Към 31 декември 2023 г. 23 банки оперират в банковия сектор на България, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. Общо активите на банковата система към 31 декември миналата година. възлизат на 172.1 млрд. лв., като отбелязват ръст от 4.22% спрямо 30 септември. Делът на петте най-големи банки на база общо активи в банковата система към 31 декември е 76.84 процента. На челна позиция остава Обединена Българска Банка АД с активи в размер на 34.0 млрд. лв. или 19.78% пазарен дял, като бележи ръст от 4.63% в активите в сравнение с 30 септември 2023-та. Банка ДСК АД застава на втора позиция с 19.05% пазарен дял и ръст в активите от 5.48% спрямо предходното тримесечие. На трета позиция е Уникредит Булбанк АД с непроменен спрямо края на предходното тримесечие пазарен дял от 18.67% и ръст в активите от 4.21% спрямо 30 септември. Четвърта и пета позиция, без промяна спрямо края на предишното тримесечие, се заемат съответно от Юробанк България АД и Първа Инвестиционна Банка АД. Нетните активи на банките към 31 декември 2023-та възлизат на 20.0 млрд. лв., като бележат ръст от 3.55% спрямо 30 септември. На челна позиция по този показател остава Банка ДСК АД – към 31 декември нетните й активи бележат покачване от 6.38% в сравнение с 30 септември 2023 година. Ръст от 4.52% в нетните активи регистрира Уникредит Булбанк АД към 31 декември и остава на второ място по този показател. Обединена Българска Банка АД заема трета позиция по нетни активи към 31 декември, отчитайки ръст от 3.84% спрямо 30 септември 2023-та. Юробанк България АД продължава да заема четвърта позиция, като отчита ръст в нетните активи от 4.40% спрямо 30 септември. Първа Инвестиционна Банка АД остава на пета позиция с ръст на нетните активи от 0.66% спрямо 30 септември 2023 година. Нетната печалба на банковата система бележи значителен ръст от 64.35%, като достига до 3.4 млрд. лв. за 2023-та, спрямо 2.1 млрд. лв. за 2022 година. Банка ДСК АД заема челната позиция с печалба от 1.0 млрд. лв. или 29.44% дял от печалбите в сектора за миналата година, като отчита ръст от 77.53% спрямо предишната година. Уникредит Булбанк АД е на втора позиция по дял на печалбата в сектора, а именно 23.61%, отчитайки увеличение от 73.15% и достигайки 807 млн. лв. за 2023-та спрямо 466 млн. лв. за 2022-ра. Обединена Българска Банка АД удвоява печалбата си от предходната година, като достига 472 млн. лв. за 2023 г. или ръст от 211.43%, като се покачва на третата позиция с 13.81% дял в печалбите на сектора. Юробанк България АД е на четвърта позиция с печалба от 308 млн. лв. и пазарен дял от 9.02% за 2023-та, регистрирайки увеличение от 49.02% в сравнение с 2022 година. На пета позиция се изкачва Първа Инвестиционна Банка АД с печалба от 135 млн. лв., като регистрира увеличение от 68.70% спрямо 2022-ра. Възвръщаемостта на активите (изчислена на база Нетна печалба / Общо активи) възлиза на 1.99% общо за банковата система през цялата 2023 г. спрямо 1.34% за 2022 година. По този показател Ситибанк Европа АД – Клон България застава на челната позиция с 3.59%, като отбелязва ръст спрямо предходната година, когато възвръщаемостта на активите е била 1.30 процента. Ти Би Ай Банк ЕАД заема втората позиция с 3.58% възвръщаемост на активите за 2023 г. спрямо 6.03% за 2022-ра. Следващи позиции заемат Варенголд Банк Аг, Клон София с 3.33%, Банка ДСК АД с 3.07% и Търговска Банка Д АД, която застава на пето място с 2.66 процента. Възвръщаемостта на собствения капитал (изчислена на база Нетна печалба / Собствен капитал, като класацията не включва клоновете на чуждестранни банки), се увеличава до 16.72% за 2023 г. спрямо 11.77% година по-рано. С най-висока възвръщаемост на собствения капитал остава Ти Би Ай Банк ЕАД с 22.76%, а на второ място се изкачва Банка ДСК АД с 22.56%, следванa от Уникредит Булбанк АД с 22.03%, Търговска Банка Д АД с 20.78% и Интернешънъл Асет Банк АД с 18.95 процента. Показателят за ефективност (изчислен на база на съотношението между административните разходи и общо нетен оперативен доход) отчита подобрение от 37.36% за 2022 г. до 31.80 процента. На челната позиция по този показател за 2023-та е Уникредит Булбанк АД с 23.10% в сравнение с 29.06% за 2022 година. Банка ДСК АД е на втора позиция, отчитайки подобрение на ефективността от 28.03% за 2022 г. до 24.37 процента. Ситибанк Европа АД – Клон България се изкачва на трета позиция, като отчита повишение на ефективността от 38.19% през 2022-ра до 25.86% за 2023-та. Следват Инвестбанк АД и Тe-Дже Зираат Банкасъ – Клон София съответно на четвърта и пета позиция.
