Едно от по-големите дружества, включени в пул “Полиграфия”, е "Емка" - Севлиево, което е специализирано в производство на кабели. На борсата се предлага пакет от 31 811 акции, представляващ 7.1 процента от капитала на “Емка”. Фирмата е единствен производител в страната на емайлирани медни проводници, кръгли и правоъгълни медни и алуминиеви проводници с хартиена, стъкловлакнеста и фолийно-влакнеста изолация. До 1991 г. дружеството е било дъщерна фирма на “Полимет” - София, но след това е регистрирано като ООД, а по-късно и като акционерно дружество. По-голяма част от продукцията на компанията е предназначена за износ, като за шестмесечието на миналата година износа и бил за 3.933 милиона лева, или 58.69 на сто от продукцията. Този дял се увеличава, защото през цялата 2001 г. в чужбина са продадени 49.84 на сто от продукцията, а през 2000 г. - 40.72 процента. Продукцията на предприятието се изнася основно в Германия, Македония, Гърция, Франция, Румъния, Нигерия, Алжир и някои други страни. Основни клиенти на външния пазар са германските компании Lapp kabel, Kabel sterner, Neckar kabel, Faber kabel, румънската Sulkop, нигерийската Conspectus, американската Bearing trade, холандската Graco, кипърската Memira, македонските "Evropa комерс", El-Min, Rade Koncar и Mikron. Основни клиенти на вътрешния пазар са фирмите "Бизнеском", БТК, "Кабелснаб", "Хюндай Елпром Трафо", "Гранит", "Филкаб", "Тилком". Най-големите конкуренти на дружеството в България са другите производители на кабели "Елкабел" - Бургас, и "Гамакабел" - Смолян. Печалбата на “Емка” за шестмесечието на миналата година е едва 91 хиляди лева, а за деветмесечието е 367 хиляди лева. За цялата 2001 г. чистата печалба е била в размер на 915 хиляди лева. “Намалението на печалбата се дължи на факта, че дружеството започна мащабно преструктуриране през миналата година и производството се премества в нови цехове”, каза директорът за връзки с инвеститорите Мария Попова, която допълни, че преместването ще продължи и през тази година. Приходите от продажби на дружеството са в размер на 11.955 милиона лева за деветмесечието при 16.252 милиона лева приходи за цялата 2001 г. Лекото намаление на приходите също се дължи на преструктурирането на производството. До края на 2001 г. дружеството е имало само краткосрочни задължения в размер на 2.513 милиона лева. Според баланса за деветмесечието на 2002 г. то вече има и дългосрочен банков заем от 459 хиляди лева, а краткосрочните задължения са се увеличили на 3.588 милиона лева, главно към доставчици и клиенти. По-голямата част от дружеството е раздържавена чрез масовата приватизация през 1996-1997 г., когато срещу инвестиционни бонове са приватизирани 48 на сто от капитала. Купувачи са няколко приватизационни фонда и физически лица. През април 1999 г. Агенцията за приватизация продава пакет от 173 544 акции, представляващи 38.73 на сто от капитала на дружеството на “Кемп” АД (създадено от мениджърите и работниците в “Емка”) за 2.4 милиарда стари лева (преди деноминацията). Схемата за плащане е стандартната за РМД - 10 процента от цената в брой в деня на сключване на договора, а останалите 90 на сто за срок от 10 години на девет равни годишни вноски с едногодишен гратисен период. Половината от разсрочените вноски се плащат в брой, а останалата половина - чрез други признати платежни инструменти. Според данни от БУЛСТАТ към ноември 2002 г. “Кемп” АД продължава да държи 38.73 на сто от капитала на “Емка”, “Индустриален капитал - холдинг” притежава 33.417 процента, “Стройинвест холдинг” има 3.507 на сто, малки пакети се притежават от още няколко холдинга, а останалите акции са на фирми и физически лица. Документация за конкурса за избор на инвестиционен посредник за пула може да се купи до 27 януари, след което на база на подадените оферти Агенцията за приватизация ще избере посредник. След подписване на договор с посредника ще стане ясно и кога акциите на "Емка" ще бъдат предложени за продажба на борсата и на каква цена. Акциите на дружеството са се търгували за последен път на "Българска фондова борса - София" на 18 декември миналата година на цена 3.50 лева, а преди това е имало сделки на 3.45 лева, а също и на 0.91 лева в началото на декември.
Източник: Дневник (23.01.2003)

Българската телекомуникационна компания (БТК) сключи договори с пет компании за доставка на кабели. Позициите по откритата процедура бяха общо 193, като само по 92 от тях вече има сключени договори с изпълнителите. Дъщерната компания на "Елкабел" - "Елкабел-ко" АД, ще изпълнява доставките по 59 от позициите за телефонни кабели с медни жила, "Тилком" ООД - по 14, "Кабелкомерс" - по 13, а останалите са за "Филкаб" и "Филтех". Общата сума по подписаните контракти е 3 112 905 лв., от които 48% се падат на договора с "Елкабел-ко". Срокът за изпълнение на всеки от контрактите е една година. За останалите 101 позиции са били подадени по-малко от три предложения за участие и затова БТК е преминала към процедура на пряко договаряне с трите компании, подали оферти. Участието им е достатъчно основание, за да бъдат поканени за преговори и възлагане на поръчката, вместо тепърва да се търсят други вероятни кандидати, смятат експертите от телекома. В процедурата на БТК участваха само български компании, което се дължи на високите транспортни разходи и оскъпяването на продукцията с мита и такси при вноса. От ръководството на телекома поясниха, че медните кабели са много по-скъпи от оптичните, но инсталирането на оптичните е свързано с по-големи инвестиции. БТК вече има сключен договор със "Сименс" и "Ериксон" за монтиране на цифрови централи. Съгласно плановете на компанията само в столицата трябва да се инсталират цифрови (прави) телефонни връзки, като се сменят аналоговите, на 160 хиляди абоната. Инвестиционната програма на БТК за годината предвижда да бъдат открити 160 000 нови поста в страната. В момента чакащите за постове са около 200 000 домашни абонати. Голям е интересът и сред бизнес абонатите. Между 16% и 20% от средствата в програмата ще бъдат заделени за полагането на 1500 километра оптични кабели, което ще подобри качеството на връзката и ще улесни преноса на данни по мрежата.
Източник: Дневник (28.01.2003)

Никога не съм имал скандали с Андрей Луканов, той е бил убит от хора, които нямат бъдеще, заяви президентът на MG холдинг Илия Павлов пред Софийския градски съд. Бизнесменът бе разпитан като свидетел по делото за убийството на бившия премиер. С Луканов имахме делови отношения в дружеството "Топенерджи", дори единни интереси като акционери в дружеството, каза Павлов. Той потвърди казаното пред следствието, че по време на убийството цялото ръководство на холдинга било в Палма де Майорка, Испания, и че научил за трагедията 2 дни по-късно от секретарката си. Павлов не отрече и казаното преди 2 г. пред следователя, че Луканов бил привлечен в холдинга по негова инициатива. Тогава всъщност застъпих идеята, че в MG трябва да се привлекат хора, които разбират от държавно управление", уточни той. Двамата са имали едно единствено спречкване на вечеря в Москва, стана ясно от прочетените му от съда показания. "Андрей Карлович, не бива да забравяте, че аз карам влака" казал Павлов. "Ти като имаш толкова пари, какво си мислиш” отвърнал Луканов.
Източник: Монитор (07.03.2003)

