. Често изпълнителите на дадена услуга регистрират фирма и срещу фактура се извършва дейност и така пестят плащането на осигуровки. По авторски договор пък няма въобще задължение за социални осигуровки, каза още Прохаска. Новите форми на работа по класификацията на Европейската фондация за подобряване на условията за живот и труд и разпространени от Центъра за икономическо развитие са: споделяне на служител - при което отделен работник се наема колективно от група работодатели, за да се удовлетворят нуждите от човешки ресурси на различни дружества - това води до постоянна заетост на пълно работно време за работника; споделяне на длъжност - при този модел работодател наема двама или повече работници да попълнят колективно определена длъжност, като две или повече работни места на непълно работно време се обединяват в длъжност на пълно работно време; временно ръководство - висококвалифицирани експерти се наемат временно за нуждите на конкретен проект или за да разрешат конкретен проблем, като по този начин в организацията на труд се привнася външен ръководен капацитет; непостоянна работа - при която работодателят не е задължен редовно да осигурява работа на служителя, а се ползува от гъвкавостта да търси услугите на работника при нужда; надомна работа - посредством информационни и комуникационни технологии, при която работниците могат да извършват възложената им дейност от което и да е място и по което и да е време благодарение на модерните технологии; базирана на ваучери работа, при която трудовите взаимоотношения се свеждат до заплащането на услуги с ваучер, закупен от упълномощена организация и покриващ едновременно дължимото възнаграждение и социалните осигуровки; работа за съвкупност от възложители - при този модел самоосигуряващо се лице работи за голям брой клиенти, като за всеки от тях извършва маломащабна професионална дейност; масова заетост, при която онлайн платформа комбинира работодатели и работници, като често пъти по-големите задачи се разделят и поделят между работниците в т. нар. виртуален облак и накрая кооперативна заетост, при която упражняващи свободна професия, самоосигуряващи се лица или микро предприятия си сътрудничат по някакъв начин, за да преодолеят ограниченията на мащаба и професионалната изолация.
Източник: 24 часа (10.07.2019)

Промишленото производство нараства с 0.6% годишно през май Промишленото производство през май остава на равнището от април 2019 г. и нараства с 0.6% спрямо май на миналата година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. За месец в добивната промишленост е регистрирано увеличението е с 9.5%, докато в преработващата промишленост има спад с 0.4%, а в енергетиката - с 0.1%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 8.4%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 4.4%, производството на основни метали - с 3.9%. По-съществено увеличение е регистрирано при: производството на тютюневи изделия - с 15.4%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 11.3%, производството на мебели - със 7.1%, производството на химични продукти - с 6.0%. Спрямо май 2018 г. добивната промишленост е с ръст от 9.7%, а преработващата - с 0.9%. В енергетиката има спад с 5.4%. За година с най-голямо увеличение на производството е печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 22.8%, производството на превозни средства, без автомобили - с 20.4%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 11.6%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 10.0%. Най-голямо намаление е отчетено при: производството на основни метали - с 16.0%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 14.1%, производството на мебели - с 8.2%, производството на облекло - със 7.3%.
Източник: Дневник (10.07.2019)

Оборотите в търговията на дребно отбелязват минимален ръст през май По предварителни сезонни данни на Националния статистически институт през май оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени намалява с 0.2 на сто спрямо предходния месец. През май 2019 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарни данни, нараства с 0.4 на сто в сравнение със същия месец на предходната година. През май 2019 г. се наблюдава намаление на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, съответно с 1.6 и 0.3 на сто. Ръст е регистриран при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 2.7 на сто. В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали по-съществено нарастване на оборота е отчетено при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2.8 на сто. По-значителен спад се наблюдава в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 2.4 на сто. През май 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 г. оборотът нараства при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 4.7 на сто) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 1.4 на сто), докато при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се наблюдава намаление с 2.7 на сто. По-значителен ръст при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали е регистриран при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 21.1 на сто. Спад е отчетен при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 5.8 на сто.
Източник: Дневник (10.07.2019)

Населението на България е намаляло с 50 хил. души през 2018 г., отчете Евростат Населението в 18 страни от Европейския съюз се е увеличило през 2018 година. Сред десет обаче то е намаляло, показват данни на Евростат. Както може да се очаква, България отчита спад на населението. Нещо повече - страната ни е в челото на негативната класация. Латвия е лидер със 7.5‰ спад на населението. България е на второ място с намаление от 7.1 на хиляда (или около 50 хил. души). Тройката допълва Хърватия, която отчита същите данни. След това се подреждат Румъния и Литва. България е с най-висока смъртност, но не е с най-слабите показатели по раждания (8.9‰). Макар сравнително по-малко деца да се раждат в Италия (7.3‰), Испания (7.9‰), Гърция (8.1‰), Португалия (8.5‰) и Финландия (8.6‰), съотношението на родените спрямо починалите български граждани (-6.6‰) поставя страната на дъното в ЕС по промяната на числеността на населението по естествен начин. Данните не отчитат броя на емигриралите от страните си или на преселилите се в тях чужденци или получили национални паспорти, но родени в друга държава. Най-добри показатели по раждания имат Ирландия (12.5 на 1000 жители), Швеция (11.4‰), Франция (11.3‰) и Великобритания (11.0‰)
Източник: Банкеръ (11.07.2019)

Намаляват нощувките на туристи през май, особено в хотелите с 4 и 5 звезди Докато местата за настаняване на туристи намаляват през май, расте броят на леглата в тях, отчете Националният статистически институт. Минимално расте броят на българите, нощували в хотели, мотели, къмпинги и хижи, но чувствително по-малко са чужденците, които са предпочели българската страна за посещенията си. Това се отразява и на приходите от туризъм, които падат в сравнение с миналата година. През май в България са се предлагали 2328 места за настаняване с над десет легла. Броят на стаите в тях е 107,6 хиляди, а на леглата – 236,2 хиляди, отчете НСИ. На годишна база общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, намалява с 0,7%, а броят на леглата се увеличава с 1%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през май, е 1,449 милиона, или със 7,8% по-малко в сравнение с година по-рано, като най-голямо намаление на нощувките (с 11,5%) се наблюдава в местата за настаняване с четири и пет звезди. През май в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 78,1% от общия брой нощувки на чужди граждани и 37,1% - на българи. В местата за настаняване с три звезди са осъществени 14,7% от нощувките на чужди граждани и 31% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с една и две звезди) те са съответно 7,2 и 31,9%. Броят на туристите, пренощували в местата за настаняване през май, се увеличава с 0,8% на годишна база и достига 586,6 хиляди, като увеличение има при българските туристи с 8,5%, а намаление при чуждестранните – с 6,7%. През май, в местата за настаняване средно по 1,9 нощувки са направили 310,6 хиляди български граждани, докато чуждестранните туристи са 276 хиляди и са реализирали средно по 3,2 нощувки. В НСИ констатират, че 75,8% от тях са нощували в хотели с четири и пет звезди.
Източник: Инвестор.БГ (11.07.2019)

Еврокомисията: 3,3% ръст на икономиката в България т.г., 3,4% - догодина Икономическият растеж в България остава 3,3% за 2019 г. и 3,4% за 2020 г. Инфлацията ще бъде 2,4% през тази и 1,7% през следващата година. Това сочат данните в лятната икономическа прогноза на Европейската комисия, цитирани от БНТ. През тази и следващата година се очаква БВП да нарасне във всички държави членки на ЕС. Вътрешното търсене, по-специално потреблението на домакинствата, продължава да бъде движеща сила за икономическия растеж в Европа благодарение на продължаващото увеличаване на пазара на труда. През първото тримесечие на годината растежът в еврозоната беше по-голям от очакваното поради редица временни фактори, като например меката зима и увеличаването на продажбите на автомобили. Растежът беше благоприятстван също така от мерките на фискалната политика, благодарение на които разполагаемият доход на домакинствата в редица държави членки нарасна. Краткосрочните перспективи пред европейската икономика обаче са помрачени от външни фактори, включително напреженията в световната търговия и значителната политическа несигурност. Тези фактори продължиха се отразяват отрицателно на доверието в производствения сектор, който е изложен в най-голяма степен на международната търговия, като се очаква това да доведе до намаляване на перспективите за растеж през останалата част от годината. Прогнозите за общата инфлация в ЕС и в еврозоната бяха понижени с 0,1 процентни пункта през тази и следващата година, главно поради по-ниските цени на петрола и малко по-слабите икономически перспективи.
Източник: 24 часа (11.07.2019)

Средният осигурителен доход за страната за май 2019 г. е 980.76 лева Средният осигурителен доход за страната за май 2019 г. е 980.76 лв. Това съобщиха от НОИ. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 юни 2018 г. до 31 май 2019 г. е бил 928.94 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии през юни 2019 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: БТА (11.07.2019)

Две трети от износа на България в ЕС е за 6 страни През първите четири месеца на годината износът на стоки от България за страни от Европейския съюз нараства със 7.3% в сравнение със същия период на предходната година и е за 12.7 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.3% от износа за държавите - членки на ЕС, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През април 2019 г. износът за ЕС нараства с 8.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3.1 млрд. лева. Най-голям ръст в сравнение със същия период на предходната година е отбелязан в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" (111.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (14.9%). Вносът на България от ЕС през първите четири месеца на 2019 г. се увеличава с 2.3% спрямо същия период на предходната година и достига 13.3 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През април 2019 г. вносът на България от държавите от ЕС се увеличава с 8.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3.4 млрд. лева. При вноса най-голямо увеличение спрямо същия период на предходната година е отчетено в секторите "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (44.6%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (27.4%). Външнотърговското салдо на България със страни от ЕС през периода януари - април 2019 г. е отрицателно и е 548.5 млн. лв. През първите пет месеца на 2019 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 14.4% в сравнение със същия период на предходната година и е на стойност 7.4 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, САЩ, Русия и Република Северна Македония, които формират 50.9% от износа за трети страни. През май 2019 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 13% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.4 млрд. лева. Най-голям ръст в сравнение със същия период на предходната година е отбелязан в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" (58.2%) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (31.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (10%). Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - май 2019 г. се увеличава с 5.6% в сравнение със същия период на 2018 г. и е на стойност 8.9 млрд. лева. Най-голям е обемът на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Сърбия. През май 2019 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява със 7.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.6 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо с трети страни през този период е отрицателно и е в размер на 1.6 млрд. лева.
Източник: Дневник (15.07.2019)

Търговският ни дефицит следва тенденцията на намаление от началото на годината България намали търговския си дефицит в края на май, след като през първите пет месеца на тази година търговията отбеляза ръст на годишна база, става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Наблюденията на Investor.bg показват, че във всеки месец в периода януари-май на 2019 г. има намаление на дефицита в сравнение с година по-рано, като най-голямо то е през февруари. От 1 януари до 31 май износът на български стоки достига 23,308 млрд. лева, което е с 9,1% повече в сравнение със същия период на миналата година. Само през май общият експорт е на стойност 4,639 млрд. лева и се увеличава със 7,3% спрямо година по-рано. Внесените стоки в страната за първите пет месеца на тази година са на стойност 25,747 млрд. лева (по цени CIF), което е с 3,5% повече спрямо същия период на 2018 година. Само през май импортът намалява с 0,6% спрямо същия месец на миналата година и възлиза на 5,133 млрд. лева. През първите пет месеца на 2019 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 2,438 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) то също е на минус с 675,7 млн. лева. През май общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е на отрицателна територия с 493,8 млн. лева. По цени FOB/FOB то е на минус със 177,4 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (15.07.2019)

Над 123 000 безработни са започнали работа през първите 6 месеца на 2019 г. Над 123 410 безработни, регистрирани в бюрата по труда, са започнали работа през първите шест месеца на 2019 г., сочат данните на Агенцията по заетостта. За този период броят на реализираните на пазара на труда спрямо броя на регистрираните безработни е нараснал с 1.1 процентни пункта в сравнение с първото полугодие на предходната 2018 г. Постъпилите на работа през юни са 19 898 безработни, като 82,2 на сто от тях са устроени в реалната икономика. Други 689 от групата на пенсионерите, учащите и заетите също са намерили своето ново работно място. Същевременно тенденцията за понижаване на регистрираната безработица в страната се запазва и през юни, като в средата на годината равнището се установява на 5,2 процента. Отчита се спад от 0.1 процентни пункта спрямо предходния месец и от 0.5 процентни пункта на годишна база. В края на месеца регистрираните безработни в бюрата по труда са 169 659 души като снижението спрямо май е с 5 740 лица. В сравнение с юни 2018 г. те са с 18 917 по-малко. Новорегистрираните безработни през юни са 21 404, като от тях 1708 са били неактивни. От началото на годината служителите от бюрата по труда са активирали 9019 лица чрез организиране на информационни събития, срещи със завършващите образование в кариерните центрове, както и чрез работата на младежки, ромски, трудови медиатори и др. В резултат от изпълнението на активните мерки за насърчаване на заетостта сред безработните от рисковите групи на пазара на труда, на субсидирани работни места през месеца са устроени 3536 лица, информират от Агенцията по заетостта.
Източник: 24 часа (16.07.2019)

Тенденцията за понижаване на безработицата се запазва и през юни Тенденцията за понижаване на регистрираната безработица в България се запазва и през юни, като в средата на годината равнището ? се установява на 5,2%. Отчита се спад от 0,1 процентни пункта спрямо май и от 0,5 процентни пункта на годишна база, съобщи Агенцията по заетостта. Над 123 хиляди безработни, регистрирани в бюрата по труда, са започнали работа през първите шест месеца на тази година. За този период броят на реализираните на пазара на труда спрямо броя на регистрираните безработни е нараснал с 1,1 процентни пункта на годишна база, отчита Агенцията. Постъпилите на работа през юни са 19 898 безработни, като 82,2% от тях са устроени в реалната икономика. Други 689 лица от групата на пенсионерите, учащите и заетите също са намерили своето ново работно място. В края на миналия месец регистрираните безработни в бюрата по труда са 169 659 души, като понижението спрямо май е с 5 740 лица. В сравнение с юни 2018 г. те са с 18 917 по-малко. Новорегистрираните безработни лица през юни са 21 404, като от тях 1 708 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа.
Източник: Инвестор.БГ (16.07.2019)

НСИ отчете дефлация от 0.6% за юни През юни потребителските цени в България са се понижили за пръв път от началото на годината, а годишната инфлация спадна до най-ниските си нива за последното шестмесечие, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на потребителските цени се е понижил през юни с 0,6% спрямо май, когато нарасна с 0,1%. Това е първото намаляване на месечната инфлация от началото на 2019 г. На годишна база потребителската инфлация през юни се забавя до 2,8% от 3,5% през май, след като през април достигна петгодишния връх от октомври 2018 г. - 3,7%, което е най-висока инфлация от февруари 2013 г. насам. Средногодишната инфлация за периода юли 2018 - юни 2019 нараства с 3,3% спрямо периода юли 2017 - юни 2018 година. Поевтинели са храните и безалкохолните (с 1.8%), облеклото и обувките (с 0.3%), транспортът и съобщенията (съответно с 0.7% и 1.2%), поскъпнали са алкохолът и цигарите (с 0.8%), жилищното обзавеждане и домакински уреди (с 0.6%).
Източник: Offnews (16.07.2019)

Cдeл?итe c имoти в Coфия ca нa pe?opднo виco?o нивo зa пocлeднитe 10 гoдини По всички белези пазарът на имоти в София, който е и най-големият в страната, в края на миналата и началото на настоящата година беше изпаднал в застой. През първото тримесечие на 2019-а броят на сключените сделки беше едва с 10 повече от същия период на предходната година, а самата 2018-а приключи с 0.09% ръст спрямо 2017-а. Очакванията на някои участници на пазара бяха, че той ще забави още темпо, минавайки във фаза на частичен спад. Уви, току-що публикуваните последни данни от Агенцията по вписванията за броя сключени сделки опровергава тези прогнози. Броят на покупко-продажбите в периода април-юни 2019 година възлиза на 7 670 спрямо 7 119 година по-рано, което се равнява на 7.74% годишен ръст. Спрямо предходното тримесечие ръстът е близо 36% спрямо 26% за същия период през 2018-а. От данни ясно се вижда, че второто тримесечие на 2019 година е най-доброто от началото кризата през 2008-а насам. Сумарните данни за полугодието също показват, че към момента 2019-а носи най-големият брой сделки за последното десетилетие.
Източник: Money.bg (19.07.2019)

Чуждите инвестиции отново са на червено Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България отново са отрицателни, показва статистиката на БНБ. През май минусът е 2,8 млн. евро, а общо за първите пет месеца на годината изтичането на външни капитали от България е нетно 55,8 млн. евро, като обемът им е със 147,1 млн. евро по-малък от отчетените вложения за същия период на миналата година (положителен в размер на 91,2 млн. евро). Месец май е първият, при който всички видове инвестиции - дялов капитал, реинвестирана печалба и дългови инструменти, са с отрицателни стойности или са нула. Това означава, че кампаниите с чуждестранна собственост теглят вложенията си в България или в най-добрия случай не реинвестират печалбата си. Дяловият капитал през май е намалял с 1,2 млн. евро, а дълговите инструменти - с 1,6 млн. евро. През април поне заемите, давани от компаниите майки, растяха много и така компенсираха донякъде слабото представяне на реинвестираната печалба и дяловия капитал. По предварителни данни реинвестираната печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е отрицателна и възлиза на 173,3 млн. евро при положителна стойност от 81,5 млн. евро за януари - май 2018 г. Дяловият капитал (изтеглени парични и апортни вноски и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е с отрицателни стойности - 539,2 млн. евро за първите пет месеца на тази година. Той е по-нисък с 293,1 млн. евро в сравнение със същия период на 2018 г., когато беше отрицателен в размер на 246,1 млн. евро. Според предварителните данни на БНБ по перото "Реинвестиране на печалба", която показва дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни, от януари до май е на минус със 173,3 млн. евро, при положителна стойност от 81,5 млн. евро преди година.
Източник: Дума (22.07.2019)

Платежният баланс през май излезе на плюс с 421,1 млн. евро Текущата и капиталова сметка на България през май е положителна и възлиза на 424,1 млн. евро. Преди година излишъкът беше 31,7 млн. евро. Според предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) от януари до май 2019 г. платежният баланс излиза на плюс с 1,432 млрд. евро, като година по-рано той пак беше на положителна територия с 26,9 млн. евро. За май салдото по текущата сметка е с излишък и възлиза на 328,6 млн. евро, докато през май 2018 г. беше с дефицит от 2,9 млн. евро За януари – май 2019 г. текущата сметка е на плюс с 1,040 млрд. евро при дефицит от 75,6 млн. евро за същия период преди година.
Източник: Инвестор.БГ (22.07.2019)

България е страната в ЕС с най-голямо неравенство в доходите, обяви Евростат България е страната в Европейския съюз с най-голямо неравенство в доходите на населението. Това показват резултатите от последното проучване на Евростат за 2018 г. В тези изчисления не става въпрос само за заплати, а за подреждане в зависимост от всичките доходи – заплати, наеми, земеделска земя, социални помощи и т.н. Според проучването разликата в доходите на 20-те процента от населението, които получават най-високи, и 20-те процента с най-ниски доходи в България е 7,66 пъти. Средното за ЕС равнище на тази разлика е 4,77 пъти. Оказва се, че през 2017 г. неравенството в доходите в България е било още по-голямо - хората с най-високи доходи тогава са получавали 8,2 пъти повече от тези с най-ниски доходи, като средното за ЕС равнище е било 5,1 пъти. Ако отнесем например само минималната работна заплата (560 лв.) към най-високите известни заплати в държавния сектор, които се получават на основанието на закон, разликата ще излезе над 28 пъти.
Източник: Банкеръ (30.07.2019)

Заводските цени намаляха с 1.1% за месец Общият индекс на цените на производител през юни 2019 г. намалява с 1.1% спрямо предходния месец, съобщи Националният статистически институт. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 1.4%, и в добивната промишленост - с 0.3%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ не е отчетена промяна. В преработващата промишленост най-значително поевтинява производството на основни метали - с 3.0%, и обработката на кожи и производството на кожени изделия - с 1.4%. Производството на хранителни продукти поскъпва с 0.4%, на на питки и на пластмасови и каучукови изделия - с по 0.3%. Спрямо юни 2018 г. заводските цени нарастват средно с 0.9%. За година увеличението в енергетиката е със 7.6%, а спад се наблюдава в добивната промишленост - с 6.3%, и в преработващата промишленост - с 0.7%. В преработващата промишленост най-съществено годишно намаление на цените се наблюдава при производството на основни метали - със 7.2%. По-съществено покачване на цените статистиците установяват при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3.4%, при производството на облекло - с 3.1%, и при производството на хранителни продукти - с 3.0%.
Източник: Дневник (31.07.2019)

Евростат: Жените у нас живеят със 7 години по-дълго от мъжете Разликата между средната продължителност на живота на жените и мъжете у нас е точно 7 години в полза на нежния пол, като дамите у нас регистрират средна възраст на преживяемост от 78,4 години, докато за силния пол статистиката отчита 71,4 години. Това показват данни от анализ на Евростат за средната продължителност на живота в ЕС за периода 2017-2018 г. Общо за населението на страната ни за посочения период средната продължителност на живота е била 74,8 години, което ни нарежда сред страните с най-ниска средна продължителност на живот в ЕС заедно с Латвия /75 г./. Средният показател за продължителност на живота в ЕС е бил 81 години. Различните нива на смъртност при мъжете и жените у нас определят и средната смъртност на населението в страната, като за 10-годишен период /2008-2018 г./ има регистрирано значително увеличение на преживяемостта при мъжете у нас - 1,9 години, както и при жените - 1,8 години.Регистрирана е също и значително по-висока средна продължителност на живота сред населението у нас в градовете спрямо селата - хората в градовете живеят с около 2,9 г. по-дълго отколкото в селата. Средната продължителност на живота у нас варира значително и според някои региони - от 73 г. в област Монтана /по-ниска от средната за страната/ - до 77 г. в София-град и област Кърджали.Освен това очакваната средна продължителност на живота на българите, навършили 65-годишна възраст през миналата година, е отчетена в размер на плюс 16 години, като за 10-годишен период този показател се е повишил с 1,2 години.
Източник: economic.bg (31.07.2019)

Безработицата в България е 4.4% през юни 2019 г. Евростат представи и данни, според които нивото на безработица в България се понижи през юни до ново рекордно историческо дъно от 4.4% спрямо 4.5% през месец май и след като година по-рано (през юни 2018) безработицата в нашата страна беше на ниво от 5.2%. През шестия месец на настоящата година 149 хиляди българи са били без работа спрямо 150 хиляди през май и 174 хиляди година през юни 2018-а година, показват днешните данни на Евростат. Нивото на младежката безработица в България се повиши през юни до 12% от 11.4% през предходния месец, като през шестия месец на годината без работа са били общо 16 хиляди български младежи на възраст под 25 години спрямо 16 хиляди и през май и 20 хиляди година по-рано (през юни 2018-а). Безработицата в ЕС през юни се запазва на майското ниво от 6.3% (най-ниска безработица, откакто Евростат стартира това месечно проучване през януари 2000-а година) при 6.8% през юни 2018 г. В рамките на еврозоната нивото на безработицата пък се е понижило до 7.5% (най-ниско ниво от юли 2008-а година) спрямо 7.6% през месец май и 8.3% година по-рано.
Източник: Медия Пул (01.08.2019)

2448 лв. месечно са нужни за нормален живот на четиричленно семейство у нас За нормален живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 2448 лева месечно. Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ за края на второто тримесечие на годината. Издръжката на живот за човек от четиричленно домакинство е 612,15 лева. Парите са необходимите за покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти за четиричленно домакинство. Общият ръст на издръжката спрямо предходното тримесечие е 6 лева, а спрямо юни миналата година - 87 лева. За покриване на общата стойност на необходимите средства за издръжка /2448 лева/, трябва нетният размер на заплатата, която получават двамата възрастни, да бъде не по-нисък от 1 224 лева за всеки от тях, при условие, че двамата възрастни са заети и заплатата е единствен източник на доходи.
Източник: 3e-news (02.08.2019)

Разрешителните за жилищни сгради се увеличават със 7.8% през Q2 Броят на разрешенията за жилищни сгради, издадени в България през второто тримесечие на 2019 г., нарасна със 7,8% на годишна база, достигайки 1591, съобщи НСИ. В сравнение с предходното тримесечие броят на издадените разрешения за жилищни сгради през периода април-юни се е увеличил с 27.6%. През второто тримесечие са издадени общо 31 разрешителни за строителство на офис сгради, което е с 3.1% по-малко спрямо същия период на миналата година. В сравнение с предходното тримесечие разрешителните за строеж на административни сгради са се увеличили с 10.7%. По отношение на другите видове сгради, в разглежданото тримесечие са издадени 1168 разрешителни, намаление с 8.3% на годишна база и увеличение с 1.7% на тримесечна.
Източник: SeeNews (06.08.2019)

Средната заплата в София надмина 1700 лева В София средната заплата е 1724 лв. Столичани взимат с около 480 лв. повече от средното възнаграждение за страната, което е в размер на 1247 лв., сочат последните официални данни на Националния статистически институт за месец март. Но ако от данните на НСИ се извадят възнагражденията в столицата, се оказва че средната заплата за останалата територия на страната е малко над 1000 лв., а столичани взимат със 70% повече. Само в девет области заплатите са средно над 1000 лв., сочат още данните на НСИ. Веднага след столицата по доходи се нареждат жителите на Стара Загора със средна заплата от 1179 лв. Основната причина за това са заводите за производство на части за автомобили в града. На трето място с 1145 лв. е София-област. Това се дължи на факта, че много хора работят в столицата, но живеят в съседните градове. Четвъртата позиция е за Враца, където взимат средно по 1129 лв. Челната група се допълва от Варна, Пловдив, Габрово, Разград и Русе. Заплатите в Пловдив, Габрово и Разград за първи път през септември 2018 г. преминават границата от 1000 лв. Заплатите в област Видин нарастват с близо 12% за година и изпреварват тези в Благоевград. В резултат Благоевград остава на последно място по възнаграждения със 787 лв. на месец, а Видин се изкачва с една позиция напред с 809 лв. На следващите места по най-ниски възнаграждения са областите Кюстендил с 876 лв., Смолян с 877 лв. и Хасково с 882 лв. За година заплатите в страната са нараснали с 11,8%. Но между отделните градове има огромна разлика в темпа на увеличение на възнагражденията. Сред основните причини за това са инвестициите, които се правят в отделните райони на страната. Най-много са се увеличили възнагражденията в област Пазарджик – с над 17,5% до 985 лв. На второ място с ръст от 16,8% се нареждат заплатите в Силистра, където взимат средно по 910 лв. На трето място с увеличение от 15,1% е област Добрич, където жителите взимат следно по 933 лв. Четвъртото място се поделя между София-столица и Габрово, където възнагражденията нарастват с 14,5%. Заплатите в Габрово обаче са само 1094 лв.
Източник: Труд (08.08.2019)

Построените сгради с 10,5% повече за година Новопостроените сгради са се увеличи с 10,5% за 1 година. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт за второто тримесечие на годината, сравнено със същия период на 2018 г. През първото полугодие са въведени в експлоатация 632 сгради или с 60 повече от това през 2018-а. Статистиката показва, че най-голям е относителният дял на новопостроените къщи - 75,9%. 5 пъти по-малко са жилищните кооперации, които са 14,9 на сто. Жилищата в тях са намалели с 1,5 на сто или 34. Най-голям е броят на двустайните апартаменти от сградите, въведени в ескплоатация до края на юни. Следват тристайните и едностайните, а най-малко желаните от строителите остават жилищата с 6 или повече стаи. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация във Варна - 101, с 569 жилища. Инвеститорите са решили да инвестират в нови сгради също в Пловдив и Бургас. В града под тепетата са пуснати 63 сгради, а в Бургас - 56. Единственият областен град където няма нито 1 сграда, въведена в екплоатация до края на юни, е Монтана.
Източник: 24 часа (09.08.2019)

Промишленото производство се забавя през юни 3.6% по-малко промишлено производство през юни спрямо същия месец на 2018 година и с 1.9% по-малко спрямо месец май, отчете Националният статистически институт. 12.5% намаление през юни спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост. Спад има също и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.3%, в преработващата промишленост - с 1.2%. По-значително понижение на индекса в преработващата промишленост се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 33.4%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 13.8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 9.8%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 8.1%. Съществено увеличение на индекса е регистрирано през юни 2019 г. спрямо предходния месец при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 9.5%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 8.9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 6.3%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 4.8%. На годишна база значителен спад на индекса на промишленото производство е отчетен в добивната промишленост - с 20.0%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.6%, и в преработващата промишленост - с 1.7%. Драстично понижение има в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година при производството на тютюневи изделия - с 47.1%, производството на основни метали - с 21.0%, производството на облекло - с 11.8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 10.4%. Положителни резултати с по-голямо увеличение са отчетени при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 15.2%, производството, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 10.3%.
Източник: Банкеръ (09.08.2019)

Велико Търново рекордьор по поскъпване на имотите Велико Търново е рекордьор по ръст на цените на имотите. Жилищата в града са поскъпнали с 10,75% за година и квадратният метър в старата столица вече струва 515 евро, показват данните на имотни компании в страната. Това се дължи на все по-засиления интерес от страна на младежите към града и обособяването му като интересна за чуждестранните инвеститори локация.Поскъпване на жилищата се наблюдава във всички големи областни центрове – София, Пловдив, Варна и Бургас, като увеличението е средно със 7% за година. Поскъпването се дължи на нарасналото търсене на имоти, което води и до повишена строителната активност в големите градове в страната. Издадените разрешителни за строеж през 2018 г. са с 42% повече спрямо 2017 г. Бургас остава морският лидер на пазара на имоти с ръст на цените от 7,2% до 670 евро кв.м, сочат данните на брокери. Въпреки това обаче квадратният метър в Бургас остава с около 20% по-евтин спрямо Варна. През миналата година най-активният сезон за покупка на жилище в Бургас е бил лятото, коментират брокери. Те разделят клиентите на два основни типа според начина на финансиране на сделките – едните разчитат изцяло на свои средства, а другите – единствено на банков кредит. Варна пък е лидер при ръста на сключените сделки с увеличение от 9% за година. Цените на имотите във Варна достигнаха нива от 854 евро за кв.м (+4,3% за година). В София обаче имотите продължават да поскъпват по-бързо отколкото в морската столица – с 8,8% за година до около 1000 евро за кв.м. Жилищата в Пловдив вече струват средно 695 евро за кв.м (+9%), а Русе се нарежда близо до Европейската столица на културата за 2019 г. като отбелязва поскъпване в размер на 6% до 600 евро за кв.м. Брокерите отчитат поскъпване и в градовете Хасково, Шумен и Ямбол с до 8%, а цените за кв. метър достигат 475 евро. В Стара Загора цените също нарастват, но с по-бавни темпове – с 1,7% до 575 евро за кв.м. Кърджали и Пазарджик са областните градове с най-ниски цени на жилищните имоти – съответно 415 евро за кв.м (+3,7%) и 410 евро за км.м (+5%).
Източник: Труд (09.08.2019)

Летен срив на цените на плодове и зеленчуци, но са по-скъпи от 2018 г. Августовско поевтиняване на плодове и зеленчуци отчита търговията на едро. Цените на оранжерийните краставици за седмица са паднали с 27,5%, до 1,40 лв. за килограм, а отглежданите на открити площи се продават по-евтино с 15,2 на сто, до 1,51 лв. Това показват данните на комисията по стоковите борси. Въпреки чувствителното падане на цените в повечето случаи те остават по-високи в сравнение със същия период на миналата година. Тогава килограм краставици, гледани на открито, е струвал 1,15 лв., а 1,30 лв. е била цената на оранжерийните. Градинските домати са поевтинели с 18,8 на сто през миналата седмица и са с цена 1,47 лв., но по същото време преди година са стрували 1,25 лв. за килограм. Оранжерийните струват 1,95 лв. - с 15,9 на сто надолу, но през 2018 г. цената им е 1,63 лв. Така е и с повечето плодове и зеленчуци. Само морковите и тиквичките са с по-ниски цени отпреди година. Тогава първите са стрували 0,85 лв. за кг, сега на едро са 0,67 лв., за седмица са поевтинели със 17,3%. Тиквичките сега струват 0,52 лв., били са преди година 0,82 лв. за килограм. За седмица цената на зелето е паднала с 27,5% до 0,37 лв. за кг на едро. Дините са поевтинели с 18,5%, и килограм струва 0,44 лв. при 0,54 лв. преди седмица. През същата седмица на август 2018 г. цената на едро е била 0,39 лв. Килограм праскови на едро е с цена 1,21 лв., намалението е с 6,9 на сто, но преди година са стрували 1,15 лв.
Източник: 24 часа (12.08.2019)

Колите в България най-малко и най-стари България е на дъното в класацията по възраст на автомобилния парк в страните в ЕС. Колите до 5 г. у нас са едва 5%, или около 160 000, до 10 години са 10 на сто, или около 400 000, а между 10 и 20 г. - 60 на сто, или близо 2,4 млн. Най-старите автомобили - над 20-годишните, са близо 1 млн., което прави 25% от автомобилния парк в България. Това показват данни от анализ на Евростат за автомобилния парк и регистрацията на нови коли сред 28-те страни членки през 2018 г. Най-висок дял регистрирани нови автомобили на възраст до 2 г. е отчетен в Люксембург - 25%. Следват Дания - 24 на сто, Белгия - 22 на сто, Швеция - 20 на сто, Австрия - също 20 процента. България е на трето място отзад напред с най-висок процент стари автомобили на възраст над 20 години. Първа е Полша с 40 на сто коли над 20 г., следват Естония - 28 на сто, България - 25 на сто, Малта, Литва и Румъния - по 20%. През 2018 г. у нас са регистрирани към 35 хил. нови автомобила при първа регистрация. В страните от ЕС броят им е 15 милиона, което прави дял на страната ни 0,2 на сто. Регистрираните нови коли у нас на възраст до 2 г. за миналата година са били около 1,7% от общия брой на автомобилите, при показател за Люксембург 25 на сто. В България регистрираните автомобили са между 3,5 млн. и 4 млн., но числата търпят корекции, тъй като всяка година у нас се внасят по около 100 000 коли втора употреба, както и се дерегистрират в КАТ няколко десетки хиляди автомобила. Само за първите 6 месеца на тази година в България са регистрирани 18 323 нови коли, общо в страните на ЕС те са 8,1 млн. България е на едно от последните места в ЕС по показателя за моторизираност. На 1000 жители се падат 393 коли - два пъти по-малко от Люксембург, който е начело с 670 на 1000 души.
Източник: 24 часа (12.08.2019)