Източник: Банкеръ (09.02.2024)

Държавни болници топят дългове с банкови кредити за 80 млн. лeва Осем от общо 61 държавни болници са теглили кредити от банки на стойност над 80 млн. лева, за да погасяват свои просрочени задължения, да рефинансират стари кредити и да консолидират задължения, съобщи Министерството на здравеопазването. През последните две години се наблюдава намаление на задълженията на държавните болници. Просрочените дългове са се стопили наполовина: от 103 млн. към края на септември 2021 до 54.7 млн. лв. към края на септември 2023 г., сочат последните данни за финансовите показатели на болниците. Държавните болници, които обслужват кредити към банки, са: бившата правителствена болница "Лозенец", спешната болница "Пирогов", болница "Света Анна" във Варна, многопрофилните болници в Бургас, Видин, Враца и Силистра и Националната специализирана болница за физикална и рехабилитационна медицина. С изключение на две болници, всички останали са теглили кредити от Търговска банка ДБанк (бивша Демирбанк). Двете болници с кредити извън Дбанк са "Лозенец"- към Българската банка за развитие (ББР) и МБАЛ Враца – към банка ДСК. Най-голям е кредитът на болница "Пирогов" в размер на 34 млн. лева, изтеглен от Търговска банка Дбанк през декември 2022 г. за срок от 180 месеца. Кредитът е изтеглен за консолидиране на задължения – погасяване на просрочени дългове и част от предишни кредити. За него се разбра от одит на Министерството на здравеопазването в лечебното заведение, в който бяха констатирани нередности, заради които здравният министър Христо Хинков искаше да освободи директора на болницата д-р Валентин Димитров. Според Хинков кредитът занулява просрочените дългове на "Пирогов", но в бъдеще поставя болницата в риск от финансови загуби. Кредитът е с 24 месеца гратисен период, в който болницата ще плаща първоначално по 51 000 лв. на месец, а след изтичането на гратисния период "Пирогов" ще погасява по 251 хил. лв. месечно. Болница "Лозенец" също обслужва голям кредит в размер на 18.1 млн. лева, но към ББР. Договорът е сключен в края на 2020 г. и също е за срок от 180 месеца. За да може да обслужва кредита си, правителството увеличи капитала на "Лозенец" с 15 млн. лева в края на 2022 г. Болницата задлъжня сериозно след мегаскъпа модернизация за над 100 млн. лева , за която държавата оттегли финансовата си подкрепа и "Лозенец" остана с неразплатени сметки към фирми. За разлика от "Пирогов", която е нулирала просрочията си, "Лозенец" към 30 септември 2023 г. е с просрочия на стойност 6.4 млн. лева, които са се увеличили с 1.8 млн. лв. спрямо година по-рано.
