Влязохме в топ 50 по икономическа свобода С 13 места по-нагоре се изкачва България в „Индекса на икономическата свобода“ на Фондация „Херитидж“ и списание „Уолстрийт джърнъл“– от 60-о място през 2016 на 47-о място през 2017 г. През изминаващата вече 2017 г. страната ни е постигнала значително подобряване на страната ни по икономическа свобода, както и положителни промени в конкурентоспособността показва проучване на БТПП на база на международни престижни институции. В другата класация обаче - на канадския институт „Фрейзър” „Икономическа свобода по света”, спадаме с три места на 48-о място, но за нейното изготвяне са ползвани данни за страните от 2015 г. В новото издание на класацията на Световния икономически форум „Индекс на глобалната конкурентоспособност 2017-2018” сме класирани с позиция по-напред - 49-о място, спрямо 50-о в предходното издание. На 25-о място сме по макроикономическа стабилност и по този под критерий България продължава да получава високи оценки. В другата известна класация, отчитаща конкурентоспособността на „Международния институт за управленско развитие”, Швейцария, също се изкачваме с една позиция от 50-о място през 2016 г. на 49-о място през 2017 г. Повишава се позицията на България и по отношение на „Индекса на просперитет“ на лондонския институт “Легатум“, където от 57-о място през 2016 г. днес сме на 51-о. Все още обаче страната ни има слаб успех в иновациите и това е областта, в която бизнесът и държавата трябва да положат усилия за постигане на напредък, показва анализът. Само с една позиция напредваме – на 38-о място, според „Глобалния иновационен индекс” от 2017 година спрямо 39-о в предходното издание на класацията. По отношение на „Индекса на глобализация“ на икономическия институт KOF отбелязваме спад с 8 позиции (30-о място през 2016 г.), където днес се намираме на 38-о място. При „Индекса на право на собственост“ също се отчитат негативни тенденции – от 66-о място през 2016 г. отиваме чак на 85-о за 2017 г.
Източник: Монитор (02.01.2018)

България отчита 7,3% ръст на чуждестранните туристи за периода януари-ноември 2017 г. България бележи ръст от 7,3% в броя на чуждестранните туристи от януари до ноември 2017 г. спрямо същия период година по-рано, сочат данните на НСИ. За 11-е месеца на годината страната ни е посрещнала 8 425 620 чуждестранни гости. Най-много туристи сме посрещнали от Гърция, Румъния, Германия, Турция, Русия, Македония. Над 1 060 000 са били посетителите от Гърция, което е ръст от над 8 на сто спрямо същия период на миналата година. Повече от 12% е увеличението на туристите от Турция. Пътуващите от Румъния пък са били 1 054 170. Повече от 853 120 гости сме посрещнали от Германия, което е нарастване с над 5%, сочат още данните. Само през ноември общият брой посещения на чуждестранни туристи в България е бил 399 517. „Данните са изключително добри. Ако запазим това нарастване имаме реален шанс да надхвърлим 9 млн. туристи на годишна база. Това би било рекорд и ще работим усилено, за да го постигнем”, коментира министърът на туризма Николина Ангелкова, цитирана от пресцентъра на МТ. Тя допълни, че Министерството на туризма ще продължи активната си дейност за превръщането на България в целогодишна дестинация. „Отчетените данни дават възможност и амбиция да се стремим през 2018 г. да достигнем 10 млн. чуждестранни туристи, които да предпочетат държавата ни за почивка или пътуване“, посочи още Ангелкова. Над 6,3 млрд. лв. са приходите от международен туризъм за 10-е месеца на тази година, сочат данните на БНБ. За периода януари - октомври 2017 г. се отчита ръст от 9,2% спрямо същите месеци година по-рано. За месец октомври тази година постъпленията от международен туризъм и пътувания възлизат на близо 394 млн. лв. Нарастването спрямо месец октомври предходната година е 6,6 на сто.
Източник: econ.bg (02.01.2018)

1064 лв. е средната работна заплата през септември През септември 2017 г. средната работна заплата у нас е 1 064 лв. и нараства с 5.6% в сравнение с предходния месец. Спрямо септември 2016 г. ръстът е 11.5%, сочат данни на НСИ. По предварителни данни през третото тримесечие на 2017 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 10.7% спрямо третото тримесечие на 2016 година. Увеличението в индустрията е с 11.5%, в услугите - с 10.8%, а в строителството - със 7.0%. През третото тримесечие на 2017 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години e 3.2 млн. души, от които 1.7 млн. са мъже, а 1.5 млн. са жени. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.2%, като в сравнение със същото тримесечие на 2016 г. се увеличава с 3.3 процентни пункта. При мъжете този дял е 59.1%, а при жените - 47.8%. През третото тримесечие на 2017 г. безработните лица са 200 200., а коефициентът на безработица е 5.8%, като в сравнение с третото тримесечие на 2016 г. броят на безработните лица намалява с 12.6%, а коефициентът на безработица - с 1.2 процентни пункта. През същия период коефициентът на безработица намалява с 1.3 процентни пункта при мъжете и с 1.0 процентен пункт при жените, като достига съответно 6.1% за мъжете и 5.5% за жените. От общия брой на безработните лица през третото тримесечие на 2017 г. 112 400 (56.2%) са мъже и 87 800 (43.8%) - жени. Според бизнес анкетите на НСИ през декември 2017 г. 31.4% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им.
Източник: econ.bg (02.01.2018)

Минималната заплата става 510 лв. от 1 януари 2018 Минималната заплата ще бъде увеличена от 460 на 510 лева от 1 януари 2018 г., на 560 лв. от 1 януари 2019 г. и на 610 лв. от началото на 2020 г. Това е записано в проекта на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. на Министерството на финансите. Увеличението ще струва 82.1 млн. лева през 2018 г., 95.7 млн. лева през 2019 и 104 млн. лева през 2020 г. В проекта е предвидено още минималната пенсия за стаж и възраст да стане 180 лева от 1 юли и 200 лева от 1 октомври 2017 г. Възрастта за пенсиониране ще расте съгласно заложеното в Кодекса за социално осигуряване: през 2018 г. за жените ще са необходими 61 г. и 2 м. възраст и 35 г. и 6 м. стаж, а за мъжете - 64 г. и 2 м. възраст и 38 г. и 6 м. стаж. През 2020 г. жените ще се пенсионират на 61 г. и 6 м. след 35 г. и 10 м. стаж, а мъжете - на 64 г. и 3 м. и 38 г. и 10 м. стаж. Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Сигурност" ще продължи да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 6 месеца през 2020 г. Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се ще се увеличи за 2018 г. на 510 лв., 550 лв., 600 лв. и 650 лв., съобразно дохода. Увеличението за 2019 г. е съответно 560 лв., 600 лв., 650 лв. и 700 лв.; а за 2020 г. – 610 лв., 650 лв., 700 лв. и 750 лева. В средносрочната бюджетна прогноза не се предвижда увеличение на данъците, а повишаване на събираемостта им. Според прогнозата БВП ще нарасне с 3% в реално изражение през 2017 г., а през следващите три години ще е 3,1 - 3,2%. През 2020 г. се очаква БВП да достигне 113.062 млрд. лв. при 97.156 млрд. лева през 2017-а. В периода 2018-2020 г. се очаква безработицата постепенно да се понижи до 6,2% през 2020 г., а средносрочният темп на нарастване на заетостта да възлиза на около 0,5% на година. Средногодишната инфлация ще се увеличи от 1,2% (2017 г.) на 1,8% (2020) при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2018-2020 г., съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП се очаква да отбележи спад и да достигне до ниво от 22,3% към края на периода в резултат основно на погашения по дълга в обращение. Предвижда се увеличение на заплатите на учителите с цел удвояването им до 2021 г. От разчетите се вижда, че образованието ще бъде наложено като приоритет. Процентът от БВП за образование ще нарасне от 3.5% на 4% до 2020 г. Във всички останали сфери има запазване, минимално увеличение или намаление на процента. Най-голямо е то за полицията - от 2% от БВП сега на 1.4% през 2020 г. Целта за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) за 2018 г. и 2019 г. се запазва съответно на 1% от БВП и на 0,5% от БВП в съответствие със заложената в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година. За 2020 г. е планирано постигането на балансиран бюджет. Общото ниво на приходите по КФП в средносрочен план се предвижда да бъде в диапазона 36,5-36,6% от БВП. Съобразено със заложените цели за бюджетното салдо по КФП и очакваното ниво на приходната част на бюджета, възможностите за финансиране на публични разходни политики са ограничени в рамките от 37,5% от БВП през 2018 г. до 36,5% от БВП през 2020 година. През 2018 г. ще се повиши размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии" на ДОО с един процентен пункт. Очаква се това да доведе до нарастване на осигурителните приходи с 244,2 млн. лв. през 2018 г. Предвижда се и поетапно изменение на акциза на цигарите до достигане на минималния акциз от 177 лв. на 1000 къса към 01.01.2018 г.
Източник: Стандарт (02.01.2018)

Производствените цени нарастват за десети пореден месец През ноември производствените цени в България продължават да нарастват, като затвърждават тенденцията от предходните месеци. На месечна база индексът на цените на производител нараства с 0,6%, а на годишна база с 5,7%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Така ръстът на годишна база продължава десети пореден месец. По-високи производствени цени спрямо октомври са регистрирани в преработващата промишленост - с 0,9%, като по-съществено е увеличението при производството на тютюневи изделия - с 1,9%, и при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 0,8%. Намаление е регистрирано при производството, некласифицирано другаде, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 0,8%, както и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0,4%. В добивната промишленост е отчетено намаление на цените - с 1,5%, a при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ не се наблюдава промяна. На годишна база през ноември производствените цени нарастват с 5,7%, като повишение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9,9%, при преработващата промишленост - с 4,5%, и в добивната промишленост - с 3,8%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 11,3%, на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 7,3%, както и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5,1%. Намаление е регистрирано при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти, и при производството на превозни средства, без автомобили - по 2,3%. На вътрешния пазар производствените цени през ноември нарастват с 0,5% спрямо предходния месец. Увеличение има в преработващата промишленост - с 0.7%, в добивната промишленост - с 0,6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.1%. В преработващата промишленост увеличение на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 2,7%, и при производството на химични продукти - с 1,5%. Намаление е отчетено при производството на основни метали - с 1,1%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 0,9%. Цените на производител на вътрешния пазар през ноември растат с 5,8% в сравнение със същия месец на 2016 година. Увеличение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10,1%, в добивната промишленост - с 9,1%, и в преработващата промишленост - с 3,1%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо ноември 2016 г. са отчетени при производството на основни метали - със 7,3%, на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6,4%, и при производството на електрически съоръжения - с 4,8%. Намаление на цените се наблюдава при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0,6%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0,3%. Индексът на цените на производител на международния пазар през ноември 2017 г. се увеличава с 0,8% в сравнение с предходния месец, като по-съществено увеличение се наблюдава при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1.8%, при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1,3%. На годишна база цените на производител на международния пазар нарастват с 5,7%, като в преработващата промишленост увеличението на цените е с 6,1%. По-високи цени са отчетени при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 13,8%, и при производството на основни метали - с 12,3%. Намаление на цените се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили - с 3,3%, на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 3,2%, и при производството на химични продукти - с 2,3%.
Източник: Инвестор.БГ (02.01.2018)

Euler Hermеs очаква икономиката на България да се разшири с 3,5% през 2018 г. Тенденцията за стабилно развитие на българската икономика ще продължи и през 2018 г. с очакван ръст на БВП от 3,5%, прогнозира световният лидер в застраховането на търговски кредити Euler Hermеs. Според международните анализатори за 2017 г. страната ни ще постигне ръст от 3,7% на БВП. Един от ключовите фактори са фиксираните инвестиции, свързани с реализацията на проекти с финансиране от Европейския съюз (ЕС), които се увеличават с 3,5%. Продължава да се засилва и вътрешното търсене, като прогнозният ръст на разходите за публично потребление за 2017 г. е 3,5%, а за индивидуално – 5%. През 2018 г. се очаква тази тенденция да се запази с ръст съответно от 2,4% и 4,8%. Прогнозата за ръст на потреблението се базира на стабилния тренд за намаляване на безработицата – от 9,1% през 2015 г., 7,6% за 2016 г. и очаквано понижение до 6,2% през 2017 г. За 2018 г. се о(аква показателят да реализира спад до 5,2%. “За разлика от 2016 г., когато експортът също беше много важен фактор за развитието, през 2017 г. основният двигател е вътрешното търсене. Очакваме този дисбаланс, макар и в по-лека степен, да се запази и през 2018 г.”, обяснява Манфред Щамер, ллавен анализатор „Икономически проучвания и оценка на риска” на Euler Hermes. Според прогнозата след няколко последователни години на ръст през 2017 г. нетният износ ще отбележи спад с 1,3%, а през 2018 г. - с 0,5%. Компанията предвижда и 2,1% средногодишна инфлация за 2017 г. и 2,5% за предстоящата година. Основна причина за това продължава да бъде ръстът на цените на петрола на международните пазари. Euler Hermes прогнозира, че в световен мащаб цената на петрола през 2018 г. да се покачи до 62 щатски долара за барел от 55 щатски долара за барел през 2017 г. “Не очакваме продължаващият ръст на цените на петрола да има негативно отражение върху някои сектори или върху българската икономика като цяло. Прогнозата ни за страната през 2018 г. остава стабилна с възможности за развитие”, казва Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България. Въпреки това Euler Hermes засега оставя рейтинга на България без промяна на B2, който индикира умерен риск. Основна причина за това е външният дълг, който продължава да е висок. В контекста на стабилна икономическа среда продължава и тенденцията за намаляване на фалитите у нас през последните години. През 2018 г. се очаква броят на несъстоятелностите в България да се свие с 5% спрямо около 400 обявени такива за 2017 г. “Този тренд обаче трябва да бъде разглеждан с особено внимание заради наличието на специфични административни усложнения и много тежката процедура за обявяването на несъстоятелност в България. Сравнението показва, че ако у нас това отнема средно 3,3 години, то в Европа и Централна Азия периодът е значително по-кратък – 2,3 години, а в други развитие държави е дори 1,7 години“, констатира компанията. Очаква се средният срок за междуфирмени разплащания в България да се запази на 59 дни за 2017 г. Очаква се и през 2018 г. да продължи ръстът в застраховките на търговските кредити както в световен мащаб, така и в България.
Източник: Инвестор.БГ (02.01.2018)

Българо-японският стокообмен постави 10-годишен рекорд Стокообменът между България и Япония е на стойност 151 млн. щ.д., което е най-високото постигано ниво на взаимната търговия от 2008 г. насам. Това стана ясно по време на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и посланика на Япония у нас Н.Пр. Масато Ватанбе. Има възможности за навлизане на редица български продукти на японския пазар като вина, млечни продукти, розово масло, рибни продукти и др., стана ясно по време на срещата. „Желанието ни е да поощрим българо-японския търговско-икономически обмен с повече срещи на правителствено ниво и контакти между бизнеса от двете страни“, каза зам.-министър Манолев. През последните години има позитивен тренд на нарастване на японските инвестиции в България и трябва да използваме този факт, за да поканим и други японски компании да дойдат в България, посочи посланик Ватанбе. Двамата се договориха да се предприемат координирани действия за насърчаване на контактите между български и японски компании и малки и средни предприятия. Зам.-министър Манолев подчерта и важността на приключилите преговори за Споразумението за свободна търговия между Япония и ЕС, което се очаква да се отрази и на търговските отношения на страните-членски с азиатската държава.
Източник: Монитор (03.01.2018)

Безработицата се е свила с 45% за 13 г., сочи анализ Броят на безработните в България е спаднал с над 45% за последните 13 години - от 449.1 хил. души до 247.2 хил. души за периода 2003 - 2016 г., показва анализ на Българската търговско-промишлената палата. Коефициентът на безработица е намалял от 13.7% през 2003 г. до 7.6% за 2016 г., а за третото тримесечие на 2017 г. е достигнал нива 5.8% по данни на Националния статистически институт и съответно 200.2 хил. безработни лица. Единствено Румъния е с по-ниска безработица от нашата по последни данни с коефициент на безработица 5.2%. В съседните страни се наблюдават значително по-високи нива на безработица – Сърбия - 15.6%, Македония - 23.2%, Гърция - 20.7%, Турция - 10.7% (по данни на Международния валутен фонд от World Economic Outlook 2017). Според работодателската организация тази положителна статистика се дължи на подобряване на бизнес климата, но и на недостига на кадри, който е основен проблем пред бизнеса. Най-голям е броят на безработните със средно образование – 99.6 хил., с основно, начално и по-ниско – 65.3 хил.души, и най-малък е броят на хората с висше образование – 35.2 хил. Голяма част от тези хора не могат да си намерят работа поради ниската квалификация, която имат. От друга страна, има още 205 хил. души от населението, които не търсят работа, макар да имат готовност да почнат. Този своеобразен резерв за пазара на труда обаче в последните години силно намалява – през 2011 г. тази група са били 284 хил. души. Проучванията на палатата показват, че компаниите изпитват силен недостиг на квалифицирани кадри, като най-много се търсят IT специалисти, хора, завършили машинно инженерство, както и служители в туристическия бранш, транспорта и строителството.
Източник: Дневник (04.01.2018)

Безработицата у нас наполовина по-малко Броят на безработните у нас е спаднал с над 45% за последните 13 години - от 449,1 хил.души до 247,2 хил. души за периода 2003-2016г., показва анализ на Българската търговско-промишлената палата (БТПП). Коефициентът на безработица е намалял от 13,7% през 2003г. до 7,6 % за 2016г. , а за третото тримесечие на 2017 г. е достигнал нива от 5,8% по данни на НСИ и съответно 200,2 хил. безработни лица. Единствено Румъния е с по-ниска безработица от нашата по последни данни с коефициент на безработица от 5,2%. В съседните страни се наблюдават значително по-високо нива на безработица – Сърбия -15,6%, Македония- 23,2%, Гърция- 20,7%, Турция- 10,7%, по данни на Международния валутен фонд от World Economic Outlook 2017. Тази положителна за страната ни статистика се дължи на подобряване на бизнес климата, но и на недостига на кадри, който е основен проблем пред бизнеса, посочват от БТПП. Най-голям е броят на безработните със средно образование – 99,6 хил д., ; с основно, начално и по-ниско – 65,3 хил.души и най-малък е броят на хората с висше образование – 35,2 хил.д. Голяма част от тези хора не могат да си намерят работа, поради ниската квалификация, която имат. От друга страна има още 205 хиляди души от населението, които не търсят работа, макар да имат готовност да почнат. Този своеобразен резерв за пазара на труда обаче в последните години силно намалява – през 2011 г. тази група хора са били 284 хиляди души. Проучванията на БТПП показват, че компаниите изпитват силен недостиг на квалифицирани кадри, като най-много се търсят IT специалисти, хора, завършили машинно инженерство, както и служители в туристическия бранш, транспорта и строителството.
Източник: Монитор (05.01.2018)

Намаляват поръчките в промишлеността През декември 2017 г. общият показател на бизнес климата се понижава с 1,6 пункта спрямо ноември. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ) за стопанската конюнктура. По-неблагоприятен бизнес климат е регистриран в промишлеността, строителството и сектора на услугите, докато в търговията на дребно запазва приблизително равнището си от предходния месец, съобщават от института. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността" намалява с 1,9 пункта, което се дължи на по-резервираните очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Анкетата отчита намаление и на осигуреността на производството с поръчки от чужбина, което е съпроводено и с понижени очаквания за дейността на предприятията през следващите три месеца. Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила остават основните пречки за развитието на бизнеса в сектора, показват данните на НСИ. Мениджърите масово очакват продажните цени в промишлеността да останат същите в следващите три месеца, става ясно от конюнктурата. През миналия месец съставният показател „бизнес климат в строителството" спада с 3,5 пункта. Това също се дължи на по-неблагоприятните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Според тях получените нови поръчки през последния месец намаляват, като и прогнозите им за дейността през следващите три месеца са песимистични. Основните фактори, затрудняващи предприятията, продължават да са несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостигът на работна сила. Но анкетата все пак отчита отслабване на негативното влияние на първите два фактора. Бизнес климатът в търговията на дребно запазва приблизително същото равнище като през ноември 2017 г., става ясно от данните на НСИ. Основният проблем за дейността в сектора отново е свързан с конкуренцията в бранша. На второ и трето място са недостатъчното търсене и несигурната икономическа среда, макар че през последния месец се наблюдава намаление на неблагоприятното им въздействие. По отношение на продажните цени очакванията на търговците са за известно увеличение през следващите три месеца. През декември съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" се понижава с 0,9 пункта. Затрудненията са конкуренцията в бранша и несугрната икономическа среда.
Източник: Стандарт (09.01.2018)

През декември общото икономическо доверие в Европейския съюз отбеляза повишение до най-високо ниво от лятото на 2000-а година насам, като в същото време аналогичният индекс на Европейската комисия за България отбеляза известно отстъпление от неговия посткризисен връх, достигнат през предходния месец. Индексът, измерващ икономическото доверие в ЕС, се повиши през декември до 115,9 пункта от 114,3 пункта през ноември, когато достигна най-високо ниво от юни 2007-а година насам - около година преди да стартира световната финансова и икономическа криза. Аналогичното проучване на ЕК само в рамките на еврозоната също отчете ръст на икономическото доверие до нов 17-годишен връх. Солидното подобрение в рамките на целия ЕС се дължи на рязко нарастване на икономическото доверие във Великобритания с 3,6 пункта (водещата икономика извън еврозоната), както и на доверието във втората по големина икономика в Европа извън еврозоната - Полша, където съответният индекс се повиши с 1,2 пункта. Последното проучване на Европейската комисия регистрира подобрение на доверието в индустриалния и промишлен сектор (нарастване на съответния индекс до 8,8 от 8.0 пункта месец по-рано), солиден подем в сферата на услугите (от 12,5 до 16,1 пункта) и в строителството (от 0,6 до 1,8 пункта) при стабилизация на доверието в търговията на дребно на ноемврийското ниво от 6,1 пункта. Силно повишение отчита и индексът, измерващ доверието в областта на финансовите услуги (до 22,8 от 19,2 пункта). През декември индексът на потребителското доверие в 28-те страни на ЕС нарасна до -0,6 пункта от -0,7 пункта през ноември, достигайки най-високо ниво от 2001-ва година насам. Важният показател на ЕК за икономическото доверие в България обаче се понижи през декември за пръв път от шест месеца насам, достигайки 108,7 пункта, но след като през ноември нарасна до 110,8 пункта - най-високо ниво от септември 2008 година, когато беше разгарът на глобалната финансова и икономическа криза. Трябва да се има предвид, че индексът на икономическото доверие за България се задържа трайно над важното ниво от 100 пункта от края на 2014 година насам. Бизнес доверието в отделните сфери на българската икономика бележи разнопосочни движения, като съответният индекс на доверието в промишления и в индустриален сектор се влоши през декември за втори пореден месец до 1,4 пункта от 3,4 пункта през ноември, а индексът в сферата на услугите - до 12,8 от 15,1 пункта, докато при търговията на дребно има повишение до 19,3 от 17,0 пункта, а в строителната сфера - до -10,3 от -11,1 пункта. Индексът на потребителското доверие в България също отчете известно понижение до -23,6 пункта, след като месец по-рано нарасна до -22,4 пункта, достигайки най-високо ниво от юни 2007 година насам. Преди време Националният статистически институт също отчете известно влошаване на бизнес климата в нашата страна в края на 2017-а година, но въпреки това продължава да задържа стабилно над дългосрочното си средно равнище. Влошаването на стопанската конюнктура през декември беше в резултат на по-неблагоприятен бизнес климат в промишлеността, строителството и в сектора на услугите при негова стабилизация в търговията на дребно спрямо предходния месец, отбелязва НСИ.
Източник: БНР (09.01.2018)

Безработицата в ЕС намалява до 7.3% през ноември Безработицата в ЕС и еврозоната продължава да намалява, като така достига предкризисните си нива. През ноември делът на хората без работа в съюза пада до 7.3%, което е най-ниското ниво от октомври 2008 г., а по отношение на еврозоната минимум от 8.7% не е достиган от януари 2009 г. Това показват последните данни на Евростат, като така броят на безработните в ЕС отбелязва понижение с 2.1 млн. за последната година до 18.1 млн. души. Чехия задържа лидерската си позиция като страната с най-ниска безработица в съюза с 2.5%, следвана от Германия и Малта (3.6%). В другата част на класацията остават Гърция и Испания със съответно 20.5% и 16.7%. В България нивото се задържа за трети пореден месец на 6.2%, което се равнява на 210 хил. безработни.
Източник: Капитал (10.01.2018)

851.25 лева e средният осигурителен доход за ноември 2017 г. Националният осигурителен институт (НОИ) обявява, че размерът на средния осигурителен доход (СОД) за страната за месец ноември 2017 г. е 851,25 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2017 г. е 815,96 лв. От началото на годината средният осигурителен доход е нараснал с 56.16 лева, като през януари миналата година беше отчетен СОД в размер на 795,09 лв., което е най-гоямото годишно увеличение на СОД. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец декември 2017 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: econ.bg (10.01.2018)

Световната банка отново повиши оценката си за икономиката на България Световната банка рязко повиши прогнозата си за ръста на икономиката на България през следващите няколко години. Според новия годишен доклад на банката Global Economic Prospects за 2018 г. икономиката на страната ще се разшири с 3,9% през 2018 г. и с 4,0% през 2019 г., преди отново да се забави леко до 3,9% през 2020 г. За сравнение, предишните прогнози на банката от юни 2017 г. бяха за растеж от по 3,7% през тази и следващата година. Банката запази оценката си за растежа на България за миналата година – до 3,8%. Световната банка очаква, че глобалният икономически растеж ще се ускори до 3,1% през 2018 г. след по-силната 2017 г. Според институцията възстановяването на инвестициите, производството и търговията продължава, а развиващите се икономики, разчитащи на износа, се възползват от укрепващите цени на суровините. Банката обаче смята, че това до голяма степен е краткосрочно подобрение. „В дългосрочен план забавящият се потенциален растеж поставя в риск подобряването на жизнените стандарти и намаляването на бедността по света“, предупреждава банката в доклада си. Според прогнозите глобалният растеж ще се забави до 3,0% през 2019 и 2,9% през 2020 г. Очакванията се растежът в развитите икономики леко да се забави до 2,2% през 2018 г., докато централните банки постепенно премахнат стимулиращите се програми. Икономиката на развиващите се пазари обаче ще продължи да укрепва и ще ускори разширяването си до 4,5% през 2018 г., докато износителите на суровини продължат да се възстановяват. Положително според Световната банка е, че 2018 г. може да се окаже първата година от финансовата криза насам, в която глобалната икономика ще работи на изцяло или на почти на пълни обороти. Очаква се застоят в икономиката да се разсее, поради което централните банкери ще трябва да преосмислят паричните си и фискални инструменти, за да стимулират растежа и да обмислят инициативи, които биха подкрепили дългосрочния потенциал. Забавянето на потенциалния растеж в по-дългосрочен план се дължи на годините отслабващ ръст на производителността, слабите инвестиции и застаряващото население в трудоспособна възраст, пише още в доклада. Забавянето ще се разпространи широко, засягайки икономики, които формират над 65% от глобалния БВП. „Без усилия за съживяване на потенциалния растеж, спадът може да продължи и следващото десетилетие и да забави средния глобален растеж с четвърт процентен пункт, а средния растеж на възникващите пазари и развиващите се икономики - с половин процентен пункт през този период“, твърди Световната банка. По отношение на Европа и Централна Азия според Банката икономиката се е разширила до 3,7% през 2017 г. спрямо предишните прогнози за 1,3%. Очакванията за 2018 г. са растежът на региона да се забави рязко до 2,9% през тази година и да достигне 3,0% през следващите две години. Според доклада Русия и Турция са допринесли с най-много за разширяването на икономиката на региона през предишната година. Русия бележи икономически ръст от 1,7% след две години на рецесия благодарение на стабилизиращите се цени на петрола, паричната политика и по-слабата инфлация. Растежът на Турция пък е скочил до 6,7% през 2017 г. от 3,2% през предишната година благодарение на фискалните стимули. Очакванията за Русия са икономиката да продължи да се разширява с подобен темп през тази и следващите две години, но в Турция ръстът ще се забави рязко тази година до 3,5%. „Еврозоната е натрупала значителна инерция през 2017 г., достигайки ръст от 2,4% - с 0,7% повече от предишните очаквания“, казва още СБ. Виждат се редица подобрения сред страните членки, подкрепени от политическите стимули и укрепващото глобално търсене. Кредитирането в частния сектор особено много реагира на стимулите на Европейската централна банка, а растежът на местното търсене и на вноса също остава стабилен. Банката очаква цикличното подобрение да продължи и през 2018 г, макар и с по-ограничен темп. Икономиката на региона ще се разшири с 2,1% през 2018 г. и с 1,6% през 2019-2020 г. Що се отнася до САЩ, оценката на доклада е, че икономиката на страната също ще се забави през следващите години въпреки наскоро приетата данъчна реформа и други мерки. По прогнози на банката растежът е достигнал 2,3% през 2017 г. и тази година леко ще се ускори до 2,5%, но ще се забави до 2,2% и 2,0% през следващите две години. По отношение на Китай оценката сочи разширяване от 6,8% през 2017 г. - възходяща корекция спрямо прогнозите от юни, което отразява продължаващата фискална подкрепа и ефекта на реформите, както и по-силното от очакванията възстановяване на износа. Очаква се обаче растежът да се забави до 6,4% тази година заради затягането на политиките средно до 6,3% през 2019 и 2020 г.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2018)

Индексът на промишеното производство расте с 1,7 % По предварителни данни през ноември 2017 г. индексът на промишленото производство нараства с 0.3% в сравнение с октомври 2017 година, съобщава Националния статистически институт (НСИ). При календарно изгладения индекс на промишленото производство през ноември 2017 г. е регистриран ръст от 1.7% спрямо съответния месец на 2016 година. Увеличение спрямо предходния месец през ноември 2017 г. е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.3%, и в преработващата промишленост - с 0.5%. Намаление е отчетено в добивната промишленост - с 3.3%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 18.2%, производството на лекарствени вещества и продукти и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 14.6%, производство на текстил и изделия от текстил, без облекло и производството на облекло - по 5.2%.
Източник: 3e-news (11.01.2018)

Строителството показва добра динамика в края на годината По предварителни данни на Националния статистически институт през ноември 2017 г. строителството, промишленото производство, и търговията отчитат положителна динамика, както на месечна, така и на годишна база Продукцията в сектор "Строителство" през ноември 2017 г. изчислена въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.4% над равнището от предходния месец. В сравнение с ноември 2016-а строителната продукция се увеличава с 7.9%. Сградното строителство нараства с 1.9%, a гражданското/инженерното строителство - с 0.6% спрямо предходния месец.
Източник: News.bg (11.01.2018)

Лек ръст на оборота в търговията на дребно По предварителни сезонно изгладени данни през ноември 2017 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нараства с 0.3% спрямо предходния месец, съобщиха от НСИ. През ноември 2017 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, бележи ръст от 3.8% в сравнение със същия месец на предходната година. През ноември 2017 г. се наблюдава по-значително увеличение на оборота спрямо предходния месец при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 3.7%, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 2.4%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 1.8%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.7%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 1.4%. Намаление е отбелязано само при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 2.8%.
Източник: expert.bg (11.01.2018)

България излезе на излишък от над 2 млрд. евро по текущата сметка 2,2 млрд. евро – толкова е излишъкът по текущата сметка на България за третото тримесечие на 2017 г., сочат сезонно неизгладените данни на Евростат, публикувани в четвъртък. За сравнение, за второто тримесечие на годината страната регистрира излишък от 500 млн. евро, а за третото тримесечие на 2016 г. - излишък от 1,7 млрд. евро, което сочи ускоряване и на годишна база, и на тримесечна база. Европейският съюз като цяло е постигнал излишък по текущата сметка от 69,4 млрд. евро (1,8% от БВП) за третото тримесечие на 2017 г. И на годишна, и на тримесечна база се бележи ръст. През третото тримесечие на 2016 г. излишъкът е бил в размер на 44,8 млрд. евро (1,2% от БВП), а през второто тримесечие на 2017 г. - 47,5 млрд. евро (1,2% от БВП). Що се отнася до отделните страни в ЕС, 20 държави бележат излишък, 6 – дефицит, а две (Белгия и Литва) са постигнали баланс по текущата сметка за третото тримесечие. Германия остава държа­вата от ЕС с най-голям излишък – 62,8 млрд. евро за третото тримесечие, който се увеличава на тримесечна база, но намалява на годишна.
Източник: Инвестор.БГ (12.01.2018)

Износът към трети страни пада с 12.7% през ноември Продажбите на български стоки в трети страни отчитат рязък спад от 12.7% през ноември. Понижението се компенсира от растящ експорт към ЕС. Това донякъде успява да изведе общия износ на плюс, но с малко - след силен ръст от 14.9% през десетия месец на годината темпът се понижава до 4.8% през ноември. Основната причината за слабата търговия със страните извън съюза е износът на пшеница. Той отбеляза годишно понижение от над 90% до едва 9.5 млн. лв. за месеца. Спадът е основно заради по-малки обеми. Това става ясно от последните данни на НСИ, публикувани в петък. Повечето анализатори очакват българският износ да продължи да расте и през следващата година предвид добрите данни за европейската и световната икономика. Нетният му принос към ръста на БВП обаче отслабва заради засилващото се вътрешно търсене, което води и до повече внос. Към ноември промяната му е с 15.4% нагоре спрямо 2016 г. Търговското салдо на страната остава на минус от 5.6 млрд. лв., което е с 2.1 млрд. лв. над сумата от предходната година. През ноември износът на български стоки към трети страни отчита двуцифрен спад от 12.7%, като 7.1 пр. п. от понижението идва от експорта на житни растения. И по-конкретно - продажбите на пшеница, които регистрират намаление от 108.9 млн. лв. през ноември 2016 г. до едва 9.5 млн лв. година по-късно. Втората стокова група с по-чувствително понижение е тази на горивата, които дърпат с още 3.5 пр. п. надолу промяната за месеца. Стойността на продажбите пада с над 55.7 млн. лв. до 233.2 млн. лв. през ноември в резултат на по-малки експортирани количества към трети страни (с 38% надолу). Към ноември (т.е. за единадесетте месеца на годината) продажбите на български стоки на най-големия търговски партньор на страната извън ЕС - Турция, достигат малко над 3.7 млрд. лв., което е с 12.5% над нивата от предходната година. На второ място е Русия, където промяната е значителна - експортът нараства с 93% спрямо 2016 г. до 1.3 млрд. лв. Основен принос за повишението обаче има обратният експорт на складирани от години количества тръби за газопровода "Южен поток". Продажбите на български стоки в страните от ЕС нараства с 11.3% от началото на 2017 г., като така към ноември достига сума от почти 32 млрд. лв. Подробната разбивка ще излезе след месец, но НСИ публикува числата за октомври, когато повишението беше 11.2% на годишна база. То е относително балансирано, като няма един конкретен фактор, който да дърпа промяната нагоре. С най-голям принос към растежа е износът на електрически машини и части (2.3 пр. п.), следван от сумата на продажбите на мед и медни стоки заради по-високите цени на цветния метал на международните пазари. От друга страна, експортът на горива се стопява наполовина през октомври, което дърпа показателя надолу. През първите десет месеца на изминалата година износът към ЕС се увеличава с 10.9%, като половината от този ръст се дължи на по-силни продажби на български стоки в Белгия и Германия. Темпът е двуцифрен и при двете държави, като в Германия сумата на продажбите достига 5.9 млрд. лв. (с 13.5% нагоре), а в Белгия - почти 1.7 млрд. лв. (с 67% нагоре).
Източник: Капитал (15.01.2018)

Инфлацията достига 2.1% през 2017 г. След почти три години с дефлация нивото на цените в България излезе на положителна територия през януари 2017 г., а до декември средногодишната инфлация се повишава до 2.1%. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Поскъпване за цяла календарна година последно беше отчетено през 2013 г., но тогава то беше едва 0.9%. Факторите за поскъпването са няколко, но с най-голям принос са международните цени на храните. Допълнителен фактор през първото полугодие бяха горивата, след което отстъпиха мястото си на природния газ. През декември темпът на инфлацията леко се забавя - от 3% предходния месец до 2.8% спрямо година по-рано. На месечна база също има ръст, но скромен - 0.4%. Според последната прогноза на ЕК 2018 г. също ще е с инфлация, а двигатели на поскъпването ще са силно вътрешно търсене, по-високи административни цени на комунални услуги, храни и горива. Цените на хранителните продукти са основен двигател на инфлацията от началото на миналата година, като за периода януари - декември средното им повишение достига 3.8%. Причините са външни - поскъпването идва от международните пазари, като така се отразява не само на България, но и на инфлацията в целия Европейски съюз. Най-значително увеличение се наблюдава при зеленчуците, маслото, където цената се вдигна заради недостиг на предлагането, на млечни и месни продукти. Международните цени на горивата също оказаха влияние върху инфлацията по света. В България течните горива за битови нужди се повишават със 7.5% през 2017 г., а тези за лични транспортни средства - с 8.6%. Повишението им се отразява не само пряко на потребителите, но и е фактор за повишението на цените в хранително-вкусовата промишленост като вдига транспортните разходи. Първоначалната причина за поскъпването на петрола беше решението на ОПЕК от ноември 2016 г. да ограничат предлаганото количество на международните пазари. През второто полугодие обаче темпът на растеж на течните горива се забави, а мястото зае природният газ, който пък от своя страна повиши цената на топлоенергия. Така газообразните горива, в която категория влиза газът, поскъпват с 9.9% през 2017 г., а топлоенергията - с 10.7%. Инфлацията в тази група е резултат от административното повишение на цената на природния газ.
Източник: Капитал (15.01.2018)

37,5 млн. лв. прибрали хотелите от нощувки 37,5 млн. лв. приходи от нощувки само през ноември са реализирали хотелите, показват данните на НСИ. Сумата се увеличава с 12,5% спрямо същия месец на 2016 г. Броят на нощувките във всички места за настаняване е малко над 711 хил., като се отчита ръст от 10,5 на сто. Най-голямо увеличение се наблюдава при местата за настаняване с 4 и 5 звезди. И през предпоследния месец от годината основните посетители на луксозните хотели са били предимно чужденци, а българите са отсядали предимно в тризвездни. Според НСИ през ноември 371,6 хил. души са спали в хотели, къщи за гости и вили. Броят им на годишна база се увеличава с 7,4 на сто. Сънародниците ни, нощували в местата за настаняване през ноември, са 270,8 хил. Чуждите граждани пък са били 100,8 хил., като 68,8% са ползвали хотели и са реализирали средно по 2,1 нощувки.
Източник: Монитор (15.01.2018)

Износът на България за ЕС нагоре 10,9% През периода януари - октомври 2017 г. износът на България за ЕС се увеличава с 10,9% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 28 769.3 млн. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт. През октомври 2017 г. износът за ЕС нараства с 11.2 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 226.5 млн. лева. Вносът на България от ЕС през периода януари - октомври се увеличава с 10.9 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 30 838.7 млн. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През октомври 2017 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 9.5 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 560.6 млн. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - октомври 2017 г. е отрицателно и е на стойност 2 069.4 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 183.5 млн. лева.
Източник: Монитор (15.01.2018)

Агенцията по заетостта отчете най-ниската безработица от 9 г. насам Средномесечното равнище на безработицата през 2017 година е 7,2 на сто. Това е най-ниската стойност за последните девет години, съобщават от Агенцията по заетостта. За последно безработицата е била по-ниска през 2008 г. За сравнение през 2016 г. средномесечното равнище на безработицата е било 8,7 на сто. Статистиката на Агенцията по заетостта показва, че през декември 2017 г. равнището на регистрираната безработица е 7.1 на сто. В сравнение със същия месец на 2016 г. равнището й се понижава значително - с 0,9 процентни пункта. Спрямо предходния месец ноември се отчита минимално нарастване на безработицата от 0,2 процентни пункта. В края на декември в бюрата по труда са били регистрирани 232 066. На годишна база броят им се е понижил с близо 29 000 души или с 11,1 на сто. Новорегистрираните безработни през декември са 26 348 . От тях 583 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. Броят на активираните от медиаторите и техните партньори от началото на годината достига 12 146 . Предоставяните услуги в бюрата по труда са насочени както към безработни , така и към заети, учащи и пенсионери. През месеца като търсещи работа лица са регистрирани общо 486 заети, учащи и пенсионери, с което броят им от началото на годината вече е 5 432. Месечните данни сочат, че на работа през декември са постъпили 12 681 души. Значителен е делът на устроените в реалната икономика - 90.7 на сто от общо постъпилите на работа. В резултат на изпълнение на активните мерки за насърчаване на заетостта сред безработните, през месеца в субсидирана заетост са включени общо 1 173 , в т.ч. 1 053 по схеми на ОП РЧР, 68 по мерки и 52 лица по програми. В отговор на потребностите на бизнеса от квалифицирана работна сила Агенцията по заетостта реализира обучения за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности, както и групови мероприятия за професионално ориентиране и за активно поведение на пазара на труда. Включените безработни в обучение през месеца наброяват 72 души, а завършилите са 230. В мероприятията за професионално ориентиране и активиране са участвали 10 010 безработни . На първичния пазар са заявени 7 674 работни места. Над две трети от местата са заявени от частния сектор (75.1 на сто). Най-много свободни работни места на първичния пазар в бюрата по труда са заявени от сферата на следните икономически дейности: преработващата промишленост (2 513); търговията (1 196); хотелиерството и ресторантьорството (646); административните и спомагателните дейности (515); държавното управление (512); образованието (395); транспорта, складирането и пощите (306) и други. Най-търсените професии по заявените работни места в бюрата по труда през декември са в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, готвачи и т.н.); квалифицираните работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродните на тях; продавачите; операторите на стационарни машини и съоръжения; работниците в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорта; работниците по събиране на отпадъци и сродни на тях; преподавателите и др.
Източник: econ.bg (16.01.2018)

Безработицата стигна най-ниската стойност за последните 9 години 7,2% е средномесечното равнище на безработицата през 2017 г. Това е най-ниската стойност за последните 9 години. За последно безработицата е била по-ниска през 2008 г. За сравнение през 2016 г. средномесечното равнище на безработицата е било 8,7%. Статистиката на Агенцията по заетостта показва, че през декември 2017 г. равнището на регистрираната безработица е 7.1%. В сравнение със същия месец на 2016 г. равнището й се понижава значително – с 0,9 процентни пункта. Спрямо предходния месец ноември се отчита минимално нарастване на безработицата от 0,2 процентни пункта. В края на декември в бюрата по труда са били регистрирани 232 066. На годишна база броят им се е понижил с близо 29 000 души или с 11,1%. Новорегистрираните безработни през декември са 26 348 лица. От тях 583 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. Броят на активираните от медиаторите и техните партньори от началото на годината достига 12 146 лица. Предоставяните услуги в бюрата по труда са насочени както към безработни лица, така и към заети, учащи и пенсионери. През месеца като търсещи работа лица са регистрирани общо 486 заети, учащи и пенсионери, с което броят им от началото на годината вече е 5 432. Месечните данни сочат, че на работа през декември са постъпили 12 681 лица. Значителен е делът на устроените в реалната икономика - 90.7% от общо постъпилите на работа. В резултат на изпълнение на активните мерки за насърчаване на заетостта сред безработните, през месеца в субсидирана заетост са включени общо 1 173 лица, в т.ч. 1 053 по схеми на ОП РЧР, 68 по мерки и 52 лица по програми. В отговор на потребностите на бизнеса от квалифицирана работна сила Агенцията по заетостта реализира обучения за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности, както и групови мероприятия за професионално ориентиране и за активно поведение на пазара на труда. Включените безработни в обучение през месеца наброяват 72 лица, а завършилите са 230. В проведените мероприятия за професионално ориентиране и активиране са участвали 10 010 безработни лица. На първичния пазар са заявени 7 674 работни места. Над 2/3 от местата са заявени от частния сектор (75.1%). Най-много свободни работни места на първичния пазарв бюрата по труда са заявени от сферата на следните икономически дейности: преработващата промишленост (2 513); търговията (1 196); хотелиерството и ресторантьорството (646); административните и спомагателните дейности (515); държавното управление (512); образованието (395); транспорта, складирането и пощите (306) и други. Най-търсените професии по заявените работни места в бюрата по труда през декември са в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, готвачи и т.н.); квалифицираните работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродните на тях; продавачите; операторите на стационарни машини и съоръжения; работниците в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорта; работниците по събиране на отпадъци и сродни на тях; преподавателите и др.
Източник: Банкеръ (16.01.2018)

Спад от 13,8% е регистриран у нас на продажбите на нови пътнически автомобили за месец декември миналата година, като сравнението е на годишна база. Това показват данните на Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA). През последния месец на 2017 г. в България са били продадени 3064 броя нови коли, а през декември предходната година те са били 3555 броя. За дванадесетте месеца на 2017 г. регистрираните нови автомобили в нашата страна обаче се увеличават с 18,5 на сто - до 31 244 броя, спрямо 26 370 броя за 2016 г. Продажбите на нови автомобили в ЕС се свиха през декември с 4,9% на годишна база, като ACEA посочи, че това понижение се дължи до голяма степен на факта, че през декември 2017 година е имало един работен ден по-малко спрямо последния месец на предходната година. ACEA отбелязва, че почти всички водещи автомобилни пазари в Европа са се представили по-слабо с изключение на Испания, където продажбите на нови коли са нараснали с 6,2%, докато понижение бележат в Германия - с 1%, във Франция - с 0,5%, и в Италия - с 3,2 на сто. Пазарът във Великобритания обаче се сви за девети пореден месец, отбелязвайки понижение с 14,4%, което е пореден знак за икономическите проблеми на Острова. През декември в ЕС са били регистрирани 1 088 498 нови автомобили спрямо 1 144 098, година по-рано, като понижението е с 4,9%. От водещите пазари на стария континент най-солиден ръст през периода януари - декември 2017 г. бележат продажбите в Италия - повишение със 7,9%, Испания - със 7,7%, Франция - с 4,7%, и Германия - с 2,7%, докато във Великобритания се отчита намаление с 5,7%.
Източник: Дума (18.01.2018)

Чуждите инвестиции отново движат БГ икономиката През последните две тримесечия генератор на икономически растеж на България отново стават инвестициите, а не само потреблението и износът. Инвестициите растат с 4,3% в реално изражение, показват данните на Националния статистически институт. В номинално изражение за последните девет месеца на 2017 г. има над 950 млн. лв. ръст в показателя брутообразуване в основен капитал. Това съобщи зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов вчера. Той отбеляза, че има добър поток от инвестиции и интерес към българската икономика. Министърът на икономиката Емил Караниколов пък обяви, че доверието на инвеститорите към страната ни се завръща Според него това е знак, че правителството води успешна политика. “Няма как новите инвеститори и тези, които разширяват инвестициите, да не се съобразят и с това, което правителството прави, а то е във връзка с борбата с корупцията, монополите и контрабандата“, допълни Караниколов, след като връчи сертификати за инвестиции клас А на три фирми. От началото на 2018 г. са издадени 10 сертификата по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) с общ размер от близо 600 млн. лв. и планирани 877 нови работни места. В края на 2017 г. и началото на 2018 г. икономическото министерство е сключило договори за насърчаване на 7 сертифицирани проекта с общ размер на инвестициите 99.76 млн. лв. и 1905 нови работни места. Той подчерта, че един от финансовите стимули за настоящите и бъдещите инвеститори, е изграждането на инфраструктура. В тази връзка стана ясно, че в края на 2017 г. са сключени договори с инвеститорите и общините, в които се осъществяват сертифицираните инвестиционни проекти, като на общините Габрово и Девня и Белослав е предоставен ресурс от бюджета на министерството в общ размер на 3.94 млн. лв. По думите на Караниколов от всички сертифицирани проекти за миналата година, 31 са за общо 311.5 млн. лв. и около 5850 нови работни места, а 15 проекта се осъществяват във високотехнологични производства и услуги и са разпределени на територията на различни области в страната. За сравнение през 2016 г. са сертифицирани 24 проекта, а през 2015 г. само 12.
Източник: Монитор (19.01.2018)

България е седма в ЕС по ръст на цените на жилищата през 2017 г. С 9 на сто са поскъпнали жилищата у нас през третото тримесечие на 2017 г. спрямо година по-рано. Това отрежда на България седма позиция в Европейския съюз по ръст на цените, показват данните на Евростат. Най-големи годишни увеличения на цените на жилищата са отчетени в Чехия (12.3%), Ирландия (12%), Португалия (10.4%), Унгария (10.2%), Холандия (10.2%) и Латвия (9.5%). Единствено в Италия цените на жилищата са паднали с 0.9%, сочат данните на Евростат. Средно за ЕС цените на жилищата са поскъпнали с 4.1 на сто през третото тримесечие на 2017 г. спрямо година по-рано. Междувременно БНБ предупреди банките да внимават с отпускането на жилищни кредити, защото ръстът на цените на имотите крие опасности. В доклада си за състоянието на банковата система за третото тримесечие на 2017 г. централната банка съветва кредитните институции да бъдат по-консервативни при финансирането на икономически сектори и агенти с високи нива на задлъжнялост. Освен това БНБ предупреждава, че повишението на цените на недвижимите имоти няма да бъде вечно и банките не трябва да занижават изискванията си за здравословно съотношение между размера на новоотпуснатите кредити и стойността на ипотекираните имоти. В края на миналата година в доклада си за прекомерните макроиконмически дисбаланси Европейската комисия също предупреди за риск на пазара на имоти, заради високата задлъжнялост на бизнеса и домакинствата. От най-голямата агенция за недвижими имоти у нас "Адрес" пък предупредиха за риск при сделките на зелено и вероятност някои от започнатите проекти да не бъдат завършени. Кредитирането е основния фактор за ръста на цените Агенциите за имоти отчетоха активен пазар в България през миналата година, движен основно от ниските лихви по ипотечните заеми, които в момента са между 3% и 4%. Кредитирането е бил основният фактор за поскъпването на жилищата у нас. Според данните на Агенцията по вписванията близо 65% от покупко-продажбите са извършени с помощта на външно финансиране. По-високата достъпност на парите в комбинация с растящите доходи на населението дадоха увереност на клиентите и те започнаха да търсят и по-голям процент съфинансиране, коментира Георги Павлов, изплнителен директор на "Адрес". В общия случай ипотеката покрива между 50% и 80% от стойността на имота, показват данните на "Адрес". Този показател се променя най-динамично на годишна база – увеличава се двойно спрямо миналата година и вече достига 18% от всички сделки. Значително намаляват сделките с банково участие до 30% - през 2017 г. делът им се е стопил над 3 пъти и вече представляват едва 3%. Най-голям дял банково финансиране – 80% - 100% имат 14% от покупко-продажбите през годината. "През предходната 2016 г. купувачите предпочитаха да влагат спестени средства, за инвестирането на които не виждат по-добра алтернатива. Затова външното финансиране беше под 50% от цената на сделката", посочи Павлов. Според него въпреки по-голямото участие на банките през изминалата година, българите все още остават по-скоро предпазливи при тегленето на кредит. "Делът на клиентите, които търсят или очакват да получат 100% банково финансиране е относително малък и не бива да се сравнява с годините преди кризата, когато и банките, и купувачите поемаха по-голям риск", каза Павлов. "През 2018 г. очакваме действията на ЕЦБ за постепенно затягане на паричната политика, което може да доведе до леко покачване на лихвите. Цените на имотите у нас ще спаднат и така пазарът ще се регулира", коментира още Георги Павлов. Според него, ако лихвените равнища се запазят ниски, недостигът на жилища ще продължи, а с него и покачването на цените. Според главния икономист на "Уникредит Булбанк" Кристофор Павлов безпрецедентно ниските лихви и увеличението на заетостта и доходите през последните две години са довели до засилено търсене на ипотечни кредити от домакинствата, изпреварващо кредитирането на корпоративния сектор. "Тази тенденция ще продължи и през 2018 г., очаква се около 9% ръст на ипотечното кредитиране", смята Кристофор Павлов. Според него обаче падането на лихвите ще се забави. Цените в София София остава най-големият пазар, като средно цените на апартаментите са поскъпнали с 6.3 на сто през 2017 г., показват данните на "Адрес". От "Имотека" отчетоха увеличение до 10%, а от "Българиан пропертис" – между 10 и 15 на сто. Данните на "Адрес" показват най-значително покачване в кварталите "Младост", "Изток", "Изгрев" и "Иван Вазов". В "Гео Милев" също се наблюдава по-голямо поскъпване и районът става все по-привлекателен за покупка на имот. С това се обособява една по-широка зона на предпочитаните квартали в източната част на София, допълват експертите. Ръстът на цените в "Младост" се обуславя от няколко фактора. Кварталът се приема като разумен избор за средната класа на София. Има изградена инфраструктура и е в близост до два от големите бизнес района. Интересът към района е традиционно стабилен през последните няколко години. Политическите промени в управлението на ниво район показаха за първи път в историята на града, силата на гражданската позиция. Провокирана заради протестите дискусия доведе до поредица от лавинообразни действия от страна на всички участници на пазара. "Свикнали сме кръгът на заинтересованите страни в инвестиционния процес да се свежда до – предприемачи – община – купувачи. През 2016 и 2017 г. в София видяхме към тази група да се присъединява и обществото. На пръв поглед външни лица, които поради своята заинтересованост се превръщат в активни участници в процеса и влияят на инвестиционни решения", коментира Павлов. "Тези граждани проявиха воля да решават заедно с властта бъдещето на квартала, в който живеят и да изискват от останалите да се съобразяват с исканията им", допълни той. Освен че трябваше да се съобразят с гражданските движения, инвеститорите бяха поставени пред още един важен избор – в кой ценови сегмент да се позиционират. Към момента инвеститорите масово избират строителство в по-високия ценови сегмент - над 1200 евро/кв. м. Повлияни от активния пазар и позитивните обществени нагласи, някои от предприемачите отново се изкушават да инвестират в парцели свръх възможностите си, смятат от "Адрес". "Ситуацията, в която се намираме в момента, създава реален риск част от започнатите проекти да не бъдат завършени и купувачите трябва да го имат предвид. Съветвам ги да проучват инвеститорите много внимателно, да търсят защитни механизми и преди всичко да избират предприемачи, които не се нуждаят от сериозно авансово плащане. Само по себе си това изискване е сигнал за повишено внимание", коментира още Павлов Най-търсени са двустайни и тристайни апартаменти Най-голямо е търсенето на двустайни и тристайни жилища, като сделките с тях са съответно 38% и 35% от всички сключени през 2017 г. На трето място за най-предпочитани имоти се нареждат гаражите и едностайните апартаменти – всеки с дял от 6%, показват данните на "Адрес". "Пазарът на гаражи се оформя от няколко години насам и ще продължава да расте. Данните ни показват, че осигуреното паркиране е от голямо значение за клиентите, особено в по-гъсто населените райони на София. Затова търсенето на гаражи е силно, а вече много от сделките за жилище са придружени с покупка на гараж или паркомясто в района", коментира Павлов. Най-много сделки са сключени в ценовия сегмент от 50 000 до 70 000 евро, следвани от сегмента 70 000 - 100 000 евро, като формират съответно 30% и 24% от всички сделки за 2017 г. Малък ръст има и при покупките за над 100 000 евро – на годишна база техният процент е 19%. Спад има единствено при сделките в ниския ценови сегмент. Почти наполовина са се понижили покупките на стойност под 30 000 евро – за 2017 г. делът им е едва 5%. Активността на пазара през 2017 г. се вижда и в кратките срокове, необходими за покупка. Близо 60% от купувачите сключват сделки в рамките на един месец. Времето за продажба обаче не може да се обособи за конкретен период от време. Най-много сделки са осъществени в срок от 1 до 3 месеца след обявяване на офертата – общо делът им надхвърля 55%. Макар значително да намаляват жилищата, които престояват на пазара между 6 и 12 месеца, все още има имоти, реализирани година след пускането им на пазара – близо 20%. "Дългият престой може да се обясни с надценяването на имотите от страна на продавачите. Немалка част от тях все още не искат да приемат, че ръстът в цените на имотите, който отчитаме като среден, може и да не се отнася до тяхното жилище. Ако държат на по-високата цена, обикновено се налага да изчакат и в един момент да отстъпят", пояснява Георги Павлов. Близо 30% от сделките през годината са сключени след отстъпки между 1000 и 5000 евро, сочи докладът на "Адрес". Предоговарянията за суми между 10 000 и 20 000 евро са нараснали двойно спрямо 2016 г. Макар и като по-малък процент, присъстват и продажбите с отстъпки за над 20 000 евро – 3%. Пазарът в провинцията Раздвижването на жилищния пазар бе характерно не само за София, но и за останалите големи градове, показват данните на "Адрес". За първите девет месеца на 2017 г. в страната са издадени разрешителни за строеж на почти 18 000 жилищни единици, което е над 37% увеличение спрямо същия период на 2016 г. Средното покачване на цените е около 6%. По-активният икономически живот във Варна през изминалата година даде своето отражение - ръстът на сделките е над 10%. Част от това повишение се дължи на покупко-продажби от чужди граждани, но и вътрешната миграция към Варна също оказва натиск. Друг фактор за по-сериозната динамика е ограниченото предлагане в периода 2010 - 2015 г. В другия голям морски град Бургас също имаше висока активност на купувачите и ръст на сключените сделки. Интересът за покупка се оказа по-голям от предложения брой имоти за продажба, заради което покачването на цените от 2016 г. се запазва. С развитието на инфраструктурата в периферията на града, непредпочитани доскоро квартали стават привлекателни за купувачите и цените на имотите в тях достигнаха средните за града, показват данните на "Адрес". Пловдив се позиционира все повече като алтернативна на столицата бизнес дестинация. Увеличават се жителите от Северна и Южна България, които избират да работят и да се установят в града. Пловдив се радва на голям интерес и от чужденците, налагайки се като предпочитано място за купуване на имоти от чужди граждани.
Източник: Медия Пул (19.01.2018)

Ръст на цените на имоти в ЕС и в България Цените на жилищата в ЕС нараснаха през третото тримесечие на 2017 година с най-солидно темпо от 10 г. насам. В България растежът е двойно по-голям. Подобно добро ценово развитие би трябвало да накара притежателите на жилища да се почувстват по-богати, което да развърже техните кесии (да повиши харчовете им) и да окаже допълнителна подкрепа за икономическия растеж на Стария континент, съобщава БНР. Според европейската статистика цените на жилищата в еврозоната са нараснали през трите месеца до края на септември 2017 година с 1,7% спрямо второто тримесечие и с 4,1% спрямо година по-рано, като това представлява тяхно най-солидно повишение на годишна база от третото тримесечие на 2007 година насам – около година преди глобалната финансова криза, чийто старт беше даден с фалита на американската банка Lehman Brothers през есента на 2008 година. В рамките на целия ЕС жилищните цени се повишиха за посочения период с 1,7% на тримесечна база и с 4,6% спрямо второто тримесечие на 2016 година, отбелязвайки най-здрав годишен ценови растеж от края на 2007 година. Данните на Евростат отреждат на България място в челната шестица, тъй като цените на жилищата в нашата страна нарастват през третото тримесечие на 2017 спрямо година по-рано с цели 9,0%, изпреварени единствено от тези в Чешката република (скок на цените с 12,3%), Ирландия (с 12,0%), Португалия (с 10,4%), Унгария (с 10,2%) и Холандия (също с 10,2%). В същото време спад при цените на жилища на годишна база е отчетен единствено в Италия (понижение с 0,9%). Цените на жилища в България се повишават през третото тримесечие на 2017 година с 2,0% спрямо предходното тримесечие, когато те се повишиха с 2,4%. За последно жилищните цени в нашата страна се понижиха на тримесечна база преди повече от две години – през третото тримесечие на 2015-а, когато те се понижиха с 0,5 на сто. В същото време индексът на жилищните цени в България нарасна на годишна база през периода юли - септември на 2017-а година с 9,0% след растеж с 8,6% през второто тримесечие. По този начин те се изравниха с темпото на растеж от първото тримесечие на миналата година, като това представлява най-силно нарастване на цените на жилища в нашата страна от края на 2008-а година насам.
Източник: econ.bg (19.01.2018)

Oтчeтoxa инвecтиции зa 700 млн. лв. и 2700 нoви paбoтни мecтa Oт нaчaлoтo нa 2018 г. ca издaдeни 10 cepтифи?aтa пo Зa?oнa зa нacъpчaвaнe нa инвecтициитe (ЗHИ) c oбщ paзмep oт близo 600 млн. лв. и плaниpaни 877 нoви paбoтни мecтa. B ?paя нa 2017 г. и нaчaлoтo нa 2018 г. Mиниcтepcтвoтo нa и?oнoми?aтa c?лючи дoгoвopи зa нacъpчaвaнe нa 7 cepтифициpaни пpoe?тa пo ЗHИ c oбщ paзмep нa инвecтициитe 99.76 млн. лв. и 1905 нoви paбoтни мecтa. Toвa зaяви миниcтъpът нa и?oнoми?aтa Eмил Kapaни?oлoв пo вpeмe нa бpифинг, нa ?oйтo пpиcъcтвaxa зaм.-миниcтpитe нa и?oнoми?aтa Лъчeзap Бopиcoв и Aлe?caндъp Maнoлeв, ?a?тo и изпълнитeлният диpe?тop нa Бългapc?aтa aгeнция зa инвecтиции Cтaмeн Янeв.
Източник: econ.bg (22.01.2018)

Поевтиняват плодове и зеленчуци Цените на плодовете и зеленчуците намаляват от началото на 2018 г., показват данни на Държавната комисия за стокови борси и тържища (ДКСБТ). От бюлетина на комисията се разбира, че индексът на цените на едро се е понижил до ниво от 1,486 пункта в изминалата седмица спрямо 1,499 пункта преди това. За сравнение в началото на година нивото на индекса е било 1,488 пункта. От данните става ясно, че цените на храните нямат ясна тенденция от 1 януари насам. За спадът на индекса допринасят например ябълките, чиито цени на едро намаляват със 7,4%. С около 1% падат и цените на цитрусите - портокалите и мандарините. Зелената салата също е намалила цената си - с 5,1%. Краставиците обаче са поскъпнали с 3,3%, а морковите - с почти 3 на сто. Спад в цените се отчита и при повечето млечни продукти. Такъв се наблюдава най-вече при маслото - с 1,7%. Киселото мляко е с 1,2% по-евтино, а сиренето с 0,2%. Кашкавалът обаче е поскъпнал с 1,3%. Същото се отнася и за захарта, чиято цена през изминалата седмица се е покачила с 1,8%.
Източник: 24 часа (22.01.2018)

1/3 от бизнеса ползва социални медии 34% от компаниите в България използват поне една социална медия. Това показват данни на Евростат за 2017 г. Страната ни се нарежда на една от последните позиции в класцията. След нас са единствено Латвия и Полша, където съответно 30% и 27% от бизнеса се възползват от предимствата на социалните медии. Те са използвани най-много от компаниите в Малта или по-точно от 75% от тях. С 68% второто място си поделят Дания, Ирландия и Холандия. Средно за Европейския съюз делът на фирмите с участие в поне една социална медия е 47%. Това е голям ръст спрямо 2013 г., когато под една трета от всички компании са ползвали тези услуги. Компаниите включват социалните медии като част от стратегията си за интегриране на информацията и комуникационните технологии в бизнеса си. Чрез тях те формират имиджа си или развиват маркетинг стратегии, събират мнения на клиенти, осъществяват комуникация със служителите си или хора извън фирмата. Социалните медии включват социални мрежи, блогове, сайтове за споделяне на мултимедийно съдържание. Сред най-често използваните платформи са фейсбук и линкдин.
Източник: 24 часа (22.01.2018)

Ръстът на приходите от акциз надвишава ръста на брутния вътрешен продукт По данни от информационните системи на Агенция „Митници“ приходите от акциз, събрани през 2012 г. (годината предшестваща внедряването на БАЦИС) са в размер на 4 047.8 млн. лева. В рамките на почти пет годишния период от експлоатацията на БАЦИС, администрираните от Агенция „Митници“ приходи от акциз са нараснали с близо 23.1% като за 2017 г. техният размер е 4 984.5 млн. лева (касово изпълнение), почти 929.0 млн. лева в повече от събраните през 2012 година. Около 274.0 млн. лева от ръста на приходите от акциз се дължи на ефекта от ръста в минималните нива на облагане за цигарите (от 148.0 лв./1000 къса през 2012 г. до 168.0 лв./1000 къса през 2017 г.). Ръстът на приходите от акциз надвишава ръста на брутния вътрешен продукт (19.0% по текущи цени) за периода 2012 г.- 2017 г., както и ръста на общото потребление в страната по текущи цени (основни макроикономически индикатори), който за периода 2012 г.- 2017 г. е 13.1%. Приходите от акциз към края на 2017 г. увеличават своето тегло и като дял от БВП спрямо 2012 г. с 0.2% (от 4.9% през 2012 г. на 5.1% през 2016 г.), и като дял от общото годишно потребление- с 0.5% (от 6.1% през 2012 г. до 6.6% през 2017 г.). Динамиката на приходите от акциз през изследвания период превъзхожда и друг основен макроикономически индикатор- изменението на физическите обеми на потреблението в страната. Индекса на физическите обеми на потреблението в края на 2017 г. нараства с 10.1% на фона на ръст от 23.1% в приходите от акциз спрямо базовата 2012 година. При очакван ръст в размер на 10.1% на физическия обем на потреблението към края на 2017 г. спрямо базовата 2012 г. (по предоставената от Министерство на финансите макроикономическа прогноза), ръстът в освободените за потребление количества акцизни стоки през сравнявания период, за които е заплатен акциз (с приложена ставка различна от нула лева) е, както следва: за цигари - 18.5%; за тютюн за пушене - 136.9%; за газьол и керосин - 24.9%; за втечнен нефтен газ - 22.4%; за високоалкохолни напитки - 14.6%. Показателни за ролята на БАЦИС са и данните за приходите от акциз за горива в периода от внедряването на системата в реална експлоатация до края на 2017 година. Събраните приходи от акциз за горива през 2012 г. (годината предшестваща внедряването на БАЦИС) са в размер на 1 927.3 млн. лева. С изключение на 2014 г., през всяка от годините след 2012 г. се отчита ръст на приходите от акциз за горива като в края на 2017 г. този ръст спрямо базовата 2012 г. е 17.9%. Темповете на нарастване на приходите от акциз за горива по години са съответно: 2013 г./2012 г. ръст от 0.3%; 2014 г./2013 г. спад от 1.1%; 2015 г./2014 г. ръст от 8.6%; 2016 г./2015 г. ръст от 4.2%; 2017 г./2016 г. ръст от 5.0%. Разликата между събраните приходи за горива през 2017 г. и 2012 г. е над 345.5 млн. лева. Разликата в количествата освободен за потребление газьол и керосин, за които е заплатен акциз (с приложена ставка различна от нула лева) през 2017 г. и 2012 г. е 598 923 хил. литра (2 406 336 хил. литра през 2012 г., 3 005 260 хил. литра през 2017 г.). Разликата в количествата освободен за потребление бензин през 2017 г. и 2012 г. е 6 229 хил. литра. Разликата в количествата освободен за потребление втечнен нефтен газ през 2017 г. и 2012 г. е 82 594 хил. килограма.
Източник: econ.bg (23.01.2018)

Чуждите туристи в България се увеличават, но българските намаляват Нощувките на чуждестранни туристи в България се увеличават с почти 6% през миналата година, но на българите в страната намаляват с приблизително 2%, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Общо нощувките на чужденци и граждани в България се увеличават с 3,1% средно до 26 млн. Чужденци са осъществили 17,1 млн. нощувки от тях спрямо 16,1 млн. през предходната 2016 г. Нощувките на български туристи в страната са малко под 9 млн. при малко над 9 млн. година по-рано, показва европейската статистика. Т.е. две трети от туристическите нощувки в страната ни се реализират от чужденци. В рамките на ЕС този дял е по-висок в Малта – 96%, Кипър – 95%, Люксембург – 90%, Хърватия – 93%, Гърция – 80%, Австрия – 71%, и е съизмерим с Латвия – 69%, Португалия – 68%, Испания – 65%, Словения – 67%. Най-нисък е делът на чуждестранните туристи в Румъния и Полша – по 20%, Германия – 21%, и Швеция – 25%. През миналата година в рамките на ЕС туристическите нощувки се увеличават с 5,1% в сравнение с 2016 г. до над 3,2 млрд. Основен двигател на растежа са посещенията на чуждестранни туристи. Лидер на туристическия пазар остава Испания с 471 млн. нощувки, което е с 3,6% повече на годишна база. Следват Франция с 431 млн. нощувки (повече с 6,6%), Италия с 425 млн. (повече с 5,4%) и Германия с 400 млн. (увеличение с 2,7%). Най-силен ръст на нощувките на туристи през миналата година се отчита в Латвия – 12%, следвана от Словения с 11,3%, Хърватия с 10,6%, Португалия с 8%, Чехия със 7,7% и Кипър със 7,3%. Единствено в Люксембург се отчита спад на туристическите нощувки – с 1% през 2017 г. спрямо 2016 г.
Източник: Инвестор.БГ (25.01.2018)

България остава трета в ЕС по най-нисък дълг спрямо БВП към края на септември 2017 г. България запазва третата си позиция в Европейския съюз (ЕС) по най-нисък дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2017 г., показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Страната ни е и сред държавите, които отчитат най-голям спад на дълга в сравнение с второто тримесечие на миналата година. Българският дълг възлиза на малко над 25 млрд. лева към края на септември 2017 г., което е 25,6% от БВП. На първо място по нисък дълг спрямо икономиката е Естония с 8,9%, следвана от Люксембург с 23,4%. През третото тримесечие на миналата година спрямо второто българският дълг намалява с 2,1 процентни пункта. Лидер по спад е Чехия с 4,3 процентни пункта, следвана от Кипър и Литва със съответно 2,9 процентни пункта и 2,3 процентни пункта. На годишна база дългът на България се понижава с 2,8 процентни пункта спрямо средно за ЕС ниво от 0,4 процентни пункта. Лидер е Кипър със спад от 7%. За една година само във Франция и Белгия се отчита увеличаване на държавния дълг. В останалите страни се наблюдават спадове или стабилни нива. Същевременно Евростат отчита стабилни нива на бюджетния дефицит в еврозоната и ЕС през третото тримесечие спрямо второто на 2017 г. – съответно 0,3% и 0,6%. На годишна база обаче дефицитът на страните от валутния блок се свива над три пъти, а в ЕС – двойно, сочи статистиката. България остава трета в ЕС по най-нисък дълг спрямо БВП към края на септември 2017 г.
Източник: Инвестор.БГ (25.01.2018)

По ОПИК 1500 компании са разделили 600 млн. лв. Процентът на обявените средства по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК), спрямо общия й бюджет, надхвърля 75 на сто или близо 1.9 млрд. лв. Към днешна дата общият размер на разплатените средства по ОПИК надхвърлят 588 млн. лв. Разчетите показват, че вече около 1500 компании са се възползвали от финансирането по програмата, а ако запазим това темпо до края на програмния период се надяваме да обхванем около 3 хил. предприятия. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата за ефективно използване на ресурсите е близо 72 млн. лв. Министерството на икономиката очаква средствата да са достатъчни за финансирането на над 70 проектни предложения в трите категории - микро, малки и средни предприятия.
Източник: Монитор (26.01.2018)

Трети сме сред държавите в ЕС с най-нисък дълг спрямо БВП България запазва третата си позиция в Европейския съюз (ЕС) сред държавите с най-нисък дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2017 г., показват данните на "Евростат". Страната ни е и сред държавите, които отчитат най-голям спад на дълга в сравнение с второто тримесечие на миналата година. Българският дълг възлиза на малко над 25 млрд. лева към края на септември 2017 г., което е 25,6% от БВП. На първо място по нисък дълг спрямо икономиката е Естония с 8,9%, следвана от Люксембург с 23,4%. През третото тримесечие на миналата година спрямо второто българският дълг намалява с 2,1 процентни пункта. Лидер по спад е Чехия с 4,3 процентни пункта, следвана от Кипър и Литва със съответно 2,9 процентни пункта и 2,3 процентни пункта. На годишна база дългът на България се понижава с 2,8 процентни пункта спрямо средно за ЕС ниво от 0,4 процентни пункта. Лидер е Кипър със спад от 7%. За една година само във Франция и Белгия се отчита увеличаване на държавния дълг. В останалите страни се наблюдават спадове или стабилни нива.
Източник: econ.bg (29.01.2018)

През 2018 г. отново ще има субсидирана заетост, а не квалификация И през 2018 г. държавата ще действа на пазара на труда най-вече чрез субсидирана заетост, пише в анализ Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ). Националният план за действие по заетостта за 2018 г. предвижда временна заетост за 18 хил. души и обучение на 11 хиляди – всичко за 73 млн. лева. Спрямо миналата година общата сума е същата, пише анализаторът. Структурата на разходите също е подобна - 77% (56 млн. лв.) от парите ще бъдат похарчени за програми за директно създаване на заетост, 5% (4 млн. лв.) за обучителни програми, а останалите – за комбинирани. Интересно е, че трите най-големи програми, въпреки че са замислени да осигуряват и обучения (ясно видимо от от имената на двете от тях), ще създават само субсидирана заетост и през 2018 година. Това са „Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания” (9 млн. лв.), „Регионални програми за заетост” (8 млн. лв.) и „Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица” (7 млн. лв.), които ще създадат временна заетост на близо 6 хиляди души и ще обучат и квалифицират точно 0 души. Най-много средства за обучения пък са по линия на програмите със социалните партньори (синдикати и работодателски организации) – 10 млн. лв. за обучение на близо 8 хил. души и заетост на 3 хиляди. Проблемът е, че макар пазарът на труда в страната да се развива добре, а заетостта да отбеляза рекорд през 2017 г., държавата продължава да субсидира заетост, която не само се е доказала като неефективна, краткосрочна и скъпа мярка, но и обхваща много малка част от безработните. Дори Министерството на труда откри при първия си и единствен анализ на програмите, че те не водят до дългосрочна реализация на пазара на труда, а само временно създават заетост, която не води до повишаване на конкурентоспособността на участващите и след края на програмите те отново са безработни... до следващата програма. Достатъчно е и да се погледне картината в ЕС - 75% от средствата за активна политика на пазара на труда в България са за директно създаване на заетост (субсидирана заетост), а в ЕС този дял е 18% по последни данни от 2015 година. За обучения в България пък се отделят 12% от средствата при 41% в ЕС. Същевременно ученето през целия живот в България е трагично – 2,2% от населението на възраст 25-64 г. участва в този процес при 10,8% в ЕС за 2016 година, а липсата кадри е все по-осезаема. Недостигът на подходяща работна ръка в индустрията в България е над двойно по-висок от този в ЕС и достига нов рекорд през четвъртото тримесечие на 2017 г. – 38,6% от предприятията не могат да намерят кадри при средно 17% за ЕС. Всичко това показва, че политиките на пазара на труда в България и тази година няма да следват добрите световни и европейски практики. Отново ще залагат на субсидирана заетост, харчене и отчитане на много пари и създаване на зависимости на най-уязвимите групи без шансовете им за реализация в реалния сектор да се повишават.
Източник: Инвестор.БГ (29.01.2018)

Пътуванията на български граждани в чужбина през декември 2017 г. са 459.2 хиляди - с 15.6% повече от регистрираните през същия месец на 2016 г. Най-често българите пътуват към Турция - 18.6%, Сърбия - 17.3%, Гърция - 14.7%, сочат данните на националната статистика. За същия период посещенията на чужденци в България са 596.1 хил. - с 12.2% повече в сравнение с декември 2016 г. Наблюдава се ръст на посещенията от граждани от Европейския съюз, Италия, Германия. Най-чести гости през декември 2017 г. са били румънски, гръцки и турски граждани - основно с цел гостуване, обучение и посещаване на културни и спортни мероприятия.
Източник: Сега (30.01.2018)

Рекорден брой чужди туристи са посетили България през декември И последният месец на 2017 г. счупи рекорда за брой туристи, посетили България - общо 209 хил. чужденци са дошли в страната с цел почивка или екскурзия, с 9.4% повече от рекордната за месеца 2008 г., се вижда от данните на Националния статистически институт (НСИ), оповестени днес. Превишение е отчетено във всеки от месеците през годината. Туристите от държави от Европейския съюз са 29% от всички или близо 61 хил. Над половината туристи са от европейските държави, нечленове на ЕС - 117 хил. души. Сред страните извън Европа България се ползва с най-голяма популярност от израелските туристи - общо 10 хил. за месеца. Запазва се традицията най-много гости да идват от съседни държави. Водеща е Македония, откъдето са пристигнали 39 хил. туристи, следвана от Турция - 36 хил. и Сърбия - 29 хил. За десетилетие България е загубила голям брой туристи от страни от ЕС, които компенсира с трети пазари.
Източник: econ.bg (30.01.2018)

Над 8,8 млн. чуждестранни туристи са посетили България през 2017 г. Общо 8,882 млн. чуждестранни туристи са посетили България през 2017 г., като през 2016 г. те са били 8,251 млн. души. Това показват окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2017 г., цитирани от Министерството на туризма. Отчетеният ръст за една година е от 7,6 на сто. През тази година целта ни е чуждите туристи да достигнат 10 млн. души, коментира министърът на туризма Николина Ангелкова. Десетте водещи пазара за чуждестранни гости също бележат ръстове. На първо място е Гърция, като посетителите от южната ни съседка през миналата година са били 1,157 млн. и са с 8,5 на сто повече спрямо година по-рано. Над 1,139 млн. румънски туристи са посетили България миналата година. Така Румъния се нарежда на второ място сред водещите пазари, а увеличението, което се отчита, е почти 4%. Германия, Турция и Русия заемат съответно трето, четвърто и пето място сред топ пазарите. Останалите държави, които се нареждат сред 10-те топ пазара, са Македония, Сърбия, Полша, Великобритания и Украйна. Страните от Европейския съюз (ЕС) продължават да са важен пазар. През миналата година повече от 61% или 5,45 млн. туристически посещения са реализирани именно от държавите от ЕС. Ръстът, който се отчита спрямо година по-рано, е 8,2%. Тя припомня, че по данни на БНБ за периода януари-ноември миналата година постъпленията се увеличават с 9,1% и са в размер на 6,6 млрд. лв.
Източник: Инвестор.БГ (30.01.2018)

Продажбите на имоти в страната замряха, само в София с ръст В София през 2017 г. са вписани 9411 имотни продажби при 8428 за същия период на 2016 г., което е ръст от 11.7% на годишна база, според данните на Агенцията по вписванията за последното тримесечие на миналата година. За цялата 2017 г. в столицата са вписани 28 175 продажби при 26 480 през 2016-а, което показва годишен ръст на продажбите в София в размер на 6.4%. Данните сочат още, че има лек спад в темпа на нарастване на продажбите на имоти в София, който беше над 8% за 2015 и 2016 г., но това вероятно се дължи на големия дял ново строителство, сделките с което ще бъдат приключени и вписани на по-късен етап. София е най-голям и е един от най-бързо растящите пазари. Като цяло страната бележи спад с - 6.2%, а продажбите в областните градове общо също спадат с - 3.4%. Новото строителство продължава да съставлява над 60% от продажбите в София по данни на един от най-големите брокери на пазара. Данните на НСИ за издадените нови разрешителни за строеж показват, че през 3-ото тримесечие на 2017 г. са издадени 262 нови разрешителни, което е най-високото им тримесечно ниво от близо 10 години насам. В края на годината най-много закупените жилища – 60%, са двустайни апартаменти, като наличностите на двустайни апартаменти в сградите ново строителство се изчерпват най-бързо. 30% от закупените жилища са тристайни, 4-стайните и многостайните са с най-нисък дял – 10%. Данните на агенцията за недвижими имоти Bulgarian Propertiеs сочат, че през 4-ото тримесечие на 2017 г. растежът на цените в София се е възобновил и средната цена на жилищата в София се покачва до 1095 евро/кв.м. от 1060 евро/кв.м. през двете предходни тримесечия. Средната покупна цена на жилищата в София е 98 780 евро.
Източник: Монитор (31.01.2018)

Заводските цени растат с 4% през декември Общият индекс на цените на производител през декември 2017 г. нараства с 4.1% в сравнение със същия месец на 2016 година, показват данните на НСИ. Увеличение на цените е отчетено при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10.1%, добивната промишленост - със 7.9%, и преработващата промишленост - с 2%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.9%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5.3%, както и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 4%, а намаление е регистрирано при производството на превозни средства, без автомобили - с 3.5%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2.8%. Данните на статистиката сочат, че цените на вътрешния пазара нарастват на годишна база повече от тези на външния. През декември те се повишават с 5.1% спрямо декември 2016 г. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10.1%, в добивната промишленост - с 4.2%, и в преработващата промишленост - с 2.2%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо декември 2016 г. са отчетени при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.3%, производството на химични продукти - с 4.5%, и производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 3.4%. Намаление на цените се наблюдава при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0.6%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0.3%. Спрямо ноември общият индекс на цените остава на същото ниво. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 4.6%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.3%, а в преработващата промишленост е отчетено намаление - с 0.4%. По-съществен спад на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 2%, както и при производството, некласифицирано другаде - с 0.4%, а увеличение е отчетено при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0.6%, както и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване и при производството на химични продукти - по 0.5%. Цените на международния пазар през декември 2017 г. нарастват с 2.3% в сравнение със същия месец на 2016 година. В преработващата промишленост увеличението на цените е с 1.7%. По-високи цени са отчетени при: производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 14.3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 7.7%, и производството на изделия от каучук и пластмаси - със 7%. Намаление на цените се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили - с 4.7%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 4%. Спрямо ноември цените спадат с 0.2% в сравнение с предходния месец. В преработващата промишленост е отчетен спад на цените с 0.9%. По-съществено намаление е отчетено при производството на основни метали - с 2.4%, при производството на мебели - с 1.9%, и при производството, некласифицирано другаде - с 0.5%, а увеличение се наблюдава при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1.1%, и при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0.6%.
Източник: econ.bg (31.01.2018)

Безработицата у нас по-ниска от средната за ЕС и през декември Безработицата в България през декември 2017 година се понижи до 6,1%, след нейната стабилизация на ниво от 6,2% през предходните три месеца на годината, показват данни на Евростат. Това е най-ниската безработица в нашата страна от февруари 2009 година насам. България е една от 15-те страни-членки на ЕС с безработица, която е по-ниска от средноевропейската. През декември 2017 година общо 209 хиляди българи са били без работа спрямо 210 хиляди месец по-рано и 217 хиляди безработни през декември 2016 година. Нивото на младежката безработица в нашата страна се понижи през декември до 12,3% от 12,4% през ноември и спрямо 14,9% година по-рано, като за пети пореден месец общо 24 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 24 хиляди безработни и в края на 2016 година. През декември 2017 година безработицата в Европейския съюз (ЕС) остана в ноемврийското дъно от 7,3% (най-ниско ниво от октомври 2008 година) и под нивото от 8,2%, достигнато през декември 2016 година. Безработицата в еврозоната остана за втори пореден месец на ниво от 8,7% през декември (най-ниска безработица от януари 2009 година) и под нейното ниво от 9,7% година по-рано. Според европейската статистика общо 17,961 млн. европейци, от които 14,137 милиона от еврозоната, са били без работа през последния месец на миналата година, като спрямо ноември е отчетено понижение на безработните в ЕС със 165 хиляди, докато броят на безработните в еврозоната се понижи в рамките на месец със 134 хиляди. Спрямо декември 2016 година общият брой на безработните европейци е спаднал с цели 2,066 милиона, от които 1,536 милиона в рамките на единния валутен блок. Най-ниска безработица през декември 2017 година е регистрирана в Чешката република (2,3%), следвана от Германия (3,6%) и Малта (3,6%), докато най-висока остана безработицата в Гърция ( 20,7%, според данни за октомври 2017 година) и в Испания (16,4%). През миналия месец общо 3,654 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 16,1%), като това представлява понижение на младежката безработица с 411 хиляди спрямо година по-рано, когато безработицата сред младите европейци беше на ниво от 18%.
Източник: econ.bg (01.02.2018)

България е на 47-мо място сред демокрациите по света България се нарежда на 47-мо място с общ резултат от 7,03 пункта в Индекса на демокрацията на The Economist Intelligence Unit (EIU) за 2017 година. В челната тройка са три европейски държави - Норвегия, Исландия и Швеция, а след нас се нареждат Полша (53), Унгария (56), Хърватия (58) и Румъния (64). От класацията е видно, че страната ни получава най-много точки по отношение на демократичността в изборния процес и политическия плурализъм (9,17), но политическата ни култура е оценена с едва 4,38 пункта. По отношение на "граждански свободи" оценката също е висока - 7,94 пункта, а работата на правителството получава едва 6,43 пункта през 2017 година. За сравнение - най-демократичната страна в света - Норвегия, има общ резултат от 9,87 пункта, с по 10 пункта в секторите за "Изборен процес и плурализъм", "Политическа култура" и "Участие в политиката". С 9,64 пункта се оценява работата на правителството, а с 9,71 пункта - "гражданските свободи". Държавите от Източна Европа като цяло нямат изцяло демократичен режим. Страни като Унгария, Полша, Чехия и Словения не успяват да създадат демократична политическа култура или да окуражат широко участие в политиката. Днес страните от Централна и Източна Европа са по-скоро недемократични, като в много страни от региона има хибридни системи или направо авторитарни режими (16 държави от региона), сочат наблюденията на EIU. В почти всички държави има загуба на доверието в управлението и политическите партии. Очакванията са влошаване, може би с изключение на България, посочват още анализаторите. Предпоставки за проблеми се виждат най-вече в Полша, Сърбия и Румъния. Анализите на експертите показват цялостно влошаване на демокрацията по света - стойността на индекса намалява от 5,52 пункта през 2016 година на 5,48 пункта, като ситуацията в 89 държави се определя като по-лоша, а в 27 държави се отчита подобрение. Демокрацията по света е в най-лошия си период от годините на тежката финансова криза в периода 2010 - 2011 година, отбелязват още от EIU. Всъщност данните показват, че единствено в Северна Америка (САЩ и Канада) ситуацията се запазва, а в останалите места по света има влошаване на демокрацията. Регионът на Азия и Австралия е най-зле представящия се в класацията през миналата година. 76 от 167-те държави в индекса се квалифицират като демократични. "Изцяло демократични" са 19. Така 49,3% от хората по света живеят в "някаква форма на демокрация", а едва 4,5% - в "пълна демокрация". За сравнение през 2015 година в изцяло демократичен режим са живели 8,9% от населението по света. Към една трета от световното население живее в авторитарен режим, основна част от тях в Китай.
Източник: Инвестор.БГ (01.02.2018)

България е сред страните в ЕС, в които се плащат най-високи екологични данъци България е сред първите пет страни в Европейския съюз, в които се плащат най-високи екологични данъци в общността, показват данни от анализ на Евростат за дела на екологичните данъци в общите държавни приходи от данъци и социални вноски през 2016 г., предаде БТА Екологичните данъци в страната съставляват дял от 9.6 на сто в общите приходи от данъци и социални вноски през 2016 г. при среден показател за ЕС от 6.3 на сто. Освен това събраните екоданъци в България през 2016 г. са били в размер на 1,334 млрд. евро. За сравнение - през 2007 г., когато страната става пълноправен член на ЕС, размерът на събираните екоданъци е бил около 1 млрд. евро, това е увеличение за 10 години от 334 млн. евро, показват данните на Евростат. За страната най-голям дял от събраните екологични данъци се пада на таксите върху енергията (включително горивата за транспорт) - около 75 на сто, като останалите сегменти са приблизително - 20 на сто от данъци върху транспорта (без горивата) и около 5 на сто такси от замърсяването на околната среда и ресурсите. Европейската статистика разграничава четири различни категории екологични данъци: от енергията (всички видове горива за транспорт), транспорта (внос или продажба на МПС, регистрация на МПС и др.), замърсяването на околната среда и ресурсите. Екоданъците все повече се използват, за да повлияят на поведението на икономическите оператори, независимо дали са производители или потребители. Тези данъци също генерират приходи, които потенциално могат да бъдат използвани от правителството за увеличаване на разходите за опазване на околната среда или ефективно управление на природните ресурси, показва анализът на Евростат. Държавните приходи от екоданъци в ЕС възлизат на 364,4 млрд. евро през 2016 г. в сравнение с 296,5 млрд. евро през 2006 г., отчитат данните на Евростат. Делът на екологичните данъци варира значително в държавите членки - в Латвия е регистриран най-голям дял от екологични данъци в размер на 11.7%, следват пет други държави - членки на ЕС: Словения - 10.6%, Гърция - 9.8%, България - 9.6%, Хърватия - 9.3%, и Румъния - 9%. В другия край на скалата най-ниски дялове от екологични данъци са регистрирани в Люксембург - 4.6%, Германия - 4.8%, Франция - 4.9%, Белгия и Швеция - по 5%. Най-много екоданъци са събрани в Германия - 58 млрд. евро, Великобритания - също 58 млрд. евро, Дания и Полша - по 11 млрд. евро, Швеция - 10 млрд. евро, и др. Данните за съседите на България показват, че в Турция през 2016 г. са събрани около 26 млрд. евро от екологични данъци, в Гърция - около 6 милиарда, в Румъния - 2.5 милиарда, в Сърбия - 1.5 милиарда евро. Екологичните данъци все повече се използват, за да повлияят на поведението на икономическите оператори, независимо дали са производители или потребители. ЕС все повече подкрепя тези инструменти, тъй като предоставя гъвкави и рентабилни средства за укрепване на принципа "замърсителят плаща" и за постигане на целите на политиката в областта на околната среда, отчита Евростат.
Източник: Дневник (02.02.2018)

