 |
 |
|||||
 |
 |
 |
 |
 |
||
BEIS
БИК бюлетин
За нас
Новини
 | Управление "Банков надзор" одобри документите за лицензиране на турската банка "Демирбанк". Ако на банката бъде даден лиценз се предвиджа Международната финансова корпорация да участва с 20% от капитала в клона на банката в България. Източник: Стандарт (16.10.1998) |
| | Управителят на БНБ Светослав Гаврийски е подписал заповед за условен лиценз на "Демирбанк" преди посещението на премиерът Иван Костов в Турция. Това означава, че турската банка има 6-месечен срок да намери сграда, да събере екип да внесе записания учредителен капитал от 15 млрд. лв ( 25% от него вече са внесени) и да заработи. Тогава ако БНБ прецени, че всички условия са налице "Демирбанк" ще получи пълен лиценз. Източник: Пари (10.11.1998) |
| | "Демирбанк" ще започне работа на 22 март. По закон това трябва да стане до шест месеца след получаване на предварителния лиценз, но банката иска да стартира два месеца по-рано. Това съобщи представителка на банката Ина Паскалева-Митрева. Приоритетни за турската банка ще бъдат експортното финансиране и валутните операции. Източник: Сега (02.02.1999) |
| | "Демирбанк" - София вероятно ще получи пълен банков лиценз от БНБ днес. Турската банката е внесла документите си в БНБ на 9 март, а официалното й откриване е насрочено за 22 март, "Демирбанк" - София вече е внесла целия си капитал от 15 млн. г. марки. На 20 ноември м.г. БНБ даде на турската банка предварителен лиценз за банкова дейност у нас, срокът му изтича на 20 май. Източник: Пари (12.03.1999) |
| | "Демирбанк" АД взе лиценз от БНБ за работа в България на вътрешния пазар и за операции в чужбина. Така общият брой на банките в страната става 28. Банката е регистрирана с капитал 15 млрд. лв., тя ще може да набира депозити в левове и валута да дава кредити и да прави инвестиции. Източник: Стандарт (15.03.1999) |
| | Турският президент Сюлейман Демирел пристига на двудневно държавно посещение на 22 март, съобщиха от прессекретариата на президента Петър Стоянов. Заедно с Демирел в София ще дойдат турският външен министър Исмаил Джем и Мустафа Йълмаз - държавен министър и съпредседател на смесения Българо-турски икономически комитет. Сюлейман Демирел ще присъства на откриването на клона на турската банка "Демирбанк" в София. Източник: Пари (17.03.1999) |
| | Генералният директор на "Демирбанк България" АД г-н Джанер Челик обяви директорите на банката - за негови заместници са назначени Сердар Ялмъз и Филиз Йолачан. Финансов директор на банката е Диана Митева, а директор Ликвидност и парични пазари е Лъчезар Иванов. Източник: Пари (19.03.1999) |
| | "Демирбанк" АД планира да открие свой офис във Варна,
обяви заместник генералният директор на банката г-жа Филиз Йолчан. След среща с областния управител Добрин Митев тя уточни, че срокът за отваряне на клона във Варна е до два месеца. "Демирбанк-София" АД ще започне работа от 15 април, а до края на годината в страната ще бъдат отворени още пет клона. "Демирбанк-Варна" ще има уставен капитал от 15 млн. г. марки. Източник: Пари (05.04.1999) |
| | За трите седмици работа Демирбанк България увеличи балансовото си число от първоначалните 15 млрд. лв. на 28 млрд. лв., каза пред журналисти генералният директор на банката Джанер Челик. С ясната стратегия, че най-напред трябва да развие пасивните си операции в условията на високоликвиден банков пазар, Демирбанк излиза с по-различна лихвена политика по депозитите, насърчаваща дългосрочните спестявания. Лихвите на банката по 6-, 9- и 12-месечните депозити е двойно по-голяма от тази по едномесечните, като изплащането на лихвите е ежемесечно. Нови за пазара са и някои кредитни продукти на банката. Източник: Стандарт (12.05.1999) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира по ф.д. № 3936/99 промяна за "Демирбанк (България)" - АД: вписва промени в устава, приети от общото сърание на акционерите на 17.III.1999 г. Източник: Държавен вестник (01.06.1999) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира по ф.д. № 3936/99 промени за "Демирбанк (България)" - АД: премества седалището и адреса на управление в София, район "Изгрев", бул. Драган Цанков 36, Световен търговски център - София, ет. 9; вписва изменение в устава. Източник: Държавен вестник (18.06.1999) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение по ф.д. № 3936/99 вписа в търговския регистър акционерно дружество "Демирбанк (България)" - АД, със седалище и адрес на управление София, район "Триадица", пл. България 1, административната сграда на НДК, ет. 17, офис 11, с предмет на дейност: публично привличане на влогове, предоставяне на кредити, инвестиции за своя сметка и на собствен риск на вложените в банката средства, покупка на менителници и записи на заповеди, сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали, приемане на ценности на депозит, сделки с ценни книжа и съхранение и управление на ценни книжа, поемане на емисии на ценни книжа и извършване на други сделки с ценни книжа за собствена или за чужда сметка, гаранционни сделки, извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица, управление на инвестиционни фондове по реда на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, и поемане на риска от събирането на тези вземания (факторинг), финансов лизинг, сделки с финансови фючърси и опции, сделки с инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти, предоставяне на банкови касетки, придобиване и управление на дялови участия, консултации на дружества относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързаните с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятие, консултации относно портфейлни инвестиции, други сделки, определени от Българската народна банка. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 15 000 000 000 лв., разпределен в 15 000 обикновени поименни налични акции с право на глас с номинална стойност 1 000 000 лв., с надзорен съвет на състав: Халит Джънгъллъоглу, Мюрсийе Япрак Арчибълд, Али Аянлар и Ина Динева Паскалева-Митрева и управителен съвет в състав: Филиз Йолачан и Сердар Йълмаз. Дружеството се представлява съвместно от членовете на управителния съвет Филиз Йолачан и Сердар Йълмаз. Източник: Държавен вестник (13.07.1999) |
| | Надзорният съвет на "Демирбанк (България) АД" - София, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 20.VIII.1999 г. в 10 ч. на адрес: Биюкдере Джатдеси № 122/13, ет. 10, Есантепе - Турция, Истанбул, при следния дневен ред: 1. промени в устава на банката; проект за решение - общото събрание приема предложените от НС промени в устава на банката; 2. разни. Поканват се акционерите на банката да вземат участие в общото събрание лично или чрез представител, упълномощен с писмено пълномощно.Регистрацията на акционерите ще се извърши от 9 до 10 ч. същия ден в офиса на посочения адрес. Участниците се регистрират по номера на временното удостоверение. Самоличността на акционерите, на лицата - законни представители на акционерите, и на представителите на акционерите по пълномощие ще се удостоверява с личен паспорт. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите в София, бул. Драган Цанков 36, Световен търговски център - София, ет. 9. На поименните акционери е изпратена и писмена покана. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден един час по-късно, на същото място и при същия дневен ред. Източник: Държавен вестник (13.07.1999) |
| | Софийски градски съд вписа в търговския регистър Демирбанк АД - България. Банката е с капитал 15 000 000 000 (стари) лева и се представлява от Филиз Йолачан и Сердар Йълмъз. Източник: Държавен вестник (14.07.1999) |
| | Турската Демирбанк се очаква да открие до края на годината офис в Бургас. Разкриването на морския клон на една от най-авторитетните банкови институции от южната ни съседка е било уточнено на работна среща между изп. директор на банката Семих Озкан и представители на Бургаската ТПП. Според първоначалните планове банката ще разкрие 25 работни места. Демирбанк е шестата по големина банка в Турция. Тя е собственост на фирма Джънгъллъ холдинг. Източник: Пари (05.08.1999) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира по ф.д. № 3936/99 промени за "Демирбанк (България)" - АД: вписва като член на управителния съвет и главен изпълнителен директор Мехмет Джанер Челик; вписва като изпълнителен директор Филиз Йолачан. Източник: Държавен вестник (06.08.1999) |
| | Българската агенция за експортно застраховане /БАЕЗ/ сключи първата си сделка, съобщи изпълнителният директор на агенцията Соня Софронова. Полицата включва застраховане на плащанията на фирма Руен елит. Тя изнася прежда за Италия. Застраховката е срещу краткосрочен търговски риск, като се покриват двата вида риск според общите условия. В нея е предвиден период на отсрочване от 3 месеца. В момента между фирмата и Биохим се водят преговори за отпускане на кредита, като част от обезпечението да бъде формирано от полици. На 4 август БАЕЗ сключи подобно споразумение за сътрудничество и с Демирбанк. Споразумението предвижда Демирбанк да предоставя на БАЕЗ информация за турски фирми и съответно банката да приема полиците на агенцията като част от обезпечението при отпускане на кредити. Подобна е и договореността, постигната между БАЕЗ и Македонската банка за насърчаване на развитието.В момента се водят преговори по този въпрос, а сред банките, с които се преговаря, са ОББ, ДСК, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, ING Barings и др. Чрез сключената с БАЕЗ застраховка фирмите получават възможност за просрочено плащане
по сделките си, като получаването на плащането е гарантирано, поясни г-жа Софронова. Освен това рискът от неплащане на купувача се проучва на предварителен етап, с което сигурността на сделката се повишава. И третият, може би най-важен на настоящия етап момент за фирмите, е възможността да използват полиците като част от обезпечението при получаване на кредити. Това значи да си
осигурят разсрочено плащане и да могат да финансират следващото си производство, като покрият времето на кредитния период, който им е предоставен. До края на годината БАЕЗ се надява да пусне на пазара два нови продукта. Единият представлява застраховане на
банкови кредити за производство на стоки за износ, което става преди експедицията на самите стоки. Източник: Пари (09.08.1999) |
| | Общото събрание на акционерите на Демирбанк АД - България избра Семих Оскан на мястото на Селиз Йоладжан. Новият член на съвета на директорите ще отговаря за кредитирането. Турската банка възнамерява да открие клонове във Варна, Пловдив и Бургас. Източник: 24 часа (23.08.1999) |
| | След промяна на устава турската Демирбанк-България вече има трима изпълнителни директори, съобщиха от банката. Джанер Челик остава главен изпълнителен директор, другите двама са Сердар Елмаз /досегашен/ и Семи Озкан. Г-н Озкан бе избран на мястото на Фелиз Йолачан, която остава на разположение на централното управление на банката в Истанбул. Основната задача на г-жа Йолачан в София бе реализирането на проекта за откриване на Демирбанк. По подобни проекти тя е работила и на други места по света. Източник: Пари (24.08.1999) |
| | Комисията по ценните книжа и фондовите борси съобщи, че е решила да впише Демирбанк България в регистъра на инвестиционните посредници. С това общият брой на банките, вписани в регистъра, става 28. Източник: Демокрация (17.09.1999) |
| | Надзорният съвет на "Демирбанк (България)" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 22.XI.1999 г. в 10 ч. на адрес - Биюкдере Джатдеси 122/13, ет. 10, Есантепе, Турция, Истанбул, при следния дневен ред: 1. промени в състава на надзорния съвет на банката; проект за решение - общото събрание приема промените в състава на надзорния съвет на банката; 2. разни. Поканват се акционерите на банката да вземат участие в общото събрание лично или чрез представител, упълномощен с писмено пълномощно. Регистрацията на акционерите ще се извършва същия ден от 9 до 10 ч. в офиса, намиращ се на посочения адрес. Участниците ще се регистрират по номера на временното удостоверение. Самоличността на акционерите, на лицата - законни представители на акционерите, и на представителите на акционерите по пълномощие ще се удостоверява с личен паспорт. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите на адрес - София, бул. Драган Цанков 36, Световен търговски център, София, ет. 9. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред. Източник: Държавен вестник (19.10.1999) |
| | Демирбанк АД е първият български член на Factors Chain International (FCI). FCI е създадена през 1968 г.за да представлява интересите на независимите факторинг компании по света. Сега организацията е най-голямата в света факторинг мрежа със 135 члена в повече от 50 страни. Най-голямото предимство на международния факторинг е, че позволява и на вносителите, и на износителите да търгуват при благоприятни условия. Източник: Капиталов пазар (20.10.1999) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира по ф.д. № 3936/99 промени за "Демирбанк (България)" - АД: вписва като член на управителния съвет и изпълнителен директор Семих Озкан; заличава като член на управителния съвет и изпълнителен директор Филиз Йолачан; вписва управителен съвет в състав: Мехмет Джанер Челик, Сердар Йълмаз и Семих Озкан; дружеството ще се представлява съвместно от поне двама членове на управителния съвет - главния изпълнителен директор Мехмет Джанер Челик и всеки един от изпълнителните директори - Сердар Йълмаз и Семих Озкан, които не могат да възлагат управлението и представителството на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия. Източник: Държавен вестник (22.10.1999) |
| | Mеждународната финансова корпорация, която е част от Световната банка, възнамерява да придобие дялово участие в Демирбанк - България. В момента 100% от капитала на банката, който е 15 млн. лв., е изцяло собственост на турския "Джънгълъ холдинг". Намеренията на корпорацията е инвестира 3 млн. щ. долара, като участва в увеличаването на капитала на банката от 15 на 25 млн. нови лева. Източник: Банкеръ (26.10.1999) |
| | Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) сключи миналата седмица договор за сътрудничество, обмяна на информация и гарантиране на кредити чрез тяхното застраховане. Нейни партньори в договарянето са ОББ и "БНП-Дрезднербанк". Това е шестото подобно споразумение - българското държавно застрахователно ведомство вече сключи договори с "Банка ДСК", "Биохим", "Ай Ен Джи Берингс" (ING Barings) и "Демирбанк". Освен споразуменията с българските търговски банки при посещението на българския президент в Словения преди седмица (29 октомври) БАЕЗ подписа споразумение със Словенската експортна агенция за сътрудничество и гарантиране на експорта чрез неговото застраховане. Подобни договори българската агенция вече има с Македонската банка за насърчаване на развитието и с руската застрахователна компания "Ингосстрах". До момента БАЕЗ е сключила три застрахователни полици. Приходът по тях е около 1% от застрахования търговски кредит, а размерът на обезпечението, поето от агенцията, е 85% от
кредита. Източник: Банкеръ (08.11.1999) |
| | Акционерите на Демирбанк АД освободиха Ина Паскалева-Митрева от надзорния съвет. От надзорния съвет излизат също Али Аянлар и Япрак Урас. За директор в Демирбанк България АД ще бъде назначена Ина Паскалева-Митрева, тя ще отговаря за бизнес-развитието и кореспондентските отношения на кредитната институция. Източник: Банкеръ (30.11.1999) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира по ф.д. № 3936/99 промени за "Демирбанк (България) " - АД: премества седалището и адреса на управление в София, район "Средец", бул. Цар Освободител 8; допълва предмета на дейност с "издаване и управление на банкови карти"; вписва промени в устава, приети на ОС на акционерите на 20.VIII.1999 г. Източник: Държавен вестник (17.12.1999) |
| | Демирбанк АД открива свой офис във Варна на 14 март, съобщиха от финансово-кредитната институция. Това е първият офис на банката извън София, който ще извършва всички операции и услуги, които предлага и централното управление на Демирбанк в столицата. От началото на март т. г. се очаква банката да пусне на пазара и дебитни карти на БОРИКА, достъпни за физически и юридически лица, допълниха от трезора. Турската финансово-кредитна институция получи пълен банков лиценз на 12 март. Източник: Пари (24.02.2000) |
| | Кредитният портфейл на Демирбанк-България е 20 млн. лв. Това съобщи главният изпълнителен директор на финансовата институция Джанер Челик във Варна при откриването на първия извънстоличен офис на банката. За едногодишното си съществуване трeзорът е финансирал износа от България за Турция с 6 млн. лева. Демирбанк-България стъпи у нас на 15 април миналата година. За една година началният капитал на банката от 15 млн. лв. се е увеличил четири пъти, каза Челик. Сега общите активи са за около 110 млн. лв. Собственик на Демирбанк-България е инвестиционната компания на Джънгълъ холдинг - Демир инвестмънт. Демирбанк е шестата по големина частна банка в Турция. Балансовото й число към края на 1998 г. е $2,7 млрд. Източник: Стандарт (15.03.2000) |
| | Управителния съвет на Асоциацията на търговските банки разгледа молбата за членство в АТБ на Демирбанк /България/ АД и прие банката за пълноправен член. Финансово-кредитната институция е 25-ият пълноправен член на браншовата организация, съобщи Ирина Марцева, главен секретар на АТБ. Четири банки са със статут на асоциирани члeнове - Йонийска банка, ING Bank, Хипоферайнсбанк и Сосиете женерал. Източник: Пари (30.03.2000) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира по ф.д. № 3936/99 промени за "Демирбанк (България)" - АД: заличава като членове на надзорния съвет Мюрсийе Япрак Арчибълд, Али Аянлар и Ина Динева Паскалева-Митрева; вписва като членове на надзорния съвет Исмаил Хасан Акчакайальоглу и Мустафа Тюркай Татар; вписва промени в устава, приети на общо събрание на акционерите, проведено на 22.XI.1999 г. Източник: Държавен вестник (04.04.2000) |
| | Надзорният съвет на "Демирбанк (България)" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 22.V.2000 г. в 9 ч. на бул. Буюкдере 2, Левент 80620, ет. 9, Истанбул, Турция, при следния дневен ред: 1. изслушване доклада на управителния съвет и на експерт-счетоводителите; 2. одобряване на доклада на управителния съвет и на заверения годишен счетоводен отчет на банката; проект за решение: ОС одобрява доклада на управителния съвет и заверения годишен счетоводен отчет на банката; 3. вземане на решение за разпределение на печалбата; проект за решение: ОС приема предложението на управителния съвет, одобрено от надзорния съвет; 4. освобождаване на членовете на управителния и надзорния съвет от отговорност за дейността им през 1999 г.; проект за решение: ОС освобождава членовете на управителния и надзорния съвет от отговорност за дейността им през 1999 г.; 5. избор на експерт-счетоводители на банката за 2000 г.; проект за решение: ОС избира за експерт-счетоводители на банката за 2000 г. предложените от надзорния съвет; 6. разни. Всички документи, отнасящи се до дневния ред, ще бъдат на разположение на акционерите, желаещи да се запознаят с тях, на посочения адрес. Поканват се всички акционери или писмено упълномощените им представители да присъстват на общото събрание. Регистрацията на акционерите ще започне половин час преди обявения час за откриване на събранието. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 10 ч., на същото място и при същия дневен ред. Източник: Държавен вестник (14.04.2000) |
| | Българската агенция за експортно застраховане /БАЕЗ/ е първата българска компания, която предлага застраховане на плащания по договори за износ срещу търговски и нетърговски риск. Периодът на отсрочване на плащането при краткосрочния търговски риск е до 360 дни. Основни акционери в БАЕЗ са държавата, представлявана от Министерството на промишлеността с 10 млн. лв. участие, и ДЗИ.
Най-новият продукт, който тепърва ще бъде пуснат на пазара, е застраховане на банкова кредитна линия за предекспортно производство. БАЕЗ има подписани споразумения за обезпечаване с осем банки - ТБ Биохим, Насърчителна банка, Общинска банка, Демирбанк-България, ОББ, БНП-Дрезднер банк и Първа инвестиционна банка. От 1999 г. все повече фирми проявяват интерес към нашата агенция и към услугите, които предлагаме, съобщи Наталия Божкова, изпълнителен директор на БАЕЗ. Предприемачите все по-сериозно осъзнават необходимостта от сключването на тези видове застраховки. До този момент агенцията има информация само за една евентуална щета, но вече се прави всичко възможно да се предизвика плащане и застрахованата фирма да получи съответните средства, обясни г-жа Божкова. Ако това не стане до два-три месеца, БАЕЗ ще трябва да изплати застрахователното обезщетение. От агенцията обясниха още, че щетата е в Италия, която не е рискова държава и предварителното проучване на фирмата е била с много добър рейтинг, но въпреки това плащането не е извършено. Обикновено нашите клиенти, когато имат бизнес с Европа, ни казват, че не се притесняват, но аз мисля, че място за притеснения винаги има, защото и там работят фирми, които фалират, коментира Наталия Божкова. Преди югокризата агенцията не е имала кандидати за застраховката срещу политически риск, но и след това интересът към нея е доста слаб. Тази застраховка се прави от името на агенцията и за сметка на държавата. Затова агенцията събира и обработва документите, след което ги внася в Междуведомствения съвет по експортно застраховане, който взема решението за сключването й. Засега клиентите предпочитат краткосрочния търговски риск, обясниха от БАЕЗ. Източник: Пари (15.05.2000) |
| | От 22 май 2000 г. Демирбанк България АД премества централния си офис на бул. Цар Освободител 8 Източник: Фирмена информация (19.05.2000) |
| | Отрицателен финансов резултат от 268 хил. лв. отчете за миналата година Демирбанк АД след заделяне на необходимите провизии. Това стана ясно от цифрите, предоставени от кредитната институция, които надзорният и управителният съвет одобриха на общото събрание на банката. 454 хил. лв. е доходът на Демирбанк България преди провизиране. Към края на 1999 г. размерът на привлечените депозити възлизат на 47.720 млн. лв. Отчетеният към края на м. г. нетен доход от лихви е в размер на 2.101 млн. лв. Сумата на отпуснатите заеми е 5.053 млн. лв., а общата сума на активите на банката възлиза на 63.884 млн. лв. Общото събрание, което се проведе в Истанбул, взе решение да смени председателя на надзорния съвет. Досега на тази длъжност беше г-н Чингилиоглу, а сега постът се поема от Селахатин Сербест. В продължение на 9 г. е бил генерален директор на Демирбанк Турция, а в момента е управляващ директор на банката. Източник: Пари (30.05.2000) |
| | Първа инвестиционна банка АД и Демирбанк АД подписаха споразумение за сътрудничество и за съвместни действия в представянето на българска продукция в Турция. Това съобщи Мая Георгиева, изпълнителен директор на ПИБ. Досега турските фирми плащаха със забавяне и целта на двете банки е то да се избегне. На клиента вече няма да се налага да чака 30 дни, защото сумата ще му бъде веднага изплатена на база на авала, който е прибавен към акредитива. Демирбанк пък поема риска на турския вносител, обясни банкерката. Клиентът няма да чака вече повече от 30 дни да получи парите си, защото те ще му бъдат изплатени от ПИБ или от Демирбанк. Източник: Пари (16.06.2000) |
| | Надзорният съвет на "Демирбанк (България)" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 1.VIII.2000 г. в 9 ч. в Турция, Истанбул, ул. Буюкдере 2, Левент 80620, ет. 9, при следния дневен ред: 1. изменения в устава на "Демирбанк (България)" - АД; проект за решение - ОС приема измененията в устава, предложени от надзорния съвет; 2. разни. Всички документи по дневния ред са на разположение на акционерите, желаещи да се запознаят с тях, на посочения адрес. Поканват се всички акционери или писмено упълномощените им представители да присъстват на общото събрание. Регистрацията на акционерите започва половин час преди обявения час за откриване на събранието. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 10 ч., на същото място и при същия дневен ред. Източник: Държавен вестник (23.06.2000) |
| | БНБ И МФ утвърдиха за първични дилъри на ДЦК до края на годината банките Хеброс, БНП Дрезднербанк, Булбанк, Пощенска, Демирбанк, Евробанк, ИНГ банк, ОББ, Общинска, Първа инвестиционна, Райфайзен, Росексимбанк, СЖ Експресбанк, Биохим, България инвест, Нефтинвестбанк, Юнионбанк и ЦКБ, както и небанковите финансови институции Елана, Булброкърс, Евро-финанс и ДЗИ инвест. До 30 септември първични дилъри ще са и Банка ДСК и БРИБанк. Източник: Пари (03.07.2000) |
| | Доходът на Демирбанк за шестте месеца на тази година преди провизии е 578 хил. лв., докато в края на миналата година е бил 454 хил. лв., съобщиха от банката. Почти двойно са нараснали и привлечените средства. Към 31 декември 1999 г. те са 47.720 млн. лв., а в края на юни - 100.685 млн. лв. Демирбанк е раздала пет пъти повече заеми от миналата година, когато те са били 5.053 млн. лв. Само за шест месеца отпуснатите кредити от частната банка са достигнали 20.120 млн. лв. Източник: Пари (17.08.2000) |
| | Демирбанк АД пуска собствени дебитни карти с лихвен процент по сметката 3.5% и при минимални банкови такси, съобщиха от институцията. Банковите карти са част от пакет от висококонкурентни продукти. Сред тях са благоприятните лихвени проценти по краткосрочните депозити и фиксираните лихви по дългосрочни влогове с ангажимент да не се намаляват. Банката започва да предоставя кредити в размер до 80% от депозитите на клиента само с 3% лихвена разлика. Източник: Пари (24.08.2000) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ и § 5 ЗДЛ регистрира промени по ф.д. № 3936/99 за "Демирбанк (България)" - АД: заличава като член на надзорния съвет Халит Джънгъллъоглу; вписва като член и председател на надзорния съвет Селяхаттин Сербест; деноминира капитала от 15 000 000 000 лв. на 15 000 000 лв., разпределен в 15 000 обикновени поименни налични акции с право на глас по 1000 лв. Източник: Държавен вестник (25.08.2000) |
| | Договор за търговски улеснения на стойност три милиона долара подписаха Демирбанк /България/ АД и Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/. Турската банка, регистрирана у нас по българското законодателство като акционерно дружество, е третата в България, която подписва такъв договор с ЕБВР. Останалите са Юнионбанк АД и Първа инвестиционна банка. Сътрудничеството с ЕБВР ще доведе до улесняване и развиване на финансирането на външно-търговската дейност от страна на Демирбанк /България/, се посочва във факса. Сътрудничеството ще се изразява в потвърждаване на банкови гаранции и акредитиви, издадени от Демирбанк на трети лица и обратно. Това ще увеличи сделките за внос и износ от и за България, включително и с по-рискови държави, смятат от Демирбанк АД. Източник: БТА (25.09.2000) |
| | Демирбанк /България/ получи основен лиценз от EUROPAY International да издава и обслужва международни и кредитни, и дебитни карти, съобщиха от банката. Демирбанк ще обслужва Maestro, Cirrus и Eutocard-Mastercard. През декември 1999 г. банката е имала статут на присъединителен член към EUROPAY, а като основен член е приета през септември тази година. Демирбанк постигна този лиценз за най-кратък срок от всяка друга банка в страната, след като започна банковите си операции през април миналата година, похвалиха се от финансовата институция. Източник: Пари (20.10.2000) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира промени по ф.д. № 3936/99 за "Демирбанк (България)" - АД: вписва промяна на предмета на дейност: публично привличане на влогове, предоставяне на кредити, инвестиции за своя сметка и на собствен риск на вложените в банката средства, покупка на менителници и записи на заповеди, сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали, приемане на ценности на депозит, сделки по чл. 54, ал. 1 ЗППЦК, гаранционни сделки, извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица, покупка и вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, и поемане на риска от събирането на тези вземания (факторинг), финансов лизинг, издаване и управление на банкови карти, сделки с финансови фючърси и опции, сделки с инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти, предоставяне на банкови касетки, придобиване и управление на дялови участия, консултации на дружества относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързаните с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятие, консултации относно портфейлни инвестиции, други сделки, определени от Българска народна банка; вписва промени в устава, приети от общото събрание на акционерите на 1.VIII.2000 г. Източник: Държавен вестник (03.11.2000) |
| | Надзорният съвет на "Демирбанк (България)" - АД, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 27.XII.2000 г. в 9 ч. на бул. Буюкдере 2, Левент 80620, ет. 9, Истанбул, Турция, при следния дневен ред: 1. промени в състава на надзорния съвет на "Демирбанк (България)" - АД; проект за решение - ОС приема промените в състава на надзорния съвет; 2. изменения в устава на "Демирбанк (България)" - АД; проект за решение - ОС приема измененията в устава, предложени от надзорния съвет; 3. разни. Всички документи по дневния ред са на разположение на акционерите, желаещи да се запознаят с тях, на посочения адрес. Поканват се всички акционери или писмено упълномощените им представители да присъстват на общото събрание. Регистрацията на акционерите започва половин час преди обявения час за откриване на събранието. При липса на кворум в посочения час за откриване на събранието на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 10 ч. на същото място и при същия дневен ред. Източник: Държавен вестник (17.11.2000) |
| | Общата сума на раздадените кредити от банковата система до края на октомври възлиза на 3,042 млрд. лева. Това съобщиха от Българска народна банка. Повече от две трети от парите - 2,303 млрд. лв., са отишли в частните предприятия. На второ място с 564,962 млн. лв. са получените заеми от населението. Българинът тегли от банките главно левове, сочи статистиката. От цялата получена като кредити сума чуждата валута е едва за 16,410 лв. Общата сума на активите на банковата система към 31 октомври е 10,077 млрд. лв. Събраните под формата на влогове и сметки средства от граждани, фирми и финансови институции пък са 7,468 млрд. лв. За същия период на годината печалбата на трезорите възлиза на 264,613 млн. лв. Най-голям дял в печалбата имат банките от така наречената първа група. В нея влизат Булбанк, Банка ДСК и Обединена българска банка. Трите трезора формират положителен финансов резултат от 226,866 млн. лева. Това е близо 86% от печалбата на всичките 35 български трезора, коментираха банкови експерти. Най-ниска печалба - само 5,803 млн. лева, отчитат трезорите от така наречената четвърта група. В нея влизат и най-много на брой кредитни институции - 13. Сред тях са Нефтинвестбанк, Демирбанк, България инвест, ПИМБ, Българо-американската кредитна банка и др. БНБ групира банките в пет групи в зависимост от размера на активите им. Българските банки държат в чужбина 1,5 млрд. долара, обяви преди два дни шефът на БНБ Светослав Гаврийски. Източник: Стандарт (29.11.2000) |
| | Поставянето под особен надзор от държавата на турската Демирбанк АД няма да се отрази по никакъв начин на дейността на клона й в България. Това съобщиха от Демирбанк /България/ АД. Съобщението е подписано от двама от изпълнителните директори на банката в България - Семих Озкан и Сердар Йълмаз. Демирбанк /България/ АД е самостоятелно юридическо лице, работещо по българското законодателство, тя е високо ликвидна и няма рискови експозиции в Република Турция. Банката е инвестирала собствените си и привлечените средства в консервативни първокласни банки в САЩ и Западна Европа. Правителството на Турция чрез Централния фонд за гарантиране на депозитите поема управлението на шестата по големина частна банка и девета по размер на активите - Демирбанк Т.А.Ш. /Турция/. За председател и генерален директор на Демирбанк Т.А.Ш. е определен Енгин Акчакоджа. По този начин Демирбанк Т.А.Ш. на практика става държавна банка. Мярката е взета поради значителна експозиция на турската банка в държавни ценни книжа и цели предотвратяване на спекулации на финансовия пазар по време, когато Турция е пред споразумение с Международния валутен фонд, уточняват от Демирбанк /България/. Източник: БТА (07.12.2000) |
| | Около 1.5 млн. лв. са изтеглени от Демирбанк /България/ в двата дни след новината, че Фондът за гарантиране на влоговете в Турция е поел контрола над турската Демирбанк. Това съобщи главният изпълнителен директор на Демирбанк /България/ Джанер Челик. 10% от гражданите са изтеглили своите средства. Според г-н Челик нямало повод за паника, тъй като влоговете били изцяло гарантирани от турското правителство. 52 млн. лв. е размерът на привлечените от банката средства и по-голямата част от тях са инвестирани в западноевропейски и американски банки. Източник: Пари (08.12.2000) |
| | От 6 декември клонът на турската Демирбанк в България е държавна банка и това дава повече сигурност на нейните клиенти, се казва в съобщение на пресцентъра на финансовата институция, разпространено днес. На тази дата Агенцията за регулиране и надзор на банките в Турция е прехвърлила акциите на банката към турския Фонд за гарантиране на спестяванията и влоговете. Фондът е поел управлението на банката и е избрал нов надзорен и одиторски съвет, уточняват от Демирбанк - България. Пресцентърът припомня, че управлението на Демирбанк - България е успешно, балансовото й число е 100 млн. лева и тя разполага с достатъчни по размер високоликвидни активи в първокласни европейски и американски банки. Източник: БТА (15.12.2000) |
| | HSBC Holding, най-голямата британска банкова компания и финансов конгломерат с повече от 5000 офиса в 80 страни по света, не се е отказала от намеренията си да закупи Демирбанк Т.А.Ш., въпреки че последната стана турска държавна банка на 6 декември тази година. Преговорите за закупуването от англичаните на турската банка се водят от ноември и продължават досега при повишена интензивност. Според пресцентъра на Демирбанк България намеренията на британската банкова компания се потвърждавали от факта, че двете централи - HSBC Турция и тази в Лондон, досега не са опровергали новините за сделката в международната и турската преса. Очаква се продажбата да бъде приключена още до края на годината. В съобщението се казва, че намеренията на Демирбанк България /ДББ/ са след покупката на Демирбанк Т.А.Ш. от HSBC Holding, ДББ да се превърне в дъщерна банка на британците. Причина е, че Демирбанк Т.А.Ш. е основен акционер в ДББ с 99.9% от капитала. Източник: Пари (20.12.2000) |
| | Семих Озкан, досегашен член на управителния съвет на Демирбанк-България, бе избран за главен изпълнителен директор на родния клон на турската банка на мястото на подалия оставка от поста и от управителния съвет Мехмед Джанер Челик. Смяната е станала на проведеното на 27 декември в Истанбул общо събрание на акционерите на Демирбанк-България, съобщиха от пресцентъра на банката вчера. Озкан запазва позицията си на член на управителния съвет, съобщиха още от банката. Изпълнителен директор за България остава Сердар Йълмаз, е решено на събранието. Източник: Сега (29.12.2000) |
| | Над 1 млн. лв. печалба преди провизиране отчита Демирбанк /България/ АД за 2000 г. Точният размер на печалбата на турската банка за м. г. ще бъде оповестен след одобрение от БНБ и заверка на годишния счетоводен отчет за м. г. от дипломиран експерт-счетоводител. Това е добър финансов резултат, коментираха от банката, която имаше известни проблеми в края на 2000 г. заради фалита и поставянето под държавен надзор на компанията майка Демирбанк Т. А. Ш. Тогава от трезора на Демирбанк /България/ бяха изтеглени значителни суми от клиенти, загрижени за вложенията си. Източник: Пари (18.01.2001) |
| | Demirbank T.A.S. беше обявена официално за продажба от Агенцията за регулиране и надзор на банките в Турция. “Желязната банка” (каквото означава на турски името й) e една от единадесетте банкови институции, които бяха национализирани през ноември миналата година заради финансовата криза в Турция. Новият собственик на банката автоматично ще стане собственик и на Демирбанк (България), която е дъщерна структура на турската банка у нас и оперира в България от пролетта на 1999 г. Според плана на надзорната агенция потенциалните инвеститори имат срок до 10 февруари да подадат офертите си за банката. След това одобрените кандидати ще имат три седмици, през които да извършат дю дилиджънс (правен и финансов анализ) на банката и да подобрят своите оферти. В конкурса могат да участват купувачи, които отговарят на предварително обявени от агенцията критерии за собственик на банка. Едно от основните изисквания към новия собственик на Demirbank T.A.S. e да може да рефинансира портфейла от турски ценни книжа на банката, който се оценява от 5 до 7.5 млрд. долара. Освен това агенцията настоява в договора за продажба да бъде включена клауза за увеличение в капитала на банката. Всички тези условия дават основание на анализаторите на турския пазар да предполагат, че банката ще бъде продадена за символична цена. Според ангажиментите на турското правителство към МВФ продажбата трябва да бъде завършена най-късно до края на март. По информация на Ройтерс досега шестима кандидати са изразили интерес към участие в наддаването за Demirbank. Източник: Капитал (05.02.2001) |
| | Кандидатите за Демирбанк подават оферти до края на тази седмица, съобщи Калина Делиганева, експерт в Демирбанк - България. Кандидатите за турския трезор са пет фирми - две чужди и три турски. Чуждите са "Уни Кредито" и HSBC, а турските - "Дуан холдинг" с банка "Дъшбанк", "Сабанджъ холдинг" с Акбанк и Оякбанк. Търгът за продажбата на банката бе обявен на 26 януари 2001 г. от турската агенция за надзор и развитие на банките. Офертите са изготвени въз основа на направения финансов, счетоводен и юридически контрол от страна на кандидат-купувачите. В края на миналата седмица е приключила процедурата по дю дилижънс. В рамките на две седмици трябва да бъде направена оценката на подадените оферти. През първото десетдневка на април ще има яснота по въпроса кой ще е новият собственик на Демирбанк. Първоначално бе обявено, че до края на март ще е известен новият собственик. Поради удължаването на дю дилижънс с една седмица ще се забави и финалът на цялата процедура по продажбата на банката. За 2000 г. Демирбанк - България, очаква печалба от 1,5 млн. лв. преди провизирането Източник: Черно море (20.03.2001) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира промени по ф. д. № 3936/99 за "Демирбанк (България)" - АД: заличава като членове на надзорния съвет Исмаил Хасан Акчакайалъоглу, Тюркай Татар и Селяхаттин Сербест; вписва като членове на надзорния съвет Расих Енгин Акчакоджа, Ибрахим Яйджъоглу и Мехмет Юктем Калайджъоглу; заличава като член на управителния съвет Мехмет Джанер Челик; вписва досегашния член на управителния съвет и изпълнителен директор Семих Озкан за действащ главен изпълнителен директор; вписва промяна в представителството на банката - дружеството ще се представлява от действащия главен изпълнителен директор Семих Озкан винаги заедно с изпълнителния директор Сердар Йълмаз; вписва промени в устава, приети от общото събрание на акционерите на 27.ХII.2000 г. Източник: Държавен вестник (24.04.2001) |
| | Печалба от 1.007 млн. лв. преди заделянето на провизии отчете Демирбанк България за 2000 г. на общо събрание на акционерите. Предоставените кредити на нефинансови институции и други клиенти за 2000 г. са 24.183 млн. лв. На събранието е сменен членът на НС Енгин Акча Коджа, който става председател на Агенцията за регулиране и надзор на банките, с Оуз Актан. Източник: Пари (22.05.2001) |
| | Оуз Актан ще бъде новият председател на надзорния съвет на "Демирбанк (България)". Това реши общото събрание на акционерите на кредитната институция, което се проведе на 14 май 2001 г. в Истанбул. Актан зае мястото на Енчин Акчакоджа, който пък поема председателския пост в Агенцията за регулиране и надзор на банките в Турция. В надзорния съвет на "Демирбанк (България)", която е собственост на "Демирбанк Т.А.Ш.", остават Ибрахим Яйджъоглу и Мехмет Юктем Калайджъоглу. Общото събрание на акционерите на банката прие и годишния й счетоводен отчет за 2000 година. Загубата на "Демирбанк (България)" към края на 2000 г. е 316 хил. лв., докато за 1999 г. тя е била 268 хил. лева. Само за една година балансовото число на банката е намаляло с близо 10 млн. лв., а в края на 2000 г. активите й са 52.5 млн. лева. Наполовина са намалели и депозитите на други банки в "Демирбанк (България)". От 34.9 млн. лв. в края на 1999 г. към декември миналата година те са 17.3 млн. лева. Основно тези негативни резултати се дължат на тежкото финансово състояние на "Демирбанк Т.А.Ш.", която през декември 2000 г. бе одържавена. В момента турското правителство води преговори за продажбата на банката. Интерес към нея са проявили "УниКредито Италиано", "Ейч Ес Би Си Холдинг", "Айдън Доган Консорциум" и "Ояк Холдинг". Източник: Банкеръ (29.05.2001) |
| | "Демирбанк (България)" - АД, на основание чл. 251, ал. 4 ТЗ съобщава, че провереният и приет от общото събрание на акционерите годишен счетоводен отчет на банката е представен в търговския регистър на Софийския градски съд. Източник: Държавен вестник (26.06.2001) |
| | Ознем Арсландер Дедеоглу ще бъде новата изпълнителна директорка на Демирбанк - България АД. Документите и вече са изпратени в БНБ с молба за издаване на сертификат. Тя ще заеме мястото на излизащия в пенсия изпълнителен директор Сердар Йълмъз. Източник: Банкеръ (09.07.2001) |
| | БНБ даде сертификат на Озлем Арсланер Дедеоглу, която ще бъде новия член в управителния съвет на Демирбанк България. На 12 юли Надзорният съвет на банката ще проведе заседание, на което Дедеоглу ще бъде избрана на новата длъжност. Тя ще заеме мястото на излизащия в пенсия изпълнителен директор на Демирбанк - България Сердар Йълмаз. Главен изпълнителен директор на банката е Семих Озкан. Източник: Монитор (11.07.2001) |
| | Банковата регулативна и надзорна агенция на Турция определи британската банка HSBC за победител в търга за покупката на закъсалата Демирбанк. HSBC предлага да купи част от активите и пасиви на управляваната от агенцията банка на стойност около 1.35 млрд. долара. От офиса на Демирбанк (България) заявиха, че все още няма яснота дали българското поделение е включено в пакета активи, които купува HSBC. Конкретна информация се очаква през тази седмица. Демирбанк (България) е отделно юридическо лице, регистрирано като банка, а не като клон на чуждестранна банка у нас. Поради това финансовата институция формално продължи да работи в България, след като основният собственик - турската Демирбанк, беше одържавена в началото на декември миналата година. Демирбанк (Турция) притежава 99.9% от банката у нас. Източник: Дневник (23.07.2001) |
| | Demirbank, която наскоро бе купена от британската банкова групировка HSBC, обяви, че продава 6 от дъщерните си структури в чужбина. Сред тях е Demirbank-България. За 24 август е насрочен търгът за продажбата на 70% от акциите на Demir-Halk Bank of Netherlands, която оперира в Германия, Белгия и Великобритания, и на още пет банки в Централна Европа и Кавказ. Освен българския клон сред тях са два клона в Румъния /Demirbank и Demir Romlease/, в Казахстан и в Киргизия. Дъщерната структура на турската финансова институция ще се продава отделно, защото HSBC Group купи само една трета от активите на фалиралата турска банка. Сред възможните кандидати са руски групировки, свързани с газовия и петролния бизнес, и фирми, близки до варненската групировка ТИМ. Всички те трябва да преговарят с турската Агенция за банково регулиране, а след това да получат и разрешение от БНБ. През декември миналата година управлението на Demirbank премина под контрола на Фонда за гарантиране на депозитите в Турция, който заяви, че ще финализира процеса по продажбите на дъщерните фирми в чужбина до 3 септември т. г. HSBC спечели през юли търга за продажбата на Demirbank. Намеренията на британската банкова група са да слее турското си подразделение с Demirbank и да създаде нова банка с активи от 2.35 млрд. USD и капитал от 250 млн. USD. Плановете са сделката да приключи до 30 септември. Източник: Пари (03.08.2001) |