Източник: Медия Пул (28.02.2024)

Първа инвестиционна банка (ПИБ), известна и като FiBank, блокира милиони на немския инвеститор Ирвинг Льобе (Irving L?be), по сметките на българските му контрагенти, с мотив, че последния е алармирал за измама. Според последващите съдебни определения, постановяващи запорите на активите, на 22.12.2023 г. чрез системата за платежни нареждания в ПИБ са получени две съобщения с искане за анулиране на преводите от Льобе. Той отрича да е искал връщане на превода. От ПИБ коментират, че банката прилага стриктно законовите изисквания във всяка една сфера от дейността си, в т.ч. и Закона за мерките срещу изпирането на пари. В конкретния случай от банката твърдят, че са предприели незабавни действия в изпълнение на нормативните разпоредби по обективни причини, подкрепени с доказателства, получени от държава – членка на Европейския съюз. Постъпилата информация е била получена чрез официално приетите международни канали е с искане за връщане на суми в особено големи размери, заверени по сметка на “Линсток Лимитед БГ”, с основание “измама”. На практика ПИБ потвърждава пред BIRD.BG твърдението, че е имало сигнал през “Payment gate”. Инвеститорът Ирвинг Льобе (Irving L?be) обаче, в нарочно писмо отрича да е искал връщане на превода към българските му контрагенти в частност “Линсток Лимитед БГ”. Въпреки това, прокуратурата, по сигнал на ПИБ, иска запориране на преводи по реализацията на инвестиционни проекти, което практически е запор на сметките на българските контрагенти на Льобе. Държавното обвинение започва разследване за пране на пари. Докато това се случва член на борда на директорите на “Линсток Лимитед БГ” – Димитър Попов получава оферта “50/50”, за да бъдат освободени активите. Фактите са следните. “Линсток Лимитед БГ” АД е клиент на “Първа инвестиционна банка”. Дружеството най-често се занимава с посредничество на чуждестранни компании по инвестиционни проекти у нас. От “Линсток Лимитед БГ” декларират, че са инвеститори в Австрия, където притежават дружествени дялове от местни компании. От лятото на 2023 г. те посредничат на Ирвинг Льобе (Irving L?bе) по няколко проекта. Немският инвеститор има две приоритетни цели – изграждане на фотоволтаична централа в Крумовград и закупуване на недвижими имоти в София. Сградата е собственост на “АС-Стройинженеринг”. Дружеството е в процедура по несъстоятелност и съответно няма да менажира “Стела парк”. Бизнес центърът е бул. “Цариградско шосе” 7-ми км в София. За да се превърне постройката в зелена сграда, “Линсток Лимитед БГ” сключва посреднически договор с “Иннотек”. Именно тази компания е подала писмо за намерение до “Търговска банка Д” за изкупуване на вземанията й към “АС-Стройинженеринг”. Банката е ипотекарен кредитор в производството по несъстоятелност. Димитър Попов, който е директор на “Линсток Лимитед БГ”, разказва, че взел решението фирмата кандидат-купувач на цесията да депозира сумата за закупуването й в “Търговска банка Д”, за да се спести време. На 18 декември 2023 г. по банковата сметка на “Линсток лимитед БГ” в ПИБ постъпват 145 000 евро. Изпращач е немски гражданин Ирвинг Льобе чрез Sparkkasen bank. На ПИБ са предоставени първични документи, удостоверяващи основанието за постъпването на сумата. Преводът е авансово възнаграждение на посредника. На 19 декември 2023 г. по същата банкова сметка от същия изпращач постъпва сума в размер на 3 500 000 евро или 6 877 393,20 лева – за инвестиция. На 20 декември 2023 г. “Линсток лимитед БГ” депозира платежно нареждане за сумата от 4 950 000 лв. по сметка на “Иннотек” в ОББ. От ПИБ искат документи, удостоверяващи основанието за постъпване на сумата от Ирвинг Льобе и съответно основанието за плащане към контрагента “Иннотек”. Такива са предоставени. На 21 декември в електронното банкиране е извършено блокиране на 3 351 385.79 лв. без да бъде посочено основание. В