Президентът на "MG корпорация" Илия Павлов беше прострелян в петък (7 март) с един изстрел в сърцето десет минути преди 20 часа на излизане от централата на корпорацията на кръстовището на булевардите "Г.М.Димитров" и "Драган Цанков". Президентът на "MG корпорация" Илия Павлов е роден на 6 август 1960 година в София. Завършва ВИФ през 1981 г. и журналистика през 1993 година. Специализира мениджмънт във Великобритания и САЩ. През 1983-84 година е журналист на свободна практика. През 1985 година е съветник в министерството на културата, а до 1988 година е ръководител на отдела за "Международни връзки" във ведомството. През 1988 година създава частната фирма "Мултиарт". От октомври 1996 година е президент на българо-руската съвместна компания "Топенерджи". Компанията се занимава с транспортиране на руски газ и нефт през България за Турция и южната част на Балканския полуостров. От септември 1997 година е председател на Надзорния съвет на Кредитна банка. През 1997 година е експерт-съветник на депутата в 38-то Народно събрание от ОНС Венцислав Димитров. От 26 август 1997 година е председател на Надзорния съвет на холдинга "Мултигруп България" и на футболен клуб ЦСКА. Илия Павлов представлява "Пи Еф Ейч Си Естаблешмент" като член на Надзорния съвет на "Балкантурист холдинг" - АД. Член на Управителния съвет на Българската федерация по борба. Женен с три деца.
Източник: Дневник (10.03.2003)