| | Оферти за покупка на Демирбанк /България/ трябва да се подадат до 16 часа в петък, 24 август. Кандидатите могат да направят своите предложения както до мениджърите на съответния клон, така и в централата на Демирбанк в Истанбул. В понеделник изтече срокът, в който кандидат-купувачите трябваше да подадат заявките си, да подпишат договори за конфиденциалност и да направят проучване на финансовото състояние на институцията, към която са проявили интерес. Официалният одит на българското дъщерно дружество, което изцяло е собственост на турската кредитна институция, беше направен от международната консултантска компания Артур Андерсен и беше предоставен на кандидатите. Имената на потенциалните купувачи са тайна, но осведомени смятат, че в надпреварата се включват пет компании. От тях само Токушукай-София ЕООД, която е мажоритарен собственик на Токуда Кредитекспрес, официално заяви намеренията си. Стоян Александров, който е в ръководството на частната банка, потвърди интереса към дъщерното дружество на Демирбанк. Българското търговско дружество Химимпорт, израелската компания ТВI Holding, италианската банка УниКредито, турският холдинг Доган /предишен собственик на Демирбанк Т.А.Ш./ са другите кандидати. До 3 септември Фондът за гарантиране на депозитите в Турция трябва да финализира продажбите на шестте клона и дъщерни дружества на Демирбанк. Източник: Пари (22.08.2001) |
| | Варненската групировка "ТИМ" е подала чрез "Химимпорт" оферта за покупката на "Демирбанк". През седмицата Росексимбанк продаде общо 14.4% от акциите на ЦКБ на офшорната фирма "Оторнио Инвестмънтс Лимитид", за която се твърди че е свързана с "ТИМ", и на германското дружество "Булхимекс", чийто единствен собственик е "Химимпорт". Източник: Банкеръ (01.09.2001) |
| | "Демирбанк България" е купена от турски консорциум, в който влизат бившият собственик на фалиралата едноименна турска банка - Халит Джънгълъоглу, и Айдин Доан - притежаващ една от най-големите финансови групировки в Турция - "Доан холдинг". Това обяви вчера турският Фонд за гарантиране на депозитите, който е продавач на всичките пет чужди подразделения на затворената кредитна институция.Турският консорциум е предложил цена от 95 млн. долара за клоновете на "Демирбанк". Единствено този в Румъния - заедно с лизинговото дружество "Демир Ромлийз", стават собственост на италианската финансова група "Уникредито" (която купи "Булбанк"). Източник: Дневник (14.09.2001) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 12.IV.2001 г. регистрира промяна по ф. д. № 3936/99 за "Демирбанк (България)" - АД: вписва "Демирбанк Т. А. Ш." за акционер, притежаващ 100% от акциите, даващи право на глас в общото събрание на акционерите на "Демирбанк (България)" - АД, от регистрирания капитал в размер 15 000 000 лв. Източник: Държавен вестник (14.09.2001) |
| | Британската финансова група HSBC подписа договор за придобиването на национализираната “Демирбанк Т.А.Ш” за 350 млн. долара миналата седмица. Това стана, след като финансовият холдинг спечели търга за турската банка в конкуренцията на “УниКредито” и турските холдинги “Доан” и “Ояк”. Предстои завършването за продажбата на субсидиарите на банката, в които влиза и “Демирбанк” (България). За неин купувач преди седмица беше обявен консорциумът между “Доан холдинг” и бившия собственик на банката Халит Джънгълъоглу. Според шефа на агенцията за надзор и регулиране на влоговете Енгин Акчакоджа до максимум две седмици сделката за "Демирбанк" (България) ще бъде финализирана. Източник: Капитал (24.09.2001) |
| | Шефът на турската финансова група “Доан холдинг” Айдън Доан, който в консорциум с Халит Джънгълъоглу беше избран от турския банков надзор за купувач на “Демирбанк” (България), направи кратко посещение у нас през изминалата седмица и е имал срещи с премиера Симеон Сакскобургготски и представители на БНБ. Визитата съвпадна с внасянето на документи в “Банков надзор” за издаване на разрешение на името на новите собственици на “Демирбанк” (България). Малко изненадващо документите са били внесени от името на консорциум между Айдън Доан и Халит Джънгълъоглу като физически лица, вместо от името на притежаваните от тях холдинги в Турция. През седмицата в интервю за в. “Пари” Айдън Доан заяви, че “Доан холдинг” притежава 50% от акциите в банката, което би трябвало да означава, че Халит Джънгълъоглу притежава останалите 50%. Източник: Капитал (26.11.2001) |
| | Фирмата "Джи и Ел Лизинг" ООД - София е спечелила търга с явно наддаване за 70 на сто от капитала на "ТЦ - ЦНИКА" ЕАД - София. Това съобщиха на БТА от Агенцията за приватизация /АП/. Дружеството е вдигнало цената до 13 700 000 лв при начална цена за Технологичния Център 3 800 000 лв и стъпка за наддаване 50 000 лв. На второ място е класирана "ДЕМИРБАНК България" АД - София с предложена цена - 13 650 000 лв, съобщават от АП. Десет на сто от цената на обекта ще бъде платена в брой, а останалите - чрез компенсаторни записи. Договорът ще бъде подписан след одобрение на сделката от Надзорния съвет на АП. Източник: БТА (07.12.2001) |
| | Шефката на “Банков надзор” Емилия Миланова е подписала разрешение за смяна на собствеността върху “Демирбанк (България)”. Банката беше 100% собственост на “Демирбанк Т.А.Ш.” до декември миналата година, когато турската финансова група беше обявена в несъстоятелност. Активите на банката попаднаха под управлението на Агенцията за надзор и регулиране на банките в Турция. Впоследствие централата на банката и клоновата мрежа в Турция беше купена от британската финансова група HSBC, а дъщерните й дружества в Европа бяха продадени отделно. Победител в търга за “Демирбанк (България)” стана консорциум между бившия собственик на “Демирбанк Т.А.Ш.” Халит Джънгълъоглу и финансовата група “Доан холдинг”. Съгласно българското законодателство новите собственици следваше да поискат разрешение от централната банка за притежаването на акциите. Според запознати през седмицата “Банков надзор” е издал разрешение за прехвърляне на акциите в полза на Агенцията за надзор и регулиране на банките в Турция. Окончателното разрешение в полза на консорциума между “Доан холдинг” и Халит Джънгълъоглу се очаква да бъде дадено до Нова година. Интересното е, че подадените пред БНБ документи не фигурира “Доан холдинг”. Искането за разрешение е от името на физическите лица Халит Джънгълъоглу и Ъшъл Доан, която е съпруга на собственика на “Доан холдинг” Айдън Доан. Предвижда се акциите на “Демирбанк (България)” да бъдат поделени поравно по 50% между двамата нови акционери. Източник: Капитал (17.12.2001) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 9.VIII.2001 г. регистрира по ф. д. № 3936/99 промени за "Демирбанк/България" - АД: вписва като член на управителния съвет и изпълнителен директор Озлем Арсланер Дедеоглу; заличава като член на управителния съвет и изпълнителен директор Сердар Йълмаз; дружеството ще се представлява от главния изпълнителен директор Сумих Озкан винаги заедно с изпълнителния директор Озлем Арсланер Дедеоглу. Източник: Държавен вестник (28.12.2001) |
| | Софийският градски съд регистрира новите собственици на “Демирбанк” (България) Халит Джънгълъоглу и Семи Доан, съобщиха от банката. Всеки от тях притежава като физическо лице по 50% от капитала на банката. Новите собственици освободиха Ибрахим Яйджъоглу, Мехмет Юктем Калайджъоглу и Огуз Актан от надзорния съвет на банката. На тяхно място е избран нов надзорен съвет начело с Халит Джънгълъоглу, който беше собственик на “Демирбанк”, преди институцията да бъде национализирана заради турската финансова криза в края на 2000 г. Останалите членове в надзорния съвет са Исмаил Хасан Акчакаялъоглу, Имре Барманбек и Мевлют Тюфан Дарбаз. Източник: Капитал (28.01.2002) |
| | Новият надзорен съвет на “Демирбанк” (България) избра за членове на управителния съвет Диана Митева и Раси Карагьол. Двамата ще бъдат и изпълнителни директори на банката, след като БНБ им издаде необходимите сертификати. Досега Диана Митева беше директор “Маркетинг, кредитиране и бизнес развитие” в банката. Източник: Капитал (04.02.2002) |
| | Раси Карагьол получи сертификат за изпълнителен директор на Демирбанк (България) Той е представител на “Доан холдинг”. Турският холдинг притежава 50% от акциите на банката чрез Ишъл Доан, съпругата на турския магнат Айдън Доан. Преди няколко седмици сертификат за изпълнителен директор на Демирбанк (България) получи и Диана Митева, която беше маркетингов директор в банката. Източник: Капитал (18.03.2002) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 17.ХII.2001 г. регистрира промени по ф. д. № 3936/99 за "Демирбанк (България)" - АД: вписва Агенцията за регулиране и надзор на банковото дело, Фонд за гарантиране на влоговете, Република Турция, в качеството на акционер, притежаващ 100% от акциите, даващи право на глас в общото събрание на акционерите на "Демирбанк (България)" - АД, от регистрирания капитал в размер 15 000 000 лв. Източник: Държавен вестник (09.04.2002) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 18.I.2002 г. регистрира промени по ф. д. № 3936/99 за "Демирбанк (България)" - АД: заличава членовете на надзорния съвет Ибрахим Яйджъоглу, Мехмет Юктем Калайджъоглу и Огуз Актан; вписва нов надзорен съвет в състав: председател - Халит Джънгълъоглу, Исмаил Хасан Акчакаялъоглу, Имре Барманбек и Мевлют Тюфан Дарбаз. Източник: Държавен вестник (24.04.2002) |
| | Турската Гаранти банк обмисля да открие свой клон в България, съобщи Ройтерс. Това е част от стратегията на банката, собственост на Доган холдинг, да увеличи инвестициите си в Източна Европа. Международните операции на Гаранти банк се извършват от нейното дъщерно подразделение Гаранти банк инвестмънт, което има клонове в Германия, Холандия и Румъния. Източник: Пари (29.05.2002) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 15.III.2002 г. вписва промени по ф. д. № 3936/99 за "Демирбанк (България)" - АД: заличава като член на управителния съвет и изпълнителен директор Озлем Арсланер Дедеоглу; вписва като членове на управителния съвет и изпълнителни директори Диана Дечева Митева и Рафи Карагьол; дружеството ще се представлява от действащия главен изпълнителен директор Семих Озкан винаги заедно с един от изпълнителните директори - Диана Дечева Митева и Рафи Карагьол. Източник: Държавен вестник (25.06.2002) |
| | Халук Кургер ще бъде новият главен изпълнителен директор на "Демирбанк" (България), съобщи изпълнителният директор на банката Диана Митева. Документите му вече са били внесени в "Банков надзор" на БНБ за издаване на сертификат. Халук Кургер ще заеме поста главен изпълнителен директор от Семих Озкан, който остава на работа в банката. Досега Халук Кургер беше на работа в бившата "Демирбанк" (Румъния), която наскоро беше приватизирана от италианската "УниКредито" и преименувана на "УниКредито" (Румъния). Източник: Капитал (01.07.2002) |
| | Нови четири банки бяха прибавени в списъка на първичните дилъри, който ще бъде валиден за периода от 1 юли до 31 декември. Право да участват на аукционите за покупка на държавни ценни книжа получават “Демирбанк” (България), “Корпоративна търговска банка”, Първа източна международна банка и “ХВБ банк България”. Заедно с тях институциите, имащи статут на първичен дилър, станаха 28. Източник: Капитал (08.07.2002) |
| | Халук Курчер е новият главен изпълнителен директор на "Демирбанк (България)". След издаването на съдебното решение на 8 юли той официално зае поста на Семих Озкан, който остана изпълнителен директор и член на управителния съвет на "Демирбанк (България)". От юли 1997 г. Корчер беше вицепрезидент на "Демирбанк (Румъния)", която през 2001 г. бе купена от "УниКредито Италиано". Турският банкер започва кариерата си през 1984 г., като работи последователно в "Иш Банк ТАШ-Истанбул", "Тютюнбанк" и други кредитни институции. От 1990 до 1997 г. е началник на отдел "Операции" в "Мидланд Банк", която е собственост на базирания в Лондон банков гигант "Ейч Ес Би Си" (HSBC). Източник: Банкеръ (15.07.2002) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 8.VII.2002 г. вписва промени по ф. д. № 3936/99 за "Демирбанк (България)" - АД: заличава като главен изпълнителен директор Семих Озкан, който остава като член на управителния съвет и изпълнителен директор; вписва като член на управителния съвет и главен изпълнителен директор Халух Зия Курчер; дружеството ще се представлява от главния изпълнителен директор Халук Зия Курчер винаги заедно с един от изпълнителните директори Семих Озкан и Диана Дечева Митева. Източник: Държавен вестник (11.10.2002) |
| | Демирбанк /България/ АД ще открие клон в Пловдив в края на март. Той ще е третият й клон в България и вторият, който финансовата институция открива в провинцията. В момента има един във Варна. Разширяването на клоновата мрежа е във връзка с разширяване дейността на банката. В тази връзка в началото на годината беше увеличен капиталът й от 15 млн. на 20 млн. лв. Увеличението е внесено и е вписано във фирменото дело на банката с решение на Софийски градски съд от 23 януари 2003 г. Източник: Пари (11.03.2003) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 7.I.2003 г. вписва промени по ф. д. № 3936/99 за "Демирбанк (България)" - АД: заличава като член на управителния съвет и изпълнителен директор Семих Озкан; дружеството ще се представлява от главния изпълнителен директор Халук Зия Курчер винаги заедно с един от изпълнителните директори Рафи Карагьол и Диана Дечева Митева. Източник: Държавен вестник (21.03.2003) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 7.I.2003 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф. д. № 3936/99 на проверения и приет годишен счетоводен отчет за 2001 г. на "Демирбанк (България)" - АД. Източник: Държавен вестник (21.03.2003) |
| | За изпълняващ длъжността зам.-директор по финансовите въпроси на здравната каса бе назначена г-жа Сезяр Османова Февзи. Тя е завършила Икономическия университет във Варна.От 1999 г. досега работи като офис-асистент и специалист за работа с клиенти в Демирбанк /България/ АД - клон Варна. Източник: Пари (09.04.2003) |
| | Подуправителят на БНБ Божидар Кабакчиев ще бъде преизбран за председател на съвета на директорите на "Банксервиз" АД на общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 8 май. Дружеството ще отправи покана до 9 банки, които все още не са акционери в "Банксервиз": Българо-американска кредитна банка, Търговска банка на Гърция, Демирбанк, Насърчителна банка, Прокредитбанк, Токуда банк, Алфа банк, Зираат Банкасъ и Пиреос банк. Източник: Банкеръ (14.04.2003) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 23.I.2003 г. вписа промени по ф. д. № 3936/99 за "Демирбанк (България)" - АД: вписва увеличение на капитала на дружеството от 15 000 000 лв. на 20 000 000 лв. чрез издаване на нови 5000 поименни акции с право на глас с номинална стойност 1000 лв. Източник: Държавен вестник (15.04.2003) |
| | Увеличението на капитала на Демирбанк-България бе вписано от Софийския градски съд. Капиталът на банката е увеличен от 15 млн. на 20 млн. лв. чрез издаване на нови 5000 поименни акции с право на глас с номинална стойност 1000 лв. всяка. Източник: Пари (18.04.2003) |
| | На 22 юли Асоциацията на търговските банки преизбра Диана Митева, изпълнителен директор на "Демирбанк", за председател на Комитета по икономическа политика. Новите заместник-председатели на комитета са Теменуга Газдова, изпълнителен директор на "Българо-американска кредитна банка", и Мария Божкова, началник на дирекция "Нормативен контрол" в ОББ. Те заемат местата на Анна Аспарухова, изпълнителен директор на ЮНИОНБАНК и член на управителния съвет на асоциацията, и на Владимир Чимов, директор на софийския клон на "ИНГ Банк". Източник: Банкеръ (28.07.2003) |
| | Средният осигурителен доход в 20-те най-коректни фирми с персонал до 15 души е 898 лв. Това показва справката за най-коректните осигурители през първото шестмесечие на тази година, оповестена от Националния осигурителен институт /НОИ/. В тези фирми работят 263 души. Сред тях са Кока-кола-България, Корабен регистър Лойдс - клон, Солвей България, Ер Франс, Дойче Луфтханза, Интернет Секюритис България ЕООД и др. 864 души са заетите във фирмите с персонал от 15 до 50 души, а средният осигурителен доход за тях е 815 лв. Тук сред 20-те отличници се нареждат Солвей Фарма, Хенкел България, ОМВ България, Хилти България, БТК - Нет, Борика, и др. Компаниите с персонал от 50 до 100 души осигуряват 1622 лица, като средният осигурителен доход за тях е 714 лв. Някои от включените в списъка са Булгаргаз, Делойт и Туш, Софийската градска прокуратура, Монетен двор, Демирбанк-България, Булфон, Насърчителна банка и др. 4252 пък са лицата, заети във фирми с персонал от 100 до 250 лица. Изчисленият среден осигурителен доход при тях е 699 лв. При тях с позиции в класацията за 20-те най-коректни са Медиа холдинг, Шератон София Балкан, 168 часа, Данъчна администрация, Централна кооперативна банка, Булгартабак холдинг, СИБанк, Общинска банка, Агенция за приватизация, Върховен касационен съд и др. Най-много заети - 56 702 лица, са в предприятия с персонал над 250 души. Средният размер на осигурителния доход в тях е 559 лв. Сред 20-те отличници са ЛУКойл-Нефтохим Бургас, АЕЦ Козлодуй, ОББ, Булбанк, МобилТел, ТЕЦ Марица-изток 2 и др. Задълженията на 50-те най-големи длъжници към края на юни т. г. възлизат на 218 973 319 лв. Посочената сума включва главницата и начислените лихви. Класацията се води от металургичния комбинат Кремиковци, а предприетите мерки са запориране на банкови сметки. На втора позиция е стомана-Перник. За този длъжник има приет погасителен план за част от задълженията, както и оздравителна програма. Следваща е Варненската корабостроителница, чиито активи са продадени на БМФ и цялата сума е преведена на Банковата консолидационна компания. Четвърта поред е Видахим, чиито задължения се събират принудително от Агенцията за държавни вземания. Източник: Пари (17.09.2003) |
| | Трима от досегашните изпълнителни директори на Банка ДСК са били освободени на проведено през тази седмица заседание на надзорния съвет на прясно приватизираната кредитна институция. От петчленния състав на управителния съвет са били освободени Виолина Маринова, Огнян Йорданов и Райко Карагьозов. От висшия мениджмънт на ДСК остава единствено главният изпълнителен директор Красимир Ангарски. С това решение е било закрито и последното заседание на сегашния състав на надзора на ДСК, тъй като на извънредното общо събрание на акционерите банката, което ще се проведе на 21 октомври, той ще бъде изцяло подновен. Предвижда в него да влязат единствено унгарци, представители на купувача на ДСК - ОТП. Техните имена и позиции, които заемат в унгарската институция, обаче за сега не са известни. Промяна в надзора е и една от оснвовните точки в дневния ред на акционерното събрание, което ще се проведе рано сутринта във вторник. Веднага след него се предвижда на първото си заседание да се събере новоизбраният надзор, който ще попълни освободените места във висшия мениджмънт. Отсега се знае, че новите лица ще са минимум три. Както наскоро каза Шандор Чани, председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на ОТП , новите попълнения в управата ще дойдат от три места - от средите на ДСК, от чужбина и от средите на българската банкова система. Според запознати едно от новите лица в банката ще е с висш кадър от "Демирбанк". За второто назначение наскоро се разбра, че ще е неизвестен на широката общественост българин, работещ понастоящем в Унгария. Виолина Маринова работи в ДСК от 32 години и е всепризнат специалист в банковата общност. Огнян Йорданов и Райко Карагьозов бяха избрани на заеманите досега постове на 19 септември 2001 г. на първото общо събрание на акционерите на ДСК след идването на власт на НДСВ. Източник: Дневник (17.10.2003) |
| | Две кредитни институции вече са заявили интерес към активите на Капиталбанк в несъстоятелност. Освен Евробанк от Демирбанк България преди десетина дни също са изпратили писмо до синдиците на затворения трезор, изразяващо предварителен интерес за покупката й като цяло предприятие. Преди време Демирбанк е проявявала интерес и към ТБ Славяни, която също е в несъстоятелност, но до конкретни действия, в смисъл закупуване на останалите активи на банката, не се е стигнало. В момента все още не е започнала оценка на Капиталбанк. Последната оценка е правена през май тази година. През октомври изтича давностният й срок, тъй като по закон той е шест месеца. В момента са останали четири банки в несъстоятелност - Балканска универсална банка, ТБ Славяни, Капиталбанк и Кристалбанк. Към края на миналия месец управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките взе решение продажбата на тези банки да не се осъществява чрез посредник, каквато идея имаше. Четирите фалирали трезора ще бъдат продавани като предприятие от синдиците им съгласно Закона за банковата несъстоятелност. За да се договаря продажба на съответната банка с потенциални инвеститори от ръководещите я двама синдици, е необходимо кредитната институция да има актуална оценка. В някои от затворените трезори в момента тече процедура по избор на оценители. Освен някои от несъбраните кредити, не може да се каже, че активите на четирите банки се отличават с особена атрактивност. Процесът на несъстоятелността при тях се проточи доста дълго - близо седем години. Желанието на фонда, който с влизането в сила на Закона за банковата несъстоятелност в края на 2002 г. стана техен принципал, е краят на банковата несъстоятелност да бъде ускорен и да приключи максимално бързо. Краят на тази година е реалистичният срок за това, смятат от фонда. През миналата година като най-активен купувач на пазара на активи на затворени трезори се изяви Централна кооперативна банка, придобивайки последователно Добруджанска банка, Банка за земеделски кредит и Кредитна банка. ЦКБ имаше и сключен предварителен договор за покупката на ТБ Славяни, но през пролетта на тази година съдията по несъстоятелността не даде разрешение за осъществяване на сделката. През 2001 г. Росексимбанк купи активите на Балканбанк, а впоследствие и на Минералбанк. Източник: Пари (21.10.2003) |
| | Три банки вече проявяват интерес за покупката на Балканска универсална банка /БУБ/, в несъстоятелност, като цяло предприятие. Писма за намерение до синдиците са изпратили от Демирбанк, Централна кооперативна банка и Евробанк. Към момента са проведени разговори само с Евробанк. Преговори на този етап с потенциални купувачи не може да бъдат започнати, тъй като банката няма актуална оценка. Оферти от оценителски фирми са подадени до синдиците, но те трябва да бъдат разгледани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, към който преминаха администрирането и контролът на банковата несъстоятелност. Той трябва да одобри оценителски фирми за четирите банки, които да направят актуални оценки. Давността на оценката на БУБ изтече през февруари т. г. В края на миналата година ЦКБ беше подала оферта за покупката на БУБ, но до сделка не се стигна. Трите кандидат-купувача са изпратили писма до синдиците и на четирите затворени банки - Капиталбанк, БУБ, ТБ Славяни и Кристалбанк. Източник: Пари (28.10.2003) |
| | В началото на тази седмица е започнала актуализация на оценките на четирите банки в несъстоятелност - Капиталбанк, Балканска универсална банка /БУБ/, Славяни и Кристалбанк. Очаква се до края на следващата седмица тя да приключи. На база на оценките синдиците ще могат да встъпят в евентуални преговори с потенциални кандидат-купувачи. До момента интерес към активите на затворените трезори са проявили четири банки. Общинска банка се е присъединила към първоначално заявилите своите намерения за покупка като цяло предприятие Евробанк, Демирбанк и Централна кооперативна банка. Общинска беше и един от претендентите за Кредитна банка заедно с ЦКБ и Корпоративна търговска банка. В крайна сметка ЦКБ придоби бившия мултитрезор в края на миналата година. Кооперативна банка не криеше интереса си и към БУБ, Капиталбанк и Кристалбанк, като имаше и сключен предварителен договор за покупката на ТБ Славяни. . Източник: Пари (10.11.2003) |
| | Министерството на финансите одобри на 19 декември новия списък на първичните дилъри на ДЦК, които единствени могат да участват в аукционите за покупка на книжата. Той включва БУЛБАНК, "Банка ДСК", ХЕБРОСБАНК, "БНП Париба (България)", Пощенска банка, "Демирбанк (България)", ЕВРОБАНК, ИНВЕСТБАНК, "ИНГ банк" - клон София, Корпоративна банка, ОББ, Общинска банка, Първа източна международна банка, Първа инвестиционна банка, "Райфайзенбанк (България)", РОСЕКСИМБАНК, СЖ ЕКСПРЕСБАНК, "Ситибанк" - клон София, СИБАНК, БИОХИМ, "Алианц България", ЮНИОНБАНК и Централна кооперативна банка. Финансовите къщи "Елана", "Евро-финанс" и "Булброкърс" пък запазват статута си на първични дилъри за още шест месеца. Източник: Банкеръ (22.12.2003) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 2.VI.2003 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф. д. № 3936/99 на проверения и приет годишен счетоводен отчет за 2002 г. на "Демирбанк (България)" - АД. Източник: Държавен вестник (10.02.2004) |
| | Очаква се тази седмица да започнат преки преговори между синдиците на Капиталбанк в несъстоятелност и представители на Евробанк и Общинска банка. Двете банки подадоха оферти за покупката на затворения трезор като цяло предприятие. Предполага се, че преговорите ще продължат около месец. Ще са съсредоточени преди всичко около цената, тъй като основната цел при продажбата е максимално удовлетворяване интересите на кредиторите. Евробанк е подала оферта само за Капиталбанк, а Общинска и за ТБ Славяни. От Централна кооперативна банка /ЦКБ/ също са заявили намерение да подадат оферта. Собствена оценка на последните четири банки в несъстоятелност - Балканска универсална банка, Капиталбанк, ТБ Славяни и Кристалбанк, направиха Евробанк, ЦКБ и Общинска банка. Първоначално писма с намерения за интерес към фалиралите трезори бяха изпратени и от Демирбанк България и СИБанк. Схемата, по която се извършва продажбата на банките като цяло предприятие, е 1 лев срещу задължението купувачът да удовлетвори кредиторите. След подписването на договор между синдиците и купувача той се дава за становище в БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете в банките. След получаването му съдът по несъстоятелността одобрява или не сделката най-късно 30 дни след поискване на неговото становище. Източник: Пари (23.03.2004) |
| | Банков надзор на БНБ е издал сертификати за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело на двама нови изпълнителни директори на Демирбанк България - Огнян Йорданов Йорданов и Синан Кърджали. Сертификатите са издадени на основание чл. 5 от Наредба 20 на БНБ за издаване на сертификати по чл. 9, ал. 2 от Закона за банките. Източник: Пари (20.04.2004) |
| | Досегашния шеф на "Корпоративно банкиране" в Пощенска банка Калин Клисаров стана прокурист в Банка ДСК. Очаква се в скоро време той да стане и член на управителния съвет на закупената през миналата година от ОТП втора по големина у нас кредитна институция. На новото си работно място Клисаров ще отговаря за управлението на кредитния риск и за кредитната политика. Калин Клисаров е в Банка ДСК от началото на тази седмица. Преди да постъпи през 2001 г. в Пощенска банка, той беше директор на отдел "Корпоративни финанси" в "Демирбанк" (България). В момента ДСК има двама прокуристи - Мирослав Вичев, който беше привлечен от "Биохим", където беше начело на отдела по информационни технологии, и Николай Марев, който, преди да започне работа в банката, правеше кариера в Унгария. Пощенска банка съвсем скоро ще промени адреса на управлението си. В момента той е пл. "България" 1. Новият адрес ще бъде в бизнес центъра на "Соравия", който е на бул."Цар Освободител" №14. Източник: Дневник (04.06.2004) |
| | Преговорите за продажбата на Балканска универсална банка /БУБ/ в несъстоятелност са в процес на финализиране. Текат уточняващи разговори по офертите на кандидат-купувачите. Ще им бъде даден срок за подобряване на предложенията за покупка на банката в ценовата част, тъй като основната цел при продажбата е максимално удовлетворяване интересите на кредиторите. Този срок ще бъде вероятно до края на месеца. Две банки са подали оферти за покупката на БУБ - Токуда банк и Централна кооперативна банка. Текат преговори за покупката и на другите три банки в несъстоятелност - Капиталбанк, ТБ Славяни и Кристалбанк. За Капиталбанк оферти бяха подали от Евробанк и от Общинска банка. Собствена оценка на последните четири банки в несъстоятелност направиха Евробанк, ЦКБ и Общинска банка. Първоначално писма с намерения за интерес към фалиралите трезори бяха изпратени и от Демирбанк България и СИБанк. Схемата, по която се извършва продажбата на банките като цяло предприятие, е 1 лев срещу задължението купувачът да удовлетвори кредиторите. Източник: Пари (10.06.2004) |
| | Днес ще се проведе търгът по реда на публичната продан за сградите на "Захарни заводи" – Девня. Дружеството дължи 1,6 млн. лв. на "Литекс Шугър 2004", която изкупи вземанията на Демирбанк и "Литекс комерс". Източник: Монитор (02.07.2004) |
| | Общо на 4.039 млн. лв. възлиза оценката на четирите последни банки в несъстоятелност към края на 2003 г. - Капиталбанк, ТБ Славяни, Балканска универсална банка /БУБ/ и Кристалбанк. Това показва годишният отчет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ за м. г. Най-висока е оценката на Капиталбанк - 3.254 млн. лв. Активът, който вдига стойността й, е сградата в центъра на София, с която разполага банката. Оценката на Капиталбанк е изготвена от специализирано одиторско предприятие Агейн такт ООД. До края на м. г. към затворената банка е проявен интерес от ЦКБ, Евробанк, Демирбанк и Общинска банка. Дю дилиджънс е извършен от екипи на Общинска, Евробанк и от упълномощени служители на ЦКБ. Оценката на ТБ Славяни към края на м. г. е 69 хил. лв. и е извършена от лицензиран оценител Старт 999 ЕООД. До края на м. г. в Славяни са получени писма за проявен интерес за закупуването й от ЦКБ, Евробанк, Демирбанк, Общинска банка и от Росексимбанк. През ноември 2003 г. екипи от упълномощени служители на ЦКБ са извършили правен и икономически анализ в банката. В момента в съда е дадена за становище оферта за покупката й от Общинска банка като цяло предприятие. Оценката на БУБ е изготвена от ИСС консулт ООД и е на стойност 136 хил. лв. Проявен интерес за закупуването й към 31 декември 2003 г. е имало от ЦКБ, Евробанк, Демирбанк и Общинска банка. Правен и икономически анализ е извършен от ЦКБ и от екип на Общинска банка. Оферта за покупката на банката има от Токудабанк, която е предадена в съда за становище. Оценката на Кристалбанк е изготвена от СД Рацио 90 и е за 580 хил. лв. До края на м. г. първоначален интерес за закупуването й е проявен от ЦКБ, Евробанк и Общинска банка. И трите са извършили дю дилиджънс. Източник: Пари (31.08.2004) |
| | Подуправителят на БНБ, ръководещ управление Банков надзор, Емилия Миланова издаде сертификат за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело на Ефстратиос - Георгиос Арапоглу в качеството му на член на Съвета на директорите на Обединена българска банка АД, София. Банков надзор на БНБ е разрешил на четири свързани лица да придобият поотделно поименни акции с право на глас от капитала на Демирбанк /България/ АД. Миланова е издала разрешение на Арзухан Ялчъндаг, Вуслат Сабанджъ, Ханзааде Васфие Доган и Яшар Бегюмхан Доган в качеството им на свързани лица да придобият поотделно поименни акции с право на глас в капитала на Демирбанк /България/ АД. Така като свързани лица помежду си те ще придобият общо 10% от акциите с право на глас в капитала на банката. Така посочените пет свързани лица, ще имат до 60% от акциите с право на глас в капитала на Демирбанк /България/ АД. Източник: Пари (17.09.2004) |
| | 50-те НАЙ-КОРЕКТНИ РАБОТОДАТЕЛИ С ПЕРСОНАЛ ОТ 50 ДО 100 ДУШИ, ОСИГУРЯВАЩИ ОБЩО 30 583 ЛИЦА И СЪС СРЕДЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД 736 лв. за периода януари - август на 2004 г.
№ по ред Наименование Населено място
1. ШЕЛ БЪЛГАРИЯ СОФИЯ
2. ГЛАКСОСМИТКЛАЙН ЕКСПОРТ ЛИМИТИД СОФИЯ
3. СИМЕНС СОФИЯ
4. НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ СОФИЯ
5. ТНТ БЪЛГАРИЯ СОФИЯ
6. ХЕНКЕЛ БЪЛГАРИЯ СОФИЯ
7. АЙ БИ ЕМ БЪЛГАРИЯ СОФИЯ
8. ЕЙМС ХЮМАН КЕПИТАЛ СОФИЯ
9. ТМ-АУТО СОФИЯ
10. ПОСОЛСТВО НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ СОФИЯ
11. СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА СОФИЯ
12. ТЪРГОВСКА БАНКА "ИНВЕСТБАНК" СОФИЯ
13. ТАМБЪЛУИД КОМЮНИКЕЙШЪНС СОФИЯ
14. НАСЪРЧИТЕЛНА БАНКА СОФИЯ
15. АД "ЕКСПРЕСБАНК - КЛОН ВАРНА" ВАРНА
16. ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС
17. РЕГИОНАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ - СОФИЯ СОФИЯ
18. АПЕЛАТИВЕН СЪД СОФИЯ
19. БТК-НЕТ СОФИЯ
20. ДЕМИРБАНК БЪЛГАРИЯ СОФИЯ
21. РЕЙСАТ БЪЛГАРИЯ СОФИЯ
22. ДЕЛОЙТ И ТУШ СОФИЯ
23. И:ФАО БЪЛГАРИЯ СОФИЯ
24. РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС БУРГАС
25. РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ РУСЕ
26. ГЛОБЪЛ-НЕТ СОЛЮШЪНС СОФИЯ
27. КОУТС БЪЛГАРИЯ СОФИЯ
28. ДОМЕЙН БОЙАР СОФИЯ
29. НАФТЕКС ПЕТРОЛ ВАРНА
30. ШЕЛ ГАЗ БЪЛГАРИЯ СОФИЯ
31. ЕЛЕКТРОИМПЕКС СОФИЯ
32. ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО РЕГУЛИРАНЕ СОФИЯ
33. ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ СОФИЯ
34. АД "ОБЩИНСКА БАНКА - КЛОН ВРАБЧА" СОФИЯ
35. ГЕОГРАФСКА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА - СОФИЯ СОФИЯ
36. РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН
37. ОКРЪЖЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО ВЕЛИКО ТЪРНОВО
38. ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАЖДАНСКА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" СОФИЯ
39. ОКРЪЖЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА
40. ЕМПОРИКИ БАНК-БЪЛГАРИЯ СОФИЯ
41. ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛЕВЕН ПЛЕВЕН
42. ИНТЕРСЕРВИЗ СОФИЯ
43. ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ "СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ - КЮСТЕНДИЛ" КЮСТЕНДИЛ
44. АЙ ЕН ДЖИ ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО СОФИЯ
45. ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ "СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ - МОНТАНА" МОНТАНА
46. КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА СОФИЯ
47. ОКРЪЖЕН СЪД - РУСЕ РУСЕ
48. ОРИФЛЕЙМ БЪЛГАРИЯ СОФИЯ
49. ПРАЙСУОТЪРХАУС КУПЪРС БЪЛГАРИЯ СОФИЯ
50. ЕАД "БАНКА ДСК - КЛОН ВРАЦА" ВРАЦА
Данните са от персоналния регистър на НОИ към 08.10.2004 г. Източник: Други (26.10.2004) |
| | Акшит Озкурал получи от управление "Банков надзор" сертификат за изпълнителен директор на "Демирбанк (България)". Той ще бъде петия тчлен на Управителния съвет на банката, в който в момента участват Халук Курчер, Рафи Карагьол, Синан Кърджали и Огнян Йорданов. Източник: Банкеръ (08.11.2004) |
| | Демирбанк (България) сменя името си на ТЪРГОВСКА БАНКА Д АД. То може да се изписва и на латински като D COMMERCE BANK, разреши БНБ. Централната банка одобри "Бромак" ЕООД да притежава пряко до 49,43% от Корпоративна банка, а заедно със ЗАД "Виктория" АД - до 59,43 на сто. Източник: Стандарт (15.12.2004) |
| | Има вероятност насроченото за 12 януари заседание на Комитета на потребителите на БОРИКА /банкова организация за разплащания с използване на карти/ да не се състои. Причината е, че до този момент няма направени предложения на въпроси за обсъждане. От банката домакин - Демирбанк, която беше избрана на последното заседание на комитета, са разпратили писма с молба до 5 януари да бъдат изпратени предложения за обсъждане, ако има такива, за да се прецени дали ще се проведе заседанието. Източник: Пари (05.01.2005) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира с решение от 19.II.2004 г. по ф. д. № 3936/99 промени за "Демирбанк (България)" - АД: заличава като член и председател на надзорния съвет Халит Джънгълъоглу; вписва като членове на надзорния съвет Тайфун Баязит и Хюсеин Фаик Ачъкалън; вписва като председател на надзорния съвет Тайфун Баязит. Източник: Държавен вестник (04.02.2005) |
| | НОИ обяви 20 -те "най-коректни работодатели с персонал от 50 до 100 души за 2004 г., осигуряващи общо 4032 лица и със среден осигурителен доход 835 лв.:
1 Шел България София
2 Ле Лаборатоар Сервие София
3 Глаксосмитклайн Експорт Лимитид София
4 Национална Агенция За Приходите София
5 Булгаргаз Враца
6 Сименс София
7 Тнт България София
8 Сдружение "Асоциация На Българските Предприятия За Международни Превози И Пътища" София
9 Дару Кар София
10 Хенкел България София
11 Ай Би Ем България София
12 Тм-Ауто София
13 Елиттур Несебър
14 Тамбълуид Комюникейшънс София
15 Пфк "Нафтекс" Бургас
16 Посолство На Великобритания София
17 Сарантис България София
18 Еймс Хюман Кепитал София
19 Ад "Сж Експресбанк - Клон Транспортна" Варна
20 Регионална Данъчна Дирекция - София София
21 Окръжен Съд Бургас
22 Просист България София
23 Софийска Градска Прокуратура София
24 Търговска Банка "Инвестбанк" София
25 Берлин-Хеми Аг София
26 Кодикс България София
27 Ад "Информационно Обслужване - Клон Пловдив" Пловдив
28 Насърчителна Банка София
29 Монетен Двор София
30 Районен Съд - Бургас Бургас
31 Код Асистенс - Еоод София
32 Ад "Експресбанк - Клон Варна" Варна
33 Апелативен Съд София
34 Рейсат България София
35 Савикс-Фарм София
36 Фондация "Католически Служби За Помощ- България" София
37 Линднер България София
38 Бтк-Нет София
39 Демирбанк /България/ София
40 Овергаз Холдинг Ямбол
41 Делойт България София
42 Районен Съд - Русе Русе
43 Електроразпределение - Варна Варна
44 И:Фао България София
45 Сиенсис София
46 Застрахователно Акционерно Дружество Армеец София
47 Интерприборсервиз Козлодуй
48 Държавна Комисия За Енергийно Регулиране София
49 Топлофикация Пловдив Пловдив
50 Коутс България София Източник: Други (08.02.2005) |
| | Иван Искров, управител на БНБ, и Емилия Миланова, подуправител на централната банка, ръководещ управление Банков надзор, връчиха вчера лицензи за извършване на банкова дейност в страната и в чужбина на три банки по повод промяна на имената им. Това са ДЗИ Банк - преди Росексимбанк, International Asset Bank - преди Първа източна международна банка, и Търговска банка Д - бивша Демирбанк, България. Лицензите получиха изпълнителните директори на банките - Анна Събева от International Asset Bank, Огнян Йорданов и Синан Кърджали от Търговска банка Д и Диана Младенова от ДЗИ Банк. Връчването на документите е станало на официална церемония в БНБ. Източник: Пари (16.03.2005) |
| | На 29 април 2005 г. се състоя церемонията по връчването на удостоверенията на акционерите на националния картов оператор "Борика" АД. На нея присъстваха по двама представители на всичките 25 банки, които закупиха акции в дружеството, поддържащо системата за плащания с дебитни и кредитни карти в България. Удостоверенията се връчваха лично от управителя на БНБ Иван Искров и от подуправителя Божидар Кабакчиев, а представителите на всяка една банка представяха копие от платежното нареждане, с което удостоверяваха, че са превели парите за закупуване на пакета си акции от "Борика". След което полагаха подписи под удостоверенията. Управителят Иван Искров заяви, че сделката по продажбата на 63.76% от капитала на националния картов оператор е показала, че кредитните институции и БНБ могат да обединят интересите си, когато става дума да се работи за една обща цел. Искров не пропусна да отбележи, че БНБ е направила жест, като е намалила цената на акциите, за да могат всички български банки да участват в проекта за раздържавяване на "Борика". Подуправителят Божидар Кабакчиев уточни, че цената от 3904 лв. за една акция съвсем не е малка, но увери банкерите, че направената от тях инвестиция си заслужава. Кабакчиев обяви, че до средата на май акционерите на "Борика" ще получат покани за общо събрание, което ще се проведе в средата на юни. На него ще бъдат направени промени в устава на дружеството, ще бъде избран нов съвет на директорите и ще се определят тарифите, по които "Борика" занапред ще извършва трансфери с дебитни и кредитни карти. Ще припомним, че преговорите по сделката за продажбата на 64% от капитала на националния картов оператор започнаха още в началото на 2004 година. От продажбата на акциите си БНБ получи 6 222 976 лева. Централната банка взе и дивидента от "БОРИКА" в размер на 5.89 млн. лева. Това бе направено в съответствие с договореността с търговските банки, за намаляване на размера на капитала на "Борика", а оттам и на цената на една нейна акция, която вместо за 6800 лв. бе продавана за 3904 лева. След приключването на сделката акционери на "Борика" станаха 25 кредитни институции от общо 35 банки, които оперират на нашия пазар. Акции не са закупили "БНП-Париба (България)", Международна банка за търговия и развитие, ТЕКСИМБАНК, Българо-американска кредитна банка, "Банка Запад-Изток", "Търговска банка Д", клоновете на "ИНГ Банк", на "Ситибанк", на "Зираат Банкасъ" и на "Национална банка на Гърция". Източник: Банкеръ (03.05.2005) |
| | НОИ обяви 50 -те "най-коректни работодатели с персонал от 50 до 100 души за І-во тримесечие на 2005 г., осигуряващи общо 4001 лица и със среден осигурителен доход 903 лв.:
1 ГЛАКСОСМИТКЛАЙН ЕКСПОРТ ЛИМИТИД гр.София
2 ТАМБЪЛУИД КОМЮНИКЕЙШЪНС гр.София
3 ЛЕ ЛАБОРАТОАР СЕРВИЕ гр.София
4 КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО гр.София
5 КОДИКС БЪЛГАРИЯ гр.София
6 СИМЕНС гр.София
7 ШЕЛ БЪЛГАРИЯ гр.София
8 ОРБИТ гр.София
9 ПРОСИСТ ЛАБС гр.София
10 АЙ БИ ЕМ БЪЛГАРИЯ гр.София
11 ХЕНКЕЛ БЪЛГАРИЯ гр.София
12 СДРУЖЕНИЕ "АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА" гр.София
13 ОВЕРГАЗ ХОЛДИНГ гр.Ямбол
14 РЕЙСАТ БЪЛГАРИЯ гр.София
15 БЕРЛИН-ХЕМИ АГ гр.София
16 СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА гр.София
17 ИНФОПАРТНЕРС гр.София
18 БУЛГАРГАЗ гр.Враца
19 ПФК "НАФТЕКС" гр.Бургас
20 ОКРЪЖЕН СЪД гр.Бургас
21 МЕЖДУНАРОДНА БАНКА ЗА ТЪРГОВИЯ И РАЗВИТИЕ гр.София
22 ЕЙМС ХЮМАН КЕПИТАЛ гр.София
23 НАСЪРЧИТЕЛНА БАНКА гр.София
24 ДЕЛЕГАЦИЯТА НА КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.София
25 ВЮРТ-БЪЛГАРИЯ гр.София
26 АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.София
27 ИНТРАКОМ-БЪЛГАРИЯ гр.София
28 ОМВ БЪЛГАРИЯ гр.София
29 ЛАТОНА БЪЛГАРИЯ гр.София
30 И:ФАО БЪЛГАРИЯ гр.София
31 ДЕЛОЙТ БЪЛГАРИЯ гр.София
32 ЛИНДНЕР БЪЛГАРИЯ гр.София
33 РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС гр.Бургас
34 САНТ гр.София
35 СЖС БЪЛГАРИЯ гр.София
36 ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ гр.София
37 РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ гр.Русе
38 ЕНЕРГИЙНА КОМПАНИЯ МАРИЦА ИЗТОК 3 гр.София
39 ДАРУ КАР гр.София
40 ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ гр.София
41 ГАЗТЕК БГ гр.София
42 ТОПЛОФИКАЦИЯ - ШУМЕН гр.Шумен
43 ТЪРГОВСКА БАНКА Д гр.София
44 АКТАВИС гр.София
45 КОУТС БЪЛГАРИЯ гр.София
46 АД "ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ - КЛОН ПЛОВДИВ" гр.Пловдив
47 ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - ВАРНА гр.Варна
48 "Ф.Т.С. ГЛОБАЛ - КЛОН БЪЛГАРИЯ" гр.София
49 ДК-ДОМОСТРОЕНЕ гр.Бургас
50 СКГТ - СОФИЯ гр.София Източник: Други (09.05.2005) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира с решение от 11.V.2004 г. по ф. д. № 3936/99 промени за "Демирбанк (България)" - АД: вписва като членове на УС и изпълнителни директори Синан Кърджали и Огнян Йорданов Йорданов; дружеството ще се представлява от главния изпълнителен директор Халук Зия Курчер винаги заедно с един от изпълнителните директори: Рафи Карагьол, Синан Кърджали и Огнян Йорданов Йорданов. Източник: Държавен вестник (27.05.2005) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира с решение от 31.Х.2003 г. по ф. д. № 3936/99 промени за "Демирбанк (България)" - АД; заличава като член на УС и изпълнителен директор Диана Дечева Митева; дружеството ще се представлява винаги заедно от главния изпълнителен директор Халук Зия Курчер и изпълнителния директор Рафи Карагьол. Източник: Държавен вестник (27.05.2005) |
| | Управителят на БНБ Иван Искров и финансовият министър Милен Велчев утвърдиха 26 финансови институции, които ще са първични дилъри на ДЦК от 1 юли 2005 година. Това са "Банка ДСК", БУЛБАНК, ОББ, Първа инвестиционна банка, "Ейч Ви Би Банк Биохим", Пощенска банка, "Райфайзенбанк (България)", SG ЕКСПРЕСБАНК, "ДЗИ Банк", СИБАНК, ХЕБРОСБАНК, "БНП-Париба (България)", ЕВРОБАНК, "Интернешънъл Асет Банк", Корпоративна банка, Общинска банка, ЦКБ, "Алианц България", ИНВЕСТБАНК, ЮНИОНБАНК и "Търговска банка Д". В списъка са клоновете на "ИНГ Банк" и на "Ситибанк", както и финансовите къщи "Евро Финанс", "Елана Трейдинг" и "Булброкърс". Източник: Банкеръ (27.06.2005) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 16.VII.2004 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф. д. № 3936/99 на проверения и приет годишен счетоводен отчет за 2003 г. на "Демирбанк (България)" - АД. Източник: Държавен вестник (22.07.2005) |
| | СПРАВКА ЗА 50 -те НАЙ-КОРЕКТНИ РАБОТОДАТЕЛИ С ПЕРСОНАЛ
ОТ 50 ДО 100 ДУШИ, ОСИГУРЯВАЩИ ОБЩО 4054 ЛИЦА И СЪС СРЕДЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД 898 лв. за I-во шестмес. на 2005 г.
