НСИ отчита спад в селското стопанство през 2016 г. Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство нетният предприемачески доход в сектора през 2016 г. намалява с 16,4% спрямо предходната 2015 г. Това показва първият анализ за селското стопанство през 2016 г. на Националния статистически институт (НСИ). Крайната продукция по базисни цени (включително субсидиите, без данъците) от сектора на селското стопанство през 2016 г. възлиза на 7 млрд. и 359,7 млн. лв., което е със 6,7% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението се дължи повече на спад в цените - с 5,6% и по-малко на спад в обемите - с 1,2%. Анализът показва още, че стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е 4 млрд. и 956,6 млн. лв. и отбелязва намаление спрямо 2015 г. с 3,5%. Намалението е в резултат на спад в цените - с 5,7%, който не може да бъде компенсиран от увеличението в обемите - с 2,4%. Продукцията в животновъдството е 1 млрд. и 744,5 млн. лв. и намалява спрямо 2015 г. с 14,3%. Намалението се дължи както на спад в цените, така и на спад в обемите. Стойността на вложенията за текущо потребление, използвани в селското стопанство през 2016 г., достига 4 млрд. и 398,5 млн. лв., което е с 6,8% по-малко от предходната година. Намалението се дължи почти на равен спад в цените и в обемите. Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2016 г., достига 2 млрд. и 961,2 млн. лв. и е с 6,6% по-ниска от 2015 г. Прогнозират намаляване в зеленчукопроизводството Силните горещини и продължителното безводие през лятото се превръща в огромен проблем за зеленчукопроизводството на полето, затова според експерти оранжерийното производство ще привлича все повече инвестиции в сектора. Това се посочва в анализ на Центъра за икономически изследвания на селското стопанство (САРА), който проучва състоянието на различните видове култури в страната, цитиран от fermer.bg. През лятото на вече миналата година статистиката отчете първото сериозно намаление в производството на пипер. Прибраната реколта беше с 2,8 на сто по-малко от лятото на 2015 г. При доматите имаше увеличение с 4,2%, но поради влошеното качество пазарът остана "гладен" за качествена продукция и основната част от доматите отидоха за преработка. И при двете основни култури през лятото се отбелязва срив в отглежданите площи, като при домати намалението беше с 3,6%, а при пипера – с 12%. Според данните на САРА за 2016 г. производството на домати е около 120 200 т, на краставиците – 53 7000 т, и на пипера – 62 500 т. През 2017 г. се очаква площите да намалеят при доматите до 29 000 дка и при пипера - до 34 000 дка.
Източник: Дума (03.01.2017)

2016 е най-успешната за НАП 2016 г. е годината с най-успешни резултати в Национална агенция за приходите и е категоричен успех за екипа на НАП. Агенцията я отбелязва като най-силната на ниво резултати и като най-удовлетворяваща на ниво доверие от гражданите и постижения за екипа на НАП. По предварителни данни до края на 2016 г. НАП ще събере общо 17,6 млрд. лв. приходи от данъци и осигурителни вноски. Резултатите представляват 1,9 млрд. лв. повече събрани приходи, спрямо 2015 г. Това са общо над 3,5 млрд. лв. ръст спрямо 2014 г. или над 25 % повече приходи. Подобен резултат не е постиган в историята на НАП. Истинското постижение обаче е, че екипът на НАП реализира през 2016 г. устойчивост на успеха и не само повтори, а надскочи резултатите от 2015 г. Офисът на НАП в Стара Загора също преизпълни годишната рамка на приходите, като от данъци са събрани с 10 млн. лева повече от заложените и възлизат на над 198 млн. лв. Приходите от ДДС достигат 5,4 млрд лв., резултат, който показва ръст с над 1 млрд лв. повече, спрямо миналата година. По сметките на офиса на НАП в Стара Загора са постъпили 86 млн.лв. от ДДС - с 9 млн. лв. повече от предвиденото за 2016г. Приходите от осигурителни вноски (социални и здравни) достигат 7,3 млрд лв. Увеличението тук е с над 500 млн. лв. спрямо година по-рано. Над 105 млн. от ръста се дължи на повишение в постъпленията от здравноосигурителни вноски. Приходите към бюджета от социални и здравни осигуровки от офиса в Стара Загора са над 180 млн.лв. Национална агенция за приходите е институцията, получила най-високо доверие от гражданите сред всички публични институции в България. Социологичекото проучване на Българска стопанска камара отчита, че НАП е институцията с най-голямо доверие на гражданите. 51 % от анкетираните са отговорили положително на въпроса как оценяват дейността на институциите в България и са дали доверието си на данъчната администрация. За справка, следващите институции в класацията са с 20 % по-ниски резултати.
Източник: БТА (03.01.2017)

Производствените цени остават без промяна през ноември на годишна база Общият индекс на цените на производител през ноември 2016 г. нараства с 0,5% спрямо предходния месец и остава без изменение на годишна база, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През ноември по-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 6,4%, в преработващата промишленост и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - по 0,3%. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 5,9%, на тютюневи изделия - с 0,9%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 0,6%, а намаление е регистрирано при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 1,2%. Общият индекс на цените на производител през ноември 2016 г. няма изменение в сравнение със същия месец на 2015 година. Увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 8,9%, и в преработващата промишленост - с 0,6%, а намаление е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,0%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 8,5%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2,2%, и при производството на напитки - с 1,9%, а намаление е регистрирано при производството на химични продукти - с 2,9%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 2,5%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през ноември е с 0,2% над равнището от предходния месец. Увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 3,9%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,1%, докато в преработващата промишленост няма изменение. В преработващата промишленост нарастване на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - със 7,8%, и при производството на тютюневи изделия - с 1,1%, а намаление е отчетено при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 0,2%. На годишна база индексът на цените на производител на вътрешния пазар през ноември спада с 0,6%. Намаление на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,7%, а увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 4,6%, и в преработващата промишленост - с 0,2%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо ноември 2015 г. са отчетени при: производството на основни метали - с 9,7%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2,8%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2,6%. Намаление на цените се наблюдава при: производството на химични продукти - с 3,9%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 2,2%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0,9%. Индексът на цените на производител на международния пазар през ноември се увеличава с 1,0% в сравнение с предходния месец. По-съществено увеличение спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 5.5%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 0,8%. На годишна база индексът на цените на производител на международния пазар през ноември 2016 г. нараства с 1,3%. По-високи цени са отчетени при производството на основни метали - с 8.3%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4,3%. В преработващата промишленост увеличението на цените на производител през ноември 2016 г. е с 1,2% спрямо ноември 2015 година.
Източник: Инвестор.БГ (03.01.2017)

Производството на природен газ е с най-голям ръст през октомври на годишна база В производство на енергийни продукти през октомври на годишна база Националният статистически институт (НСИ) отчита най-голям ръст при производството на природен газ - с 60 на сто. Отчетеният ръст при дизеловото гориво е с 39%, а при пропан-бутанови смеси - с 12,5%. На годишна база към октомври производството на електроенергия нараства с 1,7%. Спрямо септември най-силно нараства производството на твърди горива - с 37,6% до 3 528 хил. т. Производството на природен газ остава без изменение. Произведената електроенергия е с 3,2% повече и стига до до 3 648 Гвтч. спрямо предходния месец. На месечна база през октомври най-силно нарастват доставките на твърди горива - с 37,4% до 3 620 хил. т, и на природен газ - с 37,9% до 273 млн. куб. м. Намаляват доставките на пропан-бутанови смеси - с 4,5% до 42 хил. т, и на безоловен бензин - с 10% до 45 хил. т.
Източник: Инвестор.БГ (03.01.2017)

Срив на износа на ток през 2016 г. С близо 40 процента е намалял износът на електроенергия от България през 2016 г. в сравнение с предходната година, сочат оперативните данни на "Електроенергийния системен оператор". Според тях е намаляло и производството на ток като цяло, съществен спад при водните електроцентрали, но значителен ръст при мощностите на биомаса. Статистиката сочи, че през миналата година са произведени малко над 45 млн. мегаватачаса, докато година по-рано продукцията е била над 49 млн. МВтч и това е спад от 8.27 процента. При базовите централи производството е намаляло с 6.13% от 39.9 млн. МВтч на 37.4 млн. МВтч през 2016 г. Износът на ток се е сринал с 39.1 на сто и е възлизал на 6.4 млн. МВтч, докато през 2015 година е бил за 10.5 млн. МВтч. и бе отчетен ръст от около 10 процента. Тенденцията за рязко намаление на износа на електроенергия започна още в първите месеци на 2016 г. За първото тримесечие бе отчетен спад на експортираните количества с 53 на сто и намаление на цените на електроенергията зад граница с около 15-20 на сто. Една от причините за този спад са големите количества евтина енергия, търгувана от Норвегия и Швеция. Другата – сериозният спад в цената на природния газ, което накара много страни като Италия да пуснат в действие газовите си централи. Това допълнително наводнява пазара с евтина енергия, а поради девалвация на турската лира намалява и износът към южната ни съседка Турция - една от основните дестинации за българската електроенергия, отчетоха тогава от ЕСО. При потреблението в страната през 2016 г. обаче се констатира лек ръст от 0.16 процента. Преносният оператор отчита спад на произведената енергия от възобновяемите енергийни източници с 2.73 на сто, но при поетото от разпределителните мрежи производство на зелен ток има ръст от 2.77 процента. По-съществено е намалението при вятърните централи, присъединени към преносната мрежа – 5.7 на сто, докато при слънчевите има лек ръст от 0.15 процента. Спад от 26 на сто има и при производството на ток от хидроцентралите. Истински бум на производството обаче има при тока от биомаса, отдаден в резапределителните мрежи – 49.83 на сто спрямо 2015 г. Ръстът при преносната мрежа на тока от биомаса е близо 11 процента.
Източник: Медия Пул (05.01.2017)

Борсата скочи с 27% за година Фондовата борса постигна впечатляващ резултат през 2016 г. Основният борсов индекс SOFIX нарасна с 27,23% през миналата година. Това е отлично постижение, особено след като борсата завърши 2015 г. със спад от 11,72%. Ръстът на борсата дава основание и пенсионните фондове, които инвестират в български акции, да обявят добри резултати за изминалата година. Фондовата ни борса постигна много добри резултати не само спрямо предходните години, но и в сравнение с борсите на съседните страни. SOFIX се нарежда на трето място по ръст през 2016 г. сред общо 19 индекса от други борси в Централна и Източна Европа, по данни на Investor.bg. Очакванията на брокерите са 2017 г. също да бъде добра за инвестиции в акции.
Източник: Стандарт (05.01.2017)

Машиностроенето привлича най-много чуждестранни инвестиции Последните две години - 2015 и 2016 г. бяха доста успешни, надявам се да запазим темпото, коментира в интервю за БНР дейността на Агенцията за инвестициите нейният председател Стамен Янев. "През 2016 г. имаме 24 проекта, които сме сертифицирали, тоест държавата застава зад тях и ги подпомага. Те са на стойност 385 милиона лева, които имат потенциал да разкрият над 4700 нови работни места", отбелязва Янев. Към настоящия момент предстои сертифицирането на 25 проекта, т.е. събират необходимите документи, изясняват се финансови параметри. Тяхното реализиране би донесло нови 456 милиона лева инвестиции и над 5700 нови работни места, посочи шефът на агенцията. Според Янев, запазва се тенденцията от последните години - инвестициите да са главно в сферата на машиностроенето и най-вече автомобилостроенето, аутсорсинг - възможността за изнесени и споделени услуги към определени центрове, както и логистиката, като форма на концентрация на стоки и услуги между Европа и Азия.
Източник: Money.bg (06.01.2017)

От началото на 2016 г. до края на октомври сънародниците ни зад граница са изпратили над 1,424 млрд. лв. в България. За същия период на 2015 г. те са пратили 1,413 млрд. лв., показват данни на Българска народна банка (БНБ). Най-много средства идват от българите в САЩ, Испания и Гърция. Близо 325 млн. лв. са изпратили българите от Съединените щати, а за 10 месеца от Испания са дошли 283 млн. лв. Работещите в Гърция са пратили на семействата си над 110 млн. лв. За периода януари-октомври 2016 г. от Великобритания са дошли над 105 млн. лв., показват още данните на БНБ. Най-малко пари са дошли от Кипър - 4,4 млн. лв., и Русия - 7,1 млн. лв. Българските граждани, живеещи в Германия, пък са пратили над 91 млн. лв. Данните на БНБ обаче отчитат само парите, изпратени по банков път. Не е ясно какви суми влизат у нас в брой или какви стоки, купени зад граница, идват в страната. Няма данни и за паричните преводи, направени с Wester Union или Money Gram. Сама по себе си тази статистика не е голяма новина, но е поредното доказателство, че емигрантите имат огромно влияние върху българската икономика. Всъщност средствата, които те пращат на семействата си тук, надвишават многократно размера на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната. За първите десет месеца на 2016 г. преките инвестиции в България възлизат на 942 млн. евро, като са по-ниски с 46,1% (806,2 млн. евро) спрямо януари – октомври 2015 г., когато възлизаха на 1,748 млрд. евро. Само в рамките на октомври те намаляват с 25,2 млн. евро, докато през същия месец на миналата година са се увеличили със 137,8 млн. евро, показват предварителните данни на БНБ. От януари до октомври дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) възлиза на 302,8 млн. евро. Той е по-нисък с 668,2 млн. евро от дяловия капитал, привлечен през същия период на миналата година, когато беше 970,9 млн. евро. Данните са предварителни и с отчета за ноември 2016 г. ще бъдат направени ревизии на данните за януари – октомври 2016 г., уточняват от централната банка. Тенденцията е парите, които сънародниците ни зад граница изпращат в България, да нарастват. Причината е, че нивата на безработицата в Европейския съюз (ЕС) драстично намаляха и почти достигнаха нивата си отпреди кризата от 2008 г. На трудовия пазар в ЕС безработните са 20,4 млн. души, или нивото на безработица е 8,3 на сто. Това е най-ниското ниво от февруари 2009 г. насам, показват последните данни на Евростат.
Източник: profit.bg (06.01.2017)

Приходите на ведомствените бензиностанции през миналата година са нараснали Оборотът на т.нар. ведомствени бензиностанции нараства през последните три години, като отчита ръст от 19.8% към ноември 2016 г. спрямо цялата 2015 г. От друга страна, заради по-ниската цена на горивата приходите в сектора като цяло спадат. Все още няма данни за последния месец на 2016 г., но средните месечни постъпления от продажби на дребно спрямо предходната година са с 5.5% надолу. Това показва писменият отговор на финансовия министър Владислав Горанов в отговор на отправено запитване от депутатите Мартин Димитров и Петър Славов. Тенденцията за нарастване на оборотите на ведомствените бензиностанции на фона на ниските цени на петрола през последните години може да означава, че има някакво изсветляване.Броят регистрирани обекти, които търгуват с гориво в страната, расте от 3.3 хил. през 2014 до 4.2 хил. през първите 11 месеца на 2016 г. Същата тенденция се наблюдава и при количествата продадени дизел, бензин, пропан-бутан и метан. Но оборотът на бензиностанциите намалява от 6.4 млрд. лв. до 5.3 млрд. лв. за същия период. Това сочат данните от електронната система с фискална памет (ЕСФП) и нивомерните системи, които свързват обектите с НАП и митниците. Обяснението може да е драстичният спад с близо 50% на цените на петрола през 2014 г. Тоест, въпреки че се продава повече, количеството струва по-малко и това води до по-ниски приходи за търговците. Но една част от сектора се справя значително по-добре въпреки международните цени. Това са т. нар. ведомствени бензиностанции - обекти, които зареждат с гориво превозните средства на фирми и земеделски производители за собствените им нужди. Груба сметка сочи, че ведомствените бензиностанции отчитат увеличение на приходите. Средно всеки обект е имал 185 хил. лв. оборот през 2014 г., а през първите 11 месеца на 2016 г. сумата е нараснала до 220 хил. лв. От друга страна, останалите обекти за продажба на дребно отчитат обратната тенденция – средният приход на обект е 2.4 млн. лв. преди 2 години, а миналата година – 1.8 млн. лв. В резултат пазарният дял на бензиностанциите "за собствена нужда" расте от 2% през 2014 г. до 5.95% от общия оборот на търговията на дребно с горива две години по-късно.До миналата година ведомствените бензиностанции нямаха задължение да са свързани с НАП и митниците и да подават данни за извършените продажби и наличности в реално време. Това стана в края на 2015 г., като целта на мярката бе ограничаване на сивия сектор в търговията с горива. Преди това държавата въведе регистрационен режим и до 9 март 2015 г. броят собственици на подобни бензиностанции бе над 6200, а обектите им – 12.3 хил. През 2014 финансовото министерство изнесе данни, според които за над 30 хил. обекта няма данъчна информация, а загубените приходи за бюджета са 1.1 млрд. лв.
Източник: Капитал (09.01.2017)

Цените на едро се понижиха през първата седмица на януари Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се понижи през първата седмица на януари с 2,18 на сто до 1,418 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Спрямо 8 януари 2016 година ИТЦ е с 2,26 на сто по-висок - тогава е бил 1,386 пункта. Базовото ниво на ИТЦ - 1.000, е от 2005 година. Оранжерийните домати поевтиняват с 1,4 на сто тази седмица и се търгуват по 2,07 лева за килограм. Вносните домати се продават по 1,97 лева за килограм. Българските оранжерийни краставици поскъпват с 15,1 на сто до 3,50 лева средно за килограм. Цената на картофите се понижава с 9,9 на сто до средно 0,64 лева за килограм на едро. Цената на морковите се понижава с 6,1 на сто до 0,87 лева за килограм. Зелето поскъпва с 19,6 процент и се търгува по 0,55 лева за килограм на едро. Ябълките се търгуват средно по 1,20 лв./кг. Цената на лимоните се понижава със 3,6 на сто до 1,85 лева за килограм. Портокалите поевтиняват с 8,2 на сто и се търгуват по 1,12 лева за килограм. Мандарините се търгуват по 1,31 лв./кг, а бананите - по 2,07 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 0,2 на сто и се продава средно по 5,61 лв./кг. Кашкавалът тип "Витоша" се търгува по 9,95 лв./кг. Олиото се купува по тържищата по 2,06 лева за литър. Цената на каймата се задържа средно 4,67 лева за килограм. Пилешкото замразено месо поевтинява с пет стотинки и се търгува по 3,80 лева за килограм на едро. Захарта се купува по 1,52 лв./кг. Цената на брашното, тип "500", се вдига с три стотинки до 0,83 лева за килограм. Зрелият фасул се купува средно по 3,34 лв./кг. Яйцата се продават по 0,20 лева за брой на едро.
Източник: Инвестор.БГ (09.01.2017)

За 9 години похарчиха 60 млрд. за обществени поръчки За 9 години - от 2007 г. до 2015 г., държавните структури в България са изхарчили над 60 млрд. лв. за близо 200 хил. процедури по Закона за обществените поръчки, пресметнаха от ИПИ. През този период в ролята на възложители са влезли повече от 3 000 държавни органи, общини и предприятия, а спечелилите поръчките са близо 20 хил. Най-големите поръчки са в строителството. Но има и други, по-малко известни и доста интересни факти. Например най-скъпият договор в изследвания период е за превоз на пътници и е спечелен от БДЖ. Поръчката е дългосрочна - за 15 години, а стойността й е в размер на 4,6 млрд. лв. Договорът за изпълнението й е подписан на 25 юни 2009 г. Прави впечатление, че сред компаниите, които са спечелили най-много и най-скъпи поръчки, се класират няколко доставчика на лекарствени продукти и медицинска апаратура, посочват от ИПИ.
Източник: Стандарт (09.01.2017)

България е сред страните в ЕС с най-силен ръст на продажбите на дребно през ноември България е сред първенците в Европейския съюз по годишен ръст на продажбите на дребно през ноември 2016 г., показват данните на Евростат. Отчетеното увеличение е 6%. Спрямо октомври повишението достига 0,9%. По-добри данни се отчитат само в Люксембург (12,4%), Словения (11,3%) и Румъния (9,5%). Купувачите в еврозоната са забавили леко разходите си през ноември 2016 г. спрямо година по-рано, показват още данните на Евростат. На годишна база растежът при продажбите на дребно в еврозоната се забавя до 2,3% през ноември, докато в целия ЕС търговията на дребно нараства с 3,4%.
Източник: Инвестор.БГ (09.01.2017)

Безработицата в България спада до най-ниско ниво от лятото на 2009 г. през ноември Безработицата в България се е понижила до най-ниско ниво от 2009 г. през ноември, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. През ноември безработицата в България се е понижила до 7,1% от 7,2% през октомври, като тенденцията за плавен спад се задържа дори и след отпадането на по-активната заетост през лятото. За последен път подобно равнище е регистрирано през август 2009 г. - 7,2%. Най-ниското равнище на безработица у нас е отчетено в края на 2008 г., когато нивото ? започна да се увеличава заради кризата – 4,9%. През ноември миналата година общо 229 хил. души в България са били без работа спрямо 233 хил. през октомври и 264 хил. души година по-рано. Нивото на младежката безработица в България през ноември 2016 г. обаче се увеличава до 22% от 21,6% през октомври и 20,1% през ноември 2015 г. Общо 33 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа в предпоследния месец на миналата година. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло също се понижава през ноември – до 8,3% от 8,4% през октомври и 9% през ноември 2015 г. Общо малко над 20,4 млн. души в ЕС са били без работа през месеца, от които почти 15,9 млн. души са граждани на държавите от еврозоната. Безработицата във валутния блок остава стабилна втори пореден месец на ниво от 9,8% през ноември миналата година. Държавата с най-ниска безработица през ноември 2016 г. е Чехия – 3,7%, следвана от Германия – 4,1%. Гърция и Испания остават страните с най-висока безработица – съответно 23,1% и 19,2%. Най-голям годишен спад на безработицата през ноември е отчетен в Хърватия. В Естония, Кипър, Дания и Италия са регистрирани единствените увеличения. Що се отнася до младежката безработица, общо 4,28 млн. младежи на възраст до 25 години са били без работа в ЕС през ноември миналата година. От тях малко над 3 млн. души са граждани на държавите от еврозоната. Нивото на младежката безработица в ЕС през ноември е отчита лек ръст спрямо октомври до 18,8%, а в еврозоната се увеличава до 21,2%, макар че остава по-ниско в сравнение с ноември 2015 г.
Източник: Инвестор.БГ (10.01.2017)

НСИ отчита подобрение на промишленото производство и на търговията на дребно през ноември Проучване на Националния статистически институт (НСИ) отчита подобрение на промишленото производство и на търговията на дребно през ноември 2016 година, както и изненадващо солиден ръст на активността в строителството. Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, нараства през ноември с 1,6% в сравнение с октомври, когато беше отчетено повишение с 0,3%, като това представлява подобрение на производството за пети от първите единадесет месеца на миналата година. Спрямо година по-рано календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира солидно повишение от 4,3% (спрямо ноември 2015-а) след растеж от 2,8 на сто през предходния месец. През ноември увеличение с 2,4% спрямо месец по-рано е регистрирано в преработващата промишленост и с 2,2% в добивната промишленост, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ беше отчетно понижение от 1,3 на сто. На годишна база производството в добивната промишленост нараства с 9,8%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,0% и в преработващата промишленост - с 4,9 на сто. В същото време индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" през ноември е с цели 4,7% над равнището от предходния месец, след като през октомври се понижи с 2 на сто. Това представлява повишение на производството в строителния сектор за пръв път от август насам, когато то отчете месечен растеж от 0,4 на сто. Продукцията на гражданското и инженерно строителство се увеличава с 5,7%, докато продукцията от жилищно и сградно строителство нараства с 3,7 на сто. На годишна база обаче, строителната продукция регистрира понижение с 3,5%, влошавайки се единадесети пореден месец от началото на миналата година, но след негов спад с цели 14% през октомври. НСИ представи и своя последен доклад за търговията на дребно през единадесетия месец на 2016-а година. През ноември оборотът в търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети, нараства по съпоставими цени с 0,9% спрямо октомври, когато се повиши с 0,5%, докато на годишна база търговският оборот се увеличи с цели 6,1% след повишение с 2,9% месец по-рано. Днешните данни предполагат за наличието на стабилизация или дори за ново известно ускоряване на растежа на българската икономика през последното тримесечие на 2016-а година след известно негово забавяне през трите месеца до края на септември. Преди месец НСИ оповести данни, според които брутният вътрешен продукт на България се повиши през периода юли - септември с 0,7% на тримесечна база и с 3,4% на годишна база - под предварителни оценки за растеж съответно с 0,8% и с 3,5 на сто и след по-добра икономическа експанзия през второто тримесечие от 0,9% на тримесечна и от 3,6% на годишна база.
Източник: econ.bg (11.01.2017)

Средният осигурителен доход се повиши до 794 лв. през ноември Размерът на средния осигурителен доход за България за ноември 2016 г. е 793,92 лв., съобщи Националният осигурителен институт (НОИ). Спрямо октомври повишението е с близо 14 лева. Тогава показателят беше в размер на 780,75 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 декември 2015 г. - 30 ноември 2016 г. е 766,89 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии през декември 2016 г., съгласно Кодекса за социално осигуряване, уточняват от Института.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2017)

Строителната продукция се оттласна от дъното през ноември След като през октомври достигна исторически най-ниската си стойност, през ноември строителната продукция в България се оттласва от дъното благодарение на ръста на сградното строителство, показват данни на Националния статистически институт. През ноември строителната продукция отчита месечен ръст от 4,7%. Продукцията от сградното строителство се увеличава с 5,7%, а от т.нар. гражданско/инфраструктурно строителство (т.е. на всякаква инфраструктура – пътна, жп, социална, културна и т.н.) - с 3,7%. На годишна база строителната продукция продължава да отчита спад, който обаче се забавя спрямо октомври. Общият индекс записва понижение от 3,5% спрямо ноември 2015 г. То се диктува от свиването на инфраструктурното строителство заради бавното усвояване на европейските средства и все още нестартиралото по-мащабно строителство, финансирано от оперативните програми. При гражданското/инфраструктурно строителство през ноември 2016 г. е отчетен годишен спад от почти 6%, а при сградното строителство – 1,4%.
Източник: Инвестор.БГ (12.01.2017)

През 2017 г. НСИ ще изследва банкрутите Регионалната бизнес демография, регистрацията и банкрутите са новите изследвания, които Националният статистически институт (НСИ) ще проведе за пръв път през 2017 г. Те са включени в Националната статистическа програма за 2017 г., одобрена днес от правителството. Нови са изследванията за годишните разходи на работодателите за труд и техните основни компоненти, дейността на финансовите и на нефинансовите предприятия, които са задължени да съставят консолидирани финансови отчети, районните отоплителни и охладителни системи, статистическата система от индикатори за устойчиво развитие, пространствените данни за населението в грид формат, съобщи правителствената пресслужба. НСИ ще участва в няколко проекта на Европейската комисия, между които наблюдение на самостоятелната заетост, модул "Здраве" и подобряване на статистиката на социалната защита. През 2016 г. институтът е провел успешно 248 статистически изследвания, а органите на статистиката – 48. За първи път през 2016 г. в България са проведени изследвания на образованието и обучението на възрастни, на продължаващото професионално обучение на заетите, тримесечни индекси на цените на производител за юридически и счетоводни дейности, консултантски дейности в областта на управлението и архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи, се казва в отчета, също одобрен от правителството в оставка.
Източник: Дневник (12.01.2017)

Износът расте с 14.6% през ноември Експортът на страната продължава да нараства за четвърти пореден месец, като темпото дори се ускорява. Продажбите на български стоки се увеличават с 14.6% през ноември на годишна база – най-високият отчетен ръст от март 2015 г. насам, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Принос за това имат както пазарите на страните от ЕС, така и на тези извън съюза. Ръстът към ноември е 1.5%.Износът към трети страни бележи ръст с 18.4% на годишна база, като това прави ноември най-силния месец през последните година и десет месеца. С натрупване статистиката все още отчита спад на сделките със страни извън ЕС, но той се смалява до 8.1% спрямо предходната година. За сравнение, през първите девет месеца на 2016 г. износът бе с 12% по-нисък от отчетения през същия период на 2015 г. Причината за минуса бяха месеците от март до юли, когато експортът към трети страни се срина заради забавяне на икономиките на основни търговски партньори като Китай, Турция и Русия, по-ниската цена на петрола и на долара. Данните към ноември по държави показват, че на годишна база има най-голям спад в търговията с Турция – с 317.8 млн. лв. (-8.8%), следвана от Сингапур и Китай, съответно с 311 млн. лв. (-47.8%) и 256.9 млн. лв. (-26.4%). На месечна база обаче към ръста на износа от 18.4% най-голям принос имат именно Китай (4.6 пр.п.) и Турция (2.3 пр.п.). Не е сигурно обаче дали положителните данни за търговията с Турция ще се задържат и през 2017 г. предвид проблемите на южната ни съседка. По данни на турския статистически институт икономиката на страната се свива, кредитният й рейтинг също спада, а лирата поевтинява спрямо еврото, което прави вносните стоки по-скъпи за турските потребители. Най-голям спад по стокови групи от началото на годината продължава да се засича при износа на напитки и тютюневи изделия – 23.7% на годишна база. Най-голямо увеличение бележи експортът на разнообразни готови продукти – с 26.8% повече от периода януари-ноември през 2015 г.Продажбите на български стоки в ЕС също нарастват по-бързо спрямо предходния месец и към ноември отчитат увеличение с 12.8% на годишна база, сочат данните на НСИ. Разбивката по държави и по стокови групи за търговията със съюза обаче идва с месец закъснение, така че към момента няма актуални данни за ноември. Към октомври тя показва, че най-значителен ръст бележат износът на напитки и тютюневи изделия към ЕС – с 27.8% на годишна база. Най-голям спад отчитат продажбите на минерални горива, масла и подобни стоки – с 18.7% спрямо същия период на 2015 г. Причината за това най-вероятно са все още ниските цени на горивата, тъй като оскъпяването започна след срещата на страните, износителки на петрол (ОПЕК), в края на ноември 2016 г. В допълнение за периода януари-октомври износът на страната ни се е увеличил най-много към Германия и Румъния – съответно с 435.5 млн. лв. (9.1%) и 325.2 млн. лв. (10.5%) на годишна база. Търговското салдо за ноември продължава да е на минус – внесените в страната стоки надвишават изнесените с 2.04 млрд. лв. Сумата е с 8.3% по-ниска от отчетената за първите единадесет месеца на 2015 г., като свиването на разликата се дължи главно на по-силния износ към ЕС.
Източник: Капитал (13.01.2017)

Безработицата се вдигна сезонно през декември Безработицата през декември 2016 г. е 8% при 7.9% през октомври и през ноември, сочат данните на Агенцията по заетостта. Увеличението на броя регистрирани в бюрата по труда е с 3035 души, а причината е в затихващия ритъм на бизнес активността в края на годината, разяснява агенцията. В прессъобщението се изтъква, че стойността на показателя е най-ниска за декември през последните 8 години, както и че за пръв път от 2009 г. броят на регистрираните безработни през месеца е под 300 хил. души. В края на 2016 г. в бюрата на труда се водят на отчет 261 015 души без препитание, с 67 906 по-малко в сравнение с декември 2015 г. Продължава да намалява броят на безработните в областите София-град, Благоевград, Перник и Видин. На работа през декември 2016 г. са постъпили общо 13 553 безработни, от които 12 650 – на първичния пазар на труда. В субсидирана заетост са включени 903 безработни. В бюрата по труда са заявени 9 082 свободни работни места на първичния пазар като три четвърти са в частния сектор. Най-голямо търсене на работна сила от частния сектор се регистрира в преработващата промишленост (3 097); търговията (1554); административните и спомагателни дейности (755); транспорта, складирането и пощите (512); хотелиерството и ресторантьорството (485); образование (398); финансови и застрахователни дейности (375); операциите с недвижими имоти (360); строителството (334 ); селското, горското и рибното стопанство (231). В сравнение с декември миналата година броят на заявените свободни работни места на първичния пазар нараства с 2 408.
Източник: Дневник (16.01.2017)

Инфлацията в България е нараснала през декември спрямо ноември, показват данните на НСИ. Това е най-високото темпо на растеж от юли насам. На месечна база индексът на потребителските цени се е повишил през декември с 0,6% спрямо предходния месец. Спрямо една година по-рано пък нивото на цените е нараснало с 0,1%. Средногодишната инфлация за 2016 г. обаче е понижена 0,8 на сто спрямо периода януари-декември 2015 г. заради стабилните стойности от предишните месеци на годината. Причините за повишението на инфлацията през декември спрямо ноември са нарастването с 1,9% на транспортните цени, с 0,9 на сто на цените на хранителните продукти, на облеклото и обувките. В същото време цените на алкохолните напитки и на тютюневите изделия са намалели с 0,1% спрямо предходния месец, докато цените на жилища, вода, електроенергия, газ и други горива са се повишили с 0,1 на сто. През ноември цените в здравеопазването са намалели с 0,1% спрямо ноември, докато тези на съобщенията са се понижили с 1,1 на сто. Цените за развлечения и култура са скочили с 2,5%, а цените на ресторанти и хотели - с 1,4%.
Източник: Дума (16.01.2017)

Unicredit: Ръстът на българската икономика ще се ускори до 3,6% през 2017 г. Ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще се ускори от 3,4% миналата година до 3,6% през 2017 г. След това обаче, през 2018 г., ще се забави отново до 3,4 на сто. Това прогнозират експертите от UniCredit Bulbank. Според техните оценки номиналният БВП през 2016 г. 46,5 млрд. евро, през 2017 г. ще бъде 48,6 млрд. евро, а през 2018 г. - 51,1 млрд. евро. Според Кристофор Павлов, главен икономист на банката, ако парламентарните избори не произведат ясно изразен завой в посока по-дисфункционални политики, икономиката се очаква да достигне цикличния си пик в края на 2017 г. или в началото на 2018 г. – приблизително две години след останалите държави от Централна и Източна Европа. „На фона на много силната позиция на страната – солидна инерция при растежа, двойни излишъци и значителни по размер фискален и валутен резерви – непосредствените последици от оставката на правителството на ГЕРБ върху растежа и провежданите политики ще останат ограничени“, прогнозира Павлов. Експертите от Unicredit прогнозират още, че средната заплата в България ще се повиши през 2017 г. до 1039 лв. (533 евро), а следващата година ще нарасне до 1125 лв. (577 евро). По данни на Националния статистически институт (НСИ) към края на 2016 г. средната заплата у нас е била 954 лв. Що се отнася до потребителските цени, през вече изминалата година те се понижава с 0,8%. Тази година обаче те ще отбележат ръст в размер на 1,1 на сто, а през 2018 г. се очаква инфлацията да се ускори до 1,6%. Износът се очаква да запази относително един и същ темп на ръст. През 2016 г. повишението възлиза на 5,4 на сто, а през тази и следващата година прогнозите са съответно за ръст от 4,8 и 4,9%. Вносът от своя страна ускорява повишението си, като след 3,8% ръст през 2016 г., се очаква да запише ръст от съответно 4,2 и 5,2%. Според изчисленият на UniCredit нетните преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) възлизат на 3% от БВП през 2016 г. Техният дял ще се увеличава през тази и следващата година съответно до 3,3 и 3,5%. Брутният външен дълг пък ще намалява о 72,8% от БВП миналата година до 67,9% и 63,8% от БВП съответно през 2017 и 2018 г.
Източник: Инвестор.БГ (18.01.2017)

Най-високи нива на годишна дефлация в Европейския съюз са регистрирани у нас. Това се вижда от данните за декември 2016-та на Европейската статистическа служба "Евростат". През дванадесетия месец на годината понижението на цените в България е било с 0.5%. След нас в класацията на поевтиняването се нареждат Ирландия с 0.2% и Румъния с 0.1 на сто. На противоположния полюс с най-голямо повишение на цените са Естония с инфлация от 2.4%, Белгия - с 2.2%, както Чехия и Латвия с по 2.1 процента ръст на цените. За декември "Евростат" регистрира средна инфлация за Европейския съюз от 1.2% и от 1.1% за еврозоната. За сравнение през ноември европейската статистика отчете ръст на цените и в ЕС и в Еврозоната с по 0.6 процента. Най-голям ефект за повишението на цените според европейската статистика имат транспорта, при който беше отчетено повишение на цените с 0.21 процентни пункта, зеленчуците, които поскъпнаха средно с по 0.07 процентни пункта, както и горивата за отопление, при които инфлацията бе в рамките на 0.05 процентни пункта. Същевременно поевтиняване бе регистрирано при газта – с 0.1 процентни пункта, телекомуникациите - с 0.05 процентни пункта и продуктите за лична хигиена, цените на които паднаха с 0.04 процентни пункта.
Източник: Банкеръ (19.01.2017)

Средно 100 заплати са нужни за покупка на жилище Около 100 средни месечни заплати са необходими, за да си купи българинът добро жилище в някой от големите градове. Това сочат разпространени вчера изчисления на "Инфограф" за пазара на имоти. В 6 от тези градове обаче трябва да се работи значително повече. Начело на класацията за времето, нужно за покупката на жилище, е Варна. Изследването е на база данни на НСИ за периода април - юни 2016 г. Според него излиза, че са нужни средно 100 месечни трудови възнаграждения за покупката на дом от 100 квадратни метра. На практика това е средният доход на един зает в продължение на 8.5 години. По данни на брокери след раздвижването на имотния пазар в последните две години именно това вече е най-търсеното и предпочитано жилище за покупка. В изчисленията не са включени имоти ново строителство, при които офертите може да са и значително по-високи. В шест от най-големите градове, които обхващат най-многобройното население, обаче цената на жилищата, измерена в месечни заплати, е много над тази в по-малките. Това са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Най-скъпо спрямо дохода излиза инвестицията в собствен дом във Варна. В морската столица трябват близо 163 месечни заплати, или почти 14 години. В София и в Пловдив сроковете почти се изравняват - в столицата са нужни 138 месечни заплати, а във втория по големина град в България - 137. В София от години жилищата държат най-високи цени в сравнение с всички останали градове, но там се отчита и най-високата средна месечна заплата. Подобно е положението и в Пловдив. Градът в последно време дори изпитва недостиг на жилища заради бурното развитие на близките индустриални зони. В съответствие с растящата нужда от работна ръка е и увеличението на средните доходи в региона. Най-бързо и евтино в шестте големи града може да се вземе жилище в Стара Загора - срещу 111 месечни или близо 9 годишни заплати. България е в челото на класацията по поскъпване на имотите в ЕС, сочат оповестените вчера данни на Евростат за третото тримесечие на 2016 г. Средно за Евросъюза увеличението е с 3.4% спрямо същия период на 2015 г. По ръст на цените България се нарежда след Унгария и Латвия. У нас жилищните имоти са поскъпнали с 8.8% през лятото на 2016 г. спрямо 2015 г. Преди страната ни са Унгария с 11.6% и Латвия с 10.8 на сто. В същото време спад се отчита в Кипър - с над 3 на сто, както и в Италия - с близо 1%.
Източник: Сега (20.01.2017)

Инвестициите в страната до ноември са с 826 млн. лв. по-ниски от миналата година Преките инвестиции в България за периода януари - ноември 2016 година са 953.7 млн. евро, като са по-ниски с 826.7 млн. евро спрямо същият период на миналата година, сочат предварителните данни на БНБ. Най-много средства са дошли от Холандия (202.1 млн. евро, 21.2% от общия размер), Германия (155.1 млн. евро) и Люксембург (128.4 млн. евро). Данните на централната банка са, че текущата и капиталова сметка на платежния баланс на страната за ноември 2016 година е положителна и възлиза на 150.1 млн. евро при дефицит от 203.2 млн. евро за ноември 2015 година. За януари - ноември показателят също е положителен - 3.358 млрд. евро, при излишък от 1.663 млрд. евро за същия период на миналата година. За 11-те месеца на миналата година текущата сметка е положителна и възлиза на 2. 315 млрд. евро. Година по-рано излишъкът е бил 453.5 млн. евро. Капиталовата сметка от януари до ноември е положителна в размер на 1.042 млрд. евро, при положителна стойност от 1.209 млрд. евро. За януари - ноември 2016 година търговското салдо е отрицателно в размер на 1.545 млрд. евро при дефицит от 2.271 млрд. за същия период на 2015 година.
Източник: Дневник (20.01.2017)

България в челната тройка по поскъпване на имотите в Евросъюза Цените на жилищата в ЕС нараснаха през 3-то тримесечие на 2016 година с най-солидно темпо от последната икономическа финансова криза. В България растежът е най-солиден в рамките на Съюза след този, отчетен в Унгария и Латвия, показват данни на Евростат. Според европейската статистика цените на жилищата в еврозоната са нараснали през трите месеца до края на септември 2016 година с 1,3% спрямо второто тримесечие и с 3,4% спрямо година по-рано, като това представлява тяхно най-солидно повишение на годишна база от първото тримесечие на 2008 година насам. Данните на Евростат отреждат на България място в челната тройка, тъй като цените на жилищата в нашата страна нарастват през третото тримесечие на 2016-а спрямо година по-рано с цели 8,8%, като тя е изпреварена единствено от Унгария и Латвия, където жилищните цени се повишават съответно с 11,6% и с 10,8 на сто. Цените на жилища в България се повишават през третото тримесечие на 2016 година с 1,6% спрямо предходната тримесечие, когато те се повишиха с 2,8%. За последно жилищните цени в нашата страна се понижиха на тримесечна база с 0,5% точно преди година (през третото тримесечие на 2015-а). В същото време растежът на индекса на жилищните цени в България с 8,8% на годишна база е най-солидния от последните три месеца на 2008-а година.
Източник: econ.bg (23.01.2017)

Българката Мариана Коцева е новият генерален директор на Евростат - статистическата служба на Европейската комисия. Тя заема мястото на досегашния шеф Валтер Радермахер, който се пенсионира в края на миналата година след осем години начело на Евростат. Коцева бе председател на Националния статистически институт, а в началото на 2012 г. стана част от екипа на Евростат, след като спечели с конкурс поста на специален съветник с ранг на зам. директор в базираната в Люксембург служба. Това я направи и българския представител на най-висока позиция в администрацията на Европейския съюз. През 2014 г. тя стана зам.- генерален директор, а според съобщение на официалния сайт на Евростат от днес назначението й начело на иинституцията е в сила от 1 януари 2017 г.
Източник: Сега (24.01.2017)

Българка стана генерален директор на Евростат Българката Мариана Коцева е новият генерален директор на Евростат - статистическата служба на Европейската комисия. Тя заема мястото на досегашния шеф Валтер Радермахер, който се пенсионира в края на миналата година след осем години начело на Евростат. Коцева бе председател на Националния статистически институт, а в началото на 2012 г. стана част от екипа на Евростат, след като спечели с конкурс поста на специален съветник с ранг на зам. директор в базираната в Люксембург служба. Това я направи и българския представител на най-висока позиция в администрацията на Европейския съюз. През 2014 г. тя стана зам.- генерален директор, а според съобщение на официалния сайт на Евростат от днес назначението й начело на иинституцията е в сила от 1 януари 2017 г.
Източник: Сега (24.01.2017)

България е сред страните с най-голямо увеличение на държавния дълг в ЕС Държавният дълг в ЕС е намалял до 83,3 на сто от БВП през третото тримесечие на 2016 година спрямо 84,2 на сто през второто, а в еврозоната - до 90,1 на сто спрямо 91,2 на сто, сочат сезонно коригирани данни на Евростат, съобщи БТА. На годишна основа дългът в ЕС отчита спад до 83,3 на сто през третото тримесечие на миналата година спрямо 85,9 на сто през същия период на предходната година, а в еврозоната - до 90,1 на сто спрямо 91,5 на сто. Най-висок е бил този дял на тримесечна основа в Гърция (176,9 на сто), Португалия (133,4 на сто) и Италия (132,7 на сто), а най-малък - в Естония (9,6), Люксембург (21,5) и в България (28,7 на сто. На годишна основа България е сред страните с най-голямо увеличение на дълга (+2,1 процентни пункта), наред с Гърция (+4,4 пп), Литва (+3,1 пп) и Португалия (+2,9 пп), докато най-съществен спад е отчетен в Ирландия (-8,5 пп), Холандия (-4,3 пп) и Унгария (-3,2 пп).
Източник: Банкеръ (24.01.2017)

България е в топ 3 по най-малък дълг България продължава да е в топ 3 на страните в ЕС с най-малък дълг като дял от брутния вътрешен продукт (БВП), сочат обявените днес данни на Евростат. През третото тримесечие на 2016 г. България отчита съотношение на държавния дълг към БВП от 28,7%, което е малко под нивото от второто тримесечие на годината (29,4%), но с 2,1 процентни пункта над равнището за същия период на 2015 г. Страните с най-ниско съотношение за третото тримесечие на 2016 г. са Естония (9,6%) и Люксембург (21,5%), а след нас са Румъния (36,2%) и Латвия (37,9%). В 17 страни от ЕС размерът на държавния дълг надхвърля 60% от БВП. Най-високо e съотношението в Гърция (176,9%), Португалия (133,4%) и Италия (132,7%). На тримесечна база при Гърция се наблюдава понижение от 2,9 процентни пункта, а при Италия – от 2,8 процентни пункта. На същата база най-голямо е увеличението на държавния дълг към БВП в Кипър – с 3,1 процентни пункта, и в Португалия – с 1,6 процентни пункта. На годишна база обаче съотношението на държавните задължения към БВП в Гърция отчита увеличение от 4,4%. През третото тримесечие средното съотношение на дълга към БВП в ЕС намалява от 84,2% до 83,3% спрямо предишните три месеца. На годишна база понижението е с 2,6 процентни пункта. В еврозоната съотношението на държавния дълг към БВП също е паднало с 1,2 процентни пункта спрямо предишното тримесечие до 90,1%, което е най-ниското му ниво от последното тримесечие на 2012 г. На годишна база намалението е с 1,4 процентни пункта.
Източник: Стандарт (24.01.2017)

Хотелите в България с най-голям ръст на нощувките България е страната с най-голям ръст на туристическите нощувки през 2016 година, сочат данните на Евростат. През миналата година общият брой на нощувките в местата за настаняване у нас е 25,2 млн., което е повишение със 17,9 на сто. 64% от нощувките у нас, или общо 16,2 млн., са реализирани от чужденци. При тях ръстът е от 21%, а нощувките, реализирани от българи, се увеличават с 12,8 на сто. Като цяло данните на Евростат за ЕС сочат слабо увеличение на нощувките през 2016 г. Общо в ЕС са реализирани 2,8 млрд. нощувки, което е нарастване от 2% на годишна база. 46% от тях са реализирани от чужденци. Европейската статистическа служба отчита понижение на броя на нощувките във Франция - с 4,6% до 394,6 млн., и във Великобритания - с 4,5% до 291,9 млн. В почти всички останали страни от Евросъюза обаче има данни за по-добро туристическо развитие спрямо 2015 г. От данните е видно още, че най-предпочитаната дестинация за туристите и през 2016 г. е Испания. В страната са реализирани 454,3 млн. нощувки, което е с почти 8% повече спрямо 2015 г. 65% от тях са направени от чужденци. На второ място по брой реализирани в хотелите нощувки се нареждат Италия и Франция с по 394,6 млн. нощувки. Прекият конкурент на България в привличането на туристи - Гърция, записва почти 100 млн. нощувки през 2016 г., но ръстът спрямо предходната година е незначителен - с 1,2%, и се дължи основно на вътрешния пазар. Чуждите граждани са реализирали 79% от нощувките в страната през миналата година. Спрямо 2015 г. обаче броят им се увеличава с едва 0,2%. Нощувките в хърватските хотели се увеличават със 7,7% до 77,7 млн. Страната привлича много чужденци (93% от нощувките). Чужденците реализират най-голям брой нощувки от общите в Малта (96%) и Кипър (95%). На обратния полюс са Германия и Полша, където чужденците реализират само 20% от всички нощувки в местните места за настаняване.
Източник: Стандарт (25.01.2017)

Младежката безработица е била 14,4% през 2015 г. Тенденция към намаляване на младежката безработица се отчита в годишния доклад за младежта за 2015 г., одобрен от правителството в оставка на последното му заседание. Коефициентът на безработица за младежите от 15 до 29 години е 14,4%, което е с 3,3 процентни пункта под нивото от 2014 г. Заетостта нараства с 1,2 процентни пункта до 39,2 на сто. Информацията покрива деветте основни приоритетни области в Националната стратегия за младежта (2014-2020) и отчита изпълнението и напредъка съобразно 21 ключови индикатора.
Източник: Инвестор.БГ (26.01.2017)

Икономическото доверие в Европейския съюз нарасна през октомври до едногодишен връх, като в същото време данните на ЕК за България отчитат стабилизация на икономическото доверие малко под пострецесионния връх, достигнат през септември. Индексът, измерващ икономическото доверие в ЕС, нарасна през октомври до 106,9 пункта от 105,5 пункта, достигайки най-високо ниво от декември 2015-а година насам, след като само два месеца по-рано (през август) падна до двегодишно дъно от 103,8 пункта (най-ниско ниво от септември 2014 година). По този начин икономическото доверие в региона успя напълно да възстанови загубите си в началото на лятото, които се дължаха до голяма степен на шока, предизвикан от решението на британците на 23-ти юни да напуснат ЕС. Индексът на икономическото доверие във Великобритания пък нарасна за трети пореден месец, достигайки през октомври 105,8 пункта спрямо 104,6 пункта през септември. Така индексът успя да компенсира почти изцяло своя драматичен спад от 107,0 пункта през юни до 102,6 пункта през юли (най-ниско ниво от юни 2013 година) като първа реакция на решението за Brexit. Последното проучване на Европейската комисия отчита засилване на доверието във всички основни сектори на икономиката. Индексът, измерващ доверието в индустриалния сектор на ЕС, се повиши рязко през октомври до -0,9 пункта от -2,2 пункта през септември; индексът, оценяващ доверието в сектора на услугите - до 10,5 от 9,1 пункта; този, оценяващ доверието в търговията на дребно – до 1,5 пункта от 1,2 пункт месец по-рано и индексът, определящ доверието в строителния сектор – до -12,3 от -12,4 пункта. Слабо влошаване обаче регистрира потребителското доверие в 28-те страни - членки на ЕС, като през октомври този индекс се понижи до -6,5 пункта от -6,4 пункта през септември, докато аналогичният индекс за Великобритания падна рязко до -3,3 пункта от -1,7 пункта месец по-рано, но остава далеч над дъното от -9,2 пункта, ударено през юли като непосредствена реакция на вота в подкрепа за Brexit. Според Европейската комисия важният показател за икономическото доверие на България се понижава слабо през октомври до 106,9 пункта, но остава близо до неговия пострецесионен връх от 107,0 пункта, достигнат месец по-рано (най-високо ниво от октомври 2008 година насам – когато стартира световната финансова и икономическа криза). По този начин индексът на икономическото доверие в нашата страна остава стабилно над важното ниво от 100 пункта за тринадесети пореден месец.
Източник: Банкеръ (26.01.2017)

Цените в промишлеността нарастват през декември с 2,6% на годишна база Производствените цени в промишлеността нарастват през декември 2016 г. с 2,6% на годишна база и с 1,5% спрямо предходния месец, съобщи НСИ. През декември спрямо ноември по-високи са цените в преработващата промишленост - с 2,1%, в добивната промишленост - с 0,6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,1%. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 6,5%, при производството на превозни средства, без автомобили - с 0,9%, и при производството на електрически съоръжения - с 0,8%. Намаление е регистрирано при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 0,6%, и при производството на облекло - с 0,3%. На годишна база увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 8,5%, и в преработващата - с 4,3%. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,8%.В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 18,5%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2,8%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 2%. Намаление е регистрирано при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1,9%, и при производството на химични продукти - с 1,8%.Производствените цени на българската промишленост през декември 2016 г. растат с 0,7% спрямо предходния месец и с 0,6% на годишна база. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през декември 2016 г. е с 0,7% над равнището от предходния месец. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 4,3%, и в преработващата промишленост - с 1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление - с 0,1%. В преработващата промишленост нарастване на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 2,5%, и при производството на електрически съоръжения - с 1,3%, а намаление е отчетено при производството на облекло - с 0,7%.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2017)

НСИ отчете подобрение на бизнес климата През януари 2017 година общият показател на бизнес климата в България нараства с 0,8 пункта в сравнение с края на миналата година, когато стабилизира на нивото от ноември, показват резултати от последно за годината проучване на Националния статистически институт (НСИ). Подобрение на стопанската конюнктура е регистрирано в промишлеността и в сектора на услугите, стагнация в търговията на дребно и известно влошаване в строителната сфера. Индексът, определящ бизнес климата в промишлеността, се повиши през януари с 0,9 пункта спрямо декември, когато нарасна с 2,3 пункта, в резултат на оптимистичните очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на техните предприятия през следващите шест месеца. В същото време се отчита и известно подобрение в оценките им за притока на нови поръчки, което е съпроводено и с по-благоприятни очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Средната натовареност на промишлените мощности остава през януари на нивото от октомври 2016-а година (74,6%), но с оглед на очакваното търсене през идващите месеци се предвижда недостиг на мощности, допълва НСИ. Основната пречка, затрудняваща развитието на този отрасъл, продължава да бъде свързана с несигурната икономическа среда, следвана от недостига на работна сила, като в началото на годината се наблюдава засилване на тяхното негативно влияние. По отношение на продажните цени в промишлеността, преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца, показва проучването на НСИ. През януари показателят "бизнес климат в строителството" се понижава с 1,2 пункта, парирайки аналогично по-размер повишение на индекса месец по-рано в резултат на изместване на оценките на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на техните предприятия от "добро" към "задоволително", което обаче е нормално за настоящия зимен сезон. По тяхно мнение осигуреността на строителните поръчки намалява спрямо октомври 2016-а година и се оценява на 5,3 месеца. В същото време обаче, техните очаквания както за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, така и за строителната активност през следващите три месеца са по-благоприятни, отчита НСИ. Най-сериозните проблеми, затрудняващи дейността на предприятията в този сектор, продължават да бъдат свързвани с несигурната икономическа среда и с конкуренцията в бранша. По отношение на продажните цени в строителството, по-голяма част от мениджърите предвиждат запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. Националната статистика отчита през януари стабилизация на съставния показател "бизнес климат в търговията на дребно" след негов солиден спад с 5,2 пункта през последния месец на предходната година. Мненията на търговците на дребно относно обема на продажбите и поръчките към доставчици както от вътрешния, така и от външния пазар през следващите три месеца остават по-резервирани. Основните фактори, затрудняващи развитието на дейността в отрасъла, продължават да бъдат несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени в отрасъла преобладаващите очаквания на търговците на дребно са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През януари съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" бележи солиден скок с 3,5 пункта след понижение с с 1,3 пункта месец по-рано, като това се дължи на подобрените оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на техните предприятия през следващите шест месеца. Оптимистични са и техните мнения относно настоящото и очакваното в бъдеще търсене на услуги. Неблагоприятното въздействие на фактора "конкуренция в бранша" регистрира увеличение през настоящия месец, измествайки по този начин на второ място затрудненията, свързани с несигурната икономическа среда. Относно продажните цени преобладаващите очаквания на мениджърите в сектора на услугите са те да останат без промяна през следващите три месеца. Резултатите от първото за настоящата година проучване на НСИ показват предпазливо повишение на общия бизнес климат обратно към неговия 8-годишен връх, достигнат през юни 2016-а година (най-високо ниво от края на 2008 година), като този индикатор продължава да се задържа и над неговото дългосрочно осреднено ниво.
Източник: Банкеръ (31.01.2017)

Производствените цени в България се повишават рязко през декември 2016 година спрямо месец по-рано и бележат солиден ръст на годишна база. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база общият индекс на производствените цени в страната нарасна през декември с цели 2,6% спрямо същия месец на 2015 година, като цените в добивната промишленост се увеличават с цели 8,5% и в преработващата промишленост - с 4,3%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо декември 2015 г. са отчетени при производството на основни метали - с 18,1%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2,8%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 2 на сто. Намаление е регистрирано при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1,9%, и при производството на химични продукти - с 1,8%. През декември 2016 г. НСИ отчита намаление от 2,8% на годишна база на цените при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ. На вътрешния пазар увеличението на цените на годишна база за декември нараства с 0,6%. Увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 12,7%, и в преработващата промишленост - с 1,9 на сто. Най-голямо е увеличението при производството на основни метали - с 15,1%. При ремонта и инсталирането на машини и оборудване скокът на цените е с 3,2%, а при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2,8%. През декември 2016 г. спрямо ноември общият индекс на цените на производител в България нараства с 1,5%. Повишение с 2,1% на месечна база регистрират цените в преработващата промишленост, в добивната промишленост те нарастват с 0,6%, докато при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ се повишават леко с 0,1 на сто. Индексът на цените на производител само на вътрешния пазар в България през последния месец на 2016 година е с 0,7% над равнището от ноември. В същото време през декември индексът на цените на производител на международния пазар се увеличава с 3,1% спрямо ноември 2016 г. и нараства с 6,5 на сто спрямо същия месец 2015 г.
Източник: Дума (31.01.2017)

Безработицата е останала непроменена на 7.1% и през декември Безработицата в България остава под средното за ЕС ниво. Към края на декември тя е 7.1% и остава непроменена спрямо края на третото тримесечие, докато в съюза е 8.2%. Тя е и значително по-ниска от края на 2013 г., когато достигна пик от 13.2%. Оттогава се наблюдава намаление средно с 0.4 процентни пункта на тримесечна база, като за декември 2016 г. показателят показва 231 хил. безработни лица, според сезонно изгладените данни на Евростат.С най-ниски нива на безработица от страните членки са Чехия (3.5%), Германия (3.9%) и Малта (4.5%). Унгария също е сред първите места с 4.5%, но последните данни от страната са за ноември. В другата крайност, най-голям дял безработни лица от активното население, може да се намери в Испания (18.4%), Кипър (14.3%) и Италия (12%). България се нарежда в средата на класацията – на 14-о място, след Швеция с 6.9%.Въпреки че коефициентът на безработица остава непроменен спрямо предходния месец ноември, при сравнение с декември 2015 г. се наблюдава подобрение – спад в отчетената безработица от 0.8 процентни пункта. Това се равнява на намаление в броя безработни лица с 32 хил. Прогнозите на експерти за предстоящите 12 месеца също изглеждат обещаващи - тенденцията за спад в безработицата, а и за ръст при заетите лица, се очаква да продължи през 2017 г. Според последната прогноза на Министерството на финансите, нивото на безработица се очаква да падне до 7.2% през 2017 г., с 0.9 процентни пункта под очакваната за 2016 г. Данните на Европейската комисия са още по-оптимистични – 7.1% средно за настоящата година, с 1 процентен пункт под предходната.
Източник: Капитал (01.02.2017)

231 хил. българи са без работа в края на годината За една година броят на официално безработните българи е намалял с 32 хил. и към края на декември миналата година без работа са 231 хил. души. Така безработицата у нас остава под средната за Европа и със 7.1% отбелязва най-ниското си ниво от средата на 2009 година. Това показват данните на европейската статистическа служба. Безработицата в 28-те страни е средно 8.2 на сто. Това означава, че над 20 млн. европейци са били без работа, а спрямо година по-рано те са намалели с над 1.8 млн. души. С най-малко безработни могат да се похвалят в Чехия - официално ниво от 3.5%, както и в Германия - 3.9%. Страната ни се нарежда в средата - на 15-о място според нивото на безработица. Румъния е с 5.5 на сто. В Гърция все още не могат да се възстановят и там безработицата остава най-високата в Европа - 23 на сто. В Испания също регистрират висока безработица - 18.5 на сто, но страната е сред тези с най-голям спад (заедно с Португалия и Хърватска). Въпреки че общата безработица намалява, тази сред младежите до 25 години се увеличава за втори пореден месец и в края на годината стига 22.4%. Притеснително е, че това е по-високо ниво (с около 3%) от края на 2015 г. Към края на миналата година според Евростат без работа у нас са 33 хил. млади хора до 25 години. В Европа те са над 4.2 млн. млади безработни. И докато в Германия младежката безработица в тази възрастова група е 6.5%, то в Гърция е 44 на сто, в Испания - 43%, а в Италия - 40%.
Източник: Сега (01.02.2017)

България губи позиции в класация за най-перспективните дестинации за производство България пада с четири позиции до седмо място в класацията на консултантската компания Cushman&Wakefield за най-перспективните дестинации за производство. В миналогодишната класация страната ни беше на трета позиция. В групата на перспективните държави попадат 10-те производствени локации с най-голям растеж, които имат реални перспективи да се наредят сред зрелите пазари. Класацията на зрелите производствени дестинации включва 30-те най-големи производствени центъра, определени от Конференцията на ООН за търговия и развитие. Консултантската компания оценява държавите и в двете групи – на развиващите се и развитите страни, по три основни критерия: условия с 40% тежест в общата оценка, риск с 20% тежест и разходи с 40% тежест. Разиграни са и още два сценария – с по-висока тежест на разходите (60%) и на условията (60%). В условията се включват работната сила, логистиката и достъпът до пазарите, бизнес средата, времето за първа доставка и устойчивост (корпоративна социална отговорност). В риска влизат рисковете от природни бедствия, икономически, корпоративни и енергийни рискове, а в разходите – тези за труд, за електричество, за строителство и за регистриране на собственост. Понижението на позициите в класацията не е заради влошаване на някое от условията за развитие на производството в България, а заради засилената конкуренция и подобряването на условията в други държави. Лидер в класацията е Коста Рика, като измества миналогодишния лидер Виетнам, който пада на второ място в общата класация. Третото място е за Шри Ланка, следвана от Литва, Тунис и Мароко. От гледна точка на производствените разходи България е на шесто място, като ни изпреварват Виетнам, Шри Ланка, Коста Рика, Тунис и Мароко, т.е. страната ни е най-евтината производствена дестинация в Европа. След нас са Литва и Словакия. От гледна точка на условията за производствените компании сме на четвърто място. Изпреварват ни Литва, Коста Рика и Виетнам.
Източник: Дума (01.02.2017)

София е произвела близо 40% от БВП през 2015 г. Югозападният регион е произвел близо половината от стоките и услугите в страната през 2015 г. (47.9%), а за това е отговорна главно столицата, която е с дял 39.4% от БВП. Това показват последните данни на Националния статистически институт за БВП (пазарни цени) по региони. Най-големият ръст на годишна база е в Южен централен регион – 10.4%. Тук основна роля има област Пловдив. Данните показват и че страната продължава да се развива на две скорости - докато в Южна България темповете на растеж се ускоряват на годишна база, в Северна се забавят.Южен централен регион е на първо място по растеж на БВП за 2015 г. спрямо предходната година. Без изненади, най-голям принос към ръста от почти 10% има област Пловдив. През последните години икономическата зона край града привлече над милиард инвестиции, а на територията й работят над 100 завода. Фактор е и по-ниската база през 2014 г. В другия край на скалата са областите в Северозападен и Северен централен регион, където увеличението е едва 1%. "Идеалният вариант за икономиката е ускорен растеж в северозападните и части от северноцентралните области. Всяка от тях има специфични характеристики, но обобщено факторите, които определят по-бавното развитие, са изоставащата инфраструктура и липсата на водещ икономически център. От съществено значение за Централна България ще бъде тунелът под връх Шипка, тъй като ще позволи на области като Габрово, Велико Търново и Севлиево да развият своя потенциал", казва Явор Алексиев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според него е препоръчително северните райони да се насочат към финансова автономност. "Способността на държавата да обърне процеса на икономическо изоставане е ограничена, а финансовата децентрализация би предоставила на общините стимул да насочат усилия към развитието на бизнес средата и привличането на инвестиции", допълва Алексиев.Успоредно с това БВП на човек от населението нараства във всички области с изключение на Враца, Разград, Сливен и Стара Загора, където се наблюдава спад на годишна база. Средно за страната през 2015 г. всеки е произвел стоки и услуги на стойност 12.3 хил. лв., като единствено Югозападен регион е над тази стойност – 20 хил. лв. Основната причина за това е столицата, където БВП на човек достига 26.7 хил. лв. - два пъти по-висока стойност в сравнение с всички останали области. БВП на глава от населението е над средното и в Стара Загора (13.6 хил. лв.), София-област (13 хил. лв.) и Варна (12.6 хил. лв.).През последните пет години (2010 - 2015 г.) най-голям е ръстът на БВП в област София – 35.1%, следвана от Стара Загора с 31% и Русе с 30.7%. Причината за челната позиция на София-област е непосредствената й близост до столицата, което прави района привлекателен за чуждестранни инвестиции. "В Стара Загора, а и във Враца фактор за растежа е енергийният комплекс. Производството на електрическа енергия изкривява данните за БВП и заплащането на наетите", допълва Явор Алексиев. Според него има предпоставки да се очаква още по-ускорен растеж в бъдеще за София-област, Стара Загора и Пловдив. "От друга страна, отчетеният ръст за област Русе вероятно е в резултат на специфичния начин, по който се изчисляват регионалните данни за БВП, а не на дългосрочна тенденция за растеж", допълва още той.
Източник: Капитал (02.02.2017)

Универсалните пенсионни фондове постигнаха 4.1% доходност през 2016 г. Средната номинална доходност на универсалните фондове само през 2016 г. е 4.1%, сочат данните на Комисията за финансов надзор (КФН). Най-много са нараснали спестяванията на клиентите на УФП "Съгласие" - с 6.6%, следвани от "ЦКБ-Сила" - 4.5% и Ен Ен УПФ (бивш ING) - 4.31%. При професионалните фондове (за работещите тежък труд) средната доходност е 4.48%. Единствено клиентите на "Бъдеще" са намалили спестяванията си. Фондът е реализирал през 2016 г. отрицателна доходност от минус 0.33%. С най-добър резултат са "Съгласие" (6.37%), Ен Ен (4.83%) и (4.54%). Доброволните фондове нямат горна и долна граница на доходността и според данните на КФН през миналата година са се представили по-добре от задължителните със средна доходност от 5.23%. Две дружества са успели да постигнат номинална доходност от над 8 на сто - "Съгласие" (8.71%) и "Топлина" (8.66%). Най-нисък е процентът на нарастване на вложенията в "Бъдеще" - 0.51%.КФН следи доходността и на двугодишни периоди. Според нейните данни средната годишна номинална доходност на задължителните универсални пенсионните фондове е била 2.83% годишно между дкември 2014 и декември 2016 г. Това е значително по-ниско в сравнение с генерираната към края на 2015 г. доходност. Тогава (2014 и 2015 г.) дружествата за втора пенсия увеличиха спестяванията на осигуряващите се средно с 3.78% годишно. През предишния период (2012-2014 г.) доходността е била 5.45% годишно. Доходността на професионалните пенсионни фондове, в които се осигуряват хората, упражняващи тежък труд, през последните две години е средно 3.9%. В края на 2015 г. тя е била 3.78%, а година по-рано - 5.62%. Определената от КФН минимална доходност, която универсалните дружествата е трябвало да осигурят за последните две години, е минус 0.17%, а за професионалните - +0.09. Всички дружества са успели да я гарантират. Средногодишната инфлация през 2015 г. е била минус 0.1%, а през 2016 г. - минус 0.8%, което означава, че реалната доходност на пенсионните фондове е по-висока.
Източник: Дневник (02.02.2017)

Издадените разрешителни за нови жилищни сгради намаляват, по-малко са и започнатите нови блокове. Това сочат данните на националната статистика за последното тримесечие на миналата година. Най-много продължава да се строи в големите градове - София, Пловдив, Варна и Бургас. Въпреки това интересът на строителите към вдигане на нови домове в края на 2016 г. спада. В периода октомври - ноември издадените разрешителни са с повече от 5% по-малко спрямо летните месеци, въпреки че броят на жилищата в бъдещите блокове е по-голям. Показателен е и броят на започнатото ново строителство - то е намаляло с 13.3%. В сравнение с края на 2015 г. обаче има ръст на започнатите нови сгради от 16.3%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в София - 200, след това за пореден път се нареждат Пловдив - 163, Варна - 133, и Бургас - 88. Най-много жилища предстои да излязат на пазара също в столицата - близо 2000. Общо за страната строителството на т.нар. "други сгради", където влиза строителството и на индустриални площи, отчита ръст от почти 7% през 2016 г. спрямо 2015 г. Водещите области тук са Пловдив и Стара Загора, след тях са София, Пазарджик, Хасково и Благоевград. Това са все региони с добра инфраструктура и бързи магистрални връзки. Строежът на офиси също запазва стабилни нива, но пак в столицата и големите градове, като Варна и Пловдив - там са започнати нови проекти.
Източник: Сега (03.02.2017)

Мароко и Тунис вече са преди нас по иновации. Всъщност и други африкански страни може да ни изпреварват, но от това никой не се интересува, тъй като сме изпаднали от класацията на Bloomberg за 50-те най-иновативни икономики в света през 2017-а. И съответно вече сме в един кюп с държавите от третия свят. По-неприятното е, че невинаги сме били толкова зле. През миналата година България зае 42-ро място в ранглистата, като тогава дори беше на 25-а позиция от гледна точка на добавената стойност на производството. През 2015-а пък бяхме на 39-о място - далеч преди Тайланд, Латвия и Литва, които сега се движат в средата на списъка. Очевидно нашата страна не само не работи за по-иновативна и конкурентна икономика, а губи и това, което е имала. Показателно е, че сме в дъното и на подреждането за закрила на изобретенията чрез патент. По данни от Патентното ведомство през 2015-а регистрираните патенти на български изобретатели са били едва 34, докато за 2009-а са регистрирани 134. Разбира се, горчивата истина, че от зле ставаме по-зле, не бива да ни изненадва. Управниците у нас отделят пренебрежимо малка сума от брутния вътрешен продукт за иновации. Парите са толкова скромни, че даже статистиката не ги води на отделен отчет. Мечтите на научните среди са до 2020-а поне 1% от БВП да отива за тази сфера. За сравнение, държавите от първата половина на класацията дават много повече средства за научни разработки и е разбираемо защо не може да се мерим с тях.
Източник: Банкеръ (03.02.2017)

КФН и EIOPA не откриха проблеми в небанковия сектор След като в средата на миналата година БНБ констатира минимални проблеми при банките, сега и Комисията за финансов надзор (КФН) приключи своята проверка с аналогични констатации за застрахователите. От обявените на 3 февруари резултати става ясно, че 13 от 54 компании и групи не са покрили капиталовите изисквания към 30 юни 2016 г. Всички в списъка на неиздържалите са местни играчи, като по-съществени са третият по пазарен дял "Армеец", петият "Бул инс", групата "Евроинс" заедно с няколко от дружествата й, ЗАД "България" и "ДаллБогг: Живот и Здраве". Повечето обаче вече или са покрили недостига, или са предприели мерки за това. А в пенсионния сектор, който управлява близо 10 млрд. лв. активи, са констатирани нужни корекции за едва 30 млн. лв. Те идват основно от преоценки на инвестиционни имоти, а отдавна дискутираният и признавания проблем в сектора - заобикалянето на ограниченията за инвестиции в свързани лица, отново остава недокоснат и с поредни обещания за законодателни промени. А това всъщност бе основният повод за проверката. Изводът на КФН и Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) е, че двата сектора са стабилни и потребителите могат да са спокойни. "Ние силно вярваме и това е причината, поради която влизаме в това упражнение, че ефектът се постига само при пълна прозрачност. Ключов елемент е да повишим доверието на потребителите, както и на самата индустрия", каза Патрик Ходжис от европейския орган на пресконференция за представяне на резултатите. Дали това може да се случи е трудно да се прецени напълно - проверката приключва след две отлагания, грандиозен скандал с отстранен одитор и обвинения от КФН, че някои застрахователи опитват да бламират процедурата. Това са все моменти, които подкопават доверието в упражнението, а предвид по-меките от очакваното резултати по подобие на тези на банките логично изниква и въпросът в смисъла от похарчените 2.28 млн. лв. от данъкоплатците за методологии и консултант на КФН и още поне 8 млн. лв. платени от самите проверявани за хонорари на одитори.Генералният извод от проверката на 54 застрахователни дружества и групи е, че по голямата част от корекциите са за компании с местни собственици и всички 13 останали под чертата на капиталовите изисквания са именно такива. Като изключим три от тях, в топ 10 по пазарен дял останалите са с микроскопичен пазарен дял. По новият регламент Solvency II трябва да покриват със собствени средства 100% от минималното капиталово изискване и от капиталово изискване за платежоспособност. "Второто е по-високото и обхваща в много по-голяма степен всички рискове, на които в бъдеще, не само към конкретния момент, може да е изложен един застраховател", обясни Ралица Агайн, зам.-председател на КФН, отговарящ за застрахователния надзор. В пари недостигът се изразява в 25 млн. лв. по единия и 50 млн. лв. по другия показател, като след идентифицирането им 7 от компаниите са предприели мерки по набавяне на допълнителни средства и така недостигът е намален до 17 млн. лв. по единия и 22 млн. лв. по другия показател. На "Бул инс" и "Евро инс" е даден срок до края на 2017 г., предвиден в европейската директива, за да покрият капиталовото изискване за платежоспособност. От второто дружество обявиха, че то покрива и компенсира напълно констатираните корекции на групово и индивидуално ниво с внесените през второто полугодие в капитала на холдинга 63.5 млн. лв. и постигнатите положителни финансови резултати за годината. "През 2016 г. капиталът на застрахователния холдинг беше увеличен със 195.58 млн. лв. до 483 млн. лв. Целта на емисията беше да се осигурят средства за финансирането на експанзията на "Евроинс иншурънс груп" (ЕИГ) и за подкрепа на неговите дъщерни компании. През декември част от средствата - 44 млн. лв., бяха предоставени на дъщерното дружество на холдинга в Румъния, с което капиталът на "Евроинс Румъния" нарасна до 530 млн. леи. Още близо 15 млн. лв. бяха използвани за капиталова подкрепа на четирите дъщерни дружества на ЕИГ в България, които средства компенсират изцяло направените от одитора корекции в балансите им", се казва в съобщението на ЕИГ, която на групово ниво има най-високи констатирани корекции - за близо 60 млн. лв. "Армеец", което е дружеството с най-големи корекции на индивидуално ниво, пък е покрило недостига си, като е продало финансови активи, които са били обезценени проверката. Дружеството е част от групата "Химимпорт", в която влизат още банка, пенсионно дружество и други сателитни финансови компании, така че вероятно рискът е пренесен в други части на групата. Друга тревожна констатация в доклада на КФН е, че "Армеец" не е предоставил на проверителя си "Делойт одит" данни на групово ниво и конкретно за татарстанското си поделение "Армеец Итил". От компанията са оспорили това твърдение. Аналогично и "Еврохолд", компанията - майка на "Евроинс иншурънс груп", не е дала данни с твърдението, че няма основания такава да се иска за крайния холдинг-майка. Ралица Агайн изрично подчерта, че сред дружествата, останали с непокрит недостиг, няма такива, които предлагат най-масовата застраховка "Гражданска отговорност", което да даде основание за притеснение сред потребителите. Освен това съвкупно пазарният им дял е 1.5%, което не представлява заплаха за системата като цяло. "Държа да ви уведомя, че повечето от компаниите вече са започнали да прилагат мерки, за да покрият дефицитите, които са идентифицирани. Ние ще излезем с предписания и ще наблюдаваме начина, по който се изпълняват тези мерки, които за 3 до 6 месеца ще трябва да бъдат изпълнени", заяви председателят на КФН Карина Караиванова на пресконференцията по обявяване на резултатите. Тя посочи като основни проблеми за компаниите оценката на инвестициите в инструменти, листвани на БФБ. Търгуваните обеми ценни книжа са малки и с няколко сделки може да се поддържа относително висока цена. По отношение на изискуемите техническите резерви на застрахователите проверката е установила, че те поддържат по-големи суми в запас, отколкото е необходимо. С оглед на това консултанти, участвали в процедурата, препоръчват намаление на резервите с 209 млн. лв. в общото и с 22 млн. лв. в животозастраховането.При проверката на пенсионните фондове резултатът изглежда още по-мек, а констатациите - безкритични. Прегледът на 27-те фонда, управлявани от 9 дружества, е установил необходимост от корекции с едва 33 млн. лв., което е 0.3% от активите на индустрията, които възлизат на общо 9.8 млрд. лв. От тези корекции 10.2 млн. лв. се дължат на недооценяване на риска при оценката на корпоративни облигации, а 22.7 млн. лв. идват от разминаване с начина, по който трябва да се оценяват инвестиционните имоти в портфейлите. Това води и доста неочаквано разпределение на корекциите по дружества. Като абсолютна сума половината се дължи на промени в стойността на инвестиционни имоти на "Доверие". Като дял от активите пък най-големи са наложените корекции при фондовете на "Бъдеще", където достига до 3.4% за доброволния фонд. При осчетоводяването на тези корекции това ще означава и намаление на доходността за осигурените с аналогичен процент. Големият пропуск тук е, че за пореден път публичната тайна, че голяма част от активите при някои дружества се влагат в близки до собствениците им лица, отново не е официално констатирана, въпреки че тази задача е специално възложена на проверяващите. "В определени случаи изследваните лица бяха значителен брой или структурата на групите беше сложна. Предвид това бяха налице ограничения във връзка с идентифицирането на възможни други свързани лица извън посочените от ПОД, тъй като идентифицирането на свързано лице изисква да бъде анализиран значително по-широк кръг информация", се казва в доклада. Одиторите обясняват, че са ползвали публично налична информация, като не е ясно доколко са обръщали внимание на медийни публикации. "Капитал" за пръв път пише за тези концентрации на инвестиции в свързани лица още през 2009 г. (и многократно след това), като тогавашния зам.-председател на КФН, отговарящ за пенсионния надзор, Бисер Петков (сега управител на НОИ) призна за тази практика и обясни, че има законови пробойни. Все пак е отразен един засечен случай, при който проверяващите са счели, че има отношение на свързаност съгласно дефинициите на международните счетоводни стандарти, но не и по Кодекса за социално осигуряване. Затова и те препоръчват законови промени, които да разширят дефинициите за свързаност. Това е причината, поради която регулаторът ще предложи такава. Това обаче е нещо, което се повтаря като рефрен от години без особено развитие.
Източник: Капитал (06.02.2017)

Националният бюджет за 2016 г. бил на дефицит Излишъкът, с който се хвали Бойко Борисов, е поредният счетоводен трик. Превишението от 1,5 млрд. лв. в края на миналата година в бюджета се дължи изцяло на превишение на приходите над разходите от постъпилите европари. Същевременно националният бюджет е на дефицит. Освен това похарчените от второто правителство на Борисов пари само в през декември 2016 г. са вторите най-високи разходи като дял от годишните бюджетни разходи от 2008 г. Това става ясно от анализ на икономиста от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков. От няколко години бюджетните данни приличат все повече на айсберг - на повърхността се четат множество добри новини, но те са съпътствани от редица подводни проблеми, които остават незабелязани, казва в анализа си икономистът Стайков. Така през 2016 г. консолидираният бюджет приключва годината с излишък от близо 1,5 млрд. лв., като превишение на приходите над разходите се наблюдава за първи път от 2008 г. Още тук обаче се появява и първият невидим момент - излишъкът се дължи изцяло на разликата между приходите и разходите по европейските средства, докато националният бюджет бележи дефицит, пише експертът. Аналогична е ситуацията и през 2015 г. Това за пореден път показва силното влияние, което европейските средства имат върху касовото бюджетно изпълнение не само на консолидирания бюджет, но и на националния. Освен това годишните данни за касовото изпълнение на бюджета сами по себе си не дават достатъчно информация за състоянието на публичните финанси. Експертът пита как от натрупан излишък от около 3,5 млрд. лв. към ноември консолидираният бюджет приключва годината с излишък от едва около 1,5 млрд. лв. Отговорът се крие в разходите през декември, които са вторите най-високи като дял от годишните бюджетни разходи от 2008 г., пише Стайков. През 2015 г. този дял е близо 15,4% на фона на ударно усвояване на европейски средства предвид края на предходния програмен период. През 2016 г. не само липсва такова ударно усвояване, но е и налице огромно неизпълнение на консолидираните разходи за цялата година. Въпреки това делът на бюджетните разходи през декември е над 15%. "През последните две години икономическата обстановка в страната е не просто спокойна, а и изненадва с по-висок от очаквания растеж. Това предполага и по-равномерна разходна политика през годината, а не ударно харчене в последния месец, което по традиция е свързано с непрозрачност, нарушаване на нормите за управление на бюджета и съмнения за злоупотреби. Допълнително утежняващо вината обстоятелство е, че тези разходи се правят от правителство в оставка", пише икономистът.
Източник: Дума (06.02.2017)

София привлича 45% от инвестициите София привлича най-много инвестиции. Край столицата се правят не само складови бази и логистични центрове, но се изграждан и нови производствени предприятия. Общата сума на разходите на бизнеса за придобиване на дълготрайна материални активи (ДМА) през 2015 г. е 21,191 млрд. лв., сочат данните на НСИ. Като близо 45% от тези инвестиции, или над 9,606 млрд. лв. са направени в Югозападния район на страната, в който попада и София. Имено затова в столицата и заплатите са най-високи като изпреварват с близо 60% възнагражденията в останалата част на страната. Най-много разходи за придобиване на ДМА се правят в сектора добивна и преработваща промишленост; доставяне на води; канализационни услуги и управление на отпадъци. Само за година в този сектор са налети 5,975 млрд. лв. Като тези пари са разпределени сравнително равномерно в страната. Отново районът около София е привлякъл най-много средства, но разликата не е толкова голяма спрямо останалите региони. В сектора промишленост, води и канализационни услуги инвестициите в ДМА в Югозападния район на страната през 2015 г. са 1,6 млрд. лв. На следващо място е Североизточният район, в който са вложени 1,184 млрд. лв. По малко над 1 млрд. лв. в този сектор са привлечени и в Югоизточния и в Южния централен район. Доста по-малко инвестиции в сектора са привлечени в Северозападния (560 млн. лв.) и Северно централния район (480 млн. лв.). Именно тези два района в Северна България се отличават с най-малко привлечени общи инвестиции в ДМА - съответно 1,519 млрд. и 1,77 млрд. лв.
Източник: Стандарт (07.02.2017)

Декемврийските обороти на търговците са с 3.5% над миналогодишните Оборотите на магазините през декември 2016 г. са били с 3.5% по-високи отколкото през същия месец на 2015 г., сочат данните на Националния статистически институт. Спрямо ноември увеличението е символично - едва с 0.1%. Спрямо ноември най-значително нарастват покупките по пощата, телефона или интернет - с 5.3%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.8%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 0.2%. Намаление е регистрирано при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 4.8%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 2.1%, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.1%. Спрямо декември 2015 г. оборотът нараства при: търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 12.6%, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 8.2%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - със 7.5%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - със 7.4%. По-значително намаление е регистрирано при: търговията на дребно с разнообразни стоки - с 11.9% и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 8.5%.
Източник: Дневник (09.02.2017)

Строителството се свива през декември По предварителни данни през декември 2016 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 2.1% под равнището от предходния месец, съобщи Националният статистически институт. Календарно изгладените данни показват намаление от 9.7% спрямо декември 2015 г. През декември 2016 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското строителство намалява с 4.6%, докато при строителството на сгради се наблюдава минимално увеличение с 0.1%. На годишна база понижението на строителната продукция през последния месец на 2016 г. се определя от по-съществения спад на гражданското строителство - с 16.5%. При сградното строителство намалението е с 3.1%
Източник: Дневник (09.02.2017)

Промишленото производство нарасна с рекордните 6.9% за година Индексът на промишленото производство нараства през декември с 2.1% в сравнение с ноември 2016 година. Спрямо година по-рано растежът е с 6.9%, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Годишният растеж е най-големият за декември през последните 11 години. На годишна база ръст на промишленото производство е отчетен в преработващата промишленост - с 9.6%, и в добивната промишленост - с 2.5%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление от 0.3%. Месечното увеличение се дължи на нарастването в преработващата промишленост - с 3.9%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.3%, докато в добивната промишленост има спад с 1.4%.
Източник: Дневник (09.02.2017)

Износът за ЕС расте по-бързо от вноса Между януари - ноември 2016 г. износът на България за ЕС е нараснал с 6.8%, а вносът - с 1.9%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Стойността на българския износ е 28.7 млрд. лв., а на вноса - 30.878 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия (+9.7% до 5.8 млрд. лв.), Италия (+1.2% до 3.96 млрд. лв.), Румъния (+10.3% до 3.77 млрд. лв. ), Гърция (+8.4% до 2.93 млрд. лв. ) и Франция (+8.5% до 1.94 млрд. лв.), които формират две трети от износа за Евросъюза. Най-значително спада износът за Белгия - с близо 26% до 1.1 млрд. лв. Само през ноември 2016 г. износът за ЕС се увеличава с 12.8% спрямо съответния месец на предходната година и е на стойност 2.8 млрд. лв. За 11-те месеца на годината най-голям ръст на износа е отбелязан в секторите "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (27.7%) и "Химични вещества и продукти" (21.8%). Най-голям спад е отчетен в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (18.6%). Вносът на България от ЕС през периода януари - ноември 2016 г. се увеличава с 1.9% до 30.9 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия (+0.3% до 6.1 млрд. лв.), Италия (+3.5% до 3.96 млрд. лв.), Румъния (+10.1% до 3.8 млрд. лв.), Гърция (+8.4% до 2.93 млрд. лв.) и Полша (+11.7% до 1.05 млрд. лв.) През ноември 2016 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 1.7% в сравнение с ноември 2015 г. и е в размер на 3.1 млрд. лв. При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - ноември 2016 г. спрямо съответния период на 2015 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (10.4%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (16.3%). Външнотърговското салдо с ЕС за периода януари - ноември 2016 г. е отрицателно и е на стойност 2.170.4 млрд. лв. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 717.7 млн. лева.
Източник: Дневник (09.02.2017)

7% е ръстът на промишленото производство през декември, съобщи НСИ. Най-сериозно увеличение отчитат заводите за метални изделия - 34.5% спрямо декември 2015 г. Производството на основни метали нараства с 26.4%, а на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 20.3 на сто. Според данните на НСИ има сериозен спад в дървопреработването и дървообработването - с 16.7%. Свива се и производството на тютюневи изделия - с 12.7 процента.
Източник: Сега (09.02.2017)

България е увеличила износа и е намалила вноса през 2016 г. През 2016 г. България е изнесла повече стоки и е внесла по-малко в сравнение с предходната година, като общото външнотърговско салдо остава отрицателно, показват предварителните данни на Националния статистически институт за миналата година. През 2016 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 46,104 млрд. лв. и спрямо 2015 г. износът се увеличава с 2,6%. Само в рамките на месец декември общият износ възлиза на 3,975 млрд. лв., или с 15,1% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Износът на България за трети страни намалява с 5,9% спрямо 2015 г. и е на стойност 14,957 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Македония, Сърбия, Руската федерация и САЩ, които формират 49% от износа за трети страни. Само през декември изнесените стоки за трети страни се увеличават с 18,9% спрямо съответния месец на предходната година и е в размер на 1,534 млрд. лева.Най-голям ръст е отбелязан в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.” (33,1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (21,2%). През миналата година в страната са внесени стоки общо на стойност 51,005 млрд. лв., или с 1,1% по-малко спрямо 2015 година. През декември общият внос се увеличава с 6,9% в сравнение със съответния месец на предходната година и е в размер на 4,610 млрд. лв. Вносът на България от трети страни намалява със 7,1% спрямо 2015 г. и е на стойност 17,09 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През декември 2016 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 8,8% за година и е в размер на 1,572 млрд. лв. Най-голямо процентно увеличение на вноса е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.” (17,7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (24%). Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през 2016 г. и е на стойност 4,9 млрд. лв. След елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки салдото също е отрицателно и е в размер на 2,455 млрд. лв. През декември салдото също е със знак минус и е на стойност 635,1 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото остава отрицателно и е в размер на 408,1 млн. лева. Данните показват още, че и при търговията с трети страни външнотърговското салдо е отрицателно и е в размер на 2,133 млрд. лв. След елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки салдото също е отрицателно и е на стойност 1,291 млрд. лв.
Източник: Инвестор.БГ (10.02.2017)

В България се строят все повече къщи Доста скромен е ръстът на въведените в експлоатация жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2016 г. На годишна база те са увеличили само с 2%. Общият им брой в края на миналата година е 634, а новопостроените жилища в тях са 2 451, сочат данни на НСИ. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (74.5%), следвани от жилищните кооперации (15.3%). Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 99 сгради със 786 жилища в тях, Бургас - 79 сгради с 399 жилища, и Пловдив - 78 сгради с 239 жилища. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през четвъртото тримесечие на 2016 г. е 212.9 хил. кв. м, или с 10.7% повече в сравнение със същото тримесечие на 2015 г., а жилищната площ се увеличава със 17.3% и достига 133.2 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 96.4 кв. м през четвъртото тримесечие на 2015 г. на 86.9 кв. м през същото тримесечие на 2016 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Добрич - 168.5 кв. м, и Стара Загора - 146.1 кв. м, а най-малка - в областите Варна - 65.0 кв. м, и Перник - 70.0 кв. метра.
Източник: expert.bg (10.02.2017)

До 2,9% ще се забави икономическият ни растеж Икономическият растеж на България ще се забави до 2,9% през 2017 г., сочи зимната макроикономическа прогноза на Европейската комисия (ЕК). Така на практика комисията остави без промяна прогнозата си за икономиката на страната ни за тази година. За 2018 г. пък ще се забави до 2,8 на сто. Брюксел очаква и край на дефлацията, като инфлацията се очаква да се ускори до 1,2% през 2018 г. ЕК подчертава още да продължи и плавният спад на безработицата у нас – до 7,1% през тази и 6,3% през следващата година, както и на бюджетния дефицит – съответно до 0,8% от БВП и 0,7%. След резкия ръст на държавния дълг през 2016 г. ЕК прогнозира, че той ще се понижи от 29,4% от БВП до 26,3% през тази година и 25,9% през 2018 г. ЕК подчертава, че основен двигател на икономиката през миналата година е било вътрешното търсене за сметка на инвестициите, които са намалели заради забавеното усвояване на средствата от ЕС. През тази година обаче се очаква ускоряване на инвестициите заради стартирането на повече проекти, финансирани с европейски средства.
Източник: Монитор (14.02.2017)

Икономиката нараства с 3.4% през четвъртото тримесечие Спрямо предходното тримесечие брутният вътрешен продукт се е повишил с 0,9%. Това показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ). През четвъртото тримесечие БВП е достигнал номинална стойност от 25.361 млрд. лв., а брутната добавена стойност – 21.739 млрд. лв. Износът на стоки и услуги е основният фактор за повишението с 9.1% ръст на годишна база. Принос има и потреблението, което отчита увеличение с 1.3% спрямо предходното тримесечие. Натрупването на капитал спада с 1.5% на годишна база. Данните показват, че потреблението има най-голям дял в БВП, равняващ се на 81.2%, а търговското салдо е отрицателно – 669.6 млн. лв.
Източник: Капитал (15.02.2017)

Около 300 хил. души в активна възраст не искат да работят по лични причини Близо 1.5 млн. души на възраст между 15 и 64 години са извън работната сила, тоест не се водят нито заети, нито безработни, сочат данните на Националния статистически институт за последното тримесечие на 2016 г. Това е една трета от населението в тази възрастова група. Всеки десети от тях е обезкуражен - иска да работи, но не търси работа, защото е сигурен, че няма да намери. От статистическите данни се вижда, че 1.2 млн. души от тази група не желаят да работят. Най-многобройни са учещите - 447 хил. души. В същото време 300 хил. души изтъкват лични и семейни причини да не постъпят на работа, 204 хил. души се позовават на лошо здраве и инвалидност, а 206 хил. - на напреднала възраст.В сравнение с края на 2015 г. броят на неактивните се увеличава с 2.7%. Едновременно с това спада и безработицата. През четвъртото тримесечие на 2016 г. безработни са 214.9 хил., а коефициентът на безработица - 6.7%. Намалението спрямо същия период на 2015 г. е с 46.1 хил. души или 1.2 процентни пункта. От всички безработни 14.8% са с висше образование, 50.4% - със средно, и 34.8% - с основно или по-ниско образование. Коефициентът на безработица за тези степени на образование е съответно 3.1, 5.9 и 20.2%.Заетите лица на възраст между 15 и 64 навършени години са 2.942 млн. Души. Секторът на услугите дава препитание на две трети от работещите или 1.9 млн. души. В промишлеността работят 906 хил. души, а в селското стопанство - 189 хил. От всички заети 3.5% (105.1 хил.) са работодатели, 7.4% (222.2 хил.) - самостоятелно заети (без наети), 88.6% (2 662.3 хил.) - наети, и 0.5% (16.3 хил.) - неплатени семейни работници. Три четвърти са в частния сектор.
Източник: Дневник (15.02.2017)

Средната брутна заплата надхвърли 1000 лв. през декември Средната брутна заплата за пръв път премина психологическата граница от 1000 лв. през декември 2016 г. Увеличението спрямо ноември е с 3.9% и вероятно се дължи на изплащани в последния месец на годината коледни бонуси и годишни премии. Средната брутна работна заплата през декември е 1012 лв., съобщи днес Националният статистически институт. През ноември средното възнаграждение е било 974 лв., а през октомври - 982 лв. През четвъртото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата e 990 лв. Увеличението спрямо юли - септември е с 5.2%, а спрямо година по-рано - с 8.2%. В частния сектор възнагражденията растат по-бързо, отколкото в обществения - съответно с 9.4% и 5.1% годишно. Спрямо предходното тримесечие най-бързо нарастват заплатите в образованието - с 12.6%, и в компаниите за търговия с имоти - със 7.3%., а на годишна база - в културата, спорт и развлеченията - с 21.6%, в търговията - с 12.9%, и в сектора "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения " - с 9.7%. Най-високи са заплатите в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 2 248 лв. средно през четвъртото тримесечие. В компаниите от енергетиката средната заплата е 1757 лв., във финансите и застраховането - 1699 лв. Най-ниско платени продължават да бъдат наетите хотелиерството и ресторантьорството. Въпреки бума на приходи и туристи през 2016 г. средната заплата в сектора през последното тримесечие е 600 лв. Спрямо края на 2015 г. четвъртото тримесечие на 2016 г. в обществения сектор нараства.
Източник: Дневник (15.02.2017)

Износът и потреблението вдигат още икономиката Българската икономика продължава да расте над 3% осмо поредно тримесечие, като за октомври - декември 2016 г. увеличението е с 3.4% на годишна база. Това показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ). България е сред страните с най-силен растеж в ЕС, а повечето икономисти прогнозират 2017 г. също да е добра. През последното тримесечие на миналата основните движещи сили на икономиката са износът и потреблението. Липсващата съставка отново са инвестициите.Един от компонентите на растежа, който се активира през последните две години, е потреблението. Докато през 2015 г. то се движеше основно от правителствените разходи, през миналата година успоредно с добрите данни за пазара на труда започна да се активира и частното потребление. Очакванията на много от анализаторите са през 2017 г. то да стане основен двигател на икономиката. Причината отново са добрите сигнали от пазара на труда. Последните данни на статистиката показват, че безработицата продължава да пада и достига 6.7% през последното тримесечие на 2016 г., в същото време расте и броят на наетите на трудов договор - с над 50 хил. души към декември на годишна база (виж графиката). Успоредно с това се увеличава и работната заплата. Средното й ниво в края на 2016 г. достига 1012 лв., което е ръст от 8% на годишна база.За последното тримесечие на миналата година общото потребление в страната нараства с 1.3% спрямо предходното, като основната причина вероятно са правителствените разходи. "През декември имаше значителен еднократен разход от близо 5 млрд. лв., което е фискална инжекция в икономиката на страната", коментира Десислава Николова, старши икономист в Института по пазарна икономика. За сравнение, средно правителството изразходва 2-3 млрд. лв. месечно между януари и ноември. "Индивидуалното потребление на домакинствата също нарасна през миналата година поради увеличението на доходите, а и дефлацията увеличи покупателната способност", допълва Николова. На годишна база увеличението е с 0.9%, което е малко по-високо от отчетеното за предходното тримесечие (0.2%).Най-силният двигател на икономическият растеж през последните три месеца на миналата година обаче е бил износът. Продажбите на български стоки и услуги в чужбина нарастват с 9.1% спрямо четвъртото тримесечие на 2015 г. Подобрението идва от по-силна търговия както със страните от ЕС, така и от тези извън съюза. "Тъй като имаме голямо количество вносни компоненти, които участват в експортното производство, когато износът се развива добре, всички заети в тези производства са активни и съответно доходите им също нарастват", смята Десислава Николова. Добрите данни за експорта от края на 2016 г. карат анализаторите да преразгледат нагоре прогнозите си за приноса му към растежа и за тази година. В последния си макроикономически обзор от януари анализаторите на Уникредит Булбанк посочват, че при наличието на по-малък търговски шок от излизането на Великобритания от съюза реалният ръст на износа ще бъде около 5% през 2017 г. В септемврийския обзор прогнозата бе за 3.5%.Липсващият компонент отново продължават да са инвестициите (брутокапиталообразуване в основен капитал. На годишна база показателят намалява с 1.5%, но на тримесечна данните показват ръст с 1.2%. "Със сигурност данните отчитат и влиянието на правителствения сектор, тъй като в края на годината имаше наваксване при еврофондовете и доста правителствени разходи", коментира Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Годишният спад се дължи основно на слабото усвояване на европейски средства през миналата година, като очакванията са тази тенденция да се обърне през 2017 г. Друг фактор, който ще влияе положително според Ангелов, е ръстът на кредита за частния сектор, който расте вече трети пореден месец.Изненадващо е, че от осем тримесечия насам ръстът на БВП е толкова устойчив. През последното тримесечие на 2016 г. България е една от страните в ЕС с най-висок икономически растеж заедно с Румъния, Полша и Испания. Резултатът не е изненадващ предвид добрите данни за индустрията, туризма, износа. Експортът е и най-силното перо през последното тримесечие. Това, което виждам от данните, е продължаващо увеличение на наетите на трудов договор - с 50 хиляди за 12 месеца, растат и заплатите като през декември средната достига 1012 лв. Ръстът на заетостта и на доходите дават оптимизъм на домакинствата. Расте и потребителският кредит. Тези фактори ще поддържат вътрешното потребление, тъй като има повече пари за харчене и повече оптимизъм за бъдещето. Така че през тази година вътрешното потребление ще продължи да расте. Кредитирането най-вероятно ще подкрепи инвестициите през 2017 г., така че показателят брутокапиталообразуване в основен капитал най-вероятно ще спре да пада. Износът също може би ще се представи по-добре от очакваното, засега европейската икономика се развива добре. Рисковете са свързани с Brexit и политиката на Тръмп. Към момента изглежда, че и през 2017 г. може да се очаква ръст на икономиката над 3%. Друг е въпросът, че сега заради изборите всички инфраструктурни проекти и големи обществени поръчки са спрени и поне през първата половина на тази година не може да се очаква правителственият сектор да подкрепи икономиката. Но няма и да пречи. Рисковете са свързани с неяснотата дали ще се състави правителство след изборите и в каква коалиция. От това зависи каква политика ще се води и накъде ще се тръгне.Икономическата обстановка в страната е отражение на европейската, а в момента наблюдаваме цялостно оживление в Европа. Ако там общият ръст продължи, експортът на България ще продължи да се развива с подобни темпове. Според мен износът на България е шансът на страната да ускори темповете на растеж. Българският пазар е малък и предлага ограничени възможности за развитие, докато външният е стотици пъти по-голям и предлага значително по-голям потенциал. Вътре в страната има несигурност. Инвестициите вероятно отново ще бъдат под очакванията, тъй като политическата несигурност забавя европейските проекти. Тя води и до отлагане на частните инвестиции, а потреблението също често се влияе – когато обстановката е по-несигурна, разходите са по-консервативни. Големият риск е да не влезем в спирала от предсрочни избори и служебни правителства. Преди три години видяхме, че подобна ситуация има сериозно негативно отражение върху икономическия растеж. Ако политическата криза е продължителна, тя ще има своята икономическа цена. Под въпрос е и дали положителната тенденция на пазара на труда ще продължи при подобни темпове на растеж. Българската икономика е трудово интензивна и проблемът е в липсата на кадри, които да запълват работните места. Въпросът е откъде ще дойде трудовият ресурс и как ще се поддържа растежът. Все повече ще се говори в посока внос на работна ръка, като вече се обсъжда привличането на кадри от страни с близка култура до българската.
Източник: Капитал (15.02.2017)

100 хил. чужденци предпочели България през декември Повече от 105 хил. туристи са дошли у нас през декември, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) за броя на пренощувалите чужденци. Ръстът на гостите спрямо година по-рано е 17 на сто, когато чужденците, дошли в страната, са били малко над 90 хил. Близо две трети от туристите са дошли от други европейски страни. Най-много са гостите от южната ни съседка Гърция, следвани от румънците, а на трето място са турците. Освен това големи групи туристи са дошли от Италия, Великобритания, Македония, Израел, Русия и Германия, сочи още статистиката. Общо туристите, дошли от трети страни, са близо 8000 а близо 9500 са туристите, пристигнали от целия останал свят. В това число влизат около 2500 чужденци от САЩ. По-значителен ръст на туристите се отчита при чужденците от Румъния, като за година техният брой е нараснал от около 8000 на повече от 11 000, както и при израелците, които са се увеличили с близо 25%. Нарастване се отчита и в броя на нощувките през декември. Увеличението е от 206 хил. на близо 243 хил., което е близо 18 на сто, става ясно още от данните на НСИ. От тях повече от 150 хил. са реализирани от гости, дошли от страните от ЕС. Най-много нощувки са реализирали гърците, като общият им брой минава 43 хил. На второ място по брой нощувки се подреждат румънците, следвани от британците, италианците и германците. Близо 10 на сто от нощувките през последния месец на миналата година са реализирани от туристи, дошли от трети страни, като с най-голям дял са турците и гражданите на съседна Македония. Една десета е делът на отсяданията на чужденци от други държави, сред тях най-много са нощувките на израелците и гостите, дошли от САЩ. Най-голямо увеличение при броя на нощувките се отчита при румънците, които на годишна база са нараснали с 10 хил., което е увеличение от близо 44% Сериозно увеличение има и при отсяданията на туристи дошли от Италия и Германия, като ръстът е съответно с близо 50% и 35 на сто. Въпреки че се отчита нарастване на броя на чужденците, както и на реализираните нощувки, средната продължителност на престоя се запазва. Според данните на статистиката през декември миналата година тя е била 2,3 нощи. Най-дълго у нас са били британци, които са реализирали средно около 3,13 пренощувания, а за най-кратко време са идвали гостите от Турция, които остават за 1,68 нощувки.
Източник: Монитор (15.02.2017)

РЕКОРД:Заплатата мина 1000 лв. Средната заплата у нас мина психологическата граница от 1000 лв. За декември тя е била 1012 лв., отчете статистиката. За рекордните нива през последния месец на 2016 г. са допринесли и коледните добавки. Но през октомври и ноември средното месечно възнаграждение също е било близо до 1000 лв. - съответно 982 лв. и 974 лв. Още един рекорд отчете вчера НСИ. Безработицата падна до исторически ниски нива - 6,7% при 7,9% година по-рано. България е сред отличниците в ЕС по ръст на икономиката. 2016 г. е приключила с 3,4% увеличение на БВП, което ни нарежда на второ място във временното класиране на страните от ЕС. По-висок ръст на годишна база е обявила само Румъния - 4,8%, сочат данните на Евростат.
Източник: Стандарт (15.02.2017)

НСИ отчита спад на безработицата до 6,7% През четвъртото тримесечие на 2016 г. безработните у нас са 214,9 хил., а коефициентът на безработица - 6.7%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г. броят на безработните лица намалява с 46.1 хил., а коефициентът на безработица - с 1.2 процентни пункта. Това показват актуалните резултати от наблюдението на работната сила, извършвано от Националния статистически институт. От общия брой на безработните лица през четвъртото тримесечие 118.3 хил. (55.1%) са мъже и 96.6 хил. (44.9%) - жени. Коефициентът на безработица е 6.8% за мъжете и 6.5% за жените, като в сравнение със същото тримесечие на 2015 г. е по-нисък съответно с 1.2 и 1.1 процентни пункта. От всички безработни 14.8% са с висше образование, 50.4% - със средно, и 34.8% - с основно или по-ниско образование. През периода продължително безработни (от една или повече години) са 124.4 хил., или 57.9% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 3.9%, като в сравнение със съответното тримесечие на 2015 г. намалява с 0.8 процентни пункта. От общия брой на безработните лица 34.3 хил., или 15.9%, търсят първа работа. През четвъртото тримесечие общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 3 005.9 хил., от които 1 612.6 хил. са мъже и 1 393.4 хил. са жени. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 49.2%, като в сравнение със същото тримесечие на 2015 г. намалява с 0.5 процентни пункта. При мъжете този дял е 54.9%, а при жените - 43.9%. През четвъртото тримесечие на 2016 г. 63.6% от заетите лица работят в сектора на услугите, като броят им достига 1 910.9 хиляди. В индустрията са заети 905.9 хил. души, (30.1% от всички заети лица), а в селското, горското и рибното стопанство - 189.1 хил., или 6.3% от заетите лица. От всички заети 3.5% (105.1 хил.) са работодатели, 7.4% (222.2 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 88.6% (2 662.3 хил.) - наети лица, и 0.5% (16.3 хил.) - неплатени семейни работници. От наетите лица 1974.0 хил. (74.1%) работят в частния сектор, а 688.3 хил. (25.9%) - в обществения.
Източник: Money.bg (15.02.2017)