НСИ: През юли 2019 г. общият показател на доверие на потребителите нараства През юли 2019 г. общият показател на доверие на потребителите нараства с 0.8 пункта спрямо нивото си отпреди три месеца, което се дължи изцяло на повишеното доверие сред градското население. Това съобщиха от Националния статистически институт. Общата оценка на потребителите за развитието на икономическата ситуация в страната през последните дванадесет месеца бележи известно подобрение - увеличение на балансовия показател с 2.6 пункта. Същевременно и прогнозите им за следващите дванадесет месеца са по-благоприятни в сравнение с предходното наблюдение. По отношение на финансовото състояние на домакинствата и оценките, и очакванията на населението в градовете леко се подобряват, докато мненията на живеещите в селата са малко по-негативни. Преобладаващата част от потребителите считат, че през последните дванадесет месеца има леко покачване на потребителските цени, като инфлационните им очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца. Относно безработицата в страната прогнозите са, че ще има известно съкращаване на персонал през следващите дванадесет месеца, като според населението в селата то ще бъде с по-високо темпо. През юли по-голямата част от потребителите продължават да оценяват икономическата ситуация в страната като неблагоприятна за спестяване, въпреки че техният относителен дял намалява в сравнение с три месеца по-рано. Последната анкета обаче регистрира малко по-позитивна нагласа в намеренията на градското население по отношение на извършването на разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба и за „покупка или построяване на жилище (вила)“ през следващите дванадесет месеца. Изследването е част от хармонизираната програма на Европейския съюз за наблюдения на бизнес тенденциите и наблюдение на потребителите и е представително за населението на 16 и повече години. Обект на изследването са лицата на 16 и повече години, методът на подбор - случаен, гнездови и пропорционален на населението по райони, в т.ч. селско/градско население (154 гнезда с по 8 лица в гнездо). Методът на анкетиране е интервю - лице в лице. Анкетата съдържа стандартизирани въпроси, свързани с финансовото състояние на домакинствата, общата икономическа ситуация в страната, инфлацията, безработицата, спестяванията, намеренията за извършване на основни разходи за предмети с дълготрайна употреба и покупка на жилище или кола. Предлаганите варианти на отговор създават възможност за степенуването им от оптимистични през неутрални към песимистични. Балансът на мненията се получава като разлика между относителните дялове на положителните и относителните дялове на негативните мнения със следната особеност: на силно положителното и силно негативното мнение се дава коефициент 1, а на по-умерено положителните и по-умерено негативните мнения - коефициент 0.5. С резултатите от наблюденията се цели да се улови посоката на изменение на изследваните променливи, в т.ч. в „нивото на доверие“ на потребителите, което, от своя страна, дава възможност да се изследват тенденциите в развитието на общественото мнение по основни икономически процеси и явления. Показателят на доверие на потребителите е средна аритметична на балансите на очакванията за развитието през следващите дванадесет месеца на: финансовото състояние на домакинствата, общата икономическа ситуация в страната, спестяванията на домакинствата и безработицата, като последният баланс се взема с обратен знак.
Източник: 24 часа (12.08.2019)

Средната заплата 1260 лева Средната месечна работна заплата е достигнала до 1260 лв. през второто тримесечие на годината, като се е увеличила с 4,3% спрямо предходното. Това съобщава статистическият институт. Най-голямо увеличение има при производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и горива - 9,1%. Голямо нарастване има и при хотелиерството и ресторантьорството, както и в образованието - с по 7,3% нагоре. В същото време обаче работещите в ресторанти и хотели остават най-нископлатени, като получават средно по 782 лв. на месец. Следват заетите в строителството, които вземат средно 974 лв. Занимаващите се с производство и разпределение на енергия са третите с най-високи заплати - 2048 лв. средно на месец. Преди тях са финансисти и застрахователи - с по 2174 лв. На първо място по доходи според данните на НСИ са заетите със създаване и разпространение на информация и далекосъобщения, където е и секторът на информационните технологии. Там заплатите са средно 3053 лв. месечно. Средната месечна заплата нараства и на годишна база с 12%. Средната заплата в София е най-висока - 1730 лева, сред първенците са Враца (1213), Стара Загора (1164) и Варна (1145).
Източник: 24 часа (13.08.2019)

НСИ: Нарастване на българския износ през първото полугодие с 6,3 на сто Износът на стоки от България към страните от Европейския съюз и към трети страни се увеличава през първите шест месеца на година с 6,3%, въпреки че в само в рамките на юни се понижи с 6,4 на сто, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През юни общият български износ намалява с 6,4% до 4,5244 млрд. лева, докато вносът се свива с 14,3% до 4,7131 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо през шестия месец на настоящата година остава отрицателно и в размер на 188,7 млн. лева, но спрямо дефицит за 669,9 млн. лева през юни 2018-а година. Износът на стоки от България към страните от Европейския съюз и към трети страни през първото полугодие нараства с 6,3% на годишна база до 27,8405 млрд. лева, докато вносът на стоки в нашата страна намалява с 0,4% до 30,5089 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо за периода януари - юни е отрицателно и в размер на 2,6684 млрд. лева, но спрямо дефицит за 4,1768 млрд. лева през първото полугодие на 2018-а година. От началото на годината износът към ЕС нараства с 5,0% до 19,0118 млрд. лева, а в посока трети страни - с 9,1% до 8,8287 млрд. лева. В същото време вносът от ЕС се повишава през периода януари - юни на 2019-а година с 1,4% до 20,0821 млрд. лева, докато вносът от трети страни намалява с 1,4% до 10,4268 млрд. лева.
Източник: БНР (13.08.2019)

Приходите от нощувки в страната през юни 2019 г. достигат 205.4 млн. лв. Приходите от нощувки през юни 2019 г. достигат 205.4 млн. лв., или с 2.6% повече в сравнение с юни 2018 година, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Регистрирано е увеличение на приходите от български граждани със 17.9%, докато тези от чужди граждани намаляват с 0.5%. През юни 2019 г. в страната са функционирали 3018 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 135.2 хил., а на леглата - 304.1 хиляди. В сравнение с юни 2018 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 4.4%, а броят на леглата в тях - с 4.9%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юни 2019 г., е 4036.7 хил., или с 0.7% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 4.0%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. През юни 2019 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 64.0% от общия брой нощувки на чужди граждани и 30.3% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 26.5% от нощувките на чужди граждани и 32.0% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 9.5 и 37.7%. Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през юни 2019 г. се увеличава с 4.0% в сравнение със същия месец на 2018 г. и достига 1028.8 хил., като е регистрирано увеличение при българските граждани с 4.9%, а при чужденците - с 3.5%. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през юни 2019 г., са 408.2 хил. и са реализирали средно по 2.4 нощувки. Чуждите граждани са 620.6 хил. и са реализирали средно по 4.9 нощувки, като 65.9% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през юни 2019 г. е 45.4%, като намалява с 2.3 процентни пункта в сравнение с юни 2018 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 56.8%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 46.2%, и с 1 и 2 звезди - 26.3%.
Източник: Банкеръ (13.08.2019)

БВП нараства с 3.3% през второто тримесечие През второто тримесечие на 2019 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.3% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.6 на сто спрямо първото тримесечие на 2019 г., според сезонни данни. Това показват експресни оценки на Националния статистически институт. За второто тримесечие на 2019 г. БВП в номинално изражение достига 28 099 млн. лева. Реализираната добавена стойност през второто тримесечие на 2019 г. е 24 241 млн. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление - 76.3% или 21 445 млн. лева. През второто тримесечие на 2019 г. бруто капиталообразуването е 5 683 млн. лв. и заема 20.2% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително. През второто тримесечие на 2019 г. спрямо първото тримесечие на 2019 г. по сезонни данни брутната добавена стойност нараства с 0.8 на сто. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през второто тримесечие на 2019 г. принос за регистрирания икономически растеж по сезонни данни спрямо първото тримесечие на 2019 г. има увеличението на бруто образуването на основен капитал - с 0.8%, и на крайното потребление - с 0.1 на сто. През второто тримесечие на 2019 г. по сезонни данни спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се увеличава с 3.1%. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 2.7%. Бруто образуването на основен капитал отчита ръст от 2.2% през второто тримесечие на 2019 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги се увеличава с 3.3 на сто, а вносът на стоки и услуги намалява с 5.5 на сто.
Източник: Банкеръ (15.08.2019)

Евростат: Силен спад на производството в България и в целия ЕС през юни Според данните на Евростат индустриалното производство в България се понижи през юни с 1,9% спрямо май, когато се сви с 0,4%. Това означава, че промишленият сектор в нашата страна продължава да изпитва трудности за четвърти пореден месец след силния растеж в началото на годината (с 3,6%през януари и с 1,6% през февруари). На годишна база индустриалното производство в България се понижи през юни с цели 3,5% след повишение с 0,9% през май, Това представлява първо намаляване на производството в нашата страна за настоящата година и най-солиден спад от 2013-а година насам. По този показател нашата страна се нарежда на шесто място сред страните-членки на ЕС с най-силни понижения на промишленото производство.
Източник: 24 часа (15.08.2019)

Ръстът на икономиката леко се забавя до 3.3% през второто тримесечие Българската икономика леко забавя темпа си на растеж през второто тримесечие на 2019 г. в синхрон с данните на почти цяла Европа. Така на годишна база БВП се увеличава с 3.3%, а на тримесечна - с 0.6%, показват експресните оценки на НСИ. Подобно на първите три месеца от годината остават включени всички двигатели на растежа, но темпът на прираст на потреблението изглежда започва да се забавя, каквито бяха и очакванията на повечето анализатори. В сравнение с останалите страни от региона на Източна Европа българският растеж е по-слаб спрямо този в Румъния, Полша, Унгария и Латвия (все още няма данни за Хърватия, Естония и Словения). В сравнение със Стара Европа обаче източният блок продължава да расте с над 3% на годишна база и България не прави изключение. Големият въпрос сега е дали двигателят на европейската икономика - Германия, ще изпадне в рецесия, след като през последното тримесечие статистиката отчете спад на германския БВП с 0.1% спрямо първите три месеца на годината. А страната е най-големият външнотърговски партньор на България. Приносът на нетния експорт продължава да е положителен второ поредно тримесечие, ако се гледат годишните изменения, което се дължи на по-слаб внос. Междувременно НСИ отчете спад на продажбите на български стоки зад граница през юни с 6.4% на годишна база. Все още е рано да се правят негативни заключения, тъй като минусът до голяма степен се дължи на търговията с горива и може да е заради еднократни ефекти. Инвестициите като компонент на БВП обаче също се забавят и на годишна, и на тримесечна база, като според някои анализатори те може да се усилят през втората половина на годината заради предстоящите избори. Експресните данни показват и намаляващ прираст на потреблението на годишна (2.7% през второ тримесечие на годината при 4.5% през първото) и на тримесечна база. Доскоро покупките на домакинствата бяха основен двигател на икономиката (подобно на повечето страни от Източна Европа), но очакванията са неговият принос в българския БВП да започне да се забавя (което донякъде подсказват и данните за намаляващия внос), въпреки че пазарът на труда продължава да бумти. Средните възнаграждения в страната за поредно тримесечие се увеличават с 12% на годишна база, заетите са с над 100 хил. повече спрямо второто тримесечие на 2018 г., логично безработицата също продължава да пада и достига историческо най-ниско ниво – 4.2%, показват данните на НСИ, които се трупат от 2003 г.
Източник: Капитал (15.08.2019)

През юли инфлацията е 0.8%, драстично поскъпват услугите в туризма Индексът на потребителските цени за юли 2019 г. спрямо юни 2019 г. е 100.8%, т.е. месечната инфлация е 0.8%, съобщи Националният статистически институт. Годишната инфлация за юли 2019 г. спрямо юли 2018 г. е 2.9%. През месеца хранителните продукти и безалкохолните напитки са поскъпнали с 0.3%, алкохолът и цигарите - с 0.2%, режийните разноски - с 1.2%. Цените на самолетните билети са се вдигнали с 18.7%, туристическите пакети - с 15.2%, краткосрочното настаняване - с 22.1%. Облеклото и обувките са поевтинели с 2.9%, дизеловото гориво - с 0.7%, бензинът А95H - с 0.7%, А100Н - с 0.6%, газът пропан-бутан за ЛТС - с 1.5%.
Източник: Дневник (15.08.2019)

България на 17-то място по чуждестранни инвестиции България се нарежда на 17-то място в световната класация на страните с най-много преки чуждестранни инвестиции, предават световните медии. В началото на списъка влизат 50 държави като страната ни попада в първите 20 с резултат от 4.69 точки и реализирани 54 проекта за 2018 г., сочат данни, цитирани от „Файненшъл таймс“. Проучването обхваща 105 страни като показва къде има повече инвестиции от очакваното и подрежда данните на база колко са реализираните проекти за 2018 г. Миналогодишният лидер Мозамбик тази година е паднал на 12 позиция, а челното място взимат Сърбия (11.92) и Черна гора (11.49), следвани от Камбоджа (10.82), Литва (8.47) и Малта (7.78). 19 от 20 в страните от развиваща се Европа са с резултат по-висок от единица. Единствено Русия пада под това ниво с 0.95 т. Малта обаче е първенец в страните от Западна Европа с двоен ръст на осъществените проекти за 2018 г., когато те са нараснали до 20. След нея в региона са Ирландия (3.35), Финландия (2.71), Великобритания (2.55), Португалия (2.34) и Испания (2.18). Люксембург, който бе регионалният лидер през 2017 г. обаче продължава да отбелязва спад в чуждестранните инвестиции. От 10-те най-големи икономики в света, 5 са с индекс над 1: Великобритания (2.55), Индия (1.54), Франция (1.26), Канада (1.04) и Германия (1.01). 6 от тях пък отбелязват ръст на инвестициите в сравнение с 2017 като това включва Канада, Индия и Обединеното кралство. В дъното на първите 50 е Испания (2.18), а преди нея са Шри Ланка (2.30) и Кипър (2.30).
Източник: Монитор (15.08.2019)

Силен спад на производството в България и Евросъюза през юни През юни 2019-а година индустриалното производство в еврозоната и в целия Европейски съюз се понижи много рязко, заличавайки опита за растеж, отчете месец по-рано, като в същото време производството в България също отбеляза много силен спад, отбелязвайки понижение за четвърти пореден месец, показват данни на Евростат. Производството в рамките на еврозоната се сви през юни с 1,6% спрямо май, когато се повиши с 0,8%, докато прогнозата на финансовите пазари за понижение с 1,5 на сто. Това представлява понижение на индустриалното и промишлено производство за трети от последните четири месеца и е пореден знак за наличието на рецесия в производствения сектор на фона на продължаващото търговско напрежение в светове план и най-вече по оста САЩ-Китай. В рамките на еврозоната спад с цели 4,0% отчетоха средствата за производство, докато производството на недълготрайни потребителски стоки се понижи с 2,8%, производството на стоки с дълготрайна употреба се сви с 1,2% и енергийното производство - с 0,2 на сто. Спрямо година по-рано индустриалното производство в еврозоната се сви през юни с 2,6% след спад с 0,8% през май и очаквания за по-скромно понижение с 1,5 на сто. Производството на годишна база в региона на единната валута нарасна за последно през миналия ноември. Евростат представи аналогични слаби данни за индустриалното производство и в целия ЕС и доста слаби данни в рамките на България. Производството в ЕС се понижи през юни с 1,5% спрямо май, когато нарасна с 0,9%, като на годишна база индустриалното производство се сви с 1,9% след анемично повишение с 0,1% месец по-рано. Според данните на Евростат индустриалното производство в България се понижи през юни с 1,9% спрямо май, когато се сви с 0,4%. Това означава, че промишленият сектор в нашата страна продължава да изпитва трудности за четвърти пореден месец след силния растеж в началото на годината (с 3,6%през януари и с 1,6% през февруари). На годишна база индустриалното производство в България се понижи през юни с цели 3,5% след повишение с 0,9% през май, Това представлява първо намаляване на производството в нашата страна за настоящата година и най-солиден спад от 2013-а година насам. По този показател нашата страна се нарежда на шесто място сред страните-членки на ЕС с най-силни понижения на промишленото производство
Източник: Монитор (15.08.2019)

Ръст от 0.8% на месечната инфлация в България през юли Индексът на потребителските цени за юли 2019 г. спрямо юни 2019 г. е 100.8%, т.е. месечната инфлация е 0.8%, сочи Националният статистически институт. Инфлацията от началото на годината (юли 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 2%, а годишната инфлация за юли 2019 г. спрямо юли 2018 г. е 2.9%. Средногодишната инфлация за периода август 2018 - юли 2019 г. спрямо периода август 2017 - юли 2018 г. е 3.3%. През юли 2019 г. спрямо предходния месец цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки се увеличават с 0.3%, цените на алкохолни напитки и тютюневи изделия се повишават с 0.2%, тези на облеклото и обувките отчитат намаление с 2.9%. Цените на жилища, вода, електроенергия, газ и други горива нарастват с 1.2%, тези за здравеопазване се увеличават с 0.1%, а транспортните цени с 0.4%. Голям ръст през юли бележат цените за развлечения и култура - увеличение с 6.6% и за ресторанти и хотели - с 2.8%.
Източник: Банкеръ (15.08.2019)

142 000 са безбработните през второто тримесечие на годината у нас През второто тримесечие на 2019 г. броят на безработните е 142.0 хил., от които 82.7 хил. (58.2 на сто) са мъже и 59.3 хил. (41.8 на сто) - жени, съобщи Националният статистически институт. Коефициентът на безработица е 4.2 на сто и в сравнение с второто тримесечие на 2018 г. намалява с 1.3 процентни пункта, като при мъжете намалението е от 6.1 на 4.6 на сто, а при жените - от 4.7 на 3.7 на сто. От всички безработни 15.1 на сто са с висше образование, 45.1 на сто - със средно, и 39.8 на сто - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно: 2 на сто за висше образование, 3.4 на сто за средно образование и 12.2 на сто за основно и по-ниско образование. През второто тримесечие на 2019 г. продължително безработни (от една или повече години) са 84.5 хил., или 59.5 на сто от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица е 2.5 на сто, като в сравнение с второто тримесечие на 2018 г. намалява с 0.7 процентни пункта. Коефициентът на продължителна безработица при мъжете е 2.7 на сто, а при жените - 2.2 на сто. От общия брой на безработните 25.1 хил., или 17.7 на сто, търсят първа работа.
Източник: 24 часа (15.08.2019)

1547 лева средно на човек, 2/3 от тях - за храна, сметки, данъци и транспорт С 4,9% се повишава доходът на човек от домакинство през второто тримесечие на годината спрямо същия период на миналата година. Така сумата става 1547 лв. В същото време растат и разходите. За година те са се увеличили с 5,3% до 1402 лв. Две трети от тази сума отиват за храна, за която се дават 31,4% от парите, разходи за жилище (15,5%), данъци и социални осигуровки (14,2%) и транспорт и съобщения (11,7%). Като цяло всичките разходи се увеличават За храна и безалкохолни например преди година са се давали 419 лв., а сега - 440. За алкохол и цигари отделяме 61 вместо 59 лв., за да се плати токът, водата, отоплението и други поддръжки на дома - 217 вместо 213 лв. Разходите за транспорт, както и за свободно време, култура и образование, са се увеличили с по 4 лв. - съответно до 165 и 57 лв. Най-голям ръст на похарчените пари има за здравеопазване - с 25%, или от 77 до 96 лв. За данъци вече се дават 200 лв. - с 9,5% повече от преди година. В доходите най-голям принос има работната заплата. Тя формира 57,8% от постъпленията средно на лице от домакинство през второто тримесечие на годината. Преди година възнаграждението от работа е отговаряло за 56,7% от дохода. В реално изражение това означава, че доходът от заплата нараства от 835 на 894 лв. На второ място са пенсиите - 27,6%, като техният принос намалява с 0,5 на сто. 427 лв. е средната пенсия, която взема лице от домакинството, на фона на 413 лв. преди година. Доходът от самостоятелна заетост ни дава 6,2% от наличните ни средства - с 0,4% по-малко в сравнение с година назад (от 97 на 95 лв.). Социалните обезщетения и помощи допринасят с 3%, или 46 лв. Най-малко пари идват от т.нар. рентиерство - доходите от собственост са едва 0,3 на сто от средните в едно домакинство. Картофите с най-голям ръст на цените - почти 50% за година С 45,9% се е повишила цената на картофите през второто тримесечие на 2019 г. спрямо същия период на 2018 г. Това сочат данните на Националния статистически институт за цените в селското стопанство. По-високи са цените на зърнените култури - с 6,4%. Повишение има и на тези на пресните зеленчуци - с 16,3%, техническите култури - с 1,8%, и пресните плодове - с 4,8%. Цените на фуражните култури отбелязват намаление с 6,9%. Увеличение е отчетено при оранжерийните домати - с 19,7%, ябълките - с 36,9%, черешите - с 8,5%, и кайсиите - с 35,3%. Понижават се цените на: царевицата за зърно - с 3,1%, фуражния грах - с 31,1%, лавандулата - с 20%, бялото главесто зеле - с 22%, и на ягодите - с 10,9%. Спрямо същото тримесечие на 2018 г. цените на живите животни се увеличават с 6,4%. Увеличението е в резултат на ръст в цените на: едрия рогат добитък - с 14,9%, козите - с 15,5%, и на свинете - с 9,5%. Без промяна остават цените на домашните птици. При животинските продукти е регистрирано увеличение в цените на козето мляко - с 10%, и на кравето мляко - с 3,9%. Намаление е отчетено в цените на биволското мляко - с 12,4%, овчето мляко - с 3,6%, и на кокошите яйца за консумация - с 2,2%.
Източник: 24 часа (16.08.2019)

Скок на производствените цени в селското стопанство с над 5% Индексът на цените на производител в селското стопанство за второто тримесечие на 2019 г. се увеличава с 5.3% спрямо същото тримесечие на 2018 година. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се повишава с 5.8%, а на продукцията от животновъдството - с 4.6%. Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват увеличение с 4.1%, като в растениевъдството то е с 4.9%, а в животновъдството - с 3.0%. Това показват данните на Националния статистически институт. През второто тримесечие на 2019 г. спрямо същото тримесечие на 2018 г. най-голямо увеличение се наблюдава в цените на картофите - с 45.9%. По-високи са цените на: зърнените култури - с 6.4%, пресните зеленчуци - с 16.3%, техническите култури - с 1.8%, и пресните плодове - с 4.8%. Спрямо същото тримесечие на 2018 г. цените на живите животни се увеличават с 6.4%. Увеличението е в резултат на ръст в цените на: едрия рогат добитък - с 14.9%, козите - с 15.5%, и на свинете - с 9.5%. Без промяна остават цените на домашните птици. При животинските продукти е регистрирано увеличение в цените на: козето мляко - с 10.0%, и кравето мляко - с 3.9%. Намаление е отчетено в цените на биволското мляко - с 12.4%, овчето мляко - с 3.6%, и на кокошите яйца за консумация - с 2.2%. През второто тримесечие на 2019 г. спрямо 2018 г. повишаване се наблюдава в цените на: зърнените култури - с 2.9%, техническите култури - с 3.6%, пресните зеленчуци - с 21.5%, картофите - с 48.4%, и пресните плодове - с 4.1%. Спрямо 2018 г. намаление е отчетено в цените на фуражните култури - с 6.2%. В животновъдството цените на живите животни нарастват с 6.4%, а на животинските продукти се запазват на почти същите нива - с леко увеличение от 0.6%. Цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за второто тримесечие са по-високи с 3.1% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 2.5% спрямо 2018 година. Спрямо съответното второто тримесечие на 2018 г. по-високи са цените на: посевния и посадъчния материал - с 1.7%, електроенергията и горивата - с 1.5%, минералните торове - с 10.4%, ветеринарномедицинските продукти - с 4.0%, и на фуражите - с 3.8%. По-ниски са цените на продуктите за растителна защита - с 0.8%. През второто тримесечие на 2019 г. спрямо 2018 г. индексът на цените на електроенергията и горивата се увеличава с 1.3%, на посевния и посадъчния материал - с 2.1%, на минералните торове - с 5.5%, на ветеринарномедицинските продукти - с 4.9%, и на фуражите - с 3.3%. Намаляват цените на продуктите за растителна защита - с 0.3%.
Източник: Банкеръ (16.08.2019)

Цените на недвижимите имоти забавят темпа си на растеж Цените на жилищните имоти на национално ниво забавят темпа си на растеж през 2019 г., но все още се наблюдава ръст. Въпреки значителния растеж на цените на жилищата, приликите с балона отпреди кризата са незначителни. Това сочи анализ на една от банките в България и големите агенции за недвижими имоти. През първото полугодие на тази година тенденцията на постоянен темп на растеж на цените на имотите се обръща след достигнатите пикови стойности през 2018 г. На национално ниво се увеличават с 6.5% на годишна база, като очакванията са темпът на растеж да продължи да се забавя през следващите няколко години. Според анализа средната цена на кв. метър жилищна площ в София през първото полугодие на тази година достига 1117 евро, спрямо 1105 евро през 2018 г. (натрупан ръст от 62% спрямо 2013 г.). Пловдив също бележи значителен ръст през последните три години (общо 33%), като в града има значителен брой нови и строящи се проекти. Средната цена на кв. м. в Пловдив през 2019 г. достига 765 евро. Варна е градът, в който цените на имотите се променят най-плавно – към края на полугодието цената на кв. м. е 837 евро. (+7.6% общ растеж за последните три години). В Бургас цените на имотите отчитат растеж от 19.5% от 2016 г. насам, като цената на кв. м. през тази година достига 863 евро.
Източник: Монитор (16.08.2019)

50% от доходите ни отиват за храна и жилище В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна (31.4%), следвани от разходите за жилище (15.5%), данъци и социални осигуровки (14.2%) и разходите за транспорт и съобщения (11.7%). Данните са на националната статистика. От тях се вижда още, че общият доход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2019 г. е 1 547 лева, което е ръст от 4.9% спрямо същия период на 2018 г. Най-висок дял в месечните приходи формира работната заплата (57.8%), следват пенсиите (27.6%) и самостоятелната заетост (6.2%). Статистиката отчита същевременно и увеличение на общия месечен разход, който през второто тримесечие е 1 402 лева, или с 5.3% спрямо същото тримесечие на 2018 година.
Източник: Фрогнюз (16.08.2019)

Предлагането на лукс имоти в столицата върви нагоре Пазарът на луксозни имоти в София попада под натиска на увеличаващото се предлагане през първата половина на 2019 г. Цените вече са в корекция, нараства също броят и размерът на отстъпките при сделки, показват данните на една от агенциите в столицата. Ситуацията на пазара на луксозни имоти все по-отчетливо работи в полза на купувачите и прогнозата на компанията е тази тенденция да се задържи поне до края на годината. Добър знак са нарастващият брой запитвания и сделки, които показват, че цените все пак са близо до пазарните нива. Пазарът на луксозни имоти отбеляза висока активност през първото шестмесечие на 2019 г., подкрепян от продължаващия ръст на икономиката, ниските лихви и оживлението на кредитния пазар. Водещо остава търсенето за жилищни нужди. Ограниченият потенциал за ръст на цените и засиленото предлагане на наемния пазар охлаждат желанието на купувачите за инвестиционни и спекулативни сделки. Традиционно купувачите на луксозни имоти предпочитат централните райони на София и утвърдени квартали като „Лозенец“. Докато кварталите в южната част на София се оформят като предпочитани за покупка на висок клас апартаменти, тези по Витошката яка остават основно в полезрението на търсещите къщи. Данните показват, че в тази част на София са регистрирани над 70% от продажбите на къщи за последната година и половина.
Източник: Монитор (19.08.2019)

Държавен експерт: Внасяме домати и краставици най-много от Турция и Гърция Турция и Гърция са водещи импортни дестинации за доставка на домати и краставици у нас през първото полугодие. Това съобщи на БТА Дафинка Грозданова - държавен експерт в Министерството на земеделието, храните и горите. По думите й двата зеленчука се внасят също от Албания и Северна Македония. Родното производство на домати пък е намерило пазар в Румъния и Унгария. Български краставици се изнасят в Германия и Чехия. Освен наши, ядем също доста френски и германски картофи. Част от родната продукция пък заминава за Румъния и Гърция. Зелевите култури се покриват като внос от Северна Македония и Албания, наше зеле се търгува в Румъния и Сърбия, посочи експертът.
Източник: 24 часа (20.08.2019)

Рекорден износ за полугодието – почти 28 млрд. лв., главно от продажби на машини Стоки за рекордна сума е изнесла България за първите шест месеца на 2019 г. – колкото никога досега в стопанската ни история. Продажбите ни навън за периода януари-юни се равняват на 27,84 млрд. лв., което е с 6,3% повече в сравнение със същия период на миналата година. Това показват предварителни данни на НСИ, които бяха споделени и от премиера Бойко Борисов в профила му във фейсбук. В поста си той отбелязва и рекордното постижение на страната. Според статистиката за цялата 2008 г., която е най-силна за българската икономика преди кризата, стойностният износ е бил 29,74 млрд. лв., или съвсем малко повече, отколкото сега за шест месеца Детайлни данни статистическият институт предоставя само за износа за страни извън ЕС. Сред тях основните ни търговски партньори са Турция, Китай, Сърбия, Руската федерация, Съединените американски щати и Република Северна Македония. Те формират 50,1% от износа за трети страни, който е на стойност 8,828 млрд. лв., или с 9,1% повече на годишна база. Макар Турция да купува най-много български стоки спрямо година по-рано, има намаление със 7,3%. Южната ни съседка е внесла от България продукти за 1,82 млрд. лв. От друга страна, Канада, Сърбия, Русия, САЩ, Южна Африка и Украйна отбелязват двуцифрени ръстове на вноса от България. За Европейския съюз България е изнесла стоки за 15,925 млрд. лв. от началото на годината до май. Това е с 6,9% повече на годишна база и се дължи основно на търговията с Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67,3% от износа за държавите - членки на ЕС. Много голямо увеличение на продажбите на годишна база имаме за страни като Португалия (95,7%), Ирландия (70,8%), Словакия (57,4%) и Люксембург (50%). Рекордът в продажбите ни се дължи най-вече на сектор “Машини, оборудване и превозни средства”, чийто общ износ се равнява на 5,634 млрд. лв., както и на артикулите, класифицирани главно според вида на материала (4,902 млрд. лв.), и на различни готови продукти (3,54 млрд. лв.). Най-голям ръст е отчетен при нефтените масла, каменните въглища и други продукти, спадащи към сектор “Минерални горива, масла и подобни продукти”. Те включват още брикети, лигнити, коксове, нефтен газ и други. За Европейския съюз износът на тези стоки се е увеличил със 129,7%, докато за трети страни – с 29,4%. Продажбите на мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход за държави извън ЕС нарастват дори повече – с 51,7 на сто. В същото време обаче при износа за съюза точно в този сектор се отбелязва най-голям спад от 19,6%. Като цяло отбелязваме голямо увеличение и при експорта на химични вещества и продукти - с 19,6%, на храни и живи животни – с 10,1 на сто. Най-силен месец за България от началото на 2019 г. е февруари, когато продажбите на фирмите ни навън са се увеличили с 20,2% на годишна база и са достигнали 4,694 млрд. лв. В останалите месеци ръстът на износа варира между 6 и 7,5 на сто. През юни доста намалява вносът – на годишна база той е паднал с 14,3% до 4,713 млрд. лв. Отрицателни стойности, макар и доста по-малки, се наблюдават и през януари, когато има спад от 0,5 на сто. Най-силен месец отново е февруари, който дърпа импорта с 15,5% нагоре до 5,274 млрд. лв., което успява да изкара положително изменение в стойностния обем на вноса за полугодието до плюс 0,4 на сто и да достигне почти 30,509 млрд. лв. 10,426 млрд. лв. от тях са дошли от трети страни, най-вече от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия Най-голямо увеличение спрямо същия период на предходната година е отчетено в секторите “Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (27,3%) и “Храни и живи животни” (21,6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор “Минерални горива, масла и подобни продукти” (12,5%). В същото време от началото на годината до май от страни - членки на ЕС сме закупили стоки и услуги на стойност 16,809 млрд. лв, или с 2,7% повече на годишна база. Основни търговски партньори в това отношение са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. Най-много сме увеличили вноса на безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн (41%). Тези цифри водят до отрицателно общо външнотърговско салдо за полугодието на стойност 2,668 млрд. лева. Спрямо година назад разликата е двойна – тогава то също е било отрицателно, но на стойност 4,176 млрд. лв.
Източник: 24 часа (20.08.2019)

Над 21 000 миньори изработиха 3 млрд. лв. 21 675 миньори в добивната индустрия произведоха продукция за близо 3 млрд лв. през 2018 г. Въпреки че заетите в бранша са по-малко от предишната година, производителността продължава да е 2,5 пъти по-висока от средната за индустриалния сектор. Това води и до по-добри възнаграждения в отрасъла, за 2018 г. средната годишна заплата е 20 233 лв., което е увеличение с 10% спрямо предишната година. За сравнение - средната годишна работна заплата за страната е 13 468 лв., като заплащането в сектора е с 50% по-високо и е една от икономическите дейности с най-високо брутно възнаграждение у нас. Най-висока заплата в бранша получават работниците и служителите в компаниите, добиващи метални полезни изкопаеми, а най-ниски са тези в подотрасъла добив на неметални материали и суровини. Стойността на износа на минната индустрия е 6,43 млрд. лв. през 2018 г. Това е с близо 17% повече в сравнение с предишната година. И това въпреки че през първото полугодие на миналата година цените на цветните метали на Лондонската борса бяха спаднали с 20-30%. Данните са от отчета на Българската минно-геоложка камара пред празника на миньора, който е на 18 август - деня на успението на св. Иван Рилски, закрилника на миньорите. Когато цените са високи, тази важна за държавата индустрия, която дава между 3 и 5% от БВП, инвестира, за да може да запази производителността на труда и заплатите на хората си. Не само че отдавна е минало времето във водещите компании добивът и преработката на рудите да е нещо мръсно, прашно, днес се влага в дигитализация на тази индустрия, което също дърпа нагоре производителността. Има смартцентрове за управление, които са като централното диспечерско управление, от което се командва електроенергийната система, или пък като зала на РВД, от която се водят самолети. Преди две години Силвестър Сталоун написа, че в България можеш да намериш Wi-Fi в гора, където си заобиколен от вълци, но не можеш да откриеш такъв в Санта Кларита, Калифорния. Да му кажем - в мините на “Дънди прешъс метълс” има безжичен интернет на 600 м под земята, дронове сканират къде е златната жила и помагат да маркшайдерите. В “Елаците” от 4 години добивните процеси в рудника се управляват, контролират и отчитат с автоматична система за управление. Тя се стреми да намали времето на изчакване за багери и самосвали до минимум. “Елаците-Мед” изгради безжична комуникационна мрежа за работата на системата, осигуряваща почти 100% надеждно покритие. Тя се захранва частично от “зелена енергия”. В “Горубсо-Мадан”, компанията, в която преди шест години работниците стачкуваха за заплати, сега се купуват нови машини. “Каолин” пък изгражда нов модерен цех във фабриката си във Ветово. И това са само няколко примера. Така големите компании в минната индустрия у нас затвърждават и водещата си позиция в европейския добив на полезни изкопаеми Тя твърдо е на трето място по добив на мед, на четвърто по добив на злато и на пето по добив на лигнитни въглища. Има нещо обаче в статистиката, което учудва. Добивната индустрия е произвела продукция за 2,92 млрд. лв., а са изнесени минерални суровини за 6,43 млрд. лв. Причината е, че металургичните компании внасят суровини, които преработват, и изнасят концентрат с по-висока добавена стойност, освен това “Минстрой холдинг” има мини в Северна Македония, така че у нас се преработва и вносът оттам. Основните суровини, които се добиват в страната, са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор. Установените находища на подземни богатства са 449. Тези на метални полезни изкопаеми - 163, на индустриалните минерали са 84, едно е на нефт и газ, на твърдите горива са 23, на строителните материали са 140 и скалнооблицовъчните са 38. Общата площ на находищата на подземни богатства в България е 1 677 000,60 дка. Действащите концесии за добив на подземни богатства са 531. За метални полезни изкопаеми те са 20, за неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - 75, за нефт и природен газ - 18, за твърди горива - 17, за строителни материали – 330, за скалнооблицовъчни материали – 70, за минни отпадъци - 1. Около 80% от минните дейности в страната се извършват по открит способ. След толкова векове търсене, проучване и добив (мед по нашите земи се е добивала 5000 г. преди новата ера, тоест преди повече от 7000 г.) човек би си помислил, че всичко се знае. Но не, действащите разрешения за търсене и проучване на полезни изкопаеми са 145. Продължават проучванията и търсенето на находища на метални полезни изкопаеми, разрешенията са 32. 11 са за нефт и газ, за неметални изкопаеми – индустриални минерали са 24, за строителни материали – 35, за скалнооблицовъчни – 38. Само 3 са за търсене на твърди горива.
Източник: 24 часа (20.08.2019)

Юлската годишна инфлация нараства до 2.6% в България, пада до 1.4% в ЕС През юли годишната инфлация в България възлиза на 2.6%, спрямо 2.3% през юни и 3.6% през юли 2018 г. Годишната инфлация в ЕС е 1.4% през юли 2019 г., спрямо 1.6% през юни, съобщава Евростат. Годишният темп на инфлация в еврозоната беше 1.0% през юли 2019 г., което е по-ниско от 1.3% през юни. През юли 2018 г. инфлацията в ЕС и в еврозоната беше по 2.2%. Най-ниските годишни ставки бяха регистрирани в Португалия (минус 0.7%), Кипър (0.1%) и Италия (0.3%). Най-високите годишни проценти са регистрирани в Румъния (4.1%), Унгария (3.3%), Латвия и Словакия (и 3.0%). В сравнение с юни годишната инфлация спадна в петнадесет държави-членки, остана стабилна в две и се повиши в единадесет.
Източник: Sofia Globe (21.08.2019)