Бюджетът за европредседателството е надвишен само с 6 млн. лв. Парите, отпуснати от държавния бюджет за българското европредседателство, вече възлизат на 156 млн. лв. или с почти 6 млн. лв. повече от планираното. Това съобщиха от министерството на Лиляна Павлова по повод отпуснатите от кабинета вчера допълнителни средства в размер на 49 млн. лв. И публикации в медиите, че парите се харчат непрозрачно. В тригодишната бюджетна прогноза са заложени 150 млн. лв., които трябваше да се разпределят на части. При встъпването си в длъжност през май 2017 г. финансовият министър Владислав Горанов се зарече, че харчовете няма да бъдат надвишени с нито стотинка. От министерството на Лиляна Павлова обаче са категорични, че разходите по европредседателството са надхвърлени само с 5,8 млн. лв. над планираното.
Източник: Инвестор.БГ (02.02.2018)

Bulgarian Properties: Средната цена на жилище в София вече е над 1000 евро/кв.м. През последното тримесечие на 2017 г. e имало пореден ръст в средната цена на жилищата в София, показват данните на агенция Bulgarian Properties. За периода от април до октомври миналата година сделки за покупка на имот са сключвани средно за 1060 евро/кв.м, като в края на годината агенцията отчита покачване до 1095 евро/кв.м. Средната покупна цена на жилищата в София е 98 780 евро, а средногодишната цена за жилищен имот възлиза на 1050 евро/кв.м. или с 16% повече от 2016 г. според статистиката на Bulgarian Properties. От агенцията определят като основни фактори за оживлението на пазара за имоти в София "ръстът на доходите, ниска безработица, достъпно банково финансиране и цялостното усещане за по-голяма сигурност в доходите". Най-много продажби в края на година са реализирани за двустайни и тристайни апартаменти, съответно 60% и 30% от всички сделки на агенцията. Най-скъпите жилища в края на годината са продадени в централната част на София и "Лозенец" на база сключени сделки от Bulgarian Properties. Прогнозата на агенцията е за активен пазар и през тази година с очакван ръст до 10% на цените в столицата.
Източник: Капитал (05.02.2018)

Издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради с 15.1% по-малко През четвъртото тримесечие на 2017 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1296 жилищни сгради със 7327 жилища в тях и 904 953 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 30 административни сгради/офиси с 29 251 кв. м РЗП и на 1130 други сгради с 691 264 кв. м РЗП. Това съобщи Националният статистически институт (НСИ). Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 15.1%, а общата им застроена площ - с 3.2 на сто, докато броят на жилищата в тях се увеличава с 2.7%. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради се наблюдава нарастване със 7.1%, но тяхната РЗП е по-малко с 25.3%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 15.5%, жилищата в тях - с 37%, а разгънатата им застроена площ е повече с 33.1 на сто. Издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради намаляват съответно с 6.3% и 26.5%, а и тяхната РЗП бележи спад респективно с 63.5% и 34.4%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 215, София (столица) - 201, Бургас - 123, и Варна - 116. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 2 703, Пловдив - 1 642, Варна - 697, и Бургас - 531.
Източник: Монитор (05.02.2018)

България отново е 47-а в индекса за икономическа свобода на "Херитидж" България заема и тази година 47-о място в индекса за икономическа свобода на фондация "Херитидж" за 2018 година. Общата оценка на страната е 68,3 пункта от общо 100, което е повишение с 0,4 пункта спрямо миналата година, като подобрението в областите финансово здраве и ефективност на съдебната система компенсират спада при показателите репутация на властите, бизнес свобода и трудова свобода, се посочва в доклада, поместен на сайта на организацията. В Европа България заема 23-то място по икономическа свобода от общо 44 страни, като цялостната оценка на страната е малко под средната за региона и доста над средната за света. Като цяло България попада в групата на страните с умерена икономическа свобода. Индексът, който се изготвя съвместно с в. "Уолстрийт джърнъл", обхваща 180 икономики. Той се съставя от 1995 година.
Източник: Монитор (05.02.2018)

България е на първо място в ЕС по дял на жените в IТ сектора - 30% България е на първо място в Европейския съюз по дял на жени в IT сектора. У нас 30 % от специалистите в бранша са жени при среден процент за ЕС от 16 на сто, показва изследване на Европейския институт за равенство между половете. Според Евростат тази тенденция в България се наблюдава от 2014 г. насам. За сравнение, в Румъния делът на жените в IТ сектора е 26%, в Латвия и Литва - 25%, а Словакия и Чехия съответно 9% и 12%. Усилията на Българското председателство са темата за жените в сферата на информационни и телекомуникационни технологии да е сред основните с оглед подобряване на конкурентоспособността на IТ компаниите и увеличаване на броя на жените в технологичните и инженерните специалности. Поради важността и актуалността на проблема темата „Жените в дигиталния свят” ще бъде обект на дискусии на всички форуми през следващите пет месеца. Досега нито едно председателство не е работило по подобен приоритет. Данни от проучването на Европейския институт за равенство между половете показват още, че 36% от жените и 16% от мъжете в IТ бранша имат за пряк шеф жена. А като цяло специалистите в сектора са по-млади в сравнение с останалата част от работната сила. Над 40% от жените и мъжете в сектора имат деца, те са по-добре платени в сравнение с дамите в други икономически сектори и имат по-добри възможности за гъвкава заетост и поддържане на баланс между личния и професионалния живот. С бързия растеж на сектора обаче се отчита и огромен недостиг на работни места в редица области като разработчици на софтуер и приложения, дизайнери и администратори на бази данни или практикуващи мрежови и операционни системи. Последните прогнози показват недостиг на повече от 700 000 IT специалисти до 2020 г. През 2014 г. първите 20 най-големи работодателя в областта на IТ технологиите са осигурявали заетост на близо 29 милиона работници от ЕС. IТ специалистите в ЕС са предимно наемни работници с постоянни трудови договори. Само 8% от жените и 13% от мъжете са самонаети, сочат още данните от проучването на Европейския институт за равенство между половете. Технологичните промени продължават да трансформират пазара на труда, като предлагат нови възможности за работа, но крият и потенциални рискове за тези, които са по-малко квалифицирани. Този сегмент от пазара на труда е възможно да рефлектира и върху постигането на целите на Стратегията Европа 2020 за 75% ниво на заетост на жените и мъжете, сочат данните на Министерството на труда и социалната политика.
Източник: 24 часа (05.02.2018)

Увеличават се нефинансовите предприятия в областта По окончателни данни на Националния статистически институт за 2016 г. нефинансовите предприятия, осъществявали дейност в област Велико Търново, са 10 489 или с 1% повече спрямо предходната година. Микропредприятията (до 9 заети) са 91.7% от предприятията в областта , малките (от 10 до 49 заети) - 6.6%, средните (от 50 до 249 заети) - 1.5% и големите (с 250 и повече заети) - 0.2% (фиг. 1). Предприятията, приключили финансовата година с печалба, са 7 174, със загуба са 1 841 и с нулев финансов резултат са 1 474 от предприятията в областта. Спрямо 2015 г. относителният дял на печелившите предприятия нараства с 1.1 процентни пункта, а на предприятията със загуба - с 0.2 процентни пункта, докато при тези с нулев финансов резултат намалява с 1.3 процентни пункта. Най-голям относителен дял имат нефинансовите предприятия от сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - 37.5%. В сектор „Преработваща промишленост” този дял е 8.7% и в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство” - 8.2%. На територията на община Велико Търново са извършвали дейност 48.7% от активните нефинансови предприятия в областта. Заетите лица в нефинансовите предприятия в област Велико Търново са 58 303. Най-висок е делът на заетите лица в сектор „Преработваща промишленост” - 20 936 и сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - 12 955, които формират 58.1% от общия брой на заетите в областта. Микропредприятията (до 9 заети) формират 32.2% от заетите в областта, малките (от 10 до 49 заети) – 23.8%, средните (от 50 до 249 заети) - 25.9% и големите предприятия (с 250 и повече заети) - 18.1% (фиг. 2). С най-голям относителен дял на заетите лица в нефинансовите предприятия в областта е община Велико Търново - 47.1%, следвана от община Горна Оряховица - 16.0% и община Свищов - 12.1%. Към 31.12.201 6г. стойността на дълготрайните материални активи (ДМА) в нефинансовите предприятия в област Велико Търново е 2118 млн. лв., или с 3% повече спрямо 2015 година. Средните предприятия формират 30.6% от общата стойност на ДМА за областта, микропредприятията - 27.5% , малките предприятия - 25.7% и големите предприятия - 16.2%. Икономическите сектори с най-голяма стойност на ДМА са: • „Преработваща промишленост” – 697 млн. лв.; • „Селско, горско и рибно стопанство” – 535 млн. лв.; • „Операции с недвижими имоти” – 232 млн. лева. Нефинансовите предприятия от трите сектора отчитат 69.1% от стойността на всички ДМА в областта. Община Велико Търново формира 40.7% от общата стойност на дълготрайните материални активи на нефинансовите предприятия в областта, община Свищов - 24.3%, а община Горна Оряховица - 12.0%. През 2016 г. предприятията от нефинансовия сектор в област Велико Търново са реализирали приходи от дейността в размер на 4 997 млн. лв. и са извършили разходи за дейността в размер на 4 756 млн. лева., като спрямо 2015 г. е отчетено увеличение на приходите с 0.7% и на разходите - с 2.4%. С най-голям относителен дял на приходите и разходите в областта са секторите „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” (35.4% от приходите и 36.0% от разходите) и „Преработваща промишленост” (33.6% от приходите и 33.1% от разходите). Община Велико Търново е с най-голям относителен дял на реализираните приходи от дейността (44.7%) и направените разходи за дейността (45.3%) в областта.
Източник: Дарик радио (06.02.2018)

1300 автомобила с алтернативно гориво продадени у нас през 2017-а Общо 1300 автомобила, задвижвани с алтернативно гориво (електромобили плюс хибридни коли с електрическо задвижване), са закупени у нас през 2017 г., показват актуални данни на Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА). От тях автомобили, задвижвани само с електричество са 105 броя нови коли, а останалите 1195 са хибридни машини в комбинация с електрическо задвижване. Ръстът на покупки на автомобили с алтернативно задвижване у нас е значителен в сравнение с предходната 2016 г., когато у нас са били закупени около 590 подобни коли или ръст от 120%, показват данните на АСЕА. В целия Европейски съюз (ЕС) през миналата година са били купени над 850 000 нови коли с алтернативно задвижване, като ръстът с предходната година е близо плюс 40%. Според данните на АСЕА повишението се дължи предимно на хибридния електрически сегмент - плюс 55%, следвани от електрическите превозни средства - плюс 39%. Като цяло най-голям брой на закупени нови коли с алтернативно гориво е отчетен в Италия - над 230 000 броя, следвана от Великобритания - над 119 000, Германия - над 117 000 и Франция - над 106 000 броя алтернативни автомобили. Най-малко коли с алтернативно гориво са закупени в Латвия и Литва, съответно - 492 и 767. Най-голяма е бройката на закупените изцяло електрически автомобили в Германия - 54 617, Великобритания - 47 295 и във Франция - 36 835. В Естония са купени едва 43 електромобила, в Литва - 52 и в Латвия - 56.
Източник: Дарик радио (06.02.2018)

Средният осигурителен доход за декември 2017 г. е 888,10 лева Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец декември 2017 г. е 888,10 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е 821,51 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец януари 2018 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: econ.bg (07.02.2018)

Българската икономика се движи от ръста на бюджетните заплати, твърди Еврокомисията Растежът на българската икономика остава солиден. За 2017 г. оценката ни за реалния ръст на БВП е 3.8% и заслуга за това имат основно потреблението и инвестициите. По-високите нива на потребление са подхранвани предимно от силното повишаване на заплатите, свързано с трудните условия на трудовия пазар и вдигането на заплащането в публичния сектор." Така Европейската комисия описва накратко предварителните си оценки за изминалата и прогнозата как ще се представи България през новата година. От националния доклад се вижда, че 2016 г. е смятана за най-силната откъм икономически ръст (3.9%), но след това започва леко забавяне на растежа - 3.8% през 2017 г., 3.7% през настоящата и 3.5% догодина. Що се отнася до инфлацията, на годишна база тя е преминала от дефлация (-1.3% годишно) към обезценяване от 1.2% през миналата. За 2018 г. зимната прогноза на Европейската комисия е за 1.4%, а за 2019 г. се очаква инфлация от 1.5%. Основната причина тук са по-високите цени в енергетиката и битовите услуги, включително нарасналите административни цени на комуналните компании. Очакванията за бавно растяща инфлация са аргументирани от допускането, че цените на петрола ще растат, както и че ще има увеличаване на разполагаемия доход на домакинствата. Увеличаване на инвестициите се регистрира предимно в публичния сектор - най-вече благодарение на подкрепяни от ЕС инвестиционни програми, подпомагащи капиталовите разходи на правителството. Публичните инвестиции през настоящата година ще растат отново предимно благодарение на еврофондовете. Износът от България, на който се разчита да помогне на икономиката, всъщност има - след много силните резултати от 2016 г. - нетно отрицателен принос към ръста на БВП на България за 2017 г. Причината е, че вносът се е увеличавал по-бързо заради повишеното вътрешно потребление. Именно то ще остане основният двигател на икономиката и през 2018 г., а приносът на износа ще стане положителен "едва през 2019 г.". Преди това - през 2018 г. - ръстът основно ще остане зависим от инвестиции и частно потребление. Темповете на растеж в еврозоната и ЕС през изминалата година надхвърлиха очакванията с продължаването на прехода от възстановяване към икономически растеж. Според оценките икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло са отбелязали растеж от 2.4 % през 2017 г., което представлява най-бързият темп за последното десетилетие. Очаква се силните резултати да продължат през 2018 и 2019 г., като в еврозоната и ЕС бъде постигнат растеж от съответно 2.3% и 2.0%", се казва в зимната прогноза. Сегашната оценка за растежа на БВП през 2017 г. от 2.4% надхвърля предвижданията в есенната икономическа прогноза от ноември за растеж от 2.2% в еврозоната и 2.3% в ЕС. Прогнозният растеж за 2018 и 2019 г. на икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло също претърпя увеличение след ноември — от 2.1% на 2.3% за текущата година и от 1.9% на 2.0% за 2019 г. Очаква се същинската инфлация, която изключва нестабилните цени на енергията и непреработените храни, да се запази умерена в условията на бавно възстановяване от стагнацията на пазара на труда и все още слаб натиск за увеличаване на заплатите. Общата инфлация ще продължи да се влияе значително от цените на енергията и се очаква леко да се увеличи. През 2017 г. инфлацията в еврозоната достигна 1.5%. Според прогнозите това равнище ще се запази през 2018 г., а през 2019 г. ще се увеличи на 1.6%. Рисковете за прогнозирания растеж остават до голяма степен балансирани. Възможно е икономическият растеж да надхвърли очакванията в краткосрочен план в съзвучие с положителните икономически нагласи. В средносрочен план високите цени на активите на световния пазар могат да се повлияят неблагоприятно от евентуална преоценка на рисковете и основните икономически показатели. Продължават да са налице рисковете с неблагоприятен ефект, свързани с неясния изход от преговорите за излизане на Обединеното кралство от ЕС, както и свързаните с геополитическо напрежение и възприемане на по-национално ориентирани и протекционистки политики.
Източник: econ.bg (08.02.2018)

Данни за външната търговия ще публикува НСИ в петък Експортът на България значително забави темпа си на растеж през ноември - от 14% през октомври до едва 4.8% месец по-късно. Обяснението - спад на продажбите на български стоки в трети страни предимно заради по-слаба търговия с пшеница на годишна база. Износът към страните членки обаче продължава да расте, което изведе общият експорт на плюс спрямо същия период на 2016 г. Данните на НСИ за търговията с трети страни през 2017 г. ще бъдат публикувани утре, като числата ще покажат дали понижението продължава. В същото време годишната статистика ще позволи да се изведат най-търсените български стоки извън границите на съюза, а така и кои са силните сектори в икономиката на страната. Повече подробности ще бъдат известни и за износа към ЕС през ноември, които ще покажат откъде идва ръстът от 14.7% през месеца.
Източник: Капитал (09.02.2018)

Производството на цигари се е сринало с близо 36% за година Производството на тютюневи изделия се е сринало с 35.8% през декември 2017 г. спрямо същия месец на 2016 г., показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за индексите на промишленото производство. Осезателно намаление на производството обаче започва още от юни, два месеца след като "Булгартабак" продаде своите марки цигари на "Бритиш Американ Табако" (БАТ) за 100 млн. евро. Според договора между двете компании производството на тези марки трябваше да продължи между 12 и 24 месеца във фабриката на "Булгартабак" в Благоевград. БАТ обяви, че планира след това да премести производството им в своите мощности в Румъния. През декември в благоевградската фабрика започнаха масови съкращения, а синдикатите алармираха, че се върви към пълното й закриване. Пазарът на тютюневи изделия и приходите от тях се превърнаха в поредна тема за политиците. Изследване на големите мултинационални тютюневи компании, обединени в инициативата "Срещу незаконната търговия", показа тези дни, че въпреки свиването на сивия сектор в търговията с цигари до 6% през третото тримесечие на 2017 г., в редица градове той остава с тревожно високи нива: Хасково - 21.3%, Велико Търново - 16%, Пазарджик - 15.3%, Сливен - 10%. Доклад на МВФ пък нареди България на първо място в Евросъюза по дял на сенчестата икономика. Заради тези данни опозицията обвини управляващите, че лъжат за успехите в борбата с контрабандата. "Не бива да отричаме, че има сива икономика, но борбата с нея се води. Тя е малко неравна, както обикновено, но през последните години има значителни успехи и те се виждат в цифрите по изпълнение на бюджета и на отделните данъци", коментира вчера пред БНТ шефът на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова. Все пак тя призна, че горивата продължават да са предизвикателство, както и "секторите, в които се продават стоки директно на населението - търговия, селско стопанство". Според Менда Стоянова трябва да се предприемат мерки за подобряване на софтуера, с който се управляват касовите апарати и електронните системи за отчитане на продажбите в търговските обекти.
Източник: Сега (09.02.2018)

Продажбите на дребно нарастват с 4.9% през декември Оборотът в търговията на дребно леко ускорява темпа си на растеж през последния месец на миналата година. Докато през ноември изменението беше 3.8% на годишна база, през декември числото се повишава до 4.9%. На преден план излиза търговията в неспециализирани магазини с разнообразни стоки, където ръстът за месеца е най-висок (12.6%) - тук се включва дейността на универсалните магазини, които предлагат стоки като облекла, мебели, домакински уреди и други. Принос към увеличението за месеца обаче имат и продажбите на храни и напитки в специализирани магазини, където повишението е 12.4% спрямо миналогодишното ниво. В същото време спадът в търговията с автомобилни горива продължава - през декември понижението е с 12.5%, като това е и единственият сектор, който дърпа общия индекс надолу за месеца. От друга страна, строителството отбелязва първи спад на годишна база от февруари 2016 г. През декември продукцията се свива с 4.1%, предимно заради слаба активност в частния сектор. Производството в промишлеността пък нараства, но слабо - едва с 2%, спрямо декември 2016 г. Преработващата промишленост е единственият фактор, който извежда индекса на положителна територия за месеца. Индексът на строителната продукция се върна на червена територия през декември с 4.1% спад спрямо миналогодишните си нива. Само два месеца по-рано секторът отчете рекорден за последните две години ръст от 10%, но оттогава темпът намалява. Причината за понижението през декември е нулевата промяна на активността в сградното строителство - т.е. частния сектор, който досега беше двигателят на положителната тенденция. Гражданското строителство, където влизат предимно инфраструктурни проекти, дърпа общия индекс надолу със спад от 8.9% на годишна база. Макар че годината завършва с понижение за сектора, според прогнозите на анализаторите през 2018 г. строителната активност значително ще се повиши с усвояването на европейски средства. Преработващата промишленост е единственият сектор, който извежда индустрията на плюс през декември с ръст от 5.2% на годишна база. Тук значително подобрение отбелязва производството на основни метали (26%) и химични продукти (24.2%), а най-голям спад за трети пореден месец регистрират цигарите (с 35.8% надолу). Производството в индустрията обаче нараства едва с 2% спрямо същия период на миналата година. Умереният темп се дължи на добивната промишленост и енергийния сектор, където активността се свива съответно с 5.2% и 5.1% през декември.
Източник: Капитал (09.02.2018)

Приходите в хазната се увеличиха с 10% Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за 2017 година. От финансовото ведомство отчитат положително салдо по КФП на касова основа за 2017 г. в размер на 845.2 млн. лв. (0,8% от прогнозния БВП). Той се формира от излишъците по националния бюджет (309.1 млн. лв.) и по европейските средства (536.1 млн. лв.). Напомняме, че в разчетите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. бе заложен дефицит по КФП за годината в размер на 1 330.0 млн. лева. Това означава, че спрямо заложеното в програмата за годината се отчита номинално подобрение на бюджетното салдо с близо 2.2 млрд. лева. В структурно отношение салдото по националния бюджет отчита подобрение спрямо отчетеното за предишната година, основно поради ръста на данъчните, вкл. осигурителните приходи, докато салдото по сметките за средства от ЕС през настоящата година се влошава поради базов ефект в 2016 г., свързан с възстановени към България грантове от ЕС в началото на 2016 г. за извършени разходи в края на 2015 г., когато бе пикът на плащанията по проектите за предходния програмен период 2007-2013 година.Постъпилите приходи и помощи по КФП за 2017 г. възлизат на 35.315 млрд. лв. или 99,6% от годишните разчети. В структурно отношение данъчните и осигурителните приходи превишават разчетите за годината с 5.5%, докато изпълнението при неданъчните приходи и помощите е по-ниско от разчета за годината. Съпоставени с предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 2.741 млрд. лв. (8,8%), докато постъпленията от помощи са по-ниски. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 29.581 млрд. лв., което представлява 105,5% спрямо планираните за годината приходи. Преизпълнение на годишните разчети се отчита при повечето от основните данъци и осигурителните вноски. Съпоставено с данните за 2016-а, данъчните постъпления нарастват номинално с 10% (2.678 млрд. лева). Приходите от преки данъци са в размер на 5.644 млрд. лв. или 110,8% спрямо предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват с 607 млн. лева (12,1%). Приходите от косвени данъци са в размер на 14.532 млрд. лв., което е 103,7% спрямо разчетите за годината. Съпоставено с данните за 2016 г., постъпленията в групата нарастват с 970,8 млн. лв. (7,2%). Постъпленията от ДДС са в размер на 9.320 млрд. лв. или 106,1% спрямо планираните. Съпоставени с предходната година, приходите от ДДС нарастват със 767,3 млн. лв. (9%). Размерът на невъзстановения ДДС към 31 декември 2017 г. е 50.5 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 4.984 млрд. лв. (98,9% от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 194,3 млн. лв. или 117% спрямо разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1.039 млрд. лв. или 104,9% изпълнение на годишните разчети. Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са 8.365 млрд. лв., което представлява 105,4% спрямо разчетените за годината. Съпоставено с предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 14,3% (1 047,3 млн. лева). Неданъчните приходи са в размер на 4 213,2 млн. лв., което представлява 88,5% изпълнение на годишните разчети. Приходите от помощи са в размер на 1.520 млрд. лв. или 57,5% от планираните за годината. Разходите по КФП за годината възлизат на 34.469 млрд. лв., което е 93,7% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за 2016 г. бяха в размер на 32.491 млрд. лева. Нарастването на разходите спрямо 2016 г. е основно поради по-високия размер на социалните и здравноосигурителните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението им от юли 2016 г., увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври), както и по-високите разходи за субсидии и за персонал, включително и поради ръста на разходите за осигурителните вноски, свързан с увеличения размер на осигурителната вноска за фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" с 20 пр. п. спрямо 2016 година. Нелихвените разходи са в размер на 32.789 млрд. лв., което представлява 94,9% от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за 2017 г. са в размер на 29.033 млрд. лв. (102,5% спрямо разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3.755 млрд. лв. (60,5% от разчетите към ЗДБРБ за1 2017 г.). Лихвените плащания са в размер на 792.1 млн. лв. или 95,8% от планираните за 2017 година. Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена през 2017 г. от централния бюджет, възлиза на 888.2 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Европейския съюз. Размерът на фискалния резерв към 31 декември 2017 г. е 10.3 млрд. лв., в т. ч. 9.8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Източник: Банкеръ (09.02.2018)

За една година промишленото производство в България се увеличава с 2% Промишленото производство в България отчита ръст през декември на месечна и годишна база, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През последния месец на миналата година статистиката регистрира увеличение при календарно изгладения индекс на промишленото производство от 2% спрямо съответния месец на 2016 г., което е единайсти пореден месец на годишен ръст. Индексът, изчислен от сезонно изгладените данни, през декември нараства с 0,7% в сравнение с ноември. Данните показват, че през декември има увеличение спрямо ноември в преработващата промишленост – с 1,5%, и в добивната промишленост – с 0,7%, а намаление е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 0,2%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на мебели – с 9,9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 9%, обработката на кожи, производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – със 7,7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 4,7%. Националната статистика регистрира месечен спад при производството на превозни средства, без автомобили – с 20,5%, производството на тютюневи изделия – с 10,9%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 6,6%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 5,4%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост – с 5,2%, а спад е регистриран в добивната промишленост – с 5,2%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 5,1%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо 2016 г. се наблюдава при производството на основни метали – с 26%, производството на химични продукти – с 24,2%, производството на лекарствени вещества и продукти – с 19,4%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 16,3%. По данни на статистиката годишно намаление има в производството на тютюневи изделия – с 35,8%, производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 12,7%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 8,6%, производството на напитки – с 6,1%.
Източник: Инвестор.БГ (09.02.2018)

Българският износ с близо 11% ръст през 2017 г. Общият износ на български стоки през 2017 г. бележи ръст от 10.7 на сто спрямо предходната година въпреки регистрирания спад от близо 1 процент през декември, сочат данните на Националния статистически институт, обявени в петък. През миналата година експортната продукция е за общо 52.233 млрд. лв. От тази сума 17.7446 млрд. лв. се падат на износа към трети страни извън Европейския съюз. Според данните на статистиката и към европейските, и към другите държави българският експорт е нараснал абсолютно еднакво – с 10.7 процента. Внесените в страната ни стоки са за общо 59.0854 млрд. лв. или с 15.4% повече спрямо 2016 г. Тук е отчетлив ръстът на внесената продукция от неевропейски държави с 24.1 на сто, докато увеличението от ЕС е за 11 процента. Общото външнотърговско салдо остава отрицателно и през 2017 г. и е за 6.8524 млрд. лв. Основни търговски партньори на България в Евросъюза са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.5% от износа към Европа. Извън Общността най-много сделки са сключвани с Турция, Китай, Русия, Сърбия, Македония и Египет, които общо формират 51.6% от експорта за трети страни.
Източник: Медия Пул (12.02.2018)

HCИ: Ръст в пpoмишлeнocтта и тъpгoвията, спад в cтpoитeлcтвoтo По предварителни данни през декември 2017 г. индексът на промишленото производство, нараства с 0.7% в сравнение с ноември 2017 година. През декември 2017 г. на промишленото производство е регистриран ръст от 2.0% спрямо съответния месец на 2016 година. През декември 2017 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 1.5%, и в добивната промишленост - с 0.7%, а намаление е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.2%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на мебели - с 9.9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 9.0%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - със 7.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4.7%. Спад е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили - с 20.5%, производството на тютюневи изделия - с 10.9%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 6.6%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 5.4%. През декември 2017 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нараства с 0.5% спрямо предходния месец. През декември 2017 г. оборотът в търговията на дребно, бележи ръст от 4.9% в сравнение със същия месец на предходната година. През декември 2017 г. се наблюдава по-значително увеличение на оборота спрямо предходния месец при: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 2.1%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 0.7%. Намаление е отбелязано при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали и при търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - по 0.1%. Оборотът нараства по- значително при: търговията на дребно с разнообразни стоки - с 12.6%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 8.4%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - със 7.5%, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - със 7.3%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - със 7.0%. Спад е регистриран само при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 12.5%. През декември 2017 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ е с 3.0% под равнището от предходния месец. Данните показват намаление от 4.1% на строителната продукция през декември 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 година. Индексът на произведената строителна продукция е под равнището от предходния месец, като намалението на продукцията от гражданското/инженерното строителство е с 3.8%, а от сградното строителство - с 2.3%.
Източник: Банкеръ (12.02.2018)

С 6,6% повече са приходите на хотелиерите през декември Приходите на хотелиерите от нощувки през декември миналата година са 44,3 млн. лв., като тази сума е с 6,6% повече от постъпленията им за същия месец на 2016 година. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 11,9%, така и от български граждани - с 3,2 на сто. През декември традиционно броят на нощувките в местата за настаняване у нас бележи увеличение. Броят на пренощувалите в хотели през последния месец на миналата година се е повишил с 2,7% в сравнение със същия месец на 2016 г. и достига 430,4 хил. 11,1% повече са нощувките на чужденците, докато за българските граждани е отчетено леко намаление от 0,1%. Нощувалите българи са били 313,7 хил., а гостите на страната ни - 116,7 хил. От тях 71,3 на сто от общия брой нощувки през декември 2017 г. в четири и пет-звездни хотели у нас са реализирани от чужденци и 39 на сто от български граждани. В еднозвездните и двузвездни хотели обаче са отчетени нощувки на 30,6 на сто българи и едва на 7,8% от чужденците, пристигали в страната ни. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 20,9% от нощувките на чужди граждани и 30,4% - на българи.
Източник: Дума (13.02.2018)

България е на първо място по ръст на заетостта в ЕС Между третото тримесечие на 2016 година и третото тримесечие на 2017 година заетостта във възрастовата група 20-64 години в ЕС расте в почти всички държави в общността. Единственото изключение е Дания, където има минимален спад от 0,1%. Заетостта расте с най-бързи темпове в България (с 4,3 процентни пункта) и в Словения (с 3,6 п.п.). Заетостта в ЕС вече достига 72,3% и общността може да успее да постигне целта от 75% заетост до 2020 година. Това показва последният тримесечен доклад за състоянието на трудовия пазар, изготвен от Европейската комисия. От данните е видно, че започва процес на възстановяване и към края на анализирания период само в осем държави от ЕС заетостта е под нивото от 2008 година. Най-видимо това е в Гърция (по-ниско с 8,1 пункта) и Кипър (-4,9 пункта). В същото време в Унгария и Малта броят на заетите е с 12 пункта по-висок спрямо нивото през 2008 година. От данните е видно, че през третото тримесечие на 2017 година заетостта варира в много широки граници - от 82% в Швеция до 58% в Гърция. Като цяло заетостта в ЕС и еврозоната през третото тримесечие се увеличава - съответно с 0,3% и 0,4% спрямо второто тримесечие на 2017 година. Спрямо последните три месеца на 2016 година заетостта се повишава с 1,7% и в двата региона, което означава допълнителни 4 млн. работещи, от които 2,7 млн. - в еврозоната. Към края на 2017 година в ЕС работят 236,3 млн. души, от които 156,3 млн. са в еврозоната и все по-малко домакинства харчат от спестяванията си, за да покрият своите месечни разходи. Към средата на 2017 година на 14% от домакинствата в ЕС не им достигаха месечните приходи, за да плащат разходите си. Пикът беше в края на 2013 година, когато 17% от домакинствата в общността бяха в тази ситуация. Данните показват още и подобряване на продуктивността на труда, макар че в някои държави ръстът е слаб. Най-добро е представянето на Латвия, Литва, Полша и Румъния, където продуктивността на труда се повишава с над 3% на годишна база към третото тримесечие на 2017 година.
Източник: Инвестор.БГ (13.02.2018)

Държавната администрация хем расте, хем богатее Въпреки клетвите на управляващите, че с ударни стъпки вървят към електронно правителство, което ще доведе до съкращения на чиновниците, държавната администрация не само не намалява, а е успяла да се увеличи до 112 865 души на трудов и служебен договор. Това показват данни на НСИ за наетите лица в сектор "Държавно управление" в края на декември 2017 г. В сравнение с края на януари същата година увеличението е с 2287 бройки. Увеличава се и средната заплата на чиновниците - от 1135 лв. през последното тримесечие на 2016 г. на 1219 лв. в края на м.г., което е 7.4% ръст. За сравнение - в критичния сектор "Образование", където в последните години се пенсионират хиляди преподаватели и гилдията опасно застарява, наетите намаляват с 1422 през годината - от 168 538 в края на януари на 167 116 души в края на декември. Все пак образованието блести по друг показател - в този сектор заплатите са с най-голямо повишение - 18.5% на годишна база, заради специалното внимание към стартовите възнаграждения на учителите. Така най-сетне и те прескочиха границата от 1000 лв. и през последното тримесечие на миналата година средното възнаграждение в сектора е достигнало 1161 лв. Средната заплата за страната за последното тримесечие е 1095 лв. и се е повишила с 10.6% за година, но високоплатените сектори се откъсват все по-надалеч от нископлатените въпреки голямото увеличение на минималната заплата. В сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" (където са и ИТ фирмите) средната заплата през декември е минала 2500 лв. (2525 лв.), докато в хотелиерството и ресторантьорството не може да стигне 700 лв. (663 лв.). В хотелиерството има 7.8% ръст за година, но в ИТ сектора е 8.8%. След учителите с най-голямо повишение на заплатите е сектор "Административни и спомагателни дейности" - 14.4%. Най-малък е ръстът на възнагражденията в един от добре платените сектори - производство и разпределение на еленергия, топлоенергия и газообразни горива - 2.9%. Това обаче е вторият по високи доходи сектор след ИТ - 1808 лв. средна заплата за четвъртото тримесечие на 2017 г. Бавно нарастват и заплатите в третия високоплатен сектор - финансови и застрахователни дейности. Там ръстът е 4.9%, но средната заплата е 1783 лв. В някои от нископлатените сектори, известни с това, че в голяма степен са в сивата икономика, ръстът на средната заплата е по-нисък от увеличението на минималната заплата, което през 2017 г. беше 9.5%. В селското стопанство например ръстът е 8.7% и средната заплата достига 873 лв. през последното тримесечие на 2017 г. В сектор "Култура, спорт и развлечения" увеличението е 4.9% до 968 лв. за последното тримесечие на м.г. На дъното остава хотелиерството, където средното възнаграждение е все така по-близо до минималната заплата, отколкото до средната - 647 лв. Секторът е трайно закотвен на опашката - бизнесът непрекъснато лобира да се разширят възможностите за внос на евтина работна ръка от Молдова и Украйна специално към него.
Източник: Сега (14.02.2018)

Безработните са по-малко с 1.5% в края на декември Заетостта към края на декември намалява с 1.5%, или с 34 хил. души, показват още данните на НСИ в сравнение с третото тримесечие. Общо заетите в икономиката през последните три месеца на годината са 2.28 милиона. Най-голямо намаление на наетите се вижда в секторите "Селско, горско и рибно стопанство" - с 12.1%, "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 12%, и "Операции с недвижими имоти" - с 5.1%. Най-голямото увеличение на наетите е в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - с 1.9%. През трите месеца в края на годината най-много са наемани служители в преработващата промишленост - с 22.2%, и при търговията и ремонта на автомобили - със 17.3%. На годишна база обаче наетите са с 0.2% повече. Най-видимо е това в администрацията и хотелиерството, съответно с 3.2 хил., или 2.8%, и с 2.2 хил. души, или 2.1%. Данните и на годишна база сочат, че има намаление на заетите в търговията с недвижими имоти, макар че през последните две години се наблюдава голямо оживление в сектора.
Източник: econ.bg (14.02.2018)

Средна МРЗ, Q4 = 1095 лв. По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2017 г. намаляват с 34.0 хил., или с 1.5%, спрямо края на септември 2017 г., като достигат 2.28 милиона. Спрямо края на третото тримесечие на 2017 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 12.1%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 12.0%, и „Операции с недвижими имоти“ - с 5.1%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - с 1.9%. Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2017 г. е 1 084 лв., за ноември - 1 078 лв., и за декември - 1 123 лева. През четвъртото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата e 1 095 лв. и се увеличава спрямо третото тримесечие на 2017 г. с 5.6%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Образование“ - с 19.2%, „Операции с недвижими имоти“ - със 7.7%, и „Други дейности“ - с 6.2%. / economynews.bg
Източник: Други (14.02.2018)

Забавяне на икономическия растеж до 3.6% в края на 2017 г. отчете НСИ. През последното тримесечие БВП се е повишил с 0.8% спрямо третото тримесечие, когато ръстът е бил 0.9%. За една година икономическата експанзия се е забавила до 3.6% от 3.9% през периода юли-септември. Най-голям дял в БВП отново заема крайното потребление (82.3% от БВП), или 22.954 млрд. лв. То е и с основен принос за икономическия растеж през четвъртото тримесечие - увеличението му е с 2.2% при 0.9% през предходните тримесечия. В същото време външнотърговският дефицит се задълбочава и се отразява негативно на икономическия растеж - износът се е свил с 1.1%, докато вносът е нараснал с 5.4%.
Източник: Сега (15.02.2018)

Икономиката расте основно заради потребление Икономиката на България леко забавя темпа си на растеж в края на 2017 г. и достига 3.6% на годишна база. За сравнение, силният туристически сезон и строителството изведоха увеличението на БВП до 3.9%. през предходните три месеца. Основният двигател продължава да е потреблението. Инвестициите растат, но скоростта, с която се случва това, намалява. Вносът все по-отчетливо изпреварва износа и приносът на външната търговия към растежа на БВП преминава в отрицателна територия, показват експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Така оптимистичните очаквания на някои анализатори 2017 г. да завърши с 4% ръст изглеждат все по-нереални. Въпреки това българската икономика расте над средното за ЕС (2.6%), но увеличението й през последното тримесечие на миналата година е най-ниско в сравнение с останалите държави от Централна и Източна Европа. Вътрешното търсене продължава да е основният фактор, който движи растежа и през последните месеци на миналата година. Крайното потребление като компонент от БВП нараства с 4.7% спрямо година по-рано, което е ускорение спрямо отчетените през предходното тримесечие 4.3%. Повишението вероятно идва от повече покупки на домакинствата предвид продължаващите добри новини от пазара на труда. Работещите отбелязват годишно увеличение от над 160 хил. души през четвъртото тримесечие, безработните и обезкуражените намаляват съответно с 25.6 и 61.8 хил. спрямо 2016 г. Така коефициентът на безработицата пада с 1.1 пр. п. до 5.7% в рамките на една година, а успоредно със затягането на пазара се вдигат и заплатите - с 10.6% през периода октомври-декември. Очаквано, всичко това повишава покупателната способност на населението, но темпът на увеличение на възнагражденията значително надвишава този на покупките. "Едно обяснение е, че част от фирмите и домакинствата все още са доста предпазливи и спестяват", коментира Красен Йотов от Industry Watch. Доказателство за склонността да се отлагат потребление и инвестиции е рекордното увеличение на банкови депозити на нефинансови предприятия през 2017 г., посочва още той. По-голямата покупателна способност на домакинствата се отразява не само на потреблението, но и на данните за външната търговия. Докато експортът забавя увеличението си от 4.1% през третото тримесечие до едва 2% към края на годината, вносът на стоки и услуги се ускорява до 9.4%. Така нетният принос на външната търговия към растежа на икономиката преминава на отрицателна територия. Тук, от една страна, застават самите предпочитания на потребителите, които вероятно са насочени в по-голяма степен към вносните стоки. От друга страна обаче, вероятно влияе и самото предлагане. Лимитът на производствения капацитет на българските фирми, под формата на остарели машини и оборудване, не позволява да отговорят на наличното търсене, посочва Красен Йотов. Така част от ползите от повишението на заплатите и положителните тенденции на пазара на труда са за чуждите производители. Добра новина е продължаващото възстановяване на инвестициите. Годишната промяна в брутното образуване на основен капитал е положителна за трето поред тримесечие, като за периода октомври-декември достига 3.2%. Макар да се забавя спрямо предходния период, повишението е добър знак за дългосрочния растеж на икономиката. "Няма как да очакваме значителни промени, при положение че няма подобрение на бизнес средата, съдейки по класации като Doing Business", отбелязва Йотов, като добавя, че малко се прави и по отношение на привличането на чужди капитали. "Много други държави от Централна и Източна Европа отделят по-големи ресурси за привличането на инвеститори. А България реално е на автопилот. Няма активна политика и затова по приток на чуждестранни инвестиции страната изостава спрямо останалите в региона през последните години", коментира той. "Едно от предизвикателствата за нашата икономика е да направим така, че с по-малко хора да произвеждаме повече предвид влошаващата се демография", коментира Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Според него фирмите все още не осъзнават, че трябва да инвестират в нови машини, за да увеличат производителността на труда. Очакванията на повечето анализатори са растежът да продължи да се движи със сегашния си темп и през следващите две години. Има и предизвикателства. Засилването на еврото например притиска фирмите, които произвеждат продукция с цел експорт. "За компании, които изнасят за пазари извън еврозоната, ще бъде по-трудно да бъдат конкурентоспособни в ценово отношение", счита Йотов. Друг фактор са лихвите, при които едно потенциално увеличение би се отразило както на потреблението, така и на инвестициите. Според Ангелов обаче вдигане на лихви от страна на Европейската централна банка е малко вероятно през 2018 г.
Източник: Капитал (15.02.2018)

Икономическият растеж е 3.6% между октомври и декември През четвъртото тримесечие на 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.6% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.8% спрямо третото тримесечие на 2017 г., сочи експресната оценка на Националния статистически институт. Според експресните оценки на НСИ за четвъртото тримесечие на 2017 г. БВП в номинално изражение достига 27.875 млрд. лв., с 3.6% повече, отколкото в края на 2016 г. Реализираната добавена стойност е 24.060 млрд. лв., увеличението спрямо същия период на предходната година е с 3.7%. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (82.3%), което в стойностно изражение възлиза на 22.954 млрд. лв. и е с 4.7% по-голямо, отколкото година по-рано. През четвъртото тримесечие на 2017 г. бруто капиталообразуването е 6 297 млн. лв., относителният му дял в БВП е 22.6% , а ръстът е с с 3.2% Външнотърговското салдо е отрицателно. Износът и вносът на стоки и услуги се увеличават съответно с 2.0 и 9.4%. Спрямо третото тримесечие увеличението на БВП е с 0.8%, на брутната добавена стойност - с 0.9%, а на крайното потребление - с 2.2%. Това е най-ранната оценка за икономиката през отчетния период - до 45 дни след края му. Тя се основава на налични към момента месечни и тримесечни данни за отделните икономически сектори, които са ограничени и непълни и подлежат на бъдеща актуализация, уточняват статистиците. Това ще стане с публикуването на предварителната оценки за тримесечните данни за БВП за четвъртото тримесечие на 2017 г. на 7 март.
Източник: econ.bg (15.02.2018)

НСИ: Безработицата в четвъртото тримесечие е 5,6% През четвъртото тримесечие на 2017 г. броят на безработните лица е 189.3 хил., а коефициентът на безработица - 5.6%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. броят на безработните намалява с 11.9%, а коефициентът на безработица - с 1.1 процентни пункта. Това отчитат данните от регулярното наблюдение на работната сила на Националния статистически институт. От всички безработни лица 16.8% са с висше образование, 48.0% - със средно, и 35.2% - с основно или по-ниско образование. През четвъртото тримесечие продължително безработни (от една или повече години) са 105.2 хил., или 55.6% от всички безработни лица. За периода коефициентът на младежката безработица - за възрастовата група 15 - 29 навършени години, е 9.4% - с 3 процентни пункта по-нисък в сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 година.
Източник: News.bg (15.02.2018)

Цените в страната се повишават с 1.8% през януари Темпът на инфлацията се забавя до 1.8% през януари. Само месец по-рано повишението на цените в страната беше 2.8%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Основният фактор за поскъпването през 2017 г. бяха храните, но сега цените им помръдват съвсем леко. Така през януари промяната идва предимно от природния газ и топлоенергията. Европейската методология за измерване на инфлацията пък показва още по-слабо увеличение. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) през януари се повишава с 1.3%, a на месечна база - с 0.2%. Последната макропрогноза на ЕК залага увеличението на цените в страната да продължи да се ускорява през следващите две години. Причината - котировките на горивата на международните пазари, но също и растящите доходи на домакинствата. Ако имаше една константа по отношение на инфлацията през 2017 г., то това бяха хранителните продукти. През януари обаче най-голямата група стоки в потребителската кошница поскъпва едва с 0.9% спрямо същия период на 2016 г. Така с най-голям принос към общото увеличение за месеца остават жилищата и комуналните услуги, където цените нарастват с 4.9%. С най-голям ефект са цените на газообразните горива, където влиза и природният газ, които поскъпват с 16.6%. Оттам се повишава и инфлацията при топлоенергията (23.1%). Ефектът е видим и в данните за разходите на домакинствата (виж карето). Влиянието на групата върху общата инфлация в страната обаче ще се понижи от април тази година предвид базовия ефект - през април 2017 г. бяха административно увеличени цените на природния газ. Подобно на предходната година образованието също поскъпва - тук цените са нагоре с 4.1%. Но тежестта на сектора в потребителската кошница е под 1%, което прави и приноса му върху общата инфлацията в страната минимален. С над 10% се повишават и цените на застраховки и някои финансови услуги, но техният ефект също е малък. Еврозоната също регистрира умерена инфлация през януари - 1.3% според експресните данни на Евростат. Цените на енергията в държавите от валутния съюз са с най-силно увеличение (2.1%), но ефектът върху общата инфлация е малък. Значително влияние обаче имат услугите, които представляват почти 45% от потребителската кошница и поскъпват с 1.2% спрямо януари 2016 г.
Източник: Капитал (16.02.2018)

Средният доход на човек расте с 9.3% към края на 2017 г. Средният доход на лице от домакинството достига общо 1449 лв. през четвъртото тримесечие на 2017 г., което представлява увеличение от 9.3% спрямо същия период на предходната година. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Основен принос за това има повишението на дохода от самостоятелна заетост, който нараства с близо 30% и достига 102 лв. на човек. Работната заплата също расте спрямо същия период през 2016 г., като се е повишила с 9.2% и е вече 781 лв. Над половината от доходите на населението идват от работната заплата, като делът ? е 53.9%. Вторият фактор са пенсиите, който допринася за малко повече от четвърт от общите възнаграждения. Успоредно с доходите нарастват и разходите на лице от домакинството - с 13.2% на годишна база, достигайки 1368 лв. Повишението идва предимно от разходите за храна и жилище. Принос имат също данъците и социалните осигуровки. Най-голямо увеличение се регистрира в потреблението на хляб, месо, месни произведения, кисело мляко, зеленчуци, плодове и яйца. За сметка на това намалява консумацията на сирене и картофи.
Източник: econ.bg (16.02.2018)

Разходите на домакинствата у нас растат по-бързо от приходите в края на 2017 г. Ръстът на разходите на домакинствата у нас изпреварва повишението на доходите и през последното тримесечие на 2017 г., след като тенденцията се наложи от средата на миналата година. Данните на Националния статистически институт (НСИ) сочат, че общият доход средно на лице от домакинство през октомври-декември 2017 г. е 1 449 лв. и нараства с 9,3% спрямо същото тримесечие на 2016 г. В същото време общият разход средно на лице от домакинство за периода е 1 368 лв. и се увеличава с 13,2% спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. За периода октомври-декември с най-висок относителен дял продължават да са доходите от работна заплата (53,9%), следвани от доходите от пенсии (26,2%), доходите от самостоятелна заетост (7%) и тези от социални обезщетения и помощи (3,4%). В номинално изражение през четвъртото тримесечие на 2017 г. в сравнение със същия период на 2016 г. доходът от самостоятелна заетост нараства с най-бърз темп - 79 на 102 лв. (с 29,6%), следван от дохода от работна заплата, който нараства от 715 на 781 лв. (с 9,2%). Доходите от социални обезщетения и помощи остават без промяна - 49 лева, а доходите от пенсии нарастват от 372 на 380 лв. (с 2,3%). Относителният дял на паричния доход на домакинствата в общия доход е 99%, а делът на дохода от натура е 1% за периода октомври-декември 2017 г. Най-голям дял от разходите на домакинствата продължават да са тези за храна (31%), следвани от разходите за жилище (18,8%), данъци и социални осигуровки (12,2%) и транспорт и съобщения (10,5%). В сравнение с година по-рано най-силно нарастват разходите за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) - от 219 на 257 лв. (със 17,3%). На следващо място са разходите за храна и безалкохолни напитки, които се повишават от 376 на 424 лв. (с 12,5%). Сериозен е ръстът и при разходите за здравеопазване, които се увеличават от 67 на 74 лв. (с 10,8%), както и при разходите за транспорт и съобщения, които нарастват от 129 на 143 лв. (с 10,5%). За последното тримесечие на миналата година се повишават и разходите за алкохолни напитки и цигари - от 55 на 59 лв. (с 6,8%), както и за облекло и обувки - от 54 на 57 лв. (с 4,1%). Намаляват единствено разходите за свободно време, културен отдих и образование намаляват от 48 на 47 лв. (с 1,6%). Потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2017 г. се променя спрямо същото тримесечие на 2016 г. Увеличение се регистрира в потреблението на хляб, месо, месни произведения, кисело мляко, зеленчуци, плодове и яйца. Намалява консумацията на сирене и картофи. Без промяна е потреблението на прясно мляко, зрял фасул и олио.
Източник: Инвестор.БГ (16.02.2018)

България е сред страните в ЕС с най-голям спад на строителството България и Испания са държавите с най-сериозен спад в строителния сектор на годишна база, показват данни на Евростат към края на декември 2017 г. За страната ни това е първо свиване на годишна база от десет месеца насам. Припомняме, че преди две седмици от Националния статистически институт публикуваха данни, според които строителната продукция в България отчита през декември 2017 г. най-силния годишен спад от януари 2017 г. (11 месеца) насам. Според Евростат най-сериозна експанзия се наблюдава в Унгария, където ръстът е 35%, и Словения, където строителната продукция се увеличава с 21,2%. В Испания обаче спадът на строителството е с 13,4%, а в България - с 4,1%. България е в топ 3 на страните с най-силен спад в строителството и на месечна база. Според европейската статистика през декември 2017 г. спрямо ноември най-голямо понижение е отчетено в Словакия (5,5%), Испания ( 4,4%) и България (3%). Това е втори пореден месец на спад за страната ни на месечна база, отчитат от Евростат. През ноември строителството в България се сви с 1,6%. Строителството в ЕС се увеличава през декември с 0,6% спрямо ноември, когато се повиши с 0,5 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (19.02.2018)

Първата жена начело на Евростат е българка Европейската комисия назначи начело на Евростат българка - бившата шефка на българския Национален статистически институт Мариана Коцева. Тя е и първата жена изобщо, която застава начело на тази генерална дирекция на Европейската комисия, създадена преди 60 години. Назначението бе обявено в сряда от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Коцева бе председател на НСИ от 2008 до 2012 г., като преди това беше главен секретар на института. В средата на 2012 г. тя спечели конкурс на Евростат и отиде на работа в Люксембург като съветник. Две години по-късно стана зяместник генерален директор на дирекцията. Тя има и научна кариера - Коцева е доктор по статистика и демография от УНСС от 1995 г., била е преподавател там и в Унгария. Конкурсът, който целеше да намери кой да поеме поста на излезлия в пенсия шеф на Евростат Валтер Радермахер, започна още в началото на 2017 г. На него са се явили 70 кандидати. Другото българско назначение на висок пост в Еврокомисията е Андрияна Сукова, която става зам.-генерален директор на дирекция “Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване”. Сукова работи в генерална дирекция “Заетост” повече от седем години и се занимаваше с мониторинг и изпълнението на програми в рамките на Европейския социален фонд. Сукова беше зам.-министър на земеделието в кабинета на Иван Костов и участваше в преговорите по глава “Земеделие”. После остана на същия пост и в кабинета на НДСВ за първите две години от мандата. След пауза от няколко години, в които беше зам.-шеф на бизнесорганизацията БИБА, Сукова премина на работа в кабинета на първия български еврокомисар Меглена Кунева. Юнкер прави рокади в Еврокомисията Досегашният генерален секретар на Европейската комисия Александър Италианер от Холандия отстъпва поста си на германеца Мартин Зелмайер. Това обяви в сряда председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Досега 47-годишният Зелмайер бе началник на кабинета на Юнкер и е възприеман като сивия кардинал в Европейската комисия. Той е юрист по образование. Самият шеф на комисията го наричал с прякора “Чудовището”, разкриват британски медии. Постът генерален секретар е най-високият чиновнически пост в Европейската комисия. На практика Зелмайер ще има на свое подчинение армия от 32 000 служители. Мандатът на комисията “Юнкер” приключва през ноември догодина, но новият пост на Зелмайер ще му даде възможност да остане и след това. Юнкер уточни, че още при назначаването на 61-годишния Италианер през 2014 г. е бил предупреден за желанието му да напусне от 1 март тази година. Председателят добави, че следващият ръководител на изпълнителният орган на ЕС ще разполага “с океан от възможности” да прецени кой да бъде генерален секретар след изборите за Европейски парламент догодина. Дотогава началник на кабинета на Юнкер ще е Клара Мартинес Аверола от Испания - първата жена на този пост и досега заместник на Зелмайер. В сряда бяха обявени и назначенията на 5 нови генерални директори, сред които две жени. Освен Мариана Коцева другата жена, която се издига, е Темис Христофиду от Кипър. Тя поема генералната дирекция “Образование, младеж, спорт и култура”.
Източник: 24 часа (22.02.2018)

България е имала най-ниската минимална заплата в ЕС през януари През януари 2018 г. България е имала най-ниската минимална заплата в Европейския съюз, съответно 261 евро, следвана от Литва с 400 евро и Румъния с 408 евро, показват данни на Евростат, публикувани днес. Като цяло минималната заплата е под 500 евро в страните от източната част на ЕС и над 1000 евро в страните от северозападната част на съюза. Начело са Люксембург с 1999 евро месечно, Ирландия с 1614 евро, Холандия с 1578 евро, Белгия с 1563 евро и Германия и Франция с 1498 евро. Страните от ЕС, в които няма минимална заплата, са Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция. Евростат уточнява, че най-голямата минимална заплата в ЕС е близо осем пъти по-голяма от най-малката.
Източник: Дневник (26.02.2018)

Стабилен ръст на оборотите в услугите в края на 2017 г. И четирите индекса, които измерват нивото на оборотите в сектора на услугите нарастват („Транспорт, складиране и пощи“; „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти"; "Далекосъобщения" и "Други бизнес услуги“). Това показват, обявените днес предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През четвъртото тримесечие на 2017 г. общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи", изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 1.0% спрямо третото тримесечие на 2017 година. Най-висок ръст е регистриран при „Пощенски и куриерски услуги" (3.4%) и „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" (3.3%). Намаление се наблюдава при дейностите „Воден транспорт" и „Въздушен транспорт", съответно с 15.6 и 7.5%. Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" нараства с 2.6% спрямо третото тримесечие на 2017 година. Най-голямо увеличение е отчетено при „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" - с 9.3%. Най-значителен спад е регистриран при „Издателска дейност" (18.4%). При други бизнес услуги увеличение спрямо предходното тримесечие се наблюдава при повечето дейности, като то е най-голямо при „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила" - с 9.7%. Най-същественото намаление е регистрирано при „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи" - с 2.3%. По данни на НСИ през четвъртото тримесечие на 2017 г. общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи" нараства с 9.6% в сравнение със същото тримесечие на 2016 година. Увеличение се наблюдава при повечето дейности, като най-значително е при „Пощенски и куриерски услуги" (14.0%) и „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" (13.7%). Намаление се наблюдава при „Воден транспорт" и „Въздушен транспорт", съответно с 26.7 и 5.4%. Общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" е с 12.5% по-висок в сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 година. Нарастване на индекса на оборота има при повечето дейности, като най-значителен е ръстът при „Дейности в областта на информационните технологии" - с 18.1%. Спад се наблюдава само при „Издателска дейност" (25.2%). При Други бизнес услуги най-голямо увеличение спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. е регистрирано при „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила" - с 37.5%. Намаление се наблюдава единствено при „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи" (3.8%).
Източник: econ.bg (26.02.2018)

Разходите за пенсии превишават 9 млрд. лв. през 2017 г. Социалните разходи на държавата достигат близо 10.6 млрд. лв. през 2017 г., като 9 млрд. лв. от тях са за пенсии. Най-голям е ръстът на разходите за болнични - с 12% спрямо година по-рано. Това става ясно от предварителния отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2017 г. Според данните на НОИ за изплащане на обезщетения по болест са отишли 508.8 млн. лв., а броят им нараства с 305 хил. до близо 3.2 милиона. Постъпленията в бюджета на ДОО също се увеличават до малко над 6 млрд. лв., или с 15% над тези от предходната година, а трансферите от централния бюджет са със 166 млн. лв. под планираните (4.55 млрд. лв.). Част от ръста на приходите идва от увеличената с 1 пр. пункт осигуровка за фонд пенсии, друга - от по-високата минимална заплата. Отделно от това средната брутна заплата в страната расте всеки месец, а броят на заетите през последните две тримесечия на 2017 г. отбеляза рекорден ръст. Докато парите за пенсии и добавки за първи път преминават прага от 9 млрд. лв., броят на пенсионерите намалява - с над 8 хил. до 2.17 млн. души през 2017 г. спрямо предходната година. Броят на пенсиите също пада, докато средната месечна пенсия расте, макар и бавно - с реален темп от 2.6% до 345.5 лв. Тенденцията ще продължи и през тази година. В бюджета за 2018 г. правителството залага на ръст от още 500 млн. лв. по това перо заради увеличението на пенсиите с 3.8% от средата на годината. Броят на новите пенсионери също намалява, и то значително - с 8.8% спрямо 2016 г. Фактор вероятно е увеличението на възрастта за пенсиониране, но данните показват, че малко над половината от понижението идва от спад на пенсиониращите се от силовите ведомства. Техният брой намалява със 72% спрямо година по-рано, до 1.9 хил. души, след като две поредни години достигаха рекордно високи нива. Другото голямо перо на разходите са краткосрочните обезщетения и помощи, които достигат 1.5 млрд. лв., или с 9.2% над планираното. Една трета от парите отиват за изплащане на 3.16 млн. болнични. Това е пета поред година, в която ръстът е над 10%. Данни за разходите на работодателите (в момента те плащат първите три дни) са оскъдни. Но за сравнение, по данни на Българската стопанска камара (БСК) от миналата година бизнесът е изплатил общо 144 млн. лв. за болнични през 2016 г., а НОИ - още 445.9 млн. лв. Успоредно с болничните нарастват и обезщетенията за безработица. Въпреки положителните тенденции на пазара на труда през последната година парите, заделени за средно 82.6 хил. души месечно без работа, надминават планираната в бюджета сума с 9.6% и достигат 394.1 млн. лв.
Източник: Капитал (27.02.2018)

Пети сме по износ на Балканите Износът на стоки от страната през 2017 г. надвишава 52 млрд. лв., което представлява двойно увеличение спрямо 10 години по-рано - през 2007 година, показват данни от анкета на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), разпространени от пресцентъра на работодателската организация. По данни до септември 2017 година сред балканските страни се нареждаме на пето място по размер на износа - пред нас са Гърция, Турция, Румъния, Словения. По размер на БВП през 2017 г. сред Балканите се класираме на пето място. Пред нас са само Гърция, Турция, Румъния и Словения. Вносът на стоки в страната за 2017 г. е за 59 млрд. лева и спрямо 2007 г. също бележи явен ръст, но по-малък - 38 на сто. Търговското ни салдо от години е отрицателно, като за 2017 г. дефицитът ни е близо -7 млрд. лв. и се дължи основно на големия внос на петролни продукти и газ. Окуражително е, че търговският ни дефицит намалява, като за сравнение през 2007 г. той е бил -16 млрд. лв. През последните години търговията на България илюстрира един устойчив и стабилен темп на растеж. Проучвания на БТПП показват засилен интерес на фирмите към разширяване на сътрудничеството ни в чужбина. Китай е една от най-предпочитаните дестинации за бизнес контакти, показва резултат от анкета на БТПП, а износът ни за азиатската държава расте с 36 на сто през 2017 г., достигайки 1,2 млрд. лева. Рафинирана мед, медните изделия и електрическите части са сред водещите стоки в българския износ за Китай. Основни търговски партньори на страната ни остават страните от ЕС - 66 на сто от експорта ни. Голям потенциал съществува за впечатляващи ръстове в износа най-вече с държави извън ЕС - за тези трети страни обемите на търговията не са толкова големи. Посещенията на гражданите на съседните на България държави представляват близо 44 на сто от всички посетили България през 2017 г. Положително е, че вече между балканските страни се оформя консенсус за участие в международния туристически пазар със съвместни пакети, включващи посещения едновременно на няколко страни от региона. От друга страна, настойчивостта на България за интегриране на Западните Балкани и за сближаване в икономически аспект е важна стъпка за задълбочаване на търговските отношения и реализиране на съвместни инфраструктурни проекти, които да са двигател на растежа в региона, се казва в съобщението.
Източник: Монитор (27.02.2018)

Тролейбусите и трамваите са били предпочитан транспорт в края на 2017 г. През периода октомври - декември 2017 г. предприятията от градския електротранспорт (трамваен, тролейбусен и метро) са превозили общо 73 355 000 пътници, или с 4 234 000 пътници повече спрямо същия период на предходната година, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Увеличение е регистрирано при всички видове електротранспорт, като то е най-голямо при тролейбусните и трамвайните превози. Извършената работа, измерена в пътникокилометри също нараства (с 11.3 на сто) в резултат на по-голямото средно превозно разстояние, на което са били превозени пътниците от метрополитена. По предварителни сезонни данни през четвъртото тримесечие на 2017 г. в сравнение с предходното тримесечие се наблюдава намаление на превозените товари от товарния транспорт със 7.3 на сто. При извършената работа също е регистриран спад от 6.2 на сто. Превозените пътници и извършената работа от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) намаляват съответно с 2.3 и 5.7 на сто спрямо третото тримесечие на 2017 година. По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2017 г. в сравнение със съответното тримесечие на 2016 г. е отчетен спад както при превозените товари, така и при извършената работа от товарния сухопътен и воден транспорт. През четвъртото тримесечие на 2017 г. превозените пътници и извършената работа от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт)намаляват съответно с 0.7 и 8.1 на сто спрямо същия период на предходната година. През четвъртото тримесечие на 2017 г. превозените товари от сухопътния транспорт са 31 557.4 хил. т, или с 4 779.1 хил. т по-малко спрямо съответното тримесечие на 2016 г. , което основно се дължи на вътрешните превози на автомобилния транспорт. Извършената работа също намалява и достига 10 170.8 млн. ткм в резултат на по-малкото средно превозно разстояние при международните превози. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт през четвъртото тримесечие на 2017 г. е 118 334.1 хил., или с 4.4 на сто по-малко спрямо същия период на предходната година, което е в резултат на по-малкия брой превозени пътници както при вътрешните, така и при международните превози. При железопътния транспорт се наблюдава увеличение от 0.1 на сто, докато при автобусния - намаление с 4.6 на сто. Същевременно и извършената работа бележи спад от 10.2 на сто и достига 2 870.7 млн. пътниккилометра. Намалението се дължи основно на автобусните превози, при които е регистриран спад от 11.4 на сто в сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 година. Превозените товари от речния и морския транспорт през четвъртото тримесечие на 2017 г. намаляват с 8.9 на сто спрямо съответното тримесечие на 2016 г., в резултат на по-малкото количество превозени товари както от речния, така и от морския транспорт. Извършената работа също намалява с 6.7 на сто поради по-малкото разстояние, на което са били превозени товарите от морския транспорт.
Източник: 24 часа (28.02.2018)

Повече от половината безработни у нас - в риск от бедност Близо 55% от безработните лица у нас са били изложени в риск от бедност след социални трансфери през 2016 г., показват данни на Евростат Те са от изследване на безработните лица между 15-64 г. в ЕС. По този показател сме в еднакви позиции със страни като Латвия и Естония, при среден показател за ЕС от 48.7%. По данни на НСИ у нас през 2016 г. е имало 245 хиляди безработни, което на практика означава, че повече от 134 хил. безработни (55 %) са живели в риск от бедност през този период. Общата заетост у нас през тази година е била 2,9 млн. души, а лицата извън работната сила са били 1,4 млн. души, сочат данните на НСИ. Според последни актуални данни на Агенцията по заетостта у нас през януари 2018 г. броят на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е бил 237 322. Най-голяма потребност от работна сила, според анализа на Агенцията по заетостта, се наблюдава в следните икономически дейности: преработваща промишленост – 30%, държавно управление – 14%, търговия – 13%, административни и спомагателни дейности – 7%, хотелиерство и ресторантьорство – 5%. Най-търсените професии по заявени работни места в бюрата по труда в страната през януари т.г. са били следните: персонал, грижещ се за деца, както и полагащ здравни грижи за хората; машинни оператори; продавачи в магазини; квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродните на тях; работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; персонал, зает в сферата на персоналните услуги и др.
Източник: Струма - Благоевград (28.02.2018)

Нарастване на производствените цени в България през януари с 0,8% на месечна и с 4,1% на годишна база През януари 2018-а година производствените цени в България подновиха възходящото си движение на месечна база, но при стабилизация на техния растеж на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) се повиши през януари с 0,8% спрямо декември, когато остана на нивото от предходния месец. Растеж с 2,3% отбелязаха цените производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ, докато в преработващата промишленост те се повишиха по-скромно с 0,6%, а в добивната промишленост отчетоха намаление с 2,5 на сто. На годишна база общият индекс на производствените цени в страната се повиши през януари 2018-а година с 4,1%, запазвайки темпото на растеж от декември 2017-а, което обаче е по-слабо спрямо нарастването на цените на производител с над 5,5% през периода юли - ноември на предходната година. Солидно увеличение с 12,2% е отчетено на цените при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ, докато добивната промишленост цените се повишиха с 1,7%, а в преработващата промишленост – с 2,0%. Това представлява четиринадесето поредно повишаване на производствените цени, след като през декември 2016 година те нараснаха за пръв път от средата на 2015 година.
Източник: БНР (01.03.2018)

4,9% повече пътувания в чужбина през януари на годишна база През януари 2018 година пътуванията на български граждани в чужбина и посещенията на чужденци в страната ни са нараснали спрямо година по-рано, макар че тяхната бройка намалява спрямо пътуванията по коледните и новогодишните празници, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Пътуванията на българи в чужбина през миналия месец са се увеличили с 4,9% на годишна база до 387,6 хиляди, спрямо януари 2017 г. Посещенията на чужденци в България нараснаха през януари с 19,7% спрямо същия месец на 2017 година, достигайки 544 хиляди. Делът на гражданите от ЕС от общия брой чужденци, посетили нашата страна през миналия месец, е достигнал 46,7%, или с 18,9% повече в сравнение с първия месец на 2017 г. Повишение с 19,9% бележат и посещенията на граждани от други европейски страни извън ЕС, като най-голям ръст от 23,9% отчитат посещенията в нашата страна на граждани от Турция. През януари 2018 година преобладава делът на посещенията в България с цел почивка и екскурзия. Най-много посещения в България през януари 2018 година са реализирали гражданите от Гърция, Турция, Македония и Румъния.
Източник: Дума (01.03.2018)

544 хил. чужденци разгледали България през януари 544 хил. чужденци са посетили България през януари, което е с 20% повече спрямо същия месец на миналата година. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Оказва се, че най-много чужди граждани са пристигнали от Гърция - близо 110 хил. На второ място се нарежда Турция - 104 хил., а на трето Македония - 68 хиляди. Ръст при туристите се наблюдава и от Румъния, Обединеното кралство и Германия. Най-голяма част от чужденците са идвали у нас с цел почивка и екскурзия, а най-малко са посетили страната ни по работа. Според данните увеличение има и при пътуванията на българите зад граница - с 5 на сто, до 387 хил. Най-често сме стягали куфарите за Гърция, Сърбия, Турция, Македония и други държави от Европейския съюз. Освен на екскурзии и почивки според статистиката сънародниците ни често пътуват, за да гостуват при познати или пък за да посещават културни и спортни мероприятия.
Източник: Монитор (01.03.2018)

Заводските цени растат с 4.1% през януари Поскъпването на заводските цени се ускорява през януари, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база те поскъпват с 4.1% при едва 0.8% спрямо декември 2017 г. Увеличение на цените е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 12.2%, преработващата промишленост - с 2%, и добивната промишленост - с 1.7%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.6%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5.8%, както и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 4.9%. В обратната посока се движат цените при производството на тютюневи изделия - с 3.5%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 2.5%. Спрямо декември 2017 г. цените се вдигат при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.3%, в преработващата промишленост - с 0.6%, а в добивната промишленост е отчетено намаление с 2.5%. По-съществено покачване на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 2.2%, както и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 1.7%, а спад е отчетен при производството на тютюневи изделия - с 5.6%, производството на каучук и пластмаси - с 1%, и при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0.5%. Заводските цени за вътрешния пазар растат с 5.6% в сравнение със същия месец на 2017 година. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 12.1%, в добивната промишленост - с 4.3%, и в преработващата промишленост - с 1.9%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо януари 2017 г. са отчетени при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.9%, производството на основни метали - с 6.3%, и производството на химични продукти - с 5.3%. Намаление на цените се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 2.9%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 1.1%. Спрямо декември повишението е с 1% като основно се дължи на това при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.2%, в преработващата и в добивната промишленост - по 0.4%. Цените за международния пазар поскъпват по-умерено през януари - с 2.1% на годишна база. Най-видимо поскъпват заводските цени при производството на изделия от хартия - с 13%, при дървен материал и изделия от него - с 6.2% и производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 5.1%. Намаление на цените се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 4.9%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 4.2%. Спрямо декември производствените цени се повишават с 0.5%.
Източник: econ.bg (01.03.2018)

Безработицата у нас е под средното ниво в Евросъюза Безработицата в България през януари се понижи до 5,9% след нейната стабилизация на ниво от 6,1% през предходните три месеца, показват данни на Евростат. Така нашата страна е една от 17-те страни-членки на ЕС с безработица, която е по-ниска от средноевропейската. В началото на 2018 година общо 204 хиляди българи са били без работа спрямо 208 хиляди през декември 2017 година и 217 хиляди безработни през януари 2017 година. Нивото на младежката безработица в България се понижи през януари до 11,8% от 12,1% през предишния месец и спрямо 14,0% година по-рано, като за втори пореден месец общо 24 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 22 хиляди безработни в началото на 2017 година. През януари безработицата в ЕС остана за трети пореден месец на ниво от 7,3%, което е най-ниско ниво от октомври 2008 година. Безработицата в еврозоната през януари се стабилизира в декемврийското дъно от 8,6%, което е най-ниска безработица от декември 2008 година. Според европейската статистика общо 17,931 млн. европейци, от които 14,111 милиона от еврозоната, са били без работа през първия месец на миналата година, като спрямо декември 2017 година е отчетено понижение на безработните в ЕС с 19 хиляди, докато броят на безработните в еврозоната се понижи в рамките на месец с 10 хиляди. Спрямо януари 2017 година общият брой на безработните европейци е спаднал с 1,867 милиона, от които 1,429 милиона в рамките на единния валутен блок. Най-ниска безработица през януари е регистрирана в Чешката република (2,4%), следвана от Малта (3,5%) и Германия (3,6%), докато най-висока остана безработицата в Гърция (ниво от 20,9%, според данни за ноември 2017 година) и в Испания (16,3% през януари 2017 година). В началото на годината общо 3,646 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 16,1%), като това представлява понижение на младежката безработица с 333 хиляди спрямо година по-рано, когато безработицата сред младите европейци беше на ниво от 17,6%.
Източник: econ.bg (02.03.2018)

Всяка втора сделка е за все още непостроено жилище 58% от всички закупени имоти в средно високия и висок клас в София през миналата година са за жилища, които още са в строеж, показва последния доклад на Соllіеrs. Тенденцията започна от 2015 година и продължава и към края на 2017 година. Броят им достига 2 800 жилищни. Към началото на годината предлагането в сегмента регистрира 12% ръст или общо 7,900 жилищни единици, концентрирани в 70 проекта. Търсенето остава фокусирано предимно върху жилища за собствено ползване, чиито дял е 75%, за сметка на тези, закупени с цел инвестиция. Равно е разпределението на купувачите, използвали банково финансиране за реализиране на покупката си и тези, които са вложили изцяло собствени средства. Налице е ръст на транзакциите с къщи (33% от общото търсене) и апартаменти с три спални (42% от общото търсене). Районите, към които е регистриран най-голям интерес са около Бизнес Парк София, както и кварталите "Кръстова вада" и "Витоша". Цените на жилищата са нараснали със 7% през 2017 г. Те варират в широки граници между 1,000-1,600 евро за кв.м., в зависимост от допълнителните им характеристики и заобикалящата среда. Относителната отстъпка при покупко-продажба е приблизително 2.7%. Средният размер на наемите в разглеждания сегмент е между 900 - 1,100 евро за апартамент с две спални, 1,300 - 1,600 евро за апартамент с три спални; при къщите е около 1,900 евро. Соllіеrs очаква забавяне на покупките на жилища на етап "в строеж", в резултат на големия брой проекти, които предстои скоро да бъдат завършени. Делът на имотите в сегмента, придобити с инвестиционна цел, ще се запази. Нови потенциални зони за развитие на пазара на жилища в средно висок и висок клас се оформят в посока изток (Лозен) и югозапад (Владая) от София. Цените на този тип имоти ще останат стабилни.
Източник: Money.bg (02.03.2018)

2,4 млрд. лева са внесените здравни вноски на гражданите през 2017 г. През 2017 година здравните вноски на гражданите са в размер на 2,4 млрд. лева, показват предварителните данни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), цитирани от финансовия министър Владислав Горанов. Информацията е част от писмен отговор на Горанов към депутата от БСП Жельо Бойчев, публикуван от деловодството на Народното събрание. Публикуваните данни показват, че по месеци вноските варират. Най-ниски са те през януари 2017 година - 176 млн. лева, а най-високи - 223 млн. лева, през декември. В останалите месеци размерът им е средно малко под и около 200 млн. лева. В средата на февруари Горанов даде информация, че здравните вноски, които държавата е внесла в бюджета на НЗОК от името на пенсионери, деца и безработни, са в размер на 1,13 млрд. лева. Здравните вноски на работищети в държавните и общинските дружества са 331 млн. лева. Трансферът за покриването на разходите за здравни осигуровки, които се дължат от държавата, е от държавния бюджет.
Източник: Инвестор.БГ (06.03.2018)

Само 11% от българите се усъвършенстват, докато работят През 2016 г. една трета от работещите граждани на Европейския съюз (ЕС) са участвали в курсове за обучение, свързани с тяхната професионална дейност, показват данни на "Евростат". В тези обучения влизат неформалното професионално образование, както и официалните курсове и семинари, които подобряват знанията, уменията, компетенциите и квалификациите, свързани с професионалното развитие. Оказа се, че България е на дъното на таблицата и само работещите в Гърция, Румъния и Италия имат по-малко желание да се усъвършенстват и да придобиват нови умения и знания. Малко над 11% от заетите българи посещават курсове за самоусъвършенстване. Най-висок е процентът в Холандия - 61%, Швеция - 59%, и Финландия - 58%. Най-нисък е в Гърция и Румъния - 8% във всяка, както и в Италия - 11%. Нивата на участие в допълнителните обучения, свързани с работата, обикновено нарастват заедно с нивото на образование на участниците, показва анализът на "Евростат". Делът на усъвършенстващите се е по-висок при заетите с висше образование - 46%,, отколкото при завършилите средно и колеж - 28%. Тези с основно или по-ниско образователно ниво - 16%, участват най-малко в обученията, свързани с работата. По отношение на възрастта участие в обученията, свързани с работата, е по-високо сред заетите на възраст 25-34 години - 36%, отколкото при възрастовите групи 19-24 години - 32%, и 35-64 години - 31%.
Източник: Дума (07.03.2018)

България остава в топ 10 на най-бързо растящите пазари на имоти в света България е на девето място от 59 пазара на жилища в света по ръст на цените на жилищата през последните три месеца на 2017 г., показват данни на консултантската компания Knight Frank. Компанията обаче е използвала данните за България на европейската статистическа служба Евростат за третото тримесечие на 2017 г. Индексът на Евростат за цените на жилищата за периода октомври – декември 2017 г. ще бъде публикуван на 7 април. Данните на Националния статистически институт (НСИ) също са от третото тримесечие, като съвпадат със статистиката на Евростат. Индексът на Института за последното тримесечие ще бъде публикуван на 30 март. Годишният ръст на цените на имотите в България достига 9% за периода. Спрямо предходното тримесечие увеличението е 2,2%, сочи статистиката. Това ни нарежда в „червената“ зона на класацията на компанията, където са най-бързо растящите пазари. Лидер е Исландия, която стои начело вече няколко тримесечия и в класацията на онлайн портала за имоти Global Property Guide, с годишно повишение на цените от 15%, но намаление от 0,5% за тримесечието. На второ място е Хонконг с ръстове от съответно 13,7% и 2,6%, а на трето – Чехия, с увеличения от 12,3% и 1,6%. Топ 10 се допълва от Ирландия, Турция, Сърбия, която е нов играч в класацията и е включена от консултантската компания за първи път, Унгария, Латвия и на десето място Канада. Според Knight Frank Украйна запазва позициите си на най-слаб пазар на имоти в света с годишно понижение на цените от 5,1% и 1,3% а тримесечието. Следва я Перу – също нов пазар за класацията, със спад от съответно 4,2% и 1,6%. Топ 10 се допълва от Ирландия, Турция, Сърбия, която е нов играч в класацията и е включена от консултантската компания за първи път, Унгария, Латвия и на десето място Канада. Според Knight Frank Украйна запазва позициите си на най-слаб пазар на имоти в света с годишно понижение на цените от 5,1% и 1,3% а тримесечието. Следва я Перу – също нов пазар за класацията, със спад от съответно 4,2% и 1,6%. Сред най-слабите пазари на имоти в света попадат още Русия, Саудитска Арабия, Финландия, Полша, Италия, Бразилия, Гърция и Норвегия. Глобалният индекс на цените на жилищата, изчисляван от Knight Frank, приключва 2017 г. на ниво от 4,6% - по-малко в сравнение с отчетените през предходната 2016 г. 5,3%, но повече в сравнение със световния икономически растеж от 3,7% средно за миналата година.
Източник: econ.bg (07.03.2018)

Растежът на икономиката остана под прогнозите на правителството Растежът на българската икономика се е забавил и остава под прогнозите на някои банки и финансови институции. Предварителните данни на НСИ в сряда показаха, че за миналата година ръстът на БВП е 3.6% при 3.9% година по-рано. Прогнозата на Министерство на финансите и най-актуалната на Българска народна банка бяха за повишение от 4% през 2017 г. В основа на растежа през миналата година е по-високото потребление в резултат на растящите възнаграждения и заетост. Увеличението на БВП през четвъртото тримесечие е и под експресните оценки на НСИ от февруари - с 0.1 процентни пункта до 3.5% на годишна база (тогава нямаше данни за цялата година). Така стойността на произведените стоки и услуги на територията на България достига 98.6 млрд. лв. по текущи цени за годината, като на всеки човек от населението се падат почти 13.9 хил. лв. от общия обем. Икономиката се движи предимно от потреблението през 2017 г., а ключови остават покупките на домакинствата, които допринасят към общия годишен ръст с 3.1 пр.п. по изчисления на "Капитал". От друга страна, потреблението на правителството регистрира спад на годишна база от 0.6% през четвъртото тримесечие, но за годината отбелязва плюс от 2.5%. Частното търсене ще продължи да нараства с висок темп до края на 2019 г., счита БНБ в последния си макроикономически преглед. Банката залага също на увеличение на правителственото потребление до края на прогнозния период, главно заради по-високите заплати в публичния сектор. Производителността на труда през четвъртото тримесечие на миналата година нараства с 0.7% спрямо същия период на 2016 г. За сравнение, най-ниският темп на увеличение преди това е от третото тримесечие на 2014 г., показват данните на НСИ. Забавянето вероятно идва от по-голям дял на работещите в селскостопанския сектор, който се отличава с най-ниската производителност на труда в икономиката. Броят на работещите нараства във всички сектори на икономиката през четвъртото тримесечие, но най-голямо е повишението в селското стопанство - с цели 42.5 хил. души. Услугите и индустрията също отчитат повишение от съответно 28.2 и 6.8 хил. заети, но то не е достатъчно да компенсира по-големия дял на хората в нископродуктивния аграрен сектор. За сравнение, докато в индустрията и услугите производителността на труда на всеки работещ се равнява на съответно 7.2 хил. и почти 7.8 хил. лв. под формата на брутна добавена стойност, в селското стопанство тя е едва 1.3 хил. лв. Всеки зает е допринесъл средно с 19.4 лв. за отработен час към брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение - през четвъртото тримесечие на предходната година всеки работещ е създавал 19.1 лв. на час. Разбивката на БВП по компоненти показва отчетлив годишен ръст на брутното образуване на основен капитал от 3.8% през 2017 г., а приносът на показателя към промяната в БВП е 0.7 пр.п. БНБ отбелязва, че нивата на публичните инвестиции през последните две години са относително ниски. Тоест промяната в брутното капиталообразуване идва от частния сектор, а не от държавата. Банката очаква обаче приносът на публичните вложения да нараства през 2018 и 2019 г. Силните покупки на домакинствата намират отражение и в данните за външната търговия - част от потреблението е на внос. Стойността на вноса нараства със 7.2% за годината, като достига близо 64 млрд. лв. по текущи цени. От друга страна продажбите на български стоки в чужбина също се увеличават, но по-умерено - с 4% през 2017 г. Според БНБ забавянето на износа се дължи главно на услугите. Така приносът на външната търговия към растежа остава отрицателен и ще се задържи така до 2019 г., като най-силно изразен ще бъде тази година.
Източник: Капитал (08.03.2018)

19,4 лева БВП за час работа създава един зает у нас През четвъртото тримесечие на 2017 г. създаденият брутен вътрешен продукт на един зает се увеличава с 0.7 на сто в сравнение със същия период на предходната година, показват предварителни данни на Националния статистически институт. На един зает се падат 8146.1 лв. от текущия обем на БВП, като всеки ангажиран в икономиката произвежда стоки и услуги средно за 19,4 лева за един отработен час. Заетите в икономиката са 3366.9 хил., а общият брой отработени часове е 1 415.2 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през четвъртото тримесечие на м.г. спрямо съответното тримесечие на 2016 г. показва увеличен дял на аграрния сектор. Брутната добавена стойност средно на един зает през последното тримесечие на 2017 г. запазва равнището си от съответния период на предходната година, докато БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 0.1 на сто за същия период. По предварителни данни на НСИ за четвъртото тримесечие на м.г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 7 210.3 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 17 лева за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 7 761.0 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 18 лева от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 1 267.2 лв. БДС на един зает и 3.4 лева за един отработен човекочас.
Източник: Money.bg (08.03.2018)

Ръстът на икономиката по-слаб от очаквания Икономическият растеж през миналата година е по-слаб в сравнение с правителствените прогнози. По предварителни данни на Националния статистически институт, обявени вчера, през 2017 г. БВП се е увеличил с 3,6 % спрямо 2016 г. През 2016 г. беше отчетен растеж от 3,9%, а според есенната прогноза на на Министерството на финансите през миналата година той трябваше да стигне 4%. Това е най-бавният ръст от второто тримесечие на 2015 г. насам, сочи още статистиката. Според нея забавянето на растежа е най-силно през последното тримесечие на 2017 г. Тогава икономиката на България е нараснала с едва 3,5% на годишна база, което е с 0,1% под оценката за растеж от 3,6% от февруари и под ръста от 3,9% за предходния период, показват данните на НСИ. През 2017 г. БВП възлиза на 98,6 млрд. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 50 429 млрд. евро, като на човек се падат 7099 евро. Индустриалният сектор е създал 28,3% от добавената стойност на икономиката през 2017 г., което запазва дела му в сравнение с 2016 г. Секторът на услугите създава 67,4%, а аграрният сектор - 4,3% от добавената стойност, при съответно 67 и 4,7% през 2016 г. Външнотърговското салдо е отрицателно и в размер на 1,349 млрд. лева, като през трите месеца до края на 2017 година износът на стоки и услуги се сви на тримесечна база с 1% (след ръст с 3% през третото тримесечие) до 16,05 млрд. лева и нарасна на годишна база с едва 2,0% след ръст с 4,1% през предходното тримесечие. В същото време вносът скочи с 4,4% на тримесечна база (след повишение с 1,3% през предишното тримесечие) и нарасна с 8,3% на годишна база (след повишение с 5,1% през третото тримесечие) до 17,399 млрд. лева. Солидният растеж на вноса при намаляващ износ доведе до отрицателно външнотърговското салдо през четвъртото тримесечие, което се отрази негативно на темпото на икономически растеж в края на миналата година.
Източник: Дума (08.03.2018)

БГ износът за Китай отбелязва ръст от близо 39% Износът ни за Китай е достигнал 715 млн. долара, като отбелязва ръст от близо 39% на годишна база. Вносът от Китай в България се равнява на 1,242 млрд. долара, като нараства с близо 8%. Това е заявил зам. министърът на икономиката Лъчезар Борисов пред участниците в Представянето на Китайския международен панаир за вносни стоки в Шанхай. В глобален аспект предстой развитието на някой тенденции като дигитализацията на икономиката и индустриалната революция. Тези тенденции ни поставят в една среда, в която разстоянието между държавите не е от значение, а ние можем да търсим синергия и сътрудничество въпреки това разтояние“ е казал още зам.-министър Борисов. В последните няколко години вносът на селскостопанска продукция и храни в Китай се увеличава с огромни темпове. Тенденцията в следващите години показва, че Китай ще се оформи като най-големият пазар на хранителни продукти в световен мащаб. България има необходимият потенциал да изнася качествени храни и селскостопански продукти за Китай, минерална вода и напитки. „За нас е много важно процедурите за внос в Китай на селскостопански и хранителни продукти да бъдат улеснени“, е изтъкнал Борисов. Той е допълнил, че предстоящият през ноември тази година в Шанхай Панаир за вносни стоки предоставя изключително добра възможност за българските износители. Събитието ще бъде изцяло ориентирано към вносители от цял свят, а министерството на икономиката е възложило на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия да организира българско национално участие в панаира.
Източник: Монитор (09.03.2018)

120% ръст при износа на храни от България за чужбина Със 120% се е увеличил износът на храни от България за чужбина през последните 10 години, като само за миналата година той съставлява 7 на сто от общия експорт на страната. Това заяви главният секретар на Mинистерство на икономиката Владимир Туджаров на откриването на Изложението FOOD EXPO, което се провежда в Атина, с участието на компании от близо 20 държави. Страната ни е представена с национален щанд, в който участват 18 български фирми от секторите на хранително-вкусова промишленост - млечна и месна промишленост, производство на олио, брашно, ориз, бисквити, кексове, шоколадови бонбони, консерви, натурални био продукти, минерални води, сокове и безалкохолни напитки. Туджаров посочи, че хранителната промишленост е един от секторите, в които България има най–големи конкурентни предимства. Той подчерта, че през последните години се отчита ръст на производството на храни и напитки, в страната ни. По думите му в този бранш около 6000 фирми, като близо половината от тях са разположени на територията на Южна и Югозападна България, което е предпоставка за добрите възможности за износ към южната ни съседка. Владимир Туджаров изтъкна, че Гърция е традиционен търговско-икономически партньор на България, като през последните години се наблюдава постоянен ръст на стокообмена между двете страни. „Тази тенденция се запазва и през 2017 г., като стокообменът отбелязва увеличение от 5.6% и надхвърля 3 млрд. евро. Отбелязва се ръст, както в износа, така и във вноса“, подчерта още той.
Източник: Монитор (12.03.2018)

Промишленото производство нараства с 3.5% на годишна база през януари Ръст бележат и строителната продукция, както и търговията на дребно, показват данните на националната статистика. Строителството нараства с цели 24.2% на годишна база, но трябва да се има предвид, че от началото на януари заради еврорегламент е сменена базисната година на отчитане на индексите и тя вече е 2015 г. Статистиката отчита ръст и на сгадното, и на инженерното строителство. Най-голямо увеличение в производството пък има при при ремонт на машини (над 28%), а най-голям спад - при производството на цигари (почти 40%).
Източник: Капитал (12.03.2018)

