Сменят шефовете на борсата От Съвета на директорите на Българска фондова борса да бъдат освободени Асен Ягодин, Васил Големански и Георги Български, искат от Министерството на финансите. Това показват материали към свиканото за 14 януари 2014 г. Oбщо събрание на акционерите на БФБ. Писмото от министъра на финансите Петър Чобанов до БФБ-София и КФН е от 30 декември 2013 г. Плановете на МФ са мястото си в борда на БФБ да запазят Иван Такев и Любомир Бояджиев. За нови членове на Съвета на директорите са предложени Гергана Беремска-Караджова, Иван Кутлов и Димо Спасов. Димо Спасов е председател на УС на Българска банка за развитие от 2013 г. Също от 2013 г. той е председател на борда на Национален гаранционен фонд. Преди това е бил директор в дирекция Трежъри в ПИБ, шеф на дирекция Управление на активи в ПИБ, и портфолио мениджър в Ти Би Ай Асет Мениджмънт (през 2005-2006 г.) От 1999 г. до 2005 г. е работил в БНБ. Иван Кутлов има 18-годишен опит в ОББ, Банкова консолидационна компания и ШЕЛ България. Той е член на СД на Българска дилърска асоциация, член на Регламентния комитет на СОФИБОР, Член на Резервния обезпечителен фонд на БНБ. В момента е началник на управление Трежъри в ОББ и член на борда на ОББ Асет Мениджмънт АД. Гергана Беремска-Караджова от април 2013 г. до ноември 2013 г. е била изпълнителен директор на Търговска банка Д АД, а от юли 2008 г. е била член на УС в същата банка. От 1994 до 2008 г. е работила в Министерство на финансите, като в края е била държавен съкровищник. Тя е била и член на борд на Централен депозитар от 1996 г. до 2008 г.
Източник: Инвестор.БГ (07.01.2014)

Новата година започна с промени по върховете за няколко банки С промени по мениджърските върхове за няколко банки приключи 2013 г. и започна новата година. Рокадите в банковия сектор обичайно предизвикват интерес, защото не се правят често. Това е валидно за последните промени - банковите шефове са дългогодишни мениджъри в съответните кредитни институции. С промени в състава или нови членове на управлението посрещнаха новата година Юнионбанк (преди МКБ Юнионбанк), Прокредитбанк и СИБанк. Главният изпълнителен директор на Юнионбанк Мария Илиева е освободена официално от заеманата от нея длъжност от 31 декември 2013 г., става ясно от съобщение на интернет страницата на банката. От протокол от заседание на надзорния съвет на банката в Търговския регистър от 25 ноември се разбира, че Илиева е подала молба за напускане. През ноември банката напусна и Анна Аспарухова, изпълнителен директор. Промените в управителния съвет на Юнионбанк са факт малко след като Първа инвестиционна банка я купи през септември миналата година от дотогавашния й собственик, унгарската MKB Bank, част от групата на немската Bayern LB. Така три месеца по-късно управлението на Юнионбанк е почти изцяло от кадри на ПИБ – Милка Тодорова, Павел Яначков, Минка Тюфекчиева-Михайлова. Само Васил Трифонов, член на управителния съвет, е останал от предишното ръководство. Промените са вписани в Търговския регистър. В момента тече процес по преструктуриране на двете банки, като резултатът ще бъде вливане на Юнионбанк в купувача ПИБ. Мария Илиева работи в Юнионбанк от 2006 г., когато беше първата стъпка от продажбата й на унгарците. Преди това тя беше изпълнителен директор на HVB Bank Biochim преди поглъщането й от Уникредит Булбанк. Анна Аспарухова работи в Юнионбанк още от времето на българските й собственици, братята Иван и Светослав Радеви, първо като счетоводител, а след това и като изпълнителен директор. От началото на миналия декември тя оглави Д банк като председател на управителния съвет и изпълнителен директор. Ръководството на Д банк претърпя промени през пролетта и лятото на миналата година, когато бяха освободени първо тогавашният председател на оперативния мениджмънт Пламен Петров и един от изпълнителните директори – Радка Никодимова, а впоследствие и председателят на надзорния й съвет Стоян Александров. Юнионбанк е 15-а по размер на активите в сектора към края на септември 2013 г. - 1.5 млрд. лв. (данни за края на годината ще бъдат публикувани в края на януари - бел. ред.). Промени има и във висшия мениджмънт на Прокредитбанк. Главният изпълнителен директор Петър Славов преминава в надзорния