1 ГЛАКСОСМИТКЛАЙН ЕКСПОРТ ЛИМИТИД гр.София
2 СИМЕНС гр.София
3 КОДИКС БЪЛГАРИЯ гр.София
4 ЛЕ ЛАБОРАТОАР СЕРВИЕ гр.София
5 ШЕЛ БЪЛГАРИЯ гр.София
6 ТМ-АУТО гр.София
7 ПРОСИСТ ЛАБС гр.София
8 АЙ БИ ЕМ БЪЛГАРИЯ гр.София
9 ХЕНКЕЛ БЪЛГАРИЯ гр.София
10 БУЛГАРГАЗ гр.Враца
11 ОВЕРГАЗ ХОЛДИНГ гр.Ямбол
12 СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА гр.София
13 РЕЙСАТ БЪЛГАРИЯ гр.София
14 БЕРЛИН-ХЕМИ АГ гр.София
15 ТЪРГОВСКА БАНКА "ИНВЕСТБАНК" гр.София
16 ЕЙМС ХЮМАН КЕПИТАЛ гр.София
17 ИНТРАКОМ-БЪЛГАРИЯ гр.София
18 ОКРЪЖЕН СЪД гр.Бургас
19 СДРУЖЕНИЕ "АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА" гр.София
20 ПФК "НАФТЕКС" гр.Бургас
21 НАСЪРЧИТЕЛНА БАНКА гр.София
22 МЕЖДУНАРОДНА БАНКА ЗА ТЪРГОВИЯ И РАЗВИТИЕ гр.София
23 РЕГИОНАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ - СОФИЯ гр.София
24 ДЕЛЕГАЦИЯТА НА КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.София
25 ОМВ БЪЛГАРИЯ гр.София
26 ВП МАРКЕТ БЪЛГАРИЯ гр.София
27 КОД АСИСТЕНС - ЕООД гр.София
28 СИГМА-ИС гр.София
29 АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.София
30 ЛАТОНА БЪЛГАРИЯ гр.София
31 ОБЛАСТЕН ДИСПАНСЕР ЗА ПНЕВМО-ФТИЗИАТРИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ СЪС СТАЦИОНАР-РУСЕ - ЕООД гр.Русе
32 И:ФАО БЪЛГАРИЯ гр.София
33 ДЕЛОЙТ БЪЛГАРИЯ гр.София
34 АД "ЕКСПРЕСБАНК - КЛОН ВАРНА" гр.Варна
35 "Ф.Т.С. ГЛОБАЛ - КЛОН БЪЛГАРИЯ" гр.София
36 РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС гр.Бургас
37 ЛИНДНЕР БЪЛГАРИЯ гр.София
38 ДАРУ КАР гр.София
39 АД "ЕКСПРЕСБАНК - КЛОН СОФИЯ" гр.София
40 МОНЕТЕН ДВОР гр.София
41 ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ гр.София
42 КОУТС БЪЛГАРИЯ гр.София
43 РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ гр.Русе
44 СЖС БЪЛГАРИЯ гр.София
45 ЕНЕРГИЙНА КОМПАНИЯ МАРИЦА ИЗТОК 3 гр.София
46 ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ гр.София
47 ИНТЕРПРИБОРСЕРВИЗ гр.Козлодуй
48 АД "ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ - КЛОН ПЛОВДИВ" гр.Пловдив
49 ТЪРГОВСКА БАНКА Д гр.София
50 ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-ВАРНА гр.Варна Източник: Други (08.08.2005) |
| | Обявен от Търговска банка Д (бившата Демирбанк) конкурс за избор на рекламна агенция е бил спечелен от Oxygen. Агенцията ще подготви имиджова кампания за банката. Източник: Капитал (22.08.2005) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира с решение от 5.ХI.2004 г. по ф. д. № 3936/99 промени за "Демирбанк (България)" - АД: заличава като член на УС и главен изпълнителен директор Халук Зия Курчер; вписва като член на УС и главен изпълнителен директор Муаммер Акшит Озкурал; дружеството ще се управлява и представлява от главния изпълнителен директор Муаммер Акшит Озкурал винаги заедно с един от изпълнителните директори Рафи Карагьол, Синан Кърджали и Огнян Йорданов Йорданов. Източник: Държавен вестник (30.09.2005) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира с решение от 28.I.2005 г. по ф. д. № 3936/99 промени за "Демирбанк (България)" - АД: вписва промяна на наименованието от "Демирбанк (България)" - АД, на "Търговска банка Д" - АД, като наименованието се изписва допълнително на чужд език, както следва: "D Commerce bank" - АD; вписва промени в устава, приети на ОС на акционерите, проведено на 17.ХI.2004 г. Източник: Държавен вестник (22.11.2005) |
| | НОИ обяви 50 -те "най-коректни работодатели с персонал от 50 до 100 души за 9-месечието на 2005 г., осигуряващи общо 4031 лица и със среден осигурителен доход 892 лв.:
1 КОДИКС БЪЛГАРИЯ гр.София
2 ЛЕ ЛАБОРАТОАР СЕРВИЕ гр.София
3 ТМ-АУТО гр.София
4 АЙ БИ ЕМ БЪЛГАРИЯ гр.София
5 СДРУЖЕНИЕ "АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА" гр.София
6 БУЛГАРГАЗ гр.Враца
7 ПРОСИСТ ЛАБС гр.София
8 ОВЕРГАЗ ХОЛДИНГ гр.Ямбол
9 ХЕНКЕЛ БЪЛГАРИЯ гр.София
10 СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА гр.София
11 ЕЙМС ХЮМАН КЕПИТАЛ гр.София
12 ПРОВАДСОЛ гр.Провадия
13 ИНТРАКОМ-БЪЛГАРИЯ гр.София
14 ГЛАКСОСМИТКЛАЙН ЕКСПОРТ ЛИМИТИД гр.София
15 РЕЙСАТ БЪЛГАРИЯ гр.София
16 БЕРЛИН-ХЕМИ АГ гр.София
17 ТЪРГОВСКА БАНКА "ИНВЕСТБАНК" гр.София
18 ОКРЪЖЕН СЪД гр.Бургас
19 РАДИОТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ гр.София
20 НАСЪРЧИТЕЛНА БАНКА гр.София
21 ПОСОЛСТВО НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ гр.София
22 ДЕЛЕГАЦИЯТА НА КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.София
23 СИГМА-ИС гр.София
24 ОМВ БЪЛГАРИЯ гр.София
25 АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.София
26 ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ гр.София
27 "Ф.Т.С. ГЛОБАЛ - КЛОН БЪЛГАРИЯ" гр.София
28 КОД АСИСТЕНС - ЕООД гр.София
29 ЛИНДНЕР БЪЛГАРИЯ гр.София
30 И:ФАО БЪЛГАРИЯ гр.София
31 ДАРУ КАР гр.София
32 ДЕЛОЙТ БЪЛГАРИЯ гр.София
33 ОБЛАСТЕН ДИСПАНСЕР ЗА ПНЕВМО-ФТИЗИАТРИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ СЪС СТАЦИОНАР-РУСЕ - ЕООД гр.Русе
34 РЕГИОНАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ - СОФИЯ гр.София
35 ЛАТОНА БЪЛГАРИЯ гр.София
36 МОНЕТЕН ДВОР гр.София
37 РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС гр.Бургас
38 ХОЛСИМ КАРИЕРНИ МАТЕРИАЛИ гр.София
39 МЕЖДУНАРОДНА БАНКА ЗА ТЪРГОВИЯ И РАЗВИТИЕ гр.София
40 КОУТС БЪЛГАРИЯ гр.София
41 ЕНЕРГИЙНА КОМПАНИЯ МАРИЦА ИЗТОК 3 гр.София
42 РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ гр.Русе
43 АД "ЕКСПРЕСБАНК - КЛОН ВАРНА" гр.Варна
44 ИНТЕРПРИБОРСЕРВИЗ гр.Козлодуй
45 ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ гр.София
46 ЧЕФИН БЪЛГАРИЯ гр.София
47 ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-ВАРНА гр.Варна
48 АД "ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ - КЛОН ПЛОВДИВ" гр.Пловдив
49 КЕППЕЛ ФЕЛС БАЛТЕК гр.Варна
50 ТЪРГОВСКА БАНКА Д гр.София Източник: Други (24.11.2005) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира с решение от 16.V.2005 г. по ф. д. № 3936/99 промени за "Търговска банка Д" - АД: заличава като член на надзорния съвет Имре Барманбек; вписва като член на надзорния съвет Динч Юнер. Източник: Държавен вестник (24.03.2006) |
| | Собственикът на бензиностанцията в безмитната зона на Свиленград Фуат Гювен скоро ще има банка. Става дума за бившата Демирбанк, която сега носи името Търговска банка Д (D Commerce Bank). Преговорите с досегашните собственици на институцията са приключили, но засега цената остава тайна. За сделката е информирана и БНБ, в която Гювен е представил писмо за намерения за придобиването на 100% от акциите на банката като физическо лице. Новият собственик Фуат Гювен е български изселник от района на Момчилград, който има двойно гражданство. Въпреки че има разностранен бизнес, Фуат Гювен нашумя главно покрай бензиностанцията си в безмитната зона на Свиленград, която той управлява чрез фирмата си „Магазин Шипка - Фуат Гювен Истанбул“. От нея зареждат повечето ТИР-ове, които влизат и излизат от България. Цената на дизела в нея е с близо една трета по-ниска от останалите бензиностанции, тъй като горивото е освободено от акциз, такси и ДДС. Данъчните облекчения са разрешени, защото се смята, че горивото се изразходва извън страната. Масова практика е обаче транзитно преминаващите камиони да го продават в България. През годините Гювен многократно е бил обвиняван в нелоялна конкуренция от останалите търговци на горива. Така и не се намери обаче правителство, което да закрие скандалната бензиностанция. Опити в тази посока не липсват и при сегашното управление. В началото на мандата на правителството заместник-министърът на финансите Георги Кадиев заяви, че от дейността на безмитните бензиностанции държавата губи по 100 млн. лева годишно. Против тях се обяви и министърът на икономиката Румен Овчаров, но решение за закриването им не последва. От обкръжението на Гювен отричат твърденията за ощетяване на бюджета. Те твърдят, че плащат авансово акциз, който се възстановява след износа на горивото. Тезата е, че ако България едностранно прекрати работата на безмитните бензиностанции, камионите ще зареждат в Турция. Публична тайна е, че в последните години бизнесменът се ползваше с протекциите на ДПС. Неофициално се смята, че той също влиза в обръча от фирми, които подпомагат финансово партията на Ахмед Доган. Твърди се, че лидерът на ДПС е личен приятел на Гювен. Така или иначе е факт, че именно след влизането на ДПС във властта през 2001 г. бизнесът на Фуат Гювен започна да нараства с бурни темпове. Негови фирми бяха победители в редица приватизационни сделки. Чрез различни свои дружества Гювен успя да изкупи последователно осем ВЕЦ-а. Фирма на Гювен наддаваше и за покупката на последния държавен магазин за безмитна търговия „Калотина Балкантурист“, но беше изместена от „Трансимпекс“, зад която стои собственикът на „Нове холдинг“ и ЦСКА Васил Божков. Гювен беше спряган и сред потенциалните купувачи на „Балканкар Средец“. Негов е и бургаският завод „Елкабел“, който беше купен на фондовата борса от „Ем Джи корпорация“ за 9.75 млн. лева. Турският бизнесмен е собственик и на фирмата „Аидатур“, която притежава два безмитни магазина на Капитан Андреево и един на Ново село, както и няколко хотела. Изглежда, бизнесът на Фуат Гювен се е разраснал дотолкова, че по-нататъшното развитие на големия брой фирми не може да става без наличието на банка. Купувачът Фуат Гювен е роден през 1955 г. Завършва строителния техникум в Кърджали и се записва в Института по строителство в София, специалност хидромелиорации. След подписването на двустранната спогодба с Турция семейството на Гювен се изселва през 1977 г. Продължил е висшето си образование в Истанбул. Първите му стъпки в бизнеса са свързани с търговия на кожи. След 10 години построява първата си фабрика за кожени изделия. По-късно открива второ предприятие, което има фирмени магазини в европейски столици. Притежава 5-звездно ваканционно селище в Анталия. В края на 80-те се насочва към бизнес в Източна Европа. Търгува с всякакви стоки - от автомобили и камиони до дрехи и хранителни продукти. В България стъпва през 1990 г. Тогава купува бензиностанцията в безмитната зона на Свиленград. Три години по-късно инвестира във втора бензиностанция - този път в свободната зона на Видин. Създава и фирма за бункироване (зареждане с горива) на кораби. Гювен притежава и собствена транспортна фирма, с която извършва автобусни и товарни превози до Турция. Банката Търговска банка Д беше създадена като дъщерна институция на турската Демирбанк (в превод означава Желязната банка). Тя получи лиценз през март 1999 г. Това беше и първата частна турска банка, стъпила на българския пазар. Банката беше собственост на „Джингълъ холдинг“, който притежаваше 99.9% от капитала й. Институцията беше една от 11-те банки, които бяха одържавени по време на голямата финансова криза в южната ни съседка и поставени под управлението на Фонда за гарантиране на спестяванията и влоговете. Впоследствие тя беше купена от консорциум, в който влиза бившият й собственик Халит Джънгълъоглу и финансовата група „Доан холдинг“, която има интереси в енергетиката, търговията, телекомуникациите, финансовия сектор, туризма и медиите. Холдингът контролира 60% от турските медии, включително и най-големите вестници „Хюриет“ и „Миллиет“. Собственикът Айдън Доан контролира в момента 60% от акциите на банката чрез своята съпруга Исил Доан и група свързани лица. Останалите 40% са собственост на бившия собственик на Демирбанк Халит Джънгълъоглу. Източник: Капитал (08.05.2006) |
| | Бивщият финансов министър Стоян Александров ще оглави Демирбанк, след като се финализира покупката й от бизнесмена Фуат Гювен за 20 млн. долара. Източник: 24 часа (13.06.2006) |
| | Известният бизнесмен Фуат Гювен се сдоби с банка. Той е собственик на 100% от акциите с право на глас в "Търговска банка Д". Чрез фирмите си "Магазин Шипка" Гювен държи безмитни бензиностанции на Капитан Андреево и Ново село. Чрез различни дружества той държи ВЕЦ-ове, хотели, "Елкабел". Според запознати Гювен е близък до ДПС. Според депутата Красимир Каракачанов само от безмитната газостанция на Гювен край Свиленград хазната губи по 170 млн. лв. годишно. Брюксел наскоро отново повдигна въпроса за затварянето на безмитните магазини по границите с Турция и Сърбия, но досега реални действия няма. По активи бившата "Демирбанк", понастоящем "Търговска банка Д", се нарежда на предпоследно място сред 28-те български банки. Новият й собственик има двойно гражданство и е изселник от района на Момчилград. Източник: Сега (21.09.2006) |
| | Турският бизнесмен Фуат Гювен e новият собственик на Търговска банка Д (бивша Демирбанк), след като в сряда "Банков надзор" към Българската народна банка (БНБ) официално благослови покупката на 100% от капитала й. Първите индикации за вече готовата банкова сделка започнаха през пролетта на тази година, като близо четири месеца се чакаше решението на БНБ. Новоизлюпеният банкер е добре известен у нас като собственик на бензиностанцията в безмитната зона на Свиленград, която той управлява чрез фирмата си "Магазин Шипка - Фуат Гювен Турция". Освен това държи седем ВЕЦ-а у нас, както и завода в Бургас "Елкабел". Директор на последния дълги години беше Стоян Александров, който премина на работа там, след като напусна Токуда банк. Сега се очаква Александров да оглави Д банк. Бизнесът на Гювен като че ли най-много се асоциира с бензиностанцията в Свиленград. Около нея често в миналотото е имало спорове, като българският изселник е обвиняван в нелоялна конкуренция. Политически Фуат Гювен се сочи като близък до ДПС и дори се свързва с част от прословутия обръч от фирми около партията, ръководена от Ахмед Доган. Източник: Дневник (21.09.2006) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 491а, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 15.IХ.2005 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф. д. № 3936/99 на проверения и приет годишен финансов отчет за 2004 г. на "Търговска банка Д" - АД. Източник: Държавен вестник (03.10.2006) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира с решение от 21.Х.2005 г. по ф. д. № 3936/99 промени за "Търговска банка" - АД: заличава като член на управителния съвет и изпълнителен директор Рафи Карагьол; дружеството ще се управлява и представлява от главния изпълнителен директор Муамар Акшит Озкурал винаги заедно с един от изпълнителните директори Синан Кърджали и Огнян Йорданов Йорданов, ЕГН 6710188524. Източник: Държавен вестник (17.11.2006) |
| | Бившият финансов министър доц. Стоян Александров оглави Надзорния съвет на Dbank, която е 100% собственост на турския бизнесмен Фуат Гювен, известен най-вече като собственик безмитните бензиностанции по границата. Гювен е вложил средства в различни икономически сектори, като дългосрочно му намерение е да диверсифицира портфейла на инвестиции у нас, като скандалният турски бизнесмен получи през септември разрешение от БНБ да придобие "Търговска банка Д" АД, София. Разрешението е издадено на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за банките, във връзка с чл. 23 от Наредба № 2 на БНБ, от подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор". То е за придобиване на акции, представляващи 100% от акциите с право на глас в капитала на "Търговска банка Д" АД, София. Източник: Медия Пул (04.12.2006) |
| | Дружеството със специална ивнестиционна цел "Агро финанс" е сключило с Корпоративна търговска банка договор за получаване на кредитна линия с максимален общ размер от 2.5 млн. лв., става ясно от съобщение на БФБ - София. Заемът е с лихвен процент от 9.5% годишно върху непогасената главница, а срокът за погасяване е 6 месеца, считано от датата на първото предоставяне на средства по кредитната линия и обезпечение чрез залог на акции, собственост на трето лице. Договорът за кредит се сключва с цел придобиване на земи. От ръководството на фонда за земя очакват до края на тази година дружеството да притежава 10 хил. декара земеделски земи. Също така за следващата година е планирано ново увеличение на капитала, което ще е на стойност между 10 и 15 млн. лв., като прогнозите на дружеството са до края на 2007 г. да притежава 100 хил. декара земи. В средата на септември "Агро финанс" увеличи първоначално капитала си от 500 хил. лв. на 650 хил. лв. чрез издаване на 150 хил. броя акции с емисионна цена от 1 лв. Източник: Дневник (03.01.2007) |
| | Вероятността да се играе реванш за световната шахматна титла между Веселин Топалов и Владимир Крамник се стопи съвсем в четвъртък (11 януари), когато ФИДЕ отказа да приеме банковите гаранции, изпратени от българските организатори. Гаранциите бяха предоставени от "Търговска банка Д", но от Международната шахматна федерация са отговорили, че за подобна дейност признават само четири банки в България - "Банка ДСК", ОББ, БУЛБАНК и "Интернешънъл Асет Банк". Така на практика разглеждането на предложението за реванш се отлага за неопределено време, а според правилника на ФИДЕ крайният срок за приключването на подобен мач е 12 март. "Удивени сме от това решение. Вече е ясно, че се прави всичко възможно мачът да бъде провален", коментира мениджърът на Топалов Силвио Данаилов. Той напомни, че в правилника на ФИДЕ не са посочени никакви специални изисквания за банковите гаранции. Нещо повече - само преди три седмици международната федерация прие без забележки запитването от "Търговска банка Д" и изпрати в отговор примерен текст на гаранцията. Източник: Банкеръ (13.01.2007) |
| | Банките се задръстиха от пари
Рекордните 33,2 млрд. лева са събрани в родните трезори само от влогове. За година авоарите са се увеличили с 31,8%, показва справка на БНБ към 31 декември. Толкова пари не е имало на депозит през последните 15 години, коментираха експерти. Банките спешно търсят крупни клиенти, на които да дадат кредити, заяви надзорникът на ДБанк и бивш финансов министър Стоян Александров. Според него разликата между лихвите по кредитите и по влоговете ще се стопи от 5% до 0,5 на сто. В същото време таксите и комисионите ще се вдигнат, за да се изравнят с тези в Евросъюза. От тях идват печалбите на финансовите институции, а не от лихвите, каза още Александров. Той прогнозира все по-ожесточена битка между трезорите за богати клиенти. Източник: Стандарт (19.02.2007) |
| | Банките нямат стимул да плащат по-високи лихви върху спестяванията на гражданите. Това твърди БНБ в изданието си "Икономически преглед". В същото време инфлацията надскача годишната "печалба" по редица депозити, т.е. въпреки че са вложени в банка, парите на хората се топят. Повечето местни трезори имат достъп до практически неограничено финансиране от чужбина, което им излиза по-евтино и изобщо не виждат нужда да се състезават за повече депозити, пишат експертите от Централната банка. "По-стабилните банкови институции с добър кредитен рейтинг действително могат да се финансират по-евтино от международните пазари и съответно няма смисъл да дават високи лихви", коментира и Левон Хампарцумян, изпълнителен директор на "Булбанк" и председател на Асоциацията на банките. Той съобщи, че има и по-слаби, но агресивни банки, които предлагат доста високи лихви. Според Виктор Мечкаров, шеф на ЦКБ, до 1-2 години такива екзотични лихви няма да има и пазарът ще се регулира. "При нас има силни инфлационни процеси и за да си държат парите в банка, хората трябва да получават по-високи лихви. Пазарът определя лихвите, но спестителите у нас са неграмотни и финансовите институции се възползват", заяви Стоян Александров, председател на надзорния съвет на Търговска банка Д. Официалната инфлация у нас за м.г. е 6.5%, т.е. много от гражданите с влогове в банки са излезли на минус. Източник: Сега (13.04.2007) |
| | Акциите на търговска банка ДЗИ Банк вече не се търгуват на Българската фондова борса, съобщиха от Комисията по финансов надзор вчера. 12-ата по големина банка в България "слиза" от борсата, за да се готви за сливането си с Пощенска банка. Двете финансови институции имат един собственик - EFG Eurobank, третата по големина кредитна институция в Гърция. За да отпише банката от публичния регистър, новият собственик предложи да изкупи акциите на миноритарните акционери. 24 физически и 76 юридически лица приеха офертата и продадоха своите 1 476 353 акции. В резултат гърците вече държат над 94% от капитала на ДЗИ Банк. EFG Eurobank купи 74.26% от ДЗИ Банк за 157.76 млн. евро в края на миналата година. От 23 до 27 април на фондовата борса ще излязат за продан 291 980 акции от "Българско речно плаване", представляващи малко над 25% от капитала на компанията. Пакетът ще бъде предложен на открит аукцион при минимална цена на акция 180 лева. Източник: Сега (19.04.2007) |
| | БНБ алармира за тревожни тенденции в банките
Финансовото здраве на българските банки е стабилно. Въпреки това обаче БНБ е установила случаи на занижен контрол върху качеството на предоставени заеми и обезпечения, както и разрешаване на кредити на акционери и свързани с тях лица. Това са част от заключенията в годишния отчет на централната банка, който вчера беше внесен в парламента от управителя й Иван Искров. Някои банки са предоставяли кредити на дружества с непрозрачна собственост. Това е породило съмнения у БНБ, че фирмите, които са получили заема, са свързани лица, без да са го декларирали официално. "Това крие потенциални рискове от нерегламентирано финансиране на акционери на търговските банки", пише в отчета на БНБ. Акционерите с повече от 5 на сто от гласовете не могат да теглят кредити от банката без единодушно решение на управителния орган и одобрение на шефа на службата за вътрешен контрол, гласи Законът за банките, който действаше миналата година. През тази година това ограничение засяга акционери с над 10% от гласовете в общото събрание на акционерите. "Това са твърдения на БНБ, които трябва да се проверят и докажат, иначе звучат като самокритика на надзора", коментира финансистът Емил Хърсев. Според него този проблем е пренебрежим и икономически нищожен. "Ако преди години имаше опасност, защото се отпускаха заеми на свързани с банката лица за дейности извън банковата сфера, днес акционерите на банките, които са извън банковото дело, са много малко", каза Хърсев. "Сигналите, за които говори БНБ, не съответстват на добрата практика. В света е прието, че не трябва да има подобни сделки между свързани лица", заяви председателят на Асоциацията на банките и шеф на "Булбанк" Левон Хампарцумян. "Тези безобидни на пръв поглед действия могат да създадат риск в момент, когато възникне негативна тенденция в даден сектор на икономиката", каза Хампарцумян. Според него България няма да повтори кризата от 1996 г., но не е изключено да настъпи забавяне в темпа на растеж на икономиката - например ако цените на недвижимите имоти не се вдигнат според очакванията. Ако такива събития настъпят, това не трябва да се отрази твърде силно на резултатите на банките, смята той. Според Стоян Александров, шеф на надзора на "Търговска банка Д", не е нова тенденцията някои банки да кредитират своите структури. Според него най-важното е финансовите показатели на банката да са добри. Все пак е рисково трезорът да концентрира ресурс в даден сектор, защото ако задълженията му са големи и той изпадне в затруднения, могат да настъпят трудности и за банката, каза Александров. Една от банките е излязла на загуба за 2006 г., сочи още отчетът на БНБ, като се уточнява, че все пак платежоспособността на този трезор не е нарушена. "Това може да е временно и да се дължи на технически причини, но ако е тенденция, не е добре", коментира Хампарцумян. Според Хърсев пък не по-малко от 24% от банките в света излизат на загуба, а в случая тя може да се дължи на преобразуване на печалбата в провизии. Като цяло капиталовото покритие е било адекватно на рисковия профил на банките, отчитат от БНБ. Големите кредити не са надхвърляли законовия лимит, макар че е имало случаи на по-рисково поведение. Отклоненията обаче своевременно са били отстранени. БНБ е успяла да снижи темповете на ръст на кредитите за частния сектор до определената граница от 24%, отчитат още от ведомството на Искров. Източник: Сега (27.04.2007) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 20.II.2006 г. по ф. д. № 3936/99 вписва промени за "Търговска банка Д" - АД: вписва промени в устава, приети на общо събрание на акционерите, проведено на 28.Х.2005 г.; вписва обстоятелството, че акциите на дружеството са безналични. Източник: Държавен вестник (04.05.2007) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 6.IV.2006 г. по ф. д. № 3936/99 вписва промени за "Търговска банка Д" - АД: вписва като член на управителния съвет и изпълнителен директор Мюмтаз Малик Аъм; дружеството ще се управлява и представлява, както следва: от главния изпълнителен директор Муаммер Акшит Озкурал винаги заедно с един от изпълнителните директори Синан Кърджали, Огнян Йорданов Йорданов и Мюмтаз Малик Аъм. Източник: Държавен вестник (03.07.2007) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 3.V.2006 г. по ф. д. № 3936/99 вписва промени за "Търговска банка Д" - АД: заличава като член на управителния съвет и изпълнителен директор Синан Кърджали; дружеството ще се управлява и представлява от главния изпълнителен директор Муаммер Акшит Озкурал винаги заедно с един от изпълнителните директори Огнян Йорданов Йорданов и Мюмтаз Малик Аъм. Източник: Държавен вестник (10.07.2007) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 2.V.2006 г. по ф. д. № 3936/99 вписва промени за "Търговска банка Д" - АД: заличава като членове на надзорния съвет Тайфун Баязит и Хюсеин Фаик Ачъкалън; вписва като членове на надзорния съвет Бахатин Гюрбюз и Ахмет Изет Караджахисарлъ; вписва като председател на надзорния съвет Мевлют Тюфан Дарбаз. Източник: Държавен вестник (10.07.2007) |
| | БНБ отново въвежда ограничения за кредитите от 1 септември. Задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да заделят, се покачват от 8% на 12% върху депозитите. За сравнение в еврозоната тези провизии са само 2 процента. БНБ си оставя вратичка и за още рестрикции при необходимост с цел "умерени темпове на растеж на банковия кредит". Според експерти увеличаването на задължителните резерви е "тежката артилерия" на мерките за озаптяване на кредитната експанзия и засягат всички банки. Последните мерки, които бяха отменени от 1 януари, наказваха само онези банки, които надвишаваха с определен процент допустимия ръст на заемите. Според някои оценки мерките ще доведат до блокиране на около 1.3 млрд. лева на банките, върху които те няма да получават лихва. Това ще оскъпи ресурса на банките. Възможно е обаче вместо да вдигнат лихвите или таксите по кредитите, трезорите да намалят лихвите по депозитите, смятат експерти. "Повишение на лихвите по кредитите най-вероятно няма да има. Всяка банка разполага с резерв, който я прави способна да задържи нивото на лихвите", коментира директорът на "Кредит център" Тихомир Тошев. Повечето банкови шефове приемат мерките на БНБ с разбиране. Според Стоян Александров, председател на надзора на Търговска банка Д, ограниченията са неразумни и чуждите банки отново ще намерят начин да ги заобиколят. Редица макроикономисти също смятат, че трезорите ще изхитруват като миналата година, когато прехвърляха кредитни портфейли към банките майки в чужбина. Източник: Сега (20.07.2007) |
| | Борсовите индекси запазиха позитивния тренд от началото на сесията и затвориха „на зелено". BG40 увеличи стойността си с 11,62 пункта (3,03%) до ниво от 395,23 пункта, а SOFIX отчете по-слаб ръст от 1,26 на сто, или 19,32 пункта, до 1 551,29 пункта. Първа инвестиционна банка повиши пазарната си капитализация с 5,16% по време на вчерашната търговска сесия до ниво от 12,84 лв. за акция при изтъргувано количество от над 25 хил. лота. Книжата на Корпоративна търговска банка добавиха 2,87% към стойността си до 86,87 лв. Акциите на Българо-Американска Кредитна банка и Централна кооперативна банка поскъпнаха респективно с 1,19% и 0,66% до нива от 79,43 лв. и 9,20 лв. Ръст от 4,25% се наблюдаваше по позицията на Индустриален холдинг България до ниво от 12,27 лв. за ценна книга. Дяловете на производителя на акумулатори Монбат отбелязаха повишение от 2,75% до 17,93 лв. за брой Източник: Монитор (21.08.2007) |
| | Фуат Гювен стана собственик на безмитната бензиностанция, която ще бъде построена на ГКПП-Гюешево. Това е било решено и обсъдено в понеделник, когато министър Николай Василев бе на работна среща на митницата. Тогава е било взето и решение за откриване на още един безмитен магазин. Той е станал собственост на фирмата "Трансимпекс", свързвана с Васил Божков. Гювен е български изселник в Туpция, собственик е на осем ВЕЦ, бургаския завод "Елкабел", две безмитни бензиностанции, хотели, както и "Д банк". Името на Васил Божков пък доскоро се асоциираше главно с футболен клуб ЦСКА, който той продаде на Прамод Митал. Божков, освен с дейност в безмитните зони, също е свързван и с интереси в хазарта. Източник: Стандарт (03.09.2007) |
| | 0.75 лв. достигна една от таксите за теглене на пари от банкомат чрез най-широко използваните дебитни карти Visa electron и Maestro. Таксата се отнася за картодържателите на Обединена българска банка, но само когато теглят суми от банкомат на друг трезор. Това е сред единичните случаи, в които се е покачила цената на тази услуга от началото на годината. Тогава същата услуга на ОББ е струвала 0.50 лв. Повечето банки нито покачиха, нито свалиха таксите си за теглене на пари от банкомат от началото на годината. Конкуренцията успя да задържи цените, въпреки че преди месеци се говореше за покачване на междубанковите такси. Въпреки че няма увеличение на цената, самите такси не са никак малки. Когато се теглят пари от автомат на банка, различна от тази, която е издала картата, най-често таксата е 0.50-0.60 лв. според тарифите на трезорите, обявени на техните интернет страници. Най-евтино излиза услугата с карта Emporiki card limited - 0.10 лв.. По-евтина е и услугата с карта "Борика", издадена от Корпоративна търговска банка, картите на Централна кооперативна банка и Райфайзенбанк. Доста по-изгодно е човек да тегли от банкомат на банката, която му е издала картата, но не във всички случаи. Безплатно излиза тегленето от АТМ само на "Първа инвестиционна банка", SG Експресбанк" и "ПроКредит Банк". Повечето от останалите трезори удържат по 0.15-0.20 лв., но има и такива, които взимат по 0.50-0.60 лв. - "Корпоративна търговска банка" и "Пиреос", ако клиентът има карта Visa electron, а също и "Интернешънъл асет банк" и "Търговска банка Д". Много от банките вече нямат такси при използване на дебитните карти за плащане в търговските обекти. Тези, при които услугата е платена, обикновено събират по 0.20 лв. на всяко плащане. Източник: Сега (03.09.2007) |
| | Насърчителна банка отпусна кредитна линия в размер на 1.1 млн. евро на "Търговска банка Д" (ТБД) за финансиране на малки и средни предприятия. Договорът за кредитната линия бе подписан от изпълнителните директори на Насърчителна банка АД Димитър Димитров и Сашо Чакалски и на "Търговска банка Д" АД Малик Аъм и Радка Никодимова. Средствата се предоставят за срок от 3 години. Те ще бъдат използвани за финансиране на инвестиционни проекти на микро, малки и средни предприятия с повече от 50% частно участие в капитала, както и за оборотен капитал. "Търговска банка Д" АД получава кредитната линия по силата на договор за заем, сключен между правителството на Република България и Насърчителна банка АД през месец април 2007г. Средствата се предоставят от Федерална република Германия по договор от 2001 г. Общият размер на кредитната линия е 4 928 704.66 евро и ще се използва на револвиращ принцип за период от 10 години. Кредитната линия е третата поред, отпусната от Насърчителна банка АД от началото на годината по този договор. През юни 2007 г. средства бяха предоставени на ТБ "Инвестбанк" АД, а през юли на "Токуда банк" АД. Общият размер на отпуснатите до момента средства на търговските банки е близо 4 млн. евро. Предоставянето на финансов ресурс на банки-посредници за подпомагане на малкия и среден бизнес в страната и стимулирането на експорта са типични дейности на Насърчителна банка, които се очаква да се засилят след трансформацията є в Банка за развитие. Банката има споразумения за съвместно финансиране на проекти с редица международни банкови институции и Банки за развитие Европейската инвестиционна банка, Банката за развитие към Съвета на Европа, немската Кредитанщалт фюр видерауфбау, австрийската Дексиа Комуналкредит Банк, ирландската DEPFA BANK, Нордик инвестмънт банк, Банката за развитие на Северен Рейн-Вестфалия, Испанската банка за развитие Instituto de Credito Oficial (ICO), Хърватската банка за развитие, Японската банка за международно сътрудничество. През 2006 година бяха подписани и споразумения с две руски банки Московската банка за реконструкция и развитие и Международната банка за икономическо сътрудничество. От средата на юли тази година Насърчителна банка предоставя кредити на фирми, реализиращи над 50% от приходите си от сделки за износ, при лихви от 7,5 на сто. Източник: Монитор (01.11.2007) |
| | Насърчителна банка отпусна кредитна линия в размер на 1.1 млн. EUR на Търговска банка Д за финансиране на малки и средни предприятия в стремежа им за достигане конкурентноспособността на западните компании. Договорът за кредитната линия беше подписан от изпълнителните директори на Насърчителна банка АД Димитър Димитров и Сашо Чакалски и на ТБ Д - Малик Аъм и Радка Никодимова. Средствата се предоставят за срок от 3 години. Те ще бъдат използвани за финансиране на инвестиционни проекти на микро-, малки и средни предприятия с повече от 50% частно участие в капитала. ТБ Д получава кредитната линия благодарение на договорената кредитна линия от 4.93 млн. EUR между България и Германия през 2001 г. Парите се предоставят на револвиращ принцип за период от 10 години. Досега през юни и юли по тази линия заем получиха Инвестбанк и Токуда банк. От началото на 2007 г. Насърчителна банка е отпуснала по всички линии близо 4 млн. EUR. Източник: Пари (07.11.2007) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 6.ХI.2006 г. по ф. д. № 3936/99 вписва промени за "Търговска банка Д" - АД: вписва като едноличен собственик на капитала Фуат Гювен (Фуат Хюсниев Османов); заличава като членове на надзорния съвет Мевлют Тюфан Дарбаз, Динч Юнер, Ахмет Изет Караджахисарлъ и Исмаил Хасан Акчакаялъотлу; вписва като членове на надзорния съвет Фуат Гювен (Фуат Хюсниев Османов), Еленка Харизанова Манова и Стоян Илиев Александров; вписва като председател на надзорния съвет Стоян Илиев Александров; заличава като член на управителния съвет и изпълнителен директор Огнян Йорданов Йорданов; вписва като член на управителния съвет и изпълнителен директор Радка Бонева Никодимова; дружеството ще се управлява и представлява, както следва: от главния изпълнителен директор Муаммер Акшит Озкурал винаги заедно с някой от изпълнителните директори Радка Бонева Никодимова и Мюмтаз Малик Аъм. Източник: Държавен вестник (07.11.2007) |
| | “Златни пясъци” свиква общо събрание на акционерите на 8 февруари 2008 г., на което ще се гласува за продажба на 50% от идеалните части на имот в курортния комплекс, съобщиха от дружеството. Купувач по сделката е “Златни” АД, собственик на 63,84% от капитала на “Златни пясъци” АД, а предложената цена е 526 000 евро без ДДС (близо 1,03 млн. лв.). Пазарната оценка на целия имот, изготвена от оценителя “Булекс консулт”, възлиза на 2,06 млн. лв. без ДДС. В материалите към Общото събрание на акционерите е посочено, че плащането ще се извърши разсрочено на четири вноски по 135 500 евро всяка, като първата щее при сключване на договора, втората до 31 юли 2008 г., третата до 31 октомври 2008 г. и последната до 31 декември 2008 г. В същия парцел е започнато строителство на апартаментен хотел “Златна котва” с разгъната застроена площ от 17 720 кв. м съгласно одобрения проект. От “Златни пясъци” АД посочват още, че към момента се водят преговори с финансираща банка за отпускане на кредитна линия за оборотни средства. Във връзка с това банката разглежда общата кредитна експозиция на дружествата от групата и се изискват гаранции и обезпечения от двете дружества “Златни пясъци” АД и “Златни” АД. Придобиването на собствеността върху земята и от друго дружество в групата “Златни пясъци” ще е благоприятно за финансиране на проекта от кредитна институция, се казва още в материалите по Общото събрание. Акционерите на “Златни пясъци” АД ще гласуват и за встъпване в дълга на “С Травел” АД по договор за банков кредит към Корпоративна Търговска банка АД. “С Травел” АД (собственик на 28,74% от капитала на “Златни пясъци” АД е сключило с Корпоративна търговска банка договор за банков кредит в размер на 5 млн. евро. Дружеството е предоставило свое имущество за обезпечаване на задълженията си по договора. По искане на банката, в договора за кредит е включена уговорка публичното дружество “Златни пясъци” АД да встъпи в дълга на “С Травел” АД към банката при условие, че до провеждането на Общото събрание дългът не е погасен. Източник: Монитор (02.01.2008) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 8.III.2007 г. по ф. д. № 3936/99 вписа промени за "Търговска банка Д" - АД: вписва изменения и допълнения в устава, приети с протоколно решение от 20.II.2007 г. на едноличния собственик на капитала; вписва промяна на предмета на дейност: публично привличане на влогове или други възстановими средства, предоставяне на кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, извършване на безналични преводи и други форми на безналични плащания като акредитив и инкасо, както и извършване на други парични преводи, издаване и администриране на средства за плащане, като електронни платежни инструменти, пътнически чекове, приемане на ценности на депозит, дейност като депозитарна и попечителска институция, финансов лизинг, гаранционни сделки, търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с инструменти на паричния пазар - чекове, менителници, депозитни сертификати и др., с чуждестранна валута и благородни метали, с финансови фючърси, опции, инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти, както и други дериватни инструменти, търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с прехвърляеми ценни книжа, участие в емисии ценни книжа, както и други услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3 ЗППЦК, финансово брокерство, консултации относно портфейлни инвестиции, покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, и поемане на риска от събирането на тези вземания (факторинг), придобиване и управление на дялови участия, отдаване под наем на сейфове, събиране, предоставяне на информация и референции относно кредитоспособността на клиенти, други подобни дейности, определени с актовете на Българската народна банка; вписва промяна в начина на управление и представителството - дружеството се управлява от управителен съвет в състав: Муаммер Акшит Озкурал, Радка Бонева Никодимова и Мюмтаз Малик Аъм; дружеството се представлява от следните трима членове на управителния съвет колективно: Муаммер Акши Озкурал, Радка Бонева Никодимова и Мюмтаз Малик Аъм, или от двама от следните трима изпълнителни директори - съвместно: Муаммер Акшит Озкурал, Радка Бонева Никодимова и Мюмтаз Малик Аъм. Източник: Държавен вестник (08.03.2008) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 3.IV.2007 г. по ф. д. № 3936/99 вписа промени за "Търговска банка Д" - АД: вписва като членове на управителния съвет Румен Димитров Петров и Любомир Антонов Каримански; дружеството ще се управлява от управителен съвет в състав: Муаммер Акшит Озкурал, Радка Бонева Никодимова, Мюмтаз Малик Аъм, Румен Димитров Петров и Любомир Антонов Каримански; дружеството ще се представлява от следните петима членове на управителния съвет колективно: Муаммер Акшит Озкурал, Радка Бонева Никодимова, Мюмтаз Малик Аъм, Румен Димитров Петров и Любомир Антонов Каримански, или от двама от следните трима изпълнителни директори съвместно: Муаммер Акшит Озкурал - главен изпълнителен директор, Радка Бонева Никодимова - изпълнителен директор, и Мюмтаз Малик Аъм - изпълнителен директор. Източник: Държавен вестник (01.04.2008) |
| | Пет фирми са закупили документация за участие в търга за НИТИ ЕАД, гр. Казанлък, става ясно от съобщение на Агенция за приватизация. Предложени за продажба са 100% от капитала на НИТИ ЕАД, гр. Казанлък при начална тръжна цена 6,1 млн. лв. Стъпката на наддаване е 200 000 лв. Явният търг ще се проведе на 16 юни 2008 г. от 11 ч. в сградата на Агенция за приватизация. Закупилите документация са “Енергоремонт - МК” ЕООД, София, 100% собственост на Енергоремонт Холдинг АД. Вероятно интересът на Енергоремонт е продиктуван от факта, че НИТИ ЕАД притежава електрическа централа. Другите кандидати са Нити - Инженеринг ЕООД, гр. Казанлък, Берета Трейдинг ООД (свързана с ВИП Стрелбищен комплекс в София), Гама Инвест АД, София (с основен собственик собственика на Търговска банка Д), и Арсенал АД гр. Казанлък. НИТИ ЕАД произвежда продукти с гражданско и военно предназначение, например ловно и спортно оръжие и боеприпаси за тях, сферични и високоенергийни барути, пиротехнически изделия и сигнални средства, специални средства за самозащита, противоградови ракети - единствен производител в България, касетъчни и конвенционални боеприпаси, противотанкови мини - в т.ч. кумулативни с неконтактен електронен взривател последно поколение, дистанционни взриватели и запалки, специална електроника и тренажорни системи, стрелково оръжие и други. Източник: Инвестор.БГ (18.04.2008) |
| | Репо-сделка за 12,7 млн. лв. за 2,68 млн. акции на Централна кооперативна банка при единична цена 4,75 лв. се сключи в петък. Сделката е с 3,25% от капитала на банката и страните по нея няма да бъдат обявени, което се случва при сделки с над 5% от капитала на публично дружество. Посредник по сделката е ИП Реал Финанс. Така сделките с репо-акции в петък бяха за общо 14,85 млн. лв. спрямо 8,24 млн. лв. оборот при свободната търговия (нерегистрационни сделки). Вероятно сделката с книжата на ЦКБ затваря репото, сключено на 5 октомври 2007 г. със същия брой акции, но на цена от 4,55 лв. за брой. В петък средната цена за акция на ЦКБ беше 4,76 лв., което е само 1 ст. над цената по голямата репо-сделка от 4,75 лв. При другите три репо-сделки с акции на ЦКБ цената на акция е 2,32 лв. (при Юробанк И ЕФ Джи) и 2,84 и 2,88 лв. при репо-сделки на Търговска банка Д. Източник: Инвестор.БГ (21.04.2008) |
| | Съгласно изискванията на чл. 5 от Наредба № 20 на БНБ за издаване на сертификати по чл. 11, ал. 2 от Закона за кредитните институции подуправителят на БНБ, ръководещ управление “Банков надзор”, г-н Румен Симеонов издаде Сертификат за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело на г-жа Гергана Чавдарова Беремска - Караджова в качеството й на член на Управителния съвет на “Търговска банка Д” АД. Източник: БНБ Бюлетин (18.06.2008) |
| | Общинските съветници на Свиленград приеха на последното си заседание устава на акционерното дружество с общинско участие, което ще се заеме с газифицирането на града. След учредяването си то ще кандидатства за лиценз пред Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Капиталът на Свиленград Газ АД ще бъде 1.960 млн. лв. В него общината ще участва с апортна вноска на терен от 2000 кв. м, представляваща 10% от дяловете. Турският бизнесмен Фуат Гювен ще участва с 60% в дружеството. Останалите 30% ще бъдат на Енемона АД. Според кмета на Свиленград, Георги Манолов, по чиято идея се създава газовото дружество, голяма част от основната работа по подготовката за газифицирането на града е свършена. Много важно е, че зад проекта стои Търговска банка Д, която ще даде преференциални условия, каза Манолов. Търговска банка Д също е собственост на турския бизнесмен Фуат Гювен. Според кмета на Свиленград, капиталът на дружеството ще е достатъчен за изграждането на станция за декомпресиране на газ и за прокарване на магистрални тръбопроводи до обществените сгради. Междувременно стана известно, че Фуат Гювен е придобил имот в Хасково за 11.052 млн. лв. без ДДС на публичен търг, организиран от общината. Фирмата на бизнесмена Аида Тур бе единствен кандидат, явил се на наддаването. Имотът - частна общинска собственост, е с площ от 6611 кв. м, заедно със застроена в него пететажна, административна сграда, известна като Бизнес център. Източник: Пари (28.07.2008) |
| | Предприятието за преработка на тютюн "Кърджали табак" отново ще изкупува тютюн, съобщи изпълнителният директор на дружеството Юмер Юмер, цитиран от БТА. Според него фабриката ще може да обработи около 2000 тона продукция от текущата реколта. През миналата година тютюнът от Източните Родопи беше преработван в плевенското предприятие на "Булгартабак". Компанията "Кърджали табак" беше приватизирана през март тази година срещу 6 млн. лв. Купувач на дружеството стана известният с безмитните си бензиностанции и собственик на Търговска банка Д турски бизнесмен Фуат Гювен чрез своята компания "Аидатур". Освен с производствените мощности в Кърджали дружеството разполага с допълнителни активи в цеховете в Ивайловград, Ардино и Крумовград. Източник: Дневник (18.09.2008) |
| | Контролираната от държавата турска банка Те-Дже Зираат банкасъ (T.C. Ziraat Bankasi A.S) планира да отвори пет клона в България, съобщи генералният директор на банката Кен Акин Джеглар. В момента се водят разговори с БНБ. Тъй като Турция не е член на ЕС, кредитна институция с регистрация там не би могла да се възползва от правото на единния паспорт и е необходимо разрешение от централната банка у нас за извършване на дейност тук. Те-Дже Зираат банкасъ вече има един клон в София, който работи от 1998 г. Активите на софийския клон на турската банка към края на юни 2008 г. са в размер на 48.344 млн. лв. по данни на БНБ. Отпуснатите от него кредити за корпоративни клиенти и експозиции на дребно са 13.8 млн. лв. Друга турска банка, която работи на българския пазар, е Търговска банка Д, която напоследък активно развива както корпоративното си банкиране, така и продуктите и услугите в банкирането на дребно. Източник: Дневник (25.09.2008) |
| | Дългосрочен рейтинг ВВ+ присъди Българската агенция за кредитен рейтинг на "Търговска банка Д". Това е една степен под държавния рейтинг на страната (BBB-), обявиха от трезора. Той получава също стабилна перспектива и краткосрочен рейтинг "B". Източник: Стандарт (10.12.2008) |
| | С 20 млн. вдигна капитала си "Търговска банка Д". Издадени са 20 хил. нови акции с право на глас, всяка с номинална стойност 1000 лв. Едноличният собственик на банката Фуат Гювен записа лично увеличението, запазвайки изцяло участието си в капитала. Размерът на увеличението е изцяло внесен, с което уставният капитал на трезора става 40 млн. лв. Банката планира да приключи 2008 г. с ръст на печалбата от 300% спрямо 2007 г. Източник: Стандарт (19.12.2008) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 5.VII.2007 г. по ф.д. № 3936/99 вписа промени за “Търговска банка Д” - АД: заличава като член на управителния съвет и главен изпълнителен директор Муаммер Акшит Озкурал; вписва като председател на управителния съвет Мюмтаз Малик Аъм; дружеството ще се управлява от управителен съвет в състав: Мюмтаз Малик Аъм - председател, Радка Бонева Никодимова, Румен Димитров Петров и Любомир Антонов Каримански; дружеството ще се представлява от следните четирима членове на управителния съвет колективно: Мюмтаз Малик Аъм - председател, Радка Бонева Никодимова, Румен Димитров Петров и Любомир Антонов Каримански или двамата изпълнителни директори Мюмтаз Малик Аъм и Радка Бонева Никодимова съвместно. Източник: Държавен вестник (23.12.2008) |
| | "Свиленград-газ", дружество, в което мажоритарен собственик е известният бизнесмен от Турция Фуат Гювен, иска 35-годишна лицензия за разпределение на природен газ за района на Свиленград. Това личи от сайта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която днес ще гледа искането. Фирмата е регистрирана още през 2007 г. след решение на местния общински съвет, като първоначално 30% от нея притежава "Енемона", а останалите акции са на общината. Впоследствие обаче чрез апортиране на имоти и препродаване на акции бизнесменът Фуат Хюсниев Османов, известен повече като Фуат Гювен, се сдобива с 60% от акциите. До м.г. Гювен притежаваше редица безмитни магазини и бензиностанции в района, а отскоро е собственик на Търговска банка Д, бивша "Демирбанк". Източник: Сега (31.03.2009) |
| | Д Банк” отчита изминалата година като успешна за своята дейност. Спрямо 2007 г. нетната печалба на банката отбеляза ръст от 281,27%, ръстът на активите е 32,21%, а капиталова адекватност е 23%, при минимално изискуеми 12%. През 2008 г. Банката продължи да разширява бизнеса си с корпоративни клиенти, като наред с това активно развиваше и дейността си в сектора “Банкиране на дребно”. Източник: Insurance.bg (02.04.2009) |
| | Д Банк реализира 281.27% ръст на печалбата за 2008 г. Ръстът на активите е 32.21% спрямо 2007 г. Kапиталова адекватност на банката с председател на надзорния съвет Стоян Александров е 23% при минимално изискуеми 12%. Постигнатият ръст и положителните показатели са резултат, както на доброто партньорство с дългогодишните клиенти на банката, така и на привличането на значителен брой нови клиенти, коментират от банката. На 31 март 2009 г. УС на Д Банк прие годишния финансов отчет на финансовата институция за 2008 г. Източник: Пари (02.04.2009) |
| | Дружеството е регистрирано в ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" към 30.04.2009 г. Източник: НАП (30.04.2009) |
| | Две от най-апетитните сгради на БТК в София ще станат банкови клонове. Това са имотът на бул. "Н. Й. Вапцаров", където допреди време бе кол-центърът на БТК, както и централата на компанията на "Тотлебен". Те са спазарени от собственика на "Търговска банка Д" Фуат Гювен, потвърди изпълнителният директор на трезора Стоян Александров. И по двете сделки има подготвени предварителни договори за покупко-продажба, които се очаква да приключат през есента. БТК обаче е поставила условие да запази вещни права върху част от сградите за срок от 8-10 г. Вътре са разположени централи на телекома, които не могат да бъдат преместени. .