Имотите у нас да поскъпнали с до 8 на сто миналата година Цените на имотите в цялата страна бележат плавен ръст от 6% до 8%. Това обясни пред БНТ Калоян Богданов, маркетинг мениджър в агенция за недвижими имоти. "Генерално, през 2017 г. цените на имотите в страната вървяха нагоре с различен ръст между 6 и 8%. Ръстът се отчита в големите градове, докато в малките градове той е доста по-нисък. Заради спада на лихвите по кредитите търсенето на имоти се е увеличило", поясни той. По думите му като цяло лихвите по кредитите "са на едно ниско историческо ниво". Така или иначе заплатите плавно вървят нагоре. На последно място, от години има интерес към големите градове, който води до много хора, които желаят да се установят там, заяви Богданов. Цените на наемите също вървят нагоре, подчерта той, особено на местата с аутсорсинг и IT компании. Повишаването на цените се дължи отчасти и на директните полети на нискотарифни компании до големите градове в България. Цените на имотите във Варна се увеличават за последните три години, като средно за година скокът е с около 5%. Това пък показват данните на Националния статистически институт. Градът е сред петте в страната, в които се наблюдава ръст на реализираните сделки. Купувачите на имоти са предимно българи или сънародници, които живеят в чужбина и са решили да се приберат в родината си. Чужденците, предимно руснаци и англичани, също проявяват интерес към покупката на апартамент във Варна. Семействата предпочитат да закупуват жилища тип ново строителство пред панелното. Специално за Варна търсенето на нов дом е във всички райони на града. "Най-голям е интересът на инвеститорите към апартаментите с една и две спални - двустайните и тристайните", коментира Добромир Ганев от Национално сдружение Недвижими имоти пред БНТ 2. По думите му водещо при закупуването на имот е и неговата цена. За Варна разликата между центъра и крайните квартали може да бъде двойна. Цените варират от 400 евро в по-отдалечените квартали до 1500 евро в централната градска част. Ганев съобщи и за лоша практика, която някои от брокерите използват, за да осъществят сделка. "Намаляват се цени на имоти без съгласието на собственика, за да може да излизат по-нагоре. Разбирате ли за какво говорим. Това даже може да бъде нарушение по Наказателния кодекс", заяви той.
Източник: econ.bg (12.03.2018)

Строителната продукция рязко нараства през януари Представените днес от Националния статистически институт (НСИ) показват двуцифрен ръст на строителната индустрия през януари 2018 година на годишна база (спрямо същия месец на 2017 г.) или увеличението е с 24.2 процента. На месечна база (спрямо предходния декември 2017 г.) нарастването е с 5.1 процента. Подобен стабилен ръст се наблюдава за пръв път от декември 2016 година. През януари 2018 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като нарастването на продукцията от сградното строителство е с 5.3%, а от гражданското/инженерното строителство - с 4.8%. На годишна база ръстът на строителната продукция през януари 2018 г., изчислен от календарно изгладени данни, се определя от положителния темп при сградното строителство, където увеличението е с 31.6%, а при гражданското/инженерното - с 15.5%.
Източник: econ.bg (12.03.2018)

Стокообменът между България и Германия бележи пореден рекорд Стойността на търговския стокообмен между България и Германия през изминалата година е 7,51 млрд. евро , което е ръст от 12,7 на сто спрямо предходната година, това показват данни на Германската статистическа служба, разпространени от Германо-българската индустриално-търговска камара. Резултатите оправдават очакванията за пореден рекорд при търговията, отбелязват от Камарата. Българският износ се развива изпреварващо в сравнение с вноса от Германия. Търговският дефицит за Германия е в размер на 136,6 млн. евро. Страната ни е изнесла стоки на стойност 3,82 млрд. евро за Германия, вносът възлиза на 3,68 млрд. евро. "Тези резултати говорят за подобряването на състоянието на българската икономика като цяло. Отчитаме ръст при БВП, намаляване на безработицата. Инвестициите също са положителни", е коментирал Митко Василев, главен управител на камарата. За пръв път стокообменът минава границата от 7 млрд. евро. Радващо е, че изнасяме повече, отколкото внасяме. От началото на прехода това се е случвало само веднъж - през 2013 г., е допълнил още той.
Източник: 24 часа (12.03.2018)

Рекорден за януари ръст на строежите През януари 2018 г. ръстът на строителната продукция в България е бил 5,1% в сравнение с декември 2017 г. и цели 24,2% в сравнение с миналия януари, съобщи Националният статистически институт. Това е най-големият ръст на годишна база за първия месец на годината от началото на финансовата криза през 2008 г. насам. За първи път от извстно време ръстът на строителството на сгради и този на инженерна инфраструктура са приблизително еднаки. На месечна база строежът на сгради расте с 5,3%, а на инфраструктура - с 4,8%, показват данните. През последните две години строежът на инфраструктура се бе забавил заради известно изоставане на изпълнението на проекти по оперативните програми. Според експерти заради новите технологии в строителството занапред все по-често ще наблюдаваме и силни зимни месеци, които доскоро бяха почти мъртви за този бранш. Обикновено показателни за него са летните месеци.
Източник: 24 часа (12.03.2018)

Оборотът на търговците на дребно забавя растежа през януари След края на празничния сезон оборотите на търговците на дребно в България забавят леко своя ръст, като през януари нарастват с 0,2% спрямо покачването от 0,5% през декември, показват предварителните сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). През януари 2018 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, бележи ръст от 4,4% в сравнение със същия месец на предходната година. Месечните изменения показват, че в първия месец от новата година се наблюдава по-значителен ръст на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 6,4%. Намаление е отбелязано при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 5,6%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0,9%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 0,6%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 0,3%. В сравнение със същия месец на 2017 г. оборотът нараства по-значително при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 5,7%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - по 5,5%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 4,8%. Спад е регистриран само при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 10,1%.
Източник: Инвестор.БГ (12.03.2018)

Износът за ЕС се увеличил с 10,8% през 2017 г. През 2017 г. България е изнесла за страните от ЕС стоки и услуги на стойност 34,5 млрд. лв., което е с 10,8% ръст спрямо 2016 г., показват публикуваните във вторник предварителни данни на НСИ. Заедно с обявения преди две седмици износ за страните извън ЕС на стойност 17,7 млрд. лв. това прави 52,2 млрд. лв. Така 2017-а е втората поредна година, в която износът на стоки и услуги от страната надвишава 50 млрд. лв. При износа за трети страни годишният ръст през 2017 г. е приблизително същият - 10,7%. Най-голям годишен ръст има в категорията “Мазнини, масла и восъци от растителен и животински произход” - над 30,3% в сравнение с 2016 г. Това се дължи най-вероятно на ръста на износа на лавандулово масло. В началото на годината земеделският министър Румен Порожанов съобщи, че през 2017 г. България е била най-големият в света износител на този продукт, надминаващ досегашния лидер Франция. През последните две-три години лавандулата у нас се превърна в хитова земеделска култура.
Източник: 24 часа (14.03.2018)

20% ръст на приходите в туризма през януари През рекордния за туризма януари 2018 г. приходите от нощувки на българските хотелиери са достигнали 50 млн. лв., което е с 20,2% над полученото от тях за януари 2017 г., който също беше рекорден за зимния туризъм. Това показват данните на НСИ за местата за настаняване в началото на 2018 г. През декември 2017 г., който също е активен за зимния туризъм, приходите на хотелиерите от нощувки бяха 44 млн. лв. За увеличението с над една пета на приходите от нощувки на годишна база повече допринасят чужденците, които са платили с 21,8% повече в сравнение с година по-рано, и малко по-малко българите, от които постъпленията са с 18% повече, отколкото през януари 2018 г. От данните на статистиката излиза, че спрямо година по-рано не е имало увеличение на цените на нощувките или то е било минимално, тъй като по-големите приходи са получени на фона на повече нощувки. През първия месец на 2018 г. нощувките са 910 хил., или с 13,5% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Най-голямо увеличение - с 15,8%, е отчетено в местата за настаняване с 3 звезди. В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 70,7% от общия брой нощувки на чужди граждани и 35,9% - на българите. Продължава тенденцията хотелите с повече звезди да имат по-голяма заетост. Общата заетост на леглата през януари е 26,6%, като се увеличава с 2,1 процентни пункта на годишна база. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди – 38,3%, следват местата за настаняване с 3 звезди – 26,2%, и с 1 и 2 звезди – 14,4%. Близо 19% повече чуждестранни туристи посетиха страната през първия месец на годината в сравнение с януари 2017 г. Резултатите за декември миналата година също бяха много благоприятни, като общият брой туристически посещения на чужденци в България е 457 хил., т.е. техният брой е бил с 15,2% повече спрямо декември 2016 г. За периода декември 2017 г. - януари 2018 г. общо туристически посещения на чужденци в България са близо 895 хил., с увеличение от 17 на сто на годишна база. Прогнозите са за цялата зима да има среден ръст от 10%, тъй като метеорологичните условия в планините се очаква да бъдат същите до началото на април.
Източник: 24 часа (14.03.2018)

МОТ: България може да отчете рекордно ниска безработица през 2019 г. Безработицата в България ще продължи да намалява, достигайки 179 000 души през 2019 година. Това е една от прогнозите за страната ни в доклад на Международната организация на труда (МОТ), огласена при вчерашното откриване на пролетната сесия на управляващия й орган, съобщи пресцентърът на КНСБ. По данни на МОТ към края на 2017 година безработните у нас са били 203,9 хиляди. За сравнение през 2013 година те са били близо 440 000. Ако прогнозата на МОТ се сбъдне, това ще бъде най-ниското ниво на хора без работа в съвременната икономическа история, по-ниско и от 2008 година, преди началото на глобалната финансова криза. На заседанието на управителния орган на МОТ, КНСБ е представена от президента Пламен Димитров, който е член на управителното тяло на международната организация. Управителното тяло или Административният Съвет (Governing Body) е най-важният орган на МОТ. Десет от 28-те държави имат постоянни представители поради „голямата си индустриална значимост". Това са Бразилия, Китай, Франция, Германия, Индия, Италия, Япония, Русия, Великобритания и САЩ, а останалите 18 се избират от Конференцията на всеки три години на географски принцип. Представителите на работодателите и на работниците се избират персонално. Лидерът на КНСБ е най-високопоставеният българин в Международната организация на труда. До 2014 година, когато бе избран в управителното тяло за първи път, българските синдикати никога не са присъствали в този орган. Пламен Димитров е избран в групата на работниците, а номинацията му идва от Международната конфедерация на профсъюзите. Една от най-важните теми на срещата на МОТ е неравенството между мъжете и жените. Според данните на организацията в световен план разликата в доходите между двата пола е 26 на сто. В Европа тази разлика е около 16 на сто, а в България - 14%, сочат данни на КНСБ. Лидерът на КНСБ е сред докладчиците на срещата в Женева. Очаква се по-късно днес той да представи предложенията на групата на работниците за доброволните механизми, по които МОТ ще следи мерките на всяка държава за насърчаване на заетостта и преодоляването на безработицата. Според групата, която представлява Димитров, трябва да бъде организиран международен форум или дискусия, на която всички страни, които ще наблюдават по тази тема, могат да обменят мнения или добри практики. Друга тема, която ще разглежда управителният орган на МОТ, ще бъде последиците от глобализацията и реформите на ООН. Международната организация на труда, със седалище в Женева, е основана на 11 април 1919 по предложение на френските индустриалци Роберт Оуен и Франсоа Легран от 19 век. Основната мисия е социалната справедливост и защитата на правата на трудещите се. Почти всички (185 от 193) членове на ООН са част от МОТ. България е член на организацията от 1920 г.. По решение на Нобеловия комитет на МОТ е присъдена за мир за 1969. МОТ е една от най-старите и най-представителни международни организации. Създадена при Лигата на нациите, тя функционира и до днес, а от 1946 става първото специализирано учреждение на ООН. МОТ приема правно обвързващи конвенции както и препоръки за страните членки, засягащи различни области на трудовото право. Те установяват минималните стандарти на основните трудови права, както и други стандарти, регулиращи условията на заетост, труд и социално осигуряване.
Източник: econ.bg (14.03.2018)

Слаб старт на българския износ за държавите извън ЕС през 2018-а Според предварителните данни на Националния статистически институт през януари 2018 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 4 211.1 млн. лева В сравнение със същия месец на предходната година износът се увеличава с 12.3%. През януари в страната са внесени стоки общо на стойност 5 044.3 млн. лв., или с 19.3% повече спрямо същия месец на 2017 година. Общото външнотърговско салдо е отрицателно и е на стойност 833.2 млн. лева. През януари износът на България за трети страни - извън ЕС, намалява с 16.3% в сравнение с предходната година и е на стойност 1 098 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, бившата югославска република Македония, Сърбия, Руската федерация и Съединените американски щати, които формират 57.3% от износа за трети страни. Вносът на България от държави извън ЕС през януари се увеличава с 15.9% в сравнение със същия месец на предходната година и е на стойност 1 829.2 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. Външнотърговското салдо на България с трети страни през януари 2018 г. е отрицателно и е в размер на 731.2 млн. лева.
Източник: Money.bg (14.03.2018)

Харчим близо 40% от парите си за храна Българинът харчи за храна 37,3% от доходите си, а за разходите по жилището дава 17,3%. Другото голямо перо в семейния бюджет са транспортът и здравеопазването, за които отиват съответно 8,3% и 6,7%, показва проучване НСИ. Данните са към 2016 г. За свободно време, култура и почивка българинът отделя 5,8% от средствата си, за алкохол и цигари - 5,2%, а на последно място в разходите са дрехите и обувките с 4,4%. Според проучване на КНСБ 2300 лв. месечно са нужни на четиричленно домакинство, за да се справя с разходите за храна и да си плаща сметките. Това означава, че всеки от родителите трябва да получава заплата от минимум 1500 лв., а по данни на НСИ средната работна заплата за страната е 1037 лв.
Източник: Дума (15.03.2018)

Инфлацията отново тръгна нагоре Годишната инфлация в България от март 2017 до февруари 2018 достигна 2,1 %, показват данните на Националния статистически институт. Само за миналия месец статистиката отчита поскъпване на живота с 0,6%. Повишението се дължи основно на по-високите цени на храните, енергоносителите, алкохолните напитки и тютюневите изделия. Цените на храните и безалкохолните напитки са скочили с 0,3%. С толкова са поскъпнали и енергоносителите като ток и газ. Разходите за съобщителни услуги също са се увеличили с 2,5%. С 2,5% по-евтини облекла и обувки, отчита статистиката. Ръст от 3% бележат още пакетните туристически услуги и козметичните продукти (1%). Поскъпване се отчита и при дизеловото гориво и различните видове бензини. По-значимо е това на горивото А95Н - с 0,7%, докато високооктановият А98Н и дизелът са поскъпнали с по 0,3 на сто. Най-голяма част от парите си българският потребител харчи за храна - 37,3%, след това за жилища и битови разходи - 17,3%. Другото голямо перо в разходите са транспортът - с 8,3%, и здравеопазването - 6,7%, съобщиха от НСИ по повод 15 март - Деня на потребителя. Данните са към 2016 г. За свободно време, култура и почивка българинът отделя 5,8% от средствата си, за съобщения - 5,4%, за алкохол и цигари - 5,2%, за други стоки и услуги - 5,1%, за жилищно обзавеждане и поддържане на дома - 4,5%. На последно място в разходите са дрехите и обувките с 4,4%. Общо 2300 лева месечно са нужни на четиричленно домакинство у нас, за да се справя с разходите за храна, битови сметки и други услуги. Това означава, че всеки от родителите трябва да получава заплата от минимум 1500 лева, а по данни на статистиката средната работна заплата е 1037 лева. В София издръжката скача до 3000 лева месечно, а средната заплата към момента е едва 1400 лева, сочат данни на КНСБ. Средно на човек от домакинство българинът изяжда 88 кг хляб годишно, 45,6 кг месо. Най-предпочитано е птичето месо - 10,8 кг, следвано от свинското - 9,5 кг, малотрайни колбаси - 6,9 кг, трайни колбаси - 3,7 кг, и агнешко - 1,1 кг. 27,3 литра е консумираният алкохол средно на човек от домакинство за 2016 г. Най-предпочитана от българина е бирата. От нея се изпиват по 20,3 литра, следвана от виното - 4,4 литра, и ракията - 1,9 литра. Другите видове алкохол, които са потребявани, са 0,6 литра. Сред млечните продукти българинът предпочита най-много киселото мляко - 27,5 кг на година, следвано от прясното мляко -17,3 литра, сирене - 11,8 кг, кашкавал - 3,9 кг, и други млечни изделия - 2,3 кг. Нашенецът яде по 140 броя яйца. Българинът консумира 70 кг зеленчуци на година средно на човек от домакинство и 49 кг плодове. Най-предпочитани са доматите - 20,6 кг, след което краставиците - 11 кг, пипер - 7,8 кг, зеле - 6,5 кг. От плодовете най-предпочитани са южните плодове - 14 кг на година, дините и пъпешите - 12,5 кг, ябълките - 11,9 кг, и крушите - 0,8 кг. По данни на "Евростат" при съществуването на около 3 млн. домакинства у нас - за поддръжката и задоволяването на различни жилищни нужди българите са похарчили близо 6 млрд. лева през 2016 г. В по-голямата част от държавите членки на ЕС жилищните разходи представляват най-съществената част от разходите на домакинствата. В Дания те достигат до 30%, във Финландия - 28% , във Великобритания - 27%. Следват Франция, Швеция и Чехия с по 26%. На обратния полюс с най-нисък дял на разходи от домакинствата, изразходвани за жилищни нужди, са регистрирани в Малта - 10%, Литва - 15%, Кипър - 16% и Естония - 17%.
Източник: Дума (15.03.2018)

Инфлацията отново тръгна нагоре през февруари През февруари годишната инфлация в България достига 2%, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо януари индексът на потребителските цени се повишава с 0,3%, а от началото на годината (тоест февруари спрямо декември 2017 година) повишението е от 0,6 на сто. Спрямо януари данните показват ускорение на инфлационните процеси. През първия месец на годината годишната инфлация достигна ниво от 1,8%, а на месечна база нямаше промяна спрямо декември 2017 г. Повишението се дължи основно на поскъпването на алкохолните напитки и тютюневите изделия (с 1,1%), както и на увеличените разходи за съобщения - ръст от 2,5%. По-високи са цените на хранителните продукти и разходите за развлечение и култура, показват още данните на НСИ. В същото време с 2,5% намаляват цените на облеклото и обувките. По отношение на нехранителните продукти ръст записват още пакетните услуги за туристически пътувания (с 3%), както и настаняването в хотели (с 1%) и козметичните продукти (1%). Поскъпване се отчита и при дизеловото гориво и различните видове бензини. По-значимо е това на горивото А95Н - с 0,7%, докато високооктановият А98Н и дизелът са поскъпнали с по 0,3 на сто. В същото време цените на въглищата намаляват с 0,9%, а на газообразните горива за битови нужди - с 0,2%. Хармонизираният индекс на потребителските цени за февруари 2018 година спрямо януари 2018 година е 100,2%, тоест месечната инфлация е 0,2%. Инфлацията от началото на годината достига 0,4%, а годишната инфлация за февруари е 1,5%, показват още данните на статистическия институт. Средногодишната инфлация за периода март 2017 година - февруари 2018 година спрямо периода март 2016 година - февруари 2017 година е 1,3%.
Източник: Инвестор.БГ (15.03.2018)

Безработицата е паднала до 6.2% през 2017 г. Все повече хора в икономически активна възраст се присъединяват към пазара на труда, а заетите са се увеличили с цели 133 хиляди души. Така над половината от населението над 15 години през миналата година е работело, показват данните на НСИ за състоянието на работната сила през 2017 г. Логично безработицата също спада - до 6.2%, а заетост са намерили хора от всякакви възрастови групи и с всякакъв образователен ценз. Основата част от новоразкритите работни места са в частния сектор.
Източник: Капитал (16.03.2018)

Около 3,3 млн.българи работят През 2017 г. икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 277.5 хил., или 71.3% от населението на същата възраст. В сравнение с 2016 г. коефициентът на икономическа активност (15 - 64 навършени години) се увеличава с 2.6 процентни пункта. Това показват данните на националния статистически институт. Общият брой на заетите лица e 3 150.3 хил., или 51.9% от населението на 15 и повече навършени години. Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 073.4 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 66.9%, съответно 70.6% за мъжете и 63.1% за жените. Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 71.3%, или с 3.6 процентни пункта по-висок в сравнение с 2016 година. При мъжете коефициентът на заетост за тази възрастова група се увеличава с 4.0 процентни пункта, а при жените - с 3.3 процентни пункта, като достига съответно 75.3 и 67.3%. Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 навършени години е 58.2%. В сравнение с 2016 г. той отбелязва нарастване с 3.7 процентни пункта - с 4.2 процентни пункта при мъжете и с 3.3 пункта при жените. Безработните лица са 206.9 хил., от които 114.2 хил. са мъже и 92.8 хил. - жени. В сравнение с 2016 г. броят на безработните лица намалява с 16.3%. Коефициентът на безработица намалява с 1.4 процентни пункта в сравнение с 2016 г. и достига 6.2%. За същия период коефициентът на безработица при мъжете намалява с 1.7 процентни пункта, а при жените - с 1.1 процентни пункта, като достига съответно 6.4 и 5.9%. Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 24 навършени години е 12.9%, а за възрастовата група 15 - 29 навършени години - 9.9%. В сравнение с 2016 г. тези коефициенти намаляват съответно с 4.3 и 2.3 процентни пункта. Продължително безработни (от една или повече години) са 113.8 хил., или 55.0% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 3.4% - съответно 3.6% за мъжете и 3.2% за жените. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 317.7 хил., от които 569.8 хил. са мъже и 747.9 хил. - жени. Коефициентът на икономическа неактивност (15 - 64 навършени години) е 28.7% - съответно 24.6% за мъжете и 32.9% за жените. Броят на обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години е 112.2 хиляди. Относителният дял на рано напусналите образование и обучение от населението на 18 - 24 навършени години е 12.7%. Относителният дял на завършилите висше образование от населението на възраст 30 - 34 навършени години е 32.8%.
Източник: Банкеръ (16.03.2018)

България първа по ръст на продажби на нови коли в ЕС България дели с Хърватия първото място по ръст на продажбите на нови коли за първите два месеца на 2018 г. Това съобщи в четвъртък Асоциацията на производителите на автомобили в Европа (ACEA). И в двете държави през януари и февруари са продадени с 39,5% повече нови автомобили в сравнение със същите два месеца на 2017 г. В Хърватия са продадени 7573 нови коли, докато в България - 5024. Другите европейски страни, в които има по-сериозен ръст на продажбите за същия период , са Гърция (34,9%), Румъния (33,6%), Унгария (30,8%), Естония (22,6%) и Испания (16,4%). От тези пазари най-голям е този в Испания - там за двата месеца са продадени 212 135 нови автомобила. В останалите абсолютните стойности на продажбите са в пъти по-малки. Средният за ЕС ръст в продажбите за януари и февруари е 5,8%, като са продадени 2 248 977 коли. Почти във всички страни членки има увеличение. Изключение правят Великобритания, Швеция и Ирландия с малък спад, но продажбите там като бройки са много по-високи, отколкото в повечето от останалите страни. Във Великобритания например през януари и февруари са продадени 244 420 нови автомобила. Най-големите пазари са Германия, Италия и Франция. При производителите няма големи размествания по пазарен дял. Водещ продължава да е “Фолксваген”, който е увеличил продажбите си с 9,3% за януари и февруари в сравнение с година по-рано, вдигайки пазарния си дял с 0,7 процентни пункта. Следва PSA Group (“Пежо”, “Опел” и “Ситроен”), който вдига пазарния си дял с 6,4 процентни пункта на годишна база - от 10,5 на 16,9%.
Източник: 24 часа (16.03.2018)

Близо две трети от чужденците в България притежават имот у нас Общо 82,9% от българите притежават собствено жилище, а от чужденците в страната имот имат 62,9 на сто, показват данни на Евростат за 2016 година. Средно в Европейския съюз трима от всеки десет чуждестранни граждани имат собствено жилище (30,1%). Това е доста под средния дял на европейците, собственици на жилище, които са 70,6%. Най-много чуждестранни граждани притежават жилища в Латвия (88%), следвана от Естония (85,4%) и Хърватия (82,4%). Най-малко чужденци са купили имоти в Словения (19,1%), Австрия (19,9%) и Италия (20,7%). Най-много местни жители имат имоти в Румъния (95,6%), Хърватия и Латвия (и в двете по 89,9%) и Словакия (89,5%). Най-ниски са тези нива в Германия (49,8%), Дания (58,6%), Австрия (62%) и Франция (63,4%). Във всички държави членки делът на чужденците със собствено жилище е по-малък от този на притежаващите имот местни жители с изключение на Естония. Там чужденците със собствен имот са 85,4 % при дял от 81% за местните. Обратната е ситуацията в Австрия, Гърция и Италия, където делът на местните със собствен дом надвишава поне три пъти дела на чужденците с имот, а в Словения – четири пъти.
Източник: Stroimedia (16.03.2018)

Разходите за труд нарастват с 12.2% през четвъртото тримесечие на 2017 г. Разходите за труд на бизнеса в България продължават да се движат в унисон с промяната на средните заплати. През периода октомври-декември увеличението достига 12.2% на годишна база, показват последните данни на Евростат. Ключови фактори са недостигът на кадри на пазара на труда, ръстът на минималната заплата и осигуровките. Това е вторият най-висок ръст в ЕС след Румъния, която запазва челната си позиция с годишно изменение от 14.3%. Подобен висок темп на увеличение на разходите за труд донякъде е обясним и с ниските заплати в България. Въпросът е, че той няма да може да се поддържа за дълъг период от време, ако производителността на труда също не расте. За сравнение, през четвъртото тримесечие показателят регистрира промяна от едва 0.7% на годишна база, което означава, че производството на единица продукция постепенно поскъпва. Обещаното от правителството увеличение на възнагражденията за учители и педагогически персонал е видимо както в статистиката за заплатите, така и в тази за разходите на бизнеса. Работодателите в образованието плащат с 20.2% повече за служителите спрямо година по-рано. За работещите в неправителствени организации, автосервизи и фирми за химическо чистене пък ръстът е 19.1%. Вероятно част от увеличението тук се дължи на изсветляване на доходите. Възстановяването на строителния сектор също става все по-отчетливо. Разходите за труд за строителните фирми се увеличават средно с 11.9%, което е ускорение спрямо предходното тримесечие (7%). Най-слабите промени отново се наблюдават в енергийния сектор и култура, спорт и развлечения, където растежът е съответно едва 3.7% и 1.1% на годишна база. Данните на европейската статистика показват, че разходите за труд в съюза като цяло нарастват с 2.3% през периода октомври-декември спрямо година по-рано. Румъния е безспорният лидер в това отношение сред страните членки, а на второ и трето място застават България и Унгария (8.6%). Разликата обаче се стопява, когато се погледне реалният растеж – според румънската статистика инфлацията в страната превишава 4% през януари, докато в България е около 2%. Разходите за труд в цяла Централна и Източна Европа растат с темпове значително над средните за съюза, тъй като догонват разликата в заплатите с по-богатите страни. От друга страна, не всички държави отбелязват повишение. Във Финландия и Италия например разходите на труд падат със съответно 0.7% и 0.2%.
Източник: Капитал (19.03.2018)

България е сред първенците в ЕС по ръст на строителството в началото на 2018-а В началото на 2018 година България се нарежда сред страните в Европейския съюз (ЕС), отчитащи най-голяма експанзия на строителния сектор. Според последните данни през януари страната отчита ръст от 24,3% в строителството в сравнение със същия месец на миналата година, показват последните данни на европейската статистическа служба Евростат. 5% пък е увеличението в сравнение с края на 2017 година. Обобщено най-осезаемо развитие има при държавите от Източна Европа, които са първенци по растеж. Впечатляващ е резултатът на Словения, като там продукцията в областта на строителството е скочила със 76 на сто само за година. Доста сериозно се представят също Унгария и Чехия с резултати от съответно 43,1 на сто и 33,6 на сто на годишна база. В Полша ръстът е в рамките на 31,8 на сто. От друга страна данните на Евростат показват спад на строителството в Испания и Великобритания с над 3 на сто и в двете. Информация за продукцията в доста от страните членки все още липсва, като сред тях са и съседна Румъния и Гърция. При първата в последните месеци на 2017 година имаше спад в сектора с изключение на декември месец. Такъв отчете и Гърция през второто и третото тримесечие на миналата година. По-осезаемо беше намалението между юли и септември - с близо 34 на сто.
Източник: Money.bg (20.03.2018)

България е сред първенците в ЕС по ръст на строителството в началото на 2018-а В началото на 2018 година България се нарежда сред страните в Европейския съюз (ЕС), отчитащи най-голяма експанзия на строителния сектор. Според последните данни през януари страната отчита ръст от 24,3% в строителството в сравнение със същия месец на миналата година, показват последните данни на европейската статистическа служба Евростат. 5% пък е увеличението в сравнение с края на 2017 година. Обобщено най-осезаемо развитие има при държавите от Източна Европа, които са първенци по растеж. Впечатляващ е резултатът на Словения, като там продукцията в областта на строителството е скочила със 76 на сто само за година. Доста сериозно се представят също Унгария и Чехия с резултати от съответно 43,1 на сто и 33,6 на сто на годишна база. В Полша ръстът е в рамките на 31,8 на сто. От друга страна данните на Евростат показват спад на строителството в Испания и Великобритания с над 3 на сто и в двете. Информация за продукцията в доста от страните членки все още липсва, като сред тях са и съседна Румъния и Гърция. При първата в последните месеци на 2017 година имаше спад в сектора с изключение на декември месец. Такъв отчете и Гърция през второто и третото тримесечие на миналата година. По-осезаемо беше намалението между юли и септември - с близо 34 на сто.
Източник: News.bg (20.03.2018)

Износът на български стоки е нараснал двойно от 1980-а насам ?peз пocлeднитe ня?oл?o гoдини c pacтeжa нa и?oнoми?aтa тeжecттa нa изнoca нa cтo?и и ycлyги зa pъcтa нa бpyтния вътpeшeн пpoдy?т (БB?) нa Бългapия cъщo ce yвeличaвa. B peтpocпe?ция cлeд 2007 гoдинa e?cпopтът твъpдo oтгoвapя зa пoлoвинaтa oт гeнepиpaния БB? y нac, ?aтo из?лючeниe пpaви caмo пepиoдът нa финaнcoвaтa ?pизa. Зa paзли?a oт двe дeceтилeтия пo-paнo, ?oгaтo cъщият имa знaчитeлнo пo-мaл?a тeжecт зa и?oнoми?aтa. Дaнни нa Cвeтoвнaтa бaн?a, oбoбщeни oт Моnеу.bg, coчaт, чe пpeз 1988 гoдинa e?cпopтът нa Бългapия e пoд 40 нa cтo oт БB? или пo-тoчнo e 35,71% oт нeгo. Oт дpyгa cтpaнa ня?oл?o дeceтилeтия пo-?ъcнo или пpeз 2014 гoдинa тoй дocтигa cвoя пи? и фopмиpa 65% oт и?oнoми?aтa, ?oятo caмa пo ceбe cи вeчe e мнoгo пo-гoлямa. Toвa пo?aзвa нapacтвaнe c цeли 30 пpoцeнтни пyн?a зa 26 гoдини. Зa пъpви път дeлът нa изнoca минaвa 50 нa cтo oт БB? пpeз 1995 гoдинa и c?aчa дo близo 59 нa cтo пpeз cлeдвaщaтa. Cлeд 1997 гoдинa oбaчe тoй тpaйнo cпaдa пoд тaзи гpaницa. Hивoтo oт 60% пъ? минaвa пpeз 2012 гoдинa, ?aтo и ?ъм днeшнa дaтa дeлът нe e пaдaл пoд тoвa paвнищe. Ocвeн oбaчe пpoмянaтa нa e?cпopтa ?aтo чacт oт бългapc?aтa и?oнoми?a oт знaчeниe ca и ce?тopитe, ?oитo дoпpинacят нaй-мнoгo зa тoзи пoдeм, ?a?тo и ocнoвнитe тъpгoвc?и пapтньopи нa cтpaнaтa ни. Cпopeд пpeдвapитeлнитe дaнни нa Haциoнaлния cтaтиcтичec?и инcтитyт (HCИ) зa изнoca пpeз 2017 гoдинa eдин ce?тop дoпpинacя зa нaд 20 нa cтo oт oбщия e?cпopт нa cтpaнaтa. Cтaвa въпpoc зa пpoизвoдcтвoтo нa мaшини, oбopyдвaнe и пpeвoзни cpeдcтвa, чийтo изнoc зa изминaлaтa гoдинa възлизa нa 11,226 милиapдa лeвa, coчaт дaннитe. C тaзи cyмa тaзи гpyпa ce paвнявa нa 21,4% oт oбщия e?cпopт нa cтpaнaтa, възлизaщ нa 52,246 милиapдa лeвa. Maл?o пo-гoлямa e тeжecттa нa т.нap. apти?yли, ?лacифициpaни глaвнo cпopeд видa нa мaтepиaлa. Изнocът нa тa?ивa зa 2017 гoдинa ce изчиcлявa нa 12,431 милиapдa лeвa. Гoлямa тeжecт зa e?cпopтa пpoдължaвa дa имa и тoзи нa xpaни и живи живoтни, ?a?тo и xимичec?aтa индycтpия или пo-?oн?peтнo пpoизвoдcтвoтo нa xимични вeщecтвa и пpoдy?ти. Texният изнoc ce изчиcлявa нa cъoтвeтнo 5,508 милиapдa лeвa и 5,238 милиapдa лeвa. Cepиoзнo пpиcъcтвиe имa и e?cпopтът нa минepaлни гopивa, мacлa и пoдoбни пpoдy?ти, ?oитo ce изчиcлявaт нa 4,201 милиapдa лeвa. ?pи тяx oбaчe имa лe? cпaд в cpaвeниe c пpeдxoднaтa гoдинa - oт 1,7 нa cтo. ?o-гoлямo e нaмaлeниeтo нa изнoca нa бeзaл?oxoлнитe и aл?oxoлни нaпит?и - c нaд 13 нa cтo. Oбщият изнoc нa Бългapия пpeз 2017 гoдинa въpви нaгope, ?aтo тoй e c 10,7 нa cтo пo-гoлям в cpaвнeниe c 2016 гoдинa. Toзи зa Eвpoпeйc?ия cъюз (EC) cъщo ce yвeличaвa c нaд 10 нa cтo, ?aтo дocтигa 34,518 милиapдa лeвa или 66% oт oбщия. Ocнoвни тъpгoвc?и пapтньopи зa cтpaнaтa ca Гepмaния, Итaлия, Pyмъния, Гъpция, Бeлгия и Фpaнция.
Източник: Money.bg (21.03.2018)

Евростат: Цената на земеделската земя у нас е скочила почти двойно за 5 години Цената на земеделската земя у нас е скочила почти двойно за петгодишен период, отчита анализ на Евростат за цените и наемите на земеделска земя в ЕС през 2016 г. През 2011 г. един хектар /1 хектар е равен на 10 декара/ земеделска земя у нас е струвал средно около 2 100 евро, докато през 2016 г. цената му се е покачила почти до 4 000 евро, сочат данни от анализа на Евростат, цитирани от БТА. Най-скъпо се е продавала земята у нас в Североизточния район, където един хектар се е търгувал почти за 6 000 евро през 2016 г., при цена от 2 800 евро през 2011 г. Високи цени държи у нас и земята в Северен централен район - 4 600 евро за хектар през 2016 г. при цена от 2 300 евро през 2011 г. В Северозападния район земеделската земя се е търгувала за около 3 800 евро за хектар /2016 г./, при 2 200 евро /2011 г./. Съотношението за Югоизточния район е 3 600 евро за хектар /2016 г./, при 1 400 евро /2011 г./. Почти непроменена, а дори и поевтиняла, се оказва земеделската земя в Югозападния район - 1 166 евро през 2016 г., при цена от 1 190 евро през 2011 г. Арендата на един хектар земеделска земя у нас се е покачила средно с над 60 процента в границите на отчитания 5-годишен статистически период - от 153 евро за хектар през 2011 г. - до средна цена от 225 евро през 2016 г. Североизточният район отново държи челно място по най-високи цени на аренда за земеделска земя - 327 евро на хектар. Югозападният район е с най-ниски цени за аренда на земеделската земя - 112 евро за хектар през 2016 г., отчита Евростат.
Източник: 24 часа (22.03.2018)

Заплатите у нас растат най-бързо, но са най-ниски в ЕС Най-значителен ръст на възнагражденията в ЕС бележи България - 122% за последните 10 години. Това става ясно от данни на европейската статистическа служба Евростат. През 2007 г. за 1 отработен час у нас се плащало средно 2,3 евро, а през 2017 г. - 5,1. Въпреки забележителния ръст, възнагражденията в България остават най-ниските в ЕС. Средно 23,1 евро струвал един отработен час в ЕС през 2017 г. За еврозоната цената е 26,9 на час. Преди 10 години 1 работен час се плащал 19,5 в ЕС и 21,8 в еврозоната. Само в Гърция и Великобритания е поевтинял трудът през последното десетилетие със 7%. За 2017 г. най-високо е заплащането в Люксембург (43,8 през 2016 г.), следват Дания (38,7) и Белгия (37,9). Преди България е Румъния (5,5). Подобни данни представи и новият доклад на Европейския синдикален институт. Caмo в 3 дъpжaви - Бългapия, Пoлшa и Гepмaния, pacтeжът нa peaлнитe зaплaти в периода 2010-2017 г. нaдxвъpля тoзи зa 2000-2009 г., коментират от института.
Източник: Дума (23.03.2018)

Работещите в България са получавали средно по 5.1 евро на час през 2017 г. Почасовото възнаграждение в България нараства с 8.5% през миналата година спрямо предходната, като така достига средно 5.1 евро на час, показват последните данни на Евростат. Увеличението не успява да промени позицията на страната по ниво на заплащане в ЕС - България остава на дъното с най-ниските компенсации за работещите. За сравнение, средната за съюза ставка е 23.1 евро на час, а в еврозоната - 26.9 евро на час. Веднага след България е Румъния, макар че възнагражденията там са малко по-високи - достигат 5.5 евро на час при 4.9 евро година по-рано. Почасовите възнаграждения в двете страни бяха изравнени през 2015 г., но впоследствие румънското правителство предприе политика за увеличение на заплатите в публичния сектор. Резултатът - заплатите в Румъния нарастват с най-високи темпове в ЕС през 2017 г. От другата страна на класацията застава Люксембург. Макар данните за държавата да са за 2016 г., възнагражденията са най-високите в съюза - 43.8 евро на час, следвани от 39.7 евро в Дания. Възнагражденията в България са най-ниските в съюза в номинално отношение, но пък нарастват най-бързо. През последното десетилетие страната регистрира най-големият ръст на показателя сред страните членки - 121.7% спрямо 2007 г. За сравнение, второто най-голямо изменение е в Естония, където заплащането нараства от 6.3 евро до 10.5 евро на час. Възнагражденията в съюза пък са нараснали средно с 18.5% спрямо 2007 г. Съществен фактор за подобен ръст в България е ниската база, в резултат на която малки номинални промени в заплатите водят до значителни процентни изменения. Ефект имат и ежегодното увеличение на минималната заплата, и осигуровките, както и постоянният недостиг на кадри. Очакванията на икономисти са, че възнагражденията ще продължат да нарастват и през тази година със сходни или дори по-високи темпове.
Източник: Капитал (23.03.2018)

Българските стоки се усладиха на германците Стокообменът между България и Германия бележи пореден рекорд - през изминалата година той е достигнал 7.51 млрд. евро, което означава ръст от 12.7 на сто (по данни на Германската статистическа служба). За пръв път двустранната търговия минава границата от 7 млрд. евро. Износът ни към най-голямата икономика в Европейския съюз е бил по-голям от насрещния внос, а в резултат търговският дефицит е за Германия и е в размер на 136.6 млн. евро. Това е добре, но създава и определени притеснения, тъй като означава по-голяма зависимост на българските износители от състоянието на германската икономика. От 2010 г. двустранната търговия процъфтява и чупи рекорд след рекорд. Българският износ към Германия се развива много по-динамично, по-бързо, отколкото вносът от Германия, където има забавяне. Другата добра новина е, че това намалява търговския ни дефицит. Единствено през 2013 г. България е отчела положително салдо в стокообмена, което не се беше случвало от 1942 г. насам. То пък е следствие от това, че много немски фирми, които инвестират у нас, произвеждат тук и експортират продуктите си към Германия. Тези числа могат да се разглеждат и като резултат от подобряването на състоянието на българската икономика като цяло. Статистиката отчита ръст на БВП, намаляване на безработицата, отбелязва Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара. Основните акценти в двустранните отношения са увеличаването на износа от фирмите, ръстът на инвестициите и създаването на нови работни места, бърза реакция на нуждите на пазара с иновативни решения, както и реализирането на програми за повишаване на квалификацията на служителите. Германия е водещ външнотърговски партньор на България. В последните осем години стокообменът постоянно расте. А и интересът на германските фирми към България се увеличава, показват числата. За 2016 г. износът за Германия е в размер на 3.214 млрд. евро (13.6% от общия експорт). Вносът пък е на стойност 3.423 млрд. евро (13.1% от внесените изделия). Има стоки, които традиционно присъстват в експорта ни към тази западноевропейска страна. Tова са облекло, полуфабрикати, стоки на машиностроенето, стоки на хранително-вкусовата промишленост, суровини и други. България е силна в биоземеделието. За последните 25 години двустранният търговски стокообмен е нараснал десетократно, а от влизането на България в ЕС той се е удвоил. Пълноправното членство на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. насам оказа положително влияние върху развитието на търговските отношения поради хармонизирането на процедурите и улесняването на вноса и износа. През последните години най-голям е износът на български текстилни изделия и облекла, на машини, електроника, суровини и полуфабрикати, на неблагородни метали и изделия от тях и други. При вноса преобладават машини и апарати, текстилни изделия и облекла, електроника, транспортни и превозни средства и съоръжения, химически и фармацевтични продукти и други. Немските туристи харесват нашата страна. Германия е водещ партньор на България сред страните от Европейския съюз и е един от най-важните пазари за българския туристически продукт. По данни на Министерството на туризма за 11-те месеца на миналата година у нас са гостували около 850 000 души от северната страна. Или след туристите от Гърция и Румъния най-много са тези, които идват от Германия. През 2016 г. страната ни е била посетена от 826 939 германски туристи (ръст от 32.8%). Запазва се и критичният тон на посетителите ни към бизнес средата у нас. От години фирмите посочват като пречки неефективната публична администрация, правната несигурност, неефективната борба с корупцията и престъпността, непрозрачността при обществените поръчки, как се провеждат, кой ги печели. Безработните са много, но фирмите искат обучени кадри. Инвеститорите предлагат като решение дуалното професионално обучение. То обаче върви трудно. Има фирми, които са го въвели сами, без да се интересуват от това каква е законодателната рамка. Например "Пирин текс" в Гоце Делчев, "Либхер" край Пловдив обучават свои кадри. Имаме и няколко пилотни проекта: с финансово-стопанската гимназия в София и пет-шест фирми по специалността “Фирмен мениджър”, с професионална гимназия “Джон Атанасов” и три фирми за специалността “Промишлена електроника” и други.
Източник: Банкеръ (26.03.2018)

България внася най-много коли, техника, химия и горива Растящите заплати и отиваща си криза доведоха до ръст на потреблението. А то в по-голямата си част е на вносни стоки. През миналата година импортът на страната нараства със значителните 15.5% и достига 59.2 млрд. лв. по данни на националната статистика. Машините и частите за тях са най-голямата група стоки, която България внася от чужбина през последното десетилетие. Освен инвестиционни стоки, т.е. такива, които се използват за производството на нов продукт и увеличават добавената стойност в икономиката, голяма част от вноса на тази група е на автомобили и техника. Машините и частите са отговорни за 16.6 млрд. лв. от стойността, а заедно с химията и горивата съставят 58.4% от българския импорт. Най-голям принос за ръста на вноса спрямо 2016 г. обаче имат медните руди и горивата, предимно заради растящите цени на суровините на международните пазари. Най-големият източник на вносни стоки за България е Европейският съюз, откъдето идват 64% от продуктите. Импортът от трети страни обаче нараства бързо - с 24.1% през изминалата година, основно заради по-силна търговия с Русия и Турция, които са най-големите партньори на страната извън границите на съюза. Машините и частите за тях представляват близо една трета от внесените стоки, като по-голямата част от тях се групират като инвестиционни продукти според класификацията на БНБ. Комбинираната номенклатура обаче показва, че най-голямата сума идва от покупките на автомобили и телефони - съответно 1.9 и 0.9 млрд. лв. Голяма тежест имат и оптични и медицински апарати (900 млн. лв.), трактори (598 млн. лв.), земеделските машини (малко над 590 млн. лв.), жици и кабели (583 млн. лв.), компютри (502 млн. лв.), части за прекъсвачи и превключватели (487 млн. лв.). Химията се позиционира на второ място като най-голямата група стоки във вноса са покупки за над 9.5 млрд. лв. За сравнение - през 2007 г. беше четвърта с 4.5 млрд. лв. Тук големите пера са лекарствата (2 млрд. лв.), пластмасите (2.4 млрд. лв.) и продукти на химическата промишленост (1.3 млрд. лв.) като биодизел и препарати срещу вредители. Продажбите на горива пък нарастват с 2 млрд. лв., като така през 2017 г. достигат почти 8.4 млрд. лв. Предвид че количествата се увеличават едва с 6%, големият фактор за повишението са по-високите цени на петрола през изминалата година. Най-големият източник на вносни стоки за България е Германия (към която и изнасяме най-много), откъдето са дошли продукти на стойност над 7.2 млрд. лв. през 2017 г. Основни стоки от там са машини (2.2 млрд. лв.), автомобили (1.2 млрд. лв.) и пластмаси (467 млн. лв.). На второ място се позиционира Русия, откъдето са закупени стоки за 6 млрд. лв., предимно горива (4.9 млрд. лв.). Трета е Италия с 4.3 млрд. лв., като тук покупките идват от машини (787 млн. лв.), автомобили (474 млн. лв.) и електрически машини (330 млн. лв.). Китай е едва на девето място.
Източник: Капитал (27.03.2018)

С 2,4% се повишават производствените цени в България през февруари През февруари 2018 година общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) се понижи с 0,6% спрямо януари, когато нарасна с 0,8%, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). По-значим спад от 0,8% беше отчетен при цените в преработващата промишленост, докато цените при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ, се понижиха с 0,1%, а в добивната промишленост отчетоха анемичен растеж от 0,1 на сто. На годишна база общият индекс на производствените цени в страната през февруари 2018 година се повиши с 2,4%, след повишение с 4,1% през предходния месец. Това представлява поредно отслабване на растежа на производствените цени, след като успяха да нараснат с над 5,5% през периода юли–ноември на миналата година. Въпреки по-слабото повишение производствените цени нарастват за петнадесети пореден месец, след като през декември 2016 година те се повишиха за пръв път от средата на 2015 година. По-съществено увеличение с 11,7% беше отчетено на цените при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ, докато цените в добивната промишленост се повишиха с 0,1%, а преработващата промишленост се понижиха с 0,1%. Индексът на цените на производител само на вътрешния пазар в България през втория месец на настоящата година се понижи с 0,5% спрямо януари, когато нарасна с 1,0% и регистрира повишение на годишна база с 4,4% (спрямо февруари) след годишен растеж с 5,6% месец по-рано. Индексът на цените на производител на международния пазар се свиха с 0,8% на месечна база и с 0,5% спрямо февруари 2017 година.
Източник: econ.bg (02.04.2018)

Салдото по Консолидираната фискална програма към февруари е положително - 752,3 млн. лв. По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по Консолидираната фискална програма /КФП/ на касова основа към февруари 2018 г. е положително в размер на 752,3 млн. лв. (0,7 на сто от прогнозния БВП), съобщава пресцентърът на министерството на финансите, съобщава БТА. Положителното салдо се формира от излишък по националния бюджет в размер на 980,9 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 228,7 млн. лева. За сравнение към февруари 2017 г. бе отчетен излишък по КФП в размер на 831,8 млн. лв. (0,8 насто от БВП). Основните фактори за формиране превишението на приходите над разходите към месец февруари са добрите параметри по изпълнението на данъчните и осигурителните приходи по националния бюджет. Постъпилите приходи и помощи по КФП към февруари 2018 г. са в размер на 6 212,3 млн. лв. или 16,3 на сто от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват със 729,0 млн. лв. (13,4 на сто), докато постъпленията от помощи са по-ниски. Общата сума на данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 5 381,1 млн. лв., което представлява 17,3 на сто от планираните за годината приходи. Съпоставено с данните към февруари 2017 г., данъчните постъпления нарастват номинално с 14,0 на сто (659,9 млн. лева). Приходите от преки данъци са в размер на 714,0 млн. лв. или 12,4 на сто от предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват със 162,7 млн. лева (29,5 на сто). Приходите от косвени данъци са в размер на 3064,1 млн. лв., което е 20,2 на сто от разчетите за годината. Съпоставено с данните към февруари 2017 г., постъпленията в групата нарастват с 278,4 млн. лв. (10,0 на сто). Постъпленията от ДДС са в размер на 2073,8 млн. лв. или 21,2 на сто от планираните. Съпоставени със същия период на предходната година, приходите от ДДС нарастват с 204,7 млн. лв. (10,9 на сто). Размерът на невъзстановения ДДС към края на февруари е 65,8 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 938,5 млн. лв. (18,2 на сто от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 42,9 млн. лв. или 22,6 на сто спрямо разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци) са в размер на 150,9 млн. лв. или 13,7 на сто изпълнение на годишните разчети. Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са 1452,2 млн. лв., което представлява 15,9 на сто от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 15,9 на сто (198,7 млн. лева). Неданъчните приходи са в размер на 795,1 млн. лв., което представлява 16,9 на сто изпълнение на годишните разчети. Приходите от помощи са в размер на 36,2 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към февруари 2018 г. възлизат на 5460,1 млн. лв., което е 13,9 на сто от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2017 г. бяха в размер на 4900,1 млн. лева. Нелихвените разходи са в размер на 5134,6 млн. лв., което представлява 13,8 на сто от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към февруари 2018 г. са в размер на 4803,9 млн. лв. (15,4 на сто от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 327,2 млн. лв. (5,3 на сто от разчетите за 2018 г.). Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 3,5 млн. лв. (24,6 на сто от разчета за годината). Лихвените плащания са в размер на 105,4 млн. лв. или 14,6 насто от планираните за 2018 година. Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на февруари от централния бюджет възлиза на 220,1 млн. лв. Размерът на фискалния резерв към 28 февруари 2018 г. е 10,7 млрд. лв., в т.ч. 10,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,7 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Източник: 24 часа (02.04.2018)

Потреблението и инвестициите са движели икономиката ни през 2017 г. Предварителните оценки на НСИ показват, че през 2017 г. реалният БВП нарасна с 3.6% на годишна база, което бе под очакваното, поради слабо четвърто тримесечие на годината, обобщават анализаторите на Райфайзенбанк (България) в редовния си месечен икономически обзор. „От страна на търсенето, за положителната динамика на икономиката през 2017 г. повлия главно вътрешното търсене, което бе движено както от потреблението с ръст от 4.5%, така и от инвестициите, които се увеличиха с 3.8%. При външното търсене, темпът на нарастване на износа през 2017 г. спадна до 4.0% (8.1% за 2016 г.). От друга страна, вносът се ускори до 7.2% (4.5% за 2016 г.), вследствие на което нетният експорт се сви, оставайки положителен, като вече не допринасяше за ускоряване, а за задържане ръста на БВП", коментира икономически анализатор на Райфайзенбанк. От страна на предлагането, положителен принос за ръста на БВП имаха не само услугите, които нараснаха с 4.4% на годишна база, но и индустрията, в т.ч. строителството, която с увеличи с 3.6% през годината. На този фон селското стопанство незначително се сви с 0.1%. Структурата на брутната добавена стойност през 2017 г. не показа особени изменения спрямо тази от 2016 г. В нея услугите заемаха относителен дял от 67.4% (-0.2 пр.п. спрямо 2016 г.), индустрията 28.3% (+0.3 пр.п.), а селското стопанство 4.3% (-0.1 пр.п.).
Източник: econ.bg (03.04.2018)

5% скок на бензина и дизела през 2018 г. Горивата ще поскъпнат с над 5% до края на годината. Това е записано в пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. Експертите очакват ускоряване на годишната инфлация до 1,8 на сто, вследствие и от поскъпването на услугите. Въпреки че някои от нехранителните стоки ще поевтиняват през годината, това няма да е достатъчно, за да компенсира по-високите цени на храните, горивата и услугите. При услугите инфлацията ще бъде 2,5 на сто. Вътрешното търсене и международните цени на горивата са основните фактори, формиращи общото изменение на индекса на потребителските цени. Според пролетната оценка икономиката ще отбележи ръст от 3,8 на сто, а растежът ще се забави до 2021 година. Заетостта също ще расте с по-бавни темпове спрямо 2017 година. Очаква се да има по-малко заети в селското стопанство, но повече в индустрията.
Източник: Монитор (04.04.2018)

Безработицата в България продължава да намалява Безработицата в България продължава да намалява и през февруари, достигайки 5.3%. Това е най-ниското ниво на показателя от декември 2008 г. Намалението е видимо както на месечна (с 0.2 пр. п.), така и на годишна база (с 1.2 пр. п.). Това показват последните данни на европейската статистика. За месец броят на хората без работа в страната намалява с 5 хил. до 183 хил. души. Още една добра новина е спадът и на младежката безработица - с хиляда души до 18 хил. през февруари. Това се равнява на коефициент от 10.5%, докато средното за ЕС ниво е 15.9%. Като цяло най-ниска безработица в съюза е регистрирана в Чехия (2.4%), Германия (3.5%) и Малта (3.5%). В другия край на списъка очаквано попада Гърция с екстремните 20.8%, но пък тя е и държавата, която отбелязва втория най-голям годишен спад. Втора с 16.1% е Испания, а на трето място с 10.9% се позиционира Италия. За сравнение, средното за ЕС ниво на безработицата е 7.1%.
Източник: Капитал (05.04.2018)

Продажбите на дребно в България се забавят през февруари Растежът на продажбите на дребно в България на годишна база се забави през февруари до 3,0% от 4,4% месец по-рано, отбелязвайки най-слабото си представяне от септември 2017-а година. Въпреки това, в едва девет от останалите 28 страни - членки на ЕС е имало по-солиден подем при търговията на дребно през февруари, като данните Евростат за нашата страна потвърждават за наличието на устойчив растеж (на годишна база) за седемнадесети пореден месец. Подобно на данните за еврозоната и за целия ЕС, Евростат отчете слаб растеж на продажбите на дребно на месечна база и в България. През февруари търговията на дребно в нашата страна се разшири с едва 0,1% спрямо януари, когато продажбите се свиха с 0,2%, отбелязвайки първо влошаване на месечна база от юни 2017 година насам. Продажбите на дребно в България също нараснаха през февруари почти символично, след като в началото на годината те се свиха за пръв път от юни 2017-а година насам.
Източник: econ.bg (10.04.2018)

За година строителството на нови сгради се е увеличило с близо 32% Строителството на обекти в страната се е увеличило с 24.2% през януари 2018 г. в сравнение със същия месец на миналата година. Това показват данни от бизнес анкета, проведена от Националния статистически институт (НСИ) за ключовите показатели за България към началото на април тази година. Сградното строителство се е увеличило с 31.6%, докато инфраструктурното – с 15.5 на сто. В същото време през четвъртото тримесечие на 2017 г. индексът на цените на жилищата нараства с 8.2% в сравнение със същото тримесечие на 2016 г. От анкетата се разбира още, че през март 2018 г. всяко трето промишлено предприятие страда от недостиг на персонал. През декември 2017 г. средната работна заплата е 1123 лв. и нараства с 4.2% в сравнение с предходния месец. Спрямо декември 2016 г. ръстът е 11%. Въпреки проблема с липсата на кадри през януари 2018 г. при промишленото производство е регистриран ръст от 3.5% спрямо съответния месец на 2017 г. Най-голямо увеличение има в преработващата промишленост - с 10.3%, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8.7%, и в добивната промишленост - с 4.6%. Произведеният брутен вътрешен продукт през четвъртото тримесечие на миналата година възлиза на 27.4 млрд. лв. На човек от населението се падат 3876 лв. от стойностния обем на показателя. Растежът по този показател е от 3.5% спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. През януари 2018 г. в сравнение със същия месец на 2017 г. оборотът в търговията на дребно нараства по-значително при търговията с компютърна и комуникационна техника - с 5.7%, търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - по 5.5%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 4.8%. Спад е регистриран само при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 10.1%. През четвъртото тримесечие на 2017 г. броят на безработните лица е 189.3 хил., като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. броят им намалява с 11.9%.
Източник: econ.bg (10.04.2018)

Предприятията с ускорен растеж в България са почти три хиляди през 2016 г. Бързорастящите предприятия в България са 2 986 през 2016 г. и постепенно се увеличават. През 2015 г. те са били 2 838, а през 2014 г. 2 822, показват данни на Евростат. За такива предприятия се приемат компаниите с над 10-процентен годишен ръст на служителите за период от три години и с поне 10 работници, когато този ръст е започнал. Общо за Европейския съюз (ЕС) предприятията с висок растеж са се увеличили с 14% през 2016 г. По предварителни данни те са достигнали 180 хил. при 158 хил. през предходната година. Тези компании осигуряват работа на 15 млн. души, което е увеличение от 13%. В 23 страни членки бързорастящите компании са се увеличили. Най-значим скок се наблюдава в Кипър (104% - от 48 компании през 2015 г. до 98 през 2016 г.). Увеличението е прескочило 25% също в Румъния (34%), Словения (29%), Испания (27%), Италия и Франция (и в двете по 26%). Спад в броя на компаниите с висок растеж е отбелязан в четири страни членки. Това са Латвия (-38%), Естония (-30%), Малта (-18%) и Финландия (-4%). Най-много такива предприятия (около 40 хил.) работят в Германия, следвана от Великобритания (26 хил.), Испания и Франция ( по17 хил. всяка) и Италия (15 хил.). Във всички икономически сектори е нараснал броят на бързорастящите компании. Най-значим е ръстът в сектора на хотелиерството и ресторантьорството (21%), следван от информационните и комуникационни технологии, както и транспорта и складирането (15%). Най-слаб е растежът при доставките на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива (3%). Евростат отбелязва, че предприятията с висок растеж имат важна роля и принос към икономическия растеж и заетостта.
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2018)

Над 1.15 млрд. евро са изпратили у нас българите в чужбина Над 1.15 милиарда евро са изпратили на близките си у нас българите, работещи зад граница, през миналата година. В сравнение с 2016 г. парите са се увеличили с 284 млн. евро спрямо 869 млн. евро през 2016 г. Това сочат изчисления на Инвестор. бг на базата на данни на Българската народна банка (БНБ). Сумата е значително по-голяма от преките чуждестранни инвестиции, влезли у нас през 2017 г. Общият размер на постъпленията от чужбина обаче със сигурност е значително по-голям. Това е така, защото БНБ отчита само парите, изпратени по банков път и чрез дружества за парични трансфери. Не е ясно какви суми влизат у нас в брой или какви стоки, купени зад граница, идват в страната. Освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро, допълва Инвестор. Най-много средства идват от емигрантите в САЩ, Испания и Гърция. Най-силен месец през миналата година е бил май, когато българските емигранти са изпратили в родината над 115.3 млн. евро. Голяма част от тези пари отиват за покриване на разходи за здравеопазване, образование и погасяване на заеми. Част от тях се насочват и за започване на малки и семейни бизнеси. Средствата, които емигрантите изпращат от чужбина, постепенно достигат до предкризисните нива от 2007 и 2008 г. и реално са един от факторите, който движи икономиката напред. Това обаче не може да се каже за чуждестранните инвестиции. През 2017 г. чуждестранни компании са инвестирали в България 901.9 млн. евро. Номинално това е увеличение с 36.7% на годишна база. Но, както неотдавна писа в. "Сега", по-голяма част от капиталовложенията от чужбина пристигат у нас под формата на заеми, отпуснати на български предприятия от техните компании майки, базирани в други държави. Тези средства трябва да се връщат и в повечето случаи това доказва, че интересите на инвестицията не са дългосрочни. За първите десет месеца на 2017 г. например размерът на този тип инвестиции е 80% от всички привлечени капитали отвън. За същия период чужди фирми са вложили в акции и дялове на наши предприятия само 149.6 млн. евро при 589.1 млн. евро година по-рано.
Източник: Сега (11.04.2018)

За 2017 г. средните разходи за час труд в икономиката, включително селското стопанство и публичната администрация са били 26,8 евро за ЕС и 30,3 евро за еврозоната, като са варирали от 4,9 евро в България до 42,5 евро в Дания, съобщи Евростат. Но пък България е на второ място по ръст на разходите за труд в сравнение с 2016 г. – увеличение с 12%, като я изпреварва само Румъния, където този показател е 17%. В разходи за труд се включват заплатите, но и социални отчисления, плащани от работодателя. Те са най-ниски за работодателите в България (4,9 евро на час), следват Румъния (€6,3), Литва (€8), Латвия (€8,1), Унгария (€9,1) и Полша (€9,4). На другия полюс е Дания (€42,5), Белгия (€39,6), Люксембург (€37,6), Швеция (€36,6) и Франция (€36,0). Разходите за труд на час са се увеличили с 2,3% в ЕС и 1,9% в еврозоната в сравнение с 2016 г. В страните, приели еврото, това увеличение е най-голямо в балтийските страни – Литва (+9,0%), Естония (+7,4%) и Латвия (+7,0%). Единственото намаление е регистрирано във Финландия (-1,5%). За страните извън еврозоната ръстът през 2017 г. е най-голям в Румъния (+17,1%) и България (+12,0%).
Източник: БНР (11.04.2018)

Евростат: Цената на труда в България е най-ниската в ЕС Най-ниската средна цена на труда (изключвайки работещите в земеделието или администрацията) в Европейския съюз е в България (4.9 евро на час), следвана от Румъния (6.3 евро). Най-висока е цената на труда в Дания, с 42,50 евро на час. Това показват данни на Европейската статистическа служба Евростат за миналата година. През 2017 г. цената на труда в ЕС е нараснала с общо 2.3%, и само с 1.9 на сто в еврозоната. В еврозоната най-голямо е било повишението в Литва - с 9%. В страните извън еврозоната най-голямото повишение в цената на труда е отбелязано в Румъния (увеличение от 17.1%) и в България (12%).
Източник: Дневник (11.04.2018)

Промишленото производство се свива с 1% през февруари Промишленото производство се свива с 1% през февруари в сравнение със същия месец на предходната година, показват данните на Националния статистически институт. В сравнение с януари спадът е с 1.5%. Най-големият годишен ръст се отчита в добивната промишленост - от 14.2%, следван от производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.3% и преработващата промишленост с 1 на сто. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 62.2%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 15.8%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 11.5%, производството на мебели - с 10.3%. Намаление е отчетено при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 18.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 10.4%, производството на химични продукти - със 7.9%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - със 7.8%. През февруари 2018 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.4%, а намаление е отчетено в добивната промишленост - с 4.3%, и в преработващата промишленост - с 3.2%. По значителен спад в преработващата промишленост е регистриран при: производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 9.2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 9.1%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 8.2%, производството на хранителни продукти - със 7.0%. Ръст се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - с 14.1%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 8.5%, производството на превозни средства, без автомобили - с 4%.
Източник: econ.bg (11.04.2018)

България отново излезе на дефицит през последните три месеца на 2017 г. Въпреки излишъка по текущата сметка от 2,2 млрд. евро за третото тримесечие, България излиза на минус през последните три месеца на 2017 г. в размер 500 млн. евро. Това сочат сезонно неизгладените данни на Евростат, публикувани днес. Това означава, че балансът по текущата сметка на страната се е свил с 2,7 млрд. евро на тримесечна база. През четвъртото тримесечие на 2016 г. обаче дефицитът отново е бил на 500 млн. евро, което показва нулева промяна. Европейският съюз като цяло е постигнал излишък от 63,5 млрд. евро (1,6% от БВП) за последното тримесечие на 2017 г. И на годишна, и на тримесечна база обаче се бележи спад на сумата. През третото тримесечие на 2017 г. излишъкът е бил в размер на 67,4 млрд. евро (1,8% от БВП), а през периода октомври-декември 2016 г. - 64,4 млрд. евро (1,7% от БВП). Данните за ЕС като цяло за сезонно коригирани. За последното тримесечие излишъкът по текущата сметка за стоките бележи слабо повишение на тримесечна база – до 40,9 млрд. евро от 40,3 млрд. евро. При услугите обаче се вижда намаление на излишъка – той е достигнал 49,7 млрд. евро спрямо 50,1 млрд. евро през периода юли-септември. След като през предишното тримесечие салдото по статията „Първичен доход“ остана на нула, през последните три месеца то преминава на дефицит от 4,1 млрд. евро. Салдото по статията „Вторичен доход“ също остава отрицателно – 23,0 млрд. евро, макар че се увеличава минимално спрямо 22,9 млрд. евро през третото тримесечие на 2017 г. През третото тримесечие на миналата година ЕС отчита излишък по текущата сметка с редица външни партньори – САЩ (52,5 млрд. евро), Швейцария (14,8 млрд. евро), Бразилия (7,9 млрд. евро), Канада (7,3 млрд. евро), Хонконг (6,1 млрд. евро) и Индия (900 млн. евро). В същото време дефицит е реализиран с Китай (-27,4 млрд. евро), Русия (-6,5 млрд. евро) и Япония (-900 млн. евро). Що се отнася до отделните страни в ЕС, 17 държави бележат излишък, 9 – дефицит, а две (Чехия и Полша) са постигнали баланс по текущата сметка за третото тримесечие. Германия остава държа­вата от ЕС с най-голям излишък – 75,4 млрд. евро за последното тримесечие, който се увеличава и на тримесечна, и на годишна база. Излишъкът на Холандия, която е на второ място, е 3,5 пъти по-малък от този на Германия – 20,9 млрд. евро. На трето място остава Италия (15,6 млрд. евро), следвана от Ирландия (14,9 млрд. евро). Най-голям дефицит продължава да бележи Обединеното кралство (17,1 млрд. евро), следвана от Гърция (2,8 млрд. евро) и Румъния (1,4 млрд. евро).
Източник: Инвестор.БГ (11.04.2018)

Жилищата в България забавят темпа на поскъпване Средно с по 8,2 процента по-скъпи са били жилищата в България през последните три месеца на миналата година спрямо същия период на 2017 година, показват данни на Евростат, публикувани днес. Така през четвъртото тримесечие се отчита по-бавен ръст, отколкото през третото, когато повишението бе от 9 процента. В периода октомври - декември средно жилищата са се търгували с 1,6 процента по-скъпо, отколкото през предходното тримесечие. Данните за целия Европейски съюз показват повишение през четвъртото тримесечие, спрямо предходното, от 4,5%. Ръстът в еврозоната е пренебрежимо по-нисък -- 4,2 процента. Сравнение с третото тримесечие повишението е от 0,9% в еврозоната и 0,7% в Европейския съюз. Най-висок ръст през последните три месеца на 2017 спрямо същия период на 2016 година се отчита в Ирландия (11,8%), Португалия (10,5%) и Словения (10%), докато в Италия (-0,3%) има спад. Сравнението на четвъртото спрямо третото тримесечие показва, че най-голямо повишение има в Словения (3,7%), Хърватия (3,2%) и Кипър (2,7%), докато спад се наблюдава в Швеция (-2,8%), Дания (-1,7%), Белгия (0,4%) и Финландия (-0,3%).
Източник: Money.bg (12.04.2018)

Износът спада през февруари за втори път от близо две години За втори път в последните близо две години износът на стоки отчита спад, като причината отново се крие в намалената търговия с държави извън ЕС. През февруари общият експорт е бил за 3.83 млрд. лв., което е надолу с 5.3% на годишна база, показват данните на Националния статистически институт, публикувани в четвъртък. Понижението на експорта за трети страни започна през ноември миналата година, като намалението е основно при горивата, храните и цигарите. През повечето от предходните месеци износът към ЕС успяваше да компенсира минуса към трети страни. Сега статистиката отчита забавяне на ръста към партньорите в съюза до 6.5% при 27% през януари. Сигнали за забавяне на експорта се видяха и в няколко отчета на публични компании. Понижението на износа на стоки към трети страни продължава да се задълбочава през февруари, като статистиката отчита 25% намаление. То идва основно от стоковите групи на горива и масла, безалкохолни, алкохолни напитки и тютюн, храни и живи животни. На годишна база намаленията във всеки от тези отрасли са между 38% и 69%. В данните на статистиката се вижда и значително намаление на стойността на продажбите към един от големите ни външнотърговски партньори извън ЕС - Турция. За първите два месеца на годината спадът е почти 30% на годишна база. За сметка на това вносът продължава да расте, което е очаквано, предвид че потреблението е един от основните двигатели на икономиката напоследък. За първите два месеца увеличението е с над 11% до 9.6 млрд. лв. Само за февруари ръстът е по-малък - 3.1% на годишна база. Запазва се тенденцията голяма част от вносните стоки да са с произход други държави от ЕС - за първите два месеца вносът от държави членки е за над 5.78 млрд. лв., тоест около 60% от общия.
Източник: Капитал (13.04.2018)

Индустриалното производство в Евросъюза се забавя през февруари Индустриалното производство в еврозоната и Европейския съюз (ЕС) отбеляза понижение за втори пореден месец през февруари, показват данни на Евростат. Производството в рамките на еврозоната се сви през февруари с 0,8% спрямо януари, когато отчете понижение с 0,6%. Това представлява влошаване на производството за трети пореден месец. На годишна база темпото на производствения растеж се забави до 2,9% от 3,7% през януари, отбелязвайки най-слабо повишение от октомври 2017 година. Най-добър растеж на производството на годишна база е отчетен в Латвия (с 8,7%), следвана от Полша (със 7,5%) и Словения (със 7,2%), при най-голям спад в Малта (със 7,7%), Гърция (с 1,9%) и България (с 1,0%). Според данните на Евростат индустриалното производство в България се понижава с 1,5% през февруари спрямо януари, когато производството в нашата страна се сви с 0,5 на сто. На годишна база индустриалното производство в нашата страна се понижи през февруари с 1,0%, след растеж от 4,3% месец по-рано. Още две страни-членки на ЕС отчитат намаляване на производството през февруари - Малта (със 7,7%) и Гърция (с 1,9%).
Източник: econ.bg (13.04.2018)

НОИ: Средният осигурителен доход за февруари е 860 лева Националният осигурителен институт съобщава, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец февруари 2018 г. е 860,14 лева. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г. е 832,60 лева. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец март 2018 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Money.bg (13.04.2018)

3 млрд.лв. износ за ЕС, януари През януари 2018 г. износът на България за ЕС се увеличава с 26.9% спрямо същия месец на 2017 г. и е в размер на 3 094.3 млн. лева, показват данните на НСИ. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Нидерландия, които формират 69.1% от износа за държавите - членки на ЕС. Вносът на България от ЕС през януари 2018 г. се увеличава с 21.7% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 3 226.3 млн. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за януари 2018 г. е отрицателно и е на стойност 132.0 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото е положително и е в размер на 73.0 млн. лева. /economynews.bg
Източник: Други (13.04.2018)

Само за година в Китай продават над 1 млрд. кофички наше мляко - Бизнес Над 1 млрд. кофички българско мляко се продават в Китай за година и то само на една търговска марка. Това каза Кръстьо Белев от Българо-Китайската асоциация за бизнес развитие, по време на конференция в София. Българските производители имат проблем за износ на продукти за Китай, но в момента митата за американски продукти растат и това е един от факторите да засилим нашия износ за азиатската страна, уточни той. По думите му стоки като вино, вода с розова есенция и мляко са продукти, които лесно се пласират на огромния китайски пазар."България отчита трицифрен ръст на продажбите за Китай само за няколко месеца", каза Кръстьо Белев пред "Труд"За 2017 г. износът на България за Китай е на стойност 1,246 млрд. лв., което е ръст с 36,3% спрямо предходната година, сочат данните на НСИ. Вносът от Китай през миналата година е за 2,168 млрд. лв., като нараства с 6,6%. Дефицитът във външната ни търговия с азиатската страна е 922 млн. лв. Офиси в Китай имат 142 български компании. България е изнесла за Китай 1,1 млн. литра вино през 2017 г. на стойност 52 млн. лв. Количеството обаче е твърде малко в сравнение с потенциала на страната ни.Български компании в момента водят преговори с китайски вносители с идеята да се увеличи износът на вино за азиатската страна, но те са в начален етап. Китай е най-големият пазар на вино за търговци от целия свят, затова и вина с цена над 2 евро трудно се пласират. Общият износ на български вина за чужбина възлиза на 703,5 млн. лв. за 2017 г., при 810,9 млн. лв. през 2016 г., докато вносът е за 807, 5 млн. лв. през 2017 г. при 786, 2 млн. лв. през 2016 г. Някои родни компании изнасят вино дори за Индия.
Източник: Дарик радио (16.04.2018)

Частните индустриални компании планират да свият инвестициите с 14% Разходите на компаниите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2017 г. са със 7.4% повече в сравнение с 2016 г., но плановете на мениджърите за тази година са да намалят инвестициите, съобщи Националният статистически институт. Данните са от редовно бизнес наблюдение на инвестиционната активност сред промишлените предприятия, проведено през март. Анкета сред мениджърите показа, че плановете им за тази година са да свият инвестициите с 6.6% като в частния сектор намалението ще е с 14 на сто. Най-голям относителен дял в инвестициите през 2018 г. се очаква да формира производството на стоки за междинно потребление (43.3%), при което се предвижда понижение от 12.0% спрямо предходната година. На второ място по прогнозен обем на инвестициите са енергетичните и свързаните с водата сектори (с относителен дял от 25.4%), при които се очаква увеличение с 27.9% в сравнение с 2017 г. В производството на недълготрайни потребителски стоки, което е с относителен дял от 16.3%, инвестиционните програми ще се свият с 25.2%.
Източник: Дневник (16.04.2018)

Търговският дефицит на България през февруари се разширява България продължава да бележи търговски дефицит със страните извън Европейския съюз и през втория месец на годината, макар че размерът му се свива на месечна база, показва предварителните сезонно неизгладени данни на Евростат, публикувани днес. За февруари той остава на ниво от 264,6 млн. евро, докато през предишния месец той бе в размер на 378,5 млн. евро. На годишна база обаче дефицитът сериозно се разширява, тъй като през февруари 2017 г. той е бил в размер на 50 млн. евро. Общият дефицит към целия свят, включително страните от ЕС, за февруари се равнява на 380,1 млн. евро, като износът се оценява на 1,947 млрд. евро, а вносът – на 2,327 млрд. евро. На годишна база това сочи ръст на вноса, но спад на износа. За първите два месеца на годината България отново бележи търговски дефицит спрямо всички страни в света в размер на 800 млн. евро, като за сравнение, през същия период на 2017 г. той е бил с 300 млн. евро по-малко. Износът бележи слаб ръст – от 3% до 4,1 млрд. евро, но вносът продължава да расте доста по-бързо – с 11% до 4,9 млрд. евро. Еврозоната бележи излишък в търговията с останалата част от света и през февруари, като този път дори ускорява темпа си на растеж на годишна база, достигайки 18,9 млрд. евро. За сравнение през февруари 2017 г. той е бил в размер на 23,8 млрд. евро. Страните от зоната с единна валута са изнесли стоки към останалата част от света (в която се включват и другите страни членки на ЕС, които не са в еврозоната) за 177,5 млрд. евро, което представлява ръст от 3% на годишна база. В същото време вносът за февруари възлиза на 158,6 млрд. евро, което е с 1,5% повече спрямо февруари 2017 г. Търговията в рамките на еврозоната също нараства през предпоследния месец на годината – с 3,9% до 153,7 млрд. евро на годишна база. За първите два месеца на годината износът на еврозоната към останалата част на света е достигнал 356,2 млрд. евро евро, а вносът – 333,8 млрд. евро. Това означава, че излишъкът на зоната с единна валута се е увеличил стабилно до 22,4 млрд. евро. За сравнение, през същия период на 2017 г. той е бил 14,5 млрд. евро, което сочи сериозно ускоряване на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (16.04.2018)

От началото на годината броят на безработните е намалял с над 15 хиляди От началото на годината до момента броят на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е намалял с над 15 хиляди, като през март те наброяват 221 600. Спрямо февруари регистрираните безработни са с 9 011 души по-малко, а спрямо година по-рано - с 40 171. Това съобщиха от пресцентъра на Агенцията по заетостта. Данните на административната статистика на Агенцията по заетостта сочат устойчива тенденция за намаляване на безработицата, като през март регистрираното равнище в страната продължава да намалява и достига 6.8 на сто. Един от обичайните фактори за това е сезонната заетост. Сравнението с предходния месец показва понижаване с 0.3 процентни пункта, а годишният паралел показва значително намаление от 1.2 процентни пункта. Новорегистрираните безработни през месеца са 21 741, като в тази група младежите заемат дял от 24 на сто, хората над 50 г. - 27 на сто, самоопределилите се като роми са 13 процента, а хората с увреждания - близо 5 на сто. В резултат на дейността на трудовите посредници над 5 500 безработни са активирани да ползват предлаганите услуги от АЗ. Спрямо месец по-рано прави впечатление нарастването с над 50 на сто на регистриралите се неактивни, чийто брой достига 1 304.
Източник: БТА (17.04.2018)

Цените на услугите повишават инфлацията до 2.2% през март Инфлацията продължава бавно да се покачва след януарския спад, като през март показателят достига 2.2% на годишна база. Поскъпването идва предимно от услугите и заведенията за обществено хранене, но цените на природния газ и топлоенергията също допринасят за повишението. На месечна база пък има дефлация от 0.3%. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Европейският хармонизиран индекс на потребителските цени също показва поскъпване, но по-умерено - от 1.9% спрямо март миналата година. Според зимната икономическа прогноза на Европейската комисия темпът на инфлацията леко ще се ускорява до 2019 г. заради растящите доходи на домакинствата и цените на горивата на международните пазари. Според данните на НСИ увеличението на цените в страната през март идва предимно от услугите, където инфлацията достига 4.6% на годишна база. Поскъпването в тази група започна да се ускорява постепенно от средата на 2017 г. Сред по-видимите повишения са услуги, свързани с отвеждане и третиране на отпадъчни води (13.9%), пощенски услуги (12.4%), услуги по краткосрочно настаняване (6.4%) и ремонт на домакински уреди (5.2%). Друг фактор за инфлацията през март са заведенията за обществено хранене, при които цените се увеличават с 3.2%. Групата на хранителните стоки и безалкохолни напитки не поскъпва значително (1.2%), но пък за сметка на това в категорията "Алкохолни напитки и тютюневи изделия" цените се повишават с 3.7%, предимно заради вината и по-високите акцизни ставки върху цигарите. И докато храните остават на заден план, друг двигател от миналата година - горивата, продължава да побутва нагоре ценовото равнище и през март. Стойността на природния газ се увеличава с 11.8% спрямо година по-рано, като така вдига и таксите за топлоенергия (23.1%). Двете "стоки" са зависими от цените на горивата на международните пазари, които от почти година и половина се повишават. Според предварителните данни на европейската статистическа служба през март услугите ще са основният двигател на инфлацията и в еврозоната. Експертите на Евростат залагат на поскъпване от 1.4% на годишна база, като то ще е най-значително при храните, алкохолните напитки и тютюна - 2.2%. Групата с най-голяма тежест в потребителската кошница обаче са услугите (44%), като тук цените са нагоре с 1.5%.
Източник: Капитал (17.04.2018)

Цените на салати, мляко, макарони, риба и кафе леко са спаднали през март, а на маргарин, ябълки, цитруси, лук са поскъпнали, също както и цигарите, самолетните билети, пощенските услуги и цветята. Това сочат данните на НСИ. Като цяло животът през март е поевтинял символично спрямо февруари и отчетената инфлация е минус 0.3%. През третия месец на годината най-сериозно е паднала цената на краставиците - с близо 20 на сто. С най-сериозно поскъпване при стоките са морковите (7%) и зелето (4.5%) , а при услугите - "туристическите пакети за почивка в страната (9.4% нагоре),
Източник: Сега (17.04.2018)

€52 млн. инвестиции привлече пазарът на бизнесимоти Инвестициите в офиси, търговски площи и индустриални имоти през първото тримесечие на 2018 г. достигат 52 млн. евро. От тях 20 млн. евро са свързани с активи, генериращи приход, показват данните на консултантската компания Colliers International. Пазарът в трите сегмента остава стабилен, а наемите се запазват на нивата от края на миналата година. Свободните площи при офисите и индустриалните имоти задържат равнището си от края на 2017 г., докато при търговските площи намаляват. Най-висока доходност носят инвестициите в логистични площи, става ясно от доклада. Средните наемни нива на офисите се запазват на равнище от 13,5 евро на кв. м за клас А и 10 евро на кв. м за клас Б. Общият обем на предлаганите съществуващи площи клас A, B и C достига малко над 2 млн. кв. м, а офис площите на етап „в строеж“ възлизат на 384 хил. кв.м, сочат данните на Colliers. Брутният обем на сключените сделки (общата площ, която е била продадена или отдадена за периода) възлиза на 35,500 кв.м., като нетно наетите площи (разликата между реално усвоените площи през текущия период спрямо предходния) са 15,000 кв.м. Свободните офиси в столицата през първото тримесечие на годината се запазват на 9%.
Източник: Монитор (17.04.2018)

Безработните са намалели с над 15 хил. души, според версията на Агенцията по заетостта От началото на годината до момента броят на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е намалял с над 15 хил., като през март те наброяват 221 600 лица. Спрямо февруари регистрираните безработни са с 9 011 души по-малко, а спрямо година по-рано - с 40 171, съобщи пресцентърът на Агенцията по заетостта. От там уточняват, че данните на административната статистика сочат устойчива тенденция за намаляване на безработицата, като през март регистрираното равнище в страната продължава да намалява и достига 6.8 процента. Един от обичайните фактори за това е сезонната заетост. Сравнението с предходния месец показва понижаване с 0.3 процентни пункта, а годишният паралел показва значително намаление от 1.2 процентни пункта. Новорегистрираните безработни през месеца са 21 741, като в тази група младежите заемат дял от 24%, лицата над 50 години - 27%, самоопределилите се като роми са 13%, а лицата с увреждания - близо 5%. В резултат на дейността на трудовите посредници над 5 500 безработни са активирани да ползват предлаганите услуги от Агенцията по заетостта. Спрямо месец по-рано прави впечатление нарастването с над 50% на регистриралите се неактивни, чийто брой достига 1 304 лица. Започналите работа на първичния пазар безработни през март са 19 814 - с над 25% повече спрямо предходния месец. В тази група, около 10% са продължително безработни лица, а над 25% са лица с основно и по-ниско образование. По-големият брой започнали работа се дължи и на субсидираната заетост. През март те са общо 2 492 лица, в т.ч.: 1 598 по програми, 812 по схеми на ОП РЧР и 82 по насърчителни мерки. Спрямо година по-рано се наблюдава двойно нарастване на включените в инициативите на активната политика. Освен към безработни, услугите, предоставяни в бюрата по труда, са насочени също към заети, учащи и пенсионери. 273 лица от тези групи са намерили заетост чрез бюрата по труда през месеца, като пенсионерите заемат дял от 70%. Обявените свободни работни места от реалната икономика през март са 23 131, бележат данните на Агенцията по заетостта, а сравнението с месец по-рано показва съществен ръст от близо 45% в потребностите от работна сила. Данните говорят за явно оживление на трудовия пазар, като традиционно над 80% от местата са обявени от частния сектор. Структурата на регистрираните безработни в бюрата по труда в края на март показва сравнително добра характеристика относно съответствието на професионално-квалификационно ниво на изискваните умения за работа в отрасъла на търговията, докато в другите два сектора - туризъм и преработваща промишленост, се наблюдава дефицит. Практиката показва, че при съотношение между търсещи работа лица и заявени работни места под 5:1 усвояването на последните се удължава значително. Най-търсените групи професии през март обхващат работещите в сферата на персоналните услуги, продавачите, работниците в добивната и преработваща промишленост, работниците по събиране на отпадъци, работниците в селското стопанство, водачите на МПС и подвижни съоръжения, операторите на стационарни машини и съоръжения и др.
Източник: econ.bg (17.04.2018)

0,3% дефлация за март, инфлация от 2,2% на годишна база Индексът на потребителските цени за март 2018 г. спрямо февруари е 99,7% което означава дефлация 0,3 на сто, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Инфлацията от началото на годината - март 2018 г. спрямо декември 2017 г., е 0,3%, а годишната инфлация за март 2018 г. спрямо март 2017 г. е 2,2%. Средногодишната инфлация за периода април 2017 - март 2018 г. спрямо периода април 2016 - март 2017 г. е 2.2%. През март тази година най-много са се увеличили цените на пакетните услуги за почивка в страната - с 9,4%, на пропан-бутана - с 4,9%, и на течните горива за битови нужди - с 2,2%, При хранителните продукти най-голямо е увеличението на кореноплодните зеленчуци (моркови и червено цвекло) - със 7%, зелето - с 4,5%, зрелия лук - с 4,3%, маргарина - с 3,5%, ябълките - с 3,5%, цитрусовите и южни плодове - с 2,8%, и плодовите сокове - също с 2,8%. През март най-много са поевтинели цените на краставиците - 19,8%, и доматите - със 7,4%. Листните зеленчуци са поевтинели с 6,4%, млечните масла - 3,6%, прясната и охладена риба - с 2,9%, макаронените изделия - с 2,1%. През март цените на лекарските услуги са се увеличили с 0,2%, а цените на стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец.
Източник: Дума (17.04.2018)

В кои сфери има най-много свободни работни места у нас Обявените свободни работни места от реалната икономика през март са 23 131, бележат данните на Агенцията по заетостта, а сравнението с месец по-рано показва съществен ръст от близо 45% в потребностите от работна сила. Данните говорят за явно оживление на трудовия пазар, като традиционно над 80% от местата са обявени от частния сектор. Най-много са работните места в сферата на: Хотелиерството и ресторантьорството – 5 449 или 23% от заявените; Преработващата промишленост - 4 746 или 20% от заявените; Търговията - 3 692 или 16% от заявените. Съотношението между броя на регистрираните търсещи работа с необходимите умения и броя на заявените работни места в най-търсените професии по отрасли през месеца е както следва: В сферата на туризма – 1.6 търсещи работа за 1 свободно работно място; В сферата на преработващата промишленост – 3.8 търсещи работа за 1 свободно работно място; В сферата на търговията – 11.2 търсещи работа за 1 свободно работно място. Структурата на регистрираните безработни в бюрата по труда в края на март показва сравнително добра характеристика относно съответствието на професионално-квалификационно ниво на изискваните умения за работа в отрасъла на търговията, докато в другите два сектора – туризъм и преработваща промишленост, се наблюдава дефицит. Практиката показва, че при съотношение между търсещи работа лица и заявени работни места под 5:1 усвояването на последните се удължава значително. Най-търсените групи професии през март обхващат работещите в сферата на персоналните услуги, продавачите, работниците в добивната и преработваща промишленост, работниците по събиране на отпадъци, работниците в селското стопанство, водачите на МПС и подвижни съоръжения, операторите на стационарни машини и съоръжения и др. От началото на годината до момента броят на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е намалял с над 15 хил., като през март те наброяват 221 600 лица. Спрямо февруари регистрираните безработни са с 9 011 души по-малко, а спрямо година по-рано – с 40 171. Данните на административната статистика на Агенцията по заетостта сочат устойчива тенденция за намаляване на безработицата, като през март регистрираното равнище в страната продължава да намалява и достига 6.8%. Един от обичайните фактори за това е сезонната заетост. Сравнението с предходния месец показва понижаване с 0.3%, а годишният паралел показва значително намаление от 1.2%. Новорегистрираните безработни през месеца са 21 741, като в тази група младежите заемат дял от 24%, лицата над 50 г. – 27%, самоопределилите се като роми са 13%, а лицата с увреждания – близо 5%. В резултат на дейността на трудовите посредници над 5 500 безработни са активирани да ползват предлаганите услуги от Агенцията по заетостта. Спрямо месец по-рано прави впечатление нарастването с над 50% на регистриралите се неактивни, чийто брой достига 1 304 лица. Започналите работа на първичния пазар безработни през март са 19 814 – с над 25% повече спрямо предходния месец. В тази група, около 10% са продължително безработни лица, а над 25% са лица с основно и по-ниско образование. По-големият брой започнали работа се дължи и на субсидираната заетост. През март те са общо 2 492 лица, в т.ч.: 1 598 по програми, 812 по схеми на ОП РЧР и 82 по насърчителни мерки. Спрямо година по-рано се наблюдава двойно нарастване на включените в инициативите на активната политика. Освен към безработни, услугите, предоставяни в бюрата по труда, са насочени също към заети, учащи и пенсионери. 273 лица от тези групи са намерили заетост чрез бюрата по труда през месеца, като пенсионерите заемат дял от 70%./www.economic.bg
Източник: Други (17.04.2018)

