Близо 305 млн. лв. са одобрените кредити по двете гаранционни програми на ББР Близо 305 млн. лева са одобрили търговските банки по двете гаранционни програми в подкрепа на бизнеса и физическите лица, които управлява Българската банка за развитие (ББР). Това показват данните към 8 февруари, съобщиха от държавната банка. 1 311 е броят на потвърдените за гарантиране бизнес кредити на обща стойност близо 164 млн. лева. Средният размер на заемите е почти 125 хил. лв. Най-сериозен продължава да е интересът от секторите търговия и туризъм, производство и транспорт. Сред подкрепените са също фирми в сферата на строителството, селското стопанство, услугите и рекламната дейност. Въпреки че по програмата вече могат да се финансират големи предприятия, все още сред подкрепените са само микро-, малки или средни фирми. Най-голям е делът на малките предприятия – 51%. Втори са микропредприятията с 29%, а последно място заемат средните предприятия с дял от 20%. ББР гарантира отпускането на заеми до 1 млн. лева за малки и средни предприятия и до 2 млн. лева за големи компании, които търпят негативни последици от пандемията. Кредитите се отпускат от девет банки партньори при намалени изисквания за обезпечение, намаление в лихвения процент и възможност за гратисен период до три години. Банките партньори могат да включват в програмата както нови, така и съществуващи кредити. Условието е фирмите да изпитват затруднения през 2020 г. и да не са изпадали в просрочие над 90 дни за последната година. Финансовите институции, които отпускат заемите, са Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк и ОББ.
Източник: Инвестор.БГ (10.02.2021)

ББР свърши парите за безлихвени кредити Парите за безлихвено кредитиране на граждани, останали без работа и доходи заради пандемията, които се отпускат от ББР, привършиха. От 12 банки-партньори само две все още имат неизразходвани квоти - Инвестбанк и Търговска банка Д. Останалите са прекратили отпускането на заеми, съобщиха от ББР. Затова държавната банка, която в началото на пандемията м.г. получи 200 млн. лв. от бюджета за безлихвено кредиране, иска още пари от държавата заради големия интерес към тази антикризисна мярка. "Българската банка за развитие внесе предложение пред Министерството на икономиката за удължаване на програмата за безлихвено кредитиране на физически лица, които временно не могат да полагат труд поради пандемията", съобщиха от финансовата институция. Програмата стартира през май 2020 г. при следните условия - максимален размер на заемите до 4500 лв. на три порции от 1500 лв., максимален срок за погасяване 5 години и с 6 до 12 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. От тогава програмата бе на няколко пъти преправяна. Например през юни 2020 г. бе позволено на кандидатите да бъдат не само работещи в неплатен отпуск или с прекъсната дейност в момента на подаване на искането за кредит, а и такива, които вече са се върнали на работа. Облекчени бяха и условията за самоосигуряващите се лица, чиито доходи са паднали заради пандемията. През февруари т.г. действието на схемата бе удължено до юни 2021 г., а максималният размер на заема бе увеличен на 6900 лв. Месец по-късно парите по програмата се изчерпаха. По данни на ББР към момента безлихвени кредити са получили 36 970 души, а общата сума на отпуснатите заеми е 164.2 млн. лв. В банките има подадени поне още 10 000 заявления, които не са разгледани. Трябва да се знае, че за безлихвени кредити не се усвоява целият бюджет от 200 млн. лв., а около 170 млн. лв., защото има разходи за управление на програмата, включително комисиони за 12-те банки, които раздават заемите от името на ББР. От държавната банка не съобщават с каква сума очакват правителството да завиши бюджета на схемата за безлихвено кредитиране на физически лица. И ако към тези заеми има голям интерес от хората, останали без работа и доходи заради пандемията, то гаранционната програма за подкрепа на бизнеса все още буксува. От лятото досега са финансирани малко над 1300 малки и средни предприятия, получили средно по около 125 хил. лв. заем. Общо раздадените от банките фирмени заеми с гаранции от ББР са на стойност 164 млн. лв. Сумата е пренебрежимо малка на фона на очакванията да бъде мобилизиран общ кредитен ресурс от близо 2 млрд. лв. Държавата отпусна 500 млн. лв. допълнителен капитал на ББР за портфейлни гаранции пред търговските банки, за да отпуснат нисколихвени и с ниско обезпечение кредити за пострадалите от пандемията компании. ББР поема 80% от обезпечението. По тази схема малки и средни предприятия имат достъп до заеми до 1 млн. лв., а големите компании - до 2 млн. лв. Кредитите се отпускат от 9 банки-партньори при 20% обезпечение, осигурено от кандидата, намалени лихвени проценти и възможност за гратисен период до 3 години. Компании, кандидатствали за гарантирани от ББР заеми, обаче се оплакаха, че банките им предлагат стандартните си лихви, а не намалени.