Към сградата на "Тотлебен" има и други интереси. Те са на строителния предприемач от Стара Загора Тодор Колев. Според друга версия, тиражирана от наш седмичник, Колев и брат му Николай са спазарили сградата, но впоследствие са я прехвърлили на Банка Д. Колев е хвърлил око и на телефонната палата в Пловдив, както и на имот в Казанлък, където основно развиват дейността си строителните предприемачи. "В проекта за сградите на БТК сме заедно с мой съдружник. Не мога в негово отсъствие да разказвам намеренията ни", измъкна се от коментар Тодор Колев. Той отказа да назове сумата, която е приготвил за имотите, нито пък какво смята да прави с тях, когато стане собственик.
За продажбата на сградата под тепетата, която е на 5 декара застроена площ и има и подземни помещения, продавачът иска 27 млн. лева". Продажбата е поверена на столичната агенция за недвижими имоти "Явлена", която движи всички сделки по продажбите и покупките на БТК. Според други източници потенциални купувачи нямало и дори никой не бил проявявал интерес към сградата. БТК първоначално притежаваше 70% от четириетажната масивна сграда на пъпа на града. Останалите 30% бяха на "Български пощи", като е имало и разделителен протокол за това. Според запознати обаче телекомуникационната компания е придобила цялата Централна поща чрез заменки на дяловете, които има в районните пощенски клонове, и други свои имоти. Мераклия вече има и за сградата на "Оборище", където в момента се помещават отделите за продажба на телекома. За нея се спряга предприемачът Людмил Стойков. Той обаче не потвърди информацията. Най-апетитната сграда на Телефонната палата на ул. "Гурко" също е спазарена. Кой е тайнственият купувач обаче, още не се знае. Преди време се носеха слухове, че интерес има бизнесменът Васил Божков, който искал да превърне палатата в хотел с казино. Източник: Стандарт (29.07.2009) |
| | Търговска банка Д регистрира 65% увеличение на печалбата си на годишна база - до 2,17 млн. лв. за първото полугодие на 2009 г. Положителният финансов резултат на трезора е 1,07 млн. лв. само за второто тримесечие на 2009 г., като година по-рано той е възлизал на 5,2 млн. лв. Банката удвои основния си капитал с 20 млн. лв. - до 40 млн. лв., през последното тримесечие на миналата година. Основният капитал достига 46,8 млн. лв. към 30 юни 2009 г. спрямо 21,6 млн. лв. за същия период на миналата година. Финансовите и оперативните приходи и разходи на банката са 8,8 млн. лв. за първото полугодие на 2009 г. , което е ръст от 78,4% на годишна база. Източник: Монитор (17.08.2009) |
| | Банките са договорили 90% от кредитната линия, която Българската банка за развитие (ББР) предостави за финансиране на земеделски производители, съобщиха от ББР. За четири месеца кредитните институции са одобрили 517 заема на обща стойност над 72 млн. лв. Данните са към 31 август 2009 г. Четиринадесет търговски банки, предоставят 80-те млн. лв. кредитен ресурс за подпомагане на селскостопански производители. Това са Прокредит банк, МКБ Юнионбанк, Алианц банк, Интернешънъл асет банк, Д Банк, ПИБ, ЦКБ, Токуда банк, ОББ, Инвестбанк, Societe Generale Експресбанк, СИБанк, Банка ДСК и Банка Пиреос. Общо 484 инвестиционни кредита за малки и средни предприятия са договорили четиринадесетте търговски банки към края на август 2009 г. Общата стойност на заемите е над 282 млн. лв. От тях крайните кредитополучатели са усвоили близо 213.6 млн. лв. През 2009 г. по специална правителствена програма ББР започна да предоставя финансов ресурс на българските банки за целево кредитиране на малки и средни предприятия и земеделски производители. До този момент са предоставени над 1001 заема на стойност над 354 млн. лв. Броят на работните места, които са били открити, е достигнал близо 7000. Източник: Дневник (08.09.2009) |
| | Икономисти: Лихвите ще падат въпреки Дянков
Лихвите по заеми и депозити ще падат. В това са категорични икономисти и финансисти, ден след като финансовият министър Симеон Дянков се срещна с търговските банки, за да преговаря за по-евтино финансиране за фирми и граждани. Преди това лично премиерът Бойко Борисов обяви, че е помолил трезорите да свалят лихвите, въпреки че не може да се меси в работата им. Причината за падането на цената на кредитите обаче ще бъде подобряването на бизнес средата, категорични са специалистите. Спад в лихвите по заеми и влогове ще има до месец, обяви финансистът Емил Хърсев. Според него процесите на снижаване на лихвените равнища вече са започнали. Лихвите ще започнат да падат сами, заяви и Стоян Александров, шеф на "Търговска банка Д" и бивш финансов министър. Според него банките имат достатъчно свободен ресурс от 2-3 млрд. лв., но не отпускат кредити заради страх и презастраховане от бъдеща несигурност. На срещата с министър Симеон Дянков в сряда банкерите са заявили готовност за дискусия по темата. Те обаче са настояли да се промени законът с цел да получат по-сигурна защита от неплатежоспособни клиенти. Т.е. да могат по-бързо да придобиват обезпеченията. Трезорите са поискали и улеснен достъп до бюджетен ресурс - облекчени условия за обезпечаване на държавните средства, които получават. Източник: Стандарт (06.11.2009) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 12.ХI.2007 г. по ф.д. № 3936/99 вписва промени за ”Търговска банка Д“ – АД: заличава като член на управителния съвет Любомир Антонов Каримански; дружеството ще се управлява от управителен съвет в състав: Мюмтаз Малик Аъм – председател, Радка Бонева Никодимова и Румен Димитров Петров; дружеството ще се представлява от следните трима членове на управителния съвет колективно: Мюмтаз Малик Аъм – председател, Радка Бонева Никодимова и Румен Димитров Петров, или от двамата изпълнителни директори съвместно: Мюмтаз Малик Аъм и Радка Бонева Никодимова. Източник: Държавен вестник (17.11.2009) |
| | Две от големите централи на БТК в столицата ще станат банкови офиси. Това са досегашната основна административна сграда на бул. "Тотлебен" до Руски паметник и още един имот на бул. "Н. Й. Вапцаров", срещу бившето "София ленд". Преди там се помещаваше кол центърът на мобилния оператор "Вивател". И двете са купени от "Търговска банка Д" на турския бизнесмен Фуат Гювен. Собствеността вече е прехвърлена, каза за "Стандарт" Стоян Александров, шеф на банката. И в двата имота ще се помещават офиси на трезора. В сградата на "Вапцаров" БТК ще запази част от помещенията за срок от 10 г., а от тази на "Тотлебен" се изнасят напълно до март, когато всички служители на телекома се събират в новата им административна сграда на бул. "Цариградско шосе". Източник: Стандарт (12.01.2010) |
| | Телефонната палата в София ще става търговски център с хотел. Това планират бъдещите собственици на апетитния имот. Австрийската "Пан Еуропа" Гмбх е подписала предварителен договор с "Виваком" (преди БТК). Очаква се до 1-2 месеца тя да придобие собствеността върху сградата. Това каза за "Стандарт" Валентин Димитров, представител на австрийския инвеститор. Компанията притежава фонд за недвижими имоти, който оперира в региона и засега няма друга собственост в България, обясни той. Димитров е бивш директор на "Химко"-Враца и председател на Асоциацията на торовата индустрия у нас. Той отказа да коментира цена по сделката. По неофициална информация за сградата мастодонт от времето на соца австрийците ще платят 22,5 млн. евро. Телефонната палата на "Гурко" се счита за перла в короната на БТК, която притежава хиляди имоти. Немалка част от тях са в идеалните центрове на областните и окръжни градове. Преди години се носеха слухове, че палатата на ул. "Гурко" се пазари за 60-80 млн. евро. Говореше се, че към нея проявява интерес бизнесменът Васил Божков, който искал да я превърне в хотел с казино. Интерес към сградата е имало и от страна на Нов български университет. После от ВУЗ-а решили, че не им трябва нефункционална постройка в центъра на града. Масивното здание трудно и скъпо ще бъде реконструирано. Освен това "Виваком" остава под наем в сутерена, където има централи и съоръжения. Ще реновираме само фасадата, обясни намеренията на инвеститора Валентин Димитров. БТК обяви още преди 2 г. за продажба над 2 хиляди свои имота - сгради в градове и села, както и почивни станции в курортите. Продавач се явява имотна агенция "Явлена", която отказва информация за сделки, тъй като е обвързана с клауза за конфиденциалност. Първоначално се планираше всички сгради да бъдат прехвърлени в отделна компания - "БТК Имоти", и да се продават от нея. Заради вето на държавата, което бе запазено след приватизацията, такава компания не бе създадена. Още тогава БТК подели с "Български пощи" имотите, върху които имат обща собственост. Повечето телефонни палати и централи са все още общи, но почивните станции са разделени "на парче" между двете дружества. След като БТК стана частна, новите собственици обявиха намерението си да се отърват от неприсъщите за телекома активи, сред които на първо място са имотите. Втора причина за масовите разпродажби е закъсалият собственик на БТК - щатската AIG. От м. г. компанията получи над 80 млрд. долара заем от американското правителство, които трябва да връща. Затова разпродава от цели поделения на бизнеса си до дребни материални активи. Две други големи сгради на БТК в София също скоро ще имат нов собственик. Това е "Търговска банка Д" на Фуат Гювен, както "Стандарт" вече писа. Турският бизнесмен е взел досегашната централа на телекома на бул. "Тотлебен", както и имота на бул. "Н. Й. Вапцаров" срещу Софияленд, където преди се помещаваше кол центърът на мобилния оператор "Вивател". И двете сгради ще станат банкови офиси, а БТК ще остане в част от помещенията под наем, каквато е най-честата практика на телекома при продажбите. Водят се активни преговори за продажбата и на друг много апетитен имот на пъпа на София. Това е сградата на една от най-скъпите улици - "Оборище", където сега е отделът за продажби на телекома. Повечето сгради в столицата ще бъдат освободени от служителите на БТК напролет, когато телекомът се мести в новата си централа на бул. "Цариградско шосе". Източник: Стандарт (21.01.2010) |
| | Българска телекомуникационна компания (БТК) е продала имоти, машини и съоръжения за около 57 млн. лв. през 2009 г., показва годишния отчет на компанията, представен на борсата. Липсва обаче детайлна информация какви точно имоти и съоръжения са продадени. В доклада се посочва само, че те са с балансова стойност от 15 млн. лв. или печалба от около 42 млн. лв. Година по-рано телекомът е направил подобни продажби за едва 4 млн. лв. с печалба от малко под 3.5 млн. лв. Справка в имотния регистър показа, че БТК е започнала да финализира част от договорените продажби на ключови и по-малки свои обекти в страната. Сред сделките е продажбата за непотвърдените официално 8 млн. лв. на сградата на ул. "Тотлебен" в София до Руски паметник. Купувач на имота есобственикът на "Търговска банка Д" Фуат Гювен чрез дружеството си "Фортера". Във Варна три сгради на компанията е купил фармацевтичният бизнесмен Веселин Марешки на обща стойност 16 млн. лв. Като цяло БТК приключва годината с над два пъти по-висока нетна печалба и на консолидирана, и на индивидуална основа. Общият краен резултат на групата се увеличава от 37 млн. лв. на 85 млн. лв., а индивидуалният възлиза на 91 млн. лв. при близо 200 млн.лв. загуба година по-рано. Загубата през 2008 г. се дължеше на еднократен разход от вливането на "БТК мобайл" в БТК. Групата отчита лек ръст на общите приходи до 1.04 млрд. лв., но спад от 5% в основните си такива до 931 млн.лв., заради по-ниските постъпления от изходящ трафик. Задълженията на телекома остават близо 80% от активите му, като към тях се включват и около 280 млн. лв. за неизплатени дивиденти. Компанията трябваше да разпредели между акционерите си близо 360 млн. лв. само от резултатите си за 2008 г. Общо активите на БТК влизат на 1.9 млрд. лв. През юни 2009 г. трябваше да изтече контрола на златната акция на държавата в БТК. Тя обаче не беше обезсилена и в момента казусът се решава в съда. В отчета на БТК е записано, че привилегированата акция на държавата дава право на един член в управлението на компанията и на вето върху изваждането от употреба на стратегическо телекомуникационно оборудване. През 2009 г. БТК не успя да продаде звеното си за разпространение на радио и телевизионни сигнали НУРТС, но ще продължи процеса по продажбата и през 2010 г. Звеното вече е отделено в отчета на БТК като преустановена дейност на разположение на продажба. То има приходи от 48 млн. лв. през 2009 г. и нетна печалба от 17 млн. лв. Източник: Дневник (01.02.2010) |
| | Корпоративна търговска банка държи 48% от парите на стратегическите държавни предприятия. На второ място е СИБанк с 9%, на трето - Централна кооперативна банка със 7%. Останалите авоари са разпръснати в банки, които имат дял между 1 и 7%. Данните са към 31 март 2010 г. Това показва справката, която министърът на финансите Симеон Дянков даде за банковите сметки. Сред 18-те компании са Българският енергиен холдинг и неговите поделения ("Булгаргаз", НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2",), "Булгартабак холдинг", "Кинтекс", БДЖ, "Терем", "Летище София", "Български пощи" и други. Парите на 18-те дружества в банките към март са 856 млн. лв. - с 343 млн. лв. по-малко (или 29%) в сравнение с август миналата година. Тогава от парите на най-големите държавни дружества бяха в три банки - Корпоративна банка, "Инвестбанк" и Централна кооперативна банка. Сега "Инвестбанк" пада на пета позиция с 6,3%. Източник: Дарик радио (17.05.2010) |
| | "Д Банк" съобщи за новия си офис, който откри наскоро в Пловдив, като добави още едно звено към своята развиваща се клонова мрежа. Следвайки стандартите си за отлично, индивидуално обслужване и качествени продукти, Банката ще предоставя при изключително изгодни условия депозити, кредити, дебитни и кредитни карти, он-лайн банкиране, левови и валутни преводи, S.W.I.F.Т., Western Union, плащане на битови сметки през Easypay (ток, вода, телефони, парно и др.), кредити, гаранции и акредитиви за бизнеса, съдействие при реализация на проекти от ЕС и общините. Клиентите ще ползват също финансови консултации при управлението на инвестициите им и вземането на бизнес решения, както и съдействие за диверсифициране и увеличаване на доходите им и прилагането на изгодни стратегии за тяхното нарастване, отбеляза председателят на НС на Банката, доц. Стоян Александров. (C) Plovdiv24.bg | Източник: http://news.plovdiv24.bg/171150.html#ixzz0r6ZWBiFf Източник: Фирмена информация (17.06.2010) |
| | Сделката за телефонната палата на ул. "Гурко" в София е пред провал. Причината е, че БТК (вече "Виваком") няма документ за собственост върху терена в идеалния център на столицата, съобщиха източници, близки до сделката. Преди месеци палатата бе спазарена с ирландската "Уест Инк.". Според непотвърдена информация собствениците на телекома и инвеститорът са договорили цена от 22,5 млн. евро. Подписан е предварителен договор, вече е платено и капаро от 22,5 хил. евро. БТК е прибрала парите, но финализирането на сделката се оказало невъзможно. Предварителният договор е прекратен, сделката е спряна, а Телефонната палата не се продава, обявиха пред "Стандарт" от БТК. От компанията твърдят, че е изтекъл срокът на контракта и понеже ирландската компания не е спазила условието да плати цената, сделката се спира. Истината обаче е друга. Телекомът не притежава документ за земята и най-вероятно тя изобщо не е негова собственост, а е държавна. От БТК не можаха да отговорят имат ли документ за собственост върху терена. "За някои от имотите имаме, за някои - не", бе коментарът от компанията на запитването на "Стандарт". От "Уест Инк." също отказаха да коментират сделката. Според слуховете засега продажбата на имоти на телекома е спряна, докато влезе във владение новият собственик Ричард Ли. Вече ви разказахме, че той е в преговори с кредиторите на телекома и иска да преструктурира заема от 1,6 млрд. евро, като половината бъдат опростени. Междувременно обаче в последните месеци БТК успя да се "отърве" от доста апетитни имоти срещу солидни суми. Телекомът разпродаде палати, разположени в идеалните центрове на някои от най-големите ни областни градове. Общо над 3 хил. са недвижимите имоти, собственост съвместно на БТК и "Български пощи". Списъкът е пуснат за продажба от няколко години и вече най-сладките парчета от него са с нови собственици. Колко точно пари са прибрани досега от разпродажбата на палати в градове и курорти, знаят само брокерите от "Явлена" и ръководството на телекома. Дори и проста сметка обаче показва, че става дума за десетки милиони евро. Повечето от палатите бяха купени от родни и чужди бизнесмени, добре познати имена, и ще се превърнат в офиси и банки. "Търговска банка Д" на турския бизнесмен Фуат Гювен взе два апетитни имота в центъра на София. Единият е бившият кол център на "Вивател" на бул. "Вапцаров" срещу бившата "Софияленд". Другият е сегашната централа на телекома на бул. "Тотлебен" (на Руски паметник). За втората сграда се твърди, че са платени 4 млн. евро. Между 2 и 3 млн. евро е цената на другия имот, твърдят запознати. Предвижда се на "Тотлебен" да се премести централата на банката, но след като БТК се изнесе оттам в новия си офис на бул. "Цариградско шосе". В сградата на "Вапцаров" също ще има банков офис. И в двете БТК ще си запази част от помещенията за техника и ще плаща наем. Източник: Стандарт (09.07.2010) |
| | „Търговска Банка Д“ АД (Д Банк) е първата банка в системата на Борика, сертифицирана от MasterCard да издава карти със защитна чип технология от ново поколение – DDA. Вграденият интелигентен чип в картите MasterCard и Maestro на Д Банк не може да бъде копиран – информацията за клиента в него е криптирана и гарантира ежедневна, максимална защита срещу измами. Повечето банкомати и ПОС-терминали са съвместими с новите карти, но освен чип, картите на Д Банк имат и магнитна лента, за да се ползват на АТМ и ПОС в чужбина, които все още не обработват плащания с чип. Издаването и обслужването на чип картите е без такси. Без такси може да се пазарува при търговци в цял свят, да се плаща в интернет с новите MasterCard и да се теглят пари от банкомат или ПОС. За разлика от обикновените карти, при плащането с новите в търговски обекти е задължително въвеждането на ПИН код. Източник: Инвестор.БГ (09.08.2010) |
| | Таксата за теглене от банкомат е скочила двойно за по-малко от две години - от средно 0.50 лв. в края на 2008 г. услугата вече струва 0.90 - 1 лв. Освен това трезорите масово удържат пари само за проверка на състоянието на сметката. Все повече банки начисляват такса за обслужването на картата, както и за плащане през ПОС терминали в магазините, сочи справка на "Сега" в тарифите на банките на интернет страниците им. През последната година и половина таксите за теглене през банкомат с най-масовите карти - "Маестро" и "Виза електрон", са се увеличили почти двойно. От около 0.50 лв. през 2008 г. те почти навсякъде вече се движат в рамките на 0.90 - 1 лв. Тази цена се отнася само за клиентите, ползващи банкомати на трезори, различни от тези на банката-издател на картата. Най-скъпо излиза услугата с карта на ОББ, Пощенска банка и с "Виза електрон" на СИБанк - 1 лв. УниКредит Булбанк пък събира за услугата 0.98 лв. Банка ДСК взима 0.95 лв., а Райфайзенбанк, Първа инвестиционна банка и Банка "Пиреос" (за "Маестро") - 0.90 лв. SG Експресбанк е обявила, че от 1 септември ще вдигне цената на тегленето на пари от АТМ от сегашните 0.74 на 0.89 лв. Най-евтино услугата излиза в Алианц и в СИБанк с карта "Маестро" - 0.55 лв. "Най-добре е потребителите да теглят пари само от устройство на трезора, който е издал картата им", съветват потребителски организации. Много от банките обаче удържат стотинки и за тази услуга - средно 0.15 - 0.20 лв. Най-скъпо е в Банка "Пиреос" (за "Виза електрон"), която таксува своите клиенти с 0.60 лв. В някои банки услугата все още е безплатна - УниКредит Булбанк, SG Експресбанк, ПИБ и СИБанк за "Виза електрон". Все повече банки събират такса и за проверка на салдото по сметката през банкомат. В Райфайзенбанк, ОББ, УниКредит Булбанк (за последните 5 трансакции), Алианц (за "Виза"), СИБанк (за "Виза") бележката със справката струва 0.20 лв., в МКБ Юнионбанк - 0.22 лв., а в Пощенска банка - 0.05 лв. Банка "Пиреос" пък събира за справка рекордните 0.60 лв. за карти "Виза електрон". Една по една финансовите институции въвеждат и месечна или годишна такса за обслужване на дебитната карта или сметката. Например Банка "Пиреос" си удържа по 15 лв. на година за "Виза електрон", а за "Маестро" таксата е месечна - 0.60 лв. Пощенска и СИБанк взимат по 1 лв. на месец, МКБ Юнионбанк - 0.90 лв. Годишната такса в SG Експресбанк пък е 7.90 лв. за "Маестро" и 8.90 лв. за "Виза". Все още подобни такси не събират УниКредит Булбанк, ОББ, Банка ДСК, Райфайзенбанк, "Алианц" (за "Маестро), ПИБ, Търговска банка Д, КТБ, ЦКБ. Някои трезори предлагат преференции за тегленето на пари от АТМ. Например Банка ДСК не събира такса при трансакция чрез неин банкомат за пенсионерите и други граждани, които получават пенсия от НОИ. Източник: Сега (23.08.2010) |
| | Бившият директор на „Грандхотел Велико Търново” Пламен Караджов поема ръководството на регионалния клон на „Д Банк”. Клонът на финансовата институция ще бъде отворен в средата на декември и ще се намира на ул. „Стефан Стамболов” в болярския град. Пламен Караджов оглавяваше и регионалния клон на „Инвестбанк”. Финансистът, мениджърът и банкерът Стоян Александров e директор на надзора на „Д Банк”, която преди носеше името „Демир банк”. Трезорът пък е собственост на един от най-големите инвеститори у нас – Фуат Гювен. Източник: Борба - Велико Търново (07.12.2010) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 21.І.2008 г. по ф. д. № 3936/99 вписва промени за ”Търговска банка Д“ – АД: вписва като член на управителния съвет и изпълнителен директор Пламен Иванов Петров; дружеството ще се управлява от управителен съвет в състав: Мюмтаз Малик Аъм – председател, Радка Бонева Никодимова, Румен Димитров Петров и Пламен Иванов Петров; дружеството ще се представлява от следните четирима членове на управителния съвет колективно: Мюмтаз Малик Аъм – председател, Радка Бонева Никодимова, Румен Димитров Петров и Пламен Иванов Петров, или от двама от следните трима изпълнителни директори съвместно: Мюмтаз Малик Аъм, Радка Бонева Никодимова и Пламен Иванов Петров. Източник: Държавен вестник (30.08.2011) |
| | Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 21.І.2008 г. по ф. д. № 3936/99 вписва промени за ”Търговска банка Д“ – АД: заличава като председател на управителния съвет Мюмтаз Малик Аъм; вписва като председател на управителния съвет Пламен Иванов Петров; дружеството ще се управлява от управителен съвет в състав: Пламен Иванов Петров – председател, Радка Бонева Никодимова, Румен Димитров Петров и Мюмтаз Малик Аъм; дружеството ще се представлява от следните четирима членове на управителния съвет колективно: Пламен Иванов Петров – председател, Радка Бонева Никодимова, Румен Димитров Петров и Мюмтаз Малик Аъм, или от двама от следните трима изпълнителни директори съвместно Мюмтаз Малик Аъм, Радка Бонева Никодимова и Пламен Иванов Петров. Източник: Държавен вестник (30.08.2011) |
| | Осъденият заради далавери с ДДС олигарх Христо Ковачки държи милионите си в банки, коиса свързани с Движението за права и свободи. Сметките на дружествата, чрез които енергийният бос е точил хазната, са в Корпоративна търговска банка и Демирбанк. Първата е собственост на Цветан Василев, който е ортак с депутата от ДПС Делян Пеевски, а втората е контролирана от близкия до Доган бизнесмен Фуат Гювен. Там ДПС държи на влог и държавната си субсидия от 6 милиона и половина годишно. Малка част от сумите са в Общинска банка, в която Ковачки все още има дялово участие, въпреки напъните на софийските общинари да върнат контрола си там. Къде държи откраднатите милиони осъденият бизнесмен става ясно в края на септември тази година. Източник: 24 часа (28.10.2011) |
| | "Титан" е заложил целия си бизнес в Общинска банка срещу заем от 12 милиона лева, става ясно от справка в Търговския регистър. По-голяма част от него отиват за покриването на стари дългове. Заложени са и акционерните участия на холдинга, включително и тези на "Титан спорт", който се явява едноличен собственик на ЦСКА. Причината за заема са забавените плащания от общините към "Титан" за сметопочистването. Заради това се е прибегнало до рефинансирането. В Борисовата градина усилено се говори, че вече е постигната договорка с турския бизнесмен Фуат Гювен, който да влезе в клуба, закупувайки 15,5% от акциите. Сделката вече била готова и е въпрос на дни да бъде финализирана. Гювен е един от най-мощните бизнесмени в България. Той е собственик на бившата Демирбанк, която вече се нарича Д-Банк. От "Титан" отдавна търсят партньор, който да помага за финансирането на отбора, като почти се бяха договорили с Гриша Ганчев, но проблемите му с властта провалиха споразумението между двете страни. Източник: 24 часа (12.07.2012) |
| | Промени във висшия мениджмънт на Д банк
Промени в управлението на "Търговска банка Д" (преди Демирбанк) разнообразяват видимо притихналия в кризата живот в банковия сектор. Консервативността и дискретността са присъщи за сектора, който се придържа към принципа колкото по-малко новини около него, толкова по-добре, а сега, в кризата, повече от когато и да било. Двама от изпълнителните директори на банката, единият от които е бил и председател на управителния съвет, са освободени от заеманите от тях постове от началото на април. Това са Радка Никодимова и Пламен Петров, който освен изпълнителен директор е бил и председател на УС. Според двама независими един от друг източници на "Капитал Daily" от банката е освободен и финансистът Стоян Александров. Той заема поста председател на надзорния съвет на кредитната институция. Потърсен за коментар, Стоян Александров обаче заяви пред "Капитал Daily", че няма информация да е освободен от поста. Той потвърди освобождаването на Радка Никодимова и Пламен Петров от банката, считано от 1 април. Имената им вече не фигурират в състава на управителния съвет на Д банк както в интернет страницата й, така и в Търговския регистър. Като председател на надзора на банката и на двете места стои името на Стоян Александров. В момента в управителния съвет на Д банк като изпълнителни директори са посочени Ангел Геков и Гергана Беремска-Караджова, която до началото на този месец беше само член на оперативния мениджмънт. "Банков надзор" на БНБ е издал разрешение на Беремска за изпълнителен директор с дата 1 април тази година, става ясно от регистъра на одобренията на централната банка по Закона за кредитните институции. Третият член на управителния съвет на банката е Румен Петров. Преди да отиде в Д банк, Ангел Геков беше изпълнителен директор в Българската банка за развитие (ББР) заедно с Димитър Димитров и Сашо Чакалски (сега в Общинска банка). Геков беше в ББР до средата на април на 2011 г., а от юли същата година стана изпълнителен директор на Д банк. Той работи в банковия сектор от 1991 г. в областта на корпоративното банкиране. Бил е началник на управление "Кредитиране" в Уникредит Булбанк, изпълнителен директор на тогавашната Росексимбанк (после ДЗИ банк, сега вече част от Пощенска банка), Общинска банка и ББР. В Д банк също отговаря за корпоративното кредитиране. "Търговска банка Д" е една от малките кредитни институции в банковия сектор. Според размера на активите й - 743.1 млн. лв., е двайста по големина, или с пазарен дял от 0.9% в банковата система. Кредитният й портфейл общо за корпоративни клиенти (284 млн. лв.) и за домакинства (31.2 млн. лв.) към края на миналата година по данни от отчета й в БНБ е 314.8 млн. лв., или само 0.6% пазарен дял в кредитирането в сектора. Банката е 100% собственост на турския бизнесмен Фуат Гювен, който развива бизнес в различни сектори в България, Турция и Русия. През лятото на миналата година се заговори за възможността Д банк да влезе като собственик във футболния клуб ЦСКА. До есента на 2006 г. тя беше поделение в България на турската Демирбанк, която беше национализирана заради проблеми и поделенията й бяха продадени. Източник: Капитал (16.04.2013) |
| | Обява за разпродажба на материални активи на "Матеко" АД
одписаната Марияна Тонева Банчева, в качеството ми на депозитар на "ВТ Инжeнеринг" ООД, с ЕИК 104112179, със седалище гр.Велико Търново, обявява на интересуващите се, че на 17.05.2013 год. (петък) от 13.00 часа в Производствената база на фирма "Матеко"АД, находяща се на адрес: гр. Горна Оряховица, бул."Македония" №68 (бившия Домостроителен комбинат), ще се проведе търг с явно наддаване по реда на чл.37 ЗОЗ, във вр. с чл.474, ал.1 и чл.481 ГПК, за следните материални активи, собственост на "Матеко"АД: ъргът ще се проведе при така определените първоначални цени и стъпка на наддаването 5% върху първоначалната цена.За всяка позиция може да се наддава и поединично. Книжата за продажбата и активите се намират на адрес гр. Горна Оряховица, бул."Македония" №68, и са на разположение за оглед на всеки заинтересуван, всеки работен ден от 07.05.2013 година до 16.05.2013 година от 10.00 часа до 16.00 часа и на 17.05.2013 година от 09.00 часа до 12.00 часа, телефон за контакт за извършване на огледа 0 882 889 970. Обявеният за купувач трябва след приключване на проданта, в същият работен ден до 16.00 часа, да внесе предложената от него цена за закупените движими вещи, по специалната сметка на депозитара в "Търговска банка Д" АД, клон Велико Търново, IBANBG62DEMI92405000096563 BICDEMIBGSF и представи в счетоводството на собственика на вещта- "Матеко"АД платежното нареждане, срещу което получава фактура за закупените вещи. За участие в търга се допускат само купувачи, които са удостоверили самоличността си: - за представителите на юридическите лица: валидно удостоверение за актуално състояние и пълномощно за представителя на дружеството; - за физическите лица: лична карта. Всеки наддавач се регистрира за участие в търга. Регистрацията се извършва на адрес гр. Горна Оряховица, бул."Македония" №68 на 17.05.2013 год. (петък) от 12.00 до 13.00 часа. Данните на наддавача се вписват във входящ регистър. Проданта чрез явен търг с устно наддаване се извършва от комисия, определена от заложния кредитор. Източник: Строителство Градът (30.04.2013) |
| | Шефът на ДБанк Стоян Александров е напуснал поста си на главен изпълнителен директор на банката преди две седмици. Освободени са и хората, които беше посочил за свои заместници - Пламен Петров и Радка Никодимова. Не е ясна причината за разрива между бившия финансов министър и собственика на банката Фуат Гювен. Всеизвестно е, че Александров движеше не само ДБанк, но и целия бизнес в страната на турчина с българско потекло. Източник: Стандарт (21.05.2013) |
| | 11 банки държат парите на държавните фирми
11 търговски банки държат парите на държавните предприятия. Това стана ясно вчера, след като министерствата обявиха официално в кои трезори се съхраняват парите на предприятията с повече от 50% държавно участие в капитала. Публикуването на тази информация стана задължително, тъй като Министерският съвет прие промени в Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Така до приключване на редакционния брой 13 (от общо 16) ведомства публикуваха задължителната справка. В нея е посочен делът на нетната експозиция към една банка на държавните фирми със средства над 3 млн. лв. в случаите, когато експозицията надвишава 25% от паричните средства на дружеството. Така излиза, че банките, които посредничат за управлението на държавните пари и попадат в гореспоменатия фокус, са: Пощенска банка, Централна кооперативна банка, Корпоративна търговска банка, УниКредит, Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, Търговска банка Д, Райфайзенбанк, ОББ, СИБАНК и Българо-американска кредитна банка. Занапред обаче максимум 25% от паричните средства на една държавна фирма ще могат да се държат на депозит в една банка. Това предвиждат новите правила за управление на компаниите с над 50% участие на държавата в капитала, които бяха приети от Министерски съвет. Така например, ако една държавна фирма има 80 млн. лева парични средства и иска да ги сложи на депозит в банки, новата регулация ще я задължи да разпредели парите в поне четири трезора. В случай, че същата държавна фирма има непогасен кредит към банка, тогава максималната допустима нетна експозиция към нея ще се изчислява на база разликата между сумата на депозита и сумата на непогасената част от кредита, която отново не трябва да надвишава 25% от общите парични средства на предприятието. Тези лимити ще се изчисляват всеки месец, като при възникнали отклонения ще се дава срок от 30 дни за изчистването им. Самият избор на банка ще се прави на база икономически най-изгодната оферта. Източник: Стандарт (23.05.2013) |
| | Надзорният съвет на Райфайзен банк България определи Оливър Рьогл за председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на банката на мястото на напусналия Момчил Андреев. Рьогл вече е получил одобрение и от БНБ. Той ще заеме поста от 1 август 2013 г., а дотогава функциите на шеф на банката ще продължи да изпълнява Ценка Петкова. Оливър Рьогл е роден във Велс, Австрия, в 1964 г. Завършил е Икономическия университет във Виена и е магистър по икономически и социални науки със специализация "Банки и финанси". Специализирал е в Илинойс, САЩ. Рьогл идва от Райфайзен банк Сърбия, където е бил главен изпълнителен директор. Източник: Стандарт (06.06.2013) |