Инфлацията е на най-високото си ниво от 3 години и половина Прогнозите за край на дългогодишната дефлация през 2017 г., изглежда, се сбъдват. През януари индексът на потребителските цени отчита повишение на годишна база с 1.4%, като това е най-високото ниво от юни 2013 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Основната причина са по-високите цени на хранителните стоки. Ценовите нива са нараснали и на месечна база с 1.3%. Въпреки това средногодишната инфлация продължава да е отрицателна, като стойността й е 0.7% за периода февруари 2016 г. - януари 2017 г. спрямо предходните 12 месеца. Това е втори пореден месец с ръст на цените, а се забелязва и ускорение спрямо промяната им от декември, когато имаше повишение от едва 0.1% на годишна база.Храните и безалкохолните напитки са стоките, при които цените се покачват най-съществено през януари – с 4% на годишна база. Основно от тези продукти идва и рекордната инфлация за месеца, тъй като теглото им в общата потребителска кошница е най-високо – близо 32%. По-подробна разбивка показва, че хранителните стоки са нараснали с 3.8% през януари, а сред тях се отличава повишението в цените на зеленчуците - над 20% на годишна база. Увеличение бележат и цените на образователните услуги в страната, които през първия месец на годината са с 3.8% по-високи от миналогодишните. Причината отново е висшето образование, което поскъпва с 4.3%. Но делът на образованието в потребителската кошница е под 1%, което означава, че тежестта му в определянето на общата инфлация в страната е минимална.Инфлацията в еврозоната достигна 1.8% през януари на годишна база. За сравнение, през декември тя бе 1.1%, като причината за ускорението са основно по-високите цени на енергията. Нивото според предварителните данни на Евростат надминава прогнозите на анализаторите, според които повишението на цените трябваше да е 1.5%. Така на практика се достига целта на европейската централна банка за инфлация "малко под 2%", което дава повод да се повдигне темата за затягане на паричната политика. Данните за еврозоната са по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който се прилага в ЕС с цел улеснено сравнение на инфлацията в страните членки. Според показателя за януари ценовото равнище в България се е повишило до 1.3% на годишна база, което е първата положителна стойност от средата на 2013 г.Годишната инфлация ще бъде между 0.6% и 1.1% през 2017 г. според прогнозите на Министерството на финансите и Международния валутен фонд. Причините са вътрешни и външни, като в страната влияние ще окаже увеличението в доходите, което ще повдигне търсенето на стоки и услуги, а оттам и цените. Зад граница ефект има поскъпването на горивата. Прогнозите водят и до опасения, че увеличението на нивата на цените ще отнеме от покупателната способност на домакинства и фирми. "Очаква се лека инфлация през годината по линия на горивата. Но ако увеличението на цените е по-значително, шокът ще окаже натиск както на бизнеса, така и на потреблението в страната.", коментира Десислава Николова, старши икономист в ИПИ. БНБ и финансовото ведомство очаква по-високи цени и за други суровини, като металите и храните, а при потребителските стоки за дълготрайна употреба дефлацията ще продължи и през 2017 г.
Източник: Капитал (16.02.2017)

Въглища и зеленчуци докараха 1.3% инфлация за януари След дълги месеци на дефлация и символично декемврийско поскъпване 2017-а година започва с осезаема инфлация. Потребителските цени са се увеличили с 1.3% спрямо декември и с 1.4% спрямо януари 2016 година, показват данните на НСИ. Сериозен принос за инфлацията имат горивата - автомобилните и използваните за отопление. Поскъпването се дължи на по-високите международни котировки на нефта и на повишеното търсене заради сибирския студ през януари. Цените на въглищата например са скочили с над 9 на сто само за месец. По сезонни причини са поскъпнали и пресните зеленчуци, при това с рекордните 28%. Ски курортите също са повлияли за покачването на инфлацията - хотелите в тях са вдигнали цените с 5 на сто. Според данните на НСИ пътуването със самолет е било особено изгодно през януари, тъй като билетите за поевтинели с 14 на сто. Намаление с 2-3 процента има при дрехите и обувките, а също и на билетите за кино, театър и концерти.
Източник: Сега (16.02.2017)

"Евростат" ни прати на дъното на здравна класация, след нас е само Румъния Данни от анализ на "Евростат" сочат, че България е била на водеща позиция в ЕС по дял от средствата за здравеопазване, заделяни за плащания към търговците на дребно и доставчиците на медицински стоки - 42,4 на сто. Става въпрос за парите за здравеопазване в страните на ЕС-28, харчени по различни пера през 2014 година. Другото основно перо от здравния бюджет е било за болничните заведения у нас - 34, 9 на сто. Други 14,3 процента са отивали за осигуряване на амбулаторна медицинска помощ. За поддръжка на администрацията и финансовото осигуряване на здравните услуги у нас са били заделяни около 1,7 на сто, за профилактика и дългосрочни медицински грижи - 0,5 на сто и др. Като цяло у нас през 2014 г. за здравеопазване са заделени около 3,6 милиарда евро или около 8,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. С тези средства България се намира на предпоследно място в ЕС по похарчени пари за здравеопазване на глава от населението - около 500 евро. Последното място в този показател заема Румъния - едва 388 евро на глава от населението за здравеопазване. Разликата между двете балкански страни и лидера в ЕС по заделени средства за здравеопазване на глава от населението - Люксембург - е 14:1. Германия е лидер в ЕС-28 по най-много средства, заделяни за здравеопазване - 321 милиарда евро или 11 на сто от БВП на страната. На втора позиция по най-много пари за здравеопазване е Франция - 236 млрд.евро или 11 на сто от БВП. На трета позиция е Великобритания - 222 млрд. евро или около 10 на сто от БВП. Данните на агенцията сочат, че медицинските стоки като разход представляват около една четвърт от разходите в здравеопазването на страните от ЕС. Делът на разходите за здравеопазване към търговците на дребно и други доставчици на медицински стоки в ЕС обикновено е в диапазона около 10 на сто в Дания и Люксембург, до 30 на сто - в Гърция, Литва, Хърватия, Румъния , Унгария и Словакия. Разходите за здравеопазване от доставчик или към търговците на дребно и други доставчици достига своя връх от 42,4 на сто в България, отчита Евростат. По отношение на дългосрочните разходи в сферата на здравеопазването на глава от населението, на водещи позиции сред държавите-членки на ЕС са били Холандия (1 700 евро на глава от населението) и Швеция (1 600 евро на глава от населението). За България, Румъния и Словакия - този показател е бил по-малко от 10 евро на глава от населението, показва европейската статистика.
Източник: Blitz (16.02.2017)

Само в София минималната заплата е значително по-ниска от средната Минималната заплата в страната се е доближила опасно близо до средното възнаграждение в почти всички области. Това показват последните данни на националната статистика за миналата година. Най-ниското възнаграждение тогава бе 420 лв., а от януари стана 460 лв. С това последно увеличение според работодателите вече има области, в които минималната заплата е 80% от средната. Само в столицата миналата година заплата от 420 лв. заедно със средната добавка за стаж от 12%, която работодателите използват при техните изчисления, е била под 50% от средната. За София това съотношение е било 37% и е най-благоприятното у нас. Във всички останали области границата от 50% вече е премината. Във Видинско минималната заплата е стигнала цели 73% от това, което средно получават хората в региона. В област Кюстендил съотношението също е тревожно - 71%, а в Благоевград е било 70%. В 17 области у нас минималната заплата е между 60 и 70% от средната в тях. За сравнение - по данни на АИКБ средното ниво през 2015 г. е било малко над 40%. По този показател страната ни е била на трето място, като преди нас са Люксембург и Словения. Работодателите отдавна твърдят, че минималната заплата заема твърде голям дял от средната за страната, което поставя проблеми пред слабо развитите региони, където възнагражденията на хората без образование и на тези с квалификация се сближават. От Асоциацията на индустриалния капитал твърдят, че това съотношение трябва да е 30-40%. Бизнесът е против административното определяне на нивата на минималните доходи, като дори има съгласие със синдикатите, че трябва да се изработи механизъм с ясни критерии за това. Служебният министър на труда Гълъб Донев вече направи заявка да търси формула за определяне на минималната заплата. От друга страна, минималната заплата у нас остава най-ниската в Европа, като разликите с повечето страни са зашеметяващи. Все пак анализ на АИКБ за последните 17 години показва, че ножицата между българските и европейските минимални доходи се затваря. Работодателската организация е събрала информация за периода от 2000 до 2016 г. През това време минималната заплата у нас е нараснала седем пъти, което обаче не е достатъчно да я отлепи от дъното в Европа. Част от мотивите на социалното министерство, с които бе предложено увеличението на 460 лв. за тази година, бяха, че минималната заплата у нас е 78% от тази в Румъния и девет пъти по-ниска от тази в Люксембург. "България е на последното място по този показател в ЕС, като зад нас с по-ниска минимална работна заплата в Европа е Албания", посочват от ведомството. Любопитно е, че през 2000 г. България е изпреварвала Румъния, но през 2015 г. вече Румъния е пред нас. Според данните на АИКБ през 2000 г. минималното възнаграждение в страната е било 34 евро, а през 2015 г. е 194 евро. Това прави увеличение от малко над 467% за 15 години. Само Румъния ни изпреварва в Европа по ръст - от почти 25 евро там заплата е скочила на почти 218 евро. За този период над 300% ръст има още в Словакия, Естония и Латвия. Най-нисък ръст са отбелязали в Гърция - от 543 евро през 2000 г. минималното заплащане се е увеличило до 684 евро за 2015 г. Това е само 25 на сто увеличение. В Белгия ръстът е 37 на сто - до 1502 евро. Под 50% увеличение има още във Великобритания, Малта, Франция, Холандия. "Числата изглеждат още по-драстично, ако се направи сравнение спрямо минималните месечни заплати за 1 януари 2016 г. Сега вече процентът на увеличението за Румъния е 857%, а за България е 526.80%. Докато за останалите европейски страни ръстът на минималната заплата към 1 януари 2016 г. е незначително по-голям в сравнение с 2015 г. или дори е останал със същия размер, в Румъния и България растежът запазва и дори ускорява стремителния си ръст, като съответно са преминати психологическите граници от 800% за Румъния и 500% за България", обясняват от АИКБ. Експертите посочват, че въпреки че Румъния ни изпреварва по ръст, "трябва да се отбележи, че там съотношението минимална към средна заплата е по-ниско - тоест по-адекватно и приемливо". Ако се сравняват нивата на минималните заплати у нас и в Европа, се вижда, че разликите намаляват. Например през 2000 г. в Полша са получавали минимум 161 евро, което е било 5 пъти повече, отколкото у нас. Към 2015 г. тази разлика се е стопила - минималната заплата в Полша е скочила на 410 евро, което е "само" два пъти повече от България. Разликата с Латвия също намалява - два пъти и половина по-високата заплата през 2000 г. (85 евро), през 2015 г. разликата се е стопила до 1.7 (360 евро). С Естония разликата се е стопила с по-малко - от 2.6 пъти до два пъти - през 2015 г. там минималното заплащане е 390 евро. С Унгария разликата е паднала от три пъти до 1.7 пъти - 333 евро е към 2015 г. заплатата. В Словения пък през 2000 г. са вземали по 373 евро, тоест 11 пъти повече от българите. 15 години по-късно разликата е станала "само" 4 пъти - там заплата се е увеличила със 111 на сто до 791 евро. Ако се сравняваме с Франция, стопяването на разликите е още по-впечатляващо, защото французите са получавали почти 31 пъти по-висока от нашата минимална заплата в началото на века (1049 евро). През 2015 г. тази разлика се е стопила "само" до 7 пъти - 1458 евро във Франция (и ръст само от 39 на сто) срещу 194 евро у нас. Най-висока минимална заплата винаги са получавали в Люксембург - цели 35 пъти по-висока е минималната заплата от 1191 евро през 2000 г. там в сравнение с нашата за същата година. И ако има нещо добро в това сравнение, то е, че през 2015 г. разликата вече е "само" 10 пъти, защото минималното възнаграждение в Люксембург е скочило до 1923 евро (с 61%). Разликите се стопяват и с всички останали страни, показват още данните на АИКБ.
Източник: Сега (20.02.2017)

Подем на строителството в ЕС през декември отчита европейската статистика В края на 2016 година производството в строителния сектор на Европейски съюз отчете подобрение за трети пореден месец, докато строителството в България се сви доста рязко, нареждайки нашата страна на дъното на тази класация, показват данни на Евростат. Производството в строителния сектор на ЕС нарасна с 0,6% през декември спрямо ноември, когато се повиши с 0,7%, като това представлява подобрение на икономическата активност в сектора на строителството за трети пореден месец. В същото време строителството в еврозоната се сви с 0,2% след солиден растеж с 0,9% през ноември, като това представлява първо негово влошаване от три месеца насам. На годишна база обаче строителството в еврозоната и в целия Европейския съюз нарасна през декември съответно с 3,2% и с 1,6% след анемично повишение с 0,6% месец по-рано. През декември най-силен растеж в строителството на месечна база беше отчетен в Швеция (повишение с 4,7%), Полша (с 2,5%), Чешката република (с 2,2%) и Великобритания (с 2,2%), докато най-солиден спад беше регистриран в Румъния (понижение с 4,3%), следвана от Словакия (понижение с 3,1%) и България (спад с 2,1%). Според Евростат декемврийското строителството в нашата страна парира част от солидния растеж с 4,3% през ноември, понижавайки се на месечна база с 2,1 на сто. Това представлява влошаване на строителния сектор за четвърти от последните шест месеца на миналата година. На годишна база строителният сектор в България отбеляза влошаване за четиринадесети пореден месец, задълбочавайки своя спад с 9,6% (спрямо декември 2016 година) след понижение с 4,1% през ноември, като и по този показател нашата страна остава на опашката на Европейския съюз, изпреварена единствено от Румъния (спад с цели 26,7%), Словакия (с 18,5%) и Унгария (понижение с 14,9%).
Източник: econ.bg (20.02.2017)

С 10% расте броят на пътувалите българи през последното тримесечие на миналата година. През този период 833.5 хил. българи са били на път, като 90.2% са пътували само в страната. На този фон 8.6% са били само в чужбина, а 1.2% са пътували както в страната, така и в чужбина. Интерес към страната ни проявяват и чешките туристи, показа участието на страната ни на изложението в Прага Holiday World 2017. Те се интересуват най-вече от морския, спа и културно-историческия туризъм.
Източник: Сега (21.02.2017)

Българите са пътували повече в страната и по-малко в чужбина в края на 2016 г. Българските туристи, които са пътували през последното тримесечие на 2016 година, нарастват с над 10% спрямо година по-рано, като за ръста принос имат пътуванията в страната. Това показват данните на Националния статистически институт за пътуванията през октомври-декември 2016 година. През четвъртото тримесечие на 2016 г. 833,5 хил. българи са реализирали туристически пътувания. Преобладаващата част от тях – 90,2%, са пътували само в страната, 8,6% - само в чужбина, а 1,2% са пътували и в страната, и в чужбина. Пътувалите в страната са се увеличили със 17,4%, докато пътувалите само в чужбина намаляват съответно с 22,6%. По-голямата част от туристическите пътувания в страната са били с цел „посещение на близки” (45,5%), докато тези в чужбина са за „почивка и екскурзия” (48,4%). Средният разход при пътуване с лична цел на човек е 150.43 лв. в страната и 603.77 лв. в чужбина. Разходите на човек за професионално пътуване са средно 157.82 лв. в страната и 869.48 лв. в чужбина.
Източник: Инвестор.БГ (21.02.2017)

Чупим рекорд по ниска безработица за януари Добрата бизнес среда в страната води до ниска безработица. През януари счупихме нов рекорд за равнището на безработицата от 2010 г. насам, заявиха от Агенцията по заетостта. Тя е била 8,2 на сто, като в сравнение със същия месец на 2016 г. се е понижила с цели 2 пункта. Спрямо декември миналата година показателят се е повишил с 0,2 процентни пункта, казват от агенцията. Регистрираните безработни, които са се записали в бюрата по труда през януари, са 269 749 души. Това е нарастване с 3,3 на сто спрямо предходния месец, но в сравнение с януари 2016 г. броят им съществено намалява – с 64 821 лица или 19,4 на сто по-малко. През първия месец на тази година работа са започнали общо 13 374 безработни. От тях 12 790 са на заплата в реалния сектор. В субсидирана заетост са били включени 584 безработни. От тях 154 лица са започнали работа по програми и мерки за заетост по Закона за насърчаване на заетостта. По схеми на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси" на работа са постъпили 430 безработни лица. Според данните на бюрата по труда при тях са заявени 12 532 свободни работни места на първичния пазар. От тях частният сектор е обявил 9 260, които са 73,9 на сто от всички заявени свободни работни места през месеца. В сравнение с януари миналата година броят на заявените свободни работни места на първичния пазар нараства с 10,3 на сто или с 1 291 броя. Данните от януари потвърждават тенденцията от цялата 2016 г. Според административната статистика на Агенцията по заетостта за миналата година нивото на средногодишната безработицата е паднало до 8,7 на сто, което е най-ниското равнище за последните осем години от 2009 г. насам.
Източник: Стандарт (21.02.2017)

България е една от страните в ЕС с най-голям спад на потреблението на енергия през последните десетилетия. В периода 1990 - 2015 г. то се е свило с 33%, показват данните на Евростат. В тях обаче не са включени по-нови данни от началото на тази година например, когато страната ни регистрира рекордно потребление на ток. Страната с най-голям спад в потреблението е Литва (с 46%). Следват Латвия (с 45%) и Румъния (с 44%). И докато някои държави пестят, то други регистрират истински бум в харчовете - Кипър е вдигнал потреблението си с 41%, а Ирландия - с 38 на сто, отчита Евростат. През 2015 г. най-голям енергиен консуматор в ЕС е била Германия, на която се падат почти 20% от общото енергийно потребление в общността. Следват Франция (16%), Великобритания (12%) и Италия (10%). В същото време част от държавите в ЕС остават силно зависими от вноса на енергийни суровини, като това е най-видимо във Великобритания. През 1990 г. техният дял е бил едва 2%, докато през 2015 г. те вече са 43 на сто. Значително расте и вносът в Холандия, като от 22% той се е вдигнал до 56 на сто през 2015 година. Най-независими от доставки на енергоизточници са Дания с 4% внос и Естония - 17 на сто. България попада в групата на държавите с намаляваща зависимост от вноса на енергийни източници - от 73% през 1990 г. до 56 на сто през 2015 г., показват още данните на Евростат.
Източник: Сега (22.02.2017)

Фирми ще получават пари за наемане на самотни родители Фирми, които наемат самотни родители или майки с деца до 5 години, могат да получат от държавата средства за покриване на разходите си за заплати и осигуровки за половин година. Мярката е по националния план за заетост и е финансирана с близо 500 хил. лв. от държавния бюджет, съобщи служебният министър на труда Гълъб Донев. Целта е да се осигури заетост на 326 безработни самотни родители или майки на малки деца. Министерството на труда насърчава участието на жените на пазара на труда - около 60% от включените безработни лица в програми и насърчителни мерки, финансирани със средства от бюджета, са жени, каза Донев. Министърът цитира данни от международно изследване, според което страната ни е сред първите пет държави в света по отношение на равенството на половете в бизнеса. България е на 5-о място по най-голям дял на жените - цели 22%, участващи в бордове на директори. Проучването е правено сред 22 хил. компании в 91 държави. Според данните на НСИ пък 30% от работодателите у нас са жени, а при самостоятелно заетите делът на дамите е още по-голям - 36%.
Източник: Сега (24.02.2017)

Над 2800 безплатни бизнес планове и заявления за малки стопанства са изготвени от Националната служба за съвети в земеделието през м.г., съобщи вчера аграрният зам.-министър Светла Янчева. Така стопаните са спестили почти 2.9 млн. лв. разходи за кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони. Над 20 000 агропроизводители годишно ползват услугите на службата.
Източник: Сега (24.02.2017)

Депозитите продължават да растат по-бързо от кредитите през януари тази година, става ясно от публикуваните вчера данни на БНБ. В края на миналия месец дeпoзититe нa нeпpaвитeлcтвeния сектор ca 67.795 млpд. лв. (71.2% oт БBП). Cпpямo cъщия мeceц нa минaлaтa гoдинa тe ce пoвишaвaт c 6.7%. Дeпoзититe нa нeфинaнcoвитe пpeдпpиятия ca 18.936 млpд. лв. B cpaвнeниe c януари 2016 г. тe ce yвeличaвaт cъc 7.8%. Домакинствата са спестили 45.403 млpд. лв. (47.7% oт БBП). Техните вложения се увеличават c 6.1%. Далеч по-малко е нарастването на кредитите. За домакинствата те са достигнали 18.610 млpд. лв. - нарастване с 4.1% спрямо миналия януари. На годишна база е незначително нарастването на жилищните кредити - с 1.8% до 8.785 млpд. лв.
Източник: Сега (24.02.2017)

По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2016 г. общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи”, изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 3.1% спрямо третото тримесечие на 2016 година. Ръст е регистриран при почти всички дейности в сектора, като най-висок е за „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта” (7.0%). За това сочат данните на Националния статистически институт. Намаление се наблюдава само при дейност „Воден транспорт” - с 22.8%. Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” нараства с 4.0% спрямо третото тримесечие на 2016 година. Най-голямо увеличение е отчетено при „Издателска дейност” и „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика” - с 12.7%. Спад се наблюдава при „Радио- и телевизионна дейност” (3.9%) и „Далекосъобщения” (0.8%). При почти всички дейности в състава на Други бизнес услуги се наблюдава нарастване на индекса на оборота спрямо предходното тримесечие, като то е най-голямо при „Други професионални дейности” (7.9%). Само при две дейности е регистрирано намаление: „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи” - с 9.7%, и „Рекламна дейност и проучване на пазари” - с 4.9%. През четвъртото тримесечие на 2016 г. общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи” нараства с 8.0% в сравнение със същото тримесечие на 2015 година. Увеличение се наблюдава при всички дейности, като най-значително е при „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта” (15.7%) и „Пощенски и куриерски услуги” (10.8%). Общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” е със 7.3% по-висок в сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 година. Нарастване на индекса на оборота има при повечето дейности, като най-съществен е ръстът при „Издателска дейност” - със 17.3%, следван от „Дейности в областта на информационните технологии” - с 14.5%, и „Информационни услуги” - с 13.1%. Спад се наблюдава при „Радио- и телевизионна дейност” (7.0%) и „Далекосъобщения” (0.5%). При Други бизнес услуги най-голямо увеличение спрямо четвъртото тримесечие на 2015 г. е регистрирано при „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност” - с 24.6%, а най-съществено е намалението при „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи” (22.6%).
Източник: Банкеръ (24.02.2017)

Почти цял випуск медици напуска България всяка година Лекарите, които годишно напускат България, се равняват на 90% от студентите, завършващи медицина. Докторите у нас застаряват - повече от половината са над 55 години, а 30 процента са надскочили 60-те. Данните са на Българския лекарски съюз и са цитирани в последния доклад на Европейската комисия за макроикономическите дисбаланси на страната ни. Заключенията по отношение на здравната и социалната политика, както и на пазара на труда остават тежки, а от страната ни се очаква да предприеме стъпки за отстраняване на натрупаните проблеми. В доклада се посочва и огромният недостиг на медицински сестри, което заедно с липсата на лекари създава сериозни проблеми в регионите и по направления. Според ЕК публичните разходи за здравеопазване остават много ниски и покриват едва 51.6% от общите разходи за здраве при средно за ЕС 76.2%. Това води до нисък достъп до здравеопазване - само 88% от населението е обхванато от общественото здравно осигуряване (при ромите процентът е едва 45), което "компрометира ефикасността на системата", се казва в доклада на ЕК. Според лекарския съюз причините за огромния брой напускащи страната медици са "липсата за възможност за кариерно израстване, неясните правила и затруднение при специализация, невъзможността за прилагане на нови технологии и иновативни лечения, непрекъснато променящата се нормативна база, чувството на безперспективност, липсата на достойно заплащане" и дори отрицателното медийно отношение. "Неефективната здравна система може би допринася за едно от най-високите нива на смъртност в България. Продължителността на живота също е сред най-ниските в ЕС", пишат от комисията. Ако в миналогодишния доклад критиките към социалната политика у нас бяха по-умерени, тази година тонът е втвърден. "Системата за социалните трансфери е ограничена от ниска адекватност и покритие. България има една от най-малко ефективните социални системи в ЕС и едно от най-ниските нива на социални трансфери", коментират от Брюксел. Според анализа критериите за получаване на социални помощи са твърде рестриктивни, което оставя много бедни семейства без подкрепа. Освен това гарантираният минимален доход, по който се определя размерът на различните социални помощи, остава непроменен от 2009 г. насам - той е 65 лв. "Това ерозира капацитета за защита на социалните помощи и води до задълбочаване на неравенството в страната", се посочва в доклада. Пазарът на труда се подобрява бавно, но структурните проблеми - с младежката и дългосрочната безработица, с огромния брой неактивни хора, остават. 60% от хората без препитание у нас са дългосрочно безработни - над една година. Повечето от тези хора са нискоквалифицирани. От ЕК отбелязват още недостатъчно таргетираните активни политики. Като пример за това се посочва, че едва 4% от дългосрочно безработните са участвали в субсидирана заетост през 2014 г. За първи път тази година се обръща внимание на влиянието на майчинството върху заетостта сред жените. Според данните заетостта сред майките с поне едно малко дете до 6 г. е с 14% по-ниска от тази сред жените без деца, като разликата е по-голяма сред жените, живеещи на село, и сред бедните семейства. Това според доклада се дължи на небалансираното ползване на отпуск от жените и мъжете, както и на липсата на детски градини и ясли. "Наскоро приетата реформа с финансови стимули за по-ранно връщане на жените на работа може да помогне да се повиши заетостта при тях", пишат от ЕК. От юни влиза реално в сила възможността жените, които изберат да се върнат на работа след 135-ия ден от раждането до навършването на една годинка на детето, да получават от НОИ половината от високоплатеното майчинство. Рискът от бедност и социално изключване у нас остава най-висок в ЕС и към края на 2015 г. 41.3% от населението е заплашено от бедност (това е ръст от почти един процент спрямо предходната година). За разлика от предишните години, в които обаче показателите за бедност се подобряваха, през 2015 г. те са започнали отново да се влошават. Например след пет години спад през 2015 г. делът на възрастните хора, заплашени от бедност, се е повишил до 31.7%. Бедността при ромите е около четири пъти по-висока, отколкото при останалото население. Това съотношение не е най-лошото в Европа - в Румъния делът на бедните роми е три пъти по-висок, но пък стига до шест пъти в Унгария и Словакия. -----------ТРАДИЦИОННО За поредна година от ЕК отбелязват, че у нас липсва прозрачен механизъм за образуване на минималните възнаграждения на базата на икономически и социални показатели. "Това създава риск да не може да се установи подходящ баланс между целите да се поддържа заетостта и конкурентоспособността, като в същото време се пази доходът от труд", пишат ЕК.
Източник: Сега (27.02.2017)

През миналата година средната месечна заплата (СРЗ) се е увеличила с 9.5%, като това е най-бързият ръст от 2009 г. насам, когато е имало покачване с 11.8 на сто, съобщи Инфограф.бг. За сравнение - през 2001 г. средното заплащане по трудов договор е било 240 лева, а в предкризисната 2008 година - 545 лева. Както сочат предварителните данни на НСИ, средната заплата за 2016-а е достигнала 962 лева, като в последното тримесечие дори е надхвърлила 1000 лева (основно заради коледните надбавки и традиционните бонуси в края на годината). Увеличението за 2016 г. е сериозно, като се има предвид, че цените бяха доста спокойни. Преди кризата имаше далеч по-впечатляващи ръстове - например 26.5% през 2008 г., но при висока инфлация, която реално "изяждаше" покачването на доходите. Прави впечатление, че ножицата между средната заплата в частния и в държавния сектор все повече се свива. През 2016 г. средната заплата в частния бизнес почти е догонила тази в публичния сектор (96.9%). А 5 години по-рано (през 2011 г.) тя е била 86.8% от средното възнаграждение в обществения сектор, пише Инфограф.
Източник: Сега (27.02.2017)

Хотелите с над 1,2 млрд. лв. от нощувки през 2016 г. Над 1,2 млрд. лв. са приходите от нощувки, реализирани в българските хотели през миналата година, или със 195,54 милиона повече от предходната, сочат данните на НСИ. Над 891,8 милиона от тази сума е платена от чужденци, чийто брой е достигнал 3,387 млн. души, или с над 522 хил. повече от 2015 г. Близо две трети от тях, или почти 760 милиона, са от местата за настаняване в морските курорти. С най-много приходи за 2016 г. - над 444,4 млн. лв., са хотелиерите по Южното Черноморие. Сумата е с 82,38 млн. по-голяма от събраната през предходната година. В област Бургас чужденците са платили за нощувки 377 млн. лв., или 77,2 млн. лв. повече на годишна база. За 2016 г. те са били 1,088 млн. души, или с над една пета повече от предишната година. В област Варна приходите от туристи в местата за настаняване са били над 282,5 млн. лв., или с 54,46 милиона повече на годишна база. Гражданите на други страни са били 773 хил. души и са платили за нощувки - 246 млн. лв. Над 104,2 млн. лв. са приходите от нощувки в област Добрич, като 81,5 млн. лв. от сумата е оставена от чужденци, чийто брой през миналата година е бил над четвърт милион души. В столицата за 2016 г. приходите на хотелиерите от нощувки възлизат на 130,45 млн. лв., което е с 14,7 млн. лв. повече на годишна база. 99,41 милиона от тях са били реализирани от чужденци. Гражданите на други страни, отсядали в хотели в София през миналата година, са били над 649 хил. души, или с 67,6 хил. повече спрямо 2015 г.
Източник: Монитор (28.02.2017)

Четири от шестте района на планиране, на които е разделена страната ни, остават на дъното на ЕС по развитие - сред последните двайсет. Единствено Югозападна България не е сред абсолютните аутсайдери, а по някои показатели дори попада в по-добрата половина на Европа. За поредна година Северозападът е най-изостаналият наш регион, като е 258-и по бал от общо 263 в ЕС. Това са новини от третото издание на Индекса за регионална конкурентоспособност за 2016 г. ЕК публикува проучването вчера. То обхваща десетки показатели - от безработица, инфлация и БВП до качество на институциите и на образование, брой патенти и научни публикации - и показва даже къде в Евросъюза се живее и работи добре и къде не. Като прилично може да се оцени 237-ото място на Североизточния район. Интересното е, че гръцкият Пелопонес получава сродна оценка. Като цяло прави впечатление, че сред последните десет са области от трите балкански държави - Румъния, Гърция и България. Югозападна България заема 207-а позиция в общото класиране, като авторите на изследването посочват, че тя може да се сравнява с испанската Мурсия, италианската Сардиния, Южен Йоркшир в Англия и Мадейра, Португалия, и др. Най-добре представящият се български регион е на 187-о място по брутен вътрешен продукт на човек от населението, на 103-то по условия за правене на бизнес и на 131-во по иновации. А най-големият му пробив - 88-а позиция, е по показателя "Висше образование и учене през целия живот", което не е чудно при концентрацията на университети в София. Затова пък оценката за институциите е трагична и по този показател регионът се намира на последното място в ЕС. Моделът, в който най-развити са районите около столицата, е типичен за много страни от ЕС, не само за България. Често се наблюдават големи вътрешни различия в държавите, предизвикани от столичен регион с явно по-добри икономически показатели в сравнение с другите региони в държавата, пишат авторите на изследването. В сравнение с двете предишни издания, публикувани през 2010 и 2013 г., Малта и няколко региона във Франция, Германия, Швеция, Португалия и Обединеното кралство са подобрили своите резултати, а в Кипър, Гърция, Ирландия, а напоследък и в Нидерландия резултатите са се влошили. В източните региони на ЕС конкурентоспособността като цяло се е запазила.
Източник: Сега (28.02.2017)

С 2.5% повече бира в сравнение с 2015 година са реализирали на пазара пивоварите у нас. Общо през 2016 година са продадени 5 181 000 хектолитра бира, показват данните на Съюза на пивоварите в България. По данни на Агенция "Митници" постъпленията от акциз на бира през м.г. са 81.3 млн. `лв., което е с 5% повече спрямо 2015 г. Приходите от ДДС са 60 млн. лева.
Източник: Сега (28.02.2017)

Мениджърите в България получават между 40 и 120 хил. евро годишно Заплатите за мениджърските позиции в България варират от 49 000 евро до 120 000 евро според нивото в йерархията на компанията. Това показва ежегодният анализ на възнагражденията на топ мениджърите в компании, ползващи услуги по директно търсене, направен от Българска Екзекютив Сърч Асоциация (БЕСА). Представената извадка е базирана на проектите по директно търсене на управленски позиции, преминали през членовете на БЕСА, и като такава не претендира за изчерпателност и представителност, съобщават от организацията. Наблюдавани са се компании с персонал над 300 човека и над 10 млн евро оборот.
Източник: Банкеръ (28.02.2017)

Със 150% нараснало производството на природен газ Със 150% е нараснало производството на природен газ в страната ни през декември 2016 г. спрямо същия месец на предходната година, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Освен газ, повече сме произвели и пропан-бутанови смеси, безоловен бензин, дизелово гориво и електроенергия. Намалява обаче производството на твърди горива с 6,3 на сто. Спрямо ноември на миналата година също се наблюдава по-високо производство електроенергия и пропан-бутан, съответно с 18% и 11%. Статистиката показва, че с близо 16 на сто повече доставки е имало на пропан-бутан и електроенергия – с 12% повече в сравнение с последния месец на 2015 г. Данните отчитат обаче по-малко доставки на твърди горива и дизелово гориво, като няма изменение в доставките на на безоловен бензин.
Източник: Монитор (01.03.2017)

Цените на едро на заводите се повишиха с 4,3% Цените на едро на заводите се повишиха с 4,3% през януари спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. Спрямо декември цените на производителите са нараснали с 0,6%. На годишна база увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 15,6%, и в преработващата промишленост - с 6,2%, а намаление има при производството и доставката на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,4%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 18,3%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3,1%, и при производството на автомобили и ремаркета - с 1,9%. Намаление е регистрирано при производството на хартия, картон и изделия от тях - с 1,3%, и на изделия от каучук и пластмаси - с 1%.
Източник: Стандарт (01.03.2017)

През февруари 2017 г. общият показател на бизнес климата запазва приблизително равнището си от предходния месец. Това сочи статистика на Националния статистически институт. Подобрение на стопанската конюнктура е регистрирано в строителството и сектора на услугите, докато в промишлеността и търговията на дребно се наблюдава понижение. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” намалява с 0.7 пункта в сравнение с януари, което се дължи на по-умерените оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията. Същевременно настоящата производствена активност се оценява като леко подобрена, като и очакванията им за следващите три месеца са тя да се увеличи. Несигурната икономическа среда остава основната пречка за развитието на дейността, посочена от 45.9% от промишлените предприемачи. По отношение на продажните цени мениджърите не предвиждат промяна през следващите три месеца. През февруари съставният показател „бизнес климат в строителството” нараства с 0.5 пункта в резултат на подобрените очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Прогнозите им относно строителната активност през следващите три месеца са също по-оптимистични. Основният фактор, затрудняващ бизнеса, продължава да е несигурната икономическа среда. На второ и трето място остават факторите „неблагоприятни климатични условия” и „конкуренция в бранша”. Относно продажните цени в строителството преобладаващите очаквания на мениджърите са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” се понижава с 1.3 пункта, което се дължи на изместване на оценките на търговците на дребно за настоящото бизнес състояние на предприятията от „добро” към „задоволително” (нормално за сезона). Същевременно обаче прогнозите им за бизнес състоянието през следващите шест месеца са по-благоприятни, като и в очакванията им относно обема на продажбите през следващите три месеца е регистрирано подобрение. Най-сериозните затруднения за развитието на дейността продължават да са свързани с конкуренцията в бранша, несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени търговците очакват известно повишение през следващите три месеца. През февруари съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” се увеличава с 0.5 пункта в резултат на благоприятните очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Мненията им за настоящото търсене на услуги са по-резервирани, докато очакванията им за следващите три месеца се подобряват. Конкуренцията в бранша и несигурната икономическа среда остават основните пречки за развитието на бизнеса в сектора. Относно продажните цени очакванията на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: Банкеръ (01.03.2017)

България е в топ 5 на ЕС по ръст на продажбите на дребно през декември 2016 г. България е в топ 5 държавите от Европейския съюз (ЕС) с най-силен годишен ръст на продажбите на дребно през декември 2016 г., показват данните на европейската статистическа служба Евростат. През последния месец на миналата година продажбите на дребно у нас ускоряват ръста си до 4% на годишна база спрямо 2,4% през ноември. Темпът на ръст е над два и половина пъти по-бърз в сравнение със средното за ЕС (1,5%) и повече от три пъти над отчетения годишен растеж в еврозоната (1,2%), сочи европейската статистика. Лидер е Словения, където годишният темп на ръст на продажбите на дребно през декември достига 15,4%. Следват Люксембург с 8,8%, Литва с 8,5%, Словакия с 5,7% и България с 4%. На другия полюс са продажбите на дребно в Германия, които намаляват с 0,4% на годишна база. През декември спрямо ноември продажбите на дребно у нас нарастват с 0,5% спрямо 0,1% средно за ЕС и спад от 0,1% за еврозоната. Като цяло в ЕС ръстът на продажбите на дребно през декември се определя основно от продажбите на горива и нехранителни стоки.
Източник: Инвестор.БГ (06.03.2017)

Безработицата в България остава сравнително стабилна през януари Безработицата в България се е увеличила леко през първия месец на годината спрямо декември 2016 г. - до 7,2% от 7,1%, сочат последните данни на Евростат. Като цяло безработицата остава на стабилно ниво през последните четири месеца - между 7,1% и 7,2%. На годишна база обаче тя отбелязва доста по-сериозен спад – през януари 2016 г. тя е била на ниво от 7,9%. Нивото на младежката безработица през януари е достигнала 23%, което е с 0,4 процентни пункта повече спрямо декември миналата година и с над 4 процентни пункта по-висока в сравнение с януари 2016 г. Общо 35 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през първия месец на годината. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло се понижава през януари до 8,1%, което е с 0,1 процентен пункт по-ниско спрямо предишния месец.
Източник: Инвестор.БГ (06.03.2017)

Ръстът на икономиката: По-висок от очакваното, но по-слаб от 2015 г. Ръстът на икономиката за миналата година е по-висок от очакванията на повечето анализатори и достига 3.4% от БВП. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям принос за увеличението имат износът и потреблението на домакинствата. Растежът е постигнат и в година на малко еврофондове. Лошата новина е, че инвестициите намаляват. Другата е, че все повече анализатори са на мнение, че българската икономика достига потенциала си, който е около 3.5%, и за повече ще са нужни сериозни реформи. "Растеж от около 3.5% е добро постижение на фона на годините след 2008 г., но тези темпове на развитие вече се възприемат като нещо нормално. От следващото правителство ще се очаква повече", коментира икономистът Георги Ангелов във фейсбук профила си. Според данните на НСИ ръстът на БВП за последното тримесечие на 2016 г. е 3.4% на годишна база. Това поставя българската икономика в групата на най-бързо растящите в ЕС след Румъния (4.8%), Словения (3.6%) и Хърватия (3.5%). Очакванията на повечето анализатори обаче са през тази година ръстът на икономиката леко да се забави. В последния си икономически преглед БНБ прогнозира 2.8% увеличение на БВП през 2017 г.През последните месеци на миналата година двигател на растежа на икономиката е било потреблението. Основен фактор са били покупките на домакинствата – индивидуалното потребление нараства с 1.7%, а правителственото с 0.5% за периода октомври - декември на годишна база. Причината е в положителните тенденции на пазара на труда от последната година и увеличението на доходите на населението. Очакванията на повечето анализатори бяха именно такива – потреблението да стане основната движеща сила през 2017 г. Стимул за частното потребление през годината ще има по линия на увеличаващото се търсене на работна ръка и ръст в доходите на домакинствата. Това се посочва в последния икономически преглед на Българската народна банка (БНБ), който се базира на данни до 26 януари 2017 г. Институцията очаква през първата половина на тази година принос към растежа да имат и правителствените разходи - най-вече заради еврофондовете.Макар потреблението да набира скорост, износът продължава да е значителен фактор за растежа на икономиката. Ръстът на годишна база за последното тримесечие на 2016 г. обаче е ревизиран надолу спрямо експресните оценки на НСИ, но увеличението в експорта на стоки остава значително – 6.8%. Причината е по-силната търговия както с ЕС, така и с трети страни. Очакванията за тази година обаче са приносът на износа към растежа да се свие. Повишено търсене на стоки и услуги означава и повече внос, което означава спад в приноса на нетния експорт. Той обаче ще бъде компенсиран от растящото потребление, е мнението на експертите на БНБ. Успоредно с това очакваното нарастване на цените на основни стоки в световен мащаб в началото на 2017 г. ще повиши стойността на износа и вноса, се посочва в икономическия преглед. Очакванията обаче са цените на експорта да нараснат с по-малко от тези на импорта, което ще влоши условията за търговия.Ако има лоша новина в данните, тя е свързана с инвестициите. Намалението им (бруто капиталообразуване в основен капитал) е както на годишна, така и на тримесечна база. Докато в експресните оценки имаше увеличение с 1.2% спрямо периода юли - септември, в предварителните данни на НСИ тази промяна е ревизирана надолу – до спад с 1.8%. В същото време спрямо октомври - декември 2015 г. намалението е с 4.5%. В номинално изражение инвестициите в дълготрайни активи са с почти 950 млн. лв. по-малко спрямо година по-рано. Годишният спад се дължи основно на слабото усвояване на европейски средства през 2016 г. Очакванията обаче са тази година темпото да се увеличи. Това дава повод и на анализаторите от БНБ да прогнозират повишение в правителствените инвестиции през първата половина на 2017 г. А запазването на ниските лихвени проценти и ниска цена на петрола са предпоставки както за ръст на потреблението, така и на частните инвестиции. Рисковете пред инвестиционната активност са свързани с международната среда и по-слабо от планираното усвояване на евросредства.
Източник: Капитал (08.03.2017)

Производителността на труда се увеличава с 2.9% в края на 2016 г. По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2016 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава с 2.9% спрямо същия период на предходната година, съобщи Националният статистически институт. Заетите са 3 289.4 хил., те са отработили общо 1.384 млрд. часа между октомври и декември. За година се увеличава делът на заетите в услугите - от 57.4% на 58.1%. На един работещ се падат 7843.3 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки създава средно 18.6 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през четвъртото тримесечие на 2016 г. реално се увеличава с 2.4% и с 2.3% за един отработен човекочас спрямо съответното тримесечие на предходната година. По предварителни данни равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 6 174.6 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 14.6 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 7 694.6 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 17.8 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в селското стопанство - 1 420.1 лв. БДС на един зает и 3.8 лв. за един отработен човекочас.
Източник: Дневник (08.03.2017)

Къде отиват най-много пари от данъците в България? Къде отиват най-много средства от държавните разходи на страните-членки на Европейския съюз? Статистиката е категорична: за социални разходи. Разходите за тях се равняват на 19.2% от брутния вътрешен продукт на ЕС, показват най-новите данни на Евростат. На второ място са разходите за здравеопазване - 7.2%, а на трето - за публични услуги - 6.2%. Каква е ситуацията обаче в България? У нас най-голяма част от парите на държавната хазна също отиват за социални разходи, които включват преди всичко изплащането на пенсии. Статистиката показва, че те представляват 32.6% от всички разходи и се равняват на 13.3% от БВП. На второ място са разходите за различни икономически дейности, които възлизат на 14.9% от всички и на 6.1% от БВП. На трето място идват разходите за здравеопазване, които възлизат на 13.4% от всички или 5.5% от БВП. Следват разходите за образование с дял от 9.8%, разходите за публични услуги с 7.8% и за сигурност с 6.8%. Най-малко пари държавата харчи за опазване на околната среда (1.9%), отбрана (3.4%) и култура (4.2%).
Източник: Money.bg (09.03.2017)

Строителството се свива с 10% през януари Строителството се свива с 10% през януари в сравнение с година по-рано, показват сезонно изгладените данни на Националния статистически институт. Предварителните данни показват свиване с 0.6% спрямо декември. Спрямо година по-рано свиването се дължи предимно на гражданското строителство, където спадът е с 13.5%, а при сградното строителство намалението е със 7.5%. В сравнение с декември сградното строителство намалява с 1.3%, докато гражданското строителство бележи увеличение с 0.2%.
Източник: econ.bg (10.03.2017)

Промишленото производство се свива през януари През януари сезонно изгладеният индекс на промишленото производство е спада с 1.2% спрямо същия месец на 2016 година. През последния месец на изтеклата година беше отбелязан растеж на годишна база от 6.9%, но по предварителни данни. На месечна база, спрямо декември, индексът намалява с 3.9%. На годишна база спад има в преработващата промишленост - с 3.7%, и в добивната промишленост - с 2.8%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено увеличение от 6.9%. По-значително намаление в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 32.1%, производството на тютюневи изделия - с 27.2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 19.4%, производството на напитки - със 17.5%. Увеличение е отчетено при: производството на превозни средства, без автомобили - с 13.5%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 13.0%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 11.6%, производството на основни метали - с 10.5%. На месечна база намаление е регистрирано в преработващата промишленост - с 5.8%, и в добивната промишленост - с 1%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетен ръст от 9%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 37.2%, производството на напитки и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 12%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - със 7.9%, производството на изделия от други неметални минерални суровини и производството на мебели - по 5.8%. Ръст е регистриран при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 23.4%, производството на превозни средства, без автомобили - с 18.8%, производството на лекарствени вещества и продукти - със 7.3%.
Източник: econ.bg (10.03.2017)

Проучване на Националния статистически институт (НСИ) за началото на настоящата година отчита рязко влошаване на промишленото производство, поредно свиване на активността в строителството и предпазлив подем при търговията на дребно. Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, падна през януари с цели 3,9% в сравнение с декември, когато беше отчетено повишение с 1,7 пункта. Спрямо година по-рано календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира спад от 1,2% (спрямо януари 2016-а) след солиден растеж от 5,8% в края на миналата година, излизайки на негативна територия за първи път от пролетта на миналата година насам. През януари намаление с 5,8% спрямо месец по-рано е регистрирано в преработващата промишленост и с 1,0% в добивната промишленост, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетен ръст от цели 9,0% с оглед на необичайно ниските температура в началото на годината. На годишна база производството в добивната промишленост се понижава с 2,8%, преработващата промишленост се свива с 3,7%, а производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се увеличава с 6,9 на сто. В същото време индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" през януари е с 0,6% под равнището от декември, когато беше отчетен спад от 0,1%. Продукцията от гражданското и инженерно строителство бележи увеличение с 0,2%, но при спад с 1,3% при продукцията от сградно строителство. На годишна база строителната продукция регистрира спад с 10,3% след понижение с 10,9% през декември, запазвайки негативната тенденция, която беше в сила през цялата изминала година. НСИ представи и своя последен доклад за търговията на дребно през първия месец на 2017 година. През януари оборотът в търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети, нарасна с 0,5% след стагнация (0,0%) през декември, докато на годишна база търговският оборот се увеличи с 4,0% след повишение с 2,4% месец по-рано. Днешните данни предполагат смесена картина за представянето на българската икономика в началото на настоящата година след солидния растеж, отчетен през 2016 година, когато БВП се повиши с цели 3,4 на сто.
Източник: БНР (10.03.2017)

Производството на енергия от заводските централи през 2015 г. намалява с 33.6% само предходната година. Това показва последният бюлетин на Националната електрическа компания (НЕК). В него е направен анализ на основните електроенергийни показатели на страната в периода 2007 - 2015 година. Документът разкрива, че спадът в производството вече е тенденция, а намаление има и при енергията на топлофикационните тецове. Те отчитат спад от 17.8% през 2015 г. спрямо година по-рано. Това са и последните обобщени данни на НЕК, става ясно от бюлетина на компанията. В документа се отчита, че през 2012 г. абсолютният максимален годишен товар е бил най-висок за целия разглеждан период. Причината за това е изключително студеното време в деня, в който е регистриран този товар - 1 февруари 2012 г., когато средната температура в страната е била -12.7 градуса. Тогава потреблението на ток е било около 7000 мегаватчаса. Тази година обаче заради студовете на 9 и 10 януари беше отбелязан 20-годишен рекорд в натоварването на системата от 7679 мегаватчаса. Това наложи и временно спиране на износа на ток.
Източник: Сега (13.03.2017)

Цените на храните на едро падат след пика от края на януари Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши тази седмица с 0,2% до 1,439 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. От края на януари, когато постигна най-високото си ниво през тази зима, индексът падна с над 3 на сто, пише БТА. Оранжерийните домати поскъпват с 3,3 на сто тази седмица и се търгуват по 1,57 лева за килограм. Оранжерийните краставици поевтиняват с 8,6 на сто, до 2,99 лева средно за килограм. Картофите поевтиняват с 5,6 на сто и се търгуват по 0,67 лева за килограм на едро. Морковите се продават по 0,91 лева за килограм. Зелето се търгува по 0,45 лева за килограм на едро. Цената на зелената салата се понижава с 14,6 на сто, до 0,88 лева за брой. Ябълките се търгуват средно по 1,35 лв./кг. Лимоните поскъпват с 1,9 на сто, до 2,14 лева. Портокалите поскъпват с 6,1 на сто и се търгуват по 1,22 лева. Мандарините се продават по 1,35 лв./кг, а бананите - по 2,22 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с десет стотинки и се продава средно по 5,75 лв./кг. Кашкавалът, тип "Витоша", се търгува по 9,77 лв./кг. Олиото се купува по тържищата по 2,06 лева за литър. Каймата се търгува по 4,65 лева за килограм. Пилешкото замразено месо поскъпва с 1,1 на сто и се търгува по 3,55 лева за килограм на едро. Захарта се купува по 1,57 лв./кг. Цената на брашното, тип "500", пада с две стотинки до 0,76 лева за килограм. Зрелият фасул се купува средно по 3,46 лв./кг. Яйцата се продават средно по 0,20 лева за брой на едро.
Източник: Инвестор.БГ (13.03.2017)

През мразовития януари хотелиерите отчитат по-малко нощувки от 2016 г. През мразовития януари в хотелите е имало по-малко нощувки от същия месец на предходната година, отседналите там също са били по-малко. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През месеца в страната са функционирали 1797 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 54.5 хил., а на леглата - 109.5 хиляди. В сравнение с януари 2016 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, намалява с 1.8%, а на леглата в тях - с 1.7%. Общият брой на нощувките е 802 хил., или с 1.2% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 3.9%) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. Очаквано хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 71.1% от общия брой нощувки на чужди граждани и 36.1% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 21.4% от нощувките на чужди граждани и 33% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 7.5 и 30.9%. Пренощувалите намаляват с 2.4% в сравнение със същия месец на 2016 г. и достигат 334.6 хиляди. От тях 61.7% са българи, като по-голямата част (63.6%) са нощували в места за настаняване с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 2 нощувки. Пренощувалите чужденци са 128.1 хил., като 70.3% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 3.1 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през месеца е 24.5% и остава приблизително на равнището от януари 2016 година. Най-висока е в хотелите с 4 и 5 звезди - 36.1%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди - 23.6%, и с 1 и 2 звезди - 13.3%. Приходите от нощувки достигат 41.6 млн. лв., или с 5.5% повече в сравнение с януари 2016 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 8.8%, така и от български - с 1.4%.
Източник: Дневник (13.03.2017)

България изнесе рекордно много стоки - за над 46 млрд. лв. Продажбите на български стоки на чуждите пазари през 2016 г. нарастват по-бавно спрямо миналата година, но за сметка на това се увеличава делът на продукцията с по-висока добавена стойност за икономиката. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. В процентно измерение повишението през миналата година е с 2.6% (при 4% през 2015 г.). Общата стойност на изнесените български стоки е 46.1 млрд. лв. (приблизително 48% от БВП), като две трети отиват към държави от съюза, а останалите близо 15 млрд. лв. - към трети страни. Забавянето на ръста тази година не е неочаквано. То дойде от недоброто представяне на експорта извън ЕС. През първото полугодие имаше месеци, в които спадът достигна двуцифрени проценти. Причината бяха както проблемите на основни партньори като Китай, Турция и Русия, така и по-ниските цени на петрола и металите. Трендът се обърна през есента, но увеличението не бе достатъчно. Така износът към трети страни намалява на годишна база с 5.9% през 2016 г. В същото време експортът към ЕС, който е основен пазар за българската продукция, нараства със 7.2% за годината.През 2016 г. за пръв път от около десетилетие износът на машини, апаратура и части за тях изпреварва като стойност горивата. Резултатът донякъде се дължи на по-ниската цена на петрола, но, от друга страна, експортът на стоки с добавена стойност расте през последните години. Общо изнесените електрически машини, материали и части за тях са за 4.5 млрд. лв. (ръст от 3.5%). Стоките с най-висока стойност в тази категория са жици и кабели (916.4 млн. лв.), части за апаратура и уреди (558.6 млн. лв.) и апаратура, свързана с електрически вериги (418.2 млн. лв.). Горивата остават на второ място с 4.3 млрд. лв. (спад от 12%), като сумата идва основно от продажби на нефтени масла и масла от битуминозни материали (2.95 млрд. лв.).В същото време обаче интерес предизвиква друга група стоки. Половината от растежа през годината се дължи на продажбите на "Специфични стоки и движения" (1.3 пр.п.), които като сума се равняват на 1.7 млрд. лв. за 2016 г. НСИ няма подробна разбивка на тази категория, но тя е аналог на "Други разнообразни готови продукти" по Стандартната външнотърговска класификация (SITC). В методологията на SITC пък се вижда, че в нея влизат оръжия и боеприпаси, произведения на изкуството, други пластмасови артикули, печатни издания и други. Увеличението е с близо 600 млн. лв. спрямо предходната година.Най-големият търговски партньор на България продължава да е Германия, и то с голяма преднина – стойността на изнесените стоки е близо 6.3 млрд. лв., като това е увеличение с 11.1% спрямо 2015 г. (626.1 млн. лв.). Най-голяма част от тази сума заемат електрическите машини и апарати, материали и части за тях (876.8 млн. лв.). Германия е следвана от Италия (с 4.2 млрд. лв.), където водещи стоки в износа са мед и изделия от мед (695.6 млн. лв.), а на трето място е Румъния (4 млрд. лв.), към която 10% от експортните стоки са механизми, машини и други. От най-големите десет експортни дестинации, които обхващат 62% от целия износ на страната към чужбина, само една е извън ЕС – Турция (3.7 млрд. лв.). Близо една трета от продажбите на български стоки в южната ни съседка са на минералните горива и масла. В същото време обаче стойността на експорта намалява през 2016 г. спрямо предходната година с 5.9%, или с 229.6 млн. лв.Търговското салдо за годината е отрицателно – внесените в страната стоки надвишават изнесените с 2.48 млрд. лв. То обаче е почти двойно по-малко в сравнение с 2015 г. Свиването на разликата е основно заради по-силния износ към ЕС и по-слабия внос от трети страни.
Източник: Капитал (14.03.2017)

Годината започва с добър ръст на българския износ, но и с още по-сериозно увеличение на вноса. През януари от страната ни са изнесени стоки за 3.724 млрд. лв., което е увеличение от 8.7% спрямо същия период на миналата година, показват оповестени вчера данни на НСИ. В същото време скокът на внесените стоки е с 21.2% и достига 4.207 млрд. лв. Динамиката във външната търговия на страната ни през януари се дължи предимно на стокообмена със страните извън ЕС. Българският експорт за трети страни расте c 12.7% до 1.312 млрд. лв., като основни пазари са Typция, Eгипeт, Kитaй, Cъpбия и Maкeдoния. Bнocът от държави извън ЕС обаче е скочил с 30.8% през януари и e нa cтoйнocт 1.574 млрд. лв. Той идва предимно oт Pycкaтa фeдepaция, Typция, Kитaй и Cъpбия. Почти две трети от стокообмена на България обаче е със страните от Европейския съюз. Безалкохолни и алкохолни напитки, цигари и продукти на химическата индустрия са с най-висок ръст (над 20%) в експортната листа на България за ЕС през 2016 г., отчете НСИ. Общо за ЕС България е изнесла стоки за 31.153 млрд. лв. през миналата година, което е със 7.2% повече в сравнение с 2015 г. С по-ниски темпове нараства европейския внос - увеличението през 2016 г. е с 2.4% и достига 33.938 млрд. лв. Основните ни търговски партньори както при износа, така при вноса са Германия, Италия, Румъния и Гърция.
Източник: Сега (14.03.2017)

Имотите в София поскъпнаха с 12% за 6 месеца Двуцифрен ръст в търсенето и в цените на жилищните имоти в София за първи път от 10 години насам отчитат брокери за втората половина на 2016 г. Само за 6 месеца цените на жилищата са скочили с 12%, сочат данни на Сдружението на брокерите на имоти. В столицата средната цена на един квадратен метър жилищна площ е около 1000 евро. Пред БНР Брокерът Илияна Василева обясни, че най-търсени са по-малките апартаменти до 60 кв. м. Ако купувачите са семейства, се търсят двустайни или тристайни апартаменти и в зависимост от финансовото им състояние, те са готови да живеят и в по-крайните квартали. В повечето случи обаче имоти се търсят с цел инвестиция и отдаване под наем. В тези ситуации основните купувачи на пазара могат да си позволят да търсят с месеци, а дори и повече, обясни още брокерът. Според Василева с цел инвестиция се търси предимно тухлено ново строителство и в райони, в които отдаването под наем става бързо и лесно. След време, ако трябва да се препродават, тези имоти си държат цената, уточни тя. След застоя на пазара от есента насам банковата политика по лихвите за месеци е преобразила пазара, твърдят още посредниците в сделките с недвижими имоти. Търсенето е скочило с една трета. Вече се говори и за дефицит в предлагането, обясни Илияна Василева. Според нея от началото на тази година лисват стойностни имоти на пазара, и то във всички сегменти. Новите строителни проекти се опитват да отговорят на зараждащия се вече дефицит на стойностни имоти, отчитат от бранша. Една четвърт от купувачите се ориентират към сделки "на зелено", което е изненада, защото тези сделки се считат за рискови. Цените през тази година ще се задържат високи и дори ще растат още в най-търсените категории имоти, категорични са брокерите.
Източник: Стандарт (14.03.2017)

Инфлацията расте за трети пореден месец Инфлацията продължава да расте за трети пореден месец, като освен това има и ускорение на темпа й. През февруари индексът на потребителските цени отчита повишение с 1.7% спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение, през декември 2016 г. промяната бе едва 0.1% спрямо година по-рано. Основната причина отново са по-високите цени на хранителните стоки, но значително поскъпване се вижда и при горивата.В същото време на месечна база инфлацията е нулева, без промяна в ценовото равнище спрямо предходния месец. Най-същественото увеличение бележи транспортният сектор с 0.7% по-високи цени спрямо януари, отново по линия на горивата за лични транспортни средства. Завръщането на инфлацията беше очаквано през тази година, като официалните прогнози на правителството са тя да е 1.5% към края на 2017 г. Подобни нива обаче правят спестяванията под форма на депозити крайно неатрактивни. В момента например големите банки дават лихва между 0.1 и 0.5% годишно, а при по-малките с български собственици тя е около 1%. Така инфлацията изяжда и малката доходност, която носят влоговете. Това е и една от причините високите цени на стоки и услуги да търсят алтернативни форми на спестявания или да харчат повече.Транспортът поскъпва най-съществено през втория месец на годината с увеличение в цените 6% спрямо февруари 2016 г. Движещата сила са основно по-високите цени на горивата за лични транспортни средства, които нарастват с 13.3% на годишна база. Въпреки това тежестта на транспорта представлява едва 8.6% от потребителската кошница, което означава, че е малък фактор в определянето на общия индекс на потребителските цени в страната. Аналогична е ситуацията с образователните услуги, при които инфлацията също е висока (4.3%), но теглото им е минимално - под 1%. От друга страна, храните и безалкохолните стоки отбелязват по-малък ръст (3.7%), но те съставят близо 32% от стоките, които НСИ използва за определяне на изменението в цените. Сред тях отново се отличава повишението при зеленчуците, които поскъпват с 15.2% спрямо февруари 2016 г. Вторият по големина фактор в потребителската кошница са жилищата и комуналните услуги, които имат тегло от над 17%. При тях повишението в цените е 1.3% спрямо година по-рано, а по-подробна разбивка показва, че основната причина е поскъпване на течните горива за битови нужди (16.1%) и твърдите горива (8.9%).На фона на растящата инфлация в еврозоната миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви решението си да запази рекордно ниските основни лихвени проценти и да не променя курса на програмата за количествени облекчения. Целта на паричните стимули при началото им преди две години бе инфлация "малко под 2%". През януари нивото на цените в региона се повиши с 1.8% на годишна база, а за втория месец от годината очакванията са за 2%, сочат прогнозните данни на Евростат. Въпреки че целта на регулатора е вече надхвърлена, ЕЦБ ще запази курса на програмата, тъй като рискове пред еврозоната продължават да съществуват, макар и по-малки. Данните за еврозоната са по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който се прилага в ЕС с цел улеснено сравнение на инфлацията в страните членки. Според показателя за февруари ценовото равнище в България се е повишило с 0.9% на годишна база.В последния си Икономически преглед Българската народна банка (БНБ) прогнозира годишна инфлация в страната от 1.2% за 2017 г. основно поради по-високите международни цени на петрола и храните. Но има някои рискове, които могат да повлияят на тази стойност. От една страна, ако цените на петрола нараснат повече от очакваното като резултат от дейността на ОПЕК, нивото на цените в страната може да е над прогнозата, а това да окаже ефект и върху други групи стоки. От друга страна, инфлацията може да бъде по-ниска от очакванията поради понижение в цените на някои услуги и стоките за дълготрайна употреба, посочва докладът. Допълнително добрата реколта на зърнените култури през 2016 г. вдига базата, по която се определя изменението в цените на тези продукти за 2017 г.
Източник: Капитал (15.03.2017)

Заетостта в България се е увеличила с 0.2 процентни пункта през 2016 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Ако ограничим статистическия диапазон на хората между 15 и 64 години, които се считат за най-активните в икономическо отношение, увеличението е още по-голямо – 0.5 пр. п. Ако добавим увеличението към ръста от 2014 и 2015 г., картината става още по-приятна. В действителност обаче нещата не са толкова розови. Разбивката на данните показва, че реално нарастват заетите единствено във възрастовата група между 55 и 64 години – със скромните 6.4 хил. лв. При всички останали групи броят намалява. Така общата заетост в номинален брой е паднала с 15.1 хил. души до 3031.9 хил. души. Най-лошо е положението при младите хора между 15 и 29 години, където намалението е с 25.6 хил. души. При тях дори има намаление като дял, което се дължи от една страна на напускащите страната младежи, а от друга – на големия брой неактивни хора.А разминаването между коефициентът на заетост, който расте и номиналния брой на заетите лица, който намалява, се крие в намаляващото население в България. Заради емиграция и висока смъртност броят на хората в страната намалява по-бързо, отколкото намалява коефициентът на заетост. Така се вдига делът на работещите спрямо общия брой на населението. (http://www.economic.bg)
Източник: Други (16.03.2017)

Работната сила намалява със 73 хиляди през 2016 г. Пазарът на труда продължава да се подобрява, но хората, които могат да се включат на него, намаляват. Такава картина чертаят данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2016 г. През миналата година делът на икономически активната част от населението намалява за първи път от 2011 г. насам - с 2.2% на годишна база. Спадът идва от всички групи в обществото с изключение на най-възрастните. Най-значително е понижението при хората на възраст между 25 и 34 г.Коефициентът на заетост през миналата година достига 49.3%. За сравнение, през 2015 г. стойността на показателя бе 49.1%. В същото време обаче броят на заетите намалява с над 15 хиляди спрямо 2015 г. Обяснението за това противоречие е, че населението намалява по-бързо, отколкото броят на заетите. По-подробна разбивка показва, че най-значителен спад има при работещите младежи, които продължават да намаляват за осма поредна година. Спадът през 2016 г. е 6.8%, а в номинално отношение се равнява на близо 10 хиляди. Броят на работещите на възраст между 25 и 34 г. също намалява (с 13 хиляди), а повишение се вижда единствено във възрастовите групи над 45 г. В същото време разбивката по степени на образование показва, че намаляват заетите със средно и основно образование, докато тези с висше нарастват спрямо 2015 г.Безработицата достига 7.6% през 2016 г., което е най-ниската стойност от 2009 г. насам, когато е била 6.8%, сочат данните на НСИ. В номинално изражение намалението се равнява на 58 хил. души, като така броят на хората, които нямат работа, но си търсят, спада до 247.2 хил. Намалението се вижда във всички възрастови групи както в номинално, така и в процентно изменение. Най-значителният спад е при младите - с 30% по-малко са безработните младежи между 15 и 24 г., а в останалите групи понижението е между 16 и 20% спрямо 2015 г. Въпреки това младежката безработица все още е висока. Нискоквалифицираната работна ръка е под най-голям риск от безработица, показват данните. Четирима на всеки десет души с начално и по-ниско образование нямат заетост. Същата е ситуацията за близо една пета от хората с основно образование.Броят на хората извън работната сила, които нито работят, нито си търсят работа, нараства с 21.4 хиляди, или с 0.8% спрямо 2015 г., според статистиката. За сравнение, между 2012 г. и 2015 г. тази група е намалявала. Основната причина е, че голям брой лица между 24 и 54 г. са напуснали пазара на труда и са се присъединили към икономически неактивните. Общият брой на хората извън работната сила достига 2.9 млн. души през миналата година, като близо 239 хил. от тях имат желание да работят, но останалите над 2.6 млн. нямат. В същото време броят на хората в първата група е спаднал спрямо 2015 г., а на тези, които не работят и не си търсят работа, нараства. Добрата новина обаче е, че обезкуражените и дългосрочно безработните (над 1 година) намаляват съответно със 7.1 хил. и 40.8 хил. души, като така броят им пада до 165.8 хил. и 146.2 хил. души.
Източник: Капитал (16.03.2017)

Средният осигурителен доход за януари е 795 лева Размерът на средния осигурителен доход за страната за месец януари 2017 г. е 795,09 лв., обяви Националният осигурителен институт (НОИ). Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.02.2016 г. до 31.01.2017 г. е 773,45 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец февруари 2017 г., посочват от НОИ.
Източник: Банкеръ (16.03.2017)

България сред отличниците по поскъпване на имотите Жилищният пазар в България е сред най-бързо растящите в света според класацията на консултантската компания Knight Frank, която изследва 55 пазара. На база на данните на Евростат за цените на жилищата компанията поставя страната ни на 12-то място по ръст на цените на жилищата с повишение от 8,8% през последното тримесечие на 2016 г. спрямо последното тримесечие на 2015 г. и 1,6% в сравнение с предходното тримесечие. За сравнение, средният ръст на цените на жилищата за всичките включени в анализа 55 пазара се ускорява до 6% на годишна база през последните три месеца на 2016 г. спрямо 4,1% за същия тримесечен период на предходната година. Това ни нарежда сред държавите със силен ръст на цените на имотите, като за ЕЕС сме на пета позиция по повишение след Малта, Литва, Естония и Германия. Начело на класацията за периода октомври-декември 2016 г. е Исландия с 14,7% годишно увеличение на цените и 4,1% за тримесечието. На второ място е Нова Зеландия с повишение съответно от 12,7% и 3,2%. Трета е Малта с ръст от 12,4% на годишна база и 4,9% за тримесечието. Топ 10 на най-бързо растящите пазари на жилища в света се допълва от Канада, Турция, Литва, Китай, Естония, Германия и Норвегия. Украйна остава най-слабият пазар в света с годишен спад на цените от 10,2% през последното тримесечие на годината и намаление от 3,1% спрямо предходното тримесечие. На второ място по спад е Тайван с понижение от съответно 6,5% и 1,7%, а на трето е Сингапур със съответно 2,6% и 0,8%. Топ 10 на най-слабите пазари се допълва от Кипър, Мароко, Италия, Гърция, Япония, Бразилия и Южна Корея.
Източник: Стандарт (17.03.2017)

Туристите в България растат с 10.6% през 2016 г. Ръст на посещенията на чуждестранни граждани в България с почти 14%, както и на приходите от нощувки през 2016 г., показват данните на Националния статистически институт. Половината от пристигащите идват за почивка и екскурзии, като на тях се дължи и голяма част от ръста. Приходите само от нощувки на чужденци в най-големите български курорти достигат 891.8 млн. лв. (ръст от 22.5%) за миналата година. За сравнение, през 2015 г. сумата е със 163 млн. лв. по-малка. Общо пътуванията до България от чужденци през 2016 г. достигат 10.6 млн. души. Увеличението на туристите към страната през миналата година е с 10.6% спрямо 2015 г. По курортите има най-голяма вероятност да се срещнат румънци, тъй като те са най-голямата група, която посещава страната (1.7 млн.), следвани от гърци (1.2 млн.) и германци (1 млн.). А от трети страни България е най-популярна сред турците, при които посещенията са 1.3 млн. през 2016 г. Повишението в броя чужденци, които идват към страната, се наблюдава не само в летните месеци. Ноември и декември отбелязват ръст в посещаемостта с над 20%, а останалите месеци - между 4% и 20%. За 2016 г. приходите от нощувки на чужди граждани е 891.8 млн. лв., като основната част е за 4- и 5-звездните хотели, които допринасят с 666.1 млн. лв. към общата сметка. Сред големите курорти в страната най-висок оборот от нощувки са реализирали летните комплекси, като Слънчев бряг (253.3 млн. лв.) и Златни пясъци (190.6 млн. лв.). В същото време прогнозите на Министерството на туризма от февруари показват, че 2017 г. може да бъде още по-успешна. Увеличение спрямо миналата година има в ранните записвания при големите германски и руски туроператори, а също и в планираните полети на двете летища във Варна и Бургас.
Източник: Капитал (20.03.2017)

Разходите на работодателите за труд нарастват с 8% за година През четвъртото тримесечие на 2016 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях нарастват с 8.0% спрямо година по-рано, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Увеличението в индустрията е с 8.1%, в услугите - с 9.4%, и в строителството - с 2.2%. Най-висок годишен ръст на общите разходи за труд е отчетен в секторите "Култура, спорт и развлечения" - с 25.5%, "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 14.3%, и "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 10.7%. Най-слабо нарастват общите разходи за труд във ВиК сектора - с 1.7%, строителството - с 2.2%, и образованиетж - с 3.0%. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 8.2%, а другите разходи (болнични, социални плащания) - със 7.0%.
Източник: Дневник (21.03.2017)

През четвъртото тримесечие на 2016 година общите разходи на работодателите в България за един отработен час от наетите от тях лица нараства с 8.0%. Увеличението в индустрията е с 8.1%, в сектора на услугите - с 9.4 на сто и в строителството - с 2.2 процента, отчете НСИ. Най-висок ръст на общите разходи за труд на годишна база е регистрират в икономическите сектори "Култура, спорт и развлечения" - увеличение с цели 25.5%, "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - с 14.3% и в сектора „ Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - с 10.7 на сто. В същото време най-слаб ръст на общите разходи за труд е отчетен в икономическите сектори „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” - понижение с 1.7%, в "Строителство" - с 2.5% и "Образование" - понижение с 3.0 на сто. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 8.2% през четвъртото тримесечие на миналата година спрямо същия период на 2015-а година, докато другите разходи (извън тези за възнаграждения) нарастват със 7 на сто. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от повишение с по 2.2% за секторите "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” и "Строителство" до ръст с 25.9% за "Култура, спорт и развлечения".
Източник: Банкеръ (21.03.2017)

България е изнасяла повече стоки и е внасяла по-малко през 2016 г., като се забелязва ускоряване на търговията с европейски държави и забавяне със страни, които са извън блока, показват данните на Българската народна банка (БНБ) за външната търговия на България. Износът на България през 2016 г. нараства с 2,6% на годишна база до 23,6 млрд. евро. Основен принос за повишението имат групите други инвестиционни стоки – с 33,4%, и суровини за производство на храни – с 14,2%. Намалява износът на групата цветни метали с 22% и петролни продукти с 10,6%. По стокови групи най-голям ръст на износа през миналата година се наблюдава при групите различни видове продукти на химическата промишленост със 191,8%, при житни растения – с 13,8%, както и при маслодайни семена и плодове, разни видове семена – с 21,1%. Износът основно се понижава при мед и изделия от мед - с 25,4% и при минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация – с 11,7% на годишна база. Износът за Европейския съюз се увеличава на годишна база със 7,2%, като делът му в общия износ се повишава от 64,6% за януари - декември 2015 г. до 67,6% за същия период на 2016 г. Най-много нараства на годишна база износът за Германия – с 320,1 млн. евро (11,1%), за Румъния – със 181,6 млн. евро (9,6%), за Гърция – със 139,6 млн. евро (9,2%) и за Испания – със 132 млн. евро (24,9%). Намалява износът за Белгия с 201,5 млн. евро (23,8%). Износът за държавите извън Европейския съюз се понижава на годишна база с 5,9%, като делът му в общия износ намалява от 35,4% за януари - декември 2015 г. до 32,4% през 2016 г. Намалението се дължи основни на износа за Турция, който се свива със 117,4 млн. евро (5,9%). Намалява износът и за Китай (със 101,8 млн. евро, 19%), за Украйна (с 86,5 млн. евро, 53,9%) и за САЩ (със 75,6 млн. евро, 20,6%) на годишна база. Износът за Македония нараства с 8,3 млн. евро (2,1%). Данните показват още, че най-голям дял в общия износ има този за Германия (13,6% от общия износ, в размер на 3,2 млрд. евро), за Италия (9,2%, 2,2, млрд. евро), за Румъния (8,8%, 2,07 млрд. евро) и за Турция (8%, 1,9 млрд. евро). Вносът за януари - декември 2016 г. възлиза на 26,09 млрд. евро, като намалява с 1% на годишна база. Основната причина за намалението на вноса на годишна база са групите суров петрол и природен газ, при които се наблюдава спад с 23,2%, руди (с 22,9%) и масла (с 11%). Нараства вносът на групите горива, различни от суров петрол, природен газ и въглища (със 78,3%), други инвестиционни стоки (с 11,3%), дрехи и обувки (с 20%) и храни, напитки и цигари (с 6,8%). По стокови групи най-голямо понижение на вноса на годишна база се наблюдава при минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация (21%) и при руди, шлаки и пепели (22,9%). Вносът основно нараства при различни видове продукти на химическата промишленост (44,2%), електрически машини и апарати (5,1%) и при изделия от чугун, желязо или стомана (22,2%). Вносът от Европейския съюз нараства на годишна база с 2,6%, като делът му в общия внос се увеличава от 53% за януари - декември 2015 г. до 54,9% през 2016 г. Най-много нараства на годишна база вносът от Полша със 194,1 млн. евро (22,5%), от Германия със 136,3 млн. евро (4,4%) и от Италия със 76,4 млн. евро (3,9%). Намалява вносът от Гърция със 70,8 млн. евро (6,7%). Вносът от държавите извън Европейския съюз намалява на годишна база с 628 млн. евро (5,1%), като делът му в общия внос се понижава от 47% за януари - декември 2015 г. до 45,1% за същия период на 2016 г. Основната причина за намалението на вноса е понижението на внесените стоки от Русия – спад от 865,2 млн. евро (27%), докато вносът от Турция се повишава със 158,6 млн. евро (11%), а от Китай със 153,3 млн. евро (8%). Най-голям дял в общия внос има вносът от Германия (12,3% от общия внос, 3,2 млрд. евро), от Русия (9%, 2,3 млрд. евро), от Китай (7,9%, 2,07 млрд. евро) и от Италия (7,8%, 2,03 млрд. евро).
Източник: Инвестор.БГ (22.03.2017)

Една четвърт от активните през 2015-та фирми в страната са били семейни. Това става ясно от анализ на Националния статистически институт по Проекта "Статистика на фамилния бизнес в България". Резултатите от изследването показват, че добавената стойност на фамилния бизнес в страната към брутния вътрешен продукт е 10.5 процента. Заетостта във фамилния бизнес е 16.23% от общата заетост в страната. Делът на оборота на семейните фирми е спрямо общия оборот на всички фирми в страната е 12.42 на сто. През 2015-та най-голям е делът на фамилните предприятия, специализирани в търговия и ремонти на автомобили и мотоциклети - 40.3% или 41 694 предприятия. Следват секторите научни изследвания - с 9.3% и преработваща промишленост - с 8.6 на сто. Най-малък е делът на фамилните предприятия в добивната промишленост - 0.1 процента.През 2015-та във фамилни предприятия са работили близо 400 хил. души. Като около половината от тях са работили в пет области: столицата - 83 785, Пловдив- 40 842, Бургас - 23 607, Варна - 28 792 и Благоевград - 19 064 заети лица. Най-малък е делът на заетите във фамилния бизнес в Силистра - едва 3901 души. Според националната статистика през 2015-та броят на фамилните предприятия е най-голям в София - 22 704 или 21.96% от всички фамилни предприятия в страната. В Пловдив делът на фамилния бизнес е 9.75% (10 073 предприятия), в Бургас - 7.28% (7520), и във Варна - 7.1% (7334). Най-малък дял (1.15%) на фамилния бизнес е отчетен в две области - Силистра и Търговище. С малък дял на фамилния бизнес са и област Перник (1.17%), Монтана (1.18%), Разград (1.29%), Кърджали (1.3%), Видин(1.31%) и Смолян (1.49%).
Източник: Банкеръ (28.03.2017)

Строителството в ЕС свива рязко през януари В началото на 2017 година производството в строителния сектор на Европейски съюз отчете рязко понижение за пръв път от четири месеца насам при по-скромно влошаване на строителството в България, показват данни на Евростат. Производството в строителния сектор на ЕС се сви през януари с 1,5% спрямо декември, когато се повиши с 0,2%, заличавайки по този начин целият подем в сектора, който беше в сила от октомври 2016-а година. На годишна база строителството в еврозоната се понижи с цели 6,2%, а в целия Европейския съюз – с 3,3% след растеж съответно с 3,0% и с 1,8% през декември, като това представлява първо влошаване на производството в европейския строителен сектор от пролетта на 2016-а година и най-солиден негов спад от близо четири години насам (от пролетта на 2013-а година). Според Евростат януарското строителство в нашата страна се сви по-сдържано с 0,6% след понижение с 0,1% през декември. На годишна база обаче производството в строителния сектор на България отбеляза поредно солидно влошаване за петнадесети пореден месец, задълбочавайки през януари своя спад с 10,3% (спрямо януари 2016 година) след понижение с 10,9% в края на миналата година.
Източник: Stroimedia (28.03.2017)

Почти половината от посещенията на чужденци у нас през февруари са от ЕС И през февруари продължава тенденцията повече граждани на ЕС да пътуват към България, отчита Националният статистически институт (НСИ). През втория месец на годината почти половината от чужденците, посетили страната ни, са от евросъюза - 46,9%, или с 42,4% повече на годишна база. През януари в сравнение със същия месец на предходната година ръстът на пътуванията на граждани от ЕС към България беше 23 на сто. През февруари растат посещенията от почти всички държави от евросъюза. Най-значителен ръст има от Полша - със 168,6%, Испания - с 99%, и Гърция - със 77,7%. Силен интерес към страната ни е имало и от Белгия - с 63,6%, Италия - с 44,1%, Австрия - с 35,3%, Германия - с 32,1%, Румъния - с 27,9%. Общо за месеца посещенията на чужденци в България са 435,9 хил., или с 20,4% повече в сравнение с февруари 2016 година.
Източник: Инвестор.БГ (30.03.2017)

?peз мapт oбщият пo?aзaтeл нa бизнec ?лимaтa ce пoвишaвa c 2,9 пyн?тa в cpaвнeниe c фeвpyapи, ?oeтo ce дължи нa пoдoбpeния бизнec ?лимaт в пpoмишлeнocттa, cтpoитeлcтвoтo и тъpгoвиятa нa дpeбнo, cъoбщи Haциoнaлният cтaтиcтичec?и инcтитyт. Cъcтaвният пo?aзaтeл "бизнec ?лимaт в пpoмишлeнocттa" нapacтвa c 2,1 пyн?тa cпpямo пpeдxoдния мeceц в peзyлтaт нa пo-блaгoпpиятнитe oцeн?и и oчa?вaния нa пpoмишлeнитe пpeдпpиeмaчи зa бизнec cъcтoяниeтo нa пpeдпpиятиятa. Cъcтaвният пo?aзaтeл "бизнec ?лимaт в cтpoитeлcтвoтo" ce пoвишaвa c 8,0 пyн?тa, ?oeтo ce дължи нa пoдoбpeнитe oцeн?и и oчa?вaния нa cтpoитeлнитe пpeдпpиeмaчи зa бизнec cъcтoяниeтo нa пpeдпpиятиятa. Aн?eтaтa oтчитa и нapacтвaнe нa пoлyчeнитe нoви пopъч?и пpeз пocлeдния мeceц, ?oeтo e cъпpoвoдeнo и c пo-oптимиcтични oчa?вaния зa дeйнocттa пpeз cлeдвaщитe тpи мeceцa. ?o?aзaтeлят "бизнec ?лимaт в тъpгoвиятa нa дpeбнo" ce пoвишaвa c 2,4 пyн?тa в cpaвнeниe c фeвpyapи в peзyлтaт нa блaгoпpиятнитe oцeн?и и oчa?вaния нa тъpгoвцитe нa дpeбнo зa бизнec cъcтoяниeтo нa пpeдпpиятиятa. ?poгнoзитe им зa oбeмa нa пpoдaжбитe и пopъч?итe ?ъм дocтaвчицитe пpeз cлeдвaщитe тpи мeceцa ca cъщo пo-oптимиcтични. "Бизнec ?лимaтът в ce?тopa нa ycлyгитe" зaпaзвa пpиблизитeлнo нивoтo cи oт пpeдxoдния мeceц. B пpoгнoзитe cи зa paзвитиeтo нa бизнeca мeниджъpитe ca oптимиcти, ?aтo и oчa?вaниятa им зa тъpceнeтo нa ycлyги пpeз cлeдвaщитe тpи мeceцa пpoдължaвaт дa ce пoдoбpявaт.
Източник: 24 часа (30.03.2017)

Бизнес климатът у нас отскочи до 9-годишен връх През настоящия месец общият показател на бизнес климата в България нараства с цели 2,9 пункта към близо 9-годишен връх, показват резултати от последно проучване на Националния статистически институт (НСИ). Подобрение на стопанската конюнктура е регистрирано в промишлеността, строителството и в търговията на дребно при стабилизация в сферата на услугите. Индексът, определящ бизнес климата в промишлеността, нараства през март с 2,1 пункта спрямо февруари, което се понижи с 0,7 пункта, в резултат на по-благоприятните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състояние на техните предприятия. Според тях настоящата производствена активност се подобрява, като в същото време и техните прогнози за следващите три месеца са по-оптимистични. Основната пречка, затрудняваща развитието на този отрасъл, продължава да бъде свързана с несигурната икономическа среда, като през последния месец се наблюдава засилване на нейното негативно влияние. По отношение на продажните цени в промишлеността преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца, показва проучването на НСИ. През март показателят "бизнес климат в строителството" бележи солиден ръст от 8,0 пункта след по-сдържано подобрение с 0,5 пункта през февруари, което се дължи на подобрените оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на техните предприятия както към настоящия момент, така и в следващите шест месеца. Анкетата на НСИ отчита и нарастване на получените нови строителни поръчки през текущия месец, което е съпроводено и с по-оптимистични очаквания за дейността през следващите три месеца. Има увеличение и по отношение на прогнозите за заетостта в строителния бранш, отчита националната статистика. Най-сериозният проблем, затрудняващ дейността на предприятията в този сектор, продължава да бъде свързван с несигурната икономическа среда, следван от фактора "конкуренция в бранша", като през последния месец се наблюдава известно засилване на тяхното неблагоприятно въздействие. По отношение на продажните цени в строителството, преобладаващата част от мениджърите в сектора предвиждат запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. Скок с 2,4 пункта през март след понижение с 1,3 пункта месец по-рано регистрира и съставния показател "бизнес климат в търговията на дребно", като това се дължи на по-благоприятните оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състояние на техните предприятия. Прогнозите за обема на продажбите и на поръчките към доставчици през следващите три месеца са също по-оптимистични, отчита НСИ. Основните фактори, затрудняващи развитието на дейността в отрасъла, продължават да са свързани с несигурната икономическа среда, с конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени в отрасъла преобладаващите очаквания на търговците на дребно са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. След като през февруари се увеличи с 0,5 пункта, съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" остава през март приблизително на нивото си от предходния месец. Мениджърите и в този отрасъл са оптимисти за развитието на техния бизнес, като очакванията има за търсенето на услуги през следващите три месеца продължават да се подобряват. И тук конкуренцията в бранша, както и несигурната икономическа среда остават основни пречки за развитието на бизнеса в сектора. Относно продажните цени, по-голяма част от мениджърите очакват продажните цени в сектора да останат без промяна през следващите три месеца. Резултатите от третото за настоящата година проучване на НСИ показват подем на общия бизнес климат в страната към нов близо 9-годишен връх (най-високо ниво от края на 2008 година насам), като този индикатор продължава да се задържа трайно над неговото дългосрочно осреднено ниво.
Източник: econ.bg (30.03.2017)

ИКТ секторът в България расте със 74 млн. евро годишно и инвестициите в него нарастват със средно 28,5 млн.евро всяка година. Тези положителни данни се дължат основно на големите и концентрирани в София аутсорсинг компании, а това не води до устойчива дигитално задвижвана икономика. В България има талантливи инженери и предприемачи, които развиват авангардни технологии и бизнеси. Те обаче не определят характера на българската индустрия и страната изостава от средноевропейските показатели по иновации, дигитални умения и прилагане на технологии в бизнеса и обществените системи. Това се казва в доклад, подготвен от съвместен екип на MOVE.BG и Brain Workshop и представен във вторник на конференцията EDITogether Digital Hub Bulgaria. Той съдържа препоръки за подобряване на средата за стартиращи дигитални компании в България. Авторите на доклада препоръчват например: повишаване на дигиталните умения чрез онлайн отворени курсове, насочване на бюджетни средства към университети и колежи, които полагат усилия в посока подкрепа на предприемачеството и иновациите, включване на курсове по предприемачество в програмите на университетите и стимулиране на инициативи като хакатони, състезания, предизвикателства от различен характер, водещи до създаване на продукт. Сред препоръките са активна политика на пазара на труда от създаването на субсидирана заетост към преквалификация и обучение, като за бенефициентите на всички програми и мерки се гарантира възможност за придобиване на базови дигитални умения, ангажиране на повече жени в предприемаческата култура, осигуряване на изгодни условия за преместване и придобиване на работни документи и гражданство за чужденци. Препоръките включват разширяване на обхвата и качеството на електронните публични услуги, повишаване на съществуващия капацитет на отделните административни структури да обменят информация и документи по електронен път. Експертите препоръчват още премахване на приетите през 2016 г. поправки в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), с които се третира употребата на фирмени активи за общо и лично ползване, особено що се касае до дейността на микро- и малките предприятия, включително дигиталните. Те искат и специална законова рамка за стартиращи дигитални и дигитално задвижвани компании, като стъпка в създаването на съответстващ на нуждите им режим за подпомагане. Друга препоръка е създаването на фискални стимули под формата на безлихвено отложено плащане на дължими осигуровки в рамките на от 3 до 6 месеца за стартиращи дигитални компании, създаване на специализиран фонд към НОИ, финансиран със средства от държавния бюджет, предоставящ мостово финансиране в първите месеци на развитие на съответните МСП, специализирано законодателство за по-висока гаранция от страна на Националния гаранционен фонд, успешно завършване и стартиране на „София Тех Парк”. Експертите твърдят, че изпълнението на препоръките ще задържи положителната тенденция на развитие на сектора.
Източник: Инвестор.БГ (30.03.2017)

Заводските цени се вдигат с 6% Заводските цени са се повишили с 5,9% през февруари в сравнение с година по-рано. Спрямо януари повишението е с 1%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Това се дължи основно на скока в цените за международния пазар, който за година е 11,9%. Поскъпването е отчетено в добивната промишленост - с 20,2%, и в преработващата промишленост - с 8,2%, а намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,2%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 22.3%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3.8%, и при производството на тютюневи изделия - с 3.1%. Данните сочат, че спад има и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 1,3%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0,6%. В преработващата промишленост нарастване на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 3,4%, при производството на основни метали - с 2,9%, и при производството на химични продукти - с 2,5%, а намаление е отчетено при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 0,7%.
Източник: Монитор (31.03.2017)

Парите от концесии с 23% повече 23% ръст на събираемостта на приходите от концесии през първите три месеца на тази година спрямо същия период на 2016 г., отчитат от Министерството на енергетиката. Планираните приходи от концесии, утвърдени със Закона за държавния бюджет, както през 2016 г., така и през 2017 г. са в размер на 34 млн. лв. Данните сочат, че до края на март тази година са събрани над 27,7 млн. лв. – или 81,43% от планираното, за разлика от първото тримесечие на 2016 г., когато сумата е възлизала на близо 20 млн. лв. – 58,4% от планираното. По разпореждане на служебния министър на енергетиката Николай Павлов в министерството бе направен анализ на изпълнението на всички концесионни договори. Предприети са действия за събиране на забавени през годините концесионни такси, лихви и неустойки по договорите. Така през първите три месеца на 2017 г. са събрани над 1,103 млрд. лв. лихви и неустойки. Близо 8 млн. лв. пък са просрочените през годините вземания от концесионни плащания, които са били събрани до края на февруари. От министерството казват още, че до момента са обезпечени всички вземания по концесии за добив на твърди горива. Предприети са и действия за събиране на дължимите суми за нефт и природен газ, както и за метални полезни изкопаеми. До края на месеца предстои да бъдат връчени покани за доброволно изпълнение на останалите концесионери, които добиват строителни, скалнооблицовъчни и инертни материали.
Източник: Монитор (31.03.2017)

Производствените цени в промишлеността се повишават с 1% през февруари Общият индекс на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия, през февруари нараства с 1% спрямо предходния месец, като на международния пазар показателят, който измерва цените на производител, отбелязва увеличение с 1,8%. Това отчита Националният статистически институт (НСИ). Данните показват, че по-високи цени в страната са регистрирани в добивната промишленост - с 2%, в преработващата промишленост - с 1,2%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,3%. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 4%, при производството на тютюневи изделия - с 2,3%, и при производството на химични продукти - с 1,3%, а намаление е регистрирано при обработката на кожи, при производството на изделия от обработени кожи без косъм и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - по 0,8%. Общият индекс на цените на производител през февруари нараства с 5,9% в сравнение със същия месец на миналата година. Увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 20,2%, и в преработващата промишленост - с 8,2%, а намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,2%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се отчита при производството на основни метали - с 22,3%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3,8%, и при производството на тютюневи изделия - с 3,1%, а намаление е регистрирано при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 1,3%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0,6%.ндексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари е с 0,6% над равнището от предходния месец. Увеличение на цените има в добивната промишленост - с 1,2%, в преработващата промишленост - с 0,9%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,1%. В преработващата промишленост нарастване на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 3,4%, при производството на основни метали - с 2,9%, и при производството на химични продукти - с 2,5%, като статистиката отбелязва намаление с 0,7% при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета. На годишна база индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари нараства с 2,9%. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 13,9%, и в преработващата промишленост - с 5,4%, а намаление е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,2%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо февруари 2016 г. има при производството на основни метали - с 22%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 4,4%, производството на тютюневи изделия - с 3,7%. Намаление на цените се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0,7%, и при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0,4%. Индексът на цените на производител на международния пазар през февруари се увеличава с 1,8% в сравнение с януари. В преработващата промишленост е отчетено нарастване на цените с 1,6%. По-съществено увеличение спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 4,2%, и при производството на облекло - с 1,4%, а намаление е отчетено при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 1,3%, и при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 1,2%. На годишна база индексът на цените на производител на международния пазар през февруари отбелязва ръст от 11,9%. В преработващата промишленост увеличението на цените на производител през февруари 2017 г. е с 11,6% спрямо февруари 2016 година. По-високи цени са отчетени при производството на основни метали - с 22,4%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4,5%. Намаление на цените се отчита при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5,3%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 3,2%.
Източник: Инвестор.БГ (31.03.2017)

Едва 7% от компаниите в България ползват облачни услуги, показват данните на Евростат за 2016 г., цитирани от Инвестор.бг. По този показател България дели последното място с Румъния в Европейския съюз. Не по-добра е ситуацията в южната ни съседка Гърция, където 9% от бизнеса е в облак. Като цяло 21% от компаниите в общността ползват облачни услуги, съобщава още европейската статистическа служба. Разликите между отделните членове обаче са значителни. Във Финландия например 57% от компаниите ползват облачни услуги. Страната е на първо място в своеобразната класация на Евростат. Данните показват, че бизнесът от Скандинавския полуостров е по-отворен към новите технологии. Второто място заема Швеция, където 48% от бизнеса е в облак, а третото - Дания с 42% от компаниите, ползващи облачни услуги. Под средното за ЕС обаче е нивото на ползването на нови технологии в големите европейски икономики. По 17% от бизнеса в Германия и във Франция е в облак, показват данните на Евростат. Облачните услуги се използват основно за оптимизирането на системата на електронните пощи (в 65% от случаите), съхраняване на документи (62%) и хостинг на бази данни (44%).
Източник: Медия Пул (31.03.2017)

Социалното министерство отпуска 5 млн. лв. от оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", за да информира и консултира млади хора до 29 г. как да започнат свой бизнес. По схемата ще се финансира "предоставяне на подкрепа за започване на реална стопанска дейност и намиране на подходящи източници на финансиране, достъп до услуги и менторство за развитие на бизнес". Целта е след консултирането тези младежи да могат да кандидатстват за реално финансиране на бизнеса си по останалите финансови инструменти за млади предприемачи като нисколихвените кредити и др. Според прогнозата 1650 безработни и неактивни и още 700 заети млади хора трябва да бъдат консултирани, а 590 от участниците реално да започнат свой бизнес след приключване на схемата. Неправителствени организации, центрове за обучение, банки и пр. могат да кандидатстват с проекти на стойност между 100 хил. лв. и 391 166 лв. Обученията ще се финансират по схемата и са свързани с развитието на предприемачески и бизнес знания и умения и разработване на бизнес идеи и планове. Общата сума по схемата е разпределена по региони, като най-бедният - Северозападният - получава най-малко - 463 хил. лв. Най-много пари са заделени за Югозападния район - малко над 1.6 млн. лв. Според правилата на програмата обаче средствата могат да се преразпределят, ако не се получат достатъчно проекти от даден регион. Срокът за подаване на проектите е до 5 април. Според обосновката на социалното министерство у нас сравнително висок брой хора изразяват предпочитание към това да имат собствен бизнес, делът на самонаетите е нисък. По данни на националната статистика за 2015 г. броят на самонаетите е едва 237 хил. души, или само 8% от над 3 млн. заети българи. Посочва се, че според данните на ЕК 37% от европейците имат желание да бъдат самонаети в сравнение с 51% от хората в САЩ и Канада. "Едно от основните предизвикателства, които са очертани, е липсата на подходяща подготовка на бъдещи предприемачи", пише в мотивите към схемата.
Източник: Сега (03.04.2017)

Производството на електроенергия намалява с 10.8% През януари 2017 г. спрямо декември 2016 г. намалява производството на: твърди горива - с 5 на сто до 3 328 хил. т; безоловен бензин - с 8.3 на сто до 165 хил. т; дизелово гориво - с 6.9 на сто до 256 хил. т; природен газ - с 20 на сто до 12 млн. м3; електроенергия - с 10.8 на сто до 4 059 ГВтч. Това съобщи Националният статистически институт. Производството на пропан-бутанови смеси остава без изменение. През януари 2017 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: пропан-бутанови смеси - с 11.1 на сто; дизелово гориво - с 13.8 на сто; природен газ - с 50 на сто. Намалява производството на: твърди горива - с 6.9 на сто; безоловен бензин - с 5.2 на сто; електроенергия - с 13.6 на сто. През януари 2017 г. спрямо декември 2016 г. нарастват доставките на: природен газ - с 15.8 на сто до 469 млн. м3; електроенергия - с 15.2 на сто до 4 151 ГВтч. Намаляват доставките на: твърди горива - с 4.4 на сто до 3 428 хил. т; пропан-бутанови смеси - с 13.6 на сто до 38 хил. т; безоловен бензин - с 24 на сто до 38 хил. т; дизелово гориво - с 27.4 на сто до 122 хил. т. През януари 2017 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: безоловен бензин - с 26.7 на сто; дизелово гориво - с 10.9 на сто; природен газ - с 15 на сто; електроенергия - с 11.2 на сто. Намаляват доставките на твърди горива с 6.8 на сто, а доставките на пропан-бутанови смеси остават без изменение.
Източник: Монитор (03.04.2017)

?peз янyapи 2017 г. cпpямo дe?eмвpи 2016 г. нaмaлявa пpoизвoдcтвoтo нa твъpди гopивa - c 5 нa cтo дo 3 328 xил. т; бeзoлoвeн бeнзин - c 8.3 нa cтo дo 165 xил. т; дизeлoвo гopивo - c 6.9 нa cтo дo 256 xил. т; пpиpoдeн гaз - c 20 нa cтo дo 12 млн. м3; eлe?тpoeнepгия - c 10.8 нa cтo дo 4 059 ГBтч. Toвa cъoбщи Haциoнaлният cтaтиcтичec?и инcтитyт, цитиpaн oт БTA. ?poизвoдcтвoтo нa пpoпaн-бyтaнoви cмecи ocтaвa бeз измeнeниe. ?peз янyapи 2017 г. cпpямo cъщия мeceц нa пpeдxoднaтa гoдинa нapacтвa пpoизвoдcтвoтo нa: пpoпaн-бyтaнoви cмecи - c 11.1 нa cтo; дизeлoвo гopивo - c 13.8 нa cтo; пpиpoдeн гaз - c 50 нa cтo. Haмaлявa пpoизвoдcтвoтo нa: твъpди гopивa - c 6.9 нa cтo; бeзoлoвeн бeнзин - c 5.2 нa cтo; eлe?тpoeнepгия - c 13.6 нa cтo. ?peз янyapи 2017 г. cпpямo дe?eмвpи 2016 г. нapacтвaт дocтaв?итe нa: пpиpoдeн гaз - c 15.8 нa cтo дo 469 млн. м3; eлe?тpoeнepгия - c 15.2 нa cтo дo 4 151 ГBтч. Haмaлявaт дocтaв?итe нa: твъpди гopивa - c 4.4 нa cтo дo 3 428 xил. т; пpoпaн-бyтaнoви cмecи - c 13.6 нa cтo дo 38 xил. т; бeзoлoвeн бeнзин - c 24 нa cтo дo 38 xил. т; дизeлoвo гopивo - c 27.4 нa cтo дo 122 xил. т. ?peз янyapи 2017 г. cпpямo cъщия мeceц нa пpeдxoднaтa гoдинa нapacтвaт дocтaв?итe нa: бeзoлoвeн бeнзин - c 26.7 нa cтo; дизeлoвo гopивo - c 10.9 нa cтo; пpиpoдeн гaз - c 15 нa cтo; eлe?тpoeнepгия - c 11.2 нa cтo. Haмaлявaт дocтaв?итe нa твъpди гopивa c 6.8 нa cтo, a дocтaв?итe нa пpoпaн-бyтaнoви cмecи ocтaвaт бeз измeнeниe.
Източник: 24 часа (03.04.2017)

Безработицата в Евросъюза се свива през февруари до 8-годишно дъно Безработицата в 28-те страни - членки на Европейския съюз се понижи през февруари до най-ниско ниво от януари 2009-а година, като в същото време и безработицата в България удари близо 8-годишно дъно, показват данни на Евростат. През февруари безработицата в ЕС се понижи до 8,0% от 8,1% през януари и спрямо 8,9% точно преди година (през февруари 2016-а), като това е нейното най-ниско ниво от януари 2009 година насам. В същото време и безработицата в еврозоната спадна до най-ниско ниво от май 2009-а година от 9,5% спрямо 9,6% в началото на годината и далеч под 10,3% през февруари 2016 година. Според европейската статистика общо 19,750 млн. европейци, от които 15,439 милиона от еврозоната, са били без работа през втория месец на настоящата година, като спрямо януари е отчетено понижение на безработните в ЕС със 153 хиляди, докато броят на безработните в еврозоната е намалял със 140 хиляди. Спрямо февруари 2016 година общият брой на безработните европейци е спаднал с цели 1,852 милиона, от които 1,246 милиона в региона на единната европейска валута. Най-ниска безработица през февруари е регистрирана в Чешката република (безработица от 3,4%), следвана от Германия (3,9%) и Малта (4,1%), докато най-висока остана безработицата в Гърция (ниво от 23,1%, но според данни за декември 2016-а) и в Испания (18,0% през февруари 2016 година). В началото на текущата година общо 3,905 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 17,3%), като това представлява понижение на младежката безработица с цели 475 хиляди спрямо февруари година по-рано, когато безработица сред младите хора беше на ниво от 19,3%. Според Евростат безработицата в България се понижи през февруари до 6,7%, след като през предходните два месеца тя стабилизира на ниво от 6,8 на сто и е далеч под ниво от 8,1%, достигнато година по-рано (през февруари 2016 година). Това е най-ниското ниво на безработица в нашата страна от юни 2009-а година насам, когато тя беше на ниво от 6,6 на сто. Общо 216 хиляди българи са били без работа през втория месец на настоящата година спрямо 218 хиляди месец по-рано и 266 хиляди безработни точно преди година (през февруари 2016-а), показват днешните данни на Евростат. Това представлява трайно понижение на безработицата в България под психологическото ниво от 300 хиляди за осемнадесети пореден месец и най-малко безработни от февруари 2009 година насам, когато техният брой беше 209 хиляди. Нивото на младежка безработица в България се повиши слабо през февруари до 16,7% от 16,2% през януари, но остава далеч под 18,2% година по-рано (през февруари 2016-а), като през втория месец на настоящата година общо 28 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 27 хиляди месец по-рано и 31 хиляди през февруари 2016 година. Данните на Евростат също така показват, че безработицата сред жените в нашата страна през февруари остава за четвърти пореден месец на ниво от едва 6,5% и под 7,3% година по-рано, докато безработицата сред мъжете се понижава слабо до 6,9% от 7,0% през януари и задържа далеч под ниво от 8,7%, отчетено през февруари 2016 година.
Източник: econ.bg (04.04.2017)

Външното търсене е основен двигател на икономическия растеж на България Външното търсене повлиява за положителната динамика на икономиката на България през 2016 г. Това е записано в редовния месечен икономически анализ на Райфайзенбанк. Анализаторите на кредитната институция отчитат, че през 2016 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е нараснал с 3,4% на годишна база, според данните на Националния статистически институт (НСИ). Водещ фактор от страна на вътрешното търсене е крайното потребление, даващо 1,4 пр.п. към ръста на БВП, следвано от брутното капиталообразуване с 0,2 пр.п., пише още в анализа. „Нарастването на крайното потребление е в резултат от увеличено индивидуално потребление, от което най-значителен принос има потреблението на домакинствата. То се движи не само от нарастването и при двата компонента на дохода в рамките на брутната добавена стойност, но и от снижаването на лихвеното равнище в страната“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. Според него от страна на предлагането положителен принос за ръста на БВП имат услугите (1,9 пр.п.), индустрията (0,4 пр.п) и селското стопанство (0,2 пр.п).„На фона на структурата на брутната добавена стойност през 2016 г., в която услугите заемат относителен дял от 67ь6%, индустрията от 28%, а селското стопанство от 4ь4%, селското стопанство функционира най-ефективно. To нараства с 4,3% през годината, докато ръстът на индустрията е 1,7%, а на услугите - 3,3%“, допълва Калчев. Към януари 2017 г. брутният външен дълг на страната възлиза на 67,4 млрд. лв., което е с 1,7 млрд. лв. повече от януари предходната година, отчитат още от кредитната институция. В рамките на общия ръст на брутния външен дълг дългът на държавното управление нараства с 2,5 млрд. лв., докато външната задлъжнялост на останалите три институционални сектора (банките, фирмите и другите сектори) се понижава с общо 800 млн. лв., посочват анализаторите. Според анализа кредитите към фирми и граждани отново се увеличават през януари - с 1,6% на годишна база, или с 1,2 млрд. лв., достигайки 49,2 млрд. лв. При кредитите към домакинствата е отчетен по-значителен ръст от 4% (727 млн. лв.), до 18,6 млрд. лв., докато при кредитите към нефинансови предприятия увеличението е по-слабо – 2,5% (468,4 млн. лв.) до 30,6 млрд. лв. През януари нивото на лошите и преструктурирани кредити (без овърдрафт) отбелязва спад с 3,1 пр.п. спрямо същия месец миналата година до 20,1%, оставайки на относително високо ниво. Делът на лошите и преструктурирани кредити на фирмите се понижава с 3,5 пр.п., достигайки 24,4% (5,2 млрд. лв.), докато при домакинствата спада с 2,4 пр.п. до ниво от 14,9% (2.6 млрд. лв.), пише още в анализа.
Източник: Инвестор.БГ (04.04.2017)

България е в топ 3 на страните в ЕС с най-малко задължения на домакинствата България е сред страните от Европейския съюз (ЕС) с най-малко задължения на домакинствата, съпоставени към брутния вътрешен продукт на страната за 2015 г. Общият размер на задълженията на домакинствата в България е равен на 29,2% от БВП, или 13,2 млрд. евро, показват данни на Евростат, публикувани днес. На първо място по този показател е Румъния с 21,4% (33 млрд. евро). На трето място е Унгария с 24,2% (26 млрд. евро). По данни на БНБ обаче за 2015 г. домакинствата у нас дължат 18,1 млрд. лв. (или 20% от БВП) на банковия сектор под формата на кредити. Най-много задължения на домакинствата, съпоставено към БВП, имат в Кипър – 147,4% (26 млрд. евро), Дания (133%, или 363 млрд. евро) и Холандия (123,9% или 838 млрд. евро). Общият размер на задълженията на домакинствата в ЕС възлиза на 10,2 трилиона евро. Над 90% от тази сума идва от кредити, предимно ипотечни, уточняват от Евростат. От Европейската статистическа служба отчитат още, че финансовите активи на домакинствата през 2015 г. са повече, отколкото преди финансовата криза от 2008 г. Общият размер на финансовите активи на домакинствата в общността достига 33,5 трилиона евро през 2015 г., докато през 2007 г. е била 26,42 трилиона евро. Под финансови активи се разбират застраховки, пенсии, стандартизирани гаранции (39,3% от всички финансови активи на домакинствата), валута и депозити (30,3%), собствен капитал и акции в инвестиционни фондове (24,2%) През последните 10 години общо задълженията на домакинствата са относително стабилни и представляват 70% от БВП на ЕС. Въпреки това въздействието на финансовата криза е по-очевидно при активите на домакинствата. Те намаляват от 214% от БВП през 2006 г. до 181% през 2008 г. През 2009 г. започва възстановяване, като през 2015 г. те вече са 230% от БВП на ЕС. Съотношението на финансови активи на домакинствата към БВП е най-високо в Холандия – 2,19 трилиона евро (324,5%); Великобритания – над 8,2 трилиона евро (324,1%) и Дания – 827 млрд. евро (133%).
Източник: Инвестор.БГ (04.04.2017)