Дори бомбастичните числа за обороти, печалби и брой заети, хвърляни от покойния Илия Павлов в публичното пространство, да бяха наполовина верни, той би трябвало да е собственик на една трета от работещите компании в страната, а неговите инвестиции да са довели до двуцифрен ръст на икономиката. Мегаломанските амбиции и желанието за особен статут в българската икономика караха основателя на „Мултигруп“ да хвърля смело в публичното пространство числа и твърдения, които дори и без заравяне във финансовите отчети на неговите заводи следва да се приемат с голяма резервираност. За близо петнадесет години от основаването на своята първа фирма „Мултиарт“ Павлов наистина успя да регистрира стотици компании в България и по света, както и да придобие десетки държавни предприятия. Официалните данни обаче показват малко по-реалистична картина - към 2002 г. негови или свързани с него офшорни компании контролират около 30 производствени и търговски дружества, в които са заети около 5500 работници. Грубите изчисления, затруднени от завоалираната структура и липсата на консолидирани данни, показват холдингова структура с годишни продажби между 120 и 150 милиона долара и износ около 25 милиона долара - значим за мащабите на страната бизнес, който все пак трудно може да бъде сравнен с най-големите производители и износители като „Лукойл“ или „Солвей Соди“. А за инвестициите извън България информация има само близкото обкръжение на Павлов и управителите на няколко фирми в Лихтенщайн, Швейцария и САЩ. Какво контролира MG В България компаниите, при които фигурират фирми, свързани пряко или непряко с Мултигруп, са над 100, но по-малко от половината са реално работещи. Общият неконсолидиран оборот на компаниите, контролирани от „Мултигруп“ (т.е. без отчитане на продажбите между свързани компании), е около 200 млн. евро, от които следва да бъдат извадени сериозен процент междуфирмени плащания. Общият брой на персонала по данни към началото на 2002 г. е около 5500 души - основно в мините, туризма и бургаския кабелен завод „Елкабел“. Това прави групировката наистина една от най-големите в страната. Погледът към реалната собственост на компанията показва холдингова структура, която има голямо значение в българския туризъм, минната индустрия и по-малки инвестиции в текстилния бранш, хранителните стоки, кабелното производство и други. След мътните времена на смесените дружества с държавата, увеличаванията на капитала на държавни дружества и особено след спирането на някои очевадни контрабандни схеми бизнесът на Павлов започна да влиза в по-нормалния свят, където приватизацията е срещу пари, кредитите са срещу ипотека, а продажбите са на пазарен принцип. Натрупаните средства отпреди 1997 г. позволиха на групировката да продължи да придобива предприятия въпреки конфронтацията с правителството на Костов - „Елкабел“ и „Минстрой холдинг“ (1998 г.) и бургаските „Черноморски солници“ (2000 г.) и т.н. Точно в този период обаче посоката на развитие на бизнеса на Илия Павлов далеч не е твърдо нагоре. Въпреки придобивките след 1997 г., или по-скоро точно заради тях, през последните години MG видимо започна да се оттегля от някои свои дейности. Според източници, близки до бизнеса на Павлов, като приоритетни през последните години са били инвестициите в туризма, които са осъществени главно чрез залагане на активи. Последните финансови данни през 2001 г. отчитат увеличени краткосрочни и дългосрочни задължения към кредитори и доставчици, както и ипотекиране на почти всички придобити активи в туризма, който беше слабост на покойния шеф на „MG корпорация“. Общите задължения към банките на групата са около 85 млн. лева, но половината от тях са на рафинерията за олио „Папас олио“, където MG има дял от 30%. Сериозни просрочени задължения към банки няма. По-голям проблем за новия мениджмънт и източник на лоша репутация за групата са неизвестните като брой и суми задължения към строителни фирми и доставчици, основно в сферата на туризма. История на „Мулти“-успехите в туризма Навлизането на „Мулти­груп“ всъщност е пряко свързано с бившия заместник-председател на Комитета по туризъм Недялка Сандалска и през 1994 г. е създател на „Български туристически холдинг“ под шапката на „Мулти“. Скоро холдингът започва да се пълни със съдържание предимно чрез непазарни схеми. Началото е поставено през юни 1994 г., когато Мултигруп купува единствения петзвезден хотел по Черноморието „Грандхотел Варна“ за около 980 млн. тогавашни лева, платени с облигации по вътрешния и външния дълг. По схемата с увеличаване на капитала беше придобит през 1995 г. „Интерхотел Велико Търново Арбанаси палас“ - фирмата от кръга на „Мултигруп“ „Мегават инвест“ придоби контрол над дружеството, а оттам и върху едноименния хотел в центъра на Велико Търново и над бившата резиденция на Тодор Живков в Арбанаси. През 1996 г. „Мултигруп“ става собственик и на 51% от националния туроператор „Балкантурист“ за 85 млн. лева (цената на един апартамент по това време), като 90% от сумата се плаща отново с облигации по вътрешния и външния дълг. В края на същата година групата сложи и ръка на 51% от най-големия хотел на Боровец - „Рила“, в типичен свой стил. „Мултигруп“ влезе в дружеството „Климати“, което управляваше държавния хотел по линията на договор за съв­местна експлоатация, което му даваше права при приватизацията. „Мултигруп“ първо изкупи „Климати“, а после и целия хотел. Пак от края на 1996 г. датира и превземането на столичния „Грандхотел България“ - наново чрез договор за съвместна експлоатация. Тогава кабинетът направи „България-Ро“ - смесено дружество между „Сердиком“ (дружество, обединяващо няколко софийските хотела) и австрийския предприемач Робърт Рогнер. Изначално в договора беше записано, че „Български туристически холдинг“ ще менажира хотела за 50-годишен срок, но Рогнер повече не стъпи в България, а „Мултигруп“ изкупи „Сердиком“, чрез него столичните хотели „България“ и „Сердика“ (за който се твърди, че сега е продаден). Около тези опорни точки - морски, планински, градски хотел и туроператор, „Мултигруп“ започна да строи туристическата си империя. Малките сателитни хотели около „Грандхотел Варна“ бяха разработени и беше създаден т.нар. „Сейнт Елиас казино енд ризорт“. В него освен „Варна“ сега влизат „Лебед“, “Рубин“, „Долфин“ (4 звезди), „Долфин Марина“ (5 звезди) и „Русалка“ (3 звезди). Наполовина е осъществен по-дългосрочният проект да се изгради яхтено пристанище. От този момент датират и опитите на Мултигруп да сложи ръка върху съседния курорт „Св. Константин и Елена“, засега неуспешни. Контролът на „Мултигруп“ над хотел „Интернационал“ и „Казино Златни пясъци“ е по-скоро индиректен. През 1998 г. държавното дружество „Златни пясъци“ създава две смесени дружества заедно с варненската фирма „Бирс“. Държавното дружество получава по 30% от капитала на двете новосъздадени фирми съответно срещу апорт на хотел за първото и терен за второто, а частникът взима останалите 70%. Ремонтът на „Интернационал“ приключва през август 2001 г. Тогава Илия Павлов уточнява, че MG финансира строителството, но не притежава собствеността. „Интернационал“ обаче присъства в интернет страницата на корпорацията. След като придоби най-големия хотел на Боровец - „Рила“, от втори опит „Мултигруп“ успя да вземе и дружеството „Боро-спорт“, в което са ски съоръженията, хотел „Ястребец“, клуб-хотел „Рила“ и вилно селище „Финландия“. От този зимен сезон MG холдинг почти изцяло взе властта в курорта, като чрез договори получи от различните стопани правата върху всички съоръжения и оглави новосъздадено дружество на всички хотелиери в Боровец. Най-яростната битка, която води Мултигруп на Боровец, беше именно за „Бороспорт“. „Мулти“ влезе в него чрез приватизационния си фонд след което увеличи капитала и за кратко пое контрола над фирмата. Държавата успя да обори в съда увеличението и по-късно предложи „Бороспорт“ за касова приватизация. През октомври 2000 г. фирма, свързана с ключовата фигура на кръга „Олимп“ Славчо Христов, купи от мажоритарния дял от „Бороспорт“. След две години класираният на второ място при приватизацията - италианска фирма, зад която се твърдеше, че стои „Мултигруп“, откупи фирмата. Година по-късно собствеността върху „Боро-спорт“ премина изцяло в ръцете на „Мултигруп“. През изминалото лято, корпорацията, която беше обявена за най-големия инвеститор в туризма от Министерството на икономиката, откри и новия си хотел „Парадайз бийч“ близо до с. Влас (на мястото на почивната станция на един от бургаските си заводи), построен с кредит на германския туроператор ITS по схемата за предплатени туристически услуги. Единствената сделка, в която покойният Павлов участва на прозрачен търг, беше на косъм да се провали поради забавяне на плащането. В края на 2001 г. „Балкантурист“, спечели на търг една от последните държавни фирми в туризма - „Интертравълсървиз“. Купувачът обаче не успя да плати в определения срок цената от 14.6 млн. лв. и получи неколкомесечна отсрочка от агенцията. В активите на приватизираното дружество влизат бившата правителствена резиденция „Перла“ (сега „Перла ризорт“ в Приморско, хотел на същото място, хотел в Момчиловци и сграда в центъра на София (над ресторант „Хепи“ на пл. „Света Неделя“). Въгледобивът - втората слабост на MG Откритата война на Илия Павлов със синьото правителство не му попречи да използва станалия класически за този период метод на приватизация чрез работническо-мениджърски дружества (РМД). След като приватизационният фонд „Ем Джи Елит холдинг“ придоби 25% от капитала на „Минстрой холдинг“ и схемата за увеличаване на капитала на дружеството не успя, финансирано от „Мултигруп“ РМД придоби още 60% срещу 2 млн. лева на разсрочено плащане. Така освен с утвърден холдинг с десетки клонове в цялата страна „Мултигруп“ се сдоби и с нова централна сграда на бул. „Г. М. Димитров“ в столицата - по стечение на обстоятелствата същата сграда, до която Павлов беше застрелян на 7 март т.