Над 1,2 млн. българи са реализирали туристически пътувания през второто тримесечие През второто тримесечие на 2019 г. 1,219 млн. български граждани са реализирали туристически пътувания. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Преобладаващата част от тях - 75.7%, са пътували само в страната, 19.1% - само в чужбина, а 5.2% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2018 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години нараства с 12.4%. През второто тримесечие на 2019 г. най-много са пътували българите на възраст 25 - 44 години - 548.0 хил., или 44.9% от всички пътували лица. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като най-висок е при лицата на възраст 65 и повече навършени години - 78.0% от пътувалите в тази възрастова група. При пътуванията в чужбина делът на пътувалите лица на възраст 25 - 44 години е най-голям - 19.9% от пътувалите в съответната възрастова група. По-голяма част от туристическите пътувания на лицата на възраст 15 и повече навършени години както в страната (46.2%), така и в чужбина (78.4%) са били с цел „почивка и екскурзия“. През второто тримесечие на 2019 г. като самостоятелни са били регистрирани 1 485.5 хил., или 89.2% от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 94.2%, а на тези в чужбина - 68.5%. В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял в страната са тези за храна - 37.8%, докато в чужбина са разходите за транспорт - 29.0%. През второто тримесечие на 2019 г. средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 198.34 лв. в страната и 658.74 лв. в чужбина. Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 168.82 лв. в страната и 1 198.35 лв. в чужбина.
Източник: Банкеръ (23.08.2019)

Туристическите пътувания на българите растат с над 12% през второто тримесечие Пролетта и началото на лятото са били активен период за пътувания на българите с цел туризъм, става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на 2019 г. Малко над 1,219 милиона българи са реализирали туристически пътувания, като броят на пътувалите на възраст 15 и повече години нараства с 12,4 на сто на годишна база. Преобладаващата част от пътувалите с цел туризъм са предпочели България (75,7%), докато 19,1% са пътували само в чужбина. 5,2% са избрали пътуване и в страната, и в чужбина. За април-юни 2019 година най-много са пътували българите на възраст 25-44 години - 548 хил., или 44,9% от всички пътували. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като най-висок е при лицата на възраст 65 и повече навършени години - 78% от пътувалите в тази възрастова група. При воаяжите в чужбина делът на пътувалите на възраст 25-44 години е най-голям – 19,9% от пътувалите в съответната възрастова група. Очаквано за началото на лятото по-голямата част от туристическите пътувания на лицата на възраст 15 и повече навършени години както в страната (46,2%), така и в чужбина (78,4%), са били с цел „почивка и екскурзия“. За разглеждания период като самостоятелни са били регистрирани 1,485 милиона, или 89,2% от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 94,2%, а на тези в чужбина – 68,5 на сто. С най-голям относителен дял при пътуванията с цел туризъм остават разходите за храна - 37,8%, докато в чужбина най-големи са тези за транспорт – 29 на сто. Средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 198,34 лв. в страната и 658,74 лв. в чужбина през второто тримесечие. Разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 168,82 лв. в страната и 1 198,35 лв. в чужбина.
Източник: Инвестор.БГ (23.08.2019)

Евростат: През последните 5 години у нас не е реализиран нито един морски круиз През последните 5 години у нас не е реализиран нито един морски круиз от двете ни пристанища Варна и Бургас, показват данни на Евростат за тенденциите при развитието на този вид морски туризъм в страните на ЕС през миналата година. Единственият морски круиз, тръгнал от пристанище Варна е бил през далечната 2013 г., сочи европейската статистика. Въпреки това много наши туристически компании предлагат круизи с организиран транспорт с най-известните лайнери на известни круизни компании като Celestyal Cruises /тръгване от Лимасол/, Costa Cruises или Costa Crociere - круизна компания, базирана в Генуа, Италия, собственост на най-големия круизен оператор - американско-британската корпорация Carnival Corporation and plc, конгломерата Royal Caribbean Cruises LTD и др., предаде БТА. Родните компании предлагат круизи с организиран транспорт до начално и крайно пристанище, което отменя ангажиментите на туристите за организация на самолетни билети. За онези, които искат да отплават от начално пристанище, родните туроператори съдействат за евтини самолетни билети по специални тарифи на авиокомпаниите, хотелско настаняване и визи, където е необходимо. Така например круизът "Венецианско колело" с полет от София до Венеция и оттам с круизен кораб струва около 2000 лева, круизът "Американска мечта" с полет от Истанбул до Маями, САЩ, включва 10-дневен круиз до Ямайка, Кайманови острови, Маями на цена от 3 570 лева и др. Някои от най-евтините круизи, предлагани от наши компании, включват много изгодни отстъпки до 50 на сто за втори човек при пътуването, като например петдневна екскурзия с кораб около Италия за 500 лева на човек, а три дни с кораб по Средиземноморието на южната ни съседка Гърция се оферират за около 600 лева на човек. Предлагат се и луксозни оферти по 1 600 лева на човек за 7 дни круиз по най-екзотичните кътчета на Средиземно море, както и оферта от 1 700 лева за 7 дни по крайбрежието на Адриатика. БЛИЗО 7 МЛН. ЕВРОПЕЙЦИ СА ПЪТУВАЛИ С КРУИЗИ През миналата година броят на пътниците, които са пътували с морски круиз от страна на ЕС до различни дестинации достига 7 милиона души, като надминава рекорд от 6,9 млн. през 2012 г., сочат данните на Евростат. Най-много пътници /около 85 на сто от всички пътували/ са започнали своя круиз в една от петте страни на ЕС, като лидерството за най-много туристи на круизни кораби се държи от Италия - близо 2 млн. души са тръгнали на път от пристанища в Италия. Следват: Испания - 1,5 млн. пътници, Германия - 1,1 млн. пътници, Великобритания - 1 млн. пътници и Белгия - 500 хиляди пътници. Най-много пътници са потеглили на круизни пътешествия от две европейски пристанища, които държат лидерството при този вид туризъм: Саутхямтън, Великобритания - над 830 хиляди пътници и Барселона, Испания - 720 хиляди пътници. При съседите ни безспорен лидер в круизните пътувания е Гърция с над 220 хиляди пътници от пристанища на южната ни съседка. Броят на круизните пътувания от Турция бележи спад: от 250 000 пътници през 2013 г. - до около 60 000 през м.г. и то предимно с дестинации в Средиземно море. Северната ни съседка Румъния също няма реализиран нито един круиз от свое пристанище през миналата година. Морските круизни пътувания, обхванати от тази статистика, са тези, при които пътниците са снабдени със собствени каюти и развлечения на борда. Пътниците на фериботи или на еднодневни екскурзии с кораб не са включени в изследването, уточнява Евростат.
Източник: 24 часа (26.08.2019)

България продължава да е с най-ниските цени в Европейския съюз Цените на потребителските стоки и услуги в България през 2018 г. са били най-ниските в Европейския съюз. Това показва анализ на Евростат. Данните в него сочат, че България е с най-ниски цени в 6 от 10 компонента, които са били обстойно изследвани. В Дания цените са били най-високи (138% от средното за ЕС), следвана от Ирландия и Люксембург с по 127%, Финландия (123%) и Швеция (119%). На другия полюс са България с 51% от средните за ЕС, Румъния (53%) и Полша (57%). В съседните Гърция, Турция, Северна Македония и Сърбия средните цени за ЕС са съответно 84%, 43%, 48% и 54 на сто. Цените на храната и безалкохолните напитки в България са се увеличили до 74.8% от средното в ЕС. Това отрежда място 26 от 28 държави, като само в Полша (68%) и Румъния (65%) е по-евтино. Дания със 130% цени над средните заема първо място. За поредна година алкохолът и цигарите са най-евтини в България (58% от средното за ЕС), а на предпоследните места са Румъния и Унгария с над 10% разлика. Тази ценова група е най-скъпа в Ирландия (178%) и Великобритания (157%), следвани от две скандинавски страни - Финландия (145%) и Швеция (127%). Внушителни са разминаванията при заведения и хотели, които са над 3 пъти. И по този компонент България е на последно място (47% от средното за ЕС) до рекордьорите Дания (152%) и Швеция (139%). В останалите сектори, в които България е на последно място, са разходите за дрехи и обувки, за обзавеждане на дома, транспортните услуги, както и режийните разходи. Данните обхващат над 2400 потребителски стоки и услуги и са част от програмата на Евростат и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за покупателната способност на населението. Използваните ценови равнища се основават на концепцията за разходи на домакинствата, включително за наем, ток, вода или отопление, но не включва средствата, отделяни за здравеопазване или образование например.
Източник: econ.bg (28.08.2019)

Спад на чуждите туристи през юли за първи път от 5 г. Спадът на чуждите туристи, почиващи в България, който през юни бе в рамките само на 2,49%, през юли се е задълбочил, достигайки 6,2% на годишна база. Това показват данните на НСИ, разпространени във вторник. В противовес на това данните за българските граждани, почиващи в чужбина, показва ръст от 6,9% на годишна база за юли, но става дума само за около 780 хил. души, докато чуждите туристи у нас дори с намалението са над 1,1 млн. човека. През юли 2019 г. у нас са пристигнали или преминали общо 2,083 млн. чужди граждани, но онези, които са посочили за цел на пътуването “почивка или екскурзия”, са само 1,156 млн. човека. През юли 2018 г. тези цифри са били съответно 2,152 млн. и 1,232 млн. души. За последен път през настоящото десетилетие спад на чуждите туристи у нас е имало през лятото на 2015 г. През юни 2015 г. той е бил 23,91% в сравнение с юни 2014 г., но през следващия месец се е ограничил до 3,35%, а през август 2015 г. е имало лек ръст. Причаната тогава бе резкия отлив на руски туристи, които заради девалвацията на рублата намалиха пътуванията в чужбина. По същото време започна и осезаемият спад на покупките на имоти в България от руснаци. През юли 2019 г. най-много чужди граждани пристигат в България от Румъния, Турция, Германия, Гърция и Украйна, а Русия е на седмо място. Спадът на руските туристи само през юли 2019 г. на годишна база е 15,7%. По принцип най-голямата група сред чужденците, посетили България, е тази на гражданите от Европейския съюз - 60,1%. Това е с 5,2% по-малко в сравнение със същия месец на миналата година. Пътуванията на българи в чужбина през юли 2019 г. достигат 779,5 хиляди, което е исторически връх. Само 39,7% от тях обаче са с цел “почивка или екскурзия”, а най-много български граждани пътуват към Турция, Гърция, Германия, Румъния, Сърбия и Северна Македония и други близки дестинации. Сред почиващите най-предпочитаната чужда дестинация е съседна Гърция.
Източник: 24 часа (29.08.2019)

Недостиг на работници тормози над 50% от строителните фирми В разгара на лятото бизнес климатът в България се влошава. Фирмите масово оценяват стопанската конюнктура като неблагоприятна, а през август песимизмът е обхванал всички сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно, услуги, показва редовната анкета на НСИ, провеждана сред мениджърите в страната. Навсякъде сред водещите задържащи фактори са недостигът на работници и служители и несигурната икономическа среда, но всеки бранш си има специфичен "букет" от затруднения. В търговията на дребно например фирмите се оплакват най-много от тежката конкуренция. На второ място търговците посочват слабичкото търсене. На практика тези два проблема спъват дейността на над 40% от работещите в бранша. И изненадващо "само" около 25% срещат трудности с намирането на персонал. 25% процента не е малко, но е далеч от рекорда в строителството, където липсата на работна ръка тормози над 50% от предприятията. Около 40% от анкетираните играчи в този сектор посочват като задържащи развитието им фактори жестокото съперничество и несигурната икономическа среда. Подобна е картината и в индустрията. Всяко трето промишлено предприятие страда от липса на работници. Сред големите препъни-камъни в тази сфера се оказва и нормативната база. Близо една пета от мениджърите в производствения сектор се сблъскват със "слабости в икономическото законодателство". В сферата на услугите пък 45% от фирмите се притесняват от конкуренцията. Прави впечатление, че сравнително малък процент предприятия в България се оплакват от финансови проблеми. Това може да се обясни със сравнително доброто развитие на икономиката, с ниските лихви и достъпните кредити. Най-висок - над 10%, е делът на фирмите с финансови трудности в строителството.
Източник: Сега (30.08.2019)

Производството на твърди горива намалява с 41,7% през юни спрямо същия месец на 2018 г. През юни 2019 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: пропан-бутанови смеси - с 25 на сто; дизелово гориво - с 22.6 на сто. Намалява производството на: твърди горива - с 41.7 на сто; безоловен бензин - с 9.4 на сто; електроенергия - с 13.9 на сто. Това съобщи Националният статистически институт. През юни 2019 г. спрямо май 2019 г. нараства производството на: дизелово гориво - с 0.7 на сто до 282 хил. т; електроенергия - с 0.8 на сто до 3 055 ГВтч. Намалява производството на: твърди горива - с 38.3 на сто до 1 416 хил. т; пропан-бутанови смеси - с 9.1 на сто до 10 хил. т; безоловен бензин - с 2.5 на сто до 155 хил. тона. Производството на природен газ остава без изменение. През юни 2019 г. спрямо май 2019 г. нарастват доставките на пропан-бутанови смеси - с 14.3 на сто до 48 хил. тона. Намаляват доставките на: твърди горива - с 37.3 на сто до 1 496 хил. т; безоловен бензин - с 2.2 на сто до 44 хил. т; природен газ - с 13.7 на сто до 176 млн. м3; електроенергия - с 1.1 на сто до 2 521 ГВтч. Доставките на дизелово гориво остават без изменение. През юни 2019 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 11.6 на сто; безоловен бензин - с 4.8 на сто; електроенергия - с 4.2 на сто.Намаляват доставките на: твърди горива - с 40.5 на сто; дизелово гориво - с 9.5 на сто; природен газ - с 5.4 на сто.
Източник: 24 часа (30.08.2019)

Производствената инфлация се ускори до тримесечен връх от 3% Ръстът на производствените цени се ускори през юли, като увеличението на годишна база е с 3%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Налице е ускорение, защото преди месец тази инфлация в размер на 0,9 на сто. Сегашното ниво е най-високо от април насам. Нарастването на общия индекс се дължи на производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9,8%, в добивната промишленост - с 1,7%, и в преработващата промишленост - с 1,1%. По-съществено покачване на цените в преработващата промишленост се наблюдава при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 4,5%, при производството на облекло - с 3,5%, и при производството на хранителни продукти - с 2,9%. Намаление на цените е регистрирано при производството на основни метали и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - по 0,4%. Индекс на цените на производител в промишлеността На месечна база производствените цени нарастват с 1,3%. По-високи цени през миналия месец в НСИ отчитат при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,2%, и в преработващата промишленост - с 0,7%, а в добивната промишленост се наблюдава намаление с 0,5%. Най-голямо увеличение на цените в преработващата промишленост е регистрирано при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 1,4%, и при производството на химични продукти - с 0,6%. По-значително намаление на цените през миналия месец в НСИ наблюдават при производството на основни метали и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - по 0,8%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през юли нараства с 1,4% спрямо юни. Покачване се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,1%, в добивната промишленост - с 0,7%, и в преработващата промишленост - с 0,5%. Най-значително повишение статистиката отчита при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2,1%, и при производството на химични продукти - с 0,9%. По-съществено е понижението на цените при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0,6%, и при производството на облекло - с 0,5%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през юли нараства с 3,9% на годишна база, като увеличение има при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9,2%, и в преработващата промишленост - с 1,4%, а в добивната промишленост е отчетено намаление с 3,2%. Най-значителен годишен ръст на цените в преработващата промишленост е отчетен при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 6,7%, при производството на химични продукти - с 4,2%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 4,1%. Най-съществено намаление е регистрирано при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи, без косъм - с 1,9%, и при производството на тютюневи изделия - с 0,3%. Индексът на цените на производител на международния пазар през юли нараства с 1% спрямо юни и се увеличава с 1,7% на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (02.09.2019)

Вложените във фирмите ПЧИ през 2018 г. са за 25,454 млрд. евро Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) на бизнеса през миналата година са на стойност 25.454 млрд. евро по текущи цени, показват предварителните данни на НСИ. През 2018 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 10.873 млрд. евро. Следващ по обем на направените чуждестранни вложения e секторът на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 6.43 млрд. евро. В сектор „Строителство“ преките чуждестранни инвестиции през миналата година възлизат на 457 млн. евро. В структурата на ПЧИ по икономически дейности се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сектора на услугите, като относителният им дял се увеличава с 2 процентни пункта в сравнение с 2017 година, докато относителният дял на инвестициите в промишлеността намалява с 1.1 пункта. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката през 2018 г. са на стойност 19.267 млрд. лева по текущи цени.
Източник: Инвестор.БГ (02.09.2019)

Застрахователните компании отчитат печалба от 90 млн. лева за 2018 г. Сдруженията и фондациите в България са 9727, приходите от нестопанската им дейност са 621 млн. лв., а приходите от регламентирана дейност – 590 млн. лева, отчете НСИ В Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през миналата година са представили 52 лицензирани застрахователя с балансова стойност на активите към 31 декември от 6,198 млрд. лв. и реализиран оборот от 2,672 млрд. лева, показват годишните резултати на компаниите През 2018 г. застрахователните компании отчитат положителен финансов резултат от дейността си в размер на 90 млн. лева. Реализираната печалба в животозастраховането е 29 млн. лв., а в „Друго застраховане, без животозастраховане“ - 61 млн. Лева, показват предварителните данни на НСИ. През миналата година в България са развивали дейност девет пенсионноосигурителни дружества с балансова стойност на активите към 31 декември от 421 млн. лева. Приходите от дейността на тези дружества достигат 184 млн. лв., а реализираната печалба е в размер на 59 млн. лева. В НСИ отчет за дейността си през 2018 г. са представили 28 лицензирани пенсионни фонда, от които 18 по задължителното пенсионно осигуряване (9 универсални и 9 професионални) и 10 доброволни. Балансовата стойност на активите им в края на декември е 13,463 млрд. лв., а инвестициите достигат 12,192 млрд. лева. Общият брой на осигурените лица в пенсионните фондове през миналата година е 4 669 768, а брутните постъпления от осигурителни вноски достигат 1,541 млрд. лева. Годишен отчет за дейността си през 2018 г. в НСИ са представили 257 специализирани инвестиционни предприятия (инвестиционни дружества, инвестиционни посредници, управляващи дружества, договорни фондове и акционерни дружества със специална инвестиционна цел) с обща балансова стойност на активите към 31 декември от 9,110 млрд. лева. Получените чужди активи (ценни книжа и парични средства на клиенти) са в размер на 5,650 млрд. лева. Финансовите приходи на специализираните инвестиционни предприятия през миналата година възлизат на 1,358 млрд. лв., а финансовият резултат за годината е печалба от 115 млн. лева. По предварителни данни сдруженията и фондациите, представили годишен отчет за дейността си през 2018 г. в НСИ, са 9727. Балансовата стойност на активите им през миналата година е в размер на 1,186 млрд. лева. Приходите от нестопанска дейност на тези предприятия през 2018 г. са 621 млн. лв., а приходите от регламентирана дейност са 590 млн. лева. Членовете на сдруженията и фондациите към 31 декември достигат 2 083 734, като от тях юридическите лица са 174 096, а физическите - 1 909 638. В тях работят 56 736 доброволни сътрудници, които са отработили 1 432 711 часа.
Източник: Инвестор.БГ (02.09.2019)

Над 70% от бизнеса с печалба за 2018-а Над 70% от фирмите в България са приключили 2018 г. с положителен финансов резултат. Но само в 12 сектора печалбата се е увеличила спрямо предната година, като в информационните технологии и в операциите с недвижими имоти ръстът е значителен, показват предварителните данни на НСИ за 2018 г., публикувани в петък. Те се вземат от финансовите отчети на 413 162 нефинансови предприятия, т.е. всички без банките, застрахователите, фондовете и фирмите за бързи кредити, като в тези предприятия се трудят 2,2 млн. заети. Най-голям относителен дял на фирмите, които завършват м.г. със загуба, е в строителството, но все пак там компаниите, отчели печалба, са един и половина пъти повече от тези със загуба. Освен това при 829 млн. лв. печалба на строителните фирми за 2017 г., което е двойно на отчетените през 2016-а 446 млн. лв., през 2018 г. браншът отчита 948 млн. лв. печалба. В селското стопанство, преработващата промишленост, енергетиката, ВиК, хотелиерството и редица други през 2018 г. има спад на положителния финансов резултат. В 12 сектора има ръст на печалбата, като най-висок е той в областта на IT и на операциите с недвижими имоти. В информационните технологии за 2018 г. са отчетени 1,070 млрд. лв. обща печалба при 760 млн. лв. за предишната година. В операциите с недвижими имоти, които до 2016 г. отчитаха негативен финансов резултат, през 2017 г. е имало 531 млн. лв. печалба, която през 2018 г. нараства до 1,066 млрд. лв.
Източник: 24 часа (03.09.2019)

Българите и румънците са харчили най-малко в ЕС по време на ваканционно пътуване през 2017 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Преди две години средните разходи на пътуване и на нощувка на българите са възлизали на 153 евро, а по-малко са харчили само румънците – 135 евро, показват данните на Евростат. Жителите на Люксембург са харчили най-много по време на ваканционно пътуване (около 769 евро) през 2017 г., следвани от австрийците с около 641 евро и малтийците с около 633 евро. Средните разходи на жителите на страните членки на ЕС са възлизали на около 377 евро на ваканционно пътуване. През 2017 г. българите са вложили общо 834 млн. евро във ваканционни пътувания в страната и в чужбина, като преобладават разходите за пътувания в границите на България – 530 млн. евро спрямо 304 млн. евро в чужбина. Средните разходи на сънародниците ни за пътуване в страната са възлизали на 113 евро, докато при пътуванията в чужбина са достигали 400 евро. Средната сума, която сме харчили за нощувка в България е била 30 евро, а за нощувка в чужбина – 60 евро, показват данните на Евростат. Общо жителите на страните членки на ЕС са похарчили 467 млрд. евро за туризъм през 2017 г., като 44% от разходите им са били свързани с пътувания в родината, а 56% - с пътувания в чужбина. Средните разходи за нощувка са възлизали на 75 евро (58 евро за нощувка в родината и 97 евро за нощувка при пътуване в чужбина). Германските, френските и британските туристи са харчили най-много за туризъм в абсолютни цифри, като делът им в общите разходи за ваканционни пътувания на жителите на страните членки на ЕС достига 58%. Австрийците са харчили най-много за туризъм в родината – средно 371 евро, следвани от датчаните с 351 евро и италианците с 331 евро. Жителите на Дания са били най-разточителни по време на пътувания в чужбина със средни разходи от 1279 евро, следвани от жителите на Кипър с 1059 евро и французите с 1000 евро. Настаняването заема най-голям дял от общите разходи за туризъм с 37%, следвано от транспорта с 31% и други разходи с 32%. Разходите на пътуване са били по-високи, когато основното място за настаняване е било наето. Средните разходи на пътуване за хотел са възлизали на 581 евро, а при пътувания, прекарани в собствено ваканционно жилище – на 189 евро. Туристите, които са отсядали в безплатно жилище, предоставено от приятели или роднини, са харчили средно 160 евро.
Източник: Инвестор.БГ (05.09.2019)

Производителността на труда забави ръста си през второто тримесечие Производителността на труда в България забавя ръста си през второто тримесечие на тази година, като брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава с 3,5% на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През първото тримесечие на тази година производителността на труда в България ускори ръста си с 4,6% на годишна база. Заетите лица в икономиката са над 3,633 милиона, а общият брой отработени часове е 1,518 милиарда, показват данните на статистиката за април-юни 2019 година. На годишна база структурата на заетостта по икономически сектори през второто тримесечие показва увеличение на относителния дял на индустриалния сектор и сектора на услугите. На едно заето лице се падат 8,011 хиляди лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 19,2 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през второто тримесечие се увеличава реално с 4,4%, а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 4,5% за същия период. По предварителни данни за април-юни 2019 г. производителността на труда в индустриалния сектор е 7,776 хиляди лева брутна добавена стойност средно на един зает и 18 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 7,187 хиляди лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 17.3 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 1,469 хил. лв. БДС на един зает, и 3,6 лв. за един отработен човекочас.
Източник: Инвестор.БГ (09.09.2019)

Оборотът в търговията на дребно нараства с 3.7% за година По предварителни сезонно изгладени данни през юли 2019 г. оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети", по съпоставими цени, нараства с 1% спрямо предходния месец, сочат данни на Националния статистически институт. През юли 2019 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 3.7% в сравнение със същия месец на предходната година. През юли 2019 г.се наблюдава увеличение на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с нехранителни стоки - с 1.5%, търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 1%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.9%. В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали по-значителен ръст се наблюдава в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - съответно с 8.2 и 7%.
Източник: Банкеръ (11.09.2019)

Ръст на промишленото производство през юли По предварителни данни на Националния статистически институт сезонно изгладеният индекс на промишленото производство през юли 2019 г. нараства с 0,8% в сравнение с юни 2019 г. През юли 2019 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство намалява с 0.9% спрямо съответния месец на 2018 година. През юли 2019 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 6.9%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.4%, а намаление - в преработващата промишленост - с 0.1%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 12.5%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6.6%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 5.4%. По-съществено увеличение е регистрирано при: производството на тютюневи изделия - с 39.8%, производството, некласифицирано другаде - с 11.9%, производството на превозни средства, без автомобили - с 11.2%, производството на лекарствени вещества и продукти - със 7.1%.На годишна база спад на индекса на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.4%, и в преработващата промишленост - с 1.1%, а ръст - в добивната промишленост - с 4.4%. По-значително намаление в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 19.2%, производството на облекло - с 8.4%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6.9%, производството на основни метали - с 5.1%. Най-голямо увеличение е отчетено при: производството, некласифицирано другаде - с 29.5%, производството на превозни средства, без автомобили - с 25.8%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 18.3%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 13.4%.
Източник: Банкеръ (11.09.2019)

Отчетоха ръст в строителството през юли спрямо същия месец на 2018 г. По предварителни данни на Националния статистически институт през юли индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонни данни, е с 1.7 на сто над равнището от предходния месец. Календарните данни показват нарастване от 4.3 на сто на строителната продукция през юли 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 година. През юли 2019 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонни данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство се увеличава с 2.6 на сто, а от сградното строителство - с 1 на сто. На годишна база нарастването на строителната продукция през юли 2019 г., изчислено от календарни данни, се определя от положителния темп при сградното строителство, където ръстът е с 8.3 на сто, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление с 0.8 на сто.
Източник: 24 часа (11.09.2019)

Индустриалното производство се свива с близо процент Промишленото производство през юли се свива с 0.9% спрямо година по-рано, показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Спрямо юни обаче има ръст от 0.8%. На годишна база спад има в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.4%, и в преработващата промишленост - с 1.1%, а ръст - в добивната промишленост - с 4.4%. По-значително намаление в преработващата промишленост има при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 19.2%, производството на облекло - с 8.4%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6.9%, производството на основни метали - с 5.1%. Най-голямо увеличение е отчетено при производството, некласифицирано другаде - с 29.5%, производството на превозни средства, без автомобили - с 25.8%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 18.3%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 13.4%. Спрямо юни увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 6.9%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.4%, а намаление - в преработващата промишленост - с 0.1%.
Източник: econ.bg (11.09.2019)

Приходите от нощувки за юли се увеличава с 2,9 на сто Приходите от нощувки през юли 2019 г. достигат 345.8 млн. лв., или с 2.9 на сто повече в сравнение с юли 2018 година, съобщи Националният статистически институт. Регистрирано е увеличение на приходите от българи с 19.9 на сто, докато тези от чужденци намаляват с 0.4 на сто. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през юли 2019 г. е 60 на сто, като намалява с 1.8 процентни пункта в сравнение с юли 2018 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 71.8 на сто, следват местата за настаняване с 3 звезди - 61.6 на сто, и с 1 и 2 звезди - 40.7 на сто. През юли в страната са работили 3 391 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 141.8 хил., а на леглата - 324.4 хиляди. В сравнение с юли 2018 г. общият брой на местата за настаняване се увеличава с 5.8 на сто, а броят на леглата в тях - с 3.7 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юли 2019 г., е 5 952.1 хил., или с 0.1 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 2 на сто) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди. През юли в хотелите с 4 и 5 звезди са направени 62.2 на сто от общия брой нощувки на чужди граждани и 25.6 на сто - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 27.4 на сто от нощувките на чужди граждани и 28.5 на сто - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 10.4 и 45.9 на сто. Броят на пренощувалите в местата за настаняване през юли 2019 г. се увеличава с 5.2 на сто в сравнение със същия месец на 2018 г. и достига 1 297.8 хил., като е регистрирано увеличение при българите с 10.3 на сто, а при чужденците - с 2.4 на сто. Българите, нощували в местата за настаняване през юли 2019 г., са 485.1 хил. и са имали средно по 3.3 нощувки. Чужденците са 812.7 хил. и са направили средно по 5.4 нощувки, като 64 на сто от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.
Източник: 24 часа (12.09.2019)

Средният осигурителен доход за страната за юли 2019 г. е 974,05 лева, обяви Националният осигурителен институт. Средномесечният осигурителен доход за страната за последната година е 945,00 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец август 2019 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Труд (12.09.2019)

Износът на България към Германия и Турция се понижава Българският износ на стоки продължава да расте към края на юли, но темпът видимо се забавя. Продажбите на български продукти в държави от ЕС от началото на годината се увеличават с едва 4.7% спрямо същия период на 2018 г., а в трети страни - с 3%. Така общата стойност на експорта през периода януари - юли достига 33.1 млрд. лв., като 22.6 млрд. се дължат на продажби в ЕС, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Вносът на стоки от чужбина също отбелязва по-умерен растеж. Докато към март годишното увеличение беше 6.2%, към края на полугодието темпът се понижава до 0.6%, а през юли отчита спад от 0.4% спрямо същия месец на 2018 г. Отрицателните стойности идват от по-слаби продажби на продукти от трети страни в България. Ако към средата на 2018 г. увеличението на износа на български стоки към ЕС беше над 10%, през периода януари - юни тази година ръстът се забавя до 5.1%. Големият двигател на растежа е експортът на горива и масла - сумата на продажбите в ЕС се удвоява спрямо първото полугодие на миналата година до 941 млн. лв., като увеличението идва основно от по-големи количества. Друг голям стимул за растежа идва от продажбите на машини и части. Износът на електрически машини се повишава 10.8% до 2.3 млрд. лв. към края на юни на годишна база, а при авточастите уеличението е 17.6% до 886 млн. лв. От друга страна, значителен спад идва от намаляващите продажби на мед и медни стоки. Износът на продукти от цветния метал се понижава с една трета спрямо първото полугодие на миналата година, което се равнява на разлика от близо 550 млн. лв. Тук отново роля играят количествата, но по-ниската цена на медта на международните пазари вероятно също оказва влияние. Минус идва и от по-слаби продажби на семена и плодове, пилешко месо, масла. Червена лампа светва и по отношение на търговията на България с Германия, която е най-големият пазар за местни стоки. Стойността на износа към най-голяма европейска икономика през първото полугодие на годината е с 0.5% по-малка спрямо отчетената през 2018 г. Разликата на пръв поглед не изглежда голяма, но е значителна на фона на двуцифрения темп на растеж на експорта към западноевропейската държава, който националната статистика отчита към през последните три години. Подробната разбивка показва, че продажбите на машини и части продължават да нарастват и тази година, но не достатъчно, за да компенсира напълно понижението на износа на стоки от мед, облекла и продукти от чугун, желязо и стомана. Износът на български стоки към трети страни отчита слаб ръст от 2.2% през юли спрямо същия месец на миналата година. Това е относително добра новина на фона на регистрирания спад от близо 15% през юни. Числата на НСИ показват, че и тук двигател са продажбите на горива, които се увеличават с 36% до 390.9 млн. лв. през юли на годишна база. Плюс идва и от износа на житни растения и торове. Същевременно продажбите на продукти от категорията "Специфични стоки", където влизат стоки от типа на канцеларски материали, картини и оръжия, намаляват със 72% до 58.8 млн. лв. спрямо юли 2018 г., което се отразява върху растежа с минус от 9.2 процентни пункта. Износът към най-големият пазар на България извън ЕС - Турция, също намалява. През първите седем месеца на годината продадените стоки са на стойност 2.2 млрд. лв., което е с 8.2% под сумата от същия период на миналата година. Добра новина е, че експортът към други големи пазари за български стоки като Китай, Русия и Сърбия нараства с двуцифрен темп.
Източник: Капитал (13.09.2019)

Търговският дефицит продължава да намалява и през юли През 2018 г. изнесените български стоки са на стойност 56,030 млрд. лева, или с 2,6% повече спрямо 2017 година, а вносът възлиза на 62,875 млрд. лева, което е с 6,1% повече в сравнение с предходната година. Това се вижда от окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ). Съпоставката на месечните данни за експорта между 2018 и 2017 г. показва, че най-голямо е увеличението през януари (14,6%), а най-голям спад е регистриран през февруари (5%). При импорта най-голям годишен ръст има през януари (19,3%), а най-голямо понижение през декември (8,6%). От предварителните данни на националната статистика в края на юли се разбира, че България намалява търговския си дефицит, след като през първите седем месеца на годината стокообменът отбеляза ръст на годишна база. Във всеки месец в периода януари-юли 2019 г. има намаление на дефицита в сравнение с година по-рано, като най-голямо е то през февруари. От 1 януари до 31 юли изнесените български стоки са на стойност 33,130 млрд. лв., което е с 4,2% повече в сравнение с периода януари – юли миналата година. Само през юли експортът е за 5,273 млрд. лв. и нараства с 2,5% спрямо година по-рано.
Източник: Инвестор.БГ (13.09.2019)

Румъния ни бие по ръст на заплатите Заплатите в Румъния нарастват по-бързо от нашите. Разходите за един час труд в България през второто тримесечие на годината са се увеличили с 11% на годишна база, обявиха от европейската статистическа служба Евростат. В същото време разходите за труд в Румъния са нараснали с 12,4%. Подобна беше ситуацията и през първото тримесечие на годината, когато трудът в България поскъпна с 12,9% на годишна база, а в Румъния – с 16,3%. Същевременно в края на миналата година средната заплата у нас и в северната ни съседка беше почти една и съща – около 616 евро. Оказва се, че Румъния ни е настигнала по заплати и вече ни надминава. На следващите две места по ръст на разходите за труд се нареждат Словакия (+10,6%) и Унгария (+10,1%). Топ 5 се допълва от Естония с ръст от 8,3%. Във всички страни от ЕС има увеличение на заплатите като например в Германия то е с 3,2%. По отношение на отделните сектори на икономиката ни най-голям ръст на разходите за труд има в услугите – с 11,1%. В строителството увеличението е с 10,5%, а в индустрията – с 9,8%. Същевременно хлябът и редица други основни храни в Румъния са по-евтини, отколкото у нас. В рамките на ЕС най-евтиният хляб е в Румъния – цената му е 54% от средното ниво за ЕС, обявиха от Евростат. В България стойността на хляба е 62% от средното за ЕС ниво, а Полша е на трето място с 68%. Като цяло храната в Румъния е най-евтината в ЕС – 65,4% от средното ниво в ЕС. На второ място по най-евтина храна е Полша с 67,9% от средното ниво. България е чак на трето място като у нас цените на храните са 74,8% от средните за ЕС. През 2018 г. хлябът е бил най-скъп в Дания (152% от средното ниво), а на следващите места са Австрия (135%), Люксембург и Финландия (по 127%). Цените на алкохола в България и Румъния са най-ниските в ЕС и са приблизително еднакви – 74% от средното ниво. Като тук влизат високоалкохолните напитки, бирата и виното. В ЕС най-скъп е алкохолът във Финландия (182% от средното ниво), следвана от Ирландия (177%) и Швеция (152%).
Източник: Труд (16.09.2019)