Производителността на труда в България мръдна с 1,7% През 2017 година производителността на труда в България расте с 1,7 на сто, а разходите за труд - с 11 на сто, съобщава Българската стопанска камара, кото се позовава на информация от Евростат. България се класира на девето място по увеличение на производителността на труда сред страните - членки. Средно за ЕС ръстът на производителноста на труда е 0,8 на сто. Преди нас с по-висока производителност са страни от Централна и Източна Европа - Естония, Литва, Румъния, Латвия, Полша, Чехия, Словения, Унгария. Страната ни обаче e сред лидерите по ръст на заплати. За последната година данните показват, че разходите на работодателите за труд само в частния сектор нарастват с 11 на сто спрямо 2016 година, смятат в работодателската организация. Единствено Румъния има по-голям ръст по отношение разходите за труд в ЕС през 2017 година - 12,9 на сто, пише в съобщението. В основната си част на разходите за труд това са разходи за заплати, които формират около 81 на сто, а останалите са разходи за социални и здравни осигуруровки и данъци (около 19 на сто).
Източник: Стандарт (17.04.2018)

Две трети от родените 1960 г. с до 50 лв. за старини Около 70% от първите пенсионери, имащи право на втора пенсия, ще получат не повече от 50 лева от втория стълб на пенсионната система, повечето около 30 лева. Едва 20% от лицата, които се пенсионират в периода 2021 и 2037 г., ще получат втора пенсия между 50 и 100 лева. Останалите 10% ще могат да очакват втора пенсия от над 100 лева от частните фондове. Това става ясно от публикуваната за обществено обсъждане от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) концепция за фазата на изплащане на пенсии от втория стълб. В документа се посочват разчети за очакван размер на натрупванията в индивидуалните партиди на лица, осигуряващи се върху минималната работна заплата, средния осигурителен доход и максималния осигурителен доход, както и за прогнозен размер на пожизнените пенсии. От документа става ясно, че 70% от първите пенсионери – тези, които се пенсионират между 2021 и 2037 година, ще получат по под 50 лева – средно с около 20% по-ниска пенсия от НОИ, ако останат във втория стълб. Припомняме, че през 2015 година ГЕРБ даде възможност осигурените лица да прехвърлят партидите си в НОИ и така да получават само пенсия от държавата вместо от частните пенсионни фондове. КС потвърди, че промяната не противоречи на конституцията. Направеният анализ на структурата на осигурените в универсални пенсионни фондове (УПФ) лица показва, че 70% от родените между 01.01.1960 г. и 01.01.1965 г. се осигуряват върху доходи под средния осигурителен доход за страната. Това означава, че за 70% от пенсиониращите се в периода 2021 - 2027 г. натрупванията в УПФ към момента на пенсиониране не биха осигурили пенсия в размер от 50 лв. Нещо повече - 55% от първите кохорти пенсионери биха получили пенсия в размер, ненадхвърлящ 30 лв. (през 2021 г. или следващите години). Всички тези лица са осигурявани на доходи между минималната работна заплата и средния осигурителен доход за страната в периода 2002-2017 г. Голяма част от тях имат и неритмични постъпления на вноските в УПФ, а за някои лица дори липсват такива, пише в документа. Едва 20% от лицата в първите кохорти пенсионери ще могат да разчитат на пенсия в размер между 50 и 100 лв., което представлява между 25 и 50% от настоящия размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Това са осигурени лица, които към края на 2017 г. имат натрупвания в индивидуалните си партиди между 4600 и 10 000 лв. Останалите 10% от пенсиониращите се в първите години ще могат да разчитат на пожизнена пенсия от УПФ с размер по-висок от 100 лв. (или между 50 и 150% от настоящия размер на минималната пенсия по чл. 68 от КСО). Месечни пожизнени суми за първите пенсионери от универсални фондове - По-малки от 30 лв. за 55% от пенсиониращите се; - Между 30 и 50 лв. за 15% от пенсиониращите се; - Между 50 и 100 лв. за 20% от пенсиониращите се; - Над 100 лв. (над 50% от настоящия размер на минималната пенсия за ОСВ) - за 10% от пенсиониращите се. * По данни на Министерствотона труда и социалните грижи
Източник: Монитор (17.04.2018)

Над 26 на сто ръст при продажбите на нови коли у нас Продажбите на нови автомобили в България през първото тримесечие на годината са се увеличили с повече от една четвърт в сравнение със същия период на миналата година. Това става ясно от месечните данни на Европейската асоциация на автомобилните производители (АСЕА). Според тях през първите три месеца на годината у нас са регистрирани общо 8336 нови автомобила, което е повишение от 26,2% в сравнение със същия период на 2017 г., когато броят им е бил 6607. Увеличение от 10,2% има през март, когато в страната са регистрирани 3312 коли. За сравнение - през март 2017 г. те са били 3005. През март в ЕС са продадени общо 1 792 599 нови автомобила, което е спад от 5,3%. Във Великобритания през март продажбите са намалели с 15,7%. Търсенето на нови автомобили се е понижило също в Италия - с 5,8%, и Германия - с 3,4%. Във Франция и Испания то е нараснало съответно с 2,2 и 2,1%. В търсенето за първото тримесечие има слаб ръст 0,7%. Общо 4 171 628 нови пътнически автомобила са били регистрирани на територията на ЕС през първото тримесечие на тази година.
Източник: Дума (19.04.2018)

Доходите растат, инфлацията ги изяжда 5 586 лв. е бил средният доход на член на домакинство у нас през 2017 г., което е скок от 8,1% спрямо 2016 г. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). За последните 10 години (2008 - 2017) средният доход е скочил 1,6 пъти, отчита НСИ. Реалните доходи на домакинствата за 2017 г обаче нарастват само с 5,5% спрямо 2016 г. Доходът от работна заплата през 2017 г. е 3 038 лв. Той се увеличава с 8,2% спрямо 2016 г. и с 67,3% спрямо 2008 г. Доходите от пенсии нарастват с 3,3% спрямо 2016 г. и с 82,6% в сравнение с 2008 г. Доходите от обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи се увеличават с 4,5% спрямо 2016 г. и с 35,5% в сравнение с 2008 г., отчита още НСИ. В структурата на общия доход делът на работната заплата е 54,4%, а на социалните трансфери (пенсии, обезщетения, добавки за деца и др.) са 29,9% от общия доход за 2017 г. През 2017 г. домакинствата са изразходвали 5 217 лв. средно на човек, което е с 9,7% повече спрямо 2016 г. За периода 2008 - 2017 г. разходите на домакинствата са скочили 1,6 пъти. Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки през 2017 г. са със 7,4% повече спрямо 2016 г. и с 31,7% повече от 2008 г.; Жилищните разходите за вода, ток, горива и пр. за миналата година нарастват с 15,3% спрямо 2016 г. и със 74.7% спрямо 2008 година.
Източник: Стандарт (19.04.2018)

България с най-голям спад на строителната продукция в ЕС през февруари България регистрира най-голям спад в Европейския съюз (ЕС) на строителната продукция на месечна основа през февруари. Тя е намаляла с 14% спрямо януари, след като се повиши с 12,6% на месечна база през първия месец на годината, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. На годишна основа строителната продукция у нас все пак продължава расте с 4,1% през февруари, показват още данните на европейската статистика. Данните съответстват с тези на Националния статистически институт (НСИ), който по-рано този месец съобщи за спад от 13,9% на строителната продукция на месечна основа у нас и ръст от 4,1% на годишна основа. След България най-голям спад на строителната продукция на месечна основа през февруари отбелязват Словения и Унгария – съответно 13,1% и 5,0%. Най-голям ръст е отчетен в Румъния (4,7%), Франция (2,7%) и Испания (0,9%). През февруари продукцията в строителния сектор е намаляла с 0,5% в еврозоната и с 0,8% в ЕС, след като отбеляза спад от съответно 0,8% и 1,1% през януари, показват сезонно изгладените данни на Евростат. Спадът от 0,5% в еврозоната през февруари спрямо януари се дължи на понижаването на гражданското и инженерното строителство с 1,7%, докато сградното строителство се е повишило с 0,1%.
Източник: Инвестор.БГ (19.04.2018)

Преките инвестиции нарастват с 46 млн. евро през февруари Чуждите вложения в българската икономика нарастват през февруари с 45.9 млн. евро и така достигат обща сума 204.9 млн. евро за първите два месеца на годината. Подобно на 2017 г. инвеститорите насочват към България капитал предимно под формата на дългови инструменти, които са знак за краткосрочни интереси. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Миналогодишната сметка е по-висока - за същия период преките чужди инвестиции бяха 353 млн. евро. Трябва да се има предвид обаче, че текущите данни ще бъдат ревизирани още през март с тримесечните отчети на компаниите. Великобритания запазва януарската си челна позиция като основен източник на чужди капитали за България с 58 млн. евро за първите два месеца на годината. Традиционният лидер Холандия пада от второ на четвърто място с 27.4 млн. евро. Преди нея се нареждат Германия и Гърция със съответно 44.8 и 30.6 млн. евро. Приливът на инвестиции в страната през първите два месеца на годината се дължи предимно на дългови инструменти, които представляват 93% от общата сума. Това означава, че парите отиват основно за дейността на вече установени в страната компании. Дългосрочният интерес на инвеститорите се проявява под формата на дялов капитал, където през февруари има отлив в размер на 6.5 млн. евро. Така за първите два месеца на 2018 г. сметката става 13.4 млн. евро. Към момента обаче все още няма данни за реинвестираната печалба, която показва тази част от нетния финансов резултат на българските подразделения, която външните вложители оставят в страната, вместо да изтеглят като дивидент. Данни за този показател постъпват постепенно с месечните и тримесечните отчети на предприятията. Това означава, че съотношението между видовете инструменти ще се промени през следващите месеци. След януарския минус текущата сметка успява да излезе на положителна територия през февруари с излишък от 218 млн. евро, като така от началото на годината салдото се равнява на 62.7 млн. евро. Търговското салдо продължава да е отрицателно, като вносът на стоки превишава износът с 587 млн. евро - двойно по-голям дефицит спрямо година по-рано. Причината е по-силният внос. Постъпленията от услуги и доходи обаче успяват да компенсират минуса.
Източник: Капитал (20.04.2018)

България бележи най-големия ръст на заетостта в ЕС през 2017 г. България е страната от Европейския съюз, която е отбелязала най-голям ръст на заетостта на лицата между 20 и 64 години за миналата година. Това става ясно от последните данни, публикувани от европейската статистическа агенция Евростат. Заетостта в страната през 2017 г. се е увеличила с 3,6 пр.п. до 71,3%. Така, България се доближава все повече до изпълняването на собствената си цел от стратегия на ЕС Европа 2020, която е от 76%. Делът при мъжете на възраст между 20 и 64 години, които са трудово заети, е дори по-висок – 75,3%, но при жени той е с цели 8 пр.п. по-нисък 67,3%. През 2017 г. нивото на заетост на хората в същата възрастова група за целия Европейски съюз е 72,2% спрямо 71,1% през предишната година. Целта от стратегията Европа 2020 е да се достигне 75% за ЕС до 2020 г. Всички страни обаче имат различни собствени норми, за да бъде отразена ситуацията и възможностите на всяка една от тях към общата цел. Възходящата тенденция в заетостта се вижда и при мъжете, и при жените. Нивото на заетост при мъжете средно в ЕС е достигнало 78,0% през 2017 г., което е с 1,1 пр.п. повече на годишна база и дори над предишния връх от 2008 г. - 77,9%. При жените заетостта продължава да расте от 2010 г. насам, достигайки 66,5% през миналата година. След България най-голямо увеличение на дела на заетите лица бележат Словения (3,3 пр.п.), Португалия (2,8 пр.п.), Румъния (2,5 пр.п.), Хърватска (2,2 пр.п.) и Естония (2,1 пр.п.). Една единствена страна бележи спад – Дания с 0,5 пр.п. Ниво на заетост от над 75% отчитат няколко страни, включително Швеция (81,8%), Германия (79,2%), Естония (78,7%), Чехия (78,5%), Обединеното кралство (78,2%), Холандия (78,0%), Дания (76,9%), Литва (76,0%) и Австрия (75,4%). От тях Чехия, Германия, Естония, Литва и Швеция вече са изпълнили или дори задминали националните си цели за 2020 г. още през 2017 г. Освен тях същото са постигнали Ирландия, Хърватска, Латвия и Малта. От друга страна най-ниските нива на заетост бележи Гърция – 57,8%, макар че все е пак е нараснала с 1,6 пр.п. След нея с Италия (62,3%, +0,7 пр.п.), Хърватска (63,6%, +2,2 пр.п.), както и Испания (65,5%, +1,6 пр.п.).
Източник: Инвестор.БГ (23.04.2018)

Държавният дълг е малко над 25 млрд. лева, отчете статистиката Дългът на България в края на миналата година е 25.064 млрд. лева, съобщиха днес от Националният статистически институт. Той е 25.4% от брутния вътрешен продукт, който миналата година достига 98.631 млрд. лева. По предварителни данни на Националния статистически институт през 2017 г. институционален сектор "Държавно управление" отчита бюджетен излишък от 920 млн. лв., или 0.9% от БВП. Излишъкът в подсектор "Централно управление" е в размер на 727 млн. лв., или 0.7% от БВП. Подсектор "Местно управление" е реализирал излишък от 256 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" - дефицит от 63 млн. лева. Статистическата информация за дейността на институционален сектор "Държавно управление", включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на Европейския съюз, уточняват от НСИ. Срокът за представяне на окончателни данни за тези показатели е 30 септември.
Източник: Дневник (24.04.2018)

Българите спестяват средно по 4,86% от доходите си всеки месец, като по този показател се нареждаме на 18-о място в ЕС. Това показват данни на Евростат за 2016 г. Такова изследване за спестяванията в европейските държави се публикува за първи път от статистическа служба на ЕК. Данните включват не само спестяванията на самите домакинства, а и тези на нетърговските организации, обслужващи домакинствата. Същата методика използва и БНБ, когато отчита депозитите. Процентът от доходите си, които отделя българинът за спестяване, нараства значително от 2008 г. насам. Тогава той е бил -8,16%, което на практика значи, че българите изобщо не са заделяли пари настрани, а дори са имали харчове, надвишаващи месечния им доход. Отрицателните стойности се получават най-вече заради изтеглените заеми. Това важи за всичките години до 2015 г. Тогава процентът се доближава най-много до положителните стойности и нараства до -0,94%. Най-нисък е бил през 2012 г., когато пада до -9,21%. Отрицателни стойности на спестяванията през годините освен в България е имало и в Латвия и Исландия, където в определени периоди хората също не са спестявали изобщо. Същото се отнася и за Кипър и Литва, които са единствените държави с липса на заделени средства и през 2016 г. Кипър се нарежда на последно място в текущата класация с -1% от месечните доходи, а Литва е на предпоследно с -0,48%. Най-много спестявания имат домакинствата в Люксембург - едно на всеки пет изкарани евро, или 20,8% от месечния доход, отиват на депозит в банка или в някакъв финансов инструмент. Следват Швеция с 18,8% и Германия със 17,2%. Евростат отчита и дела на инвестициите на домакинствата в покупки на активи и в ремонтни дейности. Тук на първо място отново е Люксембург с 11,4%, а Латвия е на дъното на класацията с 4,5%.
Източник: 24 часа (30.04.2018)

1,6 млн. българи са под прага на бедност 1,665 млн. българи са под линията на бедност, която в края на 2017 г. е била 351,08 лв. средномесечен доход на лице от домакинство. Това показват разпространени в понеделник данни на НСИ за индикаторите за бедност и социално изключване. Броят на бедните нараства със 74 хил. спрямо 2016 г., но самата линия на бедност за същия период се е увеличила от 308,20 лв. през 2016 г. на 351,08 лв. през 2017-а. Относителният дял на бедните българи е 23,4% и в сравнение с година по-рано се е увеличил с 0,5 процентни пункта. Т.нар. работещи бедни, за които синдикатите често говорят, намаляват като дял от хората с ниски доходи - през 2016 г. те са били 11,6% от всички бедни, докато през 2017 г. падат на 10%. При това очевидно по-голямата част от работещите бедни са тези на непълен работен ден, защото техният дял е четири пъти по-висок от този на работещите на пълно работно време. Всъщност, откакто се правят изследванията, най-голям сред бедните е процентът на безработните - 58,7 от всички бедни според данните за 2017 г. През последната година няма съществени промени в структурата на бедните по образование, етническа принадлежност и регионално разпределение.
Източник: 24 часа (02.05.2018)

Най-високите заплати в България са 5.5 пъти над най-ниските, изчисли КНСБ През 2017 г. най-високи заплати са получавали работещите в сектора на информационните технологии, а най-ниско платени са били работещите в ресторантьорството. Средната работна заплата за 2017 г. за ресторантьорството е 580 лв., а в информационните технологии 3150 лв. Това съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на Годишния доклад за резултатите от колективно договаряне на работните заплати през 2017 г. и очакванията за 2018 година. Разликата между най-ниско платения и най-високо платения сектор е близо 5.5 пъти. По данните на КНСБ близо 6.1 млрд. лв. повече са получили работещите през последните пет години, което според конфедерерацията е благодарение на синдикалните преговори с работодателите, но и на пазара на труда, където недостигът на кадри е вдигал нагоре заплатите. През 2017 г. средната работна заплата се е увеличила с 11.8 на сто и е достигнала 1060 лв., което спрямо 2016 г. е ръст със 115 лв. Независимо, че нараства промишленото производство, това не навсякъде се отразява в заплатите, сочи синдикалният доклад. Такива примери са производството на метални изделия, без машини и оборудване - ръст на производителността на труда на едно наето лице с 31.5 на сто, ръст на средната заплата - с 9.2 на сто; производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти - ръст на производителността на труда на едно наето лице с 19,8 на сто, ръст на средната заплата - с 3,4 на сто; производство на изделия от каучук и пластмаси - ръст на производителността на труда на едно наето лице с 22.2 на сто, ръст на средната заплата - с 11 на сто. Последните разполагаеми и сравними данни показват, че средната заплата в България изостава номинално между 5 и 10 пъти спрямо старите държави членки и около 1.8-2.2 пъти спрямо новите държави членки, сочат данните на КНСБ.
Източник: Дневник (02.05.2018)

Икономическата активност у нас е съпоставима със средното в ЕС През 2017 година от 5 455 000 българи в трудоспособна възраст между 15 и 74 години икономически активни са 3 353 000 души (3 146 000 заети и 207 000 безработни), а икономически неактивни са 2 102 000 души или 38.5%. В същото време в целия Европейски съюз (ЕС-28) в трудоспособна възраст са 380 192 000 души, от които икономически активни са 245 799 000 (227 020 000 заети и 18 779 000 безработни), а икономически неактивни са 134 392 000 души или 35.3%. Това показват обобщените данни за пазара на труда в ЕС на „Евростат" по повод международния празник на труда 1 май. Ето и някои любопитни данни от „Евростат". През 2017 година делът на времено ноетите служители варира от около 1% от всички служители в Румъния до 27% в Испания. От всички заети в ЕС само 8% работят понякога и през нощта. По този показател най-малко през нощта работят италианците (само 3% от заетите), а най-много в Хърватия и Полша (до 15%). Делът на служителите, които работят 49 и повече часа на седмица, е най-висок в Обединеното кралство и Кипър (съответно 12% и 11%) и най-нисък в Холандия, Литва и България (под 1%). Най-много са самонаетите в Гърция (30% от всички заети) и най-малко в Дания (8%). Делът на работещите от дома е най-висок в Люксембург (10%) и най-нисък в Румъния, Латвия, Хърватия, Кипър и Литва (под 1%).
Източник: econ.bg (02.05.2018)

Производствените цени в индустрията остават без промяна през март Общият индекс на цените на производител в промишлеността през март 2018 г. остава непроменен спрямо предходния месец, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост с 0.4 на сто, в преработващата промишленост не е отчетена промяна, a при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление с 0.1 на сто. По-съществено покачване на цените в преработващата промишленост се наблюдава при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 1.7 на сто, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1.2 на сто, а спад е отчетен при производството на основни метали - с 1.1 на сто, както и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 0.9 на сто. Общият индекс на цените на производител през март 2018 г. нараства с 3 на сто в сравнение със същия месец на 2017 година. Увеличение на цените е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11.6 на сто, в преработващата промишленост - с 0.7 на сто, и в добивната промишленост - с 0.1 на сто. В преработващата промишленост по-съществен ръст на цените се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.9 на сто, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5.1 на сто, а спад е регистриран при производството на тютюневи изделия - със 7.3 на сто, както и при производството на превозни средства, без автомобили - с 2.2 на сто.
Източник: econ.bg (02.05.2018)

Сградното строителство e мотор на растежа на икономиката Райфайзенбанк България ЕАД публикува редовния си месечен икономически обзор с коментар на данните, налични към април, с фокус върху реалния сектор. Анализаторите на банката отчитат, че според данните на НСИ, през февруари 2018 г. обемът на индустриалното производство се понижи с 1.0% спрямо февруари м.г на фона на нарастване на цените на производител на вътрешния пазар с 4.4% в индустрията. „За разлика от 2017 г., когато разходите за придобиване на дълготрайни активи в промишлеността нараснаха със 7.4%, промишлените предприятия планират свиване на инвестициите с 6.6% през 2018 г. според анкетите на НСИ. В съответствие с тази нагласа през март и показателят „бизнес климат в промишлеността“ остава на нивото си от февруари, като промишлените предприемачи оценяват настоящата производствена активност като понижена, а очакванията им за дейността през следващите три месеца дори леко се влошават на фона на непроменени цени“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. От своя страна строителната продукция регистрира ръст от 4.1% през февруари (спрямо февруари м.г.), като сградното строителство се увеличи със 7.4%, а гражданското и инженерното строителство остана на нивото си от февруари 2017 г. “За разлика от индустрията обаче, очакванията на строителните предприемачи за състоянието на бизнеса през следващите три-шест месеца бяха оптимистични, което съответства и на покачването при показателя „бизнес климат в строителството“ с 1.2 пункта“, допълва Калчев.
Източник: Банкеръ (03.05.2018)

Безработицата в България стигна едно от най-ниските си нива за последните 10 години Безработицата в България продължава да спада и през март на месечна база, достигайки 5,2%. Това е най-ниското равнище от поне декември 2008 г., като единствено през октомври и ноември същата година то е било под тази стойност – съответно от 5,1% и 5,0%. Това сочат последните сезонно изгладени данни на Евростат, публикувани в сряда. На годишна база се вижда дори по-сериозно понижение, като през март 2017 г. безработицата е била на ниво от 6,4%, или с 1,2 пр.п. по-висока. Безработните у нас през третия месец на годишната са били общо 179 хил. души, или с цели 33 хил. души по-малко в сравнение с април 2017 г. и с 4 хил. по-малко на месечна база. Нивото на младежка безработица в страната също продължава да спада, достигайки 10,4%. За сравнение, това е само с 0,1 пр.п. по-малко от данните за февруари тази година, но с 3,1 пр.п. под стойността за същия период на миналата година. Общо 19 хил. младежи на възраст до 25 са били без работа през третия месеца на годината. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло остава без промяна през март на месечна база на ниво от 7,1%. На годишна база обаче се отчита понижение спрямо 7,9% през март 2017 г., което е разлика от 0,8 пр.п. Това е най-ниското ниво на безработица от септември 2008 г. Безработните в региона през третия месец на годината са били общо 17,481 млн. души. Що се отнася до еврозоната, безработицата там също остава без промяна през март спрямо февруари 2018 г. на равнище от 8,5%. На годишна база обаче отново има намаление – от почти цял 1 пункт. Така равнището на безработица в еврозоната достига най-ниското си ниво от декември 2008 г. Безработните в региона през януари са били 13,82 млн. души. Сред страните членки на ЕС най-ниски нива на безработица през март 2018 г. са били отчетени в Чехия (2,2%), Малта (3,3%) и Германия (3,4%). Най-високи равнища на безработица пък се наблюдават в Гърция (20,6% за януари 2018 г.) и Испания (16,1%). На годишна база нивото на безработица през третия месец на годината е спаднало във всички страни членки освен Литва, където е останало без промяна, и Естония, където леко се е увеличило от 5,3% през март 2017 г. до 6,5%. Най-големите понижения се отчитат в Кипър (от 12,3% до 9,1%), Гърция (от 23,2% до 20,6% за януари на годишна база) и Хърватска (от 11,8% на 9,4%).
Източник: Инвестор.БГ (03.05.2018)

ЕК очаква по-висок икономически растеж у нас Европейската комисия коригира нагоре прогнозата си за растежа на икономиката ни. През зимата Брюксел очакваше ръст на БВП от 3.7% и 3.5% съответно през 2018 и 2019, а сега Комисията залага на растеж от 3.8% тази година и 3.7% догодина. Това сочи публикуваната днес пролетна прогноза. Българската икономика ще продължи да расте силно, се посочва в прогнозата. Вътрешното търсене се очаква да бъде главният двигател на растежа, докато приносът на нетния износ се очаква да остане отрицателен. Според ЕК инфлацията ще продължи да расте тази година в резултат на силното частно търсене. Ще се запазят и положителните тенденции на трудовия пазар, със силно повишение на заплатите и нарастване на заетостта. Очаква се държавните финанси да останат стабилни, подкрепени от благоприятната макроикономическа среда и въпреки увеличението на държавните инвестиции и заплатите. През миналата година заетостта се е увеличила с 1.8%, като така нивото на заетостта се е върнало на равнищата от преди кризата. Това се дължи на положителните тенденции в икономическата активност. За 2018 и 2019 обаче Брюксел очаква намаляване на ръста на заетостта заради недостатъчната работна ръка. Според прогнозата безработицата ще продължи да се понижава до 5.5% през 2018 и 5.3% през 2019. / economy.bg
Източник: Други (04.05.2018)

Разрешителните за строеж се увеличават с 6,3% за първото тримесечие на 2018 г. Продължава да расте броят на издадените разрешителни за строеж, като за периода януари-март 2018 г. те се увеличават с 6,3% спрямо година по-рано. Жилищата в одобрените сгради се увеличават с 33,1% през първото тримесечие на годината, а разгънатата им застроена площ е повече с 37,1%. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Общо за трите месеца разрешение за изграждане са получили 1162 сгради. През миналата година те са били 1093, а през 2016 г. - 993. В същото време намаляват (спрямо година по-рано) издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради съответно с 10,3 и 10,1%. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 10,3%.
Източник: Инвестор.БГ (04.05.2018)

Две трети от инвестициите у нас са високотехнологични Устойчиво расте делът на инвестициите в България в сектори с висока добавена стойност. Това се потвърждава и от данните на Българската агенция за инвестиции, които показват, че през 2016 и 2017 г. около 50% от всички издадени сертификати за инвестиции са във високотехнологични производства и услуги. Още по-добре започва 2018 г. като 60% от вече издадените сертификати са в такива отрасли. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на конференцията „Интелигентна специализация и технологичен трансфер като иновационни двигатели за регионален растеж“. Събитието се организира от Joint Research Center (Съвместен изследователски център) в партньорство с Министерството на икономиката в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС. България е в топ 50 на най-иновативните държави в света, заемайки 41-ва позиция, според класация на Блумбърг за 2018 г., стана ясно от изказването на икономическият заместник-министър. „Страната ни има с какво да допринесе в процеса на дигитализиране на икономиката на Европейския съюз“, подчерта той и допълни, че по иновационна динамика в класацията на Иновационния съюз от 2017 г. се нареждаме на четвъртата позиция. „Това показва наличието на интензивни процеси в иновационната политика на нашата страна“, обясни Александър Манолев. По думите му е важно не само да се отчитат резултатите на национално ниво, но и да се задълбочи партньорството в рамките на Европейския съюз. „ЕС винаги е бил сред лидерите в процеса по внедряване на иновации, но днес редица държави отделят огромен ресурс за насърчаване на проучванията и развойната дейност, и ние трябва да направим всичко по силите си да не изоставаме от тези процеси“, каза още Александър Манолев. Затова Генерална дирекция „Съвместен изследователски център” от Европейската комисия, съвместно с Българското председателство, ще представи като европейски приоритет платформа за обсъждане и ангажиране с иновации, базирани на място, стана ясно по време на събитието. Платформата ще бъде с акцент върху Югоизточна Европа и Западните Балкани и ще дава възможност за конструктивен диалог между институциите и бизнеса. Политици, учени, представители на бизнеса, регионалните власти и университетите ще се включат в дебат за добри практики, които да насърчат заинтересованите страни да се възползват от потенциала на специализацията. „Крайната цел е да се даде възможност на всички региони на Европа да се възползват от интелигентната специализация, за да реализират напълно своя потенциал за технологична промяна“, поясни зам.-министър Манолев. В днешното събитие участие взеха и Мария Габриел, комисар „Цифрова икономика и цифрово общество“ към ЕК, Томислав Дончев, заместник министър-председател, Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община, и др.
Източник: Монитор (04.05.2018)

Къде и колко жилища се строят от началото на годината През първото тримесечие в страната е започнал строежът на 723 жилищни сгради с 4 157 жилища в тях и с 476 224 кв. м обща застроена площ. Както и на 18 административни сгради/офиси с 22 623 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 467 други сгради с 428 856 кв. м РЗП, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са по-малко със 7.2%, жилищата в тях - с 1.4%, а общата им застроена площ - с 12.4%. Започнатите административни сгради бележат ръст от 12.5%, но тяхната обща застроена площ е по-малко с 16.7%. В сравнение с първото тримесечие на 2017 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 13.1%, жилищата в тях - с 29.2%, а разгънатата им застроена площ - с 16.8%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 12.5%, докато тяхната РЗП спада с 61.8%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 140 жилищни и 66 други сгради; София (столица) - 123 жилищни, 7 административни и 19 други сгради; Бургас - 91 жилищни, 3 административни и 29 други сгради; Варна - 83 жилищни и 28 други сгради. През първото тримесечие местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 162 жилищни сгради с 6 247 жилища в тях и 815 987 кв. м разгъната застроена площ, на 26 административни сгради/офиси с 33 101 кв. м РЗП и на 1 026 други сгради с 638 272 кв. м РЗП. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 205, Пловдив - 176, Варна - 108, и Бургас - 102. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 2 337, Пловдив - 1 355, Бургас - 754, и Варна - 687. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 10.3%, жилищата в тях - с 14.7%, а общата им застроена площ - с 9.8%. При броя на издадените разрешителни за строеж на административни сгради и на други сгради също се наблюдава спад . В сравнение с първото тримесечие на 2017 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 6.3%, жилищата в тях - с 33.1%, а разгънатата им застроена площ е повече с 37.1%. Издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради намаляват съответно с 10.3 и 10.1%.
Източник: Money.bg (04.05.2018)

Изнасяме повече стоки за Германия, отколкото внасяме оттам България изнася повече стоки и услуги за Германия, отколкото внася от нея. В цялата история на двустранните търговски отношения това се случва за трети път - след 1942 и 2013 г. Условията за правене на бизнес в България не са се влошили през 2017 година, но в същото време няма и никакво подобрение. Този извод правят участниците в традиционната анкета сред германските инвеститори, пише „Дойче веле”. На фона на достигнатия през миналата година рекорд в търговския обмен за 7,5 млрд. евро, нагласите на германските фирми за преки инвестиции в българската икономика не са никак оптимистични. През 2017-а те са били около 130 милиона евро, което ги задържа на нивото на санитарния минимум. За сравнение през 2008 година преките германски инвестиции в българската икономика са били 6 пъти повече. Но и това е някакъв успех на фона на постигнатия през 2011-а и 2014-а отрицателен баланс, казва шефът на Германо-българската индустриално-търговска камара д-р Митко Василев. "Независимо от застоя, през миналата година германските капиталовложения са създали нови 55 хил. работни места в българската икономика", допълва той. Растящият дефицит на работна ръка и особено на подготвени специалисти, корупцията, слабата правна система и непрозрачността на обществените поръчки са основните причини за апатията на германския бизнес по отношение на България, сочат изводите от ежегодното допитване до германските предприемачи в 15 страни от Централна и Югоизточна Европа. Малко повече от половината участници в анкетата оценяват средата за правене на бизнес в България като задоволителна, а 44% вярват, че тя ще се подобри. Най-сериозната пречка е липсата на кадри - близо 2/3 от германските инвеститори оценяват проблема като много остър в България. Той се усложнява още повече от лошото качество на българското висше образование - по този показател България е последна от всичките 15 страни в анкетата. Близо 3/4 от анкетираните не са доволни от напредъка в борбата с корупцията и общата престъпност в България. По този показател България стои по-зле дори и от страни като Албания и Македония. Същото се отнася и за показателя прозрачност на обществените поръчки. По отношение на правната сигурност и върховенството на закона, България е оценена на 10-о място в региона. Доволни от българската администрация са едва 17% от германските инвеститори. За сравнение: близо 2/3 от германските фирми в Естония са много доволни или доволни от работата на държавния апарат. Ниското ниво на заплатите и десетпроцентовата данъчна тежест се оценяват от германските фирми като най-атрактивните предпоставки за нови инвестиции в България. Единствено Албания предлага още по-ниски разходи за жив труд сред 15-те страни от ежегодното допитване. Несъмнено българското еврочленство е сред най-силните конкурентни фактори за привличането на нови капиталовложения - това се признава от 83% от германските инвеститори в страната. Близо половината (48 %) от тях се изказват в полза на въвеждането на еврото, а 36% са против. 88% от установилите се в България германски фирми биха инвестирали отново в нейното стопанство - с 2 процента по-малко, отколкото преди 1 година; всеки втори от тях смята, че България е в застой, а подобрение очакват 44% от германските инвеститори.
Източник: Монитор (08.05.2018)

ЕБВР повиши прогнозата си за икономиката на България Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) повиши прогнозата си за икономиката на България през 2018 г., очаквайки БВП да нарасне с 3.6% през настоящата година. Това сочи актуализираният доклад Regional Economic Prospects, представен днес на годишната конференция на банката, провеждана в Йордания, съобщава инвестор.бг. Това е същият ръст като м.г., но прогнозата в предишния доклад беше за 3.2%. Очакванията за следващата година обаче са за забавяне на растежа до 3.4%. Освен за България банката повишава икономическите си прогнози за повечето региони, позовавайки се на по-силната инвестиционна активност и по-високия износ, като средното увеличение ще бъде 3.3% през 2018 г. За 2019 г. се очаква леко забавяне до 3,2%. В доклада си банката отбелязва, че основен двигател на растежа в България е било частното потребление. Средното заплащане се е увеличило заради стегнатия пазар на труда и 10-процентовото повишение на минималната заплата. Подобреното усвояване на фондовете на Европейския съюз през 2017 г. също е подкрепило развитието на икономиката, след като през предишната година бе усетено забавяне в тази насока. Банката отбелязва още, че след тригодишна инфлация потребителските цени отново са започнали да растат през миналата година в резултат на завишеното потребление на домакинствата. Благодарение на строгите фискални политики пък се е стигнало до бюджетен излишък от 0.9% от БВП в края на годината. Според прогнозите на ЕБВР основен двигател на икономиката и през тази година ще продължи да бъде вътрешното търсене, тъй като условията на стегнатия пазар на труда подкрепят потреблението, а инвестициите се засилват заради работата по инфраструктурните проекти, финансирани по програмата на ЕС 2014-2020 г.
Източник: Сега (10.05.2018)

66 разрешителни за строеж са издадени само за 3 месеца Великотърновска област се нарежда на 14-о място в страната по издадени разрешителни за строеж на нови сгради през първото тримесечие на годината, показват данните на Националния статистически институт. За първото тримесечие общинските администрации в областта са издали 20 разрешителни за строеж за жилищни сгради с обща разгъната застроена площ 5743 кв.м. 46 са издадените разрешителни за други сгради – хотели, заведения, търговски и промишлени обекти, чиято разгъната застроена площ е 10 722 кв.м. От началото на годината няма нито едно разрешително за административни сгради. Любопитен факт е, че издадените документи за нови сгради са по-малко, отколкото разрешителните за последното тримесечие на миналата година. В края на 2017 г. общините издадоха “зелена светлина” за строителството на 32 жилищни и 35 други сгради в региона. В момента най-голямо строителство на нови сгради има в областите Пловдив – 140 жилищни и 66 други сгради, София град – 123 жилищни, 7 административни и 19 други сгради, и в Бургас с 91 жилищни, 3 административни и 29 други сгради.
Източник: Янтра - Велико Търново (10.05.2018)

Промишленото производство нараства през март След лекия спад през февруари промишленото производство отново излиза на положителна територия с ръст от 1.7% през март. Причината - активността в производството и разпределението на енергия, където увеличението е 7.8%. Преработващата промишленост също е нагоре спрямо година по-рано, но едвам преминава границата с ръст от 0.7%. Голям фактор за слабата промяна е спадът на производството на цигари, дървен материал и основни метали. За сметка на това производството на превозни средства е нагоре с 52.4% спрямо същия период на 2017 г. Това е добра новина, тъй като превозните средства и частите за тях са едно от най-големите пера в експортния сектор на страната. Добивната промишленост е сегментът, който дърпа общия индекс надолу с годишен спад от 8.7%, предимно заради по-слаб добив на въглища и метални руди. Относително слаби резултати отбелязват и секторите строителство и търговия на дребно, а потребителското доверие продължава да се подобрява заедно с нагласите на домакинствата за предстоящата година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Строителната продукция намалява с 1.5% през март спрямо година по-рано, след като едва преди два месеца отбеляза най-голямото си повишение от 2015 г. насам. Понижението идва от гражданското строителство, където годишната промяна е с 5.8% надолу - тук влизат предимно инфраструктурни проекти. Фактор обаче е и частният сектор - растежът на сградното строителство се забавя от 8% през февруари до 1.9% през март. Той обаче скоро ще се ускори. Националната статистика показва, че през първото тримесечие на годината издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради например нарастват с 6.3%, а тези за административни сгради са с 10.3% над нивото си през същия период на 2017 г. В същото време мениджърите посочват, че бизнес състоянието на компаниите им се подобрява - тенденция, която очакват да се задържи и през предстоящите месеци. Оборотът в търговията на дребно продължава да расте и през март (2.3%). Темпът обаче продължава да пада - през декември промяната беше с 4.8% нагоре. Забавянето идва от няколко сегмента, които обикновено отчитат висок растеж. Така например оборотът в търговията в неспециализирани магазини с разнообразни стоки (универсалните магазини) намалява през март с 2.4%, макар че четири месеца по-рано отбеляза най-голямата положителна промяна в сектора. Друг бивш лидер е търговията с компютърна и комуникационна техника, където приходите падат с 9.8% на годишна база. През март на преден план излизат продажбите на лекарства и козметика с ръст от 14.6%. На фона на относително противоречивите сигнали от бизнес средата потребителското доверие продължава да расте, като през април се изкачва с още 1.8 пункта нагоре спрямо нивото си от януари. Показателят отразява оценките на домакинствата за състоянието на икономиката сега и през следващата година. Традиционно преобладават негативните оценки, но делът им устойчиво намалява през годините. Данните показват, че очакванията за икономическото развитие през следващите 12 месеца се подобряват.
Източник: Капитал (10.05.2018)

EБВР повиши до 3,6% прогнозата си за ръст на БГ икономиката Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) повиши прогнозата си за икономиката на България през 2018 г., очаквайки брутният вътрешен продукт на страната да се разрасне с 3,6% през настоящата година. Това сочи актуализираният доклад Regional Economic Prospects, представен на годишната конференция на банката, провеждана в Йордания. За сравнение - предишният доклад на банката от ноември миналата година сочеше разширяване на българската икономика с 3,2%,. Очакванията за следващата година са БВП леко да се забави до 3,4%. В доклада си банката отбелязва, че икономиката на България се е разраснала с 3,6% и през миналата година, като основен двигател на растежа е било частното потребление. Средното заплащане се е увеличило заради стегнатия пазар на труда и 10-процентовото повишение на минималната заплата. Подобреното усвояване на фондовете на Европейския съюз през 2017 г. също е подкрепило развитието на икономиката, след като през предишната година бе усетено забавяне в тази насока. Банката отбелязва още, че след тригодишна инфлация потребителските цени отново са започнали да растат през миналата година в резултат на завишеното потребление на домакинствата. Благодарение на строгите фискални политики пък се е стигнало до бюджетен излишък от 0,9% от БВП в края на годината. Според прогнозите на ЕБВР основен двигател на икономиката и през тази година ще продължи да бъде вътрешното търсене, тъй като условията на стегнатия пазар на труда подкрепят потреблението, а инвестициите се засилват заради работата по инфраструктурните проекти, финансирани по програмата на ЕС 2014-2020 г.
Източник: Монитор (10.05.2018)

Промишленото производство с ръст от 2.3% през март По предварителни данни на Националния статистически институт през март 2018 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонни данни, нараства с 2.3 на сто в сравнение с февруари 2018 година. През март 2018 г. при календарния индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 1.7 на сто спрямо съответния месец на 2017 година, предаде БТА. През март 2018 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.8 на сто, в преработващата промишленост - с 1.4 на сто, и в добивната промишленост - с 0.2 на сто. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарни данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7.8 на сто, и в преработващата промишленост - с 0.7 на сто, а спад е регистриран в добивната промишленост - с 8.7 на сто.
Източник: 24 часа (10.05.2018)

ЕБВР повиши прогнозата си за растежа на България Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) подобри прогнозата си за икономическия растеж на България за тази година. Ревизираната й прогноза за 2018 г. е за 3.6% ръст на БВП, което е с 0.4 базисни точки по-високо от предходната й, направена миналия ноември. За следващата година ЕБВР очаква ръст от 3.4% за България. Това стана ясно по време на годишната среща на банката при представяне на доклада й "Регионални икономически перспективи" за регионите, в които ЕБВР инвестира. Прогнозата на банката е малко под тази на Европейската комисия от миналата седмица. Брюксел очаква българската икономика дa запази растежа си стабилен през следващите години - 3.8% през тази и 3.7% през следващата. ЕБВР ревизира икономическите си прогнози за 2018 г. в повечето региони на база продължаващото икономическо оживление в изследваните икономики. Новите акценти, към които ЕБВР насочва вниманието, са рисковете, произтичащи от натрупването на корпоративен дълг, надценяването на пазарите и популизма. Според разпределението на страната по региони за ЕБВР България е в групата на държавите от Югоизточна Еропа – Албания, Босна и Херцеговина, Кипър, Македония, Гърция, Косово, Черна гора, Румъния, Сърбия. Финансовата институция ревизира растежа на региона за тази година с 0.3 базисни точки, увеличавайки прогнозата до 3.6% и 3.5% за следващата година. С най-висок растеж остава Румъния – 4.6% прогнозен за 2018 г. и 4.2% за 2019 г. Преди България по прогноза за ръст на БВП за двете посочени години са още Косово (3.7% и 4%) и Албания (3.8% и 3.9%). В доклада на ЕБВР се посочва, че за темпа на растеж в Западните Балкани са допринесли редица големи инвестиционни проекти. Изводът на ЕБВР е, че за всички региони, в които банката присъства, икономическото оживление е подкрепено от силната инвестиционна активност и по-високия износ. В доклада се посочва, че икономическото оживление остава силно, но растежът може да достигне своя връх. Прогнозите за 2018 г. и 2019 г. показват забавяне на ръста от 3.8% през 2017 г., което отразява по-ниските темпове на растеж на производителността в развитите и нововъзникващите икономики в сравнение с нивата, наблюдавани преди кризата от 2008-2009 г., както и неблагоприятните демографски тенденции. От ЕБВР посочват, че прогнозата за растежа е изложена на няколко риска. Единият е корпоративният дълг. Значителното увеличение на равнището му е източник на безпокойство, тъй като устойчивостта на корпоративния сектор към значително затягане на условията за глобално финансиране все още не е доказана след кризата. Други рискове произтичат от надценяването на пазарите и по-нататъшното възможно увеличение на популистки партии в среда на умерен растеж и високо и нарастващо неравенство. От банката посочват и рискове, които включват постоянни заплахи за сигурността и геополитическо напрежение, както и висока степен на концентрация на източници на глобален растеж, като Китай е отговорен за близо половината от всички.
Източник: Капитал (14.05.2018)

Слабата търговия с горива и оръжия забавя износа и през март Продажбите на български стоки в страни извън ЕС отбелязват годишен спад за трети пореден месец - 10.4% през март, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Добрата новина е, че износът към страните от ЕС нараства със 7.3% и успява да компенсира понижението, като така извежда общата промяна на експорта на плюс от 1.6%. Спадът на продажбите извън съюза идва предимно от горивата, които изнасяме за Турция, и е в период, в който цената на петрола на международните пазари върви нагоре, а турската икономика расте с бързи темпове. Същевременно данните на националната статистика показват и друга изненада - вносът на България отбелязва първи минус от близо две години. Понижението през март е 3.4% спрямо същия период на 2017 г., като тук фактор са слабите продажби на руски стоки в страната. Износът извън ЕС намалява с общо 17.4% през първото тримесечие на годишна база. За сравнение - през 2017 г. експортът към трети държави растеше с темпове от над 10%. От началото на годината обаче тенденцията се обърна. Най-големият спад сега идва от продажбите на горива, които намаляват с над 60% през периода януари - март. Тук причината е в по-малките количества, които се изнасят, тъй като цената на петрола на международните пазари е нагоре с между 16 и 26% на годишна база от януари според платформата IndexMundi. Спадовете са към Египет и Турция - два от най-големите търговски партньори на България извън ЕС и основни дестинации на българския експорт на горива. Износът към Египет намалява от 305.5 млн. лв. през първото тримесечие на 2017 г. до едва 35 млн. лв., а към Турция спадът е с 22% към март. Същевременно продажбите на оръжия също са надолу. В Стандартната външнотърговска класификация по групи стоки те са в абстрактната категория "Разнообразни готови продукти". Тук понижението от началото на 2018 г. е с 29% спрямо година по-рано. Обратът се вижда и във финансовите резултати на държавните оръжейни заводи в България, които отчитат понижение на продажбите и печалбата. За пръв път от две години намалява и друг показател - вносът. Макар че импортът от ЕС нараства с почти 10% през март, драстичният спад от 25.6% от страните извън съюза извежда общия внос на минус от 3.4%. Понижението се дължи на значително по-слаб внос от най-големия източник на продукти извън ЕС - Русия. Продажбите на руски стоки у нас падат от 1.43 млрд. лв. през първите месеци на 2017 г. до 1.07 млрд. лв. към март тази година. И тук фактор са горивата, които отбелязват годишен спад от 32% през периода януари - март. Заедно с данните от март националната статистика публикува и подробна разбивка на външната търговия към ЕС през февруари, когато общият експорт отбеляза спад от 5.3% за пръв път от май 2016 г. Причината беше понижение на продажбите в трети страни от близо 25%, но също така и значително по-слаб темп на растеж на експорта към държавите от съюза (6.4% при 26.9% през януари). Според данните спадът на растежа на продажбите на български стоки към ЕС идва от слаба търговия с Италия и Румъния - най-големите търговски партньори на България в съюза след Германия. Докато през януари италианският растеж допринася с 5 пр.п. към увеличението, през февруари приносът е отрицателен (с 0.5 пр.п.). Аналогична е ситуацията и в Румъния, а допълнително темпът на растеж се забавя и в Белгия, Германия и Гърция. По отношение на стоките през февруари спад на продажбите се наблюдава при търговията на химически продукти (10.9% надолу). Забавяне има в темпа на растеж на стоките в групата "Артикули, класифицирани главно според вида на материала". Тази група през последната година растеше с високи темпове, предимно защото в нея влизат медта и продуктите от мед. Вероятно това е и причината за по-слабия растеж - по-малки количества изнесени стоки от цветния метал, тъй като и тук цената е нагоре спрямо година по-рано.
Източник: Капитал (14.05.2018)

Пловдив е с най-много нови жилищни сгради за тримесечието През първото тримесечие най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в област Пловдив, а най-голям брой новопостроени жилища има в област Варна. В цялата страна сградите, които са завършени, са с 22.3% повече, а жилищните единици намаляват с 12.6% спрямо същия период през 2017 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за първото тримесечие на тази година. Област Пловдив е на челна позиция по въведени в експлоатация жилищни сгради - общо 89, следвана от област Бургас със 70 нови сгради и Варна с 67. През първите три месеца на годината столицата остава назад в класацията, като сумарно за област София и София-град са завършени едва 65 нови жилищни сгради, сочат още данните на НСИ. В област Благоевград няма нито едно ново жилище, а само с 1 и с 2 новопостроени жилища за трите месеца на предпоследни позиции остават съответно областите Видин и Силистра. Според статистиката най-голям е относителният дял на новопостроените къщи, които са 79.1%, следвани от жилищните кооперации с 11.5%. Спрямо първото тримесечие на миналата година обаче броят на новопостроените сгради от смесен тип намалява за разлика от къщи, вили и кооперации, които са повече в началото на 2018 г. Въпреки че новопостроените сгради са повече в сравнение със същия период миналата година, жилищната и общата полезна площ са по-малки, съответно с 2.6% и с 5.6%. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище пък е нараснала малко, като според данните за януари - март 2018 г. е достигнала 96.6 кв.м. От всички новопостроени жилища 37.3% са с три стаи, следвани от тези тези с две (35.8%), а най-малък брой са жилищата с шест и повече стаи - 4.9%. Стоманобетонните конструкции са били най-предпочитани от строителите, като близо 77% от всички нови сгради са изградени с такива, следвани от 19% от новите жилища, които са направени с тухли.
Източник: Капитал (14.05.2018)

България остава сред 10-те страни с най-нисък дял на БВП в ЕС Брутният вътрешен продукт на България е 0.3% от общия на Европейския съюз (ЕС) през 2017 г., като по този начин страната се нарежда сред 11-те страни членки, чийто дял е под 1%, показват данни на Eurostat. България не отчита съществена промяна спрямо предходната година и отново е на 21-a позиция в годишната класация. Страната попада в една категория с Унгария, Словакия, Люксембург, Хърватия, Словения, Литва, Латвия, Естония, Кипър и Малта. Страни със значително по-малко население от България като Хърватия, Словения и Литва имат същия дял от европейския БВП. Брутният вътрешен продукт на Европейския съюз е нараснал с 500 млрд. евро до 15.3 трлн. през миналата година.
Източник: Капитал (14.05.2018)

Туристите, нощувките и приходите от тях растат през март През март се наблюдава увеличение на туристите в България и реализираните от тях нощувки, като приходите на българските хотелиери продължават да се повишават, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през март, е 832,9 хиляди, което е ръст с 6,4% на годишна база, като най-голямо увеличение – с 9,9% има в местата за настаняване с 3 звезди. През март 2018 г. в страната са функционирали 1 942 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 56,8 хиляди, а на леглата – 114,9 хиляди. В сравнение с март 2017 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 3,1%, а на леглата в тях - с 2,8%. Националната статистика отчита, че в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 72,2% от общия брой нощувки на чужди граждани и 37,3% – на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 20,9% от нощувките на чужди граждани и 32,4% – на българи, докато в останалите места за настаняване – с 1 и 2 звезди те са съответно 6,9 и 30,3%. Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през март 2018 г. се увеличава с 4,8% в сравнение с март 2017 г. и достига 400,4 хиляди, като е регистрирано увеличение с 5,2% при българите и с 3,9% при чужденците. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през март 2018 г., са 274,2 хиляди и са реализирали средно по 1,9 нощувки. Чуждите граждани са 126,2 хиляди, като 71,9% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2,5 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през март е 24,1%, като се увеличава с 0,5 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди – 33,8%, следват местата за настаняване с 3 звезди – 24,2%, и с 1 и 2 звезди – 14,3%. Приходите от нощувки през март 2018 г. достигат 44,9 млн. лева и растат с 12,9% на годишна база. Регистрирано е увеличение на приходите както от български граждани - с 13,2%, така и от чужди граждани - с 12,5%.
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2018)

Приходите от нощувки се увеличават с 12.9 на сто през март Приходите от нощувки през март 2018 г. достигат 44.9 млн. лв., или с 12.9 на сто повече в сравнение с март 2017 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от български граждани - с 13.2 на сто, така и от чужденци - с 12.5 на сто, съобщи Националният статистически институт. През март 2018 г. в страната са работили 1 942 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 56.8 хил., а на леглата - 114.9 хиляди. В сравнение с март 2017 г. общият брой на местата за настаняване се увеличава с 3.1 на сто, а на леглата в тях - с 2.8 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през март 2018 г., е 832.9 хил., или с 6.4 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 9.9 на сто) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди. През март 2018 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са направени 72.2 на сто от общия брой нощувки на чужди граждани и 37.3 на сто - на българи. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през март 2018 г. е 24.1 на сто, като се увеличава с 0.5 процентни пункта в сравнение с март 2017 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 33.8 на сто, следват местата за настаняване с 3 звезди - 24.2 на сто, и с 1 и 2 звезди - 14.3 на сто.
Източник: 24 часа (14.05.2018)

Средната заплата достига 1107 лв. през март Възнагражденията в страната продължават да нарастват и през първите месеци на годината. През март средната брутна месечна заплата достига 1107 лв., което е увеличение с 6.9% спрямо същия период на 2017 г., показват данните на Националния статистическия институт (НСИ). Общо през първите три месеца на годината средната брутна заплата в страната достига 1077 лв. и нараства със 7% на годишна база. Нивото обаче е под това за последното тримесечие на 2017 г. - 1095 лв. (без годишните бонуси), но вероятно ще се повиши отново през следващите месеци. Зад продължаващия растеж на възнагражденията стоят няколко фактора. От една страна, пазарът на труда още се възстановява, като през първото тримесечие броят на наетите в страната се увеличава с 34.5 хил. души на годишна база до над 2.3 милиона (виж карето). Същевременно държавата също тласка възнагражденията нагоре чрез ръст на минималната работна заплата и на осигуровките. Ефект има и административното увеличение на заплатите на учители, полицаи, военни и работещите в част от държавната администрация. Най-голямо увеличение през първото тримесечие на годината отбелязват заплатите в добивната промишленост - 14.4% на годишна база. Следват ги учителите с 12.2%. Така възнагражденията на педагогическия персонал достигат средна стойност от 1033 лв. през периода януари - март. Най-високите заплати обаче продължават да са на работещите в сферата на ИТ и телекомуникации. С ръст от над 10% за годината средното месечно възнаграждение в сектора достига близо 2.6 хил. лв. В другата крайност остават работещите в хотели и ресторанти, които получават средно по 655 лв. на месец. Заплатите на работещите в доскоро бумтящия имотен сектор са надолу с 5.2% на годишна база. Спад отбелязват и възнагражденията в търговията - с 1.7% до средно 947 лв. месечно. Столицата продължава да поддържа голяма преднина пред останалите области по размер на средното възнаграждение, като то достига 1456 лв. за първото тримесечие на годината. След нея са областта около София (1074 лв.) и Стара Загора (1052 лв.). Най-голям растеж в страната обаче отбелязва Перник - 15.6% на годишна база, следван от Ловеч (13.6%) и Кърджали (13%). Статистиката отчита увеличение на средното възнаграждение във всички региони, като в Северозападния то е 7.7% на годишна база. Ръстът на средното възнаграждение във Видин е 10%, като това е областта с най-ниски заплати в страната.
Източник: Капитал (15.05.2018)

Безработицата през април се сви до най-ниското си ниво от декември 2008 г. През април тенденцията на свиване на безработицата в България продължава, достигайки ниво от 6,4%. Това е най-ниското равнище на регистрирана безработица, считано от декември 2008 г. насам, съобщават от Агенцията по заетостта. Понижението е с 0,4 процентни пункта спрямо март и с 1,2 процентни пункта на годишна база. Регистрираните безработни в края на април са 210 973, като броят им се свива с 4,8% спрямо предходния месец и с 15,4% спрямо година по-рано. Новорегистрираните безработни през април са 19 927 лица. От тях 1 155 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. От началото на годината медиаторите и посредниците в бюрата по труда са активирали 23 498 лица. През април 475 лица са се регистрирали като търсещи работа лица. Данните на Агенцията по заетостта сочат, че на работа през месеца са постъпили 22 049 лица, като над 95% от тях са устроени в реалната икономика. В субсидирана заетост са включени общо 877 лица, в т.ч. 511 по схеми на ОП Развитие на човешките ресурси, 304 по програми и 62 по мерки. На първичния пазар са заявени 24 619 работни места, като 85,5% от тях са от частния сектор. Работните места, свързани със сезонната заетост през месеца, са 8 226, отбелязвайки ръст на месечна и годишна база, съответно с 24,1% и с 16,8%. Най-голям е делът на свободните работни места на първичния пазар в хотелиерството и ресторантьорството (28,2%), преработващата промишленост (19,2%), търговията (13,9%), селското, горското и рибното стопанство (6,8%), строителството (5,9%) и др. Най-търсените през април професии с посредничеството на Агенцията по заетостта са били: персонал, зает в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, готвачи, камериери и др.); продавачи; работници в добивната и преработващата промишленост; работници в селското, горското и рибното стопанство; оператори на стационарни машини и съоръжения; водачи на МПС и подвижни съоръжения; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; помощници при приготвяне на храни; чистачи; квалифицирани работници по производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни и др.
Източник: Money.bg (16.05.2018)

НСИ: Икономиката расте с 3,5% през първото тримесечие През първото тримесечие на 2018 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.5% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.8% спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. според сезонно изгладените данни. Това показват експресните оценки на Националния статистически институт. За периода януари - март БВП в номинално изражение достига 21 241 млн. лева. Реализираната добавена стойност през първото тримесечие на 2018 г. е 18 484 млн. лева. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (85.8%), което в стойностно изражение възлиза на 18 227 млн. лева. През първото тримесечие на 2018 г. бруто капиталообразуването е 4 198 млн. лв. и заема 19.8% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно. През първото тримесечие на т.г. спрямо последното тримесечие на 2017 г. БВП по сезонно изгладени данни се увеличава с 0.8%. За същия период брутната добавена стойност нараства с 0.7%. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през първото тримесечие на 2018 г. принос за регистрирания икономически растеж по сезонно изгладени данни спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. има увеличението на бруто образуването на основен капитал - с 4.8%, и на износа на стоки и услуги - с 1.3%. През първото тримесечие на 2018 г. БВП по сезонно изгладени данни нараства с 3.5% спрямо същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност се увеличава с 3.2%. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 2.4%. Бруто образуването на основен капитал отчита ръст от 7.2% през първото тримесечие на 2018 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година. Износът и вносът на стоки и услуги се увеличават съответно с 4.6 и 6.8%. Публикуваните днес данни на НСИ отчитат темпо на растеж на националната икономика по-слабо от очакваното за тази година - 3,5%, при 3,9% за 2018-а в Пролетната прогноза на Министерството на финансите. Публикуваните днес данни на НСИ отчитат темпо на растеж на националната икономика по-слабо от очакваното за тази година - 3,5%, при 3,9% за 2018-а в Пролетната прогноза на Министерството на финансите. В началото на месеца ЕК прогнозира ръст на българското БВП през тази година с 3,8%,, докато Европейската банка за възстановяване и развитие предвижда н българската икономика по-скромен растеж от 3,6 на сто (колкото бе постигнат и през 2017 г.).
Източник: Money.bg (16.05.2018)

Безработицата е спаднала до 5,7% през първото тримесечие на годината Безработицата се е понижила до 5,7% през първото тримесечие на 2018 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база коефициентът на безработица намалява с 1,2 процентни пункта. А броят на безработните спада до 188,7 хил., от които 111,7 хил. (59,2%) са мъже и 77,1 хил. (40,8%) - жени. Коефициентът на безработица на жените е по-нисък от този на мъжете - съответно 5,1 и 6,3 процентни пункта. От всички безработни 13,7% са с висше образование, 48,1% - със средно, и 38,2% - с основно или по-ниско образование. Коефициентът на продължителна безработица през първите три месеца на годината е 3%, като в сравнение с първото тримесечие на 2017 г. намалява с 0,7 процентни пункта. Продължително безработни (от една или повече години) са 99 хил. души, или 52,4% от всички без работа. Коефициентът на продължителна безработица при мъжете е 3,5%, а при жените – 2,5%. От общия брой на безработните 29,7 хил., или 15,8%, търсят първа работа. За януари-март 2018 г. безработицата за възрастовата група 15 - 29 навършени години е 8,2% - с 2,6 процентни пункта по-ниска на годишна база. При мъжете от групата показателят намалява с 1,9 процентни пункта, а при жените - с 3,5 процентни пункта, като достига съответно 9,2% за мъжете и 6,9% за жените. НСИ регистрира положителни данни и при заетостта на населението през първото тримесечие на 2018 г. Общият брой на заетите е 3,09 милиона, като делът на заетите е 51,5%. На годишна база делът им се увеличава с 1,5 процентни пункта. Най-висока заетост през първите три месеца статистиката отчита в сектора на услугите, където работят 1,97 милиона, или 63,6% от всички заети лица. В индустрията са заети 931,1 хил. души (30%), а в селското, горското и рибното стопанство - 197 хиляди (6,4%). От всички заети 3,8% (119 хил.) са работодатели, 7,2% (223,8 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 88,2% (2 733.5 хил.) - наети лица, и 0,7% (23 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2,07 милиона (76%) работят в частния сектор, а 655,1 хил. (24%) - в обществения. С временна работа са 98,1 хил., или 3,6% от наетите лица. За първото тримесечие на 2018 г. заетите на възраст 15 - 64 навършени години са 3,02 милиона. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 66,5 на сто. Заетостта сред населението на възраст 15 - 29 навършени години е 40,3 на сто. Коефициентът на заетост при хората на възраст 20 - 64 навършени години е 71,1%. Спрямо първото тримесечие на 2017 г. този коефициент е по-висок с 2,5 процентни пункта. Заетите на възраст 55 - 64 навършени години са 570 хил., или 58,8% от населението в същата възрастова група. На годишна база заетостта в тази група се увеличава с 3,6 процентни пункта.
Източник: Инвестор.БГ (16.05.2018)

Годишната инфлация отново забавя хода си през април Забавяне на ръста на годишната инфлация показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за април. След два поредни месеца с ускоряване през март потребителските цени записаха увеличение от 2,2 на сто. През април обаче годишната инфлация се върна на нивото от 2%. Спрямо март индексът на потребителските цени е 100,4%, тоест месечната инфлация достига 0,4%, а от началото на годината е 0,7%. От статистиката е видно, че месечната инфлация е подхранена от по-високите цени на стоките в потребителските групи облекло и обувки (5,3%), както и от по-скъпите храни и напитки (0,9%). Цените на електроенергията, водата, горивата и жилищата остават без промяна спрямо миналия месец. Разходите за развлечения намаляват с 2,1%, става ясно още от публикуваните данни. През април по-високи са били цените на някои плодове и зеленчуци, но в същото време се наблюдава спад на цените на млечни продукти, както и на зърнени храни. По отношение на нехранителните продукти с 2,2% е поскъпнал газ пропан-бутан за личните транспортни средства, а пакетните услуги за почивка и пътувания са били оскъпени с 4,6%, вероятно и заради Великденските празници. Хармонизираният индекс на потребителските цени за април спрямо предходния месец март е 100,3%, т.е. месечната инфлация е 0,3%. Инфлацията от началото на годината (април 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 0,6%, а годишната инфлация за април 2018 г. спрямо април 2017 г. е 1,7%. Индексът на цените за малката кошница за април спрямо март е 100,5%, а от началото на годината (април 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 101%.
Източник: Инвестор.БГ (16.05.2018)

Икономиката расте с 3.5% през първото тримесечие Българската икономика е нараснала с 3.5% през първото тримесечие на 2017 г. Така икономическия растеж се запазва същият като през последното тримесечие на миналата година. Произведеният брутен вътрешен продукт в страната ни за перода януари - март е на стойност 21.241 млрд. лв., показват експресните данни на НСИ. Основният двигател на икономиката през последните години - покупките на домакинствата, леко забавя растежа си. Докато през четвъртото тримесечие на 2017 г. вътрешното потребление се увеличаваше с 3.8%, сега то е 2.7%. В същото време впечатление прави силното нарастване на инвестициите през първите три месеца на годината - 7.2%. Според анализатори основна заслуга за това има строителният бранш, който въпреки зимата не е намалявал дейността си. Наред с това бюджетът е направил повече разходи за ремонти и други инвестиции в сравнение с миналата година. Износът на български стоки и услуги се е увеличил с 4.6%, но вносът (6.8%) продължава да го изпреварва. Инфлацията обаче забавя ръста си през април до 2%, след като през март бе достигнала 2.2% на годишна база, показват последните данни на НСИ. През април най-много са поскъпнали облекло и обувки - с 5.3%, докато цените на храните и безалкохолните напитки са се увеличили с 0.9%. Транспортът е поскъпнал с 0.2%, след като цената на дизеловото гориво е нараснала с 0.8%, а на бензина - с 1%. Прогнозите на анализаторите са за около 2% инфлация през годината. Растящите котировки на петрола обаче, както и поисканото от "Булгаргаз" увеличение с над 15% на цената на природния газ от 1 юли, може да доведат до по-сериозно покачване на инфлацията.
Източник: Сега (16.05.2018)

Месечната инфлация е 0.4% Индексът на потребителските цени за април 2018 г. спрямо март 2018 г. е 100.4%, т.е. месечната инфлация е 0.4%. Инфлацията от началото на годината (април 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 0.7%, а годишната инфлация за април 2018 г. спрямо април 2017 г. е 2.0%. Средногодишната инфлация за периода май 2017 - април 2018 г. спрямо периода май 2016 - април 2017 г. е 2.1%. Това съобщи Националният статистически институт. През април 2018 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: • хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 0.9%; • алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.2%; • облекло и обувки - увеличение с 5.3%; • жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - цените остават на равнището от миналия месец; • жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - увеличение с 0.2%; • здравеопазване - цените остават на равнището от миналия месец; • транспорт - увеличение с 0.2%; • съобщения - намаление с 0.2%; • развлечения и култура - намаление с 2.1%; • образование - увеличение с 0.3%; • ресторанти и хотели - увеличение с 0.2%; • разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0.3%. През април 2018 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: брашно - с 0.3%, бял хляб - с 1.1%, хляб „Добруджа“ - с 0.6%, агнешко месо - с 2.8%, месо от домашни птици - с 1.1%, трайни колбаси - с 1.7%, мляно месо (кайма) - с 1.6%, риба - с 0.5%, пълномаслени и нискомаслени пресни млека - съответно с 0.8 и 0.5%, кисели млека - с 0.9%, яйца - с 0.1%, млечни масла - с 0.6%, маргарин - с 1.2%, ябълки - с 6.8%, цитрусови и южни плодове - с 1.7%, домати - с 12.9%, зеле - с 21.5%, зрял чесън - с 1.3%, листни зеленчуци - с 4.1%, картофи - с 1.8%, зрял боб - с 0.2%, кафе - с 0.6%, минерална вода - с 1.4%, газирани напитки - с 0.8%, плодови сокове - с 0.3%, ракии - с 1.7%, и други. През април 2018 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 0.9%, типов и ръжен хляб - с 0.4%, зърнени закуски - с 0.4%, свинско месо - с 0.5%, сирене - с 0.3%, кашкавал - с 1.0%, извара - с 1.3%, други млечни продукти - с 3.0%, олио - с 0.1%, краставици - с 4.4%, пипер - с 6.0%, зелен лук и праз - със 7.5%, гъби - с 4.6%, леща - с 0.8%, захар - с 0.3%, сладолед - с 1.0%, оцет - с 0.1%, сол - с 0.2%, чай - с 0.7%, вина - с 0.3%, бира - с 0.3%, и други. През април 2018 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: цигари - с 0.2%, облекло - с 5.1%, обувки - с 6.0%, централно газоснабдяване - с 0.1%, газообразни и течни горива за битови нужди - съответно с 0.2 и 2.1%, хладилници - с 1.0%, прахове за пране - с 0.8%, дизелово гориво - с 0.8%, автомобилен бензин А95Н - с 1.0%, автомобилен бензин А98Н - с 0.9%, метан за ЛТС - с 0.2%, кина и театри - с 0.5%, услуги в ресторанти и кафенета - с 0.3%, бръснаро-фризьорски услуги - с 0.7%, продукти за лична хигиена - с 1.5%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: готварски печки - с 0.4%, климатични инсталации - с 1.5%, препарати за почистване на съдовете - с 0.6%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 2.2%, международни полети - с 2.0%, телевизори - с 1.1%, цветарство - с 3.6%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания - с 4.6%, хотели във ваканционни центрове и курорти - с 1.7%, козметични продукти - с 0.8%, и други. През април 2018 г. цените на лекарските и стоматологичните услуги са се увеличили с по 0.1%, а цените на лекарствените продукти остават на равнището от предходния месец.
Източник: Банкеръ (16.05.2018)

Доходите са нараснали с 10% през първото тримесечие Общият тримесечен доход на член от домакинството отбелязва годишен ръст от 9.8% през периода януари - март до малко над 1400 лв. Увеличението идва предимно от работната заплата, но принос имат и доходите от самостоятелна заетост. Успоредно с постъпленията към семейните бюджети се повишават и разходите - с 10.1% до близо 1300 лв., почти една трета от които отиват за храна. Двигателите на растящата покупателна способност на домакинствата са увеличението на заплатите през първото тримесечие (със 7%) и растежът на заетостта (с 62.6 хил. души). Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям принос за растежа на доходите на домакинствата има работната заплата, която нараства с 11.5% до 792 лв. на човек. А тъй като тя представлява над половината от постъпленията към семейните бюджети, това я превръща в определящ фактор за общите доходи. Значителен ръст отбелязват и постъпленията от самостоятелна заетост - 30.9% на годишна база до 94 лв. на глава от домакинството. Така доходите на самонаетите допринасят с 1.7 пр.п. към общото увеличение. В графата "Други приходи" пък сумата се удвоява спрямо януари - март на миналата година до 55 лв., като тук влизат приходи от застраховки, подаръци, наследство. Успоредно с по-високите доходи нагоре се движат и разходите на домакинствата. Общата промяна е с 10.1% нагоре спрямо първото тримесечие на 2017 г., до близо 1300 лв. на човек. Тук, от една страна, фактор са по-високите осигуровки, които допринасят към растежа с 1.8 пр.п. и нарастват до 98 лв. По-голям ефект обаче имат разходите за храни и транспорт, които се повишават съответно с 11% и 26% спрямо година по-рано, като така отговарят за общо 6.1 пр.п. от общото увеличение. Данните на НСИ показват, че растежът при храните идва от количествени фактори (повече покупки), а не толкова от ценови. При транспорта обаче фактор вероятно е инфлацията по линия на петрола, където цените се повишават с темпове от около 20% на годишна база. Същевременно разходите на домакинствата за комунални услуги отбелязват спад, който вероятно се дължи на по-меките климатични условия тази зима спрямо предходната.
Източник: Капитал (17.05.2018)

Слаб ръст на икономиката през следващите тримесечия очаква Райфайзенбанк Райфайзенбанк очаква икономическият ръст в България слабо да се ускори през следващите тримесечия, подхранен от нарастването на потреблението. Това се посочва в редовния месечен икономически обзор на Райфайзенбанк (България) ЕАД. „През следващите тримесечия се очаква ръстът слабо да се ускори, благодарение на нарастване на потреблението и брутното образуване на основен капитал, докато нетният експорт ще остане в отрицателната област. Прична за това са нарастването на цените на петрола на международния пазар и растящото потребление и инвестиции, които ще ускорят вноса над темповете за нарастване на износа“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. Икономистите потвърждават положителна макрокартина през първото тримесечие на 2018 г. за страната. По наличните данни към май анализаторите на банката отчитат, че според експресните оценки на НСИ, през първото тримесечие на 2018 г. БВП се увеличи с 3.5% спрямо същото тримесечие на 2017 г. Коефициентът на безработица намаля с 1.2 пр.п. през първото тримесечие до 5.7%, отразявайки положителната динамика на БВП, и се очаква бавно да продължи да се подобрява. На този фон средната работна заплата нарасна със 7.1% (в сравнение с първото тримесечие на 2017 г.) до 1077 лв. на месец. Месечната инфлация за април беше 0.4%, след дефлация от 0.3% за март, а от началото на годината е натрупана инфлация от 0.7%. „За нея най-силно повлия поскъпването при хранителните продукти, докато нехранителните продукти, общественото хранене и услугите допринесоха далеч по-умерено“, допълва Калчев.
Източник: Инвестор.БГ (18.05.2018)

Индексът, отразяващ цените на хранителните стоки на едро, падна с 2,16% Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се понижи тази седмица с 2,16 на сто до 1,387 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. От Великден досега ИТЦ вече е паднал с почти 10,6 процента. Базовото ниво на индекса - 1,000, е от 2005 година, предаде БТА. Оранжерийните домати поевтиняха тази седмица с 1,3 на сто и се продават по 2,24 лева за килограм. Оранжерийните краставици поскъпват с 3 процента, до 2,06 лева средно за килограм. Картофите поевтиняват с 3,5 на сто и се търгуват по 0,55 лева за килограм на едро. Пресните картофи поевтиняват с 9,6 на сто, до 1,23 лева. Цената на морковите пада с 3,1 на сто, до 0,95 лева за килограм. Зелената салата поевтинява с 4,8 на сто, до 0,60 лева за брой. Ябълките поскъпват с 0,7 на сто и се продават по 1,41 лв./кг. Цената на лимоните се повишава с 5,1 процента, до 2,27 лева за килограм. Кравето сирене се търгува по 5,96 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", се купува по 10,25 лв./кг, а олиото - по 1,94 лева за литър. Каймата поскъпва с 0,6 на сто и се търгува по 4,65 лева за килограм. Пакетче краве масло от 125 грама се търгува за 2,26 лева. Пилешкото замразено месо поскъпва с 1,0 на сто, до 3,99 лева за килограм на едро. Захарта поскъпва с 0,2 на сто и се търгува по 1,10 лв./кг, а брашното, тип "500", поскъпва с 3,9 на сто, до 0,79 лева. Яйцата се продават по 0,19 лева за брой на едро в края на седмицата.
Източник: Банкеръ (21.05.2018)

Информационните услуги отчитат ръст на оборотите с 56.4% през първото тримесечие Индексът на оборота в информационните услуги е с 56.4%, а в информационните технологии - с 39.7% за година, сочат данните на Националния статистически институт за оборотите в сферата на услугите през първото тримесечие. Във всички видове услуги е отчетен годишен ръст с изключение на далекосъобщенията, където спадът е с 0.7%. В производството на филми, телевизионни предавания, записване и издаване на музика, където през предишните четири тримесечия имаше постоянен спад, увеличението между януари и март е с с 32.9% спрямо същия период на миналата година. В дейностите по почистване, които също са се свивали през миналата година, е отчетен растеж с 28.4%. Същата тенденция е преодоляна и при организирането на пътувания - ръстът през първото тримесечие е с 24.1% при спадове през второто, третото и четвъртото тримесечие на 2017 г. Това важи и за юридическите и счетоводните услуги - увеличението между януари и март е с 26.6%.
Източник: Дневник (28.05.2018)

Оборотът в сектор транспорт скача с 3.5% По предварителни данни на Националния статистически институт през първото тримесечие на 2018 г. общият индекс на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи", изчислен от сезонни данни, се увеличава с 3.5 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2017 година. Ръст се наблюдава при всички дейности в сектора, като най-висок е при "Воден транспорт" - с 19.9 на сто. Общият индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" нараства с 4.6 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2017 година. Най-голямо увеличение е отчетено при "Информационни услуги" и "Издателска дейност" съответно с 26.5 и 20.1 на сто. Спад е регистриран единствено при дейност "Далекосъобщения" (4.4 на сто), предава БТА. При "Други бизнес услуги" се наблюдава увеличение спрямо предходното тримесечие при повечето дейности, като то е най-голямо при "Юридически дейности; Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации; Консултантски дейности в областта на управлението" - с 38 на сто. Най-съществено намаление е регистрирано при "Дейности по наемане и предоставяне на работна сила" - с 21.6 на сто. През първото тримесечие на 2018 г. общият календарен индекс на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи" нараства с 12.2 на сто в сравнение със същото тримесечие на 2017 година. Увеличение се наблюдава при всички дейности, като най-значително е при "Пощенски и куриерски услуги" (18.3 на сто) и "Воден транспорт" (16.2 на сто). Общият календарен индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" е с 22.4 на сто по-висок в сравнение с първото тримесечие на 2017 година. Нарастване на индекса на оборота има при почти всички дейности, като най-голям е ръстът при "Информационни услуги" - с 56.4 на сто, "Дейности в областта на информационните технологии" - с 39.7 на сто, и "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" - с 32.9 на сто. Спад се наблюдава само при дейност "Далекосъобщения" (0.7 на сто). При "Други бизнес услуги" увеличение спрямо първото тримесечие на 2017 г. е регистрирано при всички дейности. Най-съществен е ръстът на "Дейности по почистване" - с 28.4 на сто, "Юридически дейности; Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации; Консултантски дейности в областта на управлението" - с 26.6 на сто, и "Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации" - с 24.1 на сто.
Източник: Банкеръ (28.05.2018)

Работодателите вече подават информацията за болничните почти изцяло по електронен път Близо 90% от приетите през 2017 г. в териториалните поделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) основни документи за изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (ДОО) от осигурителите и самоосигуряващите се лица, са подадени по електронен път. Това показва справка от Интегрираната система за електронен обмен на документи и данни, която се администрира от Националния осигурителен институт. Тази система съдържа работодателската част от документацията, която се подава към НОИ след издаването на болничните листове или след подаване на заявления за майчинство, и на базата на която се преценява правото на парично обезщетение. Справката показва, че в ТП на НОИ през миналата година от осигурители и самоосигуряващи се лица са приети общо 3 297 692 основни документи за изплащане на парични обезщетения. Най-голям е делът на постъпилите данни по електронен път – 2 292 452 или 89,5% от всички подадени документи. На електронен носител в териториалните поделения е приета 8,9% от информацията, а на хартиен носител – 1,6%. Спрямо 2016 г. се наблюдава увеличение с 3,3% на приетите през интернет данни, което е за сметка на другите способи за подаване. През 2017 г. най-голям е броят на представените данни в ТП на НОИ София-град - над 32% от всички документи са насочени именно към тази структура на института. Процесът в това териториално поделение е почти изцяло електронизиран – 92,2% от данните към него са подадени по електронен път. Сходен е този показател в други три ТП на НОИ: Ловеч (92,4%); Пловдив (91,7%) и Варна (91,1%). Електронизацията на подаването на работодателската част на документацията е вторият етап от дигитализацията на процеса по изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО. Тя е внедрена в средата на 2015 г. и функционира от началото на 2016 г., като чрез нея се постигна значително съкращаване на реалните срокове за плащане.
Източник: Банкеръ (28.05.2018)

За 7 години от България са изтекли 13 млрд. евро местни капитали За последните 7 години от страната ни са изтекли впечатляващ обем местни капитали. За 2010 - 2017 г. общият износ на български капитали в чужбина се оценява на 13 млрд. евро. Те представляват 18% от размера на всички средства, инвестирани в българската икономика за този период, и са съизмерими с направените преки чуждестранни инвестиции. Това обяви вчера проф. Гарабед Минасян при представянето на доклада на Института за икономически изследвания към БАН за развитието на българската икономика през 2017 г. Изследването на БАН показва, че най-много средства се изнасят навън под формата на портфейлни инвестиции - 5.3 млрд. евро. Преките български инвестиции в чужбина са за 3.6 млрд. евро, а в друг капитал - 3.9 млрд. евро. Средства се изнасят и под формата на депозити. "Все повече български компании и физически лица предпочитат да инвестират в чужбина, въпреки че там доходността е много ниска - около 1%, докато у нас те могат да получат около 5%", посочи проф. Минасян. Според него е тревожно също така, че чуждестранните инвеститори не гледат дългосрочно на страната ни. Затова управляващите трябва да преосмислят политиките си за задържане на местните капитали, заяви Минасян. Растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) за тази година ще е между 3 и 3.5%, колкото се очаква и в следващите три-четири години, прогнозират икономистите от БАН. "България трябва да има по-добро догонващо развитие, защото дори растеж от 4%, който за една силна икономика е добър, за нас е недостатъчен, за да се доближим до европейските стандарти", коментира проф. Атанас Тасев, директор на института. У нас държавата подценява ролята на капиталовите разходи като фактор за икономическата активност в страната, смята проф. Гарабед Минасян. За периода 2009 - 2017 г. планираните капиталови разходи са били 48 млрд. лв., но са реализирани 37.6 млрд. лв. Ако спестените 10 млрд. лв. бяха действително реализирани, БВП трябваше да бъде с около 33 млрд. лв. повече, сочат изчисленията на учените. Така към 2017 г. БВП би трябвало да е с около една трета повече. Към 2017 г. приносът на човек от населението у нас се оценява на около 7000 евро, а при реализация на планираните в бюджета инвестиции същият показател трябваше да прехвърля 9000 евро, т.е. щяхме да изпреварим, макар и с малко, Румъния. Учените от БАН отправиха критики и към дълговата политика на правителството. "Икономическата логика оправдава финансирането на дългосрочните държавни капиталови разходи чрез емитиране на нов държавен дълг. МФ обаче се възползва от благоприятната конюнктура през последните години и емитира нови задължения, но немалка част от тях попълват и увеличават фискалния резерв", заяви проф. Минасян. Според него поддържането на фискален резерв от 11 млрд. лв. през 2017 г. струва много скъпо на бюджета - 1 млн. лв. на ден ненужни лихвени разходи.
Източник: Сега (29.05.2018)

Повече от 3 млн. заети вече са ангажирани на пазара на труда у нас Повече от 3 млн. заети вече са ангажирани на пазара на труда у нас. Освен че безработицата намалява, хората остават на постоянна работа и напускат категорията на икономически неактивните. Тенденцията посочи проф. Победа Луканова от Института за икономически изследвания на БАН. „Заетостта нараства предимно заради ръста на самонаетите с 6% на година, расте и броят на наетите с професии, които изискват средно образование - техници, приложни специалисти, помощи на административен персонал, персонал заетост, услуги за населението“, посочи проф. Луканова пред БНР. Проф. Луканова вижда още една положителна тенденция, която се налага на пазара на труда. По думите й хората остават заети на трудовия пазар и не преминават към безработица или към неактивност. Безработни, които отиват към заетост се увеличават като брой, а безработни, които стават неактивни, намаляват повече от два пъти. Експертът отрече тезата за липса на работна сила. „Хората, които обявяват, че не могат да намерят работници са най-вече в промишлеността и строителство. Очевидно само изучване на чужди езици и компютърна грамотност няма да помогнат. Ако парите са малко, те винаги парите не достигат, трябва да ги насочим към промишленост и строителство и да градим кадри за тези две групи“, каза тя.
Източник: Инвестор.БГ (30.05.2018)

1/3 от българите са задлъжнели 1/3 от населението на България е задлъжняло заради ипотеки, наем, сметки за комунални услуги или разсрочени плащания. Всеки десети гражданин на ЕС е задлъжнял заради същите причини, според статистическа служба към Европейската комисия, Евростат. Тази статистика се прави на всеки 8 години. Около 10,4% от населението на ЕС има неизплатени задължения към комунални услуги и разсрочени плащания за закупени стоки. Що се отнася до неизплатени ипотеки или задължения по месечен наем, процентът е 3,5. Сред тях поддържащите домакинства и отглеждащите деца са 4,8% - два пъти повече от тези, които нямат деца и семейство. Само в Гърция почти половината от населението, по-специално 47,9% има просрочвания по ипотеки, наем, сметки за комунални услуги или разсрочени плащания през 2016 г. Според тези данни от Евростат, тя е най-задлъжнялата страна в ЕС. Други балкански страни не са много по-назад от нея. Повече от една четвърт в Кипър също са част от тази статистика. Най-младата държава-членка на ЕС, Хърватия, е на четвърто място с 26,4% задлъжнялост. На противоположния край на скалата са половината (14 от 28) от държавите-членки в ЕС. По-малко от 10% от населението на тези 14 държави са в просрочени дългове заради ипотека или наем, сметки за комунални услуги или разсрочени плащания.
Източник: Стандарт (30.05.2018)

12,5% от българите на възраст 20-64 години живеят в други държави в ЕС 12,5 на сто от българите на възраст 20-64 години живеят в други държави в Европейския съюз, показва статистика на Евростат. България се нарежда на 6-то място по мобилност на своето население. В сравнение с 2007 г. увеличението на българите, които си тръгват от страната е 8 процентни пункта. Най-висока мобилност през 2017 г. се отчита в Румъния - 19,7, следвана от Литва (15,0%), Хърватия (14,0%), Португалия (13,9%), Латвия (12,9%) и България (12,5%). Най-ниско ниво на мобилност се наблюдава в Германия (1,0%), Великобритания (1,1%), Швеция и Франция (1,3%). Голяма част от изселниците в други европейски държави имат висше образование. Най-голям е делът на французите (62,5%) и германците (54,5%). В шест държави обаче, сред които и България, делът на висшистите сред местното население е по-висок от този на изселниците - Хърватия, Португалия, Литва, Латвия, Естония и България. / economic.bg
Източник: Други (30.05.2018)

Промишленото производство се увеличава с 2,9% за година Индексът на промишленото производство пред април нараства с 0,7% спрямо предходния месец и с 2,9% спрямо година по-рано, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Спрямо март има увеличение и в преработващата промишленост с 1,1%, а спад на цените е отчетен в добивната промишленост - с 1,3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,2 на сто. От преработващата промишленост с най-голям растеж е производството на тютюневи изделия – с 5,4%, и производството на основни метали - с 0,9%. Спад е отчетен при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 1%. В преработващата промишленост по-високи цени спрямо предходния месец се наблюдават при производството на тютюневи изделия и мебели. Спад обаче има при производството на основни метали, автомобили, ремаркета и полуремаркета. За година общият индекс на цените на производител нараства с 2,9%. Увеличение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8,8%, в преработващата промишленост - с 1,3%, и в добивната промишленост - с 0,5 на сто.
Източник: Монитор (31.05.2018)

Безработицата в България остава под средната за Евросъюза и през април Безработицата в България през април 2018 година се понижи до 5,1% от 5,2% през март, показват данни на Евростат. По този показател България е една от страните-членки на Европейския съюз с безработица, която е по-ниска от средноевропейската. През четвъртия месец на настоящата година едва 177 хиляди българи са били без работа спрямо 180 хиляди през март и 211 хиляди безработни през април 2017 година. Нивото на младежката безработица в България се понижи през април до 10,1% от 10,4% през предишния месец и спрямо 13,9% година по-рано, като без работа са били общо 18 хиляди български младежи на възраст под 25 години спрямо 19 хиляди през март и 23 хиляди година по-рано. През април 2018 година нивото на безработицата в Европейския съюз (ЕС) остана за трети пореден месец на ниво от 7,1% (най-ниско ниво от септември 2008 година), докато в рамките на еврозоната безработицата се понижи до 8,5% (най-ниска безработица от декември 2008 година) от 8,6% през март.
Източник: econ.bg (01.06.2018)

Безработицата в България остава под средната за Евросъюза и през април Безработицата в България през април 2018 година се понижи до 5,1% от 5,2% през март, показват данни на Евростат. По този показател България е една от страните-членки на Европейския съюз с безработица, която е по-ниска от средноевропейската. През четвъртия месец на настоящата година едва 177 хиляди българи са били без работа спрямо 180 хиляди през март и 211 хиляди безработни през април 2017 година. Нивото на младежката безработица в България се понижи през април до 10,1% от 10,4% през предишния месец и спрямо 13,9% година по-рано, като без работа са били общо 18 хиляди български младежи на възраст под 25 години спрямо 19 хиляди през март и 23 хиляди година по-рано. През април 2018 година нивото на безработицата в Европейския съюз (ЕС) остана за трети пореден месец на ниво от 7,1% (най-ниско ниво от септември 2008 година), докато в рамките на еврозоната безработицата се понижи до 8,5% (най-ниска безработица от декември 2008 година) от 8,6% през март. Според европейската статистика общо 17,462 млн. европейци, от които 13,880 милиона от еврозоната, са били без работа през четвъртия месец на миналата година, като спрямо март е отчетено понижение на безработните в ЕС с 53 хиляди, докато броят на безработните в еврозоната се понижи в рамките на месец с 56 хиляди. Спрямо април 2017 година общият брой на безработните европейци е спаднал с 1,633 милиона, от които 1,088 милиона в рамките на единния валутен блок. Най-ниска безработица през април е регистрирана в Чешката република (2,2%), следвана от Малта (3,0%) и Германия (3,4%), докато най-висока остава безработицата в Гърция (20,8%, според данни за февруари 2018 година) и в Испания (15,9% през април). В рамките на април общо 3,426 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 15,3%), като това представлява понижение на младежката безработица с 464 хиляди спрямо година по-рано, когато безработицата сред младите европейци беше на ниво от 17,2%.
Източник: econ.bg (01.06.2018)