г. „Минстрой холдинг“ стана основата на миниекспанзията на MG в минното дело - изключително чувствителен сектор в проблемни райони, със силни синдикати и специално отношение от страна на държавата. „Минстрой холдинг“ купи фалиралата мина „Горубсо Златоград“ през пролетта на 2002 г. на търг срещу 1.52 млн. долара (от които 90% в компенсаторни инструменти) и в типичния си стил направи показна церемония по възстановяване на дейността на мината заедно с лидера на ДПС Ахмед Доган. „Горубсо Златоград“ включва пет рудника и една обогатителна фабрика. Според източници, близки до сделката, интересът на MG към рудниците е бил провокиран и заради съществуващите термоминерални води в района, които могат да се използват както като енергоносител, така и за оранжерийно земеделие и балнеолечение. Приблизително по същото време „Минстрой холдинг“ стана собственик на минатa за лигнитни въглища „Станянци“ край София, която произвежда по открит способ по около 666 хил. тона въг­лища годишно. Около 95% от добива се продават на ТЕЦ „Бобовдол“, а останалите 5% - на населението за битови нужди. Експанзията на MG в няколко други сектора - кабелното производство, хранителните стоки, текстил и т.н., е по-скоро резултат от придобити по време на масовата приватизация активи, а не нестратегически интереси в производствения сектор. Най-голямата компания на MG и в момента е бургаският завод „Елкабел“, придобит частично през масовата приватизация и основно при продажбата през фондовата борса. Преди две години заводът изнесе част от производството си в Кипър и освободи над половината от работещите в завода, но съдбата му е значително по-завидна от тази на захарния завод в същия град, който не работи от години. „Мултигруп“ официално вече няма контрол и в захарния комбинат „Кристал“ в Пловдив, в който собствеността дълги години беше поделена между нея и местния бизнесмен Ветко (Вълчо) Арабаджиев. В края на 2002 г. активите на двете винарски компании - „Менада“ (Стара Загора) и „Винарска къща - Сакар“ (Любимец), бяха прехвърлени на нов собственик по неясна за публиката и най-вече за кредиторите схема. От ръководството на компанията продължават да отричат за подобнa сделкa и досега, въпреки че новият собственик отдавна започна своята рекламна кампания. Точно управлението на тези активи най-ясно показа, че финансовите ресурси на Павлов са далеч от спряганите милиарди, а пазарната среда не е най-силната страна на „Мулти“-мениджърите. Увеличените задължения на дружествата и ипотекирането на активи показват, че вътрешните ресурси на „Мулти­груп“ далеч не са неизчерпаеми. Посоката на развитие беше посочена именно от самия Павлов през последните години - разделяне с нетипичните дейности и съсредоточаване върху основните инвестиции, най-вече в туризма. Въпреки че ситуацията в българската част от активите на „Мултигруп“ далеч не е черна, всичко ще зависи не само от уменията на новите управители. Когато митът за Илия Павлов вече го няма, най-важни стават кредиторите. Като във всеки нормален бизнес. Кои са истинските собственици на активите на „Мулти“ Въпреки десетките изказвания на покойния шеф на компанията за одити от международни компании и публично листване на някоя голяма фондова борса, към момента на неговото убийство цялата акционерна структура остава изключително непрозрачна. Според официалните изявления веднага след разстрела на Павлов собственик на всички активи е семейният тръст, за който няма информация дори и в коя страна е регистриран. В основата на всички компании в България стоят няколко компании с регистрация в САЩ, Швейцария и най-вече в малкото херцогство Лихтенщайн, в което тайната на акционерите е строго пазена (виж таблицата). Според официалната информация компанията има няколко отраслови направления, които обаче нямат нищо общо със самото акционерно участие, което остава оплетено и непрозрачно. От 2002 г. управител на активите на компанията е MG Asset Management (собственост на американската MG Ventures). Председател на борда на директорите беше самият Павлов, а негов заместник - бившият мениджър в „Ем Джи файненс“ и „Ем Джи Елит холдинг“ Бояна Попова. Според една от версиите на близки до бизнеса на Илия Павлов тази компания се занимава с финансовия контрол на активите в България от името на истинските собственици. Кои са те и дали има други освен Павлов и наследниците Павлов никога не е осветлявал тази част от историята на „Мултигруп“. Все пак не е тайна основната причина за преместването на управляващите компании от Швейцария в съседния Лихтенщайн - именно премахнатата преди няколко години тайна на акционерите в регистрираните компании, дори и в най-либералния швейцарски кантон Цуг. Бояна Попова е новият мениджър на MG AM Co. Бояна Попова е новият мениджър на управляващото дружество на българските фирми на „Мултигруп“ MG AM Co. Досега председател на борда на директорите беше Илия Павлов, а Бояна Попова официално беше негов заместник и изпълняващ длъжността председател. Завършила е политическа икономия във ВИИ „Карл Маркс“ (сега УНСС), а след това - Мичиганския университет, САЩ, със специалност финанси и маркетинг. В CV-то на новия шеф на „Мултигруп“ е посочен професионален опит като специалист по организация, управление и внедряване на научни изследвания; правни, маркетингови и финансови аспекти на внедрителския процес; ефективност, планиране и управление на съвременна (международна) фундаментална и приложна наука; финанси и инвестиции. Бояна Попова започва професионалната си кариера като научен сътрудник в БАН. През 1993 г. заминава за САЩ, където една година работи като финансов анализатор в Knape&Vogt International - Детройт. През 1994 г. вече е на работа в „Мултигруп“, където първоначално е изпълнителен директор в „Мултигруп файнанс“, САЩ. По-късно влиза в ръководството на приватизационния фонд на MG - „Ем Джи Елит холдинг“. От миналата година е заместник на Илия Павлов в MG AM Co. Българските фирми на MG към 2002 г.* Идентификационен N Компания Приходи, хил. лв Финансов резултат, хил. лв Задължения, хил. Лв Персонал Управляващи компании 1 Ем Джи Елит холдинг 3335 -514 336 0 2 МГ България 3899 -1251 41142 46 3 Русенс 6106 -3223 37534 0 4 България 2002 холдинг 1450 1448 14065 0 5 Комерстръст 662 -662 7077 0 Туризъм 6 Балкантурист холдинг 115 -39 3241 0 7 Гранд хотел Варна 12187 -719 22796 523 8 Балкантурист 11841 40 19405 53 9 Гранд хотел България 4495 16 8570 51 10 Рила - Боровец 4999 -342 8285 164 11 Гранд хотел Велико Търново 2535 334 2937 138 12 Сердиком 424 -81 445 38 13 Свети Константин 40 -40 274 0 14 Балкантурист Рент-а-кар 585 8 438 10 15 Балкантурсит автотранспорт 929 -177 576 27 16 Балкантурист кредитни карти 79 -1 255 1 17 Дайнърс клуб България 1077 -80 2835 16 Транспорт 18 Клипер 4714 -204 2011 51 19 Клипер 2001 957 -125 5332 8 Хранителни стоки 20 Папас олио* 59305 15 26284 494 21 Черноморски солници 5214 240 4499 173 22 Менада (продадена през 2002 г.) 4038 97 3907 103 23 Винарска къща Сакар (продадена през 2002 г.) 3213 -341 718 54 Търговия 24 Арес 39911 -424 30954 0 25 Ем Джи Трейд 5412 -798 15681 11 26 Мултилекон 410 -145 4483 0 Текстил и конфекция 27 Нора 7336 209 1720 396 28 Преспа - Лъки 1968 -18 779 188 29 Елица 1474 -64 753 149 Енергетика и природни ресурси 30 Елкабел 70733 128 18914 416 31 Минстрой холдинг 42336 46 6282 32 Минстрой Варна 12555 -333 1947 131 33 Минстрой Бургас 6029 -55 1354 102 34 Минстрой Родопи 5555 -256 3763 622 35 Минстрой майнинг 3939 -178 1645 1 36 Минстрой Мерс 2616 40 144 200 37 Минстрой Инфра Комерс 2250 -714 1432 105 38 Минстрой Металик Мерс 1355 -202 973 244 39 Минстрой проект инженеринг 514 1 146 34 40 Минстрой Бяла Черква 237 26 28 41 Минстрой майнинг къмпани България 172 -115 1110 42 Приста 13302 -37 4295 219 43 Мина Станянци (придобита през 2002г) 7330 -4 1023 401 44 Славкомерс 2067 -22 399 113 45 Стоманени профили 1600 946 80 46 Гомапласт 1219 -125 3252 5 47 ЗММ Нова Загора 2903 32 349 191 48 Енергия 94 11250 -1948 13205 0 Общи неконсолидирани приходи 376.6 млн. лв. Общ брой работници 5586 Основни чуждестранни акционери в българските фирми на MG MG Ventures (USA) PFHC Est. (Liechtenstein) Multigroup Finance Est. (Liechtenstein) Balkanturist Ltd Liechtenstein BMT Trading and Finance (Liechtenstein) Tehkom (Liechtenstein) Multigroup AG (Цуг Швейцария) Multigroup Holding AG (Цуг, Швейцария, в ликвидация) * Включени са само фирми, контролирани от „Мултигруп“ или свързани с нея компании. Данните са към 31 декември 2001 г. Източници на информация са търговските регистри и счетоводните отчети на компаниите. ** „Мултигруп“ има 30% собственост, но официално обявена като част от структурата
Източник: Капитал (16.03.2003)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 261, ал. 1 ТЗ регистрира с решение от 10.I.2003 г. по ф. д. № 5167/2001 преобразуване на "Елкабел - Ко" - АД, в "Елкабел - Ко" - ЕООД, със седалище и адрес на управление София, район "Студентски", бул. Драган Цанков 172, и с предмет на дейност: търговска дейност с кабелна продукция и материали за производство в рамките на страната и друга търговска дейност в страната и в чужбина по смисъла на чл. 1 ТЗ. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 50 000 лв., със собственик "Елкабел" - АД (рег. по ф. д. № 6645/91 на Бургаския окръжен съд), и се управлява и представлява от Николай Георгиев Вълканов и Мардик Рупен Папазян заедно, като поема активите и пасивите на "Елкабел - Ко" - АД.
Източник: Държавен вестник (21.03.2003)