Животът поскъпна с 2.9% за година Животът в България е поскъпнал с 2.9% спрямо година по-рано, показват данните на националната статистика за август. В сравнение с предходния месец юли обаче инфлацията е 0.1 на сто, като най-сериозно е поскъпването в ресторанти и хотели (0.6%), а най-голямо е поевтиняването на облекло и обувки (-3.3%). Сред хранителните продукти скачат най-много цените на зелето (6.6%), а спадът е най-голям при дините и пъпешите, които са поевтинели с 15.3%. Зрелият лук също е значително по-евтин - цената му е паднала с 13 на сто спрямо юли, отчитат от НСИ. Интересно е, че въпреки чумата по свинете и масовото избиване на животни месото не е поскъпнало осезаемо. Свинското месо се продава с 0.8% по-скъпо в сравнение с юли. Увеличение има и при каймата - тя се е повишила с 2.1 на сто. Нарастване на цените с почти 2% има и при телешкото и говеждото месо.
Източник: Сега (17.09.2019)

България е на четвърто място в привличането на инвестиции по плана "Юнкер" Европейският фонд за стратегически инвестиции, създаден по плана „Юнкер“, се очаква да мобилизира 433,2 млрд. евро инвестиции. Това стана ясно след последното заседание на Съвета на директорите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), съобщиха от пресцентъра на Европейската комисия. Към септември 2019 г. са одобрени сделки за финансиране на стойност 79,7 млрд. евро по плана „Юнкер“ в 28-те държави членки на ЕС. Общо 972 000 стартиращи фирми и малки и средни предприятия ще имат улеснен достъп до финансиране. България запазва четвъртата си позиция сред първите пет държави в ЕС по размер на привлечени инвестиции спрямо БВП. Общото финансиране по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI) в България възлиза на 472 млн. евро, като се очаква то да генерира допълнителни инвестиции в размер на 2,4 млрд. евро. Първите пет държави, класирани по ред на задействаните инвестиции спрямо БВП, са Гърция, Естония, Португалия, България и Латвия. Общото финансиране по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции в България възлиза на 472 млн. евро към септември тази година, като се очаква то да генерира допълнителни инвестиции в размер на 2,4 млрд. евро. Европейската инвестиционна банка е одобрила 7 проекта за финансиране на инфраструктурни и иновационни проекти в България на приблизителна стойност от 320 млн. евро, които да задействат допълнителни инвестиции за общо 874 млн. евро, посочват от БНР. Относно малките и средни предприятия (МСП) са одобрени 14 споразумения с банкови посредници, финансирани от Европейския инвестиционен фонд с подкрепата на фонда EFSI на обща стойност 151 млн. евро, което ще задейства общи инвестиции за около 1,6 млрд. евро за 9670 МСП.
Източник: Банкеръ (19.09.2019)

Продажбите на нови коли в България се забавят през август Продажбите на нови автомобили в България растат и през август, но с много по-бавен темп спрямо предходния месец. Данните на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA) показват, че през миналия месец са регистрирани близо 3 хил. коли. За сравнение, през юли нарастването беше с внушителните 14.9%.Забавящата се тенденция не се наблюдава само в България, а в целия Европейски съюз, като осредненият резултат за 28-те държави членки е отрицателен с 8.4%. От ACEA изтъкват, че основната причина за този резултат е високата база за сравнение, тъй като през август 2018 г. имаше значителен ръст (+31.2%) в ЕС. Това беше преди въвеждането на новия WLTP тест за емисиите на автомобилите, който стана задължителен на 1 септември 2018 г. За България обаче не важи този аргумент, тъй като през юли 2018 г. отчетеното годишно нарастване далеч не беше толкова голямо – само 10.3%.Статистиката на ACEA за август показва, че и на петте най-големи пазара в ЕС продажбите на нови пътнически автомобили намаляват. Най-дълбоко е пропадането в Испания (-30.8%) и Франция (-14.1%). В Германия, където се продават най-много нови коли, понижението е минимално – с 0.8%. От статистиката се вижда още, че за първите осем месеца на тази година са продадени общо 24 372 леки автомобила в България, а нарастването спрямо същия период на 2018 г. е 2.9%. На европейско ниво показателите изглеждат различно. Има спад в периода януари-август - с 3.2%. За осемте месеца на 2019 г. са отчетени общо 10.5 млн. регистрации. Близо 24% от тях са извършени в Германия. Това е единственият голям пазар, на който се наблюдава увеличение на продажбите в периода януари-август.
Източник: economic.bg (19.09.2019)

Просрочените разплащания на бизнеса отново се увеличават Просрочените задължения на бизнеса отново са започнали да растат, след като през 2018 г. бе отчетено намаляване на сроковете на отложено плащане. Това показва тазгодишното проучване на навиците на плащане в Европа, проведено от фирмата за събиране и изкупуване на вземания EOS Груп. Според него у нас просрочието при разплащането на фирмите през тази година е средно 21 дни, което е с 2 дни повече отпреди година и далеч над средното ниво за Европа от 10 дни. Българският бизнес отново се нарежда в групата с лоша дисциплина - 23% от фактурите, издадени към фирми контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват. Други страни със сходен дял нередовни плащания са Гърция - с 23%, Румъния - с 22%, и Великобритания - с 21%. Средното ниво за Европа е 19% просрочени фактури на компаниите. За разлика от бизнеса обаче българските граждани стават все по-дисциплинирани в разплащанията. При тях просрочията са 18% при 19% преди година. Дните просрочие при гражданите също намаляват от 15 на 14 дни. Именно заради все по-редовните обикновени потребители България следва общата положителна тенденция на подобряване на навиците на плащане в Европа. През тази година проучването на ЕOS показва, че е достигнат рекорд по редовно платени фактури в европейските държави - 81% средно за Европа. У нас 77% от издадените фактури се плащат навреме, 19% - със закъснение, а 4% се отписват поради невъзможност да бъдат събрани изобщо. Година преди това навреме платените фактури са били 76%, а закъснелите - 20%. Делът на несъбираемите остава същият. В проучването са анкетирани 3400 компании в 17 европейски държави. "Българският бизнес традиционно остава по-голям оптимист от средното ниво за Европа по отношение на бъдещето", коментира Райна Миткова, управител на EOS за България. "Добре е да сме по-предпазливи на фона на глобалните икономически перспективи - търговските спорове между САЩ и Китай, коригираните прогнози на Германия и Италия за очаквания ръст, Брекзит. Вече сме свидетели на забавянето на растежа на европейската икономика, а рисковете са взаимосвързани и могат да доведат до спад на глобалната търговия и производство", заяви Миткова.
Източник: Сега (20.09.2019)

Бизнесът заделя с 11% повече средства за персонал Разходите за персонал на българските работодатели нарастват с годишен темп от 11% през второто тримесечие на 2019 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Темпът леко се забавя спрямо отчетения през първите три месеца на годината (12.9%), но остава значително над средния за ЕС и еврозоната и вторият най-висок в европейската общност. Повишението е двуцифрено както при разходите за заплати, така и по отношение на разноските за осигуровки и данъци. Подобно на предходни периоди Румъния остава лидер с ръст на разходите за труд от 12.4% на годишна база, следвана от България, Словакия (10.6%) и Унгария (10.1%). Централна и Източна Европа доминира първите места в класацията, като причината е повишението на минималните възнаграждения в региона с цел да настигнат по-бързо средноевропейските доходи. Фактор обаче е и недостигът на персонал в резултат на негативните демографски процеси и емиграцията. Работещите в образователния сектор се отличават с най-голямото увеличение на възнагражденията през второто тримесечие на тази година спрямо същия период на 2018 г. Разходите за учители и педагогически персонал нарастват със 17.9%, като това се дължи на административното увеличение на заплатите по обявения от управляващите план - да се удвоят до края на мандата на този кабинет. Според пролетната средносрочна бюджетна прогноза на правителството повишението ще продължи до 2021 г., като за целта са предвидени допълнителни средства от по 360 млн. лв. за всяка година. Разноските на фирмите в имотния сектор пък се увеличават с 16.3% на годишна база, като растежът идва и от заплатите, и от разходите за данъци и осигуровки. На тримесечна база повишението е едва 1.1%, което означава, че разходите за персонал са вдигнати ударно в началото на годината, а след това почти не са променяни.
Източник: Капитал (24.09.2019)

Евростат: България е на предпоследно място в ЕС по разходи за отдих и спорт България е на предпоследно място сред страните - членки на Европейския съюз по правителствени разходи за отдих и спорт – едва 16 евро на човек от населението. Това сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. След нас по този показател е единствено Хърватия – с 13 евро на жител. За сравнение в три от държавите-членки разходите за отдих и спорт на глава от населението надхвърлят 200 евро. Това са първенецът Люксембург с 492 евро на жител, Швейцария с 256 и Финландия с 206. Последните данни на Евростат се отнасят за 2017 година и сочат, че тогава 28-те членки на Европейския съюз са изразходвали 51 млрд. и 300 млн. евро държавни разходи за отдих и спорт. В групата на страните с най-ниските такива разходи освен България, влизат още Румъния с 25 евро на човек, Словакия с 23 и Малта с 32 евро.
Източник: БНР (25.09.2019)

Срива се износът на български плодове и зеленчуци Износът на български плодове и зеленчуци се срива, показват данните на Министерството на земеделието, храните и горите. За първите шест месеца на тази година от страната ни са експортирани 22,1 хиляди тона зеленчуци, което е с над 20 на сто по-малко от количествата, изнесени за същия период на миналата година. При плодовете спадът е с 13,3%, като от януари до юни зад граница са реализирани 26,3 хиляди тона български пресни плодове. Тотален превес на вноса над износа на плодове и зеленчуци, показват още данните на земеделското министерство. За първите шест месеца на тази година у нас са внесени над 160 хиляди тона пресни зеленчуци, а са изнесени осем пъти по-малко – 22 хиляди тона. При плодовете разликата е близо 9 пъти. Най-голямо намаление има при експорта на бобови зеленчуци. Те са намалели с 4,6 хиляди тона или с над 56% за година. Близо двойно по-малко са и количествата сладка царевица, които сме изнесли – едва 2,2 хиляди тона от януари до юни 2019 г. Спад се отчита и при износа на тикви – със 17,3 на сто, на патладжани – с 18% и домати – с 19,3 на сто. Същевременно обаче над седем пъти е нараснал експортът на български лук и шалот. От страната ни са изнесени и повече гъби, краставици, зеле и картофи – като количествата се увеличават с между 5,4% и 88,6% за година.Почти 60 на сто или 14,7 хиляди тона от изнесените плодове са всъщност реекспорт на цитруси, които не се произвеждат у нас, обясняват от земеделското министерство. В рамките на периода, съществено понижение се отчита и при износа на дини – с 1,1 хил. тона или с 13,6%, следван от този на кайсии, черупкови плодове и праскови. Същевременно, чувствително нараства износът на ябълки и малини – с над четири пъти на годишна база, а този на грозде, ягоди, сливи и череши – от 29,5% до 64,4%.
Източник: Труд (27.09.2019)

През 2020 г. линията на бедност може да стане 363 лева От 1 януари 2020 г. линията на бедност да бъде 363 лева. Това предвижда проект на постановление на Министерския съвет. Срокът за обсъждане на проекта е до 27 октомври. Линията на бедност през тази година е 348 лева. При този размер под прага са над 1.5 млн. души, което е 22% от населението на страната. Предложеният нов размер за 2020 г. е с 4,3 на сто по-висок в сравнение с 2019 година. В доклада на социалния министър Бисер Петков се посочва, че определянето на размера на линията на бедност за страната се извършва на основание на методиката, приета с постановление на Министерския съвет от 24 септември тази година. С определянето на линията на бедност от 363 лв. за 2020 г. финансовата подкрепа за хората с трайни увреждания ще бъде актуализирана и ще отговаря на динамично променящата се икономическа среда, се отбелязва още в доклада на социалния министър. От 1 януари 2019 г., с влизането в сила на Закона за хората с увреждания, се промени действащият до 31.12.2018 г. подход за определяне на размера на месечното финансово подпомагане на хората с трайни увреждания. Съгласно закона размерът на месечната финансовата подкрепа зависи от степента на увреждане и се определя и актуализира спрямо линията на бедност в България за съответната година, се припомня в частичната предварителна оценка на въздействието. В нея пише още, че при размер на линията на бедност от 363 лв. средномесечно на човек от домакинство, под прага на бедност са 1 663 668 души. Според сега действащата методика за определянето й се използва статистическото наблюдение на бюджетите на 3020 домакинства. Новата методика вече ще се базира на статистическото наблюдение на бюджетите и условията на живот на 8200 домакинства, посочва в мотивите си за промяната социалното министерството. Предвижда се да се разшири кръгът на източниците на данни - Националната агенция за приходите, Националният осигурителен институт, Агенцията за социално подпомагане.
Източник: Банкеръ (30.09.2019)

2,5% повече българи са пътували в чужбина през август 2019-а Пътуванията на българи в чужбина през август 2019 г. са 755.4 хил. или с 2.5 на сто над регистрираните през август 2018 година, съобщи Националният статистически институт. През август 2019 г. посещенията на чужденци в България са 2 325.2 хил. или с 3.8 на сто повече в сравнение с август 2018 година. В сравнение с август 2018 г. e регистрирано увеличение на пътуванията на българите по следните цели: "почивка и екскурзия" - с 8 на сто, и "служебна" - с 4.7 на сто, докато тези с цел "други" намаляват с 3.7 на сто. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на българи в чужбина през август формират пътуванията с цел почивка и екскурзия - 45.7 на сто, следвани от тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 40.3 на сто, и със служебна цел - 14 на сто. Регистрирано е увеличение при пътуванията на чужденци с цел почивка и екскурзия - със 7.6 на сто, и със служебна - с 6.1 на сто, докато тези с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) намаляват с 2.1 на сто. Транзитните преминавания през страната са 26.5 на сто (617.3 хил.) от всички посещения на чужденци в България. През август най-голям брой пътувания на българи са осъществени към: Гърция - 207.6 хил., Турция - 136.0 хил., Република Северна Македония - 52.3 хил., Сърбия - 49.4 хил., Румъния - 47.4 хил., Германия - 46.2 хил., Австрия - 25.9 хил., Италия - 24.9 хил., Испания - 21.5 хил., Франция - 20.4 хиляди. От общия брой чужденци, посетили България през август 2019 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 62.1 на сто, или с 3.6 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. Посещенията на граждани от групата "Други европейски страни" нарастват с 3.3 на сто, като най-голямо е увеличението на посещенията на граждани от Украйна - с 23.6 на сто. През август 2019 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 56.8 на сто, следвани от посещенията с други цели - 35.8 на сто, и със служебна цел - 7.4 на сто. Най-много посещения в България през август 2019 г. са направили гражданите от: Румъния - 373.1 хил., Турция - 290.4 хил., Германия - 251.0 хил., Гърция - 163.7 хил., Украйна - 122.0 хил., Полша - 110.8 хил., Обединеното кралство - 97.4 хил., Руската федерация - 97.1 хил., Сърбия - 78.4 хил., Франция - 69.7 хиляди.
Източник: 24 часа (30.09.2019)

УниКредит прогнозира ръст от 3.5% за България тази година Българската икономика ще завърши годината с ръст от 3.5%, прогнозират експертите на УниКредит Булбанк в най-новия тримесечен анализ за икономиката на Централна и Източна Европа, публикуван днес. Очакванията за малко по-висок от очаквания преди три месеца годишен ръст отразяват комбинацията от по-силен от очакваното растеж на износа и устойчивото подобряване на условията на пазара на труда, на фона на убедително възстановяване на работните места и ръста на заплатите. През следващата 2020 година пък ще има леко забавяне до 2.9%, дължащо се основно на външни фактори като по-слабо търсене в еврозоната, несигурността, предизвикана от търговските войни и слабия растеж на САЩ. „Тези три фактора ще доведат не само до по-слабо търсене на български износ, но и до по-голяма несигурност, която вероятно ще се отрази на ръста на частните инвестициите. Последното вече се вижда в най-новите проучвания за доверието на бизнеса, където глобалната несигурност стана фактор номер едно ограничаващ плановете за експанзия на българските компании в промишлеността след продължителен период, в който първото място се заемаше от недостига на работна ръка“, се посочва в анализа.
Източник: economic.bg (30.09.2019)

Поскъпването на жилищата вече е с части от процента През второто тримесечие, което е сравнително силен сезон за имотния пазар, цените на жилищата в България почти навсякъде са се променили само с части от процента в сравнение с първите три месеца на годината. Това показват публикуваните в понеделник данни на НСИ за индекса на промяна на жилищните цени. Увеличението на цените в сравнение с предното тримесечие е 0,6%, а в сравнение с второто тримесечие на 2018 г. е 5%. При това поскъпването в рамките на едно тримесечие е 1% за съществуващите жилища, т.нар. старо строителство, докато при новото има дори понижение от 0,2%. Подробните данни показват, че пазарът на жилища в България става все по-разнороден и няма единна тенденция на територията на шестте най-големи града, в които статистиката наблюдава цените въз основа на реално сключени сделки. В Пловдив например пазарът е много оживен и съответно цените продължават да нарастват както по-рано. През април, май и юни 2019 г. жилищата там са поскъпнали с 4,7% в сравнение с предходните три месеца и с 9% в сравнение със съответните месеци на 2018-а. Но Бургас, който само допреди две години бе сред водещите по поскъпване, сега е на другия полюс. През второто тримесечие на 2019 г. там има едва 0,8% вдигане на цените на годишна база, а в сравнение с предходното тримесечие има дори спад от 0,3%. В София има твърде голяма разлика между новото строителство и съществуващите апартаменти. Новите са поскъпнали с 11,2% в рамките на една година, докато старите - само с 3,1%. Многото новостроящи се в момента жилищни сгради и цели комплекси в столицата обаче най-вероятно ще размият тази разлика много скоро и при засищане на пазара с ново строителство поскъпването му едва ли ще е възможно чак с такива темпове.
Източник: 24 часа (01.10.2019)

Производството на твърди горива нараства с 34.9% през юли спрямо юни През юли спрямо юни нараства производството на: твърди горива - с 34.9 на сто до 1 910 хил. т; пропан-бутанови смеси - с 20 на сто до 12 хил. т; безоловен бензин - с 3.9 на сто до 161 хил. т; електроенергия - с 16.6 на сто до 3 562 ГВтч., съобщи Националният статистически институт. Намалява производството на: дизелово гориво - с 4.3 на сто до 270 хил. тона. Производството на природен газ остава без изменение. През юли 2019 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: пропан-бутанови смеси - с 20 на сто; дизелово гориво - със 7.1 на сто. Намалява производството на: твърди горива - с 10.7 на сто; безоловен бензин - с 12.5 на сто; електроенергия - с 5.6 на сто. През юли спрямо юни нарастват доставките на: твърди горива - с 34.1 на сто до 2 006 хил. т; безоловен бензин - с 18.2 на сто до 52 хил. т; дизелово гориво - с 19.3 на сто до 216 хил. т; природен газ - с 4 на сто до 183 млн. м3; електроенергия - с 6.2 на сто до 2 677 ГВтч. Намаляват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 6.3 на сто до 45 хил. т. През юли 2019 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 18.4 на сто; безоловен бензин - с 15.6 на сто; дизелово гориво - с 0.9 на сто; природен газ - с 8.9 на сто; електроенергия - с 5.7 на сто. Намаляват доставките на твърди горива - с 11 на сто.
Източник: 24 часа (01.10.2019)

България в следващите 5 години: Заплатите скачат с 40%, БВП расте, но демографската криза продължава Доста положителни са икономическите прогнози за България за следващите няколко години. Това показват статистически данни, изнесени от statista, които обхващат периода между 2014 и 2024 г. Очакванията са БВП на малката европейска страна да се повишава равномерно в следващите 4-5 години, като към 2019 г. той е изчислен да достигне до 67 млрд. долара или с 2 млрд. повече спрямо 2018 г. Прогнозите за следващите 5 години пък са изключително радващи, като от statista, предполагат значителен ръст от 3 до 5 млрд. годишно, достигайки до 91.56 млрд. долара през 2024 г. Припомняме, че БВП е важен индикатор за иконимическото състояние на държавите, който показва общата стойност на всички услуги и стоки, произведени за година в страната. По отношение на БВП на глава от населението – друг важен индикатор, който демонстрира произведената обща стойност от всеки жител – картинката е очаквано подобна. От очаквани 9619 долара средно на година през 2019 г., ръстът по този критерий ще достигне до 13 533 долара годишно средно на човек. Това на практика означва, че би следвало средните работни заплати в страната да скочат с близо 40 процента в рамките на 5 години. По последни данни от Националния статистически институт СРЗ в страната за първото тримесечие на тази година възлиза на 1208 лв. или 675 долара, а това значи, че очакванията за следващите 5 години са тези суми да нарастнат до съответно 1691 лв. или 944.8 долара. В същото време правителството на България е похарчило за 2019 г. 37% от брутния си вътрешен продукт за различни инвестиции, подобряващи условията на живот и качеството на услуги в страната. Прогнозите са тази сума постепенно да намля с близо половин процент на година, достигайки до 34.6% през 2024 г. До тук обаче свършват добрите новини. Според информацията на statista, демографската криза в страната ще продължи да се задълбочава. След като през 2019 г. официално населението на България падна под 7 млрд. души, тенденцията е да губим средно по 0.5% от хората в България всяка година – казано с други думи, населението на страната спада годишно с около 35 хил. души. Прогнозите за 2024 г. са то да достигне до 6.77 млн. души, които обаче ще получават по-високи средни заплати и ще имат по-голяма производителност. /novinite.bg
Източник: Други (01.10.2019)

Строителните предприемачи са внесли близо 7.8 млн. лева в бюджета на София За първите шест месеца на годината строителните предприемачи са внесли в бюджета на Столична община приблизително 7.8 млн. лева от такси за разрешения за строеж на сгради. Издадените визи за изграждане на жилища са с общо 788 214 кв. м РЗП, съобщава Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), позовавайки се на данни на НСИ. Предвид сериозния принос към бюджета на София и ролята на строително-инвестиционния сектор за икономиката на града, членовете на Асоциацията очакват и ще изискват обективно и законосъобразно административно обслужване. От организацията твърдо се противопоставят на опитите да се въвеждат рестрикции в строителния процес със спекулативна цел в рамките на предизборната кампания и след това. „Недопустимо е участниците в сектор, който създава работни места и внася приходи в местния бюджет, да бъдат заклеймявани като обществен враг. Нашата дейност е пряко свързана с подобряване на жизнения стандарт на хората чрез изграждането на достъпни и качествени жилища. А всеки път, когато властта говори за гражданите, сякаш забравя, че ние и нашите служители също сме граждани“, коментира Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи. Макар издаването на строителни разрешителни да представлява голяма част от таксите, дължими от строителните предприемачи, не по-малко съществени са и разходите за облагородяване на средата около обектите. Отговорността за изграждането на инфраструктура в някои части на града е изцяло прехвърлена на предприемачите. „Собствеността върху уличната регулация и разминаването между кадастрална карта и регулация сериозно възпрепятстват строителния процес. Освен качествени и навременни административни услуги, за подобряване на условията е необходимо приходите от строителни разрешения да се влагат в изграждане на инфраструктура и облагородяване на средата, там където се строи. Считаме, че тези средства трябва да се разходват единствено в територията на квартала, а не да се причисляват към общия бюджет. Така районите с активно жилищно строителство ще се устроят правилно още в етап на инвестиционното строителство, а не догонващо, както е сега“, посочва Димитър Димитров, член на НАСП.
Източник: Банкеръ (03.10.2019)

Жилищата в София са поскъпнали с 5% за година Покупките с цел инвестиция доминират на имотния пазар, като е заселен и интересът към нови жилища. Около 20-30 на сто от купувачите подават "резервации" за покупка на апартамент още преди дори да са видели проекта. Годишното поскъпване на имотите в София е около 5%. Сред най-активните купувачи са сънародниците ни, които пребивават в чужбина. Тези "модни тенденции" очерта пред журналисти Десислава Петрова, член на Националната асоциацията на строителните предприемачи (НАСП). Много от купувачите, търсещи имот, се насочват към ново строителство, заради което почти 100% от проектите се продават, преди да получат разрешение за ползване, заяви Петрова. Около 70% от сделките са за двустайни апартаменти, а останалите за тристайни. Сред най-предпочитаните квартали са "Хладилника", "Кръстова вада", Манастирски ливади" и други. Според експертите купувачите обръщат все повече внимание на сервизните помещения. Почти 80% от клиентите имат изискване за достатъчно място за съхранение на вещи, както и за мокро помещение. Тази потребност е пряко свързана с подсигуряването на битово удобство, особено при семействата с деца“, допълва Петрова. На българския жилищен пазар влияе и Брекзит. Една десета от сделките са сключени от българи, пребиваващи и работещи в Германия и Великобритания, като 70% от купувачите са от Англия. Нашите сънародници купуват по два, дори три апартамента с цел инвестиция и заради неясното бъдеще след Брекзит, твърдят експертите. Друг феномен на имотния пазар е засилващата се активност на българи от по-малките градове на страната. Те остават да живеят по родните си места, но купуват апартаменти в столицата с инвестиционна цел - за да ги дават под наем и да си допълват доходите или да ги продадат след време с печалба. Евтините ипотечни кредити също допринасят за оживлението. Около една трета от купувачите на жилища у нас разчитат на банково финансиране, показват данните на НАСП. Лихвите по жилищните кредитите у нас са безпрецедентно ниски, а влизането на България в чакалнята за еврозоната и присъединяването й след това обещава още спад на лихвените проценти, коментира Десислава Петрова.
Източник: Сега (07.10.2019)

Доматите поскъпват с 3,6%, но цената на краставиците пада с 16% Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро тази седмица остана без промяна на ниво 1.367 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. Цената на оранжерийните домати се вдига тази седмица с 3.6 на сто, до 2,03 лева за килограм, а цената на оранжерийните краставици се понижава с 16,1 на сто, до 1,20 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 6,1 на сто и се продават по 0,62 лева за килограм. Морковите поскъпват с 4,5 на сто и се търгуват по 0,70 лева за килограм. Зелето поскъпва с 8,3 на сто и се продава по 0,65 лева за килограм. Зелените чушки поскъпват със 7,7 на сто и се търгуват по 1,26 лв./кг. Червените чушки се продават по 1,40 лева за килограм. Ябълките поскъпват с 2,0 на сто, до 1,00 лв./кг. Лимоните поевтиняват с 1,6 процента и се продават по 2,42 лева за килограм. Гроздето поевтинява с 4,7 на сто, до 1,21 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 0,5 на сто и се търгува по 6,25 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", се купува по 10,66 лв./кг. Олиото се продава по 1,96 лева за литър. Каймата поскъпва с 1,4 на сто и се търгува по 5,09 лева за килограм. Пакетче краве масло от 125 грама се продава по 2,09 лева. Пилешкото замразено месо се търгува по 3,95 лева за килограм на едро в края на седмицата. Захарта се търгува по 1,27 лв./кг, а брашното, тип "500", - по 0,99 лева за килограм. Цената на ориза се повишава с 1,0 на сто, до 1,99 лева за килограм. Яйцата се продават средно по 0,20 лева за брой.
Източник: 24 часа (07.10.2019)

През второто тримесечие безработни са били 142 хиляди българи През второто тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3 262.8 хил., от които 1 733.2 хил. мъже и 1 529.7 хил. жени. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 54.7%, като при мъжете този дял е 60.5%, а при жените - 49.2%, съобщиха от Националния статистически институт. През второто тримесечие на 2019 г. броят на безработните лица е 142 хил., от които 82.7 хил. (58.2%) са мъже и 59.3 хил. (41.8%) - жени. Коефициентът на безработица е 4.2% и в сравнение с второто тримесечие на 2018 г. намалява с 1.3 процентни пункта, като при мъжете намалението е от 6.1 на 4.6%, а при жените - от 4.7 на 3.7%. По предварителни данни през второто тримесечие на 2019 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 11 % спрямо второто тримесечие на 2018 година. Увеличението в индустрията е с 9.8%, в услугите - с 11.1%, и в строителството – с 10.6%. Според бизнес анкетите на НСИ през септември 2019 г. 32 % от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им. През юни 2019 г. средната работна заплата е 1 253 лв. и нараства с 0.6% в сравнение с предходния месец. Спрямо юни 2018 г. ръстът е 12 %.
Източник: econ.bg (07.10.2019)

Рекордно поскъпнаха новите жилища в София Новите жилища в София поскъпват с рекордно бързи темпове. През първото тримесечие на годината цените на новите апартаменти и къщи в София са с 18,6% по-високи от същия период на миналата, сочат данни на Националния статистически институт. До голяма степен средните цени при новото строителство зависят от това какви жилища излизат на пазара. Ако през даден период бъдат завършени и продадени повече луксозни жилища в престижни столични квартали, това води до покачване на средните цени. Наред с това обаче много хора държат да си купят дом в нова сграда, което дърпа нагоре цените именно на тези имоти. В резултат новите жилища в София са поскъпнали с рекордните 9,7% само в рамките на едно тримесечие. В София продължава поскъпването и на старите апартаменти, като повишението на цените им за година е с 5,3%. Това води до средно нарастване на цените на всички жилищни имоти в столицата с 9,6% спрямо същия период на миналата година. С което София се нарежда на първо място в класацията на големите градовете в страната за най-бързо поскъпване на апартаментите. В столицата има и най-голяма разлика в темпа на движението нагоре на цените на новото и старото строителство. От шестте града с над 120 хил. жители на второ място се класира Бургас с повишение на цените на жилищата в рамките на година с 8%. Като новото строителство отново поскъпва много по-бързо от старите апартаменти. При новите жилища повишението на цените е с 9,6% за година, докато при старите нарастването на цените е с 5,6%. Всъщност именно в Бургас старите апартаменти поскъпват с най-бързи темпове, сочат данните на НСИ.
Източник: Труд (08.10.2019)

80% от автосервизите у нас са нелегални Между 70 и 80% от автосервизите в България са в сивия сектор, обяви председателят на сдружението "Съюз на автосервизите" Емил Германов. Според него основната причина за това е липсата на действащ закон за работата им. "Те нямат касови апарати, нямат трудови договори за служителите, нито пък необходимото оборудване. Това води и до увеличена опасност от катастрофи заради некачествен ремонт", обясни Германов. Цените при тях са два-три пъти по-ниски, защото не плащат данъци и осигуровки. Това пък води до компромиси с качеството на ремонтите от страна на регистрираните обекти, за да могат те да се доближат до цените на нелегалните сервизи, допълни още той. Германов смята, че държавата и общините нямат желание да се занимават със сивата икономика в сферата. Той предупреди шофьорите и за негативните ефекти от дизелови горива, които не са закупени от бензиностанция. "Eвтинoтo гopивo oбикнoвeнo ce oтличaвa c пo-ниcкa плaмнa тeмпepaтypa и пo-виcoкo cъдъpжaниe нa cяpa, кoeтo вoди дo eднa бaвнa cмъpт нa двигaтeлитe. A ниe знaeм кoлкo e cтap aвтoпapкът в Бългapия, тaкa чe пpи нac ca yтeжнeни oбcтoятeлcтвaтa. Пpи изгapянeтo нa виcoкoвъглepoднитe гopивa ce oтдeля вoдa, кoятo, cъeдинeнa cъc cяpaтa, пpaви cяpнa киceлинa. И пo цeлия път нa изгopялaтa cмec - oт клaпaни, пpeз тypбoкoмпpecopи, пpeз кoлeктopни тpъби, филтъp зa твъpди чacтици дo кpaйнoтo гъpнe - вcичкo тoвa e пoдлoжeнo нa cилно aгpecивнaта cяpнa киceлинa, кoeтo вoди дo бъpзo излизaнe oт cтpoя и мнoгo тeжки peмoнти, кoитo мoгaт дa дocтигнaт и дo 10 000 лeвa", пpeдyпpeди Гepмaнoв. В страната в момента има около 5300 сервиза. В началото на 2017 г. в България са били регистрирани над 4 млн. автомобила, от които почти всички - близо 3,5 млн., са на възраст над десет години. Броят на старите коли се увеличава, защото годишно се регистрират повече от 200 хиляди стари коли и едва около 30 хиляди нови, допълни председателят на сдружението. Ако автомобилът е добре поддържан, възрастта му нямала толкова голямо значение, но ако човек си купи кола за 3-4 хил. лв., той няма да е готов да даде голяма сума и за качествен ремонт.Германов посочи, че подкрепя идеята да се забрани вносът на леки коли, които са по-стари от десет години. Регламентирането на дейността на автосервизите и регистрирането им за първи път бе разписано в проектозакона за пътните превозни средства, който мина обществено обсъждане.
Източник: Дума (08.10.2019)

Делът на неплатените битови сметки расте Задлъжнялостта на българите към банките намалява, но расте тази към фирмите за бързи кредити и за доставка на ток, вода и парно. Това показва анализ на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) за първите шест месеца на годината. Според него делът на просрочените задължения на гражданите към фирмите за бързи заеми е нараснал на 20% при 18% за първото полугодие на 2018 г. От 1% на 5% пък се е увеличил делът на неплатените в срок сметки за комунални услуги. Ръст от 15 на 17% се отчита и на задълженията към мобилните оператори. Като цяло обаче броят на хората с просрочени дългове намалява през тази година. През първото полугодие длъжниците, предадени на фирми за събиране на вземанията, са били 570 хиляди души, а година по-рано са били 636 хиляди, съобщиха от АКАБГ. Това, че са дадени на "събирачи на дългове", означава, че тези потребители не са плащали вноските и сметките си повече от три месеца. Чувствително е спаднал и трудносъбираемият дълг, възложен на колекторските агенции. След миналогодишния спад сега за първите 6 месеца на 2019 г. понижението е с 38% - от 743 млн. лв. за първото полугодие на 2018 г. на 464.3 млн. лв. за първите шест месеца на тази година. Така средният дълг на потребителите, който миналата година достигна 1162 лв., сега вече е 815 лв. Според Райна Миткова, председател на АКАБГ, причините за подобрената ситуация със задлъжнялостта на населението са комплексни. "От една страна, през последните години кредиторите промениха политиката си и все по-често прибягват до ранна продажба на лошите си портфейли, най-вече банките. От друга страна, макроикономическата среда се подобрява - потребителите са по-платежоспособни, по-сигурни в доходите си и се стремят да погасяват задълженията си навреме. Не е за пренебрегване и друг факт - финансовата култура на българите се подобрява. Те все повече разбират, че неплащането носи единствено негативи за тях, което ги кара да бъдат по-стриктни и да запазят доброто си кредитно досие", коментира Миткова. Тези наблюдения обясняват защо делът на просрочените задължения към банките, предадени за събиране на колекторските фирми, пада от 54% на 49% за последната година. Въпреки това банките остават най-големите кредитори на гражданите. При междуфирмената задлъжнялост също се наблюдава сериозен спад в обемите и покачване на редовността на плащане - най-висока от 6 години насам, посочиха от АКАБГ. Това е тенденция в цяла Европа, където по-голям процент от фактурите се плащат навреме в сравнение с предходната 2018 г. У нас 77% от издадените фактури също се плащат навреме през настоящата година при 76% през миналата.
Източник: Сега (09.10.2019)