Евростат: Около 150 000 души у нас са работили на временни договори през 2017 г. Около 150 хиляди души са били работещите у нас, които са се трудили на договори с временна заетост, показват данни от анализ на Евростат за работещите лица в ЕС на временна заетост през 2017 г. Обикновено временната заетост е свързана с някаква сезонна работа като летния туристически сезон, определени видове селскостопански дейности или намиране сезонна работа за безработни, предава БТА. Според данни от анализа, около 4,5 процента от всички активно заети българи /близо 3 милиона/, са се трудили на временни договори през миналата година. Най-висок дял на лица с договор на временна заетост у нас, е бил регистриран във възрастовата граница 15-24 години - около 13 процента. С увеличаването на възрастта на работещите - намалява и делът на хората на договор с временна заетост, сочат данни от анализа. Така например във възрастовата група 55-64 години, у нас са били заети едва около 4 на сто от работещите хора. Работата чрез агенции за временна заетост е регламентирана чрез Директива 2008/104/ЕО на ЕС, показва справка от Агенцията по заетостта /АЗ/. Съществуват няколко проекта за работа на временна заетост през м.г., като един от тях е субсидирал работата на 830 безработни в 14 общини от областите Враца, Видин и Монтана. Заделените средства са били в размер на 2 млн. лв., осигурени от бюджета на социалното ведомство. Според друг проект в Областна администрация - Плевен през м.г. работници са подписали трудовите си договори за 6-месечен период по програма за временна заетост, като основната им дейност е била за почистването и поддръжката на защитената местност "Кайлъка".
Източник: 24 часа (06.06.2018)

НСИ коригира нагоре ръста на БВП за първото тримесечие на 2018 г. Икономиката на България е нараснала с 3.6% за година при 3.5% според предварителните данни. В сравнение с последното тримесечие на 2017 г. БВП се е увеличил с 0.9%, което също сочи лека корекция нагоре с 0.1 процентни пункта спрямо предварителните данни. Това показва, че икономиката на страната отново се ускорява, след като и на тримесечна, и на годишна база леко се забави през последното тримесечие на миналата година. БВП през първото тримесечие е достигнал 21.47 млрд. лева, а преизчислен в евро - 10.98 млрд. евро, като на глава от населението се падат 1558 евро.
Източник: Сега (08.06.2018)

Производителността на труда нараства с 2.3% през първото тримесечие Производителността на труда нараства с 2.3% през първото тримесечие на годината. За сравнение - през последните три месеца на миналата година увеличението беше 0.7%, показват данните на НСИ. Ускорението вероятно идва от по-малкия брой работещи в аграрния сектор, който се отличава с най-ниската производителност на труда в икономиката. Успоредно с данните за производителността НСИ публикува и ревизираните оценки на БВП. Те показват, че на годишна база икономиката е нараснала с 3.6% през първото тримесечие, което е с 0.1 пр. п. над експресните данни от май. Ревизията нагоре вероятно се дължи на по-силно потребление и по-слаб внос спрямо първоначалните оценки. През същия период брутната добавена стойност в икономиката нараства с 3.4% на годишна база, движена предимно от строителството и имотния пазар, където увеличението е съответно 6.6% и 6.7% спрямо година по-рано. Броят на работещите в икономиката продължава да нараства и през първото тримесечие, като най-голямо е увеличението в търговията и индустрията - съответно с 30.1 и 15.4 хил. души. От друга страна, заетите в нископродуктивния аграрен сектор намаляват на годишна база с 31.1 хил. до 574 хил. души към март. Стойността на брутната добавена стойност в икономиката, което е разликата между крайната стойност на продукцията и изразходваните за производството й стоки и услуги, достига 18.8 млрд. лв. към март. Най-високопроизводителни са работещите в индустриалния сектор, където на всеки се падат средно по 6.2 хил. лв. от общия обем. В услугите един работник произвежда 5.5 хил. лв., а в аграрния сектор - едва 708 лв. Всеки зает е допринесъл средно с 15.4 лв. за отработен час към брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение, през първото тримесечие на 2017 г. всеки работещ е създавал 14.6 лв. на час. Според ревизираните данни на НСИ икономическият растеж през първото тримесечие на годината достига 3.6%, което е с 0.1 пр. п. над експресните оценки от май и регистрираното увеличение през последните месеци на 2017 г. Промяната вероятно идва от потреблението, където растежът е ревизиран с 0.9 пр. п. до 3.3% на годишна база. Въпреки това темпът остава под регистрирания от последните месеци на 2017 г. (3.8%), като забавянето идва от домакинствата. Потреблението на правителството пък намалява на тримесечна база с 0.4%, което е нормално предвид факта, че в края на годината разходите на държавата традиционно се изстрелват нагоре. По-слабо вътрешно търсене се вижда и в числата за вноса - продажбите на чужди стоки в страната нарастват с 4.6% през първото тримесечие, докато през последните месеци на 2017 г. увеличението беше 8.3%. На тримесечна база пък показателят отбелязва спад от 2.2%. Въпреки забавянето на вноса износът все още не успява да го догони, като така нетният принос на експорта към увеличението на БВП остава отрицателен. Добра новина има при данните за инвестициите, които отбелязват годишно увеличение от 7% и тримесечен ръст от цели 4.6%. Според анализатори промяната се дължи на инвестиционните разходи на държавата и активността в строителството. Строителството и имотният пазар са секторите, които регистрират най-голямо увеличение на добавената стойност през първото тримесечие. Тук фактор е растящото търсене на имоти. С двуцифрен темп се повишават броят на издадените разрешения за строителство на жилища, цените, въведените в експлоатация новопостроени сгради. Данните на БНБ показват, че растежът на жилищните кредити също доближава двуцифрени стойности. Вероятно това е и причината преди време регулаторът да отправи предупреждение към банките да внимават с натрупването на риск.
Източник: Капитал (08.06.2018)

Икономиката нараства с 3.6% през първото тримесечие Ревизия с 0,1 процентни пункта нагоре спрямо експресните данни от май показват числата на Националния статистически институт. Промяната е в резултат на по-висок растеж на потреблението - до 3.3%, движен предимно от покупките на домакинствата, докато месец по-рано първоначалната оценка на темпа беше 2.4%. Добра новина е увеличението на инвестициите - показателят бруто образуване на основен капитал расте със 7% на годишна база и цели 4.6% спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. През същия период брутната добавена стойност в икономиката нараства с 3.4% на годишна база. Разбивката по сектори показва, че големите двигатели на увеличението през първите три месеца на годината са строителството и имотният пазар, където промяната е съответно 6.6% и 6.7% нагоре спрямо същия период на миналата година. Още една добра новина от данните на статистическия институт е ускорението на растежа на производителността на труда - от 0.7% годишен ръст през последните месеци на 2017 г. до 2.3% сега. Темпът обаче остава далеч от този на заплатите.
Източник: Капитал (08.06.2018)

Сънародниците ни зад граница са изпратили в родината 287 млн. евро през първите три месеца на годината, сочат данни на БНБ. Сумата е с почти 4 млн. евро повече от същия период на миналата година. Само за март българите, които работят и живеят зад граница, са изпратили на семействата си тук малко над 107.6 млн. евро. В същото време страната ни продължава да закъсва с привличането на чуждестранни капитали. Преките чужди инвестиции у нас за периода януари - март 2018 г. са 179 млн. евро при 273.1 млн. евро през миналата година. Макар и данните на БНБ да са предварителни и вероятно по традиция ще бъдат ревизирани в положителна посока, тенденцията остава тревожна. През 2014 и 2015 г. в страната влязоха 1.1 млрд. евро и 2.4 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции, след което рязко намаляха. За 2017 г. те са в размер на 901 млн. евро. Размерът на чуждите инвестиции е по-малък от изпратените през 2017 г. 1.15 млрд. евро от българите в чужбина до близките им у нас.Тези трансфери трайно растат с всяка изминала година с по около 200 млн. евро. Основните парични потоци продължават да идват от САЩ, Испания, Италия и Гърция. Тези средства влизат директно в обращение и са важен фактор за растежа на икономиката ни. Всъщност емигрантските пари, които достигат в страната, са много повече. Статистиката на БНБ обхваща само преводите над 2500 евро, без да се отчитат донесените пари в брой.
Източник: Сега (11.06.2018)

Промишленото производство през април се свива с 0.8% за година По предварителни данни през април 2018 г. промишленото производство се свива с 0.8% на годишна база, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо март намалението е още по-голямо - 2%. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.6%, в добивната промишленост - с 2.4%, и в преработващата промишленост - с 1.1%. По-значително намаление в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 24.8%, производството на тютюневи изделия - с 19.2%, производството на химични продукти - с 9.8%. Увеличение е отчетено при производството на превозни средства, без автомобили - с 55.9%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 22.9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 15.4%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 13.7%.
Източник: econ.bg (11.06.2018)

Строителството на сгради продължава да расте По предварителни данни на Националния статистически институт строителната продукция през април се увеличава с 0.6% спрямо година по-рано. За месец увеличението е с 0.6%. Ръстът на годишна база е воден от строителството на сгради. На годишна база ръстът на строителната продукция през април 2018 г., изчислен от календарно изгладени данни, се определя от положителния темп при сградното строителство, където увеличението е с 2.2%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление от 1.4% През април 2018 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като нарастването на продукцията от гражданското/инженерното строителство е с 1.1%, а от сградното строителство - с 0.3%.
Източник: econ.bg (11.06.2018)

Търговските обороти ускоряват ръста си през април През април секторът на търговията на дребно в България отчита ръст на оборотите както на месечна, така и на годишна база, като по-сериозно е нарастването спрямо предходния април, става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). След по-слабия месец март, когато оборотите на търговците се увеличиха с 2,3% на годишна база, през четвъртия месец на годината секторът отчита по-силен ръст. От изчисленията на Националния статистически институт се вижда, че спрямо април на предходната година оборотите на търговците растат с 5%, а спрямо предходния месец март – с 0,9 на сто. В основата на това увеличение на годишна база е търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 16,4%, както и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 9,1%. Оборотите на търговците през април са силно стимулирани и от търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, които растат със 7%. Търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита също бележи сериозен скок - с 4,9%. По-слаби ръстове се реализират при търговията на дребно с разнообразни стоки - с 3,3%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 3,1%. На годишна база през април спад е регистриран при търговците на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 4,3%, сочат предварителните сезонно изгладени данни за оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ на националната статистика. На месечна база през април 2018 г. най-видимо приходите на търговците растат при продажбите на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 6%, и при търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 4,7 на сто. Търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет нараства по-ограничено - с 2.2%. Намаление е отбелязано при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 2,6%.
Източник: Инвестор.БГ (11.06.2018)

Износът към трети страни продължава да намалява през април От началото на годината стойността на продажбите на български стоки в трети страни достига близо 4.8 млрд. лв., което е с 880 млн. лв. под нивото от същия период на 2017 г. Данните на статистическия институт показват спад на износа на храни и напитки, горива и стоките от групата "Разнообразни готови продукти", където влизат и оръжията. Вероятно понижението идва по-конкретно от горивата, тъй като разбивката по държави показва намаление на износа към Египет и Турция - едни от основните дестинации на българския експорт на продукта. От друга страна, вносът ускорява темпа си на растеж до 6.2% през април на годишна база, като увеличението идва предимно от страните - членки на съюза, но импортът от държави извън него също излиза на плюс (с 3%). През март вносът от трети страни регистрира драстичен спад от над 25%, предимно заради слаби продажби на руски стоки у нас.
Източник: Капитал (12.06.2018)

Износът за ЕС расте с двуцифрени числа до март През периода януари - март износът на България за Европейския съюз се увеличава с 13.1% спрямо същия период на 2017 г. и е в размер на 8.9 млрд. лв., показват данните на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 68.6% от износа за държавите - членки на ЕС. Най-голям годишен ръст е отбелязан в секторите "Храни и живи животни" (42.9%) и "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (25.7%). Спад се наблюдава в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти". Вносът на България от ЕС през периода също се увеличава - с 11.4% спрямо същия период на 2017 г. и е на стойност 9.8 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (36.4%), а най-голямо намаление се наблюдава в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (10.3%). Външнотърговското салдо на България с ЕС за периода януари - март 2018 г. е отрицателно и е на стойност 842.8 млн. лева.
Източник: econ.bg (12.06.2018)

С над 15% спада износът ни към държави, извън ЕС През периода януари-април износът на България за трети страни намалява с 15,6% в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 4,8 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Македония, Русия и САЩ, които формират 55% от износа за трети страни. Само през април износът намалява с 9,7% спрямо същия месец на предходната година, показват данните на НСИ. Най-голям спад към края на април има в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" - 65,3%, и "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" - 49%. Същевременно вносът в края на април намалява по-малко - с 2,3% в сравнение с година по-рано и е на стойност 6,7 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Сърбия. Само през април вносът на България от трети страни се увеличава с 3% спрямо предходната година и е за 1,7 млрд. лeвa. Най-голямо увеличение е отчетено в секторите "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" - 46%, и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" - 35,7%. Външнотърговското салдо на България с трети страни за четирите месеца е отрицателно и е в размер на 1,9 млрд. лв. Общо за ЕС и трети страни през първите четири месеца на годината са изнесени стоки за 16,6 млрд. лв., което е ръст от 3,5% спрямо година по-рано. Общото външнотърговско салдо също е отрицателно и е за малко над 3 млрд. лв. През периода януари - март износът на България за ЕС се увеличава с 13,1% спрямо същия период на 2017 г. и е в размер на 8,9 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 68,6% от износа за държавите членки на ЕС. Най-голям годишен ръст е отбелязан в секторите "Храни и живи животни" - 42,9%, и "Необработени материали, негодни за консумация (без горивата)" - 25,7%. Вносът на България от ЕС през периода се увеличава с 11,4% спрямо същия период на 2017 г. и е на стойност 9,8 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. Външнотърговското салдо на България с ЕС за периода януари - март 2018 г. е отрицателно и е на стойност 842,8 млн. лева.
Източник: Дума (12.06.2018)

Седми сме в света по поскъпване на жилищата България e в топ 7 а жилищните пазари с най-бърз ръст на цените в света. Това сочи индексът за първото тримесечие на 2018 г. на консултантската компания Knight Frank. Страната ни е класирана сред 57 изследвани пазара, като остава в „червената“ зона на класацията на компанията, където попадат най-бързо растящите пазари. През първите три месеца на 2018 г. цените на жилищата в България са нараснали с 9% спрямо същия период на миналата година На тримесечна основа ръстът на цените на жилищата у нас достига 2% В последното тримесечие на 2017 г. България заемаше девето място в класацията с ръст на цените на жилищата от 9% на годишна основа и с 2,2% на тримесечна основа. Хонконг се завръща на първото място в индекса на консултантската компания за първи път от второто тримесечие на 2015 г., като средната цена на жилищата в 12-те месеца до март е нараснала с 14,9%. От първото публикуване на индекса през 2008 г. Хонконг е оглавявал класацията десет пъти - повече от която и да било друга наблюдавана територия. Въпреки подобряването на предлагането в дългосрочен план с 96 хил. апартамента, които трябва да се появят в идните три-четири години и вероятността от увеличаване на основния лихвен процент, цените в Хонконг продължават да се ускоряват. Най-голямо е повишението на цените при малките и средните жилища отбелязва консултантската компания. Средиземноморският остров Малта заема второ място с ръст на цените на годишна основа от 13,6%, а топ 5 допълват Исландия (13,2%), Ирландия (12,7%) и Джърси (12,1%). Преди България се нарежда и Турция с ръст на цените от 9,5%. Ограниченото предлагане на фона на засилващото се търсене оказват натиск върху цените на жилищата в Малта и Джърси. В Ирландия процъфтяващата икономика обяснява силния ръст на цените на жилищата. Ирландия е най-бързо растящата икономика в Европа за четвърта поредна година, като през 2017 г. брутният й вътрешен продукт е нараснал със 7,8%. Въпреки че са се повишили с 12,7% в годината до март, цените на жилищата в Ирландия остават с 21% под пика си от първото тримесечие на 2007 . Възстановяването на жилищните пазари в Европа тече с пълни сили, като 11 от 15-те най-силно представящи се жилищни пазара в света се намират в Европа към края на март 2018 г., отбелязва Knight Frank. Но има и изключения – Гърция (спад на цените с 0,2%), Италия (-0,3%), Норвегия (-1,1%) и Финландия (-1,3%), като те попадат сред последните десет страни в класацията. Цените на жилищата са се повишили в 86% от изследваните 57 пазара от консултантската компания. Най-слабите жилищни пазари в света са Полша (ръст на цените от 0,2% на годишна основа), Мароко (без промяна на цените), Гърция (-0,2%), Саудитска Арабия (-0,2%), Италия (-0,3%), Норвегия (-1,1%), Бразилия (-1,1%), Финландия (-1,3%), Украйна (-3,9%) и Перу (-4,2%), сочат данните на Knight Frank.
Източник: Монитор (13.06.2018)

Хотелите прибраха 47 млн. лв. за месец Малко над 47 млн. лева са приходите на хотелите през април, като сумата е с 6,4% повече спрямо същия месец на миналата година. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общо през месеца са осъществени 895 хил. нощувки, но броят им намалява с 1,4%. Най-голям спад на нощувките има в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. През април 2018 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 73,4% от общия брой нощувки на чужди граждани и 36,1% - на българи. Традиционно българите избират по-ниския клас хотели с една, две или три звезди, а чужденците залагат на лукса и предпочитат да отсядат в лъскави хотели. Броят на пренощувалите лица пък достига 432,2 хил., като е регистрирано намаление с 4,2% при българите и увеличение с 5,5% при чужденците. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през април, са 270,2 хил. и са реализирали средно по две нощувки. Чуждите граждани са били 162 хил., като те отсядат за малко над 2 дни.
Източник: Монитор (13.06.2018)

Средният осигурителен доход за страната за април е 893.27 лева Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец април 2018 г. е 893,27 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е 843,84 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец май 2018 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: econ.bg (13.06.2018)

Средната заплата се повишава с около 10% през последните години През последните години политиката по доходите позволява повишаване на средната работна заплата в България с ръстове, близки до 10%, и това е едно от най-високите равнища в ЕС. Това каза заместник-министърът на труда и социалната политика Султанка Петрова по време на откриването на заседание на изпълнителния комитет IndustriALL European Trade Union днес в София, съобщиха от пресцентъра на социалното министерство. По думите на Петрова въпреки това цялостното равнище на доходите у нас все още е ниско. Затова търсенето на решения за намаляване на неравенството на доходите стои в центъра на икономическия и политическия дебат. Според нея при добър социален диалог на всички нива е възможно постигането на по-голяма гъвкавост в политиката по заплащането, която да е съчетана с допълнителна защита на наемния труд. Заместник-министър Петрова е обърнала внимание, че дигитализацията поставя предизвикателства пред индустриалните отношения. Промените в структурата на заетостта и нарастващият брой на работещите без ясно обособено работно място и работодател, както и нарастващото разпространение на нестандартни форми на заетост и недеклариран труд са голямо предизвикателство за индустриалните отношения и затрудняват организирането на работниците и осигуряването на традиционна защита от синдикатите чрез колективно договаряне, е казала още тя. Петрова е посочила, че негативните общоевропейски демографски тенденции и застаряващото европейско население създават рискове от дисбаланс при търсенето и предлагането на работната сила, което може да деформира пазара на труда и да ограничи конкурентоспособността на икономиката.
Източник: Инвестор.БГ (13.06.2018)

Стокообменът ни с Русия расте с близо 40% През 2017 г. двустранният стокообмен между България и Русия се е увеличил с над 40%, надхвърляйки 4,2 млрд. щ. д. Това стана ясно по време на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и Владимир Падалко, вицепрезидент на Търговско-промишлената палата на Руската федерация. На нея присъства и Георги Минчев, председател на УС на Българо-руската търговско-промишлена палата. Владимир Падалко е на посещение в страната ни за участие в българо-руски бизнес форум на тема „Медицина и фармация“. „Това е тема със сериозен потенциал в нашето икономическо партньорство и се радвам, че е във фокуса на Търговско-промишлената палата на Русия“, посочи Александър Манолев. Той допълни, че медикаментите са водеща група стоки в българския износ за Русия през последните години и изрази надежда, че на днешния форум ще бъдат набелязани мерки за запазване на тази тенденция. „Редица стоки от България са добре познати на руския пазар, както и респективно редица продукти от Русия са търсени и ценени от българските потребители. Със съвместни действия можем значително да увеличим търговския ни обмен“, каза още зам.-министър Манолев. По думите му именно бизнес форумите са се доказали като ефективно средство за установяване на нови и задълбочаване на съществуващи партньорства между бизнеса от двете държави. Двамата се обединиха около мнението, че машиностроенето има сериозен потенциал и се договориха да работят за повече съвместни проекти в тази област. Друг отрасъл, който бе дискутиран бе производството на строителни материали. „Българските компании в този сектор натрупаха сериозен опит, внедриха се и редица иновации в производствения процес и би било полезно, ако намерим начин те да представят своята продукция на руския пазар“, акцентира зам.-министър Манолев. Български стоки с потенциал за експорт за руския пазар са още парфюмерия и козметика, вина и др. Двамата се договориха да се работи за задълбочаване на сътрудничеството на регионално ниво и за създаване на повече директни контакти между малките и средни предприятия от двете държави. Основен акцент на срещата бе фактът, че след срещите на най-високо ниво между Русия и България, се наблюдава и активизиране на разговорите между бизнеса от двете държави. Руската търговско-промишлена палата има 180 отделения в Руската Федерация (в различни региони на страната), 54 000 компании членска маса, като предлагат над 500 вида услуги на бизнеса.
Източник: Банкеръ (14.06.2018)

Инфлацията за май е 0.3% Индексът на потребителските цени за май 2018 г. спрямо април 2018 г. е 100.3%, т.е. месечната инфлация е 0.3%. Инфлацията от началото на годината (май 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 1.0%, а годишната инфлация за май 2018 г. спрямо май 2017 г. е 2.6% . Средногодишната инфлация за периода юни 2017 - май 2018 г. спрямо периода юни 2016 - май 2017 г. е 2.1%. Това съобщиха от Националния статистически институт. През май 2018 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 0.2%; алкохолни напитки и тютюневи изделия - цените остават на равнището от миналия месец; облекло и обувки - увеличение с 0.7%. При жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - цените остават на равнището от миналия месец; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - увеличение с 0.4%; здравеопазване - цените остават на равнището от миналия месец; транспорт - увеличение с 2.6%; съобщения - намаление с 0.4%; развлечения и култура - намаление с 1.3%; образование - цените остават на равнището от миналия месец; ресторанти и хотели - увеличение с 0.1%; разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0.4%.През май 2018 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 1.0%, брашно - с 0.6%, бял хляб - с 0.4%, хляб „Добруджа“ - с 0.9%, месо от едър рогат добитък - с 1.2%, свинско месо - с 0.1%, малотрайни колбаси - с 1.2%, мляно месо (кайма) - с 0.9%, пълномаслени и нискомаслени пресни млека - съответно с 1.6 и 0.2%, сирене - с 0.3%, кашкавал - с 0.1%, млечни масла - с 3.6%, ябълки - с 6.4%, цитрусови и южни плодове - с 2.3%, зеле - с 26.2%, зрял лук - с 5.3%, зрял чесън - с 0.6%, листни зеленчуци - с 1.3%, картофи - с 21.2%, оцет - с 0.5%, сол - с 0.2%, минерална вода - с 1.5%, газирани напитки - с 0.2%, вина - с 0.4%, и други. През май 2018 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: типов и ръжен хляб - с 1.4%, месо от домашни птици - с 0.4%, трайни колбаси - с 0.2%, агнешко месо - с 0.7%, кисели млека - с 0.6%, извара - с 3.2%, яйца - с 9.9%, маргарин - с 1.9%, олио - с 1.3%, домати и краставици - съответно със 7.5 и 8.9%, пипер - с 13.6%, маслини - с 1.0%, зрял боб и леща - съответно с 0.7 и 1.5%, захар - с 2.5%, шоколад и шоколадови изделия - с 1.3%, кафе - с 0.2%, плодови сокове - с 0.2%, бира - с 1.4%, и други. През май 2018 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: цигари - с 0.2%, облекло - с 0.5%, обувки - с 1.2%, газообразни и течни горива за битови нужди - съответно с 0.1 и 5.3%, мебели - с 1.1%, продукти и препарати за почистване - с 0.9%, дизелово гориво - с 5.1%, автомобилен бензин А95Н - с 4.7%, автомобилен бензин А98Н - с 3.7%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 1.7%, метан за ЛТС - с 0.5%, международни полети - с 5.2%, цветарство - с 0.2%, вестници - с 2.3%, бръснаро-фризьорски услуги - с 0.5%, автомобилни застраховки - с 4.8%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: хладилници - с 0.7%, климатични инсталации - с 0.2%, телевизори - с 2.6%, велосипеди - с 0.6%, моторни и смазочни масла - с 0.2%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания в страната - с 3.0%, хотели във ваканционни центрове и курорти - с 2.7%, продукти за лична хигиена и козметични продукти - с по 0.2%, и други. През май 2018 г. цените на лекарските и стоматологичните услуги, както и цените на лекарствените продукти остават на равнището от предходния месец.
Източник: Банкеръ (14.06.2018)

Инфлацията се повишава до 2.6% през май Годишната инфлацията в страната се задържа над 2% за четвърти пореден месец, като през май достига 2.6%. Поскъпването идва предимно от цените на горивата и услугите. От друга страна, ефектът на фактора, който доскоро беше определящ за ценовото равнище в страната - природният газ и съответно топлоенергията, вече отслабва значително и не допринася към общото увеличение. На месечна база инфлацията достига 0.3%, като и тук двигател са горивата. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Европейският хармонизиран индекс на потребителските цени също показва поскъпване - от 2.3% на годишна база. Според пролетната прогноза на Европейската комисия инфлацията в България ще бъде близо до "здравословното" ниво от 2%, а повишението ще дойде от повишената покупателна способност на домакинствата, повишаването на цените на енергийните източници и по-големите административни разходи. Според данните на НСИ увеличението на цените в страната през май идва от два източника. От една страна, цените на услугите се повишават с 3.4% на годишна база, а групата е с тежест от над 28% в потребителската кошница и оказва значително влияние върху общата инфлация. Поскъпването е в някои определени видове услуги, като например ВиК сектора - събиране и третиране на отпадъчни води поскъпва с 13.6%, а цените на други некласифицирани жилищни услуги се вдигат с 10.1%. Друг фактор са пощенските услуги, където увеличението е 7.8% спрямо май 2017 г., като тук влизат и куриерските фирми. Туристическият бранш също се активизира - хотелските услуги поскъпват с 11.1% на годишна база. Вторият голям двигател на инфлацията в страната през май са горивата. Течните горива поскъпват с 9.4%, а твърдите - със 7.7%. Горивата и смазочните материали за лични транспортни средства пък вдигат цените в транспорта с 4.2% спрямо май миналата година. Причината за растящите цени са по-високите котировки на петрола на международните пазари през последните месеци. Природният газ и зависещата от него топлоенергия не оказват значително влияние на инфлацията през май. През предстоящите месеци обаче това може да се промени. Държавната компания "Булгаргаз" поиска цената на природния газ да се увеличи с 15% от 1 юли, а КЕВР трябва да се произнесе с решението си до края на юни.
Източник: Капитал (14.06.2018)

Заетостта в България остава стабилна през първото тримесечие България е една от двете страни членки на Европейския съюз (ЕС), в които заетостта остава стабилна през първото тримесечие на годината в сравнение с последното тримесечие на 2017 г. Това показват сезонно коригираните данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани днес. На годишна база обаче ръстът на заетостта през периода януари-март достига ниво от 1,2%. Това обаче сочи рязко забавяне на ръста, тъй като през последното тримесечие на 2017 г. увеличението е било от 2,4%, а през третото тримесечие – дори 2,7%. Единствената друга страна, която не бележи изменение в заетостта за разглеждания период на тримесечна база, е Литва. Що се отнася до ЕС като цяло, средното повишение на заетостта в региона на тримесечна база е 0,4%, което показва леко ускоряване спрямо предишното тримесечие, когато увеличението бе от 0,2%. На годишна база растежът е от 1,4% спрямо 1,5% през последните три месеца на 2017 г. Средният ръст на заетостта за тримесечието в еврозоната и на тримесечна, и на годишна база за периода януари-март се запазва на същото ниво като в ЕС – съответно 0,4% и 1,4%. И тук ръстът се ускорява леко спрямо 0,3% през четвъртото тримесечие на 2017 г. на тримесечна база, но се забавя на годишна спрямо предишното тримесечие – от 1,6%. За тримесечието единствената страна, която бележи спад в заетостта на тримесечна база, е Естония – и то с 1,4%. Най-силно увеличение на заетостта бележат Румъния (+1,9%), Малта (+1,3%), Португалия, Люксембург и Хърватска (с по 1,0%). На годишна база най-голям ръст за тримесечието отбелязва Малта (+5,3%), следвана от Хърватска (+4,6%) и Кипър (+4,0%). Най-слабо повишение отчитат Литва с 0,1% и Италия и Полша с по 0,4%. Според оценките на Евростат през третото тримесечие общият брой на заетите в ЕС е достигнал 237,9 млн. души, от които 157,2 млн. души са граждани на страните от еврозоната. Броят на заетите е рекордно висок и за двата региона.
Източник: Инвестор.БГ (14.06.2018)

Делът на неактивите младежи в България спада до 18.6%, но остава сред високите в ЕС Значителна част от младите хора в България нямат интерес или възможност нито да работят, нито да учат. Добрата новина е, че по последните данни на Евростат делът им значително намалява паралелно с общия спад на безработицата - от 22.3% през 2016 г. до 18.6% през миналата година. Лошата е, че нивото остава значително Над 38 млн. души на възраст между 18 и 24 години живеят в Европейския съюз, а 14.3% от тях нито учат, нито работят през 2017 г. От 2012 г. делът на неактивните младежи постоянно намалява, като през 2017 г. той е близо до предкризисните нива от 2008 г. Това са близо 5.5 млн. души. Най-голям е делът на тези хора в Италия (25.7%), а най-малък – в Холандия (5.3%). През 2017 г. 40.4% от хората на възраст между 18 и 24 години в ЕС се обучават, 27.4% работят, а тези, които и работят, и учат са 17.8%. Макар че делът намалява през последната година, значителна част от младите хора в България все още е в графата които не са на работа, но и нямат интерес към образование или професионално обучение. България се нарежда на шесто място в класацията с дял от 18.6%. Над нея са страни като Италия (25.7%), Кипър (22.7%) и Гърция (21.4%). В другия край на спектъра се позиционират държавите с най-добри показатели като Холандия (5.3%), Словения (8%) и Австрия (8.1%). Причините за феномена "неучещи и неработещи" млади хора са сложни, но могат да се обобщят като особености на социалната и семейната среда, потомствена безработица и маргинализация и липса на образование и квалификация. А именно последният фактор - образованието, най-често се посочва като ключов за формирането на групата на неработещите и неучещи младежи. Данни на НСИ за 2016 г. показват, че около 47% от младите, попадащи в тази група, са преждевременно отпаднали от училище, тоест имат или основно, или по-ниско от основно образование. Данните на института показват и че 51% от неработещите и неучещи младежи са турци и роми, а 46% са българи, като представителите на институциите отбелязват, че има тенденция делът на етническите българи в тази група да расте. Групата от неработещи и неучещи младежи е потенциална работна сила, която обаче в момента е неактивна, докато бизнесът продължава да страда от липса на кадри. Според Eurofound загубата за българската икономиката от неизползването на този потенциал възлиза на близо 2.5 млрд. лева годишно през 2011 г., което представлява над 3% от БВП за годината. Младежката безработица пък остава сериозен проблем както за България, така и за страните в ЕС. Според статистиката на НСИ безработицата при младежите през 2017 г. възлиза на 12.9%. Същевременно заетостта в България се увеличава – според данни на НСИ 70.6% от хората на възраст между 15 и 64 г. работят през първото тримесечие на 2018 г. Това е увеличение от 1.4 пр.п. спрямо същия период на миналата година.
Източник: Капитал (18.06.2018)

Регистрираната безработица намаля до 6.1% през май Тенденцията за намаляване на безработицата продължава и през май спадът за месец е с 0.3 процентни пункта до 6.1%. Спрямо май 2017 г. показателят е с 1 процентен пункт по нисък, съобщи Агенцията по заетостта. По данни на институцията показателят е най-нисък от декември 2008 г. насам. В бюрата по труда се водят на отчет 200 458 безработни като през месеца са се регистрирали 19 963 души. От тях 1 258 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учещи, и не са търсили работа. От началото на годината служителите от бюрата по труда са активирали 28 272 души. Освен към безработните, дейността на бюрата по труда е насочена също към заети, учащи и пенсионери, като през май 443 души от тези групи са били регистрирани като търсещи работа. Общо 21 740 души са постъпили на работа през месеца, като 91.3% от тях - в реалната икономика. Заявените работни места на първичния пазар на труда през май са 21 301, като 87.3% от тях са в частния сектор. Най-много свободни работни места са заявени в преработващата промишленост (25.1%), хотелиерството и ресторантьорството (17.7%), търговията (13.6%), операциите с недвижими имоти (13.2%), селското, горското и рибното стопанство (5.2%). Най-търсените групи професии през май са били: бармани, сервитьори, готвачи, камериери; продавачи; работници в добивната и преработващата промишленост; работници в селското, горското и рибното стопанство; оператори на стационарни машини и съоръжения; водачи на моторни превозни средства и подвижни съоръжения; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; помощници при приготвяне на храни; чистачи; квалифицирани работници по производството на храни, облекло, дървени изделия.
Източник: Дневник (18.06.2018)

Ревизия понижи чуждите инвестиции до 113 млн. евро към април Преките чуждестранни инвестиции в България достигат 113 млн. евро за периода януари - април тази година, показват последните данни на Българската народна банка (БНБ). Месец по-рано размерът беше по-голям, но ревизия на централната банка е намалила сумата основно заради понижени оценки на размера на дълговите инструменти. За сравнение, през същия период на миналата година чуждестранните вложения достигнаха ниво от 229 млн. евро. Подобно на 2017 г., основният приток на капитали е под формата на дългови инструменти, а дяловият капитал излиза на минус. Основната причина за отрицателната стойност вероятно е новият Международен стандарт за финансово отчитане 9, който влезе в сила от началото на годината. Той предвижда банките да заделят по-големи провизии, включително и по обслужвани кредити, поради което от началото на годината те отчитат близо половин милиард лева намаление на капитала, което за чуждестранните институции в статистиката се отразява като свиване на дяловите инвестиции. Основен източник на чужди инвестиции за българската икономика през първите четири месеца на годината е Холандия с нетни вложения от близо 150 млн. евро. На второ място попада Германия със 120 млн. евро, а на трето - Русия със 117 млн. евро. Тук сумите идват почти изцяло от инвестиции под формата на дългови инструменти, които се асоциират с краткосрочен интерес от страна на инвеститори. От друга страна, спад на нетните инвестиции от началото на годината е видим от Унгария и Италия, предимно под формата на дялов капитал, който се свързва с дългосрочни интереси в страната. Тук обаче не става въпрос за отлив на капитали. Минусът кореспондира с намалението на капитала на българското поделение на италианската Unicredit и Банка ДСК, която пък е собственост на унгарската кредитна институция OTP Bank. Според ревизираните тримесечни данни преработващата промишленост е привлякла нетни инвестиции в размер на 101 млн. евро, следвана от търговията (90 млн. евро) и административния сектор (23 млн. евро). Очаквано, от друга страна, "Финанси и застраховане" регистрира минус през първото тримесечие от 207 млн. евро. Имотният сектор, изглежда, губи популярност тази година - докато през периода януари - март на 2017 г. нетните инвестиции бяха над 30 млн. евро, тази година сумата пада до под 1 милион.
Източник: Капитал (20.06.2018)

България е последна в ЕС по БВП и потребление на глава от населението България е на последно място по брутен вътрешен продукт (БВП) и потребление на глава от населението, показват данни на "Евростат" за 2017 г. Според тях БВП на глава на населението (показател за измерване на икономическата активност), измерен в паритет на покупателната способност, в страната е 49%. На другия край на скалата е Люксембург (253%). Измерено в паритет на покупателната способност, потреблението в България през миналата година е било 55%, като Люксембург отново е на първо място и по този показател (130%).
Източник: Дневник (20.06.2018)

Българската икономика сериозно изостава от тази на Европейския съюз. От всички държави членки страната ни е на последно място в класация по реално потребление, измерено според паритета на покупателната способност. То се равнява на 55% от средното за Европа по данни за 2017 г. Освен по този показател, България е последна и по Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, става ясно от доклад на "Евростат", публикуван вчера. Реалното индивидуално потребление е мярка за благосъстояние на домакинствата и се състои от стоки и услуги, потребявани от гражданите, независимо от това дали те са закупени или платени от домакинствата, нестопански организации и т.н. Според данните 19-те страни в еврозоната имат доста по-добри показатели в сравнение с тези, които още не са приели еврото. При тях средното потребление на глава от населението достига 105%, а БВП на глава от населението - 106% спрямо средното за всички държави в ЕС, показват данните на статистическата служба. Въпреки последното място сред страните в ЕС България все пак върви нагоре, като през 2016 г. реалното потребление у нас е било 53% - с два пункта по-нисък резултат в сравнение с последните данни от миналата година. Точно преди България се нарежда Хърватия със сравнително висок резултат - 61%. Преди нея е Унгария със 63%. Впечатление прави северната ни съседка Румъния, която миналата година делеше място с Унгария, но сега е позиция преди нея, с резултат от 68%. В Гърция индивидуалното потребление, измерено по паритет на покупателната способност, достига 77% от средното за Европейския съюз. В Латвия този показател е 70%, а в Естония - 72%. Страните, лидери в класацията, са Люксембург с впечатляващите 130% от средното за Съюза, Германия - 122%, и Австрия със 118%. По показателя за Брутен вътрешен продукт на глава от населението България също не се движи добре. За миналата година БВП, измерен в паритет на покупателната способност, възлиза на 49% от средното за ЕС, като това отново е най-ниската стойност сред страните членки. Далеч преди България отново е най-новата членка на ЕС - Хърватия, 61%. Преди нея е Румъния с 63%, а Унгария я изпреварва с 68%. И Гърция по този показател се движи доста по-добре от България с резултат от 67%. Най-висок стандарт отново поддържат жителите на Люксембург. БВП на глава от населението там достига 253% от средното равнище в съюза. Германия обаче не успява да се впише в челната тройка, и остава със 123% след Ирландия (184%), Австрия, Холандия (128% за двете) и Дания (125%). СРАВНЕНИЕ България продължава да изостава и в друга класацията - по конкурентоспособност, като едва помръдва с една позиция нагоре и заема 48-мо място от общо 63 страни според Годишника на световната конкурентоспособност - 2018 на Института за развитие на управлението. Данните бяха оповестени в края май тази година. През миналата година страната ни е заемала 49-о място в класацията. Както в. "Сега" писа, с тази си позиция България остава сред най-неконкурентоспособните икономики в света, а факторите за напредък остават трайно ниски, което прави вероятността за пробив в близките години много малка. Най-сериозните проблеми, пред които трябва да се изправи страната, са в сферата на университетското образование, правителствените политики, съдебната система, както и сериозните проблеми със застаряването на населението и "изтичането на мозъци".
Източник: Сега (20.06.2018)

Хотелите и ресторантите в България са най-евтините в ЕС Цените на стоки и услуги в България остават най-ниските в Европейския съюз и през 2017 г. - на 48% от средното ниво сред страните членки, показват данни на Евростат. Други евтини дестинации са Румъния (52%) и Полша (56%). Най-скъпо е в Дания, Люксембург, Ирландия и Швеция, с цени над 120% от средното за съюза. Хотелите и ресторантите са една група, която дърпа надолу общия индекс на цените в България. По данни на Евростат те са най-евтините в ЕС - едва 45% от средните нива сред страните членки. Промяната спрямо година по-рано е минимална, докато увеличението в сравнение с преди десетилетие е 6.8 пр. п. Секторът е и сред тези, които регистрират най-малък темп на растеж на заплатите на служителите си. От друга страна, туристите в Дания се сблъскват с най-високите цени в ЕС - с 50% над средните нива. В Швеция пък са най-скъпите храни и напитки - на 126% от средните цени в ЕС, докато най-евтините продукти в тази група могат да бъдат намерени в Румъния и Полша. В България цените на храни и безалкохолни напитки бавно настигат средните в съюза, като през 2017 г. достигат 73.1%.
Източник: Капитал (21.06.2018)

Разходите за труд на бизнеса се увеличават с 6.8% през първото тримесечие В синхрон с промяната на средните заплати разходите за труд на бизнеса в България продължават да се движат нагоре. През първите три месеца на годината увеличението достига 6.8% на годишна база, показват последните данни на НСИ. Повишението идва както от разходите за заплати, така и от другите възнаграждения, а най-бързо те нарастват в индустрията. Ключови фактори за растежа са недостигът на кадри на пазара на труда, ръстът на минималната заплата и осигуровките. Темпът отчасти е обясним и с ниските заплати в България. Спрямо предходното тримесечие темпът на увеличение се забавя - тогава промяната беше 13.2%. Така ножицата между промяната в разходите и производителността на труда (2.3% ръст през първото тримесечие) леко се затваря, което означава, че производството на единица продукция продължава да поскъпва, но по-бавно. Подобно на тенденцията при заплатите, напред в класацията на разходите за труд излизат секторите в индустрията. Работодателите в добивната промишленост регистрират увеличение на разходите си от 12.2% на годишна база, а в преработващата - 10.4%. Образованието ги следва по петите с ръст от 10.3% през първото тримесечие на годината заради административното увеличение на възнагражденията за учители и педагогически персонал от есента. За сравнение - средната брутна заплата в сектора достига 1033 лв. към март при 921 лв. година по-рано. В другата крайност е доскоро бумтящият имотен сектор, където работодателите понижават разходите си за труд с 4.2% на годишна база заради намаление на заплатите. Служителите в търговията също са получили с 0.4% по-малко спрямо януари - март 2017 г. От друга страна, разходите на работодателите в енергетиката нарастват, но минимално - с 0.8%, което донякъде е обяснимо с факта, че тук са едни от най-високите заплати в страната (1721 лева средно към март). В България темпът на увеличение на разходите за труд се забавя спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. Подобна тенденция се забелязва и в лидера по растеж в ЕС - Румъния, където годишното изменение е 12.7% към март спрямо 14.3% през предходното тримесечие. В други държави като Литва, Латвия и Унгария пък растежът се ускорява, като така България пада до 9-о място в общата класация. Разходите за труд в цяла Централна и Източна Европа растат с темпове значително над средните за съюза, тъй като догонват разликата в заплатите с по-богатите страни. В Румъния увеличението се дължи предимно на по-високи заплати в публичния сектор, които дърпат нагоре и възнагражденията в икономиката като цяло, но високата инфлация в страната (5.4% през май) ерозира част от растежа. В същото време в Литва и Латвия комбинация от намаляваща работна сила и растящи минимални заплати вдига разходите на работодателите през първото тримесечие. В Унгария пък недостигът на труд е фактор, но по-голям ефект има значителното увеличение на премиите и бонусите в публичния сектор според икономистите на ING. В Чехия пък минималната работна заплата е нараснала с 11% от началото на 2018 г., а допълнителен фактор за растящите разходи на бизнеса вероятно е и острият недостиг на кадри в страната. В Чехия безработицата е най-ниската в ЕС, а съотношението между свободните и заетите работни места в икономиката е най-високото сред страните членки.
Източник: Капитал (25.06.2018)

С близо 12% са се увеличили пътуванията на българи в чужбина С близо 12% са се увеличили пътуванията на българите в чужбина през май 2018 г. в сравнение със същия период на миналата година. Предприетите пътувания за миналия месец са около 730 хиляди. Сред тях преобладава делът на посещенията с други цели като гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия - 39%. Посещенията с цел почивка са 35%, а със служебна цел - около 27%. Това показват данни на националната статистика, оповестени вчера. Най-голям брой пътувания от българи са били предприети през май към южната ни съседка Гърция - 184 хиляди. На второ място е Турция със 147 хиляди. На трето място е Румъния, но със значително по-малко пътувания - около 60 хиляди. След тях предпочитани от българите са още Македония, Сърбия, Германия. В сравнение със същия период на миналата година е отчетено увеличение на интереса към дестинации като Италия - с 30%, Белгия - с 25%, Сърбия - с 22%, както и Испания - с 20%. Междувременно най-много посетители у нас идват от Румъния - 263 хиляди, Турция - 101 хиляди, и Гърция - малко над 100 хиляди. От общия брой чужденци, посетили страната през май тази година, делът на гражданите от Европейския съюз е 64%, което е с 8% повече в сравнение със същия период на 2017 г. Увеличават се посетителите от Полша - с 83%, Франция - със 71%, Германия - с 24%, но намаляват посещенията от съседката ни Гърция с близо 2%.
Източник: Сега (28.06.2018)

Евростат: 53% от предприятията у нас са с до 50 души персонал Около 53 процента от нефинансовите предприятия у нас са били с персонал от 0 до 50 човека и попадат в категорията "малки предприятия" според критериите на Евростат, показват данни от анализ на европейската статистическа служба за дела на малките, средните и големи предприятия в ЕС през 2017 г. В тази категория обаче най-висок е бил делът на фирмите, които са имали персонал до 10 души - близо 90 на сто от малките предприятия у нас са били в този формат, предава БТА. Близо 22 процента е бил делът на средните предприятия у нас, в които са работили между 50 и 250 човека, показват данните от анализа. Големите нефинансови предприятия с над 250 човека са съставлявали около 25 на сто от предприятията у нас, според критериите на европейската статистика. Данни на родни експерти обаче отчитат, че над 90 на сто от работещите предприятия и фирми у нас попадат в сегмента малки и средни предприятия, които формират близо 60 на сто от БВП на страната. Според данни на НСИ най-голям е бил делът на малките и средни предприятия в областта на търговията и ремонта на автомобили - над 140 хиляди фирми у нас се занимават с подобна дейност. В Топ 5 по численост на фирмите, които се занимават с различна нефинансова дейност попадат още предприятията, които се занимават с професионална или научна дейност - над 43 хиляди; предприятия от преработващата промишленост - над 33 000; фирми свързани с хотелиерство и ресторантьорство - над 27 000; както и фирми за търговия с недвижими имоти - над 24 000. Най-висок е бил делът на заетите лица у нас във фирмите, които са се занимавали с преработваща промишленост - над 500 хиляди души, от които близо 490 хиляди лица са били заети в частния сектор. По брой наети лица следват фирмите, които са се занимавали с търговия или ремонт на автомобили - над 380 хиляди души са работили в тази област, предимно в частния сектор. В хотелския и ресторантьорския бизнес са били заети около 114 хиляди души, от които 111 хиляди в частния сектор. В строителството са се трудили над 113 хиляди души, от които над 110 хиляди - в частния сектор. Според бизнес анкетите на НСИ около 30 процента от промишлените предприятия или почти всяка трета фирма с подобна насоченост - са посочили като основен проблем, който затруднява дейността им - липсата на квалифицирана работна сила. МАЛКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ - ГРЪБНАК НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА В ЕС са съществували общо около 23,5 милиона нефинансови предприятия, 98 на сто от които са били малки /0-49 заети лица/, 1 процент са били средни /50-250 заети лица/ и още около 1 процент са били големите предприятия с над 250 заети лица и повече. Сред малките предприятия, тези с по-малко от 10 наети лица са представлявали 93 процента от общия брой предприятия, показва анализът. Най-висок е бил делът на т.нар. малки предприятия в Италия - близо 66 процента, в Испания - 60 процента и в Латвия - 58 процента. Най-нисък дял в тази категория предприятия е регистриран във Великобритания - около 37 процента от фирмите там и в Германия - 42 на сто. Във Великобритания обаче е регистриран и най-висок дял на фирми с 250 и повече персонал - близо 46 на сто от предприятията там са били с подобна структура. Следват Германия и Франция - с по 38 на сто предприятия с персонал над 250 човека и др. Малките предприятия са осигурявали работа за над половината от работната сила в ЕС, докато 17 на сто са били заети в средните предприятия и 30 на сто - в големите. По отношение на добавената стойност - 38 на сто от добавената стойност е идвала от малки предприятия, 20 на сто от средните предприятия и 42 на сто от големите предприятия, отчита Евростат. Въпреки че малките и средни предприятия генерират най-много работни места, те се сблъскват с много предизвикателства в ежедневните операции, за да растат и да се развиват успешно. Достъпът до финансиране често се цитира като една от основните пречки, които засягат малките и средни предприятия. Според Световната банка има около 245 милиона официални и неформални предприятия, които нямат заем или овърдрафт, но се нуждаят от такъв. Повече от 90 процента от тази бройка са от категорията малки и средни предприятия.
Източник: 24 часа (28.06.2018)

Над 10% повече чужди туристи са посетили България През първите пет месеца на годината са реализирани общо 2 436 394 туристически посещения на чужденци в България по данни на НСИ. Техният брой е с 11,1% повече спрямо периода януари-май 2017 г. Само през май 2018-а ръстът на чуждестранните посещения у нас е с 15,8% в сравнение с месец май миналата година. Класацията за входящ туризъм за петте месеца се оглавява от Румъния с 427 538 визити и 22,7 на сто увеличение. Втора позиция заема Гърция с 387 730 посещения и 5,2% ръст. Трета е Турция с 264 793 туристи, което е 9,1 на сто повече спрямо първите пет месеца на 2017 г. На повечето от пазарите, включени в топ 50 на класацията, има също значителни ръстове: Сърбия – 10,5% повече посещения, Германия – 18,5% ръст, Великобритания – 14,4% увеличение, Израел – 31,8% ръст, Украйна – 14,3% повече, Полша – 23,2% ръст, Франция – 32% ръст, САЩ – 15,5% ръст, Испания – 25,2% ръст, и др.
Източник: Монитор (28.06.2018)

Бум на строителството на хотели през 2017 г. Бум в строителството и модернизацията на хотели през 2017 г., отчитат от Националния регистър за ново строителство и реконструкции. Миналата година то е постигнало ръст от 274,71% в цялата страна, а общият стартирал обем достига 424 609 кв. м. Само в София обемът от стартирали проекти възлиза 169 082 кв. м, което превръща 2017 г. в най-силната за последните 14 години. Общо за изминалата година са стартирали проекти за 5 207 911 кв. м разгъната застроена площ, което е увеличение с 1 081 570 кв. м. на годишна база. Започнатото строителство в България през 2017 г. е постигнало растеж от 26,21%, което е пети пореден годишен ръст. Жилищното строителство остава сред най-предпочитаните от инвеститорите, като бележи увеличение от 21,21%. При строителството и модернизацията на хотели се отчита истински бум, като през 2017 г. то е нараснало с 274,71% за цялата страна. Общият стартирал обем достига 424 609 кв. м, като само за София-град той възлиза 169 082 кв. м, което превръща 2017 г. в най-силната за последните 14 години.
Източник: Монитор (29.06.2018)

Мястото на България в световния износ през 2017 г. Българският износ отбеляза нов рекорд през 2017 г. – 30,2 млрд. щ. д. , и вече България е на 61 място (62 за 2016 г.) сред всички износители в света. Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати. Енергоносителите (горива и електроенергия) изпаднаха от челната тройка и заемат четвърта позиция, следвани от зърното. За периода 2013-2017 г. българският износ, измерен в щатски долари, нараства с 1%, докато световният внос намалява с 3%. Тези тенденции са различни по групи стоки. Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 5% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 1%. Това означава, че тези български производители са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици. Износът на машини и апарати също бележи ръст от 2%, докато световният внос остава на същото ниво. Групата стоки „мед и продукти от мед“ отстъпва позиции няколко поредни години (поради спад на цените и два месеца ремонт в най-големия ни износител през 2016 г.), но отбеляза 64% ръст 2017 г. спрямо 2016 г. и това позволи да се намали част от натрупания пасив. Износът на горива следва световната тенденция към спад, докато спадът при зърното е свързан и със загуба на външни пазари. Изделията от желязо и стомана се представят много добре, както и части и възли за превозни средства и пластмасови изделия, печелещи пазарни позиции. Положителен тренд има при фармацията и конфекцията. Тези 10 стокови групи допринасят за 55% от износа. По експертни оценки, износът на специална продукция (около 1150 млн. щ. д.) би трябвало да е на пето място сред водещите стокови групи в износа ни – значително подобрение спрямо осмо място за 2016 г. Ако този износ се добави към посочените 30,2 млрд. щ. д., България плътно ще се доближи до Гърция в световната ранглиста. Първото тримесечие на 2018 г. бележи отстъпление с износ на специална продукция около 150 млн. щ. д. Преглед на износа по стоки Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2017 г. е катодната мед – 1 219 млн. щ. д., а ръстът в износа е 33% спрямо 2016 г. Следва анодната мед с ръст 136% спрямо 2016 г. Средно тежки горива, пшеница и леки горива допълват водещите пет позиции. Добре се представят износът на електроенергия, маслодаен слънчоглед, кабелни снопове за автомобили, възли за машини и стоманени тръби за газ. Общо десетте водещи стоки допринасят за ? от износа. С над 1% от износа са още биодизел и руди и концентрати от благородни метали. Сред тези стоки, увеличение в пазарния дял (положителна разлика между нашия износ и глобалния внос) имат електроенергията – ръст от 4% спрямо спад на световния внос с 5%, кабелни снопове за автомобили с ръст от 11% при световен ръст 3%, и биодизел – ръст на износа 187% (но при намаляващи цени) при световен ръст 2%. С най-голям ръст в стойност през последните 5 години са облекла и обувки от азбестоцимент, целулозен цимент – 16 пъти (износът е деклариран за Полша, но Полша почти не отчита внос от България), масла от рапица – 5 пъти, извънбордови двигатели за придвижване на кораби – 4 пъти, медни кабели без изолация – 3,5 пъти. С 63% намалява износът на цинкови листа и ленти, въздухоплавателни превозни средства – с 61%, пшеница за посев – с 57%. В количествено отношение с най-голям ръст през последните 5 години са медни кабели без изолация – 8 пъти (основно за Македония), масла от рапица – 7,8 пъти, листа и ленти от медно-никелови сплави – 3,7 пъти, измерителни инструменти – 3,6 пъти, велосипеди със спомагателен двигател – 3,3 пъти. С най-голям количествен спад са цинкови листа и ленти – с 65%, и полупроводникови фоточувствителни елементи – с 64%. Ръстът в стойност на износа за периода 2017 г. спрямо 2016 г. на оптични носители на данни без запис е 140 пъти (основно за Гърция), транспортни кораби – 80 пъти, тръби за газ – 50 пъти. Спад в периода има при диагностични комплекти – с 69%, смеси от карбамид и амониев нитрат – с 68%, оптични мерници за оръжия – с 64%. С най-голям положителен търговски баланс през 2017 г. е анодната мед – над милиард щ. д., следвана от катодната мед, пшеница, леки горива, стоманени тръби за газ, кабелни снопове за автомобили, маслодаен слънчоглед, руди и концентрати от благородни метали. С най-голям отрицателен баланс са суров нефт, медни руди и концентрати, природен газ, меден скрап, мобилни телефони.Нашите най-успешни експортни стоки срещат различна динамика на световните пазари. Световният внос показва голям ръст на велосипеди със спомагателен двигател –36% (при 330% ръст на износа ни), и нахут – 22%. От важните за България експортни продукти спад на световния внос има при нефтените масла, съдържащи биодизел - с 21%, тръби за газ – спад от 15%, средно тежки горива - 15%, амониев нитрат - 14%, медни пръти - 14%, леки горива - 13%. С какво сме най-успешни? България държи 26,7% от световния пазар на облекла и обувки от азбестоцимент или целулозен цимент и 26% от пазара на патешки черен дроб. Временно консервираните череши имат 18% дял, патешкото месо – 16%, маслодайният слънчоглед – 12%, рапицата – 12%, анодната мед – 11%, тръбите за газ – 10%, спирачните маркучи – 10%. Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост. Диверсификация на пазарите Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни. Според Herfindahl–Hirschman Index (HHI), добра диверсификация има при стойност на индекса под 0.10, умерена концентрация има при стойности от 0.10 до 0.18. При над 0.18 се счита, че е налице прекомерна концентрация, а България има стойности на индекса над 0.3 при важни продукти. Сред водещите по стойност стоки налице е прекомерна концентрация при анодната мед (за Белгия и Германия), кабелните снопове за автомобили (55% за Турция) и стоманените тръби за газ (98% за Русия). От над 4800 стоки в експортната ни листа , 570 се изнасят само за една държава (напр., руди и концентрати от благородни метали – основно за Германия), а едва 900 имат добра диверсификация. Липсата на диверсификация се отразява на усреднената дистанция до експортните ни пазари за някои продукти . Така най-далеч пътуват: - Електромагнитите ( износ за 19 млн. щ. д.) – до Аржентина, 12 000 км; - Кораби (45 млн. щ. д.) – до Бахамите, 9 000 км; - Сурови нефтени масла (174 млн. щ. д.) – основно до Сингапур, 8 600 км; - Медни концентрати (200 млн. щ. д.) – Намибия, 7 100 км; - Електронни интегрални схеми (189 млн. щ. д.) – Хонконг, Германия, САЩ, Филипини, Тайван, Япония, Тайланд, Китай, Малайзия – средно 6 500 км. Най-важните пазари са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо допринасят за 44,1% от износа. Следват Белгия, Франция, Испания, Русия и Холандия с общо 16,4%. Изнасяме общо за 199 държави и територии. Най-голям ръст през последните 5 години бележим на пазари, където стойността на износа не е голяма. Констатации: Износът на стоки с по-висока добавена стойност трайно се повишава и се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2017 г. се оценява на 28-30%. Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са: • Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, интегрални схеми, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни машини; • Хладилници, фризери, санитарен фаянс; • Някои фармацевтични и медицински изделия; • Оптични изделия, сензори; • Някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри; • Любителска радиотехника, сноуборд, велосипеди. Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят. България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки. Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. /economic.bg
Източник: Други (29.06.2018)

Moody's залага на икономически растеж от 3.6% в България тази година Потреблението на домакинствата в страната ще продължи да движи икономиката и през следващите две години, като така икономическият растеж ще се задържи на 3.6% до 2019 г. Това става ясно от годишният кредитен доклад на рейтинговата агенция Moody's, публикуван в петък. Предизвикателствата пред страната не се променят значително спрямо предходни доклади. Като негативи от агенцията посочват все още ниското качество на институциите в България, и по-конкретно - контролът на корупцията и върховенството на закона, където подобрение не е видимо, въпреки скорошните реформи. Като позитив от агенцията посочват ниското ниво на задлъжнялост спрямо останалите страни членки, което позиционира България на трето място с най-нисък дълг в ЕС. Плюс е и фискалната позиция на държавата - разходите са по-ниски от приходите в бюджета, като така бюджетът завършва последните две години с излишък. Експертите на рейтинговата агенция очакват българският дълг да падне до 23% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2019 г., от 25.4% към края на миналата година. Това ще позволи гъвкавост на държавните финанси и възможност да се реагира при икономически шокове, става ясно от прессъобщението. Макар че последните две години завършиха на плюс по отношение на държавните финанси, сега експертите залагат на бюджетен дефицит от 0.4% от очакваното БВП към края на 2018 г. Причината - растящите бюджетни разходи на фона на лек спад на приходите, като дял от БВП. Има риск дефицитът да продължи да нараства и през следващите години, заради неефективните и бързо растящи социални разходи. Освен негативния ефект от корупцията и ниското качество на върховенството на закона върху инвестициите, от агенцията обръщат внимание и на рисковете пред нивото на държавния дълг. Опасността тук идва по-конкретно от държавните дружества в енергетиката, които скоро може да имат нужда от средства в краткосрочен и средносрочен план. Сред другите предизвикателства пред растежа са лошата инфраструктура, високият дял младежи, които нито учат, нито работят, големият брой дългосрочно безработни, както и бързо застаряващото и намаляващо население. Високото ниво на лоши заеми пък остава сред пречките пред банковата система в страната. "Въпреки това, съотношението на необслужвани към брутни заеми се подобрява, движено от силна икономическа среда и усилията на банките в разчистването на балансите си", пишат от агенцията. Последната оценка на експертите от май миналата година остави непроменен кредитния рейтинг на България - Baa2 със стабилна перспектива. Оценката би могла да се повиши, ако Moody's види структурни реформи, предкризисни нива на задлъжнялостта и по-бързо свиване на бюджетни дефицити. Рейтингът обаче би тръгнал надолу с случай, че отново се стигне до политическа нестабилност или стрес в банковата система, пише в доклада. Един потенциален обрат в политиката на правителството за поддържане на положително бюджетно салдо и ниско ниво на дълга също би било минус.
Източник: Капитал (02.07.2018)

Заводските цени са се повишили с 5.7% за година, в енергетиката - с 8.9% Производствените цени са се повишили с 1.4% за месец и с 5.7% за година, съобщи Националният статистически институт. Данните за май сочат, че месечното повишение в добивната промишленост е с 2.7%, а в преработващата промишленост - с 1.8%. В енергетиката е отчетено намаление с 0.2%. Спрямо април най-много поскъпва производството на основни метали - с 5.6%, и производството на тютюневи изделия - с 1 на сто. Сравнението с май 2017 г. показва, че най-голямо е увеличението на енергийните цени - с 8.9%, в преработващата промишленост поскъпването е с 4.9%, а в добивната промишленост - с 4.4%. Производството на основни метали поскъпва с 11.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.7%, и производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5.1%. По-ниски цени спрямо година по-рано са регистрирани при производството на превозни средства, без автомобили - с 1.0%, както и при производството на химични продукти и печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - по 0.8%.
Източник: Дневник (02.07.2018)

МФ очаква бюджетен излишък от 1,74 млрд. лв. към края на полугодието Към 30 юни бюджетният излишък ще бъде в размер на 1,739 млрд. лева, сочат прогнозите на министерството на финансите (МФ). Това представлява 1,7% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. От изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) е видно, че излишъкът се разширява - към 31 май той е бил в размер на 1,42 млрд. лева. Приходите в хазната към полугодието се очаква да бъдат 19,23 млрд. лева, което е 50,3% от годишния разчет и за година се повишават с 1,756 млрд. лева. Това увеличение се дължи основно на данъчни и неданъчни приходи (с 10,3%). Към края на май приходите в КФП вече достигат 15,9 млрд. лева, като данъчните постъпления са 13,4 млрд. лева. Нарастването спрямо първите петмесеца на 2017 година е от 9,9%. Министерството отчита ръст при преките и косвени данъци, а приходите от здравни вноски вече достигат 3,79 млрд. лева, което е увеличение от 14,1% на годишна база. Разходите за полугодието ще са в размер на 17,5 млрд. лева, или 44,5% от годишния разчет, сочи още прогнозата. От финансовото министерство отчитат, че към края на юни 2017 година разходите по консолидираната фискална програма са били в размер на 15,7 млрд. лева. Само към края на майразходите са в размер на 14,5 млрд. лева. Увеличението се дължи на по-големите разходи за сметка на националния бюджет, както и увеличените средства за бюджета на ЕС. Към 30 юни 2018 година вноската на България в европейския бюджет възлиза на 576,3 млн. лева. Фискалният размер към 31 май е в размер на 10,4 млрд. лева, от които 9,6 млрд. лева са на депозити в БНБ.
Източник: Инвестор.БГ (02.07.2018)

Над 70% от българите не пътуват за туризъм В България 70,2% от от хората не са били на туристическо пътуване през 2016 г., като за 50,1% от тях това е било по финансови причини, за 15,8% - по здравословни съображения, а за 18,1% - заради работата или учебни занятия. В целия Европейски съюз една трета от населението не е ходило на туристическо пътуване през 2016 година, като близо половината са посочили финансови причини като основна пречка, сочат данни на "Евростат". Близо половината - 48%, от европейците, които не са пътували изобщо за туризъм, сочат като причина финансови съображения. 20 процента от тях не са пътували по здравословни причини, а 20% - защото не им се пътува. 13% от анкетираните са си останали у дома по семейни причини. Най-често финансови причини се изтъкват в Гърция - 75%, Португалия - 66%, и Хърватия - 62%.Най-голяма липса на интерес е изразена в Швеция - 60%, Словакия - 57%, и Португалия - 53%.Здравословни причини са изтъквани най-често в Чехия - 40%, и в Германия - 39%. Междувременно от пресслужбата на ЕК съобщиха, че от вчера пътниците, които резервират пакетни туристически ваканции, ще се възползват от по-големи права като потребители. Новите правила ще защитят и потребителите, които резервират други форми на комбинирано пътуване, включително персонализираните пакети, при които пътуващият избира различни елементи от един-единствен пункт за продажби онлайн или офлайн. Новите правила също така ще въведат закрила за "свързаните пътнически услуги", когато пътуващият закупува туристически услуги в една точка на продажба, но посредством отделни резервации или, след като е резервирал една пътническа услуга чрез един уебсайт, е приканен да резервира друга услуга на друг уебсайт, поясни Вера Йоурова, комисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете.
Източник: Дума (02.07.2018)

Безработицата в България се понижава леко през май Безработицата в България през месец май отбелязва леко понижение. Това показват данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани в понеделник. Според тях през петия месец от годината безработицата в страната е била 5%. Месец по-рано е в размер на 5,1%. По-голямо е намалението на годишна база – през май 2017 г. тя е била 6,2 на сто. Данните показват, че през месец май тази година без работа у нас са били 166 хиляди души. Година по-рано броят им е бил 210 хиляди. Младежката безработица у нас остава по-висока от средната и също бележи лек спад на месечна основа. През май тя е 11,2%, като месец по-рано е 11,5%. На годишна основа и тук понижението е по-значително. През май 2017 г. тя е била 14%. Младежите под 25-годишна възраст у нас без работа са общо 17 хиляди. За май се запазва тенденцията от последните месеци повече мъже да са безработни (5,4%), отколкото жени (4,5%). Средната безработица у нас остава по-ниска и от средната за Европейския съюз, която в петия месец от годината е била 7 на сто, оставайки стабилна спрямо април и отчитайки понижение спрямо нивото от 7,7 на сто от май миналата година. Майското равнище на показателя е най-ниското от август 2008 година, уточнява БТА. В еврозоната за май е отчетена безработица от 8,4 на сто, без промяна спрямо април и понижение спрямо 9,2 на сто през същия месец на 2017 година. Спрямо април 2018 г. броят на безработните е намалял със 125 хиляди в ЕС и със 154 хиляди в еврозоната. На годишна основа безработните са намалели с 1,828 милиона в ЕС и с 1,252 милиона в еврозоната. Спрямо май месец на миналата година безработицата е спаднала във всички страни членки, като най-силни са пониженията в Кипър (от 11,4 на сто до 8,4 на сто), Хърватия (от 11,3 на сто до 8,9 на сто), Гърция (от 22,1 на сто до 20,1 на сто между март 2018 г. и март 2017 година) и Португалия (от 9,2 на сто до 7,3 на сто). За сравнение, през май безработицата в САЩ се е понижила до 3,8 на сто спрямо 3,9 на сто през април и 4,3 на сто през май 2017 година.
Източник: Инвестор.БГ (03.07.2018)

Безработицата пада на най-ниско ниво от 1989 г. насам Ситуацията на пазара на труда продължава да се подобрява. Нормата на безработица за първите три месеца на годината се свива до 5.7%, или едва около 190 хиляди безработни – стойности, които са много близки до историческия минимум, отчетен в края на 2008 г. Това пише в доклад на УниКредит в последния си тримесечен анализ за икономиката на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Икономиката създаде 63 хил. работни места повече през първото тримесечие на 2018 г. Очакванията са, че през годината нормата на безработицата да достигне средна стойност от 5.4%, което би било и най-ниското равнище от 1989 г. насам. Икономиката на България е на път да отчете през 2018 г. най-високия темп на растеж от световната финансова криза насам. Очаква се реалният ръст на БВП да достигне 4% на годишна база през тази година, подкрепен нарастването на доходите, увеличаването на задлъжнялостта в сектора на домакинствата, както и от съживяването в строителството на жилища и усвояването на средства от ЕС. Тези фактори се очаква да спомогнат за това растежът да е достатъчно широко базиран и устойчив, така че да се забави едва незначително през 2019 г. до 3.9% на годишна база. В допълнение, увеличеното усвояване на средствата от ЕС в почти пълна степен ще компенсира очаквания спад на излишъка по текущата сметка, което ще спомогне за запазването на стабилен разширен основен баланс, се казва още в доклада.
Източник: Монитор (04.07.2018)

Moody's залага на икономически растеж от 3.6% в България тази година Потреблението на домакинствата в страната ще продължи да движи икономиката и през следващите две години, като така икономическият растеж ще се задържи на 3.6% до 2019 г. Това става ясно от годишният кредитен доклад на рейтинговата агенция Moody's, публикуван в петък. Предизвикателствата пред страната не се променят значително спрямо предходни доклади. Като негативи от агенцията посочват все още ниското качество на институциите в България, и по-конкретно - контролът на корупцията и върховенството на закона, където подобрение не е видимо, въпреки скорошните реформи. Като позитив от агенцията посочват ниското ниво на задлъжнялост спрямо останалите страни членки, което позиционира България на трето място с най-нисък дълг в ЕС. Плюс е и фискалната позиция на държавата - разходите са по-ниски от приходите в бюджета, като така бюджетът завършва последните две години с излишък. Експертите на рейтинговата агенция очакват българският дълг да падне до 23% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2019 г., от 25.4% към края на миналата година. Това ще позволи гъвкавост на държавните финанси и възможност да се реагира при икономически шокове, става ясно от прессъобщението. Макар че последните две години завършиха на плюс по отношение на държавните финанси, сега експертите залагат на бюджетен дефицит от 0.4% от очакваното БВП към края на 2018 г.
Източник: Капитал (04.07.2018)

Линията на бедността се вдига Размерът на линията на бедност ще се повиши с 8.4% от 2019 година. Това се разбира от проект на Постановление се предложен за обществено обсъждане от Министерския съвет. Предложеният вариант за размер на линия на бедност за 2019 г. от 348 лв. е с 8,4 % по висок в сравнение с 2018 г. и отразява в най-добра степен динамиката на доходите, разходите и структурата на потребление на 20-те процента най-бедни домакинства. В сравнение с предходната година, линията на бедност се увеличава с 27 лв.,така определеният размер от 348 лв. e най-близо до размера на линията на бедност по методологията на Евростат от 351лв. Нивото на линията на бедност трябва да задоволява предварително дефинирани минимални жизнени потребности и се изчислява като процент от медианния общ нетен еквивалентен доход за страната. Минималните жизнени потребности се дефинират като определено равнище на приети килокалории и определено съотношение на разходи за хранителни и нехранителни стоки на домакинствата, живеещи под линията на бедност. Размерът на линията на бедност за 2019 г. е определен така, че бедните домакинства да задоволят своите минимални жизнени потребности от хранителни и нехранителни стоки и услуги.
Източник: Банкеръ (06.07.2018)

Промишлеността през май остана на миналогодишното ниво Проучване на НСИ за май 2018 година отчита, че промишленото производство е останало на нивото от месец май 2017 година (0,0%), след като през април се понижи с 0,7 на сто. Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, нарасна през май с 1,8% спрямо април, когато се сви с 1,7 на сто. Това представлява подобрение на промишленото производство за втори месец от началото на годината, като за последно производството нарасна с 1,7% през март. В същото време индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" се повиши през май с 0,7% спрямо април, когато нарасна с 0,6%, като продукцията от гражданското и инженерното строителство нарасна с 1,0%, а при сградното строителство - с 0,5 на сто. На годишна база обаче строителната продукция се понижи през май с 0,5% след аналогичен по сила растеж през месец април. НСИ представи и своя последен доклад за търговията на дребно през петия месец на 2018 година. През май оборотът в търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети по съпоставими цени, нарасна с 0,6% на месечна база (след скок с 1,3% през април), докато на годишна база растежът на търговския оборот се ускори до 6,3% от 5,0% месец по-рано.
Източник: Дума (10.07.2018)

Потреблението на храни, напитки и лекарства с над 10% ръст за една година Оборотите в търговията на дребно в България са се вдигнали с 6,3% през май спрямо година по-рано, съобщи Националният статистически институт. През този период натрупаната инфлация е само 2,6%, т.е. по-голямата част от ръста на оборотите не се дължи на по-скъпите стоки, а на по-голямото потребление. На годишна база най-голямо е нарастването на покупката на храни и напитки - с 10,5%, и на лекарства - с 10,2%. Продажбите на дребно на битова техника, мебели и други стоки за бита са се увеличили с 8,5% от май 2017 до май 2018 г. Спад има само на продажбите на облекла и обувки - с 6,7% на годишна база, и на компютри и комуникационна техника - с 1%.
Източник: 24 часа (10.07.2018)

НСИ: Ръст в строителството и промишлеността през май По предварителни данни на Националния статистически институт през май индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонни данни, е с 0.7 на сто над равнището от предходния месец. Календарни данни показват намаление от 0.5 на сто на строителната продукция през май 2018 г. в сравнение със същия месец на 2017 година. През май 2018 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонни данни, е над равнището от предходния месец, като нарастването на продукцията от гражданското/инженерното строителство е с 1 на сто, а от сградното строителство - с 0.5 на сто. На годишна база понижението на строителната продукция през май 2018 г., изчислено от календарни данни, се определя от отрицателния темп при гражданското/инженерното строителство, където спадът е с 3.6 на сто, докато при сградното строителство се наблюдава увеличение с 2 на сто Ръстът в промишлеността през май е 1.8 на сто Индексът на промишленото производство, изчислен от сезонни данни, нараства с 1.8 на сто в сравнение с април. През май 2018 г. календарният индекс на промишленото производство е на равнището от съответния месец на 2017 година. През май увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 2.6 на сто, и в добивната промишленост - с 0.8 на сто, а намаление е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.4 на сто. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарни данни, е отчетен в преработващата промишленост - с 0.7 на сто, а спад е регистриран в добивната промишленост - с 8.2 на сто, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6 на сто. Оборотите в търговията на дребно се увеличават с 0,6 на сто през май По предварителни сезонни данни през май оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени нараства с 0,6 на сто спрямо предходния месец. През май 2018 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарни данни, бележи ръст от 6,3 на сто в сравнение със същия месец на предходната година. През май 2018 г. в сравнение със същия месец на 2017 г. оборотът нараства по-значително при: търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 10,5 на сто, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 10,2 на сто, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 8,5 на сто. Спад е регистриран при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 6,7 на сто, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 1 на сто.
Източник: Монитор (10.07.2018)

Строителната продукция с втори пореден месечен ръст през май Строителната продукция в България отбелязва месечен ръст от 0.7% през май, сочат сезонно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база обаче строителната продукция бележи спад от 0.5% спрямо същия месец на миналата година, показват календарно изгладените данни на националната статистика. През април произведената продукция в сектор строителство постигна ръст както на месечна, така и на годишна основа, след като през февруари и март отбеляза месечен спад. Ръстът на месечна основа се дължи главно на гражданското и инженерното строителство, което е нараснало с 1%, а при сградното строителство също е отчетен скромно увеличение от 0.5%. Понижението на строителната продукция на годишна основа също се дължи на отрицателния темп при гражданското и инженерното строителство, което отбелязва спад от 3.6%, докато при сградното строителство се наблюдава увеличение от 2%.
Източник: Инвестор.БГ (10.07.2018)

Промишленото производство през май се задържа на нивото от преди година Промишленото производство през май остава на същото равнище, на което беше преди година, съобщи Националният статистически институт (НСИ) въз основа на календарно изгладени данни. По предварителни данни през май 2018 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 1,8% в сравнение с април. През май НСИ регистрира увеличение спрямо април в преработващата промишленост – с 2,6%, и в добивната промишленост – с 0,8%, а намаление е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 0,4%. По значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 11,5%, производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 9,4%, производството на напитки – със 7,4%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост – с 0,7%, а спад е регистриран в добивната промишленост – с 8,2%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 6%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо 2017 година се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили – с 25,3%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 18,9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 13,9%.
Източник: Инвестор.БГ (10.07.2018)

Оборотите на магазините нарастват през май Оживлението в търговията на дребно се ускорява през май като оборотите на магазините нарастват с 0.6% спрямо април и с 6.3% спрямо май 2017 г., съобщи Националният статистически институт. В сравнение с предходния месец най-значително нарастват оборотите на търговците с храни, напитки и тютюневи изделия - с 1.8%, на аптеките и дрогериите - с 1.4%, и в магазините, продаващи битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.3%. Намаление е отбелязано при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 2.5%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и магазините за платове, облекло, обувки и кожени изделия - по 0.5%. Спрямо май 2017 г. отново е най-значително увеличението на оборотите в магазините, предлагащи храна, напитки и цигари - с 10.5%, а също и в аптеките и дрогериите - с 10.2%. За година търтовците на битова техника, мебели и стоки за бита отчитат растеж на оборотите с 8.5%. Спад има при продажбите на текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 6.7%, и на компютърна и комуникационна техника - с 1.0%.
Източник: econ.bg (10.07.2018)

Евростат: За година населението на България е намаляло с около 52 000 души За една година населението на България е намаляло с около 52 хиляди души или приблизително колкото в момента са жителите на Кюстендил /53 000/, отчита анализ на Евростат за демографските процеси в ЕС през 2017 г. по повод Световния ден на населението, който отбелязваме днес. На 1 януари 2018 г. населението у нас е било 7 050 000 души, а година по-рано на 1 януари 2017 г. - 7 101 900 души, показва европейската статистика. За 10 години сме намалели с половин милион души - на 1 януари 2008 г. населението у нас е било 7,5 млн., а в началото на тази година - малко над 7 млн., или за две петилетки сме се стопили като население с град с размерите на Варна. Страната ни заема водеща позиция в ЕС и по регистрирана смъртност - 6,5 на сто на 1000 жители или общо 109 800 смъртни случая през миналата година, като зад нас по дял регистрирана смъртност са страни като Литва и Латвия и Румъния. За сравнение - броят на новородените деца у нас е бил около 64 хиляди.
Източник: 24 часа (12.07.2018)

Приходите от нощувки в туризма бележат ръст от над 16% Ръст от 16,1% отчитат приходите от нощувки в местата за настаняване с 10 и повече легла в първите пет месеца на годината спрямо същия период на 2017 година. Така за времето от януари до май постъпленията достигат над 270,5 млн. лв. Това става ясно от данните на Националния статистически институт, публикувани днес. Само за май тази година увеличението на приходите от нощувки е с 27,2 на сто в сравнение със същия месец на 2017 г. Резултатите са потвърждение на тенденцията за устойчив ръст на туризма, а предпочитанията към по- висок клас места за настаняване е поредното доказателство, че България се утвърждава като дестинация, предлагаща висококачествена услуга, коментира министър Николина Ангелкова. Близо 161 млн. лв. са приходите от нощувки на чужденци в периода януари-май 2018 г. Те нарастват с 21,6% в сравнение с първите пет месеца на 2017 г., а тези от български граждани възлизат на 109,5 млн. лв., което е увеличение от 8,8 на сто. Общо пренощувалите лица в местата за настаняване с 10 и повече легла са повече от 2,176 млн. в първите пет месеца на 2018 г., като отчетеният ръст е в размер на 6,9 на сто спрямо същия период на 2017 г. От тях малко над 1,3 млн. са българите, а около 866 хил. чужденците. Ръстовете са съответно 2,9% и 13,5%. Данните показват, че повече от половината от всички пренощували лица са избрали да отседнат в 4 и 5 звездните хотели. Общо над 1,1 млн. са хората, предпочели висококатегорийните места за настаняване в страната и техният брой се увеличава с 8,8 на сто в сравнение с година по-рано. В първите пет месеца на 2018 г. нарастване от 9,3 на сто отбелязват и реализираните нощувки, достигайки повече от 5,1 млн. От тях 2,557 млн. са нощувките на българите, които се увеличават с 3%, а тези на чужденците са 2,591 млн. и нарастват с 16,3%.
Източник: Банкеръ (12.07.2018)

НСИ: 37% повече приходи от чужденци за хотелиерите през май Приходите от нощувки през май 2018 г. достигат 78.3 милиона лева, или с 27.2% повече в сравнение с май 2017 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 37.6%, така и от български граждани - със 7%, показват данните на Националния статистически институт. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през май г. е 1 571.8 хил. или с 20% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (26.4%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. През май в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 80% от общия брой нощувки на чужди граждани и 35.3% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 14.7% от нощувките на чужди граждани и 32.4% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 5.3 и 32.3%. Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през май се увеличава с 15.6% в сравнение със същия месец на 2017 г. и достига 582 хил., като е регистрирано увеличение с 28.7% при чужденците и с 4.6% при българите. Българските граждани, нощували в местата за настаняване са 286.2 хил. и са реализирали средно по 1.9 нощувки. Чуждите граждани са 295.8 хил., като 76.1% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 3.5 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през май е 23.6%, като се увеличава с 2.5 процентни пункта в сравнение със същия месец на 2017 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 31%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 18.5%, и с 1 и 2 звезди - 14.3%. През май 2018 г. в страната са функционирали 2 345 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 107.1 хил., а на леглата - 233.8 хиляди. В сравнение с май 2017 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 4.7%, а на леглата в тях - с 2.4%.
Източник: Money.bg (12.07.2018)

Износът с ръст от 13,8% до май Износът на стоки и услуги от България за държавите от ЕС отбелязва ръст от 13,8% за периода януари-април в сравнение със същия период година по-рано, гласят данните на НСИ, публикувани в четвъртък. Общият обем на този износ е 11,8 млрд. лв. Само за април ръстът е 16,1%, но сравнено с твърде ниската база от април 2017 г. През април от България за страните от ЕС са изнесени стоки за 2,8 млрд. лв. При износа за останалите държави, който традиционно е по-нисък, има спад от 16,5%. Тези данни са за периода от януари до май, сравнено със същия период на 2017 г. Целият износ за този период през 2018 г. е за 6 млрд. лв. Ръстът на износа за страните от ЕС през януари-април 2018 г. се дължи най-вече на селското стопанство и хранителната промишленост. Отбелязан е спад в износа на минерални горива и масла. Вносът от страните членки през този период нараства с 10,5% спрямо година по-рано, но пак е по-голям от износа - 13 млрд. лв.
Източник: 24 часа (13.07.2018)

Брюксел очаква стабилен икономически растеж за България Европейската комисия очаква стабилен икономически растеж в България от 3,8 на сто през 2018-а и 3,7 на сто през 2019-а г., стимулиран от вътрешното търсене. Увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) на България е 0,9% през първото тримесечие на 2018 г., запазвайки миналогодишния стабилен темп, когато икономиката нарасна с 3,6%. Сегашният растеж е движен от силното частно потребление и по-високите инвестиции, посочва Европейската комисия в обявената си днес лятна междинна прогноза за икономиката и инфлацията в ЕС и еврозоната. Повишенията на заплати са дали тласък на частното потребление, а възобновеното използване на програмите за инвестиционно финансиране на ЕС са допринесли за растежа в държавното инвестиране. Икономическите настроения продължават да се подобряват и аналитични данни сочат очаквания за увеличение на поръчките, по-висока производителност и по-голямо търсене, което предполага, че икономиката ще продължи растежа си през следващите тримесечия. Положителното развитие на пазара на труда и планираното увеличение на заплатите в държавния сектор ще допринесе за продължително увеличение на частното потребление. Очаква се растежът на инвестициите също да е голям заради възобновеното усвояване на европейски фондове, но и благодарение на засилените инвестиции в частния сектор. В същото време нетният принос на износа за БВП се очаква да бъде отрицателен. Макар че силното външно търсене може да подобри увеличението на износа. Силното вътрешно търсене и значителните инвестиции означават, че вносът ще продължи да превишава износа. Натискът върху цените се засилва през пролетните месеци като резултат от рязкото поскъпване на петрола и вторичния му ефект върху цените на храните. Регулираните цени също са се повишили значително за същия период. Очаква се инфлацията да се ускори до 2% през 2018 г. преди да спадне до 1,8% през 2019 година. Това се дължи на силния базов ефект на енергийните продукти, а разполагаемият реален доход би трябвало да подкрепи потреблението и цените като цяло. За ЕС и еврозоната се очаква се очаква растежът да остане силен, през тази година 2,1 на сто, а през 2019 г. - 2 на сто. След пет поредни тримесечия на силен растеж обаче икономиката забави темпа през първата половина на 2018 г., като прогнозите бяха понижени с 0,2 процентни пункта спрямо обявените през пролетта за ЕС, така и за еврозоната. Очаква се през втората половина на годината растежът леко да се засили, тъй като условията на пазара на труда се подобряват, дълговете на домакинствата намаляват, потребителското доверие остава високо, а паричната политика е все така благоприятна. "Лекото понижаване в сравнение с пролетта отразява въздействието върху доверието, оказвано от напрежението в търговията, несигурността в областта на политиката и нарастващите цени на енергията. Прогнозите ни сочат, че растежът през 2018 и 2019 г. ще продължи, въпреки че допълнителното ескалиране на протекционистките мерки представлява очевиден риск. В търговските войни няма победители - само губещи", коментира Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси.
Източник: Монитор (13.07.2018)

Индустриалното производство у нас с по-голям ръст от този в ЕС Индустриалното производство в България бележи ръст от 1,8% през май спрямо предходния месец. За сравнение средният ръст на показателя в ЕС е 1,2 на сто, сочат данни на Евростат. Резултатът на България е по-добър от редица страни с положителен ръст на производството, сред които Холандия (1,6%), Испания (1%), Норвегия (0,9%), Финландия (0,9%), Италия (0,7%), Словения (0,7%), Гърция (0,4%) и Великобритания (0,4%). Сред страните, в които има спад, пък са Дания (-2,8%), Португалия (-2%), Естония (-0,4%), Румъния (-0,4%). На годишна база у нас няма промяна в показателя, което обаче също илюстрира подобряване на ситуацията, тъй като през април спрямо същия период на миналата година индустриалното производство отбеляза спад от 0,7%. Производството в рамките на еврозоната нарасна през май с 1,3% спрямо април, когато се понижи с 0,8%, като очакванията на финансовите пазари бяха за повишение с 1,2 на сто. Това представлява най-солиден негов растеж от ноември 2017-а година и едва второто му повишение от началото на годината, след като и през март нарасна с 0,5 на сто. Производството в целия Европейски съюз пък нарасна през май с 1,2% на месечна база след спад с 0,8% през април, като производственият растеж на годишна база също се ускори до 2,4% от 1,9% през предишния месец.
Източник: expert.bg (16.07.2018)

Рекордно ниска безработица отчита Агенцията по заетостта през юни Установената тенденция за намаляване на регистрираната безработица в страната продължава и през юни, като през месеца равнището се установява на 5.7 на сто, информираха от Агенцията по заетостта. Административната статистика отчита понижение от 0.4 процентни пункта спрямо май 2018 г. и от 1.1 процентни пункта на годишна база. Регистрираните безработни в края на месеца са общо 188 576, като числеността им се свива с 5.9 процента спрямо предходния месец и с 15.9 на сто спрямо година по-рано. Новорегистрираните лица през юни са 21 898, като от тях 1 704 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. От началото на годината служителите от бюрата по труда са активирали 31 903 лица, като е приложен целият инструментариум за активиране на Агенцията по заетостта: трудови борси, срещи и презентации със завършващите образование, организирани от кариерните центрове, дейности на младежки, ромски, трудови медиатори и др. Освен към безработните, дейността на бюрата по труда е насочена също към заети, учащи и пенсионери, през юни 818 души от тези групи са били регистрирани като търсещи работа. Общо 23 769 лица са постъпили на работа през месеца, като 75.2 на сто от тях са устроени в реалната икономика. / novinite.bg
Източник: Други (17.07.2018)

Годишната инфлация през юни се ускори до 3,2% Инфлацията в България през юни значително се ускорява, показвайки годишен темп на покачване от 3,2% - най-висок от 5 години насам. Индексът на потребителските цени за юни спрямо май е 100.1%, т.е. месечната инфлация е 0.1%. Инфлацията от началото на годината (юни 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 1.1%, а годишната инфлация за юни 2018 г. спрямо юни 2017 г. е 3.2%, сочат данните на Националния статистически институт. Хармонизираният индекс на потребителските цени (сравним показател с инфлацията в ЕС) за юни спрямо май 2018 г. е 100.5%, т.е. месечната инфлация е 0.5%. Инфлацията от началото на годината (юни 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 1.4%, а годишната инфлация за юни 2018 г. спрямо юни 2017 г. е 3%. Индексът на цените за малката кошница за юни спрямо май е 99.7%, а от началото на годината (юни 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 100.6%. През юни цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти - намаление с 0.8%; нехранителни стоки - увеличение с 0.4%; услуги - цените остават на равнището от миналия месец.
Източник: News.bg (17.07.2018)

България остава в топ 3 в ЕС по най-ниско съотношение дълг срещу БВП България продължава да заема трето място сред страните от Европейския съюз (ЕС) по най-ниско съотношение на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на 2018 г., показват данни на европейската статистическа служба Евростат. За периода януари-март съотношението на държавния дълг на България към БВП достига 24,1% спрямо 25,4% през последното тримесечие на 2017 г. През същия период на миналата година съотношението е било още по-високо – 28,2%. Дългът намалява и като стойност и на тримесечна, и на годишна база – до 24,1 млрд. лева през първото тримесечие. Това е с 964 млн. лева по-малко спрямо последните три месеца на миналата година, но с цели 2,6 млрд. лева по-малко спрямо периода януари-март на 2017 г. Страните с най-ниско съотношение на дълга към БВП за първото тримесечие на годината продължават да са Естония (8,7%) и Люксембург (22,2%).
Източник: Инвестор.БГ (20.07.2018)