България е в Топ 3 на страните в ЕС с най-малко задължения на домакинствата Българите са едни от най-слабо задлъжнелите граждани в Европа. Поне това показват данните на Евростат за общия размер на задълженията на домакинствата спрямо брутния вътрешен продукт в страните членки през 2015 г. За България делът на задълженията на домакинствата спрямо БВП е 29.2%. С по-ниско съотношение, т.е. по-слабо задлъжнели от нас, са само румънците (21.4%) и унгарците (24.2%). На другия полюс са Кипър, Дания и Холандия, където общият размер на задълженията на домакинствата изпреварва брутния вътрешен продукт на тези държави. Така например в Кипър тези дългове са 147.4% от БВП, в Дания - 133%, а в Холандия 123.9%. За последните две държави обаче статистиката отчита и най-голям дял на активите на домакинствата спрямо БВП. Българските домакинства през 2015 г. са имали задължения за 13.245 млрд. евро, показват данните на Евростат. В същото време българите са притежавали финансови активи за 60.756 млрд. евро. - почти двойно повече отпреди кризата през 2008 г., докато нивото на задълженията остава постоянно през годините. Спрямо БВП активите на българските граждани са 134%. Общо за ЕС задълженията на домакинствата възлизат на 10.2 трилиона евро през 2015 г. Над 90% от тази сума идва от кредити, основно ипотечни. През същата година финансовите активи на гражданите в общността достигат 33.5 трилиона евро. Почти 40% от тези активи са под формата на застраховки, пенсии, гаранции, 30% са във валута и депозити, а 24% - в собствен капитал и акции в инвестиционни фондове.
Източник: Сега (05.04.2017)

През 2016 година осреднените почасови разходи за труд в целия Европейския съюз са били в размер на 25,4 евро, но при много широк диапазон между едва 4,4 € и цели 42,0 € за час сред отделните 28 страни - членки, показват резултати от проучване на Евростат. Най-ниските почасови разходи за труд през миналата година са отчетени в България (от едва 4,4 €), Румъния (5,5 €), Литва (7,3 €), Латвия (7,5 €), Унгария (8,3 €) и Полша (8,6 €). В същото време най-големите почасови разходи за труд са били направени в Дания (цели 42 €), следвана от Белгия (39,2 €), Швеция (38 €), Люксембург (36,6 €) и Франция (35,6 €). Според данните на Евростат, осреднената цена на разходите за труд за един отработен час само в рамките на индустрията е достигнал 26,6 евро, в сферата на услугите - 25,8 евро и в строителството - 23,3 евро. Трябва да се има предвид, че разходите за труд са съставени от заплати и от непреки разходи за труд като социално осигурителните вноски от страна на работодателите. Делът на непреките разходи за труд в целия Европейски съюз е достигнал през миналата година 23,0% от общите почасови разходи, като най-нисък е бил делът в Малта (6,6%) и най-висок във Франция (33,2%). За България този дял през 2016-а година е сравнително нисък и в размер на 15,8% от общите почасови разходи за труд, като се е повишил със 7,8% спрямо 2015-а година. Почасовите разходи за труд през миналата година в рамките на целия ЕС са нараснали спрямо 2015-а година с 1,6% (от 29,4 € до 29,8 € на час), като логично най-солиден скок на годишна база в тези разходи е отчетен в Румъния (с 12,7% от 4,9 € до 5,5 €) и в нашата страна (със 7,8% от 4,1 € на час през 2015-а до 4,4 € през 2016-а). Според Евростат, разбивката на почасовите разходи за труд в България по отделните сектори на икономиката показва, че през миналата година те са били най-високи в сферата на услугите (4,7 евро на час, нараствайки с 9,1% на годишна база), следвана от индустрията (4,2 €, повишавайки се с 8,2% спрямо 2015-а) и най-ниски в строителството (3,6 € на час, нараствайки на годишна база със 7,1%).
Източник: expert.bg (07.04.2017)

Евростат: Почасовите разходи за труд през 2016 г. са били най-ниски в България и Румъния През 2016 година осреднените почасови разходи за труд в целия Европейския съюз са били в размер на 25,4 евро, но при много широк диапазон между едва 4,4 € и цели 42,0 € за час сред отделните 28 страни - членки, показват резултати от проучване на Евростат. Най-ниските почасови разходи за труд през миналата година са отчетени в България (от едва 4,4 €), Румъния (5,5 €), Литва (7,3 €), Латвия (7,5 €), Унгария (8,3 €) и Полша (8,6 €). В същото време най-големите почасови разходи за труд са били направени в Дания (цели 42 €), следвана от Белгия (39,2 €), Швеция (38 €), Люксембург (36,6 €) и Франция (35,6 €). Според данните на Евростат, осреднената цена на разходите за труд за един отработен час само в рамките на индустрията е достигнал 26,6 евро, в сферата на услугите - 25,8 евро и в строителството - 23,3 евро. Трябва да се има предвид, че разходите за труд са съставени от заплати и от непреки разходи за труд като социално осигурителните вноски от страна на работодателите. Делът на непреките разходи за труд в целия Европейски съюз е достигнал през миналата година 23,0% от общите почасови разходи, като най-нисък е бил делът в Малта (6,6%) и най-висок във Франция (33,2%). За България този дял през 2016-а година е сравнително нисък и в размер на 15,8% от общите почасови разходи за труд, като се е повишил със 7,8% спрямо 2015-а година. Почасовите разходи за труд през миналата година в рамките на целия ЕС са нараснали спрямо 2015-а година с 1,6% (от 29,4 € до 29,8 € на час), като логично най-солиден скок на годишна база в тези разходи е отчетен в Румъния (с 12,7% от 4,9 € до 5,5 €) и в нашата страна (със 7,8% от 4,1 € на час през 2015-а до 4,4 € през 2016-а). Според Евростат, разбивката на почасовите разходи за труд в България по отделните сектори на икономиката показва, че през миналата година те са били най-високи в сферата на услугите (4,7 евро на час, нараствайки с 9,1% на годишна база), следвана от индустрията (4,2 €, повишавайки се с 8,2% спрямо 2015-а) и най-ниски в строителството (3,6 € на час, нараствайки на годишна база със 7,1%).
Източник: econ.bg (07.04.2017)

Средната заплата надхвърли 1000 лева през декември 2016 г. През декември 2016 година средната заплата се е покачила с 8% спрямо 2015 година и достига 1012 лева, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) в статистиката за ключовите показатели за развитието на България през последното тримесечие на миналата година. Според тях произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) в периода възлиза на 25,8 млрд. лева, което означава, че на човек от населението се падат по 3 616 лева от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1,81368 лева за 1 щатски долар БВП възлиза на 14,225 млрд. долара и съответно на 1994 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП е 13,191 млрд. евро, като на човек от населението се падат 1849 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 3,4% на БВП през четвъртото тримесечие на 2016 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0,9% спрямо третото тримесечие на 2016 година. Според статистиката през последните три месеца на 2016 година разходите на работодателите у нас са се покачили с 8% спрямо същия период на 2015 година. Най-голямо е увеличението в сектора на услугите – 9,4%, в индустрията – 8,1%, а в строителството – 2,2%. От бизнес анкетите на НСИ през март 2017 г. се разбира, че 23,5% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, който затруднява дейността им. През четвъртото тримесечие на 2016 година безработните лица са били 214 хиляди, а коефициентът на безработица – 6,7%. Спрямо същия период на 2015 година се наблюдава намаление на безработните с над 46 хиляди, което означава, че коефициентът е намалял с 1,2%. Общият брой на заетите лица на пазара на труда на възраст 15 и повече навършени години е над 3 милиона. Работещите мъже над 15 години са 1,612 милиона, а жените – 1,393 милиона. Средният дял на заетите лица над 15 години в България е 49,2%. От публикувания доклад става ясно още, че за месец януари 2017 г. износът на България възлиза на 1,9 млрд. евро, което е равно на 3,9% от брутния вътрешен продукт на страната. Експортът се повишава с 255,6 млн. евро, което е 15,5% увеличение в сравнение с януари 2016 година. Вносът в страната ни за януари 2017 година е 2,053 млн. евро, което прави 4,2% от БВП. Импортът отбелязва ръст с 403,3 млн. евро, което е увеличение с 24,4% на годишна база. Преките чуждестранни инвестиции в страната, по предварителни данн, се увеличават с 54 млн. евро за януари 2017 година при положителна стойност от 28,1 млн. евро за януари 2016 година. Преките инвестиции в чужбина за януари 2017 година се повишават с 2,4 млн. евро (при ръст от 1,4 млн. евро за януари миналата година). Външнотърговското салдо от стоки и услуги през четвъртото тримесечие на 2016 г. е отрицателно. Вносът и износът на стоки и услуги отбелязват ръст съответно с 5,5% и 6,8% в сравнение с последното тримесечие на 2015 година (според сезонно изгладените данни), показват данните на НСИ.
Източник: Инвестор.БГ (07.04.2017)

Промишленото производство през януари намалява с 1,2% на годишна база Календарно изгладеният индекс на промишленото производство през януари регистрира спад от 1,2% на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с януари 2016 година намалението на промишленото производство, отчетено в преработващата промишленост, е с 3,7%, а в добивната промишленост – с 2,8%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, е отчетено увеличение от 6,9%. Календарно изгладените данни показват намаление от 10,3% на строителната продукция през януари 2017 г. в сравнение със същия месец на миналата година. На годишна база понижението на строителната продукция през януари 2017 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от отрицателния темп при гражданското/инженерното строителство, където спадът е с 13,5%, а при сградното строителство намалението е със 7,5%. През януари оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 4% спрямо същия месец на предходната година. На годишна база оборотът нараства по-значително при: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника – с 24%, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 22%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки – с 12,1%, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 11,3%. Намаление е регистрирано при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали – с 9%, и в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 4,1%.За индивидуално потребление на населението през четвъртото тримесечие на 2016 г. се изразходват 72,2% от произведения БВП, като реалното увеличение на показателя спрямо съответното тримесечие на 2015 година е 1,7%, показват сезонно изгладените данни, отчетени от НСИ. През февруари хармонизираният индекс на потребителските цени се увеличава с 0,9% в сравнение със същия месец на 2016 година. Най-голямо намаление на цените е регистрирано в групата „Съобщения” - с 5,7%. През четвъртото тримесечие на 2016 г. индексът на цените на жилищата нараства с 8,1% в сравнение със същото тримесечие на 2015 година. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари 2017 година се увеличава с 2,9% в сравнение със същия месец на 2016 година. Нарастване на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 13,9%, в преработващата промишленост - с 5,4%, а намаление е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,2%. По данни от конюнктурната анкета през март 2017 г. мениджърите предвиждат продажните цени в промишлеността да запазят равнището си през следващите три месеца. Те обаче смятат, че през март в сравнение с февруари ще има понижение с 1,4 пр.п. на осигуреността на производството с поръчки от чужбина.
Източник: Инвестор.БГ (07.04.2017)

Промишленото производство нарасна с 5% Промишленото производство има 5% ръст през февруари спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. Ръст на промишленото производство е отчетен в добивната промишленост - с 14,9%, в преработващата промишленост - с 5,3%, и в производството и доставката на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,6%. По-значително увеличение в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 34%, производството на основни метали - с 30,2%, на метални изделия - с 13,9%, и на химични продукти - с 10,6%.
Източник: Стандарт (11.04.2017)

Сградното строителство изненада с висок растеж Обемът на сградното строителство е нараснал с 8.3% през февруари спрямо същия месец на предходната година. Това е първият отчетен ръст за изминалите 14 месеца. Всъщност, строителството на жилищни сгради потъва постоянно от началото на 2009 г. Изключение бе 2015 г., когато заради ударното усвояване на европари, сградното строителство растеше. При гражданското строителство обаче спадовете продължават. През февруари потъването е с около 10% на годишна база. Тук влияние продължава да оказва слабия старт на новия програмен период. Липсата на достатъчно готови проекти, както и забавянето на някои големи обекти, финансирани изцяло от държавния бюджет, продължават да влияят негативно на статистиката за строителната продукция. Благодарение на високия растеж при сградното строителство, през февруари статистиката отчита минимален общ спад на цялото строителство от 0.5%. /economic.bg
Източник: Други (11.04.2017)

Онлайн продажбите се увеличиха с 26,5% Търговията по интернет набира все по-голяма скорост. Общият оборот в търговията на дребно през февруари нарасна с 3,8% спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. На този фон продажбите чрез поръчки по пощата, телефона или интернет скачат с 26,5%, или близо 7 пъти по-бързо. Сериозно увеличение се отчита и при търговията на дребно с лекарства - с 11%, както и с компютърна и комуникационна техника - с 10,7%. Продажбите на текстил, облекло и обувки нарастват с 8,3%, а на храни, напитки и цигари - с 6,4%. Спад е регистриран при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 9,3%.
Източник: Стандарт (11.04.2017)

Износът нарасна с 12,7% за 2 месеца Износът на страната нарасна с 12,7% за първите два месеца на годината, обявиха от НСИ. След като през януари експортът се увеличи с 9,1%, през февруари ръстът е доста по-голям - с 16,3%. Така общо за два месеца експортът е на стойност 7,787 млрд. лв. Сериозният ръст на износа се дължи на страните извън ЕС. За два месеца експортът за тях е скочил с 20% до 2,832 млрд. лв., докато за страните от ЕС износът се увеличава с 8,9% до 4,955 млрд. лв. Вносът скача с още по-бързи темпове от износа - с 18,5% за два месеца и заедно с разходите за транспорт и застраховки достига 8,644 млрд. лв. Това е добър знак, защото по-голямата част от вноса е на материали, които се преработват, или на машини и оборудване. Затова сериозният ръст на вноса и на износа показва, че икономиката в страната се раздвижва. Ако тази тенденция продължи, ще доведе до по-сериозен ръст на БВП от очакваните от Министерството на финансите 3%. Най-сериозен ръст на износа за първите два месеца на годината има към Гибралтар - с 13400% до 27 млн. лв. Явно Гибралтар отново става привлекателна офшорна дестинация, след като за януари и февруари 2016 г. експортът до там беше свит до 0,2 млн. лв. На второ място по ръст е износът за Индия - с 352% до впечатляващите 68,7 млн. лв. Много сериозно нараства и експортът за Египет (с 255,6% до 278,8 млн. лв.), Република Южна Африка (с 235,2% до 23,8 млн. лв.), Намибия (с 126,3% до 25,8 млн. лв.) и Мароко (с 119,7% до 26,8 млн. лв.). За първите два месеца на годината най-много се увеличава вносът от Иран (със 718,2% до 63 млн. лв.), Грузия (със 173,8% до 86,8 млн. лв.) и Египет (със 118,5% до 141,8 млн. лв.).
Източник: Стандарт (11.04.2017)

Жилищата в София поскъпнаха с 15% Жилищата в София поскъпнаха общо с 11,6% за година. Но има огромна разлика в движението на цените на апартаментите старо строителство и имотите в новите сгради, става ясно от данните на НСИ. През четвъртото тримесечие на 2016 г. цените на съществуващите апартаменти в София са скочили с над 15% спрямо същия период на предходната година. А при новото строителство увеличението е само с 4,6%. Явно търсенето на имоти, старо строителство, е много по-голямо от предлагането, което води до повишаване на цените на реализираните сделки. До голяма степен това се дължи на факта, че много от новите апартаменти се правят с по-малки стаи, докато хората търсят простор и удобство. Възможността да паркираш автомобила си близо до блока и дори наличието на парко място също е от решаващо значение при избора на апартамент, коментират брокери. И макар блоковете в старите жилищни квартали да са без лично място за паркиране, край тях има достатъчно пространство за автомобила.
Източник: Стандарт (11.04.2017)

Харчим 1,2 млрд. лв. годишно за пътувания Българите дават все повече пари за пътувания в чужбина. А родните хотели печелят повече от посещенията на чужденци, отколкото от нощувки на българи. През 2016 г. за пътувания в страната и чужбина българите са похарчили общо 1,279 млрд. лв., сочат данните на НСИ. От тях само 100 млн. лв. са бил за професионални пътувания. А останалите 1,17 млрд. лв. са били разходи за лични екскурзии, почивки, гостуване на роднини, посещение на спортни и музикални мероприятия и т.н. За лични пътувания в страната сме похарчили 751,9 млн. лв., а 418,8 млн. лв. са разходите за пътувания зад граница. При пътуванията в страната за хотели сме дали общо 373 млн. лв., което е под 50% от всички разходи. Останалите са за транспорт, храна и посещения на забележителности. Хотелите като цяло печелят повече от чужденци, отколкото от българи. От общо 1,229 млрд. лв. годишни приходи от нощувки на местата за настаняване, 891,8 млн. лв. са похарчени от чужденци. Което е над два пъти повече от похарчените от българи пари за хотели.
Източник: Стандарт (11.04.2017)

България се е стопила с 52 000 души само за година В края на декември 2016 г. населението на България е 7 101 859 души, което е 1,4% от населението на Европейския съюз. Според данните на Националния статистически институт за „Население и демографски процеси през 2016 г.”, оповестени днес, процесът по намаляване и застаряване на населението на България продължава. В сравнение с 2015 година населението намалява с 0,7% или с 51 952 души. Мъжете са 3 449 978 или 48,6% от населението на страната, а жените 3 651 881 или 51,4% от населението. На хиляда мъже се падат по 1059 жени. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 472 116, или 20.7% от населението на страната. В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. - с 3.8 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.1%, а на мъжете - 17.2%.
Източник: actualno.com (13.04.2017)

Населението у нас продължава да намалява и застарява, като темповете на тези негативни тенденции се забързват в последните години. През 2016 г. сме се стопили с близо 52 хил. и според официалната статистика към края на декември у нас живеят 7 101 859 души. Това показват демографските данни за миналата година, оповестени от Националния статистически институт. Най-късно през 2020 г. българите официално ще бъдат под 7 млн. души, което не се е случвало от годините около края на Втората световна война, прогнозираха специалистите. Положителните констатации за миналата година са, че намалява детската и общата смъртност и се увеличава средната продължителност на живота. Въпреки подобрението обаче страната ни остава видимо зле в това отношение на фона на другите в ЕС - по-висока детска смъртност има само в Румъния, а пък по-ниска продължителност на живота - само в Литва и Латвия. "Темповете на подобряване на тези тенденции не са достатъчни, което означава, че имаме проблеми в бита и здравеопазването", коментира председателят на НСИ Сергей Цветарски. За периода 2014-2016 г. средната продължителност се е повишила леко до 74.7 години, но това само наваксва срива от предходните години. Средно мъжете живеят 71.2 г., а жените - 78.2 години. Другата трайна демографска тенденция е застаряването. Почти 21 на сто от хората са на над 65 години, като техният дял се увеличава всяка година. По региони обаче картината е още по-тревожна, защото във Видинско вече 29 на сто от населението са в третата възраст. В област Габрово ги гонят с 28 на сто, а в Кюстендил и Ловеч - с по 26.4%. "Смята се, че когато този процент стигне 30 на сто, вече е опасно за социалните системи. Очакваме, че през 2050 г. средно за страната населението над 65 г. ще е 30 на сто", обясни шефката на демографската дирекция Магдалена Костова. На другия полюс са столицата, където възрастните хора са най-малко - 17 на сто, и Варна - 18 на сто. Дисбалансът между областите у нас се задълбочава - много региони се обезлюдяват за сметка на няколко големи града. У нас от 2015 г. вече има само шест града с население над 100 хил. души (след изпадането на Плевен). В София, Пловдив и Варна живеят 35% от българите. Столицата единствена успява да увеличи жителите си - във всички останали области населението намалява. 96 хил. българи са се преместили от едно в друго населено място през годината. Те са намалели с около 23 хил. спрямо 2015 г. Логично от тях най-много са станали столичани (18 400). Привлекателни се оказват и Благоевград (със 7% от преселилите се) и Пловдив - с 6%. В последните години и градове по морето като Несебър, Бургас и др. увеличават населението си, но не заради вътрешната миграция, а защото в тях се заселват предимно руснаци, посочиха от НСИ. Без нито един жител миналата година са 157 населени места, като най-много са в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. По-притеснителното обаче е, че в 22 на сто от всички населени места в страната, или в общо 1148, живеят между 1 и 49 души, основно пенсионери, което означава, че и те са на изчезване, коментират от статистиката. В област Видин вече живеят едва 89 хил. души, или 1.3 на сто от хората у нас, а пък в столицата по официалните данни има близо 1.324 млн. души, което е 18.6 на сто от населението. СЕМЕЙСТВА Миналата година намалява броят на родените деца - до 65 хил. бебета, или с около 970 по-малко спрямо 2015 г. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, столицата - 10.2‰, Варна и Бургас - по 9.6‰. Една негативна тенденция, която в последните години се успокояваше, миналата година отново се е засилила - увеличили са се бебетата, родени от деца под 18 години - със 168 до 3249 бебета. Устойчивата тенденция за увеличаване на децата, които се раждат в семейства без брак, се проявява и м.г. - почти 59 на сто от бебета са родени в такива семейства, но пък за 77 на сто от тях има данни за бащата, което означава, че родителите живеят на семейни начала. Броят на сключените бракове намалява до 26 800, а разводите се увеличават леко - до 10 600. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.7 години. МИГРАЦИЯ 30 570 души официално са сменили българския си адрес с чужд - с около 1000 повече от 2015 г. Всеки втори от емигриралите е на възраст между 20 и 39 г. Най-предпочитани дестинации са Германия (22%), Обединеното кралство (15.5%) и Испания (12%). Дошлите да живеят у нас - имигранти и завърнали се сънародници, са общо над 21 200 души. От чужденците най-много са се преселили от Турция (22.5%), Русия (15%) и Украйна (7%).
Източник: Сега (13.04.2017)

През март Националният статистически институт отчете дефлация от 0.5%. Данните, публикувани днес от НСИ, показват, че така инфлацията от началото на годината е 0.8% а годишната (март 2016 - март 2017) е 1.9% Средногодишната инфлация за периода април 2016 - март 2017 г. спрямо април 2015 - март 2016 г. е минус 0.2%. През третия месец от годината са поевтинели храните и безалкохолните (с 0.5%), алкохолът и цитарите (0.1%), облеклото и обувките (0.9%), жилищните разходи - вода, ток, газ и др. горива (0.2%), обзавеждането и домакинските уреди (0.2%), транспортът (0.2%), съобщенията (1.1%). При здравеопазването цените остават на равнището си от миналия месец, а увеличение се отбелязва при образованието (с 0.4%) и в категорията "Разнообрази стоки и услуги" - също с 0.4%. През март 2017 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: облекло и обувки - съответно с 0.8 и 1.2%, течни горива за битови нужди - с 0.1%, въглища - с 2.8%, дърва за отопление - с 1.0%, хладилници - с 1.0%, готварски печки - с 1.3%, прахове за пране - с 1.0%, дизелово гориво за ЛТС - с 0.1%, международни полети - с 16.5%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания - с 6.0%, услуги по краткосрочно настаняване - с 4.4%, козметични продукти - с 0.7%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: газообразни горива за битови нужди - с 2.0%, мебели - с 0.5%, препарати за почистване на съдове - с 1.6%, автомобилен бензин А98Н - с 0.1%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 4.8%, градинарство и цветарство - с 1.8%, кина, театри, концерти - с 1.6%, ресторанти и кафенета - съответно с 0.1 и 0.4%, продукти за лична хигиена - с 3.2%, застраховки - с 1.5%, и други. През март 2017 г. цените на стоматологичните услуги са се увеличили с 0.1%, а цените на лекарските услуги и на лекарствените продукти остават на равнището от предходния месец.
Източник: Банкеръ (13.04.2017)

Промишлените предприятия у нас ще свият инвестициите си тази година с над 7% Плановете на промишлените предприятия в България през 2017 г. са за свиване на инвестициите със 7,4% спрямо направените през предходната година, показват резултатите от проведената от Националния статистически институт (НСИ) анкета за инвестиционната активност. През март националната статистика проведе регулярното бизнес наблюдение на инвестиционната активност сред промишлените предприятия, което показва както реализираните от тях инвестиции през 2016 г., така и какви са инвестиционните им планове през тази година. По данни от изследването разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2016 г. са с 1,6% по-малко в сравнение с 2015 година. В общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през тази година делът на частния сектор е 85,5%, като мениджърите от този сектор предвиждат намаление на инвестиционните си програми с 11,2% в сравнение с 2016 г. По основни производствени групировки най-голям относителен дял в инвестициите през 2017 г. се очаква да формира производството на стоки за междинно потребление (44,1%), при което се предвижда ръст от 5,9% спрямо предходната година. На второ място по прогнозен обем на инвестициите са енергетичните и свързаните с водата сектори (с относителен дял от 27,2%), при които също се очаква увеличение (с 9,9%) в сравнение с миналата година. Следва производството на недълготрайни потребителски стоки, което е с относителен дял от 15,4%, като предвижданията на мениджърите са за свиване на инвестиционните програми с 37% спрямо предходната година.
Източник: Инвестор.БГ (18.04.2017)

Безработицата през март с първи спад от началото на годината Безработицата в България през март се понижава с 0,2 процентни пункта до 8% спрямо февруари, отчита Агенцията по заетостта. Това е първи спад на показателя от началото на годината, след като през първите два месеца остана стабилен на ниво 8,2 на сто. В сравнение с март миналата година безработицата се свива с 1,9 процентни пункта. През третия месец от годината броят на регистрираните безработни в бюрата по труда е 261 771, като намалява със 7 871 души спрямо предходния месец и с 62 538 души (19,3%) на годишна база. През март работа са започнали общо 23 262 безработни, от които 22 170 – на първичния пазар на труда. В субсидирана заетост са включени 1 092 безработни. От тях 628 лица са започнали работа по програми и мерки, финансирани от бюджета. По схеми с евросредства на работа са постъпили 464 безработни. В бюрата по труда са заявени 22 592 свободни работни места на първичния пазар. От тях частният сектор е обявил 18 824, които са 83,3% от всички заявени свободни работни места на първичния пазар през месеца. В сравнение с февруари заявените свободни работни места на първичния пазар се увеличават с 50% или със 7 532 броя. Най-голямо търсене на работна сила през март е регистрирано в преработващата промишленост (4 774 места). Следват хотелиерството и ресторантьорството (4 472), търговията (3 177), селското стопанство (2 411), транспорта, складирането и пощите (1 583), операциите с недвижими имоти (1 364), строителството (1 042), административните и спомагателни дейности (1 008). Най-търсените професии в бюрата по труда през март са тези, свързани с предоставяне на персонални услуги, както и персонал за хотелиерството и ресторантьорството. Търсят се и оператори на машини в преработвателната промишленост, шивачи, квалифицирани работници в промишлеността (заварчици, шлосери, автомонтьори), общи работници в строителството, продавачи и касиери в търговията, шофьори, монтажници. От специалистите с висше образование най-търсени са учителите и преподавателите, следват инженерите, медиците и стопанските специалисти, посочват от Агенцията на база данните от бюрата по труда.
Източник: Инвестор.БГ (18.04.2017)

България се представя слабо в социалното развитие, сочи доклад на БСК България се представя много добре в макроикономически план, но изостава силно в показателите на социалното развитие, сочи доклад със статистически данни "10 години България в ЕС", разпространен от Българската стопанска камара. Сравнена с Унгария, Словакия, Македония, Румъния и Сърбия, страната ни се представя силно по отношение на макрокритериите и получава най-високата оценка (1 от общо 6), но в сферата на социалното развитие е на предпоследната 5-а позиция. Според данните за десетилетие България се е изкачила от 79-а на 50-а позиция в класацията по конкурентоспособност на Световния икономически форум, а българският износ е нараснал над 2 пъти при средногодишен ръст от 8%. Като дял от БВП експортът се е увеличил от 41.8% през 2007 г. на 51.3% през 2015 г. През същия период вносът расте средногодишно с 4.6% и като цяло макрокономическите показатели на страната се развиват позитивно за последните 10 години.
Източник: Капитал (19.04.2017)

Годишният общ доход нараства с 5.3% през 2016 г. През 2016 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 5 167 лв. По данни на НСИ той нараства с 4.3% на годишна база, а за периода 2008-2016 г. се увеличава 1.5 пъти. Реалните доходи на домакинствата нарастват с 5.2 на сто. За периода 2008-2016 г. Доходът от работна заплата се увеличава с 3.0%, като през 2016-а той се повишава 1.5 пъти спрямо 2008 година. Доходите от пенсии нарастват с 11.4 на сто на годишна база. Тези от самостоятелна дейност обаче намаляват с близо 11%, въпреки че спрямо 2008-а се повишават 1.2 пъти. Доходът от трудова дейност извън работната заплата намалява с 5.1%, докато в сравнение с 2008 г. намалението е 12.3 на сто. Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) се увеличават с 4.7% спрямо 2015 г. и нарастват 1.3 пъти. Доходът от работна заплата през 2016 г. е 2807 лв. средно на лице от домакинство. Относителният дял на работната заплата в общия доход е 54.3%, което е с 0.7 процентни пункта по-малко в сравнение с 2015 година. През миналата година доходите от социални трансфери са 1611 лв. средно на лице от домакинство и се увеличават в номинално изражение 1.7 пъти спрямо 2008 г., а относителният им дял в общия доход нараства с 4.1 процентни пункта. Доходите от всички социални трансфери формират 31.2% от общия доход на домакинствата. В тази позиция от доходите на домакинствата доминират пенсиите. През 2008 г. доходът от пенсии е 810 лв. и достига 1 432 лв. средно на лице през 2016 година. Относителният дял на доходите от пенсии през 2016 г. е 27.7% от общия доход на домакинствата, което е с 1.7 процентни пункта повече спрямо 2015 година. Доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в номинално изражение показват колебания през годините, посочват от НСИ. През 2016 г. доходът от самостоятелна заетост средно на лице от домакинство е 319 лв. , а относителният му дял в общия доход на домакинствата e 6.2% и намалява с 1.0 процентен пункт в сравнение с 2015 година. При дохода от трудова дейност извън работната заплата тенденцията също е променлива - намалява в периода 2008-2011 г., след което нараства през следващите две години, а след 2013 г. има отново намаление. През 2016 г. доходът от трудова дейност извън работната заплата средно на лице от домакинство е 150 лева. Относителният дял на този доход е 2.9% и намалява спрямо 2015 г. с 0.3 процентни пункта. Разходите на домакинствата През 2016 г. българските домакинства са изразходвали 4755 лв. средно на лице, което е с 1.9% повече в сравнение с 2015 година. За периода 2008 - 2016 г. разходите на домакинствата се увеличават 1.5 пъти. За храна са изразходвани 1464 лв. средно на лице от домакинството. През 2016 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход е 30.8%, което е с 0.5 процентни пункта по-малко в сравнение с 2015 г. и с 5.8 процентни пункта спрямо 2008 година. През 2016 г. разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива , жилищно обзавеждане и поддържане на дома), са 856 лв. средно на лице от домакинство, което е с 2.0% повече спрямо 2015 година. В сравнение с 2008 г. тези разходи са се увеличили 1.5 пъти, което се дължи предимно на разходите за електроенергия и горива. Увеличение в номинално изражение на годишна база има при разходите за: данъци - с 6.9%, здравеопазване - с 6.0%; съобщения - с 4.5%, социални осигуровки- с 4.4%, и облекло и обувки- с 4.2%.
Източник: Банкеръ (19.04.2017)

Продажбите на нови коли в България продължават да растат, при това с още по-бърз темп. През март в страната са продадени 3005 автомобила, което е с 34,8% повече от същия месец на миналата година, сочат данните на Европейската асоциация на автомобилните производители. За сравнение, през февруари ръстът на продажбите на нови коли в България беше 8%. Добрите резултати през март поставят страната ни на второ място в ЕС по ръст на продажбите. Преди нас е само Гърция, където увеличението е с 49,5% до 9 445 реализирани автомобила. Веднага след нас се нареждат Унгария (ръст с 32,2%) и Хърватия (+31,5%). За първите три месеца на годината в България са продадени 6 607 нови коли, което е ръст с 22,4% на годишна база. Което отново ни поставя на челна позиция с престижното 6-то място в ЕС по ръст на сделките. Преди нас са Гърция (+37,7%), Румъния (27,5%), Унгария (+23,6%), Холандия (22,8%) и Хърватия (+22,7%). Оказва се, че началото на 2017 г. е много добро за вносителите на нови автомобили в България. Сред причините за това е, че хората и фирмите се чувстват по-уверени в приходите си, което им позволява да отделят пари за нови коли. Общо за Европа ръстът на покупките на нови коли също се ускорява и през март достига 11,2%. Само за месец в Европа са реализирани 1,891 нови автомобила. За първите три месеца на годината в Европа са купени 4,141 млн. коли, което е ръст с 8,4% на годишна база. Най-много автомобили за тримесечието са продадени в Германия (844 хил., увеличение с 6,7%), Великобритания (820 хил., +6,2%), Италия (582 хил., +11,9%) и Франция (541 хил., +4,8%).
Източник: Стандарт (20.04.2017)

Цените на стоките у нас се понижават Цените на стоките у нас се понижават през март. Намалението на потребителските цени е с 0,5 на сто спрямо февруари, отчита европейската статистическа служба Евростат. По данни на статистиката спрямо март миналата година се отчита инфлация от 1%. За предходния месец най-ниските нива на потребителските цени на годишна база са регистрирани в Румъния (0,4%), Ирландия и Холандия, като и при двете страни е 0,6 на сто. Най-високите стойности се установени в Латвия (3,3%), Литва (3,2%) и Естония (3,0%). Като цяло годишната инфлация в еврозоната се забавя до 1,5% през март спрямо 2 на сто през февруари. Годишната инфлация в Европейския съюз е 1,6% през март 2017 г., като се забавя спрямо 2 на сто, които бяха отчетени месец по-рано. За сравнение обаче през третия месец на предходната година инфлацията е била 0%. Общата картина за Европейския съюз показва, че в сравнение с февруари 2017 г., годишната инфлация е намаляла в седемнадесет държави членки, останала е стабилна в шест страни и се е повишила в пет. Влияние върху инфлацията в еврозоната оказват горивата за транспорта (+0,48 процентни пункта), горивата за отопление (0,11 процентни пункта) и зеленчуците (0,08 процентни пункта), докато телекомуникациите и пакетните почивки отчитат спад с 0,09 пр.п. всеки. При дрехите понижението е с 0.05 пр. п.
Източник: Монитор (20.04.2017)

Пет сектора - земеделие, търговия на дребно, строителство, енергетика и търговия с метали са отчели най-големи обороти в страната през 2015-та, сочи анализ на "Koфac Бългapия". Според данните продажбите във всеки един от посочените сектори надхвърля 15 млрд. лева. Като за 2015-та най-голям оборот е реализиран при търговията на дребно - 37.1 млрд. лева. Ha втopo мяcтo ce нapeждa зeмeдeлиeтo. Общo 17 166 агро?oмпaнии ca peгиcтpиpaни, ?aтo paзвивaщи ceлc?ocтoпaнc?a дeйнocт, като тexните пpoдaжби зa cъщата година са близo двa пъти пo-мaлъ?и oт тези в тъpгoвиятa нa дpeбнo - 19.5 млрд. лeвa. А обopoтът нa вcич?и 33 004 фиpми в cтpoитeлcтвoтo e c 5 млн. лв. пo-мaлъ?. Само тoп 10 нa нaй-гoлeмитe ?oмпaнии в ce?тopa ca реализирали 2.75 млрд. лв. пpeз 2015 гoдинa. B тoп 5 нa ce?тopитe c нaй-крупни пpoдaжби влизa и eнepгeти?aтa, ?ъдeтo оборотът е нapacнaл c 4% през 2015-та дo 17.1 млрд. лeвa. Последни в класацията с оборот от 15.1 млрд. лв. за посочената година се нареждат 6622-те фирми от сектор производство на метали. От анализа на "Кофас" става ясно още, че сред най-многобройните компании у нас - строителните - 9067 са с висока степен на риск от неплатежоспособност. При земеделието делът на дружествата в подобен риск също е висок - 2784.
Източник: Сега (21.04.2017)

Над 90% от българите живеят в дом от времето на социализма Въпреки огромния бум в строителството след промените се оказа, че българинът живее предимно в жилища, изградени по времето на социализма. Това показаха данните на НСИ за 2016 г., според които над 92% от домакинствата живеят в апартаменти и къщи, градени преди 1990 г. Две трети от домовете, или 72.3%, са вдигнати в периода 1961-1990 г. - годините на т.нар. индустриално строителство, когато се оформят големите квартали спални като софийските "Люлин" и "Младост". Както е характерно за повечето източноевропейски държави, огромен процент от населението обитава собствено жилище. У нас това се отнася за близо 90% от домакинствата и заедно с Румъния сме в челото на ЕС по този показател. Затова не е чудно, че живеещите под наем са едва 4 на сто. Любопитното обаче е, че има едни 6.3 процента българи, които ползват жилище, без да плащат - обикновено благодарение на приятели, роднини или близки, които живеят в чужбина. Често това е предпочитан вариант - да се довериш на близки, които ще пазят апартамента, макар и да не печелиш от него. Въпреки бума при строежа и покупката на ваканционни имоти тип "втори дом", селски къщи или вили второ жилище притежават едва 8.2% от домакинствата. Друг любопитен факт наред с това, че живеем предимно в стари къщи и панелки, е, че по-малко от една пета от българите се отопляват на ТЕЦ. На практика само 19.6% от семействата имат централно парно, макар че заедно с новото строителство делът им расте - въпреки недоволството на клиентите на топлофикациите със сметките и неефективната система на разпределение на топлинната енергия в големите жилищни блокове. А как е благоустроен животът на хората в градовете и селата? С ток, ВиК, баня и тоалетна в жилищата са над 75% от домакинствата, като от 2008 г. насам този дял нараства постепенно. Но в селата над 60% от къщите нямат централна канализация, докато в градовете това се отнася за под 3% от обитателите. Данните на НСИ разкриват и неприятна тенденция - в селата жилищата без електричество са се увеличили от 0.1% през 2008 г. на 0.8% през 2016 г. Това е ясен знак, че политиките за повишаване качеството на живот дори и с европейското финансиране, което се налива в българските села, не са ефективни. И не е чудно, че тенденциите на обезлюдяване заради ниския стандарт се засилват. ИМОТИ През 2016 г. цените на жилищата са се повишили с 8.1% годишно, или два пъти по-бързо от 2015 г., сочат данните на НСИ. Средната цена е над 500 евро/кв. м. Жилищният пазар след кризата се възстановява. Цените бяха достигнали дъното през 2013 г. и оттогава постепенно се увеличават, сочи доклад на "Индъстри уоч". Според анализаторите обаче цените още са с 220 евро/кв. м по-ниски от пиковите стойности преди кризата. Затова икономистите смятат, че има мегдан за още поскъпване на жилищата.
Източник: Сега (24.04.2017)

Бългapитe, ?oитo изпитвaт cepиoзни мaтepиaлни зaтpyднeния, ce yвeличaвaт и cтpaнaтa ни ce yтвъpждaвa ?aтo лидep в Eвpoпeйc?ия cъюз (EC) пo дял нa нaceлeниeтo c финaнcoви пpoблeми, пo?aзвaт дaнни нa eвpoпeйc?aтa cтaтиcтичec?a cлyжбa Eвpocтaт, цитиpaни oт іnvеѕtоr.bg. ?peз 2015 г., oт?oгaтo ca пocлeднитe дaнни нa eвpocтaтиcти?aтa зa Бългapия, oбщo 2,468 млн. дyши y нac ca изпитвaли cepиoзни мaтepиaлни зaтpyднeния. Дeлът им дocтигa 34,2% oт нaceлeниeтo cпpямo 33,1% пpeз 2014 г. - нaй-виco?ият cpeд дъpжaвитe в блo?a. Зa cpaвнeниe, cpeднoтo зa EC нивo e 8,1% пpeз 2015 г., ?aтo нaмaлявa дo 7,8% пpeз 2016 г. Teндeнциятa в EC e дeлът нa xopaтa c мaтepиaлни зaтpyднeния дa нaмaлявa oт 2012 г. нacaм, ?oгaтo зaпoчнaxa дa oтшyмявaт eфe?титe oт глoбaлнaтa финaнcoвa ?pизa, ?oятo пpepacнa в дългoвa ?pизa в eвpoзoнaтa. ?oчти 39 млн. дyши в EC ca изпитвaли мaтepиaлни зaтpyднeния пpeз минaлaтa гoдинa. Pyмъния e нa втopo мяcтo в EC пo дял нa нaceлeниeтo в мaтepиaлни зaтpyднeния. ?peз минaлaтa гoдинa тoй ce e yвeличил дo 23,8% oт 22,7% пpeз 2015 г. Гъpция e тpeтa c 22,2% oт нaceлeниeтo, a Унгapия e чeтвъpтa c 16,2%. Haй-ниcъ? e дeлът нa xopaтa c мaтepиaлни зaтpyднeния във Финлaндия – 2,2%, Xoлaндия – 2,7%, Aвcтpия – 3%, Гepмaния – 3,9%, Фpaнция – 4,4%.
Източник: 24 часа (24.04.2017)

30 млн. лв. излишък в сектор „Държавно управление“ 30 млн. лв. е отчетеният бюджетен излишък в сектор „Държавно управление“, което е 0,03% от БВП, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2016 г. В подсектор „Централно управление“ обаче се наблюдава дефицит от цели 44 млн. лв., или 0,05 на сто от БВП. Статистиката сочи, че подсектор „Место управление“ е реализирал излишък от 52 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ - от 21 млн. лв. Общият дълг на страната ни за миналата година е в размер на 27,3 млрд. лв., или 29,5% от БВП. Както „Монитор“ вече писа, според данни на Министерството на финансите (МФ) се очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към месец март 2017 г. да бъде положително в размер на 1,062 млрд. лв. Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 март 2017 г. от централния бюджет, възлиза на 213,7 млн. лв.
Източник: Монитор (25.04.2017)

Държавният дълг на страната за 2016 г. е 27.21 млрд. лева По предварителни данни на Националния статистически институт през 2016 г. институционален сектор "Държавно управление” отчита бюджетен излишък от 30 млн. лв., или 0.03% от БВП. Дефицитът в подсектор "Централно управление” е в размер на 44 млн. лв. - 0.05% от БВП. Подсектор "Местно управление” е реализирал излишък от 52 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове” - от 21 млн. лева. Дългът на България за 2016 г. е в размер на 27 321 млн. лв., или 29.5% от БВП. Статистическата информация за дейността на институционален сектор "Държавно управление”, включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на ЕС.
Източник: econ.bg (25.04.2017)

Държавният дълг нарасна от 17% на 29% от БВП за четири години През последните четири години държавният дълг е нараснал спрямо брутния вътрешен продукт от 17 на 29.49%. В абсолютна стойност той се е увеличил от 13.978 млрд. лв. през 2013 г. на 27.321 млрд. лв. през 2016 г. За този период БВП на страната ни е нараснал от 82.166 млрд. на 92.635 млрд. лв. Все пак по данни на Евростат България се нарежда сред първите три европейски държави с най-ниски нива на задлъжнялост. В по-добра позиция са единствено Ecтoния (9.5% oт БBП) и Люкceмбypг (20%). В същото време 16 дъpжaви от ЕС имaт дълг, пo-виcoк oт критичното ниво от 60% според критериите от Маастрихт, като най-задлъжняла е Гъpция със 179%. Комбинираният дълг на страните от ЕС към края на 2016 г. е 83.5% от БВП на общността, отчете още Евростат. Година преди това той е бил 84.9% от БВП. В еврозоната дългът е спаднал от 90.3 до 89.2%. Междувременно Министерството на финансите пласира успешно вчера ДЦК за 60 млн. лв. с рекордно ниска доходност от 0.11%. 47% от тях бяха изкупени от банки, 36% от пенсионни фондове и 17% от гаранционни фондове. През 2016 г. България е реализирала бюджетен излишък от 30 млн. лв., което е 0.03% от БВП, показват още данните на статистиката. Още 10 държави от ЕС са били с излишък през миналата година - Люкceмбypг (1.6%), Maлтa (1%), Швeция (0.9%), Гepмaния (0.8%), Гъpция (0.7%), Чexия (0.6%), Kипъp и Xoлaндия (0.4%), Ecтoния и Литвa (0.3%). С бюджетен дефицит около или над критичните 3% са били Иcпaния (-4.5%), Фpaнция (-3.4%), Pyмъния и Beликoбpитaния (-3.0%).
Източник: Сега (25.04.2017)

Печалбата на пенсионноосигурителните дружества нараства с 21% през 2016 г. Пенсионноосигурителните дружества в България приключват отчетната 2016 г. с положителен общ нетен финансов резултат в размер на 58,6 млн. лв., което представлява увеличение с 21% в сравнение с 2015 г. Това показват окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2016 г., публикувани от управление "Осигурителен надзор" на Комисията за финансов надзор (КФН). Информацията е обобщена на база на одитираните годишни финансови отчети, финансовите отчети за надзорни цели към 31 декември 2016 г. и на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в КФН. Данните показват, че общите приходи на пенсионноосигурителните дружества нарастват с 8% за година, като в края на 2016 г. достигат 183,8 млн. лв. Към края на декември броят на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове – универсални, професионални, доброволни и доброволни по професионални схеми – достига 4,5 млн. души, което представлява нарастване с близо 2 на сто спрямо осигурените към края на 2015 г. Средната възраст на осигурените в универсалните пенсионни фондове (УПФ) е 39,3 години, в професионалните - 45,5 години, а в доброволните – 50,8 години. Средният размер на натрупаните средства в УПФ на човек при мъжете е 2,6 хил. лв., а при жените е 2,4 хил. лв. До 59-годишна възраст сумите почти се изравняват – 3,2 хил. лв. за мъжете и 3,1 хил. лв. при жените. При ППФ натрупаните средства от мъжете са повече – средно 3,5 хил. лв., а при жените - 2,7 хил. лв. При доброволните пенсионни фондове мъжете имат натрупани средно 1,7 хил. лв., а жените - 1,3 хил. лв.Акумулираните нетни активи в системата на допълнителното пенсионно осигуряване в края на миналата година се равняват на 10,8 млрд. лв. и регистрират ръст от 15,2% спрямо края на 2015 г. Броят на осигурените лица в универсалните пенсионни фондове нарастват с 2% през 2016 г. до 3,6 млн. души. Лидер по пазарен дял на УПФ по броя на осигурените в тях лица е УПФ „Доверие“ с 27,4%, следван от ЗУПФ „Алианц България“ с 20,7%. Нетните активи на УПФ нарастват с 16% за година до 8,9 млрд. лв. Брутните постъпления от осигурителни вноски нарастват с 6,4% до 1,08 млрд. лв. Средният размер на месечните постъпления от осигурителни вноски на едно осигурено лице в УПФ е 48,3 лв. Броят на осигурените лица в професионалните пенсионни фондове нараства с близо 4% през миналата година до близо 288 хил. души. Лидер по пазарен дял на ППФ по броя на осигурените в тях лица е ППФ „Доверие“ с 23,88%, следван от ЗППФ „Алианц България“ с 15,87%. Нетните активи се увеличават с повече от 12% до 935,5 млн. лв. Брутните постъпления от осигурителни вноски се увеличават със 7% до 100,4 млн. лв. Средният размер на месечните постъпления от осигурителни вноски на едно осигурено лице в ППФ се увеличава с 8% до 88 лв. Броят на осигурените лица в доброволните пенсионни фондове (ДПФ) се увеличава леко с 0,58% до 601 144 души. Лидер по пазарен дял на ДПФ по брой на осигурените лица е ДПФ „Алианц България“ с 35,9%, следван от ДПФ „Доверие“ с 24,6%. Към края на декември 2016 г. нетните активи в ДПФ се увеличават с близо 8% на годишна база до 910,4 млн. лв. Брутните постъпления от осигурителните вноски в ДПФ намаляват с 19% до 99,2 млн. лв. Средният размер на месечните постъпления от осигурителни вноски на човек намаляват с 32% до 69,7 лв. Броят на осигурените лица в единствения доброволен пенсионен фонд по професионални схеми „ДСК - Родина“ намалява с 6,7% до 7,3 хил. души. Нетните активи на фона се увеличават със 17,4% до 11,8 млн. лв. през 2016 г. Брутните постъпления от осигурителни вноски нарастват с 0,94% до 1502 лв., а средният размер на месечните постъпления от вноски на едно лице се понижава леко до 31,19 лв.
Източник: Инвестор.БГ (27.04.2017)

Търговията ни с Германия достигна 6,6 млрд. евро Търговският стокообмен между България и Германия възлиза на 6,66 млрд. евро за 2016 г., съобщи зам.-управителят на Германо-българската индустриално търговска камара Кармен Щрук. За миналата година износът на страната ни за Германия е възлизал на 3,18 млрд. евро, като се отчита ръст от 12% спрямо 2015 г. Германският внос у нас за миналата година пък се равнява на 3,48 млрд. евро, или с 1,1 на сто повече от предходната. Щрук заяви, че според проведената анкета 90% от фирмите членове на камарата биха инвестирали отново в България. Повече от половината търговци дори са на мнение, че износът през следващата година ще се увеличи. Инвеститорите са доволни, че България е член на ЕС, като нито един от участниците не е изразил негативно мнение по време на провежданото проучване. Не така обаче стои въпросът с въвеждането на еврото. 42% искат да бъде въведена единната европейска валута, а 38 на сто са на противоположното мнение. Неефективната публична администрация, правната сигурност и липсата на политическа и социална стабилност, поставят страната ни на едни от последните места в Централна и Източна Европа. По отношение на данъчната тежест и цената на работната ръка България заема челните места сред останалите 15 страни в Европа, където е направена анкетата. „Бизнесът има нужда от стабилност и предсказуемост и политическите турбуленции се отразяват негативно върху икономиката“, бе категорична Щрук.
Източник: Монитор (27.04.2017)

През март депозитите на домакинствата нарастват по-бързо от кредитите Депозитите на домакинствата нарастват с 6.4% през март спрямо същия месец на 2016 г., изтеглените от тях кредити са с 4.7% повече, сочат данните на БНБ, оповестени днес. Към края на март 2017 г. депозитите на неправителствения сектор са 68.573 млрд. лв. (72% от БВП), а годишното им увеличение се ускорява до 8.4% (7.1% към февруари), Депозитите на нефинансовите предприятия са 19.182 млрд. лв. (20.1% от БВП), а увеличението е с 10 на сто. Домакинствата са депозирали в банки 45.546 млрд. лв. (47.8% от БВП), с 6.4% повече, отколкото преди година. През миналия месец процентът на нарастване беше 6.1. В края на март 2017 г. кредитите за неправителствения сектор са 51.014 млрд. лв. (53.6% от БВП) при 50.742 млрд. лв. към февруари 2017 г. (53.3% от БВП). Увеличението е с 3.8% спрямо същия месец на предходната година (месец по-рано увеличението беше с 3.4%). Увеличението на кредитите за нефинансови предприятия се ускорява до 2.5% през март при 1.9% годишно през февруари до 30.758 млрд. лв. (32.3% от БВП). Кредитите за домакинствата са за 18.784 млрд. лв. (19.7% от БВП), с 4.7% повече, отколкото година по-рано. (4.5% годишно повишение през февруари). Увеличението на жилищните кредити за година е с 2.4% (2% през февруари) до 8.848 млрд. лв. Потребителските кредити възлизат на 7.386 млрд. лв. и се увеличават с 3.3% спрямо март 2016 г. (с 3% през февруари).
Източник: Дневник (27.04.2017)

Индустриалното производство расте с 3.2% През февруари 2017 г. индексът на индустриалното производство се повиши до 111.1 пункта, или с 3.2% спрямо януари, пише в месечният икономически обзор на Райфайзенбанк България. В сравнение с предходния февруари той също отбеляза ръст от 3.5%. Неговата месечна динамика за последните дванадесет месеца задвижи средната му стойност за този период леко нагоре - до 114 пункта, надхвърляйки средното ниво от 113 пункта, поддържано от ноември миналата година насам. Ръстът на промишленото производство настъпи въпреки понижените разходи за придобиване на дълготрайни активи в промишлеността през 2016 г., макар и само с 1.6% по-малко в сравнение с предходната година. От страна на строителството, през февруари темпът на спад слабо се понижи до 2.7% на годишна база (-2.8% за януари). От своя страна, оборотът на вътрешната търговия нарасна за четвърти пореден месец през февруари на годишна база – със 7.5%. Повишение се наблюдаваше и в трите сегмента на търговията: продажбите на автомобили и мотоциклети реализираха ръст от 21.4%, оборотът на търговията на едро се ускори със 7.3%, а този на търговията на дребно нарасна с 3.2%.
Източник: Банкеръ (28.04.2017)

Средната заплата в България е нараснала над два пъти за периода 2007-2016 г. За периода 2007-2016 г. средната заплата е нараснала повече от два пъти, отчита Министерството на труда и социалната политика в Деня на труда. За посочения период средната заплата се е повишила от 431 лева до 962 лева, което е увеличение от 123%, коментира служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев при откриването на националната конференция „Заплащане на труда и защита на правата на работното място“, организирана от КНСБ. Само през миналата година средната заплата нараства с 9,5% спрямо 2015 г.. В общо седем икономически дейности, в които работят близо 23% от всички наети, средното възнаграждение е надхвърлило 1 000 лв., добави министърът. Средната заплата е най-висока в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти“ - 2 232 лева. В областта на далекосъобщенията заплатите са нарастват с 10,4% спрямо 2015 г. Следват финансовите и застрахователни дейности със средна работна заплата от 1 709 лева и годишен ръст от 5,1%. В „Производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ е отчетена средна работна заплата от 1 685 лева и ръст на годишна база от 2,2%, показват данните на ведомството. За периода 2010-2017 г. България е и сред страните в Европейския съюз (ЕС) с най-силен ръст на минималното заплащане, посочи Донев. Данни на Европейската фондация за подобряване на условията на живот показват, че най-силно се увеличава минималната заплата в Румъния – 142%, а България е втора с 92%. Следват Унгария (73%) и Естония (62%). Статистиката сочи, че след присъединяването на България към ЕС минималната заплата отбелязва значителен ръст. За периода 2007-2017 г. тя се увеличава със 156% - от 180 лева до 460 лева, отчита още Гълъб Донев. Справедливото заплащане е от ключово значение за намаляване на бедността и за осигуряване на социалното благоденствие, а в последните години се развива и като важен механизъм за търсене на изход от проблемите, породени от глобализацията в света на труда. В този контекст, социалният диалог като инструмент за намиране на правилните решения е един от най-ефективните, а в областта на политиката по доходите няма алтернатива, каза още министърът.
Източник: Инвестор.БГ (02.05.2017)

През март производствените цени намаляват спрямо февруари Общият индекс на производствените цени в България през март 2017 г. намалява с 0,5% спрямо предходния месец, но расте с 4,1% на годишна база, съобщи НСИ. През февруари индексът се повиши с 1% спрямо предходния месец, а през януари – с с 0,6% спрямо декември. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост с 0,8%, а в добивната промишленост цените нарастват с 1,1%. При производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. По-съществено цените в преработващата промишленост намаляват при производството на основни метали - с 1,8%, на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0,5%. Цените растат при производството на електрически съоръжения - с 1,3%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0,7%. На годишна база има ръст при добивната промишленост - с 12,4%, и в преработващата промишленост - с 5,7%. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,6%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 15,2%, при производството на електрически съоръжения - с 4%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3,3%. Намаление е регистрирано при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0,8%, и при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0,6%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през март 2017 г. е с 0,3% под равнището от предходния месец. Намаление е регистрирано в добивната промишленост - с 0,9%, и в преработващата промишленост - с 0,4%, докато при производството и разпределението на енергия няма изменение. В преработващата промишленост спад на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 1,3%, при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - по 0,4%. Нарастване е отчетено при производството на електрически съоръжения - с 1,2%, дървен материал и изделия, без мебели, и при производството на химични продукти - по 0,9%. На годишна база производствените цени на вътрешния пазар през март 2017 г. нарастват с 2,1%. Увеличение е регистрирано в добивната промишленост - с 8,8%, и в преработващата промишленост - с 4%, а намаление е отчетено при производството и разпределението на енергия с 1,8%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо март 2016 г. са отчетени при: производството на основни метали - с 13,7%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3,9%, производството на електрически съоръжения - с 3,8%. Намаление на цените се наблюдава при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0,7%, при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - по 0,6%. Производствените цени на международния пазар през март 2017 г. намаляват с 0,9% в сравнение с предходния месец и нарастват с 8,1% на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (02.05.2017)

Нов спад на безработицата в България Месечната безработица в ЕС е намаляла до 8% през март при 8,1 през февруари и 8,7 на сто преди година. За България показателят отчита спад до 6,6% за февруари. Безработицата в еврозоната остава стабилна на равнище 9,5 на сто , колкото през февруари и спрямо 10,2 на сто през март 2016 година, сочат данни на Евростат. Това са най-ниските равнища съответно от януари и април 2009 година. В България показателят отчита спад (6,6 на сто спрямо 6,7 на сто през февруари и 8,1 на сто през март 2016 година. В момента броят на безработните в страната е 211 000.
Източник: econ.bg (03.05.2017)

Cpeднaтa зaплaтa в Бългapия ce e yвeличилa cъc 123% Cpeднaтa зaплaтa в Бългapия ce e yвeличилa oт 431 лв. нa 962 лв. в пepиoдa 2007-2016 г., ?oeтo пpaви 123% pъcт. Toвa ?aзa миниcтъpът нa тpyдa и coциaлнaтa пoлити?a Гълъб Дoнeв пpи oт?pивaнeтo нa нaциoнaлнaтa ?oнфepeнция "Зaплaщaнe нa тpyдa и зaщитa нa пpaвaтa нa paбoтнoтo мяcтo", opгaнизиpaнa oт KHCБ пo пoвoд Meждyнapoдния пpaзни? нa тpyдa - 1 мaй. Cpeднaтa paбoтнa зaплaтa oтбeлязвa пoчти двyцифpeн pъcт oт 9,5% пpeз 2016 г. cпpямo 2015 г. и дocтигнa 962 лв. ?peз минaлaтa гoдинa в ceдeм и?oнoмичec?и дeйнocти, в ?oитo ca близo 23% oт вcич?и нaeти, cpeднoтo възнaгpaждeниe e нaдxвъpлялo 1000 лв., дoбaви миниcтъpът нa тpyдa. Haй-виco?и cpeдни зaплaти oт 2232 лв. ce oтчитaт в ce?тop "Cъздaвaнe и paзпpocтpaнeниe нa инфopмaция и твopчec?и пpoдy?ти". B ce?тopa нa дaлe?ocъoбщeниятa зaплaтитe ca нapacнaли c 10,4% cпpямo 2015г.
Източник: econ.bg (03.05.2017)

Безработицата в страната стигна 6,6% през март, показват данните на Евростат. Показателят намалява с 0,1% за месец и с цели 1,5% в сравнение със същия месец на предходната година. В цифри показателят означава 211 000 българи без препитание. Според Агенцията по заетостта (АЗ) обаче равнището на безработицата у нас за същия месец е 8%, а разликата в данните според експерти от институцията е заради това, че АЗ отчита регистрираните безработни в бюрата по труда, а Евростат работи с друга методология. Според европейската статистика нивото на безработицата в еврозоната остава без промяна спрямо февруари 2017 г. на ниво от 9,5%, а в Европейския съюз (EС) се понижава до 8%, което е с 0,1% по-ниско спрямо месец по-рано. С най-висока безработица са Гърция (23,5%), Испания (18,2%), Кипър (12,5%) и Италия (11,7%). Страната ни е в средата на класацията с 6,6%, а държавите с най-добри показатели са Малта (4,1%), Германия (3,9%) и Чехия (3,2%). Младежката безработица у нас обаче нараства през март и достига 17,5%, което е с 0,5% повече спрямо февруари и с 0,8% спрямо март 2016 г. Общо 30 хиляди младежи на възраст до 25 години са били без работа през третия месец на годината. Друга статистика на Евростат, публикувана вчера, показва, че само 4,1% от работещите българи между 15 и 64 години са имали временен трудов договор в страната през 2016 г. По този показател България е в края на класацията заедно с 4 страни – Румъния (1,4%), Литва (2%), Естония и Латвия (3,7%). Общо 26,4 милиона души на възраст между 15 и 64 години в ЕС са имали временни договори през 2016 г. и формират 14,2% от всички работещи в съюза. Процентът е малко по-висок при жените – 14,7%, отколкото при мъжете -13,8%. Всеки втори младеж, който е работил в Европейския съюз е бил с временен договор през 2016 г.
Източник: Труд (03.05.2017)

Над 2 200 разрешителни за строеж за първото тримесечие на 2017 г. През първото тримесечие на 2017 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 093 жилищни сгради с 4 692 жилища в тях и 595 048 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 29 административни сгради/офиси със 77 285 кв. м РЗП и на 1 141 други сгради с 809 774 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 2.6%, жилищата в тях - с 12.3%, а общата им застроена площ - с 12.5%, сочат данните на НСИ. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради, са с 9.4% по-малко, а тяхната РЗП - с 3.5%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради, е регистран спад от 25.8%, а на общата им застроена площ - от 23.1%. В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 10.1%, жилищата в тях - с 36.6%, а разгънатата им застроена площ е повече със 17.0%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради, намалява с 32.6%, а съответната им РЗП - с 11.9%. При другите видове сгради се наблюдава нарастване както на броя на издадените разрешителни за строеж с 37.1%, така и на общата им застроена площ - с 62.6%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София - 157, Пловдив - 144, Варна - 112, и Бургас - 94. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София - 1 712, Варна - 744, Пловдив - 598, и Стара Загора - 321. През първото тримесечие на 2017 г. е започнал строежът на 639 жилищни сгради с 3 218 жилища в тях и с 407 719 кв. м обща застроена площ, на 16 административни сгради/офиси с 59 203 кв. м РЗП и на 460 други сгради с 290 719 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са по-малко с 11.3%, броят на жилищата в тях - с 15.0%, а общата им застроена площ - с 13.8%. Броят на започнатите административни и други видове сгради намалява съответно с 20.0 и 14.2%. Същевременно общата застроена площ на административните сгради нараства над четири пъти, докато при РЗП на другите сгради е регистриран спад от 35.5%. В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 6.3%, жилищата в тях - с 23.5%, а разгънатата им застроена площ - с 15.3%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 14.3%, а тяхната РЗП се увеличава близо пет пъти. Започнатите други видове сгради са повече с 24.7%, но разгънатата им обща застроена площ намалява с 6.0%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 84 жилищни и 75 други сгради; София (столица) - 117 жилищни и 20 други сгради; Варна - 82 жилищни, 3 административни и 23 други сгради; Бургас - 68 жилищни и 23 други сгради.
Източник: econ.bg (04.05.2017)

Започнало е строителство на 24% повече жилища спрямо 2016-а Според данните на Националния статистически институт през първото тримесечие е започнал строежът на 639 жилищни сгради с 3 218 жилища в тях и с 407 719 кв. м обща застроена площ (РЗП). , на 16 административни сгради/офиси с 59 203 кв. м РЗП и на 460 други сгради с 290 719 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са по-малко с 11.3%, броят на жилищата в тях - с 15%, а общата им застроена площ - с 13.8%. Броят на започнатите административни и други видове сгради намалява съответно с 20 и 14.2%. Същевременно общата застроена площ на административните сгради нараства над четири пъти, докато при РЗП на другите сгради е регистриран спад от 35.5%. В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 6.3%, жилищата в тях - с 23.5%, а разгънатата им застроена площ - с 15.3%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 14.3%, а тяхната РЗП се увеличава близо пет пъти. Започнатите други видове сгради са повече с 24.7%, но разгънатата им обща застроена площ намалява с 6%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 84 жилищни и 75 други сгради; София (столица) - 117 жилищни и 20 други сгради; Варна - 82 жилищни, 3 административни и 23 други сгради; Бургас - 68 жилищни и 23 други сгради. През първото тримесечие местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 093 жилищни сгради с 4 692 жилища в тях и 595 048 кв. м разгъната застроена площ (РЗП). Такива са получени за 29 административни сгради/офиси със 77 285 кв. м РЗП и на 1 141 други сгради с 809 774 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 2.6%, жилищата в тях - с 12.3%, а общата им застроена площ - с 12.5%. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради, са с 9.4% по-малко, а тяхната РЗП - с 3.5%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради, е регистриран спад от 25.8%, а на общата им застроена площ - от 23.1%. В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 10.1%, жилищата в тях - с 36.6%, а разгънатата им застроена площ е повече със 17%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради, намалява с 32.6%, а съответната им РЗП - с 11.9%. При другите видове сгради се наблюдава нарастване както на броя на издадените разрешителни за строеж с 37.1%, така и на общата им застроена площ - с 62.6%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 157, Пловдив - 144, Варна - 112, и Бургас - 94. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 1 712, Варна - 744, Пловдив - 598, и Стара Загора - 321.
Източник: Money.bg (04.05.2017)

Промишленото производство нараства с 5.9% през март Индексът на промишленото производство отбелязва повишение с 5.9% през март на годишна база, а спрямо февруари ръстът е с 0.8%, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е най-голямото годишно увеличение от април 2014 г., а причината за него са положителните тенденции в преработващата промишленост. Докато през януари той бе двигател за значителен спад, през последните два месеца се наблюдава подобрение. Вероятно фактор за по-високите стойности е затоплянето в страната от тогава, което се отразява положително на производствената активност.Добивът на суровини също отбелязва ръст от 3.7%, макар и не толкова впечатляващ, колкото отчетения през февруари (14.9%). Забавянето идва от свиване на активността в добива на метални руди, неметални материали и суровини, докато добивът на въглища движи увеличението в сектора, сочат данните на НСИ. От друга страна, производството и разпределението на електрическа и топлоенергия отбелязва рязко понижение от 6.1% на годишна база, като тук основен фактор са положителните температури през март. Най-значителен е годишният ръст при производството на основни метали като алуминий, олово и мед - 52.7%, което е най-голямото увеличение на показателя от 2004 г. Вторият фактор за ръста през месеца е производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, където промяната е 40.6% в посока нагоре. В същото време обаче намалява производството на превозни средства с 13.8%, следвано от това на дървен материал и изделия от него (10%).През март нарастват и продажбите на дребно - оборотът в сектора е с 5.9% по-висок от отчетения през същия период на 2016 г. Най-голям ръст отбелязва търговията с компютърна и комуникационна техника (20.5%), текстил, облекло, обувки и кожени изделия (17.9%) и търговията в неспециализирани магазини (14.8%). Единствената категория, която отчита понижение, е търговията с автомобилни горива и смазочни материали (12.5%).Строителната продукция отчита първото си повишение от 2015 г. - 5.6% е ръстът през март, показват данните на НСИ. Подобрението идва от положителните стойности по линия на сградното строителство, което нараства с 12.1% на годишна база. В същото време гражданското строителство все още отбелязва спад, но слаб - 1.6%. Очаква се тази година да бъде благоприятна за сектора поради прогнозите за по-високи правителствени разходи и начало на проекти по европейските програми.
Източник: Капитал (10.05.2017)

Медта и петролът движат износа през февруари Продажбите на български стоки в страните от Европейския съюз нарастват по-бързо през февруари в сравнение с предходния месец. Увеличението е с 10.7% на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям принос за ускорението имат продажбите на нерафинирана мед и медни изделия, където както цените, така и количеството е по-високо. Допълнителен ефект има по линия на петрола - въпреки че експортираното количество намалява, продажбите нарастват поради поскъпването на суровината от началото на тази година на международните пазари. ЕС е важен пазар за България, тъй като за там е насочена около две трети от експортната продукция на страната.През февруари значително увеличение отбелязват и продажбите на български стоки към страни извън ЕС, където промяната е с 27.2% нагоре спрямо година по-рано. Ключовият фактор отново е петролът, но ефектът е от ръст както в цените, така и в продадените количества. Общо износът през февруари нараства с 16.4% на годишна база.По-силният експорт на стоки към съюза през втория месец от годината е резултат основно на ценови промени. На първо място ключов фактор е медта - докато през февруари 2016 г. продажбите на метала бяха 89.9 млн. лв., тази година сумата нараства близо три пъти (до 266.4 млн. лв.). Така общият принос към ръста на експорта за месеца е 7.7 пр. п. От една страна, причината е близо тройното поскъпване на суровината на международните пазари от ноември миналата година. От друга - ефект има и по-високото количество, което България изнася към ЕС - миналата година продажбите в страни от съюза за февруари бяха 11.1 млн. лв., а през 2017 г. достигат 21.8 млн. лв. По-слабото представяне през 2016 г. се дължи и на временното спиране на производствената дейност на "Аурибис България" заради профилактика. Вторият фактор за ускорението на растежа е петролът, като продажбите на горива, масла и подобни продукти допринасят с 1.4 пр. п. към увеличението на експорта за ЕС. Причината е изцяло поскъпването на суровината, тъй като на годишна база през февруари количеството, продадено в страни в съюза, намалява с 15.1%. Допълнително продажбите на електрически машини, апарати и части допринасят с 1 пр. п. за месеца, като достигнатата сума е 281.2 млн. лв.Към февруари основната дестинация за българския износ от страните на ЕС продължава да е Германия, където продажбите достигат близо 1.1 млрд. лв., което е с 16.8% над миналогодишната сума. Около една трета от българските стоки, които се продават в Германия, са машини, апарати и части за тях, следвани от изделия от мед и облекла. След най-големия търговски партньор на страната се нареждат Италия, към която обаче експортът намалява до 665 млн. лв., и Румъния - с продажби на стойност 548.6 млн. лв.Износът продължава да е една от основните движещи сили на икономиката. Затова и БВП на България е пряко свързан с развитието на еврозоната. Добрата новина е, че тази година очакванията на много икономисти са всички страни членки да отчетат растеж. Статистиката за първото тримесечие на годината също е в тази посока - БВП на ЕС нараства с 1.9% на годишна база според предварителните данни на Евростат. А когато в европейските икономики има раздвижване, то се пренася под формата на по-висок БВП в България. Въпреки това прогнозите са вътрешното търсене в страната през тази година да нарасне - това включва не само потреблението на български, но и на вносни стоки. По тази линия се очаква увеличение на вноса, което би забавило темпа на повишение на нетния износ. Търговското салдо за ноември е на минус – внесените в страната стоки надвишават изнесените с 421.5 млн. лв. За сравнение, за първите два месеца на 2016 г. сумата е 3.9 млн. лв. Значителната разлика се дължи на по-силния внос тази година както по линия на ЕС, така и от трети страни.
Източник: Капитал (10.05.2017)

Износът ни за ЕС се увеличил с 9% за два месеца През периода януари - февруари 2017 г. износът на България за ЕС се увеличава с 9.0% спрямо същия период на 2016 г. Износът на страната ни към останалите държави членки възлиза на 4 957.2 млн. лева. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) Основните търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия. Тези страни формират 67.3% от износа на България за ЕС. За периода януари - февруари 2017 г. спрямо същия период на 2016 г. най-голям ръст в износа на страната ни се наблюдава в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" – 45.7% и "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" - 28.5%. Най-голям е спадът в сектор "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация" - с 10.2%. Вносът на България от държавите членки на ЕС също се е увеличил. За същия период страната ни е увеличила вноса с 12.2%, което се равнява на 5 461.2 млн. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Испания и Гърция. За периода януари - февруари 2017 г. спрямо същия период на 2016 г. най-голямо процентно увеличение на вноса е отчетено в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (98.0%). Според друга статистика на НСИ през месец април 2017 г. доверието на потребителите намалява с 1.6 пункта спрямо равнището си отпреди три месеца. Мненията на потребителите относно развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващите дванадесет месеца, са леко влошени в сравнение с предходното наблюдение. Според НСИ преди три месеца хората са изразявали и по-благоприятно мнение относно изменението на потребителските цени. НСИ отчита и че хората, живеещи в градовете, имат по-негативно отношение относно финансовото състояние на домакинствата.
Източник: Монитор (10.05.2017)

Подем в строителството и промишлеността през март По предварителни данни на Националния статистически институт през март индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.7% над равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват увеличение от 5.6 % на строителната продукция през март 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 година. През март индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство нараства с 2.8%, а от сградното строителство - с 0.9 на сто. На годишна база увеличението на строителната продукция през март се определя от положителния темп при сградното строителство, където нарастването е с 12.1%, докато при гражданското/инженерното строителство e регистрирано намаление от 1.6 на сто. Индексът на промишленото производство нараства с 0.8% в сравнение с февруари. През март при календарно изгладения индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 5.9% спрямо съответния месец на 2016 година. Увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 2.6%, а намаление е отчетено в добивната промишленост - с 5.4%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.8%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 11.2%, обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - със 7.2%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 6.4%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 5.8%. Спад е регистриран при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 7.9%, производството на химични продукти - със 7.0%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 3.9%.
Източник: Банкеръ (10.05.2017)

Износът ускори растежа си до рекордните 19% през март Експортът продължава да поставя рекорди. Продажбите на български стоки в чужбина нарастват с 18.8% през март на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Повишението е най-високото за последните две години и идва както от държавите в ЕС, където годишният ръст е 18.1% за месеца, така и от трети страни (20.3%).Причината за ускорението на износа към ЕС не може да се определи към този момент, тъй като подробна разбивка за данните ще бъде публикувана след месец. Към трети страни обаче основната причина за увеличението са стоки като играчки и оръжие, както и по-голямо количество мед и медни изделия. В комбинация с по-високата цена на метала на международните пазари те допълнително дърпат показателя нагоре. В същото време вносът също рязко нараства - 24.8% е промяната в посока нагоре спрямо март миналата година, основно по линия на стоките от страни извън съюза (62.3%). Сумата на продадените в страната чуждестранни продукти достига 13.2 млрд. лв. за първите три месеца на годината, а стойността на износа се равнява на 12.2 млрд. лв. Това означава, че потреблението расте, освен това ще има и добър ефект за бюджета, тъй като ще влязат повече приходи от мита и ДДС.Главната причина за повишението на експорта към трети страни е по-голямата сума на продажбите от група "Специфични стоки и движения", където увеличението допринася с 11.7 пр.п. към ръста за месеца. Докато година по-рано изнесените стоки от тази категория са били на стойност 90.7 млн. лв., през март тази година сумата е 228.4 млн. лв. По "Комбинирана номенклатура" липсва подробна разбивка на групата стоки. Но по "Стандартна външнотърговска класификация" (SITC) сходен ръст се наблюдава при категорията "Други разнообразни готови продукти", където влизат стоки като играчки, канцеларски материали, оръжия и амуниции. Макар да няма разбивка, твърде вероятно е една част растежът да идва тъкмо от оръжейния износ - отчетите на компаниите от сектора показаха силен ръст на приходите за миналата година, а трендът продължава и през тази. Другият ключов фактор за ускорението на износа са цветните метали, а по-конкретно - медта. Приносът на продажбите към трети страни на мед и изделия от мед достига 7.4 пр.п. Причините за повишеното значение на метала са две. От една страна, България изнася по-големи количества тази година спрямо миналата, а успоредно с това ефектът от по-високите цени на международните пазари допълнително завишава сумата на продажбите. За разлика от предходните месеци горивата този път дърпат износа към трети страни надолу - приносът им към ръста за март е отрицателен (5.9 пр.п.). Необичайната промяна е в резултат на рязко свиване в експортните количества, които намаляват с 83% на годишна база. Понижение се наблюдава в страни, които традиционно са приемници на българските горива, като Турция, Обединени арабски емирства и Сингапур. Сумата на самите продажби в страни извън ЕС намалява от 114.1 млн. лв. миналата година до 45.4 млн. лв. през март 2017 г.Турция продължава да е най-големият търговски партньор на страната извън ЕС - стойността на продадените български стоки за първите три месеца достига малко над 1 млрд. лв. За сравнение, за същия период на миналата година числото е 866.1 млн. лв. На второ място се нарежда Китай с 324.6 млн. лв., а на трето - Египет (305.5 млн. лв.). През първите три месеца на 2017 г. внесените в страната стоки надвишават изнесените с близо 1.1 млрд. лв., като така търговското салдо остава на минус. За сравнение, година по-рано разликата бе отрицателна, но по-малка - 377.4 млн. лв. Причината за увеличението е по-силният внос тази година.
Източник: Капитал (11.05.2017)

ЕК остави без промяна прогнозата си за растежа на България Европейската комисия остави без промяна прогнозите си за растежа на българската икономика за тази и следващата година спрямо февруари. Това става ясно от публикуваните днес пролетни прогнози на ЕК. Брутният вътрешен продукт (БВП) на България се очаква да нарасне с 2,9% тази година и леко да забави темпа на покачване до 2,8% за 2018 г., отбелязва институцията. Според Еврокомисията вътрешното търсене продължава да бъде основният двигател на растежа през разглеждания период. Очаква се инфлацията да стане положителна тази година, а безработицата да продължи да спада. ЕК отбелязва, че е постигнат балансиран бюджет през 2016 г. благодарение на по-високите данъчни приходи и намалените държавни инвестиции, като за 2017 г. институцията прогнозира дефицит от 0,4% от БВП за тази година. Рисковете за перспективите за растеж до голяма степен са балансирани, отбелязва ЕК в пролетната си прогноза за България, публикувана на сайта на институцията. Като вътрешна опасност се отчита значително по-бавното от очакваното реализиране на фондовете от ЕС, което може да подкопае инвестициите и растежа. Като Външни се посочват по-слабото търсене от основните търговски партньори на страната, особено в Европа и поскъпването на петрола. По-силното от очакваното потребителско доверие и по-бързият напредък на реформите биха могли да повишат равнището на реален растеж, смятат от ЕК. След отрицателната годишна инфлация миналата година, ЕК прогнозира равнището на инфлацията да се повиши тази година до 1,3% благодарение на силното вътрешно търсене, по-високите административни цени за комунални услуги и енергийни цени. За догодина прогнозата е за инфлация от 1,5 на сто. Според Еврокомисията постепенното повишаване на заетостта, наред с очакваната стагнация на трудовата сила, вероятно ще доведат до намаляване на безработицата до 7% през 2017 година и 6,4% догодина.
Източник: Монитор (12.05.2017)

Най-много нови жилищни сгради има във Варна През първите три месеца на годината в експлоатация са въведени 462 жилищни сгради, а новопостроените жилища в тях са 1 751. На годишна база сградите са със 79 по-малко, или с 14.6%, а жилищата в тях намаляват с 559, или с 24.2%, съобщиха от НСИ. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през първото тримесечие на 2017 г. със стоманобетонна конструкция са 76.8%, с тухлена - 19.7%, с друга - 2.4%, и с панелна - 1.1%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (75.8%), следвани от жилищните кооперации (13.6%). В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените сгради от смесен тип. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 78 сгради с 460 жилища в тях, Бургас - 75 сгради с 362 жилища, и Пловдив - 55 сгради със 157 жилища. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (38.4%), следват тези с три стаи (31.4%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.0%. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през първото тримесечие на 2017 г. е 156.4 хил. кв. м, или с 19.1% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2016 г., а жилищната площ намалява с 18.7% до 99.8 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 83.7 кв. м през първото тримесечие на 2016 г. на 89.3 кв. м през същото тримесечие на 2017 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра - 230.0 кв. м, и Шумен - 194.5 кв. м, а най-малка - в областите Враца - 40.9, и Ямбол - 63.9 кв. метра.
Източник: econ.bg (12.05.2017)

МВФ повиши икономическите си оценки за България Международният валутен фонд (МВФ) повиши леко прогнозите си за икономическия растеж на България за 2017 г. Според новия доклад на Фонда за икономиката на Централна, Източна и Югоизточна Европа (ЦИЮИЕ) брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще нарасне до 2,9% през 2017 г. Предишната прогноза беше за ръст от 2,8%. За следващата година очакванията са за леко забавяне на икономическия растеж до 2,7%. Фондът подобрява оценката си за българската икономика през 2016 г. В доклада се посочва, че БВП се разширява с 3,4% спрямо предишната прогноза за 3% растеж. Оценките на МВФ както за 2017 г., така и за 2016 г. съответстват на прогнозата на Европейската комисия, публикувана по-рано през деня. По отношение на ръста на потребителските цени МВФ също коригира очакванията си във възходяща посока както за изминалата 2016 г., така и за настоящата 2017 г. Според доклада България е отчела дефлация от 1,3% (спрямо инфлация от 1,6% в предишната прогноза) през 2016 г. През тази година ръстът на потребителските цени се очаква да се ускори до 1% (0,6% в предишните прогнози). За 2018 г. перспективите са за допълнително ускоряване до 1,8%. В същото време обаче фондът очаква балансът по текущата сметка леко да се влоши спрямо миналата година. За 2016 г. оценките на МВФ са за дефицит от 4,2%, докато през тази година излишъкът ще достигне 2,3%. През 2018 г. се очаква дефицитът по текущата сметка да се свие до 2%. След ръсто на публичния дълг през 2016 г. до 27,8% от БВП според Фонда той ще спадне с над 3 процентни пункта – до 24,5%, през настоящата година. Тази тенденция ще продължи и през следващата година, макар и с малко по-бавен темп – за 2018 г. се очаква спад до 24,1% от БВП. Очакваният икономически растеж в България за тази и следващата година остава над средния за региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа съответно от 2,2% и 2,4%. Най-силен ръст на БВП се очаква да постигне Молдова (4,5%) и Румъния (4,2%), а най-слаб – Беларус (-0,8%) и Русия (1,4%). Според доклада в региона извън Общността на независимите държави (ОНД) и Турция растежът остава силен в резултат на благоприятните политики. Междувременно Русия и останалата част от ОНД се връщат към възстановяване, което се подкрепя от ръста на цените на петрола. Инфлацията започва да се ускорява в много страни. Пазарите на труда се затягат, а нивата на безработица спадат до нивата отпреди кризата, като се наблюдава и силен ръст на заплащането. В Русия инфлацията се забавя, но в Турция например ръстът на потребителските цени остава висок. Краткосрочните перспективи пред региона са благоприятни, подсилени от заздравяващата се глобална активност и положителните местни макроикономически политики. Извън ОНД и Турция се очаква растежът да се ускорява в резултат на по-силно местно търсене и по-добре усвояване на структурните фондове на ЕС. Възстановяването в Русия ще подкрепи активността в останалите страни от ОНД, но по отношение на Турция очакванията са растежът да остане слаб на фона на продължаващата политическа и икономическа несигурност. Рисковете пред перспективите са по-скоро негативни в краткосрочен план. Има възможност за подобряване в резултат на по-силно външно търсене, по-бърз растеж в еврозоната и САЩ и по-стабилно възстановяване на цените на суровините. Негативните рискове включват глобална промяна към протекционизъм и политики, насочени към вътрешния пазар, внезапно затягане на глобалните финансови условия, нови шокове в развитите европейски икономики и допълнително увеличаване на заплащането, което може да навреди на конкурентоспособността.
Източник: Инвестор.БГ (12.05.2017)

Кабинетът планира растеж от 3% за 2017 г., но очаква той да е над 4,5% Правителството планира икономически растеж от 3% за тази година, но очаква той да възлезе реално на над 4,5%. Tова стана ясно от изказвания на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов по време на форум за плана "Юнкер". "България може да постигне икономически растеж от 4,5 – 6% следващата година. Имаме редкия шанс с Председателството на България в Европейския съюз и подкрепата на председателя Юнкер още повече да улесним бизнеса и още по-гъвкав да го направим", обяви Борисов по време на форума, цитиран от БТА. Финансовият министър Владислав Горанов коментира от своя страна, че страната има потенциал за по-висок икономически растеж от очаквания. „Това се вижда и в прогнозите на различни международни финансови институции”, посочи министърът и уточни, че „засега прогнозите, които разработваме за следващите години, са на нивата около 3%“. Премиерът е убеден, че „би могло да се направи още много за бизнеса по Плана "Юнкер". Той се надява максимално да се намалят бюрократичните пречки за бизнеса и в най-скоро време да има "продукт", който да му бъде предоставен. Финансовият министър отчете, че осем финансови посредници в България имат сключен договор по линия на "прозореца" на Европейския инвестиционен фонд за финансиране на малки и средни предприятия. Той обаче е на мнение, че фондът продължава да е абстракция за българския бизнес, защото “проектите ни са малки”. Горанов добави, че не е достатъчно нивото на активност от страна на Европейската инвестиционна банка в България и информира, че през следващите месеци ще се работи за ускоряване и адаптиране на политиката на банката и на Фонда към проектите, които българският бизнес предлага. Той изрази надежда, че с помощта на звеното за консултации по плана "Юнкер", което към момента се структурира с участието на ЕИБ, в рамките на Фонд мениджъра на финансовите инструменти в България и с подкрепата на европейските институции, разпознаваемостта и възможностите за инвестиции на Фонда да нараснат. “Правителството ще направи консултации в българския офис на ЕИБ, за да може набелязаните досега проблеми на бизнеса да бъдат адресирани от страна на банката. В противен случай, отчитайки и оскъдната роля на публично-частното партньорство в икономиката на страната като инструмент за управление на публичната собственост, България няма да намери подходящото място в географското разпределение на ресурси от Фонда”, предупреди финансовият министър. Борисов пък е категоричен, че „за да сме конкурентоспособни, най-важно е да се фокусираме върху образованието". В тази връзка той потвърди ангажимента на правителството от първи септември да има увеличение на учителските заплати. Горанов увери, че парите за увеличение на учителските заплати след първи септември ще бъдат осигурени от държавния бюджет с възможност увеличението да е над 15%, като следващото нарастване вероятно ще е в началото на 2018 г. “Заплатите на учителите ще бъдат увеличавани всяка година, така че за четири години разходът за възнаграждения за тях да бъде удвоен”, заяви той. По отношение на септемврийското увеличение министърът напомни, че все още продължават анализите, защото желанието му е от първия момент от прилагането на политиката на увеличение на възнагражденията в системата на средното образование е да има диференциран подход, свързан със задаването на цели за по-добро качество на образованието и задържане на децата в училище, а не "на калпак". Той уточни, че се очаква системата на енергийно подпомагане да бъде адаптирана към новите размери на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст, за да няма отпаднали нуждаещи се от системата на подпомагане. Според него по-голямата част от средствата, необходими за увеличение на пенсиите, ще бъдат осигурени от преизпълнение на приходите от осигурителни вноски в бюджета на Държавното обществено осигуряване, което означава, че няма да има нужда от актуализация на държавния бюджет. “Ако се наложи някакво допълнение спрямо необходимата сума, е възможно то да дойде от икономии на разходи и трансфери по централния бюджет”, заяви финансовият министър.
Източник: Инвестор.БГ (12.05.2017)

Делът на чуждите инвестиции в България не е бил толкова нисък от 2002-ра насам България е привлякла по-малко чужди инвестиции като дял от брутния вътрешен продукт на страната от средното за Европа през миналата година. Но пък се очертава отличникът по ръст за периода от 1996 година до 2016 година. Това сочат последните данни на Европейската статистическа служба. Страната ни е привлякла чужди инвестиции като дял от БВП в размер от 19.1 на сто, като средните за ЕС стойности отчитат 19.7 процента през 2016 година. Размерът на чуждестранните инвестиции у нас като дял от БВП не е бил толкова нисък от 2002 година насам, когато са записани същите стойности. България обаче се нарежда над Италия със 17 на сто и Унгария със 17.8 на сто чужди инвестиции като дял от БВП. На първо място в подредбата застава Ирландия, която през 2016 година регистрира най-голямото съотношение на чуждестранни инвестициите към БВП с малко над 29 процента. Островната държава се нарежда пред Чехия с 24.6 на сто, а челната тройка оформя Швеция с около 24 процента. На другия полюс с най-нисък дял от инвестициите е Гърция, при която съотношението прави 11.4 на сто, а само на крачка от последното място е Португалия с 14.8 процента. Междувременно страната ни бележи най-голям скок в инвестициите като дял от БВП за периода от 1996 година до 2016 година, като преди 20 години показателят е сочил 5.4 на сто. Второто място държи Ирландия с ръст от 9.5 процентни пункта за периода, следвана от Швеция, която добавя 4.2 пункта към показателя. Най-големият спад в това отношение отчита Словакия с 20.2 на сто през 2016 г. срещу 33.5 процента през 1996 година. Съотношението намалява значително и в Чехия и Гърция, които отчитат спад от 9.4 процентни пункта всяка. Общите инвестиции в Европейския съюз в рамките на миналата година възлизат на почти 3 000 милиарда евро. Почти половината се отнасят до строителството. А 20 на сто от тях се падат за продукти за интелектуална собственост, която категория показва най-голямо увеличение пропорционално на общите капиталови инвестиции.
Източник: Money.bg (12.05.2017)

България отчита най-високия ръст на инвестициите в ЕС спрямо 1996 г. Държавите в ЕС са привекли инвестиции на стойност близо 3 трлн. евро през 2016 г., или 19.7% от БВП на съюза. За сравнение, през 1996 делът е бил 21%, но самата сума е била по-малка. В България инвестициите през 2016 г. са представлявали 19.1% от БВП - малко под средното за съюза ниво. Цифрите за страната както като стойност, така и като дял са далеч от тези на държавата, която води класацията - Ирландия (с 29.3% от БВП). В същото време обаче България отчита най-високия относителен ръст на инвестициите сред държавите членки спрямо 1996 г., когато привлечените средства са били едва 5.4% от стойността на произведените стоки и услуги.
Източник: Капитал (15.05.2017)

Инфлацията се ускорява до 2.6% през април Цените на основни стоки и услуги продължават да пълзят нагоре, като през април инфлацията достига 2.6% на годишна база. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение, поскъпването през март беше 1.9% спрямо година по-рано. Това е пети пореден месец, в който потребителските цени са на положителна територия. Преди това статистиката отчиташе близо три години дефлация. През април поскъпването е най-силно изразено при стоки и услуги, свързани с транспорта, както и при храните и безалкохолните напитки. На месечна база инфлацията достига 0.7%, докато месец по-рано имаше дефлация (0.5%). Най-значителен ръст се наблюдава при дрехите и обувките, докато цените на стоки и услуги, свързани с развлечения и култура, ресторанти и хотели, се понижават. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) също отчита ръст както на месечна база (с 0.5%), така и спрямо април 2016 г. (с 1.7%).За пореден месец горивата са причината най-значителното поскъпване да е сред стоките и услугите, свързани с транспортния сектор - 8.3% на годишна база. Цените на горива и смазочни материали за лични транспортни средства нарастват със 17.8% през април, а допълнителен стимул идва от пътническия релсов транспорт, където поскъпването е с 4.8%. Транспортът обаче е малка част от потребителската кошница, докато най-голяма са хранителните продукти и безалкохолните напитки. Тук увеличението е по-малко (5.1%), но носи по-голяма тежест в определянето на инфлацията в страната. Ключов фактор са цените на зеленчуците, които от януари се повишават с между 15 и 21% на годишна база, а последното увеличение е в размер на 18.5% през април.Нивото на цените отбелязва допълнително повишение и поради влезлите в сила по-високи цени на комуналните услуги. В категорията стоки и услуги, свързани с жилища, вода, електроенергия, газ и други, поскъпването за април е 3% на годишна база и 1.2% на месечна. По-подробна разбивка показва, че основната причина за увеличението са цените на течните горива за битови нужди, които нарастват със 17.7%, на второ и трето място спрямо април 2016 г. попадат измененията в газообразните горива (15.6%) и топлоенергията (12.7%). Газообразните горива включват природния газ, който поскъпна с 30% от 1 април тази година след одобрението на Комисията по енергийно и водно регулиране. Същевременно обаче газът е основен компонент в определянето на цените на топлоенергията, което доведе до ръст в цените и по тази линия.Повечето икономисти очакват пробуждането на инфлацията, започнало от началото на тази година, да не доведе до драстичен скок на цените, тъй като то се дължи на еднократни фактори. В своята пролетна макропрогноза Европейската комисия например посочва, че увеличението на потребителските цени ще продължи до средно ниво от 1.6%. Основната причина за повишението е поскъпването на петрола, но този ефект се очаква ще избледнее през 2018 г., понижавайки потребителския индекс до 1.3%. В същото време основната инфлация, която изключва силно променливите цени на енергия и непреработени храни, е значително по-ниска, но ще нараства през следващите две години.
Източник: Капитал (16.05.2017)

Агенцията по заетостта: Безработицата през април е 7,6% През април 2017 г. административната статистика на Агенцията по заетостта отчита равнище на регистрирана безработица от 7.6%, с 0.4 процентни пункта по-малко от март. В сравнение с април миналата година безработицата се свива значително – с 1.7 процентни пункта. Броят на регистрираните безработни в бюрата по труда през април е 249 464. Той намалява с 12 307 спрямо предходния месец, а в сравнение с април 2016 г. броят им съществено се свива – с 55 698 лица или 18.3% по-малко. През април работа са започнали общо 25 243 безработни лица, от които 21 697 на първичния пазар на труда. В субсидирана заетост са включени 3 546 безработни. От тях 1 847 лица са започнали работа по програми и мерки за заетост от ЗНЗ. По схеми на ОП РЧР на работа са постъпили 1 699 безработни лица. В бюрата по труда са заявени 22 970 свободни работни места на първичния пазар. От тях частният сектор е обявил 18 587, които са 80,9% от всички заявени свободни работни места на първичния пазар през месеца. В сравнение с март броят на заявените свободни работни места на първичния пазар нараства с 1,7% или с 380 броя. През април 2017 г. най-много свободни работни места на първичния пазарв бюрата по труда са заявени от преработващата промишленост (5 129), хотелиерството и ресторантьорството (5 121), търговията (3 385), селското, горското и рибното стопанство (1 477), административните и спомагателните дейности (1 229), строителството (1 196), операциите с недвижими имоти (1 065), транспорта, складирането и пощите (1 025), държавното управление (1 016) и др. Най-търсените в бюрата по труда през април са професиите, свързани с предоставяне на персонални услуги на населението като сервитьори, бармани, камериери, администратори в хотели, спасители, охранители и отговорници на търговски обекти. Следват операторите на машини в преработвателната промишленост като шивачи, кроячи, гладачи, квалифицирани работници в промишлеността - заварчици, шлосери, стругари, общи работници в строителството, продавачи и касиери в търговията, шофьори, монтажници, общи работници в промишлеността. От специалистите с висше образование най-търсени са учителите и преподавателите, следват инженерите, медиците и стопанските специалисти.
Източник: econ.bg (16.05.2017)

София е най-богатият регион в България и най-бедният сред столиците в Европа София осезаемо изпреварва останалите региони в България през последните години по отношение на заплащане, на качество на живот, както и на производителност. По брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението столицата е доста пред останалите големи градове у нас. Погледнато от друг ъгъл обаче нещата изглеждат по-различно. Сред всички европейски столици българската се оказва най-бедна. Според последните данни на Евростат за БВП на човек в столиците на всички 28 членки към 2013 година София е на последно място по този показател. Резултатът за града достига 10 851 евро на глава от населението или е близо осем пъти по-малък от този на най-богатата столица в съюза - Люксембург. Там БВП на човек достига 85 396 евро. Малко по-добре от София, но пак в долната граница, са Загреб, Будапеща, Вилнюс, Букурещ, Валета и Рига. От друга страна непосредствено след Люксембург се нареждат съответно Стокхолм, Копенхаген и Париж с БВП на глава от населението 63 256 евро, 54 015 евро и 53 571 евро.
Източник: Money.bg (16.05.2017)

Средната заплата в България окончателно мина 1000 лева 219 лева. С толкова се е покачила средната работна заплата в България през последните 4 години. Най-новите (предварителни) данни на НСИ показват, че средното възнаграждение в България е достигнало 1036 лева през март, което е най-високата стойност в новата икономическа история на страната. Това е второто преминаване на психологическата граница от 1000 лева след декември 2016-а, когато средната заплата по статистика достигна 1016 лева. Краят и началото на годината съвпадат и с раздаването на бонуси в много компании, които също влизат в сметката. Въпреки това тенденцията на покачване на възнагражденията е осезаема. За първи път от деноминацията на лева средната заплата достига четирицифрена сума за тримесечен период - 1006 лева, което представлява увеличение от 1.6% спрямо предходните три месеца. Тогава тя беше 990 лева. Секторите, в които най-бързо нараства средната заплата спрямо предходното тримесечие, са "Административни и спомагателни дейности" - с 6.8%, "Операции с недвижими имоти" - с 5.5%, и "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 4.7%. Само за година заплатите в частния сектор нарастват с 9.7%, а тези в държавния - със 7.3%. С оглед на очакванията за още по-голям ръст в икономиката, както и на все по-големия глад за кадри на пазара на труда, може да се очаква през следващите месеци тенденцията за увеличение на възнагражденията да продължи.
Източник: Money.bg (16.05.2017)

Инфлацията стигна 1.5% за първите четири месеца на годината, съобщи НСИ. Поскъпването на стоките и услугите е значително на фона на отчитаната три поредни години дефлация. Сред хранителните стоки през април най-много са поскъпнали доматите - с 22.6%, зелето - с 14.3%, ябълките - 6.7%, цитрусовите плодове - 8.1%, зрелият боб - 2.2%, картофите - 1.3%, чаят - 2.9%. Сред нехранителните стоки най-голямо е увеличението на цените на парното - 16.1%, централното газоснабдяване - 15.7%, обувките - 7.1%, и облеклото - 4.3%. Според данните на НСИ през април леко са поевтинели хотелите и ресторантите, както и дейностите за развлечения и култура.
Източник: Сега (16.05.2017)

Средната заплата удари рекорд през март – 1 036 лева През месец март средната брутна месечна работна заплата е достигнала рекордната в последните години стойност от 1 036 лева. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение през януари средната заплата е била 995 лв., а за февруари – 987 лв. Декември 2016 г. беше последният месец, в който брутното трудово възнаграждение мина границата от 1 000 лева, достигайки 1012 лв. Първото тримесечие на 2017 г. е и единственото от началото на века, в което средната брутна месечна работна заплата (усреднено за всеки от трите месеца) се задържа над 1 000 лева, достигайки 1 006 лева. Спрямо последното тримесечие на 2016 г. ръстът е с 1.6%.Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са: „Административни и спомагателни дейности” – с 6.8%, „Операции с недвижими имоти” – с 5.5%, и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – с 4.7%. През първото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата нараства с 9.1% спрямо първото тримесечие на 2016 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Професионални дейности и научни изследвания” – с 13.4%, „Операции с недвижими имоти” – с 12.6%, и „Административни и спомагателни дейности” – с 12.5%.В кои сфери взимат най-високи заплати. Според данните на НСИ това са: • „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения” – 2 347 лева • „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” – 1 701 лева • „Финансови и застрахователни дейности” – 1 687 лева. Най-ниско платени са били наетите в икономическите дейности: • „Хотелиерство и ресторантьорство” – 611 лева • „Други дейности” – 713 лева • „Строителство” – 742 лева. По предварителни данни на Националния статистически институт броят на трудовозаетите към края на март 2017 г. нараства с 6 200 души, достигайки 2,28 милиона.
Източник: Банкеръ (16.05.2017)

Икономиката вече расте заради потреблението Икономиката запазва темпа си на растеж от последните две години, като за първото тримесечие на годината увеличението е с 3.4% на годишна база. Това показват експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). За разлика от предходните тримесечия обаче сега основният двигател на растежа е потреблението. Износът също расте, но не успява да компенсира силния внос. Така нетният принос на експорта се оказва отрицателен. Все още студен обаче остава двигателят на инвестициите и те продължават да спадат. А те са предпоставка за създаване на работни места, доходи и добавена стойност в по-дългосрочен план. Очакванията на повечето икономисти обаче са и през тази година икономиката да порасне с над 3% от БВП. Добрите данни за България през първите три месеца на 2017 г. следват тези в Европа - европейската икономика расте с 2%, или малко над тази на САЩ (1.9% от БВП). България продължава да е и сред страните с най-силно увеличение на БВП в ЕС, но други икономики също ускоряват икономическото си развитие. Литва и Полша например задминаха страната с ръст над 4% за тримесечието.Очакванията на повечето анализатори бяха, че 2017 г. ще бъде годината, в която потреблението ще поеме ролята на основен двигател на икономиката. Засега експресните оценки на НСИ потвърждават тези прогнози. За първото тримесечие на тази година общото потребление в страната нараства с 4.1% спрямо същия период на 2016 г., като основната причина вероятно са домакинствата. За сравнение - през последното тримесечие на миналата година повишението бе с едва 0.8%. Според Георги Ангелов от институт "Отворено общество" фактор за повишението е прегряването на пазара на труда – недостигът на хора изостря конкуренцията между фирмите за квалифицирани кадри. Това дърпа заплатите нагоре, което пък увеличава потреблението. Например данните на НСИ показват, че от декември средната брутна заплата нараства всеки месец с над 8% на годишна база, като последното изменение е 9.9% през март спрямо същия период на 2016 г. В същото време безработицата продължава да пада за пореден месец, а заетостта расте - тренд, който по всяка вероятност ще продължи през следващите месеци с включването на сезонните работници към работната сила. С други думи, може да се каже, че все повече хора повишават своята платежоспособност. Фактори, които подкрепят потреблението, са и ниските лихви по депозити и кредити, завърналата се инфлация, а в бъдеще - и увеличението на минималната пенсия и заплатите на учителите.Активността на домакинствата се вижда и в данните за външната търговия. През последните месеци вносът значително нараства и се ускорява, основно по линия на страните извън ЕС, но принос имат и държавите членки. Според данните на НСИ импортът нараства с 10.6% през първото тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на миналата година. За сравнение - през последните три месеца на 2016 г. увеличението бе 5.5%. "Ръстът на вноса вероятно се дължи на по-силно потребление на стоки за дълготрайна употреба - техника, потребителска електроника, автомобили", коментира Красен Йотов от Industry Watch. Според него спадът в инвестициите е показател, че вносните стоки са потребителски, което превръща домакинствата в двигател на растежа. Всичко това не означава, че износът намалява - напротив, дори отбелязва ускорение спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. Но увеличението не е достатъчно, за да компенсира силния внос. Трябва да се има предвид обаче, че макар в количествено отношение да има ръст, голяма част от повишението както на износа, така и на вноса се дължи на по-високите цени на петрола и медта. "Трябва да се има предвид, че данните за износа и вноса никога не са абсолютно точни. Има много силни ценови ефекти и голямо значение имат цените на суровините на международните пазари и валутните курсове. Понякога, ако цената на петрола се повиши, а доларът поскъпне спрямо еврото, ефектът се мултиплицира", допълва Йотов.Липсващата съставка обаче продължават да са инвестициите. През първите три месеца на годината те (бруто образуване на основен капитал) намаляват с 5.4% на годишна база. За сравнение - за периода октомври - декември миналата година понижението беше с 4.5%. Един от факторите за по-ниската инвестиционна активност е политическият риск - неяснотата накъде поема страната преди изборите и кое ще е следващото правителството накара много инвеститори да замразят своите проекти. А и все още няма достатъчно задвижени проекти по еврофондовете, е мнението на Ангелов. Според него допълнителен ефект е имала необичайно студената зима, която спря строителството. Данните за изпълнението на бюджета за тримесечието показват и слаба инвестиционна активност и на публичния сектор. Засега очакванията са през втората половина на 2017 г. показателят да се раздвижи в посока нагоре. От една страна, поради ниските лихви, които стимулират кредитирането и създават катализатор за повече частни инвестиции. От друга - усвояването на еврофондовете може да се забърза. "Миналата година отчетохме спад от изоставането на изпълнението на капиталовите разходи в държавния бюджет. Ако тази година това се подобри, може да очакваме ръст", коментира Йотов. Според него дори и да има увеличение сега, то няма да е достатъчно, за да компенсира изоставането през последните години. "Частният сектор не може да компенсира спада от страна на правителствените разходи", допълва още Йотов.
Източник: Капитал (17.05.2017)

Вземанията по кредити на специализираните в това дружества са 2.592 млрд. лв. Към края на март 2017 г. вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 2.592 млрд. лв. (2.7% от БВП2) при 2.293 млрд. лв. (2.5% от БВП2) в края на март 2016 година. Те се увеличават с 13% (298.7 млн. лв.) спрямо края на първото тримесечие на 2016 г. и с 3.3% (83 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2016 година, съобщи БНБ. Върху вземанията по кредити оказват влияние нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 86 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 94.9 млн. лв. (в т.ч. 33.7 млн. лв. през първото тримесечие на 2017 г.), а закупените – 8.9 млн. лв. През първото тримесечие на 2017 г. няма закупени кредити. В матуритетната структура преобладават кредитите над 5 години, които са 957.6 млн. лв. в края на март 2017 година. Те се увеличават с 31.2% (227.5 млн. лв.) спрямо края на март 2016 г. и с 8.3% (73.2 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2016 година. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията по кредити нараства от 31.8% в края на март 2016 г. до 36.9% в края на същия месец на 2017 година. В края на първото тримесечие на 2017 г. вземанията по кредити с матуритет над 1 до 5 години са 758.2 млн. лева. На годишна база те нарастват с 15.7% (102.7 млн. лв.) и с 4.2% (30.7 млн. лв.) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2016 година. Вземанията по кредити с матуритет до 1 година са 487.5 млн. лв. в края на март 2017 г., като нарастват с 8.9% (39.8 млн. лв.) спрямо края на същия месец на 2016 г. и намаляват с 0.2% (0.8 млн. лв.) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2016 година. Към края на март 2017 г. размерът на необслужваните кредити е 388.6 млн. лева. В сравнение с края на март 2016 г. тези кредити намаляват с 15.5% (71.2 млн. лева) и с 4.9% (20.1 млн. лева) спрямо края на декември 2016 година. Вземания по кредити от резиденти по сектори. В края на март 2017 г. вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД нарастват на годишна база с 15.9% (280.8 млн. лв.) до 2.043 млрд. лева. Спрямо края на декември 2016 г. те се увеличават с 3.1% (61 млн. лв.). Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти нараства от 78.1% в края на март 2016 г. до 79.7% в края на същия месец на 2017 година. Вземанията по кредити от сектор Нефинансови предприятия са 460.8 млн. лв. към края на първото тримесечие на 2017 година. Те се увеличават с 2.3% (10.5 млн. лв.) в сравнение с март 2016 г. и с 4.2% (18.6 млн. лв.) спрямо края на декември 2016 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти намалява от 20% в края на март 2016 г. до 18% в края на същия месец на 2017 година. В структурата на вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД преобладават потребителските кредити, които са 1.849 млрд. лв. в края на първото тримесечие на 2017 година. На годишна база те се увеличават с 20.4% (312.7 млн. лв.) и с 3.7% (65.8 млн. лв.) спрямо края на декември 2016 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД се увеличава от 87.2% към края на март 2016 г. до 90.5% в края на същия месец на 2017 година. Размерът на жилищните кредити в края на първото тримесечие на 2017 г. е 102.4 млн. лв. и намалява с 29.1% (42 млн. лв.) в сравнение с края на март 2016 година. Спрямо декември 2016 г. той се понижава с 8.9% (9.9 млн. лева). Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията от сектор Домакинства и НТООД е 5% в края на март 2017 г. при 8.2% в края на същия месец на 2016 година. Другите кредити са общо 91.6 млн. лв. в края на март 2017 г., като на годишна база те се увеличават с 12.5% (10.2 млн. лв.) и с 6% (5.2 млн. лв.) спрямо края на декември 2016 година. Относителният им дял намалява от 4.6% в края на март 2016 г. до 4.5% в края на същия месец на 2017 година. Източници на финансиране. В края на март 2017 г. пасивите на дружествата, специализирани в кредитиране, са 3.145 млрд. лв. при 3.011 млрд. лв. в края на същия месец на 2016 година. Те нарастват с 4.5% (134.4 млн. лв.) спрямо март 2016 г. и с 3.5% (107.6 млн. лв.) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2016 година. В структурата на пасивите преобладават получените кредити, които са 1.586 млрд. лв. в края на март 2017 година. Размерът им нараства с 11.3% (161.2 млн. лв.) спрямо края на март 2016 г. и с 3.1% (48 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2016 година. Кредитите с матуритет над 1 година представляват 66.3% от общия размер на получените кредити в края на март 2017 г. при 57% в края на същия месец на 2016 г. и 62.8% в края на декември 2016 година. В структурата на получените кредити от дружествата, специализирани в кредитиране, преобладават кредитите от нерезиденти, които са 1.122 млрд. лв. в края на март 2017 година. Те се увеличават с 10.1% (102.7 млн. лв.) спрямо края на март 2016 г. и с 2.7% (29.2 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2016 година. Размерът на емитираните дългови ценни книжа от дружествата, специализирани в кредитиране, е 33.8 млн. лв. в края на март 2017 година. Той се увеличава с 16.7% (4.9 млн. лв.) в сравнение с края на март 2016 г. и с 4.7% (1.5 млн. лв.) спрямо края на декември 2016 година.
Източник: econ.bg (17.05.2017)