искането за запор се твърди, че банката е получила две съобщения с искане за канселиране на гореописаните преводи от Irving Loebe с основание “измама”. Неясно защо ПИБ не е сигнализирала ДАНС за проблем. Сигнал към ДАНС е подаден чак на 29 декември. Междувременно на 22 декември 2023 г. чрез приложението WhatsUp до представител на “Иннотек” са изпратени съобщения, сочещи предложение за сключване на споразумение за освобождаване на половината пари, като остатъка да остане за банката. Попов също получава съобщение на телефона си “50/50”, с което му се иска половината от постъпилите средства, за планираната инвестиция. На 22.12.2023 г. Димитър Попов получава съобщение от Ерсте банк – Австрия, че има искане постъпилите по личната му сметка суми да бъдат върнати на “Линсток Лимитед БГ”. Попов е уведомен, че “Първа инвестиционна банка” на два пъти е поискала от негово име връщане на сумите. В отговор той пише в приложението на австрийската банка, че не е искал връщането на сумите. Пак на 22 декември от “Линсток Лимитед БГ” е получено уведомление чрез електронна поща, че от ПИБ е начислена такса в размер на 531 886,40 лв. по тарифа на банката заради “блокиране на парични преводи във връзка с измама”. Според адвокатите на Попов, подобна такса може да бъде начислена след установяване с влязло в сила съдебно решение на престъплението измама. На 28 декември, ден преди сигнала на ПИБ, Попов посещава ДАНС, за да алармира за случая. Той счита, че е налице “кражба” на средства от ПИБ. При разговорите със служители на ДАНС обаче е уточнено, че Попов не може да подаде сигнал по реда на ЗМИП, тъй като не задължено лице по закона. Попов е убеждаван от служител на ПИБ да подпише съгласие всички постъпили суми да бъдат върнати на изпращача Ирвинг Льобе. Той обаче отказва. На 29 декември 2023 г. е издадена и заповедта за спиране на съмнителна операция от Райна Христова – Янева, пълномощник на Директора на финансовото разузнаване в ДАНС. Тя е за 4 950 000 лева, като не е ясно кога е връчена на ПИБ. Същевременно банката не позволява разпореждане с остатъка от постъпилите суми, който не е под запор. По сигнала на ПИБ в ДАНС е образувана преписка, под номер 44/2024 (по описа на СГП) за пране на пари. Докато това се случва, Димитър Попов преговаря с непознато за него лице, представящо се за Дамян Николов – служител на ДАНС. Той дава обещания за вдигане на запора при определени условия. ДАНС и ПРБ излагат твърдението в искането за налагане на обезпечителни мерки, че е налично “разслояване на средства и последователното им насочване към сметки на физически и юридически лица, включително и към лични сметки на собственика на дружеството в чужбина”. Те не вземат предвид факта, че Попов живее основно в Австрия от 2015 г., а дейността му в България е по-ограничена и основно свързана с инвестициите на Льобе. За разслояването, което ДАНС и ПРБ твърдят, Попов обяснява, че е това са 145 000 евро, които са възнаграждение за “Линсток лимитед БГ”. Властите прилагат в запорните документи и банкова история на дружества, свързани с Петър Михалев, едноличен собственик и управител на “Иннотек”, но без да сочат какво се доказва с тях или какви незаконосъобразни действия са извършили. Михалев е експерт в проучването и изграждането на ВЕИ. “Линсток лимитед БГ” представя рамков договор като основанието за плащането към Михалев. Той е ангажиран като подизпълнител по проекта “Стела Парк”, с цел превръщането на офис центъра в “зелена сграда”. “Линсток Лимитед БГ” сключва договор за правна услуга с адвокат Биляна Димитрова на 9 януари тази година, когато вече има сериозни проблеми с ПИБ. Тя е процесуален представител на компанията пред банката и Софийския апелативен съд по оспорването на запори и блокиране на парични средства преведени от Ирвинг Льобе. Попов нарежда на 9 януари средства, които не са запорирани, за да плати