Източник: Сега (01.03.2021)

Отпуснаха нови 100 млн. лв. за безлихвени кредити за граждани Програмата на Българската банка за развитие (ББР) за безлихвено кредитиране на хората в неплатен отпуск заради затворени бизнеси и на самоосигуряващи се лица се увеличава със 100 млн. лв. Това одобри днес кабинета на редовното си заседание. "По този начин ще се отговори на нуждата от увеличаване на средствата по програмата, както и от продължаващото активно търсене на безлихвени заеми пред търговските банки-партньори на ББР", се посочва в правителственото прессъобщение. Допълнителните 100 млн. лева се пренасочват от свободния ресурс по другата антикризисна програма на ББР - портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малките и средни предприятия, пострадали от извънредната ситуация и пандемията. В края на февруари ББР съобщи, че парите за безлихвено кредитиране на граждани, останали без работа и доходи заради пандемията, са почти привършили. От 12 банки-партньори само две все още имат неизразходвани квоти - Инвестбанк и Търговска банка Д. Останалите са прекратили отпускането на заеми. Програмата стартира през май 2020 г. с бюджет от 200 млн. лв. при следните условия - максимален размер на заемите до 4500 лв. на три порции от 1500 лв., максимален срок за погасяване 5 години и с 6 до 12 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. От тогава тя на няколко пъти бе преправяна. Последно през февруари т.г. действието на схемата бе удължено до юни 2021 г., а максималният размер на заема бе увеличен на 6900 лв. До момента безлихвени кредити са получили близо 37 000 души, а общата сума на отпуснатите заеми е над 164.2 млн. лв. Поне още 10 000 заявления чакат одобрение в банките партньори. В същото време схемата към евтините кредити за бизнеса, гарантирани от ББР, не се радва на толкова голям интерес. От лятото досега са финансирани малко над 1300 малки и средни предприятия, получили средно по около 125 хил. лв. заем. Общо раздадените от банките фирмени заеми с гаранции от ББР са на стойност 164 млн. лв. Сумата е пренебрежимо малка на фона на очакванията да бъде мобилизиран общ кредитен ресурс от близо 2 млрд. лв. Държавата отпусна 500 млн. лв. допълнителен капитал на ББР за портфейлни гаранции пред търговските банки за нисколихвени и с ниско обезпечение кредити за пострадалите от пандемията компании. ББР поема 80% от обезпечението. Сега 100 млн. лв. от тези гаранции ББР ще пренасочи към безлихвените кредити за гражданите. Междувременно Министерството на икономиката се похвали, че вече е започнало изплащането на ковид-помощите за средните предприятия по ОП "Иновации и конкурентоспособност". Така след шест месеца чакане кандидаствалите фирми най-после имат достъп до безвъзмездна помощ. През август 2020 г. над 1900 средни предприятия подадоха заявления за грантове в размер от 30 000 до 150 000 лв. В началото на декември Управляващият орган на ОПИК публикува списък с 1703 одобрени компании. Техните заявления за безвъзмездна помощ бяха на стойност 233 млн. лв. - с 33 млн. повече от определеният бюджет от 200 млн. лв. Първоначално от европрограмата предложиха за финансиране само 1 285 от одобрените средни предприятия, чиито заявления бяха за 178.193 млн. лв. Останалите 418 фирми с искана помощ за 55.316 млн. лв. бяха включени в резервен списък. По-късно бюджетът на схемата бе увеличен с въпросните 55 млн. лв. Днес министърът на икономиката Лъчезар Борисов съобщи, че към момента са сключени 1 507 договора за ковид-помощи на стойност 207.267 млн. лева. Останалите договори щели да бъдат факт до средата на месец март.