Потреблението поддържа 3.4% ръст на икономиката Въпреки политическата нестабилност в страната от края на миналата и началото на тази година, икономиката ни запазва високия си темп на растеж. За първото тримесечие на 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) се е увеличил с 3.4% на годишна база, колкото и през последното тримесечие на миналата година. БВП за периода януари-март е 16.803 млрд. лв., сочат експертните оценки на НСИ. Основен мотор на растежа е потреблението в страната - то нараства с над 4%. Това се доказва и от по-голямото увеличение на вноса (10.6%) спрямо износа. За първите три месеца на годината българският износ е нараснал със 7.2%, като основно това се дължи на поскъпването на суровините в световен мащаб, коментираха експерти. Наред с положителните тенденции НСИ обаче отчита спад на инвестициите в основен капитал през първото тримесечие - с 5.4%. Това е показател за предпазливост от страна на бизнеса и може да повлияе негативно върху икономическия растеж в следващите месеци и години. Според анализатори през последните две години се наблюдаваха стабилни ръстове на инвестициите и повечето планирани проекти са реализирани, с което също може да се обясни спадът им през първите три месеца на годината. За да задържим това ниво на икономически растеж до края на 2017 г., ще трябва да разчитаме на по-съществен ръст на кредитирането, заетостта и доходите, посочват анализаторите.
Източник: Сега (17.05.2017)

Вътрешното потребление е основен двигател за растеж на икономиката Последните макроикономически данни показват подобряване на икономиката на страната. Според експресните оценки на НСИ за първото тримесечие на 2017 г. Брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.4% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.8% спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. според официалните данни. Номиналната стойност, до която той достига е 19 594 млн. лева, а реализираната добавена стойност е 16 803 млн. лева. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (87.6%) като за първото тримесечие отчита ръст от 1,7%, а на годишна база ръстът достига 4,1%. Увереността на потребителите за това, че утре ще могат лесно да намеря работа и сигурността на техните доходи, са в основата на увеличаващото се вътрешно потребление, което подкрепя и ръста на БВП. Увеличаващото се потребление пък води до ръст на вноса на стоки за март 2017 г. до 2 583.9 млн. евро, като нараства с 564.7 млн. евро (28%) спрямо март 2016 г. За януари – март 2017 г. вносът е 6 693.4 млн. евро (13.7% от БВП), като се увеличава с 1 205.6 млн. евро (22%) спрямо същия период на 2016 г. Отчетеният ръст на БВП на страната от 3,4%, значително изпреварва средния в Европейския съюз (ЕС), който на годишна база достига 2%. Така по този показател България се нарежда сред водещите страни реализирали най-висок икономически растеж: Румъния - 5.6%, Литва и Полша - по 4.1%, Латвия - 3.9%, Унгария - 3.7%. През първото тримесечие на годината преките инвестиции в активи се увеличават със 183.4 млн. евро при увеличение с 8.7 млн. евро за март 2016 г. За януари – март 2017 г. те се увеличават със 151.5 млн. евро (0.3% от БВП) при ръст от 36.2 млн. евро (0.1% от БВП) за същия период на 2016 г. Стабилизирането на местната икономика води до увеличаване на преките инвестиции в чужбина с 14.8 млн. евро. За януари – март 2017 г. пък преките инвестиции в чужбина се повишават със 17.6 млн. евро. Индикациите за подобряващата се икономика могат да се видят в отчетните данни за банковата система в страната. Към 31 март 2017 г. тя отчита нива на показателите за възвръщаемост на активите (ROA) и възвръщаемост на капитала (ROE) съответно от 1.24% и 9.44%. В края на първото тримесечие на 2017 г. броят на депозитите на сектор Домакинства и НТООД е 10.091 млн., като намалява на годишна база с 4.6% при 3.5% годишно понижение в края на декември 2016 година. В края на март 2017 г., спрямо края на предходното тримесечие броят им се понижава с 3.3%, а размерът им се покачва с 0.4%. Намаляващия брой депозити показва, че българинът започва да размразява трупаните спестявания и реализира отдавна отлагани покупки. Ето защо се отчита ръст в търсенето на кредити. В края на март 2017 г. броят на кредитите на сектор Домакинства и НТООД се увеличава с 1.4% на годишна база, като достигат 2.620 млн. броя. Размерът им нараства на годишна база с 4.7%, достигайки 18.786 млрд. лева. В края на март 2017 г. в сравнение с края на декември 2016 г. броят на тези кредити нараства с 0.7%, а размерът им се увеличава с 1.5%. Подобна е и тенденцията отчитана от статистиката на БНБ за депозитите на бизнеса. Средният размер на депозит тук е около 30 хиляди лева. С раздвижването на икономиката нараства и необходимостта от кредитиране за бизнеса. Кредитите на сектор Нефинансови предприятия са 146 хил. броя в края на първото тримесечие на 2017 г. Броят им нараства на годишна база със 7% в края на март 2017 г. при годишен ръст от 4.1% в края на предходното тримесечие. Размерът на тези кредити е 30.941 млрд. лева и нараства с 2.5% на годишна база. Спрямо края на предходното тримесечие броят на кредитите на сектор Нефинансови предприятия нараства с 4.9%, а размерът им – с 0.7%. Преди няколко дни главният изпълнителен директор на Fibank - Неделчо Неделчев коментира в свое интервю подобряващата се икономическа среда: „В момента имаме съвпадение на няколко положителни фактора – икономиката е стабилна и растяща, банковият пазар е добър, ние сме в отлична форма и има инвеститорски интерес да се инвестира на този пазар.“ От Първа инвестиционна банка обявиха, че възнамеряват да се възползват от добрата пазарна конюнктура в страната и са ангажирали Citigroup Global Markets Limited за финансов съветник относно стратегическите възможности за развитие на банката. През април НСИ съобщиха, че общият показател на бизнес климата се е повишил с 0.7 пункта спрямо предходния месец в резултат на по-добрите показатели отчетени в строителството и търговията на дребно. При промишлеността показателят запази приблизително същото си ниво спрямо март. В обобщение можем да кажем, че добрите макроикономически данни вече започват по-чувствително да се усещат от потребителите. В началото на годината общият показател на доверие на потребителите се покачи с 2.5 пункта в сравнение с равнището си от октомври 2016 г., като при населението в градовете увеличението е още по значително 3.3 пункта, а при населението в селата - 0.6 пункта. Това е и предпоставка да се очаква вътрешното потребление да продължи да бъде двигател на икономиката не само през настоящата, но и през следващата година.
Източник: econ.bg (25.05.2017)

Българинът почива на село През първото тримесечие на 2017 г. общо 926 100 българи са пътували в страната и чужбина. Данните на националната статистика показват, че повечето от тях – 89,4%, са пътували само в България, 9,4% – само в чужбина, а 1,2% са пътували както у нас, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2016 г. общият брой на пътувалите се увеличава с 68,3%, като пътувалите само в страната нарастват с 80,2%, пътувалите само в чужбина – с 13,3%, докато пътувалите в страната и чужбина намаляват с 20,2%. По-голямата част (39,6%) от пътуванията в чужбина на хора над 15-годишна възраст са с цел почивка и екскурзия. Когато са зад граница, като най-голямо перо в бюджета си те посочват разходите за транспорт – около 34%, следвани от тези за храна – близо 25%. През първото тримесечие разходите, които правят българите при пътуване в чужбина с лична цел, достигат 500,88 лева на човек. При пътуване със служебна цел разходите, които се правят са средно 991,43 лева в чужбина и 161,63 лева в страната. През това лято над 5,5 милиона туристи ще посетят българското Черноморие, заяви пред “Труд” Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма. “Очакваме много добър летен сезон – над 5,1 млн. ще бъдат посещенията през летния сезон на българи в родните курорти в цялата страна и около 5,8 млн. тези на чужденци. Тази година ще надхвърлим 11 милиона туристи, а 50% от тях ще почиват по Черноморието”, обясни експертът.
Източник: Труд (25.05.2017)

Почивните дни през април стимулираха пътуванията Данните показват още, че през април посещенията на чужденци в България са 633.7 хил., или с 13.5% повече спрямо година по-рано. Регистрирано е увеличение при всички наблюдавани цели: със служебна цел - с 19.5%, с други цели - с 18.1%, и цел почивка и екскурзия - с 6.8%. Делът на гражданите от Европейския съюз е 56.8%, или с 15.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от почти всички държави в Европейския съюз: Полша - с 43.9%, Италия - с 42%, Австрия - с 34.5%, Обединеното кралство - с 29.4%, Германия - с 26.8%, Румъния - с 12.1%, и други. При гражданите от трети страни най-голям ръст има на туристите от Турция - с 12.6%. През април преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 40.2%, следвани от посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 38.7%, и със служебна цел - 21.1%.
Източник: Дневник (25.05.2017)

Оборотите в сектора на услугите записват обещаващо тримесечие Секторът на услугите изпраща обещаващо първо тримесечие на годината, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). След три поредни тримесечия със спад на годишна база транспортът записва ръст на оборотите от 4,3 на сто, показват данните. Това се дължи основно на сухопътния транспорт, както и на другите дейности в този сектор - складиране и обработка на товари (увеличение от 9,8%) и пощенски услуги (7,6%). Във въздушния транспорт обаче спадът се задълбочава и през първото тримесечие оборотите са с почти 19% надолу. Спрямо предходното тримесечие оборотите в сектора на транспорта се увеличават с 2,4 на сто. При икономическите дейности по създаване и разпространение на информацията годишните изменения също са в посока нагоре, отново след три поредни тримесечия със спад. Данните от статистиката показват, че увеличението е от 3,7 на сто, като най-голям е ръстът при радио и телевизионната дейност (с 18,2%) и при информационните услуги (12,7%). При издателската дейност обаче има спад от 8,8%. На тримесечна база секторът отчита ръст на оборотите в рамките на 0,4 на сто, като значително намаление има по отношение на производството на филми и телевизионни предавания (-17,5%). В графата "Други бизнес услуги" оборотите растат с 9,2% на годишна благодарение на дейностите по наемане на персонал (20,9%) и услугите, предоставяни от туристически оператори (20,5%). Оборотите при заетите с рекламна дейност обаче намаляват с 3,5 на сто. В този сектор тримесечните изменения са в посока нагоре - в рамките на 2,4%.
Източник: Инвестор.БГ (26.05.2017)

Сухопътният транспорт е с най-висок ръст на оборотите През първото тримесечие на 2017 г. общият индекс на оборота за сектора "Транспорт, складиране и пощи", изчислен от сезонни данни, се увеличава с 2,4 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2016 година. Това са предварителните данни през първото тримесечие на 2017 г. на Националния статистически институт. Най-висок ръст е регистриран при „Сухопътен транспорт" - с 3.3%. Намаление се наблюдава при дейностите „Воден транспорт" и „Въздушен транспорт", съответно с 6.7 и с 2.8%. Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" нараства с 0.4% спрямо четвъртото тримесечие на 2016 година. Най-голямо увеличение е отчетено при „Радио- и телевизионна дейност" - със 7.7%. Най-значителен спад е регистриран при „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" (17.5%) и „Издателска дейност" (11.1%). При всички дейности в състава на Други бизнес услуги се наблюдава нарастване на индекса на оборота спрямо предходното тримесечие, като то е най-голямо при „Други професионални дейности" (10.5%), „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност" (8.7%) и „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации" (7.3%). През първото тримесечие на 2017 г. общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи" нараства с 4.3% в сравнение със същото тримесечие на 2016 година. Най-висок е ръстът при дейностите „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" - с 9.8%, и „Пощенски и куриерски услуги" - със 7.6%. Намаление се наблюдава при „Въздушен транспорт" и „Воден транспорт", съответно с 18.8 и с 6.1%. Общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" е с 3.7% по-висок в сравнение с първото тримесечие на 2016 година. Нарастване на индекса на оборота има при почти всички дейности, като най-съществен е ръстът при „Радио- и телевизионна дейност" - с 18.2%, и „Информационни услуги" - с 12.7%. Спад се наблюдава при „Издателска дейност" (8.8%) и „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" (6.7%). При Други бизнес услуги най-голямо увеличение спрямо първото тримесечие на 2016 г. е регистрирано при „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила" (20.9%) и „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации" (20.5%). Спад се наблюдава единствено при „Рекламна дейност и проучване на пазари" - с 3.5%.
Източник: Банкеръ (26.05.2017)

Икономиката с ръст от 3,1% през 2017 г. Ръстът на икономиката тази година ще достигне 3,1%. Това сочат данни на Института за икономически изследвания (ИИИ) към БАН. Основните фактори за нарастването ще е засиленото вътрешно потребление и инвестициите, като ще отслаби влиянието на износа. Една от положителните тенденции, която отчитат експертите, е подобряване на събираемостта на данъците. Тази година страната трябва да запази фискалната си стабилност, като фокусът трябва да се насочи към здравеопазване и образование. Причината за това е, че тези два сектора са на последно място при разходите от бюджета. Нарастване от 5,7 на сто се отчита при износа през миналата година. Сделките са достигнали 30 млрд. евро. Основно се експортират стоки, които съставят 74,5% от износа.
Източник: Монитор (30.05.2017)

През април българите са пътували най-често до Италия и Гърция Пътуванията на български граждани в чужбина през април 2017 г. са 548.8 хил. или със 17.7% над регистрираните през април 2016 г. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Италия - с 46.1%, Гърция - с 38.1%, Австрия - с 36.1%, Испания - с 24.4%, Обединеното кралство - с 23.6%, Румъния - с 19.6%, Германия - с 19.5%, бившата югославска република Македония - с 14.0%, Сърбия - с 12.9%, Турция - с 5.1%, Франция - с 4.8%, и други, съобщиха от НСИ. Същевременно намаляват пътуванията към Португалия - с 25.8%, Украйна - с 25.8%, Руската федерация - с 10.5%, Чешката република - със 7.8%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през април 2017 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 46.4%, следвани от пътуванията със служебна цел - 27.6%, и пътуванията с цел почивка и екскурзия - 26%. В сравнение с април 2016 г. e регистрирано увеличение при пътуванията по всички наблюдавани цели: със служебна цел - с 32%, с други цели - с 18.8%, и с цел почивка и екскурзия - с 4%. През април 2017 г. с други цели са били 67.4% от пътуванията към Турция. Пътуванията със служебна цел към Гърция са 40.3%, а тези към Испания и Италия с цел почивка и екскурзия са съответно 47.4 и 42.2% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. През април 2017 г. посещенията на чужденци в България са 633.7 хил. или с 13.5% повече в сравнение с април 2016 г. Регистрирано е увеличение при всички наблюдавани цели: със служебна цел - с 19.5%, с други цели - с 18.1%, и цел почивка и екскурзия - с 6.8%. От общия брой чужденци, посетили България през април 2017 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 56.8%, или с 15.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от почти всички държави в Европейския съюз: Полша - с 43.9%, Италия - с 42%, Австрия - с 34.5%, Обединеното кралство - с 29.4%, Германия - с 26.8%, Румъния - с 12.1%, и други. Увеличават се и посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 9.3%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Турция - с 12.6%. През април 2017 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 40.2%, следвани от посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 38.7%, и със служебна цел - 21.1%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 96.1% от всички посещения на граждани от Израел и 84.1% - от бившата югославска република Македония. Служебните пътувания са 62.1% от всички посещения на граждани от Испания, а с други цели са 53.5% от посещенията на граждани от Румъния.
Източник: Дарик радио (30.05.2017)

Заводските цени се вдигат с 5.4% през април Производствените цени през април нарастват с 5.4% в сравнение със същия месец на 2016 година. Увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 6.8%, в преработващата промишленост - с 6.3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.6%. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 16.6%, при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 5.1%, и при производството на електрически съоръжения - с 4%, а намаление е регистрирано при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 0.5%. Спрямо март цените нарастват с 0.9% спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.5%, и в преработващата промишленост - с 0.5%, докато в добивната промишленост е отчетено намаление с 2.6%. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 2.4%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1.0%, а намаление е регистрирано при производството на основни метали - с 1.3%, и при производството на тютюневи изделия - с 0.5%.Цените на производител на вътрешния пазар през април нарастват с 3.9% в сравнение със същия месец на 2016 година. Увеличение е регистрирано в добивната промишленост - с 10.1%, в преработващата промишленост - с 4.2%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.6%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо април 2016 г. са отчетени при: производството на основни метали - с 12.5%, производството на електрически съоръжения - с 3.8%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3.5%. Намаление на цените се наблюдава при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 0.6%, и при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 0.4%. В сравнение с март цените са с 1.3% над равнището от предходния месец. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.9%, в преработващата промишленост - с 0.5%, и в добивната промишленост - с 0.2%. В преработващата промишленост нарастване на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1%, при производството на облекло - с 0.7%, при производството на изделия от каучук и пластмаси и при производството на мебели - по 0.5%, а намаление е отчетено при производството на основни метали - с 1.2%, и при производството на тютюневи изделия - с 0.7%.Индексът на цените на производител на международния пазар през април 2017 г. няма изменение в сравнение с предходния месец. В преработващата промишленост е отчетено нарастване на цените с 0.5%. По-съществено увеличение спрямо предходния месец се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 3%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1.6%, а намаление е отчетено при производството на основни метали - с 1.3%, и при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 0.6%. Индексът на цените на производител на международния пазар през април 2017 г. нараства с 8.4% в сравнение със същия месец на 2016 година. В преработващата промишленост увеличението на цените през април 2017 г. е с 8.9% спрямо април 2016 година. По-високи цени са отчетени при производството на основни метали - със 17.6%, и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 6.1%. Намаление на цените се наблюдава при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 0.7%.
Източник: Дневник (31.05.2017)

Младежката безработица у нас е намаляла с 6 % през последните три години През последните три години броят на безработните младежи до 24 години у нас е намалял с 6 %. Това показва данни от прилагането на тригодишната гаранция за младежта, заяви пред журналисти социалният министър Бисер Петков. Според Петков страната ни трябва да фокусира работата си върху тези младежи, които нито работя, нито учат. На международна конференция в София внимание бе обърнато на младите. Безработицата при младежите е намаляла през последните години, заяви социалният министър. Едно от причините за положителния успех е в това, че от няколко години България създаде мрежа от младежки медиатори. Тяхната основна цел е свързана с това да повишат информираността на младите за това как могат да се реализират на трудовия пазар. През следващите години внимание ще се обърне на тези младежи, които нито учат, нито работя. "Положителното е, че заетостта сред младежите нараства, респективно намалява коефициента на безработица. Това, което беше посочено в конференцията, и което ще бъде адресирано с нашите бъдещи действия е към тази група безработни младежи, които не учат, съответно не работят и не желаят да работят т.е. не са се регистрирали в бюрата по труда" , посочи Бисер Петков - министър на труда и социалната политика. Според проф. Победа Луканова от Института за икономически изследвания към БАН, редица са факторите и причините, заради които младите не желаят да започнат работа или да учат. "Относителният дял на неактивните е доста висок, повече от 2/3 от тази група. Очевидните причини за това могат да се предположат", посочи още тя. "Като заетост, заетост например в сивата икономика, поради която никой не се обявява, не се припознава като зает. Изчакване период за емиграция или за вътрешна трудова миграция от малкия град към големите градове и столицата, или просто отлагане по някакви причините на трудова реализация", заяви проф. д-р Победа Луканова - БАН. Последните данни показват, че над 30% от младежите, които са започнали работа, продължават да работят и след изтичането на първите 6 месеца. Според социалния министър Бисер Петков страната ни трябва да продължи политика за информираност на младите и да повиши техния интерес към реализацията на трудовия пазар.
Източник: econ.bg (31.05.2017)

Краят на високите цени на жилищата идва през 2020 г. Края на високите цени на жилищата идва през 2020 година. Това прогнозира главният архитект на София Здравко Здравков по време на финансовият форум „Шумът на парите“. Ножицата се е отворила преди 2 години, а именно през 2015 г., и може да очакваме края на сегашното надуване на цените през 2020 г. Полина Стойкова, изпълнителен директор на Bulgarian Properties, пък каза, че през последната една година цените на имотите в София се опитват да се върнат на цените от 2008 г., макар очакванията са темпът на нарастване да се забави. Стойкова заяви, че около 6-7% е доходността при отдаване под наем, въпреки че в момента може и да са малко по ниски, заради бързото нарастването на цените. Включително има и чужденци, които купуват имоти у нас, за да ги дават на наематели. Тенденциите в офис ритейл сегмента също са позитивни. Към момента в офис сегмента има 1,6 млн. кв. м офис площи, като други 340 хил. кв. м са все още в строеж. Към момента средната цена е от 13 евро на квадрат, като търсенето е главно от IT и аутсорсинг сектора. 10% увеличение на цените на имотите до края на годината пък прогнозира изпълнителен директор на една от агенциите за недвижими имоти. Отново най-голямо търсене има за двустайни и тристайни апартаменти.
Източник: Монитор (01.06.2017)

Индексът на потребителските цени се понижава рязко през май Нивото на годишната инфлация в еврозоната се понижи изненадващо рязко през май до 5-месечно дъно в резултат на по-слаб растеж на енергийните и на цените на услугите, показват предварителни данни на Евростат. Т от своя страна могат да подсилят нежеланието на ЕЦБ към настоящия момент да обмисли по-скорошно ограничаване на водените от нея стимулиращ парични и лихвени политики. Индексът на потребителски цени (CPI) в еврозоната се повиши през май с едва 1,4% спрямо година по-рано, след като месец по-рано инфлацията скочи рязко до 1,9%, като очакванията на финансовите пазари бяха за малко по-умерено забавяне на инфлационния растеж до 1,5 на сто. По този начин инфлацията в еврозоната отново върна далеч под средносрочно целево ниво на ЕЦБ от малко под 2%, след като три месеца по-рано (през февруари) тя нарасна с 2,0%, достигайки най-високо ниво от януари 2013 година насам. Последва нейното понижение през март до 1,5% преди нов скок до 1,9% през април, след което през настоящия месец тя дори спадна до 1,4% - най-ниско ниво на инфлацията от декември 2016-а година, когато тя се повиши с едва 1,1 на сто. Основна причина за слабата инфлация през май е нарастването на цените на енергоносителите на годишна база с едва 4,6% след растеж със 7,6% месец по-рано, в резултат главно на понижение на петролните цени към и дори под 50 долара за барел, докато цените на услугите се увеличават с 1,3%. В същото време цените на хранителните стоки, напитките и тютюневите изделия нарастват за втори пореден месец с 1,3 на сто. В същото време Евростат отчете и рязко забавяне на растежа на основния индекс на потребителските цени (изключвайки цените на храните, тютюневите изделия и на енергията) до 0,9% на годишна база, след като през април основната инфлация нарасна с 1,2%, докато средните очаквания на финансовите пазари бяха за нейното повишение през май с 1,0%.
Източник: econ.bg (01.06.2017)

Потреблението на електроенергия нараства със 7.74%, производството - с 6.02% Електроенергийният системен оператор (ЕСО) продължава да отчита положителни данни за производството на електроенергия и потреблението. Участието на базовите централи и възобновяемите енергийни източници продължава да е положително, но отрицателните данни за водноелектрическите централи нарастват. Това става ясно от оперативните данни на ЕСО за периода 1 януари – 28 май 2017 г. спрямо 1 януари – 28 май 2016 г., съобщава порталът 3e-news.net. Производството на електроенергия за времето от 1 януари до 28 май 2017 г. нараства с 6.02% спрямо същия период на миналата година. Ако през посочения период на 2016 г. производството е било в обем от 17 913 322 MWh, то за същото време на 2017 г. нараства до 18 990 936 MWh, става ясно от данните на ЕСО. Ръст от 7.74 % за първите почти пет месеца на 2017 г. се отчита при потреблението на електроенергия, което нараства от 16 126 305 MWh през миналата година до 17 373 880 MWh. Износът на електроенергия, който започна да спада още през предходната 2016 г. продължава да е отрицателен, въпреки че през последните месеци отбеляза подобрение от няколко процента. Това се дължи в частност на експортните такси, които ще продължат да действат до обединението на пазара, като този процес се очаква да се случи през следващата 2018 г. Според данните на ЕСО, ако износът на електроенергия през времето от 1 януари до 28 май миналата година е бил от порядъка на 1 787 017 MWh, то за сравнявания период на тази година намалява до 1 617 056 MWh, което съставлява спад от 9.51%. Участието на базовите централи в производството, както и през останалите отчетни периоди се запазва на нивото от над десет на сто – 11.69%. Значително подобрение се наблюдава по отношение на участието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа, което нараства до (+) 6.37%. В частност този положителните данни се дължат на подобреното производство от фотоволтаици, което нараства до (+) 2.51% и биомаса (+) 69.66%, докато произведеният ток от вятър намалява, макар и незначително - (-) минус 0.15%. Участието на ВЕИ в разпределителната мрежа за посоченото време през първите пет месеца на 2017 г. нараства (+) с 3.02 %, спрямо сравнявания период на предходната година. В частност производството от вятърни електроцентрали бележи ръст (+) от 2.79%, от фотоволтаици - (+) 1.24%, а от биомаса - (+) 15.85%. За пореден сравняван отчетен период от ЕСО отчитат значителен, а и нарастващ спад по отношение на участието на ВЕЦ в производството. Ако през времето от 1 януари до 28 май 2016 г. производството на ВЕЦ е било в обем от 2 107 466 MWh, то сега спада до 1 427 459 MWh, или (-) минус 32.27%. Досега адекватно обяснение за този срив няма и вероятно това е тема, която трябва да бъде обсъдена на експертно ниво докато е време.
Източник: econ.bg (01.06.2017)

Фирмите най-накрая ще подават отчетите си "на едно гише" Бизнесът вече ще може да подава годишните си отчети само на едно-единствено място - в Националния статистически институт (НСИ). В момента фирмите трябва да ги подават в НСИ и в Агенцията по вписванията, където това струва между 20 и 40 лева. Отскоро данните от института служебно отиват в НАП, но до неотдавна предприемачите трябваше и там да отидат на крака. Облекчението обаче ще стане факт едва през септември 2018 г., когато ще приключи проектът за т.нар. единна входна точка - мястото, на което ще се подават отчетите. Той ще се реализира с почти 594 100 хил. лв. по програма "Добро управление", съобщи зам.-председателят на института Диана Янчева. Проектът е бил заложен още в първия правителствен план за намаляване на административната тежест от 2010 г., но така и не се е реализирал през годините заради липсата на пари. Не е ясно обаче дали таксите за подаването на отчетите ще паднат. "Това е политическо решение и тарифата се одобрява от Министерския съвет", коментира Анастас Троянски, шеф на дирекция "Бизнес статистика" в НСИ.
Източник: Сега (01.06.2017)

Намалява делът на селското стопанство в БВП Относителният дял на отрасъл "Селско стопанство" в Брутния вътрешен продукт (БВП) намалява. В абсолютно изражение средногодишният размер на БВП в отрасъл "Земеделие, горско и рибно стопанство" е относително постоянна величина и е около 4 млрд. лв. Най-чувствителен за икономиката ни е спадът в производството на тютюн и тютюневи изделия, посочват от Българската стопанска камара (БСК). От световен и европейски лидер в производството и търговията му, производството на ориенталски тютюн между 1980 и 2015 г. намаля с 633% независимо от националната субсидия за сектора. Техническите култури (с изключение на маслодайните) също бележат сериозен спад. Някои, като влакнодайните и захарното цвекло, вече почти не се произвеждат. Има чувствително намаление на производството в овощарството, както и на зеленчуци. От 1639 хил. тона през 1980 г. производството им намалява до 613 хил. тона през 2015 г., което е 2,7 пъти. 2,4 пъти по-малко сме произвели домати, 7 пъти по-малко - картофи, а производството на пипер е намаляло 3,9 пъти. В говедовъдството е регистриран спад от 3,3 пъти. Броят на отглежданите биволи е намалял 4,4 пъти - от 48 хил. бр. през 1980 г. на 11 хил. бр. през 2015 г. Овцевъдството е един от най-засегнатите сектори. Намалението е около десет пъти. По производство и добив на мляко България е на дъното на класацията в ЕС. Поради лошото структуриране на стопанствата пазарната ориентация в сектора е слаба - само 45% се реализират пазарно, а останалите 55% - чрез преки продажби. Това показва наличието на сериозен сив в производството на мляко. Брутната добавена стойност (БДС) в селското ни стопанство спада поради намаляване на интереса у производителите към подотрасли, произвеждащи продукция с висока добавена стойност. Създадената БДС на хектар у нас е в пъти по-малка от средната за ЕС. БДС на хектар в България е 353 евро, средната за ЕС 27 е 1282 евро, а в Холандия е 9206 евро по данни на Евростат за 2013 г.
Източник: Дума (01.06.2017)

Към май излишъкът в бюджета е 1.65 млрд. лв. Излишъкът в бюджета в края на май е 1.65 млрд. лв.. Това показват предварителните данни на Министерството на финансите. За сравнение, през същия период на миналата година приходите надвишаваха разходите на правителството с 2.8 млрд. лв. Причината за свиването на излишъка са по-малко постъпления по еврофондовете, докато тези от данъци растат. В същото време разходите на държавата бележат ръст от началото на годината с близо 1 млрд. лв. Бюджетът през тази година е планиран на минус от 1.33 млрд. лв., но преди няколко дни финансовият министър Владислав Горанов заяви, че очаква бюджетният дефицит да бъде по-нисък от заложения.Консолидираните приходи към май намаляват с 1% на годишна база, като така се очаква да достигнат 14.7 млрд. лв. Понижението идва от постъпленията от помощи (т.е. от еврофондовете), докато данъчните и неданъчните приходи се повишават спрямо януари-май 2016 г. с 861.2 млн. лв., посочват от финансовото ведомство.В същото време разходите нарастват с 961.7 млн. лв. спрямо януари-май 2016 г., като така достигат 13 млрд. лв. към края на периода. От Министерството на финансите посочват, че причина за повишението е по-високият размер на социалните и здравните плащания, вдигането на пенсиите от юли 2016 г., повишените осигуровки с 1 процентен пункт и разходите за субсидии.Подробни данни за май ще бъдат публикувани след месец, но по-подробна разбивка към април показва, че има спад на постъпленията от помощи. Към април те са 443.3 млн. лв. - значително под нивото от 2016 г., когато показателят е отчел 1.3 млрд. лв. Разликата идва от едни 783 млн. лв., които постъпиха през март 2016 г. от Европейската комисия, в по-голямата си част - възстановени разходи, извършени през 2015 г. С началото на новия програмен период обаче миналата година активността по европейските проекти беше минимална, което означава, че подобна сума вероятно няма да постъпи през 2017 г. За сметка на това има ръст на почти всички данъчни постъпления. Това е очаквано предвид по-високата осигурителна вноска, минимална заплата и инфлация. Прогнозите на повечето икономисти са през тази година вътрешното потребление да е двигателят на икономиката, което предполага и повече приходи от акциз и ДДС. Разходите на правителството пък нарастват с 6.5% към април в сравнение с миналата година, като така сумата достига малко над 10.4 млрд. лв. Причината са увеличените разходи за изплащане на пенсии и по-високият размер на социалните и здравните плащания. Инвестиционните разходи обаче продължават да са малко, а и заедно с вноската за ЕС са единствените показатели от разходната част, които бележат спад на годишна база. Капиталовите плащания намаляват с 4.9% до 483.9 млн. лв.
Източник: Капитал (02.06.2017)

България сред страните с най-голям ръст на производствените цени в EС България е сред страните с най-голям растеж на цените на производител в Европейския съюз (EС) през април 2017 година на мсечна база, показват данни на Евростат. Индексът на цените на производител (PPI) в еврозоната се стабилизира през април на нивото от март, когато се понижи с 0,3%. На годишна база индексът PPI нарасна през април с 4,3%, след повишение с 3,9% през март. Енергийните цени се повишат на годишна база с 9,1%, като основният PPI (изключвайки енергийните цени) нарасна през април с едва 2,5 на сто. Евростат отчете стабилизация на производствените цени през април на месечна база и за ЕС, след понижение с 0,2% през март. В същото време индексът PPI на годишна база в рамките на ЕС нарасна през април с 4,8%, след повишение с 4,6% месец по-рано. Според европейската статистика, най-голям растеж на цените на производител през април 2017 година на мсечна база е отчетен в България (с 1,3%), следвана от Гърция (с 0,6%), Латвия (с 0,5%) и Великобритания (с 0,5%), докато най-голям спад на производствените цени е отчетен в Ирландия (с 0,9%), следваната от Швеция (с 0,7%), Естония (с 0,6%) и Франция (с 0,6%). Най-голямо е нарастването на производствените цени спрямо година по-рано в Белгия (с 12,8%), Холандия (с 8,7%) и Великобритания (с 8,1%), при най-голямо понижение в Люксембург (спад с 2,7%).
Източник: econ.bg (05.06.2017)

Наляха 3,2 млрд. евро от чужбина в имоти Недвижимите имоти, търговията и ремонта на автомобили привлякоха над 7,712 млрд. евро чужди инвестиции. Това сочат данните на НСИ за привлечените в страната чуждестранни капитали от началото на демократичните промени до края на 2015 г., до когато са последните детайлни данни за вложенията по сектори на икономиката. Общата сума на чуждите инвестиции в България за този период е 23,163 млрд. евро. От тях 13,88%, или 3,216 млрд. евро са вложенията в имоти, като тук не се включват хотелите. Най-големият бум на пазара на имоти беше преди световната финансова кризата през 2008-2009 г. След това имаше известно оттегляне от пазара. Сега обаче отново инвестициите в сектора се завръщат и цените на имотите вървят нагоре, макар и с по-бавни темпове спрямо периода преди кризата.
Източник: Стандарт (06.06.2017)

БВП на България нагоре с 3,5% за година Брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нараснал до 3,5% през първото тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на миналата година, отчитат от Националния статистически институт (НСИ). Така данните показват, че НСИ е ревизирал нагоре първоначалните си оценки за икономическия растеж на страната ни, тъй като предишната оценка бе 3,4%. Спрямо последните три месеца на 2016 г. икономиката се разширила с 0,9%. Предишната оценка беше за ръст от 0,8%. Основен двигател на годишния ръст на БВП е външната търговия. На годишна база износът на стоки и услуги се увеличава с 5,8%, а вносът – със 7,1%. Крайното потребление пък нараства с 4,3%. Спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. обаче потреблението се явява основен двигател на растежа с увеличение от 1,9%. Износът и вносът нарастват със съответно 0,9% и 1,9%. По предварителни данни произведеният БВП през първото тримесечие на 2017 г. възлиза на 20,066 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 2826 лв. от стойностния обем на показателя. Преизчислена в евро, стойността на БВП възлиза на 10,260 млрд. евро, като на човек се падат 1 445 евро. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през първото тримесечие на годината възлиза на 17,528 млрд. лв. по текущи цени. Секторът на услугите продължава да увеличава дела си в нея. През първото тримесечие той нараства до 68,2% при 67,4% през съответния период на предходната година. Същевременно делът на индустрията и на селското стопанство в добавената стойност се свиват със съответно с 0,7 на сто до 29,3% и 0,1 на сто до 2,5%. За крайното потребление през първото тримесечие на 2017 г. се изразходват 85,7% от произведения БВП. Инвестициите формират 16,6% от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно, сочи още статистиката.
Източник: Монитор (08.06.2017)

Производителността на труда в България отново забавя ръста си в началото на годината В началото на годината ръстът на производителността на труда в България расте на годишна база, но темпът на увеличение се забавя на тримесечна, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Тенденцията за първото тримесечие е продължение на тази от края на миналата година. През първото тримесечие на 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава с 2,6% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. През четвъртото тримесечие на 2016 г. брутният вътрешен продукт на един зает се увеличи с 2,9% на годишна база. За първите три месеца на едно заето лице се падат 5 904,7 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 14,6 лв. БВП за един отработен час. За предходното тримесечие тези стойности са били съответно 7 843,3 лв. и 18,6 лв. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първото тримесечие на 2017 г. реално се увеличава с 1,9% и с 2,0% за един отработен човекочас на годишна база. По предварителни данни за първото тримесечие на 2017 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 5 927,8 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 13,9 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 5 268,2 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 12,4 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 712,1 лв. БДС на един зает и 2,3 лв. за един отработен човекочас. Заетите лица в икономиката са 3,39 милиона души, а общият брой отработени часове е 1,375 млрд. Структурата на заетостта по икономически дейности през първото тримесечие на 2016 и 2017 г. показва увеличение на относителния дял в аграрния сектор.
Източник: Инвестор.БГ (08.06.2017)

Промишленото производство забавя растежа си Индексът на промишленото производство отбелязва ръст 4.8% през март на годишна база, а спрямо март се понижава с 1.2%. Това става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение - ревизираните нагоре данни за годишното повишение предходния месец показват, че то е най-голямото от април 2014 г., достигайки 6.5%, като фактор за по-високите стойности през последните месеци вероятно е затоплянето в страната, което се отразява положително на производствената активност. Добивът на суровини обаче се свива с 2% през април спрямо същия период на миналата година, като забавянето идва от понижение на активността в добива на неметални материали, суровини и метални руди. От друга страна, добивът на въглища компенсира част от понижението по линия на другите икономически дейности, като бележи повишение с 18.6% на годишна база. Успоредно с това производството и разпределението на електрическа, топлоенергия и газ също намалява през април (с 4.2%), но отчита повишение спрямо март (с 3.6%). Факторът, който вдига индекса на промишленото производство нагоре през април, е преработващата промишленост, където промяната е 8.4% в посока нагоре. Най-значителен е ръстът по линия на металните изделия, където влизат стоки като радиатори, кухненски прибори и железария - 43.1% на годишна база, следван от производството на тютюневи изделия и компютърна, комуникационна техника. В същото време значителен спад отчита производството на превозни средства (без автомобили) – 23.5%. През април нарастват и продажбите на дребно - оборотът в сектора е с 2.1% по-висок от отчетения през същия период на миналата година. Това обаче е значително по-бавен ръст спрямо предходния месец, когато числото беше 6%, като забавянето се наблюдава по линия на всички подсектори. Търговията с фармацевтични и медицински стоки бележи най-голям ръст през април (10.8%), като по този начин измества от челната позиция лидера от март - компютърна и комуникационна техника, където ръстът спада от 20.5% до 9.1%, сочат данните на НСИ. Допълнително по две категории промяната спрямо година по-рано е отрицателна, като това са поръчки по пощата, телефона или интернет (0.7%) и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали, която продължава да намалява за осми пореден месец. Данните от март породиха надежди, че негативните тенденции в строителния сектор се обръщат, но през април показателите тръгват отново надолу. Строителната продукция отчита втори пореден месец на растеж 2015 г. - 2% през април, но се забавя спрямо предходния период, когато повишението бе с 5.3%. Положителната стойност идва от сградното строителство, което нараства с 8.7% на годишна база. В същото време гражданското строителство се свива с 5.4%. Очаква се тази година да бъде благоприятна за сектора поради прогнозите за по-високи правителствени разходи и начало на проекти по европейските програми.
Източник: Капитал (09.06.2017)

Райфайзен банк: Отново ръст на БВП с над 3%, инфлацията на плюс за първи път от 3 години БВП на България отново отчита висок растеж с над 3%. В същото време средногодишната инфлация е на положителна територия за първи път от 3 години насам. Това показва месечният икономически обзор на Райфайзенбанк (България) ЕАД с коментар на данните, налични към май. Анализаторите на банката отчитат, че според експресните оценки на НСИ, през първото тримесечие на 2017 г. БВП се увеличи с 3.4% в реално изражение спрямо същото тримесечие на 2016 г. Неговият най-значителен компонент от страна на търсенето – крайното потребление (87.6% от БВП), нарасна значително - с 4.1% на годишна база. По-малкият компонент – брутното образуване на основен капитал (17.5% от БВП), се сви по-интензивно - с 5.4%. Третият компонент – нетният експорт, беше отрицателен (-5.1% от БВП), като износът нарасна със 7.2% на годишна база през тримесечието, а вносът с 10.6%.
Източник: 3e-news (09.06.2017)

Износът на България за ЕС скочи с над 12% Износът на страната ни за държавите в Европейския съюз скочи с 12,2% за година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода януари - март експортът на България е възлизал на 7,915 млрд. лв., а през същия период на миналата година стойността на изнесените стоки е била 7,056 млрд. лв. Основните държави, с които търгуваме в Общността са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия. Само през март износът ни е нараснал с 18,1 на сто спрямо третия месец на 2016 г. и е размер на 2,960 млрд. лв. Данните показват, че най-голям ръст в изнесените стоки се отбелязва в сектора „Минерални горива, масла и подобни продукти“ - 57,2%. По-малко обаче сме изнесли безалкохолни, алкохолни напитки и тютюн. Освен износът се увеличава и вносът – с 11,4 на сто. Общата стойност на стоките внесени у нас възлиза на 8,773 млрд. лв., като най-много продукти идват от Германия, Румъния, Италия, Испания и Гърция. Само през март сме докарали в България артикули за 3,309 млрд. лв. При импорта отново се наблюдава същата тенденция, както при експорта. Расте стойността на внесените минерални горива и масла, а намаляват доставените безалкохолни и алкохолни питиета. Освен износът ни за ЕС ръст се наблюдава и при изнесените стоки за държави извън Общността. За първите четири месеца на тази година експортът ни към тези страни възлиза на 5,653 млрд. лв., като най-много продукти сме продали в Турция, Китай, Египет, Сърбия, Македония и Русия.
Източник: Монитор (12.06.2017)

Пазарът на ниви отрезвява Цeнитe нa зeмeдeлc?aтa зeмя cтигнaxa мa?cимyмa cи, cпe?yлaтивният интepec ce пpeнacoчи ?ъм жилищaтa Имa тpи нoви тeндeнции в пaзapa нa зeмeдeлc?a зeмя пpeз пocлeднитe мeceци. ?ъpвo, oттeглят ce инвecтитopитe, ?oитo тъpcexa нa?ъдe дa нacoчaт cпecтявaниятa cи зapaди ниc?итe бaн?oви лиxви пo дeпoзититe. B peзyлтaт пaзapът ce ycпo?oявa, ?aтo виco? ocтaвa caмo интepecът ?ъм ?oмacиpaни пapцeли. Tpeтo, цeнитe cпиpaт дa pacтaт, явнo дocтигнaли cвoя мa?cимyм. Teзи нaблюдeния нa e?cпepтитe ce пoд?peпят oт дaннитe нa cтaтиcти?aтa. ?peз 2016 г. cpeднaтa цeнa нa eдин дe?ap зeмeдeлc?a зeмя дocтигa 761 лв., ?oeтo e пoc?ъпвaнe eдвa c 4% в cpaвнeниe c 2015 г., oтчeтe Haциoнaлният cтaтиcтичec?и инcтитyт. A пpeз пocлeднитe гoдини pъcтът бeшe двyцифpeн. “Ka?тo виждaмe мнoгo нeдoвъpшeни ?oмплe?cи oт вpeмeтo нa бyмa в cтpoитeлcтвoтo пpeз 2008 г., тa?a мoжe би щe нaблюдaвaмe пoдoбни явлeния и пo зeмeдeлc?итe пoлeтa”, ?oмeнтиpa Бopиcлaв ?eт?oв, фepмep и e?cпepт пo пaзapa нa зeмeдeлc?a зeмя. Mнeниeтo мy e, чe нa мнoгo мecтa зeмятa ce нaдцeнявa. Цeнитe тpyднo щe влязaт в paм?итe нa нopмaлнoтo, нo пaзapът щe изиc?вa тoвa. Tpябвa дa ce имa пpeдвид, чe ?oгaтo ce вдигнe цeнaтa нa зeмятa, тя пaдa пo-бaвнo, oт?oл?oтo ce e вдигнaлa, тoвa e зa?oнoмepнocт, дoпълвa e?cпepтът. B пocлeднитe ня?oл?o гoдини в мнoгo oбщини ce e cъздaлo из?ycтвeнo пoвишeниe нa цeнитe, ?oeтo ceгa блo?иpa пoтeнциaлнитe cдeл?и, oтбeлязвa Cтaй?o Cтaй?oв, пpeдceдaтeл нa Бългapc?aтa acoциaция нa coбcтвeницитe нa зeмeдeлc?a зeмя. Haблюдeниятa ни ca, чe пpeдлaгaнeтo и cъoтвeтнo cдeл?итe ce c?лючвaт в paйoнитe, ?ъдeтo дo мoмeнтa имaшe cлaбo зaвишaвaнe нa цeнитe, т.e. в нe тoл?oвa пpoдy?тивнитe oбщини, oбяcнaвa тoй. Eдинcтвeнo пpoдaжбaтa нa ?oмacиpaни пapцeли бeлeжи pъcт в пo?yпнaтa цeнa и oпpeдeлeнo тъpceнeтo нa пoдoбни плoщи e из?лючитeлнo зacилeнo, ?oмeнтиpa oщe Cтaй?oв. Cпopeд нeгo ocнoвнa poля зa тoвa имaт и пpoмeнитe в Oбщaтa ceлc?ocтoпaнc?a пoлити?a нa EC, ?oитo тpябвa дa ocигypят пo-виco?o финaнcиpaнe в ce?тopитe плoдoвe и зeлeнчyци дo 2020 г. Дpyг пo?aзaтeлeн фa?т зa oтpeзвявaнeтo нa пaзapa e, чe cпopeд нaчинa нa тpaйнo пoлзвaнe нaй-c?poмнo пpeз минaлaтa гoдинa e пoc?ъпвaнeтo нa нивитe. ?peз 2016 г. цeнaтa нa нивитe e нaгope eдвa c 1,2%. Cпopeд e?cпepти тoвa oтpeзвявaнe e нaпълнo oчa?вaнo и лoгичнo Cлeд фaлитa нa Kopпopaтивнa тъpгoвc?a бaн?a и зacтoя нa имoтния ceгмeнт мнoгo oт xopaтa c нaтpyпaни cпecтявaния ca ?yпyвaли ниви c цeл ocигypявaнe нa дoxoднocт. Ho днec дoxoднocттa eдвa дocтигa 4%, дo?aтo зa жилищa e ?ъм 6%, a пoc?ъпвaнeтo им пpeз 2016 г. cпpямo 2015 г. e двyцифpeнo. Зaтoвa вce пoвeчe xopa пpeдпoчитaт дa нacoчaт cпecтeнитe cи пapи oт бaн?oви дeпoзити ?ъм жилищa вмecтo ?ъм зeмeдeлc?a зeмя, ?oятo ce yпpaвлявa пo-тpyднo и изиc?вa мнoгo пoвeчe cпeциaлни пoзнaния. „Зa cъжaлeниe, мнoгo xopa живeят c пoгpeшнoтo yбeждeниe, чe нямa pиc? пpи инвecтициятa в зeмeдeлc?a зeмя, чe тя e cигypнa и нocи виco?a дoxoднocт. A нa пpa?ти?a ?aтo вce?и дpyг a?тив и тoзи ?pиe cвoитe pиc?oвe. Ta?a чe, пpeди дa ce впycнaт в пoдoбни нaчинaния, ги cъвeтвaмe внимaтeлнo дa ce зaпoзнaят c пaзapa или дa ce oбъpнaт ?ъм ?oмпaнии c oпит”, ?oмeнтиpaт e?cпepти oт ce?тopa. Bpeмeнaтa нa cпe?yлaтивeн интepec ?ъм зeмeдeлc?aтa зeмя ca пpи?лючили и oт инвecтиции в нeя вeчe ce oттeглиxa мaл?итe чacтни инвecтитopи cъc cпecтeни cpeдcтвa ?aтo лe?apи и aдвo?aти, coчaт пaзapнитe нaблюдeния. A фepмepитe ocнoвнo тъpcят дa нaeмaт o?pyпнeни пapцeли, зaщoтo пo-мaл?итe c мнoгo нacлeдници ca тpyдни и c?ъпи зa yпpaвлeниe. “Kyпyвaм зeмя caмo a?o имaм възвpъщaeмocт зa нe пoвeчe oт 10-гoдишeн пepиoд, caмo в мoeтo зeмлищe и нe cъc cпe?yлaтивнa цeл. ?ocлeднoтo, ?oeтo щe пpoдaдe eдин apeндaтop, e зeмятa. ?o?yп?aтa нa нивa нe e caмo cдeл?a, a e низ oт ycлoвнocти и нe ce пpaви нa вcя?a цeнa. Уcлoвиe e и нaличиeтo нa нeoбxoдимия pecypc зa цeлтa”, cпoдeля oпитa cи Бopиcлaв ?eт?oв. Дpyг фa?тop, ?oйтo влияe в нeгaтивнa пoco?a нa пaзapa нa зeмя, e липcaтa нa чyждecтpaнeн интepec Hямa ни?a?ви пpизнaци зa нaвлизaнe нa нoви чyждecтpaнни инвecтитopи. Toвa, oт дpyгa cтpaнa, e дoня?ъдe и пoлoжитeлнo ?aтo тeндeнция, тъй ?aтo дъpжи пaзapa пo-близo дo фyндaмeнтитe мy. Гoлeмитe фoндoвe и пpoфecиoнaлнитe дpyжecтвa зa yпpaвлeниe нa зeмя cъщo oгpaничиxa пo?yп?итe. ?aзapът вeчe e дocтигнaл cвoя мa?cимyм и щe ce oттлac?вa oт нeгo, ?oмeнтиpa Beнциcлaв Bъpбaнoв, пpeдceдaтeл нa Acoциaциятa нa зeмeдeлc?итe пpoизвoдитeли в Бългapия (AЗ?Б). Haблюдeниятa мy ca, чe инвecтитopитe ce oглeждaт и нe ca вeчe тa?a aгpecивни, a инвecтициятa ce възвpъщa зa пoвeчe oт 20 гoдини. И?oнoмиcтитe нaпoмнят, чe eднa инвecтиция ce пpиeмa зa дoxoднa, a?o ce изплaщa зa 10 гoдини. Имa мнoгo oгpaничeнo пpeдлaгaнe нa зeмeдeлc?a зeмя, твъpди Aceн Гaтeв, мeниджъp нa oфиc в Дoбpич нa нaциoнaлнa ?oмпaния зa нeдвижими имoти. Cпopeд нeгo гoлeмитe пpoизвoдитeли и apeндaтopи избягвaт пo?yп?итe. ?pичинaтa e, чe пpи ceгaшнитe дoxoди oт зeмeдeлc?a пpoдy?ция и виco?итe цeни нa нивитe в paйoнa тe нe ca peнтaбилни ?aтo дoxoднocт. A?тивни ca cpeднитe и мaл?итe пpoизвoдитeли, ?oитo ?yпyвaт мaл?и пapцeли и ги oбpaбoтвaт c ?yлтypи, ?oитo нocят пo-виco?и дoxoди. ?aзapът нa зeмeдeлc?a зeмя въpви ?ъм тoч?aтa нa бaлaнc и тъpcи cвoитe здpaвocлoвни тeмпoвe нa paзвитиe, oбoбщaвaт e?cпepтитe. B ?oи oбщини имa cдeл?и Haй-мнoгo зeми ca cмeнили coбcтвeнocттa cи в Xapмaнли и oбщинa “Tyнджa” - cъoтвeтнo 8200 и 7302 дe?apa, пo?aзвaт дaннитe нa HCИ. И a?o cдeл?итe в Xapмaнли ca eдвa 65, или инaчe ?aзaнo, cpeднo в eднa cдeл?a ca пpexвъpляни пo 126 д?a, тo в “Tyнджa” тe ca eдвa 6,69 д?a. A?тивнocт нa пaзapa ce oтчитa в Kapнoбaт и в ?oпoвo, ?ъдeтo ca ocъщecтвeни пo?yп?o-пpoдaжби зa 6707 и 5326 д?a. B Ceвлиeвo coбcтвeнocттa cи ca cмeнили 4825 д?a зeмя. Cpeд oбщинитe c пo-paздвижeн пaзap ca oщe Opяxoвo, Бялa Cлaтинa, Kyбpaт, Cpeдeц и Чepвeн бpяг.
Източник: 24 часа (12.06.2017)

НСИ отчита увеличаване на търговията на България с ЕС и с трети страни през първите четири месеца на годината Износът на стоки от България към ЕС и трети страни се увеличава през април със 7,6% спрямо същия месец на предходната година, достигайки 3,9136 млрд. лева, като в същото време общият внос в нашата страна нараства с 16,8% и възлиза на 4,6907 млрд. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Общото външнотърговско салдо през четвъртия месец на годината обаче остава отрицателно и в размер на 777,1 млн. лева спрямо дефицит за 382,0 млн. лева през същия месец на 2016-а година. В рамките на първите четири месеца на настоящата година общият български износ се повишава с 13,0% до 16,0724 млрд. лева спрямо същия период на предишната година, но вносът се увеличава с 19,9% до 18,6274 млрд. лева, което води до разширяване на търговския дефицит с ЕС и трети страни до 2,555 млрд. лева спрямо негативен сумарен търговски баланс за 1,3061 млрд. лева през първите четири месеца на 2016 година. В същото време износът на България за трети страни се увеличава през април с 28,3% на годишна база до 1,4096 млрд. лева, докато вносът от трети страни нараства с 29,0% до 1,7068 млрд. лева, като външнотърговското салдо с трети страни остава отрицателно и в размер на 297,2 млн. лева. През периода януари - април 2017-а година българският износ към трети страни се увеличава с 22,1% до 5,6532 млрд. лева спрямо същия период на предходната година, като основни търговски партньори на нашата страна са Турция, Китай, Египет, Сърбия, бившата югославска република Македония и Руската федерация, формиращи 51,9% от износа за трети страни.
Източник: БНР (12.06.2017)

България отбелязва напредък в конкурентоспособността си, но корупцията, неефективната работа на институциите и недостигът на адекватно обучени кадри са основна спирачка за постигане на още по-добри резултати. Това показва разпространеният вчера Доклад за глобалната конкурентоспособност на държавите за 2016-2017 г., който се изготвя от Световния икономически форум и се публикува веднъж на всеки две години. Страната ни се е изкачила с четири места в класацията по конкурентоспособност в сравнение с предишния доклад - от 54-то на 50-о място, сред общо 138 държави от цял свят. Преди нас са повечето европейски държави, както и бивши страни от соцблока като Полша (36-о място), Чехия (31-во), Естония (30-о), Литва (35-о) и Латвия (49-о). Сред други източноевропейски държави обаче изпреварваме Словения (51-ва), Румъния (62-ра), Словакия (65-а), Унгария (69-а) и Хърватия (74-та). Зад нас остават и държавите от нашия регион Македония, Сърбия, Турция и Гърция. Изкачването в класацията по конкурентоспособност основно се дължи на добрите оценки за макроикономическата среда у нас (42-ро място) и технологичната готовност - 37-о място. В същото време критерии като качество на институциите, инфраструктурата и иновациите продължават да ни дърпат назад. Така например неефективната работа на институциите у нас ни класира на 97-о място. Причина за тази незавидна позиция са ниските оценки, които Световният икономически форум ни дава за защитата на правото на собственост, в това число и интелектуалната собственост, прозрачността на управленските политики, организираната престъпност, надеждността на полицейските органи. По всички тези показатели позицията на страната ни пада под 100-о място в общата класация. Докладът показва още, че правенето на бизнес в България продължава да бъде спъвано и от лошата инфраструктура, заради която ни подреждат чак на 71-во място. Тук освен недоброто качество на пътищата се включва и достъпът до качествено електрозахранване. Страната ни изостава съществено и по един от най-важните критерии за развитието на модерните икономики - иновациите, където заемаме 71-во място. Корупцията и неадекватното образование на работната сила са двата най-съществени проблема за правене на бизнес в България, посочени от предприемачи в анкетите на Световния икономически форум специално за нашата страна. На следващо място са "слабата работна етика на работната сила" и липсата на добра инфраструктура. Бизнесът дори посочва като бариера за развитие данъчните ставки у нас, но тук се има предвид и осигурителната тежест. Достъпът до финансиране и бюрокрацията са следващите традиционни пречки пред конкурентоспособността на българската икономика. В общата класация за конкурентоспособност Швейцария запазва първото си място, а Сингапур и САЩ - второто и третото. Германия и Холандия този път си разменят четвъртата и петата позиция.
Източник: Сега (13.06.2017)

Хотелите спечелиха 44 млн. лв. от нощувки Приходите от нощувки достигат 44,2 млн. лв. през април. Това сочат данни на Национлания статистически институт (НСИ). Постъпленията нарастват общо с 16,9 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Увеличават се приходите както от чужденци с 32,9%, така и от българи с 3,1 на сто. Постъпленията от нощувки нараства, въпреки че броя на местата за настаняване, които са работили, както и леглата в тях намаляват. Спадът е съответно с 1% и 1,4 на сто, сочат още данните на статистиката за четвъртия месец на годината. През април в страната са функционирали 1 965 места за настаняване с над 10 легла, в което влизат хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 67.2 хил., а на леглата - 148.7 хиляди. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване е 908.0 хил., което е с 11.5% на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. Най-голямо увеличени с 18.3 на сто се наблюдава в хотелите 4 и 5 звезди. В тях са реализирани близо 2/3 или 73% от общия брой нощувки на чужди граждани, както и 36.1 на сто от тези на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 18.9% и 31 на сто от нощувките съответно от гости и българи. Една трета от нощувките в хотелите с 1 и 2 звезди са на нашенци, а само 8 на сто са реализирани от чужденци. Пренощувалите лица в местата за настаняване през април 2017 г. се увеличават с 5.3% в сравнение със същия месец на 2016 г. и достигат 435.5 хиляди. От всички пренощували лица 64.7% са българи, като по-голямата част от тях близо 65% са избрали хотели с 1 и 2 или 3 звезди. Средната продължителност, за която остават е 1.9 нощувки. Пренощувалите чужденци са 153.5 хил., или със 17.2% повече в сравнение с април 2016 г., като 72.0% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2.4 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през април 2017 г. е 23.9%, като се увеличава с 2 процентни пункта в сравнение с април 2016 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 28.8%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди - 25.5%, и с 1 и 2 звезди - 16.6%.
Източник: Монитор (13.06.2017)

17% ръст в приходите на хотелиерите Приходите на хотелиерите от нощувки през април са 44,2 млн. лв., което е с 16,9% повече в сравнение с април 2016 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 32,9%, така и от български - с 3,1%, показват данните на Националния статистически институт НСИ. Общата заетост на леглата през април е 23,9%, като се увеличава с 2% в сравнение със същия месец на предходната година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 28,8%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди - 25,5%, и с 1 и 2 звезди - 16,6%. В страната са функционирали 1965 места за настаняване с над 10 легла това е с 1% по-малко от година по-рано. Общият брой на нощувките е 908 хил., или с 11,5% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките - с 18,3%, се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 73,1% от общия брой нощувки на чужди граждани и 36,1% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 18,9% от нощувките на чужди граждани и 31% - на българи, докато в останалите - с 1 и 2 звезди, те са съответно 8 и 32,9%.
Източник: Дума (13.06.2017)

825,92 лв. e средният осигурителен доход за април 2017 г. Размерът на средния осигурителен доход (СОД) за страната за месец април 2017 г. е 825,92 лв., обяви Националният осигурителен институт (НОИ). От началото на годината СОД е нараснал с 30,83 лева. Справка на НОИ показва, че СОД за януари 2017 г. е бил 795,09 лв.; за февруари - 791,26 лв., и за март - 811,13 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. е 785,68 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец май 2017 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Дневник (14.06.2017)

Инфлацията у нас се забавя през май През май инфлацията в България се понижи спрямо предходния месец, като в същото време нейният растеж на годишна база отстъпи от близо 4-годишния връх, достигнат през април, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на потребителските цени (CPI) се понижи през май с 0,3% спрямо април, когато отчете ръст с 0,7 на сто. На годишна база инфлацията се забави до 2,3% (спрямо май 2016 година), след като месец по-рано тя се повиши с цели 2,6%, отбелязвайки най-солиден растеж от юни 2013-а година насам. Инфлацията от началото на годината (май 2017 година спрямо декември 2016 година) нарасна с 1,2%, докато средногодишната инфлация за периода юни 2016 - май 2017 година спрямо периода юни 2015 - май 2016 година се повиши с 0,5 на сто. Цените на хранителните продукти и на безалкохолните напитки се понижиха през май с 0,6% спрямо април, докато цените на алкохолните напитки и на тютюневите изделия се увеличиха слабо с 0,1%.
Източник: econ.bg (15.06.2017)

През май цените пак тръгнаха надолу Индексът на потребителските цени за май 2017 г. спрямо април 2017 г. е 99.7%, тоест месечната инфлация е минус 0.3%, съобщи Националният статистически институт. Инфлацията от началото на годината (май 2017 г. спрямо декември 2016 г.) е 1.2%, а годишната инфлация за май 2017 г. спрямо май 2016 г. е 2.3%. Средногодишната инфлация за периода юни 2016 - май 2017 г. спрямо периода юни 2015 - май 2016 г. е 0.5%. През май спрямо април с 0.6% поевтиняват хранителни продукти и безалкохолни напитки, с 0.3% - режийните разноски и горивата, с 0.8% - транспортните услуги, а с 0.2% - съобщителните. Алкохолът и цигарите поскъпват с 0.1%, дрехите и обувките - с 0.8%, домашните потреби и домакинските електроуреди - с 0.4%, цените в хотелите и ресторантите се вдигат с 0.3%.
Източник: Дневник (15.06.2017)

Безработицата през май падна до 7.1% През май 2017 г. безработицата е 7.1%, с 0.5 процентни пункта по-малко от април, съобщи Агенцията по заетостта. В сравнение с май миналата година намалението на показателя е с 1.6%. Броят на регистрираните безработни в бюрата по труда през май е 233 829. През май работа са започнали общо 26 750 безработни, от които 22 040 на първичния пазар на труда. В бюрата по труда са заявени 19 939 свободни работни места на първичния пазар. В сравнение с май 2016 г. броят на заявените свободни работни места на първичния пазар нараства с 6.3% или с 1174 броя. Най-много работници се търсят в преработващата промишленост; търговията; хотелиерството и ресторантьорството; строителството; селското, горското и рибното стопанство; административните и спомагателните дейности; операциите с недвижими имоти; транспорта, складирането и пощите; държавното управление.
Източник: Дневник (16.06.2017)

В България е най-евтино, в Дания – най-скъпо В България е най-евтино от държавите в ЕС, а в Дания е най-скъпо. Това показва проучване на европейската статистическа служба „Евростат” за 2016 г. Цените за потребителските стоки и услуги в съюза имат почти трикратна разлика. В България цените са повече от наполовина по-ниски от средното за ЕС (48%), докато в Дания те са цели 139% от средното. Много високи са цените в Ирландия (125% от средното за ЕС), Люксембург и Швеция (124 на сто), Финландия и Обединеното кралство (121 на сто). В долната граница, освен нашата страна, са Полша (53 на сто от средното за ЕС) и Румъния (52%). Храните и безалкохолните напитки са най-скъпи в Дания и най-евтини в Полша и Румъния. Алкохолът и цигарите пък струват най-много в Ирландия и Обединеното кралство (съответно 175 и 162% от средното за ЕС), а най-евтини са в България (56 на сто от средното), Унгария (67 на сто), Полша (68 на сто) и Румъния (69 на сто). Цените на услугите в група „Ресторанти и хотели” са повече от три пъти по-високи в Дания в сравнение с България. У нас цените са 44 % от средното за съюза, в Румъния са 53%, а в – Чехия 56%. В Дания цените са 150 на сто от средното за ЕС, а в Швеция – 144 на сто.
Източник: Монитор (19.06.2017)

Coциaлнaтa пeнcия зa cтapocт cтaвa 120,98 лв. oт 1 юли ?paвитeлcтвoтo oпpeдeли нoв paзмep нa coциaлнaтa пeнcия зa cтapocт. Oт 1 юли тя щe нapacнe oт 118,14 лв. нa 120,98 лв., cъoбщиxa oт пpecцeнтъpa нa Mиниcтepc?и cъвeт. ?poмянaтa щe дoвeдe дo yвeличaвaнe нa пeнcиитe, ?oитo нe ca cвъpзaни c тpyдoвa дeйнocт, тъй ?aтo пo зa?oн тexният paзмep ce oпpeдeля в зaвиcимocт oт coциaлнaтa пeнcия зa cтapocт. Toвa ca пeнcиитe зa вoeннa и гpaждaнc?a инвaлиднocт, coциaлнaтa пeнcия зa инвaлиднocт и пepcoнaлнaтa пeнcия. Щe ce пoвишaт и нopмaтивнo ycтaнoвeнитe дoбaв?и ?ъм пeнcиитe, ?oитo ce oпpeдeлят в пpoцeнт oт coциaлнaтa пeнcия зa cтapocт.
Източник: 24 часа (22.06.2017)

С 10% нараснали разходите за труд и заплати По предварителни данни на НСИ през първото тримесечие на годината общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях нарастват с 10,1% спрямо първите три месеца на предходната година. Увеличението в индустрията е с 10,5%, в сектора на услугите - с 10,6%, и в строителството - с 5,8 на сто. По икономически дейности през периода най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на 2016 година е регистриран при операциите с недвижими имоти - повишение с 15,2%, в професионалните дейности и научните изследвания - с 13,3%, в търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети - с 12,3%, и в доставянето на води, канализационните услуги, управлението на отпадъци и възстановяването - с 12,3 на сто. Същевременно най-нисък ръст на разходите за труд има в хотелиерството и ресторантьорството - едва 1,6%, културата, спорта и развлеченията - с 3,8%, и строителството - с 5,8 на сто. Разходите за възнаграждение за един отработен час през първото тримесечие на годината се увеличават с 9,9% спрямо същия период на предходната година, а другите разходи - с 11,2%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо първото тримесечие на 2016 година варират от повишение с 1,4% за хотелиерството и ресторантьорството, до ръст с 15,4% при операциите с недвижими имоти. Ден по-рано бизнесът призова за спешно предприемане на мерки за облекчаване достъпа на чуждестранни работници. От Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) и от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпратиха писмо до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. То е за повишаване на възможностите за достъп на квалифицирана работна сила до българския пазар на труда. България изостава в привличането на висококвалифицирани специалисти на основата на двустранни споразумения или чрез "зелена карта", написаха от АИКБ. Организацията настоява за спешни мерки за облекчаване на достъпа на чуждестранни работници чрез сключване на спогодби за обмен на работна сила със заинтересовани страни като Молдова, Украйна и Армения. От браншовите организации посочват, че са притеснени от все по-ограниченото предлагане на качествени кадри за реалния сектор, което се отразява негативно на българската икономика. Българските работодатели смятат, че правителството в лицето на Министерството на труда и социалната политика трябва да започне преговори с Молдова, Украйна и Армения за привличане на висококвалифицирана работна сила. Според тях това може да се осъществи с въвеждане на "зелена карта" за привличане на имигранти от конкретни трети страни и за пример дават Чехия, която въвежда подобна карта още през 2008 г. Друг вариант за осигуряване на квалифицирани работници е "карта за реинтеграция на лица с български произход", която да даде право на българите зад граница да се установят и да започнат да работят в нашата страна. Третият вариант според тях е "да се сключат двустранни споразумения за обмен на работна сила с цел облекчен достъп до пазара на труда за сезонна и/или едногодишна заетост на чужди граждани в сектори с недостиг на квалифицирана работна ръка като машиностроене, електротехника, туризъм, здравеопазване и др., подобно на всички останали страни членки.
Източник: Дума (22.06.2017)

23% от българите живеят в бедност Броят на българите, които живеят в бедност, расте с 0,9% на годишна база до 22,9% през 2016-а. Това показва анализ на НСИ за индикаторите за бедност и социално включване в България. Според „Статистика на доходите и условията на живот“ линията на бедност общо за страната e 308,17 лв. средно месечно на лице от домакинство и под този праг са над 1,6 милиона, което е увеличение от 53 хил. души. Индикаторът е бил на ниво от 325,8 лева през 2015 г., а „оcнoвнaтa пpичинa зa пo-ниcкия paзмep нa линиятa нa бeднocт ce дължи нa нaмaлявaнeтo нa cpeдния paзмep нa дoxoдa oт тpyд зa вcички oблacти, пo-cъщecтвeнo във Bидин и Bpaцa – cъoтвeтнo c 29,2 и 28,2%“. Анкетата включва 8600 домакинства от цялата страна, като наблюдението се провежда с два типа анкетни карти – въпросник за домакинството и индивидуална анкетна карта за всяко лице от семейството на 16 и повече години. За изследване на равнището на бедност в методологията се използва общ разполагаем нетен доход, а линията на бедност представлява 60% от средния общ разполагаем нетен доход на член от домакинство. Методологията на НСИ пресмята линия на бедност за всички 28 области у нас, като в 7 тя е под 250 лева. Xopaтa във Bидин, Пaзapджик и Kъpджaли живeят нaй-бeднo, a нaй-гoлям oтнocитeлeн дял имa бeднoтo нaceлeниe в Cливeн, Пaзapджик и Bapнa, къдeтo нaд eднa чeтвъpт oт xopaтa живeят cъc cepиoзни лишeния. Oт дpyгa cтpaнa в cтoлицaтa тя e нaд двoйнo пo-виcoкa и дocтигa 473 лeвa. B гopнaтa гpaницa ca oщe Cтapa Зaгopa и Гaбpoвo cъc cъoтвeтнo 332 лeвa и 328 лeвa. По етнически признак през 2016 г. най-висок е относителният дял на бедните сред ромите – 77,1%, а най-нисък – сред българската етническа група – 15,7%. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (42,6%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните (39,1%). Осезаемо нарастват работещите бедни, като от 7,8% през 2015 година те достигат 11,6% през 2016-а. Според националната статистика 31,9% от децата на възраст 0 – 17 години у нас са изложени на риск от бедност, или с 6,5% повече спрямо 2015 г. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 11,6%. 54% не могат да си позволят ремонт Всеки трети има проблеми със сметките Една трета от българите изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39,2% се ограничават при отоплението на дома си, показват данните на НСИ. Всеки втори или 56% от анкетираните признават, че трудно могат да си позволят почивка извън дома, 54% от хората пък имат проблем с възможностите да посрещнат неочаквани разходи за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и други. Успоредно с това 2,8% от хората не могат да си позволят телефон, включително мобилен, 1,4% – цветен телевизор, 9% – автоматична пералня, а 34,% – потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден.
Източник: Труд (23.06.2017)

Делът на работещите бедни е скочил рязко през 2016 г. Относителният дял на работещите бедни се е увеличил значително през 2016 г. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че нарастването за една година е близо 4 пр. пункта, а като дял от хората между 18 и 64 години достига рекордните 11.6%. При работещите на пълно работно време определените от НСИ като „работещи бедни“ са около 10% от всички, докато при работещите на непълно работно време са внушителните 42%.Под определението „работещи бедни“ се разбира хората, които са назначени на някакъв договор, но получават месечни доходи под прага на бедността в страната. През 2016 г. НСИ е изчислил, че този праг е 308.2 лв. Спрямо предходната година има намаление с около 18 лв. на прага. НСИ не предоставя данни за броя на работещите бедни, но ако се използва статистиката за заетите на трудови и служебни договори, броят е около 300 хил. души. По данни на КНСБ най-големите проблеми са в шивашката промишленост, където голяма час от служителите работят на минималната заплата, а в някои случаи се злоупотребява и шивачките се назначават на половин работен ден, а всъщност работят повече от 8 часа.Като цяло бедността в България се увеличава, показват данните на НСИ. През 2016 г. под линията на бедността живеят 1.639 млн. души, а за една година са се увеличили с 53 хил. души. Тук основната част са пенсионерите, които получават минималната пенсия (163 лв. през 2016 г.) или социалната пенсия (111 лв. през 2016 г.), както и безработните хора, които разчитат на помощи. Анализът на института показва, че огромна част от населението зависят от социалните помощи, за да излязат от групата на „бедните“. Относителният дял на хората, които биха били в тази група, ако не получават социални трансфери (включително социална пенсия), е 45.5% и нараства спрямо 2015 г. Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2016 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.9 до 27.9%, или с 5 процентни пункта, пише в анализа на НСИ. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.
Източник: Други (23.06.2017)

Цените на храните през април са били най-високи от 2 години В края на април индексът на тръжните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повишил до 1,448 пункта, което е най-високото му ниво от повече от две години. Индексът отбеляза понижение в началото на юни с 2,68 на сто, достигайки 1,340 пункта, сочат данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Сега оранжерийните домати поевтиняват с 8,9% и през тази седмица се продават по 1,63 лева за килограм. Оранжерийните краставици пък поевтиняват с 5,2 на сто до 1,09 лева средно за килограм. С 2,6% поевтиняват картофите, като се търгуват по 0,76 лева за килограм на едро. Цената на пресните картофи пък се понижава с 9,4% до 0,87 лева за килограм. Морковите се продават по 0,89 лева за килограм. Зелето поевтинява с 10 процента и се търгува по 0,45 лв. на килограм на едро. Цената на зелената салата се запазва 0,45 лева за брой. Ябълките се продават по 1,50 лева за килограм след поскъпване с 2%, докато цената на лимоните се покачва със 7,6 на сто до 3,10 лева. Ягодите се продават по тържищата за 3,35 лева за килограм. От своя страна цената на черешите се понижава с 2,3% до 2,13 лева за килограм. 0,5% понижение бележи цената на кравето сирене, което се търгува средно по 5,76 лева за килограм. Кашкавалът тип "Витоша" пък достигна цена 10 лева за килограм. Олиото се купува по 2,07 лева за литър. Каймата се търгува по 4,67 лева за килограм. Пилешкото замразено месо се продава по 3,62 лева за килограм на едро. Захарта се купува по 1,58 лв. за кг. Отбелязва се повишение на цената на брашното тип "500" - с 1 стотинка до 0,81 лева за килограм. Средно по 2,43 лева за килограм се продава зрелият фасул, докато яйцата струват по 0,18 лева за брой на едро.
Източник: Дума (26.06.2017)

Бедни са 12% от работещите Стотици хиляди българи работят, но въпреки това живеят в бедност и не могат да си позволят основни материални неща като например една седмица почивка през годината. Към групата на бедните влизат и много пенсионери и безработни. През 2016 г. линията на бедност общо за страната e 308,17 лв. средно месечно на човек от домакинство, обявиха от НСИ. Под този праг на бедност живеят 1,638 млн. души, или 22,9% от населението на страната, сочат данните от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)". Линията на бедност се определя като 60% от средния общ разполагаем доход на домакинствата в страната. При положение, че линията на бедност е свалена с 5,4% спрямо предходната година, делът на бедните нараства с 0,9 процентни пункта. Тъй като доходите като цяло растат, това показва, че разликата между бедни и богати се увеличава. Ако от доходите на домакинствата се изключат социалните плащания като обезщетения, социални и семейни помощи и добавки, равнището на бедност се повишава от 22,9% до 27,9%. А ако от доходите се изключат и пенсиите, то делът на бедните нараства до 45,5% от населението. Естествено, един от факторите, който има решаващо значение за това дали човек е беден, е дали има работа. 54,6% от безработните влизат в групата на бедните. Но много хора работят и получават толкова малко пари, че също попадат под линията на бедност - т.е. членовете на семействата им разполагат с под 308,17 лв. на месец. През 2016 г. делът на бедните сред заетите нараства спрямо предходната година с 3,8 процентни пункта до 11,6%. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3,5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете. Образованието оказва съществено влияние върху риска от бедност при работещите. Най-висок е делът на работещите бедни с начално и без образование - 68,8%. С нарастване на образователното равнище делът на бедните сред работещите намалява близо 2 пъти за хората с основно образование и над 4 пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висшисти е само 5,4%. Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е делът на бедните сред едночленните домакинства с човек на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2016 г. се наблюдава при домакинствата с един родител със зависими деца - с 12,2 процентни пункта. Делът на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12,4%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (16%).
Източник: Стандарт (26.06.2017)

Над 650 хил. нашенци пътували в чужбина през май Над 650 хил. нашенци са пътували в чужбина през май. Статистиката на НСИ показва, че общо 653,3 хил. българи, или с 15,7% повече, са били регистрираните пътувания в чужбина през май в сравнение със същия месец на предходната година. През май имаше няколко допълнителни почивни дни. Най-голямо е увеличението на пътуванията на българи към Испания - с 39,6%. За Великобритания ръстът е с 34,4%, за Германия - с 25,9%, за Италия - с 21,5%, а за Сърбия - с 18,4%. Същевременно статистиката отчита най-голям отлив при пътуванията за Израел. С 21,8% по-малко българи са решили да посетят страната спрямо май миналата година. Очаквано с най-голям дял са пътуванията за гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия - 38,2%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 36%, и пътуванията със служебна цел - 25,8%. Най-голям е ръстът при пътуванията за почивка - 30,3%. През май 2017 г. за гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия са били 70% от пътуванията към Турция. Пътуванията със служебна цел към Русия са 53,5%, а тези към Франция и Гърция с цел почивка и екскурзия са съответно 58,3 и 49,5% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. През миналия месец посещенията на чужденци в България са малко над 866 хил., или със 7,2% повече в сравнение със същия период през 2016 г. Статистиката отчита увеличение при пътуванията със служебна цел - с 22,4%, с цел почивка и екскурзия - с 5,3%, и с други цели - с 3,9%. Посетилите България през май чужденци са основно от ЕС - 63,8%, или с 9,1% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от Франция - с 38,3%, Полша - с 20,8%, Италия - с 14,5%, Германия - с 10,2%. Намаляват обаче посещенията на граждани от Словакия - с 24,3%, Унгария - с 5,9%, и Гърция - с 0,3%. Увеличават се и посещенията на граждани от трети страни - с 2,1%, като най-голям е ръстът от Сърбия - с 11,3%. Посещенията на чужденци у нас през май са били основно за гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия - 46%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 36,8%, и със служебна цел - 17,2%.
Източник: Дума (29.06.2017)

Производствената инфлация нарасна с 3.9% през май Цените на производителите през май са нараснали с 3.9% спрямо същия месец на предходната година. Поскъпването се наблюдава във всички сектори, според последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Повишение на ценовото равнище е регистрирано в добивната промишленост (с 5.2%), преработващата промишленост (4.2%) и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, където промяната е най-ниска - 2.9% нагоре спрямо година по-рано. На месечна база обаче се вижда понижение - с 1.2%, като поевтиняване се наблюдава отново във всички сектори. Поскъпването е най-видимо в добивната промишленост и се дължи основно на по-високите международни цени на суровините. За сравнение, докато година по-рано цената за тон желязна руда е била 54.85 долара, то през май тази година тя е с над 12% нагоре, достигайки 61.63 долара, сочат данните на Market Index. Макар и с по-ниски темпове, увеличение в цените се наблюдава и по линия на заводските цени в преработващата промишленост. Най-голямото поскъпване е в производството на основни метали, където повишението на годишна база е с 13.3%. Вероятно основната причина за това е медта. Международните цени на цветния метал нараснаха значително през последната година в резултат на няколко фактора, сред които добри икономически данни за Китай, намаляващо предлагане поради стачки в най-големите мини в света и закриване на скъпи, високо замърсяващи мини, посочва доклад на Международния валутен фонд (МВФ). След производството на основни метали се нарежда това на автомобили, ремаркета и полуремаркета, където поскъпването е с 6.1%, а на трето място се позиционира производството на електрически съоръжения. Повишение в ценовото равнище има и по линия на производството и разпределението на електрическа, топлоенергия и газ, като най-голямото увеличение е в продуктите за междинно потребление и енергийните. На вътрешния пазар увеличението в нивото на цените на годишна база е общо 3.5%, като и тук основният двигател е добивната промишленост (9.7%), но преработващата и енергийното производство също нарастват. В същото време на месечна база има спад - с 0.5%. Посоката на международните пазари също е нагоре - 4.5% е поскъпването спрямо същия месец на 2016 г. Ключовата причина за ръста са цените в производството на основни метали (12.9%), следвани от производството на хартия, картон и стоки от хартия и картон.
Източник: Капитал (03.07.2017)

Бюджетните разходи за научни изследвания намаляват през 2016 г. Бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) през 2016 г. са 187,5 млн. лв., като в сравнение с 2015 г. намаляват с 11,8%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Делът на бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност от брутния вътрешен продукт (БВП) също намалява - през 2016 г. съставлява 0,2% от БВП при 0,24% през 2015 г. Средната стойност на този показател за Европейския съюз (ЕС) е 0,65% през 2015 г. През 2016 г. структурата на бюджетните разходи за НИРД по социално-икономически цели се променя незначително спрямо предходната 2015 г. Най-голям е делът (47,2%) на държавната подкрепа за научните изследвания, насочени към „Общо развитие на знанието”, което включва основно научните изследвания, осъществявани от Българската академия на науките и университетите. Тази социално-икономическа цел е основна и за ЕС през 2015 г. с дял от 51,7%.
Източник: Инвестор.БГ (03.07.2017)

Минималната пенсия стана 180 лева От 1 юли минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст става 180 лв., което е ръст с 11,5%, а от 1 октомври 2017 г. - 200 лв /увеличение с още 11,1%/. Със същите проценти ще се повишат минималните размери и на останалите пенсии за трудова дейност, които се определят в процент от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това са пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и наследствените пенсии. Увеличението бе гласувано окончателно от Народното събрание на 28 юни с приетите на второ четене промени в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Промяната касае над 800 хил. души, а това ще струва на държавата близо 100 млн. лв. допълнително за тази година и още 280 млн. лв. за 2018 г.
Източник: Струма - Благоевград (03.07.2017)

През 2016 година разходите за научноизследователска дейност са намалели През 2016 г. бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) възлизат на 187.5 млн. лв., като в сравнение с 2015 г. са намалели с 11.8%, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Делът на бюджетните разходи за НИРД от брутния вътрешен продукт също намалява - през 2016 г. съставлява 0.2% от БВП при 0.24% през 2015 година. Средната стойност на този показател за Европейския съюз е 0.65% през 2015 година. От статистическия институт отчитат, че през 2016 г. най-голям е делът (47.2%) на държавната подкрепа за научните изследвания, насочени към "Общо развитие на знанието", което включва основно научните изследвания, осъществявани от Българската академия на науките и университетите. Тази социално-икономическа цел е основна и за Европейския съюз през 2015 г. с дял от 51.7%.
Източник: Дневник (03.07.2017)

Безработицата у нас е паднала на 6% Безработицата през май у нас е паднала до 6 на сто според европейската статистическа служба. Така за една година официалното ниво се е понижило с цели 1.9%. Това прави 196 хил. безработни според Евростат. Средното ниво в ЕС на безработицата е по-високо - 7.8%. На този фон младежката безработица у нас остава висока - 12.6% за май, което е минимално намаление спрямо предходния месец (от 0.1%). Според данните 20 хил. млади българи до 25 г. са били без препитание към края на май. За ЕС средното ниво на младежката безработица е 16.9%. Сред страните в ЕС с най-ниски нива на безработица могат да се похвалят Чехия (3%), Германия (3.9%) и Малта (4.1%). Най-висока продължава да е безработицата в Гърция (22.5%) и Испания (17.7%). От Евростат отбелязват, че за една година безработицата пада във всички страни от ЕС, като най-значително е намалението й в Хърватска (от 13.4% на 10.7%) и в Испания (от 20.2% до 17.7%).
Източник: Сега (04.07.2017)

Приходите от туризъм с 18% ръст Приходите от международен туризъм в България от януари до март 2017 г. са 731 млн. лв. Ръстът спрямо същия период на 2016 г. е 18,3%, сочат данни на БНБ, публикувани на сайта на Министерството на туризма. Разходите на българи при пътувания в чужбина за първите три месеца на годината възлизат на 525 млн. лв., което е ръст с 36% на годишна база. Приходите от международен туризъм през 2016 г. са 3,28 млрд. евро, което е ръст с 15,7%, сочат данните на БНБ. Разходите на българи за пътувания в чужбина през 2016 г. са 1,22 млрд. евро, или с 21,9% повече от 2015 г. Над 8,2 млн. чуждестранни туристи са посетили България през 2016 г. Това лято се очаква 10% ръст на чуждестранните туристи.
Източник: Стандарт (04.07.2017)

Близо 31% от българите на възраст 15-64 г., или почти всеки трети наш сънародник в тази възрастова категория, е бил икономически неактивен през миналата година. Това сочат данни от анализ на Евростат за икономическата активност на населението в ЕС през 2016 г.. Като икономически неактивно лице се определя човек, който няма работа и не планира да започне такава в близките 3 месеца. Средно около 27% от населението на ЕС е стояло извън пазара на труда през 2016 г., отчита статистиката. Във възрастовата граница 15-64 г. неактивните българи през миналата година са били приблизително 1,5 млн. души, по данни от НСИ. От тях 164 хиляди са били трайно обезкуражени лица, които нито са търсили работа, нито са искали въобще да работят. От тази категория най-висок е процентът на хората със средно образование – близо 70% и с основно образование – 61 на сто. Като цяло най-голямата група неактивни българи е регистрирана в границата 15-24 г. – над 500 хиляди, което се обяснява с тяхната заетост в образованието. На възраст 25-34 г. неактивни са били 224 хиляди българи, 35-44 г. – 155 хиляди, 45-54 г. – 160 хиляди. В годините, когато човек би трябвало да е най- активен 55-64 г. – над 400 хиляди българи са били незаети на пазара на труда, сочат данните на НСИ. Незаетите в пазара на труда мъже на възраст 15-64 г. са били 641 хиляди, а жените – над 800 хиляди. В градовете неактивните българи са били около 1 милион, а в селата – над 450 хиляди. Най-голяма група незаети на пазара на труда се формира от сънародниците ни със средно или с някакъв вид професионално образование – близо 700 хиляди души. Втората по численост група неактивни българи е с основно образование – 490 хиляди души. Неработещите висшисти са около 140 хиляди, а почти толкова са и неработещите българи с основно образование – 135 хиляди. По отношение на ЕС, Евростат отчита близо 90 млн. души на възраст между 15 и 64 г., които са били икономически неактивни през миналата година. От тях близо 20% са били хората с ниско образование /най-вече средно образование/ , а неактивните европейци с висше образование са били около 12 на сто. Най-нисък дял на неработещи европейци между 15-64 г. е регистриран в Швеция – 18%, пред Дания – 20% и Холандия – 20,3%. В противоположния край на скалата най-висок процент неработещи европейци е отчетен в Италия – 35 на сто. Следват: Хърватия и Румъния – по 34%, Белгия – 33%, Гърция – 32% и България – 31%. Следва да се отбележи, че делът на икономически неактивните лица в ЕС е бил по-висок сред жените /около 60%/, отколкото мъжете /около 40%/, макар че пропорциите се различават в различните държави. Европейците на възраст 15-64 г., които са били в някаква фаза на обучение, формират около 35% от неактивните лица в ЕС. Пенсионерите са 16 на сто, хората с тежки заболявания или увреждания – също 16 на сто, както и тези лица, които се грижат за деца или неработещи възрастни – 10 на сто. Общо 8 от 10 неактивни лица на възраст 15-64 г. в ЕС са заявили, че въобще не желаят да работят, отчита анализът на Евростат.
Източник: Труд (06.07.2017)

Евростат: Една трета от българите - икономически неактивни през 2016-а Близо 31 процента от българите на възраст 15-64 г., или почти всеки трети наш сънародник в тази възрастова категория, е бил икономически неактивен през миналата година, отчитат данни от анализ на Евростат за икономическата активност на населението в ЕС през 2016 г. Средно около 27 процента от населението на ЕС е стояло извън пазара на труда през 2016 г. Данните се потвърждават и от НСИ - във възрастовата граница 15-64 г. неактивните българи през миналата година са били приблизително 1,5 млн. души. От тях 164 хиляди са били трайно обезкуражени лица, които нито са търсили работа, нито са искали въобще да работят. От тази категория най-висок е процентът на хората със средно образование - близо 70 процента и с основно образование - 61 на сто. Като цяло най-голямата група неактивни българи е регистрирана в границата 15-24 г. - над 500 хиляди, което се обяснява с тяхната заетост в образованието. На възраст 25-34 г. неактивни са били 224 хиляди българи, 35-44 г. - 155 хиляди, 45-54 г. - 160 хиляди. Пенсионерите са 16 на сто, хората с тежки заболявания или увреждания - също 16 на сто, както и тези лица, които се грижат за деца или неработещи възрастни - 10 на сто. Общо 8 от 10 неактивни лица на възраст 15-64 г. в ЕС са заявили, че въобще не желаят да работят, отчита анализът на Евростат.
Източник: Стандарт (06.07.2017)

Продажбите на дребно в България са ускорили темпа си на растеж през май Продажбите на дребно в България са нараснали с 6.2% през май, докато средното увеличение за страните в ЕС е 2.6% на годишна база. Това показват последните календарно изгладени данни на Евростат. Промяната в България представлява ускорение спрямо отчетената предходния месец, когато показателят показа едва 2.3% ръст, а в същото време търговията в съюза се забавя - от 3.1% през април. Изменението през месеца в ЕС е поради силни продажби по линия на дрехи и текстил, електрически стоки, апаратури и компютърно оборудване.В България повишението от 6.2% спрямо същия период на миналата година идва основно от нехранителните стоки, показват данните. Там търговията на дребно расте с 14.3% на годишна база през май, като по-силна промяна отбелязва единствено Румъния за месеца, където изменението е 15.4%. От сметката обаче е изключено автомобилното гориво, при което сумата на продажбите в специализирани магазини отчита понижение в България – с 11.8% спрямо май 2016 г. Така, след като се прибави негативният ефект от търговията с гориво към нехранителните стоки, изменението пада до 6.3% за месеца в тази категория. От друга страна, представянето на храни, напитки и тютюневи изделия също не остава много назад – търговците в България са повишили сумата на продажбите си с 6% през май. Категорията е важна за сектора – през 2016 г. търговията на дребно с храни, напитки и цигари, където работят малко над 78 хил. души, отчита приходи в размер на 9.3 млрд. лв. и печалба от 164.4 млн. лв., по данни на "Капитал". Същевременно в изчисленията на Евростат категорията представлява 40.1% от сектора, сочат последните публично достъпни данни за теглата.Търговията на дребно в ЕС нараства с 2.6% на годишна и с едва 0.4% на месечна база през май, сочат данните на статистическата служба. Увеличението за месеца идва както от продажбите на храни, напитки и тютюн (1.7% нагоре), така и от нехранителни стоки (3.5%) и автомобилно гориво (1.7%). Най-голямо повишение на годишна база за месеца отбелязва Румъния с 14%, следвана от Словакия (7.9%), Ирландия и Словения (7.7%). В другия край на класацията падат Дания, където промяната е едва 0.1% нагоре спрямо същия период на миналата година, Австрия и Белгия (0.3%).
Източник: Капитал (07.07.2017)

В София влизат 52% от чуждите инвестиции В София-град влизат 52% от чуждите инвестиции в цялата страна, сочат данните на НСИ. Това обяснява защо в столицата заплатите са с 67% по-високи от другите градове, безработицата е най-малка, а произведеният БВП на човек от населението изпреварва значително показателя за останалата част от страната. Общата сума на чуждите инвестиции в България от началото на демокрацията до края на 2015 г., до когато са последните детайлни данни по региони, е 23,163 млрд. евро. А вложените чужди капитали в нефинансовите предприятия в София-град са 12,111 млрд. евро. На второ място с близо седем пъти по-малко инвестиции се нарежда област Варна с 1,76 млрд. евро. Над 1 млрд. евро са привлекли и областите Бургас, Пловдив, София-област и Стара Загора - съответно 1,7 млрд. евро, 1,592 млрд. евро, 1,274 млрд. евро и 1 млрд. евро. Разликата между размера на чуждите инвестиции в тези шест области и останалата територия на страната е огромна. Това е причината Северна България да изостава значително в икономическото си развитие. Областите с най-малко чужди вложения се намират именно в Северна България. Това са Монтана (27,3 млн. евро) и Силистра (28,8 млн. евро). Сред областите с най-малко привлечени капитали от чужбина попадат и Кюстендил (42 млн. евро), Видин (77,8 млн. евро), Смолян (83 млн. евро) и Враца (85 млн. евро). Оказва се, че повечето чужди инвестиции са съсредоточени около трасето на магистрала "Тракия" плюс Варна. През последната година стартираха и няколко големи инвестиционни проекта в Сливен, които още не са отчетени в общата сума на вложенията. Със завършването на магистрала "Хемус" Северна България може да се окаже също толкова привлекателна за инвеститорите колкото южната част на страната, което пък ще доведе до повишаване на стандарта на живот там.
Източник: Стандарт (10.07.2017)

Износът на стоки за трети страни и ЕС се увеличава с 15,7% През периода януари - май 2017 г. общо за трети страни и ЕС са изнесени стоки за 20.5 млрд. лв. и в сравнение със съответния период на предходната година износът се увеличава с 15.7 на сто, а общата стойност на внесените стоки е 23.558 млрд. лв. и нараства с 20.1. на сто, съобщиха от Националния статистически институт. През първите четири месеца на годината износът на България за ЕС се увеличава с 8.6 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е в размер на 10.419 млрд. лв., а вносът от ЕС нараства с 11.3 на сто и е на стойност 11.759 млрд. лева. През април 2017 г. износът за ЕС намалява с 1.3 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.503 млрд. лв., а вносът нараства с 10.8 на сто и е на стойност 2.986 млрд. лева. През периода януари - май 2017 г. износът на България за трети страни се увеличава с 26 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е в размер на 7.244 млрд. лв., a вносът нараства с 34.8 на сто и е на стойност 8.648 млрд. лева.
Източник: Банкеръ (11.07.2017)

12% ръст на строителната продукция в страната през май По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) през май 2017 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 3.7% над равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват увеличение от 12.0% на строителната продукция през май 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 година. По данни на НСИ през май 2017 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство се увеличава с 4.1%, а от гражданското/инженерното строителство - с 3.2%. На годишна база увеличението на строителната продукция през май 2017 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от положителния темп както при сградното строителство, където увеличението е с 19.3%, така и при гражданското/инженерното строителство - с 3.9%.
Източник: econ.bg (11.07.2017)

Промишленото производство нараства с 9,6% през май на годишна база Промишленото производство нараства с 9,6% през май 2017 г. на годишна база, според календарно изгладения индекс на Националния статистически институ (НСИ). С 60,1% се увеличава производството на тютюневи изделия, а производството на текстил спада с 5,5%. По предварителни данни през май 2017 г. индексът, изчислен при сезонно изгладени данни, нараства с 2,7% в сравнение с април, информира НСИ. През май 2017 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 3,8%, преработващата промишленост - с 2,6%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,9%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на лекарствени вещества и продукти - с 13,9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 13%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 10,4%, производството на превозни средства, без автомобили - с 9,3%, производството на електрически съоръжения - със 7,2%. Спад е регистриран при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 11,7%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 8,1%, производството на химични продукти - с 2,7%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - с 13,5%, и в добивната промишленост - с 6,1%, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,6%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 60,1%, производството на основни метали - с 41,9%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 37,2%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 34%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 14,6%. Намаление е отчетено при производството на текстил без облекло - с 5,5% и производството на облекло - с 2,6%.
Източник: Инвестор.БГ (11.07.2017)

Оборотите в търговията на дребно отново ускоряват ръста през май Със съществени ръстове на оборотите изпращат месец май търговците на дребно в някои сектори на икономиката месец, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). От статистиката се вижда, че като цяло търговията на дребно отчита годишен ръст на обема на оборотите с 6,2%. Спрямо предходния месец април увеличението е от 1,3 на сто. В своята статистика от НСИ не включват търговията с автомобили и мотоциклети. Най-голямо увеличение на годишна база има при продажбата на облекла и обувки (с 18,9%) и компютърна и комуникационна техника (18,1%). В търговията с хранителни продукти и напитки има увеличение от 6 на сто. При търговията с фармацевтични продукти оборотите се повишават с малко над 12% на годишна база. По отношение на търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали обемите се свиват с 11,8%. Данните показват леко забавяне на спада - през април оборотите бяха с малко над 15% по-слаби спрямо април 2016 година. На месечна база увеличението на оборотите се дължи основно на търговията с компютърна и комуникационна техника - с 5,1%, както и на поръчките по пощата, телефона и интернет - с 2,5%. Оборотите при търговията с храни и напитки се увеличават с 1,2 на сто. По данни на НСИ при търговията с автомобилни горива оборотите растат с 0,7%.
Източник: Инвестор.БГ (11.07.2017)

Износът на стоки за трети страни и ЕС се увеличава с 15,7% През периода януари - май 2017 г. общо за трети страни и ЕС са изнесени стоки за 20 522.5 млн. лв. и в сравнение със съответния период на предходната година износът се увеличава с 15.7 на сто, а общата стойност на внесените стоки е 23 558.2 млн. лв. и нараства с 20.1. на сто, съобщиха от Националния статистически институт. През първите четири месеца на годината износът на България за ЕС се увеличава с 8.6 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е в размер на 10 418.6 млн. лв., а вносът от ЕС нараства с 11.3 на сто и е на стойност 11 758.5 млн. лева. През април 2017 г. износът за ЕС намалява с 1.3 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2503.4 млн. лв., а вносът нараства с 10.8 на сто и е на стойност 2985.5 млн. лева. През периода януари - май 2017 г. износът на България за трети страни се увеличава с 26.0 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е в размер на 7244.4 млн. лв., a вносът нараства с 34.8 на сто и е на стойност 8 647.9 млн. лева.
Източник: Банкеръ (11.07.2017)

България оглави класациите за най-ниска раждаемост и най-висока смъртност в ЕС България е сред шестте държави в ЕС, отчели най-ниска раждаемост - 9.1 на хиляда, наред с Италия (7.8 на 1000), Португалия (8.4 на 1000), Гърция (8.6 на 1000), Испания (8.7 на 1000) и Хърватия (9 на 1000). В България е отчетена най-високата смъртност в ЕС - 15.1 на 1000 души население, като на следващите места с близки данни са Латвия, Литва, Румъния и Унгария. Естественият прираст у нас е отрицателен и с най-лоши резултати в ЕС - минус шест на 1000 души население. Миналата година у нас са отчетени 65 хиляди раждания и 107 хиляди смъртни случая. Общо в ЕС се отчита ръст на населението до 511.8 милиона души (прираст от милион и половина души). ЕС отчита нулев естествен прираст - броят на новородените е равен на броя на починалите. Уточнява се, че отчитаният ръст се дължи на миграцията. Германия е най-многолюдната държава в ЕС с население от 82.8 милиона души. Тя е следвана от Франция (67 млн.), Великобритания (65.8 млн.), Италия (60.6 млн.), Испания (46.5 млн.) и Полша (38 милиона). Най-висок ръст на населението миналата година се наблюдава в Люксембург (19.8 на 1000), Швеция (14.5), Малта (13.8 на 1000). Най-отчетлив е отрицателният прираст в Литва (-14.2 на 1000), Латвия (-9.6), Хърватия (-8.7 на 1000). Най-висока е била раждаемостта в Ирландия (13.5 на 1000). В Европейския съюз миналата година са проплакали 5.1 милиона новородени. Броят на смъртните случаи в ЕС миналата година е бил с 91 хиляди души по-малко от предходната година.
Източник: Банкеръ (11.07.2017)

Xoтeлиepитe oтчитaт намаление на нощувките през май, съобщи НСИ. Заети са били едва една пета от леглата (21.1%). Броят на туристите е малко над половин милион, като има 6% спад спрямо същия месец на миналата година. По-чувствителен е отливът на българи (с 6.6%), а при чужденците свиването е с 5.5 на сто. Клиентите от България имат средно по 1.9 нощувки, а задграничните гости - по 3.5 нощувки. 76% от чужденците са избрали хотели с 4 или 5 звезди. Добрата новина е, че приходите от нощувки растат леко и са с 2.8% повече от май 2016 г.
Източник: Сега (12.07.2017)

Приходите на хотелиерите през май се увеличават при по-малко туристи и нощувки Приходите на хотелиерите през май се увеличават на фона на по-малко нощували туристи и нарастваща леглова база. Това се вижда от данните на Националния статистически институт за май 2017 г. спрямо година по-рано. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през май 2017 г. е 21.1%, като намалява с 1.2 процентни пункта в сравнение с май 2016 г. Броят на пренощувалите се понижава с 6.0% спрямо година по-рано до 503.5 хил. Нощувалите българи са с 6.6% по-малко - 273.6 хил. души, а чужденците са 229.9 хил., с 5.3% по-малко. Средният престой на българите е 1.9 нощувки, а на чужденците - 3.5 нощувки. Три четвърти от чужденците предпочитат хотелите с 4 и 5 звезди, докато българите се разпределят приблизително по равно в ниско- и висококатегорийните обекти. Общият брой на нощувките е 1.310 млн., или с 3.0% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Приходите от нощувки достигат 61.5 млн. лв., или с 2.8% повече в сравнение с година по-рано. Това се дължи на увеличението от чужди граждани с 4.8%, докато приходите от български туристи намаляват с 1 на сто. През май 2017 г. в страната са функционирали 2240 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи. Броят им е с 0.5% по-голям, отколкото през май 2016 г. Броят на леглата - 228.2 хиляди, с 2.8% повече.
Източник: Дневник (13.07.2017)

Оживление на пазара на жилищата в София След няколко години застой на пазара на жилища, последвал кризата от 2008 г., сега брокерите и строителните компании споделят мнението, че е настъпило оживление. Това на практика означава, че потенциалните преди купувачи са станали реални и по-смело пристъпват към покупката на дом. Този засилващ се интерес естествено се отразява на цените на жилищата. Но какво е станало с доходите през цялото това време? Брокери твърдят, че ако се говори за най-големия пазар - София, на практика се оказва, че при по-ниски цени на кв. м жилищна площ сега спрямо пика от 2008 г., доходите значително са се увеличили. Тези процеси са съпътствани и с най-големия спад на лихвите по кредитите, отчитан досега. Това означава, че по-малък процент от доходите отива за погасяване на жилищния заем.
Източник: econ.bg (13.07.2017)

Средният осигурителен доход се понижи до 814 лева през май Средният осигурителен доход се понижава до 814,36 лева през май, съобщи Националният осигурителен институт (НОИ). Показателят намалява значително спрямо предходния месец, когато достигна 825,92 лв. През януари средният осигурителен доход падна до 795,09 лева, а през февруари се понижи до 791,26 лева. Повишение на показателя донесе месец март, като стойността стигна 811,13 лева. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 юни 2016 г. до 31 май 2017 г. е 789,50 лв. Сумата е важна за новите пенсионери, защото служи за изчисляване на пенсиите, отпуснати през юни 2017 г., припомнят от осигурителния институт.
Източник: Инвестор.БГ (13.07.2017)

Храните през юни поевтиняха с 1.2% и това доведе до месечна дефлация от 0.5%, съобщи вчера националната статистика. Най-силно са паднали цените на доматите, краставиците, зелето и картофите, както и на ягодите и черешите. Поевтинели са също така транспортът, облеклото и обувките, режийните за вода, ток и газ. През юни обаче са се увеличили цените на хляба, колбасите, киселото мляко, газираните напитки. Хотелиери и ресторантьори също са вдигнали цените, както и мобилните оператори. От началото на годината натрупаната инфлация е 0.7%.
Източник: Сега (14.07.2017)

Инфлацията в България продължава своето движение надолу и през юни Продължаващ спад на инфлацията отчита Националният статистически институт (НСИ) и през юни. От данните е видно, че индексът на потребителските цени през миналия месец достига 99,5%, тоест месечна дефлация от 0,5 на сто. От началото на годината (юни 2017 г. спрямо декември 2016 г.) инфлацията достига 0,7 на сто, а годишната инфлация се повишава до 1,9%, след като през май бе 2,3%. В основата на понижението са по-ниските разходи за транспорт, храни и облекло, става ясно от статистиката. На месечна база разходите за транспорт намаляват с 1,6%, а цените на хранителните продукти са с 1,2 на сто по-ниски. За облекло и обувки разходите намаляват с 0,6 на сто. В същото време има повишение на цените на алкохолните напитки и тютюневите изделия се увеличават с 0,2% на месечна база. По отношение на хранителните продукти най-голямо е понижението на цените на сезонни плодове като ягоди и череши (с 32,2%), на доматите, краставиците и зелето. Повишава се цената на хляба (с 1,8 на сто), на свинското месо (с 1,9%), както и на редица млечни продукти - кисели млека с 2,4%, млечни масла - с 3,8%. По отношение на нехранителните стоки цената на бензините отчита намаление. При най-масовия А95Н то е от 2,2%, а при А98Н - от 1,7%. Дизеловото гориво е поевтиняло с 3,4%. Хармонизираният индекс на потребителските цени за юни 2017 г. спрямо май 2017 година е 99,8%, т.е. месечна дефлация от 0,2%. Инфлацията от началото на годината е 0,3%, а годишната инфлация - 1,1%. Средногодишната инфлация за периода юли 2016 година - юни 2017 година спрямо периода юли 2015 година - юни 2016 година е 0,1%. Средностатистическото ниво на инфлацията в България за периода 1996 г. - 2017 г. възлиза на 69,49 на сто, достигайки рекордната стойност от 2019,50 на сто през март 1997 г. и рекордно ниската стойност от -2,60 на сто през февруари 2014 г.
Източник: Инвестор.БГ (14.07.2017)