| | Синовете на Христо Бисеров са крупни бизнесмени в областта на възобновяемите енергийни източници. 23-годишният Дамян Бисеров и 38-годишният Ивайло Главинков са собственици на десетки дружества с договори за милиони, сключени с ЕРП-тата за продажба на зелен ток. Синовете на Бисеров са изградили няколко фотоволтаични парка в страната със заеми от различни банки, включително и Търговска банка Д (бившата Демирбанк), в която ДПС държи партийната си субсидия. Компания във фирмите на младежите прави и шофьорът на Бисеров Янко Белчов, който също е включен в бизнеса със зелен ток, продаван на ЕРП-тата. вайло Главинков, който е обвинен в данъчни престъпления и пране на пари заедно с Бисеров, е негов доведен син. Заедно с Белчо Кунчев той е в списъка с нещатни сътрудници към бившия зам.-председател на ДПС и са имали пропуск за парламента от години. Кунчев е записан като организатор със средно образование, което не му пречи дълго време да е управител на енергийните фирми на клана Бисерови. Доведеният син Главинков е юрист. Веднага след обвинението на прокуратурата в сайта на парламента бяха свалени имената на Бисеров и дългогодишните му сътрудници. Христо Бисеров е един от експертите на ДПС, които работят активно в сферата на законодателството, свързано с енергетиката. Той беше двигателят на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, приет на 21 юни тази година, припомнят негови колеги от парламента. Въпреки че родата и шофьорът му са в бизнеса с ВЕИ, Бисеров не е отбелязал този факт в декларацията си за конфликт на интереси, нито в тази до Сметната палата. В една от декларациите му обаче пише, че съпругата му Мария е ползвала заем от Главинков за 184 000 евро. През 2007 година и тя е имала дял в дружество за производство на зелен ток, но по-късно то е изкупено от китайски инвеститори. Ивайло Главинков е съдружник в 8 фирми. Освен с доведения си брат той е партньор в част от тях и със зам.-председателя на Българската фотоволтаична асоциация Владимир Аличков. Всички те са с предмет на дейност изграждане и експлоатация на фотоволтаични централи - областта, в която вторият му баща Христо Бисеров твори закони в парламента. Другият му син Дамян е съдружник в 4 от дружествата. Шофьорът Янко Белчов е управител в 3, където собственици са синовете на бившия депутат. Освен дългогодишен сътрудник на Бисеров в парламента 54-годишният шофьор Белчов участва активно в бизнеса на фамилията. Още през 2001 г. той е назначен за ликвидатор на търговската фирма "Бисеров" ЕООД, където собственик към тази година е бившият депутат. През 2008 г. синовете му Дамян, който току-що е навършил пълнолетие, и Ивайло правят първото си дружество за производство на зелен ток "Солари Елов дол". Те са съдружници, а управител е сътрудникът на баща им в парламента Янко Белчов. С тази фирма изграждат голям фотоволтаичен парк край пернишкото с. Земен върху 1,5 дка земя. Ползват пари от Търговска банка Д, която обслужва и сметките на ДПС. За да гарантира вземанията си, банката е учредила особен залог върху предприятието. "Солари Елов дол" има договор за изкупуване на произведената електроенергия с ЧЕЗ. Друга фирма за фотоволтаици на синовете на Бисеров - "Агророуд" ООД, има договори за изкупуване на ток с "Енерго Про". Само за тази година договорените за продажба мощности с електроразпределителното дружество са за общо 975 мегаватчаса. Тази фирма е и една от най-печалившите за фамилията. Има изграден огромен фотоволтаичен парк в землището на великотърновското с. Ресен. Дружеството е ползвало заем от държавната Българска банка за развитие в размер на 6,9 млн. евро. В тази фирма синовете на Бисеров са съдружници с шефа на култовото столично заведение "Брилянтин" Пенко Пенков, който също има разностранни бизнес интереси. Друга от фирмите на фамилия Бисерови - "Тракия Енерджи", където са съдружници с Владимир Аличков, има фотоволтаична централа край свиленградското с. Мезек. Само за 2013 г. е продала 135 мегаватчаса от продукцията си на ЕВН. Източник: 24 часа (08.11.2013) |
| | Трима са предложените за членове на Съвета на директорите на БФБ-София, показват материалите за свиканото на 14 януари 2014 г. Общо събрание на акционерите на пазарния оператор. Сегашният състав на Съвета на директорите е 5-членен, като в актуалния учредителен акт е записан именно 5-членен състав. Тъй като на събранието на 14 януари 2014 г. не е предвидена точка за промяна на броя на членовете, може да се предположи, че ще бъдат сменени 3-ма от сегашния състав на ръководството и само двама ще запазят позицията си. Сегашният състав на ръководството е Асен Ягодин, Васил Големански, Иван Такев, Георги Български и Любимир Бояджиев. Любомир Бояджиев е в ръководството като представител на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП). Асен Ягодин беше изваден от ръководството на държавната Българска банка за развитие, а БФБ-София също е с над 50% държавно участие. Едно от новите предложения за член на Съвета на директорите на БФБ-София е Димо Спасов, който от тази година е председател на Управителния съвет на Българска банка за развитие. Също от 2013 г. е председател на Съвета на директорите на Национален гаранционен фонд. Преди това е бил директор в дирекция Трежъри в Първа инвестиционна банка, директор дирекция Управление на активи в ПИБ, а също така портфолио мениджър в Ти Би Ай Асет Мениджмънт (през 2005-2006 г.) От 1999 г. до 2005 г. е работил в БНБ. Друго предложение е Иван Борисов Кутлов. Той има 18-годишен опит в ОББ, Банкова консолидационна компания и ШЕЛ България. Той е член на СД на Българска дилърска асоциация, член на Регламентния комитет на СОФИБОР, Член на Резервния обезпечителен фонд на БНБ. В момента е началник на управление Трежъри в ОББ и член на Борда на директорите на ОББ Асет Мениджмънт АД. Третото предложение е Гергана Чавдарова Беремска-Караджова, която от април 2013 г. до ноември 2013 г. е била изпълнителен директор на Търговска банка Д АД, а от юли 2008 г. е била член на Управителния съвет в същата банка. От 1994 до 2008 г. е работила в Министерство на финансите, като в края е била държавен съкровищник. Тя е била и член на Съвета на директорите на Централен депозитар АД от 1996 г. до 2008 г. Оборотът на БФБ-София АД през 2013 г. ще е с над 64% по-голям от този през 2012 г. Източник: Инвестор.БГ (19.12.2013) |
| | Сменят шефовете на борсата
От Съвета на директорите на Българска фондова борса да бъдат освободени Асен Ягодин, Васил Големански и Георги Български, искат от Министерството на финансите. Това показват материали към свиканото за 14 януари 2014 г. Oбщо събрание на акционерите на БФБ. Писмото от министъра на финансите Петър Чобанов до БФБ-София и КФН е от 30 декември 2013 г. Плановете на МФ са мястото си в борда на БФБ да запазят Иван Такев и Любомир Бояджиев. За нови членове на Съвета на директорите са предложени Гергана Беремска-Караджова, Иван Кутлов и Димо Спасов. Димо Спасов е председател на УС на Българска банка за развитие от 2013 г. Също от 2013 г. той е председател на борда на Национален гаранционен фонд. Преди това е бил директор в дирекция Трежъри в ПИБ, шеф на дирекция Управление на активи в ПИБ, и портфолио мениджър в Ти Би Ай Асет Мениджмънт (през 2005-2006 г.) От 1999 г. до 2005 г. е работил в БНБ. Иван Кутлов има 18-годишен опит в ОББ, Банкова консолидационна компания и ШЕЛ България. Той е член на СД на Българска дилърска асоциация, член на Регламентния комитет на СОФИБОР, Член на Резервния обезпечителен фонд на БНБ. В момента е началник на управление Трежъри в ОББ и член на борда на ОББ Асет Мениджмънт АД. Гергана Беремска-Караджова от април 2013 г. до ноември 2013 г. е била изпълнителен директор на Търговска банка Д АД, а от юли 2008 г. е била член на УС в същата банка. От 1994 до 2008 г. е работила в Министерство на финансите, като в края е била държавен съкровищник. Тя е била и член на борд на Централен депозитар от 1996 г. до 2008 г. Източник: Инвестор.БГ (07.01.2014) |
| | Новата година започна с промени по върховете за няколко банки
С промени по мениджърските върхове за няколко банки приключи 2013 г. и започна новата година. Рокадите в банковия сектор обичайно предизвикват интерес, защото не се правят често. Това е валидно за последните промени - банковите шефове са дългогодишни мениджъри в съответните кредитни институции. С промени в състава или нови членове на управлението посрещнаха новата година Юнионбанк (преди МКБ Юнионбанк), Прокредитбанк и СИБанк. Главният изпълнителен директор на Юнионбанк Мария Илиева е освободена официално от заеманата от нея длъжност от 31 декември 2013 г., става ясно от съобщение на интернет страницата на банката. От протокол от заседание на надзорния съвет на банката в Търговския регистър от 25 ноември се разбира, че Илиева е подала молба за напускане. През ноември банката напусна и Анна Аспарухова, изпълнителен директор. Промените в управителния съвет на Юнионбанк са факт малко след като Първа инвестиционна банка я купи през септември миналата година от дотогавашния й собственик, унгарската MKB Bank, част от групата на немската Bayern LB. Така три месеца по-късно управлението на Юнионбанк е почти изцяло от кадри на ПИБ – Милка Тодорова, Павел Яначков, Минка Тюфекчиева-Михайлова. Само Васил Трифонов, член на управителния съвет, е останал от предишното ръководство. Промените са вписани в Търговския регистър. В момента тече процес по преструктуриране на двете банки, като резултатът ще бъде вливане на Юнионбанк в купувача ПИБ. Мария Илиева работи в Юнионбанк от 2006 г., когато беше първата стъпка от продажбата й на унгарците. Преди това тя беше изпълнителен директор на HVB Bank Biochim преди поглъщането й от Уникредит Булбанк. Анна Аспарухова работи в Юнионбанк още от времето на българските й собственици, братята Иван и Светослав Радеви, първо като счетоводител, а след това и като изпълнителен директор. От началото на миналия декември тя оглави Д банк като председател на управителния съвет и изпълнителен директор. Ръководството на Д банк претърпя промени през пролетта и лятото на миналата година, когато бяха освободени първо тогавашният председател на оперативния мениджмънт Пламен Петров и един от изпълнителните директори – Радка Никодимова, а впоследствие и председателят на надзорния й съвет Стоян Александров. Юнионбанк е 15-а по размер на активите в сектора към края на септември 2013 г. - 1.5 млрд. лв. (данни за края на годината ще бъдат публикувани в края на януари - бел. ред.). Промени има и във висшия мениджмънт на Прокредитбанк. Главният изпълнителен директор Петър Славов преминава в надзорния съвет на банката като негов член, става ясно от регистъра на БНБ за одобренията по Закона за кредитните институции. Решението е взето на заседание на едноличния собственик на банката в България Procredit Holding - Германия, на 12 ноември, протоколът от което е публикуван в Търговския регистър. Петър Славов е в банката от създаването й през есента на 2001 г. като изпълнителен директор, а от 2008 г. е и председател на управителния й съвет. Преди "Прокредит" той е бил в управлението на Евробанк, купена в началото на 2005 г. от гръцката Банка Пиреос. Прокредитбанк е 16-а по размер на активите в сектора към края на септември 2013 г. - 1.3 млрд. лв., като е специализирана в кредитиране основно на малки и средни фирми. В управителния съвет на СИБанк, собственост на белгийската банково-застрахователна група KBC, също има промени – Александър Димитров вече не е изпълнителен директор, който пост заемаше от началото на 2008 г. На негово място е избрана Светла Георгиева, се разбира от Търговския регистър. Решенията са взети от надзорния и от управителния съвет през декември, като промените вече са вписани в Търговския регистър. От банката съобщиха, че като изпълнителен директор Светла Георгиева ще отговаря за риска. Досега тя е била заместник-директор "Управление на кредити" в СИБанк. Работи във финансовата институция от октомври 2008 г., като последователно е била ръководител на управление "Кредитен риск на физически лица" и заместник-директор "Управление на кредитите". Преди това е работила в Ситибанк и ING Bank. Александър Димитров отговаряше за банкирането на дребно и дистрибуционни канали в банката. Неговите функции в управителния съвет се поемат от Кристоф де Мил, досегашен изпълнителен директор, отговарящ за малките и средните предприятия. Ресорът на Де Мил пък се поема съответно от Франк Янсен, който продължава да бъде и изпълнителен директор "Финанси" в банката. СИБанк е 11-ата по големина в сектора с активи в размер малко над 2 млрд. лв. към края на септември 2013 г. Източник: Капитал (08.01.2014) |
| | Край на високите лихви по депозити
Фактически край на високите лихви по депозити може вече да бъде обявен. През март и последната банка (от по-големите и със значение за сектора и пазара), която привличаше средства на сравнително високи лихвени нива, е променила лихвената си политика. Корпоративна търговска банка (КТБ, четвърта по размер на активи към края на февруари 2014 г.) значително е влошила лихвените си условия за депозити по новосключени договори, става ясно от месечния обзор на банковия пазар за март на финансовия портал "Моите пари". Това показва и скалата на лихвените проценти на интернет страницата на банката. Друга банка на пазара, която е сред водещите по размер (трета по активи към края на февруари 2014 г.), предлагаща привлекателни лихви по депозити, е ПИБ, като тя също е намалила през миналия месец лихвените нива. Общо осем банки са понижили лихви по депозити – срочни и спестовни и безсрочни влогове, през миналия месец, показва обзорът на "Моите пари". Според анализаторите от "Моите пари" със значителното намаление на лихвените условия на КТБ на практика се слага край на възможността да бъде получен висок доход от депозит или сметка. До миналия месец банката предоставяше с няколко пункта по-високи лихви по срочни и безсрочни депозити, се посочва още в анализа им. До редакционното приключване на броя от банката не отговориха какви са мотивите за промяна на лихвената политика. Тенденцията за понижение на лихвите по депозити започна още през 2011 г., като се случва бавно и постепенно, но постоянно. По време на депозитната война от 2009-2010 г., когато банките трупаха ликвидност на висока цена, лихвите по депозити достигнаха дори двуцифрени нива на годишна база. След това започна успокояване на пазара и постепенно понижение на лихвите, като някои банки – основно с българска собственост, запазиха сравнително високи лихвените нива поради липсата на банка майка например за осигуряване на ресурс в случай на нужда. В крайна сметка предлаганите средно за пазара лихви паднаха до около 3-4% максимум за шестмесечни депозити в левове, като в евро обичайно лихвите са малко по-ниски. По данни на БНБ от лихвената статистика към края на февруари (за март данните ще бъдат публикувани в края на април - бел. ред.) средната за пазара годишна ефективна лихва по срочни депозити в левове е била 3.4%, а в евро 3.25%. Според новите лихвени условия на КТБ по шестмесечен срочен депозит в левове (над 1000 лв.) предлаганата годишна лихва е 4.25%, като за 36 месеца достига 6%. Преди понижението банката имаше срочни и безсрочни депозити с между 7% и 8.85% годишна лихва. Други банки, предприели поредно понижение на лихвените нива - по срочни депозити и спестовни сметки, през март според обзора на "Моите пари" са Прокредит банк (с около 1 процентен пункт за левове и с 0.25-0.50 пр.п. за евро), Сосиете женерал Експресбанк (0.10-0.20 пр.п.), Банка ДСК (0.30-0.60 пр.п.), Българо-американска кредитна банка (0.10-0.20 пр.п.), Търговска банка Д (0.25 пр.п.), ПИБ (0.10-0.20 пр.п.), Инвестбанк (0.25-0.50 пр.п.). За разлика от масовата активност при депозитите през март банките са проявили от слаба до умерена активност по отношение на офертите в кредитирането – потребителски и жилищни заеми. Само три банки са обявили промоционални условия за заеми за потребление – Тексимбанк, Общинска банка и Пощенска банка. При жилищните кредити Сосиете женерал Експресбанк излезе с нова оферта, Пощенска банка също, както и Банка Пиреос, Общинска банка и Алианц банк. Според наблюденията на жилищния пазар на кредитния консултант "Кредит център" през март търсенето на кредити е останало стабилно, но е било водено от очакваните промени в Закона за потребителския кредит. "Клиентите, които бяха набелязали даден имот и имаха финално договорена цена, пристъпиха към приключване на покупката, без да чакат влизане в сила на промените. Част от търсещите дом обаче съзнателно забавят процеса, за да изчакат кредитите, отговарящи на новите изисквания", се казва в анализа на "Кредит център". Те бяха окончателно приети от парламента в началото на април. Прогнозите в сектора са, че банките ще излязат с новите си предложения след около поне два-три месеца. Промените в закона влизат в сила на 22 юли тази година – три месеца след обнародването им в Държавен вестник. Друга тенденция, която се оформя на пазара, според кредитния консултант е увеличение на запитванията за финансиране на покупка на жилище в строеж, като в повечето случаи искането е за финансиране на етап Акт 15. Източник: Капитал (25.04.2014) |
| | Общото събрание на Етропал АД-Етрополе (5EO) и освободило Ивайло Димитров Стоянов от длъжността член на съвета на директорите на дружеството, става ясно от протокола от проведеното на 2 декември 2014 г. извънредно Общо събрание на акционерите. На негово място, за член на СД е избират Иван Петков Петков. С друго решение, общото събрание е овластило съвета на директорите и лицата, които управляват и представляват Етропал АД да сключат договор за особен залог на търговското предприятие на Етропал АД в полза на Търговска банка Д АД, като обезпечение на всички вземания на Търговска банка Д АД от Етропал АД на обща стойност над прага по чл. 114, ал. 1, т. 1, буква „а”, от ЗППЦК, съгласно мотивиран доклад, изготвен от управителния орган на публичното дружество, като предмет на сделката е учредяване на особен залог на търговското предприятие на Етропал АД като обезпечение по договори, сключени с Търговска банка Д АД. Източник: Money.bg (05.12.2014) |
| | "Булгаргаз" взима заем за 7 млн. лв. от "Д лизинг"
След като нито една банка не пожела да предостави на "Булгаргаз" кредитна линия, държавното дружество е решило да реши поне отчасти проблема, като вземе краткосточен заем от 7 млн. лв. от "Д лизинг" ЕАД. Финансовата компания е 100% собственост на "Търгоска банка Д" и е учредена през лятото на 2014 г., става ясно от справка в Търговския регистър. "Търговска банка Д" беше и единствената, която кандидатства за една от обявените позиции в обществена поръчка на Мини "Марица-изток" на стойност 3.9 млн. лв. Заемът, който ще бъде взет от "Булгаргаз" през декември, е на стойност 7 млн. лв. с годишна лихва от 5%. "Булгаргаз" обаче не е обявявала обществена поръчка за този заем, става ясно от регистъра на Агенцията за обществени поръчки. Тези средства едва ли ще са достатъчни да покрият задълженията на газовото дружество за доставките на газ за януари. Източник: Капитал (18.12.2014) |
| | Софийски градски съд запорира имущество за над 1,5 млн. лв. на един от политиците - символ на прехода, Христо Бисеров. Той е обвинен за укриване на данъци в особено големи размери. Слагат ръка върху близо 700 000 лв., които политикът превел от Швейцария в Македония
Имущество за 1 555 883 лв. на бившия депутат от ДПС Христо Бисеров и доведения му син Ивайло Главинков е запорирано от Софийски градски съд. Решението на съдиите е по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), информираха вчера от институцията.
Запорът е вследствие на започналото през ноември 2013 г. разследване срещу двамата за данъчни престъпления и пране на пари. В хода на разследването българската прокуратура е получила информация за движението на банкови сметки от 7 държави, включително Швейцария и Македония.
Проверката на експертите от КОНПИ е установила несъответствие в доходите и имуществото на двамата. При Главинков те са на стойност 1 387 000 лева, казаха от комисията.
Съдът запорира имущество на Христо Бисеров за общо 1 262 483 лв. То включва къща в центъра на София на ул. "Хан Омуртаг" 12 от 192 кв. м, двуврат джип RAV4, както и общо 9 банкови сметки. В иска са описани и сумите, които съпругата му Мария Бисерова е дала назаем на сина си Ивайло Главинков. А също така и пари от прехвърлянето на акции от търговски дружества от Мария Бисерова, от продажба на автомобил и сумите, които двамата съпрузи са внесли по две сметки и лихвите по тях.
Запорираното имущество на Ивайло Главинков е на обща стойност 293 400 лв. То включва апартамент в София и вилна сграда в комплекса "Голф клуб Ибър" в землището на гр. Долна баня. Освен имотите са поставени под запор дялове в 5 търговски дружества, както и общо 9 банкови сметки.
В иска на КОНПИ се претендират още левовата равностойност на акции и дялове, суми от продажбата на дялове и имущество, средства, които Главинков е внесъл за дейността на две търговски дружества, и касовата наличност в едно дружество. Искат се и средства, които Ивайло Главинков е давал назаем и връщал на физически и юридически лица.
Комисията сложи ръка и върху близо 700 000 лв. - равностойността на 314 529 долара, и 117 192 евро, които Христо Бисеров е превел от швейцарските си сметки в сметка в Македония на Ивайло Главинков. Това е станало с 3 превода, които Бисеров не е обявил пред БНБ и не е декларирал пред регистъра на ДАНС.
Именно заради тези съмнителни преводи срещу двамата започна наказателно преследване. Разследването пък бе повод комисията за отнемане да започне проверка на имотното състояние на двамата и да поиска запор от съда.
Наложеният запор не позволява на Христо Бисеров и Ивайло Главинков да се разпореждат с имуществото и да го продават.
Според декларацията от 2012 г. пред Сметната палата Бисеров държи в банка едва 3661 лв. и 21 330 евро. Освен тези суми ексдепутатът има джип стар двуврат RAV4 на поне 12 години.
Според декларацията на депутата той е получил през годината 26 403 лв. от наеми. Бисеров живее в прочутата си къща заедно със съпругата, тийнейджъра Дамян; доведения си син Ивайло и тъща си, която е пенсионирана учителка. Тъстът Иван Добрев е бил също учител по история. Той е един от най-добрите специалисти по латински, турски и арабски.
Бисеров се жени за съпругата си Мария през 1988 г. Самият политик е бил ученик на баща й. Малкият им син Дамян е ученик, а доведеният Ивайло Главинков завършва английска гимназия в Хасково и право в Лондон като степендиант - има бакалавърска степен.
Вилата за голф дошла след странна заменка
Планинските гънки на Рила крият вила бижу на фамилията Бисерови. Тя е в модерния комплекс "Голф клуб Ибър" край Долна баня.
Имотът се състои от общо 60 подобни вили и е собственост на Кирил Недев и Илия Лазаров, приятели на Бисеров.
Синът на ексдепутата Ивайло Главинков купува вилата със странна сделка, твърдят техни близки. Първо Ивайло взима 25 дка земя шеста и седма категория и в землището на Долна баня. Продавач на парцелите е Елена Рашкова, която е счетоводител на "Голф клуб Ибър" и управител на свързани с Кирил Недев и Илия Лазаров дружества.
По-късно, септември 2008 г., тези 25 дка ниви са заменени за вила в комплекс "Голф клуб Ибър". Главинков има още имоти в идеалния център на София, сочи справка в имотния регистър. През 2004 г. Главинков купува жилище на столичната улица "Велико Търново", където апартаментите са най-скъпи в цяла София. По-късно имотът е ипотекиран. Две седмици след ипотеката Главинков инвестира в друг апартамент, който е платен кеш. Жилището от 90 кв. м и е на ул. "Мизия", пряка на "Иван Асен II" в центъра на София. Символ на просперитета на Христо Бисеров стана привлекателна двуетажна къща в центъра на София с гараж. Дворното място е от 192 кв. м. Имотът е закупен през юли 1997 г. на името на Ивайло Бисеров.
През февруари 1999 г. фамилията разпределя собствеността на къщата на три равни дяла - по 1/3 идеална част на Бисеров, съпругата Мария и на Ивайло. Според оценка на фирмата "Явлена" пазарната стойност на имота е $173 793.
Съпругата му държи 4 депозита в банки
Съпругата на Христо Бисеров - Мария, е стопанката на симпатичната къща на ул. "Хан Омуртаг" 12. Тя държи 4 депозита в банки, сочи декларацията на ексдепутата от 2012 г. Те са в евро и са на обща равностойност 30 919 лв.
Мария по образование е строителен инженер. От дълги години работи като експерт в столичната община. През 1999 г. тя е декларирала заплати в размер на 3971,83 лв. и доходи по граждански договори в размер на 1086,72 лв. На практика това означава, че Мария е работела за месечна заплата от 350 лв. Но през 2012 г. съпругата на Бисеров е записала, че е взела заем от сина си Ивайло Главинков в размер на 184 000 евро.
Кара стар джип "Тойота"
Личният автомобил на Христо Бисеров е стар двуврат бензинов джип Тойота RAV4 отпреди 12 години. Така е записал той в имотната си декларация пред Сметната палата през 2012 г. Политикът, който е постоянно в Народното събрание от средата на 90-те години обаче, рядко слиза от служебните коли.
Делото му тръгва до 2 месеца
Ще застане пред Темида за укриване на 25 бона данъци
Делото срещу Христо Бисеров за укриване на данъци ще започне до два месеца. Точна дата обаче още няма. Бившият депутат от СДС и ДПС отиде на съд, след като на 9 април Софийската градска прокуратура внесе обвинителния акт срещу него. Според документа Бисеров ще отговаря за укриване на данъци в особено големи размери - 25 000 лв. Обвинение срещу доведения му син Ивайло Главинков пък все още липсва. Материалите срещу него обаче са отделени в друго досъдебно производство, което не е приключило.
На двамата бе наложена парична гаранция и забрана да напускат страната. Разследването срещу Бисеров започна през ноември 2013 г. заради 3 съмнителни превода на общо 314 529 щатски долара и 117 192 евро. Прокуратурата обвини Бисеров и Главинков в пране на пари, финансови и данъчни престъпления. През 2012 г. Бисеров подал в писмена декларация пред Сметната палата, в която е скрил наличието на сметки в банка в Швейцария, както и трите парични превода към сметки на Главинков в Македония, за което е знаел или предполагал, че е придобито чрез престъпление, твърдят от прокуратурата.
Синът Главинков върти фотоволтаиците
40-годишният доведен син на Христо Бисеров Ивайло Главинков се включва в бизнеса с фотоволтаици през 2008 г. Дружествата му управляват слънчеви панели в района на Земен.
Ивайло притежава дялове в осем търговски дружества. В четири от тях той е съдружник с биологичния син на Бисеров - 26-годишния Дамян.
Главинков е вкаран в бизнеса от експерта Владимир Аличков. Двамата стават съдружници в соларните панели и регистрират общо 8 фирми, като успяват да изтеглят заеми за близо 10 млн. евро от Българската банка за развитие. Отделно взимат кредити от "Търговска банка Д" и от регистрираното в Пловдив дружество "Плама инвестмънт". Чрез фирмата "Марвик - Лисово" Главинков участва в проект за фотоволтаична централа край свиленградското село Лисово. Друга негова фирма "Тракия енерджи" планира да строи централа край Хасково. "Солар вижън" e третото дружество с проекти за централи в Добрич и Ямбол.
Действащите проекти на Главинков и Аличков са край Земен, в землището на село Елов дол. Фирмата "Солари Елов дол" експлоатира фотоволтаичната централа "Елов дол 4". Чрез друго свое дружество "Гечев Соларс" Главинков управлява централата "Елов дол 3". Двата фотоволтаика работят от 27 юни миналата година. Третата работеща централа е "Елов дол 1", която се стопанисва от дружеството "Гип", собственост на "Солар вижън" и "Тракия енерджи". Източник: Стандарт (28.04.2015) |
| | На 30 юни 2015 г. Полиграфическия комбинат в София е продеден на „Благоевград БТ“ АД, видно от имотния регистър. До преди тази дата „Благоевград БТ“ беше наемател на сградата в продължение на близо 10 месеца. По този начин се потвърждава влиянието и финансирането на медиите на Венелина Гочева от Делян Пеевски. Доста се изписа за сделката за Полиграфическия комбинат, която направи Гочева. На кракто схемата е следната: на 1 септември 2014 г. предишните собственици на комбината – „Весникарска група България“ ООД и „Медийна група България холдинг“ ООД продават на цена от 15 000 000 евро на „Карано пропъртис – България“ ЕООД имотът на централен булевард в София „Цариградско шосе“. Купувачът заплаща цената по следния начин – 8 млн. евро чрез кредит от „Търговска банка Д“ /бивша Демир банк/ и собствени средства 7 млн. евро. Като обезпечение по получения кредит „Карано пропъртис - България“ ЕООД учредява ипотека върху закупения имот в полза на банката. Интересен е общоизвестният факт, че Търговска банка Д е свързана с ДПС. Интересен е и въпросът за произходът на личните средства на „Карано пропъртис - България“ ЕООД. Дружеството е регистрирано на 21 май 2014 г. с първоначален капитал от 1000 лева. Едноличният му собственик е лихтенщайнското дружество „Карано Естаблишмент“ (Carano Establishment) с директори – Андреас Игнац Шурти и Урц Даниел Ханзелман и с капитал – 30 000 швейцарски франка. Отново не става ясен произходът на личните средства за заплащането на част от цената на апетитния имот. Десет дни след покупката, новият собственик отдава имота под наем на „Благоевград БТ“ АД и после му го продава. Защо са нужни тези врътки с новосъздадено дружество купувач, пък наемател, пък следваща продажба като е ясно като бял ден, че сделката е Гочева – ДПС. Защо не си го купиха нправо? Само да припопмнич, че „Про Нюз – България“ АД /Венелина Гочева/ все още дължи над 7 000 000 евро на „Сайга консулт“ ЕООД, което се свързва с КТБ. Тази информация многократно се тиражира в медиите извърн групите на Гочева и Пеевски, но нито НАП нито прокуратурата предприеха мерки срещу наглия грабеж. За информация да поясним че „Про Нюз – България“ АД е собственик на двете дружества, които продадоха Полиграфическия комбинат за 15 000 000 евро. Източник: Други (21.07.2015) |
| | "Мини Марица-изток" търси 20 млн. лв. за заплати
Държавната "Мини Марица-изток" явно няма кеш - дружеството е обявило обществена поръчка, в която търси краткосрочно мостово финансиране до 20 млн. лв. Сумата трябва за изплащане на заплати и осигуровки. Въпреки че на хартия дружеството е на печалба за полугодието, то е в началото на омагьосан кръг на задлъжнялост - НЕК дължи пари на централите в региона, които пък няма как да са изрядни към мината. Държавното дружество е вторият по големина корпоративен работодател в страната със своите 7130 служители. Според обявлението за поръчката минното дружество се нуждае спешно от средствата, тъй като е "поставено в невъзможност да изплати дължимите към работниците и служителите заплати и свързаните с тях данъци и осигуровки". Като основна причина за това се посочва намаленото разплащане от страна на основните клиенти, което е тенденция през последните две години. Това създава сериозни ликвидни проблеми на "Мини Марица-изток" и нарушава паричния й баланс. Минималните входящи парични потоци, които постъпват в дружеството, също не са достатъчни за плащане в пълен размер на доставчици, банки и кредитори. От мините също така посочват, че поради забавянето на плащанията някои от доставчиците дори налагат запори или отказват да изпълняват договорите си. Според финансовия отчет на дружеството за първите шест месеца на годината търговските му и други задължения са 155 млн. лв., от които 101 млн. лв. са просрочени. Отделно като краткосрочни пасиви дружеството има още близо 145 млн. лв., от които 110 млн. лв. са към свързани лица. Показателни са и данните за паричните средства, които към средата на 2015 г. са 946 хил. лв., при 2.5 млн. лв. за същия период на миналата година. В същото време разходите за заплати за шестмесечието са 104.5 млн. лв., като това е най-големият разход на дружеството. Така излиза, че средно на месец са нужни 17.5 млн. лв. за заплати и търсеният заем ще свърши работа само за един месец. Причината "Мини Марица-изток" да търсят мостово финансиране е, че дружеството се опитва от края на миналата година да си осигури кредитиране, но принципалът Български енергиен холдинг (БЕХ) отказва да издаде корпоративна гаранция. Така намеренията за получаване на четири кредитни линии с лимит от общо 73 млн. лв. се провалят. В началото на юни мините обявиха нова обществена поръчка за овърдрафт с лимит от 40 млн. лв., за чието финализиране обаче ще са нужни между 6 и 8 месеца. Това е и причината за избраната процедура по договаряне без обявление, като в публикуваната информация изрично се посочва, че средствата ще са необходими в срок от три месеца. Покана за участие в процедурата е изпратена до четири банки - Сосиете Женерал Експресбанк, ОББ, Сибанк и Търговска банка Д. Увеличените вземания на дружеството се виждат ясно и от данните във финансовия отчет на дружеството за полугодието на 2015 г. Така заедно с ръста в продажбите, които достигат 296 млн. лв., се вдигат и просрочените суми за получаване, които са 258 млн. лв. Най-големият длъжник на минното дружеството е американската централа "КонтурГлобал Марица-изток 3", която има просрочен дълг от 160 млн. лв. и на практика само 10% от закупените от тях въглища са разплатени. Следващият най-голям длъжник е TEЦ "AES Марица-изток 1" - с просрочени 52 млн. лв. от общо 69 млн. лв. за полугодието. Причината двете американски централи да дължат такива големи суми на "Мини Марица-изток" са забавените плащания към тях в размер на 800 млн. лв. от страна на Националната електрическа компания за разполагаемост и закупена енергия. През пролетта на тази година правителството сключи споразумение с двете централи, в което освен намаляването на цените им по дългосрочните договори се съдържаше и клауза НЕК да изплати задълженията си, което пък ще отпуши плащанията от тяхна страна към "Мини Марица-изток". Към момента обаче то не е финализирано, тъй като все още се търси заем, с който НЕК да се разплати. Друг голям длъжник на минното дружество е "Брикел" на Христо Ковачки, което към средата на годината има просрочени 50.6 млн. лв., макар за това да няма обективни причини. Държавният ТЕЦ "Марица-изток 2" дължи 43 млн. лв., от които 41 млн. лв. са забавени. Източник: Капитал (13.08.2015) |
| | Магазин „Sunny market“ на бургаския бул. „Демокрация” № 104 е обявен за публична продажба. Обектът, разположен на партерния етаж на вх. 6 в намиращата се там жилищна сграда, е даден на търг от частния съдебен изпълнител Делян Николов при Бургаския окръжен съд, показа справка на Topnovini.bg. Началната цена, от която тръгва наддаването, е малко над половин милион лева – 508 500 лв. Причината за продажбата е дълг на собственика Йоана Колева. Върху имота има вписана ипотека в полза на „Търговска банка Д” АД. Търгът тръгва от 23 октомври тази година и в рамките на един месец кандидат-купувачите могат да подават своите оферти в Бургаския районен съд. Предложенията ще бъдат отворени на следващия ден. Магазинът е част от веригата за хранителни стоки „Sunny market“. В нея акцент се поставя основно върху стоките на местни производители, които се предлагат на по-ниски цени. Освен в Бургас магазини „Sunny market“ има в Средец и в Сарафово. Обектът в бургаския квартал бе пети поред и отвори врати в началото на лятото. (Burgas.topnovini.bg) Източник: Други (21.10.2015) |
| | Супермаркет „Перла” в Слънчев бряг излиза на търг за над 2 млн. лв.