Евростат: Българите - 4,9 млн. души през 2070 година Трайна тенденция на намаляване с 30 на сто на населението в дългосрочна перспектива - това показва демографската прогноза на Евростат за България за периода 2016-2070 година. По данните на Евростат, от 7.1 милиона души през 2016 година може да се стопим до 4.9 милиона до 2070 година. Още по-голям е сривът на населението в трудоспособна възраст, което до 2060 година се очаква да намалее с близо 40%. Тези данни са отчетени в приетия от правителството Доклад за националната ни сигурност през 2017-та година. Основните фактори за демографската картина са ниските нива на раждаемост, миграцията и смъртността. По данни на статистиката, към края на миналата година населението у нас е седем милиона и 50 хиляди и намалява с близо 52 хиляди спрямо 2016 година. На хиляда мъже се падат 1060 жени. През 2017 намалява броят на живородените деца. Те са почти 64 хиляди, но са с повече от хиляда по-малко спрямо 2016 година. В 19 области раждаемостта е по ниска от средната за страната. С най-ниските стойности са Габрово и Видин. Нарастват регистрираните бракове - 28 600.
Източник: БНР (24.07.2018)

3,6 млн. чужди туристи у нас от началото на годината 3 644 791 чуждестранни туристи са избрали дестинация България за първите шест месеца на 2018 г. Така за периода януари-юни тази година се отбелязва ръст от 8,9% спрямо същия период на 2017 г., показват данните по информация на Националния статистически институт. Само през юни 2018 г. чуждестранните посещения у нас нарастват с 4,7 на сто в сравнение със същия месец на миналата година. През юни 2018 г. 1 208 397 чуждестранни туристи са били в страната ни. Данните са потвърждение, че ръстът на туризма е устойчив и България се утвърждава като предпочитана дестинация, която предлага качествена услуга на разумни цени. За нас е много важно гостите ни, видели за пръв път страната, да се върнат отново, коментира министърът на туризма Николина Ангелкова. Класацията за входящ туризъм за шестте месеца на 2018 г. се оглавява от Румъния с 575 609 визити и 21,1 на сто увеличение спрямо същия период на миналата година. Втора позиция заема Гърция с 523 046 посещения, а на трето място се нарежда Турция, откъдето са дошли 318 735 туристи. Значителни ръстове се отбелязват от повечето от пазарите, включени в топ 50 на класацията, в сравнение с първите 6 месеца на 2017 г. Гостите от Великобритания са с 19,2% повече, от Полша се отбелязва 38,4% ръст, от Израел – 27,6 на сто увеличение. От Украйна ръстът е с 24 на сто, а от Франция и Испания чуждестранните посещения нарастват съответно с 20,8% и 22,7%.
Източник: Монитор (30.07.2018)

Производствените цени скачат с 6,8% за година Националният статистически институт отчита солидно покачване на производствените цени през юни тази година в сравнение със същия месец на 2017 година. Общият индекс на цените на производител през юни нараства с 6.8% на годишна база, което е предпоставка за ускоряване и на потребителската инфлация в България. Най-голямо увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 10.2%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9.0%, и в преработващата промишленост - с 6.0%. През юни спрямо предходния май индексът на цените на производител нараства с 0.8%. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 5.3%, в преработващата промишленост - с 0.8%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.1%. Намаление е отчетено при производството на тютюневи изделия - с 0.6%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0.1%. Индексът на цените на производител само за вътрешния пазар през юни се покачва с 0.5% спрямо предходния месец и нараства с 5.7% в сравнение със същия месец на 2017 година. Цените на производител, отчитайки и оборота на фирмите на международния пазар през юни се покачва с 1.2% в сравнение с май. За последните 12 месеца този показател се е повишил с 8.3%
Източник: Money.bg (31.07.2018)

Почти половината активни фирми в България са без нито един нает служител и в тях работят единствено собствениците им. През 2016 г. броят на "монопредприятията" е 169 625, или 48.7% от всички, които са имали дейност. Това показва новото изследване на НСИ "Демография на предприятията". То се провежда всяка година, като обхваща петгодишен период, за да даде картина за жизнеспособността на бизнеса у нас. Сегашното проучване обхваща петилетката от 2012 до 2016 година. Данните на НСИ показват, че през 2016 г. в страната са действали 347 967 фирми, което с 2.6% повече от предходната година. Новопоявилите се предприятия са 42 450. Най-много нови бизнеси са родени в търговията. Това е и секторът, в който най-често се регистрират семейни фирми, които разчитат само на труда на хора от фамилията, без да се наемат допълнително работници. Фирмите с персонал от 1 до 4 души са от втората по "гъстота" група в България. Те са 127 187 - малко над една трета от всички действащи предприятия. С персонал от 10 души или повече са едва 7.9% от активните фирми. Точно те обаче дават хляб на близо 70% от работещите българи. Статистиката показва, че през 2016 г. са били създадени само 558 дружества с над десет или повече наети. Наблюдението на НСИ проследява какво се случва с новите предприятия в изследвания петгодишен период. Оказва се, че в първата година от раждането си оцеляват 80%, но по-малко от 5% оцеляват до петата си година. Това означава, че над 95% от предприемачите не успяват да се преборят с конкуренцията, пазарната конюнктура, бюрокрацията и честата смяна на правилата и или фалират, или доброволно прекратяват дейността си. Според анализаторите високата "смъртност" на младите фирми е устойчива тенденция в последните десетина години, а обяснението е, че процедурата за откриване на бизнес стана по-лесна и по-евтина, но битката за оцеляване на пазара е трудна. НСИ посочва, че през 2015 г. от всички 40 358 нови фирми успешно са преживели първата година 32 745. Най-жизнеспособни са действащите в сектора "Транспорт и складиране", а като размер най-витални са тези с над 10 души персонал. В същото време от всички "родени" през 2011 г. предприятия пет години по-късно активни са само 4.7%. В петилетния период най-жилави се оказват фирмите от енергетиката, докато най-много закрити предприятия има в добивната промишленост. Всяка десета компания е "умряла" през 2015 г. показват още данните на НСИ. В случая статистиката има предвид онези фирми, които не са извършвали дейност повече от две години. През 2015 г. такива са били 34 853 предприятия, в които са се водили на щат близо 82 000 души. Най-много са неработещите предприятия в сектора търговия - 43.4% от всички, водещи се в Търговския регистър през 2015 г. Най-жизнеспособни са фирмите в добивната промишленост, ВиК сектора, енергетиката. При тях умрелите предприятия са под 1%.
Източник: Сега (01.08.2018)

Безработицата в България спадна до рекордно ниво Безработицата в България достигна рекордно ниско ниво през юни на месечна база – 4,8%, сочат последните сезонно изгладени данни на Евростат. Това е най-ниското равнище на безработица у нас поне от януари 2000 г. насам, откакто стартират данните на Евростат за България. На годишна база се вижда сериозно понижение, като през юни 2017 г. безработицата е била на ниво от 6,2%, или с 1,4 пр.п. по-висока. Безработните у нас през шестия месец на годината са били общо 160 хил. души, или с цели 49 хил. по-малко в сравнение с юни 2017 г. и с 5 хил. по-малко на месечна база. Нивото на младежка безработица в страната също продължава да се понижава, достигайки 10,9%. За сравнение, това е само с 0,2 пр.п. по-малко от данните за май тази година, но с 3,3 пр.п. под стойността за същия период на миналата година. Общо 16 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през шестия месец на годината.
Източник: Инвестор.БГ (01.08.2018)

Евростат: Българинът харчи най-много за храна Най-голямото перо от харчове в "потребителската кошница" на българина за 2017 г., е била храната, отчитат данни от анализ на Евростат за финансовите характеристики на потреблението за домакинствата в ЕС. По този показател страната ни е в компанията на Румъния, Латвия и Естония, където "храната" е най-важният показател в разходите за потребление на домакинствата, предава БТА. Общият потребителски разход на българина по различни пера, е бил 82 процента от общо 100, от които близо една трета, или 30 процента, са отивали за храна и неалкохолни напитки. Второто по големина перо в разходите на българина са били финансите, отделени за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или други твърди горива - около 15 на сто. За транспорт и социални осигуровки българинът е отделял около 7 на сто от доходите си. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си, а също и за алкохол и цигари - 4,2 на сто. За здравеопазване българинът е отделял 5,4 процента, за свободно време, културен отдих, както и за различни видове комуникации - по 4,4 на сто и др. В структурата на общия доход на българина през м.г. най-висок относителен дял заема работната заплата - 54,5 на сто. Доходите от всички други социални трансфери /пенсии, обезщетения за безработни, добавки за деца и други социални помощи и обезщетения/ формират около 30 на сто от общия доход на домакинствата у нас през 2017 г. От предметите за дълготрайна употреба най-масово българските домакинства са използвали телевизорът - близо 99 от домакинствата у нас са имали по един телевизор, а 30 на сто - по два или повече телевизора. Половината от българските домакинства /над 52 процента/ са имали по един автомобил, а 5 на сто - по два или повече автомобила. Мобилни телефони притежават вече 94 процента от българите, а стационарни телефони - 32 процента и т.н. Една четвърт от разходите на домакинствата в ЕС са свързани с поддръжката на жилището Характеристиките на потребление на домакинствата в ЕС варират и в голяма степен зависят от равнището на доходите, културните навици и географското положение на страните, отчита анализът на Евростат. Все пак най-голямата част, почти една четвърт от разходите за потребление на повечето домакинства в ЕС, са отивали за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или друг вид отопление /тук се изключва покупката на жилището/. Следващото най-голямо перо от разходите на европейците е било за транспорт - 13 на сто. Около 12 процента европейците са харчили за храна. Следващи по важност разходи за европейците са били за "ресторанти и хотели" и "отдих и култура" с дялове от около 9 процента, отчита анализът. Най-голям е бил делът на разходите за дома във Финландия - близо 30 процента, Дания - 29 процента, Великобритания - 27 процента, Швеция и Франция - по 26 процента и др. Най-разточителни в харченето за ресторанти и хотели са били жителите на Малта - 19 процента, Кипър - 17 процента и Испания - 16 процента. Ситуацията при съседите ни е следната - в Гърция най-висок дял от 20 процента се харчат за поддръжката на дома, около 17 процента - за храна и 16 процента - за хотели и ресторанти. В Румъния най-значителни /подобно на България/ са разходите за храна - 28 на сто, за дома се харчат около 22 процента от доходите на домакинствата, а трето най-голямо перо са разходите за транспорт - 12 процента. През 2017 г. Дания е била най-скъпата държава-членка в перото за "ресторанти и хотели" - 51 процента над средното за ЕС., за "храна" - също 50 процента над средното за ЕС, за "отдих и култура" - 48 на сто над средното за ЕС. Ирландия пък е била най-скъпата държава-членка за алкохолни напитки и тютюневи изделия - 74 на сто над средното за ЕС. Люксембург е бил най-скъпата страна в ЕС за жилища, вода, електричество и газ - 63 процента над средното за ЕС. Гърция е била лидер по скъпотия за комуникациите - 54 на сто над средното за ЕС , а Швеция е била най-скъпа за "дрехи и обувки" - 34 процента над средното за ЕС, отчита още анализът на Евростат.
Източник: 24 часа (01.08.2018)

Договорени са 55% от европарите 54% от европарите за програмния период 2014-2020 г. са договорени. Това показват данните в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН) към 31 юли. Това са 12,9 млрд. лв. от общо за България 23,68 млрд. Реално разплатените към тази дата пари са 4,38 млрд. лв., или 18,52%. На първо място по сключени договори е Оперативната програма “Транспорт и транспортна инфраструктура” - 82,20% от 3,69 млрд. лв. за усвояване. Реално са разплатени 24,1%, или 889 888 670 лв. Първи при реално усвоени пари от фирмите е ОП “Иновации и конкурентоспособност” - 30,21 на сто от 2,48 млрд. лв., процентът на договорените е 69,52%. При “Региони в растеж” процентът на договаряне е 76,33, а на разплатените - 26,83, което е близо 810 млн. лв. В четвъртата година на програмния период обаче Програмата за развитие на селските райони има едва 5,32% реално разплатени пари, което е 317 млн. лв. при ресурс от 5,9 млрд. лв. Договорени са 26,34 на сто от средствата, което е 1,57 млрд. лв. При нея повечето процедури не са отворени. По програма “Околна среда” са платени 279,3 млн. лв. при 3,64 млрд. лв. ресурс. При нея има забавяне заради учредяването на асоциациите на ВиК дружествата. Има раздвижване за програмата “Наука и образование за интелигентен растеж”, която буксуваше, тъй като нямаше опит. При нея 15,8% от 1,37 млрд. лв. са платени, което е 162 млн., договорени са 42,6%, или над 584 млн. лв.
Източник: 24 часа (01.08.2018)

Животозастрахователите продадоха полици за над 120 млн. лв. и покриха щети за 41 млн. лв. 120 731 447 лева – това е сумата на брутопремиите, които записват през първото тримесечие на годината животозастрахователите, регистрирани у нас. Почти 58% от тях формира застраховката "Живот и рента", по която компаниите отчитат продадени полици за 70 771 268 лв. По традиция концентрацията в сектора е голяма – първите две от общо 12 регистрирани у нас дружества държат малко над 45% от пазара по продадени застраховки. Формираният в края на тримесечието финансов резултат за животозастрахователите е печалба в размер на 9 435 хил. лв. За петте месеца от началото на годината браншът отчита продадени полици за 189 930 245 в. и покрити щети за 65 071 094 лв.
Източник: Медия Пул (02.08.2018)

27% повече разрешителни за строежи на жилищни сгради през април - юни През второто тримесечие на 2018 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 476 жилищни сгради с 8 178 жилища в тях и 1 023 667 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 32 административни сгради/офиси с 34 350 кв. м РЗП и на 1 274 други сгради с 959 613 кв. м РЗП. Това съобщи Националният статистически институт. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 27 на сто, жилищата в тях - с 30.9 на сто, а общата им застроена площ - с 25.5 на сто. При броя на издадените разрешителни за строеж на административни сгради и на други сгради също се наблюдава нарастване съответно с 23.1 и 24.2 на сто, а общата им застроена площ е повече с 3.8 и 50.3 на сто. В сравнение с второто тримесечие на 2017 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 10.4 на сто, но броят на жилищата в тях се увеличава с 40.6 на сто, а разгънатата им застроена площ - с 31 на сто. Издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради са по-малко съответно с 20 и 35.3 на сто. Същевременно РЗП на административните сгради намалява с 53.6 на сто, докато на другите сгради е с 1.2 на сто повече. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 223, София (столица) - 216, Варна - 133, и София - 125. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 3 168, Пловдив - 1 319, Варна - 713, и Кърджали - 501. През второто тримесечие на 2018 г. е започнал строежът на 1 128 жилищни сгради с 6 195 жилища в тях и с 812 169 кв. м обща застроена площ, на 25 административни сгради/офиси с 26 136 кв. м РЗП и на 724 други сгради с 545 449 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 56 на сто, жилищата в тях - с 49 на сто, а общата им застроена площ - със 70.5 на сто. Започнатите административни сгради също са повече (с 38.9 на сто), както и общата им застроена площ - с 15.5 на сто. Броят на започнатите други видове сгради нараства с 55 на сто, а тяхната РЗП - с 27.2 на сто. В сравнение с второто тримесечие на 2017 г. започнатите нови жилищни сгради намаляват с 11.9 на сто, но жилищата в тях се увеличават с 61.2 на сто, както и разгънатата им застроена площ - с 54.4 на сто. Броят на започнатите административни сгради е без промяна, докато тяхната РЗП нараства над два пъти. Започнатите други видове сгради намаляват с 43.3 на сто, а разгънатата им обща застроена площ - с 31.7 на сто. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в област: Пловдив - 156 жилищни и 77 други сгради; София (столица) - 188 жилищни, 7 административни и 34 други сгради; Варна - 125 жилищни, 3 административни и 39 други сгради; Бургас - 101 жилищни и 42 други сгради.
Източник: 24 часа (03.08.2018)

НСИ: Увеличават се започнатите жилищни сгради и разрешителните за строеж През второто тримесечие на 2018 г. е започнал строежът на 1 128 жилищни сгради с 6 195 жилища в тях и с 812 169 кв. м обща застроена площ, на 25 административни сгради/офиси с 26 136 кв. м РЗП и на 724 други сгради с 545 449 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 56%, жилищата в тях - с 49%, а общата им застроена площ - със 70.5%. Започнатите административни сгради също са повече (с 38.9%), както и общата им застроена площ - с 15.5%, показват данните на Националния статистически институт. В сравнение с второто тримесечие на 2017 г. започнатите нови жилищни сгради намаляват с 11.9%, но жилищата в тях се увеличават с 61.2%, както и разгънатата им застроена площ - с 54.4%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 156 жилищни и 77 други сгради; София (столица) - 188 жилищни, 7 административни и 34 други сгради; Варна - 125 жилищни, 3 административни и 39 други сгради; Бургас - 101 жилищни и 42 други сгради. През второто тримесечие на 2018 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 476 жилищни сгради с 8 178 жилища в тях и 1 023 667 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 32 административни сгради/офиси с 34 350 кв. м РЗП и на 1 274 други сгради с 959 613 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 27%, жилищата в тях - с 30.9%, а общата им застроена площ - с 25.5%. При броя на издадените разрешителни за строеж на административни сгради и на други сгради също се наблюдава нарастване съответно с 23.1 и 24.2%, а общата им застроена площ е повече с 3.8 и 50.3%. В сравнение с второто тримесечие на 2017 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 10.4%, но броят на жилищата в тях се увеличава с 40.6%, а разгънатата им застроена площ - с 31.0%. Издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради са по-малко съответно с 20.0 и 35.3%. Същевременно РЗП на административните сгради намалява с 53.6%, докато на другите сгради е с 1.2% повече. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 223, София (столица) - 216, Варна - 133, и София - 125. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 3 168, Пловдив - 1 319, Варна - 713, и Кърджали - 501.
Източник: Money.bg (03.08.2018)

България е сред страните в ЕС с най-висок ръст в търговията на дребно през юни България е сред страните в ЕС, в които се наблюдава най-висок ръст на търговията на дребно през юни в сравнение със същия месец на предходната година, показват данните на Евростат. С уточнението, че не за всички страни членки данните са налични. Според тях търговията на дребно расте за година в България с 6%. В Румъния данните са за 7.8% ръст, в Литва – със 7.2%, а в Унгария – с 6.1%. През месеца най-голямо годишно свиване се отчита в Малта (-1.5%), Австрия (-1.4%) и Естония (-1.2%). Средно за ЕС търговията през месеца нараства с 1.9%, което основно се дължи на по-активната търговия с храни, напитки и тютюневи изделия, отчитат Евростат. Спрямо май оборотът в търговията на дребно се запазва относително стабилен. За месец най-голям ръст се отчита в Германия – от 1.2%, и в Испания и Полша – с 0.7%. Най-големият спад се наблюдава в Швеция и Финландия – с 2.1%, и в Естония – с 1.9%.
Източник: econ.bg (06.08.2018)

Международните валутни резерви на България достигат 23,5 млрд. евро за полугодието Международните валутни резерви на Българя достигат 23,5 млрд. евро през юни, като ръстът спрямо предходния месец се ускорява до 3% при 1,4% през май. Това става ясно от месечния обзор за икономиката на страната на Министерство на финансите. Според анализа банковите резерви отбелязват най-висок растеж през месеца от 7,4%. Банкнотите и монетите в обращение и депозитът на правителството също имат положителен принос, като се покачват съответно с 1,7% и 3% спрямо месец по-рано. В същото време, задълженията към други депозанти отбелязват леко намаление от 0,3% при 19,4% нарастване предходния месец, което отразяваше преведените годишни премийни вноски на банките към Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Международните резерви продължават да спадат на годишна база, но положителната динамика през месеца ограничава темпа на понижение до 1,9% при 3,6% през май, пише още в обзора. Банковите резерви продължават да предопределят общия спад. Парите в обращение имат най-голям положителен принос и нарастват с 10,9% спрямо година по-рано, следвани от задълженията към други депозанти, с ръст от 30,7%, посочват от финансовото министерство. Темпът на растеж на кредита за частния сектор през май запазва нивото си от предходния месец от 6,6% на годишна база. Както нефинансови предприятия, така и домакинствата имат положителен принос за общото нарастване. Кредитът за нефинансовите предприятия се увеличава със същия годишен темп като този през април от 2,9%, воден от овърдрафт и кредити с матуритет над 5 години. Растежът при потребителските и жилищните кредити се ускорява, съответно до 15% и 9,8% на годишна база. Според МФ това допринася за положителното развитие на кредита за домакинствата, с ръст от 8,8%, въпреки ускорението на спада при „други кредити“ до 23,3% при 16.1% през април. Тенденцията на понижение на лошите и преструктурирани кредити се запазва и през май те отчитат годишно намаление от 14,3%. Така делът им в общите кредити за нефинансови предприятия и домакинства се понижава до 12,4% при 15,2% година по-рано.
Източник: Инвестор.БГ (07.08.2018)

Бeзpaбoтицaтa pe?opднo ниc?a, зaeтocттa - нa въpxa Глaдът зa ?aдpи в бългapc?aтa и?oнoми?a cтaвa вce пo-гoлям Бългapc?ият пaзap нa тpyдa в мoмeнтa e в мнoгo cилнa фaзa нa e?cпaнзия. Caмo дoпpeди гoдинa и пoлoвинa гoвopиxмe зa възcтaнoвявaнe нa пaзapa нa тpyдa, нo вeчe нaвлизaмe в eдни pe?opдни cтoйнocти ?a?тo нa зaeтocттa, тa?a и pe?opднo ниc?и пo oтнoшeниe нa бeзpaбoтицaтa. Toвa e eднa oт пpичинитe зa пo-бъpзoтo пo?aчвaнe нa тpyдoвитe възнaгpaждeния пpeз пocлeднитe 2 г. c пo 10% нa гoдишнa бaзa, ?oeтo e o?oлo 7-8% peaлeн pъcт, ?aтo ce oтчeтe инфлaциятa.
Източник: 24 часа (08.08.2018)

Потребителите очакват инфлацията да се ускори през следващата година Потребителското доверие в икономиката леко се влошава като паралелно с това очакванията за продължаващо поскъпване на основни стоки се увеличават. Това показват данните на националната статистика за наблюдение на потребителите към юли. Нагласите за икономиката през следващите 12 месеца са надолу както спрямо предходното тримесечие, така и в сравнение с година по-рано. Данните показват по-резервирани нагласи за финансовото състояние на домакинствата през следващата година спрямо числата от април (с 0.8 пункта надолу). Те вероятно идват основно от инфлационните страхове (които се повишават с 9.4 пункта), тъй като нагласите за безработицата са да продължи да пада, което подобрява покупателната способност на домакинствата. За справка, годишната инфлация през юни се повиши до 3.2% вследствие на поскъпващи храни, горива и някои услуги. В резултат на тези относително негативни очаквания за домашните финанси по-малко хора планират покупка на кола, жилище или да започнат ремонт у дома. Същевременно пък друг показател отчита, че потребителите приемат настоящата ситуация за по-удобен момент спрямо април за покупка на предмети за дълготрайна употреба. Повече хора планират да харчат сега, а през следващата година да спестяват, показват данните. Това означава, че потреблението вероятно ще продължи да е основен двигател за икономиката и през второто и третото тримесечие на 2018 г. На теория притесненията от инфлация може да пресушат ентусиазма за покупки, което от своя страна да забави икономиката. Страховете на хората в България донякъде се четат и в прогнозите на институции като ЕК, МВФ и Световната банка, които също очакват по-висок темп на растеж на потребителските цени през тази година. Икономистите пък засега са на мнение, че ускорението няма да е притеснително високо.
Източник: Капитал (08.08.2018)

Влошава се мнението на хората за икономическата ситуация у нас През юли 2018 г. общият показател на доверие на потребителите намалява с 0.6 пункта спрямо равнището си отпреди три месеца, което се дължи изцяло на пониженото доверие сред населението в селата, съобщават от НСИ. Мненията на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващите дванадесет месеца, са леко влошени в сравнение с предходното наблюдение. По-резервирани в сравнение с април са и оценките и очакванията им относно промените във финансовото състояние на техните домакинства. Оценките за изменението на потребителските цени през последните дванадесет месеца също са по-неблагоприятни спрямо мненията, изразени три месеца по-рано. Същевременно и инфлационните очаквания за следващите дванадесет месеца се засилват, в резултат на което балансовият показател се повишава с 9.4 пункта. По отношение на безработицата в страната през следващите дванадесет месеца прогнозите на живеещите в градовете се изместват към запазване или незначително намаление, докато очакванията на населението в селата са тя да се увеличава с умерено темпо. През юли анкетата регистрира известно подобрение на общата оценка на настоящата ситуация да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба, като и намеренията на потребителите да извършват такива разходи през следващите дванадесет месеца остават благоприятни. Малко по-позитивна е и нагласата на градското население по отношение на извършването на разходи за "покупка на кола" през следващите дванадесет месеца.
Източник: Дума (08.08.2018)

Токът в България най-евтин в ЕС Токът в България продължава да е най-евтин в Европейския съюз, сочат актуализирани данни на Евростат за 2017 година. За първи път статистическата агенция сравнява средните цени в отделните държави, за които има налични данни. 0,097 евро е средната стойност на електроенергията за киловатчас в България след данъци и такси. Втората най-ниска цена е в Литва - 0,1103 евро, следват Унгария, Хърватия и Румъния, където тя е почти идентична. Най-скъп е токът в Белгия, където се плащат 0,2845 евро. Евростат обобщава, че в повечето държави цената варира между 10 и 20 цента за киловатчас. Газът в България също е много евтин - 0,0355 евро за киловатчас - втората най-ниска цена в ЕС. Преди нас е само Румъния, където се плаща по 0,0302 евро. Най-скъп е Швеция - 0,1197 евро. В повечето от 21 страни газът е под 8 цента за киловатчас.
Източник: 24 часа (08.08.2018)

35% от новопостроените жилища са двустайни Най-много от новопостроените жилища са с две стаи (35.5%), следват тези с три стаи (32.3%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.7%. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт за второто тримесечие на 2018 г. 573 са новопостроените сгради, а апартаментите в тях са 2 285. Спрямо второто тримесечие на 2017 г. сградите са с 11 по-малко, или с 1.9%, а жилищата намаляват с 290, или с 11.3% . Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив /91 сгради с 274 жилища/, Варна /88 сгради с 502 жилища/ и Бургас / 69 сгради с 381 жилища/. Със стоманобетонна конструкция са 74.2%, с тухлена - 21.8%, с друга - 3.5%, и с панелна - 0.5%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (73.5%), следвани от жилищните кооперации (15.5%). През второто тримесечие на 2018 г. в сравнение с второто тримесечие на 2017 г. броят на новопостроените къщи и сгради от смесен тип се увеличава, докато броят на новопостроените жилищни кооперации и вили намалява. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през второто тримесечие е 206.9 хил. кв. м, или с 2.3% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2017 г., а жилищната площ намалява със 7.6% до 126.8 хил. кв. метра.
Източник: Стандарт (08.08.2018)

Промишленото производство се увеличава през юни През юни 2018 г. промишленото производство нараства с 1% спрямо май и с 3.6% спрямо юни 2017 г., съобщи Националният статистически институт. Месечното увеличение се дължи основно на добивната промишленост, където скокът на производството е с 18.4%. В преработващата промишленост увеличението е с 0.5%, а в енергетиката е отчетено намаление с 0.3%. По значителен ръст в преработващата промишленост има при производството на превозни средства, без автомобили - с 9.3%, производството на тютюневи изделия - със 7.9%, производството на химични продукти - със 7.7%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 6.2%. Статистиците регистрират спад при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 8.1%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 5.6%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4.5%, производството на мебели - с 3.9%. Сравнението с година по-рано сочи ръст в добивната промишленост с 8.3%, и в преработващата промишленост - с 3.8%, а спад с 4.6% в енергетиката. Спрямо юни 2017 г. най-съществено е увеличението на производството на превозни средства, без автомобили - с 35.7%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 31.2%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 19.2%, производството на напитки, производството на изделия от каучук и пластмаси и производството на електрически съоръжения - по 11.2%. Намаление е отчетено при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 11.8%, производството на облекло - със 7.7%, производството на хранителни продукти - със 7.6%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - със 7.1%. Спадът в производството на тютюневи изделия се забавя до 5.6% годишно при двуцифрени стойности в предишните месеци.
Източник: Капитал (09.08.2018)

Средният осигурителен доход за страната за юни е 875 лева Размерът на средния осигурителен доход за страната за юни 2018 г. е 875 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. е 855,83 лв., показва справка на сайта на Националния осигурителен институт. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец юли 2018 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Капитал (09.08.2018)

Строителството намалява през юни По предварителни данни на Националния статистически институт през юни 2018 г. индексът на строителната продукция намалява с 0.7% спрямо май и с 2.9% спрямо година по-рано. През юни продукцията от инфраструктурата е под равнището от предходния месец, като намалението е от 0.8%, а при сградното строителство намалява с 0.6%. На годишна база понижението на строителната продукция през юни 2018 г. се определя от отрицателния темп при инфраструктурата, където спадът е с 4.%, а регистрираното намаление при сградното строителство е от 2.1%.
Източник: econ.bg (09.08.2018)

Търговията на дребно нараства с над 6% за една година Оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" нараства със със 6,1% за една година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт за юни 2018 година. В сравнение със същия месец на 2017 г. има увеличение при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 15.6%, търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 11.3%. Наблюдава се увеличен оборот и при търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 6.5%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 4.5%, както и облекло, обувки и кожени изделия - с 2.8%. Наблюдава се по-значително увеличение на оборота спрямо предходния месец при фармацевтични и медицински стоки - с 2.9%, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2.0%. По-значителен спад е регистриран при компютърната и комуникационна техника - 2.3%, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 1.7%. Намаление е отбелязано при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 2.6%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 0.5%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0.4%.
Източник: econ.bg (09.08.2018)

Над 62 хил. души са продължително безработните, регистрирани в бюрата по труда Така наречените "продължително безработни" са едно от най-големите предизвикателства, с които държавата се опитва да се справи от години. Става въпрос за хора, които стоят без препитание повече от 12 месеца. Като една от мерките, които се предприемат за справяне с този проблем – съвсем скоро предстои да бъде подписано Национално рамково споразумение между три министерства – социалното, на здравеопазването и на образованието и Националното сдружение на общините, съобщава БНР. Целта е със съвместни усилия на различните институции според компетенциите и възможностите им да се решават проблемите на продължително безработните, които са обект на социално подпомагане – от намирането на работа до осигуряване на жилище. От началото на годината действат и редица нови услуги, които се предоставят от Центровете за заетост и социално подпомагане, които са общо 73 в цялата страна. По данни на Агенцията по заетостта към 31 юли 2018 г. продължително безработните, регистрирани в бюрата по труда, са 62 591 души. Главният експерт в Главна дирекция „Услуги по заетостта“ в агенцията Весела Верянова каза, че те са 3,7% от общо регистрираните безработни. По думите ?, най-голям е броят на продължително безработните лица в област Благоевград, а най-малко те са в София - град. От 2016 г. страната ни, като член на ЕС, има препоръка за сключване на т.нар. "Споразумение за интеграция в заетост" на продължително безработните. От 1 юни 2018 г. са предприети действия и е започнало сключването на такива споразумения между 12-ия и 18-ия месец от продължителната безработица на всеки един от тези хора. Услугата е въведена във всички 73 центрове за заетост и социално подпомагане, които са изградени в цялата страна. Целта на тези услуги е по-ефективна подкрепа на тези хора за преодоляването на различните препятствия, които те срещат при търсенето и започването на работа. Само за първия месец от въвеждането на тази услуга са сключени над 6500 споразумения с безработни, като 650 са постъпили на работа, а близо 300 са насочени към услуги от други институции.
Източник: econ.bg (09.08.2018)

Износът нараства с 1.6% към края на полугодието Износът на България към държавите извън ЕС продължава да намалява и през юни заради слаби продажби на горива и оръжия. От началото на годината показателят отчита спад от 15% на годишна база. Общият износ обаче е на плюс от 10.6%, като така общият експорт достига близо 25.6 млрд. лв. към края на полугодието. Сумата е с половин милиард над нивото, отчетено през същия период на 2017 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). С най-голям ръст са продажбите на продукти от селското стопанство и машини към ЕС. Само през юни българският износ към трети страни отчита годишен спад от 8.3%. Според националната статистика над половината от минуса към полугодието идват от слаби продажби на горива в държавите извън съюза - от 1.5 млрд. лв. миналата година сумата пада до 772.7 млн. лв. към юни. Изменението е видимо и в данните по държави, които показват намаление на износа към Египет (със 72.4%) и Турция (с 18.3%) - основните дестинации на експорта на горива от България. Тук фактор са малките изнесени количества, докато цената на петрола на международните пазари се покачва. Спад е видим и при стоките от абстрактната категория "Разнообразни готови продукти" по Стандартната международна външнотърговска класификация. Годишното понижение тук е 27% до малко над 1 млрд. лв. през периода януари - юни. Продуктите в групата действително са разнообразни - от облекла, мебели и лекарства, до оръжия и боеприпаси. Сравнение на сумите, разпределени по други класификации, навежда на мисълта, че понижението идва от оръжията. Резултатите от отчетите на държавните военни заводи през първото тримесечие също отчетоха понижение на продажбите на някои от дружествата. Положителна промяна има в продажбите на химични продукти, които нарастват със 7.4% от началото на годината до 955 млн. лв. Друг плюс идва от износа към трети страни на сурови материали, негодни за консумация (където се изключват горивата), който се повишава от 521 млн. до 550 млн. лв. Общо двете групи обаче вдигат темпа на растеж на износа към държави извън ЕС едва с 1 пр.п. Сега националната статистика публикува подробна разбивка на числата за българския износ към ЕС през май. Според данните експортът към съюза нараства с 12% през първите пет месеца на 2018 г., като една трета от увеличението идва от продажбите на машини и части - те достигат 3.9 млрд. лв. към май при 3.3 млрд. лв. миналата година. Значителен ръст отчита и износът на готови храни и продукти от селското стопанство, където продажбите достигат 1.7 млрд. лв. с увеличение от 43.1% на годишна база. Като цяло сумата на българския експорт към ЕС приближава 14.9 млрд. лв. през периода януари - май.
Източник: Капитал (13.08.2018)

Средната работна заплата достига 1119 лв. през юни Заплатите в страната продължават да нарастват, като през юни средното брутно възнаграждение достига 1119 лв. и се увеличава с почти 9% на годишна база. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Така средното нетно месечно възнаграждение през юни става 868.32 лв. За цялото второ тримесечие средната брутна заплата в страната достига 1125 лв. и е нараснала с 4.5% спрямо първите три месеца на 2018 г. и с 8.2% спрямо второто тримесечие на 2017 г. Най-голям ръст през второто тримесечие спрямо предходното отбелязват заплатите в селското и горско стопанство – 9.8%. Следват ги наетите в строителството с 8.2%. Така техните средни възнаграждения през периода април – юни достигат съответно 910 и 887 лева. На годишна база ръстът е воден от сектора на информационните технологии - с 15.5%, образованието - с 12.3%, и строителството - с 11.4%. Най-високите заплати обаче продължават да са на работещите в сферата на ИТ и телекомуникации. С ръст от над 13% за годината, средното месечно възнаграждение в сектора достига 2663 лева. В другата крайност остават работещите в хотели и ресторанти, които получават средно по 697 лв. на месец. Заплатите на работещите в доскоро бумтящия имотен сектор са надолу с 6.2% на годишна база. Факторите за продължаващия ръст на възнагражденията са няколко - прегряването на пазара на труда, което стимулира фирмите да се конкурират за кадри, ежегодното увеличение на минималната работна заплата и на осигуровките. Средната месечна работна заплата в обществения сектор през второто тримесечие на 2018 г. продължава да изпреварва тази в частния, вероятно заради увеличението на заплатите на учители, военни, полицаи и др. Така средното възнаграждение в обществения сектор нараства с 9.6% и достига до 1155 лв. за периода април-юни, докато в частния ръстът е 7.6% до 1115 лв.
Източник: Капитал (13.08.2018)

Износът към трети страни пада с 8.3% през юни на годишна база От друга страна продажбите на български стоки в ЕС нарастват с 4,3%, като така общият експорт на страната остава без промяна спрямо миналогодишното си ниво. Това е осми пореден месец, в който износът към държави извън съюза регистрира намаление спрямо същия период на предходна година. Според предварителните данни причината за понижението през юни е спад на продажбите в трети страни на стоки от категориите "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" и "Разнообразни готови продукти". В първата група спадът вероятно идва от особено висока база през 2017 г. А във втората абстрактна категория освен лекарства, облекла и мебели влизат и оръжията.
Източник: Капитал (13.08.2018)

Износът за ЕС расте повече от вноса към края на май През периода януари - май 2018 г. износът на България за ЕС се увеличава с 12% спрямо същия период на миналата година, а вносът - с 9.7%, показват данните на Националния статистически институт. Експортът за петте месеца е за 14.9 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 68.8% от износа за държавите - членки на ЕС. Най-голям ръст е отбелязан в секторите "Храни и живи животни" (43.1%) и "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата) (34.8%). Спад се наблюдава в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (30.8%). Вносът е на стойност 16.4 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. Най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (31.2%), а най-голямо намаление се наблюдава в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (15.8%). Външнотърговското салдо за периода е отрицателно и е на стойност 1.5 млрд. лв.
Източник: econ.bg (13.08.2018)

През юни 6.5% повече чужди туристи са отсядали в хотелите През юни с 6.5% повече чужденци и 6.9% повече българи са отсядали в хотелите в сравнение с година по-рано, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През месеца общият брой на нощувките във всички места за настаняване е 4.064 млн. или с 4.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 9.5%) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди. В хотелите с 4 и 5 звезди са били 66% от общия брой нощувки на чужди граждани и 31.8% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 24.9% от нощувките на чужди граждани и 30.2% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 9.1 и 38%. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през юни 2018 г., са 389.1 хил. и са реализирали средно по 2.5 нощувки. Чуждите граждани са 599.8 хил., като 67.2% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 5.2 нощувки. Общата заетост на базите е 47.7%, като се увеличава с 2.5 процентни пункта в сравнение с юни 2017 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 62.9%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 45.2%, и с 1 и 2 звезди - 26.8%. Приходите от нощувки през юни 2018 г. достигат 200.3 млн. лв., или с 6.5% повече в сравнение с юни 2017 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от български граждани - със 7.2%, така и от чужди граждани - с 6.4%.
Източник: econ.bg (13.08.2018)

Безпрецедентен недостиг на кадри у нас Безпрецедентен недостиг на кадри у нас, отчитат икономисти. Данните на Евростат показват, че 45% от предприятията смятат, че липсата на работна ръка ограничава производството им, предаде Би Ти Ви. Кризата с уменията у нас се задълбочава, а оказва се българите са сред най-уверените в Европа, че уменията им ще бъдат актуални и след 5 години. В държавите от Източна Европа около 60-70% от работещите имат опасения доколко ще са адекватни уменията им, докато нивото на неуверените в България се доближава по-скоро до това в Германия и Австрия. Проучване на Агенцията по заетостта сред работодателите показа, че се търсят кадри на всички нива – както инженери, така и средни специалисти – техници, готвачи и сервитьори. Сега се прави втори анкета. Същите кадри обаче се търсят и в Западна Европа.
Източник: 24 часа (13.08.2018)

Областният град с най-малко работещи през юни е Видин Едва 16 568 души са работещите във Видин през юни, сочат данните на НСИ. Най-много са заетите в София - 763 978 души, следват пловдивчани с 223 103 души, варненци със 159 100 души и бургазлии със 137 085. С 42,6 хил. повече в сравнение с първото тримесечие на т.г. са наетите по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2018 г. Очаквано през летните месеци се увеличават наетите в хотелиерството и ресторантьорството, селското, горско и рибно стопанство, както и в строителството. Най-голямо е намалението на наетите в дейност "Образование". От НСИ поясняват, че наетите в първото полугодие на т.г. са с 13,7 хил. повече в сравнение със същия период на 2017 г. Средната брутна месечна работна заплата за април 2018 г. е 1145 лв., за май - 1110 лв., а за юни - 1119 лв. Най-голямо увеличение на заплатите е регистрирано в селското, горско и рибно стопанство (с 9,8%), в строителството с 8,2%, и във финансови и застрахователни дейности с 6,7%. С най-големи възнаграждения са хората, които работят в областта на създаването и разпространението на информация и творчески продукти и далекосъобщения - средно с 2663 лв. В дейностите по финанси и застраховане средната заплата е 1922 лв., а в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - средно 1821 лв. Средно с 39 лв. е по-висока средната заплата на работещите в хуманното здравеопазване и социални дейности през второто тримесечие в сравнение с първото - от 1100 лв. се увеличава на 1149. За същия период обаче заплатите на заетите в образованието се увеличават с 68 лв. В областта на професионалните дейности и научните изследвания за 3 месеца заплатите средно от 1592 лв. стават 1661 лв. Сериозен е ръстът на възнагражденията на работещите във финансови и застрахователни дейности от 1801 лв. скачат на 1922 лв. (средно със 121 лв.), докато при заетите със създаване и разпространение на информация и творчески продукти увеличението е само със 79 лв. Най-нископлатени остават хотелиерите и ресторантьорите средно с 697 лв. и строителите с 887 лв. средна заплата за второто тримесечие. Запазва се тенденцията средната брутна месечна заплата да е по-висока в обществения, отколкото в частния сектор.
Източник: Дума (13.08.2018)

Фирмите от преработващата промишленост са отчели най-голям ръст на печалбата си през 2016 г. - 504 млн. лв. повече, в резултат на което през 2017 г. отбелязват и най-голям ръст на внесените в хазната корпоративни данъци. На второ място са компаниите от търговията с ръст на печалбата от 390.7 млн. лв., следвани от финансовия сектор. Към 31 декември 2017 г. 27-те банки у нас са платили 222.2 млн. лв. корпоративен данък, което е с 47.2 млн. лв. повече от 2016 г. Налогът е върху рекордно високата печалба от 1.262 млрд. лв. печалба - най-висока за последните 5 години. Според доклада на НАП основна причина за повишаването й през 2016 г. е оптимизирането на административните разходи и намаляването на разходите за обезценка на лоши кредити. Както в."Сега " неколкократно вече отбелязва, сериозен принос за печалбата на банките имат и постоянно растящите такси и комисиони през последните години. Вдигането на минималната и средната работна заплата и спадът в безработицата пък са в основата на по-високите приходи от данъци върху доходите на гражданите. Към края на 2017 г. от заплати по трудови договори в хазната са постъпили 2.277 млрд. лв., което е с 10% повече от предходната година. Най-големите платци на данък върху дохода са работещите в сектор "Създаване и разпространение на информационни и творчески продукти". Следват заетите в добивната и преработващата промишленост, във финансовия сектор, транспорта, комуникациите и енергетиката. НАП обаче не публикува данни за размера на платените данъци върху доходите в тези сектори. От еднолични търговци, свободни професии и граждански договори през 2017 г. са платени 316 млн. лв. данък върху доходите, което е с 10% повече от предходната година.
Източник: Сега (14.08.2018)

Безработицата е опасно ниска, предупреждават анализатори Много ниските нива на безработица, динамичният растеж, емиграцията и скоростното развитие на сектора на услугите създадоха значителен недостиг на кадри в шестте държави от Централна и източна Европа (ЦИЕ), членове на ЕС, се казва в най-новия доклад на Colliers International - "Загадката на пазара на труда в ЦИЕ". В резултат над икономиките им надвисва опасност от забавяне на икономическото развитие и на намаляване на частните инвестиции в региона. Ако това се случи, то ще се отрази негативно и на търсенето на бизнес имоти в региона в следващия икономически цикъл. Анализът описва шест възможности за реакция, на първо място завръщането на работещите в Западна Европа. По данни на международната компания към 2016 г. над 500 хил. граждани на Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България са емигрирали в Западна Европа. Предпоставка за това е повишаването на заплатите в родните им страни. Друг източник на работна сила са бившите съветски републики като наличието на чужденци за пръв път е толкова видимо в региона, смята авторите на анализа. В него се цитират данни на Световната банка, според която. 7.1% от населението на Чехия през 2017 г. са граждани на други държави. Най-ниският процент е в Полша – 1.8%. Там 221 307 души са украинци, според същия източник, като това число може да се окаже и двойно в действителност. Украинците подпомагат полската икономика и съответно разрешаването на въпроса с недостига на пазара на труда. Гражданите и на други държави като Русия, Беларус и Молдова също могат да допринесат за това, според "Колиърс интернешънъл". Повишаването на качеството на пазара на труда чрез по-добро образование и обучение, увеличаването на работната активност на хората между 15 и 64 г., също биха били успешни политики в дългосрочен план. В анализа се посочва, че автоматизацията на работните процеси и по-кратката работна седмица също могат да се отразят благоприятно на пазара на труда. Дава се за пример Германия, чиято автомобилна индустрия е преминала на 28-часова работна седмица.
Източник: Дневник (14.08.2018)

28.2% от населението във възрастовата група 15 - 64 г. са икономически неактивни, показва последното наблюдение на работната сила на НСИ за второто тримесечие на 2018 г. Това са 1.28 млн. българи, като сред тях, разбира се, има ученици и студенти, тъй като под икономически неактивни статистиката разбира хората, които не са нито заети, нито безработни. Обезкуражените лица - тези, които са извън работната сила, но не търсят работа, защото не вярват, че ще намерят, продължават да намаляват и към края на второто тримесечие са 84 400 (с 31 200 по-малко в сравнение със същия период на 2017 г.). Около 2 млн. души - почти две трети от всички заети, работят в сектора на услугите, 940 700 (29.8%) - в индустрията, и 214 100 (6.8%) - в селското, горското и рибното стопанство. От всички заети 3.9% (123 500) са работодатели, 7.1% (223 900) - самостоятелно заети лица (без наети), 88.2% (2.785 млн.) - наети лица, и 0.8% (24 100) - неплатени семейни работници. 2.123 млн. (76.2% от заетите) работят в частния сектор, а 662 200 (23.8%) - в обществения. С временна работа са 118 100, или 4.2% от наетите лица.
Източник: Сега (15.08.2018)

Българската икономика забавя растежа си Българската икономика забавя растежа си, като през второто тримесечие ръстът е от 3.4% спрямо 3.6 на сто през предходния период. Предварителните данни на Евростат сочат, че България е на пето място в ЕС по ръст на БВП на годишна база. Това е и най-бавната експанзия от второто тримесечие на 2015 г. насам. Сред страните членки на ЕС най-голям ръст на БВП на годишна основа през второто тримесечие е постигнала Полша (5%), следвана от Унгария (4.4%), Латвия и Румъния (4.2%). Преди България се нареждат още Словакия и Кипър (3.9%) и Литва (3.7%). Данните на националната статистика показват, че брутното образуване на основен капитал нараства по-бавно - 4.4% спрямо 7.0% през първото тримесечие. Износът също нараства по-малко - с 2.7% спрямо 4.4 процента. Вносът нараства с 4.6 на сто, както и през първите три месеца на годината. Потребление се увеличава значително - с 4.7% спрямо 3.3 на сто. На тримесечна база брутният вътрешен продукт се повишава с 0.8%, като се забавя спрямо повишението от 0.9% през първото тримесечие на 2018 г.
Източник: Сега (15.08.2018)

Брутният вътрешен продукт се повиши с 3.4% за година През второто тримесечие на годината брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.4% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.8% спрямо първото тримесечие на тази, сочат сезонно изгладените данни, разпространени от Националния статистически институт (НСИ). Според експресните оценки за периода април - юни БВП в номинално изражение достига 26.047 млрд. лева. Най-голям дял в него заема крайното потребление (79%). През второто тримесечие бруто капиталообразуването заема 23.1 на сто относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през второто тримесечие на 2018 г. принос за регистрирания икономически растеж спрямо първото тримесечие има увеличението на крайното потребление с 1.8%, и на бруто образуването на основен капитал с 0.1 на сто. През второто тримесечие на 2018 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година износът и вносът на стоки и услуги се увеличават съответно с 2.7 и 4.6%.
Източник: Дневник (15.08.2018)

Безработицата падна до 5.5%, при жените - до 4.7% През второто тримесечие коефициентът на безработицата е 5.5%, с 0.8% по-нисък отколкото през същия период на 2017 г., сочат данни на Националния статистически институт, събрани чрез анкети в домакинствата. Броят на безработните е 182.2 хил., от които 109.8 хил. (60.3%) са мъже и 72.4 хил. (39.7%) - жени. При мъжете намалението на показателя е от 6.9 на 6.1%, а при жените - от 5.7 на 4.7%. От всички безработни 13.6% са с висше образование, 49.1% - със средно, и 37.3% - с основно или по-ниско образование. През второто тримесечие на 2018 г. продължително безработни (от една или повече години) са 106.3 хил., или 58.4% от всички безработни. Обезкуражените (които искат да работя, но са убедени, че няма да намерят работа) са вече под 90 хил. души при 120 хил. преди година.
Източник: econ.bg (15.08.2018)

Годишната инфлация е 3.5% през юли Годишната инфлация от юли миналата година до същия месец на 2018-та е 3.5%, съобщиха днес от Националния статистически институт. Според данните за месец левът се е обезценил с 0.7%. През юли 2018 г. спрямо предходният месец най-сериозно са се увеличи цените в сферите развлечения и култура (+ 5.6%) и ресторанти и хотели (+ 2.3%). Поевтиняването е най-чувствително при цените на облеклото и обувките (-2.8%). Цените на продуктите в малката потребител кошница са се повишири с 0.3% за месец и с почти процент от декември до юли.
Източник: econ.bg (15.08.2018)

Националната статистика отчете годишна инфлация от 3,5%. Общият разход на лице от домакинство през второто тримесечие на 2018 г. е 1 331 лв. и се увеличава с 11.4% спрямо същото тримесечие на 2017 година. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна (31.5%), следвани от разходите за жилище (15.9%), данъци и социални осигуровки (13.7%) и разходите за транспорт и съобщения (12.1%). Спрямо второто тримесечие на 2017 г. относителният дял на разходите за храна и безалкохолни напитки намалява с 1.0 процентен пункт, а делът на разходите за транспорт се увеличава с 0.7 процентни пункта. Като абсолютни стойности през второто тримесечие на 2018 г. в сравнение със същото тримесечие на 2017 г. видовете разходи средно на лице от домакинство се променят, както следва: • Разходите за храна и безалкохолни напитки се увеличават от 388 на 419 лв. (с 8.0%); • Разходите за алкохолни напитки и цигари се увеличават от 53 на 59 лв. (с 11.0% ). • Разходите за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) нарастват от 196 на 213 лв. (с 8.6%). • Разходите за здравеопазване се увеличават от 69 на 77 лв. (с 10.4% ). • Разходите за транспорт и съобщения нарастват от 135 на 161 лв. (с 18.7% ). • Разходите за свободно време, културен отдих и образование нарастват от 40 на 53 лв. (с 31.3% ). • Разходите за данъци и социални осигуровки се увеличават от 162 на 182 лв. (с 12.2%).
Източник: Банкеръ (16.08.2018)

348 лева ще е линията на бедност през 2019 година Линията на бедност в България през 2019 г. ще е 348 лева, реши правителството. Сумата е с 27 лева по-висока в сравнение с размера й през настоящата година. Сумата е определена на база на методика, утвърдена от Министерския съвет през 2006 г. Показателят се изчислява в зависимост от данните в изследването "Наблюдение на домакинските бюджети в Република България", което ежегодно се провежда от Националния статистически институт. Линията на бедност се използва като референтна стойност при формирането на социалната политика в областта на доходите и жизненото равнище на населението, уточниха от МС. Междувременно Националният статистически институт съобщи, че общият доход средно на човек от домакинство през второто тримесечие на 2018 г. е 1474 лева и спрямо същия период на 2017 г. се повишава с 8.7 на сто. Общият разход е бил 1331 лв. и се увеличава с 11.4 на сто. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял e доходът от работна заплата (56.7 на сто), следван от доходите от пенсии (28.1 на сто) и от самостоятелна заетост (6.6 на сто). Спрямо второто тримесечие на 2017 г. относителният дял на дохода от работна заплата остава без промяна, доходът от пенсии се увеличава с 1.8 процентни пункта, а доходът от извън работна заплата намалява с 1.4 процентни пункта.
Източник: Стандарт (16.08.2018)

Инфлацията в ЕС малко над 2%, в България 3.6% Индексът на потребителските цени до 2,2 на сто в Европейския съюз и до 2,1 на сто в еврозоната през юли, съобщава европейската статистическа служба Евростат на сайта си. Предходният месец инфлацията бе на ниво съответно 2,1 на сто и 2 на сто. През юли 2017 г. инфлацията бе 1,5 на сто в ЕС и 1,3 на сто в еврозоната. България е сред европейските страни с най-силно ускоряване на инфлацията миналия месец, отчетено на годишна основа. През юли 2017 г. инфлацията в страната ни бе едва 0,6 на сто, припомня Евростат. Най-висока юлска инфлация се отчита в Румъния (4,3 на сто), България (3,6 на сто), Унгария (3,4 на сто) и Естония (3,3 на сто). Най-бавен е бил инфлационният темп в Гърция (0,8 на сто), Дания (0,9 на сто) и Ирландия (1 на сто). Спрямо юни 2018 година, годишната инфлация се е понижила в девет страни членки, останала е стабилна в шест и се е повишила в тринайсет. През юли тази година най-силно за ускоряването на инфлацията са допринесли категориите на енергията (0,89 процентни пункта), услугите (0,64 процентни пункта), храните, алкохола и тютюна (0,49 процентни пункта), а неенергийните промишлени стоки са поскъпнали с 0,12 процентни пункта.
Източник: econ.bg (20.08.2018)

Евростат: Едва 2% от българите пътуват зад граница за удоволствие Около 30 процента от населението - или почти всеки трети българин, е пътувал поне веднъж през годината - в рамките на България или зад граница - за удоволствие. За сравнение - средният процент на населението в Европа, което пътува с туристическа цел, е 62 на сто - тоест европеецът пътува двойно повече. Данните са от анализ на Евростат за туристическите пътувания на гражданите на ЕС през 2016 г., цинирани от БТА. Според данните на европейската статистика над 1,8 млн. сънародници са направили поне веднъж пътуване с цел туризъм през 2016 г. В огромната си част обаче тези пътувания са били вътре в страната (около 26 на сто от общо 30-те процента), като само 2 процента от пътуващите българи са почивали зад раница, а други 2 процента са предприели комбинирано пътуване. Средният разход на пътуващ българин с цел туризъм зад граница е бил 156 евро, при 336 евро среден разход за туризъм за жител на ЕС, отчита още Евростат. Данните на европейската статистика в общи линии съвпадат и с данните на НСИ за пътуванията на българите през изминалата 2017 г. - най-голям дял са били пътуванията на българите вътре в страната (около 85 та сто от всички пътувания). Около 11 на сто от пътуванията на българите са били зад граница, а около 4 на сто са били смесени - вътре в страната и зад граница. Средният разход на едно лице при пътуване в страната е бил около 200 лева, а зад граница - малко над 500 лева, отчита НСИ. Най-голямото перо при пътуването на българите вътре в страната са били нощувките и храната (около 40 на сто), а зад граница - транспорта (около 30 на сто). Относителният дял на самостоятелните пътувания на българите (вътре в страната и без резервация) е бил 95 на сто, а зад граница и също без резервация - 63 на сто. Най-активни в туризма са били българите във възрастовата граница 25-45 години - близо половината от всички пътувания са били на хора в тази възрастова категория.
Източник: Club Z (21.08.2018)

Над 1,3 млрд. евро са приходите от международен туризъм у нас за първите шест месеца на тази година. Те нарастват с 9,7% спрямо периода януари-юни година по-рано, сочат данните на Българската народна банка. Само за месец юни постъпленията от международните туристически пътувания надхвърлят 490 млн. евро, като се увеличават с 8,1 на сто в сравнение със съответния месец на миналата година. Резултатите са изключително добри и за пореден път доказват, че туризмът в България се развива с устойчив ръст и че със съвместните усилия на държавата и туристическия бранш страната ни се позиционира като дестинация, предлагаща качествен и разнообразен туристически продукт, коментира министър Николина Ангелкова. Данните от БНБ за ръст на приходите бяха очаквани, тъй като в края на юли НСИ съобщи, че 3 644 791 чуждестранни туристи са избрали дестинация България за първите шест месеца на 2018 г, което е увеличение от 8,9% спрямо същия период на 2017 г.
Източник: Stroimedia (21.08.2018)

От всички страни в ЕС България е най-зависима от търговията с Турция, показват най-новите данни на Евростат. Една пета от износа на българските фирми извън Евросъюза отива именно към южната съседка, подобен е процентът и на стоките, които България купува от Турция, и това са най-високите дялове в рамките на ЕС. В номинално изражение лидери по внос от Турция са Германия (13.9 милиарда евро), Обединеното кралство (8.4 милиарда евро) и Италия (8.3 милиарда евро). Сумата за България е 1.86 млрд. евро.
Източник: Сега (22.08.2018)

Фирмите плащат дълговете си с 10 дни по-бързо С 10 дни се скъсява времето за междуфирмените плащания в България. Срокът е сведен до 27 дни, при 37 дни през 2017 г. Що се отнася до плащанията от публичния сектор към бизнес, периодът на разплащане на задълженията е 30 дни през 2018 г. и 31 дни през 2017 г., показва доклад на компанията за събиране на дългове Intrum. Средноевропейското време за междуфирменото разплащане е 34 дни, като се отчита подобрение спрямо 2017 г., когато периодът е бил 37 дни. Очертава се ясна положителна тенденция към по-гъвкаво разплащане на задълженията между компаниите за 2018 г., коментират от БТПП. Латвия, Естония и Ирландия са лидери по най-бързо време за разплащане между компаниите – съответно 18, 19 и 20 дни. Точно обратната е ситуацията в Португалия - 66, Босна и Херцеговина - 56, и Италия - 56 дни, които са нужни, за да се получат плащания за извършена услуга или продадена стока. В отношенията между бизнеса и крайните потребители се наблюдава по-кратък срок за разплащане, в сравнение с корпоративните разплащания. Средното време, което е нужно в Европа, е 22 дни през 2018 г. и 27 дни през 2017 г. В България плащанията между бизнес и крайни потребители са средно 20 дни през 2018 г., а през 2017 г – 19 дни. Лидер отново са Прибалтийските републики, а най-дълго време за разплащане между бизнеса и клиентите коства на Испания(43), Босна и Херцеговина (39) и Португалия (39). Основният извод от цялостното изследване според БТПП е, че клиентите все още плащат късно, но бизнесът в цяла Европа изглежда е станал малко по-устойчив, когато става дума за способността им да се справят с последиците от забавянето на плащанията. 6 от 10 компании предпочитат да има по-дълъг период за разплащане, за да могат да планират по-добре паричните си потоци и реализацията на продуктите, като по този начин те са по-сигурни и спокойни. 20% от бизнеса изразява мнението, че ако разплащането между контрагентите се подобри, ще се ускори и процесът по наемане на кадри. Според БТПП остава обезпокоително, че плащанията от публичния сектор към компаниите в страната отнемат повече време от корпоративните плащания. Напомняме, че към 31.03.2018 г. просрочените задължения от страна на държавата към бизнеса и гражданите са близо 328 млн.лв. Изследването обхваща 29 страни в Европа. Проведено е сред 9607 компании, като в него са отразени данни в периода януари-март 2017 и 2018 г.
Източник: Монитор (22.08.2018)

Българите пътуват много, но предимно в страната През второто тримесечие на 2018 г. 1 084,9 хил. българи са направили туристически пътувания, съобщи Националният статистически институт. Преобладаващата част от тях - 77,7 на сто, са пътували само в страната, 17,5 на сто - само в чужбина, а 4,8 на сто са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2017 г. общият брой на пътувалите на възраст 15 и повече навършени години се понижава с 5,6 на сто, като броят на пътувалите в страната намалява с 12,4 на сто, докато броят на пътувалите в страната и чужбина и само в чужбина се увеличава съответно с 58,3 и 22,4 на сто. През второто тримесечие на 2018 г. най-много са пътували българите на възраст 25 - 44 години - 431,4 хил., или 39.8 на сто от всички пътували хора. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като най-висок е този дял при хората на възраст 45 - 64 години - 80,4 на сто от пътувалите в тази възрастова група. При пътуванията в чужбина делът на пътувалите на възраст 15 - 24 години е най-голям - 22,5 на сто от пътувалите в съответната възрастова група. По-голяма част от туристическите пътувания на хората на възраст 15 и повече навършени години както в страната (44,3 на сто), така и в чужбина (65,6 на сто) са били с цел "почивка и екскурзия". През второто тримесечие на 2018 г. като самостоятелни са били регистрирани 1 490,6 хил., или 91,3 на сто от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 96,5 на сто, а на тези в чужбина - 65,4 на сто. В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял в страната са тези за храна - 39,8 на сто, докато в чужбина са разходите за транспорт - 29,2 на сто. През второто тримесечие на 2018 г. средният разход при пътуване с лична цел на един човек на възраст 15 и повече навършени години е 180,89 лв. в страната и 610,77 лв. в чужбина. Разходите на един човек за професионално пътуване са средно 157,73 лв. в страната и 1 053,72 лв. в чужбина.
Източник: Банкеръ (23.08.2018)

Оборотите на издателската дейност и трудовото посредничество намаляват Индексите на оборотите в сектора на услугите нарастват значително през второто тримесечие с изключение на издателската дейност, трудовото посредничество и дейностите по охрана и разследване. Това показват данните на Националния статистически институт, сравнени със същия период на миналата година. В транспорта и складирането оборотите нарастват с 12.8% годишно. Най-значително е увеличението във въздушния транспорт - с 23.5%, и в пощенските услуги - с 18.3%. В сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" годишното увеличение е с 15.3%. То е най-високо в производството на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" - с 24.6%, в информационните технологии - с 24.5%, и в информационните услуги - с 20.3%. В този сектор намаление се наблюдава само при издателската дейност - със 7.3%, след 13.5-процентен ръст между януари и март. В т. нар. "Други бизнес услуги" най-съществен е ръстът на офис дейностите и спомагателното обслужване на стопанската дейност - със 17.4%. В туроператорската и турагентската дейност увеличението е с 15.6%, в архитектурните и инженерните услуги - с 12.8%, в юридическите и счетоводните консултации - с 12.5%. Най-голямо намаление в сектора е регистрирано при трудовото посредничество - с 6.6%. Спадът в дейностите по охрана и разследване е с 2 на сто.
Източник: Дневник (24.08.2018)

Производствените цени в земеделието намаляха през второто тримесечие Производствените цени в селското стопанство намаляват през второто тримесечие на 2018 г. с 5,8% на годишна база, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Продукцията от растениевъдството поевтинява с 8,5%, а продукцията от животновъдството - с 2,3%. Спрямо предходната година цените в земеделието спадат с 2,9%, като в растениевъдството намалението е с 1,9%, а в животновъдството - с 4,2%. През второто тримесечие на 2018 г. спрямо същото тримесечие на 2017 г. най-голямо намаление се наблюдава в цените на пресните плодове - с 20%. По-ниски са цените на: техническите култури - с 13,1%, пресните зеленчуци - с 13,2%, картофите - със 7,8%, и фуражните култури - с 5,8%. Цените на зърнените култури се запазват на почти същото равнище с незначително намаление от 0,3%. Намаление е отчетено в цените на: слънчогледа - с 8%, царевицата за зърно - с 6,1%, маслодайната роза - с 33,2%, оранжерийните домати - с 26,5%, ябълките - с 22,8%, черешите - с 26,6%, и кайсиите - с 14,3%. Повишават се цените на: твърдата пшеница - с 3,7%, ечемика - с 6,8%, неолющения ориз - с 12,7%, оранжерийните краставици - с 29,5%, и на ягодите - с 31%. Спрямо същото тримесечие на 2017 г. цените на живите животни намаляват с 6,5%. Намалението е в резултат на спад в цените на: свинете - с 10,5%, козите - с 8,3%, и на домашните птици - с 6,4%. Увеличение отбелязват цените на едрия рогат добитък - с 1,1%. При животинските продукти растат цените на: кокошите яйца за консумация - с 24,1%, биволското мляко - с 20,1%, и пчелния мед - с 10%. Намаление е отчетено в цените на овчето мляко - с 5,2%. През второто тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. растат цените на: зърнените култури - с 1%, картофите - с 6,6%, и пресните плодове - със 7%. Спрямо 2017 г. най-голямо намаление е отчетено в цените на техническите култури - с 12,3%, и по-малко в цените на фуражните култури - с 1,6%, и на пресните зеленчуци - с 1,9%. В животновъдството цените на живите животни намаляват с 8%, а на животинските продукти - c 1,7%. През второто тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. увеличение е отчетено в цените на: ечемика - с 3,7%, черешите - с 9,5%, кайсиите - с 3,8%, и ягодите - с 22,2%. По-ниски са цените на: слънчогледа - с 4,9%, маслодайната роза - с 36,2%, оранжерийните краставици - с 3,5%, и царевицата за силаж - с 32,8%. В животновъдството през второто тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. намаление се наблюдава в цената на всички основни категории животни с изключение на едрия рогат добитък, чиито цени се повишават с 0,6%. Цените на свинете намаляват с 12%, на овцете - с 6,6%, на козите - с 6,8%, и на домашните птици - с 6,2%. При животинските продукти увеличение отбелязват цените на: козето мляко - с 4,7%, биволското мляко - с 1,3%, кокошите яйца за консумация - с 1,6%, и пчелния мед - с 1,1%. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за второто тримесечие на 2018 г. е по-висок с 1,9% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 2,3% спрямо 2017 година.
Източник: Инвестор.БГ (27.08.2018)

Евростат: Потребителски стоки и услуги са най-евтини в България България се оказва най-евтината страна в ЕС за широк кръг от стоки, услуги и храни, отчита анализ на Евростат за нивата на цените на потребителските стоки и услуги в Евросъюза през 2017 г. Страната ни е с най-нисък тотален показател за всички потребителски стоки и услуги в Евросъюза с индекс от 44, при среден индекс от 100 пункта за ЕС-28. Страните в ЕС с най-високи индекси за скъпи потребителски стоки и услуги са Дания и Люксембург - и двете с по 141 пункта, тоест с 41 пункта над средното за ЕС. Страната ни е с най-ниски цени за алкохол, вино, бира, цигари и тютюневи изделия - индекс от 56 при среден показател 100 пункта за ЕС. Най-евтини отново у нас са облеклото, обувките, както и всякакви аксесоари свързани с мъжкото и дамско облекло - 78 пункта /при 100 за ЕС/. Поддръжката на дома с отопление, електричество, вода, както и други домакински услуги отново е най-евтина у нас - 30 пункта при 100 за ЕС. Медицинските продукти, лекарствата, здравните и дентални услуги са най-евтини у нас в рамките на целия Евросъюз - 29 пункта при 100 за ЕС. Продуктите за леки автомобили, горивата, транспортните услуги и т.н. отново са най-евтини у нас - 66 пункта при 100 за ЕС. Образованието /от основно до висше/ и всички свързани с него такси и учебници са най-евтини у нас сред 28-те членки на ЕС - 25 пункта при среден показател от 100. Разходите за ресторанти, кафенета, барове, хотели и други развлечения отново са най-ниски у нас - 45 пункта при 100 за ЕС. Освен България, която държи лидерството за най-ниски цени в широк диапазон потребителски стоки и услуги, най-ниски са цените на плодовете, зеленчуците и безалкохолните напитки в Румъния - 62 пункта при 100 за ЕС /по този показател страната ни има 73 пункта/. От друга гледна точка обаче страните с най-ниски ценови показатели на стоки и услуги като Румъния и България, отчитат и най-високи показатели за хора, живеещи в риск от бедност и социално изключване /40 процента за България и 38 процента за Румъния/. В най-скъпите държави на ЕС Дания и Люксембург обаче е най-нисък и ръстът на хората в риск от бедност - едва 16 на сто, отчита Евростат.
Източник: Дарик радио (28.08.2018)

Над 5 милиона чуждестранни туристи са посетили страната от януари до юли Общо 5 265 367 чуждестранни туристи са посетили страната ни в периода януари-юли на 2018 г. Така за седемте месеца на годината се отбелязва ръст от 6,9 на сто спрямо същия период на 2017 г., показват данните на Националния статистически институт. Това съобщават от Министерството на туризма /МТ/. Само през миналия месец общият брой туристически посещения на чужденци в България е възлизал на 1 620 576, което е увеличение от 2,7 на сто в сравнение с юли 2017 г. През шестия и седмия месец на годината общо 2 828 973 чуждестранни туристи са избрали България за своята почивка. В първите два летни месеца - юни и юли, чуждите туристи у нас нарастват с 3,6 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Данните са доказателство, че туризмът се развива устойчиво, а България е предпочитана дестинация, която предлага качествен продукт на разумни цени. За нас е много важно чуждите туристи да остават доволни и да се връщат отново за следващите си ваканции, е коментирала министърът на туризма Николина Ангелкова, цитирана от пресслужбата на МТ. Класацията за входящ туризъм за седемте месеца на 2018 г. се оглавява от Румъния със 769 811 визити и 27,7 на сто увеличение спрямо същия период на миналата година. Втора позиция заема Гърция с 628 957 посещения, а на трето място се нарежда Германия, откъдето са дошли 435 992 туристи. Значителни ръстове се отбелязват на повечето от пазарите, включени в топ 50 на класацията, в сравнение с първите 7 месеца на 2017 г. Гостите от Великобритания са с 17,5 на сто повече, от Израел се отбелязва 26,5 на сто ръст, от Украйна - 24,3 на сто увеличение. От САЩ ръстът е с 13,6 на сто, а от Испания и Норвегия чуждестранните посещения нарастват съответно с 21,8 на сто и 47,4 на сто.
Източник: 24 часа (29.08.2018)

Ръст на пътуванията на българи в чужбина през юли, както и на чужденци у нас Пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2018 г. са 727.5 хиляди, или с 9.3 на сто над регистрираните през юли 2017 година, отчита НСИ. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през юли 2018 г. формират пътуванията с цел гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия - 40.5 на сто, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 39.9 на сто, и пътуванията със служебна цел - 19.6 на сто. През юли 2018 г. посещенията на чужденци в България са 2 152.8 хиляди, или с 6.5 на сто повече в сравнение с юли 2017 година. През юли 2018 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 57.2 на сто, следвани от посещенията с други цели - 35.4 на сто, и със служебна цел - 7.4 на сто.
Източник: 24 часа (29.08.2018)

Райфайзенбанк, месечен икономически обзор: По-нисък ръст на БВП от очакваното Райфайзенбанк (България) ЕАД публикува редовния си месечен икономически обзор с коментар на данните, налични към август, с фокус върху ключови макроикономически показатели. Анализаторите на банката отчитат, че според експресните оценки на НСИ през второто тримесечие на 2018 г. БВП се увеличи с 3.4% на годишна база, което бе малко по-бавно от темпа през първото тримесечие на годината (3.5%). „Нетният експорт бе отрицателен и задържа ръста на икономиката, като при него износът нарасна с 2.7%, а вносът с 4.6%, в сравнение с второто тримесечие на 2017 г.“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. От страна на производството, през второто тримесечие продукцията на индустрията отново нарасна, но само с 1.2% на годишна база. От своя страна строителството намаля - с 0.5% на годишна база, въпреки силния ръст от предходните четири тримесечия. Коефициентът на безработица намаля с 0.8 пр.п. през второто тримесечие до 5.5%, отразявайки положителната динамика на БВП и се очаква бавно да продължи да се подобрява. На този фон средната работна заплата в страната се повиши с 85 лв. (в сравнение с второто тримесечие на 2017 г.) до 1125 лв. на месец. Месечната инфлация за юли беше 0.7%, а от началото на годината се натрупа инфлация от 1.7%. „За нея най-голям принос имаха поскъпващите хранителни продукти, жилищата - наеми, текущ ремонт и поддържане, транспорт, ресторанти, хотели и др.“, допълва Калчев.
Източник: econ.bg (30.08.2018)

НСИ: Стопанската конюнктура през август е неблагоприятна През август 2018 г. стопанската конюнктура в страната се оценява като неблагоприятна, съобщи Националният статистически институт (НСИ), цитиран от БГНЕС. Общият показател на бизнес климата намалява с 2,9 пункта спрямо нивото си от юли, като понижение на показателя е регистрирано във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ се понижава с 1,9 пункта, което се дължи на влошените очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Анкетата регистрира подобрение на осигуреността на производството с поръчки, но това не е съпроводено с повишени очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила остават основните пречки за развитието на бизнеса, посочени съответно от 37,7% и 33,7% от предприятията. По отношение на продажните цени в промишлеността мениджърите прогнозират запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През август съставният показател „бизнес климат в строителството“ спада с 3,8 пункта в резултат на по-резервираните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Мненията им относно настоящата строителна активност се подобряват в сравнение с последния месец, докато прогнозите им за следващите три месеца са дейността да се задържи на същото равнище. През август анкетата отчита засилване на негативното влияние на факторите „недостиг на работна сила“ и „конкуренция в бранша“, които изместват на трето място затрудненията на предприятията, свързани с несигурната икономическа среда. Относно продажните цени в строителството преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ намалява с 4,0 пункта, което се дължи на изместване на оценките и очакванията на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията от „по-добро“ към запазване на „същото“. Мненията им за обема на продажбите през последните три месеца, както и очакванията им за следващите три месеца са по-неблагоприятни. Най-сериозният проблем, затрудняващ дейността на предприятията, остава конкуренцията в бранша, следван от несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени по-голяма част от търговците предвиждат запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През август съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ се понижава с 2,8 пункта в резултат на по-неблагоприятните очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Същевременно обаче мненията им за настоящото и очакваното търсене на услуги са по-оптимистични. Очакванията на мениджърите относно продажните цени в сектора на услугите са те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: econ.bg (30.08.2018)

Бизнес климатът все влоши с близо 3% през август Стопанската конюнктура в страната е оценена от предприемачите в страната като неблагоприятна през месец август, става ясно от данните на НСИ. Общият показател на бизнес климата намалява с 2,9% спрямо нивото си от юли. Понижение има във всички наблюдавани от НСИ сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги. След повишение през май стопанската конюнктура се влоши през юни. През юли имаше задържане на нивото й и сега показателят намалява с близо 3%. В промишлеността понижението е с 1,9 пункта. Причината - влошени са очакванията на предприемачите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Несигурната икономическа среда и недостигът на работници остават основните пречки за развитието на бизнеса, посочени съответно от 37,7 и 33,7% от предприятията. В строителството - сектора, в който работата върви най-интензивно именно през летните месеци, стопанската конюнктура се понижава с 3,8%. Оценките и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията се влошава. Засилва се негативното влияние от недостиг на работна ръка и конкуренцията в бранша. Другото затруднение за строителните предприятия е несигурната икономическа среда. В търговията на дребно бизнес климатът намалява с 4 пункта. Очакванията на търговците на дребно за следващите три месеца са неблагоприятни за обема на продажбите. Това обаче, което най-много ги затруднява, е конкуренцията в бранша, несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. Бизнес климатът в сектора на услугите се понижава с 2,8%. И тук това е заради по-неблагоприятните очаквания на ръководителите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. По-оптимистични са единствено за търсене на услугите. Пречките, за които споделят, са свързани с конкуренцията в бранша и несигурната икономическа среда. Предприемачите от всички сектори не очакват промяна на цените през следващите три месеца.
Източник: Дума (30.08.2018)

Заводските цени се увеличиха с 4.7% годишно през юли Производствените цени през юли намаляват с 0.8% спрямо предходния месец и се увеличават с 4.7% спрямо юли 2017 г., съобщи Националният статистически институт. За месец в добивната промишленост е отчетено поевтиняване с 8.4%, а в преработващата промишленост - с 1.0%, в енергетиката има повишение с 1.1%. По-съществен месечен спад на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - със 7.6%, и при производството на мебели - с 0.4%. Най-голям ръст спрямо юни има при производството на тютюневи изделия - с 1.4%, производството на метални изделия, без машини и оборудване, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм и производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - по 0.5%. Сравнението с година по-рано показва, че в преработващата промишленост заводските цени са се вдигнали с 5.2%, в енергетиката - с 3.7%, и в добивната промишленост - с 3.1%. Най-значителен годишен ръст отчита производството на основни метали - с 5.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 5.6%, и обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 5.3%. Намаление на цените е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 0.6%. Заводските цени на храните за година нарастват с 0.6%, на напитките - с 1.3%, на лекарствата - с 1.2%.
Източник: Дневник (31.08.2018)

Електрониката вдига износа с по-висока добавена стойност Българският износ с по-висока добавена стойност трайно се повишава през последните години. Тази категория вече заема близо една четвърт от общия експорт на страната. Обемът на експорта ни през миналата година е бил 30.2 млрд. щ. долара, като най-висок дял в него - близо 3 млрд. щ. долара, има износът на продукти на електротехниката и електрониката. Основните купувачи са в Германия, Италия, Франция. Изделията ни често се вграждат в крайни изделия там, а след това се реализират в целия свят. И така е вече трета поредна година, в която изделията на електротехниката, електрониката и машиностроенето изместват в експортната листа на страната горивата, които дълги години държаха лидерската позиция там. Това показва анализ на Българска стопанска камара за външната търговия на България в периода след присъединяването към Европейския съюз. Тези данни за успеха на сектора обаче не са известни на обществото и за това сме виновни преди всичко ние - браншовата организация, че не сме достатъчно активни в разгласяването на тези данни, отбелязва Румен Атанасов, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката. Един такъв сектор може да осигури много успешна кариера за младите хора. Но оттук идва и най-острият проблем, който е от последните няколко години - дефицитът на такива кадри. Професионалистите в бранша са добре платени, но за да стане това, се изисква учене, инвестиране в знания, нещо, за което малко младежи имат време и желание, констатира Атанасов. През последните пет години износът на българските производители в този бранш отбелязва средногодишен ръст от 5%, докато в същото време световният внос на такива изделия се е увеличил само с един процент. Това пък според експерти за този пазар означава, че тези български продукти са достатъчно конкурентоспособни на международните пазари и успяват да изместят други доставчици на същите изделия. Но същевременно трябва да се отбележи и друг голям проблем - диверсификацията на пазарите. От над 4800 стоки в експортната ни листа 570 се изнасят само за една държава, например кабелни снопове за автомобили за Турция. Страната ни може да увеличи износа си за развитите страни, като стане поддоставчик на големите фирми и като се включи в глобалните вериги на доставки. Според Румен Атанасов, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката, фирмите ни трябва да се специализират в определени продуктови направления, където вече имаме постижения заради голямата конкуренция и различното технологично ниво, с което компаниите в страната разполагат. Основните пазари, където страната ни изнася, са обединеният европейски пазар, а също тези в САЩ, в Северна Африка, на Средния Изток и Русия, но руският в последно време губи своето значение. От друга страна, Атанасов препоръчва на компаниите у нас да гледат към пазара на Балканите, който в момента е слабо развит, а има сериозен потенциал и не малко предимства - близост, по-ниски транспортни разходи и други предпоставки от този род. Основните продукти, в които България има шансове на световните пазари, са мехатронните комплекти, както и други комплексни продукти, изискващи повече интелектуален труд, отколкото масово производство. Не бива да се пропуска и друг факт - че в основата на повишената конкурентоспособност на българските стоки стоят международните компании, които имат предприятия у нас, и в по-малка степен - принос на местни фирми. Именно така работи днес и браншът "Електроника и електротехника", който е една сплав от големи световни производители и български компании, а някои от тях са регионални лидери в своята пазарна ниша. Повечето от заводите са изградени "на зелено", разширяват се през годините, а пазари намират основно в чужбина. Инвестициите помагат на предприятията да свиват разходите си, както и да произвеждат по-качествени изделия. Браншът "Електротехника и електроника" е на трето място по оборот и на четвърто място по брой на заетите както в ЕС, така и в България. По-важно е това, че голяма част от изделията му влизат като полуфабрикати в междинното потребление при производство на машини, автомобили и други изделия. Фирмите пък произвеждат средства за автоматизация за всички други отрасли, като с това съществено допринасят за повишаване на производителността на труда. В бранша у нас работят 402 предприятия с общ годишен оборот 5.605 млрд. лева. Той е и един от най-големите работодатели с персонал 43 336 служители, като заедно с това създава и непреки работни места в други, свързани с него сектори (в търговията, логистиката и в следпродажбения сервиз). Високотехнологична и силно конкурентна индустрията следва тенденцията да инвестира активно в иновации както собствени средства, така и от различни еврофондове. Нова програма за стимулиране на иновациите за 107 млн. лв. ще тръгне до края на година. Въпреки успехите на бранша мехатрониката, която включва електротехниката и електрониката, е недооценена у нас, каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. А като принос във БВП у нас тя е далеч над средния европейски процент. Бизнесът се оплаква и от внос на некачествени изделия от трети страни, които не отговарят на техническите изисквания, както и сивата икономика, които не създават добра бизнес среда.
Източник: Банкеръ (03.09.2018)

Фирмите са произвели продукция за 168 млрд. лева през 2017 г. Най-голямо производство отчитат предприятията в промишлеността, следвани от тези в услугите и търговията, показва националната статистика Произведената продукция от 405 933 предприятия, които са дали отчет за дейността си през 2017 г., възлиза на над е над 168,05 млрд. лева. За миналата година те са на печалба от 16,729 млрд. лева, показват данните на Националния статистически институт. Заетите лица в нефинансовите предприятия са над 2,235 милиона. Принос на селско, горско и рибно стопанство 4,9% (19839 предприятия) от общия брой на отчетените фирми са в сектор „Селско, горско и рибно стопанство“. В тях е произведена продукция за 6,823 млрд. лв. от 87002 заети лица. Печалбата им за миналата година е 1,114 млрд. лв., като 77,1% от предприятията са приключили годината на плюс, 15% - със загуба, и 7,9% са излезли на нула. Промишлеността произвежда 44,5% от общия обем на фирмите През 2017 г. годишен отчет за дейността си са представили 34700 промишлени предприятия, или 8,5% от общия брой на фирмите, като над 90% от тях са в сектор „Преработваща промишленост“. Произведената продукция в промишления сектор през 2017 г. по текущи цени е на стойност 74,742 млрд. лв. и формира 44,5% от общия обем на продукцията на фирмите. В този сектор през 2017 г. работят 643 318 лица, или 28,8% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия. Промишлените фирми приключват 2017 г. с положителен финансов резултат от 5,627 млрд. лева. С най-голям принос е сектор „Преработваща промишленост“, който формира 83,6% от този резултат. Специализираните строителни фирми правят оборота на бизнеса Годишен отчет за дейността си през 2017 г. са представили 20361 строителни предприятия, или 5% от общия брой на отчетените в НСИ фирми. Най-голям е делът (над 50%) на тези, които извършват специализирани строителни дейности. През 2017 г. в строителния сектор е произведена продукция на стойност 13,486 млрд.лева по текущи цени, или 8% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. В строителните фирми заетите през 2017 г. са 141 782 и формират 6,3% от общия брой на работещите лица в нефинансовите предприятия. Строителният сектор завършва 2017 г. с положителен финансов резултат от 843 млн. лв. по текущи цени. Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети В НСИ годишен отчет за дейността си през 2017 г. са представили 141 995 търговски фирми, или 35% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия. Най-голям е делът на фирмите в търговията на дребно – 69% от всички търговски предприятия. В търговския сектор през 2017 г. е произведена продукция на стойност 23,012 млрд. лева по текущи цени, или 13,7% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. През миналата година в този сектор работят 498 161 лица, или 22,3% от общия брой заети. През миналата година търговските предприятия реализират положителен финансов резултат от 4,110 млрд. лв. по текущи цени, като търговията на едро формира 68,7% от този резултат. Дейност в сферата на услугите Годишен отчет за дейността си през 2017 г. са представили 189 038 фирми от сектора на услугите, или 46,6% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия в НСИ. По текущи цени в сектора на услугите през 2017 г. е произведена продукция на стойност 49,987 млрд. лева, която формира 29,7% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. През миналата година в този сектор заетите са 864 954, или 38,7% от общия брой на работещите в нефинансовите предприятия. Секторът на услугите приключва миналата година с печалба от 5,035 млрд. лв., като 33,9% от нея са реализирани в „Професионални дейности и научни изследвания“, пресмятат в НСИ.
Източник: Инвестор.БГ (03.09.2018)

Безработицата в еврозоната остава без промяна през юли Безработицата в еврозоната през юли се запазва на ниво от 8,2% без промяна спрямо предходния месец. Това става ясно от сезонно изгладените данни на Евростат. За сравнение, през юли 2017 г. делът на хората без работа в еврозоната е бил 9,1%. Сегашното ниво е най-ниското за еврозоната от ноември 2008 г. В Европейския съюз безработицата е на ниво от 6,8% през юли, което е подобрение спрямо отчетените 6,9% през юни и 7,6% през юли 2017 г. Делът на хората без работа в ЕС през миналия месец е най-ниското си равнище от април 2008 г. По оценки на Евростат 16,823 млн. души в ЕС, от които 13,381 млн. души в еврозоната, са били без работа през юли тази година. В сравнение с предходния месец броят на безработните намалява с 82 хил. в ЕС и със 73 хил. в еврозоната. Спрямо юли миналата година безработицата намалява с 1,949 млн. души в ЕС и с 1,368 млн. души в еврозоната. През юли 2018 г. най-ниско е било нивото на безработица в Чехия – 2,3%, Германия – 3,4% и Полша – 3,5%. Най-високо ниво на безработица пък е било регистрирано в Гърция – 19,5% (за май 2018 г.) и в Испания – 15,1%. На годишна база намаляване на броя на хората без работа се наблюдава във всички членове на съюза. Най-голям спад е отчетен в Кипър (от 10,7% до 7,7%), Гърция (от 21,7% до 19,5% между май 2017 и май 2018 г.), Португалия (от 8,9% до 6,8%) и в Хърватия (от 10,9% до 8,8%). За сравнение през юли 2018 г. безработицата в САЩ е била на ниво от 3,9%, понижавайки се от 4% през юни и от 4,3% спрямо същия месец на миналата година. През миналия месец 3,325 млн. младежи (под 25 години) са били без работа в ЕС, от които 2,365 млн. в еврозоната. На годишна база безработицата при младежите намалява с 466 хил. в ЕС и с 294 хил. в еврозоната. Младежката безработица е на ниво от 14,8% в ЕС и 16,6% в еврозоната в сравнение със съответно 16,8% и 18,7% през същия месец на 2017 г. През юли на-нисък е бил делът на младежите без работа в Герамния – 6,1%, Малта – 6,3% и Чехия – 6,6%, докато най-високи нива са били наблюдавани в Гърция – 39,7% (през май 2018 г.), Испания – 33,4% и Италия – 30,8%. В България безработицата през юли остава стабилна на ниво 4,8%, като делът на хората без работа в страната е бил същия и през юни. През същия месец на миналата година обаче безработицата у нас е била 6,2%. Броят на хората без работа през юли 2018 г. в България е бил 160 хил. при 161 хил. през предходния месец. Поглед към данните на годишна база обаче показва 210 хил. безработни през юли миналата година.
Източник: Инвестор.БГ (03.09.2018)

Преките чуждестранни инвестиции в България с ръст от 3,6% през 2017 г. По предварителни данни преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор в България към края на 2017 г. възлизат на 24,3 млрд. евро, което е с 3,6% повече в сравнение с 2016 година. Това съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). През 2017 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 10,5 млрд. евро, или с 4,3% повече спрямо предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ e секторът на услугите – 5,7 млрд. евро, което обаче е с 2,6% по-малко спрямо 2016 година. В сектор „Строителство” преките чуждестранни инвестиции през 2017 г. възлизат на 626 млн. евро, или с 2,8% повече в сравнение с предходната година. Според НСИ през 2017 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи във всички сектори на икономиката са 17,7 млрд. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 0,2%. В началото на седмицата от Българска стопанска камара изнесоха данни, според които в периода 2007-2017 г. общият обем на инвестициите у нас остава непроменен - около 18 млрд. лв. годишно, с пик през 2008 г., когато са 24 млрд. лв. Данните показаха, че само за десет години преките чуждестранни инвестиции са намалели 10 пъти в абсолютна стойност и 14 пъти като процент от БВП. От 17,7 млрд. лв. през 2007 г. те падат на 1,8 млрд. лв. през 2017 г., а като процент от БВП - от 28% през 2007 г. намаляват до 2% през 2017 г.
Източник: Инвестор.БГ (03.09.2018)

Цените в България са се увеличили с близо 85% за 17 години Европейската статистическа служба "Евростат" изчисли, че цените у нас са се увеличили с 84.6% в периода между 2000-2017 година. В същото време средното им повишение в рамките на целия ЕС е от 36 процента. За същия период в Румъния бележи ценови скок от цели 257%, а Унгария с 98 на сто. В Латвия е отчетено повишение с 86.7%. Това са трите страни, които изпреварват България по този показател. Най-сериозен ръст бележат цените на алкохолните напитки и на тютюневите изделия у нас - 408.8% Относително голямо повишение за посочения период в България отчитат и цените за хотелиерски и ресторантьорски услуги (повишение с 122.8%), както и за комунални услуги, включващи цените за вода, електричество, природна газ и за жилищни наеми (повишение с 130.6%). Скок с 214,5% през годините от началото на новото хилядолетие бележат цените за образование в нашата страната, докато цените за здравеопазване се повишиха със 154.7 процента. Евростат отчита доста по-скромно повишение от 26.7% на цените в България за дрехи и за обувни принадлежности, като в същото време цените за мебели се увеличиха с 13.7%, за комуникационни услуги - с 9.7% и за култура - със 17.4 на сто.
Източник: Банкеръ (04.09.2018)