Безработицата в България спада и през юни Безработицата в България през юни се понижава до 6,8% - спад с 0,3 процентни пункта спрямо юни и с 1,6 процентни пункта спрямо юни 2016 г., отчита Агенцията по заетостта. Броят на регистрираните безработни лица в бюрата по труда през месеца е 224 167. Те намаляват с 9 662 души спрямо предходния месец, а в сравнение с юни 2016 г. - с 50 109 лица. Започналите работа през юни 2017 г. безработни лица са общо 23 188, от които 20 238 на първичния пазар на труда, показват още данните на Агенцията. В субсидирана заетост са включени 2 950 безработни. От тях 1 382 лица са започнали работа по програми и мерки за заетост от Закона за насърчаване на заетостта. По схеми на оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ на работа са постъпили 1 568 безработни лица. Заявените в бюрата по труда свободни работни места на първичния пазар през месеца са 19 016, като от тях частният сектор е обявил 80,5%. В сравнение с юни 2016 г. броят на заявените свободни работни места на първичния пазар нараства с 1,3% или със 753 броя. Най-много свободни работни места на първичния пазар през месеца са заявени от преработващата промишленост (6 129); търговията (2 730); хотелиерството и ресторантьорството (2 319); административните и спомагателните дейности (1 647); строителството (1 218); селското, горското и рибното стопанство (738); транспорта, складирането и пощите (708); операциите с недвижими имоти (698); държавното управление (610) и други. Работодателите търсят най-често работници в преработващата промишленост, персонал в сферата на персоналните услуги (готвачи, бармани, сервитьори), оператори на стационарни машини и съоръжения, квалифицирани работници в производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни, неквалифицирани работници по събиране на отпадъци и сродни на тях, продавачи, монтажници, водачи на МПС и подвижни съоръжения и други.
Източник: Инвестор.БГ (17.07.2017)

Безработицата падна под 7% през юни Безработицата намалява с 0.3 процентни пункта през юни спрямо май до 6.8%, съобщи Агенцията по заетостта. Спадът спрямо юни 2016 г. е с 1.6 процентни пункта. Броят на регистрираните безработни в бюрата по труда през месеца е 224 167. Те намаляват с 9 662 души спрямо предходния месец, а в сравнение с юни 2016 г. са с 50 109 по-малко. През миналия месец са започнали работа 23 188 безработни като 20 238 са намерили реализация на на първичния пазар на труда. В субсидирана заетост са включени 2 950 души. Заявените в бюрата по труда свободни работни места на първичния пазар през месеца са 19 016, четири от всеки пет са в частния сектор. Спрямо година по-рано свободните позиции са с 1.3% повече. Най-много работници се търсят в преработващата промишленост (6 129); търговията (2 730); хотелиерството и ресторантьорството (2 319); административните и спомагателните дейности (1 647); строителството (1 218); селското, горското и рибното стопанство (738); транспорта, складирането и пощите (708); операциите с недвижими имоти (698); държавното управление (610). Най-търсените професии по заявените свободни места в бюрата по труда са работници в преработващата промишленост, персонал в сферата на персоналните услуги (готвачи, бармани, сервитьори), оператори на стационарни машини и съоръжения, квалифицирани работници в производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни, неквалифицирани работници по събиране на отпадъци и сродни на тях, продавачи, монтажници, шофьори.
Източник: Дневник (17.07.2017)

Ръст при продажбите на нови автомобили в България Зa изминaлия юни пpoдaжбитe нa нoви ?oли в Бългapия ca ce yвeличили c внyшитeлнитe 31.4% дo 3206 броя. A peгиcтpaциятa нa нoви aвтoмoбили зa пъpвитe шecт мeceцa нa гoдинaтa y нac ca дocтигнaли 14 749 eдиници, ?oeтo пpeдcтaвлявa pъcт oт 19.3 пpoцeнтa. Тези данни разпространи Acoциaциятa нa aвтoмoбилнитe пpoизвoдитeли в Eвpoпa (АСЕА). ?poдaжбитe в ЕС пpeз юни ca дocтигнaли 1,49 милиoнa eдиници пpи 1,46 милиoнa зa cъщия мeceц гoдинa пo-paнo. Pъcтът e 2.1%, ?aтo ce oтчитa нaй-дoбpoтo пocтижeниe зa тoзи мeceц oт 2007-тa гoдинa нacaм. Зa пъpвитe шecт мeceцa нa гoдинaтa peгиcтpиpaнитe нoви aвтoмoбили в cтpaнитe oт Eвpoпeйc?ия cъюз ca нapacнaли c 4,7% - дo 8,21 милиoнa eдиници. Ha чeтиpи oт пeттe ocнoвни eвpoпeйc?и пaзapи ce нaблюдaвa пoдoбpeниe - Итaлия (+8.9%), Иcпaния (+7.1%), Гepмaния (+3.1%) и Фpaнция (+3.0%), a във Beли?oбpитaния имa пoнижeниe oт 1.3%. Лидep нa eвpoпeйc?ия пaзap ocтaвa ?oнцepнът Vоlkѕwаgеn, yвeличил дeлa cи пpeз юни дo 23,1% oт 23% пpeз юни 2016 гoдинa. Map?итe нa гpyпaтa ca пpoдaли oбщo 344,9 xиляди aвтoмoбили пpeз мeceцa. Paзшиpявa пpиcъcтвиeтo cи и фpeнc?aтa ?oмпaния Rеnаult oт 12,3% нa 12,4% дял нa пaзap в EC и peaлизиpaни 184,2 xиляди лe?и ?oли. Tpeти e дpyгият фpeнc?и пpoизвoдитeл РЅА Grоuр, ?oйтo yвeличaвa пpoдaжбитe cи пpeз мeceцa c 4 нa cтo - дo 153,9 xил. ?oли и пo?aчвa дeлa cи нa пaзapa oт 10,1% дo 10,3%.
Източник: Банкеръ (17.07.2017)

Поскъпнаха захар, брашно и кайма С 0,6 на сто поскъпна захарта на едро през изминалата седмица и килограм се продава по 1,59 лв. Цената на брашното тип "500" също се е повишила с 2,5 на сто до 0,80 лева за килограм, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Каймата е поскъпнала с 3,7 на сто и се търгува по 4,80 лева за килограм. С 3,7 се е покачила цената и на лимоните до 3,05 лева за килограм на едро. Цената на едро на някои плодове и зеленчуци през миналата седмица се е понижила сезонно. Оранжерийните домати поевтиняват с 20,4 на сто и се продават по 1,17 лева за килограм, а градинските домати - с 24,2 на сто до 1,38 лв. за кг. Оранжерийни краставици поевтиняват с 16 на сто до 0,84 лева средно за килограм. Краставиците, гледани в открити площи, се търгуват по 1,30 лв. за килограм. Цената на едро на килограм картофи се е понижила с 2,6 на сто до 0,74 лева, а килограм моркови се продава по 0,77 лева. Зелето поевтинява с 14,3 на сто и се търгува по 0,42 лв. за кг на едро. Тиквичките поевтиняват с 4,1 на сто до 0,70 лева за килограм. Зелените чушки се продават по 1,60 лева за килограм на едро. Ябълките поевтиняват с 0,6 на сто до 1,55 лв. за кг. Цената на дините пада 33,3 на сто до 0,40 лева за килограм. Кравето сирене поевтинява с 0,7 на сто и се продава средно по 5,86 лв. за кг. Кашкавалът тип "Витоша" се търгува по 10,01 лв. за кг. Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се е понижил от началото на месеца с 2,9 на сто до 1,310%, сочат още данните от ДКСБТ.
Източник: Дума (17.07.2017)

Вносът на стоки, произведени в България и Румъния за Швейцария, се е увеличил 10 пъти за последните 10 години. Това се съобщава в анализ на Федералната митническа служба на Швейцария по повод на 10-годишнината от присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз. Общият размер на износа от България за Швейцарската конфедерация през 2016 година възлиза на 261 млн. франка (почти 462 млн. лв.), съобщи Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, цитирана от Инвестор. Износът на Конфедерацията за България е на стойност 360 млн. франка, което е рекорд в стойността на изнесените за България стоки. Швейцария е внесла от България текстил, облекла и обувки за над 100 млн. франка. На второ място са машини, метали и електроника, като България изнася основно метали, а Румъния - превозни средства. Основните стоки, които се изнасят от Швейцария за двете балкански страни, са химически и фармацевтични продукти.
Източник: Сега (18.07.2017)

1,3% инфлация отчете еврозоната през юни Инфлацията в еврозоната е забавила темпа през юни до 1,3%, обяви Евростат. През май потребителските цени в 19-те страни са се повишили с 1,4 на сто. Най-ниската инфлация в еврозоната е отчетена в Ирландия - минус 0,6%, а най-високи стойности има в трите балтийски страни: 3,5% в Литва и по 3,1 на сто за Естония и Латвия. В целия ЕС инфлацията през юни е била 1,4% спрямо 1,6% през май. В България инфлацията през юни е била 1,1% спрямо минус 1,9% същия месец година по-рано, се посочва на сайта на Евростат.
Източник: Монитор (18.07.2017)

Стокообменът между България и Швейцария расте Вносът на стоки, произведени в България и Румъния за Швейцария, се е увеличил 10 пъти, а износът е нараснал 3 пъти за последните 10 години. Това се съобщава в анализ на Федералната митническа служба на Швейцария по повод на 10-тата годишнина от присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз. За периода 2000-2008 година вносът от България се увеличава с 18%, от Румъния - с 15%, а от ЕС - средно с 5%. Общият размер на износа от България за Швейцарската конфедерация през 2016 година възлиза на 261 млн. франка (почти 462 млн. лв.), съобщи Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). Износът на Швейцария за България и Румъния за миналата година е 1% от целия износ на страната. След 2000 година търговският обмен с България нараства с 14% годишно, а с Румъния – с 22%, което е значително по-високо в сравнение с износа за ЕС, който като цяло расте с по 6%. През 2016 година износът на Конфедерацията за България е на стойност 360 млн. франка, което е рекорд изобщо в стойността на изнесените за България стоки. България и Румъния изнасят основно текстил, облекла и обувки. През 2016 година Швейцария е внесла от България текстил, облекла и обувки за над 100 млн. франка, или това е 41% от целия внос от България. Румънската държава е изнесла текстил, облекла и обувки за 211 млн. франка, или 36% от общия внос. На второ място са стоки и продукти от групите - машини, метали и електроника, като България изнася основно метали, а Румъния – превозни средства. Основните продукти, които се изнасят от Швейцария за двете балкански страни, са химически и фармацевтични продукти, които правят почти половината от целия износ.
Източник: Инвестор.БГ (18.07.2017)

Унгария е в топ 10 на инвеститорите у нас Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева проведе работна среща с унгарския си колега Петер Сиярто, който отговаря и за търговията. Сиярто изтъкна отличните отношения в полето на бизнеса между Будапеща и София. Унгария е сред важните икономически партньори на България и е в топ 10 на чуждестранните инвеститори с 1114.5 млн. евро преки инвестиции за периода 2002-2017 г., като стокообменът за 2016 година е 1388 млн. евро. Освен бизнеса Захариева и унгарският й колега обсъдиха двустранните отношения и възможностите за по-задълбочено сътрудничество в енергетиката и икономиката. Те подчертаха, че трябва да се ускори работата по регионалните енергийни проекти, коeто да позволи диверсификация не само по маршрутите, но и по източниците на доставка. Европейската комисия вече подкрепи българската инициатива за газовия хъб "Балкан", който да допринесе за изграждане на конкурентен и либерализиран газов пазар. Вицепремиерът Захариева направи преглед на плановете за изграждане на интерконекторни връзки и терминали за втечнен газ в региона. Двамата разговаряха и за перспективите пред Западните Балкани. "Единственият път пред региона е държавите да получат европейска перспектива", изтъкна Захариева. Европейският път на Балканите е приоритет и на унгарското председателство на Вишеградската група, и на Българското председателство на Съвета на ЕС, посочи още тя. По отношение на миграцията Екатерина Захариева подчерта, че това е проблем за целия съюз и изисква общоевропейски решения, за които България настоява още от 2013 г.
Източник: Банкеръ (18.07.2017)

Жилищата в България поскъпват с един от най-бързите темпове в ЕС Цените на жилищата в България отбелязват един от най-големите ръстове през първото тримесечие в Европейския съюз на годишна база – 8,8%. Това показват последните данни на Евростат, публикувани в сряда. Така страната ни заема пето място в класацията, като лидер е Чехия с повишение от 12,7%. След нея се нареждат Литва (ръст от 10,2%), Латвия (10,1%) и Ирландия (8,9%). От статистиката се вижда, че през последните няколко години се наблюдава стабилен ръст на цените на жилищата в България, след като през първото тримесечие на 2014 г. той е бил едва 0,7%. Макар че през четвъртото тримесечие на миналата година цените леко са се понижили, през първите три месеца на 2017 г. те отново тръгват нагоре. На тримесечна база обаче нещата изглеждат по малко по-различен начин. От публикуваните данни става ясно, че жилищата у нас са поскъпнали с 1,8% през първото тримесечие на 2017 г. спрямо предишните три месеца. В периода октомври-декември обаче повишението е било от 2,4% на тримесечна база. Като цяло цените на жилищата в Европейския съюз са нараснали с 4,5% на годишна база през първото тримесечие. Увеличението в еврозоната е малко по-слабо – 4,0%. На тримесечна база жилищата в ЕС са поскъпнали с 0,7%, а в еврозоната – с 0,4%. Само в две държави в Европейския съюз се отчита понижение на цената на жилищата на годишна база – Кипър (-0,4%) и Италия (-0,1%). В сравнение с предишното тримесечие обаче спад се наблюдава в повече страни, като най-голям той е в Малта (-5,4%), Словакия (-2,4%) и Кипър (-1,4%). Евростат не разполага с данни за движението на цените на имотите в Гърция.
Източник: econ.bg (20.07.2017)

БСК: Нетните заплати в България са по-високи от Македония и Сърбия Твърдения, че „в Румъния и Сърбия средната заплата е с около една трета по-висока от тази у нас, а Македония е с 16% напред“, имат качеството на фалшиви новини, пишат от Българската стопанска камара (БСК) в свой сравнителен анализ по темата. От камарата посочват, че според статистическите данни за периода април-май 2017 г. брутната работна заплата в Македония и Сърбия надхвърля тази в България с 2%, но нетният й размер в България е по-висок с около 11% спрямо Македония и с 6% спрямо Сърбия. Относително високото ниво на средните заплати в Македония и Сърбия има своята висока социална цена – по-ниска заетост и съответно три пъти и два пъти по-високо ниво на безработица спрямо това в България, коментират от БСК. Оттам посочват още, че значителното изоставане на заплащането у нас спрямо Румъния, съответно от около 27% и 20% при брутната и нетната заплата, има своето логично обяснение в равнището на производителността, БВП на глава от населението и реформите на трудовото законодателство. През 2016 г. Румъния е достигнала равнище на производителност на едно лице по паритет на покупателната способност - ППС от 62,6%, а България – 45,1% от средното равнище за Европейския съюз. Това обяснява защо при над 38,8% по-висока производителност на труда в Румъния средният румънски работник или служител получава с около 20% по-висока от българската нетна средна работна заплата. Преди присъединяването към ЕС през 2007 г. България изпреварваше Румъния по този ключов показател, допълват от камарата. БВП на глава от населението по ППС в щатски долари за Румъния по данни на Световната банка и Международния валутен фонд надхвърля 22% от достигнатото в България. Освен това Румъния предприе радикална реформа на своето трудово законодателство, подчертават от БСК. Според анализа твърденията за ниския дял на компенсацията на наетите лица (разходите за труд) от 20% в добавената стойност също не отговарят на действителността. По предварителни данни на НСИ през 2016 г. делът на компенсацията на наетите лица в брутната добавена стойност е достигнал 48% при изходно равнище 41,8% през 2010 г. Това съотношение e сравнимо с достигнатото средно равнище в ЕС от 53,1%, в Словакия – 43,4%, Полша – 41,9%, Чехия – 45,3%.
Източник: Инвестор.БГ (24.07.2017)

За 15 години доходите в София са скочили 4 пъти, във Видин - два пъти За 15 години доходите в София са се увеличили 4.36 пъти, докато във Видин са нараствали много по-бавно - там увеличението е само два пъти. Заради трудовата миграция Перник вече гони столицата по доходи. В други области обаче се наблюдава срив - Пазарджик изпада от групата на най-богатите до най-бедните. Ножицата ще продължи да се разтваря, защото в структурата на доходите все по-голямо значение има заплатата, а в бедните области със застаряващо население и със слаб трудов пазар пенсиите заемат по-голяма тежест в семейния бюджет. Те обаче няма как да компенсират нарастването на трудовите доходи. Това показва анализ на доходите за периода 2001-2016 г. на Института за пазарна икономика и геоинформационна компания "Мапекс". За този период средният годишен доход на човек от домакинството е нараствал с по 240 лв. на година и за 2016 г. е стигнал 5167 лв. Зад тази усреднена стойност обаче се крият огромни разлики по области. В София средният годишен доход на човек през миналата година е бил 7349 лв. и в най-високата група доходи столицата е сама. През 2001 г. обаче тя изобщо не е била сред най-богатите, а е била в една подоходна група с Видин и Сливен. Любопитно е, че според данните доходите в столицата започват да растат чак след 2005 г., а дотогава са били около средните за страната. Днес разликата с Видин е 2.1 пъти. Във втората група с високи доходи - между 5780 и 6540 лв., отново има само една област - Перник. Тя дължи възхода си най-вече на всекидневната трудова миграция към столицата. В златната среда с доходи между 5020 лв. и 5780 лв. са седем области - Плевен, Русе, Варна, Габрово, Стара Загора, Ямбол, Смолян. Тотално различна е картината в дъното на доходите. В групата с най-ниско ниво на доходи през 2001 г. е имало само една област - Търговище, с годишен доход под 1260 лв. В следващата група - между 1260 лв. и 1420 лв. - са попадали Монтана, Ловеч, Велико Търново, Добрич и дори Пловдив и Стара Загора. 15 години по-късно в двете най-ниски групи вече има 19 области. На най-ниското ниво, което вече е до 4260 лв., Търговище не е сама. Компания й правят още Видин, Монтана, Ловеч, Пазарджик, Сливен, Разград, Силистра и Кърджали. Следващата група области са с доходи между 4260 лв. и 5020 лв. Стара Загора се е измъкнала в по-горна група, но Пловдив си остава тук. На това ниво са още Кюстендил, Благоевград, Шумен, Хасково, София-област, Враца, Велико Търново, Добрич, Бургас. "Все още е видимо изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там обаче повишената инвестиционна активност и възстановяването на трудовите пазари дават надежда за покачване на благосъстоянието на домакинствата в следващите години", отбелязват от ИПИ. София не е единствената област, която сериозно "мигрира" в класацията на доходите. Пазарджик се е сринал за 15 г. - през 2001 г. е бил в групата на най-богатите области, а през миналата година вече прави компания на най-бедните с годишен доход под 4260 лв. на човек. Силистра и Разград са били в средата по доходи, а сега са на дъното. "Разпределението на доходите през 2016 г. показва ясно покачващата се роля на столицата като областта, където се генерират най-голяма част от доходите в българската икономика. Други области като Варна, Русе, Плевен, Стара Загора и Пловдив успяват в известна степен да съхранят своята форма и мащаб, макар доходите в тях да остават далеч от нивата в София. Тежестта на редица области от Северна България (Видин, Монтана, Ловеч, Силистра Разград и Търговище), както и на Пазарджик, Кърджали и Сливен в южната част на страната, е далеч по-малка от гледна точка на приноса им в общите доходи на домакинствата в страната", заключават от ИПИ.
Източник: Сега (25.07.2017)

Бум на сделките с нежилищни имоти, ползвани за живеене по Черноморието Нежилищните имоти, „подходящи за живеене“, стават все по-търсени в черноморските региони в България, показва анализ на сайта Imoti.net на базата на данни от брокери. Гаражи, складове, тавански помещения, сутерени, партерни помещения, стари фабрики, училища и други подобни се купуват усилено с цел живеене. Тази тенденция се наблюдава най-вече по Северното Черноморие, стана ясно по време на дискусия на Imoti.net във Варна. В съвременното строителство заради ограничението в броя на етажите за определени райони и изискването жилищните имоти да имат минимална площ, санитарно помещение, мазе, паркомясто и т.н. често строителните компании се принуждават да заобикалят тези правила и да изграждат имоти, които не отговарят на критериите за жилище, но позволяват да бъде обитавано с такава цел. Данните сочат, че основните критерии за избор на подобен имот са цената и локацията. Дълго време партер и последен етаж бяха пренебрегвани от купувачите, но вече не, казват от Imoti.net. В същото време в централните и крайморските райони няма предлагане на свободни имоти. Не е за подценяване и възможността, която такъв тип имоти предоставя за развихряне на въображението в интериорния дизайн и изграждане на оригинална вътрешна архитектура. От старите имоти интерес предизвикват необитаеми и неизползваеми големи сгради, като училища, фабрики, промишлени сгради, складове и др. Това са интересни обекти, които имат изградена инфраструктура, построени са стабилно, имат големи прилежащи дворове и чрез един съвременен ремонт се превръщат в прекрасни имения. Подмяната на предназначението на подобен имот е дълга и тромава процедура, но в далечна перспектива си заслужава, защото данъците за жилищен имот са по-ниски, отколкото за нежилищен. Предимно млади хора, студенти, IT специалисти и арт личности са основните клиенти, които смело променят сделките с имоти на Черноморието, особено във Варна и региона. Брокерите прогнозират тази тенденция да се развие и в други райони на страната. Това е причината Imoti.net да въведе възможност за публикуване и търсене на обяви за имоти по критерия „подходящ за живеене“, с което въведе иновация в сайтовете за обяви за недвижими имоти.
Източник: econ.bg (26.07.2017)

Бум на екскурзиите в чужбина отчита НСИ за юни Сериозно нарастване на екскурзиите на българи в чужбина през юни отчита Националният статистически институт. Според официалните данни през миналия месец на почивка и екскурзия извън страната са били почти 190 000 души, което представлява рекорд за последните десет години и с 3,1% повече, отколкото през същия месец на миналата година. Най-голям интерес за почивка за българските туристи продължават да са Турция и Гърция, които са посетени съответно от около 40 000 и 35 000 български туристи. Интересът към тези две дестинации обаче не расте, за разлика от този към други южни държави. Пътуванията за Италия например растат с 30,2% в сравнение с година по-рано. Другите дестинации със сериозен ръст за пътуванията са Испания, където годишното повишение на посещенията е 19,4%, Австрия – 15,3%, Чешката република – 14,5%. В НСИ са регистрирали над 618 хиляди излизания зад граница – с 9,5% увеличение в сравнение с година по-рано. Увеличение има и при пътуванията до Франция – 6,9%, Гърция – 6,7%, бившата югославска република Македония – 6,6%, Германия – 6,6%, Турция – 1,3%. Едновременно с това българите са намалили посещенията си в Израел със 7,1%, в САЩ – с 4,1%, в Полша – с 1,8%. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през юни 2017 г. формират пътешествията с други цели – гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия, които заемат 45,5% от всички излизания зад граница. Следват ги пътуванията с цел почивка и екскурзия – 30,6%, пътуванията със служебна цел са с дял от 23,9%. В сравнение с юни 2016 г. e регистрирано увеличение при всички пътувания: с други цели – ръстът е с 19%, с цел почивка и екскурзия – с 3,1%, и със служебна цел – с 2,1%. През миналия месец посещенията зад граница с други цели са били 63,3% от пътуванията към Сърбия и 61,1% – към Турция. Посещенията със служебна цел в Германия възлизат на 44,4%, а тези към Италия и Испания с цел почивка и екскурзия са съответно 59,8% и 51% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. Над 1,448 млн. броя са регистрираните посещения на чужденци в България през юни, отчита статистиката на НСИ. (табл. 2 от приложението) Това е с 6,9% повече в сравнение с година по-рано. Регистрирано е увеличение при пътуванията с други цели – с 20,4%, с цел почивка и екскурзия – с 5,9%, докато посещенията със служебна цел намаляват със 17,1%. От общия брой чужденци, посетили България през миналия месец, делът на гражданите от Европейския съюз е 60%, или с 4,4% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от Нидерландия - с 35,1%, Обединеното кралство - с 27,9%, Франция - с 25,5%, Полша - с 16%, Белгия - с 13,7%, Румъния - с 2,3%, Германия - с 1,1%, и други. С 11,5% по-малко са унгарците, пресекли българската граница, с 2,4% намаляват чехите, дошли в страната ни, и с 1,8% са по-малко гърците, пребивавали в България. Увеличават се обаче посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” с 10,1%, като най-голям е ръстът на граждани от Украйна – 17,8%. През юни 2017 г. преобладава делът на посещенията на чужденци с цел почивка и екскурзия – 51,5%, следвани от пътуванията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) – 36,2%, и със служебна цел – 12,3%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 97,8% от пребиваването на израелци в България, 95,4% са пътуванията на норвежци, и 92,8% на граждани от Руската федерация.
Източник: Инвестор.БГ (28.07.2017)

Заводските цени се понижиха с 0.2% през юни Общият индекс на цените на производител през юни 2017 г. намалява с 0.2% спрямо май, съобщи Националният статистически институт. В преработващата промишленост понижението е с 0.3%, а в енергетиката - с 0.1%. В добивната промишленост цените се вдигат с 0.8%. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост е отчетено в печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0.7%, при производството на облекло и на превозни средства, без автомобили - по 0.4%. Увеличение е регистрирано при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0.9%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0.7%. Общият индекс на цените на производител през юни 2017 г. нараства с 3.1% спрямо със същия месец на 2016 г. Поскъпването в добивната промишленост е с 8.7%, в преработващата промишленост - с 2.8%, а в производството и разпределението на електро- и топлоенергия и газ - с 3.0%. В преработващата промишленост най-значително поскъпва производството на основни метали - с 12.5%, при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета увеличението е с 5.0%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4.6%. Намаление е регистрирано при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 0.3%.
Източник: Дневник (31.07.2017)

21% ръст на производството на твърди горива през май 2017 г., отчита НСИ По данни на Националния статистически институт (НСИ) през май 2017 г. спрямо април 2017 г. нараства производството на: твърди горива - с 21.0% до 2 846 хил. т; безоловен бензин - с 1.9% до 160 хил. т; дизелово гориво - с 11.3% до 286 хил. т. Същевременно намалява производството на електроенергия - с 6.4% до 3 206 ГВтч. Без изменение остава производството на пропан-бутанови смеси и природен газ. През май 2017 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: твърди горива - с 38.2%; пропан-бутанови смеси - с 37.5%; безоловен бензин - с 1.3%; дизелово гориво - с 9.2%; природен газ - с 28.6%; електроенергия - с 3.6%. През май 2017 г. спрямо април 2017 г. нарастват доставките на: твърди горива - с 20.9% до 2 943 хил. т; безоловен бензин - с 14.6% до 47 хил. т. По данни на НСИ намаляват доставките на: дизелово гориво - с 16.8% до 154 хил. т; природен газ - с 15.7% до 220 млн. м3; електроенергия - с 8.6% до 2 504 ГВтч. Доставките на пропан-бутанови смеси остават без изменение. През май 2017 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: твърди горива - с 39.0%; пропан-бутанови смеси - с 2.3%; безоловен бензин - с 6.8%; електроенергия - с 3.5%. Същевременно намаляват доставките на природен газ - с 4.3%. Без изменение остават доставките на дизелово гориво.
Източник: econ.bg (31.07.2017)

ИНДЕКСИ НА ЦЕНИТЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛ В ПРОМИШЛЕНОСТТА , ЮНИ 2017 ГОДИНА Общият индекс на цените на производител през юни 2017 г. намаля ва с 0.2 % спрямо предходния месец. По - ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 0.3 % , и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.1% , докато в добивната промишленост е отчетено увеличение с 0.8 %. По - съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0.7 % , при производството на облекло и при производството на превозни средства, без автомобили - по 0.4% , а увеличение е регистрирано при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0.9% , и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0.7% . Общият индекс на цените на производител през юни 2017 г. нараства с 3.1% в сравнение със същия м есец на 2016 година. Увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 8.7% , в преработващата промишленост - с 2 .8% , и при производството и разпределението на електри ческа и топлоенергия и газ - с 3.0 % .
Източник: НСИ (31.07.2017)

Брутният външен дълг на България намалява с 1,7% за година Брутният външен дълг на България (частен и държавен) към 31 май е 34,206 млрд. евро (69,2% от БВП), като намалява с 1,7% на годишна база (599 млн. евро). В края на май той беше равен на 73,5% от БВП, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Сумата от дълговете на всички местни лица към кредитори извън страната към 31 май намалява с 4,5% (1,235 млрд. евро) до 26,039 млрд. евро (76,1% от брутния дълг, 52,6% от БВП), изчислиха експертите на централната банка. Краткосрочните задължения възлизат на 8,167 млрд. евро (23,9% от брутния дълг, 16,5% от БВП) и нарастват с 8,5% (636,6 млн. евро) в сравнение с година по-рано, когато бяха 7,530 млрд. евро (15,9% от БВП). Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на май е 6,435 млрд. евро (13% от БВП) и се понижава с 3,2% (209,3 млн. евро) в сравнение с година по-рано, когато възлизаше на 6,644 млрд. евро и беше 14% от БВП. Външните задължения на сектор Банки са 4,446 млрд. евро (9% от БВП). Те се повишават с 19,5% (726 млн. евро) спрямо май миналата година, когато представляваха 7,9% от БВП. Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 11,215 млрд. евро (22,7% от БВП) като са по-малко с 436,1 млн. евро (3,7%) на годишна база. Към 31 май вътрешнофирменото кредитиране е 12,110 млрд. евро (24,5% от БВП) и намалява с 5,3% (679,6 млн. евро) в сравнение с месец май миналата година. Статистиката на БНБ отчита, че за първите пет месеца на годината получените кредити и депозити от нерезиденти възлизат на 1,616 млрд. евро (3,3% от БВП) при 3,208 млрд. евро (6,8% от БВП) за същия период миналата година. От тях 40,5 млн. евро (2,5% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 713,1 млн. евро (44,1% от общия размер) за сектор Банки, 352,3 млн. евро (21,8%) за Други сектори, а 510,1 млн. евро (31,6%) са за вътрешнофирмено кредитиране. През периода януари – май 2017 г. извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са над 1,588 млрд. евро (3,2% от БВП) при 2,094 млрд. евро (4,4% от БВП) за същия период на миналата година. Нетният външен дълг в края на май е 1,871 млрд. евро и намалява с 25,8% (650 млн. евро) спрямо края на миналата година. Понижението се дължи от една страна на нарастването на брутните външни активи (с 214 млн. евро, 0,7%), а от друга – на намалението на брутния външен дълг (с 436 млн. евро, 1,3%), изчисляват в централната банка. Като процент от БВП нетният външен дълг възлиза на 3,8% в края на май 2017 г. при 5,3% в края на 2016 година. Нетният външен дълг намалява с 61,1% (2,935 млрд. евро) на годишна база от 4,807 млрд. евро, колкото отчете БНБ в края на май миналата година.
Източник: Инвестор.БГ (31.07.2017)

В половината български фирми шефът е и единствен работник Българските фирми масово работят на принципа "сам юнак на коня". Над 152 000, или 44.9%, от активните предприятия са с нула наети лица. Това означава, че шефът е и единствен служител/работник. Данните за "демографията" на предприятията обяви вчера Националният статистически институт. Изследването на НСИ, което разглежда т.нар. жизнен цикъл на компаниите - тяхното раждане, живот и смърт, обхващат петгодишен период - от 2011 до 2015 г. Оказва се, че огромната част от българските предприятия са микро - в тях работят между един и пет души. Числата за последната година от изследването, 2015-а, са много показателни. 63.2% от родените тогава фирми са моно - състоят се от 1 човек, 33.2 процента са с до четирима наети, а едва 3.6 процента са с персонал над пет души. Изследването разкрива и друг любопитен факт - през 2015 г. в България са развивали дейност точно 339 175 предприятия. Все пак броят на заетите лица в групата "10 и повече наети лица" е 69.5% от заетите в периода 2011-2015 г., но делът на предприятията в тази група е едва 8% от общия брой активни фирми, отчита НСИ. Интересни са и данните на продължителността на живот на бизнеса. Едва около 4.8% от фирмите, създадени през 2010 г., продължават да работят и през 2015 г. Най-жизнеспособни се оказват предприятията, работещи в сектора на енергетиката, и по-специално насочените към производство и разпределение на ток и топлинна енергия. Най-малък брой от фирмите, преживели 5 години, са били от сферата на добивната промишленост. Едва 3.4% от фирмите в преработващата и 3.6% в строителната индустрия успяват да оцелеят пет години след своето създаване, отчитат още от НСИ. Прави впечатление, че близо две трети от всички заети през 2015 г. са се трудили в три сектора - "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети"(37.1%), "Преработваща промишленост" (15.4%) и "Хотелиерство и ресторантьорство" (11.6%). Общо през периода 2011-2015 г. 40.1% от фирмите, или 136 133 предприятия, са с 1 до 4 наети. Най-нисък е делът на предприятията в групата "5 - 9 наети лица". Средно за периода той е 7.4%, а в групата "10 и повече наети лица" средно за разглеждания петгодишен период попадат 8% от активните предприятия.
Източник: Сега (01.08.2017)

България е сред страните с най-бързо покачващи се цени на жилищата Към средата на 2017 г. икономиката на България отчита повече от две години на сравнително висок растеж при постепенно възстановяване на пазара на труда. През последните тримесечия динамиката на някои показатели разкрива потенциал за по-осезаемо нарастване на ролята на вътрешното търсене. Това се казва в годишния макроикономически доклад на Industry Watch с фокус: „Потребление и кредитиране в растеж: рискове и предизвикателства пред икономиката 2017-2018“. По-високите темпове на ръст на доходите и потреблението на домакинствата, както и видимото оживление в кредитирaнето и възможността за увеличаване на инвестиционната активност ще променят структурата на икономиката. Това ще създаде възможности за бизнеса, но в същото време обаче носи предизвикателства и рискове от създаване на нови дисбаланси. През последните тримесечия настъпиха важни промени в редица индикатори, потвърждаващи тези тенденции, сред които: След като икономиката загуби близо 430 хил. работни места в периода 2008-2013, възстановяването на икономиката добави около 100 хил. нови заети за последните 3 години. Пазарът на труда обаче все повече наподобява състоянието през 2007 г. заради нарасналия коефициент на заетост и спадът на безработицата от близо 13% до малко над 7% за последните 12 месеца, като трябва да отчитаме и намаляването на хората в трудоспособна възраст с близо половин милион за последното десетилетие. Все по-осезаемите дефицити на работна сила доведоха до ускоряващ се ръст на възнагражденията. След минималните увеличения до 2013 г., през 2014-2015 г. доходите нарастваха с около 7% годишно, като през последните няколко тримесечия ръстът достигна близо 10%. За последните 24 месеца, ръстът на средните разходи на труд за частния сектор в България е втория най-висок в ЕС, като възлиза на 18.7%. Все по-засилената интеграцията на българската икономика в общия пазар на ЕС позволява благоприятната динамика във водещи икономики на еврозоната през последната година да създава възможности за растеж у нас. Това е особено важно за експортно-ориентираните предприятия, които продължават да увеличават стойността на българския експорт вече осма поредна година. Интеграцията на България се засилва не само в реалната икономика, но и във финансовия сектор. В резултат, политиката на ниски лихви на Европейската централна банка, както и понижаване на политическия риск у нас доведоха до най-ниските лихвени нива изобщо, плащани от фирми и домакинства в историята. Средната лихва по новите бизнес кредити е едва 3.5% през юни 2017 г., цената на жилищните заеми е 3.9% годишно, а средната лихва по потребителските банкови кредити е 7.5%. По-съществената промяна е в разширяване на достъпа до кредит, като тенденцията към увеличаване на новоотпуснатите заеми в последните месеци е видима. Оживлението в доходите и оптимистичните очаквания водят до активизиране на жилищния пазар и строителната активност. България е една от страните в света с най-бързо увеличение на жилищните цени през 2016 г. по данни на Международния валутен фонд . От „дъното“ на пазара през 2013 г. до първото тримесечие на 2017 г. жилищата в България са поскъпнали с 17.7% по данни на НСИ. Макар някои от индикаторите да показват сходна динамика с развитията в периода 2003-2008 г., все още отчитаме значителни разлики: Инвестиционната активност е на значително по-ниски нива – около 20% от БВП, като годишният ръст е средно 0.8% за последните 5 годни. В периода 2002-2008 г. нарастването на инвестициите е средно с 15.7% за година, като те достигнаха 33% от БВП през 2008 г. Основен принос за това имаше притокът на чужд капитал. За разлика от периода до 2008 г., създаването на нови работни места е концентирано в експортно-ориентирани производства и услуги. Това включва както бързо растящите сектори за производство на автомобили и компоненти, електроника, машини и др. под., така и изнесените услуги по създаване на софтуер или обслужване на бизнес процеси за външни клиенти. Същевременно, заетостта спада или расте минимално в сектори като строителството, продажбата на автомобили, търговията и хотелите и ресторантите. Рисковете и предизвикателствата през следващите две години са свързани с очакваните структурни промени, които ще последват увеличаването на потреблението на домакинствата, разширяването на кредита и потенциалното бързо нарастване на инвестициите. Значим ефект може да се очаква както от ускоряването на публичните инвестиции, финансирани със средства от ЕС, така и от евентуално засилване на притока на чуждестранен капитал.
Източник: econ.bg (01.08.2017)

Вътрешното потребление и инвестициите - източници за растеж в идните 2 години В последните тримесечия са видни все по-отчетливи сигнали за относително засилване на вътрешното потребление и инвестициите като източници за растеж в следващите 12-24 месеца. Това посочват от Industry Watch в своя редовен годишен макроикономически доклад. Анализът е с фокус: „Потребление и кредитиране в растеж: рискове и предизвикателства пред икономиката 2017-2018“. В доклада се отчита, че към средата на 2017 г. икономиката на България отчита повече от две години на сравнително висок растеж при постепенно възстановяване на пазара на труда. През последните тримесечия динамиката на някои показатели разкрива потенциал за по-осезаемо нарастване на ролята на вътрешното търсене. По-високите темпове на ръст на доходите и потреблението на домакинствата, както и видимото оживление в кредитирaнето и възможността за увеличаване на инвестиционната активност ще променят структурата на икономиката. Това ще създаде възможности за бизнеса, но в същото време обаче носи предизвикателства и рискове от създаване на нови дисбаланси. Анализът проследява промените в редица индикатори, които потвърждават тези тенденции. Икономистите посочват динамиката на пазара на труда. След като икономиката загуби близо 430 хил. работни места в периода 2008-2013, възстановяването на икономиката добави около 100 хил. нови заети за последните 3 години. Пазарът на труда обаче все повече наподобява състоянието през 2007 г. заради нарасналия коефициент на заетост и спадът на безработицата от близо 13% до малко над 7% за последните 12 месеца. Намаляват обаче хората в трудоспособна възраст с близо половин милион за последното десетилетие. На следващо място се отчита друг процес - все по-осезаемите дефицити на работна сила доведоха до ускоряващ се ръст на възнагражденията. След минималните увеличения до 2013 г., през 2014-2015 г. доходите нарастваха с около 7% годишно, като през последните няколко тримесечия ръстът достигна близо 10%. За последните 24 месеца, ръстът на средните разходи на труд за частния сектор в България е втория най-висок в ЕС, като възлиза на 18.7%. Засилващата се интеграцията на българската икономика в общия пазар на ЕС през последната година също позволява благоприятната динамика във водещи икономики на еврозоната да създава възможности за растеж у нас. Това е особено важно за експортно-ориентираните предприятия, които продължават да увеличават стойността на българския експорт вече осма поредна година. Интеграцията на България се засилва не само в реалната икономика, но и във финансовия сектор, посочва се още в анализа. В резултат политиката на ниски лихви на Европейската централна банка, както и понижаване на политическия риск у нас доведоха до най-ниските лихвени нива изобщо, плащани от фирми и домакинства в историята. Средната лихва по новите бизнес кредити е едва 3.5% през юни 2017 г., цената на жилищните заеми е 3.9% годишно, а средната лихва по потребителските банкови кредити е 7.5%. По-съществената промяна е в разширяване на достъпа до кредит, като тенденцията към увеличаване на новоотпуснатите заеми в последните месеци е видима. Оживлението в доходите и оптимистичните очаквания водят до активизиране на жилищния пазар и строителната активност. България е една от страните в света с най-бързо увеличение на жилищните цени през 2016 г. по данни на Международния валутен фонд . От „дъното“ на пазара през 2013 г. до първото тримесечие на 2017 г. жилищата в България са поскъпнали с 17.7% по данни на НСИ. Търсенето на жилищни имоти напоследък е подкрепено от ръста на доходите и заетостта, от ускоряването на кредитирането и от акумулираните значителни спестявания по време на кризата. В периода, предшестващ световната криза, ръстът на цените на имотите изпреварваше темпа на покачване на заплатите, а след 2009 г. тази тенденция се обърна – средната заплата се повишава по-бързо от цената на апартаментите. Едва в края на 2016 г. ръстът на жилищните цени догони повишението на заплатите. По този начин покупателната сила на средната месечна заплата се утроява спрямо 2008 г., измерена в квадратни метра жилищна площ. През 2008 г., по време на пика на жилищния бум, една месечна заплата е била достатъчна за закупуване на едва 0.35 кв.м., а през 2017 г. това съотношение е около 1. Същевременно, кредитната експанзия се ускорява значително. През последните 12 месеца до юни 2017 г. са отпуснати с 38% повече нови заеми за покупка на жилище спрямо предходния 12-месечен период. Кредитният растеж е насърчен от понижението на лихвите по жилищните заеми, които падат с 1.1 процентни пункта спрямо година по-рано, достигайки 3.9% в средата на 2017 г. Заради наличието на тези благоприятни предпоставки, цените на жилищата в страната и най-вече в най-големите областни центрове ще продължат да се повишават и през второто полугодие на 2017 г. Макар някои от индикаторите да показват сходна динамика с развитията в периода 2003-2008 г., все още се отчитат значителни разлики, посочва се в анализа. Инвестиционната активност е на значително по-ниски нива – около 20% от БВП, като годишният ръст е средно 0.8% за последните 5 годни. В периода 2002-2008 г. нарастването на инвестициите е средно с 15.7% за година, като те достигнаха 33% от БВП през 2008 г. Основен принос за това имаше притокът на чужд капитал. За разлика от периода до 2008 г., създаването на нови работни места е концентирано в експортно-ориентирани производства и услуги. Това включва както бързо растящите сектори за производство на автомобили и компоненти, електроника, машини и др., така и изнесените услуги по създаване на софтуер или обслужване на бизнес процеси за външни клиенти. Същевременно, заетостта спада или расте минимално в сектори като строителството, продажбата на автомобили, търговията и хотелите и ресторантите. Рисковете и предизвикателствата през следващите две години са свързани с очакваните структурни промени, които ще последват увеличаването на потреблението на домакинствата, разширяването на кредита и потенциалното бързо нарастване на инвестициите. Значим ефект може да се очаква както от ускоряването на публичните инвестиции, финансирани със средства от ЕС, така и от евентуално засилване на притока на чуждестранен капитал.
Източник: Инвестор.БГ (01.08.2017)

Безработицата в ЕС: между 2.9% в Чехия и 21.7% в Гърция Безработицата в еврозоната през юни се е понижила до 9.1% спрямо 9.2% през май и 10.1% на сто през юни миналата година, съобщава европейската статистическа служба "Евростат". Това е най-ниското равнище на безработица в европейския валутен съюз от февруари 2009 г. Сред страните членки на ЕС най-ниска е била безработицата през юни в Чехия (2.9%), Германия (3.8%) и Малта (4.1%). Най-висок показателят е бил в Гърция (21.7%), и Испания (17.1%). В България равнището на безработица се е свило до 5.9% през юни спрямо 6% през май. През същия месец на миналата година безработицата в страната е била 7.8%. Младежката безработица в ЕС е била 16.7% през юни спрямо 16.9% през май. В България младежката безработица се е повишила от 13% през май до 13.2% през юни.
Източник: Дневник (02.08.2017)

Средната доходност на пенсионните фондове се повиши до 4.56% Българските универсални пенсионни фондове, в които се осигуряват за "втора" пенсия над 3.6 млн. граждани, са увеличили чувствително доходността на поверените им средства. Към края на първата половина на годината те са увеличили спестяванията на клиентите си с 4.56%. За сравнение - три месеца по-рано доходността беше едва 2.10%, показват изчисленията на Комисията за финансов надзор. Финансовият регулатор оповестява представянето на сектора като цяло и на всеки фонд поотделно на всяко тримесечие. Най-голяма доходност декларира универсалният пенсионен фонд на "Съгласие" (6.52%), следван от "Пенсионноосигурителен институт" (ПОИ). Най-големият универсален пенсионен фонд у нас – този на "Доверие", който управлява над 2.5 млрд. лв., което представлява над ? от всички активи в сектора, изпреварва по доходност "ЦКБ-Сила" за третото място. Той подобрява доходността си от 1.87% към края на март до 4.63% сега. Фондът на Ен Ен пък минава на пета позиция с доходност от 4.1%, докато през пролетта беше предпоследен по резултат с едва 1.1% увеличение на стойността. "Алианц България" и "Бъдеще" заемат последните позиции по доходност при универсалните фондове, въпреки че и при тях има подобряване на резултата в сравнение с предходното тримесечие. Доходността на "Алианц България" беше 1.49%, а на "Бъдеще" само 0.39% към края на март.
Източник: Капитал (03.08.2017)

В Пловдив по-активно градят жилища от столицата 230 жилищни сгради са започнали да строят в Пловдив през второто тримесечие, което е доста повече от 161-те кооперации в столицата, сочат данните на Националния статистически институт. Освен това под тепетата средната разгъната застроена площ на започнатите жилеща е 140 квадрата, срещу 124 в София, отчита още официалната статистика. За периода в столицата е тръгнало изграждането на 1127 жилища, а в Пловдив – на 535. От началото на април до края на юни общо в страната са били започнати 1281 жилищни сгради с 3842 жилища и РЗП от над 526 хил. кв. м. В областите Варна и Бургас броят им е по 118. В Бургаско обаче броят на жилищата е 334 със средно РЗП от 134 квадрата, срещу 570 във Варненско, където площта средно е 142 кв. м. По 118 квадрата е усредненото РЗП в районите на Пазарджик и Перник. В първата област обаче броят на жилищата е 104 в 57 сгради, а във втората - 30 в 16 постройки. В Старозагорско за последното тримесечие предприемачите са започнали изграждането на 84 сгради с общо 346 жилища в тях, които се простират средно на по 125 квадрата. В област Русе за периода е захванат градеж на 25 кооперации с 47 жилища в тях, които са със средна площ от 172 квадрата. В област Велико Търново между началото на април и края на юни са започнали изграждането на 12 еднофамилни къщи от по почти 242 квадрата. Подобно е положението и в Смолянско. Там през второто тримесечие е започнал строежът на 4 къщи със средно РЗП от по 278 квадрата. По последния показател областта в Родопите е лидер. В Плевенско също са предпочели да правят само къщи и за периода са отпочнали изграждането на 7 със средно РЗП от 168 кв. м. В област София е тръгнало строителството на 101 сгради със 105 жилища със средна площ от 174 кваадрата. По около 150 квадрата е средната площ на жилищата, чието изграждане е захванато през периода в Пиринска Македония. Броят им е 152, а сградите, където ще бъдат разположени те, са 90. През второто тримесечие на 2017 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1647 жилищни сгради с 5815 жилища в тях и 781 456 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 40 административни сгради/офиси със 74 019 кв. м РЗП и на 1968 други сгради с 948 262 кв. м РЗП, съобщи НСИ. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 50,7 на сто, жилищата в тях - с 23,9 на сто, а общата им застроена площ - с 31,3 на сто. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради са повече с 37,9 на сто, докато тяхната РЗП намалява с 4,2 на сто. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване със 72,5 на сто, а при общата им застроена площ - със 17,1 на сто. В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 35,4 на сто, жилищата в тях - с 31 на сто, а разгънатата им застроена площ е повече с 29,2 на сто. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради и на други видове сгради бележи ръст съответно от 8,1 и 71,9 на сто, а нарастването на тяхната РЗП е респективно с 224.7 и 87,8 на сто. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 245, София (столица) - 207, София - 136, и Бургас - 133. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 1869, Пловдив - 1411, Варна - 432, и Бургас - 387.
Източник: Монитор (03.08.2017)

Бум в строителството бележи и второто тримесечие на годината По данни на Националния статистически институт (НСИ), през второто тримесечие на 2017 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 647 жилищни сгради с 5 815 жилища в тях и 781 456 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 40 административни сгради/офиси със 74 019 кв. м Р ЗП и н а 1 968 други сгради с 948 262 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 50.7%, жилищата в тях - с 23.9%, а общата им застроена площ - с 31.3%. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради са повече с 37.9%, докато тяхната РЗП намалява с 4.2%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване със 72.5%, а при общата им застроена площ - със 17.1%. По данни на НСИ в сравнение с второто тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 35.4%, жилищата в тях - с 31.0%, а разгънатата им застроена площ е повече с 29.2%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради и на други видове сгради бележи ръст съответно от 8.1 и 71.9%, а нарастването на тяхната РЗП е респективно с 224.7 и 87.8%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 245, София (столица) - 207, София - 136, и Бургас - 133. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 1 869, Пловдив - 1 411, Варна - 432, и Бургас - 387. През второто тримесечие на 2017 г. е започнал строежът на 1 281 жилищни сгради с 3 842 жилища в т ях и с 526 070 кв. м обща застроена площ, на 25 административни сгради/офиси със 7 797 кв. м РЗП и на 1 277 други сгради със 798 653 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са повече със 100.5%, жилищата в тях - с 19.4%, а общата им застроена площ - с 29.0%. Броят на започнатите административни и други видове сгради се увеличава съответно с 56.3 и 177.6%. Същевременно общата застроена площ на административните сгради намалява с 86.8%, докато РЗП на другите сгради нараства със 174.7%. В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 53.2%, жилищата в тях - с 29.8%, а разгънатата им застроена площ - с 25.6%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 8.7%, но тяхната РЗП намалява с 89.9%. Започнатите други видове сгради бележат ръст от 122.9%, а разгънатата им обща застроена площ е повече със 177.1%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 230 жилищни, 6 административни и 146 други сгради; Стара Загора - 84 жилищни, 3 административни и 200 други сгради; София - 101 жилищни и 175 други сгради; Бургас - 118 жилищни и 111 други сгради.
Източник: econ.bg (03.08.2017)

Най-много се строи в София, Пловдив, Стара Загора и Бургас Бум в строителството бележи и второто тримесечие на годината. Строят се все повече жилищни и административни сгради, като най-голям е интересът за градовете Пловдив, Стара Загора, София и Бургас. Според данните на НСИ през второто тримесечие на 2017 г. спрямо предходното издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 50,7%, жилищата в тях - с 23,9%, а общата им застроена площ - с 31,3%. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради са повече с 37,9%, докато тяхната разгърната застроена площ намалява с 4,2%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване със 72,5%, а при общата им застроена площ - със 17,1%. В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 35,4%, жилищата в тях - с 31%, а разгънатата им застроена площ е повече с 29,2%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради и на други видове сгради бележи ръст съответно от 8,1 и 71,9%, а нарастването на тяхната разгърната застроена площ е респективно с 224,7 и 87,8%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 245, София (столица) - 207, София - 136, и Бургас - 133. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 1869, Пловдив - 1411, Варна - 432, и Бургас - 387. Спрямо първото тримесечие започнатите жилищни сгради са повече със 100,5%, жилищата в тях - с 19,4%, а общата им застроена площ - с 29,0%. Броят на започнатите административни и други видове сгради се увеличава съответно с 56,3 и 177,6%. Същевременно общата застроена площ на административните сгради намалява с 86,8%, докато разгърнатата застроена площ на другите сгради нараства със 174,7%. В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 53,2%, жилищата в тях - с 29,8%, а разгънатата им застроена площ - с 25,6%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 8,7%, но тяхната застроена площ намалява с 89,9%. Започнатите други видове сгради бележат ръст от 122,9%, а разгънатата им обща застроена площ е повече със 177,1%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в Пловдив - 230 жилищни, 6 административни и 146 други сгради, Стара Загора - 84 жилищни, 3 административни и 200 други сгради, София - 101 жилищни и 175 други сгради, и Бургас - 118 жилищни и 111 други сгради.
Източник: Дума (03.08.2017)

Нарастват издадените разрешителни за жилищни сгради и офиси Строителството на жилищни и на индустриални сгради отчита повишение през второто тримесечие, а областите София град, Пловдив, Варна и Бургас продължават да бъдат водещи за сектора. Това е основният извод от данните на Националния статистически институт (НСИ) за разрешителните за строеж и започнатите сгради. Оживление в сградното строителство има и в някои от другите области с добри комуникации и транспорт, като Стара Загора, Благоевград, Хасково, където основният ръст идва от жилищното и индустриалното строителство. Данните на НСИ показват, че издадените разрешителни за строеж през второто тримесечие са нараснали до 3655 при 2398 година по-рано. От тях 1647 са за жилищни сгради, 40 за административни и 1968 за друг тип сгради. В сравнение с първите три месеца на тази година разрешителни за жилищни сгради са нараснали с 50.7%, а общата им застроена площ - с 31.3%. При административните сгради и офиси ръстът на разрешителните е 37.9%, като тук тяхното РЗП намалява с 4.2%. Най-много са издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради в областите Пловдив, София град и София област, Бургас, Стара Загора и Благоеврад, а най-малко във Видин, Смолян и Плевен. На годишна база разрешителните за строеж на жилищни сгради са се увеличили с 35.4%, на административните с 8.1%, а на другите – със 71.9%. Съответно тяхното РЗП се увеличава с 29.2, 224.7 и 87.8%. През второто тримесечие е започнал строежът на 1281 жилищни сгради с 3842 жилища в тях и с 526 хил. кв.м обща застроена площ, на 25 административни сгради/офиси със 7797 кв.м площ и на 1277 други сгради със 798 хил. кв.м площ. В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 53.2%, жилищата в тях - с 29.8%, а разгънатата им застроена площ - с 25.6%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 8.7%, но тяхната площ намалява с 89.9%. Започнатите други видове сгради бележат ръст от 122.9%, а разгънатата им обща застроена площ е повече със 177.1%.
Източник: Капитал (03.08.2017)

Бизнесът у нас не ползва облачни услуги 22% от бизнеса в Европейския съюз, който има достъп до интернет, използва облачни услуги. Това показват данни на Евростат за 2016 г. Българските фирми се възползват най-малко от този вид услуги - едва 7% от тях. Финландия е държавата, в която са направени най-много поръчки за такива услуги през 2016 г. - 57% от компаниите. Следват Швеция с 49% и Дания с 42%. Различия има и в зависимост от големината на бизнеса. При големите делът на ползващите облачни услуги е 45%, докато при малките и средните е само 21%. Облачните сървъри дават възможност на потребителите да съхраняват всякакви файлове независимо от използваното устройство. Тази информация може да бъде споделяна и с други потребители. Така фирмите пестят от купуването на сървъри, които струват скъпо и изискват грижи. Облачните услуги, които се използват от бизнеса, могат да са например съхраняване на файлове или хостинг на имейл системите им, или на бази данни. Освен това тези услуги предоставят достъп до по-модерен софтуер.
Източник: 24 часа (04.08.2017)

Продажбите на дребно у нас намаляха с 0,5% Продажбите на дребно у нас намаляват с 0,5 на сто през юни спрямо май, сочат данни на Евростат. България е сред 3-те страни, в които се отчита най-силно намаление на търговията през шестия месец на 2017 г. Това е и второ понижение от началото на годината, след като през март се отчете спад от 0,3% и най-солидно понижение от март 2015 година насам. Освен у нас по-значително намаление на продажбите на дребно през юни се наблюдава в Литва и Латвия съответно с 1,7% и 0,8 на сто. Най-здраво увеличение на търговията на дребно на месечна база беше регистрирано в Хърватия с 5,8%, следвана от Португалия с 2,4 на сто и Словения - 1,7%. Търговията на дребно в целия ЕС се увеличи през юни с 0,4% спрямо май, когато продажбите на дребно нараснаха с 0,3 на сто. Повишението се дължи в най-голяма степен на растеж с 0,6% както при продажбите на нехранителни стоки, така и на тези на автомобилни горива, докато продажбите на храни, напитки и тютюневи се повишиха с едва 0,1 на сто. Рекорд при търговията на дребно на годишна база държи Словения с повишение от 10,2%, следвана от Хърватия с ръст 8,2 на сто и Словакия с 8,1%.
Източник: Монитор (04.08.2017)

Ръст в строителството у нас, прогнозира Райфайзенбанк Ръст в индустрията, строителството и търговията отчита Райфайзенбанк (България) ЕАД в редовния си месечен икономически обзор с коментар на данните, нaлични към юли. Анализът отчита ръста на индекса на индустриалното производство, който се повиши до 115.1 пункта или с 4.9% през май спрямо април. В сравнение със същия период на миналата година индексът отбеляза много по-голям ръст от 11.2%. „Годишният ръст на индустриалното производство е логичен резултат от растящите разходи за придобиване на дълготрайни активи в промишлеността през миналата година. В рамките на възходящата тенденция темпът на увеличаване на строителството се ускори до 14%.
Източник: Други (07.08.2017)

Индустрията нагоре с 3,6 на сто По предварителни данни на Националния статистически институт през юни индексът на промишленото производство, изчислен от сезонни данни, намалява с 1.4 на сто в сравнение с май 2017 г. През юни 2017 г. при календарния индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 3.6% спрямо съответния месец на 2016 г. През юни увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 1%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.1 на сто, а намаление е отчетено в преработващата промишленост - с 2.1%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарните данни, е отчетен в добивната промишленост - със 7.6%, и в преработващата промишленост - с 4.9 на сто, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.5 на сто. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на основни метали - с 46.6%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 26.5%, производството на тютюневи изделия - с 20.7%, производството на превозни средства, без автомобили - с 16.8 на сто, производството на лекарствени вещества и продукти - с 16.1%. Намаление е отчетено при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 8.3%, производството на напитки - с 6.4 на сто, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4.5 на сто, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 2.3 на сто.
Източник: Монитор (09.08.2017)

Строителството на сгради расте с 15% за година По предварителни данни през юни 2017 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.2% над равнището от предходния месец, показват данните на Националния статистически институт. Календарно изгладените данни показват увеличение от 7.9% на строителната продукция през юни 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 година. На годишна база увеличението на строителната продукция се определя от положителния темп както при сградното строителство, където увеличението е с 15%, така и при гражданското/инженерното строителство - с 0.2%. В сравнение с май сградното строителство се увеличава с 1.3%, докато от гражданското/инженерното строителство намалява с 1.1%.
Източник: econ.bg (09.08.2017)

Строят повече, но по-малки жилища Броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през второто тримесечие на 2017 г. е 585, а новопостроените жилища в тях са 2 576, сочат предварителните данни на НСИ. Спрямо второто тримесечие на 2016 г. сградите са с 66 повече, или с 12,7%, а жилищата в тях се увеличават с 323, или с 14,3%. От въведените в експлоатация нови жилищни сгради през второто тримесечие на 2017 г. със стоманобетонна конструкция са 74,5%, с тухлена - 24,3%, с друга - 0,7%, и с панелна - 0,5%. Най-голям е делът на новите къщи (69,4%), следвани от жилищните кооперации (17,5%). В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. броят на новите къщи, кооперации и вили се увеличава, докато броят на новите сгради от смесен тип намалява. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 102 сгради с 822 жилища в тях, Бургас - 101 сгради с 919 жилища, и София - 67 сгради с 68 жилища. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 84,5 кв. м през второто тримесечие на 2016 г. на 82,3 кв. м през същото тримесечие на 2017 г. Най-голяма средна полезна площ на едно ново жилище е регистрирана в областите Стара Загора - 167,8 кв. м, и Силистра - 147,7 кв. м, а най-малка - в областите Варна - 67,5 кв. м, и Бургас - 68,4 кв. метра.
Източник: Стандарт (09.08.2017)

Търговският дефицит на България продължава да се свива и през юни Търговският дефицит на България продължава да се свива и през шестия месец на годината - до 32,7 млн. лева през юни 2017 г. от 151,6 млн. лв. за същия месец преди година и от 243,4 млн. лева предния месец. Тенденцията за месечно понижение на дефицита е от март насам, когато той беше в размер на над 660 млн. лева, но от тогава постоянно се свива. Износът през юни е нараснал с 16,3% на годишна база до 4,60 млрд. лева, като продажбите към страни извън ЕС са се увеличили с 23,1% до 1,6 млрд. лева, а тези за членки на ЕС са нараснали с 13,1% до малко над 3 млрд. лева. Вносът се увеличава с 12,8% до 4,64 млрд. лева, докато доставките от страни извън ЕС са и ЕС са нараснали съответно с 25,1% и 6,8%. През периода януари - юни 2017 г. износът на България за трети страни се увеличава с над 25% в сравнение със съответния период на предходната година и е на стойност 8,798 млрд. лева, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За същото време експортът на страната ни към търговските партньори от Европейския съюз се повишава с 11,21%, показват изчисленията на Investor. В края на юни страната ни е изнесла стоки към страните от ЕС за 16,332 млрд. лева. Общият износ на стоки от България през първото полугодие на годината възлиза на 25,131 млрд. лева и на годишна база експортът расте с 15,8%. Само през юни 2017 г. общият износ е за 4,603 млрд. лева и нараства със 16,3% спрямо година по-рано.
Източник: Инвестор.БГ (10.08.2017)

Износът на България за ЕС се увеличава с 10.8 на сто за януари-май През периода януари-май 2017 г. износът на България за ЕС се увеличава с 10.8 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 13 283.0 млн. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт. През май 2017 г. износът за ЕС нараства с 19.5 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2864.4 млн. лева. Вносът на България от ЕС през периода януари-май 2017 г. се увеличава с 13 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 14 912.7 млн. лв. по цени CIF. През май 2017 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 20 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3154.2 млн. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB-внос CIF) на България с ЕС за периода януари-май е отрицателно и е на стойност 1629.7 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 914.2 млн. лева.
Източник: 24 часа (10.08.2017)

Външната търговия с трети страни нараства с бързи темпове Търговията на България със страните извън Европейския съюз нараства с по-бързи темпове - износът с 25.4% и вносът с 33%. За първите шест месеца от 2017 г. износът на стоки за страни, които не са част от Европейския съюз, е на стойност близо 8.8 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Русия, Сърбия, Египет и Македония, които формират 51.4% от износа за трети страни. Вносът на България от трети страни през първите шест месеца на 2017 г. се увеличава с 33% и е на стойност 10.4 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Сърбия. Само през юни тази година вносът на България от трети страни нараства с 25.1% спрямо същия месец на предходната година. При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" - 86.4%, и "Минерални горива, масла и подобни продукти" - 46%. Външнотърговското салдо с трети страни също е отрицателно и е в размер на 1.6 млрд. лв.
Източник: БНР (10.08.2017)

България за пръв път изнесе стоки за над 25 млрд. лв. за половин година Бумът в износа на България продължава, като за първата половин година компаниите са продали в чужбина стоки за над 25 млрд. лв., което е с 16% повече от постигнатото през полугодието на 2016 г. Ако тенденцията се запази, страната може да постави рекорд и през 2017 г. за първи път да бъдат изнесени продукти за над 50 млрд. лв., тъй като второто полугодие по традиция е по-силно. След отчетения през май рекорден ръст българският износ продължава да се покачва и през юни, макар и с по-бавен темп спрямо предходния месец. За летния месец продажбите на български стоки в чужбина растат с 16.3% на годишна база, като това се дължи на по-силна търговия както със страните от ЕС, така и с държави извън съюза. Основната причина за растящата търговия към трети страни през юни са предимно продажбите на тръби, оръжия и стоки от мед. От друга страна, горивата, които през последните месеци бяха двигател на ръста, започват да го дърпат надолу в резултат на спад на международните цени на петрола през май и юни. И докато подробна разбивка за ЕС ще бъде публикувана следващия месец, такава е налична към май. Тя показва, че двигател на увеличението са предимно стоките от мед, които растат от покачване в обемите и по-високите котировки на метала, както и машините и частите за тях. От общо изнесените стоки за 25.1 млрд. лв. от началото на годината малко над 16.3 млрд. лв., или 65%, са към ЕС, а останалите - към трети страни. Силният ръст е донякъде неочакван, тъй като прогнозите бяха той да расте бавно, а икономиката да се движи повече от вътрешно потребление. Реално се случват и двете: навън се продават повече стоки, но пък вносът се увеличава дори с по-бърз темп - с 18.8% спрямо същия период на 2016 г. Главната причина за повишението на износа към трети страни са стоките от чугун, желязо и стомана, къдетo увеличението допринася с 9.7 пр.п. към ръста за юни. А по-конкретно ръстът е на тръби с кръгло сечение (заварени или нитовани) - миналата година продажбите на стоката са били едва 12.9 млн. лв., но към края на полугодието тази година сумата вече достига близо 223 млн. лв., като 123 млн. лв. са отчетени само през май. Друг ключов фактор за ръста е познатата категория "специфични стоки", от които приносът към увеличението за месеца е 6.3 пр.п. Справка със Стандартната външнотърговска класификация (SITC) показва, че в групата попадат оръжия и боеприпаси, печатни издания, други пластмасови артикули, произведения на изкуството. Оръжейният бизнес в България изживява бум през последните две години, а прогнозата е оборотите да се запазят толкова високи поне още 4-5 години. Растежът на износа се дължи и на цветните метали и по-конкретно на медта. Приносът на продажбите към трети страни на мед и изделия от мед достига 4.4 пр.п. Има две причини за увеличението - по-високите цени на международните пазари и ръстът в количествата. От друга страна, горивата, които през последните месеци бяха един от двигателите на увеличението в експорта, през юни дърпат растежа надолу - приносът им е отрицателен в размер на 6.3 пр. п. И тук фактор са международните цени - петролът поевтиня значително към края на полугодието вследствие на по-силно предлагане от страни като САЩ, Либия и Нигерия, като така падна под цената си от юни 2016 г. В същото време и количеството, което България е изнесла към трети страни, намалява - с 14.7% на годишна база. Ефектът от по-ниските цени на петрола е видим и в данните за износа към ЕС през май. Макар приносът на горивата все още да е положителен (2.7 пр.п.), той се дължи на тройно по-високите количества, продадени в страните членки, докато средно цените на петрола паднаха с 4.4% през май по данни на МВФ. Стойността на продажбите нараства с 65.6 млн. лв. на годишна база, като така достига 124.7 млн. лв. ЕС е относително по-малък пазар за този вид българска продукция, което е още една причина за скромния принос. Медта обаче продължава да движи растежа с принос от 8.7 пр.п. И тук факторите са както количествени, така и ценови. Повече от двойно е увеличението на стоките от цветния метал, продадени в страните от ЕС. В комбинация с по-високите цени сумата от продажбите достига 304.2 млн. лв. през май. За сравнение, през същия период на миналата година числото е 95.2 млн. лв. Значителен фактор за растежа през май са и продажбите на машини, апарати и части, включително и електрически. Общо тe се увеличават с над 80 млн. лв. до 591.1 млн. лв. за месеца на годишна база. Близо четвърт от продажбите на български стоки извън евросъюза са се осъществили в Турция - основният търговски партньор на България сред държавите извън ЕС. Сумата на експорта към южната ни съседка достига 2.1 млрд. лв. от началото на годината, като за същия период на 2016 г. числото беше малко над 1.8 млрд. лв. Доста след Турция се нарежда Китай с 609.1 млн. лв., а на трето място застава Русия с 585.2 млн. лв. През последните два месеца продажбите на български стоки в Русия нараснаха двойно спрямо сумите, отчитани до април. По този начин страната измести Египет от третото място през май, а разликата продължава да се увеличава, сочат данните на НСИ. Основната дестинация за българския износ от страните в съюза към май продължава да е Германия. Там продажбите са с 19.7% по-високи спрямо отчетените през първите пет месеца на миналата година, като така сумата достига близо 2.9 млрд. лв. Вторият по големина търговски партньор на страната в ЕС е Италия, където стойността на изнесените стоки спада със 109.4 млн. лв. спрямо 2016 г. до 1.7 млрд. лв. На трето място се нарежда Румъния, където продажбите са на стойност 1.6 млрд. лв. - с 3.1% повече спрямо година по-рано. През първите шест месеца на 2017 г. внесените в страната стоки надвишават изнесените с 1.1 млрд. лв., като така търговското салдо остава на минус. За сравнение, година по-рано разликата също бе отрицателна, но значително по-малка - 433.7 млн. лв. Причината за увеличението е по-силният внос тази година.
Източник: Капитал (10.08.2017)

Износът нараства с 16.3% през юни Двигател на увеличението са по-високите продажби на български стоки както в ЕС, така и в трети страни. За сравнение, през май повишението беше 26.7% спрямо същия период на 2016 г. Общо стойността на продадените български стоки достига над 4.6 млрд. лв. през юни, от които малко над 3 млрд. лв. са към ЕС, а останалите - към трети страни. По линия на продажбите в трети страни през юни най-значителен е годишният ръст на стоките, класифицирани според вида на материала (като чугун, стомана, каучук, кожи и други), където повишението е 55.6% за периода януари - юни на годишна база. И докато подробна разбивка за ЕС ще бъде публикувана следващия месец, такава е налична към май. Тя показва, че най-голямото увеличение е при горивата - продажбите нарастват с 42.9% през първите пет месеца спрямо същия период на миналата година.
Източник: Капитал (10.08.2017)

Средната заплата у нас стигна 1060 лв., ето в кои сфери взимат най-много През второто тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата e 1 040 лв. и нараства спрямо първото тримесечие на 2017 г. с 3.4%, съобщиха от НСИ. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са: „Финансови и застрахователни дейности ” - със 7.6%, и „Строителство” и „Добивна промишленост” - по 7.3%. През второто тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата нараства с 9.9% спрямо второто тримесечие на 2016 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти” - с 16.0%, „Административни и спомагателни дейности” - с 13.4%, и „Професионални дейности и научни изследвания” - с 13.2%. Най-високо възнаграждение получават в сферата на далекoсъобщения - 2306 лева, Финансови и застрахователни дейности - 1815 лева, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - 1769 лева. Най-нископлатени са били наетите лица в хотелиерство и ресторантьорство - 635 лева, в строителството - 796 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2017 г. в обществения сектор нараства с 8.1%, а в частния - с 10.6%. По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2017 г. нарастват с 63.4 хил., или с 2.8%, спрямо края на март 2017 г., като достигат 2.34 милиона. Спрямо края на първото тримесечие на 2017 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности със сезонен характер „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 44.9%, „Култура, спорт и развлечения”- с 11.9%, и „Селско, горско и рибно стопанство” - със 7.3%. Най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност „Образование” - с 3.0%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” - съответно 21.9 и 16.8%. В края на юни 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 15.9 хил., или с 0.7%, по-малко в сравнение с края на юни 2016 г., като най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Селско, горско и рибно стопанство” - с 9.7 хил., „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 8.3 хил., и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - с 4.6 хиляди. И в процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Селско, горско и рибно стопанство” - с 11.6%, и „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 5.3%. Най-голямото увеличение на наетите лица в края на юни 2017 г. спрямо края на юни 2016 г. в абсолютно изражение е в икономическа дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” – с 4.1 хил., а в процентно изражение - в икономическа дейност „Култура, спорт и развлечения” - с 9.0%.
Източник: econ.bg (11.08.2017)

803 лева среден осигурителен доход за юни обяви НОИ Размерът на средния осигурителен доход за страната за месец юни 2017 г. е 803,13 лв., обяви Националният осигурителен институт (НОИ). Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 юли 2016 г. до 30 юни тази година е в размер на 793,55 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец юли 2017 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: econ.bg (11.08.2017)

НСИ: Трудовата заетост и доходите растат с около 3% през второто тримесечие Според предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в България нарастват към края на юни 2017-а година с цели 63,4 хиляди, или с 2,8% спрямо първото тримесечие, като достигат 2,34 милиона. Спрямо края първите три месеца на година най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности със сезонен характер като “Хотелиерство и ресторантьорство“ - ръст с 44,9%, “Култура, спорт и развлечения“ - с 11,9% и “Селско, горско и рибно стопанство“ - със 7,3 сто, докато най-голямо намаление на наетите по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейността “Образование“ - понижение с 3,0%. Най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите “Преработваща промишленост“ (21,9%) и “Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ (16,8%). Спрямо края на юни 2016-а година наетите лица по трудово и служебно правоотношение през второто тримесечие на настоящата година се понижават с 15,9 хиляди или с 0,7%, като най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности “Селско, горско и рибно стопанство“ (понижение с 9,7 хиляди и с 11,6% на годишна база), “Хотелиерство и ресторантьорство“ (с 8,3 хиляди, или с 5,3% годишно) и “Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ (с 4,6 хиляди). Най-голямо увеличение на наетите лица към края на юни 2017-а година има в икономическата дейност “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (повишение с 4,1 хиляди), а в процентно изражение - в икономическата дейност “Култура, спорт и развлечения“ - с 9 на сто. В същото време средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2017 година е в размер на 1040 лева и нараства спрямо първите три месец с 3,4%, като през април средната брутна месечна работна заплата е била в размер на 1060 лева, през май се понижава до 1035 лева, а през юни - до 10,27 лева, показват предварителни данни на НСИ. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата през второто тримесечие на текущата година спрямо първите три месеца са: “Финансови и застрахователни дейности“ (повишение със 7,6%), “Строителство“ (със 7,3%) и “Добивна промишленост“ (със 7,3%). На годишна база средната месечна работна заплата през периода април - юни 2017-а година нараства с 9,9% спрямо същия период на 2016-а година, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности “Операции с недвижими имоти“ (увеличение с 16,0%), “Административни и спомагателни дейности“ (с 13,4%) и “Професионални дейности и научни изследвания“ (повишение с 13,2%). Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие в обществения сектор нараства с 8,1%, а в частния сектор – с 10,6%. Икономическите дейности с най-високо средно месечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през трите месеца до края на юни 2017-а година са “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (със средна заплата от 2306 лева), “Финансови и застрахователни дейности“ (от 1815 лева) и “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ (от 1769 лева). В същото време най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности “Хотелиерство и ресторантьорство” (със средна заплата от 635 лева), “Други дейности“ (714 лева) и “Строителство“ (796 лева).
Източник: econ.bg (11.08.2017)

Средната заплата е нараснала с близо 10% през юни Заплатите в страната продължават да нарастват, като през юни средното брутно възнаграждение достига 1027 лв., което е увеличение от 9.7% спрямо същия период на миналата година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на 2017 г. Двигател на ръста на заплатите от началото на 2015 г. насам е частният сектор, като все по-голям фактор за това е нарастващия недостиг на работна ръка, обясняват от Института за пазарна икономика. Същевременно по данни на анкетираните от института предприятия наетите в България намаляват на годишна база с 15.9 хил. души. Това е четвърти пореден месец на спад след увеличението между януари 2016 г. и февруари тази година. От друга страна, броят на наетите в работната сила отбелязва ръст през юни спрямо предходния месец, като това се дължи предимно на началото на туристическия сезон. Най-голямото увеличение в средните възнаграждения на годишна база е отново при наетите в сектор "Операции с недвижими имоти" (16%), следвани от тези в "Административни дейности" (13.4%) и "Професионални дейности" (13.2%). Най-високи заплати пък получават служителите в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", където влиза ИТ секторът, издателската дейност, радио- и телевизионна дейност и други - 2306 лв. през юни. Това ниво обаче е с 1.7% по-ниско от отчетеното предходния месец, сочат данните на НСИ. В другата крайност с най-ниски средни заплати са наетите в "Хотелиерство и ресторантьорство" (635 лв.) и "Строителство" (796 лв.), а промяната във възнагражденията е чувствително под средната за страната. "Възможно обяснение е увеличаване на дела на неформалните трудови отношения в тези сектори – обстоятелство, което най-вероятно важи и за селското стопанство", коментира Явор Алексиев от Института за пазарна икономика в свой анализ. "Причина за такова "посивяване" на тези сектори може да се търси в бързото покачване на минималната заплата последните години", допълва още той. Общо за тримесечието средната заплата в страната е 1040 лв., което е увеличение спрямо първите три месеца на тази година, когато тя е била 1006 лв. В същото време пък нивото на възнагражденията от края на второто тримесечие е по-ниско от отчетеното към края на първото (1036 лв.), но това е нормално за този период от годината. Разбивката по региони показва очаквано, че най-големите възнаграждения са в София - 1411 лв. е средна заплата за периода април - юни тази година. Сумата е по-висока от миналогодишната с 10.3%, но столицата за пореден път не е лидер по годишен ръст. Най-голямо увеличение има в област Плевен - с 11.6%. Трябва да се отчете обаче, че базата е значително по-ниска от тази в София - 734 лв. през второто тримесечие на 2016 г. В същото време продължават да стагнират заплатите в най-нископлатените региони. Възнагражденията във Видин, където средното месечно заплащане е най-ниското в страната, достигат 669 лв., а увеличението на годишна база там е минимално - едва 1.5%. Броят на наетите на договор в България достига 2.34 млн. души към края на второто тримесечие на годината по данни на предприятията, анкетирани от НСИ. Увеличение е налице на месечна база - с 22.1 хил. души, но справка с нивото от година по-рано показва, че броят намалява с 15.9 хил. души за четвърти пореден месец. Най-голямото понижение е по линия на наетите в сектор "Селско, горско и рибно стопанство" - с 9.7 хил. Вторият най-голям спад пък е в хотелите и ресторантите, където през юни наетите на договор намаляват с над 8.2 хил. души спрямо същия период на миналата година. А работа има - през второто тримесечие на годината броят на чужденците в България е бил с над 227 хил. повече от отчетения през същия период на миналата година, което е ръст от 8.4%. Според ИПИ фактор са демографските тенденции, но и стагниращата икономическа активност. От една страна повишението на заплатите е недостатъчно да накара неактивните да се включат в пазара на труд, а от друга - увеличението на минималната заплата, което затруднява включването на нискоквалифицираните и нискообразованите.
Източник: Капитал (14.08.2017)

България е страната от ЕС с най-голям спад на младежката безработица България е на първо място сред страните-членки от Европейския съюз по намаляване на хората на възраст между 20 и 24 години, които нито работят, нито учат. Това показват данни от европейската статистическа агенция „Евростат", които проследяват периода между 2006 и 2016 г. Въпреки това страната ни остава сред държавите, в които броят на младите, незаети нито в сферата на бизнеса, нито на образованието, е един от най-високите - над 20%. Според данните на европейската статистика, в България броят на младите хора, които нито работят, нито учат, е спаднал от 29.3% през 2006 г. до 22.7% през 2016 г. или с 6.6 процентни пункта. На второ място е Германия (-6.6 пр.п.), а след нея са Полша (-3.6 пр.п.), Словакия и Швеция (-3.4 пр.п.). Промяна при младите хора на възраст между 20 и 24 г., които нито работят, нито учат, в периода 2006-2016г. Най.голям ръст на младите, които нито работят, нито учат, в периода 2006-2016 г. отчетен в Кипър (от 13.7% на 22.7%; +9.0 процентни пункта), Испания (+8.0 пр.п.), Италия (+7.5 пр.п.), Гърция (+6.2 пр.п.), Ирландия, Румъния, Португалия и Обединеното кралство. Според данните от 2016 г. обаче, въпреки положителната тенденция през последните 10 години, България се нарежда сред страните, в които броят на младите безработни и неучещи е най-висок. Първите места по този показател заемат Италия (29.1%), Румъния (23.6%) и Гърция (23.0%). След тях на едно равнище са страната ни и Кипър (22.7%), следвани от Испания (21.2%) и Хърватия (19.6%).
Източник: econ.bg (14.08.2017)

Инфлацията пада до 1.3% през юли Забавянето на темпа на инфлацията продължава за четвърти пореден месец, като през юли годишното увеличение пада до 1.3%. За сравнение - през юни цените нараснаха с 1.9%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Поскъпването е най-силно изразено при газообразните горива, топлоенергията и храните, и по-конкретно месните продукти, маслата и мазнините. Тоест върху инфлацията влияят някои сезонни фактори, както и административното увеличение на цената на някои комунални услуги. На месечна база пък индексът на потребителските цени излиза на положителна територия с 0.3%, докато предходните два месеца имаше дефлация. Най-значителен ръст се наблюдава при стоките и услугите, свързани с развлечения и култура, в резултат на поскъпване по линия на пакетните услуги за почивка и туристически пътувания и услугите по краткосрочно настаняване. Увеличението е характерно за юли, но данните от предходните години показват, че то е краткосрочно. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) също отчита ръст както на месечна база (с 0.5%), така и спрямо юли 2016 г. (с 0.6%). За пореден месец храните са един от двигателите на поскъпването в страната, но вече не по линия на зеленчуците, както беше в периода януари - юни. Докато от началото на годината цените им растяха с между 15 и 20%, през юли зеленчуците поевтиняват (с 3.3%) и дърпат ценовото равнище надолу. Високо годишно увеличение обаче се наблюдава при месото и месните продукти (с 6.4%), както и маслата и мазнините (5.3%). Така инфлацията при храните достига 2.5% през юли на годишна база. Това не е най-високата стойност за месеца, но е най-значителната, тъй като групата е с най-голяма тежест в потребителската кошница и съответно влияе при определянето на инфлацията в страната. Друг фактор, който дърпа ценовото равнище в България нагоре, е административното поскъпване на някои комунални услуги. В категорията стоки и услуги, свързани с жилища, вода, електроенергия, газ и други, увеличението в цените за юли е 3.4%, като това е и втората най-значима група стоки в потребителската кошница. Причината за ръста е поскъпването на природния газ с 30% от 1 април тази година след одобрението на Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР). Същевременно обаче газът е основен компонент в определянето на цените на топлоенергията, което се отрази и на неговата стойност. Така през последните четири месеца повишението в цените е с между 12 и 19% на годишна база. Очакванията са до края на годината повишението в ценовото равнище да запази текущия си темп, става ясно от последния Икономически преглед на Българска народна банка (БНБ). Ефект ще продължат да оказват по-високите цени на петрола и храните на международните пазари. Допълнително положителен принос ще имат и административното определяните цени на тютюневите изделия (по линия на акцизната ставка) и природния газ, топлоенергията и електроенергията. Когато се премахне ефектът от горивата и храните обаче, прогнозата е базисната инфлация да остане отрицателна. Рисковете пред прогнозата са свързани предимно с динамиката на цените на петрола и основните суровини, а допълнителна несигурност внасят и евентуални бъдещи промени във вътрешните цени на природния газ, електроенергията и топлоенергията. Успоредно с това с премахването на таксите за роуминг за страните от ЕС се очаква цените на телекомуникационните услуги да се понижат, което може да окаже отрицателен ефект върху ценовото равнище в страната.
Източник: Капитал (15.08.2017)

Спад на безработицата в България през второто тримесечие на 2017 г. През второто тримесечие на 2017 година коефициентът на безработица в България се понижава до 6,3% от 8,0% година по-рано, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). В същото време безработните лица в нашата страна са 213,9 хиляди през второто тримесечие на 2017 година, което представлява понижение с 51,7 хиляди спрямо същото тримесечие на миналата година. За посочения период намалява коефициентът на безработица както при мъжете, така и при жените, съответно с 1,9% до 6,9% и с 1,5% до 5,7%, докато от общия брой на безработните лица през третото тримесечие на настоящата година 123,9 хиляди (или 57,9%) са мъже и 90,0 хиляди (или 42,1%) – жени. Продължително безработните (от една или повече години) са 118,4 хиляди, или 55,3% от всички безработни лица, като коефициентът на продължителна безработица намалява до 3,5% от 4,9% през второто тримесечие на 2016 година. От общият брой на безработни лица 36,2 хиляди, или 16,9%, търсят първа работа. От всички безработни 13,4% са с висше образование, 48,8% - със средно и 37,8% – с основно и по-ниско образование. По данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на текущата година общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 3,1717 милиона, от които 1,6814 милиона са мъже и 1,4904 млн. са жени. Относителният дял на заетите лица от населението на 15 и повече навършени години е 52,2%, като в сравнение със същото тримесечие на 2016 година намалява с 2,7 процентни пункта. При мъжете този дял е 57,6%, а при жените – 47,2%. През второто тримесечие на настоящата година 63,1% от заетите лица работят в сектора на услугите, като техния брой достига 2,0017 милиона. В индустрията са заети 933,9 хиляди (или 29,4% от всички заети лица), а в селското, горското и рибното стопанство – 236,1 хиляди (7,4% от всички заети). С временна работа пък са заети 141,7 хиляди, или 5,1% от наетите лица.
Източник: econ.bg (15.08.2017)

БHБ: Лиxвитe щe пaдaт oщe зapaди cтaбилнaтa и?oнoми?a Зapaди cтaбилнocттa нa и?oнoми?aтa щe нaмaлявa pиc?oвaтa пpeмия, ?oятo зaлaгaт бaн?итe, пopaди ?oeтo щe пpoдължaт дa нaмaлявaт лиxвитe пo ?peдити. Toвa ce ?aзвa в и?oнoмичec?aтa пpoгнoзa нa БHБ зa тaзи и cлeдвaщитe двe гoдини. Cлaбoтo oc?ъпявaнe щялo дa дoвeдe дo pъcт нa ?peдитиpaнeтo нa бизнeca и дoмa?инcтвaтa. Bъпpe?и ниc?итe лиxви пo дeпoзити yвeличeниeтo им щялo дa пpoдължи, твpъдят e?cпepтитe oт БHБ, чийтo шeф e Димитъp Paдeв. Hapacтвaнeтo нa пpивлeчeнитe cpeдcтвa oт нeпpaвитeлcтвeния ce?тop в бaн?итe нипpимep щялo дa e мeждy 6 и 7% пpeз пepиoдa 2017-2019 г. Уc?opявaнe нa и?oнoми?aтa и pъcт oт 3,6% зa тaзи гoдинa пpoгнoзиpaт oт БHБ. Hapacтвaнe щe имa и пpи инвecтициитe в cтpaнaтa.
Източник: econ.bg (15.08.2017)

Средният доход на човек расте с 9.4% към юни Средният доход на лице от домакинството достига общо 1355.5 лв. през второто тримесечие на 2017 г., което представлява увеличение от 9.4% спрямо същия период на предходната година. В номинално изражение промяната е 116.6 лв. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). И докато към края на миналата година ръстът на доходите беше заради коледните надбавки, за периода април - юни основната причина е по-високата работна заплата. Принос има и повишението на дохода от самостоятелна заетост, който нараства до 93 лв. на човек. Успоредно с доходите нарастват и разходите на лице от домакинството - с 11.1% на годишна база за периода април - юни (или 119.3 лв.), достигайки 1195.3 лв. Повишението идва предимно от разходите за храна и транспорт. Принос имат също данъците и социалните осигуровки. Над половината от доходите на населението идват от работната заплата, като делът й нараства през последните 12 месеца - с 1.9 пр.п. до 56.7%, сочат данните на НСИ. Вторият фактор са пенсиите, който допринася за още четвърт от общите възнаграждения, а третият - доходите от самостоятелна заетост, които нарастват, но си остават малък дял (6.8%). В същото време статистиката отчита ръст на заплащането на наетите. Последните данни на НСИ показват, че средната заплата в страната се е вдигнала с почти 10%, което се пренася и в данните за доходите. От годишното увеличение от 9.4% на общите доходи на лице от домакинството, 7.3 пр.п. се дължат на ръста в работната заплата. Принос също така имат постъпленията от самостоятелна заетост, които са отговорни за още 1.5 пр.п. и растат от 74 лв. до 93 лв. на годишна база. От друга страна, няколко фактора дърпат общия доход надолу през второто тримесечие, а това са пенсиите, които намаляват с 1.8% на годишна база, спестяванията, които домакинствата са изтеглили, и кредитите. Успоредно с увеличението в доходите данните показват и ръст в разходите на домакинствата. На всяко лице се падат по 1195.3 лв. общо за периода април - юни, като почти една трета от парите отиват за храна и напитки. Повишението е с 11.1% спрямо същия период на миналата година. Близо четвърт от ръста е в резултат на по-високи разходи за храна и безалкохолни напитки. Данните за потреблението на домакинствата обаче показват, че няма значително увеличение в покупките на основни хранителни стоки. Това означава, че увеличението вероятно се дължи на по-високите цени на храните тази година, което е и един от основните двигатели на инфлацията в страната. Повишението в ценовото равнище може да обясни и относително високия принос на ръста в разходите за транспорт (1.2 пр.п.). В групата обикновено влизат и горивата за лични транспортни средства, които също отбелязаха значително поскъпване тази година в резултат на по-високите международни цени на петрола. Фактор за увеличението в разходите на домакинствата са също социалните осигуровки и данъците, които достигат съответно 90 лв. и 72 лв. на човек през второто тримесечие.
Източник: Капитал (16.08.2017)

Инвестициите в имоти у нас растат с 213% за година Инвестициите в имоти в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са нараснали със 17% през първата половина на 2017 г., спрямо предходната, достигайки 5.4 млрд. евро. България е сред страните с най-голям ръст. Това се вижда в последния доклад на Colliers International за инвестиционния пазар в региона. От данните се вижда, че през периода най-много са инвестициите в офиси, следвани от тези в единични имоти, индустриални площи и хотели. Според оценки на компанията данните досега дават основания да се смята, че рекордният резултат от 12.2 млрд. евро инвестиции в ЦИЕ, постигнат през 2016 г., може да бъде надминат през настоящата година. Последните данни на Colliers показват ръст на обема от инвестиции в Чехия (114%), Румъния (155%) и България (213%) през периода януари - юни 2017 г., спрямо същия период на предходната година. Инвестициите в търговски площи и хотели нарастват най-бързо в ЦИЕ. Водещ е сегментът на търговските площи, който отчита почти 2.6 млрд. евро само за първото полугодие в сравнение с 3.7 млрд. евро, постигнати за цялата 2016 г. Делът на местните ЦИЕ инвеститори е 37%, което е 16% увеличение спрямо предходната година. Европейските инвеститори, които традиционно имат интерес към ЦИЕ, имат подем през първото полугодие, като допринасят за 26% от постигнатите обеми. Нивата на възвращаемост в столиците на държавите от ЦИЕ спадат в 5 от общо 18 основни категории, които компанията следи, през първата половина на 2017 г. в сравнение с нивата от последното тримесечие на миналата година. Това е най-забележимо в София и Будапеща. Данните показват, че наемането на кв.м офис или индустриална площ е най-евтино в София от целия регион - 14 евро. През следващите 12 месеца компанията очаква възвращаемостта да намалее в общо 8 от 18 категории.
Източник: econ.bg (16.08.2017)

Разходи на домакинствата Общият разход на лице от домакинство през второто тримесечие на 2017 г. е 1 195 лв. и се увеличава с 11.1% спрямо същото тримесечие на 2016 година. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна (32.5%), следвани от разходите за жилище (16.4%), данъци и социални осигуровки (13.6%) и разходите за транспорт и съобщения (11.3%). Спрямо второто тримесечие на 2016 г. относителният дял на разходите за храна и безалкохолни напитки намаляват с 0.7 процентни пункта, а делът на разходите за данъци и социални осигуровки се увеличава с 1.4 процентни пункта. Като абсолютни стойности през второто тримесечие на 2017 г. в сравнение със същото тримесечие на 2016 г. всички разходи средно на лице от домакинство се увеличават.
Източник: Стандарт (16.08.2017)

Икономиката ни нагоре с 3,6% Брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3,6% през второто тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на миналата година и с 0,9 на сто в сравнение с първите три месеца на тази година, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Според експресните оценки за второто тримесечие на 2017 г. БВП в номинално изражение достига 24,309 млрд. лева. Реализираната добавена стойност през периода е 20,958 млрд. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление - 76%, което в стойностно изражение възлиза на 18,482 млрд. лева. Докато у нас БВП нараства с 0,9% за три месеца, то в ЕС икономиката отчита ръст с 0,6 на сто, показва статистика на Евростат. Така за периода април-юни в сравнение с януари-март най-висок икономически растеж отчитат Чехия – 2,3%, Швеция -1,7%, Румъния- 1,6%, Нидерландия- 1,5%, Латвия - 1,3%, докато Финландия регистрира спад с - 0,5 на сто. На годишна база най-голямо увеличение на БВП се наблюдава в Румъния – 5,7%, Латвия - 4,8%, Чехия - 4,5%, Полша - 4,4%. Най-нисък ръст на икономиката Евростат отчита в Белгия - 1,4 на сто.
Източник: Монитор (17.08.2017)

Евростат: България заделя най-много в ЕС за сигурност като дял от БВП България е страната в Европейския съюз (ЕС), която отделя най-голям дял от Брутния си вътрешен продукт (БВП) за сектора "обществен ред и сигурност" - 2,8% от БВП при средно за ЕС 1,8 на сто. Това показват данни от анализ на Евростат за разходите на страните от ЕС за обществен ред и отбрана през 2015 г., цитирани в сряда от БТА. Същевременно страната е на дъното на европейската класация по разходи за сигурност на глава от населението - едва 173 евро на човек, при среден показател за ЕС - 507 евро на човек. Около 2,4 млрд. лева от БВП са били заделени у нас за сектора "обществен ред и сигурност" през 2015 г., показват данните на европейската статистика. Секторът включва полицейските служби, службата за противопожарна охрана, съдилищата, затворите, както и научните разработки в областта на сигурността. Най-много от тези средства - 1,4 млрд. лева са били за осигуряване на полицията у нас /1,4 от БВП/.
Източник: Медия Пул (17.08.2017)

Предлагането на жилища ново строителство е нараснало значително за второто тримесечие на 2017 г. Те са предпочитани от купувачите и сделките с тях вече съставляват около 65% от продажбите в София, съобщиха наскоро от брокерската компания "Бългериан пропъртис". Данните идват на фона на засиленото строителство. Освен че се издават повече разрешителни за нови сгради, много от проектите, които бяха замразени на фаза груб строеж при сриването на имотния пазар преди няколко години, вече ударно се довършват. Едновременно с това средните цени на апартаментите в столицата и в някои от големите градове се върнаха на предкризисните си нива. Новопостроените жилищни сгради, въведени в експлоатация в София през второто тримесечие на 2017 г., са 67 - с 12.7% повече в сравнение със същия период на миналата година, отчете националната статистика. Първенец по ново строителство обаче е Варна - със 102 нови сгради, въведени в експлоатация. В морската столица цените на жилищата вече се доближават до тези в столицата. Показателни са и данните от Агенцията по вписванията. Според тях през второто тримесечие продажбите на имоти са над 54 хиляди, като има значително увеличение спрямо миналата година, съобщи в края на миналата седмица Би Ти Ви. Търсенето е ориентирано най-вече към двустайни жилища, както и към тристайни апартаменти. Много често двата вида апартаменти са на една и съща цена, коментира неотдавна председателят на Национално движение "Недвижими имоти" Ирена Перфанова. Причината двустайните апартаменти да са най-предпочитани от купувачите са по-достъпните цени. Освен това те по-лесно могат да се отдадат под наем. Покупката на недвижим имот с инвестиционна цел се отчита като един от двигателите за ускоряването на имотния пазар. Най-малко търсени са четиристайните и едностайните жилища. Според експерти купувачите не трябва да избързват при покупката на имот в новопостроена сграда. Чувствителен ръст на издадените нови разрешителни имаше едва през миналата година и тепърва се очаква на пазара да излязат по-голямо количество нови имоти, заяви Снежана Стойчева, мениджър на Imoti.net, пред Bloomberg TV Bulgaria. Най-търсените квартали в София продължават да бъдат "Младост" и "Люлин". "Студентски град" и "Витоша" също привличат с удобство, лесния достъп до центъра и изходите от града и добри цени. Като цяло подобрената инфраструктура и особено близостта до метрото привличат купувачите, а с това се увеличават и цените. Затова допринася и фактът, че все още предлагането на качествени жилища в добри райони не успява да догони търсенето. Тази година ще бъде една от най-силните за имотния пазар от цяло десетилетие насам според "Бългериан пропъртис". По данни на компанията в София средните цени на имотите преминават границите от 1000 евро на кв. м. и достига 1060 евро. Такива са били цените в края на 2007 г. И според Снежана Стойчева пазарът е във възход. Тя обаче предупреждава, че по-ниски цени няма да има. Може би няма да има и толкова високи цени, колкото някои продавачи очакват, коментира още тя. С 41% нарастват сделките с луксозни имоти в страната за първото полугодие по данни на Unique Estates. Активността на пазара в луксозния сегмент се запазва за трета поредна година. Основните инвеститори са българи, които живеят и работят в чужбина и използват лятната ваканция за вложения у нас, отчитат от компанията.
Източник: Сега (21.08.2017)

459.8 млн. евро се пратили у нас българите, живеещи и работещи в чужбина, през първите 6 месеца на 2017 г., сочат данните на БНБ, цитирани от Profit.bg. Към средата на миналата година тези трансфери са били за 453.7 млн. евро. Според експерти емигрантските трансфери имат голяма роля в оформянето на депозитната база у нас. Навярно поради това, въпреки исторически ниските лихви, влоговете за суми над 5 хил. лева продължават да растат като обем и брой, докато тези за суми под този праг отчитат намаление, допълват от сайта. В същото време все повече хора търсят алтернатива за спестяванията си. За това може да се търси връзка с така наречения имотен бум у нас, като част от парите по депозитите биват влагани в недвижимо имущество. За това свидетелстват и данните на една от най-големите банки у нас, които сочат, че запитванията за ипотечни кредити от страна на българи, живеещи в чужбина, нарастват с цели 55% на годишна база към края на полугодието, пише Profit.bg.
Източник: Сега (21.08.2017)

България и Финландия са с най-ниска инфлация в ЕС През юли България наред с Финландия отчита най-ниската инфлация от 0,6%. За целия ЕС инфлацията остава без промяна от началото на годината 1,3%. На годишна база обаче има значително увеличение, тъй като през юли 2016 г. тя е била 0,2 на сто. Това показват данните на Евростат. Най-силно увеличение на потребителските цени е регистрирано в Литва (4,1%), Естония (3,9%), Латвия и Обединеното кралство (2,6%). Спрямо юни 2017 г. годишната инфлация се е забавила в 4 страни членки, останала е без промяна в 8 и се е ускорила в 16. Най-голямо влияние върху инфлацията в ЕС е имало поскъпването на услугите за настаняване, на пакетните почивки и въздушният транспорт. Най-голям спад на цените е имало при телекомуникациите, зеленчуците и плодовете. Две страни отчитат дефлация - Ирландия (-0,2%) и Кипър (-0,1%).
Източник: Банкеръ (21.08.2017)

Над 31 млн. тона въглища са добити у нас през 2016 г. Минната индустрия заслужено заема водещо място в икономическата визитка на страната. През годините тя се утвърди като съвременна основа на цялата икономика, която се развива устойчиво в съответствие с най-модерните технологични решения, при стриктно спазване на екологичните норми и защитата на човешкото здраве. Това каза заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков в приветствието си пред участниците в националното честване на Деня на миньора – 18 август. Той, заедно със зам.-министър Красимир Първанов, участваха в тържествената церемония и наградиха отличени фирми от сектора. Жечо Станков приведе и примери за успешното развитие на сектора - през миналата година са добити над 31 млн. тона въглища, повече от 33 млн. тона метални полезни изкопаеми и близо 10 млн. тона индустриални минерали; производителността на труда в сектора е двойно по-висока от средната за индустрията като цяло, а приходите от концесионна дейност растат - от около 70 млн. лв. преди няколко години до близо 138 млн. лв. през 2016 г. Заместник-министърът на енергетиката припомни пред участниците в честването неотдавнашните промени в Наказателния кодекс, одобрени от правителството по инициатива на Министерството на енергетиката. Новите текстове предвиждат инкриминиране на незаконния добив на подземни богатства. По неговите думи предложените промени в НК ще съдействат за осигуряване на по-добри условия за растеж на фирмите в сектора, които работят на светло. Защитата на големите горивни инсталации във връзка с гласуваните на европейско равнище промени в документа за най-добри налични техники е сериозно предизвикателство в работата на Министерството на енергетиката днес и през идните месеци. Продължаването на работата на топлоелектрическите централи, които осигуряват около 40% от енергията в страната е без алтернатива, каза Жечо Станков. Той припомни, че със заповед на министър Петкова в МЕ вече е създадено координационно звено, чиято основна цел е да подпомага централите при искането им за дерогация от новите норми. Заместник-министър Станков изрази оптимизъм, че инициативата ще постигне успех, тъй като около това са се обединили всички политически сили, браншови организации, компании и други заинтересовани лица.
Източник: Банкеръ (21.08.2017)

Пощенските и куриерските услуги нагоре с 5,5% Пощенски и куриерски услуги отчитат ръст от 5,5 на сто за второто тримесечие, сочат предварителни данни на НСИ. Общият индекс на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи", изчислен от сезонни данни, се увеличава с 2,4 на сто спрямо първото тримесечие на 2017 г. В сектора намаление се наблюдава при дейностите "Воден транспорт" и "Въздушен транспорт", съответно с 12,5 и 1,3 на сто. В сравнение със същото тримесечие на 2016 г. в периода април-юни 2017 г. общият индекс за сектора нараства със 7,4 на сто. Най-висок е ръстът при дейностите "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" - 14.4 на сто, и "Пощенски и куриерски услуги" - 13.6 на сто. Намаление се наблюдава при "Воден транспорт" и "Въздушен транспорт", съответно с 25.9 и 5.9 на сто. Общият индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" нараства със 7.1 на сто спрямо първото тримесечие. Увеличение се наблюдава при всички дейности в състава на сектора, като най-съществен е ръстът при "Дейности в областта на информационните технологии" (13.7 на сто) и "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" (9.9 на сто). На годишна база нарастването в сектора с 14.3 на сто по-висок в сравнение с второто тримесечие на 2016 година. Нарастване на индекса на оборота има при всички дейности, като най-висок е ръстът при "Информационни услуги" (23.3 на сто) и "Дейности в областта на информационните технологии" (22.9 на сто).
Източник: Монитор (24.08.2017)

Само за първите шест месеца туризмът донесе 2,4 млрд. лв. в хазната 2,4 млрд. лева са постъпили в държавната хазна от сектор „Туризъм“ само през първите шест месеца на годината. Това съобщи министърът на туризма Николина Ангелкова. Сумата е с 13 на сто повече в сравнение със същия период на 2016 г. Относно летния сезон министърът отчете, че за периода май-октомври се очаква да има над 5,7 млн. нощувки, предимно от българи, което е ръст около 5% спрямо миналата година. Близо 6 на сто се очаква да е нарастването на туристите през целия сезон. Посещенията от Германия, Великобритания и Франция са с около 20% повече. Толкова е и нарастването на летовниците от Чехия и Полша. Руснаците са с 10% повече гостите от Гърция - с 5 на сто, а от Румъния - с 2-3%. През полугодието в страната са дошли 3,3 млн. чуждестранни туристи, което пък е с 8 на сто повече спрямо същия период на 2016 г. По думите на Ангелкова България все повече се свързва с качество на предлагания продукт, а не като бюджетна дестинация. Според нея доказателство за това са инвестиционните намерения за изграждане на 5-звездни хотели по българското Черноморие. „Повече информация за тях ще има, когато бъдат завършени плановете, но тези сериозни намерения показват, че сме на прав път по отношение на предлагания туристически продукт“, обясни тя. Относно контрола Ангелкова каза, че проверките на министерството на плажовете и заведенията тази година показали, че нарушенията намаляват „Около 5% са нарушенията в туризма спрямо всички“, каза министър Ангелкова. При инспекциите на плажове едно от най-честите нарушения било липсата на достатъчен брой спасители. На някои ивици пък се наблюдавало и разминаване между свободната зона за поставяне на чадъри и кърпи и площта с платени чадъри и шезлонги. Най-често отклонението било около 10% спрямо регламента, който предвижда площите да са по 50% от ивицата. Тази година обаче инспекторите се натъкнали и на по-различни нарушения, свързани неправомерно използване на плажове Ангелкова поясни, че това са случаи, при които има приключени търгове за отдаване под наем, но избраният стопанин не подписва договор и ползва неправомерно ивицата, без да плаща задълженията си към държавата, но извършвайки търговска дейност на нея. Сигнализирали сме компетентните органи и за два от плажовете вече има плащане, бе категоричен министърът. Също така Англелкова сподели, че е необходимо да се определи статутът на нашите национални курорти, както и дейностите, които могат да се извършват в тях. Това означава да се разграничат местата за семейна почивка, за културно-исторически туризъм или на съчетание от двете, на парти-дестинации и друг вид отдих. До края на годината у нас ще бъдат разкрити 11 винено-кулинарни маршрута, което е в резултат на високия интерес на чуждите туристи към вътрешността на страната ни, отбеляза тя.
Източник: Монитор (25.08.2017)

Броят на хората без здравни вноски пак започна да расте За пръв път в последните години броят на хората без здравни вноски расте, вместо да намалява, сочат данните от отчета за бюджета на здравната каса за 2016 година. "Към 31.12.2016 г. неосигурените лица са общо 18.8% от структурата на лицата, водени като задължително здравно осигурени, или в абсолютна стойност те представляват 1392 хиляди души, или са със 73 980 души повече, което представлява увеличение от 5.6% в сравнение със същия отчетен период на 2015 г.", пише в отчета. Така спира тенденцията на спад на неосигурените. В края на 2015 г. неосигурените са 17.7%, или 1318 хиляди души, което пък е с 86 271 души по-малко от 2014 година. От Националната агенция по приходите обясниха ръста на хората без редовни вноски с мерките, които НАП е предприела да спре правата на некоректни платци. През 2016 г. е влязла в сила промяна, според която хора на граждански договор, които се осигуряват на сума под минималната работна заплата, вече не се водят осигурени. Взети са мерки и срещу работодатели, които не съобщават в НАП за прекратени трудови договори. Хиляди хора доскоро са се водели на трудов договор, но без реално да им се плащат осигуровките. В такива случаи самият работник не е виновен и не се води неосигурен. Сега обаче са издирени такива работодатели и договори са прекратени. Имало и малка група от българи, които живеят и се осигуряват и в ЕС, и тук, но тъй като двойното осигуряване не е възможно в Европа, са отпаднали от системата у нас. От НАП освен това припомниха, че поне половината от хората, които се водят неосигурени, отдавна са в чужбина, а реално живеещите в България хора без вноски се движат между 400 000 и 550 000 души. Не се нарушава обаче друга тенденция - да се преизпълняват приходите от вноски, както и събираните пари да се увеличават заради ръста на осигурителния доход. Така, въпреки че осигурените през 2016 г. намаляват, преизпълнението на приходите е 1431 хил. лв. Общо постъпленията от осигуровки са 2 212 561 хил. лв., което е и ръст с 4.8%, или с 102 052 хил. лв. повече спрямо 2015 г. Ръст има и при т.нар. трансфер - парите, които бюджетът внася за осигуряваните от държавата категории - пенсионери, деца, социално слаби. Те са общо 1 045 199 хил. лв., което е с 66 920 хил. лв. повече в сравнение с предходната 2015 г. Увеличението е в резултат от промените в Закона за здравното осигуряване, според които ежегодно расте вноската на държавата. Въпреки това тя остава малка, тъй като за над 2 млн. души са внесени 1 млрд. лв. Върху размера на постъпленията през 2016 г. оказва влияние ръстът на средната работна заплата, на броя на наетите лица и на минималните осигурителни прагове, отбелязват от НЗОК.
Източник: Сега (28.08.2017)