Супермаркетът в Слънчев бряг на популярната търговска верига „Перла” е обявен за публична продажба. Обектът, разположен върху 945 кв.м площ, се дава на търг от частния съдебен изпълнител Делян Николов към Бургаския окръжен съд. Обявената начална цена е 2 037 375.00 лв. Причината за проданта са дългове към „Търговска банка Д” АД. Магазинът се води собственост на фирмата ФУД СТОК ЕООД, чийто управител е Евгени Митков. Ипотеката върху имота обаче е учредена от „ЕТ Стоян Колев – Трейдинг” и Йоана Петрова Колева. Последните две имена са добре познати. Стоян Колев е бизнесмен, собственик на хлебозавода в Айтос. Президент е на посочената по-горе фирма, притежател на търговска верига „Перла” с обекти в Айтос, Карнобат, Бургас и Слънчев бряг. Йоана Колева е негова съпруга. Стоян Колев е известен и като общински съветник от СДС в Айтос и кандидат за кмет на града, издигнат от Реформаторския блок. На изборите в неделя той събра 7.69 % от гласовете на съгражданите си и остана на четвърто място от общо шестимата кандидати за кметове на община Айтос. Супермаркет „Перла” в Слънчев бряг се намира в централната част на комплекса. Обектът е на две нива. На първото са разположени голяма търговска зала, складове, пакетажни, транжорни и подготвителни отделения, офис, санитарен възел, агрегатно и хладилно отделение. На второто ниво се намират коридор, офис, две съблекални със санитарни възли, склад и голяма тераса. Двете нива са свързани с вътрешно стълбище. Срокът на първата публична продажба на обекта е от 2 ноември до 2 декември тази година. Оферти се подават в Районния съд в Несебър. Пак там на 3 декември ще бъдат отворени наддавателните предложения.(Topnovini.bg) Източник: Други (29.10.2015) |
| | ББР стартира инициатива за синдикирани бизнес кредити
Българска банка за развитие (ББР) стартира успешно нова инициатива за съвместно финансиране на бизнеса в партньорство с търговските банки, като изразява готовност да споделя до 50% от риска по отпуснатите кредити. Към момента рамкови договори са подписани с Алианц Банк, Българо-американска кредитна банка, Интернешънъл Асет Банк, Д Банк,Обединена българска банка, Централна кооперативна банка и Юробанк България, като се очаква към инициативата да се присъединят и други банки. Целта на програмата е осигуряване на съвместен ресурс за инвестиционното кредитиране, проектното финансиране за иновации, увеличаване на конкурентоспособността, административния капацитет, експортния потенциал на българския бизнес. ББР, в партньорство с търговските банки, ще осигурява финансиране също за кредити по Европейски програми и за реализация на проекти по фондовете на ЕС. Инициативата е насочена към юридически лица с частна, общинска или държавна собственост, еднолични търговци, частни земеделски производители, общини. ББР и банките-партньори по тази инициатива не са ограничени с предварително зададени параметри за бъдещото съфинансиране, като запазват своята автономност при вземането на всички решения, съпътстващи и предхождащи кредитния процес. Програмата позволява включването и на други банки, включително чуждестранни финансови институции или техни клонове, опериращи в България, като кредитори по конкретен синдикиран заем. Източник: profit.bg (23.11.2015) |
| | Българската телекомуникационна компания, която е свързвана с бившия съветник на Сакскобургготски - бизнесменът Спас Русев, е заявила интерес към закупуването на Търговска банка "Виктория". БТК е един от осемте кандидати за придобиването на банката, която е 100% собственост на Корпоративна търговска банка. Самата телекомуникационна компания изпадна в сериозни затруднения заради фалита на КТБ. Сред останалите кандидати за придобиването на "Виктория" очаквано са Инвестбанк и консорцуим с водещ партньор - застрахователя "Лев Инс". Писма с интерес са подали Българо-американската търговска банка, Търговска банка "Д" и чужди инвеститори. Източник: БНР (20.09.2016) |
| | Общо осем са кандидатите да купят Банка "Виктория"
Общо осем са кандидатите да придобият Банка "Виктория" се разбира след изтичането на крайния срок за подаване на заявки. Две български банки, телекомуникационната БТК и компания за картови разплащания заявиха интерес до 16 септември. До изтичането на последния срок с писма за намерение са се включили Българо-Американска Кредитна Банка (БАКБ) и Търговска банка Д. Писмо за интерес е подала и Българската телекомуникационна компания, както и "Транзакт Юръп Холдингс", която се занимава с картови разплащания. Остават в сила заявките на Инвестбанк, консорциумите около "Лев инс" и "Евро-финанс", както и от египетска строителна компания Zaghloul Holdings. Така на третия опит за началото на процедурата, тя вече има шанс да бъде задвижена и като краен резултат да доведе до сключването на сделка, посочва изданието. Предстои синдиците на собственика на банката - КТБ, да преценят кой от кандидатите да поканят за проучване и подаването на оферти. Опитите за продажба на една от най-малките по активи банки на пазара (25-та от 27 към 30.06.2016 г.) датират от декември 2015 г., като преди това с разрешение на БНБ бяха разпродавани частично портфейли с корпоративни, потребителски заеми и ипотеки. Любопитен е и интересът на БТК, която също наскоро смени собственикиа си и официално се контролира от консорциум воден от Спас Русев. Източник: Дневник (21.09.2016) |
| | Българо-американската кредитна банка (БАКБ) на Цветелина Бориславова и Търговска банка "Д" на Фуат Гювен са единствените банки, които могат да придобият 100% от капитала на търговска банка "Виктория". Това се казва в официално съобщение на ТБ "Виктория". В момента банката е 100% собственост на фалиралата КТБ, а процедурата се организира от синдиците на КТБ. След изтичане на срока за подаване на писма за интерес във връзка с Процедурата по продажба на 100% от капитала на ТБ "Виктория" ЕАД и цялостната експозиция на едноличния собственик на капитала към банката, бе извършен анализ и оценка на постъпилите писма за интерес, на предоставената съпътстваща информация и на профилите на кандидатите - потенциални инвеститори, пише в съобщението от ТБ "Виктория". В резултат на допълнителни консултации с БНБ за следващия етап на процедурата по продажба са поканени Българо-Американската Кредитна Банка АД и Търговска Банка Д АД, се казва в съобщението от ТБ "Виктория". Кандидатите за банка "Виктория" имаха срок до 16 септември да подадат писма за интерес, като намерения заявиха осем участника. Това бяха БАКБ, Търговска банка Д, Инвестбанк, БТК, "Транзакт Юръп холдингс", концорциум между "Лев инс" и "Керблер холдингФ, консорциум между "Евро-финанс" и Hanson holdings-Люксембург, и египетският Zagloul holdings. След извършен анализ и оценка на постъпилите писма за интерес, на предоставената съпътстваща информация и на профилите на потенциалните инвеститори, са били проведени консултации с БНБ като надзорен орган и отправени поканите за следващия етап. Като потенциален купувач е била сочена също Инвестбанк с основен собственик Петя Славова, която обаче на по-късен етап е отпаднала заради недоброто си представяне на стрестестовете. Предстои БАКБ и Търговска банка Д да подадат необвързващи оферти, като третият етап ще се състои в проучване и подаване на обвързващи предложения. Банка "Виктория" има пълен банков лиценз, членство във "Виза интернешънъл", оперативна и IT инфраструктурна обезпеченост на дейността, консервативно провизиран кредитен портфейл, оптимизирана клонова мрежа и персонал. Към 30 юни 2016 г. активите й са 137,3 млн. лв., пасивите - 95,4 млн. лв., а собственият капитал - 41,8 млн. лв., се казва още в съобщението. Източник: Дума (24.10.2016) |
| | На 4 ноември изтече крайният срок за подаване на индикативни оферти за покупката на ТБ "Виктория", която е 100% собственост на обявената в несъстоятелност Корпоративна банка. По информация на вестник "БАНКЕРЪ" до тази дата и двамата инвеститори - Българо-американска кредитна банка и "Търговска банка Д" - са направили своите предложения. Те са както за цената, която са готови да платят за капитала на ТБ "Виктория", така и за начина, по който предлагат да уредят задълженията й към нейния собственик - Корпоративна банка (която е дала депозит на обявената за продажба банка). Офертите се подават до "АФА" ООД, която е консултант на синдиците на Корпоративна банка по въпросната процедура. Следващите ходове по нея предвиждат кандидатите да бъдат допуснати да направят пълна правна и финансова оценка на ТБ "Виктория", на базата на която да подадат своите актуализирани оферти. Целият този процес ще продължи най-вероятно до края на годината. Ще припомним, че намерение за покупката на ТБ "Виктория" заявиха осем кандидати. Освен БАКБ и "Търговска банка Д" това бяха ИНВЕСТБАНК, БТК, консорциумът между "Лев Инс" и австрийския "Кеблер холдинг", консорциумът между Hanson Asset Management и инвестиционния посредник "Еврофинанс" (част от "Еврохолд"), а също египетският строителен холдинг Zaghloul Holdings - Egyptian Engineers Group, и "Транзакт Юръп Холдинг". При проведените консултации между представителите на продавача с БНБ Централната банка изрично препоръча в списъка на допуснатите до наддаването за ТБ "Виктория" купувачи да бъдат включени само стратегически инвеститори. Под понятието стратегически инвеститори БНБ разбира банки, които са преминали прегледа на качеството на активите без надзорни препоръки. Именно поради тази причина от осемте кандидати в състезанието останаха само БАКБ и "Търговска банка Д". Източник: Банкеръ (07.11.2016) |
| | Георги Гергов получи пореден заем през панаира
Новорегистрирано дъщерно дружество на "Международен панаир Пловдив", чийто мажоритарен собственик е членът на изпълнителното бюро на БСП Георги Гергов, е получило 8.5 млн. евро кредит от Търговска банка Д на Фуат Гювен. По-малко от четвърт от заема на "Парк-хотел Санкт Петербург инвест" ще бъде използван за ремонт на едноименния хотел в Пловдив, който е апориран в специално създадената компания. С останалата част младата фирма ще придобие друго дружество - в него ще се отцепи част от комплекса "Слънчев ден", който пак се контролира от Гергов. Така на практика социалистът-бизнесмен за пореден път ще използва панаира, в който близо половината от капитала е собственост на държавата и Община Варна, за да прехвърли заемни средства към туристическия си бизнес, който явно опитва да съживи. Подобна сделка беше направена преди малко повече от месец, когато Пловдивският панаир насочи част от полученото финансиране от държавната Българска банка за развитие към друго новоучредено дружество, което пък трябва да развие два други хотела в курорта. Накратко - Гергов получи панаира без състезание и плащане, а сега, в предизборна обстановка, две банки с охота се решават да финансират бизнеса му с 40 млн. евро, ползвайки и полученият подарък.Договорът за заем между "Парк-хотел Санкт Петербург инвест" и Търговска банка Д е сключен в последните дни на миналата година и е на обща стойност 8.5 млн. евро. Срокът му на изплащане е 10 години (до декември 2026 г.), а лихвата е 3-месечен ЕURIBOR + 4.814% надбавка, но не под 4.5%. Тъй като сега EURIBOR е отрицателен, вероятно текущите вноски са изчислени при това дъно. Кредитът е обезпечен с първи по ред залог върху търговското предприятие и отделни активи. Банката получава и договорна ипотека върху земята и хотела в Пловдив, които са апортирани в капитала на новоучреденото дружество (нищо че преди това хотелът беше ползван за апорт в панаира и така Гергов вдигна участието си). Като солидарни длъжници са вписани самият Георги Гергов и съпругата му Величка Гергова, която е и управител на компанията. От документите в Търговския регистър става ясно, че заложеното предприятие (т.е. хотелът и земята) се оценява на 29.338 млн. лв. Това е и стойността на капитала, с който "Парк-хотел Санкт Петербург инвест" е създадено в края на септември и който по класическия за Гергов начин е внесен изцяло с непарична вноска. Едноличен собственик е "Международен панаир Пловдив", в който бизнесменът държи 50.36%.Решението за кредита е било взето на неприсъствено заседание на съвета на директорите на Пловдивския панаир на 19 декември. В състава му влизат представителят на "Пълдин туринвест" (смесено дружество с общината) Иван Соколов, Богомил Бонев, който представлява вписаното като директор "Парк-хотел Санкт Петербург", и Елена Андреева. От решението става ясно, че 2.5 млн. евро от цялата сума ще се използват за финансиране на 100% от разходите за цялостно обновяване на външната фасада на хотела, както и за цялостен ремонт и основно обзавеждане на 200 санитарни помещения в хотела. Останалите 6 млн. евро са предназначени за придобиване на 100% от акциите или дяловете на ново дружество. В него учредителят "Слънчев ден" (в което мажоритарен собственик е "Съни тур" на Гергов) ще апортира хотелски комплекс "Марина" в курорта Св. св. Константин и Елена. Въпросният комплекс включва близо 31 дка земя и общо девет сгради, сред които 7-етажият хотел "Марина", други по-малки хотели, закрит басейн, ресторанти, дискотека и др. Засега няма информация новото дружество да е създадено, но сроковете за усвояване на кредита показват, че това ще стане скоро. За ремонта на хотела в Пловдив средствата трябва да бъдат използвани до септември тази година, а придобиването на морското дружество е планирано да стане до три месеца (април). Източник: Капитал (11.01.2017) |
| | Българската народна банка (БНБ) отказа на "Търговска банка Д", която е 100% собственост на турски бизнесмен, да издаде предварително одобрение на искането й да придобие акционерния капитал на "Търговска банка Виктория“, която е дъщерна на фалиралата "Корпоративна търговска банка". Според БНБ подобна сделка е рискова за самата Д-банк, която в момента е финансово стабилна и покрива регулаторните и надзорни изисквания. Банковият надзор не приема стратегията за развитие на банка "Виктория", предложена от Д- банк, която е собственост на познатия от безмитната търговия и с бензиностанции бизнесмен Фуат Гювен, който развива бизнес в различни сектори в България, Турция и Русия. Намерението на Д-банк e било да развива "Търговска банка Виктория“ като отделна институция, а не чрез вливане в собствената структура. От регулатора смятат, че подобен план не би гарантирал стабилизирането на финансовото състояние на банка "Виктория“ ЕАД в дългосрочен аспект и изграждането на устойчив бизнес модел на управление. Освен това такава стратегия би изисквала постоянна капиталова и ликвидна подкрепа от страна на "Търговска банка Д“ и в дългосрочен период би подкопало нейната финансова стабилност, аргументират отказа си от БНБ. Решението идва в момент на извънредно изострени отношения между България и Турция заради опитите на турската държава да се намесва в изборите у нас. Българските власти експулсираха или обявиха за персона нон грата няколко турски граждани с мотив, че "създават антибългарски нагласи в районите със смесено население". Между президентите на България и Турция бяха разменени задочни обвинения. Две бяха банките в обявената през октомври 2016 г. от синдиците на КТБ шорт листата на купувачите на банка "Виктория. Другият кандидат е Българо- американска кредитна банка (БАКВ) на Цветелина Бориславова. Двете бяха поканени на преговори, като синдиците на КТБ не са обявявали дали има избран купувач. При това положение има две възможности. Едната е за купувач да е била определена Д-банк и след отказа на БНБ да й даде предварително одобрение на сделката нещата се връщат в изходна позиция и продажбата е провалена. Другият вариант е БНБ да е трябвало да се произнесе предварително и по двете оферти и сега БАКВ да остава единственият претендент. Опитите на Mediapool да получи разяснения какво следва след решението на БНБ от страна на самия регулатор, както и от представителите на синдиците на КТБ, завършиха безрезултатно. Осем бяха подадените първоначално оферти за закупуването на активите на банка "Виктория", които според последната оценка са за 138 млн. лв., а собственият капитал е 33 млн. лв.. Още в първата фаза от наддаването отпаднаха "Инвестбанк", БТК, консорциумът между "Лев Инс" и австрийският "Кеблер холдинг", консорциумът между "Хенсън Асет Минеджмънт" и инвестиционния посредник "Еврофинанс" (част от "Еврохолд"), както египетският строителен холдинг "Заглоул холдингс" (Zaghloul Holdings - Egyptian Engineers Group), който е и единственият солов чужд играч. От надпреварата отпадна и "Транзакт Юръп Холдингс". Синдиците разчитат на приходите от продажбата, за да запълнят масата на несъстоятелността на КТБ. Източник: Медия Пул (27.03.2017) |
| | БНБ не разреши на Търговска банка Д да придобие ТБ "Виктория"
Българската народна банка (БНБ) не разреши на контролираната от Фуат Гювен Търговска банка Д да купи ТБ "Виктория". Решението на регулатора беше оповестено в края на работния ден в петък, като от него не става ясно дали и как ще продължи процедурата по търсене на купувач за продаваната от синдиците на фалиралата Корпоративна търговска банка дъщерна ТБ "Виктория". На полуфиналната права в надпреварата, в която интерес за покупка заявиха осем кандидата, бяха допуснати Търговска банка Д и Българо-американска кредитна банка (БАКБ).Основният мотив, с който БНБ отхвърля офертата на Търговска банка Д, е, че кандидатът е предложил стратегия, която предвижда "Виктория" да продължи да се развива като отделно дружество, а не да се влее в придобиващата я финансова институция. Така банковият регулатор за пореден път дава сигнал, че фаворизира консолидацията в сектора, която да доведе до по-малко на брой, но по-големи институции. Осезаема стъпка напред в тази посока дойде в края на 2016 г. с обявяването на сделката за четвъртата по големина финансова институция на пазара – Обединена българска банка, за която белгийската финансова група KBC, която в България е собственик на Сибанк и ДЗИ, ще плати 610 млн. евро. Аргументите на БНБ за обявения в петък отказ са, че запазването на "Виктория" като отделна институция не гарантира стабилизиране на финансовото й състояние в дългосрочен аспект и изграждането на устойчив бизнес модел на управление на банката. Освен това подобен вариант на развитие би изисквал от Търговска банка Д да осигурява постоянна капиталова и ликвидна подкрепа, което в дългосрочен план би подкопало собствените й показатели за финансова стабилност, макар и към момента регулаторът да посочва, че контролираната от бизнесмена с двойно турско и българско гражданство Фуат Гювен банка е "финансово стабилна и покрива регулаторните и надзорни изисквания". Освен кредитната институция Гювен притежава няколко бензиностанции, тютюнопреработвателната фабрика "Кърджали табак", няколко ВЕЦ и 98% от акциите на най-големия производител на кабели в България – бургаското предприятие "Елкабел".С решението на БНБ опитът за сделка пропадна и не е ясно как ще се процедира по-нататък. От общо осемте заявили интерес участника за "Виктория" – представители както на банковия, така и на реалния сектор – на полуфинала в процедурата бяха допуснати две кредитни институции – Търговска банка Д и БАКБ на Цветелина Бориславова. Допуснатите до последния кръг на конкурса кандидати получиха информационен меморандум и достъп до виртуален data room, след което трябваше да изготвят ценови оферти и да започнат преговори. Синдиците на КТБ, които ръководят процеса по продажбата на "Виктория", не са обявявали дали измежду тях е бил избран купувач. Засега няма информация и дали след отказа на БНБ за издаване на предварително одобрение на офертата на Търговска банка Д синдиците ще потърсят вариант да се продължи към предложението на БАКБ. Още когато стана ясно, че БАКБ проявява интерес към придобиването на "Виктория", Бориславова не скри, че целта би била да се направи сливане на двете институции, което би позволило на БАКБ да разшири кредитната си дейност, ограничена в момента от размера на капиталовата й база. По информация на "Капитал" офертата на Търговска банка Д е била значително по-висока от тази на БАКБ, но при избора на евентуален купувач цената не е била с най-голямо тегло за вземането на решение. Сред факторите от значение за претеглянето на офертите се очакваше да бъдат и предложенията на кандидатите за това как ще се обслужват задълженията на ТБ "Виктория" към КТБ. Към полугодието на 2016 г. техният размер беше 87.6 млн. лв., но към днешна дата сумата вероятно е по-малка. Източник: Капитал (27.03.2017) |
| | БНБ блокира продажбата на ТБ "Виктория"
На 24 март 2017 г. Българската народна банка (БНБ) отказа издаване на предварително одобрение по заявеното от страна на „Търговска банка Д“ АД искане за придобиването на 100% от акционерния капитал на „Търговска банка Виктория“ ЕАД. Решението е взето в съответствие с процедурите и критериите, установени в Закона за кредитните институции и Наредба № 2 на БНБ. Българската народна банка потвърждава, че „Търговска банка Д“ АД е финансово стабилна и покрива регулаторните и надзорни изисквания. Реализирането на предложената от нея стратегия за придобиване и бизнес план за развитие обаче, според които „Търговска банка Виктория“ ЕАД ще се развива като отделна институция, а не чрез вливане в „Търговска банка Д“ АД, би създало значителни рискове основно в две насоки: Първата е че придобиването на ТБ "Виктория" не би гарантирало стабилизирането на финансовото състояние на „Търговска банка Виктория“ ЕАД в дългосрочен аспект и изграждането на устойчив бизнес модел на управление. Втория аспект е че придобиването на ТБ Виктория би изисквало постоянна капиталова и ликвидна подкрепа от страна на „Търговска банка Д“ АД, което в дългосрочен период би подкопало нейната финансова стабилност. Истината е че БНБ отдaвна бе заявила, че ще разреши ТБ "Виктория" да бъде продадена само ако купуващата я банка я погълне. След това решение има три възможности. Едната е ръководството на "Тръговска банка Д" да преразгледа позицията си и да декларира пред БНБ, че ако придобие ТБ "Виктория", ще я погълне. Тогава БНБ ще разреши сделката. Ако това не стане, следват другите две възможности. Те са синдиците на Корпоративна банка в несъстоятелност, която е 100% собственик на ТБ "Виктория" или трябва да организират нов търг или да преминат към доброволната ликвидация на ТБ "Виктория". Източник: Банкеръ (27.03.2017) |
| | Общият размер на сумата, за която синдиците на Корпоративна търговска банка са завели съдебни дела - за установяване, обезпечаване и събиране на вземанията на обявената в несъстоятелност банка, надхвърля 14 млрд. лева. Това показва една от последните информации, огласени от Кристи Маринова и Ангел Донов, в която те описват предприети от тях действия за осребряване на активите на банката. Сумата е близо три пъти по-голяма от общия размер на активите й, защото по едно и също вземане са заведени няколко иска. До момента не е съвсем ясно също колко точно са месечните разходи и по управлението на процедурите по несъстоятелност на банката като цяло, и по водените от синдиците й съдебни дела в частност. От отчетите на синдиците обаче е ясно, че след близо две години, откакто съдът обяви фалита на кредитната институция, сумата на месечните постъпления от събиране на вземанията въобще не буди оптимизъм. През последните три месеца, за които са оповестени отчети на синдиците, те са общо около 9 млн. лв. - 8.19 млн. лв. през декември 2016-а, 257.5 хил. лв. през януари 2017-а и 2.61 млн. лв. през февруари 2017-а. Колко ли ще са през март? Колкото и да са, трябва да стане някакво чудо, за да може средният размер на месечните постъпления да скочи над 10 млн. лева. Надежда за това породи офертата на "Търговска банка Д" да закупи ТБ "Виктория" която е 100% дъщерна на Корпоративна търговска банка. Тази сделка щеше да донесе в сметката на синдиците малко над 90 млн. лв. от върнатия депозит на КТБ в ТБ "Виктория" и от цената, която "Търговска банка Д" бе готова да плати за покупката на ТБ "Виктория". Само че сделката зацикли и е пред провал. БНБ не разреши продажбата не за друго, а заради бизнес плана, с който купувачът обвързва придобиването на ТБ "Виктория". В него "Търговска банка Д" е обявила, че иска да задържи ТБ "Виктория" като своя дъщерна институция. А БНБ е установила, че този купувач нито има достатъчно капитал, за да си позволи подобен лукс, нито разполага с необходимите източници на средства, ако се наложи да окаже финансова подкрепа на ТБ "Виктория". Затова в името на доброто финансово здраве и на двете банка БНБ отказа да благослови сделката. Разбира се, това все още не значи, че тя се е провалила окончателно. Синдиците на КТБ възнамеряват да поискат от "Търговска банка Д" становище дали смята да промени бизнес плана си и да заяви писмено пред БНБ, че ще погълне ТБ Виктория". Ако това стане, БНБ ще даде зелена светлина на покупката и от нея в сметката на КТБ ще постъпи доста солидна сума, която ще осмисли несъстоятелността за цялата 2017-а. С нея сумата, която синдиците ще могат да разпределят между кредиторите на банката, ще нарасне до 700 млн. лева. Ако пък "Търговска банка Д" не направи подобно заявление, едва ли ще се стигне до втори търг. Според информация, която в. "БАНКЕРЪ" получи от свои източници, синдиците едва ли ще предприемат нова толкова продължителна процедура. Предходният търг отне над половин година. Не е изключено, ако "Търговска банка Д" излезе от играта, Ангел Донов и Кристи Маринова да поискат от другия допуснат до преговори участник в търга - "Българо-американска кредитна банка", да подобри офертата си. Според запознати с хода на въпросния търг обаче БАКБ ще трябва да направи съществени корекции в предложението си. Твърди се, че става дума за повишение от порядъка на 15-20 млн. лева. Не е ясно дали БАКБ ще се реши на подобно увеличение. На фона на всичко казано не е изключено да се пристъпи към процедура по доброволна ликвидация на ТБ "Виктория". Това обаче ще е правен акт, който ще се случи за пръв в икономическата практика у нас. По тази причина за него няма изпробвана правна рамка. Това ще направи процедурата доста сложна и изпълнена с много неизвестни. Освен това ще е и продължителна. Най-малкото защото доброволната ликвидация изисква ТБ "Виктория" да покани всички свои кредитори да предявят вземанията си и да им даде определен срок за това. Юристи твърдят, че той трябва да е поне шест месеца. Така че големи пари по сметките на синдиците на КТБ могат да се очакват едва към есента на 2017-а. Източник: Банкеръ (31.03.2017) |
| | Нова процедура за ТБ "Виктория"
Процедурата за продажбата на ТБ "Виктория", която е собственост на обявената в несъстоятелност Корпоративна банка, на "Търговска банка Д" ще приключи без успех. Офертата на "Търговска банка Д" бе единствената, която бе одобрена от синдиците на КТБ и от надзираващия ги Фонд за гарантиране на влоговете. След близо три месеца разглеждане банковият надзор на БНБ отхвърли офертата на "Търговска банка Д" за покупката на ТБ "Виктория". "Българската народна банка потвърждава, че „Търговска банка Д“ АД е финансово стабилна и покрива регулаторните и надзорните изисквания. Реализирането на предложената от нея стратегия за придобиване и бизнес план за развитие обаче, според които „Търговска банка Виктория“ ЕАД ще се развива като отделна институция, а не чрез вливане в „Търговска банка Д“ АД, би създало значителни рискове. При тази ситуация синдиците на КТБ и Фонда за гарантиране на влоговете ще започнат нова процедура по продажбата на ТБ "Виктория", която ще е с много кратки срокове. Източник: Банкеръ (05.05.2017) |
| | БАКБ отново кандидатства за ТБ "Виктория"
Вестник "БАНКЕРЪ" обаче научи, че един от кандидатите в поредния опит за продажба на ТБ "Виктория" отново ще е Българо-американска кредитна банка. Тази информация бе потвърдена и от председателя на надзорния съвет на БАКБ Цветелина Бориславова. Нейният инвестиционен фонд " СИЕСАЙЕФ" АД е мажоритарен собственик на БАКБ. Българо-американска кредитна банка участва и в първия конкурс за продажба на ТБ "Виктория", който приключи в края на 2016-а. Тогава обаче бе предпочетена офертата на "Търговска банка Д". Но се оказа, че "Търговска банка Д" не иска да погълне ТБ "Виктория", а да я запази като самостоятелна дъщерна банка. Тази подробност в бизнес намеренията на "Търговска банка Д" й изигра лоша шега, защото поради тази причина БНБ не й позволи да купи ТБ "Виктория". Затова процедурата за продажба на дъщерната на Корпоративна банка кредитна институция трябваше да започне отново. Какъвто и да е резултатът от набирането на инвеститори и на оферти по новата процедура за ТБ "Виктория", отговор на въпроса дали тя ще има нов собственик едва ли ще стане ясен преди края на септември 2017-а. Защото дори синдиците на Корпоративна банка и надзираващият ги Фонд за гарантиране на влоговете да изберат някоя от офертите, кандидат-купувачът трябва да бъде одобрен и от БНБ. Източник: Банкеръ (24.07.2017) |
| | Новоизлюпена фирма иска да купи дъщерната банка на КТБ
Четири са кандидатите да купят банка "Виктория", която е дъщерно дружество на фалиралата КТБ. Това съобщиха синдиците на КТБ, които правят втори опит за продажба на ТБ "Виктория". Вчера изтече срокът за заявяване на интерес. Писма са подадени от две наши банки, един чуждестранен консорциум и новосъздадена фирма без никаква история. Сред желаещите отново е Българо-американската кредитна банка, чиято оферта стигна до финала при първия опит за продажба на един от най-големите активи на фалиралата КТБ. За втори път писма за интерес са подали също Инвестбанк и групата инвеститори Kerbler Holding GmbH, Imfarr Beteiligungs GmbH и Green Finance GmbH. Новият "състезател" е "Вабо Интернал" АД. Уставът на компанията, учредена с 50 000 лева капитал, е приет на 13 юли т.г. Любопитен детайл е, че в борда на директорите е известният хазартен бос Васил Божков. Предстоят анализ и оценка на кандидатите и консултация с БНБ, се казва в съобщението на синдиците на КТБ. Следващият етап е подаване на необвързващи оферти, провеждане на дю дилиджънс и подаване на окончателни оферти. При предишния конкурс се явиха 8 кандидати. Сред тях бяха "Еврофинанс" АД, "Транзакт Юръп Холдингс" ООД, Търговска банка Д и дори БТК - телеком, който няма нищо общо с банковия бизнес. Тогава Гаранционният фонд избра за купувач Търговска банка Д, но БНБ не разреши сделката, защото идеята на кандидата била не да погълне ТБ "Виктория", а да я развива като отделна банка. ИЗНЕНАДА Междувременно собственикът на Банка ДСК - унгарската ОТП банк, обяви, че купува румънското звено на National Bank of Greece - Banca Romaneasca, съобщи investor.bg. Унгарската банка оглеждала и други институции в региона, за да подсили присъствието си в Централна Европа. Източник: Сега (25.07.2017) |
| | Четири фирми искат да купят ТБ „Виктория“
Четирима са кандидатите за Търговска банка „Виктория“ - дъщерното дружество на фалиралата през 2014 г. Корпоративна търговска банка (КТБ), на която се търси купувач от 2015 г., сочи официално съобщение на Фонда за гарантирането на влоговете в банките (ФГВБ). Това са Инвестбанк АД, Българо-Американска Кредитна Банка АД (БАКБ), Kerbler Holding GmbH и Вабо Интернал АД. Компаниите участваха и в първия опит за продажба на банката, като Kerbler само е сменил участниците в консорциума, който води – вместо ЗК Лев Инс АД сега компанията е подала оферта съвместно с Imfarr Beteiligungs GmbH и Green Finance GmbH. При предишния опит за продажбата на финансовата институция проявиха 8 кандидата, сред които и консорциум Hanson Holdings Lux s.a.r.l. и Еврофинанс АД, Транзакт Юръп Холдингс ООД, Търговска Банка Д АД и "Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД. Източник: Монитор (25.07.2017) |
| | Девет банки искат да финансират проекти по Плана „Юнкер“
Девет търговски банки са заявили интерес да финансират проекти по новата он-лендинг програма на Българска банка за развитие (ББР) по Плана „Юнкер“. Всяка от тях има възможност да получи целеви ресурс до 50 млн. евро за финансиране по индивидуалните си вътрешните правила за кредитиране. Държавната банка е в готовност да поеме и до 100% от риска по заемите към българските фирми, съобщават от ББР. Намерение да се включат в проектното финансиране заявяват Алианц Банк България, Българо-американска кредитна банка, Банка Пиреос България, Инвестбанк, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, Пощенска банка, както и обединените с една заявка за участие ОББ и СИБАНК. На този етап програмата се радва на повишен интерес от страна на финансовите институции, който напълно отговаря на предвидения за нея бюджет от 300 млн. евро. Ресурсът се осигурява съвместно от ББР и Европейската инвестиционна банка в рамките на Инвестиционния план за Европа, напомнят от кредитната институция. Кредитните институции ще отпускат ново инвестиционно, проектно и свързаното с тях оборотно финансиране от 3 до 24 млн. лева в рамките на приложими по програмата сектори на икономиката. Източник: Банкеръ (18.08.2017) |
| | Фирма на хазартния бос Васил Божков е поканена в следващия етап на продажбата на ТБ "Виктория"
Учредената само преди месец компания "Вабо Интернал" АД е допусната в следващия етап на процедурата по продажба на ТБ "Виктория", дъщерна на фалиралата КТБ. Това става ясно от съобщение на синдиците на банката. Компанията, която е сред кандидатите за 100% от "Виктория", е учредена с 50 000 лв. капитал на 13 юли т.г. В борда на директорите е известният хазартен бос Васил Божков. Поканени да продължат участието си са и другите трима кандидати. Това са „Българо-американска кредитна банка” АД, „Инвестбанк” АД, „Вабо Интернал” АД и групата инвеститори, действащи съгласувано - Kerbler Holding GmbH, Imfarr Beteiligungs GmbH и Green Finance GmbH. Решението е след извършен анализ и оценка на постъпилите заявки, както и на съпътстващата информация и профили на потенциалните инвеститори. Сега от тях се очаква да представят необвързващи оферти, да проведат дю дилиджънс и да подадат окончателни оферти. Това е втори опит да бъде продаден един от най-апетитните активи на фалиралата КТБ. При предишния конкурс за ТБ Виктория се явиха 8 кандидати. Сред тях бяха "Еврофинанс" АД, "Транзакт Юръп Холдингс" ООД, Търговска банка Д и дори БТК - телеком, който няма нищо общо с банковия бизнес. Тогава Гаранционният фонд избра за купувач Търговска банка Д, но БНБ не разреши сделката, защото идеята на кандидата била не да погълне ТБ "Виктория", а да я развива като отделна банка. Източник: Сега (24.08.2017) |
| | Банка "Виктория" - на четири оферти от затварянето
Банка с лиценз, но без екип, клонове, разпознаваемо име, пазарен дял, а вече и почти без клиенти. Това накратко е офертата на синдиците на фалиралата КТБ, опакована под гордото име банка "Виктория", която се продава в пакет с близо 90 млн. лв. дълг към самата КТБ. Злополучната институция, придобита седмица преди затварянето на новия й собственик, вече три години практически не функционира и трупа загуби, които я декапитализират. Предишният опит за продажба беше попарен в последния момент от БНБ. Тогава се появиха осем желаещи, от които на финалния рунд бяха оставени два - БАКБ и Д банк. Последната предложи повече, но регулаторът не одобри сделката, тъй като купувачът е планирал не да я влее, а да я развива като отделна банка. Сега интересът е наполовина, но пък всички четири кандидата са допуснати да подадат необвързващи оферти с ориентировъчна цена, а срокът е до края на август (датата според различни източници варира между 29 август и 1 септември). Това може да се чете и като знак, че синдиците и надзираващият ги Фонд за гарантиране на влоговете съзнават, че това е последен шанс за продажба на банката, и са склонни да разгледат всяка възможност. Все пак след тази фаза вероятно ще има и отсяване на предпочетени купувачи, с които да се преговаря. Въпреки широко отворената врата обаче вероятността да се стигне до комбинация от задоволителна цена и одобрение от БНБ не е особено голяма и все по-ясно надвисва сценарият доброволна ликвидация. Според източник на "Капитал" за разлика от предишния път, когато отсяването на кандидатите беше съгласувано предварително с БНБ, така че да останат само две банки с шанс за положително становище, този път регулаторът не е давал напътствия. От КТБ поясниха, че от надзора не е получен отговор. Така се стига до изпращане на меморандум до всички проявили интерес. Запознати с хода на процедурата посочиха, че поканата за подписване на писмо за конфиденциалност е получена от някои кандидати на 22 август. Това реално оставя 7-8 дни за запознаване с информационния меморандум и изготвяне и подаване на индикативна оферта. Досега надзорът на БНБ отчетливо следва стратегия да не допуска местни бизнесмени до банков лиценз. Така че офертата на "Вабо интернал" на Васил Божков трудно би преминала цедката, без БНБ да направим лупинг в своите правила, който ще й коства много репутационни щети. От пресофиса на собственика на кандидата не отговориха на изпратените по мейл въпроси. Същото съображение донякъде важи и за друг желаещ - консорциумът от три австрийски компании. Едната от тях - Kerbler Holding, при предишния опит се яви заедно с местния застраховател "Лев инс", свързан с Алексей Петров, и не бе допусната до финала. Сега българският партньор е заместен, но остава съмнението, че зад офертата стои същият интерес. Последните два участника са местните Инвестбанк и БАКБ. Над офертата на първата ще тежи това, че самата тя бе сред най-слабо представилите се при проверките на БНБ преди година. Нещо повече - банката на Петя Славова също беше кандидат при продължилата над година продажба номер 1 на "Виктория", но не бе допусната до фазата на подаване на оферти. Славова каза пред "Капитал", че намерението при евентуална покупка на "Виктория" е вливането й в Инвестбанк и консолидация на двете банки. Целта е да се увеличи кредитният ни портфейл, посочи още тя. По думите й в предишната процедура мениджмънтът е взел решение да оттегли участието на банката след подаването на писмо за заявяване на интерес поради други бизнес планове пред Инвестбанк към онзи момент. За разлика от нея БАКБ на Цветелина Бориславова беше неуспелият финалист. Тя е заявила твърдо намерение за сливане на двете банки и обективно не се нуждае от може би най-ценното във "Виктория" - лицензът и 18 млн. лв. капиталов излишък. Затова и офертата й може да не е конкурентна. Първото предложение на БАКБ по неофициална информация е било за около 100 хил. евро, като няма информация за офертата за изплащането на заема към КТБ. Бориславова не беше открита за коментар. Така въпреки на вид силния интерес няма да е учудващо и да не се стигне до сделка. В такъв случай нов опит за продажба напълно ще се обезсмисли и "Виктория" вероятно ще бъде извадена от хибернацията си, за да потегли към ликвидация. Практически основният й останал кредитор е собственикът й КТБ, а по последни данни привлечените средства от клиенти са едва 5.6 млн. лв. Същевременно от 127 млн. лв. активи банката има над 31 млн. лв. ликвидни средства (минимални резерви в БНБ и кеш). Това означава, че при ликвидация за КТБ ще остане разликата от 25 млн. лв. Отделно по баланс банката има и 26 млн. лв. активи, придобити като обезпечения, които вероятно могат да се реализират, макар и с известна отстъпка. А дори и след като през 2014 г. най-апетитните й портфейли бяха продадени, има и останали кредити за 39 млн. лв. след начислени обезценки, които без дю дилиджънс няма как да се оценят, но със сигурност биха добавили към ликвидационния дял на КТБ. На база на тези числа синдиците могат да си направят и сметка за минимална цена, под която не си заслужава да приемат оферта. Но дори и при неуспех "Виктория" може да се окаже един от най-големите единични приходи за масата на несъстоятелността на КТБ. С всеки месец отлагане обаче той все повече се стопява в заплати и разходи по едно загубило смисъла си съществуване. Източник: Капитал (28.08.2017) |
| | Три оферти за банка "Виктория"
"Българо-американска кредитна банка" АД, "Инвестбанк" АД и "Вабо Интернал" АД подадоха в срок индикативни оферти за покупка на 100% от капитала на ТБ "Виктория" ЕАД и цялостната експозиция на едноличния собственик на капитала към банката. Предстои анализ и оценка на индикативните оферти, като на допуснатите в следващия етап на процедурата кандидати ще бъде предоставена възможност да извършат обстойно проучване (дю дилиджънс) на ТБ "Виктория" ЕАД и на база на него да представят своите обвързващи оферти за покупка на 100% от капитала на ТБ „Виктория” ЕАД и цялостната експозиция на едноличния собственик на капитала към банката. Източник: Банкеръ (07.09.2017) |
| | 10 банки ще партнират с ББР по плана "Юнкер"
Българска банка за развитие (ББР) одобри 10 търговски банки за партньори в рамките на новата он-лендинг програма на ББР по плана „Юнкер“. Това са Алианц Банк България, Българо-aмериканска кредитна банка, Банка ДСК, Банка Пиреос България, Инвестбанк, обединените ОББ и СИБанк, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д и Юробанк България. Предстои партньорите по схемата да бъдат одобрени и от Европейската инвестиционна банка. Средствата по програмата за индиректно финансиране на българския бизнес са осигурени от Българска банка за развитие и ЕИБ в рамките на Инвестиционния план за Европа. Програмата е насочена към малките, средни и междинни компании с персонал до 3000 души, които са клиенти на банките-партньори по схемата. Кредитните институции ще отпускат ново инвестиционно, проектно и свързаното с тях оборотно финансиране от 3 до 24 млн. лв., а Българска банка за развитие има готовност да поеме до 100% от риска по заемите. Българските компании ще се ползват от възможността за дългосрочен достъп до финансирането, при максимален краен срок за погасяване до 2032 г, а приложимият лихвен процент ще се формира от база 6M EURIBOR + надбавка от 2 до 4%. Така максималният лихвен процент по предоставен днес заем не би надхвърлял 3,7% годишно.http://www.economic.bg Източник: Други (04.10.2017) |
| | Пускат и трите кандидата за банка “Виктория” да дадат оферти
И трите кандидата за банка “Виктория” - Българо-американската кредитна банка (БАКБ), Инвестбанк и фирмата на бизнесмена Васил Божков “Вабо Интернал”, най-вероятно ще бъдат допуснати до финалния кръг на сделката. Това заявиха няколко източника пред “24 часа”. Срокът за обвързващи оферти изтече на 1 ноември. Допускането до финалната фаза и на трите кандидата означава, че решаващото мнение кой ще е купувач ще бъде на БНБ. При предишния опит за продажба на дъщерната на КТБ банка кандидатите бяха осем. Тогава синдиците на КТБ посочиха за купувач Търговска банка Д, но БНБ не разреши сделката. В мотивите на централната банка за отказа бе посочено, че не е подходящо намерението на купувача да развива “Виктория” като самостоятелна банка. Това криело рискове за финансовото състояние и не давало гаранции, че тя ще успее да изпълни регулаторните изисквания. Източник: 24 часа (02.11.2017) |
| | Само БАКБ и Инвестбанк поискаха банка "Виктория"
Два кандидата подадоха обвързващи оферти за ТБ "Виктория", съобщиха от Корпоративна търговска банка, която е собственик на малката кредитна институция. Двата финалиста са Българо-американската кредитна банка на Цветелина Бориславова и Инвестбанк на Петя Славова. Любопитният факт е, че третият участник в надпреварата до момента – новоучредено дружество на Васил Божков "Вабо интернал", не е подал обвързваща оферта, след като подаде индикативна в началото на септември. Крайният срок за подаване на окончателни оферти беше 31 октомври. Продават се 100% от капитала на "Виктория" и цялостната експозиция на КТБ в банката – депозит, който беше направен при покупката на "Виктория" от КТБ малко преди затварянето й, която е близо 90 млн. лв. Това означава, че цената на офертата ще трябва да отразява и двете. Собственият капитал на банката е 33.5 млн. лв. към края на септември 2017 г. Очакванията са, че при този опит за продажба битката ще бъде за това кой ще даде по-добра цена. Синдиците имат интерес от добра цена, на която да продадат банката. Одобрение за сделката обаче дава БНБ. В съобщението на синдиците на КТБ се посочва, че следва избор на купувач, получаване на регулаторни разрешения (от БНБ) и сключване на сделка. Синдиците избират предпочетен кандидат – един или и двата в случая. Следва обследване от БНБ и даване на разрешение за покупка или не. Ако и този път не се стигне до сделка, другият вариант, който изглежда логичен след няколко неуспешни опита за продажба, е ликвидация. Предишния път отсяването на кандидатите беше съгласувано предварително с БНБ, така че от осем кандидата да останат две банки с шанс за положително становище, като централната банка охлади ентусиазма за влизане в банковия сектор. Този път обаче регулаторът не е давал насоки на поискано от синдиците съгласуване за шансовете на кандидатите. Така след подаването на писма за интерес се стига до изпращане на меморандум до всички проявили интерес – БАКБ, Инвестбанк, "Вабо интернал" и консорциум от няколко австрийски компании - Kerbler Holding, Imfarr Beteiligungs и Green Finance. Той обаче не продължи участието си. Eдна от компаниите - Kerbler Holding, преди участваше в консорциум с "Лев инс" на Алексей Петров, но не бе допусната до финала. Сега след дю дилиджънса на практика отпада дружеството на Васил Божков, което се появи в тази процедура, но не е подало обвързваща оферта. Досега надзорът на БНБ отчетливо следва стратегия да не допуска местни бизнесмени до банков лиценз. Така че оферта на "Вабо интернал" на Васил Божков трудно би преминала цедката, без БНБ да направим завой в правилата си, който би й коствал много репутационни щети. PR-ът на Божков не отговаряше на мобилния си телефон за коментар. И двата кандидата с окончателни оферти сега отпаднаха на различен етап в предишната процедура за "Виктория". Инвестбанк не стигна до фазата на подаване на оферти. Банката показа слаб резултат на стрес теста миналата година и сама трябваше да се капитализира. В края на април тази година оттам обявиха, че са изпълнили препоръките на БНБ за попълване на капиталовите си буфери. При подаването на необвързващи оферти в тази процедура през лятото Петя Славова каза пред "Капитал", че намерението при евентуална покупка на "Виктория" е вливането й в Инвестбанк и консолидация на двете банки. Целта е да се увеличи кредитният ни портфейл, посочи тогава тя. По думите й в предишната процедура мениджмънтът е взел решение да оттегли участието на банката след писмото за интерес поради други бизнес планове пред Инвестбанк към онзи момент. В предишния търг БАКБ подаде оферта и стигна до финала, но предпочетеният кандидат от синдиците и фонда за гарантиране на влоговете беше банката на Фуат Гювен Д банк. БНБ не даде разрешение за сделка, защото планът на избрания купувач не предвиждаше сливане, а запазването на "Виктория" като отделна институция, т.е. възможна бърза препродажба. Офертата на БАКБ е предвиждала сливане на двете банки. И при това участие в търга Цветелина Бориславова заяви пред "Капитал", че намерението й е сливане на двете банки. Така след първото разминаване между синдици и БНБ сега рискът от втори сблъсък за "Виктория" покрай участието на Васил Божков изчезна. Източник: Капитал (03.11.2017) |
| | БАКБ и "Инвестбанк" с оферти за ТБ ”Виктория”
"Българо-американска кредитна банка" АД и "Инвестбанк" АД са подали обвързващи оферти за покупка на 100 процента от капитала на търговска банка "Виктория" ЕАД, съобщиха синдиците на "Корпоративна търговска банка". Това е поредният опит да бъде продадена „Виктория“, която бе купена от КТБ само няколко месеца, преди да бъде затворена. Към 30 юни 2016 г. активите на малката банка са оценени на 137.3 млн. лв., пасивите – на 95.4 млн. лв., а собственият капитал е 41.8 млн. лв. На 31 октомври 2017 г. приключи третия етап от процедурата по продажба на 100% от капитала на ТБ „Виктория” ЕАД и цялостната експозиция на едноличния собственик на капитала към банката - КТБ.Отпаднали са „Вабо Интернал” АД и групата инвеститори, действащи съгласувано - Kerbler Holding GmbH, Imfarr Beteiligungs GmbH и Green Finance GmbH. През март БНБ отказа на „Търговска банка Д“ да придобие банка „Виктория. Според Централната банка, това не би гарантирало на „Виктория“ създаването на устойчив бизнес модел и би изисквало постоянна капиталова и ликвидна подкрепа от банката - собственик. В момента ТБ „Виктория“ е 100% собственост на Корпоративна търговска банка. Източник: Банкеръ (03.11.2017) |
| | Фуат Гювен е избран за председател на Надзорния съвет на "Търговска банка Д"
В Търговския регистър са вписани промени в управителните органи на "Търговска банка Д" АД, съобщиха от кредитната институция. Решението е от 29 декември миналата година, а Фуат Гювен, собственик на 66.70% от капитала на дружеството, е вписан като нов член и председател на Надзорния съвет на банката. Със същото решение г-жа Емел Бардзъ е отписана като член на Надзорния съвет. Тя ще продължи да подпомага дейността на банката като съветник на председателя на Надзорния съвет и ще подписва вътрешнобанкови документи в това си качество. След тези промени актуалният състав на Надзорния съвет на "Търговска банка Д" АД е: Валери Борисов, Фуат Гювен и Бахатдин Гюрбюз. В Управителния съвет пък са: Анна Аспарухова - председател и изпълнителен директор, Мартин Ганчев - изпълнителен директор, Пламен Дерменджиев, Захари Алипиев и Валентина Борисова. Анна Аспарухова, председател на Управителния съвет на "Търговска банка Д" АД, получи наградата "Банкер на годината" на вестник "Банкеръ" за 2017 година. С тях редакцията на вестника отличава онези мениджъри на търговските банки, които през годината със своите професионални и лидерски качества са допринесли за отличните им резултати. Наградите са с 24-годишна традиция, като медията класира най-добрите мениджъри на банките у нас. Г-жа Аспарухова е отличена за устойчив и ефективен мениджмънт на "Д Банк". Отличието на вестник "Банкеръ" е още едно признание за развитието и постигнатите резултати във всички бизнес сегменти от "Търговска банка Д" през 2017 година. "Търговска банка Д" е една от малките кредитни институции в банковия сектор. Тя е универсална банка, предлагаща пълен спектър от банкови услуги за фирми и граждани - корпоративно и инвестиционно банкиране, малки и средни предприятия, услуги за физически лица. Банката е основана на 12 март 1999 г. и притежава пълен банков лиценз, издаден от Българската народна банка. Основавайки се на опита и на познанията си за турския пазар, тя е специализирана при консултации и подкрепа на търговските операции по внос и износ между Турция и България. Чрез свои търговски дружества Фуат Гювен участва в различни икономически сектори - производство на кабели, туризъм, търговия с гориво и други стоки, производство на електрическа енергия, както в Турция и България, така и в Русия. Източник: Банкеръ (10.01.2018) |
| | КЗК разреши на Инвестбанк да финализира сделката за ТБ "Виктория"
По-малко от три месеца след сключването на договора, с който Инвестбанк купува ТБ "Виктория", последният ангажиран регулатор - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), даде зелена светлина за сделката. Така тя може да бъде финализирана след близо четиригодишна сага. В анализа си за ефекта на сделката върху банковия пазар антимонополният орган изтъква, че сливането на двете институции няма да застраши сектора, още повече че то напълно се вписва в тенденцията за консолидация. "Виктория" бе последната придобивка на Корпоративна търговска банка (КТБ), погълната буквално месец преди фалита от лятото на 2014 г. Оттогава досега имаше няколко опита за продажба на това, което е останало от нея. В различните процедури имаше и международен интерес, но на финалната права надделяха местните играчи. След четиригодишни напъни В конкуренцията с БАКБ Инвестбанк на Петя Славова бе избрана за купувач от синдиците на КТБ през април т.г., след като преди това БНБ даде одобрение и за двата кандидат-купувача. Цената на сделката продължава да е тайна, но съгласно процедурата новият собственик трябва да възстанови депозит от около 85 млн. лв., който КТБ е държал в банката, а също и да плати цена за капитала на ТБ "Виктория", който е 31.6 млн. лв. към момента на сделката. Няма информация как купувачът ще се издължи във времето - дали това ще се случи наведнъж или на траншове, и дали вече е погасил някаква част. Изпълнила предписанията на банковия регулатор след слабия си резултат от стрес тестовете преди две години, през юни Инвестбанк обяви увеличение на капитала с 10 млн. лв., а за първото тримесечие на тази година отчете печалба от 2.6 млн. лв. "Сделката ще постигне увеличение на стойността на балансовите активи и кредитния портфейл на Инвестбанк, както и намаляване на общите административни разходи в резултат на оптимизация и централизирани операции и дейности", пише в анализа на КЗК за сделката, който изследва евентуалните последици от изпълнението й за банковия пазар. Антимонополният регулатор изтъква, че след поглъщането на ТБ "Виктория" Инвестбанк ще държи 2.1% от активите в банковата система. Обединената група ще има 2.41% от депозитите на домакинствата и 0.75% от ипотечните кредити, а при потребителските делът на двете институции е 1%. Също така скромни като играч са в банкирането на едро с 2.22% от корпоративните кредити в банковата система и 2.26% от фирмените кредити. Незначително е участието им на финансовия пазар като оборот и брой сделки с ценни книжа на фондовата борса. "Планираната концентрация не води до създаване или засилване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на пазарите. Може да се приеме, че банковият сектор в България се характеризира с добра конкурентна среда. КЗК приема, че нотифицираната сделка следва да бъде безусловно разрешена", с което екипът на регулатора, чийто председател е Юлия Ненкова, постановява незабавното й изпълнение. Сделка, събудила мечтатели С това близо четиригодишната одисея с ТБ "Виктория" приключи. Тя започна с фалита на КТБ през 2014 г., което наложи поставянето на банката под специален надзор и последвалата продажба на активи като атрактивните кредитни портфейли, наследени от времето, когато банката се казваше "Креди Агрикол". Първите опити за намиране на купувач показваха амбиции за влизане в банкерския бизнес на кандидати като застрахователя "Лев инс", а после и "Вабо Интернал", свързана с хазартния собственик Васил Божков. На няколко пъти се появяваше австрийският Kerbler Holding, а след като пак на няколко пъти регулаторът показа, че няма да одобри сделка с нестратегически инвеститор, останаха кандидатурите на финансови посредници като Търговска банка Д, Инвестбанк и БАКБ. Последната банка продължава да има амбиции за растеж чрез консолидация и е сочена за фаворит в процедурата за Пиреос банк България, чиято продажба се очаква да бъде финализирана през тази година. Източник: Капитал (06.07.2018) |