С близо 85% са поскъпнали цените в България от началото на века Страната ни е сред лидерите по ръст на цените на стоките и услугите между 2000 и 2017 г. България е на четвърто място в Европейския съюз по поскъпване на стоките и услугите между 2000 и 2017 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. С изключение на мебелите и домакинските уреди цените на стоките и услугите у нас отбелязват по-голямо повишение в сравнение със средното равнище в ЕС през разглеждания период, като в почти всички категории сме в топ пет по нарастване на цените, сочат още данните на европейската статистика. Най-много са поскъпнали алкохолът и цигарите, а най-слаб е бил ръстът на цените в областта на комуникациите. В пет от 11-те изследвани категории стоки и услуги от Евростат цените у нас са нараснали с над 100%, а в нито една не е отчетено поевтиняване от началото на века. Между 2000 и 2017 г. цените у нас отбелязват ръст от 84,6% при средно равнище от 36,5% в ЕС през същия период. Най-много е поскъпнал животът в Румъния – цените на стоките и услугите в северната ни съседка са нараснали с цели 257% от началото на новия век. Преди страната ни са също Унгария с ръст на цените от 98% и Латвия с 86,7%. Цените на стоките и услугите в Исландия също са се повишили повече, отколкото в България през разглеждания период – със 108,3%, но страната не е членка на ЕС. Най-слаб ръст на цените на стоките и услугите между 2000 и 2017 г. е регистриран в Германия – само с 28,6%, следвана от Швеция с 29,1% и Франция с 29,7%. По отношение на категориите стоки и услуги у нас най-голям ръст на цените от началото на века е регистриран при алкохола и цигарите – с цели 408,8%. Страната ни е на второ място в ЕС по този показател след Румъния, където същите стоки са отбелязали ръст на цените от 726,5% при средно равнище в ЕС от 92,1%. Най-слаб ръст на цените алкохола и цигарите през разглеждания период регистрира Финландия – само 35,8%. От началото на века цените за образование в България са нараснали с 214,5%, което поставя страната ни на трето място сред страните членки на ЕС отново след Румъния, където образованието е поскъпнало с 297,3%, и Великобритания, която отбелязва ръст от 256,4%. Най-слабо увеличение на цените в тази категория е отбелязано в Швеция – само с 9,5%, следвана от Естония с 12,6% и Хърватия с 14% при средно равнище в ЕС от 91,2%. Здравеопазването е следващата област със силен ръст на цените от началото на века у нас – със 154,7% между 2000 и 2017 г., сочат данните на Евростат. България е на второ място по най-голямо поскъпване на здравеопазването в ЕС от началото на века след Унгария, където цените са се увеличили със 156,8% при средно равнище в ЕС от 40,8%. На другия полюс е Белгия, където цените в здравеопазването са се повишили само със 17,1%, следвана от Люксембург със 17,2% и Испания със 17,6%. Между 2000 и 2017 г. цените на жилищата, водата, електричеството, газа и другите горива в България са нараснали със 130,6%, което поставя страната ни на шесто място сред страните членки на ЕС. Най-голям ръст на цените в тази категория е регистриран в Румъния с 536,5% при средно равнище в ЕС за периода от 57,2%. Германия отчита най-слаб ръст на цените в тази област от едва 38,1%. България е на трето място в ЕС по поскъпване на хотелите и ресторантите, чиито цени са се увеличили със 122,8% от началото на века. Преди страната ни са само Румъния и Унгария с увеличение от съответно 328% и 158,5% при средно равнище в ЕС от 56,1%. Най-слаб ръст на цените на хотелите и ресторантите в разглеждания период е отчетен в Германия с 41,9%, следвана от Италия с 45% и Франция с 47,9%. Храните и безалкохолните напитки в България са поскъпнали с 87,1% между 2000 и 2017 г., като страната ни е на пето място сред страните членки на ЕС в тази категория. Най-голям ръст на цените през периода отбелязва Румъния със 185,6%, следвана от Латвия със 123,4% и Унгария със 120,3%. Преди България е и Естония, където цените са се повишили с 89,6% при средно ниво в ЕС от 43,3%. Най-слаб ръст на цените в тази категория е отчетен в Ирландия от 7,6%, следвана от Португалия с 27,5% и Холандия с 31%. Цените на транспорта в България са се повишили с 55,2% от началото на века, което поставя страната ни на пето място в ЕС след Румъния (338,3%), Латвия (69,3%), Унгария (64,6%) и Великобритания (56,6%). Най-слабо поскъпване на транспорта в разглеждания период отбелязва Чехия с едва 9,2% при средно равнище в ЕС от 41,2%. България е на трето място в ЕС по поскъпване на дрехите и обувките – с 26,7% от началото на века, като е изпреварена само от Румъния със 144,1% и Естония с 64,9%. 12 страни членки на ЕС отчитат спад на цените на дрехите и обувките през разглеждания период, а средно в съюза цените в тази категория отбелязват минимален ръст от 0,8%. Цените в категорията отдих и култура у нас бележат ръст от 17,4% от началото на новия век при средно равнище в ЕС от 7,1%. Отново лидер по поскъпване на цените е Румъния със 128,9%, а Франция е единствената страна членка на ЕС с намаляване на цените на отдих и култура от началото на века със 7,5%. Мебелите и домакинските уреди в страната ни са поскъпнали с 13,7%, като това е единствената област у нас с ръст на цените под средното равнище в ЕС за периода от 18,7%. В същото време в три страни членки на съюза е отчетен спад на цените в тази категория, като той е бил най-голям в Ирландия (-27,9%), а в Литва цените са останали непроменени. Последната категория, включена в анализа на Евростат, са комуникациите, като в България те са поскъпнали с 9,7% между 2000 и 2017 г. Това поставя страната ни на четвърто място в ЕС след Румъния (135%), Словакия (39%) и Словения (25,1%). Само осем страни членки на ЕС отчитат повишаване на цените в тази категория, като средно в съюза те са се понижили с 21,7%, а най-голям спад регистрира Кипър с 42,4%.
Източник: Инвестор.БГ (04.09.2018)

Цените в България се увеличили с 84% между 2000 и 2017 година Цените в България се увеличиха с 84,6% в периода между 2000-ната и 2017-а година, докато средното им повишение в рамките на целия ЕС беше от 36 на сто, показват резултати от проучване на Евростат. По този показател нашата страна е изпреварена единствено от Румъния (с ценови скок от цели 257%), Унгария (с 98%) и Латвия (повишение с 86,7%). Най-солиден ценови ръст през отчетния период от 92,1% в рамките на ЕС бележат цените на алкохолните напитки и на тютюневите изделия, като само в рамките на България техните цени скочиха между 2000-ната и 2017-а година с цели 408,8%, отчита европейската статистика. Относително голямо повишение за посочения период в България отчитат и цените за хотелиерски и ресторантьорски услуги (повишение с 122,8%), както и за комунални услуги, включващи цените за вода, електричество, природна газ и за жилищни наеми (повишение с 130,6%). Скок с 214,5% през годините от началото на новото хилядолетие бележат цените за образование в нашата страната, което отрежда трета позиция на България в рамките на ЕС след Румъния (повишение с 297,3%) и Обединеното кралство (с 256,4%), докато цените за здравеопазване се повишиха със 154,7%, като по-голям скок на цените за здравеопазване е отчетен единствено в Унгария (повишение с 156,8%). Евростат отчита доста по-скромно повишение от 26,7% на цените в България за дрехи и за обувни принадлежности, като в същото време цените за мебели се увеличиха с 13,7%, за комуникационни услуги - с 9,7% и за култура - със 17,4 на сто.
Източник: Стандарт (04.09.2018)

Производителността на труда се увеличава с 3% през второто тримесечие Производителността на труда леко ускорява темпа си на растеж до 3% през второто тримесечие, след като през периода януари - март отбеляза годишно повишение от 2.3%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Ускорението вероятно идва от по-малкия брой работещи в нископроизводителния аграрен сектор, където заетите падат с 43 хил. души на годишна база. През същия период брутната добавена стойност в икономиката нараства с 3% спрямо април - юни 2017 г. Най-голям принос за увеличението има имотният сектор с 0.9 пр. п., следван от промишлеността (0.7 пр. п.). НСИ публикува и ревизираните оценки на брутния вътрешен продукт в България през второто тримесечие. Леки промени са видими в компонентите на показателя - данните за инвестициите и потреблението са ревизирани леко нагоре, но в същото време оценките за износа са понижени. Така общият икономически растеж през периода април - юни остава 3.4%, колкото беше и по експресните данни от август. Броят на работещите в икономиката продължава да се увеличава и през второто тримесечие, макар и едва с 6.2 хил. души общо на годишна база. Растежът идва от повече хора на трудов и граждански договор (37.6 хил.), докато самонаетите намаляват с 31.3 хил. души, като спадът идва основно от селското стопанство. Новонаетите пък са предимно в търговията, строителството и индустрията. Стойността на брутната добавена стойност в икономиката, което е разликата между крайната стойност на продукцията и изразходваните за производството й стоки и услуги, достига 38.1 млрд. лв. към юни. Най-високопроизводителни остават работещите в индустриалния сектор, където всеки зает създава средно по 7.2 хил. от добавената стойност в икономиката. На второ място са услугите с по 6.3 хил. лв. на работник, а на трето - аграрният сектор с 1.1 хил. лв. Данните за потреблението в страната са ревизирани нагоре спрямо експресните оценки на НСИ. Докато през август увеличението беше 4.7% на годишна база, сега е нагоре с 0.1 пр. п. Големият двигател са покупките на домакинствата, които се повишават с 5% спрямо второто тримесечие на миналата година. Потреблението на публичния сектор също расте, но по-бавно (2.3%), а и е с по-малък дял, което понижава приноса му към общия ръст на икономиката. Анализатори обаче коментират, че растящата инфлация може да ограничи покупките на домакинствата в един момент. Друг фактор е увеличението на икономически неактивното население в страната. Според икономисти резервите за включване на нови хора на пазара на труда се изчерпват, което рано или късно ще се превърне в предизвикателство пред растежа. По-слабо вътрешно търсене пък се вижда в числата за вноса, където растежът е ревизиран надолу с 0.3 пр. п. до 4.3% през второто тримесечие. Износът също се забавя повече от първоначалните данни, а на тримесечна база дори отбелязва спад от 1.3%. Така общият принос на нетния експорт към икономиката остава отрицателен за пето поредно тримесечие. Инвестициите като компонент на БВП са ревизирани леко нагоре с 0.2 пр. п. до 4.6% годишен растеж. Според последната макроикономическа прогноза на БНБ положителните нагласи на фирмите, силното търсене на стоки и услуги и високото натоварване на производствените мощности са причина да се очакват по-високи частни инвестиции тази година. Капиталовложенията от страна на държавата също ще нарастват до 2020 г. в резултат на усвояването на европейски средства. Имотният пазар все още е водещ сектор по отношение на добавената стойност, която генерира в икономиката. Като процентно увеличение промяната е със 7.2% нагоре спрямо второто тримесечие на 2017 г. Така приносът на сектора към растежа на общата брутна добавена стойност в икономиката достига 0.9 пр. п. Високо годишно повишение в добавената стойност за икономиката отбелязват и секторите финанси и застраховане (6%) и строителство (5.9%). Относително малкият им обем обаче отслабва влиянието им. От друга страна, високопроизводителната промишленост допринася с 0.7 пр. п. към растежа, макар че годишното увеличение е едва 3%.
Източник: Капитал (10.09.2018)

Икономическият ръст у нас е по-малък от очаквания - 3.4% кономическият растеж у нас продължава да е под очакванията на правителството. След като през 2017 г. растежът на годишна база достигна едва 3.6% при очаквани около 4%, тази година реалните числа продължават да изостават от прогнозите. Растежът на БВП през второто тримесечие на 2018 г. е 3.4%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). За сравнение, правителството и БНБ очакват ръстът за цялата година да достигне 3.9%, но на този етап прогнозата не се изпълнява. През първото тримесечие БВП нарасна с 3.5%, отново по-слабо от очакваното. През второто тримесечие на 2018 г. БВП възлиза на 25.9 млрд. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 13.2 млрд., като на човек от населението се падат 1882 евро.
Източник: Медия Пул (10.09.2018)

Оборотите на аптеките и хранителните магазини нарастват най-много през юли Оборотът на търговците на дребно през юли нараства с 0.2% спрямо предходния месец и с 4.9% спрямо юли 2017 г., съобщи Националният статистически институт. Спрямо юни търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет нараства с 0.6%, продажбите на битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0.4%, на храни, напитки, цигари и лекарства - с по 0.1%. Намаление има при търговията с компютърна и комуникационна техника - с 2.3%, в бензиностанциите - с 0.2%, и в магазините за дрехи и обувки - с 0.1%. Сравнението с юли 2017 г. сочи, че по съпоставими цени най-много нараства оборотът на аптеките и санитарните магазини - с 14.0%. Оборотът на търговците на храни, напитки и цигари се увеличава с 9.7%, търговията по пощата, телефона и интернет - с 13.4%. Спад е регистриран при продажбите на компютърна и комуникационна техника - с 6.1%, и на автомобилни горива и смазочни материали - с 0.7%.
Източник: Дневник (11.09.2018)

Строителството на сгради бележи спад през юли Строителството на сгради през юли бележи втори поред месец на спад, докато изграждането на граждански и инженерни обекти е с ръст след пет поредни месеца на свиване. Това се вижда от данните на Националния статистически институт за сектора през юли спрямо същия период на миналата година. По предварителни данни през юли 2018 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство", е с 1.5% над равнището от юни и с 0.9% по-висок отколкото през юли 2017 г. За месец продукцията от гражданското/инженерното строителство нараства с 2.8%, а на сградното - с 0.6%. Спрямо 12 месеца по-рано гражданското/инженерното строителство нараства с 2.2%, докато при сградите - намаление от 0.1%.
Източник: Дневник (11.09.2018)

Промишленото производство спада за месец с 1.2% Индексът на промишленото производство през юли намалява с 1.2% спрямо предходния месец, съобщи Националният статистически институт. Спрямо година по-рано промишленото производство нараства с 1 на сто. За месец най-рязък спад отчита добивната промишленост - със 17.4%, в енергетиката той е с 0.7%, а в преработващата промишленост - с 0.5%. Спрямо юни производството на тютюневи изделия се свива с 13.0%, производството на превозни средства, без автомобили - с 6.9%, производството на напитки - с 6.8%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 4.5%. Ръст е регистриран при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 15.1%, производството на текстил и текстилни изделия, без облекло - със 7.1%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 3.4%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 1.8%. Сравнението с година по-рано показва, че в преработващата промишленост има увеличение с 2.1%, докато в добивната промишленост и в енергетиката има спад, съответно с 8.8% и 5.2%. В преработващата промишленост най-голямо е увеличението на производството на превозни средства, без автомобили - с 31.5%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 16.9%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 15.4%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 15.3%. Статистиците отчита намаление при производството на тютюневи изделия - с 13.3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 9.7%, производството на химични продукти - с 8.7%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - със 7.0%.
Източник: Дневник (11.09.2018)

67% от фирмите търсят нов персонал Гладът за кадри у нас вече засяга и професии, за които се смяташе, че има пренасищане. Наред с традиционните дефицитни специалисти, като инженери, педагози, медици, фирмите търсят и счетоводители, икономисти, администратори - области, в които в последните години държавата целенасочено опитваше да намали приема. Това показват междинни резултати от второто проучване на Агенцията по заетостта за потребностите от работна сила. В периода от 6 август до 5 септември в анкетата се включиха над 2600 работодатели, като набирането на мнения продължава и тази седмица - до 17 септември. Търсенето на служители и работници остава на високо ниво - 67% от работодателите казват, че през следващите 12 месеца ще имат необходимост от нов персонал. Търсят се офис мениджъри, оперативни счетоводители, графични дизайнери, програмисти, електротехници и машинни техници, машинни оператори, оператори на компютър, монтьори и пр. Потребностите са повече и за продавач-консултанти, готвачи, сервитьори и др., както и за заварчици, строители, шлосери, шивачи и др. Сред специалистите с висше образование са заявени предимно машинни, електроинженери и строителни инженери, ИКТ специалисти, финансови и административни специалисти, педагози и учители, медицински персонал. Търсят се също специалисти по труд и работна заплата, управление на човешки ресурси, управление проекти, но и шофьори, мотокаристи и др. И друга любопитна тенденция откроява анкетата - чуждите езици и компютърните умения вече не стигат за успех. Близо 38% от работодателите търсят в кандидатите способности за адаптиране към промени, за работа в екип, поемане на отговорност, а 18% посочват, че кадрите следва да притежават ключови компетенции за общуване на роден език. Компютърни умения заявяват 7% от фирмите, а чуждоезикови - 3.5%.
Източник: Сега (11.09.2018)

Харчим повече за храна, по-малко за компютри Увеличават се разходите на българите за лекарства и храна, но намаляват продажбите на GSM-и и компютри, сочат данните на НСИ. През юли 2018 г. оборотът в раздел “Търговия на дребно, без търговията с автомобили” нараства с 0,2% спрямо предходния месец и с 4,9% в сравнение със същия месец на миналата година. Най-голям ръст на годишна база има при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки – с 14%. Сериозно увеличение от 9,7% има и в продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия. Търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет бележи ръст от 13,4%. Това се дължи на факта, че онлайн все по-често могат да се намерят по-изгодни оферти, отколкото в традиционните магазини. Увеличение се отчита и в търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 3,7%, както и в продажбите на битова техника и мебели – с 4,3%. Спад има в продажбите на компютърна и комуникационна техника – с 6,1%, и на автомобилни горива и смазочни материали – с 0,7%.
Източник: Труд (11.09.2018)

Житото поскъпна с 25% за година С около 25% по-високи са изкупните цени на житото тази година. Хлебната пшеница се търгува средно по 354 лв. за тон - при 270 лв. през 2017 г. , съобщиха от земеделското министерство след проведения вчера консултативен съвет по зърното. Реколтата е с над 6% по-малка от предната година, като се е свила до 5.4 млн. тoнa. Качеството е различно в отделните райони - в тези без дъждове при жътвата е високо, но в останалите има покълване на зърното. Малко над половината или около 53% от пшеницата е с добри хлебопекарни показатели, покриващи изискванията на мелничарския отрасъл за производство на хляб, става ясно от оценка за качеството на Българската агенция по безопасност на храните. По предложение на Националния съюз на хлебарите и сладкарите Консултативният съвет възложи на министъра на земеделието Румен Порожанов да постави за обсъждане евентуално намаляване на ДДС за хляба на 5%. Браншът от години настоява за по-нисък ДДС, но темата остава извън дневния ред, тъй като България се придържа към опростена система на облагане с ДДС, като единствено изключение с намален данък са туристическите пакети. Няма да има никакви промени в ставките на ДДС, обяви вчера по Нова тв финансовият министър Владислав Горанов.
Източник: Сега (12.09.2018)

Две трети от работодателите заявяват, че ще наемат персонал Две трети от работодателите смятат, че ще имат нужда от нов персонал в рамките на следващите 12 месеца. Това сочат данните от анкета на Агенцията за заетостта, в която са участвали 2615 работодатели. Резултатът е междинен, а анкетата е достъпна за попълване до 17 септември онлайн. От досега събраните данни се вижда, че продължават да се търсят специалисти за административни, счетоводни и IT дейности (офис-мениджър, оперативен счетоводител, графичен дизайнер, програмист). Сред специалистите с висше образование са заявени предимно машинни, електроинженери и строителни инженери, ИКТ специалисти, финансови и административни специалисти, педагози и учители, медицински персонал. Търсят се също специалисти ТРЗ и УЧР, управление проекти, софтуер. При кадрите със средна квалификация търсене има на електротехници и машинни техници, машинни оператори, оператори на компютър, монтьори. Потребностите са повече и за продавач-консултанти, готвачи, сервитьори, както и за заварчици, строители, шлосери, шивачи. Близо 38% от работодателите търсят в кандидатите способности за адаптиране към промени, за работа в екип, поемане на отговорност, а 18% посочват, че кадрите следва да притежават ключови компетентности за общуване на роден език. Компютърни умения заявяват 182 работодатели (7%), а чуждоезикови - 3,5% от анкетираните. Анкетирането се провежда за втори път тази година със съдействието на Комисиите по заетостта към Областния съвет за развитие в 28-те области в страната и с подкрепата на социалните партньори – работодателски и синдикални организации. Работодателите могат да посочат търсените от тях кадри през следващата една година с квалификация по 183 професии и специалности.
Източник: Дневник (12.09.2018)

Износът на България към страните от ЕС нараства с 10.7% през първото полугодие Подробната разбивка на НСИ показва, че увеличението идва основно от силна търговия с Германия и продажбите на храни и машини в страните от ЕС. Същевременно износът към държави извън съюза продължава да пада и през юли, като понижението достига 23.2% от началото на годината спрямо същия период на 2017 г. Причината е по-ниските продажби на български стоки в основния търговски партньор на страната извън ЕС - Турция, като тук вероятно фактор е по-слабият експорт на горива. Значителен спад е видим и в износа към Русия и Египет. Силният експорт към ЕС компенсира донякъде понижението при третите страни, но износът все пак завършва първите седем месеца на годината със спад от 1.8% спрямо нивото от 2017 г.
Източник: Капитал (13.09.2018)

Средният осигурителен доход за юли 2018 г. е 878,70 лева Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец юли 2018 г. е 878,70 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.08.2017 г. до 31.07.2018 г. е 861,52 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец август 2018 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: econ.bg (13.09.2018)

"Гражданска отговорност" напомпа инфлацията през август Ценовият скок на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" през август с 50 лв. е една от причините за инфлацията през летния месец, когато обикновено цените падат. Автомобилните застраховки са поскъпнали с над 20% през миналия месец и тепърва ще оказват влияние върху общата инфлация в страната. Очакванията са вдигането на задължителните полици да продължи и в следващите месеци. Средното месечно поскъпване на живота през август е 0.1%, но спрямо същия месец на миналата година инфлацията е 3.5%, отчита НСИ. Това е рекордно високо ниво от 2014 г. насам. Инфлацията отново се завърна от началото на миналата година след почти тригодишен период на отрицателни стойности. За тази година бюджетът е разчетен при средногодишна инфлация от 1.4%, която вече е почти двукратно надвишена. Това е и една от съществените причини за по-високите приходи в бюджета, които по данни на финансовото министерство към края на август са с 800 млн. лв. повече от планираното. Подобно и на предходните месеци поскъпването тази година идва основно от цените на горивата, някои видове храни и услуги като ВиК, транспорт, ресторанти и хотелски настанявания, съобщения. Така например заради по-скъпите горива, вследствие на по-високите цени на петрола и природния газ, транспортът в страната е поскъпнал с 0.6% през август и с цели 9% за последните 12 месеца. Сред храните през август увеличение на цените има за брашното и хляба, както и за всички видове месо, прясно и кисело мляко, сирене. Обилните дъждове през юни и юли са причина за лошата реколта и високите цени на някои плодове и зеленчуци дори и през август. Дините и пъпешите са поскъпнали с над 10%, доматите с 3.2%, пиперът със 7.3%, зелето - със 7.6%, а зрелият лук - с 5.5%, НАДОЛУ През август са поевтинели ябълките, краставиците, картофите, тиквичките, патладжанът и яйцата. НСИ отчита спад в цените на облеклата и обувките - за август спрямо юли с 3.3 и 4.8%, а за последните 12 месеца цените им са спаднали средно 1.5%. Спад в цените се отчита и за голяма част от стоките за обзавеждане на дома като мебели, печки, бойлери, почистващи препарати. През август кина и театри са поевтинели с 0.5%, а книгите - с 1.7%.
Източник: Сега (14.09.2018)

Инфлацията остава 3.5% и през август Годишната инфлация в страната е 3.5% през август, показват данните на националната статистика. Това е стойността, която показателят отбеляза и през юли. Подобно на предходни месеци поскъпването идва основно от цените на горивата, някои видове храни и услуги като ВиК, куриерските и хотелските. Последните отбелязват рекордно за последните две десетилетия увеличение от 28.5%. Инфлацията през август спрямо юли е скромна - 0.1%, като тук двигател са услугите. Европейският хармонизиран индекс на потребителските цени пък показва леко ускорение - от 3.6% през юли до 3.7% през август на годишна база. Разликата идва от по-голямата тежест на горивата в европейската методология за сметка на по-малък дял на храните при изчисляване на индекса. Според Центъра за икономически изследвания в селското стопанство лошите климатични условия са афектирали реколтата на някои зеленчуци, в резултат на което цените тръгват нагоре. Явлението не е характерно само за България - Европейската асоциация на преработвателите на плодове и зеленчуци (PROFEL) също отбелязва екстремните климатични условия на Стария континент. В северни региони реколтата е пострадала поради суша, а в южни - поради прекомерни валежи. "В резултат преработвателната индустрия ще бъде изправена пред сериозен недостиг на доставки през предстоящия период за всички зеленчукови култури", пишат те. От няколко месеца насам инфлацията при горивата се ускорява, като така афектира с все по-голяма сила индексът за общото ценово равнище в страната. Поскъпването в транспорта например е 9% през август спрямо 2017 г., сочат данните на НСИ. Първоизточникът е петролът, който се търгува на международните пазари на цени, значително над миналогодишните. Така например в сряда нивото на брента беше 80 долара за барел, докато през същия период на 2017 г. цената беше около 55 долара за барел. Динамиката се отразява и в цените на горивата - твърдите поскъпват с 9.8% на годишна база през август, а тези за лични превозни средства отбелязват повишение от 15.6% спрямо същия период на 2017 г. Успоредно с това българският енергиен регулатор взе решение да увеличи цените на природния газ и парното от 1 юли, което е видимо и в статистиката. Природният газ поскъпва с над 7% през юли и август на годишна база, а топлоенергията - с 6.8% през същия период. От края на миналата година инфлацията при услугите постепенно се ускорява, като през август достига 4% на годишна база. Макар да няма разбивка конкретно за услугите, от подробните данни на НСИ се вижда, че най-голямо е поскъпването на хотелските услуги. Цените за краткосрочно настаняване нарастват с 28.5% спрямо лятото на 2017 г., като това е най-високият темп на растеж от 1999 г. Друг фактор са ВиК и куриерските услугите. Цените за събиране, отвеждане и третиране на отпадъчни води се повишават с годишен темп от 15.6% през август, а водоснабдяването - с 6.1%. Куриерските услуги пък са с 8.2% над миналогодишните си нива.
Източник: Капитал (14.09.2018)

Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се покачи тази седмица с 2,60 процента до 1,374 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. Тази година ИТЦ падна в средата на август до 1,311 пункта. Базовото ниво на индекса - 1,000, е от 2005 година. Доматите от открити площи поевтиняха тази седмица със 25,7 на сто и се продават по 1,32 лева за килограм. Градинските краставици поскъпват с 26,2 процента до 1,30 лева. Картофите се търгуват по 0,60 лева за килограм на едро. Цената на зелените чушки се повишава с 5,3 на сто до 1,20 лева. Червените чушки поскъпват с 10,2 на сто до 1,40 лева за килограм. Корнишоните се продават по 1,32 лв. /кг. Ябълките поевтиняват с 3,6 на сто и се продават по 1,06 лв./кг. Прасковите поскъпват с 19,6 на сто до 1,71 лв./кг. Цената на дините скача с 22,4 до 0,60 лева за килограм, а пъпешите поскъпват с 7,6 на сто и се продават по 1,27 лв./кг. Гроздето поскъпва със 12,7 на сто до 1,32 лева за килограм. Кравето сирене се търгува по 5,87 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", се купува по 9,97 лв./кг, а олиото поевтинява с 0,5 на сто до 1,96 лева за литър. Каймата поскъпва с 1,3 на сто и се търгува по 4,71 лева за килограм. Пакетче краве масло от 125 грама се търгува за 2,32 лева. Пилешкото замразено месо поскъпва с 2,5 на сто до 4,05 лева за килограм на едро в края на седмицата. Захарта се търгува по 1,04 лв./кг, а брашното тип "500" се продава по 0,80 лева. Яйцата се продават по 0,21 лева за брой.
Източник: 24 часа (17.09.2018)

Разходите за труд на компаниите нарастват с 8.5% Разходите за труд на бизнеса продължават да се движат нагоре и през второто тримесечие на годината. Между април и юни темпът на растеж се е ускорил до 8.5% на годишна база при отчетен 6.8% през първото тримесечие. Това поставя страната на седмо място в ЕС, а лидер остава Румъния с годишно увеличение от 15.7%, следвана от Латвия и Унгария, показват предварителните данни на Евростат от петък. Разходите за персонала се движат в синхрон със средните възнаграждения в страната, които отчитат ръст от 8.2% спрямо второто тримесечие на миналата година. Ключов фактор за увеличението не само в България, но и в другите държави - лидери по растеж, са недостигът на кадри на пазара на труда и ръстът на минималната работна заплата. Успоредно с тенденцията при средните заплати напред в класацията на разходите за труд в България излиза секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), където увеличението е 14.9% на годишна база. Разходите на бизнеса в туризма и развлекателния сектор също излизат нагоре в класацията, като фактор е и ниското ниво на възнагражденията в номинални стойности. Индустрията остава по-назад, макар че също отбелязва увеличение от 10% на годишна база, сочат данните на Евростат. В другата крайност остава имотният сектор, където работодателите за второ поредно тримесечие понижават разходите си за труд, като сега спадът е със 7.5%. Тук заплатите намаляват с 8% на годишна база, а бонусите - с 4.8%. България е сред 11-те страни в ЕС, които регистрират ускорение на растежа на разходите за труд през второто тримесечие на годината спрямо първото. А сред държавите с най-високи темпове доминират страните от Централна и Източна Европа, които свиват разликата в заплатите с по-богатите западноевропейски членки на съюза. Румъния запазва лидерската си позиция и през второто тримесечие с увеличение от 15.7% спрямо година по-рано. Тук двигател са по-високите заплати в бюджетния сектор и увеличението на минималната работна заплата. От друга страна, инфлацията в страната се ускорява, което отнема част от реалния растеж. По данни на румънския статистически институт цените нарастват с 5.1% през август на годишна база въпреки мерките от страна на централната банка в началото на годината да ограничи ускорението. Литва, Латвия и Унгария също регистрират значително увеличение на разходите за труд, като и тук основната причина е растежът на минималната работна заплата. В Чехия пък определящ вероятно е острият недостиг на кадри. Например броят на свободните работни места в Чехия през март достига 231 хил., а безработните са едва 130 хил., сочи доклад от август на консултантската агенция Colliers International.
Източник: Капитал (17.09.2018)

Безработицата намаля до 5.6% през август Регистрираната безработица намаля с 0.1 процентни пункта до 5.6% през август, съобщи Агенцията по заетостта. Показателят е с 1.1 процентни пункта по-нисък, отколкото през същия месец на 2017 г. Регистрираните безработни в края на месеца са общо 183 962, с 1% по-малко, отколкото в края на юли и с 15.8% под равнището им преди година. През август в бюрата по труда са се регистрирали като безработни 22 189 души като 1 416 от тях преди са били неактивни, тоест хора, които нито работят, нито учат, нито търсят работа. Общо 15 764 души са постъпили на работа през месеца, като 81.6% - в реалната икономика. Заявените работни места на първичния пазар на труда през август са 18 024, като 64.4% от тях са в частния сектор. Най-голям дял свободни работни места са заявени в преработващата промишленост (22.1%), административните и спомагателните дейности (17.7%), образованието (16%), търговията (12.1%), строителството (6.2%), хотелиерството и ресторантьорството (6.2%). Най-търсените професии през месеца са били: преподаватели; персонал, зает в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, готвачи, камериери); работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; оператори на стационарни машини и съоръжения; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; продавачи; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии и др.
Източник: Дневник (18.09.2018)

Инфлацията в България е втората най-висока в ЕС Инфлацията в България е втората най-висока в Европейския съюз през август т.г., показват обобщените данни на Европейската статистическа агенция. През осмия месец от годината цените у нас са се повишили с цели 3,7 процента спрямо същия месец на миналата година. Пред нас е само Румъния с 4,7 процента. През юли пък ситуацията е подобна - инфлацията у нас е достигнала 3,6 процента, а в Румъния - 4,3 процента. През август месечният темп на поскъпване е 0,3 процента.
Източник: Money.bg (18.09.2018)

Според "Евростат" инфлацията е 3,7%, а не 3,5% както отчете НСИ Европейската статистическа служба "Евростат" отчете вчера по-висока инфлация през август от данните, които съвсем наскоро представи Националният статистически институт (НСИ). Така двете служби се разминаха, а оглавената през февруари европейска статистика от българката Мариана Коцева, отчете по-висока инфлация с 0,2% от оповестеното преди дни. По данни на "Евростат" през август в сравнение със същия месец на миналата година инфлацията у нас е 3,7 на сто. Според НСИ обедняването за същия период и на същата база е 3,5%. Най-високата инфлация през август е измерена в Румъния - 4,7%, България е втора с 3,7%, следва Естония с 3,5% и Унгария с 3,4%. Най-ниска инфлация е измерена в Дания - 0,8%, Ирландия и Гърция - с по 0,9%. В Европейския съюз годишната инфлация достигна 2,1% през август, а в еврозоната - 2%.
Източник: Дума (18.09.2018)

Стокообменът между България и Германия е минал 7,5 млрд. евро през 2017 г. Над 7,5 млрд. евро е стойността на стокообмена между България и Германия за 2017 г. Това каза д-р Митко Василев, управител на Германо-българската индустриално-търговска камара, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria. "Германия е най-големият търговски партньор за България и най-големият пазар за български стоки за износ. Българският износ за Германия се развива много по-добре, отколкото вносът. Фигурират над 560 фирми членове от български, германски, международни компании. Най-голямата по численост двустранна камара е именно тази", заяви той. По думите на д-р Митко Василев германските бизнесмени и инвеститори питат се интересуват кои са предимствата и недостатъците за развитие на бизнес в България. „България все още не се ползва с толкова добър имидж. Всяка година от 2005 г. насам се провежда анкета за бизнес климата в 16 страни от Централна и Източна Европа. Правим сравнение с тях. По отношение на цената на работния труд и данъчната система сме с предимство. Недостигът на квалифицирана работна ръка, съдебната система, инфраструктурата, неефективната държавна администрация са проблем. Кръстовище между Изтока и Запада сме. Плоският данък се счита за предимство, както и данъчната система", посочи управителят на Германо-българската индустриално-търговска камара. Според него по отношение на търговията "нещата изглеждат прекрасно". "Имаме ръст от още 8% за първото полугодие и ако спазим тази тенденция, ще надвишим 8 млрд. евро. Не така стоят нещата при инвестициите. Немските инвестиции възлизат на 130 милиона евро. Трябва ни повече работа. В областта на поддоставчиците на автомобилни части се привличат фирми от Германия, те произвеждат компоненти за автомобили", препоръча Василев. Той съобщи, че няколко български фирми ще се включат в конференция, която ще се проведе в Германия, а на 20 септември в София Тех Парк е "Конференцията „Индустрия 4 0“, или още „Икономика 4 0“, която е фокусирана върху дигитализацията и стартъпите. “В България изоставаме донякъде, но в някои области сме водещи. Ще изпратим четири български фирми на Start.up Germany 2018. За нас е чест да имаме такива малки, средни фирми с подобни с иновативни, водещи идеи. Едната от фирмите произвежда енергия от детски площади. Ще пристигнат гости от Германия и ще имаме възможност да демонстрираме част от нашата работа", разкри д-р Митко Василев. Той коментира и сложните отношения между САЩ и Германия, като посочи, че причината за тях е в Съединените щати и избора на президент. Василев е на мнение, че опасността продължава да съществува. “Германия дължи много на Щатите, на плана Маршал след Втората световна война”, поясни той. Според него ако се стигне до търговска война, ползи няма да има нито една от държавите, категоричен е д-р Василев.
Източник: Инвестор.БГ (20.09.2018)

Над 2 млрд. евро са приходите от международен туризъм у нас Над 2 млрд. евро са приходите от международен туризъм у нас за първите седем месеца от настоящата година. Ръстът е с 8,1% в сравнение със същия период на 2017 г., сочат последните данни на Българската народна банка (БНБ). През двата летни месеца юни и юли постъпленията от чуждестранни туристи възлизат на 1,2 млрд. евро, което е ръст от 6,4 на сто, съпоставено със същите месеци на миналата година. Само за месец юли приходите от международните туристически пътувания надхвърлят 730 млн. евро, като се увеличават с 5,3% спрямо съответния месец на предходната година. Данните за приходите от чуждестранни посещения са поредното доказателство, че туризмът в България се развива изключително успешно. Те показват, че съвместните усилия на туристическата администрация, бранша и местните власти позиционират страната ни сред дестинациите, предпочитани от туристите за почивка и екскурзия, коментира министър Николина Ангелкова.
Източник: Банкеръ (21.09.2018)

Стокообменът ни с Франция надхвърля €1,8 млрд. Между България и Франция има установени дългогодишни, добри търговско-икономически отношения. За българската страна от особено значение е фактът, че данните за търговския оборот между двете страни сочат нарастване на българския износ за Франция. Това е заявил заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов на събитие организирано от Френско-българската търговска и индустриална камара, съобщиха от министерството. По думите на зам.-министър Борисов през последните пет години стокообменът между България и Франция надхвърля 1.8 млрд. евро средногодишно. През първите пет месеца на 2018 г. стокообменът между двете страни се е увеличил с 5.4 на сто в сравнение със същия период на 2017 г. и е в размер на 832.3 млн. евро. Износът към Франция се е увеличил с 5.5 на сто и е в размер на 455.6 млн. евро. Салдото е положително и е в размер на 78.8 млн. евро, е изтъкнал Борисов. Той е допълнил, че съществува сериозен потенциал за допълнително задълбочаване на взаимните контакти в търговията. Икономическият заместник-министър е съобщил, че най-голям е делът на френските инвестиции в промишлеността - 58%, следвани от финансите - 28%, търговията - 11%, селското стопанство, съобщенията, строителството и банковия сектор - 7.5%.
Източник: Капитал (21.09.2018)

Бизнесът у нас губи близо 2 месеца в очакване на плащания Българският бизнес губи близо два месеца - 53 дни, в очакване на плащания, но за първи път от пет години се отчита подобрение при плащане на фактурите. Това показват представени днес данни от представителното проучване на ЕOS "Навици на плащане в Европа" 2018, което обхваща 3400 компании в 17 европейски държави, в т. ч. и България.При средно 78% за Източна Европа в България 76% от издадените фактури се плащат в уговорения срок, 20% се плащат със закъснение (при 22% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани изобщо (показателят не отчита промяна спрямо 2017 г.). През 2014 г. у нас този показател е бил 74%. От колекторската агенция EOS потвърждават, че общоевропейската тенденция за подобряване на навиците на плащане не подминава и България - през 2018 г. българските компании отчитат най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните 5 години. Фирмите по събиране на дългове са възстановили 11,1% от годишния оборот на българския бизнес. България е на първо място в Източна Европа по върнати приходи чрез колекторски компании, като по този показател в цяла Европа преди нас е само Германия.Въпреки това, предприемачите ни отново са в групата с лоша дисциплина – 25% от фактурите, издадени към фирми контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват при средно за Европа ниво от 22%. Другите страни със сходен дял нередовни плащания са: Обединеното кралство (25%), Гърция (27%) и Румъния (27%), а Словения (30%) се нарежда в дъното на класацията. Райна Миткова, изп. директор на ЕОC България, посочи, че особено добре се представя Русия, където не са декларирани никакви отписани плащания, а срокът на отложено плащане е скъсен.
Източник: Club Z (21.09.2018)

Заводските цени се повишават повече за международния пазар Общият индекс на цените на производител през август нараства с 3.8% в сравнение със същия месец на 2017 година. Поскъпването се наблюдава както на вътрешния пазар, така и за износ. Увеличение на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 4.3%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.3%, а в добивната промишленост е отчетено намаление с 1.9%, показват данните на Националния статистически институт. В преработващата промишленост по-съществен ръст на цените се наблюдава при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 5.4%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5.3%, и обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4.4%. Намаление на цените е регистрирано при производството, некласифицирано другаде - с 1.1%. В сравнение с юли цените спадат с 0.1%. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост - с 2.6%, в преработващата промишленост - с 0.2%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено покачване на цените с 0.3%. По-съществен спад на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 2.5%, а покачване е отчетено при: производството на превозни средства, без автомобили - с 1.1%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0.8%, и печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0.6%. Цените за вътрешния пазар растат с 3.1% Заводските цени растат през месеца с 3.1% спрямо година по-рано. Увеличението е най-видимо при преработващата промишленост и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - по 3.3%, а в добивната промишленост е отчетено намаление на цените с 0.8%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо август 2017 г. са отчетени при: производството на химични продукти - с 4.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4.6%, и производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4.1%. Намаление на цените се наблюдава при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0.5%, и при производството, некласифицирано другаде - с 0.4%. Спрямо юли цените се повишават с 0.1%. Нарастване е регистрирано в преработващата промишленост - с 0.4%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.1%, а намаление е отчетено в добивната промишленост - с 2.5%. Поскъпването за износ е с 4.9% Заводските цени нарастват повече за външния пазар - с 4.9% за година. В преработващата промишленост се покачват с 5.2%. По-високи цени са регистрирани при: производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - със 7.3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.6%, и обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 5.3%. Намаление на цените се наблюдава при производството на мебели - с 1.5%, и при производството, некласифицирано другаде - с 1.4%. Спрямо юли обаче се отчита поевтиняване с 0.6%. В преработващата промишленост е отчетено намаление на цените с 0.7%. По-съществен спад е регистриран при производството на основни метали - с 3%, а покачване се наблюдава при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1.8%, и при производството, некласифицирано другаде - с 0.8%.
Източник: econ.bg (01.10.2018)

Производството на пропан-бутанови смеси нараства с 25 на сто през юли спрямо юни През юли спрямо юни нараства производството на: пропан-бутанови смеси - с 25 на сто до 10 хил. т; безоловен бензин - със 7.6 на сто до 184 хил. т; дизелово гориво - с 9.6 на сто до 252 хил. т; електроенергия - с 6.3 на сто до 3 773 ГВтч. Това съобщи Националният статистически институт. Намалява производството на: твърди горива - с 11.8 на сто до 2 140 хил. т. През юли 2018 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: безоловен бензин - с 16.5 на сто; електроенергия - с 1.3 на сто. Намалява производството на: твърди горива - с 16.9 на сто; пропан-бутанови смеси - с 9.1 на сто; дизелово гориво - със 7 на сто. През юли спрямо юни нарастват доставките на: безоловен бензин - със 7.1 на сто до 45 хил. т; дизелово гориво - със 7 на сто до 214 хил. т; електроенергия - с 4.7 на сто до 2 532 ГВтч. Намаляват доставките на: твърди горива - с 10.4 на сто до 2 253 хил. т; пропан-бутанови смеси - с 11.6 на сто до 38 хил. т; природен газ - с 9.7 на сто до 168 млн. м3. През юли 2018 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: безоловен бензин - с 21.6 на сто; дизелово гориво - с 23 на сто. Намаляват доставките на: твърди горива - с 15.6 на сто; пропан-бутанови смеси - с 13.6 на сто; природен газ - с 5.1 на сто; електроенергия - с 4.5 на сто.
Източник: 24 часа (01.10.2018)

Безработицата в България остава на рекордно ниски нива Безработицата в България остава на рекордно ниско ниво и през август на месечна база – 5,2%, сочат последните сезонно изгладени данни на Евростат, публикувани в понеделник. Това е най-ниското равнище на безработица от края на 2008 г. На годишна база понижението остава по-голямо, като през август 2017 г. безработицата е бяла с цял процентен пункт по висока. Безработните у нас през осмия месец на годината са били общо 173 хил. души, или с 34 хил. по-малко в сравнение с август 2017 г. Нивото на младежка безработица в страната също продължава да се понижава, достигайки 13,8%. За сравнение, това е с 0,8 пр.п. по-малко от данните за юли. На годишна база обаче се забелязва леко увеличение – от 0,2 пр.п. Общо 20 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през осмия месец на годината. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло остава без промяна през август на месечна база на ниво от 6,8%. На годишна база обаче се отчита понижение спрямо 7,5% през август 2017 г., което е разлика от 1,3 пр.п. Това най-ниското ниво на безработицата от април 2008 г. Безработните в региона през осмия месец на годината са били общо 16,657 млн. души. Що се отнася до еврозоната, безработицата там леко спада през август спрямо юли 2018 г. до равнище от 8,1%. На годишна база и тук се вижда по-сериозно намаление – от 0,9 пр.п. Така нивото на безработица в еврозоната достига най-ниското си ниво от ноември 2008 г. Безработните в региона през август са били общо 13,22 млн. души. Сред страните членки на ЕС най-ниски нива на безработица през август 2018 г. са били отчетени в Чехия (2,5%), Германия и Полша (по 3,4%). Най-високи равнища на безработица пък се наблюдават в Гърция (19,1% за юни) и Испания (15,2%). На годишна база нивото на безработица през осмия месец на годината е спаднало във всички страни членки. Най-големите понижения се отчитат в Кипър (от 10,5% до 7,5%), Хърватска (от 10,9% до 8,5%), Гърция (от 21,3% до 19,1% за юни) и Португалия (от 8,8% до 6,8%).
Източник: Инвестор.БГ (02.10.2018)

На 20 000 жилищни сгради срокът им изтича От общо 4 млн. жилища в България близо една трета, или 31% от тях са необитаеми. Същевременно 21 718 панелни сгради са с изтичащ срок на експлоатация, част от които са с липсваща или изгубена документация и най-вече лошо поддържани общи части. При 5000 подадени заявления общо за саниране, остават още 15 000 сгради, чиято съдба не е ясна. Това стана ясно вчера на пресконференция на новоучредената Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост. Подобни данни оповести през юни и Министерството на регионалното развитие. Според строителното ведомство необитаемите жилища са 1 млн. и 220 хил. Асоциацията планира до края на годината да проведе работни срещи с Министерството на регионалното развитие, Столичния общински съвет, районни кметове и кметове на населени места, в които оперират членовете на АДУЕС. Сдружението е отворено към диалог и активна работа с отговорните институции, общински администрации, представители на бранша и собствениците на жилища, за да се изготвят адекватни предложения за законови и административни промени за по-ефективно управление на сградите в страната. 15% от българските многофамилни жилища се управляват от външни дружества, чийто брой в страната е приблизително 100. Такива дружества работят на територията на по-големите градове у нас - София, Пловдив, Варна,Бургас, Стара Загора и Благоевград. Пазарът не е малък, защото годишно браншът генерира приходи за над 50 млн. лв. Ниската регулация в сектора, който иначе се развива изключително динамично, както и множеството порочни практики вследствие на липсата на правила, са причината за създаването на Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост. Към момента нейните представители работят в София, Пловдив, Благоевград и Дупница, като в момента текат преговорни процеси за налагането им и в други градове на страната. Основните й цели са въвеждането на вътрешни изисквания и стандарти при изпълняването на дейностите на дружествата, управляващи етажната собственост, създаване на единен регистър за юридическите дружества, разработване на общовалидни критерии за членство в асоциацията.
Източник: Дума (04.10.2018)

Малък ръст на промишленото производство за август 2018 г. През месец август 2018 година индексът на промишлено производство се увеличава с 0.8% спрямо предходния месец юли. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) относно индексите на промишленото производство, оборота в раздел "Търговия на дребно" и строителната продукция за месец август тази година. В промишлеността е отчетено увеличение в преработващата промишленост (с 1.6%) и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (с 1.3%). Намаление е констатирано в добивната промишленост - с 2.1%.Към месец август тази година ръстът на промишленото производство на годишна база е 2.3% спрямо 2017 година. Ръстът в преработващата промишленост е 5%, а спад е регистриран в добивната промишленост - със 17.4%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.2%.
Източник: News.bg (10.10.2018)

5.1% ръст на оборотите в търговията на дребно този август По предварителни сезонни данни на Националния статистически институт през август оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени нараства с 0.5 на сто спрямо предходния месец. През август 2018 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарни данни, бележи ръст от 5.1 на сто в сравнение със същия месец на предходната година. През август 2018 г. се наблюдава ръст на оборота спрямо предходния месец при: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 2.4 на сто, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 1.1 на сто, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0.9 на сто, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.8 на сто, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.4 на сто. Спад е отбелязан при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2.3 на сто, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 0.5 на сто. През август 2018 г. в сравнение със същия месец на 2017 г. оборотът нараства по-значително при: търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 11.8 на сто, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 9 на сто. Намаление е регистрирано при търговията на дребно с разнообразни стоки - с 1.3 на сто, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 1.2 на сто, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 1 на сто, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 0.6 на сто.
Източник: 24 часа (10.10.2018)

Строителството се свива с 0.6% през август По предварителни данни през август 2018 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство" намалява с 0.6% спрямо равнището от предходния месец, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Отчетено е и намаление от 1.1% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2017 г. През август 2018 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като намалението на продукцията от сградното строителство е с 0.8%, а от гражданското/инженерното строителство - с 0.3%. На годишна база понижението на строителната продукция през август 2018 г. се определя от отрицателния темп при сградното строителство, където спадът е с 2.8%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано увеличение с 1.1%.
Източник: econ.bg (10.10.2018)

Чушките и доматите най-скъпи от 5 години Чушките и доматите са с най-висока цена от есента на 2013-а година насам по данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Високата цена се дължи на "изключително неприятната от климатична гледна точка година", каза пред БНТ председателят на ДКСБТ Владимир Иванов. По думите му през юни и юли е имало очаквания за добра реколта на доматите и ниски цени, след това обаче валежите са обърнали тенденциите. Килограм градински розов домат във Варна струва между 4 и 6 лв. Високата цена кара много купувачи да предпочитат вноса от Македония. Килограм излиза между 1,80 и 2,50 лв. За 1,80 лв. може да намерите и зелени чушки. Килограм от червените, с които се приготвя зимнината, струва между 2,50 и 3,50 лв. Производителите в Пловдив казват, че цените на доматите и чушките не са били толкова високи от години. На едно от големите тържища в града килограм чушки струва между 1,60 и 2 лв. Българският розов домат се предлага за 4,60-4,80 лв. Търговците обясняват поскъпването с лоша реколта. Само на 20 км от Пловдив - в Асеновград, българските розови домати може да се намерят на цени от 2,40 до 3,60 лв. Голяма разлика между най-ниската и най-високата цена на продуктите показва проверката в Русе. Килограм чушки струва между 1,30 и 3,20 лв. За розовите български домати може да платите 5 лв., а за червените 1,20 лв. На пазара в Благоевград трябва да приготвите между 3,80 и 4 лв. за килограм български домати. Вносните са с около 40-50 стотинки по-евтини. Килограм чушки струва между 1,60 и 2 лв. По-малко зеленчуци се купуват във Видин, казват търговците. За седмица цените скачат с по 20-30 стотинки. Килограм чушки струва между 1,60 и 2,50 лв. До толкова стигат и доматите. Заради по-малкото търсене на зеленчуци в региона производителите казват, че предлагат по-малко продукти на пазара.
Източник: Дума (10.10.2018)

НСИ: Ръст на промишлеността ?o пpeдвapитeлни дaнни нa Haциoнaлния cтaтиcтичec?и инcтитyт пpeз aвгycт индe?cът нa пpoмишлeнoтo пpoизвoдcтвo ce yвeличaвa c 0.8% в cpaвнeниe c юли. ?poмишлeнaтa пpoдy?ция peгиcтpиpa pъcт oт 2.3% cпpямo aвгycт 2017 гoдинa. ?peз aвгycт yвeличeниe cпpямo пpeдxoдния мeceц e peгиcтpиpaнo в пpepaбoтвaщaтa пpoмишлeнocт - c 1.6%, и в пpoизвoдcтвoтo и paзпpeдeлeниeтo нa eлe?тpичec?a и тoплoeнepгия и гaз - c 1.3%, a нaмaлeниe e oтчeтeнo в дoбивнaтa пpoмишлeнocт - c 2.1%. Ha гoдишнa бaзa pъcт нa пpoмишлeнoтo пpoизвoдcтвo e oтчeтeн в пpepaбoтвaщaтa пpoмишлeнocт - c 5%, a cпaд e peгиcтpиpaн в дoбивнaтa пpoмишлeнocт - cъc 17.4%, и в пpoизвoдcтвoтo и paзпpeдeлeниeтo нa eлe?тpичec?a и тoплoeнepгия и гaз - c 2.2%.
Източник: Money.bg (10.10.2018)

НСИ: Ръст на търговията Oбopoтът в paздeл "Tъpгoвия нa дpeбнo, бeз тъpгoвиятa c aвтoмoбили и мoтoци?лeти" пpeз aвгycт пo cъпocтaвими цeни нapacтвa c 0.5% cпpямo пpeдxoдния мeceц. B cpaвнeниe cъc cъщия мeceц нa пpeдxoднaтa гoдинa oбopoтът в ce?тopa бeлeжaт pъcт oт 5.1%, пo?aзвaт пpeдвapитeлнитe дaнни нa HCИ. ?peз aвгycт т.г. ce нaблюдaвa pъcт нa oбopoтa cпpямo пpeдxoдния мeceц пpи: тъpгoвиятa c ?oмпютъpнa и ?oмyни?aциoннa тexни?a - c 2.4%, тъpгoвиятa чpeз пopъч?и пo пoщaтa, тeлeфoнa или интepнeт - c 1.1%, битoвa тexни?a, мeбeли и дpyги cтo?и зa битa - c 0.9%, aвтoмoбилни гopивa и cмaзoчни мaтepиaли - c 0.8%, и тъpгoвиятa нa дpeбнo c xpaнитeлни cтo?и, нaпит?и и тютюнeви издeлия - c 0.4%. Cпaд e oтбeлязaн пpи: тъpгoвиятa c тe?cтил, oблe?лo, oбyв?и и ?oжeни издeлия - c 2.3%, и тъpгoвиятa c фapмaцeвтични и мeдицинc?и cтo?и - c 0.5%. B cpaвнeниe cъc cъщия мeceц нa 2017 г. oбopoтът нapacтвa пo-знaчитeлнo пpи: тъpгoвиятa нa дpeбнo c фapмaцeвтични и мeдицинc?и cтo?и - c 11.8%, и c xpaнитeлни cтo?и, нaпит?и и тютюнeви издeлия - c 9%. Haмaлeниe e peгиcтpиpaнo пpи тъpгoвиятa c paзнooбpaзни cтo?и - c 1.3%, c тe?cтил, oблe?лo, oбyв?и и ?oжeни издeлия - c 1.2%, ?oмпютъpнa и ?oмyни?aциoннa тexни?a - c 0.6%.
Източник: Money.bg (10.10.2018)

Евростат: Всеки трети българин е с висше образование Около 28 процента или почти всеки трети наш сънародник на възраст 25-64 г. е имал висше образование и това в значителна степен е повлияло на качеството на живота и социалния статус на тази категория българи, показват данни от анализ на Евростат за нивото на образование в ЕС през 2017 г. Най-високо ниво на висшисти у нас е било концентрирано в район Югозападен, където близо 40 на сто от населението в тази възрастова категория е имало висше образование. В дъното на тази класация с най-малко висшисти е бил район Северозападен, където едва 20 на сто или почти всеки пети българин на възраст 25-64 г. е бил висшист.
Източник: БТА (10.10.2018)

Износът на България намалял с 1,5% през януари-август През периода януари - август 2018 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 35 078.4 млн. лв., което е с 1,5 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2017 година, съобщи Националният статистически институт. През август 2018 г. общият износ на стоки възлиза на 4 613.0 млн. лв. и нараства с 0.6 на сто спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - август 2018 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 40 993.4 млн. лв. (по цени CIF), или със 7.2 на сто повече спрямо същия период на 2017 година. През август 2018 г. общият внос на стоки намалява с 0.1 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4 973.0 млн. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - август 2018 г. и е на стойност 5 915.0 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари - август 2018 г. също е отрицателно и е в размер на 3 029.2 млн. лева. През август 2018 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 360 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 46.3 млн. лева. През периода януари - август 2018 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 22.9 на сто в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 10 167.6 млн. лева. През август износът на стоки от България за трети страни намалява с 21 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 312.6 млн. лева. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - август 2018 г. се увеличава с 4.6 на сто в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 14 622.5 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. През август вносът на стоки в България от трети страни се увеличава с 10.9 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 000.6 млн. лeвa. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - август 2018 г. е отрицателно и е в размер на 4 454.9 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 3 219.8 млн. лева. През август 2018 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 688 млн. лева.
Източник: 24 часа (11.10.2018)

Износът нараства с 0.6% през август Двигател на повишението са продажбите на български стоки в държавите от ЕС, които се увеличават с 12,8% на годишна база, докато тези в трети страни намаляват с 21% спрямо август 2017 г. Стойността на износа от началото на годината е близо 35.1 млрд. лв., което е с 534.6 млн. лв. под сумата през същия период на 2017 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. Към края на август най-значителен е спадът на експорта към най-големия търговски партньор на България извън ЕС - Турция, където понижението на годишна база достига 26.3%. По-слаба е търговията и с Египет, Русия и Китай. Продажбите на български стоки в трети страни отбелязват спад конкретно по отношение на горивата (с над 57% към август до 1.1 млрд. лв.), продукти от категорията "Артикули, класифицирани главно според вида на материала", машини, оръжия и храни.
Източник: Капитал (11.10.2018)

Износът за трети страни за периода януари-август 2018 г. намалява с 22.9% Износът на стоки от България за трети страни в периода януари-август 2018 г. намалява с 22.9% в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 10 167.6 млн. лева, съобщава Националният статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Съединените американски щати, бившата югославска република Македония и Руската федерация, които формират 52.7% от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - август 2018 г. се увеличава с 4.6% в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 14 622.5 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия.
Източник: 3e-news (11.10.2018)

10.8% ръст на износа за ЕС, януари-август През периода януари - юли 2018 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 10.8% спрямо същия период на 2017 г. и е в размер на 21 610.4 млн. лева, показват данните на НСИ. През юли 2018 г. износът на стоки за ЕС нараства с 11.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 505.9 млн. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - юли 2018 г. се увеличава с 11.0% спрямо същия период на 2017 г. и е на стойност 23 398.5 млн. лв. по цени CIF. През юли 2018 г. вносът на стоки в България от държавите - членки на ЕС, нараства с 18.7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 572.2 млн. лева.
Източник: 3e-news (11.10.2018)

10-годишен рекорд в приходите на хотелите Хотелите в България отбелязаха през август 10-годишен рекорд по приходи, съобщи статистиката. През най-натоварения за тях месец на годината те имат приходи от нощувки за 348 млн. лв., което е със 7,5% повече от приходите им през август 2017 г. Това е почти два пъти повече от приходите, които са получили местата за настаняване през август на 2013 г. и е най-високата сума от 2008 г. насам, показва сравнение с данните оттогава. През август 2018 г. има ръст на приходите от нощувки както на чужди граждани - с 9% на годишна база, така и на български - със 7,2%. Общата заетост на хотелите през август 2018 г. достига рекордните 61,5%, с 0,8 процентни пункта над заетостта през август 2017 г. Най-висока е тя в хотелите с 4 и 5 звезди - 74,7%, и намалява с намаляване на категорията на местата за настаняване. Според данните повечето от нощувките в хотелите с 4 и 5 звезди са били направени от чужди граждани, като те отсядат средно с 1 денонощие повече, отколкото гостите от България.
Източник: 24 часа (12.10.2018)

През 2019 г. се очаква реален ръст на пенсиите от 3,1% при инфлация от 3% Очаква се ръст на пенсиите от 3,1 на сто през 2019 г. при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация от 3 на сто. Това е заложено в проекта на Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 година, научи БТА от социалните партньори. Проектобюджетът ще се разглежда на Надзорен съвет на НОИ в понеделник. В проекта е отбелязано, че средният брой на пенсионерите за 2019 година се очаква да намалее до около 2 154 800. Средният размер на пенсията през 2019 година се предвижда да достигне 386, 27 лева, като номиналното нарастване е 6,2 на сто при очакван среден размер за 2018 година - 363,82 лева /по Закона за бюджета на ДОО за 2018 година средният размер на пенсията е 362,97 лв/. От 1 юли 2019 година пенсиите, отпуснати до 31 декември 2018 година вкл., се увеличават с 5,7 на сто. От 1 юли 2019 г. минималната пенсия ще се увеличи от 207,60 на 219,43 лв. Социалната пенсия се променя от 125,58 лв. на 132,74 лв. Таванът на пенсиите от 1 януари се запазва на 910 лева, а от 1 юли се увеличава до 1200 лева. /economic.bg
Източник: Други (15.10.2018)

Инфлацията в България надхвърли 6-годишния си максимум След като през юли годишната инфлация в България достигна 3.5% - невиждано ниво от лятото на 2012 г., данните за септември надхвърлят този 6-годишен максимум. Годишната инфлация за септември спрямо същия месец на 2017 г. е 3.6%. Месечната инфлация през септември спрямо август тази година пък е 0.3%, а инфлацията от началото на годината (септември 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 2.1%. През септември спрямо август най-много е поскъпнало образованието (1.8%) и хранителните продукти и безалкохолните напитки (1.5%). Най-голямо поевтиняване пък е отчетено при услугите и продуктите от категория „развлечение и култура” (5.6%) и „ресторанти и хотели (1.6%)./economic.bg
Източник: Други (16.10.2018)

Безработните намаляват с над 22% от началото на годината От началото на годината до края на септември числеността на регистрираните безработни в бюрата по труда намалява с над 22%. В края на септември те са общо 183 846, като броят им се свива с 0.1% спрямо предходния месец и с 13.8% в сравнение с година по-рано. По данни на Агенцията по заетостта равнището на регистрираната септемврийска безработица е 5.6%, като запазва своята стойност от август 2018 г., но намалява с 0.9 процентни пункта на годишна база. Новорегистрираните през месеца са 25 868, като от тях 1 592 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. От началото на годината служителите от бюрата по труда са активирали 48 369 лица чрез организиране на трудови борси, информационни събития, срещи със завършващите образование на кариерните центрове, както и чрез работата на младежки, ромски и трудови медиатори и др. Освен към безработните, дейността на бюрата по труда е насочена също към заети, учащи и пенсионери, като през септември 1 034 души от тези групи са били регистрирани като търсещи работа. Общо 18 280 лица са постъпили на работа през месеца, като 88.9% от тях са устроени в реалната икономика. В резултат от изпълнението на активните мерки за насърчаване на заетостта сред безработните, през месеца в субсидирана заетост са включени 2 029 лица: 1 092 – по схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, 672 – по програми и 265 по мерки за обучение и заетост. От началото на годината общо 15 376 безработни лица са включени в обучения за придобиване на нова квалификация и ключови компетентности, а завършилите успешно са 14 276. В края на септември в процес на обучение са 1 104 безработни. Професиите, в които се обучават курсистите, са от професионалните направления: аудио-визуални изкуства и техники, компютърни науки, приложна информатика, строителство, градинарство (паркове и градини), производствени технологии – текстил, облекло, обувки и кожи, хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг, а ключовите компетентности са насочени главно към придобиване на дигитални умения. Заявените работни места на първичния пазар на труда през септември са 17 063, като 65.8% от тях са в частния сектор. Най-голям дял свободни работни места са заявени в преработващата промишленост (25.2%), образованието (14.2%), административните и спомагателните дейности и търговията (с 13.1%), хотелиерството и ресторантьорството (5.9%), строителството (4.7%), и др. Най-търсените групи професии през месеца са: преподаватели; оператори на стационарни машини и съоръжения; работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; продавачи; персонал, зает в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, готвачи, камериери и др.); квалифицирани работници по производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии и др./economic.bg
Източник: Други (16.10.2018)

Инфлацията за септември е 0.3 на сто Индексът на потребителските цени за септември 2018 г. спрямо август 2018 г. е 100.3%, т.е. месечната инфлация е 0.3%. Инфлацията от началото на годината (септември 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 2.1%, а годишната инфлация за септември 2018 г. спрямо септември 2017 г. е 3.6%. Средногодишната инфлация за периода октомври 2017 - септември 2018 г. спрямо периода октомври 2016 - септември 2017 г. е 2.7%. Това съобщи Националният статистически институт. През септември 2018 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 1.5%; алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.2%; облекло и обувки - намаление с 0.2%; жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 0.4%; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - увеличение с 0.1%; здравеопазване - увеличение с 0.1%; транспорт - увеличение с 0.5%; ? съобщения - цените остават на равнището от миналия месец; ? развлечения и култура - намаление с 5.6%; образование - увеличение с 1.8%; ресторанти и хотели - намаление с 1.6%; разнообразни стоки и услуги - намаление с 0.2%. През септември 2018 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 0.2%, брашно - с 3.7%, хляб - с 4.6%, месо от едър рогат добитък - с 0.6%, месо от домашни птици - с 1.0%, мляно месо (кайма) - с 0.4%, нискомаслено прясно мляко - с 0.2%, кисело мляко - с 0.6%, кашкавал - с 0.9%, извара - с 1.3%, яйца - с 0.5%, олио - с 0.3%, домати - с 31.0%, краставици - с 2.8%, пипер - със 7.5%, други пресни зеленчуци (зелен фасул, тиквички и патладжани) - средно с 6.6%, захар - с 0.6%, оцет - с 0.6%, кафе - с 0.9%, газирани напитки - с 1.3%, ракии - с 0.8%, и други. През септември 2018 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: малотрайни колбаси - с 0.2%, прясна и охладена риба - с 0.3%, пълномаслено прясно мляко - с 0.8%, сирене - с 0.2%, млечни масла - с 0.3%, маргарин - с 2.3%, ябълки - с 11.5%, грозде - със 7.9%, цитрусови и южни плодове - с 1.9%, зеле - с 11.1%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) - с 8.3%, зрял боб - с 0.4%, леща - с 2.5%, маслини - с 1.1%, минерална вода - с 0.4%, плодови сокове - с 0.8%, вина - с 0.2%, и други. През септември 2018 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: цигари - с 0.1%, облекло - с 0.3%, газообразни и течни горива за битови нужди - съответно с 1.0 и 0.5%, дърва за отопление - с 1.8%, готварски печки - с 0.5%, дизелово гориво - с 1.1%, автомобилен бензин А95H - с 1.1%, автомобилен бензин А98Н - с 1.0%, газ пропанбутан за ЛТС - с 3.3%, метан за ЛТС - с 0.5%, цветарство - с 0.7%, кина и театри - с 4.4%, книги - с 4.7%, вестници и списания - средно с 4.1%, висше образование - с 2.2%, услуги по обществено хранене - с 0.5%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: обувки - с 1.1%, климатични инсталации - с 0.4%, почистващи машини - с 2.1%, препарати за почистване на съдове - с 0.3%, прахове за пране - с 0.8%, пътнически въздушен транспорт - с 5.0%, телевизори - с 3.5%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания - с 14.0%, услуги по краткосрочно настаняване - със 17.0%, продукти за лична хигиена - с 1.4%, козметични продукти - с 0.5%, и други. През септември 2018 г. цените на лекарските и стоматологичните услуги, както и цените на лекарствените продукти са се увеличили с по 0.1%.
Източник: Банкеръ (16.10.2018)

Безработицата през септември остава на 5,6% втори пореден месец Равнището на регистрираната безработица през септември е 5,6%, като запазва стойността си от август, но намалява с 0,9 процентни пункта на годишна база, сочат данните на Агенцията по заетостта. От началото на годината до края на септември числеността на регистрираните безработни в бюрата по труда намалява с над 22%. В края на септември те са общо 183 846, като броят им се свива с 0,1% спрямо предходния месец и с 13,8% в сравнение с година по-рано. Новорегистрираните безработни през първия есенен месец са 25 868, като от тях 1 592 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. От началото на годината са активирани 48 369 лица чрез организиране на трудови борси, информационни събития, срещи със завършващите образование на кариерните центрове, както и чрез работата на младежки, ромски и трудови медиатори и др.
Източник: Инвестор.БГ (16.10.2018)

Разрешителните за строеж на индустриални площи са скочили с 26% Издадените разрешителни за строеж на индустриални имоти през 2017 г. е 15.9%, а за първо полугодие на 2018 г. е отчетен 26% ръст на броят на разрешителните. Информацията бе изнесена от зам.-министъра на икономиката Лъчезар Борисов при откриването на Първата международна конференция за индустриални имоти София, 2018. „Най-много строителни разрешения за първо полугодие на 2018 г. за строителство на индустриални имоти са издадени в област Пловдив (146), Стара Загора (121), Благоевград (95), Варна (84), София (67)“, заяви още той. В рамките на конференцията зам.-министър Борисов припомни, че през 2018 г. по Закона за насърчаване на инвестициите в областта на индустриалното строителство – изграждане на складови площи, са издадени 12 сертификата от общо 17 за периода, като общия размер на инвестициите по проектите е 686 млн. лв., а предвидената заетост е 1052 нови работни места. По думите му обнадеждаващи са и показателите на пазара на индустриални имоти. Те бележат положителна тенденция на развитие през последните години. Основание за повече бизнес и индустриални инвестиции дава и прогнозата за ръст на фирменото кредитиране. Очаква се ръстът на кредитирането да нараства през следващите 4 години, като започне от 6.3% в края на 2018 г. и достигне 7.8% през 2021 г. По негови думите в последните години се наблюдава нова тенденция икономическият растеж да се движи от инвестициите, а не само от потреблението и износа. „През 2018 г. очакваме реален растеж от 8.9% на инвестициите в структурата на БВП, като надеждата ни е тази тенденция да се задълбочи и през 2019 г., когато ръстът трябва да достигне 9.5%“, каза Борисов. Той допълни, че инвестициите (разходите за придобиване на ДМА), които са дошли от мажоритарно чужди компании през 2017 г. са в размер на 4.350 млрд. лв., което спрямо 2016 г. е 9.55% повече. „България и региона, като цяло са на инвестиционната карта и няма как да бъдат заобиколени. Ролята на всички нас е определяща, защото много от компаниите и от инвеститорите, които се съсредоточават в момента към нашата страна, очакват бързо навлизане на пазарите. Затова ние трябва да сме подготвени и да осигурим добри брокерите, строители, индустриалните и логистични зони“, коментира зам.-министърът. Той подчерта, че страните от региона не трябва да бъдат конкуренти, а да си сътрудничат и да търсят начини да се допълват, да се търси синергия, така че целият регион да се развива добре. По време на конференцията зам.-министър Борисов припомни и последната есенна макроикономическа прогноза. „Ние предвиждаме в България да имаме реален икономически растеж от около 3.6%, като амбициите на нашето министерство да го ускорим. Виждаме ускоряване на икономическия растеж през 2019 г., като подобни са тенденциите и за световната икономика съответно около 3.9% през тези години и леко забавяне около 3.7% около 2020 г.“ , каза зам.-министър Борисов./economic.bg
Източник: Други (17.10.2018)

Бизнесът е спестил 51,3 млн. лв. разходи под формата на данъчни преференции през 2017 г. Бизнесът е спестил 51,3 млн. лв. разходи под формата на данъчни преференции през 2017 г. Това показа доклад за данъчните разходи, който обхваща количествена оценка на различните видове данъчни преференции и облекчения за изминалата година. Анализът е публикуван на страницата на Министерство на финансите. Според данните сумата е с 0,9% по-малко спрямо 2016 г. Анализът показва, че оценената загуба на приходи в резултат на данъчните разходи представлява по-малко от 1% от БВП (0,63 % от БВП за 2017 г.). В държави, включително и в България, с широка данъчна основа и ниски данъчни ставки за данъците върху печалбите и доходите, броят данъчни преференции са малко – до 40. Съответно, в страни с тясна данъчна основа или с високи данъчни ставки броят на данъчните разходи е няколко пъти по-висок, коментират от МФ. За 2017 г. са идентифицирани общо 40 броя данъчни разходи. Въз основа на наличната информация е определена стойността на 30 броя данъчни разходи (75% от всички идентифицирани разходи). Неоценените данъчни разходи представляват 25% от всички разходи. Най-голям относителен дял заемат данъчните разходи по корпоративни данъци (41,9%), следвани съответно от данъчните разходи по акцизите (26,8%) и разходите по ДДС (20,1%). От данните става ясно, че в България има малко преференции, като голяма част от тях не са изследвани, за да се прецени колко на практика държавата губи от предоставените облекчения. Основно данъчните разходи са насочени към стимулиране на икономическото развитие и растеж чрез насърчаване на инвестициите, иновациите и заетостта. През анализирания период обаче се наблюдава увеличение на данъчните разходи като цяло, което се дължи основно на намаляване броя на неоценените мерки, както и влиянието на протичащите макроикономически процеси в икономиката върху декларираните данъчни задължения, водещи до ползване на различен брой и размер данъчни преференции и оказващи пряко влияние върху размера на данъчните разходи. При ДДС например с най-голям относителен е данъчният разход по данъчна мярка „Намалена данъчна ставка за настаняване в хотели и други подобни заведения”. Спрямо предходната година по тази мярка се отчита ръст от 10,5 млн. лева (9,0%) за 2017 година. Фактори, влияещи върху размера на данъчния разход за разглеждания период по отношение на дейности свързани с настаняване в страната, са отчетените ръстове на годишна база съответно при приходите от нощувки в страната за 2017 г. (9,1%) и общо разходите за туристически пътувания на лица на 15 и повече години през 2016 година (46,9%). Министерството на туризма отчита 9,3% ръст на приходите от международен туризъм през 2017 г. спрямо предходната 2016 година. Нарастването в общата сума на данъчните разходи по акцизи се дължи на данъчна мярка „Възстановен акциз върху закупен газьол, използван в първично селскостопанско производство”, която заменя действащата в предходната година данъчна мярка. Максималният размер на сумата, подлежаща на възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола, предвиден в Закона за държавния бюджет за 2017 г. от 84 млн. лева, не се променя спрямо предходната 2016 година. За 2017 г. с най-голям относителен дял в данъчните разходи по акцизите са две данъчни мерки, като едната е именно „Възстановен акциз върху закупен газьол, използван в първично селскостопанско производство” - 49,28% от общия размер на данъчните разходи по акцизи за 2017 г. Другата е „Намалена акцизна ставка за природен газ, използван като моторно гориво и нулева акцизна ставка за природен газ, използван от потребители за битови нужди” - 28,53% от общия размер на данъчните разходи по акцизи за 2017 година. От финансовото министерство уточняват, че в данъчните мерки по корпоративните данъци е включен като данъчен разход “Пренасяне на данъчни загуби”. За първи път от последните пет години по тази мярка е отбелязан спад от 55,6 млн. лева (23,5%) на годишна база, който се дължи на нарастване на декларираната данъчна печалба през последните години, както и запазване на тенденцията към намаляване на декларираната данъчна загуба. Данъчните разходи са оценени по две основни цели – икономическа цел и социална цел. Данъчните разходи с икономическа цел се отнасят за данъчните мерки, насочени към стимулиране на преките чуждестранни инвестиции и иновациите, повишаване на заетостта, развитието на определени региони и икономически отрасли в страната. Данъчните разходи със социална цел се отнасят за данъчните мерки, насочени към определени категории физически лица. 2017 година За 2017 г. относителният дял на данъчните разходи с икономическа цел е 86,3%, съответно, данъчните разходи със социална цел – 13,7%. За 2017 г. относителният дял на данъчните разходи, по които получатели са юридически лица, е 78,5%, а съответно данъчните разходи с получатели физически лица - 21,5 %. В доклада са включени данъчните разходи по видове данъчни мерки (преференции), свързани с данък върху добавената стойност, акцизи, корпоративни подоходни данъци и данъци върху доходите на физическите лица. Данъчните разходи, представени в доклада, са оценени на базата на отчетни данни, съдържащи се в данъчните и митническите декларации, предоставени от Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“, както и на база на статистическа информация от Българската народна банка (БНБ) и Националния статистически институт (НСИ). От заключението на МФ става ясно, че част от данъчните разходи, въведени преди няколко години са загубили въздействието си върху данъкоплатците и са неефективни, като на този етап те водят само до намаляване на бюджетните приходи без реална полза за икономиката и обществото. Според дирекция „Данъчна политика“, която е изготвила доклада за неефективните данъчни разходи, следва да бъде проведено по-задълбочено проучване, което да даде отговори на въпроса в каква степен е оправдано по-нататъшното им действие в настоящата им форма.
Източник: Инвестор.БГ (18.10.2018)

Преките чужди инвестиции се свиха трикратно за година Преките чуждестранни инвестиции в България са намалели трикратно през първите осем месеца на тази година в сравнение със същия период на предишната. Това сочат предварителните данни на БНБ, оповестени в края на миналата седмица. Общият им размер е 230.5 милиона евро, или със 71.6% под нивото до края на август 2017 г., когато са били 812 милиона евро. Спадът е с 581.5 милиона евро. Статистиката на централната ни банка е в рязък контраст с изказванията на български управляващи, които непрекъснато се хвалят с ниските данъци, стратегическото положение на страната ни и с възможностите за привличане на чужди капитали. Данните сочат точно обратното - инвестициите в дялов капитал, които се смятат за най-устойчиви и за показател за дългосрочен интерес, са отрицателни - минус 27.1 милиона евро. През миналата година те са били на плюс - 174.4 милиона евро. Разликата от 201.5 милиона евро на практика означава, че вече влезли у нас предприемачи разпродават активите си. Тази тенденция би могла да се засили в идните месеци, особено ако се реализират намеренията на големи компании да се разделят с бизнеса си у нас. Отрицателна е и реинвестираната печалба - минус 18 милиона евро, което показва, че чуждите собственици или изтеглят печалбата си навън, или отчитат загуба. Данните на централната банка в следващите месеци вероятно ще бъдат коригирани нагоре, тъй като статистиката се ревизира всеки месец, а окончателните резултати идват с голямо закъснение. Въпреки това обаче тенденцията за намаляване на преките чуждестранни инвестиции в последните години остава трайна. С най-голям дял в чуждите инвестиции в първите осем месеца на тази година са така наречените дългови инструменти. Те са в размер на 275.6 милиона евро, докато за същия период на миналата година са били 671.2 милиона евро. Реално това са заеми, които компаниите майки отпускат на дъщерните си дружества у нас и които след това ще трябва да се връщат. Продължава да е устойчива и тенденцията най-много преки инвестиции у нас да идват от Холандия. Смята се обаче, че реално това са пари, които идват от други страни или дори от български компании, които използват либералния данъчен режим в тази страна. Рязко нарастване има при инвестициите от Русия, следвана от Германия и Белгия. За сметка на това драстичен спад има при инвестициите от страни като Ирландия и Италия. Намаляват и вложенията отвън в недвижими имоти. Те са едва 4.6 милиона евро при 13.3 милиона евро година по-рано. Преобладаващи са инвестициите в имоти от Русия - повече от половината, или 2.5 милиона евро, следвани от Украйна (0.7 милиона евро) и Германия (0.4 милиона евро). За сметка на това вложенията на български предприемачи в чужбина продължават да се увеличават и до края на август са 287 млн. евро при 219.2 милиона евро за първите осем месеца на миналата година. Само през август те се повишават с 8.1 млн. евро, докато преди година увеличението беше с 51.9 млн. евро. Основна част от тях също е в дългови инструменти, но реално отливът на капитали от страната надхвърля притока на преки инвестиции отвън.
Източник: Сега (22.10.2018)

Доматите и картофите поевтиняха, цената на краставиците скача Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши тази седмица с 0,87 процента до 1,393 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. Базовото ниво на индекса - 1,000, е от 2005 година. Оранжерийните домати поевтиняха тази седмица с 8,3 на сто и се продават по 2,20 лева за килограм. Оранжерийните краставици поскъпнаха с 14,3 и се търгуват по 1,38 лева. Картофите поевтиняват със 1,6 на сто до 0,62 лева за килограм на едро. Цената на зелените чушки се понижава с 11,1 на сто до 1,20 лева. Червените чушки поскъпват с 13,1 на сто до 2,07 лева за килограм. Морковите се търгуват по 0,70 лева за килограм. Ябълките поевтиняват с 8,2 на сто и се продават по 1,01 лв./кг. Гроздето поевтинява с 3,1 на сто до 1,57 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 0,3 на сто и се търгува по 5,97 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", се купува по 9,95 лв./кг, а олиото се купува по 1,95 лева за литър. Каймата се търгува по 4,70 лева за килограм. Пакетче краве масло от 125 грама струва 2,32 лева. Пилешкото замразено месо се продава по 4,02 лева за килограм на едро в края на седмицата. Захарта поскъпва с 4,6 на сто и се търгува по 1,13 лв./кг, а брашното тип "500" поскъпва с 3.6 на сто и се продава по 0,87 лева. Яйцата се продават по 0,21 лева за брой.
Източник: 24 часа (22.10.2018)

39% от мениджърите у нас - жени, на 4-о място сме в ЕС Жените на ръководни позиция в България са 39% от всички шефове и по този показател сме на четвърто място в ЕС. Средният процент на жените мениджъри е 34%, показват данни на Евростат, разпространени в петък от НСИ по повод Деня на статистиката - 20 октомври. В същото време обаче заплатите на жените на ръководни постове в България са с над 17% по-ниски от тези на мъжете за същата длъжност. Това не е някакво типично българско явление и България дори не е водеща по най-голяма разлика в заплащането на ръководители - средната за ЕС е 23%. В Италия тя достига дори 50% в полза на мъжете. Там жените на ръководни постове са 27% от всички началници. Средно за ЕС жените началнички са по-зле платени дори от специалистите мъже. Средната почасова ставка за жените на ръководни постове в ЕС е 22,82 евро (в България е 5,14 евро), а на мъжете е 24,2 евро, т.е. разликата е 6,04%. Любопитното е, че в Италия, където половата дискриминация в заплащането е най-висока, жените началници все пак взимат повече от мъжете макар и с малко. Средната в ЕС почасова ставка на мъжете ръководители е 31,96 евро, което превърнато в месечна заплата при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица е около 5880 евро. В ЕС най-високи заплати получават мъжете ръководители в най-скъпата страна членка - Дания. Те получават средно 9268 евро на месец, но пък Дания бие всички рекорди по най-високи цени при почти всички видове стоки и услуги. След нея най-високи са заплатите на шефовете мъже в Люксембург, Финландия и Великобритания. Абсолютен рекордьор на континента по началнически заплати е Швейцария. Там почасовата ставка на хората, заемащи ръководни постове, е 56,72 евро, което превърнато в месечна заплата прави 10 436 евро. Това е минимумът, без никакви бонуси и добавки и при само 23 работни дни в месеца.
Източник: 24 часа (22.10.2018)

Печалбата на 59 фирми нарасна с над 10 млн. лв. В страната има 59 нефинансови предприятия, които не само отчитат големи печалби, а и се развиват с изключително бързи темпове. Към края на 2017 г. нетните приходи в държавната хазна от корпоративен данък на 59 дружества са се увеличили с над 1 млн. лв., пише в отчета на Националната агенция за приходи за дейността й през миналата година. При положение, че корпоративният данък е 10%, се оказва че печалбата на тези 59 дружества се е увеличила с над 10 млн. лв. Общият размер на платения от тези компании корпоративен данък е нараснал със 177,3 млн. лв. Нефинансовите предприятия, чийто финансови резултати се увеличават най-много са от икономическите дейности: “Далекосъобщения”, “Добивна промишленост”, “Преработваща промишленост”, “Електроразпределение”, “Производство на ветеринарни продукти”, “Търговия на едро с фармацевтични стоки, медицинска техника и апаратура”, “Спомагателни дейности във въздушния транспорт”, “Неспециализирана търговия на едро”. Но любопитното е, че една от компаниите, която е обявила ръст на печалбата си с повече от 10 млн. лв., работи в сектора “Производство на игри и играчки”. Докато тези 59 дружества се развиват изключително успешно, други 11 са обявили сериозен спад на финансовия резултат. Към края на 2017 г. нетните приходи в хазната от корпоративен данък на 11 дружества са намалели с повече от 1 млн. лв. спрямо предходната година. Това означава, че тяхната печалба се е свила с над 10 млн. лв. Общият размер на приходите в държавния бюджет от тези дружества е с 29,4 млн. лв. по-малък от предходната година. Тези 11 предприятия са от икономическите дейности: “Планиране, координиране и управление на електроенергийната система на България”, “Производство на сода”, “Производство на храна и напитки”, “Далекосъобщения”, “Електроразпределение”, “Добивна промишленост” и др.
Източник: Труд (22.10.2018)

НСИ: 101 милиарда лева е БВП на България за 2017-а По окончателни данни на Националния статистически институт през 2017 г. институционален сектор "Държавно управление" отчита бюджетен излишък от 1 145 млн. лв., или 1.1% от брутния вътрешен продукт. Излишъкът в подсектор "Централно управление" е в размер на 969 млн. лв., или 1% от БВП. Подсектор "Местно управление" е реализирал излишък от 239 млн. лв., а подсектор "Социално-осигурителни фондове" е реализирал дефицит от 63 млн. лева. Държавният дълг на България за 2017 г. е в размер на 25 908 млн. лв., или 25.6% от БВП.
Източник: Money.bg (23.10.2018)

Използването на карти при плащане в търговски обекти все още е слабо разпространено в България. Данните на Европейската централна банка, обобщени от „Инфограф“, показват, че само в Германия използването на карти при плащане е по-слабо разпространено от тук. Като сравнението е на база брой транзакции. Дания, Обединеното кралство и Португалия са страните, в които относителният дял на картовите разплащания е най-голям. В тези страни над 65% от всички трансакции са направени с карти (дебитни или кредитни) при средно за ЕС 51.6%. Картовите разплащания са най-слабо популярни в Германия, България и Чехия. В Германия най-голям брой разплащания са отчетени чрез директен дебит (48.5%) и кредитен превод (29.5%), а в България и Чехия най-висок е делът на кредитните преводи (50.9% и 65.5% съответно). Чековете продължават да са популярни единствено в страни като Малта (17%) и Франция (9%). Интересно е още, че за разлика от повечето европейски страни, в България продължава да бъде изключително висок дела на пощенските преводи (над 21% от общия брой трансакции). Средно в ЕС пощенските преводи са едва 1% от общия брой трансакции.https://www.economic.bg
Източник: Фирмена информация (25.10.2018)

Бизнес климатът продължава да се влошава Бизнес климатът се влошава през октомври за трети пореден месец, става ясно от данните на Националния статистически институт. Общият показател на бизнес климата намаля през юни, а през юли последва задържане на нивото му. Общият показател на бизнес климата през октомври в България се понижава с 1,9 пункта в сравнение със септември, което се дължи на по-неблагоприятната конюнктура в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, съобщи НСИ. Така стопанската конюнктура през октомври в страната се оценява като неблагоприятна. Несигурната среда и липсата на кадри са основните фактори, които влошават бизнес климата и през октомври. През септември стопанската конюнктура в страната също бе неблагоприятна. Общият показател на бизнес климата намаля с 1,5% в сравнение с август, което се дължи на влошения бизнес климат в строителството и сектора на услугите. През август бизнес климатът също бе неблагоприятен. Тогава общият показател на бизнес климата намаля с 2,9% спрямо нивото си от юли, като понижение на показателя бе регистрирано във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" намалява през октомври с 2,4 пункта главно поради понижените очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Показателят "бизнес климат в строителството" нараства през месеца с 2,6 пункта в резултат на подобрените оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Бизнес климатът в търговията на дребно се понижава с 2,5%, което се дължи на по-резервираните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Бизнес климатът в сектора на услугите намалява през октомври с 4,5 пункта в резултат на по-неблагоприятните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията.
Източник: Дума (30.10.2018)

Най-много нашенци са пътували в Гърция и Турция Пътуванията на българите през септември са нараснали с 11% спрямо същия месец на предходната година до общо 633,4 хил., сочат данните на НСИ. Очаквано най-много са пътуванията към Гърция и Турция. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година има към Турция - с 31,9%, Румъния - с 14,8%, Сърбия - с 12,8%, Германия - с 6,9%, Гърция - с 5,9%, Македония - с 2,4%. Същевременно намаляват пътуванията към Унгария - с 8,7%, Португалия - със 7,6%, Кипър - с 2,2%, Украйна - с 1,9%. През месеца посещенията на чужденци в България са 1,3 млн., или с 4,2% повече в сравнение със септември 2017 г. От общия брой чужденци делът на гражданите от Европейския съюз е 62,9%, или с 3,1% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от Обединеното кралство - с 19,7%, Полша - със 17,8%, Франция - с 14,6%, Италия - с 3,9%, Румъния - с 3,2%, Германия - с 2,7%, Австрия - с 2,4%, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Чехия - с 20,7%, Белгия - с 10,9%, Гърция - с 2,6%, и други.
Източник: Дума (30.10.2018)