Превозените товари растат, пътниците намаляват Обемите на превозените товари от всички видове товарен транспорт в България се увеличават за четвърто поредно тримесечие и към края на юни са на ниво, невиждано в историята досега. Според предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) през второто тримесечие на 2017 г. сухопътният и водният транспорт са превозили 35.3 млн. тона товари. С това се чупи предишния рекорд от второто тримесечие на 2015 г., когато бяха превозени малко над 30 млн. тона.За разлика от товарния транспорт, пътническият продължава да намалява – тенденция, започнала в края на 2015 г. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е паднал до 3.091 млн. души, или с 5.1% по-малко спрямо същия период на предходната година. При железопътния транспорт се наблюдава увеличение от 0.4%, докато при автобусния - намаление с 5.4%.Увеличава се броят на пътниците, превозени от градския електротранспорт. В периода април - юни 2017 г. трамваите, тролейбусите и метрото са превозили общо 71.25 млн. пътници, или с 8.77 млн. пътници повече спрямо същия период на предходната година. Увеличение е регистрирано при всички видове електротранспорт, като то е най-голямо при тролейбусните и трамвайните превози.http://www.economic.bg
Източник: Други (28.08.2017)

Цените на плодовете и зеленчуците остават сезонно ниски Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се понижи тази седмица с 0,45 на сто до 1.317 пункта, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. В края на август 2016 година ИТЦ беше с 1.52 на сто по-ниско ниво - 1,297 пункта, предава БТА. Оранжерийните домати поевтиняват с 8,3 на сто и се продават през тази седмица по 0,88 лева за килограм. Градинските домати поевтиняват с 2,3 на сто до 0,85 лв./кг. Оранжерийните краставици поскъпват с 13,4 на сто, до 1,44 лева средно за килограм. Краставиците, гледани на открити площи поевтиняват с 20,2 на сто и се търгуват по 1,03 лв.за килограм. Картофите поскъпват с 2,1 процента и се търгуват по 0,48 лева за килограм на едро. Морковите се продават по 0,72 лева за килограм. Зелето се търгува по 0,45 лв./кг на едро. Тиквичките поскъпват с 10,3 на сто и се продават по 0,63 лева за килограм. Зелените чушки се продават по 0,96 лева за килограм на едро, а червените - по 1,31 лева за килограм на едро. Ябълките поевтиняват с 0,6 на сто до 1,67 лв./кг, а цената на лимоните пада с 5,4 на сто до 2,98 лева. Цената на дините пада 7,4 на сто до 0,25 лева за килограм, на пъпешите с 4,1 на сто до 0,70 лева за килограм. Прасковите се продават по 1,07 лв./кг. Кравето сирене се продава средно по 6,20 лв./кг. Кашкавалът тип "Витоша" се търгува по 10,07 лв./кг. Олиото се купува по 2,09 лева за литър. Каймата се търгува по 4,70 лева за килограм. Пилешкото замразено месо се продава по 3,74 лева за килограм на едро. Захарта поскъпва с 0,6 на сто и се купува по 1,59 лв./кг. Цената на брашното, тип "500", се повишава с 2,4 на сто до 0,86 лева за килограм. Зрелият фасул се купува средно по 3,60 лв./кг. Яйцата се продават по 0,19 лева за брой на едро.
Източник: 24 часа (28.08.2017)

Леко подобрение на стопанската конюнктура в България през август Общият показател на бизнес климата в България през август се повиши леко с 0,5 спрямо предходния месец, когато показателят спадна с 1,4 пункта и продължава да се задържа стабилно над дългосрочното си средно равнище, показват резултати от последно проучване на Националния статистически институт. Подобрението на стопанската конюнктура се дължи на повишение на бизнес климата в търговията на дребно и в сектора на услугите при известно влошаване на мнения на стопанските ръководители в промишлената сфера и липсата на съществена промяна на доверието в строителството. Индексът, определящ бизнес климата в промишлеността, намалява с 2,2 пункта, заличавайки изцяло неговото нарастване с 1,3 пункта месец по-рано, като по-слабият показател се дължи на по-резервираните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за състоянието на техните предприятия. По тяхно мнение обаче настоящата производствена активност се запазва, а очакванията им за дейността през следващите три месеца са по-благоприятни. Основната пречка, затрудняваща развитието на този отрасъл, продължава да бъде свързана с несигурната икономическа среда, следвана от недостига на работна сила, чието негативно въздействие се засилва през последния месец. Относно продажните цени в промишлеността преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: Банкеръ (29.08.2017)

Рекорден брой българи са пътували в чужбина Броят на пътуванията на български граждани в чужбина и на посещения на чужденци у нас през юли достигнаха рекорди, сочи статистиката на НСИ. Пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2017 г. са 665.7 хил., или с 15.3% над регистрираните през юли 2016 година. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Италия - с 53.0%, Австрия - с 34.9%, Испания - с 32.4%, Франция - с 29.2%, Обединеното кралство - с 19.5%, Румъния - със 17.0%, Гърция - с 11.9%, Германия - с 11.5%, бившата югославска република Македония - с 10.8%, Сърбия - с 4.9%, Турция - с 3.1%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Руската федерация - с 13.4%, Чешката република - с 9.6%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през юли 2017 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 42.0%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 40.7%, и пътуванията със служебна цел - 17.3%. В сравнение с юли 2016 г. e регистрирано увеличение при пътуванията по всички наблюдавани цели: с цел почивка и екскурзия - с 26.9%, със служебна цел - с 21.4%, и с други цели - с 4.0%. През юли 2017 г. с други цели са били 67.7% от пътуванията към Румъния, 57.3% - към Турция, и 54.9% - към Сърбия. Пътуванията с цел почивка и екскурзия към Гърция, Испания и Италия са съответно 72.6, 59.6 и 54.8% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни През юли 2017 г. посещенията на чужденци в България са 2 022.1 хил., или с 8.0% повече в сравнение с юли 2016 година. Регистрирано е увеличение при всички наблюдавани цели: със служебна цел - с 12.5%, с цел почивка и екскурзия - с 9.6%, и с други цели - с 4.6%. От общия брой чужденци, посетили България през юли 2017 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 62.3%, или с 9.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от Испания - с 31.9%, Обединеното кралство - с 31.3%, Италия - с 19.1%, Гърция - с 19.1%, Белгия - с 15.8%, Полша - с 12.4%, Нидерландия - с 9.7%, Румъния - с 9.4%, Германия - с 8.0%, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Словакия - със 7.5%, Австрия - с 6.9%, и други. Увеличават се и посещенията на граждани от групата „Други европейски страни”1 - с 3.0%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Украйна - с 19.7%. През юли 2017 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 59.1%, следвани от посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 34.2%, и със служебна цел - 6.7%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 97.9% от всички посещения на граждани от Израел и 93.3% - от Руската федерация, а с други цели са 73.8% от посещенията на граждани от Румъния и 69.7% - от Турция.
Източник: Марица (29.08.2017)

Българите взели стоки на лизинг за 3,5 млрд. за половин година Стоки и услуги на лизинг за 3,5 млрд. лв. са напазарували българите – домакинства и бизнес, към юни 2017 г. Това показват данните на БНБ. Според статистиката на централната банка този тип пазаруване продължава да расте - на годишна база с 6,9%, или с 225,3 млн. лв., а спрямо края на март тази година - с 4,2%, или със 141,6 млн. лева. Чрез плащане на части вече се купува почти всичко: от традиционните коли и мобилни телефони през вноски за пенсия и дори проекти за малък бизнес. Предпочитан от българите все още е финансовият лизинг, при който след плащане на последната вноска се извършва прехвърляне на собствеността над съответната вещ. Общата сума на вземанията на лизинговите дружества при този тип лизинг са 3,3 млрд. лв., като на годишна база растат с 5,5%, или със 173, 5 млн. лв., а спрямо края на първото тримесечие на 2017 г. растат с 3,4%, или със 109 млн. лв. Според статистиката има едва забележимо, но постоянно намаляване на неговия дял - от 96,7% в края на юни 2016 г. до 95,5% в края на юни 2017 г. За тримесечието април-юни са сключени нови договори за финансов лизинг за цели 425,5 млн. лв., като този обем традиционно се увеличава всяка година в началото на лятото. Най- голям обем от финансовия лизинг продължават да държат автомобилите – към юни т.г. покупките на коли са за 1,115 млрд. лв., като увеличението при тях е със 7,7% спрямо края на юни 2016 г. и с 2,3%, или с 24,7 млн. лв. в сравнение с края на март. Този дял в общия размер на финансовия лизинг продължава и да расте от 32,9% в края на юни 2016 г. до 33, 6% в края на същия месец на 2017 година. Стойността на лизинговите договори за леки автомобили е 1,101 млрд. лв. Относителният им дял се увеличава от 29.2% в края на юни 2016 г. до 33,2% в края на същия месец на 2017 година. Освен автомобили бизнесът пазарува разсрочено машини, съоръжения и индустриално оборудване. Към юни тези покупки са 666,5 млн. лв. и при тях се вижда намаление, макар и слабо - с 1,2% , или с 8,1 млн. лв. в сравнение с края на март 2017 година. Най-много пазаруват на лизинг фирми и нефинансови предприятия. Техните договори са за 2,994 млрд. лв. Увеличението е с 3%, или с 86,7 млн. лв. в сравнение с края на март 2017 година. Задълженията на домакинствата по финансов лизинг са 313,5 млн. лв., а ръстът на тези договори е с цели 7% спрямо края на юни 2016 г. А в сравнение с края на март 2017 г. се увеличава със 7,4%. По отношение на продължителността на лизинговите договори предпочитанията определено са към отношения със срок над 1 и до 5 години, които са за 2,4 млрд. лв. Тези договори са 69% от всички лизингови договори, показва статистиката на централната банка. В края на второто тримесечие на 2017 г. размерът на вземанията с матуритет над 5 години са 532 млн. лв. Към края на юни 2017 г. необслужваните вземания по финансов лизинг са за 293,5 млн. лв. Те намаляват с 27,7% спрямо края на юни 2016 г. и с 1,6% в сравнение с първото тримесечие на годината. От данните на БНБ става ясно, че оперативният лизинг, при който просто се ползва дадена вещ или актив срещу заплащане и без придобиване, все още не се е наложил на нашия пазар. Вземанията по оперативен лизинг в края на юни 2017 г. са 157,9 млн. лв. Потенциалът на този вид лизингови договори обаче, ако се съди по ръста им, е значителен. Те се увеличават с 48,7% или с 51, 8 млн. лв. на годишна база и с 26,1% само за тримесечие - от март към юни. В края на юни 2017 г. общите пасиви на лизинговите дружества са 4,165 млрд. лв. срещу 4, 022 млрд. лв. в края на юни 2016 година. В структурата на пасивите преобладават получените кредити, като относителният им дял нараства от 73,9% в края на юни 2016 г. до 74,1% в края на същия месец на 2017 година. Техният размер е 3 млрд. лв. в края на второто тримесечие на 2017 г., като на годишна база те нарастват с 3,8% и с 2,3% спрямо март 2017 година. Преобладават кратките кредити - с матуритет над 1 година, които са 74%, от общия размер на получените кредити в края на юни 2017 г. Размерът на емитираните дългови ценни книжа от лизинговите дружества в края на юни 2017 г. e 25,7 млн. лв. и продължава да намалява с 20,9% на годишна база. Освен лизингови компании банки и фирми за стокови кредити отпускат суми между 150 до 50 000 лв., като срокът на този вид кредит е от 3 месеца до 5 години. Процедурата по кандидатстване е улеснена максимално, като сумата се отпуска за минути в почти всяка търговска верига. Заемите са без допълнителни такси и комисиони и без обвързващи договори за поръчителство. Не се изискват допълнителни гаранции като превод на заплата или предоставяне на мобилни телефони на работодател или роднини. Единственото условие е кандидатите да имат постоянна работа и да живеят в същото населено място, където се извършва покупката. Поръчител се изисква само ако нямат постоянен трудов договор. Клиентите могат да развалят договора за стоков кредит в 14-дневен срок, който започва да тече от момента на подписването му. Неустойки няма. Лихвите са минимални, а в някои случаи са нулеви. Годишният процент на разходите, който по закон не може да надхвърля 50%, при този тип кредити действително включва всички разходи. За разлика от бързите кредити при стоковите кредитополучателят има право да забави месечната вноска, но в рамките на до 7 дни. Ако не го стори, се начислява 10 лв. еднократна наказателна такса или лихва за всеки ден просрочие. Месечните вноски са фиксирани за целия срок на договора и са поне 20 лв. В общия случай лихвата е около 1% месечно. Освен нея някои банки включват в ГПР задължителна застраховка и комисиона. Така оскъпяването на стоков кредит от 600 лева за 6 месеца е 30 лв. Първоначалната вноска най-често е 100 лева. Някои банки предлагат стокови кредити без лихва, но начисляват фиксирани такси към месечните вноски. Най-често се наричат такса “ангажимент”, която струва от 4,79 лв. до 6,50 лв. месечно в зависимост от размера на заема. Така шестмесечен кредит за 600 лв. се оскъпява с 28,75 лв., като сумата се натрупва от плащаната всеки месец такса “ангажимент”. За предсрочно погасяване на стоковите кредити има два варианта - пълно и частично. При издължаване на цялата сума се начислява лихва 1% от размера на предсрочно погасената сума, ако оставащият срок е по-голям от 1 година, и 0,5%, ако той е по-малък. При частичното погасяване клиентът избира дали да се намали месечната му вноска, или срокът на кредита. Подписвайки документите за отпускане на всякакъв вид лизинг, се предлага застраховка. В повечето случаи обаче тя е доброволна и можете да се откажете, без да ви санкционират. Ако решите да застраховате кредита, имате два варианта. Пълен пакет, с който застраховате и себе си, и стоката, или частичен, покриващ само беди, сполетели вас. В първия случай застраховате покупката си от бедствия и кражба и себе си от нещастия. Ако откраднат стоката в първите 15 дни, от застрахователното дружество ще платят цялата сума по кредита. Ако обаче кражбата се случи след този срок, пълното покритие важи само ако обирът е на посочения от вас адрес. Личната застраховка покрива нещастията, които могат да застигнат вас. При загуба на работа или заболяване дружеството покрива до 6 от месечните вноски. Ако през периода придобиете 70% инвалидност или ви сполети фатален край, застрахователят покрива цялата сума. Пълната защита на шестмесечен кредит от 600 лв. струва 24 лв., а частичната - 18 лв. За сравнение, ако отидете лично в клон на банката и изтеглите същата сума при подобни условия, кредитът ще струва 561,90 лв. Вместо комисиона ще платите 35 лв. еднократна такса за разглеждане на документи и 9,60 лв. за пренос на документи. Стоковите кредити на място в магазина са с ГПР 19,59%, а лихвата е 9,6% годишно. Така оскъпяването е 48,90 лв. В последните години истински бум има при онлайн кандидатстването за стоков кредит през е-магазините на търговците. След като тя бъде добавена в кошницата за пазаруване, трябва да се избере най-удобната вноска и срокът на кредита в калкулатора на сайта. Решение за отпускане на кредит получавате ден след като предоставите на офис сътрудник личните си данни и се съгласите те да бъдат разгледани. Съобщението за одобрение става по телефона, след което се уточняват детайлите по изпращане на договора на място.
Източник: 24 часа (29.08.2017)

Българските курорти са посрещнали повече чужденци през юли Посещенията на чужденци в България през юли са преминали границата от 2 млн., като увеличение има както на служебните пътувания, така и на почивките. Същевременно данните за месеца показват, че вероятно Германия се очертава най-големият пазар за туристическия бизнес през тази година, регистрирайки ръст от 8% за месеца. В данните на статистиката обаче има и притеснителен нюанс - числата показват, че през юли броят на туристите от другия най-важен пазар за туризма - Русия, намалява. Тази прогноза дадоха още преди началото на летния туристически сезон различни хотелиери и туроператори, обяснявайки ситуацията със завръщането на все повече руснаци по турските курорти. Същевременно данните показват и че българите са увеличили туристическите си пътувания в чужбина с над 1/5, като половината от тях са били в съседните Гърция и Турция. През юли България е била посетена от повече чужденци спрямо същия месец на миналата година, като общите посещения са били 2.02 млн. Това е ръст от 8% на годишна база - при пътуванията със служебна цел той е 12.5%, а за почивка - 9.6%. Съществена част от посещенията са били от граждани на ЕС - над 60% от всички, като тази структура е валидна и за предходни летни сезони. През юни България също регистрира ръст на туристите, който бе 6.9%. Тогава увеличението на почивките беше 5.9% спрямо същия месец на 2016 г. Данните от първите два месеца на активното туристическо лято засега потвърждават прогнозите на туристическия бизнес, че германският пазар ще бъде най-голям за сектора през тази година, след като от 2010 г. насам доминираха руснаците. През юли гостите от Германия са се увеличили с 8%, през юни ръстът беше 1.1%. Германците, които са били в България за почивка и екскурзия през юли, са реализирали общо 178 хил. посещения, което ги извежда на първо място сред всички чужденци. Статистиката за месеца потвърждава и предварителните прогнози на бизнеса, че България няма да реализира ръст на другия основен пазар за туризма - Русия. През юли руските пътувания до страната са били 146 хил., докато година по-рано - над 151 хил., тоест спадът сега на годишна база е около 3.3%. За юни на този пазар има леко увеличение - при 128 хил. туристически пътувания през 2016 г. тази година руснаците са реализирали 130 хил. Според представители на туристическия бранш обаче руските туристи са били по-малко и през август и за целия сезон ще бъде отчетен лек спад на този пазар. Обяснението на сектора е, че това се дължи на повечето записвания от руски туристи в Гърция, както и завръщането им по турските курорти. През юли някои от другите основни пазари за българския туризъм също са реализирали увеличение, сочат официалните данни. Повече туристи са дошли от Великобритания и Полша, като пътуванията им с туристическа цел са били съответно 41 хил. и 97 хил. Данните показват също така, че повече българи са избрали почивка в чужбина през месеца. През юли ръстът на посещенията на чужди държави е над 15 %, като общо те са били над 665 хил. Увеличението при почивките е още по-голямо - през юли 2017 г. българите са реализирали над 271 хил. екскурзии и почивки, което е увеличение от близо 27%. Най-предпочитаните дестинации са Гърция и Турция, където са реализирани повече от половината пътувания с туристическа цел.
Източник: Капитал (29.08.2017)

До 10% по-скъпи наеми на жилища в София Между 8 и 10% средно по-скъпи наеми на жилища в София, сочат данните на брокерите на недвижими имоти. През последната година най-много са поскъпнали квартирите в „Студентски град”. Бумът на наемането в София е през август и септември, казват експерти. Първо, защото идват студентите, а втората причина са хората, които са избрали новото работно място да е в столицата. 500 лева за наем е сумата, която приляга най-добре на джоба на българина според наблюденията на брокери. Най-благоприятно е да наемаме през пролетта, а най-желаните квартали в столицата са източните. И ако сте се притеснили от покачването на цените на наеми и имоти, експертите бързат да успокоят. Тенденцията е догодина да няма повишаване на цените, а те да се задържат на едно равнище.
Източник: Стандарт (29.08.2017)

Осигурителният доход на шефовете е 1553 лв., на работниците - 504 лв. Шефовете у нас се осигуряват на три пъти по-висок доход, отколкото неквалифицираните работници. Средният осигурителен доход на всички 137 хил. ръководители от 85-те икономически сектора у нас е 1553 лв. На другия полюс е една от най-многолюдните групи заети - хората без специална квалификация, които са близо 300 000 души. Техният среден осигурителен доход е 504 лв. Това показват данните на Националния осигурителен институт за средните осигурителни доходи във всички 85 сектора, в които са заети 2.036 млн. българи към май тази година. Средният осигурителен доход на всички тях се е повишил до 837 лв., или с 6% спрямо миналата година. Тази информация се използва при преговорите между синдикатите и бизнеса за минималните осигурителни прагове. За втора година обаче преговори реално няма, тъй като работодателите ги бойкотират. Най-много българи са заети с услуги за населението, търговия и охрана - близо 407 хил. души.
Източник: Сега (30.08.2017)

Производствената инфлация достига 4.7% през юли Цените на производителите през юли са нараснали с 4.7% спрямо същия месец на миналата година. Инфлацията се наблюдава във всички сектори, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение - месец по-рано годишното повишение в цените беше 3.1%. Най-значително е поскъпването при производството и разпределението на газ, електрическа и топлоенергия (с 10%), като секторът е следван от добивната (6.8%) и преработващата промишленост, където годишната промяна е най-ниска за втори пореден месец - 2.8%. На месечна база също е регистрирана инфлация - 1.3%, но тук повишението се движи изцяло от енергийния сектор, докато в добивната и преработващата промишленост цените спадат спрямо юни. Причината за силния ефект на цените при производството и разпределението на топлоенергия и електроенергия както на годишна, така и на месечна база е решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да ги вдигне през юли - второ повишение за годината след това през април. Макар административното увеличение да е по-малко от това през април, ефектът е значителен - цените на производител на вътрешния пазар отбелязват ръст от 10.3% на годишна и 6.9% на месечна база. От своя страна пък промяната в международните нива далеч не е толкова впечатляваща - едва 1.2% нагоре на годишна база, а на месечна отбелязват спад от 7%. Поскъпването е видимо и в добивната промишленост, където се движи единствено от добива на метални руди. Движещата сила зад увеличението вероятно са по-високите международни цени на суровините. Към края на юли миналата година например цената на тон желязна руда е 43.69 долара, а година по-късно тя е с над 63% нагоре, достигайки 71.52 долара, по данни на Market Index. Макар най-ниското на месеца, увеличение отбелязват и заводските цени в преработващата промишленост. За пореден месец най-големият ръст в групата е регистриран в производството на основни метали, където промяната е 10.2% нагоре спрямо година по-рано. Тук вероятно основният фактор е медта, а по-конкретно - цените на суровината на международните пазари, които нараснаха значително през последната година. С втория най-значителен ръст в цените на производител в преработващата промишленост се нарежда производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, където поскъпването е с 5%, а на трето място се позиционира това на дървен материал и стоки от дърво.
Източник: Капитал (31.08.2017)

Чуждите инвестиции в строителството се сриват с близо 20% Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор към края на 2016 г. възлизат на 23.491 млрд. евро, което е с 1.4% повече от 2015 г. Това съобщи на пресконференция директорът на "Бизнес статистика" в Националния статистически институт, цитиран от БТА. Данните са предварителни. Най-големите по размер вложения са в промишлеността - 10.139 млрд. евро и в услугите - 5.887 млрд евро. Чуждестранните инвестиции в строителството намаляват за година с 19.4% до 608 млн. евро. Общо 335.8 хил. нефинансови предприятия са подали в НСИ годишни отчети за дейността си през 2016 г. Те отчитат произведена продукция за 48.6 млрд. лв. и 1.967 млн. служители. Най-голям дял от общата добавена стойност на нефинансовите предприятия се пада на промишлеността - 39.7%. Услугите пък осигуряват най-много работни места - 34.2 на сто. Строителството все още не може да достигне нивото отпреди кризата. Статистическите данни сочат, че най-голямо е намалението в инфраструктурното строителство, а едно от обясненията е системното обжалване на обществените поръчки. За 2016 г. близо 200 000 дружества са декларирали, че не са имали стопанска дейност, като спрямо 2015 г. това е с близо 40 000 повече.
Източник: Дневник (01.09.2017)

Безработицата в България продължава стабилно да намалява Безработицата в България продължава да се понижава и през юли на месечна база, достигайки 5,9% от 6,0% през предишния месец. Това сочат последните сезонно изгладени данни на Евростат, публикувани днес. Нивото на безработица в страната остава сравнително стабилно през последните четири месеца, като през април то е било 6,1%, а през май и юни – 6,0%. На годишна база понижението е доста по-силно, като през юли 2016 г. тя е била на равнище от 7,6%. Безработните у нас през седмия месец на годината са били общо 194 хил. души. Нивото на младежка безработица в страната обаче продължава да се повишава на месечна база и остава високо като цяло. През юли тя е достигнала 13,7%, което е с 0,2 процентни пункта повече спрямо предишния месец и с 0,5 процентни пункта спрямо април. На годишна база обаче все пак се отчита понижение, като през юли 2016 г. тя е била 17,5%. Общо 20 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през седмия месец на годината. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло остава без промяна през юли на месечна база на ниво от 7,7%. Това е най-ниското равнище от декември 2008 г. На годишна база обаче се отчита спад от 8,5% през юли 2016 г., или разлика от 0,8 процентни пункта. Безработните в региона през юли са били 18,916 млн. души. Що се отнася до еврозоната, безработицата и там остава остава без промяна през юли спрямо юни, оставайки на ниво от 9,1% - най-ниското от февруари 2009 г. Тя обаче е с 0,9 процентни пункта по-ниска спрямо седмия месец на годината на 2016 г. Безработните в региона през юли са били общо 14,86 млн. души. Сред страните членки на ЕС най-ниски нива на безработицата през юли 2017 г. са били отчетени в Чехия (2,9%), Германия (3,7%) и Малта (4,1%). Най-високи равнища на безработица пък се наблюдават в Гърция (21,7% за май 2017 г.) и Испания (17,1%). На годишна база нивото на безработицата през юли 2017 г. е спаднало в почти всички страни членки с изключение на Финландия, където е останало без промяна. Най-големите понижения се отчитат в Хърватска (от 13,2% до 10,6%), Испания (от 19,6% до 17,1%), Словакия (от 9,7% до 7,3%) и Кипър (от 13,0% до 10,8%).
Източник: Инвестор.БГ (01.09.2017)

Откъде идват чуждите сезонни работници в България Четири пети от сезонните работници в България с разрешения за работа от Агенцията по заетостта са граждани на Украйна, пише "Дневник". Това е съобщила Агенцията по заетостта в отговор на запитване на изданието. На второ място е Молдова, но с едва 4% от издадените разрешения. От началото на 2017 г. до 25 август е регистрирана сезонна заетост до 90 дни на 3215 чужденци, граждани на трети държави, по подадени 571 декларации на работодатели, сочат данните на агенцията. Повечето от разрешенията са издадени на работодатели от туристическия бизнес от морските курорти, а исканията от планинските курорти са единични. Има заявки и за заетост в сектор "Селско стопанство". Няма отказани искания. По данни на НСИ за второто тримесечие заетите в хотелиерството и ресторантьорството са 176.7 хил. души, което означава, че вносът на работна ръка покрива под 2% от работните места, дори ако се приеме, че всички разрешения са издадени само в туризма. Преди ден Националният статистически институт съобщи, че най-много се оплакват от недостиг на работна ръка работодателите от индустриалното производство. От началото на годината до края на миналата седмица са издадени и 125 сини карти на чужденци. Преобладават граждани на Русия, Украйна, Индия, Китай, Македония и САЩ. Професиите са IT специалисти, инженери, мениджъри. Общо 65 решения са издадени за длъжности в IT сектора, включени в списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. През миналата година са били издадени 195 сини карти.
Източник: Капитал (01.09.2017)

Близо 5 млн. чуждестранни туристи са посетили България до юли Последните данни на статистиката показват, че близо 5 млн. чуждестранни туристи са посетили България в периода януари – юли 2017 г., като се отчита ръст от 7,2% спрямо същия период на миналата година. Това потвърждава прогнозите на Министерството на туризма за увеличение в сектора от 7 до 10 на сто. Освен това се предвижда в периода между май и октомври българите да реализират над 5,7 млн. нощувки. Очаква се и при тях ръстът да е около 4,5-5 на сто спрямо миналата година. На 29 август министър Николина Ангелкова обяви, че само броят на туристите, посетили България с Thomas Cook, една от водещите световни компании за туристически пътувания и почивки, се очаква да достигне 400 000 души до края на този сезон, което е 16,5% ръст в сравнение с миналата година.Тя проведе работна среща с Питър Фанкхаузер, генерален изпълнителен директор на Thomas Cook Group, кметове и представители на туристическия бранш. Друга цел е привличането на китайски туристи.Ангелкова обяви, че рекламата на нашия туризъм в Китай цели популяризиране на България като целогодишна туристическа дестинация. Свидетелство за това е броят на чуждестранните туристи от Китай у нас, които за периода януари-юли 2017 г. са били почти 17 хил., като се отчита 53% ръст спрямо същия период за 2016 г. За сравнение за цялата минала година те са били над 18 500 хил. души.
Източник: Банкеръ (04.09.2017)

Най-голям относителен дял в съвкупността на активните предприятия през целия период (2011 - 2015 г.) имат активните предприятия с нула наети лица. През 2015 г. техният брой е 152 345 и съставлява 44.9% от всички активни предприятия. В следващата група „1 - 4 наети“ попадат 136 133 предприятия, или 40.1% от общия брой за 2015 година. Най-нисък е делът на предприятията в групата „5 - 9 наети лица“. Средно за периода той е 7.4%, а в групата „10 и повече наети лица“ средно за разглеждания петгодишен период попадат 8.0% от активните предприятия. Броят на заетите лица в групата „10 и повече наети лица“ съставлява 69.5% от заетите в периода 2011 - 2015 г., докато делът на предприятията в тази група е едва 8.0% от общия брой активни предприятия. И обратно - срещу големия брой активни предприятия в групата с нула наети - 44.7%, стои малък брой заети лица - 6.3% от общия брой на заетите лица в страната. За периода 2011 - 2015 г. най-висок относителен дял имат новородените предприятия в сектор G - „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“, като средно за петгодишния период този дял е 44.2%. Същевременно най-нисък е делът на новородените предприятия в сектор B - „Добивна промишленост“ - едва 0.1% средно за периода. От всички родени през 2014 г. предприятия 80.8% оцеляват една година по-късно, като в групата с „10 и повече наети“ този относителен дял е 90.2%. Най-висок е делът на оцелелите предприятия в сектор J - „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 88.8%, а най-нисък – в сектор L - „Операции с недвижими имоти“ - 67.2%. През 2014 г. са умрели 34 518 предприятия, или 10.4% от броя на активните предприятия през същата година, в резултат на което работните си места са загубили 2.9% от заетите през годината. През разглежданата 2014 г. 45.4% от умрелите предприятия са класифицирани в сектор G -„Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“.
Източник: НСИ (04.09.2017)

ИПИ: Веригите държат около 40% от българския пазар на дребно Навлизането и разширяването на дейността на търговските вериги има благоприятен ефект върху икономиката на страната като цяло. Секторът изсветлява и привлича значителни инвестиции. Това са част от изводите в изследването "Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове" на Института за пазарна икономика (ИПИ). Броят на обектите и оборотът на търговските вериги в България расте. През 2015 г. делът на фирмите с над 250 заети (които до голяма степен се припокриват с веригите) в търговията на дребно е 25.6%. От ИПИ посочват и оценки на Института за пазарни проучвания GfK (въз основа на данни към 2015 г.), според които търговските вериги във всичките им формати - хипермаркети, супермаркети, дискаунтъри и кеш енд кери магазини, държат около 40% от българския пазар на дребно. Към края на 2015 г. преките чуждестранни инвестиции в търговията на дребно в страната са 2.6 милиарда лева, или 5.8% от общите чуждестранни вложения с натрупване. Според анализа по приблизителни оценки за 2015 г. големите търговски вериги са внесли ДДС на стойност около 1.4 милиарда лева и данъци върху труда на стойност около 170 милиона лева. Статистиката показва, че между 2005 и 2015 г. заетите в търговията на дребно нарастват с около 12%. Средната брутната месечна заплата в търговските вериги е била 976 лева през 2015 г., или над два пъти по-висока от тази в най-малките фирми с до девет заети (449 лева). Трудът в най-големите фирми в сектора е и много по-производителен - средната годишна добавена стойност на един служител при тях е 22.2 хиляди лева, а при малките фирми - 5.1 хиляди лева. Различните формати на големите търговски вериги предлагат между 2000 и 20 000 артикула.
Източник: Капитал (05.09.2017)

НСИ обяви за скок на цените на производителите с 1,3% Общият индекс на цените на производител през юли 2017 г. нараства с 1.3% спрямо предходния месец. Това сочи статистика на Националния статистически институт (НСИ). По-високи цени са регистрирани при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.5%, а намаление е отчетено в добивната промишленост - с 2.9%, и в преработващата промишленост - с 0.2%. По-съществен спад на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на химични продукти - с 2.4%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 0.6%, а увеличение е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 0.8%, и при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 0.7%. Общият индекс на цените на производител през юли 2017 г. нараства с 4.7% в сравнение със същия месец на 2016 година. Увеличение на цените е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10.0%, в добивната промишленост - с 6.8%, и в преработващата промишленост - с 2.8%.
Източник: Стандарт (05.09.2017)

1% РЪСТ НА БВП ПРЕЗ ВТОРОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2017 Г. СПРЯМО ПЪРВОТО ОТЧЕТЕ НСИ През второто тримесечие на 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) възлиза на 24 149 млн. лв. по текущи цени, съобщи НСИ. Преизчислен в евро, БВП е съответно 12 347 млн., като на човек от населението се падат 1 741 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 3.6% на БВП през второто тримесечие на 2017 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 1.0% спрямо първото тримесечие на 2017 година. По предварителни данни през второто тримесечие на 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава с 3.2% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Заетите лица в икономиката са 3 619.3 хил., а общият брой отработени часове е 1 512.0 милиона. Структурата на заетостта по икономически дейности през второто тримесечие на 2016 и 2017 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите.
Източник: БСК (07.09.2017)

Икономическият растеж на страната се ускорява през второто тримесечие Брутният вътрешен продукт на България се повиши през второто тримесечие на 2017 година с 1,0% спрямо първите три месеца и нарасна с 3,6% в сравнение със същия период на предходната година, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). За второто тримесечие на 2017 година брутният вътрешен продукт на нашата страна възлиза на 24,149 млрд. лева по текущи цени, като, преизчислен в евро, БВП е съответно в размер от 12,347 млрд. евро и на човек от населението се падат 1741 евро (или 3405 лева). Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през второто тримесечие на настоящата година възлиза на 20,837 млрд. лева по текущи цени. На годишна база крайното потребление през второто тримесечие се увеличава с 4,2% след растеж с 4,3% в началото на годината, докато брутната добавена стойност нараства с 3,7% след повишение с 3,5% през първите три месеца.
Източник: econ.bg (07.09.2017)

Търговията на дребно с 2,4 на сто ръст Годишният ръст на търговията на дребно в България е 2,4% през юли, а спрямо месец по-рано увеличението е 0,3%, съобщи Евростат. Данните за Еврозоната и целия ЕС показват 2,7% ръст на търговията през юли на годишна база. Стоките, които са оказали най-голямо влияние върху този ръст, са електронната търговия, следвана от електротехниката, мебелите, компютрите и аксесоарите за тях, лекарствата, облеклата и обувките. Продажбите на храни, цигари и алкохол бележат едва забележими ръстове, както и продажбите на автомобили и гориво. На месечна база през юли обаче в ЕС има лек спад от 0,3% на търговията, който обикновено се получава в разгара на отпускарския сезон.
Източник: 24 часа (07.09.2017)

Очертава се пореден скандал по европрограмата "Иновации и конкурентоспоспобност". В ход е оценяването на проекти, кандидатстващи за финансиране по мярката "Развитие на клъстери в България". Оказва се обаче, че комисията е отрязала още при първото отсяване по документи всички развити клъстъри и не е допуснала техните предложения до техническа и финансова оценка. Във връзка с това в четвъртък Асоциацията на бизнес клъстерите (АБК) ще даде специална пресконференция.
Източник: Сега (11.09.2017)

Националния статистически институт (НСИ) за юли отчита подобряване на промишленото производство, на строителството и на търговията на дребно, което е добър знак за представянето на българската икономика в началото на третото тримесечие след ускоряването на растежа на БВП на нашата страна с 3,6% през периода април - юни. Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, се повиши през юли с 0,2% спрямо юни, когато беше отчетен негов спад с 1,4 на сто. На годишна база растежът на календарно изгладения индекс на промишленото производство се ускори през юли до 4,2% спрямо месец по-рано, когато беше отчетено повишение с 3,6 на сто. По този начин промишлеността в нашата страна се подобрява за шести пореден месец, след като през януари производството излезе на негативна територия за първи път от пролетта на миналата година, свивайки се с 1,0 на сто. През юли увеличение с 0,2% спрямо месец по-рано е регистрирано в преработващата промишленост, докато в добивната промишленост е отчетно понижение с 3,4% и с 0,7% при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. На годишна база производството в преработващата промишленост нараства с 6,3%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетен спад с 1,4%, а в добивната промишленост - понижение с 0,8 на сто. В същото време индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" през юли е с 0,6% над равнището от юни, когато се повиши с 0,2 на сто. Продукцията от гражданското и инженерно строителство намалява на месечна база с 0,7%, докато сградното строителство се увеличава с 1,5 на сто. На годишна база строителната продукция бележи повишение за втори пореден месец със 7,9% след ръст с цели 12,0% през месец май. Това представлява подем в строителството за пети пореден месец, което е ясен знак за пречупване на негативната тенденция на свиване на производството в строителния сектор, която беше в сила през цялата изминала година и през първите два месеца на настоящата година. НСИ представи и своя последен доклад за търговията на дребно през седмия месец на 2017 година. През юли оборотът в търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети по съпоставими цени, се повиши с 0,3%, парирайки част от спад с 0,5% през юни, докато на годишна база растежът на търговския оборот се забави до 2,4% от 2,6% месец по-рано. Днешните позитивни данни сигнализират за запазване на добрия възходящ икономически импулс и в началото на третото тримесечие, след като през периода април - юни БВП на нашата страна се разшири с 3,6% на годишна база, според окончателни данни на НСИ. Тези данни изглеждат в синхрон с проучване на националната статистика от преди седмица, показващо подобряване на стопанската конюнктура в България през август в резултат на повишаване на бизнес климата в търговията на дребно и в сектора на услугите, стабилизация в строителството и известно влошаване в промишлената сфера.
Източник: Банкеръ (11.09.2017)

Промишленото производство нараства с 4.2% през юли Индексът на промишленото производство отбелязва увеличение с 4.2% през юли спрямо същия период на миналата година. Темпът се ускорява в сравнение с отчетения през юни, става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Повишението все пак е далеч от нивото в началото на активния сезон - през юни показателят отбеляза най-големия си ръст от октомври 2007 г. (9.4%). Преработващата индустрия е единственият двигател на положителната промяна през месеца. Същевременно другите два сектора компенсират част от активността - добивната промишленост и производството на електрическа, топлоенергия и газ завършват месеца с понижение в продукцията през юли. Преработващата промишленост движи увеличението на индустрията през юли с ръст от 6.3% на годишна база. Най-значително е повишението на производството на стоки от метали (без машини и оборудване) - 37.7% на годишна база, следвано от машини и оборудване (24.6%) и лекарства (19.9%). В същото време най-голям спад се наблюдава при производството на тютюневи изделия – 26.4%. Добивната промишленост пък компенсира част от активността в преработващата - производството намалява с 0.8% спрямо същия месец на миналата година. Всички показатели се влошават. Докато през юни добивът на неметални материали и суровини падна едва с 2.7%, през юли понижението достига 17.9%. Добивът на метални руди също отбелязва спад - с 2.5%, а при въглищата има увеличение, но малко (7.2%) в сравнение с предходния месец (почти 30%). Другият фактор, който дърпа индекса на промишленото производство леко надолу за пети пореден месец, е производството и разпределението на електрическа, топлоенергия и газ, което отбелязва понижение от 1.4% през юли на годишна база. Продажбите на дребно нарастват през юли - с 2.4% на годишна база, като това е трети пореден месец на забавяне на темпа. През юли промяната беше 2.6% в посока нагоре, а през май - 6.3%, според данните на НСИ. Търговията с компютърна и комуникационна техника отново излиза на преден план с най-голям ръст за месеца (20.3%), следвана от продажбите на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки (18.1%) и лекарства (7.9%). Значително понижение на годишна база отбелязва оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали, където спадът е с 17.1%. Свиването продължава вече почти година, като вероятно се дължи на повишението в цените на горивата за битови нужди спрямо същия период на предходната година.
Източник: Капитал (11.09.2017)

Строителството на сгради расте с 15.9% за година Строителната продукция расте със 7.9% през юли в сравнение със същия месец на предходната година. Това показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Спрямо юни ръстът е далеч по-скромен - едва 0.6%. Годишният ръст е движен основно от сградното строителство, което се повишава с 15.9%, докато при инфраструктурното строителство има свиване с 0.9%. В сравнение с юни сезонно изгладените данни показват 1.5% ръст при строителството на сгради, а при инфраструктурата отново има свиване - с 0.7%.
Източник: econ.bg (11.09.2017)

Плодове и зеленчуци поевтиняват сезонно След поскъпването на някои от основните хранителни продукти в последните месеци, през изминалата седмица се наблюдава сезонно поевтиняване на плодове и зеленчуци по борсите в страната. За последната седмица картофите на едро са поевтинели със 7,3 на сто и се търгуват до 0,51 лева за килограм, съобщи Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ). Цената на зелето падна със 7,8% и килограм се продава по 0,47 лв. Зелените чушки са поевтинели с 3,1 на сто до 0,93 лв. за кг, а цената на червените чушки пада с 11% до 1,05 лева за килограм. Ябълките се продават със 7,8 на сто по-евтино до 1,42 лв. за кг, а лимоните до 2,78 лева, като понижението е 0,7 на сто. Дините поевтиняват с 19,2 на сто до 0,21 лева за килограм, а на пъпешите със 7,2 до 0,78 лева за килограм. Цената на прасковите пада със 7,8% и килограм се търгува до 0,95 лева. Поевтиняло е също кравето сирене на едро - с 1%, и се продава по борсите средно по 5,97 лева за кг. Въпреки сезонното поевтиняване, цените на някои от хранителните стоки бележат поскъпване на едро през миналата седмица. Оранжерийните домати поскъпват с 3,5 на сто и се продават по 1,19 лева за килограм. Цената на пилешкото замразено месо се повиши с 4% и килограм се продава по 3,88 лв. Цената на брашното, тип "500", се е увеличила с три стотинки до 0,83 лв. за кг. Яйцата се продават по 0,20 лева за брой на едро. Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се понижи през изминалата седмица с 1,48% до 1,337%, отчита ДКСТБ
Източник: Дума (11.09.2017)

България остава на 16-то място в света по ръст на цените на жилищата България запазва 16-та си позиция от 55 пазара в света по ръст на цените на жилищата, вижда се от доклада на консултантската компания Knight Frank за глобалния пазар на имоти през второто тримесечие. Темпът на ръст на цените на имотите у нас се ускорява до 8,8% за периода април-юни от 8,1% за периода януари-март. През второто тримесечие спрямо първото ръстът на цените на имотите в България достига 1,8% спрямо 1,6% през предходното тримесечие. В глобален план лидер по ръст на цените на жилищата остава Исландия с 23,2% на годишна база през второто тримесечие спрямо 18% годишно увеличение през първите три месеца. Глобалният индекс на Knight Frank за цените на жилищата се увеличава с 5,6% за годината до края на юни, отчита компанията. Като цяло европейският регион остава най-добре представящият се в света от гледна точка на жилищни пазари, но темповете се забавят.
Източник: Инвестор.БГ (12.09.2017)

До юли износът расте с 13.8% През периода януари - юли 2017 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 29772.4 млн. лв. и в сравнение със съответния период на предходната година износът се увеличава с 13.8%. Това показват данните на НСИ. През юли 2017 г. общият износ възлиза на 4604.6 млрд. лв. и нараства с 9.8% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - юли 2017 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 33192.8 млн. лв. (по цени CIF), или със 17.0% повече спрямо същия период на 2016 година. През юли 2017 г. общият внос се увеличава с 8.1% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4695.4 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - юли 2017 г. и е на стойност 3420.4 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари - юли 2017 г. също е отрицателно и е в размер на 1814.5 млн. лева.
Източник: Sofia Globe (13.09.2017)

Износът на България за цялата 2016 г. е отбелязал ръст от 5% Износът на България през цялата 2016 г. се е увеличил с 5% и е бил на стойност 47 186.3 млн. лв. Най-голям ръст е имало през декември (20%), а най-слабият месец е бил март (7.7%), става ясно от данни на НСИ. Внесените стоки през 2016 г. са за 51 206.2 млн. лв., или с 0.7% по-малко от предходната година. Съпоставката на месечните данни за вноса за 2016 г. и съответно за 2015 г. показва, че най-голямо е увеличението през август (16.9 %), а през април е регистрирано най-голямото понижение (11.4%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) за 2016 г. е отрицателно и е в размер на 4 019.9 млн. лв., което е с 2 579.6 млн. лв. по-малко от салдото за 2015 година. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) отрицателното салдо за 2016 г. е на стойност 782.7 млн. лева. През 2016 г. в сравнение с 2015 г. най-голям ръст е отчетен при износа на „Разнообразни готови продукти” (20.0%). Най-голям спад (12.0%) се наблюдава при износа от сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти”. При вноса най-голямо нарастване е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.” (11.4%), а най-голямо намаление - в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (20.7%).
Източник: expert.bg (13.09.2017)

Средният осигурителен доход през юли 2017 г. достигна 811.75 лв. и така бе преодоляна тенденцията към спад, регистрирана в предходните две месеца. През юни размерът на средния осигурителен доход за България бе 803.13 лв., през май - 814.36 лева, а през април - 825.92 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 август 2016 г. до 31 юли 2017 г. е 797.70 лв., съобщaва Националният осигурителен институт.
Източник: Капитал (13.09.2017)

Износът забавя растежа си до 9.8% през юли След рекордните продажби на български стоки зад граница през първите шест месеца на годината експортът продължава да се покачва и през юли, но забавя значително темпа си на растеж. Увеличението е 9.8% на годишна база при 13.6% за юни. Причината за забавянето сега са по-слаби ръстове към страните извън ЕС, но темпът на прираст на износа към съюза също леко се забавя. Фактор за растящата търговия към трети страни през юли са най-вече продажбите на стоки от чугун, желязо и стомана. Горивата продължават да дърпат статистиката за експорта надолу заради значително понижение в обемите на годишна база. Подробната разбивка за износа към ЕС ще бъде публикувана след месец. Към юни тя показва, че двигател на увеличението са предимно продажбите на стоки от мед, които растат и като обем, и като цена заради по-високите котировки на метала. ЕС продължава да е основна дестинация на българските стоки. От общо изнесена продукция за почти 29.8 млрд. лв. от началото на годината малко над 19.5 млрд. лв. (или около две трети) са към ЕС, а останалите - към трети страни. За втори пореден месец основната причина за повишението на износа към трети страни са стоките от чугун, желязо и стомана. Увеличението допринася с 9.8 пр.п. към ръста за юли в резултат на силни продажби на тръби с кръгло сечение (заварени или нитовани). Миналата година сумата на продажбите е 12.9 млн. лв., докато от началото на 2017 г. достига 354 млн. лв. Друг фактор за ръста е категорията "специфични стоки", в която влизат оръжия и боеприпаси, печатни издания, други пластмасови артикули, произведения на изкуството. Приносът към увеличението за месеца е 4.9 пр.п., а стойността на продажбите нараства с 43% до малко над 223 млн. лв. на годишна база. Същевременно горивата, които през по-голямата част от годината бяха един от двигателите на увеличението на експорта, за втори пореден месец дърпат растежа надолу. Въпреки че международните цени на петрола през юли се повишиха, приносът на горива и масла е отрицателен в размер на 10 пр.п. Причината е драстичен спад в продаваните обеми - с 57% спрямо юли миналата година. Така сумата пада от 302.7 млн. лв. през 2016 г. до 165 млн. лв. през юли 2017 г. Главната причина за повишението на износа към ЕС са медта и стоките от мед, където увеличението допринася с 6.9 пр.п. към ръста през юни. Количествата нарастват над два пъти спрямо миналогодишните нива, а цените на международните пазари продължават да растат. Така стойността на продажбите отбелязва повишение от 112 млн. лв. през юни 2016 г. до 297.3 млн. лв. тази година. Отрицателен принос имат отново горивата. От една страна, количеството, което България е изнесла към ЕС, намалява (с 44%). Същевременно международните цени на петрола през юни паднаха под нивата си от година по-рано. Резултатът: горива и масла дърпат растежа надолу с 1 пр.п., а стойността на продажбите отбелязва понижение с 18.7% на годишна база до 122 млн. лв. през юли. Продажбите на български стоки в Турция, която е основният търговски партньор на България извън ЕС, нарастват до 2.4 млрд. лв. от началото на годината, като за същия период на 2016 г. числото беше малко над 2.1 млрд. лв. Втора е Русия със 780.6 млн. лв., което представлява почти двойно увеличение спрямо миналогодишното ниво, а на трето място е Китай с 691.8 млн. лв. за периода януари - юли. Основната дестинация за българския износ към страните в съюза към май продължава да е Германия. Там продажбите са с една пета по-високи спрямо отчетените през същия период на 2016 г., като така сумата достига почти 3.5 млрд. лв. Вторият по големина търговски партньор на страната в ЕС е Италия, където стойността на продадените стоки спада с 1.6% спрямо 2016 г. до 2.18 млрд. лв. На трето място се нарежда Румъния, където продажбите са на стойност 2 млрд. лв. - с 4.1% повече спрямо година по-рано. През първите седем месеца на 2017 г. внесените в страната стоки надвишават изнесените с 1.8 млрд. лв., като така търговското салдо остава на минус. За сравнение, година по-рано разликата също бе отрицателна, но значително по-малка - 424.5 млн. лв. Причината за увеличението е по-силният внос тази година заради нарасналото вътрешно потребление.
Източник: Капитал (13.09.2017)

Вносът в България расте по-бързо от износа Външнотърговският обмен на България продължава да расте през първите седем месеца на тази година с впечатляващи темпове. Това сочат последните данни на националната статистика, оповестени вчера. По-сериозно обаче е нарастването на вноса, което води до отрицателно салдо както в общия обмен, така и в търговията с ЕС. Износът на България за Европейския съюз и трети страни за периода януари - юли 2017 се увеличава с 13.8% спрямо същия период на предходната година до 29.772 млрд. лева. За същия период общият внос възлиза на 33.192 млрд. лева, което е със 17% повече на годишна база. Външнотърговското салдо за първите седем месеца от годината е отрицателно и е на стойност 3.42 млрд. лева. Най-голямо увеличение има при вноса от трети страни - с близо 30% до 12.135 млрд. лева, докато износът е нараснал с 18.9% до 10.304 млрд. лева. Основни търговски партньори извън ЕС са Турция, Русия, Китай, Египет, Македония. В Евросъюза това са Германия, Италия, Франция, Гърция, Румъния и Белгия. Едновременно с това статистиката направи сериозни корекции в данните за миналата година. Предварителните оценки сочеха ръст на експорта от 2.6% спрямо 2015 г. до 46.104 млрд. лева. Според окончателната оценка обаче увеличението е 5% до обща стойност от 47.186 млрд. лева. Корекция има и при вноса за 2016 г., който се свива по-малко от първоначално обявеното - с 0.7% вместо с 1.1% спрямо 2015 г. Общата стойност на внесените у нас стоки през миналата година се изчислява на 51.206 млрд. лева, показват окончателните данни на статистиката. Така външнотърговското салдо на България намалява до малко над 4 млрд. лева за миналата година при първоначална оценка за 4.9 млрд. лева.
Източник: Сега (13.09.2017)

Ръст в производството и потреблението на ток Производството на електроенергия е нараснало с 3.36 на сто от 1 януари до 10 септември спрямо същия период на миналата година, сочат оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От началото на годината са произведени 31 361 720 мегаватчаса ток в сравнение с 30 343 383 мегаватчаса за аналогичния период на 2016 г. Потреблението на електроенергия също расте - от 25 919 269 мегаватчаса за сравнявания период на 2016 г. - до 27 427 968 мегаватчаса през настоящата година, което прави ръст от 5.82 на сто. Износът на електроенергия е с 11.08 на сто по-малко за разлика от първите девет месеца на миналата година. В производството на ток от централите на биомаса, присъединени към преносната мрежа, продължава да се отчита сериозен растеж. От началото на годината до 10 септември, в сравнение със същия период на миналата година, производството на ток от този вид централи е нараснало с 64.81 на сто. С 10.01 повече е участието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа, докато в разпределителните мрежи ръстът е с 3.44 на сто. С 28.33 на сто по-малко е токът, произведен от водноелектрическите централи.
Източник: Банкеръ (13.09.2017)

811 лева е средният осигурителен доход за юли Размерът на средния осигурителен доход в страната за месец юли 2017 г. е 811.75 лв., съобщиха от Националния осигурителен институт. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 август 2016 г. до 31 юли 2017 г. е 797.70 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец август 2017 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Банкеръ (13.09.2017)

Излишъкът в хазната достигна 1,745 млрд. лева Излишъкът в държавната хазна достигна 1,745 млрд. лева за първото полугодие на годината, стана ясно от решенията на Министерски съвет. Положителното салдо се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1,777 млрд. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 31,4 млн. лева. Постъпилите приходи и помощи към края на юни са в размер на 17,483 млрд. лв. Изпълнението на годишните разчети в групата на данъчните приходи е добро, като към полугодието са постъпили 51,9 на сто от данъчните приходи, планирани за цялата 2017 г., става ясно от решението. Общата сума на данъчните постъпления включително и приходите от осигурителни вноски към края на месец юни възлиза на 14,538 млрд. лв., което представлява 51,9% от годишните разчети. Съпоставени с първото полугодие на 2016 г., данъчните постъпления нарастват с 1,049 млрд. лв. В структурно отношение най-значителен ръст се отчита при постъпленията от социални и здравноосигурителни вноски. В хазната са постъпили и 2,771 млрд. лв. от преки данъци. В сравнение с първото полугодие на 2016 г., приходите в групата нарастват с 9,1%, за което допринасят основно нарасналите постъпления от данъка върху доходите на физически лица, както и тези от корпоративния данък. Приходите от косвени данъци пък са в размер на 7,110 млрд. лв. Само от ДДС в бюджета са влезли 4,730 млрд. лв. или с 375,3 млн. лв. повече спрямо същия период на 2016 г. Държавата е прибрала и 2,269 млрд. лв. от акцизи и 93,2 млн. лв. от мита. Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са на стойност 4,029 млрд. лв. В сравнение със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват с над 504,7 млн. лв. Според данните частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на юни от централния бюджет, възлиза на 488,3 млн. лв.
Източник: Монитор (14.09.2017)

10,7% ръст на приходите от нощувки в туризма през юли Приходите от нощувки през юли 2017 г. достигат 317.0 млн. лв., или с 10.7% повече в сравнение с юли 2016 година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През юли 2017 г. в страната са действали 3 114 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други. Броят на стаите в тях е 135 600, а на леглата - 320 800. В сравнение с юли 2016 г. общият брой на хотелите се увеличава с 1,1%, а на леглата в тях - с 4,8%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през юли 2017 г. е над 6 млн., или с 4,8% повече на годишна база, като най-голямо е увеличението на нощувките (с 6,9%) в хотели с 4 и 5 звезди. През юли 2017 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 61,9% от общия брой нощувки на чужди граждани и 23,2% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 27% от нощувките на чужди граждани и 27,3% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 11,1 и 49,5%. Броят на пренощувалите в хотелите през юли се увеличава с 5,5% на годишна база и надхвърля 1,219 млн., като е регистрирано увеличение с 9% при чужденците и с 0,2% при българите. Българските граждани, нощували в хотели през месеца, са 456 600 и са реализирали средно по 3,3 нощувки. Чуждите граждани са 762 900, като 62,6% са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно 5,8 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване е 62,8%, като се увеличава с 2,3 процентни пункта в сравнение с юли 2016 г. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 77,5%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди - 61,4%, и с 1 и 2 звезди - 43,4%.
Източник: econ.bg (14.09.2017)

България е с най-слаб ръст на заетостта в ЕС за второто тримесечие Заетостта в България се увеличи през второто тримесечие на 2017 година с 0,1% на тримесечна база, след повишение с 0,3% през първото тримесечие и нараства на годишна база с 0,9%, след растеж с 1,2% в началото на 2017 година, показват предварителни данни на Евростат. През второто тримесечие на 2017 година заетите лица в Европейския съюз и в еврозоната се увеличават с по 0,4% спрямо първото тримесечие на година, когато те се повишиха с 0,5 на сто. Спрямо година по-рано трудовата заетост в еврозоната се увеличи през второто тримесечие с 1,6%, а в ЕС - с 1,5%, след растеж съответно с 1,6% и с 1,5% през предходното тримесечие. През второто тримесечие на 2017 година 235,4 милиона мъже и жени в ЕС са били заетите лица, от които 155,6 милиона в региона на единната валута, като данните за еврозоната надвишават предишният пик, достигнат през първото тримесечие на годината. Най-голям ръст на трудовата заетост на тримесечна база е отчетен в Малта (повишение с 1,0%), следвана от Испания (с 0,9%), Гърция (с 0,8%) и Полша (с 0,8%), докато намаляване на заетостта се наблюдава в Хърватия (спад с 0,8%), Латвия (с 0,7%), Румъния (с 0,6%) и Естония (с 0,5%).
Източник: econ.bg (14.09.2017)

Инфлацията нараства до 1.4% през август След четири поредни месеца на забавяне на темпа на инфлацията показателят колебливо се покачва до 1.4% на годишна база през август, сочат данните на НСИ. За сравнение - през юли цените нараснаха с 1.3%. Поскъпването продължава да е най-силно изразено при газообразните горива, топлоенергията и храните. В същото време един от двигателите на инфлацията от началото на годината в страната и Европа - цените на петрола, вече не са на нива значително над миналогодишните и ефектът им намалява. На месечна база индексът на потребителските цени отново е положителен, макар и промяната да е малка - 0.1%. Най-значително е увеличението при стоките и услугите в транспортния сектор в резултат на поскъпване спрямо юли на пътническия въздушен транспорт (8.5%) и горивата за лични транспортни средства (1.3%). Положителен продължава да е приносът на храните върху ценовото равнище в страната - годишното увеличение е 2.7%. Въпреки че това не е най-голямата промяна за месеца, тя е най-значителна, тъй като групата стоки представлява близо една трета от потребителската кошница. Съответно влиянието върху определянето на цените в страната е най-съществено. Високо поскъпване спрямо същия период на миналата година се наблюдава при кафето, чая и какаото (с 8%), месото и месните продукти (6.7%), маслата и мазнините (6.3%). От друга страна ценовото равнище дърпат надолу зеленчуците, които поевтиняват с 4% през август. Друг фактор са стоките от категорията "Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива", където поскъпването е 3.6%. Причината: предимно цените на газообразните горива и топлоенергията, при които увеличението е съответно 18.4% и 16.8% на годишна база. Подобни темпове започнаха от 1 април тази година с административното повишение на цената на природния газ с 30% след одобрението на Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР). Същевременно обаче газът е основен компонент в определянето на цените на топлоенергията, което се отрази и на нейната стойност. И други стоки в групата отбелязват по-високи цени спрямо година по-рано като събиране, отвеждане и третиране на отпадъчни води (4.6%) и други услуги, свързани с жилището (3.7%). Същевременно най-голямо е поскъпването в сектор "Образование" - 4.8% спрямо същия период на миналата година. Ефектът върху общата инфлация в страната обаче е минимален, тъй като образованието е с най-ниското тегло сред всички групи стоки и услуги в потребителската кошница - под 1%. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) също отчита ръст в България както на месечна база (с 0.2%), така и спрямо юли 2016 г. (с 0.7%). Това обаче е значително под средното ниво, което се очаква за еврозоната през август - 1.5% по ХИПЦ, като темпът леко се ускорява спрямо отчетените през юли 1.3%. Противно на националните данни обаче, цените на енергията ще бъдат с най-силното увеличение на годишна база. Въпреки това приносът им е малък, тъй като теглото в общата потребителска кошница е сред най-ниските. Предварителните данни на Евростат сочат, че цените на услугите са основният двигател на инфлацията през август.
Източник: Капитал (18.09.2017)

България е четвърта в ЕС по ръст на разходите за труд през второто тримесечие България е на четвърто място в Европейския съюз (ЕС) по темп на нарастване на почасовите разходи за труд през второто тримесечие на настоящата година, като увеличението достига 11% спрямо същия период на 2016 година. Това показват обявените днес данни от Евростат. Преди нас по този потказател са Румъния с нарастване от 18,6%, следвана от Унгария (+13%) и Чехия (+ 11,1%). Почасовата цена на работната сила (включваща данъци, заплати и други разноски) в еврозоната нарасна през второто тримесечие на настоящата година с 1,8% от 1,4% през първото тримесечие, отбелязвайки най-солидно повишение от началото на 2016 година, докато в ЕС растежът се ускори до 2,2% от 1,6% през трите месеца до края на март. В същото време заплащането на труда в еврозоната нарасна през второто тримесечие на годишна база с 2,0% след повишение с 1,3% в началото на годината, като това представлява най-солиден растеж на заплатите от първите три месца на 2015 година. В рамките на ЕС растежът на заплатите се ускори до 2,4% от 1,5% през периода януари-март. Данните на Евростат показват, че България е сред държавите от ЕС с най-малък дял на свободните работни места в икономиката. Делът на свободните работни места у нас се понижава с 0,2 процентни пункта през второто тримесечие до 0,8%. Същият дял са и свободните работни места в Испания и Кипър, а в Португалия достигат 0,9%. Най-нисък е делът на свободните работни места в Гърция – 0,7% за второто тримесечие, а най-висок е в Чехия, където свободните работни места достигат 3,6%. Като цяло в ЕС делът на свободните работни места достига 2% за периода април-юни, а в еврозоната – 1,9%. В сравнение с предходното тримесечие делът на свободните работни места се увеличава с 0,1 процентни пункта и с 0,2 процентни пункта на годишна база.
Източник: econ.bg (18.09.2017)

И Агенцията по заетостта отчете спад на безработицата през август През август 2017 г. регистрирана безработица е на равнище 6.65%. На месечна база - спрямо юли - тя намалява с 0.08%, а на годишна - с 1.3 процентни пункта. Това сочат данни на Агенцията по заетостта. Броят на регистрираните безработни лица в бюрата по труда през месеца е 218 436. Те намаляват с 2 448 души (1.1%) спрямо предходния месец, а в сравнение с август 2016 г. броят им се свива съществено – с 43 089 лица (16.5%). Новорегистрираните за месеца безработни лица са 24 211. От тях 455 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. Броят на активираните от медиаторите и посредниците в бюрата по труда и техните партньори от началото на годината достига 8 011 лица. Като търсещи работа лица в бюрата по труда през август са регистрирани общо 670 заети, учащи и пенсионери, с което броят им от началото на годината вече е 2 327. Агенцията по заетостта активира услугите си за тези групи в отговор на потребностите на бизнеса от квалифицирана работна сила. Започналите работа безработни лица през август са 18 054. Устроените на първичния пазар са 15 119 – 83.7% от общия брой постъпили на работа. В субсидирана заетост са включени 2 935 безработни. По схеми на ОП РЧР на работа са постъпили 1 771 безработни лица, 647 са устроени по мерки за заетост от Закона за насърчаване на заетостта и 517 са започнали работа по програми. През август 130 безработни са започнали, а други 712 са завършили обучение за придобиване на квалификация или ключови компетентности. В провежданите от Агенцията по заетостта групови мероприятия за професионално ориентиране и за активно поведение на пазара на труда са участвали 11 652 безработни лица. Заявените в бюрата по труда свободни работни места на първичния пазар през месеца са 18 856, като от тях частният сектор е обявил 60.7%. В сравнение с юли 2017 г. нарастват съществено – с 20.1%, а спрямо август 2016 г. броят им се свива незначително - с 0.4%. Най-много свободни работни места на първичния пазар през месеца са заявени в следните икономически дейности: преработваща промишленост (4 926); образование (3 038); търговия (2 320); административни и спомагателни дейности (2 308); държавно управление (1 290); хотелиерство и ресторантьорство (1 008); строителство (986); транспорт, складиране и пощи (573); селско, горско и рибно стопанство (489); операции с недвижими имоти (485) и др. Най-търсените професии на първичния пазар по заявени работни места в бюрата по труда са: преподаватели; работници в добивната и преработващата промишленост; оператори на стационарни машини и съоръжения; квалифицирани работници в производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни; персонал, зает в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, камериери и др.); неквалифицирани работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; продавачи и др.
Източник: econ.bg (18.09.2017)

Търговският излишък на еврозоната се свива през юли Търговският излишък на еврозоната се понижи през юли 2017 година по-силно от очакваното, показват данни на Евростат. Търговският излишък на еврозоната на сезонно-коригирана база се понижи рязко до 18,6 млрд. евро от 21,7 млрд. евро през юни и прогноза позитивен търговски баланс в размер на около 20,3 млрд. Влошаването на търговския излишък се дължи на спад на износа спрямо месец по-рано с 1,1% до 178,2 млрд. евро, като в същото време вносът нарасна с 0,7% до 159,7 млрд. евро. Позитивният баланс на еврозоната при международната търговия със стоки бележи влошаване на сезонно-некоригирана база, достигайки през юли излишък от 23,2 млрд. евро спрямо излишък за 26,6 млрд. евро месец по-рано и под търговски излишък за 24,8 млрд. евро отчетен през юли 2016 година. Експортът на стоки от региона на некоригирана база нарасна през юли спрямо същия месец на предходната година с 6,1% до 177,7 млрд. евро, докато вносът в еврозоната се повиши с 8,2% до 142,8 млрд. евро.
Източник: econ.bg (18.09.2017)

Спадът на чуждите инвестиции вече е над 50% Спадът на чуждите инвестиции в България продължава седми пореден месец и вече е над 50% спрямо същия период на миналата година. Тревожната тенденция се подсилва и от все по-рядкото реинвестиране на печалба и от изтеглянето на дялов капитал. Това показват данните на БНБ за първите седем месеца на годината. От януари до края на юли страната ни е привлякла 431.8 млн. евро, което е с 534 млн. евро по-малко в сравнение със същия период на 2016 г. Статистиката на централната банка подлежи на ревизия, но тенденцията на сериозен отлив на чужди капитали от българската икономика се затвърждава за поредна година. Така например за полугодието първоначално БНБ отчете 405 млн. евро привлечени нови преки чужди инвестиции, които впоследствие актуализира на 451 млн. През юли обаче вложенията излизат на минус от 19.2 млн. евро. Причината е, че външните инвеститори изтеглят както капитал, така и печалба, вместо да я реинвестират в българските си подразделения. За седемте месеца на годината отливът на дялов капитал е в размер на 13.8 млн. евро, а на реинвестирана печалба - 10.4 млн. евро. Тези спадове се компенсират донякъде от нарастване на инвестициите в дългови инструменти. Данните на БНБ показват, че за седемте месеца на 2017 г. компаниите майки са отпуснали на българските си дъщерни дружества заеми за 460 млн. лв. при 276.4 млн. лв. година по-рано. Продължава и сривът на вложенията на чуждестранни лица в недвижими имоти у нас. За първите седем месеца на годината чужденци са закупили имоти за 5.6 млн. евро. Това е почти 10 пъти по-малко от същия период на миналата година, когато тези инвестиции бяха за 54 млн. евро. Най-много вложения идват от руски граждани - 2.7 млн. евро, следвани от Украйна и Казахстан. С 392.1 млн. евро Холандия отново води класацията за най-голям нетен инвеститор в българската икономика. Голяма част от тези вложения обаче в действителност не са холандски - просто страната заради либералното си данъчно законодателство често е използвана от инвеститорите от различни страни, включително и от България, които регистрират там компаниите си. Големи нетни инвестиции идват и от Швейцария - 71.3 млн. евро, и Турция - 71.3 млн. евро. В същото време се налага тенденцията на ръст на вложенията на български компании зад граница. По предварителни данни преките инвестиции в чужбина за януари-юли нарастват със 113.5 млн. евро при увеличение с 94.6 млн. евро година по-рано.
Източник: Сега (20.09.2017)

Строителният сектор в ЕС и България бележи ръст през юли През юли спрямо юни 2017 г. сезонно коригираната продукция в строителния сектор се е увеличила с 0.2% в еврозоната (EС19) и с 0.5% в целия ЕС28, сочат обявените днес данни от статистическата служба на Европейския съюз „Евростат". През юни 2017 г. производството в строителството нарасна с 0.2% в еврозоната и с 0.3% в ЕС28. На годишна база през юли 2017 г. в сравнение с юли 2016 г. строителството е нараснало с 3,4% в еврозоната и с 3,6% в ЕС28. „Евростат" отчита и подем над средния в ЕС на строителството в България с 0,6% през юли, след като през юни беше отчетен спад с 0,1 на сто. На годишна база строителството у нас нараства със 7.9 на сто (спрямо юли 2016 г.), сочат още статистическите данни. Месец по-рано на годишна база строителството в България нарасна 8.1% и след двуцифрен подем с 11.8% през май (най-силен ръст от юни 2015-а година, когато българското строителство отчете нарастване със 17,3 на сто). По този показател България се нарежда на четвърто място по най-добро темпо на растеж сред останалите страни - членки на ЕС. През юли най-силен ръст в строителството на месечна база е отчетен в Швеция (повишение със 7.9%), Полша (с 4,3%) и Словакия (с 2.8%), докато най-солидно понижение е регистрирано в Словения (спад с 8,6%), Чешката Република (-2,5%) и Унгария (-2,1%). Лидер при експанзията в строителния сектор на годишна база е Унгария (ръст с 22.6%), следваната от Швеция (+21,2%), Полша (+19.8%), Словакия (+14,7%) и България (както вече посочихме с нарастване от 7.9%). Най-сериозно влошаване е отчетено в Обединеното кралство (- 1,1%), следвано от Италия (-0,4%).
Източник: econ.bg (20.09.2017)

Зacтpaxoвaтeли изнecoxa в чyжбинa 3,84 млpд. лв. Зacтpaxoвaтeлнитe ?oмпaнии изнecoxa в чyжбинa 3,845 млpд. лв. Teзи пapи ca инвecтиpaни зaд гpaницa в тъpceнe нa пo-виco?a дoxoднocт oт ?oмпaниитe зapaди ниc?итe лиxви пo бaн?oвитe влoгoвe. Kaпитaлoвият пaзap в Бългapия пъ? нe e дocтaтъчнo гoлям дa ca пoeмe инвecтициятa нa тoл?oвa мнoгo пapи. Oбщaтa cyмa нa cpeдcтвaтa, yпpaвлявaни oт зacтpaxoвaтeлнитe дpyжecтвa, ?oитo ocъщecтвявaт дeйнocт в Бългapия, възлизa нa 7,282 млpд. лв. ?ъм ?paя нa мeceц юни, coчaт дaннитe нa БHБ. Зa гoдинa тexният paзмep нapacтвa c 677,7 млн. лв. (10,3%). Kaтo пo-гoлямaтa чacт oт yвeличeниeтo нa a?тивитe нa зacтpaxoвaтeлитe ce инвecтиpa в чyжбинa. Зa гoдинa инвecтициитe нa зacтpaxoвaтeлитe в Бългapия ce yвeличaвaт caмo cъc 169,9 млн. лв. (5,2%) дo 3,437 млpд. лв. Kaтo тexният дял пaдa дo 47,2%. A cpeдcтвaтa, инвecтиpaни в дъpжaвитe oт EC, нapacтвaт c 558,2 млн. лв. (18,9%) и дocтигaт 3,515 млpд. лв. Ta?a пapитe, влoжeни в EC, вeчe имaт дял oт 48,3% и зa пъpви път ca пoвeчe oт cpeдcтвaтa, ?oитo ca инвecтиpaни oт зacтpaxoвaтeлитe в Бългapия.
Източник: Стандарт (20.09.2017)

"Евростат" отчита подобрение на строителния сектор у нас Производството в строителния сектор на Европейския съюз и в частност на еврозоната отбелязва през юли повишение за втори пореден месец, като "Евростат" отчита добър подем и на строителството в България след известна слабост месец по-рано. Строителството в България нарасна през юли с 0,6% спрямо предходния месец, когато се сви слабо с 0,1 на сто. На годишна база производството в строителния сектор на нашата страна се увеличи със 7,9% спрямо юли 2016-а, след като месец по-рано строителството нарасна с 8,1% и след ръст с цели 11,8% през месец май. По този показател България се нарежда на четвърто място по най-добро темпо на растеж сред останалите страни - членки на ЕС и представлява трайно повишаване на строителната бизнес активност от пет месеца насам, след като през март строителството нарасна с 5,2% спрямо март 2016-а, излизайки на позитивна територия за пръв път от петнадесет месеца от декември 2015 година. Като цяло в ЕС производството в строителния сектор се увеличи през юли с 0,5% спрямо юни, когато нарасна с 0,3 на сто. В същото време строителството в еврозоната се разшири по-скромно с 0,2% за втори пореден месец. На годишна база обаче строителството в еврозоната забави темпото си на растеж през юли до 3,4% от 4-месечен връх от 4,3%, постигнат през юни, а в рамките на целия Европейски съюз се повиши с 3,6%, но след растеж с 4,1 на сто месец по-рано. През юли най-силен ръст в строителството на месечна база е отчетен в Швеция - 7,9%, Полша - 4,3%, и Словакия - 2,8%, докато най-силен спад е регистриран в Словения - 8,6%, Чехия - 2,5%, и Унгария - 2,1%. Лидер при експанзията в строителния сектор на годишна база е Унгария с ръст от 22,6%, следваната от Швеция - 21,2%, Полша - 19,8%, Словакия - 14,7%, и България - 7,9%.
Източник: Дума (20.09.2017)

Цените на имотите в София още са далеч от предкризисните нива Цените на имотите в София като цяло все още не са достигнали предкризисните нива отпреди 2009 г., показват данни на портала за обяви imoti.net. Няколко района на столицата обаче са изключения и ценовите нива там вече надвишават тези отпреди 2008 г. Лидери в това отношение са кв. „Хладилника“ и кв. „Редута“, където цените са вече с по 9% над предкризисните равнища. В „Младост 3“ цените са с 6% над предишните рекордни нива, а в центъра – с 1%. Като цяло в последните четири години общото покачване на цените в някои райони на София достига 50-70%. Това важи най-вече за кварталите с подобрена инфраструктура и концентрирано ново строителство. Престижният район „Лозенец“ не успява да възвърне високите нива на цените от 2008 г., когато квадратният метър на нелуксозно двустайно жилище е бил на цена 1 900 – 2 000 евро. Днес статистиките показват, че през последните четири години цените се увеличават с 35% и са с 29% под предишните рекордно високи нива. В друг престижен район на София - „Гео Милев“, цените са с 25% под нивата от 2008 г., макар че в последните 4 години нарастват с 48%. В „Младост 4“ ръстът за последните четири години достига 49%, но нивата са с 10 на сто под предкризисния връх отпреди 2008 г. Клиентите се ориентират не само към придобиване на имот за живеене, но и към покупка с инвестиционна цел. Двустайните апартаменти продължават да бъдат най-търсени от млади новодомци и от хора, които инвестират в имоти заради по-високата доходност при отдаването им под наем.
Източник: Инвестор.БГ (20.09.2017)

България е на предпоследно място в Европейския съюз по продължителност на трудовия живот. Това показват данните от анализ на Евростат, който сравнява 2016 г. с 2006 г. През изминалата година средната продължителност на трудовия живот в България е 31.7 години, като средната за ЕС е 35.6. Единствено в Италия трудовият живот е по-къс от този в България – средно 31.2 години. Според Евростат българките работят средно малко над 30 години, а мъжете – около 33 години. Сред другите страни с къс трудов живот в ЕС са Хърватия с 32.1 години, Румъния с 32.4 години, Гърция с 32.5 години и Белгия с 32.6 години.
Източник: Дневник (21.09.2017)

С 11% нарастват разходите на работодателите за един отработен час Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 11.0% спрямо второто тримесечие на 2016 година. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на 2017 г. Увеличението в индустрията е с 10.6%, в услугите - с 11.5%, и в строителството - с 4.7%. По икономически дейности през второто тримесечие на 2017 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Операции с недвижими имоти” - с 16.8%, „Административни и спомагателни дейности” - с 16.1%, и „Професионални дейности и научни изследвания” - с 14.6%. Най-нисък ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Строителство” - с 4.7%, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - с 5.0%, и „Финансови и застрахователни дейности” - с 5.7%. През второто тримесечие на 2017 г. спрямо второто тримесечие на 2016 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 10.7%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 12.4%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 4.7% за „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” до 17.0% за „Операции с недвижими имоти”.
Източник: Банкеръ (21.09.2017)

С 11% нарастват разходите на работодателите за един отработен час Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 11.0% спрямо второто тримесечие на 2016 година. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на 2017 г. Увеличението в индустрията е с 10.6%, в услугите - с 11.5%, и в строителството - с 4.7%. По икономически дейности през второто тримесечие на 2017 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Операции с недвижими имоти” - с 16.8%, „Административни и спомагателни дейности” - с 16.1%, и „Професионални дейности и научни изследвания” - с 14.6%. Най-нисък ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Строителство” - с 4.7%, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - с 5.0%, и „Финансови и застрахователни дейности” - с 5.7%. През второто тримесечие на 2017 г. спрямо второто тримесечие на 2016 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 10.7%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 12.4%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 4.7% за „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” до 17.0% за „Операции с недвижими имоти”.
Източник: Банкеръ (21.09.2017)

Започва ударно харчене на натрупания бюджетен излишък Правителството започва ударно да харчи натрупания бюджетен излишък. От 2.151 млрд. лв. в края на август през септември той вече се е стопил със 100 млн. лв. Намалението ще продължи и през следващите месеци до края на годината до доближаване на фискалната цел - хазната да излезе на червено с 1.4% от БВП. Това стана ясно от отчета на финансовия министър Владислав Горанов пред бюджетната комисия в парламента. Общите бюджетни разходи до края на август са за 23.1 млрд. лв., което е 57% от планираното въпреки по-големите социални и осигурителни плащания през тази година. Приходите в бюджета за първите осем месеца са 23.3 млрд. лв., или 62.7% от разчетените, а в сравнение с миналата година ръстът е 7.2%. Подобрение в събираемостта има на всички видове данъчни и осигурителни приходи. Единствено по-малко са постъпленията от безвъзмездните помощи от европрограмите и това се обяснява с миналогодишните големи суми за възстановяване на евросредства при приключването на стария програмен период.
Източник: Инвестор.БГ (25.09.2017)

Договорили сме близо 50% от новите еврофондове Близо 44% от евросредствата за България вече са договорени, но реално Брюксел е превел под 10% от финансирането, предвидено за страната ни през този програмен период. Това показва справка на „Монитор“. Към края на септември Европейската комисия е изплатила на България 1,8 млрд. лв., или 6,25% от парите за 2014-2020 г. За последните 6 месеца сме получили 400 млн. лв. В средствата, които вече са стигнали до своите крайни получатели, влиза и съфинансирането от националния бюджет. Данните показват, че по ОП „Региони в растеж“ са разпределени 1,81 млрд. лв. или 61%. По две от програмите почти 53% от парите са договорени. По ОП "Развитие на човешките ресурси“ вече са сключени договори за малко над 1.1 млрд. лв., докато по тази за иновации и конкурентоспособност сумата достига 1,3 млрд. лв. Договарянето по ОП "Транспорт" е в размер на 48%, или близо 1.8 млрд. лв. При три от оперативните програми се забелязва значително изоставане. Това са "Околна среда", "Наука и образование" и "Добро управление", където договорените средства са около 30 на сто.
Източник: Монитор (26.09.2017)

Бизнес пътуванията в рамките на Европейския съюз са намалели с 40% вследствие на икономическата криза. Това показват данни на “Евростат” за периода 2007-2015 г., публикувани във вторник. През 2007 г. командировките са били 206 млн., докато през 2015 г.- само 123 млн. Всяка година спадът е бил 6-7%. Възможна причина за по-малкото командировки, от една страна, е свиването на бюджета, отделен за пътувания от фирмите. От друга страна, вече има по-устойчиви и ефективни от гледна точка на време и разходи средства за комуникации, които стават все по-разпространени. В същото време обаче световната икономическа криза не се е отразила сериозно на пътешествията с цел почивка, екскурзии, посещения на роднини и приятели. Между 2007 и 2015 г. те са останали сравнително стабилни - около един милиард годишно. Пиковите месеци за туризъм се различават в зависимост от вида на пътуванията. Когато става въпрос за лични цели, най-предпочитани са месеците юли и август. Най-много тогава пътешестват гърците, а най-малко - германците. Жителите на Хърватия са единствените, които предпочитат да обикалят света през юни. Командировките пък най-често се осъществяват през март и юни, както и през септември и ноември. Данните за България, предоставени от НСИ, показват, че през 2016 г. броят на пътуванията на сънародниците ни в чужбина е 1 640 559. Това е с 5,8% по-малко в сравнение с 2008 г. Чужденците, посетили страната ни, обаче са се увеличили за същия период. Миналата година е имало 10 604 396 външни посещения в България, което бележи ръст от 24,3% спрямо 2008 г.
Източник: 24 часа (27.09.2017)

Конкурентоспособността на България леко се подобрява България се изкачва с една позиция в Глобалния индекс по конкурентоспособност на Световния икономически форум (WEF) до 49-ото място от общо 137 държави, включени в подреждането. Последното издание на доклада е базирано на данни от 2016 г. Представянето на страната се подобрява за шеста поредна година – от 74-то място през 2011 г. България изпреварва по конкурентоспособност няколко държави от ЕС – Латвия (54-то място), Словакия (59-о), Унгария (60-о), Кипър (64-то), Румъния (68-мо), Хърватия (74-то), Гърция (87-мо). Основният фактор, който допринася за лекото изкачване на България в класирането, е подобряването на макроикономическата среда, като влияние оказва и подобряването на защитата на инвеститорите. Същевременно обаче страната бележи лек спад по останалите показатели като институции, инфраструктура и здравеопазване и начално образование. Класацията на WEF е базирана на 114 индикатора, разделени в 12 групи, които определят производителността на държавите и потенциалния им просперитет. По всеки от тях страните получават оценки от 1 (най-зле) до 7 (най-добре), на базата на които се формира и крайният резултат – също от 1 до 7. В последното издание на изследването финалната оценка на България е 4.46, като се подобрява леко спрямо постигнатите преди година 4.44. За сравнение, оценката на лидера в класацията – Швейцария, е 5.86. Традиционно най-слабо е представянето на България при показателите, отчитащи дейността на институциите – сред тях са например независимостта на съдебната система (108-мо място), прозрачността на дейността на правителството при определянето на политики (107-мо), борбата с организираната престъпност (119-о), защитата на собствеността (120-о) и на интелектуалната собственост (125-о). Особено слабо е представянето и при някои от индикаторите по отношение на ефективността на трудовия пазар – като способността на страната да привлича (118-о) и да задържа (119-о) таланти или ефективността на данъчното облагане върху стимулите за работа (98-мо), а също така и при индикатори за ефективността на пазара на стоки – като необходимото време за започване на бизнес (103-о място) и ефективността на антимонополните политики (85-о). Сред показателите, при които страната отчита най-добри резултати, са бюджетният баланс (6-о място) и правителственият дълг (20-о), защитата на инвеститорите (13-о), технологични индикатори като широколентовия интернет достъп (26-о), абонатите на мобилни (32-ро) и фиксирани (41-во) широколентови интернет услуги. Неефективната държавна администрация е и едно от основните предизвикателства, посочени от компаниите за правенето на бизнес в България. На челна позиция в това подреждане остава корупцията, а сред най-негативните фактори се подреждат данъчното облагане, лошите работни навици на служителите и липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка като цяло, както и усложненият достъп до финансиране. За поредна година начело на класацията остава Швейцария, а челната тройка също традиционно се допълва от САЩ и Сингапур, които тази година разменят позициите си в сравнение с миналата. В топ 10 също няма нови имена, а само леки размествания (виж таблицата). Акцент в тазгодишното издание на изследването е продължаващата неспособност на политическите лидери да вкарат в ход необходимите реформи, които да подкрепят конкурентоспособността на държавите и да допринесат за повишаването на продуктивността на икономиките. Това според авторите е и основната причина десет години след глобалната финансова криза перспективите за устойчиво възстановяване на икономиките да остават под риск.
Източник: Капитал (28.09.2017)

Производствената инфлация се ускорява през август Производствените цени са продължили да ускоряват растежа си през август във всички сектори. Това е довело до увеличение на производствената инфлация до 5.8% на годишна база при 4.7% през юли и 3.1% през юни, показват данните на Националния статистически институт. Най-значително е поскъпването в добивната промишленост (11.7%), следвана от енергийния сектор (10.5%) и преработващата промишленост (3.9%), където годишната промяна е най-ниска за трети пореден месец. Увеличението на цените на месечна база е 0.7% и също засяга всички сектори, като най-голяма е инфлацията отново в добивната промишленост (2.1%). Основен принос за годишната инфлация в добивната промишленост имат металните руди, чиято цена нараства с 18.6% на годишна база през август. Двигателят на този ръст е продължаващото увеличение на износните цени в сектора - с 20.7% за година, зад което стои покачването на котировките на суровините на световните пазари. В преработващата промишленост най-съществено е увеличението на цените при основните метали - с 11.4%, при дървения материал и изделия от него, без мебели - с 6.1%, и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 4.9%. За ръста на експортните цени в преработващата промишленост (4.9%) значителна роля има и инфлацията при производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон, която е 10.9% за година. Подобна е ситуацията и на месечна база, където по-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава отново при производството на основни метали - с 1.1%, и на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0.8%. Намаление е регистрирано при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 1.5%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 0.9%. Цените в енергетиката са без промяна на вътрешния пазар спрямо предходния месец, но поскъпването на годишна база идва, след като Комисията за енергийно и водно регулиране реши да повиши цените на електроенергията от юли, което беше второ повишение за годината след това през април. Така производствените цени на вътрешния пазар през август отново отбелязват ръст от 10.5% на годишна база (10.3% през юли 2017 спрямо юли 2016 г.). Ефектът от това повишение на цените не се усети веднага на международния пазар в статистиката за юли, но месец по-късно ефектът е значителен - 16.5% ръст на експортните цени на месечна база и 12.9% на годишна.
Източник: Капитал (02.10.2017)

През август производствените цени в България се повишиха за втори пореден месец, показват данни на Националния статистически институт. Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) нарасна през август с 0,7% спрямо юли, когато се скочиха с 1,3 на сто. Повишение с 2,1% отбелязват цените в добивната промишленост и с 0,7% в преработващата промишленост, докато цените при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ, се понижават с 0,5 на сто. На годишна база растежът на общия индекс на производствените цени в страната се ускори до 5,8% (спрямо септември 2016-а) от 4,7% през предходния месец, като цените в добивната промишленост нарастват с 11,7%, в преработващата промишленост - с 3,9%, а при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ - с 10,5 на сто. Това представлява девето поредно повишаване на производствените цени, след като през декември 2016 година те нараснаха за пръв път от средата на 2015 година. Индексът на цените на производител само на вътрешния пазар в България през осмия месец на годината е с 0,4% над равнището от юли и регистрира ръст с 5,9% на годишна база (спрямо август 2016-а) след годишен растеж с 5,3% през предходния месец. Индексът на цените на производител на международния пазар пък се увеличава на месечна база с 1,2% и с 5,5% в сравнение с август 2016 година. По-рано този месец НСИ оповести доклад, според който инфлацията (потребителските цени, или индексът CPI) в България се повиши през август с 0,1% на месечна база и нарасна на годишна база с 1,4 на сто. Въпреки това слабо повишение, годишната потребителска инфлация остава далеч от нейния връх през април, когато индексът на потребителски цени нарасна с цели 2,6 на сто (най-високо равнище на годишната инфлация в нашата страна от юни 2013 година насам). Днешните данни за увеличаване на производствените цени за втори пореден месец обаче изглеждат като предпоставка за ново предпазливо нарастване на потребителската инфлация през следващите няколко месеци и са пореден ясен знак за трайно измъкване на българската икономика от дефлацията и стагфлацията, в която тя се намираше от октомври 2015 година до ноември 2016 година включително.
Източник: БНР (02.10.2017)

Безработицата в България остава по-ниска от средната за Евросъюза Безработицата в България през август се стабилизира за четвърти пореден месец на ниво от 6,2%, като по този показател нашата страна се нарежда на 13-о място сред всички страни–членки на Европейския съюз (ЕС), показват данни на Евростат. Общо 209 хиляди българи са били без работа през осмия месец на настоящата година спрямо същия брой безработни през предходните три месеца и под 240 хиляди безработни преди година. Това представлява четвърти пореден месец, в който безработните българи остават на ниво от 209 хиляди и най-малкият им брой от януари 2009 година насам, когато техният брой беше 200 хиляди. Нивото на младежката безработица в България се понижи през август до 13,5% от 13,9% през юли и спрямо 18,6% преди година, като общо 21 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 22 хиляди през юли и 29 хиляди година по-рано. През август безработицата в ЕС се понижи до 7,6% от 7,7% през юли и далеч под ниво от 8,5% преди година, достигайки най-ниско ниво от ноември 2008 година. Безработицата в еврозоната се стабилизира за трети пореден месец на ниво от 9,1% през август, достигайки най-ниско ниво от февруари 2009 година. Според европейската статистика общо 18,747 млн. европейци, от които 14,751 милиона от еврозоната, са били без работа през осмия месец на настоящата година, като спрямо юли е отчетено понижение на безработните в ЕС със 104 хиляди, докато броят на безработните в еврозоната се понижи с 42 хиляди. Спрямо август 2016 година обаче общият брой на безработните европейци е спаднал с 1,923 милиона, от които 1,319 милиона в рамките на единния валутен блок. Най-ниска безработица през август е регистрирана в Чешката република, следвана от Германия (3,6%) и Малта (4,2%), докато най-висока остана безработицата в Гърция (21,2%, според данни за юни 2017 г.) и в Испания (17,1% през август 2017 година). През август общо 3,754 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 16,7%), като това представлява понижение на младежката безработица с 426 хиляди спрямо август 2016 година, когато безработицата сред младите европейци беше на ниво от 18,5%.
Източник: econ.bg (03.10.2017)

Експерти прогнозират нарастване на изкупните цени на млякото До мандрите достигали между 50 и 55% от произведеното мляко у нас Ръстът на изкупните цени на суровото мляко на българския пазар ще продължи, като този тренд се очаква да се запази до пролетта на следващата година. Тенденцията засяга целия Европейски съюз, като цените все още са под максимума, постигнат през 2014 г., и са на нивата от 2012 г. Това са отчели от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) към Института по аграрна икономика, цитирани от investor.bg. Поскъпването е резултат от силното търсене в Китай и Югоизточна Азия, което подпомага европейските производители чрез износа и общоевропейско покачване на цените. В България се отчита голяма диференциация в цените на суровото мляко. Според Асоциацията на млекопреработвателите изкупните цени достигат на места до 0,85 лв. на л, а средните цени за септември 2017 г. са около 0,60 лв. за л. За голяма част от производителите в отдалечени региони и с мляко, неотговарящо на хигиенните изисквания, цените са около 0,50 лв. на л. През юли 2017 г. по данни на Млечната обсерватория в сравнение с година по-рано е изкупено с 22% повече мляко. Независимо от това млякото, което официално достига до мандрите в България, е около 50-55% от общо добитото краве мляко. В ЕС, въпреки че цените на суровото мляко растат, тези на сухото мляко продължават да са ниски и да намаляват. На годишна база в Евросъюза сухото мляко е поевтиняло с почти 4%. Това се дължи на значителните наличности в складовете, което е и най-големият риск при по-нататъшното увеличение на суровото мляко. Вносът в Китай на млечни продукти от ЕС за първото шестмесечие, сравнен със същия период на миналата година, нараства, като най-голям е ръстът при кондензираните млека - 29%, сухото мляко - 25%, и сирената - 21%. Намаление има при млечните протеини с 18%. ЕС успява да се задържи като световен лидер в износа на млечна суровина и продукти. На годишна база към юли 2017 г. износът на сухо мляко се е повишил с 40%. Ръстът в износа на сирене е 7%, а при сметаната е 22%. При тях, заедно със суроватката и адаптираните млека, ЕС заема челно място в света.
Източник: Дума (04.10.2017)

НСИ ревизира ръста на българската икономика до 3,9% през 2016 г. Ръстът на българската икономика през 2016 година е 3,9%, показаха ревизираните данни на Националния статистически институт (НСИ). Предварителните изчисления на статистиците показаха ръст на брутния вътрешен продукт с 3,4 на сто. В номинално изражение произведените стоки и услуги в България през миналата година са на стойност 94,1 млрд. лева. От публикуваните на сайта на НСИ изчисления е видно, че износът и потреблението остават в основата на икономическия растеж през миналата година и в тези сектори е направена и ревизия. Ръстът на износа вече е 8,1%, спрямо предварително изчислените 5,7 на сто. Крайното потребление през миналата година отчита увеличение от 3,3 на сто. Притеснителна обаче е преоценката по отношение на инвестициите. От данните е видно, че разходите за придобиване на дълготрайни нефинансови активите са с 6,6% по-малко спрямо 2015 година. Предишните изчисления също показваха спад, но в рамките на 4 на сто. От НСИ не дават повече обяснения на какво се дължи ревизията почти в края на годината, макар че беше обявил в календара си очакваните нови данни за развитието на икономиката. Данните на статистиката от началото на 2017 година показват продължаващ ръст на БВП. За второто тримесечие той е в рамките на 3,6 на сто. Услугите продължават да заемат основен дял в българската икономика.
Източник: Инвестор.БГ (04.10.2017)

Божидар Данев: Има срив на инвестициите Имаме добър ръст на Брутния вътрешен продукт (3.4-3.9%), но той е за сметка на рязко подобряване на търговския баланс на страната ни. Това заяви Божидар Данев, изпълнителен председател на Българска стопанска камара, като допълни, че се очаква износ над 1 млрд. евро. По неговите думи тези позитивни явления са резултат от икономическата обстановка в Европа, а не на българската икономика. В България има срив на инвестициите. За първи път българската индустрия изнася повече, но няма инвестиции, няма качествени работни места, няма нови продукти.
Източник: Стандарт (04.10.2017)

НСИ ревизира ръста на българската икономика до 3,9% през 2016 г. Ръстът на българската икономика през 2016 година е 3,9%, показаха ревизираните данни на Националния статистически институт (НСИ). Предварителните изчисления на статистиците показаха ръст на брутния вътрешен продукт с 3,4 на сто. В номинално изражение произведените стоки и услуги в България през миналата година са на стойност 94,1 млрд. лева. От публикуваните на сайта на НСИ изчисления е видно, че износът и потреблението остават в основата на икономическия растеж през миналата година и в тези сектори е направена и ревизия. Ръстът на износа вече е 8,1%, спрямо предварително изчислените 5,7 на сто. Крайното потребление през миналата година отчита увеличение от 3,3 на сто. От данните е видно, че разходите за придобиване на дълготрайни нефинансови активите са с 6,6% по-малко спрямо 2015 година. Предишните изчисления също показваха спад, но в рамките на 4 на сто. Данните на статистиката от началото на 2017 година показват продължаващ ръст на БВП. За второто тримесечие той е в рамките на 3,6 на сто. Услугите продължават да заемат основен дял в българската икономика.
Източник: Инвестор.БГ (04.10.2017)

Заплатите в България скачат с по 8-10% годишно Заплатите в България растат много бързо, от порядъка на 8-10% годишно. Друг въпрос е, че те остават ниски на фона на другите страни в ЕС. Това коментира главният икономист на Уникредит банк Любомир Митов, който в четвъртък представи анализа на банката "България, Европа и света - макроикономически преглед". Данните на НСИ също показват, че разходите за труд у нас растат сериозно - през първото и второто тримесечие на 2017 г. увеличенията са с по 10%, сравнени с предната година. Въпреки че масовият българин е много скептичен по темата за вдигането на доходите, фактите сочат, че възнагражденията у нас не са "изкривени", а са съразмерни на мащабите на икономиката. По дял на нетните заплати (след удържането на данъците и осигуровки) спрямо брутния вътрешен продукт страната ни е дори над средното равнище за ЕС, показва анализът на "Уникредит". По това съотношение приличаме на Швеция и Финландия и изпреварваме Великобритания и Франция, посочи Любомир Митов. Обяснението е, че в западните държави подоходните данъци са високи и "изяждат" голяма част от възнагражденията, а у нас действа ниският плосък данък. Реалните заплати в България скъсяват дистанцията с всички страни от ЕС, като само Румъния в последните години ни изпреварва по нарастване на покупателната способност, разкрива и анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван наскоро. През 2001 г. средната заплата у нас е имала едва 10% от покупателната способност на тази в Люксембург, през 2015 г. този процент нараства до 29%. "Да, средностатистическият български работник продължава да е три пъти по-беден от немския такъв, но през 2007 г. той е бил 5 пъти по-беден от него, а в началото на века разликата е била близо 7 пъти", коментират от ИПИ. Статистиката на Евростат също показва, че доходите на българите са най-ниските в ЕС, но и че разходите за заплати у нас се увеличават най-бързо в последните 20 години. Напоследък обаче проблемът е, че възнагражденията растат с по-висока скорост от производителността. Анализът на "Уникредит" предупреждава, че недостигът на работна ръка се очертава като голям риск за българската икономика. "Безработицата е ниска почти както преди кризата и това показва, че потенциалът за намиране на работна ръка е на изчерпване", коментира Любомир Митов. Според него без сериозни мерки в сферата на образованието и на квалификацията на хората недостигът на кадри ще спъва ръста на икономиката. Строителството отново може да стане локомотив на развитието - то преживя най-голям срив, но в същото време е с голям потенциал, обясни икономистът. Благодарение на еврофондовете секторът вече има растеж, който се очаква да продължи и през следващата година. Това означава, че строителните фирми ще откриват нови работни места, а конкуренцията за кадри ще доведе до вдигане на заплатите. През последната година износът е основен мотор за икономиката ни, "но като процент от БВП не е така водещ, както за други държави от Източна Европа", отбеляза Митов. За 2016 г. в България експортът на човек от населението в България е в размер на 4209 евро, докато в Унгария е 10 577 евро, а в Чехия надхвърля 13 300 евро. "Причината е, че нашият износ все още се формира предимно от стоки с ниска добавена стойност", обясни експертът.
Източник: Сега (06.10.2017)

Уникредит: Растежът в България ще бъде устойчив и балансиран Устойчив и балансиран икономически ръст за тази и следващата година за България прогнозира главният икономист на "Уникредит" за Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Очакванията за тази година са за реален ръст на БВП от 3.7%, а за 2018 г. - 3.9%. Той е поддържан от вътрешното потребление и подема на строителството благодарение на еврофондовете. Прогнозата на експертите от Уникредит остава най-високата към момента, макар че тази на Райфайзенбанк се доближава - 3.7% ръст на икономиката през тази и следващата година. Министърът на финансите Владислав Горанов пък коментира през септември по време на заседание на Комисията по бюджет и финанси, че ведомството може да подобри прогнозата си за годината до 3.9-4% ръст на икономиката. На този етап няма макроикономически дисбаланси, инфлацията е все още под контрол с нива между 1-1.5%, следвайки този показател в Еврозоната, но напрежението на пазара на труда расте.
Източник: Капитал (06.10.2017)

България е четвърта по икономически растеж в ЕС през 2016-а България е четвърта в Европейския съюз (ЕС) по ръст на икономиката през миналата година, показват ревизирани данни на Евростат за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) за предишните 12 месеца. Според новите изчисления през 2016 година показателят се е увеличил с 3,9 на сто или с 0,5 на сто повече от предиходната оценка. Така, заедно с Малта, Ирландия, Румъния и Испания, страната ни влиза в топ 5 на държавите членки с най-голям растеж.
Източник: Money.bg (06.10.2017)

За миналата година С близо 7% са се свили инвестициите на бизнеса Инвестициите на предприятията през миналата година са се свили с 6,6%, предаде "Дарик". Докато предварителните оценки на Националния статистически институт (НСИ) показваха спад с 4%. Тази негативна тенденция продължава и през настоящата година. Инвестициите продължават да се свиват, като спадът през първото и второто тримесечие на годишна база е съответно с 4,6% и с 1%. Преките чужди инвестиции в страната също намаляват, като до края на август те са само 431,8 млн. евро, което е с над 55% по-малко спрямо същия период на миналата година. Ръстът на българската икономика за 2016 г. е с 3,9%, показват ревизираните данни на НСИ. Това е най-бързият ръст на икономиката, след като световната финансова криза застигна и България през 2008 г. Предварителните изчисления на статистиката показаха ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) за 2016 г. само с 3,4%. В номинално изражение произведените стоки и услуги в България през миналата година са на стойност 94,13 млрд. лв. От данните на НСИ става ясно, че износът и потреблението са двигателите на икономиката на страната. Като сериозната ревизия на ръста на БВП в посока нагоре се дължи на експорта. Според окончателните данни на НСИ през 2016 г. износът нараства с 8,1% и достига 60,22 млрд. лв., при ръст от 5,7% според предварителните оценки. Крайното потребление през миналата година нараства с 3,3%. Като това се дължи на потреблението на домакинствата, което се увеличава с 3,5%. През 2017 г. икономиката на страната продължава да нараства - съответно с 3,5% и 3,6% през първото и второто тримесечие. Това отново се дължи на износа и потреблението на домакинствата. А свиването на инвестициите от страна на бизнеса има отрицателно влияние върху икономиката на страната.
Източник: Дума (06.10.2017)

Най-бързо заплатите растат в Плевен и Бургас Плевен, Бургас и Габрово са първенци по ръст на средните заплати за последната година. Тези три области заедно със Софийска област изпреварват столицата с над 10% увеличение на средното заплащане за второто тримесечие на тази година спрямо същия период на 2016 г. Въпреки това разликата между заплащането между София и страната се задълбочава. Столичани получават с 36% по-висока средна заплата от хората в страната. В същото време огромната част от работещите у нас - 76% - са заети в сектори като търговия и др., в които средната заплата е по-ниска от тази за страната. Това показват данните на националната статистика, обобщени от социалното министерство. Средната заплата за страната за април, май и юни мина 1000 лв. и вече е 1040 лв. Това е с 10% номинално повече спрямо същите месеци на миналата година, но реалното увеличение е 7.5% заради инфлацията. Наетите пък намаляват с около 0.6%. Само две обаче са областите със средна заплата над 1000 лв. - към София вече се присъединява и Стара Загора с 1012 лв. средно заплащане и ръст от почти 8% за една година. В дъното на класацията е Видин, където средната заплата е 669 лв. и това е едва 64% от средната за страната. Областта е на последното място и по нарастване на възнаграждението за една година. Спрямо 2016 г. тук заплатите са се увеличили минимално - средно с 1.5%, сочат данните на НСИ. Това е почти осем пъти по-нисък ръст от този в Плевен например. Други области с най-ниски средни заплати са Благоевград - 706 лв., Кюстендил - 722 лв., Силистра - 727 лв., Хасково - 734 лв., и Смолян - 758 лв. Там средните заплати са между 60 и 70% от тази за страната. В 13 области отчетените заплати са между 70 и 80% от средната. Само в четири области те са между 90 и 100% от средната. С най-голям ръст за една година са областите Плевен (с 11.6%), Бургас (с 11.2%) и Габрово (с 10.9%). Въпреки това в Бургас средното възнаграждение остава сравнително ниско - 836 лв., което най-вероятно се дължи на заетите в туризма. Габрово пък стига заплата от 897 лв. средно. На другия полюс освен Видин са Хасково, където заплатите са се увеличили с 3.7% за една година, и Добрич - с 4%. Най-високи средни заплати получават заетите в сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти" - 2306 лв. След тях са работещите във финансовата сфера средно с 1815 лв. Добре платени са и заетите в производството на електрическа и топлинна енергия със средна заплата от 1769 лв. Общо осем са икономическите дейности със средна заплата над средната за страната. 11 са секторите с по-ниски средни възнаграждения, но в тях са заети 76% от всички работещи.Стандартът на живот в София вече е над средноевропейския. Това сочат данни на Евростат за 2015 г., разпространени от Института за пазарна икономика (ИПИ). В столицата брутният вътрешен продукт на глава от населението е 102% от средното в ЕС, изчислен в стандарт на покупателна способност (СПС). Той е имагинерна валута, с една единица от която можеш да си купиш еднакво количество стоки и услуги в различните страни. Огромната пропаст в стандарта на живот между отделните области на страната обаче продължава да се отваря. Така например най-бедните области в България през 2006 г. са на ниво 22% от средните доходи за ЕС - Видин, Силистра, Сливен и Ямбол. Най-богатата тогава област отново е столицата с 80% от средното за съюза. Т.е. тогава разликата между най-бедните и най-богатата област е почти 4 пъти. Дори и втората и третата по доходи области в страната са с БВП на човек с 50% по-ниско от това в София, подчертават от ИПИ. Като цяло през 2015 г. България продължава да догонва средноевропейските нива на доходи и вече достига 47% от средното. През 2006 г. БВП на глава в България е бил 38% от средното за ЕС.
Източник: Сега (09.10.2017)