Само 35% от хората са с качествена работа Само 35% от работещите българи са заети във високо или средно високотехнологично производство или в услуги, изискващи знания. Общо за ЕС над 46% от заетите имат такива качествени работни места, които създават голяма добавена стойност в икономиката, показват данните на Евростат. По този показател по-зле от нас е само Румъния с 28,5%. Най-добре в ЕС се представя Швеция, където над 58% от заетите са в високотехнологично производство или предоставят услуги, изискващи знания. В страни като Германия и Франция в тези сфери са над 50% от работещите граждани. България е на последно място в ЕС по заявки за патенти в Европейското патентно ведомство – само 4,13 патента на година на всеки 1 млн. души от населението. За сравнение в Швеция са 283 патента, а в Дания са 246 на 1 млн. души. Страната ни изостава от повечето държави от ЕС и по дял на инвестициите от БВП. В резултат на по-малкия дял на качествени работни места в страната българите имат най-ниската покупателната способност сред жителите в ЕС – точно наполовина от тази на следния европеец, сочат данните на Евростат. Най-близко до нас са Хърватия, където покупателната способност е 63% от средната за ЕС, Румъния с 64% и Гърция с 68%. За сравнения в Ирландия покупателната способност е с 87% по-висока от средната за ЕС, в Холандия е с 29% по-висока, а в Австрия – с 27%. България е първенец в ЕС по дял на хората, които живеят в материални лишения. У нас всеки пети (20,5% от населението) живее в материални лишения, т. е. не може да си позволи поне 4 от 9 основни неща: да плаща редовно наема и битовите си сметки, да поддържа дома си в подходящо състояние, да яде месо или риба през ден, да ходи всяка година една седмица на почивка, да може да посрещне неочакван разход и да има кола, пералня, телевизор и телефон. Средно за ЕС само 6,6% от хората живеят в материални лишения.
Източник: Труд (09.10.2019)

Цените на жилищата у нас с най-нисък ръст от 3 г. насам Цените на жилищата в България са нараснали през второто тримесечие на 2019 г. с най-бавния си темп от първите три месеца на 2016 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Между април и юни жилищата у нас са поскъпнали с 5% на годишна основа, а спрямо първото тримесечие на 2019 г. са останали почти непроменени с повишение от 0,6%. За сравнение, през първите три месеца на годината беше отчетен годишен ръст на цените на жилищата у нас от 7,3%, докато спрямо първото тримесечие на миналата година повишението достигна 2,6%. По-рано тази година изследване на Евростат установи, че цените на жилищата в България са нараснали със 17,15% през периода между 2010 и 2018 г., което е малко над средното равнище в ЕС. Цените на съществуващите жилища са се увеличили по-бързо между 2014 и 2018 г. спрямо тези на новите жилища. Сред страните членки на ЕС, за които са налични данни, най-голям годишен ръст на цените на жилищата през второто тримесечие е регистриран в Унгария (14%), следвана от Люксембург (11,4%), Хърватия (10,4%) и Португалия (10,1%).
Източник: Монитор (09.10.2019)

Лошите пътища и липсата на кадри правят България неконкурентна България отново остава далеч от първите места в ежегодната световна класация по конкурентоспособност на Световния икономически форум. Страната ни заема 49-о място сред 141 държави, включени в изследването. Все пак в сравнение с миналата година България се изкачва нагоре, но само с две места. Това, което дърпа страната назад, са лошата инфраструктура и липсата на качествени кадри. Изследването се прави въз основа на няколко критерия - социално и икономическо развитие, инфраструктура, пазар на труда, образование и здравеопазване, институции, финансови пазари, технологична готовност, условия за бизнес, иновации, свобода на медиите и много други. По някои от показателите България по-скоро може да се сравни със страни от Третия свят, а не с членки на ЕС. Най-назад в класацията страната ни е по показателя за лесно намиране на качествени кадри (116-о място), професионален мениджмънт (106), необслужвани заеми (110). Въпреки постоянните хвалби на управляващите колко много се влага в пътищата и там положението не е добро. Според индекса България е на 102-ро място по качество на пътна инфраструктура. Не е изненада и слабото представяне на страната ни по един от основните показатели - сигурност. 111-о място по критерия организирана престъпност изпраща България в дъното на класацията. На незавидни позиции е поставена страната ни и в критерии като защита на интелектуалната собственост и право на собственост, където сме класирани съответно на 101-во и 105-о място. Изключително зле България се представя и в показателя за "правителство, което да гарантира стабилна политика" - там сме поставени на 97-о място. Оценките за здравеопазването отвеждат страната ни на 81-во място. По показателя за свобода на медиите България остава на 89-о място. На същата позиция е поставена страната ни и по независимост на съдебната система. Това, с което България се отсрамва, е по критериите за "комунална инфраструктура" и интернет услуги. На второ място сме по достъп до електричество, както и по достъп до интернет услуги - 22-ро място. По показателя за интернет потребители обаче оставаме далеч - едва на 76-а позиция. Добро класиране отбелязваме и във фактора "внедряване на информационни и комуникационни технологии", където и е отредено 30-о място. В критерия пазар на труда (40-о място) и макроикономическа стабилност (43-то) България се представя относително добре. Все пак България се класира преди всички съседи - Румъния (51), Гърция (59), Турция (61) Северна Македония (82) и Сърбия (72) остават зад страната ни. Въпреки това изоставаме значително от държави като Естония, Чехия и Словения, които са съответно на 31-во, 32-ро и 35-о място. Преди нас са още Унгария, Кипър и Мексико. ПО СВЕТА Най-конкурентоспособната държава сред всички 141 е Сингапур. На второ и трето място са САЩ и Хонконг. Съединените щати са първи по брой квалифицирани кадри и динамика на развитието на бизнеса. Прави впечатление, че като цяло скандинавските страни доминират на предни позиции в класацията. Анализаторите ги представят като изключително технологично напреднали, иновативни и динамични, като същевременно осигуряват по-добри условия на живот и социална защита от другите конкурентни държави.
Източник: Сега (10.10.2019)

972,20 лв. е средният осигурителен доход за август Националният осигурителен институт обяви, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец август 2019 г. е 972,20 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.09.2018 г. до 31.08.2019 г. е 953,27 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец септември 2019 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Труд (10.10.2019)

Повече дрехи и обувки и по-малко лекарства са купувани през август Търговията на дребно се свива с 0.3% през август спрямо юли, но спрямо година по-рано нараства с 2 на сто, сочат данните за оборотите на търговците, обявени днес от Националния статистически институт. Спрямо август 2018 г. потребителите са купували с 3.6% повече автомобилни горива , с 8.5% повече дрехи и обувки, с 5.7% повече битова техника и стоки за бита. Със 7.1% по-малко са продажбите на лекарства. Сравнението с юли 2019 г. показва, че оборотът на бензиностанциите намалява с 0.6%, а продажбите на дрехи и обувки нарастват с 0.6%. При търговията с храни, напитки и цигари има месечен ръст от 0.2%, и с 0.9% за година.
Източник: Дневник (10.10.2019)

Промишленото производство се свива през август По предварителни данни през август 2019 г. индексът на промишленото производство намалява с 0.1% спрямо юли и с 1.3% спрямо август 2018 г., съобщи Националният статистически институт. За месец добивната промишленост се свива с 6.6%, а енергетиката - с 0.6%, докато в преработващата промишленост има ръст с 0.8%. По-значителен ръст през месеца статистиците отчита в производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 9.4%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 8.4%, производството на превозни средства, без автомобили - с 5.8%, производството на електрически съоръжения - с 5.6%. По-съществено намаление е регистрирано при производството, некласифицирано другаде - с 29.1%, производството на тютюневи изделия - с 19.6%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 10.3%, производството на химични продукти - с 6.7%. Спрямо година по-рано спадът в енергетиката е с 4.6%, в добивната промишленост - с 1.3%, и в преработващата промишленост - с 0.8%. Най-значителен е годишният спад в цигарената индустрия - с 24.6%, производството на облекло - с 11.9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 10.7%, производството на основни метали - с 10.2%. Най-голям ръст е отчетен при производството на превозни средства, без автомобили - с 51.9%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 15.0%, производството на напитки - с 9.1%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 6.7%.
Източник: Дневник (10.10.2019)

"Поскъпването на жилищата забавя темпове" В София, Пловдив и Бургас за година цените на имотите са се увеличили най-много Цените на жилищата в България са нараснали през второто тримесечие с най-бавния си темп от първите три месеца на 2016 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Между април и юни жилищата у нас са поскъпнали с 5% на годишна база, а спрямо първото тримесечие на 2019 г. са останали почти непроменени с повишение от 0,6%. За сравнение, през първите три месеца на годината беше отчетен годишен ръст на цените на жилищата у нас от 7,3%, докато спрямо първото тримесечие на миналата година повишението достигна 2,6%. Данните за ръста на цените на жилищата в България за второто тримесечие съответстват на прогнозите на брокери на недвижими имоти и строителни предприемачи, които още в началото на годината прогнозираха сходно покачване. Сред страните членки, за които са налични данни, най-голям годишен ръст на цените на жилищата през второто тримесечие е регистриран в Унгария (14%), следвана от Люксембург (11,4%), Хърватия (10,4%) и Португалия (10,1%). Спад на цените на жилищата е отбелязан само в Италия (-0,2%). Спрямо предходното тримесечие цените на жилищата са нараснали във всички страни членки, за които са налични данни. Най-голям ръст е регистриран в Латвия (5,6%), Люксембург (5,1%) и Кипър (4,2%). По-рано тази година изследване на Евростат установи, че цените на жилищата в България са нараснали със 17,15% през периода между 2010 и 2018 г., което е малко над средното равнище в ЕС. Цените на съществуващите жилища са се увеличили по-бързо между 2014 и 2018 г. спрямо тези на новите жилища. За периода цените на съществуващите жилища у нас са отбелязали средно годишно увеличение от 5,4%, докато тези на новите жилища са постигнали среден годишен ръст от 5%, показват данните на европейската статистическа служба. През първото тримесечие София беше лидер по поскъпване на жилищата у нас с ръст от 9,6% на годишна основа. На второ и трето място бяха Пловдив и Бургас с повишение от съответно 7,1% и 8%. В почти всички големи градове в страната, включени в данните на Националния статистически институт (НСИ) силното поскъпване на жилищата в началото на годината се дължеше главно на ръста на цените на новото строителство.
Източник: Дума (10.10.2019)

Световната банка повиши прогнозата си за ръста на БВП за България до 3.2% през 2019 г. Световната банка повиши прогнозата си за растеж на БВП за България до 3.2% през 2019 г. в последния си доклад за миграцията и изтичането на мозъци, от прогнозираните 3% през юни. СБ също повиши прогнозите за икономически растеж за 2020 г. и 2021 г. съответно до 3% и 3.1%, докато през юни очакваше темп на растеж от 2.8% за тези години. Въпреки това прогнозата на СБ остава най-песимистична сред другите МФИ, тъй като ЕК и МВФ очакват по 3.3% ръст на БВП през 2019 г., а правителството - 3.4%. Очакваше се икономическият растеж на България да остане над средния за ЕС в средносрочен план, но се очаква забавяне през втората половина на 2019 г. и през 2020 г. поради влошаване на външната среда и отрицателния ефект върху износа. Крайното потребление ще продължи да бъде основният двигател на икономическия растеж през второто полугодие на фона на солидното увеличение на заетостта и заплатите, както и увеличението на пенсиите. Световната банка също така прогнозира ръст на инвестициите през второто полугодие предвид местните избори на 27 октомври и закупуването на изтребители F-16. Наближаващият край на настоящия програмен период на ЕС е друг фактор, който ще стимулира инвестициите в средносрочен план. (Financial Observer)
Източник: Други (10.10.2019)

Вложенията в имоти се увеличиха с 20% Инвестициите на бизнеса в имоти нарастват най-бързо, сочат данните на НСИ. Годишните разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в сектора операции с недвижими имоти са на стойност 1,865 млрд. лв., което е увеличение с 20%. В сектора на недвижимите имоти са вложени над 10% от всички инвестиции в ДМА, направени от опериращите в страната компании. Общият обем на годишните разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в страната са 17,6 млрд. лв. Най-много вложения има в индустрията – 5,483 млрд. лв. Това са над 31% от всичките инвестиции в страната, но в сектора има спад на вложенията с 3,66% спрямо предходната година. На второ място с 26% дал от инвестициите е търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството. В този сектора са вложени 4,57 млрд. лв. за година, но също има спад от 3,64%. Най-голям е спадът на инвестициите във финансовите и застрахователните дейности – с 27% до 293 млн. лв. Това се дължи на навлизането на онлайн банкирането, което води до намаляване на нуждите от банкови клонове. Обединяването на банки също допринася за тази тенденция. Освен недвижимите имоти, има още няколко сектора със сериозен ръст на инвестициите. В селското стопанство придобитите ДМА нарастват с 10%, като в селскостопанска техника и сгради само за година са вложени над 1,451 млрд. лв. Сериозен ръст има и в сектора на строителството. Разходите на фирмите от бранша за придобиване на дълготрайни активи като строителна техника, камиони и бази за дейността им нарастват с 4,3% до 1,12 млрд. лв. Близо 25% от всичките разходи за дълготрайни активи са направени от компании, в които над 50% от капитала е с чуждестранни собственици. И докато при вложенията на българските фирми има спад, инвестициите на компаниите с чуждестранни собственици нарастват с 10,5% до 4,38 млрд. лв.
Източник: Труд (11.10.2019)

Приходите от нощувки с ръст от 8.6% на годишна база през август Приходите от нощувки в България през август 2019 г. достигат 377.8 млн. лв., или с 8.6% повече в сравнение с август 2018 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от български граждани - с 18.7%, така и от чужди граждани - с 6.2%, сочат данни на Националния статистически институт. През август 2019 г. в страната са функционирали 3 391 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Броят на стаите в тях е 141.7 хил., а на леглата - 325.4 хиляди. В сравнение с август 2018 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 5.0%, а броят на леглата в тях - с 1.5%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през август 2019 г., е 6 410.5 хил., или с 5.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като найголямо увеличение на нощувките (с 6.5%) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. През август 2019 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 65.0% от общия брой нощувки на чужди граждани и 26.2% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 25.9% от нощувките на чужди граждани и 29.6% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 9.1 и 44.2%. Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през август 2019 г. се увеличава с 11.4% в сравнение със същия месец на 2018 г. и достига 1 468.3 хил., като е регистрирано увеличение при чуждите граждани с 11.6%, а при българските - с 11.1%. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през август 2019 г., са 566.6 хил. и са реализирали средно по 3.3 нощувки. Чуждите граждани са 901.7 хил. и са реализирали средно по 5.1 нощувки, като 65.5% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през август 2019 г. е 64.3%, като се увеличава с 2.8 процентни пункта в сравнение с август 2018 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 78.1%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 65.7%, и с 1 и 2 звезди - 42.2%.
Източник: Банкеръ (11.10.2019)

През периода януари - юли 2019 г. износът на България за ЕС нараства с 4.8% спрямо същия период на 2018 г. и е в размер на 22 629.6 млн. лева. Това сочат данните на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 66.6% от износа за държавите членки на ЕС. През юли 2019 г. износът за ЕС се увеличава с 3.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 600.0 млн. лева. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - юли 2019 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (46.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (17.0%). Вносът на България от ЕС през периода януари - юли 2019 г. се увеличава с 2.1% спрямо същия период на предходната година и достига 23 842.7 млн. лв. (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През юли 2019 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, се увеличава с 4.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 740.7 млн. лева. При вноса от ЕС през периода януари - юли 2019 г. в сравнение със същия период на 2018 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (24.9%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (28.6%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - юли 2019 г. е отрицателно и е на стойност 1 213.1 млн. лева. През периода януари - август 2019 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 4.3% в сравнение със същия период на предходната година и е на стойност 12 118.0 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Съединените американски щати, Руската федерация и Република Северна Македония, които формират 49.7% от износа за трети страни. През този период от България общо са изнесени стоки на стойност 37 900.9 млн. лв., което е с 3.8% повече в сравнение със същия период на предходната година.
Източник: Банкеръ (11.10.2019)

Вложенията в имоти се увеличават Инвестициите на бизнеса в имоти нарастват най-бързо, сочат данните на НСИ. Годишните разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в сектора операции с недвижими имоти са на стойност 1,865 млрд. лв., което е увеличение с 20%. В сектора на недвижимите имоти са вложени над 10% от всички инвестиции в ДМА, направени от опериращите в страната компании. Общият обем на годишните разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в страната са 17,6 млрд. лв. Най-много вложения има в индустрията - 5,483 млрд. лв. Това са над 31% от всичките инвестиции в страната, но в сектора има спад на вложенията с 3,66% спрямо предходната година. На второ място с 26% дал от инвестициите е търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството. В този сектора са вложени 4,57 млрд. лв. за година, но също има спад от 3,64%. Най-голям е спадът на инвестициите във финансовите и застрахователните дейности - с 27% до 293 млн. лв. Това се дължи на навлизането на онлайн банкирането, което води до намаляване на нуждите от банкови клонове. Обединяването на банки също допринася за тази тенденция. Освен недвижимите имоти, има още няколко сектора със сериозен ръст на инвестициите. В селското стопанство придобитите ДМА нарастват с 10%, като в селскостопанска техника и сгради само за година са вложени над 1,451 млрд. лв.
Източник: Труд (11.10.2019)

Износът на България към ЕС отново намалява Износът на България през август към държави от Европейския съюз отново е с отрицателен знак, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Спадът спрямо същия месец на 2018 г. е близо 5%, което е най-голямото годишно понижение от 2013 г. насам. Също така това е вторият от последните три месеца, в които знакът е отрицателен. През юни НСИ отчете спад с 3.64%. Заради значителното увеличение на износа на България към трети страни (със 17.8% на годишна база през август), общият износ на страната все пак е положителен (1.9%). Забавянето на експорта в посока партньорите от ЕС обаче е притеснително, тъй като той формира близо 70% от приходите на българските фирми износители. Общият пазар е важен за България и от гледна точка на добавената стойност, която производителите тук получават от работата си с европейските партньори. Голяма част от продукцията за ЕС е с по-висока добавена стойност за българската икономика, отколкото износът към трети страни. През юни лошите новини бяха и на двата пазара - тогава имаше спад от 11.8% при износа за трети страни и 3.64% към ЕС. "Не спираме да работим и усилията дават резултати. Положителните данни за българската икономика и днес са факт. През периода януари-август 2019 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 37.9 млрд. лв., което е с 3.8% повече в сравнение със същия период на предходната година. Расте износът за ЕС с 4.8%, както и този за трети страни с 4.3%", коментира във Facebook премиерът Бойко Борисов данните с натрупване на НСИ. През периода януари-август 2019 г. при износа на стоки от България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на предходната година е отбелязан в секторите „Храни и живи животни“ (33.5%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (25.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“2 (17%). Детайлните данни за Европейския съюз са с месец назад. Те показват, че през юли най-голям ръст в размер на 46.4% е отчетен в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“. Спад от 17% пък се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“. По отношение на вноса, през август той намалява с 6%, което е трети пореден отрицателен месец. Импортът от трети страни се е свил с 22.6%, а от ЕС - расте с 5.15%. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари-август 2019 г. намалява с 5.3% в сравнение със същия период на 2018 г. и е на стойност 13.8 млрд. лв. (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. По отношение на вноса от ЕС, като данните отново са към края на юли, най-много стоки България внася от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. За разглеждания период най-голямо увеличение, в размер на 24.9%, се отчита в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“. А най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ - 28.6%. Заради голямото понижение на вноса през август, статистиката на НСИ показва, че това е първият месец от 2017 г. насам, в който търговското салдо на България е положително - с 90 млн. лв.
Източник: economic.bg (14.10.2019)

Животът поевтинял през септември заради спад на цени в транспорт и туризъм Рязкото поевтиняване на туристическите услуги и свързаните с тях транспортни разходи през септември докара дефлация от 0,3% на месечна база и за първи път от една година насам това намали годишната инфлация под 2,5 процента. За периода септември 2019 г. спрямо септември 2018 г. тя е 2,3%, показват данните на НСИ. Годишната инфлация у нас бе стигнала 3,6% през април, но оттогава насам въпреки кратките колебания трендът е към понижение. Транспортът през септември е поевтинял с 1% спрямо предния месец. Това обаче не се дължи на горивата, чиито цени бележат леко покачване, а на рязкото намаление на транспортните разходи, свързани с туризма. Пътническият въздушен транспорт е поевтинял с цели 16,3%. В същото време нормалното за септември поевтиняване на почивките е довело до рязък спад от 15,9% на цените на пакетните услуги и до цели 20,5% по-евтини хотелски нощувки. Почти с 1 процент през септември са поевтинели облеклата и обувките, със 7,2% - разходите за развлечения и култура, ресторантите - с 2,3%, а жилищното обзавеждане и домакинските уреди - с 0,3%. През септември статистиката отбелязва съвсем леко поскъпване на храните и напитките - с 0,6%. Началото на учебната година и подготовката за нея през септември естествено са увеличили разходите за образование с 1,9% на месечна база. Лекарствата са поскъпнали през септември спрямо август с 1%, но стойността на лекарските и зъболекарските услуги е останала на равнището на август.
Източник: 24 часа (15.10.2019)

Вдигат минималната заплата с 50 лева Минималната заплата се вдига с 50 лева от 1 януари 2020 година. Така тя става 610 лева от 560 лева, колкото е в момента, съобщи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. По думите му е предвидено и увеличение на заплатите в бюджетната сфера с 10 на сто. Петков потвърди, че пенсионерите също ще получат увеличение на парите си. Всички пенсии ще бъдат повишени с 6,6% от юли 2020 г. Увеличението е предвидено в проекта на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, уточни социалният министър. С тази актуализация средната пенсия ще нарасне с повече от 30 лв. и вече ще бъде 412 лева при 381 лв. през тази година. Пенсиите се осъвременяват с процент, който се получава като сбор от половината на ръста на средния осигурителен доход и половината от индекса на потребителските цени, обясни Бисер Петков. Той изтъкна, че за 2018 г. в над 1700 случая социалните работниците са предотвратили изоставянето на деца. И поясни, че изоставените през миналата година 1000 деца са в общата бройка на над 3300 деца, за които са били наложени мерки, свързани с извеждане от биологичното им семейство поради наличието на различни рискове. Основанията за отнемането от родителите им са разписани в Закона за закрила на детето и при тях няма промяна от приемането на закона през 2009 г.
Източник: Труд (15.10.2019)

Инфлацията пада до 2.3% през септември Инфлацията в България се понижава до 2.3% през септември на годишна база, което е най-ниският темп на увеличение на потребителските цени от април 2018 г. Забавяне е видимо в много от секторите, но три групи показват понижение на средните цени на пазара - обувки, горива и куриерски услуги. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Европейският Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) също отчита забавяне на годишния темп от 2.5% през август до 1.6% през септември. На месечна база националната статистика отчита дефлация от 0.3%, която се дължи до голяма степен на края на летния туристически сезон в страната. Пакетните услуги за почивка и туристически пътувания поевтиняват с 15.9% през септември спрямо август, а цените на нощувки в хотели се понижават с 20.5%. По-евтините самолетни билети пък дърпат надолу и средните цени в сектор "Транспорт", като тук месечната дефлация е 1%. Леко увеличение на темпа на растеж на потребителските цени до края на годината в резултат на по-високи цени на петрола е прогнозата на централната банка за инфлацията в страната, отразена в последния "Икономически преглед" на БНБ. В същото време очакванията са, че инфлацията в сектора на услугите ще се забави, основно в резултат на по-слабо увеличение на цените в туризма и пътнотранспортните застраховки. Храните обаче ще продължат да оказват положителен ефект върху общата инфлация, като една причина за прогнозата на БНБ е очакваната по-слаба селскостопанска реколта в страната.
Източник: Капитал (15.10.2019)

Безработицата през септември остава 5,3% за трети пореден месец Равнището на регистрираната безработица в страната се запазва и през септември, като отчетената стойност от 5,3% остава непроменена вече трети пореден месец. На годишна база статистиката на Агенцията по заетостта сочи понижение от 0,3 процентни пункта. В края на месеца регистрираните безработни в бюрата по труда са общо 172 781, като се увеличават минимално спрямо август. В сравнение със септември 2018 г. те са с 11 065 по-малко. Новорегистрираните безработни лица през септември са 26 662, като от тях 1652 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. За деветте месеца на годината пък активираните неактивни лица средномесечно надхвърлят 2200 души. Дейността на бюрата по труда продължава да обхваща все повече заети, учащи и пенсионери, сред които работодателите също разчитат да намерят своите кадри. Нови 1 168 души от тези групи са регистрирани през месеца като търсещи работа. Постъпилите на работа безработни през септември са 18 881, като 92.3% от тях са устроени в реалната икономика. Други 1 053 търсещи работа лица от групата на пенсионерите, учащите и заетите също чрез бюрата по труда са намерили своето ново работно място.
Източник: Инвестор.БГ (16.10.2019)

България е страната от ЕС с най-висок риск от бедност или социално изключване България е страната от Европейския съюз с най-голям дял от населението, който е застрашен от бедност - 32,8 на сто или над 2,32 милиона души, сочат представените днес данни на Евростат. По този показател Румъния се нарежда веднага след България (32,5 на сто), следвана от Гърция (31,8 на сто). Същевременно България отчита и най-голямо намаляване на дела на хората в риск от бедност - 12 базисни пункта спрямо 44,8 процента през 2008 година, която е отправна точка. Страната ни е следвана от Румъния (-11,7 процентни пункта) и Полша (- 11,6 пункта). За целия Европейски съюз делът на населението в риск от бедност или социално изключване за миналата година е бил 21,7 процента или 109,2 милиона души. Това е с два процентни пункта под референтната 2008 година и с 0,7 процентни пункта под равнището от 2017 година. Най-нисък риск се наблюдава Чехия, където 12,2 процента от населението е застрашено от бедност и социално изключване. Веднага след нея по този показател се нареждат Словения (16,2 процента) и Словакия (16,3 на сто, данните са за 2017 година). Най-голямо увеличение на дела на хората в риск от бедност и социално изключване за миналата година спрямо 2008 година Евростат отчита в Люксембург (+6,4 процентни пункта), Гърция (+3,7 процентни пункта) и Естония (2,6 процентни пункта). В ЕС над 16,9 на сто от населението е в риск от бедност поради ниски доходи. Този показател е най-висок в Румъния (23,5 процента), Латвия (23,3 процента), Литва (22,9 процента) и България (22 процента). Най-малък е рискът от бедност поради ниски доходи в Чехия (9,6 процента), Финландия (12 процента), Словакия (12,4 процента данните са за 2017 година), Дания (12,7 на сто).
Източник: Банкеръ (17.10.2019)

744 предприятия движат икономиката Точно 744 предприятия са гръбнакът на българската икономика. Това са фирмите, в които работят по над 250 души. Именно тези големи компании дават работа на над 25% от заетите в страната, сочат данните на Националния статистически институт. 406 хил. е общият брой на нефинансовите дружества. От тях над 92%, или 375 хил. фирми имат до 9 души персонал. Като в много от тях няма нито един зает работник, а са семейни фирми, в които всички от домакинството помагат. Над 35% от най-малките фирми, или 134 хил. дружества, работят в сектора на търговията и ремонта на автомобили. За огромния брой на малките търговски фирми допринася това, че много хора, които останат без работа, се опитват да стартират собствен бизнес в тази сфера. Но не всички успяват да се задържат на пазара. Въпреки, че доходите на хората нарастват, броят на магазините през последните години намалява, сочат данните на НСИ. Като намалява броят както на магазините за храни, така и на тези за нехранителни стоки. Това се дължи както на ръста на онлайн продажбите, така и на разрастването на големите търговски вериги. На следващо място по брой са най-малките фирми в областта на професионалните дейности – над 44 хил., като това основно са майстори, занаятчии и хора, които предоставят различни услуги.
Източник: Труд (18.10.2019)

Платежният баланс показва спад на приходите от летен туризъм Разочароващи данни за летния туристически сезон показва и платежният баланс на България. През месеците юни - август чуждите плащания за транспортни и туристически услуги в страната намаляват със съответно 1.2% и 1.7% спрямо същия период на миналата година. За сравнение - от 2016 г. насам статистиката на БНБ показваше ръст на постъпленията в тези сектори. При групата бизнес и развлекателни услуги понижението е с 11.3% до 668 млн. евро. В същото време намаляват и плащанията за услуги на българи към чужбина, в резултат на което сметката за нетните постъпления от услуги през юни - август излиза на плюс (с ръст от 1.3%) до малко над 2.1 млрд. евро тази година спрямо 2018 г. Нетните постъпления от чужди инвеститори в България от началото на годината достигат 603 млн. евро към август, като средствата влизат в страната основно под формата на дългови инструменти - заеми, които компаниите майки в чужбина предоставят на българските дружества. Сумата е с почти 200 млн. евро над миналогодишната по това време, но данните ще претърпят няколко ревизии през следващите две години и не са окончателни. Сметката на дяловия капитал, който се асоциира с дългосрочни инвестиционни намерения, остава на минус от 327 млн. евро към август. Тук продължава ефектът от януарското изплащане на парите за покупката на Сосиете женерал Експресбанк от ДСК - българското поделение на унгарската OTP. Реинвестираната печалба също остава на минус от 72 млн. евро, като той идва основно от второто тримесечие, а за юли и август все още няма данни. Те ще бъдат попълнени през следващите месеци с постъпването на финансовите отчети на бизнеса. Към август търговското салдо остава отрицателно. Превишението на вноса над износа е в размер на 372.4 млн. евро, но това е значително по-малко от миналогодишната разлика от близо 1.2 млрд. евро по това време. Причината е забавянето на темпа на вноса. Положителното салдо по услугите пък нараства значително - от 2.58 млрд. евро към август миналата година до 2.96 млрд. през 2019 г. Увеличението обаче не идва толкова от по-големи постъпления от чужбина (растежът е едва 1.2%), колкото от спад на плащанията от България (с 8.1% основно за бизнес и развлекателни услуги). Сметката по първичния доход, където влизат нетните постъпления от дивиденти и парите на временно работещите извън страната, също излиза на плюс към август (40.4 млн. евро), а миналата година беше отрицателна (531 млн. евро). Тук подобрението идва от малко повече постъпления от компенсации на наетите, спад на дивидентите към чужбина и ръст на тези от чужбина към българи. Така общо текущата сметка на платежния баланс излиза на плюс от 4.1 млрд. евро към август, или 7% от прогнозния БВП на България през тази година.
Източник: Капитал (21.10.2019)

Дългът на България за 2018 г. е 24 431 млн. лева По окончателни данни на Националния статистически институт през 2018 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен излишък от 1 921 млн. лв., или 1.8% от БВП. Излишъкът в подсектор „Централно управление“ е в размер на 1 667 млн. лв., или 1.5% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал излишък от 150 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ - излишък от 104 млн. лева. Дългът на Република България за 2018 г. е в размер на 24 431 млн. лв., или 22.3% от БВП. Статистическата информация за дейността на институционален сектор „Държавно управление“, включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на ЕС. В изпълнение на Регламент на Съвета за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит всяка държава членка предоставя на Евростат (ЕК) предварителни данни за дефицита/излишъка и дълга за отчетната година към 31 март на следващата година и окончателни данни - към 30 септември на следващата година.
Източник: Банкеръ (22.10.2019)

Дългът на България за 2018 г. е 24 431 млн. Лева По окончателни данни на Националния статистически институт през 2018 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен излишък от 1 921 млн. лв., или 1.8% от БВП. Излишъкът в подсектор „Централно управление“ е в размер на 1 667 млн. лв., или 1.5% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал излишък от 150 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ - излишък от 104 млн. лева. Дългът на Република България за 2018 г. е в размер на 24 431 млн. лв., или 22.3% от БВП. Статистическата информация за дейността на институционален сектор „Държавно управление“, включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на ЕС. В изпълнение на Регламент на Съвета за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит всяка държава членка предоставя на Евростат (ЕК) предварителни данни за дефицита/излишъка и дълга за отчетната година към 31 март на следващата година и окончателни данни - към 30 септември на следващата година.
Източник: Банкеръ (22.10.2019)

България е на четвърто място в ЕС по бюджетен излишък за 2018 г. България се намира на четвърто място в Европейския съюз по бюджетен излишък за 2018 г., става ясно от последните данни на Евростат. През изминалата година правителството е постигнало положително салдо в размер на 1.8% от брутния вътрешен продукт (БВП), или 1.9 млрд. лв. Трябва да се има предвид, че европейската статистическа служба измерва бюджетното салдо на начислена основа, т.е. тя включва и бъдещите вземания, които са осчетоводени в рамките на миналата бюджетна година, но са получени през тази. Става въпрос основно за европейски средства. Данните на Министерството на финансите към 31 декември 2018 г. показаха, че на касова основа, т.е. измервайки средствата, постъпили и платени от бюджета в рамките на миналата година, излишъкът е 137 млн. лв., или 0.1% от БВП. За един месец тогава - през декември, бяха изхарчени близо 2.8 млрд. лв. от трупания през цялата година излишък. Сега данните на Евростат показват, че 14 от 28-те държави членки на Европейския съюз имат бюджетен излишък за 2018 г. Останалите или отчитат дефицит, или са постигнали балансиран бюджет. В челната тройка по излишък, спрямо БВП, са Люксембург, Германия и Малта. При тях той варира между 2.7 и 1.9% от размера на икономиката. Веднага след България пък се нареждат Холандия, Чехия, Гърция и Дания при тях положителното салдо варира между 1.5 и 0.8%.
Източник: economic.bg (22.10.2019)

НСИ: Държавният дълг за 2018-а е 24,4 милиарда лева По окончателни данни на Националния статистически институт, през 2018 година институционалният сектор "Държавно управление" отчита бюджетен излишък от 1,921 млрд. лева, или 1,8% от Брутния вътрешен продукт на страната, който е в размер на 109,695 млрд. лева. Показателят се подобрява спрямо през 2017 г., когато положително салдо по бюджета бе 1,121 млрд. лева, или 1,1% от БВП. Излишъкът в подсектор "Централно управление" през миналата година е в размер на 1,667 млрд. лева, или 1,5% от БВП за миналата година. Подсекторът "Местно управление" е реализирал излишък от 150 млн. лева, а подсекторът "Социалноосигурителни фондове" - позитивен баланс в размер на 104 млн. лева. Държавният дълг на България в края на 2018 година е в размер на 24,4431 млрд. лева, или 22,3% от БВП на страната, показват данни на НСИ. Отчита се понижение спрямо дълга в размер на 25,908 млрд. лева през 2017 година (25,3% от БВП).
Източник: Money.bg (22.10.2019)

Бюджетният излишък за 2018 г. достигна 1,921 млрд. лева Бюджетният излишък за 2018 г. възлиза на 1,921 млрд. лева, което е 1,8% от БВП, показват окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2018 г. Подсектор „Централно управление“ излиза на плюс с 1,667 млрд. лева, или 1,5% от БВП. Излишъкът в подсектор „Местно управление“ е 150 млн. лв., а в подсектор „Социалноосигурителни фондове“ – 104 млн. лева, изчисляват експертите на националната статистика. Дългът на България за миналата година е в размер на 24,431 млн. лева, или 22,3% от БВП. През 2019 г. брутният вътрешен продукт на България ще достигне до 100 млрд. лева, записа в есенната си макроикономическа прогноза Министерство на финансите. В доклада на Европейската комисия от 27 февруари 2019 г. с анализ за устойчивостта на дълга и фискалните рискове се очаква дългът да намалее до 21,3%, а догодина – до 19,5%. Преди време правителството заяви, че до края на мандата ще свали външната задлъжнялост на 20% от БВП. Investor.bg припомня, че по последни данни на Българската народна банка външният дълг на България (частен и държавен) през юли намалява с 0,8% и е 34,195 млрд. евро. Той представлява 57,8% от прогнозния БВП на страната.
Източник: Инвестор.БГ (22.10.2019)