съвет на банката като негов член, става ясно от регистъра на БНБ за одобренията по Закона за кредитните институции. Решението е взето на заседание на едноличния собственик на банката в България Procredit Holding - Германия, на 12 ноември, протоколът от което е публикуван в Търговския регистър. Петър Славов е в банката от създаването й през есента на 2001 г. като изпълнителен директор, а от 2008 г. е и председател на управителния й съвет. Преди "Прокредит" той е бил в управлението на Евробанк, купена в началото на 2005 г. от гръцката Банка Пиреос. Прокредитбанк е 16-а по размер на активите в сектора към края на септември 2013 г. - 1.3 млрд. лв., като е специализирана в кредитиране основно на малки и средни фирми. В управителния съвет на СИБанк, собственост на белгийската банково-застрахователна група KBC, също има промени – Александър Димитров вече не е изпълнителен директор, който пост заемаше от началото на 2008 г. На негово място е избрана Светла Георгиева, се разбира от Търговския регистър. Решенията са взети от надзорния и от управителния съвет през декември, като промените вече са вписани в Търговския регистър. От банката съобщиха, че като изпълнителен директор Светла Георгиева ще отговаря за риска. Досега тя е била заместник-директор "Управление на кредити" в СИБанк. Работи във финансовата институция от октомври 2008 г., като последователно е била ръководител на управление "Кредитен риск на физически лица" и заместник-директор "Управление на кредитите". Преди това е работила в Ситибанк и ING Bank. Александър Димитров отговаряше за банкирането на дребно и дистрибуционни канали в банката. Неговите функции в управителния съвет се поемат от Кристоф де Мил, досегашен изпълнителен директор, отговарящ за малките и средните предприятия. Ресорът на Де Мил пък се поема съответно от Франк Янсен, който продължава да бъде и изпълнителен директор "Финанси" в банката. СИБанк е 11-ата по големина в сектора с активи в размер малко над 2 млрд. лв. към края на септември 2013 г.
Източник: Капитал (08.01.2014)

Край на високите лихви по депозити Фактически край на високите лихви по депозити може вече да бъде обявен. През март и последната банка (от по-големите и със значение за сектора и пазара), която привличаше средства на сравнително високи лихвени нива, е променила лихвената си политика. Корпоративна търговска банка (КТБ, четвърта по размер на активи към края на февруари 2014 г.) значително е влошила лихвените си условия за депозити по новосключени договори, става ясно от месечния обзор на банковия пазар за март на финансовия портал "Моите пари". Това показва и скалата на лихвените проценти на интернет страницата на банката. Друга банка на пазара, която е сред водещите по размер (трета по активи към края на февруари 2014 г.), предлагаща привлекателни лихви по депозити, е ПИБ, като тя също е намалила през миналия месец лихвените нива. Общо осем банки са понижили лихви по депозити – срочни и спестовни и безсрочни влогове, през миналия месец, показва обзорът на "Моите пари". Според анализаторите от "Моите пари" със значителното намаление на лихвените условия на КТБ на практика се слага край на възможността да бъде получен висок доход от депозит или сметка. До миналия месец банката предоставяше с няколко пункта по-високи лихви по срочни и безсрочни депозити, се посочва още в анализа им. До редакционното приключване на броя от банката не отговориха какви са мотивите за промяна на лихвената политика. Тенденцията за понижение на лихвите по депозити започна още през 2011 г., като се случва бавно и постепенно, но постоянно. По време на депозитната война от 2009-2010 г., когато банките трупаха ликвидност на висока цена, лихвите по депозити достигнаха дори двуцифрени нива на годишна база. След това започна успокояване на пазара и постепенно понижение на лихвите, като някои банки – основно с българска собственост, запазиха сравнително високи лихвените нива поради липсата на банка майка например за осигуряване на ресурс в случай на нужда. В крайна сметка предлаганите средно за пазара лихви паднаха до около 3-4% максимум за шестмесечни депозити в левове, като в евро обичайно лихвите са малко по-ниски. По данни на БНБ от лихвената статистика към края на февруари (за март данните ще бъдат публикувани в края на април - бел. ред.) средната за пазара годишна ефективна лихва по срочни депозити в левове е била 3.4%, а в евро 3.25%. Според новите лихвени условия на КТБ по шестмесечен срочен депозит в левове (над 1000 лв.) предлаганата годишна лихва е 4.25%, като за 36 месеца достига 6%. Преди понижението банката имаше срочни и безсрочни депозити с между 7% и 8.85% годишна лихва. Други банки, предприели поредно понижение на лихвените нива - по срочни депозити и спестовни сметки, през март според обзора на "Моите пари" са Прокредит банк (с около 1 процентен пункт за левове и с 0.25-0.50 пр.