Софийското дружество Eлкабел - Ко АД се преобразува в Елкабел - Ко ЕООД и негови управители са Николай Вълканов и Мардик Рупен. Дружеството е собственост на Елкабел АД-Бургас от структурите на MG корпорация.
Източник: Пари (24.03.2003)

Kомисията за финансов надзор реши да впише като публично дружество “Енергоремонт Варна” АД – с. Езерово, в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор. Вписва се и емисията от ценни книжа, представляваща съдебно регистрирания капитал на дружеството, в размер на 118 412 броя обикновени, безналични, поименни, свободно прехвърляеми акции с номинална стойност 19 лева всяка от тях. КФН реши да впише и емисиите от ценни книжа, издадени от “Синергон текстил”АД – София, “Елкабел” АД – Бургас, и “Ем Джи Елит холдинг” АД – София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН. Акциите са обикновени, поименни, безналични и свободно прехвърляеми с номинална и емисионна стойност 1 лев всяка една. Размерът на емисията на “Синергон текстил” АД е 445 480 броя, на “Елкабел” АД – 8 004 020 броя, и на “Ем Джи Елит холдинг” АД – 72 000 000 броя. Комисията за финансов надзор разгледа и търговите предложения от “Българска холдингова компания” АД – София, и “Газстрой” АД – София, и разрешава публикуването им. Чрез инвестиционния посредник “Авал Ин” АД “Българска холдингова компания” АД ще изкупува акции от останалите акционери на “Парк хотел Москва” АД – София, а чрез ИП “Първа финансова брокерска къща” ООД “Газстрой” АД - на “Газстроймонтаж” АД – София
Източник: КФН (09.04.2003)

Бургаският окръжен съд отхвърли иска на прокуратурата за прогласяване на нищожност на увеличението на капитала на "Елкабел" АД. Според съда при извършването на увеличението са спазени всички изисквания по Търговския закон и Закона за публично предлагане на ценни книжа. Комисията за финансов надзор е постановила вписване на новата емисия от 8 004 020 бр. акции с номинал и емисионна стойност 1 лв., издадени от "Елкабел" АД - Бургас, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.
Източник: Дневник (17.04.2003)

Управителният съвет на "Елкабел" - АД, Бургас, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно отчетно годишно общо събрание на акционерите на 26.VI.2003 г. в 10 ч. в седалището на дружеството в Бургас, ул. Одрин 15, при следния дневен ред: 1. доклад на УС за дейността на дружеството за 2002 г.; проект за решение - ОС приема доклада на УС за дейността на дружеството за 2002 г.; 2. отчет на директора за връзки с инвеститорите за дейността му през 2002 г.; проект за решение - ОС приема доклада на директора за връзки с инвеститорите за дейността му през 2002 г.; 3. приемане на баланса и годишния счетоводен отчет на дружеството за 2002 г. и доклада на експерт-счетоводителя; проект за решение - ОС приема баланса и годишния счетоводен отчет на дружеството за 2002 г. и доклада на експерт-счетоводителя; 4. разпределение на печалбата на дружеството за 2002 г.; проект за решение - ОС взема решение печалбата на дружеството за 2002 г. за бъде отнесена във фонд "Резервен" и фонд "Допълнителни резерви"; 5. освобождаване от отговорност членовете на надзорния съвет за дейността им през 2002 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на надзорния съвет за дейността им през 2002 г.; 6. освобождаване от отговорност членовете на управителния съвет за дейността им през 2002 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на управителния съвет за дейността им през 2002 г.; 7. приемане на нов устав на дружеството; проект за решение - ОС приема предложението на акционерите за приемане на нов устав на дружеството; 8. приемане на промени в състава на надзорния съвет; проект за решение - ОС приема направените от акционерите предложения за промени в състава на надзорния съвет; 9. избор на експерт-счетоводител за 2003 г.; проект за решение - ОС избира предложения от акционерите експерт-счетоводител за 2003 г.; 10. разни. Регистрацията на акционерите и техните представители започва в 9 ч. в деня на събранието срещу представяне на личен паспорт/лична карта и депозитарна разписка на акционерите физически лица; личен паспорт/лична карта и изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа на представителите на акционери физически лица; и личен паспорт/лична карта, удостоверение за актуално съдебно състояние и изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа за представителите на акционери юридически лица. Материалите по дневния ред на събранието са на разположение на акционерите всеки делничен ден от 9 до 16 ч. в седалището на дружеството в Бургас, ул. Одрин 15. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание на акционерите ще се проведе същия ден в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (13.05.2003)

Софийският градски съд (СГС) определи, че задължението на „Балканкар холдинг“ (в несъстоятелност) по Закона за уреждане на несъбираемите вземания (ЗУНК) не е доказано. Така от кредитор с вземане от 22.6 млн. лв. по ЗУНК и 5.2 млн. лв. по данъчен акт държавата има да получава едва 130 хил. лв. от холдинга. Различни съдебни състави вече неколкократно са постановявали, че задължения по ЗУНК са с изтекла давност от 5 години и няма основание за изплащането им. На втора инстанция (Софийски апелативен съд) вече няколко пъти е излизал с решение, че дълг няма, защото е пропуснат срокът. Такова е било заключението на апелативните съдии от март 2003 г. по отношение на дълга по ЗУНК на „Алуком“ - Плевен, и в края на миналата година за „Елкабел“ - Бургас. Все още няма решение на трета инстанция по тези спорове.
Източник: Капитал (26.05.2003)

Съпругата на убития Илия Павлов Дарина Павлова и Бояна Попова влизат в надзора на бившия приватизационен фонд на корпорацията MG Елит холдинг, съобщи говорителят на корпорацията Димитър Недков. Решението е взето на общо събрание на акционерите в петък. Изключен от надзорния съвет е Николай Вълканов, каза Недков. Досега в надзора влизаха регистрираната в Лихтенщайн Пи Еф Ейч Си естаблишмент, която притежава 78% от капитала на MG Елит холдинг и се представляваше от Илия Павлов. Николай Вълканов участваше чрез юридическото лице Би Ем Ем Трейдинг енд инвестмент естаблишмент, Лихтенщайн. Третото юридическо лице в надзора е Ем Джи Файненс UK, Англия, представлявано от Грегър Шорт. Чрез бившия приватизационен фонд корпорацията придоби контрола върху Минстрой холдинг, Стоманени профили, Елкабел, Приста, хотел Рила в Боровец, Грандхотел Варна. Също така стана собственик и на трикотажните фабрики Преспа - Лъки и Нора-Ловеч. В края на септември 2002 г. управлението на корпорацията се пое от нова структура - МG Asset Managment.
Източник: Пари (27.05.2003)

Бургаският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 3.I.2003 г. по ф. д. № 6645/91 вписа промяна за "Елкабел" - АД: вписва като членове на управителния съвет Мардик Рупен Папазян и "МГ Енергетика и природни ресурси" - АД, София.
Източник: Държавен вестник (06.06.2003)

Елкабел АД, Бургас няма да разпределя дивидент съобщи Директорът за връзка с инвеститорите г-жа Мария Ташева след на общото събрание на дружеството, което се проведе на 26 юни. Елкабел АД отчете печалба в размер на 623 000 лв. за 2002 г.
Източник: Капиталов пазар (30.06.2003)

Инспекторатът на енергийното министерство ще провери договореностите между четирите компании по цесионния договор между "Брикел" и мини "Марица-изток", заяви енергийният министър Милко Ковачев. През декември миналата година "Елкабел", "Минстрой", "Българска енергетика" и "Дани-93" изкупиха дълг от 25 млн. лв. на "Брикел" към мини "Марица-изток". Срещу това четири компании ще получат 277 хил. тона брикети до средата на юни. Сделката трябваше да доведе до намаляване на задълженията на 42 млн. лв. Оказва се обаче, че не всички компании изтеглят равномерно количествата брикети и по този начин затрудняват производството на мините и на еленергията. "В договора има рационално зърно, но за съжаление има пропуски, които са позволили корекция в програмата за количествата и договорените цени", обясни Ковачев. Според него в договора отсъства клауза за сроковете за взимане на количествата брикети, което отлагало положителните ефекти от сделката. Само "Дани 93" ООД е изтеглила е 55 хил. тона брикети и е изпълнила задълженията си по договора. Твърди се, че компанията е свързана с "Риск инженеринг" и един от основните доставчици на ТЕЦ "Варна". "Българска енергетика" има да взема още 12 хил. тона брикети, а е получила 44 хил. тона. Мажоритарен собственик в "Българска енергетика" е изпълнителният директор на "Риск инженеринг" Богомил Манчев. "Минстрой", собственост на "Ем Джи корпорация", има да получава още 52 хил. тона, а "Елкабел", която също е собственост на корпорацията - 62 хил. тона. Задълженията на "Брикел" към мините в момента са 30 млн. лв. Според подписано в края на миналата седмица споразумение със синдикатите и министерството до края на годината те трябва да бъдат намалени до 20 млн. лв.
Източник: Дневник (30.06.2003)