Свинското поскъпна с 45% за година Храните са поскъпнали спрямо миналата година, показва анализ на Държавната комисия за стокови борси и тържища. Най-драстично е увеличението в цената на свинското месо – с 45 на сто спрямо септември 2018 г. Тогава килограм се е продавал на едро по 7,41 лева при 9,70 лева сега. Цената му е рекордна за последните пет години, обясняват експертите от комисията. Нагоре са и цените на брашното и захарта, съответно с 19,8 и 16,5 на сто за година. С 8% е увеличението при фасула. Повече плащаме и за млечни продукти. При сиренето и кашкавала цените са нараснали с 5-6 процента, а при млеката – с между 6 и 8 на сто. Освен свинското поскъпване е регистрирано и при колбасите. Пилешките кренвирши и малотрайните колбаси се продават с 11-12 на сто отгоре, а каймата – с 6%. При цените на захарните изделия се наблюдава поскъпване на годишна база на вафлите с 15% и поевтиняване на бисквитите с 5%. Колко надценка слагат търговците, показва още анализът на комисията. Наблюдението на цените на дребно на продукти като захар, олио, брашно и яйца показва, че през септември надценките на търговските вериги спрямо борсата са в широкия диапазон от 2% при захарта до 42% при яйцата. Надценката на брашното е 27%, а на олиото – 22%. В по-малките магазини най-голямата надценка от 30% е при брашното, а при захарта тя е 13%. От късните есенни до ранните пролетни месеци относителният дял на българските плодове и зеленчуци на пазара е изключително нисък, но през летните месеци родната стока се увеличава, показва още анализът. Съотношението между българските домати и вносните е 58% към 42%. През септември 99% от краставиците са родни, както и 82% от картофите. За година цената на доматите се е понижила с между 19-24%, а краставиците и корнишоните поскъпват с 2-10%. По-сериозно увеличение на цените има при вносните краставиците, зрелия лук и чесън (10-32%) и при картофите – 3%.
Източник: Труд (22.10.2019)

Разходите за пенсии за пръв път ще минат 10 млрд. лв. Догодина разходите за пенсии у нас за пръв път ще надхвърлят 10 млрд. лв. В проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване са заложени 10.576 млрд. лв. За сравнение в бюджет 2019 разходите за пенсии бяха 9.988 млрд. лв., но очакваното изпълнение е 9.847 млрд. лв. Предвидените средства са със 729.1 млн. лв. повече, което е ръст от 7.4% в сравнение с очакваното изпълнение на разходите за т.г. Най-голям принос за увеличения бюджет има заложеното осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2020 г. с рекордните за годините на Борисов 6.7%. Това ще струва 359.5 млн. лв. За целогодишното изплащане на увеличението от 1 юли т.г. с 5.7% ще отидат 272.3 млн. лв. Таванът на пенсиите, който остава 1200 лв. и догодина, ще струва 74.8 млн. лв. За правото на хората да изберат да се пенсионират по старата методика са предвидени 14 млн. лв. допълнително. Естественият ръст на разходите заради по-високите размери на новите пенсии в сравнение с прекратените е оценен на 22 млн. лв. Икономията от поредното затягане на условията за пенсиониране е оценена на 13.5 млн. лв. Зад големите числа обаче не стоят промени, които ще се усетят чувствително от възрастните.
Източник: Сега (23.10.2019)

Населението на България се стопява с 1/4 до 2050 година До 2050 г. България ще загуби 1/4 от населението си, сочат най-новите прогнози в доклад на ООН, цитиран от Ройтерс. Причините за тревожната тенденция са сериозната емиграция на хора от страната ни, както и ниската раждаемост, обясняват експертите. Те посочват, че това е тенденция за цяла Югоизточна Европа, в която се намират 9 от 10-те страни в света с най-бързо намаляващо население. Младите хора в Югоизточна Европа търсят възможност за реализация зад граница и застрашават способността на страните си да поддържат ключови социални услуги, като изплащане на пенсии, предупреждават експертите. “По-малко деца и висока емиграция означава, че населението на южноевропейските държави става по-малобройно и по-възрастно, като за разлика от Западна Европа имиграцията не се използва за запълване на празнините”, коментира Алана Армитаж – директор на фонда на ООН за населението за Източна Европа и Централна Азия. Между 1995 и 2035 г. броят на населението над 65-годишна възраст ще се удвои в повечето страни от региона, показва докладът на ООН. Мнозинството държави в Югоизточна Европа вече изпитват значителен недостиг на работна ръка, което затруднява икономическия ръст и шанса да се намали изоставането от Западна Европа. Проблемът се обуславя от ниското заплащане, лошото образование и професионално обучение, както и политическата несигурност в тези страни, където държавата продължава да доминира в икономическия сектор. Това кара младите да предпочетат по-добре платената и по-удовлетворяваща работа на Запад. Армитаж отбелязва, че при сегашните условия ще е много трудно да се обърне тенденцията на емиграция и ниска раждаемост.
Източник: Труд (23.10.2019)

България е в топ 3 в ЕС по нисък дълг и висок излишък България остава в челната тройка на държавите в ЕС с най-нисък публичен дълг и най-голям бюджетен излишък, става ясно от данни на Евростат. В половината от държавите членки на ЕС се отчита бюджетен излишък през второто тримесечие на 2019 г. По този показател България си поделя втората позиция с Дания и Холандия, които също имат излишък от 2.3% от БВП. Номер едно по този показател е Люксембург с излишък в размер на 3% от БВП. Най-голям бюджетен дефицит, надвишаващ 3% от БВП, имат Румъния (бюджетен дефицит в размер на 4.5%), Франция (3.4%) и Великобритания (3.1%). По отношение на държавния дълг през второто тримесечие на годината България е на трето място сред всички 28 страни членки на ЕС с най-ниски нива на дълга (20.4% от БВП). По-напред са само Естония (с дълг от едва 9.3%) и Люксембург (20.3%). 15 европейски държави имат държавен дълг, надвишаващ европейския лимит в размер на 60% от БВП, като най-високи са нивата на дълга в Гърция (180.2% от БВП), Италия (138%), Португалия (121.2%), Кипър (107.2%), Белгия (104.7%), Франция (99.6% от БВП) и Испания (98.9%).
Източник: Медия Пул (23.10.2019)

Ръст с 28.1% отчита производството на оранжерийни зеленчуци Общото производство на оранжерийни зеленчуци у нас бележи ръст с 28.1 % за миналата година спрямо 2017-а. Това отбеляза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева при откриването на първия семинар на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) на тема: "Интегрирана растителна защита в оранжериите", който се провежда в Пловдив, съобщиха от пресцентъра на агроминистерството. Количеството, произведени оранжерийни зеленчуци през миналата година е в размер на 130 900 тона. Към момента общата оранжерийна площ в страната е 916 хектара. "Заявените площи с оранжерийно производство в кампанията по Директни плащания за 2019 г. са в размер на 765 ха, а през 2015 г. те са били 588 ха", съобщи заместник-министъра. По думите й, оранжерийното производство дава възможност за по-продължително, устойчиво и ритмично снабдяване на пазара с прясна продукци. Заместник-министърът на земеделието, храните и горите е запознала присъстващите и с хода на дебата за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 година. До края на годината трябва да бъдат готови трите SWOT анализа. "Единият вече беше представен и скоро ще бъде финализиран. В началото на декември планираме представяне на SWOT анализа за околна среда и климат, който се изготвя от Аграрния университет в Пловдив", поясни Кръстева. Според нея в дебата заедно с бранша трябва да бъдат вземани правилните решения за модерно, конкурентноспособно и устойчиво земеделие. Заместник-министър Кръстева е категорична, че по отношение бъдещето на Общностната политика в областта на земеделието, България настоява за приемливо решение по отношение схемите за преходна национална помощ. Държавите членки трябва да разполагат с достатъчно свобода, за да вземат решения относно разработване на ефективни мерки. Като пример тя посочи, че обвързаната подкрепа е изключително важен инструмент за България. Той позволява финансиране на сектори и производства, които имат жизненоважна необходимост от такава подкрепа. „България не може да приеме предложеното от ЕК намаление в размера на финансирането за обвързана подкрепа, което би намалило подпомагането за секторите на животновъдството и плодовете и зеленчуците, които в настоящия период са обект на такова подпомагане. За нас оптималните нива на обвързана подкрепа са 18% + 2% за протеинови култури, особено ако не се намери начин за запазване на преходната национална помощ”, посочи зам.-министър Кръстева. В първия по рода си семинар на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция участие взе и ректорът на Аграрния университет в Пловдив проф. Христина Янчева. Тя заяви, че 2020 г. е обявена за година на растителното здраве. "Темата на днешния семинар е изключително важна, тъй като растителната защита е сред основните проблеми на всички производители", каза още тя. От своя страна председателят на Управителния съвет на Асоциацията Йордан Кръстанов е поел ангажимент оттук нататък да организира подобни семинари, които ще допринесат за модернизирането на производството на оранжерийни зеленчуци.
Източник: Банкеръ (28.10.2019)

Пътуванията на българи до Русия намаляват с близо 20% за година Пътуванията на българите в чужбина през септември 2019 г. са 653.6 хил. или с 3.2% над регистрираните през септември 2018 година. Това показват данните на Националния статистически институт. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Северна Македония - с 16.2%, Румъния - със 7.2%, Сърбия - с 3.7%, Австрия - с 2.0%, Турция - с 1.9%, Гърция - с 1.4%, Германия - с 1.3%, и други. Същевременно намаляват пътуванията на българите към Русия с 19.5%, Чехия- с 10.9%, Унгария - със 7.5%, Португалия - с 4.0%, и други. В сравнение със септември 2018 г. e регистрирано увеличение по всички наблюдавани цели: "почивка и екскурзия" - с 5.8%, "други" - с 1.9%, и "служебна" - с 1.5%. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на българите в чужбина през септември 2019 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 43.9%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 35.8%, и със служебна цел - 20.3%. През септември 2019 г. най-голям брой пътувания на българите са осъществени към Гърция - 158.3 хил., Турция - 155.6 хил., Сърбия - 49.1 хил., Румъния - 48.8 хил., Германия - 42.0 хил., Република Северна Македония - 38.8 хил., Австрия - 20.3 хил., Обединеното кралство - 17.4 хил., Франция - 16.4 хил., Италия - 16.0 хиляди. През септември 2019 г. посещенията на чужденци в България са 1 286.4 хил., което е с 2.9% по-малко в сравнение със септември 2018 година. Намаление е регистрирано при пътуванията по всички наблюдавани цели: "почивка и екскурзия" - с 3.1%, "други (вкл. гостувания и транзитни преминавания)" - с 3.0%, и "служебна" - с 1.6%. Транзитните преминавания през страната са 25.1% (323.1 хил.) от всички посещения на чужденци в България. От общия брой чужденци, посетили България през септември 2019 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 61.2%, или с 5.5% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Намаляват посещенията на граждани от Германия - с 20.8%, Франция - с 11.7%, Гърция - с 5.1%, Австрия - с 4.8%, Румъния - с 3.4%, Чешката република - с 2.0%, и други. Същевременно се увеличават посещенията на граждани от Обединеното кралство - с 15.0%, Дания - с 8.9%, Унгария - с 8.1%, Нидерландия - с 8.0%, Полша - с 1.5%, Словакия - с 1.1%, и други. Посещенията на граждани от групата "Други европейски страни" нарастват с 1.7%, като най-голямо е увеличението на посещенията на граждани от Украйна - с 22.2%. През септември 2019 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 46.6%, следвани от посещенията с други цели - 39.1%, и със служебна цел - 14.3%. Най-много посещения в България през септември 2019 г. са реализирали гражданите от Турция - 157.6 хил., Румъния - 157.5 хил., Германия - 145.8 хил., Гърция - 92.1 хил., Полша - 72.5 хил., Обединеното кралство - 62.0 хил., Украйна - 60.7 хил., Сърбия - 58.6 хил., Република Северна Македония - 44.8 хил., Руската федерация - 41.6 хиляди.
Източник: Банкеръ (29.10.2019)

НСИ: Общият показател на бизнес климата през октомври се понижава Общият показател на бизнес климата през октомври се понижава с 1.4 пункта спрямо предходния месец в резултат на по-неблагоприятната конюнктура в промишлеността, строителството и търговията на дребно, съобщи Националният статистически институт. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" намалява с 1 пункт, което се дължи на по-умерените оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно анкетата отчита и понижени очаквания за износа и производствената активност през следващите три месеца. Показателят "бизнес климат в строителството" спада с 3.9 пункта в резултат на по-неблагоприятните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. В следващата половин година стопанските ръководители очакват намаление на новите поръчки, което според тях ще доведе и до известно понижаване на дейността в краткосрочен план. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" намалява с 2.3 пункта, което се дължи на по-резервираните оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно и прогнозите им както за обема на продажбите, така и за поръчките към доставчиците през следващите три месеца се влошават. Показателят "бизнес климат в сектора на услугите" нараства с 0.9 пункта в резултат на по-благоприятните оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията. Очакванията им относно търсенето на услуги през следващите три месеца обаче са по-резервирани.
Източник: 24 часа (30.10.2019)

Производствената инфлация вече доближава 4% Цените на производителите в промишлеността продължават да растат през септември, като вече доближават едни от най-бързите темпове, регистрирани за тази година. Промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия, са поскъпнали средно с 0.5% спрямо август и с 3.7% спрямо септември 2018 г. Годишният темп на нарастване е най-бързият за последните четири месеца на тази година, показват данните на НСИ. Най-голямото поскъпване е при производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия - с 11.7% на годишна база. В случая основната причина за поскъпването е административното повишение на цените от 1 юли, както и повишаването на пазарните цени на свободната енергийна борса, което според работодателските организации е свързано с пазарни манипулации от страна на някои търговци. При добивната промишленост също има значително нарастване - с 6.2%, като тук голямо влияние имат пазарните цени на цветните метали, които растат тази година. При добива на метални руди поскъпването е с 13.3% за година, показват данните на НСИ.
Източник: economic.bg (31.10.2019)

Трети пореден месец производствените цени вървят нагоре Тенденцията за повишаване на производствените цени продължава и през септември, става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ). Въпреки че в анкетите за бизнес климата в страната мениджърите в сектора посочваха, че не очакват промяна в посока нагоре на цените, то е факт - общият индекс на цените на производител в България нараства през септември с 0,5% спрямо август. Тогава повишението беше 0,3 на сто. Според анализатори по-високите производствени цени могат да бъдат разглеждани и като причина за ускоряване на инфлацията в месеците до края на годината. На годишна база поскъпването е 3,7% (при 3,5% през август). В периода септември 2018 – септември 2019 г. нарастване на цените има в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11,7%, добивната промишленост - с 6,2%, и преработващата промишленост - с 1,2%.
Източник: Инвестор.БГ (31.10.2019)

Евростат: България има третото най-ниско съотношение данък към БВП в ЕС България има третото най-ниско съотношение на данък към БВП в Европейския съюз през 2018 г. - 29,9%, според Евростат. Статистическата агенция заяви, че общото съотношение на данъка към БВП означава общата сума на данъците и нетните социални вноски (включително начислените вноски), дължими към държавното управление и институциите на ЕС, включително доброволни вноски, без несъбираеми суми; изразен като процент от БВП. „Това е една мярка за данъчната тежест. Тя обхваща голямото разнообразие от системи за социално осигуряване в ЕС “, каза Евростат. България има третия най-нисък данък върху доходите и богатството като процент от БВП – 5.8%, сред членовете на блока, каза Евростат. Данъците върху доходите и богатството включват корпоративни и лични данъци, данъци върху печалбите от ценни книжа, плащания от домакинства за лицензи за собственост или използване на автомобили, лов или риба, текущи данъци върху капитала, които се плащат периодично и др.
Източник: Sofia Globe (31.10.2019)

Слабо повишение на безработицата в България до 4,1% През септември 2019 година нивото на безработица в 28-те страни от Европейския съюз (ЕС) стабилизира за четвърти пореден месец в рекордно дъно от 6,3%, в рамите на еврозоната - в 11-годишно дъно от 7,5%, а в България безработицата се повиши слабо до 4,1% след стабилизация през предходните три месеца в историческо дъно от 4,0% (най-ниско ниво от 2000 година, откакто Евростат разполага с данни за нашата страна). Безработицата в ЕС остана през септември за четвърти пореден месец на ниво от 6,3%, като това е най-ниската безработица, откакто Евростат стартира ежемесечното си проучване през януари 2000-а година, и след като година по-рано тя беше на ниво от 6,7% (през септември 2018-а). В рамките на еврозоната нивото на безработицата пък стабилизира за втори пореден месец на ниво от 7,5% (най-ниско ниво от юли 2008-а година) спрямо 8,0% година по-рано, предаде БНР. Според европейската статистика общо 15,635 млн. европейци, от които 12,335 милиона от еврозоната, са били без работа през деветия месец на настоящата година, като спрямо август е отчетено повишение на безработните в ЕС със 48 хиляди, а в рамките на еврозоната - с 33 хиляди. Спрямо септември 2018-а година общият брой на безработните европейци е спаднал с 889 хиляди, от които 738 хиляди само в рамките на единния валутен блок.
Източник: 24 часа (01.11.2019)

Строителен бум на нови заводи в Пловдив и Стара Загора Пловдив и Стара Загора отбелязват истински строителен бум по отношение на индустриалните имоти през третото тримесечие, показват разпространените вчера данни на НСИ. Броят на издадените разрешителни и на започнатото строителство на такива сгради в тези две области нараства на фона на жилищните и административните сгради, които бележат спад. В индустриалните имоти статистиката поставя заводите, складовете, селскостопанските сгради, хотелите и всички други сгради, които не са с жилищно предназначение и не са офиси или търговски сгради. В област Стара Загора например през третото тримесечие са издадени 146 нови разрешителни за строеж на индустриални имоти с обща разгърната застроена площ 36 507 кв. м. Това е с около 30% повече, отколкото издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради в същата област. В Пловдив разрешителните са по-малко като брой – 89, но площта е над три пъти повече - 121 771 квадрата. Пазарджик води по брой на започнатите индустриални сгради през третото тримесечие със 71 броя, само че площта им е сравнително малка - 16 124 квадрата. В Пловдив и Стара Загора става въпрос съответно за 80 920 и за 33 802 кв. м. София-град изобщо не влиза в топ 4 на областите, в които има бум на индустриалното строителство. Като цяло в страната не се забелязва подобен строителен подем. През третото тримесечие местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1630 жилищни сгради и 23 административни. Спрямо предното тримесечие броят на разрешителните за строеж на жилищни сгради се увеличава едва с 2,5%, а на административни намалява с 25,8%. Спрямо година по-рано има спад на броя на издадените разрешителни на всички видове сгради. При жилищните спадът е с 1,7%, при административните - с 37,8%, а при индустриалните - с 1,6%. По отношение на започнатото строителство единствено при това на индустриалните сгради има увеличение.
Източник: 24 часа (05.11.2019)

КНСБ настоява за 250 лв. минимална трудова пенсия за 2020 г. КНСБ предлага от 1 юли 2020 г. минималната пенсия да се увеличи от 219,43 лв. на 250 лв., или с 14 на сто. Това се посочва в проектостановището на Конфедерацията по проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване, публикувано на сайта на синдикалната организация. По този начин 850 хиляди пенсионери ще получат това увеличение и ще почувстват, че този път към тях правителството, парламентът и обществото проявяват съпричастност и загриженост, заявяват от КНСБ.Синдикатът е категоричен, че при официална линия на бедност за 2020 г. от 363 лева (изчислена по SILC - метод на определянето й в ЕС), е задължително да се направи една първа, макар и предпазлива крачка - минималната пенсия за стаж и възраст да догонва и в рамките на няколко години да надхвърли плавно линията на бедност, за да се гарантира достойно съществуване на получателите на такава пенсия. От КНСБ са изчислили, че допълнителният разход за тази мярка не е пренебрежим - около 80 млн.лв., но е напълно постижим. "А социалният и дори политически ефект ще бъдат много по-стойностни. Повишаването на покупателната способност на тази огромна група българи със сигурност ще бъде много разумна инвестиция не само в тяхното жизнено равнище, но и за икономиката на страната", допълват от КНСБ.
Източник: 24 часа (05.11.2019)

Ограничават ранното пенсиониране Да се ограничи достъпът до схеми за ранно пенсиониране. Това е една от мерките, които социалното министерство предлага за преодоляване на дефицита в пенсионната система. Тя е залегнала в Национална стратегия за демографско развитие на населението в България (2012-2030 г.). В момента съществува възможност, ако имате нужният стаж, да се пенсионирате една година по-рано. Това се случва обаче за сметка на по-ниска пенсия, която се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ месец. В наредба са определени и категориите труд, които се пенсионират по-рано – това са миньори, пилоти, работници в металургията и др. Учителите също имат право на ранна пенсия, която се отпуска от Учителския пенсионен фонд. Балерините и балетистите придобиват право на пенсия, ако имат 25 години осигурителен стаж при навършване на 43 години и 4 месеца. Авторите на стратегията предлагат още да продължи да се повишава възрастта за пенсиониране, както и да се въведат по-строги изисквания за получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване. Мерките се налагат поради трайната тенденция на застаряване на населението, което неминуемо в бъдеще ще доведе до значително увеличение на разходите за пенсии, се посочва в документа. Обсъждат се и възможности за въвеждане на многофондова система във втори и трети стълб на пенсионната система, както и механизъм за гарантиране на средствата от вноски, натрупани в допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Стратегията предвижда още да се укрепи Сребърният фонд, който да спомогне за стабилизиране на пенсионната система.
Източник: Труд (05.11.2019)

Строителството на жилища започва да се забавя Предупрежденията за постепенно охлаждане на жилищния пазар, изглежда, вече се отразяват и на плановете на предприемачите в този сектор. В последните седмици анализатори на пазара отбелязват, че темпът на нарастване на цените, провокиран и от ниските лихви по ипотеките в последните години, се забавя. Една от основните причини за това е нарасналото предлагане, след като много замразени в годините на кризата проекти бяха довършени или се довършват. Едновременно с това растяха и разрешителните за нови строежи, множат се и новите проекти. Тази еуфория вероятно ще отстъпи място на по-трезви анализи и внимателно вглеждане в търсенето и изискванията на пазара. През третото тримесечие на 2019 г. се отчита намаляване с почти 2% на годишна база на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради, а жилищата в тях намаляват с над 4%. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в понеделник. Не е изненада, че най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилища са издадени в София, следвана от Пловдив и Благоевград. Най-голям брой нови сгради са започнати в област Пловдив - 200. След това се нарежда София само с две бройки надолу (198). Следват Варна и Стара Загора. Доста сериозно свиване на годишна база има и при издадените разрешителни за строеж на административни сгради. Спадът е с близо 38%. Към административните сгради спадат офиси и сгради за административна дейност на ведомства и други организации и сдружения (представителни сгради - банки, пощи, правителствени сгради, сгради за конференции, конгреси, съдилища, общини).
Източник: Сега (06.11.2019)

13 хил. нови жилища са нужни всяка година Близо 13 хил. нови жилища са нужни всяка година в страната, за да задоволят търсенето на апартаменти. Такова голямо строителство обаче, за последно се е случило през 2009 г., когато на пазара са пуснали над 20 хил. завършени жилища. Броят на имотите в строеж в страната през 2018 г. надмина 21 хил., според обобщени данни на Евростат и НСИ. Но завършените и пуснати в експлоатация са по-малко от 9 хил. за цялата година. Това са най-високите отчетени нива от осем години насам, показват данни, които бяха представени на форум за жилищния пазар в София. Недостатъчното предлагане на нови жилища влияе върху повишението на цените на имотите, особено в столицата, коментираха експерти. Друга причина за поскъпването на жилищата през последните няколко години са ниските лихви по депозитите. Те карат хората със спестявания да инвестират в имоти, привлечени от очакванията силният темп на растеж на цените да продължи и в бъдеще. За разлика от последните пет години, основната причина за бързото нарастване на цените на недвижимите имоти в периода 2003-2008 г., беше бумът на отпуснатите кредити. Според анализ на банкова институция, инвестициите в жилищно строителство достигат 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната през 2018 г. Очаква се през следващите три години вложенията да достигнат 4% от БВП, с което ще подпомогнат икономическия растеж на страната. София има нужда от нови жилищни проекти, коментираха експерти на пазара на имоти. В момента голяма част от купувачите се насочват към южните райони и новите жилищни проекти в кварталите Кръстова вада, Витоша, Манастирски ливади. Те обаче започват да утесняват за такъв голям интерес и има индикации за насищане на пазара там. Експертите споменаха, че инвеститорите в сгради в Германия предприемат нов подход заради големия интерес към имотите и това е намаляване на размера на жилищата. По отношение на строителството в София имотния експерт Бистра Друмева коментира: “Като инвеститор на жилищни сгради мога да кажа, че най-вече трябва да бъдем отговорни към строежа, като получим не само максимална разгърната застроена площ и максимална печалба, а да направим качествен и устойчив продукт, като пример за това е междублоковото пространството, което се оставя между проектите, както и високите тавани в апартаментите”.
Източник: Труд (08.11.2019)

70 % ръст на разрешителните за строеж на жилища в областта 44 разрешителни за строеж на жилищни сгради са издали общинските администрации на територията на Великотърновска област през третото тримесечие на 2019 г. Това показват данните на Териториалното статистическо бюро. Разрешителните са за сгради с 87 жилища в тях и с 15 810 кв.м разгъната застроена площ. За същия период са издадени разрешителни и за 38 други сгради – административни, търговски, производствени и др. с 16 884 кв. м РЗП. С близо 70 % са се увеличили издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради спрямо предходното тримесечие, докато броят на жилищата в тях и разгънатата им застроена площ намаляват съответно с 22 % и 25 %. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване с 23 %, а при общата им застроена площ – с 49 на сто. В сравнение с третото тримесечие на 2018 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в областта се увеличават с близо 30 на сто, но жилищата в тях бележат спад с 36 %, а разгънатата им застроена площ – с 10 на сто. При другите видове сгради е регистрирано нарастване както на броя на издадените разрешителни за строеж – с 36 %, така и на общата им застроена площ – с 4 %. През третото тримесечие на 2019 г. в областта е започнал строежът на 27 жилищни сгради с 63 жилища в тях и с 11 029 кв.м обща застроена площ и на 17 други сгради с 5259 кв. м РЗП. Данните показват, че спрямо предходното тримесечие започнатите нови жилищни сгради се увеличават със 170 %, докато броят на започнатите други сгради намалява с 19 %. Спрямо същия период на м.г. се отчита увеличение на започнатите нови жилищни сгради със 17 %, докато жилищата в тях бележат спад с 42 на сто, а на другите видове сгради намалява с близо 11 на сто.
Източник: Янтра - Велико Търново (11.11.2019)

Стагнацията на българската промишленост продължава Стагнацията на българската промишленост продължава за трети пореден месец, задържайки растежа на оборота близо до 0%. И това, за съжаление, може да се разгледа като добра новина, тъй като между март и юни 2019 г. оборотът намаляваше всеки пореден месец. Най-лошата новина е устойчивия спад при преработващата индустрия, където са заети най-много хора и която е с най-голяма добавена стойност за икономиката на България. Най-тежко изглежда положението при сектора на облеклата. Данните на НСИ показват, че макар да има леко подобрение през септември, тази година е изключително тежка за производството на текстил и облекла, на метални изделия и машини, на хартия и картон, на електрически съоръжения и машинно оборудване. Все сектори, където се изисква по-квалифициран труд и се дават сравнително високи заплати. Това са и сектори, които силно зависят от европейската и глобална индустрия, тъй като България е част от голямата верига на доставки от Европа за Китай и други пазари. Данните от този месец показаха, че германският индустриален сектор остава в рецесия през октомври, тъй като поръчките са се понижили за 13-ти пореден месец, а заводите са съкращавали персонал с най-високото темпо от почти 10 години насам. „Европейската индустрия върви надолу и основните ни търговски партньори като Германия, Италия, а и Турция, имат спад в индустриалното производство, което се отразява и на България“, коментира в интервю за Nova председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) - Васил Велев. Според него българската индустрия кризата вече е дошла. Според него това може да доведе до рецесия в цялата икономика. Търсенето на въглища във връзка с предстоящия зимен сезон изтегли добивната промишленост с 12% нагоре. През този септември въглищата са с 22% по-търсени, отколкото през същия месец на 2018 г., показват данните на НСИ. Спрямо август производството на метални руди е скочило с 15%, но на годишна база намалява с 5.5%.
Източник: economic.bg (11.11.2019)

Ръстът на строителната продукция се увеличава до 6.9% на годишна база през септември По предварителни данни през септември 2019 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.1% над равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват нарастване от 6.9% на строителната продукция през септември 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 година. През септември 2019 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство се увеличава с 1.4%, а от гражданското/инженерното строителство -с 0.8%.
Източник: НСИ (11.11.2019)

Ръстът на продажбите на дребно в България се ускорява до 2.6% през септември По предварителни сезонно изгладени данни през септември 2019 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нараства с 0.3% спрямо предходния месец. През септември 2019г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 2.6% в сравнение със същия месец на предходната година. През септември 2019 г. се наблюдава увеличение на оборота спрямо предходния месец при търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.5%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.3%, и търговията на дребно с нехранителни стоки - с 0.2%. В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали по-значително нарастване се наблюдава при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 1.6%, а по-съществен спад при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 2.1%.
Източник: НСИ (11.11.2019)

Приходите от хотелски нощувки през лятото все пак растат На фона на напрежението в черноморските курорти тази година националната статистика не показва срив на летния туризъм. Според числата на НСИ през месеците юни-септември приходите от хотелски нощувки в страната приближават 1.1 млрд. лв., което е с 4.5% над сумата през същия период на 2018 г. Темпът видимо се забавя спрямо предходни години, но не може да се говори за спад на оборота. Числата показват, че основният двигател на увеличението са българските туристи. Притеснителни тенденции обаче има. От една страна, броят на чужденците, които нощуват в български хотели, нараства, но времето, което прекарват там, намалява спрямо миналата година. Вижда се и сериозен спад на посещенията от основните пазари за българския летен туризъм. Според НСИ най-голям ръст на приходите от нощувки в черноморските курорти има в малките комплекси като "Елените" (200% до 20.7 млн. лв.) и "Дюни" (7.8% до 25.3 млн. лв.). Значително увеличение е видимо и при планинския туризъм, където оборотът от нощувки се повишава с 24.3% до 3.5 млн. лв. в Пампорово (както чужди, така и български туристи) и с 9.8% до близо 4.8 млн. лв. в Боровец (основно чужденци). От друга страна, хотелите в Златни пясъци и Албена отчитат минус от съответно 1.1% до 211.3 млн. лв. и 5% до 81 млн. лв. В Слънчев бряг има ръст от 5.1% на годишна база до 300 млн. лв., като тук нощувките от българи нарастват с 18.7%. Оборотът от нощувките на чужди граждани в страната нараства с едва 1.5% до 872.8 млн. лв. през юни - септември спрямо същия период на 2018 г., докато преди година увеличението беше 7.2%, а преди това - двуцифрено. За справка, увеличението при българските туристи е 18% до 223 млн. лв. Статистиката за броя на пренощувалите чужди лица също показва ръст (с 5%), но пък броят на нощувките намалява (с 1.1%). Това означава, че повече хора идват в страната, но за по-кратко време. Спадът идва от един от най-големите пазари за българския туризъм - Германия. Хората, които са дошли и пренощували в хотели в България от западноевропейската държава, намаляват с 19%, а броят на нощувките - с 23%. По-малко посетители идват и от Полша и Русия. От друга страна, броят на нощувките от румънци нараства, но не по линия на туризма, а от хора, дошли в страната с "други цели". Тук е възможно да става въпрос за отчетени посетители, които само преминават през България, за да стигнат до други туристически дестинации като Гърция и Турция.
Източник: Капитал (12.11.2019)

Приходите на хотелите от нощувки нарастват с 1.5% пpeз септември Приходите от нощувки през септември 2019 г. достигат 166.7 млн. лв., или с 1.5% повече в сравнение със септември 2018 година, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Регистрирано е увеличение на приходите от български граждани - с 13.8%, докато тези от чужди граждани намаляват с 1.8%. През септември 2019 г. регистрираните нощувки в страната са с 2.3% по-малко в сравнение със същия месец на 2018 г. В страната са функционирали 2 924 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 131.6 хил., а на леглата - 294.7 хиляди. В сравнение със септември 2018 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 2.9%, а броят на леглата в тях - с 0.8%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през септември 2019 г., е 3 097.1 хил., или с 2.3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 4.6%) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди. През септември 2019 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 74.3% от общия брой нощувки на чужди граждани и 32.3% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 19.9% от нощувките на чужди граждани и 31.0% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 5.8 и 36.7%. Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през септември 2019 г. се увеличава с 1.4% в сравнение със същия месец на 2018 г. и достига 847.3 хил., като е регистрирано увеличение при българските граждани с 3.3% и намаление при чужденците с 0.1%. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през септември 2019 г., са 377.8 хил. и са реализирали средно по 2.5 нощувки. Чуждите граждани са 469.5 хил. и са реализирали средно по 4.6 нощувки, като 72.9% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през септември 2019 г. е 36.4%, като намалява с 1.0 процентен пункт в сравнение със септември 2018 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 48.3%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 32.1%, и с 1 и 2 звезди - 20.2%.
Източник: Банкеръ (12.11.2019)

Зеленчуците поскъпнаха драстично Зеленчуците поскъпнаха драстично на борсите и тържищата на едро, показват данни на ДКСБТ. Оранжерийните краставици поскъпнаха с цели 11,5% на едро до 1,45 лева за килограм, а картофите се търгуват по 0,67 лв. на едро (+3,1%). Цената на оранжерийните домати достигна 2,15 лева за килограм (без промяна в цената), а чушките поскъпват с 4,2% и се търгуват по 1,25 лв./кг. При плодовете ябълките и гроздето поскъпват съответно с 1%, до 0,97 лв. и с 3,3% до 1,55 лв. за килограм на едро. При останалите хранителни продукти олиото поскъпва с 1% и се продава по 2,05 лева за литър на борсите и тържищата, докато брашното поевтинява със същия процент до 0,97 лева за килограм. Цената на ориза се повишава с 2,1% до 1,94 лева за килограм, а яйцата стигнаха 0,20 лв. за брой на едро (+5,3%). Килограм захар на едро се продава по 1,28 лв. (-0,8%), а кофичка кисело мляко струва 0,91 лв. (+2,2%).
Източник: Труд (12.11.2019)

Заплатите по-малки, но не и на депутатите Средната заплата в България през третото тримесечие е намаляла с 0,9% в сравнение с предишното, достигайки 1266 лв. през септември. В същото време на депутатите и на хората на висши управленски постове заплащането се качва средно с 3,1%. Това показват данните на НСИ, публикувани вчера. Заплатите по-малки, но не и на депутатите Намалението на средната заплата е само ако сравним средното заплащане тримесечие по тримесечие. На годишна база има сериозен ръст - 11,8%. За основа при определянето на заплатите на управленците се взема средната заплата само за последния месец от тримесечието и то само за обществения сектор, а през септември тя е нараснала с 3,11% в сравнение с юни, достигайки 1291 лв. Средното заплащане на депутат например е 3 пъти по тази сума, т.е. 3873 лв., без да се смятат класовете, добавките от по 10% за участие в комисия, представителните и т.нат. През последните три месеца тази заплата е била 3756 лв., т.е. нарастването само на основата на заплатата е със 117 лв. Председателят на парламента получава с две трети повече от обикновеното депутатско заплащане, т.е. вече ще се разписва срещу минимум 6455 лв. Президентската заплата е двойна на депутатската, т.е. вместо досегашните 7512 лв. Румен Радев ще получава по 7746 лв. И при него тази заплата е без класовете, които като на бивш военен са по 1,6% за всяка година трудов стаж, т.е. крайната му заплата е поне с около 45-50% по-висока от тези 7746 лв. Премиерът по закон получава с 55% повече от основната депутатска заплата, т.е. би трябвало основата на неговото месечно заплащане да стане 6003 лв. От данните на НСИ излиза, че намалението на средната заплата в България през третото тримесечие е засегнало всички сектори на икономиката с изключение на селското стопанство, строителството и преработващата промишленост. В IT сектора, където през предишното тримесечие средната заплата за първи път прехвърли 3000 лв., достигайки 3056 лв., през септември е паднала до 2988 лв. През третото тримесечие броят на наетите по трудово и служебно правоотношение е намалял с 39 100 човека, сочат данните. Това също се случва постоянно през последните години, независимо от сезонната заетост през лятото. На фона на всички заети в страната това намаление е едва 1,7%, но любопитното е, че това лято намалението на заетите в хотелиерството е драстично - с над 15%, в сравнение с предното тримесечие.
Източник: 24 часа (13.11.2019)