Източник: Сега (05.03.2021)

Над 2000 нови безлихвени заема пуска ББР 2014 кредита на обща стойност от почти 10 млн. лв. са одобрените безлихвени заеми за физически лица, които ще бъдат отпуснати, след като преди две седмици беше обявен рестартът на антикризисната програма на Българската банка за развитие (ББР). През м. март с Решение на Министерски съвет програмата бе увеличена със 100 млн. лева, за да продължи подкрепата за пострадалите служители и самоосигуряващи се лица, които не могат да полагат труд поради пандемията от COVID-19. Така от началото на мярката до сега броят на одобрените безлихвени заеми вече е над 39 790, а общата им стойност е почти 178 млн. лв. Банките-партньори, които потвърдиха участие в обновената програма и вече приемат заявления за безлихвени кредити до 6 900 лева, са Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, УниКредит Булбанк, Обединена българска банка и Райфайзенбанк. Очаква се до дни и Централна кооперативна банка да поднови приема на документи. 1414 е броят на потвърдените за гарантиране заеми по антикризисната програма в подкрепа на бизнеса, като общата им стойност надхвърля 205 млн. лв. Така общо, по двете мерки – за физическите лица и фирмите, ББР е потвърдила заеми на стойност над 383 млн. лева. ББР гарантира отпускането на заеми до 1 млн. лв. за малки и средни предприятия и до 2 млн. лв. за големи компании, които търпят негативни последици от пандемията. Кредитите се отпускат от 9 банки-партньори: Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк и ОББ. Заемите с гаранция от ББР се отпускат при намалени изисквания за обезпечение, с по-нисък лихвен процент и с възможност за гратисен период до 3 години. Средният размер на кредитите до момента е 145 200 лв. Най-голям е делът на микро и малките предприятия – 76%, втори са средните предприятия с 21%, като най-малък е делът на големите компании – 3 на сто. Сроковете за кандидатстване и по двете гаранционни програми са удължени до юни 2021 г.
Източник: Банкеръ (14.04.2021)

Банките вече масово "наказват" големите вложители Масово банките в България вече наказват големите си клиенти - физически лица, като начисляват специална такса "съхранение" върху парите по сметките им. В повечето случаи тя е 0.7% върху суми над 400 000 лв. Такса "съхранение" е поредна мярка да бъде ограничено трупането на средства в банките. Тя обаче е и източник на допълнителни приходи за финансовите институции на фона на рекордно ниските лихви по заемите и санкцията, която търпят от това, че държат свободните си пари в БНБ. Първи такса "съхранение" за физически лица със сметки над 400 000 лв. въведоха по-рано тази година двете най-големи банки - "Уникредит Булбанк" и Банка ДСК. Това се случи почти едновременно с прекратяването на поддържането на депозити и преоформянето им в разплащателни сметки, които, както е известно, не само че не носят доходност, но и се облагат всеки месеци с такси за обслужване от порядъка на 4 лв. Поне още десетина банки са последвали Уникредит и ДСК и също са въвели такса "съхранение" върху големите наличности на физически лица, показа проверка на "Сега". Засега преобладават такси от 0.7% върху суми над 400 000 лв. При някои финансови институции, като ОББ, прагът е 1 милион лева, при други, като Търговска банка Д, съхранението се таксува с по-ниска ставка от 0.06%. Банка ДСК вече е уведомила клиентите си, че от началото на декември ще свали прага на 200 000 лв. От началото на ноември това ще направи и Райфайзенбанк България. Вероятно в следващите месеци ще сме свидетели на подобни действия и при други финансови институции. А това означава много повече спестители да бъдат засегнати и парите им още по-бързо да започват да се топят. "Алианц България" директно е обявила, че начислява отрицателна лихва. Тя е в размер на 0.2% за влогове над 1 милион до 3 милиона лева. При по-големи спестявания отрицателната лихва расте, като за суми над 50 млн. лв. достига 1% годишно. Отрицателни лихви официално до скоро имаше само за банковите сметки на бизнеса. Първите минусови лихви по фирмените сметки бяха въведени преди две години. "Въвеждането на отрицателни лихви по банковите депозити на физически лица у нас бе въпрос на време да се случи. В Германия например още през 2019 г. част от банките въведоха отрицателни лихви за клиентите си като така прехвърлиха върху тях лихвените си разходи в резултат на паричната политика на ЕЦБ", коментира финансовият анализатор Десислава Николова от "Моите пари". Според нея въвеждането на такса "съхранение" или завишаване на таксите за откриване на сметки и внасянето на пари в тях е по-интелигентният начин да се наложи отрицателна лихва. "Тенденцията за отрицателни лихви по депозитите при физическите лица няма да засегне хората, чиито спестявания са до гарантирания размер от 196 000 лева", успокои главният изп. директор на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева. Пред БНР тя обясни, че по-големите разходи на банките за съхранение на пари били именно при депозитите над гарантираното ниво, които правели банките свърхликвидни.
Източник: Сега (06.10.2021)