Евростат: Три български региона са с най-ниска продължителност на живота в ЕС Три български региона са с най-ниска продължителност на живота в ЕС, показват данни от анализ на Евростат за различията в средната продължителност на живота по региони в ЕС през 2016 г., съобщава БТА. Своеобразни "рекордьори" по най-ниска продължителност на живота в ЕС са българските региони Северозападен /73,3 години/, Югозападен /74,4 години/ и Северен Централен /74,4 години/, показва европейската статистика. Според анализа средната продължителност на живота в ЕС е била 81 години. В национален мащаб средната продължителност на живота у нас през 2016 година е била 74,9 години, което отново ни поставя в дъното по продължителност на живота в ЕС.Според данни на НСИ най-висок процент застаряващо население на възраст над 65 години е регистриран в областите Видин /29 на сто/, Габрово /28 на сто/, Кюстендил и Ловеч - по 26 на сто. Най-нисък е бил делът на възрастното население в София-столица - 17 процента и в област Варна - 18 процента. Данните на националната статистика показват и значителни деформации във възрастовата структура на населението у нас за 25-годишен период. През 1990 г. населението под трудоспособна възраст е съставлявало 22 процента от всички български граждани, населението в трудоспособна възраст е било 55 процента, а над трудоспособна възраст са били 23 процента от българите.
Източник: Дарик радио (31.10.2018)

Производствените цени се вдигнаха с 3.7% за година Общият индекс на цените на производител през септември 2018 г. нараства с 3.7% в сравнение със същия месец на 2017 г., съобщи Националният статистически институт. Увеличението се дължи на поскъпването в енергетиката с 4.2% и в преработващата промишленост с 3.8%, докато в добивната промишленост е отчетено намаление - с 3.0%. От данните на НСИ се вижда, че поскъпването затихва след пика от 6.8% през юни и стойността на показателя през септември е най-ниската за последните пет месеца. В преработващата промишленост най-голям годишен ръст статистиците отчитат при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5.5%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели, производството на химични продукти и обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - по 4.7%. Намаление на цените е регистрирано при производството на основни метали - с 1.0% Увеличението на заводските цени спрямо август е средно с 0.3%. По-високи цени са регистрирани при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.5%, и в преработващата промишленост - с 0.3%, а в добивната промишленост е отчетено намаление - с 0.2%. За месец най-много поскъпва производството на химични продукти - с 1.3%, и производството на облекло - с 1.0%, а намаление е регистрирано при производството на основни метали - с 1.2%, и при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0.5%.
Източник: Дневник (31.10.2018)

Какво е състоянието на икономиката ни? Краткосрочната бизнес статистика отчете по-слабо представяне през август, като оборотът и производството в промишлеността се забавиха, а строителната продукция се понижи спрямо същия месец на предходната година. Tова сочи последният Месечен обзор на българската икономика на Министерството на финансите. Данните, показват, че същевременно, растежът при търговията на дребно се е ускорил. Индикаторът за бизнес климата се понижи през септември, поради влошаване в очакванията за търсенето в строителството и услугите, но остана над дългосрочната средна. През септември регистрираната безработица запази нивото си от предходния месец от 5.6%, отразявайки почти еднаквия брой на входящия и изходящия поток безработни. През септември потребителските цени, измерени чрез ХИПЦ, се понижиха с 0.3% спрямо август, водени основно от по-ниските цени на пазарните услуги. Годишният темп на инфлация се забави до 3.6%, в резултат от по-ниския принос на пазарните услуги. Базисната инфлация също се понижи до 2.6% на годишна база. Излишъкът по текущата сметка за периода от януари до юли достигна 933.7 млн. евро (1.7% от прогнозния БВП).
Източник: Банкеръ (31.10.2018)

Евростат: Безработицата у нас остава на най-ниско ниво от 2008 г. за 4-ти месец През септември нивото на безработица в 28-те страни от Европейския съюз (ЕС) се стабилизира за втори пореден месец в рекордно историческо дъно от 6,7%, в рамите на еврозоната остана за трети пореден месец в 10-годишно дъно от 8,1%, докато в България остана за четвърти пореден месец в най-ниско ниво от декември 2008-а година насам от 5,3%, показват данни на Евростат. През септември 2018-а година безработицата в ЕС остана на августовското рекордно дъно от 6,7% (най-ниско ниво, откакто Евростат стартира това месечно проучване през януари 2000-а година), докато в рамките на еврозоната стабилизира за трети пореден месец на ниво от ноември 2008-а година). Според европейската статистика общо 16,574 млн. европейци, от които 13,153 милиона от еврозоната, са били без работа през деветия месец на настоящата година, като спрямо август е отчетено слабо понижение на безработните в ЕС с 35 хиляди, докато борят на безработните в еврозоната се повиши с в хиляди. Спрямо септември 2017-а година обаче, общият брой на безработните европейци е спаднал с цели 1,793 милиона, от които 1,309 милиона в рамките на единния валутен блок. Най-ниска безработица през септември е регистрирана в Чешката република (безработица от едва 2,3%), следвана от Германия (3,4%) и Полша (3,4%), докато най-висока безработицата остава в Гърция (ниво от 19,0%, но според данни на Евростат за юли 2018-а) и в Испания (14,9% през септември 2018-а). В рамките на първия есенен месец общо 3,333 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 14,9%), като това представлява понижение на младежката безработица с 385 хиляди спрямо година по-рано, когато безработицата сред младите европейци беше на ниво от 16,5%. Евростат представи и данни, според които безработицата в България стабилизира през септември за четвърти пореден месец (от юни насам) на ниво от 5,3% и далеч под ниво на безработица от 6,0%, отчетено точно преди година (през септември 2017-а). Това е най-ниската безработица в нашата страна от декември 2008-а година насам и недалеч от рекордното дъно от 5,0%, достигнато през ноември 2008-а година. По този показател нашата страна се нарежда на тринадесето място сред всички 28 членове на Европейския съюз с най-ниска безработица и е една от 20-те страни - членки с безработица, която е по-ниска от средноевропейската. През деветия месец на настоящата година едва 174 хиляди българи са били без работа спрямо 174 хиляди през август и 202 хиляди безработни точно преди година (през септември 2017-а), показват днешните данни на Евростат. Това е най-малкият брой на безработните българи откакто съществува тази статистика за нашата страна от началото на далечната 1995-а година. Нивото на младежката безработица в България се понижи през септември до 12,4% от 13,4% през предходния месец, като през деветия месец на годината без работа са били общо 18 хиляди български младежи на възраст под 25 години спрямо 19 хиляди през август и 22 хиляди година по-рано (през септември 2017-а). Данните на Евростат също така показват, че безработицата сред жените в нашата страна стабилизира за втори пореден месец на ниво от 4,6% спрямо 5,8% преди година (през септември 2017-а), докато безработицата сред мъжете се увеличи слабо през септември до 5,9% от 5,8% месец по-рано, но остава под нивото от 6,2%, отчетено преди година.
Източник: Дарик радио (01.11.2018)

ЕБВР предупреди за прегряване на българската икономика България се представя добре, както и Румъния, въпреки някои сигнали за прегряване. Това се посочва в доклада „Регионални икономически перспективи“ на ЕБВР, публикуван днес. Финансовата институция запазва прогнозата си за икономическия растеж на страната ни на 3.6% за тази и 3.4% а следващата година. Като цяло за региона на Югоизточна Европа се очаква икономически растеж от 3.5% за 2018 г. и 3.2% за 2019 г. Икономическото възстановяване продължава в повечето страни, в които Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) инвестира. Има обаче рискове, произтичащи от напрежението в световната търговия, високите нива на корпоративна задлъжнялост и продължаващата геополитическа нестабилност. Организацията отчита като цяло стабилна перспектива за регионите й на дейност, които се простират от Централна и Източна Европа до Централна Азия и Северна Африка.
Източник: econ.bg (02.11.2018)

Издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 12.4 % През третото тримесечие на 2018 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1659 жилищни сгради с 9419 жилища в тях и 1 173 841 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 37 административни сгради/офиси с 212 473 кв. м РЗП и на 1207 други сгради със 707 761 кв. м РЗП, съобщи Националният статистически институт, цитиран от БТА. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 12.4 на сто, жилищата в тях - с 15.2 на сто, а общата им застроена площ - с 14.7 на сто. При броя на издадените разрешителни за строеж на административни сгради също се наблюдава ръст от 15.6 на сто, а при общата им застроена площ увеличението е малко над пет пъти. Разрешителните за строеж, издадени на други сгради, намаляват с 5.3 на сто, а тяхната РЗП - с 26.2 на сто. В сравнение с третото тримесечие на 2017 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 8.7 на сто, броят на жилищата в тях - с 32 на сто, а разгънатата им застроена площ - с 25.6 на сто. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради се увеличават с 32.1 на сто, а тяхната разгъната застроена площ нараства над четири пъти. Броят на разрешителните за строеж, издадени на други сгради, са по-малко с 1.1 на сто, а тяхната РЗП - с 0.8 на сто. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 296, Пловдив - 239, Варна - 152, Бургас - 151, и София - 125. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 3966, Пловдив - 1400, Варна - 914, Бургас - 879, и Стара Загора - 564. През третото тримесечие на 2018 г. е започнал строежът на 1038 жилищни сгради с 5921 жилища в тях и с 667 401 кв. м обща застроена площ, на 29 административни сгради/офиси с 81 451 кв. м РЗП и на 638 други сгради с 448 587 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 8 на сто, жилищата в тях - с 4.4 на сто, а общата им застроена площ - със 17.8 на сто. Броят на започнатите административни сгради нараства с 16 на сто, а общата им застроена площ - с 211.6 на сто. Започнатите други видове сгради са по-малко с 11.9 на сто, а тяхната РЗП - със 17.8 на сто. В сравнение с третото тримесечие на 2017 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 5.7 на сто, жилищата в тях - със 73.7 на сто, а разгънатата им застроена площ - с 47.8 на сто. Броят на започнатите административни сгради също нараства със 7.4 на сто, а тяхната РЗП - със 165.7 на сто. Започнатите други видове сгради намаляват със 7.8 на сто, докато общата им застроена площ е повече с 16.6 на сто. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 182 жилищни и 74 други сгради; София (столица) - 181 жилищни, 16 административни и 36 други сгради; Варна - 113 жилищни и 35 други сгради; София - 84 жилищни и 48 други сгради; Бургас - 77 жилищни и 29 други сгради.
Източник: 24 часа (05.11.2018)

Продажбите на дребно в България се повишават на фона на свиването им в ЕС Продажбите на дребно в еврозоната останаха през септември на нивото от август, докато в рамките на целия ЕС отбелязаха слабо понижение, но след солидна възходяща ревизия на данните за предходния месец, което сякаш предполага, че вътрешното потребление продължава да бъде генератор за макар и по-слабия икономически растеж в Европа през третото тримесечие. Продажбите на дребно в България обаче нараснаха за седми пореден месец, след като се свиха за последно през първите два месеца на годината, показват данни на Евростат. През септември търговията на дребно в еврозоната остана на нивото от август, когато обаче нарасна с 0,3% и при осреднените очаквания на финансовите пазари със слабо повишение с 0,1 на сто. Повишение с 0,4% е регистрирано както при продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, така и при продажбата на автомобилно гориво, докато продажбите на нехранителни потребителски стоки се свиха с 0,5 на сто. На годишна база растежът на продажбите на дребно в еврозоната се забави през септември до 0,8% от 2,25 през август, докато участниците на финансовите пазари разчитаха на повишение с 0,9 на сто. Генератор на растежа при търговията на дребно на годишна база беше повишението с 1,1% при продажбите на автомобилно гориво, с 0,9% при продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, както и увеличението с 0,7% при продажбите на нехранителни стоки. В рамките на целия ЕС продажбите на дребно през септември се свиха с 0,1% спрямо август, когато обаче се увеличиха с 0,3%, докато на годишна база техният растеж се забави до 1,5% от 2,7% през август. За разлика от данни за ЕС и в частност за еврозоната, Евростат отчете поредно прилично повишение на продажбите на дребно в България на месечна база и техен тройно по-голям растеж на годишна база. През септември търговията на дребно в нашата страна се увеличи с 0,3% спрямо август, когато също нарасна с 0,3%, отбелязвайки подобрение за седми пореден месец. По този показател България се намира в т.нар. "златна среда" сред всички 28 страни - членки на ЕС. В същото време растежът на продажбите на дребно в България на годишна база се забави в началото на есента до 4,7% от 5,1% през август, но продължава да потвърждава за наличието на устойчив растеж (на годишна база) за 24-ти пореден месец. По-добро повишение на търговията на дребно през август е отчетено единствено в Ирландия (скок с 10,2%), Полша (с 6,5%), Унгария (с 5,4%), Словения (с 5,2%) и Люксембург (с 5,0%).
Източник: econ.bg (08.11.2018)

НСИ: Влошават се очакванията на гражданите за финансовото им състояние през 2019 г. През октомври 2018 г. общият показател на доверие на потребителите се понижава с 3.2 пункта в сравнение с юли, което се дължи на пониженото доверие сред населението както в градовете, така и в селата, съобщи Националният статистически институт. Мненията за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията за следващите дванадесет месеца, са по-неблагоприятни спрямо предходното наблюдение. По отношение на финансовото състояние на домакинствата през последните дванадесет месеца се наблюдава песимизъм в оценките на живеещите в селата за разлика от населението в градовете, което изразява по-малко негативна нагласа в сравнение с три месеца по-рано. Същевременно обаче прогнозите за следващите дванадесет месеца и на градското, и на селското население се влошават, в резултат на което общият балансов показател намалява с 5.4 пункта. Потребителите продължават да са на мнение, че през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, като инфлационните очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца. Настоящата икономическа ситуация в страната продължава да се оценява от по-голяма част от потребителите като неблагоприятна за спестяване, а и очакванията им по отношение на възможността да спестяват през следващите дванадесет месеца се влошават. Относно безработицата в страната прогнозите са, че ще има известно съкращаване на персонал през следващите дванадесет месеца, като според населението в градовете то ще бъде с по-високо темпо. Последната анкета отчита и леко влошаване на общата оценка на настоящата ситуация да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба.
Източник: 24 часа (08.11.2018)

През септември добивната промишленост се свива с над 12% През септември добивната промишленост се свива с над 12% спрямо същия период година по-рано. Това показват предварителните данни на Националният статистически институт (НСИ), публикувани днес. Обшият индекс на промишленото производство намалява с 0,8% на годишна база. Това е най-големият спад в промишлената дейност от февруари, коментират от Tradingeconomics.coom. Спрямо август 2018 г. спадът през септември е от 1,2%. На годишна база се отчита спад и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4,7%. В преработващата промишленост промишленото производство се увеличава с 0,8%, показват още данните на НСИ. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 32,6%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 24,7%, производството на превозни средства, без автомобили - с 18%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 14,7%. Намаление е отчетено и при производството на тютюневи изделия - с 24,2%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 13,3%, производството на основни метали - с 12,1%, производството на химични продукти - с 10,1%. През септември 2018 г. намаление спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,9%, и в преработващата промишленост - с 1,4%, а увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 3,2%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на метални изделия, без машини и оборудване - със 17,8%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 16,7%, производството на химични продукти - с 8.6%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6,8%. От НСИ отчитат повишение при производството на лекарствени вещества и продукти - с 11,8%, производството на тютюневи изделия - с 8,6%, производството на превозни средства, без автомобили - със 7,4%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6,5%.
Източник: Инвестор.БГ (09.11.2018)

Учителите почти догониха чиновниците по заплати Учителите и служителите в сектор "държавно управление" са почти изравнени по доходи, показва последната статистика на НСИ за средната заплата в страната. През септември - в началото на учебната година, заетите в сектор образование са получавали средно 1130 лв., а чиновниците в централните и местните администрации вече получават 1157 лв. В същия диапазон е и средната заплата на сектор "хуманно здравеопазване и социална работа" - 1162 лв. за септември. През третото тримесечие на 2018 г. средната работна заплата e 1117 лв. и нараства със 7.7% спрямо същия период на м.г. В обществения сектор средното възнаграждение е по-високо - 1147 лв., а в частния е 1108 лв. Спрямо същия период на предходната година увеличението в обществения сектор е 9.2%, а в частния - 7.3%. В двата най-нископлатени сектора заплатата не може да стигне 900 лв. - хотелиерство (707 лв.) и строителство (885 лв.). Под средното за страната получават още заетите в селското стопанство, административните и спомагателните дейности, преработващата промишленост, ВиК и управление на отпадъци, търговията, транспорта, операциите с недвижими имоти, както и хората, които работят в сектор "култура, спорт и развлечения". На другия полюс традиционно са ИТ секторът (2661 лв.), финанси и застраховане (1815 лв.), производство и разпределение на ел. и топлинна енергия и газообразни горива (1804 лв.).
Източник: Сега (13.11.2018)

Износът от България за ЕС скочи с 11% за 8 месеца През периода януари - август 2018 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 11.1 на сто спрямо същия период на 2017 г. и е в размер на 24,9175 млрд. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През август 2018 г. износът на стоки за ЕС нараства с 13% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3,3071 млрд. лева. Доставките на стоки в България от ЕС през периода януари - август 2018 г. се увеличава с 8,7% спрямо същия период на 2017 г. и е на стойност 26,369 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През август 2018 г. вносът на стоки в България от държавите - членки на ЕС, намалява с 6,4 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,97 млрд. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - август 2018 г. е отрицателно и е на стойност 1,456 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото е положително и е в размер на 241.6 млн. лева.
Източник: Монитор (13.11.2018)

Средната работна заплата се е повишила с близо 8% за година, отчете статистиката Средната работна заплата през третото тримесечие на тази година е със 7.7% по-висока от същия период на миналата година и е 1117 лева, сочат данните на Националния статистически институт. Най-сериозно са се вдигнали възнагражденията в секторите "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" (13.4%), "Хотелиерство и ресторантьорство" (12.0%), и "Образование" (с 10.2%). Информацията за трето тримесечие на годината сочи, че най-високите заплати взимат работещите в секторите "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" (2 661 лв.), "Финансови и застрахователни дейности" (1815 лв.) и "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" (1804 лв.). Най-ниски са доходите в секторите "Хотелиерство и ресторантьорство" (707 лв.) и "Административни и спомагателни дейности" (881 лв.). По предварителни данни на НСИ наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2018 г. са 2.32 млн. души, като те са с 6.9 хил., или с 0.3% повече от същия период на миналата година. Според данните на статистиката най-много хора работят в преработваща промишленост и в търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети - съответно 21.9 и 16.9% от наетите. Спрямо второто тримесечие на годината през третото се отчита традиционното за това време на годината намаление на ангажираните в сектор "Хотелиерство и ресторантьорство" (с 14.8%). В същото време най-сериозно увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност "Строителство" - с 1.9%, и "Образование" - с 1.6%.
Източник: econ.bg (13.11.2018)

За 9 месеца - повече пари от туризъм, отколкото за 2017-а През септември приходите на хотелите в България надхвърлиха тези за цялата 2017 г., сочат данни на НСИ, публикувани в понеделник. Самият септември не е сред най-силните месеци за туризъм, но въпреки това приходите на хотелите от нощувки са били 164,2 млн. лв. - най-високата сума, постигната в България за този месец изобщо. Така от началото на годината до октомври парите са 1,319 млрд. лв., докато през цялата 2017 г. са били 1,298 млрд. лв. Ако темповете се запазят, през 2018 г. е твърде възможно да се стигне до 1,5 млрд. лв. приходи. Това са само парите, които хотелиерите получават от самите нощувки, които се отчитат по-строго. В тях не влизат приходите от многобройните допълнителни услуги, които всяко място за настаняване предлага на гостите си. За отбелязване е, че тези приходи се получават срещу не особено висока заетост. През септември средната заетост е била 37,4%. Само че в хотелите с 4 и 5 звезди, които са по-скъпи, тя е по-висока - 50,5%. Тази висока заетост се осигурява повече от чужди граждани, отколкото от българи. Чужденците имат средно по 4,8 нощувки на престой, докато българите - 2,4. При това 71,9% от чужденците отсядат в хотели с 4 и 5 звезди.
Източник: 24 часа (13.11.2018)

НСИ: Силно спада българският износ за страните извън ЕС През периода януари - септември 2018 г. износът на стоки от България за страните извън ЕС намалява с 21.3% в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 11 649.3 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Съединените американски щати, бившата югославска република Македония и Руската федерация, които формират 53.1% от износа за трети страни. През септември износът за трети страни (извън ЕС) намалява с 8.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 481.7 млн. лева. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - септември се увеличава с 6.1% в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 16 554.6 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. През септември вносът на стоки от трети страни се увеличава с 19.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 932.1 млн. лева. Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари - септември 2018 г. е отрицателно и е в размер на 4 905.3 млн. лева.
Източник: Money.bg (13.11.2018)

Износът на България за деветмесечието спада с 1.5% Общият износ на България за периода януари - септември 2018 г е намалял с 1.5% до 39 795.2 млн. лв., съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). През септември 2018 г. общият износ на стоки възлиза на 4 710.1 млн. лв. и намалява с 1.2% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - септември 2018 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 46 154.3 млн. лв. (по цени CIF), или със 7.5% повече спрямо същия период на 2017 година. През септември 2018 г. общият внос на стоки се увеличава с 9.5% спрямо същия месец на предходната година и е 5 162.7 млн. лева. Външнотърговско салдо през периода януари - септември 2018 г. по цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) е отрицателно и е в размер на 3 090.6 млн. лева. През септември 2018 г. външнотърговско салдо по цени FOB/FOB е отрицателно и е в размер на 112.4 млн. лева. Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 11.1% за първите осем месеца на годината и достига 24 917.5 млн. лева, сочат данните на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на страната са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 68.0% от износа. През август износът на стоки за ЕС нараства с 13.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3307.1 млн. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - август 2018 г. се увеличава с 8.7% спрямо същия период на 2017 г. и е на стойност 26 369.1 млн. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През август 2018 г. вносът на стоки в България от държавите - членки на ЕС, намалява с 6.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2970.6 млн. лева.
Източник: econ.bg (13.11.2018)

В периода юли-септември икономиката расте с 0.5% През третото тримесечие на 2018 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.5% спрямо второто тримесечие на 2018 г. според сезонно изгладените данни. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Според експресните оценки на НСИ за третото тримесечие на 2018 г. БВП в номинално изражение достига 29 млрд. лв. Реализираната добавена стойност през третото тримесечие е 25 млрд. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (70.5%), което в стойностно изражение възлиза на 20.4 млрд. лв. През третото тримесечие на 2018 г. бруто капиталообразуването е 5.6 млрд. лв. и заема 19.3% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително. През третото тримесечие БВП по сезонно изгладени данни нараства с 3% спрямо същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност се увеличава с 2.7%. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 6.9%. Бруто образуването на основен капитал отчита ръст от 6.2% през третото тримесечие на 2018 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Вносът на стоки и услуги се увеличава с 5.1%, докато износът на стоки и услуги намалява с 3.2%. Спрямо второто тримесечие по сезонно изгладени данни БВП се увеличава с 0.5%. За същия период брутната добавена стойност нараства също с 0.5%.
Източник: econ.bg (15.11.2018)

Годишната инфлация се ускори до 3,7 на сто Потребителските цени през октомври спрямо септември 2018 г. се покачват до 107%, т. е. месечната инфлация е 0.7%. Инфлацията от началото на годината (октомври 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 2.8%, а годишната инфлация спрямо октомври 2017 г. е 3.7%, показват данните на Националния статистически институт. Хармонизираният с ЕС индекс на потребителските цени за октомври спрямо септември е 100.2%, т.е. месечната инфлация е 0.2%. Инфлацията от началото на годината (октомври 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 2.6%, а годишната инфлация е 3.6%. Индексът на цените за малката кошница за октомври спрямо септември е 100.7%, а от началото на годината (октомври 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 102.9%. През октомври цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти - увеличение с 0.7%; нехранителни стоки - увеличение с 1.4%; услуги - увеличение с 0.2%.
Източник: News.bg (15.11.2018)

Инфлацията достигна 5-годишен връх Притеснителни данни за българската икономика оповести вчера Националният статистически институт (НСИ). Цените на стоките продължават да растат. Инфлацията на годишна база през октомври продължи да се ускорява и вече достигна 3.7% спрямо октомври миналата година. Това е най-високото ниво на годишната инфлация в последните 5 години. Само за октомври поскъпването е с 0.7%, а от началото на годината досега е 2.8%. Едновременно с това, според данните на НСИ, икономиката забавя темпа си на растеж до 3% през третото тримесечие на тази година. Увеличението на брутния вътрешен продукт за периода юли-септември е с 0.5% в сравнение с предходното тримесечие. Още по-обезпокоително е намаляването на инвестиционната активност на българските предприемачи, сочи бизнес анкетата на националната статистика. Очакванията на бизнеса са през тази година инвестициите да отбележат спад от почти 13% в сравнение с миналата година. Данните идват на фона на информациите за драстичен спад на чуждестранните инвестиции у нас за първите осем месеца на тази година с цели 71.6 на сто. Прогнозите за 2019 г. са за намалени инвестиции в промишлеността с над 8% спрямо 2018 г., като около 34% от предприятията изобщо не планират да придобиват дълготрайни активи. Най-големият дял в инвестициите през 2018 г. се очаква да дойде от производството на стоки за междинно потребление - 43%, докато за следващата година прогнозите по същия показател са за около 40%. През октомври най-значително са се увеличили цените на дрехи и обувки - с 8.2%. Поскъпване има и в сферата на развлечението и културата. Цените на здравните услуги остават на нивото от миналия месец, показват данните на статистиката. Сериозен скок бележат цените на хляба - с 6.3%, пипера - 13% и краставиците - 11 на сто. По-скъпи са още някои млечни продукти, захар, яйца, гъби и други. Поевтинели са цитрусови и южни плодове - с 10%, ябълки (8.5%), домати (2.5%), както и кафето и минералната вода с над 1%. От групата на нехранителните стоки и услуги по-скъпи са автомобилните горива. Дизелът и масовият бензин са скочили най-много - съответно с 3.6% и 3.3%. Дървата за отопление, въглищата, както и централното газоснабдяване също са станали по-скъпи. След значителното повишение на хотелиерските услуги с 20 на сто през юли сега се отчита спад, но едва с 6.3%.
Източник: Сега (15.11.2018)

Безработните продължават да спадат и през третото тримесечие Макар и с по-малко безработицата продължава да спада и през третото тримесечие, сочат данните на Националния статистически институт. Той отчита, че в периода юли-септември при мъжете безработните са 5.4%, а при жените - 4.5%. От всички безработни 13.7% са с висше образование, 49.2% - със средно, и 37.1% - с основно или по-ниско образование. Продължително безработни (от една или повече години) са 105.2 хил., или 62.5% от всички безработни, повечето от които са мъже. В сравнение с третото тримесечие на 2017 г. коефициентът на заетост за населението на възраст 55 - 64 години се увеличава с 1.3 процентни пункта, отчита още статистиката.
Източник: econ.bg (15.11.2018)

Инвестициите в промишлеността спадат Мениджърите на промишлените предприятия очакват през тази година инвестициите в сектора да се свият с 12.7% в сравнение с 2017 г. , сочи бизнес анкета сред тях, проведена от Националния статистически институт. Според основните производствени групировки най-голям относителен дял в инвестициите през 2018 г. се очаква да формира производството на стоки за междинно потребление (42.9%), следвано от енергетичните и свързаните с водата сектори (21.7%) и производството на недълготрайни потребителски стоки (18.7%). По данни от бизнес анкетата прогнозите за 2019 г. са за намаление на обема на инвестициите в промишлеността с 8.7% спрямо 2018 г., като около 34% от предприятията не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. В структурата по основни производствени групировки отново производството на стоки за междинно потребление формира най-голям относителен дял - 39.4%. След него се подреждат енергийните и свързаните с водата сектори и производството на недълготрайни потребителски стоки - съответно с 29.3 и 16.5%. По направление на инвестициите през 2019 г. с най-голям дял се очаква да бъдат тези за увеличаване на производствения капацитет - 33.3% от общия стойностен обем на инвестициите в промишлеността. На второ място с 31.3% дял са предвидените инвестиции за заместване на износеното оборудване, следвани от тези за механизация или автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии - с 20.5%, и за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други - с 14.9%. По отношение на факторите, които биха повлияли върху решенията на мениджърите за инвестиции през 2019 г., преобладават позитивните оценки на въздействие при "търсене на продукцията", "финансови ресурси или очаквани печалби" и "технически фактори". При групата "други фактори" 24.7% от анкетираните посочват влиянието им като "стимулиращо", 36.8% от тях се въздържат от оценка, а 26.7% отговарят, че факторът не оказва влияние.
Източник: econ.bg (15.11.2018)

В периода юли-септември икономиката расте с 0.5% През третото тримесечие на 2018 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.5% спрямо второто тримесечие на 2018 г. според сезонно изгладените данни. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Според експресните оценки на НСИ за третото тримесечие на 2018 г. БВП в номинално изражение достига 29 млрд. лв. Реализираната добавена стойност през третото тримесечие е 25 млрд. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (70.5%), което в стойностно изражение възлиза на 20.4 млрд. лв. През третото тримесечие на 2018 г. бруто капиталообразуването е 5.6 млрд. лв. и заема 19.3% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително. През третото тримесечие БВП по сезонно изгладени данни нараства с 3% спрямо същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност се увеличава с 2.7%. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 6.9%. Бруто образуването на основен капитал отчита ръст от 6.2% през третото тримесечие на 2018 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Вносът на стоки и услуги се увеличава с 5.1%, докато износът на стоки и услуги намалява с 3.2%. Спрямо второто тримесечие по сезонно изгладени данни БВП се увеличава с 0.5%. За същия период брутната добавена стойност нараства също с 0.5%. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през третото тримесечие на 2018 г. принос за регистрирания икономически растеж по сезонно изгладени данни спрямо второто тримесечие на 2018 г. има увеличението на износа на стоки и услуги - с 2.2%, и на крайното потребление - с 1.4%.
Източник: econ.bg (15.11.2018)

НСИ отчита по-силно увеличение на разходите, отколкото на доходите на българите Общите доходи на българските домакинства нараснаха с относително добро темпо през третото тримесечие на настоящата година, но при по-силен ръст на техните общи разходи, показва проучване на Националния статистически институт (НСИ). Общият доход средно на лице от домакинство нарасна през периода юли - септември 2018 година със 7,7% спрямо същото тримесечие на 2017-а година, достигайки 1541 лева и е над средния доход от 1474 лева, отчетен през второто тримесечие на настоящата година. Най-висок относителен дял през третото тримесечие имат доходите от работна заплата (55,2%), следвани от доходите от пенсии (27,3%) и тези от самостоятелна заетост (7,7%). Спрямо третото тримесечие на предходната година относителният дял на дохода от работна заплата се увеличава с 0,8 процентни пункта, а този от пенсии - с 1,4 пункта, докато делът на дохода от самостоятелна заетост остава без промяна. В номинално изражение доходите от работна заплата нарастват до 851 лева от 778 лева година по-рано (повишение с 9,4%), доходите от пенсии се увеличават до 421 от 371 лева (повишение с 13,4%), докато тези от самостоятелна заетост се увеличават от 110 на 119 лева (повишение с 8,4%), а доходите от социални обезщетения и помощи намаляват от 43 на 35 лева (понижение с 19,9%). В същото време общите разходи средно на лице от домакинство се увеличават през периода юли - септември 2018 година с 9,8% спрямо година по-рано, достигайки 1518 лева и са над средните разходи за 1331 лева, направени през второто тримесечие на годината. Най-голям относителен дял заемат разходите за храна (30,1%), следвани от тези за жилище (16,5%), за данъци и социални осигуровки (12,3%) и за транспорт и съобщения (11,7%). Спрямо година по-рано разходите за храна и безалкохолни напитки като абсолютна стойност нарастват с 9,8% (от 416 на 457 лева), за здравеопазване - с 10,2% (от 66 на 73 лева), а тези за жилища се увеличават с 1,9% (от 245 на 250 лева). Увеличение с 14,7% на годишна база бележат разходите за транспорт и съобщения (от 155 на 178 лева), за алкохолни напитки и цигари - с 4,4% (от 58 на 60 лева), за свободно време, културен отдих и образование - с 19,8% (от 87 на 104 лева) и за данъци и социални осигуровки - с 13,3% (от 165 на 187 лева). Според НСИ през третото тримесечие на настоящата няма съществени промени в потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинството в сравнение с година по-рано, като се увеличава потреблението на месо и на кисело мляко, а намалява консумацията на плодове и зеленчуци, на хляб и тестени изделия. Без промяна остава потреблението на захар.
Източник: БНР (16.11.2018)

Средният разход на човек нараства до 1 518 лв. към септември Средният разход на лице от домакинство нараства през третото тримесечие на 2018 г., достигайки е 1 518 лв. Увеличението е с 9.8% спрямо същото тримесечие на 2017 г. Същата е тенденцията и при доходите, които достигат 1 541 лв. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ) за периода юли-септември 2018 г. Най-много от бюджета си българите харчат за храна (30.1%), жилище (16.5%), данъци и социални осигуровки (12.3%) и транспорт и съобщения (11.7%). Спрямо същия период на миналата година намаляват само разходите за жилище с 1.2%,а по всички останали точки те нарастват. Даваме с 9.8% повече за храна и безалкохолни напитки спрямо юли-септември миналата година или, ако тогава сме харчили 416, то сега са 457 лв. Увеличават се и разходите за алкохолни напитки и цигари - от 58 на 60 лв. или с 4.4%. С 1.9% нарастват общите разходи за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) - от 245 на 250 лв. Ръст има и при разходите за здравеопазване - от 66 на 73 лв. (с 10.2%), разходите за транспорт и съобщения - от 155 на 178 лв. (с 14.6%), разходите за свободно време, културен отдих и образование - от 87 на 104 лв. (с 19.8%) и разходите за данъци и социални осигуровки - от 165 на 187 лв. (с 13.3%). Общият доход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2018 г. е 1 541 лв. и нараства със 7.7% спрямо същото тримесечие на 2017 г. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е доходът от работна заплата (55.2%), следван от доходите от пенсии (27.3%) и от самостоятелна заетост (7.7%). Спрямо третото тримесечие на 2017 г. относителният дял на дохода от работна заплата се увеличава с 0.8%, а този от пенсии - с 1.4%. Делът на дохода от самостоятелна заетост остава без промяна. Потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2018 г. е без съществена промяна спрямо същото тримесечие на 2017 г. Увеличение се отчита в потреблението на месо - от 7.8 на 8.2 кг, и на кисело мляко - от 7.3 на 7.7 килограма. Намалява консумацията на плодове - от 20.2 на 17.8 кг; на хляб и тестени изделия - от 21.8 на 21.3 кг, и на зеленчуци - от 26.2 на 25.8 килограма. Без промяна остава потреблението на захар./economic.bg
Източник: Други (16.11.2018)

Пазарът на труда удари таван Публикуваните през тази седмица данни на НСИ потвърждават опасенията за забавяне на експанзията на пазара на труда през 2018 г. След невиждания от годините преди кризата ръст на работните места със 154 хиляди през третото тримесечие на 2017 г., регистрираният от статистиката спад на годишна база през третото тримесечие на 2018 г. беше в известна степен очакван. Въпреки че това е всъщност второ поредно тримесечие на намаляване на броя на заетите на годишна база, заетостта продължава да нараства заради изпреварващия спад на населението. Коефициентът на заетост на лицата на възраст 15-64 години достига нов рекорд от 68,8%, но забавянето на икономиката и по-внимателният преглед на данните за пазара на труда, подсказват, че този рекорд може и да е последен за настоящия икономически цикъл: Особено притеснителни са данните за младежите, където спадът на броя на заетите е съпътстван и от спад на заетостта, като това важи и за двете наблюдавани групи (15-25 и 15-29 години). Демографските императиви на пазара на труда се виждат и по друга линия – единствената възрастова група, при която броят на заетите всъщност се увеличава спрямо предходната година е тази на 55-64 годишните. Близо една трета от областите в страната са регистрирали рекордна заетост през някое от тримесечията на 2018 г., като между тях освен големи области като столицата и Бургас, се нареждат и по-малки такива като Търговище и Силистра. В същото време за периода юли-септември 2018 г. спад на годишна база в коефициента на заетост на населението на възраст 15-64 г. се наблюдава в 13 от 28-те области в страната, като най-значителен е той в Добрич (-10 пр. п.), Монтана (-7 пр. п.) и Ямбол (- 6 пр. п.). Средната заплата за третото тримесечие на 2018 г. достига 1 117 лв., което представлява ръст от 7,7% на годишна база. Въпреки че темпът на нарастване остава относително добър, забавянето спрямо 2017 г. е чувствително, особено предвид продължаващия ръст на инфлацията, която от юли насам е над 3,5% на годишна база. На секторно ниво прави впечатление продължаващата положителна тенденция при заплатите в преработващата промишленост – те нарастват по-бързо от средната заплата за страната в 16 от последните 18 тримесечия в унисон с променящата се структура на заетите в сектора. Така докато през 2012 г. средната заплата в преработващата промишленост беше 81% от средната за страната, последните данни показват значително по-високо ниво от 91%.
Източник: Банкеръ (19.11.2018)

България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС България остава в топ 5 на страните с най-висока инфлация в рамките на Европейския съюз и през октомври. Това става ясно от последните данни на Евростат. Според публикуваната информация най-висок ръст на потребителските цени е измерен в Естония (4.5%), Румъния (4.2%) и Унгария с (3.9%). Веднага след тях се нарежда България с инфлация от 3.6%. Най-ниска инфлация е измерена в Дания (0.7%), Португалия (0.8%) и Ирландия (1.1%). През последните четири месеца инфлацията в България рязко се ускори от 3 на сто през юни до 3.6% - 3.7% през следващите месеци. За сравнение през октомври 2017 г. годишната инфлация у нас е била 1.5%. В Европейския съюз като цяло годишната инфлация през октомври е достигнала 2.2%, ускорявайки се леко спрямо нивото от 2.1% през предишния месец. За същия период на миналата година тя е била малко по-ниска – 1.7%. Инфлацията в еврозоната е със същите стойности – 2.2% за октомври след 2.1% през септември. Година по-рано обаче ръстът на цените е бил едва 1.4%. На месечна база годишната инфлация се е забавила в осем страни членки, а в пет е останала без промяна. Ускорява се в половината от страните – 14, сред които е и България. Най-голямо възходящо влияние върху инфлацията в еврозоната са имали цените на енергията (1.02 пр.п.), следвани от услугите (0.65 пр.п.), храните, алкохола и тютюневите изделия (0.51 пр.п.) и неенергийните индустриални стоки (0.11 пр.п.).
Източник: Медия Пул (19.11.2018)

Строителството в България е с най-голям спад през септември в целия ЕС България е с най-голям спад в строителството през септември сред страните от Европейския съюз, сочат данните на Евростат. Намалението на строителната продукция в страната през месеца е с 2.1% спрямо август и с 4% спрямо септември 2017 г. при среден за ЕС растеж от съответно 1.7% и 4.2%. На месечна основа най-голям растеж в сектора отчитат Франция (+3.7%), Германия (+2.2%) и Великобритания (+1.8%). Освен България в тройката с най-голям спад са също Словения (-1.2%) и Швеция (-0.5%). Сравнението със септември 2017 г. показва бум на строителството в Унгария (+25.8%), Словения (+25.7%) и Полша (+20.2%). В тройката с най-голям годишен спад освен България са също Швеция (-1.5%) и Румъния (-1.0%). Обобщените данни за третото тримесечие спрямо второто сочат, че лидер по растеж в сектора е Унгария (+15.4%), а на другия полюс е Румъния (-8%) (заради спад от 8.6% през юли). Сравнението с юни - септември 2017 г. сочи, че най-голямо оживление е имало в Унгария (+28.4) и Словения (+29.3). Само четири държави са със спад - Румъния (-8.9%), Швеция (-1.4%, България (-1.3%), Испания (-0.6%). В съобщението на Евростат се прави уговорката, че редица държави не са предоставили данни. Между тях са Естония, Ирландия, Гърция, Кипър, Латвия, Австрия, Хърватия, Дания, Малта.
Източник: Дневник (20.11.2018)

България с най-голям спад на строителството в ЕС България бележи най-голям спад на строителството през септември на месечна (-2.1%) и годишна база (-4%) в Европейския съюз (ЕС). Това показват данните на европейската статистическа служба – Евростат. Тринадесет държави не са предоставили данни. Строителната продукция у нас намалява на фона на растеж в останалите европейски страни. Основната причина за спада е в намалените обеми на инфраструктурното строителство – магистрали, пътища и пречиствателни станции, финансирано от държавния бюджет и еврофондовете. Правителството изостава и с изпълнението на капиталовите си разходи като към края на септември бяха усвоени малко над една трета от планираните над 6.1 млрд. лв. В същото време в еврозоната и ЕС е отчетен ръст както на месечна, така и на годишна база на произведената строителна продукция. Строителството в Еврозоната е по-голямо, като основен двигател са Франция, Германия и Великобритания. За еврозоната е отчетен ръст от 2 на сто на произведената строителна продукция през септември спрямо август, а в ЕС – увеличението е с 1.7 на сто. Положителният тренд идва след спада в строителството през осмия месец на годината от 0.6 на сто за еврозоната и 0.5 на сто в ЕС спрямо юли. На годишна база увеличението на строителната продукция през септември е значително по-голямо – 4.6 на сто за еврозоната и 4.2 на сто за ЕС. Сградното строителство отбелязва по-голямо увеличение спрямо инфраструктурното както на месечна, така и на годишна база, показват данните на Евростат. В еврозоната сградното строителство е нараснало с 2.2%, а инженерното строителството - с 1.8% през септември спрямо август. В ЕС увеличението на строителството на сгради расте с 3.1%, а инфраструктурното - с 1.4%. Сред държавите членки, за които има данни, най-голямо увеличение на производството в строителството е отчетено във Франция (3.7%), Германия (2.2%) и Великобритания (1.8%). Най-голям спад се наблюдава в България (-2.1%), Словения (-1.2%) и Швеция (-0.5%). Сградното строителство расте с по-големи темпове на годишна база. За еврозоната ръстът е 4.8 на сто за септември, а за ЕС е 7.7 на сто. В същото време инфраструктурното строителство е нараснало с 4.3% на месечна база и и с 2.9% на годишна. Сред държавите членки, за които има данни, най-голямо увеличение на производството в строителството на годишна база е регистрирано в Унгария (25.8%), следвано от Словения (25.7%) и Полша (20.2%). Това показва, че в тези страни вече е започнало активното усвояване на европейските средства за инфраструктура, докато в България се бави. Причината за спада на строителството у нас през септември се дължи основно на забавянето на големите инфраструктурни проекти, които се финансират с европейски средства. Нови договори в строителството бяха сключени през последното тримесечие на годината, като реално изпълнението на обектите ще започне през пролетта на 2019 г. Така на месечна база инфраструктурното строителство намалява с 3.1% през септември, а на годишна спадът е 2.5%. При сградното строителство, което дърпаше сектора напред през изминалите години, вече се наблюдава спад, като най-вероятно това се дължи на предупреждения за прегряване на пазара на имоти в големите градове. Така на месечна база е отчетено намаление на строителството на сгради с 1.1 на сто, а на годишна – с 5.1 на сто. Друг фактор, който оказва влияние върху сградното строителство, е липсата на яснота дали ще бъде продължена Националната програма за енергийна ефективност на частни жилища, която се очаква да приключи през 2019 г.
Източник: Медия Пул (20.11.2018)

С 12 % повече са пътуванията на българи в чужбина през октомври Пътуванията на българи в чужбина през октомври 2018 г. са 454.7 хил. или с 3.6 на сто над регистрираните през октомври 2017 година, съобщи Националният статистически институт. През октомври 2018 г. посещенията на чужденци в България са 739.3 хил. или с 3.8 на сто повече в сравнение с октомври 2017 година. Увеличение на пътуванията на българи е отчетено към: Турция - с 20.9 на сто, Германия - с 4.5 на сто, Испания - с 3.5 на сто, Австрия - с 3.3 на сто, Италия - с 3 на сто, Сърбия - с 2.6 на сто, Румъния - с 2 на сто, и други. Същевременно намаляват пътуванията на българи към: Обединеното кралство - с 2.7 на сто, Гърция - с 2.4 на сто, Македония - с 1.5 на сто, и други. В сравнение с октомври 2017 г. e регистрирано увеличение при пътуванията на българи с цел почивка и екскурзия - с 12.3 на сто, и с други цели - с 1.2 на сто, докато тези със служебна цел остават на същото ниво. При посещенията на чужденци е регистрирано е увеличение при всички наблюдавани цели: пътувания с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - с 4.7 на сто, със служебна цел - с 3.3 на сто, и с цел почивка и екскурзия - с 2.8 на сто. Транзитните преминавания през страната са 29.7 на сто (219.7 хил.) от всички посещения на чужденци в България. През октомври 2018 г. най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция - 106.3 хил., Гърция - 100.2 хил., Румъния - 33.6 хил., Сърбия - 32.6 хил., Германия - 25.4 хил., Македония - 25.3 хил., Австрия - 15.9 хил., Италия - 15.4 хил., Обединеното кралство - 15.1 хил., Испания - 11.4 хиляди. От общия брой чужденци, посетили България през октомври 2018 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 55.5 на сто, или с 2.7 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се и посещенията на граждани от групата "Други европейски страни" - с 6.7 на сто, като най-голям е ръстът на посещенията от Сърбия - с 24.9 на сто. Най-много посещения в България през октомври 2018 г. са направили гражданите от: Румъния - 142.6 хил., Турция - 106.8 хил., Гърция - 96.6 хил., Македония - 56.8 хил., Сърбия - 53.8 хил., Германия - 42.1 хил., Украйна - 22.9 хил., Полша - 20.2 хил., Обединеното кралство - 19.3 хил., Италия - 13.9 хиляди.
Източник: 24 часа (29.11.2018)

Обезщетението за безработица остава поне 9 лева на ден Дневният минимален размер на обезщетението за безработица за 2019 г. остава 9 лева, а дневният максимален размер - 74,29 лева, реши парламентът. Депутатите приеха на второ четене текстове от законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за следващата година. От БСП настояха дневното обезщетение за безработица да нарасне от 9 на 16 лева, съобразено с ръста на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход, но предложението им не беше прието от мнозинството. От ГЕРБ посочиха, че безработицата в България е на най-ниско ниво от десет години насам и има недостиг на работна ръка, и обвиниха левицата, че иска да стимулира професията "безработен". Преди това депутатите приеха бюджета на фонд "Безработица", който е с дефицит от 134 494 200 лева. Планираните приходи и трансферите във фонда са 315 074 000 лева, а разходите за социални помощи и обезщетения са 449 568 200 лева.
Източник: Стандарт (29.11.2018)

Райфайзенбанк: Ръстът на БВП продължава да се забавя Райфайзенбанк (България) ЕАД публикува редовния си месечен икономически обзор с коментар на данните, налични към ноември, с фокус върху реалния сектор. Анализаторите на банката отбелязват, че според експресните оценки на НСИ, през третото тримесечие на 2018 г. реалният ръст на БВП достигна 3.0% на годишна база - отново по-ниско от очакваното. Най-значителният компонент на БВП от страна на търсенето – крайното потребление, нарасна с 6.9% на годишна база. По-малкият компонент – брутното образуване на основен капитал, се увеличи с 6.2%. На този фон износът намаля с 3.2%, докато вносът се увеличи с 5.1%. „От страна на производството резултатите също бяха относително скромни. Така индустрията нарасна само с 0.6% през тримесечието (спрямо същото тримесечие на предходната година), а строителството спадна с 1.2%, при това за второ поредно тримесечие“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. Коефициентът на заетост достигна 53.3% през третото тримесечие, а коефициентът на безработица намаля до 5.0%. На този фон средната работна заплата се повиши с 80 лв., от 1037 лв. през третото тримесечие на 2017 г. на 1117 лв. през същото тримесечие на 2018 г. Ръстът в публичния сектор беше с 97 лв., а в частния с 85 лв. Така средната работна заплата в публичния сектор (1147 лв.) остана по-висока от тази в частния (1108 лв.). „Данните потвърждават, че българската икономика е достигнала пика си през 2017 г. и постепенно се забавя. Въпреки това очакваме тя да продължи да расте и през следващите години. Нашата прогноза е за реален ръст на БВП на България от около 3.0% през 2019 г., каза още Калчев.
Източник: econ.bg (29.11.2018)

560 лв. минимална заплата от януари догодина Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност в държавната администрация от 1 януари догодина окончателно ще е 560 лв. Това записаха депутатите с приети на второ четене текстове от закона за държавния бюджет за догодина. Не бе прието предложението на БСП минималното месечно трудово възнаграждение да бъде 640 лв. Базата за определяне размера на основната месечна заплата за най-ниската длъжност по Закона за отбраната и за МВР /по членове от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, от закона за ДАНС, за НСО, Държавна агенция "Разузнаване"/ е 380 лв. от 1 януари 2019 г. Обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна от 320 млн. лв., одобри парламентът. НС отхвърли предложението на левицата за 360 млн.лв. Георги Гьоков от БСП подчерта, че ваучерите са добър инструмент за мотивация и задържане на персонала, неизбежна част от социалните пакети, като в същото време интересът към този начин за допълнително стимулиране се разширява. Няма да струва много на държавния бюджет, призова той мнозинството да подкрепи идеята на социалистите.
Източник: Стандарт (30.11.2018)

Производствените цени скачат с 4,4% през октомври Производствените цени нарастват през октомври 2018 г. с 4,4% спрямо същия период на 2017 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Ръстът на цените се дължи основно на повишените цени при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,9%, и в преработващата промишленост - с 4,5%. В добивната промишленост спрямо година по-рано е отчетено намаление - с 5,6%. В преработващата промишленост по-съществен е ръстът на цените при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 5,2%, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4,8%, и производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4,6%. Намаление на цените е отчетено при производството, некласифицирано другаде - с 1,1%. На месечна база през октомври цените на производител също се покачват - с 1,3 на сто. Това се дължи на по-високите цени при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,6%, и в преработващата промишленост - с 1,3%. Спрямо септември по-съществено покачване на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 5,3%, и при производството на напитки - с 0,6%. Намаление е регистрирано при производството на превозни средства, без автомобили - с 0,4%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 0,3%. ьИндексът на цените на производител на вътрешния пазар през октомври 2018 г. нараства с 3,9% на годишна база. Увеличението на цените идва от производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4,9%, и в преработващата промишленост - с 4 на сто. По-високите цени в преработващата промишленост са отчетени при производството на химични продукти - с 5,9%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4,3%. Намаление на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 3,9%. На месечнта база заводските цени се покачват с 0,8%, като ръстът идва от добивната промишленост - с 2%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,9%, и в преработващата промишленост - с 0,6 на сто. Индексът на цените на производител на международния пазар през октомври 2018 г. нараства с 5.3% на годишна база. В преработващата промишленост цените се покачват с 5%. По-високи цени са отчетени при: производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 6.6%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.3%, и обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 5.3%. Намаление на цените се наблюдава при производството, некласифицирано другаде - с 1.3%.
Източник: Инвестор.БГ (30.11.2018)

НСИ отчита слабо подобрение на стопанската конюнктура в България през ноември През ноември стопанската конюнктура в нашата страна се подобри слабо за първи път от шест месеца насам в резултат на подобрение на конюнктурата в промишлеността и търговията на дребно, показват резултати от последно проучване на Националния статистически институт (НСИ). Общият показател на бизнес климата в нашата страна се повиши през ноември с 0,6 пункта спрямо октомври, когато се понижи с 1,9 пункта. Това представлява първо слабо подобрение на общата стопанска конюнктура от месец май насам, когато съответният показател достигна най-висок връх от края на 2008 година. Индексът, определящ бизнес климата в промишлеността, нараства с 1,8 пункта след спад с 2,4% през октомври. Повишението е в резултат на подобрени очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на техните предприятия през следващите шест месеца. Анкетата на НСИ също така отчита известно увеличение на осигуреността на производството с поръчки, което обаче не е съпроводено с повишени очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Основните пречки, затрудняващи развитието на този отрасъл, продължават да бъдат свързани с несигурната икономическа среда и с недостига на работна сила. По отношение на продажните цени в промишлеността, по-голямата част от мениджърите продължават да очакват запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През ноември 2018 година показателят "бизнес климат в строителството" се понижи с 2,2 пункта, парирайки голям част от растежа с 2,6 пункта през октомври, като това понижение се дължи на по-резервираните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състоянието на техните предприятия. По-неблагоприятни са мненията им както относно строителната активност през последните три месеца, така и очакванията има за следващите три месеца. И през настоящия месец несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила и конкуренцията в бранша остават най-сериозните проблеми за дейността на строителните предприятия. По отношение на продажните цени в строителството, преобладаващата част от мениджърите в сектора не предвиждат промяна на тяхното равнище през следващите три месеца. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" се повишава през ноември с 1,0 пункт (след спад с 2,5 пункта през октомври), в резултат на подобрените очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на техните предприятия през следващите шест месеца. Благоприятни остават и прогнозите им по отношение на обема на продажбите и на поръчките към доставчици през следващите три месеца. Основната пречка, затрудняваща развитието на този отрасъл, остава конкуренцията в бранша, следвана от несигурната икономическа среда и от недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени в отрасъла, търговците на дребно не очакват промяна през следващите три месеца. В същото време съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" запазва приблизително нивото си от октомври, когато се влоши с цели 4,5 пункта, като очакванията на мениджърите за бизнес развитието на техните предприятия през следващите шест месеца са по-оптимистични. Подобрение бележат и прогнозите им за търсенето на услуги през следващите три месеца. И тук конкуренцията в бранша и несигурната икономическа среда остават като основни пречки, затрудняващи в най-голяма степен бизнеса в сферата на услугите, отчита НСИ. Относно продажните цени, очакванията на мениджърите в сектора на услугите са за известно тяхно увеличение през следващите три месеца, макар, че по-голямата част от мениджърите предвиждат запазване на тяхното равнище. Проучването на НСИ за ноември продължава да отчита относително стабилно поведение на общия бизнес климат в страната, като той продължава да се задържа трайно над неговото дългосрочно осреднено ниво. Днешните данни обаче не са предпоставка за ускоряване на икономическия растеж в България през последните месеци на годината, след като по-рано този месец НСИ отчете рязко забавяне на растежа на БВП през третото тримесечие до 3,0% от 3,4% през периода април – юни.
Източник: econ.bg (30.11.2018)

Заводските цени са се повишили с 4.4% през октомври Заводските цени през октомври са се повишили с 4.4% в сравнение със същия месец на 2017 година, съобщи Националният статистически институт. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.9%, и в преработващата промишленост - с 4.5%, а в добивната промишленост е отчетено намаление с 5.6%. В преработващата промишленост по-съществен ръст на цените се наблюдава при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 5.2%, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4.8%, и производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4.6%. Намаление на цените е регистрирано при производството, некласифицирано другаде - с 1.1%. Спрямо септември производствените цени растат с 1.3%, като по-видимо е покачването в енергийния сектор и преработващата промишленост. На месечна база спадат цените при производството на основни метали - с 5.3%, на напитки - с 0.6%, и др. За вътрешния пазар на годишна база цените растат с 3.9%. Увеличение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.9%, и в преработващата промишленост - с 4%, а в добивната промишленост е отчетено намаление на цените с 4.2%.
Източник: Дневник (30.11.2018)

Българският износ възлиза на 18 млрд. евро за осемте месеца на 2018 г. България е изнесла стоки и продукти за близо 18 млрд. евро през първите осем месеца на 2018 г. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на Дискусионен форум на тема: „Дигитални предизвикателства пред съвременните компании“, съобщават от Министерството на икономиката. Събитието се организира от Българската-търговско промишлена палата и сдружение Национална бизнес мрежа, а в неговото откриване участие взеха Мария Габриел, еврокомисар „Цифрова икономика и цифрово общество“, Цветан Симеонов, председател на УС на БТПП и Десислава Иванова, председател на УС на сдружението. „Няма по-лесен и достъпен инструмент за подкрепа на българския експорт от дигитализирането на малките и средни предприятия и увеличаване на дела на електронната търговия“, посочи Александър Манолев. По думите му това може би не е толкова централна тема, колкото внедряването на иновации и модернизация на производството, но в никакъв случай не трябва да бъде подценявана. Затова и Министерството на икономиката се стреми активно да си партнира с бизнеса и с глобалните лидери в сферата на информационните и комуникационни технологии. Икономическият заместник-министър даде пример за съвместните обучения организирани с Google в рамките, на които са били обучени над 26 000 души в областта на цифровите умения. „Стартираме обучителна програма и с ebay, която ще е насочена към малките и средни предприятия и стартъпите в България“, съобщи Манолев. Според представената от него статистика за последните 10 г. чрез ОП „Конкурентоспособност“ и ОП „Иновации и конкурентоспособност“ са инвестирани над 1 млрд. евро в подкрепа на малките и средни предприятия. „Голяма част от тези средства са били именно за внедряване на иновации и технологични решения“, каза зам.-министър Манолев. Той обърна внимание и на предимствата, които страната ни има като акцентира, че добавената стойност от сектора, обхващащ от компоненти до софтуерни продукти, възлиза на над 1.4 млрд. евро и нараства с 22% през 2016 г. Според Евростат около 65 хил. души работят ?aтo cпeциaлиcти в него, а всяка година над 4 хил. студенти се дипломират в такива специалности в българските висши учебни заведения.
Източник: Инвестор.БГ (03.12.2018)

Стабилизация на безработицата в ЕС на рекордно дъно от 6,7% при слабо повишение в България до 5,4% През октомври нивото на безработица в 28-те страни от Европейския съюз (ЕС) се стабилизира за втори пореден месец в рекордно историческо дъно от 6,7%, в рамите на еврозоната остана за четвърти пореден месец в 10-годишно дъно от 8,1%, докато в България нарасна слабо до 5,4%, след като през предходните четири месеца стабилизира на най-ниско ниво от декември 2008-а година насам от 5,3%, показват данни на Евростат. През октомври 2018-а година безработицата в ЕС остана на септемврийското рекордно дъно от 6,7% (най-ниско ниво, откакто Евростат стартира това месечно проучване през януари 2000-а година), докато в рамките на еврозоната стабилизира за четвърти пореден месец на ниво от 8,1% (най-ниско ниво от ноември 2008-а година). Според европейската статистика общо 16,626 млн. европейци, от които 13,172 милиона от еврозоната, са били без работа през десетия месец на настоящата година, като спрямо септември е отчетено слабо понижение на безработните в ЕС с 4 хиляди, докато борят на безработните в еврозоната се повиши с 12 хиляди. Спрямо октомври 2017-а година обаче, общият брой на безработните европейци е спаднал с цели 1,523 милиона, от които 1,121 милиона в рамките на единния валутен блок.
Източник: БТА (03.12.2018)

Производителността на труда нараства с 3.7% през третото тримесечие Производителността на труда отново ускорява темпа си на растеж, като през третото тримесечие достига 3.7% на годишна база. За сравнение - през периода април - юни увеличението беше 3.1% по предварителни данни на НСИ. Подобно на предходните месеци, ускорението идва от нископроизводителния аграрен сектор, където работещите намаляват с 43.7 хил. души. През третото тримесечие брутната добавена стойност в икономиката нараства с 3% спрямо същия период на 2017 г., като така запазва темпа си от предходното тримесечие. Най-голям принос за увеличението има имотният сектор. Успоредно с производителността НСИ публикува и ревизирани оценки за брутния вътрешен продукт на страната през третото тримесечие, като темпът е повишен леко от първоначалните експресни 3% до 3.1% на годишна база. Данните за инвестициите са ревизирани нагоре, докато оценките за износа са понижени. Броят на работещите в икономиката намалява нетно с над 35 хил. души през третото тримесечие спрямо същия период на миналата година, като спадът идва от самонаетите в аграрния сектор. Лек ръст има на хората на трудов и граждански договор, като новонаетите спрямо година по-рано са предимно в строителството (7.3 хил. души), IT и комуникации (5 хил. души) и публичния сектор (3.4 хил. души). Най-голям спад сред работещите на договор пък е видим в търговията, където наетите намаляват с над 10 хил. души спрямо юли - септември 2017 г. Стойността на брутната добавена стойност в българската икономика, което е разликата между крайната стойност на продукцията и изразходваните за производството й стоки и услуги, достига 57.3 млрд. лв. към септември. През третото тримесечие брутната добавена стойност в икономиката нараства с 3% спрямо същия период на 2017 г., като основен принос за увеличението имат операциите с имоти. Тук промяната е с 21.6% нагоре спрямо периода юли - септември 2017 г., а общата брутна добавена стойност от операциите с недвижими имоти достига 7.9 млрд. лв. от началото на годината. Най-високопроизводителни остават работещите в индустриалния сектор, където всеки зает създава средно по 7.8 хил. лв. от добавената стойност в икономиката. На второ място са услугите с по 7.4 хил. лв. на работник, а на трето - селското стопанство с 2.6 хил. лв. Значителен ръст през третото тримесечие спрямо година по-рано имат също сектора на информационните технологии (5.2%), търговията (2.7%), индустрията (1.7%) и финансовия сектор (5.1%). Домакинствата продължават да са движещата сила на икономическия растеж и през третото тримесечие на годината, показват ревизираните данни за БВП. На годишна база потреблението в частния сектор нараства с 6.9%, като така запазва темпа си от предходното тримесечие. Потреблението на публичния сектор също расте, но по-бавно - с 3.6%. Също така делът му е по-малък, което понижава приноса на компонента към общия ръст на икономиката. Темпът на растеж на инвестициите пък е ревизиран леко нагоре - от 6.2% в експресните оценки до 7% на годишна база, като очакванията са позитивни за годината напред. "В края на 2018 г. и началото на 2019 г. може да се очаква фирмите да продължат да разширяват инвестиционната си дейност, за което ще спомагат достигнатото към момента високо натоварване на производствените мощности, очакваното нарастване на вътрешното и външното търсене, запазването на благоприятни условия за финансиране и подобряването на рентабилността на предприятията", посочват експертите на Българската народна банка (БНБ) в последния си тримесечен Икономически преглед. Числата за внос и износ също са ревизирани надолу - със съответно 1.1 пр. п. и 0.4 пр. п. Така продажбите на български стоки в чужбина намаляват с 3.6% на годишна база спрямо третото тримесечие на 2017 г. Импортът пък расте с 4%, движен от по-високата покупателна способност на домакинствата, но темпът му се забавя спрямо отчетените 5% през второто тримесечие.
Източник: Капитал (10.12.2018)

БВП за третото тримесечие на 2018 г. е 29 822 млн. лв. През третото тримесечие на 2018 г. брутният вътрешен продукт (БВП) възлиза на 29 822 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 15 248 млн., като на човек от населението се падат 2 166 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 3.1% на БВП през третото тримесечие на 2018 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0.7% спрямо второто тримесечие на 2018 година, съобщават от Националния статистически институт. На човек от населението се падат 4 236 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.68233 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 17 726 млн. долара и съответно на 2 518 долара на човек от населението. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през третото тримесечие на 2018 г. възлиза на 26 116 млн. лв. по текущи цени. През третото тримесечие на 2018 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява равнището си с 0.8 процентни пункта спрямо същото тримесечие на предходната година до 7.2%. Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0.9 процентни пункта до 27.6%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, се увеличава до ниво от 65.2% при 63.5% през съответния период на предходната година. За крайно потребление през третото тримесечие на 2018 г. се изразходват 69.9% от произведения БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал2) формират 17.4% от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително. През третото тримесечие на 2018 г. БВП1 нараства спрямо предходното тримесечие с 0.7% според сезонно изгладените данни. Брутната добавена стойност в икономиката нараства също с 0.7%.
Източник: Стандарт (10.12.2018)

НСИ: Строителството със силен ръст през октомври По предварителни данни на Националния статистически институт през октомври индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, се увеличава с 0.8% в сравнение със септември 2018 година. Продукцията в сектор "Строителство" през октомври, изчислена въз основа на сезонно изгладени данни, е с 3.3% над равнището от предходния месец, показват предварителните данни на НСИ. В сравнение със същия месец на 2017 г. календарно изгладените данни показват увеличение с 1.8% на строителната продукция през октомври 2018 г. През октомври индексът на произведената строителна продукция, е над равнището от предходния месец, като гражданското/инженерното строителство нараства с 5%, а сградното строителство - с 2.0%. На годишна база увеличението на строителната продукция през октомври се определя от положителния темп при гражданското/инженерното строителство, където нарастването е с 2.5%, а при сградното строителство - с 1.2%.
Източник: Money.bg (11.12.2018)

С над 17% се е ускорила търговията на дребно през интернет Оборотите в търговията на дребно ускоряват ръста си през окотомври, показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт. През есенния месец оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени, нараства с 0,5% спрямо септември и с 4,9% на годишна база. През октомври 2018 г. се наблюдава по-значителен ръст на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 4.4%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 3.4%. Намаление е отбелязано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 2.8%, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 1.6%. През октомври 2018 г. в сравнение със същия месец на 2017 г. оборотът нараства позначително при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - със 17.4%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 16.0%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 10.4%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - със 7.3%. Намаление е регистрирано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - със 7.1%, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 1.7%.
Източник: Банкеръ (11.12.2018)

През октомври добивната промишленост се свива с над 6% През октомври на годишна база добивната промишленост се свива с 6,3%, а производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,8%. Индексът на промишленото производство през октомври отбеляза годишен ръст от 1,6%, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база увеличението е с 0,8 на сто. На годишна база ръст на промишленото производство е отчетен в преработващата промишленост - с 2,6%. По-значително е увеличението при производството на превозни средства, без автомобили - със 71.7%, и производството на тютюневи изделия - с 25,7 на сто. Ръст е отчетен и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 23,8%, и производството на лекарствени вещества и продукти - с 16,8%. Статистиката регистрира намаление при: производството на основни метали - с 16,7%, на облекло - с 11,8%, на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 8,9%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - със 7,8%. През октомври 2018 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 0,9%, и в добивната промишленост - с 0,3%. А намаление е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,0%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили - с 29,4%, и на тютюневи изделия - с 28,3 на сто. Ръстът при производството на химични продукти е с 15.2%, на метални изделия, без машини и оборудване - с 14%. Спад е регистриран при производството на лекарствени вещества и продукти - с 8,7%, и на основни метали - с 4.4 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (11.12.2018)

Подем на промишленото производство и строителството през октомври По предварителни данни през октомври 2018 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, се увеличава с 0.8% в сравнение със септември 2018 година. Индексът на промишленото производство е регистриран ръст от 1.6% спрямо съответния месец на 2017 година. Това са данните на Националния статистически институт. Увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 0.9%, и в добивната промишленост - с 0.3%, а намаление е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.0%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 29.4%, производството на тютюневи изделия - с 28.3%, производството на химични продукти - с 15.2%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 14.0%. Спад е регистриран при: производството на лекарствени вещества и продукти - с 8.7%, производството на основни метали - с 4.4%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 4.2%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - с 2.6%, а спад е регистриран в добивната промишленост - с 6.3%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.8%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - със 71.7%, производството на тютюневи изделия - с 25.7%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 23.8%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 16.8%. Намаление е отчетено при: производството на основни метали - с 16.7%, производството на облекло - с 11.8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 8.9%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - със 7.8% По предварителни данни през октомври 2018 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 3.3% над равнището от предходния месец. Увеличението е с 1.8% на строителната продукция през октомври 2018 г. в сравнение със същия месец на 2017 година. На годишна база увеличението на строителната продукция през октомври 2018 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от положителния темп при гражданското/инженерното строителство, където нарастването е с 2.5%, а при сградното строителство - с 1.2%.
Източник: Банкеръ (11.12.2018)

Средният осигурителен доход се повишава през октомври до 901 лева Размерът на средния осигурителен доход в България се повишава през октомври до 901,26 лева, съобщава Националният осигурителен институт (НОИ). През септември показателят беше 897,33 лева, а през август - 873,75 лева. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода 1 ноември 2017 г. - 31 октомври 2018 г. е 878,95 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през ноември 2018 г., съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Инвестор.БГ (12.12.2018)

Над два пъти се увеличи търговският дефицит за десетмесечието България отново увеличи търговския си дефицит през октомври, се вижда от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Наблюденията на Investor.bg показват, че през септември имаше спад, докато през август дефицитът успя леко да се свие на годишна база. За първите десет месеца на годината търговското салдо (търговски дефицит, износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 6,303 млрд. лева. За същия период на миналата година то беше на минус 3,019 млрд. лева. НСИ отчете, че по цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) търговията излиза на минус с 2,593 млрд. лева. Само през октомври общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е на отрицателна територия и е на стойност 821,9 млн. лева. По цени FOB/FOB то е на минус с 414 млн. лева. От януари до октомври са изнесени български стоки на стойност 46,039 млрд. лева, което е с 1,4% повече в сравнение със същия период на 2017 г., отчита националната статистика. Само през октомври експортът възлиза на 5,376 млрд. лева и нараства със 7,4% на годишна база. През периода януари - октомври 2018 г. в България са внесени стоки на стойност 52,343 млрд. лева (по цени CIF), или с 8,1% повече спрямо същия период на миналата година. През октомври импортът се увеличава с 13,6% спрямо година по-рано и достига 6,198 млрд. лева. За първите десет месеца на тази година износът на стоки от България за трети страни намалява с 12,9% на годишна база и е на стойност 14,442 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, САЩ, бившата югославска република Македония и Руската федерация, които формират 53% от износа за трети страни. Само през октомври експортът на български стоки нараства с 9,1% спрямо година по-рано и достига 1,926 млрд. лева. От януари до октомври при износа на български стоки за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, има годишен ръст само в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (30,8%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (36,1%) и „Разнообразни готови продукти“ (22,1%). За десет месеца вносът на стоки в България от трети страни се увеличава с 9,2% в сравнение с година по-рано и е на стойност 19,105 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. През октомври импортът се увеличава с 34,9% на годишна база и е в размер на 2,554 млрд. лeвa. При вноса на стоки от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - октомври спрямо година по-рано най-голямо увеличение е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (22,6%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (19,6%). Спад се наблюдава само в сектор „Храни и живи животни“ (0,2%). Търговският дефицит (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за десет месеца достига 4,662 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 3,022 млрд. лева. През октомври дефицитът във външната търговия (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателен и е на стойност 628 млн. лева. От януари до септември за ЕС са изнесени български стоки с 10,1% повече спрямо същия период на миналата година, които са в размер на 28,147 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67,8% от износа за държавите - членки на ЕС. Само през септември експортът на стоки за Евросъюза нараства с 2,4% на годишна база и възлиза на 3,226 млрд. лева. При износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - септември в сравнение с година по-рано най-голям ръст е отбелязан в секторите „Храни и живи животни“ (20,1%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. Горивата)“ (17,8%). Спад се наблюдава единствено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (0,5%). Вносът на стоки от ЕС от януари до септември се увеличава с 8,2% за една година и достига 29,594 млрд. лева по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През септември импортът от европейските партньори се увеличава с 4,5% спрямо същия месец на миналата година. При вноса на стоки от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - септември 2018 г. в сравнение със същия период на 2017 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. Горивата)“ (17,8%), а най-голямо намаление има при „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (7,2%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за първите девет месеца на тази година е отрицателно и е на стойност 1,446 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото е положително и е в размер на 440,8 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (12.12.2018)

Животът ни е поевтинял с 0.1% през ноември След три месеца на инфлация ноември е донесъл спад на потребителските цени - макар и само с 0.1 на сто. Това показват данните на НСИ. По стокови групи картината изглежда така: храните и безалкохолните напитки са поевтинели с 0.2%, облеклото и обувките - с 0.1%, а цигарите и алкохолът са поскъпнали с 0.1 процента. Интересното е, че в месеца на "черния петък" с уж големите намаления цените на някои от най-търсените стоки са спаднали, но други са пораснали. Например при хладилниците, готварските печки, както и при козметиката има леко поскъпване, но при мебелите, климатиците и мобилните телефони е обратното. Според НСИ битовите ни сметки - за ток, вода, отопление и т.н., са нараснали с 0.7% през ноември. При храните най-голям скок на цените миналия месец е отчетен за краставиците - 26%. Следват лукът и чесънът с 9.9 и 4.6 на сто. Най-голям спад е измерен за зелето - с 11%, южните плодове - с 10.2%, и доматите - 5.5 на сто. Бензинът само за месец е спаднал с 6-7%. Самолетните билети също са поевтинели - при това с над 8 процента, според данните на НСИ.
Източник: Сега (13.12.2018)

Животът в България е поскъпнал с 2,7% от началото на годината Инфлацията от началото на годината (ноември 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 2,7%, а годишната инфлация за ноември на годишна база е 3,1%, което сочи забавяне спрямо темпа от 3,6% през предишния месец. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Средногодишната инфлация за периода декември 2017 - ноември 2018 г. спрямо периода декември 2016 - ноември 2017 г. е 2,8%. През ноември 2018 г. спрямо месец по-рано при цените на хранителни продукти и безалкохолни напитки има намаление от 0,2%; алкохолни напитки и тютюневи изделия са поскъпнали с 0,1%; облекло и обувки са поевтинели с 0,1%. При жилища, вода, електроенергия, газ и други горива има увеличение с 0,7%; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - намаление с 0,5%; здравеопазване - увеличение с 0,1%; транспорт - намаление с 3,0%; съобщения - увеличение с 0,8%; развлечения и култура - увеличение с 0,3%; образование - цените остават на равнището от миналия месец; ресторанти и хотели - увеличение с 0,5%; разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0,4%. През ноември 2018 г. цените на лекарските и на стоматологичните услуги са се увеличили съответно с 0,8 и 0,1%, а цените на лекарствените продукти остават на равнището от предходния месец. В края на ноември 2018 г. в групите на нехранителните стоки и услугите от НСИ регистрират намаление на цените при: облекло и обувки - с по 0,1%, течни горива за битови нужди - с 3,1%, мебели - с 1%, перални и съдомиялни - с 0,5%, климатични инсталации - с 2,5%, прахове за пране - с 1,3%. Съществен спад се отчита при цените на дизелово гориво - с 2,5%, автомобилен бензин А95H - със 7,4%, автомобилен бензин А98Н - с 6,2%, международни полети - с 8,5%, мобилни телефонни апарати - с 4,7%, телевизори - с 2,1%, продукти за лична хигиена - с 0,4%, и други. Увеличение има при цените на брашното - с 1,1%, хляб - с 2,5%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 1,1 и 0,6%, мляно месо (кайма) - с 0,5%, нискомаслено прясно мляко - с 0,8%, сирене - с 0,3%, извара - с 0,9%, олио - с 0,2%, краставици - с 26%, зрял лук и чесън - съответно с 9.9 и 4.6%, маслини - с 0,9%, картофи - с 2%, шоколад и шоколадови изделия - с 0,1%, чай - с 0,2%, минерална вода - с 1,4%, газирани напитки - с 0,2%, вина - с 0,2%, бира - с 0,1%, и други.
Източник: Инвестор.БГ (13.12.2018)

Хотелиерите отчитат 11.5% повече приходи през октомври Приходите от нощувки във всички места за настаняване през октомври 2018 г. достигат 49.9 млн. лв., или с 11.5% повече в сравнение с октомври 2017 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 12.9%, така и от български граждани - с 9.8%, отчетата данните на Националния статистически институт. Общият брой на нощувките е 908.5 хиляди, или с 5.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 8.3%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. През октомври в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 76.4% от общия брой нощувки на чужди граждани и 34.5% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 15.6% от нощувките на чужди граждани и 32.1% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 8.0 и 33.4%. Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през октомври се увеличава с 3.9% в сравнение със същия месец на м.г. и достига 438.8 хил., като е регистрирано увеличение с 4% при българите и с 3.9% при чужденците. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през октомври са 283.2 хил. и са реализирали средно по 1.9 нощувки. Чуждите граждани са 155.6 хил. и са реализирали средно по 2.4 нощувки, като 74.2% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през месеца е 21.1%, като се увеличава с 1.1 процентни пункта в сравнение с октомври 2017 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 23.5%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 23.2%, и с 1 и 2 звезди - 15.8%. През октомври 2018 г. в страната са функционирали 2 011 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 72.4 хил., а на леглата - 152.5 хиляди. В сравнение с октомври 2017 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 2.7%, а леглата в тях намаляват с 1.2%.
Източник: Money.bg (13.12.2018)

България е пета по ръст на разходите за труд в ЕС за периода юли - септември Разходите за труд на компаниите продължават да се повишават и през третото тримесечие на годината. В България темпът на растеж се ускорява до 8.9% на годишна база при 8.5% през второто тримесечие, показват данните на Евростат от петък. Така страната се позиционира на пето място в ЕС, а лидери са Румъния с 13.9%, Латвия с 13.2% и Литва с 10.7%. Като цяло в Централна и Източна Европа темпът на растеж на разходите за труд остава значително над средните европейски стойности – 2.7% в ЕС и 2.5% в еврозоната. Увеличението не е изненада предвид растящите заплати в страната. През третото тримесечие средното възнаграждение в България е с ръст 7.7% на годишна база. Ключови фактори за бързия темп не само тук, но и в други държави в ЕС са повишението на минималните работни заплати и недостигът на кадри. Напред в класацията за разходите за труд в България излиза развлекателният сектор, които се увеличават с 15.6% през третото тримесечие спрямо година по-рано, а в хотели и ресторанти разходите за труд нарастват с 13.7%. Очаквано на второ място са учителите с увеличение 14.8%. Индустрията и секторът на информационните и комуникационните технологии остават малко по-назад, но запазват темп над 10%. В другата крайност остава имотният сектор, където разходите за труд на компаниите са едва 1.2% над нивото от третото тримесечие на 2017 г. За поредно тримесечие лидер по темп на растеж на разходите за труд сред страните членки е Румъния с 13.9%. Увеличението на заплатите в страната се дължи на целенасочена държавна политика, която в продължение на над две години повишава възнагражденията в публичния сектор и минималните заплати. Начинанието обаче излиза скъпо на бизнеса, заради което от началото на 2018 г. Румъния прехвърли осигурителното бреме изцяло върху работниците. Затова и данните на Евростат показват увеличение на разходите за заплати с 37.1% и годишен спад с цели 83.6% на "други възнаграждения", където влизат социалните осигуровки. Увеличението на минималната заплата е фактор за растежа и в Литва и Латвия. Унгария заема четвъртото място с годишен ръст 9%, което е леко забавяне спрямо отчетените през предходното тримесечие 10.2%, основно заради понижение на разходите за бонуси.
Източник: Капитал (17.12.2018)

България е в Топ 5 на страните с най-висока инфлация в рамките на ЕС през ноември, показват данните на Евростат. С най-висок ръст на потребителските цени са Румъния, Унгария и Естония - по 3.2%. Веднага сред тях се нарежда България с 3%, а на пето място са Латвия и Белгия с по 2.9%.
Източник: Сега (18.12.2018)

България сред първите по ръст на инфлацията в ЕС България е сред първите страни по ръст на инфлацията в Европейския съюз (ЕС). Това сочат данни на Евростат за ноември 2018 г. Годишната инфлация в ЕС в 2% през ноември, а месец по-рано – 2.2%. За същия период през 2017 г. размерът е бил 1.8%. Най-висока е инфлацията в Румъния, Унгария и Естония, които взимат първите 3 места с 3.2% ръст. България се нарежда директно зад тях с 3 на сто, което е над средното ниво за Евросъюза. През септември и октомври пък това ниво е било 3.6%, а най-високо е било през август – 3.7%. Малко след нас са Латвия (2.9%), Белгия (2.9%) и Люксембург (2.6%). Най-ниско е увеличението на цените в Дания (0.7%), Ирландия (0.8%) и Португалия (0.9%). Най-много харчим за енергия, услуги, храна, напитки и цигари. Те допринасят за общата инфлация съответно с 0.88%, 0.57% за услугите и 0.38%. Неенергийните индустриални блага пък са спомогнали с едва 0.11%. В Еврозоната инфлацията е по-ниска – 1.9% за ноември, намаляла от 2.2% през октомври. Година по-рано тя е била 1.5%.
Източник: Монитор (18.12.2018)

БСК: За 50% от фирмите в България 2018-та е била неуспешна От Агенцията по заетостта отчитат, че регистрираната през ноември безработица – 6 на сто – достига най-ниския показател за последните 10 години. Около 200 хиляди души са се регистрирал в бюрата по труда, над 4 хиляди са тези, които през месеца са се върнали от сезонна работа в чужбина. 12 хиляди свободни позиции са заявени от работодатели. Най търсените са операторите на машини, монтажници, готвачи, камериери.
Източник: Стандарт (18.12.2018)

Сред първите 5 сме в ЕС по най-висока инфлация България запазва мястото си в топ 5 на страните с най-висока инфлация в рамките на Европейския съюз и през ноември, става ясно от последните данни на "Евростат". Според публикуваните данни най-висок ръст на потребителските цени се вижда в Румъния, Унгария и Естония - по 3,2%. Веднага след тях се нарежда България с 3,0%, а пето място си делят Латвия и Белгия с по 2,9%. Най-ниска инфлация е измерена в Дания - 0,7%, Ирландия - 0,8%, и Португалия - 0,9%. През последните четири месеца инфлацията в България рязко се ускори, варирайки между 3,6 - 3,7% в периода юли-октомври. Данните за ноември все пак показват известно забавяне спрямо тези стойности, но и рязко увеличение спрямо миналата година. За сравнение, през ноември 2017 г. годишната инфлация у нас бе 1,9%. В Европейския съюз като цяло годишната инфлация през ноември е стигнала 2,0%, забавяйки се спрямо нивото от 2,2% през предишния месец. За същия период на миналата година тя е била малко по-ниска - 1,8%. Инфлацията в еврозоната се забавя - от 2,2% през октомври до 1,9% през ноември. На месечна база годишната инфлация се е забавила в 25 страни членки, останала е без промяна в една - Дания, и се е ускорила също в една - Португалия.
Източник: Дума (18.12.2018)

Най-ниска безработица от 10 години насам Равнището на регистрираната безработицата в България през ноември е 6 на сто. Това е най-ниската стойност на показателя за месеца през последните 10 години, показва административната статистика на Агенцията по заетостта. В сравнение с октомври т.г. се наблюдава минимално увеличение от 0.1%. Броят на регистрираните безработни през ноември е общо 197 783. 30 525 са новорегистрираните лица през месеца, като от тях 1 680 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. От началото на 2018 г. служителите от бюрата по труда са активирали 64 036 лица чрез организиране на трудови борси, информационни събития, срещи със завършващите образование на кариерните центрове, както и чрез работата на младежки, ромски и трудови медиатори и др. Малко над 4 000 са тези, които са се регистрирали в бюрата по труда през ноември след завръщане от сезонна работа в чужбина. Освен към безработните, дейността на бюрата по труда е насочена също към заети, учащи и пенсионери. Като търсещи работа през месеца са били регистрирани 483 души от тези групи. През ноември общо 18 590 лица са постъпили на работа, като 86.4% от тях са устроени в реалната икономика. В резултат от изпълнението на активните мерки за насърчаване на заетостта сред безработните, в субсидирана заетост са включени 2 537 лица: 2 287 – по схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, 160 – по програми и 90 по мерки за обучение и заетост. От началото на годината общо 15 998 безработни са включени в обучения за придобиване на нова квалификация и ключови компетентности, а завършилите успешно са 14 477. Заявените работни места на първичния пазар на труда през ноември са 12 280, като 82.9% от тях са в частния сектор. Най-голям дял свободни работни места са заявени в преработващата промишленост (29.3%), търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети (16.7%), административните и спомагателните дейности (16.0%), хотелиерството и ресторантьорството (6.6%), строителството (4.5%), и др. Най-търсените групи професии през месеца са: преподаватели; оператори на стационарни машини и съоръжения; монтажници; водачи на МПС и подвижни съоръжения; продавачи; персонал, зает в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, готвачи, камериери и др.); работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; квалифицирани работници по производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии и др.
Източник: Стандарт (18.12.2018)

Чуждите инвестиции изостават с над 20% от миналата година Въпреки изненадващата ревизия на данните, които БНБ направи миналия месец, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България остават все така ниски. Данните към края на октомври показват, че за десет месеца вложенията отвън са достигнали 842 млн. евро, което е с над 21% по-малко спрямо същия период на миналата година. Най-голямата част от инвестициите през тази година са т.нар. дългови инструменти. Това са заеми, които компаниите майки са дали на дъщерните си дружества в България. Средствата могат да се използват за много неща – както за инвестиции в разширяване на производството, за подмяна на материалната база и дори за текущи разходи. След това обаче тези средства трябва да се върнат, но може и да бъдат конвертирани в капитал. Тази година има малко повече реинвестирана печалба, показва статистиката на БНБ. До края на октомври в България са вложени 193 млн. евро, които са били получени като печалба през предходните години. Най-зле обаче е положението с инвестициите в дялов капитал. Тук става въпрос за създаването на нови фирми и придобиването на съществуващи от чужди инвеститори. Този тип вложения се смятат за най-устойчиви, тъй като в тях се влиза по-трудно и съответно се излиза по-трудно. С темпото, с което се движат досега чуждите инвестиции в страната, изглежда че през тази година тяхната обща стойност ще бъде една от най-ниските в историята. Ако няма изненадващо големи ревизии от страна на БНБ, както се случи за месеците юли и август 2018 г., вероятно единствено 2014 г. ще е с по-малко като стойност инвестиции от тази година. За периода януари-октомври 2018 г. най-големите нетни потоци по преки инвестиции в страната са от Холандия (753.6 млн. евро), Германия (111.6 млн. евро) и Белгия (86.2 млн. евро)./economic.bg
Източник: Други (19.12.2018)

Бзработицата през ноември се повишава до 6% Равнището на безработицата в България през ноември е 6%. Това е най-нискaта стойност на показателя за месеца през последните 10 години, показва статистика на Агенцията по заетостта. В сравнение с октомври се наблюдава минимално увеличение от 0,1%. На годишна база показателят намалява с 0,9 процентни пункта. Броят на регистрираните безработни през ноември е общо 197 783. 30 525 са новорегистрираните лица през месеца, като от тях 1 680 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. От началото на годината са активирани 64 036 лица чрез организиране на трудови борси, информационни събития, срещи със завършващите образование на кариерните центрове, както и чрез работата на младежки, ромски и трудови медиатори и др. Малко над 4 000 са тези, които са се регистрирали в бюрата по труда през ноември след завръщане от сезонна работа в чужбина. Като търсещи работа през месеца са били регистрирани 483 души заети, учащи и пенсионери. През ноември общо 18 590 лица са постъпили на работа, като 86.4% от тях са устроени в реалната икономика. В субсидирана заетост са включени 2 537 лица: 2 287 – по схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, 160 – по програми и 90 по мерки за обучение и заетост. От началото на годината общо 15 998 безработни са включени в обучения за придобиване на нова квалификация и ключови компетентности, а завършилите успешно са 14 477. Заявените работни места на първичния пазар на труда през ноември са 12 280, като 82,9% от тях са в частния сектор. Най-голям дял свободни работни места са заявени в преработващата промишленост (29.3%), търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети (16.7%), административните и спомагателните дейности (16.0%), хотелиерството и ресторантьорството (6.6%), строителството (4.5%), и др. Най-търсените групи професии през месеца са: преподаватели; оператори на стационарни машини и съоръжения; монтажници; водачи на МПС и подвижни съоръжения; продавачи; персонал, зает в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, готвачи, камериери и др.); работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; квалифицирани работници по производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии и др.
Източник: Инвестор.БГ (19.12.2018)

Минималната работна заплата става 560 лв. от началото на 2019 г. Минималната работна заплата ще стане 560 лв. от 1 януари 2019 г., реши правителството. Размерът й ще се повиши с 9,8% в сравнение с настоящата година. Според управляващите нарастването ще допринесе за повишаване на мотивацията за търсене на работа на най-нискодоходната група, както и за намаляване на риска от бедност сред работещите. Повишаването й е следствие от устойчивите темпове на ръст на БВП през последните години, увеличаване броя на заетите и отчетеното повишаване на средната работна заплата за страната, пише в мотивите на кабинета. От 1 януари 2019 г. минималната работна часова заплата ще бъде 3,37 лв. В рамките на Тристранния съвет работодателските организации за пореден път се противопоставиха на административното увеличение на минималната работна заплата и настояха за механъзим, по който да се определя минималното възнаграждение, основан на ясни икономически критерии, както е заложено в ратифицираната Конвенция 131 на Международната организация на труда. Административното повишение е заложено в тригодишната бюджетна прогноза.
Източник: Инвестор.БГ (20.12.2018)

България е първа в ЕС по месечен ръст на строителството през октомври България е на първо място в Европейския съюз (ЕС) по месечен ръст на строителната продукция през октомври, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Произведената продукция в сектор строителство у нас е нараснала с 3,3% през октомври спрямо септември, както показаха и данните на Националния статистически институт (НСИ) от началото на декември.След страната ни по най-висок месечен ръст на строителството се нареждат Словения и Словакия със съответно 2,2% и 1,4%. На годишна основа строителната продукция в България се повишава с 1,8% след два поредни месеца на спад, сочат данните на Евростат. Това отрежда на страната ни десето място сред страните членки на ЕС. Най-голямо повишение на произведената строителна продукция на годишна основа през октомври е регистрирано в Полша (19,4%), следвана от Унгария (18,5%) и Словения (18,3%). Най-голям годишен спад е отчетен в Румъния (-4,8%), Швеция (-3,3%) и Франция (-2,9%).
Източник: Инвестор.БГ (20.12.2018)