Износът на стоки нараства с едва 1% през третото тримесечие Продажбите на български стоки в чужбина нарастват и през третото тримесечие, но слабо - повишението на годишна база е едва 1% до 14.8 млрд. лв. през периода юли - септември. Износът към ЕС намалява с 0.3% заради спад в продажбите на пшеница, горива и мед, а към трети страни нараства с 3.8%. Вносът пък намалява с 4.3% на годишна база, основно заради спад на покупките на сурови нефтени масла от държави извън ЕС. В резултат на понижението на вноса се свива и отрицателното търговско салдо, което би трябвало да се отрази като положителен принос към растежа на БВП през третото тримесечие. За сравнение, ако минусът по търговския баланс беше 1.1 млрд. лв. през периода юли - септември на 2018 г., тази година той е около 300 млн. лв. Износът към държави извън ЕС нараства с 3.8% през третото тримесечие спрямо година по-рано, като така сумата на продадените от България стоки и услуги достига близо 4.8 млрд. лв. В плюс на темпа е увеличението на продажбите на житни растения (основно пшеница) от 31.6 млн. лв. миналата година до 310 млн. лв. през юли - септември 2019 г. Нараства и износът на обработени нефтени масла - със 7.7% до 962 млн. лв. От друга страна, отрицателен принос имат намаляващите продажби на стоки от чугун, желязо и стомана (спад със 71.4%) и на медни стоки (с 25%). Износът към ЕС пада с 0.3% през третото тримесечие. Подробни данни за септември ще бъдат публикувани след месец, но месечната разбивка показват, че понижението идва от август.
Източник: Капитал (13.11.2019)

ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ НА БЪЛГАРИЯ СЪС СТРАНИ ИЗВЪН ЕС (ЯНУАРИ-СЕПТЕМВРИ 2019 Г.) През периода януари - септември 2019 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 3.4% в сравнение със същия период на предходната година и е на стойност 13 613.5 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Руската федерация, Съединените американски щати и Република Северна Македония, които формират 50.0% от износа за трети страни. През септември 2019 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 3.2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 495.5 млн. лева. През периода януари - септември 2019 г. при износа на стоки от България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на предходната година е отбелязан в секторите „Храни и живи животни“ (43.7%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (20.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“[1] (21.4%). Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - септември 2019 г. намалява с 6.9% в сравнение със същия период на 2018 г. и е на стойност 15 387.9 млн. лева (по цени CIF)[1]. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. През септември 2019 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява с 18.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 574.0 млн. лeвa. При вноса на стоки от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - септември 2019 г. най-голямо увеличение спрямо същия период на предходната година е отчетено в секторите „Храни и живи животни“ (24.9%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (20.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (30.7%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - септември 2019 г. е отрицателно и е в размер на 1 774.4 млн. лева. През септември 2019 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е на стойност 78.5 млн. лева.
Източник: НСИ (13.11.2019)

Средната заплата през третото тримесечие спада с 1% - до 1 249 лева Средната брутна месечна работна заплата за юли 2019 г. е 1 257 лв., за август - 1 224 лв., и за септември - 1 266 лева, показват предварителните данните на Националния статистически институт. През третото тримесечие на 2019 г. средната месечна работна заплата e 1 249 лв. и намалява спрямо второто тримесечие на текущата година с 0.9%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са "Финансови и застрахователни дейности" - с 9.2%, "Добивна промишленост" - с 5.6%, и "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - с 3.3%. През третото тримесечие на 2019 г. средната месечна работна заплата нараства с 11.8% спрямо третото тримесечие на 2018 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Операции с недвижими имоти" - със 17.8%, "Образование" - с 15.8%, и "Други дейности" - с 15.7%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през третото тримесечие на 2019 г. в обществения сектор нараства с 10.5%, а в частния - с 12.2%. По предварителни данни на НСИ наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември намаляват с 39.1 хил., или с 1.7%, спрямо края на юни, като достигат 2.31 милиона. Спрямо края на второто тримесечие на 2019 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 15.7%, "Операции с недвижими имоти" - с 4.1%, и в "Административни и спомагателни дейности" - с 2.2%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност "Образование" - с 1.3%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите "Преработваща промишленост" и "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - съответно 21.4 и 17.1%. В края на септември в сравнение със същия месец а 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 5.2 хил., или с 0.2%. Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Преработваща промишленост" - с 12.9 хил., "Селско, горско и рибно стопанство" - с 2.4 хил., и "Други дейности" - с 1.9 хил., а най-голямо увеличение - в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 6.6 хиляди. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности "Други дейности" и "Селско, горско и рибно стопанство" - съответно с 5.1 и 3.2%, а най-голямо увеличение е регистрирано отново в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - със 7.5%.
Източник: Money.bg (13.11.2019)

Нощувките през септември с годишен спад от 2.3% Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през септември са били 3.1 млн. или с 2.3% по-малко в сравнение със същия месец на 2018 г., показват данните от Националния статистически институт. Най-голямо намаление (с 4.6%) е регистрирано при 3-звездните места за отсядане. Понижението може да се обясни с отчетения годишен растеж на местата за настаняване. През септември в страната са функционирали 2924 обекта с по над 10 легла (хотели, мотели, къмпинги, хижи и пр.) В сравнение със септември 2018 г. общият брой на местата за настаняване се е увеличил с 2.9%, а броят на леглата в тях – с 0.8%. На фона на горните данни през септември броят на пренощувалите в местата за настаняване лица се е увеличил по-слабо (с 1.4%), като е регистрирано увеличение с 3.3% при българските граждани и намаление с 0.1% при чужденците. 72.% от чуждите посетители са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Въпреки спада на общия брой на нощувките в България приходите от тях са с 1.5% повече на годишна база и достигат 166.7 млн. лв. Регистрирано е увеличение на приходите от български граждани - с 13.8%, докато тези от чужди граждани намаляват с 1.8%.
Източник: economic.bg (13.11.2019)

Дрехите и обувките поскъпнаха с 8-10% за месец По-скъпи през октомври са станали дрехите, обувките и някои храни като месни, млечни продукти и плодове. Като цяло месечната инфлация е 0.8 на сто. От началото на годината до сега животът е поскъпнал с 2.5%, а през октомври спрямо същия месец на 2018 г. е 3 на сто, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). С наближаването на зимния сезон традиционно най-много се вдигат цените на облеклото. С над 10% са се увеличили цените на обувките и с над 8 на сто на дрехите. Увеличение за периода е регистрирано и при някои основни хранителни продукти; безалкохолни и алкохолни напитки, цигари и други. Леко поскъпване има и при ток, вода, газ, домакински уреди, стоки за дома и обзавеждане и др. След значителното повишение на цените на туристическите услуги през отпускарския сезон сега следва драстичен спад. Само за месец с 20% са поевтинели самолетните и автобусните билети, а хотелите и квартирите обелязват спад в цената от над 6 на сто.
Източник: Сега (14.11.2019)

Инфлацията леко се повишава до 2.4% през октомври Инфлацията в страната леко се повишава до 2.4% на годишна база през октомври. Месец по-рано увеличението на потребителските цени беше 2.3%. Основният двигател продължават да са храните предимно заради месото, където повишението вече е двуцифрено и вероятно се дължи на разпространението и ефектите от африканската чума по свинете, която през лятото унищожи над 20% от промишленото производство в България. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Европейският Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) пък се задържа на нивото си отпреди месец - 1.6% на годишна база. Причината промяната да е по-малка тук е заради разликите в разпределението на потребителската кошница в България и в Европа. Българската статистика поставя по-голям акцент върху храните, тъй като по-голяма част от доходите отиват за тези стоки, а в европейската методология е заложена по-голяма тежест на транспорта. Най-значителна през октомври е инфлацията по линия на хранителните стоки, които заемат 31.6% от потребителската кошница - 4.7% е средното увеличение на цените на храни през октомври спрямо същия месец на миналата година. В групата "Обществено хранене" увеличението е по-високо (5.4%), но те заемат едва 5.36% от кошницата. Ако досега основният двигател на инфлацията в групата на хранителните стоки беше хлябът, през октомври челната позиция заемат месото и месните продукти, където цените са средно с 10.2% по-високи от миналогодишните. Това е десетгодишен връх за инфлацията при месните продукти. Данните на националната статистика не предлагат по-подробна разбивка, но тук по всяка вероятност става дума за ефекта от разпространението на африканската чума по свинете през лятото на тази година, която ограничи предлагането на този тип продукти. В данни на агростатистиката на ЕК например се вижда, че цената на свинското месо в България е достигнала двегодишен връх, а общото увеличение на годишна база е с около 14%. Вероятно ефектите от чумата по свинете се разпространяват и до други браншове, тъй като в данните на НСИ се вижда, че цената на рибата и морските храни също е тръгнала нагоре и инфлацията достига седемгодишен връх от 4.9% на годишна база през октомври. От друга страна стоките, свързани с транспорта, продължават да се продават на цени, по-ниски от миналогодишните. Инфлацията тук е отрицателна в размер на 3.4% през октомври. Топлоенергията все още е по-скъпа, но темпът на ръст намалява, а течните горива за битови нужди са средно с 6.2% по-евтини от октомври 2018 г. При горивата за автомобили дефлацията достига 7.8% на годишна база.
Източник: Капитал (14.11.2019)

Предприемачи очакват инвестициите в промишлеността да паднат с 9,1% Инвестиционната бизнес анкета на Националния статистически институт, проведена сред промишлените предприятия през октомври 2019 г., показва, че предприемачите очакват инвестициите през настоящата година да са с 10,5 на сто по-малко в сравнение с предходната 2018 година. Според основните производствени групировки най-голям относителен дял в инвестициите през 2019 г. се очаква да формира производството на стоки за междинно потребление (40.5 на сто), следвано от енергетичните и свързаните с водата сектори (23.7 на сто) и производството на недълготрайни потребителски стоки (18.7 на сто). По данни от бизнес анкетата прогнозите за 2020 г. са за намаление на обема на инвестициите в промишлеността с 9.1 на сто спрямо 2019 г., като около 34 на сто от предприятията не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. В структурата по основни производствени групировки отново производството на стоки за междинно потребление формира най-голям относителен дял - 37.6 на сто. След него се подреждат енергетичните и свързаните с водата сектори и производството на недълготрайни потребителски стоки - съответно с 31.9 и 16.1 на сто. По направление на инвестициите през 2020 г. с най-голям дял се очаква да бъдат тези за увеличаване на производствения капацитет - 39.3 на сто от общия стойностен обем на инвестициите в промишлеността. На второ място, с 29.8 на сто дял са предвидените инвестиции за заместване на износеното оборудване, следвани от тези за механизация или автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии - със 17.8 на сто, и за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други - с 13.1 на сто. По отношение на факторите, които биха повлияли върху решенията на мениджърите за инвестиции през 2020 г., преобладават позитивните оценки на въздействие ("стимулиращо" или "много стимулиращо") при "търсене на продукцията", "финансови ресурси или очаквани печалби" и "технически фактори". При групата "други фактори" 28.4 на сто от анкетираните посочват влиянието им като "стимулиращо", 34.9 на сто от тях се въздържат от оценка, а 25.6 на сто отговарят, че факторът не оказва влияние.
Източник: 24 часа (15.11.2019)

НСИ: Близо 15% са безработните висшисти у нас 125 400 хиляди са безработните лица в България като по-голямата част от тях са мъже. От всички безработни лица 14.8% са с висше образование, а 17.8% никога не са работили и търсят първа работа. Това става ясно от данните на националната статистика за основните показатели за икономическата активност на населението през третото тримесечие на 2019 година, . Коефициентът на безработица е 3.7%, или с 1.3 процентни пункта по-нисък в сравнение с третото тримесечие на 2018 година. От всички безработни лица 70.9 хил. (56.5%) са мъже и 54.5 хил. (43.5%) - жени. 14.8% са безработните с висше образование в страната, 44.7% са тези със средно, а 40.5% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно: 1.8% за висше образование, 2.9% за средно образование и 10.8% за основно и по-ниско образование, съобщава БНР. През третото тримесечие на 2019 г. продължително безработни (от една или повече години) са 78.4 хил., или 62.5% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 2.3% - 2.5% за мъжете и 2.1% за жените. От общия брой на безработните лица 22.3 хил., или 17.8%, търсят първа работа. През третото тримесечие на 2019 г. коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години е 6.1% - с 2.1 процентни пункта по-нисък в сравнение със същото тримесечие на 2018 година. За посочения период коефициентът на безработица за мъжете (15 - 29 навършени години) намалява с 1.8 процентни пункта, а за жените - с 2.3 процентни пункта, като достигат съответно 7.0 и 4.9%. От данните на НСИ става ясно, че през третото тримесечие на годината коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 74.2%, като в сравнение с третото тримесечие на 2018 г. се увеличава с 1.7 процентни пункта. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години се увеличава с 2.6 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2018 г. и достига 71.4%. През третото тримесечие на 2019 г. преобладаващата част от заетите лица - 2 079.2 хил. души, или 63.0%, работят в сектора на услугите, 989.8 хил. (30.0%) работят в индустрията и 230.3 хил. (7.0%) - в селското, горското и рибното стопанство. От всички заети 3.6% (118.3 хил.) са работодатели, 6.4% (210.1 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 89.5% (2 953.3 хил.) - наети лица, и 0.5% (17.5 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2 262.3 хил. (76.6%) работят в частния сектор, а 690.9 хил. (23.4%) - в обществения. Броят на наетите лица с временна работа нараства с 14.5% в сравнение с третото тримесечие на 2018 г. и достига 159.7 хил., или 5.4% от всички наети лица. През третото тримесечие на 2019 г. общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на 15 и повече навършени години е 2 538.6 хил., от които 1 017.2 хил. (40.1%) са мъже и 1 521.4 хил. (59.9%) са жени. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 153.6 хил., или 25.8% от населението в същата възрастова група. От тях 34.3% не работят и не търсят работа поради участие в образование и обучение. Обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години са 61.4 хил., или 5.3% от икономически неактивните лица в същата възрастова група.
Източник: 24 часа (15.11.2019)

Икономиката расте с 3,7% за тримесечието, показват експресните оценки на НСИ БВП на България се повишава с 3,7% през третото тримесечие на 2019 г., спрямо същия период на миналата година. Това показват експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Важно е да е отбележим обаче, че за второто тримесечие ръстът на годишна база бе 3,8%. Eкспанзията през третото тримесечие на 2019 г. спрямо второто е 0,7%. Двигател на растежа (един от най-значителните в последните години) си остава крайното потребление, което заема 68,4% от БВП и в стойностно изражение възлиза на 21,524 млрд. лв. Според експресните оценки на НСИ за третото тримесечие на 2019 г. БВП в номинално изражение достига 31,485 млрд. лв. Реализираната добавена стойност е 27,133 млрд. лв. През третото тримесечие на 2019 г. бруто капиталообразуването е 5,773 млрд. лв. и заема 18,3% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително. На годишна база през третото тримесечие на 2019 г. брутната добавена стойност се увеличава с 3,4%. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 4,9%.
Източник: Инвестор.БГ (15.11.2019)

Безработицата се свива до 3,7% през третото тримесечие Безработицата продължава да намалява и през третото тримесечие на 2019 година, като на годишна база спада с още 1,3 процентни пункта до 3,7%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Коефициентът на безработица за мъжете е 3,8%, а за жените - 3,4%. През юли-септември 2019 година броят на безработните е 125,4 хил., от които 70,9 хил. (56,5%) са мъже и 54.5 хиляди (43.5%) - жени. От всички безработни 14,8% са с висше образование, 44,7% - със средно, и 40,5% -с основно или по-ниско образование. Нивото на безработица при висшистите е 1,8%, 2,9% за тези със средно образование и 10,8% за хората с основно и по-ниско образование. През третото тримесечие продължително безработни (от една или повече години) са 78,4 хил. или 62,5% от всички безработни. От общия брой на безработните 22,3 хил., или 17,8%, търсят първа работа, отчита статистиката.
Източник: Инвестор.БГ (15.11.2019)

Индустриалните компании свиват инвестициите Шефовете на промишлени компании очакват през тази година инвестициите им да са с 10.5% по-ниски, отколкото през миналата, показва инвестиционната бизнес анкета на Националния статистически институт, проведена през октомври. Прогнозите за 2020 г. са за намаление на обема на инвестициите в промишлеността с 9.1% спрямо 2019 г., като около 34% от предприятията не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. През 2020 г. с най-голям дял се очаква да бъдат инвестициите за увеличаване на производствения капацитет - 39.3%. На второ място, с 29.8% дял са предвидените инвестиции за заместване на износеното оборудване, следвани от тези за механизация или автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии - със 17.8%, и за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други - с 13.1%. Най-голям стимул за промишлените компании да инвестират е търсенето на продукцията им и очакваните печалби. По-назад остават техническите и други фактори.
Източник: Дневник (15.11.2019)

1716 лв. доход на човек през третото тримесечие на 2019 г. Общият доход средно на човек от домакинство през третото тримесечие на 2019 г. е 1716 лв. и нараства с 11,3 на сто спрямо същото тримесечие на 2018 г., съобщи Националният статистически институт(НСИ), цитиран от БТА. Общият разход средно на човек от домакинство през третото тримесечие на 2019 г. е 1583 лв. и се увеличава с 4,3 на сто спрямо същото тримесечие на миналата година. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял e доходът от работна заплата (56.5 на сто), следван от доходите от пенсии (27,2 на сто) и от самостоятелна заетост (6,7 на сто). Спрямо третото тримесечие на 2018 г. относителният дял на дохода от работна заплата се увеличава с 1.3 процентни пункта, доходът от социални обезщетения и помощи - с 0,8 процентни пункта, а доходът от самостоятелна заетост намалява с 1 процентен пункт. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за: храна (30,1 на сто), жилище (16,1 на сто), данъци и социални осигуровки (13,1 на сто) и транспорт и съобщения (11,2 на сто). Спрямо третото тримесечие на 2018 г. по-съществено се увеличава относителният дял на разходите за свободно време, културен отдих и образование - с 1,5 процентни пункта, данъци и социални осигуровки - с 0,8 процентни пункта, здравеопазване - с 0,5 процентни пункта, а делът на разходите за транспорт и съобщения намалява с 0,5 процентни пункта. През третото тримесечие на 2019 г. настъпва промяна в потреблението на основни хранителни продукти средно на човек от домакинство в сравнение със същото тримесечие на 2018 година. При повечето хранителни продукти има увеличение на консумацията. По-съществено нараства потреблението на плодове - от 17,8 на 19,4 кг, на зеленчуци - от 25,8 на 27,1 кг, и на яйца - от 36 на 37 броя. Намаление се отчита при потреблението на хляб и тестени изделия - от 21,3 на 20,4 кг, и на кисело мляко - от 7,7 на 7,6 килограма. Без промяна остава потреблението на месни произведения, сирене и захар.
Източник: 3e-news (18.11.2019)

Свиването на вноса подкрепи растежа на българската икономика Българската икономика е нараснала реално с 3.7% през третото тримесечие спрямо същия период на миналата година. Това е един от най-значителните ръстове, отчитани от Националния статистически институт (НСИ) след кризата. Разбира се, тук се сравняват само експресните оценки, които в последствие се ревизират многократно и често промяната на данните за растежа обикновено е в посока нагоре. Така например след няколко ревизии през последните четири години има ръстове и над 4%. Експресните данни на НСИ, които се публикуват 45 дни след края на съответното тримесечие, не дават много детайли за компонентите на растежа. От това, което има като информация се вижда, че огромна подкрепа на значителния ръст на БВП има свиването на вноса (-1.7%) и нарастването на износа (0.4%). Методиката на изчисление на икономическия растеж включва и външната търговия на България, а формулата включва нетния резултат от разликата между растежа на износа и вноса. Като цяло обаче двигателят на растежа през третото тримесечие остава крайното потребление (4.9%), вероятно на домакинствата, макар че все още няма данни за това. Потреблението формира 68.4% от общия БВП на България, поради което всяко изменение на този компонент е от ключово значение за общия икономически растеж. Добра новина идва по линия на общите инвестиции (вътрешни и външни), при които има ускорение на годишния растеж – до 2.2%, според експресните оценки на НСИ.
Източник: economic.bg (18.11.2019)

БАКР повиши кредитния рейтинг на "Кредисимо" ЕАД Агенцията за кредитен рейтинг (БАКР) повиши дългосрочния кредитен рейтинг на "Кредисимо" ЕАД от BBB- на BBB, с промяна на перспективата от "положителна" на "стабилна". БАКР запазва дългосрочния рейтинг по национална скала: A+ (BG), и аналогична "стабилна" перспектива. Запазва се и краткосрочният рейтинг А-3 и краткосрочният рейтинг по национална скала: А-1 (BG). БАКР отбелязва ръст в стойността на активите, без влошаване в качеството им и при подобрен финансов резултат, ниска кредитна и обща задлъжнялост, високо ниво на ликвидност и висока възвръщаемост на активите. За изработването на кредитния доклад и присъждането на кредитен рейтинг са използвани официално приетите от БАКР методологии за присъждане на рейтинг на финансова сила на банка и за присъждане на корпоративен кредитен рейтинг. Необходимата информация е набавена от оценяваното дружество, Национален статистически институт (НСИ), Българска народна банка (БНБ), база данни на БАКР, консултанти и други източници на публична информация. Credissimo е една от водещите и най-бързо развиващите се европейски FinTech структури със силен развоен отдел. Потребителски ориентирана и работеща изцяло онлайн, тя има над 4 млн. потребители в България, Полша, Македония и Колумбия. Отговорна към потребителите, компанията е член на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) и колективен член на браншовата Помирителна комисия към Комисията за защита на потребителите.
Източник: Money.bg (19.11.2019)

България влезе в топ 3 на страните от ЕС с най-голям ръст на строителната продукция през септември, показват данните на Евростат. Ръстът на строителната продукция у нас е с 6,9% спрямо септември миналата година. Лидер е Румъния с ръст от почти 29%, следвана от Унгария с почти 18%. В Испания, Словения и Франция се отчита най-силен спад в строителството на годишна база – съответно с 10%, 8,1% и 2,6%. Спрямо предходния месец Словакия с най-силен ръст в строителството – с 6,3%, а в Швеция е отчетен най-силен спад – с почти 5%. Основен двигател на строителната продукция в ЕС е изграждането на инфраструктура. През септември спрямо август инфраструктурното строителство нараства с 1,8%, а за година – с 2,4%.
Източник: Труд (20.11.2019)

Текущата и капиталова сметка през септември излезе на плюс с 807,1 млн. евро при излишък от 440,1 млн. евро преди година. Според предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) за периода от януари до септември платежният баланс е положителен и възлиза на 5,613 млрд. евро, като преди година пак беше отчетен излишък от 3,240 млрд. евро. Само за септември салдото по текущата сметка е на положителна територия със 718 млн. евро при излишък от 384,2 млн. евро за септември миналата година. За първите девет месеца на годината текущата сметка е положителна и възлиза на 4,862 млн. евро, като за същия период на 2018 г.излишъкът достигна 2,797 млрд. евро. Търговското салдо е на плюс с 67 млн. евро при дефицит от 62,3 млн. евро през септември 2018 г. От януари до септември търговското салдо е на минус с 316,1 млн. евро , като дефицитът преди година беше 1,262 млрд. евро. Износът на български стоки към 30 септември е на стойност 2,425 млрд. евро. Той нараства с 49 млн. евро в сравнение с година по-рано. За деветте месеца на тази година експортът е 269,4 млн. евро и нараства с 831,9 млн. евро в сравнение със същия период на 2018 г. Износът за януари – септември 2018 г. нараства на годишна база с 2,6%. Вносът на стоки за септември е 2,358 млрд. евро и намалява с 80,3 млн. евро (3,3%) спрямо септември 2018 г. (2438.7 млн. евро). За януари – септември вносът е 21,585 млрд. евро и намалява със 113,9 млн. евро (0,5%) спрямо същия период на миналата година, когато беше 21,699 млрд. евро. За сравнение импортът от първите девет месеца на миналата година нараства на годишна база със 7,9%. В централната банка изчисляват, че салдото по услугите е положително в размер на 424,5 млн. евро, като през септември 2018 г. пак беше на положителна територия с 432.2 млн. евро. От януари до септември то е положително и възлиза на 3,383 млрд евро при положително салдо от 3,015 млрд. евро за същия период на 2018 г. Салдото по статия Първичен доход (която включва доход, свързан с факторите на производството (работна сила, капитал или земя), данъци върху производството и вноса и субсидии) е положително в размер на 50,4 млн. евро при отрицателно салдо от 47,9 млн. евро за септември 2018 г. От януари до септември салдото е положително в размер на 97 млн. евро, като през същия период на миналата година беше на минус с 578,9 млн. евро. Салдото по статия Вторичен доход (която отразява преразпределението на доход) е положително в размер на 176,1 млн. евро при положително салдо от 62,2 млн. евро за септември 2018 г. За девет месеца то е на плюс с 1,697 млрд. евро при положително салдо от 1,622 млрд. евро за същия период на 2018 г. Капиталовата сметка е положителна в размер на 89,1 млн. евро при положителна стойност от 55,9 млн. евро за септември 2018 г. За девет месеца тя е на плюс със 751,8 млн. евро, при положителна стойност от 443,2 млн. евро за януари – септември 2018 г. Финансовата сметка за септември е положителна в размер на 436,3 млн. евро при положителна стойност от 394,8 млн. евро преди година. За девет месеца тя е на плюс и достига – 2,738 млрд. евро, при положителна стойност от 2,808 млрд. евро за същия период на 2018 г. Салдото по статия Преки инвестиции, представена съгласно изискванията на шестото издание на Ръководство по платежен баланс и международна инвестиционна позиция, е положително в размер на 101,2 млн. евро при положително салдо от 161,7 млн. евро за септември 2018 г. От януари до септември салдото е отрицателно в размер на 460,3 млн. евро при отрицателно салдо от 83,6 млн. евро (0.1% от БВП) за същия период на 2018 г. Преките инвестиции – активи се повишават със 146,2 млн. евро при увеличение със 72,6 млн. евро за септември 2018 г. За девет месеца те нарастват с 335 млн. евро при увеличение с 527,4 млн. евро за същия период на 2018 г.
Източник: Инвестор.БГ (20.11.2019)

За втори пореден месец общите преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България са отрицателни, сочат предварителните данни на БНБ. Статистиката показва, че инвестираният дялов капитал е на минус с 2.7 млн. евро през септември, а дълговите инструменти намаляват с 89 млн. евро. Данни за реинвестираната печалба все още няма. Като цяло за деветте месеца общите инвестиции са 714.7 млн. евро, което е със 150% повече, отколкото през миналата година за същия период. Нарастването, регистрирано сега, идва след голяма ревизия на данните за периода юли-септември, каквито националната банка прави регулярно при постъпване на допълнителни данни.Продължава тенденцията от последните три години инвестициите да са основно под формата на дългови инструменти. Това са пари, които компаниите майки отпускат на дружествата с мажоритарна чужда собственост в България. В последствие тези средства, които се използват обикновено за разширяване на съществуващо производство, но могат да се ползват и за текущи разходи, трябва да бъдат върнати. Такова връщане се вижда през последните два месеца – 70 млн. евро през август и 90 млн. евро през септември. Но като цяло за периода януари-септември данните показват увеличение до 1.12 млрд. евро.
Източник: economic.bg (20.11.2019)

България е трета в ЕС по най-силен ръст на строителството през септември България е на трето място в Европейския съюз по най-голям ръст на строителството през септември спрямо година по-рано, става ясно от последните данни на Евростат. Годишното увеличаване на продукция у нас достига 6.9%. Най-голям ръст в строителството е отчетено в Румъния - с 28.8% спрямо година по-рано. Веднага след това е Унгария с увеличение от 17.8% през септември. В същото време в държави като Испания, Словения и Франция се отчитат най-големите спадове на строителната продукция през септември на годишна база. Там намаленията са съответно с 10, 8.1 и 2.6%. На месечна база Словакия е държавата, в която Евростат отчита най-силен ръст на строителната продукция - 6.3%, а в Швеция е отчетен най-силен спад от 4.9% спрямо месец август. Инфраструктурното строителство в ЕС през месец септември отбелязва ръст от 1.8% спрямо месец по-рано, а на годишна база увеличението е от 2.4%. В същото време сградното строителство намалява през септември спрямо август, а в сравнение със септември 2018 г. остава без промяна. Като цяло строителната продукция през септември в ЕС нараства с 0.3% спрямо август и също с 0.3% спрямо септември 2018 г.
Източник: economic.bg (20.11.2019)

Българската икономика ще се забавя в следващите 2 години Данните потвърждават, че българската икономика ще достигне пика си през 2019 г. и постепенно ще започне да се забавя през следващите две години. Въпреки това нашата прогноза е за умерен реален ръст на БВП от около 2.5% през 2020 г. Това коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк (България) Емил Калчев в редовния месечен обзор на банката. По данни на НСИ през третото тримесечие на 2019 г. реалният ръст на БВП достигна 3.7% на годишна база - по-висок от очакваното. Анализаторите на банката отбелязват, че най-значителният компонент на БВП от страна на търсенето – крайното потребление, нараства с 4.9% на годишна база. По-малкият компонент – брутното образуване на основен капитал, се увеличава с 2.2%. На този фон износът се увеличава до 0.4%, а вносът спадна с 1.7%. „От страна на производството индустрията отбеляза понижение от 0.3% през тримесечието (спрямо същото тримесечие на предходната година), а строителството се увеличи с 5.4%, при това за четвърто поредно тримесечие“, коментира . Коефициентът на заетост достигна 55.3% през третото тримесечие, а коефициентът на безработица намаля до рекордно ниско ниво от 3.7%. На този фон средната работна заплата се повиши със 132 лв., от 1117 лв. през третото тримесечие на 2018 г. на 1249 лв. през същото тримесечие на 2019 г. Ръстът в публичния сектор беше със 120 лв., а в частния със 135 лв. Така средната работна заплата в публичния сектор (1267 лв.) остана по-висока от тази в частния (1243 лв.).
Източник: economic.bg (20.11.2019)

Населението на България намалява: с близо 2 милиона по-малко сме, отколкото през 1989 година С близо 2 милиона души е намаляло населението на България от 1989 до 2019 година. Това съобщава пред Радио „Фокус“ – Варна проф. д.ик.н. Пенка Найденова от Центъра за демографски изследвания и обучения, както и експерт по демография и по програми към Фонда за населението в ООН. Тя посочва, че през 1989 г. населението на страната е било близо 9 милиона души, а в момента е малко под 7 милиона. Основната причина за намаляването не е емиграцията, а смъртността. „Близо 2/3 от тези два милиона се дължат на отрицателния естествен прираст на населението, т.е. на разликата между ниската раждаемост и високата смъртност. Останалата 1/3 са заминали от страната“, коментира специалистът. Успоредно с това в момента раждаемостта в България е почти двойно по-ниска от смъртността, като данните сочат, че около 115 000 българи умират годишно, а живородените деца са около 62 000. Така всяка година населението на страната има отрицателно салдо и намалява по естествен път с около 50 до 60 хил. човека. В това число обаче не са включени хората, решили да мигрират в чужбина. Мрачната статистика очертава едно трайно намаляване на населението на страната, а ако се задържи темпът, до 2040 година българите ще са около 5,5 милиона, а през 2100 – около 3 милиона. За да може да се спре намаляването на населението, специалистът заяви, че всяка жена трябва да роди минимум 3 деца. В момента обаче ситуацията е съвсем различна. „Ако трябва да говорим с абсолютна точност, към момента на една жена се падат по 1,5 деца, а за да имаме положителен ръст на населението – всяка жена трябва да има по 2,2 деца. Ясно е, че няма как да имаме 2 цяло и 1/5 дете, което означава, че жените трябва да имат най-малко 3 деца, за да се спре този спад на населението. Това обаче знаем, че няма как да се случи“, заяви още проф. Пенка Найденова. Най-ниските нива на раждаемост са регистрирани през 1997 година, когато раждаемостта е паднала под 8 на 1000.
Източник: Дарик радио (27.11.2019)

България вече има зрели предприемачи с добър потенциал за развитие Нивото на предприемачеството за 2018/2019 г. у нас расте. Процентът на българите, които решават и се заемат със собствен бизнес, е 6 на сто - най-високото ниво от 2015 г. насам. Това показва третият национален доклад на Глобалния предприемачески мониторинг (GEM) за България за 2017/18 - 2018/19, съобщиха изследователите. България се намира на предни места по отношение на установен бизнес над 3,5 г. в класацията на страните, наблюдавани от GEM, и вече може да се похвали със зрели предприемачи, с добър потенциал за развитие и подкрепа на предприемаческата екосистема, се изтъква в прессъобщението. Въпреки нарастването на предприемаческата активност в начална фаза (ПАНФ) в България, нивото остава сред най-ниските в света, предава БТА. В България има повече мъже предприемачи, отколкото жени, което нарежда страната по-близо до ресурсно обусловените, отколкото до инвестиционно и иновационно обусловените икономики. Делът на хората, които планират да се заемат със собствен бизнес, достига най-ниското си ниво през 2018 г. Едва 3,9 на сто от българите възнамеряват да започнат бизнес през следващите три години в сравнение със средно 26 на сто в останалите инвестиционно обусловени икономики. Негативно влияние оказва и отчетената ниска припознаваемост на възможностите за предприемачество в България (37-39 на сто), като хората не се чувстват по-подготвени да започнат бизнес (19-19.5 на сто), когато липсва възходяща динамика. И двата индикатора са значително по-ниски в сравнение със средните нива за сходни групи икономики, както и въобще. Страхът от провал нараства, но по този показател България остава сред добре представящите се икономики. "Предприемачите в България са все по-информирани и подготвени за рисковете, които поемат, но остават скептични за предприемаческата среда. Сравнително добрата инфраструктура и олекотена бюрократична и данъчна тежест не могат да компенсират впечатлението за неравнопоставеност между определени фирми и всички останали участници в икономиката", смята д-р Венета Андонова, автор на доклада и член на Борда на GEM България и декан на Факултета по администрация на Universidad de Los Andes, Колумбия, автор на статии и книги на тема предприемачество. За четвърта поредна година се наблюдава превес на ПАНФ в сектори с ниска добавена стойност, ниска степен на иновации и много малък дял на интернационализация. Търговията продължава да е предпочитаният сектор за предприемачите в България и достига 49,3 на сто. България отчита традиционно ниско ниво на интернационализация на ПАНФ - 7,4 на сто за 2018 г., като страната е сред четирите икономики, чийто показател е под 10 на сто, заедно с Полша, Холандия и Испания. Националните експерти не само в България, но и в Югоизточна Европа намират дефицити в политиките за подкрепа на предприемаческите екосистеми. Експертите дават положителна оценка за определянето на данъчни ставки на България, които не представляват невъзможна тежест за новите и разрастващите се фирми. В допълнение, правителствата в България и региона отделят все по-голямо внимание на необходимостта предприемачеството да бъде национален и регионален приоритет на политиките за растеж. Глобалният предприемачески мониторинг (GEM) е най-мащабното проучване на предприемачеството в света. GEM България извършва независимо изследване и анализ на предприемаческата екосистема и факторите, които насърчават или затрудняват предприемачеството, както и поведението и мотивацията на настоящи и бъдещи предприемачи в страната, се отбелязва в прессъобщението.
Източник: 24 часа (27.11.2019)