п. за евро), Сосиете женерал Експресбанк (0.10-0.20 пр.п.), Банка ДСК (0.30-0.60 пр.п.), Българо-американска кредитна банка (0.10-0.20 пр.п.), Търговска банка Д (0.25 пр.п.), ПИБ (0.10-0.20 пр.п.), Инвестбанк (0.25-0.50 пр.п.). За разлика от масовата активност при депозитите през март банките са проявили от слаба до умерена активност по отношение на офертите в кредитирането – потребителски и жилищни заеми. Само три банки са обявили промоционални условия за заеми за потребление – Тексимбанк, Общинска банка и Пощенска банка. При жилищните кредити Сосиете женерал Експресбанк излезе с нова оферта, Пощенска банка също, както и Банка Пиреос, Общинска банка и Алианц банк. Според наблюденията на жилищния пазар на кредитния консултант "Кредит център" през март търсенето на кредити е останало стабилно, но е било водено от очакваните промени в Закона за потребителския кредит. "Клиентите, които бяха набелязали даден имот и имаха финално договорена цена, пристъпиха към приключване на покупката, без да чакат влизане в сила на промените. Част от търсещите дом обаче съзнателно забавят процеса, за да изчакат кредитите, отговарящи на новите изисквания", се казва в анализа на "Кредит център". Те бяха окончателно приети от парламента в началото на април. Прогнозите в сектора са, че банките ще излязат с новите си предложения след около поне два-три месеца. Промените в закона влизат в сила на 22 юли тази година – три месеца след обнародването им в Държавен вестник. Друга тенденция, която се оформя на пазара, според кредитния консултант е увеличение на запитванията за финансиране на покупка на жилище в строеж, като в повечето случаи искането е за финансиране на етап Акт 15.
Източник: Капитал (25.04.2014)

Общото събрание на Етропал АД-Етрополе (5EO) и освободило Ивайло Димитров Стоянов от длъжността член на съвета на директорите на дружеството, става ясно от протокола от проведеното на 2 декември 2014 г. извънредно Общо събрание на акционерите. На негово място, за член на СД е избират Иван Петков Петков. С друго решение, общото събрание е овластило съвета на директорите и лицата, които управляват и представляват Етропал АД да сключат договор за особен залог на търговското предприятие на Етропал АД в полза на Търговска банка Д АД, като обезпечение на всички вземания на Търговска банка Д АД от Етропал АД на обща стойност над прага по чл. 114, ал. 1, т. 1, буква „а”, от ЗППЦК, съгласно мотивиран доклад, изготвен от управителния орган на публичното дружество, като предмет на сделката е учредяване на особен залог на търговското предприятие на Етропал АД като обезпечение по договори, сключени с Търговска банка Д АД.
Източник: Money.bg (05.12.2014)

"Булгаргаз" взима заем за 7 млн. лв. от "Д лизинг" След като нито една банка не пожела да предостави на "Булгаргаз" кредитна линия, държавното дружество е решило да реши поне отчасти проблема, като вземе краткосточен заем от 7 млн. лв. от "Д лизинг" ЕАД. Финансовата компания е 100% собственост на "Търгоска банка Д" и е учредена през лятото на 2014 г., става ясно от справка в Търговския регистър. "Търговска банка Д" беше и единствената, която кандидатства за една от обявените позиции в обществена поръчка на Мини "Марица-изток" на стойност 3.9 млн. лв. Заемът, който ще бъде взет от "Булгаргаз" през декември, е на стойност 7 млн. лв. с годишна лихва от 5%. "Булгаргаз" обаче не е обявявала обществена поръчка за този заем, става ясно от регистъра на Агенцията за обществени поръчки. Тези средства едва ли ще са достатъчни да покрият задълженията на газовото дружество за доставките на газ за януари.
Източник: Капитал (18.12.2014)