| | ББР подписа с Търговска банка Д първия договор за финансиране по Плана Юнкер
Българската банка за развитие (ББР) и Търговска банка Д (Д Банк) сключиха първия договор за он-лендинг финансиране в рамките на Плана за инвестиции за Европа. Според споразумението ББР ще предостави на Д Банк 15 млн. евро за финансиране на българския бизнес, като поема и до 100% гаранционен ангажимент към банката партньор, съобщиха от държавната банка. Програмата е насочена към микро-, малки, средни и междинни предприятия с персонал до 3 хиляди души, a поне 70% от финансирането ще бъде насочено към МСП сектора. Компаниите могат да кандидатстват за инвестиционно, проектно и свързаното с тях оборотно финансиране от 3 до 24 млн. лв., като няма да се допуска рефинансиране на вече действащи кредити. Предвидена е и възможност за отпускане на кредитиране по инициативата на Европейската инвестиционна банка „Младежка заетост“ при облекчени условия. Лихвеният процент е до 6M EURIBOR+ надбавка от 2 до 4%. Максималният краен срок за погасяване на кредитите е до 2032 г. Средствата по програмата са осигурени от Българската банка за развитие и Европейската инвестиционна банка и са част от Инвестиционния план за Европа – един от водещите приоритети на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Фокусът му е насърчаване на инвестициите с цел да бъдат създавани работни места и растеж чрез по-интелигентно използване на новите и съществуващите финансови ресурси, чрез премахване на пречките пред инвестициите и осигуряване на видимост и техническа помощ за проектите. Източник: Инвестор.БГ (31.07.2018) |
| | ББР подписа с "Д Банк" първия договор за финансиране по Плана Юнкер
"Българската банка за развитие" АД (ББР) и "Търговска банка Д" АД ("Д Банк") сключиха първия договор за он-лендинг финансиране в рамките на Плана за инвестиции за Европа, съобщиха от държавната кредитна институция. Според споразумението ББР ще предостави на "Д Банк" 15 млн. евро за финансиране на българския бизнес, като поема и до 100% гаранционен ангажимент към банката-партньор. Програмата е насочена към микро-, малки, средни и междинни предприятия с персонал до 3 000 души, a поне 70% от финансирането ще бъде насочено към МСП сектора. Компаниите могат да кандидатстват за инвестиционно, проектно и свързаното с тях оборотно финансиране от 3 до 24 млн. лв., като няма да се допуска рефинансиране на вече действащи кредити. Предвидена е и възможност за отпускане на кредитиране по инициативата на Европейската инвестиционна банка "Младежка заетост" при облекчени условия. Лихвеният процент е в рамките до шестмесечния EURIBOR + надбавка от 2 до 4 процента. Максималният краен срок за погасяване на кредитите е до 2032 година. Средствата по програмата са осигурени от "Българска банка за развитие" и Европейската инвестиционна банка и са част от Инвестиционния план за Европа - един от водещите приоритети на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Фокусът му е насърчаване на инвестициите с цел да бъдат създавани работни места и растеж чрез по-интелигентно използване на новите и съществуващите финансови ресурси, чрез премахване на пречките пред инвестициите и осигуряване на видимост и техническа помощ за проектите. "Българска банка за развитие" АД (ББР) е финансова институция, 99.9% собственост на българската държава. Създадена е през 1999 г. като Насърчителна банка, като основен фокус в дейността й е подкрепата за малките и средни предприятия. Кредитната институция е сред четирите банки с най-висок кредитен рейтинг у нас: "BBB" със стабилна перспектива от международната рейтингова агенция Fitch. Това е единствената българска банка, която, освен директно финансиране, предоставя ресурс и чрез други кредитни институции. ББР е най-добре позиционираната банка в страната за привличане на средства от международни партньори. Нейни дъщерни дружества са Националният гаранционен фонд, който издава гаранции по банкови заеми за реалния сектор, и Микрофинансиращата институция ДЖОБС, която предоставя финансиране на микро- и малки компании. Фокусът в дейността й са: стартиращи предприятия и иновации, износители на готова продукция, фирми от секторите "преработвателна промишленост", "минерални ресурси и природни богатства" и "земеделие и туризъм". Източник: Банкеръ (31.07.2018) |
| | Продават фабрики и хотели заради дългове
Фабрики, хотели, търговски и промишлени имоти за над 14 млн. лв. са обявени за продажба от частни съдебни изпълнители във Великотърновска област заради дългове към кредитори. В момента за продажба е пуснат недвижим имот в Горна Оряховица, собственост на ЕТ “Стефмарк – Стефан Марков”. Месопреработващата фирма бе сред четирите, които имаха право да произвеждат “Горнооряховски суджук” – първото защитено в Брюксел българско географско указание. Посочената начална цена е в размер на 714 432 лв. Имотът е с площ от 6991 кв.м и е обявен заедно с колбасарски цех, кланичен цех, свързващ тунел и склад, както и стерилен цех с площ от 1085 кв.м. Публичната продан е за удовлетворяване на вземането на лясковската фирма “Мултимес Груп” ООД. Върху имота има залог в полза на Търговска банка Д, “Планета – 98” и на “Мултимес Груп” ООД. Втората продавана фабрика се намира в Сухиндол и е собственост на “Хлебокомбинат Сухиндол” ЕООД, а задълженията са към “Юробанк България” АД. Имотът е с обща площ от 2187 кв.м, а обявената начална цена, от която ще започне наддаването, е 135 000 лв. Върху имота има договорна ипотека в полза на “Юробанк и Еф Джи България” в размер на 127 128 лв., възбрана в полза на същата банка, както и две възбрани в полза на НАП – В. Търново. Два са хотелите, пуснати за продажба. Единият е в Дебелец за 198 000 лв., собственост на фирма “Свежест – ММ” ЕООД, а вторият е в Джулюница и е на цена 145 728 лв. За продан са обявени и пет търговски имота във В. Търново, Свищов, Джулюница и Стефан Стамболово. Най-висока е цената за имот с площ 6620 кв.м в местността Дълга лъка – 693 010 лв. На пазара са пуснати и 10 производствени имота, като най-скъпа е бившата ножарска фабрика “Терна”, обявена за 6 215 205 лв. Още в края на миналата година предприятието бе обявено в несъстоятелност, макар че производството бе спряно още през пролетта и оттогава се търси купувач. 4 033 175 лв. е обявената цена за хлебозавода във В. Търново, собственост на габровската фирма “Велттед Инвест” ООД, а задълженията ? са към “ОББ” АД и ЕТ “Джордан – Йордан Колев”. Източник: Янтра - Велико Търново (14.09.2018) |
| | Чрез прехвърляне на сградата на bTV Делян Пеевски явно окончателно се е разплатил с Едоардо Миролио по поредицата сделки от пролетта на 2016 г. Тогава чрез различни свързани компании депутатът купи от италианеца с български паспорт 50% от "Техномаркет", миноритарен дял в "Булгартабак" и 24.5 млн. евро вземане от "Дунарит", чрез което се правеха няколко опита да се превземе контролът над оръжейния завод. Сделката за недостроените студиа на телевизията, които Пеевски купи в края на 2015 г., е сключена на 30 юли.. Любопитният момент е, че оповестената цена - 65.5 млн. лв. с ДДС, реално няма да бъде платена никога на продавача "Сф БТ", а всъщност в нея е включено покриване на негово насрещно задължение към Миролио. Самият той каза пред "Капитал", че сградата ще бъде използвана за отдаване на офиси под наем, но отказа други коментари за цени и намерения за други имотни инвестиции. Пеевски придоби сградата от 24 хил. кв.м в близост до Околовръстния път на София и пресечката му с бул. "България" за 2.8 млн. евро в сделка, сключена на 30 декември 2015 г. Тогава купувач беше семейната "Балканска медийна компания" (БМК), която беше собственик и на вестниците на депутата. Впоследствие през март 2016 г. имотът беше ипотекиран в полза на "Търговска банка Д" като част от обезпеченията по 10 млн. евро кредит за "Техномаркет". Заемът е сключен паралелно с прехвърлянето от Миролио на Пеевски на 50% от веригата за техника, като БМК - по това време 50% собственост на Пеевски и 50% на майка му Ирена Кръстева, влиза като съдлъжник. Като част от поредицата трансформации в корпоративната империя на депутата от ДПС обаче БМК се влива в друга официално негова компания - "Интръст", и така и студиата стават нейна собственост. В края на 2017 г. тя продава 20% от имота на дъщерното на "Благоевград БТ" "БЛ - Ритейл риъл естейт". И така стигаме до това лято, когато на 12 юли "Интръст" (официално на Пеевски) и "БЛ - Ритейл риъл естейт" (част от "Булгартабак", който официално не е на Пеевски) синхронно продават имота на "Сф БТ". Това е компания, създадена като дъщерно дружество на "София БТ", която беше напомпана с имоти (сред които затворената софийска фабрика на цигарения холдинг, която беше разрушена с планове да се застрои) и впоследствие прехвърлена на дубайското дружество Bulgartabac Trade FZE. Въпреки името си то не е част от цигарения холдинг, но се води свързано лице. И в последния епизод, дни след тази сделка, на 30 юли сградата е прехвърлена на "Миролио риъл естейт 2" - 100% собственост на основната компания на бизнесмена "Е.Миролио" ЕАД. Малко по-рано през годината чрез "Миролио риъл естейт 1" той придоби бившата сграда на КТБ на "Цар Борис III", която Цветан Василев ползваше де факто като централа. Цена с добавка Според нотариалния акт за сделката последното прехвърляне на сградата на bTV е за космически звучащите 65.55 млн. лв. с ДДС. По-голямата част обаче явно е фиктивна и чрез нея се изчистват предишните задължения от Пеевски към Миролио. Според споразумението между продавача и купувача 49.7 млн. лв. (без ДДС) няма да бъдат ефективно платени, а ще бъдат прихванати за предишно задължение. Така реално Миролио е платил само 4 889 575 лв., или точно 2.5 млн. евро. Ключовият въпрос е от какво са формирани въпросните 49.7 млн. лв. задължения и как са се озовали в "СФ БТ". През март 2016 г. Миролио сключва няколко паралелни сделки. Той прехвърля 50% от "Техномаркет" директно на притежавана от Пеевски компания. Освен това продава за 26.6 млн. лв. и миноритарния си дял от 7.2% в "Булгартабак" на дубайската TGI Middle East FZE, която Пеевски не е декларирал като своя. А също така прехвърля и вземането си от "Дунарит" на "Виафот инвестмънт България", собственост на едноименна офшорка от Британските Вирджински острови, за която Пеевски отрича да има общо. Номиналното вземане е за 24.5 млн евро (или около 48 млн. лв.), но е цедирано за 19.56 млн. евро, което ще се плати разсрочено с 3% годишна лихва. Така не е ясно по кои от тези вземания е формиран дългът на "СФ БТ" и как се е озовал в тази компания. От нотариалния акт още става ясно, че цената трябва да бъде платена до три месеца след сделката. В същия срок трябва и "Сф БТ" да е погасил задълженията към Търговска банка Д, които са били 8.5 млн. евро. Източник: Капитал (27.11.2018) |
| | Юрий Гагарин АД-Пловдив (4PX)
Уведомление от Юрий Гагарин АД за сключен договор с Търговска банка Д АД за инвестиционен кредит в размер на до 3,5 млн. евро. Източник: БФБ (13.02.2019) |
| | "Търговска банка Д" подкрепи бизнеса на "Юрий Гагарин" с два кредита
Водещият производител на многоцветни печатни опаковки и етикети от картон и хартия за цигарената, хранителната, козметичната и друти индустрии и филтри за цигари "Юрий Гагарин" АД е сключил два договора с "Търговска банка Д" АД, съобщиха от пловдивската фирма. Първият е за инвестиционен кредит в размер на до 3.5 млн. евро за финансиране закупуването на технологична линия за производство на комбинирани филтри за цигари. Другият договор е за заем под формата на кредитна линия в размер на до 6.5 млн. евро за финансиране/рефинансиране на оборотни средства, по издадени фактури от контрагенти. "Юрий Гагарин" АД прилага политика на отсрочени плащания за преобладаващия обем на вземания от клиенти и извършва авансови плащания в големи размери за доставка на основни материали чрез квоти и такива, които се произвеждат изключително по заявка на дружеството. През миналата година основният обем на продажбите е от двете основни дейности на пловдивското дружество: производство на филтри за цигари и цигарени филтри и производство на многоцветни опаковки от картон и хартия. Приходите от продажби на продукция към края на миналата година са намалели с над 20 млн. лв. спрямо същия период на 2017-а. През първите три месеца е имало необичайно високи продажби и това в значителна степен го прави несъпоставимо, отбелязват в отчета си мениджърите на "Юрий Гагарин" АД. Намалението през второто, третото и четвъртото тримесечие е при продажбите на продукция на вътрешния пазар като привличането на нови клиенти извън страната частично го компенсира. Финансовият резултат на "Юрий Гагарин" към края на декември е печалба от 3.33 млн. лева, която обаче е силно намаляла спрямо онези 5.744 млн. лева за 2017-а. Пловдивската фирма е обезпечила кредити и лизинги с договорна ипотека и особен залог върху собствени недвижими имоти, машини и съоръжения с обща балансова стойност към кра яна миналата година за 24.37 млн. лева. Най-големите акционери в дружеството са "Баранко" ООД - Пловдив и "Ди Ар си Инвест" ЕООД - София съответно с по 49 и 18% от акциите с право на глас. Други фирми държат 28.28%, а в индивидуални инвеститори са останалите 4.72% от капитала. Източник: Банкеръ (14.02.2019) |
| | Ветко продаде перлата на империя Арабаджиеви
Ветко Арабаджиев продаде хотел „Виктория палас“ в Слънчев бряг за 50 милиона лева. Въпреки че именитият пловдивски бизнесмен е в ареста за данъчни измами и пране на пари, сделката е минала безпроблемно, понеже самият той не фигурира официално като собственик никъде. Продавач е фирмата „Виктория груп корпорейшън“, която е собственост на регистрираната на Сейшелите „Виктория груп сървисис лимитед“, а купувач - „СБ Роял Хотелс“ с управител Мартин Маринов, става ясно от справка на „Марица“ в имотния регистър. Договорът е подписан на 17 май. За промяна в собствеността следи имаше далеч преди старта на летния сезон. В най-голямата резервационна система booking.com се появи надпис, че 5-звездният хотел е под нов мениджмънт. Мастодонтът изчезна и от корпоративния сайт на "Виктория груп". Малко след това, на 21 май, в партидата на „Виктория груп корпорейшън“ е качено съгласие от Търговска банка Д да се вдигне особеният залог само над 8-етажния хотелски комплекс. Новата ипотека е учредена на името на „СБ Роял Хотелс“. Предполага се, че покупко-продажбата е форсирана, за да не може държавата да сложи ръка върху имуществото на Арабаджиеви в случай, че се докаже вина и се пристъпи към конфискация на имоти. „Виктория палас“ е най-големият морски хотел в империята на фамилия Арабаджиеви. Построен е през 2003 година на 20 метра от плажната ивица. Има 445 стаи и 950 легла. Още при откриването в интериора му ясно личеше дизайнерският почерк на Маринела Арабаджиева. Единият от баровете „Сафари“ е с оригинален африкански стил, стаите са с тежки аристократични мебели, решени в червено и златисто, а една част от диваните имаха характерна леопардова дамаска. Източник: Марица (19.06.2019) |
| | Дванайсет от най-големите банки в страната искат да участват в програмата на Българска банка за развитие (ББР), според която ще могат да отпускат до 4500 лв. безлихвени заеми на физически лица. Гаранционната програма е на ББР и по нея ще си партнира с тези банки по отпускането на кредитите на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 (служители в неплатен отпуск и самоосигуряващи се лица). Припомняме, че тази мярка ще бъде финансирана с 200 млн. лв. от увеличението на капитала на Българската банка за развитие. В края а март правителството прие решение за увеличаване на капитала на ББР с общо 700 млн. лв. 12-те банки са:
Алианц банк България
Банка ДСК
Инвестбанк
Интернешънъл Асет банк
ОББ
Общинска банка
ПИБ
Райфайзенк банк
Търговска банка Д
Уникредит Булбанк
ЦКБ
Юробанк България
Oт ББР добавят, че и ББР, и търговските банки работят усилено (включително в празничните и почивни дни) по сключване на финансовите споразумения, както и за създаването на необходимата организация в клоновите мрежи на банките. Очакванията са съгласувателната процедура да бъде максимално съкратена, така че финансовият ресурс да достигне до пострадалите физически лица от пандемията в първите дни след Великденските празници. Източник: economic.bg (21.04.2020) |
| | Четири банки започват да отпускат безлихвените кредити до 4 500 лв.
Българската банка за развитие подписа споразумения с първите четири кредитни институции, които започват работа по Програмата за гарантиране на безлихвени кредити в подкрепа на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19. Това са "Инвестбанк", "Интернешънъл Асет Банк", "Общинска банка" и "Първа инвестиционна банка". Програмата цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които временно не могат да полагат труд в условията на извънредно положение. Те имат възможността да получат безлихвени заеми в размер до 4 500 лева. Първата банка, която стартира приема на документи в понеделник, 27 април, е "Общинска банка". След сряда, 29 април, ще могат да кандидатстват по програмата и клиентите на "Инвестбанк". "Интернешънъл Асет Банк" ще разглежда документи от 4 май, а "Първа инвестиционна банка" – от 5 май. Програмата за гарантиране на безлихвени кредити е приета като част от кризисните мерки на българското правителство в защита на самоосигуряващите се и наетите по трудово правоотношение. Партньори в нея ще бъдат "Алианц банк България", "Банка ДСК", "Инвестбанк", "Интернешънъл Асет Банк", ОББ, "Общинска банка", ПИБ, "Райфайзенбанк", "Търговска банка Д", "УниКредит Булбанк", ЦКБ и "Пощенска банка", които ще отпускат безлихвени кредити до 4 500 лева наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Заемите ще са необезпечени и по тях няма да се дължат такси, комисиони и неустойки. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Източник: Банкеръ (27.04.2020) |
| | ББР обяви начало на процедурите по програмата за кредитиране на бизнеса
Началото на процедурите по програмата за подпомагане на бизнеса чрез отпускането на кредити, гарантирани от Българската банка за развитие. Държавната банка пусна покана до търговските банки, които следва да си партнират в нея в програмата "за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия (МСП), пострадали от извънредната ситуация и епидемията от СOVID-19". Българска банка за развитие е в готовност да предостави портфейлни гаранции до 1.6 млрд. лв., покриващи до 80% от главниците по отпуснатите кредити с максимален общ размер от 2 млрд. лева. ББР очаква търговските банки да заявят участие до 12 май. От търговските банки, проявили интерес, се очаква да заявяват размера на портфейлната гаранция, която да им бъде предоставена от държавната, прогнозен размер на съществуващите кредити, които ще бъдат включени в гаранцията, както и прогнозен размер на новото финансиране по програмата. До участие в ползването на гаранцията се допускат всички търговски банки, като ББР следва да сключи индивидуални споразумения с всяка от банките. За обезпечаването на антикризисните мерки, управлявани от ББР, правителството увеличи капиталът на държавната банка със 700 млн. лева. За програмата за подкрепа на бизнеса ще се насочат 500 млн. лева. Останалите 200 млн. лв. са за обезпечаването на безлихвените кредити до 4500 лв., които се отпускат на граждани, прекратили работа или които са в неплатен отпуск. Четири банки вече отпускат такива кредити - "Интернешънъл Асет Банк“, "Първа инвестиционна банка", "Общинска банка" и "Инвестбанк". Общо 12 банки заявиха желание да участват по тази схема. С останалите осем предстои ББР да сключи индивидуално споразумение. Това са "Алианц банк", Банка ДСК, "Обединена българска банка", "Райфайзенбанк", "Търговска банка Д", "Уникредит Булбанк", "Централна кооперативна банка" и "Юробанк България" (Пощенска банка). Източник: Банкеръ (07.05.2020) |
| | Банките са одобрили 2171 безлихвени заема от началото на програмата
"Общинска банка", "Инвестбанк", "Първа инвестиционна банка" и "Интернешънъл Асет Банк" до момента са одобрили 2171 безлихвени заема на физически лица, засегнати от пандемията, с гаранция от Българската банка за развитие. В "Общинска банка", която първа започна да обработва заявления на гражданите, одобренията са 1150. 836 са потвърдените заеми в "Първа инвестиционна банка", 115 – в "Инвестбанк" и 70 – в "Интернешънъл Асет Банк". Над две трети от исканията са от служители в неплатен отпуск. Значително по-малко са кандидатствалите за кредит самоосигуряващи се лица. "Алианц Банк" и "Търговска банка Д" са поредните две банки, които подписаха споразумения с ББР и ще приемат искания за отпускане на безлихвени кредити за физически лица до 4 500 лева. Клоновете им ще бъдат подготвени за обслужване по програмата след 18 май. Предстои финализиране на процеса по сключване на споразумения и с Банка ДСК, ОББ, "Райфайзенкбанк", "Уникредит Булбанк", ЦКБ и "Юробанк България", които също заявиха интерес да се включат. Програмата за гарантиране на безлихвени кредити цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които временно не могат да полагат труд в условията на извънредно положение. Те имат възможността да получат безлихвени заеми в размер до 4 500 лева. Финансовите средства се отпускат наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. По заемите няма да се дължат такси, комисиони и неустойки. Източник: Банкеръ (13.05.2020) |
| | Десет банки в готовност да отпускат гарантирани от ББР кредити за бизнеса
10 търговски банки заявиха участие в програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на микро-, малките и средните предприятия у нас. Това са Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американската кредитна банка, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, Прокредит банк, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, Уникредит Булбанк и Юробанк България. Гаранционната програма, която е част от правителствените антикризисни мерки, е с бюджет от 500 млн. лв. В нея могат да бъдат включени компании от всички сектори, като се очаква от мярката да се възползват предимно фирми от най-засегнатите области – търговия, услуги, транспорт и логистика, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, и други. Българската банка за развитие предоставя на търговските банки възможност за ползване на портфейлни гаранции за 1,6 млн. лв., с цел включване в тях на отпуснати кредити на клиенти в размер до 2 млрд. лева. За да кандидатстват за кредит фирмите, е достатъчно да отговарят на едно от следните условия: спад на оборота след първото тримесечие на 2020 г. спрямо същия период на 2019 г.; неполучени вземания от клиенти; неразплатени суми към доставчици след 1 март т.г.; отменени договори за износ и прекратени доставки от внос от началото на годината; затворени производствени съоръжения и офиси, и намаления на броя на заетите лица. Крайният срок за кандидатстване по мярката за малките и средните предприятия е до 23 декември 2020 г. Кредитите, които търговските банки ще отпускат, са с максимален размер от 300 000 лв., като ББР ще покрива до 80% от тях. Банките сами ще определят минималния и максималния срок на погасяване, а гратисният период за новоотпуснатите заеми ще е до 3 години. Източник: Банкеръ (14.05.2020) |
| | Още две банки се включиха в схемата за безлихвени заеми
Още две банки се включват в програмата за безлихвено кредитиране на работници в неплатен отпуск и самоосигуряващи се, загубили доходи заради пандемията. Това са Алианц Банк и Търговска банка Д, които от 18 май започват да приемат документи за отпускане на заемите до 4500 лв., които може да бъдат теглени наведнъж или на три транша от 1500 лв. Така трезорите, които участват в антикризисната мярка на правителството, стават шест заедно с Общинска банка, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк и Първа инвестиционна банка. Заемите всъщност се отпускат от държавната Българска банка за развитие, която получи за целта 200 млн. лв. от бюджета. Търговските банки само приемат заявленията на желаещите за безлихвен кредит, като финалното одобрение е на ББР. Над 2100 безлихвени заема вече са одобрени през двете седмици от началото на програмата. съобщиха от ББР. От банката не посочват сумата, но ако всички кандидати са поискали максималния размер от 4500 лв., това означава изтеглени близо 10 млн. лв. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период, като по заемите не се дължат такси, комисиони и неустойки. Над две трети от исканията са от служители в неплатен отпуск. Значително по-малко са кандидатствалите за кредит самоосигуряващи се лица, съобщават от ББР. Това е странно, защото схемата с безлихвените заеми е единствената антикризисна мярка за самоосигуряващите се към момента. Вероятно има причина за слабия интерес на самонаетите към този вид подпомагане в коронакризата. За да се възползват от мярката те трябва да са прекъснали дейност след обявяване на извънредното положение или да докажат, че приходите им през първото тримесечие са паднали с поне 20% спрямо същото тримесечие от миналата година. Именно това условие предизвика недоволство сред самонаетите, защото пандемията се разрази във втората половина на март. Така много от свободните професии може и да не успеят да докажат намалели приходи спрямо миналата година, ако януари и февруари са били силни месеци. Схемата с безлихвените кредити на ББР ще бъде отворена за кандидатстване до края на годината, затова е възможно в следващите месеци да има и промяна в условията за кандидатстване. Източник: Сега (15.05.2020) |
| | Д банк е готова да кредитира "ТЕЦ Варна" на Ахмед Доган с 22 млн. лв.
Обновяването на контролираната от Ахмед Доган и Данаил Папазов "ТЕЦ Варна" е подсигурено с нови 22 млн. лв. заемен ресурс от Д банк. Договорът за кредит е от 26 февруари, но става видим чак сега от вписан в Търговския регистър залог върху централата и нейни активи в полза на банката, която е собственост на Фуат Гювен. Сумата вероятно е за течащата реновация на блоковете на ТЕЦ-а, който, след като беше придобит от политиците от ДПС, печели, без да работи, от договори за студен резерв с държавната "Електроенергиен системен оператор". Няма обаче официална информация дали заемът е усвоен. Самата "ТЕЦ Варна" беше продадена в края на 2017 г. от CEZ на "Сигда" - фирма на семейството на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов. Тогава сделката беше финансирана с 24.225 млн. евро заем от Първа инвестиционна банка. Месеци по-късно през 2018 г. почетният председател на ДПС Ахмед Доган купи 70% дял в "Сигда" за около 1.5 млн. лв. по думите на Папазов. Впоследствие централата стана двигател за изсветляване на имуществото на Доган, като официално придоби боянските му сараи. Сега, изглежда, "ТЕЦ Варна" диверсифицира финансирането си с втора банка. Според представените документи заемът от Д банк е за 22 млн. лв., което за нейния размер е голяма експозиция. Лихвата е тримесечен Euribor плюс 3.75%, което към момента е 3.75%. Заемът е едногодишен, но с опция за автоматично удължаване до максимум пет години. Освен "ТЕЦ Варна" като съдлъжници в полза на банката са вписани още две дружества - това са "Сигда" и "Пристанище ТЕЦ Езерово". Последното е дъщерно дружество на "ТЕЦ Варна", в което миналата година бяха обособени активите на порта към топлоцентралата, за който бяха обявени мащабни планове за инвестиции, които да го направят конкурент на "Пристанище Варна". Част от залога е и оборудване на "ТЕЦ Варна" на стойност близо 125 млн. лв. В края на миналата година "ТЕЦ Варна" вече влезе във взаимоотношения с Фуат Гювен. Тогава централата на Доган чрез дъщерното си "Отманли вилидж" купи от компании на банкера дружеството "Варна мода". В него бяха апортирани имоти в близост до боянските сараи и до морските сараи на Доган в областта Росенец край Бургас. А също така и три яхти. Цената на сделката не беше оповестена, но оценката на активите, влезли във "Варна мода", беше над 5 млн. лв. Гювен, който има турско и българско гражданство, отдавна е считан за един от най-близките и доверени бизнесмени на Доган и за част от обръчите от фирми на ДПС. През годините неговата Д банк е финансирала и други фирми, свързани с партията, включително и такива на депутата Делян Пеевски. Друга обща черта между Доган и Гювен са интересите в областта около Росенец. През 2009 г. чрез една от последните заменки "Елкабел" придобива 83 дка до съседния до парка квартал на Бургас "Крайморие". Морските сараи на Доган в Росенец формално са собственост на "Хермес солар", която не е пряко собственост на Доган или "ТЕЦ Варна". Те са част от по-голям имот от над 180 дка, който през 2007 г. е продаден от тогавашните пенсионни фондове на "Лукойл" на фирма "Стрейтлайн", която е собственост на кипърската офшорка Troxi Trading Limited. През миналата година за действителен собственик на "Стрейтлайн" бе посочен арх. Калин Тихолов. Той е проектант на морските сараи и управител на споменатата "Отманли вилидж", която е част от "ТЕЦ Варна". Тихолов трябваше да е колега на Папазов в кабинета "Орешарски", тъй като беше предложен да застане начело на специално създаденото министерство на инвестиционното проектиране, но след остра обществена реакция на поста бе сложен колегата му от УАСГ Иван Данов. Източник: Капитал (27.05.2020) |
| | ББР е одобрила само половината от поисканите безлихвени кредити
Българската банка за развитие (ББР) е одобрила половината от поисканите безлихвени кредити, става ясно от оповестените резултати към края на май. От граждани в неплатен отпуск и самоосигуряващи се са постъпили общо 10 847 искания за безлихвени заеми, като одобрените са 5265. Все още се обработват 2351 заявления, а 3231 са отхвърлени. Програмата за безлихвено финансиране на пострадали от коронакризата наети на трудов договор и самонаети стартира в края на април, като за целта държавата отпусна 200 млн. лв. на ББР. Размерът на заемите е до 4500 лв., които може да бъдат получени на накуп или на три транша по 1500 лв. с гратисен период на погасяване от 6 до 24 месеца. Схемата се осъществява с посредничеството на търговските банки, които приемат документите на гражданите и ги предават на ББР за одобрение. До момента реално са отпуснати безлихвени заеми за едва 22 млн. лв. Впечатление прави, че две трети от тях са дадени на лица на трудов договор, принудени да излязат в неплатен отпуск заради финансови затруднения на фирмата. Само една трета са отпуснати на самоосигуряващи се, въпреки очакванията, че тази схема ще предизвика силен интерес за тях. Причината е, че към момента това е единствената работеща финансова мярка, предложена от правителството, за самоосигуряващи се - еднолични търговци, свободни професии, фермери, занаятчии. Търговските банки, които приемат документите на кандидатите за безлихвени кредити, потвърждават големия интерес от самонаетите към схемата. За тях сумата от 4500 лв. е добре дошла да поеме разход като наеми и осигуровки например в трудните месеци април, май и юни. Оказва се обаче, че ББР отказва да кредитира самоосигуряващите се, които не са прекратили напълно дейността си след обявяване на извънредното положение. Това ограничение е в разрез с обявените при стартирането на програмата правила. Според тях достъп до безлихвени заеми имат самоосигуряващи, които заради пандемията са прекъснали дейността си, или търпят поне 20% спад в доходите си за първото тримесечие на 2020 г., сравнено с доходите през първото тримесечие на 2019 г.. Защо ББР е променила в движение критериите си за достъп до безлихвени кредити е въпрос, на който няма отговор. Потърпевши самонаети разказват, че от държавната банка настояват да прекратят дейността си, за да получат безлихвения заем. "Това е недомислие. Повечето търговци едва ли ще прекъснат дейността си. Това означава да станат безработни и без доходи". Тези дни пред БНР експерт от банката обясни, че обмислят занапред да "разширят обхвата на програмата", но за това очакват разрешение от правителството. "Идеята е да се продължи възможността за получаване на безлихвен кредит и за лица, които в момента са на работа и вече не са в неплатен отпуск, или не са прекъснали дейност", каза Ирина Матева от ББР. Схемата с безлихвените кредити до 4500 лв. е планирана да бъде отворена до края на 2020 г. И наистина трябва да бъде променена, защото работещите, които са били принудени да излязат в неплатен отпуск от средата на март, вече или са отново на работа, или са безработни. И в двата случая те не могат да се възползват от безлихвените заеми според сегашните условия на програмата. Що се отнася до самонаетите, ББР би трябвало да промени и периода, в който се иска доказване на спад на оборотите. Още при обявяването на програмата бяха отправени критики, че първото тримесечие на годината не е показателно за срив в дейността вследствие на пандемията. Извънредното положение започна в средата на март и при силни януари и февруари еднолични търговци и свободни професии трудно може да докажат 20% спад на оборотите за първите три месеца на годината. Към момента по програмата за безлихвени кредити работят 9 търговски банки, които приемат документи на кандидатите – Алианц банк, Инвестбанк, Интернешънъл Асет банк, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк, ОББ и Банка ДСК. Източник: Сега (09.06.2020) |
| | Две банки оползотвориха ресурса си по програмата на ББР за безлихвени кредити
Близо 1 500 души седмично получават одобрение за безлихвени кредити по програмата за подпомагане на физически лица, по която гарант е Българската банка за развитие (ББР). Одобрените заеми вече надхвърлят 34 млн. лева, показва статистиката на ББР към 15 юни. До момента са постъпили 14 602 искания за кредити, от които потвърдени са общо 8 115, а обработващи се – 2 001. Средната стойност на заемите е близо 4 200. 77,5% от исканията са на лица на трудов договор, а останалите са на самоосигуряващи се, съобщиха от Българската банка за развитие. Прави се и уточнението, че ББР не разглежда исканията за кредит, а включва вече одобрените от търговските банки заеми в издадената портфейлна гаранция. Първите банки, оползотворили изцяло предоставения им ресурс чрез отпускането на безлихвени кредити, са Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка. Останалите осем финансови институции продължават да приемат заявления. Това са Алианц банк, банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Програмата за безлихвени кредити цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. По мярката може да се кандидатства до края на 2020 г. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Според София Касидова, която отговаря за стратегическо развитие и планиране в ББР, акцентира преди дни, че държавните банки са гъвкав и ефективен инструмент на правителствата за създаване на антикризисните програми като тези, които вече стартираха. Почти всички банки за развитие в Европейския съюз се включиха в мерките за намаляване на последиците от карантинните мерки. В такива моменти ясно се вижда тяхната роля като партньор, а не конкурент на търговските банки. Банките за развитие са тези, които могат да гарантират бизнесът да получи кредити когато има най-голяма потребност, поясни Касидова. Източник: Банкеръ (17.06.2020) |
| | За седмица одобрените безлихвени кредити нарастват с 5.3 млн. лева
Близо 40 млн. лв. достигат одобрените безлихвени кредити по програмата за подпомагане на физически лица, по която гарант е Българската банка за развитие (ББР). Това показва статистиката на ББР към 19 юни. Ръстът спрямо седмица по-рано е с 5,3 млн. лв. До момента са постъпили 16 522 искания за кредити, от които потвърдени са общо 9 576, а обработващи се – 1 616. Средната стойност на заемите е малко над 4 000 лв. Двете трети от исканията са на лица на трудов договор, а останалата една трета са на самоосигуряващи се. От 22 юни и Пощенска банка също започва да приема заявления за кандидатстване за безлихвен кредит. По програмата работят още: Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Напомняме, че Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка първи усвоиха финансовия си ресурс по програмата, чрез предоставяне на заеми. Програмата за безлихвени кредити цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. По мярката може да се кандидатства до края на 2020 г. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Както "Банкеръ" писа, от 19 юни се разшири действието на програмата и така се даде възможност да бъдат подпомогнати по-голям кръг нуждаещи се. Кандидатите за безлихвен заем до 4 500 лева не е нужно да са в неплатен отпуск или с прекъсната дейност в момента на подаване на искането за кредит. Те вече могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Отново обаче ще се изисква документ, който доказва, че те са преустановили работа или са били в неплатен отпуск по време на извънредното положение или по време на извънредната епидемична обстановка. Запазва се условието да са страна по трудово правоотношение в последните 6 месеца преди кандидатстването за кредит. Също така трябва да се докаже, че имат отработени поне пет работни дни в месец март, ако това е месецът, в който са пуснати в неплатен отпуск. Удължава се и периодът, за който самоосигуряващите се лица могат да се позовават на спад на доходите си. До момента голям брой физически лица бяха лишени от възможност за финансиране поради неизпълнени задължения за осигурителни вноски от страна на работодателите им. С промените в програмата ще е достатъчно дължимите за тях осигурителни вноски да са декларирани, при това за период от 6 месеца назад, казват от ББР. Източник: Банкеръ (23.06.2020) |
| | Още една банка започва да отпуска безлихвени кредити до 4500 лв. Райфайзенбанк е поредната банка, която се присъединява към гаранционната програма за безлихвено кредитиране на Българската банка за развитие. Финансовата институция ще започне приема на заявления до дни. Към 29 юни одобрените безлихвени кредити по програмата за подпомагане на физически лица са на обща стойност близо 44 млн. лв. Към търговските банки, партньори по програмата, са постъпили 18 181 искания за кредити, от които потвърдени са общо 10 565, а обработващи се – 1 636. Средната стойност на заемите е малко над 4 150 лв. Две трети от исканията са на лица на трудов договор, а останалата част са на самоосигуряващи се. По програмата работят Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Напомняме, че Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка първи усвоиха финансовия си ресурс по програмата чрез предоставяне на заеми. С решение на Министерския съвет условията по тази програма бяха променени, за да имат възможност повече хора да участват по нея. Служителите, кандидатстващи за безлихвен заем, вече не е нужно да са в неплатен отпуск в момента на подаване на искането за кредит. Самоосигурените лица може да декларират 20 % спад в доходите не само за първото, но и за следващи тримесечия от 2020 г. Промени има и по отношение на осигурителните вноски – достатъчно е те да са декларирани за период от 6 месеца назад. Търговските банки ще започнат да приемат заявления по новите условия в началото на следващата седмица, за да направят нужните юридически и технически промени. Срокът за кандидатстване е до края на годината. Програмата за безлихвени кредити цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. По мярката може да се кандидатства до края на 2020 г. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Източник: Банкеръ (01.07.2020) |
| | 9 банки искат да отпускат антикризисни кредити с гаранции от Фонда на фондовете
Девет банки имат желание да отпускат антикризисни кредити на малки и средни предприятия, гарантирани от Фонда на фондовете (ФнФ) в отговор на икономическата криза, свързана с пандемията от COVID-19, съобщиха от ФнФ. До крайния срок на 17 юли 2020 г. заявления подадоха Българо-американската кредитна банка, Обединена българска банка, Юробанк България, УниКредит Булбанк, Първа инвестиционна банка, Токуда банк, Банка ДСК, Търговска банка Д и Райфайзенбанк. Право да кандидатстват за партньорство имаха всички финансови институции с валиден банков лиценз и разрешение за предоставяне на заеми. Общият финансов ресурс за гаранции, заявен от банките кандидати, надхвърля бюджета от близо 158 млн. лв., определен от ФнФ за този финансов инструмент. До края на този месец ще бъде готов списъкът с потенциални банки партньори, които са допустими да подпишат гаранционно споразумение. Целта е новата „Портфейлна гаранция с таван на загубите за преодоляване на последствията от COVID-19“ да бъде достъпна за крайни получатели през септември 2020 г. Чрез новия си гаранционен продукт ФнФ ще поеме част от кредитния риск на финансовите институции при отпускане на нови заеми на малки и средни предприятия без достатъчно обезпечения, но с необходимост от подкрепа в условията на настоящата тежка ситуация. По този начин ще се улесни достъпът на бизнеса до кредити за продължаване на дейността, включително за задоволяване на потребностите от ликвидност и/или за преодоляване на финансови затруднения, които се дължат на пандемията или се утежняват от нея. ФнФ предлага гаранция до 80% от размера на всеки кредит, срещу което съответната банка ще трябва да предложи финансиране при преференциални лихви и занижени изисквания към обезпеченията. В структурата на продукта се предвижда комбиниране на гаранционен инструмент и лихвена субсидия за предприятията, които изпитват ликвидни затруднения, но въпреки това са готови да задържат персонала си. Инструментът „Портфейлна гаранция с таван на загубите за преодоляване на последствията от COVID-19“ е финансиран със средства от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014 – 2020 г. Източник: Монитор (22.07.2020) |
| | Одобрените безлихвени кредити до 4500 лв. са под 60%
Процентът на одобрените кредити по програмата на Българската банка за развитие за отпускане на безлихвени кредити до 4500 лв. на физически лица и самоосигуряващи се намалява все повече. Към 27 юли търговските банки, през които реално става преразпределянето на средствата, са одобрили 13 377 искания, което е едва 58.5% от подадените заявления. Откакто започна да действа програмата през април процентът на одобрените молби постоянно намалява, показва статистиката на държавната банка. Освен това търговските банки далеч не отпускат максималните 4500 лв. на своите клиенти, като данните показват, че средният размер е около 4200 лв. за три месеца. Общият бюджет на широко афишираната правителствена програма, която трябва да подкрепи хората в неплатен отпуск или останали без работа, е 200 млн. лв. Сега данните на ББР показват, че близо три месеца и половина след нейния старт са одобрени заеми на обща стойност 55.6 млн. лв. Срокът за кандидатстване по програмата за безлихвено кредитиране е до края на 2020 г. Партньори по нея са общо 12 търговски банки. В момента 10 от тях приемат заявления на кандидатите. Това са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка първи усвоиха финансовия си ресурс по програмата и не приемат нови искания за заеми. Източник: econ.bg (29.07.2020) |
| | Близо 16 000 кандидати са одобрени за безлихвени кредити
Близо 16 000 кандидати са одобрени по антикризисната правителствена програма за безлихвено кредитиране на физически лица. Общата стойност на одобрените от търговските банки кредити е малко над 65,7 млн. лв. Към средата на август по гаранционната програма, която Българската банка за развитие управлява, към банките-партньори са постъпили 26 160 искания, 78 на сто от които са на лица на трудов договор, а останалите 22% са на самоосигуряващи се. Средната стойност на заемите е над 4100 лв. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година. Партньори по Гаранционната програма за предоставяне на безлихвени кредити до 4 500 лева в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, са общо 12 търговски банки. Това са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ОББ, Общинска, банка, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Българската банка за развитие не разглежда исканията за кредит, а включва вече одобрените от търговските банки заеми в издадената портфейлна гаранция. С партньорите по програмата ББР сключи гаранционни споразумения за 136 095 000 лева, от които вече близо 50 на сто са договорени. Останалите средства остават на разположение за изпълнение на гаранционните споразумения, за предоставяне на гаранционни лимити на други банки, както и за вдигане на лимитите на тези, които вече са участници в програмата, ако пожелаят това. Целта на мярката е да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Kандидатите за безлихвен заем трябва да са били в неплатен отпуск или с прекъсната дейност поради пандемията. Съгласно обновените изисквания, желаещите могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Самоосигуряващите се лица трябва да имат поне 20% спад в доходите през 2020 г., като за всички кандидати важи изискването за декларирани осигуровки за период от 6 месеца назад. Източник: Труд (20.08.2020) |
| | 70 млн. лв. са стигнали до гражданите под формата на безлихвени кредити
Търговските банки са одобрили малко над 11,7 млн. лв. по антикризисната правителствена програма за безлихвено кредитиране на физически лица само за месец август. Така общата стойност на договорените заеми към края на август е 70 713 300 лв. Само за август към банките-партньори са постъпили 3 683 искания, от които 2 796 са били одобрени, съобщи Българската банка за развитие. Средната стойност на одобрените 16 984 заема е малко под 4200 лв. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година. Партньори по Гаранционната програма за предоставяне на безлихвени кредити до 4 500 лева в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ОББ, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. С партньорите по програмата са сключени гаранционни споразумения за 144 995 000 лева, от които вече близо 50 на сто са договорени. Общият бюджет по този инструмент бе 200 млн. лв. Останалите средства остават на разположение за изпълнение на гаранционните споразумения, за предоставяне на гаранционни лимити на други банки, както и за вдигане на лимитите на тези, които вече са участници в програмата, ако пожелаят това, поясняват от държавната банка. Целта на мярката е да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Кандидатите за безлихвен заем трябва да са били в неплатен отпуск или с прекъсната дейност поради пандемията. Съгласно обновените изисквания желаещите могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Самоосигуряващите се лица трябва да имат поне 20% спад в доходите през 2020 г., като за всички кандидати важи изискването за декларирани осигуровки за период от 6 месеца назад. Източник: Банкеръ (02.09.2020) |
| | За 5 месеца банките са отпуснали 75 млн. лв. безлихвени заеми
Търговските банки са одобрили 17 907 искания за близо 75 млн. лв. през първите 5 месеца от старта на програмата за безлихвено кредитиране на физически лица. Това съобщиха от Българска банка за развитие (ББР). Постъпили са над 29 хил. искания. Повече от 70% от тях са на лица на трудов договор, а останалите са на самоосигуряващи се. Към 14 септември в обработка са още 1215 искания. Средната стойност на одобрените заеми е 4225 лв. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година, припомнят още от ББР. Партньори по Гаранционната програма за предоставяне на безлихвени кредити до 4500 лева в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ОББ, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Българската банка за развитие не разглежда исканията за кредит, а включва вече одобрените от търговските банки заеми в издадената портфейлна гаранция, подчертават от финансовата институция. Гаранционните споразумения, сключени по програмата, са за близо 145 млн. лв. Половината от тях вече са договорени. Останалите средства остават на разположение за изпълнение на гаранционните споразумения, за предоставяне на гаранционни лимити на други банки, както и за вдигане на лимитите на тези, които вече са участници в програмата, ако пожелаят това, обясняват още от ББР. Целта на мярката е да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Кандидатите за безлихвен заем трябва да са били в неплатен отпуск или с прекъсната дейност поради пандемията. Съгласно обновените изисквания желаещите могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Самоосигуряващите се лица трябва да имат поне 20% спад в доходите през 2020 г., като за всички кандидати важи изискването за декларирани осигуровки за период от 6 месеца назад. Източник: Инвестор.БГ (16.09.2020) |
| | Близо 80 млн.лв. одобриха търговските банки по програмата на ББР за безлихвено кредитиране
Близо 80 млн. лв. са одобрените искания от търговските банки за кредит по антикризисната програма за безлихвено кредитиране на физически лица. Това показват данните на Българската банка за развитие към 28 септември. Исканията за отпускане на заем вече надхвърлят 30 500, като почти 19 000 вече са получили одобрение, а други 837 се разглеждат в момента. Близо една трета от тях са на лица на трудов договор, а останалите са на самоосигуряващи се. Средната стойност на одобрените заеми е 4 228 лв. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година. Партньори по Гаранционната програма за предоставяне на безлихвени кредити до 4 500 лева в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ОББ, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Българската банка за развитие не разглежда исканията за кредит, а включва вече одобрените от търговските банки заеми в издадената портфейлна гаранция. С партньорите по програмата ББР сключи гаранционни споразумения за 149 427 500 лева. Близо 55% от средствата са договорени. Останалите са на разположение за изпълнение на гаранционните споразумения, за предоставяне на гаранционни лимити на други банки, както и за вдигане на лимитите на тези, които вече са участници в програмата, ако пожелаят това. Целта на мярката е да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Кандидатите за безлихвен заем трябва да са били в неплатен отпуск или с прекъсната дейност поради пандемията. Съгласно обновените изисквания желаещите могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Самоосигуряващите се лица трябва да имат поне 20% спад в доходите през 2020 г., като за всички кандидати важи изискването за декларирани осигуровки за период от 6 месеца назад. Източник: Фирмена информация (29.09.2020) |
| | Aктивитe нa ТEЦ-Вaрнa ca зaлoжeни в "Търгoвcкa бaнкa Д", пишe ceдмичникът "Гaлeрия". Тoплoцeнтрaлaтa нa Дoгaн e тeглилa 22 милиoнa лeвa крeдит oт бaнкaтa нa Фуaт Гювeн прeз фeвруaри. Мeceци пo-къcнo e зaлoжилa цялoтo прeдприятиe cрeщу зaeмa. Тaкa, aкo нe мoжe дa върнe пaритe, бaнкaтa нa турcкия грaждaнин щe cтaнe coбcтвeник нa тeцa. Пaритe oт бaнкaтa нa Гювeн били пoлзвaни зa пoгacявaнe нa друг крeдит. Дoгaн и Гювeн ca близки приятeли oт мнoгo гoдини нacaм, дoпълвa "Гaлeрия". В крaя нa 2019 г. ТEЦ-Вaрнa купувa oт фирми нa Фуaт Гювeн имoти, кoитo ca в cъceдcтвo c двaтa му caрaя в "Бoянa" и "Рoceнeц". Чрeз cдeлкaтa Дoгaн cтaнaл coбcтвeник нa oщe 3 яхти и вeчe имaл oбщo 5.