През миналата седмица "Ем Джи корпорация" е продала основния пакет в старозагорското предприятие за изкупуване и преработка на скрап "Сплавкомерс", заяви директорът на PR отдела на компанията Димитър Недков. Новият собственик не е свързан с групата, допълни той, като отказа да съобщи името му. Новината за разместване на акционерните пластове в "Сплавкомерс", което от няколко години е регистрирано в София, излезе от седмичния бюлетин на Централния депозитар. В него пише, че са прехвърлени 131 568 акции от дружеството при издадени общо 92 536 броя. Това означава, че вероятно са извършени няколко поредни транзакции. "Сплавкомерс" държи бази за скрап в Стара Загора (23 декара), Казанлък, Чирпан, Раднево и Гълъбово. Дружеството беше приватизирано през 1996 г. по време на правителството на Жан Виденов, като купувач беше фирмата "Сплавкомерс Траяна" от структурата на "Ем Джи". Цената на сделката беше 124 млн. лв., които по валутния курс към началото на годината са били равни на почти 2 млн. долара. Седемдесет процента от сумата е платена с държавни дългосрочни облигации. В момента държавни са над 17% от капитала на предприятието, като по-голямата част от тях се предлагаха на търга от масовата приватизация, подаването на заявки за който приключи на 4 юли. Минималната цена за участие беше 14.88 лв. за бройка. Допреди седмица за основен акционер на "Сплавкомерс" се водеше регистрираната в столицата на Лихтенщайн компания "Пи Еф Ейч Си Анщалт". Това е централата, от която се разклоняват повечето от връзките между отделните дружества на "Ем Джи". Фирмата във Вадуц е мажоритарен собственик и на "Ем Джи Елит холдинг" и бургаския кабелен завод "Елкабел". "Сплавкомерс" беше от структурата "Ем Джи енергетика и природни ресурси", като дори през март е проведено общо събрание за вливане на дружеството в "Минстрой холдинг". Изпълнителен директор на компанията е известният Лилян Вачков, който дълги години ръководеше металургичния комбинат "Кремиковци". В борда на директорите се водят още покойният Илия Павлов и Николай Вълканов. Продажбите на дружеството за първите 6 месеца на миналата година са за 941 хил. лв., като за същия период то е реализирало загуба от 34 хил. лева. Продажбата на "Сплавкомерс" е част от програмата за преструктуриране на "Ем Джи", която започна с избора на Бояна Попова за главен изпълнителен директор на компанията за управление на активи "Ем Джи Асет мениджмънт" след убийството на Илия Павлов. "Дружеството напоследък се концентрира върху няколко ключови сектора от икономиката - енергетиката, туризма и финансовия мениджмънт", заяви през юни Попова. Вероятно сделката е част от стратегията за оттегляне на групата от сфери като бизнеса с метали.
Източник: Дневник (17.07.2003)

Зам.-председателят, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", Димана Ранкова започна спрямо 20 публични дружества и емитенти производство по издаване на индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК, а именно: задължава дружеството в 7- дневен срок да представи тримесечен отчет за първо тримесечие на 2003 г., и спрямо 108 дружества и емитенти - производство по издаване на индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК: задължава дружеството в 7-дневен срок от получаване на настоящото решение да отстрани непълнотите в представения тримесечен отчет за първо тримесечие на 2003 година. Съответните дружества са уведомени за това, съобразно процедурата предвидена в чл. 213, ал. 2 и 3 от ЗППЦК. В определения срок в Комисията за финансов надзор са постъпили документи от 44 дружества, които са отстранили констатираните непълноти и несъответствия съобразно процедурата по прилагане на ПАМ, както следва: "Месокомбинат Смолян" АД, гр. Смолян; "Комекс" АД, гр. Каспичан; "Синергон текстил" АД, гр. София; "Пиринхарт" АД, гр. Разлог; "Холдинг Асенова крепост" АД, гр. Асеновград; "Независимост – 40" АД, гр. Габрово; "Корадо-България" АД, гр. Стражица; "Ловечтурс" АД, гр. Ловеч; "Момина крепост" АД, гр. Велико Търново; "Република холдинг", гр. Казанлък; "Технотрейд" АД, гр. Варна; "Явор" АД, гр. Петрич; "Интертравъл Сървис" АД, гр. София; "Видахим" АД, гр. Видин; "Българска роза Пловдив" АД, гр. Пловдив; "Хидропневмотехника" АД, гр. Казанлък; "Месокомбинат Казанлък" АД, гр. Казанлък; "Булвеста Холдинг" АД, гр. София; "Трансстрой – Бургас" АД, гр. Бургас; "Сливница 1968" АД, гр. Сливница; "Ем Джи Елит Холдинг" АД, гр. София; "Елкабел" АД, гр. Бургас; "Гарант Инвест Холдинг" АД, гр. Кюстендил; "Албена Инвест Холдинг" АД, гр. София; "Еврохолд" АД, гр. София; "Оргахим" АД, гр. Русе; "Възход" АД, гр. Попово; "Верея тур" АД, гр. Стара Загора; "Капитан Дядо Никола" АД, гр. Габрово; "Деспред" АД, гр. София; "Ален мак" АД, гр. Пловдив; "България К" АД, гр. Казанлък; "ХД Пътища" АД, гр. София; "София мел" АД, гр. София; "Севко" АД, гр. Севлиево; "Унипак" АД, гр. Павликени; "Захарни заводи" АД, гр. Горна Оряховица; "Катекс" АД, гр. Казанлък; "Проучване и добив на нефт и газ" АД, гр. Плевен; "Бентонит" АД, гр. Кърджали; "Варна плод" АД, гр. Варна; "Оргтехника" АД, гр. Силистра; "Ютекс холдинг" АД, гр. София; "ОЦК" АД, гр. Кърджали. Предвид обстоятелството, че горепосочените дружества са отстранили констатираните непълноти и несъответствия в представения тримесечен отчет за първо тримесечие на 2003 г., Димана Ранкова взе решение за прекратяване на процедурата по прилагане на принудителна административна мярка спрямо тях.
Източник: КФН (14.08.2003)