Заплатите в България скачат с по 8-10% годишно Строителството пак може да стане локомотив на доходите и на икономиката, твърди банков анализ. Заплатите в България растат много бързо, от порядъка на 8-10% годишно. Друг въпрос е, че те остават ниски на фона на другите страни в ЕС. Това коментира главният икономист на Уникредит банк Любомир Митов, който в четвъртък представи анализа на банката "България, Европа и света - макроикономически преглед". Данните на НСИ също показват, че разходите за труд у нас растат сериозно - през първото и второто тримесечие на 2017 г. увеличенията са с по 10%, сравнени с предната година, пише в. Сега. Въпреки че масовият българин е много скептичен по темата за вдигането на доходите, фактите сочат, че възнагражденията у нас не са "изкривени", а са съразмерни на мащабите на икономиката. По дял на нетните заплати (след удържането на данъците и осигуровки) спрямо брутния вътрешен продукт страната ни е дори над средното равнище за ЕС, показва анализът на "Уникредит". По това съотношение приличаме на Швеция и Финландия и изпреварваме Великобритания и Франция, посочи Любомир Митов. Обяснението е, че в западните държави подоходните данъци са високи и "изяждат" голяма част от възнагражденията, а у нас действа ниският плосък данък. Реалните заплати в България скъсяват дистанцията с всички страни от ЕС, като само Румъния в последните години ни изпреварва по нарастване на покупателната способност, разкрива и анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван наскоро. През 2001 г. средната заплата у нас е имала едва 10% от покупателната способност на тази в Люксембург, през 2015 г. този процент нараства до 29%. "Да, средностатистическият български работник продължава да е три пъти по-беден от немския такъв, но през 2007 г. той е бил 5 пъти по-беден от него, а в началото на века разликата е била близо 7 пъти", коментират от ИПИ. Статистиката на Евростат също показва, че доходите на българите са най-ниските в ЕС, но и че разходите за заплати у нас се увеличават най-бързо в последните 20 години. Напоследък обаче проблемът е, че възнагражденията растат с по-висока скорост от производителността. Анализът на "Уникредит" предупреждава, че недостигът на работна ръка се очертава като голям риск за българската икономика. "Безработицата е ниска почти както преди кризата и това показва, че потенциалът за намиране на работна ръка е на изчерпване", коментира Любомир Митов. Според него без сериозни мерки в сферата на образованието и на квалификацията на хората недостигът на кадри ще спъва ръста на икономиката. Строителството отново може да стане локомотив на развитието - то преживя най-голям срив, но в същото време е с голям потенциал, обясни икономистът. Благодарение на еврофондовете секторът вече има растеж, който се очаква да продължи и през следващата година. Това означава, че строителните фирми ще откриват нови работни места, а конкуренцията за кадри ще доведе до вдигане на заплатите. През последната година износът е основен мотор за икономиката ни, "но като процент от БВП не е така водещ, както за други държави от Източна Европа", отбеляза Митов. За 2016 г. в България експортът на човек от населението в България е в размер на 4209 евро, докато в Унгария е 10 577 евро, а в Чехия надхвърля 13 300 евро. "Причината е, че нашият износ все още се формира предимно от стоки с ниска добавена стойност", обясни експертът.
Източник: econ.bg (09.10.2017)

Близо 68% от произведения БВП се изразходват за индивидуално потребление По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2017 г. възлиза на 24,149 млрд. лв. по текущи цени. Сезонно изгладените данни показват растеж от 3,6% на БВП между април и юни в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 1 % спрямо първото тримесечие на 2017 година. Това показват "Ключовите показатели" за икономиката на България на Националния статистически институт (НСИ). Производство През септември 2017 г. показателят на доверие в промишлеността намалява с 1,9 пункта в сравнение с август 2017 година. През юли 2017 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство показва ръст от 4,2% спрямо съответния месец на 2016 година (предварителни данни). На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - с 6,3%, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,4%, и в добивната промишленост - с 0,8%. Календарно изгладените данни показват нарастване със 7,9% на строителната продукция през юли 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 година. На годишна база увеличението на строителната продукция през юли 2017 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от положителния темп при сградното строителство, където нарастването е с 15,9%, но при гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление с 0,9%. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2017 г. възлиза на 24, 149 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 3 405 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1,77564 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 13,6 млрд. долара и съответно на 1 918 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП възлиза на 12, 347 млрд.. евро, като на човек от населението се падат 1 741 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 3,6% на БВП през второто тримесечие на 2017 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 1,0% спрямо първото тримесечие на 2017 година. Индивидуално потребление През юли 2017 г. общият показател на доверие на потребителите нараства с 1,6 пункта в сравнение с нивото си от април. Общата оценка на потребителите за настоящото развитие на икономическата ситуация в страната през последните дванадесет месеца се подобрява - увеличение на балансовия показател с 3,9 пункта. Същевременно и прогнозите им за следващите дванадесет месеца са по-малко негативни спрямо предходното наблюдение. През юли 2017 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, бележи ръст от 2,4% в сравнение със същия месец на предходната година. През юли 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 г. оборотът нараства по-значително при: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 20,3%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 18,1%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - със 7,9%. Спад е регистриран при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - със 17,1%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 4,1%. За индивидуално потребление на населението през второто тримесечие на 2017 г. се изразходват 67,4% от произведения БВП. Реалното увеличение на показателя спрямо съответното тримесечие на 2016 г. е 4,1% (според сезонно изгладените данни). Инвестиции През юли 2017 г. в сравнение с април средното натоварване на мощностите в промишлеността се понижава с 0,8 пункта и достига 74,7%. Бруто образуването в основен капитал през второто тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на предходната година, според сезонно изгладените данни, намалява в реално изражение с 1,0%. Относителният дял на този показател в БВП е 21,3%. Пазар на труда Общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е малко над 3,2 млн. души, от които 1,7 млн. са мъже, а 1,5 млн. са жени. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 52,2%, като в сравнение със същото тримесечие на 2016 г. се увеличава с 2,7 процентни пункта. При мъжете този дял е 57,6%, а при жените – 47,2%. През второто тримесечие на 2017 г. безработните лица са 213,9 хил., а коефициентът на безработица – 6,3%. В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. броят на безработните лица намалява с 51,7 хил., а коефициентът на безработица - с 1,7 процентни пункта. През същия период коефициентът на безработица намалява с 1,9 процентни пункта при мъжете и с 1,5 процентни пункта при жените, като достига съответно 6,9% за мъжете и 5,7% за жените. От общия брой на безработните лица през второто тримесечие на 2017 г. 123,9 хил. (57,9%) са мъже и 90 хил. (42,1%) - жени. По предварителни данни през второто тримесечие на 2017 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 11% спрямо второто тримесечие на 2016 година. Увеличението в индустрията е с 10,6%, в услугите - с 11,5%, и в строителството - с 4,7%. Според бизнес анкетите на НСИ през септември 2017 г. 28,7% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им. През юни 2017 г. средната работна заплата е 1 027 лв. и намалява с 0,8% в сравнение с предходния месец. Спрямо юни 2016 г. ръстът е 9,7%. Международни трансакции Според оценките на мениджърите в промишлеността през септември 2017 г. в сравнение с август се регистрира леко понижение на осигуреността на производството с поръчки от чужбина (с 0,9 пункта). За юли 2017 г. салдото по текущата сметка е положително и възлиза на 1, 140 млрд. евро при излишък от 690,3 млн. евро за юли 2016 година. За януари - юли 2017 г. текущата сметка е положителна и възлиза на 1, 568 млрд. евро (3,2% от БВП) при излишък от 1, 667 млрд. евро (3,5% от БВП) за януари - юли 2016 година. Търговското салдо за юли 2017 г. е положително в размер на 58,5 млн. евро при дефицит от 0,7 млн. евро за юли 2016 година. За януари - юли 2017 г. търговското салдо е отрицателно в размер на 1, 177 млрд. евро (2,4% от БВП) при дефицит от 560,3 млн. евро (1,2% от БВП) за същия период на 2016 година. Износът (FOB) е 2, 371 млрд. евро за юли 2017 г., като се повишава с 322 млн. евро (15,7%) в сравнение с този за юли 2016 г. За януари - юли 2017 г. износът е 14, 746.5 млрд. евро (29.8% от БВП), като нараства с 1, 969 млрд. евро (15,4%) в сравнение с този за същия период на 2016 г. Износът за януари - юли 2016 г. намалява на годишна база с 1,3%. Вносът (FOB) за юли 2017 г. е 2, 312 млрд. евро, като нараства с 262,9 млн. евро (12,8%) спрямо юли 2016 г.. За януари - юли 2017 г. вносът е 15, 923 млрд. евро (32,2% от БВП), като се увеличава с 19,4% спрямо същия период на 2016 г. През юли 2017 г. салдото по статия преки инвестиции е положително в размер на 36 млн. евро при отрицателно салдо от 137 млн. евро за юли 2016 година. За седемте месеца на 2017 г. салдото е отрицателно в размер на 318,3 млн. евро при отрицателно салдо от 872 млн. евро за същия период на 2016 година Преките чуждестранни инвестиции в страната (отчетени в съответствие с принципа на първоначалната посока на инвестицията) по предварителни данни намаляват с 19,2 млн. евро за юли 2017 г. при увеличение със 152,4 млн. евро за юли 2016 година. Преките инвестиции в чужбина за юли 2017 г. нарастват с 16,8 млн. евро. Цени През август 2017 г. хармонизираният индекс на потребителските цени се увеличава с 0,7% в сравнение със същия месец на 2016 година. Най-голямо намаление на цените е регистрирано в групата „Развлечения и култура” - с 3,2%. През второто тримесечие на 2017 г. индексът на цените на жилищата нараства с 8,6% в сравнение със същото тримесечие на 2016 година. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през август 2017 г. нараства с 5,9% в сравнение със същия месец на 2016 година. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10,4%, в добивната промишленост - с 9%, и в преработващата промишленост - с 3,1%. По данни от конюнктурната анкета през септември 2017 г. мениджърите не предвиждат промяна на продажните цени в промишлеността през следващите три месеца. Парични и финансови показатели През август 2017 г. тримесечният индекс на междубанковия пазар СОФИБОР се понижава в сравнение с август 2016 г. с 0,05 процентни пункта - от 0,15 до 0,10%. През август 2017 г. широките пари се увеличават на годишна база със 7,7% при годишно нарастване от 6,9% през юли 2017 година. Кредитите на Нефинансови предприятия и домакинства и НТООД (нетърговски организации, обслужващи домакинствата) през август 2017 г. възлизат на 50,610 млрд. лева. Кредитите за Нефинансови предприятия нарастват с 2,8% на годишна база през август 2017 г. и в края на месеца достигат 31,238 млрд. лв. Кредитите за Домакинства и НТООД са 19,372 млрд. лв. в края на август 2017 година.
Източник: Инвестор.БГ (09.10.2017)

Зеленчуците поскъпнаха на едро Цената на едро на някои зеленчуци се повиши през изминалата седмица, отчита Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ). Зелето поскъпна с 1,9% и килограм се търгува по 0,55 лв. Цената на патладжаните се покачи с 5% до 0,84 лв. за кг. Зелените чушки поскъпнаха с 6,1 на сто, до 1,04 лв. за кг, а червените чушки - с 10,8% до 1,33 лв. за кг. Цената на прасковите се повиши с 10,8 на сто и килограм се продава до 1,44 лв. Поскъпнаха още кравето сирене - с 1,7 на сто до 6,15 лв. за кг, и олиото - с 0,5 на сто до 2,07 лв. за литър. Цената на каймата на едро се повиши с 1,5 на сто и се търгува по 4,67 лева за кг, а на брашното тип "500" се качи с две стотинки до 0,83 лв. за кг. С 2,5 на сто поскъпнаха още и оранжерийните краставици и килограм на едро се продава до 1,2 лв. Оранжерийните домати по борсите в страната поевтиняха с 12,7 на сто през изминалата седмица и се продават по 1,37 лв за кг. Цената на кашкавала тип "Витоша" падна с 2,9 на сто до 10,16 лв. за кг, а на ябълките с 3,6 на сто до 1,35 лв. за кг. Лимоните поевтиняха с 4,4% до 2,64 лева, дините - с 3,6 на сто до 0,27 лв за кг, а гроздето - с 0,7% до 1,44 лева средно за кг. През миналата седмица цената на килограм захар на едро се понижи с три стотинки до 1,51 лв. за кг. Зрелият фасул се купува средно по 3,54 лв. за кг, а яйцата се продават по 0,22 лв. за брой на едро. Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши тази седмица на октомври с 0,44% до 1,341 пункта, отчита още ДКСБТ.
Източник: Дума (09.10.2017)

Търговците на дребно отчитат ново ускоряване на ръста на оборотите И през август в сектора на търговията на дребно в България се отчита ръст на оборотите както на месечна, така и на годишна база. След силния месец май, когато оборотите на търговците се увеличиха с 6%, секторът отчете по-слаб ръст в първите летни месеци, но през август темпото отново се ускорява. От изчисленията на Националния статистически институт (НСИ) е видно, че спрямо август 2016 година оборотите на търговците растат с 3%, а спрямо предходния месец юли – с 0,4 на сто. В основата на това увеличение на годишна база е търговията с разнообразни стоки (с 15,1%), с компютърна и комуникационна техника (11,9%), както и с битова техника и мебели (8,9%). При търговията на дребно с храни и напитки увеличението е от 4,5% на годишна база. Спад има при търговията с автомобилни горива и смазочни материали и той е в рамките на 11,3%. Спрямо юли 2017 година обаче оборотите при търговията с автомобилни горива се увеличават с 2%. Най-видимо приходите на търговците растат на месечна база при търговията чрез поръчки по пощата (с 2,3%). Статистиката отчита спад за търговията с компютърна и комуникационна техника – в рамките на 1,2%, както и минимално намаление на оборотите в търговията с фармацевтични и медицински стоки (с 0,1%).
Източник: Инвестор.БГ (10.10.2017)

Промишлеността отбелязва седми пореден месец ръст на производството Промишленото производство нарасна през август с 4,9% на годишна база, сочат календарно изгладени данни на НСИ. След отбелязания спад през януари това е седми пореден месец, при който показателят расте спрямо година по-рано. През август е отбелязан и ръст от 0,4% в сравнение с юли 2017 година, като индексът е изчислен от сезонно изгладените данни. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната (12,9%) и в преработващата промишленост - с 6,4%. Спад от 3,8% е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо година по-рано се наблюдава при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 29%, машините и оборудването с общо и специално предназначение - с 26,8%, лекарствата - с 21,5%, металните изделия, без машини и оборудване - с 18%. Намаление е отчетено при: производството на превозни средства, без автомобили - с 15,6%, напитки - с 13%, дървен материал и изделия от него, без мебели - с 10,1%, хранителни продукти - с 4,3%.
Източник: Инвестор.БГ (10.10.2017)

Строителството на сгради расте двуцифрено през август Строителната продукция нараства с 9% през август спрямо същия месец на предходната година. Това показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Спрямо юли сезонно изгладените данни сочат ръст от 0.9%. На годишна база ръстът се определя от положителния темп на сградното строителство, където нарастването е с 16.9%, а на гражданското/инженерното строителство - с 0.1% Спрямо юли строителството на сгради по сезонно изгладени данни расте с 1.4%, а при гражданското/инженерното строителство - с 0.2%.
Източник: Дневник (10.10.2017)

Ръст на износа на България за ЕС с 11.2% през януари - юли тази година През периода януари - юли 2017 г. износът на България за ЕС се увеличава с 11.2 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е в размер на 19 468.7 млн. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт. През юли износът за ЕС се увеличава с 10.7 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 123.1 млн. лева. Вносът на България от ЕС през периода януари - юли 2017 г. се увеличава с 10.7 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 21 064.1 млн. лв. по цени CIF. През юли вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 2.5 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 996.6 млн. лева.
Източник: 24 часа (10.10.2017)

Ръстът на промишленото производство леко се ускорява Индексът на промишленото производство отбелязва увеличение с 4.9% през август спрямо същия период на миналата година. Темпът за втори пореден месец се ускорява в сравнение с отчетения през предходния месец, но числото все още е далеч от регистрирания пик от 9.4% през май - най-високото изменение от октомври 2007 г. Това става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение - през юли годишното повишение беше 4.6%. Двигателите на положителната промяна са добивната и преработващата промишленост. Същевременно активността продължава да се свива по отношение на производството на електрическа, топлоенергия и газ, което отбелязва понижение за шести пореден месец. Добивната промишленост е един от двигателите на увеличението за месеца, с отчетен ръст от 12.9% спрямо миналогодишното си ниво. Промяната е значителна предвид слабото повишение от юли (3.9% по ревизирани данни), като причината е предимно по-силна активност в добива на въглища (14.5%), метални руди (17.8%). Не се възстановява обаче показателят по отношение на неметални материали и суровини, при които отново е отчетен спад - с 18% спрямо година по-рано. Преработващата промишленост е вторият фактор за увеличението на индустрията през август. Ръстът остава стабилен - 6.4% на годишна база, колкото беше и през юли. Производството на компютърна и комуникационна техника се нарежда с най-високо увеличение за месеца (29%), като по този начин взема челната позиция от стоките от метали, които бяха водещи през юли. В същото време най-голямо понижение се наблюдава при производството на превозни средства (където не влизат автомобили) - 15.6%. Единственият фактор, който дърпа индекса на промишленото производство надолу през август, е производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ, което отбелязва понижение от 3.8% спрямо нивото от година по-рано. Спад има и на месечна база, макар и малък - 0.7%. Продажбите на дребно продължават бавно да нарастват - 3% е увеличението през август на годишна база, но темпът се ускорява леко спрямо предходния месец (2.5% през юли). Търговията в неспециализирани магазини с разнообразни стоки излиза на преден план с най-голям ръст за месеца (15.1%) - тук се включва дейността на универсалните магазини, които предлагат стоки като облекла, мебели, домакински уреди и други. Със значителен ръст за месеца са и продажбите на компютърна и комуникационна техника (18.1%), битова техника и мебели (7.9%). Понижение на годишна база отбелязва оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали, където спадът е с 11.3%. По-ниски спрямо същия период на миналата година са и продажбите на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет (2.8%).
Източник: Капитал (10.10.2017)

Износът към ЕС нараства с 10.7% през юли Така продажбите на български стоки в съюза достигат почти 19,5 милиарда лева от началото на годината при 17,5 милиарда лева през същия период на миналата година. Най-голям ръст през първите седем месеца спрямо 2016 г. отбелязва секторът на горивата (32.7%), следван от "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (31.4%). Същевременно намаляват продажбите на напитки и тютюн (16.2%) и сурови материали, негодни за консумация (4.2%). Експортът към Германия, която е най-големият търговски партньор на България, нараства с 19.2% на годишна база към юли, като така достига 4.1 млрд. лв. Вносът от страни от ЕС нараства със значително по-нисък темп спрямо този на износа през юли (2.5%), но въпреки забавянето търговското салдо със съюза остава отрицателно в размер на 591.4 млн. лв. от началото на 2017 г.
Източник: Капитал (10.10.2017)

Още 700 млн. лв. за заплати в публичния сектор Най-големият работодател в страната - държавата планира догодина да увеличи с 10% разходите за заплати, за което ще задели допълнителни 700 млн. лв. в бюджета. Числото, обявено в неделя от финансовия министър Владислав Горанов, няма точна разбивка, но отсега е ясно, че най-голяма част от сумата ще е за учители и работещите в сектор сигурност. Макар от финансовото министерство да не дадоха повече детайли от обявеното излиза, че средното увеличение ще е за всички в публичния сектор, които според данни на НСИ са били 681 хил. през 2016 г. За тях в консолидирания бюджет са били похарчени 7.1 млрд. лв. Промяната идва на фона на увеличаващи се заплати в частния сектор. Ръстът тази година там е над 10% за полугодието, докато в държавния сектор леко изостава. Средствата вероятно ще дойдат по линия на събрани повече данъчни и осигурителни приходи покрай растежа на икономиката. Увеличението може да даде допълнителен тласък на потреблението, макар и с по-малка сума от обявените 700 млн. лв., тъй като част от тях са за осигуровки. Недостатъкът е, че е възможно увеличение на калпак, без да се комбинира с оценка за кого точно трябва да се насочат повече средства и къде администрацията трябва да се съкрати като бройка. Повишението ще бъде в почти всички сфери, но различно за всяка от тях, като част от него е в резултат на покачването на минималната работна заплата с 10.9% до 510 лв., увеличението на учителските заплати и тези на служителите в сектор сигурност. Макар подробна информация да не е налична за разбивката на увеличението на възнаграждения за персонал, една част ще отиде при полицаите на терен. Към момента промяната, която се обсъжда за служителите в системата на МВР, е 55 млн. лв. нагоре спрямо нивото през 2017 г. Това обяви финансовият министър Горанов пред bTV, като допълни, че се обсъжда диференцирано увеличение, което да се усети по-чувствително от полицаите на терен. Числото е условно, тъй като предстоят още разговори с ресорния вицепремиер Красимир Каракачанов и министъра на вътрешните работи Валентин Радев, коментират от Министерството на финансите. Над една трета от общото увеличение ще отиде при учителите. Причината е, че още тази есен бяха вдигнати заплати, за което ще са нужни доста повече средства в бюджета за догодина. По-рано този месец просветният министър Красимир Велчев коментира, че следващото покачване на заплатите в сектора ще бъде най-рано октомври 2018 г. Тази година те бяха вдигнати два пъти, като от септември минималната заплата за учител стана 760 лв. Велчев допълни, че за 2018 г. бюджетът за образование ще бъде увеличен с 360 млн. лв., от които 240 млн. лв. отиват за покриване на вече реализираните повишения, а други 30 млн. лв. - за по-високата минимална работна заплата и изплащане на осигуровки. Същевременно неофициално излезе информация и за заплатите в армията, където увеличението вероятно ще бъде с около 100 млн. лв., по информация на правителствени източници на Mediapool. Така от първоначално обявеното увеличение от 700 млн. лв. излиза, че около 425 млн. лв. ще отидат за армията, МВР и учителите, а останалите близо 40% ще бъдат разпределени по останалите сектори. Подробната разбивка ще бъде налице към края на октомври, когато бъде публикуван проектозаконът за бюджет 2018 г. През последните две години икономиката расте, като по последни данни на НСИ увеличението на БВП от 3.9% през 2016 г. нарежда България на четвърто място в ЕС. Това е моментът да се правят структурни реформи, счита Лъчезар Богданов от Industry Watch. "Когато има фискално пространство, правителството има възможност да стимулира структурни промени, които да дават дългосрочен ефект във вид на по-добра конкурентоспособност на икономиката", коментира Богданов. Така например увеличението на разходите за заплати на учители е добра стъпка, но е желателно да се комбинира с адресирането на по-дълбоки проблеми, като ниския дял на преподавателите под 29-годишна възраст (едва 3% от всички). "Има десетки примери за промени, които могат да доведат до увеличение на заплатите, но фокусирани на места, където това е свързано с постигането на по-добра публична услуга и смислен дългосрочен ефект за обществото", допълва още той.
Източник: Капитал (10.10.2017)

Външнотърговското салдо на България с ЕС за периода януари - юли 2017 г. е отрицателно и е на стойност 1,59 млрд. лева, съобщи Националният статистически институт (НСИ). През периода януари - юли 2017 г. износът на България за ЕС се увеличава с 11,2% спрямо същия период на 2016 г. и е в размер на 19,4 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 68,6% от износа за държавите членки на ЕС. През юли 2017 г. износът за ЕС се увеличава с 10,7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3,1 млрд. лева. При износа на България за ЕС през периода януари - юли 2017 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст от 32,7% е отбелязан в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти", а при "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" увеличението е с 31,4 на сто. Най-голям спад се наблюдава в секторите "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" - 16,2% и "Необработени материали, негодни за консумация" - 4,2%. Вносът на България от ЕС за същия период се увеличава с 10,7% на годишна база и е на стойност 21 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През юли 2017 г. вносът на България от държавите членки на ЕС нараства с 2,5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,9 млрд. лв.
Източник: Дума (10.10.2017)

МВФ отново повиши очакванията си за българската икономика Международният валутен фонд (МВФ) отново ревизира нагоре очакванията си за развитието на българската икономика през тази година. В публикувания доклад за световните икономически перспективи експертите от фонда прогнозират, че през 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще нарасне с 3.6%, а през 2018 г. ще се забави до 3.2%. Повишението е значително - със съответно 0.7 и 0.3 пр.п. за тази и следващата година, спрямо предходния доклад от пролетта. Подобрението най-вероятно се дължи на по-добро от очакваното представяне на българската икономика през тази година. В предходния си доклад фондът очакваше забавяне през 2017 г. до 2.9%, но първите две тримесечия отбелязват годишен ръст на БВП от над 3.6% по ревизираните данни на НСИ. Успоредно с подобрените очаквания за България МВФ повишава нагласите си и за световната икономика - ревизията е с 0.1 пр.п. нагоре до 3.6% ръст през тази година. Най-оптимистичната прогноза към момента обаче остава тази на Министерството на финансите, която беше публикувана миналата седмица. В нея ведомството залага на ръст на БВП на България от 4%, следван от леко забавяне през 2018 г. до 3.9%. Според МВФ поскъпването на стоки и услуги в страната ще продължи през тази и следващата година. Фондът ревизира очакванията си за инфлацията през 2017 г. нагоре с 0.1 пр.п. до 1.1%, а понижи нагласите си за 2018 г. - от 1.8% пролетта до 1.4% средногодишно сега. Една причина за намалението може да е все още ниската основна инфлация, която изключва цените на храните и енергията. Промяна се забелязва и в прогнозите за текущата сметка. МВФ залага на излишък в размер на 2.5% през 2017 г. при очаквания за 2.3% в пролетната прогноза. Фактор за изменението вероятно е доброто представяне на българския износ тази година както към ЕС, така и към трети страни. Подобрени са очакванията и за безработицата. Докато през април фондът ги остави без промяна, сега нагласите са делът на безработните да падне от 7.7% през миналата година до 6.6% през 2017 г. Това е с 0.5 пр.п. под числото от пролетта. По-добрите нагласи за световната икономика си имат обяснение - положителните тенденции по отношение на потребителското доверие, инвестициите, търговията и индустриалното производство се засилват. И все пак от фонда отбелязват, че има още какво да се желае. Растежът остава слаб в много страни, което показва, че възстановяването не е приключило. Отрицателен ефект върху перспективите имат слабата производителност на труда и влошаващата се демография. Успоредно с това МВФ отчита като риск пред глобалното развитие предизвикателствата във финансовия сектор.
Източник: Капитал (11.10.2017)

Над половината картодържатели у нас вече се разплащат безконтактно Безконтактният метод за разплащане е предпочитан от все повече български потребители, показват данните от най-новото проучване MasterIndex 2017 на Mastercard, проведено сред активните картодържатели в България. С 22 процентни пункта се е увеличил броят на потребителите, които разплащат безконтактно, само за последната една година – през 2017 г. 54% от картодържателите се разплащат по този начин, докато година по-рано техният дял е бил 32%. Най-често използват безконтактно плащане потребителите между 18 и 24 години (59%). Общо 67% от картодържателите в България разполагат с безконтактна карта, като най-голям е делът им (71%) във възрастовите група 18–24 и 25–34 години. Основните предимства на безконтактното разплащане, посочвани от потребителите, са лесната и удобна трансакция (74%), по-бързото изпълнение, в сравнение с другите платежни методи (68%) и сигурността (20%). 19% от потребителите пък предпочитат безконтактното разплащане, защото го намират за забавно. Най-често българските потребители разплащат безконтактно в хипермаркети и супермаркети (77%), магазини на дребно (68%) и бензиностанции (41%). Всеки пети картодържател плаща безконтактно сметката си в ресторанти, кафенета и заведения за бързо хранене. Участниците в проучването очакват броят на безконтактните терминали да се увеличава, като всеки четвърти картодържател би искал да има повече възможности да плаща сметката си по този начин в кафенета и ресторанти. „Проучването MasterIndex показва, че безконтактните трансакции се възприемат като новия нормален метод за разплащане от все по-голям брой български потребители. Наред с това, нашето проучване показва, че нараства търсенето на опция за безконтактно плащане на все повече места като супермаркети, институции, бензиностанции, ресторанти, кафенета и клубове“, казва Артур Туремка, генерален мениджър за Балканите, Mastercard. „Тези резултати са категоричен показател, че българските потребители очакват всички търговци и доставчици на услуги да предлагат безконтактна технология, тъй като я намират за бърз, удобен и сигурен метод за плащане.
Източник: Труд (11.10.2017)

Външнотърговското ни салдо е отрицателно с над 4 млрд. лева Общото външнотърговско салдо на страната ни е отрицателно за периода януари - август 2017 г. и е на стойност над 4 млрд. лв., съобщи Националният статистически институт (НСИ). За осемте месеца на годината от България са изнесени стоки на стойност 34 млрд. лв. и в сравнение със съответния период на предходната година износът се увеличава с 12,9%. За този период в страната са внесени стоки общо на стойност 38,1 млрд. лв., или с 16,2% повече спрямо същия период на миналата година. Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари - август 2017 г. също е отрицателно - в размер на 2,24 млрд. лв. Износът ни за трети страни се увеличава с 16,8% в сравнение със същия период на предходната година и е на стойност 11,7 млрд. лв. Основните ни търговски партньори са Турция, Русия, Китай, Сърбия, Македония и Египет, които формират 51,6% от износа за трети страни. Вносът у нас от трети страни за осемте месеца на годината се е увеличил с 26,7% в сравнение със същия период на 2016 г. и е на стойност 13,9 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Сърбия. Само през август 2017 г. общото външнотърговско салдо е на минус 602,5 млн. лв., като износът възлиза на 4,3 млрд. лв., въпреки че нараства със 7,3% спрямо същия месец на предходната година. Вносът бележи ръст с 10,8% спрямо същия месец на 2016 г. и възлиза на 4,9 млрд. лв.
Източник: Дума (11.10.2017)

България сред отличниците в Европа по продажби на нови автомобили Според статистиката България е сред отличниците в Европа по продажби на нови автомобили през първите 8 месеца на 2017. Ръстът ни е почти 18% и перспективите до края на годината са много добри, посочиха от Асоцияцията на автомобилните производители в България на среща по повод предстоящия Автомобилен салон София 2017. За съжаление, aвтомобилите на възраст до 5 години у нас са само 5%. Най-голям брой остават колите, произведени преди повече от 15 години, които са цели 69%. Други мерки, които асоциацията предлага, са свързани с освобождаване от ДДС при покупка на коли с алтернативно задвижване, въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ и промяна в данъчната политика за нови автомобили, повишаване ефективността на годишните технически прегледи и регламентиране на сервизната дейност „Увеличава се броят на закупените хибриди и електромобили,“ съобщи Храбрин Иванчев – член на УС на ААП. За момента има взети мерки за справяне със ситуацията по отношение на старите коли- за последните две години е увеличен броят на зарядните станции за електрически коли от 2 до над 100, като голяма част от тях са безплатни. Това ми трябвало да стимулира българина да си купи електрически автомобил. В България досега има регистрирани 500 електрически такива и около 2000 хибридни и електрически общо. С цел да се ускори обновяването на автопарка и навлизането на автомобили с алтернативно задвижване, Асоциацията на автомобилните производители е предложила да има държавна субсидия при покупката на електрически автомобил от 5000 евро и 2500 евро за хибрид. Освен това, ако решите да си закупите електрическа кола, ще бъдете освободени и от отговорността да плащате синя и зелена зона. Споделената мобилност, която напоследък става все по-популярна у нас , също допринася за по-чистия въздух и освобождава шофьорите от ангажимента да поддържат свой автомобил. „Засега няма как да се ограничи вносът на автомобили, които в други европейски страни не биха се допуснали по пътищата. Но се обсъжда въпросът за криминализиране на превъртените километражи,“ заяви изпълнителният директор на ААП Татяна Груева. Заедно с това затегнатия контрол на годишния преглед би могло да допринесе за намаляване на възрастта на колите в държавата.(http://www.economic.bg)
Източник: Други (11.10.2017)

Райфайзенбанк повишава прогнозата си за БВП на България за 2017 г. на 4% За 2017 г. ръстът на БВП за България ще бъде по-висок от очаквания, се посочва в редовния макроанализ на Райфайзенбанк. За цялата година очакваният растеж е около 4% според прогнозата на банката. За този ръст ще допринесат потреблението на домакинствата и брутното образуване на основен капитал, стимулирани от по-ниските лихви по депозити и кредити. Нетният износ ще остане положителен, но с по-слабо влияние, коментира икономическият анализатор на "Райфайзен" Емил Калчев. През второто тримесечие на 2017 г. БВП се е увеличил в реално изражение с 4.2% на годишна база. Крайното потребление е нараснало с 4.1%, а бруто капиталообразуването - с 2.4%. Износът на стоки и услуги се е увеличи с 6.3%, а вносът - с 5.7%.
Източник: Капитал (12.10.2017)

НОИ: Средният осигурителен доход за август е 804 лева Националният осигурителен институт съобщава, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец август 2017 г. е 804,44 лева. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.09.2016 г. до 31.08.2017 г. е 801,86 лева. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец септември 2017 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Money.bg (12.10.2017)

Заплатите в IT сектора - в пъти по-високи от средните за страната Стандартът на живот на хората в България, работещи в IT индустрията, е четири пъти по-висок от средния за страната. Това обяви пред Дарик Стеляна Луизова от интернет платформа, обединяваща софтуерните специалисти. В IT компании заетите българи са близо 25 000 души. Според програмиста Емил Славов към днешна дата за един IT специалист се борят 40 фирми в Европейския съюз. Гладът за нови кадри и разрастването в бранша водят и до увеличаване на приходите в българската икономика. През следващата година приходите в българската икономика от IT индустрията ще са над 15%, а оборотът от тези услуги за миналата година е 10 милиарда лева. Стартовата заплата на програмист е над 1000 лева. Приходите се увеличават заедно с бързо разрастващия се сектор. Всеки нов продукт на пазара има нужда от IT отдел, което води до постоянен глад за нови специалисти.
Източник: Дума (13.10.2017)

България е на пето място в Европа по ръст на цените на жилищата България е на пето място сред страните в Европейския съюз (ЕС) по отношение на ръста на цените на жилищата, показват последните данни на европейската статистическа служба Евростат. У нас за второто тримесечие на годината в сравнение със същия период на предходната стойността на имотите се е увеличила с 8,6%. Резултатът говори за леко забавяне, след като през първото тримесечие бяха отчетени 9% годишно увеличение. Страната ни е изпреварена само от Чехия, където ръстът е в размер на 13,3 на сто, Ирландия с 10,6 на сто, Литва с 10,2 на сто и Латвия с 9,6 на сто. По отношение на нарастването на месечна база в България то се изчислява на 2,4% през второто тримесечие на 2017 година в сравнение с първото. За целия ЕС ръстът на годишна основа се равнява на 4,4 на сто, което означава, че цените на имотите в у нас растат два пъти по-бързо от средното за държавите членки. Ръстът за страните от Еврозоната е по-слаб - в рамките на 3,8 на сто. На месечна база ръстът е съответно 1,8 и 1,5 на сто.
Източник: Money.bg (13.10.2017)

Бългapия e пета в ЕС по поскъпване на жилищата България е сред първите пет държави в Европейския съюз по ръст на цените на жилищата. Това сочат последните данни на Евростат, оповестени наскоро. За второто тримесечие на тази година спрямо същия период на 2016 година цената на имотите се е увеличила с 8.6%. Със същия процент са поскъпнали жилищата и в Швеция. Все пак темпът на поскъпване в страната ни леко се забавя, след като за първото тримесечие на годината у нас бе отчетено увеличение от 9% на годишна база. От съседните страни най-близо до нас е Румъния, с увеличение за второто тримесечие на годината от 7.2 на сто. Абсолютен лидер по ръст на цените в ЕС е Чехия, където имотите поскъпват с впечатляващите 13.3 на сто на годишна база. Следват я Ирландия, Литва и Латвия. Единствено в Италия е отчетен годишен спад на цените на жилищата - минус 0.2%. За целия Европейски съюз средно годишният ръст на цените на жилищата достига 4.4 на сто. Така се оказва, че цените на имотите в България растат около два пъти по-бързо от средното за държавите членки. Само за страните от еврозоната ръстът, отчетен от Европейската статистическа служба, е 3.8%. За второто тримесечие спрямо първото цените в България са скочили с 2.4%. По този показател най-голям ръст има в Латвия - с 6.1%, и Словакия - с 5.6%, следвани от Румъния. Понижение е отчетено единствено в Унгария и Белгия.
Източник: Сега (16.10.2017)

Рекордни приходи отчитат хотелиерите за август 2017 г., показват данните на Националния статистически институт. През най-натоварения за летния туристически сезон месец хотелиерите са натрупали приходи в размер на 23.7 млн.лв., или с 8.3% повече в сравнение с предишната година. Увеличението на приходите от чужди граждани е с 9.3%, а от българи - с 4.0%. На фона на нарастваща леглова база и непълна заетост - 62.3% (с 0.1% по-ниска от август 2016 г.), собствениците на места за настаняване са посрещнали повече туристи за по-дълъг престой. Чужденците остават средно за 5.7 нощувки, а българите - за 3.3, сочат данните на НСИ.
Източник: Сега (16.10.2017)

Годишната инфлация се ускори до 2.1% Месечната инфлация през септември спрямо август е 0.2%, а годишната - 2.1%, съобщи Националният статистически институт. Храните и безалкохолните напитки поскъпват през месеца с 1.2%, образованието - с 1.5%, транспортът - с 1%, алкохолът и цигарите - с 0.1%, облеклото и обувките - също с 0.1%, а режийните разноски - с 0.7%. Цените на съобщителните услуги остават на равнището от миналия месец, развлечението и културата поевтиняват със 7 на сто, а в хотелите и ресторантите падат с 0.8%. От хранителните стоки по-съществено през месеца поскъпват месото от едър рогат добитък - с 3.5%, рибата - с 1.2%, пресните и киселите млека - съответно с 0.8 и 1.6%, сиренето - с 3.1%, кашкавалът - с 2.2%, яйцата - с 4.7%, млечните масла - със 7.1%. От нехранителните стоки с най-голям процент нарастват цените на газообразните и течните горива за битови нужди - съответно с 4.4 и 2.2%, дървата за отопление - с 3.1%, дизеловото гориво - с 2.1%, автомобилен бензин А95Н - с 1.5%, автомобилен бензин А98Н - с 1.6%, газът пропан-бутан за ЛТС - с 6.5%.
Източник: Дневник (16.10.2017)

Българите са с най-висок риск в ЕС от бедност Докато тенденцията в ЕС е делът на хората в риск от бедност да намалява, то у нас това продължава да бъде остър проблем. България е страната с най-висок процент жители, изложени на опасност от бедност и социално изключване, показват данни на Евростат за миналата година, публикувани по повод Световния ден за изкореняване на бедността - 17 ноември. Под риск от бедност и социално изключване статистическата служба на Европейския съюз определя хората, които отговарят на едно от трите условия - живеещи с разполагаем доход под 60% от средния за страната, в тежки материални лишения или в домакинства с нисък интензитет на заетост. България е с най-голям дял на хората, които живеят в тежки материални лишения - 31.9% при 7.5% средно за ЕС. У нас 40.4% от населението живее в риск от бедност, което е почти двойно повече от средното за ЕС - 23.4%. В групата, където бедността засяга над 30% от населението, са още Румъния (38.8%) и Гърция (35.6%). В "другата" Европа картината е съвсем различна - във Финландия хората в риск от бедност са сведени до 16.6%, в Дания - до 16.7%, Холандия - до 16.8%, Норвегия - до 15.3%, а с най-нисък дял е Чехия (13.3%). Спрямо 2008 г. най-голямо увеличение на бедните има в Гърция (със 7.5 процентни пункта), Кипър (4.4 п.п.), Испания (4.1 п.п.) и Швеция (3.4). За България такова сравнение няма. Най-голямо намаление има в Полша (8.6 п.п.), Латвия (5.7 п.п.) и Румъния (5.4 п.п.).
Източник: Сега (17.10.2017)

Очакванията за българската икономика се подобряват Добрите данни за износ, потребление и за пазара на труда през първата половина на годината накараха повечето анализатори да ревизират нагоре прогнозите си за развитието на българската икономика през 2017 г. Очакванията са добрите новини да продължат и през следващата заедно с повишените числа за ръста на световната икономика. Това показват публикуваните през последните десетина дни макроанализи на няколко местни и международни институции. Най-ниската публична прогноза за ръста на БВП през тази година е за 3.6%, а за следващата - 3.2%. Анализаторите предвиждат и раздвижване при инвестициите, които доскоро бяха липсващият двигател. Масови ревизии нагоре Най-големите оптимисти са Министерство на финансите (МФ) и Райфайзенбанк, които залагат на ръст на БВП от 4% за тази година. Ревизията в прогнозата на финансовото ведомство е с 1 процентен пункт нагоре спрямо пролетта на тази година. Същевременно Уникредит Булбанк, които бяха с най-високите очаквания през пролетта (3.6%), повишават нагласите си минимално - едва с 0.1 пр.п. Анализът на банката обаче е изготвен преди ревизията на числата за БВП за 2016 г. и първата половина на 2017 г. от страна на НСИ. Българската народна банка и Международния валутен фонд също промениха прогнозите си в посока нагоре - със съответно 0.8 и 0.7 пр.п. до 3.6%. Все още не е излязла есенната прогноза на eврокомисията. През пролетта ЕК остави без промяна очакванията си за българската икономика (2.9% ръст през 2017 г.) и вероятно в есенния доклад ще има повишение. Допълнително би трябвало да бъде отразена и ревизията на НСИ. Промяната е с 0.5 процентни пункта нагоре за 2016 г. до ръст на БВП от 3.9% спрямо публикуваните през март предварителни годишни стойности на показателите. Разбивката по компоненти показва, че ускорението идва предимно от подобрение при потреблението и износа. В същото време инвестициите дърпат растежа надолу още повече. Леко забавяне през 2018 г. Повечето институции прогнозират леко забавяне на растежа през 2018 г. Най-голям оптимист отново е Министерство на финансите с 3.9% ръст на БВП. Подобна е и прогнозата на Уникредит Булбанк. Сходни са и очакванията на бизнеса - от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обявиха, че техните членове предвиждат през 2018 г. българската икономика да порасне с между 3.8 и 4.2%. Какво движи растежа През първата половина на тази година основният двигател на икономическия растеж беше потреблението на домакинствата. Очакванията на анализаторите са тенденцията да продължи и през следващата година. Голямата въпросителна отново са инвестициите. Според Уникредит Булбанк например 2017 г. e загубена по отношение на усвояването на средствата от ЕС. Ръст на инвестициите в икономиката, движен от частния сектор, все още предстои, коментира и икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев в редовния месечен обзор на банката. Като цяло всички компоненти на БВП ще се движат нагоре с изключение на нетния износ. Експортът, който през последните години се представя добре, няма да спре да расте, но нетният му принос към икономиката ще намалява в резултат на силното вътрешно търсене, което ще ускори вноса на стоки и услуги. Анализаторите продължават да сочат като основни предизвикателства пред икономиката влошената демография, растящото напрежение на пазара на труд от липсата на квалифициран персонал за фирмите, несигурна външна среда. Към тях се добавят и промени на международните цени на петрол, храни и метали.
Източник: Капитал (17.10.2017)

Безработицата през септември падна до 6,5% Равнището на безработицата през септември е 6,5 на сто, като намалява с 0,2 процентни пункта спрямо август, съобщиха от Агенцията по заетостта. На годишна база намалението е с 1,3 процентни пункта. В края на септември броят на регистрираните безработни е 213 307. Те намаляват както спрямо предходния месец, така и на годишна база, съответно с 2,3 на сто и 16,5 на сто. Новорегистрираните през септември безработни са 27 055. От тях 518 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. Броят на активираните от медиаторите и посредниците в бюрата по труда и техните партньори от началото на годината е достигал 9080. В отговор на потребностите на бизнеса от квалифицирана работна сила Агенцията по заетостта продължава да активизира услугите си за търсещи работа заети, учащи и пенсионери. През месеца като търсещи работа са регистрирани общо 847 представители на тези групи, с което броят им от началото на годината вече е 3174, се посочва в съобщението. Данните сочат, че броят на постъпилите на работа през месеца безработни се увеличава съществено, с 26,5 процента спрямо предходния, достигайки до 22 842. Значителен е делът на започналите работа в реалната икономика - 83,8 на сто от общо постъпилите. В резултат на изпълнение на активните мерки за насърчаване на заетостта сред безработните през месеца в субсидирана заетост са включени общо 3706, в т.ч. 1901 са тези по програми, 1314 - по схеми на ОП "РЧР", и 491 - по мерки. Агенцията по заетостта напомня, че продължават обученията за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности, както и груповите мерки за професионално ориентиране и за активно поведение на пазара на труда. Включените в обучения през месеца са общо 734, като срещу ваучери за обучение по ОП "РЧР" са започнали подготовка 195 безработни и 327 заети. Други 212 безработни се обучават по програми, финансирани от държавния бюджет чрез Националния план за действие по заетостта за 2017 г. Завършилите обучения през месеца са 543-ма. В проведените през месеца инициативи за професионално ориентиране и активиране са участвали 11 877 безработни. Работодателите са обявили 17 270 свободни работни места на първичния пазар, като над половината от тях са от частния сектор - 58,4 на сто. Бизнесът е заявил потребност от работна сила в следните икономически дейности: преработваща промишленост /4612 места/; образование /2709 места/; административни и спомагателни дейности /2296 места/; търговия /2217 места/; държавно управление /971 места/; хотелиерство и ресторантьорство /959 места/; строителство /652 места/; транспорт, складиране и пощи /529 места/; операции с недвижими имоти /437 места/ и др. Най-търсени по заявени работни места в бюрата по труда отново са преподавателите; работниците в добивната и преработващата промишленост; операторите на стационарни машини и съоръжения; квалифицираните работници в производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни; продавачите; неквалифицираните работници по събиране на отпадъци; персоналът, зает в сферата на персоналните услуги /бармани, сервитьори, камериери и т.н./; персоналът, полагащ грижи за хората; металурзите, машиностроителите; водачите на МПС и подвижни съоръжения и др.
Източник: 24 часа (17.10.2017)

България заема пето място в ЕС по брой на притежатели на собствено жилище. Те са цели 87% от населението на страната, показва доклад на Housing Europe. Високият дял на собствеността и липсата на ипотеки обаче отвежда на заден план доста от проблемите в сектора, като, например, че голяма част от жилищата са стари и неподдържани. Много от притежаваните жилища се намират и в големи блокове с апартаменти, строение преди близо половин век. Някои от тях никога досега не са мили ремонтирани, пише в документа, дискутиран в Комитета по регионите и Европейския парламент. Според проведените проучвания на организацията българите са едни от най-затруднените в Европа по отношение на осигуряване на топлина в домовете си, тоест броят на енергийно уязвимите домакинства не е малък. В доклада е посочена и политиката на правителството за саниране на старите блокове, за която се използва и европейско финансиране.http://www.economic.bg
Източник: Други (19.10.2017)

Минималните прагове се вдигат средно с почти 7% Минималните осигурителни прагове да се увеличат служебно с 3.9% от 2018 г., а минималната работна заплата да нарасне от 460 на 510 лв. Това са част от предложенията за промени в социалноосигурителната сфера, отразени в проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2018 г., с който "Капитал" разполага. Ако те бъдат приети, средното увеличение на осигурителните прагове догодина ще е с 6.8%. Междувременно вноската за фонд "Пенсии" нараства с още един процентен пункт и за най-масовата категория труд ще достигне 19.8% за родените преди 1960 г. и 14.8% за останалите. Промяна със спорен ефект е и идеята да бъде намален размерът на болничните, които работодателите покриват за първите три дни. В момента се изплащат 70% от размера на осигурителния доход, докато предложението е този процент да падне до 50 с мотив, че така ще се ограничат злоупотребите. Следващата година ще е поредната, в която минималната заплата ще нарасне с административно наложено решение на правителството вместо по някакъв механизъм, който да отчита определени икономически показатели. За приемането на подобна формула бизнесът настоява от години, подобна препоръка към България отправи и Брюксел. В много сектори обаче ролята на минимална заплата играят минималните осигурителни прагове (МОП), които от години се определят по сектори след преговори между работодатели и синдикати. Когато такива липсват, социалният министър решава дали да има административно повишение. Какъвто явно ще е и случаят през тази година. Проблемът обаче е, че нарастването на осигурителната тежест върху неквалифицирания и ниско платен труд някъде води до повече сива икономика. А и подобни административни увеличение не са обвързани с ръста на производителността на труда. Наскоро ЕК публикува своя годишен доклад "Развитие на трудовия пазар и работната заплата в Европа". В него се посочва, че България е сред групата страни заедно с Малта и Португалия, където темпът на производителността на труда изостава най-много от увеличението на възнагражденията (с над 1 пр.п.). "Тъй като съответните предложения за административно, недоговорено между социалните партньори увеличение на МОД и МРЗ са вече внесени по официален път чрез проекта на закон за бюджета на ДОО, национално представителни работодателски организации, обединени в АОБР настояват за незабавно оттегляне от длъжност на министъра на труда и социалната политика", заявиха работодателите в своя официална позиция. Още през август пък министър Бисер Петков предупреди, че ако работодателските организации отново откажат да участват в дискусията за праговете, решение за повишението ще вземе държавата. Първите три дни от болничните ще продължат да бъдат покривани от работодателя, но размерът им ще бъде понижен - от 70% от брутната заплата, както е в момента, до 50%. От четвъртия ден нататък НОИ ще продължи да плаща както досега - 80%. В мотивите към проекта се посочва, че целта на мярката е облекчаване на бизнеса и предотвратяване на злоупотреби с правото на отпуск. Идеята работодателят да плаща първите три дни от болничните беше въведена като временна мярка заради кризата, но вместо да се премахне, се предлага намаляване на размера на обезщетението. Тази идея обаче е спорна. Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев промяната вероятно ще откаже част от симулантите, тъй като заплащането им намалява. "Но при всички случаи ще навреди на добросъвестните хора, които имат правото също да се разболеят", допълва още той. По-високите осигуровки и съживеният пазар на труда ще доведат повече приходи в бюджета на Държавното обществено осигуряване с 900 млн. лв. спрямо проекта за тази година. Трансферът, който държавата ще направи за запълване на дефицита във фонд "Пенсии" е 4.2 млрд. лв., като числото намалява с около 200 млн. лв. спрямо тази година. Най-голямото перо от разходите отново ще бъдат пенсиите, като сумата нараства спрямо миналогодишната - с 5.3% до 9.5 млрд. лв. през 2018 г., което е около 9% от очаквания БВП. Причината е по-високият размер на пенсиите, въпреки очакванията за понижение в средномесечния брой на пенсионерите заради повишението на възрастта и стаж за пенсиониране. Други 1.5 млрд. лв. ще бъдат заделени за социални помощи и обезщетения, от които 1.1 млрд. лв. ще отидат за общо заболяване и майчинство.
Източник: Капитал (20.10.2017)

Българският износ за Русия расте с 10 на сто през първото полугодие През първото полугодие на 2017 г. износът ни за Русия бележи увеличение от близо 10% като възлиза на 324,5 млн. долара. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на Българо - руски инвестиционен форум, който се проведе в сградата на Българската търговско - промишлена палата в София. За същия период двустранният ни стокообмен с Русия се е увеличил с 35,4%, и възлиза на 1,8 млрд. долара, стана ясно още по време на събитието. „Въпреки позитивните данни за нарастването на взаимния ни търговски оборот през първите шест месеца на 2017 г., той не съответства на потенциала на двете държави", каза Александър Манолев. По думите му затова подобни събития са много важни като част от мерките за заздравяване на икономическите връзки и създаване на директни контакти между бизнеса от двете държави. Той отбеляза, че е много важна е и дейността на двете търговско промишлени палати в този процес. Във форума се включиха над 100 представители на българския и руския бизнес. В откриването му участие взеха и посланикът на Русия в България Анатолий Макаров, изпълнителният директор на Българска агенция за инвестиции Стамен Янев, председателят на Българо - руската търговско-промишлена палата Георги Минчев, председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов и вицепрезидентът на Търговско- промишлената палата на Русия Владимир Падалко.
Източник: econ.bg (20.10.2017)

Най-бързо поскъпват жилищата във Варна Най-бързо поскъпват жилищата във Варна. Общо за цялата страна цените на имотите през второто тримесечие на годината са с 8,6% по-високи спрямо същия период на миналата, сочат данните на НСИ. Във Варна обаче апартаментите са поскъпнали за година с 13,9%. На второ място по най-бързо покачване на цените на имотите се нарежда Русе с 12,8%, а София е чак на трето място с 10,6%. Във всичките шест града на страната с население над 120 хил. души цените на имотите се повишават в рамките на година. Като поскъпването в Стара Загора е с 8,9%, в Пловдив - с 6,8%, а в Бургас с 4%. Спрямо предходното тримесечие цените на жилищата във Варна отново се покачват най-бързо - с 4,5%. В София и Русе поскъпването продължава със стабилни темпове и е с 3,9%. Но в Бургас цените на имотите през второто тримесечие падат спрямо първото с 2,2%. Като това се дължи на сериозно поевтиняване на новото строителство с 5,7%, докато цените на съществуващите жилища нарастват с 3%. Прави впечатление, че на тримесечна база падат цените и на новите жилища в Стара Загора (с 0,7%), Русе (с 0,6%) и Пловдив (с 0,2%). Но в тези градове с по-бързи темпове поскъпват старите апартаменти и затова като цяло средните цени на жилищата се повишават. Явно или при новото строителство предприемачите са предложили твърде високи за пазара цени и за да сключат сделки трябва да правят отстъпки, или клиентите намират редица недостатъци в новите апартаменти и са готови са платят повече, но за качествено старо строителство, където често размерът на стаите е по-голям отколкото при новите апартаменти. Това се потвърждава от данните на НСИ, според които цените на новите апартаменти за година са нараснали със 7,3%, а старите са поскъпнали доста повече - с 9,2%.
Източник: Стандарт (23.10.2017)

България е пред Франция и Великобритания по дял на индустрията в икономиката България е една от страните в Европейския съюз (ЕС), за която индустрията е от особено голямо значение за икономическото развитие. Причина за това е големият дял на сектора в икономиката. Според данни на Евростат за миналата година индустрията у нас има дял 24,4% и по този начин държавата ни се нарежда сред 9-те членки на ЕС, за които тя е от първостепенно значение. По този показател България изпреварва едни от най-големите европейски икономики, като Франция, Великобритания и Италия. Статистиката сочи, че делът на индустрията е най-голям за ирландската икономика - 36,6%. В топ 5 според Евростат влизат още съответно Чехия, Словения, Словакия и Унгария. Непосредствено преди нашата страна са Германия и съседна Румъния, където секторът е с дял от 25,7 на сто. От друга страна двигател за икономическата активност в страни, като Франция, Белгия и Холандия, са публичната администрация, отбраната, образованието и здравеопазването, показват данните на европейския статистически институт. Двигател за растежа в Люксембург пък са финансовите и застрахователните услуги. Търговията на едно и дребно, транспортът, туризмът и хранителната индустрия са от най-голямо значение за икономиките на Литва, Латвия, Кипър, Португалия и Полша.
Източник: Money.bg (24.10.2017)

България е на трето място в ЕС с най-ниско съотношение на дълг към БВП за 2016 г Макар че увеличава дълга си на годишна база, България продължава да държи трето място сред страните в Европейския съюз (ЕС) с най-ниско съотношение на държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) за 2016 г. Това сочат последните данни на Евростат, публикувани в понеделник. През 2016 г. България има съотношение на държавния дълг към БВП от 29%. За сравнение, през 2015 г. дългът е бил на ниво от 26%, което показва слабо увеличение. В сравнение с периода преди три години обаче повишението е значително, тъй като през 2013 г. съотношението е било едва 17%. За миналата година дългът като стойност възлиза на 27,32 млрд. лева, което е с около 4 млрд. лева повече спрямо предишната година, но двойно повече в сравнение с 2013 г., когато е възлизал на 13,97 млрд. лева. Страните с най-ниско съотношение на дълга спрямо БВП за 2016 г. са Естония (9,4%) и Люксембург (20,8%), а веднага след нас са Чехия (36,8%), Румъния (37,6%) и Дания (37,7%). Най-високо остава съотношението в Гърция (180,8%), следвана от Италия (132%), Португалия (130,1%), Кипър (107,1%) и Белгия (105,7%). Според Евростат държавният дълг за еврозоната и за Европейския съюз (ЕС) като цяло намалява през 2016 г. на годишна база. Съотношението на дълга спрямо БВП в зоната с единна валута спада от 89,9% в края на 2015 г. до 88,9% в края на миналата година, а в ЕС – от 84,5% до 83,2% за същия период. Статистическата агенция на ЕС включва в данните и информация за държавния дефицит, като той също намалява и за двата региона. Съотношението на държавен дефицит към БВП в еврозоната се понижава от 2,1% през 2015 г. до 1,5% през 2016 г., а в ЕС – от 2,4% до 1,7%. За миналата година има няколко страни, които постигат държавен излишък – Люксембург (+1,6%), Малта и Швеция (по 1,1%), Германия (+0,8%), Чехия (+0,7%), Гърция и Кипър (по +0,5%). Латвия и България са единствените две държави в ЕС, които постигат баланс. Най-ниските държавни дефицити като процент от БВП са отчетени в Естония (-0,3%), Дания (-0,6%), Ирландия (-0,7%) и Хърватска (-0,9%). Три страни отбелязват дефицити равни или по-високи от 3%, като това са Испания (-4,5%), Франция (-3,4%) и Румъния (-3%).
Източник: Инвестор.БГ (24.10.2017)

С над 4 млрд. лв. нараснал държавният дълг Дългът на България в сектор "Държавно управление" е достигнал 27,3 млрд. лв. през 2016 г. Това показват окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ), огласени вчера. Сумата от над 27 млрд. лв. представлява малко над 29% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Съпоставка с данните на статистиката за предходната 2015 г. показва значително увеличение на дълга - тогава той е бил в размер на малко над 23 млрд. лева, или 26% от БВП. Статистическите данни показват, че дългът на България за 2013 г. е бил в размер на 13 млрд. и 978 млн. лв., за 2014 г. - 22 млрд. и 554 млн. лв., за 2015 г. - 23 млрд. и 24 млн. лв. През 2016 г. бюджетният дефицит на сектор "Държавно управление" е 36 млн. лева, или 0,04% от БВП. Година по-рано дефицитът в този сектор е бил 1,5 млрд. лева, което е 1,7% от БВП. Дефицитът в подсектор "Централно управление" е в размер на 130 млн. лева през 2016 г., а в "Местно управление" и "Социалноосигурителни фондове" има излишък съответно в размер на 73 млн. лева и 21 млн. лева, показват още данните на НСИ.
Източник: Дума (24.10.2017)

За седма поредна година аутсорсинг индустрията у нас бележи двуцифрен ръст, като в момента представлява 3,6% от БВП на страната. Това се посочва в “Доклад за българската аутсорсинг индустрия 2017“, изготвен от Българската аутсорсинг асоциация (БАА). Според организацията делът на сектора на изнесените услуги в БВП отбелязва растеж през последните години, като за 2014 г. той е 2,8%, a за 2015 г. – 3,4%. По думите на Светослав Иванов, изпълнителен директор на БАА, основните фактори за това развитие са свързани с наличието на квалифицирана работна ръка, активното взаимодействие между бизнес, образование и държава, както и запазването на плоския данък и разширяването пакета за насърчаване на чужди инвестиции. „Насърчавам всички колеги от бизнеса и образованието да бъдат активни и действащи в посока развитие на образователната система и бизнеса като цяло. БАА има 2 разработени магистърски програми в партньорство с университети в Пловдив и Бургас“, сподели още Светослав Иванов в интервю за Bloomberg TV. Едната програма е „Информационни технологии в управлението и трансформацията на бизнес процеси“ в университета „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, в която преподавателите заедно с действащи оперативни мениджъри от бизнеса участваха в създаването на съдържанието. Другата е „Английски език и управление в бизнеса“ в пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Запазва се тенденцията BPO секторът да е водещ по оборот и дял в аутсорсинг индустрията с 53%. ITO секторът се откроява с най-висока печалба, като формира 47% от индустрията. За сравнение през 2016 г. BPO секторът е бил с 58%, а ITO с 42%. По данни от “Доклад за българската аутсорсинг индустрия 2017“ сегменти HRO и FAO също отбелязват прираст, като те имат голям потенциал за развитие в бъдеще. Индустрията на изнесените услуги се развива не само в София, но и в по-големите градове като Пловдив, Бургас и Варна. Основните характеристики, който трябва да притежава едни град, за да бъде атрактивен за аутсорсинг компаниите, продължават да бъдат наличие на необходимия човешки ресурс и учебни заведения, добре развита инфраструктура, подходящ клас офис сгради и стратегическо географско разположение. България е водеща аутсорсинг дестинация в Европа и света, позиционирайки се сред първите 10 най-желани държави на глобално ниво. Редица международни компании са изградили офиси у нас и продължават да разрастват дейността си. Наблюдава се навлизане и на нови инвеститори на българския пазар, подчерта още Светослав Иванов. Основните предимства на страната са географското й положение, плоският данък, който е много атрактивен за инвеститорите, и не на последно място, добре развитият човешки ресурс по отношение на езикови познания и подготовка по информационни технологии.
Източник: ComputerWorld e-Daily (25.10.2017)

Строителството и пазарът на имоти със сериозен скок през 2017 г. Имотният пазар продължава да се развива с рекордни темпове и през 2017 година, като основен двигател остава новото строителство. Само за второто тримесечие от годината за жилищни сгради в София са издадени 207 разрешения за строеж, което е увеличение с 25% спрямо първото тримесечие за годината и 10% спрямо същия период на 2016 година. Това сочат данните от анализ, направен от ИМОТИКОН с партньорството на SND Capital по данни на НСИ, Национален регистър за ново строителство, БНБ и Агенция по вписвания. В следващите няколко години на пазара за недвижими имоти се очаква да излязат над 816 000 квадрата жилищна площ, като това е статистика за жилищните комплекси и сгради, получили разрешение за строеж през последните две години. Интересът на строителите за инвестиция продължава да расте и приоритет е намирането на достатъчно голям парцел, с атрактивна локация, който да задоволи насрастващите нужди на пазара. Най-желаната дестинация остава центърът на столицата, но поради голямото пренаселване, трафика и липсата на паркоместа, фокусът и инвестиционните намерения значително се изместват към южните квартали на София. Кварталът, развиващ се с най-бързи темпове е Манастирски ливади – изток. До края на 2019 година само в района се очаква да се въведат в експлоатация 9 нови проекта, а още толкова очакват откриване на сторителна площадка. Данните на ИМОТИКОН сочат, че търсенето на жилищни имоти продължава да нараства, а покачването на цените не плаши подготвения и добре информиран купувач, тъй като пазарът се развива с добра устойчивост и икономически показатели. “Днешният купувач иска ново строителство, но не такова, което е завършено преди пет години, а такова, което той може да модифицира и довърши спрямо собствените си изисквания” казва Диньо Добрев, изпълнителен директор на Акционерно Дружество “СНД Кепитъл”, от което е част и ИМОТИКОН. Днес купувачът е изключително взискателен и добре осведомен, а банките се включват много активно при проверките и събирането на информация за обектите, допълва той. По негово наблюдение над 90% от обектите, които в момента се строят в София, се реализират още преди Акт 16, като при взимане на Акт 16 нереализирани остават около 10% от апартаментите. “Всички очакват да се появи голям процент сгради, но тези сгради ще бъдат разпродадени предварително”, категоричен е Диньо Добрев. Такъв е примерът и с последния проект на компанията – Жилищен комплекс ARCADIA. Само за първия месец, от стартирането на кампанията по продажбите, са резервирани 10% от апартаментите, като до края на годината се очаква да се открие строителната площадка. Комплексът, разположен върху 6 300 квадратни метра площ, предлага над 160 апартамента, поместени в 22 700 квадратни метра разгъната застроена площ. Детски център, парк и прекрасни гледки към Витоша и София, са само част от удобствата предлагани от ARCADIA на най-конкурентни цени в района. Плановете на инвеститори и строители е Манастирски ливади – изток да се превърне в образцов квартал, с уредена инфраструктура, множество удобства за живущите. Повишаващият се интерес и бързо реализиращите се сделки говорят само, че тази цел е напълно достижима.
Източник: Stroimedia (26.10.2017)

За година производствените цени нараснаха с 5.7% през септември Производствените цени нараснаха с 0.5% през септември спрямо август и с 5.7% спрямо година по-рано, съобщи Националният статистически институт. Спрямо август по-високи цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 0.7%, и в добивната промишленост - с 0.5%, докато в енергетиката е отчетено намаление с 0.3%. По-съществено е увеличението на цените при производството на основни метали - с 1.7%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1.1%, а намаление има при производството на лекарства и на превозни средства, без автомобили - по 0.2%. Спрямо септември 2016 г. производствените цени нарастват с 5.7%. Най-голямо е поскъпването в енергетиката - с 10.3%. В добивната промишленост то е с 9.9%, а в преработващата промишленост - с 4.0%. За година най-съществено нарастват цените в производството на основни метали - с 13.6%, при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.7%, и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 4.5%. Поевтинява производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти и при производството на превозни средства, без автомобили - по 1.8%.
Източник: Дневник (31.10.2017)

Производствените цени в промишлеността нарастват с 0.5 на сто Общият индекс на цените на производител през септември 2017 г. нараства с 0.5% спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 0.7%, и в добивната промишленост - с 0.5%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление с 0.3%. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 1.7%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1.1%, а намаление е регистрирано при производството, некласифицирано другаде - с 1.0%, при производството на лекарствени вещества и продукти и при производството на превозни средства, без автомобили - по 0.2%.
Източник: Банкеръ (31.10.2017)

Безработицата в България отново намалява през септември Безработицата в България леко се понижава през септември на месечна база, достигайки ниво от 6,1%. Това сочат последните сезонно изгладени данни на Евростат, публикувани днес. Нивото на безработица в България остава стабилно през последните четири месеци, варирайки между 6,1% и 6,2%. На годишна база обаче се отбелязва значително понижение, като през септември 2016 г. без работа са били 7,2% от трудоспособното население в страната. Безработните у нас през деветия месец на 2017 г. са общо 202 хил. души, показват още данните на европейската статистика. Нивото на младежка безработица в страната също се понижава, но продължава да е високо. През септември тя е достигнала 12,4%, което е най-ниското ? равнище поне за последните четири месеца. На годишна база се отчита значителен спад, като през септември 2016 г. тя е била 18,5%. Общо 19 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през деветия месец на годината. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло остава без промяна през септември на месечна база, достигайки 7,5%. На годишна база обаче и тук се отчита по-сериозно понижение спрямо 8,4% през септември 2016 г., или разлика от 0,9 пр.п. Това е най-ниското равнище на безработицата в региона от ноември 2008 г.
Източник: Инвестор.БГ (01.11.2017)

Пореден спад на безработицата у нас През септември безработицата в България бележи ново понижение и пада до 6,1 на сто, сочат данни на Евростат. Нивото на безработица в България остава стабилно през последните четири месеци, варирайки между 6,1% и 6,2%. На годишна база обаче се отбелязва значително понижение, като през септември 2016 г. без работа са били 7,2% от трудоспособното население в страната. Безработните у нас през деветия месец на 2017 г. са общо 202 хил. души, показват още данните на европейската статистика. Нивото на младежка безработица в страната също се понижава, но продължава да е високо. През септември тя е достигнала 12,4%, което е най-ниското й равнище поне за последните четири месеца. На годишна база се отчита значителен спад, като през септември 2016 г. тя е била 18,5%. Общо 19 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през деветия месец на годината. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло остава без промяна през септември на месечна база, достигайки 7,5%. На годишна база обаче и тук се отчита по-сериозно понижение спрямо 8,4% през септември 2016 г., или разлика от 0,9 пр.п. Това е най-ниското равнище на безработицата в региона от ноември 2008 г.
Източник: econ.bg (01.11.2017)

НСИ: Разходите за научноизследователска дейност спадат с 13.7% Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) през 2016 г. в България са 734 милиона лева. Това е с 13.7% по-малко в сравнение с предходната година, показват предварителните данни на Националния статистически институт. Като процент от брутния вътрешен продукт тези разходи (интензивност на НИРД) също намаляват спрямо предходната година - от 0.96% през 2015 г. на 0.78% през 2016 година. Намалението се дължи в най-голяма степен на сектор "Предприятия", където разходите за НИРД намаляват с 86.2 млн. лв., или с 13.8%. Сектор "Предприятия" продължава да бъде най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 73.3% от общите разходи за НИРД. Следват секторите "Държавно управление", "Висше образование" и "Нетърговски организации" с дялове съответно от 21.2, 5.2 и 0.3% . Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. През 2016 г. най-голям е делът на средствата за НИРД, идващи от сектор "Предприятия" - 43.6%. Те нарастват спрямо предходната 2015 г. с 5.7% (от 302.6 млн. лв. на 320 млн. лв.). Спрямо 2015 г. средствата от чуждестранни източници намаляват с 32.7% (от 372.9 млн. лв. на 250.9 млн. лв.). В структурата на разходите по области на науката най-голям относителен дял имат разходите за НИРД в областта на техническите науки - 57.2%, или 419.5 млн. лв., следвани от медицинските и здравни науки с дял от 19.1%, или 140.3 млн. лв., и естествените науки - 13%, или 95.6 млн. лева. През 2016 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 25 033 души, което е с 11.3% повече в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 47.6%, като разликата в равнището на заетост между двата пола е 4.8 пункта в полза на мъжете. Както и през 2015 г., основната част от научния персонал е съсредоточен във фирмите и научните институти от сектор "Предприятия" - 44.8% от общия персонал, или 11 226 души. В организациите и институциите от сектор "Държавно управление" с научна дейност се занимават 8 047 души. В сектор "Висше образование" 5 707 души са ангажирани с научни изследвания и разработки, като относителният им дял е 22.8%.
Източник: Money.bg (01.11.2017)

За година разрешителните за строеж на нови жилищни сгради растат с 29% През третото тримесечие на 2017 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 526 жилищни сгради със 7 135 жилища в тях и 934 851 кв. м разгъната застроена площ (РЗП). Разрешен е и градежът на 28 административни сгради/офиси с 39 133 кв. м РЗП и на 1 221 други сгради със 713 207 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват със 7.3%, докато броят на жилищата в тях се увеличава с 22.7%, а общата им застроена площ - с 19.6%, съобщиха от НСИ. При издадените разрешителни за строеж на административни и други сгради се наблюдава спад съответно с 30.0 и 38.0%, а при тяхната РЗП намалението е респективно с 47.1 и 24.8%. На годишна база издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 29.0%, жилищата в тях - с 44.5%, а разгънатата им застроена площ е повече с 47.2%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради намалява с 45.1%, а тяхната РЗП - с 58.7%. При другите видове сгради броят на издадените разрешителни за строеж нараства с 4.4%, а тяхната РЗП - с 0.4% Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 262, Пловдив - 239, Варна - 154, и София - 111. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 2 432, Пловдив - 1 371, Варна - 751, и Бургас - 636. През третото тримесечие на 2017 г. е започнал строежът на 982 жилищни сгради с 3 409 жилища в тях и с 451 460 кв. м обща застроена площ, на 27 административни сгради/офиси с 30 658 кв. м РЗП и на 692 други сгради с 384 617 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са по-малко с 23.3%, жилищата в тях - с 11.3%, а общата им застроена площ - с 14.2%. Броят на започнатите административни сгради се увеличава с 8.0%, а тяхната обща застроена площ - с 293.2%. При броя на започнатите други видове сгради е регистриран спад с 45.8%, а при тяхната РЗП - с 51.8%. В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 18.3%, жилищата в тях - с 8.4%, а разгънатата им застроена площ - с 14.1%. Броят на започнатите административни сгради намалява с 15.6%, докато тяхната РЗП нараства с 46.3%. Започнатите други видове сгради бележат ръст от 18.3%, а разгънатата им обща застроена площ е повече с 6.7%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 165 жилищни и 80 други сгради; София (столица) - 135 жилищни, 4 административни и 27 други сгради; Варна - 85 жилищни и 38 други сгради; Стара Загора - 73 жилищни и 47 други сгради.
Източник: expert.bg (03.11.2017)

Износът през 2016 г. е на стойност 47.186 млрд. Лв По данни на НСИ през 2016 г. предприятията в България са изнесли стоки на стойност 47.186 млдр. лв, като за периода януари-август 2017 г. експортът се е увеличил с 12.9% на годишна база. Това заяви заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на петите годишни награди „Експортьор на годината“, които преминаха под патронажа на Министерството на икономиката. "Данните показват положителните тенденции, в които се движи българската икономика. Министерството на икономиката ще продължи ускорената си политика в подкрепа на експорта. Това може да стане чрез Българска банка за развитие (ББР), плана Юнкер, където 300 млн. лв. финансов ресурс ще бъде мобилизиран в банките, както и Българска агенция за експортно застраховане (БАЕЗ), която стартира нов застрахователен продукт за насърчаване износа на новосъздадените фирми и малките и средните предприятия с експортна насоченост", обясни Борисов. По време на официалната церемония заместник-министър Борисов връчи трите големи награди в категориите: за най-големи приходи от експорт през 2016 г., за най-динамично развиваща се компания и за завоюване на нови пазари. Отличена с приза за най-големи приходи от експорт през 2016 г. бе фирма „Куминяно Фурт“ ООД – гр. Пловдив. За най-динамично развиваща се експортна компания бе избрана „АТС Стоун ООД“, а фирмата, завоювала най-много нови пазари бе „Айгер Инженеринг“ ООД.
Източник: Банкеръ (06.11.2017)

През 2016 г. износът на българските компании достигна 47,1 млрд. лева Предприятията в България са изнесли стоки на стойност 47,186 млрд. лв. през 2016 г. по данни на НСИ. За периода януари-август 2017 г. експортът се е увеличил с 12,9% на годишна база. Това заяви зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на петите годишни награди „Експортьор на годината“. Лъчезар Борисов увери, че Министерството на икономиката ще продължи политиката в подкрепа на експорта, информира пресцентърът на министерството. Подкрепата ще се осъществи чрез Българската банка за развитие (ББР), плана Юнкер и Българска агенция за експортно застраховане (БАЕЗ), която стартира нов застрахователен продукт за насърчаване износа на новосъздадени фирми и МСП с експортна насоченост. Борисов връчи трите големи награди в категориите: за най-големи приходи от експорт през 2016 г., за най-динамично развиваща се компания и за завоюване на нови пазари. Приз за най-големи приходи от експорт през 2016 г. получи фирма „Куминяно Фрут“ ООД – Пловдив. За най-динамично развиваща се експортна компания бе избрана „АТС Стоун ООД“, а фирмата, завоювала най-много нови пазари, бе „Айгер Инженеринг“ ООД.
Източник: Инвестор.БГ (06.11.2017)

Жилищното и индустриалното строителство остават основен двигател на сектора Жилищното строителство и строителството в индустриалния сектор продължават да са водещ двигател на целия бранш и през третото тримесечие на годината, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Областите София град, Пловдив, Варна и Бургас остават водещи по отношение на строителството, особено на жилища, макар и тенденциите при жилищното строителство в Бургас да показват забавяне в този сегмент. Единствено строителството на офиси (сгради с административно предназначение) забавя темпове в цялата страна, вижда се още от данните. Това се обяснява с постепенното засищане на пазара и балансиране на търсенето и предлагането, което се очаква да бъде постигнато през 2018-2019 г. Статистиката за разрешителните за строеж продължава да показва, че столицата и останалите големи градове ще останат основно средище най-вече за жилищно строителство, както и в индустриалния сектор. За периода януари – септември местните администрации в България са издали общо 8 693 разрешителни за строеж спрямо 6 670 година по-рано, което представлява ръст от 30,3%. Увеличението се подкрепя основно от издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради, които се увеличават с почти 26%, и на други сгради (в категорията попадат индустриалните), които се увеличават с 37,6%. Същевременно издадените за деветмесечието разрешителни за строеж на административни сгради намаляват с 26%, показват изчисления на Investor.bg на базата на данните на НСИ. Подобна тенденция е отчетена и при започнатите сгради. При започнатото строителство на жилищни сгради ръстът за деветмесечието достига 28%, на други сгради – 59%, а при административните сгради ситуацията остава стабилна, без промяна спрямо миналата година. През третото тримесечие спрямо второто издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват със 7,3%, докато броят на жилищата в тях се увеличава с 22,7%, а общата им застроена площ - с 19,6%, сочат данните на НСИ. При издадените разрешителни за строеж на административни и други сгради се наблюдава спад съответно с 30% и 38%, а при тяхната РЗП намалението е респективно с 47,1% и 24,8%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 262, Пловдив - 239, Варна - 154, и София - 111. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 2 432, Пловдив - 1 371, Варна - 751, и Бургас – 636, показва още националната статистика. През третото тримесечие спрямо второто започнатите нови жилищни сгради намаляват с 23,3%, жилищата в тях - с 11,3%, а общата им застроена площ - с 14,2%. Броят на започнатите административни сгради се увеличава с 8%, а тяхната обща застроена площ - с 293,2%. При броя на започнатите други видове сгради е регистриран спад с 45,8%, а при тяхната РЗП - с 51,8%.
Източник: Инвестор.БГ (06.11.2017)

Около 330 хил. души са демотивираните българи – тези, които са в трудоспособна възраст, но не учат, не работят и не са регистрирани в Агенцията по заетостта. Това сочат данните от специално целево проучване на изследователски център „Тренд“ по поръчка на Фондация „Фридрих Еберт“. В извадката попадат общо 1123 души, отговарящи на профила на демотивираните българи (425 случая от национално представително изследване с извадка 5 хил. души и 698 идентифицирани след подсилена случайна извадка). Отчита се по-голямо натрупване на демотивирани сред хората на възраст (18-29 г.), сочи проучването. Уточнява се обаче, че една част от младежите все още са в процес на търсене на своята професионална реализация. Данните за образованието показват ясна зависимост - ниски дялове на демотивирани българи има при хората с висше образование, а най-сериозно натрупване - на хора със средно образование (над половината от попадащите в тази група (53%). Данните еднозначно показват, че високото образование дава по-високи шансове за по-добра реализация, обобщава „Тренд“. Що се отнася до семейния статус, малко над половината от демотивираните българи са женени/омъжени. В голяма степен това е предпоставка демотивираните да се издържат от други членове на семейството, а по-младите - от техните родители и близки. Близо една трета от демотивираните са с професионален статус работник/неквалифициран труд. 21% са квалифицирани работници. Мнозинството от демотивираните (72%) нямат личен месечен доход. Само 3% имат личен доход до 500 лв. Анализаторите отбелязват, че част от респондентите, които по обективните критерии попадат в групата на демотивираните българи, получават доходи като работещи в сивата икономика, чрез ренти или доходи от чужбина. Месечният доход на домакинствата показва, че демотивираните българи се издържат в голяма степен от доходите на други членове на семейството. Едва 2% са без никакви доходи на домакинството. Една четвърт от домакинствата на демотивирани българи получават доходи в размер до 500 лв. или в диапазона 501-1 000 лв. По отношение на етническия произход българите, които попадат в групата на демотивираните, са 56%. Отчитат се и високи нива на такъв тип хора при ромите, които са близо една трета. Най-висок дял на демотивирани българи има в селата – 42%. В областните градове делът е малко под една трета, а в малките градове - 22%. Най-нисък дял от целевата група се отчита в столицата – едва 7%. Над 80% от демотивираните българи са без работа повече от една година, като 12% от тях никога не са работили. Близо половината (47%) от всички демотивирани българи не си търсят работа, тъй като твърдят, че няма работа за тях. Едва 13% посочват като причина, че ги издържат роднини и че няма работа по специалността им. Сред висшистите половината изразяват мнението, че няма работа по специалността им. Резултатите са логични, тъй като традиционно висшистите са по-претенциозна група, като не малка част от тях държат да се реализират по специалността си. Това се доказва и от данните, че само 21% от висшистите в целевата група са на мнение, че няма работа за тях. Официалният държавен посредник - Бюрото по труда, се оказва изключително неефективен механизъм за успешна реализация на пазара на труда, показва проучването. Само 1% от всички анкетирани са имали положителен опит при намирането на работа чрез бюрата по труда. Повече от половината (52%) от всички в изследваната група твърдят, че държавата е длъжна да им осигури работа, докато 42% са на обратното мнение. Голяма част от анкетираните (47%) заявяват, че биха започнали работа за възнаграждение в размер между 500 и 1 000 лева. Сред висшистите и живеещите в София желаната заплата е по-висока от общата картина - от порядъка 1 001-1 500 лв. 43% от всички демотивирани българи имат доказана професионална квалификация, докато над половината нямат. 37% пък биха се включили в курсове за квалификация, за да си намерят по-лесно работа. Една трета от анкетираната група е склонна на по-сериозна трудова мобилност, като са готови да започнат работа в населено място, което е отдалечено на 50 км от дома им, ако им бъде осигурен транспорт. Над 40% от най-младите декларират готовност за това, докато само 14% сред най-възрастните изразяват готовност за работна мобилност. Съществена разлика се наблюдава и в разбивката по пол. Мъжете са раздвоени (по около 45%) относно склонността си да пътуват до 50 км до работа, докато при жените 68% декларират, че не са склонни. Проучването обобщава, че мотивацията на целевата група може да дойде практически почти единствено от добро заплащане (53%). Разликата между тази опция и всички останали е съществена. Единствено при висшистите една четвърт от тях държат на подходяща за специалността им работа. Според демотивираните българи това, което може да направи държавата, за да подпомогне хората в намирането на работа, е да поема част от осигуровките (53%). Други посочват подпомагането на деца и зависими членове на домакинството (31%) и помощ при преместването и наемането на жилище в друго населено място. 58% от анкетираните предпочитат да живеят в България. Малко над една четвърт обаче при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина. Прави впечатление, че най-висок е процентът сред най-младите (41%) и тези с висше образование (35%). Сред най-младите повечето искат да заминат в чужбина, отколкото да живеят в България. 8% биха се преместили в друго населено място в България. Институцията, която трябва да бъде посредникът между безработните и пазара на труда, практически не се използва като средство за информация за работа. Над 80% сочат роднини/близки и приятели като основно средство, което говори за обезсърчаване от основните методи, които им се струват ненадеждни, а надеждата остава основно в помощта и ходатайството от близки хора. Единствено висшистите залагат колкото на възможностите по „втория начин“, толкова и по търсене за информация за работа чрез интернет сайтове. Бившият вицепремиер и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин и член на Института за икономика и международни отношения заяви, че това е обществен проблем, защото той генерира бедност и разделение в обществото. За да се разреши този проблем, трябва да се намери цялостна концепция, посочи Калфин на пресконференция в БТА. Според него трябва да се промени подходът към тези хора. По думите му резултатите от изследването показват, че това, което се прави в политиките по насърчаване на труда, не е насочено към тези хора. "Политиките на пазара на труда на България са основани на това безработните да са активни. Демотивираните хора не са активни. Това означава, че в политиките, които ние имаме, трябва да се направи някаква принципна промяна, така че тези хора да се мотивират", каза Калфин. Бившият вицепремиер и министър на труда и социалната политика отбеляза, че демотивираните българи представляват около 10% от трудовата сила у нас и тези хора могат да се превърнат в голям ресурс.
Източник: Инвестор.БГ (07.11.2017)

АИКБ: Икономиката има потенциал да нарасне с между 3,8 и 4,2% през 2018 г. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) смятат, че българската икономика има потенциал да нарасне през 2018 г. с повече от заложеното в държавния бюджет – с между 3,8 и 4,2%. Това се посочва в позицията на Асоциацията по предвижданите параметри на Бюджет 2018. В най-важния финансов закон на държавата е заложен ръст на икономиката от 4%, дефицит 1% и вземане на нов държавен заем в размер на 1 млрд. лв. Прогнозираният ръст на БВП може да бъде постигнат, а и надхвърлен, ако правителството насочи системни усилия за решаване на основния проблем на бизнеса, възпиращ увеличаването на производството и износа – липсата на квалифицирани и производителни човешки ресурси, пише в позицията на АИКБ, изпратена до управляващите. На следващо място икономиката може да ускори ръста си при планирането и ефективното изпълнение на адекватни мерки за активиране и включване в пазара на труда на неактивни и продължително безработни лица, както и облекчаване и улесняване на вноса на работна ръка от трети страни. Според организацията на индустриалците това ще допринесе за насърчаване на производството и износа и за увеличаване на вътрешното потребление. Този ръст би било възможно да се изпълни, ако не се случат извънредни външнополитически или външноикономически събития, политически или банкови кризи, влошаване на външните условия за българския износ, срив на преките чуждестранни инвестиции, уточняват от бизнес организацията. Резултатите от анкетата сред членовете на АИКБ също предполагат умерен оптимизъм по отношение на растежа през следващата година. Данните показват, че 61% от анкетираните очакват продажбите да нараснат и само 20% от тях смятат, че финансовият резултат ще намалее през 2018 г. Работодателите очакват през 2018 г. износът да се увеличи или да остане без промяна спрямо 2017 г. Една трета от членовете на организацията обмислят увеличение на инвестициите, а 43% от тях смятат, че размерът на инвестициите през 2018 г. ще остане без промяна спрямо 2017 г. От АИКБ определят прогнозата за равнището на безработица като реалистична (да се понижи до 6,2%), но предупреждават, че тя може и да не се изпълни, ако държавата не се откаже от административното вмешателство на пазара на труда (каквато е практиката в момента при определянето на минималната работна заплата). Бизнесът настоява и за двустранно договаряне на минималната работна заплата по браншове и да бъдат премахнати минималните осигурителни прагове и доплащането за прослужено време (т.нар. “класове“). Асоциацията на индустриалците се обявява срещу това бизнесът да плаща първите три дни от обезщетенията за временна нетрудоспособност, както и платен отпуск за времето на ползване на отпуск по майчинство. АИКБ възразява срещу административното увеличение на минималните осигурителни прагове за 2018 г. с 3,9% и искат по-плавно увеличение на минималния осигурителния доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите. Работодателите настояват за нов подход при определянето на минималната работна заплата за страната - минималните месечни работни заплати и минималното заплащане за час да се определят чрез двустранно колективно договаряне между браншовите (отрасловите) работодателски и синдикални организации. Договарянето да се извършва по икономически дейности, като по този начин то ще замени договарянето на минималните осигурителни доходи. За минимална работна заплата за страната би трябвало да се приема най-ниската минимална работна заплата от всички двустранно договорени минимални заплати. АИКБ не подкрепя предложените в Бюджет 2018 мерки за повишаване на социалните помощи и обезщетения. Увеличението на обезщетението за отглеждане на малко дете от 1 до 2 години (от 340 на 380 лв.), увеличаването на минималния дневен размер на обезщетението за безработица (от 7,20 на 9,00 лв.), запазването на най-дългия период на майчинство в световен мащаб (410 дни). Организацията не подкрепя и увеличението на разходите за сектор „Вътрешен ред и сигурност” както като абсолютна стойност, така и като относителен дял спрямо БВП. Тя дори препоръчва намаляване на бюджетите на първостепенните разпоредители в сектор „Вътрешен ред и сигурност” предвид неизвършените реформи в сектора. Бизнес обединението предлага промяна в модела на финансиране на висшето образование. Подходящ механизъм за насърчаване и задържане на качествените специалисти в България е въвеждането на финансов механизъм по дефицитни специалности, които да са обвързани със задължение за студентите след завършването си да останат да работят за известен период в България, смятат от бизнеса.
Източник: Инвестор.БГ (07.11.2017)

През октомври общият показател на доверие у потребителите е намаляло с 0,7 пункта спрямо юли, което се дължи на пониженото доверие сред населението както в градовете, така и в селата, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Оценките на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на техните домакинства през последните 12 месеца, както и очакванията им за следващите 12 са по-резервирани спрямо оценките им три месеца по-рано. По-неблагоприятни са и оценките за изменението на потребителските цени през последните 12 месеца. Потребителите, които отчитат, че цените са се повишили, са с 4,6% повече в сравнение с юли. Инфлационните очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца. По отношение на безработицата в страната прогнозите на потребителите са, че ще има съкращаване на персонал през следващите дванадесет месеца, като според населението в селата то ще бъде с по-високо темпо. Същевременно през октомври се регистрира леко подобрение на общата оценка на настоящата ситуация да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба. Позитивна е и нагласата за извършването на разходи за покупка или построяване на жилище или вила и за подобрения в дома през следващите 12 месеца.
Източник: Дума (07.11.2017)

Най-много жилища са завършени във Варна и Бургас Най-много жилищни сгради през третото тримесечие са въведени в експлоатация в областите Варна - 82 сгради с 606 жилища в тях, Пловдив - 74 сгради с 214 жилища, и Бургас - 68 сгради с 559 жилища. По предварителни данни на Националния статистически институт общо за страната въведените в експлоатация жилищни сгради през периода е 506, а новопостроените жилища в тях са 2 018. Спрямо третото тримесечие на 2016 г. сградите са с 30 повече, или с 6.3%, докато жилищата в тях намаляват с 361, или с 15.2%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (72.5%), следвани от жилищните кооперации (15.4%). В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. броят на новопостроените къщи, сгради от смесен тип и вили се увеличава, докато броят на новопостроените жилищни кооперации намалява. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (44.7%), следват тези с три стаи (29.6%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 2.8%.
Източник: Money.bg (08.11.2017)

ЕБВР повиши прогнозата си за икономиката на България Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) рязко повиши прогнозата си за икономиката на България през тази и следващата година. В последните перспективи за страните, в които работи банката, публикувани днес, банката посочва, че очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да се разшири с 3,5% през 2017 г. и с 3,2% през 2018 г. Това е съответно с 0,3 и 0,2 пр.п. повече в сравнение с доклада от май. След като се разрасна с 3,9% през 2016 г., икономиката се е разширила с 3,6% и 3,9% през първите две тримесечия на годината, отбелязва се в доклада. Частното потребление остава основният двигател на растежа през 2017 г. в резултат на по-стегнатия пазар на труда, 10-процентното увеличение на годишна база на средното заплащане и нарастващото потребителско доверие. Разходите на правителството остават слаби заради затягането на бюджета и прехода към новия програмен период на еврофинансирането. Това е довело до бюджетен излишък през 2016 г. и първите три тримесечия на 2017 г., отбелязва банката. След три последователни години на спад инвестициите нарастват през 2016-2017 г. заради частния сектор, казва се още в доклада. В резултат на нарастващото местно търсене, което стои зад вноса, приносът на нетния износ към растежа е бил отрицателен през първото полугодие на тази година. Според институцията през тази и следващата година основен двигател на растежа ще бъдат частното потребление и инвестициите, докато фискалната консолидация продължава. Приносът на нетния износ към икономиката обаче ще остане отрицателен заради силното местно търсене. ЕБВР ревизира нагоре и прогнозите за икономическия растеж за 2017 г. за целия регион благодарение на по-високите нива на износа, съживяването на инвестициите и по-високите цени на суровините. Средният растеж в региона, покриван от ЕБВР, се очаква да бъде 3,3% през тази година, което е с 0,9 пр.п. над предишната прогноза от май. Банката следи икономиката на 37 развиващи се страни, където финансира проекти и подкрепя реформи, които насърчават устойчиви и благоприятни за околната среда пазарни икономики. Темпът на растеж се е ускорил в 27 от страните през 2017 г., като това е първата година, в която се отбелязва подобен възход от 2010 г. насам. Всички икономики в региона, с изключение на Азербайджан и Македония, са с положителен растеж през първото полугодие. Според доклада няколко страни, най-вече Румъния и Турция, се радват на темпове на растеж сравними с предкризисните нива от началото на века. Очаква се растежът в региона да продължи положителната си тенденция и през 2018 г., макар че все пак леко ще се забави до 3%. Въпреки ускоряването на икономическото производство напоследък ЕБВР очаква средният растеж в региона да остане малко под този на други сравними развиващи се пазари. В доклада се казва още, че пред сегашните перспективи все пак има значителни рискове, включително геополитически напрежения, трайни заплахи пред сигурността, нарастваща популярност на популистките политики в развитите икономики и високата степен на концентрация на източници на глобален растеж. Според ЕБВР икономиката на Русия е излязла от рецесия след общо свиване от 3% през последните години. Сега се очаква БВП на страната да се разрасне съответно с 1,8% и 1,7% през тази и следващата година. Според доклада обаче инвестиционната дейност в Русия е ограничена от икономическата несигурност, а във финансовия сектор се появяват сигнали за напрежение. След забавяне през 2016 г., свързано с по-слабите инвестиции, се очаква растежът в Централна Европа и Прибалтийските страни да се ускори до близо 4% през 2017 г. преди да се забави до около 3,5% през 2018 г. В подрегиона недостигът на квалифицирана работна ръка може да ограничи потенциалния растеж в средносрочен план. В Полша, където икономиката се очаква да се разшири с 4,1%, темпът ще се забави до 3,4%, след като еднократният ефект от увеличените социални плащания отслабне. Средносрочните икономически перспективи са се подобрили в Унгария на фона на намаляването на корпоративния данък и вноските за социално осигуряване, както и на повишаването на минималната работна заплата. Средният растеж на Югоизточна Европа, към който се включва България, също се очаква да се ускори, достигайки 3,6% през 2017 г. преди да се забави до 3,3% през 2018 г. Гръцката икономика се е завърнала към растеж през първото полугодие заради напредъка по реформите и по-силното доверие, а очакванията са тя да се разшири с 2,2% тази година. Що се отнася до Турция, растежът там ще се ускори до 5,1% тази година заради държавните стимули, но ще се забави до 3,5% през 2018 г., когато влиянието им отслабне.
Източник: Инвестор.БГ (08.11.2017)

15,2% по-малко са новопостроените жилищата С 15,2%, или с 361 са намалели жилищата в новопостроените сгради през третото тримесечие на годината спрямо същия период на 2016 г., въпреки че строителството на жилищни сгради за юли - септември бележи ръст от 6,3%. По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) въведените в експлоатация жилищни сгради за периода са 506, като в тях има общо 2018 жилища. Най-голям е броят им в областите Варна - 82 сгради с 606 жилища, Пловдив - 74 сгради с 214 жилища, и Бургас - 68 сгради с 559 жилища. Най-много са новопостроените жилища с две стаи - 44,7%, следват тристайните апартаменти - 29,6 на сто, а най-нисък е делът на тези с шест и повече стаи - 2,8%. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища е 170,3 хил. кв. м, или с 11,8% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2016 г., а жилищната площ намалява с 14,2% до 104,1 хил. кв. м. От въведените в експлоатация сгради със стоманобетонна конструкция са 75,5%, с тухлена - 20,7%, с друга - 2,6%, и с панелна - 1,2%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи -72,5%, следвани от жилищните кооперации - 15,4%.
Източник: Дума (08.11.2017)

Промишленото производство расте на годишна база Промишленото производство е нараснало през септември 2017 г. с 3,2% на годишна база, съобщи НСИ при представянето на данните за календарно изгладения индекс. Така ръстът на годишна база продължава осми пореден месец. По предварителни данни през септември 2017 г. индексът расте и на месечна база с 0,3% спрямо август 2017 година. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - със 7,7%, и в преработващата промишленост - с 4,3%, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,5%. По-значително е увеличението в преработващата промишленост при: производството на основни метали - с 28,1%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - със 17,9%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 14,2%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 13,9%. /novinite.bg
Източник: Други (09.11.2017)

С 0,1% е увеличен оборотът при търговията на дребно С 0.1% е нарастнал оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени спрямо предходния месец. Това показват предварително изгладени данни през септември 2017 г. на Националния статистически институт. През септември 2017 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, бележи ръст от 2.3% в сравнение със същия месец на предходната година. През септември 2017 г. се наблюдава увеличение на оборота спрямо предходния месец при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 3.0%, търговията на дребно с разнообразни стоки, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - по 0.9%. През септември 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 г. оборотът е увеличен при търговията на дребно с разнообразни стоки - с 13.1%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 9.9%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 8.2%. Спад е регистриран при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 12.4%. /novinite.bg
Източник: Други (09.11.2017)

Промишленото производство се забавя през септември Промишленото производство продължава да расте и през септември, но темпът му значително се забавя - до 3.2% на годишна база. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Същевременно данните за предходния месец са претърпели ревизия надолу с цели 0.8 пр. п. до 4.1%, в резултат на което септември е втори месец, в който се наблюдава намаляване на растежа. Числата все повече се отдалечават от пика от 9.4%, регистриран през май, който беше най-високото изменение от октомври 2007 г. Спад на растежа се вижда във всички сектори, но добивната и преработващата промишленост остават на положителна територия през септември. От друга страна, производството на електрическа енергия, топлоенергия и газ продължава се понижава. Добивната промишленост е секторът, който регистрира най-значителното увеличение за месеца - 7.7% на годишна база. Това обаче е под скока от предходния месец, когато растежът удари 13%, като причината е по-слабата активност при добива на метални руди. Факторът, който дърпа сектора надолу, продължава да е добивът на неметални материали и суровини, където понижението е 4.6% спрямо миналогодишното ниво. Забавяне отбелязва и активността в преработващата промишленост - от 5.2% през август до 4.3% през септември. Растежът се беше стабилизирал през седмия и осмия месец, но ревизията на НСИ понижи числото с 1.2 пр.п. Това прави септември втори пореден месец със спад на темпа. Има няколко фактора, които поддържат положително изменението - производството на основни метали регистрира най-значителен годишен ръст (28.1%), следвано от машини и оборудване (17.9%) и автомобили, ремаркета (14.2%). От друга страна, производството на компютърна и комуникационна техника драстично се свива през септември - до 3.7% повишение, след като през август беше на челно място с най-високото увеличение за месеца (24.7%). Факторът, който продължава да дърпа индекса на промишленото производство упорито надолу и през септември, е енергийният сектор. Производството на електрическа енергия, топлоенергия и газ отбелязва пореден годишен спад от 3.5%. Продажбите на дребно леко нарастват - 2.3% е увеличението през септември на годишна база, като темпът и тук се забавя спрямо отчетения през август 3%. Продажбите на разнообразни стоки в неспециализирани магазини за втори пореден месец излизат на преден план с най-голям ръст (13.1%) - тук се включва дейността на универсалните магазини, които предлагат стоки като облекла, мебели, домакински уреди и други. Със значителен ръст през септември са и продажбите на хранителни стоки в специализирани магазини (9.9%), битова техника и мебели (9.9%). Спад на годишна база отчита само оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 12.4%).
Източник: Капитал (09.11.2017)

Оборотите в търговията се повишават, бензиностанциите са с двуцифрен спад за година Оборотите в търговията на дребно през септември нарастват с 0.1% спрямо август и с 2.3% спрямо септември 2016 г., сочат предварителните данни на Националния статистически институт. За месец нарастват продажбите по пощата, телефона и интернет - с 3%, на мебели, битова техника и фармацевтични стоки - по 0.9%. С 0.6% се увеличава търговията с облекло и обувки, а с 0.2% - на храни и напитки. Статистиката отчита намаление при търговията с компютри и комуникационна техника - с 2.1%, а на автомобилни горива - с 1.9%. Спрямо септември 2016 г. оборотът нараства по-значително при търговията на дребно с разнообразни стоки - с 13.1%, на битова техника, мебели и други стоки за бита - с 9.9%, на компютри и мобилни телефони - с 8.2%. Спад е регистриран при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 12.4%.
Източник: Дневник (09.11.2017)

Годишният ръст в строителството се забавя през септември По предварителни данни на Националния статистически институт през септември 2017 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство" е с 1.0% под равнището на август, но с 6.0% над нивото година по-рано. За месец строителството на сгради се свива с 1.4%, а на инфраструктурни обекти - с 0.4%. Сравнението със септември 2016 г. обаче сочи увеличение на сградното строителство с 12.3%, докато при гражданското строителство има намаление с 1.1%. Ръстове при строителството на сгради от над 9 на сто годишно НСИ отчита всеки месец от февруари насам. Най-големите са между май и август - между 16 и 19 на сто. Пикът на индекса за целия отрасъл е през май - 11% на годишна основа.
Източник: econ.bg (09.11.2017)

826,37 лв. e средният осигурителен доход за септември 2017 г. Националният осигурителен институт (НОИ) обявява, че размерът на средния осигурителен доход (СОД) за страната за месец септември 2017 г. е 826,37 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г. е 806,77 лв. От началото на годината показателят е нараснал с 31.28 лева, когато през януари беше в размер на 795,09 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец октомври 2017 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: econ.bg (09.11.2017)

Расте оборотът при търговията по интернет През септември оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени нараства с 0.1% спрямо предходния месец. Оборотът в търговията на дребно бележи ръст от 2.3% в сравнение със същия месец на предходната година, съобщиха от Националния статистически институт. През септември се наблюдава увеличение на оборота спрямо предходния месец при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 3.0%, търговията на дребно с разнообразни стоки, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - по 0.9%, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 0.6%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.2%. Намаление е регистрирано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 2.1%, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 1.9%. През септември 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 г. оборотът нараства по- значително при: търговията на дребно с разнообразни стоки - с 13.1%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 9.9%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 8.2%. Спад е регистриран при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 12.4%.
Източник: Банкеръ (09.11.2017)

6% ръст на строителната продукция през септември През септември индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.0% под равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват увеличение от 6.0% на строителната продукция през септември в сравнение със същия месец на 2016 година. Индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство намалява с 1.4%, a от гражданското/инженерното строителство - с 0.4%. На годишна база ръстът на строителната продукция през септември 2017 г., изчислен от календарно изгладени данни, се определя от положителния темп при сградното строителство, където увеличението е с 12.3%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление от 1.1%.
Източник: Банкеръ (09.11.2017)

Износът нараства с 8% през септември Принос за увеличението за месеца имат предимно продажбите на български стоки в страни от ЕС, които регистрират повишение от 10,9% на годишна база. Това е леко ускорение спрямо промяната от предходния месец (9.4%). Същевременно експортът към трети страни продължава да се забавя, като през септември ръстът пада до 1.7% спрямо същия период на миналата година (при 3.3% през август). От началото на 2017 г. стойността на продажбите в чужбина достига 38.6 млрд. лв., което е с 4.3 млрд. лв. над отчетената през първите девет месеца на 2016 г. Най-значително увеличение тази година към страните извън ЕС отбелязват продажбите на стоки от категорията "Артикули, класифицирани главно според вида на материала", при които годишният ръст е над 50%. Подробна разбивка на износа към септември към ЕС все още няма, но през първите осем месеца на челно място застават продажбите на горива с повишение от 32%.
Източник: Капитал (10.11.2017)

ЕК повиши прогнозата си за икономиката на България Европейската комисия (ЕК) повиши прогнозата си за развитието на българската икономика догодина. През пролетта очакванията бяха за 2.8% ръст на БВП, сега ревизията е с 1 пр. пункт нагоре. Повечето международни институции, които наблюдават България, също вече повишиха прогнозите си за страната до над 3% от БВП. Почти всички залагат догодина потреблението да е основната движеща сила на икономиката. ЕК очаква и пробуждане на инвестициите, ако усвояването на еврофондовете се ускори. Въпреки това растежът ще се забави леко в сравнение с тази година. По-високите очаквания на Брюксел се дължат на доброто представяне на икономиката през първата половина на годината, но и на ревизията на данните за БВП за 2016 г., която направи Националният статистически институт. В есенната си макропрогноза еврокомисията ревизира нагоре и очакванията си за ръста на икономиките на еврозоната и на целия ЕС-28 съответно с 0.3 и 0.2 пр. пункта до 2.1% през 2018 г. Обяснението – по-добро от очакваното представяне на европейската икономика тази година заради увеличено частно потребление, намаляваща безработица и по-силен ръст на световната икономика. ЕК очаква българската икономика да продължи да расте "стабилно", след като отбележи 3.9% ръст през тази година. Основният двигател ще продължи да е потреблението както на частния, така и на правителствения сектор. От Брюксел очакват и възстановяване на инвестициите, но най-вече ако има ускоряване на усвояването на средствата от ЕС. Износът ще продължи да расте, макар и с по-бавни темпове, но за разлика от тази година през 2018 г. и 2019 г. Брюксел очаква лек положителен принос на нетния експорт към ръста на БВП. Според Европейската комисия увеличението на заплатите и доходите в страната би могло да има положително влияние върху частното потребление. В бюджета за следващата година правителството залага нов ръст на минималната заплата с над 10%, както и увеличение на заплатите на учители, военни, някои служители от МВР и част от администрацията. В допълнение повечето анализатори очакват догодина да продължи и ръста на възнагражденията в частния сектор основно заради липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. От Брюксел добавят, че риск пред развитието на икономиката ни е по-бавното усвояване на еврофондовете, което отново ще отложи възстановяването на инвестициите. ЕК очаква годишната инфлация, измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени, да достигне 1 % през 2017 г. "поради силното вътрешно търсене, по-високите административни цени за комуналните услуги и възстановяването на цените на борсово търгуваните стоки и горивата". През следващата година инфлацията ще се ускори до 1.5% и ще продължи да расте и през 2019 г. (1.6%) Брюксел прогнозира безработицата да продължи да намалява и да достигне 6% през следващата година, а разходите за труд да продължат да се увеличават. За тези, които обичат сравненията - икономиката на България догодина ще расте над средния темп за ЕС. Европейската комисия прогнозира по-висок от нашия икономически растеж за Румъния (4.4%), Словения (4%) и Ирландия (3.9%). Със същата прогноза като нашата са Полша и Словакия. За всички останали държави очакванията са ръстът да е по-нисък.
Източник: Капитал (10.11.2017)

Средната брутна работна заплата за септември е 1 064 лева Средната брутна месечна работна заплата за юли 2017 г. е 1 039 лв., за август - 1 008 лв., за септември - 1 064 лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През третото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата e 1 037 лв. и намалява спрямо второто тримесечие с 0,3%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са „Финансови и застрахователни дейности” - с 5,3% и „Операции с недвижими имоти” - с 4,9%. Най-голямо увеличение е отчетено в дейност „Селско, горско и рибно стопанство” - със 7,5%. През третото тримесечие на 2017 г. средната месечна заплата нараства с 10,2% на годишна база, като най-голямо e увеличението в „Операции с недвижими имоти” - с 13,5%, „Административни и спомагателни дейности” - с 12,9%, и „Други дейности” - с 12,6%.
Източник: Инвестор.БГ (13.11.2017)