адвокатския хонорар, но до момента превод няма. На 16 януари 2024 г. Софийска градска прокуратура подава искане до Софийски градски съд за допускане на обезпечителна мярка – запор върху нареждане на превод в размер на 260 000 лв. от сметката на “Линсток Лимитед БГ” към сметка на адвокат Биляна Димитрова. Запорът е наложен на 18 януари. На практика са запорирани сметката на адвокат Димитрова и са запорирани и личните ? средства, независимо, че такъв превод не е излъчен. Попов и съдружниците му считат запорите за “репресия” наложена от ПИБ, чрез държавни органи с цел да бъдат присвоени активите на немския инвеститор Ирвинг Льобе. Иначе казано, в този казус има обосновано предположение за “злоупотребата с права” срещу инвестиционни намерения на немски гражданин и неговите български контрагенти. Опитът да бъдат взети пари “50/50” от постъпилите средства ясно показва, че това схема за рекет, вероятно от страна на мениджмънта на ПИБ. Към момента срещу “Линсток Лимитед БГ се водят действия от Държавна агенция “Национална сигурност”, Специализирана дирекция Финансово разузнаване – ДАНС и Софийска градска прокуратура по сигнал от ПИБ. В производството има съществени противоречия. В искането за налагане на обезпечителни мерки първоначално се твърди, че в ДАНС е постъпила информация за съмнителни входящи преводи с наредител Ирвинг Льобе. Обаче предмет на обезпечението е вътрешен превод от “Линсток лимитед БГ” към “Иннотек”. Това са само част от постъпилите средства. Не е ясно защо не се запорира цялата сума, ако преводът от Льобе е съмнителен. По преписката не са приложени документи, свързани с Льобе, поради което не може да има и най-малкото съмнение за него в ДАНС или прокуратурата. Първото невярно твърдение от страна на ПИБ по казуса, според адвокатите на Попов е, че “на 22 декември м.г. чрез системата за платежни нареждания “Payment gate” в обслужващата банка са получени две съобщения с искане за канцелация на преводите от Ирвинг Льобе. Това действие е мотивирано с основание “измама”. Според Попов и адвокатите му такива съобщения никога не са изпращани и не са приложени към преписката по запора. В съдебното определение обаче тези писма са основен мотив за допускане на обезпечителни мерки. Отделно от това, Льобе лично изпраща писмо до ПИБ на 8 януари т.г. за да съобщи, че не е искал връщане на суми и че потвърждава постъпилите суми. В отговор от ПИБ му отговарят, че той не е клиент на банката и следва да се обърне към обслужващата го банка. Малък, но съществен детайл е скрит във факта, че през 90-те години Димитър Попов – директор на “Линсток Лимитед БГ” – гравитира около групировката СИК. Има осъдителна присъда за “опит за избягване на плащане на ДДС”. През 2009 г. на основание присъдата, Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност започва действия срещу дружества свързани с него. Съдебните дела приключват през 2015 г. и съответно дружествените дялове на тези дружества са отнети в полза на държавата. През 2015 Попов и Димитър Ламбовски свидетелстват срещу съдията от СГС Румяна Ченалова за приет от нея подкуп. Двамата твърдят, че тя е получила 690 000 лева за да реши “правилно” делото на ОЕТ срещу НЕК. С оглед на тези факти, Попов изглежда идеален обект за рекет, а миналото му определено е индикация, че той е склонен да участва в незаконни схеми. В конкретния случай обаче Попов е контрагент на немски инвеститор и борави със средства, които са с ясен произход и платени данъци. Как ще се развие този казус само можем да гадаем, но определено изглежда, че прокуратурата и ДАНС действат като бухалка на ПИБ. С оглед известните ни от по-рано факти съвсем не можем да изключим хипотезата, че някой в ПИБ се опитва да рекетира клиентите на банката. Дали и как ще се отрази тази история на международния имидж на България за момента само можем да предполагаме. BIRD
Източник: Други (02.07.2024)