Българският износ за Сърбия е нараснал с над 10% За първите осем месеца на настоящата година българският износ за Сърбия е нараснал с 10,3 на сто и достига 437 млн.евро. Това е заявил министърът на икономиката Емил Караниколов, който е открил българо-сръбски бизнес форум с участието на близо 100 компании от секторите земеделие, строителство, ИКТ, туризъм, хранително вкусова промишленост и др., съобщиха от Министерството. Събитието се е състояло в рамките на Третата сесия на смесената Българо-сръбска междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество в София. Икономическият министър е подчертал, че българо-сръбското икономическо сътрудничество бележи положително развитие в последните години. "През 2017-та и 2018 година стокообменът между двете страни надхвърли 1 млрд. евро, а само за периода януари-август тази година той достига 886 млн.евро", е допълнил той. По думите му съществува голям потенциал за нарастване на обемите в двустранната търговия, както и много възможности за реализиране на съвместни бъдещи проекти. Министър Караниколов, който е съпредседател на смесената комисия от българска страна и министърът, отговарящ за иновациите и технологичното развитие на Сърбия Ненад Попович са имали среща, на която са обсъдили разширяване на търговско - икономическите отношения между двете страни. Двамата са се договорили за задълбочаване на регионалното сътрудничество в сферата на иновациите и дигитализацията, удвояване на стокообмена, както и за подпомагане на фирми от двете страни да излязат на трети пазари. Министър Попович е посочил, че България е партньор, с който сръбската страна иска да подобри сътрудничеството, особено в новите технологии и иновациите, както и между малките и средни предприятия. В края на заседанието на междуправителствената комисия двамата съпредседатели са подписали протокол, в който се идентифицират мерки за разширяване на сътрудничеството в редица области от взаимен интерес, като търговия и инвестиции, иновации, енергетика, туризъм, селско и горско стопанство, транспорт, информационни технологии и дигитализация, регионално развитие, трансгранично сътрудничество и други. Подписан е бил и Меморандум между Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия и Иновационния фонд на Сърбия.
Източник: 24 часа (29.11.2019)

Когато от март догодина собствениците на камиони над 3,5 тона започнат да плащат толтакси вместо сегашните винетки, цените на много основни хранителни продукти се очаква да поскъпнат, но с много малко. Това показва ново изследване на Световната банка, с което “24 часа” разполага. Изчисленията са направени с размера на толтаксите, които бяха пуснати за обществено обсъждане през ноември и ще важат за около 6050 км магистрали и пътища първи и втори клас Киселото мляко например се очаква да поскъпне с около 0,6 ст. на кофичка, ако кофичката е 500 грама, иначе за един килограм поскъпването е 1,2 ст. Хлябът също ще поскъпне с 1,2 ст. за 1 килограм, т.е. при най-често срещаните разфасовки от 600-700 грама поскъпването ще е под 1 стотинка. При изчисленията е приложен модел, който е бил изпробван в Германия преди десетина години, когато там е въведена толтаксата. Същата методология е използвана от банката и в Словакия, както и в Полша преди 2 г., когато започват да прилагат толтакси. “Става въпрос за мрежови транспортен модел, обхващащ България, но и съседните страни. Изчислили сме разстоянията, на които се транспортират посочените стоки, като сме имали предвид дали стоката е предимно от внос или се произвежда в България, както и каква степен на обработка претърпява, докато стигне до магазина, от който я купува крайният клиент”, обясни пред “24 часа” Хатем Чахбани, старши специалист “Транспорт” в Световната банка и ръководител на екипа на институцията, който е правил изчисленията за България. За да се види как въздействат върху цените сегашните винетки, които са за време, стойността им се разделя на тонажа и се вижда какви са транспортните разходи на единица продукт сега. Същото се изчислява и за толтаксите и се вижда разликата. При изчисленията ДДС-то се вади, за да се види поскъпването без него, и накрая се добавя, тъй като това е налог, който се изчислява накрая. Защо обаче се получават такива разлики в поскъпванията на отделните продукти (виж първата таблица). Например безалкохолните напитки и минералната вода се очаква да поскъпнат с 2,04%, което е доста повече от поскъпването при пресните плодове – само с 0,17%. Обяснението на Чахбани е в самия характер на продуктите. “Минералната вода и безалкохолните напитки са евтина, но много обемна стока. Превозваш огромни количества най-често в големи камиони, но транспортните разходи са върху ниска стойност на продукта и се получава, че са големи. Например делът на транспортните разходи при минералната вода стигат до 18,6% и затова въздействието на толтаксата е високо”, обясни той. По същия начин въздействието на превоза е по-високо върху брашното, отколкото върху хляба “В България се произвежда много жито, но и се изнася много, а и се внася. За преработката си в брашно зърното пътува на сравнително големи разстояния, при които неизбежно камионите ползват пътища с толтакси. Хлябът обаче е локален продукт и не изисква чак толкова много транспорт. Затова в първия случай делът на транспортните разходи е 10,7%, а във втория – 7,8%. Съответно и поскъпването е различно – при брашното е 1,17%, а при хляба – 0,85%, ако приемем, че хлябът е 1 килограм”, обясни Чахбани. Поскъпването в абсолютна стойност обаче е еднакво – по 1,2 стотинки на килограм. “Разбира се, тези изчисления показват колко би трябвало да поскъпнат продуктите, в случай че производителите им и превозвачите решат да прехвърлят оскъпяването само върху крайния клиент Но знаем, че това обикновено не се прави изцяло, защото при конкуренцията, която съществува, всеки икономически оператор има резерви, в които може да се вмести и да не товари с новите разходи крайния купувач”, каза Чахбани. За разлика от предния анализ на Световната банка за въздействието на толтаксите върху цените този път възложителят – МРРБ, е поискал отделен анализ и на въздействието върху цените на автобусните билети Въпреки настояванията на автобусните превозвачи да бъдат освободени от толтакси с мотива, че извършват социална услуга, най-вероятно те също ще бъдат обложени от март догодина. Според банката разликите в оскъпяването на автобусните билети са още по-големи, отколкото при хранителните продукти. Почва се от 5 стотинки на билет за маршрута Ямбол-Сливен и Пловдив-Пазарджик и се стига до 96 ст. за София-Варна. Има обаче едно изключение – за автобусната линия София-Перник, където сега билетът струва 3 лв. в едната посока, се получава не поскъпване, а намаление В проценти то е 2,2%, а в абсолютна сума – 6 стотинки (виж втората таблица). “Причината е, че по този маршрут само 30% от разстоянието е върху път, за който се предвижда толтакса”, каза Чахбани. Това е само участъкът покрай Владая до Драгичево – през целия останал маршрут автобусите се движат в рамките на населено място, за което и сега не плащат винетка, но и след въвеждането на толтакса няма да дължат нищо. Разбира се, доста съмнително е, че билетите ще поевтинеят, тъй като по линията София-Перник се движат предимно стари превозни средства с нисък клас за екология, а тяхното облагане с толтакса е по-високо.
Източник: 24 часа (02.12.2019)

Цените в промишлеността нарастват минимално за година За една година индекст на производствените цени нараства с едва 2.3%. Това показват данните на Националния статистически институт през октомври. Най-видимо е поскъпването при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10.2%, и в добивната промишленост - с 5.9%, а в преработващата промишленост е отчетено намаление с 0.3%. Понижение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 3.2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1.6%, и производството на химични продукти - с 0.4%. В същото време покачване е отчетено при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4.5%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 4.3%, и производството на лекарствени вещества и продукти - с 3.7%. На месечна база промишлените цени намаляват с 0.1%. За вътрешния пазар цените нарастват с 3.8% за година.
Източник: econ.bg (02.12.2019)

Оптимизмът в строителството и търговията на дребно расте предпразнично Снаближаването на празниците оптимизмът на мениджърите в строителството и в търговията на дребно се засилва. Компаниите, инвестиращи в жилищни сгради казват, че покрай получаваните бонуси към заплатите в края на годината някои хора решават да се огледат да покупка на ново жилище, а търговците на дребно по принцип разчитат на големи приходи в края на годината заради по-активното пазаруване. Данните на Националния статистически институт показват, че през ноември общият показател на бизнес климата нараства с 1.2 пункта в сравнение с октомври, което се дължи на подобрената конюнктура в строителството и търговията на дребно. Промишленост. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" запазва приблизително равнището си от предходния месец. Анкетата регистрира известен оптимизъм у мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, което е съпроводено и с благоприятни очаквания за дейността им през следващите три месеца. Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила продължават да са основните пречки за развитието на бизнеса. За продажните цени в промишлеността по-голяма част от мениджърите очакват те да останат без промяна през следващите три месеца. Строителство. През ноември съставният показател "бизнес климат в строителството" се повишава с 2.3 пункта, което се дължи на по-благоприятните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. По тяхно мнение настоящата осигуреност с поръчки се увеличава, докато прогнозите им за дейността през следващите три месеца са леко влошени. Най-сериозните затруднения за дейността в сектора остават недостигът на работна сила, несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша. По отношение на продажните цени в строителството мениджърите прогнозират запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. Търговия на дребно. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" нараства с 2.7 пункта в резултат на подобрените оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. По-благоприятни са и прогнозите им за обема на продажбите през следващите три месеца. Конкуренцията в бранша, недостатъчното търсене и несигурната икономическа среда продължават да са основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса, като през последния месец се наблюдава засилване на негативното им влияние. За продажните цени търговците очакват те да останат без промяна през следващите три месеца. Услуги. През ноември съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" запазва нивото си от октомври. Прогнозите на мениджърите за развитието на бизнеса в сектора през следващите шест месеца са оптимистични, като и очакванията им за търсенето на услуги през следващите три месеца се подобряват. Най-сериозната пречка за дейността на предприятията остава конкуренцията в бранша, следвана от несигурната икономическа среда и недостига на работна сила. По отношение на продажните цени в сектора на услугите преобладаващите очаквания на мениджърите са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Източник: econ.bg (02.12.2019)

Безработицата в България е по-ниска от средните нива за ЕС Безработицата в България запазва стабилните си ниски нива и според данните на Евростат за месец октомври тя е на равнището от 4,2%. Това е леко увеличение спрямо предходния месец, когато беше 4,1%. Въпреки това делът на безработните в България остава доста под средния за ЕС. Към октомври статистиката показва, че безработицата в блока е останала без промяна спрямо септември на ниво 6,3 на сто с отчитане на сезонните фактори и леко се е понижила спрямо равнището от 6,7 на сто през октомври 2018 година. Това е най-ниската стойност, отчитана в ЕС откакто започва да се публикува месечна статистика за общността през януари 2000 година. В еврозоната показателят е намалял до 7,5 на сто миналия месец спрямо 7,6 на сто през септември и 8 на сто през октомври преди година. В 28-те страни членки на ЕС през октомври без работа са били 15,583 милиона души, от които 12,334 милиона - в еврозоната. Спрямо септември броят е намалял съответно с 29 000 и 31 000, а спрямо октомври 2018 година - с 939 000 и 761 000.
Източник: Club Z (02.12.2019)

Българите харчат най-много за телекомуникации в ЕС През 2018 г. домакинствата в Европейския съюз са похарчили над 200 млрд. евро – 1.3% от европейския брутен вътрешен продукт, за комуникации – пощенски услуги, оборудване и услуги за телефон и факс. Това представлява 2.3% от общите потребителски разходи на домакинствата. Най-голям дял през 2018 г. е в България – 4.8%, следвана от Гърция – 4.4% (данни за 2017 г.), Румъния (4.1%) и Хърватия (4%). На обратния полюс са Люксембург с най-малък дял от 1.3%, Великобритания – 1.6%, Дания и Австрия с по 1.9%. От всички основни бюджетни пера комуникациите отбелязват най-значителен спад на дела отделяни средства през последното десетилетие на територията на ЕС. Той намалява от 2.8% от всички разходи на домакинствата през 2008 г. до 2,3% през 2018 г. В този период най-голям е спадът в Естония – от 3.8%, а най-малък в България – 0.6 на сто, докато в Румъния те нарасват с 2.3 на сто.
Източник: 24 часа (05.12.2019)

БВП на България расте с 3.7% през третото тримесечие По предварителни данни на Националния статистически институт през третото тримесечие на 2019 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България възлиза на 31 764 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 16 241 млн., като на човек от населението се падат 2 323 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 3.7% на БВП през третото тримесечие на 2019 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0.8% спрямо второто тримесечие на същата година. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през третото тримесечие на 2019 г. възлиза на 27 395 млн. лв. по текущи цени. В периода юли-септември 2019-а относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява равнището си спрямо същото тримесечие на предходната година с 0.6 процентни пункта. Индустриалният сектор увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0.9 процентни пункта до 27%. Делът на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, намалява до ниво от 66.9% при 67.2% през съответния период на предходната година. За крайно потребление през третото тримесечие на тази година се изразходват 68.4% от произведения БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 16.5% от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително.През третото тримесечие на 2019 г. БВП нараства спрямо предходното тримесечие с 0.8% според сезонно изгладените данни. Брутната добавена стойност в икономиката нараства с 0.6%. По предварителни данни за периода юли-септември 2019 г. крайното потребление нараства с 0.9%, а бруто образуването в основен капитал - с 0.4% спрямо предходното тримесечие. Износът на стоки и услуги увеличава равнището си спрямо предходното тримесечие според сезонно изгладените данни с 4.3%, а вносът на стоки и услуги - с 3.9%.В периода юли-септември 2019 г. спрямо същия период на предходната година брутната добавена стойност се увеличава с 3.5%. Ръстът на брутната добавена стойност се определя основно от регистрираното нарастване при: Финансови и застрахователни дейности - 6.4%, Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности - 5%, Строителство - 4.7%, Операции с недвижими имоти - 4.2%. По отношение на компонентите на крайното използване принос за регистрирания положителен икономически растеж имат индивидуалното крайно потребление - с ръст от 5.1%, колективното потребление - с ръст от 5%, и бруто образуването в основен капитал - с ръст от 1.8%. Износът на стоки и услуги нараства с 1.3%, а вносът на стоки и услуги - с 1.2%.
Източник: Банкеръ (06.12.2019)

Производителността на труда нараства с 3% през третото тримесечие Производителността на труда в България се увеличава с 3% през третото тримесечие на 2019 г. спрямо същия период на миналата. В селското стопанство растежът е най-силен - 13.5% на годишна база, като така всеки в сектора е произвел по 2.5 хил. лв. от брутния вътрешен продукт по текущи цени. Увеличението в индустрията и услугите е по-умерено - съответно 3.9% до 8 хил. лв. и 0.5% до 7.8 хил. лв. Темпът се забавя спрямо отчетения през второто тримесечие ръст от 3.6%. Междувременно брутната добавена стойност се повишава с 3.5% на годишна база, а брутният вътрешен продукт - с 3.7%. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Според националната статистика най-голям принос за увеличението на брутната добавена стойност през третото тримесечие има индустрията - добивна и преработваща промишленост, енергетика и ВиК. На второ място са работещите в имотния сектор, а на трето - държавно управление, здравеопазване и образование. Компенсацията на наетите нараства до 47.6% от създадената брутна добавена стойност в страната през третото тримесечие, докато година по-рано беше 46%. За справка, средното ниво в ЕС през 2018 г. е 47.7% по данни на Евростат. Разбивката по сектори обаче показва разлики. В сектора на недвижимите имоти например делът пада на годишна база с 1.8 пр.п. до 6.1%, а в търговия, транспорт, хотели и ресторанти - с 1.7 пр.п. до 47.4%. От друга страна, компенсацията на работещите в строителството се повишава с 8.3 пр.п. до 47.8% през периода юли - септември спрямо същия период на 2018 г. Статистическият институт публикува и подробна разбивка за компонентите на брутния вътрешен продукт на страната през третото тримесечие. Темпът на растеж на икономиката не е ревизиран спрямо числата, публикувани преди месец - той остава 3.7% на годишна база. Сега обаче може да се каже, че увеличението отново идва предимно от потреблението на домакинствата, където двигатели са растящата заетост, намаляващата безработица и по-високите заплати. Като цяло обаче потреблението се забавя, както показваха и експресните данни - от 5.5% през второто тримесечие до 4.9% през третото. Инвестициите нарастват скромно с темп от 1.8% на годишна база, а износът и вносът се забавят, но поне посоката им е нагоре за разлика от предходното тримесечие.
Източник: Капитал (06.12.2019)

Софтуерната индустрия вече отговаря за 2.9% от БВП Приходите от софтуерната индустрия в България отговарят за 2.9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната през 2018 г. Това сочат данните на Българската асоциация на софтуерните компании (БАССКОМ), публикувани в годишния доклад "Барометър" за състоянието на сектора. Анализът се базира на данни от над 4000 компании с общи приходи от 3.1 млрд. лв. - 23% ръст спрямо 2017 г. Очакванията за тази година са за 3.8 млрд. лв. оборот, или още 24% ръст спрямо 2018 г. Ако прогнозата се изпълни, секторът ще отговаря за 3.4% от БВП. Сред участниците в анкетата доминират дружествата, работещи за външни пазари, докато тези, които обслужват предимно вътрешния, имат осезаемо по-ниски темпове на растеж. Целта, поставена от БАССКОМ за следващите пет години, е през 2024 г. приходите на сектора да са 10.3 млрд. лв., или 7.6% от БВП. По отношение на работните места в софтуерните компании в България към края на 2019 г. трябва да работят 34 хил. хил. души. Друга позитивна тенденция е, че броят на сравнително големите фирми с над 250 служители се е увеличил с 90% за последните осем години. В тази статистика обаче има уловка: тя разглежда конкретно софтуерните дружества, а не всички IT специалисти. Подобни данни за момента липсват, понеже софтуерни експерти (не задължително програмисти) се срещат в почти всяка компания и точният им брой е труден за уточняване. Според данните на БАССКОМ средната заплата в сектора през 2018 г. е била 2.87 хил. лв., докато през 2019 г. прогнозата е тя да надхвърли 3.02 хил. лв. Това прави индустрията очаквано най-добре платената в страната за поредна година, като тази тенденция със сигурност ще се запази. Данните до този момент за 2019 г. показват, че софтуерните специалисти получават 3.4 пъти по-високи заплати, отколкото средното за страната, докато през 2018 и 2017 г. това число беше съответно 3.5 и 3.9 пъти. Факторите тук са няколко, но основният е, че макар компаниите да растат като общ брой специалисти, почти всички изпитват недостиг, особено по отношение на висококвалифицирани кадри. Този недостиг води до по-висока конкуренция и съответно по-високи заплати предвид ограничения човешки ресурс, който се разпределя между фирмите. Според анализа на БАССКОМ, ако българските заплати се приведат като покупателна способност, средностатистическият български софтуерен специалист има по-висок стандарт на живот, отколкото колегите си във Великобритания, а отскоро – и от тези в Германия. "Икономическата миграция не би трябвало да бъде фактор в IT сектора. Причината е другаде", коментира при представянето на доклада Георги Захариев, част от управителния съвет на БАССКОМ. По време на представянето на доклада от асоциацията заявиха още, че секторът вече не би трябвало да бъде към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Проблемът според БАССКОМ е, че секторът вече е прекалено важен, за да бъде втори или трети приоритет на министерство, което се занимава основно с недигитална дейност, като физическа инфраструктура. В същото време според организацията най-доброто нещо, което може да се случи на сектора, е да няма нито помощ, нито пречки от страна на държавата. "Предпочитаме да не ни се помага. Справяме се добре и сами", заяви Доброслав Димитров, председател на УС на БАССКОМ.
Източник: Капитал (06.12.2019)

Оборотът в търговията на дребно нараства с 3.7% за година По предварителни сезонно изгладени данни през юли 2019 г. оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети", по съпоставими цени, нараства с 1% спрямо предходния месец, сочат данни на Националния статистически институт. През юли 2019 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 3.7% в сравнение със същия месец на предходната година. През юли 2019 г.се наблюдава увеличение на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с нехранителни стоки - с 1.5%, търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 1%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.9%. В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали по-значителен ръст се наблюдава в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - съответно с 8.2 и 7%. През юли 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 г. оборотът нараства при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 6.9%), търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 4.6%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1.3%). По-значителен ръст при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали е отчетен при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 27.8%. Спад е регистриран при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 6.7%.
Източник: econ.bg (06.12.2019)

Промишленото производство нараства с 1,7% на годишна база Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава през октомври с 1,1% спрямо септември, когато се повиши с 0,7%. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. На годишна база промишленото производство нараства през октомври с 1,7%, което е най-сериозният растеж от април насам. Данните могат да се тълкуват като положителни и дават основание за запазване на очакванията за стабилен растеж на българската икономика в началото на четвъртото тримесечие. През октомври 2019 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 1,8%, и в добивната промишленост - с 0,7%, а намаление - при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4,6%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството, некласифицирано другаде - с 18,1%, производството на хранителни продукти - с 6%, производството на превозни средства, без автомобили - с 5,3%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм и производството на метални изделия, без машини и оборудване - по 4,4%.
Източник: Инвестор.БГ (10.12.2019)

Продажбите на дрехи и обувки стимулират търговските обороти през октомври През октомври продажбите на дребно се движат основно от търговията с дрехи и обувки, компютърна и комуникационна техника. През месеца оборотите на търговците забавят ръста си, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ). Оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени запазва нивото от предходния месец по предварителни сезонно изгладени данни. Спрямо година по-рано ръстът е с 1,2 на сто. На годишна база през октомври оборотът нараства при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 2,1%), и при тази с автомобилни горива и смазочни материали (с 1,6%). Спад е регистриран при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 0,2%). По-значителен ръст при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е отчетен при: търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 8,9%, при търговията с компютърна и комуникационна техника - с 8,8%, и тази в неспециализирани магазини с разнообразни стоки - с 6,3%. Спад е отчетен при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки с 10,7%.
Източник: Инвестор.БГ (10.12.2019)

3,1% ръст в строителството през октомври спрямо същия месец на 2018 г. По предварителни данни на Националния статистически институт през октомври индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонни данни, е с 0,1 на сто над равнището от предходния месец. Календарните данни показват нарастване от 3,1 на сто на строителната продукция през октомври 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 г. През октомври 2019 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонни данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство се увеличава с 0,2 на сто, а сградното строителство запазва равнището си от предходния месец. На годишна база нарастването на строителната продукция през октомври 2019 г., изчислено от календарните данни, се определя от положителния темп при сградното строителство, където ръстът е със 7,9 на сто, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление с 3 на сто.
Източник: 24 часа (10.12.2019)

Българските домакинства са четвърти в ЕС по разходи за храна През 2018 година домакинствата в ЕС са похарчили над 1.047 трилиона евро (6.6 процента от БВП на съюза) за храни и безалкохолни напитки, сочат данни, публикувани вчера на сайта на Евростат. Това се равнява на 12.1 процента от общите разходи за потребление и е третата категория по обем на харчовете след "жилище, вода, електричество, газ и други горива" с 24 процента и "транспорт" с 13.2 процента от домакинските разноски. Домакинствата в Румъния са похарчили близо една трета от парите за храни и безалкохолни напитки (27.8 процента). След тях се нареждат литовците (20.9 процента) и естонците (19.6 процента). България е на четвърто място, като близо една пета (19.1 процента) от разходите на домакинствата са били за храни и безалкохолни напитки.
Източник: Дневник (10.12.2019)

Приходите от нощувки през октомври са близо 52 млн. лв. С 4% се покачват приходите от нощувки в страната през октомври 2019 г. спрямо същия период миналата година. Към момента достигат 51.9 млн. лв., а регистрираното увеличение се дължи главно на приходите от български граждани 10.4 %, докато тези от чужденци намаляват с 1.3 на сто. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през октомври тази година е 910.4 хил., което показва покачване с 0.2 на сто от преходната година. Най-голямо увеличение (2.9 %) се наблюдава при нощувките в 4 и 5-звездни хотели. Цели 76% от общия брой нощувки за страната са на чужденци именно в първокласните хотели. Останалите 37.9 на сто са за нощувките на българи на същите места за настаняване. Ръст се отчита и в общия брой на пренощувалите лица, те достигат 455,5 хил. или с 3.8 на сто повече от октомври 2018 г. Увеличение има и при българските граждани, и при чужденците съответно с 2.3% и 6.6 на сто. Нашенци са направили средно по 1,9 нощувки за месеца, а чуждестранните туристи са прекарали средно по 2.2 вечери в наши хотели.
Източник: Монитор (11.12.2019)

НСИ: Износът на България за ЕС нараства с 3.3% През периода януари - септември 2019 г. износът на България за ЕС нараства с 3.3% спрямо същия период на 2018 г. и е в размер на 29 049.1 млн. лева, съобщиха от НСИ. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 66.3% от износа за държавите - членки на ЕС. През септември 2019 г. износът за ЕС нараства незначително спрямо същия месец на предходната година е на стойност 3 233.8 млн. лева.При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - септември 2019 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (15.5%). Най-голям спад се наблюдава в сектор се „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (7.3%). Вносът на България от ЕС през периода януари - септември 2019 г. се увеличава с 2.2% спрямо същия период на предходната година и достига 30 209.7 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През септември 2019 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, се увеличава с 0.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 243.7 млн. лева.При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - септември 2019 г. в сравнение със същия период на 2018 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (25.7%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (22.7%).
Източник: Дарик радио (12.12.2019)

Спад на промишленото производство в ЕС, в България - ръст с 1% Промишленото производство в ЕС е намаляло с 0,4 процента през октомври след увеличението с 0,1 на сто през септември, сочат сезонно коригирани данни на Евростат. В еврозоната показателят се е понижил с 0,5 на сто спрямо септември, когато отчете спад от 0,1 на сто. В България на месечна основа промишленото производство през октомври се е увеличило с 1 процент след нарастването на показателя с 0,7 на сто през септември, а на годишна основа покачването е съответно с 1,7 на сто спрямо 0,1 на сто, предава БТА. През октомври 2019 година спрямо октомври 2018 година промишленото производство в ЕС се е увеличило с 1,7 на сто, а в еврозоната - с 2,2 на сто. Най-голям спад на промишленото производство на месечна основа е отчетен в Дания и Гърция (-2,6 на сто) и в Литва и Латвия -2,3 на сто). Най-голямо е било увеличението в Португалия (+3,1 на сто), в Словения (+2 на сто) и в Полша (+1,1 на сто). На годишна основа промишленото производство е намаляло най-много в Германия (-6,3 на сто), в Естония, Румъния и Словакия (-3,9 на сто). Най-голямо увеличение има в Унгария (+6,5 на сто), Ирландия (+5,9 на сто) и в Полша (+3,4 на сто).
Източник: 24 часа (13.12.2019)

Индексът на тържищните цени на хранителните стоки се повиши с 2,17 на сто Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки, се повиши тази седмица с 2,17 на сто, до 1.508 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. Преди година, в средата на декември 2018 г., ИТЦ е бил 1.422 пункта. Цената на оранжерийните домати се понижи тази седмица с 5,9 на сто - 2,24 лева за килограм, а цената на оранжерийните краставици се вдигна с 9,1 на сто, до 3,00 лева за килограм, предаде БТА. Картофите поевтиняват със 7,1 на сто и се продават по 0,65 лева за килограм. Цената на морковите пада с 10,1 на сто и се търгуват по 0,66 лева за килограм. Зелето поевтинява с 1,8 на сто и се продава по 0,55 лв./кг. Ябълките поевтиняват с 1,8 на сто, до 1,12 лв./кг. Лимоните поскъпват с 1,4 процента и се продават по 2,17 лева за килограм. Бананите се търгуват по 2,15 лева за килограм. Портокалите вървят по 1.33 лева за килограм, а мандарините - по 1,55 лв. /кг. Кравето сирене поевтинява с 1,1 на сто и се търгува по 6,21 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", се купува по 10,59 лв./кг. Олиото поскъпва с 2,5 на сто и се продава по 2,05 лева за литър. Пакетче краве масло от 125 грама се продава по 2,28 лева. Пилешкото замразено месо поевтинява с 1,0 на сто и се търгува по 4,04 лева за килограм на едро в края на седмицата. Захарта се търгува по 1,24 лв./кг. Брашното, тип "500", се продава средно по 0,95 лева/кг. Цената на ориза се повишава с 1,5 на сто, до 1,99 лева за килограм. Яйцата се продават средно по 0,21 лева за брой.
Източник: 24 часа (16.12.2019)

Средногодишната инфлация е 3.0% Индексът на потребителските цени за ноември 2019 г. спрямо октомври 2019 г. е 100.5%, т.е. месечната инфлация е 0.5%. По данни на Националния статистически институт инфлацията от началото на годината (ноември 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 3.1%, а годишната инфлация за ноември 2019 г. спрямо ноември 2018 г. е 3.0%. Средногодишната инфлация за периода декември 2018 - ноември 2019 г. спрямо периода декември 2017 - ноември 2018 г. е 3.0%. През ноември 2019 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 1.1%; алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.1%; облекло и обувки - увеличение с 0.7%; жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 0.2%; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - намаление с 0.3%. При здравеопазването се регистрира увеличение с 0.2%; транспорт - цените остават на равнището от миналия месец; съобщения - увеличение с 0.1%; ? развлечения и култура - увеличение с 1.1%; образование - увеличение с 0.1%; ресторанти и хотели - увеличение с 0.6%; разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0.1%. През ноември 2019 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: брашно - с 0.7%, бял хляб - с 0.6%, свинско месо - с 3.0%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 4.0 и 2.4%, мляно месо (кайма) - с 4.0%, пълномаслено прясно мляко - с 0.7%, сирене - с 0.1%, кашкавал - с 1.4%, извара - с 0.4%, домати - с 9.7%, краставици - с 34.3%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) - с 4.2%, гъби - с 0.2%, леща - с 1.4%, шоколад и шоколадови изделия - с 0.9%, оцет - с 1.1%, сол - с 0.9%, кафе - с 0.7%, минерална вода - с 0.6%, газирани напитки - с 1.6%, вина - с 0.2%, и други. През ноември 2019 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 0.8%, хляб „Добруджа“ - с 0.4%, макаронени изделия - с 1.0%, месо от едър рогат добитък - с 0.3%, месо от домашни птици - с 1.2%, риба - с 1.0%, кисели млека - с 0.4%, млечни масла - с 1.0%, маргарин - с 0.6%, олио - с 1.2%, ябълки - с 1.3%, цитрусови и южни плодове - с 6.2%, зеле - със 17.4%, зрял лук - с 0.8%, маслини - с 2.6%, зрял боб - с 1.0%, картофи - с 0.2%, чай - с 0.4%, ракии - с 0.2%, бира - с 1.0%, и други. През ноември 2019 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: цигари - с 0.2%, обувки - с 2.4%, газообразни горива за битови нужди - с 1.2%, топлинна енергия за отопление - с 3.5%, бойлери - с 1.2%, прахове за пране - с 0.5%, нови автомобили - 0.6%, дизелово гориво - с 0.1%, автомобилен бензин А95Н - с 0.1%, автомобилен бензин А100Н - с 0.5%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 2.3%, метан за ЛТС - с 0.1%, услуги по обработка на писма - с 6.5%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания в страната - с 2.3%, услуги по обществено хранене - с 0.7%, козметични продукти - с 1.6%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: облекло - с 0.2%, течни горива за битови нужди - с 0.1%, мебели и предмети за обзавеждане - с 1.3%, хладилници - с 1.6%, перални и съдомиялни машини - с 0.6%, готварски печки - с 1.0%, климатични инсталации - с 0.5%, прахосмукачки - с 2.2%, международни полети - с 5.4%, мобилни телефонни апарати - с 1.1%, персонални компютри - с 1.8%, кина и театри - с 0.1%, продукти за лична хигиена - с 0.8%, и други. През ноември 2019 г. цените на лекарствените продукти и на лекарските услуги са се увеличили съответно с 0.2 и 0.1%, а цените на стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец.
Източник: Банкеръ (17.12.2019)

Инфлацията се ускорява до 3% през ноември Темпът на растеж на потребителските цени в България се ускорява за втори пореден месец и достига 3% на годишна база през ноември спрямо 2.4% през октомври. Увеличението идва предимно от поскъпването на някои хранителни продукти като месото и плодовете, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Европейският Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) също се ускорява до 2.2% през ноември. За сравнение, през октомври ръстът, измерен през ХИПЦ, беше 1.6% . Подобно на българския индикатор, тук повишението също се дължи на хранителните продукти. Нивото обаче остава чувствително по-ниско, защото делът на храните при определянето на потребителската кошница е доста по-малък. Ускорението на инфлацията в страната се дължи до голяма степен на по-високите цени на хранителните продукти. През ноември те са с 5.9% над миналогодишните нива. За сравнение, през октомври инфлацията беше 4.7%. Ускорението идва основно от цените на месо и месни стоки, където годишната инфлация се повишава до 12.7%. Фактор вероятно е разпространението и ефектите от африканската чума по свинете, която през лятото унищожи над 20% от промишленото производство в България.
Източник: Капитал (17.12.2019)

България е на 2-о място в ЕС по ръст на разходите за труд Темпото на растеж на заплатите в еврозоната и в целия ЕС се забавя леко през третото тримесечие на 2019 г. спрямо предходните три месеца, като в същото време България остава в челната тройка на страните с най-високо повишение на заплащането на труда, показват данни на Евростат. В еврозоната заплащането на труда се увеличава през третото тримесечие на годината с 2,6% на годишна база след повишение с 2,8% през периода април - юни, докато в рамките на целия ЕС растежът се забавя до 3,2% от 3,3%. Същевременно обаче общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица (включващи данъци, заплати и други разноски) се увеличават с 2,6% в еврозоната след повишение с 2,8% през предходното тримесечие, а в рамките на ЕС растежът се забавят до 3,1% от 3,2 на сто. Тенденцията за значително нарастване на възнагражденията в цяла Централна и Източна Европа се запазва. Единствено Словения и Хърватска са изключение в тази тенденция. В сравнение с еврозоната ръстът за последните 24 месеца в този регион е с 2 до 4 пъти по-висок.
Източник: Инвестор.БГ (17.12.2019)

Разходите за персонал нарастват с 10% през третото тримесечие Бизнесът заделя с 10% повече средства за персонал през третото тримесечие на годината спрямо същия период на 2018 г., показват данни на Евростат. Темпът леко се забавя - през второто тримесечие растежът на годишна база беше 11%. Въпреки това остава в пъти над средния за ЕС и еврозоната - съответно 3.1% и 2.6%. Разноските, които българският бизнес заделя за осигуровки и данъци, се повишават малко по-бързо - с 11.2% на годишна база, докато разходите за заплати са с 9.7% над нивото година по-рано. Това поставя България на второ място в ЕС след Румъния, където разходите за труд нарастват с 13.2%, а на трето място попада Унгария с 8.9%. Централна и Източна Европа като цяло от години доминира първите места в класацията. Една от причините е повишението на минималните възнаграждения в региона с цел да се настигнат по-бързо средноевропейските доходи. Фактор обаче е и недостигът на персонал в резултат на негативните демографски процеси и емиграцията.С най-голямо увеличение на разходите за труд са компаниите в имотния сектор. Те са заделили с 15% повече средства за заплати, данъци и осигуровки през третото тримесечие спрямо година по-рано, което е най-високият темп за сектора в ЕС. На тримесечна база обаче е видим спад от 0.5%. Значително увеличение има и в образователния сектор - 12.8% на годишна база, като само разходите за възнаграждения нарастват с 12.2%. Повишението се дължи на административното увеличение на заплатите по обявения от управляващите план - да се удвоят до края на мандата на този кабинет. С двуцифрен темп нарастват и разходите за заплати в сектор "Други", където влизат фризьорските салони, химическо чистене, неправителствени организации - за работещите тук разходите са с 14% повече спрямо третото тримесечие на 2019 г. Фактор за значителното увеличение в сектора е ниската база, като според данни на НСИ средната заплата достига 912 лв. към края на септември.
Източник: Капитал (18.12.2019)

Евростат: Инфлацията в ЕС, еврозоната и България се е ускорила през ноември Годишната инфлация в ЕС се е ускорила до 1,3 процента през ноември спрямо 1,1 на сто през октомври, а в еврозоната показателят се е повишил до 1 процент спрямо 0,7 на сто през октомври, съобщи днес европейската статистическа служба Евростат. Целевата инфлация за европейския валутен блок, определена от Европейската централна банка (ЕЦБ), е малко под 2 процента. През ноември миналата година показателят е бил съответно на равнище 2 на сто и 1,9 процента, предава БТА. В България инфлацията се е ускорила до 2,2 на сто през ноември спрямо 1,6 процента предходния месец. Преди година инфлацията в страната е била 3 процента. През октомври най-ниска е била инфлацията в Италия, Португалия (по 0,2 на сто) и Белгия (0,4 процента). Най-висок показателят е бил в Румъния (3,8 процента), Унгария (3,4 на сто), Словакия (3,2 процента) и Чехия (3 на сто). Най-голям принос за повишаването на инфлацията в еврозоната имат услугите (+0,82 процентни пункта), храните, алкохола и тютюневите изделия (+0,37 процентни пункта).
Източник: 24 часа (19.12.2019)