0,3% спад на средната заплата през лятото През третото тримесечие на 2017 г. средната заплата e 1037 лв. и намалява спрямо предходното тримесечие с 0.3 на сто, сочат предварителните данни на НСИ. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са "Финансови и застрахователни дейности" - с 5.3 на сто, и "Операции с недвижими имоти" - с 4.9 на сто, а най-голямо увеличение е отчетено в дейност "Селско, горско и рибно стопанство" - със 7.5 на сто. Средната брутна месечна работна заплата за юли е 1 039 лв., за август - 1 008 лв., и за септември - 1 064 лева. През третото тримесечие на 2017 г. средната заплата нараства с 10.2 на сто спрямо третото тримесечие на 2016 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Операции с недвижими имоти" - с 13.5 на сто "Административни и спомагателни дейности" - с 12.9 на сто, и "Други дейности" - с 12.6 на сто. Икономическите дейности с най-високо средномесечно възнаграждение на наетите по трудово и служебно правоотношение през третото тримесечие на 2017 г. са: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения" - 2 346 лева, "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 1а728 лева, "Финансови и застрахователни дейности" - 1 718 лева. Най-нископлатени са били наетите в икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" - 631 лева, "Други дейности" - 743 лева, "Строителство" - 814 лева. Спрямо същия период на предходната година средната заплата през третото тримесечие на 2017 г. в обществения сектор нараства със 7.9 на сто, а в частния - с 11 на сто. Наетите по трудово и служебно правоотношение към края на септември намаляват с 30.1 хил., или с 1.3 на сто, спрямо края на юни , като достигат 2.31 милиона. Спрямо края на второто тримесечие на 2017 г. най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - със 17.7 на сто, "Култура, спорт и развлечения"- с 8.1 на сто, и "Операции с недвижими имоти" - с 3.5 на сто. Най-голямо увеличение на наетите по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност "Селско, горско и рибно стопанство" - с 4 на сто. В края на септември 2017 г. в сравнение с края на септември 2016 г. наетите по трудово и служебно правоотношение остават на същото ниво. Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Селско, горско и рибно стопанство" - с 4.0 хил., и "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 3.7 хил., а най-голямо увеличение в "Административни и спомагателни дейности" - с 5.6 хиляди. И в процентно изражение намалението е най-значително в икономическа дейност "Селско, горско и рибно стопанство" - с 5 на сто, а увеличението - в "Административни и спомагателни дейности" - с 4.9 на сто.
Източник: econ.bg (13.11.2017)

15% ръст в износа ни за трети страни През периода януари - септември 2017 г. износът на България за трети страни се увеличава с 15.0% в сравнение със съответния период на предходната година и е на стойност 13 042.9 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Руската федерация, Китай, Сърбия, бившата югославска република Македония и Съединените американски щати, които формират 52.0% от износа за трети страни. Това показва статистиката на НСИ. През септември 2017 г. износът на България за трети страни нараства с 1.7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 349.2 млрд. лева. През периода януари - септември 2017 г. при износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2016 г. е отбелязан в секторите „Артикули, класифицирани главно според вида на материала” (51.4%) и „Разнообразни готови продукти” (29.6%). /economynews.bg
Източник: Други (14.11.2017)

22.4 млрд.лв. износът за ЕС През периода януари - август 2017 г. износът на България за ЕС се увеличава с 11.0% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 22 401.6 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.9% от износа за държавите - членки на ЕС. Това показва статистиката на НСИ. През август 2017 г. износът за ЕС нараства с 9.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 932.9 млн. лева. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - август 2017 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти” (32.0%) и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала” (29.2%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (13.1%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (10.3%). Вносът на България от ЕС през периода януари - август 2017 г. се увеличава с 10.9% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 24 193.4 млн. лв. по цени CIF. /economynews.bg
Източник: Други (14.11.2017)

Цените на храните у нас вече са 71% от европейските За 10 г. животът у нас е поскъпнал с 38.8%. Ръстът при хранителните стоки спрямо септември 2007 г. е 27.4%, на електроенергията - 28.7%, на топлоенергията - 24.4%. При водата скокът е 48%, а при твърдите горива е даже още по-висок - 56.7%,. Така България все по-бързо доближава средното ценово равнище на ЕС. Ако през 2008 г. цените на храните и безалкохолните напитки са били 64.6% от европейските, то м.г. достигат 71%. Това изчисляват от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ в анализ за издръжката на живота през третото тримесечие на т.г. Три групи стоки са много близо до европейските нива, като цените на растителните и животинските мазнини и масла даже надхвърлят средните за ЕС28 с 8.1%. Мляко, млечни продукти и яйца са с 9.5% по-евтини у нас, но с техния темп на поскъпване КНСБ очаква да прехвърлят европейското равнище. Другата група, много близо до европейските цени, е на потребителската електроника, която е само с 6% по-евтина у нас. На годишна база поскъпването на живота е 2.9%, като основен принос имат хранителните стоки. От КНСБ коментират тези данни като признак, че инфлацията плавно се завръща. Поне 1474 лв. брутна заплата трябва да получава всеки от родителите в едно четиричленно семейство, за да се задоволят основните потребности на домакинството. Необходимата издръжка за едно такова семейство е 2301 лв., или 575.28 лв. на човек. Средната заплата в страната - 1037 лв., е с близо 30% по-ниска от това. От КНСБ признават, че доходите значително изпреварват по ръст издръжката. Но предупреждават, че това все още не стига, за да се покрият необходимите средства за живот. Това важи с особена сила в области, където общият доход изостава почти два пъти от необходимите средства за издръжка - Видин, Търговище, Кърджали, Сливен, Разград. За голяма част от населението пък даже официалната линия на бедност (314 лв.) е недостижима. 30% от домакинствата са с общ доход на човек под тази линия - това са 2.165 млн. българи. 3.25 млн. разполагат с по-висок доход от 314 лв., но са под необходимите средства за живот - в тази група са 45% от домакинствата. 25% от домакинствата, или 1.8 млн. души, могат да минат за живеещи охолно - техните доходи на човек са над издръжката на живот (575 лв.) НЕРАВЕНСТВО В периода второ тримесечие 2015-2017 високодоходните домакинства се увеличават значително от 19.5% на 25%, докато тези под прага на бедност остават на едно и също ниво. Вижда се ефектът от драстичното увеличение на минималната заплата - в края на месец септември работещите на това ниво на заплащане са 17.5% от наетите при 14.5% през същия период на 2016 г. В частния сектор вече всеки пети работи за най-ниското възнаграждение - 19.9%, при 16% година по-рано. Издръжката в София пък е 3003.32 лв. на четиричленно семейство, или 750.83 лв. на човек, като надхвърля средните стойности за страната с 30.5%. И в София обаче средната заплата - 1405 лв., не стига да покрие това ниво.
Източник: Сега (14.11.2017)

Безработицата в България стига най-ниско ниво от 2008 г. през третото тримесечие Безработицата в България се понижава през третото тримесечие до най-ниското ниво от 2008 г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ). За периода юли-септември коефициентът на безработица, изчисляван от Института, се понижава до 5,8%, като намалява с 1,2 процентни пункта в сравнение с третото тримесечие на 2016 г. Това е и най-ниско ниво на безработицата от 2008 г. насам, когато коефициентът достига 5,6%. През третото тримесечие на 2017 г. броят на безработните лица е 200,2 хил. души. В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. броят на безработните лица намалява с 12,6%. За мъжете коефициентът на безработица за същия период намалява с 1,3 процентни пункта до 6,1%, а при жените – с 1 процентен пункт до 5,5%.
Източник: Инвестор.БГ (15.11.2017)

Годишната инфлация се увеличи до 2.5% През октомври инфлацията в България нарасна рязко спрямо септември, докато на годишна база се покачи до 6-месечен връх, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на потребителските цени (CPI) нарасна през октомври с 0,6% спрямо септември когато се повиши с 0,2%. На годишна база инфлацията се ускори рязко до 2,5% (спрямо октомври 2016 година) от 2,1% месец по-рано. През октомври цените на хранителните продукти и на безалкохолните напитки остават на равнището от предходния месец, докато цените на алкохолните напитки и на тютюневите изделия нарастват с 0,3 на сто.
Източник: БНР (15.11.2017)

БВП нараства с 3,9% за година През третото тримесечие на 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нараснал с 3.9% спрямо същото тримесечие на миналата година и с 0.9% спрямо второто тримесечие на тази. Това показват експресните (най-ранни) данни на НСИ. Основен принос за регистрирания икономически растеж спрямо второто тримесечие на 2017 г. имат крайното потребление - с 1.1%, и износът на стоки и услуги - с 3.2%. Според експресните оценки на НСИ за третото тримесечие БВП в номинално изражение достига 27.336 млрд. лева. Реализираната добавена стойност е 23.408 млрд. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (68.9%), което в стойностно изражение възлиза на 18.839 млрд. лева. Бруто капиталообразуването е 4.990 млрд. лв. и заема 18.3% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително.
Източник: expert.bg (15.11.2017)

Годишната инфлация се увеличи до 2,5% Годишната инфлация се увеличава до 2,5%, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Оказва се, че настъпването на студения сезон ускорява инфлацията в България заради ръста на цените на облеклото и обувките за зимата, горивата за битови нужди - въглищата, дървата за отопление и отоплителните уреди. Индексът на потребителските цени през октомври спрямо септември 2017 г. е 100,6%, т. е. месечната инфлация е 0,6% спрямо 0,2% през септември. Инфлацията от началото на годината е 1,9% а годишната инфлация за октомври 2017 г. спрямо октомври 2016 г. е 2,5%. Средногодишната инфлация за периода ноември 2016 - октомври 2017 г. спрямо периода ноември 2015 - октомври 2016 г. пък е 1,5%, сочат още данните. През десетия месец на годината най-силно поскъпват облеклото и обувките – средно със 7,3%. Според статистиката цените са скочили най вече при обувките – с 8,6 на сто, а увеличението при дебелите връхни дрехи е от 6,7%. Както „Монитор“ вече писа поне 150 лева ще трябва да дадем за дрехи и обувки тази зима, ако искаме да ни е топло през идващите студени месеци. Така, за да се сдобием с ново топло яке и непромокаеми ботуши, ще е необходимо да извадим доста пари от джоба си. Освен това в момента търговците са смъкнали цените само на есенните връхни дрешки, ризи и панталони, а намаления на дебели дрехи почти няма. Очаква се обаче по време на Черния петък, който тази година се пада на 24 ноември, известните марки да пуснат доста добри оферти, като на някои артикули цените ще бъдат отрязани със 70%. На второ място по ръст на цените през октомври е групата "Развлечения и култура", където поскъпването с 5%. Разходите за комунални услуги се увеличават с 0,8% през миналия месец основно заради ръста на цената на водата на места и харчовете за отопление, а за жилищно обзавеждане, електроуреди и други принадлежности за дома – с 0,4%. НСИ отчита още и ръст на цените на газообразните и течни горива за битови нужди съответно с 2,4 и 0,3%, на въглищата – с 5,4%, на дървата за отопление – почти 3%, и на отоплителните уреди – с 1%. По-малко пари сме давали за самолетни билети. Цените през октомври са паднали с цели 24%, както и на услугите за краткосрочно настаняване – с 3,7 на сто. При храните като цяло не се отчита промяна на цените, като поскъпването при повечето несезонни продукти се уравновесява с поевтиняването на сезонните. Въпреки това през миналия месец най-много се е дигнала цената на пипера – с над 13 на сто. На второ място се нарежда гроздето, а на трето - доматите. По-малко пари обаче сме давали за цитрусови, южни плодове и зеле. При алкохола и цигарите има минимално увеличение от 0,3%.
Източник: Монитор (15.11.2017)

Бeзpaбoтицa у нас се свива дo 6,3% ?peз втopoтo тpимeceчиe нa 2017 г. бeзpaбoтицaтa в Бългapия e нaмaлялa дo pe?opднитe 6,3%, oтчитaт oт Mиниcтepcтвo нa и?oнoми?aтa. Бpoят нa xopaтa, ?oитo тъpcят paбoтa, нo нe ca нaмepили, e o?oлo 200 xил. Зa пepиoдa ?oeфициeнтът нa зaeтocт e 71,1%, a бpoят нa зaeтитe дocтигa пoчти 3,2 милиoнa дyши. "Ocнoвнитe инди?aтopи нa и?oнoми?aтa ни дaвaт ocнoвaниe зa дoбpи пepcпe?тиви зa paзвитиe. Oчa?вa ce и?oнoми?aтa ни дa пpoдължи дa ce пoдoбpявa и БB? дa нapacнe c o?oлo 4% пpeз тaзи гoдинa", ?oмeнтиpaт oт вeдoмcтвoтo. ?peз пъpвoтo и втopoтo тpимeceчиe нa 2017 pъcтът нa БB? нa гoдишнa бaзa e пo 3,7%. Paвнищeтo нa peгиcтpиpaнaтa бeзpaбoтицa пpeз ceптeмвpи 2017 e 6,5%. ?peз втopoтo тpимeceчиe нa гoдинaтa cpeднaтa мeceчнa зaплaтa нapacтвa c 9,9% cпpямo cъщия пepиoд нa 2016. ?peз пepиoдa янyapи-aвгycт изнocът ce yвeличaвa c 12,9%, a внoc c 16,2% нa гoдишнa бaзa. Cpeднoтo нapacтвaнe нa oбщoтo пpoмишлeнo пpoизвoдcтвo нa гoдишнa бaзa e 4,7%, a в пpepaбoтвaщaтa пpoмишлeнocт-6,5%. Ocвeн тoвa бpyтнaтa дoбaвeнa cтoйнocт ce yвeличaвa c 3,7%.
Източник: econ.bg (15.11.2017)

Инвестициите в българската промишленост спадат с 10% Българските предприемачи очакват инвестициите през настоящата година да са с 9.5% по-малко в сравнение с предходната 2016 година. Това отчита Инвестиционната бизнес анкета на Националния статистически институт, проведена сред промишлените предприятия през октомври 2017 година. Според основните производствени групировки най-голям дял в инвестициите през 2017 г. се очаква да формира производството на стоки за междинно потребление (39.1%), следвано от енергетичните и свързаните с водата сектори (24.0%) и производството на недълготрайни потребителски стоки (20.5%). По данни от бизнес анкетата прогнозите за 2018 г. са за намаление на обема на инвестициите в промишлеността с 4.8% спрямо 2017 г., като около 25% от предприятията не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. В структурата по основни производствени групировки отново производството на стоки за междинно потребление формира най-голям относителен дял - 38.2%. След него се подреждат енергетичните и свързаните с водата сектори и производството на недълготрайни потребителски стоки - съответно с 29.6 и 15.5% По направление на инвестициите през 2018 г. с най-голям дял се очаква да бъдат тези за увеличаване на производствения капацитет - 33.1% от общия стойностен обем на инвестициите в промишлеността. На второ място, с 29.3% дял, са предвидените инвестиции за заместване на износеното оборудване, следвани от тези за механизация или автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии - с 23.0%, и за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други - с 14.6%. По отношение на факторите, които биха повлияли върху решенията на мениджърите за инвестиции през 2018 г., преобладават позитивните оценки на въздействие ("стимулиращо" или "много стимулиращо") при "търсене на продукцията", "финансови ресурси или очаквани печалби" и "технически фактори".
Източник: Money.bg (15.11.2017)

Безработицата в страната падна до рекордните 5.8% Коефициентът на безработица в страната спадна до 5.8% през третото тримесечие на 2017 г. като броят на безработните лица е 200.2 хил. За сравнение през същия период на 2016 г. коефициентът намалява с 1.3%, а на броя незаети лица с 12.6%. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Тези показатели не са отчитани от 2008 г. насам. От общия брой на безработните лица през третото тримесечие на 2017 г. 112.4 хил. (56.2%) са мъже и 87.8 хил. (43.8%) - жени. От всички безработни лица 17.6% са с висше образование, 49.8% - със средно, и 32.6% - с основно и по-ниско образование. През третото тримесечие на 2017 г. продължително безработни (от една или повече години) са 109.6 хил., или 54.7% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 3.2%, като в сравнение с третото тримесечие на 2016 г. намалява с 1.1%. Коефициентът на продължителна безработица е съответно 3.3% за мъжете и 3.1% за жените. От общия брой на безработните лица 37.4 хил., или 18.7%, търсят първа работа. Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години расте, достигайки 72.8% - с 3.7% по-висок в сравнение със същия период на миналата година. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 68.5%, като в сравнение със същото тримесечие на 2016 г. се увеличава с 4.3%. През третото тримесечие на 2017 г. в сектора на услугите работят 2 019.9 хил., или 62.6% от всички заети лица. В индустрията са заети 962.9 хил. души (29.9%), а в селското, горското и рибното стопанство - 242.3 хиляди (7.5%). От всички заети 3.7% (118.5 хил.) са работодатели, 7.5% (240.6 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 88.0% (2 839.6 хил.) - наети лица, и 0.8% (26.4 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2 154.1 хил. (75.9%) работят в частния сектор, а 685.5 хил. (24.1%) - в обществения. С временна работа са 153.6 хил., или 5.4% от наетите лица. Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 73%, съответно 76.9% за мъжете и 69.0% за жените. Спрямо третото тримесечие на 2016 г. този коефициент е по-висок с 4.5%, като увеличението при мъжете е с 4.9 процентни пункта, а при жените - с 4.0 процентни пункта.http://www.economic.bg
Източник: Други (15.11.2017)

5,3% спад в стойността на селскостопанската ни продукция Стойността на брутната продукция от отрасъл "Селско стопанство" за 2016 г. е в размер на 7,32 млрд. лв., което е с 5,3% под нивото от предходната година. Това стана ясно вчера след заседание на правителството, което прие годишния доклад за състоянието и развитието на земеделието за 2017 г. Стойността на продукцията от растениевъдството намалява с 2,1 на сто на годишна база, а тази от животновъдството - с 12,7%, което се дължи на понижение на цените на повечето селскостопански продукти. През 2016 г. се отчита увеличение както на износа с 8,2%, така и на вноса на селскостопански стоки с 4,9% спрямо предходната година. В резултат от изпреварващия темп на нарастване при износа традиционно положителното търговско салдо в аграрната търговия на страната бележи ръст от 17,1% в сравнение с 2015 г., достигайки близо 1,2 млрд. евро. През първото полугодие на 2017 г. салдото в търговията с аграрни стоки възлиза на 60,4 млн. евро. Водещи групи продукти в структурата на селскостопанския износ на страната както през 2016 г., така и през първите шест месеца на 2017 г., остават зърното и маслодайните семена, следвани от растителни мазнини, хлебни и тестени сладкарски изделия, тютюн и тютюневи изделия, птиче месо и др. През 2016 г. брутната добавена стойност (БДС), създадена в отрасъл "Селско, горско и рибно стопанство", възлиза на 3,817 млрд. лв. по текущи цени, като бележи реален ръст от 5,3% спрямо предходната година. Според предварителни данни през първото тримесечие на 2017 г. БДС, формирана от аграрния отрасъл, се запазва в реално изражение на същото ниво като за същото тримесечие на 2016 г., а през второто тримесечие има ръст от 0,9 на сто.
Източник: Дума (16.11.2017)

Средният доход на човек достига 1431 лв. към септември Средният брутен доход на лице от домакинството достига общо 1431.3 лв. през периода юли - септември на тази година, което представлява повишение от 9.4% на годишна база. Подобно на предходното тримесечие, основният източник на повече средства е по-високата работна заплата. Положителен принос има и увеличението на дохода от самостоятелна заетост, който достига 110 лв. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Паралелно с доходите нарастват и разходите на лице от домакинството - с 13% спрямо същия период на миналата година, като така достигат 1382.3 лв. към края на септември. Тук увеличението е по-равномерно разпределено, но отчетлив принос имат разходите за храна и комунални услуги, което вероятно да се дължи на инфлацията в тези групи стоки. Над половината от доходите на населението идват от работната заплата. Това съотношение традиционно не се променя значително, като случаят е такъв и това тримесечие. Делът на заплатата нараства, но съвсем леко - с 0.3 пр.п. до 54.4%, сочат данните на НСИ. Съществената тежест в комбинация с двуцифрения ръст на средните възнаграждения през периода юли - септември обясняват и големия принос към увеличението на доходите за тримесечието - 5.4 пр.п. Вторият фактор са пенсиите, които допринасят за още четвърт от общите възнаграждения. Те обаче леко намаляват през последните 12 месеца (с 0.1%), като така дърпат общия ръст надолу. Трети елемент са доходите от самостоятелна заетост, които oстават малък дял (7.7%), но пък отбелязват съществено повишение - с 29.9% спрямо година по-рано. Успоредно с увеличението на доходите данните показват и повишение на разходите на домакинствата в България. На всеки човек се падат по 1382.3 лв. общо за периода юли - септември, като малко над една трета от парите отиват за храна, напитки и цигари. Ръстът е с 13% спрямо година по-рано, а 4.3 пр.п. от него се дължат на по-високите разходи за храна и комунални услуги. Положителен принос имат и разноските за транспорт, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, социалните осигуровки и данъците. Данните за потреблението на домакинствата обаче показват, че няма значително увеличение в покупките на основни хранителни стоки. Това означава, че увеличението вероятно се дължи на по-високите цени на храните тази година. Повишението на разходите за жилища, вода, ток и горива също може да има обяснение, различно от по-силно потребление. В данните за инфлацията вече няколко месеца се наблюдава поскъпване на газообразните горива и топлоенергията, което вероятно е свързано с административното повишение на цената на природния газ от април тази година. През второто тримесечие на годината разходите на лице бяха 1195.3 лв. По-високите нива се дължат до голяма степен на летния сезон, през който домакинствата разходват значително повече за свободно време, почивка и образование.
Източник: Капитал (17.11.2017)

Разходите за сметки скочиха с над 12% Разходите на домакинствата за плащане на сметки за ток, вода и отопление са нараснали с над 12% за година. А разходите за обзавеждане и поддържане на дома са скочили с 41%, сочат данните на НСИ. Така общите разходи за дома са се увеличили с 20,3% до 187 лв. на месец. Оказва се, че разходите за поддържане на жилището нарастват над два пъти по-бързо от доходите на хората, които за година са се увеличили с 9,4%. Месечният доход на едно домакинство в страната е средно 1091 лв., което прави по 477 лв. на човек, сочат данните на НСИ за периода от юли до септември. Сумата е доста малка, при положение че средната заплата вече надмина 1064 лв. Но доходите в домакинството се разпределят между всички членове. Така дори един от съпрузите да взима висока заплата, ако в семейството има дете, пенсионер или безработен доходите на човек падат значително. В резултат на изпреварващото увеличение на разходите за сметки и за обзавеждане, вече 17,7% от всички разходи на домакинствата отиват за дома. Но най-голямото перо в семейния бюджет е прехраната, за която отиват средно 317 лв. на месец, или над 30% от всички разходи. Сериозен ръст от 17,6% има и при разходите за транспорти съобщения, което също изпреварва увеличението на доходите. За да могат да се справят в тази ситуация българите увеличават с по-бавни темпове разходите си за храна, свободно време и здраве. За свободното си време домакинствата дават средно по 66 лв. на месец, което е дори по-малко от плащаните от тях осигуровки. По отношение на източниците на доходи, най-голям ръст от близо 30% има на парите, които се печелят от самостоятелна заетост. Това показва, че има раздвижване на микро фирмите и при хората със свободни професии. Все още обаче доходите от самостоятелна заетост са само 7,7% от всички пари в семейния бюджет. Доходите от заплати за година са нараснали с 10%.
Източник: Стандарт (20.11.2017)

България е на второ място по привлечени инвестиции от плана "Юнкер" България е сред петте страни, класирани най-напред по размерите на инвестициите, които са били задействани чрез Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI). До нас се нареждат Естония, Гърция, Португалия и Испания. Според данни към края на октомври 2017 г., представени от Европейската комисия, одобреното от Европейската инвестиционна банка (EIB) финансиране за България посредством фонда EFSI е било в размер на 344 млн. евро. Предоставените по този начин финансови гаранции се очаква да активират инвестиции за общо 1,561 млрд. евро, което отрежда на България второ място сред всички членове на ЕС по отношение на активираните инвестиции посредством EFSI спрямо БВП на съответната страна. България е изпреварена единствено от Естония, където EIB е одобрила средства от фонда EFSI в размер на 110 млн. евро, които да генерират общи инвестиции в страната за 741 млн. евро. Европейската комисия отчита, че чрез плана "Юнкер" са били финансирани три проекта в България, свързани с инфраструктура и иновации, като от фонда EFSI са били предоставени 281 млн. евро и се очаква те да генерират инвестиции за тези проекти в размер общо 652 млн. евро. Одобрените заеми на Европейската инвестиционна банка за малки и средни по размер компании в нашата страна (към ноември 2016 г.) са били размер на 150 млн. евро, като се очаква те да докарат инвестиции за общо 408 млн. евро. Чрез фонда EFSI са били одобрени девет споразумения за финансиране на малки и средни по размер български компании за 63 млн. евро, като се очаква това да активира инвестиции за общо 909 млн. евро. Еврокомисията посочва, че от това ще се възползват 6047 по-малки или т.нар. "стартъп" компании в нашата страната. Според данните на Европейската комисия Инвестиционният план за Европа, известен като планът "Юнкер", се очаква да донесе европейски инвестиции, които ще надвишат 251,6 млрд. евро. Самите сделки, одобрени по плана EFSI, възлизат на 49,6 млрд. евро под формата на директно финансиране и са сключени във всички 28 страни членки на ЕС. Около 528 хиляди малки и средни предприятия се очаква да се възползват посредством плана "Юнкер" от подобрен достъп до финансиране, посочва Европейската комисия.
Източник: БНР (20.11.2017)

Българите са взели болнични за 25 милиона дни само в рамките на година и половина, сочат данни на НСИ, цитирани от в. "Телеграф". Според статистиките броят на болничните листове рязко се увеличава покрай празници, когато се събират два дни работа и два дни почивка. Прогнозите сочат, че болничните ще глътнат 514 милиона на осигурителния институт и около 200 милиона на работодателите.
Източник: 24 часа (21.11.2017)

Близо 2 млн. българи са пътували като туристи през юли - септември, което е с 31% повече спрямо същото тримесечие на 2016 г., отчете НСИ. Малко над 82% са пътували само из родината, а 14.5% - само в чужбина. Средният разход за почивка и екскурзия зад граница е бил 645 лева на човек, а в страната - 353 лева. При пътуване в командировка средностатистическият българин е похарчил 164 лева у нас и 1086 лв. в чужбина.
Източник: Сега (22.11.2017)

30% от износът ни е към балканските страни Износът ни към балканските страни през изминалата година е в размер на 6.9 млрд. евро, съобщи зам.-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на конференция на сдружението на италианския бизнес в България и региона. Тове е около 30 на сто от целия ни експорт и отбелязва ръст от 2% през 2016 г. „Балканите имат огромен икономически потенциал, а темата за тяхната интеграция е сред основните приоритети на Българското председателство на Съвета на ЕС“, допълни той. По думите на Манолев към момента се отчита завишен интерес от страна на български компании за развитие на дейност в региона с откриване на офиси, производствени бази, участие в публични търгове, инфраструктурни проекти и др. Страната ни ще се стреми да бъде балансьор и ще насърчава задълбочаването на диалога както вътре в Съюза, така и със страните от региона, стана ясно от неговото изказване. „За нас е много важно партньорството с организации като Конфиндустрия, които имат изградена представителна мрежа и които могат да бъдат своеобразен мост за задълбочаване на икономическото сътрудничество“, каза още Александър Манолев и цитира данни, според които за последните 10 години преките нетни чуждестранни инвестиции от Италия у нас са положителни в размер на над 1,5 млрд. евро. Данните на организацията на италианския бизнес показват още по-добри данни на инвестициите в България – над 2 млрд. евро.
Източник: Монитор (22.11.2017)

Броят на българите пътували за туризъм нараства с 31.2% през третото тримесечие През третото тримесечие на 2017 г. 1 991.8 хил. българи са направили туристически пътувания, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Преобладаващата част от тях - 82.3 на сто, са пътували само в страната, 14.5 на сто - само в чужбина, а 3.2 на сто са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2016 г. общият брой на пътувалите на възраст 15 и повече навършени години нараства с 31.2 на сто, като пътувалите само в страната се увеличават с 32.8 на сто, пътувалите само в чужбина - с 43.3 на сто, докато пътувалите в страната и чужбина намаляват с 21.6 на сто. През третото тримесечие на 2017 г. най-много са пътували българите на възраст 25 - 44 години - 948.6 хил., или 47.7 на сто от всички пътували. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като най-висок е този дял при хората на възраст 25 - 44 години - 83.3 на сто от пътувалите в тази възрастова група. По-голямата част от туристическите пътувания на хората на възраст 15 и повече навършени години както в страната, така и в чужбина са били с цел "почивка и екскурзия", посочени съответно от 67.6 и 78.5 на сто. През третото тримесечие на 2017 г. като самостоятелни са били регистрирани 441.0 хил., или 88.9 на сто от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 92.8 на сто, а на тези в чужбина - 66 на сто. В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял са разходите за храна както в страната, така и в чужбина - съответно 45.9 и 32.6 на сто. През третото тримесечие на 2017 г. средният разход при пътуване с лична цел на един човек на възраст 15 и повече навършени години е 353.36 лв. в страната и 645.33 лв. в чужбина. Същевременно разходите на един човек за професионално пътуване са средно 163.88 лв. в страната и 1086.27 лв. в чужбина.
Източник: 24 часа (22.11.2017)

Туристическите пътувания се увеличават с над 30% през лятото на годишна база Значителен ръст на туристическите пътувания през лятото отчита Националният статистически институт (НСИ). За периода юли - септември тази година увеличението на пътувалите българи с цел туризъм е над 30%, като най-много са били пътуванията с цел „почивка и екскурзия“. По предварителни данни на НСИ за третото тримесечие на 2017 г. 1,991 млн. българи са реализирали туристически пътувания. Преобладаващата част (82,3%) са пътували само в страната, 14,5% - само в чужбина, а 3,2% са предпочели както България, така и чужбина. За периода юли - септември най-много са пътували българите на възраст 25 - 44 години – 948,6 хил., или 47,7% от всички пътували лица. През третото тримесечие средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 353,36 лв. в страната и 645,33 лв. в чужбина.
Източник: Инвестор.БГ (22.11.2017)

Малките и средни предприятия генерират половината от търговията на стоки в ЕС Малките и средни предприятия, с до 249 служители, се смятат за двигател на икономиката на Европейския съюз (ЕС), създавайки работни места и подкрепяйки икономическия растеж. Според нови данни на Евростат обаче те значително допринасят и за търговията в рамките на съюза. 98% от компаниите, търгуващи стоки в рамките на ЕС, през 2015 г. са били малки и средни предприятия (МСП), а около 70% от тях са микропредприятия. Нещо повече, малките и средни предприятия носят половината от стойността на вътрешната за ЕС търговия на стоки. Те формират 51% от вноса вътре в ЕС и 45% от износа през 2015 г. В пет страни членки МСП генерират над две трети от общата стойност на износа на стоки в рамките на ЕС. На първо място е Кипър с 88%, следван от Латвия (81%), Белгия (70%), Естония (68%) и Холандия (67%). На другия край на класацията страните, в които МСП формират под една трета от стойността на вътрешния за ЕС износ, са Франция (21%), Германия (26%), Словакия (30%) и Ирландия (32%). България е около средното ниво, като 97,9% от компаниите, изнасящи за ЕС, са малки и средни предприятия, а стойността на износа им достига 50,3 на сто от целия на страната. От всички класове размери МСП микропредприятията отговарят най-много за износа в ЕС в шест страни: Белгия (46% от стойността на целия износ в рамките на съюза), Малта (37% през 2013 г.), Унгария (26%), Унгария (23%), Румъния и Швеция (по 19%). В същото време в 10 страни стойността на износа им е под 10% от общия, като сред тях са Франция, Германия и Финландия с по около 4%. Що се отнася до България, стойността на износа на микропредприятията като част от общата е най-ниска спрямо останалите две категории – 12,3%. Малките дружества носят 14,1%, а средните – 23,9%. В повечето страни членки поне половината от стойността на вноса на стоки в ЕС идва от малки и средни предприятия. Те са отговорни за над три четвърти от общата стойност в Латвия (85%), Кипър (82%), Естония (79%), Литва (78%) и Малта (77% през 2013 г.). Само във Франция (31%), Германия (34%), Чехия (47%), Словакия (48%) и Полша (49%) стойността, която носят МСП, е под 50% от общата на вноса. В България процентът също е доста висок – 68,8%. И тук микропредприятията отговарят за най-голяма част от вноса в рамките на съюза в пет страни членки – Малта (45% от стойността към 2013 г.), Белгия (38%), Швеция (25%), Унгария (23%) и Обединеното кралство (21%). За разлика от тях, петте страни, където тези компании формират под 10 на сто от общата стойност са Франция, Германия и Чехия (около 7%), Италия (9%) и Полша (10%). Що се отнася до България, тенденциите са подобни като тези при износа. Микропредприятията формират най-ниска стойност от общата на вноса в рамките на ЕС – едва 15,7%. На второ място са малките предприятия с 23,3%, а лидер отново са средните по големина компании с 29,8%.
Източник: Инвестор.БГ (22.11.2017)

Игралната индустрия отчита растеж Данъчните приходи от игралната индустрия в бюджета за 2016 г. са 176 950 335 лева, което е с 30% повече от 2015 г., когато са били 143 839 714 лева. За първите 9 месеца на 2017 г. са внесени 144 млн. лева данъци. Това съобщи Ангел Ирибозов, председател на Управителния съвет на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ). Данните бяха представени по повод откриването на 10-ото юбилейно издание на Балканското изложение на развлекателната и игрална индустрия BEGE Expo. То ще се проведе в сряда и четвъртък (22 и 23 ноември 2017 г.) в Интер Експо център-София. През 2017 г. в игралния бранш е отчетено леко увеличение на броя на лицензираните игрални обекти, който към 30 соптември 2017 г. достига 26 казина и 847 игрални зали. Регистрираните онлайн организатори остават без промяна, а лицензираните онлайн сайтове се увеличават с един, като към 30 септември 2017 г. има 11 организатора и 12 сайта. В страната ни има само една бинго зала, но в 18 игрални зали има инсталирани електронни бинго съоръжения с общо 730 игрални места. Всички компании от бранша правят и ежегодни вноски по чл.10а от Закона за хазарта - за социално отговорно поведение в игралната индустрия. През 2016 г. по това перо е събрана сума от 2 252 000 лева, а за първите 9 месеца на 2017 г. - 2 403 750 лева. От бранша подчертават, че все повече нараства ролята на игралния туризъм и считат, че е удачно да има комплексна държавна стратегия за включване на хазартните услуги в комплекса от развлекателни услуги, предлагани в туристическите пакети. Другите тенденции в игралната индустрия е все по-бързо навлизащата роля на технологиите. От 2016 г. британският регулатор позволява разплащания с криптовалути в онлайн хазарта. Все повече в игралната индустрия навлиза и виртуалната реалност, засилва се и ролята на социалните мрежи, позволявайки т.нар. социални игри.
Източник: Други (22.11.2017)

10% pъcт нa зaплaтитe в пpoмишлeнocттa в ?лoвдив, 7,5% зa cтpaнaтa ?peз 2017г. БAИ cepтифициpa пpoe?ти зa нaд 300 милиoнa лeвa зa нaд 5 700 нoви paбoтни мecтa, зaявeни инвecтиции имa зa oщe нaд 800 милиoнa лeвa Pъcтът нa paбoтнитe зaплaти в пpoмишлeнocттa зa тaзи гoдинa в ?лoвдив e o?oлo и нaд 10% в cpaвнeниe cъc cъщия пepиoд нa 2016г. Cpeднo зa cтpaнaтa нapacтвaнeтo нa зaплaтитe в cъщия ce?тop e o?oлo 7,5%. Toвa cъoбщи aнaлизaтopът oт "Индъcтpи Уoч" Гeopги Cтoeв в ?лoвдив в paм?итe нa ?pъглa мaca зa дoпълнитeлнo пpивличaнe нa инвecтиции и зa зacилвaщaтa ce poля нa инoвaциитe пo вpeмe нa eвpoпpeдceдaтeлcтвoтo нa Бългapия. ?o дyмитe нa Cтoeв зaплaтитe в пpoмишлeнocттa в ?лoвдив пpoдължaвaт дa нapacтвaт дopи пo-бъpзo oт oчa?вaниятa нa дocтa paбoтoдaтeли. Cпopeд нeгo e гpeш?a, чe paбoтoдaтeлитe ce ?oн?ypиpaт зa eдни и cъщи ceгмeнт нa пaзapa нa тpyдa и чecтo "?paдaт" eдин oт дpyг oбyчeни ?aдpи.
Източник: Монитор (24.11.2017)

НСИ: Информационните услуги растат с 35% през трето тримесечие По предварителни данни на Националния статистически институт през третото тримесечие общият индекс на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи", изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 3.1% спрямо второто тримесечие на 2017 година. Ръст се наблюдава във всички дейности, като най-висок е при "Въздушен транспорт" и "Воден транспорт", съответно с 12.6 и 7%. През периода оборотът на сектора се увеличава с 11.9% в сравнение със същото тримесечие на 2016 година. На годишна база най-висок е ръстът при "Пощенски и куриерски услуги" - 15.3%, и "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" - 15.2%. Намаление е регистрирано само при "Воден транспорт" (23.9%). Оборотът в сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" нараства с 2.2% спрямо второто тримесечие на 2017 година. Индексът е с 14.1% по-висок в сравнение с третото тримесечие на 2016 година. Увеличение спрямо същия период на миналатагодина има при почти всички дейности. Най-значително е то при "Информационни услуги" (34.9%), "Радио- и телевизионна дейност" (19.1%), и "Дейности в областта на информационните технологии" (17.8%). Спад е регистриран при "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" (2.9%). При Други бизнес услуги най-голямо е увеличението на оборота спрямо предходното тримесечие при "Дейности по наемане и предоставяне на работна сила" - 8.5%, докато при "Други професионални дейности" се отчита най-същественото намаление - 14.4%. В сектора спрямо третото тримесечие на 2016 г. нарастване има при повечето дейности, като то е най-голямо при "Дейности по наемане и предоставяне на работна сила" - 32%, и "Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност" - 22%. Намаление се наблюдава при "Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи" (5.6%) и "Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации" (4.3%).
Източник: Money.bg (24.11.2017)

България изпрати третото тримесечие на 2017 г. с рекордно висока заетост, почти рекордно ниска безработица, нарастваща икономическа активност и невиждани от близо десетилетие темпове на увеличаване на средната работна заплата, коментира Явор Алексиев от Института за пазарна икономика в свой анализ. Има обаче и един черен рекорд - 35% от промишлените предприятия страдат от недостиг на работна ръка.
Източник: Сега (27.11.2017)

Инвестициите с ръст от 6% Над 4 млрд. лв. са похарчени за придобиване на дълготрайни материални активи в страната през третото тримесечие на годината, сочат данните на НСИ. Това представлява ръст на инвестициите с 6% на годишна база и е добра новина за развитието на производството, търговията и бизнеса като цяло. Увеличението на вложенията в дълготрайни материално активи (ДМА) от страна на българските фирми е от особена важност на фона на спада на чуждите инвестиции в страната с 27% до края на септември. Оказва се, че родните предприемачи и потреблението в страната имат по-голяма роля за ръста на икономиката от чуждите инвестиции и износа. Спрямо предходното тримесечие ръстът на разходите за ДМА е още по-голям - с 9,16%, сочат данните на НСИ. В рамките на година най-голям ръст от близо 55% се отчита при разходите за инвестиции в сектора "Селско, горско и рибно стопанство". В този сектор за придобиване на ДАМ за периода от юли до септември са похарчени 343 млн. лв., или близо 8,4% от всички направени инвестиции в страната. На следващо място по ръст с 49,15% се нарежда строителството, където разходите за ДМА са 252 млн. лв. за тримесечието. Това са над 6,17% от всички инвестиции за периода. Най-много инвестиции, в размер на 1,326 млрд. лв. са направени в сектора "Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване". Те формират над 32% от всички инвестиции в страната, като за година нарастват с близо 5%. На второ място по обем на инвестициите се нарежда секторът "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство". За тримесечието там са вложени 964 млн. лв., или 23,5% от всички разходи за придобиване на ДМА. За година това представлява ръст от близо 4%. В редица сектори на икономиката обаче се отчита спад на инвестициите. Това се обяснява както с навлизането на новите технологии, така и с по-бавното разрастване на дейностите им през последното тримесечие. Разходите за придобиване на ДМА в сектора "Финансови и застрахователни дейности" са само 63,7 млн. лв. за тримесечието, което е спад с 43,4% на годишна база. Сериозен спад от над 40% се отчита и в сектора "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", където за придобиване на ДМА са похарчени 112 млн. лв. Копирано от standartnews.com
Източник: Стандарт (27.11.2017)

Инвестициите с ръст от 6% Над 4 млрд. лв. са похарчени за придобиване на дълготрайни материални активи в страната през третото тримесечие на годината, сочат данните на НСИ. Това представлява ръст на инвестициите с 6% на годишна база и е добра новина за развитието на производството, търговията и бизнеса като цяло. Увеличението на вложенията в дълготрайни материално активи (ДМА) от страна на българските фирми е от особена важност на фона на спада на чуждите инвестиции в страната с 27% до края на септември. Оказва се, че родните предприемачи и потреблението в страната имат по-голяма роля за ръста на икономиката от чуждите инвестиции и износа. Спрямо предходното тримесечие ръстът на разходите за ДМА е още по-голям - с 9,16%, сочат данните на НСИ. В рамките на година най-голям ръст от близо 55% се отчита при разходите за инвестиции в сектора "Селско, горско и рибно стопанство". В този сектор за придобиване на ДАМ за периода от юли до септември са похарчени 343 млн. лв., или близо 8,4% от всички направени инвестиции в страната. На следващо място по ръст с 49,15% се нарежда строителството, където разходите за ДМА са 252 млн. лв. за тримесечието. Това са над 6,17% от всички инвестиции за периода. Най-много инвестиции, в размер на 1,326 млрд. лв. са направени в сектора "Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване". Те формират над 32% от всички инвестиции в страната, като за година нарастват с близо 5%. На второ място по обем на инвестициите се нарежда секторът "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство". За тримесечието там са вложени 964 млн. лв., или 23,5% от всички разходи за придобиване на ДМА. За година това представлява ръст от близо 4%. В редица сектори на икономиката обаче се отчита спад на инвестициите. Това се обяснява както с навлизането на новите технологии, така и с по-бавното разрастване на дейностите им през последното тримесечие. Разходите за придобиване на ДМА в сектора "Финансови и застрахователни дейности" са само 63,7 млн. лв. за тримесечието, което е спад с 43,4% на годишна база. Сериозен спад от над 40% се отчита и в сектора "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", където за придобиване на ДМА са похарчени 112 млн. лв.
Източник: Стандарт (28.11.2017)

НСИ: Производствените цени в селското стопанство растат с 3.6% Производствените цени в селското стопанство за третото тримесечие на 2017 г. се увеличават с 3.6% спрямо същото тримесечие на 2016 година. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се увеличава с 2.3%, а на продукцията от животновъдството - с 10.9%, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо предходната година като цяло цените на селскостопанската продукция отбелязват намаление с 1.9%, като намалението в растениевъдството е с 3.4%, а в животновъдството е отчетено увеличение с 6.8%. През третото тримесечие спрямо същото тримесечие на 2016 г. се наблюдава увеличение в цените на: зърнените култури - с 2.7%, пресните зеленчуци - с 19%, и на картофите - с 15.2%. Намаление е отчетено в цените на техническите култури - с 2.5%. Спрямо същото тримесечие на м.г. се отчита повишаване в цените на живите животни - със 7.1%, и на животинските продукти - с 13%. По-ниски са единствено цените на свинете - с 2.4%. При животинските продукти се увеличават цените на: кравето мляко - със 17.3%, кокошите яйца за консумация - с 24.7%, и пчелния мед - с 1.8%. По-ниски са цените на овчето мляко - с 6.5%, и козето мляко - с 8.1%. Спрямо цялата 2016-а през третото тримесечие е отчетено увеличение в цените на: краставиците и корнишоните от открити площи - с 3.0%, салатите и марулите - с 13.2%, морковите - с 24.8%, зеления градински фасул - с 29.0%, пипера за прясна консумация - със 17.4%, дините - с 9.9%, ябълките - с 2.7%, сливите - с 10.3%, вишните - с 32.0%, и сеното от естествени ливади - с 51.5%. При животинските продукти се наблюдава увеличение в цените на кравето мляко - с 16.3%, и на кокошите яйца за консумация - с 9.9%. По-ниски са цените на: овчето мляко - с 10.3%, козето мляко - с 4.5%, и пчелния мед - с 6.5%. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за третото тримесечие на 2017 г. се запазва почти без изменение - с 0.1% над равнището на същото тримесечие на предходната година и с 0.1% по-нисък спрямо 2016 година. През третото тримесечие спрямо съответния период на 2016 г. се увеличават единствено цените на електроенергията и горивата - с 1.3%. По-ниски са цените на: посевния и посадъчния материал - с 1.0%, минералните торове - с 0.6%, продуктите за растителна защита - с 0.9%, ветеринарномедицинските продукти - с 3.7%, и фуражите - с 0.9%. Спрямо 2016-а през тримесечието индексът на цените на електроенергията се увеличава с 3.6%. Намаляват цените на: посевния и посадъчния материал - с 2.2%, минералните торове - с 6.6%, продуктите за растителна защита - с 1.1%, ветеринарномедицинските продукти - с 3.7%, и фуражите - с 1.6%.
Източник: Money.bg (28.11.2017)

Средните лихви по всички заеми се понижиха през октомври През октомври всички нови договори, които банките сключиха с бизнеса и домакинствата в България, са с по-ниска лихва в сравнение със септември, показват предварителните данни на БНБ. Ликвидността на банките и слабото търсене на заеми продължава да понижава цената на заемния ресурс като трайна тенденция. Намеренията на кредитните институции да разхлабят кредитните си стандарти сваля още лихвените нива, коментират банкери. Най-голямо е месечното намаление при кредитите над 1 млн. евро, договорени в левове – с 0,79 пр.п., като средната лихва на заемите към 31 октомври е 2,93% и това е най-ниската лихва при бизнес заемите. Година по-рано договорите за тях са се сключвали при 4,71%. Средният лихвен процент на заемите, договорени в евро, на месечна база пада с 0,59 пр. п. до 2,47%, а на годишна – с 4,29 пр. п. През октомври 2017 г. средната лихва по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се понижава на годишна база с 0,79 пр.п. до 3,88%, а по тези, договорени в евро – с 1,57 пр.п. до 3,04%. За месец понижението при големите левови заеми е 0,32 пр.п., а при сключените в евро – с 0,37 пр. п. Средната лихва на всички заеми на домакинствата е по-ниска на месечна база, като най-голямо е намалението в новите договори при други кредити в евро – с 1,30 пр.п до 3,03%. На годишна база средният лихвен процент е по-нисък с 0,93 пр. п. В края на миналия месец средната лихва на заемите за потребление в левове спада на годишна база с 0,89 пр.п. до 8,06%, а по тези в евро – с 1,90 пр.п. до 4,56%. При жилищните кредити в левове средният лихвен процент намалява с 0,75 пр.п. до 3,87%, а по жилищните кредити в евро – с 1,04 пр.п. до 4,08%. През октомври средният лихвен процент по заемите за потребление на месечна база спада с 0,02 пр.п., а по тези в евро – с 0,39 пр.п. При жилищните кредити в левове той намалява с 0,01 пр.п., а при жилищните кредити в евро – с 0,10 пр.п. Годишният процент на разходите (ГПР), който включва всички разходи при обслужването на заема, при заемите в левове за потребление и при жилищните кредити се увеличава през октомври на месечна база. Повишението е съответно 0,06 пр. до 10,40% и с 0,01 пр. п. до 4,31%. ГПР при заемите за потребление в евро за един месец намалява с 0,51 пр.п. до 5,24%. През октомври годишният процент на разходите по жилищните кредити в евро е по-нисък спрямо септември с 0,13 пр. п. и пада до 4,42%, като за година намалението е с 1,17 пр. п.
Източник: Инвестор.БГ (28.11.2017)

Софтуерният бизнес расте с 12% до 2.3 млрд. лв. Софтуерната индустрия продължава да расте с двуцифрен ръст, като само тази година приходите ще нараснат с 12% и ще достигнат близо 2.3 млрд. лв. Оптимизъм има и за бъдещето - повече от 90% от компаниите планират над 10% растеж догодина. Постигнатите рекорди се ограничават от недостига на специалисти. Проблемите с намирането на служители движат и трайното повишаване на заплатите, които за последните четири години са нараснали с над 30% и са близо четири пъти по-високи от средното за страната. Числото за тази година е почти 2900 лв. нето на месец. Това показват резултатите от годишното проучване за състоянието на сектора, провеждано от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) "Барометър 2017", което беше представено във вторник. То се базира на анализ на данни от близо 3400 дружества, чиито приходи са предимно от дейности, свързани със софтуер. Технологичните компании в последното десетилетие са най-растящите в българската икономика. Те работят за различни сектори, пазари, клиенти, като много от лидерите в бранша са чуждестранна собственост, но все по-често и местни дружества порастват до десетки милиони лева обороти. През последните пет години приходите в софтуерния бранш неизменно бележат двуцифрени темпове на растеж, като изпреварват съществено общото подобряване в икономиката на страната. За 2016 г. постъпленията на компаниите в сектора са се увеличили с 14% (при ръст на БВП от 3.1% за годината) и достигат 2.05 млрд. лв. Прогнозата на браншовата организация е към края на 2017 г. подобрението отново да е двуцифрено, макар и да се забавя леко – с 12%. Така очакванията са общо за годината секторът да генерира 2.4% от БВП, а към 2020 г. този дял да достигне 3%. Оптимизмът се споделя от почти всички представители на бранша, анкетирани от БАСКОМ. Над 90% от тях посочват, че през 2017 г. бизнесът им ще порасне, а останалите не очакват промяна спрямо предходната година. При половината от участвалите в допитването прогнозираният ръст на приходите е 50%. Основен двигател на пазара са компаниите, които работят предимно за външни пазари, посочват от организацията. За периода 2011-2016 г. техните оперативни приходи са нараснали от 312 млн. евро до 764 млн. евро. През миналата година IT секторът е внесъл 316 млн. лв. данъци, което е с 38 млн. лв. повече от 2015 г., се посочва още в доклада. Прогнозите са през 2017 г. постъпленията за бюджета да са с около 40 млн. повече – т.е. над 360 млн. лв. Софтуерната индустрия вече е структуроопределяща за българската икономика, а едно работно място в сектора е фактор за откриването на няколко работни места в други отрасли, твърдят от асоциацията. Недостигът на квалифицирани специалисти обаче остава главното предизвикателство пред растежа на бранша. Към 2016 г. софтуерните дружества са работодатели на 22.7 хил. души, като за последните пет години броят на работните места в сектора е нараснал с 67% (от 13.6 хил. през 2011 г.). В числото не се включват IT специалистите, които са заети в други браншове, както и работещите в микрокомпаниите, уточняват от БАСКОМ. По оценки на организацията общият брой на работещите в индустрията за 2016 г. е близо 25 хил. души. Борбата за привличане на специалисти движи и ръста на заплатите в бранша. Очакванията са през 2017 г. в сектора да бъдат отворени над 1700 нови позиции, а средното нетно възнаграждение на зает да нарасне с 9% до 2885 лв.
Източник: Капитал (29.11.2017)

Производството на твърди горива се увеличава през септември По данни на НСИ, през септември 2017 г. спрямо август 2017 г. нараства производството на: твърди горива - с 12.1% до 3 013 хил. т; безоловен бензин - с 4.4% до 167 хил. т. Намалява производството на: пропан-бутанови смеси - с 9.1% до 10 хил. т; дизелово гориво - с 6.9% до 258 хил. т; природен газ - с 20.0% до 4 млн. м3; електроенергия - с 10.2% до 3 408 ГВтч. През септември 2017 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: твърди горива - със 17.5%; пропан-бутанови смеси - с 25.0%; безоловен бензин - с 3.1%; дизелово гориво - с 5.3%. Намалява производството на: природен газ - с 50.0%; електроенергия - с 3.6%. По данни на НСИ през септември 2017 г. спрямо август 2017 г. нарастват доставките на: твърди горива - с 12.1% до 3 093 хил. т; безоловен бензин - с 3.9% до 53 хил. т; природен газ - с 11.4% до 186 млн. м3. Намаляват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 13.7% до 44 хил. т; дизелово гориво - с 5.6% до 204 хил. т; електроенергия - с 5.8% до 2 515 ГВтч. През септември 2017 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: твърди горива - със 17.4%; безоловен бензин - с 6.0%; дизелово гориво - с 33.3%; електроенергия - с 3.9%. Намаляват доставките на: природен газ - с 6.1%. Доставките на пропан-бутанови смеси остават без изменение.
Източник: econ.bg (30.11.2017)

Несигурност и конкуренция притискат строителния бизнес през ноември През ноември общият показател на бизнес климата остава приблизително на нивото си от предходния месец, съобщи Националният статистически институт. Подобрение на стопанската конюнктура е регистрирано в промишлеността и търговията на дребно, докато в сектора на услугите запазва равнището си от октомври. Единствено в строителството показателят се понижава. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се повишава с 1.2 пункта в резултат на оптимистичните очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Същевременно настоящата производствена активност се оценява като леко намалена, докато прогнозите за дейността през следващите три месеца са по-благоприятни. Факторът, затрудняващ в най-голяма степен предприятията, продължава да бъде несигурната икономическа среда, следван от недостига на работна сила. Относно продажните цени в промишлеността мениджърите прогнозират запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През ноември съставният показател "бизнес климат в строителството" се понижава с 2.7 пункта, което се дължи на по-резервираните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. По тяхно мнение се наблюдава известно подобрение на настоящата строителна активност, но прогнозите им за следващите три месеца са по-неблагоприятни. Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостигът на работна сила остават основните пречки за развитието на бизнеса. По отношение на продажните цени в строителството очакванията на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" се увеличава с 1 пункт в сравнение с октомври в резултат на подобрените очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Същевременно и прогнозите им за обема на продажбите през следващите три месеца остават благоприятни, макар и по-резервирани спрямо предходния месец. Факторите "конкуренция в бранша", "недостатъчно търсене" и "несигурна икономическа среда" продължават да затрудняват в най-голяма степен дейността на предприятията. Търговците очакват продажните цени да останат без промяна през следващите три месеца. През ноември съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" запазва нивото си от октомври. Балансовият показател за настоящото бизнес състояние на предприятията намалява с 1.6 пункта поради изместване на оценките на мениджърите към по-умерените мнения. В прогнозите си за развитието на бизнеса през следващите шест месеца обаче те са оптимисти, като и очакванията им за търсенето на услуги през следващите три месеца са благоприятни. Най-сериозните проблеми за дейността остават свързани с конкуренцията в бранша и несигурната икономическа среда. По-голяма част от мениджърите очакват продажните цени в сектора да запазят своето равнище през следващите три месеца.
Източник: econ.bg (30.11.2017)

Безработицата в България остава стабилна през октомври Безработицата в България остава стабилна през октомври на месечна база, запазвайки се на ниво от 6,1%. Това сочат последните сезонно изгладени данни на Евростат, публикувани днес. Нивото на безработица в България остава стабилно през последните четири месеца, варирайки между 6,1% и 6,2%. На годишна база продължава да се вижда значително понижение, като през октомври миналата година без работа са били 7,0% от трудоспособното население в страната. Безработните у нас през десетия месец на 2017 г. са общо 203 хил. души, показват още данните на европейската статистика. Нивото на младежка безработица в страната също продължава да спада стабилно, макар да остава високо. През октомври тя е достигнала 11,5%, като за сравнение, само преди четири месеца – през юли, тя е била с 2 пр.п. по-висока. На годишна база се отчита още по-значителен спад, като през октомври 2016 г. тя е била 16,9%. Общо 19 хил. младежи на възраст до 25 години у нас са били без работа през деветия месец на годината.
Източник: Инвестор.БГ (01.12.2017)

Токът в България е най-евтин в целия ЕС Българите плащат най-евтиния ток в целия Европейски съюз. По цена на природния газ страната ни е поставена на второ място след Румъния. Това сочат последните данни на европейската статистическа служба - Евростат. В анализа се разглеждат само цените на тока и газа, но не и размерът на заплатите в отделните страни. В ЕС стойността на електроенергията за бита е намаляла средно с 0.5% между първата половина на 2016 г. и първата половина на 2017 г. Така тя е достигнала 20.4 евро за 100 киловатчаса. Цената на тока за първата половина на тази година е била най-ниска в България (9.6 евро за 100 киловатчаса). Най-скъпо е било в далеч по-развити страни като Германия и Дания, където домакинствата плащат 30.5 евро за 100 киловатчаса. По-високи са цените и в някои от съседните ни държави. В Гърция например домакинствата плащат 19.4 евро, а румънците - 12 евро за 100 киловатчаса. Следва Белгия с 28 евро. Далеч по-евтин обаче е токът в Сърбия и Македония, които не са членки на ЕС - съответно 6.6 и 8.2 евро за 100 киловатчаса. България държи и един от най-малките дялове на допълнителни такси и данъци - само 17%, което прави стойността им едва 0.016 евро за киловатчас, информира Инвестор. Процентът е и доста по-нисък спрямо средното за ЕС - 37%. Датчаните са лидер и в това отношение, тъй като техните допълнителни такси и данъци са най-високите в съюза и като дял, и като стойност - 67%, или 0.204 евро за киловатчас. Малта пък е на другия край на класацията - допълнителните такси и данъци са едва 5%, което се равнява на 0.006 евро. Най-голям ръст в цената на електроенергията за домакинствата между първите две полугодия на 2016 и 2017 г. е отчетен в Кипър (22%), Гърция (12.8%), Белгия (10%), Полша (6.9%), Швеция (5.5%) и Испания (5.1%). Най-значително намаляване се отбелязва в Италия (-11.2%), Хърватия (-10.2%), Литва (-9.3%). Цените на природния газ също вървят надолу - средната стойност за ЕС е намаляла с 6.3% и вече достига 5.8 евро за 100 киловатчаса. За първите шест месеца цената на газа е най-ниска в България и Румъния - под 3.5 евро за 100 киловатчаса. Най-скъпо е използването на газ в Дания (8 евро) и в Швеция (12 евро), показват още данните на Евростат. Ниските цени на енергията обаче са само едната страна на монетата. Скорошни данни показаха, че България е сред страните с най-висок дял на разходите за поддържане на жилищата. Така през миналата година почти 20% от българите или всеки пети гражданин, който живее в големите градове, е харчил над 40% от дохода си за ток, вода, парно, наем и др. Лидер по този показател е Гърция, където 45% от доходите на хората отиват за покриването на сметките. Следват Дания и Германия с около 20%.
Източник: Сега (01.12.2017)

Производствените цени нараснаха с 5.6% за година Общият индекс на цените на производител през октомври нараства с 0.5% спрямо септември и с 5.6% спрямо октомври 2016 г. За месец по-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 2.1%, и в преработващата промишленост - с 0.6%, докато в енергетиката е отчетено намаление - с 0.1%. Най-значително за месец нарастват заводските цени на основните метали - с 4.2%, и на химични продукти - с 1.3%, а намаление има при тютюневите изделия - с 1.6%, хранителните продукти - с 0.5%, и облеклото - с 0.1%. За година общият индекс на цените на производител нараства с 5.6% като увеличението в добивната промишленост е с 12.1%, в енергетиката - с 10.2%, а в преработващата промишленост - с 3.8%. През последните 12 месеца най-съществено поскъпва производството на основни метали - с 18.0%, на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.7%, на хартия, картон и изделия от тях - с 4.6%. Намаление спрямо октомври 2016 г. се отчита в производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти и при производството на превозни средства, без автомобили - по 1.9%.
Източник: Дневник (01.12.2017)

Безработицата в България под средното ниво за ЕС през октомври Безработицата в България е под средните нива за Европейския съюз (ЕС), запазвайки се на ниво от 6,1% през октомври, сочат сезонно изгладени данни на Евростат. Безработицата в нашата страна остава стабилна през последните четири месеца, варирайки между 6,1% и 6,2%. Безработните у нас през десетия месец на 2017 г. са общо 203 хил. души, показват още данните на европейската статистика. Нивото на младежка безработица в страната също продължава да спада стабилно, макар да остава високо. През октомври тя е достигнала 11,5%, като за сравнение, само преди четири месеца - през юли, тя е била с 2 пр.п. по-висока. На годишна база се отчита още по-значителен спад, като през октомври 2016 г. тя е била 16,9%. Общо 19 хил. младежи на възраст до 25 години у нас са били без работа през деветия месец на годината. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) намалява през октомври на месечна база, достигайки 7,4% спрямо 7,5% през септември. На годишна база обаче се отчита по-сериозно понижение спрямо 8,3% през октомври 2016 г., което е разлика от 0,9 пр.п. Това е най-ниското равнище на безработицата в региона от ноември 2008 г. Безработните в региона през десетия месец на годината са били общо 18,243 млн. души. В еврозоната безработицата се понижава с 0,1 пр.п. през октомври спрямо септември, достигайки ниво от 8,8%. На годишна база понижението е от 1,0 пр.п., а нивото ? е най-ниското от януари 2009 г. Безработните в региона са били общо 14,344 млн. души. Сред страните членки на ЕС най-ниски нива на безработица през октомври 2017 г. са били отчетени отново в Чехия (2,7%), Малта (3,5%) и Германия (3,6%). Най-високи равнища на безработица се наблюдават в Гърция (20,6%, по данни за август 2017 г.) и Испания (16,7%). На годишна база нивото на безработица през октомври 2017 г. е спаднало в почти всички страни членки с изключение на Финландия, където е останало без промяна. Най-големи понижения се отчитат в Кипър (от 13,1% до 10,2%) и Гърция (от 23,4% до 20,6% по данни за август на годишна база).
Източник: econ.bg (01.12.2017)

С 5,6 на сто е нараснал общият индекс на цените на производител през октомври 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 12,1%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10,2%, и в преработващата промишленост - с 3,8%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 18%, при производството на дървен материал и изделия от него - с 6,7%, както и при производството на хартия и картон - с 4,6%. Намаление е регистрирано при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти и при производството на превозни средства, без автомобили - по 1,9%. Според данните от НСИ индексът на цените на производител на вътрешния пазар през октомври 2017 г. е нараснал с 5,5% в сравнение със същия месец на 2016 година. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 12,6%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10,1%, и в преработващата промишленост - с 2,4%. През октомври спрямо предходния месец общият индекс на цените на производител се е повишил с 0,5%. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 2,1%, и в преработващата промишленост - с 0,6%. Намаление от 0,1% е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 4,2%, и при производството на химични продукти - с 1,3%, а намаление е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 1,6%, при производството на хранителни продукти - с 0,5%, и при производството на облекло - с 0,1%.
Източник: Дума (01.12.2017)

200 хил. са регистрираните у нас безработни, 300 хил. не търсят работа Регистрираните в Бюрата по труда безработни са малко над 200 хиляди, а хората в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат, нито искат да се регистрират като търсещи работа, са над 300 хиляди. Съпоставката на данните направи социалният министър Бисер Петков на конференция за демотивираните българи, организирана от Фондация "Фридрих Еберт" и Института за икономика и международни отношения, предаде БТА. "Почти 10% от работоспособното население няма интерес към политиките по заетостта", заяви бившият социален министър Ивайло Калфин, който днес е член на управителния орган на Института за икономика и международни изследвания. Изследване за демотивираните българи от началото на ноември показа, че групата на "нищоправещите" в България е над 300 хиляди души, което е два пъти повече от това, което се предполагаше. Експертите смятат, че тези хора са огромен резерв на пазара на труда – близо 10% от работещите, но нямат принос в социалните системи и генерират бедност, маргинализация и сива икономика. Политиката по заетостта предполага мотивирани хора, за демотивираните тя не работи, категорични са експертите от Института. Тъй като към тази група действащите досега мерки не работят, те препоръчват да се мисли за качествено нов подход или поне за преосмисляне на досегашния. Според Ивайло Калфин политиката за заетостта и насърчаването на заетостта предполага, че те са мотивирани, готови да потърсят работа дори и извън населеното място, в което живеят. Данните от изследването показват, че 16% от тези 300 хиляди не са работили никога, а близо 70% не са работили над две години. Според Калфин профилът на тези хора е различен - предполага се, че те са с ниско образование и многодетни домакинства, но изследването показва, че 66% от тях са със средно и висше образование. Те са равномерно разпределени в обществото, като има тежест за младите хора, особено тези, които не са започвали работа и тези в предпенсионна възраст, които не намират смисъл да си търсят работа и да се обучават в курсове. Председателят на парламентарната социална комисия Хасан Адемов даде пример, споменаван често от бившия министър Лидия Шулева, за човек, съкратен от изчислителен център в предпенсионна възраст, който дълго време е обикалял с папки по различни институции, за да демонстрира своята квалификация и опит, но упорито отказвал да се преквалифицира и да започне нова работа. "Трябва да се мислят законодателни мерки, с които да накараме човека от изчислителния център да поиска нова работа", заяви Адемов и допълни, че ако за младежите вече има работещи мерки, то възрастните са най-рисковата и неизследвана група. Голяма е и групата на младите жени, което се обяснява с отглеждането на деца. Има майки, които 5-6 години са извън пазара на труда и трудно могат да се върнат на работа. Според експертите дългото майчинство в България също допринася за това. Голяма част от демотивираните живеят в семейства, в които единият има доходи. Това е един от факторите, които генерират бедност при децата. Част от демотивираните си признават, че получават доходи от сивата икономика – 17%. Заплащането се извежда от изследването като основен мотивиращ фактор. Ивайло Калфин коментира още, че политиката по доходите е важна, но не трябва да се надценява при решаването на проблема. Очакванията на хората са за заплата между 500 лева и 1000 лева, което е постижима сума. Психологическите задръжки при някои са водещи, особено при по-възрастните хора, които изпитват срам и страх тепърва да бъдат нови работници, да бъдат обучавани в нови умения. Експертите смятат, че за тях трябва да се осигури психологическа помощ, да има пробни наемания и други мерки. По думите на социалния министър над 300 хиляди души са голям резерв за българския трудов пазар, който изпитва недостиг от количество и качество. Той е на мнение, че демотивираните са проблем както за себе си и своите семейства, така и за социалните системи. Бисер Петков очерта текущите мерки, които се прилагат и посочи, че някои от тях все пак са работещи. Такава е Националната програма за активиране на неактивните, която е удължена до 2020 година. Тя отчита групата на демотивираните, като включва няколко подгрупи – обезкуражени, правили неуспешни опити да намерят работа чрез Агенцията по заетостта, продължително безработни, роми, младежи, които все още търсят своя път и разчитат на помощта и издръжката на родителите, хора с ниско образование, професионално неграмотни, такива, които полагат сезонен труд. По програмата се предоставят услуги от ромски медиатори и младежи медиатори, както и мениджъри, които се занимават с отделните случаи. От януари до юли 4817 неактивни младежи до 29 години са идентифицирани, близо 2900 са подпомогнати в контакт с институция, за да бъдат активирани на пазара на труда, а 1387 са регистрирани в Бюрата по труда за този период. Ромските медиатори също са постигнали резултат – 8 488 безработни са регистрирани, а 24% са включени в обучение по заетост. 38,5% от започналите работа чрез трудовите борси са били безработни без регистрация. Сред другите инструменти, които ползва министерството, са ОП „Развитие на човешките ресурси“ – няколко операции като "Активни" за младежите до 29 годишна възраст, където активирането се прави чрез индивидуална работа, професионално ориентиране, психологическо подпомагане. Започна и инициативата "Готови за работа", като целта на процедурата е младежи до 29-годишна възраст да бъдат мотивирани за по-активно участие и улесняване във включването в заетост и обучение. Министър Петков припомни и вече действащата промяна в Кодекса на труда, която позволява по-ранно връщане на майката на работа, при което тя получава и половината от обезщетението. Има интерес към промяната, смята социалният министър и допълни, че схемата "Родители в заетост" по ОПРЧР пък подпомага родителите в грижата за децата.“ Сред мерките, които предлагат експертите, е повишаването на заплатите. Темата ще бъде на дневен ред в ЕС през следващите години. С въздействието на свободния пазар на труда и нетния отлив на квалифицирана работна ръка, се получава едновременно негативна селекция и много от конкурентоспособните млади хора напускат страната, а сред оставащите в България се повишава делът на хората с ниско образование и демотивирани за работа. Това създава допълнителен силен натиск върху социалните системи, твърдят експертите. Те предлагат политиките да се регионализират и индивидуализират. Проблемът с демотивацията няма да се реши със санкции, тъй като и в момента нерегистрираните в Бюрата по труда са лишени от социални плащания. Необходимо е да се създаде цялостна система от стимули и санкции за тези, които отказват да търсят работа по официалните канали. Има логика достъпът им до солидарни осигурителни системи да бъде допълнително ограничен, но допълнителни санкции не трябва да са за сметка на непълнолетните, които нямат вина за избора на родителите. Специалистите предлагат да има професионална помощ от психолози, както и кариерни експертизи. Поради факта, че по-висок процент на демотивираните сред жените са с висше образование и на възраст между 30 и 39 години, трябва да се стимулират младите майки да се връщат по-рано на работа, посочват експертите. Това предполага облекчени условия за отглеждане на деца, безплатен и гарантиран достъп до ясли и градини, по-добро регулиране на болничните за родители на малки деца и създаване на социални услуги за подпомагане в дома. Според друга препоръка трябва да се облекчат комуникациите с Агенцията по заетостта, като се разработят модули за дистанционна регистрация и мобилност на служителите. „Да се създаде електронна европейска осигурителна карта на всички, които работят и се осигуряват в друга страна. Информацията трябва да бъде достъпна за националните власти, които гарантират преноса на осигурителни права. По такъв начин ще бъдат обхванати сезонните работници, които се осигуряват в друга страна, но се водят като демотивирани в своята, предлагат експертите.
Източник: Инвестор.БГ (04.12.2017)

Чуждестранните инвестиции в България паднаха със 72% Чуждестранни компании наливат най-много пари в търговията в България. Чуждите инвестиции в търговията и ремонта на автомобили през 2016 г. са 154,4 млн. евро, сочат данните на НСИ. На второ място по привлечени задгранични капитали се нарежда строителството със 115,9 млн. евро. А на трето място е секторът на финансови и застрахователни дейности, където чуждите инвестиции през миналата година са 94,6 млн. евро. Като цяло чуждестранните вложения в страната през 2016 г. са паднали с над 72% спрямо 2015 г., когато са били 2,534 млрд. евро, сочат данните на НСИ. Спадът на вложенията в сектора на търговията е с 56%, привлечените средства в строителството се свиват с 36%, а във финансите и застраховането задграничните инвестиции намаляват с 82%. В редица сектори на икономиката през 2016 г. дори се отчита не просто спад, а изтегляне на чуждестранни капитали. Например при операциите с недвижими имоти чуждите вложения намаляват с 96,3 млн. евро. Явно чуждестранни компании и чужденци са продали имоти в страната, които са купени от български фирми и граждани. През 2013 г. и 2015 г. също има отлив на чуждестранни вложения от пазара на имоти, като са изтеглени съответно 210 млн. и 11 млн. евро. Отлив на чужди капитали през 2016 г. се отчита и в секторите транспорт, складиране и пощи (-13,9 млн. евро), професионални дейности и научни изследвания (-8,5 млн. евро), селско стопанство (-5,1 млн. евро) и образование (-0,4 млн. евро). За предпочитанията на чуждестранните компании при развиването на дейност в България говори и фактът, че през 2016 г. чуждите вложения в преработващата промишленост са 72 млн. евро, или два пъти по-малко отколкото в търговията. Чуждите инвестиции в хотели и ресторанти през миналата година са 23 млн. евро, което е сериозен ръст спрямо предходната година, когато са били само 3,4 млн. евро. Другият сектор, в който привлечените задгранични капитали нарастват е "Административни и спомагателни дейности", където през 2016 г. са вложени 33,7 млн. евро. Това е ръст с 255% спрямо предходната година, когато в сектора са инвестирани 9,5 млн. евро.
Източник: Стандарт (04.12.2017)

Ръстът на производителността на труда рязко се забавя Производителността на труда през третото тримесечие на годината расте с едва 1.1 % на годишна база. Това е най-ниският темп на увеличение от 2014 г. досега, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение - повишението на средната работна заплата за същия период е 11%. Така производството на единица продукция става все по-скъпо, което се отразява на конкурентоспособността на България. Националната статистика публикува и по-подробна оценка за икономическия ръст през третото тримесечие, който остава непроменен спрямо експресните данни - 3.9%. Обемът на брутния вътрешен продукт (БВП) достига почти 27 млрд. лв. по текущи цени, като така на всеки човек от населението се падат малко над 3.8 хил. лв. през периода юли - септември. Всеки зает е създал средно по 7.3 хил. лв. от текущия обем на произведените стоки и услуги в България за периода юли - септември, което е с 2.8% над миналогодишното ниво. Най-високата производителност е в индустриалния сектор, където тя достига 7.2 хил. лв. средно на човек под формата на брутна добавена стойност. В услугите нивото е 6.6 хил. лв., но разликата е значителна при сравнение с аграрния сектор (2.2 хил. лв.). Всеки зает е допринесъл средно с 18.1 лв. за отработен час към БВП на страната. За сравнение - през третото тримесечие на миналата година всеки работещ е създавал 17.6 лв. на час. Подобно на предходните две тримесечия, икономиката се движи предимно от потреблението, а определящ фактор са покупките на домакинствата. По-високите заплати, рекордната заетост и подобрените очаквания за икономиката на България водят до годишно увеличение от 4.6%. От друга страна, не толкова впечатляващ е ръстът на разходите на правителството - едва 1.8%. Така общото потребление допринася с 3.5 пр. пункта към годишното увеличение на БВП, като 3.1 пр. пункта от тях се дължат изцяло на домакинствата. Очакванията на много анализатори са потреблението да остане главният двигател на икономиката и през 2018 г. Недостигът на свободна и квалифицирана работна ръка в комбинация с планирания от правителството ръст на минималната заплата догодина ще продължи да влияе на възнагражденията на работещите. А повишената платежоспособност на домакинствата ще се превърне в покупки. Голяма част от потреблението на домакинствата е на внос. Така стойността на импорта нараства с 5.1% на годишна база. Това е по-ниско ниво от отчетеното през предходното тримесечие, но остава пред експорта, който отбелязва повишение с 4.1% за периода юли - септември. Така нетният износ има отрицателен принос към растежа (с 0.6 пр. п.), като по този начин компенсира част от положителния принос на потреблението и инвестициите. Разбивката на БВП по компоненти показва и по-отчетлив положителен принос на инвестициите към икономическия растеж. Годишната промяна в брутното капиталообразуване достига 4.3%, което е най-високото ниво от края на 2015 г. Това е второ поредно тримесечие, в което инвестициите нарастват, макар приносът към растежа все още да е скромен - 0.8 пр.п. Очакванията са обаче той да се повиши догодина. Според експерти активността е предимно в частния сектор. Данните показват, че брутната добавена стойност нараства значително спрямо миналата година при операциите с недвижими имоти (с 6%) и строителството (5.2%). Ниските лихви в Европа и България стимулират инвестициите в недвижимо имущество, а нагласите са, че активността тепърва започва, съдейки по нарастващите разрешителни за строеж.
Източник: Капитал (06.12.2017)

БВП нагоре с близо 4% През третото тримесечие на 2017 г. брутният вътрешен продукт на България възлиза на 26,990 млрд. лв. по текущи цени, като на глава от населението се падат по 3810 лв. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ), изнесени вчера. Сезонно изгладените данни показват растеж от 3,9% на БВП за периода юли-септември в сравнение със същите месеци на миналата година и 0,9 на сто спрямо второто тримесечие на текущата година. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през периода пък възлиза на 23,288 млрд. лв. През третото тримесечие на тази година относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява до 7,3% – с 0,6 процентни пункта спрямо същия период на миналата година. Индустриалният сектор пък понижава дела си в добавената стойност на икономиката с 0,4 процентни пункта до 28,5%. За крайното потребление през третото тримесечие на 2017 г. се изразходват 68,7% от произведения БВП. По отношение на компонентите на крайното използване основен принос за регистрирания положителен икономически растеж имат индивидуалното потребление на фирмите – с ръст от 6,7%, и при домакинствата – увеличение с 4,9%.
Източник: Монитор (06.12.2017)

За една година производителността се вдигна с 4,02% За последната година производителността на труда в България се е вдигнала средно с 4,02%. Това показват данните на НСИ за третото тримесечие. За месеците между юли и септември 2017 г. на един зает се падат по 18,10 лв. от БВП за всеки отработен час. Година по-рано сумата е била 17,40 лв. Най-ниска по традиция е производителността в земеделието - едва 5,70 лв. брутна добавена стойност за всеки отработен час през третото тримесечие на 2017 г. Като цяло заетите през третото тримесечие на тази година са със 100 000 повече от същия период на миналата. Публикуваните във вторник предварителни данни за БВП през третото тримесечие потвърждават експресните, които излязоха преди месец: на годишна база ръстът на БВП е 3,9%. Растежът спрямо второто тримесечие на 2017 г. е 0,9%. През месеците от юли до септември произведеното у нас се равнява на 26,99 млрд. лв. по текущи цени.
Източник: 24 часа (06.12.2017)

БВП на България се е увеличил близо 2 пъти за 20 години Брутният вътрешен продукт на България се е увеличил близо два пъти, а износът е нараснал шесткратно за последните 20 г. Това каза заместник-министъра на икономиката Александър Манолев по време на церемонията по отбелязване на 20-годишнината от учредяването на Български икономически форум. Преди две десетилетия БВП на България е бил около 45 млрд. лв., а в края на 2016 г. достига 84 млрд. лв. Още по-позитивни са данните за българския износ, който е съставлявал едва 3.7 млрд. евро, а днес надхвърля 24 млрд. евро. „Преди 20 години бяхме в тежка финансова и икономическа криза, днес Standard&Poor’s поставя кредитния рейтинг на страната ни в инвестиционната скала“, допълни още икономическият заместник-министър. „Тези факти показват дългия път, който заедно извървяхме – институции, бизнес, синдикати и неправителствен сектор. Днес категорично можем да кажем, че посоката е била правилна, но и да продължим да поставяме пред себе си нови, по-високи цели“, подчерта Александър Манолев. Той благодари на Българския икономически форум, че винаги през тези години се е стремял да поставя важните икономически теми във фокуса на общественото внимание. По време на церемонията Манолев получи и почетна грамота, която Българския икономически форум връчи на Министерството на икономиката за ползотворното сътрудничество през годините.
Източник: Банкеръ (07.12.2017)

Невиждан растеж в ЦИЕ, но българската икономика изостава Години наред икономиките от Централна и Източна Европа не са отчитали такъв бърз растеж като този през последното тримесечие. Между юли и септември държавите от региона, заедно с балтийските страни, могат да се похвалят с резултати над 3 на сто при среден за Европейския съюз (ЕС) ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 2,3%. Въпреки че българската икономика също показва добри резултати, тя значително изостава зад повечето членки от ЦИЕ по този показател. Според последните данни на Евростат България отчита ръст от 3,9% на БВП през третото тримесечие в сравнение със същия период на предходната година. За сравнение съседна Румъния е първенец в ЕС по растеж с ниво от 8,6 на сто или над двойно по-голям от този на българската икономика. Завидни резултати показват също Полша и Чехия, където ръстът на БВП е съответно 5,2 и 5 на сто. Сред балтийските страни най-голям растеж има при Латвия, където увеличението за 12 месеца достига 6,2 на сто. За Естония то е 4,2 на сто, а за Литва - 3,4 на сто. Унгария и Словения също показват по-голям ръст от България през разглеждания период с резултати от 4,1 и 4,9 на сто. Единствено Словакия и Хърватия са с по-слаб растеж - с рамките на 3,5 на сто и 3,2 на сто. При страните от Еврозоната разликата е по-умерена. Най-голямата европейска икономика - Германия, е "наваксала" с 2,8% в сравнение с година по-рано. Франция от своя страна показва резултат от 2,2%, а Италия - от 1,7%.
Източник: Money.bg (08.12.2017)

32.2% от домакинствата у нас все още нямат достъп до интернет вкъщи Резултатите от проведеното през 2017 г. изследване за използването на информационно- комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 67.3% от домакинствата в България имат достъп до интернет, а 63.0% разполагат с настолен компютър, лаптоп или таблет. Това съобщиха от Националния статистически институт. 66.9% от домакинствата са с осигурена бърза и надеждна широколентова връзка, която освен фиксирана кабелна връзка включва и интернет връзка чрез мрежата на мобилните телефонни оператори. През 2017 г. с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет са Югозападният и Южният централен район, съответно със 70.5 и 70.4%. От средната стойност за страната изостават домакинствата от Югоизточния и Северозападния район, където с достъп до интернет са съответно 62.1 и 57.8% от домакинствата. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа и 87.2% от тях имат достъп до интернет при 62.0% за домакинствата без деца. Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България 32.2% от домакинствата все още нямат достъп до интернет в домовете си. Повече от половината от тях (53.6%) посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет, 48.8% смятат, че нямат нужда от него (не е полезен, интересен и др.), а според 27.9% от домакинствата оборудването е скъпо.
Източник: Банкеръ (11.12.2017)

Ръстът на оборотите в търговията се ускорява през октомври През октомври оборотите в търговията на дребно се увеличават с 3,8% на годишна и с 0,6% на месечна база, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение, месец по-рано увеличението беше в рамките на 3% на годишна и на 0,4% на месечна база. Най-сериозно влияние върху показателя има търговията с фармацевтични и козметични стоки, където оборотите се повишават с 11,2% на годишна база. Оборотите на търговците на компютърна и комуникационна техника са с 8,8% по-високи, а на хранителни стоки и напитки - с 5,8%. В същото време оборотите в търговията на дребно с автомобилни горива се свиват с малко над 9%, показват още годишните изменения, изчислени от НСИ. Спрямо предходния месец септември търговците на компютърна и комуникационна система имат 2,3% увеличение на оборотите. При търговията с храни ръстът е от 1,1%. Прави впечатление намалението на оборотите в сектора търговия чрез поръчки по пощата, телефона и интернет. През октомври спрямо септември намалението е от 2,2%. Спрямо същия месец на 2016 година също има спад - от 0,5%. През септември този сектор показа признаци на стабилизиране и след два поредни месеца на намаление отчете ръст на оборотите от 6,2% на годишна база. Данните на НСИ обаче показват, че това не е устойчива тенденция на този етап.
Източник: Инвестор.БГ (11.12.2017)

За девети пореден месец промишленото производство расте на годишна база Промишленото производство е нараснало през октомври 2017 година с 2,8% на годишна база, съобщи Националният статистически институт при представянето на данните за календарно изгладения индекс. Така се затвърди тенденцията на ръст на годишна база, която продължава девети пореден месец. По предварителни данни през октомври индексът обаче намалява на месечна база с 0,6% спрямо септември. Произведената продукция на промишлените предприятия, според месечния индекс на производството, през октомври отбелязва най-голям спад при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4,5%, в добивната промишленост намалението е с 2,8%, а увеличение спрямо септември има в преработващата промишленост - с 0,1%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 13,5%, в дейността, свързана с обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 5,9%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 3,8%, а при производството на химични продукти увеличението е 3,7%. Статистиката регистрира спад при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 14,6%, при производството на лекарствени вещества и продукти - със 7,5%, при изработката на тютюневи изделия - с 5,4%, и при направата на превозни средства, без автомобили - с 4,7%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - 5,5%, и в добивната промишленост – 4,3%. В сравнение с година по-рано е намаляло производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8,8%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо миналата година има при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - със 17,1%, на метални изделия, без машини и оборудване - с 15,8%, на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 15,2%. По-малко са изработените изделия от каучук и пластмаси - с 13,4%. С 14% е по-малко произведената продукция от тютюневи изделия, с 8,9% намалява производството на облекло, с 8% е спадът при ремонта и инсталирането на машини и оборудване, с 5,8% е намаляла продукцията на мебели.
Източник: Инвестор.БГ (11.12.2017)

Харчим повече за колата, отколкото за дома Българинът заделя повече средства за автомобила си, отколкото за поддръжката на домакинството, домакински уреди и обзавеждане. Това сочат последните данни на Европейската статистическа служба (Евростат). Според тях българинът отделя за автомобила си около 7.6% от общите си разходи (при среден показател за ЕС от 6.3%), докато за поддръжката на домакинството - едва 5 процента. Националната статистика отчита, че през миналата година средният общ разход на домакинство у нас е бил около 11 хиляди лева. За обзавеждане, поддържане на жилището (без консумативи като отопление и вода) или купуване на различни уреди за дома - българското домакинство е отделяло средно по около 400 лв., а разходите средно на едно лице са били около 175 лева. В същото време разходите за транспорт на едно домакинство у нас са били над 700 лева или за едно лице средно по около 320 лева, показват данни на НСИ. През миналата година почти 100% от българите са имали в дома си телевизор, хладилник или фризер, пералня или мобилен телефон. Малко над половината българи (52%) са имали компютри плюс интернет, а около 35% от домакинствата у нас са притежавали климатик. Едва 50%от домакинствата обаче са имали личен автомобил. За него едно българско семейство е можело да си позволи да закупи средно по около 300 литра гориво годишно от общите си разходи, според статистиката, без да се броят разходите за ремонти или осигуряване на автомобила с различни застраховки.
Източник: Банкеръ (12.12.2017)

НСИ: Двойно по-голям български износ за Русия през 2017-а По предварителни данни на Националния статистически институт през периода януари - октомври 2017 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 43 512.5 млн. лв. и в сравнение със съответния период на предходната година износът се увеличава с 12.5%. През октомври общият износ възлиза на 4 926.7 млрд. лв. и нараства с 14.5% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - октомври 2017 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 48 255.6 млн. лв., или с 15.4% повече спрямо същия период на 2016 година. През октомври вносът се увеличава с 12.3% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 5 425.5 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо е отрицателно през периода януари - октомври 2017 г. и е на стойност 4 743.1 млн. лева. Износът за трети страни през януари - октомври се увеличава с 15.9% в сравнение със съответния период на предходната година и е на стойност 14 762.5 млн. лева . Основни търговски партньори на България са Турция, Руската федерация, Китай, Сърбия, бившата югославска република Македония и Съединените американски щати, които формират 52.0% от износа за трети страни. Продължава нарастването на външнотърговския обмен между България и Русия през 2017 година.През първите десет месеца износът ни се увеличава с 104,3%, достигайки 1,2802 млрд. лева при 626,6 млн. лева за същия период на 2016-а. Вносът ни от Русия нараства с 26,3%, достигайки до октомври 4,7356 млрд. лева. Само за октомври износът на България за трети страни нараства с 22.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 719.5 млрд. лева. Вносът на България от трети страни през периода януари - октомври се увеличава с 24.4% в сравнение със съответния период на предходната година и е на стойност 17 444.3 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. През октомври вносът от трети страни нараства с 19.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 892.3 млрд. лева. Външнотърговското салдо на България със страните извън ЕС за периода януари - октомври. е отрицателно и е в размер на 2 681.8 млн.лева. През периода износът на България за ЕС се увеличава с 10.9% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 25 542.8 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.7% от износа за държавите - членки на ЕС. Вносът на България от ЕС през януари - септември се увеличава с 11.1% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 27 278.1 млн. лв.. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция . Външнотърговското салдо на България с ЕС за периода януари - септември 2017 г. е отрицателно и е на стойност 1 735.3 млн. лева.
Източник: Money.bg (12.12.2017)

По-малко туристи и повече приходи отчитат хотелиерите през октомври По-малко туристи, по-слаба заетост, но повече приходи отчитат хотелиерите през октомври, се вижда от разпространените днес данни на Националния статистически институт. Увеличението на приходите се дължи на чужденците, които предпочитат по-скъпите хотели и остават по-дълго време, макар българите да са по-многобройни. През октомври 2017 г. в страната са функционирали 1959 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи. Броят на стаите в тях е 73 хил., а на леглата - 154.5 хиляди. В сравнение с октомври 2016 г. общият брой на местата за настаняване намалява с 3.1%, а на леглата в тях - с 3.6%. Общият брой на нощувките е 864.7 хил., или с 1.9% по-малко от същия месец на предходната година. Най-голямо намаление на нощувките (с 6.3%) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. През октомври 2017 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са осъществени 72.1% от общия брой нощувки на чужди граждани и 35.3% - на българи. В тризвездни хотели са осъществени една пета от нощувките на чужди граждани и 30% - на българи, докато в нискокатегорийните обекти (с 1 и 2 звезди) те са съответно 8.4 и 34.7%. Броят на пренощувалите през месеца намалява с 4% в сравнение с октомври 2016 г. до 422.2 хил. души. Българите са 272.4 хил., с 5.1% по-малко, а чужденците - 149.8 хил., с 2.1% по-малко. Българските граждани са оставали на хотел през месеца средно за 1.9 нощувки, а чужденците - 2.4 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през октомври 2017 г. е 20%, като намалява с 0.6 процентни пункта в сравнение с октомври 2016 г. Най-висока е заетостта в хотелите с 4 и 5 звезди - 22%, в тризвездните тя е 21.2%, а в 1 и 2- звездните - 16.1%. Приходите от нощувки са 44.8 млн. лв., с 0.8% повече спрямо година по-рано. Чужди граждани са похарчили с 3.9% повече, докато българите - с 2.6% по-малко.
Източник: econ.bg (13.12.2017)

България сред лидерите по ръст на заетостта България е сред страните членки на Европейския съюз (ЕС) с най-силен ръст на заетостта през третото тримесечие на годината в сравнение с вторите три месеца. Това показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Увеличението на заетостта в страната е достигнало 1,0% за периода юли-септември спрямо второто тримесечие на 2017 г. На годишна база растежът е от 2,7%. Преди България с най-силен ръст на заетостта за разглеждания период са единствено Естония с 1,3% и Хърватска и Малта с по 1,1%. Според оценките на Евростат през третото тримесечие общият брой на заетите в ЕС е достигнал 236,3 млн. души, от които 156,3 млн. души са граждани на страните от еврозоната.
Източник: econ.bg (14.12.2017)

Годишната инфлация достигна до 3% през ноември Индексът на потребителските цени за ноември спрямо октомври е 100.4%, т.е. месечната инфлация е 0.4%. Годишната инфлация спрямо ноември 2016 г. е 3.0%, съобщи Националният статистически институт. За месец най-съществено поскъпват транспортните услуги - с 1.2%, докато при съобщенията е отчетено намаление с 0.3%. Цените на храните и безалкохолни напитки са се увеличили спрямо октомври с 0.6%, на алкохола и цигарите - с 0.2%. Сметките за вода, ток, газ и разходите за горива нарастват с 0.5%, разходите за здравеопазване - с 0.1%, за култура и развлечения - с 0.4%, ресторантите и хотелите - с 0.2%. Цените на образователните услуги остават на октомврийското си равнище. Сред нехранителните стоки най-съществено през месеца поскъпват газообразните и течните горива за битови нужди - съответно с 1.8 и 2.0%, въглищата - с 0.9%, дървата за отопление - с 1.1%, топлинната енергия за отопление - с 6.1%, дизеловото гориво - с 2.1%, бензин А95Н - с 1.5%, бензин А98Н - с 1.0%, газ пропан- бутан за ЛТС - с 5.2%.
Източник: Дневник (15.12.2017)

Животът ни поскъпна с 3% за година За година цените в България са се вдигнали с 3%, показват новите данни на НСИ. Натрупаната от ноември 2016 до ноември 2017 г. инфлация е най-високата от началото на 2013 г., когато е било отчетено 3.6% годишно поскъпване. През ноември спрямо октомври най-сериозно са се вдигнали цените в две сфери - хранителни стоки и транспорт. Рекордьор по поскъпване са яйцата, отбелязали скок с над 20% само за месец. Масло, захар, зеленчуци също са в групата "поскъпващи". С настъпването на зимата растат също цените на парното, тока, въглищата, сметките за ток, парно, въглища и т.н. През ноември има и падащи цени, като най-осезаемо са поевтинели зелето, морковите, захарта и цитрусите. Скорошно проучване на "Евростат" разкри, че за десет години жилищните разходи на българските домакинства за жилище са нараснали с 2.615 млрд. евро, като вече заемат 19 на сто от семейния бюджет. Жилищните разходи включват наеми, поддръжка на дома, ремонти, вода, ток, парно и т.н. За храна българинът отделя 17.9 на сто от общите си разходи за потребление.
Източник: Сега (15.12.2017)

Mакроикономическата ситуация в България продължава да се подобрява Според експресните оценки на НСИ реалният растеж на БВП през третото тримесечие на 2017 г. достигна 3.9% на годишна база. „Най-значителният компонент на БВП от страна на търсенето - крайното потребление (68.9% от БВП), нарасна с 4.6% на годишна база. По-малкият компонент - брутното образуване на основен капитал (18.3% от БВП), се увеличи с 4.2%. Третият компонент на БВП - нетният експорт бе положителен (12.8% от БВП), като в неговите рамки износът нарасна с 6.2% на годишна база, докато вносът също се увеличи, но по-бавно - с 4.4%", коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. Екипът на банката публикува редовния си икономически обзор с коментар на данните, налични към началото на декември. От страна на предлагането, през третото тримесечие продукцията на индустрията нарасна с 3.4% на годишна база. От компонентите й добивната промишленост се повиши със 7.7%, преработващата промишленост - с 4.6%, а производството на електро-, топлоенергия и газ отбеляза понижение с 2.8%. Коефициентът на заетост нарасна с 3.3 пр.п. на годишна база през третото тримесечие и достигна 53.2%. От своя страна коефициентът на безработица намаля с 1.3 пр.п. за периода до 5.8%. „Двата показателя отразяват положителната динамика на БВП през тримесечието, като се очаква те да продължат плавно да се подобряват.", продължи Калчев. Средната работна заплата се повиши с 96 лв., от 941 лв. през третото тримесечие на 2016 г. на 1037 лв. през същото тримесечие на 2017 г., в резултат от растежа на икономиката за периода. Ръстът в публичния сектор беше със 77 лв., а в частния със 102 лв. Въпреки това средната работна заплата в публичния сектор (1050 лв.) остана по-висока от тази в частния сектор (1033 лв.). И през октомври 2017 г. положителното бюджетно салдо продължи да нараства на месечна база, достигайки 2.5 млрд. лв. (3.4 млрд. лв. към октомври 2016 г.). Този ръст се случи въпреки по-бавната годишна динамика на общите държавни приходи - с 3.1% , от тази на общите разходи - със 7.3% спрямо октомври 2016 г. „Тази динамика на разходите отразява засиления социален ангажимент, заявен от държавата в сравнение с предходната година, като тази тенденция ще продължи с Бюджет 2018 г.", допълни още Емил Калчев.
Източник: econ.bg (15.12.2017)

Над 55% ръст в продажбите на нови коли Продажбите на нови автомобили в България през ноември отчитат ръст от 55,4% спрямо ноември миналата година, показват данните на Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA). През миналия месец у нас са били продадени 3082 нови автомобила спрямо 1983 броя година по-рано. За периода януари - ноември тази година регистрираните нови автомобили в страната ни се увеличават с 23,5% до 28180 броя спрямо 21815 броя за същия период преди година. Според данните на АСЕА продажбите на нови пътнически автомобили през ноември в ЕС нараснаха за втори пореден месец с 5,9% спрямо ноември 2016 година, а увеличението се дължи до голяма степен на факта, че през ноември 2017 г. е имало един допълнителен работен ден спрямо единадесетия месец на миналата година. ACEA отбеляза, че през ноември четири от петте най-големи автомобилни пазара на стария континент са се представили много добре с продажбите, с изключение на Великобритания. Най-силно повишение при продажбите на нови автомобили е регистрирано в Испания - ръст с 12,4%, Франция - с 10,3%, Германия - с 9,4%, и Италия - с 6,8%, докато продажбите във Великобритания бележат спад с 11,2%. В рамките на ноември в ЕС са регистрирани 1 216 702 нови автомобили спрямо 1 148 977 година по-рано. За първите единадесет месеца на настоящата година ACEA отчита увеличаване на регистрацията на нови автомобили в рамките на Европейския съюз с 4,1% спрямо същия период на 2016 година до общо 14 047 460 броя. От водещите пазари на стария континент най-солиден ръст през периода януари-ноември бележат продажбите на нови автомобили в Италия - повишение с 8,7%, Испания - със 7,8 на сто, Франция - с 5,3%, и Германия - с 3%, докато във Великобритания се отчита намаление с 5 на сто.
Източник: Дума (15.12.2017)

Употребата на интернет заради социалните мрежи стигна нов рекорд Употребата на интернет с цел изява в социални мрежи стигна нови рекордни стойности за България, сочат данни на НСИ за 2017 г. 78.8% от активните ползватели на интернет заявяват, че влизат във виртуалното пространство, за да напишат статус, да създадат профил или заради друга дейност във "Фейсбук", "Туитър" и т.н. През 2013 г. делът на тези хора бе 70%, като в следващите години постепенно се покачваше. Интересът към социалните мрежи маргинализира другите видове мотивация за участие в "световното село". Така например през последните 5 години от 19% на 8% намаляват българите, които се интересуват най-вече от онлайн продажби на стоки и услуги. От 26.6% на 20.7% намаляват и хората, които ползват виртуалното пространство заради комуникация с институциите. 62% от българите влизат в интернет всеки ден или поне веднъж седмично, сочат още данните на НСИ. Домакинствата с достъп до глобалното пространство пък са 67%. Регионалният челник по този показател е изненадващ - област Шумен, където 80% от семействата имат постоянна интернет връзка. Следват Пловдив със 76.2%, столицата София със 75.6%, Русе - 73.0% и Силистра - 71.7%. Любопитно е, че жителите на Монтана са най-активни при ползването на онлайн услуги от публичната администрация - 36.7%. Най-слаб по този показател е интересът в Разград - 9%.
Източник: Сега (18.12.2017)

България на второ място по износ на ски България е на второ място в Европейския съюз (ЕС) по износ на ски за крос-кънтри и спускане към страни-членки на Общността. Това показват данните от статистика на Евростат. Страната ни е изнесла близо 133 хил. чифта крос-кънтри ски към ЕС. Австрия обаче е лидер с почти двойно по-голям резултат. Великобритания е на трета позиция с 97 хил. чифта. И при ските за спускане убедителен водач в класацията е Австрия с малко повече от 1 млн. чифта. От България са били изнесени 471 хил. Чехия се нарежда на трето място с 452 хил.яди чифта. По изчисления на Евростат България е изнесла крос-кънтри ски за 4,5 млн. евро. При ските за спускане сумата е малко над 29 млн. евро.
Източник: Монитор (18.12.2017)

Безработните през ноември са под 7% според Агенцията на заетостта През ноември равнището на регистрираната от Агенцията по заетостта безработица е 6.9%, което е минимално нарастване от 0.2 процентни пункта в сравнение с предходния месец. На годишна база се отчита спад от 1 процентен пункт, съобщават от Агенцията по заетостта. В края на месеца регистрираните безработни са общо 227 532. В сравнение с година по-рано безработните намаляват с 11.8%. Новорегистрираните безработни през ноември са 33 333, като 914 от тях са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. Броят на активираните от медиаторите и техните партньори от началото на годината достига 11 448 лица. Заетите, учащите и пенсионерите, които са се възползвали от услугите на бюрата по труда, също бележат ръст през ноември. През месеца като търсещи работа са регистрирани общо 567 заети, учащи и пенсионери, с което броят им от началото на годината вече е 4 946. На работа през ноември са постъпили 17 028 души. Значителен е делът на устроените в реалната икономика - 90.1% от общо всички, започнали работа. През месеца в субсидирана заетост са включени общо 1 682 души, включително 1 362 по схеми на Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Безработните, включени в обучение за придобиване на професионални квалификации, са 102-ма, а завършилите са 276. В мероприятия за професионално ориентиране и активиране са участвали общо 13 330 безработни. Работодателите са заявили 12 040 свободни работни места на първичния пазар, като над половината от тях са от частния сектор - 77.1%. Потребности има в преработваща промишленост, търговията, строителството, административни и спомагателни дейности, хотелиерство и ресторантьорство, държавно управление, транспорт, складиране и пощи, образование и др. По професии най-търсени са продавачи в магазини; неквалифицирани работници; чистачи и помощници в домакинства, хотели и учреждения; работници в преработващата промишленост; учители; готвачи; работници по производство на облекло; сервитьори и бармани.
Източник: econ.bg (18.12.2017)

Храните поскъпват преди Коледа Храните поскъпват преди коледните празници, сочат данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Индексът на тържищните цени, който отразява тези на хранителните продукти, се повиши миналата седмица до 1,481. Най-голямо поскъпване се отчита при оранжерийните домати - с 11,9%, и те се продават по 2,17 лв. за килограм. С 9,6% по-скъпа е зелената салата, а цената на краставиците пада с 2,7%. При плодовете най-голямо поскъпване има при бананите - с 6,3%, цената им на едро е 2,20 лв. Ябълките пък миналата седмица са се продавали с 5 ст. по-скъпо. Цената на портокалите пада с 5,8% и вече струват 1,30 лв. за килограм. При млечните продукти поскъпване има при прясното мляко с 3,2%, като вече 1 литър с 3% масленост се продава за 1,63 лв. Каймата е повишила цената си с 1,7%, като достига 4,68 лв. за килограм. При скумрията има повишаване с 1,6% до 3,78 лв. за килограм. През изминалата седмица най-голямо поевтиняване има при морковите и кромида, като цената им пада съответно с 7,1 и 6,7%.
Източник: 24 часа (18.12.2017)

Излишъкът по текущата сметка се увеличава през октомври Излишъкът на България по текущата сметка се увеличава до 146,1 млн. евро през октомври 2017 г. спрямо дефицит от 0,3 млн. евро през същия месец на предходната година. Това става ясно от публикуваните от Българската народна банка данни. За първите десет месеца текущата сметка е положителна и възлиза на 2,684 млрд. евро (5,4% от БВП) при излишък от 2,673 млрд. евро (5,6% от БВП) за същия период година по-рано. Страната ни е изнесла стоки за 2,526 млрд. евро през октомври 2017 г., като се генерира повишение с 410,9 млн. евро (19,4%) в сравнение с износа година по-рано (2,115 млрд. евро). Общо за първите десет месеца експортът възлиза на 21,527 млрд. евро (42,9% от БВП), като нараства с 2,601 млрд. евро (13,7%) в сравнение с този за същия период на 2016 г. (18,925 млрд. евро, 39,3% от БВП). В същото време вносът на стоки през октомври е отчел ръст от 16,4 на сто до 2,632 млрд. евро спрямо октомври 2016 г. (2,261 млрд. евро). За януари – октомври вносът възлиза на 22,797 млрд. евро (45,4% от БВП), като се увеличава с 3,118 млрд. евро (15,8%) спрямо същия период на 2016 г.
Източник: econ.bg (20.12.2017)

България пета в ЕС по ръст на строителството През октомври България е била на пета позиция в ЕС по ръст на строителството на годишна база. У нас обемът на този сектор е отбелязал през десетия месец от годината ръст от 1,8%. На първо място по ръст е Словения с 8,5%, следвана от Унгария и Словакия, съответно с 5,9 и 5,7%, и Чехия с 2,9% ръст на годишна база. Ръстът на строителната продукция в България през октомври се дължи повече на инфраструктурното строителство, което нараства с 2,2%, отколкото на сградното, което расте с 1,5%. Това е обрат в тенденцията от последните две години, когато строителството на жилищни и офис сгради нарастваше повече отколкото инфраструктурните съоръжения. Обръщането на тази тенденция обаче се очакваше, тъй като причината за забавянето на строителството на инженерни съоръжения се дължеше на забавянето на усвояването на еврофондовете, свързано с началото на новия програмен период. Много от приоритетните оси на програмите, свързани със строителство бяха отворени едва наскоро, например сектор ВиК по Оперативна програма “Околна среда” стартира едва преди месец, а по него трябва да се усвоят около 1,4 млрд. лв. Октомври обаче по традиция е от последните месеци в годината, в които строителството се увеличава, обикновено зимата за него е мъртъв сезон.
Източник: 24 часа (20.12.2017)

Разходите за труд нарастват с над 10% през третото тримесечие на 2017 г. През третото тримесечие на 2017 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 10,7% спрямо третото тримесечие на 2016 г. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Увеличението в индустрията е с 11,5%, в услугите - с 10,8%, а в строителството - със 7%. По икономически дейности през третото тримесечие най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в „Административни и спомагателни дейности“ - с 14,8%, „Други дейности“ - с 14,4%, и „Образование“ - с 13,7%. Най-нисък ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Култура, спорт и развлечения“ - с 2,9%, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - с 6,3%, и „Строителство“ - със 7%. На годишна база през третото тримесечие на 2017 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 10,6%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 11,1%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 3,1% за „Култура, спорт и развлечения“ до 14,5% за „Други дейности“.
Източник: Инвестор.БГ (21.12.2017)

Разходите за труд нарастват с 10.7% през третото тримесечие В унисон с тенденцията на увеличаващи се заплати разходите на бизнеса за труд също продължават да растат с двуцифрен темп. За юли - септември те са с 10.7% по-високи в сравнение със същия период на 2016 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение - предходните две тримесечия също отбелязаха значителен ръст от над десет на сто на годишна база. Факторите, които влияят върху увеличението, са недостигът на кадри на пазара на труда, ръстът на минималната заплата и увеличението на осигуровката за фонд "Пенсии". България е на трето място в ЕС по темп на разходите за труд след Румъния (16.5%) и Унгария (12.9%). В същото време производителността на труда в страната отбеляза повишение от едва 1.1%, което означава, че производството на единица продукция става все по-скъпо. Най-значително е повишението на разходите за труд в индустриалния сектор - с 11.5% (който се движи предимно от добивната (12.7%) и преработващата промишленост (12.2%), следван от услугите с годишна промяна от 10.8%. По подсектори недвижимите имоти губят челната си позиция от предходното тримесечие, а мястото им заема "Административни и спомагателни дейности" с най-висок ръст на разходите за труд - 14.8% на годишна база. Данните потвърждават и възстановяването на строителството - през последните месеци статистиката отчита увеличаване на строителната продукция и на разрешителните за строеж, сега разходите на работодателите за труд също се вдигат със 7%. Това е ускорение спрямо предходното тримесечие, когато годишната промяна беше 4.7%. Енергийният сектор пък дърпа показателя надолу с втората най-слаба промяна за тримесечието - повишение от 6.3%. На дъното остават разходите за работещите в култура, спорт и развлечения, при които годишната промяна е минимална - едва 2.9%. Страната ни е на трето място в ЕС по темп на разходите за труд след Румъния (16.5%) и Унгария (12.9%), показват данните на Евростат. Трите държави са много над средното ниво за съюза от 2.1%, а еврозоната остава още по-надолу - с 1.6%. "В Румъния разходите за труд в държавния сектор са нараснали с близо 64% за две години, само за последните 12 месеца ръстът е 30.6%, в Унгария за последната година също се отчита значителен ръст на заплащането в публичния сектор – 14.5% - подобни политики не могат да бъдат дългосрочно устойчиви", коментира Лъчезар Богданов от Industry Watch във Фейсбук. Той отбелязва, че като цяло Източна Европа видимо догонва разликата в номиналните заплати с по-богатите страни в ЕС.
Източник: Капитал (21.12.2017)