Ceдмичникът припoмня, чe Фуaт Гювeн e рoдeн в Мoмчилгрaд и e изceлeн пo врeмe нa Възрoдитeлния прoцec, кaтo имa турcкo и бългaрcкo грaждaнcтвo. В нaчaлoтo нa 90-тe зaпoчвa бизнec c кoжи, търгувa c гoривa, купувa зaвoди, имa бeнзинocтaнции, хoтeли и ВEЦ-oвe. Фуaт Гювeн e рaзкрит прeз 2013 г. кaтo aгeнт "Aхил" нa Държaвнa cигурнocт c бългaрcкитe cи имeнa - Фуaт Хюcниeв Ocмaнoв. Cмятa ce, чe Фуaт и Дoгaн ca cъдружници в мнoгo прoeкти у нac и чужбинa, a мнoгo фирми, приближeни нa ДПC ca пoлзвaли крeдити oт бaнкaтa нa Гювeн. Източник: Други (15.10.2020) |
| | ББР е одобрила гаранции за 178 млн. лева по антикризисни програми
От Българска банка за развитие съобщават, че към 26 октомври, по управляваните от нея две гаранционни програми, търговските банки са одобрили кредити за над 178 млн. лева. Българските микро-, малки и средни предприятия, одобрени по гаранционната програма за подкрепа на бизнеса, засегнат от пандемията COVID-19, са 643. Общият размер на потвърдените за гарантиране кредити, които банките са одобрили за тези фирми, е 90,7 млн. лева. Според ББР най-сериозен интерес към програмата са проявили компании от секторите търговия, туризъм, транспорт и производство. Сред подпомогнатите са още фирми в сферата на селското стопанство, строителството, услугите и рекламната дейност. Гражданите, които са одобрени да получат безлихвени кредити до 4500 лв., вече са над 21 000. Общата им стойност е малко над 88 млн. лв. Исканията за отпускане на кредит надхвърлят 32 700, като 710 се разглеждат в момента. Средният размер на заемите е 4 224,35 лв. По програмата в подкрепа на бизнеса ББР гарантира отпускането на заеми до 300 хил. лева за малки и средни предприятия, които търпят негативни последици от пандемията. Кредитите се отпускат от 8 банки-партньори, при намалени изисквания за обезпечение и възможност за гратисен период до 3 години. Финансовите институции, които отпускат заемите, са Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д и УниКредит Булбанк. Банките-партньори могат да включват в програмата както нови, така и съществуващи кредити. Условието е фирмите да изпитват затруднения през 2020 г. и да не са изпадали в просрочие над 90 дни за последната година. По другата антикризисна програма - за безлихвено кредитиране на физически лица, се отпускат заеми до 4 500 лева - наведнъж или до три транша от по 1500 лева. Кандидати могат да бъдат служители, които са били в принудителен неплатен отпуск или самоосигуряващи се, чиято дейност е била временно прекъсната заради извънредната обстановка. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Партньори по програмата са 12 търговски банки, 10 от които продължават да приемат заявления за безлихвени заеми. Това са Алианц Банк България, Банка ДСК, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк, Обединена българска банка, Юробанк България, Райфайзенбанк и Централна кооперативна банка. Срокът за кандидатстване и по двете гаранционни програми на ББР е до края на 2020 година. Източник: Money.bg (29.10.2020) |
| | Близо 305 млн. лв. са одобрените кредити по двете гаранционни програми на ББР
Близо 305 млн. лева са одобрили търговските банки по двете гаранционни програми в подкрепа на бизнеса и физическите лица, които управлява Българската банка за развитие (ББР). Това показват данните към 8 февруари, съобщиха от държавната банка. 1 311 е броят на потвърдените за гарантиране бизнес кредити на обща стойност близо 164 млн. лева. Средният размер на заемите е почти 125 хил. лв. Най-сериозен продължава да е интересът от секторите търговия и туризъм, производство и транспорт. Сред подкрепените са също фирми в сферата на строителството, селското стопанство, услугите и рекламната дейност. Въпреки че по програмата вече могат да се финансират големи предприятия, все още сред подкрепените са само микро-, малки или средни фирми. Най-голям е делът на малките предприятия – 51%. Втори са микропредприятията с 29%, а последно място заемат средните предприятия с дял от 20%. ББР гарантира отпускането на заеми до 1 млн. лева за малки и средни предприятия и до 2 млн. лева за големи компании, които търпят негативни последици от пандемията. Кредитите се отпускат от девет банки партньори при намалени изисквания за обезпечение, намаление в лихвения процент и възможност за гратисен период до три години. Банките партньори могат да включват в програмата както нови, така и съществуващи кредити. Условието е фирмите да изпитват затруднения през 2020 г. и да не са изпадали в просрочие над 90 дни за последната година. Финансовите институции, които отпускат заемите, са Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк и ОББ. Източник: Инвестор.БГ (10.02.2021) |
| | ББР свърши парите за безлихвени кредити
Парите за безлихвено кредитиране на граждани, останали без работа и доходи заради пандемията, които се отпускат от ББР, привършиха. От 12 банки-партньори само две все още имат неизразходвани квоти - Инвестбанк и Търговска банка Д. Останалите са прекратили отпускането на заеми, съобщиха от ББР. Затова държавната банка, която в началото на пандемията м.г. получи 200 млн. лв. от бюджета за безлихвено кредиране, иска още пари от държавата заради големия интерес към тази антикризисна мярка. "Българската банка за развитие внесе предложение пред Министерството на икономиката за удължаване на програмата за безлихвено кредитиране на физически лица, които временно не могат да полагат труд поради пандемията", съобщиха от финансовата институция. Програмата стартира през май 2020 г. при следните условия - максимален размер на заемите до 4500 лв. на три порции от 1500 лв., максимален срок за погасяване 5 години и с 6 до 12 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. От тогава програмата бе на няколко пъти преправяна. Например през юни 2020 г. бе позволено на кандидатите да бъдат не само работещи в неплатен отпуск или с прекъсната дейност в момента на подаване на искането за кредит, а и такива, които вече са се върнали на работа. Облекчени бяха и условията за самоосигуряващите се лица, чиито доходи са паднали заради пандемията. През февруари т.г. действието на схемата бе удължено до юни 2021 г., а максималният размер на заема бе увеличен на 6900 лв. Месец по-късно парите по програмата се изчерпаха. По данни на ББР към момента безлихвени кредити са получили 36 970 души, а общата сума на отпуснатите заеми е 164.2 млн. лв. В банките има подадени поне още 10 000 заявления, които не са разгледани. Трябва да се знае, че за безлихвени кредити не се усвоява целият бюджет от 200 млн. лв., а около 170 млн. лв., защото има разходи за управление на програмата, включително комисиони за 12-те банки, които раздават заемите от името на ББР. От държавната банка не съобщават с каква сума очакват правителството да завиши бюджета на схемата за безлихвено кредитиране на физически лица. И ако към тези заеми има голям интерес от хората, останали без работа и доходи заради пандемията, то гаранционната програма за подкрепа на бизнеса все още буксува. От лятото досега са финансирани малко над 1300 малки и средни предприятия, получили средно по около 125 хил. лв. заем. Общо раздадените от банките фирмени заеми с гаранции от ББР са на стойност 164 млн. лв. Сумата е пренебрежимо малка на фона на очакванията да бъде мобилизиран общ кредитен ресурс от близо 2 млрд. лв. Държавата отпусна 500 млн. лв. допълнителен капитал на ББР за портфейлни гаранции пред търговските банки, за да отпуснат нисколихвени и с ниско обезпечение кредити за пострадалите от пандемията компании. ББР поема 80% от обезпечението. По тази схема малки и средни предприятия имат достъп до заеми до 1 млн. лв., а големите компании - до 2 млн. лв. Кредитите се отпускат от 9 банки-партньори при 20% обезпечение, осигурено от кандидата, намалени лихвени проценти и възможност за гратисен период до 3 години. Компании, кандидатствали за гарантирани от ББР заеми, обаче се оплакаха, че банките им предлагат стандартните си лихви, а не намалени. Източник: Сега (01.03.2021) |
| | Отпуснаха нови 100 млн. лв. за безлихвени кредити за граждани
Програмата на Българската банка за развитие (ББР) за безлихвено кредитиране на хората в неплатен отпуск заради затворени бизнеси и на самоосигуряващи се лица се увеличава със 100 млн. лв. Това одобри днес кабинета на редовното си заседание. "По този начин ще се отговори на нуждата от увеличаване на средствата по програмата, както и от продължаващото активно търсене на безлихвени заеми пред търговските банки-партньори на ББР", се посочва в правителственото прессъобщение. Допълнителните 100 млн. лева се пренасочват от свободния ресурс по другата антикризисна програма на ББР - портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малките и средни предприятия, пострадали от извънредната ситуация и пандемията. В края на февруари ББР съобщи, че парите за безлихвено кредитиране на граждани, останали без работа и доходи заради пандемията, са почти привършили. От 12 банки-партньори само две все още имат неизразходвани квоти - Инвестбанк и Търговска банка Д. Останалите са прекратили отпускането на заеми. Програмата стартира през май 2020 г. с бюджет от 200 млн. лв. при следните условия - максимален размер на заемите до 4500 лв. на три порции от 1500 лв., максимален срок за погасяване 5 години и с 6 до 12 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. От тогава тя на няколко пъти бе преправяна. Последно през февруари т.г. действието на схемата бе удължено до юни 2021 г., а максималният размер на заема бе увеличен на 6900 лв. До момента безлихвени кредити са получили близо 37 000 души, а общата сума на отпуснатите заеми е над 164.2 млн. лв. Поне още 10 000 заявления чакат одобрение в банките партньори. В същото време схемата към евтините кредити за бизнеса, гарантирани от ББР, не се радва на толкова голям интерес. От лятото досега са финансирани малко над 1300 малки и средни предприятия, получили средно по около 125 хил. лв. заем. Общо раздадените от банките фирмени заеми с гаранции от ББР са на стойност 164 млн. лв. Сумата е пренебрежимо малка на фона на очакванията да бъде мобилизиран общ кредитен ресурс от близо 2 млрд. лв. Държавата отпусна 500 млн. лв. допълнителен капитал на ББР за портфейлни гаранции пред търговските банки за нисколихвени и с ниско обезпечение кредити за пострадалите от пандемията компании. ББР поема 80% от обезпечението. Сега 100 млн. лв. от тези гаранции ББР ще пренасочи към безлихвените кредити за гражданите. Междувременно Министерството на икономиката се похвали, че вече е започнало изплащането на ковид-помощите за средните предприятия по ОП "Иновации и конкурентоспособност". Така след шест месеца чакане кандидаствалите фирми най-после имат достъп до безвъзмездна помощ. През август 2020 г. над 1900 средни предприятия подадоха заявления за грантове в размер от 30 000 до 150 000 лв. В началото на декември Управляващият орган на ОПИК публикува списък с 1703 одобрени компании. Техните заявления за безвъзмездна помощ бяха на стойност 233 млн. лв. - с 33 млн. повече от определеният бюджет от 200 млн. лв. Първоначално от европрограмата предложиха за финансиране само 1 285 от одобрените средни предприятия, чиито заявления бяха за 178.193 млн. лв. Останалите 418 фирми с искана помощ за 55.316 млн. лв. бяха включени в резервен списък. По-късно бюджетът на схемата бе увеличен с въпросните 55 млн. лв. Днес министърът на икономиката Лъчезар Борисов съобщи, че към момента са сключени 1 507 договора за ковид-помощи на стойност 207.267 млн. лева. Останалите договори щели да бъдат факт до средата на месец март. Източник: Сега (05.03.2021) |
| | Над 2000 нови безлихвени заема пуска ББР
2014 кредита на обща стойност от почти 10 млн. лв. са одобрените безлихвени заеми за физически лица, които ще бъдат отпуснати, след като преди две седмици беше обявен рестартът на антикризисната програма на Българската банка за развитие (ББР). През м. март с Решение на Министерски съвет програмата бе увеличена със 100 млн. лева, за да продължи подкрепата за пострадалите служители и самоосигуряващи се лица, които не могат да полагат труд поради пандемията от COVID-19. Така от началото на мярката до сега броят на одобрените безлихвени заеми вече е над 39 790, а общата им стойност е почти 178 млн. лв. Банките-партньори, които потвърдиха участие в обновената програма и вече приемат заявления за безлихвени кредити до 6 900 лева, са Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, УниКредит Булбанк, Обединена българска банка и Райфайзенбанк. Очаква се до дни и Централна кооперативна банка да поднови приема на документи. 1414 е броят на потвърдените за гарантиране заеми по антикризисната програма в подкрепа на бизнеса, като общата им стойност надхвърля 205 млн. лв. Така общо, по двете мерки – за физическите лица и фирмите, ББР е потвърдила заеми на стойност над 383 млн. лева. ББР гарантира отпускането на заеми до 1 млн. лв. за малки и средни предприятия и до 2 млн. лв. за големи компании, които търпят негативни последици от пандемията. Кредитите се отпускат от 9 банки-партньори: Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк и ОББ. Заемите с гаранция от ББР се отпускат при намалени изисквания за обезпечение, с по-нисък лихвен процент и с възможност за гратисен период до 3 години. Средният размер на кредитите до момента е 145 200 лв. Най-голям е делът на микро и малките предприятия – 76%, втори са средните предприятия с 21%, като най-малък е делът на големите компании – 3 на сто. Сроковете за кандидатстване и по двете гаранционни програми са удължени до юни 2021 г. Източник: Банкеръ (14.04.2021) |
| | Банките вече масово "наказват" големите вложители
Масово банките в България вече наказват големите си клиенти - физически лица, като начисляват специална такса "съхранение" върху парите по сметките им. В повечето случаи тя е 0.7% върху суми над 400 000 лв. Такса "съхранение" е поредна мярка да бъде ограничено трупането на средства в банките. Тя обаче е и източник на допълнителни приходи за финансовите институции на фона на рекордно ниските лихви по заемите и санкцията, която търпят от това, че държат свободните си пари в БНБ. Първи такса "съхранение" за физически лица със сметки над 400 000 лв. въведоха по-рано тази година двете най-големи банки - "Уникредит Булбанк" и Банка ДСК. Това се случи почти едновременно с прекратяването на поддържането на депозити и преоформянето им в разплащателни сметки, които, както е известно, не само че не носят доходност, но и се облагат всеки месеци с такси за обслужване от порядъка на 4 лв. Поне още десетина банки са последвали Уникредит и ДСК и също са въвели такса "съхранение" върху големите наличности на физически лица, показа проверка на "Сега". Засега преобладават такси от 0.7% върху суми над 400 000 лв. При някои финансови институции, като ОББ, прагът е 1 милион лева, при други, като Търговска банка Д, съхранението се таксува с по-ниска ставка от 0.06%. Банка ДСК вече е уведомила клиентите си, че от началото на декември ще свали прага на 200 000 лв. От началото на ноември това ще направи и Райфайзенбанк България. Вероятно в следващите месеци ще сме свидетели на подобни действия и при други финансови институции. А това означава много повече спестители да бъдат засегнати и парите им още по-бързо да започват да се топят. "Алианц България" директно е обявила, че начислява отрицателна лихва. Тя е в размер на 0.2% за влогове над 1 милион до 3 милиона лева. При по-големи спестявания отрицателната лихва расте, като за суми над 50 млн. лв. достига 1% годишно. Отрицателни лихви официално до скоро имаше само за банковите сметки на бизнеса. Първите минусови лихви по фирмените сметки бяха въведени преди две години. "Въвеждането на отрицателни лихви по банковите депозити на физически лица у нас бе въпрос на време да се случи. В Германия например още през 2019 г. част от банките въведоха отрицателни лихви за клиентите си като така прехвърлиха върху тях лихвените си разходи в резултат на паричната политика на ЕЦБ", коментира финансовият анализатор Десислава Николова от "Моите пари". Според нея въвеждането на такса "съхранение" или завишаване на таксите за откриване на сметки и внасянето на пари в тях е по-интелигентният начин да се наложи отрицателна лихва. "Тенденцията за отрицателни лихви по депозитите при физическите лица няма да засегне хората, чиито спестявания са до гарантирания размер от 196 000 лева", успокои главният изп. директор на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева. Пред БНР тя обясни, че по-големите разходи на банките за съхранение на пари били именно при депозитите над гарантираното ниво, които правели банките свърхликвидни. Източник: Сега (06.10.2021) |
| | Над 118 млн. лв. загуба за 2021 г. е отчело дружеството "ТЕЦ Варна" ЕАД. Приходите на дружеството на м.г. са 104.4 млн. лв. срещу малко над 36 млн. лв. за 2020 г. В същото време сумата от разходите по икономически елементи - за амортизации, персонал, материали, външни услуги и др., възлизат на над 227 млн. лв. срещу малко над 60 млн. лв., отчетени година по-рано."ТЕЦ Варна" ЕООД през м.г. въпреки очевидните загуби компанията е предоставила следните кредити на: "Отманли вилидж" - 225 хил. лв. необезпечен кредит със срок на погасяване до 2023 година, на "Варна мода" ЕООД, чийто едноличен собственик е пак "Отманли вилидж" - 100 хил. лв. , на "Електрик секюрити" - 790 хил. лв., на компанията "Делта епсилон", собственост на "ТЕЦ Варна" ЕАД - 60 хил. лв. През 2021 г. дружеството на Доган е отчело инвестиционна дейност в размер на 14.5 млн. лв. Те са били вложени в модернизацията на блокове 4, 5 и 6 на "ТЕЦ Варна". В процес на изпълнение е и проект за изграждането на фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 80 мВт върху собствен терен на "ТЕЦ Варна". Все още като неизплатен фигурира и заемът на "ТЕЦ Варна" от 22 милиона към Д Банк на Фаут Гювен, вписан със залог в Търговския регистър. Източник: Дневник (15.09.2022) |
| | ББР подписа с 9 банки за облекчения в кредитирането на граждани Българската банка за развитие е сключила анекси с девет търговски банки-партньори за промени в гаранционната си програма за отпускане на безлихвени кредити на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19. Предоставянето на нови кредити по тази програма приключи в края на август 2021 г., уточняват от кредитната институция. Промените целят облекчаване на клиентите по вече отпуснатите заеми и бяха одобрени с решение на Министерския съвет от 7 юли тази година. Те включват възможност за по-дълъг срок за издължаване и позволяват гратисният период да се ползва на части. Към момента анекси към гаранционните споразумения са подписани с "Уникредит Булбанк", "Юробанк България", ОББ, "Кей Би Си Банк България" (преди "Райфайзен Банк България"), Общинска банка, "Алианц Банк България", "Инвестбанк", "Централна кооперативна банка" и "Търговска банка Д". Предвижда се възможност за договаряне с търговските банки на по-дълъг срок на издължаване на получените средства - до 7 години вместо досегашните пет. Източник: Банкеръ (10.10.2022) |
| | Към 31 декември 2023 г. 23 банки оперират в банковия сектор на България, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. Общо активите на банковата система към 31 декември миналата година. възлизат на 172.1 млрд. лв., като отбелязват ръст от 4.22% спрямо 30 септември. Делът на петте най-големи банки на база общо активи в банковата система към 31 декември е 76.84 процента. На челна позиция остава Обединена Българска Банка АД с активи в размер на 34.0 млрд. лв. или 19.78% пазарен дял, като бележи ръст от 4.63% в активите в сравнение с 30 септември 2023-та. Банка ДСК АД застава на втора позиция с 19.05% пазарен дял и ръст в активите от 5.48% спрямо предходното тримесечие. На трета позиция е Уникредит Булбанк АД с непроменен спрямо края на предходното тримесечие пазарен дял от 18.67% и ръст в активите от 4.21% спрямо 30 септември. Четвърта и пета позиция, без промяна спрямо края на предишното тримесечие, се заемат съответно от Юробанк България АД и Първа Инвестиционна Банка АД. Нетните активи на банките към 31 декември 2023-та възлизат на 20.0 млрд. лв., като бележат ръст от 3.55% спрямо 30 септември. На челна позиция по този показател остава Банка ДСК АД – към 31 декември нетните й активи бележат покачване от 6.38% в сравнение с 30 септември 2023 година. Ръст от 4.52% в нетните активи регистрира Уникредит Булбанк АД към 31 декември и остава на второ място по този показател. Обединена Българска Банка АД заема трета позиция по нетни активи към 31 декември, отчитайки ръст от 3.84% спрямо 30 септември 2023-та. Юробанк България АД продължава да заема четвърта позиция, като отчита ръст в нетните активи от 4.40% спрямо 30 септември. Първа Инвестиционна Банка АД остава на пета позиция с ръст на нетните активи от 0.66% спрямо 30 септември 2023 година. Нетната печалба на банковата система бележи значителен ръст от 64.35%, като достига до 3.4 млрд. лв. за 2023-та, спрямо 2.1 млрд. лв. за 2022 година. Банка ДСК АД заема челната позиция с печалба от 1.0 млрд. лв. или 29.44% дял от печалбите в сектора за миналата година, като отчита ръст от 77.53% спрямо предишната година. Уникредит Булбанк АД е на втора позиция по дял на печалбата в сектора, а именно 23.61%, отчитайки увеличение от 73.15% и достигайки 807 млн. лв. за 2023-та спрямо 466 млн. лв. за 2022-ра. Обединена Българска Банка АД удвоява печалбата си от предходната година, като достига 472 млн. лв. за 2023 г. или ръст от 211.43%, като се покачва на третата позиция с 13.81% дял в печалбите на сектора. Юробанк България АД е на четвърта позиция с печалба от 308 млн. лв. и пазарен дял от 9.02% за 2023-та, регистрирайки увеличение от 49.02% в сравнение с 2022 година. На пета позиция се изкачва Първа Инвестиционна Банка АД с печалба от 135 млн. лв., като регистрира увеличение от 68.70% спрямо 2022-ра. Възвръщаемостта на активите (изчислена на база Нетна печалба / Общо активи) възлиза на 1.99% общо за банковата система през цялата 2023 г. спрямо 1.34% за 2022 година. По този показател Ситибанк Европа АД – Клон България застава на челната позиция с 3.59%, като отбелязва ръст спрямо предходната година, когато възвръщаемостта на активите е била 1.30 процента. Ти Би Ай Банк ЕАД заема втората позиция с 3.58% възвръщаемост на активите за 2023 г. спрямо 6.03% за 2022-ра. Следващи позиции заемат Варенголд Банк Аг, Клон София с 3.33%, Банка ДСК АД с 3.07% и Търговска Банка Д АД, която застава на пето място с 2.66 процента. Възвръщаемостта на собствения капитал (изчислена на база Нетна печалба / Собствен капитал, като класацията не включва клоновете на чуждестранни банки), се увеличава до 16.72% за 2023 г. спрямо 11.77% година по-рано. С най-висока възвръщаемост на собствения капитал остава Ти Би Ай Банк ЕАД с 22.76%, а на второ място се изкачва Банка ДСК АД с 22.56%, следванa от Уникредит Булбанк АД с 22.03%, Търговска Банка Д АД с 20.78% и Интернешънъл Асет Банк АД с 18.95 процента. Показателят за ефективност (изчислен на база на съотношението между административните разходи и общо нетен оперативен доход) отчита подобрение от 37.36% за 2022 г. до 31.80 процента. На челната позиция по този показател за 2023-та е Уникредит Булбанк АД с 23.10% в сравнение с 29.06% за 2022 година. Банка ДСК АД е на втора позиция, отчитайки подобрение на ефективността от 28.03% за 2022 г. до 24.37 процента. Ситибанк Европа АД – Клон България се изкачва на трета позиция, като отчита повишение на ефективността от 38.19% през 2022-ра до 25.86% за 2023-та. Следват Инвестбанк АД и Тe-Дже Зираат Банкасъ – Клон София съответно на четвърта и пета позиция. Източник: Банкеръ (09.02.2024) |
| | Държавни болници топят дългове с банкови кредити за 80 млн. лeва
Осем от общо 61 държавни болници са теглили кредити от банки на стойност над 80 млн. лева, за да погасяват свои просрочени задължения, да рефинансират стари кредити и да консолидират задължения, съобщи Министерството на здравеопазването. През последните две години се наблюдава намаление на задълженията на държавните болници. Просрочените дългове са се стопили наполовина: от 103 млн. към края на септември 2021 до 54.7 млн. лв. към края на септември 2023 г., сочат последните данни за финансовите показатели на болниците. Държавните болници, които обслужват кредити към банки, са: бившата правителствена болница "Лозенец", спешната болница "Пирогов", болница "Света Анна" във Варна, многопрофилните болници в Бургас, Видин, Враца и Силистра и Националната специализирана болница за физикална и рехабилитационна медицина. С изключение на две болници, всички останали са теглили кредити от Търговска банка ДБанк (бивша Демирбанк). Двете болници с кредити извън Дбанк са "Лозенец"- към Българската банка за развитие (ББР) и МБАЛ Враца – към банка ДСК. Най-голям е кредитът на болница "Пирогов" в размер на 34 млн. лева, изтеглен от Търговска банка Дбанк през декември 2022 г. за срок от 180 месеца. Кредитът е изтеглен за консолидиране на задължения – погасяване на просрочени дългове и част от предишни кредити. За него се разбра от одит на Министерството на здравеопазването в лечебното заведение, в който бяха констатирани нередности, заради които здравният министър Христо Хинков искаше да освободи директора на болницата д-р Валентин Димитров. Според Хинков кредитът занулява просрочените дългове на "Пирогов", но в бъдеще поставя болницата в риск от финансови загуби. Кредитът е с 24 месеца гратисен период, в който болницата ще плаща първоначално по 51 000 лв. на месец, а след изтичането на гратисния период "Пирогов" ще погасява по 251 хил. лв. месечно. Болница "Лозенец" също обслужва голям кредит в размер на 18.1 млн. лева, но към ББР. Договорът е сключен в края на 2020 г. и също е за срок от 180 месеца. За да може да обслужва кредита си, правителството увеличи капитала на "Лозенец" с 15 млн. лева в края на 2022 г. Болницата задлъжня сериозно след мегаскъпа модернизация за над 100 млн. лева , за която държавата оттегли финансовата си подкрепа и "Лозенец" остана с неразплатени сметки към фирми. За разлика от "Пирогов", която е нулирала просрочията си, "Лозенец" към 30 септември 2023 г. е с просрочия на стойност 6.4 млн. лева, които са се увеличили с 1.8 млн. лв. спрямо година по-рано. Източник: Медия Пул (28.02.2024) |
| | Първа инвестиционна банка (ПИБ), известна и като FiBank, блокира милиони на немския инвеститор Ирвинг Льобе (Irving L?be), по сметките на българските му контрагенти, с мотив, че последния е алармирал за измама. Според последващите съдебни определения, постановяващи запорите на активите, на 22.12.2023 г. чрез системата за платежни нареждания в ПИБ са получени две съобщения с искане за анулиране на преводите от Льобе. Той отрича да е искал връщане на превода. От ПИБ коментират, че банката прилага стриктно законовите изисквания във всяка една сфера от дейността си, в т.ч. и Закона за мерките срещу изпирането на пари. В конкретния случай от банката твърдят, че са предприели незабавни действия в изпълнение на нормативните разпоредби по обективни причини, подкрепени с доказателства, получени от държава – членка на Европейския съюз. Постъпилата информация е била получена чрез официално приетите международни канали е с искане за връщане на суми в особено големи размери, заверени по сметка на “Линсток Лимитед БГ”, с основание “измама”. На практика ПИБ потвърждава пред BIRD.BG твърдението, че е имало сигнал през “Payment gate”. Инвеститорът Ирвинг Льобе (Irving L?be) обаче, в нарочно писмо отрича да е искал връщане на превода към българските му контрагенти в частност “Линсток Лимитед БГ”. Въпреки това, прокуратурата, по сигнал на ПИБ, иска запориране на преводи по реализацията на инвестиционни проекти, което практически е запор на сметките на българските контрагенти на Льобе. Държавното обвинение започва разследване за пране на пари. Докато това се случва член на борда на директорите на “Линсток Лимитед БГ” – Димитър Попов получава оферта “50/50”, за да бъдат освободени активите.
Фактите са следните. “Линсток Лимитед БГ” АД е клиент на “Първа инвестиционна банка”. Дружеството най-често се занимава с посредничество на чуждестранни компании по инвестиционни проекти у нас. От “Линсток Лимитед БГ” декларират, че са инвеститори в Австрия, където притежават дружествени дялове от местни компании. От лятото на 2023 г. те посредничат на Ирвинг Льобе (Irving L?bе) по няколко проекта. Немският инвеститор има две приоритетни цели – изграждане на фотоволтаична централа в Крумовград и закупуване на недвижими имоти в София. Сградата е собственост на “АС-Стройинженеринг”. Дружеството е в процедура по несъстоятелност и съответно няма да менажира “Стела парк”. Бизнес центърът е бул. “Цариградско шосе” 7-ми км в София. За да се превърне постройката в зелена сграда, “Линсток Лимитед БГ” сключва посреднически договор с “Иннотек”. Именно тази компания е подала писмо за намерение до “Търговска банка Д” за изкупуване на вземанията й към “АС-Стройинженеринг”. Банката е ипотекарен кредитор в производството по несъстоятелност. Димитър Попов, който е директор на “Линсток Лимитед БГ”, разказва, че взел решението фирмата кандидат-купувач на цесията да депозира сумата за закупуването й в “Търговска банка Д”, за да се спести време.
На 18 декември 2023 г. по банковата сметка на “Линсток лимитед БГ” в ПИБ постъпват 145 000 евро. Изпращач е немски гражданин Ирвинг Льобе чрез Sparkkasen bank. На ПИБ са предоставени първични документи, удостоверяващи основанието за постъпването на сумата. Преводът е авансово възнаграждение на посредника. На 19 декември 2023 г. по същата банкова сметка от същия изпращач постъпва сума в размер на 3 500 000 евро или 6 877 393,20 лева – за инвестиция. На 20 декември 2023 г. “Линсток лимитед БГ” депозира платежно нареждане за сумата от 4 950 000 лв. по сметка на “Иннотек” в ОББ. От ПИБ искат документи, удостоверяващи основанието за постъпване на сумата от Ирвинг Льобе и съответно основанието за плащане към контрагента “Иннотек”. Такива са предоставени. На 21 декември в електронното банкиране е извършено блокиране на 3 351 385.79 лв. без да бъде посочено основание. В искането за запор се твърди, че банката е получила две съобщения с искане за канселиране на гореописаните преводи от Irving Loebe с основание “измама”. Неясно защо ПИБ не е сигнализирала ДАНС за проблем. Сигнал към ДАНС е подаден чак на 29 декември. Междувременно на 22 декември 2023 г. чрез приложението WhatsUp до представител на “Иннотек” са изпратени съобщения, сочещи предложение за сключване на споразумение за освобождаване на половината пари, като остатъка да остане за банката. Попов също получава съобщение на телефона си “50/50”, с което му се иска половината от постъпилите средства, за планираната инвестиция. На 22.12.2023 г. Димитър Попов получава съобщение от Ерсте банк – Австрия, че има искане постъпилите по личната му сметка суми да бъдат върнати на “Линсток Лимитед БГ”. Попов е уведомен, че “Първа инвестиционна банка” на два пъти е поискала от негово име връщане на сумите. В отговор той пише в приложението на австрийската банка, че не е искал връщането на сумите. Пак на 22 декември от “Линсток Лимитед БГ” е получено уведомление чрез електронна поща, че от ПИБ е начислена такса в размер на 531 886,40 лв. по тарифа на банката заради “блокиране на парични преводи във връзка с измама”. Според адвокатите на Попов, подобна такса може да бъде начислена след установяване с влязло в сила съдебно решение на престъплението измама. На 28 декември, ден преди сигнала на ПИБ, Попов посещава ДАНС, за да алармира за случая. Той счита, че е налице “кражба” на средства от ПИБ. При разговорите със служители на ДАНС обаче е уточнено, че Попов не може да подаде сигнал по реда на ЗМИП, тъй като не задължено лице по закона. Попов е убеждаван от служител на ПИБ да подпише съгласие всички постъпили суми да бъдат върнати на изпращача Ирвинг Льобе. Той обаче отказва. На 29 декември 2023 г. е издадена и заповедта за спиране на съмнителна операция от Райна Христова – Янева, пълномощник на Директора на финансовото разузнаване в ДАНС. Тя е за 4 950 000 лева, като не е ясно кога е връчена на ПИБ. Същевременно банката не позволява разпореждане с остатъка от постъпилите суми, който не е под запор. По сигнала на ПИБ в ДАНС е образувана преписка, под номер 44/2024 (по описа на СГП) за пране на пари. Докато това се случва, Димитър Попов преговаря с непознато за него лице, представящо се за Дамян Николов – служител на ДАНС. Той дава обещания за вдигане на запора при определени условия. ДАНС и ПРБ излагат твърдението в искането за налагане на обезпечителни мерки, че е налично “разслояване на средства и последователното им насочване към сметки на физически и юридически лица, включително и към лични сметки на собственика на дружеството в чужбина”. Те не вземат предвид факта, че Попов живее основно в Австрия от 2015 г., а дейността му в България е по-ограничена и основно свързана с инвестициите на Льобе. За разслояването, което ДАНС и ПРБ твърдят, Попов обяснява, че е това са 145 000 евро, които са възнаграждение за “Линсток лимитед БГ”. Властите прилагат в запорните документи и банкова история на дружества, свързани с Петър Михалев, едноличен собственик и управител на “Иннотек”, но без да сочат какво се доказва с тях или какви незаконосъобразни действия са извършили. Михалев е експерт в проучването и изграждането на ВЕИ. “Линсток лимитед БГ” представя рамков договор като основанието за плащането към Михалев. Той е ангажиран като подизпълнител по проекта “Стела Парк”, с цел превръщането на офис центъра в “зелена сграда”. “Линсток Лимитед БГ” сключва договор за правна услуга с адвокат Биляна Димитрова на 9 януари тази година, когато вече има сериозни проблеми с ПИБ. Тя е процесуален представител на компанията пред банката и Софийския апелативен съд по оспорването на запори и блокиране на парични средства преведени от Ирвинг Льобе. Попов нарежда на 9 януари средства, които не са запорирани, за да плати адвокатския хонорар, но до момента превод няма. На 16 януари 2024 г. Софийска градска прокуратура подава искане до Софийски градски съд за допускане на обезпечителна мярка – запор върху нареждане на превод в размер на 260 000 лв. от сметката на “Линсток Лимитед БГ” към сметка на адвокат Биляна Димитрова. Запорът е наложен на 18 януари. На практика са запорирани сметката на адвокат Димитрова и са запорирани и личните ? средства, независимо, че такъв превод не е излъчен. Попов и съдружниците му считат запорите за “репресия” наложена от ПИБ, чрез държавни органи с цел да бъдат присвоени активите на немския инвеститор Ирвинг Льобе. Иначе казано, в този казус има обосновано предположение за “злоупотребата с права” срещу инвестиционни намерения на немски гражданин и неговите български контрагенти. Опитът да бъдат взети пари “50/50” от постъпилите средства ясно показва, че това схема за рекет, вероятно от страна на мениджмънта на ПИБ. Към момента срещу “Линсток Лимитед БГ се водят действия от Държавна агенция “Национална сигурност”, Специализирана дирекция Финансово разузнаване – ДАНС и Софийска градска прокуратура по сигнал от ПИБ. В производството има съществени противоречия. В искането за налагане на обезпечителни мерки първоначално се твърди, че в ДАНС е постъпила информация за съмнителни входящи преводи с наредител Ирвинг Льобе. Обаче предмет на обезпечението е вътрешен превод от “Линсток лимитед БГ” към “Иннотек”. Това са само част от постъпилите средства. Не е ясно защо не се запорира цялата сума, ако преводът от Льобе е съмнителен. По преписката не са приложени документи, свързани с Льобе, поради което не може да има и най-малкото съмнение за него в ДАНС или прокуратурата. Първото невярно твърдение от страна на ПИБ по казуса, според адвокатите на Попов е, че “на 22 декември м.г. чрез системата за платежни нареждания “Payment gate” в обслужващата банка са получени две съобщения с искане за канцелация на преводите от Ирвинг Льобе. Това действие е мотивирано с основание “измама”. Според Попов и адвокатите му такива съобщения никога не са изпращани и не са приложени към преписката по запора. В съдебното определение обаче тези писма са основен мотив за допускане на обезпечителни мерки. Отделно от това, Льобе лично изпраща писмо до ПИБ на 8 януари т.г. за да съобщи, че не е искал връщане на суми и че потвърждава постъпилите суми. В отговор от ПИБ му отговарят, че той не е клиент на банката и следва да се обърне към обслужващата го банка. Малък, но съществен детайл е скрит във факта, че през 90-те години Димитър Попов – директор на “Линсток Лимитед БГ” – гравитира около групировката СИК. Има осъдителна присъда за “опит за избягване на плащане на ДДС”. През 2009 г. на основание присъдата, Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност започва действия срещу дружества свързани с него. Съдебните дела приключват през 2015 г. и съответно дружествените дялове на тези дружества са отнети в полза на държавата.
През 2015 Попов и Димитър Ламбовски свидетелстват срещу съдията от СГС Румяна Ченалова за приет от нея подкуп. Двамата твърдят, че тя е получила 690 000 лева за да реши “правилно” делото на ОЕТ срещу НЕК. С оглед на тези факти, Попов изглежда идеален обект за рекет, а миналото му определено е индикация, че той е склонен да участва в незаконни схеми. В конкретния случай обаче Попов е контрагент на немски инвеститор и борави със средства, които са с ясен произход и платени данъци. Как ще се развие този казус само можем да гадаем, но определено изглежда, че прокуратурата и ДАНС действат като бухалка на ПИБ. С оглед известните ни от по-рано факти съвсем не можем да изключим хипотезата, че някой в ПИБ се опитва да рекетира клиентите на банката. Дали и как ще се отрази тази история на международния имидж на България за момента само можем да предполагаме. BIRD Източник: Други (02.07.2024) |
| | Alpha Bank разпродаде имотите си в България
С пакетна сделка за три парцела и две къщи в София приключи процесът по продажбата на портфолиото имоти на Alpha Bank в България. Гръцката банка започна да се разделя с активите си в страната, повечето придобити от длъжници, след като през 2015 г. бизнесът на местния й клон беше купен от Пощенска банка, поделение на Eurobank, също с централа в Атина. Част от активите останаха извън обхвата на сделката. Повечето имоти бяха обособени в отделни дружества, които Alpha Bank поетапно разпродаваше през последните близо десет години. В "Атекс пропъртис" - дружеството купувач по сделката с Alpha Bank, "Атланд инвестмънтс 2" е съдружник с равен дял с компанията "Кефер" на Николай Нешев. "Кефер" е собственик на CreditLink - първата небанкова финансова институция за ипотечни кредити в страната, която финансира с до 500 хил. евро след индивидуална преценка дружества, които нямат достъп до банково финансиране. В групата има и австрийски партньори - бивши банкери с опит в distressed assets (проблемни активи). В портфолиото от имоти по сделката влиза масив от 82.6 дка в местността Юбилейна гора в столичния квартал "Овча купел". Четирите УПИ, от които е съставен, са интересни като локация, мащаб и потенциал за строителство. Теренът от 81.3 дка на бившия "Логистичен парк Перник" е с достъп до пътя за Кюстендил и подходящ за логистика. Земята от 5 дка в Бистрица е земеделска като статут, но с потенциал за жилищно строителство. Двете сгради се намират в историческия център на София - и са с РЗП около 750 и над 1100 кв.м, свободни от наематели. Къщата на бул. "Васил Левски" 43 е единична недвижима архитектурна ценност от местно значение. Построена е през 1910 г. пo проект на арх. Никола Лазаров за Никола Имаретски - yпpaвлявaл Дирекцията на статистиката през 1899 г. По-голяма, но върху по-малък парцел, е сградата на ул. "Екзарх Йосиф" 66. В момента и двете се предлагат на сайта на Unique Estates/Christie's съответно за 4.2 и 3.4 млн. евро. Повечето от активите са били на изпадналото в несъстоятелност и после оздравявано дружество "Кестрел инвестмънт България" с управител Васил Проданов. Впоследствие то е придобито от Alpha Bank и имотите са в дружество на банката "Ей Джи Ай - Би Ар и Партисипейшънс 4". Финално в това дружество остава само земята в "Овча купел". "Атекс пропъртис" го купуват в края на 2023 г. Преди тази сделка останалите активи са извадени и обособени в отделни дружества. Сделките за тях, както и за "Логистичен парк Перник", са финализирани в края на 2024 г. с частично финансире с кредит 12.7 млн. лева от Търговска банка Д, взет през 2023 г. Всичко останало е финансирано със собствени средства. Първата голяма сделка за портфолио имоти на Alpha Bank е през 2019 г. Тогава "БСАМ Гардънс" купува офис сградите на "Рачо Петков Казанджията" 4 (в дружеството "Сердика 2009") и "Офиси Шейново", а също и жилищните сгради "Апартаменти Шейново" и "Шейново резиденс". "БСАМ Гардънс" е компания на "Грийнлайф" на Николай Пехливанов. Пред 2020 г. гръцкият бизнесмен Продромос Мавропулос купи мола във Велико Търново на цена около 11-12 млн. евро. Alpha Bank става собственик на търговския център през 2012 г. заради лош инвестиционен кредит. Молът беше в активите на дружеството й "Ей Джи Ай - Би Ар И партисипейшънс 3", което Мавропулос придоби през дружеството си "ВТ мол" . През 2021 г. терен от малко над 2 дка на бул. "Тодор Александров" в София става собственост на "ББК инвестмънт" - дружество, свързано с групата на "Олива". През 2022 г. започват преговорите за сегашния пакет имоти, довели до сделките в края на 2023 и на 2024 г. През 2024 г. бившата централа на Alpha Вank на бул. "Цариградско шосе" в София беше купена от дружеството "Спейс естейтс" за целите на българския авиокосмически производител "Ендуросат". С цена 20-21 млн. евро това беше една от големите инвестиционни сделки на годината. CMS отбелязват, че и с техен принос финално сделката е приключила за около два месеца. Преди това имотът беше заключен близо девет години от спор за терена с БАН. В края на 2024 г. и бившият магазин Carrefour в първия мол в Бургас - Burgas Plaza стана собственост на бургаския бизнесмен Стоян Караненов, който преди това придоби и мола. Заради необслужвани заеми срещу 11.6 млн. лв. частта с хипермаркета беше преминала в собственост на Alpha Bank, която я прехвърля на свое дружество за лоши кредити - "Ей Джи Ай - Би Ар и партисипейшънс 2БГ". Негов купувач е "ДАС Шопинг Център Бургас 2". Източник: Капитал (24.03.2025) |
| | Пет банки отчитат печалби за над 100 млн. лв.
Банковата система в България приключи деветмесечието на 2025 г. с печалба от 2.827 млрд. лв. -със 107 млн. лв., или 3.9 на сто повече спрямо периода януари-септември на предходната година. От началото на годината пет от банките реализират положителен финансов резултат от над 100 млн. лв., а 17 от тях отчитат печалба за над 10 млн. лв. УниКредит Булбанк и Банка ДСК отново са най-печелившите банки в страната, след като обявиха печалби за съответно 759 и 740 млн. лв. Спрямо година по-рано повишението на печалбата при УниКредит е от 119 млн. лв., а при Банка ДСК – 10.6 млн. лв. Други две банки също обявиха печалби за над 300 млн. лв. Това са Обединена българска банка и Пощенска банка, реализирали съответно 379 и 327 млн. лв. В топ 5 на най-печелившите институции в страната попада и Първа инвестиционна банка. Нейната печалба спрямо деветмесечието на 2024 г. се покачва с 54 млн. лв., или 69% и достига 133 млн. лв. Ти Би Ай Банк е следващият кандидат за клуб "100 млн. лв.“, които може би ще постигне в края на годината. Към деветмесечието печалбата й достига 78.8 млн. лв., като по този начин оставя след себе си Централна кооперативна банка (69 млн. лв.). В топ 10 са още: ПроКредит Банк – 56.36 млн. лв. , Алианц Банк – 44.8 млн. лв. и Интернешънъл Асет Банк – 37 млн. лв. Извън топ 10 остават БАКБ и държавната Българска банка за развитие (по над 34 млн. лв.), както и Ситибанк с 33 млн. лв.С печалби за над 10 млн. лв. могат да се похвалят още Търговска банка Д и Общинска банка (над 25 млн. лв.), както и Инвестбанк (12 млн. лв.), и Те Дже Зираат Банкасъ (11.6 млн. лв.). Източник: Дарик радио (04.11.2025) |