От 25-те млн. лв. дългове на Брикел Гълъбово към Мини Марица-изток, за които беше сключен договор за цесия, са получени 18 млн. лв. от четирите фирми, които изкупиха дълга, съобщи пред протестиращите работници от Мини Марица-изток Щерю Щерев, изпълнителен директор на дружеството. Работниците възразиха срещу метода финансовите взаимоотношения между държавни фирми да се уреждат чрез цесиране на вземания. Според Щерев този вариант не е най-изгодният за дружеството, но е по-добър, отколкото мините изобщо да не си получат дължимите от Брикел суми. Той не изключи възможността дори да бъде сключен нов договор за цесия за дългове на Брикел, защото задълженията на дружеството към мините продължават да растат. От четирите фирми по цесионния договор - Елкабел, Минстрой, Българска енергетика и Дани 93, само последната е изтеглила навреме цялото си количество брикети - 55 хил. тона. Останалите са се забавили и са теглили неравномерно, което е създало проблеми в изпълнението на производствената програма на мините. Стигна се дотам, че преди около месец енергийният министър разпореди да се извърши проверка на договореностите с фирмите. Протестиращите работници се обявиха и против намеренията на ръководството да създаде ново самостоятелно предприятие за жп транспорт, което ще остави около 150-200 души без работа. Според Щерев обособяването няма да е свързано с уволнения, а персоналът, който в момента обслужва жп транспорта, ще бъде преквалифициран и ще поеме други дейности в мините.
Източник: Пари (15.08.2003)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение от 30.VIII.2002 г. по ф. д. № 7391/2002 вписа в търговския регистър еднолично акционерно дружество "Бургаски захарен завод" - ЕАД, със седалище и адрес на управление София, район "Средец", бул. Витоша 1, с предмет на дейност: вътрешно- и външнотърговска дейност чрез внос и износ, търговия, производство и преработка на захар, захарни изделия, обменни, бартерни, комисионни, реекспортни, спедиторски и лизингови сделки и операции, технологии, ноу-хау, търговско представителство и посредничество, инженеринг, участие в местни и чуждестранни дружества, както и всякакви други дейности, незабранени със закон. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 498 000 лв., разпределен в 498 000 поименни акции с номинална стойност 1 лв., внесен с непарична вноска - машини и съоръжения на стойност 498 000 лв., с едноличен собственик на капитала "Елкабел" - АД, Бургас (рег. по ф. д. № 6645/91), със съвет на директорите в състав: Нено Асенов Дойчев, Борислав Милчев Борисов и Димитър Благоев Спасов, и се представлява от изпълнителния директор Нено Асенов Дойчев.
Източник: Държавен вестник (16.09.2003)

Бургаският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 26.V.2003 г. по ф. д. № 6645/91 вписа промени за "Елкабел" - АД: увеличава броя на членовете на управителния съвет от 6 на 7; вписва като член на управителния съвет Стефка Георгиева Стефанова.
Източник: Държавен вестник (17.10.2003)

На годишната среща на Българския форум на бизнеслидерите, който се проведе в четвъртък в хотел Хилтън бяха връчени стандарти за бизнесетика на 37 български фирми - АВЛ София ЕООД, Дино НитроМед, АД, БДО България ООД, Автотрейд ООД, ЕТ "Снежина М", ЕТ Румен Русев, ЕТ Синтком-Хр. Ангелов, Полимета ООД, АЙ ПИ ЕМ ООД, Фазерлес АД, Маркетинг-В ЕООД, ЗИЕСТО АД, БКС ЕООД, МОРГАН ЕООД, Металарго АД, ПОК Съгласие, Кроинвест АД,РОССА-ООД, КлиВенто, Роял Т. М. ООД, Елкабел АД Бургас, Металснаб-холдинг АД, ГИАВ интернешънъл груп ЕООД, Асарел-Медет АД, БНК ООД, Кони къмпани ЕООД, Джебел 96, Симекс ЕООД, Колхида Метал АД, Райзебрю Сити Сентър, ПК Д. Благоев ООД, Инконсулт България ЕООД, Парол-М ЕООД, Общинска банка АД, Плана Инженеринг ООД.
Източник: Пари (03.11.2003)

Два от по-големите пакети, които са включени в новия пул "Българска захар", са тези от "Химмаш" - Хасково, и "Месокомбинат Бургас". В него са обединени пакетите от общо 24 дружества, които или не бяха продадени, или изобщо не стигнаха до борсата при първия опит за приватизацията им. В началото на миналата седмица изтече срокът за подаване на оферти за участие в конкурса за избор на инвестиционен посредник по продажбата на пула. От Агенцията за приватизация още не са съобщили колко оферти са подадени и кой е спечелил конкурса. Акциите от пула трябва да бъдат предложени на борсата срещу компенсаторни инструменти не по-късно от 80 календарни дни от датата на подписване на договора с избрания инвестиционен посредник. Акциите на "Химмаш" бяха включени в пул "Елкабел" при първия опит да бъдат продадени срещу компенсаторни инструменти. В началото на годината обаче никой не пожела да ги придобие. Сега държавата отново продава пакета от 26 638 акции, представляващи четири на сто от капитала на дружеството. По-голяма част от "Химмаш" беше продадена още през 1998 г., когато отново през фондовата борса бяха пласирани 51.09% от капитала. Предприятието произвежда апарати и съоръжения от неръждаема стомана, въглеродна и биметална стомана за химическата, хранително-вкусовата, фармацевтичната и парфюмерийната промишелности. Произвеждат се и още резервоари за пропан-бутан и малки резервоари за локално отопление, а също и модулни газостанции. Капиталът на дружеството е 665 674 лева. Основните акционери в дружеството по данни на Комисията за финансов надзор са фирмата "Гордън холдингс", регистрирана в Уилмингтън - САЩ с 25.21 на сто от капитала, германската компания N+W Mashinen GMBH & CO KG с 24 на сто и българската НТ "Неротек" ЕООД със същия дял. Останалите акции са притежания на четири юридически лица с по-малък дял и около 900 физически лица. Основните пазари на продукцията на "Химмаш" са в страната, като основните клиенти са петролни и газови компании. Предприятието има и малки продажби в чужбина. Резултатът от дейността за деветмесечието на годината е 29 хил. лв. печалба. Приходите от дейността до 30 септември са за 2.377 млн. лв., срещу 3.479 млн. лв. за 2002 г. Задълженията на дружеството към края на шестмесечието са 3.581 млн. лв., по-голяма част от тях краткосрочни, към доставчици и клиенти. Краткосрочните вземания са за 922 хил. лв. Книжата на дружеството не са от най-търгуваните на фондовата борса, като последната засега сделка е сключена на 16 октомври, когато са разменени 25 акции по 0.1 лв. Преди това цената е била 0.6 лв. В бюлетина на борсата е отразено търсене на акции по 0.1 лв., но няма предлагане. Продажбата на акции от "Месокомбинат Бургас" може да се окаже много трудна задача, освен ако интерес към тях не прояви някой от досегашните акционери. От 1999 г. насам предприятието не осъществява дейност. От средата на миналата година голяма част от активите му е направена апортна вноска в капитала на "Мелничен комплекс - Сливен", срещу което бургаското дружество е получило 7.82 на сто от капитала на мелничния комплекс. Капиталът на "Месокомбинат Бургас" (адресът на управление на който е в Сливен) е 250 836 лв. Основни акционери са Кооперация "Зърно" - Сливен с 45.43 на сто от капитала, "Витапрот Славяново" има 34.35%, "Мел холдинг" притежава 6.98 на сто. Останалите акции са собственост на държавата и дребни акционери. При сегашната процедура на борсата за продажба срещу компенсаторни инструменти се предлагат 18 809 акции, представляващи 7.5 на сто от капитала. Същият пакет не можа да стигне до борсата при първия опит за продажба, защото Агенцията за приватизация не успя да намери посредник за пул "Стоманени тръби", в който бяха включени акциите. Финансовият резултат от дейността на дружеството за деветмесечието на тази година е загуба от 118 хил. лв. Предприятието има задължения за само 43 хил. лв., малко по-голяма част от тях дългосрочни. "Месокомбинат Бургас" има краткосрочни вземания за 27 хил. лв. към края на септември, а дългосрочните вземания са за 673 хил. лв. Участието в капитала на "Мелничен комплекс - Сливен" е оценено на 175 хил. лв. При единствената в рамките на последната година сделка на 8 октомври тази година са прехвърлени 21 321 акции по 0.2 лв. В момента търсенето е на 0.14 лв., но няма предлагане.
Източник: Дневник (12.11.2003)

Бургаският окръжен съд е вписал на 15 декември бургаското дружество "Елкабел" като едноличен собственик на капитала на "Елзатранс" ЕООД.
Източник: Банкеръ (22.12.2003)

10 месеца след убийството на Илия Павлов наследничката му Бояна Попова търси партньори за запазване на парчетата от империята Мултигруп, които според запознати са не повече от 25% от някогашните активи на корпорацията. Покупко-продажби, сливания, прехвърляния на собственост днес свидетелстват, че някогашната слава и мощта на Мулти са само спомен. Женски триумвират в момента държи "контролния пакет" в управлението - Попова, вдовицата Дарина Павлова и директорът на туристическия сектор Недялка Сандалска. Новата стратегия на MG, утвърдена с последните решения на нейното ръководство, цели реорганизация на активите по начин, при който перспективните поделения да се запазят и развиват, а от губещите MG да се освободи. Всичко върви добре според председателя на борда на директорите Бояна Попова. Тя е категорична, че бизнеспланът за 2003 г. се изпълнява, а задълженията към всички кредитори ще бъдат изплатени до края на годината. Но в официалното становище на корпорацията след последните решения на борда освен "погасени" се споменава и алтернативата "предоговорени", което дава основание на накои да подозират, че MG няма достатъчно средства, за да се разплати. Най-губещи в MG са мините. Още в началото на 90-те години корпорацията инвестира много пари в македонските медни мини Кавадарци. Там участва чрез Балканска банка Скопие. И досега бившата Мултигруп не е изплатила заплатите на местните работници, твърди бившият шеф на 6-о управление на Държавна сигурност Димитър Иванов, който тогава е отговарял за регионалното развитие на корпорацията. Според бивши бизнеспартньори целият ръководен от Николай Вълканов сектор - минната индустрия и енергетиката, не работи. Напрежение неотдавна създадоха и неуредените взаимоотношения на две от дъщерните й дружества с 28 строителни фирми от Варненския регион. Те дори учредиха комитет с цел да си върнат общо 8 млн. лв., които им дължат Минстрой холдинг-София и Минстрой-Варна. Твърди се, че двете компании са в незавидно финансово състояние, а 22-ма от кредиторите водят дела срещу тях, някои вече спечелени. Според наши източници фирмите Балканстрой и Обединени енергийни системи, които също са под ръководството на Вълканов, не работят. Енергия 94 беше холдинг, обединяващ нефтени и газови дружества също не работи. Еурола спря дейността си, след като управителят й Евгени Червенков почина. Арес Петрол официално не е закрита, но и тя не работи. Твърди се, че и захарният бизнес на Мулти е загинал, след като Бартекс е продаден на Гриша Ганчев. В Папас олио-Ямбол Мулти има малко участие. Във винарска изба Менада делът е продаден. Мултифрут в с. Яребица, Фортуна в Бяла Слатина и Булсофарго-сортови семена не функционират. Сред неработещите са и фабриките Приста за кожени изделия в Русе. През тази година стана ясно, че производството се изнася в ЮАР. Геотехно инженеринг за картография също спря. С дългове от по 545 852 лв. и 223 126 лв. са Бороспорт и Рила-Боровец, става ясно от последния списък на данъчните за големите борчлии. Замразен е и едва ли ще бъде довършен и проектът за два луксозни хотела в Дубровник, защото там са нужни големи инвестиции, конкуренцията е огромна и цените за туристите са ниски, смятат запознати. Най-вероятно бившата шефка на вашингтонския офис на Мулти и стипендиантка на корпорацията Бояна Попова ще трябва да се раздели и с резиденция Перла в района на Странджа. Равносметката е, че от по-големите производствени предприятия на компанията почти никое не работи Продадени са и акциите на групировката в предприятия, в които тя е имала малък дял, какъвто е случаят с ЗММ Нова Загора. Мултигруп загуби и в наддаването за сръбската туристическа агенция Путник. С продажбата на основния дял в скопската Балканска банка бившата финансова империя се раздели с банковия сектор, в който винаги е имало издънки. Спомняме си съдбата и на Кредитна банка, и на близката до корпорацията Балканбанк. Продължава да работи и е печеливша Гомапласт в Ямбол за термоизолационни материали по италианска технология, където Мултигруп има 51%, и бургаският завод Елкабел. Той има дъщерна компания в Кипър. Сравнително добре вървят и текстилните заводи на Мулти Нитекс-Доспат, Нора - Ловеч, Преспа-Лъки, Елица-Момчиловци, Лилия-С-Своге и др. При тях чрез Балканбанк бяха внесени 9 тъкачни машини Щол, които бяха раздадени на предприятията. Те бяха собственост на Балканбанк, но бяха вписани в активите на предприятията и срещу тях MG получи 50% от дружесвата, коментират близки до тогавашното ръководство. В момента текат усилени регистрации и промени в дружества на MG. Преди няколко месеца Сплавкомерс АД например бе купено от софийската фирма Макметал. Собственик на Макметал е Иван Илиев Златинов. През декември на мястото на Илия Павлов в съвета на директорите на Сплавкомерс беше регистриран Валентин Иванов. Шеф на борда е Николай Вълканов, а като прокурист в дружеството беше вписан Павел Илиев Златинов, родственик на Иван Златинов, вероятно негов син. Павел Златинов и Иван Златинов са собственици на Транспед, показва справка от системата Daxy. Адресът на Макметал и Транспед е един и същ. Сплавкомерс се представлява от Павел Златинов и един от изпълнителните директори Николай Вълканов, Валентин Иванов и Лилян Вачков. Бояна Попова оглави надзорния съвет на текстилната фабрика Нора АД-Ловеч. Зам.- председател ще бъде Дарина Павлова. В надзора като юридическо лице влиза и Ем Джи Елит холдинг АД, представлявано от Иван Карабатаков. От управлението на дружеството е изваден бащата на Павлов Павел Найденов. Изключването на Найденов от борда на корпорацията заради възникнали несъгласия за бъдещето на MG повдигна завесата за нейното състояние след смъртта на Илия Павлов и за пътя, по който е поело новото й ръководство. Формално отстраняването на Найденов от борда стана по негово желание. Той реши да се отцепи заедно със своите фирми в структурата и да започне собствен бизнес. Това обаче стана скандално. Напускам, защото сегашното ръководство на корпорацията върши беззакония. МG масово нарушава Закона за счетоводството, заяви Найденов и не пожела да присъства на заседанието на борда. Според него в управлението на дъщерните фирми не се зачита волята на изпълнителните директори. Ръководството на корпорацията управлява така, както то намери за добре. Всички фирми в структурата са подложени на натиск отгоре. Те нямат никакви права, а им налагат задължения. В това точно е противоречието между мен и ръководството на корпорацията. Към мен не беше приложено това поведение, само към другите изпълнителни директори на компаниите, твърди Найденов. Той е категоричен, че ще продължи да развива дейността на своите лични фирми, които отцепи от Мулти в новата компания Крепост 2002 ЕООД. Това са предприятия за транспорт, туризъм, перилни препарати, контактни лещи, ресторанти и сладкарници. Според Найденов това са добре работещи фирми. Планирам да развия и селскостопанска дейност в региона на София, каза бащата на Илия Павлов. С официално становище обаче ръководството на корпорацията отрече Павел Найденов да има свои фирми в структурата на MG.
Източник: Пари (29.12.2003)